Търсене в текстове за 'Йосиф'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 61 резултата в 32 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Стихове - Стефан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Свети Йосиф като е отивал по работа или Божата Майка ще да са срещнали някои от номадите, завързали са разговор и са им разказали надве-натри своята история.
Те говорели на друго наречие, много-много не се сживявали със селяните, но им лекували болните. Мислело се, че те произхождали нейде от Запад , из Нумидийско, дето живеят бедуините, макар че приличали повече на старите ниневийски нашественици. Те постоянно наблюдавали и следели звездите и селяните забелязали, че колчем напущали своя стан или се връщали в него, по пясъка не оставали никакви дири oт техните камили. Селяните мислели, че те ще да са открили някакви стари подземия, та затуй им се бояли. Техните слуги, които отивали всеки ден в селото за вода, за жито или плодове, скоро узнали за пристигането на бедното еврейско семейство. Свети Йосиф като е отивал по работа или Божата Майка ще да са срещнали някои от номадите, завързали са разговор и са им разказали надве-натри своята история. Една вечер нашите изгнаници излезли чак до пирамидите. Слънцето залязвало и в сянката на големите каменни триъгълници се червенеели огньовете, що пламтели пред шатрите на бедуините. Оттатък начевала вече пустинята, този свят, където безпределността се вкаменява, където говорят само гръмотевиците и вятъра, където самотата нахлува в пътника и го разголва сам пред себе си. Черните керкенези се виели в чудното небе. Неговото залязващо великолепие багрело с царствен блясък бедните, покъсани туники.
към текста >>

Един до друг, едрите брадати бедуини застанали, за да поздравят стария Йосиф и младата му мълчалива съпруга, а сетне, си поигравали с малкото русичко дете.
Една вечер нашите изгнаници излезли чак до пирамидите. Слънцето залязвало и в сянката на големите каменни триъгълници се червенеели огньовете, що пламтели пред шатрите на бедуините. Оттатък начевала вече пустинята, този свят, където безпределността се вкаменява, където говорят само гръмотевиците и вятъра, където самотата нахлува в пътника и го разголва сам пред себе си. Черните керкенези се виели в чудното небе. Неговото залязващо великолепие багрело с царствен блясък бедните, покъсани туники. Един до друг, едрите брадати бедуини застанали, за да поздравят стария Йосиф и младата му мълчалива съпруга, а сетне, си поигравали с малкото русичко дете. Това дете ги било зачудило вече. Един ден, отдалеко, те видели една лъвица да му ближе крачката, а друг път веднъж те видели един заек, който е тъй-плах, да излиза от своята дупка и да тича с него. Те забелязали, че и други животни напущали своите скривалища из трънливите храсталаци и други още работи. Най-сетне един от тези самотници поискал от Йосиф датата на раждането на това дивно дете. Докле баща му и майка му приказвали, малкият Исус, застанал под една канара, изглеждало че се забавлява, като си чертае по земята разни резки с една тръстика.
към текста >>

Най-сетне един от тези самотници поискал от Йосиф датата на раждането на това дивно дете.
Неговото залязващо великолепие багрело с царствен блясък бедните, покъсани туники. Един до друг, едрите брадати бедуини застанали, за да поздравят стария Йосиф и младата му мълчалива съпруга, а сетне, си поигравали с малкото русичко дете. Това дете ги било зачудило вече. Един ден, отдалеко, те видели една лъвица да му ближе крачката, а друг път веднъж те видели един заек, който е тъй-плах, да излиза от своята дупка и да тича с него. Те забелязали, че и други животни напущали своите скривалища из трънливите храсталаци и други още работи. Най-сетне един от тези самотници поискал от Йосиф датата на раждането на това дивно дете. Докле баща му и майка му приказвали, малкият Исус, застанал под една канара, изглеждало че се забавлява, като си чертае по земята разни резки с една тръстика. Сетне - се завтекъл към най-стария от бедуините и го завел при своето творение, като всички деца, които са направили нещо, което им харесва. Ала старецът със спокойното си лице едвам хвърлил поглед върху рисунката и тутакси малко побледнял. Той бързо се привел над този смътен чертеж и открил в един голям равнобедрен триъгълник планът, по който са строени постройките във вътрешността на пирамидата: крипта, горниците на царя и царицата, ходовете, кладенците, с една реч, всичко. А тия номади са били едничките, които са познавали потайния строеж на пирамидата.
към текста >>

2. Стихове - Gis Moll Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Йосиф, полюса, Номе в Аляска и обратно.
Пътуването ще стане по въздуха - със специален за целта управляем балон, снабден със запаси за 90-дневно пътуване и с всички необходими апарати и помагала, за научните издирвания. Въздушният кораб ще поддържа постоянна радиотелефонна връзка със специално построените безжични станции в обитаеми крайполярни пунктове. Най-сгодно место за политане се счита Мурман (сев. бряг на Скандинавия). Пътят се проектира край о-в Фр. Йосиф, полюса, Номе в Аляска и обратно. Като най-благоприятно време за тръгване се счита м. май, когато на полюса е ден, студът малко по-малък, бурите и ветровете, според досегашните наблюдения, по-слаби. Балонът ще тежи около 150,000 кг, ще има обем 150,000 куб. м. и персонал от 50 души. Правят се усилия и за преодоляването на голямата мъчнотия, как да се ориентира балонът.
към текста >>

3. ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Жалко е, че днес няма фараони като този в времето на Йосиф или царе като Небукаднецар, които да сънуват такива сънища.
Той именно извършил това, което само „боговете" според думите на Халдейските учени, можели да направят. Той разкрил съня на царя и го разтълкувал. Този сън е тъкмо интересен. Но преди да го предам накратко, ще забележа, че тази глава на пророк Даниел, един от най-мощните и културни пророци на Израел, съдържа много интересни проблеми: проблема за изворите и пътеките на познанието (в Халд. маги съвременните учени ще видят своите предходници и първообрази), проблема за ония две велики течения, които са съществували и съществуват от памтивека в живота и културата на един народ, на една раса, и които означават обикновено с имената: екзотерично и езотерично, проблема за тълкуване на сънищата и тяхната символика – ключ на съвременната психоанализа и най-могъщ инструмент в ръцете на психоаналитиците, тия съвременни сънотълкуватели, които са преоблекли тоя стар занаят в модерни дрехи, в костюма на лекаря-психиатър, накарали са го да се разхожда из клиники и болници, да бъбри с жаргона на съвременната психология, да употребява все технически термини и са дисциплинирали произвола на въображението, приумицата и интуитивните досещания чрез една „строго научна" клиническа техника. Жалко е, че днес няма фараони като този в времето на Йосиф или царе като Небукаднецар, които да сънуват такива сънища. Но и да сънуват, те не биха посмели да повикат дори и Фройд, защото самият тоя факт, че „вярват" в сънища, би могъл да се сметне за симптом на „психична регресия" „инфантилност", за наличността на някоя психоза у тях. Не знам обаче, дали има по-страшна, масова психоза от тая, в която са изпаднали съвременните хора: именно грандоманията да смятат, че по-културни, по-учени хора от тях в света нивга не е имало. Наистина, признават те и древните са имали нещо като наука, но тя гъмжи от толкова много „суеверия", че и наука не може да се нарече, имали са и техника, но де нашата, съвременната? (Макар че строежът на египетските пирамиди и до днес задава не една загадка на археолозите и изследователите-египтолози, както от архитектурно, така и от техническо естество.) После имали са и някакви космогонически представи, но то са били повечето митове. Де е нашата „концепция" за света: галактични системи, отделени една от друга с милиони светлинни години, огромни мъглявини, развиващи спиралите си в безбрежното пространство, мириади слънчеви системи, в една от които – нашата – се намира земята.
към текста >>

4. СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В земята на Хермес Тот, в земята на Свинкса и Пирамидите требвало – според думите на Благовестието, да забягнат Йосиф и Мария с детето Исус, за да не бъде убито от Ирод.
Така запр. съвременната наука, в лицето на най-стройно разработената дисциплина – физиката, идва отново до двата вечни херметични полюса – само че в техния физически аспект – между които полюси е съдено на човешкия ум да се люлее: „безкрайно малкото,, и „безкрайно голямото", микрокосмоса — атом и макрокосмоса – звездна вселена. И Хермес Трисмегистос, който беше склопил устни хилядолетия подред, отвори уста и пак изрече: „Туй, което е горе, е като това, което е долу. И това, което е долу, е като онова, което е горе. За да се вършат тайните на Великото дело". В земята на Хермес Тот, в земята на Свинкса и Пирамидите требвало – според думите на Благовестието, да забягнат Йосиф и Мария с детето Исус, за да не бъде убито от Ирод. Вие си спомняте, нали, сказанието за тримата маги от Изток, които видели звездата на Царя Иудейски и дошли да му се поклонят. „Когато Исус се родил във Витлеем в дните на Цар Ирод – тъй започва евангелското сказание, едно от най-високо поетичните – ето дойдоха в Ерусалим мъдреци от Изток, питайки: Де се роди Царят Иудейски? Защото видяхме звездата му на изток и дойдохме да му се поклоним". Кога Цар Ирод чу това, много се смути и цял Иерусалим с него. И като събра всички първосвещеници и книжници народни, изпита от тях, де требваше да се роди Христос.
към текста >>

5. LE MAITRE PARLE. L'AME Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Мисията на жената“ - от Д-р Йосиф Волф, директор на библиотеката при пражкия народен музей. 3.
3. Разни. Учредителното събрание се открива в 9 ч. с. Ако не присъствуват най-малко половината от поканените членове, то половин час след това събранието се открива, какъвто и да е броя на присътствующите. Веднага след организационната работа на учредителното събрание започва „курс по окултна педагогика“, в който ще се развият за сега следните теми : 1. „Животът на Коменски в светлината на мистицизма“ от г-жа Паула Мудра. 2. Мисията на жената“ - от Д-р Йосиф Волф, директор на библиотеката при пражкия народен музей. 3. „Грешките на днешното възпитание“ - от писателката и училищна директорка г-жа Мария Злабек. 4. „Щайнеровите училища“ - от Филаделфос Веберек, учител. 5. „Естествознанието в нова светлина“ - от Антон Брабек, учител. 6. „Нашата цел“ - от Ладиславъв Фишер, учител. Който желае да участвува в този курс с реферат, нека се отнесе до Ладиславъв Фишер, учител в Стракониц (Чехословашко).
към текста >>

