НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
123
резултата в
54
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Емерсон „...Човек не е направен от един вид атоми и
йони
, но във всички атоми, които го съставляват, има градации".
ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА „Вслушайте се в себе си, вгледайте се в безкрайността на пространството и на времето. Там звучи песента на звездите, гласът на числата и хармонията на сферите". Хермес „Това, което е създадено от Него е част от Него". Сведенборг „И както въздухът, който преминава през дупките на флейтата се различава само според тоновете, които произвежда, тъй също и природата на Великия Дух е една, макар че формите, под които се проявява, са различни".
Емерсон „...Човек не е направен от един вид атоми и
йони
, но във всички атоми, които го съставляват, има градации".
Старият Книжник „Един кристал, един диамант трябва да стане жива клетка, за да може да се развие като растение". Великден „...и най-благородното растение трябва да преобърне своите дървени неподвижни клетки в месо и нерви, за да може да чувствува и се движи, както чувствуват и се движат животните". Великден „Човек първоначално не е бил грамаден, а микроскопичен, но при известни условия се е развил и станал човек". „Сила и живот" 142 стр. Животът представлява такава сложна картина, че всеки наблюдател предпоставяйки една хипотеза за него, винаги е намирал и ще намира достатъчно доводи да я защити.
към текста >>
в секунда, а пътищата му са елипси около централния
йон
.
Те са най-простите елементарни тела, съставени от еднакви атоми. Такива елементарни тела според таблицата на Менделеев съществуват около 80. Най-малък атом има водорода. По-нататъшните изследвания на атомите установиха, че и те са сложни тела, съставени от една група положително наелектризирана маса, около която се движат по-малки частици отрицателно наелектризирани, различни по брой за различните атоми, наречени електрони. Даже изчислиха и големината на тоя електрон, че е равна на 2000-на част от водородния атом, бързината на движението му е 150,000 до 270,000 км.
в секунда, а пътищата му са елипси около централния
йон
.
Също както планетите около слънцето! Безкрайно малкото и безкрайно голямото се оказаха напълно подобни! При изследване масата на електрона установи се, че тя представлява електрически пълнеж без материална основа. Тя е, тъй да се каже, не материална маса, а една кондензирана електромагнитна енергия, която дава свойства на масата поради шеметната бързина, с която се движи електронът, още повече, като се знае, че бързината винаги увеличава ефекта на живата сила. На тоя пункт материята загуби своята материална същина и премина в енергия.
към текста >>
Оттук нататък следват
йоните
, атомите, молекулите, албумините, клетките и т.н.
Оттатък моравия цвят се намира химическата енергия, която се схваща от фотографическата пластинка. Това са трептения около един квадрилион Над тая област един огромен интервал от трептения остава неизвестен засега. Едва над 288 квадрилиона трептения, почват рентгеновите лъчи и свършват към два кентилиона. А рентгеновите лъчи са съставени от електрони. И тъй ние виждаме, как простата механична енергия (движението на пръчката) минава в звук, електричество, топлина, светлина, химическа енергия и най-после електроните на рентгеновите лъчи.
Оттук нататък следват
йоните
, атомите, молекулите, албумините, клетките и т.н.
Днес науката загуби границите не само между „живата" и „мъртва" материя, но и между материята и енергията. Оказа се, че всичко е движение. Енергията има свое движение при преминаване от един род в други, атомите, молекулите и те имат специални движения. Самите клетки имат свои вътрешни протоплазмени движения от една страна и външни движения на целокупния организъм – от друга. Растенето, движението, размножаването, това са все особени движения, доскоро считани присъщи само на живата материя.
към текста >>
И така се анализираха основните елементи на живота,, като се започна от чистата енергия и се мина през
йонното
състояние на материята, после през атомите, молекулите, докато се стигна до организмите – най-нисшата форма на които се явява клетката.
Ако се счука ситно и се смеси с гъсто дървено масло и се постави капка от сместа във вода, то капката почва да се движи като амеба – оживява. Даже храненето успяха да наподобят. Взеха хлороформена капка във вода (тя наподобява амебата) и я поставиха в контакт с едно стъклено влакно, намазано с шелак. Веднага влакното се поема по същия начин от капката, както амебата поема храната си и когато шелакът се разтвори в хлороформа, оголеното стъклено влакно бива изхвърлено по същия начин, както една амеба изхвърля целулозната покривка на погълнатото и изсмукано водорасло. Има още много аналогии, които подриват рязката граница между жива и мъртва материя.
И така се анализираха основните елементи на живота,, като се започна от чистата енергия и се мина през
йонното
състояние на материята, после през атомите, молекулите, докато се стигна до организмите – най-нисшата форма на които се явява клетката.
Разбира се, че тия атоми и молекули от „неорганизирания мир" докато стигнат до клетката претърпяват цял ред нови движения, които обуславят тяхното метаморфозиране в пригодна за едноклетъчните организми форма. Със следващия пример аз желая да очертая една от възможностите за едно такова движение. Знаем, че в дълбочината на земята известни елементи и съединения се намират в газообразно или течно състояние поради високата температура и голямото налягане. Но при известни ерупции тази маса излиза на повърхността и образува планинските скали. Тук молекулите така са свързани, че образуват огромни каменни блокове и като че се свързват в тия блокове за вечни времена.
към текста >>
По низходящ път следват вече психофизиологичните движения, чисто физиологичните, физичните, молекулните, атомните,
йоните
... Това са всевъзможни движения, които у човека така се съпоставят, така се допълват, че човешкия организъм представлява най-хармоничното съчетание на разумните сили, импулсиращи движенията във вселената.
Има ли по-висша форма от свръхчовеците не може да се утвърждава с положителност. За един дивак е невъзможно да мисли за свръхчовека в тая форма, в която ние си го мислим, но за нас, обаче, свръхчовекът не е (нещо) невъзможното. Ето защо ние допущаме, .че и над свръхчовеците съществуват по-съвършени същества, за които ние можем да имаме засега само смътни, неясни образи, родени наполовина от логиката и наполовина от фантазията. И така, съзнанието, разбрано в най-широк смисъл, представлява най-сложното движение за съвременния човек. Умствените движения са друг род движения, чувствата са трети вид.
По низходящ път следват вече психофизиологичните движения, чисто физиологичните, физичните, молекулните, атомните,
йоните
... Това са всевъзможни движения, които у човека така се съпоставят, така се допълват, че човешкия организъм представлява най-хармоничното съчетание на разумните сили, импулсиращи движенията във вселената.
.Тук тия сили са сбрани, концентрирани в едно малко същество, малко по форма, но голямо по идея! И както в един организъм движенията на цялото има отношение към движенията на отделната клетка така и движенията на отделния човек се намират в такова отношение към движението и живота на цялото човечество. И тая форма на отношения се продължава по нататък. Човечеството се намира в подобно отношение с животинското царство, а това последното пък се намира в отношение към организмите въобще; организмите пък към материята въобще, а материята към енергията въобще. По кой път се е стигнало до енергиите, ние не знаем.
към текста >>
2.
ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
А че ученият не може да допуска и предполага, че съществуват хора, които притежават по-многобройни и по-ефикасни средства за търсене истината и затова владеят много по-дълбоки знания от тях – това е лесно обяснимо, както е обяснимо, че един неграмотен човек, незапознат с микроскопа, ултрамикроскопа, телескопа и изчисленията на висшата математика, на може да допуща съществуването на учени, които изучават електроните и
йоните
, измерват скоростта на звука и светлината, определят разстоянието от земята до слънцето, планетите и звездите, тяхната големина, тегло, насока на движение и пр.
И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност. Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смешение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува. Преди всичко, трябва се има пред вид, че нашит физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тяхна, че нищо не дава право на един учен да твърди, че не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничено. Ето защо, възможно е степента на възприятие (в сила и ширина) на един „непризнат" учен да се отнася към тази на признатия учен, както последната към тази на неграмотния. Ако човекът не е останал с едното, двете или трите сетива на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет сетива в днешната им форма на развитие.
А че ученият не може да допуска и предполага, че съществуват хора, които притежават по-многобройни и по-ефикасни средства за търсене истината и затова владеят много по-дълбоки знания от тях – това е лесно обяснимо, както е обяснимо, че един неграмотен човек, незапознат с микроскопа, ултрамикроскопа, телескопа и изчисленията на висшата математика, на може да допуща съществуването на учени, които изучават електроните и
йоните
, измерват скоростта на звука и светлината, определят разстоянието от земята до слънцето, планетите и звездите, тяхната големина, тегло, насока на движение и пр.
Днес не само простите хора, но и така наречените интелигентни, не се поддават на новите „необикновени" истини, понеже са свикнали да живеят в един много ограничен вътрешен и външен мир, първият от които се заключава в границите на „егото", което е неразделно с грубата материя, а вторият – това са предметите, материалните условия и отношения между хората, които не преминават рамките на непосредственото триизмерно схващане и не позволяват на духа да литне към безпределното непознато. Днес не малко интелигенти биха се смаяли и учудили на своето невежество и ограниченост, ако се отделиха временно от всекидневния живот, от тесните му рамки, в които го поставя нашата планета – прашинка и се пренесяха в безкрайния всемир и проникнеха в неговите безбройни сили, енергии, движения, закони и форми. Сравнението между безгранично малкото и безгранично голямото, в които действува все една непостижима мъдрост с еднаква сложност, закономерност, точност и целесъобразност, координираща чрез невидими връзки всичко в едно, би замаяло главите им. Кой на пръв поглед би могъл да допусне, че колосалната слънчева система е копие на атома, чийто размери не се поддават и на ултрамикроскопа, че нашата земя в своя привиден покой лети в пространството със скорост 100,000 км. в час и едновременно извършва 12 различни движения, че звездите, които неподвижно блещукат на нощния небосвод, изминават в ден по 30,000,000 км.
към текста >>
Ако този разум не беше поставил в движение електроните и
йоните
и не беше вложил в тях способността да се съединяват в атоми, а тези последните – в молекули и ако тази способност на съединение не беше различна за атомите на разните елементи, то не само, че не щяхме да имаме някакви елементи, сложни тела (съединения на елементи), растения и животни, но, преди всичко, не бихме имали материя!
Метафизиката пък, или, по-право, науката, разширена и извън материалната област, пак по същия път на опита и наблюдението, разширена, обаче, с нови средства на изследване, дохожда до една напълно реална основа – духа, който мени само своята степен на съвършенство, но не и своята същина. Докато материята е временна външна обвивка на духа, последният е вечна същност, безсмъртна частица от онзи разум , който прониква всичко и от който човека черпи микроскопически дози, за да обогатява ума и знанието си и да изгражда своята наука. Да се отрича този разум и този дух, само защото не се виждат като един физичен предмет – това може да стори само един отрицател на науката, здравата философия и логиката. Преди да отрече всемирния безсмъртен разум, човекът трябва да отрече своя разум, защото в този последния не е влязла нито една истина, без да е взета от всемирния разум. Ако този разум не беше определил с математическа точност законите, които, които управляват движението на звездите, планетите и кометите, човешкият разум не би могъл да изучи техните посоки и скорости на движение, тяхната големина, разстоянието им от земята и положението им спрямо нея във всеки момент, понеже те биха се лутали в безредие и пълен хаос, при който, преди всичко, самите те не биха могли да съществуват.
Ако този разум не беше поставил в движение електроните и
йоните
и не беше вложил в тях способността да се съединяват в атоми, а тези последните – в молекули и ако тази способност на съединение не беше различна за атомите на разните елементи, то не само, че не щяхме да имаме някакви елементи, сложни тела (съединения на елементи), растения и животни, но, преди всичко, не бихме имали материя!
Ако този разум не беше дал притегателната сила на телата и не беше определил законите на нейното действие, то предметите, които сега се намират върху земята, биха литнали в пространството, океаните биха се разлели и самата земя би се разпаднала. Същото би станало и с другите небесни тела и хаоса, който би произлязъл от всичко това, никой не би бил в състояние да си представи. Ако всемирният разум суспендираше своите закони, то би ли имало база за човешкия разум, човешката наука и човешкото съществувание? Ако например, този разум не беше създал точно определения закон, че квадратите от времената на въртенето на планетите около слънцето се отнасят помежду си, както кубовете на разстоянията, как астрономите биха се справили със своята задача? А може ли човекът да нарича разум това, което си присвоява от природата, а да отрича разумността на източника, от който черпи?
към текста >>
3.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Същият професор Риги казва в едно от съчиненията си така: „Ако допуснем, че всичките тела макар и в нищожна степен радиоактивни, изпускат
йони
и електрони, то тия нови възгледи за строежа на веществото ще се окажат съвсем сходни с ония, които по-вече от полустолетие преди положи в основата на своето общо пояснение на физичните явления италианския физик и мислител Амброджио Фузиниери... И когато в наше време стане дума за еманацията на радиоактивните тела, ние неволно си спомняме за неговата „mataria attnuata”.
Например понятието за масата се поставя на една нова основа, уяснена и дефинирана изключително от специфичните особености (скорост, разположение и пр.) на комбиниращите го елементи. Намерено е (Kaufmann), че отношението на заряда на движещия се електрон към неговата маса бързо расте, когато скоростта му се приближава към тая на светлината. Например масата на електрона, обладаващ скорост 9/10 от скоростта на светлината, се оказала двойно по-голяма, отколкото тая на електрона, обладаващ скорост 7/30 от скоростта на светлината. Във всички случаи фактите ни говорят, че електроните представляват основните елементи за строенето на атома. Тая хипотеза основно оборва съществуващата досега в науката догма за неделимостта на химическия атом и невъзможността да се превърне едно химическо вещество в друго.
Същият професор Риги казва в едно от съчиненията си така: „Ако допуснем, че всичките тела макар и в нищожна степен радиоактивни, изпускат
йони
и електрони, то тия нови възгледи за строежа на веществото ще се окажат съвсем сходни с ония, които по-вече от полустолетие преди положи в основата на своето общо пояснение на физичните явления италианския физик и мислител Амброджио Фузиниери... И когато в наше време стане дума за еманацията на радиоактивните тела, ние неволно си спомняме за неговата „mataria attnuata”.
Нещо повече. Ние ще кажем, че това, което сега по пътя на експеримента се мъчим да установим, някога за алхимиците е било осъществено и не приказки, а истинска реалност е това, че мáгите на древността са знаели ключа – тайната на материята. По тоя въпрос за материята би могло много да се каже, обаче в случая не са необходими всички подробности, които са от интерес за специалисти само. За нас е важно да изтъкнем само факта, че това което хората разбират под материя, не е така просто, така случайно, а нещо което крие в себе си тайната на много сили, що я сътворяват. Какви са тия сили?
към текста >>
4.
ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Възможно е тук да имаме проява на особен род електрически полета във форма на
йонна
еманация, която да неутрализира
йонното
или електронно състояние на огъня, вследствие на което неговото нормално физично състояние се изменя.
Има един голям процент от убийци и престъпници, които не помнят как са извършили престъплението си. За хармониране с висшите или нисши вибрации в природата спомагат цяла редица от обстоятелства, каквито са наследственост, душевни предразположения, психическа неуравновесеност, околни условия: слухови, зрителни, вкусови и други възприятия. Въпросът за нестинарските игри и други подобни огнени мистерии е, че се подчинява на нови психофизиологични закони, на които се подчинява и материята. Тук има явен израз на интимната връзка между психичното състояние на човека и тялото, между външните условия и вътрешното психофизиологично състояние и най-после между външните условия и новото състояние на материята на тялото. Връзката между всичките тия състояния и условия се намира във вибрациите и трансформацията на различните видове енергия.
Възможно е тук да имаме проява на особен род електрически полета във форма на
йонна
еманация, която да неутрализира
йонното
или електронно състояние на огъня, вследствие на което неговото нормално физично състояние се изменя.
Въпросът не е изучен окончателно. Предстои тепърва тия явления да бъдат проучени. Аз не повдигнах въпроса за нестинарските игри като някакъв странен обичай, нито се спирам върху неговия произход, нито критикувам неговата езическа или християнска същност, а го повдигам, защото въпросът за играчите в огън без изгаряне крие в себе си една същност, много ценна за ново изучаване на психофизиологията и биологията. Природата още крие своите тайни, тя ги поверява на онзи само, който не ще злоупотреби с нейните сили. Материята е изучена доста.
към текста >>
5.
Житно зърно
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Божията воля почнала да се явява в форма на
Харкрайонато
– тя почнала да пише.
Оомото се е родило с „Камигакари" т.е. с боговдъхновение. Един ден внезапно Нао Дегучи изпаднала в състояние на камигакари и изказала с висок глас чудни предсказания и напомняния. Нейните съседи помислили че е полудяла, обаче тя самата ясно се съзнавала. Тя не искала да гледат на нея като на луда, затова непрекъснато се молела на своето вътрешно „аз” да запази своя „жив храм” и той направил това.
Божията воля почнала да се явява в форма на
Харкрайонато
– тя почнала да пише.
Наистина думите се разбърквали защото Нао Дегучи, никога не се е учила да чете и пише, но за да изпълни волята Божия тя взела молив, който се движел автоматично и върху книгата се появили една след друга думи. По такъв начин се явило светото писание[1] основата на религията. Ето началото му: „Света се разтваря, като сливов цвят. Дойде вече епохата на „Иши тора-но-Конпеин”. В света, който е разтворен като сливов цвят, Бог царува вечно, така както зеленината на боровете изглежда винаги неизменяема.
към текста >>
6.
КНИЖНИНА
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
При малко напрежение кинетичната енергия на
йоните
е нищожна, за да предизвика при удара отделяне на хелий или водород от ядрото нa живака.
До това изкуствено разпадане атома на живака, ако приемем, че наистина е постигнато, се вижда, че Mithe и Stammreich са достигнали случайно. Този опит далеч не може да се сравни с работите на Ръдърфорд, дето изкуственото разпадане на атома се явява като логична последица от цяла редица изследвания. Ръдърфорд разложил само единични атоми, количествено несравними по своята нищожност с тегловите такива, макар и милионни от грама, на Mithe, но неговите работи из един път се наложиха в науката. Ако тук разпадането се дължи на същата причина, както при P., обяснението на М. с равенства (1) не би могло да се приеме.
При малко напрежение кинетичната енергия на
йоните
е нищожна, за да предизвика при удара отделяне на хелий или водород от ядрото нa живака.
Perrin предполага, че електрическото напрежение от около 10 милиона волта е само в състояние да предизвика разпадане на обикновените елементи. Тук по-вероятно се явява обяснението на Soddy, че преминаването от живак към злато става между изобари, т.е. такива видове живачни и златни атоми, които имат еднакви тегла. Живакът има изотопи с атомни тегла 197 – 200q 202 и 204; златото има тегло 197,2 значи, макар и недоказано, възможно е да има поне един изотоп с тегло 197 или повече от 179, който да бъде изобарен с някой изотоп на живака. Тогава, ако в ядрото на такъв живачен атом падне един електрон, ще неутрализира единица от положителния му електричен товар +80е и ще предизвика една реконструкция в строежа на ядрото, при което ще се получи ядро на златен атом с електричен товар + 79е според равенството (+80е)Hg + (–e)електрон = (+79е)Au (2).
към текста >>
Теглото на получения атом няма да се различава от теглото на майчиния живачен атом, защото масата на електрона е незначителна, пък освен това в момента на процеса (2) златният атом ще има всичките 80 околни електрони на живачния и ще бъде отрицателен
йон
с единица товар; за да се превърне в неутрален златен атом, един от външните електрони ще трябва да напусне орбитата си, тъй че атомните тегла на живака и златото ще останат идентично същи.
Perrin предполага, че електрическото напрежение от около 10 милиона волта е само в състояние да предизвика разпадане на обикновените елементи. Тук по-вероятно се явява обяснението на Soddy, че преминаването от живак към злато става между изобари, т.е. такива видове живачни и златни атоми, които имат еднакви тегла. Живакът има изотопи с атомни тегла 197 – 200q 202 и 204; златото има тегло 197,2 значи, макар и недоказано, възможно е да има поне един изотоп с тегло 197 или повече от 179, който да бъде изобарен с някой изотоп на живака. Тогава, ако в ядрото на такъв живачен атом падне един електрон, ще неутрализира единица от положителния му електричен товар +80е и ще предизвика една реконструкция в строежа на ядрото, при което ще се получи ядро на златен атом с електричен товар + 79е според равенството (+80е)Hg + (–e)електрон = (+79е)Au (2).
Теглото на получения атом няма да се различава от теглото на майчиния живачен атом, защото масата на електрона е незначителна, пък освен това в момента на процеса (2) златният атом ще има всичките 80 околни електрони на живачния и ще бъде отрицателен
йон
с единица товар; за да се превърне в неутрален златен атом, един от външните електрони ще трябва да напусне орбитата си, тъй че атомните тегла на живака и златото ще останат идентично същи.
Малкото количество образувано злато ще се дължи не на малки количества в обикновения живак от този предполагаем изотоп, а на малката вероятност да проникне един свободен електрон при незначителната си кинетична енергия през оттласквателната атмосфера от 80-те околни електрона. Свободният електрон трябва да намери такова благоприятно място, че един път преминал зад съединителната линия на два съседни най-външни обикалящи електрони от резултантната на взаимното им отблъскване, да прониква все по-навътре по същия начин между вътрешните обикалящи електрони, докато достигне до полето на ядрото, от което вече привлечен, би паднал в самото ядро. Въпросът за изкуственото разпадане на живачния атом и получаване на злато, както се вижда от изложеното дотук, е от такъв характер, че за окончателното му приемане трябва да се почака потвърждение и от други изследователи. Едва тогава ще видим дали г. Mithe е първият „Goibmacher”.
към текста >>
7.
Книжнина
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Досега хипотезите за населеността на Марс се основаваха главно на геометрическата правилност на каналите открити от Скиапарелли, а също и на промените на цвета на повърхността на планетата в
районите
, намиращи се около тия канали.
Лоуелл изчислил също, че атмосферата на Марс е само двойно по-рядка, отколкото атмосферата във върховете на Хималаите. Наблюденията на астрономите Слифер и Пекеринг направени въ 1920 и 1924 год. също показаха, че над Марс има облаци и мъгли. Доктор Райт от Ликската обсерватория в Калифорния, на правил ред снимки на Марс посредством цветни стъкла, и установил, че височината на атмосферата и атмосферното налягане на Марс се приближават към височината и налягането на земната атмосфера. Всичките тия наблюдения дават нови данни за разрешение въпроса за възможността Марс да е обитаем.
Досега хипотезите за населеността на Марс се основаваха главно на геометрическата правилност на каналите открити от Скиапарелли, а също и на промените на цвета на повърхността на планетата в
районите
, намиращи се около тия канали.
Предполагаше се, че тая промяна на цвета се дължи на промяната цвета на растителността от сезоните на Марс. Сега привържениците на хипотезата за съществуването живот на Марс, получават два нови важни аргумента; приближаване температурата и атмосферата на Марс към земните такива. Поради това, Пекеринг, който досега се отнасяше скептически към възможностите за живот на Марс, в последния свой доклад идва до заключение, че съществуването върху тая планета на растителен и животински живот е почти несъмнено. 5). ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ. Една телеграма от Мексико, адресирана до Daily Ехргеsе известява за откриването на един нов, грамаден, предисторически град, близо до Оризаба, във владенията на Вера-Крус.
към текста >>
8.
