Търсене в текстове за 'Йерусалим'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 87 резултата в 59 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_22 Военните маршове на немските дивизии

Галилей Величков (1911-1985)

Така, както българите пътуваха по светите места на Йерусалим до Божия гроб и се връщаха като хаджии.
Значи тези са, които идват да се поклонят на Божествения Дух в България. Гледам ги как пеят песните, как са засмени. Горките - мислят, че минават като победители на света. И че дефилират в знак на своята победа. А те просто идваха като поклонници. Така, както българите пътуваха по светите места на Йерусалим до Божия гроб и се връщаха като хаджии. Ами те как ще се върнат в Германия! Като хаджии или ще ги положат и заковат в дървени сандъци? Въпроси и въпроси. А отговорите ги няма. Оглеждам се и виждам, че съм застанал мирно като войник и часовой.
към текста >>

2. 3_63 Новата Голгота

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Учителят сподели: "Тук имаше повече от Голгота." Та онези, които бяха забравили как навремето, преди 2 000 години, са присъствували на онази Голгота в Йерусалим, сега си припомниха, като присъствуваха на тази съвременна Голгота срещу Учителя.
Цялото това смрачено състояние на всички, цялото това мъчително състояние на духа изведнъж се отприщи и се изля изобилно в повдигнато настроение и всеобща радост. Всички запяхме песни - то бе не веселие, а камъните и скалите около нас пееха "Осанна във висините". Тук на извора, от приятелите бяха направени много снимки. После тръгнахме и отидохме на обяд, до мястото, където обядвахме всички. Имаше весело настроение и оживление, изразяващо се в непрекъснати песни и хвала към Бога. Учителят сподели: "Тук имаше повече от Голгота." Та онези, които бяха забравили как навремето, преди 2 000 години, са присъствували на онази Голгота в Йерусалим, сега си припомниха, като присъствуваха на тази съвременна Голгота срещу Учителя. След няколко дни се върнахме на "Изгрева" в София. Тук научихме, че след побоя върху Учителя онзи, който Му го беше нанесъл, по вътрешна подбуда или под чужд съвет и намеса се бе върнал при Учителя и бе поискал отново Учителят да Го приеме. Онзи побойник беше дошъл да иска прошка от Учителя, а Той му казва: "Аз ще ти простя, но окултният закон няма да ти прости." Онзи Го гледа обезумял, защото вижда пред себе си Учителя, който вече носи белезите на побоя, вижда, че е бил инструмент и оръдие на други сили, насочени към Учителя. Вижда, че е направил нещо непростимо. Неговото същество усеща, че има тук неминуема развръзка и отново моли за прошка.
към текста >>

3. 4_11 Последният концерт пред Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Щеше да се случи същото, което направи навремето Римският император Тит със своите легиони, като унищожи и срина Йерусалим и разпъна евреите на кръстове от Йерусалим до морето - от двете страни на пътя.
Припомних си оня ден, когато Учителят беше казал, че има три пътя за Него. Единият от тях беше да остане на земята и на "Изгрева", да подгонят Него и нас, учениците Му и тогава българският народ да си навлече карма хилядократно по-голяма от тази на евреите. И ако това беше станало, както войната не бе свършила и както Чърчил предлагаше на американците да се направи Южен фронт на Балканите и съюзническите войски да ударят България, която бе съюзник на Германия, тогава софийските бомбардировки щяха да бъдат нищо пред онова, което го чакаше този народ. Той щеше да бъде изтребен, унищожен и сринат до земята. Съюзническите армии разполагаха с такова оръжие и с тази сила. Щеше да се случи същото, което направи навремето Римският император Тит със своите легиони, като унищожи и срина Йерусалим и разпъна евреите на кръстове от Йерусалим до морето - от двете страни на пътя. Тогава евреите бяха разпръснати по света. И до днес те плащат кармата си от разпъването на Христа. С този народ щеше да се случи същото, но Учителят още преди отварянето на Школата беше казал: "Този път Христос няма да бъде разпънат. Бог не желае това." Но ние бяхме свидетели как онези служители на новата власт, на комунистите, дойдоха да Го арестуват и да Го вземат с военната кола, за да извършат върху Него своето "възмездие" както умееха и както знаеха. И те бяха българи - българска майка ги бе раждала, бяха учили българско четмо и писмо и говореха същия език, онзи език, на който Всемировият Учител сваляше Словото на Бога за идното човечество.
към текста >>

4. 10_05 Всемировият Учител Беинса Дуно и славянството

Тогава бичът Божий бе в ръцете на Рим и императора Тит, който разпъна в две редици по пътя, водещ от Йерусалим до морето 60 000 евреи на кръст и разпръсна евреите по света.
Съхраняването на тази култура, докато българският народ е под робство е мисия и накрая се идва до освобождаването на България от турско робство и то - именно от Русия! Тези връзки са създадени, за да може да се осъществи идването на Всемировия Учител на Земята. Падането на Българския народ под турско робство се дължи на гоненията на богомилите от българските управляващи среди. Робството се яви като бич Божий за възстановяването на Божията правда. Богомилското учение бе чистото Христово учение, на което се противопоставиха същите сили, които действуваха по времето на евреите, когато разпънаха Исуса Христа на кръста. Тогава бичът Божий бе в ръцете на Рим и императора Тит, който разпъна в две редици по пътя, водещ от Йерусалим до морето 60 000 евреи на кръст и разпръсна евреите по света. Запазените изявления днес и историческите факти потвърждават твърдението на турските военачалници; че идват на Балканите, за да накажат народите, които не изпълниха учението на пророка Иса, т.е. на Исус Христос. Каква прозорливост в своята мисия, какво високо съзнание говори в тях, че са бич Божий, който трябва да възстанови Божията правда. И те я възстановяват. Освобождаването на българския народ от Русия се дължи на Великото Бяло Братство, защото трябваше да се подготвят условия за идването на Всемировия Учител между българите и славянството, за да предаде Словото на Бога за идното човечество от Шестата раса.
към текста >>

5. VIII. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА

Както учениците Христови трябваше да чакат в Йерусалим след Възкресението, така и ний.
Там дочаква привършването на последните дни от 19 век, посреща Новата 1900 година, след което настъпват първите дни от началото на Новия 20 век. Всички очакват Новия 20 век като поличба от Небето за онова, което трябва да дойде. Веригата, Духовната Верига, работи всеки ден чрез молитви, псалми и стихове от Евангелието, посочвани от Духа Господен чрез Учителя Петър Дънов. „Ний трябва да махнем от помежду си всичките пречки и да се убедим кой ще слугува на Гос под а и кой не. Делото, в което сме призвани, е Дело на Гос пода Бога Нашего Исуса Христа, и дока то не се облечем в Сила та на Святия Дух Божий, невъзможно е да предприемем никаква стъпка. Както учениците Христови трябваше да чакат в Йерусалим след Възкресението, така и ний. Това е Словото Господне. " (Писмо от 8.3.1900 г., гр. Нови Пазар.) Всички очакват идването на най-важното събитие - Изявлението Господне пред техните очи и уши. Но Петър Дънов ги съветва, че докато не се съблече плътският човек, не може да дойде Духовният човек, защото гдето е Духът, там е и Свободата. Идва денят.
към текста >>

6. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

БОРИС НИКОЛОВ

Вдъхновените поети са го нарекли „Многоценният бисер", „Новият Йерусалим".
Той е неръкотворен и нерушим. Той е извън времето и пространството. Той е в човешката душа и никой не може да го докосне и увреди. Той е Светилище на човеците. Душите определени от Бога, работят върху него от зората на времената. Вдъхновените поети са го нарекли „Многоценният бисер", „Новият Йерусалим". Йоан го е видял и описал. Мнозина от строителите Му са го съзерцавали - „Храмът на Славата Божия", „И Дух Божий Го изпълваше ".
към текста >>

7. ПОСЛЕДНИ СЛОВА НА УЧИТЕЛЯ ЗАПИСАНИ В ТЕФТЕРЧЕТО НА ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Новият Йерусалим сега е в България!
Връх Казбек в Кавказ е също станция на Бялото Братство и също е във връзка с Белия връх при Бургас. Колибата в Търново и нивите около нея са били станция на Богомилите. Те направиха връзка със съборите на Бялото Братство, които провеждахме там. Вие всички, които сте тук сте били навремето в Израил. Каквато служба сте изпълнявали тогава, такава и днес изпълнявате. Новият Йерусалим сега е в България!
към текста >>

8. 7. КОЙ И КАКЪВ БЕШЕ ПО ВРЕМЕТО НА ХРИСТА

Симеон Арнаудов

Тук бяха и представителите на римската власт, на еврейските първосвещеници от някогашния Йерусалим.
Голяма уплаха и голям страх ме обзе. Защо? Не зная. Започнах да чета Евангелието по друг начин и с други очи. Очите ми стояха отворени и виждах всички събития и лица, но съзнанието ми бе затворено, за да позная себе си, както и да позная другите от онова време, които днес присъствуваха тук на Изгрева. Значи тук бяха всички - и учениците, и фарисеите и садукеите и еврейските граждани, които викаха „Осанна", а след това „Разпни го". Тук бяха и представителите на римската власт, на еврейските първосвещеници от някогашния Йерусалим. Тук бяха всички. Но бяха преоблечени в нова плът, бяха наложили плътта си като защитна маска и одежда и не можеха да се видят кои са и какви са. Ако се познавахме - тогава тук, на Изгрева щеше да се обърне наопаки. Така не се познаваха отвън и можехме да работим като ученици в Школата на Учителя напълно свободно. Бяха изминали към 40 години след заминаването на Учителя.
към текста >>

9. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Йерусалим сега е обсаден и ще трябва да капитулира.
Ординарецът се заел и излекувал крака на своя началник. Чак тогава полковникът видял грешката си за обноските си към него и се коригирал, и по този начин полковникът станал ординарец, а ординарецът - полковник. Ние сме слепи за Божественото в света. Изискват се условия, при които да се прояви то. Новото от Бога идва сега. Йерусалим сега е обсаден и ще трябва да капитулира. Нашият народ е страдал от липса на разумно духовенство. Те нямат любов към народа ни. Ако имаше разумно духовенство ние нямаше толкова да страдаме в миналото. Всички народи са страдали от духовенството и от управляващите ги. Сега войната в астралния свят отдавна е свършила.
към текста >>

10. 19. УЧИТЕЛЯТ - КОСМИЧЕСКОТО ЯВЛЕНИЕ

27 (51-54) се дават как Христа като издъхна и слезе в ада, освободи мъртвите и много починали светии след неговото възкресение влизат в Йерусалим и се явяват на мнозина.
Той е все пак един пратеник, нали, той е един фокус, през който минават Божествени сили, но изграждането е цялостно. Геният може да има само един център развит, да може да пише стихове, да прави живопис, да пише музика. Но да не може да ни бъде пример в живота, обаче един нравствен човек, един човек с милосърдие, това е вече по-друго нещо. Това е цялостно изявление на човека. В: Интересно е, че в Евангелието от Матея, гл. 27 (51-54) се дават как Христа като издъхна и слезе в ада, освободи мъртвите и много починали светии след неговото възкресение влизат в Йерусалим и се явяват на мнозина. Тогава всички виждат, че умира плътското тяло, но човек продължава да живее в духовното си тяло. И аз си спомням едно изказване на Учителя във връзка с това, казва че преди 2000 година не беше организирано още менталното поле у човека. Тогава първите християни имаха директна връзка с Невидимия свят. Д: А така, това е. В: След това почва да се организира менталното поле у човека и то засенчва тази връзка както когато дойдат облаците и засенчват слънцето.
към текста >>

11. ВЕСКА ВЕЛИЧКОВА

1. ЧОВЕК СЛИЗА НА ЗЕМЯТА ЧРЕЗ РОДА

На времето дядо Захари Доспевски решава да замине с цялото си семейство за Йерусалим по един много странен начин.
Баба ми беше синеока, много хубава жена. Лично тя ми е разказвала нещо много интересно. Нейният баща - дядо Захари Доспевски е бил също художник-иконописец, бил е женен за една са-моковка много красива, баба Мария, известна със своята красота, с хубава овална глава, бяло лице и беше с един много сериозен характер жена. Помня я, тя беше прабаба и тя почина някъде към 90-тата си година. Аз бях в първо или второ отделение, когато тя почина в Пловдив. На времето дядо Захари Доспевски решава да замине с цялото си семейство за Йерусалим по един много странен начин. С кораб са заминали за Йерусалим и когато пристигат в патриаршията той решава да изографиса черквите в Йерусалим разбира се като много религиозен и на калпака си носел българското лъвче. Лъвчето, понеже много обичал България. Той бил голям родолюбец, от много богат род. Имали са много лозя, ниви, градини, но той оставя всичкото това нещо и решава да отиде в светите земи, в Йерусалим и там да бъде полезен със своето иконопиство. В това време те са били приети от гръцкия патриарх, на него при едно тържество и баба ми разказва, че я прегърнал, целунал я, понеже тя е била малко детенце и дядо ми преди да почне да изографисва черквата, завежда жена си, прабаба ми и баба ми на реката Йордан и казал: "Да знаете, че тука е кръстен нашият Господ Исус Христос".
към текста >>

С кораб са заминали за Йерусалим и когато пристигат в патриаршията той решава да изографиса черквите в Йерусалим разбира се като много религиозен и на калпака си носел българското лъвче.
Лично тя ми е разказвала нещо много интересно. Нейният баща - дядо Захари Доспевски е бил също художник-иконописец, бил е женен за една са-моковка много красива, баба Мария, известна със своята красота, с хубава овална глава, бяло лице и беше с един много сериозен характер жена. Помня я, тя беше прабаба и тя почина някъде към 90-тата си година. Аз бях в първо или второ отделение, когато тя почина в Пловдив. На времето дядо Захари Доспевски решава да замине с цялото си семейство за Йерусалим по един много странен начин. С кораб са заминали за Йерусалим и когато пристигат в патриаршията той решава да изографиса черквите в Йерусалим разбира се като много религиозен и на калпака си носел българското лъвче. Лъвчето, понеже много обичал България. Той бил голям родолюбец, от много богат род. Имали са много лозя, ниви, градини, но той оставя всичкото това нещо и решава да отиде в светите земи, в Йерусалим и там да бъде полезен със своето иконопиство. В това време те са били приети от гръцкия патриарх, на него при едно тържество и баба ми разказва, че я прегърнал, целунал я, понеже тя е била малко детенце и дядо ми преди да почне да изографисва черквата, завежда жена си, прабаба ми и баба ми на реката Йордан и казал: "Да знаете, че тука е кръстен нашият Господ Исус Христос". Баба ми ги е разказвала и аз малко се вълнувам.
към текста >>

Имали са много лозя, ниви, градини, но той оставя всичкото това нещо и решава да отиде в светите земи, в Йерусалим и там да бъде полезен със своето иконопиство.
Аз бях в първо или второ отделение, когато тя почина в Пловдив. На времето дядо Захари Доспевски решава да замине с цялото си семейство за Йерусалим по един много странен начин. С кораб са заминали за Йерусалим и когато пристигат в патриаршията той решава да изографиса черквите в Йерусалим разбира се като много религиозен и на калпака си носел българското лъвче. Лъвчето, понеже много обичал България. Той бил голям родолюбец, от много богат род. Имали са много лозя, ниви, градини, но той оставя всичкото това нещо и решава да отиде в светите земи, в Йерусалим и там да бъде полезен със своето иконопиство. В това време те са били приети от гръцкия патриарх, на него при едно тържество и баба ми разказва, че я прегърнал, целунал я, понеже тя е била малко детенце и дядо ми преди да почне да изографисва черквата, завежда жена си, прабаба ми и баба ми на реката Йордан и казал: "Да знаете, че тука е кръстен нашият Господ Исус Христос". Баба ми ги е разказвала и аз малко се вълнувам. И така нали ги запознавал баща й бил начетен, образован и обяснява на баба ми, която не е имала кой знае какво образование. След това се връщат в България. Връщайки се в България се озовават при една много бедна материална база, защото неговите братя са решили, че той бидейки вече в странство си е взел каквото е взел от наследството и той не получава тука никакъв имот.
към текста >>

12. 08 - 33. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Това е вратата на Новия Йерусалим, на Царството Божие.
По какво се познава, че в една душа е настъпило разкаяние? Познава се по това, че около главата се явява едно леко сияние, което е верен знак на настъпилото разкаяние. Наляво горе художникът е нарисувал светла пътека, по която се движат пробудените души. Те минават по тесния път над пропасти и бездни, но неустрашимо следват стъпките на своя ръководител. Той ги води към една златна врата, окъпана в светлина. Това е вратата на Новия Йерусалим, на Царството Божие. кактоУчителят го назовава в Словото си. И в духовния свят пак има съблазни и изкушения, но те са от по-фино естество, Там е нужна още по-голяма будност и различаване. Трета картина. Това е сложна композиция, в която трябва добре да се вгледаме, за да я разберем. Тук на първи план виждаме кървавочервена мантия, която сякаш застрашава да залее света.
към текста >>

13. 25 - 1. НА САМОУВЕРЕНИТЕ НЕВЕРНИЦИ

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Абаджиев. Спиритическите сеанси в град Ямбол.

