Търсене в текстове за 'Клетва'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 45 резултата в 26 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 29) Завета на цветните лъчи на светлината - Боян Боев (1883 – 1963)

Допълнение: Когато Учителя е раздавал „Завета на цветните лъчи на светлината“ (първоначално само на ръководителите), е искал специални обещания, нещо като клетва, да пазят Завета, да работят духовно, да го носят със себе си винаги, да не го дават в случайни и чужди ръце, и когато наближи време за заминаване отвъд, да дадат тази книжка на предана и обичаща душа.
2. Портокалената краска — при разклатено здраве. 3. Жълтата краска – при недоразумения, спорове. 4. Синята краска – при религиозни недоразумения. Синята краска е на Истината. Забележка: Преди да започнете упражнението, ако имате някое недоразумение, прочетете първо розовата краска. Допълнение: Когато Учителя е раздавал „Завета на цветните лъчи на светлината“ (първоначално само на ръководителите), е искал специални обещания, нещо като клетва, да пазят Завета, да работят духовно, да го носят със себе си винаги, да не го дават в случайни и чужди ръце, и когато наближи време за заминаване отвъд, да дадат тази книжка на предана и обичаща душа.
към текста >>

2. Трети образователен Период Гимназия - Боян Боев (1883 – 1963)

Рядко са ония добри юноши, които не са полагали Анибалова клетва да унищожат злото и неправдата и да преобразят света на началата на справедливостта.
Те искат да живеят тогава за нещо велико, прекрасно, вечно, за благото на цялото човечество, за благото на всички, готови са да жертват всичко свое пред олтара на великата идея, която ги вдъхновява. В този период те, като че са небесни пратеници, които напомнят на всички да се издигнат над дребнавото, да пребивават във висшите сфери на идейния живот. Д-р Герасков пише: „През тази възраст се заражда и узрява полетът към висшия идеал. Младежът е склонен към идеализъм.”[3] Л. Седов казва: „Юношата харчи своите сили само за такива цели, които докосват най-съвършените форми на мечтите. Рядко са ония добри юноши, които не са полагали Анибалова клетва да унищожат злото и неправдата и да преобразят света на началата на справедливостта. В оная възраст много увлича философията. Пробуждането на нравственото чувство и търсенето смисъла на живота дава особена цена на тая наука, от която юношата очаква осветляване на всички тъмни за него въпроси. Всеки духовен образ на юношата е съвсем друг, отколкото онзи на детето и на възрастния. Мечтанията и разхвърляността на юношата огорчават възрастните. Юношеската възраст е период, през който даже посредствени личности се издигат над средното равнище, а най-добрите юноши от всичката си душа се стремят към недосегаеми висини.
към текста >>

3. АСТРОНОМИЧНА АНАТОМИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Не могъл Хелиос да наруши клетвата си и разрешил на Фаетон да я вземе.
След това конете стремглаво политат по стръмния път - надолу към водите на Океана. Откажи се, сине мой, от това желание! По пътя има много чудовища, които и тебе, и конете ще изплашат! Ти искаш да загинеш! Непреклонен бил Фаетон и още по-настойчиво искал от Хелиос колесницата му. Не могъл Хелиос да наруши клетвата си и разрешил на Фаетон да я вземе. Отишъл Фаетон на източният край на Земята, където била златната колесница на Хелиос и впрегнал в нея крилатите буйни коне, добре нахранени с амброзия и напоени с нектар. Те търпеливо пръхтели и тропали с копитата. Обзет от невиждана радост, Фаетон седнал в колесницата и хванал юздите на конете. Богинята Еос (Зората) широко разтворила златните врати и в миг конете полетели нагоре по стръмния път. Бясно препускали те, а силите на Фаетон не стигали, за да държи здраво юздите им и да ги управлява.
към текста >>

4. АМОНИУС САКУС - Влад Пашов (1902- 1974)

Амониус задължаваше учениците си под клетва да не разкриват най-висшите учения с изключение на онези, които бяха напълно подготвени и изпитани."
Амониус беше човек с големи познания, чудновато надарен, водещ живот без петна, пълен с обич и доброта. Неговото почти свръхчовешко съзнание и множество други качества му придадоха титлата Теодидактус - Божествен Учител, но той скромно, следващ примера на Питагор, се задоволяваше да носи титлата Филалет или приятел на Истината. Както Орфей, Питагор, Конфуций, Сократ и самият Исус, Амониус не е писал нищо. Вместо това той предаваше най-важните си учения на учените и дисциплинирани личности, като ги задължаваше да пазят тайна, както бяха постъпили преди него Зороастър, Хермес, Питагор и други, и както постъпваха при мистериите. Освен няколкото ръководства, които дължим на учениците му, ние притежаваме само няколко негови изказвания, предадени от противниците му и от тях научаваме онова, което той наистина е учил. Амониус задължаваше учениците си под клетва да не разкриват най-висшите учения с изключение на онези, които бяха напълно подготвени и изпитани." Сред многобройните ученици на Амониус мнозина били мъже, прочути в другите науки, например Лонгин, а след това Ориген. Но най-прочут негов ученик, като философ, е Плотин, който в забулена форма предава учението на Амониус. От произведенията на Плотин, запазени и до днес ние най-вече познаваме учението на Амониус и въобще синтетичната неоплатоническа философия. Други представители на тази философия са Порфирий, ученик на Плотин и Ямблих, ученик на Порфирий, Прокъл и др. В следващото изложение ще изложа накратко техните идеи и схващания.
към текста >>

5. Щайнер за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

Авторът, който наистина не е имало нужда да полага клетва и който от само себе си следва принципа: нищо да не прибавя, но и нищо да не изпуска от това, което узнал, че е Истина, той е дълбоко убеден, че всяка дума е Свещена и че никоя не е безполезна.
Би трябвало, обаче, да се разбере, че в Битието няма нищо за прибавяне, както и няма нищо за премахване. Авторът на Битието нищо не е забравил. Има едно дълбоко основание за това, че за втория ден на творението не е казано, че е хубаво. Това е вече един от тези факти, които ни проникват с дълбока почит по отношение на този древен документ. Ние бихме могли много да научим от този древен документ. Авторът, който наистина не е имало нужда да полага клетва и който от само себе си следва принципа: нищо да не прибавя, но и нищо да не изпуска от това, което узнал, че е Истина, той е дълбоко убеден, че всяка дума е Свещена и че никоя не е безполезна. По този начин ние проникваме в дълбочината на композицията на първия и втория ден на творението. Можем да кажем, че целият разказ за човешката еволюция, даден в Битието, се потвърждава напълно от това. което можем да узнаем днес посредством изследванията, извършени от духовната наука. Ако изучаваме Битието повърхностно, би ни се струвало, че човек се появява едва в шестия ден на творението, но както ще видим, това не е така. Ние знаем, че човек е съществен елемент в еволюцията и че другите царства са, така да се каже, само отпадъци от човешката еволюция.
към текста >>

6. Пророк Малахия - Влад Пашов (1902- 1974)