Преображение
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Съвременната наука в най-младите си разклонения - бихме рекли последните постижения на своите схващания за материята[7] приема по начало, че всичко се състои от електрони, протони и от
йони
, ядра централни и ядра въртящи се като планетите около слънцето.
това е онзи неугасим вечен подтик на човешкия дух, който в своя стремеж да проникне в незнайното, което го заобикаля - е създал и създава всички науки, идейни течения, обществени форми и взаимоотношения. Виждане механическата страна на явленията, не изключва разумната мисъл и целесъобразност, които стоят зад тях, както зад механически повтарящите се движения на една машина стои идеята на жив инженер конструктор. Но за да бъде проумяна тя, нужно е едно издигнато съзнание, което да може да схваща нещата малко по-дълбоко. Често жените на великите философи или математици са знаяли най-малко за тяхното величие, понеже за тях те са били най често, независимо от постоянната близост, само мъже, а онова великото, за което те са само чувствували, чували или констатирали по отношение на външните хора, те са само приемали, без да го разбират, защото не са имали онова, което е необходимо, за да бъде схванат един гениален човек - приблизителната поне висота на съзнанието в тоя, който би искал да го разбере. Но да се върнем на мисълта си.
Съвременната наука в най-младите си разклонения - бихме рекли последните постижения на своите схващания за материята[7] приема по начало, че всичко се състои от електрони, протони и от
йони
, ядра централни и ядра въртящи се като планетите около слънцето.
Че съответно тия разположения на протоните се явяват и „квантите" количеството на електрическия пълнеж на всява частица съответно въртенето, което тук е във връзка с мястото на самата частица и разстоянието ù до центъра. Изместването ù е съпроводено с освобождаване, или насищане на кванти, електрическа енергия. Но независимо от това, как ще погледнем на всички тия идейни модификации, все пак трябва да приемем поне ония, които са допуснати, като установени в официалната съвременна наука, като несъмнени - а те в електромеханиката поне се смятат като истински - че всичко, което ни заобикаля, не е нищо друго, освен електричен интезивитет, т.е. че всичко, което ние наричаме материя, тела, и др. е само електричество[8].
към текста >>
Човек, наистина, не яде никакви електрони и
йони
, а печени прасета, посръбва кога вода, кога вино и разни шарени отрови, които подлъгват вкуса му и разрушават организма му - но все пак ние не можем да не приемем, че електрическото обяснение строежа на материята, като общопризната днес, е едно от състоянията на материята или поне това, което ние сме свикнали да наричаме с това име.
И в това съществувание, в тоя творчески възстановителен акт на изчезващите и трансформиращи сили, човек, заедно с всичките растителни и животински форми, играе ролята на мощен възстановител на енергията в противовес на ентропията[12]. Но което гледище и да приемем, а можем и всички заедно - те не си противоречат значително, все пак ние ще се намерим пред несъмнен факт, който никой непревзет ум не може да отрече - че има взаимоотношение между човека и природата и то не само външни но и дълбоко вътрешно, бихме рекли, рискуващи да бъдем разбрани неправилно - органическо. Здравата храна, чистият въздух, обилната светлина - ние смятаме като ония естествени необходими среди, които дават здраво тяло, сиреч хармонична частица от цялото, пречистена кръв - достатъчно и правилна асимилация на тялото, а тя е основа на самия процес; и най после обилната светлина, като необходима храна на нашата мисъл, независимо от физическата. По-добре пригоденият, т.е. тоя индивид, който се намира в по-малко противоречие с естествения си път, той по-лесно може да схване законите на живата природа, да влезе в по-правилно съотношение и контакт с него и оттам да има верни заключения, правилна дейност, успех в живота[13].
Човек, наистина, не яде никакви електрони и
йони
, а печени прасета, посръбва кога вода, кога вино и разни шарени отрови, които подлъгват вкуса му и разрушават организма му - но все пак ние не можем да не приемем, че електрическото обяснение строежа на материята, като общопризната днес, е едно от състоянията на материята или поне това, което ние сме свикнали да наричаме с това име.
Но тия електрони, протони и йони, със своите бесни движения на ядра[14] и спътници, по един или други начин, влизат като храна в човешкото тяло и взимат участие в неговия градеж. Трансформирани изцяло или не - това е въпрос на схващания и школи все пак трябва да се допусне, че човешкото тяло крие в себе си модифицирана електрическа енергия, било като нервна енергия и прояви, било като основен елемент в физиологическите процеси на човешката мисъл[15]. Паралелизмът между радиото и телепатията който се натрапва на мнозина, даже съвършено малко запознати с научни изследвания, съвсем не е тъй далеч от истината, както на пръв поглед може да се мисли. А хипнотизмът и индуктирането са явления със значителна аналогия помежду си. Колкото интересни да са тия области, ние ги само пребродваме набързо, за да очертаем основната си мисъл, която бихме могли на простичък език да формулираме така: храната, като материя, се състои от електрически пълнежи, частици с различен интензивитет.
към текста >>
Но тия електрони, протони и
йони
, със своите бесни движения на ядра[14] и спътници, по един или други начин, влизат като храна в човешкото тяло и взимат участие в неговия градеж.
Но което гледище и да приемем, а можем и всички заедно - те не си противоречат значително, все пак ние ще се намерим пред несъмнен факт, който никой непревзет ум не може да отрече - че има взаимоотношение между човека и природата и то не само външни но и дълбоко вътрешно, бихме рекли, рискуващи да бъдем разбрани неправилно - органическо. Здравата храна, чистият въздух, обилната светлина - ние смятаме като ония естествени необходими среди, които дават здраво тяло, сиреч хармонична частица от цялото, пречистена кръв - достатъчно и правилна асимилация на тялото, а тя е основа на самия процес; и най после обилната светлина, като необходима храна на нашата мисъл, независимо от физическата. По-добре пригоденият, т.е. тоя индивид, който се намира в по-малко противоречие с естествения си път, той по-лесно може да схване законите на живата природа, да влезе в по-правилно съотношение и контакт с него и оттам да има верни заключения, правилна дейност, успех в живота[13]. Човек, наистина, не яде никакви електрони и йони, а печени прасета, посръбва кога вода, кога вино и разни шарени отрови, които подлъгват вкуса му и разрушават организма му - но все пак ние не можем да не приемем, че електрическото обяснение строежа на материята, като общопризната днес, е едно от състоянията на материята или поне това, което ние сме свикнали да наричаме с това име.
Но тия електрони, протони и
йони
, със своите бесни движения на ядра[14] и спътници, по един или други начин, влизат като храна в човешкото тяло и взимат участие в неговия градеж.
Трансформирани изцяло или не - това е въпрос на схващания и школи все пак трябва да се допусне, че човешкото тяло крие в себе си модифицирана електрическа енергия, било като нервна енергия и прояви, било като основен елемент в физиологическите процеси на човешката мисъл[15]. Паралелизмът между радиото и телепатията който се натрапва на мнозина, даже съвършено малко запознати с научни изследвания, съвсем не е тъй далеч от истината, както на пръв поглед може да се мисли. А хипнотизмът и индуктирането са явления със значителна аналогия помежду си. Колкото интересни да са тия области, ние ги само пребродваме набързо, за да очертаем основната си мисъл, която бихме могли на простичък език да формулираме така: храната, като материя, се състои от електрически пълнежи, частици с различен интензивитет. Тая енергия се поглъща и от тялото в специални акумулатори, от които мозъчното вещество играе първостепенна роля.
към текста >>
Риги - Съвременната теория на физическите явления (радиоактивност,
йони
, електрони).
Poiney 1928. [9] Гледай проф. А. Айнщайн - „Етерът и теорията за относителността" 1922. Само за етера в 50 години са дадени до сега 5-6 все „доказани" научно теории и хипотези: на Херц, Максуел, Лоренц, Мах и най-после на самия Айнщайн- който отначало „доказа", че няма етер, а после в общата теория на относителността го измъдри наново, като „среда", лишена от механически кинематически свойства, но с определяща механическите (и електромагнитните) явления. [10] Гледай Проф.
Риги - Съвременната теория на физическите явления (радиоактивност,
йони
, електрони).
[11] Гледай Das problem des Lebens Hartman „Първичната целесъобразност" на Волф. „Първичното знание" на Дриш, Суперперсоналната ентелехия, Ектропията (в противоес на ентропията) на Ауербах, H. Driesch Wirkchreitslehre 1928 r. E. Becher - Naturphilosophie 1917 r. [12] Гледай бр.
към текста >>
9.
Духът на новата раса
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Науката в разглобяването на човека беше стигнала до
йонното
състояние на материята.
По тия съображения старият девиз на медицината беше да се лекуват болните, а новият е да се предпазват здравите. Ето защо в по-ново време се обръща толкова много внимание на хигиената и предпазната медицина. Методите на медицината се базират на изучаванията, които са направени и се правят на устройството на човешкото тяло. Тия изучавания са правени в едно чисто материалистическо направление. Затова и медицината в нейните терапевтически методи тръгна по същия път.
Науката в разглобяването на човека беше стигнала до
йонното
състояние на материята.
Човекът, като единица, беше един организъм. Този организъм включваше в себе си органи, съставени от тъкани, а те - образувани от клетки, клетките от протоплазма и ядро, които се различават само по своите химични съединения и физични състояния. Тия съединения по-нататък се оказаха комплекси от различни елементи, те пък от атоми, последните - от електрони и най после или крайният предел се стигна до йоните. Йоните се оказаха електрически пълнежи и нищо друго. Но тъй изучен, човекът само като материална субстанция се оказа, че не добре е изучен.
към текста >>
Тия съединения по-нататък се оказаха комплекси от различни елементи, те пък от атоми, последните - от електрони и най после или крайният предел се стигна до
йоните
.
Тия изучавания са правени в едно чисто материалистическо направление. Затова и медицината в нейните терапевтически методи тръгна по същия път. Науката в разглобяването на човека беше стигнала до йонното състояние на материята. Човекът, като единица, беше един организъм. Този организъм включваше в себе си органи, съставени от тъкани, а те - образувани от клетки, клетките от протоплазма и ядро, които се различават само по своите химични съединения и физични състояния.
Тия съединения по-нататък се оказаха комплекси от различни елементи, те пък от атоми, последните - от електрони и най после или крайният предел се стигна до
йоните
.
Йоните се оказаха електрически пълнежи и нищо друго. Но тъй изучен, човекът само като материална субстанция се оказа, че не добре е изучен. Оказа се, че той е подчинен на физически и физиологически закони. В организма на човека се наблюдават няколко характерни неща. Например, координацията между разните органи.
към текста >>
Йоните
се оказаха електрически пълнежи и нищо друго.
Затова и медицината в нейните терапевтически методи тръгна по същия път. Науката в разглобяването на човека беше стигнала до йонното състояние на материята. Човекът, като единица, беше един организъм. Този организъм включваше в себе си органи, съставени от тъкани, а те - образувани от клетки, клетките от протоплазма и ядро, които се различават само по своите химични съединения и физични състояния. Тия съединения по-нататък се оказаха комплекси от различни елементи, те пък от атоми, последните - от електрони и най после или крайният предел се стигна до йоните.
Йоните
се оказаха електрически пълнежи и нищо друго.
Но тъй изучен, човекът само като материална субстанция се оказа, че не добре е изучен. Оказа се, че той е подчинен на физически и физиологически закони. В организма на човека се наблюдават няколко характерни неща. Например, координацията между разните органи. Напр , дейността на сърцето се намира във връзка с бъбреците и надбъбречната жлеза, на мозъка с жлезите с вътрешната секреция и кръвта и пр.
към текста >>
10.
МИР ВАМ - А. Т.
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Не е случайно, дето в Египет имаме пирамиден стил, в Гърция -
йонически
или дорийски, в Европа - готически, бароко, рококо и пр.. Всички тези стилове са във връзка с посоката на човешкото развитие, с онези сили, които развиват човешката душа през дадена епоха.
Окултизмът излага принципите на новата архитектура. Последната се основава на вътрешната връзка между идея, форма, тон и цвят. За да схванем основите на новата архитектура, трябва да знаем вътрешното отношение между идеята и формата, между формата и тона, между идеята и цветовете. Знае се, че всяка култура си има своя архитектура. И тая архитектура не е случайна, но в строго съотношение с онези духовни и други сили, които работят в културата.
Не е случайно, дето в Египет имаме пирамиден стил, в Гърция -
йонически
или дорийски, в Европа - готически, бароко, рококо и пр.. Всички тези стилове са във връзка с посоката на човешкото развитие, с онези сили, които развиват човешката душа през дадена епоха.
И сега, като се намираме пред зората на една нова култура, виждаме, как се заражда и новата архитектура. Основната идея на новата култура ще даде характера на новата архитектура. Днешната философия на изкуството е изучила историята на изкуството, но може ли да намери връзката? Защо именно в Египет трябваше да се яви пирамидният стил, в Гърция йоническият, дорийският и пр., в западна Европа - готическият? Защо последният трябваше да бъде наследен от други стилове?
към текста >>
Защо именно в Египет трябваше да се яви пирамидният стил, в Гърция
йоническият
, дорийският и пр., в западна Европа - готическият?
И тая архитектура не е случайна, но в строго съотношение с онези духовни и други сили, които работят в културата. Не е случайно, дето в Египет имаме пирамиден стил, в Гърция - йонически или дорийски, в Европа - готически, бароко, рококо и пр.. Всички тези стилове са във връзка с посоката на човешкото развитие, с онези сили, които развиват човешката душа през дадена епоха. И сега, като се намираме пред зората на една нова култура, виждаме, как се заражда и новата архитектура. Основната идея на новата култура ще даде характера на новата архитектура. Днешната философия на изкуството е изучила историята на изкуството, но може ли да намери връзката?
Защо именно в Египет трябваше да се яви пирамидният стил, в Гърция
йоническият
, дорийският и пр., в западна Европа - готическият?
Защо последният трябваше да бъде наследен от други стилове? За да може да се отговори на този въпрос, трябва да се знае точно психичната страна на формите. И тогаз ще се види вътрешната връзка между архитектурата на дадена епоха и общия характер и задачите на епохата. Окултната наука хвърля светлина върху този въпрос, като изучава вътрешната страна на формите на линиите, на тоновете, на цветовете и пр. Формата говори на душата.
към текста >>
11.
КНИГОПИС
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Между многото делегати от България имаше представители и на съседните балкански държави: от Сърбия представител беше Д-р Степанчич, адвокат от Белград, със съпругата си, от Румъния — Д-р Рубин, син на покойния Д-р Рубин, който е спомогнал извънредно много за есперантското и вегетарианско движение в Румъния; друг румънски делегат беше
Йониел
Абрамович, - и двамата от Букурещ.
Същата библиотека е започнала втората година, в която ще издаде делата първа серия от беседите на Учителя с приложение: „Трите основи на живота." Основната причина за интереса в чужбина към тези идеи се дължи на онази фаза, в която се намира сега човечеството. То се намира в завоя между две епохи, две култури. Няколко думи за 17 български есперантски конгрес и първата балканска есперантска конференция в София. На 12 и 13 юли т.г. заседаваше в София 17 конгрес на българските есперантисти.
Между многото делегати от България имаше представители и на съседните балкански държави: от Сърбия представител беше Д-р Степанчич, адвокат от Белград, със съпругата си, от Румъния — Д-р Рубин, син на покойния Д-р Рубин, който е спомогнал извънредно много за есперантското и вегетарианско движение в Румъния; друг румънски делегат беше
Йониел
Абрамович, - и двамата от Букурещ.
Представител на Гърция беше Жан Спатарис, бивш професор в Одеския университет, понастоящем секретар на Солунския университет, един от първите основатели на есперантското движение в Солун и един от пионерите на вегетарианството в Гърция. Той е съдействувал за отварянето на първата вегетарианска гостилница в Солун. Работите на конгреса протекоха при небивал ентусиазъм и пълно разбирателство. Това е първият конгрес, в който липсваха караници и чийто заседания бяха водени изключително на есперанто. Говорившите се изказаха за даването на нова насока на есперантското движение и това иде да ни вдъхне вяра, че съзнанието на българските есперантисти е достатъчно нараснало и че не ще бъде далеч времето, когато те напълно ще приемат вътрешната идея на есперанто и ще се помъчат да я приложат на практика.
към текста >>
12.
КНИГОПИС
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Тйониес
да докажат в мозъка на живи животни електрически течения, които се появяват в архитектоничните мозъчни полета.
Разстоянието, до което достига въздействието на тези жизнени лъчи, възлиза на 38 мил. Гурвич намери същите лъчи, предизвикващи нарастване, и при поповите лъжички. Физиците Райтер и Габор са установили при зловредни подувания също така излъчвания. В ново време се удаде на Д-р А. Е. Корнмюлер и Й. Ф.
Тйониес
да докажат в мозъка на живи животни електрически течения, които се появяват в архитектоничните мозъчни полета.
Тйониес е построил един апарат - неврограф, който отбелязва точно мозъчните токове. При заболяванията на мозъка, особено при спазми, неврографът отбелязва токовете в криви, от които може да се познаят също и други подобни заболявания. Това за медицината е от голямо значение. Човек ще учи сега да установява от отбелязванията на неврографа мозъчните заболявания и да определи техния вид от различните или подобни криви. За нас имат тези изучвания още особена стойност, доколкото те ни подпомагат да обосновем научно лечебната сила на ръцете или изобщо лечебния магнетизъм, който все още не е намерил всеобщото признание, което заслужава, пред вид големите му лечебни въздействия, които съвсем не почиват на „въображения”.
към текста >>
Тйониес
е построил един апарат - неврограф, който отбелязва точно мозъчните токове.
Гурвич намери същите лъчи, предизвикващи нарастване, и при поповите лъжички. Физиците Райтер и Габор са установили при зловредни подувания също така излъчвания. В ново време се удаде на Д-р А. Е. Корнмюлер и Й. Ф. Тйониес да докажат в мозъка на живи животни електрически течения, които се появяват в архитектоничните мозъчни полета.
Тйониес
е построил един апарат - неврограф, който отбелязва точно мозъчните токове.
При заболяванията на мозъка, особено при спазми, неврографът отбелязва токовете в криви, от които може да се познаят също и други подобни заболявания. Това за медицината е от голямо значение. Човек ще учи сега да установява от отбелязванията на неврографа мозъчните заболявания и да определи техния вид от различните или подобни криви. За нас имат тези изучвания още особена стойност, доколкото те ни подпомагат да обосновем научно лечебната сила на ръцете или изобщо лечебния магнетизъм, който все още не е намерил всеобщото признание, което заслужава, пред вид големите му лечебни въздействия, които съвсем не почиват на „въображения”. Из „Wahres leben” год.
към текста >>
13.
Строежът на ухото и човешкият характер - Карл Хутер
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
ВЛИЯНИЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСТВОТО ВЪРХУ ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ Въздухът, който дишаме, се прониква от малки невидими за нас частички, наречени въздушни
йони
.
ВЛИЯНИЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСТВОТО ВЪРХУ ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ Въздухът, който дишаме, се прониква от малки невидими за нас частички, наречени въздушни
йони
.
Те биват положителни и отрицателни. Отрицателните йони са носители на отрицателен електрически товар, а положителните на положителен. Положителните йони представляват въздушен атом, комуто е отнет един електрон. Въздушните йони се образуват най-вече вследствие въздействието на радиоактивните елементи, слънчевите и космичните лъчи върху въздушните атоми. Все пак слънцето си остава най-важният фактор за йонизацията на въздуха.
към текста >>
Отрицателните
йони
са носители на отрицателен електрически товар, а положителните на положителен.
ВЛИЯНИЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСТВОТО ВЪРХУ ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ Въздухът, който дишаме, се прониква от малки невидими за нас частички, наречени въздушни йони. Те биват положителни и отрицателни.
Отрицателните
йони
са носители на отрицателен електрически товар, а положителните на положителен.
Положителните йони представляват въздушен атом, комуто е отнет един електрон. Въздушните йони се образуват най-вече вследствие въздействието на радиоактивните елементи, слънчевите и космичните лъчи върху въздушните атоми. Все пак слънцето си остава най-важният фактор за йонизацията на въздуха. Така например през слънчеви дни въздухът сдържа много повече йони, отколкото през облачно време; през топли дни повече, отколкото през студени. На полето и в планината въздухът е много по-силно йонизиран, отколкото в прашните и задимени градове.
към текста >>
Положителните
йони
представляват въздушен атом, комуто е отнет един електрон.
ВЛИЯНИЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСТВОТО ВЪРХУ ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ Въздухът, който дишаме, се прониква от малки невидими за нас частички, наречени въздушни йони. Те биват положителни и отрицателни. Отрицателните йони са носители на отрицателен електрически товар, а положителните на положителен.
Положителните
йони
представляват въздушен атом, комуто е отнет един електрон.
Въздушните йони се образуват най-вече вследствие въздействието на радиоактивните елементи, слънчевите и космичните лъчи върху въздушните атоми. Все пак слънцето си остава най-важният фактор за йонизацията на въздуха. Така например през слънчеви дни въздухът сдържа много повече йони, отколкото през облачно време; през топли дни повече, отколкото през студени. На полето и в планината въздухът е много по-силно йонизиран, отколкото в прашните и задимени градове. Най-силно йонизиращо влияние, обаче, слънцето указва при изгрев.
към текста >>
Въздушните
йони
се образуват най-вече вследствие въздействието на радиоактивните елементи, слънчевите и космичните лъчи върху въздушните атоми.
ВЛИЯНИЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСТВОТО ВЪРХУ ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ Въздухът, който дишаме, се прониква от малки невидими за нас частички, наречени въздушни йони. Те биват положителни и отрицателни. Отрицателните йони са носители на отрицателен електрически товар, а положителните на положителен. Положителните йони представляват въздушен атом, комуто е отнет един електрон.
Въздушните
йони
се образуват най-вече вследствие въздействието на радиоактивните елементи, слънчевите и космичните лъчи върху въздушните атоми.
Все пак слънцето си остава най-важният фактор за йонизацията на въздуха. Така например през слънчеви дни въздухът сдържа много повече йони, отколкото през облачно време; през топли дни повече, отколкото през студени. На полето и в планината въздухът е много по-силно йонизиран, отколкото в прашните и задимени градове. Най-силно йонизиращо влияние, обаче, слънцето указва при изгрев. Освен тези три фактори за образуване на въздушни йони има още и други.
към текста >>
Все пак слънцето си остава най-важният фактор за
йонизацията
на въздуха.
ВЛИЯНИЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСТВОТО ВЪРХУ ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ Въздухът, който дишаме, се прониква от малки невидими за нас частички, наречени въздушни йони. Те биват положителни и отрицателни. Отрицателните йони са носители на отрицателен електрически товар, а положителните на положителен. Положителните йони представляват въздушен атом, комуто е отнет един електрон. Въздушните йони се образуват най-вече вследствие въздействието на радиоактивните елементи, слънчевите и космичните лъчи върху въздушните атоми.
Все пак слънцето си остава най-важният фактор за
йонизацията
на въздуха.
Така например през слънчеви дни въздухът сдържа много повече йони, отколкото през облачно време; през топли дни повече, отколкото през студени. На полето и в планината въздухът е много по-силно йонизиран, отколкото в прашните и задимени градове. Най-силно йонизиращо влияние, обаче, слънцето указва при изгрев. Освен тези три фактори за образуване на въздушни йони има още и други. Такива са водопадите, текущите води, морските вълни, ветровете и пр.
