НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
200
резултата в
53
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
5_10 ) Път на ученика
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Онази жена искаше да изкуси
Йосифа
и ако той беше се оплел, щеше да се свърши с него.
Когато човек има възвишен стремеж, възвишен идеал, за който живее, тогава той е издържлив на всички изпитания и изкушения. Това, което сте наследили от миналите поколения и от Животинското царство, е тор и който е умен, ще му намери мястото, а който не знае и не е умен, ще се въргаля из тази каша. Когато в човека надделява животинското, лицето му почва да се изменя. Философията е в това: искайте да бъдете господари на себе си! Човек трябва да подчини низшето и оттам да вади енергии, както растението пуща корените си в почвата и вади сокове.
Онази жена искаше да изкуси
Йосифа
и ако той беше се оплел, щеше да се свърши с него.
Но той устоя на този изпит – чрез затвор изплати своята карма и така се роди изново. Съществата от Невидимия свят, които са около теб, са две категории: едни по-горни, а други по-долни. От по-горните ще се учиш, а по-долните ще впрегнеш на работа.
към текста >>
2.
80) Щастието, многократно и непреривно
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Йосиф
е един от хубавите примери за това.
Шишетата ви трябва да бъдат еластични, да не се чупят, когато паднат. Това, което Бог върши сега, хората не го знаят. Ще дойде време да го разберат. Това е една от великите тайни. Всеки човек трябва да бъде поставен при много неблагоприятни условия и да победи, а след това ще дойде благословението.
Йосиф
е един от хубавите примери за това.
Кръвообращението зависи от яденето, а мисълта – от дишането. Пиянството е допринесло вреда, понеже не е било на място. Пияният става чувствителен към низшите духове и те го обсебват. В света ние търсим златото, а това значи следното: копаем дълбоко, за да намерим хора с будни души. Не чакай да станеш светия изведнъж, без да вършиш нещо и без да работиш.
към текста >>
3.
67) Плодове на шестата раса – свобода и разбирателство
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И в новата епоха ще има много народи, но Шестата раса ще бъде любимият син, както
Йосиф
бе любим син на Яков – и както
Йосиф
спаси Египет, така и Шестата раса ще спаси хората от погибел.
Разбира се, че ще има и от сегашните хора, които са готови. Избраните от всички народи ще преминат в Шестата раса и тогава вече ще може да се говори за братство и Любов. Бялата раса е изразител на силата: тя твори параходи, аероплани и всякаква техника, но никога досега светът не е имал и такива разрушителни сили, както при тази раса. А Шестата раса е раса на сърцето и тя постепенно приготовлява условията за побратимяване, туря основи и гради. Народите ще останат, Шестата раса ще им бъде глава, а те ще бъдат крака, ръце, стомах и пр.
И в новата епоха ще има много народи, но Шестата раса ще бъде любимият син, както
Йосиф
бе любим син на Яков – и както
Йосиф
спаси Египет, така и Шестата раса ще спаси хората от погибел.
Всички днешни мистични братства са центрове на Шестата раса, които остават в неизвестност, работят тайно и управляват целия свят, пръснати навсякъде по всички народи. На когото сърцето е милостиво, той е кандидат за новата раса – мекотата на сърцето е един от признаците. Петте раси имат пет различни понятия за Любовта. И Шестата раса, която ще дойде в бъдеще, ще има съвършено ново разбиране за Любовта – тогава справедливостта ще решава въпросите между хората. Днес които не следват правия път, един друг се измъчват и един на друг си причиняват страдание, ето защо трябва да се работи върху съзнанието на хората: съвременните хора са запознати само с обикновените процеси на Природата, а има специални, особени моменти, когато по-висшите закони се проектират долу.
към текста >>
4.
Екскурзия на 19 януари 1932 година
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Йосиф
е един от хубавите примери.
Някой път се обезсърчавате. - Хубаво нещо е светът! Всичко, което върши човек, е само един повод, за да може да намери Истината и да се доближи до нея. Трябва да познаем Бога навсякъде, във всичко, и в Слънцето, и в звездите, и в Луната.... Всеки човек трябва да бъде поставен при много неблагоприятни условия и да победи, и след това ще дойде благословението.
Йосиф
е един от хубавите примери.
Като работиш, ще станеш светия. Не си разположен - направи едно най-малко добро. Например напиши едно писмо на някой познат и го насърчи. Не чакай да станеш свстия изведнъж, без да Вършиш нищо и без да работиш. Не оценяваш ли малкото, многото няма да ти се даде.
към текста >>
5.
001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
"Учителят по мислене" на Европа Хегел ни убеждаваше, че само немският език е съхранил феноменологичната същност на понятието "истина"; в по-ново време
Йосиф
Бродски обявява руснаците за жертва на хилиастката чувствителност в езика си.
Разговорите в "Изворът на доброто" носят всички характеристики на говорната реч: директни образни внушения, живи народни думи, внезапни обрати на мисълта, изобилие от условни и повелителни наклонения; не липсват турцизми и привидни архаизми. Иначе бихме определили мърчаевските разговори като "стил на евангелската проповед", в който основни структури са евангелската притча и метафора. По наше дълбоко убеждение те и до днес остават най-съвършена форма на словесност, при която образът чрез изящно вертикално самодвижение през всички светове се провъзгласява за еднакъв със същността. Няма да се изненадаме, ако някои читатели открият и елементи на философския фрагмент. Така или иначе, това са конструкции от българския език, на който за първи път в хилядолетната му история се налага да въплъщава една толкова трансцедентна идейна система.
"Учителят по мислене" на Европа Хегел ни убеждаваше, че само немският език е съхранил феноменологичната същност на понятието "истина"; в по-ново време
Йосиф
Бродски обявява руснаците за жертва на хилиастката чувствителност в езика си.
У нас трябваше Учителят Петър Дънов да изрече Словото си, за да уловим в етимологичната същност на българския език една неподозирана до сега "телеологичност". Това вече ни приближава до представата за езика като "психична вибрация". И докато за нея все още нямаме ясна перцепция, не бива да виним езика на Словото в немодерност и архаичност. ЗА СЛОВОТО КАТО ФИЛОСОФСКА СИСТЕМА. Такова едно възприемане би било твърде едностранчиво, но съвсем обичайно като интелектуален разрез.
към текста >>
6.
052 НЕЗНАЙНАТА ЛЮБОВ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Слабостта на Якова не беше в любовта му към
Йосифа
, но в това, че изрази любовта си към
Йосифа
пред братята му.
Когато някой обича, това да бъде тайна, другите да не знаят. Някой път искате да представите на хората, как ви се е открила Любовта. Оставете това, не го казвайте. Това, което Любовта ви е открила, тя не иска да разказвате за него. Ако има нужда, тя ще го каже на другите.
Слабостта на Якова не беше в любовта му към
Йосифа
, но в това, че изрази любовта си към
Йосифа
пред братята му.
Те не трябваше да знаят за неговата любов. В това се заключава неговата грешка. Идейната Любов е безкористна. Може да обичате някого, без той да знае. Инак Любовта изгубва характера на безкористие.
към текста >>
7.
Слово за Учителя
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И си мисля, ако ти, Българио, си определена да изиграеш ролята на
Йосифа
от Египет, при когото идваха гладни да вземат жито за цяла Юдея, не е ли велика твоята мисия?
Той намери най-здравата почва да го посади, отдето никой не може да го изкорени и никой не може да злоупотреби с неговите плодове. Около това дърво се създаде велик оазис. Там идат и ще дохождат жадни да утоляват жаждата си и да лекуват болките си. Ще каже някой:“Какво от това, едно дърво? България е пълна с дървета.“ Но това са плодове, които не гният, които остават във вечността.
И си мисля, ако ти, Българио, си определена да изиграеш ролята на
Йосифа
от Египет, при когото идваха гладни да вземат жито за цяла Юдея, не е ли велика твоята мисия?
Да бъде благословено това дело! Сега завършвам пак с последните думи на Учителя, тихо изречени един два дни преди заминаването му, които стенограф не хвана, но ехото отнесе далеч във вечността. Това бяха думите, в които ясно се чете за кого и за чия слава работи Учителя. „Да се прослави Бог в Бялото братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов.“
към текста >>
8.
В Божествената светлина
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Онази жена искаше да изкуши
Йосифа
и ако той беше се оплел, щеше да се свърши с него.
Това, което сте наследили от миналите поколения и от животинското царство, това е тор. Който е умен, ще намери място за тази тор, а който не е и не знае, ще се въргаля из тази каша. Когато в човека почва да надделява животинското, лицето му почва да се изменя. Философията сега е в това: Искайте да бъдете господари на себе си. Човек трябва да подчини нисшето и оттам да вади енергии както растението пуща корените си в почвата и вади сокове.
Онази жена искаше да изкуши
Йосифа
и ако той беше се оплел, щеше да се свърши с него.
Но той устоя на този изпит. Чрез затвор изплати кармата си и така се роди отново. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев Миг от живота на Изгрева
към текста >>
9.
03 ЗА АНТИМИНСА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Изобразен е Христос, снет от кръста, около Него майка Му, жените, учениците и
Йосиф
от Ариматея Го приготовляват за погребението Му.
ЗА АНТИМИНСА Бащата на Учителя, Константин Дъновски, като младеж е тръгнал за Света гора, за да се покалугери. Но като стигнал Солун е бил върнат от един свят монах, който му е дал Антиминс, точно в деня на Великата събота преди Възкресението. Случило се в храма "Свети Димитър", долу в подземието пред гроба на светеца. Антиминсът е бяла кърпа с изображение, която се поставя на жертвеника в олтара на новопостроена църква при освещаването й, за да се положат върху нея светите дарове.
Изобразен е Христос, снет от кръста, около Него майка Му, жените, учениците и
Йосиф
от Ариматея Го приготовляват за погребението Му.
Антиминсът, даден на бащата на Учителя, където и да се постави, на маса или камък, става олтар и пред него може да се извърши служба. Антиминсът, който беше разпространен между приятелите в Братството, е препечатан от оригинала. Препечатването е станало към 1925 година в Москва, по желанието на дядо поп Константин със съгласието на Учителя. Антиминсът е раздаден на първите ученици, но в много ограничен брой. Той е основа на Синархическата верига, която изпълнява наряди, определени от Учителя.
към текста >>
10.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Има едно поверие, в което трябва да има Истина, че кръвта, която капела от Христа на кръста, била събрана в една чаша от
Йосиф
Ариматейски или от Йоан и съхранявана от учениците на Йоан, и после предадена на бъдещите поколения.
За Йоан се казва, че е бил любимият ученик на Христа. Това показва, че той е имал най-високо Посвещение и най-дълбоко е проникнал както в древните мистерии, така и в импулса на учението, което Христос носеше. Затова се казва, че той е ученикът, когото Исус обичаше най-много. И той отрази най-пълно и най-дълбоко в своето Евангелие и Откровението вътрешната страна на учението. Те послужиха като основа на бъдещите езотерични школи, които носеха и продължаваха да развиват импулса, даден от Христа.
Има едно поверие, в което трябва да има Истина, че кръвта, която капела от Христа на кръста, била събрана в една чаша от
Йосиф
Ариматейски или от Йоан и съхранявана от учениците на Йоан, и после предадена на бъдещите поколения.
По тази линия се явява Братството на Светия Граал, от средата на което пък изхождат розенкройцерите, както ще видим по-късно. Когато Христос каза на Петра за Йоана: Тебе що ти е, ако той остане, докато Аз дойда втори път. Това подразбира, че езотеричната традиция, представител на която е Йоан, ще продължи съществуването си до второто идване на Христа и ще се обновява постоянно от все нови и нови импулси, които идват от Христа. Един от тези импулси се изрази чрез манихейството, което, както казах, остана неразбрано. След манихеите дойдоха богомилите в България, които също се развиха под влиянието на третия импулс на Бялото Братство, което идваше да подсили отслабналия първоначален христов импулс.
към текста >>
11.
АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Йосиф
11. Венеамин.
Исахер 6. Дан 7. Гада 8. Асира 9. Невталим 10.
Йосиф
11. Венеамин.
Понеже Симеон, което значи послушание и Леви, което значи съединение образуват един знак, затова дванадесетият знак се заема от синовете на Йосифа Ефраима и Манасия. Тогава имаме следната таблица: 1.Рувим отговаря на знака Водолей. 2. Ефраим и Манасия отговарят на знака Риби. 3. Венеамин отговаря на знака Овен.
към текста >>
Понеже Симеон, което значи послушание и Леви, което значи съединение образуват един знак, затова дванадесетият знак се заема от синовете на
Йосифа
Ефраима и Манасия.
Дан 7. Гада 8. Асира 9. Невталим 10. Йосиф 11. Венеамин.
Понеже Симеон, което значи послушание и Леви, което значи съединение образуват един знак, затова дванадесетият знак се заема от синовете на
Йосифа
Ефраима и Манасия.
Тогава имаме следната таблица: 1.Рувим отговаря на знака Водолей. 2. Ефраим и Манасия отговарят на знака Риби. 3. Венеамин отговаря на знака Овен. 4. Исахер отговаря на знака Телец.
към текста >>
12.
Йосиф
отговаря на знака Козирог.
7. Юда отговаря на знака Лъв. 8. Асир отговаря на знака Дева. 9. Дан отговаря на знака Везни. 10.Гада отговаря на знака Скорпион. 11.Нефталим отговаря на знака Стрелец.
12.
Йосиф
отговаря на знака Козирог.
В 49-та глава на Битието се казва: „И повика Яков синовете си и рече им: Съберете се да ви известя що ще се случи вам в последните дни. Съберете се и послушайте синове Якови, послушайте Израиля отца си." След тези думи Яков изрежда благословение към всеки един от тях, което ги характеризира като зодиакални знаци, само че знаците не вървят по реда на синовете, както са дадени в Битието, а са размесени. Ще ги дам по реда на знаците: 1.На знака Овен отговаря Венеамин и за него Яков казва: „Ще бъде вълк грабител. Заран ще пояжда грабеж, а вечер ще дели корист." Овен има за господар планетата Марс, която напълно се характеризира с горните думи.
към текста >>
10. Десетият знак Козирог отговаря на
Йосиф
.
Твоето спасение чаках, Господи." 8. Осмият знак Скорпион отговаря на Гада. За него е казано: „Гада ще разбият разбойници, но и той най-после ще разбие." 9. Деветият знак Стрелец отговаря на Нефталим. За него е казано: „Нефталим е елен, пуснат, който дава угодни думи."
10. Десетият знак Козирог отговаря на
Йосиф
.
За него е казано много, а именно: „Йосиф е плодоносна ветва. Плодоносна ветва, близо при източник. Летораслите се простират по стената. Стрелците го огорчиха и стреляха по него, и враждуваха с него. Но лъкът му стана крепък и мишцата на ръцете му се укрепи чрез ръцете на силния Яков.
към текста >>
За него е казано много, а именно: „
Йосиф
е плодоносна ветва.
8. Осмият знак Скорпион отговаря на Гада. За него е казано: „Гада ще разбият разбойници, но и той най-после ще разбие." 9. Деветият знак Стрелец отговаря на Нефталим. За него е казано: „Нефталим е елен, пуснат, който дава угодни думи." 10. Десетият знак Козирог отговаря на Йосиф.
За него е казано много, а именно: „
Йосиф
е плодоносна ветва.
Плодоносна ветва, близо при източник. Летораслите се простират по стената. Стрелците го огорчиха и стреляха по него, и враждуваха с него. Но лъкът му стана крепък и мишцата на ръцете му се укрепи чрез ръцете на силния Яков. Оттам е пастирът, Израилевий камък, чрез Бога на отците ни, който ще ти помага и чрез Всесилния, който ще благославя с небесни благословения отгоре, с благословения на бездната отдолу.
към текста >>
Благословенията на Отците ти се преукрепиха повече от бла- гословенията на Праотците ми, до високите върхове на вечните планини: ще бъдат на
йосифовата
глава и на върха на превъзходния между братята си."
Плодоносна ветва, близо при източник. Летораслите се простират по стената. Стрелците го огорчиха и стреляха по него, и враждуваха с него. Но лъкът му стана крепък и мишцата на ръцете му се укрепи чрез ръцете на силния Яков. Оттам е пастирът, Израилевий камък, чрез Бога на отците ни, който ще ти помага и чрез Всесилния, който ще благославя с небесни благословения отгоре, с благословения на бездната отдолу.
Благословенията на Отците ти се преукрепиха повече от бла- гословенията на Праотците ми, до високите върхове на вечните планини: ще бъдат на
йосифовата
глава и на върха на превъзходния между братята си."
11. Следващият знак Водолей отговаря на Рувим, за когото Яков казва: „Рувиме, ти си първороден мой, крепост моя и начатък на силата ми, преимуществен в достойнство и преимуществен в сила. Изврел си като вода: не ще да има преимущество, защото си възлязъл на одъра на баща си: тогава си го оскърбил. На одъра ми е възлязъл! " 12. Дванадесетият знак Риби отговаря на Ефраил и Манасия, синове на Йосифа.
към текста >>
12. Дванадесетият знак Риби отговаря на Ефраил и Манасия, синове на
Йосифа
.
Благословенията на Отците ти се преукрепиха повече от бла- гословенията на Праотците ми, до високите върхове на вечните планини: ще бъдат на йосифовата глава и на върха на превъзходния между братята си." 11. Следващият знак Водолей отговаря на Рувим, за когото Яков казва: „Рувиме, ти си първороден мой, крепост моя и начатък на силата ми, преимуществен в достойнство и преимуществен в сила. Изврел си като вода: не ще да има преимущество, защото си възлязъл на одъра на баща си: тогава си го оскърбил. На одъра ми е възлязъл! "
12. Дванадесетият знак Риби отговаря на Ефраил и Манасия, синове на
Йосифа
.
От изложеното в 49-та глава на Битието се вижда, че Господ е казал на Авраам, че неговият народ ще се развива според законите на звездите, което се вижда от това, че дванадесетте синове на Якова, които отговарят на дванадесетте зодиакални знаци, стават родоначалници на 12-те племена израилеви, от които е съставен целия еврейски народ. Тези дванадесет синове на Яков носят в себе си заложбата, която беше вродена в Авраам и която беше мисията на еврейския народ, която трябваше да се предава по наследство от поколение на поколение. Така се формирал един народ, в когото и ясновидството било вече изчезнало и те по пътя на мисълта идвали до идеята за Бога. Но случило се едно явление между синовете на Яков, а именно, един от тях, Йосиф, по атавизъм имал пророчески сънища, озарени от духовния свят. Тази негова способност на ясновидство била противна на основната тенденция на еврейския народ, предадена от Авраам по наследство и това породило известна антипатия и враждебност на братята му към него.
към текста >>
Но случило се едно явление между синовете на Яков, а именно, един от тях,
Йосиф
, по атавизъм имал пророчески сънища, озарени от духовния свят.
" 12. Дванадесетият знак Риби отговаря на Ефраил и Манасия, синове на Йосифа. От изложеното в 49-та глава на Битието се вижда, че Господ е казал на Авраам, че неговият народ ще се развива според законите на звездите, което се вижда от това, че дванадесетте синове на Якова, които отговарят на дванадесетте зодиакални знаци, стават родоначалници на 12-те племена израилеви, от които е съставен целия еврейски народ. Тези дванадесет синове на Яков носят в себе си заложбата, която беше вродена в Авраам и която беше мисията на еврейския народ, която трябваше да се предава по наследство от поколение на поколение. Така се формирал един народ, в когото и ясновидството било вече изчезнало и те по пътя на мисълта идвали до идеята за Бога.
Но случило се едно явление между синовете на Яков, а именно, един от тях,
Йосиф
, по атавизъм имал пророчески сънища, озарени от духовния свят.
Тази негова способност на ясновидство била противна на основната тенденция на еврейския народ, предадена от Авраам по наследство и това породило известна антипатия и враждебност на братята му към него. Това е предадено в Библията с разказа за продаването на Йосиф на египтянина. По този начин той е бил отхвърлен от своите братя, защото в него отново се проявява едно наследство от старата ясновидска дарба. Затова той трябвало да отиде в Египет, защото той отпадал от мисията на еврейския народ. Но чрез отиването си в Египет Йосиф направил връзка на еврейския народ с египетската Мъдрост.
към текста >>
Това е предадено в Библията с разказа за продаването на
Йосиф
на египтянина.
От изложеното в 49-та глава на Битието се вижда, че Господ е казал на Авраам, че неговият народ ще се развива според законите на звездите, което се вижда от това, че дванадесетте синове на Якова, които отговарят на дванадесетте зодиакални знаци, стават родоначалници на 12-те племена израилеви, от които е съставен целия еврейски народ. Тези дванадесет синове на Яков носят в себе си заложбата, която беше вродена в Авраам и която беше мисията на еврейския народ, която трябваше да се предава по наследство от поколение на поколение. Така се формирал един народ, в когото и ясновидството било вече изчезнало и те по пътя на мисълта идвали до идеята за Бога. Но случило се едно явление между синовете на Яков, а именно, един от тях, Йосиф, по атавизъм имал пророчески сънища, озарени от духовния свят. Тази негова способност на ясновидство била противна на основната тенденция на еврейския народ, предадена от Авраам по наследство и това породило известна антипатия и враждебност на братята му към него.
Това е предадено в Библията с разказа за продаването на
Йосиф
на египтянина.
По този начин той е бил отхвърлен от своите братя, защото в него отново се проявява едно наследство от старата ясновидска дарба. Затова той трябвало да отиде в Египет, защото той отпадал от мисията на еврейския народ. Но чрез отиването си в Египет Йосиф направил връзка на еврейския народ с египетската Мъдрост. Това било необходимо за еврейския народ за изпълнение на неговата мисия. И Учителят казва някъде, че евреите трябвало да отидат в Египет, да се възпитат и облагородят под влияние на египетската Мъдрост и култура.
към текста >>
Но чрез отиването си в Египет
Йосиф
направил връзка на еврейския народ с египетската Мъдрост.
Но случило се едно явление между синовете на Яков, а именно, един от тях, Йосиф, по атавизъм имал пророчески сънища, озарени от духовния свят. Тази негова способност на ясновидство била противна на основната тенденция на еврейския народ, предадена от Авраам по наследство и това породило известна антипатия и враждебност на братята му към него. Това е предадено в Библията с разказа за продаването на Йосиф на египтянина. По този начин той е бил отхвърлен от своите братя, защото в него отново се проявява едно наследство от старата ясновидска дарба. Затова той трябвало да отиде в Египет, защото той отпадал от мисията на еврейския народ.
Но чрез отиването си в Египет
Йосиф
направил връзка на еврейския народ с египетската Мъдрост.
Това било необходимо за еврейския народ за изпълнение на неговата мисия. И Учителят казва някъде, че евреите трябвало да отидат в Египет, да се възпитат и облагородят под влияние на египетската Мъдрост и култура. Еврейският народ е бил така устроен, че чрез своята логична мисъл схващал външния свят като проява на Бога Йехова. Но те знаели още, че това, което те познавали като Йехова, Творец на явленията във външния свят е бил еднакъв със същността на човека, с неговото Аз. Но затова те нямали никакви собствени вътрешни преживявания (опитности), ето защо те трябвало да бъдат научени от друг народ, който имал тези изживявания, тази опитност.
към текста >>
И
Йосиф
е бил човекът, който е направил връзката между древно-еврейския народ и египтяните, от които евреите могли да научат това, за което нямаха собствена опитност - да съединят познанията на външния свят, добити по пътя на логичната мисъл и вътрешните преживявания на духовния свят.
Това било необходимо за еврейския народ за изпълнение на неговата мисия. И Учителят казва някъде, че евреите трябвало да отидат в Египет, да се възпитат и облагородят под влияние на египетската Мъдрост и култура. Еврейският народ е бил така устроен, че чрез своята логична мисъл схващал външния свят като проява на Бога Йехова. Но те знаели още, че това, което те познавали като Йехова, Творец на явленията във външния свят е бил еднакъв със същността на човека, с неговото Аз. Но затова те нямали никакви собствени вътрешни преживявания (опитности), ето защо те трябвало да бъдат научени от друг народ, който имал тези изживявания, тази опитност.
И
Йосиф
е бил човекът, който е направил връзката между древно-еврейския народ и египтяните, от които евреите могли да научат това, за което нямаха собствена опитност - да съединят познанията на външния свят, добити по пътя на логичната мисъл и вътрешните преживявания на духовния свят.
Йосиф могъл да направи това, защото той притежавал яс- новидската дарба, имал вътрешна опитност както египтяните и същевременно притежавал и математично логичната мисъл. По такъв начин той могъл да услужи както на евреите, така и на египтяните, които не притежавали в такава степен както евреите логично математичната мисъл. Затова и фараонът, респ. египтяните, не могли да се справят с положението, за което синът на фараона известявал за настъпването на гладните години. И затова назначаването на Йосиф за ръководител на Египет не е било случайно.
към текста >>
Йосиф
могъл да направи това, защото той притежавал яс- новидската дарба, имал вътрешна опитност както египтяните и същевременно притежавал и математично логичната мисъл.
И Учителят казва някъде, че евреите трябвало да отидат в Египет, да се възпитат и облагородят под влияние на египетската Мъдрост и култура. Еврейският народ е бил така устроен, че чрез своята логична мисъл схващал външния свят като проява на Бога Йехова. Но те знаели още, че това, което те познавали като Йехова, Творец на явленията във външния свят е бил еднакъв със същността на човека, с неговото Аз. Но затова те нямали никакви собствени вътрешни преживявания (опитности), ето защо те трябвало да бъдат научени от друг народ, който имал тези изживявания, тази опитност. И Йосиф е бил човекът, който е направил връзката между древно-еврейския народ и египтяните, от които евреите могли да научат това, за което нямаха собствена опитност - да съединят познанията на външния свят, добити по пътя на логичната мисъл и вътрешните преживявания на духовния свят.
Йосиф
могъл да направи това, защото той притежавал яс- новидската дарба, имал вътрешна опитност както египтяните и същевременно притежавал и математично логичната мисъл.
По такъв начин той могъл да услужи както на евреите, така и на египтяните, които не притежавали в такава степен както евреите логично математичната мисъл. Затова и фараонът, респ. египтяните, не могли да се справят с положението, за което синът на фараона известявал за настъпването на гладните години. И затова назначаването на Йосиф за ръководител на Египет не е било случайно. Той имал в себе си способностите за организиране на външния живот, които липсвали на египтяните.
към текста >>
И затова назначаването на
Йосиф
за ръководител на Египет не е било случайно.
И Йосиф е бил човекът, който е направил връзката между древно-еврейския народ и египтяните, от които евреите могли да научат това, за което нямаха собствена опитност - да съединят познанията на външния свят, добити по пътя на логичната мисъл и вътрешните преживявания на духовния свят. Йосиф могъл да направи това, защото той притежавал яс- новидската дарба, имал вътрешна опитност както египтяните и същевременно притежавал и математично логичната мисъл. По такъв начин той могъл да услужи както на евреите, така и на египтяните, които не притежавали в такава степен както евреите логично математичната мисъл. Затова и фараонът, респ. египтяните, не могли да се справят с положението, за което синът на фараона известявал за настъпването на гладните години.
И затова назначаването на
Йосиф
за ръководител на Египет не е било случайно.
Той имал в себе си способностите за организиране на външния живот, които липсвали на египтяните. Затова той бил в състояние да даде правилни съвети на египетския фараон. По такъв начин той станал истинско звено между египетския и еврейския народ. С това той допринесе за еврейския народ, щото учението за Йехова като Творец на външния свят и на явленията в него, да получи вътрешното съдържание на египетската Мъдрост. Израз на тази връзка е хармонията между древно- египетската Мъдрост, която почивала на вътрешни преживявания и опитности и външното познаване на света, присъщо на евреите, която даде Мойсей.
към текста >>
Всред еврейския народ е имало един
Йосиф
, който имал ясновидс- ки сънища.
Мъдреците от Изток знаят това и те следват звездата, т.е. своя Велик Учител. Преповторението на пътя на еврейския народ от живота на Исус показва, че в него се съдържа екстракта, есенцията на цялото развитие на еврейския народ. Първото повторение на явленията е пътят на звездата. Второто нещо е жертвоприношението на Мъдреците, които поднасят на Исус злато, смирна и ливан, което отговаря на жертвата на Исак.
Всред еврейския народ е имало един
Йосиф
, който имал ясновидс- ки сънища.
Сега при Исус неговият баща, също Йосиф, има също пророчески сънища, който чрез съновидение узнава не само това, че Исус се ражда, но че трябва да избяга с Исус в Египет. Както евреите отидоха в Египет, така и Исус трябваше да отиде там и след това се връща оттам в града Назарет в Палестина, откъдето е наречен назарянин. Такова е в общи линии зараждането и развитието на еврейския народ и неговата специална мисия да създаде подходящо тяло, в което да се въплоти Заратустра, за да стане проводник на Великия Слънчев Дух, който трябваше да слезе на земята да спре инволюцията и да даде импулс за възхода на човечеството към Божествените висини, откъдето то е било слязло. След това кратко изложение на развитието на еврейския народ ще се запознаем с неговия Учител и организатор Мойсей, който стои начело на втория клон на Бялото братство, който изхожда от Египет и когото Учителят нарича есейски.
към текста >>
Сега при Исус неговият баща, също
Йосиф
, има също пророчески сънища, който чрез съновидение узнава не само това, че Исус се ражда, но че трябва да избяга с Исус в Египет.
своя Велик Учител. Преповторението на пътя на еврейския народ от живота на Исус показва, че в него се съдържа екстракта, есенцията на цялото развитие на еврейския народ. Първото повторение на явленията е пътят на звездата. Второто нещо е жертвоприношението на Мъдреците, които поднасят на Исус злато, смирна и ливан, което отговаря на жертвата на Исак. Всред еврейския народ е имало един Йосиф, който имал ясновидс- ки сънища.
Сега при Исус неговият баща, също
Йосиф
, има също пророчески сънища, който чрез съновидение узнава не само това, че Исус се ражда, но че трябва да избяга с Исус в Египет.
