Търсене в текстове за 'Йон'

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

След заминаването на Учителя той взе дейно участие при установяването на новата власт на комунистите в нашия район.
" "Ако искате, можете да идвате." Младежът си заминава. Този млад мъж се казваше Никола Антов. Той беше анархист по убеждение, след това премина към комунистите и накрая също дойде на "Изгрева". Беше си построил барака и в стаята си след заминаването на Учителя беше закачил редом с Неговия портрет и този на Георги Димитров. Според него един комунист можел да бъде едновременно и дъновист и на никого това не пречело. След заминаването на Учителя той взе дейно участие при установяването на новата власт на комунистите в нашия район. Заради негови грешки пред комунистите той беше изпратен за шест месеца в концлагер. Като се върна оттам, ме срещна веднъж и каза: "Сега аз се връщам от затвора. Ваш ред е - вие да отидете в затвора." Дойде време,някои от нас отидоха в затвора. Но преди това, на процеса пред съда, той каза: "Дошло е време на това Братство да му сложим една надгробна плоча." Наистина, дойде това време, когато "Изгревът" беше разрушен и всички сметнаха, че му е сложена надгробна плоча. Но ние бяхме взели участие в разрешаване на онази задача, когато преброихме космите на анархизма, който се превърна в комунизъм.
към текста >>

2. 5_07 Закони на музиката

А Едуард Шюре в книгата си "Великите Посветени" казва, че Школата на Орфея била при изворите на Еброс (Марица), при подножието на върха Калкайон (Мусала).
Орфей Френският посланик Карменен през 1621 година разправя, че местните жители наричали седемте Маричини езера "Седемте Орфееви извора". Дали не се отнася това за Седемте рилски езера? Или за Мусаленските езера? Дубровчани, които през XVI век са пътували по търговия из България, разправят, че са намерили при главата на Марица седем топли извора с бистра вода, която Орфей, чрез магията на песните си, притеглил от земните недра. Далматинският поет Гундуша споменава това в песните си. А Едуард Шюре в книгата си "Великите Посветени" казва, че Школата на Орфея била при изворите на Еброс (Марица), при подножието на върха Калкайон (Мусала). За тези седем Маричини езера споменава и Иречек в книгата си "Българското княжество". Овидий, в своята книга "Хероиди", споменава за Хелбрус (Марица), която извира из стръмните, голи стени на ледовитите Родопи. Това показва, че в старите времена, са смятали Мусала и изворите на река Марица за част от Родопите. Действително, нашите географи и историци доскоро спореха дали Мусала е към Родопите или към Рила, но го зачислиха към Рила. В старите географии е част от Родопите.
към текста >>

3. 8_15 Кои изпълниха Волята на Учителя?

След това, когато се прибрахме в София, Антов започва да взема участие в политическия живот на града и стана представител на Отечествения Фронт за VI район.
Тези думи бяха донесени и разнесени на "Изгрева". Тогава Никола Антов отиде в Мърчаево и има среща с Учителя. Учителят го беше запитал какви са неговите намерения, а той му бе отговорил, че има намерение да купи братска машина за отпечатване на беседите и да се направи печатница. Учителят му бе отговорил, че има пари за тази работа и бе го поставил да изпълнява длъжността посредник и представител на Братството пред властта. Така седят нещата. След това, когато се прибрахме в София, Антов започва да взема участие в политическия живот на града и стана представител на Отечествения Фронт за VI район. Всички апели и обяви на властта се подписваха от негово име. Постепенно той започна да се опитва да поставя порядък и на "Изгрева", същия порядък, който комунистите искаха да въведат в страната. На 1 януари 1945 година той се яви в дома на Жечо Панайотов на заседанието за избиране на Братски съвет с пистолет на колана си и заяви, че ако не бъде избран в Братския съвет, той ще разтури събранието. А той имаше власт да стори това, защото беше председател на Отечествения Фронт в VI район. Тогава тези сили управляваха различните общини на града.
към текста >>

А той имаше власт да стори това, защото беше председател на Отечествения Фронт в VI район.
Така седят нещата. След това, когато се прибрахме в София, Антов започва да взема участие в политическия живот на града и стана представител на Отечествения Фронт за VI район. Всички апели и обяви на властта се подписваха от негово име. Постепенно той започна да се опитва да поставя порядък и на "Изгрева", същия порядък, който комунистите искаха да въведат в страната. На 1 януари 1945 година той се яви в дома на Жечо Панайотов на заседанието за избиране на Братски съвет с пистолет на колана си и заяви, че ако не бъде избран в Братския съвет, той ще разтури събранието. А той имаше власт да стори това, защото беше председател на Отечествения Фронт в VI район. Тогава тези сили управляваха различните общини на града. По този начин и той бе избран в този братски съвет. По-късно, през 1952 година, понеже той участвуваше във финансовия съвет, заедно с Коста Стефанов, изискаха да се сложи ред в цялата финансова отчетност на Братството. Но това не бе направено. Мнозина се противопоставяха на това, че той иска да въвежда отчети, организации, както е в града.
към текста >>

4. 8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?

Така, съгласно писмо на "Жилищно стопанство и държавни имоти" при Сталинския районен народен съвет,№ 1131 от 16 август 1958 година, на Министерството на транспорта и съобщенията, съгласно предписание № 243 от 11 август 1958 година, се предадоха за ползуване горните имоти, считано от 11 август 1958 година.
Такива бяха Българската методистка църква, Евангелската църква на "Солунска", Баптистката църква и други. Такова беше нашето възражение. По този начин ние сами се присламчихме и влязохме в кюпа на религиозните секти и църквите. Но законът вече не признаваше подставени лица и скрити пълномощници. Така "Жилищно стопанство и държавни имоти" при Сталинския съвет, община град София, иззе имотите и ги прехвърли за ползуване към Министерството на транспорта и съобщенията за нуждите на строящ се телевизионен център. Така, съгласно писмо на "Жилищно стопанство и държавни имоти" при Сталинския районен народен съвет,№ 1131 от 16 август 1958 година, на Министерството на транспорта и съобщенията, съгласно предписание № 243 от 11 август 1958 година, се предадоха за ползуване горните имоти, считано от 11 август 1958 година. По този начин останалите имоти, които не бяха иззети през 1949 година, бяха иззети през 1958 година. А защо стана така? Отговорете си сами. През есента на 1957 година на "Изгрева" дойдоха финансови ревизори от Министерството на финансите и Държавен контрол. Те извършиха ревизия на Братството за периода от 1 януари 1945 година до 16 октомври 1957 година.
към текста >>

5. 16. ШКОЛАТА Е ОТКРИТА

Йончо Цв.
Димитров 31. Иван Ил. Митков 32. Йордан Бобев 33. Йордан Иванов 34. Йончо Цв. Йончев 35. Антон Николаев 36. Филип Славов 37.Гради Минчев Сестри: 1. Паша Теодорова 2. Василка Иванова 3.
към текста >>

Йончев 35.
Иван Ил. Митков 32. Йордан Бобев 33. Йордан Иванов 34. Йончо Цв. Йончев 35. Антон Николаев 36. Филип Славов 37.Гради Минчев Сестри: 1. Паша Теодорова 2. Василка Иванова 3. Олга Славчева 4.
към текста >>

6. 124. ПЕСЕНТА „СЪРДЕЧНИЯТ ЗОВ

Края на месец август Фердинанд е в Германия, а през това време Антантата приготвя мощен удар в района на Добро поле.
Започва дезертьорството от фронта. Към 1 август 1918 г. общият брой на на мобилизираната българска армия е 857 хиляди души, а за дезертьорство са произнесени 30 000 присъди. На 15 юли 1918 г. на река Марна започва германска офанзива, но френските войски нанасят тежка загуба на германците. Края на месец август Фердинанд е в Германия, а през това време Антантата приготвя мощен удар в района на Добро поле. На 14 септември започва офанзивата срещу българските позиции. Това поле представлява коридор, който на юг отвежда в Солунската равнина, но едновременно е и врата, през която на север минава пътя за излизане в долината на река Вардар. През това време главнокомандващият българската войска генерал Жеков е болен от испанска треска и на 8 септември заминава на лечение във Виена. Генерал Тодоров, който на 15 юли 1918 г. е назначен, не поема длъжността си поради това, че не е бил уведомен.
към текста >>

7. 188. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ И ЕКСКУРЗИИ ДО СИМЕОНОВО

Понякога някои от самолетите пущаха бомби и в нашия район.
Излизахме над село Симеоново. Там имаше една млада гора и на полянката зад гората направихме лагер. Накладем един хубав огън и целия ден прекарваме там. В туй време можеха да стават бомбардировки над София. Ние си стоим на Витоша. Понякога някои от самолетите пущаха бомби и в нашия район. Един път паднаха бомби в долината, съседна на бивака ни. Друг път пуснаха бомби в самото село и разрушиха няколко къщи Ние си седим там, на полянката до горичката. Учителят беше много сериозен беше умъчнен от това човешко безумие. Но като мине бомбардировката ние пак се връщахме в София и Учителят оставаше у нас или отиваше на Изгрева. Но Той почти винаги загатваше кога ще има бомбардировка.
към текста >>

8. 205. ЛЪЖИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛОСОФИ И АКАДЕМИЦИ

на I Районно управление, София, завършила Медицинския факултет в София, позволително за медицинска правоспособност, издадено от М-во на народното здраве под N 24150 от 4.11.1931 г., работила като медицински лекар в здравни служби в страната, удостоверявам с настоящото: 1.
За нас Словото Му е живот и път. За нас Словото Му е Слово на Бога. ДЕКЛАРАЦИЯ Подписаната д-р мед. РАДА БОНЕВА БОРОВА, родом от гр. Казанлък, личен паспорт серия ШГ N 871988 от 24.10.1975 г. на I Районно управление, София, завършила Медицинския факултет в София, позволително за медицинска правоспособност, издадено от М-во на народното здраве под N 24150 от 4.11.1931 г., работила като медицински лекар в здравни служби в страната, удостоверявам с настоящото: 1. Познавам лично лицето ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ от 1937 г„ а от 1941 г. живях в квартал „Изгрев", София, където живееше и Петър К. Дънов. 2. На 24 декември 1944 г., неделя след обед получих от д-р Дафина Петрова Сает, медицински лекар на държавна служба, бележка, с която ме молеше да отида при Петър К. Дънов, който беше заболял от няколко дни.
към текста >>

„Патриарх Евтимий" 16,паспорт N 877057 от I Районно управление София издаден на 17-03-76 с настоящото декларирам следното: 1.
Всичко беше обаче напразно и към 6 часа сутринта болният Петър Константинов Дънов почина, на 27 декември 1944 г. 21 септември 1977 г. Декларатор: Д-р Борова (подпис) София Заверено от нотариус Василева 23.09.1977 г. с N14647 ДЕКЛАРАЦИЯ Долуподписаният д-р СТЕФАН СТАНЧЕВ КАДИЕВ, 80-годишен от гр. София, бул. „Патриарх Евтимий" 16,паспорт N 877057 от I Районно управление София издаден на 17-03-76 с настоящото декларирам следното: 1. През 1924 г. съм завършил медицинския факултет в София и постъпих като военен лекар в гр. Хасково, който е мой роден град. След това служих като лекар в артилерийско отделение, пехотен полк, ординатор в болница, началник на болница и дивизионен лекар на 10 пехотна дивизия. Като такъв бях натоварен заедно с дивизията върху влак, отправен за Отечествената война през 1944-е.
към текста >>

9. 9. ИЗГЛЕДИ ОТ ВРЪХ МУСАЛА КЪМ МАРИЧИНИТЕ ЕЗЕРА

Ние знаем от старата литература, че връх Мусала се е наричал Калкойон".
Учителят е говорил за Маричините езера, че тук е била Школата на Орфей. Хората я търсят на физическото поле. Аз съм чувал от Учителя, че в древността е имало Школа и че тук е била Школата на Орфей. Сега какъв външен вид е имала тая Школа и в какво се е състояла не мога да кажа подробно, защото не сме питали Учителя. Може някой да Го е питал и да знае. Ние знаем от старата литература, че връх Мусала се е наричал Калкойон". Тук при неговите езера е била Школата на Орфея, но дали към Маричините езера или към Мусаленските езера, т. е. към „Окото" не се знае. При Школата на Учителя ние отсядахме при „Окото" и тук слушахме Неговото Слово. По наше време Маричината долина беше Рилската пустиня. Там имаше само една видима пътечка.
към текста >>

10. 32. УСТРОЙВАНЕ И БИТ НА ЛАГЕРА

Дърва се донасяха от района на първото езеро.
За цялата хигиена на лагера и за кухнята се грижеше д-р Иван Жеков. Когато казаните бяха готови с яденето и гозбата приготвена, дежурните изнасяха казаните от огнището и ги поставяха в средата на поляната. С големи черпаци сестрите разсипваха обеда. Споменахме по-рано, че имахме склад за продуктите, както и магазин от който се зареждаха приятелите. За магазина се грижеше Гради Минчев. Дърва се донасяха от района на първото езеро. По средата на поляната бе оформен един кръг, който бе ограден с камъни и служеше за огнище на нашите лагерни вечерни огньове, които бяха съпроводени с братски песни и декламация на стихове от нашите поети. Вечерно време, когато приятелите се връщаха от кратките излети по езерата, когато слънцето се наклони преди да залезе, ние вечеряме винаги преди да залезе слънцето. Това беше правило за учениците. Залезе ли слънцето, не ядем. Когато се наклони слънцето ние правим нашата вечеря.
към текста >>

11. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ПОВЕСТВОВАНИЕ - ПЕТО-ЛЕТОПИС - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ НА ИЗГРЕВА Част първа

Никола Антов, който имаше къщичка на Изгрева и който беше в Братството и който беше ту анархист, ту комунист, стана началник на Района на Отечествения Фронт.
Доводът бе, че за да се избегнат борбите за ръководство, трябва да се избере пожизнено. Но има друга опасност един човек да се промени след десет години и да мине в други влияния да не мисли по същия начин, че дори може да стане и враг на Братството. Такива случаи имахме колкото щете. Още на 1.1. 1945 г. Никола Антов, който имаше къщичка на Изгрева и който беше в Братството и който беше ту анархист, ту комунист, стана началник на Района на Отечествения Фронт. Този пост имаше тогава голяма власт. Той като подушва, че тук се оформя ръководство на Братството идва и казва: „Или ще ме приемете в Братския съвет и то ще ме турите във финансовия съвет, за да контролирам финансовите средства на Братството или ще разтуря Братството". Беше дошъл с пистолет на пояса. Това бяха първите месеци след 9.IX. 1944 г., когато ставаха безотговорни издевателства и много народ изчезна безследно.
към текста >>

Пазеше Братството може да се каже с авторитета на Районен ръководител.
Свърши и някоя и друга работа за Братството, но направи и най-голямата пакост на Братството. Няма да го съдим за това. Друг ще го съди. Какво направи за Братството? Съдействува да продължи Братския живот както си беше при Учителя. Пазеше Братството може да се каже с авторитета на Районен ръководител. Неговото име го имаше разлепено на афишите на Отечествения фронт на Района. Той съдейства на Братското стопанство, за закупуване на братската печатарска машина и за официалното й представяне, защото беше и директор на печатницата на Изгрева. Финансовият съвет бе съставен от Никола Антов, Манол Иванов и Жечо Панайотов. Този съвет взе решение финансовите средства намерени при Учителя, да не се включват в общото счетоводство на Братството, а да се запазят за такива случаи, когато се закупят материали за отпечатване - хартия и когато не можем да получим документ за осчетоводяване, за да оправдаем тези разходи. Значи имахме една голяма сума, с която да купуваме хартия.
към текста >>

Неговото име го имаше разлепено на афишите на Отечествения фронт на Района.
Няма да го съдим за това. Друг ще го съди. Какво направи за Братството? Съдействува да продължи Братския живот както си беше при Учителя. Пазеше Братството може да се каже с авторитета на Районен ръководител. Неговото име го имаше разлепено на афишите на Отечествения фронт на Района. Той съдейства на Братското стопанство, за закупуване на братската печатарска машина и за официалното й представяне, защото беше и директор на печатницата на Изгрева. Финансовият съвет бе съставен от Никола Антов, Манол Иванов и Жечо Панайотов. Този съвет взе решение финансовите средства намерени при Учителя, да не се включват в общото счетоводство на Братството, а да се запазят за такива случаи, когато се закупят материали за отпечатване - хартия и когато не можем да получим документ за осчетоводяване, за да оправдаем тези разходи. Значи имахме една голяма сума, с която да купуваме хартия. А тогава продаваха хартия изостанала и не можеха да ни дават фактура.
към текста >>

12. 16. КУФАРЪТ СЪС СКЪПОЦЕННОСТИТЕ

в IV район, 3 участък за 25 000 лв.
понеже съм помилван с указ N 221 от 23.III. 1963 г. 7. Според присъдата ми се конфискува 1/2 идеална част от имуществото и да заплатя на държавата глоба от 25 000 лева, която бе голяма сума. Тогава заплатата на един учител в гимназията бе 864 лв. Тогава се заведе изпълнително дело N88 от 1960 г. в IV район, 3 участък за 25 000 лв. с призовка на съдия изпълнител на 20.1.1961 г. с предупреждение на 7.III.1961 г. за опис на имуществото в дома ми. Тогава с акт N4566 от 1962 г. бе одържавена едноетажната ми къща на Изгрева, 1/2 идеална част на ул.
към текста >>

13. 21. ЗАЕМ НА СВОБОДАТА

Тогава Никола Антов, който беше комунист, беше председател на Отечествения фронт в едни голям градски район, в който влизаше и Изгрева и беше облечен със светска власт.
Тази армия трябваше да бъде обута, облечена, нахранена и да има бойно снаряжение. Затова бяха необходими много пари. Новата власт реши тогава да пусне облигации и да ги нарече „Заем на Свободата". И тогава всички частници, фабриканти и хора заможни отначало бяха поканвани, а после принуждавани да дават големи суми за този заем, само и само да си запазят имотите. Никой не знаеше тогава, че ние имаме милиони освен Братския съвет. Тогава Никола Антов, който беше комунист, беше председател на Отечествения фронт в едни голям градски район, в който влизаше и Изгрева и беше облечен със светска власт. За да се представи пред властите като негов актив той реши, че трябва да се внесе една голяма сума в полза на новата власт. Ние нямаше какво да правим освен да се съгласим и което можахме да направим намалихме онази сума, която той искаше. Ако бяхме отказали той щеше да ни предаде на властите и щяха да ни вземат всички пари. А общата сума, която бе намерена при Учителя и описана бе към 6 000 000 лв. След разговори и убеждавания Антов се съгласи и ние внесохме сума от 900 000 лв.
към текста >>

14. III. ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО

„А като се наобядваха казва Исус Симону Петру: Симоне Йонин, любиш ли ме повече от тия?
„Който приеме свидетелството Негово запечатал е, че Бог е Истинен". 7. Глава 3,стих 5.„Отговори Исус: „Истина, Истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и дух не може да влезе в Царството Божие." 8. Глава 20,стих 22. „И това като рече духна и казва им: приемете Духа Святаго." 9. Глава 21,стих 15. „А като се наобядваха казва Исус Симону Петру: Симоне Йонин, любиш ли ме повече от тия? Казва Му: ей Господи, Ти знаеш, че Те обичам." Казва Му: паси агънцате ми! " 10. Глава 15,стих 26. „А като дойде Утешителят, Когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на Истината, Който от Отца изходи, Той ще свидетелства за Мене." Научете тези стихове наизуст. Повтаряйте тези стихове, когато не сте разположени и имате затруднения във вашия път.
към текста >>

15. 7. РАЗРУШАВАНЕТО НА ИЗГРЕВА

в 8 часа в Съдебната палата при районния състав на Софийската комисия по чл.
78 от Конституцията имат право на свободна дейност и не трябва да им се отчуждава салона, поляната и градината. 9. По това време със закон е създадена Комисия по чл. 11 от Закона на О.Е.Г.П.Н.С. в София. Получена е призовка до обществената организация Бяло Братство в квартал Изгрев, да се яви техен представител на 10.ХI.1948 г. в 8 часа в Съдебната палата при районния състав на Софийската комисия по чл. 11 по З.О.Е.Г.П.Н.С. в качеството си на векларатор по преписка N 4769, като трябва да се донесат планове, скици и нотариални актове за имотите на Изгрева. На 17.ХI.1948 г. отново с призовка се извикват за оформяне на документацията на същото място във връзка с преписка N 314. По този начин всички документи за занесени.
към текста >>