към текста >>
Така например през слънчеви дни въздухът сдържа много повече
йони
, отколкото през облачно време; през топли дни повече, отколкото през студени.
Те биват положителни и отрицателни. Отрицателните йони са носители на отрицателен електрически товар, а положителните на положителен. Положителните йони представляват въздушен атом, комуто е отнет един електрон. Въздушните йони се образуват най-вече вследствие въздействието на радиоактивните елементи, слънчевите и космичните лъчи върху въздушните атоми. Все пак слънцето си остава най-важният фактор за йонизацията на въздуха.
Така например през слънчеви дни въздухът сдържа много повече
йони
, отколкото през облачно време; през топли дни повече, отколкото през студени.
На полето и в планината въздухът е много по-силно йонизиран, отколкото в прашните и задимени градове. Най-силно йонизиращо влияние, обаче, слънцето указва при изгрев. Освен тези три фактори за образуване на въздушни йони има още и други. Такива са водопадите, текущите води, морските вълни, ветровете и пр. Интересно е да се отбележи, че сладките води се насищат с положително електричество, а въздухът наоколо с отрицателно; докато при солените води имаме точно обратното.
към текста >>
На полето и в планината въздухът е много по-силно
йонизиран
, отколкото в прашните и задимени градове.
Отрицателните йони са носители на отрицателен електрически товар, а положителните на положителен. Положителните йони представляват въздушен атом, комуто е отнет един електрон. Въздушните йони се образуват най-вече вследствие въздействието на радиоактивните елементи, слънчевите и космичните лъчи върху въздушните атоми. Все пак слънцето си остава най-важният фактор за йонизацията на въздуха. Така например през слънчеви дни въздухът сдържа много повече йони, отколкото през облачно време; през топли дни повече, отколкото през студени.
На полето и в планината въздухът е много по-силно
йонизиран
, отколкото в прашните и задимени градове.
Най-силно йонизиращо влияние, обаче, слънцето указва при изгрев. Освен тези три фактори за образуване на въздушни йони има още и други. Такива са водопадите, текущите води, морските вълни, ветровете и пр. Интересно е да се отбележи, че сладките води се насищат с положително електричество, а въздухът наоколо с отрицателно; докато при солените води имаме точно обратното. Силни бури в съприкосновение с метални, скални и някои други повърхнини спомагат също за йонизацията на въздуха.
към текста >>
Най-силно
йонизиращо
влияние, обаче, слънцето указва при изгрев.
Положителните йони представляват въздушен атом, комуто е отнет един електрон. Въздушните йони се образуват най-вече вследствие въздействието на радиоактивните елементи, слънчевите и космичните лъчи върху въздушните атоми. Все пак слънцето си остава най-важният фактор за йонизацията на въздуха. Така например през слънчеви дни въздухът сдържа много повече йони, отколкото през облачно време; през топли дни повече, отколкото през студени. На полето и в планината въздухът е много по-силно йонизиран, отколкото в прашните и задимени градове.
Най-силно
йонизиращо
влияние, обаче, слънцето указва при изгрев.
Освен тези три фактори за образуване на въздушни йони има още и други. Такива са водопадите, текущите води, морските вълни, ветровете и пр. Интересно е да се отбележи, че сладките води се насищат с положително електричество, а въздухът наоколо с отрицателно; докато при солените води имаме точно обратното. Силни бури в съприкосновение с метални, скални и някои други повърхнини спомагат също за йонизацията на въздуха. Големите водни капки, като се сплескват или разкъсват на по-дребни, вследствие съпротивлението на въздуха, спомагат също за йонизацията на въздуха.
към текста >>
Освен тези три фактори за образуване на въздушни
йони
има още и други.
Въздушните йони се образуват най-вече вследствие въздействието на радиоактивните елементи, слънчевите и космичните лъчи върху въздушните атоми. Все пак слънцето си остава най-важният фактор за йонизацията на въздуха. Така например през слънчеви дни въздухът сдържа много повече йони, отколкото през облачно време; през топли дни повече, отколкото през студени. На полето и в планината въздухът е много по-силно йонизиран, отколкото в прашните и задимени градове. Най-силно йонизиращо влияние, обаче, слънцето указва при изгрев.
Освен тези три фактори за образуване на въздушни
йони
има още и други.
Такива са водопадите, текущите води, морските вълни, ветровете и пр. Интересно е да се отбележи, че сладките води се насищат с положително електричество, а въздухът наоколо с отрицателно; докато при солените води имаме точно обратното. Силни бури в съприкосновение с метални, скални и някои други повърхнини спомагат също за йонизацията на въздуха. Големите водни капки, като се сплескват или разкъсват на по-дребни, вследствие съпротивлението на въздуха, спомагат също за йонизацията на въздуха. Йони се образуват и в най-високите облаци вследствие фотоелектричната дейност, която става между ледените игли.
към текста >>
Силни бури в съприкосновение с метални, скални и някои други повърхнини спомагат също за
йонизацията
на въздуха.
На полето и в планината въздухът е много по-силно йонизиран, отколкото в прашните и задимени градове. Най-силно йонизиращо влияние, обаче, слънцето указва при изгрев. Освен тези три фактори за образуване на въздушни йони има още и други. Такива са водопадите, текущите води, морските вълни, ветровете и пр. Интересно е да се отбележи, че сладките води се насищат с положително електричество, а въздухът наоколо с отрицателно; докато при солените води имаме точно обратното.
Силни бури в съприкосновение с метални, скални и някои други повърхнини спомагат също за
йонизацията
на въздуха.
Големите водни капки, като се сплескват или разкъсват на по-дребни, вследствие съпротивлението на въздуха, спомагат също за йонизацията на въздуха. Йони се образуват и в най-високите облаци вследствие фотоелектричната дейност, която става между ледените игли. В противодействие на тези сили, работещи за образуване на въздушни йони, се противопоставя постоянното съединяване на отрицателни и положителни йони в атоми. Изходът на тази космична борба за нас хората е от много по-голямо значение, отколкото доскоро се предполагаше. Според най-новите изследвания състоянието на нашето здраве, както повишеното или потиснатото настроение, което имаме, е в тясна връзка с йонизацията на въздуха.
към текста >>
Големите водни капки, като се сплескват или разкъсват на по-дребни, вследствие съпротивлението на въздуха, спомагат също за
йонизацията
на въздуха.
Най-силно йонизиращо влияние, обаче, слънцето указва при изгрев. Освен тези три фактори за образуване на въздушни йони има още и други. Такива са водопадите, текущите води, морските вълни, ветровете и пр. Интересно е да се отбележи, че сладките води се насищат с положително електричество, а въздухът наоколо с отрицателно; докато при солените води имаме точно обратното. Силни бури в съприкосновение с метални, скални и някои други повърхнини спомагат също за йонизацията на въздуха.
Големите водни капки, като се сплескват или разкъсват на по-дребни, вследствие съпротивлението на въздуха, спомагат също за
йонизацията
на въздуха.
Йони се образуват и в най-високите облаци вследствие фотоелектричната дейност, която става между ледените игли. В противодействие на тези сили, работещи за образуване на въздушни йони, се противопоставя постоянното съединяване на отрицателни и положителни йони в атоми. Изходът на тази космична борба за нас хората е от много по-голямо значение, отколкото доскоро се предполагаше. Според най-новите изследвания състоянието на нашето здраве, както повишеното или потиснатото настроение, което имаме, е в тясна връзка с йонизацията на въздуха. Изследванията на професор Deussauer ясно установяват, че между атмосферното електричество и състоянието на човешкия организъм съществува най-тясна връзка.
към текста >>
Йони
се образуват и в най-високите облаци вследствие фотоелектричната дейност, която става между ледените игли.
Освен тези три фактори за образуване на въздушни йони има още и други. Такива са водопадите, текущите води, морските вълни, ветровете и пр. Интересно е да се отбележи, че сладките води се насищат с положително електричество, а въздухът наоколо с отрицателно; докато при солените води имаме точно обратното. Силни бури в съприкосновение с метални, скални и някои други повърхнини спомагат също за йонизацията на въздуха. Големите водни капки, като се сплескват или разкъсват на по-дребни, вследствие съпротивлението на въздуха, спомагат също за йонизацията на въздуха.
Йони
се образуват и в най-високите облаци вследствие фотоелектричната дейност, която става между ледените игли.
В противодействие на тези сили, работещи за образуване на въздушни йони, се противопоставя постоянното съединяване на отрицателни и положителни йони в атоми. Изходът на тази космична борба за нас хората е от много по-голямо значение, отколкото доскоро се предполагаше. Според най-новите изследвания състоянието на нашето здраве, както повишеното или потиснатото настроение, което имаме, е в тясна връзка с йонизацията на въздуха. Изследванията на професор Deussauer ясно установяват, че между атмосферното електричество и състоянието на човешкия организъм съществува най-тясна връзка. В Алпите било наблюдавано интересно явление.
към текста >>
В противодействие на тези сили, работещи за образуване на въздушни
йони
, се противопоставя постоянното съединяване на отрицателни и положителни
йони
в атоми.
Такива са водопадите, текущите води, морските вълни, ветровете и пр. Интересно е да се отбележи, че сладките води се насищат с положително електричество, а въздухът наоколо с отрицателно; докато при солените води имаме точно обратното. Силни бури в съприкосновение с метални, скални и някои други повърхнини спомагат също за йонизацията на въздуха. Големите водни капки, като се сплескват или разкъсват на по-дребни, вследствие съпротивлението на въздуха, спомагат също за йонизацията на въздуха. Йони се образуват и в най-високите облаци вследствие фотоелектричната дейност, която става между ледените игли.
В противодействие на тези сили, работещи за образуване на въздушни
йони
, се противопоставя постоянното съединяване на отрицателни и положителни
йони
в атоми.
Изходът на тази космична борба за нас хората е от много по-голямо значение, отколкото доскоро се предполагаше. Според най-новите изследвания състоянието на нашето здраве, както повишеното или потиснатото настроение, което имаме, е в тясна връзка с йонизацията на въздуха. Изследванията на професор Deussauer ясно установяват, че между атмосферното електричество и състоянието на човешкия организъм съществува най-тясна връзка. В Алпите било наблюдавано интересно явление. На известни върхове планинската болест, която причинява треска, главоболие и която траяла по няколко дена, била честа.
към текста >>
Според най-новите изследвания състоянието на нашето здраве, както повишеното или потиснатото настроение, което имаме, е в тясна връзка с
йонизацията
на въздуха.
Силни бури в съприкосновение с метални, скални и някои други повърхнини спомагат също за йонизацията на въздуха. Големите водни капки, като се сплескват или разкъсват на по-дребни, вследствие съпротивлението на въздуха, спомагат също за йонизацията на въздуха. Йони се образуват и в най-високите облаци вследствие фотоелектричната дейност, която става между ледените игли. В противодействие на тези сили, работещи за образуване на въздушни йони, се противопоставя постоянното съединяване на отрицателни и положителни йони в атоми. Изходът на тази космична борба за нас хората е от много по-голямо значение, отколкото доскоро се предполагаше.
Според най-новите изследвания състоянието на нашето здраве, както повишеното или потиснатото настроение, което имаме, е в тясна връзка с
йонизацията
на въздуха.
Изследванията на професор Deussauer ясно установяват, че между атмосферното електричество и състоянието на човешкия организъм съществува най-тясна връзка. В Алпите било наблюдавано интересно явление. На известни върхове планинската болест, която причинява треска, главоболие и която траяла по няколко дена, била честа. На други места, обаче, макар че на същата височина, както при първия случай, подобни заболявания ставали рядко. Единствената разлика, която учените могли да открият, била разликата в атмосферното електричество.
към текста >>
Той построил апарат, посредством който можел да произведе въздушни
йони
и да
йонизира
по такъв начин въздуха в една стая до каквато степен желае.
В Алпите било наблюдавано интересно явление. На известни върхове планинската болест, която причинява треска, главоболие и която траяла по няколко дена, била честа. На други места, обаче, макар че на същата височина, както при първия случай, подобни заболявания ставали рядко. Единствената разлика, която учените могли да открият, била разликата в атмосферното електричество. Този факт го подбудил да проучи влиянието на атмосферното електричество върху човешкия организъм.
Той построил апарат, посредством който можел да произведе въздушни
йони
и да
йонизира
по такъв начин въздуха в една стая до каквато степен желае.
След това подложил на най-точни изследвания лицата, които вдишвали йонизирания въздух. Deussauer констатирал, че отрицателните и положителните йони указват две различни влияния: докато положителните йони причиняват умора, замайване, главоболие, шумене в ушите, отрицателните йони произвеждали освежаващо въздействие. Посредством вдишване на йонизиран въздух Deussauer успял да излекува астма, ревматизъм, високо кръвно налягане, бронхит. От двеста случаи с високо кръвно налягане, като се подложили на съответното лекуване с вдишване на йонизиран въздух, осемдесет процента получили голямо подобрение. Лекуването се водило в продължение на няколко седмици.
към текста >>
След това подложил на най-точни изследвания лицата, които вдишвали
йонизирания
въздух.
На известни върхове планинската болест, която причинява треска, главоболие и която траяла по няколко дена, била честа. На други места, обаче, макар че на същата височина, както при първия случай, подобни заболявания ставали рядко. Единствената разлика, която учените могли да открият, била разликата в атмосферното електричество. Този факт го подбудил да проучи влиянието на атмосферното електричество върху човешкия организъм. Той построил апарат, посредством който можел да произведе въздушни йони и да йонизира по такъв начин въздуха в една стая до каквато степен желае.
След това подложил на най-точни изследвания лицата, които вдишвали
йонизирания
въздух.
Deussauer констатирал, че отрицателните и положителните йони указват две различни влияния: докато положителните йони причиняват умора, замайване, главоболие, шумене в ушите, отрицателните йони произвеждали освежаващо въздействие. Посредством вдишване на йонизиран въздух Deussauer успял да излекува астма, ревматизъм, високо кръвно налягане, бронхит. От двеста случаи с високо кръвно налягане, като се подложили на съответното лекуване с вдишване на йонизиран въздух, осемдесет процента получили голямо подобрение. Лекуването се водило в продължение на няколко седмици. Апаратът на Deussauer влива 20,000,000 йони в един кубически сантиметър въздух; концентрация, която надминава всички други, каквито се срещат в природата.
към текста >>
Deussauer констатирал, че отрицателните и положителните
йони
указват две различни влияния: докато положителните
йони
причиняват умора, замайване, главоболие, шумене в ушите, отрицателните
йони
произвеждали освежаващо въздействие.
На други места, обаче, макар че на същата височина, както при първия случай, подобни заболявания ставали рядко. Единствената разлика, която учените могли да открият, била разликата в атмосферното електричество. Този факт го подбудил да проучи влиянието на атмосферното електричество върху човешкия организъм. Той построил апарат, посредством който можел да произведе въздушни йони и да йонизира по такъв начин въздуха в една стая до каквато степен желае. След това подложил на най-точни изследвания лицата, които вдишвали йонизирания въздух.
Deussauer констатирал, че отрицателните и положителните
йони
указват две различни влияния: докато положителните
йони
причиняват умора, замайване, главоболие, шумене в ушите, отрицателните
йони
произвеждали освежаващо въздействие.
Посредством вдишване на йонизиран въздух Deussauer успял да излекува астма, ревматизъм, високо кръвно налягане, бронхит. От двеста случаи с високо кръвно налягане, като се подложили на съответното лекуване с вдишване на йонизиран въздух, осемдесет процента получили голямо подобрение. Лекуването се водило в продължение на няколко седмици. Апаратът на Deussauer влива 20,000,000 йони в един кубически сантиметър въздух; концентрация, която надминава всички други, каквито се срещат в природата. Подобен йон-генератор е бил инсталиран в Beth Izrael Hospital в Ню Xорк.
към текста >>
Посредством вдишване на
йонизиран
въздух Deussauer успял да излекува астма, ревматизъм, високо кръвно налягане, бронхит.
Единствената разлика, която учените могли да открият, била разликата в атмосферното електричество. Този факт го подбудил да проучи влиянието на атмосферното електричество върху човешкия организъм. Той построил апарат, посредством който можел да произведе въздушни йони и да йонизира по такъв начин въздуха в една стая до каквато степен желае. След това подложил на най-точни изследвания лицата, които вдишвали йонизирания въздух. Deussauer констатирал, че отрицателните и положителните йони указват две различни влияния: докато положителните йони причиняват умора, замайване, главоболие, шумене в ушите, отрицателните йони произвеждали освежаващо въздействие.
Посредством вдишване на
йонизиран
въздух Deussauer успял да излекува астма, ревматизъм, високо кръвно налягане, бронхит.
От двеста случаи с високо кръвно налягане, като се подложили на съответното лекуване с вдишване на йонизиран въздух, осемдесет процента получили голямо подобрение. Лекуването се водило в продължение на няколко седмици. Апаратът на Deussauer влива 20,000,000 йони в един кубически сантиметър въздух; концентрация, която надминава всички други, каквито се срещат в природата. Подобен йон-генератор е бил инсталиран в Beth Izrael Hospital в Ню Xорк. Под ръководството на директора на отдела за физическо лекуване са били постигнати най-обещаващи резултати.
към текста >>
От двеста случаи с високо кръвно налягане, като се подложили на съответното лекуване с вдишване на
йонизиран
въздух, осемдесет процента получили голямо подобрение.
Този факт го подбудил да проучи влиянието на атмосферното електричество върху човешкия организъм. Той построил апарат, посредством който можел да произведе въздушни йони и да йонизира по такъв начин въздуха в една стая до каквато степен желае. След това подложил на най-точни изследвания лицата, които вдишвали йонизирания въздух. Deussauer констатирал, че отрицателните и положителните йони указват две различни влияния: докато положителните йони причиняват умора, замайване, главоболие, шумене в ушите, отрицателните йони произвеждали освежаващо въздействие. Посредством вдишване на йонизиран въздух Deussauer успял да излекува астма, ревматизъм, високо кръвно налягане, бронхит.
От двеста случаи с високо кръвно налягане, като се подложили на съответното лекуване с вдишване на
йонизиран
въздух, осемдесет процента получили голямо подобрение.
Лекуването се водило в продължение на няколко седмици. Апаратът на Deussauer влива 20,000,000 йони в един кубически сантиметър въздух; концентрация, която надминава всички други, каквито се срещат в природата. Подобен йон-генератор е бил инсталиран в Beth Izrael Hospital в Ню Xорк. Под ръководството на директора на отдела за физическо лекуване са били постигнати най-обещаващи резултати. Инсталиран е Deussauer-ов апарат и в университета в Wisconsin, Madison.
към текста >>
Апаратът на Deussauer влива 20,000,000
йони
в един кубически сантиметър въздух; концентрация, която надминава всички други, каквито се срещат в природата.
След това подложил на най-точни изследвания лицата, които вдишвали йонизирания въздух. Deussauer констатирал, че отрицателните и положителните йони указват две различни влияния: докато положителните йони причиняват умора, замайване, главоболие, шумене в ушите, отрицателните йони произвеждали освежаващо въздействие. Посредством вдишване на йонизиран въздух Deussauer успял да излекува астма, ревматизъм, високо кръвно налягане, бронхит. От двеста случаи с високо кръвно налягане, като се подложили на съответното лекуване с вдишване на йонизиран въздух, осемдесет процента получили голямо подобрение. Лекуването се водило в продължение на няколко седмици.
Апаратът на Deussauer влива 20,000,000
йони
в един кубически сантиметър въздух; концентрация, която надминава всички други, каквито се срещат в природата.
Подобен йон-генератор е бил инсталиран в Beth Izrael Hospital в Ню Xорк. Под ръководството на директора на отдела за физическо лекуване са били постигнати най-обещаващи резултати. Инсталиран е Deussauer-ов апарат и в университета в Wisconsin, Madison. В Харвардския университет д-р С. Т. Yglon от отдела на Обществена хигиена произвежда опити в същото направление.
към текста >>
Подобен
йон
-генератор е бил инсталиран в Beth Izrael Hospital в Ню Xорк.
Deussauer констатирал, че отрицателните и положителните йони указват две различни влияния: докато положителните йони причиняват умора, замайване, главоболие, шумене в ушите, отрицателните йони произвеждали освежаващо въздействие. Посредством вдишване на йонизиран въздух Deussauer успял да излекува астма, ревматизъм, високо кръвно налягане, бронхит. От двеста случаи с високо кръвно налягане, като се подложили на съответното лекуване с вдишване на йонизиран въздух, осемдесет процента получили голямо подобрение. Лекуването се водило в продължение на няколко седмици. Апаратът на Deussauer влива 20,000,000 йони в един кубически сантиметър въздух; концентрация, която надминава всички други, каквито се срещат в природата.
Подобен
йон
-генератор е бил инсталиран в Beth Izrael Hospital в Ню Xорк.
Под ръководството на директора на отдела за физическо лекуване са били постигнати най-обещаващи резултати. Инсталиран е Deussauer-ов апарат и в университета в Wisconsin, Madison. В Харвардския университет д-р С. Т. Yglon от отдела на Обществена хигиена произвежда опити в същото направление. Той е установил, че лятно време отрицателните йони произвеждат разхладително въздействие в човешкото тяло.
към текста >>
Той е установил, че лятно време отрицателните
йони
произвеждат разхладително въздействие в човешкото тяло.
Подобен йон-генератор е бил инсталиран в Beth Izrael Hospital в Ню Xорк. Под ръководството на директора на отдела за физическо лекуване са били постигнати най-обещаващи резултати. Инсталиран е Deussauer-ов апарат и в университета в Wisconsin, Madison. В Харвардския университет д-р С. Т. Yglon от отдела на Обществена хигиена произвежда опити в същото направление.
Той е установил, че лятно време отрицателните
йони
произвеждат разхладително въздействие в човешкото тяло.
Д-р Yglon е дошъл пред една загадка, която още не е успял да обясни. Констатирал е, че в празна стая броят на йоните е както този отвънка. В момента, обаче, когато влезнат хора, броят на йоните намалява значително и това трае, докато лицата излезнат, след което броя на йоните се възвръща към първоначалното число. Това не може да се обясни с факта, че при дишането се поглъща известна част от въздуха, понеже въздуха, който вдишваме съставлява пропорционално на този, който се намира в стаята, една незначителна част. Къде изчезват йоните?
към текста >>
Констатирал е, че в празна стая броят на
йоните
е както този отвънка.
Инсталиран е Deussauer-ов апарат и в университета в Wisconsin, Madison. В Харвардския университет д-р С. Т. Yglon от отдела на Обществена хигиена произвежда опити в същото направление. Той е установил, че лятно време отрицателните йони произвеждат разхладително въздействие в човешкото тяло. Д-р Yglon е дошъл пред една загадка, която още не е успял да обясни.
Констатирал е, че в празна стая броят на
йоните
е както този отвънка.
В момента, обаче, когато влезнат хора, броят на йоните намалява значително и това трае, докато лицата излезнат, след което броя на йоните се възвръща към първоначалното число. Това не може да се обясни с факта, че при дишането се поглъща известна част от въздуха, понеже въздуха, който вдишваме съставлява пропорционално на този, който се намира в стаята, една незначителна част. Къде изчезват йоните? Коя е причината, че те се изгубват, за да се появят наново! Учените, изучаващи феномените на електричеството, търсят отговор на тези въпроси.
