Търсене в текстове за 'Инструмент'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 142 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_15 ) „Обичай всички!“ e динамика - Боян Боев (1883 – 1963)

Както в музикалния инструмент: като звънне една струна на пианото, то звънкат и тези струни, които са в хармония с нея.
Тогава ще дойдем най-после до следното: Бог, Христос, апостолите, всички вярващи и всички ние ще проявим Божията Любов навсякъде. Като проявим Любов към един човек, ние му помагаме да прояви Любов към другите. Що значи слизане на душите? Това значи твоят ум и твоето сърце да намерят отзвук в ума и сърцето на друг човек или обратно. Това е слизане. Както в музикалния инструмент: като звънне една струна на пианото, то звънкат и тези струни, които са в хармония с нея. Такова обединение на хората е Царството Божие. Нали е казано: „Едно стадо и един пастир.“ Този пастир е Христос.
към текста >>

2. 2_24 ) Обикновена, талантлива и гениална любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Майсторът разглобил инструмента на парчета.
Всеки човек влага в този, когото обича, от капитала си и иска капиталът му да не се губи, но това е чисто материална любов. Ти казваш: „Аз дадох всичкия си живот за него.“ Това не е още истинска Любов. В Любовта не влагай себе си, за да не се мъчиш. Един от знаменитите виртуози в Италия дал цигулката си да я поправят. Той седнал на един свободен стол. Майсторът разглобил инструмента на парчета. Като видял това, цигуларят припаднал, понеже бил вложил двойника си в цигулката. Там е всичката мъчнотия. Ти си обикнал някого и както този цигулар си вложил нещо от двойника си, тогава се безпокоиш. Онази любов, която не е истинска, размества двойника и тогава хората страдат. При истинската любов двойникът не се размества.
към текста >>

3. 7_05 ) Чистота - Боян Боев (1883 – 1963)

На един прост инструмент не може да се свири нещо грандиозно.
Най-първо се изисква очистване на човешкия мозък. Казано е „Бъдете чисти и свети! “ и трябва да се създаде една чиста атмосфера, в която влиянията да бъдат добри. С примес на лоши мисли Черната ложа иска да разстрои мозъчните органи и тогава от Божествения свят не може да се приемат Божествени мисли. Хората от света не могат да приемат Божествените мисли, понеже мозъкът им постоянно се занимава с обикновени работи. На един прост инструмент не може да се свири нещо грандиозно. Когато един мъж върви и сянката на една жена пада върху него, той върши голямо престъпление. Когато един мъж върви, той винаги трябва да гледа сянката на жената да бъде настрани, да не пада върху него. Трябва Чистота. Един ученик видял, че една жена минава от лявата му страна, и се пазел да не хвърля сянка върху него, но не видял, че друга жена вървяла от дясната му страна и го скъсали. Това ти го казвам, за да разбереш: човек трябва да се очисти, да бъде като дете, съзнанието му да се освободи от всичко нечисто.
към текста >>

4. 7_12 ) Чрез страданията човек се усъвършенства - Боян Боев (1883 – 1963)

Но си струва да се промени, за да бъде добър инструмент в ръцете на цигуларя.
ЧРЕЗ СТРАДАНИЯТА ЧОВЕК СЕ УСЪВЪРШЕНСТВА Цигулката е направена от дърво, което е пострадало. Но си струва да се промени, за да бъде добър инструмент в ръцете на цигуларя. Та и вие, както страда дървото, ще приемете да станете добър инструмент в ръцете на един цигулар. Страданията са език на Бога. Господ ти говори да се поправиш. Убил си някого, окрал си някого и всички те плачат към Бога и ти усещаш тежките последствия на своите грешки. Поправяш се и ставаш радостен, пред Бога се реабилитираш.
към текста >>

Та и вие, както страда дървото, ще приемете да станете добър инструмент в ръцете на един цигулар.
ЧРЕЗ СТРАДАНИЯТА ЧОВЕК СЕ УСЪВЪРШЕНСТВА Цигулката е направена от дърво, което е пострадало. Но си струва да се промени, за да бъде добър инструмент в ръцете на цигуларя. Та и вие, както страда дървото, ще приемете да станете добър инструмент в ръцете на един цигулар. Страданията са език на Бога. Господ ти говори да се поправиш. Убил си някого, окрал си някого и всички те плачат към Бога и ти усещаш тежките последствия на своите грешки. Поправяш се и ставаш радостен, пред Бога се реабилитираш. Страданията се дават в пътя на човека за изправление.
към текста >>