Както евреите отидоха в Египет, така и Исус трябваше да отиде там и след това се връща оттам в града Назарет в Палестина, откъдето е наречен назарянин. Такова е в общи линии зараждането и развитието на еврейския народ и неговата специална мисия да създаде подходящо тяло, в което да се въплоти Заратустра, за да стане проводник на Великия Слънчев Дух, който трябваше да слезе на земята да спре инволюцията и да даде импулс за възхода на човечеството към Божествените висини, откъдето то е било слязло. След това кратко изложение на развитието на еврейския народ ще се запознаем с неговия Учител и организатор Мойсей, който стои начело на втория клон на Бялото братство, който изхожда от Египет и когото Учителят нарича есейски.
към текста >>
12.
БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В този смисъл то е известно и на историята, и за него говори
Йосиф
Флавий в своята история на еврейския народ, а също и Филон Александрийски в своето съчинение „За съзерцателния живот".
БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ Като говорим за братството на Есеите, в духа на изложеното в тази книга ще ги разглеждаме в широк и в тесен смисъл. В широк смисъл на думата под Братство на Есеите разбираме цялата дейност на втория клон на Бялото Братство, който започва от Авраам, минава през Мойсей, пророците, Братството на Есеите в тесен смисъл на думата и най-после преминава през християнството, с което се завършва втория клон на Бялото Братство. А в тесен смисъл на думата разбираме окултното братство, което е работило един век преди Христос да слезе на Земята в Палестина.
В този смисъл то е известно и на историята, и за него говори
Йосиф
Флавий в своята история на еврейския народ, а също и Филон Александрийски в своето съчинение „За съзерцателния живот".
За него говорят и други писатели. Разгледано в единия и другия смисъл, то е все едно и също братство - учениците на Бялото Братство в течение на втория клон. Но в по-раншни времена те са работили по-скрито, а един век преди идването на Христа, те излизат по-открито и оставят историческа следа. Всички пророци, както царете Давид и Соломон, са принадлежали към това Братство. Затова се споменава в Библията, ако се чете внимателно.
към текста >>
Един век преди Христа, начело на Братството на Есеите стои един Велик Посветен, който на еврейски език носи името Ешуа Бен Пандир -
Йосиф
, син Пандиров.
Разгледано в единия и другия смисъл, то е все едно и също братство - учениците на Бялото Братство в течение на втория клон. Но в по-раншни времена те са работили по-скрито, а един век преди идването на Христа, те излизат по-открито и оставят историческа следа. Всички пророци, както царете Давид и Соломон, са принадлежали към това Братство. Затова се споменава в Библията, ако се чете внимателно. Така че, когато ще говорим в следващото изложение за учението и идеите на Есеите, ще го разбираме в широк и в тесен смисъл, защото те се покриват.
Един век преди Христа, начело на Братството на Есеите стои един Велик Посветен, който на еврейски език носи името Ешуа Бен Пандир -
Йосиф
, син Пандиров.
Той е проповядвал, че наближава Царството Божие на Земята, че идва моментът, когато Синът Божи, Великият Божествен Дух ще слезе на Земята, към която иде вече. Затова му учение той е бил убит с камъни от евреите и след това обесен. Някои, които не познават Истината по въпроса, го смятат за Исус от Назарет, чрез когото се прояви Христос и казват, че Христос не е бил разпънат, а убит с камъни. Затова и отнасят раждането на Исус сто години по-рано, отколкото е.
към текста >>
Затова се загатва в евангелието на Матея, където е казано следното: „И
Йосиф
, предупреден от Бога насън, се оттегли в галилейските страни, дойде и се засели в един град, наречен Назарет, за да се сбъдне реченото чрез пророците, че ще се нарече назарей." (Матей 2:22-23) Така че в Евангелието на Матей ясно се загатва, че е съществувала една такава колония от назарей, където Исус се заселил след завръщането от Египет и където израснал.
В Палестина е имало множество такива колонии на есеите и във всяка една от тях се е развивал един особен клон на есеите. Нецерството е било развивано в онази колония, която е водила едно пълно с тайнственост съществуване, колонията, която отпосле в евангелието получила името Назарет. Там, в Назарет - Нацарет - е била основана една колония от Нецар. Там живеели хора в пълна тайна, които култивирали старото назирейство. И за Исус, след завръщането му от бягството му в Египет, нямало нищо по- подходящо, освен да се настани в колонията на назиреите.
Затова се загатва в евангелието на Матея, където е казано следното: „И
Йосиф
, предупреден от Бога насън, се оттегли в галилейските страни, дойде и се засели в един град, наречен Назарет, за да се сбъдне реченото чрез пророците, че ще се нарече назарей." (Матей 2:22-23) Така че в Евангелието на Матей ясно се загатва, че е съществувала една такава колония от назарей, където Исус се заселил след завръщането от Египет и където израснал.
Есеите са имали и свое Посвещение. Ето как Щайнер описва едно египетско Посвещение и след това едно есейско Посвещение. „В Египет е съществувало едно Посвещение, което се е състояло в това, че човек изживявал дневния процес на събуждането по такъв начин, че при потопяването в неговото ас- трално тяло и на неговия Аз във физическото и етерно тяло, неговата възприемателна способност не е отклонявана към външния физически свят, а е бил буден за процесите, които стават във физическото и етерното тяло. Едно такова Посвещение е съществувало във всички мистерии, центрове за Посвещения, които са се основавали на Свещената египетска култура. Онези, които търсеха едно такова Посвещение в стария смисъл, т.е.
към текста >>
13.
Пророк Йезекил
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
и към източната страна 4500 мерки и три порти: портата
Йосифова
една, портата Вениаминова една и портата Данова една.
Както храмът, така и градът са четириъгълни и се разпределят между дванадесетте племена израилеви. Така че, както храмът, така и градът се разпределят на 12 части, които отговарят на 12-те синове на Яков, които имат отношение към 12-те знака на зодиака и 12-те дома на хороскопа. Ще цитирам последните пет стиха от 46-та глава, където се описва градът: „И тези са изходите на града: север, 4500 мерки. И портите на града ще са според имената на племената израилеви: три порти на север, портата Рувимова една, портата Юдина една и портата Левиева една.
и към източната страна 4500 мерки и три порти: портата
Йосифова
една, портата Вениаминова една и портата Данова една.
И към южната страна 4500 мерки и три порти: портата Сионова една, портата Исахерова една и портата Завилонова една. Към западната страна 4500 мерки и три порти: портата Гадова една, портата Асирова една и портата Нефталимова една. Окръжността ще е 18 хиляди мерки и името на града от онзи ден ще бъде ИЕОВА- ШАМА." Както от това грандиозно видение, което се описва в последните осем глави, така и от видението от първите две глави се вижда, че Йезекил познавал много дълбоко окултната наука и е имал високо Посвещение. Бил е във връзка с Божествения свят, с Божествения Дух, който го е ръководил.
към текста >>
14.
6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Като изрежда родовете, казва: "Иесей роди цар Давид, а цар Давид роди Соломона от Уриевата жена" и като следва родовете, казва: "Матана роди Якова, а Яков роди
Йосиф
, мъжа на Мария, от която се роди Исус, който се нарича Христос".
Така и Христос е 75 милиона пъти по- велик от Исус". Съвременните хора, всеки според степента на своето развитие, схващат този проблем. Но той си има своя обективна стойност, понеже отговаря на един определен факт. Исус от Назарет, както го описват в Евангелията, е роден в Палестина и неговото раждане определя началото на Новата епоха. Матей описва цялата родословна линия, по която иде Исус, като почва от Авраама, започвайки Евангелието с думите: "Родословието на Исуса Христа, сина Давидов, сина Авраамов".
Като изрежда родовете, казва: "Иесей роди цар Давид, а цар Давид роди Соломона от Уриевата жена" и като следва родовете, казва: "Матана роди Якова, а Яков роди
Йосиф
, мъжа на Мария, от която се роди Исус, който се нарича Христос".
Марко не говори нищо за раждането на Исус, а почва да говори за Йоан Кръстител, който ще приготви пътя на Христа и след това говори за Кръщението, където казва: "И тутакси, като излезе от водата видя, че се разтвориха Небесата и Духът като гълъб слезваше над него. И Глас биде от Небето: Ти си Син Мой възлюбени, в Когото благоволих" Лука чак в трета глава, след като говори за Кръщението на Исуса, казва: "Когато се кръсти Исус и се молеше, отвори се Небето и слезе Дух Святий в телесен вид като гълъб върху него. И Глас биде от Небето, Който казваше: Ти си Син мой възлюбени. В Тебе благоволих".
към текста >>
Според както Го мислеха беше син на
Йосифа
, който беше син Илиев", а Илий Мататов и т. н.
И Глас биде от Небето: Ти си Син Мой възлюбени, в Когото благоволих" Лука чак в трета глава, след като говори за Кръщението на Исуса, казва: "Когато се кръсти Исус и се молеше, отвори се Небето и слезе Дух Святий в телесен вид като гълъб върху него. И Глас биде от Небето, Който казваше: Ти си Син мой възлюбени. В Тебе благоволих". "И сам Исус начнуваше да е около 30 години.
Според както Го мислеха беше син на
Йосифа
, който беше син Илиев", а Илий Мататов и т. н.
и стига до Натан, а Натан Давидов и стига чак до Адама. При Матей Йосиф е роден от Яков, който иде по Соломонова линия, а при Лука Йосиф е роден от Илий, който иде по Натанова линия. Тук ясно става въпрос за двама Йосифовци и двама Исусовци. А Йоан никак не се спира за родословието и раждането на Исуса. Той говори за Словото, за Логоса, който е станал плът и след като говори за Кръщението, след това почва да описва дейността и живота на Исуса Христа.
към текста >>
При Матей
Йосиф
е роден от Яков, който иде по Соломонова линия, а при Лука
Йосиф
е роден от Илий, който иде по Натанова линия.
И Глас биде от Небето, Който казваше: Ти си Син мой възлюбени. В Тебе благоволих". "И сам Исус начнуваше да е около 30 години. Според както Го мислеха беше син на Йосифа, който беше син Илиев", а Илий Мататов и т. н. и стига до Натан, а Натан Давидов и стига чак до Адама.
При Матей
Йосиф
е роден от Яков, който иде по Соломонова линия, а при Лука
Йосиф
е роден от Илий, който иде по Натанова линия.
Тук ясно става въпрос за двама Йосифовци и двама Исусовци. А Йоан никак не се спира за родословието и раждането на Исуса. Той говори за Словото, за Логоса, който е станал плът и след като говори за Кръщението, след това почва да описва дейността и живота на Исуса Христа. Ще приведа двете родословни книги за да се види, че те говорят за две съвършено различни родословни линии. При разглеждане на родословните линии се вижда, че Лука говори за 76 имена, а Матей за 41.
към текста >>
Тук ясно става въпрос за двама
Йосифовци
и двама Исусовци.
В Тебе благоволих". "И сам Исус начнуваше да е около 30 години. Според както Го мислеха беше син на Йосифа, който беше син Илиев", а Илий Мататов и т. н. и стига до Натан, а Натан Давидов и стига чак до Адама. При Матей Йосиф е роден от Яков, който иде по Соломонова линия, а при Лука Йосиф е роден от Илий, който иде по Натанова линия.
Тук ясно става въпрос за двама
Йосифовци
и двама Исусовци.
А Йоан никак не се спира за родословието и раждането на Исуса. Той говори за Словото, за Логоса, който е станал плът и след като говори за Кръщението, след това почва да описва дейността и живота на Исуса Христа. Ще приведа двете родословни книги за да се види, че те говорят за две съвършено различни родословни линии. При разглеждане на родословните линии се вижда, че Лука говори за 76 имена, а Матей за 41. И виждаме, че независимо от обратното изреждане на родовете, има пълно съвпадение на имената, само между Авраама и Давида, но и във всички останали родове те съвсем не съвпадат.
към текста >>
21. Озия...................................................41.
Йосиф
16. Ровоям...............................................36. Мататата 17. Авия...................................................37. Мена 18. Аза.....................................................38. Мелея 19. Йосафата..........................................39. Елакаим 20. Йорама..............................................40. Йоанам
21. Озия...................................................41.
Йосиф
22. Оатама..............................................42. Юда 23. Ахаза..................................................43. Симеон 24. Езекия................................................44. Левий 25. Манасия.............................................45. Матат 26. Амон...................................................46. Йорим
към текста >>
40.
Йосиф
..................................................60. Йосех
35. Ахима...................................................55. Сеалтиел 36. Елиуда.................................................56. Зоровавел 37. Елиазар...............................................57. Риса 38. Матана................................................58. Йоанам 39. Яков.....................................................59. Йоанам
40.
Йосиф
..................................................60. Йосех
41. Исус.....................................................61. Семеин ....................................................................62. Мататия ...................................................................63. Маарт ....................................................................64. Нагей ....................................................................65. Еслий
към текста >>
....................................................................69.
Йосиф
....................................................................64. Нагей ....................................................................65. Еслий ....................................................................66. Наум ....................................................................67. Амос ....................................................................68. Мататия
....................................................................69.
Йосиф
....................................................................70. Яанай ....................................................................71. Мелхий ....................................................................72. Леви ....................................................................73. Матат ....................................................................74. Илия
към текста >>
....................................................................75.
Йосиф
....................................................................70. Яанай ....................................................................71. Мелхий ....................................................................72. Леви ....................................................................73. Матат ....................................................................74. Илия
....................................................................75.
Йосиф
....................................................................76. Исус Родословните книги на Евангелията съдържат много дълбоки Тайни. Който вижда и разбира тези Тайни, той ще разбере привидните противоречия, които съществуват в Евангелието. Според Окултната Наука двата списъка на родовете същевременно представляват редици от степени на един езотеричен Път, който Път е бил следван в Школите на есеите. Чрез преминаването през тези степени душата на ученика се пречиства и той се издига все по-високо и по-високо.
към текста >>
Матей описва раждането на Исус по следния начин: "Мария, неговата майка, беше сгодена за
Йосиф
.
Двете родословни дървета представят от друга страна двата пътя на човешкото развитие - инволюционния и еволюционния. Дървото на Матея върви отгоре надолу и показва как постепенно човешкото съзнание слиза от Висшите светове до ограниченото земно съзнание. Дървото на Лука почва от земята, от Исус и отива до Бога. Това е еволюционния процес, в течение на който човешкото съзнание все повече се разширява и се слива с Великото Божествено Съзнание. Сега ще предам подробно как различните евангелисти описват раждането на Исус.
Матей описва раждането на Исус по следния начин: "Мария, неговата майка, беше сгодена за
Йосиф
.
Но още преди да осъзнаят, че са имали съвместен живот оказа се, че тя бе заченала дете чрез силата на Светия Дух. Йосиф, нейният мъж, предаден на Божествен ред, не искаше да каже нищо лошо за нея и реши да не накърнява нейната тайна. Но докато размишляваше, явява му се Ангел Господен на сън и му казва: Йосифе, сине Давидов, не се оставяй да бъдеш заблуден, считай Мария за твоя жена, защото плодът в нейната утроба е заченат чрез силата на Светия Дух. Тя ще роди син, който трябва да наречеш Исус, защото Той ще изцели своите от болестите на греха. Всичко това стана, за да се сбъдне Словото, което Господ изрече чрез устата на пророците: Ето, Девица ще зачене и ще роди син, Той ще бъде наречен Емануил, което изтълкувано значи Бог всред нас.
към текста >>
Йосиф
, нейният мъж, предаден на Божествен ред, не искаше да каже нищо лошо за нея и реши да не накърнява нейната тайна.
Дървото на Лука почва от земята, от Исус и отива до Бога. Това е еволюционния процес, в течение на който човешкото съзнание все повече се разширява и се слива с Великото Божествено Съзнание. Сега ще предам подробно как различните евангелисти описват раждането на Исус. Матей описва раждането на Исус по следния начин: "Мария, неговата майка, беше сгодена за Йосиф. Но още преди да осъзнаят, че са имали съвместен живот оказа се, че тя бе заченала дете чрез силата на Светия Дух.
Йосиф
, нейният мъж, предаден на Божествен ред, не искаше да каже нищо лошо за нея и реши да не накърнява нейната тайна.
Но докато размишляваше, явява му се Ангел Господен на сън и му казва: Йосифе, сине Давидов, не се оставяй да бъдеш заблуден, считай Мария за твоя жена, защото плодът в нейната утроба е заченат чрез силата на Светия Дух. Тя ще роди син, който трябва да наречеш Исус, защото Той ще изцели своите от болестите на греха. Всичко това стана, за да се сбъдне Словото, което Господ изрече чрез устата на пророците: Ето, Девица ще зачене и ще роди син, Той ще бъде наречен Емануил, което изтълкувано значи Бог всред нас. И като стана Йосиф от сън, той стори както бе му казал Ангелът, взе Мария при себе си като своя жена. Той нямаше съзнание, че е общувал с нея и като роди сина си, той му нарече името Исус".
към текста >>
Но докато размишляваше, явява му се Ангел Господен на сън и му казва:
Йосифе
, сине Давидов, не се оставяй да бъдеш заблуден, считай Мария за твоя жена, защото плодът в нейната утроба е заченат чрез силата на Светия Дух.
Това е еволюционния процес, в течение на който човешкото съзнание все повече се разширява и се слива с Великото Божествено Съзнание. Сега ще предам подробно как различните евангелисти описват раждането на Исус. Матей описва раждането на Исус по следния начин: "Мария, неговата майка, беше сгодена за Йосиф. Но още преди да осъзнаят, че са имали съвместен живот оказа се, че тя бе заченала дете чрез силата на Светия Дух. Йосиф, нейният мъж, предаден на Божествен ред, не искаше да каже нищо лошо за нея и реши да не накърнява нейната тайна.
Но докато размишляваше, явява му се Ангел Господен на сън и му казва:
Йосифе
, сине Давидов, не се оставяй да бъдеш заблуден, считай Мария за твоя жена, защото плодът в нейната утроба е заченат чрез силата на Светия Дух.
Тя ще роди син, който трябва да наречеш Исус, защото Той ще изцели своите от болестите на греха. Всичко това стана, за да се сбъдне Словото, което Господ изрече чрез устата на пророците: Ето, Девица ще зачене и ще роди син, Той ще бъде наречен Емануил, което изтълкувано значи Бог всред нас. И като стана Йосиф от сън, той стори както бе му казал Ангелът, взе Мария при себе си като своя жена. Той нямаше съзнание, че е общувал с нея и като роди сина си, той му нарече името Исус". Във втора глава се описва поклонението на Мъдреците от Изток, наречени Царе Свещеници, които дошли от Изток и казали: "Къде се намира новороденият, който е предназначен да бъде Цар юдейски?
към текста >>
И като стана
Йосиф
от сън, той стори както бе му казал Ангелът, взе Мария при себе си като своя жена.
Но още преди да осъзнаят, че са имали съвместен живот оказа се, че тя бе заченала дете чрез силата на Светия Дух. Йосиф, нейният мъж, предаден на Божествен ред, не искаше да каже нищо лошо за нея и реши да не накърнява нейната тайна. Но докато размишляваше, явява му се Ангел Господен на сън и му казва: Йосифе, сине Давидов, не се оставяй да бъдеш заблуден, считай Мария за твоя жена, защото плодът в нейната утроба е заченат чрез силата на Светия Дух. Тя ще роди син, който трябва да наречеш Исус, защото Той ще изцели своите от болестите на греха. Всичко това стана, за да се сбъдне Словото, което Господ изрече чрез устата на пророците: Ето, Девица ще зачене и ще роди син, Той ще бъде наречен Емануил, което изтълкувано значи Бог всред нас.
И като стана
Йосиф
от сън, той стори както бе му казал Ангелът, взе Мария при себе си като своя жена.
Той нямаше съзнание, че е общувал с нея и като роди сина си, той му нарече името Исус". Във втора глава се описва поклонението на Мъдреците от Изток, наречени Царе Свещеници, които дошли от Изток и казали: "Къде се намира новороденият, който е предназначен да бъде Цар юдейски? Ние видяхме Неговата звезда в страните на Изтока и дойдохме да Му се поклоним. Ирод, като чул това, се смутил и заедно с него целия град. Той събрал първосвещениците и книжниците да ги пита къде е мястото за раждане на Христа според Писанието.
към текста >>
След тяхното заминаване Ангел Господен се явява насън на
Йосифа
и му казва: Стани, вземи детето и майка му и бягай в Египет.
Като видяха звездата, те се зарадваха. Като стигнали във Витлеем, те намерили детето и майка му Мария, паднали ниско и му се поклонили. Като отворили съкровищата си, поднесли му даровете си: злато, смирна и ливан. На сън Бог им казал да не се връщат при Ирод, а да се върнат по друг път. И те тайно се върнали в своите страни.
След тяхното заминаване Ангел Господен се явява насън на
Йосифа
и му казва: Стани, вземи детето и майка му и бягай в Египет.
Там трябва да останеш, докато отново ти кажа. Защото Ирод ще търси детето да го убие. Той стана, взема детето и майка му и посред нощ тръгна за Египет. Там остана до смъртта на Ирод. Трябваше да се сбъдне Словото, което Господ изтече чрез пророците: "От Египет повиках Сина Си".
към текста >>
Когато Ирод умрял, явява се Ангел Господен насън на
Йосифа
и му казва: "Стани, вземи детето и майка му и иди в Израилевата земя, защото умряха тези, които търсеха душата на детето".
Защото Ирод ще търси детето да го убие. Той стана, взема детето и майка му и посред нощ тръгна за Египет. Там остана до смъртта на Ирод. Трябваше да се сбъдне Словото, което Господ изтече чрез пророците: "От Египет повиках Сина Си". Като узнал Ирод, че е изигран от Мъдреците, той се разгневил и заповядал да избият всички деца в цялата околност, които са били родени през последните две години.
Когато Ирод умрял, явява се Ангел Господен насън на
Йосифа
и му казва: "Стани, вземи детето и майка му и иди в Израилевата земя, защото умряха тези, които търсеха душата на детето".
И той направи както му. каза Ангелът, върна се в Израилевата земя, но понеже чу, че в Юдея царува синът на Ирод, убоя се да иде там. Като следваше едно Откровение, което му бе дадено насън, той отиде в Галилея и се засели в град Назарет, за да се сбъдне Словото на пророците: Той е определен да стане назорей или ще се нарече назорей. След това в трета глава Матей описва Кръщението в Йордан от Йоан Кръстител. След това следва изкушението от дявола и проповедта по цяла Галилея.
към текста >>
Тук Ангелът се явява на
Йосиф
и му казва, че Мария ще роди син, който е заченат от Светия Дух.
каза Ангелът, върна се в Израилевата земя, но понеже чу, че в Юдея царува синът на Ирод, убоя се да иде там. Като следваше едно Откровение, което му бе дадено насън, той отиде в Галилея и се засели в град Назарет, за да се сбъдне Словото на пророците: Той е определен да стане назорей или ще се нарече назорей. След това в трета глава Матей описва Кръщението в Йордан от Йоан Кръстител. След това следва изкушението от дявола и проповедта по цяла Галилея. Това е описанието на Матея за раждането на Исус.
Тук Ангелът се явява на
Йосиф
и му казва, че Мария ще роди син, който е заченат от Светия Дух.
След това забележително е явяването на Мъдреците, които на Изток видели звездата Му и дошли да Му се поклонят. Като влез-ли в Ерусалим звездата изчезнала, а като излезли тя пак тръгва пред тях и ги води до Витлеем, където намират детето и му се покланят, като му поднасят подаръци: злато, смирна и ливан. След това следва бягството в Египет и връщането от Египет, и настаняването в Назарет. Но винаги Ангелът се явява на Йосиф, а не на Мария. Исус се ражда по линията на Йосиф, който води началото си от Соломона.
към текста >>
Но винаги Ангелът се явява на
Йосиф
, а не на Мария.
Това е описанието на Матея за раждането на Исус. Тук Ангелът се явява на Йосиф и му казва, че Мария ще роди син, който е заченат от Светия Дух. След това забележително е явяването на Мъдреците, които на Изток видели звездата Му и дошли да Му се поклонят. Като влез-ли в Ерусалим звездата изчезнала, а като излезли тя пак тръгва пред тях и ги води до Витлеем, където намират детето и му се покланят, като му поднасят подаръци: злато, смирна и ливан. След това следва бягството в Египет и връщането от Египет, и настаняването в Назарет.
Но винаги Ангелът се явява на
Йосиф
, а не на Мария.
Исус се ражда по линията на Йосиф, който води началото си от Соломона. Значи, раждането на Исус тук е оповестено от Ангела на Йосиф. Забележително е, че Царете Свещеници от Изток виждат звездата му. Учителят казва, че тази звезда е представяла живи Същества, които са водили Мъдреците, а Щайнер казва, че тази звезда е бил духът на Заратустра, което име се тълкува Златна звезда, който идвал да се въплъти в детето Исус от Назарет. Мъдреците, това са ученици на Заратустра от миналото, които идват да се поклонят на своя Учител, който иде в ново въплъщение.
към текста >>
Исус се ражда по линията на
Йосиф
, който води началото си от Соломона.
Тук Ангелът се явява на Йосиф и му казва, че Мария ще роди син, който е заченат от Светия Дух. След това забележително е явяването на Мъдреците, които на Изток видели звездата Му и дошли да Му се поклонят. Като влез-ли в Ерусалим звездата изчезнала, а като излезли тя пак тръгва пред тях и ги води до Витлеем, където намират детето и му се покланят, като му поднасят подаръци: злато, смирна и ливан. След това следва бягството в Египет и връщането от Египет, и настаняването в Назарет. Но винаги Ангелът се явява на Йосиф, а не на Мария.
Исус се ражда по линията на
Йосиф
, който води началото си от Соломона.
Значи, раждането на Исус тук е оповестено от Ангела на Йосиф. Забележително е, че Царете Свещеници от Изток виждат звездата му. Учителят казва, че тази звезда е представяла живи Същества, които са водили Мъдреците, а Щайнер казва, че тази звезда е бил духът на Заратустра, което име се тълкува Златна звезда, който идвал да се въплъти в детето Исус от Назарет. Мъдреците, това са ученици на Заратустра от миналото, които идват да се поклонят на своя Учител, който иде в ново въплъщение. За бягството в Египет Учителя казва: Защо Йосиф не избяга с Исус и Мария в Асирия или Вавилон или другаде, а отиде в Египет, и отговаря: Защото по това време в Египет се намираше центърът на Бялото Братство и Исус бе изпратен в Египет за да влезе във връзка с ръководителите на Бялото Братство, за да пробудят в него съзнанието Кой е Той и да го подготвят за Неговата миския.
към текста >>
Значи, раждането на Исус тук е оповестено от Ангела на
Йосиф
.
След това забележително е явяването на Мъдреците, които на Изток видели звездата Му и дошли да Му се поклонят. Като влез-ли в Ерусалим звездата изчезнала, а като излезли тя пак тръгва пред тях и ги води до Витлеем, където намират детето и му се покланят, като му поднасят подаръци: злато, смирна и ливан. След това следва бягството в Египет и връщането от Египет, и настаняването в Назарет. Но винаги Ангелът се явява на Йосиф, а не на Мария. Исус се ражда по линията на Йосиф, който води началото си от Соломона.
Значи, раждането на Исус тук е оповестено от Ангела на
Йосиф
.
Забележително е, че Царете Свещеници от Изток виждат звездата му. Учителят казва, че тази звезда е представяла живи Същества, които са водили Мъдреците, а Щайнер казва, че тази звезда е бил духът на Заратустра, което име се тълкува Златна звезда, който идвал да се въплъти в детето Исус от Назарет. Мъдреците, това са ученици на Заратустра от миналото, които идват да се поклонят на своя Учител, който иде в ново въплъщение. За бягството в Египет Учителя казва: Защо Йосиф не избяга с Исус и Мария в Асирия или Вавилон или другаде, а отиде в Египет, и отговаря: Защото по това време в Египет се намираше центърът на Бялото Братство и Исус бе изпратен в Египет за да влезе във връзка с ръководителите на Бялото Братство, за да пробудят в него съзнанието Кой е Той и да го подготвят за Неговата миския. Щайнер казва приблизително същото.
към текста >>
За бягството в Египет Учителя казва: Защо
Йосиф
не избяга с Исус и Мария в Асирия или Вавилон или другаде, а отиде в Египет, и отговаря: Защото по това време в Египет се намираше центърът на Бялото Братство и Исус бе изпратен в Египет за да влезе във връзка с ръководителите на Бялото Братство, за да пробудят в него съзнанието Кой е Той и да го подготвят за Неговата миския.
Исус се ражда по линията на Йосиф, който води началото си от Соломона. Значи, раждането на Исус тук е оповестено от Ангела на Йосиф. Забележително е, че Царете Свещеници от Изток виждат звездата му. Учителят казва, че тази звезда е представяла живи Същества, които са водили Мъдреците, а Щайнер казва, че тази звезда е бил духът на Заратустра, което име се тълкува Златна звезда, който идвал да се въплъти в детето Исус от Назарет. Мъдреците, това са ученици на Заратустра от миналото, които идват да се поклонят на своя Учител, който иде в ново въплъщение.
За бягството в Египет Учителя казва: Защо
Йосиф
не избяга с Исус и Мария в Асирия или Вавилон или другаде, а отиде в Египет, и отговаря: Защото по това време в Египет се намираше центърът на Бялото Братство и Исус бе изпратен в Египет за да влезе във връзка с ръководителите на Бялото Братство, за да пробудят в него съзнанието Кой е Той и да го подготвят за Неговата миския.
Щайнер казва приблизително същото. Такава е историята на Исус според Евангелието на Матей, който се ражда по линията на Йосиф, който е от Давидовия род по линията на Соломон. Съвсем другояче описва това събитие Лука. Той почва с Благовестието на Ангела за раждането на Йоан Кръстител, което е съобщено на баща му Захарий в храма. Шест месеца след това Ангел Гавраил е изпратен от Духовния свят в един град в Галилея, наречен Назарет.
към текста >>
Такава е историята на Исус според Евангелието на Матей, който се ражда по линията на
Йосиф
, който е от Давидовия род по линията на Соломон.
Забележително е, че Царете Свещеници от Изток виждат звездата му. Учителят казва, че тази звезда е представяла живи Същества, които са водили Мъдреците, а Щайнер казва, че тази звезда е бил духът на Заратустра, което име се тълкува Златна звезда, който идвал да се въплъти в детето Исус от Назарет. Мъдреците, това са ученици на Заратустра от миналото, които идват да се поклонят на своя Учител, който иде в ново въплъщение. За бягството в Египет Учителя казва: Защо Йосиф не избяга с Исус и Мария в Асирия или Вавилон или другаде, а отиде в Египет, и отговаря: Защото по това време в Египет се намираше центърът на Бялото Братство и Исус бе изпратен в Египет за да влезе във връзка с ръководителите на Бялото Братство, за да пробудят в него съзнанието Кой е Той и да го подготвят за Неговата миския. Щайнер казва приблизително същото.
