НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
27
резултата в
16
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Снимка на Веселина Козарева в братска група в гр. Попово, 1922 г.
, 1922 г.
Снимка на Веселина
Козарева
в братска група в
Снимка на Веселина
Козарева
в братска група в
гр. Попово, 1922 г. СНИМКА № 56. Веселина Козарева в братска група в гр. Попово Веселина Радоева Козарева е родена на 7 април 1886 г. в гр.
към текста >>
Веселина
Козарева
в братска група в гр. Попово
Снимка на Веселина Козарева в братска група в гр. Попово, 1922 г. СНИМКА № 56.
Веселина
Козарева
в братска група в гр. Попово
Веселина Радоева Козарева е родена на 7 април 1886 г. в гр. Разград от баща Радой Тодоров Козарев и майка Димитрина Стоянова. Удостоверението за рождението е издадено въз основа на семеен регистър от 1920 г. от гр. Попово.
към текста >>
Веселина Радоева
Козарева
е родена на 7 април 1886 г.
Снимка на Веселина Козарева в братска група в гр. Попово, 1922 г. СНИМКА № 56. Веселина Козарева в братска група в гр. Попово
Веселина Радоева
Козарева
е родена на 7 април 1886 г.
в гр. Разград от баща Радой Тодоров Козарев и майка Димитрина Стоянова. Удостоверението за рождението е издадено въз основа на семеен регистър от 1920 г. от гр. Попово. Според Пеню Ганев е имало братски кръжок в гр. Попово.
към текста >>
Разград от баща Радой Тодоров
Козарев
и майка Димитрина Стоянова.
гр. Попово, 1922 г. СНИМКА № 56. Веселина Козарева в братска група в гр. Попово Веселина Радоева Козарева е родена на 7 април 1886 г. в гр.
Разград от баща Радой Тодоров
Козарев
и майка Димитрина Стоянова.
Удостоверението за рождението е издадено въз основа на семеен регистър от 1920 г. от гр. Попово. Според Пеню Ганев е имало братски кръжок в гр. Попово. Виж „Изгревът" том XVI, стр. 27-28 под № 18.През 1922 г.
към текста >>
В средата е Веселина
Козарева
, а най-отдясно седнал е Пеню Ганев.
от гр. Попово. Според Пеню Ганев е имало братски кръжок в гр. Попово. Виж „Изгревът" том XVI, стр. 27-28 под № 18.През 1922 г. групата си е направила обща снимка.
В средата е Веселина
Козарева
, а най-отдясно седнал е Пеню Ганев.
Отзад на снимката е написано 1922 г. Велик момент. Отпред на стената отляво с тебешир са написани буквите: Н.Л.К.Пр. Б. Л. /Няма любов като проявената Божия Любов/, а вдясно са написани С. Пр. Б. Л. Е. Л.
към текста >>
2.
Учителя открива Младежкия окултен клас (МОК) и Общия окултен клас (ООК)
, 24.02.1922 г.
Веса
Козарева16
.
Стойна Христова11. Севда Николова12. Стефанка Иванова13. Мария Савова14. Теофана Савова15.
Веса
Козарева16
.
Буча Бехар17. Стоянка Илиева18. Наталия Чакова19. Пенка Кънева20. Милка Периклиева21.
към текста >>
3.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици, чешмата - Ел Ше-дар
, 27.05.1923 г.
Едвам ме остави да вляза, но като ме хвана вътре, че наникъде - просто пленница-
коза
.
Те са перушина, що волята с едно духване отстраняваше от пътя.Каква излязох от гъстия лещак. - Божичко! Гъстите ми тъмни тежки сплитки се плискаха по гърба ми рошави и разскубани; тук-таме по ръцете и лицето драскотини, негде роклята дерната до невъзможност. Но аз изваждам скритата игла с конец и бързо я позашивам. Не ме пуща май лещака.