към текста >>
В момента, обаче, когато влезнат хора, броят на
йоните
намалява значително и това трае, докато лицата излезнат, след което броя на
йоните
се възвръща към първоначалното число.
В Харвардския университет д-р С. Т. Yglon от отдела на Обществена хигиена произвежда опити в същото направление. Той е установил, че лятно време отрицателните йони произвеждат разхладително въздействие в човешкото тяло. Д-р Yglon е дошъл пред една загадка, която още не е успял да обясни. Констатирал е, че в празна стая броят на йоните е както този отвънка.
В момента, обаче, когато влезнат хора, броят на
йоните
намалява значително и това трае, докато лицата излезнат, след което броя на
йоните
се възвръща към първоначалното число.
Това не може да се обясни с факта, че при дишането се поглъща известна част от въздуха, понеже въздуха, който вдишваме съставлява пропорционално на този, който се намира в стаята, една незначителна част. Къде изчезват йоните? Коя е причината, че те се изгубват, за да се появят наново! Учените, изучаващи феномените на електричеството, търсят отговор на тези въпроси. Колкото повече науката се дълбае в тези мистерии, толкова по-очевидна става тясната връзка, която съществува между човешкия организъм и атмосферното електричество.
към текста >>
Къде изчезват
йоните
?
Той е установил, че лятно време отрицателните йони произвеждат разхладително въздействие в човешкото тяло. Д-р Yglon е дошъл пред една загадка, която още не е успял да обясни. Констатирал е, че в празна стая броят на йоните е както този отвънка. В момента, обаче, когато влезнат хора, броят на йоните намалява значително и това трае, докато лицата излезнат, след което броя на йоните се възвръща към първоначалното число. Това не може да се обясни с факта, че при дишането се поглъща известна част от въздуха, понеже въздуха, който вдишваме съставлява пропорционално на този, който се намира в стаята, една незначителна част.
Къде изчезват
йоните
?
Коя е причината, че те се изгубват, за да се появят наново! Учените, изучаващи феномените на електричеството, търсят отговор на тези въпроси. Колкото повече науката се дълбае в тези мистерии, толкова по-очевидна става тясната връзка, която съществува между човешкия организъм и атмосферното електричество. Знаменитият хирург от Клевланд, Охайо d-r G. W. Crile сумира откритията си в тази област с думите: „Електричеството подържа пламъка на живота в клетката".
към текста >>
Washburne от Сиракузкия университет, Ню Йорк, заяви пред едно събрание на Американското д-во за Напредък в Науката, че последните изследвания са го навели на идеята, че запаметяването е процес, при който
йоните
, намиращи се в нервните нишки, се нареждат по особен ред.
Знаменитият хирург от Клевланд, Охайо d-r G. W. Crile сумира откритията си в тази област с думите: „Електричеството подържа пламъка на живота в клетката". D-r Сh. Н. Маyo, един от най-бележитите хирурзи в Rochester, Minn заявява, че минимални дози от електричество са необходими за функционирането на мозъка. D-r L.
Washburne от Сиракузкия университет, Ню Йорк, заяви пред едно събрание на Американското д-во за Напредък в Науката, че последните изследвания са го навели на идеята, че запаметяването е процес, при който
йоните
, намиращи се в нервните нишки, се нареждат по особен ред.
Това са последните постижения на официалната наука в областта на електричеството във връзка с човешкия организъм. Интересно е да се отбележи, че твърдението на окултната наука за естеството на влиянието на праната върху човешкия организъм, се приема днес от официалната наука, под форма на йонизация на въздуха. В книжката „В Царството на Живата Природа", в статията „Влиянието на слънчевата енергия" читателят може да намери становището на окултната наука по този въпрос, както е дадено от Учителя. В.
към текста >>
Интересно е да се отбележи, че твърдението на окултната наука за естеството на влиянието на праната върху човешкия организъм, се приема днес от официалната наука, под форма на
йонизация
на въздуха.
D-r Сh. Н. Маyo, един от най-бележитите хирурзи в Rochester, Minn заявява, че минимални дози от електричество са необходими за функционирането на мозъка. D-r L. Washburne от Сиракузкия университет, Ню Йорк, заяви пред едно събрание на Американското д-во за Напредък в Науката, че последните изследвания са го навели на идеята, че запаметяването е процес, при който йоните, намиращи се в нервните нишки, се нареждат по особен ред. Това са последните постижения на официалната наука в областта на електричеството във връзка с човешкия организъм.
Интересно е да се отбележи, че твърдението на окултната наука за естеството на влиянието на праната върху човешкия организъм, се приема днес от официалната наука, под форма на
йонизация
на въздуха.
В книжката „В Царството на Живата Природа", в статията „Влиянието на слънчевата енергия" читателят може да намери становището на окултната наука по този въпрос, както е дадено от Учителя. В.
към текста >>
14.
LE MAITRE PARLE. LA JUSTICE
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Сър Оливер Лодж е знаменит английски физик, известен с работите си в областта на електричеството и специално с изследването на
йоните
.
Ето напр. Уилям Крукс казва: "Аз не казвам, че това е възможно. Аз казвам, че това е". Сър Оливер Лодж казва: "Моето заключение е, че безсмъртието на душата е научно доказано чрез научните методи на изследване". Това той е казал в речта си в Англия на 22 ноемри 1914 г.
Сър Оливер Лодж е знаменит английски физик, известен с работите си в областта на електричеството и специално с изследването на
йоните
.
Той е ректор на Бирмингамския университет и член на Кралската академия на науките. После се цитират мненията на Араго, професор Ломброзо, на английския естественик Уолес, на професор Ханс Дриш, на Морган, председател на Математическото общество в Лондон и пр. Един симптом Абат Т. Морьо, директор на астрономическата обсерватория в Бурж (Франция), като констатира увеличението на слънчевите петна казва, че това говори за важни предстоящи сбития в историята на човечеството и на земята. Нас не ни интересува, какъв е характерът на събитията, за които той загатва.
към текста >>
15.
ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г.
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Метерлинк се стреми да проникне във всяка най-малка проява на животно, растение, човек, небесно явление или такива в света на най-малкото, в света на инфинитесималните величини - атоми, електрони, корпускули,
йони
, неурони, ако щете кванти и „супракванти" и да установи и да се възхити от разума, който Ги одушевява.
Напротив, той навсякъде подчертава силната намеса на душевното във всяка проява на физическото. Нещо повече, физическото за него е само една символическа проява на душевното, на метафизическото. Това основно положение Метерлинк подчертава наново с дебели линии в своите множество книги третиращи научни проблеми, които той пише от десетина-петнадесет години.Ние познаваме чудно хубавите му книги, написани в този дух. Някои измежду тях са: „Мъдростта и предопределението", „Погребаният храм", „Смъртта", „Великата тайна", „Животът на пространството", „Великата феерия",„Животът на термитите", „Разумността на цветята" и мн. др. във всички тези книги Мор.
Метерлинк се стреми да проникне във всяка най-малка проява на животно, растение, човек, небесно явление или такива в света на най-малкото, в света на инфинитесималните величини - атоми, електрони, корпускули,
йони
, неурони, ако щете кванти и „супракванти" и да установи и да се възхити от разума, който Ги одушевява.
Трябва да се четат неговите книги с внимание и без предразсъдъци, за да може човек да се приобщи наистина с великия разум, който работи навсякъде в природата. Писателят, драматургът Метерлинк сложи своя вдъхновен пръст в областта на съвременното научно знание и внесе един смисъл в него. Този смисъл е без съмнение метафизичен, защото ние виждаме само проявата на разумното, което оживява нещата, но „Разумното" съществува. И към него трябва да бъде крайната цел на научното издирване. Това прави Метерлинк, заедно с хиляди други които не споменаваме тук.
към текста >>
16.
DU MAITRE; LHOMME PARFAIT
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Той забелязал на повърхността на луната в
района
на цирка Аристарх необикновено светло петно, напомнящо огнено избухване или светлив сигнал.
Професор Фурлани е изследвал този случай с най-строго внимание. Явлението се е повтаряло постоянно, но не е. могло да бъде фотографирано. Загадъчни проблясъци на луната. Френският астроном Жулиа е забелязал странни явления на луната при своите наблюдения през 1931 год.
Той забелязал на повърхността на луната в
района
на цирка Аристарх необикновено светло петно, напомнящо огнено избухване или светлив сигнал.
Астрономът Реш, който притежава собствена обсерватория в северна Африка, в Сиди Бел Абес, решил да провери това съобщение и непрестанно наблюдавал луната в продължение на няколко месеца. И най-после му се отдало да забележи такова светлинно избухване на част от грубата повърхност. Странното явление се повторило и друг път. Нещо за планетата Плутон Новооткритият член на нашето планетно семейство — Плутон — се движи по самия край на слънчевата система. Тя е деветата голяма планета на слънчевата система.
към текста >>
17.
DU MAITRE: LE BON FILS
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Литлейон
е извикал вниманието на мнозина със своите необикновени способности.
Останахме възхитени от истинското братство, което констатирахме да се практикува между нашите братя българи и ние не преставаме да го практикуваме тук. Надяваме се да направим известен напредък при изучаването на българския език, за да можем лесно да четем Учителя на български и да можем да се разговаряме с Неговите ученици в благословения ден, когато ще ни бъде позволено да видим пак Учителя и тях. Всеки четвъртък от 17-20 часа ние се събираме, за да мислим за Учителя и за всички наши братя по целия свят. На 22 март ще отидем на планината по случай настъпването на новата духовна година, за да могат нашите души да бъдат в пълно единение с всички наши братя. Нека тя ни донесе радост и надежда." Случай на ясновидство. Проф.
Литлейон
е извикал вниманието на мнозина със своите необикновени способности.
Едно лице го посещава. Професорът му казва: — Преди да тръгнете за насам, вие се разговаряхте с две лица. Променихте два автомобила, преди да стигнете до гарата, и пристигнахте там с голямо закъснение. Насмалко щяхте да пропуснете влака. И професорът описал подробно външността на двете лица, с които говорил посетителят.
към текста >>
18.
НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ
Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
В него трябва да дирим и зародиша на тоналността, която, както твърдят специалистите, е започнала да се очертава в края на мелодията, където отначало се е задоволявала да отбелязва службата само на заключителните тонове и постепенно е разширявала своя
район
на въздействие, като постепенно е диференцирала и музикалните предложения, откъслеци, дори и мотиви.
С. Д. КОСМИЧНА МУЗИКА Ако поезията е преди всичко музика[1], музиката е ритъм, преди да бъде изкуство. Този ритъм се проектира по всички координати на тоновата геометрия и ние го чувствуваме не само в хоризонталната абсциса на мелодията, но и във вертикалната ордината на хармонията.
В него трябва да дирим и зародиша на тоналността, която, както твърдят специалистите, е започнала да се очертава в края на мелодията, където отначало се е задоволявала да отбелязва службата само на заключителните тонове и постепенно е разширявала своя
район
на въздействие, като постепенно е диференцирала и музикалните предложения, откъслеци, дори и мотиви.
Така краят на музикалния период е налагал употребата на един тонически акорд, докато краят на музикалното предложение е бивал отбелязван с един заключителен акорд върху доминантата. Именно ритмичният инстинкт, подсъзнателният стремеж да се очертаят по-ясно елементите на мелодията, е подтикнал старите песнотворци към употребата на акордови заключения в крайните тонове на музикалния период и на неговите части, а това е установило службата на тия тонове — т.е. тоналността. В западната черковна музика теоретиците още от XII век са правили разлика между затворената фраза (clausum) и отворено предложение (apertum), т. е. между завършена и незавършена мисъл в зависимост от функцията на заключителните тонове, т.е. от тоналността.
към текста >>
19.
DU MAITRE - LA PATIENCE
Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Историята на въпроса за космичните лъчи Още в 1901 година Уилсон и Елстер са забелязали, че не само свободният въздух, но и напълно затвореният въздух притежава една слаба
йонизация
.
Природата ги е създала със своя гений много по-рано от човека. Тя е приложила такива технически правила и закони, които човекът-изследовател открива отново сега. Биотехниката е една нова област, която досега е постигнала големи успехи. Данните, които Гислер излага в новата си книга Биотехника, учудват читателя и будят у него нови мисли за методите и мъдростта на природата. Ще се върнем друг път по-подробно върху биотехниката.
Историята на въпроса за космичните лъчи Още в 1901 година Уилсон и Елстер са забелязали, че не само свободният въздух, но и напълно затвореният въздух притежава една слаба
йонизация
.
Мак Ленан и Бъртон са забелязали в 1903 година, че йонизацията на затворен въздух се намалява, когато съдът, в който е затворен въздухът, се обвие с дебел пласт материя, която не притежава радиоактивни свойства. От там се заключава, че една част поне на йонизацията се дължи на лъчи, дошли от вън. От начало тия лъчи, които проникваха отвън в затворения въздух, се отъждествяваха с гама лъчи на радиоактивните вещества. Обаче Еве в 1905 год. доказа, че радиоактивните еманации, които се съдържат във въздуха, не са достатъчни, за да обяснят йонизацията на въздуха.
към текста >>
Мак Ленан и Бъртон са забелязали в 1903 година, че
йонизацията
на затворен въздух се намалява, когато съдът, в който е затворен въздухът, се обвие с дебел пласт материя, която не притежава радиоактивни свойства.
Тя е приложила такива технически правила и закони, които човекът-изследовател открива отново сега. Биотехниката е една нова област, която досега е постигнала големи успехи. Данните, които Гислер излага в новата си книга Биотехника, учудват читателя и будят у него нови мисли за методите и мъдростта на природата. Ще се върнем друг път по-подробно върху биотехниката. Историята на въпроса за космичните лъчи Още в 1901 година Уилсон и Елстер са забелязали, че не само свободният въздух, но и напълно затвореният въздух притежава една слаба йонизация.
Мак Ленан и Бъртон са забелязали в 1903 година, че
йонизацията
на затворен въздух се намалява, когато съдът, в който е затворен въздухът, се обвие с дебел пласт материя, която не притежава радиоактивни свойства.
От там се заключава, че една част поне на йонизацията се дължи на лъчи, дошли от вън. От начало тия лъчи, които проникваха отвън в затворения въздух, се отъждествяваха с гама лъчи на радиоактивните вещества. Обаче Еве в 1905 год. доказа, че радиоактивните еманации, които се съдържат във въздуха, не са достатъчни, за да обяснят йонизацията на въздуха. Само една десета част от тая йонизация се дължи на гама лъчите.
към текста >>
От там се заключава, че една част поне на
йонизацията
се дължи на лъчи, дошли от вън.
Биотехниката е една нова област, която досега е постигнала големи успехи. Данните, които Гислер излага в новата си книга Биотехника, учудват читателя и будят у него нови мисли за методите и мъдростта на природата. Ще се върнем друг път по-подробно върху биотехниката. Историята на въпроса за космичните лъчи Още в 1901 година Уилсон и Елстер са забелязали, че не само свободният въздух, но и напълно затвореният въздух притежава една слаба йонизация. Мак Ленан и Бъртон са забелязали в 1903 година, че йонизацията на затворен въздух се намалява, когато съдът, в който е затворен въздухът, се обвие с дебел пласт материя, която не притежава радиоактивни свойства.
От там се заключава, че една част поне на
йонизацията
се дължи на лъчи, дошли от вън.
От начало тия лъчи, които проникваха отвън в затворения въздух, се отъждествяваха с гама лъчи на радиоактивните вещества. Обаче Еве в 1905 год. доказа, че радиоактивните еманации, които се съдържат във въздуха, не са достатъчни, за да обяснят йонизацията на въздуха. Само една десета част от тая йонизация се дължи на гама лъчите. Пачини в 1909 година доказа чрез наблюдения на суша и море в Италия, че една част от йонизацията на въздуха в затворен съд не може да се обясни чрез гама лъчите на радиоактивните вещества. Т.
към текста >>
доказа, че радиоактивните еманации, които се съдържат във въздуха, не са достатъчни, за да обяснят
йонизацията
на въздуха.
Историята на въпроса за космичните лъчи Още в 1901 година Уилсон и Елстер са забелязали, че не само свободният въздух, но и напълно затвореният въздух притежава една слаба йонизация. Мак Ленан и Бъртон са забелязали в 1903 година, че йонизацията на затворен въздух се намалява, когато съдът, в който е затворен въздухът, се обвие с дебел пласт материя, която не притежава радиоактивни свойства. От там се заключава, че една част поне на йонизацията се дължи на лъчи, дошли от вън. От начало тия лъчи, които проникваха отвън в затворения въздух, се отъждествяваха с гама лъчи на радиоактивните вещества. Обаче Еве в 1905 год.
доказа, че радиоактивните еманации, които се съдържат във въздуха, не са достатъчни, за да обяснят
йонизацията
на въздуха.
Само една десета част от тая йонизация се дължи на гама лъчите. Пачини в 1909 година доказа чрез наблюдения на суша и море в Италия, че една част от йонизацията на въздуха в затворен съд не може да се обясни чрез гама лъчите на радиоактивните вещества. Т. Вулф направи опит не върха на Айфеловата кула на височина 300 метра над морското равнище и констатира там силна йонизация, когато там би трябвало да се очаква слаба йонизация, ако тя се дължи на гама лъчите, понеже горе гама лъчите са в по-малко количество. Гокел направи в 1910/1911 година изследвания с балон на височина 2500 метра и вид, че наистина йонизацията на затворения въздух на такава височина намалява, обаче неговите наблюдения не важат, защото той не е направил корекция, вземайки пред вид изменението на атмосферното налагане на такава височина. Ако той беше направил такава корекция, щеше да констатира увеличение на йонизацията на такава височина.
към текста >>
Само една десета част от тая
йонизация
се дължи на гама лъчите.
Мак Ленан и Бъртон са забелязали в 1903 година, че йонизацията на затворен въздух се намалява, когато съдът, в който е затворен въздухът, се обвие с дебел пласт материя, която не притежава радиоактивни свойства. От там се заключава, че една част поне на йонизацията се дължи на лъчи, дошли от вън. От начало тия лъчи, които проникваха отвън в затворения въздух, се отъждествяваха с гама лъчи на радиоактивните вещества. Обаче Еве в 1905 год. доказа, че радиоактивните еманации, които се съдържат във въздуха, не са достатъчни, за да обяснят йонизацията на въздуха.
Само една десета част от тая
йонизация
се дължи на гама лъчите.
Пачини в 1909 година доказа чрез наблюдения на суша и море в Италия, че една част от йонизацията на въздуха в затворен съд не може да се обясни чрез гама лъчите на радиоактивните вещества. Т. Вулф направи опит не върха на Айфеловата кула на височина 300 метра над морското равнище и констатира там силна йонизация, когато там би трябвало да се очаква слаба йонизация, ако тя се дължи на гама лъчите, понеже горе гама лъчите са в по-малко количество. Гокел направи в 1910/1911 година изследвания с балон на височина 2500 метра и вид, че наистина йонизацията на затворения въздух на такава височина намалява, обаче неговите наблюдения не важат, защото той не е направил корекция, вземайки пред вид изменението на атмосферното налагане на такава височина. Ако той беше направил такава корекция, щеше да констатира увеличение на йонизацията на такава височина. Хес направил балонни изследвания на височина 5000 метра.
към текста >>
Пачини в 1909 година доказа чрез наблюдения на суша и море в Италия, че една част от
йонизацията
на въздуха в затворен съд не може да се обясни чрез гама лъчите на радиоактивните вещества. Т.
От там се заключава, че една част поне на йонизацията се дължи на лъчи, дошли от вън. От начало тия лъчи, които проникваха отвън в затворения въздух, се отъждествяваха с гама лъчи на радиоактивните вещества. Обаче Еве в 1905 год. доказа, че радиоактивните еманации, които се съдържат във въздуха, не са достатъчни, за да обяснят йонизацията на въздуха. Само една десета част от тая йонизация се дължи на гама лъчите.
Пачини в 1909 година доказа чрез наблюдения на суша и море в Италия, че една част от
йонизацията
на въздуха в затворен съд не може да се обясни чрез гама лъчите на радиоактивните вещества. Т.
Вулф направи опит не върха на Айфеловата кула на височина 300 метра над морското равнище и констатира там силна йонизация, когато там би трябвало да се очаква слаба йонизация, ако тя се дължи на гама лъчите, понеже горе гама лъчите са в по-малко количество. Гокел направи в 1910/1911 година изследвания с балон на височина 2500 метра и вид, че наистина йонизацията на затворения въздух на такава височина намалява, обаче неговите наблюдения не важат, защото той не е направил корекция, вземайки пред вид изменението на атмосферното налагане на такава височина. Ако той беше направил такава корекция, щеше да констатира увеличение на йонизацията на такава височина. Хес направил балонни изследвания на височина 5000 метра. Той констатирал, че действието на гама лъчите на такава височина намалява, обаче йонизацията почва да се повишава нагоре и на височина 5000 метра става много силна.
към текста >>
Вулф направи опит не върха на Айфеловата кула на височина 300 метра над морското равнище и констатира там силна
йонизация
, когато там би трябвало да се очаква слаба
йонизация
, ако тя се дължи на гама лъчите, понеже горе гама лъчите са в по-малко количество.
От начало тия лъчи, които проникваха отвън в затворения въздух, се отъждествяваха с гама лъчи на радиоактивните вещества. Обаче Еве в 1905 год. доказа, че радиоактивните еманации, които се съдържат във въздуха, не са достатъчни, за да обяснят йонизацията на въздуха. Само една десета част от тая йонизация се дължи на гама лъчите. Пачини в 1909 година доказа чрез наблюдения на суша и море в Италия, че една част от йонизацията на въздуха в затворен съд не може да се обясни чрез гама лъчите на радиоактивните вещества. Т.
Вулф направи опит не върха на Айфеловата кула на височина 300 метра над морското равнище и констатира там силна
йонизация
, когато там би трябвало да се очаква слаба
йонизация
, ако тя се дължи на гама лъчите, понеже горе гама лъчите са в по-малко количество.
Гокел направи в 1910/1911 година изследвания с балон на височина 2500 метра и вид, че наистина йонизацията на затворения въздух на такава височина намалява, обаче неговите наблюдения не важат, защото той не е направил корекция, вземайки пред вид изменението на атмосферното налагане на такава височина. Ако той беше направил такава корекция, щеше да констатира увеличение на йонизацията на такава височина. Хес направил балонни изследвания на височина 5000 метра. Той констатирал, че действието на гама лъчите на такава височина намалява, обаче йонизацията почва да се повишава нагоре и на височина 5000 метра става много силна. От това Хес заключил, че един друг вид лъчи с много по-голяма прониквателна сила, отколкото гама лъчите, причиняват тая йонизация.
към текста >>
Гокел направи в 1910/1911 година изследвания с балон на височина 2500 метра и вид, че наистина
йонизацията
на затворения въздух на такава височина намалява, обаче неговите наблюдения не важат, защото той не е направил корекция, вземайки пред вид изменението на атмосферното налагане на такава височина.
Обаче Еве в 1905 год. доказа, че радиоактивните еманации, които се съдържат във въздуха, не са достатъчни, за да обяснят йонизацията на въздуха. Само една десета част от тая йонизация се дължи на гама лъчите. Пачини в 1909 година доказа чрез наблюдения на суша и море в Италия, че една част от йонизацията на въздуха в затворен съд не може да се обясни чрез гама лъчите на радиоактивните вещества. Т. Вулф направи опит не върха на Айфеловата кула на височина 300 метра над морското равнище и констатира там силна йонизация, когато там би трябвало да се очаква слаба йонизация, ако тя се дължи на гама лъчите, понеже горе гама лъчите са в по-малко количество.