Такава е историята на Исус според Евангелието на Матей, който се ражда по линията на
Йосиф
, който е от Давидовия род по линията на Соломон.
Съвсем другояче описва това събитие Лука. Той почва с Благовестието на Ангела за раждането на Йоан Кръстител, което е съобщено на баща му Захарий в храма. Шест месеца след това Ангел Гавраил е изпратен от Духовния свят в един град в Галилея, наречен Назарет. Там той трябваше да се изяви на една Девица, сгодена за мъж на име Йосиф от дома Давидов. А името на Девицата беше Мария.
към текста >>
Там той трябваше да се изяви на една Девица, сгодена за мъж на име
Йосиф
от дома Давидов.
Щайнер казва приблизително същото. Такава е историята на Исус според Евангелието на Матей, който се ражда по линията на Йосиф, който е от Давидовия род по линията на Соломон. Съвсем другояче описва това събитие Лука. Той почва с Благовестието на Ангела за раждането на Йоан Кръстител, което е съобщено на баща му Захарий в храма. Шест месеца след това Ангел Гавраил е изпратен от Духовния свят в един град в Галилея, наречен Назарет.
Там той трябваше да се изяви на една Девица, сгодена за мъж на име
Йосиф
от дома Давидов.
А името на Девицата беше Мария. "Ангелът влезе при нея и каза: Привет тебе, благодатна, Господ е с тебе, благословена си ти между жените. Мария се смути от това, как да го разбира, но Ангелът й рече: Не бой се, Мария, защото си придобила Божието благоволение. Ти ще заченеш в утробата си и ще родиш син, когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик и Син на Всевишнаго ще се нарече.
към текста >>
След това във втората глава се разказва, че станало преброяване и
Йосиф
и Мария трябвало да отидат във Вит- леем, понеже
Йосиф
е бил от Давидовия род.
От това отношение, което е показано между Йоан Кръстител, който е още в утробата и Исус, който е също в утробата, е показана една Велика Тайна, за която сега само ще ви кажа, че двете души са почувствали своята близост, своето родство и затова Йоан заиграва в утробата. Тези души се чувстват сродни и затова изпитват радост при срещата. Мария като престоява при Елисавета три месеца, се връща в Назарет. Като се навършиха дните на Елисавета, ражда й се син, когото наричат Йоан, и баща му, изпълнен със Дух Святи, пророкува и говори за раждането на Спасителя и казва за детето си Йоан: Ти, детенце, Пророк на Всевишнаго ще се наречеш, защото ще вървиш пред Лицето на Господа да приготвиш Пъти-щата за Него, за да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощение на греховете им... А детето растеше и крепнеше по дух. И беше в пустинята до деня, когато се яви на Израиля".
След това във втората глава се разказва, че станало преброяване и
Йосиф
и Мария трябвало да отидат във Вит- леем, понеже
Йосиф
е бил от Давидовия род.
И когато бяха там, навършиха й се дните и роди. И роди първородния си син, пови го и го положи в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата. По-нататък се разправя, че в околността имало овчари, на които се явил Ангел Господен и им съобщил, че в техния град Витлеем им се родил Спасител, който е Христос, Господ. И им казва, че ще намерят младенеца увит в пелени в яслите. И заедно с Ангела дошъл цял небесен хор, който хвалел Бога, казвайки: "Слава на Бога на висините и на земята мир между человеците, в които е Неговото благоволение".
към текста >>
След като Ангелите изчезват, те отиват във Витлеем и намират Мария,
Йосиф
и младенеца, лежащ в яслите и им разказват всичко, що са чули от Аангела.
И когато бяха там, навършиха й се дните и роди. И роди първородния си син, пови го и го положи в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата. По-нататък се разправя, че в околността имало овчари, на които се явил Ангел Господен и им съобщил, че в техния град Витлеем им се родил Спасител, който е Христос, Господ. И им казва, че ще намерят младенеца увит в пелени в яслите. И заедно с Ангела дошъл цял небесен хор, който хвалел Бога, казвайки: "Слава на Бога на висините и на земята мир между человеците, в които е Неговото благоволение".
След като Ангелите изчезват, те отиват във Витлеем и намират Мария,
Йосиф
и младенеца, лежащ в яслите и им разказват всичко, що са чули от Аангела.
А Мария спазваше всички тези думи и размишляваше за тях в сърцето си. И когато се навършили 8 дни от раждането и трябваше да обрежат детето, дадоха му името Исус, както беше наречено от Ангела, преди да е било заченато. Като се навършват дните на очистението й според Мойсеевия закон, занесоха го в Ерусалим, за да го представят пред Господа. Казва се, че там имало един човек, на име Симеон, който бил праведен и благочестив и който чакал утехата на Израиля и Светия Дух беше на него. (Значи той е бил Посветен, който е знаел за идването на Христа и е очаквал да Го види).
към текста >>
А Исус беше на около 30 години, когато почна да поучава и както мислеха беше син на
Йосифа
" и почва родословната книга назад до Адама за когото се казва, че бил Син Божий.
И майка му спазваше всички тези думи в сърцето си. А Исус напредваше в Мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и человеците". Тук е показан животът на Исус до 12 годишна възраст. След това се явява при Кръщението от Йоан в Йордан. Казано е: "Като се кръстиха всички хора, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се Небето и Светият Дух слезе върху него в телесен образ като гълъб, който казваше: Ти Си Моя възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение.
А Исус беше на около 30 години, когато почна да поучава и както мислеха беше син на
Йосифа
" и почва родословната книга назад до Адама за когото се казва, че бил Син Божий.
След това в четвърта глава се говори за изкушението на дявола, след което почва проповедта си от Назарет, където казва, че никой Пророк не е приет в отечеството си. Такова е описанието на Лука за раждането на Исус и неговия живот до 12-та година, след което следва Кръщението, изкушението от дявола и почване на проповедта. От горното изложение се вижда, че двамата евангелисти описват две различни събития, две различни раждания, защото в нищо тяхното описание не съвпада, освен в името Исус, майката Мария и бащата Йосиф, и Светият Дух. Но родословната книга ни показва, че и в двата случая Йосиф е последният човек от една родословна линия. В единия случай при Матея той е последният член по линията на Соломон, а при Лука той е последният член по линията на Натан.
към текста >>
От горното изложение се вижда, че двамата евангелисти описват две различни събития, две различни раждания, защото в нищо тяхното описание не съвпада, освен в името Исус, майката Мария и бащата
Йосиф
, и Светият Дух.
След това се явява при Кръщението от Йоан в Йордан. Казано е: "Като се кръстиха всички хора, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се Небето и Светият Дух слезе върху него в телесен образ като гълъб, който казваше: Ти Си Моя възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение. А Исус беше на около 30 години, когато почна да поучава и както мислеха беше син на Йосифа" и почва родословната книга назад до Адама за когото се казва, че бил Син Божий. След това в четвърта глава се говори за изкушението на дявола, след което почва проповедта си от Назарет, където казва, че никой Пророк не е приет в отечеството си. Такова е описанието на Лука за раждането на Исус и неговия живот до 12-та година, след което следва Кръщението, изкушението от дявола и почване на проповедта.
От горното изложение се вижда, че двамата евангелисти описват две различни събития, две различни раждания, защото в нищо тяхното описание не съвпада, освен в името Исус, майката Мария и бащата
Йосиф
, и Светият Дух.
Но родословната книга ни показва, че и в двата случая Йосиф е последният човек от една родословна линия. В единия случай при Матея той е последният член по линията на Соломон, а при Лука той е последният член по линията на Натан. При Матей съобщението за раждането на Исус се дава на Йосиф, а при Лука Благовестието се дава на Мария. При Матей имаме бягството в Египет и поклонението на Мъдреците, а при Лука имаме овчарите, на които се явяват Ангелите и казват, че се е родил Христос. Йосиф и Мария на Лука живеят в Назарет, град в Галилея и отиват в Ерусалим на поклонение.
към текста >>
Но родословната книга ни показва, че и в двата случая
Йосиф
е последният човек от една родословна линия.
Казано е: "Като се кръстиха всички хора, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се Небето и Светият Дух слезе върху него в телесен образ като гълъб, който казваше: Ти Си Моя възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение. А Исус беше на около 30 години, когато почна да поучава и както мислеха беше син на Йосифа" и почва родословната книга назад до Адама за когото се казва, че бил Син Божий. След това в четвърта глава се говори за изкушението на дявола, след което почва проповедта си от Назарет, където казва, че никой Пророк не е приет в отечеството си. Такова е описанието на Лука за раждането на Исус и неговия живот до 12-та година, след което следва Кръщението, изкушението от дявола и почване на проповедта. От горното изложение се вижда, че двамата евангелисти описват две различни събития, две различни раждания, защото в нищо тяхното описание не съвпада, освен в името Исус, майката Мария и бащата Йосиф, и Светият Дух.
Но родословната книга ни показва, че и в двата случая
Йосиф
е последният човек от една родословна линия.
В единия случай при Матея той е последният член по линията на Соломон, а при Лука той е последният член по линията на Натан. При Матей съобщението за раждането на Исус се дава на Йосиф, а при Лука Благовестието се дава на Мария. При Матей имаме бягството в Египет и поклонението на Мъдреците, а при Лука имаме овчарите, на които се явяват Ангелите и казват, че се е родил Христос. Йосиф и Мария на Лука живеят в Назарет, град в Галилея и отиват в Ерусалим на поклонение. И поради преброяване отишли във Витлеем като Давидов град, за да се запишат там и там се ражда Исус.
към текста >>
При Матей съобщението за раждането на Исус се дава на
Йосиф
, а при Лука Благовестието се дава на Мария.
След това в четвърта глава се говори за изкушението на дявола, след което почва проповедта си от Назарет, където казва, че никой Пророк не е приет в отечеството си. Такова е описанието на Лука за раждането на Исус и неговия живот до 12-та година, след което следва Кръщението, изкушението от дявола и почване на проповедта. От горното изложение се вижда, че двамата евангелисти описват две различни събития, две различни раждания, защото в нищо тяхното описание не съвпада, освен в името Исус, майката Мария и бащата Йосиф, и Светият Дух. Но родословната книга ни показва, че и в двата случая Йосиф е последният човек от една родословна линия. В единия случай при Матея той е последният член по линията на Соломон, а при Лука той е последният член по линията на Натан.
При Матей съобщението за раждането на Исус се дава на
Йосиф
, а при Лука Благовестието се дава на Мария.
При Матей имаме бягството в Египет и поклонението на Мъдреците, а при Лука имаме овчарите, на които се явяват Ангелите и казват, че се е родил Христос. Йосиф и Мария на Лука живеят в Назарет, град в Галилея и отиват в Ерусалим на поклонение. И поради преброяване отишли във Витлеем като Давидов град, за да се запишат там и там се ражда Исус. А Матея не казва нищо за местожителството на родителите, но направо казва, че Исус е роден във Витлеем, град в Юдея. И след завръщането от Египет Йосиф се страхува да отиде във Витлеем, а се настанява в галилейския град Назарет.
към текста >>
Йосиф
и Мария на Лука живеят в Назарет, град в Галилея и отиват в Ерусалим на поклонение.
От горното изложение се вижда, че двамата евангелисти описват две различни събития, две различни раждания, защото в нищо тяхното описание не съвпада, освен в името Исус, майката Мария и бащата Йосиф, и Светият Дух. Но родословната книга ни показва, че и в двата случая Йосиф е последният човек от една родословна линия. В единия случай при Матея той е последният член по линията на Соломон, а при Лука той е последният член по линията на Натан. При Матей съобщението за раждането на Исус се дава на Йосиф, а при Лука Благовестието се дава на Мария. При Матей имаме бягството в Египет и поклонението на Мъдреците, а при Лука имаме овчарите, на които се явяват Ангелите и казват, че се е родил Христос.
Йосиф
и Мария на Лука живеят в Назарет, град в Галилея и отиват в Ерусалим на поклонение.
И поради преброяване отишли във Витлеем като Давидов град, за да се запишат там и там се ражда Исус. А Матея не казва нищо за местожителството на родителите, но направо казва, че Исус е роден във Витлеем, град в Юдея. И след завръщането от Египет Йосиф се страхува да отиде във Витлеем, а се настанява в галилейския град Назарет. За да се изясни и разбере това противоречие, както и всички противоречия, които съществуват в Евангелието, може да ни помогне само Окултната Наука, която черпи своите сведения от Вечното Евангелие, което е записано в Невидимия свят. Историческите документи ясно ни показват, че имаме две различни раждания, които се описват съвсем независимо от двамата евангелисти.
към текста >>
И след завръщането от Египет
Йосиф
се страхува да отиде във Витлеем, а се настанява в галилейския град Назарет.
При Матей съобщението за раждането на Исус се дава на Йосиф, а при Лука Благовестието се дава на Мария. При Матей имаме бягството в Египет и поклонението на Мъдреците, а при Лука имаме овчарите, на които се явяват Ангелите и казват, че се е родил Христос. Йосиф и Мария на Лука живеят в Назарет, град в Галилея и отиват в Ерусалим на поклонение. И поради преброяване отишли във Витлеем като Давидов град, за да се запишат там и там се ражда Исус. А Матея не казва нищо за местожителството на родителите, но направо казва, че Исус е роден във Витлеем, град в Юдея.
И след завръщането от Египет
Йосиф
се страхува да отиде във Витлеем, а се настанява в галилейския град Назарет.
За да се изясни и разбере това противоречие, както и всички противоречия, които съществуват в Евангелието, може да ни помогне само Окултната Наука, която черпи своите сведения от Вечното Евангелие, което е записано в Невидимия свят. Историческите документи ясно ни показват, че имаме две различни раждания, които се описват съвсем независимо от двамата евангелисти. Матей, както вече казах няколко пъти, ни описва раждането на Исус по Соломоновата линия и при Него идват на поклонение Мъдреците от Изток, след това идва бягството в Египет, връщането от там и заселването в Назарет. Лука ни описва раждането на Исус по Натанова линия и за това раждане Ангелът се явява на Мария и й казва, че ще зачене от Светия Дух и ще роди син, който ще нарече Исус. След това, когато се ражда Исус, явяват се Ангели, които съобщават на овчарите за раждането на Христа, Спасителя на света.
към текста >>
И след това се казва: И сам Исус беше на около 30 години, когато почна да поучава и както мислеха, беше сина на
Йосифа
, който бе син Илиев.
През този ден дойде Исус от Назарет Галилейски и се кръсти от Йоана в Йордан. И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят Небесата и че Духът като гълъб слиза на Него. И дойде Глас от Небесата: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е моето благоволение". И само с едно изречение описва изкушението от дявола, след което почва проповедта. Лука, след като надълго говори за дейността на Йоан Кръстител и неговата проповед и като завършва словото си за Йоан, казва: "И когато се кръстиха всички люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се Небето и Светият Дух слезе върху Него в телесен образ като гълъб, който казваше: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение".
И след това се казва: И сам Исус беше на около 30 години, когато почна да поучава и както мислеха, беше сина на
Йосифа
, който бе син Илиев.
След това, в четвърта глава подробно се описва изкушението от дявола. Апостол Йоан, след като изнася Учението за Словото, говори за Йоан Кръстител, когото фарисеите питат кой е той, и той им казва: Аз съм глас на едного, който вика в пустинята. Прав правете пътя за Господа, както казва Исайя. Тогава пратените от фарисеите го питат, защо кръщава, ако не е Христос, нито Илия, нито пророк. И в отговор Йоан им рече: Аз кръщавам с вода, но посред вас стои един, Който вие не познавате.
към текста >>
15.
7. ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ИСУС ХРИСТОС
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
2.
Йосиф
Флавий, еврейски историк, в своята книга "Юдейска археология" споменава за Исус без да говори обширно.
Тогаз дойде Яков от село Сама (Сахания), за да го излекува в Името на Исус". Твърде важно е следното място в Талмуда, което буквално гласи така: "В началото на празника пасха, Исус от Назарет беше повесен. Четиридесет деня преди това тичаше глашатай, от всички страни викаше: Исус от Назарет трябва да бъде убит с камъни, защото се занимава с магьосничество, съблазнява Израиля и го прави да отпадне от неговата вяра. Който знае за Него оправдание, нека дойде и да го каже. Но не се намери никакво оправдание и Той биде повесен в навечерието на празника пасха".
2.
Йосиф
Флавий, еврейски историк, в своята книга "Юдейска археология" споменава за Исус без да говори обширно.
Той на два пъти споменава за Него, като говори за времето на Понтий Пилат, между другото казва така: "По това време (времето на въстанието срещу Пилат, който искал с храмови пари да прокара вода в Ерусалим от далечни извори), живял Исус, мъдър човек, ако изобщо би следвало да се нарече човек. Защото Той вършел съвършено убедителни работи, бил Учител на всички онези човеци, които били готови с радост да приемат Истината. Той привлякъл към Себе Си мнозина както от юдеите, така и от елините. Това е бил Христос (Месия) и макар Пилат поради оплакването на някои знатни хора от нашите, Го осъдил на кръстна смърт, то ония, които още отначалото Го обичали, не Му изневерили, защото Той им се явил на гретия ден отново жив, както предсказвали Божествените пророци.
към текста >>
На друго място
Йосиф
Флавий съобщава следното за Исус: Първосвещеникът Ана във времето след смъртта на римския управител Фест, докато дойде заместникът му Албин, 62-та година след Христа, побързал едного човека па име Яков, брат на Исус, наречен Месия, заедно с още други, които той обвинява, че нарушили закона на Тора, да ги доведе пред Синедриона и да ги осъди на смърт чрез убиване с камъни".
"По това време (времето на въстанието срещу Пилат, който искал с храмови пари да прокара вода в Ерусалим от далечни извори), живял Исус, мъдър човек, ако изобщо би следвало да се нарече човек. Защото Той вършел съвършено убедителни работи, бил Учител на всички онези човеци, които били готови с радост да приемат Истината. Той привлякъл към Себе Си мнозина както от юдеите, така и от елините. Това е бил Христос (Месия) и макар Пилат поради оплакването на някои знатни хора от нашите, Го осъдил на кръстна смърт, то ония, които още отначалото Го обичали, не Му изневерили, защото Той им се явил на гретия ден отново жив, както предсказвали Божествените пророци. Затова и за още хиляди други чудесни работи, отнасящи се за Него и до днес съществува поклонението на християните, които така се наричат според Неговото Име".
На друго място
Йосиф
Флавий съобщава следното за Исус: Първосвещеникът Ана във времето след смъртта на римския управител Фест, докато дойде заместникът му Албин, 62-та година след Христа, побързал едного човека па име Яков, брат на Исус, наречен Месия, заедно с още други, които той обвинява, че нарушили закона на Тора, да ги доведе пред Синедриона и да ги осъди на смърт чрез убиване с камъни".
Йосиф Флавий споменава за Йоан Кръстител следното: Той бе превъзходен мъж и увещаваше юдеите да проявяват приложение в добродетели и справедлив живот по между си, да се упражняват в благочестие спрямо Бога и да дохождат при Йоан да се кръстят. Когато много народ се обърнал към него, той Ирод, се уплашил твърде много като си помислил, че такова голямо влияние върху масите може да предизвика въстание, понеже изглежда мнозина са следвали съветите на Йоан Кръстител. Затова Йоан бе хвърлен в окови поради подозрението на Ирод и докаран в споменатата по-рано крепост Махерон и тук бе умъртвен" Римски източници: 1. Тацит, римски историк, живял от 55 до 117 година след Христа, който е ненавиждал християните.
към текста >>
Йосиф
Флавий споменава за Йоан Кръстител следното: Той бе превъзходен мъж и увещаваше юдеите да проявяват приложение в добродетели и справедлив живот по между си, да се упражняват в благочестие спрямо Бога и да дохождат при Йоан да се кръстят.
Защото Той вършел съвършено убедителни работи, бил Учител на всички онези човеци, които били готови с радост да приемат Истината. Той привлякъл към Себе Си мнозина както от юдеите, така и от елините. Това е бил Христос (Месия) и макар Пилат поради оплакването на някои знатни хора от нашите, Го осъдил на кръстна смърт, то ония, които още отначалото Го обичали, не Му изневерили, защото Той им се явил на гретия ден отново жив, както предсказвали Божествените пророци. Затова и за още хиляди други чудесни работи, отнасящи се за Него и до днес съществува поклонението на християните, които така се наричат според Неговото Име". На друго място Йосиф Флавий съобщава следното за Исус: Първосвещеникът Ана във времето след смъртта на римския управител Фест, докато дойде заместникът му Албин, 62-та година след Христа, побързал едного човека па име Яков, брат на Исус, наречен Месия, заедно с още други, които той обвинява, че нарушили закона на Тора, да ги доведе пред Синедриона и да ги осъди на смърт чрез убиване с камъни".
Йосиф
Флавий споменава за Йоан Кръстител следното: Той бе превъзходен мъж и увещаваше юдеите да проявяват приложение в добродетели и справедлив живот по между си, да се упражняват в благочестие спрямо Бога и да дохождат при Йоан да се кръстят.
Когато много народ се обърнал към него, той Ирод, се уплашил твърде много като си помислил, че такова голямо влияние върху масите може да предизвика въстание, понеже изглежда мнозина са следвали съветите на Йоан Кръстител. Затова Йоан бе хвърлен в окови поради подозрението на Ирод и докаран в споменатата по-рано крепост Махерон и тук бе умъртвен" Римски източници: 1. Тацит, римски историк, живял от 55 до 117 година след Христа, който е ненавиждал християните. Според него Нерон е приписал на християните запалването на Рим като ги наричал "хора, които народът и без това ненавижда за техните пороци и ги нарича християни".
към текста >>
16.
ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
- Аз съм
Йосиф
от Ариматея - отговори той - и молбата ми е да ми позволите да погреба тялото на Исуса.
Войниците говореха нещо, което не дочух и сегиз-тогиз се обръщаха към Калварийската планина, като да очакват някакво ново събитие. Наскърбен, аз предпазливо се завърнах в двореца си. На стъпалата срещнах един старец с почтен вид и побеляла коса, заедно с няколко жени, които с плач паднаха пред нозете ми. - Старче, кой си и какво желаеш? - попитах стареца.
- Аз съм
Йосиф
от Ариматея - отговори той - и молбата ми е да ми позволите да погреба тялото на Исуса.
- Нека да се изпълни твоето искане - казах аз и веднага наредих на Манилус с няколко войници да отиде на погребението, за да се предпазим от някое ново вълнение. След някой ден гробът остана празен. Учениците на Исус обявяват по цяла Юдея, че Той бил възкръснал, както бил и предсказал. Имам дълг да ви рапортирам, Ваше Величество, за всичко, което съм чул и видял, което изпълнявам с настоящото писмо. След като се беше всичко свършило на заранта чух тръбен звук, погледнах към Кесарийската порта и видях един отряд от 2000 войници, които ми идват на помощ, като пътували през цялата нощ, но вече бяхме пред свършен факт.
към текста >>
17.
9. ПРИЗОВАВАНЕТО НА УЧЕНИЦИТЕ И НАЧАЛОТО НА БЛАГОВЕСТИЕТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Йосифовия
син, който е от Назарет.
Като го заведе при Исуса, Исус се вгледа в него и рече: Ти си Симон, синът Йононов, ти ще се наречеш Кифа, което значи Петър (канара) ". "На другия ден Исус възнамери да отиде в Галилея. И намери Филипа и му казва: Дойди след Мене. А Филип беше от Витсаида, от града на Андрея и Петра. Филип намира Натанаила и му казва: Намерихме Онзи, за Когото писа Мойсей в Закона и за Когото писаха пророците, Исуса,
Йосифовия
син, който е от Назарет.
Натанаил му рече: От Назарет може ли да произлезе нещо добро? Филип му каза: Дойди и виж. Исус видя Натанаила да дохожда към Него и казва за него: Ето истински Израилтянин, у когото няма лукавщина. Натанаил Му казва: Отгде ме познаваш? Исус в отговор му рече: Преди да те повика Филип, видях те, когато беше под смоковницата.
към текста >>
И думаха: Той не е ли
Йосифовия
син?
И слух се разнесе за Него по цялата околност. И Той поучаваше по синагогите и всички Го прославяха. След това отива в Назарет, където отива в синагогата и Му подават да чете книгата на пророк Исайя. И след като затваря книгата и я предава на прислужника, обръща се към всички и им казва: "Днес се изпълни това Писание във вашите уши". И всички Му засвидетелстваха, чудещи се на благодатните думи, които излизаха от устата Му.
И думаха: Той не е ли
Йосифовия
син?
След това им говори и те изпадат в ярост и искат да Го убият, да Го хвърлят от хълма. Но Той мина посред тях и си отиде. И слезе в галилейския град Капернаум и поучаваше ги в съботен ден. И учудваха се на Учението Му, защото Неговото Слово беше с власт". В Евангелието на Марко, след като в няколко реда се разказва за изкушението от дявола, казва се: "А след като Йоан беше предаден на властта, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието Благовестие, казвайки: Времето се изпълни и Царството Божие наближава.
към текста >>
18.
ЕВАНГЕЛИСТ МАРКО И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така в Кайро, под копската църква Абу Сергу, където, както казва преданието,
Йосиф
и Мария се скрили при тяхното бягство, се показва един прост олтар от камък, на който, както се казва, Марко извършвал свещената служба.
Накрая по заповед на Нерон, т.е. по същото време, когато Петър и Павел са претърпели мъченическа смърт в Рим, той бил убит в Александрия. В едно великденско утро, когато служел в църквата, той бил изтръгнат от олтара и влачен с коне два пъти през града. докато не останал никакъв живот в него. И доднес още в Египет се срещат следите на евангелист Марко.
Така в Кайро, под копската църква Абу Сергу, където, както казва преданието,
Йосиф
и Мария се скрили при тяхното бягство, се показва един прост олтар от камък, на който, както се казва, Марко извършвал свещената служба.
От деянията на апостолите и посланието на Павел и Петър се вижда, че Марко отначало е придружавал Павел и Варнава, а после се прехвърлил към Петър в Рим.
към текста >>
19.
ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
5. АПОСТОЛ ЯКОВ, БРАТ ГОСПОДЕН Според най- достоверното мнение той е син на Клеопа, брат на
Йосиф
обрученика, заради което се нарича брат Господен.
По течението на река Днепър той достигнал до Киевските възвишения, на едно от които забил кръст и изрекъл пророчество, че на тези възвишения ще възсияе Божията благодат и голям град с много църкви ще бъде построен. В гръцкия град Патрас той претърпял мъченическа смърт чрез разпъване на кръст. 3. АПОСТОЛ ЯКОВ ЗАВЕДЕЕВ, наречен старши, за отличие от Яков Алфеев, е бил син на рибаря Заведий. Неговата дейност била съсредоточена в Ерусалим, където в 44-та година умира мъченически от меча на Ирод Агрипа. 4. АПОСТОЛ И ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН - за него говорих като евангелист.
5. АПОСТОЛ ЯКОВ, БРАТ ГОСПОДЕН Според най- достоверното мнение той е син на Клеопа, брат на
Йосиф
обрученика, заради което се нарича брат Господен.
Принадлежал е към 70-те ученици. Той се е грижил за уредбата на Ерусалимската църква и според преданието той не е излизал от този град. Бил е председател на апостолския събор в 51-ва година. Заради своя строг подвижнически живот се е ползувал с общо уважение на юдеи и християни. Бил е мъченически убит, като бил покачен на покрива на храма, оттам го бутнали долу и го убили с камъни.
към текста >>
20.
2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Граал" и в която Чаша е била събрана от
Йосиф
от Ариматея кръвта, която е текла от раните на Христа.
Той е останал същият и се е запазил във всички онези, които са имали за това едно правилно разбиране. Евангелистите са описали Бога, Който се е проявил в човека до събитията в Палестина, как този Бог се е проявил и как Той се е родил отново и т.н. Но тези, които трябваше да се покажат като продължители на евангелистите, са имали присърце да покажат, че моментът на Новораждането на висшето Аз в човечеството е този момент, в който ние се намираме единствено пред духовната Чистота, чийто блясък надминава всичко останало. Тези, които се наричат християни-Йоанисти и имали за символ розата- кръст, казват: "Този, Който е наново роден в човечеството, Мистерията на Върховното Аз, е бил запазен в едно малко общество, произлязло от розенкройцерите. Това се изразява в един символ: Светата Чаша, от която е ял и пил Христос с учениците Си, наречена "Чашата на св.
Граал" и в която Чаша е била събрана от
Йосиф
от Ариматея кръвта, която е текла от раните на Христа.
Тази Чаша е била, както казва преданието, донесена в Европа от ангелите. За нея е бил изграден един специален храм и розенкройцерите станали пазители на съдържанието на тази Чаша, т.е. това, което съставя Есенцията на Бога, Който се ражда отново и възкръсва. Мистерията на родения наново, на възкръсналия Бог, цари в човечеството. Това е, което представя Мистерията на светия Граал.
към текста >>
21.
6. ПРЕДАВАНЕ И СЪДЕНЕ НА ХРИСТА - СМЪРТ И ВЪЗКРЕСЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
От 19 глава се описва процесът около разпъването и самото разпъване и след това погребението от
Йосиф
от Ариматея и Никодим.
- Исус му отговаря: Ти право казваш, защото Аз съм Цар. Аз затова се родих на този свят, за да свидетелствам за Истината. Всеки, който е от Истината, слуша Моя глас". Пилат не намира никаква вина в Него и иска да Го пусне, но юдеите настояват да им пусне един разбойник Варава, а Него да разпъне. И Пилат сторил, каквото искали юдеите.
От 19 глава се описва процесът около разпъването и самото разпъване и след това погребението от
Йосиф
от Ариматея и Никодим.
Войниците изплели трънен венец и го сложили на главата на Исуса, и Го облекли в морава мантия. Пилат пак казва на юдеите, че не намира вина в Него и им казва: "Ето Човекът". Върху този стих Учителят е държал първата си печатана беседа - Ето Човекът. Пилат като чул, че бил Божи Син, се уплашил, но в разговора с Исуса, той Му казва, че има власт да Го разпне и има власт да Го пусне. Тогава Исус му казва: "Ти не би имал никаква власт над Мене, ако не бе ти дадена отгоре.
