НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
199
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
5_38 Учителят за цар Фердинанд и Балканската война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Той тръгна подир политиката на Австро-Унгария и император Франц-
Йосиф
, след което загуби всичко.
Всички смятаха, че Балканската война е приключила. Но нещата се развиха в друга посока съвсем неочаквано. Тогава Учителят каза: "Линията Мидия-Енос е най-хубавото нещо, което Небето им дава на българите, това е Божият план, за да може да се обедини този народ и да има излаз на Бяло и Черно море." Но какво стана? Този съвет бе занесен на Фердинанд по същия канал чрез генерал-адютант Алекси Стоянов. Фердинанд пак не послуша.
Той тръгна подир политиката на Австро-Унгария и император Франц-
Йосиф
, след което загуби всичко.
Австрия се намеси срещу балканското споразумение за разделяне на Турската империя. Тя искаше да вземе своя пай от нея, като задържи Босна и Херцоговина. Учителят тогава каза: "Австрия наруши Божия план за България и съсипа себе си като империя. Денят Господен е ден на ликвидация на греховете и страданията." Ние сме свидетели, че стана това, което каза Учителят: "Фердинанд вървеше слепешката подир Австрия и българите пострадаха за нищо и никакво за Австрийската империя. По-късно българите нарушиха Божия план, когато им даваха територията западно от линията Мидия-Енос.
към текста >>
2.
5_40 Учителят за Фердинанд и Европейската война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
А когато Германия присъедини Австрия към себе си със своя Аншлус, Учителят каза: "Сега Фердинанд си отмъсти на Австрия чрез Хитлер за униженията, на които го бе подложил Франц
Йосиф
и за лошото му третиране от него.
Той занесе там бацила на заразата. Занесе своите идеали и своите амбиции и ги предаде на Хитлер. Идеалите на Хитлер, амбициите на Хитлер са донесени от Фердинанд. Така стоят нещата според Учителя. Ние през време на Школата на Учителя 1922-1944 година проверихме, че тези неща, които каза Учителя, бяха верни и истинни и те се сбъднаха.
А когато Германия присъедини Австрия към себе си със своя Аншлус, Учителят каза: "Сега Фердинанд си отмъсти на Австрия чрез Хитлер за униженията, на които го бе подложил Франц
Йосиф
и за лошото му третиране от него.
Сега Австрия ще заплати за това." Австрия бе присъединена към Германия и взе участие във Втората световна война на страната на Германия. Тя трябваше да плаща с милиони жертви и разрушения, я след войната и с репарации като победена. Така че в политиката на Хитлер и на Третият райх имаше много Фердинандовщина. Учителят каза: "Политиката на Фердинанд се прилепи и влезна в Хитлер и няма да може да се отърве от нея. Германия ще заплати скъпо за това." Ние бяхме съвременници, че това стана.
към текста >>
3.
10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство
,
,
ТОМ 1
Роди се в плът и кръв чрез баща
Йосиф
и майка Мария, чрез Юдиното племе от рода Давидов.
"Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство" Исус бе името му, което му дадоха в Израиля.
Роди се в плът и кръв чрез баща
Йосиф
и майка Мария, чрез Юдиното племе от рода Давидов.
Единственият ангел, който е слязъл на земята и се е въплотил - в плът и кръв - това е Исус. Той не бе от човешка еволюция. Той е ангел Господен. Името му, което му дадоха - Исус от Йешуа - еврейско, означава Спасител. Ангелът, който се въплоти като Служител Господен, за да донесе Втория Завет Господен, се роди като младенец.
към текста >>
4.
142. КОНФЕДЕРАЦИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Георги Димитров и
Йосиф
Броз Тито поискаха да реализират тази идея на Учителя.
142. Конфедерацията Идваха понякога журналисти на Изгрева, някои от тях бяха добре разположени към Братството. Веднъж при чешмичката, виждат Учителя с няколко приятели, приближават се до Него и казват: „Г-н Дънов, чували сме хубави работи за Вас, кажете ни нещо за бъдещето." Учителят помълчава малко време и казва: „На Балканите ще стане Конфедерация. Най-напред между България и Югославия, а после ще привлекат и други". През 1948 г.
Георги Димитров и
Йосиф
Броз Тито поискаха да реализират тази идея на Учителя.
Но Съветска Русия и Сталин ги спряха. А Георги Димитров познаваше тази идея от Учителя. Той живееше под един и същи покрив с Учителя десетилетия на ул. „Опълченска" 66 в София.
към текста >>
5.
18. СЪДБАТА НА ЕДИН ПРОТОКОЛ И СЪДБАТА НА БРАТСТВОТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
с образа на Франц
Йосиф
4 броя златни емерлика и 1 малка махмудия 2 броя златни махмудии 3 броя златни минцове 7 броя златни емерлика и 1 рубе 7 броя златни малки рубека с дупки 7 броя малки рубета, 2 емерлика, 1 златно украшение на големина колкото пендара 1 брой златно медальонче, вътре образа на дете 1 брой златен пръстен с бял скъпоценен камък 2 броя златни пендари с украшения - кръщението на Христа 1 брой златно рубе и 2 парченца от счупен кръст 1 брой английска лира /върната на Мария Андреева, която я бе оставилата съхранение при Учителя/ 1 златен ланец с розетка 1 брой златна брошка с елипсовиден диамант около половин карат 1 златен часовник с двойни капаци марка „Зенит" 1 джобен часовник на вид жълт, марка „Гаванес" с ланец 1 джобен часовник повреден с 3 капака 1 сребърен джобен часовник - повреден /с ланец/ Забележка: Освен това имало е някои украшения, които са върнати на трите сестри Калпакчиеви, понеже са представили писмо, че са оставени на пазене от баща им Райко Калпакчиев.
1 719 478. След това прочете се от брат Борис Николов списъка на златните монети и украшения, указали се на лице в стаите на Учителя. Тези ценности са били пазени от Манол Иванов до 1948 г., а след това той ги е предал за пазене на брат Борис Николов. От последния милицията ги изисква за проверка на 9 юни 1957 г., за което му е предаден протокол, че временно се задържат в милицията. Тези ценности са следните: 79 1/2 златни наполеона 78 1/2 златни турски лири 5 броя златни рубли, всяка от по 5 рубли 3 броя златни рубли всяка от по 15 рубли 1 златна монета от 20 щатски долара /на гърба релеф - образа на статуята на свободата/ 1 златен медал с лика на Николай втори 1 австрийска пендара златна от 1888 г.
с образа на Франц
Йосиф
4 броя златни емерлика и 1 малка махмудия 2 броя златни махмудии 3 броя златни минцове 7 броя златни емерлика и 1 рубе 7 броя златни малки рубека с дупки 7 броя малки рубета, 2 емерлика, 1 златно украшение на големина колкото пендара 1 брой златно медальонче, вътре образа на дете 1 брой златен пръстен с бял скъпоценен камък 2 броя златни пендари с украшения - кръщението на Христа 1 брой златно рубе и 2 парченца от счупен кръст 1 брой английска лира /върната на Мария Андреева, която я бе оставилата съхранение при Учителя/ 1 златен ланец с розетка 1 брой златна брошка с елипсовиден диамант около половин карат 1 златен часовник с двойни капаци марка „Зенит" 1 джобен часовник на вид жълт, марка „Гаванес" с ланец 1 джобен часовник повреден с 3 капака 1 сребърен джобен часовник - повреден /с ланец/ Забележка: Освен това имало е някои украшения, които са върнати на трите сестри Калпакчиеви, понеже са представили писмо, че са оставени на пазене от баща им Райко Калпакчиев.
Също един дамски часовник с кордон на Мария Граблашева - върнат й. На Мария Андреева е върнато: 1 английска лира и 1 наполеон. На Пенка Думанова - 7 турски рубета, 2 златни пръстена и 3 златни халки. На Мария Мечева - Ст. Загора: 1 златна гривна, 3 пръстена, 1 златна халка и 1 златна брошка.
към текста >>
6.
5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Имаме и един пример от Библията - Яков, който роди много синове, но
Йосиф
бе роден от любимата Ревека, затова неговите качества бяха съвършени. 6.
Животът на света е отражение на нашия живот. Затова ние трябва да реализираме братството помежду си и да въззстановим хармонията в себе си, за да послужим като образец и стимул на света, както Учителят, който е живо въплъщение на Божествения живот на земята, е образец и стимул за нас. 5. Иван Антонов - „Майката и съдбата на човека, според Учителя". Животът и идеите на майката, особено през време на бременността, определят съдбата на човека. Сказката бе подкрепена с множество мисли примери от Учителя.
Имаме и един пример от Библията - Яков, който роди много синове, но
Йосиф
бе роден от любимата Ревека, затова неговите качества бяха съвършени. 6.
Д-р Илиян Стратев - „Хармония и дисхармония на организма". Човешкото тяло е един нежен инструмент, необходим за душата. Голяма част от болестите се дължат на тревогите и безпокойствата, с които обременяваме нашия живот. Трябва да бъдем спокойни и жизнерадостни, тъй като доброто духовно разположение дава и хармонично развитие на тялото, здраве и устойчивост на живота. 7. Инженер Д. Кочев.
към текста >>
7.
ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Ето,
Йосиф
Ариматейски, виден израилтянин, снел тялото на Христа, за да го положи в собствената си гробница, е ПЕНЮ КИРОВ - един от първите трима, верни и предани ученици на УЧИТЕЛЯ.
УЧИТЕЛЯТ бе крайно внимателен и деликатен. Поради това, рядко се връщаше назад, във вековете и персонално да посочи изминатия път. Но когато вдигне завесата на миналото, Той откриваше онези страници, където е изписана основната идея на Духът и затрудненията, породени от погрешните разбирания. Така миналото се осмисля и става ценност, стъпало към настоящето. Такива разкази обикновено УЧИТЕЛЯТ изнасяше, след като даден ученик напусне физическото поле.
Ето,
Йосиф
Ариматейски, виден израилтянин, снел тялото на Христа, за да го положи в собствената си гробница, е ПЕНЮ КИРОВ - един от първите трима, верни и предани ученици на УЧИТЕЛЯ.
За Йосиф Ариматейски малко е писано в евангелията. Повече са писали поетичните и фанатични християни от средните векове. Те са сплели легендата за Чудотворната чаша на Граля. Митологизиран е моментът, когато Йосиф Ариматейски е подложил съд, за да събира кръвта Христова. Капещата кръв, според легендата, изкристализирала във вълшебна чаша.
към текста >>
За
Йосиф
Ариматейски малко е писано в евангелията.
Поради това, рядко се връщаше назад, във вековете и персонално да посочи изминатия път. Но когато вдигне завесата на миналото, Той откриваше онези страници, където е изписана основната идея на Духът и затрудненията, породени от погрешните разбирания. Така миналото се осмисля и става ценност, стъпало към настоящето. Такива разкази обикновено УЧИТЕЛЯТ изнасяше, след като даден ученик напусне физическото поле. Ето, Йосиф Ариматейски, виден израилтянин, снел тялото на Христа, за да го положи в собствената си гробница, е ПЕНЮ КИРОВ - един от първите трима, верни и предани ученици на УЧИТЕЛЯ.
За
Йосиф
Ариматейски малко е писано в евангелията.
Повече са писали поетичните и фанатични християни от средните векове. Те са сплели легендата за Чудотворната чаша на Граля. Митологизиран е моментът, когато Йосиф Ариматейски е подложил съд, за да събира кръвта Христова. Капещата кръв, според легендата, изкристализирала във вълшебна чаша. Главно кръстоносците спекулират с тази легенда.
към текста >>
Митологизиран е моментът, когато
Йосиф
Ариматейски е подложил съд, за да събира кръвта Христова.
Такива разкази обикновено УЧИТЕЛЯТ изнасяше, след като даден ученик напусне физическото поле. Ето, Йосиф Ариматейски, виден израилтянин, снел тялото на Христа, за да го положи в собствената си гробница, е ПЕНЮ КИРОВ - един от първите трима, верни и предани ученици на УЧИТЕЛЯ. За Йосиф Ариматейски малко е писано в евангелията. Повече са писали поетичните и фанатични християни от средните векове. Те са сплели легендата за Чудотворната чаша на Граля.
Митологизиран е моментът, когато
Йосиф
Ариматейски е подложил съд, за да събира кръвта Христова.
Капещата кръв, според легендата, изкристализирала във вълшебна чаша. Главно кръстоносците спекулират с тази легенда. УЧИТЕЛЯТ не се спира на поетичните разкази. За Йосиф Ариматейски Той прави допълнение към изписаното в евангелията. Той добави, че след като Христовия Дух се отделя от безжизненото тяло, вселяла се в Йосиф Ариматейски, сам снема тялото си от кръста, повива го в плащеница и го полага в каменния гроб.
към текста >>
За
Йосиф
Ариматейски Той прави допълнение към изписаното в евангелията.
Те са сплели легендата за Чудотворната чаша на Граля. Митологизиран е моментът, когато Йосиф Ариматейски е подложил съд, за да събира кръвта Христова. Капещата кръв, според легендата, изкристализирала във вълшебна чаша. Главно кръстоносците спекулират с тази легенда. УЧИТЕЛЯТ не се спира на поетичните разкази.
За
Йосиф
Ариматейски Той прави допълнение към изписаното в евангелията.
Той добави, че след като Христовия Дух се отделя от безжизненото тяло, вселяла се в Йосиф Ариматейски, сам снема тялото си от кръста, повива го в плащеница и го полага в каменния гроб. Една страница - скрита за обикновеното око, открита за окото на Онзи, Който разчита проявите на висшите духовни светове. Две хиляди години след тази знаменита среща с Христа, Йосиф Ариматейски идва като ПЕНЮ КИРОВ. Одарен с развито духовно тяло, той познава УЧИТЕЛЯ, разбира без остатък идеите Му и тръгва след Него. На онзи, с пробудено съзнание, на когото е „вдигната завесата" и погледа прониква отвъд, на когото ухото долавя вътрешния глас, УЧИТЕЛЯТ се изявява в пълнота и величие.
към текста >>
Той добави, че след като Христовия Дух се отделя от безжизненото тяло, вселяла се в
Йосиф
Ариматейски, сам снема тялото си от кръста, повива го в плащеница и го полага в каменния гроб.
Митологизиран е моментът, когато Йосиф Ариматейски е подложил съд, за да събира кръвта Христова. Капещата кръв, според легендата, изкристализирала във вълшебна чаша. Главно кръстоносците спекулират с тази легенда. УЧИТЕЛЯТ не се спира на поетичните разкази. За Йосиф Ариматейски Той прави допълнение към изписаното в евангелията.
Той добави, че след като Христовия Дух се отделя от безжизненото тяло, вселяла се в
Йосиф
Ариматейски, сам снема тялото си от кръста, повива го в плащеница и го полага в каменния гроб.
Една страница - скрита за обикновеното око, открита за окото на Онзи, Който разчита проявите на висшите духовни светове. Две хиляди години след тази знаменита среща с Христа, Йосиф Ариматейски идва като ПЕНЮ КИРОВ. Одарен с развито духовно тяло, той познава УЧИТЕЛЯ, разбира без остатък идеите Му и тръгва след Него. На онзи, с пробудено съзнание, на когото е „вдигната завесата" и погледа прониква отвъд, на когото ухото долавя вътрешния глас, УЧИТЕЛЯТ се изявява в пълнота и величие. Пеню Киров не е изненадан от зарящата аура на УЧИТЕЛЯ.
към текста >>
Две хиляди години след тази знаменита среща с Христа,
Йосиф
Ариматейски идва като ПЕНЮ КИРОВ.
Главно кръстоносците спекулират с тази легенда. УЧИТЕЛЯТ не се спира на поетичните разкази. За Йосиф Ариматейски Той прави допълнение към изписаното в евангелията. Той добави, че след като Христовия Дух се отделя от безжизненото тяло, вселяла се в Йосиф Ариматейски, сам снема тялото си от кръста, повива го в плащеница и го полага в каменния гроб. Една страница - скрита за обикновеното око, открита за окото на Онзи, Който разчита проявите на висшите духовни светове.
Две хиляди години след тази знаменита среща с Христа,
Йосиф
Ариматейски идва като ПЕНЮ КИРОВ.
Одарен с развито духовно тяло, той познава УЧИТЕЛЯ, разбира без остатък идеите Му и тръгва след Него. На онзи, с пробудено съзнание, на когото е „вдигната завесата" и погледа прониква отвъд, на когото ухото долавя вътрешния глас, УЧИТЕЛЯТ се изявява в пълнота и величие. Пеню Киров не е изненадан от зарящата аура на УЧИТЕЛЯ. Душата му ликува. Духът му тържествува.
към текста >>
Не случайно Духът Христов за първи път, след издъхването на кръста, се вселява в
Йосиф
Ариматейски - богата и светла душа на древния Израел.
Заедно работят. Заедно се подвизават. Заедно откриват нови хоризонти на духовното познание. Учител и ученик изписват светли страници, паметни за пътя на ученика, път на единство между Учител и ученик. За Пеню Киров УЧИТЕЛЯ не е само духовен наставник, но любим брат и сърдечен приятел.
Не случайно Духът Христов за първи път, след издъхването на кръста, се вселява в
Йосиф
Ариматейски - богата и светла душа на древния Израел.
Не случайно, Пеню Киров идва при УЧИТЕЛЯ, подава Му ръка и тръгват да работят за Бога, за ближния, за духовна пробуда, за просветление, за нов живот, обилен от даровете на Духа. Само пробудената душа работи, само тя работи. Само тя разбира УЧИТЕЛЯ. Само тя приема словото като реалност и път. Пеню Киров бе един от любимите ученици и работници на УЧИТЕЛЯ.
към текста >>
8.
3.21. Пеню Киров
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Изключително много ревностен и през целия си живот се занимавал, разбира се, и спохождал Учителя, подвижник на онези ранни години, при един случай Учителят казал: „Пеню Киров е
Йосиф
Ариматейски, от времето на Христа, който е прибрал тялото на Христа и Го погребал".
21. Пеню Киров Сега ще ви разкажа за един брат, който е един от първите ученици на Учителя от Бургас - Пеню Киров.
Изключително много ревностен и през целия си живот се занимавал, разбира се, и спохождал Учителя, подвижник на онези ранни години, при един случай Учителят казал: „Пеню Киров е
Йосиф
Ариматейски, от времето на Христа, който е прибрал тялото на Христа и Го погребал".
Учениците на Христа бяха дошли като ученици в Школата на Учителя. Духът Христов ги бе извикал и довел на Изгрева.
към текста >>
9.
5.51. МАЛКОТО КАНДИЛЦЕ
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
„Екзарх
Йосиф
" 12 N 375 До от 7.III.1973 г.
получихме писмено разрешение да заместим брат ми Иван Михайлов - бяхме упълномощени двете рождени сестри - Люба и Драга Михайлови. През 1973 г. получихме писмо за разрушаването на Бивака на Витоша. Той бе разрушен от едно трудово поделение войници. Ето и писмото: Стопанска дирекция „Благоустройство" - С Г Н С клон: С Р Г П „Лесопаркове" - ул.
„Екзарх
Йосиф
" 12 N 375 До от 7.III.1973 г.
Драга Михайлова Иванова София бул. „Евл. Георгиев" № 138-А ТУК Към № 180 от 31.I.1973 г. Напомням Ви, че срокът за събаряне на незаконно построената и стопанисвана от Вас каменна постройка и дървен клозет в м. „Железни врата, отдел 62 м от Н П „Витоша", изтече. Ако веднага не съборите незаконно построената постройка и не освободите терена, съгласно чл.
към текста >>
10.
1. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА - МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.)
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
Баща ми са го дали като послушник в черквата, той е бил старателен и по предложение на тамошния поп е бил посочен на екзарх
Йосиф
, който се е заинтересувал от него и го изпраща като стипендиант на Българската екзархия, за да се учи в Русия в Духовната академия в град Орел, както и много други българчета по онова време.
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.) 1. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА Именувам се Мария Михайлова Тодорова и съм родена на 8 февруари 1898 година стар стил или на 21 февруари 1898 година нов стил в 7 часа без 1 минута сутринта. Баща ми се казваше Михаил Тодоров Попхристов и е роден в град Пирдоп през 1856 година. Баща ми е бил търговец, а дядо ми свещеник.
Баща ми са го дали като послушник в черквата, той е бил старателен и по предложение на тамошния поп е бил посочен на екзарх
Йосиф
, който се е заинтересувал от него и го изпраща като стипендиант на Българската екзархия, за да се учи в Русия в Духовната академия в град Орел, както и много други българчета по онова време.
Колко време е учил не зная, но след това се е записал и завършил славянска филология. Отказал се е от Духовната академия. Бил е личен приятел на Методи Кусевич, който по-късно става владика на град Стара Загора, който е създал парка на Стара Загора. Там е било един гол баир, но го е превърнал в чудесен парк. Давал е години наред почти цялата си заплата за разсад на дръвчета и е създал парка на „Язмото" с доброволния труд на местното гражданство.
към текста >>
11.
135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО
,
,
ТОМ 5
Този, който разтуря събора е полковник Стойко Радойков заедно с митрополит
Йосиф
Търновски.
Плодовете изискват светлина, за да узреят. То е закон много добре основан." А сега ще ви покажа как действуваше закона на съответствията: На 8 август 1914 година в събота в 10 часа сутринта идват представители от местното комендантство на град Търново и разтурят събора поради това, че в страната е обявено военно положение. Подир обяд започват да напускат събора, но онези, които са останали за следващия ден вечеряли на обща трапеза. Властите узнали това и към 9 часа вечерта Учителят и няколко приятели са арестувани в града от военните власти, задържани в комендантството и са пуснати в 12 часа през нощта. Нареждат на Учителя да напусне Търново и той сутринта отпътувал за Казанлък.
Този, който разтуря събора е полковник Стойко Радойков заедно с митрополит
Йосиф
Търновски.
Години след това Стойко Радойков - вече генерал загива в атентата в църквата „Света Неделя" на 16 април 1925 г. А пък Търновският митрополит Йосиф през време на войната 1915-1918 г. е началник на военното духовенство при главната квартира на войната. Той се движи с държавен автомобил, върви и посещава различни полкове на фронта и насърчава кръвопролитието. По-късно през 1922 г.
към текста >>
А пък Търновският митрополит
Йосиф
през време на войната 1915-1918 г.
Подир обяд започват да напускат събора, но онези, които са останали за следващия ден вечеряли на обща трапеза. Властите узнали това и към 9 часа вечерта Учителят и няколко приятели са арестувани в града от военните власти, задържани в комендантството и са пуснати в 12 часа през нощта. Нареждат на Учителя да напусне Търново и той сутринта отпътувал за Казанлък. Този, който разтуря събора е полковник Стойко Радойков заедно с митрополит Йосиф Търновски. Години след това Стойко Радойков - вече генерал загива в атентата в църквата „Света Неделя" на 16 април 1925 г.
А пък Търновският митрополит
Йосиф
през време на войната 1915-1918 г.
е началник на военното духовенство при главната квартира на войната. Той се движи с държавен автомобил, върви и посещава различни полкове на фронта и насърчава кръвопролитието. По-късно през 1922 г. той скоропостижно си заминава както и синодалният чиновник Ласков, който пише нападки срещу Учителя. Така че двамата се явяват да дават отчет за делата си пред Върховния съдия, намиращ се на Небето.
към текста >>
12.
203. ТОДОР БЪЧВАРОВ
,
,
ТОМ 5
Месемврийски Корио
Йосиф
, 1820 г".
Отиде си от света живия свидетел на описаната мистерия, остава само старият жертвеник да говори за мистериозното си минало. От надписите му на гръцки език се види, че е печатан, когато е бил вселенски патриарх „Кирио, Кирио. Паиси, 1747 година". Един едва личащ надпис отдолу гласи: „Град Солун, печат Алекси Ктимос, да се поменува целия му род". Отдясно напряко с едри слова стои надпис: „Освен от св.
Месемврийски Корио
Йосиф
, 1820 г".
А от ляво са думите: „Агнец (жертва), 1820, август 6 - мощи св. Мина", (зашити в антиминса). И дълго още тоя прогнил от времето паметник ще ни напомня не само за живата вяра на скромният служител Христов, но и за живите ръководители на българският народ, които ни нудят да издигнем храм за нашия Бог - в българските сърца! * * * Българино, поддържай вяра в себе си и в Бога: без тая душевна сила никой не успява. И народите, както и отделните лица се нуждаят от идеал, към който да бъдат насочени погледите.
към текста >>
13.
217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО
,
,
ТОМ 5
Всеки човек си има един възлюбен син
Йосиф
в себе си.
Ние разрешаваме една задача, която е обща, а не индивидуална. Във всички служби и във войската наказват човека за непослушание, за липса на любов. Но непослушанието произтича от това, че началника изисква повече любов, готовност за всички жертви, а пак само любовта може да направи да се жертваш. Човек може да се жертва от страх, но това не е истинска жертва. Човек ще се учи да не прави погрешката на Якова.
Всеки човек си има един възлюбен син
Йосиф
в себе си.
Баща му го обичаше повече. Но той е който страда. Него го пращат в Египет, седи в затвора, после жените го изкушават. Светът те изкушава. Светът е една много префинена жена.
към текста >>
14.
71. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА
,
,
ТОМ 6
Също като
Йосиф
и Мария преди 2000 години, за мене няма място и като овчарите ще прекарам вън.
Вечерен блясък от грейнали прозорци и врати. Аз вървя и тананикам някаква песничка. "Не търся вече място за нощуване. Вечерта е топла. Реших: ще прекарам навън, под звездното небе, ще дишам кристалния въздух на Изгрева - потопен в магнетичната аура на Учителя.
Също като
Йосиф
и Мария преди 2000 години, за мене няма място и като овчарите ще прекарам вън.
Може би пак ще се отвори тази нощ небето и ще видя ангели да слизат и излизат и да пеят хвала за Този, Който отдавна е дошъл на земята и стъпил на Изгрева. Мисля си, фантазирам си и вървя... Отваря се една врата. „Наталия, добре дошла! Какво правиш? Как си?
към текста >>
Тази вечер ще прекарам навън като
Йосиф
и Мария, и овчарите.
Къде си отседнала? " - обажда се една студентка - дъщеря на нашия добър брат от Пловдив - зъболекар Михаил Стоицев. „Благодаря! Добре съм. Много съм добре, Еленке, щом съм тука. И много съм радостна, особено радостна.
Тази вечер ще прекарам навън като
Йосиф
и Мария, и овчарите.
Ще се любувам на топлото звездно небе. Пък белким се отвори то и за мене, да видя ангелите. Аз още не съм виждала ангели." „Тъй ли? Няма ли къде да пренощуваш? Заето ли е всичко?
към текста >>
15.
1. ПЕТЪР КАМБУРОВ (1899-1969)
,
МОЯТ ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ
,
ТОМ 6
За съжаление 9/10 от публиката бяха правостоящи, тъй като нямаше повече столове, освен изнесените от канцелариите на Общинското управление 30-40 стола, наредени в две редици отпред и заети от най-видните представители на гражданството: кмета, съдиите, някои свещеници начело с владиката
Йосиф
, някои висши чиновници, стари чорбаджии и др.
През 1910 година животът на Братството чувствително се засили, като се присъединиха още нови членове-семейства: Димитър Маркови, Сава Вълканови, Иван Николови, Иван Котарови и др. През 1911 година Учителят отново посети Стара Загора като обяви публична сказка по френология. Баща ми, като печатар, отпечата два вида афиши голям формат за разлепване на съответни места в града и малки, които ние, момчетата от братските семейства разнесохме на ръка по учреждения, сладкарници, кафенета и раздавахме на случайно срещнати лица. Сказката се състоя в салона на Общинското управление. В определения ден и час гражданите масово започнаха да пълнят салона.
За съжаление 9/10 от публиката бяха правостоящи, тъй като нямаше повече столове, освен изнесените от канцелариите на Общинското управление 30-40 стола, наредени в две редици отпред и заети от най-видните представители на гражданството: кмета, съдиите, някои свещеници начело с владиката
Йосиф
, някои висши чиновници, стари чорбаджии и др.
Тук ще отбележа първата ми опитност, преживяна на тази сказка. Тогава бях на 11 години. Чувал бях от тати и от брат Ковачев, че Учителят можел да чете мислите на човека и ако мислено се обърнеш към него, той ще ти отговори наяве. Като видях, че салонът е вече препълнен, а от друга страна, че е вече време сказката да започне, аз, който бях един от правостоящите в десния фланг на салона, дето също бяха родителите ми, Ковачев и много други братя и сестри, реших да проверя дали действително Учителят може да чете мислите на хората. Отправих му следната мисъл: „Учителю, салонът е препълнен, не е ли вече време да започнеш сказката?
към текста >>
16.
6. ЯРМИЛА МЕНЦЛОВА И ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Крум Въжаров
,
ТОМ 6
Баща й
Йосиф
Менцл е бил преподавател по градинарство в земеделското училище в Хасково.
Учителят се обръща към сестра Ярмила и казва: „Сестра, вие ще оправите Паневритмията". Ярмила се изненадала, отговорила, че не я познава добре, но Учителят повторил същото изречение като добавил, че ще я научи от онези, които я знаят най-добре. И ето Ярмила вече има това изказване на Учителя като задача на своя живот. Ярмила е чехкиня, родена през 1907 г. в България.
Баща й
Йосиф
Менцл е бил преподавател по градинарство в земеделското училище в Хасково.
По онези години в България живеят и работят много чужденци, специалисти в различни области привлечени от българското правителство след Освобождението на България от турско робство. След време бащата се заселва в Красно село. Тук вече той е пенсионер и си уреди цветарник. Произвеждаше цветя и ги продаваше, С нея заедно сме учили в училище и сме приятели от деца. Растяхме заедно и през 1928 г.
към текста >>
17.
18. РАЗГРАНИЧАВАНЕ
,
,
ТОМ 8
И когато са били на маневри в една палатка са били, получава едно писмо от екзарх
Йосиф
, който му казва: "Чувствам последните си дни и няма да си замина спокойно ако не те видя в духовен сан".
Той не говореше срещу Учителя. Той си получаваше беседите, четеше ги. И той взимаше участие като глава на църквата, от амвона на "Ал. Невски" ги изнасяше нещата, нали владика беше на гр. София. Той беше роден за дипломат, но най-интересното е, че той бил офицер при баща ми.