Вие сте проклети с клетва, защото вие ме крадохте, ей, всичкия народ.
Но рекохте: В какво да се обърнем? Ще краде ли човек от Бога? - Вие, обаче, Ме крадохте. И говорите: В какво те крадохме? - В десятъците и приношенията. Вие сте проклети с клетва, защото вие ме крадохте, ей, всичкия народ. Донесете всичките десятъци във влагалището, за да бъдат храна в дома ми и опитайте Ме сега в това, говори Господ Саваот, ако не ви отворя хлябите небесни, да излея благословението върху вас. щото да не стига местото за него. И ще запретя за вас на поглъщателя, и няма да поврежда плодовете на земята ви, нито лозата ще хвърля преди време плода си на полето, говори Господ Бог Саваот. И ще ви облажават всички народи, защото ще бъдете вие желателна земя, говори Господ Бог Саваот." (7 -12 ст.) В тези няколко стиха се говори за важността на закона за десятъка, който е закон за всемирното изобилие.
към текста >>

7. 8. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Царят се наскърби, но все пак го изпълни заради клетвата, и заради седящите с него.
И царят рече на момичето: Искай от мен и каквото щеш, ще ти го дам. И закле й се, каквото да поискаш от мене, ще ти дам, даже половината от царството ми. А тя рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоана Кръстителя. И тя поиска от царя главата на Йоана Кръстителя. Царят се наскърби, но все пак го изпълни заради клетвата, и заради седящите с него. И праща телохранителя, комуто заповядва да му донесе главата на Йоана. И той отиде, обезглави го в тъмницата и донесе главата на блюдо и я даде на момичето и момичето я даде на майка си. И учениците му, като чуха това, дойдоха и дигнаха тялото му и го положиха в гроб". Случката е много подобна на случката на Илия с царя Ахав и царица Изабела, които поискаха да убият Илия, но вместо него убиват Найбот, който се явява един вид като външно отражение на Илия. Евангелието на Лука започва със съобщението на Архангел Гавраил и на свещеника Захария, който му съобщава, че ще му се роди син.
към текста >>

8. 6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

И въздигна рог на спасение за нас в дима на слугата си Давида, както е говорил чрез устата на светите си от века пророци, избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят, за да покаже милост към бащите ни и да спомним святия свой завет, клетвата, с която се е клел на баща ни Авраама, да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни, да му служим без страх в святост и правда пред Него през всичките си дни.
По такъв начин Мария е в непрекъсната връзка със Святия Дух, с Духовния свят. Това е един особен род посвещение, за което не е необходимо да се мине през така наречената мистична смърт, а в будно съзнание тя получава връзка с Духовния свят. 4. Следва откровението на Захария за Йоан Кръстител и за Исус Христос. То е описано по следния начин: "Тогава баща му Захари се изпълни със Святия Дух и пророкува, казвайки: Благословен Господ, Израилевия Бог, защото посети днес людете си и извърши изкупление за тях. И въздигна рог на спасение за нас в дима на слугата си Давида, както е говорил чрез устата на светите си от века пророци, избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят, за да покаже милост към бащите ни и да спомним святия свой завет, клетвата, с която се е клел на баща ни Авраама, да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни, да му служим без страх в святост и правда пред Него през всичките си дни. Да, и ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш, защото ще вървиш пред лицето на Господа, да приготвиш пътищата за Него, за да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощение на греховете им. Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети зора отгоре, за да осияе стоящите в тъмнина и в мрачна сянка, така щото да отправи нозете ни в пътя на мира. А детенцето растеше и крепнеше в дух. И беше в пустинята до деня, когато се яви на Израиля" (1;67-80). 5. Следващото благовестие е към овчарите в полето при раждането на Исус във Витлеем.
към текста >>

9. 6. ПРОПОВЕДТА НА ПЛАНИНАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

"Чули сте, че е казано на древните: "Не престъпвай клетвата си", но Аз ви казвам.."
2. Думите: "Вие сте Солта", "Вие сте Светлината на света", "Град на планината не може да се укрие". 3. Установяването на Закона. Христос казва: "Аз не дойдох да разруша Закона, но да го изпълня". "Чули сте, че е казано на древните: "Не убивай", но Аз ви казвам..." "Чули сте, че е казано на древните: "Не прелюбодейст-вай", но Аз ви казвам..." "Чули сте, че е казано на древните: "Не престъпвай клетвата си", но Аз ви казвам.." "Чули сте, че е казано на древните: "Око за око, зъб за зъб", но Аз ви казвам..." "Чули сте, че е казано: "Обичай ближния си, мрази врага си", но Аз ви казвам.." 4.Три групи от по три раздела: - Първа група: Когато давате милостиня;
към текста >>

Ако се спрем по-конкретно на третия раздел за изпълнението на Закона, то ще видим, че убийството има отношение към тялото, прелюбодейството има отношение към душата, а лъжливата клетва има отношение към духа.
Не съдете. - Трета група: Искайте и ще ви се даде; Влезте през тясната врата; Пазете се от лъжливите пророци, различавайте духовете. Ако се спрем по-конкретно на третия раздел за изпълнението на Закона, то ще видим, че убийството има отношение към тялото, прелюбодейството има отношение към душата, а лъжливата клетва има отношение към духа. Следващата част от този раздел има отношение към закона на Съдбата, изложен в първото изречение: "Око за око" - към индивидуалната съдба на човека, за която се грижат ангелите. А второто изречение: "Обичай ближния си, мрази врага си" - се отнася до народната съдба, която се управлява от архангелите. Това е външно проявление на този закон. Но той има и вътрешно мистично проявление. Отнесен към вътрешния живот на човека, законът за убийството се изразява в задушаване на духовното чрез телесното.
към текста >>

Следващата мисъл е за клетвата, за заклинанието, магьосничеството.
В дясната страна се изразява по-силно стремление към земното, докато в лявата страна се изразява бягството от земното, стремеж към психичното. Затова можем да кажем, че десните око и ръка, дясната страна въобще, увлича духовното твърде надолу в земното, както по отношение на познанието чрез окото, така и по отношение на действието чрез ръката. Ето защо дясното око и дясната страна са прелю-бодействащите. И да се отсекат не подразбира физически, но се подразбира техният стремеж да бъде насочен нагоре, вместо надолу. Тогава те ще издигнат духовното по-високо, вместо да го въвличат в земното. Следващата мисъл е за клетвата, за заклинанието, магьосничеството. Това е властване над духа на даден човек от страна на духа на друг човек. С клетвата, със заклинанието, се призовава един по-висш свят да вземе участие в нашите действия и отношения. Човек апелира към Бога, към възвишените същества, че това, което говори, е вярно. В този смисъл клетвата е била един съд на Бога. И когато човек се.
към текста >>

С клетвата, със заклинанието, се призовава един по-висш свят да вземе участие в нашите действия и отношения.
Ето защо дясното око и дясната страна са прелю-бодействащите. И да се отсекат не подразбира физически, но се подразбира техният стремеж да бъде насочен нагоре, вместо надолу. Тогава те ще издигнат духовното по-високо, вместо да го въвличат в земното. Следващата мисъл е за клетвата, за заклинанието, магьосничеството. Това е властване над духа на даден човек от страна на духа на друг човек. С клетвата, със заклинанието, се призовава един по-висш свят да вземе участие в нашите действия и отношения. Човек апелира към Бога, към възвишените същества, че това, което говори, е вярно. В този смисъл клетвата е била един съд на Бога. И когато човек се. кълне лъжливо, той е пострадвал, защото е получавал удара на своята клетва. И сега Христос казва: Не се кълнете, не заклинайте.
към текста >>