към текста >>
Забележително е, че нито Йоан, който беше под кръста до издъхването на Исуса, нито някой друг ученик, свалиха тялото от кръст, а един, за когото за пръв път се споменава, че бил таен ученик на Христа -
Йосиф
от Ариматея.
А Исус като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: Жено, ето син ти. После каза на ученика: Ето майка ти. И от онзи час ученикът я прибра у дома си". Връху този стих по-рано казах няколко думи, а именно, че с това Исус дава импулс за образуване на духовното братство, непочиващо на кръвно родство. И второто нещо - майката Исусова - това е Дева София - Божествената Мъдрост, Светият Дух, Който става майка на ученика, когото Исус обичаше.
Забележително е, че нито Йоан, който беше под кръста до издъхването на Исуса, нито някой друг ученик, свалиха тялото от кръст, а един, за когото за пръв път се споменава, че бил таен ученик на Христа -
Йосиф
от Ариматея.
Също дохожда и Никодим - друг таен ученик на Христа, с когото Исус говори за Новораждането, когато беше дошъл при Него през нощта. Тези неща не са случайни, защото в Евангелието всичко е пълно със смисъл и значение, но затова сега няма да се спирам. Ще кажа няколко думи за една първохристиянска легенда, свързана с Йосиф Ариматейски. Според тази легенда, той стоял под кръста заедно с Йоан и държал в ръцете си чашата, с която Христос на Тайната Вечеря пил с учениците Си. И когато римските войници проболи Христа с копие, той събрал в чашата кръвта, която изтекла от раната.
към текста >>
Ще кажа няколко думи за една първохристиянска легенда, свързана с
Йосиф
Ариматейски.
Връху този стих по-рано казах няколко думи, а именно, че с това Исус дава импулс за образуване на духовното братство, непочиващо на кръвно родство. И второто нещо - майката Исусова - това е Дева София - Божествената Мъдрост, Светият Дух, Който става майка на ученика, когото Исус обичаше. Забележително е, че нито Йоан, който беше под кръста до издъхването на Исуса, нито някой друг ученик, свалиха тялото от кръст, а един, за когото за пръв път се споменава, че бил таен ученик на Христа - Йосиф от Ариматея. Също дохожда и Никодим - друг таен ученик на Христа, с когото Исус говори за Новораждането, когато беше дошъл при Него през нощта. Тези неща не са случайни, защото в Евангелието всичко е пълно със смисъл и значение, но затова сега няма да се спирам.
Ще кажа няколко думи за една първохристиянска легенда, свързана с
Йосиф
Ариматейски.
Според тази легенда, той стоял под кръста заедно с Йоан и държал в ръцете си чашата, с която Христос на Тайната Вечеря пил с учениците Си. И когато римските войници проболи Христа с копие, той събрал в чашата кръвта, която изтекла от раната. А кръвта е носител на Живота. По-късно тази чаша била пренесена от ангелите в Европа и предадена на учениците на Йоана, които образували още от времето след възкресението една езотерична група, която е предавала чашата от поколение на поколение. В Европа бил съграден специален храм, където се пази тази чаша с кръвта на Христа.
към текста >>
22.
1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В Евангелието на Матей ангелът се явява на
Йосиф
.
Затова според легендата Евангелието на Лука е чувствано като Евангелие на Мария. Това може да се разбере като се види каква роля играят жените в това Евангелие. Постоянно в общата картина се вмъкват сцени, в които ни говорят женски образи. Особено първите две глави са изцяло изпълнени с Тайните на Мадоната. Ние виждаме, как архангел Михаил се явява на Мария и известява за раждането на детето.
В Евангелието на Матей ангелът се явява на
Йосиф
.
Той ни дава срещата на Мария и Елисавета (1;39-56). След това ни представя Мария и детето в храма пред мъдрия Симеон, който благославя детето и родителите, и казва на Мария думите, с които също изявява една Тайна на жената: "През твоята душа ще мине меч" (2;35), които думи са се сбъднали. И Елисавета й казва: "Блажена си ти, която си повярвала" (1;45). Към стария Симеон в храма се присъединява и старата мъдра жена, пророчица Ана. Тя пристъпва пред Мария, така да се каже, в името на всички жени, които в предхристиянски времена са изпълнявали свещената служба на жрици и сибили (2;36).
към текста >>
23.
3. СЪБИТИЕТО В ПАЛЕСТИНА - ЦЕНТРАЛНО СЪБИТИЕ В ЗЕМНОТО РАЗВИТИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато говорих за Исус от Назарет, аз посочих, че според евангелието на Матей и Евангелието на Лука ни се описват двете момчета Исус, родени от две двойки родители, които носят името
Йосиф
и Мария.
Получаването на този младенчески импулс, който подмлади и самия Буда, се дължи на това, че в тялото на Исус е била въплътена една особена душа, чиито сили се предават на астралната обвивка на Исус, когато тя се отделя и се съединява с духовното тяло на Буда, тя влива тези младенчески сили. Тази особена душа е била душата на Адам, която след грехопадението е била задържана в Духовния свят и се е намирала под ръководството на Великия Слънчев Посветен, ръководител на човечеството, познат в Библията като Мелхиседек и в индуската литература, като Ману. Забележително е и това, че Лука ни описва родството на родителите на Исус чак до Адам. Значи, в тялото на Исус тече кръвта на Адам, а сега в това тяло се въплътява и душата на Адам, която не е минала през никакво прераждане и е запазена млада и девствена. И сега тя прониква със своите сили майчината обвивка на астралното тяло на Исус, която се отделя към 12-годишната му възраст и се съединява с духовното тяло на Буда, с което се извършва едно подмладяване на Буда и на будизма.
Когато говорих за Исус от Назарет, аз посочих, че според евангелието на Матей и Евангелието на Лука ни се описват двете момчета Исус, родени от две двойки родители, които носят името
Йосиф
и Мария.
Едната двойка живее във Витлеем, а другата - в Назарет. Детето, което живее в Назарет, е родено по свещеническата линия на Натан. В това дете се въплъщава душата на Адам, а в другата двойка, която живее във Витлеем и произхожда по царската линия на Соломон, също се ражда дете, което носи името Исус. В него се въплъщава духът на Заратустра. Двойката, която живее в Назарет, е описана от Лука, а тази, която живее във Витлеем, е описана от Матей.
към текста >>
Интересен е също и фактът, че раждането на Исус по Соломонова линия е възвестено на Бащата
Йосиф
, а раждането на Натановия Исус е възвестено на майката Мария.
И сега Евангелието на Матей ни описва, че Исус с родителите си бяга в Египет. Това е станало, за да отиде Исус-Заратустра в Египет, където са се развили Неговите сили, за да си ги прибере обратно, за да може да извърши Великото Дело. След връщането от Египет, Соломоновият Исус, заедно с родителите си се настанява в Назарет, където живее Натановият Исус. Така двете момчета Исус, които са свързани с две велики културни течения на миналото, се събират в един град. Така биват събрани конкретно и двата светогледа.
Интересен е също и фактът, че раждането на Исус по Соломонова линия е възвестено на Бащата
Йосиф
, а раждането на Натановия Исус е възвестено на майката Мария.
Това не е случайно, защото в Евангелието няма нищо случайно. Тук ни е разкрит един велик закон, който Гьоте изразява по следния начин: "От баща си съм наследил телосложението и сериозното поведение в живота, а от майка си - веселата природа и любовта към познанието". С този факт е показано, че Соломоновият Исус, който е въплътеният Заратустра, наследява от баща си волята и характера, които са свойствени на Заратустра, а Натановият Исус, чието раждане е известно на майката, който е свързан с Буда, наследява от майка си вътрешните качества мекота и стремеж към познанието. Така че, двете момчета Исус са събрани да живеят в Назарет. Детето, което носи в себе си духа на Заратустра, развива постепенно, с голяма бързина зрелостта на онези Сили, които той трябва да развие.
към текста >>
Също
Йосиф
от Соломоновата линия е бил умрял и майката, заедно с децата се прибира в дома на Натановия Исус.
Но на Окултната Наука е познат фактът, че Духът, Който обитава в едно тяло, може да го напусне и да отиде в друго тяло. Такова нещо е станало и с Натановия Исус. Духът на Заратустра, Който в това време е живял в Соломоновия Исус, го напуска и се пренася в тялото на Натановия Исус, вследствие на което става тази промяна в него, че родителите му не могат да го разберат. Така в Натановия Исус се събират преобразеното Духовно тяло на Буда и Духът на Заратустра. Скоро след това умира майката на Натановия Исус.
Също
Йосиф
от Соломоновата линия е бил умрял и майката, заедно с децата се прибира в дома на Натановия Исус.
По такъв начин двете семейства се събират заедно. При кръщението на Исус в Йордан не се казва, че той е син на Йосиф, а се казва: "... и го считаха за сина на Йосифа". След Кръщението се казва: "А Исус, изпълнен с Дух Святи..." Когато се казва, че един човек е изпълнен с Дух Святи, се разбира едно човешко същество, едно човешко тяло, в което не е напълно въплътено Възвишено Духовно Същество, а само частично и по такъв начин то е във връзка едновременно и с Духовния, и с физическия свят. живее едновременно в Духовното и физическо тяло и сваля на Земята Духовни Истини като Откровения. Каквато и индивидуалност да слезе на Земята, тя може да се изяви в зависимост от способностите, които идват от тялото, в което се въплъщава.
към текста >>
При кръщението на Исус в Йордан не се казва, че той е син на
Йосиф
, а се казва: "... и го считаха за сина на
Йосифа
".
Духът на Заратустра, Който в това време е живял в Соломоновия Исус, го напуска и се пренася в тялото на Натановия Исус, вследствие на което става тази промяна в него, че родителите му не могат да го разберат. Така в Натановия Исус се събират преобразеното Духовно тяло на Буда и Духът на Заратустра. Скоро след това умира майката на Натановия Исус. Също Йосиф от Соломоновата линия е бил умрял и майката, заедно с децата се прибира в дома на Натановия Исус. По такъв начин двете семейства се събират заедно.
При кръщението на Исус в Йордан не се казва, че той е син на
Йосиф
, а се казва: "... и го считаха за сина на
Йосифа
".
След Кръщението се казва: "А Исус, изпълнен с Дух Святи..." Когато се казва, че един човек е изпълнен с Дух Святи, се разбира едно човешко същество, едно човешко тяло, в което не е напълно въплътено Възвишено Духовно Същество, а само частично и по такъв начин то е във връзка едновременно и с Духовния, и с физическия свят. живее едновременно в Духовното и физическо тяло и сваля на Земята Духовни Истини като Откровения. Каквато и индивидуалност да слезе на Земята, тя може да се изяви в зависимост от способностите, които идват от тялото, в което се въплъщава. Но едно Възвишено Същество може постепенно да изработи своето тяло или да го преобрази. Така и Исус от Назарет трябваше да подготви тялото си, за да може да стане добър проводник на Великото Същество, Което слизаше на Земята, за да възвести всеобщата Любов между душите, независимо от кръвното родство.
към текста >>
24.
6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
То е предадено по следния начин, от 26 до 38 стих на първата глава, като е казано: "В шестия месец (след благовестието на Захария) ангел Гавраил беше изпратен от Бога в Галилейския град, наречен Назарет, при една девица, сгодена за мъж на име
Йосиф
от Давидовия дом.
Ангелът в отговор му казва: Аз съм Гавраил, който стои пред Бога и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това. И ето, ще млъкнеш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва на думите ми, които ще се сбъднат своевременно". Това откровение няма нужда от тълкуване, защото е ясно само по себе си и това, за което то говори, се сбъдва точно така. В него са скрити много окултни истини, които всеки може да схване и разкрие. 2. Следващото благовестие е отправено към Мария за раждането на Исус.
То е предадено по следния начин, от 26 до 38 стих на първата глава, като е казано: "В шестия месец (след благовестието на Захария) ангел Гавраил беше изпратен от Бога в Галилейския град, наречен Назарет, при една девица, сгодена за мъж на име
Йосиф
от Давидовия дом.
А името на девицата бе Мария. И като дойде ангелът при нея, рече: "Здравей, благодатна. Господ е с тебе. Благословена си ти между жените. А тя много се смути от думите му и в недоумение беше, какво ли ще бъде този поздрав.
към текста >>
25.
Съдържание
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
9. СИМОН ОТ КИРИНЕЯ И
ЙОСИФ
ОТ АРИМАТЕЯ .. 85
5. ПРЕОБРАЖЕНИЕТО НА ХРИСТА 54 6. ТЪРЖЕСТВЕНОТО ВЛИЗАНЕ В ЕРУСАЛИМ И ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА 57 7. ПРЕДСКАЗАНИЯТА НА ХРИСТА ЗА КРАЙНАТА ЕПОХА И ЗА ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ 66 8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ 70
9. СИМОН ОТ КИРИНЕЯ И
ЙОСИФ
ОТ АРИМАТЕЯ .. 85
10. НОВИЯТ КОСМИЧЕН ИМПУЛС 92 11. ЕВАНГЕЛИЯТА - ИЗРАЗ НА КОСМИЧНИЯ РИТЪМ 97 12. ЕВАНГЕЛИСТ МАРКО И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ 99 ЕВАНГЕЛИЕТО на МАТЕЙ - Книга на Живота 1. ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЯ 104
към текста >>
26.
8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
"И когато се свечери, понеже беше приготвителен ден, сиреч срещу съботата, дойде
Йосиф
от Ариматея, един почтен съветник, който и сам очакваше Божието Царство, и осмели се да влезе при Пилата и да поиска тялото Исусово.
и Исус, като издаде силен вик, издъхна. И завесата на храма се раздра отгоре до долу. А стотникът, който стоеше до Него, като видя, че извика така, рече: Наистина, този човек беше Божи Син". И много от жените, които са ходили с Него, са стояли настрана и са плачели. Между тях е и Мария Магдалина.
"И когато се свечери, понеже беше приготвителен ден, сиреч срещу съботата, дойде
Йосиф
от Ариматея, един почтен съветник, който и сам очакваше Божието Царство, и осмели се да влезе при Пилата и да поиска тялото Исусово.
Пилат се почуди как толкова скоро е издъхнал, но като се увери от стотника, му разреши да снеме тялото Исусово. И той купи плащеницата и го сне, обви го в плащеницата и положи го в гроба, който бе изсечен в скала и превали камък върху гробната врата. Мария Магдалина и Мария, Йосиевата майка, гледаха къде го положиха". Цялата тази глава е изпълнена с окултни факти и процеси. Тук най-напред ни са представени три процеса: един исторически - съденето и разпъването на Исус от Назарет, който е преплетен от много окултни факти.
към текста >>
27.
9. СИМОН ОТ КИРИНЕЯ И ЙОСИФ ОТ АРИМАТЕЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
9. СИМОН ОТ КИРИНЕЯ И
ЙОСИФ
ОТ АРИМАТЕЯ
9. СИМОН ОТ КИРИНЕЯ И
ЙОСИФ
ОТ АРИМАТЕЯ
Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея са две личности, които за пръв път се споменават във връзка с драмата на Христа и то в нейния край. Първият носи кръста на Христа, а вторият снема тялото от кръста и го погребва. Ако на случката се погледне от историческа гледна точка, в това няма нищо интересно. Но ако въпросът се разгледа от едно по-дълбоко гледище, тогава ще се хвърли друга светлина върху тези двама актьори на Великата драма. Тук при Разпятието, като се почне от Тайната Вечеря и се свърши с Възкресението и Възнесението, се срещат микрокосмичното и макрокосмичното, човешкото и космич-ното, Божественото.
към текста >>
Симон от Киринея и
Йосиф
от Ариматея са две личности, които за пръв път се споменават във връзка с драмата на Христа и то в нейния край.
9. СИМОН ОТ КИРИНЕЯ И ЙОСИФ ОТ АРИМАТЕЯ
Симон от Киринея и
Йосиф
от Ариматея са две личности, които за пръв път се споменават във връзка с драмата на Христа и то в нейния край.
Първият носи кръста на Христа, а вторият снема тялото от кръста и го погребва. Ако на случката се погледне от историческа гледна точка, в това няма нищо интересно. Но ако въпросът се разгледа от едно по-дълбоко гледище, тогава ще се хвърли друга светлина върху тези двама актьори на Великата драма. Тук при Разпятието, като се почне от Тайната Вечеря и се свърши с Възкресението и Възнесението, се срещат микрокосмичното и макрокосмичното, човешкото и космич-ното, Божественото. От Тайната Вечеря до Възкресението ни се представят седем степени на Пътя на окултното развитие, които са били познати на първите християни и които те са практикували в своето окултно развитие.
към текста >>
И когато е изпълнена великата среда на Драмата, когато Христос умира на кръста, явява се втората тайнствена фигура -
Йосиф
от Ариматея.
Според Евангелието Кръстът, който заема средата между трите микрокосмически и макрокосмически степени, е свързан с двата нови образа в Евангелието. През първите три степени води Пътят до носенето на Кръста. Тук се явява първата от двете тайнствени фигури. В Евангелието е казано: "Накараха да носи кръста Му някой си Симон Киринеец, баща на Александра и Руфа, който минаваше на връщане от нивата". Симон от Киринея, носителят на кръста, води от първите три степени на Макрокосмоса до Кръста.
И когато е изпълнена великата среда на Драмата, когато Христос умира на кръста, явява се втората тайнствена фигура -
Йосиф
от Ариматея.
В Евангелието е казано: "Вечерта дойде един богат човек, който се казваше Йосиф и който също беше ученик на Христа. Той отиде при Пилат и го помоли за тялото Исусово. Тогава Пилат заповяда да му го дадат. И Йосиф взе тялото, обви го в чиста ленена пла-щеница и го положи в собствения си гроб, който беше накарал да изсекат в скалата, и повали пред вратата на гроба голям камък." Според Евангелието на Йоан в погребението е участвал и Никодим, друг таен ученик на Христа. Така Йосиф от Ариматея се явява като освободителят от Кръста.
към текста >>
В Евангелието е казано: "Вечерта дойде един богат човек, който се казваше
Йосиф
и който също беше ученик на Христа.
През първите три степени води Пътят до носенето на Кръста. Тук се явява първата от двете тайнствени фигури. В Евангелието е казано: "Накараха да носи кръста Му някой си Симон Киринеец, баща на Александра и Руфа, който минаваше на връщане от нивата". Симон от Киринея, носителят на кръста, води от първите три степени на Макрокосмоса до Кръста. И когато е изпълнена великата среда на Драмата, когато Христос умира на кръста, явява се втората тайнствена фигура - Йосиф от Ариматея.
В Евангелието е казано: "Вечерта дойде един богат човек, който се казваше
Йосиф
и който също беше ученик на Христа.
Той отиде при Пилат и го помоли за тялото Исусово. Тогава Пилат заповяда да му го дадат. И Йосиф взе тялото, обви го в чиста ленена пла-щеница и го положи в собствения си гроб, който беше накарал да изсекат в скалата, и повали пред вратата на гроба голям камък." Според Евангелието на Йоан в погребението е участвал и Никодим, друг таен ученик на Христа. Така Йосиф от Ариматея се явява като освободителят от Кръста. Той води от Кръста до трите степени на Макрокосмоса, които започват с полагането в гроба.
към текста >>
И
Йосиф
взе тялото, обви го в чиста ленена пла-щеница и го положи в собствения си гроб, който беше накарал да изсекат в скалата, и повали пред вратата на гроба голям камък." Според Евангелието на Йоан в погребението е участвал и Никодим, друг таен ученик на Христа.
Симон от Киринея, носителят на кръста, води от първите три степени на Макрокосмоса до Кръста. И когато е изпълнена великата среда на Драмата, когато Христос умира на кръста, явява се втората тайнствена фигура - Йосиф от Ариматея. В Евангелието е казано: "Вечерта дойде един богат човек, който се казваше Йосиф и който също беше ученик на Христа. Той отиде при Пилат и го помоли за тялото Исусово. Тогава Пилат заповяда да му го дадат.
И
Йосиф
взе тялото, обви го в чиста ленена пла-щеница и го положи в собствения си гроб, който беше накарал да изсекат в скалата, и повали пред вратата на гроба голям камък." Според Евангелието на Йоан в погребението е участвал и Никодим, друг таен ученик на Христа.
Така Йосиф от Ариматея се явява като освободителят от Кръста. Той води от Кръста до трите степени на Макрокосмоса, които започват с полагането в гроба. Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея показват две от най-важните Тайни в живота на човека - въплътяването на човека, което е насочено към Кръста и освобождаването на човека от Кръста-тяло. Когато всеки човек стане Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея, тези две душевни Тайни се осъществяват и въплътяват в него. Тайните, които трябва да осъществим в нашето развитие като човеци, гледайки образите на Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея, са тези на носенето на Кръста и освобождаването от Кръста.
към текста >>
Така
Йосиф
от Ариматея се явява като освободителят от Кръста.
И когато е изпълнена великата среда на Драмата, когато Христос умира на кръста, явява се втората тайнствена фигура - Йосиф от Ариматея. В Евангелието е казано: "Вечерта дойде един богат човек, който се казваше Йосиф и който също беше ученик на Христа. Той отиде при Пилат и го помоли за тялото Исусово. Тогава Пилат заповяда да му го дадат. И Йосиф взе тялото, обви го в чиста ленена пла-щеница и го положи в собствения си гроб, който беше накарал да изсекат в скалата, и повали пред вратата на гроба голям камък." Според Евангелието на Йоан в погребението е участвал и Никодим, друг таен ученик на Христа.
Така
Йосиф
от Ариматея се явява като освободителят от Кръста.
Той води от Кръста до трите степени на Макрокосмоса, които започват с полагането в гроба. Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея показват две от най-важните Тайни в живота на човека - въплътяването на човека, което е насочено към Кръста и освобождаването на човека от Кръста-тяло. Когато всеки човек стане Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея, тези две душевни Тайни се осъществяват и въплътяват в него. Тайните, които трябва да осъществим в нашето развитие като човеци, гледайки образите на Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея, са тези на носенето на Кръста и освобождаването от Кръста. При четенето на Евангелието ние трябва да се спрем на дадените там образи и да оставим те да действат на нашата душа.
към текста >>
Симон от Киринея и
Йосиф
от Ариматея показват две от най-важните Тайни в живота на човека - въплътяването на човека, което е насочено към Кръста и освобождаването на човека от Кръста-тяло.
Той отиде при Пилат и го помоли за тялото Исусово. Тогава Пилат заповяда да му го дадат. И Йосиф взе тялото, обви го в чиста ленена пла-щеница и го положи в собствения си гроб, който беше накарал да изсекат в скалата, и повали пред вратата на гроба голям камък." Според Евангелието на Йоан в погребението е участвал и Никодим, друг таен ученик на Христа. Така Йосиф от Ариматея се явява като освободителят от Кръста. Той води от Кръста до трите степени на Макрокосмоса, които започват с полагането в гроба.
Симон от Киринея и
Йосиф
от Ариматея показват две от най-важните Тайни в живота на човека - въплътяването на човека, което е насочено към Кръста и освобождаването на човека от Кръста-тяло.
Когато всеки човек стане Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея, тези две душевни Тайни се осъществяват и въплътяват в него. Тайните, които трябва да осъществим в нашето развитие като човеци, гледайки образите на Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея, са тези на носенето на Кръста и освобождаването от Кръста. При четенето на Евангелието ние трябва да се спрем на дадените там образи и да оставим те да действат на нашата душа. По такъв начин те ще пречистят душата и ще я преобразят, превръщайки я в образа, който стои пред нея. Така че, всеки човек е носител на един Кръст преди средата на своя Път.
към текста >>
Когато всеки човек стане Симон от Киринея и
Йосиф
от Ариматея, тези две душевни Тайни се осъществяват и въплътяват в него.
Тогава Пилат заповяда да му го дадат. И Йосиф взе тялото, обви го в чиста ленена пла-щеница и го положи в собствения си гроб, който беше накарал да изсекат в скалата, и повали пред вратата на гроба голям камък." Според Евангелието на Йоан в погребението е участвал и Никодим, друг таен ученик на Христа. Така Йосиф от Ариматея се явява като освободителят от Кръста. Той води от Кръста до трите степени на Макрокосмоса, които започват с полагането в гроба. Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея показват две от най-важните Тайни в живота на човека - въплътяването на човека, което е насочено към Кръста и освобождаването на човека от Кръста-тяло.
Когато всеки човек стане Симон от Киринея и
Йосиф
от Ариматея, тези две душевни Тайни се осъществяват и въплътяват в него.
Тайните, които трябва да осъществим в нашето развитие като човеци, гледайки образите на Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея, са тези на носенето на Кръста и освобождаването от Кръста. При четенето на Евангелието ние трябва да се спрем на дадените там образи и да оставим те да действат на нашата душа. По такъв начин те ще пречистят душата и ще я преобразят, превръщайки я в образа, който стои пред нея. Така че, всеки човек е носител на един Кръст преди средата на своя Път. Първо човек трябва да се съедини бавно с Кръста, носейки го, преди в полунощния час да мине през Вратата на Кръста, преди там да се осъществи напълно с Мировия Кръст.
към текста >>
Тайните, които трябва да осъществим в нашето развитие като човеци, гледайки образите на Симон от Киринея и
Йосиф
от Ариматея, са тези на носенето на Кръста и освобождаването от Кръста.
И Йосиф взе тялото, обви го в чиста ленена пла-щеница и го положи в собствения си гроб, който беше накарал да изсекат в скалата, и повали пред вратата на гроба голям камък." Според Евангелието на Йоан в погребението е участвал и Никодим, друг таен ученик на Христа. Така Йосиф от Ариматея се явява като освободителят от Кръста. Той води от Кръста до трите степени на Макрокосмоса, които започват с полагането в гроба. Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея показват две от най-важните Тайни в живота на човека - въплътяването на човека, което е насочено към Кръста и освобождаването на човека от Кръста-тяло. Когато всеки човек стане Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея, тези две душевни Тайни се осъществяват и въплътяват в него.
Тайните, които трябва да осъществим в нашето развитие като човеци, гледайки образите на Симон от Киринея и
Йосиф
от Ариматея, са тези на носенето на Кръста и освобождаването от Кръста.
При четенето на Евангелието ние трябва да се спрем на дадените там образи и да оставим те да действат на нашата душа. По такъв начин те ще пречистят душата и ще я преобразят, превръщайки я в образа, който стои пред нея. Така че, всеки човек е носител на един Кръст преди средата на своя Път. Първо човек трябва да се съедини бавно с Кръста, носейки го, преди в полунощния час да мине през Вратата на Кръста, преди там да се осъществи напълно с Мировия Кръст. И отново човекът е този, който вървейки по тесния Път, извън това отъждествяване, може да се освободи чрез снемане от Кръста, където той може сам да стане освободител от Кръста.
към текста >>
В стадия Симон от Киринея, както този на
Йосиф
от Ариматея, човек е леко свързан с Кръста.
По такъв начин те ще пречистят душата и ще я преобразят, превръщайки я в образа, който стои пред нея. Така че, всеки човек е носител на един Кръст преди средата на своя Път. Първо човек трябва да се съедини бавно с Кръста, носейки го, преди в полунощния час да мине през Вратата на Кръста, преди там да се осъществи напълно с Мировия Кръст. И отново човекът е този, който вървейки по тесния Път, извън това отъждествяване, може да се освободи чрез снемане от Кръста, където той може сам да стане освободител от Кръста. Това става в Пътя на окултното развитие, когато човек дойде до онази степен, когато съзнателно може да излиза от тялото, когато пожелае.
В стадия Симон от Киринея, както този на
Йосиф
от Ариматея, човек е леко свързан с Кръста.
Първият път той носи Кръста. Вторият път той снема тялото от Кръста. В средата самият Кръст носи прикованото на него тяло. Преди и след средата човек е носител, обаче Симон носи Кръста, а Йосиф носи тялото на Христа. Ако Кръстът е вътрешната Тайна на човешкото земно тяло, на обусловената от него съдба, носенето на Кръста е всичко, чрез което човек идва до едно истинско утвърждаване на своето въплъщение, до доброволното носене на своята съдба на Земята.
към текста >>
Преди и след средата човек е носител, обаче Симон носи Кръста, а
Йосиф
носи тялото на Христа.
Това става в Пътя на окултното развитие, когато човек дойде до онази степен, когато съзнателно може да излиза от тялото, когато пожелае. В стадия Симон от Киринея, както този на Йосиф от Ариматея, човек е леко свързан с Кръста. Първият път той носи Кръста. Вторият път той снема тялото от Кръста. В средата самият Кръст носи прикованото на него тяло.
Преди и след средата човек е носител, обаче Симон носи Кръста, а
Йосиф
носи тялото на Христа.
Ако Кръстът е вътрешната Тайна на човешкото земно тяло, на обусловената от него съдба, носенето на Кръста е всичко, чрез което човек идва до едно истинско утвърждаване на своето въплъщение, до доброволното носене на своята съдба на Земята. Симон от Киринея не носи своя собствен кръст, а кръста на Христа. Мисълта за страдане, заедно с Христа, която прозвучава в посланията на Павел, ще помогне на човека да намери утвърждаването на своята лична съдба в самия себе си. Снемането от Кръста след това е всичко онова, което изтръгва човека от неговата обвързаност и окованост в тялото му, което го издига над неговото лично същество, всичко, което го освобождава от тялото му. Обаче не трябва да смесваме едно здраво освобождаване от тялото с едно болезнено такова.
към текста >>
Йосиф
от Ариматея снема тялото на Христа от кръста.
Мисълта за страдане, заедно с Христа, която прозвучава в посланията на Павел, ще помогне на човека да намери утвърждаването на своята лична съдба в самия себе си. Снемането от Кръста след това е всичко онова, което изтръгва човека от неговата обвързаност и окованост в тялото му, което го издига над неговото лично същество, всичко, което го освобождава от тялото му. Обаче не трябва да смесваме едно здраво освобождаване от тялото с едно болезнено такова. Снемането от Кръста, без то да е било предшествано от носенето на Кръста и от Разпятието на Кръста, е нещо болезнено. Много медиумични и прекалено екзалтирани душевни състояния почиват на едно преждевременно разхлабване на връзката между душата и тялото, преди още душата да е слязла напълно до основата на земното, преди да е била напълно върху Кръста на тялото.
