Търсене в текстове за 'Коза'

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Тогава се слагаше глюкоза, калций-глюконици и витамин "С" венозно.
И понеже не го знаехме, приятелите искаха да направят нещо и Учителят ги беше допуснал, за да освободи съзнанието им от отговорност, че не са направили нищо за Учителя. А сега бяха направили нещо за Учителя - Той не е оставен, без да Му се окаже някаква помощ. Когато с Борис пристигнахме, той отиде и викна най-добрите лекари, които прегледаха Учителя и един от тях бе казал: "Не знам какво мислят другите колеги, но за мен господин Дънов е болен от сърце." А Той беше болен и от бронхопневмония. Та Му слагаха и инжекции. Учителят допусна и това. Тогава се слагаше глюкоза, калций-глюконици и витамин "С" венозно. Учителят допусна и това. Така че Той освободи и лекарите, които бяха около Него и които бяха наши приятели. А по едно време беше седнал на леглото и като видя, че са Му приготвили поредния млечен компрес, махна категорично с ръка и каза: "Махнете тези заблуди! " Ние не можехме да разберем заблудата. А тя беше тази, че наистина младоженецът се женеше за невестата, тоест Учителят си заминаваше.
към текста >>

2. 5_53 Учителят е болен

Сложиха Му венозна инжекция глюкоза за подсилване.
Накрая, след като свърши прегледа, той каза: "Аз не зная какво мислят другите колеги, но за мен господин Дънов боледува от сърце." Каза това и си отиде. Бяха останали онези лекари от "Изгрева". А това бяха доктор Кьорчева, доктор Борова и доктор Кадиев. Те бяха удостоверили, че Учителят има висока температура, след това бяха Го прегледали и намериха, че страда от бронхопневмония. Бяха започнали да Го лекуват. Сложиха Му венозна инжекция глюкоза за подсилване. А други братя и сестри решиха да Му сложат млечен компрес на гърба за бронхопневмонията, метод с който ние се лекувахме. Учителят остави да Му го сложат. След като го махнаха от гърба Му, Учителят каза: "Махнете тези заблуди! " А преди това ги бе допуснал да Му сложат компреса. Всички се втрещиха, защото Учителят каза точно това, а Той беше препоръчвал много пъти този метод на онези, които боледуваха.
към текста >>

3. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

Както сме си полегнали, изведнъж една сестра - Веса Козарева - нахлу в бараката ни и извика: "Знаете ли, че биха току-що Учителя?
След обяд всички си отидохме по бараките. Ние, трите стенографки - Паша, Савка и аз - си бяхме полегнали след обяд в нашата барака, наричана "парахода". Приятелите бяха се излегнали и почиваха. "Изгревът" беше обзет от едно необикновено затишие. Беше между три и четири часа след обяд. Както сме си полегнали, изведнъж една сестра - Веса Козарева - нахлу в бараката ни и извика: "Знаете ли, че биха току-що Учителя? " Ние седим не креватите, мигаме и не разбираме нищо. За нас това е като гръм от ясно небе. Сестра Веса Козарева повтаря отново казаното преди малко. Ние се стреснахме, опомнихме се веднага, скочихме от леглата и трите побегнахме към салона. Отидохме там и видяхме, че Учителят е излязъл пред салона.
към текста >>

Сестра Веса Козарева повтаря отново казаното преди малко.
"Изгревът" беше обзет от едно необикновено затишие. Беше между три и четири часа след обяд. Както сме си полегнали, изведнъж една сестра - Веса Козарева - нахлу в бараката ни и извика: "Знаете ли, че биха току-що Учителя? " Ние седим не креватите, мигаме и не разбираме нищо. За нас това е като гръм от ясно небе. Сестра Веса Козарева повтаря отново казаното преди малко. Ние се стреснахме, опомнихме се веднага, скочихме от леглата и трите побегнахме към салона. Отидохме там и видяхме, че Учителят е излязъл пред салона. Имаше пет-шест човека при Него. Той беше много сериозен. По ризата и по сакото Му имаше петна кръв.
към текста >>

4. 8_13 Построяване на Изгрева

Пред сестра Веска Козарева Учителят дори бе казал: "Казах им да построят едно общежитие за братя и сестри.
Всеки един щеше да има по една стая, кухня и антре. Имаше една сестра, която беше чула за това, беше дала всичките си спестявания на Учителя и бе казала: "Учителю, като правите нещо, една стая да ми направите". Учителят беше оставил нейните пари в купа на братските пари и понеже нищо не се построи, нейните пари останаха там. Накрая, от кумова срама, на сестрата бе скована една барака и тя преживя там живота си. Но стана не по вина на Учителя, а по вина на приятелите. Пред сестра Веска Козарева Учителят дори бе казал: "Казах им да построят едно общежитие за братя и сестри. Дадох им план, давах им пари, но никой не се нае да го построи. А построиха бараки и се оградиха с бодлива тел. Затова аз ще го предам това място на други хора, които да изпълнят Волята на Великия Учител". След този разговор изминаха десетки години и дойде онова време, в което се сбъднаха думите Му. Бараките с телените огради бяха разрушени, а местата бяха раздадени на други хора.
към текста >>

5. СЪДЪРЖАНИЕ

Саанска коза за Учителя 195.
Изгревът и бомбите 190. Село Мърчаево 191. Защо Учителят отиде в село Мърчаево? 192. Последната Пасха 193. Лековитата вода от село Рударци 194. Саанска коза за Учителя 195. Яйца за Учителя 196. Биволско мляко за Учителя 197. Обявяване на войната 198. Последни екскурзии от Мърчаево към Витоша. Хижа Острец и хижа Еделвайс 199.
към текста >>

6. 16. ШКОЛАТА Е ОТКРИТА

Борис Николов

Веса Козарева 16.
Стойна Христова 11. Севда Николова 12. Стефанка Иванова 13. Мария Савова 14. Теофана Савова 15. Веса Козарева 16. Буча Бехар 17. Стоянка Илиева 18. Наталия Чакова 19. Пенка Кънева 20. Милка Периклиева 21.
към текста >>

7. 136. БЕЗСОЛНАТА ДИЕТА

Борис Николов

Та на мен като лежах болен, ми преливаха във вените разтвор от глюкоза и натриев хлорат, което е фактически готварска сол в разтвор в проценти както физиологическия разтвор у човека.
Как така без сол? Учителят му каза: „И животните преминават стотици километри, за да открият солен пласт, земен пласт и да ближат от него, а камо ли хората. Колко по-високо стои човек от едно животно." Тогава имаше много залитания. Този въпрос Учителят го доразви в една от беседите си. Сега вече никой не се съмнява в това. Та на мен като лежах болен, ми преливаха във вените разтвор от глюкоза и натриев хлорат, което е фактически готварска сол в разтвор в проценти както физиологическия разтвор у човека. Но тогава залитанията бяха големи. А отговора на Учителя бе точен: „Че и животните имат нужда от сол! ".
към текста >>

8. 194. СААНСКА КОЗА ЗА УЧИТЕЛЯ

Борис Николов

194. СААНСКА КОЗА ЗА УЧИТЕЛЯ През време на войната беше много трудно да преживяваме.
194. СААНСКА КОЗА ЗА УЧИТЕЛЯ През време на войната беше много трудно да преживяваме. Нямаше какво да се яде, особено бяхме затруднени ние вегетарианците. Животните бяха реквизирани за държавата. Големи наряди плащаха селяните в натура и не оставаше за преживяване на самите тях. Това сирене, кашкавал, мляко, масло, олио, което имаше до 1939 г., то на следващата година с започването на войната изчезна. Всеки се спасяваше, кой как може.
към текста >>

Идва един селянин и ми предлага Саанска коза.
Животните бяха реквизирани за държавата. Големи наряди плащаха селяните в натура и не оставаше за преживяване на самите тях. Това сирене, кашкавал, мляко, масло, олио, което имаше до 1939 г., то на следващата година с започването на войната изчезна. Всеки се спасяваше, кой как може. Аз работех на едно място, на една постройка - правеше се къща. Идва един селянин и ми предлага Саанска коза. Тази порода бе такава, че козите бяха бели, пасеха трева и даваха добро мляко. Взех я. Тя даваше по три литра мляко на ден. Това бе достатъчно за нас двамата с Мария Тодорова. Купихме козата и се грижехме за нея.
към текста >>

Купихме козата и се грижехме за нея.
Идва един селянин и ми предлага Саанска коза. Тази порода бе такава, че козите бяха бели, пасеха трева и даваха добро мляко. Взех я. Тя даваше по три литра мляко на ден. Това бе достатъчно за нас двамата с Мария Тодорова. Купихме козата и се грижехме за нея. Зимата се окози - пръкнаха се две ярета - едно мъжко и едно женско. Мъжкото го дадохме на един, а женското го запазихме за томазлък. Следващата година се увеличиха до пет. Една от тези кози я нарекохме Милка и я закарахме в Мърчаево, че я подарихме на Учителя. Тя се бе окозила и даваше хубаво мляко.
към текста >>

Той беше много доволен от козата.
Една от тези кози я нарекохме Милка и я закарахме в Мърчаево, че я подарихме на Учителя. Тя се бе окозила и даваше хубаво мляко. Приятелите я гледаха, музеха я и свареното мляко го даваха на Учителя. Понякога сиреха млекото. Това бе разрешение за Учителя. Той беше много доволен от козата. После тази коза, заедно с ярето остана в домът Темелков. Другите кози натоварих в един кафез и по влака ги пратих на брат Георги Куртев. Той ги прибрал в Братската градината. Там се грижеха за тях, а той им пиеше млякото. Ето сега един пример.
към текста >>

После тази коза, заедно с ярето остана в домът Темелков.
Тя се бе окозила и даваше хубаво мляко. Приятелите я гледаха, музеха я и свареното мляко го даваха на Учителя. Понякога сиреха млекото. Това бе разрешение за Учителя. Той беше много доволен от козата. После тази коза, заедно с ярето остана в домът Темелков. Другите кози натоварих в един кафез и по влака ги пратих на брат Георги Куртев. Той ги прибрал в Братската градината. Там се грижеха за тях, а той им пиеше млякото. Ето сега един пример. Дойде външен човек и разреши този въпрос с прехраната по онези оскъдни години на двама възрастни човека.
към текста >>

9. 4. СПИСЪК НА РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА КЛОНОВЕТЕ НА БРАТСТВАТА В СТРАНАТА КЪМ 1949 ГОДИНА.

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 3

Козаре Карнобатско 13.
Калоян" 79 Ст. Загора 11. Петър Николов Камбуров, пенсионер ул. „Търново"17 Казанлък 12. Желю Танев Николов, пенсионер с. Козаре Карнобатско 13. Ангел Тотев Минков, земеделец с. Белчево Старозагорско 14. Таню Делчев Терзиев, земеделец с. Богомилово, Старозагорско 15. Ганчо Кънчев Георгиев, земеделец с.
към текста >>

10. 5.Mигът НА ВЕЧНОСТТА 1. Kак хванахме мигът на вечността

ДРАГА МИХАЙЛОВА

ТОМ 4

Там бяха: Савка, Паша, Веса Козарева и Елена Андреева.
Елате при нас тука." Огледахме се и отидохме при тях. Почнаха да четат една беседа. После ни гледаха на ръка. Изгревът още не беше построен. Беше 1926 г. Там бяха: Савка, Паша, Веса Козарева и Елена Андреева. Елена ме пита: „Гладни ли сте, деца? " „Гладни сме." Даде ни хляб и маслини. Много ми хареса там, при тях, макар че сме яли у дома маслини. Казах: „Хайде да се връщаме, защото сега учители-те ще ни се карат и може да ни бият." Тогава за наказание учителите биеха с пръчки по протегнатите длани на ученичките. Това много болеше.
към текста >>

11. 112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 5

Когато някоя коза и някое яре се катери по оградата, то обикновено се изхожда и неговите изпражнения са във вид на барбонки или се казват още дърдонки.
Представяте ли си? Техните семейства и жените им се ширеха в по-голямо пространство с изключителни удобства, а за Учителя имаше една малка стаичка. Те смятаха, че духовния човек трябва да живее от скромно, по-скромно, от бедно, по-бедно и в ограничителни условия, защото не са били важни материалните неща, а са важни духовните неща. Дрън-дрън ярина - на попова главина, така се казва в България. А знаете ли какво значи това? Когато някоя коза и някое яре се катери по оградата, то обикновено се изхожда и неговите изпражнения са във вид на барбонки или се казват още дърдонки. Веднъж един поп бил заспал и ярето се качило на килимявката му и се изходило там. Попа се събудил, видял какво е направило ярето, усмихнал се и пак задрямал. След малко дошли селяни да искат от попа пари да се направи нещо за селото. Той ги изслушал, усмихнал се, свалил си килимявката, показал им я, а върху нея са били дърдонките на ярето. Казал им: „Дрън-дрън ярина - на попова главина".
към текста >>

12. 151. УРВАТА И СКАЛАТА

ТОМ 5

Тя обичаше много да скита, да върви като коза по най-непристъпните скали и места, че учудваше всички със своето безразсъдство, защото имаше няколко случаи където се беше стигнало до явна гибел от падане от скалите в пропастта, но благодарение на помощта на Учителя тя бе успяла да се спаси.
Усещахме едни трептения във въздуха и в гледката, която те кара да преживяваш нещо интимно, свързано с дълбоки чувства на сърцето и неосъществени мечти. Проверете и вие това - отидете там и си записвайте всички мисли и чувства, които ще преминат през вас и ще видите, че съм права. На следващата сутрин разказахме на всички, включително и на Учителя, че си заслужава да се отиде там. Той се съгласи и всички след Паневритмия се запътихме към Калинините езера. Цанка изведнъж излезе напред, поиска да води групата и да командва. Тя обичаше много да скита, да върви като коза по най-непристъпните скали и места, че учудваше всички със своето безразсъдство, защото имаше няколко случаи където се беше стигнало до явна гибел от падане от скалите в пропастта, но благодарение на помощта на Учителя тя бе успяла да се спаси. При една такава неприятна случка тя полетява от скалата надолу и извиква: „Учителю, загивам" и по най-невероятен начин тя се обърнала, закрепила се за скалата и цялата охлузена се бе върнала в лагера. Отначало тя с гордост споделяше пред Учителя къде е ходила и какво е правила, но той няколко пъти й направи строги забележки и дори веднъж й се скара люто да бъде по-внимателна. Цанка тогава смяташе, че това е геройство и че това са духовни опитности, които тя трябва да придобие в такива трудни моменти. За мен не беше геройство, а безразсъдство. Геройство има тогава когато се жертваш за една идея.
към текста >>

А тук нямаше никаква идея, тръгваш и се катериш по скалите като коза и поне да се любуваш на природата и на нейните красоти, а не само и само да избираш най-непристъпните и най-трудните места, за да се самоизтькнеш пред очите на другите.
При една такава неприятна случка тя полетява от скалата надолу и извиква: „Учителю, загивам" и по най-невероятен начин тя се обърнала, закрепила се за скалата и цялата охлузена се бе върнала в лагера. Отначало тя с гордост споделяше пред Учителя къде е ходила и какво е правила, но той няколко пъти й направи строги забележки и дори веднъж й се скара люто да бъде по-внимателна. Цанка тогава смяташе, че това е геройство и че това са духовни опитности, които тя трябва да придобие в такива трудни моменти. За мен не беше геройство, а безразсъдство. Геройство има тогава когато се жертваш за една идея. А тук нямаше никаква идея, тръгваш и се катериш по скалите като коза и поне да се любуваш на природата и на нейните красоти, а не само и само да избираш най-непристъпните и най-трудните места, за да се самоизтькнеш пред очите на другите. При алпинистите има целенасоченост, има план, подготовка и осигуряване. А при Цанка нямаше нищо - реши и тръгва сама и никой не може да я спре. Привечер се връщаше в лагера премазана, оръфана, с охлузени лакти и ръце. Всички приеха, че тя си е такава и никой не може да я промени затова започнахме изобщо да не й обръщаме внимание на нейните разкази за подвизите й по скалите. Но Цанка сега поведе групата, водеше я напред и като че ли избираше най-трудните места, за да покаже пред другите какво може и какво не могат останалите.
към текста >>

13. 295. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО ИЗГРЕВЯНИ

ТОМ 5

Веско Козарово. 4.
Песни до извора - 1936 г. (след оздравяванет): Учителят, до него Мария Тодорова, а долу майката с двете деца е Стефка Няголова със синовете си Костадин и Светозар. Първата разходка слод оздравяваното. Отляво надясно: 1. 2. Олга Славчева. 3. Веско Козарово. 4. Мория Пончева. 5. Катя Грива. 6. Николина Балтова, 7. Мария Тодорова. 8. Учителя, 9.
към текста >>

14. 40. ДЕСЯТЪК ЗА ГОСПОДА

Там бяха и барачките на сестра Веса Козарева и Христо Бояджията.
" „Не", отговорила тя. „Ела", казва той, „с мене". И ходили заедно из министерства, из учреждения и наредил да й се изплатят веднага парите без да знае, разбира се, за какво са били определени те. Тя се зарадвала много, благодарила на приятеля и занесла парите на Изгрева, предала ги на Учителя и Му разказала всичко. С тези пари било закупено мястото дето беше построена после къщичката на сестра Балтова, зад пейките, до лозето и до Симеонови, дето сега е улица „Зелен синор" и на което място ние учителките от провинцията и други ред години си построявахме палатките. Там бяха и барачките на сестра Веса Козарева и Христо Бояджията. „Панайот много обичаше и уважаваше Учителя, четеше беседите, но аз не ги разбирам и не съм ги чела", казала тя. „Но и аз Го уважавам. Чуден човек беше Той. Чудни дарби имаше", и продължила да разказва: „За да следват децата ми в университет аз се преместих Учителю в София. Един ден заболя сестриният ми син - студент - психическо разстройство.
към текста >>

15. 55. ЛЕКУВАНЕ КЪСОГЛЕДСТВО СЪС ЗЕЛЕН ЦВЯТ

И повече няма да ви трябват очила." „Добре, Учителю, мога, ще отида." Аз бях млад, здрав, силен, бодър, пъргав като коза.
" „Ама аз съм късоглед, Учителю", побързах да Му обясня също усмихнат дружелюбно. „Може, рекох, да ги хвърлите." „Но аз от детинство нося очила. Аз съм късоглед, не мога да ходя без очила". Настоявам да Му обяснявам, помислих, че не ме е разбрал. Тогава Той каза: „Можете ли да отидете на Витоша, но без очила и да гледате зелената трева, зелените гори, въобще зеленият цвят в продължение на три месеца? И повече няма да ви трябват очила." „Добре, Учителю, мога, ще отида." Аз бях млад, здрав, силен, бодър, пъргав като коза. Обичах планината, обичах туризма. Беше краят на пролетта и началото на лятото. Аз стегнах раницата си, съобщих на майка си и на брат си, хвърлих очилата и отидох на Витоша. От хижа на хижа, от връх на връх, прекарах три месеца на планината. То бяха незабравими дни.
към текста >>

16. 24. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ИСКАШЕ ДА РАЗТУРИ И СПРЕ ПАНЕВРИТМИЯТА