V район и че отново се прави същата молба, с която да бъдат освободени декларираните имоти като се прилагат съответните декларация на брой 8.
където на нея се играе Паневритмия. За справка вижте „Изгрева", том I, стр. 605-613. 10. През февруари 1949 г. се прави молба до Министерството на Правосъдието, до комисията при З.О.Е.Г.П.Н.С., в което се упоменава, че е подадена молба под N 312 от 1948 г. V район и че отново се прави същата молба, с която да бъдат освободени декларираните имоти като се прилагат съответните декларация на брой 8. Тук ние прилагаме молбата и шест декларации като другите две липсват. Това са декларациите на онази група от д-р Иван Жеков, Върбан Христов и Иван Вълчанов Явашев, които са подставени пълномощници и притежават с нот.акт N 102, том 9, дело 1885 от 1926 г. и което оформя кв. 115 и 19 на парцел XII, XIII, XIV. Размерът на това място е 7500 кв метра.
към текста >>

V район Другарю Министре, Имотите, описани в декларацията ни по З.О.Е.Г.П.Н.С.
Размерът на това място е 7500 кв метра. Защо липсват тези две декларации ще се спрем по-нататък. Ето самата молба и шестте декларации: До почитаемото Министерство на правосъдието - З.О.Е.Г.П.Н.С. Чрез почитаемото Министерство на Вътрешните работи и вероизповеданията отдел „Вероизповедания" МОЛБА на Общество Бяло Братство, подадена от Братския съвет за всички имоти, София, кв. Изгрев Под/N314/48 г. V район Другарю Министре, Имотите, описани в декларацията ни по З.О.Е.Г.П.Н.С. са имоти собственост на Общество Бяло Братство, което фактически ги е владяло, използу-вало от начало до сега и им е плащало данъците. Това се вижда от приложените тук клетвени декларации. Нотариалните актове са издадени на частни лица само за услуга, понеже по него време верската ни общност не бе призната официално, за което и тези честни лица издадоха на братския съвет надлежни „контър-летър". Обществото Бяло Братство вече е признато за верска общност, видно от приложеното тук удостоверение от 11.VI.1948 г., издадено от Министерството на външните работи. По силата на чл.
към текста >>

16. 8. ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ИЗГРЕВА

се изпраща писмо от Софжилфонд Сталински район, с което се посочват кои места се одържавяват.
На 10.VIII.1958 г. се изпраща писмо до Управление „Архитектура" и се протестира срещу това решение. Едновременно се изпращат писма до Антон Югов и Вълко Червенков от 1.8.1958 г. с подписи на членове и съмишленици на Общество „Бяло Братство", с което се протестира за отнемането на Салона и поляната. 8. На 20.8.1958 г. се изпраща писмо от Софжилфонд Сталински район, с което се посочват кои места се одържавяват. Прилагаме писмото. Софжилфонд Сталински район Стопанско предприятие при СГНС ул. „Стамболийски" N 5 Отдел: „Домоуправление" N II 8641 ДО БЯЛОТО БРАТСТВО кв. Изгрева" N 9 ТУК Съгласно писма N 1131/16^Ш.58 г. на ЖСДИ - Сталински Р.Н.С., Ви съобщаваме, че местата намиращи се в кв.
към текста >>

Софжилфонд Сталински район Стопанско предприятие при СГНС ул.
Едновременно се изпращат писма до Антон Югов и Вълко Червенков от 1.8.1958 г. с подписи на членове и съмишленици на Общество „Бяло Братство", с което се протестира за отнемането на Салона и поляната. 8. На 20.8.1958 г. се изпраща писмо от Софжилфонд Сталински район, с което се посочват кои места се одържавяват. Прилагаме писмото. Софжилфонд Сталински район Стопанско предприятие при СГНС ул. „Стамболийски" N 5 Отдел: „Домоуправление" N II 8641 ДО БЯЛОТО БРАТСТВО кв. Изгрева" N 9 ТУК Съгласно писма N 1131/16^Ш.58 г. на ЖСДИ - Сталински Р.Н.С., Ви съобщаваме, че местата намиращи се в кв. II се предават на М-во на транспорта и съобщенията, съгласно предписание N 243/11. VIII.58 г.
към текста >>

Братският съвет изпраща писмо до Комунален отдел на Сталински Районен съвет, в което се уведомява, че са приложени нотариалните актове, както и декларациите на скритите пълномощници, с които се декларира, че имотите принадлежат на Бялото Братство.
Николов Зам. директор: Ал. Методиева София, 20 август 1958 г. (следват подписи и печат) 9. На 22.8.1958 г. Братският съвет изпраща писмо до Комунален отдел на Сталински Районен съвет, в което се уведомява, че са приложени нотариалните актове, както и декларациите на скритите пълномощници, с които се декларира, че имотите принадлежат на Бялото Братство. На 26.8.1958 г. се изпраща молба и се прилага списъка на подставените лица и скрити пълномощници с N на квартала, N на парцела, планоснимачни номера, дата, том на нотариата, акт за недвижимите имоти, с което се доказва, че фактически собственик е Бялото Братство. 10. На 28.8.1958 г. се получава писмо от Министерство на транспорта и съобщенията, с което се съобщава, че като нови собственици тези имоти трябва да се предадат на Министерството в 7-дневен срок. Братския съвет започва да се жалва до всички инстанции с искането да се отмени нареждането за отнемането на имотите.
към текста >>

17. 12. НОВО ПОСЕГАТЕЛСТВО СРЕЩУ МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ

се прави иск N 1132 при 52 състав на районния съд гр.
12. НОВО ПОСЕГАТЕЛСТВО СРЕЩУ МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ След ноември 1989 г. и настъпилите нови промени през 1992 г. бе гласуван закона за реституцията, според който онези, които имат одържавени имоти и имат нотариални актове могат да направят постъпки пред съда за възв-ръзщането на техните имоти. И така през 1993 г. се прави иск N 1132 при 52 състав на районния съд гр. София от Кирил Кирилов, който е застъпник на 7 наследници на Върбан Христов от Ботевград, които настояват за правата си на собственици върху 1/3 идеална част от одържавеното място през 1958 г. Ето така „българска майка юнашка" ражда Върбан Христов, последовател на Учителя Петър Дънов, на чието име с нотариален акт заедно с още двама е записан един парцел от 7500 кв.м. Върбан Христов си заминава през 1955 г., но той ражда чрез „българска майка юнашка" наследници, които се размножават и вече са на брой седем. Те днес искат чрез съда да получат мястото на Учителя, да премахнат гроба Му и на Негово място да построят многоетажна сграда висока до небето. Това, което комунистическата власт не посмя да извърши, то сега българи родени от „българска майка юнашка" чрез „още по-юначни българи" решават да посегнат върху мястото на Учителя, купено с братски средства.
към текста >>

18. 3.59. Божествената партия

НЕСТОР ИЛИЕВ

ТОМ 4

аз получавам повиквателна заповед от един подучастък на полицията от Лозенец, който участък не е от района където живея, а от този участък ги изпращали на лагер.
в квартала, където живеех на ул. „Венелин" и в квартала между „Венелин", „Любен Каравелов", „Гурко" и „Евлоги Георгиев" само аз не бях член в единната организация и разбира се, работа не ми даваха, трябваше да имам бележка от Отечествения фронт. Аз, тъй като не членувах там, не ми дават работа. А приемаха се на работа от личния състав изрично лица, които притежават бележка от Оф, като член в тази организация. И 1948 г. аз получавам повиквателна заповед от един подучастък на полицията от Лозенец, който участък не е от района където живея, а от този участък ги изпращали на лагер. И на повиквателната, на гърба пише: „Носете си одеало! " И сутринта, когато трябваше вече да се явя в участъка, тръгнах от „Венелин", прекосих „Любен Каравелов" и вървя по посока на „Граф Игнатиев". На „Паренсов" и „Любен Каравелов" срещам кварталния си отговорник кап. Захариев. Той усмихнат, поздравихме се с "добро утро". Той ме пита, къде сте тръгнали сега и аз му подавам повиквателната.
към текста >>

19. 136. БЕЛИТЕ БРАТЯ НА СЪБОРИТЕ В ТЪРНОВО

ТОМ 5

Всички деца са под контрола на родителите си, а излизането им вън от района става под надзора на отговорни лица. X.
Предаванието ще става от 12 души, които ще предадат нареждането на Учителя. VI. По даден сигнал за закуска, обяд и вечеря всички се нареждат по определените си места и с песни очакват Учителя. Вън от столовата носене на храна се забранява. VII. Пушенето на тютюн се забранява. VIII. Купуване на хранителни продукти по частен ред не е позволено. IX. Всички деца са под контрола на родителите си, а излизането им вън от района става под надзора на отговорни лица. X. Във всяка палатка има частна стомна. Братските стомни остават за кухнята. Вода за проливане (измиване) се донася от чешмите вън от района. XI. При беседите на Учителя ще се спазва реда указан от Панайот Ковачев. На първи ред седят по един от всеки град за държание (записване) на бележки. XII.
към текста >>

Вода за проливане (измиване) се донася от чешмите вън от района. XI.
Пушенето на тютюн се забранява. VIII. Купуване на хранителни продукти по частен ред не е позволено. IX. Всички деца са под контрола на родителите си, а излизането им вън от района става под надзора на отговорни лица. X. Във всяка палатка има частна стомна. Братските стомни остават за кухнята. Вода за проливане (измиване) се донася от чешмите вън от района. XI. При беседите на Учителя ще се спазва реда указан от Панайот Ковачев. На първи ред седят по един от всеки град за държание (записване) на бележки. XII. Всички, които не се чувствуват готови да изпълнят посочения ред са свободни да напуснат събора. С.Б.Л.Е. След завършването на съборите всички си заминаваха по групи, а някои от братята оставаха, за да се приберат палатките и всички онези неща, които са служели за лагера - казани, посуда, храна, палатки, завивки. Прибирането на лагера продължаваше към една седмица.
към текста >>

20. 291. НИКОЛА АНТОВ

ТОМ 5

А по това време той беше представител на ОФ за целият район и имаше голяма административна и политическа власт.
тялото на Учителя бе погребано на Изгрева. Ръководителите на Братствата в провинцията всички без изключение присъс-твуваха на погребението. На следващия ден те се събраха и започнаха да разискват въпроса да се създаде едно ново ръководство, което да поеме всички работи на Братството в свои ръце. На първото заседание пристига и Никола Антов с кобур и с пистолет. На въпроса защо е дошъл с пистолет, когато има един разказ и опитност на полковник Божков с Учителя, че при Господа с пистолет не се ходи, тогава Антов отговаря така: „С пистолет не се ходи при Господа, но сега има друг Господ и при него се ходи с пистолет" и той поставя условие, че ако не бъде избран в ръководството ще разтури всичко. А по това време той беше представител на ОФ за целият район и имаше голяма административна и политическа власт. Някои бяха споменали, че Учителят бил казал той да бъде посредник между властта и Братството. Може би това да е вярно, но неговият характер и неговата дейност след това заличи у мен пък и у другите това изказване на Учителя за него, С неговата дейност и анархистични възгледи за живота, за властта и за държавата той направи някои изопачени извращения с административната власт, която имаше и затова беше изпратен от комунистите в концлагер и престоя към шест месеца. След това се върна отново на Изгрева. Веднъж той ме среща, насочва се към мен и изрича следното: „Досега аз бях в затвора, а сега ти ще ходиш там". Точно по това време бяха започнали големите крамоли и разправии около ръководството на Братството.
към текста >>

21. 291. НИКОЛА АНТОВ

ТОМ 5

А по това време той беше представител на ОФ за целият район и имаше голяма административна и политическа власт.
тялото на Учителя бе погребан о на Изгрева . Ръководителите на Братствата в провинцията всички без изключение присъствуваха на погребението. На следващия ден те се събраха и започнаха да разискват въпроса да се създаде едно ново ръководство, което да поеме всички работи на Братството в свои ръце. На първото заседание пристига и Никола Антов с кобур и с пистолет. На въпроса защо е дошъл с пистолет, когато има един разказ и опитност на полковник Божков с Учителя, че при Господа с пистолет не се ходи, тогава Антов отговаря така: „С пистолет не се ходи при Господа, но сега има друг Господ и при него се ходи с пистолет" и той поставя условие, че ако не бъде избран в ръководството ще разтури всичко. А по това време той беше представител на ОФ за целият район и имаше голяма административна и политическа власт. Някои бяха споменали, че Учителят бил казал той да бъде посредник между властта и Братството. Може би това да е вярно, но неговият характер и неговата дейност след това заличи у мен пък и у другите това изказване на Учителя за него, С неговата дейност и анархистични възгледи за живота, за властта и за държавата той направи някои изопачени извращения с административната власт, която имаше и затова беше изпратен от комунистите в концлагер и престоя към шест месеца. След това се върна отново на Изгрева. Веднъж той ме среща, насочва се към мен и изрича следното: „Досега аз бях в затвора, а сега ти ще ходиш там". Точно по това време бяха започнали големите крамоли и разправии около ръководството на Братството.
към текста >>

22. 42. ЯСТИЯ ОТ РИБА

Наталия Чакова

Видели ли са Го или само така си предполагаха, но целият обед приготвихме само от риба: разни рибници от шаран, супа от риба, пържена, майонези, хайвери и какво ли не от вкусни, по-вкусни, от майсторски, по-майсторски приготвени и естетично наредени.
Ще гостува Учителя у брата - ръководител на Бургаското братство - Минчо Сотиров. И ние михме, чистихме, редихме къщата, стаята където ще бъде Той. И всичко беше в идеален ред и чистота, и красота приготвено. Дойде време и за готвене ястията за първия ден. Тогава всички и аз ядяхме риба и казваха, че и Учителят ядял риба. Видели ли са Го или само така си предполагаха, но целият обед приготвихме само от риба: разни рибници от шаран, супа от риба, пържена, майонези, хайвери и какво ли не от вкусни, по-вкусни, от майсторски, по-майсторски приготвени и естетично наредени. Наредихме една дълга трапеза в дома на ръководителя, Учителят дойде, поканиха Го на челното място, от дясната страна домакина, от лявата друг възрастен брат и цялата маса се изпълни с братя и сестри. Учителят разговаря - говори интересни работи, всички сме обърнати в слух. Ястията издават своята специфична и приятна за нас тогава миризма и дразни апетита ни. По едно време братът-домакин подканя Учителя: „Заповядайте, Учителю, че яденето ще изстине." Учителят продължава да говори... От трапезата се издига дразнеща апетита миризма, времето е напреднало, изгладнели сме, братът пак подканя: „Учителю, заповядайте, яденето ще изстине." Учителят, сякаш не чува, продължава да говори интересни работи и леко се усмихва. Рибата ухае... Стомасите се бунтуват... Учителят говори... Най-после Той попита домакинята: „Имате ли в градината си посадена бакла?
към текста >>

23. 4. ПЕШКЬМ СРЕД ВЪЛЦИТЕ

Излязох от района на щаба.
4. ПЕШКЬМ СРЕД ВЪЛЦИТЕ След известно време реших да изпълня дадената ми от Учителя задача. Станах през една нощ, 24 часа, измих се, облякох се по-дебело и направих една сърдечна молитва. Излязох от района на щаба. Сърцето ми силно тупаше. Озъртах се на всички страни, дали не идват вълци към мене. Изведнъж ми дойде на ума да кажа по три пъти дадените от Учителя 6 формули: „Няма Любов като Божията Любов, само Божията Любов е Любов. После - Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел и- няма сила, като силата на Духа". Докато ги кажа изминах 300 метра, но щом ги казах веднага почувствувах пълно успокоение и голяма радост.
към текста >>

24. 7. ХОДЖИТЕ МОЛЯТ ЗА ДЪЖД

Обхванал е един район около тия две села с радиус около 10 км - хубав, напоителен, напълнил им и препълнил гьолджуците... 143 После като се върнах от отпуска, това ми го разправя фелдфебела.
Аз на молебена не ходих. Още след 15-20 минути, като излязох пак, гледам небето към тия две села се затъмнило и небето покрито с тежки дъждоносни облаци. Не минаха и десетина минути, завали и при нас. , Започна да вали такъв пороен дъжд, напоителен дъжд, че продължи от 10.30 до 13 часа и когато тръгнах още не беше спояло. Дъждът беше до село Дауджилар, от там нататък капка не беше паднала. Обхванал е един район около тия две села с радиус около 10 км - хубав, напоителен, напълнил им и препълнил гьолджуците... 143 После като се върнах от отпуска, това ми го разправя фелдфебела. „Интересно нещо бе, пред мене им каза капитана. Защо няма дъжд другаде, а в тези две села ще ги удави с вода!... Турците викат капитанът да ги научи как да се молят и да дойде дъжд. И то без да колят кочове, без курбан." Това стана в 1924 г.
към текста >>

25. 11. СПАСЯВАНЕ ОТ РАЗСТРЕЛ НА 54 ДУШИ КОМУНИСТИ ОТ ЕДИН ЧЛЕН НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Търсили ме из района на полка, в канцелариите, вкъщи няколко пъти, из града, но понеже се бях скрил, не ме намериха.
„Той вчера се смени, казал Баладински - ако не ми ги дадеш, насила ще ги взема". С него имаше около 20 души убийци специално за целта, изпратени от София и той се чувствувал силен. Караулът бе 18 човека. Караулният началник веднага го извикал в оръжие и казал на Баладински, че веднага ще употреби оръжие, ако приближат вагоните. Тогава Баладински отишъл на телефона и съобщил в полка и полицейските участъци да ме търсят и ми кажат да отида на пристанището. Търсили ме из района на полка, в канцелариите, вкъщи няколко пъти, из града, но понеже се бях скрил, не ме намериха. Тогава аз се обърнах към Баладински и групата с него и им казах: „Само две минути ви давам да се махнете от тука, след което ще употребя оръжие, и дадох команда - предната верига приготви се за стрелба, задната приготви бомбите! ". Мърморейки групата веднага си тръгна. Тръгнах към казармата. Щом стигнах, посрещна ме един войник от гарнизона и ми каза, че ме викал началника на гарнизона полковник Пенев канцеларията си. Отидох. Щом влязох, пристъпих да рапортувам, но той ме посрещна с думите: „На дъното на морето ще те пратя!
към текста >>

26. 3. ПЪРВАТА ЦИГУЛКА И ПЪРВАТА ПУШКА

Петър Камбуров

В деня на полагане клетва за вярност на царя, мене ме поставиха дневален на опитно строящия се мост „Любеке" в района на казармата и така бях освободен от клетва.
Пропуснах да кажа, че аз бях определен от наборната комисия, преди мобилизирането, да служа при ЖП полк в София. В това време цар Фердинанд абдикира и със специален влак отпътува за Австрия, а на престола се възкачи Борис III. В казармата престоях всичко 34 дни. Бях прикрепен към едно звено от 10-12 души по поддържане на мостовото дело. Тази служба като че ли ми беше определено от Небето, тъй като бях напълно освободен от военни обучения с пушка и пр. В деня на полагане клетва за вярност на царя, мене ме поставиха дневален на опитно строящия се мост „Любеке" в района на казармата и така бях освободен от клетва.
към текста >>

27. 40. ДВАТА МЕТОДА ЗА ПРОТИВЕНЕ НА ЗЛОТО

Петър Камбуров

Преместих се на по-добра работа и с по-голяма заплата -главен счетоводител и касиер при Районната търговска кооперативна централа в Казанлък.
" Кажеш ли така, ти си ограден. Божия закон пази. А иначе, когато се противиш на злото, това значи: „Да бъде моята воля". Тогава злото, срещу което се опълчваш, ще те победи, а може и да те унищожи". 1942 година. Преместих се на по-добра работа и с по-голяма заплата -главен счетоводител и касиер при Районната търговска кооперативна централа в Казанлък. Там останах на работа до към началото на 1945 година, когато централата бе ликвидирана.
към текста >>

