Търсене в текстове за 'Йон'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 132 резултата в 70 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_03 ) Езикът на Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

Те изучават атомите, електроните, йоните – това е материалната страна; после трябва да се изучи какво е съдържанието и какъв е смисълът.
Учените хора ще кажат, че тази къща се топли чрез огън в печката, но огънят няма съзнание. Зад огъня е разумността на лицето, което го е запалило. Също така и за Природата – светските хора знаят как е запален огъня, а религиозните хора знаят, кой е запалил огъня. И двете страни са хубави. Теориите на учените са механически. Те изучават атомите, електроните, йоните – това е материалната страна; после трябва да се изучи какво е съдържанието и какъв е смисълът. След закуската всички потеглихме за красивата местност Шумнатица, която е недалеч от Боровец. Шумнатица е едно възвишение, покрито с висока трева и с много цветя. Минахме през т. нар. Широка поляна и като стигнахме Шумнатица, оттам се откри широк простор, виждаше се част от мощната Рилска верига и обширни борови гори. Учителя, като погледна красивата картина, каза:
към текста >>

Сега става един променлив строеж на материята в човека, в атомния и в йонния строеж на човека.
Като идва тук, човек идва да изправи нещо и да научи нещо. Земята е място на заточение, но пак каква култура и какви забави се дават на хората. Слезеш ли на Земята, дава ти се свобода да приложиш каквото искаш. Има такова голямо разнообразие във Вселената. Планетите са жилища. Сега става един променлив строеж на материята в човека, в атомния и в йонния строеж на човека. На 8 октомври прекарахме незабравима вечер около камината във вилата на сестра Стоянова. Камината бе построена в старобългарски стил, също и обстановката в стаята бе такава. Огънят чудно огряваше нашите лица, сенки и светлини играеха по стените. Трябва да кажа, че винаги, когато на връщане от Мусала нощувахме тук, камината се запалваше изобилно с дърва. И в тази приказна обстановка водихме интересни и дълги разговори.
към текста >>

2. 1_11 ) Музикално състояние на човешката душа – благодарност и доволство - Боян Боев (1883 – 1963)

Като издържите изпита, както Йона в утробата на кита, тогава ще отидете на работа.
За в бъдеще ще има по-хубави работи. Всеки човек трябва да благодари за въздуха, за светлината, за водата, за хляба, за здравето, за това, че има подслон, за всичко да благодари. Благодарете, че Господ ви е дал условия да се развивате. Благодарете на Господа за малкото, то носи голямото. Този, който дава малкото, ще даде и голямото. Като издържите изпита, както Йона в утробата на кита, тогава ще отидете на работа. Благодарете на Бога, че сте в едно Велико училище, дето трябва да се учи, и че сте в един свят, дето имате всички възможности. Като се учим добре, на нас ще бъде добре. Една сестра каза, че отива в село. Не се тревожете. Радвайте се и се веселете като дете.
към текста >>

3. 1) Безпокойство - Боян Боев (1883 – 1963)

После се изкачихме по-нагоре, над втория заслон, близо до района на хижа ”Алеко“, и там стана въпрос за положението в света.
Там направихме обща молитва. Към 4 ч. и няколко минути бяхме на Ел-Шадай. В 7 ч. потеглихме нагоре и починахме на полянката при първия заслон. После се изкачихме по-нагоре, над втория заслон, близо до района на хижа ”Алеко“, и там стана въпрос за положението в света. Учителя каза: Когато Япония влезе във войната, на острова станаха земетресения. Небето искаше да ѝ каже, че не трябва да започва тази война, но тя не послуша. Тъмните сили са вече победени в Астралния свят; сега тук се води борбата, за да бъдат победени. Когато победят Светлите сили на Земята, ще дойде Новото небе и Новата земя.
към текста >>

4. 18) Да я събуди навреме - Боян Боев (1883 – 1963)

Молекулите, атомите, йоните са все творчество на Висшите същества.
Хората мислят, че само ние сме в света, а когато им се отворят очите, ще видят, че около тях има Напреднали същества. Нали и мравката не знае за човека, пълзи по дланта му, без да може да го види. В растенията и в животните се проявяват висши духове – Ангели, Архангели, които ръководят тяхната еволюция. В минералите, в скъпоценните камъни се проявяват Херувими и Серафими. Изобщо, в Целокупната природа всички Йерархии са взели участие, за да се създадат нещата и за да се проявяват чрез тях. Молекулите, атомите, йоните са все творчество на Висшите същества. Всички са взели участие в Творението и най-после е създаден човекът, който е печат на цялото Творение. В Писанието се казва: „И направи Бог човека по свой образ и подобие“, после – „създаде човека от пръст“, а сега имаме „родени от Бога“. Значи, първо има създаване по образ и подобие, после – създаване от пръст, и накрая – родени от Бога. Човечеството върви по светлия път, начертан от Ангелската йерархия, нашият ред иде подир нея. Ангелската йерархия управлява цялата Вселена и работи под Божествено ръководство.
към текста >>

5. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

Опознаване с живота на пчелите има и стопански придобивки: един овощарски район като нашия се нуждае от много пчелни кошери, от които всяко домакинство има нужда.
Нашата градина не би била пълна, ако не поставихме и пчелин. Пчелите и оплождането на овощните дървета са неразделни. Пчелният кошер и училището-кошер си приличат. Примерът, който дава животът на кошера, се използва нагледно. Училището прояви грижи със засаждане на горски поройни места с медоносна акация, детелина и еспарзет. Опознаване с живота на пчелите има и стопански придобивки: един овощарски район като нашия се нуждае от много пчелни кошери, от които всяко домакинство има нужда. От работата в училищните градини ние минавахме и към полето: пролет почиствахме ливадите от суха горска шума, нивите - от плевели, дръвчетата в градините от сухи клони, гъсенични семена и гнезда, а горските извори изчиствахме от нападалата шума, тиня и настилахме с камъчета. Направихме и един извор на чешма край многолюден път. Дадохме начало за залесяване на цяла местност с борчета и смесен лес. Изравнихме място - поляна за детско игрище край р. Искър в с.
към текста >>

Последва и районна читалищна конференция и кооперативна такава в Ребърково за същата цел.
Учениците от училището влизаха в читалището, а от там в кооперацията. Придобитото в училището укрепваше в читалището, пренасяше се в домовете, а от там на полето. Това наше дело се оцени и отвън. За да се види непосредствено постигнатото в училището, през пролетта на 1935 г. стана околийска учителска конференция на Мездренската учебна околия в Ребърково. Последва и районна читалищна конференция и кооперативна такава в Ребърково за същата цел. Училищните инспектори от областта след инспекторската конференция също посетиха Ребърково, за да видят постигнатото в училището. Министерството на народната просвета и Врачанската областна училищна инспекция знаят горното и го оцениха чрез удостояване с похвали и награди. Извършеното в миниатюра при горните условия може да се пресъздаде в широк мащаб. От нашия опит в с. Ребърково и в с.
към текста >>

6. Екскурзия на Витоша на 21 юни 1938 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

После отидохме по-нагоре, над втория заслон, близо до района край хижа „Алеко" и там стояхме до връщане.
Екскурзия на Витоша на 21 юни 1938 г. Сутринта тръгнахме много рано с Учителя. Слънчевият изгрев ни завари при тъй наречената „Канара на съкровищата", малко под Ел Шадай. Там направихме обща молитва. В 7 часа потеглихме нагоре и починахме на полянката при първия заслон. После отидохме по-нагоре, над втория заслон, близо до района край хижа „Алеко" и там стояхме до връщане. Стана въпрос за положението в света. Учителя каза: - Когато Япония започна войната, в нея имаше земетресения. Небето искаше да й каже, че не трябва да започва тази война, но тя не послуша. Тъмните сили са вече победени в астралния свят.
към текста >>

7. Благодарността - Боян Боев (1883 – 1963)

Като си издържите изпита като Йона в утробата на кита, тогава ще отидете на работа.
Всеки ден човек да благодари за въздуха, за светлината, за водата, за хляба, за здравето, че има подслон, за всичко да благодари. Благодарете, че Господ ви е дал условия да се развивате. Благодарете на Господа за малкото. Това малкото носи голямото. Този, който дава малкото, ще даде и голямото. Като си издържите изпита като Йона в утробата на кита, тогава ще отидете на работа. Благодарете на Бога, че сте в едно велико училище, където трябва да учите, и че сте в един свят, дето имате всички възможности. Една сестра каза, че отива на село. Учителя каза: Не се тревожи. Радвай се и се весели като дете.
към текста >>

8. Културата на ангелите - Боян Боев (1883 – 1963)

Молекулите, атомите, йоните, те са все творчество на висшите същества.
Тези по-напреднали същества са около нас. В растенията и животните се проявяват висши духове: ангели, архангели и пр. Тези висши духове ръководят тяхната еволюция. В минералите, в скъпоценните камъни се проявяват херувимите и серафимите. В цялата природа всички тези йерархии са взели участие, за да се създадат нещата и се проявят чрез тях. Молекулите, атомите, йоните, те са все творчество на висшите същества. Всички са взели участие в творенията. И най-после е създаден човекът. Човекът е печат на цялото творение. Ние вървим в пътя подир ангелската йерархия. Нашият ред иде подир тях.
към текста >>

9. Силата на Безграничния - Боян Боев (1883 – 1963)

Едуард Шуре във „Великите посветени“, в главата за Орфей, ни казва, че школата на Орфей била при изворите на Евра, Ебро, при подножието на планината Каукайон.
Решихме тук да прекараме 5-6 часа. И тук се намирахме при един от многото циркуси, останали от ледената епоха. Величествени стени заобикалят Маричините езера. Това наподобява храм, светилище. Ето „Манчу“ със своя остър връх, който съперничи с Мусала. Едуард Шуре във „Великите посветени“, в главата за Орфей, ни казва, че школата на Орфей била при изворите на Евра, Ебро, при подножието на планината Каукайон. Ако отворим един старогръцки речник, ще видим, че Евра, или Ебро, е р. Марица, а Каукайон е Мусала. Значи според Едуард Шуре школата на Орфей е била при Маричините езера. Ненапразно местността при Маричините езера Учителя нарича Олтар. Тук, при Маричините езера, тишината е пълна.
към текста >>

Марица, а Каукайон е Мусала.
Величествени стени заобикалят Маричините езера. Това наподобява храм, светилище. Ето „Манчу“ със своя остър връх, който съперничи с Мусала. Едуард Шуре във „Великите посветени“, в главата за Орфей, ни казва, че школата на Орфей била при изворите на Евра, Ебро, при подножието на планината Каукайон. Ако отворим един старогръцки речник, ще видим, че Евра, или Ебро, е р. Марица, а Каукайон е Мусала. Значи според Едуард Шуре школата на Орфей е била при Маричините езера. Ненапразно местността при Маричините езера Учителя нарича Олтар. Тук, при Маричините езера, тишината е пълна. Много рядко тук идват туристи, също и овчари. Чуваш само някога глас на някоя от редките птички, населяващи тия места.
към текста >>

10. 63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

След грехопадението, човечеството чрез мисълта си е навлязло в района на тази тъмна планета.
Ръцете и краката ще приемат по-красива форма. Тогава в него ще залегне идеята за братството. Всички хора ще живеят като братя и сестри, в пълен мир и съгласие помежду си. Според някои окултисти, колебанията, които Земята претърпява, се дължат на една тъмна планета, разположена между Земята и Слънцето. Тази планета е невидима. След грехопадението, човечеството чрез мисълта си е навлязло в района на тази тъмна планета. Слънцето е център, на който се събират всички същества, носители на доброто и светлината. Когато има повече петна на Слънцето, годината е по-плодородна, тогава и повече хора умират, повече се раждат и женят. Силите на Слънцето организират сърцето и белите дробове. Далакът е също проводник на слънчевата енергия и се намира под влиянието му. Слънцето не причинява и не може да причини никакви повреди.
към текста >>

Сандерсън е открил 12 такива района, включващи Северния и Южния полюс.
Нека да не забравяме също, че на нашата Земя се срещат кристали с грамадни размери, тежащи с тонове. След малкото казано за кристалите, нека погледнем и на нашата Земя. Американският изследовател Сандерсън е изследвал всички онези случаи в някои особени места на океаните и моретата, където са ставали катастрофи с кораби и самолети по някакъв тайнствен начин. Той отбеляза, че при тези случаи, координатите на местата, където са ставали, са били определени твърде приблизително. И обикновено в момента на бедствието, бордовите радиостанции са бездействали и никой не е чувал сигнали. Сандерсън е открил 12 такива района, включващи Северния и Южния полюс. При това тези райони са разположени твърде симетрично от двете страни на Екватора. Още древногръцкият философ Платон, живял между 427 и 374 година преди нашата ера, е отбелязал, че Земята, погледната отгоре, прилича на топка, съшита от 12 парчета кожа. Питагор е приемал същото. До същия извод в своите изследвания върху Земята са стигнали и тримата руски учени Гончаров, Макаров и Морозов, без да са били запознати със становището на античните школи. Как Платон е могъл да види Земята така, то е друг въпрос.
към текста >>

При това тези райони са разположени твърде симетрично от двете страни на Екватора.
След малкото казано за кристалите, нека погледнем и на нашата Земя. Американският изследовател Сандерсън е изследвал всички онези случаи в някои особени места на океаните и моретата, където са ставали катастрофи с кораби и самолети по някакъв тайнствен начин. Той отбеляза, че при тези случаи, координатите на местата, където са ставали, са били определени твърде приблизително. И обикновено в момента на бедствието, бордовите радиостанции са бездействали и никой не е чувал сигнали. Сандерсън е открил 12 такива района, включващи Северния и Южния полюс. При това тези райони са разположени твърде симетрично от двете страни на Екватора. Още древногръцкият философ Платон, живял между 427 и 374 година преди нашата ера, е отбелязал, че Земята, погледната отгоре, прилича на топка, съшита от 12 парчета кожа. Питагор е приемал същото. До същия извод в своите изследвания върху Земята са стигнали и тримата руски учени Гончаров, Макаров и Морозов, без да са били запознати със становището на античните школи. Как Платон е могъл да види Земята така, то е друг въпрос. Онова, което трябва да се приеме по безспорен начин е, че Платон е прав.
към текста >>

11. 88 ТЕЛЕГРАМАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Разрешението за погребението на Учителя да стане не в градските гробища, а в района на Изгрева, каквото беше желанието на всички ни, беше една сериозна задача за старейшините от Братството.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ТЕЛЕГРАМАТА Разрешението за погребението на Учителя да стане не в градските гробища, а в района на Изгрева, каквото беше желанието на всички ни, беше една сериозна задача за старейшините от Братството. Въпросът сериозно се обсъди и се стигна до заключението, че е добре да се поиска разрешението на Георги Димитров, който по това време беше още в Москва. Разчиташе се на неговото близко познанство с Учителя, още от времето, когато са били непосредствени съседи на улица „Опълченска“66. Още повече, че Учителя го е спасил не от едно преследване на полицията през бурните времена на отминалия режим. Братята решават да подадат телеграма от името на доктор Иван Жеков, наш брат, което нещо той веднага направи. Отговорът на Георги Димитров за съгласието му Учителя да бъде погребан на Изгрева, идва навреме и министерството на Вътрешните работи дава писмено разрешение.
към текста >>

12. ЮПИТЕР - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В този именно район се наблюдават множество червеникави ивици, които пресичат диска на планетата, успоредно на екватора, и чийто характер, макар да търпи известни промени, се запазва.
Добре поставените Юпитерови типове винаги имат право при разрешаване на въпросите. Най-добре определят възможностите и методите за осъществяването на поставената задача. Наблюдаван с телескоп, Юпитер има доста сплесната форма, която е сплеснатост на атмосферата му. Най-интересното в образа на Юпитер, което вълнува астрономите, е ясно изразените особености при наблюдение на повърхността му. От всички планети дискът на Юпитер е най-богат на детайли, особено около екватора, където е най-удобен за наблюдение. В този именно район се наблюдават множество червеникави ивици, които пресичат диска на планетата, успоредно на екватора, и чийто характер, макар да търпи известни промени, се запазва. Освен това в тази област се наблюдава също и едно червено петно с 50 000 километра дължина и около 10 000 километра ширина, което също както ивиците мени силата на окраската си, но неизменно присъства там. Тези обагрени ивици и петна се обясняват с някои температурни особености на Юпитер: температурата на диска му е по-висока от тази, която би имала планетата, ако се нагряваше само от Слънцето. Освен това, на повърхността на диска се наблюдават овални ями, през които се виждат и по-вътрешните слоеве на атмосферната обвивка, като с проникването надолу температурата бързо расте и достига до 20 000°. Установено е, че планетата отделя три пъти повече енергия, отколкото получава от Слънцето и е източник на могъщи радиоизлъчвания и силни магнитни течения. Всичко това говори, че на Юпитер цари богат и интензивен живот.
към текста >>

13. САНХОНИАТОН - Влад Пашов (1902- 1974)

От вятъра Колина и жена му Баон (нощта) се родил Айон (животът) и Протоген (първородният), и двамата смъртни.
В това време Мот, който отначало имал вид на яйце, започнал да блести като Слънцето, Луната, планетите и звездите на небесната твърд. Въздухът като станал светлив чрез възпламеняване на земята и водите, произвел ветровете, облаците, значителни дъждовни валежи и бури. Всички тези вещества, преди това усамотени, сетне размесени и съединени от огньовете на Слънцето, чрез размесването си били подложени на кипеж и образували разни метеори, прилични на гръмотевици и светкавици. При трясъка на гръмотевиците Зофасеминота от двата пола се пробудили, изпълнени с ужас и започнали да се движат. Такова било началото на пораждането на животните. От вятъра Колина и жена му Баон (нощта) се родил Айон (животът) и Протоген (първородният), и двамата смъртни. Айон открил изкуството да се храни с растения. Онези, които те родили: Генус и Генея, обитавали във Финикия. Тъй като те дължат живота си на топлината, протягали ръцете си към небето, към Слънцето, което считали за единствен Бог във вселената, който нарекли Веелзамен, на финикийски което значи Господар на Небето. От Генус се родили деца смъртни: Фос (светлината), Пир (огънят) и Флокс (пламъкът). Второто поколение от потомството на Генус било племето на исполините, от които се родил Мемрумус и брат му Хипсураниус и Удус.
към текста >>

Айон открил изкуството да се храни с растения.
Въздухът като станал светлив чрез възпламеняване на земята и водите, произвел ветровете, облаците, значителни дъждовни валежи и бури. Всички тези вещества, преди това усамотени, сетне размесени и съединени от огньовете на Слънцето, чрез размесването си били подложени на кипеж и образували разни метеори, прилични на гръмотевици и светкавици. При трясъка на гръмотевиците Зофасеминота от двата пола се пробудили, изпълнени с ужас и започнали да се движат. Такова било началото на пораждането на животните. От вятъра Колина и жена му Баон (нощта) се родил Айон (животът) и Протоген (първородният), и двамата смъртни. Айон открил изкуството да се храни с растения. Онези, които те родили: Генус и Генея, обитавали във Финикия. Тъй като те дължат живота си на топлината, протягали ръцете си към небето, към Слънцето, което считали за единствен Бог във вселената, който нарекли Веелзамен, на финикийски което значи Господар на Небето. От Генус се родили деца смъртни: Фос (светлината), Пир (огънят) и Флокс (пламъкът). Второто поколение от потомството на Генус било племето на исполините, от които се родил Мемрумус и брат му Хипсураниус и Удус. Удус издигнал стълб на огъня.
към текста >>

14. СЪДЪРЖАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Пророк Йона 312
Пророк Данаил 280 Пророк Осия 305 Пророк Йоил 308 Пророк Амос 309 Пророк Авидий 312 Пророк Йона 312 Пророк Михей 314 Пророк Наум 316 Пророк Авакум 317 Пророк Агей 319 Пророк Софония 320
към текста >>

15. Пророк Йона - Влад Пашов (1902- 1974)

Пророк Йона
Пророк Йона Пророк Иона е един от 12-те малки пророци, родом от Гетефер, в земята Завуломова. Работил е между 850-та и 800- та година преди Христа. Той е прочут с отказа на Божията заповед да отиде в Ниневия да проповядва. Книгата на пророк Иона се състои от четири глави. В първата глава се разказва, че Бог му нарежда да отиде да проповядва в Ниневия, защото са се отклонили от правия път.
към текста >>

16. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Откакто самото Слово слезе от Небето, ние не се нуждаем вече да посещаваме училищата на человеците, не се нуждаем да отиваме в Атина, нито в Йония, за да добием там половин знание.
Той е един и същ Бог, който бе познат от гърци и юдеи: от първите езически, а от вторите по юдейски, от нас по един нов духовен начин. Същият Бог, който даде двата Завета, предаде на гърците философията, чрез която се прослави между тях. Както Евангелието дойде на своето време, така дойде на своето време и Законът и пророците на юдеите, а на езичниците философията, за да спечели техния слух за възвестяването на Евангелието. Варварската и елинската философия направи Вечната Истина, както това стана в митологията за Дионисий на разкъсаните части на богословието на Единния Логос. Но който отново събере разделеното и го съедини в едно, той не може без опасност да гледа съвършения Логос, Истината. Откакто самото Слово слезе от Небето, ние не се нуждаем вече да посещаваме училищата на человеците, не се нуждаем да отиваме в Атина, нито в Йония, за да добием там половин знание. Чрез него, сиреч Словото, отсега нататък Атина и Гърция е навсякъде". Климент, който е бил проникнат от света на Мистериите, притежаваше един ключ за Свещени Писания. Той познаваше прадревната Мъдрост на Светилищата за троичния смисъл на вдъхновените Книги. Ето какво говори той за троичния смисъл на египетската писменост и за троичния смисъл на самата Библия: "Египтяните бяха изпълнени с чувство на тайнственост чрез техните скрити устои на храмовете; евреите - чрез свещената завеса на храма.
към текста >>