В този смисъл клетвата е била един съд на Бога.
Тогава те ще издигнат духовното по-високо, вместо да го въвличат в земното. Следващата мисъл е за клетвата, за заклинанието, магьосничеството. Това е властване над духа на даден човек от страна на духа на друг човек. С клетвата, със заклинанието, се призовава един по-висш свят да вземе участие в нашите действия и отношения. Човек апелира към Бога, към възвишените същества, че това, което говори, е вярно. В този смисъл клетвата е била един съд на Бога. И когато човек се. кълне лъжливо, той е пострадвал, защото е получавал удара на своята клетва. И сега Христос казва: Не се кълнете, не заклинайте. Отсега нататък човек няма да апелира към висшия свят на свидетелство, но в себе си, в своя дух той ще знае прав ли е или не е, и ще казва само да или не. Но отсега нататък прегрешението на клетвата не е само външно, но и вътрешно.
към текста >>

кълне лъжливо, той е пострадвал, защото е получавал удара на своята клетва.
Това е властване над духа на даден човек от страна на духа на друг човек. С клетвата, със заклинанието, се призовава един по-висш свят да вземе участие в нашите действия и отношения. Човек апелира към Бога, към възвишените същества, че това, което говори, е вярно. В този смисъл клетвата е била един съд на Бога. И когато човек се. кълне лъжливо, той е пострадвал, защото е получавал удара на своята клетва. И сега Христос казва: Не се кълнете, не заклинайте. Отсега нататък човек няма да апелира към висшия свят на свидетелство, но в себе си, в своя дух той ще знае прав ли е или не е, и ще казва само да или не. Но отсега нататък прегрешението на клетвата не е само външно, но и вътрешно. Всяка духовна нескромност, всяко духовно възгордяване, всяко превъзнасяне, всяко прекомерно обещание, всяко вземане на решение, което не се изпълнява, е една клетва и е престъпление, което носи след себе си обратен удар на съдбата.
към текста >>

Но отсега нататък прегрешението на клетвата не е само външно, но и вътрешно.
В този смисъл клетвата е била един съд на Бога. И когато човек се. кълне лъжливо, той е пострадвал, защото е получавал удара на своята клетва. И сега Христос казва: Не се кълнете, не заклинайте. Отсега нататък човек няма да апелира към висшия свят на свидетелство, но в себе си, в своя дух той ще знае прав ли е или не е, и ще казва само да или не. Но отсега нататък прегрешението на клетвата не е само външно, но и вътрешно. Всяка духовна нескромност, всяко духовно възгордяване, всяко превъзнасяне, всяко прекомерно обещание, всяко вземане на решение, което не се изпълнява, е една клетва и е престъпление, което носи след себе си обратен удар на съдбата.
към текста >>

Всяка духовна нескромност, всяко духовно възгордяване, всяко превъзнасяне, всяко прекомерно обещание, всяко вземане на решение, което не се изпълнява, е една клетва и е престъпление, което носи след себе си обратен удар на съдбата.
И когато човек се. кълне лъжливо, той е пострадвал, защото е получавал удара на своята клетва. И сега Христос казва: Не се кълнете, не заклинайте. Отсега нататък човек няма да апелира към висшия свят на свидетелство, но в себе си, в своя дух той ще знае прав ли е или не е, и ще казва само да или не. Но отсега нататък прегрешението на клетвата не е само външно, но и вътрешно. Всяка духовна нескромност, всяко духовно възгордяване, всяко превъзнасяне, всяко прекомерно обещание, всяко вземане на решение, което не се изпълнява, е една клетва и е престъпление, което носи след себе си обратен удар на съдбата.
към текста >>

10. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Двамата непознати приемат клетвата-обещание на дванадесетте и дават на Бояна онези двадесет и две таблици, които езотерично се наричат Богомилско Таро, легендата за Стефанит и Ихнилат и първообраза на Йоановото Евангелие.
Истинската дата на основаването на богомилското общество трябва да се търси през 928 година, когато патриарх Стефан отстъпва на Боян манастира „Св. Параскева". В този манастир Боян, на 12 април 928 г. среща презвитер Богомил, извикан чрез патриарх Стефан и го призовава за работник на делото, на която покана той се отзовава с готовност, както на времето братята Заведееви Йоан и Яков се отзоваха на поканата на Христа. Боян му обяснява учението и неговата мисия и му съобщава, че двама сирийци на другата вечер ще присъстват там. На 13 април двамата непознати се явяват в подземната зала на манастира и там намират Боян, Богомил, патриарх Стефан, Симеон Антипа, Василий Византиец, Гавраил Лесновски, Никита Странник, Хамерон Дубровнишки /Камерун Добровницки/, Михаил Унгарец, Петър Осоговец, Теодор Преславски и Светомир Македонец — всичко са дванадесет. Двамата непознати приемат клетвата-обещание на дванадесетте и дават на Бояна онези двадесет и две таблици, които езотерично се наричат Богомилско Таро, легендата за Стефанит и Ихнилат и първообраза на Йоановото Евангелие. Те слагат върху Олтаря едно старо изваяние на петолъчна звезда, около която се виждат наредени зодиакалните знаци и дванадесет чаши, което изваяние обладава голяма магическа сила. После сирийците благославят присъстващите и си отиват. Това е тяхното последно идване в България. Така се е зародило богомилското общество, което постепенно се увеличава и развива огромната си дейност и мощ. На 11 февруари 929 година Боян изпраща по света първите апостоли на Богомилството.
към текста >>

11. БОГОМИЛСКОТО РАЗБИРАНЕ НА БИБЛЕЙСКИТЕ ЛЕГЕНДИ - ЛЕГЕНДАТА ЗА ДВЕТЕ ДЪРВЕТА НА РАЯ И ДЕЙНОСТТА НА КАИН - Влад Пашов (1902- 1974)

И от седмия ден, денят на клетвата, започва творчеството на Каин.
И ето как действат страшните Мистерии на вътрешното: Каин изпада в транса на постигането, Ева умира, а Каломела стига до копнежа за освобождаване. Три са Пътеките на Мистерията — прозрение, смърт и устрем. Каин — творецът, е допуснал Мистериите да бъдат възприети от външните, т.е. помогнал е на Божественото нещата да се отразят надолу. Прозрението ражда като свое паралелно прераждането и Тесния Път, и той е проклет. И от седмия ден, денят на клетвата, започва творчеството на Каин. Той познава сестра си Ада, като я възбужда с червен корал, красота, шафран /магическа дума/, кръв от кротал /магическите токове на любовта/ и семе от мерсина /сила/. Ада е секретната традиция в човека — Вярата. При втория творчески акт — Каин познава Сета /жертвоприношението в Мистериите/ — у човека — Интуицията, но я измамва и идват двата мистични гряха: кръвосмешението и братоубийството. Защото Каин е грехът — второто име на Мистериите. Творчество и грях на мистичен език е едно и също нещо.
към текста >>

12. НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

„Чули сте, че е речено на старозаветните: Не си престъпвай клетвата, но изпълнявай пред Господа клетвата си.
„Чули сте, че е било казано: Не прелюбодействай. Пък Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си." /27-28/ „Още е казано: Който си напусне жената, нека й даде разводно писмо. А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодейства. И който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодейства." /31-32/ „Чули сте, че е речено на старозаветните: Не си престъпвай клетвата, но изпълнявай пред Господа клетвата си. Но Аз ви казвам: Никак да не се кълнете нито в Небето, защото е Престол Божий, нито в Земята, защото е подножие на нозете Му, нито в Ерусалим, защото е град на Великия Цар, нито в главата си да не се кълнеш, защото не можеш направи нито един косъм бял или черен. Но говорът ви да бъде: да, да; не, не. А каквото е повече от това, това е от лукавия." „Чули сте, че било казано: Око за око, зъб за зъб. Аз пък ви казвам: Не се противете на злия човек, но ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.
към текста >>