28. ЕДИНСТВЕНАТА СРЕЩА

Стефанка Петрова

Маргарита Рангелова Стратева

Случаят ме запозна с Георги Йончев и с брат Кисьов, а той с целия тогавашен Изгрев.
Аз, обаче, усещах, че се клатя, а с мен и цялата гора. Мисълта ми бе заета единствено с въпроса: ти помисли ли, че си нищо или не помисли, и когато излязохме от гората целият ми диалог потъна в подсъзнанието, така че на мама можах да разкажа само за Паневритмията, за хората от шестата раса, за пианата. За България се заредиха тежки години, през които аз изгубих всичките си родни души, с които бях свързана душевно и физически. Учудващо за самата мен бе, че аз вътрешно бях много спокойна и вътрешно усещах един ням глас, който ми нашепваше какво да правя и винаги, когато се вслушвах в съветите му, колкото и странни да бяха, аз сполучвах. Под влиянието на този глас станах вегетарианка. Случаят ме запозна с Георги Йончев и с брат Кисьов, а той с целия тогавашен Изгрев. Започнах да чета окултна литература, да търся песни и молитви от Учителя, както и контакт със сестри и братя. Един ден, силно развълнувана от един личен мой въпрос се обърнал: импровизирана молба към Бога, като обещах много неща и поисках да покаже лице за помощ. Изтощена легнах на кревата. В това време нещо се задвижи, от слънчевия ми възел към врата, мина отзад към малкия и големия мозък и спирайки между двете ми вежди, повтори с ясен човешки глас три пъти: „Лазар". От уплаха, вероятно, аз забравих, че съм поискала да ми каже лице, но все пак започнах да мисля, колко души познавам с това име.
към текста >>

29. 5. РОДОВАТА КАРМА

Като общественик бил много уважаван от района си и веднага след 9.IX.1944 г.
Искал е да следва медицина в Сърбия, но била станала някаква суматоха и не е успял в тази насока, обаче е следвал пак нещо, за което не съм сигурна какво е било точно. През I-та световна война е бил фелдшер през време на холерата. Изключително го е влечела медицината и обществената дейност. Писал е и има негови произведения, които не са на някакво високо ниво. Бил е директор на Горнооряховската гимназия и като такъв е покровителствувал много комунисти и анархисти, които били гонени поради убежденията им и не са искали да ги приемат за ученици. Като общественик бил много уважаван от района си и веднага след 9.IX.1944 г. влиза в Отечествения фронт, в който влизат всички партии. Бива избран за кмет на Лясковец понеже хората много го уважавали. Тия неща съм чувала лично от него понеже като студентка живях известно време при него в София, където той се беше преместил. Понеже след 9.IX.1944 г. се явили много банди и примерно са прибирали мъжа на някоя жена, някакъв богаташ, за да искат откуп от нея, той се опитал да се противопостави и спре такива случаи и като виждал, че не може да се пребори, а хората са го уважавали, той подал оставка като кмет, защото не искал да се излага и да го считат за съучастник.
към текста >>

30. 2. ПРЕМЕЖДИЯ С ДЕЦА

Марийка Харизанова

Река Струма минаваше извън фабричния район.
Като дойде тя започна да ми вари моркови. Изпивах водата, а самите моркови изпържваше малко и така ги употребявах. Тогава разбрах колко са полезни морковите. Захарка работела при един аптекар в Търговище и от там се беше научила така да ги приготвя, Когато дойде Захарка при нас в Кочериново Стефан беше вече на три месеца. Тя стоя при нас цялото лято до есента, когато зрееха плодовете. Река Струма минаваше извън фабричния район. Тя беше силна река. Веднъж Захарка като гледала казала, че зад реката се виждат дърветата в далечината. „Хайде да идем да видим какви са тия дървета! ", каза тя. А ние сме се разхождали край реката с Васил и той е преминавал през нея, но аз не смеех, защото се страхувах да не ме завлече водата.
към текста >>

31. 18. ЖЕЛЕЗНИЧАРСКАТА СТАЧКА

Люба Стойкова

НА ЕКАТЕРИНА ХРИСТОВА ГРИВА

По време на Първата световна война моят баща беше районен кмет в квартала близо до гарата, където живееха предимно железничари и чиновници.
18. ЖЕЛЕЗНИЧАРСКАТА СТАЧКА И така започвам. Поне ще научите моя нерадостен живот и от детството ми докато пораснах. Нашата къща имаше два входа с преден и заден двор. Съседите ни от задния двор имаха също деца, с които играехме, но техния вход беше в напречната улица на нашата тъща и за да не обикаляме ние в тях и те в нас, баща ми направи една вратичка на оградата и ние свободно влизахме и излизахме направо, без да обикаляме. Пиша това, защото има значение. По време на Първата световна война моят баща беше районен кмет в квартала близо до гарата, където живееха предимно железничари и чиновници. Нашата маза беше заредена с какво ли не. Децата на съседката ни често идваха при майка ми и казваха:" Лельо, мама ти се моли да й дадеш една лъжица мас, защото няма с какво да си наготви". Майка ми на никого не беше отказвала. Нямане, глад по време на войната ние не знаехме. Баща ни беше кмет на Илиянци, Връбница, Обеля и Надежда дълги години, които бяха прикачени села към община София.
към текста >>

Те му представили списък от 12 души - железничари, главните инициатори на железничарската стачка и казали на баща ми да отиде с тях като официално лице и който си познава района да ги заведе от къща в къща да ги арестуват.
беше станала историческа железничарската стачка от комунистите и която претърпя провал. Един неделен ден, рано сутринта бяхме събрани всички в кухнята и майка ми приготвяше масата за закуска, се позвъни. Излезе баща ми. Дошли двама офицери. Баща ми ги покани в една от стаите ни. Те му представили списък от 12 души - железничари, главните инициатори на железничарската стачка и казали на баща ми да отиде с тях като официално лице и който си познава района да ги заведе от къща в къща да ги арестуват. Вероятно на улицата е имало и стражари. Баща ми им казал да почакат малко, да се облече. Той дойде при нас и набързо ни каза. А ние бяхме 5 деца. На всеки от нас поръча къде да отидем и какво да кажем.
към текста >>

32. 43. Летуване на Рила с Учителя

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

Сестра Цвета, съпруга на д-р Йончо, те имаха една внучка и веднъж сестра Цвета разправяла нещо за Рила и казала: „Оставете го брат ви Гради.
Той беше артист. С него бяхме много близки. Той наблюдавай моето държане към войниците и началника им и после ми каза: „Брат Гради, никой не можеше да направи това нещо, което вие направихте. Вие излязохте така и само за момент войниците бяха приковани към местата си“. Та ето ви още една опитност. Сестра Цвета, съпруга на д-р Йончо, те имаха една внучка и веднъж сестра Цвета разправяла нещо за Рила и казала: „Оставете го брат ви Гради. Той постоянно ви се караше, искаше да ви бие, искаше да ви изгони“. Внучката гледала, гледала баба си и казала: „Ама, бабо, ама той много ни обичаше и затова се караше и на вас, и на нас, да не ни пущате на езерото и т.н.“ Сигурно е имало някакъв случай когато аз съм се карал, но то е забелязало, че това е било за добро. Нали някое дете като стъпи на някой камък може да се подхлъзне, да падне и да се удави в езерото? Та много съм й благодарен на тая внучка пък и на други братя и сестри, които са ми влизали в положението като знаят как е било на Рила. На другите съм казвал понякога: „Идете да питате сестра Цвета Йончева, тя ще ви каже какво е казала нейната внучка, че е почувствала, че аз съм ги обичал децата“.
към текста >>

На другите съм казвал понякога: „Идете да питате сестра Цвета Йончева, тя ще ви каже какво е казала нейната внучка, че е почувствала, че аз съм ги обичал децата“.
Сестра Цвета, съпруга на д-р Йончо, те имаха една внучка и веднъж сестра Цвета разправяла нещо за Рила и казала: „Оставете го брат ви Гради. Той постоянно ви се караше, искаше да ви бие, искаше да ви изгони“. Внучката гледала, гледала баба си и казала: „Ама, бабо, ама той много ни обичаше и затова се караше и на вас, и на нас, да не ни пущате на езерото и т.н.“ Сигурно е имало някакъв случай когато аз съм се карал, но то е забелязало, че това е било за добро. Нали някое дете като стъпи на някой камък може да се подхлъзне, да падне и да се удави в езерото? Та много съм й благодарен на тая внучка пък и на други братя и сестри, които са ми влизали в положението като знаят как е било на Рила. На другите съм казвал понякога: „Идете да питате сестра Цвета Йончева, тя ще ви каже какво е казала нейната внучка, че е почувствала, че аз съм ги обичал децата“. Но имаше и такива, които обвиняваха брат Гради. Една година приготвяме багажа за Рила с брат Николай Дойнов. Всеки денк, палатка или друго нещо, кафез например, е надписано на кого е, има адрес, колко килограма тежи, за да се знае колко трябва да се плати на конярите, нали? Изтеглихме багажа и приятелите един по един си излязоха от трапезарията където се струпваше багажа. Аз останах сам.
към текста >>

Дойде и д-р Йончо с жена си Цвета по едно време.
Кой да го натовари? “ Постепенно почнаха да пристигат братята и сестрите, но аз не пипах да товаря. Казах: „Който иска да ми подава багажа, аз ще го наредя. Зная как да го наредя“. Почнаха да подават багажа. Дойде и д-р Йончо с жена си Цвета по едно време. Аз бях горе на камиона, но бях натоварил всичко. Цял бях изпотен от работата. Слязох и отидох при шофьора. Гледам д-р Йончо сложил жена си до шофьора, а и той нали трябва да бъде до жена си, та ми вика: „Ние ще пътуваме в кабината“. „Извинявай“, казах аз, „но досега съм товарил багаж и цял съм изпотен, дори нямам време да се преоблека, вие ще се качите на камиона горе.
към текста >>

Гледам д-р Йончо сложил жена си до шофьора, а и той нали трябва да бъде до жена си, та ми вика: „Ние ще пътуваме в кабината“.
Почнаха да подават багажа. Дойде и д-р Йончо с жена си Цвета по едно време. Аз бях горе на камиона, но бях натоварил всичко. Цял бях изпотен от работата. Слязох и отидох при шофьора. Гледам д-р Йончо сложил жена си до шофьора, а и той нали трябва да бъде до жена си, та ми вика: „Ние ще пътуваме в кабината“. „Извинявай“, казах аз, „но досега съм товарил багаж и цял съм изпотен, дори нямам време да се преоблека, вие ще се качите на камиона горе. Ако искаш, може да оставиш само жена си тука най-много“. Той се развика, обаче слезе с жена си, тогава аз се качих и така потеглихме за Рила. Тогава отивахме вече до хижа „Вада“. След нея има един мост и поляна, на която стоварвахме багажа.
към текста >>

33. 46. Лъжата и истината

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

Изгрев, Vl-ти район Данов, ком ПРОТОКОЛ-ДЕКЛАРАЦИЯ Днес, на 13 септември, ден четвъртък в полунощ 1945 г., кв.
Това е за изпроводяк от брат Гради от тази епоха. Епоха на Лъжата и епоха на Истината. А Истината е в Словото на Учителя Дънов - Всемировия Учител Беинса Дуно. Амин. Членове на групата Р.П. (комунисти) в кв. Изгрев, Vl-ти район Данов, ком ПРОТОКОЛ-ДЕКЛАРАЦИЯ Днес, на 13 септември, ден четвъртък в полунощ 1945 г., кв. Изгрев, Vl- ти район - София. Партийната група на Р.П. (к) в четвъртък имаше заседание последно, на което присъствуваха следните редовни членове: Никола Антов - председател на Vl-ти район Оф, Никола Георгиев - секретар на партийната група, Иван Илиев - председател на Оф в кв. Изгрев, Желю Ганев - секретар на Оф в кв. Изгрев, Влад Пашов, Георги Йорданов, Кина Петкова, Милка Георгиева , Пантелей Карапетров, Колю Драгнев, Тодор Пецанков, Стефчо Николчев, Гинка Николчева, Генчо Делейски, Райна Г.
към текста >>

Изгрев, Vl- ти район - София.
Епоха на Лъжата и епоха на Истината. А Истината е в Словото на Учителя Дънов - Всемировия Учител Беинса Дуно. Амин. Членове на групата Р.П. (комунисти) в кв. Изгрев, Vl-ти район Данов, ком ПРОТОКОЛ-ДЕКЛАРАЦИЯ Днес, на 13 септември, ден четвъртък в полунощ 1945 г., кв. Изгрев, Vl- ти район - София. Партийната група на Р.П. (к) в четвъртък имаше заседание последно, на което присъствуваха следните редовни членове: Никола Антов - председател на Vl-ти район Оф, Никола Георгиев - секретар на партийната група, Иван Илиев - председател на Оф в кв. Изгрев, Желю Ганев - секретар на Оф в кв. Изгрев, Влад Пашов, Георги Йорданов, Кина Петкова, Милка Георгиева , Пантелей Карапетров, Колю Драгнев, Тодор Пецанков, Стефчо Николчев, Гинка Николчева, Генчо Делейски, Райна Г. Делийска, Георги Райоков, Желю Митев Рачев, Мария Методиева, Тинка Василева, Йордан Георгиев, Толко Г. Тилев.
към текста >>

(к) в четвъртък имаше заседание последно, на което присъствуваха следните редовни членове: Никола Антов - председател на Vl-ти район Оф, Никола Георгиев - секретар на партийната група, Иван Илиев - председател на Оф в кв.
Членове на групата Р.П. (комунисти) в кв. Изгрев, Vl-ти район Данов, ком ПРОТОКОЛ-ДЕКЛАРАЦИЯ Днес, на 13 септември, ден четвъртък в полунощ 1945 г., кв. Изгрев, Vl- ти район - София. Партийната група на Р.П. (к) в четвъртък имаше заседание последно, на което присъствуваха следните редовни членове: Никола Антов - председател на Vl-ти район Оф, Никола Георгиев - секретар на партийната група, Иван Илиев - председател на Оф в кв. Изгрев, Желю Ганев - секретар на Оф в кв. Изгрев, Влад Пашов, Георги Йорданов, Кина Петкова, Милка Георгиева , Пантелей Карапетров, Колю Драгнев, Тодор Пецанков, Стефчо Николчев, Гинка Николчева, Генчо Делейски, Райна Г. Делийска, Георги Райоков, Желю Митев Рачев, Мария Методиева, Тинка Василева, Йордан Георгиев, Толко Г. Тилев. Нередовни членове: Христо Минадов, Колю Келифарски, Таню Митев Георгиев. Съвещателни гласове: Елиезер Коен, Иван Мих.
към текста >>

(к) Vl-ти район.
Делийска, Георги Райоков, Желю Митев Рачев, Мария Методиева, Тинка Василева, Йордан Георгиев, Толко Г. Тилев. Нередовни членове: Христо Минадов, Колю Келифарски, Таню Митев Георгиев. Съвещателни гласове: Елиезер Коен, Иван Мих. Василев, Тодор Михайлов Василев, Руска Иванова Василева. Анкетна комисия: Серафим Георгиев и Надка Христова, делегирани от Р.П. (к) Vl-ти район. Заседанието се откри от секретаря на групата Никола Георгиев. Същият предложи да се избере председател, за да води заседанието и секретар за изработване на протокола. Първият бе избран: Стефан Николчев, а втория бе избран: Мария Методиева. Събранието предвещаваше буря, която пролича веднага с даването думата на Генчо Делийски, същият започна с разни обвинения върху брат Антов: Строго се държи в партийната група, отишъл много на дясно, защитавал богатите - фашисти в братството, бил двуличен. Жена му Райна Генчова Делийска също го обвиняваше; така двамата се редуваха с измислени обвинения.
към текста >>

Причината за недоволството от Антов на Генчо Делийски и съпругата му е следната: Делийски, като се почувствувал партиец, веднага определя Йордан Бобев за фашист, взема кирка и мотика и започва да му събаря бараката, като го изпъжда от мястото, щото бил фашист, обаче брат Антов, в качеството си на председател на Vl-ти район на Оф, заставил Делийски да спре изпъждането на Бобев, като му определили и място за живеене, състави комисия, която оцени дърветата и пр.
Стефан Николчев и жена му Гинка Николчева също го обвиняват, както и първите. Елиезер Коен, на когото бе дадена думата, веднага се нахвърля върху брат Антов, като го обвинява, че не е изпълнил партийния си дълг, защитава гнездо фашистко, бил двуличен, превишил си правата като натупал Хр. Миндов, като предлага да бъде изключен, независимо от това поставя ребром въпроса: Дъновизмът е религия и опиум за народа, като така, всички партийци трябва да се определят тази вечер: Който е за дъновизма да се откаже от комунизма, като дъновисти- те-комунисти следва да напуснат групата, щом не се отказват от дъновизма, същите се считат за изключени. Същият Елиезер Коен даде пред брат Антов и нас следната ДЕКЛАРАЦИЯ „Аз, Елиезер Коен заявявам, че разбрах, че съм се заблудил в Учението на П.Дънов и се отказвам публично от него, защото Дънов е фашист, учението му е фашистко, то рекрутира фашисти, вие сте всички гнездо фашистко, трябва да ви избесим и изгорим.“ Брат Антов взе думата, същият на дълго и детайлно даде обяснение и отхвърли всички обвинения, които са дело на устроен шантаж на завист и лична неприязън, с изключение случката с Хр. Миндов, който в отбрана го натупал. Причината за недоволството от Антов на Генчо Делийски и съпругата му е следната: Делийски, като се почувствувал партиец, веднага определя Йордан Бобев за фашист, взема кирка и мотика и започва да му събаря бараката, като го изпъжда от мястото, щото бил фашист, обаче брат Антов, в качеството си на председател на Vl-ти район на Оф, заставил Делийски да спре изпъждането на Бобев, като му определили и място за живеене, състави комисия, която оцени дърветата и пр. на 6750 лв., които му бяха веднага броени. Вторият, Ст. Николчев е пак недоволен затова, защото брат Антов също в качеството си на председател на Оф Vl-ти район, поиска сметка за вещите на заминалия Иван Атанасов, респ. цигулката, която и до ден днешен не я е върнал, та по тези лични неприятности създадоха шантаж. Брат Антов зададе въпрос на Елиезер Коен: Учението на П.
към текста >>

Николчев е пак недоволен затова, защото брат Антов също в качеството си на председател на Оф Vl-ти район, поиска сметка за вещите на заминалия Иван Атанасов, респ.
Същият Елиезер Коен даде пред брат Антов и нас следната ДЕКЛАРАЦИЯ „Аз, Елиезер Коен заявявам, че разбрах, че съм се заблудил в Учението на П.Дънов и се отказвам публично от него, защото Дънов е фашист, учението му е фашистко, то рекрутира фашисти, вие сте всички гнездо фашистко, трябва да ви избесим и изгорим.“ Брат Антов взе думата, същият на дълго и детайлно даде обяснение и отхвърли всички обвинения, които са дело на устроен шантаж на завист и лична неприязън, с изключение случката с Хр. Миндов, който в отбрана го натупал. Причината за недоволството от Антов на Генчо Делийски и съпругата му е следната: Делийски, като се почувствувал партиец, веднага определя Йордан Бобев за фашист, взема кирка и мотика и започва да му събаря бараката, като го изпъжда от мястото, щото бил фашист, обаче брат Антов, в качеството си на председател на Vl-ти район на Оф, заставил Делийски да спре изпъждането на Бобев, като му определили и място за живеене, състави комисия, която оцени дърветата и пр. на 6750 лв., които му бяха веднага броени. Вторият, Ст. Николчев е пак недоволен затова, защото брат Антов също в качеството си на председател на Оф Vl-ти район, поиска сметка за вещите на заминалия Иван Атанасов, респ. цигулката, която и до ден днешен не я е върнал, та по тези лични неприятности създадоха шантаж. Брат Антов зададе въпрос на Елиезер Коен: Учението на П. Дънов религиозно ли е или окултно-философско? Коен потвърди, че е религиозно. Брат Антов даде обяснение, че Учението не е религия, защото имаме няколко молитви и никакви догми, завърза се диспут между брат Антов и Коен.
към текста >>

