Търсене в текстове за 'Клетва'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 40 резултата в 20 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Пеню Киров - №9

Наскоро ни се взе от горе и на двамата клетва (обещание), че ще служим във всичките дни на живота си и во веки веков на Господа Исуса Христа и Бога Отца.
През тези дни му се позволи от горе да отиде в Созопол при брат си43, там да прекара празниците, и той засега е там. От оня ден имахме няколко съобщения, в които се казва и за д-р Миркович, че има проклятие от Бога за непослушание [на] гласа Му. От Васил и аз имам писмо и на мене пише, че имал насън дадено едно съобщение със златни букви, в което се говорело за нас и [за] още един — някой си Хараламби44, на когото аз вече няколко пъти пиша. При това, че в духовно и материално положение не бил добре и както разбирам, той [Васил] иска да си дойде. Ний не забравяме да молим Бога за него. Наскоро ни се взе от горе и на двамата клетва (обещание), че ще служим във всичките дни на живота си и во веки веков на Господа Исуса Христа и Бога Отца. Последно, което и да те моля, е пак това: ако се може до Нова Година да ни явиш има ли нещо съобщено за нашето дохождане във Варна и кога ще е. Приеми сърдечния ми поздрав, твой верен в Христа Господа: П. Киров ................ 43. Това вероятно е брат му Димитър Македонски. Т. Стоименов има сестра Мария и може би още един брат.
към текста >>

2. Пеню Киров - №11

А ний, както ти е известно, дадохме клетва53, че ще се трудим да ходим във виделината Му.
Ний с бр. Тодора сме живо и здраво, следваме пътя Господен с колкото ни се сили дават. Голяма надежда имах, че ще заминем за Варна, но ни се каза, че трябва да почакаме още малко, за късо време. Това ни въздържане не ни е добре, но нека бъде волята на Небесния ни Баща. Бог чрез светите Си раби ни пази и чрез светите Си вестители ни дава надежда, че отсега нататък няма да остави никак сатана да ни пороби. А ний, както ти е известно, дадохме клетва53, че ще се трудим да ходим във виделината Му. От незаминаването ни във Варна сатана се мъчеше да ни погуби, като ни даваше съмнения и др., но и този път Бог ни избави и с нови сили ни привърза към себе си. На нас беше се казало, че заповедта е излязла за отиването ни, а ти ни пишеш, че още не е дошла заповедта от горе. Виж, моля, да не сме ний подведени от Изкусителя и ни яви за това. И това, що има да ни съобщаваш, чакаме го с нетърпение. Братко Дънов, не ни забравяй, ободрявай ни сегиз-тогиз, като ни пишеш понякога и нещо за Любовта Божия към нас.
към текста >>

Киров пише: „Наскоро ни се взе от горе и на двамата клетва (обещание), че ще служим във всичките дни на живота си и во веки веков на Господа Исуса Христа и Бога Отца".
Яви ми за „Призванието", що стана? 54 Същий ................ 53. В края на писмото си (№9) от 27 декември 1898 г. П. Киров пише: „Наскоро ни се взе от горе и на двамата клетва (обещание), че ще служим във всичките дни на живота си и во веки веков на Господа Исуса Христа и Бога Отца". (П.К., № 11, 18.01.1899 г.) 54. „Призванието" така и не се издава по време на Учителя П. Дънов. (П.К., № 11, 18.01.1899 г.)
към текста >>

3. Пеню Киров - №13

За нас ни се казва клетвата си да пазим.
Не зная как да ти се изповядам, [та] да видиш, че всичко в мен е пламнало за Бога. Предчувствам, че за нас времето е наближило. Докторът оня ден дойде58, днес замина, ако се не лъжа в Карнобат по свои работи, утре ще тръгне за Варна. Снощи имахме едно много кратко съобщение от Архангел Рафаил, в което се казва Докторът непременно да замине във вторник за Варна, т.е. утре. Грях велик ще вземе, ако не отиде по-скоро. За нас ни се казва клетвата си да пазим. Така щото едвам на 8-и февруарий ни се даде съобщение, и то Д-рът стана причина. Духът ни каза, че бърза, и си отиде, след като ни даде благословението Божие [зачеркнато от П. К.]. Като чакаме за твоя радостен отговор, оставаме твои верни в Христа Господа Тодор и Пеню. Приеми сърдечното ми целувание: П. Киров ..................
към текста >>

4. Петър Дънов - №47 (отворена карта)

Относително въпроса по клетвата — ще трябва да го оставим за в бъдеще да узрее.
№47 (отворена карта) Нови пазар, 11 сеп[темврий] 1900 г. Л. Б. Киров, Отворената ви картичка получих. Относително въпроса по клетвата — ще трябва да го оставим за в бъдеще да узрее. Засега, види се, Господ не ще ви изложи на изпит да го решавате. Но според духа на Еван[гелието] и според ясните думи Христови ний никога и при никакви условия не трябва да даваме обещания никому, които са противни на Божия закон. Ний сме свободни пред Бога и не трябва да жертваме Божествената свобода за нищо под небето. 3а нас върховното добро е Волята на Бога. Онова, което Той изисква от нази, него и трябва и да вършим без никакви съображения от страна на света.
към текста >>

5. Пеню Киров - №46 (отворено писмо)

Сега като виждам, че това, важното, все се отлага, то явявам ви, че това, важното, беше давание клетва като чиновник, че ще служим честно и вярно на княза и правителството.
гр. Бургас, 21 декемврий 1900 г. [До] гр. Н. пазар Любез. ми бр. Дънов, Позабавих [се] с отговора си, но не вреди, понеже чаках нещо важно да дойде, че тогава щях да ви пиша. Сега като виждам, че това, важното, все се отлага, то явявам ви, че това, важното, беше давание клетва като чиновник, че ще служим честно и вярно на княза и правителството. Тази клетва се иска от всички служащи. Аз по никакъв начин формена клетва не мога да дам. При всичко че тукашните евангелисти по силата на изработен устав могат да полагат такава клетва. Затова аз си умивам ръцете завинаги от всяка държавна служба. Брат Тодор приема това, но „безсилен съм, [в]се казва, да изпълня истината от страх за хляба".
към текста >>

