Търсене в текстове за 'Клетва'

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

Клетвата на майката 70.
Направете една жертва 65. Как брат Пеню получил помощ 66. Овчар – учител по честност 67. Урок по честност 68. Влияние на лошите мисли 69. Клетвата на майката 70. Да идеш, да се не върнеш 71. Бог да те благослови 72. Влязох болен, а излязох здрав 73. Както казваш, така да бъде 74. Утре ще вали – 75.
към текста >>

10. 06 - 33.ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ДО ГЕОРГИ КУРТЕВ

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

Клетвата на П.
33.ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ДО ГЕОРГИ КУРТЕВ София, 9/III. 1920г. Обични Г. Куртев, За вашите женски събрания ще си послужите с беседите от III серия. Клетвата на П. Шаханов ще се върне на неговата глава. Съберете се всички, които сте в един дух с пост и молитва. Помолете се на Господа да му я върне. Нека се слави името на Господа. Бъдете смели и решителни.
към текста >>

11. 06 - 36.ПИСМО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ ДО УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

След като обходи той селата, заобиколих ги и аз, да видя какво влияние е оказало словото му и клетвата му и да укрепя приятелите, обаче констатирах, че нашите приятели стават повече смели и решителни, а владишките православни правят малко брожение но много за малко време.
Други: Крум и сестрите Габровски поради духовен упадък почти не се интересуват а най-вече са отпаднали духом след като почна по- сериозно преследвание на Божието дело във Вашето лице. Доста се поуплашиха, почнаха да се прикриват и държат повечко сметка за общественото мнение; тъй че засега Божието дело за градината и лозето е изостанало в ръцете на 3-4 приятели, обаче върви доста добре, понеже се подпомага и от смелите и решителни селски приятели. Всички приятели от селата са бодри, смели и решителни - те добре помагат, за преуспявание на започнатото дело в Айтос. Колкото гонението става по-сериозно, толкова те стават по-смели и решителни. Селата, в които има наши приятели, се обходиха от Сливенския владика Иларион - говори публично против нашето дело, заплашва с отказ на разни обряди и се мъчи да настройва населението към местни гонения против наши приятели, отправя проклятия против тези, които следват пътя на Вашето Учение и заповяда на поповете непрестанно да говорят против това дело. След като обходи той селата, заобиколих ги и аз, да видя какво влияние е оказало словото му и клетвата му и да укрепя приятелите, обаче констатирах, че нашите приятели стават повече смели и решителни, а владишките православни правят малко брожение но много за малко време. От всичко, каквото става, аз заключавам, че Бог е допуснал това гонение да опита нас колко сме верни Нему, колко сме верни на Учителя си и колко сме верни на самите себе си. С една дума Бог сега ни пресява, но доколкото схващам, макар сега в някой и да има един малък упадък, то повечето от приятелите заедно с Петра ще рекат Учителю, няма другаде думи на живота къде да отидеме. Това ме много радва и ми дава сила за по-смела и решителна работа. Благий Учителю, като Ви излагам всичко това, моля Ви, съдействувайте ни Бог да благослови и укрепи всекиго от нас смело и решително да вървим в пътя, който ни е начертал и в който вий ни водите на всички да се даде дух на бодрост, та силни в добро и мощни със словото Божие да победим до край ида прославим Бога в живота си, в сърцата си, в ума си, в душата си и духа си. Сега като чакам Вашия отговор, целувам десницата Ви и оставам Ваш верен ученик Г.
към текста >>

12. 09 - 69. КЛЕТВАТА НА МАЙКАТА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

69. КЛЕТВАТА НА МАЙКАТА Хазайката на брат Симо, когато живеел в Радомир, около 1907 година, му разказала следната своя опитност: Беше в навечерието на голям християнски празник, когато майката, която била много религиозна жена, поканила всички членове на семейството на обща молитва преди вечерята.
69. КЛЕТВАТА НА МАЙКАТА Хазайката на брат Симо, когато живеел в Радомир, около 1907 година, му разказала следната своя опитност: Беше в навечерието на голям християнски празник, когато майката, която била много религиозна жена, поканила всички членове на семейството на обща молитва преди вечерята. Всички вече се били събрали и чакали, когато тя се обърнала към най-малката си дъщеря и й казала да стане и да вземе участие в молитвата. Но момичето отказало, под предлог, че има да учи урок за идния ден и че в момента четяла. След като майката я поканила втори и трети път, и тя пак отказала, майката много се нервирала на непослушанието на детето и казала с гняв: „Ще четеш ли? Утре попове да ти четат над главата! " Както казала майката, така и станало.
към текста >>

13. 09 - 287. ПОСЛЕДНИЯТ ХАРМАН

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Дядо Иван се ядосал на скържавостта на жена си, захвърлил крината и в яда си изрекъл клетва, която другите не могли да чуят.
- „Защо, джанъм? Нали има? Нека му дадем малко храна." - „Не! Не! " - викала баба Тодора и удряла с юмрук по коляното. Дядо Иван се ядосал на скържавостта на жена си, захвърлил крината и в яда си изрекъл клетва, която другите не могли да чуят. Любопитно е да се знае какво е станало след този харман. Този харман бил последният. Нивите били засети. Дядо Иван внезапно умира. Понеже бил станал гарант на един съсед пред банката, който не можал да си изплати задължението, банката турила ръка на нивите и си осигурила вземането.
към текста >>

14. 23 - 7. ВОЙНИКЪТ НА ПОСТ

Попитах как да съчетая клетвата и службата.
7. ВОЙНИКЪТ НА ПОСТ През 1915 година предстоеше отиване в казармата. Попитах как да съчетая клетвата и службата. Той ми каза: „Ако спите и върху вас произнесат клетвата, вие отговорен ли сте? Ако вашето съзнание не е съгласно с това, вие не носите отговорност. Ако ученикът на Бялото братство го поставят на дъното на ада, той трябва да отиде, защото там има готови души, на които трябва да се помогне, да излязат от тъмнината. Ученикът на Бялото Братство във войната е вън от войната. Той е един екскурзиант и наблюдател, който гледа делото на тъмнината.
към текста >>

Той ми каза: „Ако спите и върху вас произнесат клетвата, вие отговорен ли сте?
7. ВОЙНИКЪТ НА ПОСТ През 1915 година предстоеше отиване в казармата. Попитах как да съчетая клетвата и службата. Той ми каза: „Ако спите и върху вас произнесат клетвата, вие отговорен ли сте? Ако вашето съзнание не е съгласно с това, вие не носите отговорност. Ако ученикът на Бялото братство го поставят на дъното на ада, той трябва да отиде, защото там има готови души, на които трябва да се помогне, да излязат от тъмнината. Ученикът на Бялото Братство във войната е вън от войната. Той е един екскурзиант и наблюдател, който гледа делото на тъмнината. Има възможност да оцени силата и възвишеността на великите добродетели." Имахме секретни постове.
към текста >>

15. І.02.14. ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТАГО ДУХА ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ

В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на пресвятаго Параклита (Духа), за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните(8*), дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители, до градът Варна, със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тех, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!.,." И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гнев и проклетия се изляла от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та, освен градът Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!
Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен старец, Светогорски аскетия, от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний. През нощта станала голяма буря със страшни гръмове и светкавица - малко останало церквичката да събори. Пред зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина, като ден. Евангелието на литургията било на свършване и, в часът се явили трима мъже с една прекрасна девойка, дрехите им греели като Слънце. Зачудений свещеник си останал на мястото, като вцепенен, без да се помръдне; девойката го наближила и отправила погледа си към него и му рекла: „Преподобния старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу. В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на пресвятаго Параклита (Духа), за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните(8*), дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители, до градът Варна, със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тех, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!.,." И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гнев и проклетия се изляла от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та, освен градът Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха! И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. О!... праведен си Господи и прави судби Твои! Но, Всеблагий Бог, во век не враждует. От премногото своя любов към человеческия род, пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене) - благоволил да им яви своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттех и три риби-(9*), писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще скрап и дните на Турското царство и до край ще го съсипе!... Всесилний ще възстанови ново християнско царство с православен вожд.
към текста >>

16. І.02.15. ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ В ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТОГО ДУХА

Божият гняв се излял върху християните при Варненската битка, поради това, че престъпили клетвата си при сключения мир с турците.
Императорът, след като научил всичко, сам дошъл в Александрия и посякъл двамата с меч и телата им били хвърлени в морето. Другият мъж е бил Св. Димитър Мученик Солунски - за него ще говорим по-късно и то много подробно. Третият мъж е бил също светия, но името му било утаено, то е било скрито. 8*. Девойката в бяла светлина и с дрехи от слънце разказала за греховете на християните преди 303 години, т.е, през 1443/1444 г. Божият гняв се излял върху християните при Варненската битка, поради това, че престъпили клетвата си при сключения мир с турците. Те били победени и с това робството продължило, и Константинопол паднал по-късно в турски ръце. Клетвопрестъплението пред Библията не се изличава. 9*. Поради ходатайството на Дева Мария, както и на християните мъченици Свети Димитър и Свети Мина, че до свършването на числото 153, писаните риби в Евангелието, Всемогъщият Бог ще съкрати дните на турското царство. Последният Антиминс е осветен през 1820 г. от архиерей Йосиф.
към текста >>

17. І.3 част ИСТОРИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ В „ОТКРОВЕНИЕТО В Солунската черква „Св. Димитър, дадено на 10 април 1854 година СЪПОСТАВКИ ЗНАМЕН�

В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на пресвятаго Параклита(Духа), за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните, дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато Християнските водители, до градът Варна, със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: 0, Исусе, ако си наистина син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тех, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!...
Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен старец, Светогорски аскетия, от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний. През нощта станала голяма буря със страшни гръмове И светкавица - малко останало церквичката да събори. Пред зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина, като ден . Евангелието на литургията било на свършване и, в часът се явили трима мъже с една прекрасна девойка, дрехите им греели като Слънце. Зачудений свещеник си останал на мястото, като вцепенен, без да се помръдне; девойката го наближила и отправила погледа си към него н му рекла: Преподобний старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу. В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на пресвятаго Параклита(Духа), за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните, дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато Християнските водители, до градът Варна, със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: 0, Исусе, ако си наистина син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тех, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!... И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гнев и проклетия се изляла от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та,освен грaдът Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха! И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. 0!... праведен си Господи и прави судби Твои! Но, Всеблагий Бог, во век не враждует. От премногото своя любов към человеческия род, пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене) - благоволил да им яви своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттех и три риби, писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще скрати дните на Турското царство и до край ще го съсипе!...
към текста >>

18. І.03.09. КРЪСТОНОСНИТЕ ПОХОДИ СРЕЩУ ОСМАНЦИТЕ

Сегед се полага клетва.
През м. юни 1444 г. в град Одрин Ян Хунияди и Георги Бранкович сключват с турците десетгодишен мир, като клаузите на договора са ратифицирани в гр. Сегед (Унгария) в края на юли 1444 г., като се освобождава Сърбия, а България остава под властта на турците. При ратифицирането на договора в гр. Сегед се полага клетва. На 15 август 1444 г. Владислав Ягело, кралят на Полша и Унгария, се заклева върху Библията, а Мурад II върху Корана, Клетвата е произнесена върху две свещени книги. Християните не са искрени и се подготвят за нов поход. Папа Евгений IV и кардинал Юлиян Чезарини убеждават Владислав Ягело, че клетвата му няма валидност, тъй като е дадена на безбожник в лицето на Мурад II. Назарини, в името на папския престол, освобождава краля от клетвата за сключения с турците мир.
към текста >>

Владислав Ягело, кралят на Полша и Унгария, се заклева върху Библията, а Мурад II върху Корана, Клетвата е произнесена върху две свещени книги.
в град Одрин Ян Хунияди и Георги Бранкович сключват с турците десетгодишен мир, като клаузите на договора са ратифицирани в гр. Сегед (Унгария) в края на юли 1444 г., като се освобождава Сърбия, а България остава под властта на турците. При ратифицирането на договора в гр. Сегед се полага клетва. На 15 август 1444 г. Владислав Ягело, кралят на Полша и Унгария, се заклева върху Библията, а Мурад II върху Корана, Клетвата е произнесена върху две свещени книги. Християните не са искрени и се подготвят за нов поход. Папа Евгений IV и кардинал Юлиян Чезарини убеждават Владислав Ягело, че клетвата му няма валидност, тъй като е дадена на безбожник в лицето на Мурад II. Назарини, в името на папския престол, освобождава краля от клетвата за сключения с турците мир. И с манифест на 4 август 1444 г. била обявена война на Турция.
към текста >>

Папа Евгений IV и кардинал Юлиян Чезарини убеждават Владислав Ягело, че клетвата му няма валидност, тъй като е дадена на безбожник в лицето на Мурад II.
При ратифицирането на договора в гр. Сегед се полага клетва. На 15 август 1444 г. Владислав Ягело, кралят на Полша и Унгария, се заклева върху Библията, а Мурад II върху Корана, Клетвата е произнесена върху две свещени книги. Християните не са искрени и се подготвят за нов поход. Папа Евгений IV и кардинал Юлиян Чезарини убеждават Владислав Ягело, че клетвата му няма валидност, тъй като е дадена на безбожник в лицето на Мурад II. Назарини, в името на папския престол, освобождава краля от клетвата за сключения с турците мир. И с манифест на 4 август 1444 г. била обявена война на Турция. Сръбският деспот Георги Бранкович е срещу похода, защото мирът го удовлетворява напълно, понеже запазва Сърбия свободна от турците.
към текста >>

Назарини, в името на папския престол, освобождава краля от клетвата за сключения с турците мир.
Сегед се полага клетва. На 15 август 1444 г. Владислав Ягело, кралят на Полша и Унгария, се заклева върху Библията, а Мурад II върху Корана, Клетвата е произнесена върху две свещени книги. Християните не са искрени и се подготвят за нов поход. Папа Евгений IV и кардинал Юлиян Чезарини убеждават Владислав Ягело, че клетвата му няма валидност, тъй като е дадена на безбожник в лицето на Мурад II. Назарини, в името на папския престол, освобождава краля от клетвата за сключения с турците мир. И с манифест на 4 август 1444 г. била обявена война на Турция. Сръбският деспот Георги Бранкович е срещу похода, защото мирът го удовлетворява напълно, понеже запазва Сърбия свободна от турците.
към текста >>

19. І.03.10. БИТКАТА НА НАРОДИТЕ И КЛЕТВОНАРУШЕНИЕТО ПРЕЗ 1444 ГОДИНА

Мурад II пристига във Варненското поле със 1 000 000 армия на 9.XI.1444 г, През нощта османците запалват хиляди огньове, като че ли земята гори и небето говори за нарушената клетва на Владислав пред Библията.
Мурад II прехвърля войските си, съединява се с европейските части на великия везир Халил паша и се упътва към Одрин. На 7 ноември 1444 г. християнските войски превземат твърдината Петрич. На 9.XI.1444 г. Владислав с 20000 армия навлиза във Варненското поле. Мурад II пристига във Варненското поле със 1 000 000 армия на 9.XI.1444 г, През нощта османците запалват хиляди огньове, като че ли земята гори и небето говори за нарушената клетва на Владислав пред Библията. На 10.XI.1444 г., призори, кралят, при това с болен крак, обхожда редиците, заедно с легата Цезарини, който ги опрощавал и благословял преди боя. На една от двете тракийски могили, наречена впоследствие „Мурад тепе", стърчал, забучен на копие Одринско-Сегедският договор, в знак, че той е погазен от кръстоносците. Тъпаните биели откъм османците, не стихва воя на зурлите. Носи се възглас „Няма друг Бог, освен Аллах и Мохамед е неговият пророк." Мурад II е пред своята шатра, пред него е Корана, върху който се е клел за мира, над него се вее набучено на копие клетвопрестъпление - договора от Сегед. Тогава става, вдига очи и ръце към небето и извиква: „О, Исусе, ако ти наистина си Божий син, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мен и тях, дето не опазиха клетвата, като се клеха в Евангелието." И тогава Божият гняв се излял от Небето на земята и направил своята съдба.
към текста >>

Тогава става, вдига очи и ръце към небето и извиква: „О, Исусе, ако ти наистина си Божий син, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мен и тях, дето не опазиха клетвата, като се клеха в Евангелието." И тогава Божият гняв се излял от Небето на земята и направил своята съдба.
Мурад II пристига във Варненското поле със 1 000 000 армия на 9.XI.1444 г, През нощта османците запалват хиляди огньове, като че ли земята гори и небето говори за нарушената клетва на Владислав пред Библията. На 10.XI.1444 г., призори, кралят, при това с болен крак, обхожда редиците, заедно с легата Цезарини, който ги опрощавал и благословял преди боя. На една от двете тракийски могили, наречена впоследствие „Мурад тепе", стърчал, забучен на копие Одринско-Сегедският договор, в знак, че той е погазен от кръстоносците. Тъпаните биели откъм османците, не стихва воя на зурлите. Носи се възглас „Няма друг Бог, освен Аллах и Мохамед е неговият пророк." Мурад II е пред своята шатра, пред него е Корана, върху който се е клел за мира, над него се вее набучено на копие клетвопрестъпление - договора от Сегед. Тогава става, вдига очи и ръце към небето и извиква: „О, Исусе, ако ти наистина си Божий син, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мен и тях, дето не опазиха клетвата, като се клеха в Евангелието." И тогава Божият гняв се излял от Небето на земята и направил своята съдба. Към 9 часа сутринта на 10.XI.1444 г. избухнала внезапна буря. Неочаквано ясното небе потъмнява, забучава грозен вятър, морето бучи със страшна сила. Разразява се буря над кръстоносната армия, разбива редовете им, разкъсва знамената им. Това внася смут.
към текста >>