17. 9. ПРИЗОВАВАНЕТО НА УЧЕНИЦИТЕ И НАЧАЛОТО НА БЛАГОВЕСТИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Като го заведе при Исуса, Исус се вгледа в него и рече: Ти си Симон, синът Йононов, ти ще се наречеш Кифа, което значи Петър (канара) ".
Казва им: Дойдете и ще видите. Дойдоха, прочее, и видяха де живее и останаха при Него този ден. Беше около десетия час". "Единият от двамата, които чуха от Йоана за Него и Го последваха, беше Андрей, братът на Симона Петра. Той първи намери своя брат Симон и му каза: Намерихме Месия, което значи Христос. Като го заведе при Исуса, Исус се вгледа в него и рече: Ти си Симон, синът Йононов, ти ще се наречеш Кифа, което значи Петър (канара) ". "На другия ден Исус възнамери да отиде в Галилея. И намери Филипа и му казва: Дойди след Мене. А Филип беше от Витсаида, от града на Андрея и Петра. Филип намира Натанаила и му казва: Намерихме Онзи, за Когото писа Мойсей в Закона и за Когото писаха пророците, Исуса, Йосифовия син, който е от Назарет.
към текста >>

18. ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Като го видя Исус, рече му: Ти си Симон, Йона, ще се наречеш Кифа, което изтълкувано значи Петър, канара".
Той е, на когото Христос възлага особената апостолска задача, той е първият между апостолите. И въпреки, че е поставен на първо положение, Евангелието не показва, че той е духовно най-зрелият или че е бил най-близкия на Христос. Той не е ученикът, когото Христос любеше. Той е този, който три пъти се отрече от Христос. Първото и най-важно тълкуване на образа на Петър ни дава сам Христос, като му дава името Петър, което значи камък, канара. "Като го видя Исус, рече му: Ти си Симон, Йона, ще се наречеш Кифа, което изтълкувано значи Петър, канара". И в името Йона се крие една Тайна, защото тази еврейска дума, преведена на български, значи гълъб. А гълъбът е символ на Духа, който слезе върху Исус. Името Йона се среща и при пророк Йона, който мина през корема на Кита. Това е един процес на Посвещение. 2. АПОСТОЛ АНДРЕЙ, наречен първозвани, защото той пръв бил повикан от Христос, когато е бил при Йоан Кръстител.
към текста >>

И в името Йона се крие една Тайна, защото тази еврейска дума, преведена на български, значи гълъб.
И въпреки, че е поставен на първо положение, Евангелието не показва, че той е духовно най-зрелият или че е бил най-близкия на Христос. Той не е ученикът, когото Христос любеше. Той е този, който три пъти се отрече от Христос. Първото и най-важно тълкуване на образа на Петър ни дава сам Христос, като му дава името Петър, което значи камък, канара. "Като го видя Исус, рече му: Ти си Симон, Йона, ще се наречеш Кифа, което изтълкувано значи Петър, канара". И в името Йона се крие една Тайна, защото тази еврейска дума, преведена на български, значи гълъб. А гълъбът е символ на Духа, който слезе върху Исус. Името Йона се среща и при пророк Йона, който мина през корема на Кита. Това е един процес на Посвещение. 2. АПОСТОЛ АНДРЕЙ, наречен първозвани, защото той пръв бил повикан от Христос, когато е бил при Йоан Кръстител. Той е брат на апостол Петър.
към текста >>

Йона се среща и при пророк Йона, който мина през корема на Кита.
Той е този, който три пъти се отрече от Христос. Първото и най-важно тълкуване на образа на Петър ни дава сам Христос, като му дава името Петър, което значи камък, канара. "Като го видя Исус, рече му: Ти си Симон, Йона, ще се наречеш Кифа, което изтълкувано значи Петър, канара". И в името Йона се крие една Тайна, защото тази еврейска дума, преведена на български, значи гълъб. А гълъбът е символ на Духа, който слезе върху Исус. Името Йона се среща и при пророк Йона, който мина през корема на Кита. Това е един процес на Посвещение. 2. АПОСТОЛ АНДРЕЙ, наречен първозвани, защото той пръв бил повикан от Христос, когато е бил при Йоан Кръстител. Той е брат на апостол Петър. За неговия живот има запазени много малко сведения. Бил е родом от Галилейския град Витсаида и по занятие рибар.
към текста >>

19. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В 12-та глава се разказва за гонението, предприето от цар Ирод против учениците и убил с меч Йоновия брат Яков и хвърлил Петър в тъмница.
И още много хора приели Учението. Тогава той отишъл да търси Савел. И като го намерил, довел го в Антиохия, престояли там цяла година и въвели в Учението много хора. И първо в Антиохия учениците се нарекли християни. По това време пристигнали от Ерусалим пророци, които обявили, че ще има глад и затова братята от тази страна събрали помощи и ги изпратили чрез Варнава и Савел в Ерусалим. В 12-та глава се разказва за гонението, предприето от цар Ирод против учениците и убил с меч Йоновия брат Яков и хвърлил Петър в тъмница. Но Ангел го извежда от тъмницата и той отива при събраните ученици в дома на Мария, майката на Йоан, чието презиме е било Марко. Понеже е важно освобождаването на Петър от тъмницата, ще го предам както е описано: "И през същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войници, окован в две вериги и стражи пред вратата вардеха тъмницата. И ето, един Ангел от Господа застана пред него и Светлина осия килията. И като бутна Петра по ребрата, разбуди го и рече: "Ставай бърже, и веригите паднаха от ръцете му.
към текста >>

20. 2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

"Като го заведе при Исуса, Исус се вгледа в него и рече: Ти си Симон, син Йонов, ти ще се наричаш Кифа, което значи Петър, канара".
А Йоан е видял Духа във форма на гълъб, а не физически гълъб, значи видял Го е с духовните си очи. И третият извод от горната мисъл е, че раждането на Исус и въплътяването на Христос в неговото тяло не е случайно явление, а ръководено от духовните Ръководители на човечеството. По-нататък се говори за това, как на другия ден, като минава Исус през мястото, където Йоан кръщава, двама от учениците на Йоан тръгват след Него. Единият от тези ученици е бил Андрей, братът на Симон Петър, а другият - самият евангелист Йоан. Андрей казва на Петър и го завежда при Исуса. "Като го заведе при Исуса, Исус се вгледа в него и рече: Ти си Симон, син Йонов, ти ще се наричаш Кифа, което значи Петър, канара". Това е станало в Юдея, в областта около реката Йордан, където е кръщавал Йоан. И затова в 43 стих се казва: "На другия ден Исус възнамерявал да отиде в Галилея и намира там Филипа и му казва: Дойди след Мене. Филип беше от Витсаида, от града на Андрей и Петър". След това се казва, че Филип намира Натанаила и му казва за Исуса. Описва се срещата на Натанаил с Христа, Който му казва, че го е видял под смоковницата и затова той повярвал, че Исус е Христос.
към текста >>

21. 7. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Като позакусиха, Исус казва на Симона Петра: Сине Йонов, обичаш ли Ме повече от тия?
Важното тук е, че Христос среща учениците в етерния свят и ги връща на сушата, на физическото поле. И там говори с тях. В Евангелието е казано: Идва тогаз Исус и взема хляба и дава им, така и рибата. Това беше третият път, дето се яви Исус на учениците Си, откак възкръсна от мъртвите. Това е като една Тайна Вечеря. Като позакусиха, Исус казва на Симона Петра: Сине Йонов, обичаш ли Ме повече от тия? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш. Това се повтаря три пъти, което също не е случайно. При всяко казване Христос му казва: Паси агънцата Ми, паси овцете Ми. Това е едно поръчение за ръководене на тези, които ще повярват в Него. С това Той назначаваше на служба Петър да бъде ръководител на новообразуваната общност, на новосъздадената църква.
към текста >>

22. 7. МИСЛИ НА ХРИСТОС, КОИТО СА ЯСНИ ОКУЛТНИ ИСТИНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

6. Това поколение иска знамения и няма да му се даде друго знамение, освен знамението на пророк Йона.
3. Между родените от жена няма по-голям от Йоана Кръстителя. Обаче и най-малкият в Царството Божие е по- голям от Йоана. 4. Истина ви казвам, има някои от стоящите тука, които няма да вкусят смърт, докато не видят Божието Царство. 5. И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате. Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате и не видяха и да чуят това, което вие чувате и не чуха. 6. Това поколение иска знамения и няма да му се даде друго знамение, освен знамението на пророк Йона. Както Йон беше три дни в корема на кита, така Син Человечески ще бъде три деня в сърцето на земята. 7. Огън дойдох да хвърля на земята. И какво повече искам, ако се е вече запалил. Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя и колко се утеснявам, докато се извърши. 8. Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята, не, казвам ви, но по-скоро раздяла.
към текста >>

Както Йон беше три дни в корема на кита, така Син Человечески ще бъде три деня в сърцето на земята.
Обаче и най-малкият в Царството Божие е по- голям от Йоана. 4. Истина ви казвам, има някои от стоящите тука, които няма да вкусят смърт, докато не видят Божието Царство. 5. И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате. Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате и не видяха и да чуят това, което вие чувате и не чуха. 6. Това поколение иска знамения и няма да му се даде друго знамение, освен знамението на пророк Йона. Както Йон беше три дни в корема на кита, така Син Человечески ще бъде три деня в сърцето на земята. 7. Огън дойдох да хвърля на земята. И какво повече искам, ако се е вече запалил. Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя и колко се утеснявам, докато се извърши. 8. Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята, не, казвам ви, но по-скоро раздяла. 9. Защото човеците на този век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез Виделината.
към текста >>

23. 17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

"А когато народът се събра около него, почна да казва: Това поколение е нечестиво поколение, иска знамения, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Йона.
И след това Исус казва: "Който не е с мене, той е против Мене и който не събира заедно с Мене, той разпилява." (11;23) "И когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие, и като не намира, казва: Ще се върна в къщата, откъдето съм излязъл. И като дойде, намира я пометена и наредена. Тогаз става, взема със себе си други седем духове по-зли от него и като влязат, живеят там, и последното състояние на онзи човек става по-лошо от първото." (11;24-26) "Като говореше това, една жена от множеството със силен глас му рече: Блажена утробата, която те е носила и съсците, които си сукал. А Той рече: По-добре кажи: Блажени онези, които слушат Божието Слово и го пазят." (11;27-28) "А когато народът се събра около него, почна да казва: Това поколение е нечестиво поколение, иска знамения, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Йона. Защото, както Йона стана знамение на ниневийците, така Син человечески ще бъде на това поколение." (11;29-30) "Никой, като запали светило, не го туря в зимника, нито под шиника, но на светилника, за да виждат светлината онези, които влизат и светилото на тялото ти е твоето око. Когато окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветено, а когато е болно, то и тялото ти е в мрак. Затова внимавай, да не би светлината в тебе да е тъмнина. Ако, прочее, цялото твое тяло бъде осветено, без да има тъмна част, то цялото ще бъде осветено, както когато светилото се осветява от сиянието си." (11;33-36)
към текста >>

Защото, както Йона стана знамение на ниневийците, така Син человечески ще бъде на това поколение." (11;29-30)
"И когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие, и като не намира, казва: Ще се върна в къщата, откъдето съм излязъл. И като дойде, намира я пометена и наредена. Тогаз става, взема със себе си други седем духове по-зли от него и като влязат, живеят там, и последното състояние на онзи човек става по-лошо от първото." (11;24-26) "Като говореше това, една жена от множеството със силен глас му рече: Блажена утробата, която те е носила и съсците, които си сукал. А Той рече: По-добре кажи: Блажени онези, които слушат Божието Слово и го пазят." (11;27-28) "А когато народът се събра около него, почна да казва: Това поколение е нечестиво поколение, иска знамения, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Йона. Защото, както Йона стана знамение на ниневийците, така Син человечески ще бъде на това поколение." (11;29-30) "Никой, като запали светило, не го туря в зимника, нито под шиника, но на светилника, за да виждат светлината онези, които влизат и светилото на тялото ти е твоето око. Когато окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветено, а когато е болно, то и тялото ти е в мрак. Затова внимавай, да не би светлината в тебе да е тъмнина. Ако, прочее, цялото твое тяло бъде осветено, без да има тъмна част, то цялото ще бъде осветено, както когато светилото се осветява от сиянието си." (11;33-36) След като Исус е поканен на гости у един фарисей на обяд, фарисеите се почудили, че Той не си умил ръцете преди ядене.
към текста >>

24. 20. ХРИСТОС И ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Влад Пашов (1902- 1974)

По-нататък Христос казва: "Тук има нещо много повече от Соломона, много повече от Йона".
Обаче Христос говори на онова в човека, което не израства от зародиша, но което произхожда от Царството Божие. Затова той загатва в Евангелието на Лука, когато говори на своите ученици за същността на Йоан Кръстител: "Казвам ви, няма по-голям пророк между тези, които са родени от жена, от Йоана", т.е. чието същество така, както стои пред нас може да бъде обяснено чрез физическото раждане от мъжки и женски зародиш. По-нататък той казва: "Но най-малките в Царството Небесно са по-големи от Йоан". Това преведено на съвременен език може да се изрази по следния начин: Най-малката част от онова в човека, което не е родено от жена, което иде от Божествените Царства е по-голямо от Йоан. По-нататък Христос казва: "Тук има нещо много повече от Соломона, много повече от Йона". С това той загатва, че в света е навлязло нещо ново. В миналото са съществували посветени като цар Соломон, които са имали връзка с духовния свят и които са получавали откровения чрез развитието на етерното тяло, както и такива като пророк Йона, които са развивали своето астрално тяло и са предавали това развитие на етерното тяло. Така са получавали откровения от духовния свят. Затова посветените в древността са казвали, че носят знака на Йона или на Соломон. Но Христос казва: "Тук има нещо повече от Йона".
към текста >>

В миналото са съществували посветени като цар Соломон, които са имали връзка с духовния свят и които са получавали откровения чрез развитието на етерното тяло, както и такива като пророк Йона, които са развивали своето астрално тяло и са предавали това развитие на етерното тяло.
чието същество така, както стои пред нас може да бъде обяснено чрез физическото раждане от мъжки и женски зародиш. По-нататък той казва: "Но най-малките в Царството Небесно са по-големи от Йоан". Това преведено на съвременен език може да се изрази по следния начин: Най-малката част от онова в човека, което не е родено от жена, което иде от Божествените Царства е по-голямо от Йоан. По-нататък Христос казва: "Тук има нещо много повече от Соломона, много повече от Йона". С това той загатва, че в света е навлязло нещо ново. В миналото са съществували посветени като цар Соломон, които са имали връзка с духовния свят и които са получавали откровения чрез развитието на етерното тяло, както и такива като пророк Йона, които са развивали своето астрално тяло и са предавали това развитие на етерното тяло. Така са получавали откровения от духовния свят. Затова посветените в древността са казвали, че носят знака на Йона или на Соломон. Но Христос казва: "Тук има нещо повече от Йона". Когато човек е развил до зрялост своя аз, той се съединява с това, което принадлежи на Царството Небесно, т.е. тогава силите от Небесното Царство се съединяват с девствената част на човешката душа.
към текста >>

Затова посветените в древността са казвали, че носят знака на Йона или на Соломон.
Това преведено на съвременен език може да се изрази по следния начин: Най-малката част от онова в човека, което не е родено от жена, което иде от Божествените Царства е по-голямо от Йоан. По-нататък Христос казва: "Тук има нещо много повече от Соломона, много повече от Йона". С това той загатва, че в света е навлязло нещо ново. В миналото са съществували посветени като цар Соломон, които са имали връзка с духовния свят и които са получавали откровения чрез развитието на етерното тяло, както и такива като пророк Йона, които са развивали своето астрално тяло и са предавали това развитие на етерното тяло. Така са получавали откровения от духовния свят. Затова посветените в древността са казвали, че носят знака на Йона или на Соломон. Но Христос казва: "Тук има нещо повече от Йона". Когато човек е развил до зрялост своя аз, той се съединява с това, което принадлежи на Царството Небесно, т.е. тогава силите от Небесното Царство се съединяват с девствената част на човешката душа. А тази девствена част на човешката душа принадлежи на Небесното Царство. Когато хората се отказват от Христовия принцип, от Любовта, те могат да я покварят.
към текста >>

Но Христос казва: "Тук има нещо повече от Йона".
По-нататък Христос казва: "Тук има нещо много повече от Соломона, много повече от Йона". С това той загатва, че в света е навлязло нещо ново. В миналото са съществували посветени като цар Соломон, които са имали връзка с духовния свят и които са получавали откровения чрез развитието на етерното тяло, както и такива като пророк Йона, които са развивали своето астрално тяло и са предавали това развитие на етерното тяло. Така са получавали откровения от духовния свят. Затова посветените в древността са казвали, че носят знака на Йона или на Соломон. Но Христос казва: "Тук има нещо повече от Йона". Когато човек е развил до зрялост своя аз, той се съединява с това, което принадлежи на Царството Небесно, т.е. тогава силите от Небесното Царство се съединяват с девствената част на човешката душа. А тази девствена част на човешката душа принадлежи на Небесното Царство. Когато хората се отказват от Христовия принцип, от Любовта, те могат да я покварят. Но когато те се отдадат на Христовия принцип, на Любовта, те дават възможност на тази част на човешката душа да се развива и облагородява.
към текста >>

И Христос казва: "Истина ви казвам, между вас има такива, които могат да видят Царството Божие не само по начина на Соломона чрез откровение или чрез посвещение, със знака на Йона", т.е.
тогава силите от Небесното Царство се съединяват с девствената част на човешката душа. А тази девствена част на човешката душа принадлежи на Небесното Царство. Когато хората се отказват от Христовия принцип, от Любовта, те могат да я покварят. Но когато те се отдадат на Христовия принцип, на Любовта, те дават възможност на тази част на човешката душа да се развива и облагородява. Така в смисъла на Евангелието на Лука Христос прибавя към своето учение онова, което тогава дойде като един нов елемент на Земята. И Христос казва: "Истина ви казвам, между вас има такива, които могат да видят Царството Божие не само по начина на Соломона чрез откровение или чрез посвещение, със знака на Йона", т.е. които са минали през смъртта и са възкръснали. Но сега Христос иска да покаже, че има и такива хора, които без да умрат мога" да видят Царството Небесно чрез това, което е дошло сега като един нов елемент на света. В Евангелието на Лука има едно чудесно място, където Христос говори за едно новз откровение, като казва: "Но истина ви казвам, има между тези, които стоят тук, които не ще видят смърт, докле не видят Царството Небесно" (9;27). Но учениците не разбраха, че те, които бяха около него, са определени да изпитат онова мощно действие на Христовия Дух, на Христовия принцип, чрез който трябваше непосредствено да се издигнат в духовния свят, и духовният свят трябваше да им бъде разкрит не като на Соломон или на Йон, а по съвсем нов нов начин. И това стана.
към текста >>

Но учениците не разбраха, че те, които бяха около него, са определени да изпитат онова мощно действие на Христовия Дух, на Христовия принцип, чрез който трябваше непосредствено да се издигнат в духовния свят, и духовният свят трябваше да им бъде разкрит не като на Соломон или на Йон, а по съвсем нов нов начин.
Така в смисъла на Евангелието на Лука Христос прибавя към своето учение онова, което тогава дойде като един нов елемент на Земята. И Христос казва: "Истина ви казвам, между вас има такива, които могат да видят Царството Божие не само по начина на Соломона чрез откровение или чрез посвещение, със знака на Йона", т.е. които са минали през смъртта и са възкръснали. Но сега Христос иска да покаже, че има и такива хора, които без да умрат мога" да видят Царството Небесно чрез това, което е дошло сега като един нов елемент на света. В Евангелието на Лука има едно чудесно място, където Христос говори за едно новз откровение, като казва: "Но истина ви казвам, има между тези, които стоят тук, които не ще видят смърт, докле не видят Царството Небесно" (9;27). Но учениците не разбраха, че те, които бяха около него, са определени да изпитат онова мощно действие на Христовия Дух, на Христовия принцип, чрез който трябваше непосредствено да се издигнат в духовния свят, и духовният свят трябваше да им бъде разкрит не като на Соломон или на Йон, а по съвсем нов нов начин. И това стана. Непосредствено след тази сцена е описана сцената на преображението, където трима ученици - Петър, Яков и Йоан са възнесени в духовния свят и виждат там това, което съществува като Мойсей и Илия и същевременно самата духовна същност, която живее в Христа. За момент те проглеждат в духовния свят, за да имат едно доказателство за това, че човек може да проникне в духовния свят и без знака на Соломон и на Йон. Но същевременно се разказва, че те са още начинаещи, те заспиват веднага щом по силата на това, което става са изтръгнати от техните тела. Ето защо Христос ги намира да спят.
към текста >>