Едвам ме остави да вляза, но като ме хвана вътре, че наникъде - просто пленница-
коза
.
- Но и лещака си видя от мене я. И така, нашата бойна верига мина храстите и мочурите, и навлезе по равна широка поляна.В гостната чешмата протече - чакаше ни чай и почивка. След закуска си тръгваме. Като златолюспа змия се проточва нашата чудна дълга колона към селото.Лицата горят. Сърцата пламтят.Ах, градът!
към текста >>
4.
Учителя присъства на събора, 1926 - София. 22 август
, 22.08.1926 г.
Козаре
, Карнобатско.
По това време ни даваха от полицията картончета, нещо като открит лист за София за събора. Но като слизаме от влака започват да ни преглеждат. Питат: „Имате ли картончета? " „Имаме." „Хайде назад." Който има картонче го връщат обратно, защото знаят, че идват за събора. А пък аз нали идвам от село, където бях останала с децата, там бях при майка си и баща си в с.
Козаре
, Карнобатско.
Мъжът ми беше в София на работа в строителството. Аз съм се нагърбила с неща както е на село нося си кроено и други неща да тъчем. Реших, че ще ми потрябват както имаше на Изгрева едни Тилкови, които тъчеха платове. И така нося и други домашни работи, а те искат да ме връщат, а аз викам: „Ами, че ние тука живеем. Ето нося си работи домашни".
към текста >>
5.
Забрана на събора от властите. Блокада на Изгрева.
, 18.08.1928 г.
Козаре
, Карнобатско.
По това време ни даваха от полицията картончета, нещо като открит лист за София за събора. Но като слизаме от влака започват да ни преглеждат. Питат: „Имате ли картончета? " „Имаме." „Хайде назад." Който има картонче го връщат обратно, защото знаят, че идват за събора. А пък аз нали идвам от село, където бях останала с децата, там бях при майка си и баща си в с.
Козаре
, Карнобатско.
Мъжът ми беше в София на работа в строителството. Аз съм се нагърбила с неща както е на село нося си кроено и други неща да тъчем. Реших, че ще ми потрябват както имаше на Изгрева едни Тилкови, които тъчеха платове. И така нося и други домашни работи, а те искат да ме връщат, а аз викам: „Ами, че ние тука живеем. Ето нося си работи домашни".
към текста >>
6.
Снимка на Симеон Стоянов Костов с приятели в с. Мърчаево, септември 1931 г.
, 09.1931 г.
Весела
Козарева
, 3.
СНИМКА № 93. Симеон Стоянов Костов с приятели в с. Мърчаево, септември 1931 г. Седнали: 1. Петър Киров, 2.
Весела
Козарева
, 3.
Грозда на Сергей Визягин жена му, 4. Владо Николов Визягин - руснак, застанал прав. Сергей и Владо са братя избягали белогвардейци от Русия след революцията 1918-1922 г., 5. Симеон Костов,6. Елена Хаджи Григорова, 7.
към текста >>
7.
Нападение над Учителя, София, Изгрева (4.05 или 12.05)
, 4.05.1936 г.
Както сме си полегнали, изведнъж една сестра - Веса
Козарева
- нахлу в бараката ни и извика: "Знаете ли, че биха току-що Учителя?
След обяд всички си отидохме по бараките. Ние, трите стенографки - Паша, Савка и аз - си бяхме полегнали след обяд в нашата барака, наричана "парахода". Приятелите бяха се излегнали и почиваха. "Изгревът" беше обзет от едно необикновено затишие. Беше между три и четири часа след обяд.
Както сме си полегнали, изведнъж една сестра - Веса
Козарева
- нахлу в бараката ни и извика: "Знаете ли, че биха току-що Учителя?
" Ние седим не креватите, мигаме и не разбираме нищо. За нас това е като гръм от ясно небе. Сестра Веса Козарева повтаря отново казаното преди малко. Ние се стреснахме, опомнихме се веднага, скочихме от леглата и трите побегнахме към салона. Отидохме там и видяхме, че Учителят е излязъл пред салона.