Анкеторът - Серафим Георгиев - председател на Vl-ти район на Р.П (к) заяви, че са достатъчни обясненията, затова ще трябва да ви се съобщи становището на партията по отношение на вашата група, както следва: РЕШЕНИЕ Разтуря се групата на Р.П.
Групата се раздели на две както следва: Първата водена от брат Антов, която не се отказа от Братството и не се отказа и от комунизма, като ще продължава да работи за него - респ. Отечествения фронт за прокарване на платформата му. Същата група бе в западната страна на клуба, обърната с очите на изток. Втората, водена от Елиезер Коен, се отказа от Братството като заяви, че ще образуват отделна група, без дъновистите. Брат Антов възрази, че тази група ще бъде терористична и не е съгласен да има такава. Анкеторът - Серафим Георгиев - председател на Vl-ти район на Р.П (к) заяви, че са достатъчни обясненията, затова ще трябва да ви се съобщи становището на партията по отношение на вашата група, както следва: РЕШЕНИЕ Разтуря се групата на Р.П. (к) в кв. Изгрева, като крайно недейна, неотговаряща на установените условия. Двете идеологии дъновизъм и комунизъм са несъвместими, като така от днес нататък групата престава да съществува и всички нейни членове се считат за изключени. Онези от вас, които искате да членувате в Комунистическата партия трябва да подадете декларация, че се отказвате от дъновизма и минат в съседна група в кв. „Ц.Йоанна“. Тук на Изгрева няма да има група.
към текста >>

34. 29. КРАТКА БИОГРАФИЯ

Трън, понастоящем партиен секретар в I.Сталински район, гр.
Не съм участвала преди 9.IХ.1944 г. в никакви организации и партии. Не съм била ръководител на организацията "Бранник". Познават ме преди 9.IХ.1944 г., както и след това следните лица, които могат да гарантират за мене: 1. Воин Кятов, бивш партизанин от гр. Трън, понастоящем партиен секретар в I.Сталински район, гр. София. 2. Денков, понастоящем директор в Трън. 3. Ботю Колев - бивш партиен секретар в смесена гимназия, гр. Ловеч, сега ръководител на художествения колектив, ул. "Вълчо Димитров" 10.
към текста >>

35. 2. ИНСПЕКТОРЪТ

Сестра Стоянка ми разказа историята на тази снимка, а именно: през това лято, когато е била направена снимката, всички братя и сестри са били насядали в голям кръг заедно с Учителя на една поляна, някъде в района на 7-те рилски езера.
2. ИНСПЕКТОРЪТ Сестра Стоянка имаше една снимка с Учителя на чешмичката "Ръцете, които дават" на 7-те рилски езера. Там те са снимани прави в разговор. Сестра Стоянка ми разказа историята на тази снимка, а именно: през това лято, когато е била направена снимката, всички братя и сестри са били насядали в голям кръг заедно с Учителя на една поляна, някъде в района на 7-те рилски езера. Сестра Стоянка била седнала до Учителя. Изведнъж тя вижда, че идва един от нейните началници - инспекторът по просветата (а тя беше учителка). Сестра Стоянка се смутила и казала на Учителя кого вижда. Тя се изплашила и помислила, че като я види инспекторът й всред Бялото Братство, ще бъде уволнена. Тя инстинктивно потърсила закрилата на Учителя и както ми каза, искала да се скрие при Учителя, приискало й се да се мушне под дрехата Му, както децата правят с майките си.
към текста >>

36. 44. ДЕКЛАРАЦИЯ

ВИОЛА ЙОРДАНОВА - БОЖЕСТВЕНИЯТ ГРАДИНАР - БЕИНСА ДУНО.

от V Районно на МВР - София, беше близък приятел на моят рожден брат Гавраил (Галилей) Велев Величков от 1969 г.
Д-р Вергилий Николов Кръстев, род. 21.111.1938 г., жив. на ул. "Васил Друмев" 1, с личен паспорт сер. В, N0 0409822 от 03.У1.1983 г. от V Районно на МВР - София, беше близък приятел на моят рожден брат Гавраил (Галилей) Велев Величков от 1969 г. и в един срок от 1969 -1983 г. работеха заедно върху Словото на Учителя и върху проблеми на Школата. 2. Моят рожден брат Галилей имаше разположението да споделя на д-р Вергилий Кръстев своите съкровени опитности с Учителя. Той ги записваше и след време той ги написа и подготви за печат, които се явяват като допълнение на личните опитности на брат ми Галилей. 3. Моят брат Галилей написа лично своите опитности, които той лично редактира и подготви за печат.
към текста >>

37. 1. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА

Прочетох Евангелията на Марк, Матей, Лука и Йонна.
Всички вкъщи скоро забравихме тази случка, но не и аз. От този ден започнах да следя моите сънища и наистина, някои от тях предсказваха какво ще се случи в нашето семейство. На десет годишна възраст аз се разболях от скарлатина. През време на моето оздравяване често поглеждах към златната икона на Света Богородица с малкия Христос, поставена на етажерката закачена на стената срещу моето легло. Помолих майка ми да ми даде книгата лежаща пред иконата. Прочетох Евангелията на Марк, Матей, Лука и Йонна. Потресена от небесния образ на Христа и Неговото разпъване, аз си дадох обет, че ще следвам „пътя". /"Аз съм Пътя, Истината и Живота"/. Но как да вървя по „пътя", не знаех. Почнах да се мъча да говоря Истината, но когато направех някоя беля, от страх поизлъгвах. Веднага бях изобличена и така жестоко посрамена, че бързо се скривах някъде и горко плачех.
към текста >>

38. 15. „В БЪДЕЩЕ РАБОТЕТЕ ПО МАЛКИ ГРУПИ (От завещанието на Учителя)

И всъщност и там вървяхме по стъпките на Учителя, тъй като брат Крум Въжаров ни беше обяснил, че тия райони са били посещавани от Учителя.
Тука всичко минаваше под закона на хармонията и любовта. Хижата не беше далеко, бяхме в прекрасни отношения с хижарите и от тях си купувахме понякога хляб, плодове, зеленчуци или сирене. Това е един прекрасен пример, че може да се работи и без салони, защото цялата природа, това е най-великия космически салон. И особено във високата планина, посрещането на изгрева на слънцето на един висок връх, това е най-прекрасния салон. Идваше и моя син Благовест, който беше тогава малко дете, всъщност от 2-6 години винаги е идвал на тези лагери, които сме организирали край Мусала. И всъщност и там вървяхме по стъпките на Учителя, тъй като брат Крум Въжаров ни беше обяснил, че тия райони са били посещавани от Учителя. Аз създадох една велика песен за тази местност там край Мусала и ето, ще ви прочета текста, нарича се "Гостоприемство". ГОСТОПРИЕМСТВО О, светли същества, благодарим ви за гостоприемството. Там, на Рила, край Мусала, Дено и Иречек На малка полянка край дивни върхове, Ние дойдохме при вас, светли същества. Палатките опънахме, огън си запалихме, Вода донесохме от бистрия, кристален извор. Пихме топъл чай и размишлявахме насядали край камъните.
към текста >>

39. 5. НЕОБИКНОВЕНИТЕ СЪВПАДЕНИЯ СЛЕД БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС

АСЕН ЧИЛИНГИРОВ

тъй като са били в непосредствена близост с граничната зона и стената в централния район на града, около Бранденбургската врата, Райхстага, Канцеларията на Райха и бункера на Хитлер, а цялата площ около последните две сгради до двореца Радзивил бива заравнена и затревена, като в течение на десетилетия беше населявана само от диви зайци. 4.
Непознатият в хода на тези събития посетител на Берлин напразно ще търси зданието, в което се е намирала залата - място на действието. Дори и съвременните Германски историци за съжаление не знаят къде е била тази зала - наскоро небезизвестния български изследовател Петър Константинов получил от директора на Историческия музей сведения, които не отговарят на действителността. Същия въпрос зададох и аз преди четвърт век на участниците в една конференция на българо-немската (ГДР) комисия на историци, без да получа някакъв отговор. По-нататъшните ми разследвания показаха, че в действителност това е бил дворецът Радзивил, където по това време се е намирала Държавната канцелария на Германската империя. Получил силни разрушения по време на военните действия през последните дни преди падането на Берлин през май 1945 г., дворецът, или по-точно останките му, биват взривени от властите на ГДР малко след 1961 г. тъй като са били в непосредствена близост с граничната зона и стената в централния район на града, около Бранденбургската врата, Райхстага, Канцеларията на Райха и бункера на Хитлер, а цялата площ около последните две сгради до двореца Радзивил бива заравнена и затревена, като в течение на десетилетия беше населявана само от диви зайци. 4. Значи почти точно на мястото на ръкостискането между представителите на Германия и Русия, се водиха най-ожесточените боеве между наследниците на двете империи, а Германия беше разделена точно на това място също така през средата, както беше разделена България в резултат на това споразумение. 5. Интересно е да се обърне внимание и на обстоятелството, че тъй могъщата тогава Австро-унгарска империя само четири десетилетия по-късно беше ограничена до размери по-малко от определените според решенията на Берлинския конгрес размери на така нареченото Княжество България. 6. В действителност това са 44 години, ако се вземат предвид точните дати - същото число се повтаря още веднъж 1945-1989 г. А годината 1922 (1878+44), годината на откриването на Школата на Учителя, е годината, в която се основава Съветският Съюз; в тази година и Хитлер написва книгата си "Мет КатрГ, идеологическата основа на Националсоциализма. 7. Наистина Британската империя продължава и след това да носи това гръмко име, макар че и тя в 1945 г.
към текста >>

40. 88. ИЗБОР НА БРАТСКИЯ СЪВЕТ

Тогава той беше председател на Шести район на Отечествения фронт в София.
Брат Боян Боев, като човек, който е много активен в Братството и Антов. За Антов чух, че той казал още преди това, щото те преди това са се предварително разговаряли кого да изберат и кого да не изберат. Аз не знаех. Впоследствие това научих. И брат Антов казал, ако не ме изберете, аз ще се наложа чрез властта. Тогава той беше председател на Шести район на Отечествения фронт в София. Той имал някакви заслуги към властта, за което бил избран за тази длъжност. Това бе голям пост в София тогава. Всъщност аз това го знаех, че е такъв защото след 9.IX.1944 год. докато си замина Учителя той изпъкна в нашия братски живот. Дотогава почти никой не го знаеше и името му не знаеха.
към текста >>

41. 13.След като уволниха Любомир

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Учителят беше посъветвал приятелите да закупуват свободни места от района на Изгрева, да не вземат по-малко от един декар.
По едно време забелязах, че една от сестрите, която беше учителка и ми беше близка, започна да посещава Любомир, прояви се интерес между двамата, аз не зная кой кого търсеше, но разбрах какво Учителят казал на сестрата. Учителят й казал да се пази, защото планини от страдания ще има. Тя го послуша и навреме се отдели. В началото още, когато Изгрева се устройваше, Любомир се беше заел със закупуване на едно голямо място от няколко декара, което раздели на малки парцели по 200, а най-много до 250 квадратни метра, като задържа за себе си 200 квадратни метра. Останалите парцели ги купиха други братя и сестри. Учителят беше посъветвал приятелите да закупуват свободни места от района на Изгрева, да не вземат по-малко от един декар. С тази постъпка Любомир влезе в противоречие със съвета, който Учителя даваше - да не се купува място по-малко от декар. Затова се повдигна доста шум от закупуването на тези малки парцели. Любомир се извиняваше, че е направил това, защото нашите хора не са били богати и затова постъпил така. Но все пак тази постъпка беше в противоречие с това, което Учителят беше казал. Тя показва, че той не се е съобразил със съвета на Учителя, а прокарал свое разбиране.
към текста >>

42. II. ОТВАРЯНЕ НА ШКОЛАТА И ЗАПИСВАНЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

понеже един брат Антов беше тогава председател на Оф нашия район.
В.К.: Въпрос: Във връзка с тези места са разказвали, че точно на гърба на големия салон е имало кръчма. Е.А.: Тя кръчмата беше и преди, и след 9.IX.1944 год. До 9.IX.1944 год. беше чуждо място и отчуждиха го властите. Веднага ни го дадоха след 9.IX.1944 год. понеже един брат Антов беше тогава председател на Оф нашия район. И той издейства, да той издейства и ни го дадоха това място под наем. А там дето беше кръчмата, да кръчма беше там, тогава беше там. Имаше, имаше. Ами ние не сме спали няколко пъти, защото и нашето жилище, дето живеехме стенографките, например абитурентите, когато идваха да се веселят, по цяла нощ ние не сме спали, защото беше непосредствено до нас. Той, че и аз имам опит от това.
към текста >>

43. 1.Изпратено препоръчано писмо до Мария Кисова

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Сега от няколко години се развихриха жени, като Йонна Стратева, Ина Дойнова, Мария Митовска, включително Милка Кралева и Ваша милост.
Това нещо аз лично го накарах навремето да го потвърди пред Вас и Вие бяхте много изумена от това. И всичко това Вие го забравихте. Всички провали на Братството и борби бяха започнати от жени и вкараха братята и братята изгоряха в борбите. Къде са братята? Няма ги, а нали идват по равен брой в Школата? Сега от няколко години се развихриха жени, като Йонна Стратева, Ина Дойнова, Мария Митовска, включително Милка Кралева и Ваша милост. И правите грешки след грешки, защото не знаете как са нещата и нямате кредит за ръководство от Учителя. И Небето ще Ви спре, в това съм убеден. Първо трябва да станете сестри, после духовни сестри и трето духовната сестра не се занимава с ръководство и тя не решава нещата. Решава ги духовният брат. Пример: Ето аз съм определен лично от Борис да решавам този въпрос и това Вие знаете много добре.
към текста >>

Всички опити от групата на Крум - на Мария Митовска, на Жиката от Габрово, на Йонна Стратева, на Ина Дойнова, на Милка Кралева и др.
А Вие бяхте свидетелка там, че това е точно така, както аз го описвам. А днес можете да проследите последиците на този юмрук на майстор Борис. 11. Научавам, че в последните години имате връзка с разни чужденци, че ходите в Англия, че искате да се омъжите за англичанин и да прехвърлите някои неща в Англия. Вие не знаете постановката на Учителя за работата с чужденците. Тезата на майстор Борис е погрешна и тя създаде сума неприятности и провал на Братството за работата с чужденците. Всички опити от групата на Крум - на Мария Митовска, на Жиката от Габрово, на Йонна Стратева, на Ина Дойнова, на Милка Кралева и др. са напълно погрешни и са насочени срещу Учителя и Неговото Дело. Ние имаме постановката на Учителя, а Вие не я знаете. Знаете постановката на майстор Борис, който провали цяло Братство и включително всички край него. И сега се работи по методите на мозайкаджийската бригада, които нямат нищо общо с Школата на Учителя. Бялото Братство не е секта, не е организация, не е църква и нейното място не е в Комитета на вероизповеданията.
към текста >>

44. 01 - 26. ТОЗИ ХЛЯБ ТИ ЩЕ ГО РАЗДАВАШ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Нафората - хлябът - символизира Словото, а това ще рече, че брат Пеню Киров отстъпва духовното ръководство и го определя за негов заместник като духовен ръководител на източния край, на Източния духовен район в България със седалище гр. Айтос.
Погледнал към брат Куртев и му казал: „Този хляб занапред ти ще го раздаваш", след което образът се стопил и изчезнал. Погледнал часовника си - показвал три часа без двадесет минути. Брат Куртев дълго размишлявал върху значението на видението, но скоро се унесъл и заспал. На утрото получил телеграма, че вечерта в два часа и четиридесет минути брат Пеню се поминал - на 27 януари 1918 г. От изложеното по-горе се разбира, че брат Пеню, щом се отделил от физическото си тяло, веднага се явил на брат Георги с панерче в ръка. Нафората - хлябът - символизира Словото, а това ще рече, че брат Пеню Киров отстъпва духовното ръководство и го определя за негов заместник като духовен ръководител на източния край, на Източния духовен район в България със седалище гр. Айтос.
към текста >>

45. 09 - 01. НАЧКО СЕ СТЪПИСАЛ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Жена му, подучена от своята майка (баба Йона), взела да гори книгите, които той с такъв жар и охота четял.
Такива книги друг път не беше срещал. Минаваха дни, седмици, месеци, а Начко все намираше по някой час на ден да чете. И тъй незабелязано книгите му станаха добри приятели, с които най-добре се разбираше. Всичко прочетено намираше място з неговата душа и той по напълно естествен начин се ориентира към вегетарианството, което естествено е и първото стъпало към един по-духовен и разумен живот. Но ето, че едновременно с радостта, която пълнеше душата му, дойде и изпитанието на волята и характера му. Жена му, подучена от своята майка (баба Йона), взела да гори книгите, които той с такъв жар и охота четял. Четенето на книги и неяденето на месо били неща противни на жена му, ето защо тя му се противопоставяла по всякакъв начин. Начко беше още твърде млад и неопитен, за да знае как да се справи с непокорната си жена, ето защо той се стъписал. Не можал да устои. Жена му го победила. Тя злоупотребила с неговата доброта, благост и отстъпчивост.
към текста >>

Единият син на баба Йона е убит като комунист, но въпреки това тя не получи пенсия за сина си.
Начко беше още твърде млад и неопитен, за да знае как да се справи с непокорната си жена, ето защо той се стъписал. Не можал да устои. Жена му го победила. Тя злоупотребила с неговата доброта, благост и отстъпчивост. Сега идват последствията. Единият син на баба Йона е убит като комунист, но въпреки това тя не получи пенсия за сина си. От тревоги тя се парализира и вече има нужда от гледане. И двете й снахи отказаха да я гледат. Работата дошла така, че дъщеря й поела гледането на болната си майка. Същата дъщеря, която бе послушала и беше горила книгите на мъжа си и с това беше успяла да го спре в неговия духовен път. Двете жени, майка и дъщеря, вече от пет години страдат, без да знаят защо, без да съзнават какво зло са извършили спрямо зет и съпруг, като са станали причина да го отклонят от Божия път.
към текста >>

46. 09 - 08. ПРОБУЖДАНЕТО НА ТЕПАВИЧАРЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

На когото искаш, на него казвай от сега нататък." Наскоро след като почнах да посещавам събранието, случи се тъй, че се запознах с брат Георги Куртев от Айтос, който беше и си остана докрай ръководител на Айтоския район.
Песните, молитвите, топлите братски чувства и искреността в отношенията ми направиха силно впечатление и ме привлякоха завинаги да стана и аз член на това общество. От много години душата ми бе копняла за такъв живот и ето аз вече го намерих тук, при тия прости, добродушни и чистосърдечни хора. Доволен, предоволен бях, че намерих учението на Учителя. В тази моя вътрешна радост имаше една сянка, сърдя се на приятелите, дето не бяха ми казали досега за тяхните събрания и техните идеи. В отговор на това брат Владимир Калудов ми отговори тъй: „Брат Васил, ето, ти вече видя и чу. На когото искаш, на него казвай от сега нататък." Наскоро след като почнах да посещавам събранието, случи се тъй, че се запознах с брат Георги Куртев от Айтос, който беше и си остана докрай ръководител на Айтоския район. Попаднал в ръцете на добър духовен ръководител, аз неусетно навлизах все по-дълбоко и по-дълбоко в Учението и го опознавах все по-пълно, доколкото това ми бе възможно. През 1930 година се преселих в с. Каблешково, което преселване стана по вътрешно ръководство на духа. През 1950 година, на 30 май, получих по духовен пътуказание, че трябва да се преселя в Айтос, което и направих. В Айтос аз вече бях още по-близо до брат Куртев и се подвизавах под неговото непосредствено ръководство.
към текста >>

47. 09 - 153. КАК БЕ СПАСЕН ЖИВОТЪТ МИ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