И когато са били на маневри в една палатка са били, получава едно писмо от екзарх
Йосиф
, който му казва: "Чувствам последните си дни и няма да си замина спокойно ако не те видя в духовен сан".
Той е завършил семинария. И понеже бил много умен, той правел впечатление между завършилите и той попитва баща ми какво да прави. Баща ми му казал: "Слушай, такъв въпрос ти ще го решиш сам, но ако решиш аз ще те освободя, ще заминеш веднага". Три нощи се въртял в леглото, в походното легло, не могъл да спи Стефан. Сега се получи писмо от някаква жена, някаква любовна история от Цариград, която реши въпроса.
към текста >>
18.
24. ПРИЗВАНИЕТО НА ИЗБРАНИТЕ
,
,
ТОМ 8
И получава едно писмо от екзарха
Йосиф
, този Стефан.
Щото тогава интелигенцията си изкарваше военна служба - във военното училище отиваха. И баща ми така. Отиде да си изкара службата. Тогава няма ходатайства, отиваш там, гледаш, селянче дошло с цървулите, но има средно образование и влизаш във военното училище. И бе офицер при баща ми.
И получава едно писмо от екзарха
Йосиф
, този Стефан.
Изглежда, че той го тачел много, защото той бил много умен човек. И рекъл: "Пиши ми, чувствам идват последните ми дни". В: Това екзарх Йосиф? Д: Да, "че идват последните ми дни, искам преди да си замина от тоя свят да те видя в духовен сан." И той пита: "Какво да правя? " Баща ми му казва: "Такъв въпрос ще го решиш сам.
към текста >>
В: Това екзарх
Йосиф
?
Тогава няма ходатайства, отиваш там, гледаш, селянче дошло с цървулите, но има средно образование и влизаш във военното училище. И бе офицер при баща ми. И получава едно писмо от екзарха Йосиф, този Стефан. Изглежда, че той го тачел много, защото той бил много умен човек. И рекъл: "Пиши ми, чувствам идват последните ми дни".
В: Това екзарх
Йосиф
?
Д: Да, "че идват последните ми дни, искам преди да си замина от тоя свят да те видя в духовен сан." И той пита: "Какво да правя? " Баща ми му казва: "Такъв въпрос ще го решиш сам. Решиш ли го, аз ще ти помогна да заминеш, като те освободя". И три нощи се въртял на походното легло, в една палатка бяхме, понеже били маневри. След това получил писмо от някаква жена от Цариград и това писмо, не знам какво било, го накарало да вземе решение.
към текста >>
Така че той продължава линията на екзарх
Йосиф
I.
е избран за софийски митрополит до 1945 г. От 21.1.1945 г. до септември 1948 г е български екзарх. Има заслуга за вдигане на схизмата наложена през 1872 г. на Българската църква от Цариградската патриаршия.
Така че той продължава линията на екзарх
Йосиф
I.
и реализира мечтата му за премахване на схизмата. Но не дочаква да стане патриарх. След подаване на оставката си като български екзарх на народния събор на 10Л/.1953 г. е избран Кирил. Той имаше и качества на дипломат и т.н.
към текста >>
19.
51. УЧИТЕЛЯТ И ОФИЦИАЛНИЯТ КЛИР НА ЦЪРКВИТЕ
,
,
ТОМ 8
Екзарха
Йосиф
от Цариград, казва: "Чувствам, че съм в последните си дни, искам преди да си замина от този свят да те видя в духовен сан".
Защото имам основание за това. Стефан преди да стане владика е бил офицер при баща ми. В: При вашия рожден баща? Д: При моя рожден баща, да. И когато са били един път на маневри и са били в една палатка, той получава едно писмо, Стефан, от екзарха.
Екзарха
Йосиф
от Цариград, казва: "Чувствам, че съм в последните си дни, искам преди да си замина от този свят да те видя в духовен сан".
Стефан е завършил духовна академия и той е бил една голяма надежда на екзарха, като духовник. В: Това е екзарх Йосиф. Д: Да. И тогава той пита баща ми, какво да прави. "Този въпрос ти си го решаваш сам.
към текста >>
В: Това е екзарх
Йосиф
.
В: При вашия рожден баща? Д: При моя рожден баща, да. И когато са били един път на маневри и са били в една палатка, той получава едно писмо, Стефан, от екзарха. Екзарха Йосиф от Цариград, казва: "Чувствам, че съм в последните си дни, искам преди да си замина от този свят да те видя в духовен сан". Стефан е завършил духовна академия и той е бил една голяма надежда на екзарха, като духовник.
В: Това е екзарх
Йосиф
.
Д: Да. И тогава той пита баща ми, какво да прави. "Този въпрос ти си го решаваш сам. Каквото и да решиш, аз ще ти помогна." След няколко, дена Стефан получава някакво писмо от някаква жена от Цариград и този въпрос от писмото се решава. "Аз, казва, ще отида." И баща ми го освобождава и заминава.
към текста >>
20.
9. ПРОТЕСТАНСКИТЕ СЕМЕЙСТВА
,
,
ТОМ 8
И така тя приобщаваше моето детско съзнание към образите на Самуила,
Йосифа
, цар Давида, Рус, Естир и други светли образи.
Още от ранно детство моето съзнание се изпълни със светлината на евангелското слово и мъдростта на великите патриарси и пророци от стария завет на Библията, за които слушах да ми се разказва, събудих в душата ми свещения глас за онази Любов, за онези добродетели, чрез които човек се чувства достоен за живота подарен му от Бога. В нашия дом Библията беше настолна книга. Молитвата съпътстваше ежедневието ни и духовните песни, които с възторг пеех при музиката на органа в евангелската църква в гр. Пловдив ме вдъхновяваха за добрия живот възвестяван чрез Светото Писание. Вкъщи, моята незабравима, обична майка Иванка, предана, работлива, привързана към делото Христово обогатяваше живота ми и събуждаше творческото ми въображение с разяснение на текстовете от Светото Писание с чудно хубавите библейски истории, които тя умееше да разказва.
И така тя приобщаваше моето детско съзнание към образите на Самуила,
Йосифа
, цар Давида, Рус, Естир и други светли образи.
А духовните песни, които вдъхновено се лееха в чистият и звучен неин сопран, извикваха у мене живот, Любов към възвишената, красива, славеща Бога и Неговата безгранична Мъдрост музика. Проучаването ми в Народното училище от една страна и в неделното училище към църквата от друга страна, бяха за мене двата главни извора, от които с радост и обич черпех знания, светлина и просвета. Особено любими ми бяха тези дни и часове, когато с моите мили родители Иванка и Велю Величкови и двамата ми по-големи братя - Гавраил и Апостол отивахме да славим Бога и да Му благодарим за всички добрини в живота, на църква. Още от най-крехките си години видях и разбрах колко велико е Словото Божие и каква мощна сила се крие в Него, защото в живота на моята майка и на моят баща и на други съзнателни християни тази сила сияеше с благодатна светлина в делата им. Към текстовете на Библията и Евангелието бях приобщена чрез четенето им вкъщи и с обучението ми в Неделното училище към църквата, където ми се повествуваха и в картини художествено изобразени ми се представяха образите на човеци филми с непоколебимата си вяра в Бога, с Любовта си към Христа и Неговото Дело.
към текста >>
21.
ТОДОР МАРИНЧЕВСКИ
,
1. ЖИВИЯТ ОГЪН НА СЛОВОТО
,
ТОМ 8
Аз бях хорист в този хор, заедно със съкварталците си Илия
Йосифов
и Георги Рударов - тенори, които по-късно станаха водещи солисти в Софийската опера, а
Йосифов
стана и професор по пеене в музикалната академия, наречена след време Консерватория.
Оставих книжката и нищо повече. Не беше ми дошло времето да я чета. Нали разбирате, че за всяко нещо има определено време. През 1934-35 г. в кварталното читалище "Алеко Константинов" - Подуяне (в София), се образува квартален религиозен хор с диригент Райчинов.
Аз бях хорист в този хор, заедно със съкварталците си Илия
Йосифов
и Георги Рударов - тенори, които по-късно станаха водещи солисти в Софийската опера, а
Йосифов
стана и професор по пеене в музикалната академия, наречена след време Консерватория.
Всяка неделя този наш хор пееше в Подуянската черква "Света Богородица". Но един ден хорът ни бе отстранен от черквата, защото без наше знание бяха образували друг хор от семинаристи, вероятно синове или роднини на попове. Отиваме ние да пеем на неделната литургия и какво да видим: вратата за хора е заключена за нас. Или просто казано, хорът ни беше отстранен от черквата. Какво да правим?
към текста >>
22.
05 - 01. ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
ТОМ 10
Да се чете Данаил и живота на Аврама, Исака, Якова,
Йосифа
.
Волът в човека означава Божественото търпение, което той трябва да има. Лъвът е Божествената сила, която човек трябва да има. Орелът, това е полетът на човешкия дух - Вярата. Човекът, това е човешката разумност в човека. Който се обръща за помощ към Бога, веднага ще я има.
Да се чете Данаил и живота на Аврама, Исака, Якова,
Йосифа
.
ФОРМУЛА ЗА ЗДРАВЕТО: „СЛУШАМ, СТАВАМ, ЗДРАВ СЪМ, СИЛЕН СЪМ" Тази формула като се изговаря и ще се марширува, когато я изговаряш седнал или легнал, ще маршируваш мислено. Когато усещаш страх, унилие или тревога, ще казваш: Слушам Господа, Ставам, когато Той иде, Здрав съм, защото Бог е при мене. Силен съм, защото обитавам в Неговата Сила. Каквато работа и да работите, трябва да отделяте 10 минути, за да се изпраща по една добра мисъл в пространството. „Господи, да се изпълни Твоят план на земята.
към текста >>
23.
23 - 8. ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ
,
Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.
,
ТОМ 10
Учителят попитал колко е стоял
Йосиф
в затвора?
Изпитвах големи трудности с храната. Можех да ям само хляб. По същото това време баща ми ходил на събор в Търново и попитал Учителя за мен. Учителят му отговорил, че съм жив, но съм поставен на изпитание. Баща ми попитал кога ще се върна.
Учителят попитал колко е стоял
Йосиф
в затвора?
Баща ми отговорил: „Две години." Учителят казал, че като се навършат две години, ще се върна. Плениха ме на 19 август 1918 г. и на 20 август 1920 година бях в София. За тези 2 години „екскурзия" по чужбина изпитах на дело покровителството на Бялото Братство върху тези, които имат връзка с него.
към текста >>
24.
25 - 2. ЗНАМЕНИЯ НА ВРЕМЕТО (писмо)
,
Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Абаджиев. Спиритическите сеанси в град Ямбол.
,
ТОМ 10
Но след молитва явява се
Йосиф
, мъжът Богородичен, който с едно махване на ръка унищожил препятствието и медиумът се намерва пред него.
На 4-и вечерта се събрахме. Както се разбра, медиумът се боял да седне във веригата, защото във време на съня си може да стане трус и той да се стресне, но това ние не знаехме. Когато се изправи за молитва, преди началото на сеанса вижда пред себе си Св. Богородица, която я изобличава в маловерие и я кани без страх да седне на веригата, което тя стори. Успокоена, заспива и вижда голяма непроходима гора, а зад гората светлина, при която не може да отиде.
Но след молитва явява се
Йосиф
, мъжът Богородичен, който с едно махване на ръка унищожил препятствието и медиумът се намерва пред него.
Духът казва: аз съм пратен от Бога да ви кажа, че не сте вече за търпение! Вас Бог ви напомни по разни начини да се покаете, но вий продължавате да живеете в разврат и грабеж. Кажете на вашите водители: пастири и свещеници, че домът Божий не е тържище - да не продават вярата с пари, за да си пълнят джобовете и да забравят своите длъжности. Да не мислят само за мобилирането на църквата и да живеят в лукс, а сърцата им да остават пусти! Ако някой пожелае да подари нещо за църквата, то тези пари да се събират за помощ на бедните.
към текста >>
25.
І.01.01. АНТИМИНСЪТ И БЯЛОТО БРАТСТВОI ЧАСТ ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ, ИЗКУПЛЕНИЕ, ВЪЗКРЕСЕНИЕ, ЧРЕЗ СВЯТИЯТ ДУХ В ДУХЪТ ХРИСТОВ1. ЖЕРТВОПРИНОШЕН
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
И продадоха
Йосифа
за двадесет сребърника на Исмаиляните и те заведоха Иосифа в Египет (Битие, гл.
И земята, която дадох Аврааму и Исааку, тебе ще я дам, и на семето ти, на тебе ще дам земята." И възнесе се Бог от него, от мястото, дето говори с него. И постави Яков стълб на мястото, дето говори с него Бог, стълб каменен и направи на него възлияние и възля на него елей." (Битие, гл. 35, ст. 10-15). И помаза стълба каменен с елей, така, както се помазват главите на свещениците и царете за посвещението им на службата Богу. Това означаваше, че благодатта Божия се е изсипала на това място върху главата на Якова.
И продадоха
Йосифа
за двадесет сребърника на Исмаиляните и те заведоха Иосифа в Египет (Битие, гл.
37, сТ. 28). И те го продадоха в Египет на началника на телохранителите на фараона (Битие, гл. 37, ст. 36). Но Бог го изведе от тъмницата и го направи наместник на египетската земя. А на умиране им каза: „Бог непременно ще ви посети и ще ви изведе от таз земя в земята, з.а която се кле Авраму, Исаку и Якову,"
към текста >>
26.
І.01.04. ПАСХАТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Избавил си с мишцата си людете си, синовете Якови и
Йосифови
.
14, ст. 19-20). „И Мойсей простря ръката си над морето и направи Господ да се оттегли морето всичката оная нощ от силен източен вятър и превърна морето в суша и водата се раздвои. И влязоха Израилевите синове всред морето по сухо и водата им беше стена от дясната и от лявата им страна." (Изход, гл. 14, ст. 21-22). „Ти си Бог, Който правиш чудеса, явил си между народите силата си.
Избавил си с мишцата си людете си, синовете Якови и
Йосифови
.
Видяха те водите и се уплашиха. Разтрепериха се и бездните. Облаците изляха вода като порой. Глас дадоха небесата и стрелите ти прелетяха. Гласът на гръма ти бе в кръга небесен.
към текста >>
27.
І.01.07. ПАСХАТА НА НОВИЯ ЗАВЕТ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
И когато стана той на 12 години, като възлезоха по обичая в Ерусалим за празника и като изкараха дните на празника и се връщаха, детето Исус остана назад в Ерусалим и не усети
Йосиф
и майка му.
7. ПАСХАТА НА НОВИЯ ЗАВЕТ Исус, когато е бил малко момче, всяка година е ходил в Ерусалим на поклонение за Пасхата. „И ходеха родителите му всяка година в Ерусалим за празника на Пасхата.
И когато стана той на 12 години, като възлезоха по обичая в Ерусалим за празника и като изкараха дните на празника и се връщаха, детето Исус остана назад в Ерусалим и не усети
Йосиф
и майка му.
(Евангелие от Лука, гл. 2, ст. 41-43). След три дни го намират в храма, седнал между учителите, слушаше ги и ги разпитваше. И казва на родителите си: „Не знаете ли, че трябва да съм в това, което принадлежи на Отца Ми? " (Евангелие от Лука, гл.
към текста >>
В този ден Синедрионът заседава и го съди, Симеон Киринеецът се връща от нива, а
Йосиф
Ариматейски купува аромати, И така Исус, знаейки, че в петък ще пострада, решил да отпразнува с учениците си Пасха в четвъртък вечер на 13 Нисан, на 13 ден от първото пролетно новолуние, когато се изправял първият сноп жито след жътвата, правена от юдеите.
Освен това учениците Му са били галилеяни, с изключение на Юда (юдеин), а те са били поклонници, идващи отдалеч и свещениците не са могли да заколят толкова хиляди агнета в един ден. Затова поклонниците от далечните места са приготвяли Пасхата един ден по-рано. Затова Той не е бил упрекван от фарисеите, ревниви пазители на буквата на закона, че е пренесъл пасхата един ден по-рано, т.е. на 13 Нисан, четвъртък. Така че, 14 Нисан, петък, когато е съден и разпнат Исус, е било работен ден.
В този ден Синедрионът заседава и го съди, Симеон Киринеецът се връща от нива, а
Йосиф
Ариматейски купува аромати, И така Исус, знаейки, че в петък ще пострада, решил да отпразнува с учениците си Пасха в четвъртък вечер на 13 Нисан, на 13 ден от първото пролетно новолуние, когато се изправял първият сноп жито след жътвата, правена от юдеите.
(I послание към коринтяните, гл. 11, ст. 23). Пасхалната вечеря е станала нощно време (Евангелие от Иоанна, гл. 13, ст. 30; I послание към коринтяните, гл.
към текста >>
28.
І.02.02. АНТИМИНСЪТ И НЕГОВОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
„Илитон" означава плащаницата, с която
Йосиф
Ариматейски обвил тялото на Исуса (Евангелие от Матея, гл.
20-21). 14. Христовият евхаристичен жертвеник води началото си от онази маса в горницата на 13 Нисан, четвъртък, върху която Исус е установил Тайнството на Св. Евхаристия. 15. Антиминсът, като платно лежи върху Илитон, това е ленен или копринен четвероъгълен плат, в който се обвива Антиминса, който се простира върху престола, за да се турят на него Светите дарове. На Илитона се слага и Светото Евангелие.
„Илитон" означава плащаницата, с която
Йосиф
Ариматейски обвил тялото на Исуса (Евангелие от Матея, гл.
27, ст. 59; Евангелие от Марка, гл. 15, ст. 46; Евангелие от Лука, гл. 23, ст, 53).
към текста >>
29.
І.02.0З.АНТИМИНСНИ НАДПИСИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Един от този екземпляр, от този класически тип е бил осветен от Месемврийския архиерей
Йосиф
на 6.VIII.1820 г.
по времето на цариградския патриарх Паисия е бил осветен през 1842 г. от Преславския митрополит Порфирий, който е бил и Варненски митрополит (1847-1863), както и на Каварна. Съобщава се, че през 1855 г. е бил още митрополит. Този Антиминс е бил във Варненската епархия.
Един от този екземпляр, от този класически тип е бил осветен от Месемврийския архиерей
Йосиф
на 6.VIII.1820 г.
с мощи на Св. Мина. После този Антиминс е бил възпроизведен от старинния Антиминс чрез ново клише. Това се вижда от надписа отстрани на коприненото платно „Точно копие от старинния Антиминс. Гравьор Яков. П. Ярнолинский в собствената си литография през 1897 г.
към текста >>
30.
І.02.04. ИКОНООБРАЗИТЕ НА ЧЕТИРИМАТА ЕВАНГЕЛИСТИ В АНТИМИНСА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Образът на человека във вид на ангелско лице с крила е символът на евангелист Матея, понеже пише как ангел Господен се явява на
Йосиф
и му съобщава, че зачнатия син е от Святия Дух, ще роди, ще го нарече Исус и той ще бъде Емануил, което значи „Бог с нас".
4, ст. 2-3, върху престола е стоял Един със светлина и около престола има и дъга. Говори също и за четирите живи същества, четирите животни: „И първото животно бе подобие на лъв, и второто животно, подобно на телец и третото животно имаше лице на человек и четвъртото животно бе подобно на орел летящ." „И не си почиват ден и нощ и казваха: „Свят, свят, свят, Господ Бог Вседържител, Който бе, Който е и Който ще бъде." (Откровение, гл. 4, ст. 7-8). Изобразените четири животни са символи и приложени към 4-та евангелисти изразяват от само себе си съдържанието, идеята, основното направление на всяко едно евангелие.
Образът на человека във вид на ангелско лице с крила е символът на евангелист Матея, понеже пише как ангел Господен се явява на
Йосиф
и му съобщава, че зачнатия син е от Святия Дух, ще роди, ще го нарече Исус и той ще бъде Емануил, което значи „Бог с нас".
(Евангелие от Матея, гл. 1, ст. 18-23). Образът на ангела е във вид на лице, понеже той захваща да говори за произхода на человека Исус и да докаже, че той е обещания Месия, потомък на Авраама и Давида. Образът на лъва е символ, отнасящ се до Марка, понеже той започва евангелието си така, както се слуша глас на лъв в пустинята - рикаещ, ревящ, викащ. Това е Вестителят, който ще устрои пътя Господен.
към текста >>
Тук Матей е нарисуван как е седнал на камък, който е престол, защото над него от лявата му страна се е явил ангел с крила, който с едната си ръка (лявата) държи книгата на Стария Завет, а с дясната ръка и с показалеца посочва пътя на
Йосиф
, по който трябва да върви, да не напуска жена си, защото ще роди син, зачнат от Святия Дух.
Матея е нарисуван горе в ляво като възрастен человек с брада. Матей е евангелското му име, а иначе се наричал Левий, син на Алфея, по професия митничар, събирал мито на брега на Генисаретското езеро. Той е говорил за истинския смисъл на старозаветния закон и изобличавал плътската насока на тогавашното юдейство. Той е присъствувал на Тайната вечеря и е бил един от 12-те апостоли. Написал за християните евреи евангелие на собствения им език.
Тук Матей е нарисуван как е седнал на камък, който е престол, защото над него от лявата му страна се е явил ангел с крила, който с едната си ръка (лявата) държи книгата на Стария Завет, а с дясната ръка и с показалеца посочва пътя на
Йосиф
, по който трябва да върви, да не напуска жена си, защото ще роди син, зачнат от Святия Дух.
После ще му посочи пътя - да бяга с родения Исус в Египет и трети път му се явява ангелът и му нарежда да се върне в Израилевата земя. Ангелът е с крила, той идва насън и му говори. А ангелския говор е не говор, а е пеение ангелско. Матей говори за благовестието на Царството небесно. Матей с дясната си ръка с гъше перо пише това, което му говори ангелът, а лявата си ръка е сложил на лявата си гръд, показвайки че всичко, което слуша, го вярва и го затайва в сърцето си.
към текста >>
31.
І.02.11. ПОЛАГАНЕТО НА ИСУСА В ГРОБА И ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЧРЕЗ ДУХА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
От лявата страна
Йосиф
Ариматейски, а от дясната страна Никодим полагат Исуса в гроба.
11. ПОЛАГАНЕТО НА ИСУСА В ГРОБА И ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЧРЕЗ ДУХА В долната част на обградената светла рамка квадрат, виждаме, че лежи голям каменен саркофаг. Капакът е повдигнат, той е отбелязан с бяла черта.
От лявата страна
Йосиф
Ариматейски, а от дясната страна Никодим полагат Исуса в гроба.
Исус лежи на широка плащаница, която отляво се държи от Йосиф, а отдясно Никодим оправя прободените с гвоздеи крака на Исуса. Тялото на Исус е с поясна превръзка през чреслата. Ръцете му са скръстени па гърдите. Отляво Йосиф държи плащаницата и там е нарисуван т.н. нимб на Исус Христос.
към текста >>
Исус лежи на широка плащаница, която отляво се държи от
Йосиф
, а отдясно Никодим оправя прободените с гвоздеи крака на Исуса.
11. ПОЛАГАНЕТО НА ИСУСА В ГРОБА И ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЧРЕЗ ДУХА В долната част на обградената светла рамка квадрат, виждаме, че лежи голям каменен саркофаг. Капакът е повдигнат, той е отбелязан с бяла черта. От лявата страна Йосиф Ариматейски, а от дясната страна Никодим полагат Исуса в гроба.
Исус лежи на широка плащаница, която отляво се държи от
Йосиф
, а отдясно Никодим оправя прободените с гвоздеи крака на Исуса.
Тялото на Исус е с поясна превръзка през чреслата. Ръцете му са скръстени па гърдите. Отляво Йосиф държи плащаницата и там е нарисуван т.н. нимб на Исус Христос. Това е така наречената Божествена Троица.
към текста >>
Отляво
Йосиф
държи плащаницата и там е нарисуван т.н.
Капакът е повдигнат, той е отбелязан с бяла черта. От лявата страна Йосиф Ариматейски, а от дясната страна Никодим полагат Исуса в гроба. Исус лежи на широка плащаница, която отляво се държи от Йосиф, а отдясно Никодим оправя прободените с гвоздеи крака на Исуса. Тялото на Исус е с поясна превръзка през чреслата. Ръцете му са скръстени па гърдите.
Отляво
Йосиф
държи плащаницата и там е нарисуван т.н.
нимб на Исус Христос. Това е така наречената Божествена Троица. Дадено е от първата гръцка буква Алфа и последната буква Омега. И буквата N - нимб. Трите букви са разположени отляво, горе, отдясно.
към текста >>
Защо е
Йосиф
Ариматейски отляво с брада и държи плащаницата в двете си ръце?
1, ст. 8). „Не бой се, аз съм първий и последний, и живеещий. И мъртъв бех, и ето жив съм во веки веков. Амин. И имам ключовете на ада и смъртта." (Откровение, гл. 1, ст. 17-18).
Защо е
Йосиф
Ариматейски отляво с брада и държи плащаницата в двете си ръце?
Той е бил ученик на Исуса, но таен, и е взел разрешение от Пилата да свали от кръста тялото му. А Никодим, също с брада, и таен негов ученик, е донесъл 100 литра смес от смирна и алое, и обвиват с плащаница и с ароматите тялото му според юдейския обичай за ,погребение. (Евангелие от Иоанна, гл. 20, ст. 38-40). До Йосиф се вижда един юноша - Йоан Богослов, който се е навел до тялото на Исуса и го разглежда.
към текста >>
До
Йосиф
се вижда един юноша - Йоан Богослов, който се е навел до тялото на Исуса и го разглежда.
Защо е Йосиф Ариматейски отляво с брада и държи плащаницата в двете си ръце? Той е бил ученик на Исуса, но таен, и е взел разрешение от Пилата да свали от кръста тялото му. А Никодим, също с брада, и таен негов ученик, е донесъл 100 литра смес от смирна и алое, и обвиват с плащаница и с ароматите тялото му според юдейския обичай за ,погребение. (Евангелие от Иоанна, гл. 20, ст. 38-40).
До
Йосиф
се вижда един юноша - Йоан Богослов, който се е навел до тялото на Исуса и го разглежда.
Той е присъствувал на разпятието и Исус го е определил да се грижи за майка Му, По средата на саркофага е Мария, майката Исусова. На главата има съкратен надпис на Божията майка. Тя има названия: Матия Божия - Богоматер = Божията майка. А надписът е Матир Теу. От едната й страна е Мария Клеопова, а от другата й страна - Мария Магдалена.
към текста >>
32.
І.02.12. БОЖИЯТ АГНЕЦ И АНТИМИНСЪТ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
За да стане това предварително е избрано племето, рода му и е избрано племе от Авраамовото потомство, от израилевите синове, а това е избраният род на Давида, от който произлизат Мария, майката на Исуса и нейният годеник
Йосиф
.
12. БОЖИЯТ АГНЕЦ И АНТИМИНСЪТ За идването на Исус на земята и обличането Му в плът, въплътяването Му е предречено от пророците.
За да стане това предварително е избрано племето, рода му и е избрано племе от Авраамовото потомство, от израилевите синове, а това е избраният род на Давида, от който произлизат Мария, майката на Исуса и нейният годеник
Йосиф
.
(Евангелие от Матея, гл. 1, ст. 1-17; Евангелие от Лука гл. 3, ст. 23-38). Плътското Му рождение е било предсказано от Ангел Гавраил.
към текста >>
33.
І.02.13. КОЙ Е ВЕСТИТЕЛЯТ НА СВЯТИЯ ДУХ ЗА ВЪЗРАЖДАНЕТО В БЪЛГАРИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
„Осветено от светия Месемврийски Мирийски
Йосиф
, 1820 г.
13. КОЙ Е ВЕСТИТЕЛЯТ НА СВЯТИЯ ДУХ ЗА ВЪЗРАЖДАНЕТО В БЪЛГАРИЯ Отляво на Антиминса от 1747 г. извън рамката му има надпис на гръцки език.
„Осветено от светия Месемврийски Мирийски
Йосиф
, 1820 г.
От дясната страна се чете: „Провату (Провадия), 1820 г., 6 август, мощи на Свети Мина. Най-долу, извън рамката, четем: „Иверийския манастир" от Пале, Солунско. Труд на печатницата (копие от печатницата, типографията на Алекси Ктимос, когото да помене Бог, Господ Бог с помощниците Му." Този манастир е грузински, Ивер, Иверон. Неслучайно се печатат там, в Иверския манастир, понеже йеромонах Теофан, който е бил свидетел на Видението и Откровението на Святия Дух в солунската черква „Св. Панагия Лагудяни" е грузинец от Иверския манастир в Атон.
към текста >>
А сега ще си отговорим на въпроса: „Кой е Месемврийския митрополит
Йосиф
, който е осветил този Антиминс през 1820 г.
Ярмолински в собствената Литография, 1897 г., 6 август." Има две възможности: Или са възпроизвели по отпечатан Антиминс от 1747 г. и са го гравирали на медна плоча, или са намерили оригиналната матрица и са я произвели. Трябва да споменем тук, че в България е имало и литографски камък с този Антиминс и на него са отпечатвали книжни Антиминси. Тези Антиминси висяха по домовете и в салоните на последователите на Учителя Дънов до 1957 г., когато бяха направени обиски от полицията от властта и мнозина бяха конфискувани и унищожени впоследствие. Пишещият тези редове лично ги е виждал и разглеждал.
А сега ще си отговорим на въпроса: „Кой е Месемврийския митрополит
Йосиф
, който е осветил този Антиминс през 1820 г.
Това е станало в Провадия на 6 август 1820 г. Към Антиминса са пришити мощи на Свети Мина. Така че този класически Антиминс, създаден през 1747 г. е бил осветен през 1820 г. от митрополит Йосиф.
към текста >>
от митрополит
Йосиф
.
А сега ще си отговорим на въпроса: „Кой е Месемврийския митрополит Йосиф, който е осветил този Антиминс през 1820 г. Това е станало в Провадия на 6 август 1820 г. Към Антиминса са пришити мощи на Свети Мина. Така че този класически Антиминс, създаден през 1747 г. е бил осветен през 1820 г.
от митрополит
Йосиф
.
Митрополит Йосиф Месемврийски е заемал около 1820 г. митрополията, включваща Провадийска, Камчийска околия. По-късно става Варненски митрополит (1838-1846 г.). През 1838 г. е назначен с име Йосиф Серски.