За момент те проглеждат в духовния свят, за да имат едно доказателство за това, че човек може да проникне в духовния свят и без знака на Соломон и на Йон.
Но сега Христос иска да покаже, че има и такива хора, които без да умрат мога" да видят Царството Небесно чрез това, което е дошло сега като един нов елемент на света. В Евангелието на Лука има едно чудесно място, където Христос говори за едно новз откровение, като казва: "Но истина ви казвам, има между тези, които стоят тук, които не ще видят смърт, докле не видят Царството Небесно" (9;27). Но учениците не разбраха, че те, които бяха около него, са определени да изпитат онова мощно действие на Христовия Дух, на Христовия принцип, чрез който трябваше непосредствено да се издигнат в духовния свят, и духовният свят трябваше да им бъде разкрит не като на Соломон или на Йон, а по съвсем нов нов начин. И това стана. Непосредствено след тази сцена е описана сцената на преображението, където трима ученици - Петър, Яков и Йоан са възнесени в духовния свят и виждат там това, което съществува като Мойсей и Илия и същевременно самата духовна същност, която живее в Христа. За момент те проглеждат в духовния свят, за да имат едно доказателство за това, че човек може да проникне в духовния свят и без знака на Соломон и на Йон. Но същевременно се разказва, че те са още начинаещи, те заспиват веднага щом по силата на това, което става са изтръгнати от техните тела. Ето защо Христос ги намира да спят. С това Христос показва кой е третият начин, по който човек може да проникне в духовния свят. Това знаеха онези, които за онова време разбираха как да тълкуват знаменията на времето, че азът е вече пробуден и сега вече непосредствено трябваше да бъде вдъхновяван, че Божествената сила трябваше да действа непосредствено на аза. Но същевременно трябваше да бъде показано как тогавашните хора, макар и най- високо развити, не бяха в състояние да приемат Христовия принцип в себе си.
към текста >>

Затова е било необходима една нова подготовка, за да се осъществи нещо повече от това, което можеше Соломон и древните посветени от знака на Йон.
Когато тази детска природа бъде пробудена, тя става възприемчива за Христовия принцип, за Любовта, става способна да се съедини с Христовия принцип. Обаче силите, способностите, които се намират под влиянието на тъмните сили, колкото издигнати и да са те, ако днес само те действат в човека, те ще отхвърлят, ще охулят това, което живее на земята като Христова сила, както Христос представи това. Христос казва: "Ново вино се налива в нови мехове и стара дреха не се кърпи с нова кръпка". С това Христос иска да каже, че трябва да се създадат нови форми, в които да се влее новото, което влиза в света. С това той искал да каже, че този начин на връзка с духовния свят, който е съществувал досега е вече остарял и ако той иска в него да влее новото, нищо няма да излезе. Затова е било необходима една нова подготовка, за да се осъществи нещо повече от това, което можеше Соломон и древните посветени от знака на Йон. Ето защо съвременниците на Христос, книжниците и фарисеите не можеха да разберат защо той сяда при онези, които те считат за грешници. Затова той им казва: "Ако бих възвестил това, което има да дава на човеците по стария начин, ако на мястото на старата форма не бе дошла една съвършено нова форма, аз бих сторил същото, както когато някой би закърпил нова кръпка на стара дреха или би взел ново вино и би го сложил в стари мехове. Но това, което сега трябва да бъде дадено на човечеството и което е нещо повече от знака на Соломон и знака на Йон, т.е. от древното посвещение, то трябва да бъде изцяло в нови мехове, в нови форми. И вие трябва да се подготвите да разберете в новите форми новото благовестие, новото изявление на духовния свят".
към текста >>

Но това, което сега трябва да бъде дадено на човечеството и което е нещо повече от знака на Соломон и знака на Йон, т.е.
С това Христос иска да каже, че трябва да се създадат нови форми, в които да се влее новото, което влиза в света. С това той искал да каже, че този начин на връзка с духовния свят, който е съществувал досега е вече остарял и ако той иска в него да влее новото, нищо няма да излезе. Затова е било необходима една нова подготовка, за да се осъществи нещо повече от това, което можеше Соломон и древните посветени от знака на Йон. Ето защо съвременниците на Христос, книжниците и фарисеите не можеха да разберат защо той сяда при онези, които те считат за грешници. Затова той им казва: "Ако бих възвестил това, което има да дава на човеците по стария начин, ако на мястото на старата форма не бе дошла една съвършено нова форма, аз бих сторил същото, както когато някой би закърпил нова кръпка на стара дреха или би взел ново вино и би го сложил в стари мехове. Но това, което сега трябва да бъде дадено на човечеството и което е нещо повече от знака на Соломон и знака на Йон, т.е. от древното посвещение, то трябва да бъде изцяло в нови мехове, в нови форми. И вие трябва да се подготвите да разберете в новите форми новото благовестие, новото изявление на духовния свят". Онези, които бяха призвани да разберат това ново благовестие, не са били избрани от онези, които бяха подготвени в смисъла на старото учение, на старото посвещение, но онези, които бяха минали през много прераждания и въпреки това се показваха като прости хора, като прости рибари, хора с детска природа, които можеха да разберат новото чрез влялата се в тях сила на вярата. Ето защо и пред тях трябваше да бъде поставено едно знамение, което се разигра пред очите на всички. Това, което хилядолетия наред се беше разигравало в храмовете на мистериите под формата на минаването през мистичната смърт, Христос трябваше да разиграе на великата арена на световно-историческата сцена.
към текста >>

25. 10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

В четвърти стих на 16-та глава е казано: "Зъл и прелюбодеен род иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Йона".
Защото от думите си ще се оправдаеш и от думите си ще се осъдиш". Тук на първо място е показан пак кармичния закон. На второ място е показано, че думите са сили, с които човек не трябва да злоупотребява, защото ще го държат отговорен. В 36-ти стих на 14-та глава е казано: "И молеха се да се допрат само до дрехата Му и колкото се допряха, се изцериха". От Христос, както и от всеки човек изтича сила, която прониква и дрехите Му; само да се допре човек до дрехата на човек като Христа, като има вяра, ще оздравее. В четвърти стих на 16-та глава е казано: "Зъл и прелюбодеен род иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Йона". Значението на пророк Йона е знамението на Посвещението. Това знамение ще покаже Исус на фарисеите. Той ще бъде погребан и ще възкръсне. С това Той ще изнесе Посвещението на историческата сцена пред цял свят. В началото на 17-та глава се описва Преображението, в което са включени и много окултни истини.
към текста >>

Значението на пророк Йона е знамението на Посвещението.
Тук на първо място е показан пак кармичния закон. На второ място е показано, че думите са сили, с които човек не трябва да злоупотребява, защото ще го държат отговорен. В 36-ти стих на 14-та глава е казано: "И молеха се да се допрат само до дрехата Му и колкото се допряха, се изцериха". От Христос, както и от всеки човек изтича сила, която прониква и дрехите Му; само да се допре човек до дрехата на човек като Христа, като има вяра, ще оздравее. В четвърти стих на 16-та глава е казано: "Зъл и прелюбодеен род иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Йона". Значението на пророк Йона е знамението на Посвещението. Това знамение ще покаже Исус на фарисеите. Той ще бъде погребан и ще възкръсне. С това Той ще изнесе Посвещението на историческата сцена пред цял свят. В началото на 17-та глава се описва Преображението, в което са включени и много окултни истини. Самото то е един окултен факт.
към текста >>

26. 3. ПЕТЪР И ЙОАН В ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В митовете за пророк Йона, който, както ни показват римските катакомби, е играл голяма роля при Първичното християнство, имаме образната форма на прадревните Мистерии за рибата, в които Посвещението е било извършвано чрез полагане в гроб или три дена спане в храма, което наподобявало пребиваването в корема на кита.
Тези природни култове са повлияли до известна степен и на рибарите от Витсаида. Във Финикия е съществувал култ към рибите, който макар и в изродена форма, е бил застъпен и у филистимците, които са били в общение с евреите. Дълго време те са се кланяли на финикийския бог Дагон, който е бил изобразяван във формата на голяма риба. И когато се говорило, че между филистимците е имало много великани, с това се подразбира действието на природните сили, на които хората са ставали проводници. И магията била упражнявана чрез свързването на човешката душа с природните сили. В митовете за пророк Йона, който, както ни показват римските катакомби, е играл голяма роля при Първичното християнство, имаме образната форма на прадревните Мистерии за рибата, в които Посвещението е било извършвано чрез полагане в гроб или три дена спане в храма, което наподобявало пребиваването в корема на кита. Без съмнение, трудно е да си съставим една конкретна представа по какъв начин е възможно, тъй като старите популярни отзвуци от финикийско-галилейските култове продължават да действат в живота на Петра преди неговото призоваване за ученик. Може би там са продължавали още да поддържат само суеверия под формата на беседи, които са се запазили в посочените области до днешни времена, където хората са особено свързани със стихиите на Природата. Вярата, че чрез изговаря- нето на известни думи или чрез определени песни може да се въздейства на рибите, за да се благоприятства риболова, би могла да бъде една от формите, които са възможни за продължаване на отзвука от езическия елемент между хората от Галилея. Сигурно в Петра, така, както го описва Евангелието, се изявява нещо от силите на великаните, когато го завладява неговият избухлив темперамент. Също така и силата на неговите думи както на Петдесетница, така и преди всичко после в сцената с Ананий и Сапфира, изглежда че извира от старите магически предания.
към текста >>

27. XIV. СТАРОТО И НОВОТО ПОСВЕЩЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е символизирано със стоенето на Йона три дни в корема на кита.
XIV. СТАРОТО И НОВОТО ПОСВЕЩЕНИЕ В миналото, за да влезе някой във връзка с невидимия свят, е минавал през Посвещение, като е прекарвал три и половина дни една мистична смърт. Това е символизирано със стоенето на Йона три дни в корема на кита. В Древността е имало различни форми на Посвещение. От такъв род посветени е бил и Соломон. Но Христос казва: Тук има много повече от Соломона, .много повече от Йона. С това Христос загатва, че в света е навлязло нещо ново. Тук има нещо, при което човек, когато той е развил до зрялост своя Аз, се съединява с това, което принадлежи на Царството Небесно, силите на Небесното Царство се съединяват с девствената част на човешката душа.
към текста >>

Но Христос казва: Тук има много повече от Соломона, .много повече от Йона.
XIV. СТАРОТО И НОВОТО ПОСВЕЩЕНИЕ В миналото, за да влезе някой във връзка с невидимия свят, е минавал през Посвещение, като е прекарвал три и половина дни една мистична смърт. Това е символизирано със стоенето на Йона три дни в корема на кита. В Древността е имало различни форми на Посвещение. От такъв род посветени е бил и Соломон. Но Христос казва: Тук има много повече от Соломона, .много повече от Йона. С това Христос загатва, че в света е навлязло нещо ново. Тук има нещо, при което човек, когато той е развил до зрялост своя Аз, се съединява с това, което принадлежи на Царството Небесно, силите на Небесното Царство се съединяват с девствената част на човешката душа. А тази девствена част на човешката душа принадлежи на Небесното Царство. Хората могат да я покварят, като се отказват от Христа, но те могат и да я развият и облагородят, ако приемат Христа в себе си. Така Христос внася в Своето Учение онова, което тогава дойде, като един нов елемент на Земята.
към текста >>

Затова Христос казва още: Истина ви казвам, между вас има такива, които могат да видят Царството Божие не само по начина на Соломона, чрез Откровение или чрез Посвещение в знака на Йона.
Тук има нещо, при което човек, когато той е развил до зрялост своя Аз, се съединява с това, което принадлежи на Царството Небесно, силите на Небесното Царство се съединяват с девствената част на човешката душа. А тази девствена част на човешката душа принадлежи на Небесното Царство. Хората могат да я покварят, като се отказват от Христа, но те могат и да я развият и облагородят, ако приемат Христа в себе си. Така Христос внася в Своето Учение онова, което тогава дойде, като един нов елемент на Земята. Ние виждаме, как всички стари начини на възвестяване на Царството Божие бяха изменени чрез събитието на Голгота. Затова Христос казва още: Истина ви казвам, между вас има такива, които могат да видят Царството Божие не само по начина на Соломона, чрез Откровение или чрез Посвещение в знака на Йона. Ако такива между вас, не биха постигнали нещо друго, те никога не биха видели Царството Божие в това си въплъщение. Те по-скоро биха умрели. Това значи, че те не биха видели Царството Божие преди тяхната смърт, ако не бяха били Посветени. Но в такъв случай, те би трябвало да минат през едно състояние, подобно на смърт. Но сега Христос искаше да покаже, че може да има и такива хора, които преди да умрат, могат да видят Царството Небесно чрез това, което е дошло като един нов елемент в света.
към текста >>

Духовният свят трябваше да бъде разкрит без знака на Соломона и Йона.
Но в такъв случай, те би трябвало да минат през едно състояние, подобно на смърт. Но сега Христос искаше да покаже, че може да има и такива хора, които преди да умрат, могат да видят Царството Небесно чрез това, което е дошло като един нов елемент в света. Отначало учениците не разбираха за какво става дума. Но Той искаше да им покаже, че те трябва да бъдат онези, които преди да умрат от естествена смърт или преди да изпитат състоянието, подобно на смъртта, което се е практикувало при Древните Посвещения, биха познали Тайните на Небесното Царство. Но те не разбраха, че те, които бяха около Него, са определени да изпитат онова мощно действие на Христовия Дух, чрез което непосредствено трябва да се издигнат в духовния свят. Духовният свят трябваше да бъде разкрит без знака на Соломона и Йона. Непосредствено след тези думи е описана сцената с Преображението, където тримата ученици - Петър, Яков и Йоан, са възнесени в духовния свят и виждат там Мойсей и Илия и самата духовна Същност на Христа. С това Христос показа третия начин за проникване в духовния свят, освен под знака на Соломона и под знака на Йона. Това е новото знамение на времето, когато Азът трябваше да се развие, и че сега той непосредствено трябваше да бъде вдъхновен, че Божествената сила трябваше да действа непосредствено на Аза, а не на астралното или на етерното тяло. След това Христос казва на Учениците Си: Вложете тези думи в ушите си: Дошло е времето, когато Синът Человечески ще бъде предаден в човешки ръце. Това значи, че е дошло времето, когато хората трябва да развият в себе си Аза, когото Учениците, както и другите хора, трябваше да видят в най-висока форма в Исуса Христа.
към текста >>

С това Христос показа третия начин за проникване в духовния свят, освен под знака на Соломона и под знака на Йона.
Отначало учениците не разбираха за какво става дума. Но Той искаше да им покаже, че те трябва да бъдат онези, които преди да умрат от естествена смърт или преди да изпитат състоянието, подобно на смъртта, което се е практикувало при Древните Посвещения, биха познали Тайните на Небесното Царство. Но те не разбраха, че те, които бяха около Него, са определени да изпитат онова мощно действие на Христовия Дух, чрез което непосредствено трябва да се издигнат в духовния свят. Духовният свят трябваше да бъде разкрит без знака на Соломона и Йона. Непосредствено след тези думи е описана сцената с Преображението, където тримата ученици - Петър, Яков и Йоан, са възнесени в духовния свят и виждат там Мойсей и Илия и самата духовна Същност на Христа. С това Христос показа третия начин за проникване в духовния свят, освен под знака на Соломона и под знака на Йона. Това е новото знамение на времето, когато Азът трябваше да се развие, и че сега той непосредствено трябваше да бъде вдъхновен, че Божествената сила трябваше да действа непосредствено на Аза, а не на астралното или на етерното тяло. След това Христос казва на Учениците Си: Вложете тези думи в ушите си: Дошло е времето, когато Синът Человечески ще бъде предаден в човешки ръце. Това значи, че е дошло времето, когато хората трябва да развият в себе си Аза, когото Учениците, както и другите хора, трябваше да видят в най-висока форма в Исуса Христа. Този Аз е Синът Человечески, Който трябва да бъде предаден на човеците. Щайнер определя по следния начин разликата между старото и новото Посвещение: „Разликата между Източното и Западното Посвещение се състои в това, че първото става в състояние на сън, а второто - в будно състояние.
към текста >>

28. ПРИНЦИП НА ВИБРАЦИИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Атомите пък са съставени от електрони, йони, протони и прочие, които също са в състояние на бързи движения, въртейки се едни около други и които проявават едно извънредно бързо състояние и начин на движение и вибриране.
А покоят е само привиден, привидно състояние на материята. Всички материални частици са в кръгово движение, като се започне от атома и се стигне до Слънцето и Галактиките. Планетите се движат и обикалят около Слънцето, много планети се въртят и около своите оси, а Слънцето пък обикаля със семейството си около по-голямо централно Слънце, последните обикалят около още по-големи и така до безкрайност. Молекулите, от които са съставени различните видове материя, са в едно състояние на непрекъснато вибриране и движение. Молекулите са съставени от атоми, които на свой ред са в едно състояние на постоянно движение и вибриране. Атомите пък са съставени от електрони, йони, протони и прочие, които също са в състояние на бързи движения, въртейки се едни около други и които проявават едно извънредно бързо състояние и начин на движение и вибриране. Виждаме, че всички форми на материята проявяват вибрации и движения, съгласно хермесовия Принцип на вибрациите. Такъв е случаят и с различните форми на енергия. Науката също ни казва, че светлината, топлината, магнетизмът, електричеството са също отделни форми на вибрационно движение, свързани по някакъв начин и произлизащи от етера. Съвременната наука още не е обяснила сцеплението или кохезията, което е резултат на атомното привличане, нито пък е обяснила гравитацията, най-голямата от трите мистерии, която е резултат на привличането, чрез която всяка частица материя е свързана с всяка друга частица, както и с цялата маса. Тези три форми на енергията, които не са изяснени от науката, според Херметичната наука са прояви на някаква форма на вибрираща енергия.
към текста >>

29. ПРИНЦИП НА ПОЛА.ПРИНЦИП НА ДВОЙНСТВЕНОСТТА, НА АКТИВНОТО И ПАСИВНОТО НАЧАЛО ИЛИ ПРИНЦИП НА ЕДИНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

В учението за строежа на материята съвременната наука ни дава един пример за изяснение Принципа на пола в учението за корпускулите (много мънички телца), йоните, електроните, които съставят основата на материята, които образуват атома.
Думата пол (гендер) произлиза от латински корен, означаващ раждам, пресъздавам, възпроизвеждам. Едно малко размишление ще покаже, че думата има много по-широк и по-всеобхващащ смисъл и значение, отколкото понятието пол, както се разбира обикновено - до физическата разлика между мъжките и женските живи същества. Думата пол като секс е просто една проява на пола, гендер, като Принцип на възпроизвеждането и творчеството в полето на органическия живот. Това трябва добре да се разбере и запомни. Службата на пола е само да твори, да произвежда, да създава и неговите прояви са видими във всяко поле на явленията. В учението за строежа на материята съвременната наука ни дава един пример за изяснение Принципа на пола в учението за корпускулите (много мънички телца), йоните, електроните, които съставят основата на материята, които образуват атома. Атомът е съставен от едно множество от корпускули, електрони и йони. От последните проучвания на науката се знае, че атомът се образува от групирането на негативни корпускули - електрони и прочее, около един положителен корпускул - ядрото, като тази положителна част упражнява известно влияние върху отрицателните части. Последните се подреждат в известни комбинации и по този начин създават, творят, изграждат, възпроизвеждат един атом. Точно това съвпада с древното Херемтично учение, което всякога е идентифицирало Мъжкия принцип на пола с положителното, а Женския — с отрицателното, така наречените положителен и отрицателен полюси на електричеството. Обаче термините положително и отрицателно понякога са погрешно прилагани към някои явления от науката.
към текста >>

Атомът е съставен от едно множество от корпускули, електрони и йони.
Едно малко размишление ще покаже, че думата има много по-широк и по-всеобхващащ смисъл и значение, отколкото понятието пол, както се разбира обикновено - до физическата разлика между мъжките и женските живи същества. Думата пол като секс е просто една проява на пола, гендер, като Принцип на възпроизвеждането и творчеството в полето на органическия живот. Това трябва добре да се разбере и запомни. Службата на пола е само да твори, да произвежда, да създава и неговите прояви са видими във всяко поле на явленията. В учението за строежа на материята съвременната наука ни дава един пример за изяснение Принципа на пола в учението за корпускулите (много мънички телца), йоните, електроните, които съставят основата на материята, които образуват атома. Атомът е съставен от едно множество от корпускули, електрони и йони. От последните проучвания на науката се знае, че атомът се образува от групирането на негативни корпускули - електрони и прочее, около един положителен корпускул - ядрото, като тази положителна част упражнява известно влияние върху отрицателните части. Последните се подреждат в известни комбинации и по този начин създават, творят, изграждат, възпроизвеждат един атом. Точно това съвпада с древното Херемтично учение, което всякога е идентифицирало Мъжкия принцип на пола с положителното, а Женския — с отрицателното, така наречените положителен и отрицателен полюси на електричеството. Обаче термините положително и отрицателно понякога са погрешно прилагани към някои явления от науката. Думата положително означава нещо съществено и силно в сравнение с отрицателното, което се счита несъществено и слабо.
към текста >>

Процесът на откъсването или отделянето на женските електрони се нарича йонизация.
Тя дейно търси да си създаде връзка с някой друг мъжки корпускул, като е подтиквана към това от своя естествен импулс да създаде нова форма на материя или енергия. Това откъсване и съединяване образува основата на по-голяма част от действията на химическия свят. Когато женският корпускул се съедини с един мъжки корпускул, започва един особен процес - женските частици почват да вибрират с голяма скорост под влияние на енергията на мъжкия корпускул и започват да се въртят бързо около последния. Като следствие от това се ражда един нов атом. Този нов атом, всъщност, е съставен от съединението на мъжките и женските частици. Процесът на откъсването или отделянето на женските електрони се нарича йонизация. Тези електрони са най-активните работници в полето на Природата. С техните комбинации те създават най-различни явления на светлината, топлината, електричеството, магнетизма, привличането и отблъскването, химическото сродство и други подобни явления. И всички те произлизат от Принципа на пола върху полето на енергията. Ролята на Мъжкия принцип, наречен в науката анод, изглежда се състои в това, че направлява известна вродена енергия към Женския принцип и по този начин подтиква към дейност Творческия Принцип. Но Женският принцип е именно този, който търси всякога дейната творческа работа.
към текста >>

30. ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Епохата на Данте е йонийска и гностическа.
Нил, където се предал на крайно подви-заване. Той написал много книги. Според Седир учението на гностиците е остатък от древните мистерии, които били изродени и гностиците направили опит да бъдат обновени чрез евангелието. Разглеждайки ги в тяхното развитие, той стига до средните векове и намира, че най-съвършеното им разцъфтяване и достигнатата висота е "Божествената комедия" на Данте, който бил един от най-просветените гностици на своето време. Според Босуе "Божествената комедия" на Данте е едно обявяване на война на папството чрез смело откриване на мистериите. Епохата на Данте е йонийска и гностическа. Това е едно смело приложение на фигурите от Кабалата към християнските догми, което е отричане на всичко, което има в догмите. Пътуването му в другите светове става както при въвеждането в мистериите на Елевзим и другаде. Виргилий го води и го пази в кръговете на ада. Да забележим също, че адът на Данте е едно чистилище. Неговото чистилище из-глежда да се е формирало в неговия ад като в калъп, то е като капак и като запушалка на Бездната, и тогава разбираме, че флорентинския титан, като изкачва рая би искал да хвърли с един ритник чистилището в ада.
към текста >>

31. Връзката на Богомилите с предхождащите ги езотерични учения - Влад Пашов (1902- 1974)

Епохата на Данте е йонийска и гностическа.
Понеже тези общества са езотерични, то и богомилите, които са подобни на тях по учение, също са езотерично учение. Във връзка с тази точка, ще приведа мнението и схващането на някои френски изследователи на Богомилството, катарите и гностиците, които убедително показват, че Богомилството е езотерично учение. Най-напред съвременният окултист Седир казва, че учението на гностиците е остатък от Древните Мистерии, малко изродени и сега се прави опит да се обновят чрез Евангелието. Разглеждайки ги в тяхното развитие, той стига до Средните векове и намира, че най-съвършеното им разцъфтяване и достигната висота е Божествената комедия на Данте, който е бил един от най-просветените гностици на своето време. Друг съвременен френски изследовател Босюе казва, че Божествената комедия на Данте е едно обявяване на война на папството чрез смело откриване на Мистериите. Епохата на Данте е йонийска и гностическа. Това е едно смело приложение на фигурите на Кабалата към християнските догми и което е отричане на всичко, което има в догмите. Пътуването му в другите светове спада както въвеждането в Мистериите на Елевзин... Виргилий го води и пази в кръговете на ада. „Да забележим също", казва Босюе, „че адът на Данте е едно чистилище. Неговото чистилище изглежда да се е формирало в неговия ад като в калъп, то е като капак и като запушалка на Бездната, и тогаз разбираме, че флорентинският титан като изкачва рая, би искал да хвърли с един ритник чистилището в ада." Небето му се състои от серия кабалистични кръгове, разделени с един кръст като пентакъла на Езекиил.
към текста >>

32. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но все пак, имало е много хора, живеещи в южните и средните райони на Европа, които са казвали: Наистина, моето вътрешно същество, което живее своя независим живот от момента, когато заспя, докато се събудя, принадлежи на областта, където живеят добрите и лошите същества.
Той е чувствал, че когато звуците са излизали от дълбочината на духовните същества, говорили са добрите духове, но и лошите духове също са говорили. Той е чувствал, че добрите духове са искали само да повдигнат на по-високо ниво невинността на Природата и да я запазят. Но злите духове са искали да фалшифицират невинността, невинните сили на Природата. Навсякъде, където са живели такива християни, каквито ви описах сега, те са чувствали силите на доброто и злото чрез самия факт, че когато човек е спял, техният Аз не е привличал и абсорбирал астралното им тяло. Но не всички, които по онова време са наричали себе си християни, или които по някакъв начин са били близо до Християнството, са били с такова състояние на душите си. Но все пак, имало е много хора, живеещи в южните и средните райони на Европа, които са казвали: Наистина, моето вътрешно същество, което живее своя независим живот от момента, когато заспя, докато се събудя, принадлежи на областта, където живеят добрите и лошите същества. И хората дълбоко са размишлявали върху силите, които са носили доброто и злото в човешката душа. В иай-първите векове на Християнството такива усещания и преживявания са били още налице в южните и средните области на Европа, като в петото и шестото столетие те започнали да се проявяват все по-често и по-често, особено сред онези, които са получавали знанието и обучението си от Изтока /както знаем такива учения от Изток са идвали по много пътища/. Тези настроения на душите се събуждали и това е било особено много разпространено в онази област, на която се е дало името България, след време по странен начин името продължило да се употребява, въпреки че доста различни народи са населявали тази област. И така, в по-късните векове и в действителност за много дълго време в Европа онези, у когото това настроение на душата е било силно развито, били наричани булгари, което значи свързани с Бога. Булгарите бяха човешки същества, които най-силно биваха засягани от тази опозиция на доброто и злото като космични духовни сили.
към текста >>

33. 20-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

След грехопадането човечеството чрез мисълта си е влязло в района на тази тъмна планета.
Според едни учени това се дължи на опасния път, през който земята минава. Според други учени, причината за това явление е Луната. Нита едното е вярно, нито другото. Според някои окултисти колебанията, които земята претърпява, се дължат на една тъмна планета, която се намира между Земята и Слънцето. Тази планета е невидима. След грехопадането човечеството чрез мисълта си е влязло в района на тази тъмна планета. Благодарение на влиянието на тази тъмна планета върху мозъка на хората, става разбъркване на умовете им. Днес човек с човек не могат да се разберат в мисълта си. Като не познават тъмната планета, хората казват, че луната е причина за приливите и отливите на моретата. В същност, причината за приливите и отливите е тъмната планета. Такива приливи и отливи стават и в мозъка на човека.
към текста >>

34. Новият ден - текст - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Въпреки, че пожарът е едно от най-големите американски бедствия на ХІХ-ти век, което изгаря напълно голяма част от централния бизнес район, Чикаго успява да се възстанови и продължава своя просперитет през годините.
С тихи стъпки новото престъпва към Земята, както утринната зора, която показва идването на новия ден в света. Беседа пред Общия окултен клас, държана на 17.01.1940 г. [1] Големият пожар в Чикаго започва в неделя на 8 октомври 1871 г. и продължава до рано сутринта на 10 октомври. Огънят убива стотици и унищожава около 3,3 квадратни мили (9 км2) от града. Въпреки, че пожарът е едно от най-големите американски бедствия на ХІХ-ти век, което изгаря напълно голяма част от централния бизнес район, Чикаго успява да се възстанови и продължава своя просперитет през годините. Най-разпространената версия за произхода на пожара е, че той е възникнал в плевнята на ирландското семейство Патрик и Катрин О`Лиъри, докато те доят кравата си. Кравата рита газовия фенер и поради силния вятър, много бързо всичко наоколо пламва. Истината обаче е, че тази версия не е потвърдена в официалният доклад, а по-скоро е медийна сензация. По-късно обвиненията към семейство О`Лиъри отпадат окончателно.
към текста >>

35. КУЛТУРИТЕ НА БЯЛАТА (АРИЙСКА) РАСА - Расови аспекти - Методи Константинов (1902-1979)

Политиката, в същия порядък, излезе от тесните рамки на нацията, района или континента и стана световна.
Като антитеза на капиталистическия строй се явява социализмът с неговите разклонения. Идейно човечеството се разделя на два антагонистични лагера: източен - на социализма и западен - на капитализма. Социалните и международните конфликти се изострят и стигат своя пароксизъм. Развихря се жестока борба между привържениците на буржоазната олигархия и тази на диктатурата на пролетариата. Икономическият проблем от национален прерасна в международен. Политиката, в същия порядък, излезе от тесните рамки на нацията, района или континента и стана световна.
към текста >>

36. ХАРАКТЕРИСТИКА И ПРИЧИНИ ЗА СЪВРЕМЕННАТА КРИЗА - Методи Константинов (1902-1979)

Идеята бе за създаване на междудържавни кооперативни режими за експлоатиране на неизползвани световни икономически обекти (блатисти, пустинни и недостъпни райони), като богатите държави внесат източници и капитали, а бедните - своя труд и опит.
Имаше трезви икономисти и социолози, които документално установяваха, че технико-производствената апаратура е в състояние да осигури няколко пъти по-високо жизнено равнище на всички, и то при работен ден от 4-5 часа. Но за това бе необходимо (необходимо е и днес) да се усъвършенства социалното устройство на обществото, за да се увеличи консумативната мощ на народонаселенията. Но възможността да се скъсява работния ден, за да се ликвидира безработицата и да се засили консумацията, се сблъскваше е един неорганизиран световен пазар: народи с ограничени природни ресурси (Япония, Италия и др.) водеха борба върху него, базирайки се единствено върху по-продължителния и по-ниско заплащан работнически труд. И пазарите в технико-производствената и финансова организация бяха станали световни по мащаб и характер, а междудържавните отношения си бяха останали такива, каквито са били още в края на миналия век. В епохата около 1929-1930 г., когато се разискваха причините на кризата и възможностите за нейното премахване, имаше напредничави умове, които препоръчваха солидаризиране между държавите с обилни природни източници и държавите, бедни откъм такива, но разполагащи с опитна работна ръка. Идеята бе за създаване на междудържавни кооперативни режими за експлоатиране на неизползвани световни икономически обекти (блатисти, пустинни и недостъпни райони), като богатите държави внесат източници и капитали, а бедните - своя труд и опит. Само така би могла да бъде премахната безработицата, недостатъчния трудов доход, слабата консумация, а от там и кризата в пласирането. Защото, при наличната неорганизираност на световния пазар, при безскрупулната конкуренция между националните стопански предприятия и техните обединения, борбата се изостря и води до сътресения и до прибягване към саморазправа. И социолозите посочваха, че ако това положение на неправда, безизходица и конфликтност в отношенията остане, някои от по-бедните и лишени от възможности народи ще потърсят пътя на агресията, за да променят това несправедливо състояние на нещата. И всичко това ставаше на фона на една обърканост и безперспективност: докато милиони недояждаха и се бунтуваха, едрите производствени единици ограничаваха земеделското и индустриалното производство и ликвидираха непродадените стоки, за да запазят съществуващите цени и печалби. Така милиони хора оставаха извън производството и без средства за консумация.
към текста >>

37. 01 Влизането ми в Братството - Радка Левордашка (1920-2014)

Аз бях партиец и отговарях за Изгрева, един ден се събраха отговорниците на района, за да ме мъмрят и изключат, защото съм им пречел да си изпълнят задачата.
Аз се карах с тях, казвах им, даже ги пердашех с бастуна, а те ходеха да се оплакват от мене на Учителя. Той казал на хората, които се оплакват от мене: „Това е злото куче сред стадото на Изгрева, ако няма такова, вълците ще изядат стадото и то ще се разпръсне.“ – Е, това е казал Учителя за мене, сестра, нека да го знаете.“ После Никола Антов пак повтори: „Касиерът слагаше парите под дюшека и спеше върху тях. Като дойде 9-ти септември 1944-та и си замина Учителя, те напълнили тенекии с пари и ги скрили на Витоша. След това започнаха съдебни дела, ядове, разправии, а отговорниците за парите лежаха по затворите. Комунистите бяха „вдигнали мерника“ на Бялото братство, целта им беше да го разпръснат, в крайна сметка държавата прибра парите на Братството. Аз бях партиец и отговарях за Изгрева, един ден се събраха отговорниците на района, за да ме мъмрят и изключат, защото съм им пречел да си изпълнят задачата. Един приятел ме предупреди, че събранието е организирано заради мене, защото защитавам дъновистите. Събрахме се всички и началникът на района ми каза да наредя на дъновистите, че трябва да извадят Учителя си от градината, защото това не е гробище. Аз станах, извадих си пищова в ръката и застанах срещу него разтреперан от гняв, казах му: „Само да смее някой да направи нещо, ще ви разстрелям всичките! Първо ще кажа на Георги Димитров и на всички министри, които се криеха на Изгрева и се хранеха безплатно на трапезата ни, та даже и Цола Драгойчева се криеше при нас. Когато си замина Учителя, ние с Жеков и още някои братя отидохме в министерството и поискахме да се свържем с Димитров чрез Антон Югов.
към текста >>

Събрахме се всички и началникът на района ми каза да наредя на дъновистите, че трябва да извадят Учителя си от градината, защото това не е гробище.
Като дойде 9-ти септември 1944-та и си замина Учителя, те напълнили тенекии с пари и ги скрили на Витоша. След това започнаха съдебни дела, ядове, разправии, а отговорниците за парите лежаха по затворите. Комунистите бяха „вдигнали мерника“ на Бялото братство, целта им беше да го разпръснат, в крайна сметка държавата прибра парите на Братството. Аз бях партиец и отговарях за Изгрева, един ден се събраха отговорниците на района, за да ме мъмрят и изключат, защото съм им пречел да си изпълнят задачата. Един приятел ме предупреди, че събранието е организирано заради мене, защото защитавам дъновистите. Събрахме се всички и началникът на района ми каза да наредя на дъновистите, че трябва да извадят Учителя си от градината, защото това не е гробище. Аз станах, извадих си пищова в ръката и застанах срещу него разтреперан от гняв, казах му: „Само да смее някой да направи нещо, ще ви разстрелям всичките! Първо ще кажа на Георги Димитров и на всички министри, които се криеха на Изгрева и се хранеха безплатно на трапезата ни, та даже и Цола Драгойчева се криеше при нас. Когато си замина Учителя, ние с Жеков и още някои братя отидохме в министерството и поискахме да се свържем с Димитров чрез Антон Югов. Същият ни предостави всички координати, за да се свържем с него. След разговора Георги Димитров изпрати телеграма със следния текст: Учителя да бъде погребан точно там, където той си е определил!
към текста >>

38. 20 април 1928 г., петък - Теофана Савова

А ако някой случайно изгуби нещо в района на Изгрева, той не го и търси.
Дошла да прекара няколко дена на Изгрева. Носи само някои от най-необходимите неща. Преди да си замине, като не желае да обременява никого, тя прибира вещите си под един бор. Окачва дрехите и храните на някой клон и спокойно ги остава за ден-два. Тя знае - дали са ценни или обикновени нещата й, в новото селище нищо не се губи, тук всичко е еднакво ценно. А ако някой случайно изгуби нещо в района на Изгрева, той не го и търси. Който го намери, сам ще потърси стопанина. Под едно дърво отдавна стоят стомничка, една чаена чаша, лъжичка и едно чердже. Техният стопанин рядко се ползва от тях. Къде ли е той? - Той работи в града, но мисли за Изгрева.
към текста >>

39. 24 часа - Теофана Савова

Попът научава, че в неговия район има учителка с нови възгледи и работи с всички средства да я отстрани.
Духовенството надига глас против новото учение. Започват уволнения на всички, които приемат новото. Моята сестра е учителка. Зимата е страхотна. През тази година и морето замръзна. Попът научава, че в неговия район има учителка с нови възгледи и работи с всички средства да я отстрани. В училището отива инспектор. Той е изненадан от нейната прилежност и от любовта й към работата. Тя е открила и обзавела трапезария за децата, на които в големия студ е трудно да се завръщат за обяд по домовете си. Но вместо да пише в своите документи това, което е видял, инспекторът подписва акт за уволнение. После казал на колегите си: „Не можах да срещна госпожицата." Така в най-страхотната зима моята сестра трябваше да се завърне в София.
към текста >>

40. НАЙ ЖЕЛАНИТЕ БЛАГОСЛОВЕНИЯ - Теофана Савова

Че и Йона бягаше.
И Писанието казва: „Ако в усилни времена се поколебаеш и се обърнеш да бягаш, ти си слаб." Защо ще бягаш? Че Бог живее в тебе. Ти хукнеш да бягаш. От кого? Че и Йона бягаше. Като му каза Господ да отиде в Ниневия да говори, той каза: „В Ниневия. В такъв голям град. Да ми се смеят хората. И в ада отивам, но в Ниневия не отивам." Хукна Йона да бяга.
към текста >>

Хукна Йона да бяга.
Че и Йона бягаше. Като му каза Господ да отиде в Ниневия да говори, той каза: „В Ниневия. В такъв голям град. Да ми се смеят хората. И в ада отивам, но в Ниневия не отивам." Хукна Йона да бяга. Взе си парите и се качи на един кораб. И каза: „Не отивам в Ниневия." Като постави Бог Йона в утробата на голяма риба, Йона каза: „Не в Ниневия, но зад Ниневия ще вървя." И Йона разбра, че трябва да страда. И каза: „Господи, избави ме още веднъж, моля ти се. Избави ме оттук и ще видиш колко съм смел." И Господ рече пак да го опита. Като изхвърли Бог Йона от кита, той отиде в Ниневия да проповядва 40 дни.
към текста >>

И каза: „Не отивам в Ниневия." Като постави Бог Йона в утробата на голяма риба, Йона каза: „Не в Ниневия, но зад Ниневия ще вървя." И Йона разбра, че трябва да страда.
В такъв голям град. Да ми се смеят хората. И в ада отивам, но в Ниневия не отивам." Хукна Йона да бяга. Взе си парите и се качи на един кораб. И каза: „Не отивам в Ниневия." Като постави Бог Йона в утробата на голяма риба, Йона каза: „Не в Ниневия, но зад Ниневия ще вървя." И Йона разбра, че трябва да страда. И каза: „Господи, избави ме още веднъж, моля ти се. Избави ме оттук и ще видиш колко съм смел." И Господ рече пак да го опита. Като изхвърли Бог Йона от кита, той отиде в Ниневия да проповядва 40 дни. Та казвам: Мнозина от вас питате, дали Йона го е поглъщала рибата. Американският проповедник Муди пише една смешка.
към текста >>

Като изхвърли Бог Йона от кита, той отиде в Ниневия да проповядва 40 дни.
Хукна Йона да бяга. Взе си парите и се качи на един кораб. И каза: „Не отивам в Ниневия." Като постави Бог Йона в утробата на голяма риба, Йона каза: „Не в Ниневия, но зад Ниневия ще вървя." И Йона разбра, че трябва да страда. И каза: „Господи, избави ме още веднъж, моля ти се. Избави ме оттук и ще видиш колко съм смел." И Господ рече пак да го опита. Като изхвърли Бог Йона от кита, той отиде в Ниневия да проповядва 40 дни. Та казвам: Мнозина от вас питате, дали Йона го е поглъщала рибата. Американският проповедник Муди пише една смешка. Той отишъл да слуша един проповедник, който взел да доказва на публиката си, че една риба може да погълне Йона. И Муди казва: „Тоя проповедник измъчи Йона един час, додето го вкара в кита." Някои казват: „Дали е възможно Йона да бъде погълнат от кит или не." Мнозина пък се намирате в утробата на кита.
към текста >>

Та казвам: Мнозина от вас питате, дали Йона го е поглъщала рибата.
Взе си парите и се качи на един кораб. И каза: „Не отивам в Ниневия." Като постави Бог Йона в утробата на голяма риба, Йона каза: „Не в Ниневия, но зад Ниневия ще вървя." И Йона разбра, че трябва да страда. И каза: „Господи, избави ме още веднъж, моля ти се. Избави ме оттук и ще видиш колко съм смел." И Господ рече пак да го опита. Като изхвърли Бог Йона от кита, той отиде в Ниневия да проповядва 40 дни. Та казвам: Мнозина от вас питате, дали Йона го е поглъщала рибата. Американският проповедник Муди пише една смешка. Той отишъл да слуша един проповедник, който взел да доказва на публиката си, че една риба може да погълне Йона. И Муди казва: „Тоя проповедник измъчи Йона един час, додето го вкара в кита." Някои казват: „Дали е възможно Йона да бъде погълнат от кит или не." Мнозина пък се намирате в утробата на кита. Когато се обезсърчите и искате да се самоубиете, не сте ли в утробата на тоя кит?
към текста >>

Той отишъл да слуша един проповедник, който взел да доказва на публиката си, че една риба може да погълне Йона.
И каза: „Господи, избави ме още веднъж, моля ти се. Избави ме оттук и ще видиш колко съм смел." И Господ рече пак да го опита. Като изхвърли Бог Йона от кита, той отиде в Ниневия да проповядва 40 дни. Та казвам: Мнозина от вас питате, дали Йона го е поглъщала рибата. Американският проповедник Муди пише една смешка. Той отишъл да слуша един проповедник, който взел да доказва на публиката си, че една риба може да погълне Йона. И Муди казва: „Тоя проповедник измъчи Йона един час, додето го вкара в кита." Някои казват: „Дали е възможно Йона да бъде погълнат от кит или не." Мнозина пък се намирате в утробата на кита. Когато се обезсърчите и искате да се самоубиете, не сте ли в утробата на тоя кит? - Когато се уплашите. Имате убеждение и казвате: „Тая работа е празна.
към текста >>

И Муди казва: „Тоя проповедник измъчи Йона един час, додето го вкара в кита."
Избави ме оттук и ще видиш колко съм смел." И Господ рече пак да го опита. Като изхвърли Бог Йона от кита, той отиде в Ниневия да проповядва 40 дни. Та казвам: Мнозина от вас питате, дали Йона го е поглъщала рибата. Американският проповедник Муди пише една смешка. Той отишъл да слуша един проповедник, който взел да доказва на публиката си, че една риба може да погълне Йона. И Муди казва: „Тоя проповедник измъчи Йона един час, додето го вкара в кита." Някои казват: „Дали е възможно Йона да бъде погълнат от кит или не." Мнозина пък се намирате в утробата на кита. Когато се обезсърчите и искате да се самоубиете, не сте ли в утробата на тоя кит? - Когато се уплашите. Имате убеждение и казвате: „Тая работа е празна. Да отида да живея както хората." Тогава не бягаш ли като Йона?
към текста >>