А за да ви е по-ясно ще ви кажем, че селата в Балканските райони са съставени от махали от по пет-шест къщи, пръснати по деретата.
На всеки животът му е свиден. Всеки е оставил дом, жена, деца, които го чакат. Но тъй като на глава не се излиза с околийския, решихме един ден с Борислав Звънчето да отидем - той да издаде училището, а аз да приема общината. Рано в зори на 17август 1943 година ние с Борислав напуснахме Крива паланка и поехме посока на север към село Герман, където е седалището на общината. След около два часа минавахме през село Градец. А за да ви е по-ясно ще ви кажем, че селата в Балканските райони са съставени от махали от по пет-шест къщи, пръснати по деретата. Ето защо ние и след два часа пъргаво ходене все още бяхме в село Градец. Но другото е по-важно. Ето че взехме да чуваме пресекнат лай на картечници и то тъкмо от тая посока, на която отивахме. Двамата с Борислав чувахме картечницата и се взаимно окуражавахме, че не е картечница, а взривове от тунелите под Девебаир. Когато наближихме нивите на село Жерав, минахме през една поляна от буен папрат.
към текста >>

48. 09 - 186.НАГРАДА ЗА СТОРЕНО ДОБРО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Пострадалият бил лекар, който, отивайки да обикаля района си, минал през гората, дето бил нападнат и пребит.
Но брат ми не бил спокоен, ето защо тайно от началника си отива на мястото в гората, дето е чул скимтене. Там намерил пребит, съблечен и агонизиращ човек. Отива веднага и съобщава в близкото село, като помолил селяните да го приберат и да се погрижат за неговото лекуване, а на следния ден той ще се върне да уреди сметката по лечението. Вследствие бързо взетите мерки и дадена навреме медицинска помощ, пострадалият бързо дошъл в съзнание и не след дълго оздравял. Същият разказвал, че като минавал през гората, го нападнали разбойници, ограбили и го оставили полумъртъв. Пострадалият бил лекар, който, отивайки да обикаля района си, минал през гората, дето бил нападнат и пребит. Лекарят разбрал на кого дължи живота си и си записал името му в бележника си, за да може един ден да му се отблагодари за стореното му добро. Минало години оттогава. Брат ми се разболял тежко и се наложило да отиде на лечение в Бургаската окръжна болница. След като прекарал там десетина дни, болният се почувствал здрав и поискал да го изпишат, но тъй като лекарите не се съгласили, той избягал от болницата, с което нарушил правилника. Скоро му станало много зле и се налагало на носилка да го занесат пак в болницата.
към текста >>

49. 09 - 298. ДВАТА ВРЪШНИКА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

298. ДВАТА ВРЪШНИКА Веднъж моят дядо /Йончо/ ми разказа следния спомен от войната: Това бе по време на Европейската война.
298. ДВАТА ВРЪШНИКА Веднъж моят дядо /Йончо/ ми разказа следния спомен от войната: Това бе по време на Европейската война. Бяхме на южната граница, в Македония. Случи се тъй, че паднаха мъгли, заваля дъжд и ние, седем - осем души се загубихме и вече не можахме да намерим нашето поделение. Нямаше кого да питаме и кой да ни даде вярна посока. Бяхме мокри, уморени и много изгладнели. Ето насреща ни село.
към текста >>

50. 09 - 299. ДА СЕ УБИВАТ ПЛЕННИЦИ

Разказал: Андрей Йонев.
- Аз човек не убивам." През нощта чухме пукане на пушки, убиваха пленници. Забелязах, че всички, които убиваха пленници, оставиха костите си на фронта. Аз, преди да замина за фронта, една гледачка ми каза: „Ти, момче, ще воюваш, но няма да убиваш." Послушах съвета й. По време на едно сражение един куршум ме удари в гръдната кост, но не можа да я пробие и рекушира, и аз останах жив и здрав. След като приключи войната, завърнах се при семейството си. Разказал: Андрей Йонев. 10 април 1979 г. - Ботевград.
към текста >>

51. 16 - 14. ДЯДО ВЛАЙЧО

Желю Танев Николов

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

Между другото брат Влайчо ни казваше така: „Ще дойде ден, когато в този район ще има Школа на децата на Бялото Братство." В.К.: Къде е било това точно?
Една година бяхме специално поканени да копаем кладенец. Брат Бельо от Белчово, Старозагорско и аз, двамата бяхме само. Наистина имаше и гости, но той идваше при нас и при гостите. Ние за два дена направихме голяма работа. За два деня изкарахме към четири метра само с брат Бельо. Между другото брат Влайчо ни казваше така: „Ще дойде ден, когато в този район ще има Школа на децата на Бялото Братство." В.К.: Къде е било това точно? Ж.Т.: Там, където му беше градината. „Ще направят - казва - училище на Бялото Братство." После една година бяхме събрали наши стари братя: брат Стоицев, брат Петър Камбуров и много други стари братя, за да ни разкажат опитностите си. Брат Петър Камбуров пък ни занимаваше с есперанто. То беше около една седмица. Петър Камбуров ни занимаваше.
към текста >>

52. 17 - 8. РЪКОВОДИТЕЛИ НА БЯЛО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

ПИСМА НА ГЕОРГИ КУРТЕВ ДО БРАТЯТА И СЕСТРИТЕ В АЙТОСКИЯ ДУХОВЕН РАЙОН.
Милевски - от 2.07.1958 до 19.01.1976 год. B. Добри Ганев Кънев - от 1976 до 2.05.1978 год. Г. Вълко Пенев - от 4.05.1978 до 1983 год. Д. Марко Христов - от 198З до 16.04.1995 год. Е. Андон Кънев - от 16.04.1995 досега. А. ПИСМА НА ГЕОРГИ КУРТЕВ ДО БРАТЯТА И СЕСТРИТЕ В АЙТОСКИЯ ДУХОВЕН РАЙОН. 29. IV. 1950 г. Добри и обични братя и сестри, Великият Учител на Любовта казва: Животът тук и горе е свързан с непреривна връзка. Любовта обединява хората, вярата ги свързва, а надеждата ги туря на пътя. Ние сега сме по-силни, Господ е с нас.
към текста >>

Заедно с братята от Бургас, Айтос и селата от Айтоски духовен район се прокопа канал и изгради чешма пред самата сграда, а след това се прекара вода и в сградата.
Участва в Младежките събори в София. По професия е шивач, която професия упражнява до края на живота си. Във времето, когато той беше ръководител, се направиха редица подобрения на Братската градина, Айтос. В двора на градината нямаше вода. Вода се носеше от чешма, която беше извън градината, а с пълните съдове се вървеше по нанагорнище. Заедно с братята от Бургас, Айтос и селата от Айтоски духовен район се прокопа канал и изгради чешма пред самата сграда, а след това се прекара вода и в сградата. Редовно се правеше ремонти, поддръжки и подобрение на сградите. Въпреки забраната от страна на властта, се правеше всичко възможно редовно да се провеждат съборите на Петровден и Богородица. Тъй като домът му беше в непосредствена близост с дома на брат Георги Куртев, то непрекъснатите контакти с брат Куртев определят обстановката в дома - духовна среда, дом на братски срещи, молитви, общувания. Брат Вълко Пенев Иванов си замина на 24 май 1983 година. След неговото заминаване ръководството на Братската група в град Айтос бе поето от брат Марко Хр.
към текста >>

53. 18 - 2. ПЪРВИЯТ КОНЦЕРТ ОТ МУЗИКА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ В КАМЕРНА ЗАЛА „БЪЛГАРИЯ

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Абаджиев. Спиритическите сеанси в град Ямбол.

Общините: Айтос, Бургас, Карнобат, Район са духовен на тоз старши брат.
С воля желязна бе на вси познат. В борба с бедите сякаш бе крилат. В Айтос запозна се със своя Учител, Който бе за него велик покровител. В пътя свой духовен той безспир го следва. Черната неволя спря да го преследва. Общините: Айтос, Бургас, Карнобат, Район са духовен на тоз старши брат. С каручка малка, с магарешки впряг, Ходи, обикаля, до кат падне сняг. Нищо го не спира. Ни жега, ни студ. Кат' Левски неуморен, като никой друг. В който дом влезе, семе се посява, А кога повтори, вече разцъфтява.
към текста >>

С магарешка каручка обикаляше района.
Гонен беше от поповете, не се страхуваше от нападките и топовете. Той бе нравствен ученик на Бога, носеше в себе си духовна тога. Окултен ученик на Бялото Братство, работеше всеотдайно и страстно. Бай Георги сееше вярата, ненавиждаше в духовно изневярата. Молеше се съзерцателно и денонощно, да процъфтява делото мощно. С магарешка каручка обикаляше района. Заедно с бай Слави, седнали в каручката на трона. Организираше сбирки, придружени с ядене вечеринки. Той бе тих и благ, в разговора бе драг. Всеки духовно прозираше и дълбоко в сърцето му съзираше. Създаде с Божия воля градината, Тя стана свято място на Родината.
към текста >>

54. 25 - 2. ЗНАМЕНИЯ НА ВРЕМЕТО (писмо)

Викаше пророк Йона, но няма кой да го слуша; така и днес Бог по разни начини подсеща човечеството към покаяние: като дава глад, суша, наводнение и пр.
2. ЗНАМЕНИЯ НА ВРЕМЕТО (писмо) Историята се повтаря. О, Ниневия, Ниневия, покай се за греховете си! Викаше пророк Йона, но няма кой да го слуша; така и днес Бог по разни начини подсеща човечеството към покаяние: като дава глад, суша, наводнение и пр. Ала човечеството спи своя златен сън! Най-после чашата се препълва и катастрофите почват - след Италия може би е ред на България! Вчера и завчерашните трусове ни заставиха да устроим извънреден сеанс, с особена цел: да ни се каже нещо по последните катастрофи. На 4-и вечерта се събрахме. Както се разбра, медиумът се боял да седне във веригата, защото във време на съня си може да стане трус и той да се стресне, но това ние не знаехме.
към текста >>

55. І.03.26. КОЙ Е СВЕТИ АЛЕКСЕЙ МОСКОВСКИ?

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

първият руски автокефален митрополит Йона организира прославата на Алексей като светец.
След смъртта на Алексей на 12 февруари 1378 г., завещал да го погребат в стените на каменния храм на име „Чудесата на архангел Михаил", но княз Димитрий Иванович, вече Димитрий Донски, го погребва в църквата, до олтара с големи почести. На 20 май 1431 г. рухнали сводовете на църквата на Чудовия манастир. При разчистването им откриват и отварят гробницата на Алексей и намерили там „нетленние мощи", част от ръцете му не са се били разложили. Чак през 1448 г. първият руски автокефален митрополит Йона организира прославата на Алексей като светец. Патриаршията в Константинопол вече не съществувала, както и Византийската империя. Турците завладяват Константинопол през 1453 г. Русия остава единствената държава на православието и става трети Рим. В изготвеното по-късно „Жития Алексея", той е обявен за ангел земен и небесний человек, чийто небесен покровител е Архангел Михаил. Ето защо делегацията от град Самара отива в Чудовия манастир и полага знамето върху раклата с мощите на митрополит Алексей, за да извикат небесните сили на архангел Михаил да благослови знамето и с него и освобождението на България, така, както е благословил битката при Куликовското поле и победата на руските войски срещу татарите.
към текста >>

56. IV.13 август, сряда 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

И при вас дохожда да ви глътне и вие, без да му мислите много, кажете му: „Хайде, глътни ни." Но когато ви нагълта, ще се почувствувате на мястото на Йона и като него ще започнете да молите Господ да ви избави.
Като се въодушевявате от всичко това, Христос ще започне да се вселява у вас. Но вие си казвате: „Леле, как е страдал и как е закован за нас! ", когато трябва да гледате и да размишлявате за Неговото геройство в случая и само тогава е времето, когато ще сполучите. Дяволът е преобърнал любовта в удоволствие и чрез удоволствия изядохте и изпихте това, което ви е дадено, след което чак започвате да си внушавате, да се покаете. Да ви кажа ли, аз много пъти съм казвал на дявола да ме глътне, но той не иска. И при вас дохожда да ви глътне и вие, без да му мислите много, кажете му: „Хайде, глътни ни." Но когато ви нагълта, ще се почувствувате на мястото на Йона и като него ще започнете да молите Господ да ви избави. Много хора са се оплаквали на мене, че дяволът искал да ги глътне, но те послушат съвета ми да се решат да проповядват и така се избавят. Да, този е пътят за познаване на Христа. Христос е във вас, между вас и в много ваши приятели живее и вие всеки ден можете да Го видите. Но вие искате да се яви Христос, да ви каже една беседа и да си отиде. Това не че е невъзможно, но знаете ли кога?
към текста >>

57. IV.5 август, сряда 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

И Йона така влезе в устата на кита.
Например, прелъства ви една жена. Някои имат такава слабост. Представете си още по-красива от нея, добродетелна и устойчива по характер и ще се уверите, че няма да се изкушавате от другата. Ако не можете да си съставите такава форма, другата ще ви привлича, ще извършите престъпление и ни нищо, и богатството даже не може да ви спаси, Законът за формата е закон херметически. Както една птица, върти се, върти, па влезе изведнъж в устата на змията, и вие обикаляте и пак казвате: „През него ще мина, тъй трябва да се пазя", и хоп, в ръцете на дявола. И Йона така влезе в устата на кита. Само че дяволът най-сетне пак през устата го избълва, защото можеше китът да го изкара и през задницата. Ако бягате в морето, ще,влезете в кита и ще минете през задницата му, ако не се молите. Никога не гледайте в тия дяволски очи. Когато погледът ви е по-силен, тогава гледайте на дявола. Имаше един старец, който вечерно време влизаше в Сливен.
към текста >>

58. 25. БЕЗ НАУКА НЯМА СПОЛУКА

ТОМ 12

Йона, като чу гласа Божий, взе си багажа, качи се на кораба и хукна да бяга.
Не е мъчна работа да се молиш три пъти на ден. И вкъщи можеш да се молиш. То е лесно, но кажат ти да отидеш в някой град да помогнеш на някои бедни, ти казваш: „Тази работа е мъчна, не е за мен.“ Да, и тази работа е Божия работа. Ще претърпиш малко страдания, но ще отидеш да помогнеш. Тогава се явява друго едно положение и казваш: „Ама аз искам да чуя гласа Божий, че тогава ще отида.“ Ние имаме един такъв пример. Йона, като чу гласа Божий, взе си багажа, качи се на кораба и хукна да бяга. Някой път хората изпълняват точно това, което Бог не иска. Когато Бог каза на Ананий: „Иди в тази улица, там има един човек, който се моли“, той Му каза: „Аз го зная, той е опасен човек, страх ме е да отида при него! “ Тогава Бог му каза: „Не бой се, той се моли, иди при него. Аз ще ти кажа какво трябва да направиш.“ Този човек се разговаря, мисли да не попадне в такава една клопка.“ Та казвам: Наука се изисква. Без наука няма сполука!
към текста >>

59. 10. ГЛАВНИЯТ РЕВИЗОР В ЗАЩИТА НА ЗАКОНА

Стефан Тошев

изпълнявах длъжността Втори русенски градски (без район от села) мирови съдия.
10. ГЛАВНИЯТ РЕВИЗОР В ЗАЩИТА НА ЗАКОНА През част от втората половина на 1918 г. и в началото на 1919 г. изпълнявах длъжността Втори русенски градски (без район от села) мирови съдия. По онова време стопанският живот в България се дирижираше изцяло от основаната от правителството през войната „Дирекция за стопански грижи и обществена предвидливост", която имаше за свои органи окръжните районни комитети (които дирижираха стопанския живот и продоволствието на населението от окръга) и околийските комитети - за околиите. Само в градовете София, Русе и Варна, освен окръжните комитети имаше и тъй наречените „специални комисии по продоволствие". Защото тогава населението се продоволствуваше за прехраната си (хляб и съестни продукти), облекло, обуща, газ, дърва и пр. с купони. А стоките, които бяха извън купонната система, се продаваха по нормални цени, под строг контрол и наказания за нарушителите.
към текста >>

По онова време стопанският живот в България се дирижираше изцяло от основаната от правителството през войната „Дирекция за стопански грижи и обществена предвидливост", която имаше за свои органи окръжните районни комитети (които дирижираха стопанския живот и продоволствието на населението от окръга) и околийските комитети - за околиите.
10. ГЛАВНИЯТ РЕВИЗОР В ЗАЩИТА НА ЗАКОНА През част от втората половина на 1918 г. и в началото на 1919 г. изпълнявах длъжността Втори русенски градски (без район от села) мирови съдия. По онова време стопанският живот в България се дирижираше изцяло от основаната от правителството през войната „Дирекция за стопански грижи и обществена предвидливост", която имаше за свои органи окръжните районни комитети (които дирижираха стопанския живот и продоволствието на населението от окръга) и околийските комитети - за околиите. Само в градовете София, Русе и Варна, освен окръжните комитети имаше и тъй наречените „специални комисии по продоволствие". Защото тогава населението се продоволствуваше за прехраната си (хляб и съестни продукти), облекло, обуща, газ, дърва и пр. с купони. А стоките, които бяха извън купонната система, се продаваха по нормални цени, под строг контрол и наказания за нарушителите. В окръжните градове Комитетът се управляваше от председател- секретар и съвет, в който влизаха: Директорът на Народната банка, началникът на Земеделската банка, Мирови съдия и други лица с обществен кредит.
към текста >>

60. 11. МИРОВ СЪДИЯ В СВИЩОВ И БРАТСКИЯТ КРЪЖОК

Стефан Тошев

Като отидох в Свищов, председателят на окръжния съд, Йонко Гунчев (мой съгражданин), който знаеше, че съм член на обществото „Бяло братство", ме повика един ден в кабинета си и в присъствието на прокурора при съда ми каза, че както той, тъй и прокурорът се научили за дарбата на това момиче и ме помоли като специалист по такива въпроси да анкетирам случая и да ги уведомя за резултата.
Русенският кръжок ми устрои прощална вечеря. На вечерята се говориха много и различни неща за Божието дело. Стана сестра Софка Явашева и каза: „Сестри и братя, да пожелаем щото в Свищов чрез словата на брат Тошев - тази тръба Божия, в скоро време да се образува кръжок. И нека всеки тайно да се помоли за това." А брат Ватев каза, че чул, че в Свищов една ученичка в трети прогимназиален клас получила дарба: в нейно присъствие (и в училище, и в различни домове) се движели от едно място на друго дребни предмети. Той ми поръча да проуча този въпрос и да ги уведомя за резултата. Като отидох в Свищов, председателят на окръжния съд, Йонко Гунчев (мой съгражданин), който знаеше, че съм член на обществото „Бяло братство", ме повика един ден в кабинета си и в присъствието на прокурора при съда ми каза, че както той, тъй и прокурорът се научили за дарбата на това момиче и ме помоли като специалист по такива въпроси да анкетирам случая и да ги уведомя за резултата. Наскоро след това, придружаван от разсилния си, аз посетих дома на това момиче (тогава то беше в училището). Говорих надълго и нашироко с родителите му. Те ми разправиха твърде много и твърде чудни неща за дарбата на дъщеря им. Даже майката заплака пред мене, защото се смущавала, че тази дарба на дъщеря им може да я дискредитира сред обществото, особено с оглед на нейното бъдещо задомяване. Посетих домовете на техните съседи, които подред са извиквали същото момиче да нощува у тях и да наблюдават как се движат от невидима сила различни предмети.
към текста >>

Халачев през 1935 г., поповете отказват да го опеят и погребат в района на „православните" гробища - като „дъновист".
Пенка Кодова, с широка поляна, където са играли гимнастически упражнения и Паневритмия. Известно е негативното отношение на православната църква към Учителя и към последователите му. И свищовските попове са правили донесения за уволняването на брат Боев, за активната му „дъновистка" дейност - изнасяне сказки в читалището на града, на различни теми из областта на окултизма. Свищовският Архирейски наместник е изпращал писма в Министерството на правосъдието против баща ми, да бъде уволнен като съдия, понеже разпространявал „дъновизма". Когато е починал д-р Д. Халачев през 1935 г., поповете отказват да го опеят и погребат в района на „православните" гробища - като „дъновист". Любопитно е да се знае, че Православната ни църква и до днес не е отменила „анатемата" и „отлъчването" на богомилите, с които България е била известна и е уважавана в света за влиянието им върху Ренесанса в Европа. Понеже стана дума и за д-р Иустинка Халачева, която се преселва от Свищов в София и по-късно живееше на Изгрева с дъщеря си Саша, ще допълня, че сестра Иустинка беше довереният зъболекар на Учителя. Дъщерята на Иустинка и Димитър Халачеви живее понастоящем на Изгрева. Гимназиалната учителка Надежда Конова - също, както и Нешка Анева, Пенка Кодова, А. Байракова и др.)
към текста >>

