Търсене в текстове за 'Йерусалим'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 33 резултата в 23 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Странно наистина, но постановката на това градче толкова наподобява Йерусалим.
Оомото Североизточно от Киото, старата столица на Япония, се намира малкото градче Айабе. Там в него, през първата нощ на 1892 година, се родило новото религиозно движение наречено Оомото. Но едва преди няколко години то успя да привлече вниманието на света благодарение своята усърдна пропаганда и мистериозните си пророчества. Някои погледнаха на него като нова религия със забележителна сила, други казваха, че неговото раждане означава нов удар против сляпото подражание на Японския народ на западните култури. Странно наистина, но постановката на това градче толкова наподобява Йерусалим. Планината Хонц отговаря на Маслинената планина и реката Юра – на Йордан. Затова религиозните мислят, че Айабе е Йерусалим на Ориента и тачат мястото като светиня, а самата основателка Нао Дегучи казва: „Аз съм Йоан и очаквам пристигането на Христос. ” Думата Оомото значи на Японски произход на света, корена на всяко същество. Оомото се е родило с „Камигакари" т.е. с боговдъхновение.
към текста >>

Затова религиозните мислят, че Айабе е Йерусалим на Ориента и тачат мястото като светиня, а самата основателка Нао Дегучи казва: „Аз съм Йоан и очаквам пристигането на Христос.
Там в него, през първата нощ на 1892 година, се родило новото религиозно движение наречено Оомото. Но едва преди няколко години то успя да привлече вниманието на света благодарение своята усърдна пропаганда и мистериозните си пророчества. Някои погледнаха на него като нова религия със забележителна сила, други казваха, че неговото раждане означава нов удар против сляпото подражание на Японския народ на западните култури. Странно наистина, но постановката на това градче толкова наподобява Йерусалим. Планината Хонц отговаря на Маслинената планина и реката Юра – на Йордан. Затова религиозните мислят, че Айабе е Йерусалим на Ориента и тачат мястото като светиня, а самата основателка Нао Дегучи казва: „Аз съм Йоан и очаквам пристигането на Христос. ” Думата Оомото значи на Японски произход на света, корена на всяко същество. Оомото се е родило с „Камигакари" т.е. с боговдъхновение. Един ден внезапно Нао Дегучи изпаднала в състояние на камигакари и изказала с висок глас чудни предсказания и напомняния. Нейните съседи помислили че е полудяла, обаче тя самата ясно се съзнавала.
към текста >>

2. Психология на вярата Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

„Музиката, като духовен език на висшите чувства, е давала отличен израз на религиозните мисли и е осъществявала щастливото съчетание между свещената поезия и чистата мелодия; затова в Йерусалимския храм изповедите са били песен, съпроводена от инструменти." Сведенборг често набляга на съответствието между музикалните инструменти и силите на духовния свет.
Тук му е мястото да се отбележи още, че музиката е била винаги свързана с религиозния култ, за което свидетелствува и самата Библия. Ние имаме свещения пример на Учителя – Исус сам е пеел химни заедно с последователите си. (Матей, 26:30). После, да проследим историята на Израиля в Библията; ще видим навсякъде, че музиката е била съблюдавана като висше религиозно изкуство. Свещените книги сами свидетелствуват за важността на музиката в храма на Йехова. „Музиката, като духовен език на висшите чувства, е давала отличен израз на религиозните мисли и е осъществявала щастливото съчетание между свещената поезия и чистата мелодия; затова в Йерусалимския храм изповедите са били песен, съпроводена от инструменти." Сведенборг често набляга на съответствието между музикалните инструменти и силите на духовния свет. Ще видим това в следния цитат: „Известно е, че различните чувства се изразяват чрез разни видове инструменти. Когато има хармонично съчетание, тези чувства са сполучливо възпроизведени от инструментите. Музикантите – компетентни по този въпрос, разбира се, знаят тези неща и ги използуват по един целесъобразен начин. Знае се също, че първоначалното познание на човека не се е дължало нито на науката, нито на изкуството, но на слуха и тънкото му чувство. Очевидно е, следователно, че това познание не води началото си от физическия, но от духовния свет.
към текста >>

Но сега нека отбележим, че създаването на оркестъра в древния йерусалимски храм не е било нещо случайно, а е почивало на точното прилагане на науката за съответствието между силите на духовния свят и нещата на физическия свет.
Хармоничното звучене и вариациите му съответствуват на състоянията радост и веселие, които съществуват в духовния свят като чувства, а на физическия се проявяват като Добро и Истина. Та ясно е, че музикалните инструменти отговарят на божествени и духовни чувства." Този интересен цитат съдържа няколко точки които заслужават да бъдат по-подробно разгледани. Нека най-напред да отбележим съответствието между двата главни вида чувства и двете категории музикални инструменти. Емоциите от Божествения свят съответствуват на инструментите с непрекъснат звук, каквито са например духовите инструменти, а емоциите от духовния свят съответствуват на инструментите с прекъснат звук – струнните инструменти. Сведенборг определя точно принципите на този духовен оркестър, но тоя въпрос ще разгледаме малко по-нататък. Но сега нека отбележим, че създаването на оркестъра в древния йерусалимски храм не е било нещо случайно, а е почивало на точното прилагане на науката за съответствието между силите на духовния свят и нещата на физическия свет. Музиката там е била употребявана по научен начин като една висша духовна сила и музикантите са били третирани като свещенослужители, изпълняващи важен религиозен обред. Да поясним сега горното твърдение: „когато има хармонично съчетание, емоциите са сполучливо възпроизведени от инструментите". И тъй е. Музиката не би могла да оставя такива дълбоки впечатления в душата на човека, ако самата хармония не беше присъща на чувствата в човешкото сърце. Великите компонисти (имам пред вид тези, които основно познават музикалното изкуство и долавят личната естетика на всеки едного) знаят сполучливо да изразят посредством хармонични комбинации всички човешки страсти и по закона на съответствието събуждат у слушателите си същия род чувства, изразени чрез техните музикални акорди.
към текста >>

3. КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Има един пастор-окултист Вилцин, който е член на окултното движение Нови Йерусалим (Nov Salem).
Романите на Крижановска, както и др. окултни романи, се издават и разпродават в доста голямо количество. Факт е, че старите руски издания на окултните книги се продават на твърде високи цени и не могат да се намерят. Едно от най-сериозните общества е това на последователите на руския художник-окултист Рьорих: „Листки сада Мория" – това е названието на съчинение в четири тома наставления, дадени от учителя Мория на учениците чрез г-жа Рьорих, която живее в Индия. Това съчинение в форма на дневник е написано на поетичен език и твърде близко по дух с учението на Бялото Братство в България. Има един пастор-окултист Вилцин, който е член на окултното движение Нови Йерусалим (Nov Salem). Той има редовни събрания, открито говори за прераждане, карма. Сам в своя живот дава пример на безкористие, служи без пари и др. Италианска спиритуалистична академия за наука, литература и изкуства. (Италиански спиритуалистичен университет). Тя е учредена напоследък във Венеция.
към текста >>

4. СИНТЕТИЧНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ - GEORG NORDMANN Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

, Ни в Йерусалим ни в Самария. Точка.
, Ни в Йерусалим ни в Самария. Точка. Какво по-просто от точката? Учителят по геометрия, кога преподава на учениците си, чуква с тебешир на черната дъска, и точката е готова. „Тя няма измерения, не заема никакво пространство“ - дефинира той. Учениците възприемат тебеширения образ, запомнят дефиницията и вече „знаят“, що е точка. Преподавателят е авторитет, геометрията е строга наука, следователно за някакво съмнение във верността на дефиницията и дума не може да става.
към текста >>

Ето защо, заживял в Дух и Истина, той „не се кланя Богу ни в Йерусалим ни в Самария“.
И затова мислещите синове на Запада, когато разглеждат последните изводи на математичната физика, изразени в редица диференциални уравнения, и основните положения на формалната логика и гносеологията, откриват, че те в края на краищата съвпадат със структурата на човешкия ум. Човекът постига сам себе си в света. Неговият дух е, който твори и образи и понятия и символи, чрез които съзерцава света. Човешкият дух е, който създава и наука и изкуства и религии и обществени строеве. Ето защо човекът, у когото се е пробудил духа, не си „прави кумир от нищо, което е долу на земята или горе на небето“. Ето защо, заживял в Дух и Истина, той „не се кланя Богу ни в Йерусалим ни в Самария“. Йерусалим - това са догматичните обредни религии. Самария - научните хипотези, схематичните теории, които се сменят една по друга, в усилията си да обяснят действителността. Това са „градове“ - човешки култури, човешки творения на държавна уредба и обществен строй. Днес, както и отколе, хората се кланят ту в „Йерусалим“, ту в „Самария“, ту в едни, ту в други капища, ту пред един, ту пред друг кумир. И не само се кланят, а и водят люти, кървави борби за надмощие - на „Йерусалим“ или „Самария", Ала струва ли си да се бори човек за идоли, струва ли си да се бори за картини, за прости умствени гледки, които да иска да фиксира и увековечи?
към текста >>

Йерусалим - това са догматичните обредни религии.
Човекът постига сам себе си в света. Неговият дух е, който твори и образи и понятия и символи, чрез които съзерцава света. Човешкият дух е, който създава и наука и изкуства и религии и обществени строеве. Ето защо човекът, у когото се е пробудил духа, не си „прави кумир от нищо, което е долу на земята или горе на небето“. Ето защо, заживял в Дух и Истина, той „не се кланя Богу ни в Йерусалим ни в Самария“. Йерусалим - това са догматичните обредни религии. Самария - научните хипотези, схематичните теории, които се сменят една по друга, в усилията си да обяснят действителността. Това са „градове“ - човешки култури, човешки творения на държавна уредба и обществен строй. Днес, както и отколе, хората се кланят ту в „Йерусалим“, ту в „Самария“, ту в едни, ту в други капища, ту пред един, ту пред друг кумир. И не само се кланят, а и водят люти, кървави борби за надмощие - на „Йерусалим“ или „Самария", Ала струва ли си да се бори човек за идоли, струва ли си да се бори за картини, за прости умствени гледки, които да иска да фиксира и увековечи? Защото какво друго, ако не една картина за света ни дава една научна теория?
към текста >>

Днес, както и отколе, хората се кланят ту в „Йерусалим“, ту в „Самария“, ту в едни, ту в други капища, ту пред един, ту пред друг кумир.
Ето защо човекът, у когото се е пробудил духа, не си „прави кумир от нищо, което е долу на земята или горе на небето“. Ето защо, заживял в Дух и Истина, той „не се кланя Богу ни в Йерусалим ни в Самария“. Йерусалим - това са догматичните обредни религии. Самария - научните хипотези, схематичните теории, които се сменят една по друга, в усилията си да обяснят действителността. Това са „градове“ - човешки култури, човешки творения на държавна уредба и обществен строй. Днес, както и отколе, хората се кланят ту в „Йерусалим“, ту в „Самария“, ту в едни, ту в други капища, ту пред един, ту пред друг кумир. И не само се кланят, а и водят люти, кървави борби за надмощие - на „Йерусалим“ или „Самария", Ала струва ли си да се бори човек за идоли, струва ли си да се бори за картини, за прости умствени гледки, които да иска да фиксира и увековечи? Защото какво друго, ако не една картина за света ни дава една научна теория? Хубаво е да се съзерцават картините за света - и не само съвременните, а и на миналите културни епохи - защото са творения на човешкия ум, на съзерцаващия дух на човека. Но напразно тесногръдите привърженици на известни философски системи и научни теории искат да ги въздигнат в нещо абсолютно, което изчерпва без остатък действителността. Напразно и фанатизираните привърженици на обредните религии, на разните църкви, които отгоре на това са и национални, искат да се затвърдят в съзнанието на хората като „най-прави“.
към текста >>