Цанка Екимова

Обикновено тръгвах да се изчаквам направо към скалите като планинска коза и се катерех по-добре дори и от алпинистите.
24. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ИСКАШЕ ДА РАЗТУРИ И СПРЕ ПАНЕВРИТМИЯТА Бяхме на лагеруване на 7-те езера на Рила. Моят съпруг Юрдан ме пускаше сама, защото знаеше, че там съм с Учителя, а той имаше доверие само на Него. Аз имах хубава самостоятелна палатка. Обикновено след Паневритмия, аз тръгвах сама да се разхождам по планината. Обикновено тръгвах да се изчаквам направо към скалите като планинска коза и се катерех по-добре дори и от алпинистите. Бях млада, силна и пъргава. Имаше места, където се изчаквах сама и никой друг не смееше дори да погледне натам, където се бях изкачила. Приятелите замираха от страх. Говореха за моите подвизи, а на мене ми беше приятно да слушам това. А че постъпвах безразсъдно, аз и не подозирах.
към текста >>

17. 10. ИЗПИТАНИЯТА НА ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ

Симеон Арнаудов

Надежда Георгиева Кьосева

След като се е развикала сестра Веса Козарева, която е била вънка и е видяла всичко през прозореца на салона, то те са избягали с леката кола.
Лявата Му ръка също беше наранена. Така Той излизаше от салона. А онези там, които бяха нанесли побоя бяха избягали, беше ги чакала една лека кола. Били са двама. Единият е чакал отвън, а другият е нанесъл побоя. След като се е развикала сестра Веса Козарева, която е била вънка и е видяла всичко през прозореца на салона, то те са избягали с леката кола. Учителят бе застанал пред салона, а аз съм до Него и Го наблюдавам. Тука на челото от ляво вената бе клъцната и бе повредена и от нея течеше кръв. Може би някое счупено стъкло, което е било останало в ръката на побойника, с която той бе счупил онзи прозорец, вероятно някакво парченце от стъкло бе клъцнало вената на челото и тя течеше сега. От вената течеше много кръв. Това трябва да се знае много добре, защото по-късно братята разказваха, че не е била пролята кръвта на Учителя, а това е било от разрязаната ръка на побойника.
към текста >>

18. 16. ИЗПИТ ПО БЕЗСТРАШИЕ

Но като се случиха след време други подобни случаи на изпреварвания, аз тутакси си спомнях, че бях млада, пъргава като коза, не се уморявах, а той беше на 70 години, с побеляла коса.
Какво беше учудването ми, когато ми казах, че той бил 15 минути след мене - Учителят бил в 2.15 часа. Но Го заварих вече горе. Той пиеше чай. Поусмихна ми се малко, но аз пих чая, отидох, налях си стомничката без говор с никого и друго не помня освен това, че се върнах обратно. Значи той ме беше изпреварил, защото се бях объркала. Но като се случиха след време други подобни случаи на изпреварвания, аз тутакси си спомнях, че бях млада, пъргава като коза, не се уморявах, а той беше на 70 години, с побеляла коса. По обикновен начин не можеше да ме изпревари. Славчо винаги организираше отиванията на Рила. Правеше денкове, опаковаше храната, уговаряше с конярите. В тия ранни години аз не бях ходила на Рила, но изгревяни всяко лято отиваха там да летуват. Елена Андреева шиеше палатките за там.
към текста >>

19. 1. С КРОСНО НА СЪБОР

Донка Илиева

Козаре, Карнобатско.
По това време ни даваха от полицията картончета, нещо като открит лист за София за събора. Но като слизаме от влака започват да ни преглеждат. Питат: „Имате ли картончета? " „Имаме." „Хайде назад." Който има картонче го връщат обратно, защото знаят, че идват за събора. А пък аз нали идвам от село, където бях останала с децата, там бях при майка си и баща си в с. Козаре, Карнобатско. Мъжът ми беше в София на работа в строителството. Аз съм се нагърбила с неща както е на село нося си кроено и други неща да тъчем. Реших, че ще ми потрябват както имаше на Изгрева едни Тилкови, които тъчеха платове. И така нося и други домашни работи, а те искат да ме връщат, а аз викам: „Ами, че ние тука живеем. Ето нося си работи домашни".
към текста >>

20. ИЗКУСИТЕЛЯТ НА ЗЛОТО И НАЙ-МАЛКОТО ДОБРО

Иван Сечанов

Виковете бяха на три сестри - Веса Козарева, Димитринка Захариева и Маргарита Мечева.
Бях дори задрямал. По едно време чувам силни викове на жени. Скачам веднага и поглеждам от къде идват виковете. Те идеха откъм салона. Аз изтичах да видя какво става. Виковете бяха на три сестри - Веса Козарева, Димитринка Захариева и Маргарита Мечева. Двама високи и силни, едри мъже се бяха нахвърлили върху Учителя, който беше облечен в бял костюм и удряха с железни боксове. На мен така ми се видя. А тези боксове тогава се продаваха по сергиите на пазаря и представляваха един пръстен, на който имаше някаква фигура, хем да се вижда фигурата, хем да е изпъкнала, че като удряш с нея да представлява твърд предмет. На мен ми се стори, че Учителят Го удряха с такива железни боксове. От главата и лицето на Учителя течеше кръв по белия костюм.
към текста >>

21. 1. ДВАМАТА БРАТЯ

Русава Стойчева

Веска Козарева, после при Парлапанови и след това си купил една барачка, където впоследствие живял.
" Така той започнал да пие гореща вода и продължил докато оздравял. Майка му се почудила, когато той оздравял. Това са неща, които той е споделял с мене и лично ми ги е казвал. Брат му Ангел Янушев Стойчев живеел на Изгрева и следвал музика. Той живеел при с. Веска Козарева, после при Парлапанови и след това си купил една барачка, където впоследствие живял. Моят съпруг му е идвал на гости на Изгрева многократно и след това започнал да посещава събранията на Братството в Петрич. Той ходел редовно на беседи, правел си извадки и изобщо бил ревностен. През 1939 г. посещава Рила и след това почти всяка година ходи на Рила. Димитьр имаше връзка с чужденците, защото той беше есперантист.
към текста >>

22. 4. СРЕЩА С БЪДЕЩИЯ СЪПРУГ

Донка Георгиева Кънева

Иван е роден в село Козанка, Старозагорско.
Аз я погледнах смаяна. Тогава тя ми разказа за това, което Симеонов е видял във влака. Като си отидох на село започнах да получавам хубави писма от Иван Милчев. С тях той полека-лека започна да ми разказва своето чувство към мене и за желанието да свърже живота си с мене, защото аз съм била точно лицето, с което би прекарал хармонично живота си, понеже сме имали еднакви убеждения. След девет месеца от нашето запознанство аз отидох в Стара Загора като съпруга на Иван Милчев. Иван е роден в село Козанка, Старозагорско. Останал сирак без баща, когато е бил на две години, а когато е бил на 7 години починала и майка му. От осем годишен е бил даден овчарче в близкото село. До 17-годишен той бил все овчарче в близките села. След това той отишъл в кантората на Досю Вълев в Стара Загора като чирак. Там се среща със сина на Досю Вълев - Христо Досев, който по онова време е живял в Русия и там се запознал с учението на Толстой.
към текста >>

23. 4. Разцеплението

Мария Младенова

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

И разбира се те ме отлъчиха (по Евангелието) като коза от овчето стадо и решиха да се молят за моето спасение.
Затова те ще се молят за моето спасение. След като изказа цялото обвинение, трябваше да говоря и аз. Бях много бойко настроена, с остър език, разкритикувах го безпощадно. Казах, че те са с тъмните сили и не виждат истината, че са заслепени фанатици. И двете страни бяхме разпалени, разменихме си силни упреци и обиди. И разбира се те ме отлъчиха (по Евангелието) като коза от овчето стадо и решиха да се молят за моето спасение. По повод на тия два създадени лагера, два полюса аз писах първата година на Учителя. Прилагам тука отговора на първото ми писмо до Учителя. „Л.М.Младенова, Приемете в сърцето си съвършената Любов, в която няма примес, вложете пълната вяра в ума си, вложете светлата надежда в душите си и Христовия Дух ще ви осени. Всички през огън ще минат, за да се очистят. Човешкото естество няма край на своите опачини.
към текста >>

24. 3.Пленничество и предателство

А този бе невъзмутим и каза: „Всяко коза за свой крак“, т.е.
Мина известно време и ние излезнахме да се разхождаме по главната улица. Изведнъж Илия среща онзи, сливенлия, който беше излъгал цялата група, за да спаси само себе си. Приближи се към него и му каза: „Предател и мръсник. За твоето предателство оставиха костите си по чукарите 30 български войника. Ти заслужаваш разстрел пред целия град за назидание“. А този бе невъзмутим и каза: „Всяко коза за свой крак“, т.е. всеки живее за себе си. Предателството към българските войници бе извършено от горе от главата, та до опашката, т.е. от Фердинанд, от правителството му, от генералите му, та чак техните представители ги имаше и във войнишки шинели. Предателството има едно име и едно лице, но има безброй ръце и крака, чрез които се осъществява. А ние го видяхме и опитахме.
към текста >>

25. 1. Сирак и чирак

А го чакахме да стане коза.
И така това козле беше няколко дни при овчаря. Но като се върна козлето гледаме, че то едвам върви. А то причината била там, че то горкото било пълно с кърлежи. Като почнахме да му чистим кърлежите, то от всяка дупчица излиза кръв. И тъй, докато чистим козлето, то умря в ръцете ни. А го чакахме да стане коза. Като станах по-голям, 7-8-годишен от Анхиало дойде един грък на име Ставри. Той стана мандраджия на село. Мене ме взе през лятото за чираче както и още едно момче. Трябваше да се носи вода за мандрата. Но главно аз носех вода.
към текста >>

26. 5. Гуменки и часовник за Гради; 6. Чифликът и Братството

Вуйчо Васил бил земеделец и козар.
„Късай“, викат те и хвърлят пръст, ще ме ударят. И аз няма какво да правя, късах дини и ги пущах и те ги търкалят до оградата, други пък ги вземат и ги дават навънка. Та и до там стигнах. Като че ли за пръв път крадох така. Вуйчо Васил и вуйчо Янко. Вуйчо Васил бил земеделец и козар. После отишъл в София и бил пощенец на Изгрева. След това бил в Айтос на градината. Вуйчо Янко, както и леля Комня и свако Слави отидоха по-късно в Айтос на градината и там починаха. После като малки с другарчетата сме излизали из баира и някои почват да пушат цигари и аз да не кажем на родителите им, те ни хващат, слагат ни на земята и ни пъхват цигарата в устата. Един от тях - Иван Баячев, той работеше в митницата като полицай в Бургас.
към текста >>

27. 16. Екскурзия със зидари

“ Пък аз целия в сняг и скреж и като вървя по пътеката към черната дъска, понеже имаше пътека, тя се оказа сестра Веска Козарева от Изгрева.
По улиците обаче никого не мога да срещна. Тук-там по някой човек срещна да ме упъти. По едно време гледам няколко прозореца светят така на улицата. Викам, туй ще е сигурно някоя кръчма и отварям. От тротоара на улицата имаше едно-две стъпала и като отворих, гледам пълно с народ, насядали на столовете и в това време чувам женски глас: „О, брат Гради! “ Пък аз целия в сняг и скреж и като вървя по пътеката към черната дъска, понеже имаше пътека, тя се оказа сестра Веска Козарева от Изгрева. Тя беше от Попово, но беше дошла в Казанлък, а помещението, в което влязох беше салона на гр. Казанлък, бивш дюкян, където братята и сестрите се събираха за беседа. Много добре прекарах тогава там. Салонът беше препълнен и аз гостувах на всички братя и сестри. Преспах у брат Никола Камбуров и сутринта тръгнах за с.
към текста >>

28. 38. Вила под наем

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

“ Той отговори, че ще има грижата за всичко, този човек се казваше Козаров, запомних му името, той живееше в Княжево.
Човекът ме погледна и каза: „Ела при мене“. Заведе ме в кафенето. В съда нали има кафене. Седнахме и човека прегледа документите и каза: „Аз ще ти гледам делото“. Викам: „Ами аз нямам време да търся свидетели! “ Той отговори, че ще има грижата за всичко, този човек се казваше Козаров, запомних му името, той живееше в Княжево. Много добър човек, който ми помогна в един тежък момент. Минаха един, два дена и се явихме на съд. Той успя да отложи делото. Друго не можеше да се направи. Понеже беше есен и като влезе зимния сезон нямат право да ме извадят от жилището ми.
към текста >>

29. 9. Конят при Диана Бад

остават на Изгрева да живеят Учителят в тая стаичка, бай Иван в една палатка и Веса Козарева пак в палатка.
През 1927 г. се построява на Изгрева само тая стаичка, която после е била приемна на Учителя. Тая година построяват тая стаичка и Учителят живее там. Заедно с Учителя - 1926 г. и зимата на 1926/27 г. остават на Изгрева да живеят Учителят в тая стаичка, бай Иван в една палатка и Веса Козарева пак в палатка. Това са тримата,които изкарват зимата на 1926/27 г. на Изгрева. Бай Иван живее в палатка и Веса Козарева. Учителят ги е посещавал често. Един зимен ден, много студен бай Иван стои в палатката седнал там на стол или на леглото си, но палатката била голяма от зебло.
към текста >>

Бай Иван живее в палатка и Веса Козарева.
Заедно с Учителя - 1926 г. и зимата на 1926/27 г. остават на Изгрева да живеят Учителят в тая стаичка, бай Иван в една палатка и Веса Козарева пак в палатка. Това са тримата,които изкарват зимата на 1926/27 г. на Изгрева. Бай Иван живее в палатка и Веса Козарева. Учителят ги е посещавал често. Един зимен ден, много студен бай Иван стои в палатката седнал там на стол или на леглото си, но палатката била голяма от зебло. Учителят влиза при него и му вика: „Иване, как е? “ А той отговаря: „Учителю, студено е, не може нищо да се прави“. А Учителят му казал: „Вярно, нищо не може да се прави, обаче може да се мисли!
към текста >>

30. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

А сега като работят с машините вдига се прах, поглъщат я и ги хваща силикозата и тя ги затрива.
Хем с машини работят. Петър: С тия машини е по-лошо. Аз съм началник цех, работя по кариерата и зная какво е положението. Тези вибрации по машините дават 70% заболявания. В.: Когато човек работи такава професия - каменарска, се свързват с тоя камък, нали и хора, които имат тази професия са по-здрави, по-спокойни, защото самият камък ги прави да бъдат здрави. А сега като работят с машините вдига се прах, поглъщат я и ги хваща силикозата и тя ги затрива. В.: Вашето поколение не може да издържи като тех. Неспокойни са, имат си различни проблеми. Петър: Аз съм вече на 32 години и вижте целият съм вече побелял. Напрежение, много. В.: Напрежение, изнервя се човек, изразходва се.
към текста >>

Харно, ама дигат прах и тая прах гълтат хората и ги хваща силикоза.
Тогаз немаше ни болници, ни лекари у кариерите. Сега и лекари и всичко, всичко имаше. По-хубаво обзаведено беше. Но сега много ги повредиха машините. Донесоха машини, да облекчат труда на хората. Харно, ама дигат прах и тая прах гълтат хората и ги хваща силикоза. В.: Силикоза. Тя е много страшна работа. Аз просто се чудя как си издържал толкоз години и на това нещо. Т.: Ама друго нещо е ръчното, а пък друго е машината. Карат 5-6 години и заболе.
към текста >>

В.: Силикоза.
Сега и лекари и всичко, всичко имаше. По-хубаво обзаведено беше. Но сега много ги повредиха машините. Донесоха машини, да облекчат труда на хората. Харно, ама дигат прах и тая прах гълтат хората и ги хваща силикоза. В.: Силикоза. Тя е много страшна работа. Аз просто се чудя как си издържал толкоз години и на това нещо. Т.: Ама друго нещо е ръчното, а пък друго е машината. Карат 5-6 години и заболе. Та много хора имаха силикоза.
към текста >>

Та много хора имаха силикоза.
В.: Силикоза. Тя е много страшна работа. Аз просто се чудя как си издържал толкоз години и на това нещо. Т.: Ама друго нещо е ръчното, а пък друго е машината. Карат 5-6 години и заболе. Та много хора имаха силикоза. В.: Родът ти е бил вероятно много здрав, как си издържал и още се крепиш. Сега на колко си години? Т.: Осемдесет и две. В.: Е, да си жив и здрав да караш още до стотака. Т.: Колко ми е определено.
към текста >>

31. Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

Тука имаше една сестра Веса Козарева.
А по София и другаде няма никъде. Защо стана така? Това те питам. Т.: Ще ви кажем и това. Ще ви кажем. Тука имаше една сестра Веса Козарева. Тука беше на квартира в една сестра наша. Там що чете сега беседите. Там беше на квартира у нея. И когато години преди да си замине Учителя, викна ги тия братя по-видните така, които са близко до Учението и им казал така: „Ето ви пари! Ще направите три блока тука на Изгрева.
към текста >>

Козарева и казал Учителят: „Тия братя нищо нема да направят.
И когато години преди да си замине Учителя, викна ги тия братя по-видните така, които са близко до Учението и им казал така: „Ето ви пари! Ще направите три блока тука на Изгрева. На всеки брат и сестра стая и кухня. Да се съберат у три блока всичките, защото иде време, това пространство, което сте го вземали няма да остане така, ще се застрои“. И така един по един си излезнали, само останала тази сестра. Козарева и казал Учителят: „Тия братя нищо нема да направят. Аз ще го дадем на други. Те ще направят всичко“. В.: Ама това го казал тук в твоята къща? Т.: Не, доле в София, на Изгрева, на Веса Козарева. Ама другите са били там и те си отишли след това.
към текста >>

Т.: Не, доле в София, на Изгрева, на Веса Козарева.
И така един по един си излезнали, само останала тази сестра. Козарева и казал Учителят: „Тия братя нищо нема да направят. Аз ще го дадем на други. Те ще направят всичко“. В.: Ама това го казал тук в твоята къща? Т.: Не, доле в София, на Изгрева, на Веса Козарева. Ама другите са били там и те си отишли след това. Учителят казал още: „Ние ще ги пръснем по цела София, един с един да се не съставят“. И така стана. Пръснаха се, не се събират никъде. И така.
към текста >>

32. 17. Кой ходи по въздуха

Йотка Василева Младенова

По едно време усеща, че нещо се ходи около нея, така се поизвъртела и с периферното зрение вижда, че Учителят върви, минал покрай нея там, минал и отишъл и застанал пред барачката на Веса Козарева.
17. КОЙ ХОДИ ПО ВЪЗДУХА Разбрали, че Учителят чете мислите тогава вече на леля Донка й щракват, миналите преживяваници и отишли и седнали. Пейки, масите и после пак пейки. Седнали, седнала тя на пейка с гръб към приемната на Учителя. По едно време усеща, че нещо се ходи около нея, така се поизвъртела и с периферното зрение вижда, че Учителят върви, минал покрай нея там, минал и отишъл и застанал пред барачката на Веса Козарева. Застанал на изток, ама тя все така наблюдавала и все така си кърши ръцете. На изток стоял дълго време, после на запад, на четирите посоки застанал, дълго време. И после си тръгнал. И като си тръгнал, като си тръгнал, започнал постепенно да се издига нагоре, да се издига, да се издига от земята и се издигна значи на такова разстояние на един метър от земята ей така, така, издигнал се. И така ходи.
към текста >>

33. 4. Веска Козарева

Крум Божинов

4. ВЕСКА КОЗАРЕВА Сестра Веска Козарева я познавах лично.
4. ВЕСКА КОЗАРЕВА Сестра Веска Козарева я познавах лично. Тя идва при нас в Петрич няколко пъти. Първият път, когато дойде тя носеше една чанта пълна с единични беседи. Тогава се издаваха единични беседи. Учителят държи една беседа и приятелите след това я издадат в отделна книжка. Това бяха тези единични беседи, които тя донесе в Петрич.
към текста >>