5. 9) Видни музиканти - Боян Боев (1883 – 1963)

Да вземем например песента „Фир-Фюр-Фен”; ако се разработва и се оркестрира, но основният мотив не се губи и постоянно звучи в различни инструменти – ту във флейта, ту в контрабас, тогава това ще наподобява Бах, бликащия извор.
Понеже Бетовен е преживял големи мъки и нещастия, музиката му показва силата на побеждаващия дух над тези препятствия. Музиката на Бетовен изразява борбата и победата на духа. У Бетовен човешкият дух води борба. Бах е един бликащ извор, който притежава в себе си чистота на съдържанието, което е и по-близко до смисъла. Когато слезе водата надолу, това е Бетовен. Да вземем например песента „Фир-Фюр-Фен”; ако се разработва и се оркестрира, но основният мотив не се губи и постоянно звучи в различни инструменти – ту във флейта, ту в контрабас, тогава това ще наподобява Бах, бликащия извор. Ако пък се разработва така, че основният мотив се губи, разсейва се, тогава ще имаме разлята вода и това вече е Бетовен. На пръв поглед тази разлята вода може да се счита от светските хора като много богата и красива музика, но тя е вече с относителна чистота. Значи разлятата вода има относителна чистота, а в изворната вода имаме абсолютна чистота. Паганини6 е свирил по дванадесет-петнадесет часа на ден. В него има нещо гениално и ако бе живял по-дълго време на Земята, щеше да създаде нещо по-хубаво.
към текста >>

Хуберман7 и Пшихода8 може да ги проследиш как са свирили едно време в Индия със своите инструменти, после – със своите арфи и пр.
На пръв поглед тази разлята вода може да се счита от светските хора като много богата и красива музика, но тя е вече с относителна чистота. Значи разлятата вода има относителна чистота, а в изворната вода имаме абсолютна чистота. Паганини6 е свирил по дванадесет-петнадесет часа на ден. В него има нещо гениално и ако бе живял по-дълго време на Земята, щеше да създаде нещо по-хубаво. Замах, творчество има у него. Хуберман7 и Пшихода8 може да ги проследиш как са свирили едно време в Индия със своите инструменти, после – със своите арфи и пр. Тогава не са били много видни музиканти. На Хуберман са му дали едно препятствие в очите, за да не го съблазни светът. Музикантите са изложени на големи изкушения. И двамата свирят хубаво, няма какво да ги критикуваме, но ако на Пшихода му се даде музикална публика, ще свири десет пъти по-добре. Чиампи, този италиански виртуоз, е бил роден при много добри условия.
към текста >>

6. 10) Всеки тон в музикалния свят е жив - Боян Боев (1883 – 1963)

Една сестра запита: „Учителю, какво ще кажете за цигулката като музикален инструмент?
Тоновете, които слизат от Слънцето и отиват до центъра на Земята, стават бас, после се изкачват отново от центъра на Земята и когато се изкачат горе, стават сопрано. Басът е магнетичен, а сопраното е електрично и се допълват. Двама ако пеят, единият трябва да пее бас, а другият – сопрано. Третият трябва да бъде тенор или алт, но ако дойде тенор, четвъртият трябва да бъде алт и обратно. Музикантите трябва да се просветлят, за да им се даде от духовната музика, защото днешните теории за музиката не съвпадат с истинските нейни принципи. Една сестра запита: „Учителю, какво ще кажете за цигулката като музикален инструмент? ” Цигулката е доста хубава, но в бъдеще ще се усъвършенства. Между клетките на цигулката има пространства, пълни с етер, и те ту се пълнят, ту се изпразват. Когато се напълнят, цигулката свири по-малко. Горната дъска на цигулката е изсечена надлъжно и нишките се забелязват.
към текста >>

7. 15) Възпитание на детето - Боян Боев (1883 – 1963)