Тази клетва се иска от всички служащи.
[До] гр. Н. пазар Любез. ми бр. Дънов, Позабавих [се] с отговора си, но не вреди, понеже чаках нещо важно да дойде, че тогава щях да ви пиша. Сега като виждам, че това, важното, все се отлага, то явявам ви, че това, важното, беше давание клетва като чиновник, че ще служим честно и вярно на княза и правителството. Тази клетва се иска от всички служащи. Аз по никакъв начин формена клетва не мога да дам. При всичко че тукашните евангелисти по силата на изработен устав могат да полагат такава клетва. Затова аз си умивам ръцете завинаги от всяка държавна служба. Брат Тодор приема това, но „безсилен съм, [в]се казва, да изпълня истината от страх за хляба". Той е болен тез дни, имаше бодеж (пневмония) и след помазвание в Името Господне и турени вендузи премина тази болест, след която сега остана една кашлица твърде сериозна.
към текста >>

Аз по никакъв начин формена клетва не мога да дам.
Н. пазар Любез. ми бр. Дънов, Позабавих [се] с отговора си, но не вреди, понеже чаках нещо важно да дойде, че тогава щях да ви пиша. Сега като виждам, че това, важното, все се отлага, то явявам ви, че това, важното, беше давание клетва като чиновник, че ще служим честно и вярно на княза и правителството. Тази клетва се иска от всички служащи. Аз по никакъв начин формена клетва не мога да дам. При всичко че тукашните евангелисти по силата на изработен устав могат да полагат такава клетва. Затова аз си умивам ръцете завинаги от всяка държавна служба. Брат Тодор приема това, но „безсилен съм, [в]се казва, да изпълня истината от страх за хляба". Той е болен тез дни, имаше бодеж (пневмония) и след помазвание в Името Господне и турени вендузи премина тази болест, след която сега остана една кашлица твърде сериозна. Желае смъртта и проси да го постигне по-скоро, и то само затуй, защото разбира истината, а не може да си я прилага.
към текста >>

При всичко че тукашните евангелисти по силата на изработен устав могат да полагат такава клетва.
Любез. ми бр. Дънов, Позабавих [се] с отговора си, но не вреди, понеже чаках нещо важно да дойде, че тогава щях да ви пиша. Сега като виждам, че това, важното, все се отлага, то явявам ви, че това, важното, беше давание клетва като чиновник, че ще служим честно и вярно на княза и правителството. Тази клетва се иска от всички служащи. Аз по никакъв начин формена клетва не мога да дам. При всичко че тукашните евангелисти по силата на изработен устав могат да полагат такава клетва. Затова аз си умивам ръцете завинаги от всяка държавна служба. Брат Тодор приема това, но „безсилен съм, [в]се казва, да изпълня истината от страх за хляба". Той е болен тез дни, имаше бодеж (пневмония) и след помазвание в Името Господне и турени вендузи премина тази болест, след която сега остана една кашлица твърде сериозна. Желае смъртта и проси да го постигне по-скоро, и то само затуй, защото разбира истината, а не може да си я прилага. Ний малко не сме добре с тукашните евангелисти.
към текста >>

6. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Наскоро ни се взе от горе и на двамата клетва (обещание), че ще служим във всичките дни на живота си и во веки веков на Господа Исуса Христа и Бога Отца.
През тези дни му се позволи от горе да отиде в Созопол при брат си43, там да прекара празниците, и той засега е там. От оня ден имахме няколко съобщения, в които се казва и за д-р Миркович, че има проклятие от Бога за непослушание [на] гласа Му. От Васил и аз имам писмо и на мене пише, че имал насън дадено едно съобщение със златни букви, в което се говорело за нас и [за] още един — някой си Хараламби44, на когото аз вече няколко пъти пиша. При това, че в духовно и материално положение не бил добре и както разбирам, той [Васил] иска да си дойде. Ний не забравяме да молим Бога за него. Наскоро ни се взе от горе и на двамата клетва (обещание), че ще служим във всичките дни на живота си и во веки веков на Господа Исуса Христа и Бога Отца. Последно, което и да те моля, е пак това: ако се може до Нова Година да ни явиш има ли нещо съобщено за нашето дохождане във Варна и кога ще е. Приеми сърдечния ми поздрав, твой верен в Христа Господа: П. Киров ................ 43. Това вероятно е брат му Димитър Македонски. Т. Стоименов има сестра Мария и може би още един брат.
към текста >>

7. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

А ний, както ти е известно, дадохме клетва53, че ще се трудим да ходим във виделината Му.
Ний с бр. Тодора сме живо и здраво, следваме пътя Господен с колкото ни се сили дават. Голяма надежда имах, че ще заминем за Варна, но ни се каза, че трябва да почакаме още малко, за късо време. Това ни въздържане не ни е добре, но нека бъде волята на Небесния ни Баща. Бог чрез светите Си раби ни пази и чрез светите Си вестители ни дава надежда, че отсега нататък няма да остави никак сатана да ни пороби. А ний, както ти е известно, дадохме клетва53, че ще се трудим да ходим във виделината Му. От незаминаването ни във Варна сатана се мъчеше да ни погуби, като ни даваше съмнения и др., но и този път Бог ни избави и с нови сили ни привърза към себе си. На нас беше се казало, че заповедта е излязла за отиването ни, а ти ни пишеш, че още не е дошла заповедта от горе. Виж, моля, да не сме ний подведени от Изкусителя и ни яви за това. И това, що има да ни съобщаваш, чакаме го с нетърпение. Братко Дънов, не ни забравяй, ободрявай ни сегиз-тогиз, като ни пишеш понякога и нещо за Любовта Божия към нас.
към текста >>