Някои казват: „Дали е възможно Йона да бъде погълнат от кит или не." Мнозина пък се намирате в утробата на кита.
Като изхвърли Бог Йона от кита, той отиде в Ниневия да проповядва 40 дни. Та казвам: Мнозина от вас питате, дали Йона го е поглъщала рибата. Американският проповедник Муди пише една смешка. Той отишъл да слуша един проповедник, който взел да доказва на публиката си, че една риба може да погълне Йона. И Муди казва: „Тоя проповедник измъчи Йона един час, додето го вкара в кита." Някои казват: „Дали е възможно Йона да бъде погълнат от кит или не." Мнозина пък се намирате в утробата на кита. Когато се обезсърчите и искате да се самоубиете, не сте ли в утробата на тоя кит? - Когато се уплашите. Имате убеждение и казвате: „Тая работа е празна. Да отида да живея както хората." Тогава не бягаш ли като Йона? Но тогава ще дойдат страданията.
към текста >>

Да отида да живея както хората." Тогава не бягаш ли като Йона?
И Муди казва: „Тоя проповедник измъчи Йона един час, додето го вкара в кита." Някои казват: „Дали е възможно Йона да бъде погълнат от кит или не." Мнозина пък се намирате в утробата на кита. Когато се обезсърчите и искате да се самоубиете, не сте ли в утробата на тоя кит? - Когато се уплашите. Имате убеждение и казвате: „Тая работа е празна. Да отида да живея както хората." Тогава не бягаш ли като Йона? Но тогава ще дойдат страданията. Какво нещо е смъртта? Някои хора казват: „Да умра, че да се отърва." Те не разбират какво нещо е смъртта. Ти като влезеш в гроба, това е китът. Ще влезеш в утробата на кита, ще почнеш да викаш отвътре: „Господи, избави ме от гроба.
към текста >>

41. 2. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ - Светозар Няголов ( -2013)

За това споменава и Едуард Шуре в книгата си „Великите посветени", където се казва, че Орфей се е подвизавал в подножието на планината Каю-Кайон, което е старогръцкото наименование на Мусала.
Те минават през строга дисциплина, за да се подготвят за възприемане на великото знание. Така в Египет се подготвят много философи и учени, които занасят своето знание в Индия и Гърция. В Египет те получават посвещение. Жреците са запознати с окултната наука и знаят, че човек има няколко тела: физическо, етерно, астрално и други. Школата на Орфей е при изворите на река Марица, в подножието на Мусала. За това споменава и Едуард Шуре в книгата си „Великите посветени", където се казва, че Орфей се е подвизавал в подножието на планината Каю-Кайон, което е старогръцкото наименование на Мусала. В циркуса на Маричините езера Орфей със своите песни и свирене привлича всички хищни и тревопасни животни и те, омаяни от чудните му мелодии, стават кротки и не се нападат. Неговата музика оказва могъщо въздействие и върху хората, като ги подтиква към добър, хармоничен общ живот. Този циркус е наречен Олтара, а Маричината долина — Долината на безмълвието. „Има на земята една ложа от учени, които се събират да разискват научни въпроси само един път в годината. Тези посветени хора знаят за Земята, за нейното минало и настояще много повече от всички съвременни учени, представители на официалната наука.
към текста >>

42. 5.3 Заселване на Изгрева - Светозар Няголов ( -2013)

След всички следващи събори, които стават в София след 1927 г., при завършването им приятелите от провинцията си заминават, а салонът и района около него остава непочистени.
Макар че дограмата не е сложена, Учителя изнася в новия, постлан с дюшеме салон, едни от най-важните си беседи, отпечатани в томчето „Пътят на ученика". Братята и сестрите от провинцията влизат боси в салона, Учителя сяда на стол пред приготвената му катедра, а приятелите от Изгрева слушат отвън, наредени покрай прозорците. Учителя предлага на строителите да направят и кухня до салона, в която да се готвят общи братски обеди. Тя е направена и изпълнява своята функция, като просъществува на Изгрева до 1970 г., когато заедно със салона е съборена. Така школата на Учителя започва да функционира в свой собствен салон, толкова дълго мечтан от братята и сестрите. След всички следващи събори, които стават в София след 1927 г., при завършването им приятелите от провинцията си заминават, а салонът и района около него остава непочистени. Много пъти след събора Учителя, Иван Жеков и Ради Танчев правят почистване. Ради взима под наем една кола с помпа и маркуч. Доктор Жеков помпа, Учителя държи маркуча и мие, а Ради събира боклуците. Така тримата възстановяват реда и чистотата. Много жалко, че приятелите на Изгрева нямат будно съзнание и не всякога се сещат да помагат и чистят.
към текста >>

43. Някои основни истини - Георги Томалевски (1897-1988)

„Симоне, сине Йонин, любиш ли ме?
И когато Симон Петър не е искал от свенливост да позволи на Учителя си да му умие краката, Исус му каза: „Ако ти не ми позволиш да умия краката ти, нямаш дял в моето дело и моето Слово.“ И добави: „Когато краката са умити, всичко е умито.“ Исус, Който владееше до най-непостижимото за човека съвършенство и тайните науки, знаеше, че те нищо не биха ползували човека, ако той няма чистота и преданост. Без тия добродетели ангел да си, ще сгрешиш. Христос не поиска от учениците си техните умове, да провери дали имат знания, а погледна сърцата им. Три пъти се обърна той към своя ученик Петър, който символизира нашата епоха, и го запита: „Симоне, сине Йонин, любиш ли ме? “ „Любя те, Господи! “ - отвърна Симон Петър. „Тогава паси агънцата ми“ - рече Христос. И това се повтори и потрети, за да се запечата в ума и сърцата на всички Христови последователи.
към текста >>

44. Разговори с Учителя. Разговор трети - Георги Томалевски (1897-1988)

Ако се затворите в една изба и като учен изчислявате силата на слънчевата светлина по данни, които сте получили теоретически или ако пресметнете дължината на вълната от някой район на спектъра, какво ще ви ползува това?
Ако запитам някого от тези „знаещите“ преди колко време са излезли от своя Божествен дом, ще кажат, че това е неизвестно. А колко от тях имат известия от баща си, от майка си, те вместо отговор ще повдигнат рамене. Единственото, което ще отговорят, е, че вярват в Господа. Кой се ползува от такова вярване? Ако седите в стаята си и вярвате, че вън има слънце, а не излизате да ви огрее то, какво ще ви ползува вашата вяра в слънцето? Ако се затворите в една изба и като учен изчислявате силата на слънчевата светлина по данни, които сте получили теоретически или ако пресметнете дължината на вълната от някой район на спектъра, какво ще ви ползува това? Вярно е, че това знание обогатява науката, но то представя само натрупване на факти. Тези факти са променили само външния облик на съвременната наука, но не са променили човека. Знание е това, което получаваме от непосредственото съприкосновение с истините в живота и сме възприели благотворното им влияние, като се освобождаваме от неблагоприятното влияние на редицата заблуждения, които съществуват в нас и вън от нас. Какво обаче се наблюдава в живота? Младите хора остаряват преждевременно, защото у тях се заражда желание да растат бързо.
към текста >>

45. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

Дънов в техния палатков лагер в района на Седемте Рилски езера.
комунистическият режим ги забранява. Възстановени са непосредствено преди 10.11.1989 г. в условията на разпадане на тоталитарните структури в Източна Европа. Дните на събора са по правило между 19 и 25 август всяка година. Но и преди началната дата, и след крайната можете да откриете верни последователи на П. Дънов в техния палатков лагер в района на Седемте Рилски езера. Според Учителя на ББ 1 януари е Нова година в материалния свят, 22 март - денят на пролетното равноденствие, е началото на годината в духовния свят, а 19 август (датата на неподвижния християнски празник "Преображение Господне" по стар църковен стил) бележи Новата година за Божествения свят. Това обяснява началната дата на съборите. Освен това на много места в своите беседи П. Дънов подчертава, че във високите планини и най-вече в близост до техните върхове може да бъде осъществена пълноценна връзка с невидими разумни сили, готови да подпомагат хората във всички техни благородни начинания. Тази е и основната причина за непомръкващата обич на белите братя и сестри към планините.
към текста >>

Летният лагер на ББ в района на Седемте Рилски езера придобива широка известност като второ най-важно средище на движението.
и на 1.1., и въз основа на кабалистични изчисления и тълкувания П. Дънов прави прогноза за настъпващата година. Различията при отбелязването на тези празници са в молитвите, сакралните формули и песните, които се изпълняват от членовете на Братството. Така например, на Нова година се чете обща молитва за благото на българския народ и на цялото човечество. Като празнични се третират и съборните дни на Рила (най-вече периодът 19-25 август). Летният лагер на ББ в района на Седемте Рилски езера придобива широка известност като второ най-важно средище на движението. Там П. Дънов бива посещаван от видни държавници, обществени дейци, хора на културата, чужденци и пр. За първи път в началото на 30-те години член на Братството осъществява обиколка из Европа, за да разпространява идеите на П. Дънов. Това е П. Г. Пампоров, завършил философия в Софийския университет, от младата студентска вълна в движението.
към текста >>

46. VII. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Дънов до негов съвременник музикант (изпратено от района на Седемте Рилски езера): "Използвайте музиката като велико благо от Бога за доброто на сегашното човечество.
А сега настъпва периодът на еволюционната музика. Новото - Новата Култура на VI раса - ще победи чрез музиката. От невидимия свят на Земята са изпратени (т. е. въплътени) изявени музиканти, които ще участват най-активно и пълноценно в организирането на Новия свят. Тези идеи са изразени максимално сбито и с порива на просветления дух в едно писмо на Учителя П. Дънов до негов съвременник музикант (изпратено от района на Седемте Рилски езера): "Използвайте музиката като велико благо от Бога за доброто на сегашното човечество. Всичко в бъдещата култура ще дойде по пътя на музикалната хармония! Божият Дух чрез нея ще даде на човечеството своите най-красиви форми за постиженията на доброто, справедливостта и разумността." Според Учителя на ББ в нашата страна българските народни песни първоначално са възникнали с функциите на религиозни танци, а по-късно са станали хороводни. Бъдещето ще донесе подчертан подем на музиката и музикалната култура сред цялото славянство. Изключително интересни и дълбоки са оценките на Учителя за някои от гениалните композитори на човечеството: "Музиката на Бетховен изразява борбата на човешкия дух със средата.
към текста >>

47. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Братята и сестрите от ББ - по време на техния ежегоден събор в района на Седемте Рилски езера - играят Паневритмия на Рила (или на поляната до петото езеро, "Бъбрека", или до Езерото на чистотата).
Паневритмията бива изпълнявана сред природата, където можем да доловим с цялото си тяло жизнения ритъм на заобикалящите ни извори, езера, скали, шепота на тихия ветрец, на слънчевата светлина. Зад този проявен живот пулсира съществуването на един друг, скрит, невидим разумен свят - животът на същества от по- високите йерархии на вездесъщия Божий Дух. За него Учителят на ББ в България ни осведомява: "Независимо от това дали ние съзнаваме или не, съществува около нас един свят на същества с висока интелигентност. При тези хармонични движения (на Паневритмията - бел. К. З.) ние ставаме способни да доловим мислите на тези напреднали братя по разум, да влезем в един свят на висша хармония и мъдрост." Движението на светлината също е Паневритмия; и песента на пенливите планински потоци е Паневритмия; полъхът на вятъра е Паневритмия. Братята и сестрите от ББ - по време на техния ежегоден събор в района на Седемте Рилски езера - играят Паневритмия на Рила (или на поляната до петото езеро, "Бъбрека", или до Езерото на чистотата). Паневритмия играят и съществата в надпланинските зони на Космоса, жителите на Слънцето, ангелските йерархии във Вселената... Учителят Петър Дънов - в лицето на всеобщия космичен танц, наречен от самия него "Паневритмия" - остави на своите последователи и на всички хора по планетата едно неоценимо богатство. Освен външната си форма - физическия израз на замисъла му, то е неизчерпаем конгломерат от идеи, проникновения, енергийни взаимодействия и духовни извисявания. Тепърва предстои това скъпоценно наследство да бъде в пълнота изследвано, проучено и научнообосновано. Практическият опит вече несъмнено е доказал неговата стойност.
към текста >>

48. XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА - Константин Златев

Като илюстрация - всички летни събори на ББ в района на Седемте Рилски езера през август протичат при негласното, но известно на всички и неумолимо присъствие на Държавна сигурност (представена от агенти на печално известния VI отдел, т. е.
На 11.06.1948 г. с удостоверение № 27526-40-V на Министерството на външните работи Духовното общество "Всемирно Бяло братство" е регистрирано като верска общност без статут на юридическо лице. Този дискриминационен акт го поставя в съвсем неравноправно положение в сравнение с другите религиозни и духовни общности в страната. Съществуването на Братството между 1948 и 1990 г. на практика е полулегално именно поради неизяснения му статут и недвусмислената враждебност от страна на държавата, в която се разпорежда една-единствена политическа сила - БКП (в прегръдка с казионния БЗНС). Като илюстрация - всички летни събори на ББ в района на Седемте Рилски езера през август протичат при негласното, но известно на всички и неумолимо присъствие на Държавна сигурност (представена от агенти на печално известния VI отдел, т. е. политическата структура на тайните служби, ангажирана с интелектуалците в България и съответно - църковните и духовни общности). За споменатия 42-годишен период не е отпечатана нито една беседа на Учителя П. Дънов, печатницата на движението е закрита и пр. 2. Съвременно състояние на Бялото братство в България На 10.11.1989 г.
към текста >>

Показателно е, че централното в живота и дейността на ББ събитие - летният лагер в района на Седемте Рилски езера (особено за празника на Братството, отбелязван на 19 август) - като правило събира около 2 000 членове и симпатизанти от цялата страна и чужбина.
5) съдействие за утвърждаване идеите на ББ за братство и свобода на личността - без оглед на пол, расова и политическа принадлежност, обществено и социално положение и имотно състояние; - в рамките на дейността на ББ не могат да се развиват и пропагандират политически дейности и идеи и други подобни. Към настоящия момент (м. май 2005 г.) членовете на ББ в България наброяват няколко десетки хиляди. Не е възможно да се посочи точната цифра поради липсата на утвърден списъчен състав, както и на формални актове и процедури за членство в движението. Показателно е, че централното в живота и дейността на ББ събитие - летният лагер в района на Седемте Рилски езера (особено за празника на Братството, отбелязван на 19 август) - като правило събира около 2 000 членове и симпатизанти от цялата страна и чужбина. Според Устава Братството представлява сбор от членовете му, организирани в братски групи. Ръководството на ББ се осъществява от: 1. Върховен съвет (Общо събрание) - състои се от ръководителите на братските групи в страната и Братския съвет на ББ. 2. Братски съвет (Управителен съвет) - изпълнителен орган с председател, заместник-председател, касиер и членове. - Контролно-финансова комисия - в състав от председател и двама членове; следи за законността при управлението, стопанисването и изразходването на братското имущество.
към текста >>

То е планетарно и дори космическо по мащабите си духовно движение, което обаче през различните епохи от човешката история бележи доминанта (връх на изявата) в определен район от нашата Земя.
Не мисля, че тези тенденции са особено силно застъпени, но така или иначе те в определена степен влияят върху облика на ББ у нас. Дали с течение на времето те ще отбележат ръст или ще отслабнат под влиянието на обективни фактори - бъдещето ще покаже. 3. Разпространение на Бялото братство в планетарен мащаб Учителят П. Дънов е избрал за своето въплъщение през втората половина на XIX век България, но ББ като същност, цели и проявление не е и не може да бъде ограничено в пределите на отделна държава или народ. То е планетарно и дори космическо по мащабите си духовно движение, което обаче през различните епохи от човешката история бележи доминанта (връх на изявата) в определен район от нашата Земя. Затова когато някъде по нейната снага възникне материална проекция на космическото ББ (какъвто е случаят с основаната през 1900 г. у нас от Учителя П. Дънов духовна общност), то рано или късно посетите там семена поникват, дават плод и се понасят във всички посоки, за да дарят и други племена и народи с изобилието на Божията Любов, Мъдрост и Истина. За Новото учение на българския духовен Учител се заговаря по- интензивно зад граница след 1925 г. Посредници за разпространяването на неговите идеи по света стават главно две групи хора: 1) чужденци, посетили ББ у нас и отнесли със себе си спомена и впечатленията от живота и дейността на движението; 2) българи, пътували извън родината и споделили истината за Учителя П.
към текста >>

49. VIII. ТЪРПЕНИЕТО - Константин Златев

Дънов звучи актуално за всички окултни ученици от всички епохи и райони на планетата: „Търпение, ученико, ти, който се учиш при мен!
Ученикът може да търпи, защото знае, че за всичко има време.“ Умението да чакаме е рожба на диамантената воля. Умението да разбираме е резултат от въплътената в битието ни Божествена Мъдрост. Умението да подбираме подходящия момент за своите действия означава, че сме слели своята мисъл с тази на Бога и Му предоставяме възможността да се прояви чрез нас. Търпението е задължителен пропуск и за вътрешната, окултна Школа, и за външната – далеч по-мащабната школа на ежедневния живот. Призивът на Учителя П. Дънов звучи актуално за всички окултни ученици от всички епохи и райони на планетата: „Търпение, ученико, ти, който се учиш при мен! Търпението е едно от великите качества на Бога. Търпение, ученико, търпение! “ В същност това е призив на Мировия Учител като институция, а не като личност, и този факт обуславя неговата универсалност и всеобхватна приложимост. Повторението на понятието „търпение“ на четири пъти в цитираните три кратки, емоционално наситени изречения недвусмислено ни насочва към извода, че култивирането на тази добродетел е от огромна важност за пътя на ученика към духовно-нравственото съвършенство. Търпението върви ръка за ръка с послушанието.
към текста >>

По време на един от летните лагери на окултната Школа в района на Седемте Рилски езера Учителят П.
Ако не се отречете от всичко старо, от баща и майка, не може да влезете в Царството Божие. Това е великият закон, който ученикът трябва да научи, за да намери своя Учител.“ Старото е бремето, непосилният товар на веригите, с които сме приковани към земното. Твърде обемисти и тежки са те, за да ни позволят да политнем нагоре, към царството на светлината. Можем да ги разрушаваме брънка по брънка или пък само с един рязък и точен удар на меча на волята. Изборът, както винаги, е наш... По време на един от летните лагери на окултната Школа в района на Седемте Рилски езера Учителят П. Дънов разговаря със своите последователи за търпението. В обичайния си стил, той илюстрира с ярки, запомнящи се примери своите разсъждения: - Моята палатка има централен кол – казва той – и затова е устойчива на всички ветрове. Когато човек има централен кол – връзката с Бога, – и да падне някой страничен кол, палатката няма да падне. Учителят на ББ у нас сравнява връзката с Бога с централния кол на една палатка.
към текста >>

50. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

Веднъж, в разговор със свои последователи на Рила, в района на езерото „Сърцето“, Учителят П.
И тъй като неговото културно наследство се отличава с ярка приложна насоченост, концептуалната му схема – актуализирана редакция на езотеричното християнство в нашата епоха – е наситена с изобилие от методи и средства, подпомагащи търсещия човек по неговия път към съвършенството. Ала този така богат комплекс от приложимо в ежедневието знание с незаменима практическа стойност не би било пълно, ако липсваше здравият теоретичен фундамент. В това именно е величието на истинския духовен Учител – да съчетае в хармонична цялост теорията и практиката и да ги поднесе на жадните за светлина човешки души в най-подходящата за тяхното еволюционно равнище форма. А те от своя страна да поемат от тази светлина според възможностите си да я асимилират и употребят за целите на Доброто, на Общото благо... 1. Същност на светлината; светлината – вестител на Божественото: Веднъж, в разговор със свои последователи на Рила, в района на езерото „Сърцето“, Учителят П. Дънов споделил: „Всичко е светлина. Всяка форма е светлина: камъкът е светлина, земята е светлина, тревицата е светлина, цветенцето е светлина. Един ден тези форми ще се изменят и ще станат пак светлина. И хората, където и да отидат, пак ще се върнат в светлината. Те ще станат светлина, защото всичко е светлина.“
към текста >>

51. XII. ВЪТРЕШНИЯТ МИР - Константин Златев

И така, веднъж по време на летния лагер край Седемте Рилски езера, настанени удобно около своя Учител в района на второто езеро, белите братя и сестри го слушат да поставя пръста в раната: „Погрешките седят в атавистичните разбирания (курсивът мой – К.З.) – започва той без предисловия.
Естествено следствие от всяка погрешка е нарушаването на вътрешния мир. Ако успееш правилно да проследиш причинно-следствената връзка, довела до такъв неприятен резултат, имаш шанса да изтръгнеш проблема из корен. И най-същественото – внимавай да не повтаряш старите си грешки! Ако се подведеш да им робуваш и занапред, те ще завладеят цялата ти крепост и ще се наложи да им служиш до заника на дните си. Не си заслужава, нали? И така, веднъж по време на летния лагер край Седемте Рилски езера, настанени удобно около своя Учител в района на второто езеро, белите братя и сестри го слушат да поставя пръста в раната: „Погрешките седят в атавистичните разбирания (курсивът мой – К.З.) – започва той без предисловия. – Човек по някой път в известни периоди на своя живот преживява цели култури на миналите поколения. По някой път вие преминавате състояния на миналите цивилизации. Трябва да намерите кое е ваше собствено качество. Трябва да намерите коя е онази черта, която ви отличава от другите хора (курсивът мой – К.З.).“ Всички са затаили дъх.
към текста >>

52. XVI. МОЛИТВАТА - Константин Златев

В разговор със свои последователи в района на Седемте Рилски езера Учителят П.
Не бива да възприемаме подобни ситуации като чудеса. Те представляват по-скоро ярки доказателства за съзидателния заряд на обединената от обща цел колективна воля, която – получавайки невидима подкрепа от областта на духовното – променя облика на Земята и на човечеството: „Молитвите на хората са необходими за сваляне на висши енергии от невидимия свят. Тези енергии се използват за развитието на цялото човечество“ (Учителят П. Дънов). От извънредна важност е и следното указание на българския духовен Учител: „Всякога, когато завършвате молитвата си, на края казвайте следната заключителна формула: „Господи, всичко това да бъде за Твоя слава и за благото на моята душа! “ Ще ви дам едно правило: след всяка молитва оставайте известно време в мълчание, за да възприемете каква благословия ще ви даде Бог.“ В разговор със свои последователи в района на Седемте Рилски езера Учителят П. Дънов споделя следното за молитвата: „Вие благодарете на Бога, че се намирате в един красив път. Молете се с думи, които имат само едно значение. Такива думи са мощни (курсивът мой – К.З.). Във време на молитва ръководете се отвътре. Освен известните молитви обръщайте се към Бога и със свои думи.
към текста >>