към текста >>
Сестра Веса
Козарева
повтаря отново казаното преди малко.
"Изгревът" беше обзет от едно необикновено затишие. Беше между три и четири часа след обяд. Както сме си полегнали, изведнъж една сестра - Веса Козарева - нахлу в бараката ни и извика: "Знаете ли, че биха току-що Учителя? " Ние седим не креватите, мигаме и не разбираме нищо. За нас това е като гръм от ясно небе.
Сестра Веса
Козарева
повтаря отново казаното преди малко.
Ние се стреснахме, опомнихме се веднага, скочихме от леглата и трите побегнахме към салона. Отидохме там и видяхме, че Учителят е излязъл пред салона. Имаше пет-шест човека при Него. Той беше много сериозен. По ризата и по сакото Му имаше петна кръв.
към текста >>
8.
Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли
, 9.07.1936 г.
Е.А.: И после една сестра почва да вика, тази, която там живееше -
Козарева
, да.
Е.А.: Ами пратиха един такъв бивш офицер, на Гради началник - поручик някакъв и пратиха го, и той отива долу, най-напред в долната стая с ръка удря стъклото, но то е доста здраво, наранил си само ръката и после разбрал, че никой не се обажда отвътре и затуй не отива. Отива в салона и там вижда Учителя, там е бил този братът-цигуларят Иван Кавалджиев. Само той е бил. А вънка на двора са Йордан-шофьора и още един брат, от неговите момчетии там, които бяха и когато виждат, че се нахвърля този да бие Учителя, те тичат да викат Лулчев, а не отиват да спрат тоя човек, че да го хванат двама мъже да го смелят малко. В.К.: И после какво става?
Е.А.: И после една сестра почва да вика, тази, която там живееше -
Козарева
, да.
Тя почва да вика, изтича при нас: „Елате, че бият Учителя! " И ние вече, и трите изкочихме отведнъж вънка, и то беше един хубав следобед, слънчев, топъл, много хубав. И отидохме. Като отидохме пред салона бе Учителя, сериозно лице, тука по дрехата Му кръв. В.К.: Тя тази кръв е от онзи, който е пробил стъклото.
към текста >>
Както сме си полегнали, изведнъж една сестра - Веса
Козарева
- нахлу в бараката ни и извика: "Знаете ли, че биха току-що Учителя?
След обяд всички си отидохме по бараките. Ние, трите стенографки - Паша, Савка и аз - си бяхме полегнали след обяд в нашата барака, наричана "парахода". Приятелите бяха се излегнали и почиваха. "Изгревът" беше обзет от едно необикновено затишие. Беше между три и четири часа след обяд.
Както сме си полегнали, изведнъж една сестра - Веса
Козарева
- нахлу в бараката ни и извика: "Знаете ли, че биха току-що Учителя?
" Ние седим не креватите, мигаме и не разбираме нищо. За нас това е като гръм от ясно небе. Сестра Веса Козарева повтаря отново казаното преди малко. Ние се стреснахме, опомнихме се веднага, скочихме от леглата и трите побегнахме към салона. Отидохме там и видяхме, че Учителят е излязъл пред салона.
към текста >>
Сестра Веса
Козарева
повтаря отново казаното преди малко.
"Изгревът" беше обзет от едно необикновено затишие. Беше между три и четири часа след обяд. Както сме си полегнали, изведнъж една сестра - Веса Козарева - нахлу в бараката ни и извика: "Знаете ли, че биха току-що Учителя? " Ние седим не креватите, мигаме и не разбираме нищо. За нас това е като гръм от ясно небе.
Сестра Веса
Козарева
повтаря отново казаното преди малко.