20. І.03.12.ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ-ВЪСТАНИЕ ЗА ВЯРА И НАРОДНОСТ

Те трябвало да бъдат посветени чрез Антиминса и чрез клетва за вярност.
Няколко месеца след това - през 1814 г., на чужда територия, в Русия, в гр. Одеса, възниква т.н. „Приятелско дружество" - филикй Етерия или „Дружество на приятелите". Първите трима учредители са: Емануил Ксантос от Патмос, Николаос Скуфас от Арта, Атанас Чолаков, син на гърчеещ се българин от Москва. В Одеса е била съсредоточена голяма част от гръцката емиграция, а дребни и средни търговци са били първите им последователи. Те трябвало да бъдат посветени чрез Антиминса и чрез клетва за вярност. Ето клетвата на етеристите: „Като православен християнин и син на нашата католическа апостолска църква, кълна се в името на Всемогъщаго Бога, Спасителя Нашего и Светата Троица, че аз ще остана верен на своята религия и на своето отечество. Кълна се да бъда в единение с всички мои християнски братя в борбата за свободата на своето отечество. Кълна се да пролея последната капка кръв за защита на своята религия и на своята родина. Кълна се собственоръчно да умъртвя своя кръвен брат, ако узная, че той е изменник на отечеството. Кълна се пред тайнствената Евхаристия ида не се сдобия ида не взема участие във вземането на такова тайнство в смъртния си час, ако не изпълня всичко, което аз обещах пред образа на Господа нашего Исуса Христа." Всички имали един общ символ и едно знаме: честният кръст и „Сражавай се за вярата и отечеството!
към текста >>

Ето клетвата на етеристите: „Като православен християнин и син на нашата католическа апостолска църква, кълна се в името на Всемогъщаго Бога, Спасителя Нашего и Светата Троица, че аз ще остана верен на своята религия и на своето отечество.
Одеса, възниква т.н. „Приятелско дружество" - филикй Етерия или „Дружество на приятелите". Първите трима учредители са: Емануил Ксантос от Патмос, Николаос Скуфас от Арта, Атанас Чолаков, син на гърчеещ се българин от Москва. В Одеса е била съсредоточена голяма част от гръцката емиграция, а дребни и средни търговци са били първите им последователи. Те трябвало да бъдат посветени чрез Антиминса и чрез клетва за вярност. Ето клетвата на етеристите: „Като православен християнин и син на нашата католическа апостолска църква, кълна се в името на Всемогъщаго Бога, Спасителя Нашего и Светата Троица, че аз ще остана верен на своята религия и на своето отечество. Кълна се да бъда в единение с всички мои християнски братя в борбата за свободата на своето отечество. Кълна се да пролея последната капка кръв за защита на своята религия и на своята родина. Кълна се собственоръчно да умъртвя своя кръвен брат, ако узная, че той е изменник на отечеството. Кълна се пред тайнствената Евхаристия ида не се сдобия ида не взема участие във вземането на такова тайнство в смъртния си час, ако не изпълня всичко, което аз обещах пред образа на Господа нашего Исуса Христа." Всички имали един общ символ и едно знаме: честният кръст и „Сражавай се за вярата и отечеството! " Схващало се за борба срещу турците за християнска вяра.
към текста >>

Ето едно писмо „За свещеник": „В името на бъдещото спасение, огласявам за свещеник на филики Етерия и посвещавам обичта на филики Етерия, в защита на великите свещеници на Елевзинските тайни гражданина .... (еди кой си), като горещ защитник на организацията и на родината (огласен) от мене и положил клетва.
Кълна се пред тайнствената Евхаристия ида не се сдобия ида не взема участие във вземането на такова тайнство в смъртния си час, ако не изпълня всичко, което аз обещах пред образа на Господа нашего Исуса Христа." Всички имали един общ символ и едно знаме: честният кръст и „Сражавай се за вярата и отечеството! " Схващало се за борба срещу турците за християнска вяра. Започнали да го наричат „за вяра" и после се видоизменило в„завера". Организацията имала три начала: абсолютна преданост на делото, желязна конспиративна дисциплина и организационна структура, филики Етерия имала следните степени в посвещението на Антиминса: побратими, препоръчани, йереи, пастири. С шифрово писмо те са въвеждали в редовете на организацията. Ето едно писмо „За свещеник": „В името на бъдещото спасение, огласявам за свещеник на филики Етерия и посвещавам обичта на филики Етерия, в защита на великите свещеници на Елевзинските тайни гражданина .... (еди кой си), като горещ защитник на организацията и на родината (огласен) от мене и положил клетва. Подпис." В началото на 1817 г. започва широко единодействие между сърби, гърци и българи с планове за обявяването едновременно въстание в Сърбия, Гърция и България. Били определени за апостоли лица, пълномощници да работят в самата Османска империя. А като органи на филики Етерия се основават първите настоятелства - ефории. Ето защо Николаос Скуфас предложил да се премести седалището на организацията в Истанбул.
към текста >>

21. І.03.13.КОНСТАНТИН ИПСИЛАНТИ И ВЪСТАНИЕТО В ДУНАВСКИТЕ КНЯЖЕСТВА ВЛАШКО И МОЛДОВА

Така той изменил на клетвата пред Антиминса, че ще воюва за освобождението на всички християнски народи - гърци, сърби и българи.
На връщане, след предателство от гърците, цялата делегация била хваната от турците и избита, Останал само един, който се е разболял и останал отвъд Дунава, за да бъде свидетел и да разказва след това за отказа на Ипсиланти. Така е било унищожено лично от Ипсиланти преминаването на юг. А на запад, през Сърбия, му е бил отрязан пътят от самите сърби. Така че той не е могъл да прехвърли войските си в отечеството си през Сърбия. Единственият път е бил през България, но той отказал да се бие за чужда кауза. Така той изменил на клетвата пред Антиминса, че ще воюва за освобождението на всички християнски народи - гърци, сърби и българи. Той отхвърлил идеята за християнско въстание на всички поробени народи, защото се предал на идеята за възкръсване на византийската империя. След убийството на Владимиреску, по негова заповед, трябвало да се водят сражения срещу турските войски преминали през Дунава. Етеристите били разбити и Ипсилонти се прехвърлил в Австрия, където бил затворен в килия и умира през 1828 година. И тримата императори от Свещения съюз са го смятали за враг, който дръзнал да решава съдбините на гръцкия народ, които само те са имали право да сторят това.
към текста >>

22. І.03.14.ТУДОР ВЛАДИМИРЕСКУ И САВА БИНБАШИ

Съгласно точка 1 в договора се казва: „Със силата на нашето оръжие да се освободим от подтискащото ни иго на варварите и да издигнем победния знак на спасителния кръст и тогава светлината на победителите ще блести с пророкуванията от векове на неговите пророци, вдъхновени от Святия Дух и от ясните думи на Светото Евангелие." Съгласно точка 7: „За опазване тайната на това сдружение подкрепяме сключеното съглашение чрез клетва, положена пред Светия кръст и Светото Евангелие.
На 15.1.1821 г. умира влашкия княз Александър Суцо. От Букурещ апостолите на етерията изпращат Владимиреску в западните части на страната да вдигне въстание, като по този начин облекчи преминаването на Ипсиланти през река Прут. Владимиреску подписва с етеристите договор през 1821 г. в Букурещ. Съгласно точка 1 в договора се казва: „Със силата на нашето оръжие да се освободим от подтискащото ни иго на варварите и да издигнем победния знак на спасителния кръст и тогава светлината на победителите ще блести с пророкуванията от векове на неговите пророци, вдъхновени от Святия Дух и от ясните думи на Светото Евангелие." Съгласно точка 7: „За опазване тайната на това сдружение подкрепяме сключеното съглашение чрез клетва, положена пред Светия кръст и Светото Евангелие. А онзи, който погази тази клетва, да бъде наказан от нашия Господ Исус Христос, който ще възкръсне за втори път, да съди живите и мъртвите." През януари 1821 г. Владимиреску вдига въстание във Влашко, съгласувано с етерията. В прокламацията на Владимиреску от 21.1,1821 г. говори за общото зло, дошло от фанариотските управници и едрите боляри, земевладелци, закрепостили в робство селяните. Много българи се стекли във войските, предвождани от Павел и Димитър Македонски, Хаджи Продан и др.
към текста >>

А онзи, който погази тази клетва, да бъде наказан от нашия Господ Исус Христос, който ще възкръсне за втори път, да съди живите и мъртвите." През януари 1821 г.
умира влашкия княз Александър Суцо. От Букурещ апостолите на етерията изпращат Владимиреску в западните части на страната да вдигне въстание, като по този начин облекчи преминаването на Ипсиланти през река Прут. Владимиреску подписва с етеристите договор през 1821 г. в Букурещ. Съгласно точка 1 в договора се казва: „Със силата на нашето оръжие да се освободим от подтискащото ни иго на варварите и да издигнем победния знак на спасителния кръст и тогава светлината на победителите ще блести с пророкуванията от векове на неговите пророци, вдъхновени от Святия Дух и от ясните думи на Светото Евангелие." Съгласно точка 7: „За опазване тайната на това сдружение подкрепяме сключеното съглашение чрез клетва, положена пред Светия кръст и Светото Евангелие. А онзи, който погази тази клетва, да бъде наказан от нашия Господ Исус Христос, който ще възкръсне за втори път, да съди живите и мъртвите." През януари 1821 г. Владимиреску вдига въстание във Влашко, съгласувано с етерията. В прокламацията на Владимиреску от 21.1,1821 г. говори за общото зло, дошло от фанариотските управници и едрите боляри, земевладелци, закрепостили в робство селяните. Много българи се стекли във войските, предвождани от Павел и Димитър Македонски, Хаджи Продан и др. Войските на Владимиреску влизат първи на 27 януари 1821 г.
към текста >>

Бива арестуван и предаден на Ипсиланти, който му припомня клетвата, която е дал и подписал на етеристите и поради това бил осъден на смърт.
Той хвърля вината върху гърците за въстанието и че той се бие срещу фанариотите и местните чокои, земевладелци, боляри, които грабят народа. На 1 март 1821 г. турските войски нахлуват през Дунава във Влашко и Молдовия. Владимиреску се обръща така: „Братя пандури, сърби, българи, мои спътници и жители на това княжество" и обяснява, че въстанието е срещу едрите боляри и фанариотските управници, а не срещу турците. Недоволството на етеристите във войската му растяло от неговата връзка с турските власти. Бива арестуван и предаден на Ипсиланти, който му припомня клетвата, която е дал и подписал на етеристите и поради това бил осъден на смърт. Румънските селяни, дребни боляри се оттеглят от борбата. А основна движеща сила са били селяните. Един от първите помощници на Владимиреску е бил Сава Бинбаши, българин от град Сливен. Той не е бил съгласен с Ипсиланти да възкресява византийската империя, а е бил за каузата на християните срещу турците. След като Ипсиланти не е приел да се съедини с българите с поход на юг от Дунава, за да се пренесе въстанието в България, то той се отказал от него и започнал да работи самостоятелно.
към текста >>

Етеристите са искали от Сава да даде писмена клетва за вярност, но той отказал.
Един от първите помощници на Владимиреску е бил Сава Бинбаши, българин от град Сливен. Той не е бил съгласен с Ипсиланти да възкресява византийската империя, а е бил за каузата на християните срещу турците. След като Ипсиланти не е приел да се съедини с българите с поход на юг от Дунава, за да се пренесе въстанието в България, то той се отказал от него и започнал да работи самостоятелно. Сава отначало е бил началник на княжеска армия на фанариотските князе, която е брояла към 1000 човека. Той е имал връзка с Одеския комитет на етеристите и става негов член. Етеристите са искали от Сава да даде писмена клетва за вярност, но той отказал. Той е знаел за безчинствата на войниците на Ипсиланти срещу селяните, и че той се е сдобил със селски и градски имения при влизането му в Молдова и населението е видяло, че той е нов фанариотин, а не християнски освободител. Той отказва клетвата на етеристите и казал, че има двама господаря: „Бог и сабята и няма да даде под наем клетва за послушание никому." Сава е настоявал щото революцията да се почне от север на юг, като се направи само от българи и сърби. Той е бил русофил и е знаел, че без помощта на Русия въстанието няма да успее, докато Ипсиланти е тръбял наляво и надясно, че Русия стои зад него. След като Владимиреску и Сава навлизат в Букурещ на 27 март 1821 г. оставят за комендант на Букурещ Сава.
към текста >>

Той отказва клетвата на етеристите и казал, че има двама господаря: „Бог и сабята и няма да даде под наем клетва за послушание никому." Сава е настоявал щото революцията да се почне от север на юг, като се направи само от българи и сърби.
След като Ипсиланти не е приел да се съедини с българите с поход на юг от Дунава, за да се пренесе въстанието в България, то той се отказал от него и започнал да работи самостоятелно. Сава отначало е бил началник на княжеска армия на фанариотските князе, която е брояла към 1000 човека. Той е имал връзка с Одеския комитет на етеристите и става негов член. Етеристите са искали от Сава да даде писмена клетва за вярност, но той отказал. Той е знаел за безчинствата на войниците на Ипсиланти срещу селяните, и че той се е сдобил със селски и градски имения при влизането му в Молдова и населението е видяло, че той е нов фанариотин, а не християнски освободител. Той отказва клетвата на етеристите и казал, че има двама господаря: „Бог и сабята и няма да даде под наем клетва за послушание никому." Сава е настоявал щото революцията да се почне от север на юг, като се направи само от българи и сърби. Той е бил русофил и е знаел, че без помощта на Русия въстанието няма да успее, докато Ипсиланти е тръбял наляво и надясно, че Русия стои зад него. След като Владимиреску и Сава навлизат в Букурещ на 27 март 1821 г. оставят за комендант на Букурещ Сава. Той се отказва от Ипсиланти, поради неявяването на руска помощ и отказа му да тръгне през България и провеждал действия на своя глава, без да се допита до него. А Сава е бил запознат много добре с местните условия в Молдова и Влашко, След преминаването през Дунава на турците, отрядите на Сава, заедно с тези на Индже войвода се сражават срещу турците и били избити при река Прут на 19 август 1821 г.
към текста >>

23. І.03.15.ЦАРИГРАДСКИЯТ ПАРТРИАРХ ГРИГОРИЙ V И ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ

А да припомним клетвата на етеристите и на онези, които са се клели пред Антиминса или пред Библията, положили върху нея сабя и пищов.
Разкъсайте оковите, счупете игото, което наложиха на вас, защото ние сме наследници Божии и сънаследници на Христа. Делото, което ви призовавам да защитите, е дело на самаго Бога." В първите години на гръцкото въстание турците са избили около 80 митрополити и епископи и стотици нисши духовни лица. Що се касае за обикновеното духовенство от неговите среди са дадени най-много жертви, защото са били на предните редици в борбата за вяра и свобода на своя народ. Те по-ясно са виждали от всеки друг религиозното и политическо робство от турците и в навечерието на въстанието гръцките свещеници и монаси, посветени в тайната, пътуват по всички места и призовават народа за вяра и отечество. А убийствата на висшето и нисше духовенство от страна на турците предизвикало страшно възмездие от гърците и тяхното движение е носело характера на опустошителна религиозна война. А да припомним клетвата на етеристите и на онези, които са се клели пред Антиминса или пред Библията, положили върху нея сабя и пищов. „Кълна се в тайнствената Евхаристия и да не се сдобия с приемането на това тайнство в смъртния си час, ако не изпълня всичко, което аз обещах пред образа на Господа нашего Исуса Христа." Така че, за да възкръсне един народ, трябва да мине през Голгота и след това идва Възкресението чрез Духа Господен.
към текста >>

24. І.03.18. ВЕЛЧОВАТА ЗАВЕРА ОТ 1835 ГОДИНА

Участниците в заверата полагали клетва.
Друг игумен е отец хаджи Сергий от Плачковския манастир „Свети Илия" и е бил най-ревностния привърженик на заверата и превърнал манастира си в главно средище, където ръководителите на бунта са провеждали срещи. Друг игумен е бил от манастира „Света Богородица" край Габрово, игумен хажди Теодосий от Катиновския манастир и др. Главен организатор, военен инструктор, водач и душа на Заверата е бил капитан Георги Мамарчев. Той е участвал в руско-турската война от 1806-1812 г., а през 1828-1829 г. е капитан на български доброволчески отряд. Участниците в заверата полагали клетва. В Плачковския манастир „Свети Илия" игуменът - бунтовник отец Сергий заклевал пред чудотворната икона на Света Богородица всички ръководни дейци. Като основна ударна сила на заверата трябвало да бъдат събраните от майстор Димитър Софинянин селяни, работници - строители, които трябвало да ремонтиран варненската крепост, пострадала през войната от 1828-1829 г. Той имал разрешение да събере 2000 човека и да ги отведе във Варна на крепостната стена. Според плана на въстанието, то е трябвало да започне на Светлия петък след Великден (Пасхата), на празника „Живоприемний източник", когато в манастирската църква на Плачковския манастир се извършвала църковна служба с водосвет и българското население от околните села се стичало за празника. По същото време в Търново ставал голям пазар и българите, предвижващи се за пазара могат да се предвижат до Плачковския манастир.
към текста >>