към текста >>
Митрополит
Йосиф
Месемврийски е заемал около 1820 г.
Това е станало в Провадия на 6 август 1820 г. Към Антиминса са пришити мощи на Свети Мина. Така че този класически Антиминс, създаден през 1747 г. е бил осветен през 1820 г. от митрополит Йосиф.
Митрополит
Йосиф
Месемврийски е заемал около 1820 г.
митрополията, включваща Провадийска, Камчийска околия. По-късно става Варненски митрополит (1838-1846 г.). През 1838 г. е назначен с име Йосиф Серски. Той е българин от Серес (Македония).
към текста >>
е назначен с име
Йосиф
Серски.
от митрополит Йосиф. Митрополит Йосиф Месемврийски е заемал около 1820 г. митрополията, включваща Провадийска, Камчийска околия. По-късно става Варненски митрополит (1838-1846 г.). През 1838 г.
е назначен с име
Йосиф
Серски.
Той е българин от Серес (Македония). Той започнал да помага, да съдействува да се изучава български език и са правени опити да се наложи църковнославянският език. Започват да се строят църкви. През 1838 г. се строи църква в село Кара Хюсеин (Варненска околия) и се освещава същата година от Варненския митрополит Йосиф.
към текста >>
се строи църква в село Кара Хюсеин (Варненска околия) и се освещава същата година от Варненския митрополит
Йосиф
.
е назначен с име Йосиф Серски. Той е българин от Серес (Македония). Той започнал да помага, да съдействува да се изучава български език и са правени опити да се наложи църковнославянският език. Започват да се строят църкви. През 1838 г.
се строи църква в село Кара Хюсеин (Варненска околия) и се освещава същата година от Варненския митрополит
Йосиф
.
С подкрепата на митрополит Йосиф през 1840 г. в град Балчик започват да строят училище и църква, в която да се чете на български език. През 1845 г. била завършена с помощта на селяните, както и на балчишкия мюдюрин, но после поради клевети на гърците тя била закрита през 1848 г. Йосиф е помогнал, чрез турското правителство, за разрешение да се строи черква, помогнал с пари и извадил разрешение от Варненския паша да се построи попска къща.
към текста >>
С подкрепата на митрополит
Йосиф
през 1840 г.
Той е българин от Серес (Македония). Той започнал да помага, да съдействува да се изучава български език и са правени опити да се наложи църковнославянският език. Започват да се строят църкви. През 1838 г. се строи църква в село Кара Хюсеин (Варненска околия) и се освещава същата година от Варненския митрополит Йосиф.
С подкрепата на митрополит
Йосиф
през 1840 г.
в град Балчик започват да строят училище и църква, в която да се чете на български език. През 1845 г. била завършена с помощта на селяните, както и на балчишкия мюдюрин, но после поради клевети на гърците тя била закрита през 1848 г. Йосиф е помогнал, чрез турското правителство, за разрешение да се строи черква, помогнал с пари и извадил разрешение от Варненския паша да се построи попска къща. Това са разказите на Колю Райчов от Балчик.
към текста >>
Йосиф
е помогнал, чрез турското правителство, за разрешение да се строи черква, помогнал с пари и извадил разрешение от Варненския паша да се построи попска къща.
се строи църква в село Кара Хюсеин (Варненска околия) и се освещава същата година от Варненския митрополит Йосиф. С подкрепата на митрополит Йосиф през 1840 г. в град Балчик започват да строят училище и църква, в която да се чете на български език. През 1845 г. била завършена с помощта на селяните, както и на балчишкия мюдюрин, но после поради клевети на гърците тя била закрита през 1848 г.
Йосиф
е помогнал, чрез турското правителство, за разрешение да се строи черква, помогнал с пари и извадил разрешение от Варненския паша да се построи попска къща.
Това са разказите на Колю Райчов от Балчик. Когато идва новият гръцки владика Порфирий (1847 -1863 г.) от Варна, с негова помощ се затваря училището. Йосиф Серски помага да се възстанови друга църква „Св. Атанасий" във Варна през 1838 г., опожарена от злосторници. Интересни данни за митрополит Йосиф Серски има в Автобиографията на Райчо Илиев Блъсков - един от първите учители, в Провадийското село Черковна.
към текста >>
Йосиф
Серски помага да се възстанови друга църква „Св.
През 1845 г. била завършена с помощта на селяните, както и на балчишкия мюдюрин, но после поради клевети на гърците тя била закрита през 1848 г. Йосиф е помогнал, чрез турското правителство, за разрешение да се строи черква, помогнал с пари и извадил разрешение от Варненския паша да се построи попска къща. Това са разказите на Колю Райчов от Балчик. Когато идва новият гръцки владика Порфирий (1847 -1863 г.) от Варна, с негова помощ се затваря училището.
Йосиф
Серски помага да се възстанови друга църква „Св.
Атанасий" във Варна през 1838 г., опожарена от злосторници. Интересни данни за митрополит Йосиф Серски има в Автобиографията на Райчо Илиев Блъсков - един от първите учители, в Провадийското село Черковна. Той се запознава с владиката Йосиф във Варна, българин от Серско, Македония. Бащата на владиката бил към 100 години и говорил само български, а Йосиф - български, по македонското наречие. Той бил винаги със засмяно лице, разпитвал ги нашироко за поминъка им, за свещеника, за черквата им.
към текста >>
Интересни данни за митрополит
Йосиф
Серски има в Автобиографията на Райчо Илиев Блъсков - един от първите учители, в Провадийското село Черковна.
Йосиф е помогнал, чрез турското правителство, за разрешение да се строи черква, помогнал с пари и извадил разрешение от Варненския паша да се построи попска къща. Това са разказите на Колю Райчов от Балчик. Когато идва новият гръцки владика Порфирий (1847 -1863 г.) от Варна, с негова помощ се затваря училището. Йосиф Серски помага да се възстанови друга църква „Св. Атанасий" във Варна през 1838 г., опожарена от злосторници.
Интересни данни за митрополит
Йосиф
Серски има в Автобиографията на Райчо Илиев Блъсков - един от първите учители, в Провадийското село Черковна.
Той се запознава с владиката Йосиф във Варна, българин от Серско, Македония. Бащата на владиката бил към 100 години и говорил само български, а Йосиф - български, по македонското наречие. Той бил винаги със засмяно лице, разпитвал ги нашироко за поминъка им, за свещеника, за черквата им. Бил учен и много умен, сладкодумно е говорил на български. Помогнал е много за началото на Възраждането, но после напуска Варна и отива да живее в Света гора.
към текста >>
Той се запознава с владиката
Йосиф
във Варна, българин от Серско, Македония.
Това са разказите на Колю Райчов от Балчик. Когато идва новият гръцки владика Порфирий (1847 -1863 г.) от Варна, с негова помощ се затваря училището. Йосиф Серски помага да се възстанови друга църква „Св. Атанасий" във Варна през 1838 г., опожарена от злосторници. Интересни данни за митрополит Йосиф Серски има в Автобиографията на Райчо Илиев Блъсков - един от първите учители, в Провадийското село Черковна.
Той се запознава с владиката
Йосиф
във Варна, българин от Серско, Македония.
Бащата на владиката бил към 100 години и говорил само български, а Йосиф - български, по македонското наречие. Той бил винаги със засмяно лице, разпитвал ги нашироко за поминъка им, за свещеника, за черквата им. Бил учен и много умен, сладкодумно е говорил на български. Помогнал е много за началото на Възраждането, но после напуска Варна и отива да живее в Света гора. На негово място се назначава гръцкия владика Порфирий (1847-1863 г.), при когото по-късно се установява като свещеник Константин Дъновски.
към текста >>
Бащата на владиката бил към 100 години и говорил само български, а
Йосиф
- български, по македонското наречие.
Когато идва новият гръцки владика Порфирий (1847 -1863 г.) от Варна, с негова помощ се затваря училището. Йосиф Серски помага да се възстанови друга църква „Св. Атанасий" във Варна през 1838 г., опожарена от злосторници. Интересни данни за митрополит Йосиф Серски има в Автобиографията на Райчо Илиев Блъсков - един от първите учители, в Провадийското село Черковна. Той се запознава с владиката Йосиф във Варна, българин от Серско, Македония.
Бащата на владиката бил към 100 години и говорил само български, а
Йосиф
- български, по македонското наречие.
Той бил винаги със засмяно лице, разпитвал ги нашироко за поминъка им, за свещеника, за черквата им. Бил учен и много умен, сладкодумно е говорил на български. Помогнал е много за началото на Възраждането, но после напуска Варна и отива да живее в Света гора. На негово място се назначава гръцкия владика Порфирий (1847-1863 г.), при когото по-късно се установява като свещеник Константин Дъновски. А сега ще споменем най-любопитните данни, които ни дава Учителят Петър Дънов в една съборна беседа от 19 август 1909 г., като казва за няколко прераждания.
към текста >>
„Свети Иван Рилски се е въплътил в някой си
Йосиф
, който живял и работил около Варна, Месемврия и той е, който е подготвил освобождението на България.
Той бил винаги със засмяно лице, разпитвал ги нашироко за поминъка им, за свещеника, за черквата им. Бил учен и много умен, сладкодумно е говорил на български. Помогнал е много за началото на Възраждането, но после напуска Варна и отива да живее в Света гора. На негово място се назначава гръцкия владика Порфирий (1847-1863 г.), при когото по-късно се установява като свещеник Константин Дъновски. А сега ще споменем най-любопитните данни, които ни дава Учителят Петър Дънов в една съборна беседа от 19 август 1909 г., като казва за няколко прераждания.
„Свети Иван Рилски се е въплътил в някой си
Йосиф
, който живял и работил около Варна, Месемврия и той е, който е подготвил освобождението на България.
Тогава е живял около 80-90 години. И сега там отново работи за България." Така че това е Йосиф Серски, този, който е осветил Антиминса през 1820 г., като е зашил в него мощи на Св. Мина. На друго място Учителят Петър Дънов споменава, че този, който се е преродил като митрополит Йосиф в Месемврия, българин, от него започва Възраждането на България и то чрез Антиминса, който е осветил и с който Антиминс е вървял и му е служел за подвижен жертвеник и е извършвал служби в най-отдалечените села, когато е отивал да събира владичината. Това е църковният данък, който са задължени да плащат българите. И понеже гръцките владици са били много алчни - от там започва раздора, българите са искали български владици.
към текста >>
И сега там отново работи за България." Така че това е
Йосиф
Серски, този, който е осветил Антиминса през 1820 г., като е зашил в него мощи на Св. Мина.
Помогнал е много за началото на Възраждането, но после напуска Варна и отива да живее в Света гора. На негово място се назначава гръцкия владика Порфирий (1847-1863 г.), при когото по-късно се установява като свещеник Константин Дъновски. А сега ще споменем най-любопитните данни, които ни дава Учителят Петър Дънов в една съборна беседа от 19 август 1909 г., като казва за няколко прераждания. „Свети Иван Рилски се е въплътил в някой си Йосиф, който живял и работил около Варна, Месемврия и той е, който е подготвил освобождението на България. Тогава е живял около 80-90 години.
И сега там отново работи за България." Така че това е
Йосиф
Серски, този, който е осветил Антиминса през 1820 г., като е зашил в него мощи на Св. Мина.
На друго място Учителят Петър Дънов споменава, че този, който се е преродил като митрополит Йосиф в Месемврия, българин, от него започва Възраждането на България и то чрез Антиминса, който е осветил и с който Антиминс е вървял и му е служел за подвижен жертвеник и е извършвал служби в най-отдалечените села, когато е отивал да събира владичината. Това е църковният данък, който са задължени да плащат българите. И понеже гръцките владици са били много алчни - от там започва раздора, българите са искали български владици. Отначало разпрата започнала заради алчността и грабежа на гръцките владици. И на второ място за т.н „мегали идея", възстановяване на гръцката държава и Византийската империя, която е искала да претопи българите в гърци.
към текста >>
На друго място Учителят Петър Дънов споменава, че този, който се е преродил като митрополит
Йосиф
в Месемврия, българин, от него започва Възраждането на България и то чрез Антиминса, който е осветил и с който Антиминс е вървял и му е служел за подвижен жертвеник и е извършвал служби в най-отдалечените села, когато е отивал да събира владичината.
На негово място се назначава гръцкия владика Порфирий (1847-1863 г.), при когото по-късно се установява като свещеник Константин Дъновски. А сега ще споменем най-любопитните данни, които ни дава Учителят Петър Дънов в една съборна беседа от 19 август 1909 г., като казва за няколко прераждания. „Свети Иван Рилски се е въплътил в някой си Йосиф, който живял и работил около Варна, Месемврия и той е, който е подготвил освобождението на България. Тогава е живял около 80-90 години. И сега там отново работи за България." Така че това е Йосиф Серски, този, който е осветил Антиминса през 1820 г., като е зашил в него мощи на Св. Мина.
На друго място Учителят Петър Дънов споменава, че този, който се е преродил като митрополит
Йосиф
в Месемврия, българин, от него започва Възраждането на България и то чрез Антиминса, който е осветил и с който Антиминс е вървял и му е служел за подвижен жертвеник и е извършвал служби в най-отдалечените села, когато е отивал да събира владичината.
Това е църковният данък, който са задължени да плащат българите. И понеже гръцките владици са били много алчни - от там започва раздора, българите са искали български владици. Отначало разпрата започнала заради алчността и грабежа на гръцките владици. И на второ място за т.н „мегали идея", възстановяване на гръцката държава и Византийската империя, която е искала да претопи българите в гърци. В едно писмо на Пенка Стефанова Велева, съпруга на Стефан Велев, последователи на Учителя Дънов, четем следното: „Любимият духовен брат Пеню Киров, родом от Карнобат, приживе най-близък ученик на нашия Велик Учител, е бил крилат дух, въплътен като Йосиф Ариматейски, Св.
към текста >>
В едно писмо на Пенка Стефанова Велева, съпруга на Стефан Велев, последователи на Учителя Дънов, четем следното: „Любимият духовен брат Пеню Киров, родом от Карнобат, приживе най-близък ученик на нашия Велик Учител, е бил крилат дух, въплътен като
Йосиф
Ариматейски, Св.
На друго място Учителят Петър Дънов споменава, че този, който се е преродил като митрополит Йосиф в Месемврия, българин, от него започва Възраждането на България и то чрез Антиминса, който е осветил и с който Антиминс е вървял и му е служел за подвижен жертвеник и е извършвал служби в най-отдалечените села, когато е отивал да събира владичината. Това е църковният данък, който са задължени да плащат българите. И понеже гръцките владици са били много алчни - от там започва раздора, българите са искали български владици. Отначало разпрата започнала заради алчността и грабежа на гръцките владици. И на второ място за т.н „мегали идея", възстановяване на гръцката държава и Византийската империя, която е искала да претопи българите в гърци.
В едно писмо на Пенка Стефанова Велева, съпруга на Стефан Велев, последователи на Учителя Дънов, четем следното: „Любимият духовен брат Пеню Киров, родом от Карнобат, приживе най-близък ученик на нашия Велик Учител, е бил крилат дух, въплътен като
Йосиф
Ариматейски, Св.
Иван Рилски, два пъти като владика, веднъж в Кюстендилско, в македонска земя и втори път в Месемврия. Бил е в Италия, франция, Русия и другаде. Заминал си от този свят." А това е Йосиф Серски! И от други разговори с Галилей Величков знаех със сигурност, че Пеню Киров, един от първите ученици на Учителя, е бил Йосиф Ариматейски, а след това се преражда като Св. Иван Рилски.
към текста >>
Заминал си от този свят." А това е
Йосиф
Серски!
Отначало разпрата започнала заради алчността и грабежа на гръцките владици. И на второ място за т.н „мегали идея", възстановяване на гръцката държава и Византийската империя, която е искала да претопи българите в гърци. В едно писмо на Пенка Стефанова Велева, съпруга на Стефан Велев, последователи на Учителя Дънов, четем следното: „Любимият духовен брат Пеню Киров, родом от Карнобат, приживе най-близък ученик на нашия Велик Учител, е бил крилат дух, въплътен като Йосиф Ариматейски, Св. Иван Рилски, два пъти като владика, веднъж в Кюстендилско, в македонска земя и втори път в Месемврия. Бил е в Италия, франция, Русия и другаде.
Заминал си от този свят." А това е
Йосиф
Серски!
И от други разговори с Галилей Величков знаех със сигурност, че Пеню Киров, един от първите ученици на Учителя, е бил Йосиф Ариматейски, а след това се преражда като Св. Иван Рилски. Така че, веригата от прераждания се продължава. Днес със сигурност можем да заявим, че онзи, който бе осветил Антиминса от 1820 г. в Месемврия и Провадия е архиерей Йосиф Серски, впоследствие митрополит във Варна от 1838-1846 г.
към текста >>
И от други разговори с Галилей Величков знаех със сигурност, че Пеню Киров, един от първите ученици на Учителя, е бил
Йосиф
Ариматейски, а след това се преражда като Св.
И на второ място за т.н „мегали идея", възстановяване на гръцката държава и Византийската империя, която е искала да претопи българите в гърци. В едно писмо на Пенка Стефанова Велева, съпруга на Стефан Велев, последователи на Учителя Дънов, четем следното: „Любимият духовен брат Пеню Киров, родом от Карнобат, приживе най-близък ученик на нашия Велик Учител, е бил крилат дух, въплътен като Йосиф Ариматейски, Св. Иван Рилски, два пъти като владика, веднъж в Кюстендилско, в македонска земя и втори път в Месемврия. Бил е в Италия, франция, Русия и другаде. Заминал си от този свят." А това е Йосиф Серски!
И от други разговори с Галилей Величков знаех със сигурност, че Пеню Киров, един от първите ученици на Учителя, е бил
Йосиф
Ариматейски, а след това се преражда като Св.
Иван Рилски. Така че, веригата от прераждания се продължава. Днес със сигурност можем да заявим, че онзи, който бе осветил Антиминса от 1820 г. в Месемврия и Провадия е архиерей Йосиф Серски, впоследствие митрополит във Варна от 1838-1846 г. Според данните той е заминал за Света гора вече възрастен.
към текста >>
в Месемврия и Провадия е архиерей
Йосиф
Серски, впоследствие митрополит във Варна от 1838-1846 г.
Заминал си от този свят." А това е Йосиф Серски! И от други разговори с Галилей Величков знаех със сигурност, че Пеню Киров, един от първите ученици на Учителя, е бил Йосиф Ариматейски, а след това се преражда като Св. Иван Рилски. Така че, веригата от прераждания се продължава. Днес със сигурност можем да заявим, че онзи, който бе осветил Антиминса от 1820 г.
в Месемврия и Провадия е архиерей
Йосиф
Серски, впоследствие митрополит във Варна от 1838-1846 г.
Според данните той е заминал за Света гора вече възрастен. И той ли е този, който през 1854 г. посреща Константин Дъновски и му връчва последния останал Антиминс в църквата „Св. Димитър Солунски" в гр. Солун? Ще помислим и ще проверим, когато говорим за тази история
към текста >>
34.
І.02.15. ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ В ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТОГО ДУХА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Срещата на Константин Дъновски със стареца свещеник и проведения разговор доказват, че този старец е бившият митрополит на град Варна
Йосиф
Серски от 1838-1847 г.
Тримата другари били спасени, но някои от другите пасажери са се удавили. Вероятно помощта е била само за тримата пътници. Тогава тримата решили да отидат в черквата „Св. Димитър Солунски" да се помолят на гроба на Великомученика Димитрий и да благодарят за спасението си. Там се срещат с един монах и срещата му с него впоследствие определя неговият път. 3*.
Срещата на Константин Дъновски със стареца свещеник и проведения разговор доказват, че този старец е бившият митрополит на град Варна
Йосиф
Серски от 1838-1847 г.
Той е българин от Македония. А преди това е бил Месемврийски владика Йосиф, като е осветил на 6 август 1820 г. единствения останал Антиминс от тези 153 броя, отпечатани през 1747 г. в Солун. По това време е съществувала Месемврийска митрополия, която обхващала Провадия с всички села, като се почне от Девня, Провадийската околия и Камчийските планини.
към текста >>
А преди това е бил Месемврийски владика
Йосиф
, като е осветил на 6 август 1820 г.
Тогава тримата решили да отидат в черквата „Св. Димитър Солунски" да се помолят на гроба на Великомученика Димитрий и да благодарят за спасението си. Там се срещат с един монах и срещата му с него впоследствие определя неговият път. 3*. Срещата на Константин Дъновски със стареца свещеник и проведения разговор доказват, че този старец е бившият митрополит на град Варна Йосиф Серски от 1838-1847 г. Той е българин от Македония.
А преди това е бил Месемврийски владика
Йосиф
, като е осветил на 6 август 1820 г.
единствения останал Антиминс от тези 153 броя, отпечатани през 1747 г. в Солун. По това време е съществувала Месемврийска митрополия, която обхващала Провадия с всички села, като се почне от Девня, Провадийската околия и Камчийските планини. Тези места били подведомствени на Месемврийския владика. Тук владика е бил Йосиф Серски от 1820 до 1838 г., българин от Серес, Македония.
към текста >>
Тук владика е бил
Йосиф
Серски от 1820 до 1838 г., българин от Серес, Македония.
А преди това е бил Месемврийски владика Йосиф, като е осветил на 6 август 1820 г. единствения останал Антиминс от тези 153 броя, отпечатани през 1747 г. в Солун. По това време е съществувала Месемврийска митрополия, която обхващала Провадия с всички села, като се почне от Девня, Провадийската околия и Камчийските планини. Тези места били подведомствени на Месемврийския владика.
Тук владика е бил
Йосиф
Серски от 1820 до 1838 г., българин от Серес, Македония.
От 1838 г. е назначен за Варненски митрополит (1838-1847). До това време не е ставало и дума по въпросът за националните различия между българи и гърци. Според свидетелството на учителя Райчо Илиев Блъсков, затова той не е криел своята принадлежност, че е българин и е изразявал открито своите чувства към българите. Той е говорил български език, а е употребявал и македонско наречие, когато е трябвало да говори със своя баща, който го е придружавал и който е бил към 100 годишен.
към текста >>
Така че по това време
Йосиф
е към 80 години и ако пресметнем, че това е към 1840 г., то през 1820 г.
От 1838 г. е назначен за Варненски митрополит (1838-1847). До това време не е ставало и дума по въпросът за националните различия между българи и гърци. Според свидетелството на учителя Райчо Илиев Блъсков, затова той не е криел своята принадлежност, че е българин и е изразявал открито своите чувства към българите. Той е говорил български език, а е употребявал и македонско наречие, когато е трябвало да говори със своя баща, който го е придружавал и който е бил към 100 годишен.
Така че по това време
Йосиф
е към 80 години и ако пресметнем, че това е към 1840 г., то през 1820 г.
е бил на 60 години, възраст, достойна за архиерей. Така че, когато освещава Антиминса през 1820 г. е към 60 годишен. Като Варненски митрополит той е съдейстувал за откриването на няколко църкви в областта. Подпомагал е просветата и където може е черкувал на български език.
към текста >>
Това е Хадърджа и Варненско, това е мястото, откъдето
Йосиф
през 1820 г.
2, ст. 17). Точно това тук се сбъдва, пророчество чрез стареца, движен от Святия Дух, и видение на юношата Константин Дъновски. И тази среща се осъществява на Велика събота, денят, когато Исус възкръсва чрез Святия Дух. 5*. Святият Дух, чрез стареца, в името на Господа Вседържителя го съветва да се върне там, откъдето е дошел, там на онова място, където го е определил Божият промисъл, защото мястото, откъдето е дошъл ще бъде прагът на чудни световни промени и очите му ще видят всичко това. А кое е това място?
Това е Хадърджа и Варненско, това е мястото, откъдето
Йосиф
през 1820 г.
освещава Антиминса и започва Възраждането на българите - с този Антиминс, в този край. Защото спасението на душата не зависи от мястото, но от начина на вярата в Исуса Христа. „Като получавате следствие на вярата си спасение на душите си." (I послание на апостол Петър, гл. 1, ст, 9). Младият юноша се съгласява да не е противен на волята на Бога, но стареца изисква от него истинска вяра, служба с молитва и да положи душата си за Евангелието.
към текста >>
от архиерей
Йосиф
.
Божият гняв се излял върху християните при Варненската битка, поради това, че престъпили клетвата си при сключения мир с турците. Те били победени и с това робството продължило, и Константинопол паднал по-късно в турски ръце. Клетвопрестъплението пред Библията не се изличава. 9*. Поради ходатайството на Дева Мария, както и на християните мъченици Свети Димитър и Свети Мина, че до свършването на числото 153, писаните риби в Евангелието, Всемогъщият Бог ще съкрати дните на турското царство. Последният Антиминс е осветен през 1820 г.
от архиерей
Йосиф
.
През 1821 г. е гръцкото въстание, а този Антиминс е предаден през 1854 г. И това е последният Антиминс, с него се свършва числото от 153 направени жертвеници, т.е. Антиминси. С него започва Възраждането на българите във Варненско и с него дочакват освобождението на България през 1877/1878 г. А и, като се прибави към 1746 г.
към текста >>
13*. Единствен, останал по чудо, опазен от Бога, за да се изпълни обещанието на Бога към християнските народи, е
Йосиф
Серски, който, осветен и осенен от Святия Дух предава единствения останал Антиминс от онези 153, извадени през 1747 г.
Така се подготвят с годините и идва 1820-1821 г., когато се вдигат гърците на въстание, подпомогнати от българите. Пострадали са много архиереи, като патриарх Григорий бил обесен, предал себе си като пасхален агнец за възкресението на християните и освобождението им. Така се сбъдва пророчеството за петдесятницата плюс възрастта Христова и гърците се освобождават чрез своето въстание и получават независимостта си след Руско-турската война от 1828/1829 г. чрез Одринския мир през 1829 г. И така: 1746+50+33 = 1829 година!
13*. Единствен, останал по чудо, опазен от Бога, за да се изпълни обещанието на Бога към християнските народи, е
Йосиф
Серски, който, осветен и осенен от Святия Дух предава единствения останал Антиминс от онези 153, извадени през 1747 г.
Приема го Константин Дъновски през 1854 г., на 10 април, на Великата събота, когато Святият Дух извършва Възкресението. Сърцето на стария свещеник прелива от ангелско веселие от Святия Дух. „И след това чух като глас голям от много народ на небето, който казваше: „Алилуя. Спасение, и слава, и почест, и сила подобава Господу Богу нашему." (Откровение, гл. 19, ст.
към текста >>
35.
І.02.17. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Месемврийски Кирио
Йосиф
, 1820 г.".
Засъхнали бяха няколкото стръка цвете, посадени върху стихналата земя. Отиде си от света живият свидетел на описаната мистерия, остава само старият жертвеник да говори за мистериозното си минало. От надписите му на гръцки език се види, че е печатан, когато е бил вселенски патриарх „Кирио, Кирио, Паиси, 1747 година". Един едва личащ надпис отдолу гласи: „Град Солун, печат Алекси Ктимос, да се поменува целият му род". Отдясно напряко с едри слова стои надпис: „Осветен от Св.
Месемврийски Кирио
Йосиф
, 1820 г.".
А отляво са думите: „Агнец (жертва), 1820, август 6 - мощи Св. Мина, (зашити в антиминса). И дълго още тоя прогнил от времето паметник ще ни напомня не само за живата вяра на скромния служител Христов, но и за живите ръководители на българския народ, които ни нудят да издигнем храм за нашия Бог - в българските сърца! Българино, поддържай вяра в себе си и в Бога: без тая душевна сила никой не успява. И народите, както и отделните лица се нуждаят от идеал, към който да бъдат насочени погледите.
към текста >>
36.
І.02.20. АНТИМИНСЪТ ОТ ОТКРОВЕНИЕТО
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Тук няма никакво противоречие, защото непознатият отец е бил бившият митрополит на Варна
Йосиф
Серски, който е бил от 1839 -1844 г., че дори и от по-рано.
20. АНТИМИНСЪТ ОТ ОТКРОВЕНИЕТО БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯТ НА „ИЗГРЕВЪТ" Вергилий Кръстев Тази статия бе открита от мен преди 30 години, когато търсех „Откровението" в неговия оригинал, Разбрах, че небето бе взело мерки и бе го публикувало официално в академичен сборник, за да не се загуби. Ще дам някои пояснения за тази статия, която се публикува дословно, но не сме включили „Откровението", понеже го публикуваме отделно по оригинала. 1*.
Тук няма никакво противоречие, защото непознатият отец е бил бившият митрополит на Варна
Йосиф
Серски, който е бил от 1839 -1844 г., че дори и от по-рано.
Ще дадем доказателства по-късно. 2*. Младият Константин Дъновски е посетил джамията Кассъма Джамиси в 1854 г., и тогава тя е представлявала съвсем друго нещо, от годината 1904, която се посочва тук. Дервишът, който е пазел джамията и който е видял цялата случка в 1854 г. има съвсем друго поведение. Това научаваме от разказа на Константин Дъновски, поместено в „Заветници на свободата".
към текста >>
е осветен от
Йосиф
Месемврийски, а по-късно е
Йосиф
Серски, митрополит на Варна.
Хадърджа и с него си е служил при службите и го е носел в себе си, при откриването на църквите в окръга. С него той е работил и го е пазел като нещо съкровено, защото е знаел при какви обстоятелства го е получил в Солун през 1854 г. 6*. През 1747 г. са отлитографирани 153 броя и те са давани на верни свещеници, запознати с целта на издаването му. Този Антиминс от 1820 г.
е осветен от
Йосиф
Месемврийски, а по-късно е
Йосиф
Серски, митрополит на Варна.
Той е един от тези 153 броя. На Антиминса много добре е обозначено и написано кой го е осветил. Това е оригиналният Антиминс и последният останал от тези 153 броя, и осветен лично от Йосиф Месемврийски 1820 г. Лично той му го връчва през 1854 г. А младият Константин го приема. 7*.
към текста >>
Това е оригиналният Антиминс и последният останал от тези 153 броя, и осветен лично от
Йосиф
Месемврийски 1820 г.
са отлитографирани 153 броя и те са давани на верни свещеници, запознати с целта на издаването му. Този Антиминс от 1820 г. е осветен от Йосиф Месемврийски, а по-късно е Йосиф Серски, митрополит на Варна. Той е един от тези 153 броя. На Антиминса много добре е обозначено и написано кой го е осветил.