53. Общуване с природата - Павел Желязков

Това твърдение е особено в сила днес, когато в битието ни се преплитат множество механични процеси, радиовълни, телефонни и телевизионни емисии, радарни и спътникови системи, които ни оплитат в своите глобални мрежи, както и замърсяването в градовете и промишлените райони, замърсяването на атмосферата и на океаните и пр.
Боян Боев, един от най-добрите ученици на Учителя, се отличавал с обширни и задълбочени знания по биология. Вдъхновение за научните си студии и статии той намирал в духовните науки и в природата. След 1922 г. започват редовни екскурзии с Учителя на Витоша и Рила планина. В една своя статия Боян Боев казва, че окултно ученичество без екскурзии в планината е невъзможно. Това твърдение е особено в сила днес, когато в битието ни се преплитат множество механични процеси, радиовълни, телефонни и телевизионни емисии, радарни и спътникови системи, които ни оплитат в своите глобални мрежи, както и замърсяването в градовете и промишлените райони, замърсяването на атмосферата и на океаните и пр. Ако не общуваме с природата и не извършваме правилен обмен със силите й, ние изчерпваме енергиите си и нашите съпротивителни сили срещу болестотворните и чуждите ментални влияния отслабват. Ако този процес, дирижиран от агентите на антиприродата, продължи, броят на неврастениците ще расте прогресивно. Излез в парка или иди на екскурзия във високата планината. Там те очаква един разумен и уравновесен свят, с който можеш да влезеш в общение, да се разтовариш от всичко негативно и да заредиш организма си с енергия. Като слезеш в града от високите върхове на планината, не бързай да се прибереш у дома.
към текста >>

54. Ние бяхме в Рая! - Крум Въжаров (1908- 1991)

Рилските лагери на второто езеро в района на Седемте езера започват от месец август 1929 г.
Крум казваше: „Никога не съм виждал хлябът да изчезва толкова бързо.“ Тогава Учителят му казал: „ Двамата братя в началото не е трябвало да се разделят. “ Трябва да се отбележи, че по-късно, след завършване на лагера на Седемте езера, Учителят с малка група ученици е ходел за няколко дни в Мусаленския дял на Рила. Едно от най-свещените места там са Олтарите, които много пъти са били посещавани от Учителя и учениците му. Посрещането на изгрева от най-високото място от връх Мусала е изключително силно и величествено. Учителят с малка група ученици на връх Мусала Рилските лагери на второто езеро в района на Седемте езера започват от месец август 1929 г. и продължават до около 1942 г. Беседите, изнесени на Рила, са публикувани в следните томове: „Благословена между жените“, 1930 г.„Любов към Бога“, 1931 г., „Нашето място“, 1931 г., „Ценното из книгата на великия живот“, 1932 г.„Великото в живота“, 1934 г., „Царският път на душата“, 1935 г., „Лъчи на живота“, 1937 г.„Двигатели в живота“, 1938 г., „Езикът на любовта“, 1939 п, ,Божествен и човешки свят“, 1940 г., и „Опорни точки в живота“, 1942 г. Разговорите с Учителя на Рила са записвани от Боян Боев и по-голяма част от тях са представени в книгата „Разговорите при Седемте рилски езера“, 1948 г. Най напред Учителят с учениците си се качва в района на Седемте езера през Сапарева баня и хижа „Скакавица“ до петото езеро и оттам слизат надолу на второто езеро. Този път е много дълъг.
към текста >>

Най напред Учителят с учениците си се качва в района на Седемте езера през Сапарева баня и хижа „Скакавица“ до петото езеро и оттам слизат надолу на второто езеро.
Учителят с малка група ученици на връх Мусала Рилските лагери на второто езеро в района на Седемте езера започват от месец август 1929 г. и продължават до около 1942 г. Беседите, изнесени на Рила, са публикувани в следните томове: „Благословена между жените“, 1930 г.„Любов към Бога“, 1931 г., „Нашето място“, 1931 г., „Ценното из книгата на великия живот“, 1932 г.„Великото в живота“, 1934 г., „Царският път на душата“, 1935 г., „Лъчи на живота“, 1937 г.„Двигатели в живота“, 1938 г., „Езикът на любовта“, 1939 п, ,Божествен и човешки свят“, 1940 г., и „Опорни точки в живота“, 1942 г. Разговорите с Учителя на Рила са записвани от Боян Боев и по-голяма част от тях са представени в книгата „Разговорите при Седемте рилски езера“, 1948 г. Най напред Учителят с учениците си се качва в района на Седемте езера през Сапарева баня и хижа „Скакавица“ до петото езеро и оттам слизат надолу на второто езеро. Този път е много дълъг. Тогава Учителят изпраща Крум Въжаров и Славчо Славянски да проучат пътя през село Говедарци и местността на хижа „Вада“. По това време е имало само овчарски и дърварски пътеки и е било много труднопроходимо, но младежите успели да преминат. По-късно и много други ученици на Учителя се включват да правят пътя от хижа „Вада“ до Седемте езера, за да стане достъпен за хора, а също така и за конете с багажа. Учениците на Учителя са строили мостове, правели са стъпала по стръмните трудни места и т.н.
към текста >>

55. Късмет - Крум Въжаров (1908- 1991)

Също така купил място в София, в района на „Дианабад“.
За това Учителят казва в беседа: „Тук, на Изгрева, имало няколко кандидати и от няколко години те чакат да им се падне милионът. Мисля, че на Изгрева им се падна на двама души по 250 000 лева... Как стана тази работа? Върви им на тях! Турците казват тъй: Туй, което е късмет, на краката ми да дойде.“[81] С тези пари Крум купил каруца дини, да се почерпят приятелите на Изгрева, една цигулка, за да се свири музиката на Учителя на нея, и направил пътека с плочки до салона, за да не е кално. Също така купил място в София, в района на „Дианабад“. По-късно продава половината място, за да купи билет на Ярмила да се върне от Париж, а другата част от мястото е отчуждена. [81] Учителят. Старата и новата команда, общ окултен клас, 12 май 1943. Ръкопис.
към текста >>

56. Мусаленският лагер - Крум Въжаров (1908- 1991)

Сприятелихме се с хижаря и той ни разреши да си сложим палатките в района на хижата в клековете, близо до извора.
Там молитвите са много силни и вдъхновени. Имаме възможност за групови молитви, общуване, братски живот. Не можем да прекъснем Рила, макар че ни забраниха.“ Тогава малка група младежи с няколко палатки отидохме на хижа „Ястребец“. Там нямаше още лифт, беше много тихо и спокойно. Имаше прекрасен изгрев. Сприятелихме се с хижаря и той ни разреши да си сложим палатките в района на хижата в клековете, близо до извора. Имаше и красиви полянки за Паневритмия. Някои приятели спяха в хижата. Така отново се оформи една група и ние продължихме братския рилски живот без прекъсване, макар и забранен от властта. Крум беше сред нас. Следващото лято дойдоха още много приятели и Крум ми каза, че трябва да се направи още един лагер в района на хижа „Мусала“.
към текста >>

Следващото лято дойдоха още много приятели и Крум ми каза, че трябва да се направи още един лагер в района на хижа „Мусала“.
Сприятелихме се с хижаря и той ни разреши да си сложим палатките в района на хижата в клековете, близо до извора. Имаше и красиви полянки за Паневритмия. Някои приятели спяха в хижата. Така отново се оформи една група и ние продължихме братския рилски живот без прекъсване, макар и забранен от властта. Крум беше сред нас. Следващото лято дойдоха още много приятели и Крум ми каза, че трябва да се направи още един лагер в района на хижа „Мусала“. На следния ден тръгнахме в тази посока. Когато вървяхме по много тясната хоризонтална пътека, която свързва Ястребец с хижа „Мусала“, Крум каза: „Тази пътека сега е малка и тясна, но за в бъдеще тук ще има голям път и ще дойдат много хора от цял свят. Затова вие, младите, трябва да работите, да сте готови за това, което идва.“ Аз, да си призная, не повярвах на това, което Крум ми каза, защото си мислех как може то да стане, след като сега всичко е забранено. Но после, когато дойде 10 ноември 1989 г. и нещата се промениха, винаги когато вървя по този широк път от Ястребец към Мусала, си спомням думите на Крум.
към текста >>

Крум Въжаров с Григорий Кьосев и други приятели остана в лагера в района на хижа „Ястребец“.
и нещата се промениха, винаги когато вървя по този широк път от Ястребец към Мусала, си спомням думите на Крум. Ние стигнахме до хижа „Мусала“, поседяхме малко на мястото, където са лагерували с Учителя, и Крум ме заведе по посока на Сфинкса. Там ми показа подходящо за лагеруване място близо до два извора. Крум Въжаров на Мусаленския лагер Следващата година малка група приятели - Величка Няголова, Данаил Жеков, техният малък четиригодишен син Благовест, майката на Величка - Стефка Няголова, и аз, Мария Митовска, си сложихме палатките на това място в подножието на Сфинкса и връх Иречек. Крум Въжаров с Григорий Кьосев и други приятели остана в лагера в района на хижа „Ястребец“. Така че вече бяха оформени два палаткови лагера, за да може повече приятели да участват в братския живот на Рила. Спомням си, една година заваля сняг през август и натрупа около 30 см. Малкият Благовест седна на една пластмасова седалка и започна да се пързаля, а ние усилено освобождавахме от снега извора, храната, палатките. Беше много трудно да се справим, но веднага подкреплението дойде. Гриша пристигна светкавично от лагера на Ястребец.
към текста >>

Първо започна да говори този от Санепид станция, каза, че замърсяваме района и поиска да види тоалетните.
Имаше и гости от Съветския съюз. Ние точно обядвахме на голямата каменна маса. Поканихме ги да седнат и да хапнат с нас, но те отказаха. Тогава аз бързо изтичах до моята палатка, скрих томчетата с беседи във възглавницата и донесох кутия с бонбони. Започнах да ги черпя, да им пращам много любов и мило да разговарям с тях. Първо започна да говори този от Санепид станция, каза, че замърсяваме района и поиска да види тоалетните. Те бяха абсолютно изрядни в скалите, всичко беше чисто, почти не личеше, че има тоалетни. Наоколо нямаше никакви отпадъци. Боклукът от храни заравяхме в ями с пръст. Другите отпадъци горяхме периодично. Този човек, а и останалите с учудване замълчаха.
към текста >>

След това горският каза, че можем да запалим района.
Те бяха абсолютно изрядни в скалите, всичко беше чисто, почти не личеше, че има тоалетни. Наоколо нямаше никакви отпадъци. Боклукът от храни заравяхме в ями с пръст. Другите отпадъци горяхме периодично. Този човек, а и останалите с учудване замълчаха. След това горският каза, че можем да запалим района. Показахме им огнището. То беше изградено на плосък голям камък и отстрани имаше две големи скали. Горският гледа, гледа и каза: „Подпишете се тук, че отговаряте да няма пожар.“ След това така говорих с всеки поотделно. Въобще не помня точно какво съм говорила, защото някой друг говореше чрез мен. Най-труден беше разговорът с този от Държавна сигурност.
към текста >>

57. Брадвата - Крум Въжаров (1908- 1991)

Търсихме я най-усърдно в района на лагера, но не я намерихме.
Брадвата Веднъж ние, младите, на Рила бяхме загубили брадвичката, която използвахме само за сухи дърва за огъня. Търсихме я най-усърдно в района на лагера, но не я намерихме. Накрая много боязливо казахме на Крум, че сме загубили брадвата. Дървата за горене бяха много важно нещо, тъй като времето беше мъгливо, студено и без огън беше невъзможно да се преживее. Крум сериозно ни погледна и попита: „Върнахте ли търнокопа, който бяхте взели от братския лагер преди няколко дни? “ Ние отговорихме: „Не.“ Тогава Крум ни каза: „Идете да го върнете веднага.“ След като върнахме търнокопа долу в лагера, Крум каза: "А сега търсете нашата брадва.“ И ние веднага я намерихме. Това беше още един жив урок за изучаване на окултните закони.
към текста >>

58. Очилата - Крум Въжаров (1908- 1991)

Тогава ние започнахме да търсим усърдно очилата в целия район, в който се бяхме движили.
След изгрева, който обикновено посрещахме на Сфинкса, играхме Паневритмия и слязохме малко надолу в Благословеното дере (така го наричаше Крум) до един прекрасен извор, да си стоплим вода и да закусим. Изведнъж Лив заяви, че си е загубила очилата. Аз й казах, че в София ще й купим нови, да не се тревожи, но Лив обясни, че тези очила са със специални стъкла и съответен диоптър, така че не можехме да ги купим в София. Освен това Лив си оставила колата на летището и трябвало да шофира с очила дълго, докато се прибере до нейния град. Беше много разтревожена. Тогава ние започнахме да търсим усърдно очилата в целия район, в който се бяхме движили. Вървяхме на верига и търсехме навсякъде, но нищо не открихме. Когато дойде време да се прибираме надолу към палатковия лагер, Крум ми каза да остана малко. Двамата направихме специална молитва за очилата. Аз бях много изморена от обикалянето и търсенето и реших да си почина за малко край звучния извор. Крум също седна край потока.
към текста >>

59. И тръгна Словото по света... - Крум Въжаров (1908- 1991)

Борис Николов и Крум Въжаров бяха избрали една скрита поляна в района на Ястребец, където да прекараме с чужденците.
Писмо от Veroпica & Gareth до Крум Въжаров. Факсимиле Крум и Ярмила били представени на различни духовни групи в Англия. Крум говорил на една конференция за учението на Учителя. Силно впечатлени от това, на следващата година група от 15-20 чужденци от Англия, водени от Филип и Даниел Кар-Гом, дойдоха да посетят Рила и да усетят нашия братски живот. По това време Борис Николов беше на лагер на Ястребец, а друга малка група с Крум Въжаров бяхме в Мусаленския лагер. Борис Николов и Крум Въжаров бяха избрали една скрита поляна в района на Ястребец, където да прекараме с чужденците. Ние ги посрещнахме на лифта и ги поведохме по малка тясна пътека до едно скрито, прекрасно място с невероятна гледка към Скакавците. Там беше палатката на Борис Николов. Имаше лека мъгла, беше много красиво и мистично. По пътеката към поляната се чуваше музиката на Учителя, изпълнявана от Йоана Стратева и Петър Ганев/Чужденците много се трогнаха от музиката и от величествената гледка. На поляната изиграхме Паневритмията, после запалихме огън, музикантите изнесоха концерт.
към текста >>

60. Спомени за бате Крум от Миша Левин - Крум Въжаров (1908- 1991)

“ Удивителното е, че той избра не само района, но и практически точната точка в планината, където трябваше да установим лагера.
Кавказ е голям, той се простира почти на хиляда километра от Каспийско до Черно море и е разположен в шест републики. В онези години в Кавказ беше тихо, можеше да се отиде на което и да е място, но нито един от нас нямаше представа къде да се направи нашият първи братски лагер. Мястото избра бате Крум. Както самият той ни разказа, намерил това място на картата на Кавказ. Погледнал картата и видял: „Ето го, това е мястото! “ Удивителното е, че той избра не само района, но и практически точната точка в планината, където трябваше да установим лагера. Първоначално на мястото на бъдещия лагер излезе група от четири човека. Ние доста бързо намерихме точното място и опънахме палатките. Мястото беше напълно подходящо за нашия лагер. Това беше планинският масив София. Изясни се, че на него (както разказваха местните жители) се намират седем езера и ние се установихме на най-долното, а после почнахме да обхождаме целия масив, за да узнаем дали няма по-хубаво място.
към текста >>

Обходихме целия район на София, но по-добро не намерихме.
Първоначално на мястото на бъдещия лагер излезе група от четири човека. Ние доста бързо намерихме точното място и опънахме палатките. Мястото беше напълно подходящо за нашия лагер. Това беше планинският масив София. Изясни се, че на него (както разказваха местните жители) се намират седем езера и ние се установихме на най-долното, а после почнахме да обхождаме целия масив, за да узнаем дали няма по-хубаво място. Обходихме целия район на София, но по-добро не намерихме. По-късно, след десет години, намерихме друго място, по-високо. Но през 1975 година то не беше за нас - ние нямахме съответното оборудване. Мене и досега ме уци- влява как бате Крум успя да определи това място, при това така точно. После много съм скитал из Кавказ, бил съм и в централната зона, и в източните му части. Разбира се, не съм обходил целия Кавказ, но видях много места.
към текста >>

На другия ден се качихме на Рила в лагера под Сфинкса в района на Мусала.
Тази тема много ме безпокоеше и аз, идвайки на гости на бате Крум, засегнах този въпрос. Обаче Крум нищо не каза и започна да говори за друго. Аз се опитвах да върна разговора към френското Братство. Но Мария Митовска и Павел Желязков много деликатно ми обясниха, че в Братството не е прието да прекъсваме по-възрастните. Аз веднага си взех бележка и повече не се върнах към Иванов. На другия ден се качихме на Рила в лагера под Сфинкса в района на Мусала. Първите дни свиквахме към новите места, към новите хора, към атмосферата в братския лагер. На третия или четвъртия ден след молитвата бате Крум ми каза да останем сами при Сфинкса за известно време. Всички бяха отишли надолу, а ние двамата започнахме да се спускаме по пътеката към лагера, без да бързаме. И изведнъж, по средата на спускането, Крум неочаквано наруши мълчанието: „Аз съм чел книгите на брат Михаил.“ В първия момент аз дори не разбрах, че става дума за Михаил Иванов - новите впечатления дотолкова ме бяха обзели, че вече бях забравил за онова, което ме вълнуваше в Москва. Крум продължи: ,Дз четох книгите на брат Михаил и никъде не намерих противоречие със Словото на Учителя.
към текста >>

Тогава се настанихме в дома на Любомир и Славка Няголови в София в района на Подуяне.
Времето, мястото, формата бяха избрани толкова точно, че и сега, след тридесет години, помня тези думи така, сякаш са казани вчера - цялата атмосфера на разговора е запечатана в паметта ми завинаги. А може би той не избираше времето и мястото сам. В продължение на много години неведнъж се убеждавах, че бате Крум поддържа пос- тоянна връзка с Учителя, макар и той самият никога да не е говорил за това. Особено съм запомнил епизода, когато за първи път разбрах това. Беше по време на нашето второ пътуване до България през юли 1983 г. Тогава се настанихме в дома на Любомир и Славка Няголови в София в района на Подуяне. Те живееха в собствен дом - едноетажна къщичка с дворче и отделна кухня, трапезария и беседка. Сега такива къщички почти няма в София, замениха ги с многоетажни сгради. Може би те са по-съвременни и по-комфортни, но старите къщички имаха своята удивителна прелест и уют. Тази година ние с Галя се приготвихме за пътуването в много сложни обстоятелства, по спешност. Самата възможност и сроковете на пътуването узнахме в последните дни и не успяхме да съобщим за пристигането си на никого освен на Славка и Любчо (тогава още нямаше мобифони).
към текста >>

» Удивительно, что выбрал он не только район, где искать место, но и, практически, точку в горах, где надо было ставить лагерь.
Кавказ большой, он внтянут почти на тысячу километров от Каспийското моря до Черното и разделен на шесть республик. В те годи на Кавказе было тихо, ехать можно было в любое место, но ни один из нас не имел представления, где ставить наш первы братский лагерь. Место выбрал бате Крум. Как он сам рассказывал, он выбрал это место по карте Кавказа. Посмотреп на карту и увидел: «Вот оно, то самое место! » Удивительно, что выбрал он не только район, где искать место, но и, практически, точку в горах, где надо было ставить лагерь. Сначала на место будущего лагеря вышла группа из четырех человек. Мы довольно быстро нашли то самое место и поставили палатки. Место было вполне подходящим для нашего лагеря. Это был горны массив София. Выяснилось, что на нем (как рассказнвали местные жители) находится семь озер и мы стали у нижнего озера.
към текста >>

Мы обошли весь район Софии, но лучше места не нашли.
Мы довольно быстро нашли то самое место и поставили палатки. Место было вполне подходящим для нашего лагеря. Это был горны массив София. Выяснилось, что на нем (как рассказнвали местные жители) находится семь озер и мы стали у нижнего озера. А потом мы стали обходить весь массив, чтобы узнать, нет ли места получше. Мы обошли весь район Софии, но лучше места не нашли. Позже, десять лет опустя, мы нашли другое место, выше. Но в 1975 году это место было не для нас - у нас не было соответствующего оборудования. Меня до сих пор удивляет, как бате Крум сумел определить это место, да еще так точно. Позже я много ходил по Кавказу, был и в центральной зоне, и в восточной его части. Конечно, я обошел не весь Кавказ, но видел все же много мест.
към текста >>