25. І.03.25. САМАРСКОТО ЗНАМЕ

Българското опълчение полага клетва пред знамето.
На 17 април 1877 г. главнокомандващият руската армия, великият княз Николай Николаевич, рожден брат на императора, издава заповед за сформиране на Българското опълчение. На 6 май 1877 г. (стар стил) в околностите на румънския град Плоещ е връчено знаме за опълчението, изработено в руския град Самара на 3-та дружина. На 7 май 1877 г. Българското опълчение полага клетва пред знамето. Ето каква е историята на Самарското знаме: След обявяването на войната на извънредно заседание на Самарската градска дума на 17 април, неделя 1877 г. по предложение на Петър Алабин решава да връчи на главнокомандващия на южната армия поздравление за успех в това велико дело за Свята Русия. А заедно с това да му поднесе знаме, изработено от град Самара и предназначено за българския народ още през 1876 г. за неговата борба срещу османския поробител. И ако намери за нужно да благоволи да го връчи на българските дружини, когато те бъдат призовани за освобождението на своя народ български.
към текста >>

26. I.03.27. САМАРСКОТО ЗНАМЕ ШЕСТВУВА СЪС СИЛИТЕ НЕБЕСНИ

VIII. Биографични бележки. Д-р Стефан Кадиев

българските опълченци полагат клетва пред знамето да го защитават с кръвта си.
Нека то бъде залог на любовта към вас на Русия и нейния могъщ отец. Нека пред това знаме, както пред лицето на възкръсналия Бог, да се разпръснат вековните ваши врагове. Нека то бъде знамение на въдворяване във вашата многострадалческа страна завинаги мирът, тишината и просвещението. Нека това знаме остане на вашите потомци и в памет на император Александър II, та вашият народ е длъжен во веки веков да го зове така, както и ние го зовем: „Цар Освободител". Последните думи на Алабин са заглушени от мощно „ура", На 7 май 1877 г. българските опълченци полагат клетва пред знамето да го защитават с кръвта си. Същия ден Великият княз приема делегацията на град Самара за сбогуване. На прощаване им казва: „Молете се за нас. На нас ни предстои трудно дело, трудна война. На Бога ни е цялата надежда. С помощта на Господа и за негова слава ще победим турците и ще изпълним своя дълг и се надяваме да ги надвием." На 11 май 1977 г.
към текста >>

27. 11. ГЕНА ПАПАЗОВА ИДВА С РОДА СИ

Гена Папазова

ТОМ 13

Тя го изпраща: „Ха на добър час, а пък кмета калпака си да продаде." В.К.: Клетва.
и т.н. Аз съм била свидетелка. Отивам аз на нашата бахча, градина и една жена изпраща мъжа си обоз с волската кола, ще воюваме ние срещу турците. Тъй беше войната. Той заминава значи с волската кола да кара храна. Тя го изпраща: „Ха на добър час, а пък кмета калпака си да продаде." В.К.: Клетва. Г.П.: Да, клетва. Калпака си да продаде. И това значи с кмета. Друга една жена, точно срещу нас и при това в роднински връзки - кумица. От нея баща ми иска три килограма мас.
към текста >>

Г.П.: Да, клетва.
Аз съм била свидетелка. Отивам аз на нашата бахча, градина и една жена изпраща мъжа си обоз с волската кола, ще воюваме ние срещу турците. Тъй беше войната. Той заминава значи с волската кола да кара храна. Тя го изпраща: „Ха на добър час, а пък кмета калпака си да продаде." В.К.: Клетва. Г.П.: Да, клетва. Калпака си да продаде. И това значи с кмета. Друга една жена, точно срещу нас и при това в роднински връзки - кумица. От нея баща ми иска три килограма мас. Тя има само едно лозе.
към текста >>

28. 7. ОФИЦЕРЪТ НА КЕСАРЯ И СЛУЖИТЕЛЯТ БОЖИЙ - Никола Гръблев

Никола Гръблев

ТОМ 13

Това, което правя, е според законите, а Вие ме карате да престъпвам клетвата си.
Ще пазим комунистите...", като блъскаше с юмруци по бюрото. След като се насити да ме ругае, позвъни на дежурния писар и му каза: „Направи наредба, новият караул да постъпи в шест часа, вместо в два следобед." На мене каза да си оставя оръжието на бюрото. След като го оставих, казах му: „Господин полковник, не мога да си обясня защо така грубо се отнасяте с мене. Всички знаят, че аз никога не позволявам да се дават арестувани вън от работното време. Аз съм се клел два пъти да служа честно и вярно на царя и отечеството и да пазя реда и законите на страната. Това, което правя, е според законите, а Вие ме карате да престъпвам клетвата си. Правете каквото искате с мене." Той се замисли. В това време влезе писарът с новата наредба, за да я подпише, понеже беше пет часа и комендантският адютант не бе дошъл. Писарът каза: „Господин полковник, да подпишете наредбата." Той му отговори: „Иди си, ще остане същият караул." После се обърна към мене и ми каза: „Гръблев, с християнски чувства не се управлява тоя народ." От това разбрах, че той не знае, че са идвали при мене хора от София. Понеже виждах, че ме грози голяма опасност, особено ако са узнали, че са идвали при мене хора от София, бях скрил малък пистолет у мене и щом видя неминуемия край, щях да се застрелям. През лятото на 1934 г.
към текста >>

29. 6. ОПИТ ЗА БИОГРАФИЧЕН ОЧЕРК НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА

Цветана Щилянова

ТОМ 13

Вуйчо Георги казал на баща й следното: „Михаиле, ти как мислиш тая работа, аз клетва съм давал да не правя никакви аборти, а ти какво искаше от мене!
Тогава баща й написал писмо на нейния вуйчо, който бил лекар в Пловдив, да изпрати някакво лекарство, за да може майка й да се освободи от бременността. Вуйчо й Георги изпратил нещо (а абортите по това време са забранени). Обаче лекарството не дало никакъв резултат. Баща й на Цветка - Михаил, писал на Георги, че полза от лекарството няма и да се готви да става кръстник. Детето се родило, а това била Цветка. Вуйчо Георги казал на баща й следното: „Михаиле, ти как мислиш тая работа, аз клетва съм давал да не правя никакви аборти, а ти какво искаше от мене! " Цветка била любимо дете на баща си. Той бил много привързан към нея. Между другото каза и това, че разходите им за храна на децата станали големи и тя като чувала това, като малка още казала, че тогава ще се храни с картофи и искала да й дават повече картофи, от което се получило някакво заболяване, и тогава тя казала, че тогава ще яде само коренчетата на спанака, за да могат да я изхранят. А понеже била много подвижна, веднъж вместо в устата, яденето отишло на страната й. Баща й нежно я облизал.
към текста >>

30. 12. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ

Николай Дойнов

ТОМ 15

„Те не давали никаква клетва - продължава по-нататък - освен една задължителна за всички.
Някои от членовете на Братството - продължава по-нататък Флавий отричали брака, други го допущали за продължение на рода. Странствували. Есеите не носели провизии, а разчитали на гостоприемството на местните братства. Това последното ни дава да разберем, че братята есеи са общували помежду си, като са поддържали по-крепки връзки. Да общуват хората помежду си, това е един много важен елемент за да имаме едно добро общество. Така се създава обмяна между членовете, а тази обмяна поддържа братско чувство между тях. „Те не давали никаква клетва - продължава по-нататък - освен една задължителна за всички. Тази клетва е била при приемането им в братството, която ги задължавала да бъдат благочестиви към Господа, към Бога, да бъдат справедливи и истинни към хората, да ненавиждат злото, да подпомагат праведните, да пазят тайните на братството". Това последното е много знаменателно. За какви тайни може да става въпрос? Ние трябва да знаем, че в онова време знанието, в широк смисъл на думата, не е било така достъпно за всички, както сега. Тогава знанието не се изнасяло на показ.
към текста >>

Тази клетва е била при приемането им в братството, която ги задължавала да бъдат благочестиви към Господа, към Бога, да бъдат справедливи и истинни към хората, да ненавиждат злото, да подпомагат праведните, да пазят тайните на братството".
Есеите не носели провизии, а разчитали на гостоприемството на местните братства. Това последното ни дава да разберем, че братята есеи са общували помежду си, като са поддържали по-крепки връзки. Да общуват хората помежду си, това е един много важен елемент за да имаме едно добро общество. Така се създава обмяна между членовете, а тази обмяна поддържа братско чувство между тях. „Те не давали никаква клетва - продължава по-нататък - освен една задължителна за всички. Тази клетва е била при приемането им в братството, която ги задължавала да бъдат благочестиви към Господа, към Бога, да бъдат справедливи и истинни към хората, да ненавиждат злото, да подпомагат праведните, да пазят тайните на братството". Това последното е много знаменателно. За какви тайни може да става въпрос? Ние трябва да знаем, че в онова време знанието, в широк смисъл на думата, не е било така достъпно за всички, както сега. Тогава знанието не се изнасяло на показ. Учителите са предавали своите знания само на подбрани от тях хора - ученици и те са били задължени да пазят това, което учат в тайна.
към текста >>

31. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

След още други проверки, кандидатът ще може да бъде допуснат до тържествена клетва - оттук нататък той е само оръдие за разпространение на теософията.
Там се изучават „тайните науки", една комбинация от староиндийски вярвания, христиански морал и елементи от положителните науки, изтълкувани по теософски. След подготвителния период начинающия ще стане действителен ученик, ако докаже, че чрез изучаване на отделни книжки и главно чрез „медитация" се е убедил вече в теософските истини. А самата медитация всъщност не е друго, освен типична метода на самовнушението. Начинающият три пъти на ден ще си повтаря многократно поръчаните изречения, ще се мъчи да ги възприеме и най- после самовнушението му втълпява като истина всичко, каквото му е поръчано. Щом узрее по този начин слушателят, неговият прям началник, подначалникът на групата докладва на по-горния началник. След още други проверки, кандидатът ще може да бъде допуснат до тържествена клетва - оттук нататък той е само оръдие за разпространение на теософията. За да се счита обаче достатъчно назрял, той трябва фактически да е скъсал вече и с християнството, под маската на което става първоначалното привличане на последователи. Сега вече той трябва да подпише декларация, че се е убедил какво Мория, един индиец, който и сега живее нейде из Хималаите, стои по-високо от Христа. А Кришнамурти, който в момента се намира във Виена, се признава за втория месия, в който е влязъл духът на Христос и го довел на земята, за да довърши на наши години мисията му. Избранниците на теософията трябва сега да напрегнат всички сили, за да превземат умовете на хората, да превземат обществото и разчистят триумфалния път на Кришнамурти. Във всяка тяхна книжка се подканват те да считат това като първа своя длъжност.
към текста >>

И до днес не съм успял да си внуша исканото от мене, за да бъда приет за редовен ученик, и до сега не съм подписал, като другите, необходимата декларация." Ние имаме пред себе си една планомерна, стегната организация; действителните членове - хора от тайните училища - са положили и клетва.
Това беше и ново, и страшно тежко за мене. Но пак напрегнах всички свои сили, разчитайки на нашето средство - медитацията. Турях отпреде си дадения ми портрет на Мория и си повтарях необходимото, мъчех се нему да се моля. Но не успях досега. Нещо все ме караше да вдигна глава нагоре, дето стои разпятието на Христа, и ми ставаше тъй болно... А сърце не ми дава да махна Христа оттам. И до днес не съм успял да си внуша исканото от мене, за да бъда приет за редовен ученик, и до сега не съм подписал, като другите, необходимата декларация." Ние имаме пред себе си една планомерна, стегната организация; действителните членове - хора от тайните училища - са положили и клетва. Организацията се опира на широкото влияние на последователите на теософския мистицизъм, между които, нека го заявим открито, има хора с голямо влияние в обществото и държавата, не липсват даже и във военните среди. Целта е ясно поставена - превземане на обществото, разчистване триумфалното шествие на Кришнамурти. В една безплатно раздавана брошура стои следното: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи, от религиозно схващане да стане религиозна преживелица... от идейна програма - нагледна действителност. Теософията се бори да завладее не чоовешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храмата, ателието, дори жилището, с една дума живота". За да осигурят още по-лесно бързия си успех, нашите теософи, верни на принципа „целта оправдава средствата", са направили опити да впрегнат в своята кола и масонската организация.
към текста >>

При тази ясно поставена цел, при тази пусната в пълен ход системна организация, дето за сигурност, се прилага и клетвата, не е ли време вече обществото и държавата да си даде сметка за реалната опасност, с която разпространението на теософския мистицизъм застрашава нацията?
Теософията се бори да завладее не чоовешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храмата, ателието, дори жилището, с една дума живота". За да осигурят още по-лесно бързия си успех, нашите теософи, верни на принципа „целта оправдава средствата", са направили опити да впрегнат в своята кола и масонската организация. Учредена с други цели в чужбина и у нас, масонската организация в България брои между своите членове най-видни личности на държавното управление и обществения живот - една сила, твърде примамлива за теософите. Те са успели вече, казват, да създадат някакви комасонски организации - звено между масонство и теософия. Дали масонската организация у нас ще се хване на тази въдица и тури в услуга на теософския мистицизъм за разрушението и разлагането на държавата и нацията - близкото бъдеще ще покаже. При тази ясно поставена цел, при тази пусната в пълен ход системна организация, дето за сигурност, се прилага и клетвата, не е ли време вече обществото и държавата да си даде сметка за реалната опасност, с която разпространението на теософския мистицизъм застрашава нацията? - Крайно време е, дълг е! Тогаз, когато в днешното още болно време теософите за превземането на обществото тръгнаха по един планомерен път, чрез здрава организация, при което се събират и „доброволни"данъци много по-големи от държавните, други мистици си представиха превземането на държавата много лесна работа и пред очите им вече се мяркаха високите постове на управници. Със своя простичък ум, например, бай Устабашиев от Неврокопско си нашари гърдите с кръстове, написа си „сим победиши", и като втор Мессия изпревари Кришнамурти, яви се в София, за да поведе народа. Но, за голямо негово неудоволствие, отзова се в едно родопско село, за да просвещава помаците. Други обаче са тръгнали към същата цел по един път, пред който ние не можем да се не замислим.
към текста >>

32. 2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)

Иван Толев

ТОМ 15

Кринът е символ на истинския поет-ангел, който излива чаровните си песни... Той иде от небесните висини и пак отлита там... СРЕЩА Отидох сам, но между боровете долетяха рой прелестни другари в белоснежни облекла и с арфи, всред венци от цъфнал здравец, те запяха със мен чаровно-сладкия ни химн на любовта... И окръжихме, в кръг вълшебен, пленницата мила, очакваща, трептяща в розови вълни пред нас, зовяхме я към нов живот - наслада лекокрила от волност и любов преди дванайсетия час... Но тя, с въздишки немощни, кат ангел окован, склони глава натегнала в вериги непонятни и клетва горестна раздра простора необятни... Отстъпих аз, а с мен и ангелският лик събран, спря арфен звън, увяхнаха венците ароматни и химнат ни заглъхна, недочут и неразбран!...
II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с. 200 рубрика Нова естетика Кринът - Цветята имат свой тайнствен език. Те са живи същества, сътворени от разните ангелски иерархии, според степента на еволюцията си, и чрез тях говорят самите ангели за истините на ония светове, от които произхождат, формата, краската и благоуханието им изразяват техния тъжен или весел говор на ония възвишени души, които, изтъкани от нишките в рая на душите - Любовта, са готови да разберат и възприемат божественото в тях. Говорът на любовта е тих. Кринът е символ на истинския поет-ангел, който излива чаровните си песни... Той иде от небесните висини и пак отлита там... СРЕЩА Отидох сам, но между боровете долетяха рой прелестни другари в белоснежни облекла и с арфи, всред венци от цъфнал здравец, те запяха със мен чаровно-сладкия ни химн на любовта... И окръжихме, в кръг вълшебен, пленницата мила, очакваща, трептяща в розови вълни пред нас, зовяхме я към нов живот - наслада лекокрила от волност и любов преди дванайсетия час... Но тя, с въздишки немощни, кат ангел окован, склони глава натегнала в вериги непонятни и клетва горестна раздра простора необятни... Отстъпих аз, а с мен и ангелският лик събран, спря арфен звън, увяхнаха венците ароматни и химнат ни заглъхна, недочут и неразбран!... 21. VII. 1922 г. Царска Бистрица "Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с.
към текста >>

33. 7. ВРЕМЕ ЗА ВОЙНИКЛЪК И ЗА ВОЙНА. ОФИЦЕРЪТ ПРОПОВЕДНИК

ТОМ 16

Като положихме клетва, изпратиха ни на 45-дневно обучение по окопно дело в гр.
Тези влакове бяха пълни с германски войници, които преследваха румънската войска. На третия ден чак дойде влак за към Горна Оряховица. От град Хасково за град Кърджали пътувахме пеша. Тогава нямаше влак за Кърджали. В Кърджали образувахме 38-ма допълняюща дружина. Като положихме клетва, изпратиха ни на 45-дневно обучение по окопно дело в гр. Пловдив, за да се научим да правим окопи. Сформираха ни в дружини, роти, взводове и усилено ни обучаваха. Взводните командири, фелдфебели и старши подофицери се отнасяха строго с войниците - с ругатни и псувни. Всеки ден около 10 ч сутринта даваха почивка за половин час, през което време офицерите и подофицерите се събираха да изпушат по някоя цигара и да разменят някоя дума. Видях, че в една рота, по време на почивката, войниците обкръжаваха своя старши подофицер взводен командир и го слушаха да им говори.
към текста >>

34. 8. ГЛАДЪТ ПРЕЗ ВОЙНАТА

ТОМ 16

И щом положихме военна клетва, ни отделиха да следваме подофицерска школа.
8. ГЛАДЪТ ПРЕЗ ВОЙНАТА Понеже войната се разшири, нашето правителство ни обучи набързо. И щом положихме военна клетва, ни отделиха да следваме подофицерска школа. Съобщиха, че школата ще се състои в град Драма. През Одрин, Гюмюрджина отидохме до гр. Драма. Това, което видях в гр. Драма, струваше ми се, че Данте Алигиери не е описал същинския ад, а адът е тук. Тая нощ в Драма от глад бяха умрели 75 души.
към текста >>

35. 11. „БЛАГОСЛОВЕН ДА Е, КОЙТО ЛЮБИ И ОБИЧА!