Киров пише: „Наскоро ни се взе от горе и на двамата клетва (обещание), че ще служим във всичките дни на живота си и во веки веков на Господа Исуса Христа и Бога Отца".
Яви ми за „Призванието", що стана? 54 Същий ................ 53. В края на писмото си (№9) от 27 декември 1898 г. П. Киров пише: „Наскоро ни се взе от горе и на двамата клетва (обещание), че ще служим във всичките дни на живота си и во веки веков на Господа Исуса Христа и Бога Отца". (П.К., № 11, 18.01.1899 г.) 54. „Призванието" така и не се издава по време на Учителя П. Дънов. (П.К., № 11, 18.01.1899 г.) №12 Варна, 21 януар[ий] 1899 г.
към текста >>

За нас ни се казва клетвата си да пазим.
Не зная как да ти се изповядам, [та] да видиш, че всичко в мен е пламнало за Бога. Предчувствам, че за нас времето е наближило. Докторът оня ден дойде58, днес замина, ако се не лъжа в Карнобат по свои работи, утре ще тръгне за Варна. Снощи имахме едно много кратко съобщение от Архангел Рафаил, в което се казва Докторът непременно да замине във вторник за Варна, т.е. утре. Грях велик ще вземе, ако не отиде по-скоро. За нас ни се казва клетвата си да пазим. Така щото едвам на 8-и февруарий ни се даде съобщение, и то Д-рът стана причина. Духът ни каза, че бърза, и си отиде, след като ни даде благословението Божие [зачеркнато от П. К.]. Като чакаме за твоя радостен отговор, оставаме твои верни в Христа Господа Тодор и Пеню. Приеми сърдечното ми целувание: П. Киров ..................
към текста >>

8. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Относително въпроса по клетвата — ще трябва да го оставим за в бъдеще да узрее.
(П.К., № 42, 10.09.1900 г.) №47 (отворена карта) Нови пазар, 11 сеп[темврий] 1900 г. Л. Б. Киров, Отворената ви картичка получих. Относително въпроса по клетвата — ще трябва да го оставим за в бъдеще да узрее. Засега, види се, Господ не ще ви изложи на изпит да го решавате. Но според духа на Еван[гелието] и според ясните думи Христови ний никога и при никакви условия не трябва да даваме обещания никому, които са противни на Божия закон. Ний сме свободни пред Бога и не трябва да жертваме Божествената свобода за нищо под небето. 3а нас върховното добро е Волята на Бога. Онова, което Той изисква от нази, него и трябва и да вършим без никакви съображения от страна на света.
към текста >>

Сега като виждам, че това, важното, все се отлага, то явявам ви, че това, важното, беше давание клетва като чиновник, че ще служим честно и вярно на княза и правителството.
гр. Бургас, 21 декемврий 1900 г. [До] гр. Н. пазар Любез. ми бр. Дънов, Позабавих [се] с отговора си, но не вреди, понеже чаках нещо важно да дойде, че тогава щях да ви пиша. Сега като виждам, че това, важното, все се отлага, то явявам ви, че това, важното, беше давание клетва като чиновник, че ще служим честно и вярно на княза и правителството. Тази клетва се иска от всички служащи. Аз по никакъв начин формена клетва не мога да дам. При всичко че тукашните евангелисти по силата на изработен устав могат да полагат такава клетва. Затова аз си умивам ръцете завинаги от всяка държавна служба. Брат Тодор приема това, но „безсилен съм, [в]се казва, да изпълня истината от страх за хляба".
към текста >>

Тази клетва се иска от всички служащи.
[До] гр. Н. пазар Любез. ми бр. Дънов, Позабавих [се] с отговора си, но не вреди, понеже чаках нещо важно да дойде, че тогава щях да ви пиша. Сега като виждам, че това, важното, все се отлага, то явявам ви, че това, важното, беше давание клетва като чиновник, че ще служим честно и вярно на княза и правителството. Тази клетва се иска от всички служащи. Аз по никакъв начин формена клетва не мога да дам. При всичко че тукашните евангелисти по силата на изработен устав могат да полагат такава клетва. Затова аз си умивам ръцете завинаги от всяка държавна служба. Брат Тодор приема това, но „безсилен съм, [в]се казва, да изпълня истината от страх за хляба". Той е болен тез дни, имаше бодеж (пневмония) и след помазвание в Името Господне и турени вендузи премина тази болест, след която сега остана една кашлица твърде сериозна.
към текста >>

Аз по никакъв начин формена клетва не мога да дам.
Н. пазар Любез. ми бр. Дънов, Позабавих [се] с отговора си, но не вреди, понеже чаках нещо важно да дойде, че тогава щях да ви пиша. Сега като виждам, че това, важното, все се отлага, то явявам ви, че това, важното, беше давание клетва като чиновник, че ще служим честно и вярно на княза и правителството. Тази клетва се иска от всички служащи. Аз по никакъв начин формена клетва не мога да дам. При всичко че тукашните евангелисти по силата на изработен устав могат да полагат такава клетва. Затова аз си умивам ръцете завинаги от всяка държавна служба. Брат Тодор приема това, но „безсилен съм, [в]се казва, да изпълня истината от страх за хляба". Той е болен тез дни, имаше бодеж (пневмония) и след помазвание в Името Господне и турени вендузи премина тази болест, след която сега остана една кашлица твърде сериозна. Желае смъртта и проси да го постигне по-скоро, и то само затуй, защото разбира истината, а не може да си я прилага.
към текста >>