Точно по това време дойде Веса Козарева.
Взел един пищов и почнали да го пробват, та да пукат с него. Обаче пищова гръмнал в ръцете им. Брат ми Димитър му се извади едното око и ръката и краката му се схванаха. Едната ръка и едното око останаха здрави, но след някой и друг месец почина. А пък другият - Кирил ослепе. Точно по това време дойде Веса Козарева. Казва ни „Няма да плачите за Димитър. Димитър е буден, умен младеж и сега Небето го прие и прибра, за да не сгреши“. И аз тогава, след като почина брат ми се запознах с учението. На сън ми се явява брат ми, ние сме на фронта, аз държа картечницата, а брат ми държи лентата и аз стрелям по врага. Брат ми казва: „Дръж, това е най-правият път, който си хванал, върви по него и аз ще ти помагам.
към текста >>

Ето такива беди ни се случиха, когато дойде Веса Козарева като проповедник.
Едната му ръка беше повредена, до китката я нямаше. Имаше една ръка, а друга нямаше. Като му сложили името на вуйчо му, той по кармически закон взима и кармата му. И така ослепе момчето. Живя дълго, ама беше сляп. Ето такива беди ни се случиха, когато дойде Веса Козарева като проповедник. Тя ни разказа как са нещата с тази беда, а пък аз я после проверих, че това се оказа вярно. Третият път когато дойде Веска Козарева у Петрич ни разказа друга случка, която се случила на Изгрева. Михаил Иванов и Кръстю Христов, куция се бият с юмруци пред Учителя. Ама яко се бият с боксове. Учителят е застанал пред тях и ги наблюдава.
към текста >>

Третият път когато дойде Веска Козарева у Петрич ни разказа друга случка, която се случила на Изгрева.
Като му сложили името на вуйчо му, той по кармически закон взима и кармата му. И така ослепе момчето. Живя дълго, ама беше сляп. Ето такива беди ни се случиха, когато дойде Веса Козарева като проповедник. Тя ни разказа как са нещата с тази беда, а пък аз я после проверих, че това се оказа вярно. Третият път когато дойде Веска Козарева у Петрич ни разказа друга случка, която се случила на Изгрева. Михаил Иванов и Кръстю Христов, куция се бият с юмруци пред Учителя. Ама яко се бият с боксове. Учителят е застанал пред тях и ги наблюдава. Излиза брат Петър да ги разделя, ама не може. Намесват се и други братя и сестри, ама също не могат да разделят Михаил Иванов и Кръстю.
към текста >>

Когато Учителят се беше евакуирал в Мърчаево, по същото време отидох в София на Изгрева при сестра Веска Козарева.
Единият го натири във Франция, а другият го остави тук. Кръстю беше куц, имаше вродено изкълчване на тазобедрената става, единия му крак беше по-къс и като вървеше куцаше. Такива куци хора има и до сега. Като срещна някой от тях все пред очите ми е куцият Кръстю. Та при всяко идване у Петрич, тя разрешаваше по някой наболял въпрос. Когато Учителят се беше евакуирал в Мърчаево, по същото време отидох в София на Изгрева при сестра Веска Козарева. Тя се падаше ясновидка и при нея заварих две сестри, на които гледаше на кафе. Казах й, че искам да отида при Учителя в село Мърчаево, но не зная как да го направя. Тя ме упъти: „Ще вземеш трамвай N5 и ще пътуваш с него до края. После ще вземеш автобуса и с него ще пътуваш пак до края. След това ще тръгнеш пеш до едно място, където има кръчма и ресторант на име „Свети Петър“.
към текста >>

34. Съдържание

Веска Козарева 4.
Подлостта 26. Клопката ЮРДАН СИМЕОНОВ – (06.III.1895 г., гр. София-04.VIII.1969 г.) 1. Увод за невидимата верига 2. Юрдан Харалампиев Симеонов – Данко 3. Веска Козарева 4. Падналият ангел рисува и пее за Учителя 5. “Дръж музиката” 6. Руският ансамбъл и дедушка – Отец 7. Песента “Добър ден” СИМЕОН ХАРАЛАМПИЕВ СИМЕОНОВ (януари, 1891 г., гр. Дряново - ?) 1.
към текста >>

35. 20. ИСТИНАТА НЕ ПРОЩАВА

Но мен ме интересува този, който повикаха от града, като голям лекар и който поиска да направи във вените Му една инжекция от глюкоза.
Редно е всеки да си намери мястото в историята. Историята не прощава. В: Какво ще си спомните за последните дни на Учителя? Д: Учителят беше болен от бронхопневмония. Там при Него имаше лекари: д-р Кьорчева, д-р Кадиев и др. Но мен ме интересува този, който повикаха от града, като голям лекар и който поиска да направи във вените Му една инжекция от глюкоза. Аз знам, че Учителят беше против инжекциите. Ние стояхме в салона. Влезна Симеон Симеонов - цигуларя и рече: "Абе това не е инжекция с лекарства, а глюкоза за подхранване". Ние казахме: "Добре". Това беше вечерта на 26.Х11.1994 г.
към текста >>

Влезна Симеон Симеонов - цигуларя и рече: "Абе това не е инжекция с лекарства, а глюкоза за подхранване".
Д: Учителят беше болен от бронхопневмония. Там при Него имаше лекари: д-р Кьорчева, д-р Кадиев и др. Но мен ме интересува този, който повикаха от града, като голям лекар и който поиска да направи във вените Му една инжекция от глюкоза. Аз знам, че Учителят беше против инжекциите. Ние стояхме в салона. Влезна Симеон Симеонов - цигуларя и рече: "Абе това не е инжекция с лекарства, а глюкоза за подхранване". Ние казахме: "Добре". Това беше вечерта на 26.Х11.1994 г. и ние почти не спахме. Ние не влизахме при Него, а чакахме отвънка. Излиза Борис Николов и казва: "Положението е плачевно.
към текста >>

36. 27. ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА УЧИТЕЛЯ

1. УВОД ЗА НЕВИДИМАТА ВЕРИГА

Даже, понеже Учителят беше против инжекциите, Фортунов искаше да му направи една инжекция от глюкоза ли не знам от какво беше, съвсем безобидна и ни пита: "Може ли?
казаха приятелите да си отида да си почина и сутринта ме събудиха и ми казаха, че Учителят е починал. Това беше. Така, че Учителят си почина от бронхопневмония, няма никакво самоубийство. Къде не тръгнаха по онова време слухоете, какви ли не идеи се лансираха, всякой си говореше каквото му хрумне, така че това нещо трябва да се опровергае, както има и на лице декларацията и на тези трима наши лекари. На Фортунов я нямаме само, но те самите пък твърдят, че и аз го видях като го водиха. Даже, понеже Учителят беше против инжекциите, Фортунов искаше да му направи една инжекция от глюкоза ли не знам от какво беше, съвсем безобидна и ни пита: "Може ли? Питам все пак, вие сте негови ученици, вие знаете." И ние се съгласихме, това е единствената инжекция, която направиха на Учителя и ми се струва, че това нещо в протоколите на тези трима лекари е написано. В: Това са тримата лекари и ние имаме протоколи. По-нататък - погребението. Учителят си замина. Д: Учителят си замина.
към текста >>

37. ЮРДАН СИМЕОНОВ (6.III.1895-4. VIII.1969)

Тук се говори за Веска Козарева, получила задача специално от Учителя да разнася Словото, но това е давано на малцина, които са имали подготовка и са имали в себе си дух на апостоли.
В снимките от Школата го виждаме със своят инструмент - цигулката. А неговият брат -Данко е със своят вечен инструмент - кларинет. Симеон разказваше, че когато отивал на събора в Търново през 1922 г. още не е бил вегетарианец и е носил една печена кокошка в чантата си посолена с червен пипер и присъствал на онзи прословут диспут в търновското читалище и онази буря развихрила се от дъжд и мълния, в отговор на заплахите на свещениците срещу Учителя. Той захвърля кокошката след този случай, отива на лозето на събора и оттам води неговата вярна служба като музикант към делото на Учителя. Тук се говори за Веска Козарева, получила задача специално от Учителя да разнася Словото, но това е давано на малцина, които са имали подготовка и са имали в себе си дух на апостоли. За тях най-важното остава послушанието към Учителя и верността към Неговото Дело. За тези лица от фотографиите стоят личности, а над тях - съдби. 19.1Х.1990 г. Записала: Марийка Марашлиева
към текста >>

38. 2. ЮРДАН ХАРАЛАМПИЕВ СИМЕОНОВ - ДАНКО

Веска Козарева била изправена веднъж пред съда, но понеже Библията не подлежи на съдимост (а тя носела със себе си само Библия) била освободена.
"Ние си пишехме. Той знаеше добре български. Дойде при мене в мястото в градината. Децата му бяха от първата жена. После идваше с втората, която беше бившата му секретарка". Веска Козарева била изправена веднъж пред съда, но понеже Библията не подлежи на съдимост (а тя носела със себе си само Библия) била освободена. Роза, съпругата на Данко при изчезването на брат си се разболяла. Брат Виктор довел първоначално германския професор при Данко.
към текста >>

39. 3. ВЕСКА КОЗАРЕВА

3. ВЕСКА КОЗАРЕВА Надка разказва, че е разговаряла с една сестра на име Веска Козарева, която живеела близо до тях и салона на Изгрева.
3. ВЕСКА КОЗАРЕВА Надка разказва, че е разговаряла с една сестра на име Веска Козарева, която живеела близо до тях и салона на Изгрева. Там е имало барака. Веска Козарева разказвала, че Учителят й се явявал още когато била 12-годишна и я подготвял за по-възвишен живот. Още като ученичка Веска била ревностна последователка на Учителя. Събирала младежи около себе си и им говорела. Тя била въвела брат Пеню Ганев в Братството.
към текста >>

Веска Козарева разказвала, че Учителят й се явявал още когато била 12-годишна и я подготвял за по-възвишен живот.
3. ВЕСКА КОЗАРЕВА Надка разказва, че е разговаряла с една сестра на име Веска Козарева, която живеела близо до тях и салона на Изгрева. Там е имало барака. Веска Козарева разказвала, че Учителят й се явявал още когато била 12-годишна и я подготвял за по-възвишен живот. Още като ученичка Веска била ревностна последователка на Учителя. Събирала младежи около себе си и им говорела. Тя била въвела брат Пеню Ганев в Братството. Накрая когато станала 20-22-го-дишна баща й я изпъдил от домът си и тя дошла при Учителя на Изгрева. Учителят й е поставял задачи, да ходи из провинцията и изобщо да обикаля България, да разнася Словото Му.
към текста >>

Веска Козарева чувствала как една невидима сила й помага и й дава сили и енергия да изпълнява своя дълг към Учителя и Братството.
Събирала младежи около себе си и им говорела. Тя била въвела брат Пеню Ганев в Братството. Накрая когато станала 20-22-го-дишна баща й я изпъдил от домът си и тя дошла при Учителя на Изгрева. Учителят й е поставял задачи, да ходи из провинцията и изобщо да обикаля България, да разнася Словото Му. На нея са гледали като на апостол. Веска Козарева чувствала как една невидима сила й помага и й дава сили и енергия да изпълнява своя дълг към Учителя и Братството. Често пъти тя била преследвана от свещениците поради това, че е е явявала като разпространителка на Учението на Учителя. Веднъж един поп бил замахнал към нея искайки да я удари, пък кой знае, може да е искал и да я убие в яростта си, обаче тя почувствала някаква голяма сила в себе си и с поглед и мисъл го приковала и той останал като вдървен пред нея, не можейки да направи нито крачка напред. Веднъж Веска била изпратена от Учителя в Казанлък, където говорила на турци по времето на Коч-байрама. След като слушали нейната беседа турците решили да не колят животно, но да отпразнуват празника си по вегетариански. Това всичко Надка е слушала от устата на Веска Козарева.
към текста >>

Това всичко Надка е слушала от устата на Веска Козарева.
Веска Козарева чувствала как една невидима сила й помага и й дава сили и енергия да изпълнява своя дълг към Учителя и Братството. Често пъти тя била преследвана от свещениците поради това, че е е явявала като разпространителка на Учението на Учителя. Веднъж един поп бил замахнал към нея искайки да я удари, пък кой знае, може да е искал и да я убие в яростта си, обаче тя почувствала някаква голяма сила в себе си и с поглед и мисъл го приковала и той останал като вдървен пред нея, не можейки да направи нито крачка напред. Веднъж Веска била изпратена от Учителя в Казанлък, където говорила на турци по времето на Коч-байрама. След като слушали нейната беседа турците решили да не колят животно, но да отпразнуват празника си по вегетариански. Това всичко Надка е слушала от устата на Веска Козарева. Последната е била оплювана от поповете. А веднъж когато била преследвана и била пренощувала някъде, излязла още докато е тъмно да си върви, минала през някакви ниви водена от невидима ръка, която я отвела на безопасно място. По такъв начин Веска се освободила от преследвачите си. Веска Козарева е работила като шапкарка в една работилница на ул. "Леге" в София.
към текста >>

Веска Козарева е работила като шапкарка в една работилница на ул.
След като слушали нейната беседа турците решили да не колят животно, но да отпразнуват празника си по вегетариански. Това всичко Надка е слушала от устата на Веска Козарева. Последната е била оплювана от поповете. А веднъж когато била преследвана и била пренощувала някъде, излязла още докато е тъмно да си върви, минала през някакви ниви водена от невидима ръка, която я отвела на безопасно място. По такъв начин Веска се освободила от преследвачите си. Веска Козарева е работила като шапкарка в една работилница на ул. "Леге" в София. По-късно нейната работодателка, която заминала за Париж искала да я вземе със себе си, тъй като Веска била усвоила много добре професията си. Учителят обаче й дал да разбере, че е по-добре да остане в България и да работи за Господа, "отколкото да отиде в Париж, за да прави шапки на дявола", както Той се изразил. Веска Козарева била смела и безстрашна. Тя разказвала, как веднъж като била на Рила и изтръсквала завивките си, от палтото й паднала една змия, която през нощта се била топлила до нея.
към текста >>

Веска Козарева била смела и безстрашна.
По такъв начин Веска се освободила от преследвачите си. Веска Козарева е работила като шапкарка в една работилница на ул. "Леге" в София. По-късно нейната работодателка, която заминала за Париж искала да я вземе със себе си, тъй като Веска била усвоила много добре професията си. Учителят обаче й дал да разбере, че е по-добре да остане в България и да работи за Господа, "отколкото да отиде в Париж, за да прави шапки на дявола", както Той се изразил. Веска Козарева била смела и безстрашна. Тя разказвала, как веднъж като била на Рила и изтръсквала завивките си, от палтото й паднала една змия, която през нощта се била топлила до нея. При друг случай когато отивали групово на Витоша и били спрели някъде да почиват, една птичка просто се пъхнала, за да се скрие в дрехата на Учителя, на гърдите му. После Учителят обяснил, че птичката се оплакала, че змия е влязла в гнездото й и че щяла да изяде птиченцата й. Въпрос: Оставил ли е Данко някакво творчество? Отговор: Имаше композиции върху текстове от Словото, които съм предала на Петър Ганев.
към текста >>

Учителят бил изпращал Веска Козарева и при пророчицата Ванга от Петрич със задача, бил казал също, че цяла Македония ще мине през ръцете на Ванга, т.е.
Той ще знае най-добре как трябва да постъпи с тях.Това са били задачи поставени от Учителя на Данко. След като се е пенсионирала, Надка е ходела често да помага на мястото на Учителя (гроба). Там работеше брат Ангел и Гита (Маргарита Стратева) му помагаше най-често. Тя разсаждаше петунии и други цветя. Там работеше също и Тошко от Пловдив. Учителят бил изпращал Веска Козарева и при пророчицата Ванга от Петрич със задача, бил казал също, че цяла Македония ще мине през ръцете на Ванга, т.е. ще се съветва с нея. Когато сестра Веска отишла при Ванга, последната й казала, че Учителят й бил наредил да направи картофена супа, защото ще й дойде една гостенка от София.
към текста >>

40. 2. ХАРМОНИЯ И ДИСХАРМОНИЯ

И моят глас беше записан, но и досега не зная какво е станало с тоя звукозапис.
След изпяването на тази песен на Изгрева почнаха да ме наричат Тошо-певеца, за да ме различават от други двама Тошовци: Тошо-босия и Тошо-гледача. По това време 1938-39 г. бяхме само трима мъже-певци на Изгрева: Филип Славов-тенор, Митко Сотиров-тенор (съпруг на Мария Златева) и аз-баритон. Беше дошъл от Франция по това време синът на директора на "Коме-ди Франсез" - Манжо с апаратура да записва братски песни. Бяха записани песни в хорово изпълнение и солисти. И моят глас беше записан, но и досега не зная какво е станало с тоя звукозапис. Бяхме чули, че този Манжо беше записал и говора на Учителя. Но какво стана после с него, нищо не чухме. Манжо след заминаването си в Париж се изгуби от хоризонта. Манжо на Изгрева беше много демократичен. Макар че не знаеше български, поздравяваше всички, беше общителен и го нарекоха накрая "брат Манжо".
към текста >>

41. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

Тук искам да вмъкна един цитат от беседата на Учителя "Козативни сили", Общ окултен клас, год.
Тъй като около Него винаги имаше музиканти, те записваха дадената песен. Понякога са се явявали различия в записването, ако едновременно са записвали двама или трима музиканти, което е пораждало дискусия, за да се установи последната редакция. Песните са били записвани главно от Асен Арнаудов, Кирил Икономов, Мария Тодорова, Ангел Янушев, Ирина Кисьова, Гавраил Величков и от Лиляна Табакова в с. Мърчаево през евакуацията 1943-1944 г. Научих, че Учителят е имал голямо доверие в брат Кирил Икономов и му е възлагал често задачата да коригира записаните песни, за да ги редактира по правилата на класическата музика. Тук искам да вмъкна един цитат от беседата на Учителя "Козативни сили", Общ окултен клас, год. V (1925-1926 ж.), том I, стр. 3-4. От това изказване на Учителя става ясно, че Той е държал на това Неговите песни да бъдат съобразени с правилата на класическата музика. Ето цитатът с някои съкращения от стр. 3-4: "Съвременните певци и музиканти в своите песни не избират думи, съответни на тоновете, вследствие на което не не произвеждат нужния ефект. Често думите не са формативни.
към текста >>

42. 24. НАЧАЛНИ ГОДИНИ НА ШКОЛАТА

Той като козарче ли, овчарче е бил, дядо му е намерил един буквар, чичо му го е бил купил и той сам се е учил да чете и да пише.
Та четири дни в седмицата ходех на Изгрева. И когато Учителят направи „Парахода", татко ми каза: „По-хубаво живей там, щото ти посред нощ дето ще ставаш да ходиш толкова пъти на седмицата". В.К.: Той как реагираше на това, че си вегетарианка? Е.А.: Той реагира за вегетарианството много лошо, щото те никак не знаеха, че има хора, които не ядат месо. Баща ми беше неграмотен, самоук. Той като козарче ли, овчарче е бил, дядо му е намерил един буквар, чичо му го е бил купил и той сам се е учил да чете и да пише. Никак не е учил баща ми. Самоук е. Той с букварчето си е научил буквите сам и по този начин, -екой си, може би дядо му ги е казал, защото дядо му беше църковен певец и знаеше църковно-славянски да чете и той му е показвал буквите докато ги научи и така се е научил, а майка ми беше неграмотна. Баща ми не беше чувал за вегетарианство. Или чувал че индусите са вегетарианци и помня, че на едни заговезни хвърли чинията от масата, защото аз не знам, но нещо постно ядях.
към текста >>

43. 30. ПОБОЯТ ПРЕЗ 1936 ГОДИНА

Е.А.: Веса Козарева, идва и вика „Знаете ли, че биха Учителя?
Даже Учителят беше със сако от соа-екрю, тънко сако, като летните сака които носеше. Риза и отгоре тънко сако носеше, значи е било толкова топло за да се облече така както в летните дни. Бяхме на обяда и се върнахме. Така на пейките пред салона се хранехме и ние се прибрахме помня трите стенографки в „Парахода" както си го наричахме и там бяхме си полегнали на почивка. Това беше между три и четири часа след обяд и една сестра... В.К.: Коя беше тази сестра? Е.А.: Веса Козарева, идва и вика „Знаете ли, че биха Учителя? " Това беше като гръм от ясно небе. Скочихме и трите, и отидохме, и видяхме Учителя пред салона излязъл, вече 5-6 души имаше край Него, не си спомням кои бяха и Той много сериозен и по дрехата Му капки кръв. Аз лично се чудех, откъде е тая кръв. Той нямаше никъде рана на лицето. А тя е била от самият побойник.
към текста >>

44. 91. СПОРОВЕ ЗА КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ

И от там някакъв Братски съвет ни отговори, но отговорът беше, като че ли ние искаме да ги учим, като че ли те бяха някак засегнати от това и казаха, в писмото помня, че пишеше, че българите били овчари, говедари, козари, демек прости хора.
Такава книга. И почнаха, заеха се някои да работят в това отношение, но Просветният съвет беше много муден организъм - много бавен. Ние написахме едно писмо на Михаил Иванов оттука така за връзка с него. От наше гледище беше хубаво, толерантно писмо и то докато се състави взе доста събрания, дълго време, два-три пъти даже само с това писмо се занимава Просветният съвет докато дойдеме до единство, в единомислие, щото туй което ще се напише всички да са съгласни. Най-после пратихме писмото, но отговорът беше много изненадващ за всички ни. И от там някакъв Братски съвет ни отговори, но отговорът беше, като че ли ние искаме да ги учим, като че ли те бяха някак засегнати от това и казаха, в писмото помня, че пишеше, че българите били овчари, говедари, козари, демек прости хора. Сега много отдавна е било, за да си спомня така по подробности съдържанието, но някои неща са останали в паметта ми и тях казвам. Аз лично бях много изненадана от това писмо, защото нищо от онова, което писахме не беше обект, за да подбуди такива мисли. Какво е станало там не ми е ясно и след това ние повече не писахме на Михаил и оставихме така естествено да текат отношенията помежду ни, без да се бърка Просветния съвет в това нещо. И така в такива събрания решиха да напишат такава книга. От друга страна Борис Николов когато донесе книгата „Учителят" напечатана, на заседание на Просветния съвет, тя подействува като бомба, като взрив.
към текста >>

45. 130. ПОБОЯТ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ 1936 ГОД.