Апостол Йоан, богословът в Откровението ни описва Небесния Йерусалим, портите му и пр.
След втора молитва, вижда много хора, заловени за ръце преминават край него. След трета молитва, чувства се по-високо, вижда като през огледало една къща, от която излязва ярка светлина. Чува глас, който му казва да се качи по на високо; там вижда врата затворена. След малко вратата се отваря, но той не може да влезе вътре! Чува глас, който му казва: „Понеже идеш за пръв път, не можеш да влезеш, но втори път ще бъдеш пуснат." Събуди се. Апостол Йоан, богословът в Откровението ни описва Небесния Йерусалим, портите му и пр. Какво мислите за видението на оня медиум? Най-сетне нека разкажа за един сеанс, който стана причина да се избегне една напразна смърт. На 27 ноември чрез пишущ медиум ни се каза непременно да направим тази вечер сеанс, и да поканим г-ца Б. След молитва същата Б. пада в полутранс и вижда църква с много хора, които коленичещи се молят за медиума да я вразуми Бог и я избави от лошите мисли, които са я налегнали.
към текста >>

14. І.01.12. ЕВХАРИСТИЯТА КАТО ТАЙНСТВО ЗА ОЖИДАНЕ ЗА СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ

Летопис Вергилий Кръстев

Свети Кирил Йерусалимски пише: „После, след като се осветихме с тия духовни химни, молим човеколюбивия Бог да прати Святия Дух над предлежащите дарове, за да направи хляба тяло Христово, а виното - кръв Христова.
Те се надявали чрез надеждата да се сдобият с вечен живот чрез Духа Святий. Свети Атанас Велики пише: „Нека идваме при извършване на тайнствата. Тоя хляб и тая чаша преди да се станали молитвите, са обикновени. Но след като се отправят (към Бога) великите молитви и светите моления, Словото слиза върху хляба и чашата, и стават негово тяло." Това е така, но само когато Словото слезне. А Словото се носи от Святия Дух. Свети Кирил Йерусалимски пише: „После, след като се осветихме с тия духовни химни, молим човеколюбивия Бог да прати Святия Дух над предлежащите дарове, за да направи хляба тяло Христово, а виното - кръв Христова. Защото всичко, което Святият Дух е докоснал, е осветено и претворено." Значи следовниците на апостолите изпълняват точно писанията за Евхаристията. Но вече те призовават Святия Дух да слезне върху тях. Но той вече не слиза. Затова те търсят връзката със Святия Дух чрез молитвите! Идва първият Вселенски събор и той определя новия етап на възприемане на Евхаристията.
към текста >>

15. І.02.14. ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТАГО ДУХА ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ

Летопис Вергилий Кръстев

Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим, от святаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството." После, девойката се обръща към своята майка и й казва: „Постигналите ни земни скърбни изпитания са станали по непостижимите судби Божий и премного своя любов, да ни подари вечно блаженство; жениха на нашите души и тебе скоро ще повика на небето да се радваме на вечния живот; прочее, бъди бодра в молитвите си и на всички вас, Бог да оправя пътят - Амин." И след това тримата мъже и девойката станали невидими.
Но, Всеблагий Бог, во век не враждует. От премногото своя любов към человеческия род, пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене) - благоволил да им яви своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттех и три риби-(9*), писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще скрап и дните на Турското царство и до край ще го съсипе!... Всесилний ще възстанови ново християнско царство с православен вожд. А да бъде това в действителност, милостовий Бог, по непостижимата своя премудрост е наредил, по необходимост, и християните да се обърнат с молитва и покаяние към него. Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се принася, в името на Исуса Христа, Сина Божий и Неговите заслуги страшно безкровно жертвоприношение за прощение на греховете-(10*), за мирът и съединението вярата на християните, чистосърдечно просение помощ и сила от Святаго Духа, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: едно стадо и един пастир. Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим, от святаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството." После, девойката се обръща към своята майка и й казва: „Постигналите ни земни скърбни изпитания са станали по непостижимите судби Божий и премного своя любов, да ни подари вечно блаженство; жениха на нашите души и тебе скоро ще повика на небето да се радваме на вечния живот; прочее, бъди бодра в молитвите си и на всички вас, Бог да оправя пътят - Амин." И след това тримата мъже и девойката станали невидими. След отпускът на Божествената литургия, като излезли от черква, научили се, че през нощта молнията изгорила три турски къщи с живущите в тях и всички думали, че Бог отвърнал на злодейците. После всичко това, отец Теофаний се въодушевил и с ревност Илиева, по Бога, без да гледа на преклонната си възраст, предприел да извърши всичко, което го вразумил Бог. Без да се бави повече, отправил се за Йерусалим и като се разговорил със самия Патриарх, от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошния патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже на Елински язик на рибата буквите носят знаковете: Исус Христос - Божий син Спасител) и тогава напечатва сто и петдесет и три образа-(11*) за Божествени жертвеници, според приетия обичай. И първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение частица: „мерзкое и Богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим), но всичко това е било много тайно - страха ради Иудейска! - Преподобний Теофаний сам е ходил на света Синая, в Александрия, Антиохия, островите: Патмос и Кипър и, най-сетне, след дванадесет годишно бавение, свърнал се в Света Гора и там предал дух Богу.
към текста >>

Без да се бави повече, отправил се за Йерусалим и като се разговорил със самия Патриарх, от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошния патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже на Елински язик на рибата буквите носят знаковете: Исус Христос - Божий син Спасител) и тогава напечатва сто и петдесет и три образа-(11*) за Божествени жертвеници, според приетия обичай.
А да бъде това в действителност, милостовий Бог, по непостижимата своя премудрост е наредил, по необходимост, и християните да се обърнат с молитва и покаяние към него. Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се принася, в името на Исуса Христа, Сина Божий и Неговите заслуги страшно безкровно жертвоприношение за прощение на греховете-(10*), за мирът и съединението вярата на християните, чистосърдечно просение помощ и сила от Святаго Духа, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: едно стадо и един пастир. Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим, от святаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството." После, девойката се обръща към своята майка и й казва: „Постигналите ни земни скърбни изпитания са станали по непостижимите судби Божий и премного своя любов, да ни подари вечно блаженство; жениха на нашите души и тебе скоро ще повика на небето да се радваме на вечния живот; прочее, бъди бодра в молитвите си и на всички вас, Бог да оправя пътят - Амин." И след това тримата мъже и девойката станали невидими. След отпускът на Божествената литургия, като излезли от черква, научили се, че през нощта молнията изгорила три турски къщи с живущите в тях и всички думали, че Бог отвърнал на злодейците. После всичко това, отец Теофаний се въодушевил и с ревност Илиева, по Бога, без да гледа на преклонната си възраст, предприел да извърши всичко, което го вразумил Бог. Без да се бави повече, отправил се за Йерусалим и като се разговорил със самия Патриарх, от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошния патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже на Елински язик на рибата буквите носят знаковете: Исус Христос - Божий син Спасител) и тогава напечатва сто и петдесет и три образа-(11*) за Божествени жертвеници, според приетия обичай. И първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение частица: „мерзкое и Богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим), но всичко това е било много тайно - страха ради Иудейска! - Преподобний Теофаний сам е ходил на света Синая, в Александрия, Антиохия, островите: Патмос и Кипър и, най-сетне, след дванадесет годишно бавение, свърнал се в Света Гора и там предал дух Богу. А почнатото дело следвало с голяма надежда на милостта Божия; ревностни слуги Божии са продължавали сърдечно да се молят, дано би Бог скратил по-скоро останалото време, за да могат и те сами да видят освобождението на своя род християнски. Между многото ревнители, по това, е бил и патриарх Григорий-(12*), който с няколко свои Богобоязливи събратия е предложил да се прилагат в антиминсите и от мощите на Св. Великомученик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците, в навечерията на Рождество Христово и Богоявление, Великата събота, Петдесетница и Преображение Христово, но, най-сетне, бил предаден от най-верния си и обесен с омофора си на ден - Великден, с него наедно свети Архиерей пострадали множество свещеници и първенци народни, избесени и изклани... Едного сам, като с чудо, Бог опази-(13*) за продължение на поченатото и той е уверен, че всяко обещано, напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... сега, в тая тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл, аз чувствам някакво улекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя святи залог - имай го в пазвата си, при сърцето си"... Аз го приех, като целунах ръката му и го скрих в пазвата си-(14*), а той продължи: „Връчвам ти тоя святи престол Божия за уверение на най-голямата милост в името на Пресветая Троица!...
към текста >>

И първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение частица: „мерзкое и Богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим), но всичко това е било много тайно - страха ради Иудейска!
Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се принася, в името на Исуса Христа, Сина Божий и Неговите заслуги страшно безкровно жертвоприношение за прощение на греховете-(10*), за мирът и съединението вярата на християните, чистосърдечно просение помощ и сила от Святаго Духа, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: едно стадо и един пастир. Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим, от святаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството." После, девойката се обръща към своята майка и й казва: „Постигналите ни земни скърбни изпитания са станали по непостижимите судби Божий и премного своя любов, да ни подари вечно блаженство; жениха на нашите души и тебе скоро ще повика на небето да се радваме на вечния живот; прочее, бъди бодра в молитвите си и на всички вас, Бог да оправя пътят - Амин." И след това тримата мъже и девойката станали невидими. След отпускът на Божествената литургия, като излезли от черква, научили се, че през нощта молнията изгорила три турски къщи с живущите в тях и всички думали, че Бог отвърнал на злодейците. После всичко това, отец Теофаний се въодушевил и с ревност Илиева, по Бога, без да гледа на преклонната си възраст, предприел да извърши всичко, което го вразумил Бог. Без да се бави повече, отправил се за Йерусалим и като се разговорил със самия Патриарх, от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошния патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже на Елински язик на рибата буквите носят знаковете: Исус Христос - Божий син Спасител) и тогава напечатва сто и петдесет и три образа-(11*) за Божествени жертвеници, според приетия обичай. И първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение частица: „мерзкое и Богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим), но всичко това е било много тайно - страха ради Иудейска! - Преподобний Теофаний сам е ходил на света Синая, в Александрия, Антиохия, островите: Патмос и Кипър и, най-сетне, след дванадесет годишно бавение, свърнал се в Света Гора и там предал дух Богу. А почнатото дело следвало с голяма надежда на милостта Божия; ревностни слуги Божии са продължавали сърдечно да се молят, дано би Бог скратил по-скоро останалото време, за да могат и те сами да видят освобождението на своя род християнски. Между многото ревнители, по това, е бил и патриарх Григорий-(12*), който с няколко свои Богобоязливи събратия е предложил да се прилагат в антиминсите и от мощите на Св. Великомученик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците, в навечерията на Рождество Христово и Богоявление, Великата събота, Петдесетница и Преображение Христово, но, най-сетне, бил предаден от най-верния си и обесен с омофора си на ден - Великден, с него наедно свети Архиерей пострадали множество свещеници и първенци народни, избесени и изклани... Едного сам, като с чудо, Бог опази-(13*) за продължение на поченатото и той е уверен, че всяко обещано, напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... сега, в тая тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл, аз чувствам някакво улекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя святи залог - имай го в пазвата си, при сърцето си"... Аз го приех, като целунах ръката му и го скрих в пазвата си-(14*), а той продължи: „Връчвам ти тоя святи престол Божия за уверение на най-голямата милост в името на Пресветая Троица!... Добре да помниш, че Бог, когато и да е, чрез церквата явява своята многоразлична премъдрост на всички, та дори и на властите земни!...
към текста >>

16. І.3 част ИСТОРИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ В „ОТКРОВЕНИЕТО В Солунската черква „Св. Димитър, дадено на 10 април 1854 година СЪПОСТАВКИ ЗНАМЕН�

Летопис Вергилий Кръстев

И първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение частица: мерзкое и Богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажда благочестивим), но всичко това е било много тайно - страха Ради Иудейска!
Нека бъде наченато най-напред в светия град Иерусалим, от святаго Сионд, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството. После, девойката се обръща към своята майка и й казва: Постигналите ни земни скръбни изпитания са станали по непостижимите судби Божий и премного своя любов, да ни подари вечно блаженство; жениха на нашите души и тебе скоро ще повика на небето да се радваме на вечния живот; прочее, въди бодра в молитвите си и на всички вас, Бог да оправя пътят - Амин. И след това тримата мъже и девойката станали невидими. След отпускът на Божествената литургия, като излезли от черква, научили се, че през нощта молнията изгорила три турски къщи с живущите в тях и всички думали, че Бог отвърнал на злодейците. После всичко това, отец Теофаний се въодушевил и с ревност Илиева, по Бога, без да гледа на преклонната си възраст, предотправил се за Иерусалим и като се разговорил със самия Патриарх, от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошния патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже нд Елински язик на рибата вуквите носят знаковете: Исус Христос - Божий син Спасител) и тогава напечатва сто и петдесет и три образа за Божествени жертвеници, според приетия обичай. И първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение частица: мерзкое и Богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажда благочестивим), но всичко това е било много тайно - страха Ради Иудейска! - Преподобний Теофаний сам е ходил на света Синая, в Александрия, Антиохия, островите: Патмос и Кипър и, най-сетне, след дванадесет годишно бавене, свърнал се в Света Гора и там предал дух Богу. А почнатото дело следвало с голяма надежда на милостта Божия; ревностни слуги Божии са продължавали сърдечно да се молят, дано би Бог скратил по-скоро останалото време, за да могат и те сами да видят освобождението на своя род християнски. Между многото ревнители, по това, е бил и патриарх Григорий, който с няколко свои Богобоязливи събратия е предложил да се прилагат в антиминсите и от мощите на Св. Великомъченик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците, в навечерията на Рождество Христово и Богоявление, Великата събота, Петдесетница и Преображение Христово, но, най-сетне, вил предаден от най-верния си и овесен с омофора си на ден - Великден, с него наедно свети Архиерей пострадали множество свещеници и първенци народни, избесени и изклани... Едного сам, като с чудо, Бог опази за продължение на поченатото и той е уверен, че всяко обещано, напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... сега, в тля тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл, аз чувствам някакво улекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие Ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя святи залог - имай го в пазвата си, при сърцето си... Аз го приех, като целунах ръката му и го скрих в пазвата си, а той продължи: Връчвам ти тоя святи престол Божия за уверение на най-голямата милост в името на Пресветая Троица!... Добре да помниш, че Бог, когато и да е, чрез церквата явява своята много различна премъдрост на всички, та дори и на властите земни!...
към текста >>