ТОМ 16

Та, клетвата е страшна работа, дано не ти я пращат и дано не те достига и стига.
И те го закараха, ама той започна да плаче ден и нощ, че никой няма да го гледа така, както жена му и дъщеря му. Плака, плака две нощи и получи удар и си помина, та го погребахме ние, които бяхме останали живи. Та, жена му се пожертвува за него, а ние, останалите, също видяхме какво е теглило и мъчение. Какво той плащаше, ние това не знаем, това знае неговата съдба и карма. Но видяхме какво означават клетвите, ако се сбъднат и някой да лежи 9 години да се мъчи и тегли. Та, клетвата е страшна работа, дано не ти я пращат и дано не те достига и стига. Иначе - горко ти. Учителят не случайно каза за песента: „Тя не е вярна по съдържание и трябва да се измени! " И тя бе променена лично от Него. Аз бях свидетел и видях и едното положение на тази песен, и видях и другото, възходящо движение на песента като Дух и Сила. Благословен да е този, който люби и който обича!
към текста >>

36. XI. Призов към майките

Елена Казанлъклиева

ТОМ 17

Ела и скрий се под леглото ми и като се изпълнят дните на клетвата, той ще ме заведе пак на същото място, а ти ще дойдеш с мене." Скрива го тя под нейното легло.
В това време побутна го нещо по рамото. Обръща се той и какво да види? Той вижда своята скъпа другарка, която му бяха отнели на върха на неговото щастие. Той я гледа и не може да повярва. Мисли, че е видение, но тя му казва: „Не бой се, миличък, наближава скоро да се върнем в своето отечество. Ела и скрий се под леглото ми и като се изпълнят дните на клетвата, той ще ме заведе пак на същото място, а ти ще дойдеш с мене." Скрива го тя под нейното легло. Когато орелът е донасял храна, тя давала и на него. И така, те прекарали последните си дни в очакване и радост, че най-после ще дойде краят на техните страдания. Най-после дойде последният ден на срока, че трябва да занесе момата пред царя, за да му докаже, че той може да раздели това, което Бог е създал [събрал]. Грабва той момата заедно с леглото и я заниса в отечеството й, защото съборът пак е свикан от царя. Царят пак започва да учи хората и животните на Божиите пътища и закони, като в заключение казва, че туй, което Бог събере, никой не може да раздели.
към текста >>

37. 1. Биография

ТОМ 17

Става член на международната организация за борба с алкохолизма IOGT, полага клетва като заклет въздържател.
Основава движението за здравна просвета и активен здрав живот „Хасарей". Дейността на движението включва, освен разпространение на здравни знания, още и организирани ежедневни спортни занимания за стотиците му членове, изграждане с дарения и собствен труд на минерален басейн. След 4-годишна служба е преназначен за дружинен лекар на I конско дружинно отделение. След 8-годишна служба е повишен на длъжност полкови лекар на XI пехотен полк в гр. Сливен. В Сливен отново разгръща широка обществена пропагандаторска дейност, изграждайки група, по подобие на изградената вече в Хасково. Става член на международната организация за борба с алкохолизма IOGT, полага клетва като заклет въздържател. През 1937 г. е преведен като старши ординатор на VIII дивизионна болница в гр. Хасково. През 1941 г. е преведен на длъжност дивизионен лекар на X пехотна дивизия в гр. Кърджали. От 10.IX.1944 г.
към текста >>

38. 2. ЕЛЕМЕНТИ НА АСТРОЛОГИЯТА

ТОМ 19

Не могъл Хелиос да наруши клетвата си и разрешил на Фаетон да вземе колесницата му.
По пътя има много чудовища, които и теб, и конете ще изплашат! Ти искаш да загинеш! Непреклонен бил Фаетон. Още по-настойчиво искал от Хелиос да му даде колесницата си. Не се вслушал в съвета на Баща си. Не могъл Хелиос да наруши клетвата си и разрешил на Фаетон да вземе колесницата му. Отишъл Фаетон на източния край на Земята, гдето била златната колесница на Хелиос. Впрегнал в нея крилатите буйни коне, нахранени добре с амброзия и напоени с нектар. Те търпеливо пръхтели и тропали с копитата си. Обзет от невиждана радост, Фаетон седнал в колесницата и хванал юздите на конете. Богиня Еос (Зората) широко разтворила златните врати и в миг конете полетели нагоре по стръмния път.
към текста >>

39. 2. Планети, домове, аспекти

ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

ТОМ 19

Неприятности от професията, опасност от публична критика, клетва, немилост, злочестия от (при) началства, разочаровани надежди.
Слънце в лоши аспекти (полуквадрат, квадрат, квадрат и половина, опозиция) с Уран. Лош за завземане и репутация, рязък в маниерите си, ексцентричен, лесно докачлив (избухлив) или си навлича противоречия или неприятелство и сбиване. Слънце в добър аспект (полусекстил, секстил, тригон) с Нептун. Пречистени емоции и чувства, дава вкус, изящност (елегантност), обича хубавото (хубавите жени), лукса, удоволствията и изтънчеността, облагодетелствуван е от неща, владани от Нептун. Слънце в лоши аспекти (полуквадрат, квадрат, квадрат и половина, опозиция) с Нептун. Неприятности от професията, опасност от публична критика, клетва, немилост, злочестия от (при) началства, разочаровани надежди. Моралът не е твърде строг. 2.2. ЛУНА Луната е студена, влажна, подвижна, негативна, променлива и плодовита, носи изобилие. Тя управлява майката, личността, среброто, сребристия цвят, опала, виолетовия [цвят] и понеделника. В тялото тя управлява жлезистите тъкани, лимфата, тъканите, стомаха, гърдите, пикочния мехур и симпатичната система, така и лявото око. Нейните болести са тези на главните части, също тъй както тези, посочени от знака и дома, който тя управлява, владее или аспектира лошо.
към текста >>

40. Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение 1

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”

ТОМ 19

- това е клетва т. е.
После започваха с едни четвъртити бухалки с дръжки да го удрят и налагат върху дървени поставки. Бият и удрят с бухалките. Така избелваха платното. Тогава ги питат: „Какво правихте днес у реката? ” - „Ами тепахме, тепахме, докато го изтепаме, това пусто да опустее платно.” Беше много уморително за жените, затова казваха: „Пусто да опустее”. - това е клетва т. е. да изчезне и да го няма вече този зор. 7. Жените в село Блатешница при другата ми баба също носеха дрехите си да ги перат на реката. Също с бухалки ги налагаха докато ги изперат. Тогава нямаше сапуни! „Какво правихте днес у реката?
към текста >>

41. 32. СЪВРЕМЕННИЯТ МОРАЛ, ДЪРЖАВАТА И ХРИСТИЯНСТВОТО

(Сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IХ-Х 1943 г., стр. 3-16)

Последното е викано обикновено само да внуши страх пред изпълнението им с една плащана клетва... Ний признахме Христа за Божи син, за Бог, а Му отказахме правото и знанието да реди живота ни!
Най-после държавата, като власт, организираща материалните сили на народа, взе надмощие. Църквата си остана в една подчинена роль, макар че това положение тя и досега официално не признава. Понякога само се раждат конфликти, които винаги се разрешават по типичен начин - за сметка и гърба на търпящия народ. Но този съществуващ в основите на съвременния живот дуапизъм е сложил своя печат върху всички институти и отношения на днешната държава. Така в нашите ежедневни постъпки ние, вместо да имаме максимите и заповедите на Христа като първоизточник на живота, си служим още с нормите на римското и други езически права, редим на основание тях закони и наказания, които нямат нищо общо с християнството. Последното е викано обикновено само да внуши страх пред изпълнението им с една плащана клетва... Ний признахме Христа за Божи син, за Бог, а Му отказахме правото и знанието да реди живота ни! Ний дадохме повече кредит на някакви хора, отколкото на Божеството си, с името на Когото се кичим и учението на Когото уж изповядваме... Пред всеки разумен човек тая дилема трябва ясно и недвусмислено да бъде поставена. Или Исус бе Бог и в Неговото учение се съдържа пътят, истината и животът и следователно чрез Него и само чрез Него ний трябва да урегулираме живота си като едничък авторитет; или пък ний не сме никакви християни, Той не е никакъв Бог, щом не Му е стигнало толкова ума, поне колкото на нашите професори, които калъпят по хиляди «прависти», «доктори» и «богослови» на годината, чрез които народът ни се сдобива с «правосъдие», «здраве» и «православие». Място за нещо средно си няма смисъла. То е само една самоизмама, едно люшкане, един начин на узаконяване на престъпления.128
към текста >>

42. III. ЖИВОТЪТ НА Н. В. ЦАР БОРИС III 30 януари 1894 г. - 28 август 1943 г.

Те положиха пред него клетва за вярност.
Той бе символ, около който всичко здраво се групираше, за да бъде спасена Родината. Облечен в простия си войнишки шинел, останал му от бойното поле, Цар Борис влезе в църквата блед и застана развълнуван до царския трон. На обяд Цар Борис подписа първия указ. Указът се отнася до демобилизацията на войските. След обяд Цар Борис отиде във Военния клуб, гдето бяха събрани офицерите от Софийския гарнизон. Те положиха пред него клетва за вярност. След това Цар Борис замина за лагера, гдето се заклеха пред него и всички войници от Софийския гарнизон. На другия ден, когато опиянението у народа премина, Цар Борис, останал сам в пустия Дворец, преживява дълбока душевна борба. Царят се усамотява в най-затулената част в градината на Двореца - подобно на Исуса в Гетсиманската градина - и потопен в най-тежки мисли, прекарва дълго време в борба в себе си. Но Цар Борис, благодарение на своя мъжествен дух, постепенно взе надмощие и възтържествува. Той трескаво се залови за работа.
към текста >>

В лицето на всеки българин той вижда частица от народа, за когото е положил тържествена клетва да му служи беззаветно.
Той е добросърдечен, демократичен, еднакво внимателен към всекиго. Вродената скромност, наследена от майка му, и простотата в неговия живот са най-скъпите и блестящи брилянти на неговата корона. Неговото благородно сърце трепти от най-хубави чувства към всеки добър българин. У Цар Бориса няма гордост. Той еднакво почита и учения, и простия. В лицето на всеки българин той вижда частица от народа, за когото е положил тържествена клетва да му служи беззаветно. И затова, по случай рождения ден на Цар Бориса, нашият именит поет и философ Стоян Михайловски публикува през 1920 г. статия, озаглавена: «Народен Цар». В нея между другото четем: «Цар Борис мина през най-великата школа на живота - през школата на злочестините. Той обладава оная драгоценна наука, което се добива само в страданията - человекознанието, светознанието. Той знае, че всяка незаслужена именитост, всеки изкуствен блясък, всяко надменно първенство, всяка груба сила - са работи суетни и недълготрайни.
към текста >>

43. (47) Среща с Кирил в Стоянови на 22.V.1939 г. от 11 до 12 и 20 ч

] Стоянов, а направо нея и й предлагат решителна клетва.
Всичко трябва предварително да се подготви. Без една държавна програма няма смисъл смяната. Тая промяна трябва да се осмисли и политически. Севов ми каза, че и царят е бил на това мнение и не се е съгласил. Между другото, каза ми, че [за] мястото на княгиня Евдокия, което е купено от инженер Стоянов и след това препродадено не по всичките закони и правила, сега издават от общината нова скица, съвсем друга, и не съдят кеповча [? ] Стоянов, а направо нея и й предлагат решителна клетва. - Защото това не е община, а бардак - казвам му. - Нека пак държи такива кметове. - Не съм казал още на царя, сега го проучвам. - Непременно го кажи. Ако така постъпват с княгинята, какво остава до по-простите хора.
към текста >>

44. (88) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 28.VIII.1940 г.

Моля помилването на Димитър Николов Нечев, агроном, понастоящем в Бургаския областен затвор от 4.VII .н.г., осъден на три месеца затвор, загдето не искал да положи клетва като свидетел по едно дело (по идейни разбирания, или по-право - неразбирания...).
Обясненията му, че това е опит с разрешение на полицията и по заповед на генерал Бойдев, не му помогнали нищо... Моля, сторете нещичко в случая. Например може да се заповяда да се върне предавателят отново на Бочев, който, като го поправи, да го подари на флотата, тъй като той самият желае това в знак на признателност - той е сирак, възпитаник на същата флота. Самия него нека го приберат на някаква съответна на знанията му работа в Божурище. Ако и това не може да стане по някоя причина, подарете му поне на това бедно и нещастно момче един паспорт, да се пръждоса в Германия, може би там съдбата ще бъде по-милостива с него. На другите места даровитостта се подтиква отвсякъде - в нас живи ги изядаме... Бъдете добър да сторите нещичко за това даровито момче. 3. Моля помилването на Димитър Николов Нечев, агроном, понастоящем в Бургаския областен затвор от 4.VII .н.г., осъден на три месеца затвор, загдето не искал да положи клетва като свидетел по едно дело (по идейни разбирания, или по-право - неразбирания...). За същия Ви говорих устно.
към текста >>

45. 57. РЕБУС. ХРОНИКА (бр. 20, 17.VІ.1924 г.)

Тя действува в името на своето назначение, за запазване законите и реда в страната, за което е давала клетва.
Действующите офицери не влизаха в съзаклятието, но ние бяхме убедени, че можем да разчитаме на тяхното съдействие и на това на редовните войски. Изявление от интервюто на министър Вълков – „Свободна реч”, брой 93 от 9 юни 1924 година: „Често в печата, в някои събрания се изтъква, че при акта на 9 юни 1923 г. армията е била едно оръдие в ръцете на някои партии, съсловия, професори, генерали и пр. Това е една нелепост. Армията до 9 юни се готви и под мое началство действува на тази дата съвършено самостоятелно, не подбуждана от никакви външни влияния и поведе зад себе си и правителство, и запасно войнство, и всичкото патриотично гражданство и селячество. Тя действува в името на своето назначение, за запазване законите и реда в страната, за което е давала клетва. Актът на 9-й юни м. г. следователно е акт напълно конституционен, понеже армията го извърши по повеленията на законите в страната.” Редакцията ще даде премия - мястото на тоя, който не казва истината - на всеки читател, който от горните цитати може да разбере и разгадае кой от двамата генерали не казва истината. ХРОНИКА Отпразнувайието на 9-ий юни не стана с оня първоначален блясък и трясък, който се проектираше. И много хубаво. Всеки истински българин трябва да скърби, че работите в България стигат дотам, че да се празнува отърваванието на България от българи!...
към текста >>

46. 71. НОВ МИНИСТЕРСКИ КАБИНЕТ (бр. 20, 26.V.1930 г.)

Държана на 12 март 1942 г. от народния представител Андро Лулчев в Камарата по случай гласуване законопроекта за подпомагане пострадалите

Правят комплименти, дават обещания и клетва, докато минат моста.
Военните, по свои разбирания и подкрепени - насърчени от затворените шефове и шефчета, извършиха преврата, т. е. извадиха кестените от огъня, мина опасността, сега на сцената ще излязат „опитните” политически акробати с нови маски, т. е. нови програми. Тази случка е за поука на всички, най-напред за „военните”. С насилие, преврати не се управлява народ и не се спира новото, и че политическите акробати винаги са много слаби пред силните и много силни пред слабите. Правят комплименти, дават обещания и клетва, докато минат моста. Видят ли зор, вината другиму хвърлят и те, чрез своите акробатски фокуси, остават чисти като дева Мария – женат там, където не са сели. Нека всички привърженици на превратите, късите процедури видят собствената си утрешна съдба. Един от многото
към текста >>

47. 1.2. ВТОРА РЕЧ (Публикувана и във 5. „Инвалид”, г. XXIII, бр. 1019, стр. 2, 4)

Държана от Народния Представител Андро Лулчев по случай гласуване Закона за снабдяване на бездомниците, пострадали от войните с иконом

И този горд орел, който бе летял срещу войските на цял свят, по четиртях краища на Балканския полуостров, след съвестно изпълнение на войнишката клетва, получил тежка рана, биваше блъскан, разиграван, унижаван, оставян да спи в бараки, които и за курници не стават... Но министър Божилов, като голям лекар, хирург, ампутира гнилото в стария закон и ще освободи хиляди инвалиди от унижения и оскърбления.
Повече така се изтръгваха победите от врага! Така се гонеше врагът от окоп на окоп, от връх на връх, от победа към победа! Тука, в залата, моите бойни другари и тези, които са участвували в тия славни дни по бойните поля, ме разбират добре. Защото заедно сме делили радости и скърби, живот и смърт, победа и поражения. Но младите лекари и бивши някои министри не го разбираха и не го чувствуваха. И този горд орел, който бе летял срещу войските на цял свят, по четиртях краища на Балканския полуостров, след съвестно изпълнение на войнишката клетва, получил тежка рана, биваше блъскан, разиграван, унижаван, оставян да спи в бараки, които и за курници не стават... Но министър Божилов, като голям лекар, хирург, ампутира гнилото в стария закон и ще освободи хиляди инвалиди от унижения и оскърбления. Аз вярвам, че и Вий, г-да народни представители, ще подкрепите и гласувате този законопроект. Това е справедливо, иска го Родината ни - бъдещето на България. Няма по-голяма мъка от тая - да си на 22 ÷ 23 години и останеш военноинвалид. Да почнеш да живееш един нов живот - с инвалидност. С много обиди, с много страдания и мъки - физически и душевни.
към текста >>

48. 1.3. ТРЕТА РЕЧ

Вземам думата по внесения законопроект, за да изпълня един завет на онези наши бойни другари, с които деляхме радости и скърби, ядяхме войнишката чорба, мъкнехме тежки солдашки живот в изпълнение на войнишката клетва.
1.3. ТРЕТА РЕЧ Държана от Народния Представител Андро Лулчев по случай гласуване Закона за снабдяване на бездомниците, пострадали от войните с икономически жилища. АндроЛулчев (От трибуната): - Господа народни представители! Вземам думата по внесения законопроект, за да изпълня един завет на онези наши бойни другари, с които деляхме радости и скърби, ядяхме войнишката чорба, мъкнехме тежки солдашки живот в изпълнение на войнишката клетва. 300 000 юнаци в други полк минаха, „где няма отпуск, ни зов за борба”. В други полк те минаха, но с твърда вяра, че тяхното дело не ще остане в слаби ръце. И умирайки, те - борците, още едно вярваха: че родината и ние - техните бойни другари, не ще оставим майките им, жените им, децата им на произвола на съдбата. Те завещаха да продължим пътя им, да се грижим за семействата им. Това ни завещаха онези, които в други полк минаха и показаха на войските на цял свят, че българският войник знае да люби и брани, и мре за родната земя.
към текста >>

49. 7. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3294, 2.VІІ.1930 г.