Това е оригиналният Антиминс и последният останал от тези 153 броя, и осветен лично от
Йосиф
Месемврийски 1820 г.
Лично той му го връчва през 1854 г. А младият Константин го приема. 7*. Този Антимис е даден на ръка в Солун от тайнствения отец. От разговора си с него, Константин много добре е знаел кой е той и къде е работил, защото след като се връща от Солун през 1854 г. в село Хадърджа, (поради Кримската война селото е било пълно с турци), той заминава за Балчик, където учителствува 2 години и се връща в Хадърджа, след свършването на войната (1856 г.).
към текста >>
Той е отишъл да работи там, понеже
Йосиф
Серски е работил там с това население и то е било най-будното и оттам започва Възраждането на цялото Черноморие.
Лично той му го връчва през 1854 г. А младият Константин го приема. 7*. Този Антимис е даден на ръка в Солун от тайнствения отец. От разговора си с него, Константин много добре е знаел кой е той и къде е работил, защото след като се връща от Солун през 1854 г. в село Хадърджа, (поради Кримската война селото е било пълно с турци), той заминава за Балчик, където учителствува 2 години и се връща в Хадърджа, след свършването на войната (1856 г.).
Той е отишъл да работи там, понеже
Йосиф
Серски е работил там с това население и то е било най-будното и оттам започва Възраждането на цялото Черноморие.
Освен това с този Антиминс след като става свещеник, той е приведен в сан свещеник от митрополит Порфирий Варненски, който го покровителствувал поради хубавият му глас. Той е бил посветен и е ръкоположен върху този Антиминс. Порфирий е знаел за него, защото той е осветил през 1842 г., като преславски митрополит, такъв Антиминс. От същия Антиминс отпечатани по-късно са били раздавани при откриване на църквите. Тогава Антиминсите са се гравирали от руски майстори на гръцки и славянски, и са се отпечатвали в Русия или в Солун.
към текста >>
В тези редове, които четем, се вижда, че Христо Върбанов, освен, че е бил неук и незапознат с Антиминса, но не е могъл да чете гръцки, както трябва, защото на въпросния Антиминс пише съвсем друго и че
Йосиф
не е патриарх.
Не помисли ли, че крадците земята няма да ги приеме, когато дойде определеното време? В отговор: Не съм крал. Взех го и го занесох. Аз като си отида (умра), ако искат да бъда хвърлен в морето. (Разградски диалект на турски език) 10*.
В тези редове, които четем, се вижда, че Христо Върбанов, освен, че е бил неук и незапознат с Антиминса, но не е могъл да чете гръцки, както трябва, защото на въпросния Антиминс пише съвсем друго и че
Йосиф
не е патриарх.
А на българската църква наистина е имало Антиминс, но той там е донесен лично от Константин Дъновски от съвсем друго място. И ние ще го посочим накрая. 11*. Самият архимандрит Инокентий доказва, че тази дописка не отговаря на истината. Тогава защо е публикувана? Не случайно е публикувана.
към текста >>
Но с помощта на архиерей
Йосиф
Серски била възстановена през 1838 г.
И да подведе, и да ни отпрати в погрешна посока. 12*. Този разказ за открадването на Антиминса от гръцката църква „Св. Атанасий" е верен. А защо е верен? Тази църква е била опожарена -от злосторници, била е ниска схлупена черквица.
Но с помощта на архиерей
Йосиф
Серски била възстановена през 1838 г.
Дори на входната храмова врата имало на гръцки надпис, който удостоверява заслугата на Йосиф. Щом той я е възстановил и осветил, в нея ще има и Антиминс, който той го е оставил. А откъде има Антиминси? Не трябва да се забравя, че Вселенската патриаршия е разполагала с Антиминси и ги е давала като отпечатани на митрополити по места да ги освещават и да ги поставят по църквите. Тогава в църквите се е водело богослужението на гръцки и църквите са се смятали, че са гръцки.
към текста >>
Дори на входната храмова врата имало на гръцки надпис, който удостоверява заслугата на
Йосиф
.
Този разказ за открадването на Антиминса от гръцката църква „Св. Атанасий" е верен. А защо е верен? Тази църква е била опожарена -от злосторници, била е ниска схлупена черквица. Но с помощта на архиерей Йосиф Серски била възстановена през 1838 г.
Дори на входната храмова врата имало на гръцки надпис, който удостоверява заслугата на
Йосиф
.
Щом той я е възстановил и осветил, в нея ще има и Антиминс, който той го е оставил. А откъде има Антиминси? Не трябва да се забравя, че Вселенската патриаршия е разполагала с Антиминси и ги е давала като отпечатани на митрополити по места да ги освещават и да ги поставят по църквите. Тогава в църквите се е водело богослужението на гръцки и църквите са се смятали, че са гръцки. Освен това Константин Дъновски от 1858 г.
към текста >>
Историята за тази църква Константин Дъновски я знае и затова оттам взимат онзи Антиминс, който е оставил архиерей
Йосиф
Серски, който е българин от Серско, Македония.
Усещал го е, че е имал в себе си дух, който го ръководи. Не може митрополит Порфирий, който преди това е бил митрополит Преславски и да е осветил един от онези класически Антиминси през 1842 г., да не е знаел от Константин Дъновски, неговото преживяване в църквата „Св. Димитрий" в Солун през 1854 г. Всички тези неща са свързани с невидима верига. Ето защо той е бил лоялен, коректен към своя покровител и благодетел, митрополит Порфирий Варненски.
Историята за тази църква Константин Дъновски я знае и затова оттам взимат онзи Антиминс, който е оставил архиерей
Йосиф
Серски, който е българин от Серско, Македония.
И този Йосиф е същият този тайнствен отец, който връчва на Константин Дъновски последния брой от тези 153 Антиминса. Затова Константин Дъновски взема Антиминс от църква, възстановена от български митрополит, и оставен там от български архиереи на служба на Цариградската гръцка патриаршия. Тази история е вярна. И няма нищо осъдително в нея, защото с този Антиминс, оставен от архиерей Йосиф Серски, българин по народност, започва възраждането на този край. 13*. Наистина Антиминсът, с който е открита българска църква се намира там, където е написано.
към текста >>
И този
Йосиф
е същият този тайнствен отец, който връчва на Константин Дъновски последния брой от тези 153 Антиминса.
Не може митрополит Порфирий, който преди това е бил митрополит Преславски и да е осветил един от онези класически Антиминси през 1842 г., да не е знаел от Константин Дъновски, неговото преживяване в църквата „Св. Димитрий" в Солун през 1854 г. Всички тези неща са свързани с невидима верига. Ето защо той е бил лоялен, коректен към своя покровител и благодетел, митрополит Порфирий Варненски. Историята за тази църква Константин Дъновски я знае и затова оттам взимат онзи Антиминс, който е оставил архиерей Йосиф Серски, който е българин от Серско, Македония.
И този
Йосиф
е същият този тайнствен отец, който връчва на Константин Дъновски последния брой от тези 153 Антиминса.
Затова Константин Дъновски взема Антиминс от църква, възстановена от български митрополит, и оставен там от български архиереи на служба на Цариградската гръцка патриаршия. Тази история е вярна. И няма нищо осъдително в нея, защото с този Антиминс, оставен от архиерей Йосиф Серски, българин по народност, започва възраждането на този край. 13*. Наистина Антиминсът, с който е открита българска църква се намира там, където е написано. Но къде е оригиналният Антиминс, който е получил Константин Дъновски чрез „Откровението" ще ви разкажа след като представя няколко писма.
към текста >>
И няма нищо осъдително в нея, защото с този Антиминс, оставен от архиерей
Йосиф
Серски, българин по народност, започва възраждането на този край. 13*.
Ето защо той е бил лоялен, коректен към своя покровител и благодетел, митрополит Порфирий Варненски. Историята за тази църква Константин Дъновски я знае и затова оттам взимат онзи Антиминс, който е оставил архиерей Йосиф Серски, който е българин от Серско, Македония. И този Йосиф е същият този тайнствен отец, който връчва на Константин Дъновски последния брой от тези 153 Антиминса. Затова Константин Дъновски взема Антиминс от църква, възстановена от български митрополит, и оставен там от български архиереи на служба на Цариградската гръцка патриаршия. Тази история е вярна.
И няма нищо осъдително в нея, защото с този Антиминс, оставен от архиерей
Йосиф
Серски, българин по народност, започва възраждането на този край. 13*.
Наистина Антиминсът, с който е открита българска църква се намира там, където е написано. Но къде е оригиналният Антиминс, който е получил Константин Дъновски чрез „Откровението" ще ви разкажа след като представя няколко писма.
към текста >>
37.
І.02.22. БЕЛЕЖКИ ПО ПИСМОТО НА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ ОТ 6.IX.1904 г. ДО МАРИЯ КАЗАКОВА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
от архиерей
Йосиф
единствения останал Антиминс от 1747 г.
Константин Дъновски изпраща телеграма на руския император за Трите благословения върху славянския род. Първото е от 1747 г. и отпечатване на 153 Антиминса и започването на организиране на борбата за освобождение на християнските народи от турския поробител чрез Антиминса. Второто е от 1820 г, т.е. годината, когато е осветено на 6.VIII.1820 г.
от архиерей
Йосиф
единствения останал Антиминс от 1747 г.
и започването на богослужението с него. Това е началото на българското Възраждане. На Балканския полуостров вече тече времето, когато филики етерия организира чрез духовенството борбите за освобождение на гръцкия народ. През 1821 г. е гръцкото въстание.
към текста >>
от
Йосиф
Серски, митрополит Месемврийски тогава.
Тук е въпросът какво е връчено? Копие или оригиналния Антиминс ст 1854 г.? Дори Антиминсът от 1854 г. е също копие от тези 153 антиминса, изработени през 1747 г. и което е осветено през 1820 г.
от
Йосиф
Серски, митрополит Месемврийски тогава.
Това може да се определи от последващите политически събития в Русия. Ако това е оригиналният Антиминс от 1854 г. и те го захвърлят и не работят с него, Русия ще се лиши от Божието Благословение. А защо е връчил Антиминса? В знак на това, че се е изпълнило пророчеството и чрез Антиминса Русия е освободила България.
към текста >>
Екзарх
Йосиф
е в Цариград, а тука Синодът е осиротял.
Западните велики сили признават Съединението, но България е още васална страна на Турция. През 1886 г. Русия скъсва дипломатическите си отношения с България на 6.IX. Тя също е отхвърлила „Откровението". Святият синод също отхвърля „Откровението" и за него идват тежки дни на изпитание.
Екзарх
Йосиф
е в Цариград, а тука Синодът е осиротял.
На 25 юни 1887 г. се избира Фердинанд за княз. През 1895 г. една делегация, водена отново от митрополит Климент Търновски (Васил Друмев) посещава Русия, среща се с император Николай II и настоява за нормализиране на отношенията между Русия и България. Престолонаследникът Борис на 2 февруари 1896 г.
към текста >>
38.
І.02.25. НАЧАЛОТО НА КЛАСИЧЕСКИЯ АНТИМИНС
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Йосиф
държи плащаницата, но на нея няма обозначен нимба Христов.
А долу извън рамката на изображенията виждаме собственоръчния надпис на „Свишеименованият Тимофей митрополит." Тук стълбът на езичеството е отляво, а оръдията за страданията Христови са отдясно. В „Небесната твърд" е нарисуван триъгълник, символизиращ Божествената троица, а в него на иврит е написано името Йехова. Ангелите в облаците тук са два отляво и два отдясно. В „Под Небесната твърд" под кръста отдясно е написано на гръцки със инициали Исус - назарянин, а отдясно на кръста - Христос, Цар. При полагането на Исус в гроба, отстрани двата архангела са със запалени свещи, които държат в ръцете си.
Йосиф
държи плащаницата, но на нея няма обозначен нимба Христов.
Останалите изображения са същите, но вече композицията е подобрена, усъвършенствувана и се вижда художественото постижение на-гравьора. При дъщерята на Петър Велики - Елисавета Петровна, този Антиминс първо довежда до освобождаването на Русия от немските диктатори, пуснати били на свобода всички затворени и заточени духовни лица. Русия участвува във войните успешно за полското наследство за територии от 1733 - 1735 г. През 1735 г. започва Руско-турската война и превземат крепостта Азов, но нямат излаз на Черно море и нямат право да държат флот в Азовско море.
към текста >>
Този Антиминс е класическият, който е.осветен от архиерей
Йосиф
Месемврийски 1820 г.
Тук ще споменем само, че иконографската композиция претърпява ново подобрение. Тук надписите са на гръцки език в двете рамки, за разлика от предишния Антиминс. В „Небесната твърд" е изписано само на иврит „Йехова", без триъгълник. Херувимите са 3 отляво и 3 отдясно. Оръдията на страданията са отляво, а стълбът на езичеството е отдясно.
Този Антиминс е класическият, който е.осветен от архиерей
Йосиф
Месемврийски 1820 г.
или т.н. Йосиф Серски. Този Антиминс също е осветен от митрополит Порфирий Преславски на 14 октомври 1842 г. По-късно това е митрополит Порфирий, който оглавява Варненската митрополия от 1847 - 1862 г. Този осветен от него Антиминс показва и доказва, че той е притежавал този тип Антиминс, познавал е неговата история.
към текста >>
Йосиф
Серски.
В „Небесната твърд" е изписано само на иврит „Йехова", без триъгълник. Херувимите са 3 отляво и 3 отдясно. Оръдията на страданията са отляво, а стълбът на езичеството е отдясно. Този Антиминс е класическият, който е.осветен от архиерей Йосиф Месемврийски 1820 г. или т.н.
Йосиф
Серски.
Този Антиминс също е осветен от митрополит Порфирий Преславски на 14 октомври 1842 г. По-късно това е митрополит Порфирий, който оглавява Варненската митрополия от 1847 - 1862 г. Този осветен от него Антиминс показва и доказва, че той е притежавал този тип Антиминс, познавал е неговата история. Той е познавал и „Откровението" на младия Константин Дъновски, който взема при себе си в митрополийската черква „Св. Атанасий" във Варна.
към текста >>
39.
І.03.21.ПРОРОЧЕСКАТА БУКВЕНИЦА „ТУРЦИЯ ЩЕ (КЕ) ПАДНЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Димитър" чрез светогорския монах и бивш митрополит
Йосиф
Серски на гр.
А Одрин е била първата османска столица. Несъмнено това е Откровението на Светия Дух върху Петър Велянов, вече униатски свещеник, проповедник и учител в одринските села. През есента на 1875 г. той открива пророчеството, изказано още през 1854 г. в църквата „Св.
Димитър" чрез светогорския монах и бивш митрополит
Йосиф
Серски на гр.
Варна и Месемврия на младия Константин Дъновски.
към текста >>
40.
I.03.31.НЕРЪКОТВОРНИЯТ ОБРАЗ НА ИСУС ХРИСТОС
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Йосиф
Ариматейски е купил платното, а Никодим е донесъл благовонните масла.
император Константин Багренородни (913-959 г.) и тъстът му Роман Лакапин (920-944 г.), движени от Христово благочестие купили Неръкотворния образ и го пренесли в Константинопол и го поставили в храма, църквата „Св. София'. Това пренасяне от църквата се празнува на 16 август всяка година. Майка му Елена отишла в Йерусалим и открила животворния кръст, върху който е бил разпънат Христа. Тя събрала и други реликви от страданията на Исуса Христа, които дотогава се пазели в Рим. Тя приела и плащаницата на Исуса Христа, а това е било платното, с което е било обвито тялото на Исуса, след което е било намазано със смирна и алое.
Йосиф
Ариматейски е купил платното, а Никодим е донесъл благовонните масла.
Тялото е било обвито в платно и стегнато с повивка. Когато жените мироноски намерили гроба празен, там намерили, че повивките стоят (Евангелие от Йоан гл. 28, ст. 6). Тази плащаница е била в Цариград. И през 1171 г.
към текста >>
41.
II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Тогава българската община решила да открие самостоятелно българско училище, като на първо време наела за целта частна къща (тая на Балтаджи Пейка, до площад „
Йосиф
I"), а заедно с това решила да купи за 3000 лева мястото, където е сега църквата „Св.
Рачински записал под графата „добри людие" - 6402 граждани. Събрала се една сума от 10 000 пева. Според твърдението на свещеника К. Дъновски, отначало българите решили да внесат тази сума в гръцката община, за да се издържа с нея български учител, който да преподава на българските деца в гръцкото училище български език три пъти в седмицата. Гърците не се съгласили на това.
Тогава българската община решила да открие самостоятелно българско училище, като на първо време наела за целта частна къща (тая на Балтаджи Пейка, до площад „
Йосиф
I"), а заедно с това решила да купи за 3000 лева мястото, където е сега църквата „Св.
Архангел Михаил", за постройка на училище. Гърците и гагаузите с интриги пред местната турска власт искали да попречат на откриване българско училище. Такава е била например пуснатата от тях интрига, че това училище се открива не от българи, а от руския вицеконсул, по политически съображения. Българите обаче разобличили скритите домогвания на гърците и българското училище било открито на 19август 1860 година. Водосветът е бил извършен от гръцкия свещеник Панайот, но като певец взел участие и свещеник К. Дъновски.
към текста >>
Иванов, Христо Попов, Костадин М, Тюлев, Ангел Георгиев, Янаки Жеков, Чорбаджи Шпеков,
Йосиф
Хр.
Те са: Бр. Сава и Никола Георгиевич, Хаджи Стамат Сидеров, X. Рали Мавродиев. Никола Даскалов, Стоянчох. Иванов, Господин х.
Иванов, Христо Попов, Костадин М, Тюлев, Ангел Георгиев, Янаки Жеков, Чорбаджи Шпеков,
Йосиф
Хр.
Стоянов, Праматар Яни (из с. Капаклий), Кьоркчи Коста Димитров, Бою фочи-джи (из с. Голица, Пров.), Мутаф Манол, Еменеджи Спас (Димитров), Димитър Провадапията, Братия Георги и Атанас Попови (из Търново), Абаджи Стоян (из Търново), х. Иван Калиноолу, Казанлъ Стойко (из Котел), Андон Карабатака (из Куюджук), Георги Жеков, Георги Праматаров (из Капаклий), Киро Патриков, Табак Георги (из Панагюрище), Георги Маринович, Унджи Ради, Арабаджи Тодор, Арабаджи Петко, фурнаджи Тодор, Драган Василев, Бекши Василев, Кара Хюсенлията Филчо, Еменеджи х. Стефан, Терзи Стефан, Арабаджи Недю, Баптаджи Станчо и Дядо Нено (из Казанлък).
към текста >>
42.
II.02.03. Първата славянска служба
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
В своите спомени
Йосиф
Стоенчев разказва, че варненецът архимандрит Филарет, който като младеж бил отведен в 1828 година в Русия и останал и се образовал там около 20 години, след което се завърнал и, след допълване на образованието си в духовното училище в остров Халки, постъпил като възпитател във варненските гръцки училища, се сближил с Рачински, на чийто син станал и домашен учител, а след това в 1861 г.
Сам Рачински се явил за тази цел в Петербург в края на 1860 г. Съгласно с мнението, изказано от митрополита Филарета, Рачински се отнесъл до Патриаршията и на 11 март 1861 г. се получило надлежното разрешение за откриване във Варна на руски консулски параклис, какъвто бил наистина открит и осветен на 12 април същата година от архимандрит филарета, който по искане на Рачински бил ръкоположен от митрополита Порфирия за архимандрит и назначен за свещеник при параклиса. Успоредно с усилията си за славянско богослужение и църква Рачински е работил и за поставяне основа на българска просвета във Варна. Този въпрос той повдигнал, както се посочи вече по-горе, и пред руското правителство.
В своите спомени
Йосиф
Стоенчев разказва, че варненецът архимандрит Филарет, който като младеж бил отведен в 1828 година в Русия и останал и се образовал там около 20 години, след което се завърнал и, след допълване на образованието си в духовното училище в остров Халки, постъпил като възпитател във варненските гръцки училища, се сближил с Рачински, на чийто син станал и домашен учител, а след това в 1861 г.
и свещеник на консулския параклис и подпаднал под негово влияние. „Като разговарял с него, Рачински му казвал, че българите в другите места с борба се сдобили със своя българска църковна служба и училища; че не е право да не им се дава техният език; и че ще бъде разумно да им се позволи в една от многото варненски църкви, които не винаги са отворени, да си служат на славянски. В едно събрание на първенците гърци филарет предложил внушената от Рачински идея да се въведе в гръцките училища преподаването на българския език; че ще е добре, сега още, преди българите във Варна да са наченали да се борят, да им се дадат някои права, та така да се предземе опасността. Обаче първенците не се съгласили и обвинили и изобличили Филарета за това предложение, след което бил и уволнен, но за това пък Рачински го взел под свое покровителство и определил да му дава двойна заплата". Това се съгласява напълно с онази дейност, която филарет, очевидно под влияние на Рачински, развил от 1860 г.
към текста >>
43.
II.02.10. Девическо училище във Варна
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
В Караманлий Рафаил Иконом в Сатълмъж Отец
Йосиф
в Геленджик Поп Никола в Юшенлий Иван в Казалджилари Димо Н.
в Козлуджа „ Никола Дим. в Султанлари Дух. Партений Хилиндар Захарий Хр. В Гебедже „ Лазар от Еникъой Петър от Балчик Стефан Пе. В Гаргалък Первопоп Теодосий в Шабла Поп Радуш К.
В Караманлий Рафаил Иконом в Сатълмъж Отец
Йосиф
в Геленджик Поп Никола в Юшенлий Иван в Казалджилари Димо Н.
в Караач х. Поп Никифор в Пазарджик Поп Стефан в Пазарджик Иван в Пазарджик Стефан Г. в Асарджик Кост. Куманский в Девня Димо Д. в Кривна Атанас в Равна Захарий в Дерекъой Иван Д.
към текста >>
44.
ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Според сведенията, що напоследък ми допадна случай да събера от моя престарял учител
Йосиф
Стоянов - един оцелял, още жив деец по възраждането на българщината във Варна - никой не помни да е имало във Варна чист34 След свършека на водосвета изпяло се многолетие на султана, изпяват се от учителя Арабаджиев, заедно с учениците му, и няколко училищни песни; а Сава Ил.
ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА СБОРНИК в чест на Варненский и Преславский Митрополит Симеон по случай Петдесетгодишното му архиерейско служение София, Издание на Св. Синод на Българската църква, 1922. (стр. 86-107) ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА НА МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА Грозните самоуправства и големите вътрешни смутни и сътреси в Турция в края на XVIII и в началото на XIX столетия - през кървавата епоха на кьрджалии-даапии, на непокорни паши и яани - тласват изплашеното и безпомощно селско наше население към бягство и преселение в градовете. Тъй се засилва българският елемент тук, полагат се основите на българското гражданство, погърчено току-речи по онова време; засилват се и редовете на еснафите, носители отпосле на нашето народностно възраждане и училищно движение. Ала във Варна настава тогаз и нещо по-друго, за което влияят, преди етнографските особености на града, две специални сили -постепенно все повече усилваната елинизаторска роля на гръцката тук митрополия и на гръцкото алилодидактично (взаимно) училище: те именно претопяват голямо множество гагаузи в гърци, че и не малко българи, особено чрез дългогодишния учител Иоргичи Василиу.
Според сведенията, що напоследък ми допадна случай да събера от моя престарял учител
Йосиф
Стоянов - един оцелял, още жив деец по възраждането на българщината във Варна - никой не помни да е имало във Варна чист34 След свършека на водосвета изпяло се многолетие на султана, изпяват се от учителя Арабаджиев, заедно с учениците му, и няколко училищни песни; а Сава Ил.
Доброплодни, условен преди седмица също за български учител във Варна, произнесъл съответни на случая речи на турски, български и гръцки езици. Казал реч и мютесари-фът относно ползата от учение за всички народности в турската империя. Новото училище се поверява в опитните ръце на Доброплодни, който се определя и за главен учител и учителствува три години във Варна. Доброплодни отворил през 1863/64 учебна година и първи клас, а през 1864/65 г. и втори.
към текста >>
45.
6. СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Освен 20-тях българи, които споменах, имаше във Варна още следните (доколкото помня): 21)
Йосиф
Стоянов (син на Стоянчо х.
Казълджиларе и архимандрита филарета.57 и да се нарече „Св. Архангел Михаил" На 14 февруари 1865 год. за пръв път служих в нея и аз и бях първият свещеник. На Великата събота, когато трябваше да се обикаля черковата (черковната процесия), тогавашният мютесариф Абдул Рахман, като се разпореди да се преоблечат 25 души млади българи в стражарска форма, за да пазят ред и тишина и да предотвратят възможните смутове от страна на разсърдените гагаузи и Измирли-гърци59 След осветяването на черковата ни пристигна в гр. Варна, на 20 февруари, нов гръцки владика - Йоаким, сегашен гръцки патриарх.61; той имал голяма заслуга за превземане на църква в Провадия.
Освен 20-тях българи, които споменах, имаше във Варна още следните (доколкото помня): 21)
Йосиф
Стоянов (син на Стоянчо х.
Иванов); 21) Стойко Влахов от Котел; 23) Г. Маринович от Свищов******; 24) Христо Т. Груев\ 25) Хаджи Стефан от Шумен; 26) Хаджи Иван: 27) Георги Табака (Г. Ив. Караильов) от Панагюрище; 28) Манол Мутава\ 29) Абаджи Неделчо Паралиев от с. Палиците (Габровско); 30) Папаз Иван от Трявна; 31) Стоян Бахчеванджи, 32) Драган Василев; 33) Стойко Жеков от с.
към текста >>
46.
12. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНА НА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ В ГРАД ВАРНА 1860/61-1910/11 год.
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Иванов, Стойко Влаев,
Йосиф
Стоянов, Хр. Т.
А всичко днес във варненските български училища 97 учители; 69 учителки; 2569 ученици и 2270 ученички. Варна си има и общинска библиотека - една от първите библиотеки в страната, която библиотека брои около 11 000 тома книги и списания. Покрай старата българска черква-тая историческа светиня, се издига величествената Съборна черква „Света Богородица", сред един широк площад на града, на какъвто е построена и новата черква „Света Петка", също бележита по своята архитектура. Всичко това е грамаден прогрес, който се дължи на дългия и усилен труд на първите наши труженици, всякога готови да минат от думи и мисли към дело. Ето и имената на по-видните дейци за духовното и национално възраждане на българщината във Варна: Александър Рачински, братя Никола и Сава Георгиевич, Атанас Георгиев, хаджи Стамат Сидерев, Ангел Георгиев, Христо Попович, свещеник Константин Дъновски, Господин хаджи Иванов, хаджи Рали Мавридов, Костадин Тюлев, Стоянчо хаджи Иванов, Киро Иванов, Войо Недев, Янаки Жеков, Велико Христов, Янко Славчов, братя Върневи, Андон Недялков, архимандрит Панарет, Стоян Д.
Иванов, Стойко Влаев,
Йосиф
Стоянов, Хр. Т.
Груев, Стойко Жеков. Слава и чест на първите труженици за българщината във Варна! Тяхната дейност ще мине в областта на преданията на града. Заслужено и общинският съвет увековечи паметта им, като нарече някои улици във Варна на техните имена (решение N5146 от 14. април т.
към текста >>
47.
13. ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА. ПЪРВОТО УЧИЛИЩЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Първото училище и първият учителски персонал Първото българско училище в град Варна било отворено във „Вароглу махлеси" до „Ченгене пазар", сега площад „Екзарх
Йосиф
I", в наетата за тая цел къща на Балтаджи Топал Пейко.76, ала от руския архимандрит филарета, според твърденията на живущия негов внук Никола Ив.
Сбирщина повече, както са, те нямат ни завист помежду си, ни сляпо стремление към предпочтение, но всички с едни уста и с един ум настояват неуморно за улучшението на обществените си заведения... Те са много благодарни от отца Архимандрита Панарета (Хилендарски) и хвалят се с него. Аз попитах за предившия им черковний настоятел отца поп Константина: къде е и защо е отстранен; и казаха ми, че бил уж в споразумение с униатската в Цариград черква и се стараял да вмъкне в униатство варненската епархия. Мене ми много докривя за това; защото никога не ми се щеше да чуя таквоз нещо за този българин, когото аз познавах отнапред за родолюбив мъж. Той е забравил, види се, святото завещание на свойт отец и благодетел дяда Атанаса, който показа таквоз постоянство в народночерковний въпрос! Дано не е всичко наистина, тъй не ми се ще да верувам!..." При всичко гореизложеното за отец поп Константин Дъновски, неговото име пак личи и фигурира (ама съкратено!) второ на ред (като Иконом по чин) между подписавшитеакта, направен същата (1868) година от варненското епар-хиално духовенство за поддържане отделно българско девическо училище във Варна.
Първото училище и първият учителски персонал Първото българско училище в град Варна било отворено във „Вароглу махлеси" до „Ченгене пазар", сега площад „Екзарх
Йосиф
I", в наетата за тая цел къща на Балтаджи Топал Пейко.76, ала от руския архимандрит филарета, според твърденията на живущия негов внук Никола Ив.
Ножаров (Николаос Иоану Махеропулос), който е бил и един от първите ученици, макар и за един само месец, и който при извършването на водосвета помагал на вуйка си, като постоянен негов помощник. „На същия ден (12 август)78, който на 28 август (неделя) събрал народа в училището, дето им приказвал едно слово, с което им доказал ползата от учението и нуждата да изнамерят средствата за поддържането на това народно заведение. Събранието се закрило с една песен, изпята за здразието на Н. И. В. Султана и на неговия Варненски наместник Ашир бей.79 На излезване секи от събраните си дал дума да се намери до другата неделя на същото място.
към текста >>
48.
16. СПОМЕНИ НА ЕДИН ГРАЖДАНИН
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Патриков , Бях ученик в първото българско училище, находяще се в къщата на Балтаджи Пейка, във „Вароглу махлеси" до Ченгене пазар (сега площад „Екзарх
Йосиф
l-й)".
16. СПОМЕНИ НА ЕДИН ГРАЖДАНИН Съобщава Щ. К.
Патриков , Бях ученик в първото българско училище, находяще се в къщата на Балтаджи Пейка, във „Вароглу махлеси" до Ченгене пазар (сега площад „Екзарх
Йосиф
l-й)".