Йосиф
от Ариматея снема тялото на Христа от кръста.
Тук отново изпъква мисълта на апостол Павел, изразена в неговите послания за умирането заедно с Христа и за възкресението заедно с Христа. С тази мисъл Павел показва на хората Пътя, как да се издигнат над свързаното с тялото съзнание, как да се издигнат над себе си и как да проникнат в духовния свят, в Космоса. В носенето на кръста са обхванати заедно първите три от седемте степени - микрокосмическите степени на личното изпитание и пречистването. В снемането от кръста се намират като в зародиш последните три степени, когато човек се съединява с Космоса, с Великото в света. Снемането от Кръста и образът на Йосиф от Ариматея са велик символ.
към текста >>
Снемането от Кръста и образът на
Йосиф
от Ариматея са велик символ.
Йосиф от Ариматея снема тялото на Христа от кръста. Тук отново изпъква мисълта на апостол Павел, изразена в неговите послания за умирането заедно с Христа и за възкресението заедно с Христа. С тази мисъл Павел показва на хората Пътя, как да се издигнат над свързаното с тялото съзнание, как да се издигнат над себе си и как да проникнат в духовния свят, в Космоса. В носенето на кръста са обхванати заедно първите три от седемте степени - микрокосмическите степени на личното изпитание и пречистването. В снемането от кръста се намират като в зародиш последните три степени, когато човек се съединява с Космоса, с Великото в света.
Снемането от Кръста и образът на
Йосиф
от Ариматея са велик символ.
Освен описаното в Евангелието за Йосиф от Ариматея, преданието ни разказва следното: Йосиф от Ариматея стои под кръста със Свещената чаша в ръка, от която е пил Христос с учениците на последната Вечеря. Римският войник пробожда с копие ребрата на разпънатия Исус и Йосиф от Ариматея събира в чашата от Тайната Вечеря Христовата кръв, която бликва, примесена с вода от раната, причинена от копието. С това започва историята на Светия Граал. Копие и Чаша - знаци на Граала - са едно до друго.
към текста >>
Освен описаното в Евангелието за
Йосиф
от Ариматея, преданието ни разказва следното:
Йосиф
от Ариматея стои под кръста със Свещената чаша в ръка, от която е пил Христос с учениците на последната Вечеря.
Тук отново изпъква мисълта на апостол Павел, изразена в неговите послания за умирането заедно с Христа и за възкресението заедно с Христа. С тази мисъл Павел показва на хората Пътя, как да се издигнат над свързаното с тялото съзнание, как да се издигнат над себе си и как да проникнат в духовния свят, в Космоса. В носенето на кръста са обхванати заедно първите три от седемте степени - микрокосмическите степени на личното изпитание и пречистването. В снемането от кръста се намират като в зародиш последните три степени, когато човек се съединява с Космоса, с Великото в света. Снемането от Кръста и образът на Йосиф от Ариматея са велик символ.
Освен описаното в Евангелието за
Йосиф
от Ариматея, преданието ни разказва следното:
Йосиф
от Ариматея стои под кръста със Свещената чаша в ръка, от която е пил Христос с учениците на последната Вечеря.
Римският войник пробожда с копие ребрата на разпънатия Исус и Йосиф от Ариматея събира в чашата от Тайната Вечеря Христовата кръв, която бликва, примесена с вода от раната, причинена от копието. С това започва историята на Светия Граал. Копие и Чаша - знаци на Граала - са едно до друго. Йосиф от Ариматея стои там, на мировия Олтар, като цар на Граала, с жест на жертвоприношение, държейки горе Чашата като в литургия.
към текста >>
Римският войник пробожда с копие ребрата на разпънатия Исус и
Йосиф
от Ариматея събира в чашата от Тайната
С тази мисъл Павел показва на хората Пътя, как да се издигнат над свързаното с тялото съзнание, как да се издигнат над себе си и как да проникнат в духовния свят, в Космоса. В носенето на кръста са обхванати заедно първите три от седемте степени - микрокосмическите степени на личното изпитание и пречистването. В снемането от кръста се намират като в зародиш последните три степени, когато човек се съединява с Космоса, с Великото в света. Снемането от Кръста и образът на Йосиф от Ариматея са велик символ. Освен описаното в Евангелието за Йосиф от Ариматея, преданието ни разказва следното: Йосиф от Ариматея стои под кръста със Свещената чаша в ръка, от която е пил Христос с учениците на последната Вечеря.
Римският войник пробожда с копие ребрата на разпънатия Исус и
Йосиф
от Ариматея събира в чашата от Тайната
Вечеря Христовата кръв, която бликва, примесена с вода от раната, причинена от копието. С това започва историята на Светия Граал. Копие и Чаша - знаци на Граала - са едно до друго. Йосиф от Ариматея стои там, на мировия Олтар, като цар на Граала, с жест на жертвоприношение, държейки горе Чашата като в литургия. Ако можем да опишем снемането от кръста с думите Човекът получава тялото Христово, приема тялото Христово, то сцената с Граала ни показва приемането на кръвта Христова от човека.
към текста >>
Йосиф
от Ариматея стои там, на мировия Олтар, като цар на Граала, с жест на жертвоприношение, държейки горе Чашата като в литургия.
Освен описаното в Евангелието за Йосиф от Ариматея, преданието ни разказва следното: Йосиф от Ариматея стои под кръста със Свещената чаша в ръка, от която е пил Христос с учениците на последната Вечеря. Римският войник пробожда с копие ребрата на разпънатия Исус и Йосиф от Ариматея събира в чашата от Тайната Вечеря Христовата кръв, която бликва, примесена с вода от раната, причинена от копието. С това започва историята на Светия Граал. Копие и Чаша - знаци на Граала - са едно до друго.
Йосиф
от Ариматея стои там, на мировия Олтар, като цар на Граала, с жест на жертвоприношение, държейки горе Чашата като в литургия.
Ако можем да опишем снемането от кръста с думите Човекът получава тялото Христово, приема тялото Христово, то сцената с Граала ни показва приемането на кръвта Христова от човека. И двата пъти Йосиф от Ариматея е този, който е определен от съдбата да действа като първообраз на приемане на причастието в хода на историята. Йосиф от Ариматея е човекът от Тайната Вечеря, той приема тялото и кръвта Христови. Чрез този Космичен дар той прониква в Царството отвъд Смъртта, в Царството отвъд трите макрокосмически степени: полагането в гроба, Възкресението и Възнесението. Но това е Царството на освободените от тялото живот и съзнание, когато човек става господар на своето тяло, където той не е вече слуга, а заедно с Христа е господар на съдбата, господар на наследствеността.
към текста >>
И двата пъти
Йосиф
от Ариматея е този, който е определен от съдбата да действа като първообраз на приемане на причастието в хода на историята.
Вечеря Христовата кръв, която бликва, примесена с вода от раната, причинена от копието. С това започва историята на Светия Граал. Копие и Чаша - знаци на Граала - са едно до друго. Йосиф от Ариматея стои там, на мировия Олтар, като цар на Граала, с жест на жертвоприношение, държейки горе Чашата като в литургия. Ако можем да опишем снемането от кръста с думите Човекът получава тялото Христово, приема тялото Христово, то сцената с Граала ни показва приемането на кръвта Христова от човека.
И двата пъти
Йосиф
от Ариматея е този, който е определен от съдбата да действа като първообраз на приемане на причастието в хода на историята.
Йосиф от Ариматея е човекът от Тайната Вечеря, той приема тялото и кръвта Христови. Чрез този Космичен дар той прониква в Царството отвъд Смъртта, в Царството отвъд трите макрокосмически степени: полагането в гроба, Възкресението и Възнесението. Но това е Царството на освободените от тялото живот и съзнание, когато човек става господар на своето тяло, където той не е вече слуга, а заедно с Христа е господар на съдбата, господар на наследствеността. Когато чрез приемането на тялото Христово нашето тяло приема нещо от същността на Христовото тяло, то също е снето от Кръста. Когато в нас се събуди Йосиф от Ариматея и заедно с него Тайната на донесената от ангела Чаша на Граала, той ни снема от кръста и ние се научаваме, освободени от тялото, как да пристъпим в Царството на Духа.
към текста >>
Йосиф
от Ариматея е човекът от Тайната Вечеря, той приема тялото и кръвта Христови.
С това започва историята на Светия Граал. Копие и Чаша - знаци на Граала - са едно до друго. Йосиф от Ариматея стои там, на мировия Олтар, като цар на Граала, с жест на жертвоприношение, държейки горе Чашата като в литургия. Ако можем да опишем снемането от кръста с думите Човекът получава тялото Христово, приема тялото Христово, то сцената с Граала ни показва приемането на кръвта Христова от човека. И двата пъти Йосиф от Ариматея е този, който е определен от съдбата да действа като първообраз на приемане на причастието в хода на историята.
Йосиф
от Ариматея е човекът от Тайната Вечеря, той приема тялото и кръвта Христови.
Чрез този Космичен дар той прониква в Царството отвъд Смъртта, в Царството отвъд трите макрокосмически степени: полагането в гроба, Възкресението и Възнесението. Но това е Царството на освободените от тялото живот и съзнание, когато човек става господар на своето тяло, където той не е вече слуга, а заедно с Христа е господар на съдбата, господар на наследствеността. Когато чрез приемането на тялото Христово нашето тяло приема нещо от същността на Христовото тяло, то също е снето от Кръста. Когато в нас се събуди Йосиф от Ариматея и заедно с него Тайната на донесената от ангела Чаша на Граала, той ни снема от кръста и ние се научаваме, освободени от тялото, как да пристъпим в Царството на Духа. Всеки може да се запита: защо на мястото, където стоят Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея не стоят две фигури от кръга на дванадесетте ученици?
към текста >>
Когато в нас се събуди
Йосиф
от Ариматея и заедно с него Тайната на донесената от ангела Чаша на Граала, той ни снема от кръста и ние се научаваме, освободени от тялото, как да пристъпим в Царството на Духа.
И двата пъти Йосиф от Ариматея е този, който е определен от съдбата да действа като първообраз на приемане на причастието в хода на историята. Йосиф от Ариматея е човекът от Тайната Вечеря, той приема тялото и кръвта Христови. Чрез този Космичен дар той прониква в Царството отвъд Смъртта, в Царството отвъд трите макрокосмически степени: полагането в гроба, Възкресението и Възнесението. Но това е Царството на освободените от тялото живот и съзнание, когато човек става господар на своето тяло, където той не е вече слуга, а заедно с Христа е господар на съдбата, господар на наследствеността. Когато чрез приемането на тялото Христово нашето тяло приема нещо от същността на Христовото тяло, то също е снето от Кръста.
Когато в нас се събуди
Йосиф
от Ариматея и заедно с него Тайната на донесената от ангела Чаша на Граала, той ни снема от кръста и ние се научаваме, освободени от тялото, как да пристъпим в Царството на Духа.
Всеки може да се запита: защо на мястото, където стоят Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея не стоят две фигури от кръга на дванадесетте ученици? Те през цялото време са с Христа, а сега няма никой от тях. Йоан стои под кръста с майката Исусова, според неговото Евангелие, но той не взема никакво участие. От това се вижда, че Голготската Тайна е заобиколена от кръгове на Неизвестни, които, чрез тяхната принадлежност към Мистериите, могат да бъдат по-напред от учениците в изживяване на духовните степени. Един кръг от Великите Неизвестни изпращат тук двама от своите членове на предната част на сцената, в един пълен със значение момент.
към текста >>
Всеки може да се запита: защо на мястото, където стоят Симон от Киринея и
Йосиф
от Ариматея не стоят две фигури от кръга на дванадесетте ученици?
Йосиф от Ариматея е човекът от Тайната Вечеря, той приема тялото и кръвта Христови. Чрез този Космичен дар той прониква в Царството отвъд Смъртта, в Царството отвъд трите макрокосмически степени: полагането в гроба, Възкресението и Възнесението. Но това е Царството на освободените от тялото живот и съзнание, когато човек става господар на своето тяло, където той не е вече слуга, а заедно с Христа е господар на съдбата, господар на наследствеността. Когато чрез приемането на тялото Христово нашето тяло приема нещо от същността на Христовото тяло, то също е снето от Кръста. Когато в нас се събуди Йосиф от Ариматея и заедно с него Тайната на донесената от ангела Чаша на Граала, той ни снема от кръста и ние се научаваме, освободени от тялото, как да пристъпим в Царството на Духа.
Всеки може да се запита: защо на мястото, където стоят Симон от Киринея и
Йосиф
от Ариматея не стоят две фигури от кръга на дванадесетте ученици?
Те през цялото време са с Христа, а сега няма никой от тях. Йоан стои под кръста с майката Исусова, според неговото Евангелие, но той не взема никакво участие. От това се вижда, че Голготската Тайна е заобиколена от кръгове на Неизвестни, които, чрез тяхната принадлежност към Мистериите, могат да бъдат по-напред от учениците в изживяване на духовните степени. Един кръг от Великите Неизвестни изпращат тук двама от своите членове на предната част на сцената, в един пълен със значение момент. Езотериците на всички народи са гости на Драмата на Голгота.
към текста >>
Йосиф
от Ариматея идва да заеме мястото на оказалия се безсилен трети ученик в Гетсимания - Яков.
Те побягват. Единственият от дванадесетте ученици, който не проспива Голгота, а стои под кръста, е Йоан. Другите не присъстват там, когато пред двореца на Пилат бяха произнесени думите: " Ето Човекът! " Те съвсем не присъстваха при носенето на кръста и при Разпятието. Симон от Киринея замества Симон Петър, който беше готов да умре за Христа и той трябваше да носи кръста от Ерусалим до Голгота.
Йосиф
от Ариматея идва да заеме мястото на оказалия се безсилен трети ученик в Гетсимания - Яков.
Наистина Яков бе имал задачата да осъществи Граала. Той би трябвало да събере кръвта Христова в чашата и да снеме тялото Му от кръста. По-късно, чрез своята съдба Яков продължава тази неизпълнена от него задача. Пръв между апостолите той умира от мъченическа смърт, след като беше занесъл Евангелието на запад до Испания, страната на града на Граала. И четирите Евангелия говорят за Йосиф от Ариматея, а за Симон от Киринея говорят само първите три Евангелия.
към текста >>
И четирите Евангелия говорят за
Йосиф
от Ариматея, а за Симон от Киринея говорят само първите три Евангелия.
Йосиф от Ариматея идва да заеме мястото на оказалия се безсилен трети ученик в Гетсимания - Яков. Наистина Яков бе имал задачата да осъществи Граала. Той би трябвало да събере кръвта Христова в чашата и да снеме тялото Му от кръста. По-късно, чрез своята съдба Яков продължава тази неизпълнена от него задача. Пръв между апостолите той умира от мъченическа смърт, след като беше занесъл Евангелието на запад до Испания, страната на града на Граала.
И четирите Евангелия говорят за
Йосиф
от Ариматея, а за Симон от Киринея говорят само първите три Евангелия.
Йоан не говори за него. Вместо за него, той говори за Никодим, който помага на Йосиф в погребението. Забележително е, че Лука поставя до Симон от Киринея група плачещи жени. По пътя на носенето на кръста, Христос се обръща към жените и им казва: "Вие, дъщери ерусалимски, не плачете над Мене, а плачете над самите вас и над вашите деца. Защото ето, ще дойде време, когато ще казват: Блажени безплодните и тези, които не са родили и гърдите, които не са кърмили.
към текста >>
Вместо за него, той говори за Никодим, който помага на
Йосиф
в погребението.
Той би трябвало да събере кръвта Христова в чашата и да снеме тялото Му от кръста. По-късно, чрез своята съдба Яков продължава тази неизпълнена от него задача. Пръв между апостолите той умира от мъченическа смърт, след като беше занесъл Евангелието на запад до Испания, страната на града на Граала. И четирите Евангелия говорят за Йосиф от Ариматея, а за Симон от Киринея говорят само първите три Евангелия. Йоан не говори за него.
Вместо за него, той говори за Никодим, който помага на
Йосиф
в погребението.
Забележително е, че Лука поставя до Симон от Киринея група плачещи жени. По пътя на носенето на кръста, Христос се обръща към жените и им казва: "Вие, дъщери ерусалимски, не плачете над Мене, а плачете над самите вас и над вашите деца. Защото ето, ще дойде време, когато ще казват: Блажени безплодните и тези, които не са родили и гърдите, които не са кърмили. Тогаз ще започнат да казват на планините: Паднете върху нас и на хълмовете, затрупайте ни! Защото, ако правят така със суровото, дърво, какво ще стане със сухото?
към текста >>
28.
3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Легендата ни разказва, че между дванадесетте синове на Яков имало един
Йосиф
, когото братята му не обичали и го продали на египтяните.
Той образува друг народ исмаиляни, които нямат нищо общо с еврейския народ. При него не се предава основното качество на Авраам, а тази природа на Авраам, която е по атавизъм наследена от древни времена. Исак имал двама сина - Яков и Исав. Исав също отпада от линията, по която се предава същността на Авраамовото наследство; той образува друг народ, който също няма нищо общо с еврейския народ. Яков от своя страна има дванадесет синове, които отговарят на дванадесетте зодиакални знаци, което показва, че еврейският народ ще се развива по законите на звездите.
Легендата ни разказва, че между дванадесетте синове на Яков имало един
Йосиф
, когото братята му не обичали и го продали на египтяните.
Това не е случайно явление. Йосиф имал ясновидска дарба, което противоречало на основната способност на Авраам и в следствие на това е била тази омраза от страна на братята, които вървят по основната линия на Авраам. Той, така да се каже, отпада от общата мисия. Легендата също разправя, че когато Авраам бил готов да принесе Исак в жертва, т.е. да се откаже от мисията си да създаде един народ, който да познава Бога не по пътя на откровенията, а по пътя на мисълта и проучване на външната Природа, в замяна на Исак, който символизира логичната мисъл, бил принесен в жертва един овен.
към текста >>
Йосиф
имал ясновидска дарба, което противоречало на основната способност на Авраам и в следствие на това е била тази омраза от страна на братята, които вървят по основната линия на Авраам.
Исак имал двама сина - Яков и Исав. Исав също отпада от линията, по която се предава същността на Авраамовото наследство; той образува друг народ, който също няма нищо общо с еврейския народ. Яков от своя страна има дванадесет синове, които отговарят на дванадесетте зодиакални знаци, което показва, че еврейският народ ще се развива по законите на звездите. Легендата ни разказва, че между дванадесетте синове на Яков имало един Йосиф, когото братята му не обичали и го продали на египтяните. Това не е случайно явление.
Йосиф
имал ясновидска дарба, което противоречало на основната способност на Авраам и в следствие на това е била тази омраза от страна на братята, които вървят по основната линия на Авраам.
Той, така да се каже, отпада от общата мисия. Легендата също разправя, че когато Авраам бил готов да принесе Исак в жертва, т.е. да се откаже от мисията си да създаде един народ, който да познава Бога не по пътя на откровенията, а по пътя на мисълта и проучване на външната Природа, в замяна на Исак, който символизира логичната мисъл, бил принесен в жертва един овен. Това е последната ясновидска способност, която се обуславя от двулистния лотосов цвят, който се намира между очите. Способността на Авраам за логично мислене е трябвало да се предаде по-нататък по наследство.
към текста >>
Но в синовете на Яков,
Йосиф
имал запазена тази ясновидска дарба и затова той е трябвало да бъде отхвърлен.
Той, така да се каже, отпада от общата мисия. Легендата също разправя, че когато Авраам бил готов да принесе Исак в жертва, т.е. да се откаже от мисията си да създаде един народ, който да познава Бога не по пътя на откровенията, а по пътя на мисълта и проучване на външната Природа, в замяна на Исак, който символизира логичната мисъл, бил принесен в жертва един овен. Това е последната ясновидска способност, която се обуславя от двулистния лотосов цвят, който се намира между очите. Способността на Авраам за логично мислене е трябвало да се предаде по-нататък по наследство.
Но в синовете на Яков,
Йосиф
имал запазена тази ясновидска дарба и затова той е трябвало да бъде отхвърлен.
За да се развива по линията на основната способност на Авраам - логичната мисъл - еврейският народ е трябвало да развива тази способност, като насочва погледа си към външния свят и в закономерността и единството, което царува в този свят, той виждал външната проява на Бога. Те знаели също, че това, което се проявява във външния свят като Творец на явленията в света, е едно и също със Същността на човека, с неговия Дух. Еврейският народ, който отправял своя поглед към външния свят, нямал никакви собствени преживявания за духовния свят, нямал никакви откровения за този духовен свят. Това евреите трябвало да научат от друг народ, който имал такива преживявания. Този народ били египтяните.
към текста >>
И така
Йосиф
, който бил продаден на египтяните, образува връзката между древния еврейски народ и египтяните, народ, при който можело да бъде научено това, което древ-ноеврейският народ не притежавал като собствена опитност.
За да се развива по линията на основната способност на Авраам - логичната мисъл - еврейският народ е трябвало да развива тази способност, като насочва погледа си към външния свят и в закономерността и единството, което царува в този свят, той виждал външната проява на Бога. Те знаели също, че това, което се проявява във външния свят като Творец на явленията в света, е едно и също със Същността на човека, с неговия Дух. Еврейският народ, който отправял своя поглед към външния свят, нямал никакви собствени преживявания за духовния свят, нямал никакви откровения за този духовен свят. Това евреите трябвало да научат от друг народ, който имал такива преживявания. Този народ били египтяните.
И така
Йосиф
, който бил продаден на египтяните, образува връзката между древния еврейски народ и египтяните, народ, при който можело да бъде научено това, което древ-ноеврейският народ не притежавал като собствена опитност.
Това, което днес човек може сам да съедини - своите собствени вътрешни преживявания с познанията, добити от външния свят, еврейският народ трябвало да го направи като отиде при египтяните, които притежавали във висока степен тази духовна опитност. Тази вътрешна способност за преживяване на духовни откровения той трябвало да постави в хармония с ума, който бил добил в пътя на логичното мислене. Йосиф бил този, който направил връзката на еврейския народ с египтяните, а Мойсей, който беше египетски посветен, а същевременно притежаваше и логичната мисъл, осъществи тази връзка, тази хармония между древ-ноегипетските преживявания и опитности, и между познаването на външния свят по пътя на логичното мислене. Когато това е било постигнато, еврейският народ трябвало да бъде изведен от Египет, за да преработи по свой начин изпитаното, но неизживяно в Египет. Заложбата, дадена на еврейския народ от Авраам, трябвало да бъде запазена чиста от другите народи; качеството, предадено на кръвта, трябвало да бъде запазено непокварено.
към текста >>
Йосиф
бил този, който направил връзката на еврейския народ с египтяните, а Мойсей, който беше египетски посветен, а същевременно притежаваше и логичната мисъл, осъществи тази връзка, тази хармония между древ-ноегипетските преживявания и опитности, и между познаването на външния свят по пътя на логичното мислене.
Това евреите трябвало да научат от друг народ, който имал такива преживявания. Този народ били египтяните. И така Йосиф, който бил продаден на египтяните, образува връзката между древния еврейски народ и египтяните, народ, при който можело да бъде научено това, което древ-ноеврейският народ не притежавал като собствена опитност. Това, което днес човек може сам да съедини - своите собствени вътрешни преживявания с познанията, добити от външния свят, еврейският народ трябвало да го направи като отиде при египтяните, които притежавали във висока степен тази духовна опитност. Тази вътрешна способност за преживяване на духовни откровения той трябвало да постави в хармония с ума, който бил добил в пътя на логичното мислене.
Йосиф
бил този, който направил връзката на еврейския народ с египтяните, а Мойсей, който беше египетски посветен, а същевременно притежаваше и логичната мисъл, осъществи тази връзка, тази хармония между древ-ноегипетските преживявания и опитности, и между познаването на външния свят по пътя на логичното мислене.
Когато това е било постигнато, еврейският народ трябвало да бъде изведен от Египет, за да преработи по свой начин изпитаното, но неизживяно в Египет. Заложбата, дадена на еврейския народ от Авраам, трябвало да бъде запазена чиста от другите народи; качеството, предадено на кръвта, трябвало да бъде запазено непокварено. Но от друга страна трябвало да бъде спасено и това, което древните народи били придобили. Това, което египетският народ притежавал като благо на Мъдростта, било въплътено чрез Мойсей в древноеврейския народ, притежаващ логичното мислене. След това този народ трябвало отново да бъде изолиран, откъснат от Египет, за да култивира наследеното от Авраам, като го свързва с това, което е придобил от Мъдростта на египтяните.
към текста >>
В еврейския народ имаше
Йосиф
, който имал ясновидска дарба; при Исус баща му има ясновидска дарба във форма на съновидение.
И затова легендата ни разказва, че когато Исус се родил, на Изток се явила звезда, която мъдреците видели, и разбрали, че това е техният Учител Заратустра, който се е въплътил и тръгнали да го търсят. Те тръгват от Халдея, откъдето тръгна и Авраам. Понеже в личността на Исус се съдържа и екстракта, есенцията на цялото развитие на еврейския народ, затова Той трябваше да преживее, така да се каже, цялата история на този народ. Авраам принася в жертва Исак. Мъдреците от Изток принасят жертва пред детето Исус - злато, смирна и ливан.
В еврейския народ имаше
Йосиф
, който имал ясновидска дарба; при Исус баща му има ясновидска дарба във форма на съновидение.
Той чрез съновидение узнава за раждането на Исус и след това за бягството в Египет. Детето Исус отива в Египет, както еврейският народ и след това е върнат назад, както еврейския народ бил изведен от Египет от Мойсей. Така че, в живота на Исус имаме едно повторение на цялата съдба на древноеврейския народ, до неговото връщане от Египет в Обетованата земя. Това, което се бе разиграло в течение на много векове като външна история на еврейския народ, се повтаря сега в съдбата на Исус. Това е смисълът в голям мащаб на Тайната на човешката история въобще.
към текста >>
29.
2. ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В посланието се казва, че гой е изживял слънчевото затъмнение, настъпило при смъртта на Христа, в Хелиополис в Египет, на същото място, където някога
Йосиф
е получил своето египетско Посвещение и където по-късно Платон е прекарал като ученик 14 години при египетските жреци.
Както не е случайно, че първата Земя, на която той стъпи в Европа, е древноевропейският остров на Мистериите Самотраки, от който води своето духовно начало европейската култура. Там, където започва предаването на ние ние чуваме как гъркът Лука ликува за това, че сега е направена стъпка към Гърция, а с това и към Европа. В Атина Павел показва универсалното си образование в речта пред гръцките философи, където Дионисий Аеропагит става негов ученик, който впоследствие има голямо значение за развитието на християнската мисъл. Между легендарните предания за този гръцки посветен е запазено едно послание, което той е написал до Тимотея, другият гръцки ученик на Павел, в който описва едно свое изживяване. За това свое изживяване той казва, че го е подготвило за проповедта на Павел.
В посланието се казва, че гой е изживял слънчевото затъмнение, настъпило при смъртта на Христа, в Хелиополис в Египет, на същото място, където някога
Йосиф
е получил своето египетско Посвещение и където по-късно Платон е прекарал като ученик 14 години при египетските жреци.
С това описание той иска да покаже, че отсега нататък не намира вече Духовното Същество, на Което е искал да служи, в духовните светове. Духовното Същество, Което дотогава е изявявало Своето Име от Слънцето, сега било станало за него Незнайният Бог, за Когото говори Павел. Чрез словото за Незнайния Бог Дионисий Аеропагит стига до познанието, че този Незнаен Бог е слязъл на Земята като е станал човек, минал през Смъртта и Възкресението и за това станал Незнаен в сферата на Слънцето. Старото предание ни показва защо Дионисий Аеропагит е бил така развълнуван, когато в Аеропага Павел говорил за Незнайния Бог. Изживяването, което Дионисий Аеропагит е имал в Хелиополис, е следното: Той, като видял слънчевото затъмнение, или по-право като видял, че посред бял ден Слънцето потъмняло, си казал: това показва, че в този момент въплътеният Бог страда някъде в плътта Си.
към текста >>
30.
4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така
Йосиф
, наречен от апостолите Варнава, което значи Син на увещание, левит, родом кипря- нин, който имаше земя, продаде я и донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите."
Там, където това Учение не се проповядва и прилага, всяко окултно учение е суета и празни приказки. По-нататък в 4-та глава от 31-ви до 37-ми стих се говори също как са живели учениците помежду си. Там се казва: "И като се помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха със Светия Дух и с дързост говореха Божието Слово. А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко беше общо и апостолите с голяма сила свидетелстваха за Възкресението на Господа Исуса и голяма благодат почиваше на всички тях. Но и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото и слагаха ги при нозете на апостолите и раздаваше се на всекиго, колкото имаше нужда.
Така
Йосиф
, наречен от апостолите Варнава, което значи Син на увещание, левит, родом кипря- нин, който имаше земя, продаде я и донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите."
След това в началото на петата глава се разказва за случката с Анания и Сапфира, които също продали имота си, като задържали една част от парите, а другата слагат пред апостолите, като излъгват, че са продали имота за толкова, колкото предават на апостолите. Но Петър с ясновидски поглед вижда, че те лъжат като говорят така пред Бога, в името на Когото се извършва това дело. И Анания, като слушал изобличаването на Петра, пада и издъхва. Същото се случва и с жена му. Тук ни се изнася един велик окултен Закон, че когато човек обещае нещо на Бога и след това не го изпълни, той плаща с живота си.
към текста >>
31.
II. ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА И ЧОВЕЧЕСТВОТО. ДВЕТЕ ГОЛГОТИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тук смъртта и новият живот граничат едно с друго, както в Палестина Голгота и гробът на Възкресението в градината на
Йосиф
от Ариматея граничат едно с друго.
Днес съзнанието на човечеството е стигнало до Лобното място - мозъка. Мислителното съзнание е бедно спрямо предишните степени на пътя, но то носи в себе си студеното дихание на умирането. На Лобното място на човешката мисъл [са] човешкият дух и светът, мислещият и мисленето. Обаче, само на Лобното място човек е напълно буден и свободен. Единствено тук той ще се отскубне от изгнанието в материята и ще се издигне със съзнанието до едно свръхсетивно изживяване, което вече не е свързано с тялото.