При всичко че тукашните евангелисти по силата на изработен устав могат да полагат такава клетва.
Любез. ми бр. Дънов, Позабавих [се] с отговора си, но не вреди, понеже чаках нещо важно да дойде, че тогава щях да ви пиша. Сега като виждам, че това, важното, все се отлага, то явявам ви, че това, важното, беше давание клетва като чиновник, че ще служим честно и вярно на княза и правителството. Тази клетва се иска от всички служащи. Аз по никакъв начин формена клетва не мога да дам. При всичко че тукашните евангелисти по силата на изработен устав могат да полагат такава клетва. Затова аз си умивам ръцете завинаги от всяка държавна служба. Брат Тодор приема това, но „безсилен съм, [в]се казва, да изпълня истината от страх за хляба". Той е болен тез дни, имаше бодеж (пневмония) и след помазвание в Името Господне и турени вендузи премина тази болест, след която сега остана една кашлица твърде сериозна. Желае смъртта и проси да го постигне по-скоро, и то само затуй, защото разбира истината, а не може да си я прилага. Ний малко не сме добре с тукашните евангелисти.
към текста >>

9. 05_ПИСМА НА ПЕНЮ КИРОВ ДО ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

Клетва е взел Докторът за Бога - че ще Му изпълнява заповедите".
Духовете, възвишени или долни, не могат да знаят повече от онова, освен силата, която ги свързва с тяхното начало, и то толкова, колкото да могат внушеното в случая, в кръга на работата, да изпълнят и да подразбират някои неща, без да знаят всичко докрай. Ний имахме много случаи от това, ето един пример: вчера вечер питаме Архангел Натанаила как стои твоята работа, която ни беше писал да питаме. Той рече да каже нещо, но веднага казва: „Чакай да питам Архангела Божий, понеже той е натоварен с управлението на тази работа". Отива, идва и ни казва: „За Доктора пишете му, че работата му лошо отива от ден на ден. Проклятие ще има за него, защото не слуша гласа Божий. Клетва е взел Докторът за Бога - че ще Му изпълнява заповедите". Повторно питаме, поне за списанието да отговори нещо. Отговаря: „Няма, рабчета, нищо да му се каже, защото работи работи недостойни за пред Бога". Оттук се вижда, че той не е знаел нищо по таз[и] работа и освен гдето се принуждава да пита Архангела Божий, но види се като не е намерил удовлетворителен отговор от този, последния, принудил се [е] да вземе Божията дума по това и същите тях да ни яви. Тъй прочее отиват работите на един человек, тъй също и на един народ. Светът повече лоши работи върши, защото хората му са с дяволски сърца и се подпомагат от духове лоши и от сами[те] дяволски ангели.
към текста >>

10. 36 ПИСМО

Относително въпроса по клетвата, ще трябва да го оставим в бъдеще да узрее.
Нови пазар, 11. IX. 1900 г. Л. б. Киров, Отворената ви картичка получих. Относително въпроса по клетвата, ще трябва да го оставим в бъдеще да узрее. Засега види се Господ не ще ви изложи на изпит да го решавате. Но според Духа на ясните думи Христови ние никога и при никакви условия не трябва да даваме обещания някому, които са противни на Божия закон. Ние сме свободни пред Бога и не трябва да жертвуваме Божествената свобода за нищо под Небето. За нас върховното добро е Волята на Бога. Онова, което Той изисква от нази, него и трябва да вършим, без никакви съобщения на света.
към текста >>

11. ЛОЗИНКА

* Лозинка (арх.) - клетва (бер. ред.)
Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават, и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости; да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдующи, да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде сила и знание, мъдрост и любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято име. Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с радост и веселие през всичките дни на нашия живот. Да ни озари с виделината на Своето лице, да ни направи силни и крепки да творим добрата Му Воля; умни и незлобливи да ходим пред Него с пълнота. Да изцели всичките наши страдующи братя и сестри, да благослови домовете им и децата им с тях наедно, да благослови всичките им добри начинания на душата и духа и така да се въздигне Господ Бог наш в нас, както е горе в Небето. Амин. * Лозинка (арх.) - клетва (бер. ред.) Пояснение: Тези са те, основните точки, върху които можем да градим. Всякой ден в час, в който вие ще си изберете, по-предпочитателно сутрин, ще четете тази Лозинка — било само първата част, било втората, било само третата, па било и трите заедно. Ако четете цялата Лозинка, то първата й част ще произнесете сутрин, втората — на обед, а третата - вечер. А когато четете по една част на ден, то произнесете ги в три последователни дни.
към текста >>

12. Лозинки

* лозинка (остар.) - клетва
Ще имаме светлина върху вътрешната страна, на която почиват животът и здравето. VI. За благоуханието на красивото и доброто в живота Благодарим Ти, Господи, за всичкото добро и всичката красота, които си внесъл в нас. Молим Ти се, подкрепяй ни винаги да пазим това добро и тази красота като най-ценното на нашата душа и те да бъдат най-доброто благоухание пред Твоето лице, за да бъде всичко това в мен и във всичко за Твоя слава. ________________________________________ * лозинка (остар.) - клетва
към текста >>

13. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на Пресвятаго Параклита* за нашия окаян народ християнски... За умножение на греховете на християните дълготърпевший Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители до града Варна** със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към Небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина Син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тях, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!
Преди зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина като ден. Евангелието на литургията било на свършвание и в часа се явили трима мъже с една прекрасна девойка. Дрехите им греели като слънце. Зачудений свещеник си останал на местото като вцепенен, без да помръдне. Девойката го наближила и отправила погледа си към него и му рекла: „Преподобний старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу. В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на Пресвятаго Параклита* за нашия окаян народ християнски... За умножение на греховете на християните дълготърпевший Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители до града Варна** със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към Небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина Син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тях, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието! "... И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гняв и проклятие се изляла от Небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та освен града Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!... И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. О!... Праведен Си, Господи, и прави судби Твои! Но Всеблагий Бог во век не враждует. От премногото Своя любов към человеческия род [Той] пак се смили, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене) - благоволил да им яви Своя утешителен отговор, че до свършването на числото от сто петдесеттях и три риби, писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще съкрати дните на Турското царство и докрай ще го съсипе!...
към текста >>