По едно време една сестра тропа и вика - Весела Козарева и казва: „Учителя бият!
Защото имаме тука снимки от онази епоха. И то на Рила. Е.А.: То беше през май, доколкото си спомням -4 май. Един хубав, слънчев ден. Бяхме се прибрали от обед и понеже ставаме сутрин много рано, ние трите стенографки бяхме заедно в „Парахода" и бяхме си полегнали и трите. По едно време една сестра тропа и вика - Весела Козарева и казва: „Учителя бият! " И ние трите скочихме и отидохме. И когато отидохме Учителя вече беше излязъл от големия салон и една групичка хора вече имаше край Него. Нали ние бяхме от първите, които дойдохме. Не бяхме повече от десет души в началото. После все повече и повече хора се набраха.
към текста >>

46. 152. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО СЛЕД ПОБОЯ 1936 ГОДИНА

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)

Е.А.: И после една сестра почва да вика, тази, която там живееше - Козарева, да.
Е.А.: Ами пратиха един такъв бивш офицер, на Гради началник - поручик някакъв и пратиха го, и той отива долу, най-напред в долната стая с ръка удря стъклото, но то е доста здраво, наранил си само ръката и после разбрал, че никой не се обажда отвътре и затуй не отива. Отива в салона и там вижда Учителя, там е бил този братът-цигуларят Иван Кавалджиев. Само той е бил. А вънка на двора са Йордан-шофьора и още един брат, от неговите момчетии там, които бяха и когато виждат, че се нахвърля този да бие Учителя, те тичат да викат Лулчев, а не отиват да спрат тоя човек, че да го хванат двама мъже да го смелят малко. В.К.: И после какво става? Е.А.: И после една сестра почва да вика, тази, която там живееше - Козарева, да. Тя почва да вика, изтича при нас: „Елате, че бият Учителя! " И ние вече, и трите изкочихме отведнъж вънка, и то беше един хубав следобед, слънчев, топъл, много хубав. И отидохме. Като отидохме пред салона бе Учителя, сериозно лице, тука по дрехата Му кръв. В.К.: Тя тази кръв е от онзи, който е пробил стъклото.
към текста >>

47. БЕЛЕЖКИ КЪМ „ МОЯТ РОМАН-4

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

Беше Веска Козарева.
Коя беше тази сестра? Спомняш ли си? Е.А.: Името й сега в момента не си спомням. Иначе помня, знам коя беше. Сетих се. Беше Веска Козарева. Аз мисля, че за побоя е виновен Любомир. В.К.: Да, тука си казала. Е.А.: Не, аз категорично съм убедена в това. Разбираш ли? В.К.: Онзи, който влиза, побойникът, счупил стъклото.
към текста >>

48. 04 - 08. ЗАВЪРШВАНЕ НА ЧЕШМАТА

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Няколко месеца по-късно било завършено и училището, за освещаването на което бил повикан да присъства и тогавашният окръжен управител Радой Козаров.
Когато трапезата била към своя край, директорът на училището, Слав Топалов, засвирил с цигулка кръшни български хора. Наскачали младежите и се заловили и направили голямо хоро. Не могли да се въздържат и по-възрастните, и те се хванали на хорото. Така чешмата обединила усилията на всички добри хора, млади и стари. Всички били сплотени в едно. Няколко месеца по-късно било завършено и училището, за освещаването на което бил повикан да присъства и тогавашният окръжен управител Радой Козаров. След привършване на освещаването, селяните го поканили да види чешмата. Когато отишли на самото място и я разгледали, той останал възхитен. Казал, че е чест за тия хора, които са могли да направят такава чешма със свои собствени средства. Казал: „Тези хора са ни изпреварили най-малко с два века. Това е чешма — паметник.
към текста >>

49. 07 - 67. ВЕЛИКАНЪТ В ЕЗЕРОТО

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Една сестра, Веска Козарева, по свой почин бе останала на нощно бдение край езерото.
Пеню Ганев изпя физкултурния марш „Дишай дълбоко", негова композиция. Брат Петър Камбуров изсвири на кавал „Овчарската идилия". Брат Марин - „Що е същността." Следваха разни случки и опитности. Край. Всички се прибраха в палатките си. Палатката на Учителя бе при скалата на второто езеро. Една сестра, Веска Козарева, по свой почин бе останала на нощно бдение край езерото. Късно през нощта тя вижда как от езерото излиза бяла мъгла, която се оформя като човек - гигант, над десетина метра. Уплашила се и извикала: „Учителю! " - „Не бой се. Аз бдя", казал Учителят. След това великанът се превърнал на светла мъгла, която постепенно изчезнала.
към текста >>

Великанът се изгубили, но споменът останал на Веска Козарева.
Късно през нощта тя вижда как от езерото излиза бяла мъгла, която се оформя като човек - гигант, над десетина метра. Уплашила се и извикала: „Учителю! " - „Не бой се. Аз бдя", казал Учителят. След това великанът се превърнал на светла мъгла, която постепенно изчезнала. Великанът се изгубили, но споменът останал на Веска Козарева. Тя беше от гр. Попово. Дали Учителят не бе създал нарочно този образ във форма на великан, за да изпита безстрашието на сестрата? Това явление вече не се повторило. Има неща в света, които не се повтарят.
към текста >>

50. БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

За Христо - бояджията или Брадата - срещу салона му беше бараката, до Веса Козарева, там бяха двете бараки.
Искаха ни личните документи. Тогава брат Лулчев му каза: „Ние тука сме в дома си. Дайте ни възможност да отидем в къщи, да си вземем, каквото трябва, да се легитимираме." - „Ама вие трябва да си носите документи." - „Ние тука сме в дома си, не сме на улицата." И така. След туй се оправи работата, ама въпросът беше да се осуети събранието, така прекратиха беседата. Но на Учителя не посегнаха. За Христо - бояджията или Брадата - срещу салона му беше бараката, до Веса Козарева, там бяха двете бараки. Той се занимаваше с йоги там, такива работи. Те не са се качвали горе при Учителя. За повода после се разбра, че някои жени злоупотребили с властта си, да разтурят събранието, Така се разбра. Така обясниха. За „Верка и губерка".
към текста >>

51. 09 - 174. МОСТ МЕЖДУ ДВА СВЯТА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Разказала: Веса Козарева.
Тогава аз поисках да се отдалеча, за да не слушам разговора им, но Учителят, като забеляза това, ми каза: „Рекох, вие може да останете." След това Учителят се обърна към Антов с думите: Тебе те определям да бъдеш мост между партията и Братството. Тази е твоята задача." Това е, което чух от устата на Учителя. А на мене каза да бъда с него, ето защо аз взех да ходя у тях на беседа. Това продължи известно време, докато веднъж аз се обадих да припомня как е било в Школата при Учителя, но той така ме изруга, като ме направи на нищо и аз от този ден не стъпих вече на неговото събрание. Такава бе развръзката ми с Антов. Разказала: Веса Козарева.
към текста >>

52. 09 - 175. ЗАЩО ОТИДОХ В МЪРЧАЕВО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Разказала: Веса Козарева.
Тази година към края на пролетта Учителят пак ми се обади и ми каза да се стягам за Попово - моето родно място. Казах му: „Учителю, тука климатът е много хубав, нека остана още няколко месеца, за да използвам лятото при хубав планински климат и чист въздух." Учителят ми разреши и аз ще остана тук до края на август и ще се прибера към нашия край, защото и годините напредват. В Попово имам брат и сестра, ще се прибера при тях. Бог мисли за всички. Той и за мен ще промисли. Разказала: Веса Козарева. ------------------------------- [1] Така го е нарекъл Учителят /бел. на кор./
към текста >>

53. 09 - 214. ПАЗАЧ НА ЛАГЕРА

Сутринта Учителят казал на сестрата: „Това го направих заради теб, за да видиш." Разказала Веса Козарева на Ал. Петров.
Всички спели дълбок сън след дългия и уморителен път. По едно време дежурната сестра забелязала, че от дълбочините на езерото постепенно се издига и оформява една женска светла фигура, вероятно нимфа, която тръгнала по повърхността на езерото към спящите, които били на самия край на езерото. Дежурната се уплашила и извикала: „Айй, Учителю! " - „Не бой се", казал Учителят. „Аз съм буден." Бялата фигура се върнала и изчезнала, както се била явила. Сутринта Учителят казал на сестрата: „Това го направих заради теб, за да видиш." Разказала Веса Козарева на Ал. Петров.
към текста >>

54. 16 - 1. ПЪРВИ СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ

В 1921 -1922 година сме изселени в Карнобатско, по-рано Карака или сега село Козаре.
Главното шосе Бургас - София минава през центъра на нашето село. В.К.: Майка ти как се казваше? Ж.Т.: Майка ми-Неделя Петкова Танева. И тя е родом от същото село Богомилово. Тя е оттам и аз също там съм роден. В 1921 -1922 година сме изселени в Карнобатско, по-рано Карака или сега село Козаре. Там съм живял към 34 години и 1954, година вече след 9 септември 1944 година, наложи се да отидем в Бургас, тъй като децата се учеха. Имам две дъщери и един син. Таню е най-големият. Наложи се да отидем в Бургас, тъй като нямахме вече средства. Като се образуваха ТКЗС- тата, нямахме средства да издържаме децата си.
към текста >>

55. 16 - 2. ДА СЕ ОПРЕДЕЛИШ НАВРЕМЕ

Понеже бяхме преселени в туй село Козарево и се свързах с моята другарка, която беше малка и дори двама братя прежени, един от най-големите родове на селото ни.
Беше ли на събори, ходеше ли на Рила? Как протече вашият живот? Ж.Т.: 1934 година се ожених, октомври. Като младеж ходех редовно в Тополица. при сбирки и някои наши хора искаха да ме свържат с някоя сестра от Братството, обаче мен не ме теглеше сърцето така. Понеже бяхме преселени в туй село Козарево и се свързах с моята другарка, която беше малка и дори двама братя прежени, един от най-големите родове на селото ни. По-нататък в мене се явява, понеже аз от младеж още ходех в Братството и когато се ожених, моят приятел беше също оженен и моят кръстник беше негов братовчед. А те обичаха да ходят на кръчмата. Аз самичък къде да ходя? И аз отиваме тях. Може да не пия, ама да съм с тях.
към текста >>

56. 16 - 3. ОТКЛОНЕНИЕТО

След това като правим събранието в Козаре, взеха да идват и други освен Диню.
3. ОТКЛОНЕНИЕТО Ж.Т.: Моят кръстник много ме уважаваше, аз също и моят другар Диню почна да следи мене и постепенно и той дойде в Братството, Това беше в 1941 година, При едно гостуване в Айтос с моя свако, който имаше леля тука, в село Пирня, и на обед ни поканиха, като сложиха кюфтета от овче месо, което за хората е най-хубаво. Обаче на мен ми се отврати и това беше последното ядене на месо. След това като правим събранието в Козаре, взеха да идват и други освен Диню. Ние се събирахме у сестра ми, у нас в къщи и т.н. В.К.: Кой беше ръководител? Ж.Т.: Имаше един брат, който беше запознат с моя рожден брат. който почина на 33 години, Никола Тенев и който беше най-голям. Той прие Учението с майка ми, но малко по-подире. Та те бяха приятели и първият прие от брат ми, както сега Диню прие от мене Учението.
към текста >>

57. 16 - 13. ПРИНУДИТЕЛНА ПОЧИВКА

Ние бяхме: брат Петър Камбуров, брат Паню от Ямбол и брат Диню от Козаре също и аз от Козаре, отиваме четиримата и вечеряхме, насам, натам.
13. ПРИНУДИТЕЛНА ПОЧИВКА Ж.Т.: При една спирка в Стара Загора, след като мина вече Братската среща там в Стара Загора и брат Чернев от село Кортен, Новозагорско. Димитър Чернев ни покани да отидем до Кортен у тях на гости. Ние бяхме: брат Петър Камбуров, брат Паню от Ямбол и брат Диню от Козаре също и аз от Козаре, отиваме четиримата и вечеряхме, насам, натам. Бяхме 4-5 човека. Почна се един такъв интимен разговор, че уж щяхме да си лягаме, а пък ние превихме нощта. Полунощ мина, разговори един от друг. все по-хубави и по-хубави разговори и рано сутринта трябва да отиваме в Нова Загора да си хванем влака за пътуване. Един час или два часа ние сме спали и пак бодри и весели отиваме в Нова Загора, хванахме влака.
към текста >>

58. 16 - 16. ЖЕЛЮ ТАНЕВ-АВТОБИОГРАФИЯ

При една братска среща бяхме поканили все възрастни братя, около десетина човека, това ставаше все на село Козаре.
И така победата е наша. После тази братска идея се яви в големия брат на Иванка. Неговият син, макар още преди да изкара служба, почна да идва на молитва, после и майка му и така станахме повече от десет човека. И почнаха да идват от София видни братя - брат Боев, брат Сотиров, брат Георги Куртев от Айтос и много други, имахме интересни срещи и случаи, но всичко не може да се опише. Бих показал един два случая. При една братска среща бяхме поканили все възрастни братя, около десетина човека, това ставаше все на село Козаре. Също и брат Сотиров беше дошъл и различни въпроси се разискваха и изказваха от братята. Всеки от своя опит из братския живот. И тогава брат Сотиров каза една своя опитност: Като офицер на турската граница получих заповед от щаба на гр. Бургас, че трябва в толкова часа да отида. За да отида на определеното време и час, казва, аз ще пътувам с кон.
към текста >>

Ще посоча един много хубав пример с брат Петър Камбуров, много пъти е идвал в нашето село Козаре, че дори и селяните го познаваха.
И така аз отидох на определения час в щаба на армията. И в това време имаше от селото ни няколко човека, един от тия хора дойде при мене и ми казва, аз го познавам този човек, той ни беше командир на турската граница. Казва се капитан Сотиров. Тогава много са случаите из братския живот, не могат всички да се опишат. И така само отчасти някои случаи. Ще посоча един много хубав пример с брат Петър Камбуров, много пъти е идвал в нашето село Козаре, че дори и селяните го познаваха. Веднъж като дойде на село и някои от евангелистите решиха да правят диспут. В нашето село имаме доста евангелисти и решили се 6 човека да дойдат и да се запознаят с брат Петър и всеки носи в джоба си Евангелието и разбра се да се опознаят добре отблизо. И така започнаха разговори, относно Словото Божие и така започнаха да му задават въпроси относно Евангелието. Обаче брат Петър добре е запознат и с Евангелието. Много добре им отговаряше на зададените му въпроси, и така не се стигна до някакви спорове.
към текста >>

Като много пъти идваше на село Козаре.
И който е продал, е доволен, че е продал и който е купил, е доволен, че е купил. И всеки си отива доволен в къщи от панаира. И така, братя, нашият разговор с вас е при същия случай - вие си отивате доволни в къщи, и ние сме доволни. Така весело си отидоха хората. Брат Петър Камбуров, много са нашите спомени с него. Като много пъти идваше на село Козаре. А така се виждаше, че нямаше средства дори дрехи да си купи. И моята сестра Пена и моята жена Иванка и сестра Станка, жената на брат Биню знаете ли какво решиха? Вълна има, хайде сега да изпредем и изтъчем един плат за един костюм на брат Петър Камбуров да го изненадаме. И така направиха. Дадоха го да го валят и така платът е готов за ушиване.
към текста >>

Тогава от София се евакуираха и Донка Илиева пита Учителя аз къде да отивам и Учителят казва: „Рекох, на село Козаре, при брата си ще отидеш." И така сестра ми дойдоха при нас, живяха 4 години и така продължи живота до 1948 година, докато се образува ТКЗС-то и нивите, земята, добитъкът влязоха в колектива, но първите години нямаше средства.
През1941 година на сестра ми Донка Илиева с мъжа си се изселиха от село Богомилово, Старозагорско, още през 1925 година и живеят в София на Изгрева. Животът на Георги Илиев трая до към 20 ноември и почина. А на сестра ми Пена мъжът й почина в разстояние на 20 дни и тогава работата падна на моята шия. Събираха се нивата на сестра ми Пена -160 декара, и нашата чака, станаха 280 декара. Деца 7-8, все малки. Тогава от София се евакуираха и Донка Илиева пита Учителя аз къде да отивам и Учителят казва: „Рекох, на село Козаре, при брата си ще отидеш." И така сестра ми дойдоха при нас, живяха 4 години и така продължи живота до 1948 година, докато се образува ТКЗС-то и нивите, земята, добитъкът влязоха в колектива, но първите години нямаше средства. Обедняхме, децата взеха да учат, но пари няма. Тогава се принудих да отида до Бургас. Първите две години мизерия, беднотия, нямаше работа, това беше 1954 година. Когато отидох в Бургас с 5-членно семейство, ние двамата с Иванка и три деца - Таню, Мария и Христина, всички вегетарианци. Благодаря на Бога, че другарите на моите дъщери не им пречат в Учението на Учителя, било то на събрания, било то на Езерата всяка година ходят, даже малкият ми зет ги кара с багажа.
към текста >>