„В същия дух били наставленията и на онези, които желаели да влязат в кръга на съвършените: Ръководителят на богомилската община се обръщал към кандидата за съвършен с думите: Ти знаеш, че Христос е заповядал човек да не върши прелюбодеяния, нито човекоубийство, нито да лъже, нито да си служи с каквато и да е клетва, нито да взема чуждото, нито да краде, нито да прави на другите това, което не иска и на него да се прави, но да прощава на оногова, който му върши зло, да обича враговете си, да се моли за своите клеветници и ако някой го удари по едната страна, той да обърне и другата, и ако някой му вземе горната дреха, да му даде и ризата си." Но Зигавин заключава, че всичко това правели привидно, за да привличат хората към себе си и после им давали своето дяволско учение.
За тях всички хора били равни, хора — братя и деца на един Баща — на Бога. Те не правели никакво различие между националностите, не били шовинисти, а били интернационалисти, но същевременно и добри родолюбци, защото знаели, че всеки народ си има мисия и задача и един път родени в един народ, те трябва да го поддържат, за да изпълни мисията си, което ще им помогне и те да изпълнят своята мисия и задача. Презвитер Козма не говори нищо за нравствените възгледи на богомилите, но Евтимий Зигавин в своята книга Паноплия догматика казва: „Еретиците отначало наставлявали простите хора, като ги увещавали да вярват в Отца и Сина и Светаго Духа и да знаят, че Христос е приел човешка плът и е дал на светите апостоли свещено Писание. Те ги съветвали да спазват евангелските повеления, да се молят, да постят, да бъдат чисти от всякакви пороци, да не притежават нищо, да понасят злото и да бъдат смирени, да говорят истината и да се обичат помежду си. Изобщо ги поучавали във всичко добро." „В същия дух били наставленията и на онези, които желаели да влязат в кръга на съвършените: Ръководителят на богомилската община се обръщал към кандидата за съвършен с думите: Ти знаеш, че Христос е заповядал човек да не върши прелюбодеяния, нито човекоубийство, нито да лъже, нито да си служи с каквато и да е клетва, нито да взема чуждото, нито да краде, нито да прави на другите това, което не иска и на него да се прави, но да прощава на оногова, който му върши зло, да обича враговете си, да се моли за своите клеветници и ако някой го удари по едната страна, той да обърне и другата, и ако някой му вземе горната дреха, да му даде и ризата си." Но Зигавин заключава, че всичко това правели привидно, за да привличат хората към себе си и после им давали своето дяволско учение. Във всички тези поучения се съдържа християнската етика, взета от нейния първоизвор — Евангелието, както видяхме от приведените мисли от планинската проповед. Особено силно за времето си е било гледището на богомилите, че не трябва в никой случай да се прилага смъртно наказание, тъй като то било противно на духа на Евангелието и на здравия разум. Богомилите били трудолюбиви, но не трупали богатство. Съвършените не се занимавали с физически труд, а само с проповед. Но когато били свободни, те с радост вземали участие в труда на обикновените богомили.
към текста >>

13. 01 Влизането ми в Братството - Радка Левордашка (1920-2014)

Яж сега, пък от утре стани вегетарианка.“ – „Не, майко, това е волята ми, заклех се вече, няма да наруша клетвата.
С пълна увереност заявих: „От днес ставам вегетарианка, заклевам се в гората и пред тебе! “ Качихме се на трамвая от спирка „Журналист“, аз слязох на „Патриарха“ и се разделихме. Прибрах се вкъщи, майка ми каза, че е направила пилето така, както съм поръчала, сварено, препечено във фурната с гарнитура от грах, картофки и сварен ориз, а също и супа от дреболийките, всички бяха обядвали и ме попита какво да ми сипе. Аз отговорих: „Нищо, от днес съм вегетарианка! “ – „Ти все ме изумяваш с нещо. Яж сега, пък от утре стани вегетарианка.“ – „Не, майко, това е волята ми, заклех се вече, няма да наруша клетвата. Истина ти казвам, не съм много гладна, ще си приготвя някакъв аламинут.“ Обелих си три средни картофа, нарязах ги на по-тънки филийки и ги изпържих, чукнах едно яйце, и с малко туршийка си хапнах много добре. Майка ми с тревога попита: „Кой ще готви на децата ти? “. – „Засега ти, майко, през деня те се хранят в столовете, където работят, а за вечер ще видим какво ще приготвяме“ – отговорих аз. Майка ми каза, че е съгласна с моето решение и разговорът приключи. През нощта сънувах същия разговор: аз отивам за молитва, изваждам пилето от хладилника и го поставям на масата.
към текста >>

14. 3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

Разказва му как е бил създаден Антиминсът — символ на тайната борба срещу турското робство, написан, след като варненци не изпълнили клетвата си, дадена пред Бога, и паднали под турско робство.
Неволно Константин усеща студени тръпки и се изпотява. Старецът започва да му говори и между другото му казва: Послушай съвета ми да си отидеш там, на мястото си във Варна, където е определил Божественият Промисъл, понеже това място е и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча. Ще бъде за уверение като от Бога. — Той изчаква неговия положителен отговор и продължава да го напътства: За да се угоди на Бога, трябва работа с истинска вяра и постоянна молитва. Разказва му как е бил създаден Антиминсът — символ на тайната борба срещу турското робство, написан, след като варненци не изпълнили клетвата си, дадена пред Бога, и паднали под турско робство. Той туря свитъка — Антиминс, в пазвата му — да пази този свят залог. Духът святий казва: Турция ще падне и ще се яви и роди православен вожд и Учител и чрез неговата молба Бог ще измие гнусотата от мястото на падналото проклятие от цяла България." (63) След тези думи старецът изчезва, но в пазвата на Константин остава Антиминсът като веществено доказателство за тази светла среща. Този старец е бил представител на Бялото братство и предизвестил, че в дома на младия Константин ще се роди един светъл дух, пророк, което Константин записва в своята Библия. След завръщането си във Варна той се оженва за дъщерята на чорбаджи Атанас от Хатърджа, Добра чорбаджи Атанасова Юргашева. Раждат им се три деца: първото е Мария, второто е Атанас и третото дете, понеже се появява на Петровден, го наричат Петър.
към текста >>

15. 4. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА В БЪЛГАРИЯ ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 г. - Светозар Няголов ( -2013)

" Учителя оглежда ръководителите и казва, че ще им съобщи всичките събития, които ще станат в България и света до края на века, но при условие, че дадат клетва и запазят в тайна това, което ще им се съобщи.
Излизат сред цъфналите жита, където той дава песента „Излязъл е сеяч да сее". Текстът е написан от Стоян Русев — Дядо Благо. Групата сяда сред голяма хубава поляна, където Учителя изнася беседа. След това се провежда разговор с много въпроси. Един от ръководителите пита: „Какво ще стане с България сега, след като свърши войната? " Учителя оглежда ръководителите и казва, че ще им съобщи всичките събития, които ще станат в България и света до края на века, но при условие, че дадат клетва и запазят в тайна това, което ще им се съобщи. Ако някой издаде нещо от предсказанието, според строгите закони на Природата, ще пострада тежко. Един от присъстващите ръководители, Илия Зурков, казва: „Аз не мога да дам клетва, защото съм се маклел пред франкмасоните, към които принадлежа, и съм длъжен всичко, което науча в живота си, да го кажа на моята ложа." Учителя си взема куфарчето и си тръгва, без да им съобщи нещо. По-късно Учителя казва на почти всички членове на Синархичната верига онова, което предстои на човечеството и на България. За влизането в Синархичната верига и във вътрешната школа на Учителя има три строги правила: 1. Абсолютно послушание
към текста >>