Според Сегединския договор (първи мирен договор, предлаган дотогава от турците на християнски владетел), сключен под клетва върху Евангелието и Корана, на султан Мурад II била отстъпена голяма част от Велика Сърбия и цяла България.
Предисторията на това събитие започва с политическия възход на Владислав III, роден през 1424 г. Папа Евгений IV (1383 - 1447), който го покровителствал, го убедил да застане начело на кръстоносна война срещу исляма. През 1443 г. Владислав III разбил турците при Ниш и Златица и принудил Мурад II да сключи десетгодишно примирие през юли 1444 г. в град Сегедин (Сегед, Унгария). Според Сегединския договор (първи мирен договор, предлаган дотогава от турците на християнски владетел), сключен под клетва върху Евангелието и Корана, на султан Мурад II била отстъпена голяма част от Велика Сърбия и цяла България. Въпреки това флорентинският кардинал, внук на Евгений IV и адмирал на папската флота, Франческо Кондолмиер съобщил на Владислав III, че тръгва с флотата си за Галиполи, за да спре Мурад II, който бил в Азия. Византийският император Йоан VIII Палеолог също писал на Владислав III. Последният свикал коронен съвет, на който папският легат кардинал Юлиан Цезарини, подпомогнат от представители на Англия, Франция, Венеция, Генуа, Флоренция и др., държал слово, че кралят не е длъжен да спазва клетвата си и се взело решение за поход срещу турците. Владислав III нарушил примирието с амбицията да обедини всички западни славяни и с тях да изгони Антихриста. Във военната кампания взели участие кардинал Юлиан Цезарини, Розгон, епископ на град Ерлав, и Доминис, епископ Великовардайнски.
към текста >>

Последният свикал коронен съвет, на който папският легат кардинал Юлиан Цезарини, подпомогнат от представители на Англия, Франция, Венеция, Генуа, Флоренция и др., държал слово, че кралят не е длъжен да спазва клетвата си и се взело решение за поход срещу турците.
Владислав III разбил турците при Ниш и Златица и принудил Мурад II да сключи десетгодишно примирие през юли 1444 г. в град Сегедин (Сегед, Унгария). Според Сегединския договор (първи мирен договор, предлаган дотогава от турците на християнски владетел), сключен под клетва върху Евангелието и Корана, на султан Мурад II била отстъпена голяма част от Велика Сърбия и цяла България. Въпреки това флорентинският кардинал, внук на Евгений IV и адмирал на папската флота, Франческо Кондолмиер съобщил на Владислав III, че тръгва с флотата си за Галиполи, за да спре Мурад II, който бил в Азия. Византийският император Йоан VIII Палеолог също писал на Владислав III. Последният свикал коронен съвет, на който папският легат кардинал Юлиан Цезарини, подпомогнат от представители на Англия, Франция, Венеция, Генуа, Флоренция и др., държал слово, че кралят не е длъжен да спазва клетвата си и се взело решение за поход срещу турците. Владислав III нарушил примирието с амбицията да обедини всички западни славяни и с тях да изгони Антихриста. Във военната кампания взели участие кардинал Юлиан Цезарини, Розгон, епископ на град Ерлав, и Доминис, епископ Великовардайнски. По този начин походът на Владислав III фактически представлява последният кръстоносен поход в Западноевропейското средновековие. Тридесетхилядната християнска обединена армия преминала Дунав при Оршова и на 16 октомври 1444 г. пристигнала в Никопол, където присъединила четирихилядната конница на Влад III Цепеш, предвождана от сина му.
към текста >>

14. КАК СЕ СЪЗДАДЕ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА - Люба Стойкова*

И аз дадох клетва, че с любов ще върша работата, която ми се възлага.
Тодор Дренски. Много по-късно били посочени лицата, с които вече да се образува Вътрешната Школа. Тогава си спомних думите на Учителя: „Рано е още. Когато дойде време, ще бъдете повикана". И ето, мечтата ми се сбъдна: аз бях повикана, дойде този час, възложи ми се да записвам словата. И аз дадох клетва, че с любов ще върша работата, която ми се възлага. Когато по-късно размишлявах върху всичко, което се случи с мен, разбрах защо само аз имах щастието да бъда назначена като учителка в София и защо съдбата ми беше определила да живея във Варна. Когато родната ми сестра запитала Учителя за мен, той и казал: „Тя е определена да работи във Варна". Всичко това е било наредено от Горе, за да дочакам този час. Тогава, в онзи първи за мене ден, чрез брат Велко Петрушев се даде една много хубава лекция. Записвах с много голямо напрежение, за да не изпусна нито дума, макар че се говореше сравнително бавно.
към текста >>

15. ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Лозинка, лозанка (ост.) – клетва.
Кросно (ост.) – обло дърво в долната част на домашен тъкачен стан, на което се навива основата на плата. Кусур (тур.) – недостатък, вина, грешка. Кюмюр (тур.) – дървени въглища. Лагадичка (диал.) – лъжлива. Лествица (ост.) – стълба, стълбица. Лозинка, лозанка (ост.) – клетва. Любостежание (ост.) – алчност, стремеж към богатство. Медлено, медлен (рус.) – бавно, бавен. Меншество (рус.) – малцинство. Мир (ост.) – свят. Модус (лат.) – начин, метод, способ.
към текста >>

16. КАК ДА СЕ УПОТРЕБЯВА КНИГАТА „ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА“

състав.) е искал специални обещания, нещо като клетва, че ще пазят Завета, ще работят духовно, ще го носят със себе си винаги, да не го дават в случайни и чужди ръце и когато наближи времето за заминаване отвъд, да се даде тази книжка на предана и обичаща душа.
Синята краска е за Истината. Забележка:Преди да започнете упражнението, ако имате някое недоразумение, то прочетете първо розовата краска. Едно пояснение:виолетовите лъчи са теменужено-морави, които бият към синьо, а аметистовите са морави, които бият към червено. Допълнение: Когато Учителя е раздавал „Завета на цветните лъчи на светлината“ (първоначално само на ръководителите) (и първите ученици-бел. състав.) е искал специални обещания, нещо като клетва, че ще пазят Завета, ще работят духовно, ще го носят със себе си винаги, да не го дават в случайни и чужди ръце и когато наближи времето за заминаване отвъд, да се даде тази книжка на предана и обичаща душа. Според д-р Вергилий Кръстев, позоваващ се на лични записки на Учителя, когато последният работи върху книгата „Завета на цветните лъчи на светлината“ в с. Арбанаси, „Христовият Дух се явява пред Него и над Него. Той чува и вижда: „Петре, даваш ли тялото, сърцето си, ума си и ще работиш ли за Мене? “ Отговорът е бил следният: „Слушам, Господи; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята“. Христовият Дух се вселява в Него.
към текста >>