Ето, това е пътят на святото провидение, приготвен за това Славянско племе, чрез който, като следва, ще може християнството да се въплоти в славянството и радостно да възпеят с цар пророка: Се что добро, или что красно, но еже жити братий в купе и тогава тоя злочест град, отечеството на славянските просветители, ще бъде нов славянски втори Йерусалим, а пък за съединението на вярите, сам Бог ще извърши, по Своята воля, както му е угодно.
(ст. 20) Нине же мнози убо удове, едино же тело. (ст. 21) Не может же ако рещи руце, не требе ми еси; или паки глави ногам, не треба ми есте. (ст. 26) И аще страждет един уд, е ним страждет вси уди: аще ли же славится един уд, с ним радуются вси уди. (ст. 27) Ви же есте тело Христово и уди от части. * Ние сме включили новобългарския текст от Библията на Британско библейско общество, Цариград, 1874 година ** В оригинала е даден в старобългарски текста по Евангелие от 1867 г., издание на Американското библейско дружество в Ню Йорк. Ето, това е пътят на святото провидение, приготвен за това Славянско племе, чрез който, като следва, ще може християнството да се въплоти в славянството и радостно да възпеят с цар пророка: Се что добро, или что красно, но еже жити братий в купе и тогава тоя злочест град, отечеството на славянските просветители, ще бъде нов славянски втори Йерусалим, а пък за съединението на вярите, сам Бог ще извърши, по Своята воля, както му е угодно. 0, колко се възхищавам само от мисълта, но действителността ще бъде равна с воскресение от мертвих?... Но защо се бавя, защо не бързам по-скоро да свърша?... Ето Дух Свети що говори: Даровете и призванието Божии са неотложна отрасъл от славянското домородие и приготвен от Бога, който непременно ще изпълни своето предопределение. Враговете негови, макар да направят над облаците своите гнезда, пак ще Бог да ги съкруши, защото ей тъй, Белият цдр е надарен от Всемогущаго е такава благодат, който го кълне - проклет ще бъде, а който го благославя - благословен ще бъде. 3а това и ония, които се молят за него, навярно Бог ще ги послуша.
към текста >>

17. І.03.12.ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ-ВЪСТАНИЕ ЗА ВЯРА И НАРОДНОСТ

Летопис Вергилий Кръстев

от йеромонах Теофан на Иверския манастир в Атон, и след като се съветва с патриарха в Йерусалим и в Константинопол, напечатва 153 Божествени жертвеници (антиминси), които биват осветени от двамата патриарси.
12.ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ-ВЪСТАНИЕ ЗА ВЯРА И НАРОДНОСТ След видението в град Солун в църквата „Панагия Лагудани" на26.Х11.1746 г. от йеромонах Теофан на Иверския манастир в Атон, и след като се съветва с патриарха в Йерусалим и в Константинопол, напечатва 153 Божествени жертвеници (антиминси), които биват осветени от двамата патриарси. Започват да се посвещават избрани божии служители монаси. Започва се моление и служение с църковно бдение от всички онези, които са притежавали Антиминсите. Пътуващите монаси са разнасяли антиминса между християните - българи, гърци и сърби. Започва се ежедневна служба с Антиминса - молитви, моления, четене стихове от Евангелието. Това е т.н.
към текста >>

18. I.03.31.НЕРЪКОТВОРНИЯТ ОБРАЗ НА ИСУС ХРИСТОС

Летопис Вергилий Кръстев

Майка му Елена отишла в Йерусалим и открила животворния кръст, върху който е бил разпънат Христа.
в гр. Никея той свикал Вселенски събор и бил съставен „Символът на вярата". През 944 г. император Константин Багренородни (913-959 г.) и тъстът му Роман Лакапин (920-944 г.), движени от Христово благочестие купили Неръкотворния образ и го пренесли в Константинопол и го поставили в храма, църквата „Св. София'. Това пренасяне от църквата се празнува на 16 август всяка година. Майка му Елена отишла в Йерусалим и открила животворния кръст, върху който е бил разпънат Христа. Тя събрала и други реликви от страданията на Исуса Христа, които дотогава се пазели в Рим. Тя приела и плащаницата на Исуса Христа, а това е било платното, с което е било обвито тялото на Исуса, след което е било намазано със смирна и алое. Йосиф Ариматейски е купил платното, а Никодим е донесъл благовонните масла. Тялото е било обвито в платно и стегнато с повивка. Когато жените мироноски намерили гроба празен, там намерили, че повивките стоят (Евангелие от Йоан гл.
към текста >>

19. I.03.33. ОБРАЗЪТ НА ИСУСА ХРИСТА В ПРОФИЛ

Летопис Вергилий Кръстев

И наистина не минава нито ден, без да се чуе за някакво чудо, извършено от този Христос, който възкресява мъртви, лекува всякакви видове недъзи и учудва целия Йерусалим със своята чудна доктрина.
33. ОБРАЗЪТ НА ИСУСА ХРИСТА В ПРОФИЛ Изгрева, 15 септември Образът на Христа Образът на Христа е бил издълбан от император Тиберий върху смарагд; той е съставял част от имперското съкровище в Цариград, паднало в ръцете на турците през 1453 г. и станало собственост на султан Баязид II. Султанът го е подарил на папа Инокентий VIII, както и светото копие, което е ранило в ребрата Божия син, в замяна на освобождението на собствения му брат, пленен от християнските войски в Родос. В едно писмо на Лентуло, проконсул в Юдея, до Цезаря Тиберий, образът на Спасителя е обрисуван с необикновено проникновение: „В тази област се появи един човек, даруван с една изключителна сила; наричат го великия Пророк, а учениците Му казват - Божий Син. Името Му е Исус. И наистина не минава нито ден, без да се чуе за някакво чудо, извършено от този Христос, който възкресява мъртви, лекува всякакви видове недъзи и учудва целия Йерусалим със своята чудна доктрина. Той има прекрасен образ, излъчващ благост и един величествен изглед, по начин, че всички, които го виждат, се боят и го обичат едновременно. Казват, че розовото Му лице с брада, разделена по средата е несравнимо красиво и че никой не може да се загледа в Него дълго, поради греещото изящество на Неговите черти. Със своите сини очи и светлоруси коси Той прилича на своята майка, която е най-красивата и най-меланхоличната фигура в тоя край. Неговите сбити, тежки, неоспорими слова са израз на най-чистата добродетел и на една наука, която далеч надминава знанията на най-големите учени. Когато Той осъжда, когато поправя, Той е страшен, но когато подканва и поучава, Той е нежен, убедителен, завладяващ.
към текста >>

20. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

Летопис Вергилий Кръстев

Затова обаче християните трябва с молитва и покаяние да се обърнат към Господа, като се възнася безкръвна жертва на 153 нови жертвеници, по числото на толкова риби, споменавани в Евангелието... Йеромонах Теофаний, комуто се открило това видение, се отправил в Йерусалим, а после в Цариград и в съгласие на тамошните патриарси, отпечатал 153 образа за божествени жертвеници (Св. Антимин-си).
Гора, му казал да се върне на мястото, където го е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде прагът на чудни световни промени. „Очите ти. казал му той, непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който щети връча и ще бъде за уверение като от Бога." След това той му връчил един Св. Антиминс и му разказал за чудесното видение, случило се на 20 декемврий 1746 година в Солунската църква Панагия Лагудияни, на някой си светогорски аскет, от Иверския мънастир, Йеромонах Теофаний във време на четиридесятница, отслужвана по случай едно зверско изтребление на няколко християни от кръвожадни мюсюлмани. Чрез това видение било открито на свещеника, че Бог предал християните под турско владичество заради техните грехове, но че Той по Своето милосърдие не ще ги остави докрай в робство, ще скрати дните на турското царство и съвършено ще го разсипе. Затова обаче християните трябва с молитва и покаяние да се обърнат към Господа, като се възнася безкръвна жертва на 153 нови жертвеници, по числото на толкова риби, споменавани в Евангелието... Йеромонах Теофаний, комуто се открило това видение, се отправил в Йерусалим, а после в Цариград и в съгласие на тамошните патриарси, отпечатал 153 образа за божествени жертвеници (Св. Антимин-си). Първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение на частица: Мерзкое и богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим). От тези антиминси отец Теофаний раздал в Синая, Александрия, Антиохия, Цариград, островите: Пат-мос, Кипър и др. места. Един от същите антиминси връчил и явилият се старец-свещеник в Солунската църква „Св. Димитрия" на Константина Дъновски, като залог, чрез който той ще види освобождението на своя народ от турско владичество, към който народ, най-много страдален между всички други, прибавил старецът, Бог храни едно особно благоволение за неговото простосърдечие и искреност. Необикновената среща със стареца-свещеник, разказаното от последния чудесно явление на Йеромонах Теофания и връчения му залог - Св.
към текста >>

Първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение на частица: Мерзкое и богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим).
„Очите ти. казал му той, непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който щети връча и ще бъде за уверение като от Бога." След това той му връчил един Св. Антиминс и му разказал за чудесното видение, случило се на 20 декемврий 1746 година в Солунската църква Панагия Лагудияни, на някой си светогорски аскет, от Иверския мънастир, Йеромонах Теофаний във време на четиридесятница, отслужвана по случай едно зверско изтребление на няколко християни от кръвожадни мюсюлмани. Чрез това видение било открито на свещеника, че Бог предал християните под турско владичество заради техните грехове, но че Той по Своето милосърдие не ще ги остави докрай в робство, ще скрати дните на турското царство и съвършено ще го разсипе. Затова обаче християните трябва с молитва и покаяние да се обърнат към Господа, като се възнася безкръвна жертва на 153 нови жертвеници, по числото на толкова риби, споменавани в Евангелието... Йеромонах Теофаний, комуто се открило това видение, се отправил в Йерусалим, а после в Цариград и в съгласие на тамошните патриарси, отпечатал 153 образа за божествени жертвеници (Св. Антимин-си). Първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение на частица: Мерзкое и богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим). От тези антиминси отец Теофаний раздал в Синая, Александрия, Антиохия, Цариград, островите: Пат-мос, Кипър и др. места. Един от същите антиминси връчил и явилият се старец-свещеник в Солунската църква „Св. Димитрия" на Константина Дъновски, като залог, чрез който той ще види освобождението на своя народ от турско владичество, към който народ, най-много страдален между всички други, прибавил старецът, Бог храни едно особно благоволение за неговото простосърдечие и искреност. Необикновената среща със стареца-свещеник, разказаното от последния чудесно явление на Йеромонах Теофания и връчения му залог - Св. Антиминс, свещ. К.
към текста >>

21. IV.18 август, сряда

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Бил си близо някъде до Йерусалим, именно в града Яфа.
8 въпрос: - Какъв съм бил, какъв съм и какъв ще бъда? Този въпрос носи подпис Иван Тачев. Отговор: - Сега си един човек, който изкупваш миналото, а за бъдеще ще бъдеш човек, който изправяш своето минало. В миналото си бил просто един престъпник. Преди 3 прераждания си бил в Мала Азия между турците, заемал си длъжност като турски чиновник, чрез което положение си правил пакости на християните. Бил си близо някъде до Йерусалим, именно в града Яфа. А сега си вече със съзнание, човек, който е познал своите грешки, та за бъдеще те очаква добро, но ако само така вървиш. По-нататък на разни устни въпроси г-н Дънов отговори: - При заробването на България членовете на Веригата са вземали участие. Вие всички сте виновници за падането на Българското царство и понеже сега трябва да изправите погрешката си, то сега се подлагате на изпити при благоприятни условия, за да може да помогнете на България. В миналото, при падането на България, сте били боляри и какви ли не зулуми сте правили. На всекиго миналото му е интересно и може да се наредим, та всеки да види своето минало, но няма благоприятни условия тази година, а идущата година, ако се създадат условия, тогава ще правим опита.
към текста >>

22. IV.12 август, петък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Виждаме, че Христос каза на учениците Си да стоят в Йерусалим, докато стане слизането на Духа Светаго, Който като дойде, те бяха вече силни за поход в света.
Бог първо трябва да го прекара през Божествения огън. Има една индийска поговорка, според която дяволът, и след като хиляди години го държали в огън, пак постоянствувал да казва, че е равен Богу, но като го подържали гладен, тогава вече капитулирал, подчинил се. На тази борба, която се води в света, вие ще бъдете само зрители, защото Господ е, Който ще воюва. Вие много пъти искате да станете явни, но за да стане човек явен, трябва да има сила. Когато започваме една война, разумното е да направим добре сметките си и да видим дали можем да устоим на войната. Виждаме, че Христос каза на учениците Си да стоят в Йерусалим, докато стане слизането на Духа Светаго, Който като дойде, те бяха вече силни за поход в света. Така и с вас. Пазете се от лошата деятелност - да няма корист в това, което вършите, защото ако поливате едно дърво, което Господ не е посадил, Той ще го изкорени, но ако поливате дърво, което Господ е насадил , тогава ще се ползувате. Сега нека ви кажа още как да се подвизавате в другите 340 дни в годината. Всеки ден ще се постараете да направите по едно добро дело, безразлично колкото и да е малко. Може да проектирате и една добра мисъл в пространството към някого.
към текста >>

23. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 година (15-21 август) ТЪРНОВО

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Не сте само вие, които сте викани; викани са и множество други и всички съвокупно образувате съвременния Йерусалим.
Ние сме станали смешни пред Небето и затова трябва да се събудим. Днес присъствуват много наши братя: присъствува г-жа Казакова, д-р Миркович, Иван Рилски, Паисий. После, имаме представители от Англия, франция, Русия, Германия, Испания, Индия, Япония, Китай и пр. И всички тези духове са с Христа, на Когото България дължи всичкото благословение, на което сега се радва. И ако не стане нещо от онова, което желаете, вашата опърничавост е причина за всичко това. Не сте само вие, които сте викани; викани са и множество други и всички съвокупно образувате съвременния Йерусалим. Да, да, този Йерусалим, който сме ние, трябва да даде пример на хората, на които със Словото, делом и с помишления да се даде образец на самоотрицание и смелост. Бъдете смели! Тук, в този град, се бяха опълчили двамина, които не искаха да стане срещата ни, но Господ ги обърна. При тази наша среща присъствуват и Христос, и Мойсей. Затова придържайте се о закона на любовта, защото който не иска да прости на хората, тогава се подига Мойсей и настава кармичният закон.
към текста >>

Да, да, този Йерусалим, който сме ние, трябва да даде пример на хората, на които със Словото, делом и с помишления да се даде образец на самоотрицание и смелост.
Днес присъствуват много наши братя: присъствува г-жа Казакова, д-р Миркович, Иван Рилски, Паисий. После, имаме представители от Англия, франция, Русия, Германия, Испания, Индия, Япония, Китай и пр. И всички тези духове са с Христа, на Когото България дължи всичкото благословение, на което сега се радва. И ако не стане нещо от онова, което желаете, вашата опърничавост е причина за всичко това. Не сте само вие, които сте викани; викани са и множество други и всички съвокупно образувате съвременния Йерусалим. Да, да, този Йерусалим, който сме ние, трябва да даде пример на хората, на които със Словото, делом и с помишления да се даде образец на самоотрицание и смелост. Бъдете смели! Тук, в този град, се бяха опълчили двамина, които не искаха да стане срещата ни, но Господ ги обърна. При тази наша среща присъствуват и Христос, и Мойсей. Затова придържайте се о закона на любовта, защото който не иска да прости на хората, тогава се подига Мойсей и настава кармичният закон. Исус Христос обаче употребява нашите грехове като тор, върху който работи; и много усърдно работи, защото Той е Дух много енергичен и един много голям работник.
към текста >>

