Търсене в текстове за 'Йерусалим'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 40 резултата в 18 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Съборите на Бялото братство - Боян Боев (1883 – 1963)

В тези стихове се говори за хълма Сион, за града на Бога живаго, небесния Йерусалим, за безчетни ангели, за събора на първородните и пр.
Защото през време на събора има висше присъствие присъствуват висши, напреднали същества. Тяхното присъствие се чувствува. Ето защо през време на събора човек се чувствува в известно състояние, като че ли живее в един друг, възвишен свят. За Бялото братство се говори на много места в Библията. Много ясно се говори за него в Послание към евреите, 12 глава, ст. 22-24. В тези стихове се говори за хълма Сион, за града на Бога живаго, небесния Йерусалим, за безчетни ангели, за събора на първородните и пр. Учителя казва, че този пасаж най-добре излага подробности за Бялото братство, и навсякъде в Библията, където се говори за хълма Сион, на много места в Исайя и в други книги на Библията, това е все Бялото братство. Учителя казва, че има едно магнетично течение, което идва от Хималаите и минава през областта на Велико Търново. От Велико Търново се спускат няколко клона магнетични течения в разни посоки: един клон отива към Сините камъни при Сливен, оттам продължава към Айтоските върхове и по-нататък. Друг клон от Велико Търново отива при Света гора и т. н. Ето защо Велико Търново е мистичен център и ненапразно Учителя избра Търново за съборите.
към текста >>

2. Мистични разговори - Боян Боев (1883 – 1963)

Христос е казал:“Чакайте в Йерусалим, докато дойде Духът.“
Когато на Йоана се яви ангел, той падна на земята, остана без сили и се поклони. А ангелът му каза:“Не на мене да се поклониш, а на Бога.“ С липса на благоговение, по човешки начин, с човешки похвати не може да се влезе в общение с духовния свят. За влизане в общение с невидимия свят човек трябва да проучва опитностите на хората, които са минали по този път. Човек, като проучва тяхната опитност, постепенно ще се събуди и сам ще добие опитност. Човек трябва да работи и опитността ще дойде. Христос е казал:“Чакайте в Йерусалим, докато дойде Духът.“ Човек, за да влезе в общение с висшите същества, трябва да е чист. А за да стане такъв, той трябва да се моли. Казано е: "Хлопайте, търсете, искайте.“ Обаче трябва да се разберат тези думи. Да търсиш, това значи да побеждаваш мъчнотиите. Да искаш, това значи да намериш пътя, по който можеш да ходиш.
към текста >>

3. Сказка - Боян Боев (1883 – 1963)

12, стихове 22, 24: „Но пристъпихте до гората Сион и до гората на живия Бог, Небесния Йерусалим и до безчетни ангели.
Пирамидите са построени, за да заменят планините. Това е една от службите на пирамидите. Агарта има два клона в Европа: в Рила и.в Алпите. Там висшите същества живеят в етерни тела. Който иска да знае повече по този въпрос, нека чете Посланието към евреите, гл. 12, стихове 22, 24: „Но пристъпихте до гората Сион и до гората на живия Бог, Небесния Йерусалим и до безчетни ангели. При тържеството и църквата на първородните, които са написани на небесата, и при Бога, Съдник на всичките, и при духовете на праведните, които са стигнали съвършенство. “ България е избрана за център, понеже е близо до Рила. Запитах Учителя: Защо не бе избрана Швейцария, която е близо до Алпите. Той ми отговори: „Защото България едновременно е славянска страна, а Небето е решило да възложи на славянството велика мисия - изграждането на новата култура. “ Трябва да се каже, че първият, който е говорил подробно за мисията на славянството, е Учителя.
към текста >>

4. ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

- Моето име - подхванал непознатият - е Аия Бен Якзан, идвам от чистия и свят град Йерусалим - град, в който живеят Братята на Слънцето.
Абу бил обхванат от неудържимо желание да започне разговор с него: - Кой сте Вие? Не приличате на хората от този край. Как попаднахте тук в този ранен час? Как се казвате? - Моето име - подхванал непознатият - е Аия Бен Якзан, идвам от чистия и свят град Йерусалим - град, в който живеят Братята на Слънцето. Но не този Йерусалим, за който ти си чувал и знаеш. По лицето на Абу се изписала изненада, защото той не бил чувал за такова странно име. - Да, вярно е, - подхванал непознатият - ти такова име не си чувал, защото и такъв като мене не си срещал. Ние, Братята, имаме имена, както и вие, хората. Но при нас всяко име включва цялото съдържание от способности и възможности, които братът притежава.
към текста >>

Но не този Йерусалим, за който ти си чувал и знаеш.
- Кой сте Вие? Не приличате на хората от този край. Как попаднахте тук в този ранен час? Как се казвате? - Моето име - подхванал непознатият - е Аия Бен Якзан, идвам от чистия и свят град Йерусалим - град, в който живеят Братята на Слънцето. Но не този Йерусалим, за който ти си чувал и знаеш. По лицето на Абу се изписала изненада, защото той не бил чувал за такова странно име. - Да, вярно е, - подхванал непознатият - ти такова име не си чувал, защото и такъв като мене не си срещал. Ние, Братята, имаме имена, както и вие, хората. Но при нас всяко име включва цялото съдържание от способности и възможности, които братът притежава. - Името "Аия" - продължил непознатият - съдържа първите гласни звуци, които човек произнася, когато се ражда на Земята.
към текста >>

Известно е от историята, че през 586 година преди Христа, вавилонският цар Навуходоносор II освободил юдейската земя от египтяните, и влязал в Йерусалим като освободител на еврейския народ.
Четвъртият Велик Учител бил Саабей Бен Аадес, който, заедно с многото знания и мъдрости, донесъл на човешкия род науките за Звездния мир - астрономията и астрологията. Оттогава хилядолетия наред, та чак до XVII век след Христа, тези две науки вървели ръка за ръка и са се изучавали заедно. Изтичането на сили от небесните образувания, за които споменахме вече, тяхното естество, смисъл и ефект върху Земята и по-специално върху човека, било много ясно и подробно изучавано от учениците в школата на Саабей. Земята, където този Велик Учител е работил, се наричала "Едем", което ще рече Свещена благословена земя, земя на най-добрите условия на Живота. За мястото на нейното разположение свидетелства стих десети от втора глава на книгата Битие в Петокнижието на Мойсей. Известно е от историята, че през 586 година преди Христа, вавилонският цар Навуходоносор II освободил юдейската земя от египтяните, и влязал в Йерусалим като освободител на еврейския народ. Този умен цар, разбирайки ползата от учените, поканил някои от тях във Вавилон. Там те, най-вероятно, са допринесли за културата и науката на великия град, но приели много от мъдростта и знанията, съхранявани там. В първите глави на книгата Битие, наистина се отбелязва за земята Едем, но много бегло и непълно, защото, най-вероятно, поканените от Навуходоносор юдейски учени не са могли да разберат онова, което било съхранявано във Вавилон за тази благословена земя. "И река изхождаше из Едем да напоява рая; и оттам се разделяше на четири глави. Името на едната е Фисон: тя е, която обикаля всичката Хавилска земя, дето има злато.
към текста >>