До 14-годишна възраст целта е детето да бъде сред Природата, да се занимава с растения и да употребява малки ръчни инструменти.
Когато се учи човек да чисти пътя от клечки, камъчета, той по същия начин ще чисти и своите мисли и чувства. По начина, по който детето чисти пътя от клечки, ще познаеш дали душата му е готова. Ако то чисти пътя, както трябва, това дете и в живота ще постъпва така, а ако не чисти пътя, както трябва, то и в живота ще му липсва нещо. Въпрос: „Трябва ли детето да се занимава с машини и кога? ” До 14-годишна възраст целта е детето да бъде сред Природата, да се занимава с растения и да употребява малки ръчни инструменти. Когато се събуди умът, тогава да се занимава с машини, т.е. когато мине 14-годишна възраст. Ако почне отначало с машини, ще стане бездушно. Събудим ли един център в мозъка преждевременно, тогава е вредно. Трябва да се работи с прости и естествени форми, за да няма голямо напрежение на мисълта, тъй като многото мислене е изхарчване на енергия, с която детето не разполага в мозъка си.
към текста >>

8. 16) Господи, отвори ми ти устата, да говоря за живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Не е имало цигулар, когото да не наблюдавам как си държи инструмента, как си държи лъка и пр.
Песните, които съм дал, са особени малки модели, преведени от един друг свят. Веднъж един виден виртуоз свири пред мен, а после му казах: „Дай цигулката“. Отначало изсвирих нещо обикновено и той си каза: „Охо, имаш нужда да ти покажа! “, но после постепенно минах към силни теми и към виртуозно изпълнение и той попита: „Къде си учил? “. Аз малко съм учил цигулка, но съм учил хубаво, по пет-десет минути свиря всеки ден. Не е имало цигулар, когото да не наблюдавам как си държи инструмента, как си държи лъка и пр. Само веднъж съм употребил разрушителните тонове на музиката: бях във Варна и в една съседна кръчма много вдигаха шум – викаха и пееха. Тогава свирих по този начин и след това в кръчмата никой не стъпи и я направиха бакалница. Някой път ставам в полунощ, свиря тихо на цигулка около пет минути и пак си лягам. И денем свиря по малко. Когато свиря нощем, всички хора слушат и добре спят.
към текста >>

Някой път има повече влага в него и тогава тонът е по-плътен в инструментите.
Когато изпявам нещо тук, в салона, пея и на други Същества и това вече се предава във вестниците на музикалния свят. Там всички пеят това, което изпявам тук. Когато пея, не пея сам – то е цял хор, който пее, и аз вземам участие. Пеенето не е нещо статическо. Не винаги въздухът е добър проводник на звуковите вълни. Някой път има повече влага в него и тогава тонът е по-плътен в инструментите. Когато пък времето е сухо, тогава по-мъчно се пее. В пеенето имам една система, която не мога да предам. Взема ли тона до, в мен той променя известни чувства; щом взема тона ре, сменят се други чувства. Когато взема известен тон, според възникналото чувство, проверявам, че тонът е верен. Музиката има бъдеще.
към текста >>

9. 37) Музика, свръхсъзнание и яснослушане - Боян Боев (1883 – 1963)

Един ден хората ще направят много чувствителни инструменти.
Някоя птичка пее; превеждам песента ѝ и зная какво означава, а друг казва: „Какво ли чиририка? “ Представете си, че Разумното същество е горе, а птичката е апарат, чрез който това Същество ви говори. Кое е дало повод на славея да научи тези песни? Славеят си има известни вече мелодии, но с голямо разнообразие във вариациите. И ние, когато говорим, трябва да сменяме височината на тоновете, за да стане говорът ни музикален. Един ден хората ще направят много чувствителни инструменти. Най-първо ще чуем мелодията на Земята, после – хармонията на Слънцето. Ще чуем тези тонове чрез апарат. От Слънцето иде музика и влияе на слънчевия възел. Музиката от Луната влияе на ума. Нашата музика не е още слънчева, тя е лунна.
към текста >>

10. 41) На фокуса на музиката - Боян Боев (1883 – 1963)