Гокел направи в 1910/1911 година изследвания с балон на височина 2500 метра и вид, че наистина
йонизацията
на затворения въздух на такава височина намалява, обаче неговите наблюдения не важат, защото той не е направил корекция, вземайки пред вид изменението на атмосферното налагане на такава височина.
Ако той беше направил такава корекция, щеше да констатира увеличение на йонизацията на такава височина. Хес направил балонни изследвания на височина 5000 метра. Той констатирал, че действието на гама лъчите на такава височина намалява, обаче йонизацията почва да се повишава нагоре и на височина 5000 метра става много силна. От това Хес заключил, че един друг вид лъчи с много по-голяма прониквателна сила, отколкото гама лъчите, причиняват тая йонизация. Той направил веднъж подобни изследвания в слънчево време, а друг път в тъмна нощ и видял, че йонизацията е почти същата.
към текста >>
Ако той беше направил такава корекция, щеше да констатира увеличение на
йонизацията
на такава височина.
доказа, че радиоактивните еманации, които се съдържат във въздуха, не са достатъчни, за да обяснят йонизацията на въздуха. Само една десета част от тая йонизация се дължи на гама лъчите. Пачини в 1909 година доказа чрез наблюдения на суша и море в Италия, че една част от йонизацията на въздуха в затворен съд не може да се обясни чрез гама лъчите на радиоактивните вещества. Т. Вулф направи опит не върха на Айфеловата кула на височина 300 метра над морското равнище и констатира там силна йонизация, когато там би трябвало да се очаква слаба йонизация, ако тя се дължи на гама лъчите, понеже горе гама лъчите са в по-малко количество. Гокел направи в 1910/1911 година изследвания с балон на височина 2500 метра и вид, че наистина йонизацията на затворения въздух на такава височина намалява, обаче неговите наблюдения не важат, защото той не е направил корекция, вземайки пред вид изменението на атмосферното налагане на такава височина.
Ако той беше направил такава корекция, щеше да констатира увеличение на
йонизацията
на такава височина.
Хес направил балонни изследвания на височина 5000 метра. Той констатирал, че действието на гама лъчите на такава височина намалява, обаче йонизацията почва да се повишава нагоре и на височина 5000 метра става много силна. От това Хес заключил, че един друг вид лъчи с много по-голяма прониквателна сила, отколкото гама лъчите, причиняват тая йонизация. Той направил веднъж подобни изследвания в слънчево време, а друг път в тъмна нощ и видял, че йонизацията е почти същата. От това заключил, че тия лъчи не идат от слънцето.
към текста >>
Той констатирал, че действието на гама лъчите на такава височина намалява, обаче
йонизацията
почва да се повишава нагоре и на височина 5000 метра става много силна.
Пачини в 1909 година доказа чрез наблюдения на суша и море в Италия, че една част от йонизацията на въздуха в затворен съд не може да се обясни чрез гама лъчите на радиоактивните вещества. Т. Вулф направи опит не върха на Айфеловата кула на височина 300 метра над морското равнище и констатира там силна йонизация, когато там би трябвало да се очаква слаба йонизация, ако тя се дължи на гама лъчите, понеже горе гама лъчите са в по-малко количество. Гокел направи в 1910/1911 година изследвания с балон на височина 2500 метра и вид, че наистина йонизацията на затворения въздух на такава височина намалява, обаче неговите наблюдения не важат, защото той не е направил корекция, вземайки пред вид изменението на атмосферното налагане на такава височина. Ако той беше направил такава корекция, щеше да констатира увеличение на йонизацията на такава височина. Хес направил балонни изследвания на височина 5000 метра.
Той констатирал, че действието на гама лъчите на такава височина намалява, обаче
йонизацията
почва да се повишава нагоре и на височина 5000 метра става много силна.
От това Хес заключил, че един друг вид лъчи с много по-голяма прониквателна сила, отколкото гама лъчите, причиняват тая йонизация. Той направил веднъж подобни изследвания в слънчево време, а друг път в тъмна нощ и видял, че йонизацията е почти същата. От това заключил, че тия лъчи не идат от слънцето. Колхьорстер в 1914 година направи балонни изследвания на височина 9300 метра и потвърди изследванията на Хес. Хес за пръв път назова тия лъчи „космични лъчи".
към текста >>
От това Хес заключил, че един друг вид лъчи с много по-голяма прониквателна сила, отколкото гама лъчите, причиняват тая
йонизация
.
Вулф направи опит не върха на Айфеловата кула на височина 300 метра над морското равнище и констатира там силна йонизация, когато там би трябвало да се очаква слаба йонизация, ако тя се дължи на гама лъчите, понеже горе гама лъчите са в по-малко количество. Гокел направи в 1910/1911 година изследвания с балон на височина 2500 метра и вид, че наистина йонизацията на затворения въздух на такава височина намалява, обаче неговите наблюдения не важат, защото той не е направил корекция, вземайки пред вид изменението на атмосферното налагане на такава височина. Ако той беше направил такава корекция, щеше да констатира увеличение на йонизацията на такава височина. Хес направил балонни изследвания на височина 5000 метра. Той констатирал, че действието на гама лъчите на такава височина намалява, обаче йонизацията почва да се повишава нагоре и на височина 5000 метра става много силна.
От това Хес заключил, че един друг вид лъчи с много по-голяма прониквателна сила, отколкото гама лъчите, причиняват тая
йонизация
.
Той направил веднъж подобни изследвания в слънчево време, а друг път в тъмна нощ и видял, че йонизацията е почти същата. От това заключил, че тия лъчи не идат от слънцето. Колхьорстер в 1914 година направи балонни изследвания на височина 9300 метра и потвърди изследванията на Хес. Хес за пръв път назова тия лъчи „космични лъчи". Никои ги нарекоха в негова чест „Хесови лъчи", но името космични лъчи се възприе от всички.
към текста >>
Той направил веднъж подобни изследвания в слънчево време, а друг път в тъмна нощ и видял, че
йонизацията
е почти същата.
Гокел направи в 1910/1911 година изследвания с балон на височина 2500 метра и вид, че наистина йонизацията на затворения въздух на такава височина намалява, обаче неговите наблюдения не важат, защото той не е направил корекция, вземайки пред вид изменението на атмосферното налагане на такава височина. Ако той беше направил такава корекция, щеше да констатира увеличение на йонизацията на такава височина. Хес направил балонни изследвания на височина 5000 метра. Той констатирал, че действието на гама лъчите на такава височина намалява, обаче йонизацията почва да се повишава нагоре и на височина 5000 метра става много силна. От това Хес заключил, че един друг вид лъчи с много по-голяма прониквателна сила, отколкото гама лъчите, причиняват тая йонизация.
Той направил веднъж подобни изследвания в слънчево време, а друг път в тъмна нощ и видял, че
йонизацията
е почти същата.
От това заключил, че тия лъчи не идат от слънцето. Колхьорстер в 1914 година направи балонни изследвания на височина 9300 метра и потвърди изследванията на Хес. Хес за пръв път назова тия лъчи „космични лъчи". Никои ги нарекоха в негова чест „Хесови лъчи", но името космични лъчи се възприе от всички. В 1921 година Нернст изказа идеята, че тия лъчи идат от звездите на Млечния път.
към текста >>
20.
ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА БОЯН БОЕВ
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Съвършенството в архитектурните форми, безсмъртните капители на дорийската,
йонийската
и коринтийската колона са продукт на много физическо слънце, на ярки контрасти и на едно неповторимо в човешкото развитие чувство за хармония, стилизация и маса.
Може да се яви разногласие във възгледите на сегашните интерпретации, дали древно-елинското изкуство е чисто и просто усъвършенствуване на земните форми до съвършенството на небесна красота, или пък небесната хармония е облечена в човешки образи. Едни могат да кажат, че тогавашните творци са груби материалисти, чийто Бог е плътта. Те свеждат цялото съвършенство до тая плът, защото не познават нищо повече от нея, а други ще рекат, че те са монисти в своите философски възгледи, защото искат да ни покажат, че цялото съвършенство на вселената се крие и в човешкото тяло. Ние сме склонни да приемем първото твърдение. Древните елини са познавали най-добре земята и земната радост.
Съвършенството в архитектурните форми, безсмъртните капители на дорийската,
йонийската
и коринтийската колона са продукт на много физическо слънце, на ярки контрасти и на едно неповторимо в човешкото развитие чувство за хармония, стилизация и маса.
Безсмъртното съвършенство на древните елини, което разчитаме върху достигналите до нас техни творби, е съвършенство на земните форми. То е едно равновесно, успокоено изкуство, в което не личат следите на никакъв протест срещу земната притегателна сила. Това изкуство е изцяло сложено на земята. То не загатва за нищо друго, защото и боговете са такива прекрасни, силни, пълнокръвни, страстни и примамващи. Голото тяло е доведено до съвършенство, от което не може да се изисква повече.
към текста >>
21.
СТИХОВЕ - S.
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Съвременник на природоизпитателя Талес от Милет, първият философ от
йонийската
школа.
Питагор е роден на о. Самос (585 — 500 г. до Хр.). Син на управителя Мнезарх. Според други източници, неговият баща е бил грънчар.
Съвременник на природоизпитателя Талес от Милет, първият философ от
йонийската
школа.
На младини приел всецяло учението на именития старогръцки философ Ферекид от Сирос. Овладял математиката, астрологията и ред други науки, Питагор отива в Египет, гдето фараонът Амазис оказва сърдечен прием на любознателния грък. И имало защо: делфийската Пития предсказала на родителите му, още младоженци, че ще имат син, който ще бъде полезен на всички хора и във всички времена. Първи негов учител е Хермодамас, философ от Самос. Едва двадесетгодишен, Питагор вече води научен разговор с Талес и Анаксимандър в Милет.
към текста >>
22.
ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ЯВЛЕНИЯ И ПЛАНЕТНИТЕ ЦИКЛИ-К.Е. КРАФТ
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
Като такива се взимат следните: слънчевост, облъчване, почвена температура, водна температура, тази на въздуха, въздушно налягане, абсолютна влажност, еквивалентна температура, относителна влажност, облачност, валежи, вятър, охлаждане, бури, потенциал на въздушно електричество, проводност, малки
йони
във въздуха, големи
йони
, еманации, космични лъчи и др.
Този образ, който ние мъчно можем да доловим, крие в себе си чудна хармония. Защото на всяко място и във всяко време в природата господствува живот. който изгражда живи форми. В този непреривен ритъм и живот сме включени и ние, като храним и изграждаме тялото си със силите и енергиите, които всеки Божи ден ни дарява. От метеорологична гледна точка, времето притежава известни метеорологични елементи, които определят вида и качеството на деня.
Като такива се взимат следните: слънчевост, облъчване, почвена температура, водна температура, тази на въздуха, въздушно налягане, абсолютна влажност, еквивалентна температура, относителна влажност, облачност, валежи, вятър, охлаждане, бури, потенциал на въздушно електричество, проводност, малки
йони
във въздуха, големи
йони
, еманации, космични лъчи и др.
Всичките тези определят вида на времето, според това кои от тях преобладават в даден момент. Те се разпределят в две въздушни течения, които господствуват непрестанно над земната повърхност, и които имат определена посока на движение. Едното е полярното, а другото тропичното течение. Според проф. Вайкман и Линке полярното течение е по-студено от почвата, нестабилно, прозрачно, относително сухо, пропускливо за топлинните лъчи, съдържа малко йони, има слаб електрически пълнеж и е пропускливо за космичните лъчи.
към текста >>
Вайкман и Линке полярното течение е по-студено от почвата, нестабилно, прозрачно, относително сухо, пропускливо за топлинните лъчи, съдържа малко
йони
, има слаб електрически пълнеж и е пропускливо за космичните лъчи.
Като такива се взимат следните: слънчевост, облъчване, почвена температура, водна температура, тази на въздуха, въздушно налягане, абсолютна влажност, еквивалентна температура, относителна влажност, облачност, валежи, вятър, охлаждане, бури, потенциал на въздушно електричество, проводност, малки йони във въздуха, големи йони, еманации, космични лъчи и др. Всичките тези определят вида на времето, според това кои от тях преобладават в даден момент. Те се разпределят в две въздушни течения, които господствуват непрестанно над земната повърхност, и които имат определена посока на движение. Едното е полярното, а другото тропичното течение. Според проф.
Вайкман и Линке полярното течение е по-студено от почвата, нестабилно, прозрачно, относително сухо, пропускливо за топлинните лъчи, съдържа малко
йони
, има слаб електрически пълнеж и е пропускливо за космичните лъчи.
А тропичното, обратно, е по-топло от почвата, стабилно, богато на йони и ядки, непрозрачно, относително влажно, непропускливо за топлинните и космични лъчи и има голям електрически пълнеж. Освен това, полярното има за основна посока на движението си посока, противоположна на земното въртене, а тропичното е в посока на земното въртене. Тези две течения са в постоянна борба помежду си. Там, където са в допир, имаме смяна на времето, а с това на метеорологичните елементи. Смяната на тези елементи влияе върху биологичното поле на природата.
към текста >>
А тропичното, обратно, е по-топло от почвата, стабилно, богато на
йони
и ядки, непрозрачно, относително влажно, непропускливо за топлинните и космични лъчи и има голям електрически пълнеж.
Всичките тези определят вида на времето, според това кои от тях преобладават в даден момент. Те се разпределят в две въздушни течения, които господствуват непрестанно над земната повърхност, и които имат определена посока на движение. Едното е полярното, а другото тропичното течение. Според проф. Вайкман и Линке полярното течение е по-студено от почвата, нестабилно, прозрачно, относително сухо, пропускливо за топлинните лъчи, съдържа малко йони, има слаб електрически пълнеж и е пропускливо за космичните лъчи.
А тропичното, обратно, е по-топло от почвата, стабилно, богато на
йони
и ядки, непрозрачно, относително влажно, непропускливо за топлинните и космични лъчи и има голям електрически пълнеж.
Освен това, полярното има за основна посока на движението си посока, противоположна на земното въртене, а тропичното е в посока на земното въртене. Тези две течения са в постоянна борба помежду си. Там, където са в допир, имаме смяна на времето, а с това на метеорологичните елементи. Смяната на тези елементи влияе върху биологичното поле на природата. Така, мнозина от нас предчувствуват времето.
към текста >>
23.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 52
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За да бъде по-сигурен в диагнозата си, той посъветва домашните на болния да повикат и хирурга Д-р
Йонков
, управител на държавната болница в града ни.
Съгражданина ни Гоце Пецев, 52 годишен, на 22 август т. г. вечерта, почувства неочаквано непоносими болки в стомашната област. без да знае кой орган е заболял и какъв е характера на болестта. Повикаха лекаря Д-р Иванов, който, след щателен преглед. констатира преплитане на червата.
За да бъде по-сигурен в диагнозата си, той посъветва домашните на болния да повикат и хирурга Д-р
Йонков
, управител на държавната болница в града ни.
Последния дойде и констатира същото, като каза че за всичко е вече късно — при това положение операцията е крайно рискована и ние сме безпомощни да му помогнем. Но силно веруюшият, и крайно религиозен брат Гоце не се изплашва от тая безпомощност на лекарите. Той събира сетни сили и насочва поглед, сърце и душа към Великия Лекар — Бога и Му отправя гореща молитва, като Го моли да го спаси и с това да докаже, че за Него всичко е възможно. И, о чудо! — точно когато живота се бореше с настъпващата смърт, която бе успяла да го прогони вече от краката му (той вече не ги чувстваше като свои, понеже бяха съвсем изстинали до над коленете му) — след кратката му молитва, в която вземат участие всичките му още здрави клетки, сърцето и душата му, той се почувства облекчен, болките значително намаляха, живота почна да се възвръща към изстиналите краища на тялото и болният бързо се съвзе за голямо учудване и радостна изненада на околните му от тоя благоприятен обрат, след като и те вече очакваха печалния край — настъпването на смъртта.
към текста >>
24.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 60
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Със слънчев поздрав ваш предан Алберт де
Йонг
протестантски пастор ________________ *) Статия от Н.
Из сърцата и ръцете (незакрити) на нашите членове да блести слънчевата любов към човека на тая земя, обикновено безверен, егоистичен и войнствен. Чрез нашата слънчево блестяща любов да изчезнат тия сенки на смъртта. Ние имаме същата идея, както автора на вашата статия „Слънчеви мисли, слънчеви чувства, слънчеви дела, слънчева любов, слънчев живот — са необходими“. Това, наистина, не е теория, а практика. И тъй, ако вие желаете, аз, из далечната Западна Европа, с радост ще ви съдействам.
Със слънчев поздрав ваш предан Алберт де
Йонг
протестантски пастор ________________ *) Статия от Н.
Неделчева, печатана във втория брой на „Freteco". Книжнина La mondo de la grandaj animoj, (Светът на великите души) от Beinsa Duno, на есперанто, цена 10 лв. Доставя се от редакция „Братство". Sunlevigo, песни на Всемирното Братство (на есперанто), съставил П. Г. Пампоров, цена 5 лв.
към текста >>
25.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
С всяко вдишване той се свързва със светлината която
йонизира
въздуха и го прави активен (жизнен), топлината, магнетизма и електричеството.
втората на въздуха, третата на мисълта и чувствата — но и по трите едновременно трябва да се пристъпи, макар с различно големи крачки. Тялото е като къща — ако го градиш със земя — земно ще е, ако е с мрамор — мраморно. Ако ядем нездрава храна - и то става болно; — гнил материал — нездрава постройка. Растения, които градят със слънчева светлина и земните сокове, дават по-чиста и здрава храна, отколкото е тялото на животните, които често боледуват, както й самите човеци. Човек яде три пъти дневно, а вдиша и издиша около 15—20 пъти в минута и мисли постоянно.
С всяко вдишване той се свързва със светлината която
йонизира
въздуха и го прави активен (жизнен), топлината, магнетизма и електричеството.
Както рибите пропущат през хрилете си водата не за самата вода, а за въздуха, който се намира във водата, така и човек „диша“ — пропуща въздуха през дробовете си, но не заради самия въздух, а заради етерните движения в него, които са носители на светлина, топлина, електричество и магнетизъм. По нервната система тия енергетични течения се движат по разни посоки в тялото, индуктирани от електричеството и магнетизма от атмосферата и силовия интензитет на земята, близките планини, подземните водни течения, водоносни и градоносни облаци по небето, полярните сияния и слънчевите петна. Мисълта и чувствата са третата двойна пътека, която води към високия връх на съвършенството. Разумния избира мислите, като низа маргарит и ден по ден гради чрез тях живота си. Защото всяко дело и постъпка е било преди всичко мисъл, импулсирана от някое чувство и реализирано от воля.
към текста >>
26.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 124
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Също и
йонното
разпределение в организма бива изменено, нещо към което се стремят и много от лекарствата.
При издишването повече кръв отива в лявото предсърдие, с което се увеличава ударния му обем. Това дразни регулатора на кръвното налягане, който се намира в аортата и то рефлекторно спада в периферните кръвоносни съдове. Химическите процеси, които се развиват в това дишане също играят съществена роля. Много отпадъци от обмяната на веществата изгарят по-лесно. Млечната киселина и въглеродният двуокис при дълбокото дишане се изхвърляте по лесно, затова при тежка работа и спорт се диша винаги по-дълбоко и по често.
Също и
йонното
разпределение в организма бива изменено, нещо към което се стремят и много от лекарствата.
Изчезват киселинните йони за сметка на алкалните. Калцият в кръвния серум се увеличава — нещо пък което успокоява нервите на кръвоносните съдове и техните мускулни стени. Въглената киселина ги дразни и кръвното налягане се увеличава. При задушване с въгледвуокис се увеличава и кръвното налягане. Следователно, за намаление на кръвното налягане чрез дихателните упражнения играят роля физикални, химически и нервни фактори които се взаимно допълват и подпомагат.
към текста >>
Изчезват киселинните
йони
за сметка на алкалните.
Това дразни регулатора на кръвното налягане, който се намира в аортата и то рефлекторно спада в периферните кръвоносни съдове. Химическите процеси, които се развиват в това дишане също играят съществена роля. Много отпадъци от обмяната на веществата изгарят по-лесно. Млечната киселина и въглеродният двуокис при дълбокото дишане се изхвърляте по лесно, затова при тежка работа и спорт се диша винаги по-дълбоко и по често. Също и йонното разпределение в организма бива изменено, нещо към което се стремят и много от лекарствата.
Изчезват киселинните
йони
за сметка на алкалните.
Калцият в кръвния серум се увеличава — нещо пък което успокоява нервите на кръвоносните съдове и техните мускулни стени. Въглената киселина ги дразни и кръвното налягане се увеличава. При задушване с въгледвуокис се увеличава и кръвното налягане. Следователно, за намаление на кръвното налягане чрез дихателните упражнения играят роля физикални, химически и нервни фактори които се взаимно допълват и подпомагат. Много радостно е, че сме в състояние с едно такова просто средство — систематичното дълбоко дишане, истински да помогнем на един болен човек.
към текста >>
27.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Членовете на конгреса могли с очите си да се убедят, че излъчванията от човешката ръка могат да проникнат през не много дебела кожа, през дърво или стъкло, те притежават способността да
йонизират
въздуха, т. е.
В задачата на конгреса влизаше изучаването на новите данни, добити през течение на последните години в областта на парапсихизма. т. е. в областта на психичните явления, които до скоро още се наричаха „свърхестествени“ и които се посрещаха от страна на учените недоверчиво, ако не е враждебно. Френският делегат, инженер Живле, демонстрирал изнамерения от него апарат за регистриране излъчванията на човешкото тяло — „аура“. Това е един крайно чувствителен, огледален галванометър, който се отклонява под влиянието на изпускани те от ръката на човека лъчи.
Членовете на конгреса могли с очите си да се убедят, че излъчванията от човешката ръка могат да проникнат през не много дебела кожа, през дърво или стъкло, те притежават способността да
йонизират
въздуха, т. е.
правят го добър проводник на електричеството. Изнемощяването или болестта докарват едно намаление в интензивността на излъчването, дори до неговото пълно изгубване. С усилието на волята човек може за известно време, да прекрати „аура“ — излъчванията. Предметите, изложени под действието на аурата, се напълват от нея, като с електричество, и могат след това да се изпразват на части. Опитите на инженер Живле разливат нова светлина върху явленията из областта на месмеризма (доктрина на Месмер — лекуване с магнетизъм), хипнотизма и радиестезия и т. н.
към текста >>
28.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
трябва да се смета като положително, какво интензивността се намалява и то не само за космическото излъчване, но и за неговото следствие —
йонизацията
на въздуха, като резултат от бомбардировката на атомите от космическите лъчи.
Следователно, то не е свързано с каквото и да е съзвездие и не излиза от натрупаната материя, из тъмните бездни на междузвездните пространства. Вторият основен факт, съобщен от Миликан, се отнася до зависимостта на космическите лъчи от височината на мястото, на което се намираме. Още, в 1913 и 1914 г. Колгестрер, като се издигнал с балон е установил, че тая интензивност не се е покачила на височина 9 км., на колкото тогава балона се с издигнал. Но първите работи на Миликана го довели до убеждението, че над 9 км.