Тук смъртта и новият живот граничат едно с друго, както в Палестина Голгота и гробът на Възкресението в градината на
Йосиф
от Ариматея граничат едно с друго.
Голгота, като място на поклонение, ни насочва в настоящето, поставя пред нас образно развръзката на най-дълбоките съвременни душевни неволи на душата, обясняват ни смисъла на всяко умиране, което интелектуализмът на нашето време трябваше да разпростре над цялото човечество. Животът на Христа на Земята е като едно драматично резюме на развитие на съзнанието на човечеството. В течение на хилядолетия съзнанието на човека е извършило изкачване към Лобното място. В течение на три години Христос, завърши Пътя нагоре към Ерусалим, към Голгота. Земният път на Христа е затворен от две спирки, първата, когато Той стъпва с краката Си във водата на Йордан, за да приеме кръщението на Йоана, и когато на Лобното място наклонява увенчаната с трънен венец глава и умира.
към текста >>
32.
ЗА КАКВО НАПИСАХ ТАЗИ КНИГА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
А легендата предава, че чашата, в която е била съхранена кръвта на Христа от
Йосиф
Ариматейски, се пренася от Ангели в Европа.
Езотеричната мисъл е твърда храна, която не е за младенци, каквито са плътските хора, както Павел ги нарича. Тази езотерична мисъл се е предавала от поколение на поколение и не е преставала да съществува до наши дни и ще продължава да съществува, докато човечеството съществува. Същата езоте-рична мисъл ни предава и апостол Йоан, както в Евангелието си, така и в Апокалипсиса, за който казва, че е Откровение, получено от Бога. А Откровението не се дава на младенци в Христа, на плътски хора, а на високо напреднали хора, които могат да приемат твърда храна. По-късно, във втори век, тази езотерична мисъл се подема от Климент Александрийски и Ориген и техните ученици и продължава да се предава по-нататък.
А легендата предава, че чашата, в която е била съхранена кръвта на Христа от
Йосиф
Ариматейски, се пренася от Ангели в Европа.
Това е Чашата на Новия Завет, това е Чашата, в която се пренася езотеричната мисъл от Изток на Запад. Тази езотерична мисъл минава през Манихеите, Гностиците и чрез Богомилите и Розенкройцерите се пренася в Европа, където основават ред езотерични общества и Братства, в които се съхранява и развива тази езотерична мисъл. Такива общества са, както казах, Богомилите, от които се ражда на Запад Розенкройцерството, което от своя страна се развива в ред езотерически Братства, като Темплиери, Илюминати, Братя на Свети Йоан, Рицарите на Кръглата маса, Братята на Златното Руно и пр. А по линията на Богомилите се развиват Албигойците, Катарите, Патарените и пр. Под влияние на тези Братства в Европа се създават различни духовни и прогресивни движения, които стимулират прогреса на човечеството напред, като събуждат мисълта на европейския човек и докарват Ренесанса.
към текста >>
33.
ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той според своите гностически схващания разделял Исуса Христа на две същества: Исус, който бил обикновен човек, роден естествено от Дева Мария и
Йосиф
и еона Христос, който слязъл над Исуса при кръщенето му и чрез него се открил на хората, Незнайният Отец.
Тациан, ученик на Юстин, мъченик. Той бил голям християнски апологет, но след 170-та година възприел валентиновото гностично учение и основал обществото на така наречените енкратити (въздържатели). Те не употребявали вино дори и за причастие и не ядяли месо. В третия век в Източна Месопотамия (Вавилон) действали евиониски гностици, а също и Манес най-напред там разпространил своето учение. Родоначалник на евионитите бил Керинт, евреин, родом от Александрия, където усвоил религиозната философия на Филон Александрийски.
Той според своите гностически схващания разделял Исуса Христа на две същества: Исус, който бил обикновен човек, роден естествено от Дева Мария и
Йосиф
и еона Христос, който слязъл над Исуса при кръщенето му и чрез него се открил на хората, Незнайният Отец.
Разпнат бил само Исус, когото тогава Христос напуснал и се върнал на Небето. Той учил, че материята е вечна и от нея един нисш еон образувал света. Той се явява като родоначалник на третия вид юдейско християнство, еовинотски гностииизъм, който се развил във втория век в няколко вида. По тези области в Сирия, Мала Азия и Месопотамия са се развили ред гностически братства и учения като реакция на официалното братство, което се било отклонило от учението на евангелието. По това време работил и Арий.
към текста >>
34.
ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Коляно на
Йосиф
, държащ лък и кожа от сърна.
Коляно на Гада, държащ въже и бич. Неговият камък е топаз. 9. Стрелец е Кешат — отплатата. Представя Кентавър с опънат лък. Там са бедрата на Небесния Човек.
Коляно на
Йосиф
, държащ лък и кожа от сърна.
Неговият камък е карбункулът. 10. Козирог е Геди — грехът /Тайната/. Представя козел с рана на гърлото. Там са колената на Небесния Човек. Племе на Нафталин, държащ сърна и свирка.
към текста >>
Йосиф
владее 9 час и числото 10.
Забулон владее четвъртия час и има числото 6. Юда владее петия час и има числото 4. Ашер владее шестия час и има числото 8. Дан владее седмия час и числото 7. Гад е владетел на осмия час и на числото 11.
Йосиф
владее 9 час и числото 10.
Навталим владее десетия час и числото 5. Рувим е владетел на 11 час и числото 1. Еврем е владетел на 12 час и на числото 2. Друга книга от Симеон Антипа е Тълкуване на Йоановия Апокалипсис. Друга негова книга е За Небесния хляб.
към текста >>
10. Деянията на
Йосиф
Ариматейски
5. Ходенето на Богородица по мъките 6. Митарственик 7. Соломоновият храм 8. Виденията на Йоана Кръстителя 9. Повест за Чашата
10. Деянията на
Йосиф
Ариматейски
11. Въпросът на Пилат 12. Образът на Абгар 13. Повест за Ева 14. Слизането на Бога на Земята 15. Архангел Михаил и Сатанаил
към текста >>
35.
49-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
На
Йосифа
все на сън му е говорил.
Някои от тези правила ще упражнявате тук на земята, защото по-голяма част от работата ще извършваме в другия свят. Като спите, ще вършите работа. 181. Говорът на Бога. Писанието казва: Господ говори в сън, един, два, три пъти. Той все в сън говори.
На
Йосифа
все на сън му е говорил.
На всички пророци и хора, които имаха откровение, все в сънно състояние им е говорено. Йоан се е пренесъл, и тогава му е говорил Господ. И ако вие искате да поправите вашето положение, да знаете как да поправите живота си, вие трябва да прекарате такъв един сън и веднага ще имате най-добрите наставления как да поправите живота си. 182. Правила за Школата. Който от вас не дойде три пъти по ред, за в бъдеще да не посещава Школата.
към текста >>
36.
Новият ден - текст
 
- Любомир Лулчев (1886 – 1945)
Като пример в живота може да ни послужи
Йосиф
, най-любимия син на Якова.
Тъй щото, когато чувате някой да се оплаква от живота, да казва, че е преживял големи разочарования, една от причините за тия разочарования се крие в неспазване закона на времето. Той всякога е закъснявал. Дето е отивал, навсякъде му отговаряли: късно е вече. Този човек не се е ръководил от разумното начало в живота. Следователно, който се ръководи от разумното начало, той лесно разрешава противоречията си, лесно уравновесява външните и вътрешни сили в своя живот.
Като пример в живота може да ни послужи
Йосиф
, най-любимия син на Якова.
Той беше един от щастливите хора на земята. Щастието на Йосифа се дължи на това, че той беше роден по любов. Баща му изля всичката си любов върху него. Той беше син на любимата жена на Якова-Рахил. Щастлив беше Йосиф, но прекара и големи нещастия.
към текста >>
Щастието на
Йосифа
се дължи на това, че той беше роден по любов.
Дето е отивал, навсякъде му отговаряли: късно е вече. Този човек не се е ръководил от разумното начало в живота. Следователно, който се ръководи от разумното начало, той лесно разрешава противоречията си, лесно уравновесява външните и вътрешни сили в своя живот. Като пример в живота може да ни послужи Йосиф, най-любимия син на Якова. Той беше един от щастливите хора на земята.
Щастието на
Йосифа
се дължи на това, че той беше роден по любов.
Баща му изля всичката си любов върху него. Той беше син на любимата жена на Якова-Рахил. Щастлив беше Йосиф, но прекара и големи нещастия. Въпреки благоприятните условия, при които се роди, Йосиф не можа да избегне съдбата си. Любимец на бащата, той беше трън в очите на своите братя.
към текста >>
Щастлив беше
Йосиф
, но прекара и големи нещастия.
Като пример в живота може да ни послужи Йосиф, най-любимия син на Якова. Той беше един от щастливите хора на земята. Щастието на Йосифа се дължи на това, че той беше роден по любов. Баща му изля всичката си любов върху него. Той беше син на любимата жена на Якова-Рахил.
Щастлив беше
Йосиф
, но прекара и големи нещастия.
Въпреки благоприятните условия, при които се роди, Йосиф не можа да избегне съдбата си. Любимец на бащата, той беше трън в очите на своите братя. Те мислеха, че баща им иска да направи Йосифа господар над всички и намериха, че в това има голям произвол. Те не виждаха пръста на съдбата, която покровителстваше Йосифа. Йосиф беше умен, даровит човек, тълкуваше сънища, разбираше законите на налягането и напрежението е се справяше с тях.
към текста >>
Въпреки благоприятните условия, при които се роди,
Йосиф
не можа да избегне съдбата си.
Той беше един от щастливите хора на земята. Щастието на Йосифа се дължи на това, че той беше роден по любов. Баща му изля всичката си любов върху него. Той беше син на любимата жена на Якова-Рахил. Щастлив беше Йосиф, но прекара и големи нещастия.
Въпреки благоприятните условия, при които се роди,
Йосиф
не можа да избегне съдбата си.
Любимец на бащата, той беше трън в очите на своите братя. Те мислеха, че баща им иска да направи Йосифа господар над всички и намериха, че в това има голям произвол. Те не виждаха пръста на съдбата, която покровителстваше Йосифа. Йосиф беше умен, даровит човек, тълкуваше сънища, разбираше законите на налягането и напрежението е се справяше с тях. Братята му не го разбираха.
към текста >>
Те мислеха, че баща им иска да направи
Йосифа
господар над всички и намериха, че в това има голям произвол.
Баща му изля всичката си любов върху него. Той беше син на любимата жена на Якова-Рахил. Щастлив беше Йосиф, но прекара и големи нещастия. Въпреки благоприятните условия, при които се роди, Йосиф не можа да избегне съдбата си. Любимец на бащата, той беше трън в очите на своите братя.
Те мислеха, че баща им иска да направи
Йосифа
господар над всички и намериха, че в това има голям произвол.
Те не виждаха пръста на съдбата, която покровителстваше Йосифа. Йосиф беше умен, даровит човек, тълкуваше сънища, разбираше законите на налягането и напрежението е се справяше с тях. Братята му не го разбираха. Един ден братята на Йосифа пасяха стадото на баща си в Сихем. Яков извика Йосифа и му каза: иди да видиш, добре ли са братята ти и стадото и донеси ми известие.
към текста >>
Те не виждаха пръста на съдбата, която покровителстваше
Йосифа
.
Той беше син на любимата жена на Якова-Рахил. Щастлив беше Йосиф, но прекара и големи нещастия. Въпреки благоприятните условия, при които се роди, Йосиф не можа да избегне съдбата си. Любимец на бащата, той беше трън в очите на своите братя. Те мислеха, че баща им иска да направи Йосифа господар над всички и намериха, че в това има голям произвол.
Те не виждаха пръста на съдбата, която покровителстваше
Йосифа
.
Йосиф беше умен, даровит човек, тълкуваше сънища, разбираше законите на налягането и напрежението е се справяше с тях. Братята му не го разбираха. Един ден братята на Йосифа пасяха стадото на баща си в Сихем. Яков извика Йосифа и му каза: иди да видиш, добре ли са братята ти и стадото и донеси ми известие. Отиде Йосиф при братята си, но като го видяха отдалеч още, наговориха се да го убият, да го хвърлят в един от рововете и да кажат на баща си, че лош звяр го изял.
към текста >>
Йосиф
беше умен, даровит човек, тълкуваше сънища, разбираше законите на налягането и напрежението е се справяше с тях.
Щастлив беше Йосиф, но прекара и големи нещастия. Въпреки благоприятните условия, при които се роди, Йосиф не можа да избегне съдбата си. Любимец на бащата, той беше трън в очите на своите братя. Те мислеха, че баща им иска да направи Йосифа господар над всички и намериха, че в това има голям произвол. Те не виждаха пръста на съдбата, която покровителстваше Йосифа.
Йосиф
беше умен, даровит човек, тълкуваше сънища, разбираше законите на налягането и напрежението е се справяше с тях.
Братята му не го разбираха. Един ден братята на Йосифа пасяха стадото на баща си в Сихем. Яков извика Йосифа и му каза: иди да видиш, добре ли са братята ти и стадото и донеси ми известие. Отиде Йосиф при братята си, но като го видяха отдалеч още, наговориха се да го убият, да го хвърлят в един от рововете и да кажат на баща си, че лош звяр го изял. По туй време минаваха търговци, които караха стока в Египет.
към текста >>
Един ден братята на
Йосифа
пасяха стадото на баща си в Сихем.
Любимец на бащата, той беше трън в очите на своите братя. Те мислеха, че баща им иска да направи Йосифа господар над всички и намериха, че в това има голям произвол. Те не виждаха пръста на съдбата, която покровителстваше Йосифа. Йосиф беше умен, даровит човек, тълкуваше сънища, разбираше законите на налягането и напрежението е се справяше с тях. Братята му не го разбираха.
Един ден братята на
Йосифа
пасяха стадото на баща си в Сихем.
Яков извика Йосифа и му каза: иди да видиш, добре ли са братята ти и стадото и донеси ми известие. Отиде Йосиф при братята си, но като го видяха отдалеч още, наговориха се да го убият, да го хвърлят в един от рововете и да кажат на баща си, че лош звяр го изял. По туй време минаваха търговци, които караха стока в Египет. Един от братята каза: да не проливаме кръв. Каква полза ще имаме, ако убием брата си и скрием кръвта му?
към текста >>
Яков извика
Йосифа
и му каза: иди да видиш, добре ли са братята ти и стадото и донеси ми известие.
Те мислеха, че баща им иска да направи Йосифа господар над всички и намериха, че в това има голям произвол. Те не виждаха пръста на съдбата, която покровителстваше Йосифа. Йосиф беше умен, даровит човек, тълкуваше сънища, разбираше законите на налягането и напрежението е се справяше с тях. Братята му не го разбираха. Един ден братята на Йосифа пасяха стадото на баща си в Сихем.
Яков извика
Йосифа
и му каза: иди да видиш, добре ли са братята ти и стадото и донеси ми известие.
Отиде Йосиф при братята си, но като го видяха отдалеч още, наговориха се да го убият, да го хвърлят в един от рововете и да кажат на баща си, че лош звяр го изял. По туй време минаваха търговци, които караха стока в Египет. Един от братята каза: да не проливаме кръв. Каква полза ще имаме, ако убием брата си и скрием кръвта му? По-добре да бъде, да го продадем на търговците.
към текста >>
Отиде
Йосиф
при братята си, но като го видяха отдалеч още, наговориха се да го убият, да го хвърлят в един от рововете и да кажат на баща си, че лош звяр го изял.
Те не виждаха пръста на съдбата, която покровителстваше Йосифа. Йосиф беше умен, даровит човек, тълкуваше сънища, разбираше законите на налягането и напрежението е се справяше с тях. Братята му не го разбираха. Един ден братята на Йосифа пасяха стадото на баща си в Сихем. Яков извика Йосифа и му каза: иди да видиш, добре ли са братята ти и стадото и донеси ми известие.
Отиде
Йосиф
при братята си, но като го видяха отдалеч още, наговориха се да го убият, да го хвърлят в един от рововете и да кажат на баща си, че лош звяр го изял.
По туй време минаваха търговци, които караха стока в Египет. Един от братята каза: да не проливаме кръв. Каква полза ще имаме, ако убием брата си и скрием кръвта му? По-добре да бъде, да го продадем на търговците. И продадоха Йосифа за 20 сребърника, след което търговците го заведоха в Египет.
към текста >>
И продадоха
Йосифа
за 20 сребърника, след което търговците го заведоха в Египет.
Отиде Йосиф при братята си, но като го видяха отдалеч още, наговориха се да го убият, да го хвърлят в един от рововете и да кажат на баща си, че лош звяр го изял. По туй време минаваха търговци, които караха стока в Египет. Един от братята каза: да не проливаме кръв. Каква полза ще имаме, ако убием брата си и скрием кръвта му? По-добре да бъде, да го продадем на търговците.
И продадоха
Йосифа
за 20 сребърника, след което търговците го заведоха в Египет.
Там те го продадоха на Петефрия, началник на телохранителите. След известно време Йосиф попадна при условия да бъде изкушаван от своята господарка. При това изпитание Йосиф се намери под влияние на силите на налягането и напрежението. Налягането идваше от господарката му, а напрежението беше в самия него. Разумността на Йосифа спомогна да се справи лесно.
към текста >>
След известно време
Йосиф
попадна при условия да бъде изкушаван от своята господарка.
Един от братята каза: да не проливаме кръв. Каква полза ще имаме, ако убием брата си и скрием кръвта му? По-добре да бъде, да го продадем на търговците. И продадоха Йосифа за 20 сребърника, след което търговците го заведоха в Египет. Там те го продадоха на Петефрия, началник на телохранителите.
След известно време
Йосиф
попадна при условия да бъде изкушаван от своята господарка.
При това изпитание Йосиф се намери под влияние на силите на налягането и напрежението. Налягането идваше от господарката му, а напрежението беше в самия него. Разумността на Йосифа спомогна да се справи лесно. Той остави дрехата си в ръцете на своята господарка и избяга вън. Той предпочете затвора пред всичките блага, които господарката му предлагаше.
към текста >>
При това изпитание
Йосиф
се намери под влияние на силите на налягането и напрежението.
Каква полза ще имаме, ако убием брата си и скрием кръвта му? По-добре да бъде, да го продадем на търговците. И продадоха Йосифа за 20 сребърника, след което търговците го заведоха в Египет. Там те го продадоха на Петефрия, началник на телохранителите. След известно време Йосиф попадна при условия да бъде изкушаван от своята господарка.
При това изпитание
Йосиф
се намери под влияние на силите на налягането и напрежението.
Налягането идваше от господарката му, а напрежението беше в самия него. Разумността на Йосифа спомогна да се справи лесно. Той остави дрехата си в ръцете на своята господарка и избяга вън. Той предпочете затвора пред всичките блага, които господарката му предлагаше. Божественото начало в Йосифа диктуваше, как да постъпи.
към текста >>
Разумността на
Йосифа
спомогна да се справи лесно.
И продадоха Йосифа за 20 сребърника, след което търговците го заведоха в Египет. Там те го продадоха на Петефрия, началник на телохранителите. След известно време Йосиф попадна при условия да бъде изкушаван от своята господарка. При това изпитание Йосиф се намери под влияние на силите на налягането и напрежението. Налягането идваше от господарката му, а напрежението беше в самия него.
Разумността на
Йосифа
спомогна да се справи лесно.
Той остави дрехата си в ръцете на своята господарка и избяга вън. Той предпочете затвора пред всичките блага, които господарката му предлагаше. Божественото начало в Йосифа диктуваше, как да постъпи. Той не искаше да злоупотреби с доверието на господаря си и избяга, за да се освободи от господарката си. Наклеветен от нея Йосиф беше осъден да лежи в затвора заедно с началника на виночерпците и началника на хлебарите при фараона.
към текста >>
Божественото начало в
Йосифа
диктуваше, как да постъпи.
При това изпитание Йосиф се намери под влияние на силите на налягането и напрежението. Налягането идваше от господарката му, а напрежението беше в самия него. Разумността на Йосифа спомогна да се справи лесно. Той остави дрехата си в ръцете на своята господарка и избяга вън. Той предпочете затвора пред всичките блага, които господарката му предлагаше.
Божественото начало в
Йосифа
диктуваше, как да постъпи.
Той не искаше да злоупотреби с доверието на господаря си и избяга, за да се освободи от господарката си. Наклеветен от нея Йосиф беше осъден да лежи в затвора заедно с началника на виночерпците и началника на хлебарите при фараона. Там той се прояви като тълкувател на сънища. Двамата служители на фараона сънуваха сънища, които Йосиф им изтълкува. Той помоли началника на виночерпците, като се сбъдне съня му и се върне при фараона, да си спомни за него, да каже нещо за неговото освобождение.
към текста >>
Наклеветен от нея
Йосиф
беше осъден да лежи в затвора заедно с началника на виночерпците и началника на хлебарите при фараона.
Разумността на Йосифа спомогна да се справи лесно. Той остави дрехата си в ръцете на своята господарка и избяга вън. Той предпочете затвора пред всичките блага, които господарката му предлагаше. Божественото начало в Йосифа диктуваше, как да постъпи. Той не искаше да злоупотреби с доверието на господаря си и избяга, за да се освободи от господарката си.
Наклеветен от нея
Йосиф
беше осъден да лежи в затвора заедно с началника на виночерпците и началника на хлебарите при фараона.
Там той се прояви като тълкувател на сънища. Двамата служители на фараона сънуваха сънища, които Йосиф им изтълкува. Той помоли началника на виночерпците, като се сбъдне съня му и се върне при фараона, да си спомни за него, да каже нещо за неговото освобождение. Обаче щом излезе от затвора, виночерпецът забрави Йосифа, поради което последният лежа още дълго време в затвора. По това време фараонът видял сън: той стоял при реката, от която излезли седем хубави и тлъсти крави, които отишли да пасат.
към текста >>
Двамата служители на фараона сънуваха сънища, които
Йосиф
им изтълкува.
Той предпочете затвора пред всичките блага, които господарката му предлагаше. Божественото начало в Йосифа диктуваше, как да постъпи. Той не искаше да злоупотреби с доверието на господаря си и избяга, за да се освободи от господарката си. Наклеветен от нея Йосиф беше осъден да лежи в затвора заедно с началника на виночерпците и началника на хлебарите при фараона. Там той се прояви като тълкувател на сънища.
Двамата служители на фараона сънуваха сънища, които
Йосиф
им изтълкува.
Той помоли началника на виночерпците, като се сбъдне съня му и се върне при фараона, да си спомни за него, да каже нещо за неговото освобождение. Обаче щом излезе от затвора, виночерпецът забрави Йосифа, поради което последният лежа още дълго време в затвора. По това време фараонът видял сън: той стоял при реката, от която излезли седем хубави и тлъсти крави, които отишли да пасат. След тях излезли други седем крави, грозни и слаби, които отишли при първите. Слабите и грозни крави погълнали тлъстите и не се познавало, че ги погълнали.
към текста >>
Обаче щом излезе от затвора, виночерпецът забрави
Йосифа
, поради което последният лежа още дълго време в затвора.
Той не искаше да злоупотреби с доверието на господаря си и избяга, за да се освободи от господарката си. Наклеветен от нея Йосиф беше осъден да лежи в затвора заедно с началника на виночерпците и началника на хлебарите при фараона. Там той се прояви като тълкувател на сънища. Двамата служители на фараона сънуваха сънища, които Йосиф им изтълкува. Той помоли началника на виночерпците, като се сбъдне съня му и се върне при фараона, да си спомни за него, да каже нещо за неговото освобождение.
Обаче щом излезе от затвора, виночерпецът забрави
Йосифа
, поради което последният лежа още дълго време в затвора.
По това време фараонът видял сън: той стоял при реката, от която излезли седем хубави и тлъсти крави, които отишли да пасат. След тях излезли други седем крави, грозни и слаби, които отишли при първите. Слабите и грозни крави погълнали тлъстите и не се познавало, че ги погълнали. След този сън фараонът видял втори. Седем класове, пълни и добри, излизали от един стрък.
към текста >>
Тогава фараонът проводил да повикат
Йосифа
из тъмницата.
Тогава началникът на виночерпците казал на фараона: греха си спомням днес. Аз и началникът на хлебарите, когато бяхме в тъмница, видяхме сън в една и съща нощ. Там беше един млад евреин. Ние му разказахме сънищата си. И както той ги изтълкува, така и стана.
Тогава фараонът проводил да повикат
Йосифа
из тъмницата.
Обръснали го, променили му дрехите и го извели пред фараона. Йосиф изтълкувал съня на фараона: седемте добри крави са седем добри и плодородни години; седемте добри класове са също седем плодородни години. Сънят е един и същ. Седемте слаби и грозни крави, както и седемте празни, сухи, прегорели класове са седем гладни години. Идат вече седем години на изобилие в Египет, а след тях ще дойдат седем години на глад.
към текста >>
Йосиф
изтълкувал съня на фараона: седемте добри крави са седем добри и плодородни години; седемте добри класове са също седем плодородни години.
Там беше един млад евреин. Ние му разказахме сънищата си. И както той ги изтълкува, така и стана. Тогава фараонът проводил да повикат Йосифа из тъмницата. Обръснали го, променили му дрехите и го извели пред фараона.
Йосиф
изтълкувал съня на фараона: седемте добри крави са седем добри и плодородни години; седемте добри класове са също седем плодородни години.
Сънят е един и същ. Седемте слаби и грозни крави, както и седемте празни, сухи, прегорели класове са седем гладни години. Идат вече седем години на изобилие в Египет, а след тях ще дойдат седем години на глад. Голямото изобилие ще се забрави, защото гладът ще опустоши земята. Повторението на съня показва, че това нещо е определено отгоре да стане.
към текста >>
След това
Йосиф
бил поставен управител на Египет.
И сега нека фараонът намери мъдър човек, когото да постави управител на Египет. Нека определи настойници по цялата земя. След това нека отдели петата част от храната на изобилните години. Събраното жито да бъде под фараоновата ръка, да се пази за храна в градовете. Като дойдат седемте гладни години, ще има храна за целия Египет.
След това
Йосиф
бил поставен управител на Египет.
За да дойде до това положение, управител на Египет, Йосиф мина три пъти през процеса на налягането: омразата на братята му и продаването му като роб в Египет, изкушението от господарката му и прекарването му две години в затвора. В изпитанията, през които Йосиф мина, има едно интересно съвпадение, участието на неговата дреха. Бащата на Йосиф направи пъстра дрешка на любимия си син. Тази дрешка събуди у братята му ревност и омраза към него и стана причина да го продадат на търговците. Когато жената на господаря му го изкушаваше, той избяга вън, но остави дрехата си в нейните ръце.
към текста >>
За да дойде до това положение, управител на Египет,
Йосиф
мина три пъти през процеса на налягането: омразата на братята му и продаването му като роб в Египет, изкушението от господарката му и прекарването му две години в затвора.
Нека определи настойници по цялата земя. След това нека отдели петата част от храната на изобилните години. Събраното жито да бъде под фараоновата ръка, да се пази за храна в градовете. Като дойдат седемте гладни години, ще има храна за целия Египет. След това Йосиф бил поставен управител на Египет.
За да дойде до това положение, управител на Египет,
Йосиф
мина три пъти през процеса на налягането: омразата на братята му и продаването му като роб в Египет, изкушението от господарката му и прекарването му две години в затвора.
В изпитанията, през които Йосиф мина, има едно интересно съвпадение, участието на неговата дреха. Бащата на Йосиф направи пъстра дрешка на любимия си син. Тази дрешка събуди у братята му ревност и омраза към него и стана причина да го продадат на търговците. Когато жената на господаря му го изкушаваше, той избяга вън, но остави дрехата си в нейните ръце. Тази дреха послужи като доказателство за неговата виновност.
към текста >>
В изпитанията, през които
Йосиф
мина, има едно интересно съвпадение, участието на неговата дреха.
След това нека отдели петата част от храната на изобилните години. Събраното жито да бъде под фараоновата ръка, да се пази за храна в градовете. Като дойдат седемте гладни години, ще има храна за целия Египет. След това Йосиф бил поставен управител на Египет. За да дойде до това положение, управител на Египет, Йосиф мина три пъти през процеса на налягането: омразата на братята му и продаването му като роб в Египет, изкушението от господарката му и прекарването му две години в затвора.
В изпитанията, през които
Йосиф
мина, има едно интересно съвпадение, участието на неговата дреха.
Бащата на Йосиф направи пъстра дрешка на любимия си син. Тази дрешка събуди у братята му ревност и омраза към него и стана причина да го продадат на търговците. Когато жената на господаря му го изкушаваше, той избяга вън, но остави дрехата си в нейните ръце. Тази дреха послужи като доказателство за неговата виновност. Обвинен пред господаря си, той лежа две години в затвора.
към текста >>
Бащата на
Йосиф
направи пъстра дрешка на любимия си син.
Събраното жито да бъде под фараоновата ръка, да се пази за храна в градовете. Като дойдат седемте гладни години, ще има храна за целия Египет. След това Йосиф бил поставен управител на Египет. За да дойде до това положение, управител на Египет, Йосиф мина три пъти през процеса на налягането: омразата на братята му и продаването му като роб в Египет, изкушението от господарката му и прекарването му две години в затвора. В изпитанията, през които Йосиф мина, има едно интересно съвпадение, участието на неговата дреха.
Бащата на
Йосиф
направи пъстра дрешка на любимия си син.
Тази дрешка събуди у братята му ревност и омраза към него и стана причина да го продадат на търговците. Когато жената на господаря му го изкушаваше, той избяга вън, но остави дрехата си в нейните ръце. Тази дреха послужи като доказателство за неговата виновност. Обвинен пред господаря си, той лежа две години в затвора. И най-после, когато излезе от затвора и се яви пред фараона, облякоха го в нова, чиста дреха, след което го назначиха управител на Египет.
към текста >>
Съвременните хора се намират при същите изпитания, през които
Йосиф
мина.
Тази дрешка събуди у братята му ревност и омраза към него и стана причина да го продадат на търговците. Когато жената на господаря му го изкушаваше, той избяга вън, но остави дрехата си в нейните ръце. Тази дреха послужи като доказателство за неговата виновност. Обвинен пред господаря си, той лежа две години в затвора. И най-после, когато излезе от затвора и се яви пред фараона, облякоха го в нова, чиста дреха, след което го назначиха управител на Египет.
Съвременните хора се намират при същите изпитания, през които
Йосиф
мина.