И не само се кланят, а и водят люти, кървави борби за надмощие - на „Йерусалим“ или „Самария", Ала струва ли си да се бори човек за идоли, струва ли си да се бори за картини, за прости умствени гледки, които да иска да фиксира и увековечи?
Ето защо, заживял в Дух и Истина, той „не се кланя Богу ни в Йерусалим ни в Самария“. Йерусалим - това са догматичните обредни религии. Самария - научните хипотези, схематичните теории, които се сменят една по друга, в усилията си да обяснят действителността. Това са „градове“ - човешки култури, човешки творения на държавна уредба и обществен строй. Днес, както и отколе, хората се кланят ту в „Йерусалим“, ту в „Самария“, ту в едни, ту в други капища, ту пред един, ту пред друг кумир. И не само се кланят, а и водят люти, кървави борби за надмощие - на „Йерусалим“ или „Самария", Ала струва ли си да се бори човек за идоли, струва ли си да се бори за картини, за прости умствени гледки, които да иска да фиксира и увековечи? Защото какво друго, ако не една картина за света ни дава една научна теория? Хубаво е да се съзерцават картините за света - и не само съвременните, а и на миналите културни епохи - защото са творения на човешкия ум, на съзерцаващия дух на човека. Но напразно тесногръдите привърженици на известни философски системи и научни теории искат да ги въздигнат в нещо абсолютно, което изчерпва без остатък действителността. Напразно и фанатизираните привърженици на обредните религии, на разните църкви, които отгоре на това са и национални, искат да се затвърдят в съзнанието на хората като „най-прави“. Всеки религиозен култ, с всичкият му церемониал и обредност, не е нищо друго, освен една магична драма, в която вземат активно участие - освен актьорите-свещенослужители - и самите верующи.
към текста >>

5. ВЕСТИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

На Космоса ти осите откри, (Те бяха оси на Духа незрим!) Вселена нова – в лунните зари, И в слънчев блясък – Нов Йерусалим.
Дълбаеше ти в ледни самоти На златното мълчание руда, И в естеството и в душите ти На Степените пътя разгада. Ти слезе в хаос: хаос не откри, Смъртта видя – цареше там любов, В нощта надникна – грееха зари, И свят звучеше хармоничен нов. Дочу ти Логос – слово да звъни: Там нямаше забрава, нито смърт, И Съответствия като струни Там свързваха в едно: дух, мисъл, плът. Видя ти първообраза живот В кристала многогранен да блести, В растението, в животински род – По стълба творчеството да цъфти. В човека, в ангелски небесен хор – Хармония в единство да сияй, А там сред тях – гори божествен взор И дивни сфери, атоми без край. На Космоса ти осите откри, (Те бяха оси на Духа незрим!) Вселена нова – в лунните зари, И в слънчев блясък – Нов Йерусалим. И ти предсказа бедния живот, Видя земята нова като храм, И там от тъмния човешки род, От стари свет, роди се нов Адам... 8.V.1932 г. Емануил п. Димитров
към текста >>

6. LE MAITRE PARLE. DIEU Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Хавкин - Йерусалим; 2.
Статията е придружена с 6 снимки, пръснати из цялото списание. Снимките представят моменти из живота на „Изгрева" и моменти из екскурзиите на Братството в Рила. Новата мисъл в Палестина. - В редакцията ни се получиха две вегетариански списания, издавани на еврейски език в Палестина: 1. Еврейски вегетариански преглед - издава Н. Б. Хавкин - Йерусалим; 2. Ацимхони - еврейско вегетарианско списание - издава се също в Йерусалим. Изглежда, че начело на вегетарианското движение в Палестина са застанали световно известните вегетариански дейци: Йосиф Перпер и Д-р Шемуел Перпер. Вегетарианското движение в Палестина е един светъл признак и начало на една нова духовна мисъл. По отношение на едно светло гледане на Християнството и специално върху чистото учение на Христа, заслужава да се отбележи, че още преди повече от десетина години излезе книгата на йерусалимския професор (преди германски професор) Д-р Клаузнер, озаглавена „Исус от Назарет". В тази книга Клаузнер хвърля мост към „добрия евреин Христос", както той често го нарича.
към текста >>

Ацимхони - еврейско вегетарианско списание - издава се също в Йерусалим.
Снимките представят моменти из живота на „Изгрева" и моменти из екскурзиите на Братството в Рила. Новата мисъл в Палестина. - В редакцията ни се получиха две вегетариански списания, издавани на еврейски език в Палестина: 1. Еврейски вегетариански преглед - издава Н. Б. Хавкин - Йерусалим; 2. Ацимхони - еврейско вегетарианско списание - издава се също в Йерусалим. Изглежда, че начело на вегетарианското движение в Палестина са застанали световно известните вегетариански дейци: Йосиф Перпер и Д-р Шемуел Перпер. Вегетарианското движение в Палестина е един светъл признак и начало на една нова духовна мисъл. По отношение на едно светло гледане на Християнството и специално върху чистото учение на Христа, заслужава да се отбележи, че още преди повече от десетина години излезе книгата на йерусалимския професор (преди германски професор) Д-р Клаузнер, озаглавена „Исус от Назарет". В тази книга Клаузнер хвърля мост към „добрия евреин Христос", както той често го нарича. Делото на Клаузнер е едно начало и един симптом, че ще дойде ден, когато евреите ще разберат по дух своя най-велик син - Йеошуа Аноцри (Исус от Назарет) - великият измежду великите на земята.
към текста >>