трябва да се смета като положително, какво интензивността се намалява и то не само за космическото излъчване, но и за неговото следствие —
йонизацията
на въздуха, като резултат от бомбардировката на атомите от космическите лъчи.
Героичният полет на Проф. Пикер в стратосферата в плътно затворената алуминиева сфера на височина шестнадесет километра, е разрешил поставената задача: оказало се. че действително на такава височина степента на йонизацията на въздуха съставлява само четири десети от интензивността й на височина девет километра. В това се и състои втория основен факт, отбелязан от проф Миликан. По такъв начин с безспорна очебийност е доказан космическият произход на тия лъчи, идващи ни обаче от всички страни от без-крайността и регулиращи нашия физическо живот и духовна дейност.
към текста >>
че действително на такава височина степента на
йонизацията
на въздуха съставлява само четири десети от интензивността й на височина девет километра.
Колгестрер, като се издигнал с балон е установил, че тая интензивност не се е покачила на височина 9 км., на колкото тогава балона се с издигнал. Но първите работи на Миликана го довели до убеждението, че над 9 км. трябва да се смета като положително, какво интензивността се намалява и то не само за космическото излъчване, но и за неговото следствие — йонизацията на въздуха, като резултат от бомбардировката на атомите от космическите лъчи. Героичният полет на Проф. Пикер в стратосферата в плътно затворената алуминиева сфера на височина шестнадесет километра, е разрешил поставената задача: оказало се.
че действително на такава височина степента на
йонизацията
на въздуха съставлява само четири десети от интензивността й на височина девет километра.
В това се и състои втория основен факт, отбелязан от проф Миликан. По такъв начин с безспорна очебийност е доказан космическият произход на тия лъчи, идващи ни обаче от всички страни от без-крайността и регулиращи нашия физическо живот и духовна дейност. За изучаване природата на космическите лъчи Миликан е произвел през 1932 г. наблюдения върху интензивността им близо около северния магнитен полюс и третия основен факт, установен от него, се заключава в пълната независимост на интензивността на космическата радиация от магнитното поле на нашата земя: на магнитното поле интензивността е същата, както и по далеч от него. А при това е известно (според изчисленията на Айнщайн), че електрона и фотона, устремен към магнитният полюс на земята, трябва да притежава огромна енергия, за да не бъде отблъснат от магнитното поле на земята и да достигне магнитния й полюс.
към текста >>
29.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Виделината и тъмнината (из неделната беседа „Виделината и тъмнината„ – 11.04.1937 г.) „И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе“
Йонна
, 1 гл., 5 ст.
Той ще тъпче на едно място, а заедно с него и цялото общество. Да посадим в характера си благородство, в сърцето и ума си милосърдие и права мисъл. за да се свържем с пулса на великото сърце. което подържа живота в цялата природа, в цялата вселена. N СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ.
Виделината и тъмнината (из неделната беседа „Виделината и тъмнината„ – 11.04.1937 г.) „И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе“
Йонна
, 1 гл., 5 ст.
Виделината и тъмнината. — това са две условия за човешкия живот. Думата виделина означава това, което има знание. Някой казват, че думата виделина произлиза от думата „веди“, което означава да знаеш да мислиш, да говориш, да пишеш. Ведите са свещени книги, в които са събрани мъдростите от вековете.
към текста >>
30.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
На мене, като бях преди години прокурор при един окръжен съд в България, един от околийските управители в
района
на съда ми разправи, че той като бивш началник на участък в София, разкрил един своднически дом в центъра на София, който бил обзаведен от една вдовица, която за целта била наела един голям, луксозно мебелиран от нея апартамент.
И наистина, методът на Бйенвеню1) направи от Жан Валжана нов човек. Но, този нов човек не дойде някъде извън него; той беше скрит у Жан Валжана. Той е резултат на един алхимически процес, който се извършва в него — той духовно се прероди. Разбрали ли са българските държавници и българските възпитатели секрета за този алхимически процес, за да поведат българския наред и по-специално — българската младеж, в пътя на духовния възход? За голямо съжаление, но трябва да го кажем: една голяма част от българската младеж тъне в блатото на порока.
На мене, като бях преди години прокурор при един окръжен съд в България, един от околийските управители в
района
на съда ми разправи, че той като бивш началник на участък в София, разкрил един своднически дом в центъра на София, който бил обзаведен от една вдовица, която за целта била наела един голям, луксозно мебелиран от нея апартамент.
Тя имала портретите на дванадесет красавици — все ученички от VI, VII и VIII клас на гимназията. И забележителното било, че ни една от тези ученички не била дъщеря на бедни родители. Всеки клиент на тази сводница предварително по портретите си избирал своята любимка и на уговореното време тя е бивало в неговите обятия. Таксата в този своднически дом е била тъй висока, че там са имали достъп само действително богати хора Да оставим сводницата на страна, но защо тези момичета са се подхлъзнали в пътя на порока? За хляб, дрехи и учебни пособия — очевидно не!
към текста >>
31.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Прокълнати поети, — избрани стихотворения от Франсуа
Вийон
, Жерар де Нервал, Едгар По, Шарл Бодлер и др.
В Москва. Как просвещават народа. Диктатура или демокрация, Ас. Златаров. Национализъм, Рабиндранат Тагор. Към светилището на мисълта, философски четива за младежта, от Б Радушев.
Прокълнати поети, — избрани стихотворения от Франсуа
Вийон
, Жерар де Нервал, Едгар По, Шарл Бодлер и др.
Против войната, Мариана Роз. Веригите на невидимото робство, Вентцел. Юношеска литература Чудното пътуване на малкия Нилс, от Селма Лагерльоф. Клетниците, от Виктор Хюго. В страната на лилипутите, от Джонатан Свифт.
към текста >>
32.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 261
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Вие ще бъдете толкова тънки, че няма да имате даже нито протони, нито
йони
в себе си.
Този, който имаше един талант, отиде, та го зарови в земята. И сега некой хора заравят талантите си в земята Сега аз искам да ви наведа на положението да мислите. Казвате: Какво ще стане с нас? — След като умрете, ще ви пренесат в пространството. Ако след като умрете ви подложат на температура, равна на числото 20, подигнато в 62 степен, вие ще се разложите на толкова малки частици, че ще заемете пространството на цялата слънчева система.
Вие ще бъдете толкова тънки, че няма да имате даже нито протони, нито
йони
в себе си.
Вие ще имате само една енергия, от която сте произлезли. Христос казва: „Излязох от Отца си и се връщам при Отца си“. Вие казвате:Как ще се откажа от своята личност? “ Ще се откажеш на общо основание. Личността е нещо временно, нещо, което се свършва.
към текста >>
33.
-
Лукът има способността да влияе на цялата вътрешно-секреционна система на тялото, а с това на
йонната
концентрация и равновесие в соковете на организъма.
е успял да изолира от лука едно съединение от вида на глюкозамините, което действа като инсулина. Лукът действа диуретично и е едно добро средство при воднянка. В такъв случай, той подпомага и действието на сърцето чрез вещества, които влияят на кръвоносната система, а особено направо на сърцето. Сварен с мляко, той смекчава болките в храносмилателната система и действа против паразити в същата. Влияе още и на дихателната система при отделяне секретите в същата и смекчава кашлицата.
Лукът има способността да влияе на цялата вътрешно-секреционна система на тялото, а с това на
йонната
концентрация и равновесие в соковете на организъма.
Ние знаем, че при обезвредяване на чужди отровни вещества в организъма йонното равновесие се нарушава и в соковете нахлуват противни на чуждите вещества съединения, които обезвредяват последните. Лукът подпомага именно тази химическа отбрана на организъма. Тук ще приведем един типичен пример за това му действие: Един шестнадесет годишен младеж, в Аржентина, е бил ухапан от една малка змия — около 11/2 м. дълга — от вида на Yarara която е една от най-отровните змии на северна Аржентина и чието ухапване умъртвява по-малките животни моментално, кучета за 20 минути, а човека от 8 да 24 часа. Ухапания получил веднага виене на свят, което показва, че е бил отворен кръвоносен съд и в кръвта веднага е навлязла отрова.
към текста >>
Ние знаем, че при обезвредяване на чужди отровни вещества в организъма
йонното
равновесие се нарушава и в соковете нахлуват противни на чуждите вещества съединения, които обезвредяват последните.
Лукът действа диуретично и е едно добро средство при воднянка. В такъв случай, той подпомага и действието на сърцето чрез вещества, които влияят на кръвоносната система, а особено направо на сърцето. Сварен с мляко, той смекчава болките в храносмилателната система и действа против паразити в същата. Влияе още и на дихателната система при отделяне секретите в същата и смекчава кашлицата. Лукът има способността да влияе на цялата вътрешно-секреционна система на тялото, а с това на йонната концентрация и равновесие в соковете на организъма.
Ние знаем, че при обезвредяване на чужди отровни вещества в организъма
йонното
равновесие се нарушава и в соковете нахлуват противни на чуждите вещества съединения, които обезвредяват последните.
Лукът подпомага именно тази химическа отбрана на организъма. Тук ще приведем един типичен пример за това му действие: Един шестнадесет годишен младеж, в Аржентина, е бил ухапан от една малка змия — около 11/2 м. дълга — от вида на Yarara която е една от най-отровните змии на северна Аржентина и чието ухапване умъртвява по-малките животни моментално, кучета за 20 минути, а човека от 8 да 24 часа. Ухапания получил веднага виене на свят, което показва, че е бил отворен кръвоносен съд и в кръвта веднага е навлязла отрова. Момъка се довлякъл с мъка у дома си, който с бил на около 300 м. далеч.
към текста >>
34.
-
Бил съвременник но първия философ от
йонийската
школа, природоизпитателя Талес от Милет.
Времето е наслоило върху него всевъзможни краски, рязко го е преобразил. Ще се потрудим, обаче, да обрисуваме истинския лик на тоя изключителен античен мъдрец. Къси данни дават за него старогръцките мислители Аристип от Киренайка и Диоген Лавреций. Според тях разцветът на философа се отнася към 60 олимпиада (540 г. пр. Хр.) Тогава той дошъл в Италия.
Бил съвременник но първия философ от
йонийската
школа, природоизпитателя Талес от Милет.
Народът го нарекъл Питагор (Pyth-agoras), защото предсказанията му били правдиви като на Аполон Питийски. Пръв употребил името „философ“, което значи „мъдролюбец“, вместо тогавашното „софос“ т. е. „мъдрец“. Това е сторил от скромност. Не се знае точно месторождението му.
към текста >>
35.
-
Литлейон
е извикал вниманието на мнозина със своите необикновени способности.
хранителните вещества по-бързо се разлагат и изгарят в организма. Особено слънчевата светлина помага за пълното усвояване и използване от тялото на солите на калция (варта) и на фосфора, които соли са градивното вещество за костите. При една и съща храна, в кръвта се намират повече калциеви и фосфорни соли, когато детето играе на слънце, отколкото кога е в тъмно место. Успоредно с увеличената размяна, и бъбреците работят по-усилено, затова се отделя повече пикоч. РАЗНИ Случай на ясновидство Проф.
Литлейон
е извикал вниманието на мнозина със своите необикновени способности.
Едно лице го посещава. Професорът му казва: — Преди да тръгнете за насам, вие се разговаряхте с две лице. Променихте два автомобила, преди да стигнете до гарата, и пристигнахте там с голямо закъснение. Насмалко щяхте да пропуснете влака. И професорът описал подробно външността на двете лица с които говорил посетителят!
към текста >>
36.
-
В етера
йонът
играе роля.
Ние имаме четири състояния на материята. Едното е твърдото състояние, което завзема най-малкото пространство. Течната материя, която завзема по-голямо пространство, газообразната завзема още по-голямо и етерната — най-голямото. В течната материя молекулата играе роля. В газообразната материя атомът играе роля.
В етера
йонът
играе роля.
Вие знаете, че твърдите тела са неподвижни. Често и човек става твърд, неподвижен, не мисли, не чувства. Щом не чувстваш, станеш твърд, тогава в тебе се проявява едно недоволство. Твърдостта в човека винаги произвежда недоволство. Казваш: Не зная, защо съм дошъл на земята.
към текста >>
37.
-
На времето си указахме на една кожена фабрика, че в
района
й има подземна вода въпреки обратното твърдение на един наш виден геолог.
Във всички други държави хората умело ги използват. В нас действието на тия пръчки се гледа още като свръхестествено или официално се смята за заблуждение и шарлатанство. Пишещия тия редове имаше случаи да работи с една импровизирана комисия от любители интелигентни хора от различно обществено положение (лекари, адвокати, търговци, госпожи и госпожици) на няколко пъти да им демонстрира действието на силите, които излъчват подземните води: хванали с все сила пръч ката от една страна, те трябваше да станат сами свидетели на непреодолимостта й или те отстъпваха, като я изпущаха или пък самата пръчка се изгъваше и счупваше в ръката им, когато те биваха по-силни и яки в пръстите. В ръцете на мнозина от тях самите, пръчката се движеше. Търсене подземни води и изследване на находящи се руди и други е дало до сега отлични резултати в някои чифлици, села и пр., които са намерили вода на точно указаната дълбочина.
На времето си указахме на една кожена фабрика, че в
района
й има подземна вода въпреки обратното твърдение на един наш виден геолог.
Резултатите потвърдиха казаното: с водата намерена на 48 метра дълбочина се поят две кожени фабрики, при което могат да намалят нивото на водата само от 2 на 4 метра дълбочина, след което водата се вдига почти до повърхността, щом престанат да работят парните помпи. Някои мини са похарчили значителни суми, дори милиони, да правят разкопки и търсят находища — и то не винаги с резултат (например Черноморските области). С много по-малко труд и средства, това би било постигнато при изследването с пръчка и специални уреди (магнитометри) които съществуват за целта. Време е в България да се схване сериозността на тая метода на работа, както това е запад и разумно да се употреби, за да се спестят време, труд и средства. Л. Л.
към текста >>
38.
Всемирна летопис
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Г жа
Гюйон
.
П-чева. II. Символика на цифрите, възстановена според съответствията, от Алфегас (с много фигури). 10. П. Мъгфор. Законът за брака. 11. П. Мъгфор. Изповедта. 12.
Г жа
Гюйон
.
Душевният живот. Съкратено изложил от немски П. Г. Пампоров . 13. Кабала (наука за Бога, вселената и човека). Писма от Елифас Леви до ученика му Барон Спедалиери (прев.
към текста >>
39.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Той, макар и да отрича френологията като система, допуша, че мозъкът е орган на ума, и че интелектуалните способности са локализирани в челото, моралните чувства в коронния
район
или върха на главата, и наклонностите (или страстите, както той ги нарича) — в задната част на главата.
Избягвайте и оня, който има рязък уклончив поглед, с наклончива уста и една широко притегната брада — особено когато се обръща към вас с учтивости, в които има прикрито презрение. Забележете линиите на бузите му, които не могат да бъдат скрити. Такъв ще ви се доверява малко; но ще се старае да спечели доверието ви чрез ласкателства, и тогава ще търси да ви издаде. Мъжествен характер Почти без бръчки, не перпендикулярни, не много отстъпващи, не твърде плоски, не сферични, но чашообразни чела; гъсти ясни, пълни вежди, които рязко определят челото; отгоре повече от половина отворени, но не всецяло отворени очи; една умерена ямичка между челото и един някак си дъгообразен широко-гърбат нос; устни колебливи, не отворени, нито стиснати, ни твърде малки, нито твърде големи, нито непропорционални; една нито твърде протегната, нито твърде отстъпваща брада —са признаци, взети заедно, които решават едно зряло разбиране, мъжествен характер, мъдра и активна устойчивост. Системите на Александър Уокър и Д-р Ридфилд Александър Уокър, известен като писател върху анатомически и физиологически предмети, тоже е дал на света един труд от значителна заслуга, озаглавен: Физиогномията, основана на физиологията.
Той, макар и да отрича френологията като система, допуша, че мозъкът е орган на ума, и че интелектуалните способности са локализирани в челото, моралните чувства в коронния
район
или върха на главата, и наклонностите (или страстите, както той ги нарича) — в задната част на главата.
За негово нещастие е, че той не може да различи или разпознае отделните органи за отделните способности — че той не може да локализира индивидуалните функции на ума, и ние не ще се спираме тук да спорим за недостатъците му. Намираме, обаче, много в книгата му, което можем да препоръчаме, но и толкоз много, което не можем да поддържаме. Нека четецът сам сравни и тури на най-строга критика неговите възгледи и нашите. Д-р Дж. У. Ридфилд, от Ню-Йорк, е автор на една физиогномическа система, която е много по-разширена, пълна и изложена с всички подробности, които не се срещат у неговите предшественици.
към текста >>
40.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
За сега той е твърде популярен в долината на Мйоза и в родното му село
Жйонеп
била построена една църква, а парите за постройката й били събрани чрез подписка в една седмица.
Като намерил, че сам той е добър медиум, решил да се постави в сношение с невидимия свят и да направи изследвания по собствени плетища. По-късно този човек приемал визити от духовете, които му предавали послания от небето. Случайно му било казано да упражни „дарбата за лечение“, която му била възложена. Антоан тогаз посетил бедните и болните в града си, говорил им по духовни въпроси и извършил някои чудни лечения. Славата му скоро се разнесла и страдалци от всякъде дошли да молят да ги изцери.
За сега той е твърде популярен в долината на Мйоза и в родното му село
Жйонеп
била построена една църква, а парите за постройката й били събрани чрез подписка в една седмица.
Тази сума възлизала на 100,000 лева. В тази църква Антоан проповядвал и служил на болните и пострадалите. Хората, които дохождали да го слушат, били тъй много, че църквата е била винаги препълнена, „Лекарят“ отказвал да приема пари за службата, която изпълнявал, и живеел много просто с малките средства, които имал, когато най-напред почнал мисията си. По външен изглед Антоан е висок, и по-скоро със закръглени рамене, с дълга и рошава бяла коса. Той не носи шапка и се облича обикновено в черно.
към текста >>
41.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ала виждаш ли хилядите противоположни сили, що работят вътре в него, между най-дребните частици на неговите атоми,
йони
и електрони!?
.. „О човече на суетата! Напусни вече празния шум на живота ; доста е тази духовна слепота, в която ти седиш с векове. Направи стремлението си да видиш, постигнеш и разбереш всичките скрити сили, които работят в моето тъмно и непонятно за тебе царство на материята, като й дават най-разнообразни форми и красоти. В него царува велика хармония, която създава скрития за тебе живот; колко е величествената!... „Погледни, пред тебе стои грамаден, масив, гранит-скала, най-великия гигант, изваян от архитектурната сила в природата!
Ала виждаш ли хилядите противоположни сили, що работят вътре в него, между най-дребните частици на неговите атоми,
йони
и електрони!?
То е свят от противоположности, които в основата си се уравновесяват от един общ закон на взаимното притегляне, изразен и съзнат от разумните и мъдри същества в природата, като закон на любовта! ... „И ако ти би имал усетите на съвършените, какъв свят от същества би изпъкнал пред тебе! .. Каква хармония от цветове, каква музика от гласове, каква поезия от най-разнообразен живот и красота ти би видел в него! “ Гранитът е непроницаем, глух, твърд, ням; но това е така за глухите, слепи и неми хора! Ала за човека на скритата мъдрост той живее, говори, пее, мисли и се смей!
към текста >>
42.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ние можем да провъзгласим хилозоизма, не вече в името само на поезията или на метафизическата изтънчена нагледност, но в името на позитивната наука, която ни позволява да реализираме разлаганията на материята; да унищожим малотрайните атомически плътнини, за да ги докараме пак към тяхното вълнообразно начало:
йона
и електрона, с могъщи жизнени зародиши и несъмнено еволюиране.
Кръвта на земята Животът е всемирна сила. Вред тя трепти, съживява атомите, които произхождат от етера, облачните купчини в пространството, звездите и планетите, както и всичките същества, които забелязваме в земната среда, или които микроскопът изтъква пред нашите учудени очи. Телескопът ни показва вихъра на звездното съществуване; кара ни да наблюдаваме гирациите на разноцветните слънца, около които се катерят невидими светове, обитавани от неизвестни братя. Нищо не е мъртво в природата, понеже вечното движение преобразява всяка частичка и всяко съединяване на клетки. Днес ние знаем, че веществото е единствено, съставено от енергия и от материя, свързани помежду си, по-добре, обединени чрез безчувствени постепенни увеличавания.
Ние можем да провъзгласим хилозоизма, не вече в името само на поезията или на метафизическата изтънчена нагледност, но в името на позитивната наука, която ни позволява да реализираме разлаганията на материята; да унищожим малотрайните атомически плътнини, за да ги докараме пак към тяхното вълнообразно начало:
йона
и електрона, с могъщи жизнени зародиши и несъмнено еволюиране.
Така монизма и хилозоизма се сдружават, сливат се и тържествуват. Всемирността на живота се появява безпрекословно, и една проста, една здрава философия се гради върху това научно схващане. Това, което древните мъдреци бяха схванали в чудесните Египет, Халдея, Индия и Гърция, ние започваме да го определяме с помощта на опита с начални термини, но обещаващи едно учение, достойно за почит. Земята е един огромен организъм огромен, разбира се, по отношение на нашата древност. Планетен атом, размесен между мириядите небесни атоми на безкрайността; клетка на една слънчева система — нашата — тя участва в образуването на един мистериозен органически състав в този смисъл, който ни задминава и избягва.
към текста >>
43.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
— Познавате ли
Йон
Харвей Шмидт?
Търсих я цяла година, — никаква следа! И най-после получих това писмо с лъжливото свидетелство. И ето цели шестнадесет години оплаквах тази лъжа. — Но как можахте да узнаете, че дъщеря ви е жива? Тя ме погледна проницателно, като че ли искаше да узнае, дали съм със здрав разум.
— Познавате ли
Йон
Харвей Шмидт?
— Как не, извиках аз. Кой не познава тоя велик американски химик, пък и аз още повече. Погледнете — обърнах се аз към библиотеката — всичките му книги имам. И често ги чета. Той е гениален химик, да!
към текста >>
Тоя ред е следният: уран уран X
йоний
радий еманацията на радия (Ra) Ra A Ra В Ra С Ra D Ra Е Ra F (полоний) оловото.
Фактът на трансформацията може да се разбере само в следния смисъл: атомът на основното тяло се разпада на две части, от които едната представлява новото вещество. Тази трансформация не зависи от волята на тоя, който прави опита, но само от съществените свойства на радиоактивните тела. Тия и някои други факти са довели до заключението, че уранът е веществото-майка, което, като се разрушава много бавно, ражда радия и подирните продукти. Професор Рутерфорд (Ръдърфорд ?) казва, че „образуването на хелия от еманацията на радия е един факт от най-голяма важност, който за пръв път е показал превръщането на един елемент в друг“, а професор Соди също е дошъл до заключението, че „образуването на хелия от урана може да се смета за напълно доказано“. Като са изследвали редица радиоактивни тела, забелязал, че уранът през ред междинни вещества дохожда до радия, а последният член от линията на радия се явява оловото, което, както е показал Болтвуд, всякога се среща в урановите минерали и, следователно, оловото може да се смета крайния продукт от разпадането на радия.
Тоя ред е следният: уран уран X
йоний
радий еманацията на радия (Ra) Ra A Ra В Ra С Ra D Ra Е Ra F (полоний) оловото.