На следующий день мы поднялись на Рилу, в лагерь под Сфинксом в районе Мусалы.
Эта тема очень меня беспокоила и я, придя в гости к бате Круму, затронул и этот вопрос. Однако Крум ничего не ответил мне и стал говорил, о другом. Я пытался вернуться к разговору о французском Братстве. Но Мария Митовска и Павел Желязков очень деликатно обьяснили мне, что в Братстве не положено перебивать старших. Я сразу же усвоил это урок и больше к Айванхову не возвращался. На следующий день мы поднялись на Рилу, в лагерь под Сфинксом в районе Мусалы. Первые дни мы привикали к новым местам, к новым людям, к атмосфере братското лагеря. На третий или четверты день после молитви бате Крум сказал мне, чтоби я немного задержался у Сфинкса. Все ушли вниз, а мы вдвоем неторопливо спускались по тропе к лагерю. И вдруг на середине спуска Крум неожиданно прервал молчание: „Я читал книги брата Михаила.“. В первы момент я даже не понял, что речь идет о Михаиле Айванхове: новые впечатления настолько захватили меня, что я уже забыл о том, что меня волновало в Москве.
към текста >>

Мы тогда остановились в доме Любомира и Славки Няголовых в Софии, в районе Подуяне.
Время, место, форма были выбраны настолько точно, что и сейчас, спустя тридцатъ лет, я помню эти слова та, будто они сказанн только вчера - вся атмосфера разговора запечатлелась у меня в памяти. А может быть, он не сам выбирал это время и место. На протяжении многих лет я не раз убеждался, что бате Крум поддерживает постоянную связь с Учителем, хотя сам он никогда не говорил об этом. Особенно мне запомнипся эпизод, когда я впервне понял это. Было это в наш второй приезд в Болгарию, в июле 1983 года. Мы тогда остановились в доме Любомира и Славки Няголовых в Софии, в районе Подуяне. Жили они в собственном домике - одноэтажннй домик двориком и отдельно стоящими кухней, столовой и сарайчиком. Сейчас такие домики почти исчезли из Софии, их заменили многоэтажные здания. Может быть они современые и комфортные, но старне домики обладали своей удивительной прелестью и уютом. В тот год мы с Галей собирались в поездку в очень сложных обстоятельствах, в большой спешке. Сама возможностъ и сроки поездки определились в самые последние дни и мы не успели сообщить о приезде никому, кроме Славки и Любчо (мобильных телефонов тогда еще не было).
към текста >>

61. Спомени за бате Крум от Миша Папуш - Крум Въжаров (1908- 1991)

Позже мы не раз встречались с ним в Болгарии, чаще всего на его любимом месте в горах, в районе Ястребца.
Иногда ходили экскурсиями на озера (насколько помню, на нижнее озеро, не знаю, доходил ли кто-нибудь до верхних озер). Позже, когда я поехал в Болгарию на Марийчины озера, я удивлялся, насколько горы Кавказа гораздо более «дикие» и суровые. Мы легко лазали по ним, часто без тропинок. В лагере бате Крум постоянно проводил беседы, иногда читали Беседы Учителя, переводя на русский „с листа“, пели песни, играли Паневритмию. Насколько я помню, это был единственный приезд бате Крума в Россию. Позже мы не раз встречались с ним в Болгарии, чаще всего на его любимом месте в горах, в районе Ястребца. Сейчас туда ходит фуникулер из Боровца, которого тогда не было, мы поднимались пешком и сворачивали в сторону, немного не доходя до хижи под Мусалой. В зарослях клека, недалеко от ручья, стояло несколько палаток, Крум жил в одной из них. Но об этом, наверное, лучше расскажут болгарские братъя, которнм там бывали. Миша Папуш
към текста >>

62. Юпитер - Николай Дойнов (1904 - 1997)

От всички Планети дискът на Юпитер е най-богат на детайли, когато се наблюдава с телескоп, особено в района около екватора, защото този район най-добре се вижда.
Добре поставените Юпитерови типове всякога имат правото при разрешаването на въпросите, те най-добре дават възможност за израза, реализирането и методите за осъществяване на поставената задача. Гледан с телескоп, Юпитер има доста сплесната форма (сплеснатост на атмосферата): полярният му диаметър е 234 800 километра. а екваториалният -143 600, следователно имаме разлика от 8 800 километра, която е значителна. Това сплесване на Юпитеровата форма дава на неговото влияние (поради голямата скорост на въртене и липса на промяна в посоката на оста му) един устой, издръжливост на всички напрежения и неприятности при осъществяването на задачите. Най-интересното в образа на Юпитер, това, което също особено много вълнува астрономите, е особеността по наблюдаваната му повърхност. От всички Планети дискът на Юпитер е най-богат на детайли, когато се наблюдава с телескоп, особено в района около екватора, защото този район най-добре се вижда. Тази характерност трябва да приемем, че съществува и на по-големите ширини, но поради сферичната форма на Планетата тя по-слабо се наблюдава. В този именно район се забелязват множество червеникави ивици, които пресичат диска на Планетата успоредно на екватора. Характерът на тези ивици, макар и да гърци известни промени, се запазва. Освен това, пак в тази област, имаме едно червено петно с размер от 50 000 километра дължина и около 10 000 ширина. Това петно също мени силата на своята окраска, както ивиците, но всякога се наблюдава там.
към текста >>

В този именно район се забелязват множество червеникави ивици, които пресичат диска на Планетата успоредно на екватора.
а екваториалният -143 600, следователно имаме разлика от 8 800 километра, която е значителна. Това сплесване на Юпитеровата форма дава на неговото влияние (поради голямата скорост на въртене и липса на промяна в посоката на оста му) един устой, издръжливост на всички напрежения и неприятности при осъществяването на задачите. Най-интересното в образа на Юпитер, това, което също особено много вълнува астрономите, е особеността по наблюдаваната му повърхност. От всички Планети дискът на Юпитер е най-богат на детайли, когато се наблюдава с телескоп, особено в района около екватора, защото този район най-добре се вижда. Тази характерност трябва да приемем, че съществува и на по-големите ширини, но поради сферичната форма на Планетата тя по-слабо се наблюдава. В този именно район се забелязват множество червеникави ивици, които пресичат диска на Планетата успоредно на екватора. Характерът на тези ивици, макар и да гърци известни промени, се запазва. Освен това, пак в тази област, имаме едно червено петно с размер от 50 000 километра дължина и около 10 000 ширина. Това петно също мени силата на своята окраска, както ивиците, но всякога се наблюдава там. Защо съществуват тези обагрени ивици и петна? Трябва да се вземат под внимание и температурните особености, които се констатират на Юпитер, а именно, Но температурата на диска му е по-висока от тази, която би имала Планетата, ако се нагряваше само от Слънцето.
към текста >>

63. Великото противостоене на Марс - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Намерено е също, че там проявяват необикновени свойства не само растенията от местен произход, но и тези, донесени от други райони.
Москва, 21 ноември 1971 г. Памир, едно от най-големите плата на нашата планета, учудва учените. Експедиция от съветски ботаници намира там ябълка на 160 години, която през краткото лято успява да даде два пъти плод. Местният дъб израства до три метра за една година и още на четвъртата дава плод жълъди. Учените видели също слънчогледи с 50 големи пити на едно стъбло. Намерено е също, че там проявяват необикновени свойства не само растенията от местен произход, но и тези, донесени от други райони. С просто око Марс се вижда като ярка звезда, обагрена в червен цвят. Тази яркост е особено ясно изразена, когато планетата е най-близо до Земята /около своето велико противостоене/. През телескоп тя изглежда като червен кръг, върху който при благоприятни условия се наблюдават тъмни петна и ивици в зеленикав цвят, а също така и големи области, обагрени в червен и жълтеникав цвят, които заемат над 2/3 от повърхността й. Според естеството на отразената светлина тези големи области явно са покрити с пясък, съдържащ много железни окиси и лимонит. Зелените ивици и петна ще трябва да приемем, че са разседи на марсианската повърхност, в които е излязла първичната топла минерална марсианска вода.
към текста >>

64. Глава четвърта: Неделни беседи - Атанас Славов

През март на следващата година, присъстващите на събора на Веригата в Търново са толкова много, че някои от срещите се провеждат на така нареченото „Лозе“ частна братска градина от 5-6 декара в района на Картала.
Какво става всъщност по-конкретно. Вече споменахме за усилията на младата, високо образована наследница на големите пари от петролната индустрия във Влашко, Иларионова да се свърже с Дънов. Това най-после става след повече от година. Тя получава от него писмо изпратено на 9 април 1913 г. Дънов споделя симпатията си към нейния интерес към Духовното: „Вие живеете в един свят, който постоянно привлича вашите мисли, вашите чувства и вашите постъпки към своето същество...“ Запознават се, и тя участва в следващите срещи на веригата. През март на следващата година, присъстващите на събора на Веригата в Търново са толкова много, че някои от срещите се провеждат на така нареченото „Лозе“ частна братска градина от 5-6 декара в района на Картала. При закриването на събора сред множеството присъстващи е изпратен офицер, който уведомява Учителя, че властта му забранява да говори на открито. Можело само в салон на закрито. Няколко от водещите братя му показват, че не могат всички да се съберат в „Колибата“ на лозето, и той си отива. На следващата година участващите в събора напълно са оградени от войници. Военните отново виждат, че няма нищо нередно и си отиват, но при закриването на събора пак нахълтват, този път водени от агресивно настроеният офицер Харлаков.
към текста >>

65. Глава шеста: Изгрева 1927-1936 - Атанас Славов

Целият район се доминираше от връх „Харамията“, който се издигаше между Седемте езера с двата циркуса между тях и „Езерото на чистотата.“ Този връх беше любимо място за съзерцание на най-добрите туристи на Братството.
На лагера имаше и две чешми, където ледено студената вода изтичаше не през чучур, а от две скулптирани мраморни длани и двете направени от Бертоли и Борис Николов. Тези чешми бяха разположени между Второто и Третото, и (доколкото помня) Петото и Шестото езеро. Непосредствено около Бивака, братята и сестрите правеха излети, играеха, медитираха в целия някогашен циркус на Седемте езера, както и циркусът на „Езерото на чистотата“, и „Езерото на съзерцанието“. Всяко от Седемте езера носеше названието на отделни части на човешкото тяло: „Сърцето“, „Белите дробове“, „Главата“, „Бъбрека“ и пр. Слънцето се посрещаше и изпращаше от Молитвения връх високо над „кухнята“ на Второто езеро. Целият район се доминираше от връх „Харамията“, който се издигаше между Седемте езера с двата циркуса между тях и „Езерото на чистотата.“ Този връх беше любимо място за съзерцание на най-добрите туристи на Братството. Стотици хора лагеруваха тук на нощна температура под точката на замръзването, и на някои от снимките правени през 40те години на миналия век и публикувани в братската литература, ясно се виждат към двеста души, които играят Паневритмията. Белите братя бяха уверени, че когато настъпи днешната цивилизация в края на двадесети век, хора от всички раси, от целия свят ще идват да играят Паневритмията на огромната поляна на Петото езеро. Те не се съмняваха, че циркусът на Седемте езера е едно от малкото свещени места на планетата заедно с Монт Еверест в Алпите, Арарат в кавказкия високопланински масив, Халеакала в Хавай и връх Олимпия в щата Вашингтон. Разбира се, имаше и други лагери на Бялото братство: на Равна река северно от връх Чаталка в сливенските сини Камъни (където се вярваше, че е мястото на земно изригване-антипод на Хавайския вулкан „Халеакала“), както и на Куш-бунар. След това идва „Бивакът“ северно от село Симеоново, в склоновете на Витоша.
към текста >>

66. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Много от членовете на Братството живееха в съседните квартали: Диянабад (през железопътната линия), квартал Витоша (по протежение на Симеоновското шосе, където живееше един от най-уважаваните членове на братството Борис Николов), както и големия район на север, известен като „Четвърти километър“ - днес „Изток.“ Тук сестрата на царя „Евдокия,“ която дружеше с Лулчев, си беше построила огромна вила.
„Изгревът“ се простираше по склона във формата на триъгълник, очертан на запад от Борисовата градина („Парка на свободата“), на североизток от Дървенишкото шосе (сега булевард „Драган Цанков“) и на юг от железопътната линия, която съединяваше тези две очертания от юг и югозапад. Всички, които живееха в границите на лагера бяха членове на братството с изключение на живущите на „Дървенишко шосе“ номер 2 и номер 8. Това бяха пасторът на софийската адвентистка църква (младежкият му прякор беше Лули), и най-известният представител на „Форд“ в столицата - Савитски. Там където днес се издига руското (бившето съветско) посолство се намираше Салонът на братството, в който Учителят изнасяше своите беседи три пъти седмично. На юг от него беше Поляната, където се играеше сутрешната Паневритмия, на изток - Кухнята, след това чешмата декорирана със символични окултни избражения, розовата градина и пр. Много от членовете на Братството живееха в съседните квартали: Диянабад (през железопътната линия), квартал Витоша (по протежение на Симеоновското шосе, където живееше един от най-уважаваните членове на братството Борис Николов), както и големия район на север, известен като „Четвърти километър“ - днес „Изток.“ Тук сестрата на царя „Евдокия,“ която дружеше с Лулчев, си беше построила огромна вила. След конфискуването й от комунистите стана резиденция на техния лидер Васил Коларов. Нищо в лагера не беше регулирано по какъвто и да било начин. Лагерът не беше комуна. Всеки беше собственик на къщите си, или на самостоятелно построени бараки върху терени отстъпени от симпатизанти на братството без документи за собственост, или каквито и да било задължения. Това по-късно даде основание на комунистическия режим да постави Братството извън закона, и да конфискува земята, върху която то беше стъпило.
към текста >>

В Бургас на Черно море, лагерът на дъновистите също се наричаше „Изгрева“ и беше построен в крайбрежния район, който и сега носи името му.
Повечето от белите братя живееха в шпертплатови бараки, в сравнение с които кабинета на Хенри Торо в Уолдън щеше да изглежда като дворец. Бараката на съветника на цар Борис - Любомир Лулчев - беше три на три метра: Един прозорец, едно дървено диванче, и микроскопично кухненско ъгълче с една нагревателна плоча. Между другото, за да характеризира Лулчев като разглезен царедворец и да компрометира българския хай-лайф през втората световна война, Иван Пауновски в капиталния си труд за Борис Трети, нарече тази барака „вилата на Лулчев.“ Един от най-уважаваните членове на Братството, Боян Боев, беше нисък, и бараката му се простираше само на два на три метра, без да има каквато и да било кухничка. Изключително преуспялият бизнесмен и собственик на популярното книгоиздателство „Атанасов“, живееше с жена си и двете си дъщери в една двустайна шпертплатова къща. Подобни лагери имаше и в други големи градове. В Бургас на Черно море, лагерът на дъновистите също се наричаше „Изгрева“ и беше построен в крайбрежния район, който и сега носи името му. Трябва да се добави Севлиево, с най-голямото книгоиздателство на братството, Русе, Пловдив, Търново и пр. Жилищата на братята и сестрите на Бялото братство носеха донякъде необичайния, но приятен аромат на сушени плодове и естествения аромат на човешкото тяло. Дъновистите не използваха парфюми, дезодоранти, грим или кремове. Често се ползваше така наречената „Слънчава вода“, което означаваше каквато и да било вода държана достатъчно дълго в открити контейнери изложени на слънцето. Белите братя и сестри лесно можеха да се разпознаят по характерното си облекло.
към текста >>

Един обитател на района си бе построил дървена барака с площ по-малка от нормална палатка, и никой не го закачаше.
Кой колкото иска. Имаше и постоянни жители на Изгрева, които години наред се хранеха в Кухнята без да дадат стотинка. Скитници, асоциални типове, клошари... Никой не ги закачаше. Зад масите растяха редица огромни лешникови храсти, които хвърляха сянка върху обядващите през летните горещини, и зад тях бе една от зеленчуковите градини, за които се грижеше бай Ради. Не за цялата. Един обитател на района си бе построил дървена барака с площ по-малка от нормална палатка, и никой не го закачаше. Бай Ради просто спря да сади около нея. В посока към Витоша бяха насадени десетки божествени борове. Те ограждаха поляната, на която се играеше Паневритмията, и която приютяваше бараките на стенографките, както и една беседка, в която всеки от гостите на Изгрева, или братята и сестрите сядаха на приказка, когато им скимне. До бараката имаше идеален слънчев часовник. (Вече споменахме астрономическите интереси на Учителя).
към текста >>

67. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

1822 в района на Черните планини се ражда Ред Клауд, тождът на индианците от племето Огала-Су.
Гулица, Месемврийско, се ражда дядото на Петър Дънов чорбаджи Атанас. 1817 (2 юли) в Конкорд, Масачузетс, се ражда авторът на „Уолдън“ Хенри Торо. 1818 се ражда Чарлз Майо Елис, първият теоретик на американския трансцендентализъм. 1821 край Месемврия шестнайсетгодишният чорбаджи Атанас гледа как аскерът на тукашния паша удавя учителя му отец Михаил, в очакване да го последва собственият му вързан за екзекуция баща. 1821-1922 във Варна в гагаузкото семейство на Рейс Папафотиуглу се ражда бъдещият варненски архимандрит Филарет. 1822 в района на Черните планини се ражда Ред Клауд, тождът на индианците от племето Огала-Су. 1822 (14 август) във Флъшинг, Лонг Айланд, се ражда Джеймс Стронг, автор на монументалния многотомен енциклопедически кон- кордантен библейски речник и професор в семинарията Дрю на Петър Дънов, Стефан Томов, Йордан Икономов в пр. 1822 Атлантическият океан е прекосен за пръв път с кораб с парен двигател - британския „Райзинг Стар“. 1824 завършва превода на Библията на говорим хавайски език от конгрегашката мисия; четиридесет и седем години преди първия й редактиран от Петко Славейков и Сечанов превод на съвременен говорим български.* 1826 излиза статията на Холбрук за Американския лицеум в „Америкън Джърнъл ъв Еджукейшън“, която полага началото на „Общество за взаимно образование... за разпространяване на полезни знания и информация сред обществото“ - лекторска традиция извън рамките на формалното образование. 1828 руската армия срива Варненската крепост със земята и на 11 октомври император Николай лично слиза от крайцера си в града. 1828-1929 чорбаджи Атанас обикаля с руски дипломати и военни лица по Черноморието чак до Одрин като преводач от гръцки, турски и български.
към текста >>

Можете ли да си представите какво означава това за селските чорбаджии на българския хинтерланд на Варна, за новите пътища из целия район с новите им ханове, с новите одаи, приготвяни от селските първенци за вечно шарещи инженери, техници, военни чинове, говорещи на турски, немски, унгарски, английски, френски, хамитски?
Страховитото величие на Варненската крепост, за което Айни лее стихове, е такова, че при подписване на мира, който дава Варна на България под руско покровителство, англичаните налагат клауза Варненската крепост да се събори; само така военният баланс в Черноморието няма да се наклони трайно към Русия. Но за строежа. Това не е ангария, такава каквато я знаем от българските читанки, защото Махмуд не минава както досега само с добре известните лозунги от цялата история на българския народ, че раята щастливо работи в трудови бригади за своето сияйно бъдеще и бъдещето на всички народи по света. Към този край потичат истински пари, потича ново изучаване на занаяти, чудовищни по размер полеви кухни, с музиканти, които свирят денонощно години наред, циркаджии, фокусници, вечерни гюбеци, баклава и шуруп. Искат се биволски каруци, иска се сечене на камък, леене на желязо, ахчийници, терзийски дюкяни, лечебници; иска се масов приток на млади хора в градските занаяти, които биват защитавани от турския закон за занаятчийските гилдии, така че - какъвто и да си по произход - хванеш ли занаята, ставаш свободен гражданин. Можете ли да си представите какво означава това за селските чорбаджии на българския хинтерланд на Варна, за новите пътища из целия район с новите им ханове, с новите одаи, приготвяни от селските първенци за вечно шарещи инженери, техници, военни чинове, говорещи на турски, немски, унгарски, английски, френски, хамитски? В етнически чисто българското селско море, което единствено може да даде новите занаятчии, нужни на черноморската столица на султанските земи? Полиглотът чорбаджи Атанас, който на млади години бе щастлив да превежда за руските победили генерали по времето на Дибичовия поход в околностите на сринатата до основи Варна, едва сега - по времето на този строеж, десетилетие по-късно, истински разгръща силите си. Неговото село - Хадърча - е на пъпа на строежите между Осман пазар (сегашния Добрич, който от житарско градче се превръща в десеторно пораснал град само за едно десетилетие), Шуменската крепост и Варна. През него по това време се стържат волски каруци с мраморни плочи и дялани камъни и колони от развалините на древна Плиска за новите единадесет порти на Варненската крепост, които каменарите ще изпишат с краснословните стихове на Айни. Спират файтони с инженери и офицери на султанската армия.
към текста >>

68. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Останалите са 1000 арменци, 30 евреи, 150 местни гърци и придошли йонийски търговци и накрая над 6000 православни християни - повечето от които са гагаузи - което ще рече тюркски говорящи православни. Българите?
И като топурка наоколо малкият Петър по време на детството си, като шари из училището в двора на „Св. Архангел“, като преминава през махленските гоненици наоколо - какво е то да си варненче? Какво е Варна от онова време? Турска работа. Статистиката ни казва, че десетина години преди времето, за което става дума, градът брои 16 000 жители, от които половината са турци. Останалите са 1000 арменци, 30 евреи, 150 местни гърци и придошли йонийски търговци и накрая над 6000 православни християни - повечето от които са гагаузи - което ще рече тюркски говорящи православни. Българите? Към петдесет семейства, или 250 души. Варна е оградена с внушителна крепостна стена. Тя се е белнала на височината над пристанището и предава неотразим антично-ориенталски вид на града. Ако приближите откъм морето или дори по трите моста, които се събират пред Ибрахимовата порта „Пипи-капу“, отдето са се прибирали от паша животните, ще имате чувството, че сте някъде около Багдад или Дамаск. На самия връх стърчи римската кула с римските развалини и катакомби наоколо, а над зъберите на стените и дванадесетте им ъглови табии (укрепени кули с подземни входове и етажи, настлани с каменни плочи от стари римски и български гробове) се стрелкат към небето минаретата на четиринадесет джамии, една часовникова кула и поразителният украсен каменен обелиск на чешмата на султан Махмуд Втори.
към текста >>