17. 019. Обет за духовна служба

Аз му рекох: “Ако е число, то е 1747.” – “Така, вярно – рече, – именно от това число води началото си тоя свят престол.”(VI) В случая антиминсът играе символичната роля на свети църковен престол, пред който се дава тържествено обещание, валидно на клетва.
След като Константин Дъновски обещава, че взема присърце дадения му съвет за връщане обратно във Варна, заявявайки, че “с готовност приема всичко, което му е било казано и което ще му се каже”. Тогава – се казва в “Откровението” – старият свещеник вдигнал очи и ръце нагоре и изрекъл: “Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци”. “След тези думи – пише в брошурата си Константин Дъновски – старият свещеник посегнал към пазвата си и извадил нещо, обвито в една бяла кърпа, “с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтара. Като разви кърпата, извади един антиминс и го целуна, като покани и мене да го целуна. После показа ми с пръсти на напечатаните букви на него, запитвайки ме дали го познавам. Аз му рекох: “Ако е число, то е 1747.” – “Така, вярно – рече, – именно от това число води началото си тоя свят престол.”(VI) В случая антиминсът играе символичната роля на свети църковен престол, пред който се дава тържествено обещание, валидно на клетва. Числото 1747 е годината на проявлението на Небето в малката солунска църквичка “Лагудяни” на 20 декември 1746 г. Понеже използването на антиминса започва практически през 1747 г., в него се вписва тази година. В антиминса фигурира числото 153. Това число е взето от Евангелието на Йоана, гл. 21, ст.
към текста >>

18. 020. Исторически бележки за падането на Варна под турска власт

а.) да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас отправил своята молба към Бога: “О, Исусе, ако си наистина Син Божий, както Те изповядват Твоите последователи, то направи съдба между мене и тях, гдето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!
020. Исторически бележки за падането на Варна под турска власт След това в “Откровението” се казва: “За умножение греховете на християните дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, т.е. в 1444 г., когато християнските водители (крал Владислав ІІІ Ягело, б. а.) до град Варна със своята измама принудили турския цар (тук се има предвид султан Мурад ІІ, който лично води в битката османската войска, б. а.) да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас отправил своята молба към Бога: “О, Исусе, ако си наистина Син Божий, както Те изповядват Твоите последователи, то направи съдба между мене и тях, гдето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието! ”... И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гняв и проклятия се изле на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та освен града Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха! ” В горния текст от “Откровението” на Константин Дъновски спират вниманието ни две обстоятелства. Първо, че и двете армии в битката при Варна през 1444 г. са се ръководили лично от държавните им глави: на християните – от крал Владислав ІІІ Ягело, а на мюсюлманите – от султан Мурад ІІ.
към текста >>

Султан Мурад ІІ, възмутен от постъпката на Владислав ІІІ Ягело, с основателно негодувание моли силите небесни да станат съдници за погазената клетва.
Това ни дава основание да считаме, че и от двете страни се е придавало особено значение за изхода на тази битка. Походът на обединените християнски войски срещу нашествието на османците в континента при победен край би могъл да бъде решителен удар срещу мюсюлманските нашественици. Второ, историята на войните е пълна с находчиви тактически хитрини, дипломатически стратегии и др. Организираният поход на християните срещу мюсюлманите обаче става в името на правдата и справедливостта, срещу бруталността и завоевателското нашествие на иноверците. Непочтеното в случая е, че именно в името на такива високи цели християните са си послужили с най-долнопробно клетво-престъпничество. Султан Мурад ІІ, възмутен от постъпката на Владислав ІІІ Ягело, с основателно негодувание моли силите небесни да станат съдници за погазената клетва. Султан Мурад ІІ не отправя молбата към Аллах, а се обръща към Исуса Христа, призовавайки го като арбитър срещу християнското безчестие. Тази форма на търсене въздаяние за несправедливостта е многократно по-силна по своето психологическо въздействие от една отправена молба за помощ към Аллаха. За да си изясним за какво клетвопрестъпничество става дума и в каква недобросъвестност е обвиняван крал Владислав ІІІ Ягело, налага се една историческа справка. Ако въпросният поход срещу османците би завършил благоприятно за християните, би следвало да се очаква предотвратяване на османското нашествие на Балканския полуостров и прогонването им в Мала Азия, респективно българският народ не щеше да преживее османско робство. След навлизането на османците в пределите на полуострова и надвисналата угроза от падането на византийската столица Константинопол в мюсюлмански ръце папа Евгений ІV сключва на 28 юли 1442 г.
към текста >>