Един от присъстващите ръководители, Илия Зурков, казва: „Аз не мога да дам клетва, защото съм се маклел пред франкмасоните, към които принадлежа, и съм длъжен всичко, което науча в живота си, да го кажа на моята ложа." Учителя си взема куфарчето и си тръгва, без да им съобщи нещо.
Групата сяда сред голяма хубава поляна, където Учителя изнася беседа. След това се провежда разговор с много въпроси. Един от ръководителите пита: „Какво ще стане с България сега, след като свърши войната? " Учителя оглежда ръководителите и казва, че ще им съобщи всичките събития, които ще станат в България и света до края на века, но при условие, че дадат клетва и запазят в тайна това, което ще им се съобщи. Ако някой издаде нещо от предсказанието, според строгите закони на Природата, ще пострада тежко. Един от присъстващите ръководители, Илия Зурков, казва: „Аз не мога да дам клетва, защото съм се маклел пред франкмасоните, към които принадлежа, и съм длъжен всичко, което науча в живота си, да го кажа на моята ложа." Учителя си взема куфарчето и си тръгва, без да им съобщи нещо. По-късно Учителя казва на почти всички членове на Синархичната верига онова, което предстои на човечеството и на България. За влизането в Синархичната верига и във вътрешната школа на Учителя има три строги правила: 1. Абсолютно послушание 2. Абсолютна точност 3. Абсолютна дискретност
към текста >>

16. Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий' - Георги Томалевски (1897-1988)

Преди триста години наблизо до град Варна християни извършиха голяма измама, която накара турския султан да вдигне очи и ръце към небето и да извика с голям глас: „О, Исусе, ако наистина си Син Божий, както те изповядват твоите последователи, направи съдбата между мене и тях, дето не спазиха клетвата си, с която се заклеха пред Евангелието." Тогава препълнената чаша на Божия гняв се изляла от небето и силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила.
Дрехите и на тримата блестяли като слънце. Свещеникът останал като вцепенен и не посмял да помръдне. Девойката се приближила до него, погледнала го и рекла: „Преподобни отче, да бъде благоугоден Богу твоят път. В отговор на вашите молитви аз съм проводена с тези трима люде от покровителката на този храм пресвета Дева Мария - майката на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е Волята на Светаго Параклита за нашия окаян християнски народ. Заради натрупаните грехове на християните, Бог, Който е дълготърпелив, биде разгневен. Преди триста години наблизо до град Варна християни извършиха голяма измама, която накара турския султан да вдигне очи и ръце към небето и да извика с голям глас: „О, Исусе, ако наистина си Син Божий, както те изповядват твоите последователи, направи съдбата между мене и тях, дето не спазиха клетвата си, с която се заклеха пред Евангелието." Тогава препълнената чаша на Божия гняв се изляла от небето и силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила. Тогава освен град Варна те превзеха и Константинопол. Но Всеблагият Бог не враждува во век. От премногото любов към рода човешки той пак се смили и най-много от застъпничеството на небесната царица и милостивата бранителка на християнския род Пресвета Дева Мария, както и от молитвите на праведните духове, между които на първо място тези трима - измъчените Димитрий и Мина, а на третия, чието име е утаено от мен, е благоволил да яви своя утешителен отговор, че до свършването на числото сто петдесет и три риби, писани в Евангелието, Всемогъщият Бог ще съкрати и дните на отоманската империя и ще я съсипе докрай. Всесилният ще възстанови ново християнско царство с православен вожд. За да бъде това действителност, милостивият Бог по непостижимата своя премъдрост е наредил християните да се обърнат с молитва и покаяние пред него.
към текста >>

17. Случка на фронта - разказ на брат Г. Р. - Георги Томалевски (1897-1988)

У него се появило сега ново и немалко противоречие между изискванията на войнишката клетва и учението на Бялото Братство, според което човек не трябва да убива.
„Бог е същество, центърът на което е навсякъде, а периферията никъде.“ Така младият тогава Г. Р. получил един отговор на своя въпрос, който не е бил веднага проумян, но който станал тема за размишление и от който отговор той по някакъв начин проумял, че за Бога не може да се говори конкретно като за вещ или живо същество от нашия свят, а нещо, което е все още необхванато от човешкия разум. Минали години. Дошло време, когато брат Г. Р. трябвало да отиде на военна служба. У него се появило сега ново и немалко противоречие между изискванията на войнишката клетва и учението на Бялото Братство, според което човек не трябва да убива. Когато един ден през 1914 г. Учителят дошъл в Ямбол, брат Г. Р. го замолил да му разреши това противоречие. Учителят му казал: „Ако човек спи и върху него произнесат клетва от негово име, човекът не е отговорен.
към текста >>

„Ако човек спи и върху него произнесат клетва от негово име, човекът не е отговорен.
У него се появило сега ново и немалко противоречие между изискванията на войнишката клетва и учението на Бялото Братство, според което човек не трябва да убива. Когато един ден през 1914 г. Учителят дошъл в Ямбол, брат Г. Р. го замолил да му разреши това противоречие. Учителят му казал: „Ако човек спи и върху него произнесат клетва от негово име, човекът не е отговорен. Ученикът на Бялото Братство е извън войната. И на дъното на ада да го изпратят, той трябва да знае, че и там има души, на които трябва да помогне. Когато съзнанието на ученика не споделя това, което е принуден да направи, както за пример произнасянето на клетвата, тогава той не е отговорен.“ Така и станало. През 1915 г.
към текста >>

Когато съзнанието на ученика не споделя това, което е принуден да направи, както за пример произнасянето на клетвата, тогава той не е отговорен.“
го замолил да му разреши това противоречие. Учителят му казал: „Ако човек спи и върху него произнесат клетва от негово име, човекът не е отговорен. Ученикът на Бялото Братство е извън войната. И на дъното на ада да го изпратят, той трябва да знае, че и там има души, на които трябва да помогне. Когато съзнанието на ученика не споделя това, което е принуден да направи, както за пример произнасянето на клетвата, тогава той не е отговорен.“ Така и станало. През 1915 г. войната се обявила. Войските прегазили Сърбия, а на фронта, където бил брат Г. Р., така се случило, че когато полкът бил на бойната линия, ротата на Г. Р.
към текста >>

18. Елементи на астрологията - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Не могъл Хелиос да наруши клетвата си и разрешил на Фаетон да вземе колесницата му.
Когато стигнеш най-големите висини, косата ти ще настръхне от страх, щом погледнеш надолу към Земята. След това конете стремглаво политат по стръмния път надолу към водите на океана. Откажи се, сине мои, от това желание. По пътя има много чудовища, които и тебе, и конете ще изплашат! Ти искаш да загинеш!“ Непреклонен бил Фаетон. С още по-голяма настойчивост искал от Хелиос да му даде колесницата си и не се вслушал в съвета на баща си. Не могъл Хелиос да наруши клетвата си и разрешил на Фаетон да вземе колесницата му. Отишъл Фаетон на източния крайна Земята, където била колесницата на Хелиос. Впрегнал в нея крилатите буйни коне, нахранени добре с амброзия и напоени с нектар. Те търпеливо пръхтели и тропали с копитата си. Обзет от невиждана радост, Фаетон седнал в колесницата и хванал юздите на конете. Богинята Е О С (Зората) широко разтворила златните врати и в миг конете полетели нагоре по стръмния път.
към текста >>