5. 7. ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ИСУС ХРИСТОС - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако смятате, че това е един брат от нашето свещено общество, за Когото неговите приятели сред еврейския и римския народ разказват, че е учил, правил чудеса и загинал в Йерусалим, то не напразно вярват във всичко това, защото Той е бил Исус от Назарет".
То е превеждано под заглавие: "Важни исторически разкрития върху истинския начин, по който Исус умрял, според един древен ръкопис, намерен в Александрия". Писмото е написано от един съвременник на Исус, старейшина на есейския орден в Ерусалим и отправено до старейшината на есеите в Александрия. Съдържанието на писмото е следното: "Мир вам, мили братя. Вие сте чули за историята и за събитията, които станаха в Ерусалим и изобщо в юдейската земя. Ако смятате, че това е един брат от нашето свещено общество, за Когото неговите приятели сред еврейския и римския народ разказват, че е учил, правил чудеса и загинал в Йерусалим, то не напразно вярват във всичко това, защото Той е бил Исус от Назарет". По-нататък се описва раждането на Исус, Неговите родители, бягството в Египет, Неговия живот и други, а най-обширно се говори за неговата смърт. "... И когато кръстовете бяха забити в земята, трябваше наказанието на Исус да се изпълни. Към това принадлежеше и раздиране на дрехите му, но понеже след като беше бит с камшици, Той бе лишен от тях и един войник му дал своята мантия, то трябваше предварително да го облекат в собствените Му дрехи. И според предписанието на закона и приетия обичай, дрехите Му бяха раздрани и поделени. В страшни мъки и следобедната горещина, която в този ден беше голяма и изтощителна, праведникът беше повесен на кръста.
към текста >>

6. 4. ПРИРОДА И КАЧЕСТВА НА ЗНАЦИТЕ НА ЗОДИАКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Градове: Йерусалим, Коринт, Лион, Париж, Тулуза, Хайделберг, Бостън, Багдад, Лос Анджелис, Бриндизи, Страсбург и др.
Градове: Тунис, Алжир, Амстердам, Милано, Ню Йорк, Манчестър, Стокхолм, Истанбул и др. Лъв - Франция, Италия, Чехия, Сицилия, Алпите, Северна Румъния. Градове: Рим, Бристол, Прага, Дамаск, Филаделфия, Чикаго, Бомбай. Дева - Турция, Швейцария, Източна Индия, Асирия, Месопотамия. Вавилон, Тесалия, Силезия, Гърция. Градове: Йерусалим, Коринт, Лион, Париж, Тулуза, Хайделберг, Бостън, Багдад, Лос Анджелис, Бриндизи, Страсбург и др. Везни - Австрия, Китай, Тибет, Горни Египет, бреговете на Каспийско море, Аржентина и др. Градове: Анверс, Фрайбург, Виена, Лисабон, Йоханесбург, Копенхаген, Нотингам. Скорпион - Алжир, Мароко, Кападокия, Норвегия, Ката- луния, Трасваал. Градове: Ливърпул, Месина, Балтимор, Ню Орлеан, Вашингтон, Валенсия. Стрелец - Горна Арабия, Австралия, Далмация, Унгария, Моравия, Прованс, Тоскана, Испания и Мадагаскар.
към текста >>

7. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА - Светозар Няголов ( -2013)

Това е петият връх, през който човешката душа минава - Голгота, едно планинско възвишение, близо до Йерусалим, на което евреите разпъват на кръст своите престъпници.
Когато Христос казва на учениците си, че Той е живият хляб и истинското питие и те трябва да ядат плътта му и пият кръвта му, те не разбират, че това се отнася до Словото, което Той постоянно им изнася, съблазняват се и казват; „ Тежка е тази дума за нас и ние не можем да я понесем." 72 -ма от учениците му го напускат и отиват в света. Когато Христос пита останалите при него дванадесет ученици защо не го напускат, те му отговарят: „Къде да отидем? Ти имаш думи на живот. "Христос обяснява на апостолите, че тази фанатична кръв, която евреите носят, не може да се промени, освен ако Той не пролее своята кръв и част от нея да влезе в еврейската и така да се промени тяхното съзнание. Тогава Синът Божий, на когото се дава всяка власт на Земята и Небето, допуска да бъде разпънат на кръст, да стане жертва за благото на цялото човечество. Това е петият връх, през който човешката душа минава - Голгота, едно планинско възвишение, близо до Йерусалим, на което евреите разпъват на кръст своите престъпници. Тук душата научава да се жертва за благото на цялото човечество. Учителя казва: „Христос никога не е разпъван. На Голгота евреите не разпънаха Христос, но в неговото тяло се всели грешният Адам и него разпънаха." Така пробудените души, минали през тези пет върха на изпитания, се подготвят за великата работа, която предстои на човечеството при идването на новия живот на Земята и създаването на шестата - Светеща раса, и Третата култура - на Любовта. Петте върха на човешкото развитие са и петте върха на Пентаграма.
към текста >>

8. Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА - Константин Златев

Понеже и самият Иисус Христос - най-яркото въплъщение на принципа да не се противим на злото - подгони с бича търговците в Йерусалимския храм и здравата ги наложи с него, тъй като бяха осквернили с присъствието и действията си святото място, дома на Неговия Отец.
на въоръжената борба?! В различни периоди от живота си той, освен това, е воювал срещу поробителите с оръжие в ръка. Как да съотнесем тези факти от биографията му с изискването да не се противим на злото? Всичко казано дотук по темата ни мотивира за един основен извод: изискването за непротивене на злото е духовен закон, принципна позиция на изповядващия учението на ББ като свое житейско верую. Ала в същото време всеки отделен случай притежава конкретни характеристики, неповторим е и изисква адекватен подход. Понеже и самият Иисус Христос - най-яркото въплъщение на принципа да не се противим на злото - подгони с бича търговците в Йерусалимския храм и здравата ги наложи с него, тъй като бяха осквернили с присъствието и действията си святото място, дома на Неговия Отец. В този конкретен случай постъпката на Спасителя е предизвикана от т.нар. Божествен гняв - когато биват поругани духовни ценности. Едва ли някой от нас би дръзнал да осъди Богочо- века за стореното. Смисълът на Неговата реакция, освен всичко останало, е да ни даде още един образец за поведение. Нека всеки го осмисли по своему.
към текста >>

9. Великото противостоене на Марс - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тяхната увереност в науката им е била толкова голяма, че са тръгнали от Вавилон чак до Йерусалим да търсят новородения цар, за да му се поклонят и му поднесат подаръци.
Същото имаме по отношение на цялото човечество и на някои човешки общества, когато Марс е в своето велико противостоене. Когато той е бивал близо до Земята, древните са забелязали възбуда на човешкия род и желание за диктатури и военни разправии. Тези именно убедително повтарящи се събития, както в звездната карта на отделния човек, така и в проявите на човешкото общество, когато планетата е в по-специално положение, са били причината да й се даде името на бога на войната. Че наистина в древността е имало хора с разбиране по този въпрос, особено във Вавилон, и с големи познания върху физиологията на небесните светила, говори историята с мъдреците, написана в Евангелието. Те по положението именно на Марс и на Юпитер в съзвездието Риби, което е имало своето влияние върху Юдейската земя, са установили раждането на велик цар на Земята. Тяхната увереност в науката им е била толкова голяма, че са тръгнали от Вавилон чак до Йерусалим да търсят новородения цар, за да му се поклонят и му поднесат подаръци. Останалите други писания от древността също говорят за голямото разбиране на тогавашните учени относно влиянието на небесните светила и по-специално на планетите върху отделния човек и обществото. В едно писание от Вавилон през четвърти век преди нашата ера е казано, че ако едно дете се роди, когато тази планета изгрява, то ще боледува, ще бъде преследвано от страдания и при нещастен случай ще умре. Египтяните също са приемали, че планетите са извор на силови излъчвания, които въздействат върху живота, и са ги наричали Звезди на живота. На червената планета те дали името на бога на войната, когото наричали бог Мизис, господар на лъвовете, които всичко виждат. В Гърция планетата Марс имала името на бога Арес, един силен и страшен бог на войната, раздорите и разбойниците.
към текста >>

10. Соломон и Балкиза - Николай Райнов

И царе дохождаха от Изток и Запад — да чуят мъдрост и притчи — и водеха дълги кервани с дарове за царя на Йерусалим.
И носеха ръцете му над лактите широки гривни от плътно злато с едри огнено-пурпурни карбункули, светящи, като поглед на персийска змия. А на пръстите му — тежки пръстени с врезани тайни знакове. И край него пъстрееха чертозите му — чакаха да падне мрак, та под блясъка на много светилници да засипят със светлина царя. ... Разбираше Соломон словата на тайните сирийски книги. Не напразно мъдростта му се славеше по цял Изток — и добротата му бе знайна вредом. И царе дохождаха от Изток и Запад — да чуят мъдрост и притчи — и водеха дълги кервани с дарове за царя на Йерусалим. А силен бе Соломон — и угоден Богу. И даде му Елохим дар — да разбира езика на животните и тайните на природата да познава. Възрастваше в мъдрост и мощ Соломон. И растеше славата му — и мълвата за него се разливаше по вси царства, като благовоние на амбра. *** Стигна слух чак до Балкиза, царица на савската земя, в Честита Аравия, че Соломон бил много мъдър.
към текста >>

11. Слова на Блажения - Николай Райнов

Слова на Блажения Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим.
Слова на Блажения Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим. Слова на Блажения. Елате при мене, синове на земята: — чуйте думите на тогова, когото светът назова блажен! Блаженство няма — и няма утеха в живота на тези, които за утехи живеят! А мнозина са тия люде. Безброй са мъжете и жените, които мислят, че животът е сватба и земята — пиршеска трапеза. Има наистина още люде, които гледат живота през свилена забрадка… Жалко за забрадката! В разкъсване на забрадките и мрежите е сладостта на живота. И блаженство ще познае само онзи, които е стъпкал вси блаженства.
към текста >>

Слова на Еклесиаста, син Давидов, жрец на Йерусалим.
Безброй са мъжете и жените, които мислят, че животът е сватба и земята — пиршеска трапеза. Има наистина още люде, които гледат живота през свилена забрадка… Жалко за забрадката! В разкъсване на забрадките и мрежите е сладостта на живота. И блаженство ще познае само онзи, които е стъпкал вси блаженства. Горко на тогова, които отиде там, дето са двама! — Третият е винаги тринадесети на пира… А мнозина са тия люде, които бързат да се долепят до двама щастливци, като се надяват да споделят щастието им. Но за тях не ще се намерят дори и дребни трохи. Слова на Еклесиаста, син Давидов, жрец на Йерусалим. Слова на Блажения. Осем блаженства — осем блаженства знаете вие: утеха на земята, хубост на познанието, щастие на любовта, сладост на опиянението, разтуха на твореца, сила на движещия, приятност на спомена, упоение от живота. А деветото блаженство — о, не знаете вие това блаженство: — за него заслужава да се живее. Блаженство неизрязано още върху скрижала на блаженствата: — Блаженство на мъката. Елате, синове на земята — от Кархидан до Хелвон, от Хидар до Йераполис! Чуйте думите на тогова, когото светът назова блажен! Няма блаженство за оногова, които си почива, защото го чака път.
към текста >>

Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим.
Осем блаженства — осем блаженства знаете вие: утеха на земята, хубост на познанието, щастие на любовта, сладост на опиянението, разтуха на твореца, сила на движещия, приятност на спомена, упоение от живота. А деветото блаженство — о, не знаете вие това блаженство: — за него заслужава да се живее. Блаженство неизрязано още върху скрижала на блаженствата: — Блаженство на мъката. Елате, синове на земята — от Кархидан до Хелвон, от Хидар до Йераполис! Чуйте думите на тогова, когото светът назова блажен! Няма блаженство за оногова, които си почива, защото го чака път. Блаженство има за тогова, който върви, защото го чака почивка. Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим. Слова на Блажения. Блаженството на земята: — блаженство на тези, които жадуват за евтина утеха: — утеха с вино от Хелвон и с кипяща медовина от Мелит. Утеха на слабите. Не се залъгва с вино творецът, нито със сласт — зидарят на живота! Аз, Соломон, си сградих дворец от мрамори многоцветни, споени със сребро. И поставих широки извитъци от кедър, донесен от Санир, а по извитъците — вси животни на земята, издълбани от изкусна ръка на резбар.
към текста >>

Слова на Еклесиаста, син Давидов, жрец на Йерусалим.
И шлемове, оръжия и ножове от Асиил ми дадоха царете на Възтока — оръжия от жилава стомана, украсени с камъни и злато, с изображения от изкусна ръка на майстор. И сложих трапези — и покадих миризми от Сава. И разлях вина и сладки отвари от Рамах. И видях, че е суета. Не се залъгва с вино творецът, нито със сласт — зидарят на живота. Слова на Еклесиаста, син Давидов, жрец на Йерусалим. Слова на Блажения. Утехата на познанието — о, горчива утеха на слепеца, който върви пипнешком! Аз, Еклесиаст, възсиях в мъдрост над вси царе на Възтока. И сплетоха магите притча за пътеките на моя ум. И казаха, че мъдростта ми е остра като кинжал. О, горчива утеха на слепеца, който върви пипнешком! И разчетох вси йероглифи, познах до един знаковете на златни таблици, разумях тайните на Агнето, Овена, Лъва и Пчелата.
към текста >>

Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим.
И всички ключове на Египет, врязани върху двадесет и две таблици от желязо, разбрах. И придобих тънкост на ума, за да проумея загадките на вси магични книги от Червената Земя, писани с кръв на кожа от бехемот. И не остана нищо скрито—ни върху небето, ни върху земята. И разумях, че е суета. Защото в нови йероглифи се заплете моята мъдрост — и в нови загадки втъна моят ум: йероглифите на силния, който търси свой път. Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим. Слова на Блажения. Щастието на любовта: — мрежа от звезди и верига от злато, — о, измамно видение на бедуина, който се лута към нови брегове! Аз, Соломон, пожелах утехите на любовта. И сбрах живи цветя за гиздостта женска: — девици от Елада — със строга хубост на мраморно изваяние: — моми от Сирия и Етиопия — с лице черно като абанос и с бели като бисер зъби, който се смеят и скърцат при всяка целувка: — момичета от Възток — с големи очи, премрежени под дълги черни клепачи — и с лице като слонова кост. И жени от Египет доведох — гъвкави като змии, горещи като пясък и мълчаливи като пустиня. И гледах ги — и виждах цялата хубост на света.
към текста >>

Слова на Еклесиаста, син Давидов, жрец на Йерусалим.
Скорпион е Жената: — душата й е хубава като кожа на кротал, очите и отразяват мъката и радостта на цял свят, ръцете и притискат и дават отровен сън, устните и изсмукват волята на мъжа, а думите й са измамливи като видение в пустинята. Мнозина любят, а малцина имат сила да кажат навреме: „Стига!“ Мнозина любят — и повечето дори на старини казват: „Още!“ Но те стават пред жените смешни, а пред мъжете жалки. Любовта е пролет. Ала няма година — само от пролет. Няма. И видях, че е суета. Слова на Еклесиаста, син Давидов, жрец на Йерусалим. Слова на Блажения. И рекох най-сетне в сърцето си: „Нека се опия от хубостта на света — от горчивата мъка на твореца — и нека бясната страст на движещия опожари душата ми!“ И в буйно опиянение преминах дни и нощи — в опиянение от всичко добро и зло. И разстлаха се пред мене пътищата на живота — и Човекът застана пред очите ми със своята скъдна утеха и мъка без дъно: мъка, с която се ражда — мъка, с която мре. И сърцето си в песни изпях и в хитро замислени притчи излях мъдростта на целия си живот. И разбрах, че е суета.
към текста >>

Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим.
Твори с болка душата ти — и с горест нарежда псалми на живота. А сластни жени и сребролюбци-мъже с едно движение ще разсипят твоята песен: — от що ще се опиваш? Тласкаш към изгрев своята малка вселена — и слънце зовеш да пръсне лъчи там. А вечен мрак напада крехки дворци от замисъл и блян — и настъпи ли нощ, твоите звезди помръкват: — от що ще се опиваш? И видях, че е суета. Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим. Слова на Блажения. И остана едно блаженство само неразбито: сладостта на спомена за това, що е било. И погледнах го. И казах в сърцето си тогава: „О, жалка разтуха за слабите! Сладост на миналото за тези, които нямат сегашно! Топла дрямка за хилавите, които не смеят да бодърствуват, защото се плашат от бъдещето! О, жалка разтуха за мухите, че са спали на гърба на слон!“ И — отминах. …А зад мене гърмеше Йерусалим с викове на тълпа, която вечно жадува за блаженства — и облажава клетниците.
към текста >>

…А зад мене гърмеше Йерусалим с викове на тълпа, която вечно жадува за блаженства — и облажава клетниците.
Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим. Слова на Блажения. И остана едно блаженство само неразбито: сладостта на спомена за това, що е било. И погледнах го. И казах в сърцето си тогава: „О, жалка разтуха за слабите! Сладост на миналото за тези, които нямат сегашно! Топла дрямка за хилавите, които не смеят да бодърствуват, защото се плашат от бъдещето! О, жалка разтуха за мухите, че са спали на гърба на слон!“ И — отминах. …А зад мене гърмеше Йерусалим с викове на тълпа, която вечно жадува за блаженства — и облажава клетниците. И видях, че е суета. Слепци са те — и всуе дирят в живота да видят своите сънища. И горчи в душата им, когато разберат, че са измамени. Защо са дирили блаженства. А блаженство няма.
към текста >>