6. LE MAITRE PARLE. DIEU Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Изглежда, че начело на вегетарианското движение в Палестина са застанали световно известните вегетариански дейци: Йосиф Перпер и Д-р Шемуел Перпер.
Новата мисъл в Палестина. - В редакцията ни се получиха две вегетариански списания, издавани на еврейски език в Палестина: 1. Еврейски вегетариански преглед - издава Н. Б. Хавкин - Йерусалим; 2. Ацимхони - еврейско вегетарианско списание - издава се също в Йерусалим. Изглежда, че начело на вегетарианското движение в Палестина са застанали световно известните вегетариански дейци: Йосиф Перпер и Д-р Шемуел Перпер. Вегетарианското движение в Палестина е един светъл признак и начало на една нова духовна мисъл. По отношение на едно светло гледане на Християнството и специално върху чистото учение на Христа, заслужава да се отбележи, че още преди повече от десетина години излезе книгата на йерусалимския професор (преди германски професор) Д-р Клаузнер, озаглавена „Исус от Назарет". В тази книга Клаузнер хвърля мост към „добрия евреин Христос", както той често го нарича. Делото на Клаузнер е едно начало и един симптом, че ще дойде ден, когато евреите ще разберат по дух своя най-велик син - Йеошуа Аноцри (Исус от Назарет) - великият измежду великите на земята. Нов орган на всеславянската мисъл.
към текста >>

7. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

За евреите Христос беше „синът на Йосифа, синът на дърводелеца".
Ала такива са законите на този свят. В тази проста дреха - привидно човек като всички други хора - дори и учениците му не го познаха напълно. Само двама или трима от тях видяха при преображението на Христа неговото „лице" т.е. неговата вътрешна страна. В тази вътрешна светлина те го познаха, видяха го такъв, какъвто беше между ангелите. За евреите Христос беше „синът на Йосифа, синът на дърводелеца". За книжниците и фарисеите той беше богохулец, самозван месия, който сам себе си нарича „Син Божи". Той не изхождаше от техните среди, не беше се учил при тях. Къде се беше учил Христос? Защото, всичко което е правел той, свидетелствува за неговите обширни знания, И днес още има хора, които си мислят, че Христос е бил прост, неук човек. Това, обаче, съвсем не е така.
към текста >>

- Като излезе от тялото си и отиде при Йосифа Ариматейски.
" Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия Христос! Хвърлил дървения кръст на земята, Христос се изправи и пое прав своя път към Голгота. Приковаха го на кръста. Ала и на кръста много не стоя. Той сам се откова. Как? - Като излезе от тялото си и отиде при Йосифа Ариматейски. Погребаха го и запечатаха гроба. Но и оттам излезе. Той не искаше да остави тялото си в гроба, защото то беше живо. Той сам го разглоби и възкреси. Ангелът, който причини смъртта му, занесе душата му в ада, но и тук Христос не стоя дълго.
към текста >>

8. ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТА-Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Чак по-късно тя ражда Йосиф, „избраният измежду братята" и Бениамин, вторият любимец на Яков и негова утеха след загубата на Йосиф.
Ето защо, когато на старини - Авраам е бил, според Писанието, на 100 години, а Сара на деветдесет, когато им се ражда син Исаак - последният става пълен наследник на всичко Авраамово, призван продължител на рода и на неговата историческа мисия. Елисавета върви по Сарина линия. По Сарина линия е вървяла и Ревека, жената Исаакова. И тя дълго време не е имала деца, докато най-после ражда Исав и Яков. По Сарина линия върви и Рахил, възлюбената жена на Яков, която е имала рядкото изпитание да гледа как плодовитата ù сестра Лия - първата жена на Яков – макар и нелюбима, му ражда син след син. Чак по-късно тя ражда Йосиф, „избраният измежду братята" и Бениамин, вторият любимец на Яков и негова утеха след загубата на Йосиф. Разглеждайки този тип жена, свързан полярно с мъж от типа „Авраам", сиреч, с мъж, който върви по линията Авраамова, ние се натъкваме, от една страна, на една от най-дълбоките проблеми в психологията на вярата, а от друга - на проблемът за раждането на висшето, гениалното. Тези две проблеми вървят впрочем успоредно. Вижте: Елисавета, подобно Сара, ражда син на старини, след като е преминала така наречената в наши дни климактерична възраст на жената, когато природата слага край на способността ù да ражда. Тук свършва за жената нейната биологична мисия. Ала както със Сара, така и с Елисавета става чудо - те раждат и след тази пределна възраст.
към текста >>

9. DU MAITRE-AU SEULL DE LA NOUVELLE EPOQUE Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Спиритизмът и полският спиритуализъм (месианизъм) от Йосиф Хобот (Висла) - най-интересният реферат, със сведения и цитати из полските поети и мислители: Товянски, Мицкевич, Красински, Словацки, Трентовски, Тежковски. 5.
Четоха се следните реферати: 1. Огнища на езотеричното знание в Полша и чужбина, от Елена Витковска - Краков. 2. Мистицизмът като път на постижение - по св. Ян Кжижовски - от Тадеуш Павлцки - Познан. 3. История на астрологията от Пренгел - Бидгошг. 4. Спиритизмът и полският спиритуализъм (месианизъм) от Йосиф Хобот (Висла) - най-интересният реферат, със сведения и цитати из полските поети и мислители: Товянски, Мицкевич, Красински, Словацки, Трентовски, Тежковски. 5. Синтеза на езотеричните науки от Ян Хадина, ред. на „Лотос" - Краков. 6. България като духовно огнище в миналото и днес, в който е даден очерк на богомилството и учението на Всемирното Братство, както и практическите методи - излети, паневритмия, музика и пр. в школата на Учителя. Това възбуди голям интерес у всички.
към текста >>

10. МЪДРЕЦЪТ ОТ ИЗТОК- БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

В шестия месец от зачеването на Йоан Предтеча, архангел Гавриил бива изпратен в Галилейския град Назарет при една девица, на име Мария, която била сгодена за Йосиф от Давидовия дом.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО ДЕВА МАРИЯ Първото събитие, в което се явява пред нас Дева Мария е така необикновено, че ако си послужим с религиозен език, трябва да го наречем чудо, а ако употребим езика на съвременната наука, ще трябва да го наречем, ако не суеверие, то поне мит, иносказание, В евангелието, обаче - и в това на Матея и в това на Лука - туй събитие е разказано с такава гениална простота, така естествено и непринудено, сякаш се отнася за нещо съвсем обикновено, съвсем в реда на нещата. И ако разказът за това събитие действува така убедително, то е може би затова, защото изхожда от човеци, които живеят с вярата, убеждението и опита, че „за Бога няма нищо невъзможно" - заключителни думи на архангел Гавриил към Дева Мария. Ала да припомним това събитие, според по-подробната версия на Лука. В шестия месец от зачеването на Йоан Предтеча, архангел Гавриил бива изпратен в Галилейския град Назарет при една девица, на име Мария, която била сгодена за Йосиф от Давидовия дом. И той ù благовести, че тя, още като девица ще зачене и ще роди син, който ще се нарече Син Божи. И когато Мария, в девическата си невинност недоумява, как ще стане това, когато не познава мъж, той ù разкрива, че „Светият Дух ще дойде върху нея и силата на Всевишния ще я осени". След като ù припомня за нейната сродница Елисавета, че и тя в старините си е заченала син, за да укрепи окончателно вярата ù, заключава с думите: „Защото за Бога няма нищо невъзможно". Тогава Мария изказва следните думи, които така добре изразяват нейното душевно състояние: „Ето Господнята слугиня. Нека ми бъде, според както си казал" Това са думи на смирение, на чистота, на преданост, на пълна готовност за служение.
към текста >>

Но в Мария са съчетани два образа: образа на Девата, която е способна на „безпорочно зачатие" от Свети Дух, която ражда „Божия Син" и образът на майката - жена на Йосиф.
Дълго време преди раждането на Христа, означено езотерично с „три месеца преди раждането на Предтечата" - ония души, чиято колективна душа е символизирана чрез Елисавета, майка на Предтечата, са доловили интуитивно, че очакваният Месия, новата епоха, ще дойде. Това заиграване на младенеца в утробата на Елисавета от поздрава на Мария е израз на цялото онова месианско движение, което предхожда раждането на Христа, възвестяването на неговото учение. Самият предхристиянски месианизъм се развива под знака на Предтечата и представя една подготовка на човечеството за идването на Христа. В разгледаните по-горе пасажи от евангелието, дето се явява Дева Мария, ние имаме работа с един колкото реален, толкова и митологичен образ. Девата все още сякаш е митологично същество за съзнанието на човека. Но в Мария са съчетани два образа: образа на Девата, която е способна на „безпорочно зачатие" от Свети Дух, която ражда „Божия Син" и образът на майката - жена на Йосиф. Още като дева, тя е сгодена за Йосиф. Съществува, значи, една връзка на Мария майката, с един земен мъж. Ясно е, следователно, че в новозаветната жена тия два образа се сливат. Двете естества - на девата и жената-майка - все още са свързани. Те не са още напълно диференцирани.
към текста >>

Още като дева, тя е сгодена за Йосиф.
Това заиграване на младенеца в утробата на Елисавета от поздрава на Мария е израз на цялото онова месианско движение, което предхожда раждането на Христа, възвестяването на неговото учение. Самият предхристиянски месианизъм се развива под знака на Предтечата и представя една подготовка на човечеството за идването на Христа. В разгледаните по-горе пасажи от евангелието, дето се явява Дева Мария, ние имаме работа с един колкото реален, толкова и митологичен образ. Девата все още сякаш е митологично същество за съзнанието на човека. Но в Мария са съчетани два образа: образа на Девата, която е способна на „безпорочно зачатие" от Свети Дух, която ражда „Божия Син" и образът на майката - жена на Йосиф. Още като дева, тя е сгодена за Йосиф. Съществува, значи, една връзка на Мария майката, с един земен мъж. Ясно е, следователно, че в новозаветната жена тия два образа се сливат. Двете естества - на девата и жената-майка - все още са свързани. Те не са още напълно диференцирани. И християнската култура, една от съществените задачи на която е било повдигането на жената, се е развила под знака на този двойствен, не диференциран тип на жената, в който все още действува предимно второто естество на Мария - майката, жената на Йосиф.
към текста >>