Къщата събориха през 1908 г. по урегулирането на площада. Учителят ни се казваше Костадин Арабаджиев. Четяхме старовременен буквар и урокът ни беше: оксия, исо, вария, камора, кратка, звателица, титла, совотитла, апостроф, кавика, иерок, запетая, двоеточие, точка, въпросителна, удивителна и вмести-телна. Този урок помня и досега.
към текста >>
49.
IV.19 август, 9 часа сутринта
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Свети Иван Рилски се въплотил в някой си
Йосиф
, който живял е работил около Варна - Месемврия, и той е, който е подготвил освобождението на България.
Ако някога се намерите в утеснение, зор, пишете ми и аз ще ви помогна. Ако се обръщате към мене от духовни съображения, добре, но ако от някоя гордост, тогава вие губите. Ако се роди някоя мисъл: „защо да се обърнем към него", тогава вие губите, защото заради вярата вие се благославяте. Славяните са по-близо до духовния свят и сърцето трябва да се развие. Англосаксонската раса развива интелекта и приготовлява следващата култура, която иде.
Свети Иван Рилски се въплотил в някой си
Йосиф
, който живял е работил около Варна - Месемврия, и той е, който е подготвил освобождението на България.
И сега той работи за България. Тогава е живял около 80-90 години. Най-напредналите духове между славяните са Св. Св. Кирил и Методий и Борис. Кирил и Методий са славяни.
към текста >>
50.
Наряди за 1945 г.
,
,
ТОМ 12
Имаме и един пример от Библията - Яков, който роди много синове, но
Йосиф
бе роден от любимата Ревека, затова неговите качества бяха съвършени.Д-р Илия Стратев - „Хармония и дисхармония на организма".
Ние сме на пост, от който зависи съдбата на България, славянството и цялото човечество. Животът на света е отражение на нашия живот. Затова ние трябва да реализираме братството помежду си и да възстановим хармонията в себе си, за да послужим като образец и стимул на света, както Учителят, който е живо въплощение на Божествения живот на земята, е образец и стимул за нас.Иван Антонов - „Майката и съдбата на човека, според Учителя". Животът и идеите на майката, особено през време на бременността, определят съдбата на човека. Сказката бе подкрепена с множество мисли и примери от Учителя.
Имаме и един пример от Библията - Яков, който роди много синове, но
Йосиф
бе роден от любимата Ревека, затова неговите качества бяха съвършени.Д-р Илия Стратев - „Хармония и дисхармония на организма".
Човешкото тяло е един нежен инструмент, необходим на душата. Голяма част от болестите се дължат на тревогите и безпокойствата, с които обременяваме нашия живот. Трябва да бъдем спокойни и жизнерадостни, тъй като доброто духовно разположение дава и хармонично развитие на тялото, здраве и устойчивост в живота.Инженер Д. Кочев - „Атомната енергия". Науката доскоро твърдеше, че атомът е нй-дребната частичка, на която се дели материята.
към текста >>
51.
Наряди за 1946 г.
,
,
ТОМ 12
обед, се прочете беседата „Сънищата на
Йосифа
" от тома „Сила и живот", I серия беседи.
В неделя, на 10 март, в 5 ч. с. се прочете беседата „Трите книги" от тома „Трите родословия". След изкарването на този том в утринните събрания в неделя, в 5 ч. с., ще се започне с тома „Устойчиви величини". В неделя на 10 март, в 10 ч. пр.
обед, се прочете беседата „Сънищата на
Йосифа
" от тома „Сила и живот", I серия беседи.
След завършването на първа серия в неделя, в 10 ч. ще се започне втората серия. Със сърдечен братски поздрав, Братският съвет: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев. 10 март 1946 г. Изгрев-София 5) ЛЮБЕЗНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Отправяме към вас нашите сърдечни поздрави и братски ви подаваме ръка в името на Великото дело на Любовта, Мъдростта и Истината, което дело е вече посято в душите на народите от цялата планета и което чака да израстне и стане начало на новото, освободено и любящо човечество.
към текста >>
52.
3. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Ако ти, Българио, си определена да изиграеш ролята на
Йосифа
в Египет, при когото идваха гладни да взимат жито от цяла Юдея, не е ли велика твоята мисия?
Ще каже някой: Какво от това? - Едно дърво. България е пълна с дървета. Но това са плодове, които не гният, които остават във вечността. И си мисля: ако и ти, Българио, си определена да бъдеш разсадник на тия плодове, малка ли е твоята задача?
Ако ти, Българио, си определена да изиграеш ролята на
Йосифа
в Египет, при когото идваха гладни да взимат жито от цяла Юдея, не е ли велика твоята мисия?
Да бъде благословено това дело! Сега завършвам пак с последните думи на Учителя, тихо изречени един- два деня преди заминаването му, които стенограф не хвана, но ехото отнесе далеч във вечността. Това бяха думите, в които ясно се чете, за кого и за чия слава работи Учителят. „Да се прослави Бог в Бялото братство и да се прославят белите братя в Божията Любов! " София - Изгрев.
към текста >>
53.
7. ЧЕРВЕНАТА ПОЛЯНА
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
на „Екзарх
Йосиф
", на четвъртия етаж; живееше над кино Капитол тогава.
" И казах на някои от салона. „Будала! "... „Вила ще ти направим." Аз не можех да си го представя това, да се продадеш. А една женена каза: „Като нищо на мъжа си ще изневеря, щом ще ми направи вила." Ей такива бяха антуража ми, с които аз работех. Но така се получи, че трябваше да се прегледам. Един ден една Фрида, еврейка: „Мими бе, иди при моя домашен лекар", някой си Ешкенази там.
на „Екзарх
Йосиф
", на четвъртия етаж; живееше над кино Капитол тогава.
И аз отивам и почвам сега: „Ама нали, казвам, се познава жените, които живеят полово, имат сенки под очите." И това говоря, така са ми казвали, така разправям. Пък той казва: „Ама вие малко така наивна ли сте или се правите на такава, или искате мене да ме баламосвате. Вижте, каза, вие сте пратени при мене, да констатирам дали да ви взема вагинален секрет, да видя дали сте здрава или не. Ама така, както ми говорите, навярно искате да прикриете някаква болест." И-и-и, като чух това, викам: „Не стига че такова, пък сега и болест." Добих кураж и седнах на магарето да ме прегледа. Когато той извади там шпекула ли, какво се казва това, за да ме прегледа, казвам: „Какво е това, къде ще го слагате?
към текста >>
54.
8. НЕЛЕГАЛНАТА БОРБА НА КОМУНИСТА
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
Даваха „Клетниците", даваха го в кино Капитол, беше това на „Екзарх
Йосиф
".
Защото всички тия неща съвпадат. След това вече... Преди да попадна аз в затвора, ставаха много чести такива претърсвания. В.К.: Обиски. М.Г.: Обиски Ама къде ли не. Сега интересен е случаят с един, Георги Михайлов се казва.
Даваха „Клетниците", даваха го в кино Капитол, беше това на „Екзарх
Йосиф
".
Последнатата феерия, последен ден. Това когато бях още в Окръжния комитет на Комсомола. И аз му давам, аз така малко разкъсано казвам фактите, защото така си спомням. Мисля, че е важно. Е, и предавам си материала - нелегалните материали и той си ги взима, и казвам: „Сега отивам на кино, защото е последна серия и последно представление." - „И аз ще дойда." А в кината правеха толкова често обиски, че няма накъде.
към текста >>
55.
6. НЕЛЕГАЛНАТА ПЕЧАТНИЦА
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
Младите печатари Тодор Дачев и
Йосиф
Ешкенази се спогледаха тревожно.
Младежите тревожно замряха в очакване. След малко момчето на хазяина се обади - чукали някакви съмнителни лица. Питали само тяхното семейство ли обитава тоя дом. Хазяйката бе успяла да ги убеди, че други хора няма. Отпратила ги бе, но докога?
Младите печатари Тодор Дачев и
Йосиф
Ешкенази се спогледаха тревожно.
Явно бе, че полицията е влязла по следите им. Жилището им бе под наблюдение. - Един път да се стъмни - загрижено продума Йоско - все ще намерим как да изнесем от тука циклостила! На този циклостил те печатаха в. „Комсомолска правда", в.
към текста >>
На нея научих, че Тодор Дачев и
Йосиф
Ешкенази бяха понесли твърдо инквизициите в Дирекцията на полицията, без да споменат нещо за мене.
Аз скочих в първия вагон. Наближи спирката „Александровска болница". Малко преди да спре трамваят, аз скочих в движение. Трамваят отмина с преследвача. Нелегалната ми среща се състоя.
На нея научих, че Тодор Дачев и
Йосиф
Ешкенази бяха понесли твърдо инквизициите в Дирекцията на полицията, без да споменат нещо за мене.
Необходимо бе обаче да сменя квартирата си. Приютиха ме порутените къщички на площад „Под игото". По-късно обаче бях арестувана във връзка с друга конспирация... Милка Говедева
към текста >>
56.
8. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА - ИЗПОВЕД НА ЕДНА ДУША
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
Сутрин се събуждал с ужасни болки, резултат никакъв, в съседно легло лежало момченце на име
Йосиф
, двамата плачели: „О, Йоси!
За него и аз дълбоко скърбя - той правеше за мен всичко, повече от силите си, а аз нищо, нищо не можах да сторя за него! Асен бе роден с един недъг - урината му постоянно тече, неговата участ е била постоянна мъка за мама. Живеехме в Дупница (сега Станке Димитров) у богата вдовица, хаджи Фота, хаджи Златка. Баща ми заведе Асенча във Виена да го оперират - 7-годишен. В университетската клиника е бил 4 часа под упойка, опитали да му присадят мускул, изваден от дясното му краче, отвесно, който да затяга урината.
Сутрин се събуждал с ужасни болки, резултат никакъв, в съседно легло лежало момченце на име
Йосиф
, двамата плачели: „О, Йоси!
О, Асенчо! " На тръгване му дали скъп апарат, привързан за кръста, снабден с гумена торбичка и кранче, още помня как апаратът нараняваше крачетата му. Срокът изтекъл, тате се връща с Асенча, с незатворена рана! Помня болките, когато мама го превързваше, помня сълзите на двамата! Тате ни изпращаше всяко лято във Варна.
към текста >>
57.
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част
,
Продължение 1
,
ТОМ 14
Има връзка между
Йосиф
и Данаил, защото и двамата са вещи тълкуватели на сънища.
Тази дума има връзка с френската дума бал, което значи бележка. Българския герб е с лъв означен, а Юдиното коляно в стария завет е означен с лъв. Яков, когато благославя 12-те сина нарече Юда лъв. Тогава значи българите може да са Юдиното коляно. Да, да.
Има връзка между
Йосиф
и Данаил, защото и двамата са вещи тълкуватели на сънища.
Да се разбере вътрешния смисъл на пророците е велика наука, вие сте още в отделенията в това отношение.
към текста >>
58.
ПРОТОКОЛИ И РАЗГОВОРИ от братската среща на ръководителите 1924 година
,
Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.
,
ТОМ 14
Вземете
Йосифа
(ст.
8 - „Всякога помни заветът си " - всичко, което Бог е обещал го изпълнява. „Словото, което заповяда на тисящи родове" - това Слово всякога се изпълнява. Мнозина от вас се намират в крайно противоречие. Смятате, че всичко ще ви тръгне наред. Но има един процес, помнете това, че който тръгне в Господа трябва да го пречистят.
Вземете
Йосифа
(ст.
17), братята му го продадоха. Баща му го изобличи и т.н., но най-после стана първенец в Египет. Мъчно е една душа да се утеготява и измъчва. Какви молитви трябва да изпълнява и с какъв силен ум трябва да работи! Защо така?
към текста >>
59.
10. ПЕНЮ КИРОВ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Онези брошурки със сини корици - „Ето човекът", „Житно зърно", „Сънищата на
Йосифа
" и др.
Докато той привършваше дневната си работа, един по един се събирахме 5-6 души да го видим и да разменим някоя приказка. В тази канторка имаше една полица наредена със съществуващата тогава духовна литература, повечето издадена от Димитър Голов. На една малка витринка се виждаше наредени от същите книги, но външните хора, много рядко се отбиваха вътре да си вземат оттях. Братята обаче, считаха че влизат в приятен дълг да си ги набавят. Малко по-късно през 1915 година на тази просветна витринка и полици се появиха първите напечатани беседи на Учителя.
Онези брошурки със сини корици - „Ето човекът", „Житно зърно", „Сънищата на
Йосифа
" и др.
Някои от тях си бяхме преписвали на ръка от по-рано. Но, явяването им на бял свят отпечатани, бе тържество за душите ни. Имаше още един пункт дето се срещахме. Това беше дрогерията на брат Илия Зурков. Той винаги имаше два-три стола за приятели.
към текста >>
60.
7. ЗА АНТИМИНСА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
7. ЗА АНТИМИНСА Бащата на Учителя, като младеж е тръгнал за Света гора за да се покалугери, но е бил върнат от един странен монах, който му е дал и този Антиминс.* Антиминсът е икона, която представлява Христос снет от кръста, около него майка му, жените, учениците му и
Йосиф
от Ариматея - приготовляват го за погребението му.
7. ЗА АНТИМИНСА Бащата на Учителя, като младеж е тръгнал за Света гора за да се покалугери, но е бил върнат от един странен монах, който му е дал и този Антиминс.* Антиминсът е икона, която представлява Христос снет от кръста, около него майка му, жените, учениците му и
Йосиф
от Ариматея - приготовляват го за погребението му.
Антиминсът даден на бащата на Учителя е заверен от Варненския владика, които тогава е пребивавал в Провадия. Там е била резиденцията му. Заверката носи дата 1820 година. Така завереният Антимин, където и да се постави на маса или камък, става олтар и може да се извърши служба. Антиминсът, които беше разпространен между приятелите в братството е печатан от оригинала даден на бащата на Учителя от онзи загадъчен монах в църквата „Свети Димитър" в Солун.
към текста >>
61.
12. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
От този факт, че Христос е прекарал цели 20 години и то през годините, когато човек може най-добре да учи, логично е да се приеме, че братството на Есеите не ще да е било само идейно общество, но една велика школа за изучаване на законите на тайните на природата, за което от по-долу казаните от
Йосиф
Флавий думи ще се подразбира. В.К.
12. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ В четирите евангелия, с които сега разполагаме за живота на Христа от 13 годишната му възраст, когато Той е в Ерусалимския храм пред книжниците и фарисеите - първосвещениците в спор с тях, е дадена една прекрасна сцена. И за 33 му година, когато Христос е вече проповедник, носител на едно велико учение. За този именно период между тях от около 20 години нищо не е казано в тях. За този период от живота на Христа не се среща в никой летопис нещо записано или някой да казва нещо. За този период Учителят казва, че Христос е бил в братството на Есеите.
От този факт, че Христос е прекарал цели 20 години и то през годините, когато човек може най-добре да учи, логично е да се приеме, че братството на Есеите не ще да е било само идейно общество, но една велика школа за изучаване на законите на тайните на природата, за което от по-долу казаните от
Йосиф
Флавий думи ще се подразбира. В.К.
Откъде си го чул, че Учителят е казал, че Христос е бил в братството на Есеите? Н.Д. Не мога да ти кажа дали на беседа или в частен разговор. Останало ми е в съзнанието, че той е бил в братството на есеите. За братството на есеите аз съм писал цяла статия. То е основано от пророк Исайя още в 846 г., когато персийците са искали да завладеят Ерусалим.
към текста >>
За неговото съществуване и за неговото естество съдим първо по даннитеJ които са оставени от единствения историк по времето на Христа -
Йосиф
Флавий, живял в Ерусалим.
Това нещо не мога да си спомня, предполагам, че е в разговор. Но съм сигурен, че е от Учителя дадено и казано. Едно от най-светлите общества, оставило следа в историята на човека е братството на Есеите. От документи, останали от това общество се съди, че това братство е съществувало 600 години преди Христа. Следи от него се виждат до 70 години след Христа.
За неговото съществуване и за неговото естество съдим първо по даннитеJ които са оставени от единствения историк по времето на Христа -
Йосиф
Флавий, живял в Ерусалим.
Второто е по един документ намерен в една пещера край Мъртво море през 1947 г. и най-после по изказването на Учителя. Йосиф Флавий е бил първосвещеник в Ерусалим в еврейски храм. Бил е много богат, имал е имение и е получавал добра пенсия от римската държава, която по онова време е владеела Юдея и земите на Средния изток. Римляните са имали голямо умение във владеенето на поробените народи.
към текста >>
Йосиф
Флавий е бил първосвещеник в Ерусалим в еврейски храм.
От документи, останали от това общество се съди, че това братство е съществувало 600 години преди Христа. Следи от него се виждат до 70 години след Христа. За неговото съществуване и за неговото естество съдим първо по даннитеJ които са оставени от единствения историк по времето на Христа - Йосиф Флавий, живял в Ерусалим. Второто е по един документ намерен в една пещера край Мъртво море през 1947 г. и най-после по изказването на Учителя.
Йосиф
Флавий е бил първосвещеник в Ерусалим в еврейски храм.
Бил е много богат, имал е имение и е получавал добра пенсия от римската държава, която по онова време е владеела Юдея и земите на Средния изток. Римляните са имали голямо умение във владеенето на поробените народи. Те са избирали по-изтъкнатите членове на поробените народи, давали са им известни облаги за да им бъдат в услуга, за по-лесно използуване и държане в покорство поробения народ, както и да донасят на централната власт за проявените недоволства и смутове, ако се проявят в народа. За такива навярно услуги Йосиф Флавий е получавал от римската държава пенсия. От всичко това се разбира, че той добре пазил личните си интереси и им е дал значително внимание, за да бъдат тъй добре защитени.
към текста >>
За такива навярно услуги
Йосиф
Флавий е получавал от римската държава пенсия.
и най-после по изказването на Учителя. Йосиф Флавий е бил първосвещеник в Ерусалим в еврейски храм. Бил е много богат, имал е имение и е получавал добра пенсия от римската държава, която по онова време е владеела Юдея и земите на Средния изток. Римляните са имали голямо умение във владеенето на поробените народи. Те са избирали по-изтъкнатите членове на поробените народи, давали са им известни облаги за да им бъдат в услуга, за по-лесно използуване и държане в покорство поробения народ, както и да донасят на централната власт за проявените недоволства и смутове, ако се проявят в народа.
За такива навярно услуги
Йосиф
Флавий е получавал от римската държава пенсия.
От всичко това се разбира, че той добре пазил личните си интереси и им е дал значително внимание, за да бъдат тъй добре защитени. Независимо от това си качество по това, което е написал по онова време, може ясно да се разбере, че той е бил много интелигентен, обективен в преценките си за онова, което му е направило впечатление и е намерил за необходимо да го запише. Някои от членовете на Братството - продължава по-нататък Флавий отричали брака, други го допущали за продължение на рода. Странствували. Есеите не носели провизии, а разчитали на гостоприемството на местните братства. Това последното ни дава да разберем, че братята есеи са общували помежду си, като са поддържали по-крепки връзки.
към текста >>
По-нататък
Йосиф
Флавий продължава: „Те спазвали еврейските закони, четели молитви преди изгрев слънце".
Вече, какво са направили, това си е тяхна работа, обаче не е правото да се смята да си захвърлим дипломите и непременно да работим занаят. Занаята, просто е една опора, една сигурност, в случай че останеш в тежко положение както бях аз. В.К. Твоят пример е точен и удачен и е точно, и на място. Н.Д. Да, привеждам го, защото аз съм го преживял. Преживях трагедията, както бях без работа, без занаят и да ходя да моля, да клеча там пред 1500 души, добре че този брат помогна, каза там на началника и работата се оправи.
По-нататък
Йосиф
Флавий продължава: „Те спазвали еврейските закони, четели молитви преди изгрев слънце".
Какво дълбоко значение са давали за влиянието на първите слънчеви лъчи. И първите християни са излизали в ранно утро да посрещат слънцето, като са пеели химни. Това много ясно е изразено в сведенията, които са давали доносниците на римските управници, когато са донасяли за християните. В един обвинителен акт оставен от онова време, се казва, че най-ярък белег за християнството е било това, че те призори са излизали да посрещат слънцето и пеели химни. Дословно е записано: „Те излизат призори и пеят химни за Христа".
към текста >>
62.
14. УЧЕНИЕТО ЗА ЛЮБОВТА И БРАТСТВОТО
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Един от тях даже, възползувай от положението си на „началник на военното духовенство при главната квартира" през последната война, търновският
Йосиф
, успя да издействува полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство, но не се мина много време и тоя владика, проповедник на „евангелската любов и братство" с чаша шампанско вино в ръка (вж.
Отпреди 15-20 години у нас се проповядва учението на Бялото Братство и се канят всички жители на страната, без разлика на вероизповедание, народност или съсловие, да придобият истински знания за неизблемите закони, по които се регулира живота в природата, и да се проникнат от най-възвишените и благородни чувства на взаимна любов, на братство между хората, които са чада божии, и на пълно безкористие, а като приложат тия велики принципи в живота на отделната личност, на дома, на обществото и на целия народ, да се осмисли целокупния ни живот и да се създадат трайни условия за правилното развитие и постоянно благополучие. Обаче, това учение на мъдростта, любовта и и истината, за което българският народ жаднее, се оказа, както винаги досега, не по вкуса и по егоистичните сметки на българското духовенство и то от няколко години насам, крои пъклени планове за гонение, и понякога, чрез заслепени държавници и други оръдия, успява да привежда тия планове в изпълнение. Вместо да подложи на добросъвестна проверка и на практически опит това учение, духовенството, лишено от всякакъв престиж всред народа и интелигенцията, си служи със систематически лъжи и клевети, за да хули дейците от Бялото Братство, насъсква разни продажни драскачи да разгласяват чрез печата чудовищни небивалици и измислици, и интригува пред властта, че това Братство било някаква „секта", опасна за държавата, обществото, семейството и стопанското устройство на страната, поради което членовете му трябвало да се преследват, отлъчат и т. под. глупости. Отдавна изминаха времената, когато се прилагаха широко и безнаказано тия средства на мракобесието, и сега никой вече не вярва в тях и не се плаши от тях: те свидетелствуват само за безумието и безсилната злоба на българските владици.
Един от тях даже, възползувай от положението си на „началник на военното духовенство при главната квартира" през последната война, търновският
Йосиф
, успя да издействува полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство, но не се мина много време и тоя владика, проповедник на „евангелската любов и братство" с чаша шампанско вино в ръка (вж.
по-долу фотографската му снимка**, си замина за другия свят. Неотдавна той биде последван и от друг един „гонител", синодалният чиновник Ласков, който тоже беше се запретнал, по внушение от синодалните владици и със синодалните фондове, да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледателствуваше подло около събранията на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки до жълтата преса и пишеше статии и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания, печатани със средства на Синода и раздавани безплатно, но след като изхвърли всичките си халостни патрони, замина „скоропостижно" за онзи свят, за да даде отчет за делата си пред Върховния Съдия. Сега се заловил за същата работа друг един владика, лично и чрез своя храненик, но скоро ще видим и техния край. Тия безумци трябва най-после да се стреснат и да съзнаят, че не може безнаказано да се хули Името Божие. Лъжата, злобата и лукавството са оръдия на черните братя, и който си служи с тях, рано или късно ще получи заслуженото.
към текста >>
А той е следния: Търновският митрополит
Йосиф
- началник на военното духовенство при Главната Квартира през войната 1915 - 1918 година, качен в държавен автомобил, държи, с чаша вино в ръка, реч пред офицерите и войниците от 27 пехотен Чепински полк на фронта - южно от града Прилеп.
Така, учението за любовта и братството, проповядващо от великите Учители на човечеството, ще се приложи, най-сетне за обща радост и щастие на всички. -------------------------------------------------- * Тази статия е публикувана под същото заглавие в отделна книжка - София, 1922, в печатница „Балкан" и е отбелязано, че е отпечатана от кн. 8-9 на сп. „Всемирна летопис". ** Поместваме текста под снимката.
А той е следния: Търновският митрополит
Йосиф
- началник на военното духовенство при Главната Квартира през войната 1915 - 1918 година, качен в държавен автомобил, държи, с чаша вино в ръка, реч пред офицерите и войниците от 27 пехотен Чепински полк на фронта - южно от града Прилеп.
Служителят на „святата православна църква" насърчава кръвопролитието между хората и вика: „Убий! " Впоследствие същият полк се разбунтува. Делото, заведено против обвиняемите от тоя полк, биде насрочено за разглеждане от Преспанския полеви военен съд тъкмо в момента на пробива при Добро поле.
към текста >>
63.
БЕЛЕЖКИ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
Има сведения за Търновският митрополит
Йосиф
, който издействува спирането на събора през 1915 г.
8-9 (16.VIII.1922 г ), стр. 197200 е отпечатана статията „Учението за Любовта и братството". Непосредствено след тази статия сме дали забележките на съставителя. А с приложения на статии от онези вестници, които отбелязват събитията описани в тази книга. Но те ще бъдат поднесени по-късно, в специални подготвени раздели от следващите томове на „Изгревът", като му дойде времето.
Има сведения за Търновският митрополит
Йосиф
, който издействува спирането на събора през 1915 г.
в Търново и си заминава скоропостижно от този свят. (Виж „Изгревът" том V стр. 357-358), а комендантът на град Търново спрял събора, бива убит в атентата в църквата „Св. София" през 1925 г. А 27 пехотен Чепински полк, в който полк е свещенодействувал с чаша в ръка Търновския митрополит Йосиф се разбунтувал.
към текста >>
А 27 пехотен Чепински полк, в който полк е свещенодействувал с чаша в ръка Търновския митрополит
Йосиф
се разбунтувал.
Има сведения за Търновският митрополит Йосиф, който издействува спирането на събора през 1915 г. в Търново и си заминава скоропостижно от този свят. (Виж „Изгревът" том V стр. 357-358), а комендантът на град Търново спрял събора, бива убит в атентата в църквата „Св. София" през 1925 г.
А 27 пехотен Чепински полк, в който полк е свещенодействувал с чаша в ръка Търновския митрополит
Йосиф
се разбунтувал.
Бунтарите били заловени и трябвало да ги съдят полеви военен съд в деня на пробива на Добро поле, откъдето започва втората национална катастрофа на България и така остават неосъдени. А и за Ласков, който е писал статии по вестниците и брошури срещу Петър Дънов също бърже си заминава за онзи свят. (Виж„Изгревът", том V. стр. 358). А след Втората световна война, след 1945 г.
към текста >>
64.
15. ИЗПИТАНИЕТО
,
,
ТОМ 16
Прочетох беседата „Сънищата на
Йосифа
" от Учителя, която ми направи дълбоко впечатление.
За няколко дни им ожънахме нивите. Наоколо съседите си шушукаха, че съм бил голям жетвар, Роза сияеше от моята работа и се заглеждаше в мене. Сутрин бай Христо отиваше на манастиря, за да гледа работниците кои как си гледат работата. Изобщо гледаше манастирското стопанисване да върви добре. По това време аз все четях и мислех върху прочетеното.
Прочетох беседата „Сънищата на
Йосифа
" от Учителя, която ми направи дълбоко впечатление.
Видях как братята Йосифови му завидели, защото бащата и майката обичали Йосифа повече от другите си синове, които за това го ненавиждали. Яков имал 12 сина, от които най-малък бил Йосиф. Като разказал сънищата си на майка си и на баща си, братята му се озлобили. Единадесетте братя били пастири. Един ден бащата пратил Йосифа да отиде да нагледа братята си как пасат стадата.
към текста >>
Видях как братята
Йосифови
му завидели, защото бащата и майката обичали
Йосифа
повече от другите си синове, които за това го ненавиждали.
Наоколо съседите си шушукаха, че съм бил голям жетвар, Роза сияеше от моята работа и се заглеждаше в мене. Сутрин бай Христо отиваше на манастиря, за да гледа работниците кои как си гледат работата. Изобщо гледаше манастирското стопанисване да върви добре. По това време аз все четях и мислех върху прочетеното. Прочетох беседата „Сънищата на Йосифа" от Учителя, която ми направи дълбоко впечатление.
Видях как братята
Йосифови
му завидели, защото бащата и майката обичали
Йосифа
повече от другите си синове, които за това го ненавиждали.
Яков имал 12 сина, от които най-малък бил Йосиф. Като разказал сънищата си на майка си и на баща си, братята му се озлобили. Единадесетте братя били пастири. Един ден бащата пратил Йосифа да отиде да нагледа братята си как пасат стадата. Те, като го видели, решили да го убият.
към текста >>
Яков имал 12 сина, от които най-малък бил
Йосиф
.
Сутрин бай Христо отиваше на манастиря, за да гледа работниците кои как си гледат работата. Изобщо гледаше манастирското стопанисване да върви добре. По това време аз все четях и мислех върху прочетеното. Прочетох беседата „Сънищата на Йосифа" от Учителя, която ми направи дълбоко впечатление. Видях как братята Йосифови му завидели, защото бащата и майката обичали Йосифа повече от другите си синове, които за това го ненавиждали.
Яков имал 12 сина, от които най-малък бил
Йосиф
.
Като разказал сънищата си на майка си и на баща си, братята му се озлобили. Единадесетте братя били пастири. Един ден бащата пратил Йосифа да отиде да нагледа братята си как пасат стадата. Те, като го видели, решили да го убият. Обаче най-големият им брат ги възпрял от това им престъпление и те спуснали Йосифа в един сух кладенец.
към текста >>
Един ден бащата пратил
Йосифа
да отиде да нагледа братята си как пасат стадата.
Прочетох беседата „Сънищата на Йосифа" от Учителя, която ми направи дълбоко впечатление. Видях как братята Йосифови му завидели, защото бащата и майката обичали Йосифа повече от другите си синове, които за това го ненавиждали. Яков имал 12 сина, от които най-малък бил Йосиф. Като разказал сънищата си на майка си и на баща си, братята му се озлобили. Единадесетте братя били пастири.
Един ден бащата пратил
Йосифа
да отиде да нагледа братята си как пасат стадата.