Слова на Еклесиаста, син Давидов, жрец на Йерусалим.
И видях, че е суета. Слепци са те — и всуе дирят в живота да видят своите сънища. И горчи в душата им, когато разберат, че са измамени. Защо са дирили блаженства. А блаженство няма. Слова на Еклесиаста, син Давидов, жрец на Йерусалим. Слова на Блажения. …Елате при мене, избраници на земята — чуйте думите на тогова, когото светът назова блажен! Няма блаженства — чуйте това! — няма блаженства и няма утехи, освен блаженството на мъката и утехата на самотния! Че в мъка се ражда богът — и на челото му засиява звезда. Че в самота мре човекът — и неговото име става пепел. Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим. Слова на Блажения.
към текста >>

Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим.
А блаженство няма. Слова на Еклесиаста, син Давидов, жрец на Йерусалим. Слова на Блажения. …Елате при мене, избраници на земята — чуйте думите на тогова, когото светът назова блажен! Няма блаженства — чуйте това! — няма блаженства и няма утехи, освен блаженството на мъката и утехата на самотния! Че в мъка се ражда богът — и на челото му засиява звезда. Че в самота мре човекът — и неговото име става пепел. Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим. Слова на Блажения.
към текста >>

12. Иисус на Планината - Николай Райнов

Иисус на Планината Големи черни облаци като змейове се гъстяха над Йерусалим и говореха за това, що има да стане.
Иисус на Планината Големи черни облаци като змейове се гъстяха над Йерусалим и говореха за това, що има да стане. На небето се срещнаха бели духове с черни и се започна между тях разпря. Белите духове бяха избити пророци, които са възвестявали някога истината, но неблагодарните сърца им са платили с камъни. Черни духове бяха първосвещениците, царете и левитите, които са тлъстели от храмови жъртви, пили са вино, носили са разкошни одежди и са притеснявали вдовиците и сираците. Белите и Черните духове се препираха кой ще владее света. А Иисус стоеше на Планината — и дванадесетмината — с Него.
към текста >>

Хвърли око Иисус към Йерусалим — и сбръчка се от тъга челото Му.
Белите духове бяха избити пророци, които са възвестявали някога истината, но неблагодарните сърца им са платили с камъни. Черни духове бяха първосвещениците, царете и левитите, които са тлъстели от храмови жъртви, пили са вино, носили са разкошни одежди и са притеснявали вдовиците и сираците. Белите и Черните духове се препираха кой ще владее света. А Иисус стоеше на Планината — и дванадесетмината — с Него. И приказваха те също за Бъдния Ден. Хвърли око Иисус към Йерусалим — и сбръчка се от тъга челото Му. И каза Спасителят тогава: „Горко ти, граде Господен! Бич съска над тебе — и кръв на буйни потоци ще рукне. Горко ти, Витсаидо! Горко ти, Йерусалиме! Море от гняв ще рукне върху ви — и сълзите на вашите дъщери ще се изгубят в черната кръв на синовете ви. И ще потъмнее пред вашата участ наказанието на Адма, а Содом и Гомора ще бъдат по-честити от вас в онзи ден. И в страшен гръм ще плисне над вас присъдата на Всевишния, защото върху вас тежи клетвата на вси пророци — до Захария — сетния пророк, когото убихте между олтара и жъртвеника.“ И попита Иоканаан: „По каква личба ще познаем, Господи, че е дошло Царството — и кое знамение ще ни увери, че е близо Денят? “ И отговори Господ Иисус: „Иоканаане! Не си ли слушал, че личбата е у вас — и че знамението ще заговори в сърцето ви?
към текста >>

Горко ти, Витсаидо! Горко ти, Йерусалиме! Море от гняв ще рукне върху ви — и сълзите на вашите дъщери ще се изгубят в черната кръв на синовете ви.
Белите и Черните духове се препираха кой ще владее света. А Иисус стоеше на Планината — и дванадесетмината — с Него. И приказваха те също за Бъдния Ден. Хвърли око Иисус към Йерусалим — и сбръчка се от тъга челото Му. И каза Спасителят тогава: „Горко ти, граде Господен! Бич съска над тебе — и кръв на буйни потоци ще рукне. Горко ти, Витсаидо! Горко ти, Йерусалиме! Море от гняв ще рукне върху ви — и сълзите на вашите дъщери ще се изгубят в черната кръв на синовете ви. И ще потъмнее пред вашата участ наказанието на Адма, а Содом и Гомора ще бъдат по-честити от вас в онзи ден. И в страшен гръм ще плисне над вас присъдата на Всевишния, защото върху вас тежи клетвата на вси пророци — до Захария — сетния пророк, когото убихте между олтара и жъртвеника.“ И попита Иоканаан: „По каква личба ще познаем, Господи, че е дошло Царството — и кое знамение ще ни увери, че е близо Денят? “ И отговори Господ Иисус: „Иоканаане! Не си ли слушал, че личбата е у вас — и че знамението ще заговори в сърцето ви? “ А Никодим каза: „Господи! Но ако сърцето лъже и ние сме слаби? Няма ли знамение за очите и личба за погледа?
към текста >>

Йерусалим спеше.
И срещна го Иехуда, поздрави Го и Го целуна. А Иисус го погледна тъжно и кротко, па изви ръце — да ги свържат. …А единадесетмината Го напуснаха. Сам тръгна Христос към двореца на първосвещеника, дето чакаха лъжесвидетелите и враговете на доброто. Когато слугите и стражите отминаха с Него напред, след тях отдалеч тръгнаха плахо неколцина от учениците. Йерусалим спеше. И ничий сън се не смути през тая нощ, когато лъжеслужителите Божии осъдиха Божия Син на смърт.
към текста >>

13. Книга на загадките - Николай Райнов

Можех, разбира се, да взема помощници: безделници — много, особно в Йерусалим.
От лихва ли живееше, злато ли копаеше, не знам; но луди пари пилееше по учениците на Разпнатия, та дори му завиждаха мнозина: имотен бе проклетникът! Хвърлих му око. Имаше две сестри: Марта и Мириам; научих, че живеят с него; и една слугиня живееше при тях, някоя си Сара. Стара жена. Четирима души, значи. Ножът трябва да поработи повечко, па трябва и да се пазя — да не издаде някой вик. Можех, разбира се, да взема помощници: безделници — много, особно в Йерусалим. Дето живее Бог, людете не прекарват деня в работа. Но не исках да ме знае никой. И децата знаят, от що е дебел вратът на вълка. Помагачи ми не трябват... „С жените ще свърша надве-натри“, — думах си, — „но онзи лихвар ще ме поизмъчи доста...“ — Силен изглеждаше, бес да го вземе! — много силен: гледах го, че вдига самин цяла возилница за маслини. Де можех да се меря по сила с него ?
към текста >>