ДЕЛОТО НА ТИМЕВИ ПРЕД АПЕЛАЦИЯТА

Но тя, която вече не вижда смисъл в живота, защо да не допуснем, че въпреки клетвата, която е дала пред мъжа си да не казва на никому за бижутата, може да ги подари?
Освен самопризнанията, които Малина и майка й са депозирали, г-н прокурорът с нищо не може да ни докаже, че са обрали и убили Лулчева, Свидетелят Чохаджиев е известен като постоянен свидетел. Той например отначало говори, че жената, която излезнала вечерта от дома на Лулчева, имала гузно лице, а после се коригира, че гузно бягала. Защо той, в качеството си на полицай, не проследи гузното лице? Защо на другия ден, когато научава, че в къщата, откъдето тази жена излязла, е извършено убийство, не съобщи на властите, а се предложи за свидетел в последния момент? Защитникът се спира и върху сприятеляването на Малина с Гела и продължава: - Казват, че Гела била скъперница. Но тя, която вече не вижда смисъл в живота, защо да не допуснем, че въпреки клетвата, която е дала пред мъжа си да не казва на никому за бижутата, може да ги подари? Има едно важно обстоятелство. Свидетелят Пардов говори, че когато Гела и Малина отишли да спазаряват пианото за 30 000 лв. и той им казал, че има клиент, който дава 32 000 лв., Гела извикала: „Аз ще си доплатя, само и само да остане пианото у нас.” Кой значи е господар на парите, с които се купува пианото? - Гела. Малина продава бижутата на В. Михайлов.
към текста >>

50. 12. Вестник „Зора”, г. ХІІ, бр. 3416, 21.XI.1930 г.

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

Свидетелите положиха клетва.
Кулов, Граждански ищци са: Тумпаров, Дюкмеджиев и Чичовски. Направи се проверка на свидетелите. Защитниците и прокурорът поискаха да се допуснат някои нови свидетели, на което съдът се съгласи. В 11 ч и 55 мин заседанието се вдигна за после обед. СЛЕДОБЕДНОТО ЗАСЕДАНИЕ се откри в 2 ч и 45 мин. Свидетелите положиха клетва. Само една от тях - Невена Георгиева*, не иска да даде клетва, защото била от „Бялото братство”. Тя обяснява: - Аз съм християнка и следвам учението на Христа, че не трябва да се кълнем нито в небето, нито в земята. Прокурорът настоява да даде клетва, в противен случай да й се наложи съответното наказание. Свидетелката заявява отново, че няма да се закълне. Председателят й дава време да си помисли до разпита и я предупреждава, че в противен случай ще бъде приложен законът.
към текста >>

Само една от тях - Невена Георгиева*, не иска да даде клетва, защото била от „Бялото братство”.
Направи се проверка на свидетелите. Защитниците и прокурорът поискаха да се допуснат някои нови свидетели, на което съдът се съгласи. В 11 ч и 55 мин заседанието се вдигна за после обед. СЛЕДОБЕДНОТО ЗАСЕДАНИЕ се откри в 2 ч и 45 мин. Свидетелите положиха клетва. Само една от тях - Невена Георгиева*, не иска да даде клетва, защото била от „Бялото братство”. Тя обяснява: - Аз съм християнка и следвам учението на Христа, че не трябва да се кълнем нито в небето, нито в земята. Прокурорът настоява да даде клетва, в противен случай да й се наложи съответното наказание. Свидетелката заявява отново, че няма да се закълне. Председателят й дава време да си помисли до разпита и я предупреждава, че в противен случай ще бъде приложен законът. Пристъпи се към РАЗПИТА НА СВИДЕТЕЛИТЕ.
към текста >>

Прокурорът настоява да даде клетва, в противен случай да й се наложи съответното наказание.
В 11 ч и 55 мин заседанието се вдигна за после обед. СЛЕДОБЕДНОТО ЗАСЕДАНИЕ се откри в 2 ч и 45 мин. Свидетелите положиха клетва. Само една от тях - Невена Георгиева*, не иска да даде клетва, защото била от „Бялото братство”. Тя обяснява: - Аз съм християнка и следвам учението на Христа, че не трябва да се кълнем нито в небето, нито в земята. Прокурорът настоява да даде клетва, в противен случай да й се наложи съответното наказание. Свидетелката заявява отново, че няма да се закълне. Председателят й дава време да си помисли до разпита и я предупреждава, че в противен случай ще бъде приложен законът. Пристъпи се към РАЗПИТА НА СВИДЕТЕЛИТЕ. Доктор Шеханова: Като лекарка в психиатрическата клиника е правила наблюдения върху Малина Тимева и констатирала, че се е намирала в истерически транс. - През времето докато бе в транс - казва свидетелката - тя говореше откъслечно и често повтаряше: „Вър... вър!...
към текста >>

51. VII. Обяснителни бележки към Дознанието на Любомир Лулчев и към Последната дума на подсъдимия Любомир Лулчев

(Това е истински случай, който показва как стражарят е поставен на пост пред къщата му не да го охранява, а да разпространява лъжи.) Докъде отиваше тази организирана клетва, ще ви кажа случая със Сапов.
Защото този искал да назначи, отказал на един, защото няма ценз; казал на друг, че роднината му няма ценз и пр. Затуй са хората лоши.” Царят каза: “Хубаво, аз ще видя.” И тури списъка в джоба си. Като мина това, на Недев се изкара прякора Гафенко. След това го нарекоха, че е дъновист и трябваше да го махнат. Щом казаха, че е дъновист, аз не мога да защитавам дъновистите, махнаха го. 14. (Това е истински случай, който показва как стражарят е поставен на пост пред къщата му не да го охранява, а да разпространява лъжи.) Докъде отиваше тази организирана клетва, ще ви кажа случая със Сапов. При Сапов отива човек от провинцията в квартирата му и стражарят, който стои там, казва: “Кого търсиш? ” – “Сапов,” – “Ами той е при дъновистите. Той си даде къщата на Бялото Братство. Там е, не е тук.” А той си е вкъщи, никога не е стъпвал в нашето братство. Сапов не знае нищо за дъновизма, освен само името.
към текста >>

52. VIII. Величка Стойчева А. Статии

VIII. Величка Стойчева

Там е бил погребан и Йосиф, който под клетва е изискал от израилтяните да не оставят костите му в Египет, а да го погребат на това място, дадено му по наследство от баща му Иаков.
Водата, която искала да налива самарянката, е била също нещо обикновено за всеки други, но за самаряните тя е била нещо повече и тя е имала право, както казва Евангелието, да се застъпва за кладенеца с неговата вода, защото той е бил притежание на Иакова, а те - самаряните - са считали своя праотец и родоначалник Иакова за лице свято. „Ти по-голям ли си от отца ни Иакова? ” - обръща се тя към Иисуса. Тоя кладенец е бил в нивата, която Иаков купил от Емара, Сихемова баща, за 100 сребърника, когато се е връщал от дяда си Лавана. Там е направил олтар и го нарекъл Ел- Елое-Израил (Бог Бог Израилев). Там е бил погребан и Йосиф, който под клетва е изискал от израилтяните да не оставят костите му в Египет, а да го погребат на това място, дадено му по наследство от баща му Иаков. В Стария завет свещено и историческо е било това изворно място, що е утолявало жаждата от тоя физически свят. Нищо не е било тайна за Бога, но Господ е скрил това Си знание и казал на самарянката: „Всякой, който пие от тая вода, пак ще ожеднее.” Водата на физическото поле, знайно е, утолява само временно жаждата на жадния. И физическата вода, както физическият свят, е нещо временно задоволяваще; вечно жаждущият не може да бъде доволен от малото и недостатъчното, той страда, той се мъчи. Неговата мъка го кара да търси нови извори, а тия извори не могат да бъдат вече от физическо естество. Самарянката е останала учудена, като е забелязала, че с нея говори юдеин и без да знае кой е той, отказва да му даде вода.
към текста >>

53. II. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 ГОДИНА

Разказва му как е бил създаден Антиминсът - символ на тайната борба срещу турското робство, написан, след като варненци не изпълнили клетвата си, дадена пред Бога, и паднали под турско робство.
Неволно Константин усеща студени тръпки и се изпотява. Старецът започва да му говори и между другото му казва: Послушай съвета ми - да си отидеш там, на мястото си във Варна, където е определил Божественият промисъл, понеже това място е, и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко речено от Господа, със залога, който ще ти връча. Ще бъде за уверение като от Бога. Той изчаква неговия положителен отговор и продължава да го напътства: За да се угоди на Бога, трябва работа с истинска вяра и постоянна молитва. Разказва му как е бил създаден Антиминсът - символ на тайната борба срещу турското робство, написан, след като варненци не изпълнили клетвата си, дадена пред Бога, и паднали под турско робство. Той туря свитъка - Антиминс, в пазвата му - да пази този свят залог. Духът святий казва: Турция ще падне и ще се яви и роди православен вожд и Учител, и чрез неговата молба Бог ще измие гнусотата от мястото на падналото проклятие от цяла България. (63) След тези думи, старецът изчезва, но в пазвата на Константин остава Антиминсът като веществено доказателство за тази светла среща. Този старец е бил представител на Бялото Братство и предизвестил, че в дома на младия Константин ще се роди един светъл дух, пророк, което Константин записва в своята Библия. След завръщането си във Варна той се оженва за дъщерята на чорбаджи Атанас от Хатърджа, Добра чорбаджи Атанасова Юргашева.
към текста >>

54. 2. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 ГОДИНА

Разказва му как е бил създаден Антиминсът - символ на тайната борба срещу турското робство, написан, след като варненци не изпълнили клетвата си, дадена пред Бога, и паднали под турско робство.
Неволно Константин усеща студени тръпки и се изпотява. Старецът започва да му говори и между другото му казва: Послушай съвета ми - да си отидеш там, на мястото си във Варна, където е определил Божественият промисъл, понеже това място е, и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко речено от Господа, със залога, който ще ти връча. Ще бъде за уверение като от Бога. Той изчаква неговия положителен отговор и продължава да го напътства: За да се угоди на Бога, трябва работа с истинска вяра и постоянна молитва. Разказва му как е бил създаден Антиминсът - символ на тайната борба срещу турското робство, написан, след като варненци не изпълнили клетвата си, дадена пред Бога, и паднали под турско робство. Той туря свитъка - Антиминс, в пазвата му - да пази този свят залог. Духът святий казва: Турция ще падне и ще се яви и роди православен вожд и Учител, и чрез неговата молба Бог ще измие гнусотата от мястото на падналото проклятие от цяла България. (63) След тези думи, старецът изчезва, но в пазвата на Константин остава Антиминсът като веществено доказателство за тази светла среща. Този старец е бил представител на Бялото Братство и предизвестил, че в дома на младия Константин ще се роди един светъл дух, пророк, което Константин записва в своята Библия. След завръщането си във Варна той се оженва за дъщерята на чорбаджи Атанас от Хатърджа, Добра чорбаджи Атанасова Юргашева.
към текста >>

55. III. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 ГОДИНА

" Учителят оглежда ръководителите и казва, че ще им съобщи всичките събития, които ще станат в България и света до края на века, но при условие, че дадат клетва и ще запазят в тайна това, което ще им се съобщи.
Учителят заедно с ръководителите на братствата прави екскурзия до Саран Бей - Септември. Излизат сред цъфналите жита, където той дава песента „Излязъл е сеяч да сее". Текстът е написан от Стоян Русев - Дядо Благо.****** ********** Групата сяда сред голяма хубава поляна, където Учителят изнася беседа. След това се провежда разговор с много въпроси. Един от ръководителите пита: „Какво ще стане с България сега, след като свърши войната? " Учителят оглежда ръководителите и казва, че ще им съобщи всичките събития, които ще станат в България и света до края на века, но при условие, че дадат клетва и ще запазят в тайна това, което ще им се съобщи. Ако някой издаде нещо от предсказанието, според строгите закони на Природата ще пострада тежко. Един от присъстващите ръководители, Илия Зурков казва: „Аз не мога да дам клетва, защото съм се заклел пред франкмасоните, към които принадлежа и съм длъжен всичко, което науча в живота си да го кажа на моята ложа." Учителят си взема куфарчето и си тръгва, без да им съобщ и нещо. По-късно Учителят казва на почти всички членове на Синархичната верига онова, което предстои на човечеството и на България. За влизането в Синархичната верига и във вътрешната Школа на Учителя, има три строги правила: 1. Абсолютно послушание; 2.
към текста >>

Един от присъстващите ръководители, Илия Зурков казва: „Аз не мога да дам клетва, защото съм се заклел пред франкмасоните, към които принадлежа и съм длъжен всичко, което науча в живота си да го кажа на моята ложа." Учителят си взема куфарчето и си тръгва, без да им съобщ и нещо.
Текстът е написан от Стоян Русев - Дядо Благо.****** ********** Групата сяда сред голяма хубава поляна, където Учителят изнася беседа. След това се провежда разговор с много въпроси. Един от ръководителите пита: „Какво ще стане с България сега, след като свърши войната? " Учителят оглежда ръководителите и казва, че ще им съобщи всичките събития, които ще станат в България и света до края на века, но при условие, че дадат клетва и ще запазят в тайна това, което ще им се съобщи. Ако някой издаде нещо от предсказанието, според строгите закони на Природата ще пострада тежко. Един от присъстващите ръководители, Илия Зурков казва: „Аз не мога да дам клетва, защото съм се заклел пред франкмасоните, към които принадлежа и съм длъжен всичко, което науча в живота си да го кажа на моята ложа." Учителят си взема куфарчето и си тръгва, без да им съобщ и нещо. По-късно Учителят казва на почти всички членове на Синархичната верига онова, което предстои на човечеството и на България. За влизането в Синархичната верига и във вътрешната Школа на Учителя, има три строги правила: 1. Абсолютно послушание; 2. Абсолютна точност; 3. Абсолютна дискретност.
към текста >>

56. 3. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 ГОДИНА

" Учителят оглежда ръководителите и казва, че ще им съобщи всичките събития, които ще станат в България и света до края на века, но при условие, че дадат клетва и ще запазят в тайна това, което ще им се съобщи.
Учителят заедно с ръководителите на братствата прави екскурзия до Саран Бей - Септември. Излизат сред цъфналите жита, където той дава песента „Излязъл е сеяч да сее". Текстът е написан от Стоян Русев - Дядо Благо.****** ********** Групата сяда сред голяма хубава поляна, където Учителят изнася беседа. След това се провежда разговор с много въпроси. Един от ръководителите пита: „Какво ще стане с България сега, след като свърши войната? " Учителят оглежда ръководителите и казва, че ще им съобщи всичките събития, които ще станат в България и света до края на века, но при условие, че дадат клетва и ще запазят в тайна това, което ще им се съобщи. Ако някой издаде нещо от предсказанието, според строгите закони на Природата ще пострада тежко. Един от присъстващите ръководители, Илия Зурков казва: „Аз не мога да дам клетва, защото съм се заклел пред франкмасоните, към които принадлежа и съм длъжен всичко, което науча в живота си да го кажа на моята ложа." Учителят си взема куфарчето и си тръгва, без да им съобщ и нещо. По-късно Учителят казва на почти всички членове на Синархичната верига онова, което предстои на човечеството и на България. За влизането в Синархичната верига и във вътрешната Школа на Учителя, има три строги правила: 1. Абсолютно послушание; 2.
към текста >>

Един от присъстващите ръководители, Илия Зурков казва: „Аз не мога да дам клетва, защото съм се заклел пред франкмасоните, към които принадлежа и съм длъжен всичко, което науча в живота си да го кажа на моята ложа." Учителят си взема куфарчето и си тръгва, без да им съобщ и нещо.
Текстът е написан от Стоян Русев - Дядо Благо.****** ********** Групата сяда сред голяма хубава поляна, където Учителят изнася беседа. След това се провежда разговор с много въпроси. Един от ръководителите пита: „Какво ще стане с България сега, след като свърши войната? " Учителят оглежда ръководителите и казва, че ще им съобщи всичките събития, които ще станат в България и света до края на века, но при условие, че дадат клетва и ще запазят в тайна това, което ще им се съобщи. Ако някой издаде нещо от предсказанието, според строгите закони на Природата ще пострада тежко. Един от присъстващите ръководители, Илия Зурков казва: „Аз не мога да дам клетва, защото съм се заклел пред франкмасоните, към които принадлежа и съм длъжен всичко, което науча в живота си да го кажа на моята ложа." Учителят си взема куфарчето и си тръгва, без да им съобщ и нещо. По-късно Учителят казва на почти всички членове на Синархичната верига онова, което предстои на човечеството и на България. За влизането в Синархичната верига и във вътрешната Школа на Учителя, има три строги правила: 1. Абсолютно послушание; 2. Абсолютна точност; 3. Абсолютна дискретност.
към текста >>