Пианото е по-механичен инструмент и да дадеш израз при него е по-мъчно и се изисква по-голямо усилие, за да се дойде до хармония с публиката.
Някой път нямаш никаква причина да си скръбен, а скърбиш: това е някое ненапреднало същество, чиято скръб приемаш. Музикантът е чувствителен и когато слезе от сцената, възприема мислите на тези, които са доволни, и на другите, които не са: тогава изпитва чувството, като че го режат. На младата музикантка Учителя каза: Вие трябва да свирите според трептенията на своя организъм. Професорът също трябва да се съобразява с ритъма на ученика. Пианото е по-механичен инструмент и да дадеш израз при него е по-мъчно и се изисква по-голямо усилие, за да се дойде до хармония с публиката. Един цигулар свири добре на цигулка, когато неговият двойник излезе из него и влезе в цигулката, но когато свърши, трябва да го извади оттам и пак да го тури в себе си. Затова именно не трябва да дава цигулката си на друг да я пипа и ако тя нещо пострада, видният цигулар чувства страдание, понеже двойникът му е бил в нея. Същото е, когато някой е привързан към някоя вещ и тази вещ пострада. Учителя пак се обърна към младата музикантка: Вие свирете така, както разбирате, както ви учат гениите отвътре.
към текста >>

11. 51) Обяснителни бележки - Боян Боев (1883 – 1963)

Автор на симфонии, сонати и на концерти за оркестър и различни музикални инструменти.
Неговите изпълнения остават класически пример в оперното изкуство. 2 Чиампи – Известен италиански цигулар. 3 Йохан Себастиан Бах (1685–1750) – Немски композитор и органист, представител на епохата на Барока. Автор на опери, на оркестрова и камерна музика, а също и на музика за орган. 4 Лудвиг ван Бетовен (1770–1827) – Немски композитор и пианист, представител на Виенската класическа школа, творил в преходния период между Класицизма и Романтизма. Автор на симфонии, сонати и на концерти за оркестър и различни музикални инструменти. 5 Волфганг Амадеус Моцарт (1756–1791) – Гениален австрийски композитор, представител на Виенската класическа школа. Автор на произведения, които се смятат за връх в симфоничната, концертната, камерната, оперната и хоровата музика. Виртуозен цигулар, органист и диригент. 6 Николо Паганини (1782–1840) – Италиански цигулар виртуоз и композитор, признат за гений в музикалното изкуство заради съвършената техника и чистота, заради оригиналните решения, с които изпълнява най-трудните пиеси за цигулка. 7 Бронислав Хуберман (1882–1947) – Цигулар виртуоз, полски евреин, основал Палестинския оркестър, който по-късно се превръща в Израелски филхармоничен оркестър.
към текста >>

12. 56) От четири октави нагоре - Боян Боев (1883 – 1963)

Никога не е имало толкова музикални инструменти и толкова певци, както сега.
Когато си музикално настроен, идват някои същества да хвърлят смут в теб, за да скъсат връзката ти с музикалния свят, за да внесат дисхармония в теб, да те ограбят. Но музиката ще спаси света! Сега славяните правят опит да разрешат музикалните проблеми; ако се отворят, ще имат голяма музикална култура. Египтяните и други древни народи скриха свещената музика, тогава широките маси не бяха готови и тя не можеше да се изнесе за тях. Трябва да изучавате класическата музика, за да правите сравнение по какво се различава в построенията си от окултната музика. Никога не е имало толкова музикални инструменти и толкова певци, както сега. Милиони хора има сега, които свирят и пеят, и това е голям принос – облагородяват се хората. Ако нямаше музика, хората щяха да бъдат като зверове. Нашият век се отличава с пеене. Трябва да се радвате, че сте в един век, в който музиката е по-развита. Модернизмът в музиката, т. е.
към текста >>

13. 58) Песента „Красив е животът” - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички цигулари не може да бъдете, но всички може да пеете, понеже имате по един инструмент и нищо не може да ви извини.
Не съм виждал хора, които да се занимават с първостепенните работи в музиката, защото и в музиката има неща второстепенни. А музикантът е проводник на Божественото и когато служи, то минава в него. Говорителят, поетът и художникът също са проводници. Казваш: „Защо да свиря? “ Проводник си, тези хора пред теб ще ти се радват. Всички цигулари не може да бъдете, но всички може да пеете, понеже имате по един инструмент и нищо не може да ви извини. Ако почнат да пеят всички, светът ще се оправи. Не обезсърчавай цигуларя, не му казвай: „Какво си се раздрънкал? “ Наслада е, когато слушаш един концерт, премахнал личния елемент и участващ в общата работа; тогава цигуларят, който свири, и публиката, която слуша, са доволни. Най-първо пейте умствено, после ще дойде физическото. Където и да сте, навсякъде си пейте мислено, така ще се подготвите да пеете и гласно.
към текста >>