Как Учителят в най-трудни случаи на живота, когато заслужаваме, ни помага, дори едно пътуване и пренасяне на багаж от село Козаре за Бургас - валя ме дъжд по пътя, изстинах, простудих се много, но трябваше да се върна пак на село, налагаше се.
Но пак ще кажа, че Бог е справедлив, Той ще ни пази и помага. Уважаеми брат Кръстев, Радвам се на големия ви труд, който сте положили и още полагате. Дали ще има време да продължите? Събитията, които се очакват, дали не ще ви попречат? Още едно нещо искам да допълня. Как Учителят в най-трудни случаи на живота, когато заслужаваме, ни помага, дори едно пътуване и пренасяне на багаж от село Козаре за Бургас - валя ме дъжд по пътя, изстинах, простудих се много, но трябваше да се върна пак на село, налагаше се. И в това време през нощта заваля много сняг. И в това време повика сестра да ми мери температурата, наистина аз се чувствах много зле, виждах вече неземни картини. Като ме прегледа, сестрата ми каза: „Много си зле, 41.5 градуса, да викаме линейка да ви вземе." И след като се обадиха за линейка, че не могат да дойдат че пътят е непроходим за село Козаре и не можем да дойдем. Край. А преди един ден направихме, напарихме варен ечемик, както Учителят препоръчва, да се налагаме, но нищо не минава, нито пот излиза. Това става срещу неделя и към 10 часа отидоха 2-3 сестри с майка ми да си правят молитва и аз застанах на колене на леглото и още като се започна „Добрата молитва" и почна да тече пот, но изобилна, просто не капе, а тече от челото и носа.
към текста >>

Като ме прегледа, сестрата ми каза: „Много си зле, 41.5 градуса, да викаме линейка да ви вземе." И след като се обадиха за линейка, че не могат да дойдат че пътят е непроходим за село Козаре и не можем да дойдем. Край.
Събитията, които се очакват, дали не ще ви попречат? Още едно нещо искам да допълня. Как Учителят в най-трудни случаи на живота, когато заслужаваме, ни помага, дори едно пътуване и пренасяне на багаж от село Козаре за Бургас - валя ме дъжд по пътя, изстинах, простудих се много, но трябваше да се върна пак на село, налагаше се. И в това време през нощта заваля много сняг. И в това време повика сестра да ми мери температурата, наистина аз се чувствах много зле, виждах вече неземни картини. Като ме прегледа, сестрата ми каза: „Много си зле, 41.5 градуса, да викаме линейка да ви вземе." И след като се обадиха за линейка, че не могат да дойдат че пътят е непроходим за село Козаре и не можем да дойдем. Край. А преди един ден направихме, напарихме варен ечемик, както Учителят препоръчва, да се налагаме, но нищо не минава, нито пот излиза. Това става срещу неделя и към 10 часа отидоха 2-3 сестри с майка ми да си правят молитва и аз застанах на колене на леглото и още като се започна „Добрата молитва" и почна да тече пот, но изобилна, просто не капе, а тече от челото и носа. Веднага очите ми се откриха и поисках вода да пия. После като четох беседата, срещнах Учителят казва: „Когато Бог лекува, той лекува веднага, а не с дни или месеци, както лекарите." Така Учителят ме върна от смъртта. Ами ако бях си заминал, тогава жена ми и децата ми живи бяха погребани в Бургас.
към текста >>

59. 3. ДО БЛАГОГОВЕЙНИЙ СВЕЩЕНИК ОТЦА ИВ. К. РАДОВ, ИКОНОМ В ГРАД ВАРНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Моля вас, които сте близо до това село, потрудети се да поизпитате, доколкото ви е възможно, нещо из неговия живот по неговия подвиг в Цариград, за да му направим една кратка поне биографийка, за да не се забравят подобни високозаслуживши наши хора, които безкористно са ратували за доброто на съотечествениците си.
РАДОВ, ИКОНОМ В ГРАД ВАРНА По времето на черковний ни въпрос, когато от всички наши по-главни градове изпращаха представители в Цариград, тогава градът Варна като беше със слаба българска община, едва ли можеше да поддържа свой представител в Цариград. (На представителите се плащаше ежемесечно по 2-3000 гроша и то с години.) Но намери се от варненските села, именно от с. Хадърджа един за чюдо родолюбив българин-селенин дядо Атанас, който, избран от Варненско, прие да иди за представител на свои разноски в Цариград. Тук, доколкото помня, дядо Атанас стоя 6 години, и тамо си и умря, без да бе честит да дочакареше-нието на въпроса. Нашите тогивашни вестници не знаеха как да се исхвалят пред света с тоя достоуважаван старец; целий български народ произнасяше с възторг неговото име, а днес почти забравен. Моля вас, които сте близо до това село, потрудети се да поизпитате, доколкото ви е възможно, нещо из неговия живот по неговия подвиг в Цариград, за да му направим една кратка поне биографийка, за да не се забравят подобни високозаслуживши наши хора, които безкористно са ратували за доброто на съотечествениците си. Уредник Ил. Блъсков „Памятник", год. I, кн. II, 1895 год. (стр. 192)
към текста >>

60. 6. ПАША РАЗРЕШАВА РУСКИЯ ВЪПРОС ЗА САМОЖЕРТВАТА

Гена Папазова

И там една на Изгрева, казваше се Веса Козарева, отива при Учителя и казва: „Учителю, казва, какво е това нещо, ние се чудим какво да хапнем, да сръбнем, пък Пашини, вика, разтворили масата и хранят хората." Учителят вика: „Пашини с това разрешават руския въпрос." Пашини разрешават руския въпрос.
Бях ви казала, че те след купонната система продължиха да имат открита маса. Хляб и чай, такова имаме сега, това ядем. Е, хлябът не достига, някакво сухо парче хляб, каквото има. Обаче масата открита. Чай е, захар или има, или няма, но каквото има. И там една на Изгрева, казваше се Веса Козарева, отива при Учителя и казва: „Учителю, казва, какво е това нещо, ние се чудим какво да хапнем, да сръбнем, пък Пашини, вика, разтворили масата и хранят хората." Учителят вика: „Пашини с това разрешават руския въпрос." Пашини разрешават руския въпрос. Дали широкото сърце... В.К.: Дали отворените врати... Г.П.: Дали, какво е, но „Пашини разрешават руския въпрос". В.К.: Аз съм слушал едно изказване на Учителя, дето казва, че славяните в бъдеще ще отворят вратите, житниците си. Г.П.: Да, бъдещето е на славянството, аз съм го чула. В.К.: Ще отворят вратите за чуждите народи, и хамбарите, и житниците. Гл.: Бъдещето е на славяните, така.
към текста >>

61. 19. БОМБАРДИРОВКИТЕ

Милка Говедева

В.К.: Козарева.
Ама то вън от тази линия начертана на картата такива парчета, грамадни парчета хвърчаха. На големия салон едно малко стъкло се счупи. Когато Учителят дойде, Той каза нещо. А понеже ние като се молехме имаше една сестра, забравих как се казваше тя - Веса, Веса. Веса от Бургас ли беше, една висока, стройна. В.К.: Козарева. М.Г.: Козарева. Веса Козарева и тя, тя искаше все да ръководи, все тя. Пък не знам кой се опитваше, пък най-после и аз се опитах, че 91 псалом почнах да чета за всичките по един път, нали и не мога да спра, така карам. И каза Учителят: „Прозорците се счупиха, защото нямаше хармония в молещите се сестри." Това го каза. Причината сме ние де, защото нямаше хармония в нас.
към текста >>

М.Г.: Козарева.
На големия салон едно малко стъкло се счупи. Когато Учителят дойде, Той каза нещо. А понеже ние като се молехме имаше една сестра, забравих как се казваше тя - Веса, Веса. Веса от Бургас ли беше, една висока, стройна. В.К.: Козарева. М.Г.: Козарева. Веса Козарева и тя, тя искаше все да ръководи, все тя. Пък не знам кой се опитваше, пък най-после и аз се опитах, че 91 псалом почнах да чета за всичките по един път, нали и не мога да спра, така карам. И каза Учителят: „Прозорците се счупиха, защото нямаше хармония в молещите се сестри." Това го каза. Причината сме ние де, защото нямаше хармония в нас. Карахме се кой да води, дето се вика, затова се счупили стъклата.
към текста >>

Веса Козарева и тя, тя искаше все да ръководи, все тя.
Когато Учителят дойде, Той каза нещо. А понеже ние като се молехме имаше една сестра, забравих как се казваше тя - Веса, Веса. Веса от Бургас ли беше, една висока, стройна. В.К.: Козарева. М.Г.: Козарева. Веса Козарева и тя, тя искаше все да ръководи, все тя. Пък не знам кой се опитваше, пък най-после и аз се опитах, че 91 псалом почнах да чета за всичките по един път, нали и не мога да спра, така карам. И каза Учителят: „Прозорците се счупиха, защото нямаше хармония в молещите се сестри." Това го каза. Причината сме ние де, защото нямаше хармония в нас. Карахме се кой да води, дето се вика, затова се счупили стъклата. Това беше за бомбардировките.
към текста >>

62. 24. ЖИВИТЕ ОКУЛТНИ ОПИТНОСТИ

Милка Говедева

Паша беше отишла в някакво село, не знам точно къде беше, при някаква наша сестра и дойде на професор Козарев, който беше комунист, жената да й правя косите на апарат, тъй като брат Ради ми беше донесъл апарата с разрешение на Учителя там.
24. ЖИВИТЕ ОКУЛТНИ ОПИТНОСТИ М.Г.: Беше 1944 г., вероятно към лятото или пролетта, Учителят беше вече отишъл в Мърчаево. И той беше казал: „Когато се намерите в тежко положение, извикайте ме, макар и през пространството, аз ще ви помогна." И аз останах на Изгрева. Много хора нямаше вече. Едни в Мърчаево, други кой накъдето намери. Паша беше отишла в някакво село, не знам точно къде беше, при някаква наша сестра и дойде на професор Козарев, който беше комунист, жената да й правя косите на апарат, тъй като брат Ради ми беше донесъл апарата с разрешение на Учителя там. И аз правех фризурата и тя ми помагаше впрочем по математика, а аз вместо това правех тези услуги. Таман й навивах косата цялата на това и изведнъж идват четирима полицаи. Аз живеех в един сутерен, така ниско долу и се виждаше какво има вътре. И като видях четиримата полицаи, изтръпнах и изведнъж се сетих за Учителя, че Той каза: „Когато сте в тежко положение, повикайте ме." И само видях, че полицаите държат нещо, нещо като картичка така. Викам: „Това дали не е моя снимка?
към текста >>

" Нали, как съм го казала, що, не знам, но излязох, че не съм тая и те така си отминаха, и аз свалям веднага тия щанги от косата на тази Козарева и казвам: „Г-жо Козарева, никакви водни няма да ви правя, нищо, моля, вървете си, защото виждате какво е положението." А мъжът й беше комунист и тя не беше доволна от това.
Кого търсите, а, за мене ли сте дошли? Я виж колко кандидати, това, просто се шегувах с тях, така да се каже. И не е тая, и тая е. и не е тая, и излезе, че не съм тая. Но преди да изляза само в антрето, казах: „Учителю, на помощ! " Нали, как съм го казала, що, не знам, но излязох, че не съм тая и те така си отминаха, и аз свалям веднага тия щанги от косата на тази Козарева и казвам: „Г-жо Козарева, никакви водни няма да ви правя, нищо, моля, вървете си, защото виждате какво е положението." А мъжът й беше комунист и тя не беше доволна от това. Тя беше от тези - легионерка, щото учителка в гимназията. И така тя си отиде и аз на бърза ръка метнах палтото на гърба си и на някакъв камион ли, на какво, оттам на превозно средство на шосето, отидох в Самоков. И когато отидох по-късно вече в Мърчаево, Учителят ме пита: „Е, как мина? " - „Добре." Ама аз не знаех, че е за това, понеже много случки стават с мене, не можах да загрея. Но и Той ме остави така де, не ми каза за какво.
към текста >>

63. 2. КРАТКА АВТОБИОГРАФИЯ

Милка Говедева

Магдалина Стефанова Григорова

Козарева, на проф.
Леко минах към изпитаните и да ме няма на първия камион в София. След време на Изгрева дойде Цола през една ограда до мене, а и в моята квартира се настаниха трима партизани, между които и покойният ми другар. И една ранна сутрин осъмнах с полицаи, 4-ма души. Един от тях носеше наверно моя снимка от полицията, но веднага съобразих, че там ни правиха много снимки, но нито една аз нямам засмяна. А в момента аз къдрех косата на математичката Ив. Козарева, на проф. Козарев другарката. И той, и тя бяха комунисти. Тя се изплаши при вида им. Бърже излязох, успях да ги заблудя с щедрите си усмивки, които им хвърлях и един от тях взе да казва: „Не е тази, бе, не е тази." И излязох, че не съм тази. След половин час аз и Козарева се бяхме изпарили, когато те отново ме бяха потърсили.
към текста >>

Козарев другарката.
След време на Изгрева дойде Цола през една ограда до мене, а и в моята квартира се настаниха трима партизани, между които и покойният ми другар. И една ранна сутрин осъмнах с полицаи, 4-ма души. Един от тях носеше наверно моя снимка от полицията, но веднага съобразих, че там ни правиха много снимки, но нито една аз нямам засмяна. А в момента аз къдрех косата на математичката Ив. Козарева, на проф. Козарев другарката. И той, и тя бяха комунисти. Тя се изплаши при вида им. Бърже излязох, успях да ги заблудя с щедрите си усмивки, които им хвърлях и един от тях взе да казва: „Не е тази, бе, не е тази." И излязох, че не съм тази. След половин час аз и Козарева се бяхме изпарили, когато те отново ме бяха потърсили. Принудена бях да отида пак в Самоков.
към текста >>

След половин час аз и Козарева се бяхме изпарили, когато те отново ме бяха потърсили.
Козарева, на проф. Козарев другарката. И той, и тя бяха комунисти. Тя се изплаши при вида им. Бърже излязох, успях да ги заблудя с щедрите си усмивки, които им хвърлях и един от тях взе да казва: „Не е тази, бе, не е тази." И излязох, че не съм тази. След половин час аз и Козарева се бяхме изпарили, когато те отново ме бяха потърсили. Принудена бях да отида пак в Самоков. Моята благодетелка Паша Теодорова беше и тя напуснала през лятото София, те бяха на Рила планина отишли. Така благодарение на нейното укриване и помощ аз можах да завърша гимназия, чиито последни класове взех след 9.09.1944 година. 9.09.1944 година ме завари в Самоков. Взех участие в акциите и се върнах след това в София.
към текста >>

64. 36. НЕРЪКОТВОРНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ

Магдалина Стефанова Григорова

На нея лично сестра Веса Козарева е предала своята опитност.
36. НЕРЪКОТВОРНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ Когато четях Xl-я том на „Изгрева", за неръкотворния образ на Исус Христос, като светкавица изплува в съзнанието ми споменът, разказван ми от сестра Надка, съпругата на брат Йордан Симеонов (Данко). На нея лично сестра Веса Козарева е предала своята опитност. Учителят и още един брат правят барака на Изгрева за сестра Веса Козарева. Денят, в който е била завършена бараката, Учителят казал на сестра Веса да Му полее да се измие. След това сестра Веса Му подава чисто бяла кърпа да се избърше. Като се избърсал, Учителят подава кърпата на сестра Веса, която учудена вижда образа Му върху нея. Тогава Учителят й казал: „Всеки ден да избърсваш много добре прозореца на бараката си." Тя стриктно изпълнявала това Негово поръчение и всяка вечер е виждала образа Му в стъклото на прозореца.
към текста >>

Учителят и още един брат правят барака на Изгрева за сестра Веса Козарева.
36. НЕРЪКОТВОРНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ Когато четях Xl-я том на „Изгрева", за неръкотворния образ на Исус Христос, като светкавица изплува в съзнанието ми споменът, разказван ми от сестра Надка, съпругата на брат Йордан Симеонов (Данко). На нея лично сестра Веса Козарева е предала своята опитност. Учителят и още един брат правят барака на Изгрева за сестра Веса Козарева. Денят, в който е била завършена бараката, Учителят казал на сестра Веса да Му полее да се измие. След това сестра Веса Му подава чисто бяла кърпа да се избърше. Като се избърсал, Учителят подава кърпата на сестра Веса, която учудена вижда образа Му върху нея. Тогава Учителят й казал: „Всеки ден да избърсваш много добре прозореца на бараката си." Тя стриктно изпълнявала това Негово поръчение и всяка вечер е виждала образа Му в стъклото на прозореца. А неоценимата бяла кърпа с неръкотворния Му образ е държала в едно нейно реликва сандъче.
към текста >>

65. 37. РАНИЦАТА С БЕСЕДИТЕ

37. РАНИЦАТА С БЕСЕДИТЕ Друго, което знам от сестра Надка за сестра Веска Козарева е, че била много третирана в Братството.
37. РАНИЦАТА С БЕСЕДИТЕ Друго, което знам от сестра Надка за сестра Веска Козарева е, че била много третирана в Братството. Веднъж Учителят й наредил да носи беседи в публичните домове. Станало й много неудобно как ще се осмели да влезе там. Но нали Учителят нарежда, задачата трябва да се изпълни. Когато отивала, наблюдавала как мъжете се отнасяли към леките жени, които влизат в тези домове с пренебрежение. А като гледали нея с раницата на гърба, без да са знаели какво носи, по лицата им се изписвало огромно страхопочитание.
към текста >>

66. 4. ЧЕРВЕНИЯТ КОН - Лиляна Стефанова Щерева

Лиляна Стефанова Щерева

През 1939 година по време на учения простива, заболява от грип с усложнение миокардит, а впоследствие развива тиреотоксикоза.
4. ЧЕРВЕНИЯТ КОН Лиляна Стефанова Щерева Моят баща, полковник д-р Стефан Щерев беше ветеринарен лекар. През 1939 година по време на учения простива, заболява от грип с усложнение миокардит, а впоследствие развива тиреотоксикоза. Въз основа на медицински протокол е пенсиониран по болест на 53-годишна възраст. Заболяването му протичаше тежко. Лекуваха го много лекари, като най- известният тогава беше д-р Пончев. Резултат от лечението нямаше. Баща ми беше много отслабнал, не можеше да се храни и престана да спи.
към текста >>

67. 3. МИРОГЛЕД И ТВОРЧЕСТВО НА ХУДОЖНИКА БОРИС ГЕОРГИЕВ

БОРИС ГЕОРГИЕВ

Една коза посяга към тревата с голямо доверие.
От всички картини, които досега съм наблюдавал, няколко са ми направили най-голямо впечатление. Тази е една от тях. „Тази картина носи название „Странствующият пастир", казва Борис Георгиев, защото тази идея е още един странник, тя е една идея, която не е достояние още на всички хора. Това е великата идея за хармония в природата, царството на Бога." 12-та картина: „Дете набрало трева и я държи в ръцете си". Наоколо само цветя. Една коза посяга към тревата с голямо доверие. Тази картина прави същото впечатление, събужда същите чувства като картината с момиченцето, агънцето и сърненцето. Като гледаш картината, чувствуваш, че животните са наши по-малки братя, чувствуваш сродството между човека и цялата вселена. 13. „Зимен пейзаж в Алпите". 14. „Портрет на Теодор Траянов" и пр. и пр. IV.
към текста >>

68. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 2

ТОМ 14

Веселина (Веска) Козарева. 79.
Соя Божкова. 74. Станка Гинева. 75. Мария Въжарова. 76. Савка Савова - шивачка. 77. Димитринка Атанасова. 78. Веселина (Веска) Козарева. 79. Василка Иванова - плетачка. 80. Здравка Григорова - домакиня. 81. Адела X. Ешкенази - чиновничка. 82. Анка Ив.
към текста >>

69. Снимки и бележки към снимките на Изгревът том XV

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

Дъскорезницата на Козата река - Борис е долу в дясно.
Снимка 69. Николай Дойнов. Снимка 70. Николай Дойнов. Снимка 71. Дъскорезницата на Козата река - Борис е долу в дясно. Снимка 72. Дъскорезницата на Козище, Козата река - Борис е горе в дясно. Снимка 73. Хаджицоневият мост в Габрово - Борис е горе. Снимка 74.
към текста >>

Дъскорезницата на Козище, Козата река - Борис е горе в дясно.
Снимка 70. Николай Дойнов. Снимка 71. Дъскорезницата на Козата река - Борис е долу в дясно. Снимка 72. Дъскорезницата на Козище, Козата река - Борис е горе в дясно. Снимка 73. Хаджицоневият мост в Габрово - Борис е горе. Снимка 74. Учителят вляво и Николай Дойнов вдясно - носят плочи за покрива на заслона. Снимка 75.
към текста >>

70. 18. БРАТСКИ КРЪЖОК В РОДНИЯ КРАЙ

В Попово, в нашата квартира, правехме събрания: аз, Георги Събев, Станко Ненов, Никола Стоянов Мисирджиоглу, Александър Кояджиков, сестра Козарева, Методи Марков и понякога учителката ни по руски език Лидия Комарова.
Свещеникът на село Ковачевец обаче се яви върл противник на учението на Учителя. Дойде един ден брат Боян Боев и поиска да изнесе беседа в читалището. Разрешиха му. Но всред беседата кметът, подстрекан от попа, арестува брат Боев и го остави да спи в общината. На сутринта през Водица и през гара Асеново го изпратиха за София, като го заплашиха, че ако се яви пак в Ковачевец, зле ще се разправят с него. В Попово, в нашата квартира, правехме събрания: аз, Георги Събев, Станко Ненов, Никола Стоянов Мисирджиоглу, Александър Кояджиков, сестра Козарева, Методи Марков и понякога учителката ни по руски език Лидия Комарова. Един наш брат от град Шумен правеше цигулки. Той бе писар в съдилището, но не стигаше заплатата му за изхранването на тежкото му семейство, затова търсеше и странични доходи и му идеше отръки да поправя струнни инструменти. А правеше и цигулки. Но не от явор, а от орех. А орехът не е музикално дърво.
към текста >>

71. Дневник за всеки ден I. 20.Х1.1922 - 29.V1.1929 год. 1922 година

Пеню Ганев 1922 година

Присъствувахме сестра Козарева, аз, Ст.
Пеню Ганев Дневник за всеки ден I 20.XI.1922- 29.VI.1929. год. 1922 година 1922 година На 20-й ноемврий 1922 г. дойде брат Младен Н. Попов от Варна, отби се и на 20-й срещу 21-й преспа в нази и имахме много добра беседа от него. Присъствувахме сестра Козарева, аз, Ст. Ненов, Методи Марков, Н. Ст. Мисир-джиев, Александър Неделчев. В кратко брат М. Попов ни описа своя живот с по-важните му събития. И това за нази бе един голям импулс, за да постоянствуваме с вяра и радост в борбите си с външния мир, а най-вече с нашия умствен, душевен и духовен.
към текста >>

Сестра Козарева ми заяви, че домашните ней позволяват да ходи вечер, затова във вечерните беседи тя няма да участвува.
В неделя» 30 декемврий, срещу Нова година. Сутринта имахме молитвено събрание, чете се 10. глава от Матея, върху стих 40: „Който приема едного от тия малките, Мене приема." Чудо беседа!!!!!!!!!!!! Вечерта четохме беседата 6. школна беседа: „Положителните и отрицателните качества на ученика". Сестра Козарева ми заяви, че домашните ней позволяват да ходи вечер, затова във вечерните беседи тя няма да участвува. Ходих срещу неделя у г-ца Лидия Кова, тя е отличен характер. Леля й, рускиня, дохожда тази сутрин на молитвено събрание. Шивачката ... взема една от Всемирните песни. На 29.ХП. дадоха ни тефтерчетата, имам слаб по дескриптивна [геометрия] и френски.
към текста >>

72. 1923 година

ходихмеу един болен - аз, сестра Козарева, брат Методи и Никола Мисирджиев.
Сутринта изгревът бе затулен от облак, не съвсем голям, само 3-4 метра височина. После денят много славен. Копахме в училище шанц* за тръби от горната чешма до гиманизята. 26.III.[1923 год.], вторник Слънцето [се] показа потулено с малък облак. 27.III.[1923 год.], сряда В сряда, 27.Ш. ходихмеу един болен - аз, сестра Козарева, брат Методи и Никола Мисирджиев. Особно духовно разположение. На връщане се отбихме у Комарова [Комарчева] и изпяхме и ней някоя песен и отидохме в Евангел. дом, а сестрата си отиде. 28.Ш.[1923 год.], четвъртък Изгрев, потулен от неголям облак, и през деня свършихме със заравянето на тръбите и чешмичката почти се изкара, през деня бяхме свободни осмокласниците, аз правих на брата Сандя кутия на цигулка, Вечерта си носих тефтерчето на настойника си г-н Ковачев и отидох у сестра Козарева, за да прочета писмото, пратено от сестра Щиляна Д. Русева, ул.
към текста >>

28.Ш.[1923 год.], четвъртък Изгрев, потулен от неголям облак, и през деня свършихме със заравянето на тръбите и чешмичката почти се изкара, през деня бяхме свободни осмокласниците, аз правих на брата Сандя кутия на цигулка, Вечерта си носих тефтерчето на настойника си г-н Ковачев и отидох у сестра Козарева, за да прочета писмото, пратено от сестра Щиляна Д.
27.III.[1923 год.], сряда В сряда, 27.Ш. ходихмеу един болен - аз, сестра Козарева, брат Методи и Никола Мисирджиев. Особно духовно разположение. На връщане се отбихме у Комарова [Комарчева] и изпяхме и ней някоя песен и отидохме в Евангел. дом, а сестрата си отиде. 28.Ш.[1923 год.], четвъртък Изгрев, потулен от неголям облак, и през деня свършихме със заравянето на тръбите и чешмичката почти се изкара, през деня бяхме свободни осмокласниците, аз правих на брата Сандя кутия на цигулка, Вечерта си носих тефтерчето на настойника си г-н Ковачев и отидох у сестра Козарева, за да прочета писмото, пратено от сестра Щиляна Д. Русева, ул. „Ивайло" № 25, София. От прочитането ми остана ценен материал, думите на Учителя: 1) За пречистване на стомаха да се вземе черна ряпа сок (да се настърже ряпата и да се изстиска и от сока сутрин и вечер по една кафяна лъжичка да изпиваме). 2) Сутрин и вечер по една скилидка чесън да сдъвкваме, по-напред на едната страна, после на другата, и тогава да я глътваме. 3) Упражнение: ръцете обтегнати напред и малко кръстосани китките, пристъпва се с десния крак, махват се ръцете встрани с издухване, после с левия [крак] и ръцете пак в същото положение и движение, и така се отива напред, доколкото искаме.
към текста >>

73. Приложение I. Т. Н. Караваневски Мазаров и творческият дух на българина София, 1940 г.

Онова, което, обаче, се помни добре, то е, че прадядото, дядото, както и самият баща на Мазаров са си предавали силния, ясен и хубав козарски глас.
Натурален, корав, неподатлив български селянин, той издържа, както никой друг, решителния смъртоносен скок в живота и спечели най-желаното: сграбчи в сладостно упоение лавровия венец на нов български и световен талант, за да го понесе върху широките си плещи, като слава на целия български народ. Световноизвестният оперен диригент Бруно Валтер е безумно възхитен от скромния, млад и красив българин, който изскокна сякаш сомнабула от тракийските някогашни светилища, за да напомни безсмъртието на Орфея... Търпението и трудът надвиха всичко! Суетата ни подсказва, че Мазаров е наследил певческите си способности от своята прабаба. Тя била пеяла някога толкоз хубаво и силно, че дори един ден сам Змей-горянин не изтраял повече, а се спуснал през бури и гръмотевици от Голям-Висок край родното й село Турия, за да я полюби. И често се приказвало с трепет за това тайнствено свиждане, началото и краят на което не се знае точно. Онова, което, обаче, се помни добре, то е, че прадядото, дядото, както и самият баща на Мазаров са си предавали силния, ясен и хубав козарски глас. Останалото е дадено от усилието към съвършенство, на дългата му и разумната му школовка... Малко ли е това наследство! - Аз не мога да Ви обясня всичко! Непринудено усмихнат ми рече той след завръщането си в България, като най-голям артист вече от Виенската опера, дето беше изсипано толкоз много злато в краката му, за да го имат само големите меценати на изкуството. Сега вече неговата песен, наистина, беше вълшебна за всички. Всички бързат да го видят, да го чуят, да го имат.
към текста >>

74. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Докато аз правя своите наблюдения върху нея и тя се радва и мълчаливо ме гледа, ето, извика ме Веса Козарева зад стобора на двора, в двора, където съм си дошел, но дворът е непознат мен - уж е на Изгрева.
Сънувах, че аз пристигам в София. Ето, надойдоха да ме посрещнат много братя и сестри. Иде най-после и Еленка. Тъкмо се здрависахме с нея и аз я наблюдавам, за да видя какви промени са станали на лицето й, откак сме се разделили. Забелязах, че във фрезки от черти при края на поникналите й мустаки са се вдълбочили и я правят по-стара в израза на лицето. Докато аз правя своите наблюдения върху нея и тя се радва и мълчаливо ме гледа, ето, извика ме Веса Козарева зад стобора на двора, в двора, където съм си дошел, но дворът е непознат мен - уж е на Изгрева. Веса е облечена с бяла, но кремава рокля и с чанта в ръка, искала да ме види, понеже отдавна не ме е видяла. Като че ли у Еленка забелязах ревност, защо аз говоря с Веса - и се събудих. * На обед отидох на Арда и правих един час слънчеви бани гол и после се изкъпах в Арда. Водата й е приятна за къпане. 17.V.1934 год., четвъртък Днес е Възкресение Господне.
към текста >>

75. 53. Лошите деца в училището

II. Спомени на Донка Славкова, дъщеря на Ана Шишкова

Козата се много хвърля и като се хвърли, краката си на едно място събира.
" Дядо Благо турял децата на тенекия, да не шават (в училище, под краката на немирните ученици поставял тенекия). Щом помръдне някой, тенекията обаждала и той казвал: „Ние тук работим, той дошел от онова място, дето не искат да работят." За лошите деца има метода: да са в стая с бакърско дюшеме и таман някое дете се накани да бие някое или да не мирува, учителят пуща тока и краката му с обущата се задържат за дюшемето. Което дете е тщеславно, иска да го гледат. Паунът е тщеславен, крие се, докато му порастат перата. И у добитъка има тщеславие: ровят, махат си главата и се подготвят за борба. Козата се много хвърля и като се хвърли, краката си на едно място събира. Влиза вълк в кошарата. Овчарят го хваща и му слага звънец.
към текста >>

76. Спомени за милата ми майка Анка Атанасова Шишкова

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Бащата на Анка Шишкова се казвал Атанас Козанов от Калофер, опълченец.
по стар стил. Другата й дъщеря, Парашкева, родена на 28.XII.1901 г., почива на 20 години, била е светъл дух. Преражда се в дете на другата ми сестра Цветанка Станчева, което е казвало: „Майко, ти си ми хем майка, хем сестра." А на баба си Ана Шишкова: „Бабо, ти си ми хем баба, хем майка! " Синът Кръстю е роден през 1907 г. и е бил училищен инспектор. Бащата на Анка Шишкова се казвал Атанас Козанов от Калофер, опълченец. Майката - Парашкева, А по време на Сръбско-българската война 1885 г. през зимата му премръзват краката. Не е бил съгласен да ги ампутират, какво ще прави без крака, и на 3.111.1985 г. умира. Анка Шишкова е била тогава на пет месеца. Боян Боев идва в Панагюрище през 1918 г.
към текста >>

77. 30. Весела Радоева Козарева

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

30. Весела Радоева Козарева Още от първите дни на моето пристъпване при Учителя, между многобройните Негови слушатели никога не липсваше сухата, висока, строго официална фигура на сестра Веса Козарева.
30. Весела Радоева Козарева Още от първите дни на моето пристъпване при Учителя, между многобройните Негови слушатели никога не липсваше сухата, висока, строго официална фигура на сестра Веса Козарева. Някога беше прилично хубава жена. С течение на времето лицето й стана по-малко, шията й - по-суха, бръчки набраздиха бузите, косата посивя. Но Веса никога не липсваше от мястото си. По-късно, дори когато хората намаляваха и салонът изглеждаше даже широк, Веса не промени мястото си - винаги седеше най-отзад, на последните столове, през студените дни загърната с шал, винаги съсредоточена, сериозна - като че сраснала с делото на Учителя и останала непоместена от времето. Веса Козарева живее в собствената си дървена барака вляво от голямата градина на братството, между два парцела, останала сега на улицата.
към текста >>

Веса Козарева живее в собствената си дървена барака вляво от голямата градина на братството, между два парцела, останала сега на улицата.
30. Весела Радоева Козарева Още от първите дни на моето пристъпване при Учителя, между многобройните Негови слушатели никога не липсваше сухата, висока, строго официална фигура на сестра Веса Козарева. Някога беше прилично хубава жена. С течение на времето лицето й стана по-малко, шията й - по-суха, бръчки набраздиха бузите, косата посивя. Но Веса никога не липсваше от мястото си. По-късно, дори когато хората намаляваха и салонът изглеждаше даже широк, Веса не промени мястото си - винаги седеше най-отзад, на последните столове, през студените дни загърната с шал, винаги съсредоточена, сериозна - като че сраснала с делото на Учителя и останала непоместена от времето. Веса Козарева живее в собствената си дървена барака вляво от голямата градина на братството, между два парцела, останала сега на улицата. Някога тук беше непланирана поляна. Едно широко разклонено лешниково дърво е надвесило клони над бараката й. Зад нея расте праскова, която понякога се отрупва с плодове, които не биват обирани от приходящи пътници и Веса има възможност да ги вкусва. Въпреки притесненото място, останало за бараката й, Веса всякога си сади цветя - крем и невен, които грижливо полива. Въпреки нищожната кубатура на бараката, Веса си има в нея всичко, каквото й трябва: чисто легло, чисто постлана маса, печка, която може лесно да затопли облепената с книги барака, полица с книги, по стените - картини из живота на братството, в рамки, чисто избърсани.
към текста >>

Веса Козарева е родена през 1886 г.
Някога тук беше непланирана поляна. Едно широко разклонено лешниково дърво е надвесило клони над бараката й. Зад нея расте праскова, която понякога се отрупва с плодове, които не биват обирани от приходящи пътници и Веса има възможност да ги вкусва. Въпреки притесненото място, останало за бараката й, Веса всякога си сади цветя - крем и невен, които грижливо полива. Въпреки нищожната кубатура на бараката, Веса си има в нея всичко, каквото й трябва: чисто легло, чисто постлана маса, печка, която може лесно да затопли облепената с книги барака, полица с книги, по стените - картини из живота на братството, в рамки, чисто избърсани. Веса Козарева е родена през 1886 г. в Разград, в семейството на адвокат, между пет момчета и три момичета. Още през време на бременността си с нея майката чувствала особеното влияние на нейния вкус - самата майка получила странно отвращение към месото. - Веднъж да родя това дете, че да мога да се наям както трябва с кюфтета и пържоли! - казвала натъжено майката. След раждането си Веса наистина показала отвращение към месото.
към текста >>

Веса Козарева е виждала Учителя през време на целия период на Неговата обществена дейност.
- Винаги съм бил все същият! Когато преданият на Учителя учител Пеню Ганев завършил и започнал да ръководи създадените от нея кръжоци, Учителят я повикал при Себе си в София и й казал: - Ела, за тебе сега има друга работа тук, при мене! Веса наистина дошла при Него. Вярна, предана, самоотвержена, без никаква мисъл за личното си щастие, скъпа на излишни думи, тя е била винаги готова да изпълни това, което намирал за нужно да се свърши заради делото на Учителя, по Негово поръчение. И никога не е получавала някаква заплата за труда си - плащал й само пътните разноски до селището, гдето я пращал: - Работникът заслужава своята прехрана - казвал Той и тя никога не се съмнявала в това, никога не била излъгвана, никога не е оставала нито гладна, нито жадна, нито гола, нито без покрив. Веса Козарева е виждала Учителя през време на целия период на Неговата обществена дейност. По Негово поръчение тя посещавала градове и села, чела Библията, чела беседите, старала се да буди душите на хората. Тогава беше работен сезон! В Дупница един попски син ме предаде и ме викаха на съд. Брат Звездински искаше да дойде с мене. - Не - казах, - сама ще се справя!
към текста >>

Малцина приходящи край бараката на Веса Козарева си задават въпроса: Как тя преживява?
- Не - казах, - сама ще се справя! Когато искаха да ме съдят, аз вече знаех от баща си и им казах: - За всичко друго можете да ме съдите, но не и за това, че чета Библията - няма такъв закон! И ме пуснаха! Когато отивах в затвора, Учителят казваше: - Там има затворени млади комунисти, те ще четат и ще разбират! Те и сега ще разберат, когато му дойде времето. Малцина приходящи край бараката на Веса Козарева си задават въпроса: Как тя преживява? С какво се храни? Как се отоплява? Веса наистина се храни само с плодове, картофи, овесени ядки, яде леко, като птичка, никога не боледува, издържа на студ, всякога е приветлива, добре разположена, готова да продума приятелска дума. И годините не й тежат: - Така се чувствам леко, като че съм си и сега на десет години - казва тя. Сутрин редовно прави гимнастиките си.
към текста >>

„Изгревът" том V, снимка № 14 - Веска Козарева през 1936 г.
И годините не й тежат: - Така се чувствам леко, като че съм си и сега на десет години - казва тя. Сутрин редовно прави гимнастиките си. зиме и лете, и през всяко време ходи по два пъти седмично на екскурзия в планината. 3 септември 1959 г., София Записал: д-р Ст. Кадиев (Вж. „Изгревът" том V, снимка № 14 - Веска Козарева през 1936 г. се движи заедно с групата около оздравелия от побоя Учител Дънов. Вж. том VII, с. 688-689, № 4. - бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
към текста >>

78. 45. Как намерих Учителя (Невена Неделчева: Из живота на сестра Донка Д. Станкова) 45.5. Учителят Дънов върви и крачи по въздуха

X. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

Отиде на поляната, гдето беше дървената малка барака, в която живееше Веса Козарева, и започна да гледа на изток.
45.5. Учителят Дънов върви и крачи по въздуха В това време горе вратата се отвори и Учителят слезе, мина край нас, без да ни каже нищо. Отиде на поляната, гдето беше дървената малка барака, в която живееше Веса Козарева, и започна да гледа на изток. Така стоя няколко минути. После се обърна към юг и пак гледа няколко минути, същото направи към север и запад. След това тръгна да се връща. Аз през всичкото време Го наблюдавах. Мина покрай нас на две крачки, обаче бях поразена от факта, че откакто върви от голямата чешма, на която беше написано: „Храни се добре, мисли добре и работи добре", Той не вървеше по земята, а плаваше, ходеше на половин метър височина във въздуха.
към текста >>