57. 2. Мартин Лютер (10.11.1483-18.02.1546)

Мартин Лютер написва трактата "За монашеската клетва", в който критикува клетвата за безбрачие и подканва монасите и монахините да се отрекат от нея, да напуснат манастирите и да създадат семейства.
Мартин Лютер е убеден, че формата на "пееща църква" е начин за задълбочаване на църковното служение. В1524 г. Мартин Лютер издава първата песнарка с24 химна, от които повечето са с негов текст и музика. Той обръща внимание на проповедите, като се стреми централната тема да е оправданието, което се постига само чрез вяра в Христа. През 1521 г. Мартин Лютер написва трактата "За монашеската клетва", в който критикува клетвата за безбрачие и подканва монасите и монахините да се отрекат от нея, да напуснат манастирите и да създадат семейства. На 13 юни 1525 г. М. Лютер се оженва за една избягала монахиня. Той изпитва нарастваща благодарност към Бога за своята добра съпруга и щастливия си дом с 6-те деца. Идеите на М. Лютер получават широка популярност не само в Германия, но и в Англия, Швеция, Унгария, Холандия и Франция.
към текста >>

58. 1.2. Стефан Томов в очите на съвременниците си

При голяма тържественост, в големия салон, гдето заседаваше Великото народно събрание, първият български княз даде клетва, че ще пази приетата българска Конституция".
Ето какво се казва за избирането на първия български княз: "На 16-и април първото Велико народно събрание избра за княз Александър Батенберг. При влизането си в старата българска столица, той биде тържествено и славно посрещнат от голямо множество граждани и селяни. Заведен биде на определената за него квартира на главната улица, близо до тъй наречения стар Стамбулов хан. Вечерта към 9 часа, накрая на града избухна пожар, който биде набързо угасен. Простолюдието взе това за лош признак. При голяма тържественост, в големия салон, гдето заседаваше Великото народно събрание, първият български княз даде клетва, че ще пази приетата българска Конституция". Ето какво намираме и за Петко Каравелова: "През това време, с някои от кореспондентите, вечер, посещавах някои от по-видните народни представители. Една вечер посетихме на квартирата му Петко Каравелова. На масата в стаята му видях съчиненията на английския философ John Stuart Mill. Каравелов ни прие много любезно. Седнахме и завързахме разговор.
към текста >>

59. 6. 12. Изпращането на п-р Марков от Бургас

Коларов да заеме мястото си, понесе се една дълбока въздишка и плач от всички присъствуващи и това беше сякаш и клетва за вярност и любов, и протест до Бога и молба за оставане и проклятие против душмани и врагове, врагове на всяка правда и човечност.
Зяпков и Мутафов от страна на 3-и членката, която вземаше временно управата на църквата в ръцете си покани Пастира "на пасти" в първокласната "Малина", за да подчертае, че наистина п-р Марков бе любим от всички, дори от "враговете си" - ако имаше такива, които не можеха да го мразят, освен да му завиждат или да се боят от него; и че - пастир Марков за лишен път с мир напуска Черноморието, в което за девет години плака, пя, проповядва, моли се, просвещава, учителствува и ревностно апостолува най-вярно и всеотдайно, като истински Исус-Христов и Български бранител. Изпращателната служба не бе освен истинско погребение. Думи няма да опишем покъртителните сцени. Когато п-р Марков слезе от амвона и покани председателят на църковното настоятелство г. К. Ил. Коларов да заеме мястото си, понесе се една дълбока въздишка и плач от всички присъствуващи и това беше сякаш и клетва за вярност и любов, и протест до Бога и молба за оставане и проклятие против душмани и врагове, врагове на всяка правда и човечност. (Кои са те - не заслужава те сега да бъдат споменати в тия свещени редове, но... до ще ден: Бог забавя, ала не забравя. Толкоз!) Неизличима ще остане за всинца ни сцената, когато г-жа Маркова започна да говори. Заплака цялата църква, като кога слагат мъртвец в гроба! Страшно, покъртително бе да гледаш как плаче като дете например един почетен старец над 75 годишна възраст, какъвто е п-р К. Я. Пачеджиев.
към текста >>

60. 20. Неизявената любов на страдалната ми майка

И нейното сърце стана олтаря, пред който двете свързани души ежеминутно си даваха клетва за вярност и си обещаваха вечно щастие.
20. Неизявената любов на страдалната ми майка А неизявената любов на страдалната ми майка ми казваше в молитвените минути, когато коленичехме пред Великото Невидимо и Незнайно: "Не търси любовта на земята, тя няма форма - най-великата, безсмъртната любов е като лазурното небе. Когато някой те обича с цялата си душа, той жертва и последната си клетка за теб - той ти се принася в жертва, за да остане любовта му вечна и неопетнена; той изгаря като Хус на кладата; той бива разпнат като Христос на кръста, за да възкръсне в душите ни, защото няма смърт за любовта, само тя е вечно жива и могъща; тя е по-жива от светлината, по-могъща от движението на небесните тела, защото тя ги движи, по-нежна от пролетния лек ветрец, по-ароматна от най-уханните цветя, защото тя ухае чрез тях; тя е музиката в живота, топлината в слънцето и земята; тя съединява душите чрез великата неразделена прегръдка на вечното творчество; тя твори чрез тях, тя е живот, светлина и безсмъртие." Тъй пееше душата на тъмнокосата девойка, влюбена в чистия образ на синеокия младеж, до чиято ръка дори не се бе докоснала и който бе отлетял далеч от нея. Той й казал, че на земята няма условия да я обича, затова отива горе, за да слезе и живее завинаги в сърцето й. И нейното сърце стана олтаря, пред който двете свързани души ежеминутно си даваха клетва за вярност и си обещаваха вечно щастие. И тъмнокосият младеж разбра, че девойката е свят олтар, пред който той трябва да застане с трепет и страхопочитание, че в нея се е родила любовта, която не му е било отсъдено да изживее. И той занемя пред величието и святостта на това, което душата му прозря последните дни на живота му. Думите, които изговори пред по-старата й сестра Анка, която я бе отгледала, разкриват това: "Како Анке, Божана е светица." Така завърши дуетът на тези две души, които отдавна са извън земните предели. "За мъжа и жената, които са полюси, няма примирение на физическото поле - тяхното единство се постига в света на душата - в друго измерение", казва Учителят. В.К.: Да.
към текста >>

61. II. БАЛКАНСКАТА ВОЙНА

Софроний Ников

Как смее Сърбия да помисли даже това, когато, освен гдето се знае опасността за нея от развалянето на съюза, за който тя толкова беше молила, но е известно и това обстоятелство, че за да бъде признат от Русия на сръбския престол, зает след убийство, и след Русия от всички държави, крал Петър е дал два пъти клетва, с ръка на Евангелие, пред руския император за послушание.
За тази цел даже тя позволява на румънците в Бесарабия да си служат в църква на румънски език. Че това е дело на Русия се виждаше и по това обстоятелство, че попитана Румъния где иска да се третира въпроса за компенсацията, тя избира Петербург. Държава от Тройния съюз, подир неспазване неутралитет към държава близка до Тройния Антант, иска награда за своето престъпление в държава от противния ней лагер! Сърбия, подписала договор, се окопава в непринадлежащи ней по този договор земи и иска ревизия на договора, като декларира, че няма да отстъпи нито педя от завзетата земя. Това прави Сърбия не само въпреки подписа на краля си и тоя на отговорния министър, но, главното, въпреки гаранцията на руския император. Как смее Сърбия да помисли даже това, когато, освен гдето се знае опасността за нея от развалянето на съюза, за който тя толкова беше молила, но е известно и това обстоятелство, че за да бъде признат от Русия на сръбския престол, зает след убийство, и след Русия от всички държави, крал Петър е дал два пъти клетва, с ръка на Евангелие, пред руския император за послушание. Това нам съобщава английския полуофициоз Дейли Кроникл от 13 юни като прибавя, че "ние знаем, какво всичко що се прави от Сърбия се командва от Петербург". Против нас се опълчва и Черна-гора, цяла зима хранената от нас бедна страна. Нима може да се повдига съмнение в това, откъде тази държавица се инспирира за това си позорно дело, като се знае, че тя получава всичко, въоръжение, храна и пари от Русия, като да е нейна собствена губерния? Гърция, и тя влиза в това позорно съзаклятие. Но преди да стори това, чрез своя пълномощен министър Панас, тя влиза в преговори направо с България, което е тъкмо според духа на сключения помежду двете страни договор, и базата за преговорите се вече установява.
към текста >>

При тези условия вече може да се откъсне парче и даде на Румъния, за да бъде привлечена от Тройния съюз; да се откъсне по-голяма част и засили Сърбия, от чийто крал Русия притежава клетва за послушност.
Нещо повече, тя, с неподдържането Евр. сили турците да не минават подписаната в Лондон линия Мидия-Енос, откри вратата на всички сили да искат и получат концесии в турската империя срещу съгласието си да отстъпят, когато това за тях не важеше нищо. Съсипването на България е вече решено. Това вече не е трудна задача, защото България е изтощена. Тя няма да се съпротивлява, едно, защото е изтощена и, друго, защото е скомпрометирана пред Австрия, едничката възможна нейна добродетелка, със сключеният със Сърбия съюз. При тези условия вече може да се откъсне парче и даде на Румъния, за да бъде привлечена от Тройния съюз; да се откъсне по-голяма част и засили Сърбия, от чийто крал Русия притежава клетва за послушност. Така също, може да се усили привързаността на Гърция към руската съюзница Франция, като й се даде много повече, отколкото се надява. И оттам протакането на преговори за доизтощение на България; оттам доставка на амуниции за Сърбия; спиране нас и тикане Сърбия; оттам и желанието за пълното унищожение на България, ако не бе устойчивостта на неизтощимия докрай български селянин-войник. И тридесет и пет годишната борба на Русия с България се свърши в Букурещ на 28 юли 1913 год. - Русия взе от България даденото й някога. Русия в 1878 г.
към текста >>

62. III. ГЛАС КЪМ РУСИЯ ТРИДЕСЕТ ВЪПРОСА

Софроний Ников

VI.), за да бъде признат на заетия с убийство сръбски престол, трябвало два пъти, с ръка върху Евангелие, да дава клетва на руския император за послушание?
Казват, че Сърбия не искала да слуша. Възможно ли е това? Три милиона Сърбия да не слуша сто и шестдесет милионна Русия? И главното, Сърбия, която с този съюз беше отървана от едно положение на вещ между чук и наковалня-Австрия и България - да не слуша спасителя си? Сърбия, чийто крал Петър, по думите на английския полуофициоз Дейли кроникл (от 13. VI.), за да бъде признат на заетия с убийство сръбски престол, трябвало два пъти, с ръка върху Евангелие, да дава клетва на руския император за послушание? Фалирала и опозорена Сърбия да бравира името, честта, силата на огромна Русия? 5. Защо Сърбия не демобилизира още през ноемврий 1912 год., когато за нея вече войната беше почти свършена? Или, ако още е можало да има некои второстепени причини армията да стои неразпусната, защо това не стана след 13 март, истинския свършек на войната? Да се бои от нас? - Но ние не сме претендирали за нещо повече от установеното в договора?
към текста >>

63. V. ИСТОРИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ НА ПОГРОМА

Софроний Ников

Петър Кръстев, о.з. полковник

говори с положителност, че каквото се върши в Сърбия се заповядва от Петербург, защото крал Петър, за да бъде признат на сръбския кървав престол най-напред от Русия и после от всички други държави трябвало два пъти с ръка на Евангелие, да дава клетва на руския император за послушание.
Владици, свещеници и патриоти българи са намирали вратата на руските консули затворена за себе си, като са отивали да се оплачат от сръбските изстъпления. Русия не реагира и когато през своето стоене в Македония, докато ние се изтощавахме срещу общия враг, Сърбия се приготовляваше всячески да запази Македония за себе си даже с война. Русия не само не е могла да не знае това, но тя беше длъжна и да бди над него, защото съюзният договор и даваше най-свещени права на гарант и арбитър, мимо нейните лични интереси. А да се казва, че тя е правила представления пред Сърбия и тази не е искала да слуша, е абсурдно, като се знаят отношенията на тези две държави. "Дейли Кроникъл" от 13 юни 1913 год. говори с положителност, че каквото се върши в Сърбия се заповядва от Петербург, защото крал Петър, за да бъде признат на сръбския кървав престол най-напред от Русия и после от всички други държави трябвало два пъти с ръка на Евангелие, да дава клетва на руския император за послушание. Затова и той, английски полуофициоз, се учудваше на Русия как така тя се мъчи сама да развали съюза, който е създала с толкова усилия. Освен това, ако Сърбия това правеше на своя глава, то трябваше да бъде наказана от Русия за развалянето на съюза, нейното „дипломатическо тържество", а не да бъде носена и пазена от нея както тя днес е; престолонаследникът Александър даже зет ще правят. Еднакво абсурдно е да се твърди, че за това поведение на Сърбия е виноват само Хартвиг, руският агент в Белград. Но щом като нещастно такова поведение на Хартвига докара до развалянето на съюза, беше ли господинът наказан? - Не, напротив, даже награден; предполагат го бъдещи министър на вънкашните дела на местото на Сазонова.
към текста >>

При тези условия вече може да се откъсне парче и даде на Румъния, за да бъде откъсната от Тройния съюз; да се откъсне по-голяма част и засили Сърбия, от чийто крал Русия притежава клетва за послушност.
Тя до такава степен се загуби, че като подтикваше Турция да си вземе Тракия и Одрин назад, не използува даже предложението заготвено в турския официоз "Танин", че турците са разположени да дадат компенсация на Русия с Дарданелите, срещу свещеният град Одрин. Нещо повече, тя, с неподържането Европейските сили турците да не минават подписаната в Лондон линия Мидия—Енос, откри вратата на всички сили да искат и получат компенсации в турската империя срещу съгласието си да отстъпят, когато това за тях не важеше нищо. Съсипването на България бе вече решено. Това вече не е трудна задача, защото България е изтощена. Тя няма да се съпротивлява, едно, защото е изтощена и, друго защото е компрометирана пред Австрия, едничката възможна нейна добродетелка, със сключения със Сърбия съюз. При тези условия вече може да се откъсне парче и даде на Румъния, за да бъде откъсната от Тройния съюз; да се откъсне по-голяма част и засили Сърбия, от чийто крал Русия притежава клетва за послушност. Така също може да се усили привързаността на Гърция към руската съюзница Франция, като й се даде много повече, отколкото се надява. И оттам протакането на преговори за доизтощението на България; от там доставка амуниции на Сърбия; пълното унищожение на България, ако не е устойчивостта на неизтощимия до край български воин-войник. И тридесет и пет годишната борба на Русия с България се свърши в Букурещ на 27 юли 1913 год. - Русия взе от България даденото й някога. Русия в 1878 г.
към текста >>

64. 3. С БДИНЦИ В БОЯ ПРЕЗ 1915-1918 г. 3.1. СОФИЯ ИЛИ СМЪРТ!