Става член и стажант-пастор на Нюаркското паство, пастор в Свищов 1877-81; Търново 1881-83; учител в Свищовския научно-богословски институт 1883-90; помощник-ръководител на Ловешкия район на методистката църква 1890-91 и Севлиево 1891 -92; книгоразпространител за България 1892-95; пак в Ловеч 1895-97; учител 1898-1904; във Враца 1904-18... Може би трябва само да добавим, че точното време на ученето му в Робърт колеж в Цариград е от 1865 до 1869 и че така се отличава там, че при завършването си е избран да държи публична реч.
Принадлежи към Методистката епископална църква. Има официален пасторски лиценз...“ Икономов получава званието бакалавър на изкуствата в Дрю през 1876 г. и завършва висшия курс 1876-77. Жени се за Манола Г. Илиева на 12 септември 1885. Става член и стажант-пастор на Нюаркското паство, пастор в Свищов 1877-81; Търново 1881-83; учител в Свищовския научно-богословски институт 1883-90; помощник-ръководител на Ловешкия район на методистката църква 1890-91 и Севлиево 1891 -92; книгоразпространител за България 1892-95; пак в Ловеч 1895-97; учител 1898-1904; във Враца 1904-18... Може би трябва само да добавим, че точното време на ученето му в Робърт колеж в Цариград е от 1865 до 1869 и че така се отличава там, че при завършването си е избран да държи публична реч. Представянето му е отлично, а темата забележителна: „За взаимните задължения между държавата и поданиците“. Теодор Боянов от Самоков, учил в университета Дрю през 1873-74 и 1877-78, без да се дипломира. Трайко Тесличков (по-късно Константинов) в университета Дрю, Медисън Трайко Тесличков от Щип, учи в Масачузетс и става бакалавър на духовните науки, след което учи в специалния клас на Дрю между 1876 и 1879. (Вероятно това е Трайко Константинов, чието житие е добре документирано и съм го дал по-долу, тъй като е възможно и той като Петър Дънов да се е подписвал с различни имена и да е подписал прощалната си снимка с фамилно име от прякора на баща си, след което да е останал известен с името на баща си Константин за фамилно име. „Тесличков“ фигурира и в статията на съвременника му Илия Йовчев за българските студенти в САЩ преди 1880, но не се говори за Константинов, което също подсказва, че това вероятно е едно и също лице с едно и също родно място, с една и съща година на завършване в Дрю, но с две имена.) Записан на 4 март 1875 - Стефан Томов, р.
към текста >>

Член е на методистката църква в щата Минесота от 1879 - още див край, където язди на кон по старата методистка традиция от салон на салон да проповядва като пастор във Филмор 1879-82 (времето на реалката на Петър Дънов във Варна), в Мъни Крик 1880-81, в Лансбъроу, във Варна по време на връщането на Петър Дънов там с пасторско назначение през 1884-85, ръководител на варненския методистки район 1885-91, Русе 1891-93, Ловеч 1893-96, методистки ръководител на цяла България 1896-97; на Русе 1897-1901; получава отдих през 1901-03 и става ръководител на района на Уидин 1903-05; Минесота 1905; Филмор и Фаунтейн, Нюпорт, Дъндас, Касъл рак, Минеиска (където е разгърнат първият интернат за индиански деца) - все в Минесота 1905-1919.
Около 1871 е протестантски пастор в с. Меричлери, Чирпанско. Взима диплома от Дрю през 1879 като бакалавър на духовните науки. Доктор на духовните науки от колежа Галсвил 1880 (оженва се за Дора Кийтс на 10 юли 1880). Дякон през 1881 истарейшина през 1883. Член е на методистката църква в щата Минесота от 1879 - още див край, където язди на кон по старата методистка традиция от салон на салон да проповядва като пастор във Филмор 1879-82 (времето на реалката на Петър Дънов във Варна), в Мъни Крик 1880-81, в Лансбъроу, във Варна по време на връщането на Петър Дънов там с пасторско назначение през 1884-85, ръководител на варненския методистки район 1885-91, Русе 1891-93, Ловеч 1893-96, методистки ръководител на цяла България 1896-97; на Русе 1897-1901; получава отдих през 1901-03 и става ръководител на района на Уидин 1903-05; Минесота 1905; Филмор и Фаунтейн, Нюпорт, Дъндас, Касъл рак, Минеиска (където е разгърнат първият интернат за индиански деца) - все в Минесота 1905-1919. (Да - българин мисионер в САЩ е възпитавал индианчета да стават американци!) Умира на 29 април 1919, когато си заминава и бащата на Петър Дънов във Варна - поп Константин (13 ноември 1919). Константин Желязков от Омарчево учи по подобие на Петър Дънов като специален студент в Дрю през 1881-1882. Пърси Пиринчиев - англичанин от български произход е роден 1860 в Бермуда и се дипломира в Дрю през 1885. Марин Д. Делчев е роден в Меричлери, приема методизма на шестнадесетгодишна възраст и откликва на повика да проповядва на 32-годишна възраст; учи в Самоковското мисионерско училище и Сен Джонсбъри, щата Вермонт, и се дипломира в Дрю през 1889.
към текста >>

(Женен за Добра Куманова на 26 юли 1890 в Панагюрище.) Съученик на Дънов в Дрю, пастор в Разград 1891-92, Шумен 1892, Русе 1895-96, Ловеч 1986-97, ръководител на ловешкия методистки район 1897-1901; Русе 1901 и района 1901-05, ловешкия район 1905-07, Търново 1905-09, Варна 1910-11, Шумен 1912-17; влиза в армията през 1917- 18, Шумен 1921 и търновския район 1923... Бедрос Крикорян ще бъде споменат тук като приятел на Петър Дънов през първите му две години в Дрю.
(Да - българин мисионер в САЩ е възпитавал индианчета да стават американци!) Умира на 29 април 1919, когато си заминава и бащата на Петър Дънов във Варна - поп Константин (13 ноември 1919). Константин Желязков от Омарчево учи по подобие на Петър Дънов като специален студент в Дрю през 1881-1882. Пърси Пиринчиев - англичанин от български произход е роден 1860 в Бермуда и се дипломира в Дрю през 1885. Марин Д. Делчев е роден в Меричлери, приема методизма на шестнадесетгодишна възраст и откликва на повика да проповядва на 32-годишна възраст; учи в Самоковското мисионерско училище и Сен Джонсбъри, щата Вермонт, и се дипломира в Дрю през 1889. (Женен за Добра Куманова на 26 юли 1890 в Панагюрище.) Съученик на Дънов в Дрю, пастор в Разград 1891-92, Шумен 1892, Русе 1895-96, Ловеч 1986-97, ръководител на ловешкия методистки район 1897-1901; Русе 1901 и района 1901-05, ловешкия район 1905-07, Търново 1905-09, Варна 1910-11, Шумен 1912-17; влиза в армията през 1917- 18, Шумен 1921 и търновския район 1923... Бедрос Крикорян ще бъде споменат тук като приятел на Петър Дънов през първите му две години в Дрю. Завършил Айнтабския колеж в Турция, той се дипломира в Дрю през 1890, влиза същата година в Баптистката църква и става мисионер в Армения, където бива заклан по време на ноемврийските кланета на 1895. Включен е в списъка на духовните мъченици на Методистката църква. Тук по ред идва Петър Дънов. Продължаваме нататък. Елаяс Деметриус Вишанов (Димитър Илиев Вешанов), р.
към текста >>

През 1886 Харалан Димитров от Ню Арк отива пастор в Питсбург, призован от годишната конференция в Консвил, проведена от родения в Хавай председател на методисткия район епископ Малалиеу.
Ето това е истината! Когато убиват Крейзи Хорс в сиуския резерват на 5 септември 1877 г., българските пътуващи проповедници в САЩ... - ааа! - ще оставя това сега! Все още не са се върнали от пасторските си обиколки по света Захария Паламидов и К. Г. Паламидов. През 1891 пътуващи проповедници са Иван Тодоров, Байчо Тодоров, Петър Василев, Иван Димитров, Петър Тихчев, Стефан Гечев. По-късно нея година Гавраил Илиев се връща от житата на Небраска и с него пак оттам - Иван Димитров, Стефан Гечев, Марин Делчев, Захария Илиев, Петър Василев, Иван Тодоров, както и Паламидов от работническите гета на Детройт, за да стане учител в Хотанца. Трайко Константинов иде от Минесота, Томов и Икономов - от Ню Арк. През 1886 Харалан Димитров от Ню Арк отива пастор в Питсбург, призован от годишната конференция в Консвил, проведена от родения в Хавай председател на методисткия район епископ Малалиеу. И пак епископ Малалиеу взима при себе си като проповедници в Детройт, където се премества през 1887 г., Иван Тодоров, Ванчо Тодоров, Петър Василев и Иван Димитров. Между другото, на следващата година Малалиеу председателства годишното събрание на българската мисия. Авторски блик Защо хаваецът епископ Малалиеу все изисква българите при себе си, където и да поеме нов район? Защо това ми се струва по-важно да се разбере, отколкото да се измисли някаква нова измислица за някакви нови несъществуващи заговори срещу българите, някакви колорадски бръмбари, пуснати да поскъпне хлябът, някакви тайни потурчвания в някакви дълбоко потулени села, някакви енергийни дупки по границата (в които циганите хвърлят скелети на крадени магарета) или гърци някакви изкрали някакви икони през шести век и половина? Или някакъв кучешки зъб в някаква полутракийска полугробница?
към текста >>

Авторски блик Защо хаваецът епископ Малалиеу все изисква българите при себе си, където и да поеме нов район?
По-късно нея година Гавраил Илиев се връща от житата на Небраска и с него пак оттам - Иван Димитров, Стефан Гечев, Марин Делчев, Захария Илиев, Петър Василев, Иван Тодоров, както и Паламидов от работническите гета на Детройт, за да стане учител в Хотанца. Трайко Константинов иде от Минесота, Томов и Икономов - от Ню Арк. През 1886 Харалан Димитров от Ню Арк отива пастор в Питсбург, призован от годишната конференция в Консвил, проведена от родения в Хавай председател на методисткия район епископ Малалиеу. И пак епископ Малалиеу взима при себе си като проповедници в Детройт, където се премества през 1887 г., Иван Тодоров, Ванчо Тодоров, Петър Василев и Иван Димитров. Между другото, на следващата година Малалиеу председателства годишното събрание на българската мисия. Авторски блик Защо хаваецът епископ Малалиеу все изисква българите при себе си, където и да поеме нов район? Защо това ми се струва по-важно да се разбере, отколкото да се измисли някаква нова измислица за някакви нови несъществуващи заговори срещу българите, някакви колорадски бръмбари, пуснати да поскъпне хлябът, някакви тайни потурчвания в някакви дълбоко потулени села, някакви енергийни дупки по границата (в които циганите хвърлят скелети на крадени магарета) или гърци някакви изкрали някакви икони през шести век и половина? Или някакъв кучешки зъб в някаква полутракийска полугробница? Защо - както казваше Паисий - в края на краищата да не знаем историята си - какво като я знаем, да не сме крастави, да не ни е страх, че ще научим нещо страшно за себе си, не вярваме ли в стамината си като народ и нация? Дванадесет и половина е, минава среднощ, долу на Тунджа някакви местни спасители на някакви орсовки бърчат чела и се наливат с национална гроздова и американски дискошум отпреди десет години... (Казах ли ви, че се скрих да пиша в Ямбол на спокойствие?) „Ша та чакам на бургаската гара! Лека нощ!“ * Но това после. Тук, докъдето сме стигнали, Петър Дънов се е записал да учи във Варна.
към текста >>

Два изстрела за втори район – три за трети... Тулумбаджиите, тогавашните пожарникари, всъщност хамали от пристанището, дето грабват на рамо шестте тулумби и хукват към мястото на пожара - трийсетина души, - а след тях дрънкат каруците с бъчонките вода и целият град се стряска от сън и си е страшно, защото всичко тук е дървени къщи на каменни основи, ама на горния етаж с дървени тарабени обшивки само, като на месемврийските и созополските рибарски къщи.
Скромни и работни. Ами чешмите? Ами калдъръмите и мостовете? Ами каламбурите на Ибиш ага и арменеца Бенлиян и на другите там диванета, дето са си просташки, но народът умираше от смях, като ги гледа от сутрин та до вечер по улиците, и умираше от кеф да пуска по нещо в капите на калдъръма, дето си правеха джумбалдаците. Ами самотният изстрел нощем? Два изстрела за втори район – три за трети... Тулумбаджиите, тогавашните пожарникари, всъщност хамали от пристанището, дето грабват на рамо шестте тулумби и хукват към мястото на пожара - трийсетина души, - а след тях дрънкат каруците с бъчонките вода и целият град се стряска от сън и си е страшно, защото всичко тук е дървени къщи на каменни основи, ама на горния етаж с дървени тарабени обшивки само, като на месемврийските и созополските рибарски къщи. Безплатно тичат - яко, кеф им е да пъчат мускули. Граждани всъщност! И накрая на годината кметът им даде по една тулумбаджийска униформа награда, така че хамалите на пристанището в този чуден град са в униформи. Пожарникарски! Ха сега де! Само дето насред празното място при фиданките на новия добрички път, сред касапниците и един-двата навеса за кой знае какво, започват да дигат храм, дето ще е на името на св. Богородица и, изглежда, ще излезе нещо свястно от него, другото - бърканица! Долу при липсващия мост Ташкюпрю ще трябва да слезе, да мине през липсващата крепостна стена и да хване железницата, дето я строи Хенри Баркли с брат си Тревор, че си оставиха ръцете, че даже Мидхад паша не искаше да направи тържествено откриване, да не вземат всички пътници да се избият, че да стане за смях. Връстницата му на Петър - тази русенска железница.
към текста >>

69. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Така Петровото образование продължава на учебния чин и пасторските стажове в района на Ню Йорк, а Алековото - в свободните пътувания по света - Париж - 1889, Прага — 1891 и в 1893 — и на световното изложение в Чикаго, където двамата отново кръстосват пътища, без да се срещнат.
В Свищов не се срещат с Петър, тъй като Алеко почти не учи в родния си град, но животът им през цялото време върви паралелно. През 1874-1877 Иваница изпраща сина си при прочутите учители на Габровската гимназия и тук под влиянието на Шишковите часове по литература Алеко започва да пише детски стихове. Когато заминава за Николаев, Русия, където завършва пълния курс на реалната гимназия, Шишков се премества във Варна да поеме тамошната реалка и с това образованието на първовипускника Петър Дънов. И двамата завършват гимназия през 1881 г., Алеко в Николаев, Петър във Варна, като и двамата минават през Шишковия курс по българска словесност. Оттам нататък Алеко продължава още две години в южнославянския пансион на Новоросийския университет, а Дънов две години в пансиона на Американското научно-духовно училище в Свищов и посде четири години в университета Дрю в Медисън, и още две в Теоложкия институт в Бостън. Така Петровото образование продължава на учебния чин и пасторските стажове в района на Ню Йорк, а Алековото - в свободните пътувания по света - Париж - 1889, Прага — 1891 и в 1893 — и на световното изложение в Чикаго, където двамата отново кръстосват пътища, без да се срещнат. И през всичкото това време с тях върви коравата издънка на шопския чуйпетловски род, забит над най-панорамния изглед към физическата вселена в България - някъде там на гърба на Витоша планина, дето никой не стъпва и до ден днешен; върви издънката на рода, който си пробива път до Самоков, и след това от бедняшката до богаташката махала на Самоков, и през конгрегашкия колеж, и печатарницата, и словослагателницата на протестантската мисия през Океана до словослагателницата, в която е набирал същия негов вестник самият Марк Твен, и през дипломата по медицина до обедите и вечерите с американския президент Грант в мултимилионерския курорт Катскил по течението на Хъдзън - върви той, Георги Чакалов, по пътя на България нагоре с тях - с Алеко Константинов и Петър Дънов, за който път българите не искат и да чуят, защото каква е тази страна, в която има само население и няма нация в нея - днес, моля ви се, в края на двадесетия век! * Алеко! Никой в тази страна досега (освен един ямболски едряга Котев има, който написа книга за неговия бай Ганю) не е обяснил както трябва за какво става дума в сърцето на този човек. Хилещият се остатъчен простак по университетите (нещо като „остатъчен магнетизъм“), ученият с подпетените гуменки, всякога щумно е твърдял, че Алеко е разкикотен смешковец, който се подкисква на вкиснатия български новобогаташ, дето си е напълнил гушката (докато ние другите българи не сме, щото сме истински българи! Ура, да живей!), и ти разбирай, че българинът е честен селянин, и който е ходил в Прага, е едно нищо, дебелак и буржоазна помия. Какво нещастие е това, всеки докоснал се до небето български светец на духа да бъде свличан в калта веднага щом тълпата успее да се докопа до пеша на палтото му. Алеко Константинов, 1863-1897 Истината е, че Алеко пише за бай Ганю и не му се смее. Алеко го обича.
към текста >>

70. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Дотогава всяка сграда има собствен котел, както беше в София до след Втората световна война, но сега парната станция до Медисън Скуеър Гардън обслужва целия богаташки район на тази част на Манхатън.
Така друса и трака желязната конструкция на ела, че през нощта спиш само теоретически, цялото ти легло подскача и стените се тресат, когато премине влак. Градът обаче е поразително благоустроен за такъв привиден хаос. Всичко принадлежи на частни компании и прииждащите емигранти, перманентната експлозия на броя на консуматорите, им дава огромни възможности да растат. В центъра на Манхатън - някъде към северната част на Сентръл парк - по това време се изгражда първият огромен резервоар за прясна вода, който осигурява целия град. Под земята са прокарани тръбите на първата абонаментна компания за поддържане на парно отопление. Дотогава всяка сграда има собствен котел, както беше в София до след Втората световна война, но сега парната станция до Медисън Скуеър Гардън обслужва целия богаташки район на тази част на Манхатън. Да вмъкна ли тук, че тръбите от него време още са в действие? Едва през 1995 година гръмна една от централните тръби на сто и десет годишната инсталация, наводни 57-ма улица и за пръв път вестниците излязоха с питанки на първата страница: Нима още ползваме повече от стогодишна инсталация? Така са направени тези работи по него време! Частните фирми изпипват нещата добре, за да нямат прекъсвания в събиране парите на абонатите. Това е време на решителната промяна в облика на Ню Йорк. През осемдесетте години все още тук-там се усещат старите места на индианския остров като забравени петна от миналото.
към текста >>

На югозапад от нея е районът Трайбека - тогава разцъфтяваща бизнес-част на града.
Самите сгради се преобразяват. При идването си Петър е учуден от безкрайните редове от 14-15-етажни канцеларии, банки и жилища. Сега - само две години по-късно, разликата е очевидна. Започват да щръкват първите небостъргачи и първите стилни сгради, богато украсени с каменни релефи и орнаменти от ковано желязо, с керамика и цели „рисунки“ от фантастична неизмазана тухлена зидария. Вече споменахме за сградите на Пресата близо до Петте кьошета. На югозапад от нея е районът Трайбека - тогава разцъфтяваща бизнес-част на града. На северозападния ъгъл на Трайбека се строи складът на Флеминг Смит по проект на Стивън Декатър във фламандски стил - сега паметник на културата на Ню Йорк. Томас Джаксън пак там строи цял блок от небостъргачи за компанията на Фейрчайлд. И долу по тротоара младите семинаристи с младия мисионер от Варна между тях пресичат Трайбека, след като са се смъкнали от ферибота през река Хъдзън на път за мисията в „Китайския град“. След години в една от беседите си Петър Дънов описва чувството на ареалност по тези улици. Излизаш на „Хъдзън“ или „Бродуей“ и трещи музика, носи се каляска нагоре към Сохо, а на капрата разкошен кочияш с цилиндър и до него чер арапин в копринени червени шалвари и чалма с огромно щраусово перо върти очи и музикантите вътре надуват тромпети и тром- бони и тряскат чинели, и ти мислиш, че е слязла с махането на магическа пръчка „Хиляда и една нощ“, и каляската отминава, и на гърба на купето - табло с огромни букви: „Кафе Максуел - екстра до последна капка!“.
към текста >>

Сравнението не беше случайно, защото той ги знаеше - знаеше българските студенти из района.
Освен че трупаше какво ли не пред него на масата на закуска, пълнеше му кофичка храна за обяд. Георги работеше от осем до четири като словослагател във вестник „Айтъм“ във Филаделфия и биеше доста път, не можеше да се връща за обяд. Първо километър и половина през Кемдън, докато стигне до ферибота на река Делауер, след това прекосяване за два цента, и още километър и половина пеша до печатницата. Когато обаче успя да се прехвърли в престижния сутрешен ежедневник „Филаделфия Инкуайърър“, ходенето вече нямаше значение, защото си струваше. Вярно, че се работеше от седем вечер до два среднощ, но изкарваше по десет долара на ден - два пъти повече от семинаристите на Дрю. Сравнението не беше случайно, защото той ги знаеше - знаеше българските студенти из района. Бяха всичко някъде към петдесет души от България и Македония по него време и той - с това удачно преместване и със словослагателския занаят, придобит от американското училище в Самоков - изглежда, бе най-добре от всички. Въпреки че трябваше да пести за медицинския факултет, където искаше да влезе, можеше да походва. Не беше важното само да се изфука, че е успял, разбира се. Какъвто бе контактен в свободните си дни, вече нямаше пречка да се раздвижи наоколо и това бе огромно щастие! До Вашингтон, до Ню Йорк, до Бостън, даже чак до Чикаго след година - на изложението. В Ню Йорк бе срещнал Дънов, който също сега през лятото, като нямаше лекции, бе малко по-свободен и в края на седмицата щяха да се видят.
към текста >>

НАГОРЕ

0.25603818893433