61. 20. НЕБЕСНИ ГРИЖИ ЗА ЛЮБЕЩИТЕ БОГА

Стефан Тошев

Отговорих му, че съм донесъл от град Русе, дето преди да дойда в Свищов бях председател на Районния комитет за „Стопански грижи и обществена предвидливост" (СГОП) първокачествен балкански кашкавал.
Че за тях Небето има специално благоволение. Той остана много доволен от разговора, който водихме. Преди да си тръгна му предложих да ми каже какво му се яде, което друг мъчно би могъл да му достави. Той се стесняваше да каже, но аз настоях, и наблегнах, че моите възможности в това отношение са широки. Тогава той каза, че отдавна му се е ядяло кашкавал и шоколад, но не допуска в Свищов да има. Отговорих му, че съм донесъл от град Русе, дето преди да дойда в Свищов бях председател на Районния комитет за „Стопански грижи и обществена предвидливост" (СГОП) първокачествен балкански кашкавал. И че ако в свищовските сладкарници има само един шоколад, на мене ще го дадат. Рано заранта отидох в най-голямата сладкарница и запитах съдържателя може ли да ми продаде един шоколад, че ще го нося на тежко болен човек. Той ми отговори: „Не обичам да лъжа. Имам три шоколада, но не ги продавам. Нужни ми са при направата на сладки." Запитах го познава ли ме.
към текста >>

62. I. ПАША ТЕОДОРОВА 1. РОДЪТ НА ПАША ТЕОДОРОВА ИДВА ОТ БЕСАРАБИЯ

Йонева Папазова.
Г.П.: В Русе, и като завърших, дойдох у тях, тогава вече баща ми беше покойник. Аз вече не бях в това състояние, в което бях в Русе. В.К.: Искам пак да се уточниме, ние това пропуснахме. Вие сега се казвахте Гена Папазова коя? Г.П.: По баща? Йонева Папазова. В.К.: В коя година сте родена? Г.П.: 1903 година. В.К.: Месец и дата? Г.П.: 18 септември по стар стил. В.К.: 18 септември.
към текста >>

63. 11. ГЕНА ПАПАЗОВА ИДВА С РОДА СИ

Най- близката зеленчукова градина до селото и когато минат хората и викат: „Йоне Папазов полудял бе.
Г.П.: Виж го как изскочи това нещо от акъла ми. Ей сега ви го казах. Там се внасяше. И когато... В.К.: Значи опитното поле на баща ви е имотът? Г.П.: С тези растения баща ми засяваше най-хубавите места. Най- близката зеленчукова градина до селото и когато минат хората и викат: „Йоне Папазов полудял бе. Гледай, със зайча сянка и с магарешки трън си напълнил градината! " В.К.: Магарешки трън. Г.П.: Магарешки трън, защото друг сорт прилича на афишок, арфишок. Приличаше на истински магарешки трън, големите бодливите листа и горе този виолетов, съцветен, компузите и т.н. Там се внасяха първите пшеници.
към текста >>

Понеже имахме места в различни райони, той можеше да изолира отделните сортове и да произвежда чисто сортов семенен материал.
Тя... Кой смей да каже нещо лошо за него? Пък му вика: „Недей бе, недей, виж, че не струва. Гледай хляба как се троши. Не таз пшеница, не е. Я си дай ти нашата пшеница да слагаме." Баща ми започна да става семепроизводител на зеленчукови семена. Понеже имахме места в различни райони, той можеше да изолира отделните сортове и да произвежда чисто сортов семенен материал. И когато тръгваха градинари откъдето и да е на България, те бяха главно Лясковец, Търновско изобщо, за Русия или за другаде, те идваха у нас да купуват семена. Под влияние на Катедрата и предполагам, че и с помощ, ние направихме модел, обор на животните. Този обор на животните имаше, централно място заемаше торището. То беше с два наклона, един срещу друг и в центъра на наклона беше резервоарът за урината. Около това торище беше оборът за кравите, оборът за конете, птичарникът, клозетът - свинарник.
към текста >>

А още преди това, значи това е било само инициативата на баща ми, значи преди да се родя аз, преди сестра ми да се роди, баща ми прави първото за района американско лозе, т.е.
Пак под влияние на катедрата се направи у нас сушилня, тип ХАВЕЛКА, в която сушахме. Вижте какво беше, то като че ли специално, след това ни мобилизираха да сушим за войската плодове и зеленчуци. Тази Хавелка, тази сушилня. Направихме овощна градина, туй, което е важно, че хората имаха плодове, но не така градини специално. Имаха единични насаждения. А още преди това, значи това е било само инициативата на баща ми, значи преди да се родя аз, преди сестра ми да се роди, баща ми прави първото за района американско лозе, т.е. изписва или купува внесени вече в България подложки американски, устойчиви срещу филоксерата и върху тях се облагородяват местните сортове. Но помня едно, че хората в селото нямаха грозде. Че баща ми, когато минаваше с кораба, препълнен с гроздето, вървеше пеша. Не мога да не се разплача. И: „Дядо еди кой си, бабо еди-коя си, заповядай, на ти, дете, граби гроздове" и подарява на всеки срещнат човек.
към текста >>

64. II. АГРОНОМЪТ И РАЗВРЪЗКАТА НА КАРМАТА МУ 13. АГРОНОМЪТ

Пък ний, той се казваше Йон, пък ние; сме прекрачили прага и така: „Ионе, оттатък, хайде!
Байката го наричахме, Байката. И като нямаше за какво да се хване този Цухлев, започва да приказва, че там идват момчета, че там какво ли не става. Удари в камък, защото стана смешен - в какъв смисъл? Той става пазач, да ни пази, поставя пазач на входната врата, да не ходим в града. И ще стреля, ако прескочим прага. Пък ний, той се казваше Йон, пък ние; сме прекрачили прага и така: „Ионе, оттатък, хайде! " Отсам! Вече стреля, нали? Оттатък съм, отсам. Почваме да се шегуваме с такива наредби, нали? Другата сигнализира на брат си тука, на инспектора: „Ела да видиш какво става бе, този какво прави!
към текста >>

65. 21. ПИСМО НА ПАША ТЕОДОРОВА ДО ГЕНА ПАПАЗОВА

Забележка на редактора Вергилий Кръстев: Адресирано до г-ца Гена Йонева Папазова, студентка по агрономия, с.
Те са много ценни. Дано можеш да прочетеш нещичко, та да ти е по-леко за изпита. Поздрави майка си, Гечо и останалите. Ако видиш Петра, също и него поздрави! Всичко хубаво ти желаем всички у дома: N 136. Забележка на редактора Вергилий Кръстев: Адресирано до г-ца Гена Йонева Папазова, студентка по агрономия, с. Дебелец, Търновско. Магнетофонният запис бе направен януари 1988 г. в дома на доцент Гена Папазова, ул. „Клемент Готвалд" 31А. Уважаема сестра Гена Папазова, Ти сега си в Невидимия свят.
към текста >>

66. 8. НЕЛЕГАЛНАТА БОРБА НА КОМУНИСТА

Той бил от районен комитет, този, така се свързах с един, след това на една улица се свързах, той тръгва от единия край, аз тръгвам от другия пак с парола.
Точно носеше името „Милка". „Там ще се срещнеш, казва, с един, той ще носи вестник - това беше парола, вестник „Мир" - а ти ще носиш „Слово" - нали „Слово", имаше вестник. - Ще седнете на една маса и той ще те пита къде е гарата. Ти ще му кажеш „на Витоша", това ще е паролата, с която ще се свържеш и тогава ще се разберете. Ще тръгнете, той ще ти каже. Той бил от районен комитет, този, така се свързах с един, след това на една улица се свързах, той тръгва от единия край, аз тръгвам от другия пак с парола. Пак така някаква. „Къде е болницата? " Ти казваш: „Еди-къде си", където и не е. И това е вече градският комитет. Ама аз не знам, че раста нагоре.
към текста >>

67. 10. КОМУНИСТИ СЕ УКРИВАТ НА ИЗГРЕВА

„Тя си е наша добра другарка, ние си я водим, тя фигурира." Макар да беше отнесен въпроса до горе, до Районния комитет.
Да бях отпаднала от Партията тогава, ама къде? И казват: „Абе тя не идва на събранието." Един казва: „Абе тя живее далеко, ей там при дъновистите, къде ще идва на събрание? " - Защитават едни. Други казват: „Абе оставете я, бе, тя такова едно минало имаше." Но като ми каза така брат Боев и като се донесе това съобщение до Българо-съветското дружество, беше по повод на заминаването там на студентите, но това друг път ще го разправя. „Ами, казва, ами ние си я водим, бе, на партиен отчет." Един Раковски имаше и още един. „Тя си е наша добра другарка, ние си я водим, тя фигурира." Макар да беше отнесен въпроса до горе, до Районния комитет. И така почнах аз да ходя отново, поради приказките на брат Боев. Иначе нямаше да ходя. Мислех, борба в себе си, да вървя или не, да бъда или да не бъда, много голяма борба и ако щете оттогава към другарите имам още едно „не". Оттогава, това са четиридесет и колко години. Аз не взимам вече участие.
към текста >>

68. 22. КОМУНИСТИТЕ НА ИЗГРЕВА

Сега, Никола Антов, председател на 6-ти район на Оф.
Не ги вярвам, защото и Надка ми каза, да не й вярвам. Това е за Котаров, което мога да знам. Беше един брат, който беше як, силен, на него се разчиташе. В.К.: Сега тука има един протокол за партийната група от 13.09.1945 г. Искам да ви питам за някои хора. Сега, Никола Антов, председател на 6-ти район на Оф. М.Г.: Да. той беше. Той беше. В.К.: Какво си спомняш, някои интересни неща за Никола Антов? М.Г.: Той беше, нали казах вчера - бирник. Бирник.
към текста >>

Те са делегирани от 6-ти район, те не са от Изгрева.
Единият от тях Стефчо, гдето палецът му е отрязан, беше комунист и беше в затвора в Скопие, а другият скаут, а другият не го знам какъв. В.К.: Анкетна комисия: Серафим Георгиев. М.Г.: Нещо си спомням, но нищо не мога да кажа. В.К.: Надка Христова. М.Г.: Не ги помня. Те са делегирани от 6-ти район, те не са от Изгрева. Забележка на редактора: Протоколът на партийната група е публикуван в „Изгревът", том VII, стр. 289-292. В.К.: Това е била партийната група след 9.09.1944 г. А преди 9.09.1944 г.? Имаше ли партийна група на Изгрева? М.Г.: Партийна група нямахме, но отивахме да слушаме радио Лондон, радио Москва в тия, едно семейство Шишкови.
към текста >>

69. 2. КРАТКА АВТОБИОГРАФИЯ

В Ленинския район, където съм живяла, съм учредявала партийни и ОФ групи.
9.09.1944 година ме завари в Самоков. Взех участие в акциите и се върнах след това в София. По нареждане на ЦK на Партията ме пратиха да създам и укрепвам партийни групи в столичното комисарство, заедно с Ячо Кабаивански и Аргир Алексиев. Завърших гимназия и се записах да следвам химия във Висшия физико- математически факултет. Все още живеех в квартала на дъновистите по липса на квартира в града, въпреки отчаяните си опити да ми се посочи такава. В Ленинския район, където съм живяла, съм учредявала партийни и ОФ групи. Като студентка членувах в студентската партийна организация и Общия студентски съюз, Българо-съветското дружество и всички масови организации. Била съм избирана в партийни бюра зам. парт. секретар на партийни групи, където съм членувала, а също така съм отговаряла и за бойците против фашизма и капитализма. Моето следване продължи по-дълго време поради това, че сама се издържах, като работих, каквото ми падне. След завършването ми постъпих в БАН на работа за около година и половина, след това в Дома на техниката като заведущ отдела по индустриална химия, с която задача успешно се справих, тъй като от 13 отдела моят отдел излезе по онова време първенец.
към текста >>

70. 4. ЗАМЕСТНИЦИТЕ Тодор Коцев

Вяра Христова

За д-р Йончо.
Той имаше разработки върху песните на Учителя. Лулчев беше съветник на царя. Когато имаше тайни срещи с царя, Йордан Бобев, шофьорът, го придружаваше. Веднъж като не намери Йордан, Лулчев покани мене да го придружа. Когато отидохме, а то беше едно време, лапавица, сняг. За д-р Йончо. Двулична личност. Те с Митко Костов, зъболекаря, търсеха имане, злато да открият. За Дарлинг. Сестра й е слугиня в Пазарджик на имота, а Дарлинг гледа съвсем леко на нещата. Тя пилее на баща си имота.
към текста >>

71. 7. ОФИЦЕРЪТ НА КЕСАРЯ И СЛУЖИТЕЛЯТ БОЖИЙ - Никола Гръблев

Никола Гръблев

Търсели ме из района на полка, в канцеларията, в къщи няколко пъти, из града, но понеже се бях скрил, не ме намериха.
А сега е дежурен капитан Шукаров." - „Мене, казал подофицерът, капитан Гръблев ми даде парола и за мене той е дежурен по караула." - „Той вчера се сменил, казал Баладински. Ако не ми ги дадеш, насила ще ги взема." С него имаше около 20 души убийци, специално за целта изпратени от София и той се чувствувал силен. Караулът бе 18 човека. Караулният началник веднага го извикал в оръжие и казал на Баладински, че веднага ще употреби оръжие, ако приближи към вагоните. Тогава Баладински отишъл на телефона, съобщил в полка и полицейските участъци да ме търсят и ми кажат да отида на пристанището. Търсели ме из района на полка, в канцеларията, в къщи няколко пъти, из града, но понеже се бях скрил, не ме намериха. Тогава аз се обърнах към Баладински и групата с него и им казах: „Само две минути ви давам да се махнете оттук, след което ще употребя оръжие." И дадох команда: „Предната верига, приготви се за стрелба, задната, приготви бомбите." Мърморейки, веднага си тръгнаха. Тръгнах към казармите. Щом пристигнах, посрещна ме един войник от гарнизона, че ме викал началникът на гарнизона в канцеларията си. Отидох. Щом влязох, пристъпих да рапортувам и той ме пресече с думите: „На дъното на морето ще те пратя. Ще пазим комунистите...", като блъскаше с юмруци по бюрото.
към текста >>

бях просветник в профдружеството на 4-ти район.
като живущ на ул. „Бузлуджа" N 59 в един общ разговор между група съкооператори се изказах в полза на Съветския съюз, след като те доста се бяха поотпуснали в съжденията си, не допускайки, че запасен подполковник ще симпатизира на комунистите. Устроиха ми доста интриги и едва не попречиха в 1946 г. да постъпи големият ми син в университета. Като обущарски работник през 1948 г. бях просветник в профдружеството на 4-ти район. Сам направих 7-8 стенвестника, изнесох 12 беседи и 14 прегледа и с това районът спечели съревнованието с 5-ти район. Бях обявен за ударник. Написах 8 беседи за хората на труда, занесох ги в редакцията на вестник „Труд". Харесаха ги, но ми ги върнаха да ги преработя и някои термини напиша на по-понятен на работника език, като поставя заглавие: „Кратки беседи по политическа икономия." Не ги преработих, защото в 1947 г. от улица „Бузлуджа" N 59 се преместих на ул.
към текста >>

Сам направих 7-8 стенвестника, изнесох 12 беседи и 14 прегледа и с това районът спечели съревнованието с 5-ти район.
„Бузлуджа" N 59 в един общ разговор между група съкооператори се изказах в полза на Съветския съюз, след като те доста се бяха поотпуснали в съжденията си, не допускайки, че запасен подполковник ще симпатизира на комунистите. Устроиха ми доста интриги и едва не попречиха в 1946 г. да постъпи големият ми син в университета. Като обущарски работник през 1948 г. бях просветник в профдружеството на 4-ти район. Сам направих 7-8 стенвестника, изнесох 12 беседи и 14 прегледа и с това районът спечели съревнованието с 5-ти район. Бях обявен за ударник. Написах 8 беседи за хората на труда, занесох ги в редакцията на вестник „Труд". Харесаха ги, но ми ги върнаха да ги преработя и някои термини напиша на по-понятен на работника език, като поставя заглавие: „Кратки беседи по политическа икономия." Не ги преработих, защото в 1947 г. от улица „Бузлуджа" N 59 се преместих на ул. „Доростол", сега „Ш.
към текста >>

72. 5. СПОМЕНИ НА СЪПРУГАТА ИВАНКА КОЧЕВА И СИНА ВЛАДИМИР

Димитър Кочев

При възстанието, при създаването на лагера на Еледжик, в който се е изтеглило организирано цялото население от района и е образувало укрепен лагер, за разлика от другите възстанали места, които на място, в селищата си са се отбранявали срещу турците.
В.К.: Как се е казвал? Владимир: Никола Кочев. В.К.: Това е бащата на Димитър Кочев. Владимир: Не, той е дядото. Бил е значи сподвижник на Бенковски. При възстанието, при създаването на лагера на Еледжик, в който се е изтеглило организирано цялото население от района и е образувало укрепен лагер, за разлика от другите възстанали места, които на място, в селищата си са се отбранявали срещу турците. Те единствени в този район така са приели на Бенковски идеята, селищата и имотите да се изоставят и цялото население да се събере на едно място. Значи това е на този лагер на Еледжик. Там той влиза в управителното тяло на този лагер, който се е оглавявал от друг един негов съселянин, Гене Талийски. След разгрома разбира се на възстанието, тези, които са оцелели, се пръснали по планините. Той се укривал в Стара планина по горите някъде до есента на 1876 г., когато е бил заловен.
към текста >>

Те единствени в този район така са приели на Бенковски идеята, селищата и имотите да се изоставят и цялото население да се събере на едно място.
Владимир: Никола Кочев. В.К.: Това е бащата на Димитър Кочев. Владимир: Не, той е дядото. Бил е значи сподвижник на Бенковски. При възстанието, при създаването на лагера на Еледжик, в който се е изтеглило организирано цялото население от района и е образувало укрепен лагер, за разлика от другите възстанали места, които на място, в селищата си са се отбранявали срещу турците. Те единствени в този район така са приели на Бенковски идеята, селищата и имотите да се изоставят и цялото население да се събере на едно място. Значи това е на този лагер на Еледжик. Там той влиза в управителното тяло на този лагер, който се е оглавявал от друг един негов съселянин, Гене Талийски. След разгрома разбира се на възстанието, тези, които са оцелели, се пръснали по планините. Той се укривал в Стара планина по горите някъде до есента на 1876 г., когато е бил заловен. Бил е заловен и отведен в Пловдив, съден и осъден на смърт.
към текста >>

73. 5. ПИСМА НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА НА ЗАДАДЕНИ ВЪПРОСИ

Цветана Щилянова

Не я насилвайте с храна - сега да си почива, тя сама ще огладнее." Мама, изнемогнала, едва стои на краката си, ангажираха една яка вакарелка, Йона, която вдигаше на ръце сестра ми, всяка сутрин в определени от Учителя часове я сваляше на двора на слънце, после я връщаше горе в леглото й.
Но Учителят, свята личност, няма да ме изплаши! " Той казва: „Сега сестрата да спре инжекциите и всички лекарства." А лекарят: „Но, господине, сърцето й ще спре! " - „Не, няма да спре! " - Казва Учителят. „Позволете ми да идвам, да видя какво ще стане." - „Разбира се, идвайте! Не я насилвайте с храна - сега да си почива, тя сама ще огладнее." Мама, изнемогнала, едва стои на краката си, ангажираха една яка вакарелка, Йона, която вдигаше на ръце сестра ми, всяка сутрин в определени от Учителя часове я сваляше на двора на слънце, после я връщаше горе в леглото й. Тя тежеше 32 килограма! По това време тате е уволнен, отива в провинцията да търси работа, остава на мама колкото пари има и казва: децата растат, и те ще печелят. За сестра ми ще прибавя: цял живот тя беше тънка - висока, с благороден облик, нещо царствено имаше в нея, излъчваше една особена красота, хранеше се съвсем малко, много чувствителна, с красиви, нежни ръце, с дълги пръсти. Сестра ми вече се съвзе, макар и слабичка, тя желае да работи. Моли Учителя за съвет.
към текста >>