Те, като го видели, решили да го убият. Обаче най-големият им брат ги възпрял от това им престъпление и те спуснали Йосифа в един сух кладенец. Като видели търговците, те го продали на търговците, а търговците го продали на Пентефрия, главен началник на фараона. Братята на Йосифа заклали яре и с кръвта окървавили дрехата на Йосифа и я занасят на баща си и на майка си, като казали, че лъв е изял Йосифа. В дома на Пантефрия Йосиф се издигнал в очите на Пентефрия и на жена му.
към текста >>
Обаче най-големият им брат ги възпрял от това им престъпление и те спуснали
Йосифа
в един сух кладенец.
Яков имал 12 сина, от които най-малък бил Йосиф. Като разказал сънищата си на майка си и на баща си, братята му се озлобили. Единадесетте братя били пастири. Един ден бащата пратил Йосифа да отиде да нагледа братята си как пасат стадата. Те, като го видели, решили да го убият.
Обаче най-големият им брат ги възпрял от това им престъпление и те спуснали
Йосифа
в един сух кладенец.
Като видели търговците, те го продали на търговците, а търговците го продали на Пентефрия, главен началник на фараона. Братята на Йосифа заклали яре и с кръвта окървавили дрехата на Йосифа и я занасят на баща си и на майка си, като казали, че лъв е изял Йосифа. В дома на Пантефрия Йосиф се издигнал в очите на Пентефрия и на жена му. Жената на Пентефрия се влюбила в Йосифа и искала той да лежи с нея. Йосиф отказал да изневери на господаря си.
към текста >>
Братята на
Йосифа
заклали яре и с кръвта окървавили дрехата на
Йосифа
и я занасят на баща си и на майка си, като казали, че лъв е изял
Йосифа
.
Единадесетте братя били пастири. Един ден бащата пратил Йосифа да отиде да нагледа братята си как пасат стадата. Те, като го видели, решили да го убият. Обаче най-големият им брат ги възпрял от това им престъпление и те спуснали Йосифа в един сух кладенец. Като видели търговците, те го продали на търговците, а търговците го продали на Пентефрия, главен началник на фараона.
Братята на
Йосифа
заклали яре и с кръвта окървавили дрехата на
Йосифа
и я занасят на баща си и на майка си, като казали, че лъв е изял
Йосифа
.
В дома на Пантефрия Йосиф се издигнал в очите на Пентефрия и на жена му. Жената на Пентефрия се влюбила в Йосифа и искала той да лежи с нея. Йосиф отказал да изневери на господаря си. И веднъж жената, силно възбудена към Йосифа, го моли да лежи с нея и като й отказва, тя взема горната му дреха, занася я на мъжа си и със злъчна омраза го наклеветява, че тоя евреин я насилил. Йосиф се намерил в затвора, но Бог не го оставил.
към текста >>
В дома на Пантефрия
Йосиф
се издигнал в очите на Пентефрия и на жена му.
Един ден бащата пратил Йосифа да отиде да нагледа братята си как пасат стадата. Те, като го видели, решили да го убият. Обаче най-големият им брат ги възпрял от това им престъпление и те спуснали Йосифа в един сух кладенец. Като видели търговците, те го продали на търговците, а търговците го продали на Пентефрия, главен началник на фараона. Братята на Йосифа заклали яре и с кръвта окървавили дрехата на Йосифа и я занасят на баща си и на майка си, като казали, че лъв е изял Йосифа.
В дома на Пантефрия
Йосиф
се издигнал в очите на Пентефрия и на жена му.
Жената на Пентефрия се влюбила в Йосифа и искала той да лежи с нея. Йосиф отказал да изневери на господаря си. И веднъж жената, силно възбудена към Йосифа, го моли да лежи с нея и като й отказва, тя взема горната му дреха, занася я на мъжа си и със злъчна омраза го наклеветява, че тоя евреин я насилил. Йосиф се намерил в затвора, но Бог не го оставил. Той изтълкувал сънищата на фараона и вследствие на това заел висок пост в двореца и дохожда до положение да се изпълнят сънищата, че майка му, баща му и братята му да му се поклонят и да ги спаси от глад.
към текста >>
Жената на Пентефрия се влюбила в
Йосифа
и искала той да лежи с нея.
Те, като го видели, решили да го убият. Обаче най-големият им брат ги възпрял от това им престъпление и те спуснали Йосифа в един сух кладенец. Като видели търговците, те го продали на търговците, а търговците го продали на Пентефрия, главен началник на фараона. Братята на Йосифа заклали яре и с кръвта окървавили дрехата на Йосифа и я занасят на баща си и на майка си, като казали, че лъв е изял Йосифа. В дома на Пантефрия Йосиф се издигнал в очите на Пентефрия и на жена му.
Жената на Пентефрия се влюбила в
Йосифа
и искала той да лежи с нея.
Йосиф отказал да изневери на господаря си. И веднъж жената, силно възбудена към Йосифа, го моли да лежи с нея и като й отказва, тя взема горната му дреха, занася я на мъжа си и със злъчна омраза го наклеветява, че тоя евреин я насилил. Йосиф се намерил в затвора, но Бог не го оставил. Той изтълкувал сънищата на фараона и вследствие на това заел висок пост в двореца и дохожда до положение да се изпълнят сънищата, че майка му, баща му и братята му да му се поклонят и да ги спаси от глад. Човек като издържи на изкушенията, Бог го благославя и повдига.
към текста >>
Йосиф
отказал да изневери на господаря си.
Обаче най-големият им брат ги възпрял от това им престъпление и те спуснали Йосифа в един сух кладенец. Като видели търговците, те го продали на търговците, а търговците го продали на Пентефрия, главен началник на фараона. Братята на Йосифа заклали яре и с кръвта окървавили дрехата на Йосифа и я занасят на баща си и на майка си, като казали, че лъв е изял Йосифа. В дома на Пантефрия Йосиф се издигнал в очите на Пентефрия и на жена му. Жената на Пентефрия се влюбила в Йосифа и искала той да лежи с нея.
Йосиф
отказал да изневери на господаря си.
И веднъж жената, силно възбудена към Йосифа, го моли да лежи с нея и като й отказва, тя взема горната му дреха, занася я на мъжа си и със злъчна омраза го наклеветява, че тоя евреин я насилил. Йосиф се намерил в затвора, но Бог не го оставил. Той изтълкувал сънищата на фараона и вследствие на това заел висок пост в двореца и дохожда до положение да се изпълнят сънищата, че майка му, баща му и братята му да му се поклонят и да ги спаси от глад. Човек като издържи на изкушенията, Бог го благославя и повдига. Бай Христо всяка сутрин в зори отиваше на манастира.
към текста >>
И веднъж жената, силно възбудена към
Йосифа
, го моли да лежи с нея и като й отказва, тя взема горната му дреха, занася я на мъжа си и със злъчна омраза го наклеветява, че тоя евреин я насилил.
Като видели търговците, те го продали на търговците, а търговците го продали на Пентефрия, главен началник на фараона. Братята на Йосифа заклали яре и с кръвта окървавили дрехата на Йосифа и я занасят на баща си и на майка си, като казали, че лъв е изял Йосифа. В дома на Пантефрия Йосиф се издигнал в очите на Пентефрия и на жена му. Жената на Пентефрия се влюбила в Йосифа и искала той да лежи с нея. Йосиф отказал да изневери на господаря си.
И веднъж жената, силно възбудена към
Йосифа
, го моли да лежи с нея и като й отказва, тя взема горната му дреха, занася я на мъжа си и със злъчна омраза го наклеветява, че тоя евреин я насилил.
Йосиф се намерил в затвора, но Бог не го оставил. Той изтълкувал сънищата на фараона и вследствие на това заел висок пост в двореца и дохожда до положение да се изпълнят сънищата, че майка му, баща му и братята му да му се поклонят и да ги спаси от глад. Човек като издържи на изкушенията, Бог го благославя и повдига. Бай Христо всяка сутрин в зори отиваше на манастира. Аз още спях, Роза взела метлата, уж че мете, влизаше в стаята ми и с огнено запалените очи започваше да ме гъделичка, да ме закача.
към текста >>
Йосиф
се намерил в затвора, но Бог не го оставил.
Братята на Йосифа заклали яре и с кръвта окървавили дрехата на Йосифа и я занасят на баща си и на майка си, като казали, че лъв е изял Йосифа. В дома на Пантефрия Йосиф се издигнал в очите на Пентефрия и на жена му. Жената на Пентефрия се влюбила в Йосифа и искала той да лежи с нея. Йосиф отказал да изневери на господаря си. И веднъж жената, силно възбудена към Йосифа, го моли да лежи с нея и като й отказва, тя взема горната му дреха, занася я на мъжа си и със злъчна омраза го наклеветява, че тоя евреин я насилил.
Йосиф
се намерил в затвора, но Бог не го оставил.
Той изтълкувал сънищата на фараона и вследствие на това заел висок пост в двореца и дохожда до положение да се изпълнят сънищата, че майка му, баща му и братята му да му се поклонят и да ги спаси от глад. Човек като издържи на изкушенията, Бог го благославя и повдига. Бай Христо всяка сутрин в зори отиваше на манастира. Аз още спях, Роза взела метлата, уж че мете, влизаше в стаята ми и с огнено запалените очи започваше да ме гъделичка, да ме закача. Аз в себе си реших да не се поддам на изкушението.
към текста >>
65.
1929 година - продължение
,
,
ТОМ 16
Мен се падна да прочета 3 гл, от Лука, 26 стих: „А Нагей Маатов, а Маат Мататиев, а Мататия Семеиев, а Семей
Йосифов
, а
Йосиф
Юдин." А най-важното: на Учителя се падна 10 гл.
Бяхме тамо братът Ковачев -Стара Загора, Иванов - Варна, Добрев - Сливен, Дойнов, Дойнова, Янкова, Еленка, Мика Тодорова, брат Атанас и още някои. На обед, след като се чете молитва, събрахме се около Учителя. Пяхме „Благата песен". След туй - „Нева санзу" и „Давай, давай". Имаше размишление и после прочетохме всеки по един стих от Евангелието.
Мен се падна да прочета 3 гл, от Лука, 26 стих: „А Нагей Маатов, а Маат Мататиев, а Мататия Семеиев, а Семей
Йосифов
, а
Йосиф
Юдин." А най-важното: на Учителя се падна 10 гл.
от Йоана, 10 стих: „Крадецът дохожда само да открадне, да заколи и да погуби; Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат изобилно." След това правихме гимнастически упражнения и си потеглихме за града. Потеглиха си, а аз останах да мия чайника на Еленка. Тъкмо го измих, и ето Еленка иде, като мъмри чевръсто: „Абе, защо стоиш, абе, все терсене ходиш" и ред други. Учителят накарал всичките да разчистват пътя от малки и големи камъни, та като се разчистват камъните, така ще се разчистват мъчнотиите и пречките в живота ни. Та и ние с Еленка що камъни изпочистихме в бързината си.
към текста >>
66.
Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 1
,
,
ТОМ 16
29.XII.1933 год., петък С Еленка ходихме на учителската конференция в София, уредена от Българския учителски съюз в училището „Екзарх
Йосиф
", Първо имаше в I отделение практическа лекция по аналитичния метод от г-ца Гогова, после - реферата по тоя метод на Хр.
Еленка днес е цял ден от снощи у Янкова. Тази вечер отидох при Учителя, за да му додам сумата 500 лева, която бе останала да му додавам от десятъка. Той ме запита как върви нашата работа с назначението и аз му отговорих, че Янков дава и храни надежди, че има близки и познати и ще успее да ни възвърне. Учителят потвърди, че нашата работа ще се уреди, но трябва силна, непоколебима вяра. „ Силна вяра, и работата ви ще се нареди." Каза да не се тревожим, и всичко ще се нареди.
29.XII.1933 год., петък С Еленка ходихме на учителската конференция в София, уредена от Българския учителски съюз в училището „Екзарх
Йосиф
", Първо имаше в I отделение практическа лекция по аналитичния метод от г-ца Гогова, после - реферата по тоя метод на Хр.
Николов от Пловдив. Следобед пръв говори Новаков на тема „Училищната дисциплина", а след това говори Досю Негенцов на тема „Двата учителски съюза". Вечерта късно вечеряхме у брат Иванови с хубава картофена супа. 30.XII.1933 год., събота Пак на учителска конференция. Конферира професор Консолов на тема „Расизъм".
към текста >>
67.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.
,
1936 година
,
ТОМ 16
Никак не ме слуша Здравка
Йосифова
, но освен дето не ме слуша, но и отвлича нарочно вниманието на другите деца.
И Манов ми носи някаква бележка от лице, което било колега в неговото училище, че ми иска да му изпратя брошурата на евангелския проповедник в Бургас Методий Ж. Марков, за да я прочете. И Манов ме гледа с израза, че „един от вашите", казва. Значи явно знае, че съм някакъв си, но понеже не разбира смисъла и съдържанието, и затова с изказването си го само изказва да изпълни обещаното му, а повече интерес не проявява. 25.Х.1936 год., неделя Сън: В училище на занятие съм при своите равненски деца ученици.
Никак не ме слуша Здравка
Йосифова
, но освен дето не ме слуша, но и отвлича нарочно вниманието на другите деца.
Аз се нервирах и я ударих, но тя още по-нахално започна да ми прави. Казва ми, че ще отиде в София слугиня. Не обича училището. Аз се разярих и я набих хубаво. Но колкото я бих, тя стана още по-лоша и по-непослушна.
към текста >>
Йосиф
Петров, научавайки се от Петър Георгиев, който отиде у него за мастило, че аз съм у Петрови, току дойде,
Йосиф
, жена му Софийка, Лидия и снощи дошлата им си дъщеря Цветана.
Като се наобядвах, отидох при Борис Манов, който е дошъл у Милуш Рангелов. Манов направи ревизията на училището и си отиде. Петър Георгиев ме замоли да му направя заявление за сечене дърва до лесничея. Написах му чернова. Отидох на вечеря у Сотир Георгиев и Петър.
Йосиф
Петров, научавайки се от Петър Георгиев, който отиде у него за мастило, че аз съм у Петрови, току дойде,
Йосиф
, жена му Софийка, Лидия и снощи дошлата им си дъщеря Цветана.
Запознаха ме с дъщеря си и казаха, че те щели да отидат у сватови си Динчо Рангелов на гости, а Цветанка да останела при нас. Заприказвахме се с Цветанка и надошлите Георги Соколов с жена си Нина, Русим Станулов и жена му Драга, Деян Александров, жена му, Сотир, Петър и децата им - цяла къща. Вечеряхме, като аз ядох запържено кисело зеле и квасено козе мляко. В 10 ч си дойде и Йосиф Петров, Софийка и Лидия. Лопогледнаха ни в очите, да прочетат нещо, аджеба, дали стана нещо, да се завърза някаква работа, отношения между мен и омърлушената им дъщеря.
към текста >>
В 10 ч си дойде и
Йосиф
Петров, Софийка и Лидия.
Отидох на вечеря у Сотир Георгиев и Петър. Йосиф Петров, научавайки се от Петър Георгиев, който отиде у него за мастило, че аз съм у Петрови, току дойде, Йосиф, жена му Софийка, Лидия и снощи дошлата им си дъщеря Цветана. Запознаха ме с дъщеря си и казаха, че те щели да отидат у сватови си Динчо Рангелов на гости, а Цветанка да останела при нас. Заприказвахме се с Цветанка и надошлите Георги Соколов с жена си Нина, Русим Станулов и жена му Драга, Деян Александров, жена му, Сотир, Петър и децата им - цяла къща. Вечеряхме, като аз ядох запържено кисело зеле и квасено козе мляко.
В 10 ч си дойде и
Йосиф
Петров, Софийка и Лидия.
Лопогледнаха ни в очите, да прочетат нещо, аджеба, дали стана нещо, да се завърза някаква работа, отношения между мен и омърлушената им дъщеря. Понеже аз не дадох повод, така поусетиха от израза на дъщеря си, че не е весела, значи нищо не станало. Захванаха малко спорове по въпроса дали трябва да се учат момичетата или не, Йосиф каза: „Че какво е на моята Цена, изкара си IV отделение, спечели сега 20 000 ^ 30 000 лева и може да се разговаря с учителя и да се разбирате добре, що й трябва повече? " Аз замълчах и се поде друга тема - за живи, за умрели, за безсмъртието на човешката душа. В 11 ч се разотидохме.
към текста >>
Захванаха малко спорове по въпроса дали трябва да се учат момичетата или не,
Йосиф
каза: „Че какво е на моята Цена, изкара си IV отделение, спечели сега 20 000 ^ 30 000 лева и може да се разговаря с учителя и да се разбирате добре, що й трябва повече?
Заприказвахме се с Цветанка и надошлите Георги Соколов с жена си Нина, Русим Станулов и жена му Драга, Деян Александров, жена му, Сотир, Петър и децата им - цяла къща. Вечеряхме, като аз ядох запържено кисело зеле и квасено козе мляко. В 10 ч си дойде и Йосиф Петров, Софийка и Лидия. Лопогледнаха ни в очите, да прочетат нещо, аджеба, дали стана нещо, да се завърза някаква работа, отношения между мен и омърлушената им дъщеря. Понеже аз не дадох повод, така поусетиха от израза на дъщеря си, че не е весела, значи нищо не станало.
Захванаха малко спорове по въпроса дали трябва да се учат момичетата или не,
Йосиф
каза: „Че какво е на моята Цена, изкара си IV отделение, спечели сега 20 000 ^ 30 000 лева и може да се разговаря с учителя и да се разбирате добре, що й трябва повече?
" Аз замълчах и се поде друга тема - за живи, за умрели, за безсмъртието на човешката душа. В 11 ч се разотидохме. В 12 си легнах. 23.ХI.1936 год., понеделник Нощес имах силни чувствени нагони, които се дължат на обстоятелството, че снощи попаднах в средата на баща, майка и дъщеря, които всячески гледаха, дано се учителят плени по тяхната дъщеря. Тези техни пожелания ги изпитвах впоследствие.
към текста >>
68.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.
,
1937 година
,
ТОМ 16
Следобед получих 32 кг картофи от Годечката община за трапезарията, от 40 кг станали на 32 кг чрез
Йосиф
Петров.
Рила, Витоша ясни, прозрачни. Небето бе ясно, но при изгрев се забули с облаци. 26.II.1937 год. Ясен слънчев ден. Снегът се топи и около училището почти започна да изсъхва.
Следобед получих 32 кг картофи от Годечката община за трапезарията, от 40 кг станали на 32 кг чрез
Йосиф
Петров.
Вечерта вечерях у Зарини. Бяха Игнат Георгиев и Виолетка, Цветана Петър Георгиева, която тъче на Георги Соколов, надойдоха ергени, та до 1 1/2 ч бяхме на разговор. 27.II.1937 год., събота, с. Равна Сън: Сънувах, че пътувам занякъде неопределено. Отбих се в някакво до шосето здание, прилично на мелница, обаче разбутана засега.
към текста >>
69.
Приложение II. Игнац Падеревски
,
,
ТОМ 16
В Берлин Падеревски посещава музикалните домашни сбирки на цигуларя виртуоз
Йосиф
Иоахим, където се запознава с редица видни музикални дейци, между които и с прочутия вече по това време Пабло Сарасате.
отива в Берлин, където в продължение на една година ежедневно учи по 10 ^ 12 часа без почивка композиция при Фридрих Кил, а по-късно и при Урбан. Кил преценява изпълнителските му способности и го поощрява в пианистичната му кариера. По тоза време Падеревски се запознава с младия немски композитор Рихард Щраус*. Берлинският музикален издател Хуго Бок издава неговите копмозиции, срещу които му заплаща значителна сума, и композиторът отново има възможност да продължи музикалното си усъвършенствуване. За да поеме пътя на пианистичната кариера, много спомага срещата му с великия руски пианист Антон Рубинщайн, който му предрича блестящо бъдеще.
В Берлин Падеревски посещава музикалните домашни сбирки на цигуларя виртуоз
Йосиф
Иоахим, където се запознава с редица видни музикални дейци, между които и с прочутия вече по това време Пабло Сарасате.
*Един интересен епизод: когато свирел на пиано, Щраус гримасничеп грозно. Понеже и Падеревски правел подобни гримаси по време на свиренето, решава да се излекува от този недостатък: по цели часове свири пред огледало, докато най-после преодолява своята слабост... (Бел. а.) Падеревски се завръща във Варшава и отново постъпва като преподавател по пиано в консерваторията. Същевременно упорито се занимава с латински език, математика, литература, история, но най-много време отделя за композиране. Написва няколко пиеси за пиано - с богати мелодии, красива хармония и поетично настроение, които веднага се издават.
към текста >>
70.
83. Приложение
,
III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
Йосиф
пък, бащата го обичаше и го повдигна.
(Яков охромя, че се бори с Господа.) „Да се смириш пред брата си" - му каза Господ. Яков, като охромя, послуша. Разумно да поправи по- грешката си, му каза Господ. Исав не оценяваше първородството си. Яков, майка му го обичаше.
Йосиф
пък, бащата го обичаше и го повдигна.
В цялото човечество има неизправност пред Бога. Адам и Ева не устояха. Христос устоя. Адам и Ева искаха да станат големи. Всеки човек имаше една добродетел.
към текста >>
71.
36. Животът на старозаветните – I
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Ще се спра само на най-характерните старозаветни типове: Аврам, Исаак, Яков, на някои от синовете на последния, а най-вече на
Йосифа
и на Юда.
Или, най-после, да разтълкувам кабалистически това сложно родословно дърво? Нито това. Целта ми е друга - да изтъкна основните, съществени черти на старозаветния живот. И понеже този живот е намерил най-типичен израз и най-пълно въплъщение у библейските патриарси и техните потомци, затова се спирам на споменатата вече родословна линия. Разбира се, аз нямам намерение да я разглеждам във всичките и точки.
Ще се спра само на най-характерните старозаветни типове: Аврам, Исаак, Яков, на някои от синовете на последния, а най-вече на
Йосифа
и на Юда.
На Юда затова, защото в родословието на Исуса той, именно, продължава линията на Якова, а не Йосиф, избраният син, „превъзходният между братята”, както го нарича сам Яков. Ще засегна, може би, след това още някои важни представители на родословната линия, най-вече Давида и Соломона. При разглеждане на споменатите библейски типове, аз ще се постарая да възстановя техните образи така, както биха сторили това добрите познавачи на Библията. Ще зачекна, при това, някои езотерични и кабалистични страни, които изпъкват в простите, но съдържателни сказания за техния живот. Надявам се, че по този начин ще отдам съответната дан както на библиоведците, така и на езотеристите и кабалистите, които еднакво тачат Библията като съкровищница на мъдрост и житейски опит.
към текста >>
На Юда затова, защото в родословието на Исуса той, именно, продължава линията на Якова, а не
Йосиф
, избраният син, „превъзходният между братята”, както го нарича сам Яков.
Нито това. Целта ми е друга - да изтъкна основните, съществени черти на старозаветния живот. И понеже този живот е намерил най-типичен израз и най-пълно въплъщение у библейските патриарси и техните потомци, затова се спирам на споменатата вече родословна линия. Разбира се, аз нямам намерение да я разглеждам във всичките и точки. Ще се спра само на най-характерните старозаветни типове: Аврам, Исаак, Яков, на някои от синовете на последния, а най-вече на Йосифа и на Юда.
На Юда затова, защото в родословието на Исуса той, именно, продължава линията на Якова, а не
Йосиф
, избраният син, „превъзходният между братята”, както го нарича сам Яков.
Ще засегна, може би, след това още някои важни представители на родословната линия, най-вече Давида и Соломона. При разглеждане на споменатите библейски типове, аз ще се постарая да възстановя техните образи така, както биха сторили това добрите познавачи на Библията. Ще зачекна, при това, някои езотерични и кабалистични страни, които изпъкват в простите, но съдържателни сказания за техния живот. Надявам се, че по този начин ще отдам съответната дан както на библиоведците, така и на езотеристите и кабалистите, които еднакво тачат Библията като съкровищница на мъдрост и житейски опит. Главната цел, обаче, както и по-преди изтъкнах, е да дам една характеристика на старозаветния живот.
към текста >>
Там е
Йосиф
, продаденият от своите братя любим син на Якова, който след многобройни изпити, достига накрай най-високото обществено положение в земята на фараоните.
Той забогатя, но трябваше да заложи жена си: човек трябва да заложи в материалния свят, светът на фараона, сърцето си, за да придобие материални богатства. Умът и сърцето в този свят живеят разделени. И все някой трябва да робува в „Египет” - или сърцето, или умът - за да се избегне смъртта. Аврам започна зле в Египет, но свърши добре, благодарение закрилата на провидението. Яков слиза с домочадието си в Египет при съвсем друга обстановка.
Там е
Йосиф
, продаденият от своите братя любим син на Якова, който след многобройни изпити, достига накрай най-високото обществено положение в земята на фараоните.
С пребиваването си в Египет Йосиф е приготвил благоприятни условия за тяхното заселване в тази високо цивилизована и плодородна страна, но заедно с това и бъдещето тежко робство на еврейското племе. Последното започва добре в Египет, но свършва зле. Отбелязахме по-горе, че Лот, братовия син на Аврама, живее заедно с него и го следва във всичките му пътища. Той също придобива много имоти: има овци, говеда и шатри. Естествено е, че земята с нейните пасища, с нейните извори и кладенци, става скоро тясна за двамата.
към текста >>
С пребиваването си в Египет
Йосиф
е приготвил благоприятни условия за тяхното заселване в тази високо цивилизована и плодородна страна, но заедно с това и бъдещето тежко робство на еврейското племе.
Умът и сърцето в този свят живеят разделени. И все някой трябва да робува в „Египет” - или сърцето, или умът - за да се избегне смъртта. Аврам започна зле в Египет, но свърши добре, благодарение закрилата на провидението. Яков слиза с домочадието си в Египет при съвсем друга обстановка. Там е Йосиф, продаденият от своите братя любим син на Якова, който след многобройни изпити, достига накрай най-високото обществено положение в земята на фараоните.
С пребиваването си в Египет
Йосиф
е приготвил благоприятни условия за тяхното заселване в тази високо цивилизована и плодородна страна, но заедно с това и бъдещето тежко робство на еврейското племе.
Последното започва добре в Египет, но свършва зле. Отбелязахме по-горе, че Лот, братовия син на Аврама, живее заедно с него и го следва във всичките му пътища. Той също придобива много имоти: има овци, говеда и шатри. Естествено е, че земята с нейните пасища, с нейните извори и кладенци, става скоро тясна за двамата. Между пастирите им започват да възникват разпри.
към текста >>
72.
1930 г-1940 г Из беседи, лекции и други
,
Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
ТОМ 19
Като живее на Земята, човек минава от благоприятни в неблагоприятни условия и обратно - от неблагоприятни в благоприятни - да се учи,
Йосиф
беше продаден, след това пежа в затвор две години и най-после зае високо място в двореца на фараона.
Бедният е роден при неблагоприятни условия, затова не може да стане богат. Каквото да правите, вие не можете да станете богати, ако сте родени при бедни, неблагоприятни условия. Някои се ражда в бедно семейство, но условията на раждането му са благоприятни. Не се минава много време, случва се, че неговият богат чичо умира и му остава всичкото си наследство. Друг някой се ражда в богато семейство, но случва се, че бащата изгубва всичкото си богатство, и синът вместо да наследи нещо от баща си, нагърбва се да изплаща дълговете му.
Като живее на Земята, човек минава от благоприятни в неблагоприятни условия и обратно - от неблагоприятни в благоприятни - да се учи,
Йосиф
беше продаден, след това пежа в затвор две години и най-после зае високо място в двореца на фараона.
Добра беше зодията на Иосифа. Каквото да прави, човек трябва да мине през противоречията на живота, да мине от едни условия в други. На окултен език казано: за да подобри съдбата си, човек трябва да се роди изново. Може ли отново, човек може ли да измени условията на живота си. Не може ли да се новороди, той ще остане при старите условия, дето ще се мъчи, ще страда, ще пада и става и в края на краищата, нищо особено няма да постигне.
към текста >>
73.
4. ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗВАНИЯ И НАУКАТА ОТ АНГЕЛ ТОМОВ
,
(В. «Братство», бр. 26,10.XII.1930 г.)
,
ТОМ 20
Като започнем от пророческите сънища на
Йосифа
, минавайки през живота на старите египтяни, гърци, римляни и т.н., та дойдем до нашите дни, цялата човешка история е изпълнена с многобройни случаи, когато в пълна точност са предвиждани от по-рано събития, които след това напълно се осъществяват.
Шарл Рише или последната позиция на грубия позитивизъм. Примери на предсказване бъдещето и заключителната дума по тях на проф. Шарл Рише. Субективни и социални предпоставки на грубия позитивизъм. Ясновид-ството и ясновидските предсказания на Любомир Лулчев.
Като започнем от пророческите сънища на
Йосифа
, минавайки през живота на старите египтяни, гърци, римляни и т.н., та дойдем до нашите дни, цялата човешка история е изпълнена с многобройни случаи, когато в пълна точност са предвиждани от по-рано събития, които след това напълно се осъществяват.
Това са факти. И тия факти са толкова многобройни, разнородни и характерни, че в никой случай не може да се дължат на случайности и съвпадения. Тези факти - случаи из всекидневния живот на хората - са съществували вчера, съществуват днес, ще съществуват и утре и са достъпни за наблюдение и проверка. И намериха се мнозина учени с всесветска известност като Уил. Крукс, Ол.
към текста >>
74.
III. ЖИВОТЪТ НА Н. В. ЦАР БОРИС III 30 януари 1894 г. - 28 август 1943 г.
,
(Сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IХ-Х 1943 г., стр. 3-16)
,
ТОМ 20
При небивала по размери народна радост, на 2 февруари 1896 година се извърши миропомазването на Престолонаследника от Екзарх
Йосиф
I, Кръстник бе Руският император чрез своя нарочен представител граф Кутузов.
Престолонаследникът Княз Борис Търновски се е родил на 30 януари 1894 г. в София. Безспорните умствени дарби и твърдата воля, обладавани от бащата на Княз Бориса, и благородното сърце и нежна душа, с които е блестяла Княгиня Мария Луиза, неговата високопросветена майка, съставят рядко и щастливо съчетание на възвишени умствени и душевни качества, които щедро са наследени от българския наследник на царския трон. С прокламация към народа и войската Цар Фердинанд даде титлата на Престолонаследника: Княз Търновски и Херцог Саксонски. Назначи го за кавалер на първа и четвърта степен на военния орден «За храброст», за носител на огърлицата на ордена «Свети Александър» и го провъзгласи за шеф на няколко разнородни полка, като го зачисли и в списъците на Шести пехотен Търновски полк с чин поручик.