Ако и те като Йосифа, не могат да се справят със силите на налягането и напрежението, с условията и възможностите, и не могат да заемат първото място в Египет, къде остават тяхното знание, вяра и любов? Днес всички хора се изкушават от жената. Всички искат да бъдат богати, да си хапнат и пийнат, да си поживеят. За предпочитане е човек да остави дрехата си в ръцете на жената, да избяга гол и след това да го турят в затвора, отколкото да се подаде на желанието на една жена. В затвора той ще се прочуе като гадател, и оттук Бог ще го извади и ще го въздигне в живота.
към текста >>
Ако и те като
Йосифа
, не могат да се справят със силите на налягането и напрежението, с условията и възможностите, и не могат да заемат първото място в Египет, къде остават тяхното знание, вяра и любов?
Когато жената на господаря му го изкушаваше, той избяга вън, но остави дрехата си в нейните ръце. Тази дреха послужи като доказателство за неговата виновност. Обвинен пред господаря си, той лежа две години в затвора. И най-после, когато излезе от затвора и се яви пред фараона, облякоха го в нова, чиста дреха, след което го назначиха управител на Египет. Съвременните хора се намират при същите изпитания, през които Йосиф мина.
Ако и те като
Йосифа
, не могат да се справят със силите на налягането и напрежението, с условията и възможностите, и не могат да заемат първото място в Египет, къде остават тяхното знание, вяра и любов?
Днес всички хора се изкушават от жената. Всички искат да бъдат богати, да си хапнат и пийнат, да си поживеят. За предпочитане е човек да остави дрехата си в ръцете на жената, да избяга гол и след това да го турят в затвора, отколкото да се подаде на желанието на една жена. В затвора той ще се прочуе като гадател, и оттук Бог ще го извади и ще го въздигне в живота. В случая под думата “жена” разбирам всички лъжливи условия и възможности, от които човек се заблуждава и мисли, че може чрез тях да постигне високо положение.
към текста >>
37.
Христос
 
- Георги Радев (1900–1940)
За евреите Христос беше синът на
Йосифа
, синът на дърводелеца.
Ала такива са законите на този свят. В тази проста дреха – привидно човек като всички други хора, дори и учениците Му не Го познаваха напълно. Само трима от тях видяха при преображението на Христа Неговото лице, т.е. Неговата вътрешна страна. В тази вътрешна Светлина те Го видяха и познаха такъв, какъвто беше между Ангелите.
За евреите Христос беше синът на
Йосифа
, синът на дърводелеца.
За книжниците и фарисеите той беше богохулец, самозван месия, който сам Себе Си нарича син Божи. Той не изхождаше от техните среди, не беше се учил при тях. Къде се беше учил Христос? Защото всичко, което Той е направил, свидетелства за Неговите обширни знания. И днес още има хора, които си мислят, че Христос е бил прост, неук човек.
към текста >>
– Като излезе из тялото Си и отиде при
Йосифа
Ариматейски.
” Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия Христос! Хвърлил дървения кръст на Земята, Христос се изправи и пое прав Своя път към Голгота. Приковаха Го на кръста. Ала и на кръста много не стоя. Той Сам се откова. Как?
– Като излезе из тялото Си и отиде при
Йосифа
Ариматейски.
Погребаха Го и запечатаха гроба. Но и оттам излезе. Той не искаше да остави тялото Си в гроба, защото то беше живо. Той Сам го възкреси. Ангелът, който причини смъртта Му, занесе душата Му в ада, но и тук Христос не стоя дълго.
към текста >>
38.
79. Срещата ми с Петър Димков
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
За мене той е един от преродените Апостоли на Христа... Наскоро за Нова година получихме честитка от владиката дядо
Йосиф
, назначен за духовен представител на България в Ню Йорк и Торонто.
Аз преглеждам зениците, в тях е записано всичко - като прегледам чрез тях целия организъм, зная каква е болестта и какво мога да му предпиша. Но това ще стане само когато имам възможност да го прегледам. Малко по-късно прочетох една книга от Духовната академия за живота на Йоханес Брамхам от щата Охайо. Роден през 1909 г., лекувал всичко, дори и от разстояние, стига да му се пише писмо. Преписах на ръка цялата книга.
За мене той е един от преродените Апостоли на Христа... Наскоро за Нова година получихме честитка от владиката дядо
Йосиф
, назначен за духовен представител на България в Ню Йорк и Торонто.
Много се зарадвахме и ми мина през ума, че желанието ми да се свържа с Йоханес Брамхам може би ще се осъществи само чрез него. Но не се осмелих да му пиша... Идвал ни е на гости - когато сме го канили, винаги е идвал. С чичо ми работеха заедно във Врачанската митрополия. Изоставих мисълта за писмо - казвам си, ако трябва да стане, ще се нареди... Един ден през пролетта отивах към Музикалното училище по покана на класната на моята внучка и чувам, че някой ме вика: „Радке, Радке, чакай! " Спрях, обърнах се и видях, че един духовник ми маха с ръка.
към текста >>
Изненадана виждам дядо
Йосиф
с духовни дрехи, не като владика, сам.
Много се зарадвахме и ми мина през ума, че желанието ми да се свържа с Йоханес Брамхам може би ще се осъществи само чрез него. Но не се осмелих да му пиша... Идвал ни е на гости - когато сме го канили, винаги е идвал. С чичо ми работеха заедно във Врачанската митрополия. Изоставих мисълта за писмо - казвам си, ако трябва да стане, ще се нареди... Един ден през пролетта отивах към Музикалното училище по покана на класната на моята внучка и чувам, че някой ме вика: „Радке, Радке, чакай! " Спрях, обърнах се и видях, че един духовник ми маха с ръка.
Изненадана виждам дядо
Йосиф
с духовни дрехи, не като владика, сам.
Бавно дойде до мене, подаде ми ръка, а аз му целунах ръката, нали знам, че е владика. Седнахме на една пейка и той почна да ме разпитва за всички близки. Поговорихме и за неговите близки. И му казах: „Едно нещо ни мъчи - синът ни в казармата се разболя и още не може да се оправи... Надеждата ми е във вас - искам да се свържа с Йоханес Брамхам от щата Охайо - за мене той е прероден Апостол на Христос." - „Права си, такъв е! Само че преди две години си замина.
към текста >>
39.
5. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 г. ДО 1944 Г.
 
- Светозар Няголов ( -2013)
След този голям провал за църквата в борбата срещу Учителя се включва владиката
Йосиф
от Търново, който по време на Първата световна война е началник на военното духовенство.
След като стихва дъждът, Учителя слиза от вилата в палатковия лагер и казва, че никой не може да развали това, което Бог иска да направи. След това той дава песента „Фир фюр фен" с движения, която е свързана с ума на човека. Учителя казва: „Хоризонталните движения на дясната и лявата ръка са светещите мечове на ангелите, които разбиват козните на черната ложа. Тази песен винаги трябва да се използва против враговете на братството." На другия ден много мъже и жени, граждани на Търново, посещават Учителя и разговарят с него, а владиците се отказват от по-нататъшен спор, но продължават да говорят нелепости по негов адрес.
След този голям провал за църквата в борбата срещу Учителя се включва владиката
Йосиф
от Търново, който по време на Първата световна война е началник на военното духовенство.
Той обявява тотална война на Учителя. Издейства войска и полиция, които да пазят и следят дейността на братството в Търново. Въвеждат пропуски за влизане в братския лагер, на вратата пазят въоръжени войници и пускат само тези, които са снабдени с пропуски. Всяка сутрин рано, когато Учителя идва на градината с група братя и сестри, караулният началник му докладва, че през нощта в лагера няма произшествия. Войната на владиката Йосиф с Учителя продължава повече от седмица и той, както пиел шампанско, си заминава от този свят.
към текста >>
Войната на владиката
Йосиф
с Учителя продължава повече от седмица и той, както пиел шампанско, си заминава от този свят.
След този голям провал за църквата в борбата срещу Учителя се включва владиката Йосиф от Търново, който по време на Първата световна война е началник на военното духовенство. Той обявява тотална война на Учителя. Издейства войска и полиция, които да пазят и следят дейността на братството в Търново. Въвеждат пропуски за влизане в братския лагер, на вратата пазят въоръжени войници и пускат само тези, които са снабдени с пропуски. Всяка сутрин рано, когато Учителя идва на градината с група братя и сестри, караулният началник му докладва, че през нощта в лагера няма произшествия.
Войната на владиката
Йосиф
с Учителя продължава повече от седмица и той, както пиел шампанско, си заминава от този свят.
На негово място идва по-млад, който още по-усърдно следва неговия път. Една вечер той сънува ясен сън, в който се среща със заминалия владика, който му казва: „Не се занимавай с господин Дънов, той в този свят е светло слънце, към което не можеш да погледнеш, а камо ли да се приближиш до него. Ако не искаш да закъсаш в живота си като мене, престани да го критикуваш и да му пречиш." Новият владика се стряска от съня и си взема поука, но църковното настоятелство не променя враждебното си настроение към братството и Учителя. През 1922 г. на събора е проведено първото генерално сражение, което Бог дава на свещениците.
към текста >>
40.
7.3 Пеньо Киров
 
- Светозар Няголов ( -2013)
От нея разбираме, че Пеньо Киров е прероденият
Йосиф
от Ариматея, който преди 2000 години погреба Христа, един ученик от вътрешната Христова школа, в която е и евангелист Йоан.
Параходът пристига и от него слизат много хора. Пеньо ги наблюдава и се стреми със своята интуиция да открие този, когото трябва да посрещне. Когато слизат всички пътници, забелязва един красив човек в бял костюм да се отправя към него. Като приближава, той вижда на гърдите му светъл надпис: „Аз съм онзи, когото ти свали преди 2000 години от кръста и го положи в гробницата си." Надписът е там, докато тръгнат заедно към дома на Пеньо. Така става първата среща на Пеньо Киров с Учителя.
От нея разбираме, че Пеньо Киров е прероденият
Йосиф
от Ариматея, който преди 2000 години погреба Христа, един ученик от вътрешната Христова школа, в която е и евангелист Йоан.
Пеньо идва да работи в България за делото Божие. След първата среща Учителя често посещава Бургас и къщата на Пеньо Киров. Провеждат разговори, срещи и с други приятели и съмишленици, и с третия ученик на Учителя — Тодор Стоименов. При един разговор в дома на Пеньо Киров на външната врата се чука и Пеньо излиза да види кой ги безпокои. Пред входа стои висок, слаб човек с окъсани дрехи и боси крака.
към текста >>
41.
7.65 Васил Радев
 
- Светозар Няголов ( -2013)
В проведения дълъг разговор Учителя му разкрива, че той идва от Египет и е прероденият
Йосиф
, син на Яков, после Йоан, любимият ученик на Христа, който изнесе най-мистичните слова, написани в Евангелието и Откровението.
Учителя от катедрата се обръща към него и казва: „Един египтянин е дошъл да ни види. Пуснете го да влезе! " Иван Антонов го пуска в салона, където слуша беседата. Васил започва редовно да посещава всички беседи на Учителя. След завършване на университета той отива на разговор при Учителя и го моли да остане на Изгрева и да работи за братството.
В проведения дълъг разговор Учителя му разкрива, че той идва от Египет и е прероденият
Йосиф
, син на Яков, после Йоан, любимият ученик на Христа, който изнесе най-мистичните слова, написани в Евангелието и Откровението.
През средните векове Бялото братство го изпраща в Европа като Данте Алигиери. В онова прераждане той дава външен израз на своята голяма любов и написва лирични стихове за своята любима Беатриче. Учителя му обръща внимание, че при онази негова инкарнация той написва книга за ада, но много неща в нея не са точни. Затова той му дава задача да напише нова книга, в която да обрисува живота в рая. Васил Радев обещава на Учителя да изпълни тази задача, но досега ние не знаем дали е написал подобна книга.
към текста >>
42.
Към нова съдба. Чорбаджи Атанас Георгиев
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Антиминсът представяше икона - Христос снет от кръста, а около него майка му, жените, учениците и
Йосиф
от Ариматея.
Към нова съдба. Чорбаджи Атанас Георгиев Когато Константин се прибра в гостоприемницата, където беше отседнал с другарите си, когато подробно и внимателно разгледа Антиминса, разбра какво съдържа той. Затворен в стаичката, в която се отдели, той прочете всичко и разгледа отпечатъка.
Антиминсът представяше икона - Христос снет от кръста, а около него майка му, жените, учениците и
Йосиф
от Ариматея.
Те всички го приготвят за погребението му. В тази икона се крие символика. Христос е разпнат и сега ще бъде погребан, за да дойде възкресението. И християнският свят е разпнат, сега е погребението му, но след това идва възкресение. Първи разпространители на Антиминса са били монасите от Атонските манастири.
към текста >>
43.
Случка на фронта - разказ на брат Г. Р.
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
- Колко време
Йосиф
стоя в затвора?
се срещнал с Учителя в Търново по време на събора в 1919 г. - Учителю - запитал угрижен бащата, - какво става с моя син? Ще се върне ли жив и здрав у дома? - Ще се завърне - отговорил Учителят. - След колко време?
- Колко време
Йосиф
стоя в затвора?
- Две години - отговорил бащата. - Сега той е на изпит и след две години ще се видите. Точно след две години - на 19 август, брат Г. Р. се завърнал в София.
към текста >>
44.
63. ВЪЗКРЕСЕНИЕ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Новите
Йосиф
и Мария стояха с притаен дъх пред рожбата — извор, чиито кристални води се стичаха по котва към запад.
В тихото малко планинско селце се строеше извор. Водните капки избликваха от скалите. С гранит и цветни мозайки се строеше Малкият Извор на Доброто. Строяха го две скромни, предани души, представителки на два велики народа, които трябваше да се обединят в името на Истината — атрибут на Светия Дух. А Истината носи свободата.
Новите
Йосиф
и Мария стояха с притаен дъх пред рожбата — извор, чиито кристални води се стичаха по котва към запад.
Натам потекоха силите на Новата Епоха. "Нашите енергии влязоха в света и работят" — бяха свещените думи на Учителя след завършването на извора. "Сега всичко в света ще стане както тук го направихме". Великият архитект на живота построи плана на новия свят от скала и вода — основата на всичко на земята. Как тайно строеше Той новия свят!
към текста >>
45.
ЙОСИФ
 
- Борис Николов
ЙОСИФ
ЙОСИФ
Йосиф беше полкови свещеник на най-храбрия полк. Беше прекарал три войни една след друга. Той имаше и някакъв чин, но живееше при войниците, при същите условия, хранеше се с тях. Писма не получаваше, нито колети, нито пари. Когато полкът тръгваше в атака, Йосиф вървеше начело, изправен, никога не се навеждаше, никога не залягаше.
към текста >>
Йосиф
беше полкови свещеник на най-храбрия полк.
ЙОСИФ
Йосиф
беше полкови свещеник на най-храбрия полк.
Беше прекарал три войни една след друга. Той имаше и някакъв чин, но живееше при войниците, при същите условия, хранеше се с тях. Писма не получаваше, нито колети, нито пари. Когато полкът тръгваше в атака, Йосиф вървеше начело, изправен, никога не се навеждаше, никога не залягаше. Той не носеше кръст в ръката си, а парабел, с който разчистваше понякога досадни врагове.
към текста >>
Когато полкът тръгваше в атака,
Йосиф
вървеше начело, изправен, никога не се навеждаше, никога не залягаше.
ЙОСИФ Йосиф беше полкови свещеник на най-храбрия полк. Беше прекарал три войни една след друга. Той имаше и някакъв чин, но живееше при войниците, при същите условия, хранеше се с тях. Писма не получаваше, нито колети, нито пари.
Когато полкът тръгваше в атака,
Йосиф
вървеше начело, изправен, никога не се навеждаше, никога не залягаше.
Той не носеше кръст в ръката си, а парабел, с който разчистваше понякога досадни врагове. Лъжата и лицемерието не обичаше – щом сме решили да воюваме, ще воюваме. Беше най-добрият стрелец в полка – мълчалив, затворен, в тези тежки времена никой не беше виждал усмивка на лицето му. Най-обичаше да прекарва сам. Но при него войниците намираха много утеха в грижите си.
към текста >>
И когато Льове се приземи за последен път и го измъкнаха от кабината, цял надупчен с куршуми,
Йосиф
не се отдели от него.
Лъжата и лицемерието не обичаше – щом сме решили да воюваме, ще воюваме. Беше най-добрият стрелец в полка – мълчалив, затворен, в тези тежки времена никой не беше виждал усмивка на лицето му. Най-обичаше да прекарва сам. Но при него войниците намираха много утеха в грижите си. Имаше само един приятел – немският летец Ханс Льове.
И когато Льове се приземи за последен път и го измъкнаха от кабината, цял надупчен с куршуми,
Йосиф
не се отдели от него.
Льове му предаде книжата си: – Моля, изпрати това вкъщи – дълго време мълча, после с умоляващ глас каза: – Би ли се погрижил за Улф? Като чу името си, Улф, който лежеше до краката му, дойде при господаря си и завря глава до гърдите му. Улф беше голямо, силно куче, вълча порода. Той не се отделяше от Льове и винаги вървеше с него.
към текста >>
После Льове взе ръцете на
Йосиф
, покри ги със своите и ги притисна до главата на Улф.
Като чу името си, Улф, който лежеше до краката му, дойде при господаря си и завря глава до гърдите му. Улф беше голямо, силно куче, вълча порода. Той не се отделяше от Льове и винаги вървеше с него. Когато господарят му излиташе, Улф лягаше на летището и чакаше. Льове прегърна с две ръце главата на умното животно, притисна я към гърдите си, затвори очи – така преседяха двамата приятели дълго време в безмълвен разговор.
После Льове взе ръцете на
Йосиф
, покри ги със своите и ги притисна до главата на Улф.
Кучето помириса тези ръце – тяхната миризма се смеси с тази на господаря му. Този мирис той никога няма да забрави… – Дотук бил пътят – пошепна летецът. Улф лежа три дни и три нощи на гроба. От време на време виеше като вълк – постоянно, тъжно, сърцераздирателно.
към текста >>
Войниците щяха да го застрелят, ако да не беше ги страх от
Йосифа
.
Кучето помириса тези ръце – тяхната миризма се смеси с тази на господаря му. Този мирис той никога няма да забрави… – Дотук бил пътят – пошепна летецът. Улф лежа три дни и три нощи на гроба. От време на време виеше като вълк – постоянно, тъжно, сърцераздирателно.
Войниците щяха да го застрелят, ако да не беше ги страх от
Йосифа
.
След това Улф вървеше след Йосифа тъй, както преди вървеше след господаря си. Йосиф сънува сън. Когато се събуди, беше го забравил, но едно изречение остана: „Изтеглете се на втората позиция! “ Говори с ротния – същата вечер ротата се изтегли незабелязано.
към текста >>
След това Улф вървеше след
Йосифа
тъй, както преди вървеше след господаря си.
Този мирис той никога няма да забрави… – Дотук бил пътят – пошепна летецът. Улф лежа три дни и три нощи на гроба. От време на време виеше като вълк – постоянно, тъжно, сърцераздирателно. Войниците щяха да го застрелят, ако да не беше ги страх от Йосифа.
След това Улф вървеше след
Йосифа
тъй, както преди вървеше след господаря си.
Йосиф сънува сън. Когато се събуди, беше го забравил, но едно изречение остана: „Изтеглете се на втората позиция! “ Говори с ротния – същата вечер ротата се изтегли незабелязано. На сутринта започна канонадата. Невиждана!
към текста >>
Йосиф
сънува сън.
– Дотук бил пътят – пошепна летецът. Улф лежа три дни и три нощи на гроба. От време на време виеше като вълк – постоянно, тъжно, сърцераздирателно. Войниците щяха да го застрелят, ако да не беше ги страх от Йосифа. След това Улф вървеше след Йосифа тъй, както преди вървеше след господаря си.
Йосиф
сънува сън.
Когато се събуди, беше го забравил, но едно изречение остана: „Изтеглете се на втората позиция! “ Говори с ротния – същата вечер ротата се изтегли незабелязано. На сутринта започна канонадата. Невиждана! Барабанен огън по първата позиция, с най-тежки оръдия.
към текста >>
След няколко дни
Йосиф
пак сънува, сънят пак се беше заличил, но едно повеление остана: „Изтеглете се назад!
На сутринта започна канонадата. Невиждана! Барабанен огън по първата позиция, с най-тежки оръдия. Всичко завря, закипя. От окопи и закрития не остана помен. Ако ротата беше там, нямаше един човек да се спаси.
След няколко дни
Йосиф
пак сънува, сънят пак се беше заличил, но едно повеление остана: „Изтеглете се назад!
“ Те знаеха, че фронтът е скъсан, но нямаше заповед да се изтеглят. Този въпрос решиха сами. Едва се изтеглиха, и обкръжението стана… И тъй, Йосиф се върна от войната с едно изсивяло, износено расо, надупчено от куршуми и шрапнели, но самият той – без нито една драскотина.
към текста >>
И тъй,
Йосиф
се върна от войната с едно изсивяло, износено расо, надупчено от куршуми и шрапнели, но самият той – без нито една драскотина.
След няколко дни Йосиф пак сънува, сънят пак се беше заличил, но едно повеление остана: „Изтеглете се назад! “ Те знаеха, че фронтът е скъсан, но нямаше заповед да се изтеглят. Този въпрос решиха сами. Едва се изтеглиха, и обкръжението стана…
И тъй,
Йосиф
се върна от войната с едно изсивяло, износено расо, надупчено от куршуми и шрапнели, но самият той – без нито една драскотина.
Назначиха го игумен в манастиря. Манастирят беше разорен. Живееше от милостиня, а притежаваше хиляди декари вековни букови гори, обширни ливади, пасбища край реките, земя за обработване, малки воденички – караджейки, дъскорезници – всичко западнало и запустяло. Предишният игумен пиеше. Един месец Йосиф проучваше стопанството.
към текста >>
Един месец
Йосиф
проучваше стопанството.
И тъй, Йосиф се върна от войната с едно изсивяло, износено расо, надупчено от куршуми и шрапнели, но самият той – без нито една драскотина. Назначиха го игумен в манастиря. Манастирят беше разорен. Живееше от милостиня, а притежаваше хиляди декари вековни букови гори, обширни ливади, пасбища край реките, земя за обработване, малки воденички – караджейки, дъскорезници – всичко западнало и запустяло. Предишният игумен пиеше.
Един месец
Йосиф
проучваше стопанството.
Той назначи отец Матей за домакин и ремонтира манастирските стаи и помещения – около сто. Скоро богатите хора и еснафът от града откриха, че манастирят е отличен курорт. Те почнаха да идват за отдих и стаите се заемаха през лятото. Йосиф организира продоволствието, имаше всичко в изобилие: мляко, яйца, масло, пресен зеленчук и плодове, при това на умерени цени. Поправи воденичките и ги пусна в движение, а също и пекарните.
към текста >>
Йосиф
организира продоволствието, имаше всичко в изобилие: мляко, яйца, масло, пресен зеленчук и плодове, при това на умерени цени.
Предишният игумен пиеше. Един месец Йосиф проучваше стопанството. Той назначи отец Матей за домакин и ремонтира манастирските стаи и помещения – около сто. Скоро богатите хора и еснафът от града откриха, че манастирят е отличен курорт. Те почнаха да идват за отдих и стаите се заемаха през лятото.
Йосиф
организира продоволствието, имаше всичко в изобилие: мляко, яйца, масло, пресен зеленчук и плодове, при това на умерени цени.
Поправи воденичките и ги пусна в движение, а също и пекарните. Караджейката е воденичка с едно камъче, не прегаря брашното и хлябът е особено вкусен. Отец Матей приготовляваше най-хубавия хляб. Като тури ред в манастирското стопанството, Йосиф пристъпи към горите. Там хазяйничеха бракониерите.
към текста >>
Като тури ред в манастирското стопанството,
Йосиф
пристъпи към горите.
Те почнаха да идват за отдих и стаите се заемаха през лятото. Йосиф организира продоволствието, имаше всичко в изобилие: мляко, яйца, масло, пресен зеленчук и плодове, при това на умерени цени. Поправи воденичките и ги пусна в движение, а също и пекарните. Караджейката е воденичка с едно камъче, не прегаря брашното и хлябът е особено вкусен. Отец Матей приготовляваше най-хубавия хляб.
Като тури ред в манастирското стопанството,
Йосиф
пристъпи към горите.
Там хазяйничеха бракониерите. Той отиде в близкото село, влезе в кръчмата и държа кратко слово: – Който има нужда от дърва или от дървен материал, да се отнесе до отец Матей. Цената е достъпна за всички. Манастирят ще отпуска всяка година по сто коли дърва за селото.
към текста >>
Селяните си взеха бележка, те знаеха, че с
Йосифа
шега не бива.
Той отиде в близкото село, влезе в кръчмата и държа кратко слово: – Който има нужда от дърва или от дървен материал, да се отнесе до отец Матей. Цената е достъпна за всички. Манастирят ще отпуска всяка година по сто коли дърва за селото. Каквото е било досега – било, отсега нататък когото хвана в гората, че краде, ще го накажа.
Селяните си взеха бележка, те знаеха, че с
Йосифа
шега не бива.
Само трима, най-големите бракониери, насмешливо поглеждаха, но не срещнаха съчувствие. Йосиф обичаше гората. Той можеше с часове да слуша шепота на листата, разхождаше се в този Божи храм, възхитен и благодарен. Една сутрин той чу далечните удари на топорите. Не беше трудно да ги намери – бяха тримата.
към текста >>
Йосиф
обичаше гората.
Цената е достъпна за всички. Манастирят ще отпуска всяка година по сто коли дърва за селото. Каквото е било досега – било, отсега нататък когото хвана в гората, че краде, ще го накажа. Селяните си взеха бележка, те знаеха, че с Йосифа шега не бива. Само трима, най-големите бракониери, насмешливо поглеждаха, но не срещнаха съчувствие.
Йосиф
обичаше гората.
Той можеше с часове да слуша шепота на листата, разхождаше се в този Божи храм, възхитен и благодарен. Една сутрин той чу далечните удари на топорите. Не беше трудно да ги намери – бяха тримата. Когато излезе пред тях, не трепнаха. Опрели бради на брадвите си, те гледаха насмешливо, дръзко, нахално.
към текста >>
Йосиф
погледна големия бук, който бяха свалили, и то не по правилата – дървото при падането беше смазало много млада гора.
Той можеше с часове да слуша шепота на листата, разхождаше се в този Божи храм, възхитен и благодарен. Една сутрин той чу далечните удари на топорите. Не беше трудно да ги намери – бяха тримата. Когато излезе пред тях, не трепнаха. Опрели бради на брадвите си, те гледаха насмешливо, дръзко, нахално.
Йосиф
погледна големия бук, който бяха свалили, и то не по правилата – дървото при падането беше смазало много млада гора.
Великанът със сребристата гладка кора като че му се оплакваше. Той съблече бавно расото, метна го на дървото. Беше гърбом към злодеите, загледан в сребристия ствол; в очите му припламваха опасни пламъчета. Изведнъж се обърна рязко и зашлеви две плесници на „тартора“ с такава сила, че онзи се смъкна на земята. В същия миг с един юмрук запрати другия в един бук, а третия Улф беше свалил и го беше уловил за гърлото.
към текста >>
(Улф беше обучен да лови хора.)
Йосиф
ги върза със собствените им пояси, прибра брадвите, остави Улф да ги пази, а той тръгна да дири – наблизо трябваше да има кола.
Великанът със сребристата гладка кора като че му се оплакваше. Той съблече бавно расото, метна го на дървото. Беше гърбом към злодеите, загледан в сребристия ствол; в очите му припламваха опасни пламъчета. Изведнъж се обърна рязко и зашлеви две плесници на „тартора“ с такава сила, че онзи се смъкна на земята. В същия миг с един юмрук запрати другия в един бук, а третия Улф беше свалил и го беше уловил за гърлото.
(Улф беше обучен да лови хора.)
Йосиф
ги върза със собствените им пояси, прибра брадвите, остави Улф да ги пази, а той тръгна да дири – наблизо трябваше да има кола.
Тя наистина не беше далеч. Волчетата си преживяха кротко. Йосиф ги помилва, впрегна ги и като докара колата до дървото, хвърли бракониерите в нея и подкара воловете. Чак след обяд пристигнаха в селото. На мегдана се беше събрало много народ – новината ги беше изпреварила.
към текста >>
Йосиф
ги помилва, впрегна ги и като докара колата до дървото, хвърли бракониерите в нея и подкара воловете.
Изведнъж се обърна рязко и зашлеви две плесници на „тартора“ с такава сила, че онзи се смъкна на земята. В същия миг с един юмрук запрати другия в един бук, а третия Улф беше свалил и го беше уловил за гърлото. (Улф беше обучен да лови хора.) Йосиф ги върза със собствените им пояси, прибра брадвите, остави Улф да ги пази, а той тръгна да дири – наблизо трябваше да има кола. Тя наистина не беше далеч. Волчетата си преживяха кротко.
Йосиф
ги помилва, впрегна ги и като докара колата до дървото, хвърли бракониерите в нея и подкара воловете.
Чак след обяд пристигнаха в селото. На мегдана се беше събрало много народ – новината ги беше изпреварила. Йосиф повика горския да състави акт и чак тогава пусна бракониерите. Това беше урок за всички. Оттогава бракониерството в манастирската гора престана.
към текста >>
Йосиф
повика горския да състави акт и чак тогава пусна бракониерите.
Тя наистина не беше далеч. Волчетата си преживяха кротко. Йосиф ги помилва, впрегна ги и като докара колата до дървото, хвърли бракониерите в нея и подкара воловете. Чак след обяд пристигнаха в селото. На мегдана се беше събрало много народ – новината ги беше изпреварила.
Йосиф
повика горския да състави акт и чак тогава пусна бракониерите.
Това беше урок за всички. Оттогава бракониерството в манастирската гора престана. Нея сутрин Йосиф беше особено добре разположен, даже си подсвиркваше. Искаше да обходи далечните стада. Взе балтийката и излезе от килията.
към текста >>
Нея сутрин
Йосиф
беше особено добре разположен, даже си подсвиркваше.
Чак след обяд пристигнаха в селото. На мегдана се беше събрало много народ – новината ги беше изпреварила. Йосиф повика горския да състави акт и чак тогава пусна бракониерите. Това беше урок за всички. Оттогава бракониерството в манастирската гора престана.