И християнската култура, една от съществените задачи на която е било повдигането на жената, се е развила под знака на този двойствен, не диференциран тип на жената, в който все още действува предимно второто естество на Мария - майката, жената на Йосиф.
Още като дева, тя е сгодена за Йосиф. Съществува, значи, една връзка на Мария майката, с един земен мъж. Ясно е, следователно, че в новозаветната жена тия два образа се сливат. Двете естества - на девата и жената-майка - все още са свързани. Те не са още напълно диференцирани. И християнската култура, една от съществените задачи на която е било повдигането на жената, се е развила под знака на този двойствен, не диференциран тип на жената, в който все още действува предимно второто естество на Мария - майката, жената на Йосиф. И затова най-високото схващане за жената, до което съвременните хора са се издигнали, все още си остава майката. По-висока форма на проява на женското начало хората не познават и не признават. В цялата съвременна литература до пресита се повтаря догмата за едничкото и изключително предназначение на жената като майка, като жрица на семейството, като пазителка на рода и на традицията. Идеята за девата, която бе проектирана чрез образа на Дева Мария в съзнанието на хората, си остава като че ли все още безсъдържателна форма, митичен образ. Наистина, в наши дни започва да се очертава един социален тип жена, която се стреми да излезе из тесните граници на семейното огнище, за да се прояви с по-широк размах в обществения живот.
към текста >>

В бъдеще ще имаме един напълно диференциран тип на дева, която не ще има нужда да се омъжва за „Йосифовци".
Би могло все пак да се каже, че тази идея не е била съвсем пренебрегната. В течение на християнската култура са правени, макар и слаби опити, за нейното въплъщаване в каква-годе форма. Тук имаме пред вид създаването през средните векове, под покровителството на църквата, на девическите монастири, където все пак се е култивирала тази идея. Но слабите резултати, получени от тия опити, показват, че идеята за девата не може да вирее под сянката на църквата и на обикновената религия. Ето защо, с пълно право може да се каже, че идеята за девата е една идея на бъдещата култура. В бъдеще ще имаме един напълно диференциран тип на дева, която не ще има нужда да се омъжва за „Йосифовци". Към този тип трябва да се стреми новата жена. Той ще бъде истинската нова Ева, Ева на бъдещето. Дотогава, каквото и да прави жената, колкото и да се бори за права, за еманципация - докато тя си остава обикновена жена и майка - все ще бъде робиня на условията. И онази свобода, за която мечтае, ще бъде само една cянкa на истинската свобода. Как се очертава образът на Девата, на новата Ева, в словото на Учителя - това ще покажем други път.
към текста >>

Не беше ли изпит за девицата зачеването от „Дух Свети" и не поиска ли най-напред „праведният Йосиф" да я напусне за това?
Дотогава, каквото и да прави жената, колкото и да се бори за права, за еманципация - докато тя си остава обикновена жена и майка - все ще бъде робиня на условията. И онази свобода, за която мечтае, ще бъде само една cянкa на истинската свобода. Как се очертава образът на Девата, на новата Ева, в словото на Учителя - това ще покажем други път. Ако искаме да закръглим образа на Дева Мария, както той се явява в евангелието, ще трябва да разгледаме останалите пасажи, в които се говори за нея. Те ни разкриват по-скоро изпитанията на майката Исусова. Не беше ли изпит за девицата зачеването от „Дух Свети" и не поиска ли най-напред „праведният Йосиф" да я напусне за това? Трябваше ангел насъне да му се яви, за да му изясни, как стои работата. Друго изпитание за младата майка е била жестоката замисъл на Ирод да убие детето - бъдещия „цар Израилев". Това е предизвикало бягството в Египет. Приемете всички тия неща за факти и се поставете в положението на Мария - вие ще разберете всички ония трепети, тревоги и страхове, които младата майка е преживяла, докле опази своята крехка рожба. Не е лесно да се отхрани и съхрани в този свят на толкова враждебни сили «детето на девата" - сина Божи.
към текста >>

Кой знае, дали тия силни думи, а и много подобни тям, не са издълбали дълбока пропаст между сина и майката - жена на Йосиф, носителка, като такава, на едно по-ограничено съзнание.
Не е лесно да се отхрани и съхрани в този свят на толкова враждебни сили «детето на девата" - сина Божи. А по-после, когато Исус поема своя труден път на Месия - път, по който има указания в евангелието, че Майка му го е следвала - колко тежки изпитания, незнайни за нас, ще да е претърпяла майката Исусова. А, може би, и много от думите на сина ù, неразбираеми за нея, поради тяхната широта и универсалност, неведнъж са пронизвали като с меч майчиното ù сърце. Спомнете си оня момент, когато съобщават на Исус, че майка му и братята му го чакат вън. „Който изпълнява волята на моя Отец, който е на небесата, той ми е брат и сестра и майка". Кой знае, дали тия силни думи, а и много подобни тям, не са издълбали дълбока пропаст между сина и майката - жена на Йосиф, носителка, като такава, на едно по-ограничено съзнание. А преследванията на Исуса, неговият изпълнен с борби живот и най-сетне трагедията на разпятието? Оставам на вас да се вживеете във всички тия моменти от живота на майката Исусова, които ни разкриват не вече нейния полуреален, полумитичен образ, както бе в начало, а близкия нам, чисто човешки образ на жена и майка. Така се очертава пред нашия вътрешен поглед образът на Дева Мария, идеалната новозаветна жена, в която живеят все още тясно свързани девата и жената-майка. Г.
към текста >>

11. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Йосиф М.
П. Г. Пампоров ХЬОНЕ ВРОНСКИ И НЕГОВАТА ФИЛОСОФИЯ НА МЕСИАНИЗМА Докато Андрей Товянски е представител на мистицизма в полския месианизъм и изпъква пред нас преди всичко като човек на делото и като велик религиозен реформатор, Хьоне Вронски може с право да се смята за основател на месианизма и представител на чисто философското, окултно направление в него. Йосиф М. Хьоне Вронски е роден на 24 авг. 1778 год. в Познан. Баща му е бил чех, а майка му полякиня. Отпосле баща му е добил титлата благородник и затова неговият син Йосиф е могъл да свърши кадетската школа във Варшава, където са имали достъп само синовете на благородниците (шляхтата).
към текста >>

Отпосле баща му е добил титлата благородник и затова неговият син Йосиф е могъл да свърши кадетската школа във Варшава, където са имали достъп само синовете на благородниците (шляхтата).
Йосиф М. Хьоне Вронски е роден на 24 авг. 1778 год. в Познан. Баща му е бил чех, а майка му полякиня. Отпосле баща му е добил титлата благородник и затова неговият син Йосиф е могъл да свърши кадетската школа във Варшава, където са имали достъп само синовете на благородниците (шляхтата). В 1794 год, младият Вронски като поручик в артилерията - 16 год. - взема участие в сраженията против прусите при обсадата на Варшава и със своята точна стрелба заставил неприятеля да отстъпи. Затова е бил награден от Косцюшко със златен часовник. Отпосле той постъпил в руската армия, където на 17 год. при щаба на ген.
към текста >>

12. СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Такъв най-удобен случай, разбира се, беше сватбата на Адон Йосиф, големият син на Сафра.
Сам Бен Сафра, който беше голям познавач на скъпи и старинни предмети, голям любител на красивото, ръководел постройката заедно с прочут архитект. Неговата къща беше единствена в града по своя стил. Сам той ходил няколко пъти в чужбина за мраморни украшения, а цветната мозайка и мазилка били направени от най-опитните майстори в страната. С една дума, къщата на богатия Сафра беше същински дворец. Всички искаха да видят тоя рядък по външна и вътрешна красота дом на Сафра. Такъв най-удобен случай, разбира се, беше сватбата на Адон Йосиф, големият син на Сафра. Нали се знаеше, че за сватба вратите са отворени за всеки – който чуе тъпан, както се казва, тича да се повесели и изяде едно сладко за честитка. Но не беше така в къщата на Сафра. Мъжете които влизаха с цилиндри на глава и бели ръкавици, с черни костюми, имаха в ръцете си покани. На вратата стоеше лакей в парадна ливрея, покланяше се учтиво, особено на дамите, които грижливо държаха своите шлейфове. Друг един слуга, по-просто облечен, стоеше на пътната врата и от време на време пъдеше нахалните и любопитни бедняци, които се катереха по железните решетки.
към текста >>

13. КОГАТО БЯХ МЛАДЕНЕЦ - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Ще се спра само на най-характерните старозаветни типове: Авраам, Исаак, Яков, на някои от синовете на последния, а най-вече на Йосифа и на Юда.
Или, най-после, да разтълкувам кабалистически това сложно родословно дърво? Нито това. Целта ми е друга – да изтъкна основните, съществени черти на старозаветния живот. И понеже този живот е намерил най-типичен израз и най-пълно въплъщение у библейските патриарси и техните потомци, затова се спирам на споменатата вече родословна линия. Разбира се, аз нямам намерение да я разглеждам във всичките ù точки. Ще се спра само на най-характерните старозаветни типове: Авраам, Исаак, Яков, на някои от синовете на последния, а най-вече на Йосифа и на Юда. На Юда затова, защото в родословието на Исус той именно продължава линията на Якова, а не Йосиф, избраният син, „превъзходният между братята", както го нарича сам Яков. Ще засегна, може би, след това още някои важни представители на родословната линия, най-вече Давида и Соломона. При разглеждане на споменатите библейски типове, аз ще се постарая да възстановя техните образи така, както биха сторили това добрите познавачи на Библията. Ще зачекна, при това, някои езотерични и кабалистични страни, които изпъкват в простите, но съдържателни сказания за техния живот. Надявам се, че по този начин ще отдам съответната дан както на библиоведците, така и на езотеристите и кабалистите, които еднакво тачат Библията като съкровищница на мъдрост и житейски опит.
към текста >>