Когато на разсъмване влизах през Овчите двери в Йерусалим, много мъже и жени се извръщаха да ме гледат и всички ме посочваха с пръст.
Той се доближи до мене и рече: „Бар Аба, клети Мой брате, що бe намислил да правиш? “ А аз, разбойникът Бар Аба, тогава паднах отново по очите си и не смеех да Го погледна, защото чух, че ми говори гласът на Разпънатия. Но Той ми каза втори път — и гласът Му бe кротък и звънлив: „Стани, брате Мой, Бар Аба! Сложи ножа в ножницата си и го не вади срещу никого! Ти бe тръгнал да убиваш, но Аз ти прощавам, защото Ми отстъпи своя кръст и своята Голгота. Ако не бяxa разпнали Мене, ти щеше да висиш на него, защото бe скован за тебе. Но Аз ти благодаря, брате мой, Бар Аба, че Ми отстъпи горчивата наслада на най-голямото страдание! Стани — и иди си в мир!“ Тогава аз целунах босите Му нозе и видях по тях червените гвоздейни рани, цъфнали, като рози. Когато на разсъмване влизах през Овчите двери в Йерусалим, много мъже и жени се извръщаха да ме гледат и всички ме посочваха с пръст. Но аз се боях да ги погледна, та вървях с наведени очи. Когато требваше да прескоча широка ивица вода, запречила пътя, аз неволно се огледах и разбрах почудата на онези, които ме сочеха с пръст: над главата ми треперливо светеше бял огнен език. *** К Р А Й
към текста >>

14. Съдържание - Георги Радев (1900–1940)

Ни в Йерусалим, ни в Самария 7.
Предговор 2. Пътят на звездата 3. Животът като изкуство 4. Спектри 5. Двете изключения 6. Ни в Йерусалим, ни в Самария 7. Пръсти 8. Пеперуди 9. Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло 10. Сънят на Небукаднецара 11. Човешките суеверия 12.
към текста >>

15. Пътят на звездата - Георги Радев (1900–1940)

Този път, достигнал целта, не се връща назад: мъдреците от Изток само веднъж минават през Йерусалим и Ирода, за да хвърлят светлина, във великата си щедрост, върху един тъмен пункт — времето на онова събитие, чието „место“ е приблизително и общо указано в „Книгата на пророка“.
Води безпогрешно. Забележете и чувството, което съпровожда пътуването по пътя на звездата. Това е чувство на дълбоко благоговение: тримата мъдреци, всеки със своя дар, отиват да се поклонят на детето. Аз няма повече да се докосвам до тая трепетна тайна. Който може да съзерцава геометричната линия на тоя път, той ще определи всичките й съществени свойства: типичните й точки и характерни закривления, и ще ги преведе в качества и добродетели. Този път, достигнал целта, не се връща назад: мъдреците от Изток само веднъж минават през Йерусалим и Ирода, за да хвърлят светлина, във великата си щедрост, върху един тъмен пункт — времето на онова събитие, чието „место“ е приблизително и общо указано в „Книгата на пророка“. Той не се връща назад към „Ирода“, а следва друга линия към „вътрешния Изток“. Вестта за „звездата“, която предвещава раждането на новия цар — на една нова велика идея — и заминаването на мъдреците хвърлят Ирода, „а с него и цял Ерусалимъ“, в голям смут. Йерусалим, това е символ на цял един строй — политико-социален и икономичен, с всички негови институти. И тогава се събират „първосвещениците" и „книжниците“ при Ирода, да търсят допълнителни данни и указания в книгите. Всякога е било така.
към текста >>

Йерусалим, това е символ на цял един строй — политико-социален и икономичен, с всички негови институти.
Аз няма повече да се докосвам до тая трепетна тайна. Който може да съзерцава геометричната линия на тоя път, той ще определи всичките й съществени свойства: типичните й точки и характерни закривления, и ще ги преведе в качества и добродетели. Този път, достигнал целта, не се връща назад: мъдреците от Изток само веднъж минават през Йерусалим и Ирода, за да хвърлят светлина, във великата си щедрост, върху един тъмен пункт — времето на онова събитие, чието „место“ е приблизително и общо указано в „Книгата на пророка“. Той не се връща назад към „Ирода“, а следва друга линия към „вътрешния Изток“. Вестта за „звездата“, която предвещава раждането на новия цар — на една нова велика идея — и заминаването на мъдреците хвърлят Ирода, „а с него и цял Ерусалимъ“, в голям смут. Йерусалим, това е символ на цял един строй — политико-социален и икономичен, с всички негови институти. И тогава се събират „първосвещениците" и „книжниците“ при Ирода, да търсят допълнителни данни и указания в книгите. Всякога е било така. Езотеричното познание, което върви по други пътища и методи, непознати за „Ирода“ — аналитичния интелект, се явява винаги в определени моменти да хвърли светлина върху известни нови идеи, които идат да обновят света, и после пак си заминава по своя път. Забележете, Ирод и неговите служители знаят приблизително едното дадено: мястото, но другото дадено: времето, тe не знаят! „Звездата“ също не виждат. В този път тия два елемента са отделни и идват от различни източници за интелекта.
към текста >>

А когато изгрее звездата на една нова идея, тя внася жива радост в сърцата на „мъдреците“, но смут в „Ирода и цел Йерусалим“.
Но такава е неговата природа. Затова древните мъдреци, които дълбоко са познавали естеството на „конкретния ум“, са го наричали .великият убийца на реалното“. А такъв е и Ирод — център на цял един умствен строй. Чувството, което придружава следването на тоя път, е ясно. То намира най-добър израз във вивисекцията, която се широко прилага в естествените науки. А когато изгрее звездата на една нова идея, тя внася жива радост в сърцата на „мъдреците“, но смут в „Ирода и цел Йерусалим“. Защото Ирод се страхува че ще рухне цялата му сграда. Винаги една звезда — където и да се яви тя — показва, че ще се съгради нещо ново. Когато преди около три десетилетия в небето на науката изгря звездата на радия, тя внесе у едни радост, у други смут. Защото, като осветли донейде загадката на атома и вдъхна надежда за „превръщане на елементите", считано до тогава за блян на алхимиците, той разклати известни научни схващания, които се смятаха до тогава за непоколебими. За ония, които виждат, радият е само един лъч в света на химичните елементи от една велика звезда, която е изгрела в небето на човечеството.
към текста >>