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария

Тия специални части от главорези носеха на своите такета отличителния белег, изразен с две думи: "София или смърт"; "Смърт или победа" и "Смърт на аслана" (лъва), даден им като скъп дар при клетвата, която те лично са полагали под свещеното мохамедово знаме "Санджак и Шериф".
По висши съображения нашата офанзива бе спряна и частите по цялата бойна линия продължиха укрепяването и преустройването си. Зад турската линия също кипеше усилена дейност, целяща най-много засилване падналия дух у битите пълчища. За това и по случай "Курбан- байрама" им на 6, 7 и 8.XI, цяла вълна от фанатизирани ходжи заливат малкото пространство от Цариград до Чаталджа. Размесват се между обезумелите от страх, съкрушени духом аскерлий и почват пламенното си въздействие върху тях, за да запалят религиозния им фанатизъм, обещавайки им "блаженството в рая", след като изтребят до крак българите и спасят исляма от тая напаст! Като резултат натази пропагандна дейност сеявява: доброволческият табор от заклети доброволци кюрди, най-закалени войници, събрани от седем полка и други две команди от по около 200 души. Тия специални части от главорези носеха на своите такета отличителния белег, изразен с две думи: "София или смърт"; "Смърт или победа" и "Смърт на аслана" (лъва), даден им като скъп дар при клетвата, която те лично са полагали под свещеното мохамедово знаме "Санджак и Шериф". И ето: на 8.XI в 8 часа вечерта група от тия вещи кръввволоци внезапно нападат първата линия окопи на съседния вдясно от Бдинци 15-и Ломски полк, където посрещнати с ножове от будни Ломци, оставят убити 48 человека и ранени 45 души, а другите се разбягали. На 9-и с. м. към 4.30 часа сутринта подобни две команди, съставена от 10-и п. полк от най-храбрите му войници, снабдени със светещи ракети с копринени парашутчета и много ръчни бомби се промъкват и през незаето пространство обхождат левия фланг на Бдинци, нахлуват в тила му и със зверска стръв нападат полковата му поддръжка от 3-а и 4-а роти. Последните, вдигнати по тревога, поведени лично от храбрия си командир на полка полковник Тенев, който през тази нощ е бил там, срещат с нож дивата сган и със светкавична бързина я прогонват, като убиват от тях 52 человека и 35 раняват, но и Бдинци понасят скъпи жертви; убити 35 души, между които намират славната си смърт к-ра на полка полк.
към текста >>

65. I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Той отказа, като каза, че аз съм дал клетва да служа на родината, а не на партия и накрая го уволниха дисциплинарно.
Д: Не, те са малко по-назад. Този е генерал Шкойнов втория, защото помня, че коя година беше не помня. 1922-ра ли беше, тате не беше вече офицер. М: А-а! Д: 1922-ра не беше офицер, 1921-ва го уволниха, когато дойде Стамболийски, държа реч и не искаше да го направи началник щаба на армията. Той отказа, като каза, че аз съм дал клетва да служа на родината, а не на партия и накрая го уволниха дисциплинарно. Така са го уволнили. Аз зная много добре, защото тате, когато пишеше неговите спомени, той ги преработи. Най-напред той ги беше писал и при Иван Вълков в 1927- ма година. Генерал Вълков беше министър на войната. Ходи при него и му казали, че говорил е стуй, така както е дадено с тези окултни изрази не могат да го публикуват.
към текста >>

66. 5. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 8 април 1912 г., неделя, Созопол

Минчо Сотиров, писма

Материали от личния архив на МИНЧО СОТИРОВ

По установения ред вероятно ще искат да ме подложат под клетва.
При всичките Му щедрости от преголемите милости и безгранична любов. Който показва към мен, считам се много недостоен още за всички тия Негови блага. Да, те са плод на голямата благост и милост на Бога Отца. Обръщам се за Вашето съдействие Учителю по следующите въпроси: 1. На 13-того в петък съм призовал за свидетел във Висшия съд в Пловдив по едно войнишко дело, за нарушение граничната караулна служба. По установения ред вероятно ще искат да ме подложат под клетва. Моля, съдействайте ми да бъда освободен от тая клетва - моите показания, да ми помогне Господ да бъдат излишни и основани само на думите негови: да и не. 2. По разпореждането на Военното министерство, граничните офицери ще служат една година на границата и след това ще се върнат в своя полк. Струва ми се и нагледно виждам, че при всичката претрупана работа, която с Божието благословение лесно привършвам, психически сме аз и домашните ми добре и като че стоенето ми тук и движението из гората и край брега на морето за мен ще се отрази още по-добре в духовното повдигание. Ако Учителю моите схващания са верни и ако желанието на небето е да остана, моля и Вашето съдействие да не бъда сменяван тая година. Срока на една годишната ми служба изтича на 14 юлий.
към текста >>

Моля, съдействайте ми да бъда освободен от тая клетва - моите показания, да ми помогне Господ да бъдат излишни и основани само на думите негови: да и не. 2.
Който показва към мен, считам се много недостоен още за всички тия Негови блага. Да, те са плод на голямата благост и милост на Бога Отца. Обръщам се за Вашето съдействие Учителю по следующите въпроси: 1. На 13-того в петък съм призовал за свидетел във Висшия съд в Пловдив по едно войнишко дело, за нарушение граничната караулна служба. По установения ред вероятно ще искат да ме подложат под клетва. Моля, съдействайте ми да бъда освободен от тая клетва - моите показания, да ми помогне Господ да бъдат излишни и основани само на думите негови: да и не. 2. По разпореждането на Военното министерство, граничните офицери ще служат една година на границата и след това ще се върнат в своя полк. Струва ми се и нагледно виждам, че при всичката претрупана работа, която с Божието благословение лесно привършвам, психически сме аз и домашните ми добре и като че стоенето ми тук и движението из гората и край брега на морето за мен ще се отрази още по-добре в духовното повдигание. Ако Учителю моите схващания са верни и ако желанието на небето е да остана, моля и Вашето съдействие да не бъда сменяван тая година. Срока на една годишната ми служба изтича на 14 юлий. Смяната става към 1 юлий.
към текста >>

67. 7. ПЪЛНОМОЩНО от Управителния съвет на Общество Бяло Братство - Русе на името на Минчо Сотиров да представлява Бяло Братство-Бургас

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Бургас пред всички съдебни и административни власти, да купува имоти - движими и недвижими на името и за сметка на обществото, да получава имоти и пари, подарени или завещани на същото Братство, да ги управлява, да ги дава под наем или обработва заедно с членовете на същото Братство, да събира доходите, да се грижи за подържа ни ето им в добро състояние, с една реч, да се грижи за имотите на Братството като добър стопанин, а така също и със следующите права: право за съдение и представление във всички съдебни, административни, обществени и финансови учреждения, за подавание искови и всякакъв вид прошения, частни Апелативни и Касационни жалби, да подава отзиви по задочни решения, да заявява насрещни искове и отговаря срещу таквизи, да ходатайствува за отменението или касиранието на определенията, решенията и присъдите, за заявления подлог и отговаряне на такъв, за представление документи и свидетели и за отблъсвание такива, за приемане, отблъсквание и налагание клетва, за прекратявание делата със спогодба, за привличание или встъпвание като трето лице в делата, за ходатайствувание възстановление право на апел или касация, за искание обезпечение на исковете, за секвестирание и продавание имущества на длъжниците, както и обявяванието им за несъстоятелни, за ходатайствувание за тяхното лично задържание, за ползувание по всички дела формални частни копия, книжа и документи, за получавание на свое име или друго име изпълнителни листове, за събирание парични суми, за опълномощавание други лица със същите права или с част от тях, а каквото направ ... или т... опълномощения, задължавам ... се напълно да прием ... като обявявам ... , че без законни причини нямам ... право да отнем ... настоящото пълномощно. Гр.
7. ПЪЛНОМОЩНО от Управителния съвет на Общество Бяло Братство - Русе на името на Минчо Сотиров да представлява Общество Бяло Братство - Бургас за разпореждане с имотите на Братството[1] 1 май 1923 г., Русе (машинописен текст) Оригинала обгербован със 7 лева герб. марки Препис от оригинала ПЪЛНОМОЩНО Подписаните: Никола Ватев, Симеон Марков и Ив. Вълчанов, съставляющи Управителния Съвет на Обществото "Бяло Братство" в гр. Русе, действующи от негово име и за негова сметка, упълномощаваме Минчо Сотиров от гр. Бургас да представлява обществото "Бяло Братство" в гр. Бургас пред всички съдебни и административни власти, да купува имоти - движими и недвижими на името и за сметка на обществото, да получава имоти и пари, подарени или завещани на същото Братство, да ги управлява, да ги дава под наем или обработва заедно с членовете на същото Братство, да събира доходите, да се грижи за подържа ни ето им в добро състояние, с една реч, да се грижи за имотите на Братството като добър стопанин, а така също и със следующите права: право за съдение и представление във всички съдебни, административни, обществени и финансови учреждения, за подавание искови и всякакъв вид прошения, частни Апелативни и Касационни жалби, да подава отзиви по задочни решения, да заявява насрещни искове и отговаря срещу таквизи, да ходатайствува за отменението или касиранието на определенията, решенията и присъдите, за заявления подлог и отговаряне на такъв, за представление документи и свидетели и за отблъсвание такива, за приемане, отблъсквание и налагание клетва, за прекратявание делата със спогодба, за привличание или встъпвание като трето лице в делата, за ходатайствувание възстановление право на апел или касация, за искание обезпечение на исковете, за секвестирание и продавание имущества на длъжниците, както и обявяванието им за несъстоятелни, за ходатайствувание за тяхното лично задържание, за ползувание по всички дела формални частни копия, книжа и документи, за получавание на свое име или друго име изпълнителни листове, за събирание парични суми, за опълномощавание други лица със същите права или с част от тях, а каквото направ ... или т... опълномощения, задължавам ... се напълно да прием ... като обявявам ... , че без законни причини нямам ... право да отнем ... настоящото пълномощно. Гр. Русе, 1 Май 1923 г. ДОВЕРИТЕЛ: Н. Ватев С. Марков Ив. Д. Вълчанов Подписаний Сава Михаилов II Нотариус при Русенския Окръжен Съд удостоверявам, че отвъдните подписи в настоящето пълномощно признати в мое присъствие в канцеларията ми от Никола Ватев, Симеон Марков и Ив.
към текста >>

68. 1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.

Бележка на съставителя Вергилий Кръстев

Разговарят се и чувам да говорят, че някого го хванала „Павлювата клетва”.
Като в приказките, аз шия, те предат. Те се радват на песните ми, хубавите ми песни: - Господ пак дошел на земята, казва старата с такова доверие и обич, че ще хвръкна от радост. Били заможни, но гърците ги погнали и сега по „тугя кукя” мъжете им едвам за хляб изкарват. Надойдоха още жени. Прочула съм се, идват и те да ме викат на работа. Разговарят се и чувам да говорят, че някого го хванала „Павлювата клетва”. Тези дни той ми е патрон и затова питам що значи това. - Някога, почна старата, кога живял Павел в Солун плел рогозки. Живял на край града, носел винаги дълга брада и дълга коса. Уличните деца дюдюкали след него и го замеряли с камъни. Много търпял великият апостол, но веднъж тъй бил огорчен, че извикал: „Добро да не видите, солунски деца!
към текста >>

69. 1.5. ТРИТЕ ОЛГИ НА ИЗГРЕВА Олга Славчева, Олга Блажева, Олка Славкова

2.2. Асинета. Задачи от Учителя

В този случай Ботев дал съвет на Славкова да напусне Русия и да замине за Букурещ, дето полага клетва с Христо Ботев и Иван Драсов, че ще се борят за освобождението на България.
Крагуевац, с условие, че след прекарването на строевата служба ще бъде приет във военното училище. Но, понеже и след тригодишното му престояване в строя не бил приет в училището, а бил произведен само първата година капрал, втората, в подредник, той, обиден от несправедливата и оскърбителна постъпка на сърбите, заминава за Русия, гдето постъпил като волно-определяющи ся в 55-ти подолски полк, 14 дивизия в гр. Кишинев. Там той по желанието на началника на дивизията, генерал Драгоманов, бил представен от полковия командир на генерала в дома му. В присъстзието на жена си дъщеря си при разговор генералът казал: „Много добре правят българите младежи, дето постъпват на военна служби, обаче много добре биха направили, ако те се пръснат между народа си с революционна цел и подготвят почва за намесата на Русия в освобождението на България от Турците”. Тая идея на генерала много се понравила на Славкова и през есента, когато отишел в Одеса да държи изпит за постъпване в юнкерското училище, той случайно се среща с Христо Ботев и му съобщава генералското мнение. В този случай Ботев дал съвет на Славкова да напусне Русия и да замине за Букурещ, дето полага клетва с Христо Ботев и Иван Драсов, че ще се борят за освобождението на България. След образуването на Гюргевския апостолски комитет, в който влизали като членове: Славков, Заимов, Обретенов, Стамболов, Данчев и др., се решило, щото тия членове на комитета да отидат из България по разни направления за образуване на комитети и подготвяне въстание. Славков бил определен от комитета за в западния революционен район, като апостол, обаче, преди да премине Дунава при Пикет и Оряхово, случайно бил наранен с револвер в десния крак под коляното от Андрея Матев, у когото бил на квартира. Това нараняване станало причина да закъснее преминаването му в България с няколко дни, докато заздравее раната, без да бъде изваден куршума от крака му. Минал Дунава при Оряхово, преоблечен в турски дрехи, той тръгва с пътеводителя си, Иван Дюлгерина, из селата, за да ги обходи. Но, понеже бил подсказан от шпиони на турската власт, нападнали го нощно време в селото Калугерово (Оряховско) и, хванат, обезоръжен, вързан, бил откаран в София, и тук окован в тежки вериги.
към текста >>

70. 2.2.3. САМ СИ ПОМОГНИ Задача трета

8.1. Евангелистите и “Изгревът...” том 24

Като работя, чувам ги какво си приказват, как некого си от солунските бежанци го хванала Павловата клетва.
Изпращат ме чак до улицата. На другия ден не се лутам никак, право там. Радост! Причакаха ме като Господа. Надойдоха и други бежанки, предат, цъкат с език и ме гледат с широко отворени очи: „Господ пак оди по земнята”. Те питат за целото ми име, за точния ми адрес, та со пари на них да шия, но не зная защо, оставих ги само с малкото ми име. Като работя, чувам ги какво си приказват, как некого си от солунските бежанци го хванала Павловата клетва. - Каква е тази клетва, запитах. Апостол Павел сега е мой патрон и бива си да узная нещо повече за него. Дали не той ме доведе при своите некогашни съграждани! Започна старата жена: - Он е живил у Солун. Ние знаем и у коя маала му е била и кукята.
към текста >>

- Каква е тази клетва, запитах.
На другия ден не се лутам никак, право там. Радост! Причакаха ме като Господа. Надойдоха и други бежанки, предат, цъкат с език и ме гледат с широко отворени очи: „Господ пак оди по земнята”. Те питат за целото ми име, за точния ми адрес, та со пари на них да шия, но не зная защо, оставих ги само с малкото ми име. Като работя, чувам ги какво си приказват, как некого си от солунските бежанци го хванала Павловата клетва. - Каква е тази клетва, запитах. Апостол Павел сега е мой патрон и бива си да узная нещо повече за него. Дали не той ме доведе при своите некогашни съграждани! Започна старата жена: - Он е живил у Солун. Ние знаем и у коя маала му е била и кукята. Па лоши солунски момчиня го замеряли с камъни, били го, плювали го, нападали го с лоши думи, той все търпел, търпел.
към текста >>

71. 8.1.4. Цеко Етугов и ангелите небесни

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

" Това е клетва, изречена от духовна сестра.
Онази не пита колко струва трудът му, защото знае, че той е брат като ангел, и на него не му трябват пари. Накрая казва: „Слушай какво, като ти стоварят другата година въглища, ще си извикаш твоите ангели небесни, за да ти ги пренесат. Няма да викаш човеци като мен, които не са яли от 2-3 дни." - „Я го виж пък тоя! Не случайно те викат „Цеко от далеко". Дано се затириш там откъдето си дошъл и да не се връщаш никога повече! " Това е клетва, изречена от духовна сестра. „От твоите уста в Божиите уши" - завършва „Цеко от далеко". Но „Цеко от далеко" не се затири. За него има разказани много случаи. Има го на снимки с Учителя. Не се загуби в пространството.
към текста >>

Сбъдна се нейната клетва за Цеко, но се върна към нея и я затри окончателно.
А името на тази духовна сестра не споменавам, защото тя се затри във времето. И образът го няма. Изчезна и вече я няма. Няма я никак. Загуби се сама. Сбъдна се нейната клетва за Цеко, но се върна към нея и я затри окончателно. Но случаят го разказваме, защото той не трябва да се загуби. Той е посветен на „Цеко от далеко". В бъдеще ще разкажем неговите случки. За него виж „Изгревът", том VI, снимка 20; том XIV, снимки 28, 29. Спомените за него са в „Изгревът", том IV, с.
към текста >>

72. 26. Толстоистите в България,

ТОМ 30

Със насилия и клетва Себе си да не скверним, Зарад никакви злодейства На врага да не мъстим.
Нея пеят угнетени И безправни по съдба, Непосилно изнурени Над хранителка земя. О вий хора, все в неволя Пейте от ден на ден... А кога на волна воля Ще изкочите от плен?! Стефан Андрейчин СЛУШАЙ СЛОВО Слушай слово: разсветлява, Приближава вече час - Божий глас ни призовава Правдата да бъде с нас. С реч свободна да говорим И живеем с любовта, Смело със злото да се борим Пред лицето на смъртта. Да не могат земни власти Нашта съвест да смутят, С убеждения открити Да вървим в търнистий път. Със насилия и клетва Себе си да не скверним, Зарад никакви злодейства На врага да не мъстим. Стефан Андрейчин МОЯТ БРАТ О, моя брат е крайно тих и беден, И слаба е сестрицата сломена, Но в техний дух все рог кънти победен И песен вдъхновена. О, моя брат го никой не поглежда, Немарят вси и моята сестрица, Но в тях трепти на вечната надежда Най-бистрата звездица. От моя брат не чакат нищо ново, Ни подвиг свет очакват от сестра ми, Но в дън душа у тях е веч готово Най-хубавото знаме. Йордан Ковачев ДУХ СИ! Съзра ли нявга унизен Човек да тръпне пред човека, Аз скритом страдам просълзен И мъка ме гнети нелека.
към текста >>

73. 11.2. Анархизмът - едноутробният близнак на болшевизмът!