На Юда затова, защото в родословието на Исус той именно продължава линията на Якова, а не Йосиф, избраният син, „превъзходният между братята", както го нарича сам Яков.
Нито това. Целта ми е друга – да изтъкна основните, съществени черти на старозаветния живот. И понеже този живот е намерил най-типичен израз и най-пълно въплъщение у библейските патриарси и техните потомци, затова се спирам на споменатата вече родословна линия. Разбира се, аз нямам намерение да я разглеждам във всичките ù точки. Ще се спра само на най-характерните старозаветни типове: Авраам, Исаак, Яков, на някои от синовете на последния, а най-вече на Йосифа и на Юда. На Юда затова, защото в родословието на Исус той именно продължава линията на Якова, а не Йосиф, избраният син, „превъзходният между братята", както го нарича сам Яков. Ще засегна, може би, след това още някои важни представители на родословната линия, най-вече Давида и Соломона. При разглеждане на споменатите библейски типове, аз ще се постарая да възстановя техните образи така, както биха сторили това добрите познавачи на Библията. Ще зачекна, при това, някои езотерични и кабалистични страни, които изпъкват в простите, но съдържателни сказания за техния живот. Надявам се, че по този начин ще отдам съответната дан както на библиоведците, така и на езотеристите и кабалистите, които еднакво тачат Библията като съкровищница на мъдрост и житейски опит. Главната цел, обаче, както и по-преди изтъкнах, е да дам една характеристика на старозаветния живот.
към текста >>

Там е Йосиф, продаденият от своите братя любим син на Яков, който след многобройни изпити, достига накрай най-високото обществено положение в земята на фараоните.
Той забогатя, но трябваше да заложи жена си: човек трябва да заложи в материалния свят, светът на фараона, сърцето си, за да придобие материални богатства. Умът и сърцето в този свят живеят разделени. И все някой трябва да робува в „Египет" – или сърцето, или умът – за да се избегне смъртта. Аврам започна зле в Египет, но свърши добре, благодарение закрилата на провидението. Яков слиза с домочадието си в Египет при съвсем друга обстановка. Там е Йосиф, продаденият от своите братя любим син на Яков, който след многобройни изпити, достига накрай най-високото обществено положение в земята на фараоните. С пребиваването си в Египет Йосиф е приготвил благоприятни условия за тяхното заселване в тази високо цивилизована и плодородна страна, но заедно с това и бъдещето тежко робство на еврейското племе. Последното започва добре в Египет, но свършва зле. Отбелязахме по-горе, че Лот, братовият Син на Аврам, живее заедно с него и го следва във всичките му пътища. Той също придобива много имоти: има овци, говеда и шатри. Естествено е, че земята с нейните пасища, с нейните извори и кладенци, става скоро тясна за двамата.
към текста >>

С пребиваването си в Египет Йосиф е приготвил благоприятни условия за тяхното заселване в тази високо цивилизована и плодородна страна, но заедно с това и бъдещето тежко робство на еврейското племе.
Умът и сърцето в този свят живеят разделени. И все някой трябва да робува в „Египет" – или сърцето, или умът – за да се избегне смъртта. Аврам започна зле в Египет, но свърши добре, благодарение закрилата на провидението. Яков слиза с домочадието си в Египет при съвсем друга обстановка. Там е Йосиф, продаденият от своите братя любим син на Яков, който след многобройни изпити, достига накрай най-високото обществено положение в земята на фараоните. С пребиваването си в Египет Йосиф е приготвил благоприятни условия за тяхното заселване в тази високо цивилизована и плодородна страна, но заедно с това и бъдещето тежко робство на еврейското племе. Последното започва добре в Египет, но свършва зле. Отбелязахме по-горе, че Лот, братовият Син на Аврам, живее заедно с него и го следва във всичките му пътища. Той също придобива много имоти: има овци, говеда и шатри. Естествено е, че земята с нейните пасища, с нейните извори и кладенци, става скоро тясна за двамата. Между пастирите им започват да възникват разпри.
към текста >>

14. ДА СЕ УЧИТЕ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Намира Филип Натанаила и казва му: За когото писа Мойсей в закона и пророците, намерихме Исуса, сина на Йосифа, който е от Назарет.
23 — 25). И когато подбираше дванадесетте ученици, бъдещите апостоли на великото Му учение, той им даде да разберат, че познава всичко, що има в тях, т.е. целия им духовен мир. Ето как апостол Иоан описва това нещо: „На утринта поиска Исус да влезе в Галилея и намери Филипа и каза му: ела подире ми. А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров. Намира Филип Натанаила и казва му: За когото писа Мойсей в закона и пророците, намерихме Исуса, сина на Йосифа, който е от Назарет. И рече му Натанаил: От Назарет може ли да произлезе нещо добро? Казва му Филип: ела и виж. Вид Исус Натанаила, че иде към него и каза за него: Ето истински израилтянин, в когото лукавщина няма. Каза му Натанаил: Отгде ме познаваш? Отговори Исус и рече му: Преди Филип да те повика, видях те, когато беше под смоковницата.
към текста >>

15. БОЖЕСТВЕН И ЧОВЕШКИ ПОРЯДЪК - ИЗВОРСКИ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

— Ако оставим настрана едно икономическо предсказание, което има по-скоро легендарен характер именно тълкуванието, дадено от Йосифа за оня сън на фараона и който става дума за 7 тлъсти и 7 мършави крави — първият „космоиконом" е бил вероятно Кеплер, геният на когото изискваше реализира оная универсалност, която, изглежда, внушава такъв страх на специалистите от 20 век и който ни завеща освен своите астрономически открития, едно наследство, достойно за дълбоки проучваш При тоя учен, който бе едновременно гностик и мистик, ние намираме икономически (именно върху реколтите) и политически превеждания, някои от които се оказаха върни по един внушителен начин дори след неговата смърт.
Най-интересни, тъй да се каже, са обясненията и оправдания които дават заинтересованите, за тия движения. В такъв случай борсата в Берлин или в Будапеща, колкото и херметично изолирани да са от останалия финансов свят, се правят отговорни за една паника в Ню-Йорк и обратно. Или същият факт — като напр. едно увеличение или намаление на заплатите — се тълкува през интервю от няколко дни ту като „фактор" за покачване, ту за спадане на цените. Историческа бележка. — Ако оставим настрана едно икономическо предсказание, което има по-скоро легендарен характер именно тълкуванието, дадено от Йосифа за оня сън на фараона и който става дума за 7 тлъсти и 7 мършави крави — първият „космоиконом" е бил вероятно Кеплер, геният на когото изискваше реализира оная универсалност, която, изглежда, внушава такъв страх на специалистите от 20 век и който ни завеща освен своите астрономически открития, едно наследство, достойно за дълбоки проучваш При тоя учен, който бе едновременно гностик и мистик, ние намираме икономически (именно върху реколтите) и политически превеждания, някои от които се оказаха върни по един внушителен начин дори след неговата смърт. По късно, прогресивната инволюция на духа в материята, именно в рационализма и интелектуализма на 18 и 19 век, изглежда, е накарала западното човечество да забрави блестящите видения за една всеобхватна хармония и за живата връзка на всичко с Цялото. Ако е вярно, че Хершел е изказал в края на 18 век хипотезата за една връзка между добива от реколтите и вариациите на слънчевите петна, Jevons бе, който почти един век по-късно, сметна, че е установил едно съотношение между двете явления. Прочее, тоя заслужил учен, след като бе установил, наред с единадесетгодишния период съществуването и на други периодичности, заключи преждевременно, че всичко се дължало само на случайни съвпадения или пък на несъвършенството на методите, и изостави. Към края на миналия век астрономът R.Wolf диреше да сведе ритъма на слънчевата дейност, забележително постоянен през вековете, но твърде неправилен, що се отнася до интензитета и обхвата на всеки елемент, до едно наслагване на планетни влияния, главно на Юпитер, но резултатите останаха малко окуражителни. Между това, числото на трудовете, които се занимават с „влиянието" на слънчевата дейност върху електрическите, метеорологически, биологични, социални и икономически явления, расте; но всичко това остава някак увиснало в празно, докато не бяха проучени по-добре характерът и произходът на тая активност.
към текста >>

16. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Светият Граал, това е Светата чаша, с която Христос е ял и пил със своите ученици, в която Йосиф Ариматейски е събрал, изливащата се от раната на Христос кръв.
Символ на розенкройцерите е роза, окачена на дървен кръст, затова и те се наричат още Братя на Розата и Кръста. Това е дълбок символ, който разкрива най-великата мистерия на Битието, именно, тайната на новораждането на човека, раждането на висшето Аз, което е символизирано и в легендата за Светия Граал. Щайнер казва за тях така: “Тези, които наричат себе си Йоанови християни и имат Розата и Кръста за символ, казват: “Тайната на висшето човешко Аз, тайната на Бога, роден в човечеството, тайната на новораждането е запазена и съхранена от една малка община, която изхожда от Розенкройцерите. Те са приели тази тайна от първоначалния импулс, който е осъществил Голготската мистерия. Но тази приемственост е оказана символистически с легендата за Светия Граал. Светият Граал, това е Светата чаша, с която Христос е ял и пил със своите ученици, в която Йосиф Ариматейски е събрал, изливащата се от раната на Христос кръв. Тази чаша, както разказва легендата, е била пренесена от ангелите в Европа. За нея бил построен храм, и Розенкройцерите са станали пазители на това, което е било в чашата, т.е. това, което е същността на новородения Бог в човечеството. Мистерията на новородения Бог е съществувала във всички времена и епохи - това е мистерията на Светия Граал. Тези, които знаят тайната на Светия Граал, знаят също, че от дървото на кръста ще произтече живот, развиващият се живот, а безсмъртното Аз е символизирано от розите, окачени на дървения кръст.
към текста >>

17. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 27 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Kaтo започнем от пророческите сънища на Йосифа, минавайки през живота на старите египтяни, гърци, римляни и т. н.
Шарл Рише или последната позиция на грубия позитивизъм. Примери на предсказване бъдещето и заключителната дума по тях на проф. Шарл Рише. Субективни и социални предпоставки на грубия позитивизъм. Ясновидството и ясновидските предсказания на Любомир Лулчев. * Kaтo започнем от пророческите сънища на Йосифа, минавайки през живота на старите египтяни, гърци, римляни и т. н. та дойдем до нашите дни, цялата човешка история е изпълнена с многобройни случаи, когато в пълна точност са предвиждани от по-рано събития, които след това напълно се осъществяват. Това са факти. И тия факти са толкова многобройни, разнородни и характерни, че в никой случай не може да се дължат на случайности и съвпадения. Тези факти — случаи из всекидневния живота на хората — са съществували вчера, съществуват днес, ще съществуват и утре и са достъпни за наблюдение и проверка. И намериха се мнозина учени с всесветска известност като Уйл.
към текста >>

18. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 28 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

К.“ съдържа следните беседи от Учителя на Бялото Братство: „Сънищата на Йосифа“, „Законът на служенето", „Важността на малките неща“.
Nova Kulturo, есперантска библиотека, бр. 4—5, год. II. абонамент 50 лв. Адрес: пощ. кутия 6, Бургас Този двоен брой на „N. К.“ съдържа следните беседи от Учителя на Бялото Братство: „Сънищата на Йосифа“, „Законът на служенето", „Важността на малките неща“. (Из първа серия) Есперантисти, подкрепете библиотека „Nova Kulturo“, която разнася по всички части на света Словото на Учителя. Бележки За „Изгрева“. Поели 3 седмици в. в. „Зора" и „Пастирско дело" съобщиха, че „Изгрева" — поселището на Б. Братство край София щяло да бъде разрушен поради това, че било построено незаконно на Слатинскземлище.
към текста >>

19. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И я вижда как некога при камината му е разправяла за малкия Йосиф, що братята му го продали, за младенеца Исус, за псалмопевеца Давид.
И тогава, заедно с Божествената музика, която долиташе, се приближаваше пак Христос, с открити ръце, с бледи устни и лъчезарни зеници, слага ръка на главата му и тихо му шепне: „Блажеви са каещите се, защото те ще се спасят …“ * * * Придружен от един български студент Стругов пристигна в своя роден град, в своята родна къща. Почука, но никой не се обеди. Напипа ключа под килимчето и отвори. Студента си взе сбогом и забърза към гарата, за да вземе втория влак. Стругов остана сам, седна на миндерчето а кухнята и си припомни за своята майка, която е седяла тук, отгледала го здрав, а сега сляп да го посрещне, тогава когато трябва най-много да му се радва. И я вижда как некога при камината му е разправяла за малкия Йосиф, що братята му го продали, за младенеца Исус, за псалмопевеца Давид. А той слушаше и искаше да стане като тях. Но стана голям, забрави Бога и сега пак като дете искаше да се върне при Него. С очи беше, а не виждаше къде върви и що върши. За него бяxa по-важни законите, които управляват съединяването на два химически елемента, отколкото тези, които свързват две души. Той знаеше законите на материалния свет, но беше сляп за нравствените закони, що движат хората към Божественото, към истината и вечността.
към текста >>

20. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Творческите идеи са създали общочовешките образцови типове: Авеловци, Йосифовци, Орфейевци, Питагоровци, Сократовци, Исусовци, Толстоевци и много други мъдреци, гении, талантливи люде и обикновени труженици, които са положи ли живота си и дейността си за повдигането и благуването на цялото човечество.
Но всичките человечески идеи, разгледани откъм тяхната същност и целесъобразност , откъм техните начини и правила за приложение в живота на людете, още от най-древни времена рязко се разделят на два вида — творчески и разрушителни. Идеите биват естествени и творчески, когато са изградени върху принципите на .Любовта, Мъдростта, Истината, Свободата, Правдата и Доброто, върху които принципи са положени и природните закони. Идеите биват противоестествени и разрушителни, когато са изградени върху средствата на лъжата, насилието, безправието. жестокостта, егоизма и тъмнината, които средства са измислени от человеци. с животински склонности и прояви. Творческите идеи са създали общочовешките образцови типове: Авеловци, Йосифовци, Орфейевци, Питагоровци, Сократовци, Исусовци, Толстоевци и много други мъдреци, гении, талантливи люде и обикновени труженици, които са положи ли живота си и дейността си за повдигането и благуването на цялото човечество. А разрушителните идеи са оставили на света чудовищните типове — Каиновци, Юдовци, Калигуловци, Нероновци, Атиловци, Тамерлановци и много други тем подобни личности, които са внасяли в живота на человеците безумието, животинщината, разрушението и смъртта. Когато в един народ са се въздигнали вождове, управници, учители, писатели, художници и общественици, които чрез науката, изкуствата и делата си, са били носители и разпространители на творчески идеи, и когато творческите идеи са били възприемани и прилагани от повечето люде, тогава този народ се е въздигал и възвеличавал във всяко отношение и е ставал образец и ръководител на много други народи. Но когато в някой народ са се въздигали и заставали начело вождове. управници учители, писатели, художници и общественици, които чрез науката, изкуствата и делата си, са били носители и разпространители на разрушителни идеи, и когато разрушителните идеи са се възприемали и прилагали от повечето человеци, тогава този народ е западал и изоставал във всяко отношение — израждал се е, самоунищожавал се е и се е обезличавал напълно. Така са загинали много древни империи и народи.
към текста >>

21. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За евреите Христос беше „синът на Йосифа, синът на дърводелеца.“ За книжниците и фарисеите той беше богохулец, самозван месия, който сам себе си нарича „Син Божи.“ Той не изхождаше от техните среди, не беше се учил при тях.
Всички Синове Божии, съединени в едно, всички ония разумни души, които живеят в божествено единение, това е Христос. Идването на Христа на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие, както по съдържание, така и по смисъл С него е свързана основната идея на човешкия живот — идеята за безсмъртието. идеята за вечния живот. И усилията на цялото човешко съществувание днес се свеждат към това — да се постигне безсмъртието, да се влезе във вечния живот. За евреите Христос беше „синът на Йосифа, синът на дърводелеца.“ За книжниците и фарисеите той беше богохулец, самозван месия, който сам себе си нарича „Син Божи.“ Той не изхождаше от техните среди, не беше се учил при тях. Къде се беше учил Христос? Защото всичко, което е правел той, свидетелства за неговите обширни знания. И днес още има хора. които си мислят, че Христос е бил прост, неук човек. Това, обаче, съвсем не е така Сам Христос.
към текста >>

— Като излезе от тялото си и отиде при Йосифа Ариматейски.
“ Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия Христос! Хвърлил дървения кръст на земята, Христос се изправи и пое прав своя път към Голгота. Приковаха го на кръста. Ала и на кръста много не стоя. Той сам се откова. Как? — Като излезе от тялото си и отиде при Йосифа Ариматейски. Погребаха го и запечатаха гроба. Но и оттам излезе. Той не искаше да остави тялото си в гроба, защото то беше живо. Той сам го разглоби и възкреси. Хората не познават още Христа в неговата божествена мощ и сила.
към текста >>

22. -

Йосиф го продадоха братята му, но след това той се подигна и им услужи.
Красотата в целия живот седи в образците: в хубавите и красиви дървета, в красивите цветя, в красивите плодове и растения, в красивите животни и хора, в красивия и чист въздух и светлина - във всичко красиво. Всичко красиво носи живот. Всички красиви неща спадат към устроения свят, а всички грозни се отнасят към неустроения свят. Като се бият, хората се запознават. В бъдеще Русия и Финландия ще станат приятели, ще се обичат повече, отколкото днес се обичат. Йосиф го продадоха братята му, но след това той се подигна и им услужи. Значи, всяко нещо в света, което ний считаме за зло, има своето добро, то става за добро. Ние трябва да се ползваме от всичко в света. Въпросът седи в следното, че когато дойдем до войната, разумният трябва разумно да воюва. Не е въпросът да не се воюва, но разумно трябва да се воюва. Ако престане войната на физическия свят, ще настане война между доброто и злото, с които всеки човек воюва.
към текста >>

23. -

Йосиф беше най-любимия син на Якова.
* Па да се диви! Нека с нови сили да сбере гърмове и да ме тресне. Ще грабна ази смъртното му жило и с него ще напиша нови песни * от прежните ми още по-сърдечни До този ден в страдания изпети, който ще дадат ми име вечно с избраните Божествени поети. О. Славчева СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Словото бе Бог (из неделната беседа „Словото бе Бог“ – 18. II. 1940 г.) Хората имат някои унаследени черти. Йосиф беше най-любимия син на Якова. Той беше един от щастливите хора на земята. Но същевременно той беше и даровит човек. Щастието на Йосифа се дължи на това, че беше роден по любов. Със своите дарби той събуди ревността на своите братя. Баща му, като виждаше неговата даровитост, не можеше да скрие любовта си от другите си синове… Никой човек на земята не може да скрие любовта си.
към текста >>

Щастието на Йосифа се дължи на това, че беше роден по любов.
Славчева СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Словото бе Бог (из неделната беседа „Словото бе Бог“ – 18. II. 1940 г.) Хората имат някои унаследени черти. Йосиф беше най-любимия син на Якова. Той беше един от щастливите хора на земята. Но същевременно той беше и даровит човек. Щастието на Йосифа се дължи на това, че беше роден по любов. Със своите дарби той събуди ревността на своите братя. Баща му, като виждаше неговата даровитост, не можеше да скрие любовта си от другите си синове… Никой човек на земята не може да скрие любовта си. Тя е като печка. Като се запали печката, и любовта й се проявява. Йосиф имаше прозрение.
към текста >>

Йосиф имаше прозрение.
Щастието на Йосифа се дължи на това, че беше роден по любов. Със своите дарби той събуди ревността на своите братя. Баща му, като виждаше неговата даровитост, не можеше да скрие любовта си от другите си синове… Никой човек на земята не може да скрие любовта си. Тя е като печка. Като се запали печката, и любовта й се проявява. Йосиф имаше прозрение. Той знаеше какво може да стане в бъдеще. Затова той беше трън в очите на своите братя. Както знаете, братя го продадоха, на чужди хора. Един от братята, най-старият, каза: Да не проливаме кръвта на брата си. Какво ще се ползваме.
към текста >>

Те продадоха Йосифа за 20 сребърника.
Един от братята, най-старият, каза: Да не проливаме кръвта на брата си. Какво ще се ползваме. ако го убием? По-добре да го продадем поне някоя парица ще вземем. Те обичаха парите. Те продадоха Йосифа за 20 сребърника. По всичко се вижда че Йосиф е бил красив, строен, знатен мъж. Като го заведоха в Египет, Йосиф попадна при нови условия, при налагане, на ново изпитание, срещу което трябваше да противопостави своите сили на напрежение. Той остави дрехата си в ръцете на своята господарка и избяга вън. Той предпочете затвора, отколкото да злоупотреби с доверието на своя господар. Тук, в затвора, Божественото в него му диктуваше как да постъпва.
към текста >>