Ние се стреснахме, опомнихме се веднага, скочихме от леглата и трите побегнахме към салона. Отидохме там и видяхме, че Учителят е излязъл пред салона. Имаше пет-шест човека при Него. Той беше много сериозен. По ризата и по сакото Му имаше петна кръв.
към текста >>
9.
Учителя е на Рила - езерата. Възстановяване. Снимки пред палатката.
, 10.07.1936 г.
Както сме си полегнали, изведнъж една сестра - Веса
Козарева
- нахлу в бараката ни и извика: "Знаете ли, че биха току-що Учителя?
След обяд всички си отидохме по бараките. Ние, трите стенографки - Паша, Савка и аз - си бяхме полегнали след обяд в нашата барака, наричана "парахода". Приятелите бяха се излегнали и почиваха. "Изгревът" беше обзет от едно необикновено затишие. Беше между три и четири часа след обяд.
Както сме си полегнали, изведнъж една сестра - Веса
Козарева
- нахлу в бараката ни и извика: "Знаете ли, че биха току-що Учителя?
" Ние седим не креватите, мигаме и не разбираме нищо. За нас това е като гръм от ясно небе. Сестра Веса Козарева повтаря отново казаното преди малко. Ние се стреснахме, опомнихме се веднага, скочихме от леглата и трите побегнахме към салона. Отидохме там и видяхме, че Учителят е излязъл пред салона.
към текста >>
Сестра Веса
Козарева
повтаря отново казаното преди малко.
"Изгревът" беше обзет от едно необикновено затишие. Беше между три и четири часа след обяд. Както сме си полегнали, изведнъж една сестра - Веса Козарева - нахлу в бараката ни и извика: "Знаете ли, че биха току-що Учителя? " Ние седим не креватите, мигаме и не разбираме нищо. За нас това е като гръм от ясно небе.
Сестра Веса
Козарева
повтаря отново казаното преди малко.
Ние се стреснахме, опомнихме се веднага, скочихме от леглата и трите побегнахме към салона. Отидохме там и видяхме, че Учителят е излязъл пред салона. Имаше пет-шест човека при Него. Той беше много сериозен. По ризата и по сакото Му имаше петна кръв.
към текста >>
10.
Учителя се възстановява от частичната парализа след побоя. Рила - 12 август
, 12.08.1936 г.
Както сме си полегнали, изведнъж една сестра - Веса
Козарева
- нахлу в бараката ни и извика: "Знаете ли, че биха току-що Учителя?
След обяд всички си отидохме по бараките. Ние, трите стенографки - Паша, Савка и аз - си бяхме полегнали след обяд в нашата барака, наричана "парахода". Приятелите бяха се излегнали и почиваха. "Изгревът" беше обзет от едно необикновено затишие. Беше между три и четири часа след обяд.
Както сме си полегнали, изведнъж една сестра - Веса
Козарева
- нахлу в бараката ни и извика: "Знаете ли, че биха току-що Учителя?
" Ние седим не креватите, мигаме и не разбираме нищо. За нас това е като гръм от ясно небе. Сестра Веса Козарева повтаря отново казаното преди малко. Ние се стреснахме, опомнихме се веднага, скочихме от леглата и трите побегнахме към салона. Отидохме там и видяхме, че Учителят е излязъл пред салона.
към текста >>
Сестра Веса
Козарева
повтаря отново казаното преди малко.
"Изгревът" беше обзет от едно необикновено затишие. Беше между три и четири часа след обяд. Както сме си полегнали, изведнъж една сестра - Веса Козарева - нахлу в бараката ни и извика: "Знаете ли, че биха току-що Учителя? " Ние седим не креватите, мигаме и не разбираме нищо. За нас това е като гръм от ясно небе.
Сестра Веса
Козарева
повтаря отново казаното преди малко.
Ние се стреснахме, опомнихме се веднага, скочихме от леглата и трите побегнахме към салона. Отидохме там и видяхме, че Учителят е излязъл пред салона. Имаше пет-шест човека при Него. Той беше много сериозен. По ризата и по сакото Му имаше петна кръв.