19. Цар на Мрака - Николай Райнов

Кървав ужас е Неговата ярост — и клетвата Му е слънчев бич.
Ала празно е моето сърце — и нямат небесата място за мене. О вие, Водачи на седемте пълка, елате с мене! И нека Ново Небе съградим — Земя да съзидаме — и път нека дадем на това, що няма край!“ Нощ покри тогава лицата на Синовете и слова на мятеж съзряха в словата на Сина Божи. И рече Иехудиил: „Тъмни са речите ти — тъмна е твоята мъдрост. Проклет — онзи, който туря пръст на жерлото! Мощен е Иехова. Неговата мисъл е чиста като сълза, но гневът Му отравя като сок на бучиниш. Кървав ужас е Неговата ярост — и клетвата Му е слънчев бич. Ние — не сме с тебе!“ И отдалечиха се седмината Синове на Пламъка: лицата им — бели и замислени, а главите им — наведени. И разпали се мъст ужасна в душата на Авенира тогава, та прокле с горчиви думи Синовете на Пламъка. И станаха думите му скорпион, а мислите му пепелянки. И докосна се после с гневна ръка до седемте сенки Авенир — до сенките на Синовете се докосна той — и сенките приеха вид на люде. Те бяха снажни и силни, а ръцете им — с мишци на исполини.
към текста >>

— За да се сбъдне това, що в клетва бе казал Всевишният някога: „Истина, истина ти казвам: ще дам дух на Човека, когато мине през Бездните, Земята и Трите Небеса.“ …А Ева плачеше по любовта на Сатанаиля, но не можа да я възвърне.
А когато Сатанаил помрачи душата си, та отвърна лице от Жената, нов копнеж облада сърцето му. И прати той втори път Авадона при Всевишния с молба да му даде лъч от Върховното Небе, за да го сложи в сърцето си. И чу го Адонай. А щом Авадон донесе лъча, Сатанаил отново просия — и вложи в сърцето си този лъч. И възкипя отново в него жад за творчество, душата му се развълнува от буря на предчувствие — и създаде той Царството на Трите Небеса. — За да се сбъдне това, що в клетва бе казал Всевишният някога: „Истина, истина ти казвам: ще дам дух на Човека, когато мине през Бездните, Земята и Трите Небеса.“ …А Ева плачеше по любовта на Сатанаиля, но не можа да я възвърне. И съзря я веднъж Адам, когато се къпеше в потока на Едема. Слънцето я миеше с лъчите си, по нейната слага изгряваше свенлива радост, че я гледа мъж, а очите и пиеха светлината на росен ден. И възпали в душата му пожелание погледът на Жената, която не бе още видял гола. А Ева умееше да се смее и да прегръща — и Адам простря към нея треперливи ръце. …Но скърбеше Ева по ласките на Сатанаиля, та не намери никъде утеха.
към текста >>

20. Каин и Евел - Николай Райнов

— По смъртна жена ще рукне влечението на сърцето ти — и ще потече в пот и кръв твоят живот! Клетва навлече ти върху себе си, роден в ден на клетва и в час на прокоба!“ А Каин слушаше скърбен и в душата му играеше мълния.
И чу го Сатанаил. Но думи на укор и слова на обвинение се откъртиха от устата му към Каина. И рече му Сатанаил: „Когато ти дадох плодовете — помниш ли? — аз казах, че за тебе ги давам, но ти ги не скри. Остави да ги вземе всеки минувач… — Та тези плодове дават смърт и безумие на оногова, който не би смогнал да ги понесе! И за това, че ти не опази дара на светинята, Каломаин ще бъде завинаги загубена за тебе. — По смъртна жена ще рукне влечението на сърцето ти — и ще потече в пот и кръв твоят живот! Клетва навлече ти върху себе си, роден в ден на клетва и в час на прокоба!“ А Каин слушаше скърбен и в душата му играеше мълния. …И сбъднаха се дума по дума речите на Сатанаиля. Цъфна клетвата като голямо отровно цвете, чийто мирис носи мъчителна смърт. И обърна се сърцето на Каина към Ада, негова сестра, другата дъщеря на Адама. Съблазни го нейната бяла гръд — и румените й бедра му сложиха окови. Измами го шумът на полите и — и миризмата на косите й пръсна безумие в кръвта му.
към текста >>

Цъфна клетвата като голямо отровно цвете, чийто мирис носи мъчителна смърт.
И рече му Сатанаил: „Когато ти дадох плодовете — помниш ли? — аз казах, че за тебе ги давам, но ти ги не скри. Остави да ги вземе всеки минувач… — Та тези плодове дават смърт и безумие на оногова, който не би смогнал да ги понесе! И за това, че ти не опази дара на светинята, Каломаин ще бъде завинаги загубена за тебе. — По смъртна жена ще рукне влечението на сърцето ти — и ще потече в пот и кръв твоят живот! Клетва навлече ти върху себе си, роден в ден на клетва и в час на прокоба!“ А Каин слушаше скърбен и в душата му играеше мълния. …И сбъднаха се дума по дума речите на Сатанаиля. Цъфна клетвата като голямо отровно цвете, чийто мирис носи мъчителна смърт. И обърна се сърцето на Каина към Ада, негова сестра, другата дъщеря на Адама. Съблазни го нейната бяла гръд — и румените й бедра му сложиха окови. Измами го шумът на полите и — и миризмата на косите й пръсна безумие в кръвта му. И потърси Каин — да обърне сърцето на Ада към себе си. Защото тя го не обичаше.
към текста >>

Но клетвата на Сатанаиля съскаше над Каина — и той скоро позна, че се е измамил.
А измамливо бе питието наглед и сладко на вкус. Опи се Ада, похот цъфна в душата й — и тя се отдаде на брата си Каин. Обърна се оттогава сърцето и към него. И обикна Ада Каина. Защото целувката му бе пожар и прегръдките му стапяха сърцето. Но клетвата на Сатанаиля съскаше над Каина — и той скоро позна, че се е измамил. Разочарова се той от Ада, дотегнаха му милувките й — и плитка му се видя душата й. И скоро разбра, че го не тегли вече към нея. Горчив бе хлябът му с Ада — и не пиеше вече разтуха сърцето му в нейните прегръдки. А напразно плачеше Ада. И всуе го молеше да се върне при нея.
към текста >>

Защото над него още съскаше клетвата на Сатанаиля — и душата му трябваше да се разкъса от страст по смъртна жена.
И угодна бе пред Саваота жъртвата на Евеля, а Каиновата не прие — заради греха, що бе сторил, когато остави Ада, жена си. Смеси се димът на жъртвата Каинова с праха на земята — и пламъкът угасна. И разгневи се Каин на Господа, та в страшни слова изрече клетви към небето. И намрази Евеля, своя брат — люто го намрази поради жъртвата и още поради жена му Сета, която бе някога възлюбил, а тя не беше го обикнала. И страстно безумие разръфа сърцето на Каина — както буря раздипля тъмни небесни облаци. Защото над него още съскаше клетвата на Сатанаиля — и душата му трябваше да се разкъса от страст по смъртна жена. Черно стана пред очите му, а погледът му се премрежи от страстна мъгла. И в спомена му се ломеше сластно движение на гола женска снага, а пред погледа му играеше измамливо тяло: — цвете, змия и бяс в едно и също време. И видя Каин, че страстта е страшна. Твоите абаносови вежди се изгъват надолу плавно и широко — като два черни сърпа, хвърлени върху светлото небе. — — Сето, сестро моя: пожали ме! Слънцето мята върху пясъка своите огньове, а моите знойни стъпки Те дирят.
към текста >>