Но проф. Риги казва, че ако бъдат намерени признаци на радиоактивност в оловото, то ще може да се заключи, че веригата на атомните превръщания на радия се завършва със среброто. Следователно, съвременната наука ни довежда вече към предположението за превръщането на оловото (един неблагороден метал) в сребро (един благороден метал). Това ли не е алхимия? Толкоз повече че проф.
към текста >>
44.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Неговият дворец е в морските глъбини при брега на Нехайа и дванадесетите града на малоазиатския
Йонийски
съюз, празнували близо при Самос празника на морския бог — Нептун.
Те чувстват мъгляво, неясно и се проявяват също така в своите творения. При тях никога няма да намерим острите контрасти в линии и тон, които са отличителни особености при влиянието на Уран. Необикновеното и непонятното се изявява по съвсем друг път при тази тайнствена планета. Нептун, богът на морето, се изобразява като силен мъж, въоръжен с тризъбец и обиколен с делфини и тритони. При все че е познат като неверен и вероломен съпруг, почитат го като бог, особено по крайбрежията.
Неговият дворец е в морските глъбини при брега на Нехайа и дванадесетите града на малоазиатския
Йонийски
съюз, празнували близо при Самос празника на морския бог — Нептун.
Върху които части от земята минат колелата на колата му (една грамадна мидена черупка), тях той прави плодородни и, заедно с нимфите, дава живот на един силен род. Неговите живи атрибути са: конят, бикът и делфинът. (Следва). --------------- 1) Наричана и Хершел, на името на откривателя й. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Христово явление в задгробния свят. Чудно откровение е получено от английския викарий (свещеник) G.
към текста >>
светът остана изненадан, с безверие, от оповестената чрез пресата новина за откриване от един вюрцбургски учен на нови лъчи, които минават през всички тела и по този начин е могло да се наблюдава вътрешното им устройство: скелетът на човека и механизмът на часовника Ученият мжж беше ВИЛХЕЛМ КОНРАД
РЙОНТГЕН
.
Важността на тия изследвания изпъква ясно от гледището на прогреса в земеделието. Професор Боз е правил тия опити в прочутия институт в Калкута, осно- ван от него преди 20 години. Съобщенията за неговите открития са били приети с симггатично любопитство от стария учен свят, но трябва да се очаква публикуването на съчинението му, преди да се произнесем върху многото негови идеи, които са от естество да съборят толкова стари био-физиологически схващания. 25-годишнината от откритието на Rontgen. През декемврийските дни на 1895 год.
светът остана изненадан, с безверие, от оповестената чрез пресата новина за откриване от един вюрцбургски учен на нови лъчи, които минават през всички тела и по този начин е могло да се наблюдава вътрешното им устройство: скелетът на човека и механизмът на часовника Ученият мжж беше ВИЛХЕЛМ КОНРАД
РЙОНТГЕН
.
Това име, ако и непознато на профаните, се ползуваше още тогава с известност и авторитет между хората — специалистите — в науката, поради пълнотата и точността на опитите и изследванията, които той и учениците му са правили за разрешаване на най-трудните проблеми в областта на физиката. Някои от тези изследвания и по настоящем са от актуално значение, защото резултатите от тях служат като една от основите на теорията за относителността от Айнщайн. Съмнението в истинността на това откритие на вюрцбюргера, звучеше като вълшебна приказка, трябваше бързо да изчезне. През един период от няколко месеци само, с няколко свои ясни, кратки, но пълни съобщения, Рйонтген даде такъв ценен материал върху тъй наречените Х-лъчи (непознати лъчи),— а по предложението на Kolliker съвременниците са ги нарекли Рйонтгенови лъчи, — че за бъдещето столетие, в физиката, едва ли ще се прибави към това нещо по-съществено. Интересно е да се цитират някои от първите съобщения на Рйонтгена.
към текста >>
През един период от няколко месеци само, с няколко свои ясни, кратки, но пълни съобщения,
Рйонтген
даде такъв ценен материал върху тъй наречените Х-лъчи (непознати лъчи),— а по предложението на Kolliker съвременниците са ги нарекли
Рйонтгенови
лъчи, — че за бъдещето столетие, в физиката, едва ли ще се прибави към това нещо по-съществено.
През декемврийските дни на 1895 год. светът остана изненадан, с безверие, от оповестената чрез пресата новина за откриване от един вюрцбургски учен на нови лъчи, които минават през всички тела и по този начин е могло да се наблюдава вътрешното им устройство: скелетът на човека и механизмът на часовника Ученият мжж беше ВИЛХЕЛМ КОНРАД РЙОНТГЕН. Това име, ако и непознато на профаните, се ползуваше още тогава с известност и авторитет между хората — специалистите — в науката, поради пълнотата и точността на опитите и изследванията, които той и учениците му са правили за разрешаване на най-трудните проблеми в областта на физиката. Някои от тези изследвания и по настоящем са от актуално значение, защото резултатите от тях служат като една от основите на теорията за относителността от Айнщайн. Съмнението в истинността на това откритие на вюрцбюргера, звучеше като вълшебна приказка, трябваше бързо да изчезне.
През един период от няколко месеци само, с няколко свои ясни, кратки, но пълни съобщения,
Рйонтген
даде такъв ценен материал върху тъй наречените Х-лъчи (непознати лъчи),— а по предложението на Kolliker съвременниците са ги нарекли
Рйонтгенови
лъчи, — че за бъдещето столетие, в физиката, едва ли ще се прибави към това нещо по-съществено.
Интересно е да се цитират някои от първите съобщения на Рйонтгена. Той, след като описва с четири изречения първоначалния си опит, казва: „Скоро ще стане известно, че всички тела са проницаеми за действуващата сила (Agens), но само в различна степен. Да взема няколко примери : книгата е проницаема. През подвързана книга с около 1000 страници видех, че флорисценс-екранът се осветлява ясно и печатарското мастило не представлява чувствителна пречка. Така също се явява светлина върху екрана, ако се постави една карта за игра между последния (екрана) и лъчеизпускащия апарат, която карта става за окото почти видима“.
към текста >>
Интересно е да се цитират някои от първите съобщения на
Рйонтгена
.
светът остана изненадан, с безверие, от оповестената чрез пресата новина за откриване от един вюрцбургски учен на нови лъчи, които минават през всички тела и по този начин е могло да се наблюдава вътрешното им устройство: скелетът на човека и механизмът на часовника Ученият мжж беше ВИЛХЕЛМ КОНРАД РЙОНТГЕН. Това име, ако и непознато на профаните, се ползуваше още тогава с известност и авторитет между хората — специалистите — в науката, поради пълнотата и точността на опитите и изследванията, които той и учениците му са правили за разрешаване на най-трудните проблеми в областта на физиката. Някои от тези изследвания и по настоящем са от актуално значение, защото резултатите от тях служат като една от основите на теорията за относителността от Айнщайн. Съмнението в истинността на това откритие на вюрцбюргера, звучеше като вълшебна приказка, трябваше бързо да изчезне. През един период от няколко месеци само, с няколко свои ясни, кратки, но пълни съобщения, Рйонтген даде такъв ценен материал върху тъй наречените Х-лъчи (непознати лъчи),— а по предложението на Kolliker съвременниците са ги нарекли Рйонтгенови лъчи, — че за бъдещето столетие, в физиката, едва ли ще се прибави към това нещо по-съществено.
Интересно е да се цитират някои от първите съобщения на
Рйонтгена
.
Той, след като описва с четири изречения първоначалния си опит, казва: „Скоро ще стане известно, че всички тела са проницаеми за действуващата сила (Agens), но само в различна степен. Да взема няколко примери : книгата е проницаема. През подвързана книга с около 1000 страници видех, че флорисценс-екранът се осветлява ясно и печатарското мастило не представлява чувствителна пречка. Така също се явява светлина върху екрана, ако се постави една карта за игра между последния (екрана) и лъчеизпускащия апарат, която карта става за окото почти видима“. — „Дебелите дървени пънове са също проницаеми“.
към текста >>
Че това свойство на
рйонтгеновите
лъчи, физически погледнато, съвсем не е най-изненадващо или най-важното; че откритието на
Рйонтген
чрез други свои качества е послужило също за основа на физическия мироглед (Weltbildes); че то е послужило сжщо за основа на бъдещи физико-химически трудове : че това единствено откритие е занимавало хиляди умове през цел живот; че на десетки хиляди ръце е дало средства за живот; на милиони хора е послужило за облекчение и избавление живота им — това посочва тъй често доказаните, но при все това поразителни за физика съчетания на малките и често пъти най-незабелезани наблюдения, чрез които се открива природата за изпитателя, с преврати, които ще преобразят живота на бъдещите генерации.
Така също се явява светлина върху екрана, ако се постави една карта за игра между последния (екрана) и лъчеизпускащия апарат, която карта става за окото почти видима“. — „Дебелите дървени пънове са също проницаеми“. — „Ако си поставим ръката между лъчеизпускащия апарат и екрана, ние ще забележим тъмните сенки на ръчните кости в по-слаботъмните такива на мускулите“. По-после: „от особено значение в някои отношения е факта, че сухите фотографически плаки се оказаха чувствителни за Х-лъчите“. Явлението, което е най-много изненадало света, е, че една физически действуваща сила (Agens) прониква през непроницаема материя.
Че това свойство на
рйонтгеновите
лъчи, физически погледнато, съвсем не е най-изненадващо или най-важното; че откритието на
Рйонтген
чрез други свои качества е послужило също за основа на физическия мироглед (Weltbildes); че то е послужило сжщо за основа на бъдещи физико-химически трудове : че това единствено откритие е занимавало хиляди умове през цел живот; че на десетки хиляди ръце е дало средства за живот; на милиони хора е послужило за облекчение и избавление живота им — това посочва тъй често доказаните, но при все това поразителни за физика съчетания на малките и често пъти най-незабелезани наблюдения, чрез които се открива природата за изпитателя, с преврати, които ще преобразят живота на бъдещите генерации.
Разпознаването на болестите с помощта на рйонтгеновите лъчи и възможността да се влияе с същите върху болестите насочиха медицината към основните й принципи и осветлиха разнит те възможности. Откритието на Рйонтена създаде индустрия, която послужи сжщо за откриване на радиоактивни субстанции. Следователно, то открива и постоянното превръщане на богатите по съдържание вещества. То даде нов потик в областта на физиката, но най-решителното, важното и с голямо бъдеще е откритието, защото дава възможност да се разпознава структурата на веществото (материята), като се изследва с рйонтгеновите лъчи. От когато Лауе, Фридрих и Книпиг доказаха чрез еднн гениален опит светилното естество на рйонтгеновите лъчи и че тези лъчи изменят по известен закон пътя си в кристалната структура на една тънка мрежа, оттогава рйонтгеновите лъчи се използуват, за да се вникне в състава на веществата.
към текста >>
Разпознаването на болестите с помощта на
рйонтгеновите
лъчи и възможността да се влияе с същите върху болестите насочиха медицината към основните й принципи и осветлиха разнит те възможности.
— „Дебелите дървени пънове са също проницаеми“. — „Ако си поставим ръката между лъчеизпускащия апарат и екрана, ние ще забележим тъмните сенки на ръчните кости в по-слаботъмните такива на мускулите“. По-после: „от особено значение в някои отношения е факта, че сухите фотографически плаки се оказаха чувствителни за Х-лъчите“. Явлението, което е най-много изненадало света, е, че една физически действуваща сила (Agens) прониква през непроницаема материя. Че това свойство на рйонтгеновите лъчи, физически погледнато, съвсем не е най-изненадващо или най-важното; че откритието на Рйонтген чрез други свои качества е послужило също за основа на физическия мироглед (Weltbildes); че то е послужило сжщо за основа на бъдещи физико-химически трудове : че това единствено откритие е занимавало хиляди умове през цел живот; че на десетки хиляди ръце е дало средства за живот; на милиони хора е послужило за облекчение и избавление живота им — това посочва тъй често доказаните, но при все това поразителни за физика съчетания на малките и често пъти най-незабелезани наблюдения, чрез които се открива природата за изпитателя, с преврати, които ще преобразят живота на бъдещите генерации.
Разпознаването на болестите с помощта на
рйонтгеновите
лъчи и възможността да се влияе с същите върху болестите насочиха медицината към основните й принципи и осветлиха разнит те възможности.
Откритието на Рйонтена създаде индустрия, която послужи сжщо за откриване на радиоактивни субстанции. Следователно, то открива и постоянното превръщане на богатите по съдържание вещества. То даде нов потик в областта на физиката, но най-решителното, важното и с голямо бъдеще е откритието, защото дава възможност да се разпознава структурата на веществото (материята), като се изследва с рйонтгеновите лъчи. От когато Лауе, Фридрих и Книпиг доказаха чрез еднн гениален опит светилното естество на рйонтгеновите лъчи и че тези лъчи изменят по известен закон пътя си в кристалната структура на една тънка мрежа, оттогава рйонтгеновите лъчи се използуват, за да се вникне в състава на веществата. Днешното понятие за структурата на атомите и молекулите, което още не е достатъчно уяснено, чръз спектралната анализа на рйонтгеновите лъчи добива подкрепа и обещава в скоро време да ни запознае тъй добре с структурата на атомите, че от точното й познаване ще може предварително да се определи химическия състав на веществата, както, например, инженерът днес, въз основа на законите на електродинамиката, предварително пресмята своята машина,, осветителната инсталация и електрическата юзина.
към текста >>
Откритието на
Рйонтена
създаде индустрия, която послужи сжщо за откриване на радиоактивни субстанции.
— „Ако си поставим ръката между лъчеизпускащия апарат и екрана, ние ще забележим тъмните сенки на ръчните кости в по-слаботъмните такива на мускулите“. По-после: „от особено значение в някои отношения е факта, че сухите фотографически плаки се оказаха чувствителни за Х-лъчите“. Явлението, което е най-много изненадало света, е, че една физически действуваща сила (Agens) прониква през непроницаема материя. Че това свойство на рйонтгеновите лъчи, физически погледнато, съвсем не е най-изненадващо или най-важното; че откритието на Рйонтген чрез други свои качества е послужило също за основа на физическия мироглед (Weltbildes); че то е послужило сжщо за основа на бъдещи физико-химически трудове : че това единствено откритие е занимавало хиляди умове през цел живот; че на десетки хиляди ръце е дало средства за живот; на милиони хора е послужило за облекчение и избавление живота им — това посочва тъй често доказаните, но при все това поразителни за физика съчетания на малките и често пъти най-незабелезани наблюдения, чрез които се открива природата за изпитателя, с преврати, които ще преобразят живота на бъдещите генерации. Разпознаването на болестите с помощта на рйонтгеновите лъчи и възможността да се влияе с същите върху болестите насочиха медицината към основните й принципи и осветлиха разнит те възможности.
Откритието на
Рйонтена
създаде индустрия, която послужи сжщо за откриване на радиоактивни субстанции.
Следователно, то открива и постоянното превръщане на богатите по съдържание вещества. То даде нов потик в областта на физиката, но най-решителното, важното и с голямо бъдеще е откритието, защото дава възможност да се разпознава структурата на веществото (материята), като се изследва с рйонтгеновите лъчи. От когато Лауе, Фридрих и Книпиг доказаха чрез еднн гениален опит светилното естество на рйонтгеновите лъчи и че тези лъчи изменят по известен закон пътя си в кристалната структура на една тънка мрежа, оттогава рйонтгеновите лъчи се използуват, за да се вникне в състава на веществата. Днешното понятие за структурата на атомите и молекулите, което още не е достатъчно уяснено, чръз спектралната анализа на рйонтгеновите лъчи добива подкрепа и обещава в скоро време да ни запознае тъй добре с структурата на атомите, че от точното й познаване ще може предварително да се определи химическия състав на веществата, както, например, инженерът днес, въз основа на законите на електродинамиката, предварително пресмята своята машина,, осветителната инсталация и електрическата юзина. Това ще бжде най-големата придобивка.
към текста >>
То даде нов потик в областта на физиката, но най-решителното, важното и с голямо бъдеще е откритието, защото дава възможност да се разпознава структурата на веществото (материята), като се изследва с
рйонтгеновите
лъчи.
Явлението, което е най-много изненадало света, е, че една физически действуваща сила (Agens) прониква през непроницаема материя. Че това свойство на рйонтгеновите лъчи, физически погледнато, съвсем не е най-изненадващо или най-важното; че откритието на Рйонтген чрез други свои качества е послужило също за основа на физическия мироглед (Weltbildes); че то е послужило сжщо за основа на бъдещи физико-химически трудове : че това единствено откритие е занимавало хиляди умове през цел живот; че на десетки хиляди ръце е дало средства за живот; на милиони хора е послужило за облекчение и избавление живота им — това посочва тъй често доказаните, но при все това поразителни за физика съчетания на малките и често пъти най-незабелезани наблюдения, чрез които се открива природата за изпитателя, с преврати, които ще преобразят живота на бъдещите генерации. Разпознаването на болестите с помощта на рйонтгеновите лъчи и възможността да се влияе с същите върху болестите насочиха медицината към основните й принципи и осветлиха разнит те възможности. Откритието на Рйонтена създаде индустрия, която послужи сжщо за откриване на радиоактивни субстанции. Следователно, то открива и постоянното превръщане на богатите по съдържание вещества.
То даде нов потик в областта на физиката, но най-решителното, важното и с голямо бъдеще е откритието, защото дава възможност да се разпознава структурата на веществото (материята), като се изследва с
рйонтгеновите
лъчи.
От когато Лауе, Фридрих и Книпиг доказаха чрез еднн гениален опит светилното естество на рйонтгеновите лъчи и че тези лъчи изменят по известен закон пътя си в кристалната структура на една тънка мрежа, оттогава рйонтгеновите лъчи се използуват, за да се вникне в състава на веществата. Днешното понятие за структурата на атомите и молекулите, което още не е достатъчно уяснено, чръз спектралната анализа на рйонтгеновите лъчи добива подкрепа и обещава в скоро време да ни запознае тъй добре с структурата на атомите, че от точното й познаване ще може предварително да се определи химическия състав на веществата, както, например, инженерът днес, въз основа на законите на електродинамиката, предварително пресмята своята машина,, осветителната инсталация и електрическата юзина. Това ще бжде най-големата придобивка. Едва ще се намери по настоящем някой физик, който би псвервал, че тъй скоро ще може да се проникне в тайната на материята, Въпреки трудностите на времето, треба да се храни надежда и да се запази онова доверие, което е нуждно за работа. Самият Рйонтген едва преди неколко месеца е напуснал своята научна дейност, която го беше довела от Вюрцбург в Мюнхен.
към текста >>
От когато Лауе, Фридрих и Книпиг доказаха чрез еднн гениален опит светилното естество на
рйонтгеновите
лъчи и че тези лъчи изменят по известен закон пътя си в кристалната структура на една тънка мрежа, оттогава
рйонтгеновите
лъчи се използуват, за да се вникне в състава на веществата.
Че това свойство на рйонтгеновите лъчи, физически погледнато, съвсем не е най-изненадващо или най-важното; че откритието на Рйонтген чрез други свои качества е послужило също за основа на физическия мироглед (Weltbildes); че то е послужило сжщо за основа на бъдещи физико-химически трудове : че това единствено откритие е занимавало хиляди умове през цел живот; че на десетки хиляди ръце е дало средства за живот; на милиони хора е послужило за облекчение и избавление живота им — това посочва тъй често доказаните, но при все това поразителни за физика съчетания на малките и често пъти най-незабелезани наблюдения, чрез които се открива природата за изпитателя, с преврати, които ще преобразят живота на бъдещите генерации. Разпознаването на болестите с помощта на рйонтгеновите лъчи и възможността да се влияе с същите върху болестите насочиха медицината към основните й принципи и осветлиха разнит те възможности. Откритието на Рйонтена създаде индустрия, която послужи сжщо за откриване на радиоактивни субстанции. Следователно, то открива и постоянното превръщане на богатите по съдържание вещества. То даде нов потик в областта на физиката, но най-решителното, важното и с голямо бъдеще е откритието, защото дава възможност да се разпознава структурата на веществото (материята), като се изследва с рйонтгеновите лъчи.
От когато Лауе, Фридрих и Книпиг доказаха чрез еднн гениален опит светилното естество на
рйонтгеновите
лъчи и че тези лъчи изменят по известен закон пътя си в кристалната структура на една тънка мрежа, оттогава
рйонтгеновите
лъчи се използуват, за да се вникне в състава на веществата.
Днешното понятие за структурата на атомите и молекулите, което още не е достатъчно уяснено, чръз спектралната анализа на рйонтгеновите лъчи добива подкрепа и обещава в скоро време да ни запознае тъй добре с структурата на атомите, че от точното й познаване ще може предварително да се определи химическия състав на веществата, както, например, инженерът днес, въз основа на законите на електродинамиката, предварително пресмята своята машина,, осветителната инсталация и електрическата юзина. Това ще бжде най-големата придобивка. Едва ще се намери по настоящем някой физик, който би псвервал, че тъй скоро ще може да се проникне в тайната на материята, Въпреки трудностите на времето, треба да се храни надежда и да се запази онова доверие, което е нуждно за работа. Самият Рйонтген едва преди неколко месеца е напуснал своята научна дейност, която го беше довела от Вюрцбург в Мюнхен. Но при все това той не е преставал да се интересува и да дава своето живо съдействие за разрешението на физическите проблеми.
към текста >>
Днешното понятие за структурата на атомите и молекулите, което още не е достатъчно уяснено, чръз спектралната анализа на
рйонтгеновите
лъчи добива подкрепа и обещава в скоро време да ни запознае тъй добре с структурата на атомите, че от точното й познаване ще може предварително да се определи химическия състав на веществата, както, например, инженерът днес, въз основа на законите на електродинамиката, предварително пресмята своята машина,, осветителната инсталация и електрическата юзина.
Разпознаването на болестите с помощта на рйонтгеновите лъчи и възможността да се влияе с същите върху болестите насочиха медицината към основните й принципи и осветлиха разнит те възможности. Откритието на Рйонтена създаде индустрия, която послужи сжщо за откриване на радиоактивни субстанции. Следователно, то открива и постоянното превръщане на богатите по съдържание вещества. То даде нов потик в областта на физиката, но най-решителното, важното и с голямо бъдеще е откритието, защото дава възможност да се разпознава структурата на веществото (материята), като се изследва с рйонтгеновите лъчи. От когато Лауе, Фридрих и Книпиг доказаха чрез еднн гениален опит светилното естество на рйонтгеновите лъчи и че тези лъчи изменят по известен закон пътя си в кристалната структура на една тънка мрежа, оттогава рйонтгеновите лъчи се използуват, за да се вникне в състава на веществата.
Днешното понятие за структурата на атомите и молекулите, което още не е достатъчно уяснено, чръз спектралната анализа на
рйонтгеновите
лъчи добива подкрепа и обещава в скоро време да ни запознае тъй добре с структурата на атомите, че от точното й познаване ще може предварително да се определи химическия състав на веществата, както, например, инженерът днес, въз основа на законите на електродинамиката, предварително пресмята своята машина,, осветителната инсталация и електрическата юзина.