79. Д-р Стефан Кадиев - Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

Чистеше къщи, готвеше, доеше козата или биволицата, каквито имаше често в малкия обор.
А баба Теофана не е обикновена бабичка, а истинска баба на рода си и на внука си Стефан. Теофана Хаджи Найдева (1842-1926 г.), бабата на Кадиев, е човекът, който е имал най-силно влияние върху същия, тъй като върху нея пада значителна част от неговото отглеждане. Средна на ръст, с бяло, червендалесто, кръгло лице, с типичен хаджинайдевски орлов нос, с тънки устни, с малки уши, тя беше много умна, мълчалива. Правеше от време на време хапливи забележки, които се губеха в цялостната й трудова значимост. Не се караше, но без много приказки провеждаше това, което беше необходимо за семейството. Чистеше къщи, готвеше, доеше козата или биволицата, каквито имаше често в малкия обор. Палеше кандилото, кръстеше се скришом, ходеше на черква - „Света Богородица", гдето водеше и най-големия си внук - Стефан, на Великденските молби и служби. Стефан беше свикнал с нея, както се свиква с масата или стола вкъщи. С ъгъла на окото си той забелязваше, че тя повече обича неговата братовчедка Савка, лелината му дъщеря, като се стараеше всякак да я облагодетелствува. Повече обичаше лелята, дъщеря си Иванка, отколкото сина си Станчо, бащата на Стефана. Когато майката на Стефан прибра семейството на Станчо в поправената си бащина къща в Овчарски участък, баба Теофана отиде да живее у дъщеря си Иванка.
към текста >>

80. 28. Сфера на Урана

ГЕОРГИ РАДЕВ

Водолей - това е човекът, който след като се е катерил, подобно козата, по планинските стръмнини и върхове на „Козирога”, след като е познал самотата, ограниченията, лишенията, съмненията и борбите на Сатурна и ги е превъзмогнал чрез самоотричането, най-сетне се е добрал до извора на космичния живот, от който налива своята урна, за да излее водите й на изжаднялото човечество.
Знайно е, че мирогледът на Ибсена се характеризира обикновено като индивидуализъм. Това означава, че и в социалните си, и в етичните си възгледи, Ибсен поставя на преден план отделния човек, а не обществото. За Ибсена най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и цялостен човек, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество. Той иска пълна свобода за тази съзнателна и самоотговорна личност, която съзнава своето призвание и иска да го следва неотклонно. Очевидно, пред погледа на норвежкия драматург се е мяркал идеалният образ на Урановия тип, който намира най-пълно въплъщение в символичния образ на Водолея. Водолей - това е човекът, който след като се е катерил, подобно козата, по планинските стръмнини и върхове на „Козирога”, след като е познал самотата, ограниченията, лишенията, съмненията и борбите на Сатурна и ги е превъзмогнал чрез самоотричането, най-сетне се е добрал до извора на космичния живот, от който налива своята урна, за да излее водите й на изжаднялото човечество. Издигнат над всички условности на временния живот, свободен от всички човешки ограничения, защото ги е превъзмогнал, той представя образ на мъдрец, „който живее без закон”. Понеже у него е пробудено космичното съзнание, той всъщност „живее според оня жив закон, който е написан в душата му”. („Учителят говори”. Из главата за „Мъдростта”). Между този идеален тип на човек — мъдреца и глупеца, „който трябва да живее със закон и под закон” има грамадна междина.
към текста >>

81. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА I.

Влад Пашов

Прогресивна астрология, или изкуство да се тълкуват влиянията, как действат и се проявяват в даден момент, отдалечен от момента на раждането и крайните резултати на влиянията, отнасящи се до всички работи, които могат да бъдат предприети, борбите, които го очакват, всички въпроси, за които иска отговор човек, и въобще тя се занимава с това, да определи коза и при какви обстоятелства ще се прояви известно събитие в живота на човека, за което рождената астрология само казва, че ще стане, без да определя кога. 3.
След това ще проучим така наречените домове на хороскопа - известни силови полета, след което ще дойдем до съставянето на хороскопа и неговото тълкувание, което е вече практичната страна на учението за звездните влияния. Тук вече астрологията става много занимателна и интересна, защото разкрива и прави явно това, което е скрито за обикновения човешки поглед. Обектите на астрологията са много, затова и тя е разделена в зависимост от обектите, които изследва, на следните седем отдела: 1. Рождена или индивидуална астрология, която изучава живота и характера на човека, както те са разкрити от хороскопа на раждането, който представлява от себе си карта на небето за момента и мястото на раждането. За съставянето на тази карта е необходимо да се знае точно - годината, месеца, денят и часът на раждането, с точност до секунда дори и мястото на раждането, за да може да се определи положението на зодиакалните знаци и планетите. 2. Прогресивна астрология, или изкуство да се тълкуват влиянията, как действат и се проявяват в даден момент, отдалечен от момента на раждането и крайните резултати на влиянията, отнасящи се до всички работи, които могат да бъдат предприети, борбите, които го очакват, всички въпроси, за които иска отговор човек, и въобще тя се занимава с това, да определи коза и при какви обстоятелства ще се прояви известно събитие в живота на човека, за което рождената астрология само казва, че ще стане, без да определя кога. 3. Световна астрология, астрология, която изучава съдбата на нациите и на света въобще, доколкото за това ни говорят звездите. 4. Метеорологична астрология, която изучава състоянието на атмосферата и възможностите за познаване на времето в зависимост от звездните влияния. 5. Медицинска астрология, която изучава причините на болестите във връзка със звездните влияния и дава и съответните методи за лекуване. Една болест по този начин може да се предскаже с десетки години преди да се появи и могат да се вземат всички мерки, ако не да се избегне, то поне да се намали удара. И в това е ползата от астрологията, че посочва на известни препятствия, които се намират на пътя на човека, за да вземе мерки, ако не да ги избегне, то поне да се справи лесно с тях. 6.
към текста >>

82. 17. СВЕТИЛАТА И ТЯХНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА И ЧОВЕКА

Иван Антонов

Под негово влияние са КОЗАТА, биволът, магарето, камилата, змията.
ЮПИТЕР проявява своите сили чрез числото ТРИ, ЯСНО-СИНИЯТ ЦВЯТ и тонът СОЛ. Негови са ЦИНКЪТ, калаят, растителните и животински масла, млякото, картофите, фъстъците, СЛОНЪТ, волът. Юпитер управлява ЧЕТВЪРТЪК. САТУРН проявява своите сили чрез числото ОСЕМ, чрез ЧЕРНИЯ ЦВЯТ. Негови са ОЛОВОТО и плодовете с черупка и голяма концентрация - орехи, бадеми, лешници, кокосови орехи, кестени. Под негово влияние са КОЗАТА, биволът, магарето, камилата, змията. Сатурн управлява СЪБОТА. УРАН е втора октава на Меркурий, следователно всичко, което има отношение към Меркурий, е свързано с Уран. Уранови са металите УРАН, радий, платина и ВИОЛЕТОВИЯТ ЦВЯТ. НЕПТУН е no-висока октава на Венера и има отношение към всичко, което е свързано с Венера. ПЛУТОН е октава на Земята.
към текста >>

83. 11. МАРС

Иван Антонов

получава предимно хармонично съчетание от добротворците, в такъв случай Марсовото влияние може да се уподоби на добре гледано домашно животно: кон, вол, крава, овца, коза и пр., в такъв случай Марсовото влияние е много ползотворно.
Когато Марс е предимно дисхармоничен и образува дисхармония с Меркурий, в такъв случай дейността на природния ум на човека е недисциплинирана и крайно объркана. Такъв човек не може да има абсолютно никакви успехи в областта на естествените науки и не може да има правилно разбиране за материалната действителност. Ако най-силният аспект, който получава Меркурий, е дисхармоничен аспект от нехармонизиран Марс, в такъв случай умът на човека може да се смята за изгубен, т. е. запленен и ръководен изцяло от най-низши инстинкти, желания и чувства, мислите и чувствата на такъв човек ще бъдат ръководени от животински желания. Когато Марс е предимно хармоничен, т. е. получава предимно хармонично съчетание от добротворците, в такъв случай Марсовото влияние може да се уподоби на добре гледано домашно животно: кон, вол, крава, овца, коза и пр., в такъв случай Марсовото влияние е много ползотворно. Когато Марс е предимно дисхармоничен, неговото влияние може да сравним с характера и проявите на свирепите диви животни: вълк, лисица, мечка и др. Марс в хармония с Меркурий усилва дейността на ума и неговата плодовитост. Марс в дисхармония с Меркурий внася в ума на човека безредие и нечистота. Хармонията между Марс и Меркурий свидетелства до каква степен човек е подчинил животинската енергия на своя ум, а дисхармонията между Марс и Меркурий показва доколко животинското естество е завладяло ума на човека. При хармоничен аспект на хармонизиран МАРС с ВЕНЕРА чувствата на човека са много силни и горещи, но са дисциплинирани и ползотворни, такъв човек е премного влюбчив, но се стреми по законни пътища да придобие онова, което желае.
към текста >>

84. 2. Време на изучаването на астрология (Тодор Ковачев) Тема, зададена от Иван Антонов

Иван Антонов

СВОБОДНИ ХОРА - ПЪТЯТ НА ИЗБРАНИТЕ

Козативни сили; 10.
Силите на природата; 5. Ценното из книгата на Великия живот; 6. Крадецът и пастирът; 7. Петимата братя; 8. Старото отмина; 9. Козативни сили; 10. Противоречията в живота; 11. Пътят на ученика; 12. Смени в природата; 13. Фактори в природата; 14. Закони на доброто; 15.
към текста >>

85. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя III.

(В. «Братство», бр. 11 (292), 10.V.1942 г., стр. 3)

Козата агне не може да роди!
Но разумната свобода, разглеждана без връзка с живота, е безсмислие. Най-страшното заблуждение е, когато човек смесва приятността на едно слизане с мисълта, че напредва, възлиза. Не мислете, че знанието на недостатъците на хората, техните престъпления, е някакво знание. Злото не е знание - то е миналото. Доброто е, което твори новото, защото излиза от Бога - злото само повтаря. Козата агне не може да роди! И насилието ражда само насилие. Напразно чакат ония, които се надяват, че с насилие могат да оправят света. Само Любовта е в състояние да отвори очите на хората да видят, че светът е отдавна оправен, но че те, хората, самите внасят безредието в него! Ний мислим и чувствуваме чрез физическото си тяло и това ни дава превратни понятия за света. Така студ и глад ни пречат да живеем на една планина, всред снеговете на върховете й.
към текста >>

86. 11.Реално и нереално

(Сп. «Житно зърно», г. 1,1924 г., бр. 9-10, стр. 29-43)

И когато ги запитвах може ли, като се посади боб, да израсте царевица, или козата да роди агне - те се смееха -толкова това им се виждаше невероятно.
«Братство», бр. 11 (292), 10.V.1942 г, стр. 3-4) СЕЙ ЧИСТО СЕМЕ! Мнозина се оплакват, че са правили добро, а в замяна получавали само зло. Това са говорили и мен не веднъж. И когато ги запитвах може ли, като се посади боб, да израсте царевица, или козата да роди агне - те се смееха -толкова това им се виждаше невероятно. А при това все пак те се оплакваха... Когато дена нива се оре и не се засява с чисто семе, бурени излизат по нея. И колкото е по-добре орана, толкова по-големи и буйни са те. Да правиш нещо без любов - то е да ореш, без да сееш - бурени покарват! Каквото и да правиш - прави го от обич. Правиш ли го от каквито и да било други съображения, резултатите ще бъдат незадоволителни.
към текста >>

87. Любомир Лулчев VIII. Списание «Житно зърно» Статии. 1. Магическата пръчка

Вестникът по-нататък дава дълго описание на чудните опити, които са правени от това козарче в присъствие на най-избрания придворен свят от учени и благородници.
Пред тях е трябвало да капитулира и най-дебелата учена глава. В 1772 г. се явява странно момче – едва 14 годишно, пасло дотогава козите в южна Франция, докарано в Париж от инспектора на мостовете и шосетата. За резултатите от неговите опити ето що пише между другото gazette de France, тогавашният държавен вестник на Людовик ХV. „Това момче вижда през земните пластове скриваните потоци и води, колкото и дълбоки да са те, посочва вида и техния обем и дълбочина”. Вестникът по-нататък дава дълго описание на чудните опити, които са правени от това козарче в присъствие на най-избрания придворен свят от учени и благородници. Отбелязва се и странното явление, че то е виждало водата през канари, земя като да са на повърхността, а дъските и най-тънкото стъкло са му правили невидим и най-големия подземен извор . Кралската академия на науките е била заставена отново да си каже компетентното мнение. Въпросът вече не се е касаел за мълчаливите страници на една книга, която допуща всичко да се пише върху ù, а един жив факт, който е ставал пред хиляди свидетели, многократно повтарян и при това при толкова условия, при които не само се изключва всяка мисъл за съмнение – но би било смешно дори всяко опитване да се отрече тая действителност. И няколко дни само след тези опити, в същия вестник gazette de France (юли 1772 г.) Кралската академия публикува мнението си (?!): „че тя още няма формирано никакво мнение (joujement) досега върху този факт, лишен от всяко вероятие и, че опитът и очевидността са били всякога едничките бази на нейните решения". – Едно мнение на какавиди, които не могат да отрекат новото, но не смеят и да го приемат, защото тогава ще трябва да мислят повече, по-силно и по-дълбоко, отколкото са свикнали... Многобройни случаи във всички държави по изследване и ползване на пръчката за намиране извори и руди са правили от нея ценен уред на мнозина, които са работили без да искат да знаят за мнението на Кралската академия на науките.
към текста >>

88. (68) Писмо от Любомир Лулчев до Цар Борис III от 25.ХII.1939 г.

Както една коза не може да роди агне, а ражда пак козле, така и насилието не може да роди друго освен насилие пак.
При него трябва да се слиза да се работи и помага, но човек трябва да си има, като кораб - свое пристанище. Душата си отдъхва в простора на Духа. Съзнателно дръжте в ума си светли мисли; в сърцето - висши чувства, и благородните постъпки ще дойдат като резултат. Сега повече от всякога ще е потребно да бъдете силни, за да издържите. Силата иде от волята, а волята се крепи на Духа и Любовта. Както една коза не може да роди агне, а ражда пак козле, така и насилието не може да роди друго освен насилие пак. Напразно чакат ония, които се надяват, че с насилието ще «оправят» света. Само Любовта е в състояние да отвори очите на хората, за да видят достатъчно ясно, че светът е оправен и че безредието в него се внася само от безлюбието на самите хора... Знанието на недостатъците на хората, на техните простъпки не е никакво знание. Злото не е знание. То е миналото. Доброто е, което твори новото, защото излиза от Бога.
към текста >>

89. Снимки и бележки към снимките на Изгревът том XXI

Над Наталия е Веска Козарева, с бяла шапка и блуза на бели ивици.13.
Трети ред: 8. Мариана от Латвия, с увита около главата бяла кърпа. 9. Стоянка Илиева с шапката. 10. Сийка Динова в плетена шапка. 11.Между Мариана и Сийка е Наталия Чакова. 12. Над Наталия е Веска Козарева, с бяла шапка и блуза на бели ивици.13. Над Васко Искренов с фотоапарата е Симеон Симеонов, а до него е усмихната Олга Славчева. Най-отдолу, на преден план, майката с двете деца е Стефка Няголова - с Костадин в скута си, а Светозар гледа към обектива на фотоапарата. Сн. 15. Учителят Дънов пред извора „Ръцете" , 12 август 1936 г., Рила 1. Най-отпред, долу, е Стефка Няголова, с двете деца -Костадин, в скута й, и Светозар, обърнал глава към нея.
към текста >>

90. _ 2. ГДЕ СМЕ ДНЕС (бр. 1, 19.І.1924 г)

Над човешките идеи, желания и умувания има друга воля и други закозакони.
Стр. 48/1036 Но животът е по-могъщ от всички идоли. А и силата никога не създава нещо трайно. Цезар бе силен, Александър Македонски бе силен, Наполеон бе силен, цар Николай II бе силен, Абдал Памид бе силен - но всички те си отидоха и държавите им се сгромолясаха заедно с тях. А кроткият Христос създаде дело, което, макар и изопачено, преживя много царства на силни, а Истините Му останаха да блещят и след векове и векове, като същинска ръководеща звезда за страдащите и надяващи се человеци. И иде време идолите да паднат, защото за живота трябва творчество, а идолите знаят само да искат жертви, защото те, и когато са живи, не помнят, освен миналото, а сегашното дори и не могат разбра. Над човешките идеи, желания и умувания има друга воля и други закозакони. Те са казали своята тежка дума и горко на тия, които не са я послушали! Амос
към текста >>

91. 33. ЗАЩО НЯМАМЕ НАШАТА ЛИСТА ЗА ИЗБОРИТЕ (бр. 8, 20.VІ.1931 г.)