Османските сановници искат от посланичеството гаранции, обезпечаващи спазването на споразумението за мир, чрез полагане клетва от страна на християнските владетели.
Описание на посрещането и воденето на тези преговори е направено от изтъкнатия по това време хуманист Кириак от Анкона, присъстващ в Одрин при пристигането на посланичеството.33 По улиците на Одрин към султанския сарай се запътва изпратената от християните дипломатическа мисия. Седемдесет конни-ци яздят отстрани, за да придадат тържественост при влизането на делегацията. От страна на крал Владислав е натоварен да преговаря Стойка Гизданич. Той носи изрични кралски инструкции. Пратеникът на Ян Хуниади е Витислав, а Георги Бранкович е представен от смедревския митрополит Атанасий Фракеш и от Богдан. Османските сановници искат от посланичеството гаранции, обезпечаващи спазването на споразумението за мир, чрез полагане клетва от страна на християнските владетели. След като западните посланици дават съгласието си за полагане на такава клетва, османските сановници определят Балтаоглу Сюлейман (капуджибашия) като свой пратеник във вражеския лагер, който да получи лично в писмена форма кралската клетва на Владислав ІІІ Ягело, както и клетвата на Ян Хуниади и Георги Бранкович. Водейки преговорите за мир, поляци, унгарци, чехи, босненци, сърби, албанци и др. трескаво се подготвят за нов поход срещу султан Мурад ІІ. В Буда се разработва военният план за похода, като се преценява, че за християнската конница ще бъде по-леко да се спусне през равна Влахия, откъдето да започне изходният пункт на военните операции. На 24 юни 1444 г.
към текста >>

След като западните посланици дават съгласието си за полагане на такава клетва, османските сановници определят Балтаоглу Сюлейман (капуджибашия) като свой пратеник във вражеския лагер, който да получи лично в писмена форма кралската клетва на Владислав ІІІ Ягело, както и клетвата на Ян Хуниади и Георги Бранкович.
Седемдесет конни-ци яздят отстрани, за да придадат тържественост при влизането на делегацията. От страна на крал Владислав е натоварен да преговаря Стойка Гизданич. Той носи изрични кралски инструкции. Пратеникът на Ян Хуниади е Витислав, а Георги Бранкович е представен от смедревския митрополит Атанасий Фракеш и от Богдан. Османските сановници искат от посланичеството гаранции, обезпечаващи спазването на споразумението за мир, чрез полагане клетва от страна на християнските владетели. След като западните посланици дават съгласието си за полагане на такава клетва, османските сановници определят Балтаоглу Сюлейман (капуджибашия) като свой пратеник във вражеския лагер, който да получи лично в писмена форма кралската клетва на Владислав ІІІ Ягело, както и клетвата на Ян Хуниади и Георги Бранкович. Водейки преговорите за мир, поляци, унгарци, чехи, босненци, сърби, албанци и др. трескаво се подготвят за нов поход срещу султан Мурад ІІ. В Буда се разработва военният план за похода, като се преценява, че за християнската конница ще бъде по-леко да се спусне през равна Влахия, откъдето да започне изходният пункт на военните операции. На 24 юни 1444 г. Владислав пише на босненския крал, че се е заел да унищожи “проклетите османци”.
към текста >>

Само след няколко дни, на 4 август 1444 г., Владислав ІІІ Ягело обявява предприемането на нов кръстоносен поход на християните срещу османците и нарушава току-що дадената клетва.
В Буда се разработва военният план за похода, като се преценява, че за християнската конница ще бъде по-леко да се спусне през равна Влахия, откъдето да започне изходният пункт на военните операции. На 24 юни 1444 г. Владислав пише на босненския крал, че се е заел да унищожи “проклетите османци”. Също така праща съобщение на флорентинците, че скоро ще се отправи срещу мохамеданската напаст, за да я прогони от Европа. В разгара на повсеместната военна подготовка на 25 юли1444 година крал Владислав ІІІ Ягело приема лич-но в унгарския град Сегед султанското посланичество и потвърждава сключения мир в Одрин, като дава писмена клетвена гаранция за спазването му в продължение на десет години, а султанът поема задължението войските му да не преминават Дунава. Само след няколко дни, на 4 август 1444 г., Владислав ІІІ Ягело обявява предприемането на нов кръстоносен поход на християните срещу османците и нарушава току-що дадената клетва. Този начин на действие силно разгневява султан Мурад ІІ. Възмутен от поведението на краля – от клетвопрестъпничеството му и неизпълнението на поетите от него международни договорни задължения, султанът кипи от ярост. На 20 септември 1444 г. сборната армия на Владислав и Ян Хуниади, състояща се от поляци, унгарци и присъединилите се към тях власи и други, преминава Дунава при Оршова и атакува старата Видинска крепост. След като обединените християнски войски навлизат в Дунавската равнина и овладяват Оряхово, Никопол, Свищов, Нови пазар, Шумен, Провадия, през Девненското езеро се насочват към Варна.
към текста >>

е преплетено с представата за Божие възмездие, поради грубо потъпкване на тържествено дадената клетва.
При тази обстановка още в първите часове на утрото двете войски се хвърлили в бой една срещу друга. Ние няма да описваме този необикновено жесток бой, което е сторено от цяла редица турски хронисти, систематизирани в сборника “Варна 1444 година”.34 Разстроената османска армия бързо се съвзема и се хвърля в атака. Обратът на битката е толкова неочакван за османците, че техните хронисти единодушно го обясняват с вмешателството на Аллаха и Божието възмездие за безчестно потъпкания току-що сключен мирен договор, подписан при особено тържественост, между Владислав ІІІ Ягело и султан Мурад ІІ. Разказаното около битката край Варна получава една и съща нравствена оценка както от страна на османците, и по-специално от султан Мурад ІІ, така и от отец Константина. В съзнанието на мюсюлманите поражението на обединените християнски сили през 1444 г. е преплетено с представата за Божие възмездие, поради грубо потъпкване на тържествено дадената клетва. Отец Константин в своето “Откровение” говори за “срамното престъпване от страна на християнските народи на дадена клетва”, за “умножение на греховете им”, за “препълване чашата на търпението и изливане на Божия гняв върху измамниците”. Въпреки че походът на Владислав ІІІ Ягело срещу османците е бил вдъхновяван от най-добри чувства и възвишени цели за освобождаване на Божи гроб от чуждо иго, всички виждат в разгрома на християните възмездие срещу клетвопрестъпничеството. Коварството и непочтеността, като средство за изправление на каквито и да било деяния, не могат да бъдат оправдани с нищо. Не е достатъчно да сме въодушевени само от добри подбуди и цели. Едновременно с тях е необходимо да се подберат и подходящи средства за тяхното осъществяване.
към текста >>