24. 23. ПРИЛОЖЕНИЕ

Това той го нарича третото небе, бъдещата култура, и казва: „Това, което видях и чух там, не мога да го изкажа.“ За днешните страдания той казва: „Образът на външния свят минава и вие се обновявате, но докато дойде тази бъдеща култура, докато дойде Йоан, ще бъдат тия страдания.“ Йоан описва сегашното в Откровението, пише за онзи новия град, Йерусалим.
Удариха му 5 пъти по 39. И след като удариха на апостола Павла 5 пъти по 39, той каза: „Братя, с голяма скръб ще влезем в царството Божие.“ Тия страдания трябва да ги минем до седмата глава. Той беше във вашето положение, като вас разсъждаваше, като вас мислеше, но след като му удариха 5 пъти по 39, той влезе в осмата глава и тогава разбра какви отношения имат страданията, измени тона си и каза: „Има един изходен път в живота и днешните ни страдания не са в състояние да ни изменят в Любовта Христова! “ И казва тогава той: „Не зная в тялото си ли бях или вън от тялото си, но заведоха ме на едно място, няма да ви кажа где, но видях и чух неща, които не мога да ви ги изкажа.“ Къде е ходил? В Бялото братство. Това той го нарича третото небе, бъдещата култура, и казва: „Това, което видях и чух там, не мога да го изкажа.“ За днешните страдания той казва: „Образът на външния свят минава и вие се обновявате, но докато дойде тази бъдеща култура, докато дойде Йоан, ще бъдат тия страдания.“ Йоан описва сегашното в Откровението, пише за онзи новия град, Йерусалим. Туй не е нещо фантастично, но нещо реално, което не се изменя. И при тия условия вие, като ученици, ще продължавате да се учите. Не мислете, че в туй Бяло братство ще се учите само за 5-10-15 години, но се изисква 1, 2, 3, 5 и повече животи. Това е хубостта - има какво да се учи. И колкото повече време има да се учите, толкова по-добре.
към текста >>

25. 8. РАЗГОВОРЪТ СЪС СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ

Част от тях, 12 са му сътрудничили в изпълнение на Неговата проповедническа дейност в Йерусалим и по градовете и селата на Юдея.
" Аз почнах: По убеждение и аз съм като Вас християнин, но мене не ме задоволяват учението на догматиката на църквите и на църковните теоретици, на това догматично християнско учение. Аз съм по убеждение теософ - окултист и през призмата на тази философия разглеждам учението на Исуса Христа, Когото признавам за Миров Учител и Спасител и за неповторима личност в историята на земното човечество. Аз съм убеден, че Исус Христос е проповядвал сред еврейския народ едно популярно учение, в което не е излагал дълбочините на Божественото учение, на което Той е бил носител. А че тези „дълбочини" Той е излагал само на достойните, на тези, които се наричали Негови „ученици". Те не са били малцина. Част от тях, 12 са му сътрудничили в изпълнение на Неговата проповедническа дейност в Йерусалим и по градовете и селата на Юдея. Това дълбоко учение Исус Христос е наричал „Тайните на Царството Божие". И до днес тези „тайни" само отчасти са известни на църковните християни и даже на църковните теоретици и владиците на църквите, да не говоря за поповете, които аз считам, че в болшинството си са груби кариеристи, които почти изключително се интересуват за пълнене на джобовете си, а твърде малко - за Делото на Христа. Та, първи въпрос, който щях да Ви задам, беше: Вярвате ли, че Христос е учил двойно учение: популярно и тайно, което теософите наричат езотерично. Михайловски започна: „Младежо, аз теософия и окултизъм не съм изучавал, защото не ги считам за християнство, а за източни, индийски, египетски учения, които признават, че човешките души се прераждат и прочие." Французойката го прекъсна и му заговори на френски. Разбрах, че му каза да ме изслуша търпеливо, защото въпросът ми и обясненията, които ще дам по него, заслужават внимание.
към текста >>

26. 33. ХАДЖИЙКАТА И ХВЪРЛЕНИЯТ КАМЪК

Милка Говедева

Така се върнах от Йерусалим като хаджийка и с хвърлен камък и ударено и отекло дясно рамо.
Отидох на поклонение до Божи гроб, видях къде е разпънат Христа и къде е погребан, и ми дадоха документ за това, и аз станах вече хаджийка. Вече съм хаджийка и трябва да се казвам хаджи Милка Говедева. И сега трябва да си намеря рамка, за да си поставя грамотата на стената, за да ми напомня, че в този живот съм била на Божи гроб. Но освен това, тази грамота ще ми напомня и за думите на Учителя, че ние бяхме тези, които навремето хвърляхме камъни по Христа. И точно там, в Ерусалим, ми върнаха камъка, който бях на времето изпратила по Христа. Така се върнах от Йерусалим като хаджийка и с хвърлен камък и ударено и отекло дясно рамо. Ето как нещата се затвориха и очертаха своя кръг на живота ми. Била на времето при Христа, замервала съм с камъни Христа. Бях по времето на Учителя, целувах Му ръка, къде слушах, къде не изпълнявах и ето накрая на живота ми разказах всичко и сега чакам да си окача на стената документ, че вече съм хаджийка. Но дясното рамо още ме боли от камъка, който ми върнаха арабите или евреите. Някой трябваше да го направи, за да може разказът ми да завърши с поука за мен и финал за вас.
към текста >>

27. 9. ПЪТУВАНЕ ДО БОЖИ ГРОБ

Милка Говедева

А аз сега трябва да си намеря рамка, за да си поставя грамотата на нея и да я окача на стената, за да ми напомня, че в този живот съм била на Божи гроб в Йерусалим.
Но сега се убедих в правотата на думите на Учителя. Отидох на поклонение на Божи гроб, видях къде е разпънат Христа и къде е погребан. Дори ми дадоха документ и диплома и аз с него станах вече хаджийка. Вече съм хаджийка и трябва да се наричам Хаджи Милка Говедева. Миналият век българите са давали мило и драго да посетят Божи гроб и след като са се връщали, са носели името „Хаджи" с голяма гордост. А аз сега трябва да си намеря рамка, за да си поставя грамотата на нея и да я окача на стената, за да ми напомня, че в този живот съм била на Божи гроб в Йерусалим. Но освен това, тази грамота ще ми напомня и за думите на Учителя, че ние бяхме на времето онези, които хвърляха камъни по Христа. Кой хвърли този камък? Човешка ръка ми го върна. Така се върнах от Йерусалим като хаджийка и с хвърлен камък, и с ударено и отекло дясно рамо. Съжалявам, че не прибрах камъка и не си го донесох в България, за да го сложа на лично място и да бъде до грамотата ми, с която станах хаджийка.
към текста >>

Така се върнах от Йерусалим като хаджийка и с хвърлен камък, и с ударено и отекло дясно рамо.
Миналият век българите са давали мило и драго да посетят Божи гроб и след като са се връщали, са носели името „Хаджи" с голяма гордост. А аз сега трябва да си намеря рамка, за да си поставя грамотата на нея и да я окача на стената, за да ми напомня, че в този живот съм била на Божи гроб в Йерусалим. Но освен това, тази грамота ще ми напомня и за думите на Учителя, че ние бяхме на времето онези, които хвърляха камъни по Христа. Кой хвърли този камък? Човешка ръка ми го върна. Така се върнах от Йерусалим като хаджийка и с хвърлен камък, и с ударено и отекло дясно рамо. Съжалявам, че не прибрах камъка и не си го донесох в България, за да го сложа на лично място и да бъде до грамотата ми, с която станах хаджийка. Ето как нещата се затвориха и очертаха своя кръг на моя живот. Била съм на времето при Христа и съм замервала с камъни Христа. Бях по времето на Учителя. Къде слушах думите Му, къде не изпълнявах заръките Му и ето на края на живота си ви разказах и направих изповед пред вас.
към текста >>

28. 15. ИЗГРЕВЪТ

Лидия Соломонова Аладжем

Поколенията ще потърсят новия Йерусалим и духовното слънце, което благоволи да се роди в България.
Къде ви бяха сърцата и не почувствахте топлината? Къде ви бяха душите да познаете Истината? Нямахте ли воля да победите невежеството? О, горко вам, юдино племе, което пак разпънахте Христа. Повторихте делото на Голгота и позорът ще ви следва! Поколенията ще потърсят новия Йерусалим и духовното слънце, което благоволи да се роди в България. Когато го потърсят, ще намерят развалините. И последователите му пръснахте по друмищата. Ще търсят живия хляб и живата вода. Но пустота. Ще отговори: Това направиха нашите... Плачете, българи, плачете за изгубения рай на земята!
към текста >>

29. II. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ

Лидия Соломонова Аладжем

Той ги води към една златна врата, огряна от светлина - вратата на духовния свят или Новия Йерусалим, за който се говори в Свещеното писание и в Словото на Учителят.
Но това не ще продължи вечно, а само дотогава, докато у тях се яви разкаяние за сторения грях, за което тяхният ръководител следи. А това той ще познае по сиянието, което се явява около главата на разкаялия се. Тогава той бива поставен при подобри условия, в по-високо поле на развитие. Горе наляво се вижда светла пътека, по която се движат пробудените души, които са победили своите слабости. Те минават по тесния път над пропасти и бездни и неустрашимо следват своя духовен ръководител. Той ги води към една златна врата, огряна от светлина - вратата на духовния свят или Новия Йерусалим, за който се говори в Свещеното писание и в Словото на Учителят. И в духовния свят има съблазни и изкушения, само че те са от по-фино естество. Ето защо е необходимо по-голяма будност и бдителност. 3. МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ. Това е сложна композиция, в която художникът е въплътил много идеи, които ще се опитаме да разгадаем. В тази картина на преден план виждаме една тъмночервена мантия, която сякаш застрашава да залее света.
към текста >>

30. III. СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ

Лидия Соломонова Аладжем (Вергилий Кръстев)

1-4: „И ти, сине человечески, вземи си тухла, и тури я пред себе си и начертай на нея градът Йерусалим.
Ако съм имал намерение да сторя това, могъл съм да го направя по официален път чрез Израелското посолство в София. Надявам се, че като редактори на „Еврейски вести" и сторонници на организацията на евреите в България „Шалом", след като се запознаете с моето писмо и ако то Ви заинтересува и желаете най-сетне да изнесете истината пред евреите в България и в Израел, то не трябва да изпускате този момент. Ако не го направи Вашият вестник, ще го направят други и след това ще бъдете упрекнати, че не сте защитили името си на редактори на Вашия вестник. Ще завърша с цитат от пророк Йезекиил, гл. 4, ст. 1-4: „И ти, сине человечески, вземи си тухла, и тури я пред себе си и начертай на нея градът Йерусалим. И постави обсада против него, съгради бойници против него и въздигни окопи против него, разположи още стан против него и постави станоломи против него от всяка страна. Вземи си и желязна плоча, тури я като желязна стена между тебе и града и утвърди лицето си против него. И той ще бъде обсаден. И ще туриш обсада против него. Това ще е знак на Израилевия дом." Това важи и досега.
към текста >>

31. 15. ОБРАЗЪТ НА ХРИСТА

Цветана Щилянова

И наистина не минава нито ден без да се чуе за някакво чудо, извършено от този Христос, който възкръсва мъртви, лекува всякакви видове недъзи и учудва целия Йерусалим със своята чудна доктрина.
15. ОБРАЗЪТ НА ХРИСТА Изгревът, 15 септември 1948 Образът на Христа е бил издълбан от императора Тиберий върху смарагд; той е съставял част от имперското съкровище в Цариград, паднало в ръцете на турците през 1453 г. и станало собственост на султан Баязид II. Султанът го подарил на папата Инокентий VIII, както и светото копие, което е ранило в ребрата Божия син, в замяна на освобождението на собствения му брат, пленен от християнските войски в Родос. В едно писмо на Лентуло, проконсул в Юдея до Цезаря Тиберий, образът на Спасителя е обрисуван с необикновено проникновение: „В тази област се появи един човек, даруван с една изключителна сила; наричат го Великия Пророк, а учениците Му казват Божий Син. Името Му е Исус. И наистина не минава нито ден без да се чуе за някакво чудо, извършено от този Христос, който възкръсва мъртви, лекува всякакви видове недъзи и учудва целия Йерусалим със своята чудна доктрина. Той има прекрасен образ, излъчващ благост и един величествен изглед, по начин, че всички, които го виждат, се боят и го обичат едновременно. Казват, че розовото му лице с брада, разделена по средата, е несравнимо красиво и че никой не може да се загледа в него дълго поради греещото изящество на неговите черти. Със своите сини очи и светло руси коси той прилича на своята майка, която е най-красивата и най-меланхолична фигура в тоя край. Неговите сбити, тежки, неоспорими слова са израз на най-чистата добродетел и на една наука, която далеч надминава знанията на най-големите учени. Когато той осъжда, когато поправя, той е страшен, но когато подканва и поучава, той е нежен, убедителен, завладяващ.
към текста >>

Ако питате за науката Му, без да е учил от някого, всичките науки и изкуства знае добре и всеки йерусалимянин се бои от Него.
Ръцете и ушите Му са много нежни. Повечето от хората са благодарни от отговорите Му, но често не се явява пред тях. И когато се явява, явява се с нравствено предназначение. Както и майка Му по тия страни е безпримерно хубава, тъй и Той е до неимоверност хубав. Ако Ваше Величество желае да видите тоя човек, да ви го изпратя по- скоро. Ако питате за науката Му, без да е учил от някого, всичките науки и изкуства знае добре и всеки йерусалимянин се бои от Него. Той много пъти ходи гологлав и бос. Като Го видят тъй, броят го за луд, но като говори, всички се боят и треперят. Според както разказват, не са виждали такъв учен човек, дори мнозина казват и вярват, че Той е Бог. Някои Го укоряват, защото показвал незаконността на царските закони, затова се обезпокоявам от четата на тия злодейци. Изповядвам, че никого не е докачил, а мнозина са се сподобили с добрината Му.
към текста >>

32. III. ЗАЩО ЦАР ДАВИД НЕ МОЖА ДА ПОСТРОИ ДОМ ГОСПОДЕН НА СКИНИЯТА НА ЙЕХОВА?

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Той е преместил Скинията заедно с Ковчега Господен в Йерусалим, за да се правят богослужения.
А Славата Божия, която е посещавала Скинията е било едно видимо осеятелно видение, една светлина по-силна от тази на слънцето и те не са могли да я гледат. Славата Божия означава Светлината, която слиза от Божествения свят. 5. Давид, който е бил помазаникът Божий, избран да царува над Израела, бил посветен в тази си служба от пророк Самуила. Давид е бил от посветените, от вътрешната школа на есеите и е имал връзка с Христовия Дух. Давид е минал през много изпити на възход и падение, но е бил верен на Бог Йехова. Той е преместил Скинията заедно с Ковчега Господен в Йерусалим, за да се правят богослужения. Той е царувал 40 години, толкова колкото евреите са пътували през пустинята. Искал е да построи храм на Бога и да постави Ковчега на Заветът вътре и повече евреите да не пътуват, а веднъж завинаги да устроят своето царство тук. Но Бог не му разрешил. А защо? Защото е водил много войни, убивал е, омърсен е отвън с кръв.
към текста >>

И Йерусалим остава в Юдиното племе, то пази Скинията, ковчега и книгата със законите.
Това е на същото място където Авраам бил изпитан от Господа, да принесе в жертва сина си Исака (Битие, гл. 22, ст. 1 ;2). Това е мястото където на първо място стои вярата в Бог Йехова и изпълнение на законите му. Но точно това не прави Соломон и затова еврейското царство се разрушава след смъртта на Соломона. И Йерусалим остава в Юдиното племе, то пази Скинията, ковчега и книгата със законите. Затова се казва и до днес, че Юдиното племе е хранител на Божия закон. 8. Отначало Соломон възлюби Господа и ходеше в повеленията на отца си Давида (Царете III гл. 3, ст. 3) и вършеше жертвоприношения. И яви се Господ на Соломон по време на сън и даде му мъдрост, богатство и слово, но ако ходи в пътищата Господни и пази повеленията и заповедите на закона, така както е ходил и пазил отец му Давид (Царете 111 гл.
към текста >>