към текста >>
11.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
Както сме си полегнали, изведнъж една сестра - Веса
Козарева
- нахлу в бараката ни и извика: "Знаете ли, че биха току-що Учителя?
След обяд всички си отидохме по бараките. Ние, трите стенографки - Паша, Савка и аз - си бяхме полегнали след обяд в нашата барака, наричана "парахода". Приятелите бяха се излегнали и почиваха. "Изгревът" беше обзет от едно необикновено затишие. Беше между три и четири часа след обяд.
Както сме си полегнали, изведнъж една сестра - Веса
Козарева
- нахлу в бараката ни и извика: "Знаете ли, че биха току-що Учителя?
" Ние седим не креватите, мигаме и не разбираме нищо. За нас това е като гръм от ясно небе. Сестра Веса Козарева повтаря отново казаното преди малко. Ние се стреснахме, опомнихме се веднага, скочихме от леглата и трите побегнахме към салона. Отидохме там и видяхме, че Учителят е излязъл пред салона.
към текста >>
Сестра Веса
Козарева
повтаря отново казаното преди малко.
"Изгревът" беше обзет от едно необикновено затишие. Беше между три и четири часа след обяд. Както сме си полегнали, изведнъж една сестра - Веса Козарева - нахлу в бараката ни и извика: "Знаете ли, че биха току-що Учителя? " Ние седим не креватите, мигаме и не разбираме нищо. За нас това е като гръм от ясно небе.
Сестра Веса
Козарева
повтаря отново казаното преди малко.
Ние се стреснахме, опомнихме се веднага, скочихме от леглата и трите побегнахме към салона. Отидохме там и видяхме, че Учителят е излязъл пред салона. Имаше пет-шест човека при Него. Той беше много сериозен. По ризата и по сакото Му имаше петна кръв.
към текста >>
Е.А.: И после една сестра почва да вика, тази, която там живееше -
Козарева
, да.
Е.А.: Ами пратиха един такъв бивш офицер, на Гради началник - поручик някакъв и пратиха го, и той отива долу, най-напред в долната стая с ръка удря стъклото, но то е доста здраво, наранил си само ръката и после разбрал, че никой не се обажда отвътре и затуй не отива. Отива в салона и там вижда Учителя, там е бил този братът-цигуларят Иван Кавалджиев. Само той е бил. А вънка на двора са Йордан-шофьора и още един брат, от неговите момчетии там, които бяха и когато виждат, че се нахвърля този да бие Учителя, те тичат да викат Лулчев, а не отиват да спрат тоя човек, че да го хванат двама мъже да го смелят малко. В.К.: И после какво става?
Е.А.: И после една сестра почва да вика, тази, която там живееше -
Козарева
, да.
Тя почва да вика, изтича при нас: „Елате, че бият Учителя! " И ние вече, и трите изкочихме отведнъж вънка, и то беше един хубав следобед, слънчев, топъл, много хубав. И отидохме. Като отидохме пред салона бе Учителя, сериозно лице, тука по дрехата Му кръв. В.К.: Тя тази кръв е от онзи, който е пробил стъклото.
към текста >>
12.
Учителя организира събора, 1936 г.
, 19.08.1936 г.
Е.А.: И после една сестра почва да вика, тази, която там живееше -
Козарева
, да.
Е.А.: Ами пратиха един такъв бивш офицер, на Гради началник - поручик някакъв и пратиха го, и той отива долу, най-напред в долната стая с ръка удря стъклото, но то е доста здраво, наранил си само ръката и после разбрал, че никой не се обажда отвътре и затуй не отива. Отива в салона и там вижда Учителя, там е бил този братът-цигуларят Иван Кавалджиев. Само той е бил. А вънка на двора са Йордан-шофьора и още един брат, от неговите момчетии там, които бяха и когато виждат, че се нахвърля този да бие Учителя, те тичат да викат Лулчев, а не отиват да спрат тоя човек, че да го хванат двама мъже да го смелят малко. В.К.: И после какво става?