При небивала по размери народна радост, на 2 февруари 1896 година се извърши миропомазването на Престолонаследника от Екзарх
Йосиф
I, Кръстник бе Руският император чрез своя нарочен представител граф Кутузов.
За образованието на младия Княз бяха положени усърдни грижи. През 1904 г. той издържа отлични изпити по всички предмети за четвърто отделение. Изпитните резултати надминаха очакванията на учителите, които го изпитваха. Те бяха същевременно и най-доброто доказателство за големите умствени дарби на десетгодишния княз.
към текста >>
75.
(22) СРЕЩА С ЦАРЯ НА 12.I.1939 г., 9 и 30 до 11 ч преди обед
,
,
ТОМ 20
Той си отмъсти на Австрия (чрез Хитлер) за униженията, на които бе го подложил Франц
Йосиф
, за лошото третиране» -каза Учителят.106 Срещата беше определена за 9 ч и 15 мин.
Другите нека се въоръжават. Ние трябва да имаме колкото за парад. Въоръжен народ е, когато е силен в дух и мисъл, а после - с оръжие на земята. А горе те са бити.104 Черната ложа взе всичко и всичко изгуби и сега във всичко е разпокъсана и нищо не може да направи. Черната ложа отстъпва и предава от позиция на позиция - не иска да капитулира изведнъж.»105 лед срещата: «Фердинанд е едно шило.
Той си отмъсти на Австрия (чрез Хитлер) за униженията, на които бе го подложил Франц
Йосиф
, за лошото третиране» -каза Учителят.106 Срещата беше определена за 9 ч и 15 мин.
Евдокия беше хремава и ме чакаше вътре, а не, както обикновено, при вратата на двора. Докато дойде царят, поговорихме си с нея. Тя също е недоволна от кмета Иванов, който излъгал, че тя искала залесителният пояс да минава край нея. Тя го изобличила чрез слатинския кмет. Каза ми, че началството (брат й) не обичал добрите хора и пр.107 Преди два-три дена тя бе минавала на «Изгрев», а преди два дни идва при мене Надя и Беби (най-близката на царицата, която беше взела от нея честна дума да не идва при мене, но изглежда, че сега друг вятър вее, та и Евдокия ми каза: - Аз питах вече Надя къде живеете - защото аз я поканих да ме споходи.
към текста >>
76.
(25) Срещи с Учителя 22.I.1939 г.
,
,
ТОМ 20
Веднага Словакия се обявява за автономна област с правителство на кардинал
Йосиф
Тисо.
до 1944 г. 142. Защо Рим е неустойчиво съединение спрямо Германия? Тристранният пакт между Германия, Италия и Япония е сключен на 27септември 1940 г. в Берлин. А подготовката започва на Мюнхенската конференция на 28 и 29 септември 1938 г., където Германия получава от Чехословакия Судетската област, населена с немци.
Веднага Словакия се обявява за автономна област с правителство на кардинал
Йосиф
Тисо.
От 30 ноември1938 г. започва Втората чехословашка република, просъществувала 4 месеца.А защо? На 15 март 1939 г. Германия окупира Чехословакия. Гражданската война между комунисти и монархисти в Испания завършва с това, че на 28 март 1938 г.генерал Франко превзема Мадрид.
към текста >>
77.
XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 20
Фердинанд бе претърпял много унижения от Франц-
Йосиф
.
Примерите са показателни. 106. Фердинанд е «шило, което в торба не стои». Това е народна поговорка. То рано или късно излиза навън и пробожда онзи, който не внимава. Той си отмъсти на Австрия, понеже навремето, по време на войните от 1912-1918 г.
Фердинанд бе претърпял много унижения от Франц-
Йосиф
.
А как си отмъсти? Внуши на Хитлер да превземе Австрия и да я присъедини към Германия. А Хитлер не е германец, а австриец. Това е т.нар. аншлус, който става на 11 срещу 12 март 1938 г.
към текста >>
Веднага Словакия се обявява за автономна област с правителство на кардинал
Йосиф
Тисо.
до 1944 г. 142. Защо Рим е неустойчиво съединение спрямо Германия? Тристранният пакт между Германия, Италия и Япония е сключен на 27 септември 1940 г. в Берлин. А подготовката започва на Мюнхенската конференция на 28 и 29 септември 1938 г., където Германия получава от Чехословакия Судетската област, населена с немци.
Веднага Словакия се обявява за автономна област с правителство на кардинал
Йосиф
Тисо.
От 30 ноември 1938 г. започва Втората чехословашка република, просъществувала 4 месеца. А защо? На 15 март 1939 г. Германия окупира Чехословакия.
към текста >>
и това е заличаване на спомена за Австро-Унгарската империя и възмездие за голямото унижение, което претърпява Фердинанд по време на Първата световна война от Франц-
Йосиф
.
Цар Борис е заявявал, че България е рай в сравнение с Италия. Същото нееднократно заявява и царица Йоана - че тук се ражда всичко, което може да расте под небето. А по тяхно време на земята живее и Царят на Духът, но те не можаха да познаят времето, в което живяха. А този Цар на Духът и Цар на Славата бе Великият Учител - Беинса Дуно. 158. Изчезването на Австрия става с нейното присъединяване към Германия («аншлус») на 11 -12 март 1938 г.
и това е заличаване на спомена за Австро-Унгарската империя и възмездие за голямото унижение, което претърпява Фердинанд по време на Първата световна война от Франц-
Йосиф
.
А Чехословакия бива разцепена още на Мюнхенската конференция на 28-29 септември 1938 г., когато се отнема Судетската област, а след 2 дни Словакия се обявява за автономна държава. Този разговор е на 8 март 1939 г., а след 7 дни - на 15 март 1939 г., Германия окупира Чехословакия. 159. Цар Борис установява, че онези посланици и пълномощни министри, които се изпращат на Запад, са «боклук хора» и излагат страната и народа и царя, които представляват. 160. Павел Карагеоргиевич - братовчед на убития през 1934 г. крал Александър.
към текста >>
По този начин той си отмъщава на бившия австрийски император Франц-
Йосиф
за униженията, които е понасял от него.
Със себе си носи онези разрушителни идеи, които доведоха България до Първата и Втората национални катастрофи. Тези идеи съзнателно или несъзнателно се поемат от Хитлер, понеже те витаят из въздуха. Първото, което Хитлер прави, е присъединяването на Австрия към Германия на 12 март 1938 г. - т.нар. аншлус. Това също е фердинандова работа.
По този начин той си отмъщава на бившия австрийски император Франц-
Йосиф
за униженията, които е понасял от него.
Така Австрия престава да съществува като самостоятелна държава. Втората фердинандова работа е подтикът му Хитлер да вземе Судетската област от Чехословакия, та дори и на 15 март 1939 г. да окупира Чехословакия. Целта му е всички бивши територии на Австро-Ун гаре ката империя на Франц-Йосиф да преминат към Германия. Това е неговото отмъщение - т.е.
към текста >>
Целта му е всички бивши територии на Австро-Ун гаре ката империя на Франц-
Йосиф
да преминат към Германия.
Това също е фердинандова работа. По този начин той си отмъщава на бившия австрийски император Франц-Йосиф за униженията, които е понасял от него. Така Австрия престава да съществува като самостоятелна държава. Втората фердинандова работа е подтикът му Хитлер да вземе Судетската област от Чехословакия, та дори и на 15 март 1939 г. да окупира Чехословакия.
Целта му е всички бивши територии на Австро-Ун гаре ката империя на Франц-
Йосиф
да преминат към Германия.
Това е неговото отмъщение - т.е. повече да няма следа от Австро-Унгарската империя. 258. Трябва да се изясни думата «пристав», която се е употребявала навремето. До 1900 г. пристав е слуга, измикярин, който изпълнява заповедите на чорбаджията.
към текста >>
Австро-Унгария на Франц-
Йосиф
разруши Балканското споразумение между България, Сърбия, Гърция, за да вземе Босна и Херцеговина от Сърбия и да властвува.
Но той си го е искал, за да се реализира като политик, макар че Учителят не е одобрявал това. Искал е да опита. И е опитал и е заплатил след това с живота си. 478. Духовете на тъмнината ръководят днешната политика. А духовете на светлината движат живота на хората, те осветляват пътя им с идеите на Словото Божие. 479.
Австро-Унгария на Франц-
Йосиф
разруши Балканското споразумение между България, Сърбия, Гърция, за да вземе Босна и Херцеговина от Сърбия и да властвува.
Сега същите сили си служат с други народи. Те сега действуват по същия начин, но други са поставени на политическата сцена като актьори. Една такава роля играе Англия. 480. Възходът на Англия се дължеше на това, че Библейското дружество в Лондон отпечатваше Библията на различни езици и с нея искаше да разпространи християнството. Това бе нейната мисия и затова Британската империя бе на върха си.
към текста >>
78.
ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.
,
- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците
,
ТОМ 20
и това е заличаване на спомена за Австро-Унгарската империя и възмездие за голямото унижение, което претърпява Фердинанд по време на Първата световна война от Франц-
Йосиф
.
Цар Борис е заявявал, че България е рай в сравнение с Италия. Същото нееднократно заявява и царица Йоана - че тук се ражда всичко, което може да расте под небето. А по тяхно време на земята живее и Царят на Духът, но те не можаха да познаят времето, в което живяха. А този Цар на Духът и Цар на Славата бе Великият Учител - Беинса Дуно. 158. Изчезването на Австрия става с нейното присъединяване към Германия («аншлус») на 11 -12 март 1938 г.
и това е заличаване на спомена за Австро-Унгарската империя и възмездие за голямото унижение, което претърпява Фердинанд по време на Първата световна война от Франц-
Йосиф
.
А Чехословакия бива разцепена още на Мюнхенската конференция на 28-29 септември 1938 г., когато се отнема Судетската област, а след 2 дни Словакия се обявява за автономна държава. Този разговор е на 8 март 1939 г., а след 7 дни - на 15 март 1939 г., Германия окупира Чехословакия. 159. Цар Борис установява, че онези посланици и пълномощни министри, които се изпращат на Запад, са «боклук хора» и излагат страната и народа и царя, които представляват. 160. Павел Карагеоргиевич - братовчед на убития през 1934 г. крал Александър.
към текста >>
По този начин той си отмъщава на бившия австрийски император Франц-
Йосиф
за униженията, които е понасял от него.
Със себе си носи онези разрушителни идеи, които доведоха България до Първата и Втората национални катастрофи. Тези идеи съзнателно или несъзнателно се поемат от Хитлер, понеже те витаят из въздуха. Първото, което Хитлер прави, е присъединяването на Австрия към Германия на 12 март 1938 г. - т.нар. аншлус. Това също е фердинандова работа.
По този начин той си отмъщава на бившия австрийски император Франц-
Йосиф
за униженията, които е понасял от него.
Така Австрия престава да съществува като самостоятелна държава. Втората фердинандова работа е подтикът му Хитлер да вземе Судетската област от Чехословакия, та дори и на 15 март 1939 г. да окупира Чехословакия. Целта му е всички бивши територии на Австро-Ун гаре ката империя на Франц-Йосиф да преминат към Германия. Това е неговото отмъщение - т.е.
към текста >>
Целта му е всички бивши територии на Австро-Ун гаре ката империя на Франц-
Йосиф
да преминат към Германия.
Това също е фердинандова работа. По този начин той си отмъщава на бившия австрийски император Франц-Йосиф за униженията, които е понасял от него. Така Австрия престава да съществува като самостоятелна държава. Втората фердинандова работа е подтикът му Хитлер да вземе Судетската област от Чехословакия, та дори и на 15 март 1939 г. да окупира Чехословакия.
Целта му е всички бивши територии на Австро-Ун гаре ката империя на Франц-
Йосиф
да преминат към Германия.
Това е неговото отмъщение - т.е. повече да няма следа от Австро-Унгарската империя. 258. Трябва да се изясни думата «пристав», която се е употребявала навремето. До 1900 г. пристав е слуга, измикярин, който изпълнява заповедите на чорбаджията.
към текста >>
Австро-Унгария на Франц-
Йосиф
разруши Балканското споразумение между България, Сърбия, Гърция, за да вземе Босна и Херцеговина от Сърбия и да властвува.
Но той си го е искал, за да се реализира като политик, макар че Учителят не е одобрявал това. Искал е да опита. И е опитал и е заплатил след това с живота си. 478. Духовете на тъмнината ръководят днешната политика. А духовете на светлината движат живота на хората, те осветляват пътя им с идеите на Словото Божие. 479.
Австро-Унгария на Франц-
Йосиф
разруши Балканското споразумение между България, Сърбия, Гърция, за да вземе Босна и Херцеговина от Сърбия и да властвува.
Сега същите сили си служат с други народи. Те сега действуват по същия начин, но други са поставени на политическата сцена като актьори. Една такава роля играе Англия. 480. Възходът на Англия се дължеше на това, че Библейското дружество в Лондон отпечатваше Библията на различни езици и с нея искаше да разпространи християнството. Това бе нейната мисия и затова Британската империя бе на върха си.
към текста >>
79.
II. ГОЛЕМИЯТ БРАТ
,
Беседа от Учителя, държана на 31.XII.1938 г. в 12 ч в. срещу 1.I.1939 г
,
ТОМ 20
Сега вие сте в Египет, когато
Йосиф
предсказа, че ще има седем плодородни и седем непло-дородии години.
И тъй, тази година говорете само онова, което сте чули от себе си. Щом сте казали нещо, което е минало и през вашите уши, можете да го кажете на всеуслишание, целият свят да го чуе. Не е ли минало през вашите уши, задръжте го в себе си. Новата година ще бъде една от добрите и плодородни години. Бъдете будни, да съберете храна в запас, да имате за другите години.
Сега вие сте в Египет, когато
Йосиф
предсказа, че ще има седем плодородни и седем непло-дородии години.
За добрите хора тази година е една от плодородните. Те трябва да си съберат храна за неплодородните години,, които ще дойдат. Не вземайте думите ми в буквален смисъл. Аз не говоря само за физическото плодородие. Като се говори за глад, за сиромашия, за смърт, хората започват да се страхуват.
към текста >>
80.
А. Писма във връзка с делото срещу Любомир Лулчев
,
VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев
,
ТОМ 21
С дълбоко към Вас уважение, за всички подписваме: 1) Екатерина генерал Иван Бобчев-
Йосиф
Соломонова; 2) Росица о. з.
Ето защо, като имаме предвид, Уважаеми господин Лулчев, Вашите хуманни разбирания, Вашите здрави разбирания за правда и справедливост, Вашето име всред много наши обществени среди, ние Ви молим най-почтително, щото да се застъпите за нас и нашите деца, да накарате да се позамислят за съдбата на Ваши родолюбиви сънароднички българки, като бъдат уважени и признати на нашите мъже евреи правата по член 33, алинея I от Закон за защита на нацията, които права бяха вече признати по силата на влезли в законна сила определения, постановени от Коронни съдилища, от името на нашия Върховен вожд, като с това бидейки нашите мъже освободени от ограничения и задълженията, предвидени в Закона за защита на нацията и в издадените въз основа на същия закон наредби и заповеди, и ние, следвайки тяхната участ, ще бъдем освободени от същите ограничения и задължения и ще се ползуваме от всички права, с които се ползуват и останалите български жени и майки, а и жените еврейки, омъжени за българи. Уважаеми господин Лулчев, щото да се застъпите и за нашите деца - тия невинни в нищо Божии същества - и те да бъдат изключени от ограниченията и задълженията, предвидени в същия закон - те са деца, родени и възпитани от майки българки - обстоятелство безспорно, както е безспорно и обстоятелството, че майки на родените от другите смесени бракове деца са майки еврейки. И ние не искаме нищо повече, освен нашите деца да имат участта поне на тия деца, родени от бракове между еврейки и българи. В заключение, ние си позволяваме да вярваме, че Вие, Уважаеми господин Лулчев, ще разберете основно трагедията на Вашите сънароднички българки, и като така смеем да очакваме поправяне на неправдата по отношение на нас - чрез Вашата просветена интервенция. София, 9 декемврий 1942 г.
С дълбоко към Вас уважение, за всички подписваме: 1) Екатерина генерал Иван Бобчев-
Йосиф
Соломонова; 2) Росица о. з.
подполковник Шикова-Пизанти; 3) Димитрина полковник Донкова-Самуилова; 4) Цветана полковник Тодор Божилова-Димитьр Стражмайстер; 5) Елена о. з. капитан Александър Генчева - адвокат Евг. Шаулова; 6) Койка Генчева Калева - Марко Бенбаса; 7) Николина Величкова Миленкова-Лука Ландау; 8) Вера Апостолова Георгиева - Антон Аронова; 9) Надежда Тодор Величкова - Мартин Голдщайн; 10)Станка Методиева Евстатиева - Гаврил Калова; 11)Анна Белева - Л. Волкенщайн; 12)Евгения Николова Данева - Симеон Бехаров; 13)Радка Виделова Петкова - Розенфелд; 14)Венета Крайчо Чуклева - А. Левиева; 15)Калина Тодор Маркова - Йосиф Азисова; 16)Елена Христова Кацарова-Поликарова; 17)Стефана Въличкова Търхулева - Максим Якова; 18)Таня Георгиева Чанева - д-р Мартин Алкалай; 19)Д-р Ксения Скачокова - инженер Алкалай; 20)Ирина Иван Миринска - д-р Рубенов; 21)Пепита Иван Пеева - Андрей Фархи; 22)Божана Стефан Мандалова - Филип Мишонова; 23)Юстина Станиславова - Х.
към текста >>
Левиева; 15)Калина Тодор Маркова -
Йосиф
Азисова; 16)Елена Христова Кацарова-Поликарова; 17)Стефана Въличкова Търхулева - Максим Якова; 18)Таня Георгиева Чанева - д-р Мартин Алкалай; 19)Д-р Ксения Скачокова - инженер Алкалай; 20)Ирина Иван Миринска - д-р Рубенов; 21)Пепита Иван Пеева - Андрей Фархи; 22)Божана Стефан Мандалова - Филип Мишонова; 23)Юстина Станиславова - Х.
С дълбоко към Вас уважение, за всички подписваме: 1) Екатерина генерал Иван Бобчев-Йосиф Соломонова; 2) Росица о. з. подполковник Шикова-Пизанти; 3) Димитрина полковник Донкова-Самуилова; 4) Цветана полковник Тодор Божилова-Димитьр Стражмайстер; 5) Елена о. з. капитан Александър Генчева - адвокат Евг. Шаулова; 6) Койка Генчева Калева - Марко Бенбаса; 7) Николина Величкова Миленкова-Лука Ландау; 8) Вера Апостолова Георгиева - Антон Аронова; 9) Надежда Тодор Величкова - Мартин Голдщайн; 10)Станка Методиева Евстатиева - Гаврил Калова; 11)Анна Белева - Л. Волкенщайн; 12)Евгения Николова Данева - Симеон Бехаров; 13)Радка Виделова Петкова - Розенфелд; 14)Венета Крайчо Чуклева - А.
Левиева; 15)Калина Тодор Маркова -
Йосиф
Азисова; 16)Елена Христова Кацарова-Поликарова; 17)Стефана Въличкова Търхулева - Максим Якова; 18)Таня Георгиева Чанева - д-р Мартин Алкалай; 19)Д-р Ксения Скачокова - инженер Алкалай; 20)Ирина Иван Миринска - д-р Рубенов; 21)Пепита Иван Пеева - Андрей Фархи; 22)Божана Стефан Мандалова - Филип Мишонова; 23)Юстина Станиславова - Х.
Макс; 24)Александрина Петрова Тончева - инженер Д. Мойсеев; 25)Зорка Нешева Райкова-Венелинова; 26)Иванка Иванова Петрова - Александър Пинкасова; 27)Лилия Минчева Антонова - Зилберщайн; 28)Лучка Петрова Гутова - Павел Яков Розен. 5. Осветление от равин Даниел Цион от 16.ХІІ.1944 г. Вх. № 66/16.ХІІ.1944 г. До Господина Председателя на Върховния Народен съд Тук Осветление от равин Даниел Цион, председател на Върховния еврейски духовен съд, живущ в София, ул.
към текста >>
81.
B. ПИСМА, ИЗПРАТЕНИ ДО ЦАР БОРИС III, ДО МИНИСТРИ, ДО КОМАНДИРИ, ИЗПРАТЕНИ И КАТО КОПИЯ ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ, ЗА ДА СЪДЕЙСТВУВА
,
VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев
,
ТОМ 21
Екзарх
Йосиф
№ 44 А Едва изминаха три и половина месеци, откак се завърна от Франция, където е преживял 15 години, и където единствената му вина бе и си остава, че през 1937 г.
598 от ЗНС и ходатайствувате пред Негово Величество Царя да бъда помилван, като наложеното ми смъртно наазание бъде заменено с доживотен строг тъмничен затвор. С надежда, че тази ми последна молба ще бъде чута, оставам с дълбоко уважение към Вас: 6 юли 1943 г. София 27. Молба от Илия Янакиев Балев Молба от Илия Янакиев Балев, роден 1895 година в гр. Ботевград, живущ ул.
Екзарх
Йосиф
№ 44 А Едва изминаха три и половина месеци, откак се завърна от Франция, където е преживял 15 години, и където единствената му вина бе и си остава, че през 1937 г.
е взел участие в Испанската гражданска война. Завръщането му бе утвърдено от Народното събрание и одобрено от Негово Величество Царя. На 3 юли т. г. биде задържан и отведен в три и половина часа през нощта без никакъв повод от негов страна, в V-ти полицейски участък и оттам - в концентрационен лагер в гр. Асеновград. Както във Франция в миналото, така също и в България, тогава и сега, при завръщането му, Илия Янакиев не е сторил никакво углавно или политическо провинение, но напротив-животът му тук до втората половина на 1925 г, когато е напуснал България с редовен паспорт, издаден от Русенското околийско управление, е бил само низ от величави подвизи и достойни дела за цар, род и родина.
към текста >>
82.
VIII. Величка Стойчева А. Статии
,
VIII. Величка Стойчева
,
ТОМ 21
Там е бил погребан и
Йосиф
, който под клетва е изискал от израилтяните да не оставят костите му в Египет, а да го погребат на това място, дадено му по наследство от баща му Иаков.
Водата, която искала да налива самарянката, е била също нещо обикновено за всеки други, но за самаряните тя е била нещо повече и тя е имала право, както казва Евангелието, да се застъпва за кладенеца с неговата вода, защото той е бил притежание на Иакова, а те - самаряните - са считали своя праотец и родоначалник Иакова за лице свято. „Ти по-голям ли си от отца ни Иакова? ” - обръща се тя към Иисуса. Тоя кладенец е бил в нивата, която Иаков купил от Емара, Сихемова баща, за 100 сребърника, когато се е връщал от дяда си Лавана. Там е направил олтар и го нарекъл Ел- Елое-Израил (Бог Бог Израилев).
Там е бил погребан и
Йосиф
, който под клетва е изискал от израилтяните да не оставят костите му в Египет, а да го погребат на това място, дадено му по наследство от баща му Иаков.
В Стария завет свещено и историческо е било това изворно място, що е утолявало жаждата от тоя физически свят. Нищо не е било тайна за Бога, но Господ е скрил това Си знание и казал на самарянката: „Всякой, който пие от тая вода, пак ще ожеднее.” Водата на физическото поле, знайно е, утолява само временно жаждата на жадния. И физическата вода, както физическият свят, е нещо временно задоволяваще; вечно жаждущият не може да бъде доволен от малото и недостатъчното, той страда, той се мъчи. Неговата мъка го кара да търси нови извори, а тия извори не могат да бъдат вече от физическо естество. Самарянката е останала учудена, като е забелязала, че с нея говори юдеин и без да знае кой е той, отказва да му даде вода.
към текста >>
83.
IV.СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922г. ДО 1944г.
,
,
ТОМ 22
След този голям провал за църквата, в борбата срещу Учителя се включва владиката
Йосиф
от Търново, който по време на Първата световна война, е началник на военното духовенство.********** Той обявява тотална война на Учителя.
От града идват братя, останали в читалището, и разказват как поповете дошли преди 2 ч. и започнали да говорят и хулят Учителя, но когато започнала бурята, спрели и гузно избягали от читалището. След като стихва дъждът Учителят слиза от вилата в палатковия лагер и казва, че никой не може да развали това, което Бог иска да направи. След това той дава песента „Фир фюр фен" с движения, която е свързана с ума на човека.********* Учителя казва: „Хоризонталните движения на дясната и лявата ръка са светещите мечове на ангелите, които разбиват козните на черната ложа. Тази песен винаги трябва да се използва против враговете на Братството." На другия ден много мъже и жени, граждани на Търново посещават Учителя и разговарят с него, а владиците се отказват от по-нататъшен спор, но продължават да говорят нелепости по негов адрес.
След този голям провал за църквата, в борбата срещу Учителя се включва владиката
Йосиф
от Търново, който по време на Първата световна война, е началник на военното духовенство.********** Той обявява тотална война на Учителя.
Издейства войска и полиция, които да пазят и следят дейността на Братството в Търново Въвеждат пропуски за злизане в братския лагер, където на вратата пазят въоръжени войници и пускат само тези, които са снабдени с пропуски. Всяка сутрин рано, когатоУчителят идва на градината с група братя и сестри , караулният началник му докладва, че през нощт а в лагера няма произшествия. Войната на владиката Йосиф с Учителя продължава повече от седмица и той, както пиел шампанско, си заминава от този свят. На негово място идва по-млад, който още по-усърдно следва неговия път. Една вечер той сънува ясен сън, в който се среща със заминалия владика, който му казва: „Не се занимавай с господин Дънов, той в този свят е светло Слънце, към което не може ш да погледнеш, а камо ли да се приближиш до него.
към текста >>
Войната на владиката
Йосиф
с Учителя продължава повече от седмица и той, както пиел шампанско, си заминава от този свят.
След това той дава песента „Фир фюр фен" с движения, която е свързана с ума на човека.********* Учителя казва: „Хоризонталните движения на дясната и лявата ръка са светещите мечове на ангелите, които разбиват козните на черната ложа. Тази песен винаги трябва да се използва против враговете на Братството." На другия ден много мъже и жени, граждани на Търново посещават Учителя и разговарят с него, а владиците се отказват от по-нататъшен спор, но продължават да говорят нелепости по негов адрес. След този голям провал за църквата, в борбата срещу Учителя се включва владиката Йосиф от Търново, който по време на Първата световна война, е началник на военното духовенство.********** Той обявява тотална война на Учителя. Издейства войска и полиция, които да пазят и следят дейността на Братството в Търново Въвеждат пропуски за злизане в братския лагер, където на вратата пазят въоръжени войници и пускат само тези, които са снабдени с пропуски. Всяка сутрин рано, когатоУчителят идва на градината с група братя и сестри , караулният началник му докладва, че през нощт а в лагера няма произшествия.
Войната на владиката
Йосиф
с Учителя продължава повече от седмица и той, както пиел шампанско, си заминава от този свят.
На негово място идва по-млад, който още по-усърдно следва неговия път. Една вечер той сънува ясен сън, в който се среща със заминалия владика, който му казва: „Не се занимавай с господин Дънов, той в този свят е светло Слънце, към което не може ш да погледнеш, а камо ли да се приближиш до него. Ако не искаш да закъсаш в живота си като мене, престани да го критикуваш и да му пречиш." Новият владика се стряска от съня и си взема поука, но църковното настоятелство не променя враждебното си настроение към Братството и Учителя. През 1922 г. на събора е проведено първото генерално сражение, което Бог дава на свещениците.
към текста >>
84.
3. Пеньо Киров
,
VI. Ученици, участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
Така става първата среща на Пеньо Киров с Учителя* От нея разбираме, че Пеньо Киров е прероденият
Йосиф
от Ариматея, който преди 2000 години погреба Христа, един ученик от вътрешната Христова школа, в която е и евангелист Йоан.
" В посочения ден и час той отива на пристанището и застава в края на кея. Параходьт пристига и от него слизат много хора. Пеньо ги наблюдава и се стреми със своята интуиция да открие този, когото трябва да посрещне. Когато слизат всички пътници, забелязва един красив човек в бял костюм да се отправя към него. Като приближава, той вижда на гърдите му светъл надпис: „Аз съм онзи, когото ти свали преди 2000 години от кръста и го положи в гробницата си." Надписът е там, докато тръгнат заедно към дома на Пеньо.
Така става първата среща на Пеньо Киров с Учителя* От нея разбираме, че Пеньо Киров е прероденият
Йосиф
от Ариматея, който преди 2000 години погреба Христа, един ученик от вътрешната Христова школа, в която е и евангелист Йоан.
Пеньо идва да работи в България за делото Божие. След първата среща Учителят често посещава Бургас и къщата на Пеньо Киров. Провеждат разговори, срещи и с други приятели и съмишленици, и с третия ученик на Учителя - Тодор Стоименов. При един разговор в дома на Пеньо Киров на външната врата се чука и Пеньо излиза да види кой ги безпокои. Пред входа стои висок, слаб човек с окъсани дрехи и боси крака.
към текста >>
85.
68. Васил Раджев Гарджев
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
В проведения дълъг разговор Учителя му разкрива, че той идва от Египет и е прероденият
Йосиф
, син на Яков, после Йоан, любимият ученик на Христа, който изнесе най-мистичните слова, написани в Евангелието и Откровението.
Учителят от катедрата се обръща към него и казва: „Един египтянин е дошъл да ни види. Пуснете го да влезе! " Иван Антонов го пуска в салона, където слуша беседата. Васил започва редовно да посещава всички беседи на Учителя. След завършване на университета той отива на разговор при Учителя и го моли да остане на Изгрева и да работи за Братството.
В проведения дълъг разговор Учителя му разкрива, че той идва от Египет и е прероденият
Йосиф
, син на Яков, после Йоан, любимият ученик на Христа, който изнесе най-мистичните слова, написани в Евангелието и Откровението.