Това ще бжде най-големата придобивка. Едва ще се намери по настоящем някой физик, който би псвервал, че тъй скоро ще може да се проникне в тайната на материята, Въпреки трудностите на времето, треба да се храни надежда и да се запази онова доверие, което е нуждно за работа. Самият Рйонтген едва преди неколко месеца е напуснал своята научна дейност, която го беше довела от Вюрцбург в Мюнхен. Но при все това той не е преставал да се интересува и да дава своето живо съдействие за разрешението на физическите проблеми. Равнодушен към външните почести, той нито един пжт не е посетил некое от стотините тържества, които са били устроявани в негова чест и за неговото откритие.
към текста >>
Самият
Рйонтген
едва преди неколко месеца е напуснал своята научна дейност, която го беше довела от Вюрцбург в Мюнхен.
То даде нов потик в областта на физиката, но най-решителното, важното и с голямо бъдеще е откритието, защото дава възможност да се разпознава структурата на веществото (материята), като се изследва с рйонтгеновите лъчи. От когато Лауе, Фридрих и Книпиг доказаха чрез еднн гениален опит светилното естество на рйонтгеновите лъчи и че тези лъчи изменят по известен закон пътя си в кристалната структура на една тънка мрежа, оттогава рйонтгеновите лъчи се използуват, за да се вникне в състава на веществата. Днешното понятие за структурата на атомите и молекулите, което още не е достатъчно уяснено, чръз спектралната анализа на рйонтгеновите лъчи добива подкрепа и обещава в скоро време да ни запознае тъй добре с структурата на атомите, че от точното й познаване ще може предварително да се определи химическия състав на веществата, както, например, инженерът днес, въз основа на законите на електродинамиката, предварително пресмята своята машина,, осветителната инсталация и електрическата юзина. Това ще бжде най-големата придобивка. Едва ще се намери по настоящем някой физик, който би псвервал, че тъй скоро ще може да се проникне в тайната на материята, Въпреки трудностите на времето, треба да се храни надежда и да се запази онова доверие, което е нуждно за работа.
Самият
Рйонтген
едва преди неколко месеца е напуснал своята научна дейност, която го беше довела от Вюрцбург в Мюнхен.
Но при все това той не е преставал да се интересува и да дава своето живо съдействие за разрешението на физическите проблеми. Равнодушен към външните почести, той нито един пжт не е посетил некое от стотините тържества, които са били устроявани в негова чест и за неговото откритие. Ако сега, по случай 25 годишния му юбилей, естественият факултет на Франк- фуртския университет му е дал титлата „почетен докторъ“, то той нека я приеме като знак, че сегашната генерация отъ· от изследователи обещава да вложи всичките си сили за продължаване на започнатото от него дело. (Из.„Kosmos“ - Heft, 2-1921). Проф. Д-р Dessauer.
към текста >>
45.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Председателят на австрийското теософско общество г-н
Йон
Кордес ми обърна вниманието още, че дадената от майор Дарже „фотография на гнева“ много прилича на един психогон, изобразен в съчинението на Безант.
Изненадващия резултат бил, че на плочата се явила фигура, подобна на два стиснати юмрука с разпръснати в безредие линии наоколо: това, според неговото мнение, било фотография на гнева. Изображението било червено боядисано. По същия начин е направен експеримент и с един амбулантен продавач, който бил изхвърлен от къщата и после повикан обратно. Дали на този случай може да се даде голямо значение, това не може да се твърди с положителност. В всеки случай изображенията напомнят на Барадюковит „Vortex tourbilloa“, изображение на силни вълнения от тъга и печал.
Председателят на австрийското теософско общество г-н
Йон
Кордес ми обърна вниманието още, че дадената от майор Дарже „фотография на гнева“ много прилича на един психогон, изобразен в съчинението на Безант.
Първата и най-близка мисъл би била в случая тая, че индивидуално изразения бои имат свръзка с табелата на боите у всеки отделен ясновидец, понеже всеки човек, поради особения си характер, има собствена боя на своята аура (окръжаващата го индивидуална атмосфера). Това твърдение, обаче, не е безупречно. Всеки психолог и специалист фотограф би направил възражения. Всеки човек има не само свой характер, но и свои собствени кожни секреции (излъчвания). От всеки индивид могат да се отделят характерните му лъчи, които да произведат върху филма съответни химически промени.
към текста >>
46.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Месмер също е знаел тая сила; после Маркиз де Пюйсегюр, Тарди де Монравел, Делйоз, Д-р
Шарпинйон
, Д-р Деспин и пр.
И убояха се да приближат до него“ (Изход, глава 34, ст. 29—30). Одът на Райхенбаха е бил известен почти във всички времена, само че с разни имена. Човешкият од — това е част от неговото етерно тяло, чието съществуване всички окултисти са знаели и твърдели. Още шотландският лекар Максуел е обнародвал в 1679. година книгата „De medecina magnetica“.
Месмер също е знаел тая сила; после Маркиз де Пюйсегюр, Тарди де Монравел, Делйоз, Д-р
Шарпинйон
, Д-р Деспин и пр.
Райхенбах е открил ода независимо от своите предшественици. Интересното е, че одът е откриван много пъти: самостоятелно, и всеки един .от самостоятелните откривани е мислел, че за пръв път го открива. Затова разните изследователи му дават разни имена. Той е наричан: „магнетизъм“, „лечебен магнетизъм“, „жизнена сила“, „животински магнетизъм“ (от Месмер), „жизнен принцип“ (от Барети), „нервизъм“, „нервен флуид“, „магнетичен флуид“, „нервна лъчиста сила", „физиологичен магнетизъм“ (от Дюрвил), „анимизъм“ (от Яксаков и Феерхов) и пр. Оригиналното у Райхенбаха е в това, че той по метод, съвсем различен от този на предшествениците си, е изследвал ода. 7).
към текста >>
47.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Г жа
Гюйон
.
П-чева. II. Символика на цифрите, възстановена според съответствията, от Алфегас (с много фигури). 10. П. Мъгфор. Законът за брака. 11. П. Мъгфор. Изповедта. 12.
Г жа
Гюйон
.
Душевният живот. Съкратено изложил от немски П. Г. Пампоров . 13. Кабала (наука за Бога, вселената и човека). Писма от Елифас Леви до ученика му Барон Спедалиери (прев.
към текста >>
ДУШЕВНИЯТ ЖИВОТ От Г-жа
Гюйон
Вътрешната молитва Вътрешната молитва се състои в непрестанното влечение на сърцето към Бога и в упражнението на любовта към Него.
По тия съображения, по-добре е за някого, който няма един истински довереник, да се отправи към едно уединено място, по възможност във волната природа, и там с думи да изкаже своите тайни грешки: че страда от завист или егоизъм, или че има потребност от мярка и ред. Или че се знае като малодушен! Нека всичко бъде изговорено! Тъй както се то оформява върху езика! Всеки нека свикне към това, да оформява всички мисли в думи; чрез това те са станали малко по- материални и могат да бъдат отстранени с физически средства — думата, това е колата, която откарва неблагородното от душата навънка.
ДУШЕВНИЯТ ЖИВОТ От Г-жа
Гюйон
Вътрешната молитва Вътрешната молитва се състои в непрестанното влечение на сърцето към Бога и в упражнението на любовта към Него.
Тя е възможна всякога и всякъде. Тя е молитвата на сърцето и затова никаква работа неможе да попречи на всеки да я упражнява навсякъде и всякога. Тя е необходимост за душевния живот, тъй както дишането — за физическия. „Защото в Бога живеем, движим се и съществуваме“. За нас е тъй леко да обичаме, както за птицата — да хвърчи.
към текста >>
Като се тръгне от големината, горе-долу известна, на количеството на материята, която се съдържа в млечния път, лесно може да се пресметне кривината на света и неговия
район
.
Но това, което наблюдателите не са направили довчера. ще го направят утре, благодарение на внушенията на новата наука, и така тази последната ще катурне, може би, наблюдателната астрономия и ще намери един ден бляскавия ореол на новите достоверности. Удивителни последици, глупаво непредвидени, нови схващания, които надминават, с фантастическата си поезия, всичките, и най-романтичните, построения на фантастичния полет. Реалното, или поне възможното, възлиза на главоломни височини, където ни кога не са стигнали позлатените крила на фантазията. Едва сметка за кривината на света Преди малко казах, че светлината употребява милиони години, за да обиколи нашата прегъната вселена.
Като се тръгне от големината, горе-долу известна, на количеството на материята, която се съдържа в млечния път, лесно може да се пресметне кривината на света и неговия
район
.
Намира се, че тоя район има големина минимум равна на 150 милиона години светлина. Трябват, следователно, най-малко 900 милиона години на светлината, за да обиколи вселената, ако тази последната е ограничена в млечния път и неговите прибавки. Тази цифра напълно отговаря на дадените ни такива от астрономическите наблюдения за измерването на галактическата система, както и с много по-големите, дадени при асимилирането на спиралните мъглявости с млечните пътища. Така, за релативиста, вселената може да бъде безгранична, без да бъде безкрайна. Колкото за прагматиста, който върви право пред себе си — т. е.
към текста >>
Намира се, че тоя
район
има големина минимум равна на 150 милиона години светлина.
ще го направят утре, благодарение на внушенията на новата наука, и така тази последната ще катурне, може би, наблюдателната астрономия и ще намери един ден бляскавия ореол на новите достоверности. Удивителни последици, глупаво непредвидени, нови схващания, които надминават, с фантастическата си поезия, всичките, и най-романтичните, построения на фантастичния полет. Реалното, или поне възможното, възлиза на главоломни височини, където ни кога не са стигнали позлатените крила на фантазията. Едва сметка за кривината на света Преди малко казах, че светлината употребява милиони години, за да обиколи нашата прегъната вселена. Като се тръгне от големината, горе-долу известна, на количеството на материята, която се съдържа в млечния път, лесно може да се пресметне кривината на света и неговия район.
Намира се, че тоя
район
има големина минимум равна на 150 милиона години светлина.
Трябват, следователно, най-малко 900 милиона години на светлината, за да обиколи вселената, ако тази последната е ограничена в млечния път и неговите прибавки. Тази цифра напълно отговаря на дадените ни такива от астрономическите наблюдения за измерването на галактическата система, както и с много по-големите, дадени при асимилирането на спиралните мъглявости с млечните пътища. Така, за релативиста, вселената може да бъде безгранична, без да бъде безкрайна. Колкото за прагматиста, който върви право пред себе си — т. е. който следва правата линия: течението на светлината — той ще свърши с намирането отново на звездата, от която е тръгнал, стига само да разполага с достатъчно време.
към текста >>
48.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Първият род, извлечен от урания, тоя стар прадед, дава последователно
йония
, радия, който е първородното дете на тоя род, и девет други тела, преди да се свърши със стабилния елемент — оловото.
С още по- голямо удобство бихме тълкували тия промени, ако заемем от Айнщайновата теория заключението му за масата на енергията, тъй като една промяна в скоростта на събраните елементи трябва да повлече съответна промяна и на масата им. Но повърхностният електрон на атома не е единствената ни разменна монета. И централната ядка се намесва любопитно и неочаквано в промените на атомното тегло. Този факт никога не се е подозирал допреди откриването на радиоактивните тела, което пък повлече откриването на изотопическите елементи, дължимо на английския химик Soddy. Всички знаят, че радио-активните тела, каквито повече от тридесет са вече известни, са класират в естествени родове, при които всеки елемент се извлича от преходния чрез спонтанно раздробяване, което го лишава било от електроните, чието изпущане произвежда излъчването β, било от атомите на хелия, електризирани положително, които дават при оттеглянето си излъчването А.
Първият род, извлечен от урания, тоя стар прадед, дава последователно
йония
, радия, който е първородното дете на тоя род, и девет други тела, преди да се свърши със стабилния елемент — оловото.
Други родове се развиват съобразно с един закон с аналогично разделяне. Прочее, в паралелните им редици се намират тела, различни по произхода си и по атомното им тегло, но тъждествени по химическите и физическите си свойства: същите реакции, същата разтворимост на солите, същите излъчвания, когато ги изследват със спектроскопа — това са изотопическите елементи. Сега ще посочим един противоположен резултат на приетите мнения. Чрез най-строгите методи на химическия анализ са измерени атомните тегла на три къса олово, взети от разни минерални части, и е констатирана една разлика между тия тегла. Заключението от тия опити е, че оловото не е прост елемент, а една смес в различни пропорции, от много изотопически разновидности.
към текста >>
49.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Други интересни издирвания са били ония по преминаването на електричеството през течности, защото Лодж е първият, който е измислил един експеримент за простото и пряко проявяване на пътуването на отделните молекули или
йони
, и за преминаването на светлината през движеща се среда.
и не може да има никакво съмнение, че ако Херц не би направил това откритие, щяхме много скоро да го научим от Лодж — както казва сам Херц, Electric waves (електрически вълни), стр. 3. В първите години на изучване електро-магнетичните вълни Лодж е бил неуморим в измисляне начини за създаване и откриване вълните, като е издирвал техните свойства, пишел статии, държал сказки и подбуждал към издирвания други умове. Между най-блестящите открития е било онова на „сцепителя“ (coherer) за откриване на вълните. С този откривател той е измислил първия практически безжичен телеграф, като е изпращал сигнали на едно разстояние от неколко стотици метра. Всичко туй е било пионерска работа, извършена преди още Маркони да се е занимавал с предмета; а Маркони, несъмнено, е градил върху основата, която бе поставил Лодж.
Други интересни издирвания са били ония по преминаването на електричеството през течности, защото Лодж е първият, който е измислил един експеримент за простото и пряко проявяване на пътуването на отделните молекули или
йони
, и за преминаването на светлината през движеща се среда.
За този последен опит и за неговите изследвания върху електрическите вълни, той получи в 1898 г. Рънфордовия медал на кралското дружество, едно от най-високите отличия, които дружеството може да даде, понеже то не се ограничава само със своите съотечественици — англичаните. Председателската реч на Сър Оливър към секция А на Британското сдружение в 1891 г. не трябва да мине неотбелязана. В нея той се застъпва за основаването на една народна лаборатория по физика и така се почна движението, което доведе, неколко години по-късно, до учредяването на народната лаборатория по физика в Бъшей, поддържана, макар и ненапълно, от правителството и широко контролирана от учените дружества.
към текста >>
50.
Всемирна летопис, год. 3, брой 05
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Миналите векове са ни дали много образци на такава поезия: индийската Рама
йона
, Омировата Илиада, Дантевата Божествена комедия, Шекспировите Поеми, произведенията на Милтона, Торквато Тасо, Петрарка, Шели, Виктор Хюго, Сюли Прюдом, Гьоте, Адам Мицкевич и ми. др.
Неговото въображение не знае граници, в сравнение с онова на по-малките му братя, неговият ум е възприемчив за най-висшите знания, неговата любов към Бога и към всички живи същества е безгранична, неизчерпаема. Великият поет, взет като самостойна индивидуалност, е съвършено същество на земята. Неговите поетически произведения, по съдържание и по форма, са алхимически и лечебни средства. Когато утруденият, обремененият от житейски грижи, тревълнения и неволи брат прочете вдъхновените, мистични стихове на поета, неговата наранена, измъчена душа се възражда и повдига, неговото сърце трепва от чист и свят възторг: той преживява възвишените мисли, чувства и желания, внушени на поета от небесния му вдъхновител и ръководител. Така, окултната поезия трансформира енергиите у четеца: тя е най-мощната духовна алхимия и панацея.
Миналите векове са ни дали много образци на такава поезия: индийската Рама
йона
, Омировата Илиада, Дантевата Божествена комедия, Шекспировите Поеми, произведенията на Милтона, Торквато Тасо, Петрарка, Шели, Виктор Хюго, Сюли Прюдом, Гьоте, Адам Мицкевич и ми. др.
А и по настоящем, между съвременните поети има велики души, които са дали и дават на човечеството гениални творения на своя могжщ дух. * Второто от изящните изкуства е музиката (вокална и инструментална). Тя произхожда от ангелския свят и се основава на магията на числата. Звуковата сила, според числото на трептенията, иде от звуковите сфери. Там ангелските същества пеят и славословят Бога, Творецът на мирозданието.
към текста >>
51.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
2) В Англия докторите продават фирмите си или
районите
. (заб.
— запита Белингтон с напрегнато лице — нима вие вярвате, че това е възможно? — Драги — каза докторът —струва ми се, че нещастният ми другар бе един нов Христофор Колумб в неизвестното, на когото бъдещето човечество ще изучва живота и споменава смъртта, защото, по моите разбирания, които в никой случай аз още не смея да изнеса пред света — той ни каза истината и само истината, колкото и не вероятна да се струва тя на всички! Превод от англ.: Любомир Лулчев. ____________________________________________________________________________________________________________ 1) В Англия са твърде разпространени джобните хронометри, които при натискане на един бутон бият числото на часа, 1/2 час и 1/4 час, с приятни хармонични тонове. (Бел, на преводача).
2) В Англия докторите продават фирмите си или
районите
. (заб.
преводача.) Законът за изобилието Лекция от Ричард Ингалезе1) В досегашните лекции вие научих те вече средството, за да добивате духовен усет и умствени качества чрез космическите сили. Вие също знаете и и да си служите, чрез посредничество на божия дух, с умствените си сили не само във ваш интерес, но и в интереса на другите. Понеже ни са известни вече духовния и умствения планове на битието, сега ще изучим третия и по- следен план — тоя, в който човек добива или трябва да добие в изобилие благата на този свят, планът, в който се прилага законът за изобилие то, който трябва да знаете, ако искате да успявате. Всяка дреболия в нашите животи се управлява от един закон, нищо не става случайно, и мнозина смятат владението на материално богатства толкова съществено за щастието, колкото е за тях физическото здраве, че, струва ми се, от първо степенна важност е да се разбере напълно закона, който управлява изобилието, за да знаем да насочваме нашите материални интереси, вместо да бъдем жертва на обстоятелствата. Ония, които не притежават нищо, не са знаели да действат със закона за изобилието в свой интерес.
към текста >>
52.
Всемирна летопис, год. 3, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Файтонджията
Йон
е в дълбока тъга, поради смъртта на сина си Кузма.Той е цял разбит.
То дава главно знания. Детето научава, де се намират Хималаите, Алпите, Мисисипи, обаче, чувствата му, волята му остават неразвити. И тогава, разбира се, то, след свършване на училището, ще живее беден душевен живот , по-дълбоките му душевни сили остават спящи. Професор Сикорски пояснява това чрез Чеховия разказ „Тъга“ 3). Ето на кратко съдържанието на разказа.
Файтонджията
Йон
е в дълбока тъга, поради смъртта на сина си Кузма.Той е цял разбит.
И той търси душа да го разбере,да влезе в положението му, да прояви поне най-малкото съчувствие към него. Но на всякъде срещнал студ, безучастие· Кара той некого си, навежда се и му казва, че син му е умрял, а онзи му казва: „Умрял е, че какво от това? Всички ще умрем! “ или: .Карай, карай, тъй ние и до утре не ще стигнем“. Най-сетне, разбит от скръб, той се връща у дома си.
към текста >>
53.
Всемирна летопис, год. 4, брой 01
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
февруари 1923 година бях в София, участник в мелничарския конгрес тогава, като делегат на Плевенските мелничари и председател на Мелничарския Съюз, две години след смъртта на бившия му председател, Юрдан
Йонов
, от гр. Рахово.
по въпроса за храненето от окултно гледище — в Всемирна Летопис, год. 1, кн. IV. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа) Предсказано събитие. От 3. до 6.
февруари 1923 година бях в София, участник в мелничарския конгрес тогава, като делегат на Плевенските мелничари и председател на Мелничарския Съюз, две години след смъртта на бившия му председател, Юрдан
Йонов
, от гр. Рахово.
По желанието на няколко колеги, на 5. II. вечерта, удовлетворих им любопитството да видят, че има задгробен мир, и да чуят новини от него. За целта устроихме беседа със задгробните обитатели, в дома на софийския мелничар Никола Гърнев, при негово и на семейството му участие, заедно с колегите ни: Ив. Минев, от Варна, Лавчийски, от София и други. Резултата бе задоволителен, защото се явиха последователно много духове на познати и непознати и сродници-покойници, които дадоха ценни сведения за съдбата си и за състоянието на други духове, на познати на присъстващите и покойници, както изобщо и за порядките в задгробния мир.
към текста >>
54.
Всемирна летопис, год. 4, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
От Оберона и Титания той направи Сарастро и „звездосветещата“ княгиня, от
Хюйон
и Реция — идеалната двойка Тамино и Памина, от Шеразмин и Фатиме — Папагено и Папагена; „вълшебният рог“ стана „вълшебна флейта“, морската буря и грамадата развалини — причудлива водна и огнена проба с мощен сценичен ефект.
представяха затворени певчески номера и говорен диалог (не рецитация). За основаване собствен театър обаче още дълго време не можеше да се мисли, затова и най-после през 1791 година двамата приятели решиха, щото Моцарт да създаде произведението, което отдавна носел в музикалния си блян,—с уговорка обаче: форма на творението да даде Шиканедер — външната форма на простонароден „вълшебен откъслек“, —съобразно вкуса и разбирането на публиката от предградния Шиканедеров театър. За основа на действието в операта Шиканедер взе съдържанието на драмата „Оберон, крал на елфите“ — драма от актьора при същия театър Gieseke, която бе представяна през 1793 г. и в която се драматизираше твърде грубо Виландовият епос. Работите, прочее, се стекоха тъй, че и по-късно този Гизеке често биваше наричан „фактичният автор на „Вълшебната флейта“, Шиканедер от своя страна задържа онова, което можеше да задържи, — останалото той промени — и то твърде сръчно.
От Оберона и Титания той направи Сарастро и „звездосветещата“ княгиня, от
Хюйон
и Реция — идеалната двойка Тамино и Памина, от Шеразмин и Фатиме — Папагено и Папагена; „вълшебният рог“ стана „вълшебна флейта“, морската буря и грамадата развалини — причудлива водна и огнена проба с мощен сценичен ефект.
Отзвуци и спомени от добре познатите Шиканедер Шекспирови драми дадоха останалото: от трите вещици на Макбета израснаха трите дами на княгинята, Сарастро се оформи по-образец на Просперо от „Бурята“, Папагено и Моностатос — според портретите на Тринкуло и Калибан; настроението на „Сън в лятна нощ“ биде умело използвано. По онова време се ползваше с особена любов Виландовият тритомен сборник приказки „Джиннистан“ . Последната приказка от третия том „ Lulu oder Die Zauberflöte“, „Лулу или вълшебната флейта“ даде заглавието: за развиване и закръгляне действието, обаче, „поетът“ използва с неподражаема дързост и всички останали приказки на „Джиннисган“, тъй разказът: „Умните момчета“ даде трите „момченца, млади, хубави, любезни и мъдри“, които, както и в приказката, живеят в палмова гора и напомнят на младежа за постоянство, търпеливост и мълчание; приказката „Палатът на мъдростта“ — трите храма, на чиито порти хлопа принцът; „Неангир и неговите братя“ поднесе образа, „който изпълва с хиляди непознати трепети“ сърцето на зрителя, „не познал никога, що е любов“ ; приказката: „Кошникът“ — стоящата на своя трон забулена „звездосветеща княгиня“ с нейните деви; разказът „Адис и Дали“ — омразния, черен роб“, който се обяснява в любов на пленената от брамина принцеса и мн. др. т. При това, самото естество и обстановка на неколко от приказките в „Джинистан“ — действието на „Камъкът на мъдреците“ напр.
към текста >>
НАГОРЕ