Всички племена на брой десет, избраха Иеровоам за цар и те се отделили от Йерусалим и той въвежда идолопоклонството към чужди богове и е царувал 22 години.
4;9). 10. Соломон чрез жените, които взе, те преклониха сърцето му към чуждите богове и идоли и дори им построи места и капища, където да кадят и да вършат жертвоприношение на идолите си. И за наказание яви се Господ на Соломона и за наказание му каза, че ще разкъса царството му, но ще остави едно племе да пази Ковчегът Господен, т.е. Юдиното племе. Син му Ровоам наследи царството Израилево от Соломон, но то се разцепи. 11. Всички племена на брой десет, избраха Иеровоам за цар и те се отделили от Йерусалим и той въвежда идолопоклонството към чужди богове и е царувал 22 години. А единадесетото племе - Юдиното останало със сина на Соломон наречен Ровоам, трябваше да пази Ковчега на Завета с книгата на Завета. Но той е бил син на майка си Ноамъ, която е амонка и идолопоклонка. Заради Ровоам, който пренебрегнал съвета на старейшините се разцепва Израил и заради него и майка му се въвежда идолопоклонство в Йеорусалим редом до храмът построен от Соломон. За наказание египетският цар Сисак превзема Йерусалим поругава и осквернява всичко в храма. Това е в петата година от царуването на Ровоам.
към текста >>

За наказание египетският цар Сисак превзема Йерусалим поругава и осквернява всичко в храма.
Син му Ровоам наследи царството Израилево от Соломон, но то се разцепи. 11. Всички племена на брой десет, избраха Иеровоам за цар и те се отделили от Йерусалим и той въвежда идолопоклонството към чужди богове и е царувал 22 години. А единадесетото племе - Юдиното останало със сина на Соломон наречен Ровоам, трябваше да пази Ковчега на Завета с книгата на Завета. Но той е бил син на майка си Ноамъ, която е амонка и идолопоклонка. Заради Ровоам, който пренебрегнал съвета на старейшините се разцепва Израил и заради него и майка му се въвежда идолопоклонство в Йеорусалим редом до храмът построен от Соломон. За наказание египетският цар Сисак превзема Йерусалим поругава и осквернява всичко в храма. Това е в петата година от царуването на Ровоам. Най- после след 33 години от построяването му е обран и разорен. 12. След различни разорения Соломоновия храм, след едно съществуване от около 416 години, той е съвършенно разорен от Вавилонският цар Навуходоносор в 588 г. преди Христа. След 70 год.
към текста >>

70 години след разпъването на Христа под ръководството на римския пълководец Тита потушава бунт на евреите и от Йерусалим до морето от двете страни на пътя разпъва на кръст хиляди евреи.
Най- после след 33 години от построяването му е обран и разорен. 12. След различни разорения Соломоновия храм, след едно съществуване от около 416 години, той е съвършенно разорен от Вавилонският цар Навуходоносор в 588 г. преди Христа. След 70 год. завръщайки се от вавилонски план, евреите се опитали да го построят отново. 70 години след разпъването на Христа под ръководството на римския пълководец Тита потушава бунт на евреите и от Йерусалим до морето от двете страни на пътя разпъва на кръст хиляди евреи. А градът разорява до основи. А римският император Адреан около 135 г. след Христа изгонил и пръснал евреите по света до ден днешен. 13. Понеже Учителят Дънов на много места говори, че днешните българи са представители на Юдиното племе и са преродени тук онези души, затова в българската история се повтарят същите етапи на древния Израил. Тогава са очаквали Месия и когато е дошъл те го разпъват.
към текста >>

33. IV. Съчиненията на Михалаки Георгиев

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Като юноша посетил заедно със свои роднини Йерусалим, дето прекарал няколко месеца.
Георгиев, е доста да запази ненакърнима паметта му в нашите души и завидното му място в литературата ни. И. Вазов Б. Михалаки Георгиев (Биографична бележка) Михалаки Георгиев е роден на 11-и август, 1854 г. в гр. Видин. Първоначалното си образование е получил в същия град. Като юноша посетил заедно със свои роднини Йерусалим, дето прекарал няколко месеца. Впечатлителният юноша запазил многобройни хубави спомени от това пътешествие, впоследствие картинно отразени в някои от съчиненията му. След завръщането си от Йерусалим, младежът заминава за Чехия, дето продължава и завършва образованието си с отличен успех в реална гимназия и в Земеделческо-Индустриалната академия в гр. Табор. Завърнал се в родния си град през 1874 г., той става там учител по естествените и физико-математически науки и учителствува до 1877 г. Като млад учител, написва редица научни статии в списание „Читалище" (издавано в Цариград), в. „Право" и др.
към текста >>

След завръщането си от Йерусалим, младежът заминава за Чехия, дето продължава и завършва образованието си с отличен успех в реална гимназия и в Земеделческо-Индустриалната академия в гр. Табор.
Михалаки Георгиев (Биографична бележка) Михалаки Георгиев е роден на 11-и август, 1854 г. в гр. Видин. Първоначалното си образование е получил в същия град. Като юноша посетил заедно със свои роднини Йерусалим, дето прекарал няколко месеца. Впечатлителният юноша запазил многобройни хубави спомени от това пътешествие, впоследствие картинно отразени в някои от съчиненията му. След завръщането си от Йерусалим, младежът заминава за Чехия, дето продължава и завършва образованието си с отличен успех в реална гимназия и в Земеделческо-Индустриалната академия в гр. Табор. Завърнал се в родния си град през 1874 г., той става там учител по естествените и физико-математически науки и учителствува до 1877 г. Като млад учител, написва редица научни статии в списание „Читалище" (издавано в Цариград), в. „Право" и др. по на- родно-стопанствени въпроси и специално по земеделието. По време на Освободителната война, в 1877-8 г., той преживява всичките тревоги на обсадения гр. Видин.
към текста >>

34. 70. Даниел Цион - равин християнин в Израел

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Вътрешният глас на Месия ме изпрати в Йерусалим, където прекарах цял месец в самотност.
Така, аз знаех вече в моята душа, че Той е Месия. Въпреки че всички тези неща ме доведоха до вяра в Него, аз не се осмелявах да изляза явно да изповядам вярата си, защото бях главен равин на България. Минаха много години, докато се реша да направя това. Най-после напуснах дейността си в България и дойдох тук, в Израел. Тук много страдания и разочарования ме споходиха, за да ме смирят. Вътрешният глас на Месия ме изпрати в Йерусалим, където прекарах цял месец в самотност. Светият Дух ме караше постоянно в молитва да чета Новия Завет. Светият Дух дойде мощно върху мене. Той беше в сърцето ми пламтящ огън. Известно време аз не бях в състояние да говоря. После, явно воден от Духа, аз трябваше да отида при двамата секретари на главния равин в Тел Авив и да им заявя, че Исус Христос е Син Божи, наш Месия, наш Изкупител.
към текста >>

Ваш в мир, на Спасителя предан Даниел Соломон Цион - Йерусалим" (Из книгата „Животът на Бранхам") (За Даниел Цион вж.
Моята единствена надежда е останалите няколко години от живота ми да ми послужат да предам на моите братя тази чудесна вест. Бог ми даде сила да зазвучи тя като чиста тръба, без какъв и да е неясен тон. Едно нещо моля преди всичко: Молете се за моята мисия тук. Аз нямам връзка с никоя от църковните християнски мисии тук. Аз не искам нищо от човеците, защото знам, че щом като Бог желае да ме употреби в работа, ще намери и необходимото за това. Ваш в мир, на Спасителя предан Даниел Соломон Цион - Йерусалим" (Из книгата „Животът на Бранхам") (За Даниел Цион вж. и в „Изгревът" том I, с. 487 - бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
към текста >>

35. I. Учителят Дънов за религията, духовенството и църквата

VII. Духът на Истината в Словото На Всемировият Учител Беинса Дуно и Духът на Заблуждението в деянията человечески

Целият път от Йерусалим до Рим беше постлан само с кръстове.
Ако е въпрос за умиране, аз съм готов, стига това да изискват! Но Господ сега не иска смъртта на праведника. Веднъж е умрял Христос, 100 пъти не може да умира Той; сега други ще умират. И когато Той дойде, евреите не повярваха в този закон, не го разбраха. И когато си заминаха Онорций и Амриха, какво стана? Целият път от Йерусалим до Рим беше постлан само с кръстове. 60 хиляди души евреи бидоха разпнати на тия кръстове, когато Тит превзе Йерусалим. По колко души се пада на километър? - По 6 души евреи. Като си замина аз, ще видите какво е моето учение! Колко километра има от Рим до Йерусалим?
към текста >>

60 хиляди души евреи бидоха разпнати на тия кръстове, когато Тит превзе Йерусалим.
Но Господ сега не иска смъртта на праведника. Веднъж е умрял Христос, 100 пъти не може да умира Той; сега други ще умират. И когато Той дойде, евреите не повярваха в този закон, не го разбраха. И когато си заминаха Онорций и Амриха, какво стана? Целият път от Йерусалим до Рим беше постлан само с кръстове. 60 хиляди души евреи бидоха разпнати на тия кръстове, когато Тит превзе Йерусалим. По колко души се пада на километър? - По 6 души евреи. Като си замина аз, ще видите какво е моето учение! Колко километра има от Рим до Йерусалим? На всеки километър - турете 10 хил.
към текста >>

Колко километра има от Рим до Йерусалим?
Целият път от Йерусалим до Рим беше постлан само с кръстове. 60 хиляди души евреи бидоха разпнати на тия кръстове, когато Тит превзе Йерусалим. По колко души се пада на километър? - По 6 души евреи. Като си замина аз, ще видите какво е моето учение! Колко километра има от Рим до Йерусалим? На всеки километър - турете 10 хил. км - по 6 души на един километър. Мислите ли, че Христос няма да тури в действие Своето учение? Аз казвам: ако сегашният свят не приеме Христовото учение, ще има 100 милиона християни разпнати на кръст. Разбирате ли добре това?
към текста >>

36. II. Учителят Дънов за любовта, брака и женитбата

VII. Духът на Истината в Словото На Всемировият Учител Беинса Дуно и Духът на Заблуждението в деянията человечески

Ако стане една обсада в Йерусалим, защо трябва да раждате деца, които ще станат жертва, защо жена ви да не е свободна?
Който не се е женил, да не се жени. Не му е времето за женитба сега. Не са дни и години за женитба сега. Нека се жени светът, но вие няма защо да се жените. Знаете ли защо казва Христос: „Горко на женения"? Ако стане една обсада в Йерусалим, защо трябва да раждате деца, които ще станат жертва, защо жена ви да не е свободна? Ако нямате гнездо, да го свиете, защо да се жените? Ако утре някоя сврака изяде вашите яйца, защо ще ги снасяте без полочки? Разбирате ли ме? Ще чакате новия закон! В онези времена, когато Господ създаде тия условия в света, каза: „Женете се и плодете се!
към текста >>

37. 35. Из житието на апостола Павла

ГЕОРГИ РАДЕВ

Учил се е за рабин в Йерусалим, в училището на Гамалиеля.
26 от Деяния: „Понеже ме знаят отначало (стига само да поискат да свидетелствуват), че според най-точното учение на нашата вяра живях Фарисей”. Това са сведенията, които имаме за ап. Павла относно неговото родно място, произход, обществено положение, образование. Смята се, че те са излезли от собствената му уста. Резюмирани, те гласят: Шаул (Саул, а по гръцка транскрипция Савел) или Павел - хеленистична форма на Шаул - е роден в Tape, Киликия. Учил се е за рабин в Йерусалим, в училището на Гамалиеля. Там е усвоил, между другото, и един занаят - тъкане на килими - та като бъдещ мисионер, да си вади сам хляба. (В Деянията това е споменато: 20 гл. 33 ст.) Като юдей - хеленист, той е бил запознат с тогавашната култура. А като строг фарисей е преследвал безпощадно християните до момента на неговото „обръщане” по пътя за Дамаск (на 33-та си година). Какъв е бил външният образ на Павла, не знаем.
към текста >>

При това, при голямото гонение, което се повдига веднага след убиването на Стефана против християните в Йерусалим, той взима дейно участие; „А Савел нанасяше голяма повреда на църквата, понеже влизаше във всяка къща, влачеше мъже и жени, та ги предаваше на тъмница”, както е отбелязано в Деянията.
Вие всякога се противите на Светия Дух - както бащите ви, така и вие. Кого от пророците не изгониха бащите ви, а още и убиха ония, които предизвестиха за идването на тогози Праведника*, на когото вие сега станахте предатели и убийци - вие, които приехте закона чрез служение ангелско и го не удържахте”. Като чуват тия думи, силно разгневени, „скърцащи със зъби от яд”, те се спущат настървени върху Стефана, извеждат го извън града и там го убиват с камъни. Казва се при това, че свидетелите сложили дрехите си при нозете на някой си момък на име Савел. „А Савел съизволяваше на убиването му”. При това, при голямото гонение, което се повдига веднага след убиването на Стефана против християните в Йерусалим, той взима дейно участие; „А Савел нанасяше голяма повреда на църквата, понеже влизаше във всяка къща, влачеше мъже и жени, та ги предаваше на тъмница”, както е отбелязано в Деянията. В този си гонителски бяс, Павел, който е бил тогава заслепен религиозен фанатик и върл националист, отива дотам, че поисква от първосвещеника писма до синагогите в Дамаск, за да повдигне гонение против последователите Христови, да ги издири и да ги докара вързани в Йерусалим. Но тъкмо когато вехтозаветната ревност на Павла достига своя връх, и той гори от желание да извърши своето пъклено дело, по пътя за Дамаск се случва с него второто събитие, на което искам да спра вниманието на читателите. В Деянията (9 гл. 3 ÷ 6 ст.) туй събитие е предадено накратко така: "И на отиване, когато наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето. И като падна той на земята, чу глас, който му говореше: Савле, Савле, защо ме гониш?
към текста >>

В този си гонителски бяс, Павел, който е бил тогава заслепен религиозен фанатик и върл националист, отива дотам, че поисква от първосвещеника писма до синагогите в Дамаск, за да повдигне гонение против последователите Христови, да ги издири и да ги докара вързани в Йерусалим.
Кого от пророците не изгониха бащите ви, а още и убиха ония, които предизвестиха за идването на тогози Праведника*, на когото вие сега станахте предатели и убийци - вие, които приехте закона чрез служение ангелско и го не удържахте”. Като чуват тия думи, силно разгневени, „скърцащи със зъби от яд”, те се спущат настървени върху Стефана, извеждат го извън града и там го убиват с камъни. Казва се при това, че свидетелите сложили дрехите си при нозете на някой си момък на име Савел. „А Савел съизволяваше на убиването му”. При това, при голямото гонение, което се повдига веднага след убиването на Стефана против християните в Йерусалим, той взима дейно участие; „А Савел нанасяше голяма повреда на църквата, понеже влизаше във всяка къща, влачеше мъже и жени, та ги предаваше на тъмница”, както е отбелязано в Деянията. В този си гонителски бяс, Павел, който е бил тогава заслепен религиозен фанатик и върл националист, отива дотам, че поисква от първосвещеника писма до синагогите в Дамаск, за да повдигне гонение против последователите Христови, да ги издири и да ги докара вързани в Йерусалим. Но тъкмо когато вехтозаветната ревност на Павла достига своя връх, и той гори от желание да извърши своето пъклено дело, по пътя за Дамаск се случва с него второто събитие, на което искам да спра вниманието на читателите. В Деянията (9 гл. 3 ÷ 6 ст.) туй събитие е предадено накратко така: "И на отиване, когато наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето. И като падна той на земята, чу глас, който му говореше: Савле, Савле, защо ме гониш? А той рече: Кой си ти. Господи?
към текста >>

38. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА IV.