През средните векове Бялото Братство го изпраща в Европа като Данте Алигиери. В онова прераждане той дава външен израз на своята голяма любов и написва лирични стихове за своята любима Беатриче. Учителят му обръща внимание, че при онази негова инкарнация той написва книга за ада, но много неща в нея не са точни. Затова той му дава задача да напише нова книга, в която да обрисува живота в рая. Васил Радев обещава на Учителя да изпълни тази задача, но досега ние не знаем дали е написал подобна книга.
към текста >>
86.
10. МОЙСЕЙ, ЕВРЕИТЕ И ЕГИПЕТ
,
,
ТОМ 22
Мойсей, един от най-видните законодатели и водители на человечеството, трябваше да се учи в Египет.Каквото и да се казва за Христа, и Той трябваше да отиде в Египет там да се учи.Ангелът казва на
Йосифа
: „Вземи детето и бягай в Египет!
192 6 г. Русе. 1926. с. 4- 5 „Вие ги знаете толкова, колкото знаете и стиха „Из Египет позвах Сина си". Египет, това е мощното, това е красивото, това е израз на светлината, на великия човешки дух, Египет това е символ . И най-великите хора е трябвало да минат през Египет.
Мойсей, един от най-видните законодатели и водители на человечеството, трябваше да се учи в Египет.Каквото и да се казва за Христа, и Той трябваше да отиде в Египет там да се учи.Ангелът казва на
Йосифа
: „Вземи детето и бягай в Египет!
" Той не му каза да отиде в Асирия, във Вавилония, или другаде някъде, но в Египет. Под „Египет" се разбира силното, крепкото, дето човешкият дух може да се кали. Казва някой: ще отида в Египет, при това плодородие, да се наям поне на плодове. Та нима това е Египет. Че и в България има плодове!
към текста >>
Вземете примера с
Йосифа
.
Като четете тяхната история, ще кажете: горкият народ! Не, не са горки те. С това служене те придобиха големи знания. Този дух, този ум, който имат евреите, се дължи на Египет. Египет, това са условията, дето човешкият дух може да укрепне, да уякне и да стане мощен.
Вземете примера с
Йосифа
.
Като четете неговата история, какво обяснение си давате за него? Защо трябваше да отиде той в Египет? - Той трябваше да отиде в Египет, за да стане силен, крепък, да стане виден човек. Ако беше останал в Палестина при баща си, какво щеше да спечели? Казвате: братята му го мразиха, затова го продадоха.
към текста >>
Йосиф
беше много гален.
- Той трябваше да отиде в Египет, за да стане силен, крепък, да стане виден човек. Ако беше останал в Палестина при баща си, какво щеше да спечели? Казвате: братята му го мразиха, затова го продадоха. Какво зло му направиха с това? Те, без да знаят му направиха едно добро.
Йосиф
беше много гален.
Баща му го обичаше много и го обличаше с пъстра дрешчица, за отличие от другите, но братята му един ден казаха: „Хайде долу тази дрешчица, ще отидеш в Египет, човек да станеш. Като отиде в Египет, как го посрещнаха там? Трябва да повикате Йосифа,той сам да ви разправи своята история. - Той мина там през известна дисциплина. Сега, ако вземете думите ми буквално, няма смисъл в тях, но знаете ли, че целият свят, в който живеем, това е Египет.
към текста >>
Трябва да повикате
Йосифа
,той сам да ви разправи своята история.
Какво зло му направиха с това? Те, без да знаят му направиха едно добро. Йосиф беше много гален. Баща му го обичаше много и го обличаше с пъстра дрешчица, за отличие от другите, но братята му един ден казаха: „Хайде долу тази дрешчица, ще отидеш в Египет, човек да станеш. Като отиде в Египет, как го посрещнаха там?
Трябва да повикате
Йосифа
,той сам да ви разправи своята история.
- Той мина там през известна дисциплина. Сега, ако вземете думите ми буквално, няма смисъл в тях, но знаете ли, че целият свят, в който живеем, това е Египет. Земята, в която сега живеем, това е Египет - нищо повече. Следователно, всеки дух, всяка душа, която иска да укрепне, трябва да отиде в Египет. Като отиде в Египет, там ще намери и затвора.
към текста >>
Две години седя
Йосиф
в затвора.
- Той мина там през известна дисциплина. Сега, ако вземете думите ми буквално, няма смисъл в тях, но знаете ли, че целият свят, в който живеем, това е Египет. Земята, в която сега живеем, това е Египет - нищо повече. Следователно, всеки дух, всяка душа, която иска да укрепне, трябва да отиде в Египет. Като отиде в Египет, там ще намери и затвора.
Две години седя
Йосиф
в затвора.
После, като Мойсея, царската дъщеря ще ви намери в кошницата и най-после у вас ще се яви желание да спасите народа си. Първо ще бъдете герой, но после страх ще ви нападне и ще бягате в пустинята. Много противоречия ще срещнете в живота си."
към текста >>
87.
5. Исус - роден от Дева и от Светия Дух в VI дом от Зодиака се среща със садукеите и фарисеите
,
,
ТОМ 22
На тяхна страна са били простите и бедни хора според летописеца на евреите
Йосиф
Флавий. 14.
Поради изобличенията на Исус още от самото начало на дейността си,той си навлича ненавистта им. Виж Матея, гл. 12, ст. 14 и усърдно са търсели начин да по погубят. 12. Техният характер е бил отвратителен за Исус. 13.
На тяхна страна са били простите и бедни хора според летописеца на евреите
Йосиф
Флавий. 14.
Исус е изобличавал фарисеите за предпочитането от тяхна страна предаността на преданията на старците пред Божиите заповеди. Пример е миенето на ръцете преди всяко хранене, за да се запази човек чист отвън и отвътре. А какво отговаря Исус виж в Матея, гл. 15, ст. 1-20, Марка, гл.
към текста >>
88.
I. НОВОТО ДУХОВНО УЧЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ Е ЧИСТОТО ХРИСТОВО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Еврейският народ, на когото бе пророкувано от по-рано, чакаше дълго време да се роди «Месия» от Давидовия род, за спасение на човечеството; обаче Той се роди, но в бедното семейство на дърводелеца
Йосиф
, името на когото кръстиха «Исус».
и пр. Да, ние спомнихме, че във всяко стадо има и мърша, следователно, ако има отделни единици, на такивато не им е мястото при окултистите. Но за да не бъдем голословни, нека видим какво проповядва и какво иска г-н Дънов с това учение от последователите си и от всички хора, защото то е важно за непросветените в него. Нека всеки слуша, сравнява и цени безпристрастно. Преди 2 хиляди години у хората липсваше същинската вяра за Господа, затова бе развито твърде много идолопоклонството.
Еврейският народ, на когото бе пророкувано от по-рано, чакаше дълго време да се роди «Месия» от Давидовия род, за спасение на човечеството; обаче Той се роди, но в бедното семейство на дърводелеца
Йосиф
, името на когото кръстиха «Исус».
Самите евреи обаче не Го познаха и не Го признаха. А когато почна да им дава знамения, те Го помислиха за такъв, който си играе със силите на Сатаната. Затова учените Го гонеха, клеветиха, докле Го разпнаха. Всички тогавашни знамения и Неговото възкресение те не повярваха и още чакат, че ще се роди «Месия» пак между техния народ, макар че изпитват неверието си с тяхната разпръснатост като пилци по целия свят. При все това, святостта на Исуса и Неговото учение останаха като канара в умовете на Неговите ученици и всички последователи, които се нарекоха по- после християни.
към текста >>
Когато пък почна да показва и прилага Своите чудеса, почнаха учените и духовенството да Му завиждат, да Го гонят, като си тълкуваха как е възможно Той да е Бог, когато Го знаят, че е син на дърводелеца
Йосиф
!
А понеже в неговото Учение няма скрито-покрито, той, г-н Дънов, покани духовенството през 1921 г. в Търново, в публичната си беседа в читалището «Надежда», които искаха диспут от него чрез властта, да се изкачат с него на «Черния връх» или на «Мусалла», да направят диспута насаме и опитат неговото учение. И какво по-хубаво от това, да се жертвуват някои свещеници, някои владици за общото благо на всички християни в България, да опитат на дело това учение! Това не са голи фрази на г-н Дънова, уважаеми духовници, а сериозна покана, да опитате, да видите, да повярвате! Пред очите ни неволно изпъква следната картина: когато Исус Христос преди 2 хиляди години се роди и бе още дете, никой не обръщаше внимание на Него, освен че разбираше повече Божествените закони от тогавашните духовници.
Когато пък почна да показва и прилага Своите чудеса, почнаха учените и духовенството да Му завиждат, да Го гонят, като си тълкуваха как е възможно Той да е Бог, когато Го знаят, че е син на дърводелеца
Йосиф
!
Те недоумяваха как е възможно Бог да се роди там! И затова считаха тия чудеса за дяволски и против Бога. Но когато тези чудеса се увеличиха и всички изцелени, които видяха и опитаха всичко със собствените си очи, почнаха да следват Христа, тогава се присъединиха много учени и прости, които повярваха опитите на другите. По този начин Христос имаше привърженици хора от разни възрасти, разни съсловия и състояния и пр. в голямо множество.
към текста >>
89.
4.3.17. Житейската философия на Ватралски
,
,
ТОМ 24
"Съвременното човечество гине от липса на общо вяра, обща идея, която да свързва земята с небето, вселената с Бога." -
Йосиф
Мацини.
По естество, нагон и порив, човек е себецентричен, неуклоним егоист А това значи, рушител на общото благощастие. За да стане негов строител, изисква се да стане богоцентричен алтруист. 3. Авторитетни думи за основната необходимост на религията. "Едно от дебелашките суеверия е суеверието на някои учени хора в туй, че човек могъл да живее без вяра." - Толстой. "Религията издига хората по-високо от човека; безверието ги смъква по-ниско от скотовете." "Развий човека само умствено, атеистично, и ти ще го направиш само по-хитър дявол." - Уелингтон.
"Съвременното човечество гине от липса на общо вяра, обща идея, която да свързва земята с небето, вселената с Бога." -
Йосиф
Мацини.
"Народ, който не познава Бог, освен егоизма, не признава съдия, освен интереса, няма съвест, освен своя алч, скоро ще достигне пълно разстройство; и - негоден за народовластие, защото отхвърля властта на Бога - ще се смъкне стремглаво до анархията на звяра, управата на най-силния, до правото на меча, господството на пушката и топа - последний на анархията изход, който е едновременно и цяр и край на безбожните народи." - Ламартин. "Каквото и да се каже за влиянието, върху някой особени умове, на доброто образование; нито разума, нито опитността ни позволява да се надяваме, че обществен морал би могъл да просъществува без религиозни начала." - Джордж Уашингтон. "Нашият народ не може да просъществува без морал, а морала не може да съществува без религия." - Калвин Кулидж. "Без вяра никаква истинска добродетел не може да съществува." -Жан Жак Русо. "Които се опитват да основат нравственост извън религията, са подобни на деца, които желаейки да пресадят някое харесало им се растение, откъсват от него корена му (който не им се харесва, па им се види и ненужен) и забучват растението в земята без корен.
към текста >>
90.
6. Методист и баптист
,
,
ТОМ 24
И прави разлика между 11-те сина и този, когото обичаше-
Йосифа
.
Имат за себе си едно особено понятие, че са един избран народ. При това обичат да полъгват малко. Страхливи са. Умни са, да направят нещо. Ако вземем техния родоначалник Якова, той имаше 12 сина, но имаше една слабост към единият син -обичаше го повече.
И прави разлика между 11-те сина и този, когото обичаше-
Йосифа
.
На него особена, шарена дрешка ще направи. У Йосифа имаше доста идеи, че сънища вижда, че слънцето и луната му се покланят. [Че] 11-те снопа и баща му се покланят на единият сноп - на него. Баща му казва: Ти мислиш, че аз и майка ти ще дойдем и ще се поклоним на тебе." Често и вие, някой път, сънувате такива сънища.
към текста >>
У
Йосифа
имаше доста идеи, че сънища вижда, че слънцето и луната му се покланят.
Страхливи са. Умни са, да направят нещо. Ако вземем техния родоначалник Якова, той имаше 12 сина, но имаше една слабост към единият син -обичаше го повече. И прави разлика между 11-те сина и този, когото обичаше- Йосифа. На него особена, шарена дрешка ще направи.
У
Йосифа
имаше доста идеи, че сънища вижда, че слънцето и луната му се покланят.
[Че] 11-те снопа и баща му се покланят на единият сноп - на него. Баща му казва: Ти мислиш, че аз и майка ти ще дойдем и ще се поклоним на тебе." Често и вие, някой път, сънувате такива сънища.
към текста >>
91.
275. Противодействията
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Владо дойде един ден в палатката ми и каза: Сестра Веса, ние играем ролята на
Йосиф
и Мария.
Точно споменахте, че тези девет месеца, точно колкото е едно зачатие, колкото се ражда едно дете. Весела: Да. В.К.: Интересна е тази идея. Бихте ли я доразвили? Весела: Ами, според мен.
Владо дойде един ден в палатката ми и каза: Сестра Веса, ние играем ролята на
Йосиф
и Мария.
Аз казвам: защо? Ти ще разбереш, казва, ние играем ролята на Йосиф и Мария, а тук е Витлеем, където се ражда новия Христос. И казва, че един вид аз съм майката на новия Христос. И на другата сутрин, когато аз отивам в Темелко, Учителят седеше на терасата. И започна да ми говори за майката.
към текста >>
Ти ще разбереш, казва, ние играем ролята на
Йосиф
и Мария, а тук е Витлеем, където се ражда новия Христос.
В.К.: Интересна е тази идея. Бихте ли я доразвили? Весела: Ами, според мен. Владо дойде един ден в палатката ми и каза: Сестра Веса, ние играем ролята на Йосиф и Мария. Аз казвам: защо?
Ти ще разбереш, казва, ние играем ролята на
Йосиф
и Мария, а тук е Витлеем, където се ражда новия Христос.
И казва, че един вид аз съм майката на новия Христос. И на другата сутрин, когато аз отивам в Темелко, Учителят седеше на терасата. И започна да ми говори за майката. Какво е майка? Майката преди да роди, трябва да роди една светла идея, да роди едно красиво чувство, една добра постъпка, чак тогава може да се роди правилно един човек.
към текста >>
92.
Г. Допълнение към спомените на Весела Несторова за 1939,1940,1941 и 1943 години от разговори с нея (Магнетофонен запис)
,
Весела Несторова, Вергилий Кръстев
,
ТОМ 24
Той каза на беседа в Търново: "Дайте ми вашата младеж, дайте ми ги, за една година аз ще направя съвсем други хора от тях." Но никой не се вслуша в Словото на Учителя Една сутрин, както си бях в палатката, пристигна Владо при мен и каза: Сестра Веса, ние играем сега ролята на
Йосиф
и Мария, а Мърчаево е новия Витлеем, където се ражда нещо ново.
Ние външно стояхме край него, слушахме го, но ние си живеехме по старому. Не приехме новия начин на живот. И товарът на Учителя беше, че цели петдесет години той събираше българите да предаде Божественото слово за Новата епоха, за която ми каза: За 2000 години ви давам Слово, което ще се реализира бавно, но сигурно, защото Божията мисия, Божията работа не може да не се изпълни. Ако вие тук не я изпълните, този поток, тази енергия ще отидат другаде и други ще я изпълнят. Но голямата му мъка беше, че той искаше именно българите да приемат всичко това и да станат един щастлив, красив народ.
Той каза на беседа в Търново: "Дайте ми вашата младеж, дайте ми ги, за една година аз ще направя съвсем други хора от тях." Но никой не се вслуша в Словото на Учителя Една сутрин, както си бях в палатката, пристигна Владо при мен и каза: Сестра Веса, ние играем сега ролята на
Йосиф
и Мария, а Мърчаево е новия Витлеем, където се ражда нещо ново.
И каза: Учителят ме извика и ми даде термоса си с гореща вода и каза Владо, Ганчо и аз да отидем на връх "Острица", който не е много далеч от Мърчаево, за три дни. Аз бях приготвила щрудел предишния ден и отидохме тримата нагоре, като казвахме формули и молитви през цялото време. Горе на върха също много молитви направихме и се молехме за мир и братство между народите. Като се върнах от върха, казах: Учителю, ние ви чакахме горе. Но той каза: "Аз_ дойдох от горе".
към текста >>
Това, което Владо ми каза сутринта, че ние играем ролята на
Йосиф
и Мария не беше същия ден, преди това беше.
И каза: Учителят ме извика и ми даде термоса си с гореща вода и каза Владо, Ганчо и аз да отидем на връх "Острица", който не е много далеч от Мърчаево, за три дни. Аз бях приготвила щрудел предишния ден и отидохме тримата нагоре, като казвахме формули и молитви през цялото време. Горе на върха също много молитви направихме и се молехме за мир и братство между народите. Като се върнах от върха, казах: Учителю, ние ви чакахме горе. Но той каза: "Аз_ дойдох от горе".
Това, което Владо ми каза сутринта, че ние играем ролята на
Йосиф
и Мария не беше същия ден, преди това беше.
Учителят ме посрещна сутринта, беше седнал на пейката на терасата на брат Темелко и аз като го приближих, той каза: "И сега преди да роди една жена, тя трябва най-напред да роди една мисъл, една благородна, висша мисъл, едно красиво, добро чувство и една добра постъпка, тогава може да се роди един човек." Един вид потвърди идеята за раждане, защото "Изворът на Доброто", който работехме Учителят обясни, че там той построи Новата епоха. И всички елементи, които ще влязат в новия живот и в Новата епоха бяха поставени в строежа на този извор. Учителят напусна София за Мърчаево след 10 януари 1944 г. на голямата бомбардировка. Той напусна с група ученици, на 14 януари заминал.
към текста >>
93.
IV. ВИНОВЕН ЛИ Е ЦАРЯТ ЗА ПОГРОМА?
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
Па и казват, че Франц-
Йосиф
телеграфирал Карелю, че „Ти влизаш в София, но там унищожаваш дом на Кобурга".
Кутинчев нямаше да може да бъде пренесен бързо до Баня-Костенец, отгдето той през Родопите пристигна в Неврокоп и там заплаши гърците, и тъй ги принуди на 16 юли да искат примирие; едва държаща се 2-а армия щеше да бъде отблъсната и разпиляна, 4 и 5 армии заградени в Кюстендилско поле и изклани до един, и съюзниците щяха да се съберат в София да делят България. Но румънците спряха, железницата бе свободна и помощта от 2-а армия дойде навреме, за да може да се успее да се спре гръцката армия и днес да сме още живи като нация. Кой спря румънците и тъй България днес е жива? Оранжевата книга казва, че румънците на 4 юли решават да спрат; тази дата е два дена след падането на д-р Данев и млъкването на зловещото руско агентство. Самият румънски крал ни го каза, че той заповядал да се спре войската от жал към Кобурговия дом.
Па и казват, че Франц-
Йосиф
телеграфирал Карелю, че „Ти влизаш в София, но там унищожаваш дом на Кобурга".
Тежко ни, ако на нашия престол имахме татарската династия на Мингрели, натрапвана ни от Русия, или някоя наша домородна династия, или един неизвестен Батенберг! Тежко ни, ако нашата династия не беше свързана с роднински връзки с всички царски дворове и самата тя нямаше множество лични достойнства. Днес вместо България щеше да има Румъния, Сърбия и Гърция на Балканите. И ако ние днес все сме една свободна нация, а не тъпкани и малтретирани от румъни, сърби и гърци, ако все още можем свободно да си говорим на нашата българска реч, ако днес се радваме на политическа свобода, а не сме тъпкани от „културни" румъни, от пияни сърби и зверове гърци, това ние дължим на нашата династия, която като спря румънците даде възможност пак на народът-армия да спре гърци и сърби. Значи на тези два еднички фактори в една конституционна държава - Короната на народа - ние дължим нашата свобода.
към текста >>
94.
2. КРАТКА ИСТОРИЯ ЗА ЖИВОТА НА ВЕРСКАТА ОБЩНОСТ БЯЛО БРАТСТВО - КЛОН БУРГАС, ЦЕНТРАЛА СОФИЯ
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Учителят ми отговори: "Сега Христос няма да го разпъват, та няма защо
Йосиф
да бъде тук, за да го погребва", и добави Учителя: "Ако бе дошъл ЛА час по-рано, щеше да свариш тук при мене брата Пеню и брата Голов, с които се разговаряхме.... Но и вие може да се срещате с него... Като запеете песента "Благославяй душе моя Господа".
Карнобат в 1868 г., високосна, събота - 13 юлий, сутринта, и преселен в духовните светли селения на 27 януарий 1918 г., неделя 2 У2 часа сутринта в гр. Бургас, на 50 годишна възраст. За тоя наш мил брат, през месец февруарий 1918 г., 20 дни след преселването му, бях (пише М. Сотиров) в гр. Варна при Учителя, дошъл от фронта Битоля, кота 1248, и Го запитах защо така рано си замина от земния живот брата Пеню, който сега би бил много полезен в делото Божие.
Учителят ми отговори: "Сега Христос няма да го разпъват, та няма защо
Йосиф
да бъде тук, за да го погребва", и добави Учителя: "Ако бе дошъл ЛА час по-рано, щеше да свариш тук при мене брата Пеню и брата Голов, с които се разговаряхме.... Но и вие може да се срещате с него... Като запеете песента "Благославяй душе моя Господа".
Той веднага се явява и можете да си беседвате с него... Тая песен е в негова памет." По-важните фази от неговия живот са следните: 1. Брата Пеню Киров произлиза от 4 поколения религиозни хора - с начало от с. Ракитово - Котелско, после от Сливен и Карнобат. 2. На 7 годишна възраст - 1875 г. е бил посетен от светло същество - человек, който е хвърчал във въздуха от юг към север. 3.
към текста >>
95.
I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария
,
ТОМ 25
И когато идва вече време да ги освободят французите, те са били под френски контрол, казали, че всичките им дрехи ще бъдат изгорени и тогава моя баща предава знамето на полковник
Йосиф
ли беше,
Йосифов
ли беше.
А в действителност знамето не е изгорено, а той го взема като хастар на куртката си и го носи през време на цялото заложничество. В: Те после във Франция ли отиват? Къде? Д: Не, Солун. Там е бил в Солуники, там е бил лагера на заложниците.
И когато идва вече време да ги освободят французите, те са били под френски контрол, казали, че всичките им дрехи ще бъдат изгорени и тогава моя баща предава знамето на полковник
Йосиф
ли беше,
Йосифов
ли беше.
Мисля Йосиф Ковачев, така мисля, който е бил като връзка между българската армия и тези там командирите на лагера. Той предава на него срещу разписка знамето и Йосиф Ковачев го донася в България и моя баща беше награден със златен орден, той е с дъбови листа за спасяване на знаме. В: Нямало ли е някой друг освен него да знае за това? Д: Знаел е неговия ординарец Ванко, не си спомням кой е. Той е от село Гърци, Видинско, и неговия адютант капитан Игнатиева, малкото му име не помня. Игнатиев.
към текста >>
Мисля
Йосиф
Ковачев, така мисля, който е бил като връзка между българската армия и тези там командирите на лагера.
В: Те после във Франция ли отиват? Къде? Д: Не, Солун. Там е бил в Солуники, там е бил лагера на заложниците. И когато идва вече време да ги освободят французите, те са били под френски контрол, казали, че всичките им дрехи ще бъдат изгорени и тогава моя баща предава знамето на полковник Йосиф ли беше, Йосифов ли беше.
Мисля
Йосиф
Ковачев, така мисля, който е бил като връзка между българската армия и тези там командирите на лагера.
Той предава на него срещу разписка знамето и Йосиф Ковачев го донася в България и моя баща беше награден със златен орден, той е с дъбови листа за спасяване на знаме. В: Нямало ли е някой друг освен него да знае за това? Д: Знаел е неговия ординарец Ванко, не си спомням кой е. Той е от село Гърци, Видинско, и неговия адютант капитан Игнатиева, малкото му име не помня. Игнатиев. В: И как са го опазили толкова време?
към текста >>
Той предава на него срещу разписка знамето и
Йосиф
Ковачев го донася в България и моя баща беше награден със златен орден, той е с дъбови листа за спасяване на знаме.
Къде? Д: Не, Солун. Там е бил в Солуники, там е бил лагера на заложниците. И когато идва вече време да ги освободят французите, те са били под френски контрол, казали, че всичките им дрехи ще бъдат изгорени и тогава моя баща предава знамето на полковник Йосиф ли беше, Йосифов ли беше. Мисля Йосиф Ковачев, така мисля, който е бил като връзка между българската армия и тези там командирите на лагера.
Той предава на него срещу разписка знамето и
Йосиф
Ковачев го донася в България и моя баща беше награден със златен орден, той е с дъбови листа за спасяване на знаме.
В: Нямало ли е някой друг освен него да знае за това? Д: Знаел е неговия ординарец Ванко, не си спомням кой е. Той е от село Гърци, Видинско, и неговия адютант капитан Игнатиева, малкото му име не помня. Игнатиев. В: И как са го опазили толкова време? Д: Година и нещо, в хастара на дрехите.
към текста >>
96.
47. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ДО МИНЧО СОТИРОВ 6 декември 1916 г., сряда, София
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
Бдински полк; получено на 9 декември 1916 г., събота, София чрез подофицер от 3 пехотен полк
Йосиф
Леви, конен ординарец към щаба на полка) София 6 Дек.
47. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ДО МИНЧО СОТИРОВ 6 декември 1916 г., сряда, София (изпратено до подполковник М. Сотиров - командир на 3 пех.
Бдински полк; получено на 9 декември 1916 г., събота, София чрез подофицер от 3 пехотен полк
Йосиф
Леви, конен ординарец към щаба на полка) София 6 Дек.
1916 г. Любез. М. Сотиров, Получих вашето писмо. Вий сте пак на фронта. Живота на Земята е един обширен фронт на воюване.
към текста >>
97.
27 ФЕВРУАРИ 1916 г. - 20 АПРИЛ 1916 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Видях я в малката църквица на „Екзарх
Йосиф
”.
Приличат на залепена хартия. Такива ли са били евангелистите? Такава ли е била Дева Мария? Амвони за владиката, за царя. Елеонора умря.
Видях я в малката църквица на „Екзарх
Йосиф
”.
Видях жената, коятр е носила корона. Горката, горката жена! Може ли да е щастлив човек пред смъртта? Защо горка? Тя не е носила дървени обувки с гвоздеи впити в ходилото.
към текста >>
98.
МАЙ 1916 г. - 20 ДЕКЕМВРИЙ 1917 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Умря най-злият владика
Йосиф
[виж “Изгревът”, т.
257-358, 507-527; т. IX, с. 23-24 (спиране на събора в Търново 1915 г. от ген. Радойков)] Такива небивалици пишат.
Умря най-злият владика
Йосиф
[виж “Изгревът”, т.
XV, с. 681-683 - митрополит Йосиф, главен началник на военното духовенство през войната 1915-1918 г.]. Изложен е на показ в църквицата... Отивам да го видя. Грамаден човек - дълга бяла брада, високо чело. Умрял внезапно - не се стопила от него нито капчица млечице.
към текста >>
681-683 - митрополит
Йосиф
, главен началник на военното духовенство през войната 1915-1918 г.].
23-24 (спиране на събора в Търново 1915 г. от ген. Радойков)] Такива небивалици пишат. Умря най-злият владика Йосиф [виж “Изгревът”, т. XV, с.
681-683 - митрополит
Йосиф
, главен началник на военното духовенство през войната 1915-1918 г.].
Изложен е на показ в църквицата... Отивам да го видя. Грамаден човек - дълга бяла брада, високо чело. Умрял внезапно - не се стопила от него нито капчица млечице. Какво великолепие край него от горящи свещници, сякаш е някой цар. Гледам го и се чудя где седеше омразата му към Учителя.
към текста >>
99.
ФЕВРУАРИЙ 1920 г. - ДЕКЕМВРИЙ 1921 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Красив е той, като самаго
Йосифа
великолепни.
Отпуските ще си вземем заедно към есента и... И все съблазнителната мисъл за свой дом и закрила, но тя се блъска в нещо невидимо и непоклатимо. Бог да го благослови за хубавите плодове, които ми поднася с пълна ръка. Казва ми, че ще си бъда волна като птичка, тъй щастлива ще бъда - няма да има като мене. Връщам се от беседа. Изпраща ме Моис Басан - онова красиво еврейче - сега френски легионер.
Красив е той, като самаго
Йосифа
великолепни.
Говориме си наши работи, за Учителя, изгревите, пр. Сбогуваме се сърдечно. Моис стиска ръката ми, туря чест и се отдалечава. Хващам бравата на малката портичка. Бърз скок на разгневен човек ме спира.
към текста >>
100.
2.1.54. Летуване на Рила 14 юли - 25 август 1939 г., [езеро Елбур]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Когато някоя буря ги принуди да останат в палатките си, те се „утешаваха” с халва, мекици, що брат
Йосиф
пържеше в големия каменен заслон.
Веднъж до край моята палатка, застанали една голяма група французи и дълго се разправяха за нещо. Упазил ме Бог да им разбера нещо; едничкото що разбрах, че се отнасяше за “soixante leva” [(фр.) - шестдесет лева]. Дълго, дълго се разправяха, и по интонацията на гласа се разбра, че не дойдоха до мирен извод. Слушала ги една моя съседка по палатка, че трябваше да я питам... Този от мъжете, който им беше „каса”, не може да разбере за какво са употребени тези „soixante leva”, а и другите отричаха да са искали пари от него за каквото и да е било... Те не си купиха нито халва, нито мекици. Но ние пък ги черпехме и богато авансирахме за едно наше гостуване там... А латвийците не така, о, не така.
Когато някоя буря ги принуди да останат в палатките си, те се „утешаваха” с халва, мекици, що брат
Йосиф
пържеше в големия каменен заслон.
Спестовни, даже оскъдни са и шведката, и холандката. Когато им се предложи халва, взимаха “mit vergniigen" [(нем.)- с удоволствие], а кога си купят, те се крият в палатките си, снемат завеската, или ако ти предложат, то ще бъде едно бобено зърно, посочено от самите тях. Ще кажа нещо за холандката Emmi [Емми], от Helsinki [Хелзинки, Финландия]. Тя долетя при нас от Германия, от Goetheanum-a на Steiner [Гьотеанума на Щайнер - главната сграда в школата на Рудолф Щайнер]. Долетя с тънки, копринени одежди - розови, бели и сини.
към текста >>
НАГОРЕ