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Изпълниха своя свещени завет и воля и клетва изпълниха те.
И в бащина свидна и свята земя Възстанал е вече гнетний народ! Възкръсна за нов и свободен живот! Ний идеме помощ на теб да дадем! Ний дойдохме тука за теб да умрем - за теб да умрем! " На техния възклик бе залпа ответ. Изпълниха своя свещени завет и воля и клетва изпълниха те. То време се мина и ново дойде - свободата грее над родния край... Но гроба юнашки днес никой днес никой не знай! " А дали това е всичко верно? Вижте портретите на двамата братя. От лицето на Христо Георгиев ни гледа предателя и подлостта му, макар че е облечен официално, и е с папийонка на ризата му. От лицето на Евлоги Георгиев ни гледа също предателя, който е хванат и уличен от всички революционери, живи в България, но вече трябва да носи тежкото си престъпление.
към текста >>

74. 5.2. Писмо от Екатерина Маркова до Светозар Няголов, 11 ноември 2005 година

Екатерина Маркова

ТОМ 31

Цялата архива да бъде върната (до последния лист, под клетва), откъдето е взета. 3.
Но явно на теб не ти е минало през ума или не си искал да се посъветваш с мене. Затова взимаш архивата с измама - с помощта на Райка, когато аз не съм там (архивата не беше в апартамента на Райка). Сега - аз няма да проговоря на Райка, докато умра, и на теб също. Единственото нещо, което можеш да направиш, е: 1. Да накараш „Великия писател" Вергилий да върне 6-те тефтерчета. 2. Цялата архива да бъде върната (до последния лист, под клетва), откъдето е взета. 3. Ако той иска да пише книга, да пише, но да си извади копия и да ми върне архивата. Ех, ще трябва да похарчи малко пари. Ксерокс-машини има навсякъде в София. 4. Аз ти давам срок 1 месец - т.е. до 11 .XI1.2005 г., да свършиш това.
към текста >>

75. 10.1. Избухналите бомби на „Изгревът”. За някои издания на Бялото братство.

Отговор на Вергилий Кръстев

ТОМ 33

552-554 - „Клетвата и мълчанието на гълъба”.
5, който том е за Мария Тодорова, на с. 549 четем: „Как се написа и издаде книгата „Учителят”. Учителят не се доказва.” Конструкцията се дава от Мария Тодорова. А как се издава? Виж на с. 552-554 - „Клетвата и мълчанието на гълъба”. А как се идва до провала, и кой е белият гълъб и кой е черният гарван - виж на с. 553-554. Шесто: Защо разказвам всичко това? Защото Кралю Кралев и Милка Кралева, за да се представят пред „майстор Борис”, преиздават тази книга, за да докажат, че съществуват като Издателство. Но те не знаеха историята на тази книга, която ги взриви и разруши! И от там дойде разрухата у тях!
към текста >>

76. 190. Деветата симфония на Бетовен и снимките от представлението

ТОМ 34

Одата на Шилер към радостта206 е дала великолепна възможност на Бетховен не просто да илюстрира със средствата на музиката идеите на поета, а да изрази в „Деветата симфония” по един космически, може да се каже, начин, в основата на философията си: бодрост, мъка нетърпима, помощ в нищета и мрак, клетва вечна нерушима, правда към другар и враг, за платена скръб, дори смърт на подлата измяна, слава на дела добри.
Но Учителят направи разбор на „Деветата”. Сега тука прочетете какво пише: това и това. В.К.: Сега в „Деветата”: „Прегърнете се, милиони!. „Деветата симфония” от Бетховен по текст на Шилер. По този начин тя ще излезе от концертните зали, за да внуши на народите онези идеи и чувства, които са вложени от двамата големи гении на човечеството. Одата на Шилер към радостта206 е дала великолепна възможност на Бетховен не просто да илюстрира със средствата на музиката идеите на поета, а да изрази в „Деветата симфония” по един космически, може да се каже, начин, в основата на философията си: бодрост, мъка нетърпима, помощ в нищета и мрак, клетва вечна нерушима, правда към другар и враг, за платена скръб, дори смърт на подлата измяна, слава на дела добри. Една паметна вечер на 17 май 1824 г., „Кертентон театър” във Виена, претъпкан от публика, избухна в триумфални и развълнувани аплодисменти след последните акорди на .Деветата симфония” на Бетховен, която бе изпълнена за първи път. Според тогавашните обичаи Бетховен стоеше прав зад диригента на оркестъра, с гръб към публиката. Той остана неподвижен. Овациите не стигаха до слуха му. Вече 30 години глухотата го откъсваше от околния свят.
към текста >>

77. 259. Бетовен - въведен в новото учение

ТОМ 34

Бодрост, мъка нетърпима, помощ от нищета и мрак, клетва вечна нерушима, правда към другар и враг, заплатена с кръв дори, смърт на подлата измяна, слава на дела добри.
В.К.: [Чете] „В Париж, на 5 май т.г. празненствата „Седмица на Европа 1972 г.” ще бъдат открити с „Кантатата към Радостта” от четвърта част на Деветата симфония на Бетховен по текст на Шилер. Статията е „Прегърнете се, милиони! ” По тоз начин тя ще излезе от концертните зали, за да внуши на народите онези идеи и чувства, които са вложили в нея двамата големи гении на човечеството. Одата на Шилер към Радостта е дала великолепна възможност на Бетховен не просто да илюстрира със средствата на музиката идеите на поета, а да изгради в Деветата симфония по един космически, може да се каже, начин основата на философията си. Бодрост, мъка нетърпима, помощ от нищета и мрак, клетва вечна нерушима, правда към другар и враг, заплатена с кръв дори, смърт на подлата измяна, слава на дела добри. Една паметна вечер на 17 май 1824 г. Кертнетор театър във Виена, претъпкан от публика, избухна в триумфални и развълнувани аплодисменти с последните акорди на Деветата симфония на Бетховен, която бе изпълнена за първи път. Според тогавашните обичаи Бетховен стоеше прав зад диригента на оркестъра, с гръб към публиката. Той остана неподвижен. Овациите не достигнаха до слуха му.
към текста >>

78. Съдържание

Клетва на Йосиф Соколски пред папата / прев.
УНИАТСКОТО ДВИЖЕНИЕ И УЧАСТИЕТО НА ГЕОРГИ МИРКОВИЧ В НЕГО 2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897. 34 с. 2.2. Клетва на Йосиф Соколски пред папата / прев. д-р Георги Миркович. - В: Селимински, Иван Георгиев. София: НБКМ, БИА, ф. 28, а.е. 24, л. 35-36.
към текста >>

79. 2. УНИАТСКОТО ДВИЖЕНИЕ И УЧАСТИЕТО НА ГЕОРГИ МИРКОВИЧ В НЕГО

Клетва на Йосиф Соколски пред папата / прев.
2. УНИАТСКОТО ДВИЖЕНИЕ И УЧАСТИЕТО НА ГЕОРГИ МИРКОВИЧ В НЕГО 2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897. 34 с. 2.2. Клетва на Йосиф Соколски пред папата / прев. д-р Георги Миркович. - В: Селимински, Иван Георгиев. София: НБКМ, БИА, ф. 28, а.е. 24, л. 35-36.
към текста >>

80. 2.2. Клетва на Йосиф Соколски пред папата / прев. д-р Георги Миркович.

2.2. КЛЕТВА НА ЙОСИФ СОКОЛСКИ ПРЕД ПАПАТА прев.
2.2. КЛЕТВА НА ЙОСИФ СОКОЛСКИ ПРЕД ПАПАТА прев. д-р Г. Миркович В: Селимински, Иван Георгиев. София: НБКМ, БИА, ф. 28, а.е. 24, л. 35-36.
към текста >>

Клетва за вярност към апостол Петър и папата за запазване тайна, за защита на решението първосвещенство и правдините на св.
София: НБКМ, БИА, ф. 28, а.е. 24, л. 35-36. Също и в: Известия на Българското историческо дружество, 1924, кн. 6, с. 152. Клетва за вярност към апостол Петър и папата за запазване тайна, за защита на решението първосвещенство и правдините на св. Петър при ръкополаганието му. Клетва на дедо Йосива към Папата във време на ръкоположението му От тоя час за напред ще бъда верен и покорен на блаженият и на святата Римска църква, и на вас Папа Пия Деветий и на вашите наследници, които наследяват католически. Не ще да бъда в заговор или в съгласие, или в дело, за да изгубите живота си, или един став, или да се заробите, или да се тури ръка насилствено с някакъв начин върху вас, или върху тях - и да станат някои укори по каквато и да е причина. Но съветът, който ще ми поверите вие сами, или вашите посланници, или вашите писма, умишлено не ща да го открия никому за ваша вреда и за вреда на наследниците ви. Ще помогна вам и тям, за да въздържа и браня Римското първосвещенство и царските правдини на св.
към текста >>

Клетва на дедо Йосива към Папата във време на ръкоположението му От тоя час за напред ще бъда верен и покорен на блаженият и на святата Римска църква, и на вас Папа Пия Деветий и на вашите наследници, които наследяват католически.
24, л. 35-36. Също и в: Известия на Българското историческо дружество, 1924, кн. 6, с. 152. Клетва за вярност към апостол Петър и папата за запазване тайна, за защита на решението първосвещенство и правдините на св. Петър при ръкополаганието му. Клетва на дедо Йосива към Папата във време на ръкоположението му От тоя час за напред ще бъда верен и покорен на блаженият и на святата Римска църква, и на вас Папа Пия Деветий и на вашите наследници, които наследяват католически. Не ще да бъда в заговор или в съгласие, или в дело, за да изгубите живота си, или един став, или да се заробите, или да се тури ръка насилствено с някакъв начин върху вас, или върху тях - и да станат някои укори по каквато и да е причина. Но съветът, който ще ми поверите вие сами, или вашите посланници, или вашите писма, умишлено не ща да го открия никому за ваша вреда и за вреда на наследниците ви. Ще помогна вам и тям, за да въздържа и браня Римското първосвещенство и царските правдини на св. Петра, колкото ми позволява чинът, против секого. Ще се старая да пазя, да браня, да умножавам, да разпространявам правата, почестите, привилегиите и властта на светата Римска църква, вашия и на вашите гореречени наследници.
към текста >>

От там той прави превода на тази клетва, която е много мъчна за разчитане поради необичайния превод и езика, който тогава се е употребявал. 5.
261.) 3. Следователно през м. октомври 1861 г. д-р Г. Миркович е бил в Болград. 4. От там той прави превода на тази клетва, която е много мъчна за разчитане поради необичайния превод и езика, който тогава се е употребявал. 5. Всичко изречено в тази клетва изобщо не се изпълнява от Йосиф Соколски, поради което той заминава и остава заточеник в Русия до края на живота си.
към текста >>

Всичко изречено в тази клетва изобщо не се изпълнява от Йосиф Соколски, поради което той заминава и остава заточеник в Русия до края на живота си.
Следователно през м. октомври 1861 г. д-р Г. Миркович е бил в Болград. 4. От там той прави превода на тази клетва, която е много мъчна за разчитане поради необичайния превод и езика, който тогава се е употребявал. 5. Всичко изречено в тази клетва изобщо не се изпълнява от Йосиф Соколски, поради което той заминава и остава заточеник в Русия до края на живота си.
към текста >>

81. 2.15.3. Ръкоположението на Йосиф Соколски.

д-во, VI, отпечатък) печата „клетвата” на Йосиф Соколски по време на ръкополагането му, която намерил в Архивния отдел на Народната Библиотека в София в папка с документи от архивата на д-р Селимински.
1861) печата и кореспонденция от Рим на Журнал дьо Константинопол по ръкоположението на Йосифа Соколски. Преди това Цариградски вестник (бр. 17, 22 апр.) бе дал сведения по събитието според французкия вестник Месаже дьо миди. 298) Ст. Станимиров в: Из живота и дейността на Архиепископа Йосифа Соколски (София, 1924, Изв. Ист. д-во, VI, отпечатък) печата „клетвата” на Йосиф Соколски по време на ръкополагането му, която намерил в Архивния отдел на Народната Библиотека в София в папка с документи от архивата на д-р Селимински. Тая клетва е била доставена от униата д-р Георги Миркович с негова датировка - 12 окт. 1861, Болград (с. 152-154). Текстът й обаче не дава основание да се мисли, че изхожда от Римската курия. Има идеи, които са общи за такъв род документи, и може следователно да се приемат като внушение на Римската курия, но документът в целостта му не може да има такъв произход. Изповядването на вярата, което Йосиф Соколски е произнесъл пред папата, е известно.
към текста >>

Тая клетва е била доставена от униата д-р Георги Миркович с негова датировка - 12 окт.
Преди това Цариградски вестник (бр. 17, 22 апр.) бе дал сведения по събитието според французкия вестник Месаже дьо миди. 298) Ст. Станимиров в: Из живота и дейността на Архиепископа Йосифа Соколски (София, 1924, Изв. Ист. д-во, VI, отпечатък) печата „клетвата” на Йосиф Соколски по време на ръкополагането му, която намерил в Архивния отдел на Народната Библиотека в София в папка с документи от архивата на д-р Селимински. Тая клетва е била доставена от униата д-р Георги Миркович с негова датировка - 12 окт. 1861, Болград (с. 152-154). Текстът й обаче не дава основание да се мисли, че изхожда от Римската курия. Има идеи, които са общи за такъв род документи, и може следователно да се приемат като внушение на Римската курия, но документът в целостта му не може да има такъв произход. Изповядването на вярата, което Йосиф Соколски е произнесъл пред папата, е известно. Тоя документ е публикуван (Mansi, t.
към текста >>

Станимиров, че въпросната клетва е български превод от клетвата, която Соколски е бил положил пред папата (с. 155).
Orient., vol. 1, c. 509, Ив. Софанов, c. 89). Поради това не може да се приеме мнението на Ст. Станимиров, че въпросната клетва е български превод от клетвата, която Соколски е бил положил пред папата (с. 155). 299) Annales, t. 26 (1861), 494 сл. 300) Там, с. 507 сл. 301) България, III, бр.
към текста >>

82. 3.6.6. Завръщане на част от бежанците.

Ако и да бил повикан да живее в Русия, той останал в Ромъния, като свързан чрез клетва с другите членове на братството.
н., които до преди 1830 г. са били населени главно с българи. Още когато взели да сноват турски агенти между бежанците във Влашко и Бесарабия, Селимински като видял, че мнозина желаят да се върнат в България, предложил да се изпратят пратеници до султана „за някои привилегии”. Но противодействието на Никифор, игумен на Яшкия монастир, осуетило решението. След това „разочарование”, Селимински подал на руските власти обстойно изложение за работите на колонистите. Ако и да бил повикан да живее в Русия, той останал в Ромъния, като свързан чрез клетва с другите членове на братството. Читателят се сеща, че тук е въпроса за Сливенското „братство” от 1825 г., което бе се обърнало на революционен комитет. Повечето от видните му членове били преселени зад Дунава, но не престанали да бъдат съединени под същия, зароден в Сливен, дух за просветяване и организиране на българския народ. И действително, всички по-нзтатъшни приготовления за подигането на народа ни, в частност Сливен, са били внушавани в Ромъния от събудени там сливенци. Между българските емигранти в Ромъния се заражда планът за извоюване на първо време българска автономия чрез миролюбиви споразумения със султана. От тук и проектираното послание на Селимински до султана за „някои привилегии”.
към текста >>

83. 4.1. Военната подготовка на българите - Казак-алай и Садък паша (Казак-алай и Михаил Чайка - Чайковски).

И действително, в скоро време е бил формиран един полк от българи и поляци, който дал клетва за вярност на султана.
Решид-паша зачува великите идеи на Чайковски, очевидно още не „асимилирани”, и остава възхитен. Възхитил се и Чайковски. Султан Меджид го повиква на турска военна служба и му дава името Садък-паша. При отварянето на Кримската война (1853 г.) той подава проект за въоръжаването на 60 000 души българи, за да действуват против русите, нещо което, въпреки възклицанията на султана, на Решид-паша се видяло опасно. Оригиналният проект пропада, но се реализирал в по-скромна форма. И действително, в скоро време е бил формиран един полк от българи и поляци, който дал клетва за вярност на султана. Това станало в Одрин. Българите малко искали да знаят деликатните цели на полка, към който се числели. За тях е било важно, че ще носят оръжие, ще ездят коне и въртят дълги саби - нещо, което до тогава за простата рая е било абсолютно забранено. Полкът се е нарекъл Казашки по името на казаците, които до окончателното им присъединяване в южна Русия към русите, служеха като съюзници на турците заедно с кримските татари. Знамето на полка е било както това на Запорожските казаци (червено поле с полумесец).
към текста >>

84. 5.1.3. Васил Ганчев Василев. 5.1.3.1. Васил Ганчев в Българското национално революционно движение през 60-те години на XIX в.

Иванов и заедно с тях положил клетва.
За връзка с останалите дейци М. Иванов съобщил на д-р Миркович и „лозинката”, която се състояла от думата „ревност”. В кръга на съзаклятниците бил включен и Брайко Ц. Кофарджиев. В спомените си той сочи, че е спечелен за делото в края на декември 1868 г. в Цариград по настояване на епископ Доротей389 и М. Иванов и заедно с тях положил клетва. В същото време му съобщили и другарите: „д-р Миркович, Васил Ганчев от Плевен, Ненчо Кесяков от Копривщица”390. Но Кофарджиев греши, що се отнася до това, кога са му съобщили имената на останалите участници в съзаклятието. Вече бе казано, че до март 1869 г. Ганчев е в затвора в Къмпулунг. След пристигането си в Берковица със съдействието на епископ Доротей, без да подозира предателската му роля, В.
към текста >>

85. 6.2.2. Споделени страдания от заговор на Доротей Врачански срещу плевенски учител.

Доротей аз се сприятелих с него и го молих за прощение, което и получих със закпетве [обвързано с обещание, клетва] от него.
Поп Тодор ме и той ухули. Хайде де то е все нищо за млад человек хула. Аз не щях и сега да си дам оставката. След като дойде Н. П. г. Доротей аз се сприятелих с него и го молих за прощение, което и получих със закпетве [обвързано с обещание, клетва] от него. Страхът побегна от мене, стана ми широко около шията. Страшната вечер доде и заради мене - Вартоломеева нощ ме покри -големи дни, малко хляб! На 19 септември вечерта, в събота, около три часа, ме прибраха заптиетата та - право - ПРАВО на епископията. Дръж се сега да видим! Какво да видим!
към текста >>

86. 6.3.2. Коментар на статията за протестите срещу Униатското движение от д-р Миркович.