Е.А.: И после една сестра почва да вика, тази, която там живееше -
Козарева
, да.
Тя почва да вика, изтича при нас: „Елате, че бият Учителя! " И ние вече, и трите изкочихме отведнъж вънка, и то беше един хубав следобед, слънчев, топъл, много хубав. И отидохме. Като отидохме пред салона бе Учителя, сериозно лице, тука по дрехата Му кръв. В.К.: Тя тази кръв е от онзи, който е пробил стъклото.
към текста >>
13.
Снимки на Учителя с ученици на Молитвения връх, 1939 г.
, 08.1939 г.
Веска
Козарева
, 3.
Снимки на Учителя с ученици на Молитвения връх, 1939 г. Снимка № 128. На Молитвения връх, Седемте рилски езера, 1939 г. Отляво: 1. Весела Несторова (държи одеяло) , 2.
Веска
Козарева
, 3.
Божанка, майката на Весела, 4. Галилей Величков, 5. Борис Николов записва на тефтерче, 6. До него отзад е брат му Николай.
към текста >>
14.
Роден Франц Шламбора, чешки художник, нарисувал цветния Пентаграм
, 01.12.1881 г.
известният търновски архитект Георги
Козаров
е ангажирал Шламбора да фотографира значими исторически събития, интересни архитектурни, археологически и исторически паметници в Търново.
През 1908 година Шламбора има фотоателие в Търново заедно с Цанко Хараламбиев (Фиг. 8), а през 1909 г. открива собствено фотоателие. Става известен фотограф в града и развива активна фотографска дейност. По поръка на Туристическото дружество, през 1909 г.
известният търновски архитект Георги
Козаров
е ангажирал Шламбора да фотографира значими исторически събития, интересни архитектурни, археологически и исторически паметници в Търново.
От тези снимки са били изработени едни от първите пощенски картички на града – често срещана практика и в други градове в края на 19 и началото 20 век. Те са били разпространявани в страната и чужбина. Могат да се открият и днес в стари семейни архиви. От 1911 г. семейството на художника се премества в София.
към текста >>
15.
Родена Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя
, 08.02.1898 г.
Веса
Козарева
с бяла плетена шапка, 4.
Мария Тодорова c дъщерята на Васко Искренов - Стела Рила - 12 август 1936 г. Групата тръгва от извора „Ръцете" и се насочва към лагера. 1. Непозната, 2. Олга Славчева с бяла жилетка и носи палтото си, 3.
Веса
Козарева
с бяла плетена шапка, 4.
Мария Пончева - сестра на Цветанка Нанкова, 5. Катя Грива, 6. Николина Балтова, 7. Мария Тодорова, 8. Учителя, 9.
към текста >>
16.
Заминава си Франц Шламбора, чешки художник, нарисувал цветния Пентаграм
, 27.01.1955 г.
известният търновски архитект Георги
Козаров
е ангажирал Шламбора да фотографира значими исторически събития, интересни архитектурни, археологически и исторически паметници в Търново.
През 1908 година Шламбора има фотоателие в Търново заедно с Цанко Хараламбиев (Фиг. 8), а през 1909 г. открива собствено фотоателие. Става известен фотограф в града и развива активна фотографска дейност. По поръчка на Туристическото дружество, през 1909 г.
известният търновски архитект Георги
Козаров
е ангажирал Шламбора да фотографира значими исторически събития, интересни архитектурни, археологически и исторически паметници в Търново.
От тези снимки са били изработени едни от първите пощенски картички на града – често срещана практика и в други градове в края на 19 и началото 20 век. Те са били разпространявани в страната и чужбина. Могат да се открият и днес в стари семейни архиви. От 1911 г. семейството на художника се премества в София.
към текста >>
НАГОРЕ