По отношение на едно светло гледане на Християнството и специално върху чистото учение на Христа, заслужава да се отбележи, че още преди повече от десетина години излезе книгата на йерусалимския професор (преди германски професор) Д-р Клаузнер, озаглавена „Исус от Назарет".
Еврейски вегетариански преглед - издава Н. Б. Хавкин - Йерусалим; 2. Ацимхони - еврейско вегетарианско списание - издава се също в Йерусалим. Изглежда, че начело на вегетарианското движение в Палестина са застанали световно известните вегетариански дейци: Йосиф Перпер и Д-р Шемуел Перпер. Вегетарианското движение в Палестина е един светъл признак и начало на една нова духовна мисъл. По отношение на едно светло гледане на Християнството и специално върху чистото учение на Христа, заслужава да се отбележи, че още преди повече от десетина години излезе книгата на йерусалимския професор (преди германски професор) Д-р Клаузнер, озаглавена „Исус от Назарет". В тази книга Клаузнер хвърля мост към „добрия евреин Христос", както той често го нарича. Делото на Клаузнер е едно начало и един симптом, че ще дойде ден, когато евреите ще разберат по дух своя най-велик син - Йеошуа Аноцри (Исус от Назарет) - великият измежду великите на земята. Нов орган на всеславянската мисъл. - Получи се в редакцията в. „Слово", орган на всеславянската мисъл.
към текста >>

7. ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Да беше отишла да моли Христа след тържественото му посрещане в Йерусалим, когато народът го е приветствувал с финикови вейки и е викал „осанна", или поне, когато е бил, да речем, на някое угощение, като онова у богатия Симона, виден тогавашен буржоа!
„Зле е избрала момента", ще възразят, може би, някои. „Всеки който отива да моли някой големец, трябва преди всичко да избере сгодно време." Види се, тая жена не ще да е била тънък психолог. Тя трябваше да е живяла в нашите времена, да е виснала по цели дни из министерства и държавни учреждения, да е струвала метани и да е кършила гръбнак пред министри, началници, депутати, за да се изтощи в това изкуство, което днешните хора безспорно тъй майсторски владеят. Но както в всичко, така и в това, хората на миналото са били негли по-назад от нас. Така или иначе, но тази майка - тъй би се произнесъл всеки съвременен човек - не е могла да избере психологичния момент. Да беше отишла да моли Христа след тържественото му посрещане в Йерусалим, когато народът го е приветствувал с финикови вейки и е викал „осанна", или поне, когато е бил, да речем, на някое угощение, като онова у богатия Симона, виден тогавашен буржоа! Макар че и в случаи като последния, все има неудобства - не може винаги току-тъй публично да се ходатайствува. И най вече, щеше ли да свари да се вреди при Исус от такива „безочливи твари“ като Мария Магдалина? Та нейното втурване току-тъй, без покана в дома на порядъчния и благовъзпитан буржоа, е предизвикало цял скандал! Трябва да вникне човек в съзнанието на Симона и на ония, които са присъствали на угощението - старозаветни люде, впрегнати в ярема на един морал, изкован под суровите удари на Мойсеевия закон - за да види, какъв вътрешен смут е внесло „нахалното поведение" на тази „паднала жена". Но да оставим тия коментари и да се върнем към самия епизод, нахвърлен с едри линии, но с такава гениална простота, че изглежда почти геометрически стилизиран.
към текста >>

8. ПРИЕМАЙ ТОЗИ КОЙТО НИКОГА НЕ Е КАНЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

От време на време неговата снажна фигура с бялата брада, с йерусалимски бастун в ръка, мълчалива и все пак благосклонна и усмихната към всички, крачеше по ливадите, височините край село и полето.
Леко слезе от коня, през две стъпала се покачи в къщи и разцелува разплаканата от радост баба Мария. Бяха му поникнали нови зъби. Не беше му се нарадвала още баба Мария, не бяха се нагледали на балата му брада многобройните внуци и правнуци, не беше обиколил всичките ниви и ливади, когато ангелът му каза: – Петре, иди в метоха! Метохът беше мъжки монастир край селото. Дядо Петър отиде. От време на време неговата снажна фигура с бялата брада, с йерусалимски бастун в ръка, мълчалива и все пак благосклонна и усмихната към всички, крачеше по ливадите, височините край село и полето. Запитваха го ту за едно, ту за друго. Той ги изслушваше и се усмихваше. Даваше им съвети. Едни такива дълбокомъдри, умни - чудеха му се, как може това човек да измисли. Така минаха години.
към текста >>

9. МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Мария Магдалина Макар да не е споменато това в евангелието, но от само себе си се подразбира, че най-прочутата блудница в Йерусалим по времето на Исуса ще да е била дивна хубавица.
„Книжниците и фарисеите", голяма част от които образуват тайната клиентела на „падналите жени", и които нерядко са съучастници на „прелюбодейката", все ще се крият зад постановленията на „Мойсеевия закон". Тя твърди, че докато мъжът не се издигне до онова висше съзнание, чийто носител се явява Христос, и докато жената не достигне нравствената висота на „дева Мария", епизодът на прелюбодейката нескончаемо ще се повтаря. Дойде ли това съзнание, оживее ли духът на Богочовека в душите на хората, тогава всички „книжници и фарисеи", сиреч всички правни норми и закони ще се разпръснат от само себе си - „от най-старите до последните" - както е казано в евангелието. Името на жената, уловена в прелюбодейство, не е споменато в евангелието. Сигурно тя не е била така знатна и именита, както друга една нейна посестрима - Мария Магдалина. Мария Магдалина Макар да не е споменато това в евангелието, но от само себе си се подразбира, че най-прочутата блудница в Йерусалим по времето на Исуса ще да е била дивна хубавица. Едно от ония редки въплъщения на класичната красота, чиито митологични първообрази ни са дадени в Афродита - Венера или Астарта. Красива като тях и интелигентна като прочутите хетери на древна Елада. Тъкмо за това, може би, в най-дълбоката книга на гностичната мъдрост, Пистис Софùа, Мария Магдалина е представена - всред кръга избрани ученици, състоящ се от дванадесетте апостоли и още няколко жени, които Христос посвещава след възкресението си, в течение на единадесет години, в тайните на Гнозиса - като най-будна духом, най-прозорлива, обладаваща най-чутка интуиция. Дори на едно място в поменатата книга в устата на Спасителя се влагат следните думи: „Затова по-преди ви казах, че където съм аз, ще бъдат и моите дванадесет посланици в света. Ала Мария Магдалина и Йоан Девственикът ще бъдат по-горе от всички ученици".
към текста >>