По всичко се вижда че Йосиф е бил красив, строен, знатен мъж.
Какво ще се ползваме. ако го убием? По-добре да го продадем поне някоя парица ще вземем. Те обичаха парите. Те продадоха Йосифа за 20 сребърника. По всичко се вижда че Йосиф е бил красив, строен, знатен мъж. Като го заведоха в Египет, Йосиф попадна при нови условия, при налагане, на ново изпитание, срещу което трябваше да противопостави своите сили на напрежение. Той остави дрехата си в ръцете на своята господарка и избяга вън. Той предпочете затвора, отколкото да злоупотреби с доверието на своя господар. Тук, в затвора, Божественото в него му диктуваше как да постъпва. Когато Фараона сънува сън, който никой от неговите мъдреци не можа да изтълкува, спомниха си за Йосифа.
към текста >>

Като го заведоха в Египет, Йосиф попадна при нови условия, при налагане, на ново изпитание, срещу което трябваше да противопостави своите сили на напрежение.
ако го убием? По-добре да го продадем поне някоя парица ще вземем. Те обичаха парите. Те продадоха Йосифа за 20 сребърника. По всичко се вижда че Йосиф е бил красив, строен, знатен мъж. Като го заведоха в Египет, Йосиф попадна при нови условия, при налагане, на ново изпитание, срещу което трябваше да противопостави своите сили на напрежение. Той остави дрехата си в ръцете на своята господарка и избяга вън. Той предпочете затвора, отколкото да злоупотреби с доверието на своя господар. Тук, в затвора, Божественото в него му диктуваше как да постъпва. Когато Фараона сънува сън, който никой от неговите мъдреци не можа да изтълкува, спомниха си за Йосифа. По този начин той излезе от затвора и се яви при фараона, да му тълкува сънищата.
към текста >>

Когато Фараона сънува сън, който никой от неговите мъдреци не можа да изтълкува, спомниха си за Йосифа.
По всичко се вижда че Йосиф е бил красив, строен, знатен мъж. Като го заведоха в Египет, Йосиф попадна при нови условия, при налагане, на ново изпитание, срещу което трябваше да противопостави своите сили на напрежение. Той остави дрехата си в ръцете на своята господарка и избяга вън. Той предпочете затвора, отколкото да злоупотреби с доверието на своя господар. Тук, в затвора, Божественото в него му диктуваше как да постъпва. Когато Фараона сънува сън, който никой от неговите мъдреци не можа да изтълкува, спомниха си за Йосифа. По този начин той излезе от затвора и се яви при фараона, да му тълкува сънищата. Като изтълкува съня му, Фараона го направи управител на цял Египет. Какво казва историята на Йосифа? Тя показва, че в природата има известни закони, които регулират живота на хората, не механически, но разумно. Всеки човек има известни дарби, способности и сили себе си, които той използва дотолкова, доколкото ги туря в служене и работа на онова възвишеното и благородното в себе си.
към текста >>

Какво казва историята на Йосифа?
Той предпочете затвора, отколкото да злоупотреби с доверието на своя господар. Тук, в затвора, Божественото в него му диктуваше как да постъпва. Когато Фараона сънува сън, който никой от неговите мъдреци не можа да изтълкува, спомниха си за Йосифа. По този начин той излезе от затвора и се яви при фараона, да му тълкува сънищата. Като изтълкува съня му, Фараона го направи управител на цял Египет. Какво казва историята на Йосифа? Тя показва, че в природата има известни закони, които регулират живота на хората, не механически, но разумно. Всеки човек има известни дарби, способности и сили себе си, които той използва дотолкова, доколкото ги туря в служене и работа на онова възвишеното и благородното в себе си. Дарбите на човека са дадени, за да създаде една личност, един благороден характер. Величието на човека седи в неговия характер. Думата характер е гръцка и означава нещо вдълбано, — каригма.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И когато го запитвали, от де ги взима, той отговарял като императора Йосиф: „Из моята глава“.
Бил ли е той скитникът-евреин ? За бедния народ Калиостро е бил земно провидение. Той не само че е лекувал и раздавал лекове безплатно, но и отрупвал нуждаещите се с благодеяния. „Да не мине ден без добро дело“ — е бил неговия закон. Околните му немеели от изумление при вида на голямото количество пари, които той пилеел. И когато го запитвали, от де ги взима, той отговарял като императора Йосиф: „Из моята глава“. Открил ли е той начина за изкуственото добиване на злато? Известна ли му е била рецептата на Нострдамус ? — Тайна. Че е един от най-великите алхимици — никой не би могъл да отрече. Фактите, които ни дава римската инквизиция, напълно доказват това.
към текста >>

Неговото разумно същество е Габриел, който бил ръководител на Йосиф, Йосия и Данаила.
То действа чрез чиновете на Архангелите (които евреите наричат Бене Йелоим, т. е. синове на боговете) на сферата на Меркурийий и произвежда животните. Разумното му същество е Михаел, наставникът на Соломона. * * * Деветото име е Шадай (Всемогъщият и Вседоволният) или Йелхай (Живият Бог) Сефиротът е Йесод (основата). То означава добро разбиране, съюз, изкупление и покой, и влияе чрез чиновете на Ангелите (които евреите наричат Керубим Малак или Техор) на сферата на Луната, прави приращението и накърнението на всички неща, управлява гения на хората и разпределя между тях ангелите-хранители. Неговото разумно същество е Габриел, който бил ръководител на Йосиф, Йосия и Данаила. * * * Десетото име е Адонай Мелех. То значи властител, цар. Сефиротът Малкут (владичество и царство) означава църква и храм на Бога, и врата. То влияе чрез анимастическия ред, т, е. Преблажените Души (наричани от евреите Ишим — благородни, Елирос — князе).
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Знак на въздух ТИП: АВСТРИЕЦ Като асцендент : Кайзер Франц Йосиф.
в десц. значи ясен и практичен характер със слаба фантазия и затова не е симпатичен за другите. в I. С. Основната черта на характера е чистота, поради което съществува омраза към всичко болно и нечисто. () ЛИБРА — Везни Владетел . Знак на въздух ТИП: АВСТРИЕЦ Като асцендент : Кайзер Франц Йосиф. Полковник Олкът, Пастьор, Еразм. Като тип Пастьор е под — , поради многото планети, които той им а под тоя знак, а Олкот под — ( в М. С. в ). Символ на равноденствието. Слънцето в започва да слиза.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако разгърнете историята на евреите от Йосифас, ще намерите един разказ за оная малка група мъже, които били обсадени в една незащитима вече крепост.
Първата, че той е специално създаден, е онази, която се прие общо през по-следващата част на християнската ера. Длъжна съм да ви я представя по този начин, защото в първоначалната църква и в продължение на много векове в живота на църквата са изучавани разни теории за прераждането (макар не в същата форма винаги, понякога просто като предсъществуване на душата, която, по някакви неясни и неопределени причини, трябвало да дойде във физическия свят като последствие от злосторство в собственото си минало). И от това предишно гледище, чрез различни теории, поддържани в разни времена, намирате тази идея за човешкия дух, а именно, че той иде в този свят да развие силите си — идея, която се е поддържала изобщо през първите пет века. Това бе твърде естествено, защото християнството се зароди измежду евреите, макар и да се разпространи бърже и вън от тях. Между евреите тая идея е била популярна. Ако разгърнете историята на евреите от Йосифас, ще намерите един разказ за оная малка група мъже, които били обсадени в една незащитима вече крепост. Подигнал се въпрос между тях, да се предадат ли или не, но капитанът им, като аргументирал против предаването като нечестно, показал им, че ако постъпят така, би трябвало да очакват един мизерен живот следния път, а ако умрат патриотически, щели да си осигурят добро бъдеще. Споменувам това, само за да ви покажа, че идеята е била общо разпространена между евреите. Имате и други доказателства в самите Евангелия, дето и в случаите с Христа и с Йоана Кръстителя зададен бил въпроса, кои са те, дали са някои от пророците и пр., дошли пак в Юдея. Естествено бе за християнството да вземе идеята за прераждането като идея, която няма нужда да се доказва, защото християнството израсна в такава среда, и всички езически религии имаха тази идея, а юдейството и християнството израснаха между тях. Изглежда, че в онова време този въпрос не е бил много разискван.
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

4) Филип Низие-Янтелм е роден в Лоазйо (Савоя), на 25 април 1849; той е син на Йосиф-Филип и на Мария Вашод, земеделци.
на 80 годишна възраст. Споменът от церемониите по погребението му още живее в паметта на присъстващите. По-вече от 15000 души са чакали тялото му на петроградската гара. След ковчега му мъже и жени се блъскали в калта с ридания. На праговете на църквите свещениците благославяли тялото на чудотвореца, когато минавало. 4) Филип Низие-Янтелм е роден в Лоазйо (Савоя), на 25 април 1849; той е син на Йосиф-Филип и на Мария Вашод, земеделци. АЛАН КАРДЕК Животопис и обществена дейност — Катехизъм на прераждането Основателят на спиритуализма в Франция бил Леон-Денизар-Иполит- Ривайл, роден на 4 окт. 1804 г. в Лион. Той е станал известен по вече под псевдонима Алан Кардек, под който е издал и първото си съчинение: Le Livre des Esprits (Книга на духовете). Както заглавието на това съчинение, така и псевдонима са били дадени от невидимия свет, за да се подчертае, че то не е оригинален труд.
към текста >>

28. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Граф Йосиф де Мейстер бил коренен католик м много симпатизирал на обществото на Мартинистите.
Горко вам, които свързвате и възлагате на другите бремето, към което не искате да се допрете с края на пръста си“ и т. н. Официалната църква се обявява за непогрешима и в тълкуването на Откровението) което служи за кабалистически ключ на евангелието. В християнството всякога е съществувала тайна или Йоанитска църква, която, като почита необходимостта от официалната църква, запазва съвсем друго тълкуване на догмите, различно от онова, което се дава на народа. Тамплиерите, розенкройцерите и франк-масоните от горните степени са принадлежали всички, до французката революция, към тази тайна църква, на която Мартинец де Паскуали, Сен-Мартен и даже г-жа Криднер бяха апостоли през миналия век. Отличителният характер на тази школа се състои в стремежа да избягва гласността и сектантството. Граф Йосиф де Мейстер бил коренен католик м много симпатизирал на обществото на Мартинистите. Той е предсказвал близкото възраждане на учението под влиянието на лъчите, които ще излязат от светилищата на окултизма. И сега още има ревностни свещеници посветени в старото учение. Така например, един епископ, който умря неотдавна, ме молеше да му дам някой кабалистически сведения. Учениците на Сен-Маргена са се наричали неизвестни философи, а учениците на един съвременен учител са щастливи поради своята неизвестност и не чувстват нужда да приемат някакво име, понеже светът и не подозира тяхното съществуване. Исус Христос е казал, че квасът трябва да бъде скрит на дъното на съсъда, в който е поставено тестото, за да работи денонощно в мълчание, докато оквасването обхване цялата маса,, от която трябва да стане хлябът.
към текста >>

29. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Един от тях даже, възползван от положението си на „началник на военното духовенство при главната квартира“ през последната война, търновският Йосиф, успя да издейства полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство, но не се мина много време и тоя владика, проповедник на „евангелската любов и братство“ с чаша шампанско вино в ръка (вж.
Отпреди 15 20 години у нас се проповядва учението на Бялото Братство и се канят всички жители на страната, без разлика на вероизповедание, народност или съсловие, да придобият истински знания за незиблемите закони, по които се регулира живота в природата, и да се проникнат от най-възвишените и благородни чувства на взаимна любов, на братство между хората, които са чада божии, и на пълно безкористие, а като приложат тия велики принципи в живота на отделната личност, на дома. на обществото и на целия народ, да се осмисли целокупния ни живот и да се създадат трайни условия за правилното развитие и постоянно благополучие. Обаче, това учение на мъдростта, любовта и истината, за което българският народ жаднее, се оказа, както винаги досега, не по вкуса и по егоистичните сметки на българското духовенство и то, от няколко години насам, крои пъклени планове за гонение и, по някога, чрез заслепени държавници и други оръдия, успява да привежда тия планове в изпълнение. Вместо да подложи на добросъвестна проверка и на практически опит това учение, духовенството, лишено от всякакъв престиж всред народа и интелигенцията, си служи със систематически лъжи и клевети, за да хули дейците от Бялото Братство, насъсква разни продажни драскачи да разгласяват чрез печата чудовищни небивалици и измислици и интригува пред властта, че това Братство било някаква „секта“, опасна за държа- вата, обществото, семейството и стопанското устройство на страната, поради което членовете му трябвало да се преследват, отлъчат и тем подобни глупости. Отдавна изминаха времената, когато се прилагаха широко и безнаказано тия средства на мракобесието, и сега никой вече не вярва в тях и не се плаши от тях: те свидетелстват само за безумието и безсилната злоба на българските владици. Един от тях даже, възползван от положението си на „началник на военното духовенство при главната квартира“ през последната война, търновският Йосиф, успя да издейства полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство, но не се мина много време и тоя владика, проповедник на „евангелската любов и братство“ с чаша шампанско вино в ръка (вж. по-долу фотографическата му снимка), Търновският митрополит ЙОСИФ — началник на военното духовенство при Главната Квартира през войната 1915—1918 година, качен в държавен автомобил, държи, с чаша вино в ръка, реч пред офицерите и войниците от 27 пехотен Чепински полк на фронта — южно от града Прилеп Служителят на „святата православна църква“ насърчава кръвопролитието между хората и вика: „Убий! “ Впоследствие същият полк се разбунтува. Делото, заведено против обвиняемите от тоя полк, биде насрочено за разглеждане от Преспанския полеви военен съд тъкмо в момента на пробива при Добро поле. си замина за другия свят. Неотдавна той биде последван и от друг един „гонител“, синодалният чиновник Ласков, който тоже беше се запретнал, по внушение от синодалните владици и със синодалните фондове, да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледателствуваше подло около събранията на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки до жълтата преса и пишеше статии и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания, печатани с средства на Синода и раздавани безплатно, но след като изхвърли всичките си халосни патрони, замина „скоропостижно“ за онзи свят, за да даде отчет за делата си пред Върховния Съдия.
към текста >>

по-долу фотографическата му снимка), Търновският митрополит ЙОСИФ — началник на военното духовенство при Главната Квартира през войната 1915—1918 година, качен в държавен автомобил, държи, с чаша вино в ръка, реч пред офицерите и войниците от 27 пехотен Чепински полк на фронта — южно от града Прилеп Служителят на „святата православна църква“ насърчава кръвопролитието между хората и вика: „Убий!
на обществото и на целия народ, да се осмисли целокупния ни живот и да се създадат трайни условия за правилното развитие и постоянно благополучие. Обаче, това учение на мъдростта, любовта и истината, за което българският народ жаднее, се оказа, както винаги досега, не по вкуса и по егоистичните сметки на българското духовенство и то, от няколко години насам, крои пъклени планове за гонение и, по някога, чрез заслепени държавници и други оръдия, успява да привежда тия планове в изпълнение. Вместо да подложи на добросъвестна проверка и на практически опит това учение, духовенството, лишено от всякакъв престиж всред народа и интелигенцията, си служи със систематически лъжи и клевети, за да хули дейците от Бялото Братство, насъсква разни продажни драскачи да разгласяват чрез печата чудовищни небивалици и измислици и интригува пред властта, че това Братство било някаква „секта“, опасна за държа- вата, обществото, семейството и стопанското устройство на страната, поради което членовете му трябвало да се преследват, отлъчат и тем подобни глупости. Отдавна изминаха времената, когато се прилагаха широко и безнаказано тия средства на мракобесието, и сега никой вече не вярва в тях и не се плаши от тях: те свидетелстват само за безумието и безсилната злоба на българските владици. Един от тях даже, възползван от положението си на „началник на военното духовенство при главната квартира“ през последната война, търновският Йосиф, успя да издейства полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство, но не се мина много време и тоя владика, проповедник на „евангелската любов и братство“ с чаша шампанско вино в ръка (вж. по-долу фотографическата му снимка), Търновският митрополит ЙОСИФ — началник на военното духовенство при Главната Квартира през войната 1915—1918 година, качен в държавен автомобил, държи, с чаша вино в ръка, реч пред офицерите и войниците от 27 пехотен Чепински полк на фронта — южно от града Прилеп Служителят на „святата православна църква“ насърчава кръвопролитието между хората и вика: „Убий! “ Впоследствие същият полк се разбунтува. Делото, заведено против обвиняемите от тоя полк, биде насрочено за разглеждане от Преспанския полеви военен съд тъкмо в момента на пробива при Добро поле. си замина за другия свят. Неотдавна той биде последван и от друг един „гонител“, синодалният чиновник Ласков, който тоже беше се запретнал, по внушение от синодалните владици и със синодалните фондове, да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледателствуваше подло около събранията на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки до жълтата преса и пишеше статии и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания, печатани с средства на Синода и раздавани безплатно, но след като изхвърли всичките си халосни патрони, замина „скоропостижно“ за онзи свят, за да даде отчет за делата си пред Върховния Съдия. Сега се заловил за същата работа друг един владика, лично и чрез своя храненик, но скоро ще видим и техния край.
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В 40-та глава, Йосиф обяснява сънищата на виночерпеца и хлебораздавача на царя Фараона.
Мнозина от техните пророци са били просвещавани с това средство. В 33 глава от книгата Йов, Елин се мъчи да се препира с Йова. Господ му вдъхновява, обаче (14—17 стихове), следното: „Бог говори веднъж и дваж, но човек не внимава. Насъне, в нощни видения, когато дълбок сън пада на човеците, когато сънуват на леглото си, тогава отваря ушите на човеците и запечатва поучение в тях, за да отвърне човека от деянията му и да извади гордостта из човека“. В 20-та глава от Битието се учи, че Господ известява насъне на Авимелеха, че Сара е жена на Авраама, а в 28-та, глава 12-ият стих разказва съня на Якова, който вижда една стълба, по която божиите ангели възлизаха и слизаха. В 40-та глава, Йосиф обяснява сънищата на виночерпеца и хлебораздавача на царя Фараона. В II-та глава от книгата на Даниила се съобщава, чe Навуходоносор имал сън, че той заповядал да повикат мъдреците, астролозите, певците и халдеите, да им разкажат тоя сън, за да го изтълкуват, под страх на смъртно наказание. Но Даниил е помолил царя да му даде време, за да го изтълкува той, и тайната му била открита чрез едно нощно видение. В 12-та глава на книгата на Числата, в 6-тия стих четем: „И Господ рече: слушайте сега думите ми: Ако има между вас пророк, аз, Вечният, чрез видение ще му се опозная, на сън ще му говоря“. В III-та глава и в 5-ия стих от I-та книга на царете, Бог се е явил на Самуила насъне. Ние бихме могли да вземем в библията много други примери, които доказват, че най-великолепните знания са били дадени на пророците чрез сънища.
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

С вяра Яков, като беше на умиране, благослови всекиго от синовете Йосифови.
Защото очакваше града, който има основания, на който художник и създател е Бог. С вяра и сама Сара прие сила да зачне, и като беше преминала възрастта си роди, понеже позна за верен тогоз, който се обеща. Затова, и от едного човека, а и той замъртвел, народиха се множество, колкото звездите на небето, и като пясъка, който е покрай морето, който не може да се преброи. С вяра Авраам, когато го опитваше Бог, принесе Исаака жертва. С вяра Исаак благослови Якова и Исава за това, което има да стане. С вяра Яков, като беше на умиране, благослови всекиго от синовете Йосифови. С вяра Йосиф на умиране предизвести за излезване на синовете израилеви, и поръча за костите си. С вяра, от как се роди Мойсей, родителите му го криеха три месеца, защото видеха прекрасно детето, и не се убояха от царското повеление. С вяра Мойсей, като дойде на възраст, отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря и предпочете да злострада с народа божи, а не да има кратковременно наслаждение на греха, като разсъди, че поношението за Христа е по голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше на бъдещето мъздовъздаяние. С вяра остави Египет без да се убои от гнева царев; защото като че ли гледаше Невидимаго; с вяра направи пасхата и попръсквенето с кръвта, да ги не закачи този, който погубваше първородните. С вяра преминаха Червено море като по сухо, на което като се опитаха и египтяните, издавиха се.
към текста >>