Влад Пашов

Градове: Йерусалим, Коринт, Лион, Париж (29°), Тулуза, Хайделберг, Бостън, Вавилон, Багдад, Лос Анжелис, Бриндизи, Страсбург и др.
Рак - Холандия, Нова Зеландия, Северна и Южна Африка, Парагвай. Градове: Тунис, Алжир, Амстердам, Милано, Кадикс, Ню-Йорк, Манчестер, Стокхолм, Цариград и др. Лъв - Франция, Италия, Чехия, Сицилия, Алпите, Северна Румъния. Градове: Рим, Бристол, Прага, Дамаск, Филаделфия, Чикаго, Бомбай. Дева - Турция, Швейцария, Източна Индия, Асирия, Месопотамия, Силезия, Тесалия, Вавилон, Гърция. Градове: Йерусалим, Коринт, Лион, Париж (29°), Тулуза, Хайделберг, Бостън, Вавилон, Багдад, Лос Анжелис, Бриндизи, Страсбург и др. Везни - Австрия, Индо-Китай, Китай, Тибет, Горни Египет, бреговете на Каспийско море, Аржентина, Савоя. Градове: Анверс (21°), Франкфурт, Фрибург, Виена, Лисабон, Йоханесбург, Копенхаген, Нотингам и др. Скорпион - Алжир, Мароко, Юдея, Кападокия, Ютланд, Норвегия, Каталония, Трансвал. Градове: Фец, Ливерпул, Месина, Балтиморе, Нови Орлеан, Вашингтон, Валенция. Стрелец - Горна Арабия, Австралия, Далмация, Унгария, Моравия, Прованс, Тоскана, Испания и Мадагаскар.
към текста >>

39. 6. УЧИТЕЛЯТ И ЗНАКЪТ НА ВОДОЛЕЯ

„Новият Йерусалим”, видян от Йоан на остров Патнос, ще бъде построен на Земята в цялата си сияеща красота и ще остане наследство, както е написано в Писанието, на смирените, кротките и търпеливите.
Това състояние на нещата беше почвата, върху която Учителят хвърли семето на новата епоха на Водолея. Цялата земя е вече обгърната от Неговата божествена мисъл, която ще възстанови хармонията на Земята и ще стопи човешката омраза; справедливостта ще възтържествува в социалните отношения и по този начин ще се създадат необходимите условия за свободно проявление на божественото във всеки индивид. Така, индивидите обществата, народите, най-сетне и цялото човечества ще разгърнат всички сили, таящи се в глъбините на душата им, за да се осъществи едно правилно духовно и материално развитие. Социалните отношения ще се изградят на базата на взаимопомощ и сътрудничество между хората и народите. Също така, духовният свят ще стане видима реалност за напредналите души, който ще 6ъдат израз на Божествената пълнота, посредством трите координати: чисто сърце, светъл ум и творческа диамантена воля. „Новият Йерусалим”, видян от Йоан на остров Патнос, ще бъде построен на Земята в цялата си сияеща красота и ще остане наследство, както е написано в Писанието, на смирените, кротките и търпеливите. Цялата вселена, с нейните милиарди слънца, с безбройните си планети, ще засияе в човешката душа, в новия човек; цялата природа, с всичките нейни царства, ще започне да говори със своя разумен език на душите, за да им открие скрития смисъл на нейната вътрешна символика. Възможностите на творчество във всичките области, както в областта на науката и изкуството, така и в социалния живот, ще разгънат цялото свое величествено разнообразие, водещо към идеала на съвършенството. Старият свят, светът на мъчението, на заблужденията и на кървавото насилие ще остане в забрава. Духовният свят ще бъде открит за всяко човешко създание и този свят чрез неговата сияйна светлина ще освети смисъла на човешките страдания, които са били една абсолютна необходимост по пътя на космичната спирала. Духовното познание ще стане достъпно за всяка душа.
към текста >>

40. Б. ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА Б.1. ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ (ИЗВАДКИ)

Също така и духовният свят ще стане видима реалност за напредналите души, които ще бъдат израз на тази Божествена пълнота чрез трите координати - чисто сърце, светъл ум и творческа воля.” „Новият Йерусалим, видян от Йоанна на остров Патмос ще бъде построен на Земята в цялата си сияюща красота, и ще стане наследство, както е писано в Писанието, на смирените, кротките и търпеливите.” „Цялата вселена и нейните милиарди слънца с неизчислимия брой планети ще засияе в човешката душа, в новия живот.
Това състояние на нещата беше почвата, върху която Учителят хвърли семето на новата епоха на Водолея. Цялата земя е вече обгърната от Неговата Божествена мисъл, която ще възстанови хармонията върху Земята, ще стопи човешката омраза. Справедливостта ще възтържествува в социалните отношения, по този начин ще се създадат необходимите условия за свободното проявление на божественото във всеки индивид. Така индивидите, обществата, народите и най-сетне цялото човечество ще разгърнат всички свои [възможности] скрити за едно правилно духовно и материално развитие. Социалните отношения ще се изградят на базата на взаимопомощта и сътрудничеството между народите. Също така и духовният свят ще стане видима реалност за напредналите души, които ще бъдат израз на тази Божествена пълнота чрез трите координати - чисто сърце, светъл ум и творческа воля.” „Новият Йерусалим, видян от Йоанна на остров Патмос ще бъде построен на Земята в цялата си сияюща красота, и ще стане наследство, както е писано в Писанието, на смирените, кротките и търпеливите.” „Цялата вселена и нейните милиарди слънца с неизчислимия брой планети ще засияе в човешката душа, в новия живот. Цялата природа с всичките нейни царства ще започне да говори със своя разумен език на душите, за да им открие скрития смисъл на нейната вътрешна символика. Възможностите за творчество във всичките области, както в науката, в изкуството, също и в социалния живот ще разгърнат цялото свое величествено разнообразие, водещо към идеала на съвършенството. Старият свят, светът на мъчението, на кървавото насилие ще остане в забрава. Духовния свят ще бъде скрит за всяко човешко съзнание, което чрез неговата сияйна светлина ще освети смисъла на човешките страдания, които са били една абсолютна необходимост по пътя на космичната спирала. Науката ще открие чрез ключа на духовното съзнание функционалхата зависимост на нещата, онази зависимост, която се рьководи от законите на живата природа.
към текста >>

41. 7. ВЛЪХВИТЕ ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА

7. ВЛЪХВИТЕ ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА А когато се роди Исус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето мъдреци от изток дойдоха в Йерусалим.
7. ВЛЪХВИТЕ ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА А когато се роди Исус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето мъдреци от изток дойдоха в Йерусалим. Хилядолетия преди Христа, великият посветен Саабей беше донесъл на човешкия род науката за звездния мир, за безбройните светила, които ние виждаме нощем над главите си. Това са слънца, носещи живота, както нашето Слънце - казваше той. Те са очите на Бога, защото са населени със синовете Му на светлината, следващи пътя на жертвата, на Любовта. Те бдят и помагат на всяка жива твар, за да следва техния път, за да станат и те като тях. Всяка звезда там си има свое семейство от небесни тела, както и нашето Слънце има.
към текста >>

42. А. Хороскопът на Учителят Беинса Дуно и човекът Петър Дънов ПРОДЪЛЖЕНИЕ

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”

Целият път от Йерусалим до Рим беше постлан само с кръстове.
Ако е въпрос за умиране, аз съм готов, стига това да изискват! Но Господ сега не иска смъртта на праведника. Веднъж е умрял Христос, 100 пъти не може да умира той; сега други ще умират. И когато той дойде, евреите не повярваха в този закон, не го разбраха. И когато си заминаха Онорций и Амриха, какво стана? Целият път от Йерусалим до Рим беше постлан само с кръстове. 60 хиляди души евреи бидоха разпнати на тия кръстове, когато Тит превзе Йерусалим. По колко души се пада на километър? - По 6 души евреи. Като си замина аз, ще видите какво е моето учение! Колко километра има от Рим до Йерусалим?
към текста >>

60 хиляди души евреи бидоха разпнати на тия кръстове, когато Тит превзе Йерусалим.
Но Господ сега не иска смъртта на праведника. Веднъж е умрял Христос, 100 пъти не може да умира той; сега други ще умират. И когато той дойде, евреите не повярваха в този закон, не го разбраха. И когато си заминаха Онорций и Амриха, какво стана? Целият път от Йерусалим до Рим беше постлан само с кръстове. 60 хиляди души евреи бидоха разпнати на тия кръстове, когато Тит превзе Йерусалим. По колко души се пада на километър? - По 6 души евреи. Като си замина аз, ще видите какво е моето учение! Колко километра има от Рим до Йерусалим? На всеки километър - турете 10 хиляди километра - по 6 души на един километър.
към текста >>

Колко километра има от Рим до Йерусалим?
Целият път от Йерусалим до Рим беше постлан само с кръстове. 60 хиляди души евреи бидоха разпнати на тия кръстове, когато Тит превзе Йерусалим. По колко души се пада на километър? - По 6 души евреи. Като си замина аз, ще видите какво е моето учение! Колко километра има от Рим до Йерусалим? На всеки километър - турете 10 хиляди километра - по 6 души на един километър. Мислите ли, че Христос няма да тури в действие своето учение? Аз казвам: ако сегашният свят не приеме Христовото учение, ще има 100 милиона християни разпнати на кръст. Разбирате ли добре това? Тогава имаше 60 хиляди, сега ще има 100 милиона християни.
към текста >>

43. 17. ВЛЯЗОХА В ЛОДКАТА: Неделна беседа от Учителя, държана на 24.ХІ.1929 г., София. - В: Крадецът и пастирят: Сила и Живот: Неделни беседи, серия XIII

И Соломон, който беше мъдрец, не можа да съгради Йерусалимския храм навреме, вследствие на което нищо не остана от него, И Давид искаше да съгради храм на Бога, но не му се позволи, понеже е избил много хора.
Когато изучавате историята, обръщате внимание на датите на започване и на свършване на войните. Като изучавате числата, ще видите какви закони регулират явленията в живота и в природата. По числата можете да познаете кога човек има условия да стане богат и кога - беден; кога може да се разболее и кога - да оздравее; кога ще започне училище и кога ще свърши. Велико нещо е науката за числата, но тъй, както днес възпитават децата, те не могат лесно да се домогнат до тази наука. Училищата, църквите трябва да се градят навреме. И Соломон, който беше мъдрец, не можа да съгради Йерусалимския храм навреме, вследствие на което нищо не остана от него, И Давид искаше да съгради храм на Бога, но не му се позволи, понеже е избил много хора. Соломон съгради храм на Бога, но със своя живот той го опетни, вследствие на което храмът не можа да се запази задълго време. Следозателно, докато има даже един порок в себе си, човек не може да се домогне до великото, не може да съгради Божия храм в себе си. Който има слабост към жените, който краде, който не пази съботата, както той я разбира, който не люби Господа с всичкия си ум, сърце, душа и сила, и ближния си като себе си, той не може да съгради Божия храм в своята душа. Трябва ли и ние да изпаднем в положението на циганката, която обещавала на болното си дете, всичко, но нищо не изпълнила, докато най-после детето й умряло отглад.
към текста >>

44. VIII. Величка Стойчева А. Статии

VIII. Величка Стойчева

Пророк Захария, който говори за идването на Иисуса Христа, казва на едно място в книгата си, че в оня ден на очакване, когато се яви Той, един източник ще бликне за дома на Давида и йерусалимските жители, които са потънали в грях и нечистота.
Споменува се за животоносната вода и у пророк Еремия. Духът Господен, Който говори чрез пророка, се оплаква, че Неговите избраници Му направили две големи злини, като са оставили извора на живата вода и са изкопали ровове разпукнати, които не могат да държат никаква вода. Тук пророкът под думата „ровове, изкопани от избраници”, подразбира измъчваната и съсипана душа на човек, пренебрегващ Словото Божие. Такъв човек не пие от живата вода, защото, и да пие, прокопаната му от ровове и ями душа не може да я задържи. Душата му е ронлива почва, незадържаща Божественото семе, което е животоносен източник. Пророк Захария, който говори за идването на Иисуса Христа, казва на едно място в книгата си, че в оня ден на очакване, когато се яви Той, един източник ще бликне за дома на Давида и йерусалимските жители, които са потънали в грях и нечистота. Тук се разбира, че тоя извор не е никой друг, а сам Иисус Христос, Който е от дома Давидов и между йерусалимските жители. Известно ви е, че Господ почна Своето живо Слово от Йерусалим, а знаем още, че 12-годишен, Той за пръв път говори в Иерусалимския храм. По-нататък Захарий загатва за повече живи води, които щели да протекат из Йерусалим на изток и на запад и ще текат лете и зиме. С това пророкът е искал да каже за живото Слово Божие, изходяще от Иисуса Христа и разпространявано от Неговите ученици навсякъде. Да, учениците, след възприятието на Дух Святи, ако и преследвани на всяка крачка от вехтозаветната тъмнина, са кръстосвали от едно място на друго да кръщават и поучават народите и да ги напътват в новата вяра.
към текста >>

Тук се разбира, че тоя извор не е никой друг, а сам Иисус Христос, Който е от дома Давидов и между йерусалимските жители.
Духът Господен, Който говори чрез пророка, се оплаква, че Неговите избраници Му направили две големи злини, като са оставили извора на живата вода и са изкопали ровове разпукнати, които не могат да държат никаква вода. Тук пророкът под думата „ровове, изкопани от избраници”, подразбира измъчваната и съсипана душа на човек, пренебрегващ Словото Божие. Такъв човек не пие от живата вода, защото, и да пие, прокопаната му от ровове и ями душа не може да я задържи. Душата му е ронлива почва, незадържаща Божественото семе, което е животоносен източник. Пророк Захария, който говори за идването на Иисуса Христа, казва на едно място в книгата си, че в оня ден на очакване, когато се яви Той, един източник ще бликне за дома на Давида и йерусалимските жители, които са потънали в грях и нечистота. Тук се разбира, че тоя извор не е никой друг, а сам Иисус Христос, Който е от дома Давидов и между йерусалимските жители. Известно ви е, че Господ почна Своето живо Слово от Йерусалим, а знаем още, че 12-годишен, Той за пръв път говори в Иерусалимския храм. По-нататък Захарий загатва за повече живи води, които щели да протекат из Йерусалим на изток и на запад и ще текат лете и зиме. С това пророкът е искал да каже за живото Слово Божие, изходяще от Иисуса Христа и разпространявано от Неговите ученици навсякъде. Да, учениците, след възприятието на Дух Святи, ако и преследвани на всяка крачка от вехтозаветната тъмнина, са кръстосвали от едно място на друго да кръщават и поучават народите и да ги напътват в новата вяра. При това, за да докажат, че Словото им е дадено от Горе, те са правили чудеса.
към текста >>

Известно ви е, че Господ почна Своето живо Слово от Йерусалим, а знаем още, че 12-годишен, Той за пръв път говори в Иерусалимския храм.
Тук пророкът под думата „ровове, изкопани от избраници”, подразбира измъчваната и съсипана душа на човек, пренебрегващ Словото Божие. Такъв човек не пие от живата вода, защото, и да пие, прокопаната му от ровове и ями душа не може да я задържи. Душата му е ронлива почва, незадържаща Божественото семе, което е животоносен източник. Пророк Захария, който говори за идването на Иисуса Христа, казва на едно място в книгата си, че в оня ден на очакване, когато се яви Той, един източник ще бликне за дома на Давида и йерусалимските жители, които са потънали в грях и нечистота. Тук се разбира, че тоя извор не е никой друг, а сам Иисус Христос, Който е от дома Давидов и между йерусалимските жители. Известно ви е, че Господ почна Своето живо Слово от Йерусалим, а знаем още, че 12-годишен, Той за пръв път говори в Иерусалимския храм. По-нататък Захарий загатва за повече живи води, които щели да протекат из Йерусалим на изток и на запад и ще текат лете и зиме. С това пророкът е искал да каже за живото Слово Божие, изходяще от Иисуса Христа и разпространявано от Неговите ученици навсякъде. Да, учениците, след възприятието на Дух Святи, ако и преследвани на всяка крачка от вехтозаветната тъмнина, са кръстосвали от едно място на друго да кръщават и поучават народите и да ги напътват в новата вяра. При това, за да докажат, че Словото им е дадено от Горе, те са правили чудеса. Благодатта на Светия Дух им дала дарбата да бъдат и чудотворци; силата на живата вода е била чудодейна.
към текста >>