74. 6. ОПИТ ЗА БИОГРАФИЧЕН ОЧЕРК НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА

Цветана Щилянова

Не я насилвайте с храна, сега да си почива, тя сама ще огладнее" Майка й, изнемощяла, едва стои на краката си, ангажирали една яка вакарелка, Йона, която вдигала на ръце сестра й всяка сутрин в определени от Учителя часове, сваляла я на двора на слънце, после я връщала горе в леглото й.
Учителят погледнал с малка лупа ръката й и казал: „Тебе не те викат още, ти имаш работа тук! " А тя си мислела: „Не виждам ли аз, че умирам, но той свята личност, няма да ме изплаши! " Учителят казал: „Сега сестрата да спре инжекциите и всички лекарства." А лекарят: „Но, господине, сърцето й ще спре! " - „Не, няма да спре", казва Учителят. „Позволете ми да идвам, да видя какво ще стане", казва лекарят." - „Разбира се, идвайте", казва Учителят. Не я насилвайте с храна, сега да си почива, тя сама ще огладнее" Майка й, изнемощяла, едва стои на краката си, ангажирали една яка вакарелка, Йона, която вдигала на ръце сестра й всяка сутрин в определени от Учителя часове, сваляла я на двора на слънце, после я връщала горе в леглото й. Роза тежала 32 килограма. 10. По това време баща им е уволнен, отива в провинцията да търси работа. Оставил на майка й колкото пари имал и казал: „Децата растат и те ще печелят." Сестра й била цял живот тънка, висока, с благороден облик, нещо царствено имало в нея, излъчвала една особена красота, хранела се съвсем малко, много чувствителна, с красиви ръце, с дълги пръсти. Сестра й вече се съвзела, макар и слабичка, желаела да работи. Помолила Учителя за съвет и Той казал: „Ще даваш уроци по пиано, но не да се затвориш у дома си, а ти ще отиваш." - „Но как ще стане това?
към текста >>

75. 11. ПРОТОКОЛ

Цветана Щилянова

от 5-то районно у-е гр. София.
на 23.03.1938 г. в гр. София, живущ на ул. „Васил Друмев" N 1, л.п. серия В, N 0409822, издаден на 3.06.1983 г. от 5-то районно у-е гр. София. Горните лица се запознаха лично с инвентаризационния опис от 20 ноември 1957 г. в гр. София, от инвентаризационната комисия в състав: Никола Антов, Коста Стефанов, Жечо Панайотов, Влад Пашов и отговорник Мария Тодорова, в момента всички покойници, извършили пълна инвентаризация на намиращия се инвентар в двете стаи на Учителя при верска общност „Бяло Братство", гр. София, - „Изгрева", и направили съответния опис, като под номер 49 от описа бе написано следното: А) Портрет на Учителя от блажни бои на художничката Цветана Щилянова - оригинал от 14 февруари 1934 г., 73x60 см. в рамка и стъкло, сребърен бронз, намираща се в горната стая.
към текста >>

от 1-ви район - 4 участък, вещото лице дава следните оценки на долуизброените вещи, както следва: Под N 19 - Портрет на Учителя, блажни бои от художничката Цветана Щилянова, оригинал в рамка и стъкло, сребърен бронз, цена 100 (сто) лева към паричен курс от 1958 г.
в рамка и стъкло, сребърен бронз, намираща се в горната стая. Б) Портрет на Учителя от художника Борис Георгиев - оригинал в стъкло 57x44 см., намерен в предверието на горницата. Горните три лица се запознаха със заключението на вещото лице Христо Петров Черногоров, ул. „Средна гора" 70, началник отдел при СП „Всестранни услуги" град София, който като представител на заложната къща, дава следната оценка на вещите, намерени на Изгрева съгласно инвентаризационния опис. По горното дело N 8222/58 год. от 1-ви район - 4 участък, вещото лице дава следните оценки на долуизброените вещи, както следва: Под N 19 - Портрет на Учителя, блажни бои от художничката Цветана Щилянова, оригинал в рамка и стъкло, сребърен бронз, цена 100 (сто) лева към паричен курс от 1958 г. Под N 113 - Портрет на Учителя от художника Борис Георгиев, оригинал в стъкло 57x44 см. за цена 30 лева (тридесет) курс към 1958 г. Горните три лица се запознаха и с описа на вещите, откупени от заложната къща при отдел СП „Всестранни услуги" град София, където са отбелязани лицата, които откупуват вещите, съответно цитирани и номерата на съответните фактури, като закупените вещи стават ЛИЧНА собственост на онези лица, които са вложили пари и откупили вещите по законен път. Така на името на Елена Щерева Андреева, живуща на ул. „Незабравка" N 7 на Изгрева, в опис N 5 (пет) фигурират следните закупени вещи от нея лично: 1.
към текста >>

76. Приложение Второ

Ина за пръв път се яви да свири с йониката.
А) Аз бях този, който се намеси и се организира първия концерт през 1991 г. в Дома на юристите и го направихме в името на д-р Георги Миркович. Тогава им бяха обещали салона за благотворителна цел. Понеже аз съм работил за биографията на д-р Миркович, аз знаех, че той е основал Българския Червен Кръст в България и е основател на Благотворителните дружества в България. Направих кратка историческа справка, прочете се едно слово за пет минути и бе направен първият концерт. Ина за пръв път се яви да свири с йониката. Концертът бе сполучлив, участвува състав на чичо Филип, Йоанна с цигулката и няколко певци. Б) Аз изведох музикантите Йоанна и Ина за пръв път след заминаването на Учителя в камерна зала „България" по случай 120 години от рождението на Георги Куртев. Тогава Братският съвет се противопостави защо аз организирам концерт. Ами защо не организират те? След това го организирах в Айтос, в Градския салон.
към текста >>

Първата част бе представена от Ина и тя свиреше на йоника, която аз съм купил преди четири години с 10 мои лекарски заплати, съобразно моя план от 50 години и който ти смяташ, че е остарял.
Стратев крещи и вика,че аз не съм от Братството и че тази книга трябва да се изхвърли на боклука. Леля Кина намира хора и пренасят 700 броя в нейната стая. Стратев влиза в стаята и вижда как цялата стая е затрупана с книги и продължава да крещи на леля Кина, че тази книга има да чете да второто пришествие. След това аз организирах официален концерт в Камерна зала „България" през ноември 1993 г. по случай излизането на книгата. Първата част бе представена от Ина и тя свиреше на йоника, която аз съм купил преди четири години с 10 мои лекарски заплати, съобразно моя план от 50 години и който ти смяташ, че е остарял. А майка ми ме хранеше с нейната пенсия. Сега разбираш ли какво значи жертва в името на една идея? А преди това се опитаха да настроят Ина срещу мен и аз бях прибрал йониката. Ти лично ме съветваше да я върна, защото с нея изнасят концерти. Аз я върнах по настояване на Йоанна, защото ме убеди, че Ина си е научила урока.
към текста >>

А преди това се опитаха да настроят Ина срещу мен и аз бях прибрал йониката.
След това аз организирах официален концерт в Камерна зала „България" през ноември 1993 г. по случай излизането на книгата. Първата част бе представена от Ина и тя свиреше на йоника, която аз съм купил преди четири години с 10 мои лекарски заплати, съобразно моя план от 50 години и който ти смяташ, че е остарял. А майка ми ме хранеше с нейната пенсия. Сега разбираш ли какво значи жертва в името на една идея? А преди това се опитаха да настроят Ина срещу мен и аз бях прибрал йониката. Ти лично ме съветваше да я върна, защото с нея изнасят концерти. Аз я върнах по настояване на Йоанна, защото ме убеди, че Ина си е научила урока. Аз върнах йониката. На този концерт присъствуваха над 300 човека. Тогава леля Кина плака и ме прегръщаше и целуваше и казваше, че е много доволна от себе си, че е прибрала книгата, защото се убедила, че аз съм от нейното Братство.
към текста >>

Аз върнах йониката.
А майка ми ме хранеше с нейната пенсия. Сега разбираш ли какво значи жертва в името на една идея? А преди това се опитаха да настроят Ина срещу мен и аз бях прибрал йониката. Ти лично ме съветваше да я върна, защото с нея изнасят концерти. Аз я върнах по настояване на Йоанна, защото ме убеди, че Ина си е научила урока. Аз върнах йониката. На този концерт присъствуваха над 300 човека. Тогава леля Кина плака и ме прегръщаше и целуваше и казваше, че е много доволна от себе си, че е прибрала книгата, защото се убедила, че аз съм от нейното Братство. Да, аз съм от Братството на леля Кина и на възрастните приятели. Аз не съм от Братството на д-р Илиян Стратев и нито съм от Братството на онези хора в Търново, които те подвеждат и ти дават съвети срещу мене и моя план. А дали ще бъдем с теб от едно Братство зависи от теб.
към текста >>

77. Приложение Десето

Вергилий ми дава книги, аз ги нарамвам (в съвсем буквален смисъл - нося ги в раница) и отнасям в клуба на СДС в район „Изгрев", който представлява един трафопост, разделен на две - едното помещение е за събрания на братството, а другото - аперитив.
Впечатленията си споделях с Вергилий, който се радваше и огорчаваше заедно с мен. През месец март 2000 год. той ме помоли да напиша някои от тях. Аз му казах, че имам намерение да напиша спомените си от работата ми с него, след като излязат всичките томове, но той настоя. И така, ето няколко фрагмента, няколко щриха, които ги очертават. Вергилий ми дава книги, аз ги нарамвам (в съвсем буквален смисъл - нося ги в раница) и отнасям в клуба на СДС в район „Изгрев", който представлява един трафопост, разделен на две - едното помещение е за събрания на братството, а другото - аперитив. В едното помещение се чете Словото и се пеят песни, дадени от Учителя, а в другото - хората се черпят. Аз продавам „Изгревът" там, където се черпят, защото недвусмислено ми е показано от тези, които пеят и чегат беседите, къде ми е мястото. Аз безропотно го приемам, защото и всред тях има хора, които четат „Изгревът" и помагат. Те са доброжелателно настроени, разговарят с мен, интересуват се за съдбата на следващите томове, предлагат съдействие. Тези хора са единици, броят се на пръсти.
към текста >>

78. VI част ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НА ЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО

САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

Тогава, какво понятие ще имате, като го сгъстите пак няма да изпълни празнината на една йона.
(Аз мисля, в школата не може да се угоди, нищо повече.) - Ние, учениците на светлината, като си свършим работата, тогава се връщаме назад и си разправяме опитностите, кой какво е свършил. Вие сега се чудите, кой съм. Ученик на Светлината. Аз съм толкова дълъг, минавам и заминавам, триста.хиляди километра в една секунда минава светлината. Две секунди като ме гледате, ще видите един ученик, който е дълъг 600,000 километра. Тогава, какво понятие ще имате, като го сгъстите пак няма да изпълни празнината на една йона. Затуй на земята земните хора са земни. Корените са корени, цветовете са цветове, семената са семена. (Обед е, заповядайте, че после ще поправите беседата.) (След обед Учителят веднага се качи горе и започва да поправя беседата.) - Знаете ли на какво мяза живота на земята? На хубав равен ден, защото светът, който Бог е създал чист и свят, те дойдат, всичкия този свят го иждивят в... - О, Учителю, как се криеш! Не виждаш, колко неестествено се държиш!
към текста >>

79. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 2

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

Йона гл.
9. Живот. Св. Йоанна гл. 17, ст. 3 - 5. 10. Истина. Св. Йона гл. 16, ст. 10. 11. Благост. I Петрово послание гл. 2, ст. 3. 12. Милосърдие.
към текста >>

10 -11; Йона, гл.
Матея, гл. 13, ст. 4; Псалом 101, ст. 1 - 3, Евангелие Лука, гл. 10, ст. 10 -11; Йона, гл. 12, ст. 6 - 7; Притчи, гл. 6, ст. 1- 3; Песен на песните, ст. 4; Евангелие Йоанна, гл.
към текста >>

80. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

II. Протоколи от събора 18. VІІІ.1927 г. - 25. VІІІ.1927г.

Ненадейно ще настъпи през Добруджа, за да има район за действие - широчина в свободата за действие против Англия.
1927 год., сряда, София; 24. IV. 1927 год., понеделник, Витоша 19 април 1927 год., вторник На „Изгрева" - София. Ще се усложнят в далечния Изток - Китай, Русия и Англия ще се срещнат. От другите държави всяка гледа да завземе - да запази интереса си, но да не взема участие в борбата - постепенно ще се отдръпнат. А сега се борят - надхитряват се „Мардохей" срещу „Мардохей" - хитра и умна е Русия. Ненадейно ще настъпи през Добруджа, за да има район за действие - широчина в свободата за действие против Англия. България е в английските „води" и това не се харесва на Русия. * * * 20 април 1927 год., сряда след пладне „Дядо Иван" си е пуснал пояса и само чака някой да го настъпи. Англия е застъпила крайчеца му вече. В китайския народ има вече побуждание духовно и национално - ще изгонят чужденците. Ако не поумнеят европейските държави, ще предизвикат расова война - не така лесно се побеждава 430 милионен народ - ще наложат едно нашествие на жълтата раса.
към текста >>

Забележка: От следобед братята ръководители бяха освободени от Учителя за заминаване по районите си - местожителствата си.
7 часа и 50 минути сутринта Добрата молитва. Отче наш. Б. Ц. Н. Н.; Б. Ц. Н. З. (Бог царува на Небето; Бог царува на земята) Да бъде името му благословено! Забележка: От следобед братята ръководители бяха освободени от Учителя за заминаване по районите си - местожителствата си.
към текста >>

81. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

Поливане днес всички плодни дръвчета в района - в целия район, да се вмени в правда всекиму. 5.
Да се пази абсолютна чистота на поляната за молитва - никакви плюнки, храчки, книжки и др. 2. При молитвата - стоеж правилен, ръцете спуснати надолу, свободни, спокойни,изправени. 3. Списъците днес да се представят. Също и тези за членовете до 1920 год. включително викани на събора. 4. Поливане днес всички плодни дръвчета в района - в целия район, да се вмени в правда всекиму. 5. Да се подготвят за приноси. 6. Отиване в града само в краен случай. 7. Организиране екскурзия до Мусала - кои ще ходят. 8. Коне за екскурзията - за багажа, кой ще се занимава с този въпрос. 9. Одумванията да престанат. 10.
към текста >>

82. 1. ПРОИЗХОД НА СЕМЕЙСТВОТО МИ. ДЕТСКИ И ЮНОШЕСКИ ГОДИНИ

През годините 1902-1904, като чиновник на Земеделска каса, постоянно обикаляше селата в района, за да провежда политиката на Земеделската каса.
В това ведомство го запомних, на тази служба остана до края на живота си, като достигна ранга управляващ агентурата на Земеделската каса в с. Сунгурларе - Карнобатска околия. Няколко думи за задачите на Земеделската каса. Задачата й беше да дава евтини кредити на селяните земеделци, за да ги избави от експлоатацията на лихварите от градовете. Баща ми, като добър познавач на задачите на Земеделската каса, бе преместен от Ямбол в Сливен, а оттам в Карнобат. През годините 1902-1904, като чиновник на Земеделска каса, постоянно обикаляше селата в района, за да провежда политиката на Земеделската каса. Селяните имаха нужда от съвети при ползуване кредит от касата, да бъдат редовни при изплащане задълженията си и т.н. По-долу допълнително ще обрисувам неговият характер, като опиша живота на семейството ни в градовете Ямбол, Сливен, Карнобат и Сунгурларе. Следва да опиша това, което знам за произхода на майка ми Руска Иванова, запознаването й с баща ми и нашето явяване като деца в семейството. Майка ми е родена през 1871 година в село Малък Дервент - Източна Тракия, близо до град Димотика. Селото е в гръцка територия, близко до границата с Турция.
към текста >>

83. 4. В СУНГУРЛАРЕ

Той познава клиентите-селяни от района, знае службата, верен човек е, назначават го заведущ агентурата.
Търсил е помощ от лекари, но безуспешно. На всичко отгоре, пак е трябвало да се жертва за интересите на Земеделската каса. Развитието на работата и дейността на Касата, наложили да се открие агентура в село Сунгурларе. Кого да изпратят там? - Пак баща ни! Той познава клиентите-селяни от района, знае службата, верен човек е, назначават го заведущ агентурата. Това значи - сам да върши всичко, тъй като няма никакъв човек за помощник. Той приема. Ето ни цялото семейство през 1905 г. сме настанени в село Сунгурларе. Хубаво село, плодородие, хората добри, обаче - село!
към текста >>

84. 5. ТРУДНИ ДНИ ЗА СЕМЕЙСТВОТО НИ, ЗА ДА СЕ ОТВОРИ ПЪТ КЪМ НОВИЯ ЖИВОТ

Свако ми Андон, като търговец на жита закупуваше такива от селата в района на с.
Благодарение, че майка ни и леля ни се обичаха много, живяли са заедно, леля ни живееше в новото семейство на сестра си докато се ожени, така че и сега съдбата ги приобщи да са заедно. Тук спомените ми са бледни, не знам кога и как майка ни и децата наново се озоваха в Сливен. Двете ни сестричета започнаха училище, а брат ми твърди, че той продължил да учи в сливенската гимназия. Аз обаче, останах в Стралджа, един вид на работа, а живеех в семейството на леля ни; те нямаха деца. В какво се състоеше работата ми? Свако ми Андон, като търговец на жита закупуваше такива от селата в района на с. Стралджа, докарваха ги и складираха в наети складове на гарата; от време на време натоварваха по един вагон жито, който се изпращаше в Бургас. Свако ми имаше съдружник, на име Евангел Макриополус /грък, дошъл в България за да работи търговия - житарство/. Техен представител в Бургас беше пак Криона Триандафилов, за който вече споменах по-горе. Аз, разбира се помагах в цялата работа, като извършвах каквото ми изискваха. Свако ми имаше кон, с който ходеше по селата да купува храни: жито, ръж, ечемик, овес.
към текста >>

85. 29. МИНЧО СОТИРОВ

Събитията дадоха успокоение в района на Мидия, навярно с торпилирането на турският военен параход „Хамидие", намиращ се край нашите брегове, а също и успехът ни в сраженията при Люле-Бургас.
Често бивах у дома му, особено в неделен ден, когато идваше и брат Пеню Киров. Разговоряхме или посещавахме някои братски семейства. През Балканската война /1912 г./ брат Сотиров бе дружинен командир на опълченска дружина, с назначение да пази черноморският бряг, около град Мидия, завзет от българските войски в началото на войната. Там неговата част сполучи да отбие голямо турско нападение, с което се е целяло да застраши левият фланг на армията ни при Чаталджа. Освен всички военни качества, които тогава брата е вложил в тези сражения при Мидия, той е апелирал за помощ и по духовен път, призовавал е и Учителят да помогне. Събитията дадоха успокоение в района на Мидия, навярно с торпилирането на турският военен параход „Хамидие", намиращ се край нашите брегове, а също и успехът ни в сраженията при Люле-Бургас. След завръщането си от войната, брат Сотиров бе преместен на служба в Бургас, дето бе известно време домакин на 24 пехотен полк. Тогава си купи къща на ул. „Цар Симеон". Впоследствие, към този имот му се предаде по план части от съседни имоти, споразумя се със собственика и откупи намиращата се там малка постройка. Тази именно част, впоследствие бе подарена от брат Сотиров на бургаското братство, там се изгради хубав малък салон - „Молитвен дом" на братството.
към текста >>