Нея сутрин
Йосиф
беше особено добре разположен, даже си подсвиркваше.
Искаше да обходи далечните стада. Взе балтийката и излезе от килията. Отвън стоеше дядо Стоил, говедарят, подпрял брада на тояжката си. – Какво има, дядо Стоиле? Дядо Стоил нещо дълго мълча, търси думи и най-после можа да каже:
към текста >>
И друг път му се беше случвало да идва с такива съобщения;
Йосиф
ще се усмихне и ще каже: „Нали и тя трябва да живее.“ Този път обаче игуменът се спря.
Взе балтийката и излезе от килията. Отвън стоеше дядо Стоил, говедарят, подпрял брада на тояжката си. – Какво има, дядо Стоиле? Дядо Стоил нещо дълго мълча, търси думи и най-после можа да каже: – Мечката изяде твоята юница.
И друг път му се беше случвало да идва с такива съобщения;
Йосиф
ще се усмихне и ще каже: „Нали и тя трябва да живее.“ Този път обаче игуменът се спря.
Това беше неговата юница! Тя само като чуеше гласа му, тичаше. Беше я докарал от чужбина, гледаше я с особени грижи, възлагаше голяма надежда на нея. Йосиф остана един миг неподвижен, после се обърна рязко, влезе в стаята си и застана пред леглото. На стената висяха всевъзможни оръжия.
към текста >>
Йосиф
остана един миг неподвижен, после се обърна рязко, влезе в стаята си и застана пред леглото.
– Мечката изяде твоята юница. И друг път му се беше случвало да идва с такива съобщения; Йосиф ще се усмихне и ще каже: „Нали и тя трябва да живее.“ Този път обаче игуменът се спря. Това беше неговата юница! Тя само като чуеше гласа му, тичаше. Беше я докарал от чужбина, гледаше я с особени грижи, възлагаше голяма надежда на нея.
Йосиф
остана един миг неподвижен, после се обърна рязко, влезе в стаята си и застана пред леглото.
На стената висяха всевъзможни оръжия. Най-отдолу – старовременно шишане, с кремък, над него – бердана, от Кримската война, с къси дебели куршуми, която не бие далеч, но троши кости, а раните ѝ са страшни. Над нея – мартинката, тежка пушка с дълги куршуми, бие далеч и точно, никога не прави засечки. Над нея – манлихерова, отлична бойна пушка с бронирани куршуми, бие далеч и точно. Над нея – маузерова пушка, турска, със заострени бронирани куршуми.
към текста >>
Йосиф
посегна към манлихеровата, но се поколеба, присегна и откачи мартинката.
Най-отдолу – старовременно шишане, с кремък, над него – бердана, от Кримската война, с къси дебели куршуми, която не бие далеч, но троши кости, а раните ѝ са страшни. Над нея – мартинката, тежка пушка с дълги куршуми, бие далеч и точно, никога не прави засечки. Над нея – манлихерова, отлична бойна пушка с бронирани куршуми, бие далеч и точно. Над нея – маузерова пушка, турска, със заострени бронирани куршуми. По другите страни бяха накичени пищови, револвери, ками, ножове всевъзможни – бойни трофеи от всичките времена и народи.
Йосиф
посегна към манлихеровата, но се поколеба, присегна и откачи мартинката.
Извади от патрондаша три патрона – с един зареди пушката, а другите два тури в джоба на расото. Дядо Стоил още стоеше навън. – Къде? – попита Йосиф. – На Папратливата поляна.
към текста >>
– попита
Йосиф
.
По другите страни бяха накичени пищови, револвери, ками, ножове всевъзможни – бойни трофеи от всичките времена и народи. Йосиф посегна към манлихеровата, но се поколеба, присегна и откачи мартинката. Извади от патрондаша три патрона – с един зареди пушката, а другите два тури в джоба на расото. Дядо Стоил още стоеше навън. – Къде?
– попита
Йосиф
.
– На Папратливата поляна. Йосиф тръгна с големи, твърди крачки, Улф – след него. Подир два часа стигнаха. Да, тук беше се разиграла трагедията. Мечката беше изяла каквото могла, а другото беше скрила.
към текста >>
Йосиф
тръгна с големи, твърди крачки, Улф – след него.
Извади от патрондаша три патрона – с един зареди пушката, а другите два тури в джоба на расото. Дядо Стоил още стоеше навън. – Къде? – попита Йосиф. – На Папратливата поляна.
Йосиф
тръгна с големи, твърди крачки, Улф – след него.
Подир два часа стигнаха. Да, тук беше се разиграла трагедията. Мечката беше изяла каквото могла, а другото беше скрила. Кървавите дири бяха отчетливи, всичко беше ясно и за Йосифа, и за Улф. Тръгнаха по следите
към текста >>
Кървавите дири бяха отчетливи, всичко беше ясно и за
Йосифа
, и за Улф.
– На Папратливата поляна. Йосиф тръгна с големи, твърди крачки, Улф – след него. Подир два часа стигнаха. Да, тук беше се разиграла трагедията. Мечката беше изяла каквото могла, а другото беше скрила.
Кървавите дири бяха отчетливи, всичко беше ясно и за
Йосифа
, и за Улф.
Тръгнаха по следите Вървяха дълго по невидимата пътека, която минаваше през най-дивите части на гората. Навлязоха в сляпа долина, като котел мрачна и студена даже и в този топъл, слънчев ден. Улф вървеше стремително напред, възбуден като никога. Излязоха на дълга поляна.
към текста >>
Йосиф
застана срещу дупката, на другия край на поляната, като се облегна на един стар бук.
Навлязоха в сляпа долина, като котел мрачна и студена даже и в този топъл, слънчев ден. Улф вървеше стремително напред, възбуден като никога. Излязоха на дълга поляна. На другия ѝ край – скали, а в скалите – дупка, колкото да мине наведен човек. Улф се устреми към дупката и залая злобно с камбанен глас – това беше призив.
Йосиф
застана срещу дупката, на другия край на поляната, като се облегна на един стар бук.
Мечка не може да търпи куче до дупката си, тя излиза веднага. След малко от пещерата се подаде звярът. Йосиф беше слушал за него, но не допущаше, че е толкова голям. Това беше самец – огромен, силен, добре охранен. Разказваха, че влизал в стадата, избирал си шиле, вземал си го и си излизал.
към текста >>
Йосиф
беше слушал за него, но не допущаше, че е толкова голям.
На другия ѝ край – скали, а в скалите – дупка, колкото да мине наведен човек. Улф се устреми към дупката и залая злобно с камбанен глас – това беше призив. Йосиф застана срещу дупката, на другия край на поляната, като се облегна на един стар бук. Мечка не може да търпи куче до дупката си, тя излиза веднага. След малко от пещерата се подаде звярът.
Йосиф
беше слушал за него, но не допущаше, че е толкова голям.
Това беше самец – огромен, силен, добре охранен. Разказваха, че влизал в стадата, избирал си шиле, вземал си го и си излизал. На кучетата не обръщал внимание или смазвал което му досажда. Беше убил трима човеци – двама ловци, които го преследвали, и един овчар. Сега Йосиф виждаше звяра във всичката му красота и сила.
към текста >>
Сега
Йосиф
виждаше звяра във всичката му красота и сила.
Йосиф беше слушал за него, но не допущаше, че е толкова голям. Това беше самец – огромен, силен, добре охранен. Разказваха, че влизал в стадата, избирал си шиле, вземал си го и си излизал. На кучетата не обръщал внимание или смазвал което му досажда. Беше убил трима човеци – двама ловци, които го преследвали, и един овчар.
Сега
Йосиф
виждаше звяра във всичката му красота и сила.
Мечката се разгневи на кучето – замахна със страшната си лапа, но Улф беше бръз и предпазлив. Той даже успяваше да я ухапе, но отскачаше навреме. Изведнъж мечката се спря. Тя видя човека – истинския враг. Известно време гледа към него, като усещаше опасността.
към текста >>
Тогава
Йосиф
видя всичкото ѝ великолепие.
Остави кучето и се насочи към човека: вървеше бавно, поспирваше се, като издаваше рев, подобен на гръмотевица. Колкото наближаваше, гневът ѝ се разпалваше, ревът ставаше по-страшен. Тръбеше Господарят на планината, от когото всички трепереха. Мечката се изправи на задните си лапи. Така тя надминаваше с една глава голям човек.
Тогава
Йосиф
видя всичкото ѝ великолепие.
Той я дочака да се приближи на двайсетина крачки и стреля. Мартината гърми като топ – балканското ехо повтори многократно гърмежа ѝ, възвестявайки: „Падна Господарят на планината, свърши се робството на страха! “ Мечката направи още две-три крачки и рухна на земята. Йосиф се загледа в прекрасния звяр и изпита съжаление, угризение и отвращение от себе си. Какъв живот прекъсна!
към текста >>
Йосиф
се загледа в прекрасния звяр и изпита съжаление, угризение и отвращение от себе си.
Така тя надминаваше с една глава голям човек. Тогава Йосиф видя всичкото ѝ великолепие. Той я дочака да се приближи на двайсетина крачки и стреля. Мартината гърми като топ – балканското ехо повтори многократно гърмежа ѝ, възвестявайки: „Падна Господарят на планината, свърши се робството на страха! “ Мечката направи още две-три крачки и рухна на земята.
Йосиф
се загледа в прекрасния звяр и изпита съжаление, угризение и отвращение от себе си.
Какъв живот прекъсна! Той метна мартинката, обърна се рязко и се отдалечи с големи крачки, след него вървеше Улф, като още ръмжеше от възбуждение. Същият ден пристигнаха на мястото три коли и дванадесетина селяни. Церемонията около мечката беше сложна – цял обряд. Ръководеше се от Васия и баба Руна – биляри.
към текста >>
Йосиф
се губи дълго време.
Нищо не се изхвърля от мечката – всяко нещо си има своето предназначение. Най-напред снеха кожата, после нарязаха месото, прибраха мазнините и вътрешните органи. Васия държеше голямото, още топло сърце и шепнеше заклинания. Сърцето беше пръснато от куршума, така то беше още по-ценно. На другия ден трите коли обиколиха селото с кожата и събраха дарове, защото селяните даваха щедро.
Йосиф
се губи дълго време.
Скиташе из горите, спеше край огньовете. Пред очите му все стоеше великолепният звяр. Не можеше да си прости, че прекъсна този хубав живот и изпитваше горчивина. Той скърбеше като за приятел.
към текста >>
46.
XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА
 
- Константин Златев
В първия случай тя е проследена от първия човек Адам до
Йосиф
Обручник, годеника и настойника на Дева Мария – св.
Дънов) хиляди или милиони пъти. Българският Учител на Любовта свидетелства, че – например – Христос, за да се въплъти в земно тяло, е било нужно да се „смали“ 78 милиона пъти (!). В случая, естествено, не става дума за количествено смаляване или намаляване на размера, а за доброволно самоограничение, в резултат от което духовните Учители правят грандиозната жертва да ограничат своята могъща духовна природа до равнище и степен на интензивност на изявата, които позволяват тя да се проектира пълноценно в едно човешко тяло. Във всички случаи тези тела са подготвяни векове или дори хилядолетия, за да могат да приемат в себе си мощния дух на един велик Учител. В Библията на две места е засвидетелствана родословната линия на Иисус Христос: в Евангелието от Матей, 1 глава, и в Евангелието от Лука, 3 глава.
В първия случай тя е проследена от първия човек Адам до
Йосиф
Обручник, годеника и настойника на Дева Мария – св.
Богородица, като особено подробно и поименно са упоменати наследствените връзки от Авраам до Йосиф. А във второто родословно дърво е разкрита генетическата приемственост от Иисус Христос, през Йосиф Обручник, до Адам, т.е. в обратен на първия ред. Елементарното изчисление показва, че са били необходими 42 поколения, за да може физическите тела на биологическите предшественици на Христос да се пречистят дотолкова, че Младенецът Иисус (инкарнация на едноименния Учител от земната Йерархия) да бъде в състояние да приеме в тялото си Духа на Христос. И то не веднага, а след тридесетгодишна сериозна подготовка и сурова житейска школа.
към текста >>
Богородица, като особено подробно и поименно са упоменати наследствените връзки от Авраам до
Йосиф
.
Българският Учител на Любовта свидетелства, че – например – Христос, за да се въплъти в земно тяло, е било нужно да се „смали“ 78 милиона пъти (!). В случая, естествено, не става дума за количествено смаляване или намаляване на размера, а за доброволно самоограничение, в резултат от което духовните Учители правят грандиозната жертва да ограничат своята могъща духовна природа до равнище и степен на интензивност на изявата, които позволяват тя да се проектира пълноценно в едно човешко тяло. Във всички случаи тези тела са подготвяни векове или дори хилядолетия, за да могат да приемат в себе си мощния дух на един велик Учител. В Библията на две места е засвидетелствана родословната линия на Иисус Христос: в Евангелието от Матей, 1 глава, и в Евангелието от Лука, 3 глава. В първия случай тя е проследена от първия човек Адам до Йосиф Обручник, годеника и настойника на Дева Мария – св.
Богородица, като особено подробно и поименно са упоменати наследствените връзки от Авраам до
Йосиф
.
А във второто родословно дърво е разкрита генетическата приемственост от Иисус Христос, през Йосиф Обручник, до Адам, т.е. в обратен на първия ред. Елементарното изчисление показва, че са били необходими 42 поколения, за да може физическите тела на биологическите предшественици на Христос да се пречистят дотолкова, че Младенецът Иисус (инкарнация на едноименния Учител от земната Йерархия) да бъде в състояние да приеме в тялото си Духа на Христос. И то не веднага, а след тридесетгодишна сериозна подготовка и сурова житейска школа. И то не за дълъг период от време, а само за три години – колкото трае мисията на въплътения Космически Дух, Син Божий на тази планета.
към текста >>
А във второто родословно дърво е разкрита генетическата приемственост от Иисус Христос, през
Йосиф
Обручник, до Адам, т.е.
В случая, естествено, не става дума за количествено смаляване или намаляване на размера, а за доброволно самоограничение, в резултат от което духовните Учители правят грандиозната жертва да ограничат своята могъща духовна природа до равнище и степен на интензивност на изявата, които позволяват тя да се проектира пълноценно в едно човешко тяло. Във всички случаи тези тела са подготвяни векове или дори хилядолетия, за да могат да приемат в себе си мощния дух на един велик Учител. В Библията на две места е засвидетелствана родословната линия на Иисус Христос: в Евангелието от Матей, 1 глава, и в Евангелието от Лука, 3 глава. В първия случай тя е проследена от първия човек Адам до Йосиф Обручник, годеника и настойника на Дева Мария – св. Богородица, като особено подробно и поименно са упоменати наследствените връзки от Авраам до Йосиф.
А във второто родословно дърво е разкрита генетическата приемственост от Иисус Христос, през
Йосиф
Обручник, до Адам, т.е.
в обратен на първия ред. Елементарното изчисление показва, че са били необходими 42 поколения, за да може физическите тела на биологическите предшественици на Христос да се пречистят дотолкова, че Младенецът Иисус (инкарнация на едноименния Учител от земната Йерархия) да бъде в състояние да приеме в тялото си Духа на Христос. И то не веднага, а след тридесетгодишна сериозна подготовка и сурова житейска школа. И то не за дълъг период от време, а само за три години – колкото трае мисията на въплътения Космически Дух, Син Божий на тази планета. Смаляването, казано по друг начин, притежава чисто енергийна характеристика.
към текста >>
47.
ПРОБЛЕМИ И ОПАСНОСТИ В ДУХОВНИЯ ПЪТ
 
- Павел Желязков
Като ни разкрива дълбокия смисъл на сънищата на
Йосиф
(Битие, глава 3:5 11, 39:1 23) Учителя казва:
Един разумен човек ще използва всеки проблем, за да изпита силата на характера си, да приложи и упражни знанието, което е получил, и по този начин да обогати и задълбочи познанията си. Ето какво казва Учителя по този въпрос: „Животът на човека не е нищо друго освен изпитни те са пробният камък, с който се изпитва характерът на човека. Най-ценното нещо в душата на човека е неговият характер, който трябва да мине през огъня изпитните. И само когато мине през този огън и устои на всички изпитни, само тогава може да кажем, че човек има характер ценен, устойчив, вечен има вечен дом, в който може да живее; характерът, това е човешкият дом."
Като ни разкрива дълбокия смисъл на сънищата на
Йосиф
(Битие, глава 3:5 11, 39:1 23) Учителя казва:
„Ние виждаме, че в душата на тоя млад човек царува Господ всяко нещо, което иска да извърши, той по-рано претегля с тази мярка, дали е право, дали е угодно на Господа или не. Той знаеше неприятностите, които можеше да произтекат от неговия отказ да изпълни волята на една такава жена, но пак предпочете да страда, отколкото да съгреши. Подир тази изпитня, наистина той намери затвора. Но Господ и тук му помага. Ако прегледате цялата повест в тази глава, ще видите, че Бог не го оставя, а го извежда из затвора чрез тълкуване на други два съня на египетския цар.
към текста >>
Ако
Йосиф
не беше казал съня си на братята си, това нещастие не би го сполетяло.
Ученикът на Новото учение е разумен и винаги концентриран върху върховната цел на своя живот. По този начин той е в състояние да даде по-добър смисъл на своя живот и да има вдъхновение в пътя на духовното си развитие. Учителя насочва учениците си да започнат учението си с решаване на малки и прости проблеми, да се запознаят най-напред със законите на физическия свят и оттам да вървят нагоре към решаване на по-сложни и трудни задачи. Той казва: „Ние трябва да бъдем внимателни към малките причини, които именно докарват нещастията.
Ако
Йосиф
не беше казал съня си на братята си, това нещастие не би го сполетяло.
Задава се въпросът: не би ли дошло то при други случаи? Има изпитни, които не може да се избегнат. Няма да ви разправям за тия вътрешни закони, а ще кажа, че има неща, абсолютно определени от Бога. Ако речем да избегнем от малките, ще дойдат големите. За да можем да неутрализираме страданията, трябва да вземем урок от поведението на Йосифа.
към текста >>
За да можем да неутрализираме страданията, трябва да вземем урок от поведението на
Йосифа
.
Ако Йосиф не беше казал съня си на братята си, това нещастие не би го сполетяло. Задава се въпросът: не би ли дошло то при други случаи? Има изпитни, които не може да се избегнат. Няма да ви разправям за тия вътрешни закони, а ще кажа, че има неща, абсолютно определени от Бога. Ако речем да избегнем от малките, ще дойдат големите.
За да можем да неутрализираме страданията, трябва да вземем урок от поведението на
Йосифа
.
Ни най-малко не бива да се самозаблуждаваме, че ако днес сме добре, утрешният ден няма да измени нашия живот и да ни донесе нещастия, които никак не сме очаквали. Съдбата или Провидението е определило през какви изпитни да мине човешкият живот. Тия изпитни са необходими. Защо са необходими? Ще ви дам само едно сравнение.
към текста >>
Забележете: Когато нещастията сполетяха
Йосифа
, той не възропта, а ги посрещна с радост в душата си и благодари Богу, че като се издигна в двора на господаря си до положението да има всичко, не се възгордя.
И тия изпитни и нещастия са също необходими те са горивото, това е вашият пътен билет. Всеки, който иска да измени пътя на необходимия закон, е глупав човек. Всеки, който казва: „Защо Господ ми даде тия страдания? ", който роптае, е глупав човек в пълния смисъл на думата. Всеки обаче, който каже: „Искам да науча техния смисъл" и е благодарен на тях, той е умен човек.
Забележете: Когато нещастията сполетяха
Йосифа
, той не възропта, а ги посрещна с радост в душата си и благодари Богу, че като се издигна в двора на господаря си до положението да има всичко, не се възгордя.
Като му даде господарят много по-големи блага, той не се съблазни от ония, които му предлагаше жената, понеже той си каза: „Аз имам да изпълня един закон не трябва да греша." Значи удоволствието в този смисъл е грях." Така Йосиф е успял да преодолее опасностите и да се справи с нещастията, които се появявали в живота му. Той имал един висок идеал да изпълнява волята Божия, и голямо търпение. Пътят на еволюцията изисква време, с което природата разполага в изобилие. Но повече от всичко, при движението към новите, по-високи сфери на битието е необходима вярата, че Божията воля ще превърне всичко в добро.
към текста >>
Така
Йосиф
е успял да преодолее опасностите и да се справи с нещастията, които се появявали в живота му.
Всеки, който казва: „Защо Господ ми даде тия страдания? ", който роптае, е глупав човек в пълния смисъл на думата. Всеки обаче, който каже: „Искам да науча техния смисъл" и е благодарен на тях, той е умен човек. Забележете: Когато нещастията сполетяха Йосифа, той не възропта, а ги посрещна с радост в душата си и благодари Богу, че като се издигна в двора на господаря си до положението да има всичко, не се възгордя. Като му даде господарят много по-големи блага, той не се съблазни от ония, които му предлагаше жената, понеже той си каза: „Аз имам да изпълня един закон не трябва да греша." Значи удоволствието в този смисъл е грях."
Така
Йосиф
е успял да преодолее опасностите и да се справи с нещастията, които се появявали в живота му.
Той имал един висок идеал да изпълнява волята Божия, и голямо търпение. Пътят на еволюцията изисква време, с което природата разполага в изобилие. Но повече от всичко, при движението към новите, по-високи сфери на битието е необходима вярата, че Божията воля ще превърне всичко в добро.
към текста >>
48.
Литература
 
- Павел Желязков
29. Сънищата на
Йосифа
.
- 1938, София. 27. Смисълът на историята. - 18 ноември 1934 г., София. 28. С человечески езици. - 1 септември 1935 г., София.
29. Сънищата на
Йосифа
.
- 20 юли 1914 г., София. 30. Сянка и реалност. - 28 август 1944 г., хижа „Еделвайс“ - Витоша. 31. Теория и практика. - 8 юли 1925 г., София.
към текста >>
49.
Ярмила Ментцлова
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Тя е чехкиня по произход, но баща й
Йосиф
Ментцлов е работил като градинар в България.
Ярмила Ментцлова Ярмила Ментцлова е съпругата на Крум Въжаров.
Тя е чехкиня по произход, но баща й
Йосиф
Ментцлов е работил като градинар в България.
Родителите й са познавали Учителя и той е посещавал тяхното семейство. Ярмила е родена в Хасково на 24 февруари 1907 г. Крум и Ярмила са живели в един и същи квартал - Красно село в София - и се запознават още като деца. Ярмила Ментцлова, 27 юни 1929 г. Около 1933 г.
към текста >>
50.
Книга на загадките
 
- Николай Райнов
„ ... а Иешу бар
Йосифа
разпънете! —“ Пуснаха ме.
Той умре на кръст. „Бар Аба!“ — викаха те.— „Бар Аба да се пусне!“ Малко чудно ми стана. Защо пък мене ? Онзи Ленивец, Който цял ден учеше людете на това — на онова, а самин ядеше чужди хляб, не бе убил човек. Право си е, наистина, че да живееш без работа е по-лошо дори от убийство, но Той им не пречеше.
„ ... а Иешу бар
Йосифа
разпънете! —“ Пуснаха ме.
Когато да Го разпъват, един Му носеше кръста. Умори се Човекът и ме замоли да Го отменя за малко. Не бе далече: от уличката на хлебарите до Галгалет имаше два хвърлея място, но не ми беше работа. Ако увиснех на кръста аз, Той щеше ли да ме отмени? Слабо ми се вярва.
към текста >>
51.
Пътят на звездата
 
- Георги Радев (1900–1940)
Па и
Йосиф
, след като му се явява ангел насъне, с Мария и детето забягват в Египет.
Те виждат само букви. Затова: „Ирод, като повика тайно мъдреците, изпита усърдно от тях, в кое време се бе появила звездата. И ги изпрати в Витлеем, па им рече: „Идете и изпитайте здраво за детето. И кога го намерите, донесете ми вест, та да ида и аз да му се поклоня“.. Тримата мъдреци намират детето, защото звездата му ги води и се спира над пещерата, дето то се е родило. След като принасят даровете си, те —„предупредени на сън“ — без да се обадят Ироду, се връщат в родината си по друг път.
Па и
Йосиф
, след като му се явява ангел насъне, с Мария и детето забягват в Египет.
„Тогава Ирод, като видя, че мъдреците се подиграха с него, много се разгневи и изпрати да погубят всички деца, които бяха във Витлеем и по крайбрежието от две години надолу, според времето, което той усърдно бе изпитал от мъдреците“. Из богатата съкровищница на това сказание, аз ще извлека само една идея. Има два пътя на познание: път на .звездата“ и път на „буквата“, път на тримата мъдреци и път на първосвещениците и книжниците. Тия два пътя се пресичат при „Ирода“. В древния Завет — за да останем в границите на християнското Свещено Писание — те са ясно подчертани.
към текста >>
52.
Сънят на Небукаднецара
 
- Георги Радев (1900–1940)
Жалко е, че днес няма фараони като този в времето на
Йосиф
или царе като Небукаднецар, които да сънуват такива сънища.
Той именно извършил това, което само „боговете" според думите на Халдейските учени, можели да направят. Той разкрил съня на царя и го разтълкувал. Този сън е тъкмо интересен. Но преди да го предам накратко, ще забележа, че тази глава на пророк Даниел, един от най-мощните и културни пророци на Израел, съдържа много интересни проблеми: проблема за изворите и пътеките на познанието (в Халд. маги съвременните учени ще видят своите предходници и първообрази), проблема за ония две велики течения, които са съществували и съществуват от памтивека в живота и културата на един народ, на една раса, и които означават обикновено с имената: екзотерично и езотерично, проблема за тълкуване на сънищата и тяхната символика – ключ на съвременната психоанализа и най-могъщ инструмент в ръцете на психоаналитиците, тия съвременни сънотълкуватели, които са преоблекли тоя стар занаят в модерни дрехи, в костюма на лекаря-психиатър, накарали са го да се разхожда из клиники и болници, да бъбри с жаргона на съвременната психология, да употребява все технически термини и са дисциплинирали произвола на въображението, приумицата и интуитивните досещания чрез една „строго научна" клиническа техника.
Жалко е, че днес няма фараони като този в времето на
Йосиф
или царе като Небукаднецар, които да сънуват такива сънища.
Но и да сънуват, те не биха посмели да повикат дори и Фройд, защото самият тоя факт, че „вярват" в сънища, би могъл да се сметне за симптом на „психична регресия" „инфантилност", за наличността на някоя психоза у тях. Не знам обаче, дали има по-страшна, масова психоза от тая, в която са изпаднали съвременните хора: именно грандоманията да смятат, че по-културни, по-учени хора от тях в света нивга не е имало. Наистина, признават те и древните са имали нещо като наука, но тя гъмжи от толкова много „суеверия", че и наука не може да се нарече, имали са и техника, но де нашата, съвременната? (Макар че строежът на египетските пирамиди и до днес задава не една загадка на археолозите и изследователите-египтолози, както от архитектурно, така и от техническо естество.) После имали са и някакви космогонически представи, но то са били повечето митове. Де е нашата „концепция" за света: галактични системи, отделени една от друга с милиони светлинни години, огромни мъглявини, развиващи спиралите си в безбрежното пространство, мириади слънчеви системи, в една от които – нашата – се намира земята.
към текста >>
53.
Глава първа: Лъкът и тетивата
 
- Атанас Славов
(Беше ли видял Константин, че в 1908 година наистина щяха да я съборят, да се отвори място за площад „Екзарх
Йосиф
“ - варненския Фердинандов „Етоал“, дето щеше да се измете циганията от нея махала и на него площад с шадраваните му с минерална вода щяха да се вливат осем улици!! Ако щеш! Осем! Беше ли видял, че една от тези осемте щяха да кръстят на него още докато е жив, и щеше да се ухили само като му кажеха за решението и пак да се просълзи, защото балтаджи Петко, балтаджи-Петковата къща - еееей! - балтаджи Петко! Как си ти?
Над вратата блещи надпис на френски език: „Българско централно училище“. Когато множеството започва да се разотива, поп Константин се спуска надолу към гюрултията на Ченгене пазар, но в душата му е тихо. Мъчно му е за кривата къща на балтаджи Петко, дето в нея учеха децата, дето пееха на глас, а долу в железарницата балтаджи Петко им пригласяше де с чука, де с шмиргела, де с пилата и тупуркаше и изнасяше новите ножове, брадвите, сатърите, дзаваните вън на кепенците - а учениците пееха горе „Весели се мой народ...“ в чест на султана и после „Детенце хубаво, пиленце любаво, къде под мишница с таз малка книжчица...“. И се оля в сълзи. Щяха да я съборят къщата, балтаджи Петко като умре, че щеше да свърши родът му и после к’во?
(Беше ли видял Константин, че в 1908 година наистина щяха да я съборят, да се отвори място за площад „Екзарх
Йосиф
“ - варненския Фердинандов „Етоал“, дето щеше да се измете циганията от нея махала и на него площад с шадраваните му с минерална вода щяха да се вливат осем улици!! Ако щеш! Осем! Беше ли видял, че една от тези осемте щяха да кръстят на него още докато е жив, и щеше да се ухили само като му кажеха за решението и пак да се просълзи, защото балтаджи Петко, балтаджи-Петковата къща - еееей! - балтаджи Петко! Как си ти?
!! Беше ли видял, че 55 години още ще се върти тука из прахоляците, дето са сега на Ченгене пазар, дето нямаше и помен да остане от него; той - детето на небесата и простора? Беше, беше видял някак си по неговия си начин - без образ може би в момента и ако го попиташ, щеше да ти го преведе в образ, но никой не го питаше и не му трябваше да знае какво ще стане. Мъчно му беше сега за балтаджиевата къща, ама много!) Първото българско училище в балтаджи-Петковата къща, Варна Щях да ви разказвам как чудно е уредено това българско училище и какво чудо е тази Бел-Ланкастерска система на самообучение, дето малките и големите вървят в знанието ръка за ръка и дето всеки ред в класната стая си има старши, и дето всеки ден се дават медали и значки и за добри, и за лоши, и трябва да си идеш с тях дома, да те види целият град и утре да се върнеш пак с тях - така че това училище си беше лична работа на гражданите и те се грижеха, и децата им се отчитаха пред всички. И за таблиците. И за песните.
към текста >>
НАГОРЕ