С вяра Йосиф на умиране предизвести за излезване на синовете израилеви, и поръча за костите си.
С вяра и сама Сара прие сила да зачне, и като беше преминала възрастта си роди, понеже позна за верен тогоз, който се обеща. Затова, и от едного човека, а и той замъртвел, народиха се множество, колкото звездите на небето, и като пясъка, който е покрай морето, който не може да се преброи. С вяра Авраам, когато го опитваше Бог, принесе Исаака жертва. С вяра Исаак благослови Якова и Исава за това, което има да стане. С вяра Яков, като беше на умиране, благослови всекиго от синовете Йосифови. С вяра Йосиф на умиране предизвести за излезване на синовете израилеви, и поръча за костите си. С вяра, от как се роди Мойсей, родителите му го криеха три месеца, защото видеха прекрасно детето, и не се убояха от царското повеление. С вяра Мойсей, като дойде на възраст, отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря и предпочете да злострада с народа божи, а не да има кратковременно наслаждение на греха, като разсъди, че поношението за Христа е по голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше на бъдещето мъздовъздаяние. С вяра остави Египет без да се убои от гнева царев; защото като че ли гледаше Невидимаго; с вяра направи пасхата и попръсквенето с кръвта, да ги не закачи този, който погубваше първородните. С вяра преминаха Червено море като по сухо, на което като се опитаха и египтяните, издавиха се. С вяра паднаха стените йерихонски след седмодневно около тях обикаляне.
към текста >>

По писанията на Йосиф Крашевски и други чуждестранни автори” (1923), „Силян Щърка.
Разкази, очерки и хуморески из живота на даскала” (1914), „Радостинчо и Веселушка. Стихотворна сбирка” (1922), „Ялан Кюсе. Дядовата приказка с големите лъжи” (1922), „Едно време. Историческа повест. Нагодена за народа и за децата на народа. По писанията на Йосиф Крашевски и други чуждестранни автори” (1923), „Силян Щърка. Народна приказка” (1923), „Нашите далечни прадеди - славяните. Разкази из живота на славяните според писанията на Йосифа Крашевски и други автори” (1926), „Дядовото момиченце. Народна приказка” (1927), „Когато пее бабиното вретенце. Народни смешки, весели приказки, шеги” (1927), „Как да четем и пишем с първаците. Книга за учители и родители” (1929), „В зората на Освобождението” и др.
към текста >>

Разкази из живота на славяните според писанията на Йосифа Крашевски и други автори” (1926), „Дядовото момиченце.
Дядовата приказка с големите лъжи” (1922), „Едно време. Историческа повест. Нагодена за народа и за децата на народа. По писанията на Йосиф Крашевски и други чуждестранни автори” (1923), „Силян Щърка. Народна приказка” (1923), „Нашите далечни прадеди - славяните. Разкази из живота на славяните според писанията на Йосифа Крашевски и други автори” (1926), „Дядовото момиченце. Народна приказка” (1927), „Когато пее бабиното вретенце. Народни смешки, весели приказки, шеги” (1927), „Как да четем и пишем с първаците. Книга за учители и родители” (1929), „В зората на Освобождението” и др. Последните години от живота си прекарва в Котел, където пише историята на родния си град. Умира на 8.12.1940 г.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В Йоана, който под разпятието е приел Мария като своя майка, и в Йосиф Ариматейски, който, според легендата, е събрал в Св.
Легендата за Светата Чаша От В. Салевски Тази статия е един опит да се потърси и изтъкне в описателна форма първоизточника на мистерията за Светата Чаша (Св, Граал) в картините и делата в Йоановото евангелие. Единственият ученик, който с буден дух се приобщи към тайната на Голгота, беше Йоан. Но тайната за Св. Граал крие в себе си реалното по-нататъшно действие на мистерията за Голгота. В Йоана, който под разпятието е приел Мария като своя майка, и в Йосиф Ариматейски, който, според легендата, е събрал в Св. Чаша кръвта Христова, трябва да виждаме първите представители на цялото човечество, които чрез Христовия импулс са преживели и ще преживяват обновата на собствената си кръв, духовното раждане на Аза. Ще проследим стъпка по стъпка основата и възхода на всичко онова, което стана сутринта на Възкресението, новия храм на Св. Граал, възкръсналото из гроба тяло, в делата и словата Христови, така както ни са дадени от Йоана. Христос се явява Спасител за хората на земята; неговите дела са насочени да изцелят човешката душа и да установят храмовната тайна на човешкото тяло. И едното и другото са в тясна връзка със земната мисия на Христа.
към текста >>

Светата Граал е Чашата, в която Йосиф Ариматейски е събрал кръвта Христова, изтекла при пробождането му с копие върху кръста.
Завършването на цялото Граалово действие, смъртното прославяне чрез Христовия Аз, се изразява с картината на възхождащото върху гроба слънце, гробът, който вече не е гроб. Камъкът на смъртта е отвален и във вътрешността се явява светлия юноша, който, като пръв Граалов пратеник, възвестява възкресението .. . ___________________________________________ 1) Волфрам фон Ешенбах (1170 — 1220 год.), поет от епохата на първия разцвет на немската литература. Той се възползвал от келтското сказание за крал Артур, от испанското сказание за Св. Граал и създал своя Парсифал. Светата Граал е Чашата, в която Йосиф Ариматейски е събрал кръвта Христова, изтекла при пробождането му с копие върху кръста. От тогава в тая чаша се крият сили на вечен живот. Който само погледне Св. Граал, при каквито обстоятелства и да се намери, не умира в продължение на една седмица. Титурел Анжуйски, притежател на Граала в по-късно време, накарал да построят в Испания на планината Монтсалваж един замък за пазителите на Св. Граал и един чудно хубав храм за самата Св, Граал.
към текста >>

император Йосиф II го повика в Виена и му даде привилегията да построи един от големите театри, който трябваше да бъде посветен изключително на немското оперно изкуство.
Д-р Коморцински (Виена). „Вълшебната флейта“ (Ново изследване върху произхода й) Тайнствената тъмнина, която обгръща произхода на текста на „Вълшебната флейта“, създаде — както и при Requiem'a —всевъзможни догадки и твърдения, които в голямата си част носят печата на театрална клюка и жажда за реклама и шум, и които, за жалост, проникнаха дори и в иначе прекрасната Моцартова биография на Jahnsonst’a, от която и бидоха най-вече разпространени. Следното изложение обобщава резултатите на нашите изследвания върху този интересен въпрос и хвърля светлина върху няколко загадъчни подробности. Emanuel Schikaneder (1751 — 1812) съвсем не бе обикновен драскач-комедиант, както се разглежда обикновено от популярната критика; той бе вещ специалист-познавач на сценичното изкуство и даровит музикант, който енергично се застъпваше за популяризирането на Шекспир сред немската публика, и който във време на най-голямото отчаяние изпъкна като пламенен борец-предвестник на новата немска опера. Ето защо и в 1784 г. император Йосиф II го повика в Виена и му даде привилегията да построи един от големите театри, който трябваше да бъде посветен изключително на немското оперно изкуство. На този театър именно и възлагаше Моцарт най-големите си надежди. С Шиканедера Моцарт се запозна в Залцбург през 1780 г., когато и написа за представената по онова време драма „Тамос, крал египетски“ няколко хорове, а после — дела театрална музика. Нуждите на живота, обаче, и тягостното безпаричие принудиха Шиканедера отново да напусне Виена; сега той се задържа временно като директор на Регенсбургския театър, за да се върне през 1789 отново в Виена, повикан на помощ от жена си, която не можеше да поддържа ръководения от нея-в едно от предградията малък „Freihaustheater“ срещу конкуренцията на една от по-старите сцени в същото предградие — „Леополдщедтеровия театър“ . Тъй големият план на Шиканедера за нова оперна сграда трябваше да бъде мълчаливо отложен; сега Шиканедер бе притежател на „Свободния театър“, той работеше енергично в него, той го издигна — сред горчива, водена с всички средства на конкуренцията, борба — до завидна висота; издигна го, като надраства Леополдшедтеровия театър пълно в неговата собствена област — като пишеше и представяше „приказки“ и „вълшебни парчета“, в които постигаше странни съединения на хумор и фантастика и които изнасяше с рядка изисканост на постановка и декоративна украса. Всички тия парчета имаха формата на тъй наречената „немска опера“, т. е.
към текста >>

С избухването, обаче, на французката революция, отговорни за която бидоха държани свободните зидари, нападките срещу „боголъстивото“ и „разрушително“ зидарство се увеличиха, и орденът, който със смъртта на Йосифа Ц.
И съвсем не е чудно: Моцарт и Шиканедер бяха и двамата свободни зидари и преживяха и двамата времето на най-висшето процъфтяване на австрийското масонство през осемдесетте години на XVIII век. И не само те. Всички значителни писатели, художници и учени бяха членове на съюза. Глава и водител на виенските свободни зидари бе Игнатий Благородни от Борн (1742. до 1791.), най-големият минералог и геолог на времето, авторът на съчинението „Bergbaukunde“ — сборник на резултатите от работата и изследването през цел един богат и плодоносен живот; безстрашният и неуморим защитник на идеята за всечовешката чиста и безпредразсъдна любов, дивният борец против всека дребнавост, против всяко невежество и тесногръда нетърпимост. С избухването, обаче, на французката революция, отговорни за която бидоха държани свободните зидари, нападките срещу „боголъстивото“ и „разрушително“ зидарство се увеличиха, и орденът, който със смъртта на Йосифа Ц. (20 февруари 1790.) бе изгубил най-големия си ценител и защитник, биде подхвърлен на тъмни гонения и клевети. Беше началото на 1791. Борн лежеше на смъртно легло. Неговото здраве, отдавна подкосено, му бе съвсем изневерило. И болничната стая на Борна сега стана сборище на всички, които още бяха останали верни на свободното зидарство.
към текста >>

НАГОРЕ

0.31145095825195