Отец Константин в своето “Откровение” говори за “срамното престъпване от страна на християнските народи на дадена клетва”, за “умножение на греховете им”, за “препълване чашата на търпението и изливане на Божия гняв върху измамниците”.
Ние няма да описваме този необикновено жесток бой, което е сторено от цяла редица турски хронисти, систематизирани в сборника “Варна 1444 година”.34 Разстроената османска армия бързо се съвзема и се хвърля в атака. Обратът на битката е толкова неочакван за османците, че техните хронисти единодушно го обясняват с вмешателството на Аллаха и Божието възмездие за безчестно потъпкания току-що сключен мирен договор, подписан при особено тържественост, между Владислав ІІІ Ягело и султан Мурад ІІ. Разказаното около битката край Варна получава една и съща нравствена оценка както от страна на османците, и по-специално от султан Мурад ІІ, така и от отец Константина. В съзнанието на мюсюлманите поражението на обединените християнски сили през 1444 г. е преплетено с представата за Божие възмездие, поради грубо потъпкване на тържествено дадената клетва. Отец Константин в своето “Откровение” говори за “срамното престъпване от страна на християнските народи на дадена клетва”, за “умножение на греховете им”, за “препълване чашата на търпението и изливане на Божия гняв върху измамниците”. Въпреки че походът на Владислав ІІІ Ягело срещу османците е бил вдъхновяван от най-добри чувства и възвишени цели за освобождаване на Божи гроб от чуждо иго, всички виждат в разгрома на християните възмездие срещу клетвопрестъпничеството. Коварството и непочтеността, като средство за изправление на каквито и да било деяния, не могат да бъдат оправдани с нищо. Не е достатъчно да сме въодушевени само от добри подбуди и цели. Едновременно с тях е необходимо да се подберат и подходящи средства за тяхното осъществяване. Изобщо каквото и да е деяние, не е ли положено на почтени основи, не може да разчита на траен успех.
към текста >>

19. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ

Никаква лъжлива клетва не давайте!
Каквото вижда, българинът все мнението си дава, затова главата му страда. Голяма част от изпитанията и страданията на хората се дължат на клетвите, произнесени в Името Божие. За никакви блага човек не трябва да изтрива мръсните си ръце в Бога. Както и да ви предизвикват, не се кълнете, не кълнете и другите. И двете са крайно описани неща. Никаква лъжлива клетва не давайте! Клетвата, макар и в Името на Бога, подразбира отричане на Божието Име. Българинът много се кълне: в очите, в децата си, в жена си, в живота си. За предпочитане е да страдате, отколкото да се кълнете е Името на Бога. Каква нужда има от клетва там, дето царуват Любовта, Мъдростта и Истината? Там, дето моралът го няма, има клетви.
към текста >>

Клетвата, макар и в Името на Бога, подразбира отричане на Божието Име.
Голяма част от изпитанията и страданията на хората се дължат на клетвите, произнесени в Името Божие. За никакви блага човек не трябва да изтрива мръсните си ръце в Бога. Както и да ви предизвикват, не се кълнете, не кълнете и другите. И двете са крайно описани неща. Никаква лъжлива клетва не давайте! Клетвата, макар и в Името на Бога, подразбира отричане на Божието Име. Българинът много се кълне: в очите, в децата си, в жена си, в живота си. За предпочитане е да страдате, отколкото да се кълнете е Името на Бога. Каква нужда има от клетва там, дето царуват Любовта, Мъдростта и Истината? Там, дето моралът го няма, има клетви. Българският народ много се е свързал с материални работи и за да се повдигне, трябва да го развържем от материята.
към текста >>

Каква нужда има от клетва там, дето царуват Любовта, Мъдростта и Истината?
И двете са крайно описани неща. Никаква лъжлива клетва не давайте! Клетвата, макар и в Името на Бога, подразбира отричане на Божието Име. Българинът много се кълне: в очите, в децата си, в жена си, в живота си. За предпочитане е да страдате, отколкото да се кълнете е Името на Бога. Каква нужда има от клетва там, дето царуват Любовта, Мъдростта и Истината? Там, дето моралът го няма, има клетви. Българският народ много се е свързал с материални работи и за да се повдигне, трябва да го развържем от материята. Вижте сами, че българинът иска да има и свине, и кокошки, и кози, и овце, и говеда, когато казват, че един германец е доволен от един кон. После, един германец е доволен от 50 декара земя да я работи и да поминава, когато българинът е доволен от много повече. Цялата бяла раса минава през фазата на алчността.
към текста >>

20. Първа част

Със старата ли клетва: "Онзи, който лъже, да му изсъхне езикът, онзи, който краде, да му изсъхне ръката?
Първа част Сега ще ви говоря за Бога не като за същество, както казват философите, отвлечено или разпръснато из пространството, а за онзи Господ, за Когото проповядвам, който мисли за нас, Който наблюдава постъпките ни, изправя, поправя, наказва, облича, съблича, кара да се раждаме и умираме. В Писанието се казва: "Бог не е само на Небето, Той живее В сърцата на смирените." Следователно първото качество, което трябва да придобиете, за да може Той да заживее във вас, е смирението, но не смирението на овцата. Хората казват: "Защо Господ, като е всемогъщ, не оправи света? " Как да го оправи? Със старата ли клетва: "Онзи, който лъже, да му изсъхне езикът, онзи, който краде, да му изсъхне ръката? " Но тогава щяхме да имаме свят само от неми и сакати същества. Как мислите щеше ли да ни бъде приятен един такъв свят само от недъгави хора? Бог обаче разкрива диаметрално противоположно управление и казва, че който иска да бъде господар, трябва да стане слуга. Силните хора искат обикновено всички "реки" да се вливат в тяхната "река", но при добрите процесът е обратен. Господ се "разлива" в малки "рекички" и вместо Той да ги управлява, оставя те сами да се управляват...
към текста >>

НАГОРЕ

0.11642599105835