16. Ни в Йерусалим, ни в Самария - Георги Радев (1900–1940)

Ни в Йерусалим, ни в Самария Точка.
Ни в Йерусалим, ни в Самария Точка. Какво по-просто от точката? Учителят по геометрия, кога преподава на учениците си, чуква с тебешир на черната дъска, и точката е готова. „Тя няма измерения, не заема никакво пространство“ — дефинира той. Учениците възприе- мат тебеширения образ, запомнят дефиницията и вече „знаят“, що е точка. Преподавателят е авторитет, геометрията е строга наука, следователно за някакво съмнение във верността на дефиницията и дума не може да става.
към текста >>

Ето защо, заживял в Дух и Истина, той „не се кланя Богу ни в Йерусалим, ни в Самария“.
И затова мислещите синове на Запада, когато разглеждат последните изводи на математичната физика, изразени в редица диференциални уравнения, и основните положения на формалната логика и гносеологията, откриват, че те в края на краищата съвпадат със структурата на човешкия ум. Човекът постига сам себе си в света. Неговият дух е, който твори и образи, и понятия, и символи, чрез които съзерцава света. Човешкият дух е, който създава и наука, и изкуства, и религии, и обществени строеве. Ето защо човекът, у когото се е пробудил духа, не си „прави кумир от нищо, което е долу на земята или горе на небето“. Ето защо, заживял в Дух и Истина, той „не се кланя Богу ни в Йерусалим, ни в Самария“. Йерусалим — това са догматичните обредни религии, които дишат нетърпимост. Самария — научните хипотези, схематичните теории, които се сменят една по друга, в усилията си да обяснят действителността. Това са „градове“ — човешки строежи, човешки творения на държавна уредба и обществен строй. Днес, както и отколе, хората се кланят ту в „Йерусалим“, ту в „Самария“, ту в едни, ту в други капища, ту пред един, ту пред друг кумир. И не само се кланят, а и водят люти, кървави борби за надмощие — на „Йерусалим“ или „Самария“.
към текста >>

Йерусалим — това са догматичните обредни религии, които дишат нетърпимост.
Човекът постига сам себе си в света. Неговият дух е, който твори и образи, и понятия, и символи, чрез които съзерцава света. Човешкият дух е, който създава и наука, и изкуства, и религии, и обществени строеве. Ето защо човекът, у когото се е пробудил духа, не си „прави кумир от нищо, което е долу на земята или горе на небето“. Ето защо, заживял в Дух и Истина, той „не се кланя Богу ни в Йерусалим, ни в Самария“. Йерусалим — това са догматичните обредни религии, които дишат нетърпимост. Самария — научните хипотези, схематичните теории, които се сменят една по друга, в усилията си да обяснят действителността. Това са „градове“ — човешки строежи, човешки творения на държавна уредба и обществен строй. Днес, както и отколе, хората се кланят ту в „Йерусалим“, ту в „Самария“, ту в едни, ту в други капища, ту пред един, ту пред друг кумир. И не само се кланят, а и водят люти, кървави борби за надмощие — на „Йерусалим“ или „Самария“. Ала струва ли си да се бори човек за идоли, струва ли си да се бори за картини, за прости умствени гледки, които иска да фиксира и увековечи?
към текста >>

Днес, както и отколе, хората се кланят ту в „Йерусалим“, ту в „Самария“, ту в едни, ту в други капища, ту пред един, ту пред друг кумир.
Ето защо човекът, у когото се е пробудил духа, не си „прави кумир от нищо, което е долу на земята или горе на небето“. Ето защо, заживял в Дух и Истина, той „не се кланя Богу ни в Йерусалим, ни в Самария“. Йерусалим — това са догматичните обредни религии, които дишат нетърпимост. Самария — научните хипотези, схематичните теории, които се сменят една по друга, в усилията си да обяснят действителността. Това са „градове“ — човешки строежи, човешки творения на държавна уредба и обществен строй. Днес, както и отколе, хората се кланят ту в „Йерусалим“, ту в „Самария“, ту в едни, ту в други капища, ту пред един, ту пред друг кумир. И не само се кланят, а и водят люти, кървави борби за надмощие — на „Йерусалим“ или „Самария“. Ала струва ли си да се бори човек за идоли, струва ли си да се бори за картини, за прости умствени гледки, които иска да фиксира и увековечи? Защото какво друго, ако не една картина за света ни дава една научна теория? Хубаво е да се съзерцават картините за света — и не само съвременните, а и на миналите културни епохи — защото са творения на човешкия ум, на съзерцаващия дух на човека. Но напразно тесногръдите привърженици на известни философски системи и научни теории искат да ги въздигнат в нещо абсолютно, което изчерпва без остатък действителността.
към текста >>

И не само се кланят, а и водят люти, кървави борби за надмощие — на „Йерусалим“ или „Самария“.
Ето защо, заживял в Дух и Истина, той „не се кланя Богу ни в Йерусалим, ни в Самария“. Йерусалим — това са догматичните обредни религии, които дишат нетърпимост. Самария — научните хипотези, схематичните теории, които се сменят една по друга, в усилията си да обяснят действителността. Това са „градове“ — човешки строежи, човешки творения на държавна уредба и обществен строй. Днес, както и отколе, хората се кланят ту в „Йерусалим“, ту в „Самария“, ту в едни, ту в други капища, ту пред един, ту пред друг кумир. И не само се кланят, а и водят люти, кървави борби за надмощие — на „Йерусалим“ или „Самария“. Ала струва ли си да се бори човек за идоли, струва ли си да се бори за картини, за прости умствени гледки, които иска да фиксира и увековечи? Защото какво друго, ако не една картина за света ни дава една научна теория? Хубаво е да се съзерцават картините за света — и не само съвременните, а и на миналите културни епохи — защото са творения на човешкия ум, на съзерцаващия дух на човека. Но напразно тесногръдите привърженици на известни философски системи и научни теории искат да ги въздигнат в нещо абсолютно, което изчерпва без остатък действителността. Напразно и фанатизираните привърженици на обредните религии, на разните църкви, които отгоре на това са и национални, искат да се затвърдят в съзнанието на хората като „най-прави“.
към текста >>