На угощението, което видният фарисей Симон дава на Христа, идва съвсем безцеремонно, без покана, без да мари ни обичаи ни обществено мнение, една от най-големите грешници на Йерусалим, блудницата Мария Магдалина.
Легендата разказва, че онова място от челото ù, което Христос докоснал с ръка и до днес личи върху мъртвата ù глава - свежо, непокътнато от тлението на смъртта. А разкошната ù, златисто-руса коса, с която тя е бърсала нозете на Христа и до ден днешен не е окапала. Тя е запазила и досега живия си блясък. Това се е запазило, според легендата, нетленно и след смъртта от нейното тяло, а душата ù, пак според легендата, е била отнесена от ангели в небето. Да се спрем сега за миг върху самия, изпълнен наистина с рядък драматизъм, епизод за отиването на Мария Магдалина при Христа, така както е предаден в евангелието на Лука. На угощението, което видният фарисей Симон дава на Христа, идва съвсем безцеремонно, без покана, без да мари ни обичаи ни обществено мнение, една от най-големите грешници на Йерусалим, блудницата Мария Магдалина. Идва, носейки алабастърен съд с миро, и смело, дръзновено - Симон би казал безочливо - пада пред нозете на Христа, като започва да ги облива със сълзи, да ги бърше с косата си, да ги целува и да ги помазва с миро - прашните нозе на Христа, обути само в едни леки сандали. За фарисея Симон и за другите присъствуващи, това е било цял скандал. Как смее тази грешница да се докосва до тоя свят човек, па да целува и нозете му с грешните си уста? В душата на Симона тутакси плъзва съмнение. „Тоя, ако беше пророк, помислюва си той, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до него".
към текста >>

10. ЦЕННОСТИ - ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Заразена от оня тесногръд национализъм или по-скоро шовинизъм, както и от нетърпимостта на оная фанатична верска вражда, която е съществувала между юдеи и самаряни – нещо което е характерно за всички, които "се кланят Богу" в "Йерусалим*, или .Самария" – тя се учудва, как така Исус, в чието лице тя вижда един юдеин, благоволява да иска вода от нея, една самарянка.
Носител на това познание, именно, се явява Исус. То ще бъде достояние и на ония бъдни човеци, които по думите на Галилеянина, няма да се кланят Богу ни в Иерусалим (догматичните религиозни системи с техния фанатизъм и верска нетърпимост), ни в Самария (традиционализма, култа на праддите, авторитета на човешката наука, морал, обществен и държавен строй), а ще служат Богу в Дух и Истина. (Един друг, величествен по перспективите, които разкрива момент от разговора на Исуса със самарянката). Без съмнение, тази жена далеч не е била в състояние да схване всички тия проблеми, които се крият в разговора ù с Исуса. Потомка на Якова, и тя "пие като него, като чадата му и добитъка му" от Якововия кладенец на сетивното познание, и тя, като другите самаряни, се кланя на оня "хълм", на който нейните деди и прадеди са се кланяли. Заразена от оня тесногръд национализъм или по-скоро шовинизъм, както и от нетърпимостта на оная фанатична верска вражда, която е съществувала между юдеи и самаряни – нещо което е характерно за всички, които "се кланят Богу" в "Йерусалим*, или .Самария" – тя се учудва, как така Исус, в чието лице тя вижда един юдеин, благоволява да иска вода от нея, една самарянка. И когато Исус ù заговорва на своя символичен език за живата вода, тя недоумява, откъде ще може да я почерпи той, като е тъй дълбок кладенецът, а няма "почерпало". Тя сякаш не може да си представи, че може да има и други източници на "вода",освен познатия ней "дълбок" Яковов кладенец, от които източници може да се черпи "вода" и без "почерпало", сир. без външни средства и инструменти, каквито са впрочем и сетивните апарати, та го запитва малко скептически, нима той е по-голям от праотеца на самаряните, Якова, който сам се е ползувал от "кладенеца”, па го е завещал за вечна полза и на своите потомци? Все пак, узнала от думите на Исуса, че който пие от живата вода, за която той говори, няма никога да ожаднее, Самарянката пожелава да получи тая вода, »за да не ожаднява, нито да извървява толкова път до тук, да изважда вода от кладенеца". Очевидно, със своя практичен ум, тя е схванала чисто утилитарната страна на Исусовите думи.
към текста >>

11. КЪМ ОБЕТАВОТО ЗЕМЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

На тия мисли и насоки ни навежда "единият кодрант" на бедната вдовица от Йерусалим, която преди около 2000 години привлече погледа на най-великия Човек, който някога е посетил земята. Г.
Каква е практичната стойност на тоя невинен на пръв поглед метод на "кодранта", всеки може сам да предвиди. Всъщност той и днес се прилага от много хора в най-различни форми като начин за спестяване, но частично, случайно и повечето за лични цели. Ако той се приложи свободно и съзнателно от един колектив за общо благо, ще донесе ценни резултати, както от психологично, така и от материално естество. с този метод би трябвало да се започне преди всичко в училищата, където винаги се явява на дневен ред въпросът за подпомагане на бедни ученици, за устройване на трапезарии и пр. Поставен както трябва, той може да изиграе една хубава възпитателна роля. На тия мисли и насоки ни навежда "единият кодрант" на бедната вдовица от Йерусалим, която преди около 2000 години привлече погледа на най-великия Човек, който някога е посетил земята. Г.
към текста >>