Истина, истина ти казвам: сърцето ти не ще вкуси покой! — Луната ще оповестява греха ти, а звездите ще разказват за безумието ти! — От бездна към бездна ще лети твоят дух! — По върховете ще се мъчиш огън ти да стъкнеш — но бурята ще угасява пламъците му — и ще зъзне душата ти в мрака на Моята жестока клетва! — Върви — и никой не ще посмее да те убие: тежко е да убиеш тогова, който е убил първи път!… Върви — и във вечността ти своето проклятие ще занесеш!“ И разигра се нещо бурно в душата на Каина, той гневно отвърна лице от небето, но думите на клетвата бяха силни — и заковаха се в сърцето му като нажежени клинове.
А Каин рече: „Мъртвият е при мъртъвците — и неговият дял е с чакалите на пустинята; — комуто трябва — да го дири! Не ме е никой сложил страж на брата си да бъда…“ И отвърна лице от Господа. Разгневи се тогава Иехова, та слова на ужас изрече пред Каина. И закле го мир никога да не види. „Върви, сине на безумието! Върви по склона на своята проклета пътека! — И нека плодът на твоята кървава ръка окапва, преди да го вкусиш! — От връх към връх щ е води твоят път — и дните на твоята скръб не ще имат чет! Не ще те два пъти огрее слънцето на една и съща земя — и зората ще те пъди от пътека на пътека. — Кръвта на брата ти за мъст въстава — и реве към мене за отплата. Истина, истина ти казвам: сърцето ти не ще вкуси покой! — Луната ще оповестява греха ти, а звездите ще разказват за безумието ти! — От бездна към бездна ще лети твоят дух! — По върховете ще се мъчиш огън ти да стъкнеш — но бурята ще угасява пламъците му — и ще зъзне душата ти в мрака на Моята жестока клетва! — Върви — и никой не ще посмее да те убие: тежко е да убиеш тогова, който е убил първи път!… Върви — и във вечността ти своето проклятие ще занесеш!“ И разигра се нещо бурно в душата на Каина, той гневно отвърна лице от небето, но думите на клетвата бяха силни — и заковаха се в сърцето му като нажежени клинове. …И роди Сета от Каина син — и нарече го Хет, което значи Ужас. Роди и Ада от Каина син — и назова го Навал, което значи Безумец. А те бяха и двамината силни, защото бяха потомци на Сатанаиля. А Каин стана навъсен и страшен. И въглен гореше в сърцето му, а земята пареше петите му — и не можеше да остане в Едема.
към текста >>

21. Каломаин - Николай Райнов

И обеща й с клетва, че в края на вековете тя ще отиде при Христа.
„Кротостта Ти е като меко крило на гълъб — и Твоят облик е сияйно видение. „Но Ти не слизаш при мене — и суетни са моите стъпки. Ръцете ми падат, разтворени, като счупен обръч. „И — Тебе Те нема!“ *********************** ... И съжали се накрай Христос, та й прати Утешител, за да я възнесе нагоре. И дойде Утешителят при Тимигас. И обеща й с клетва, че в края на вековете тя ще отиде при Христа. И възрадва се Тимисаг с върховна радост — и едра радостна сълза капна от окото й на земята. А мястото, дето капна сълзата, биде назовано Г о л г о т а, което значи: Л о б н о M я с т о.
към текста >>

22. Жрец на Озириса - Николай Райнов

Моисею се не понравиха ни звуците, ни игрите на Избрания Народ, защото клетва на бяс ревеше в тези песни — и чарования на зли духове съскаха в тези похотливи игри.
…И повели Бог Моисею да вреже на камък думи от изреченията, издълбани върху златни таблици и пазени от архангели с огнен меч и сребърна броня. И изряза Моисей скрижали. И слезе на Третия Ден долу. …А Израил бе забравил и Бога и Моисея, който му говореше за Бога. Изваяния от мед бе излял той — и тям служеше с нечестиви песни и сластни танцове, навеяни от бесовете и от човешката похот пришъпнати. Моисею се не понравиха ни звуците, ни игрите на Избрания Народ, защото клетва на бяс ревеше в тези песни — и чарования на зли духове съскаха в тези похотливи игри. Че измамните провиквания на дъщерите на Моава бяха внесли буря в душата на Избрания Народ. И видя ги Моисей: пред Белфегор и Ащарот се диво виеха сластни танцове — голи играчки тръпнеха в премалняло движение на знойна страст. И гняв възпламени сърцето на Моисея, та удари в ярост скрижалите о канарата — и на късове ги разби. И не даде закон на Израиля. Защото сластният и лъжлив и граблив народ нямаше нужда от Божи закон, а — от златно теле и от звънтеж на жълтици и от похотливи разтухи.
към текста >>

Но Божия клетва гонеше народа, защото бе забравил Оногова, Който му дари волност и му обеща нова земя.
Че измамните провиквания на дъщерите на Моава бяха внесли буря в душата на Избрания Народ. И видя ги Моисей: пред Белфегор и Ащарот се диво виеха сластни танцове — голи играчки тръпнеха в премалняло движение на знойна страст. И гняв възпламени сърцето на Моисея, та удари в ярост скрижалите о канарата — и на късове ги разби. И не даде закон на Израиля. Защото сластният и лъжлив и граблив народ нямаше нужда от Божи закон, а — от златно теле и от звънтеж на жълтици и от похотливи разтухи. Но Божия клетва гонеше народа, защото бе забравил Оногова, Който му дари волност и му обеща нова земя. И болести налетяха людете, та мряха труп до труп. И тогава се сепнаха, защото сетиха върху тялото си отровната целувка на язвата — и върху челото си — тъмното допиране на Смъртта. И цял народ припадна ничком — да се моли с трепет Богу — и да плаче. Издигна тогава Моисей змия от мед, прикована на тривръх кръст. И каза, че който погледне змията, ще оздравее.
към текста >>

Но слепота закри очите на Израиля, защото Божията клетва отмъстяваше — и мрак падна, като гранитна стена, пред погледа на целия народ.
И болести налетяха людете, та мряха труп до труп. И тогава се сепнаха, защото сетиха върху тялото си отровната целувка на язвата — и върху челото си — тъмното допиране на Смъртта. И цял народ припадна ничком — да се моли с трепет Богу — и да плаче. Издигна тогава Моисей змия от мед, прикована на тривръх кръст. И каза, че който погледне змията, ще оздравее. Но слепота закри очите на Израиля, защото Божията клетва отмъстяваше — и мрак падна, като гранитна стена, пред погледа на целия народ. И само седмина души видяха змията — и се излекуваха. А другите измряха до човек — и сбраха се чакали и хиени на телата им. …И бляскав Ангел на Смъртта пристъпи с мудни стъпки — и неговият поглед плачеше над участта на цял народ. И поведе отново Моисей останалите седмина — и мълчаливо тръгнаха напред. И ето — път легна пред тях: път дълъг, непознат Моисею.
към текста >>