По-нататък Захарий загатва за повече живи води, които щели да протекат из Йерусалим на изток и на запад и ще текат лете и зиме.
Такъв човек не пие от живата вода, защото, и да пие, прокопаната му от ровове и ями душа не може да я задържи. Душата му е ронлива почва, незадържаща Божественото семе, което е животоносен източник. Пророк Захария, който говори за идването на Иисуса Христа, казва на едно място в книгата си, че в оня ден на очакване, когато се яви Той, един източник ще бликне за дома на Давида и йерусалимските жители, които са потънали в грях и нечистота. Тук се разбира, че тоя извор не е никой друг, а сам Иисус Христос, Който е от дома Давидов и между йерусалимските жители. Известно ви е, че Господ почна Своето живо Слово от Йерусалим, а знаем още, че 12-годишен, Той за пръв път говори в Иерусалимския храм. По-нататък Захарий загатва за повече живи води, които щели да протекат из Йерусалим на изток и на запад и ще текат лете и зиме. С това пророкът е искал да каже за живото Слово Божие, изходяще от Иисуса Христа и разпространявано от Неговите ученици навсякъде. Да, учениците, след възприятието на Дух Святи, ако и преследвани на всяка крачка от вехтозаветната тъмнина, са кръстосвали от едно място на друго да кръщават и поучават народите и да ги напътват в новата вяра. При това, за да докажат, че Словото им е дадено от Горе, те са правили чудеса. Благодатта на Светия Дух им дала дарбата да бъдат и чудотворци; силата на живата вода е била чудодейна. Апостолите и мъчениците за Христовото име са били другите извори на жива вода, образувани от Главния.
към текста >>

Закона на Мойсея, даден на Синайската планина, а Синай е емблемата на 10-тях заповеди Божии, дадени за Израиля, както Сион е емблемата на невидимий Йерусалим - царството и славата на Господа нашего, отдето Христос дойде да проповядва Своето възвишено учение, състоящо се в две най- главни заповеди: 1) Любовта към Бога 2) Любовта към ближния.
” Трети път Сатана бе победен, а избраний народ избавен от проклятие. Да, Христос претърпя кръстна смърт за нас, грешните человеци. От що стори Бог това? - От Любов към нас. Исус Христос дойде да победи злото, да измени стария Моисеев закон в ново, много по-възвишено учение. Закона на Мойсея, даден на Синайската планина, а Синай е емблемата на 10-тях заповеди Божии, дадени за Израиля, както Сион е емблемата на невидимий Йерусалим - царството и славата на Господа нашего, отдето Христос дойде да проповядва Своето възвишено учение, състоящо се в две най- главни заповеди: 1) Любовта към Бога 2) Любовта към ближния. Първата заповед: Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с Всичката си душа, с Всичкия си ум, с Всичката си сила: В Него ще намериш твоето здравие, твоето щастие и твоето блаженство. 2) Люби ближния си както себе си: в него ще намериш основите на твоето повдигане. Тия две заповеди е оставил и на евреи, и на езичници, и на всички, които дишат Божествената Му Любов. Заживее ли человек според тия две заповеди, грехът ще отстъпи и неговото, място ще заеме моралът, който е основа, а религията е метод за приложение; религията е висшата политика на небето, т. е. политиката на Господа.
към текста >>

45. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА.Въведение

Това е петият връх, през който човешката душа минава - Голгота, едно планинско възвишение, близо до Йерусалим, на което евреите разпъват на кръст своите престъпници.
Това е четвъртият връх в развитието на човешката душа, на който тя прави пряка връзка с Бога и решава да работи за Новия Велик Живот, определен да дойде в бъдеще на Земята. Когато Христос каза на учениците си, че Той е живият хляб и истинското питие и те трябва да ядат плътта му и пият кръвта му ,те не разбират, че това се отнася до Словото, което Той постоянно им изнася, съблазняват се и казват ; „Тежка е тази дума за нас и ние не можем да я понесем." 72 -ма ученици го напускат и отиват в света. Когато Христос пита дванадесетте си ученици защо не го напускат, те му отговарят: "Къде да отидем? Ти имаш думи на живот." Христос обяснява на апостолите, че тази фанатична кръв, която евреите носят, не може да се промени, освен ако Той не пролее своята кръв и част от нея да влезе в еврейската и така да се промени тяхното съзнание. Тогава Синът Божий, на когото се дава всяка власт на Земята и Небето, допуска да бъде разпънат на кръст, да стане жертва за благото на цялото човечество. Това е петият връх, през който човешката душа минава - Голгота, едно планинско възвишение, близо до Йерусалим, на което евреите разпъват на кръст своите престъпници. Тук душата научава да се жертва за благото на цялото човечество. Учителят казва: "Христос никога не е разпъван. На Голгота евреите не разпънаха Христос, но в неговото тяло се всели грешният Адам и него разпънаха." Така пробудените души, минали през тези пет върха на изпитания, се подготвят за великата работа, която предстои пред човечеството при идването на новия живот на Земята и създаването на Шестата - Светеща раса, и Третата култура - на Любовта.
към текста >>

46. 2. Българинът и Новата култура, която иде

Поздравявам ви с Христа, Когото ще срещнете по пътя за Йерусалим!
Всичко старо ще се измени. Ще дойде Любовта в света и всички ще се зарадват, че Бог е жив, че в Него няма измяна и промяна. Един е Бог на Любовта, Мъдростта и Истината. Той призовава всички българи, всички народи на богата трапеза - великата култура, която иде в света. Той призовава всички владици и свещеници да Му служат, да слушат Неговия глас. Поздравявам ви с Христа, Когото ще срещнете по пътя за Йерусалим! Какви са тези думи? Защо сте тъжни?
към текста >>

47. 6. БОГАТСТВАТА - ДА СЕ ПРЕДАДАТ ДОБРОВОЛНО

После ще отидете в Йерусалим, и Той ще ви придружава и ще ви каже: „Мир вам!
Ако не го дадете доброволно, след 20-30 години ще го дадете. Тогава насила ще ви вземат всичко.* Има още време да дадете доброволно, по закона на любовта. Ние ще срещнем Христа, ще приказваме с Него и ще Му кажем: Господи, остани с нас! Открий истината си пред нас, да ни зарадваш. Той ще ви проговори и ще влезе вътре във вас. После ще отидете в Йерусалим, и Той ще ви придружава и ще ви каже: „Мир вам! Жив съм! Ето ръцете ми, да се уверите. Елате с мене! " Като Го видите, ще се зарадвате. Бъдещето носи нова , велика култура , която ще обърне всичко на добро .
към текста >>

48. II. РАЗКАЗВА Д-Р ИВАН СТАЙКОВ ЖЕКОВ, ветеринарен лекар, роден през 1875 г. във Варна, живущ в кв. «Изгрев», ул. 15 № 2, София

Д-р Иван Жеков

Той му подарил една картина от Йерусалим и му казал, че пътят му към Атон не е най-правият.
Това било нещо нечувано за владиката. Но поп Константин не се убоял. Когато разговорът се превърнал в горещ спор, владиката, извън себе си, почервенял, искал да се наложи анатема на схизматика син, поп Константин прибегнал към най- непозволеното в такива случаи средство - ударил силен плесник през лицето на владиката. Очевидно чрез този плесник се е изразило и онова чувство на признаване на бъдещата мисия на своя син - мисия на религиозен реформатор.15 Тогава, очевидно, в съзнанието на поп Константин е изпъкнала картината, когато лично той, воден от силен религиозен екстаз, преминал от родното си село Широка лъка през билото на Родопите и се озовал по пътя за Атон в Солун. Тук, в черквата «Свети Димитрий», в състояние на дълбоко преклонение пред църковното минало, той срещнал някакъв старец, отшелник, с когото имал много интересен разговор. Той му подарил една картина от Йерусалим и му казал, че пътят му към Атон не е най-правият. Той му препоръчал да премине към обикновения църковен сан, който му позволявал да има поколение, да има син, който много по-добре ще служи на «Божественото дело». Точно този разговор отбил монаха Константин към неговото светско бъдеще като народен свещеник.16 Той имал възможност да наблюдава и добре да преценява странните на пръв поглед прояви както на своята дъщеря Мария, така и на своя обичен син Петър. Наистина, много елементи от техните прояви не били много понятни за него - той произхождал от друга среда и имал друго възпитание и образование. Тогава народът ни се пробуждал от тежък политически и духовен мрак. Рушали се устоите на техните разбирания и те не могли лесно да намерят опорна точка, както за своите разбирания, така и за своя мироглед.
към текста >>

49. Д-р ИВАН ЖЕКОВ (1875-1970 г.) IV част Писма, документи, изложения

Д-р Иван Жеков

Поклонници за града Новия Йерусалим - от д-р Иван Жеков IV.
Д-р ИВАН ЖЕКОВ (1875-1970 г.) IV част Писма, документи, изложения I. Писма от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова и от приятели до Юрданка Жекова II. «Моята агитация» от д-р Иван Жеков III. Поклонници за града Новия Йерусалим - от д-р Иван Жеков IV. Кратки бележки от лекции и беседи от Словото на Учителя Петър Дънов - Бележки от Вергилий Кръстев V. Вечната младост - резюме от лекция на Общия окултен клас от 16.XI.1938 г., сряда, 5 ч сутринта VI. Кратки бележки от лекции пред Общия окултен клас и от Неделни беседи от 1924 г., 1925 г., 1926 г. и 1927 г. (изпращани на Юрданка Жекова от Димитрина Толева) VII.
към текста >>

50. 225. Бомбардировките над София

Весела Несторова

XXII, № 95, 97,98,99] Както някога Христос бе влязъл в Йерусалим, възседнал ослица, и се бе приютил с учениците си в скромната горница на предан брат, където сподели последния залък със своите си и им предсказа страшната съдба, която Го очакваше, като им изля великото си благословение, изразено в 17 гл.
VII, с. 432-433, снимка в т. XXII, № 96, а за Темелко виж "Изгревът" т. VII, с. 406-491. Снимки за семейството на Темелко в т. XXII, № 95, 97,98,99] Както някога Христос бе влязъл в Йерусалим, възседнал ослица, и се бе приютил с учениците си в скромната горница на предан брат, където сподели последния залък със своите си и им предсказа страшната съдба, която Го очакваше, като им изля великото си благословение, изразено в 17 гл. от Йоана, така и в този горестен ден на страдания и бедствия, Учителят бе приютен в скромен селски дом в Мърчаево, където остави печата на делото си на гранитен камък, но този път началото и края станаха едно /Печатът на завършеното дело на Учителя стана Новия План на бъдещата култура. - авт. бел./ В.К.: Започваме за Мърчаево. Сега, искам да ми разкажете нещо за бомбардировките, които започнаха. Оттам да започнем.
към текста >>

51. 228. Последната пасха в дома Темелков

Весела Несторова

"Този, същият Темелко, казва Учителят, е онзи брат в Йерусалим, който приюти Христа и учениците Му, последните дни на Спасителя на земята." В дома му Христос яде последната пасха и произнесе последната молитва за единението на човечеството и за сливането му със Своя Създател - Баща, през бъдещата епоха, когато ще се реализира Царството Божие на земята..(Забележка.
228. Последната пасха в дома Темелков Сгушеният бял дом в подножието на стръмен планински рид е приютил Небесния Пратеник, преживяващ тежката съдба на непокорен твърд народ. Но Той вижда във всичко светлата страна, великото невидимо благо и е дошъл сред коравия, упорит български народ, защото му трябват най-твърдите камъни, върху които да построи Новия Храм на Новото Човечество. Той е в дома на Темелко - твърд темел, здрава канара, която е поставил в основите на храма си. "Този, същият Темелко, казва Учителят, е онзи брат в Йерусалим, който приюти Христа и учениците Му, последните дни на Спасителя на земята." В дома му Христос яде последната пасха и произнесе последната молитва за единението на човечеството и за сливането му със Своя Създател - Баща, през бъдещата епоха, когато ще се реализира Царството Божие на земята..(Забележка. Виж "Изгревът" т. II, с. 312 - 313) При същия този предан брат сега отседна Учителя през последните дни на пребиваването си на земята, където изля последното си благословение и си замина завинаги от земните ни очи. Девет месеца Учителят остана в малкото селце, които месеци бяха бременния период на новото мистично раждане, което се извърши там. За девет месеца Той завърши делото си на физическото поле и си замина, за да започне великата работа в духовния свят.
към текста >>

52. Г. Допълнение към спомените на Весела Несторова за 1939,1940,1941 и 1943 години от разговори с нея (Магнетофонен запис)

Весела Несторова, Вергилий Кръстев

"Не запланувай живота си, не прави план за бъдещето, ми беше казал Учителя в първия разговор юни, 1937 година, което е готово в ангелския свят и чака да се проектира на земята." Ще слезе новият Йерусалим отгоре, всичко велико ще дойде отгоре, а ние само ще сме готови да го приемем.
А е най-близо, когато тя пребъдва в теб и я живееш. Не прави близкото далечно чрез умувания за него, а само дай началния импулс към него. Светни с кибрита, хората ще видят истината. Не им разказвай, как ще видят истината. Това е личен процес. "Не запланувай живота си, не прави план за бъдещето, ми беше казал Учителя в първия разговор юни, 1937 година, което е готово в ангелския свят и чака да се проектира на земята." Ще слезе новият Йерусалим отгоре, всичко велико ще дойде отгоре, а ние само ще сме готови да го приемем. Само поетът изразява животът, както идва, само изворът е импулс към движение. А хората структурират пътя на водата чрез тръби, фонтани, съдове и безброй форми. Влизането в битието на Духа е излизане от всички човешки структури на живота. Духът е безпределното вечно битие, в което всичко е едно без "културни структури", така да кажем. Всички култури на земята ще станат на прах.
към текста >>

53. 15.6. Главният равин Даниел Цион за Учителя.

СПОМЕНИ ЗА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ. /Записани от Сава Калименов/

Да не се прави разлика между евреин и арабин, както в Йерусалим, така и по цялата израелска територия.
Този въпрос, от който е заинтересувано цялото човечество, ще се разреши само по пътя на Любовта - по пътя, сочен от Христа. Няма друго разрешение. Никакви пазарлъци не ще помогнат. Евреите и арабите трябва да заживеят като братя, като истински братя, каквито и наистина са. - Това е разрешението! Да не се прави разлика между евреин и арабин, както в Йерусалим, така и по цялата израелска територия. Могат да живеят по братски тези два народа. Само трябва да се надживее Мойсеевия закон, а така също и Мохамедовия, и да се приложи Христовия закон. Спасението на евреите е в приемането на Христа - на Любовта. Тогава и арабите ще станат съвсем други. „Нашето минало ни е довело до сегашното положение.
към текста >>

54. 13.4. Защо българите ги определят като варвари?