86. 51. ПОГРЕБЕНИЕТО

Следва да опиша някои подробности, как са получили разрешение от Министерския съвет, погребението на Учителя да стане не в градските гробища, а в района на Изгрева, каквото бе желанието на нас учениците на Учителя.
Впоследствие дочух разговори, че там е била и сестра Мария Тодорова /другарката на брат Борис Николов/, която също чула шумът от срутването. Никола Антов, също твърдеше, че е бил там, чул срутването, но той свързваше случаят с нещо свръхестествено - именно, че тялото на Учителя, в момента се е трансформирало и е изчезнало от гроба. Отдавам това негово твърдение на слабостта му към сензациите, тъй като често спекулираше да описва случая, гдето му се окаже възможност. Ако пред бъдещите поколения, гробът на Учителя бъде открит, ще се установи там ли е тялото или не. Но, в себе си желая, гробът да си остане непокътнат на вечни времена, като място на поклонение за вярващите. Следва да опиша някои подробности, как са получили разрешение от Министерския съвет, погребението на Учителя да стане не в градските гробища, а в района на Изгрева, каквото бе желанието на нас учениците на Учителя. Естествено, че още при стигане до идеята - погребението да бъде на Изгрева, явява се необходимостта от разрешение. Обсъжда се въпроса и идват до заключение, че е добре да се поиска съдействието на Георги Димитров, който по него време беше още в Москва. Разчиташе се на неговото близко познанство с Учителя, от времето когато бяха съседи на ул. „Опълченска" N 64 и 66. Решават братята да се подаде телеграма от брат д-р Иван Жеков, което той веднага направил.
към текста >>

87. 52. ПЪРВИ ЗАСЕДАНИЯ НА ВЪРХОВНИЯ БРАТСКИ СЪВЕТ В СОФИЯ

Аз съм виден комунист, аз съм председател на Отечествения фронт на района и трябва да ме приемете.
Също да се направи опис на вещите, мебели, дрехи и други, в жилището на Учителя, които да се подредят като музей, под грижите на музеен комитет, назначен от Братския съвет в София. Преди да стане това събиране, Никола Антов е отишъл при старите братя от Изгрева. А аз за тях тогава бях още млад и не съм бил в тази група на Тодор Стоименов, Боян Боев, Георги Куртев и други. Застанал пред тях с пистолет на кръста и заявил следното: 1. Аз искам да бъде избран в Братския съвет и специално да се образува Финансов съвет, за да контролирам материалното положение на Братството. 2. Аз съм виден комунист, аз съм председател на Отечествения фронт на района и трябва да ме приемете. Аз ще ви защитавам пред властта и комунистите. 3. Ако не ме приемете ще отида и ще ви наклеветя пред властите, и веднага Братството на Изгрева ще бъде разрушено. Старите братя, като видели тази опасност приели предложението му да бъде избран в Братския съвет на Братството в София. Та имало е заплашване пред старите братя. А неговият пост тогава беше много голям и с голяма власт.
към текста >>

88. 54. ДВЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ КЪМ БРАТСКИЯ СЪВЕТ

Средства нямаха, но брат Куртев, чрез средствата които можеше да събере от техният район, чрез фонда щеше да го издържаме.
В действителност, това предвиждане за изява не се практикуваше. Кои се възползуваха от фонда? Той се оказа „добре дошъл" само на едно място. Отзоваха се от айтоското братство, като събраха и значителна сума за фонда. Ръководителят на братството в Айтос, брат Георги Куртев имаше внук, който предстоеше да следва медицина. Средства нямаха, но брат Куртев, чрез средствата които можеше да събере от техният район, чрез фонда щеше да го издържаме. Така, той побърза да предложи своя внук, човек от наше семейство и Братският съвет гласува първия степендиант да бъде този младеж. Така можахме в следващите пет години да го подпомагаме и той завърши за лекар. Други кандидати не можахме да вредим, понеже средствата на фонда не достигаха. Даже имахме малка неприятност - едно братско семейство в София, с четири деца, поиска да подпомогнем най-големият им син. Съвета, обаче не се съгласи и те останаха наскърбени.
към текста >>

89. 56. НИКОЛА АНТОВ

Наистина, сполучи да се назначи председател на района, участвуваше при раздаване купони за облекло, обуща и др.
56. НИКОЛА АНТОВ Споменах вече много пъти името на Никола Антов, но сега следва да опиша и характера му, а във връзка с това и да обясня ролята, и поведението му като член на Братския съвет. Първо трябва да кажа, че по времето на Учителя, Антов почти не се мяркаше на Изгрева. В последните години бе купил място в близост до поляната гдето изпълнявахме Паневритмията; мястото бе в общ парцел със Славчо Славянски. Там впоследствие си построи дъсчена къщурка, гдето живя до отчуждаване имотите, които се предадоха за строеж на Съветска легация. След 9 септември 1944 година, изведнъж той се изтъкна като голям комунист, със заслуги към партията - подпомагал бил съпротивата. Наистина, сполучи да се назначи председател на района, участвуваше при раздаване купони за облекло, обуща и др. Заминаването на Учителя и предстоящето образуване на Братски съвет, отвори апетита му да заеме важно място в братския живот. Около дните при заминаване на Учителя, отива при някои от старшите братя /предполагам - при Стоименов и Боев/ , като им заявява да го приемат в състава на Братския съвет, а също и да се образува финансов съвет, на който той да бъде председател. Не стане ли това, ще поиска от комунистите Братството да бъде разтурено. Тези братя, имайки предвид възможността на такава опасност, като са споделили идеята и с братя от провинцията, намериха за добре да изпълнят желанието на Антов. Както писах по-горе, Антов бе включен както в братския съвет в София, така и във финансовия съвет.
към текста >>

90. 72. БЕЛЕНЕ

Бригадата отива на определен район, носеха големи триони - „жаги".
По средата имаше пътека, но като нямаше друго место, моят сламеник се намести на пътеката, а багажа ми край мен. Имаше и други като мен. На другият ден ни зачислиха в бригадата, с която щяхме да ходим на работа. В какво се състоеше работата ни? - Целият остров беше обраснал с върби - все стари дървета. Бригадата отива на определен район, носеха големи триони - „жаги". С тях отрязваха от дъно дърветата, други с брадви отсичаха клоните, а трети пренасяха и разпределяха този материал, използваше се една част за нарязване дъски, други за горене, а най-после, подходящи се отделяха и за плетене кошници и други неща. В тия места, човек трябва да бъде обут със здрави обуща, както и да има работни дрехи, каквито се дават от службата там. Ходих и аз, пренасях клони и така нататък, както другите. На обед, донесоха храна - боб или картофи-чорба. Вечерта се завърнахме в помещенията и започваше почивката.
към текста >>

На много места из района на жилищата, има направено нещо като чардаци, високи 5-6 метра и там стоеше милиционер на пост, въоръжен, за да наблюдава.
За преживяваните тук събития, се разказаха много работи. Животът се е влошавал, когато в някой сезон са прииждали водите на Дунава. Тогава се е наводнявал целия остров, даже е идвала и до самите жилищни помещения. Последните, макар и построени на най-високото място на острова, така са бивали обградени с вода, че никой не е могъл да мръдне навън. Със страх се е следяло течението на водите - стигало се е дотам, че е предстояло да се извозят хората оттатък Дунава. На много места из района на жилищата, има направено нещо като чардаци, високи 5-6 метра и там стоеше милиционер на пост, въоръжен, за да наблюдава. Имаше право и да стреля, ако някой затворник минеше по непозволено място. Моята първа работа като пристигнах, беше да се обадя на Веска, че съм преместен в Белене. Описах й, че за нея ще бъде трудно да идва в Белене на свиждане, както и за мен да изминавам 12 километра път. Казах й също, да ми пише само кратки писма. Не си спомням, дали успях да получа в Белене писмо от нея.
към текста >>

Каза ми още, че сега няма кола да отива в района, гдето ще ме изпрати, но до 2-3 дена ще има и ще ме изпрати там.
" Казах му, че навярно има грешка още от Държавна сигурност, та така още от София и в Стара Загора ме държат между тях. Началникът пак каза: „Мястото ти не е между тия хора! Те със своите убеждения ще те развалят, ще станеш като тях! Затова ще те изпратя между криминалните затворници, гдето е по-леко, ще прекарваш по- добре". Казах му, че приемам да направи както намира за добре. Каза ми още, че сега няма кола да отива в района, гдето ще ме изпрати, но до 2-3 дена ще има и ще ме изпрати там. Върнах се аз при хората в жилището, а те ме питат защо ме е викал началника. Казах им, че проучава досието ми и намира нещо особено в него. Продължих да ходя на работа, но още на другият ден, някой от нашата стая ми каза: „Твоята присъда не е политическа и ще те изпратят при криминалните". Такива новини бързо се разнасяха между затворниците.
към текста >>

91. 75. ВЕГЕТАРИАНЕЦ В ЗАТВОРА

Дали ще си остане в тоя район на Изгрева?
Пишете му вие каквото решите. Чета по вестниците, че София и към нашия край е доста изменена. Може да ми опишете как изглежда сега ул. „Коларовска" (щели да строят блокови жилища вече до „Дърв. шосе"). А какъв е изгледа и на нашия „Изгрев". Дали ще си остане в тоя район на Изгрева? Вие как прекарвате? Как са Жени и Жоро с работата, наситиха ли се на колата си? Навярно много ги улеснява за отиване на работа и за разходки. Винаги питам Веса как е леля и се радвам, като ми казва, че е здрава. За Люба не се съмнявам, че край вас е добре - не е така самотна.
към текста >>

92. 96. ПОСЛЕДНИТЕ ЗЕМНИ ДНИ С УЧИТЕЛЯ

Разрешението погребението на Учителя, да стане не в градските гробища, а в района на Изгрева, каквото бе желанието на всички ни, беше една сериозна задача на старейшините от Братството.
Ковчегът с тялото бе изнесено навън, образува се процесия от братя и сестри и тръгнахме да обиколим местата, където Учителят се е движил. Минахме покрай приемната, към чешмата със Зодиака, навлязохме в поляната, където играехме гимнастическите упражнения и Паневритмията. Така стигнахме до мястото. Ковчегът бе сложен и като пристигнаха всички братя и сестри, се пристъпи към изпълнението на определената програма: песни, молитви, съзерцание. Без други церемонии и прощавания, ковчега бе похлупен с капака и внимателно спуснат - погребението бе извършено. Разрешението погребението на Учителя, да стане не в градските гробища, а в района на Изгрева, каквото бе желанието на всички ни, беше една сериозна задача на старейшините от Братството. Въпросът сериозно се обсъди и се стигна до заключението, че е добре да се поиска съдействието на Георги Димитров, който по това време беше още в Москва. Разчиташе се на неговото близко познанство с Учителя още от времето, когато са били непосредствени съседи на улица „Опълченска" N 66. Още повече, че Учителят го беше спасил, от едно преследване на полицията през бурните времена на миналия режим. Братята решават да се подаде телеграма от името на д-р Иван Жеков, наш брат, което нещо той веднага е направил. Отговорът на Георги Димитров за съгласието му, Учителя да бъде погребан на Изгрева, дойде навреме и министерството на вътрешните работи изпрати писмено разрешение.
към текста >>

93. 97.ИЗБИРАНЕ НА ВЪРХОВЕН БРАТСКИ СЪВЕТ

Един изключително важен организационно-политически орган на Коминтерна, в най-невралгичният по това време район в света.
Това беше събрание на тъй нареченият „Върховен братски съвет". Той беше съставен от ръководителите на всички Братства от провинцията и София. Преди събранието по-изтъкнатите братя се събират и определят дневният ред, както и предложенията, които ще се направят за одобрение на това събрание.[1] Първите важни решения на този Върховен братски съвет бяха: Избиране на постоянно присъствие в София наречен „Братски съвет". За него бяха предложени и избрани следните братя и сестри: Тодор Стоименов Боян Боев Борис Николов Паша Теодорова Симеон Симеонов Жечо Панайотов и комуниста Никола Антов[/left] От пролетта на 1929 г. водачът на комунистите в България Георги Димитров, който още преди това време пребивава в Берлин, е назначен от Коминтерна, като ръководител на Западно-европейско бюро на Комунистическия интернационал. Един изключително важен организационно-политически орган на Коминтерна, в най-невралгичният по това време район в света. След процеса в Лайпциг към края на 1933 г., в началото на 1934 г. той е в Москва и там е назначен като генерален секретар на Коминтерна. Като такъв и още преди това, като ръководител на Западно-европейското бюро на Комунистическият интернационал, той изпраща едно поверително нареждане до комунистическите партии във всички страни, според което членовете на партията трябва да проникнат във всички сдружения и човешки групировки, от какъвто род и характер да са те - идейни, въздържателни, религиозни, спортни, стопански и каквито и да било други - където те с внимателна агитация да печелят хора за партията, като за това не изпущат случая, предпазливо да критикуват някои неудачни ходове на управляващата противна за тях партия и с това да успяват да привлекат симпатията на някои кръгове, и се стараят още, всякога, да не изпущат случая и при най-малката възможност да вземат управлението на това сдружение. Това нареждане както разбрах особено ревностно беше проведено у нас в България. Такова едно проникване на комунисти, от мъже и жени имаше и в нашето общество, начело с Никола Антов, който като активен и изтъкнат член на партията беше назначен, както вече казах, за председател на Отечествено-фронтовския комитет в квартала на и около Изгрева.
към текста >>

94. 105. ЖИВОТЪТ НА РИЛА ПРОДЪЛЖАВА

За зарзават и плодове разчитахме на богатите в това отношение Дупнишки и Самоковски райони, в това не се излъгахме.
Влязохме във връзка с него и там с готовност се съгласиха, да ни превозват както багажите, така и хората. За връзка с това сдружение натоварихме преданият наш брат Гради Минчев. Конярите Бай Янко също се оказаха готови и с разположение приеха да поемат старата си задача.[1] Бай Янко, старият ни коняр, вече имаше и своят син Коста, пораснал вече, един здрав, жизнен, симпатичен младеж, който с усърдие помагаше на баща си и малко по-късно напълно го замести. Продоволствието, беше следващата ни сериозна грижа. Току-що след войната продоволствието беше затруднено. За зарзават и плодове разчитахме на богатите в това отношение Дупнишки и Самоковски райони, в това не се излъгахме. За хляба, млечните продукти и мазнините, оставихме на случая. И тук имахме съдействието на доброто и не се излъгахме. Но за всеки случай за хляба решихме да си имаме фурна на Рилският бивак. Тази идея споделихме с брат Петър Филипов, един рядко предан наш брат, по професия сладкар, а известно е, че сладкарите имат отношение към фурните. Идеята за фурна, беше приета от него с възторг: .
към текста >>

95. 2. ЗЕМЯТА КАТО МЯСТО ЗА ПРОЯВА НА ЖИВОТА

След грехопадението, човечеството чрез мисълта си е влязло в района на тази тъмна планета.
Ръцете и краката ще приемат по-красива форма. Тогава в него ще залегне идеята за Братството. Всички хора ще живеят като братя и сестри, в пълен мир и съгласие помежду си. Според някои окултисти колебанията, които Земята претърпява се дължат на една тъмна планета, която се намира между Земята и Слънцето. Тази планета е невидима. След грехопадението, човечеството чрез мисълта си е влязло в района на тази тъмна планета. При катастрофата станала в Слънчевата система, от проникването в нея на Черно Слънце преди 5-6 милиона години, според мъдреците на древността, имаме една планета, която се наричала „фаетон" - лъчезарната, която се е движила в орбита между орбитите на планетите Марс и Юпитер. Тази планета попаднала в зоната на Рош от Черното Слънце се е разрушила. Остатъци от нея и сега се движат по същата орбита, някои с известни отклонения. Тези късове сега астрономите ги наричат „Астероиди". При тази катастрофа пострадват повече или по- малко и всички останали планети, като им се изменят орбитите - от окръжности стават елипси, осите на въртенето им се наклоняват повече или по-малко и изобщо се получават и ред други нарушения от първоначалния им правилен ред.
към текста >>

96. 17. КРИСТАЛИТЕ

Сандърсън е открил 12 такива района, включващи Северният и Южен полюс.
След малкото казано за кристалите, нека погледнем и нашата Земя. Американският изследовател Т. Сандърсън е изследвал всички онези случаи, в някои особени места на океаните и моретата, където са ставали катастрофи на кораби и самолети по един тайствен начин. Той отбелязва, че при тези случаи координатите на местата, където те са ставали са били определени твърде приблизително. И обикновено в момента на бедствието бордовите радиостанции са бездействували и никой не е чувал сигнала. Сандърсън е открил 12 такива района, включващи Северният и Южен полюс. При това тези райони са разположени твърде симетрично от двете страни на екватора. Древногръцият философ Платон, живял между 427 и 374 г. преди нашата ера е отбелязал, че ако Земята се погледне отгоре тя прилича на топка съшита от 12 парчета кожи. Така са приели както Платон, така и неговите последователи, а също и Питагор със своите ученици. По същият начин до същият извод в своите изследвания върху Земята са стигнали и тримата съветски учени Гончаров, Макаров и Морозов преди да са били запознати със становището на античните мъдреци.
към текста >>

При това тези райони са разположени твърде симетрично от двете страни на екватора.
Американският изследовател Т. Сандърсън е изследвал всички онези случаи, в някои особени места на океаните и моретата, където са ставали катастрофи на кораби и самолети по един тайствен начин. Той отбелязва, че при тези случаи координатите на местата, където те са ставали са били определени твърде приблизително. И обикновено в момента на бедствието бордовите радиостанции са бездействували и никой не е чувал сигнала. Сандърсън е открил 12 такива района, включващи Северният и Южен полюс. При това тези райони са разположени твърде симетрично от двете страни на екватора. Древногръцият философ Платон, живял между 427 и 374 г. преди нашата ера е отбелязал, че ако Земята се погледне отгоре тя прилича на топка съшита от 12 парчета кожи. Така са приели както Платон, така и неговите последователи, а също и Питагор със своите ученици. По същият начин до същият извод в своите изследвания върху Земята са стигнали и тримата съветски учени Гончаров, Макаров и Морозов преди да са били запознати със становището на античните мъдреци. Как Платон е могъл да види Земята така, то е друг въпрос.
към текста >>

97. 2. ИСТИНСКАТА СВЕТЛИНА

Йонна, гл.
2. ИСТИНСКАТА СВЕТЛИНА В.К. Това е поредицата „Истинската светлина". Н.Д. „Светлината, която вие тук имате, е само сянка от истинската светлина. Истинската светлина е мека, приятна Учителят „И виделината свети в тъмнината И тъмнината я не обзе". Ев. Йонна, гл. I, ст. 5. Казаното от Учителя, така както съм го чул и разбрал, има отношение към онова явление в природата, което ние определяме с понятието Светлина, тъй както ние хората я виждаме. В случая ще трябва да приемем, че има и друга светлина освен тази, с която се ползуваме и познаваме. Нарича се Виделина. Казаното пък от ученика на Христа за някаква Виделина, която свети и не угасва, хората без да се замислят даже, защото не могат да допуснат, че има и неугасваща Светлина и всякога я приемат в преносен смисъл.
към текста >>

98. 28. ЧАСОВНИКЪТ НА ЖИВОТА

За планинските райони, покритите с гора места, за големите водни площи - морета и океани, лъчите от зори до най-много към 11 часа преди обяд, са добри /също и след 4 часа след обяд/, но предиобедните са от най-голяма полза.
Главният мозък трябва да бъде най-добре наситен с енергия, за да се справя по-добре с трудностите на деня. Казвам - най-вече за главния мозък, защото колкото една клетка е по-съвършена, толкова и възможността й за приемане на тези сили е по-голяма, а клетките на -лавния мозък в това отношение са от най-голяма класа. Влиянието на слънчевите лъчи като могъщ фактор на жизнени сили за човешкия организъм, се разбира най-после от всички, но това влияние е все още някак смътно и неясно за мнозина. Голяма част от хората днес приемат, че въздействието на слънчевия лъч е най-благотворно, когато неговото топлинно въздействие е най-силно, а това е от 12 часа на обяд до към 4 часа след обяд, нещо което е погрешно. Полза през тези часове, а особено през горещите летни дни, няма. За планинските райони, покритите с гора места, за големите водни площи - морета и океани, лъчите от зори до най-много към 11 часа преди обяд, са добри /също и след 4 часа след обяд/, но предиобедните са от най-голяма полза. Възбудата във веществото на земята, тогава е най- малка. По-внимателните издирвания довеждат до още по-интересна връзка между този часовник на живота в човека и слънцето. Раждането на човека е преминаване от един в друг свят. Този момент е най-важен на човека преминаване от един в друг свят. Този момент е най-важен в жизнения му път.
към текста >>

99. 14. УЧЕНИЕТО ЗА ЛЮБОВТА И БРАТСТВОТО

Иван Толев