23. Иисус на Планината - Николай Райнов

И в страшен гръм ще плисне над вас присъдата на Всевишния, защото върху вас тежи клетвата на вси пророци — до Захария — сетния пророк, когото убихте между олтара и жъртвеника.“ И попита Иоканаан: „По каква личба ще познаем, Господи, че е дошло Царството — и кое знамение ще ни увери, че е близо Денят?
И приказваха те също за Бъдния Ден. Хвърли око Иисус към Йерусалим — и сбръчка се от тъга челото Му. И каза Спасителят тогава: „Горко ти, граде Господен! Бич съска над тебе — и кръв на буйни потоци ще рукне. Горко ти, Витсаидо! Горко ти, Йерусалиме! Море от гняв ще рукне върху ви — и сълзите на вашите дъщери ще се изгубят в черната кръв на синовете ви. И ще потъмнее пред вашата участ наказанието на Адма, а Содом и Гомора ще бъдат по-честити от вас в онзи ден. И в страшен гръм ще плисне над вас присъдата на Всевишния, защото върху вас тежи клетвата на вси пророци — до Захария — сетния пророк, когото убихте между олтара и жъртвеника.“ И попита Иоканаан: „По каква личба ще познаем, Господи, че е дошло Царството — и кое знамение ще ни увери, че е близо Денят? “ И отговори Господ Иисус: „Иоканаане! Не си ли слушал, че личбата е у вас — и че знамението ще заговори в сърцето ви? “ А Никодим каза: „Господи! Но ако сърцето лъже и ние сме слаби? Няма ли знамение за очите и личба за погледа? “ И отговори Иисус: „Никодиме! Нима са по-силни очите от сърцето? Горко на крината, щом годината е безплодна!… Но ако търсите знамение външно, не ще ви се даде друго знамение, освен знамението, че Змеят ще бъде развързан и зъбите му — извадени.“ И смутиха се при тези думи сърцата на дванадесетмината, защото не разбраха словата на Змея.
към текста >>

Тези, които имат дворци за наслада и празници на любов, които служат с тънка мисъл на своя вкус — тях проклинаше Ти … Не клетва, не клетва, Господи — а път и скрижали трябва да им дадеш.
Но — що стори за другите, Рави? — За плачещите по кръстопътищата Ти донесе утеха — и тръгнаха след Тебе уморените, просяците и разпътните жени. Защото знаеше слова на вечен живот. Но на онези, които не са ни слепи, ни глухи, ни паднали, които знаят съблазънта на звънтящо злато, гънките на висона и разкоша на пурпура — нима за тях нямаше у Тебе слова на вечен живот? За тези, които заспиват при музика, събуждат се в благоухания и минават по цветя, не стори нищо Ти. Тези, които имат дворци за наслада и празници на любов, които служат с тънка мисъл на своя вкус — тях проклинаше Ти … Не клетва, не клетва, Господи — а път и скрижали трябва да им дадеш. …И за онези, които имат книги н философи, тънки измами на ума и сладости на чувствата — за тях Ти не каза дума. Те не слязоха при Тебе, защото Ти общуваше. с просяци и разпътници. Но защо самин се не качи при тях? За онези, що бяха изгубили смисъл в живота, Ти каменни скрижали начърта.
към текста >>

24. Дъщерята на Царя - Николай Райнов

Никога не ще тегне клетва над тебе.
Но — Дъщерята го не обича: тя люби силния, който ще я отвлече. „Бъди ти тоя силен!“ — казва ти песента за Дъщерята на Царя. Че за величие е родена Царкинята — родена е да управлява цялата земя — и ти ще имаш власт над света, а Двата Пътя към двореца носиш в себе си. Помни, че тя обича похитителя — и силом трябва да я грабнеш! Тогава ламята ще ви отнесе като вихър — и в незнайни страни над много царства ще владеете. И величието ти ще надминава върховете на Малтабор. Никога не ще тегне клетва над тебе. И в бездънните води на Слънцето ще се къпеш, а земята ще трепери пред тебе. „…Открито е небето за ястреба — и няма тайни за певеца“ — тъй говори песента за Дъщерята на Царя. И стар мъдрец с белоснежни коси ми разправяше омайни приказки за нея. …Живееше на Изток Цар… Но — страшни са криволиците на сърцето — и тъмни са от свод до свод — и без светилник мъчно се върви… Когато запее симун в червената пустиня, та обгори с вихрен пламък това, що е изживяно и мило — страшно е: недей ходи там!… И болка люта свива сърцето — и раздират мрака писъци на залутани бедуини: опасни са пътеките, водещи през пустинята на всяка душа — и няма дъно човешкото сърце и край няма неговото страдание. А до дъно трябва да се изпие чашата.
към текста >>

25. Книга на загадките - Николай Райнов

В мълчанието Ти шепнеше люта клетва.
Цялата й снага плачеше. Когато се отдалечи, тя извърна глава, втренчено ме загледа и каза с укор: Аз съм това, което ще станеш никога ти. — Когато се изгуби в гората, плач стисна гърлото ми. *** Аз дойдох, но Ти потрепери, сякаш бe влязъл в къщата Ти злодеец. Чемерен сън се диплеше в погледа Ти. В мълчанието Ти шепнеше люта клетва. Дойдох в притихнала среднощ и сложих лютнята си при нозете Ти. По моето покривало блестеше роса. В очите Ти имаше мрак. Ти не прекъсна своя блян. Мълчанието Ти потрепери, сякаш в Твоята хижа влезе Смъртта.
към текста >>

26. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

или походът на Владислав до Варна вместо до Божи гроб), когато християнските водители до град Варна със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съд между мене и тях, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието (т.е.
Разказът за откровението на Константин в солунската църква не завършва, преди той да получи отговор на това защо Бог е изоставил християните на неговия край под турско владичество. В историята, която му разправя, чудният старец казва защо е така: християните са наказани, защото са окаян народ - отвърнал очи от Бога за сметка на светски амбиции. „...За умножение греховете на християните, дьлготърпеливий Бог бил прогневен, а триста и три години преди клането от 1747 г. (датата, отбелязана на антиминса, т.е. 1444 г. или походът на Владислав до Варна вместо до Божи гроб), когато християнските водители до град Варна със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съд между мене и тях, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието (т.е. да укрепи десницата им, защото целта им е уж святото освобождение на Божи гроб и нищо друго)... И тогава, о тогава препълнената чаша на Божий гняв и проклятия се изляха от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на осман- лиите се укрепила, та освен градът Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!... О, прав си, Господи, и право е твоето отсъждане!” Антиминс от началото на този век. Константин няма да се покалугери. Ще стане божата воля да се върне, да се ожени за щерката на чорбаджи Атанас и да им се роди син - Петър Дънов. Защото - както казва светият старец от откровението му - трябва да идеш на мястото, дето ти е определено от Божия промисъл, и трябва да търсиш искрено единението си с Него, да издигаш вярата си - което е твоето спасение, - а не да дигаш църкви, да развяваш кръстове и хоругви, да говориш големи думи и шумно да пееш химни за Него, за да измъкнеш от хорските души, които ще подведеш, силицата и волята им, за да ти помогнат в светските ти, материални домогвания. И ще остане празно и смъдящо сърцето на отец Константин до последния му ден - за спасение в единението с чистия Бог, не в нашите църкви срещу вашите църкви, не в нашите молитви срещу вашите молитви, не в нашите политики срещу вашите политики - а чистото, свято, лъчезарно слово на единия Бог, на нашия Бог, който е и вашият Бог.
към текста >>

НАГОРЕ

0.30764102935791