Вергилий Кръстев

„И защо Господ съсипа Йерусалим?
ноемврий 1921 г. в София]. - В: Дънов, Петър. Сила и живот, беседи, държани от Петър Дънов по стенографски бележки, четвърта серия. София, 1922, с. 119-121. „И защо Господ съсипа Йерусалим? Там евреите почнаха да правят толкова жертвоприношения, че храмът започна да мирише на кръв. И Господ каза: „Съборете тоя храм, аз кръв не искам. Искам хората да мислят, да служат с ума, със сърцето си, с душата си." И днес този Господ иде, и, ако съвременните хора не се научат, той ще каже същото и на тях, и всичките храмове ще се разрушат, както йерусалимският храм, и ще прати всички в Египет. По целия свят ще стане тъй, всичко ще се разруши. „Ее", сега ще кажете, „докажи го!
към текста >>

Искам хората да мислят, да служат с ума, със сърцето си, с душата си." И днес този Господ иде, и, ако съвременните хора не се научат, той ще каже същото и на тях, и всичките храмове ще се разрушат, както йерусалимският храм, и ще прати всички в Египет.
Сила и живот, беседи, държани от Петър Дънов по стенографски бележки, четвърта серия. София, 1922, с. 119-121. „И защо Господ съсипа Йерусалим? Там евреите почнаха да правят толкова жертвоприношения, че храмът започна да мирише на кръв. И Господ каза: „Съборете тоя храм, аз кръв не искам. Искам хората да мислят, да служат с ума, със сърцето си, с душата си." И днес този Господ иде, и, ако съвременните хора не се научат, той ще каже същото и на тях, и всичките храмове ще се разрушат, както йерусалимският храм, и ще прати всички в Египет. По целия свят ще стане тъй, всичко ще се разруши. „Ее", сега ще кажете, „докажи го! " Аз ще ви пратя, когато храмовете се съсипят, ще ви пратя да ги видите, и ще ви кажа: Вижте ги! Вярно ли е това? - „Защо стана това?
към текста >>

55. 1.2. Звънарницата и изповедта на Борис Николов

Борис Николов

Но като посетил Йерусалим, един ден временно дошъл в града заедно със своя военачалник Урий, да прекарат няколко дена, и после пак ще се върнат на фронта.
Защото тези Псалми, тези песни от Псалмите са дадени от цар Давида. А цар Давид е бил голям певец на времето. Не само певец, но и борец, пехливанин - здрав човек. И не само това, но и голям любител на хората. Цар Давид в онуй време бил на фронта. Но като посетил Йерусалим, един ден временно дошъл в града заедно със своя военачалник Урий, да прекарат няколко дена, и после пак ще се върнат на фронта. Но Давид като се къпел на покрива си и се греел на слънце, там има той басейн на покрива, като погледнал в съседната градина, видял жената на Урия, която се къпела в техния басейн долу. Толкова му харесала тази жена, че той извикал военачалника на войските при себе си цар Давид, и му казва: „Като се върнем на фронта ще туриш Урия на най-страшната битка на местото гдето се води най-страшната битка.” Преседели колкото преседели и се връщат на фронта пак. И действително, военачалника туря Урия, където битката е най-гореща и Урий загива там. Кат минават 40 дена както е условието, цар Давид праща да иска жената на Урия за своя жена. Дето Исая, който тогава е бил там, пророк Исая дига бунт против това: „Как така ти да вземаш жената на Урия, който до вчера беше жив и загина на фронта?
към текста >>

56. 29. Не раздавай капитала си! Живата картина. (28.10.1942, сряда, София - Изгрев)

Нарисувано бе и великолепието на Храма в Йерусалим.
Ето какво представляваше картината: На ИЗТОК беше нарисувано Рождеството Христово, яслите, Витлеемската звезда на небето, Дева Мария, детето Христос, Йосиф, животните и тримата влъхви, и овчарите. Ангели пеят на небето. На ЗАПАД на картината бе нарисуван Христос на 12 години в Храма. Стари книжници и равини с големи бради учудени Го слушат. Вратата е полуотворена и майка Му Мария си подава тревожно лицето, дошла да Го търси. Нарисувано бе и великолепието на Храма в Йерусалим. На СЕВЕРНАТА част на картината беше нарисуван Христос на кръста: Божественото Му лице изнурено от нечовешките Му страдания, кръв тече по челото Му и по страните Му. Кръв тече и от раните на ръцете Му, разтворили се от тежестта на тялото Му. Кръв тече и от продупчените Му нозе. Долу, в подножието на кръста, видях майка Му Мария, Йоан, Марта и Мария - сестрите на Пазара, и Мария от Мигдал. Над светлата Му глава ясно личеше надпис на староеврейски език.
към текста >>

57. 2.7.6. Униатското движение: становище на Илариона. Из спомените ми за Иларион Макариополски

Това свято събрание, което Христу от близу дебнеше в самата патриаршия, ся състоеше от двама бивши цариградски патриарси, от тогавашните Антиохийски, Йерусалимски, Александрийски патриарси, от 23 владици, все Гърци, и от четирима Българи, подлизурки на патриаршията.
Това обстоятелство му даваше възможност да не прекъсва своите посещения по Фенер и по Цариград, два пъти в седмицата през ваканционните седмични дни, неделя и петък, и тъй да следи хода на народните ни черковни работи и то ако има нещо важно станало или ся предвижда да стане такова по тях. Между това в патриаршията усилено ся работеше всячески с всевъзможни средства, простими и непростими против Българите и Владиците им. Испращаха ся окръжни след окръжни послания до всичките епархии за да ся увещават Българите да ся не отделят от православната патриаршия, да не слушат развилнелите ся против нея нечестиви владици Илариона и Авксентия, да избягват сяко общение с тях и да испратят еднакви махзари (адреси) до Портата и до патриаршията, за че Българите са верни, преданни и благодарни от Владиците си и от управлението на патриаршията. Само от западна България, а именно от Ниш, Видин, Лом, Враца, Ловеч и Кюстендил ся изпратиха такива махзари, подписани от гръкомани. На основание на тия шест махзари, новийт патриарх Йоаким свика на 24 февруарий 1861 едно духовно събрание за да разреши το σκανδαλοσις τουτο ζηιτημα149 - скандалния този въпрос, както го наричаше сам той. Това свято събрание, което Христу от близу дебнеше в самата патриаршия, ся състоеше от двама бивши цариградски патриарси, от тогавашните Антиохийски, Йерусалимски, Александрийски патриарси, от 23 владици, все Гърци, и от четирима Българи, подлизурки на патриаршията. Тези последните бяха: Ксантския владика Панарет (по-после Пловдивски), Родоския Игнатий, Врачанския Доротей (Дорчо) и Величкия Паисий (Палисвят). Без да повика правилно, съгласно с каноните на църквата, Илариона и Авксентия да ги съди за поведението им, това съборище, само за лице, ги покани устно три пъти в разстояние на два часа, а те като ся не явиха, осъди ги и ги низвергна от сановете им със заточение. По предложение на Доротея, същата участ последва и Пловдивския митрополит Гърка Паисия, защото ся беше отказал от патриаршията и пригърнал каузата на Българите. А за да ся задоволят уш Българите, същото съборище изработи, по наставление то на руския посланик, 15-тях известни точки, една от друга по-несъществени, които патриархът побърза да испрати на В. Порта, за да ся утвърдят с фирман, както и стана.
към текста >>

58. 2.10.5. Писмо от Йосиф Генов Дайнелов, 08.02.1961 г. - В: Раковски, Георги Стойков.

Т[ъпчилещов] ходили при Йерусалимския патр[ик].
Н[иколи] и Хр. Т[ъпчилещов] бяха ходили при Иерусалимския патр[иарх], кой бе ги викал, за да им предлага спогодба. Ранов щом научил това и на другия ден са лъсна в утрепката, сир. че х. Н[иколи] и Хр. Т[ъпчилещов] ходили при Йерусалимския патр[ик]. Тия и таковити накараха всички почти да го ненавидят. _________________________________ 162) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: К. Ранов е Константин Петров Райнов (1796-1866) - вж Райнов, Константин Петров. Писмо За църковни български въпрос, училищни комисии, и Български книжици или повременно списание на Български книжици.
към текста >>

59. 2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.

Александрийский, Йерусалимский и Антиохийский) и от всичките находещи се в Цариград свети архиереи, между които бяха и Българете по произхождение -Родоский Игнатий, Пиротский Доротей и Врачанский Паисий.
Те считат още за своя длъжност, като гледат „как злославните уста на тия Българе не пощадили честта на Църквата и на свещений клир”, да принесат на последнята благодарността си, че и удостоила с такъв архиерей. „Чест и слава е за нас, прибавят те, да се причисляваме до целий православен свят, понеже сме всички братия без различие на племе и на народ. Това като исповядваме в съвестта си, осъждаме лъжата и измамата на ония, които се провъзгласят самозвани представители на Българете ради своите преисподни цели и търсят пред Високата Порта и пред Църквата правдини уш от страна на всичка България”. „От тия адреси и прошения, бележи се в докладът на комисията на общото (гръцко) събрание, свикано в 1864 год. в патриаршията за разгледване българский въпрос, патриарх Йоаким, като видя, че православний Български народ се размъща от малцина някои, и че христоименното испълнение негодува против великодушието на Великата Църква, съзва на 24 февруарий 1861 голям събор от бившите Цариградски патриарси, от блаженнейшите патриарси (т. е. Александрийский, Йерусалимский и Антиохийский) и от всичките находещи се в Цариград свети архиереи, между които бяха и Българете по произхождение -Родоский Игнатий, Пиротский Доротей и Врачанский Паисий. Този събор, като зе във внимание противоканоническото поведение на Макариополский Илариона и на бивший Диррахийски Авксентия и като ги пригласи три пъти, според свещените канони, да дойдат да дадат пред него ответ, понеже се не евиха по непокорство, ги извъргна от архиерейский сан, като въздрузивши нов жъртвеник в самий център на Вселенский престол, като непокорни, като отстъпници и като нарушители на 31 и 35 апостолски правила, на 15 правило на Двукратний вселенски събор, на 5 правило на Антиохийский събор и пр. Едновременностяхтой извъргна, по същите причини, и Пловдивский митрополит, Паисия238, които всички се осъдиха на заточение. Съборът лиши от сан и свещениците и дияконите, които бяха ръкоположени от речените архиереи”. Патриарх Йоаким смяташе, че с извържението Илариона, Авксентия и Паисия, домогателство на Българете да се припознае за тях една самостоятелна йерархия се посича в коренът си, толкова повече, че с извържението българските владици, по стар обичай, беше свързано и заточението им, за което патриархът беше се споразумял предварително с Портата. Щом бъдат извържени и заточени Владиците, които представляваха българската йерархия, последнята ще се обърне в една неосъществима мечта, мислеше си негово светейшество, и Българете, по необходимост, ще се задоволят с някои устъпки, натъкмени за удовлетворенье народното им самолюбие.
към текста >>

Речений патриарх, като свика събор, състоящ от пребивающите в столицата ми бивши Цариградски патриарси, от сегашните патриарси на Александрия, на Антиохия и на Йерусалим, от членовете на постоянний синод на митрополитите и от епископите, разисква този въпрос с тях, и резултатът на това разисканье представи с доклад, подпечатан от всичките участвовавши в заседанието на съборът лица.
В очите на патриарх Йоакима и на неговите съветници те оправдаваха строгостта на Църквата против непокорните ней български архиереи. В очите на Българете те показваха същото стремление от страна на патриаршията, за осуетенье усилията на Българский народ да се установи отделно от Гърците, българско църковно общинско, управление. Султанский фирман, който утвърди тия устъпки, гласеше така: „Известно е на всичките, че най-голямото ми царско желание е спокойствието и безопасността на всекий клас от моите императорски поданици. Понеже царството ми одобри просбите, които изрази устно и писмено пред високото ми правителство състоящето под духовната власт на въсточната Църква българско племе, а именно да се назначават духовните му отци и управници, митрополитите т. е. и епископите му, испомежду лицата, на които има пълно доверие и да знаят още и язикът му, като просби, испълнението на които ще способствова за пълното благоденствие на това племе, както и ще внесе мир и спокойствие среди него във вероисповедно отношение, и понеже удовлетворението на тия просби се е видяло за необходимо от царството ми, за това се възложи на главний началник на въсточната Църква, Рейский патриарх, да размисли върху устъпките, които се допущат от църковните правила и да ги представи. Речений патриарх, като свика събор, състоящ от пребивающите в столицата ми бивши Цариградски патриарси, от сегашните патриарси на Александрия, на Антиохия и на Йерусалим, от членовете на постоянний синод на митрополитите и от епископите, разисква този въпрос с тях, и резултатът на това разисканье представи с доклад, подпечатан от всичките участвовавши в заседанието на съборът лица. В този доклад се съдържат следните членове: „1) Отсега нататък за чисто българските епархии ще да се предпочитат и назначават за митрополити и епископи духовни лица от българско происхождение, които са без укор и обладават изискваните от църковните правила качества, а така и лица, които знаят добре българский език. 2) Ако в един от чисто-българските градове осиротее митрополията или епископията, и неговите христиенски жители предложат едногласно за осиротялата катедра някое духовно лице, което има изискваните от църковните правила качества и което е испитано и известно на патриаршията по разумност и способностите си, такава синовна молба ще се приема с благодарение от патриаршията. 3) Едно Богословско училище ще се основе в съответствено място, за да се изучват в него Българете, които желаят да стъпят в духовно звание, и разноските на това училище ще се покриват от христиенете, находещи се в чисто българските епархии и други места на императорската ми държава, а уроците, които ще се преподават в него, за да не съдържат нищо противно на Въсточното Христиенско Вероисповедание, ще се определят с програма, съставена от патриаршията. 4) Надзорът върху това училище ще се възложи върху митрополитът на епархията, гдето ще се то намира, и върху настоятели, избирани испомежду испитани духовни лица. 5) Във всичките български училища ще се предпочита изучението на българский език и на неговата литература от всекий друг, като се въспретява всека книга със съдържание противно на православната Вяра и на императорското ми правителство.
към текста >>

Те бележат освен това, че не искат нищо повече от онова, което имат другите народонаселения, турени под скиптърът на султанът, и те особено наблягат на фактът, че Гърците имат четире патриархии: Цариградската, Александрийската, Антиохийската и Йерусалимската и една автономна архиепископия, Кипърската, от което всека е независима от другите.
Те бележат второ, че господството на гръцките владици е било всекога умразно на славенските населения. Народът гледа на тия владици, които не знаят езикът му и въспират употребеньето му в църквите и училищата, като на егоисти - тирани, които нямат друго пред вид освен да спъват моралното му развитие. Те ги обвиняват още във възмутителни злоупотребления и в най-унизителна безнравственост. Те поставят на вид, че, като молят Високата Порта да ги освободи от господството на речените владици, друго не правят освен че искат да им се върнат древните привилегии; че Хатти-Хумаюнът от 1856 год. подкрепя исканието им, като подтвърждава различните привилегии, които са били давани на христиенете, поданици на империята, от времето на Мохамеда II. Те бележат освен това, че не искат нищо повече от онова, което имат другите народонаселения, турени под скиптърът на султанът, и те особено наблягат на фактът, че Гърците имат четире патриархии: Цариградската, Александрийската, Антиохийската и Йерусалимската и една автономна архиепископия, Кипърската, от което всека е независима от другите. Те отблъсват обвинението, че някои уш чужди влияния са ги подбутнали да заевят това искане, като уверяват, че движението им е от сами тях, и исказват непоколебима вярност към правителството на н. и. в. султанът. Като не са могли още да сполучат да се припознае официално от Високата Порта църковната им независимост, те се обръщат до Евангелский Съюз, който е припознат, като приятел и защитник на свободата в религиозно отношение, с молба да им не откаже поддръжката си. Долуподписаните се осмеляват, от страна на клонът на Евангелский Съюз в Цариград, да обърнат вниманието на ваше превъсходителство върху тая толкоз важна постъпка и да ви помолят да употребите вашето приятелско влияние пред султановото правителство, за да се съгласи то да отдели Българский народ, според желанието му, от ведомството на Цариградский патриарх. Позволете ни да изложим вкратце причините, които ни подбудиха да направим тая молба.
към текста >>

0.83769488334656