Но ний знаем от историята и миналото, че Новото никоза не е прието от старото - инак то нямаше да бъде ново!
Съдът, въпреки вестника ни, който има политическо съдържание, въпреки устава ни, в който още в първия член е казано: „Политико-Обществена Организация”, упорито ни твърдяха, че сме били „Благотворителна Организация”, затова не можем да имаме цвят! И то, когато вече имаме „Ратници на Свободата” кметове и общински съветници, удостоверено с официални протоколи! Трябваше да се съгласим с почитаемия съд, да признаем, че има право - и да направим и нему веднага едно благодеяние: да не наречем постъпката му с ония истински имена, които заслужава... Това ще стори на времето си историята. По закон се изискваше регистрация на цвят. Срещу нас се упражнява санкция. Но ний знаем от историята и миналото, че Новото никоза не е прието от старото - инак то нямаше да бъде ново! Ний също така знаем, че не са писаните закони, калъпени от хора, които и за безделието си получаваха шепи пари тогава, когато народът им, когото уж представляваха, нямаше и два лева кибрит да си купи; хора, които сами бяха плюли на Конституцията и получаваха заплати вместо дневни - че не са техните закони, които дават санкция на събитията в живота, защото ако беше така, нямаше да има никакви престъпници - нали законите им са забранили всякакво престъпление! Не, ний, Ратниците, знаем, че има нещо по-велико, което регистрира хората и събитията - това е самият живот! Това е Истината, на която служи безкористно Ратникът! Това е обичта, това е примерът на Христовия живот, който трябва да легне като основа в нашия частен и обществен живот. Красивите думи и хитроумни професорски обяснения защо се обърнала колата и защо това и онова, необходимо за народа, не успели да направят в миналото, но в бъдещето щели да се помъчат... никого не ползува.
към текста >>

92. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Втора част

Веса Козарева.
Съседът ни Христо Цонзоров даде бараката си за издаване на списание „Житно зърно”. Там дойде да живее неговият редактор брат Георги Радев. Беше много общителен и бяхме добри приятели. Подари ми книгата „Чичо Томовата колиба” Понякога му носех вода. Пред Бистра Цонзорова, жена на Христо, Учителят казва на Христо Цонзоров: „Понеже ти услужи на Братството със своя дом, никога няма да останеш без жилище - нито на земята, нито на небето.” Западно от Симеон Симеонов на алеята с камелиите живееше с. Веса Козарева. Горното й прозорче винаги беше отворено и аз пусках пакет с храна. Покрай Симеон Симеонов имаше пътека, която стигаше до нас. Пред къщата му изкопали трап за канал, но не го покрили и вечерта Косю пада в дупката до инструментите, но слава Богу, не се удари. До нашата барака беше тази на Иван певеца, който заедно с много други млади братя си замина в 1939 г. Съседка ни стана Анка Каназирева, с която отлично се разбирахме и често й помагахме.
към текста >>

До сестра Веса Козарева живееше в малка барака брат Христо Христов - Брадата.
Това изобилие на лешници беше знамение, че зимата ще бъде много студена - снегът беше над метър, а температурата - до -34 °С - Европа воюваше. Избиваха се християнски народи. Лошите мисли и чувства на хората създаваха голямо електрично напрежение, което на физическото поле се изявява като сурова зима. Войната е бунт срещу Бога, срещу Божествения порядък в живота. На Изгрева животът протичаше спокойно. До сестра Веса Козарева живееше в малка барака брат Христо Христов - Брадата. По професия беше бояджия - тих и услужлив брат. Имаше акумулатор, зареден, и ни караше да се хващаме за него. Последният от редицата свързваше веригата със земята и тялото му трепереше и изпитваше бодежи, като с иглички - хващаше го токът. Занимаваше ни с художеството и хиромантията. Често боядисваше салона за празниците и помагаше при почистваното му.
към текста >>

Защо не се построи братско общежитие на Изгрева След завръщането на Учителя от Мърчаево на 19.10.1944 г., сестра Веса Козарева отива при Него на разговор.
Правят комисия, разглеждат въпроса и идват да проверят материалното му положение в жилището ни. От топлината на печката, която отива нагоре, се топи снегът и по ламарината между двете бараки взе да капе пред вратата към кухнята и се образува голяма ледена висулка от тавана до земята, дебела над 40 сантиметра - сталактит. Като видяха това, тримата от комисията си излязоха и веднага отпуснаха стипендия на Косю - записа втория семестър и завърши образованието си със стипендия. Направихме постъпки пред Братския съвет, да му дадат стипендия, но те отговориха, че нямат пари. Добре знаехме, че отпуснаха на 5 „даровити”, от които нищо не излезе. 77. Защо не се построи братско общежитие на Изгрева След завръщането на Учителя от Мърчаево на 19.10.1944 г., сестра Веса Козарева отива при Него на разговор. Той й заявява, че никой не иска да работи за Братството, да изпълни Волята Божия. Сестрата възразява. Тогава Учителят й предлага да отидат в дома на брат Боян Боев, където по това време се събирало ръководството на Братството, и по-известните братя и сестри като Тодор Стоименов, Борис Николов, Николай Дойнов, Гавраил Величков, Влад Пашов, Иван Антонов, Елена Андреева, Паша Теодорова, Савка Керемидчиева и др. Влизат с Учителя в голямата стая и сядат между приятелите. Учителят ги оглежда всичките и казва, че в момента Братството има много пари.
към текста >>

Един по един си излизат и остават само Учителят и сестра Веса Козарева.
Там да се построи салон с библиотека, кухня със столова, а отгоре на втория етаж - стаи за възрастни приятели. Учителят желаел да създаде на Изгрева братско общежитие, което да бъде за пример на ред и красота. Тогава нямаше да смеят да го развалят, както това стана при комунистическата власт. Братята и сестрите, осигурени с жилище и земя, за да си произвеждат зеленчуци и плодове, спокойно ще работят духовно. При това предложение на Учителя, приятелите се споглеждат и не казват нито дума. Един по един си излизат и остават само Учителят и сестра Веса Козарева. Учителят й казва: „Сестра, видя ли, че никой не иска да изпълни Волята Божия - да се създаде хармоничен център на Бялото Братство? Аз ще дам Изгрева на други да го застроят и да ви покажат как трябва да се работи, а вие няма да можете да видите какво е направено през високите огради, които те ще направят.” Това е последното и най-голямо непослушание към Бога от братята и сестрите.* * Виж „Изгревът”, том І, стр. 587; том IV, стр. 337 ÷ 338; том VII, стр. 77 ÷ 79 № 10, 448, 486 ÷ 489 № 14. 78.
към текста >>

93. IX. Светозар Няголов Б. Хороскоп

Капела значи коза.
Проявява марсов и меркуриев характер. Дава бързо и приятно решение на въпросите. Роденият има смелост и организаторски способности и при реализиране на плановете си проявява воинстващ дух. Винаги постига целта си. П 20°24' в Близнаци е точен съвпад с Алфа от Колар - Капела 20°58' в Близнаци. Капела значи коза. Тя проявява също меркуриева и марсова природа. Дава на родения голяма любов към науката, познанието с изобретателски интереси. Ще има успехи и почести в материалното производство (много пъти съм награждаван в строителството с медали). Юпитер в перихелий на върха на IX дом - в собствения си дом, втората ми активна планета. Придава на родения благороден, оптимистичен и миролюбив характер, с доброта и духовни тежнения в живота.
към текста >>

94. XI. Писма от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова, живуща във Франция

За микозата (гъбичките) може да ми пратиш лекарство.
При пръв удобен случай ще говоря с него. То ще стане като с Любомирови. Гърдите ми са слаби, но простата я излекувах преди 3 години. Аз много не се спирам на отрицателните аспекти (но и те действат като часовник), Слънце в 10 дом съвпад .... 8.08.2000 г., Венера съвпад Нептун 12.1999 г., Нептун тригон Луната 14.08.2000 г. Каквото трябва да минем, го минаваме - това е Божия работа, но почти не забелязвам действието на отрицателните транзити. За микозата (гъбичките) може да ми пратиш лекарство. Ние и тримата заедно боледуваме, а Елена ни лекува. Аз не съм се виждал с Ивелина, но вътрешните връзки са сила. Благодари на Бога, че ураганите засегнаха дърветата, а не милионите хора, които трябваше да си отидат. При вулканите не е добре да живеете, защото при едно по-голямо земетресение, те ще се пробудят и ще започнат да действат. Отдолу има много лава.
към текста >>

95. XXVI. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

Над Наталия е Веска Козарева, с бяла шапка и блуза на бели ивици.13.
Трети ред: 8. Мариана от Латвия, с увита около главата бяла кърпа. 9. Стоянка Илиева с шапката. 10. Сийка Динова в плетена шапка. 11.Между Мариана и Сийка е Наталия Чакова. 12. Над Наталия е Веска Козарева, с бяла шапка и блуза на бели ивици.13. Над Васко Искренов с фотоапарата е Симеон Симеонов, а до него е усмихната Олга Славчева. Най-отдолу, на преден план, майката с двете деца е Стефка Няголова - с Костадин в скута си, а Светозар гледа към обектива на фотоапарата. Снимка № 15. 1. Най-отпред, долу, е Стефка Няголова, с двете деца -Костадин, в скута й, и Светозар, обърнал глава към нея. Отляво: 2.
към текста >>

96. Снимки и бележки към снимките в „Изгревът том XXII

Веселина Козарева в братска група в гр.
Стою Марков, 5. Йордан Марков СНИМКА № 16. Никола Ватев от гр.Русе СНИМКА № 55. Емануил Манолов, Петко Епитропов, Люба Иванова СНИМКА № 17. Петко Епитропов и жена му Мариам СНИМКА № 56. Веселина Козарева в братска група в гр. Попово Веселина Радоева Козарева е родена на 7 април 1886 г. в гр. Разград от баща Радой Тодоров Козарев и майка Димитрина Стоянова. Удостоверението за рождението е издадено въз основа на семеен регистър от 1920 г. от гр. Попово.
към текста >>

Попово Веселина Радоева Козарева е родена на 7 април 1886 г.
Йордан Марков СНИМКА № 16. Никола Ватев от гр.Русе СНИМКА № 55. Емануил Манолов, Петко Епитропов, Люба Иванова СНИМКА № 17. Петко Епитропов и жена му Мариам СНИМКА № 56. Веселина Козарева в братска група в гр. Попово Веселина Радоева Козарева е родена на 7 април 1886 г. в гр. Разград от баща Радой Тодоров Козарев и майка Димитрина Стоянова. Удостоверението за рождението е издадено въз основа на семеен регистър от 1920 г. от гр. Попово. Според Пеню Ганев е имало братски кръжок в гр. Попово.
към текста >>

Разград от баща Радой Тодоров Козарев и майка Димитрина Стоянова.
Емануил Манолов, Петко Епитропов, Люба Иванова СНИМКА № 17. Петко Епитропов и жена му Мариам СНИМКА № 56. Веселина Козарева в братска група в гр. Попово Веселина Радоева Козарева е родена на 7 април 1886 г. в гр. Разград от баща Радой Тодоров Козарев и майка Димитрина Стоянова. Удостоверението за рождението е издадено въз основа на семеен регистър от 1920 г. от гр. Попово. Според Пеню Ганев е имало братски кръжок в гр. Попово. Виж „Изгревът" том XVI, стр. 27-28 под № 18.През 1922 г.
към текста >>

В средата е Веселина Козарева, а най-отдясно седнал е Пеню Ганев.
от гр. Попово. Според Пеню Ганев е имало братски кръжок в гр. Попово. Виж „Изгревът" том XVI, стр. 27-28 под № 18.През 1922 г. групата си е направила обща снимка. В средата е Веселина Козарева, а най-отдясно седнал е Пеню Ганев. Отзад на снимката е написано 1922 г. Велик момент. Отпред на стената отляво с тебешир са написани буквите: Н.Л.К.Пр. Б. Л. /Няма любов като проявената Божия Любов/, а вдясно са написани С. Пр. Б. Л. Е. Л.
към текста >>

Веселина (Веса) Козарева в село Мърчаево 1.
28 от том XVI на „Изгревът" Пеню съобщава имената на групата, но снимката днес няма кой да я разчете. Отдолу на снимката е написано 1922 г. Бяло Братство-Попово. СНИМКА № 29. Учителят, Весела Несторова, Кръстю Христов на Изгрева СНИМКА № 57. Веселина (Веса) Козарева в село Мърчаево 1. Търса Лозанова, 2. Геро Митев, 3. Весела Козарева, 4. Радка Герова, 5. Варда Коцева.
към текста >>

Весела Козарева, 4.
СНИМКА № 29. Учителят, Весела Несторова, Кръстю Христов на Изгрева СНИМКА № 57. Веселина (Веса) Козарева в село Мърчаево 1. Търса Лозанова, 2. Геро Митев, 3. Весела Козарева, 4. Радка Герова, 5. Варда Коцева. Момчето е внуче на някого. СНИМКА № 30. Олга Славчева, Кръстю Христов, гърба на Учителя, Люба Аламанчева СНИМКА № 31.
към текста >>

Весела Козарева, 3.
Мърчаево СНИМКА № 93. Симеон Стоянов Костов с приятели в с. Мърчаево, септември 1931 г. Седнали: 1. Петър Киров, 2. Весела Козарева, 3. Грозда на Сергей Визягин жена му, 4. Владо Николов Визягин - руснак, застанал прав. Сергей и Владо са братя избягали белогвардейци от Русия след революцията 1918-1922 г., 5. Симеон Костов,6. Елена Хаджи Григорова, 7.
към текста >>

97. Съдържание

Веса Козарева (?
Петър камбуров (01.12.1898-20.07.1969) 60. Панталей Карапетров (23.03.1902-19.03.1990) 61. Гради Колев Минчев (22.06.1912-12.08.1992) 62. Цеко Матов Етугов (05.06.1912- ?) 63. Цочо Диков Ракитин (1883-1968) 64. Веса Козарева (? -06.08.1968) 65. Лидия Аладжем (22.03.1911-22.09.1998) 66. Красимира Аркадиева Николова (08.12.1930-14.09.1990) 67. Ганка Бончева (1924- ? ), Ружа Чернева ( ?
към текста >>

98. 16. ЗАВРЪЩАНЕ НА УЧИТЕЛЯ В СОФИЯ

Случки и събития в България свързани с дейността на Учителя - Лекуване на хора

Веса Козарева отива един ден следобед при Учителя на разговор.
Завръщане на Учителя в София На 19 октомври Учителят се прибира в София. От 22 октомври, след прекъсване от около месец, Той започва редовно да изнася беседи. Някой път Учителят дава на Симеон Симеонов или на друг някой да прочете някоя от печатаните беседи. Изглежда, с това иска да покаже на приятелите какъв трябва да бъде редът, по който да продължат събранията в салона, след като той напусне тази Земя. Веса Козарева отива един ден следобед при Учителя на разговор. Той отбелязва, че никой не иска да работи за Братството, да изпълни Волята Божия. Козарева възразява и тогава Учителят й предлага да отидат в дома на Боян Боев, където по това време се събират ръководството на Братството и no-известните братя и сестри, като: Борис Николов, Николай Дойнов, Гавраил Величков, Влад Пашов, Иван Антонов, Паша Теодорова, Елена Андреева, Тодор Стоименов и други. Те влизат в голямата стая и сядат между приятелите. Учителят оглежда всички и казва, че в момента Братството има много пари. Пита желае ли някой от присъстващите да се заеме със задачата да закупи всичките места на квартал Изгрев до жп линията.
към текста >>

Козарева възразява и тогава Учителят й предлага да отидат в дома на Боян Боев, където по това време се събират ръководството на Братството и no-известните братя и сестри, като: Борис Николов, Николай Дойнов, Гавраил Величков, Влад Пашов, Иван Антонов, Паша Теодорова, Елена Андреева, Тодор Стоименов и други.
От 22 октомври, след прекъсване от около месец, Той започва редовно да изнася беседи. Някой път Учителят дава на Симеон Симеонов или на друг някой да прочете някоя от печатаните беседи. Изглежда, с това иска да покаже на приятелите какъв трябва да бъде редът, по който да продължат събранията в салона, след като той напусне тази Земя. Веса Козарева отива един ден следобед при Учителя на разговор. Той отбелязва, че никой не иска да работи за Братството, да изпълни Волята Божия. Козарева възразява и тогава Учителят й предлага да отидат в дома на Боян Боев, където по това време се събират ръководството на Братството и no-известните братя и сестри, като: Борис Николов, Николай Дойнов, Гавраил Величков, Влад Пашов, Иван Антонов, Паша Теодорова, Елена Андреева, Тодор Стоименов и други. Те влизат в голямата стая и сядат между приятелите. Учителят оглежда всички и казва, че в момента Братството има много пари. Пита желае ли някой от присъстващите да се заеме със задачата да закупи всичките места на квартал Изгрев до жп линията. Да ги разпредели на парцели по един декар и да се даде на всеки изгревчанин по един парцел със съответен нотариален акт. На всеки парцел да се построят еднакви красиви къщи на етаж и половина с 3 стаи кухня, антре, мазе и таван.
към текста >>

Един по един те излизат и накрая Учителят остава само с Веса Козарева.
Всички къщи трябва да образуват концентрични кръгове, в средата на които да се построи салон с библиотека, кухня и дом за възрастни приятели. Така Учителят иска да създаде на Изгрева братско общежитие, което да бъде за пример за ред и красота. Тогава никой няма да посмее да го развали, както това стана по времето на комунистическата власт. Братята и сестрите, осигурени материално, могат спокойно да работят духовно. При това предложение на Учителя приятелите се споглеждат и не казват нито дума. Един по един те излизат и накрая Учителят остава само с Веса Козарева. Учителят се обръща към нея и казва: „Сестра, видя ли, че никой не иска да изпълни Волята Божия, да се създаде един хармоничен център на Бялото Братство.* Аз ще дам Изгрева на други да го застроят и да ви покажат как трябва да се работи, а вие няма да можете и да видите какво е направено, през високите огради, които те ще направят." Това е поредното и най-голямо непослушание към Бога, което нашите братя и сестри правят, последствията, от което и сега носим. Какви са резултатите от това грубо непослушание? Парите, събрани с любов от братята и сестрите, остават неизползвани за целите на Бялото Братство. В тях са вложени любовта и доброто желание на братята и сестрите в България, да преуспее делото Божие на Земята, като се създаде едно хармонично Братство. След заминаването на Учителят парите стават спънка за братския живот и главна причина за всички разправии и борби на Изгрева.
към текста >>

Този принцип съдържа в себе си формативните, позитивните, козативните и воативните сили.
За нас това е великата вътрешна същина на Учителя Беинса Дуно, в тялото на Когото са се вселили Божественият, Христовият и Господният Дух на Силите и са създали най-благоприятните условия чрез него да се предаде Словото Божие на българите. „Аумен" от песента „Аум" значи „Тъй да бъде", „Да бъде Волята Божия на Земята" и тя ще се изпълни. „Аум", това е Исус, или на еврейски Ешуа - Учителя, Когото Бог поставя да ни учи от вековете, от създание мира. То е символ на първородния син на Бога - Христос, който никога не е разпъван и създава всичко в света. Учителят отбелязва, че преди 2000 години евреите не разпнаха Христа, а грешния Адам, който се всели в тялото на Исуса. Този принцип съдържа в себе си формативните, позитивните, козативните и воативните сили. Това е великата интелигентност - връзка между всички същества, великото, което наричаме „Амен" или „Амин" или както индусите го наричат - „Аумен", персите „Аман", египтяните го познават с името „Амон", а евреите „Иехова-ияве". Българите казват „наяве". „Аум" значи „Да бъде светлина в света, в умовете на всички същества. Да бъде Бог в нас." Братята и сестрите в редици един след друг по направените тесни пътеки в дълбокия сняг идват на мястото за полагане тялото на Учителя. Слагат ковчега на земята.
към текста >>

99. Лекуване на хора

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Настаняват я в болница, където я поставят на системи, хранят я с гликоза, но без резултат.
Прекарва чудесно сред братската среда на Рила. През следващата 1998 г. посещава пак езерата и прекарва много хубави дни в лятната рилска школа на Братството. Към края на годината голямата й дъщеря Лазарина е притеснена от някакви сметки в счетоводството, разболява се, като се затваря пилорът на стомаха й. Всичко, което яде, повръща и започва бързо да слабее. Настаняват я в болница, където я поставят на системи, хранят я с гликоза, но без резултат. След 15 дни решават да я върнат в дома й, за да не пишат в болничната книга, че е починала в болницата. В къщи изгубва съзнание и майка й успява да й даде лъжичка вода. Казват на Цветана да дойде за помощ при мен. Разтревожена и уплашена за живота на детето си, тя разказва случая. Аз я успокоих като й казах, че след 10 дни ще се оправи: „Да свари една шепа червен кантарион в половин литър вода.
към текста >>

" Жената обяснява: „Аз имам приятел в Княжево, който има хубава крава, която хранят с чиста люцерна и дава много хубаво мляко." Учителят казва: „Много добре, млякото е за теленцето," След това тя продължава: „В Бистрица имам познати, които имат хубава коза, а тя се храни с върховете на дървета и дава много чисто мляко." Учителя отговаря: „Много добре, млякото е за ярето." Като вижда, че Учителя я засича, жената пита: „Учителю, колко време трябва да кърмя детето си?
Братята и сестрите разказват как той ги е излекувал от известни болести. Сестра Кисьова е до него и като свършват разказите си, Учителят се обърнал към нея и казва: „Сестра, разкажете някоя опитност. И вие имате такива." Тя разказва пред всички за бързото излекуване на ухото си. При Учителя идва една млада жена с малко дете и го пита: „Учителю, с какво да храня детето си? " Учителят отговаря: „Ше го кърмиш! " Жената обяснява: „Аз имам приятел в Княжево, който има хубава крава, която хранят с чиста люцерна и дава много хубаво мляко." Учителят казва: „Много добре, млякото е за теленцето," След това тя продължава: „В Бистрица имам познати, които имат хубава коза, а тя се храни с върховете на дървета и дава много чисто мляко." Учителя отговаря: „Много добре, млякото е за ярето." Като вижда, че Учителя я засича, жената пита: „Учителю, колко време трябва да кърмя детето си? " Той отговаря: „Ако искаш да стане човек ще го кърмиш три години."
към текста >>

100. 20. Стоянка Христова