17. Два свята - Георги Радев (1900–1940)

Да беше отишла да моли Христа след тържественото му посрещане в Йерусалим, когато народът го е приветствувал с финикови вейки и е викал „осанна", или поне, когато е бил, да речем, на някое угощение, като онова у богатия Симона, виден тогавашен буржоа! Макар че и в случаи като последния, все има неудобства - не може винаги току-тъй публично да се ходатайствува.
„Зле е избрала момента", ще възразят, може би, някои. „Всеки който отива да моли някой големец, трябва преди всичко да избере сгодно време." Види се, тая жена не ще да е била тънък психолог. Тя трябваше да е живяла в нашите времена, да е виснала по цели дни из министерства и държавни учреждения, да е струвала метани и да е кършила гръбнак пред министри, началници, депутати, за да се изтощи в това изкуство, което днешните хора безспорно тъй майсторски владеят. Но както в всичко, така и в това, хората на миналото са били негли по-назад от нас. Така или иначе, но тази майка - тъй би се произнесъл всеки съвременен човек - не е могла да избере психологичния момент. Да беше отишла да моли Христа след тържественото му посрещане в Йерусалим, когато народът го е приветствувал с финикови вейки и е викал „осанна", или поне, когато е бил, да речем, на някое угощение, като онова у богатия Симона, виден тогавашен буржоа! Макар че и в случаи като последния, все има неудобства - не може винаги току-тъй публично да се ходатайствува. И най вече, щеше ли да свари да се вреди при Исус от такива „безочливи твари“ като Мария Магдалина? Та нейното втурване току-тъй, без покана в дома на порядъчния и благовъзпитан буржоа, е предизвикало цял скандал! Трябва да вникне човек в съзнанието на Симона и на ония, които са присъствали на угощението - старозаветни люде, впрегнати в ярема на един морал, изкован под суровите удари на Мойсеевия закон - за да види, какъв вътрешен смут е внесло „нахалното поведение" на тази „паднала жена". Но да оставим тия коментари и да се върнем към самия епизод, нахвърлен с едри линии, но с такава гениална простота, че изглежда почти геометрически стилизиран. Освободим ли го от неговите исторични рамки, пренесем ли го в неговата психологична същина в наши дни, ще видим, че възгледите на хората, техните схващания за живота, не са се ни най-малко променили. Защото центърът на тяхното съзнание остава все на същото ниво.
към текста >>

18. Словото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като проява на Бодхисатва Майтрея - Филип Филипов

Като висш групов Аз на цялото човечество Христос трябва да си изработи, освен физическа, две други нови обвивки - етерна и астрална, за да може да прониже човечеството като единен организъм и да го подготви за прехода му от Земното към следващото космично състояние, наречено Бъдещ Юпитер или Нов Йерусалим. 3.
Централен проблем на изложените дотук единадесет тези безспорно е формулирането на историческата и духовна мисия на Бодхисатвата, въплътил се през XX век. Според повечето изследователи на антропософската наука мисията му е негова главна отличителна черта, по която той може да бъде исторически познат и персонално посочен. Рудолф Щайнер многократно дефинира тази мисия като възвестяване на централното духовно събитие на съвремието и на следващите три хилядолетия, наречено Етерно пришествие на Христос в астралния свят. Това централно събитие би могло да се резюмира в следните седем духовно-научни твърдения: 1. Физическото откровение на Христос е мистерията на Голгота и кръвта на Спасителя, пролята в Земята. 2. Като висш групов Аз на цялото човечество Христос трябва да си изработи, освен физическа, две други нови обвивки - етерна и астрална, за да може да прониже човечеството като единен организъм и да го подготви за прехода му от Земното към следващото космично състояние, наречено Бъдещ Юпитер или Нов Йерусалим. 3. Царството на Етерния Христос се представя като всеобемаща етерна сфера, наричана Шамбала (розовото сияние над източния хоризонт преди изгрев), а новото Етерно откровение на Христос, като владетел на Шамбала, е изпълнение на думите Му: „Моето царство не е от този свят" (Лука 18: 36); 4. В микро- и макрокосмоса непрестанно протичат аналогични процеси: от сърцето към мозъка струи поток от светлинни лъчи, които обтичат епифизата (пинеалната жлеза), а от друга страна, етерната сфера на Земята, съдържаща етеризираната кръв на Христос, пролята на Голгота, също поражда в хората потоци, струящи отдолу нагоре. 5. Обединяването на двата етерни потока води до способност за възприемане на Етерното откровение на Христос в астралния план, т.е. човешкият кръвоток се среща с кръвотока на Христос. 6. Обединяването на двата етерни потока се осъществява само ако човек практикува правилно разбиране и отношение към Христовия импулс, т.е.
към текста >>

Земята постепенно става труп, а духовната ii същност прехожда към бъдещото космично състояние, наречено Бъдещ Юпитер или Нов Йерусалим.
Обединяването на двата етерни потока води до способност за възприемане на Етерното откровение на Христос в астралния план, т.е. човешкият кръвоток се среща с кръвотока на Христос. 6. Обединяването на двата етерни потока се осъществява само ако човек практикува правилно разбиране и отношение към Христовия импулс, т.е. ако човек се научи постепенно така да възпламенява своя етерен поток, че да се появи в него способност да долавя приближаването на Христос в Етерно тяло - като жив Утешител или морален съветник. 7. Преживяването на Етерния Христос води до съединяване на интелектуалния и моралния полюси в човека и до постепенното одухо-творяване на Земята, т.е. Земята постепенно става труп, а духовната ii същност прехожда към бъдещото космично състояние, наречено Бъдещ Юпитер или Нов Йерусалим. По-нататък е необходимо е да формулираме метода на нашето изследване. Разглежданият проблем съчетава исторически, онтологически и метафизически аспекти, но единствено достъпна гледна точка е преживяването му в съзнанието на съвременния човек и в неговите три сфери - мисловна, емоционална и волева (ум, сърце и воля). Бихме могли условно да обозначим нашия метод с известния цитат от Притчи Соломонови: „Сине мой, дай ми сърцето си" (23:26). Графичният му образ е представен на Фиг. 1 и налага следните няколко разяснения: 1.
към текста >>

НАГОРЕ

0.19383096694946