12. НОВОГОДИШНИ РАЗМИШЛЕНИЯ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

В този си гонителски бяс, Павел, който е бил тогава заслепен религиозен фанатик и върл националист, отива дотам, че поисква от първосвещеника писма до синагогите в Дамаск, за да повдигне гонение против последователите Христови, да ги издири и да ги докара вързани в Йерусалим.
Кого от пророците не изгониха бащите ви, а още и убиха ония, които предизвестиха за идването на тогози Праведника2 , на когото вие сега станахте предатели и убийци – вие, които приехте закона чрез служение ангелско и го не удържахте". Като чуват тия думи, силно разгневени, „скърцащи със зъби от яд", те се спущат настървени върху Стефана, извеждат го извън града и там го убиват с камъни. Казва се при това, че свидетелите сложили дрехите си при нозете на някой си момък на име Савел. „А Савел съизволяваше на убиването му". При това, при голямото гонение, което се повдига веднага след убиването на Стефана против християните в Иерусалим, той взима дейно участие: „А Савел нанасяше голяма повреда на църквата, понеже влизаше във всека къща, влачеше мъже и жени, та ги предаваше на тъмница", както е отбелязано в Деянията. В този си гонителски бяс, Павел, който е бил тогава заслепен религиозен фанатик и върл националист, отива дотам, че поисква от първосвещеника писма до синагогите в Дамаск, за да повдигне гонение против последователите Христови, да ги издири и да ги докара вързани в Йерусалим. Но тъкмо когато вехтозаветната ревност на Павла достига своя връх и той гори от желание да извърши своето пъклено дело, по пътя за Дамаск се случва с него второто събитие, на което искам да спра вниманието на читателите. В Деянията (9 гл. 3–6 ст.) туй събитие е предадено накратко така: „И на отиване, когато наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето. И като падна той на земята, чу глас, който му говореше: Савле, Савле, защо ме гониш? А той рече: Кой си ти, Господи?
към текста >>

13. СТИХОВЕ - Д. А-ВА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Жените преминаха през дългите улици на Йерусалим и достигнаха преторията, в която смутен и замислен седеше Пилат — този, който мислеше, че може да запази невинността си, като потопи ръцете си във вода.
— Копие! — извика Майката, пронизана от острието на болката. Тя дигна погледа си и потрепери. Първите лъчи на слънцето бяха осветили Голгота. Обърна се и портите сами се отвориха. Жените преминаха през дългите улици на Йерусалим и достигнаха преторията, в която смутен и замислен седеше Пилат — този, който мислеше, че може да запази невинността си, като потопи ръцете си във вода. Пред големите мраморни стълби те чуха тълпа да вика, да ругае. Посред нея стоеше Той, мълчалив, с приведени очи, цял оплют. По лицето Му още личеха следите от кървавата пот от оня час, в който Той се моли и рече: „Да бъде Волята Божия." През тълпата Мария виждаше кротките очи на Христа, сърцето Му изпълнено с жал и устата, които бяха изрекли: „Лазаре, стани! ". Тя потрепера от безчувствието и жестокостта на тези, които бяха свидетели на това. Тя плачеше, плачеше и Мария от Магдала и не снемаше очи от Този, когото съдеха.
към текста >>

Йерусалиме, Йерусалиме, ти, който с камъни убиваш пратениците до тебе, ти разпна и Него — Единородния.
Имай търпение, за да го имат всички майки в час на страдание." В това време се яви Пилат. Миг и тълпата се развика: „Разпни го, разпни го! " И заглуши последните Му думи. Изтласкани назад, гонени като от огнен меч от тия викове, те тръгнаха по големите улици на града, по ония улици, по които същата тълпа преди викаше: „Осанна, осанна! ". Сърце човешко, разпнеш ли в себе си Любовта, ти ставаш по-жестоко и от безразличието на смъртта! Йерусалиме, Йерусалиме, ти, който с камъни убиваш пратениците до тебе, ти разпна и Него — Единородния. Сега ридай! Градът бе смутен. Жени и деца тичаха из улиците и никой не знаеше, за къде е тръгнал. Майките притискаха чедата си. Измежду тълпата една с мъка си пробиваше път и поглеждаше плахо към Голгота.
към текста >>

14. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дълбоко си спеше и царя юдейски във Йерусалим.
Радост ви нося голяма! – На царя Давида идете в града, и вижте във яслите кротко на слама отроче родено — Спасител в света! “ И полкове с него от ангели горе запяха: — „О, слава на Бога велика! И мир на земята“ — ехтеше в простори, дор скриха звездите тоз ангелски лик. А още по-ярко звездата блестеше, огряла небето и царственний Рим, забулен с воали. Дълбоко си спеше и царя юдейски във Йерусалим. И новото бързо разпери крилете. От благата вест бе Ирод смутен. И мисъл жестока сърце му посети, но Царят на Правдата беше роден. Auroro Словото на Учителя Пътя но новото, което иде в света Има две положения в живота - първото положение е човек да заповядва на хората, а второто положение е човек да заповядва на всичките си състояния и болести. Съвременните хора са избрали първия път - всеки иска да заповядва на другите.
към текста >>

15. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тука мислите на преданите християни са изградили Новия Йерусалим.
Духът е свободен от въздействията на материалните, земните условия и усвоява всичко добро, съдържащо се в миналия живот, като го преживява изново. Тук всички благородни цели, към които човек се е стремил, се осъществяват напълно. Тук е място на спокойствие и почивка, и колкото по бурен е бил преживения земен живот, толкова по-сладостна ще бъде последвалата го почивка. Болест, мъка и скръб са непознати тук. Това е Слънчевата страна на Духовидците. Тука мислите на преданите християни са изградили Новия Йерусалим. Прекрасни жилища, цветя и т. н. са наследието на тези, които се стремят към тях; те просто ги изграждат с мислите си от най-фината астрална материя. Въпреки това, обаче, тия неща са тъй истински, реални и осезаеми за тях, както са материалните неща за нас, тук, на физическия свят. Всички придобиват тук това, към което са се стремили, но което земния живот не им с дал. (Следва) Доброто настроение Обикновено доброто настроение се явява, когато се измием и почистим.
към текста >>

16. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Затова Сатана измислил воденицата, в която камъните жестоко да стриват житното зърно, та да измъчва Господа Христа, както се измъчваше и в Йерусалим на кръста.
Станал и тръгнал след наречения Учител. А този хубавеляк не бил никой друг, освен самият дявол. Проклетият Сатана бил измислил воденицата, за да наказва житното зърно, в което се въплътява христовият Дух. Този Дух е, който подържа живота на человеците. Житното зърно е благодат от Бога, дреха на Господа Исуса Христа. Затова Сатана измислил воденицата, в която камъните жестоко да стриват житното зърно, та да измъчва Господа Христа, както се измъчваше и в Йерусалим на кръста. Измислил той това ужасно средство, ала трябвало му още и един человек, който да го приложи — да направи воденицата. И намерил тогози ленивеца под върбата. До тогава житните зърна били едри като кокоши яйца и человеците ги яли, както сега ядем ябълките, или ги обварявали, както сега обваряват картофите. Така всички люде яли жито и и били здрави, силни и дълголетни. Никой не знаел що е болест.
към текста >>

17. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ще ли приобщим и ние умовете и сърцата си, за да коленичи духът ни пред свещения олтар, където стъпките на живия Бог се докосват и чертаят величествената сграда на Новия Йерусалим?
Бог наново ще посети человека и царството на възкръсналия Христос навеки ще се утвърди. Но ние, мирните воини от вси страни, чийто сърца вече; предвкусват тоя живот, ще трябва да образуваме фронт срещу общото зло, за да върнем на майката земя първичната й красота. И ще засвети тя в лъчистата аура на любовта, а всичко нечисто по нея ще изгори в огъня, който ще предшества тая любов. Блажен е оня, който копнее да види и последния си брат пробуден и готов за великото свещенодействие. Скъпи братя и сестри! Ще ли приобщим и ние умовете и сърцата си, за да коленичи духът ни пред свещения олтар, където стъпките на живия Бог се докосват и чертаят величествената сграда на Новия Йерусалим? - Да! Да станем тогава малките песъчинки за нейната спойка и градеж. А Вечният ще благослови тия песъчинки да извършат своята работа в целокупния живот. Прочие, на работа, за да при-готвим пътя за децата на светлината и на великата Любов. Auroro В.
към текста >>

18. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Градове: Йерусалим, Коринт, Лион, Париж (29°), Тулуза, Хайделберг, Бостън, Вавилон, Багдад, Лос Анжелис, Бриндизи, Страсбург и др.
Рак - Холандия, Нова Зеландия, Северна и Южна Африка, Парагвай. Градове: Тунис, Алжир, Амстердам, Милано, Кадикс, Ню-Йорк, Манчестър, Стокхолм, Цариград и др. Лъв - Франция, Италия, Чехия, Сицилия, Алпите, Северна Румъния. Градове: Рим, Бристол, Прага, Дамаск, Филаделфия, Чикаго, Бомбай. Дева - Турция, Швейцария, Източна Индия, Асирия, Месопотамия, Силезия, Тесалия, Вавилон, Гърция. Градове: Йерусалим, Коринт, Лион, Париж (29°), Тулуза, Хайделберг, Бостън, Вавилон, Багдад, Лос Анжелис, Бриндизи, Страсбург и др. Везни - Австрия, Индокитай, Китай, Тибет, Горни Египет, бреговете на Каспийско море, Аржентина, Савоя. Градове: Анверс (21°), Франкфурт, Фрибург, Виена, Лисабон, Йоханесбург, Копенхаген, Нотингам и др. Скорпион - Алжир, Мароко, Юдея, Кападокия, Ютланд, Норвегия, Каталония, Трансвал. Градове: Фец, Ливерпул, Месина, Балтиморе, Нови Орлеан, Вашингтон, Валенция. Стрелец - Горна Арабия, Австралия, Далмация, Унгария, Моравия, Прованс, Тоскана, Испания и Мадагаскар.
към текста >>

19. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

След разрушението на Йерусалим от римляните, на евреите бе забранено, под страх на смърт, да се връщат да плачат над развалините на свещения град.
Тия явления са видени от самия автор при различни условия. С този апарат на Килнер се потвъждава изследването на Ледбитера, направено по ясновидски начин и изложено в съчинението му: Видимият и невидимият човек. Там се разкрива, че излъчванията у здравия човек вървят по права линия, а у болния се изкривяват надолу. Същите тия излъчвания се виждат ясно в фотографските снимки на човешката атмосфера, които могат да се направят при употребата на Килнеровия апарат. КАБАЛА Раби Симеон Бен-Йокай Коментар на Сифра Дзениута — Идра Сута (Великото Събрание). I. След разрушението на Йерусалим от римляните, на евреите бе забранено, под страх на смърт, да се връщат да плачат над развалините на свещения град. Целият еврейски народ бе разпръснат и свещените традиции изчезнаха. Вместо истинската Кабала се разпространяваха разни детински и суеверни измислици. Онези, които твърдяха, че пазят наследието на тайното учение, бяха само гадатели и магьосници, а като такива заклеймени от законите. Тогава почтеният Раби Симеон Бен Йокай събра последните посветени в древната мъдрост, решен да им разтълкува книгата на висшата Теософия, наречена „Книга на Тайните“. Всички знаеха нейната буква наизуст, но само Раби Симеон познаваше дълбокия смисъл на книгата, предаван до тогава от уста на ухо и от памет на памет, без да бъде разкриван явно или пък записван.
към текста >>

20. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

С бързи стъпки ние се приближаваме до един неизразим момент — до Новия Йерусалим, до бляна на Сведенборг.
Облени от отровните вълни на безверието и скептицизма, живеещи в една сфера, изпълнена с астрални елементали от най-убийствено естество, те бродят в най-трънливите пътеки на страданието. Но те знаят, че вървят по стъпките на Спасителя към Царството на Бога и продължават своя път с търпение. Неизразима е ролята, която играе съвременната епоха в еволюцията на духовете. Сега във всеки един миг, във всяка една част от мига, Белият Христос се проявява В нежната усмивка на детето, в благосклонния поглед на първия срещнат, в бляна на днешния „поет“ се съзира той и само той. Да се надяваме! С бързи стъпки ние се приближаваме до един неизразим момент — до Новия Йерусалим, до бляна на Сведенборг. Верлен се измъчва пред мисълта, че не е готов за него; Оскар Уайлд го предсказва в своята изповед ,,De Profundis“ ; Метерлинк го обрисува в „Съкровището на смирените“ . Той иде! И неговият носител — това е Белият Христос. „Огнени венци от свети молитви са неговите знамения, а те се появяват“ — говори един от съвременните отшелници. Да чакаме!
към текста >>

21. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И в миг той дигна глас към тая там страна, Де чезнеше върхът в най-гъста тъмнина И де Йерусалим загубен бе в мъглите.
Превит под страшний мрак на тежката мъгла, Растяща всеки миг, резбойникат сега Се спря замислен там. Сиротна бе земята, И спеше веч мракат . . . * * * Тогава сред тъмата На тоя хълм, под туй небе в печал и мрак, На божий лъч велик безкрайно-нежний зрак Възтрепна в тоя кръст трогателно-печален. В мрака на злий човек, мрак черен, безначален, Проблясна нечий дух, що бяс му вля в душа, И бликна буен плам във поглед и снага — Душата на Адам във кръстните основи Проникна изведнъж в разбойника сурови. И в миг той дигна глас към тая там страна, Де чезнеше върхът в най-гъста тъмнина И де Йерусалим загубен бе в мъглите. Докато той със бяс пронизваше тъмите И хвърляше слова по-остри от стрела, Онуй, що по-подир на други гря чела — Език от жар и плам — Варавву над главата Се вейше в тоя час като корона свята . . . И прав, настръхнал, див, на буря променен, Той с мощен глас викна: „О ти, народе зъл, със кърви напоен, Какво си сторил днес, ти Кайн, Немрод всегдашен, Какъв е тоя грях, от нашите по-страшен? За праведний такваз ли готвиш тук съдба? А неотколе ти, чудовищна тълпа, Пред тия там нозе лежеше по стъгдите И с ангелски криле му виждаше плещите.
към текста >>

22. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тя намери един велик цар в Йерусалим, от него тя научи това, което от другиго не щеше да научи.
Дойдоха, може би, от Екбатана, може би от бреговете на Каспийското море. На гърба на своите камили с издути дисаги на седлата, пребродили Тигър и Ефрат, през голямата пустиня на номадите, край мъртвото море. Една нова звезда, подобно на комета, що се явява сегиз-тогиз на небето, за да възвести рождението на някой пророк или смъртта на Цезаря, ги заведе до Юдея. Дойдоха да се поклонят на цар, а намират едно зле повито пеленаче, вътре в обора. Преди почти хиляди години една царица от Ориента бе дошла на поклонение в Юдея със своите скъпоценни дарове. Тя намери един велик цар в Йерусалим, от него тя научи това, което от другиго не щеше да научи. А магите, които се мислят за по-мъдри от царете, намират едно дете, родено преди някой ден, дете, което не знае да пита, ни да отговаря. Дете, което, пораснало, щеше да презре с кровищата на материята и науката на материята. Магите не бяха царе, но бяха в Медия и Персия господари на царете. Царете управляваха народите, а магите наставляваха царете. Жертвоприносители, тълкувачи на сънища, пророци и свещенослужители, само те могат да се съобщават с Махура Мазда — “Добрия Бог“, само те познават бъдещето и съдбата.
към текста >>

23. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„И когато видите Йерусалим заобиколен от войски, тогава ще знаете, че е близо неговото разрушение“.
„Умий се от греховете си и иди да извършиш това, което съм ти отредил“. И Павел, преобразен от тоя момент, е почнал да живее в Христа и. е тръгнал, всред много лишения, мъчения и страдания, да проповядва Словото Божие във всички места, дето Духът Господен го е изпровождал. Той, след като е пребродил почти цяла Мала-Азия, отишъл е, по покана на ангела на Македония, в тая последната страна, в Гърция и, най-после, в Италия, дето е трябвало да свърши земния си живот с насилствена смърт, за да отплати за проливането кръвта на Стефана, който бил убит с камъни по съизволението на същия Павел, като по негово настояване са били убити и много други невинни, по верни последователи на Христа. (Следва) Великата катастрофа или голямото запустение през периода 1926—1932 г. „И когато видите Йерусалим заобиколен от войски, тогава ще знаете, че е близо неговото разрушение“. (Лука — 21;20). Чрез пророчеството, което е най-възвишената от всички дарби, е възможно да се откриват нещата на бъдещето. — Пророчеството държи винаги на щрек и подготвя пътя; тая дарба беше главното качество на всичките първоначално ръкоположени жреци, но от дълго време свещеното изкуство отстъпи място на спекулативното богословие. Да отгатваш значи да предсказваш, и онзи, който предвижда най-далеч, знае най-много. С цел да се разберат напълно пророчествата, които следват, необходимо е да се изложи на кратко историята на различните пророчества, които са имали за обект нашия свят, а това ще послужи за основа на сегашните предсказания чрез сравнението им с тези на миналите, по-старите пророци.
към текста >>

НАГОРЕ

0.26133513450623