14. 7) В хармония със законите на Живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

В свободното Валдорфско училище още от първи клас изучават музикален инструмент.
Именно затова музиката може да изрази вътрешния език на душата – тя е нейният говор. Музиката и душата са сродни. Възвишената музика събужда възвишеното в човешката душа. Тя раздвижва висшите душевни сили, защото събужда копнеж към чистото и прекрасното. Музиката свързва душата със света на хармонията и оказва голямо влияние върху растежа ѝ. В свободното Валдорфско училище още от първи клас изучават музикален инструмент. Има музиканти, които работят в направление на мистичната музика. Тя носи мир и хармония. Всяко съзнателно свързване със света на музиката развива душата и оздравява тялото.
към текста >>

15. 46) Мъдреците от изток - Боян Боев (1883 – 1963)

И Светлите същества акордират вярно този нужен инструмент, за да се прояви ожиданото Велико съзнание.
Тя има много по-големи знания, сили, способности и дарби, но в това несъвършено физическо тяло не може да ги прояви. А точно тази проява е въпрос на бъдните векове, когато човек ще еволюира в своето развитие. Всички поколения, предшестващи Христа и изброени в Евангелията на Матея и Лука, са били ръководени от същества, които са подготвяли идването на Месията. За пример би могла да послужи и историята на Рут в Стария Завет, която ражда син на име Овид, а той става дядо на Давид, който улучва с прашка великана Голиат. Поколенията, които идват, не са случайни: приготвени са, за да се даде път на едно тяло, което трябва да бъде чисто, префинено и чувствително. И Светлите същества акордират вярно този нужен инструмент, за да се прояви ожиданото Велико съзнание. Нека разгледаме следния стих: „Като видяха звездата, зарадваха се твърде много. И като влязоха в къщата, видяха детето с майка Му Мария, и паднаха, та Му се поклониха; и отваряйки съкровищата си, принесоха Му дарове – злато, ливан и смирна.“ (Матей 2:11) Разказът за Витлеемската звезда е от голямо значение, в него се обозначава Божественият произход на Месията. Присъствието в Ерусалим на мъдреците от Изток, които по особеното съчетание на звездите са известени за идването на Сина Божий, бележи духовния обмен на окултните школи. Търсейки ориентир по звездите, те са могли да определят географската област, мястото, където се ражда Христос. Звездата като символ е проява на разумността в света, нейните лъчи са отправени да разпръскват мрака на безсъзнателното.
към текста >>

16. 47) На границата - Боян Боев (1883 – 1963)

Това доказва, че мозъкът е инструмент на съзнанието и че не той произвежда мисълта.
Ясновидството, събуждано при дълбок магнетичен сън, се констатира и при будно състояние у някои личности. Например ясновидката Фредерика Хауфе е изследвана в течение на три години от д-р Юстин Кьорнер, който излага изследванията си в съчинението „Префортската ясновидка“, преведено на няколко езика. Възбужда интерес и следният опит на д-р Гастон Дюрвил: той привежда в дълбок магнетичен сън един човек, седящ на стол, и когато физическото му тяло е вече напълно безчувствено, изпаднало в дълбок сън, той му казва да се премести на онзи стол, на който е поставен флуоресциращ диск. И флуоресциращият диск светва, защото към него отива флуидното (лъчистото) тяло на спящия. Този факт е показателен, че съзнанието може да съществува и да се проявява извън мозъка. Това доказва, че мозъкът е инструмент на съзнанието и че не той произвежда мисълта. Изследванията в тази посока раждат един нов клон за опознаване на духовната същност на човека – метапсихиката или парапсихологията. Във Франция, Италия, Естония, Гърция, Англия и на други места се създават метапсихични общества, които организират международни конгреси и издават списания. Например в гр. Осло (Норвегия) през 1935 г. се състоя конгрес по парапсихологични явления, на който присъства и проф.
към текста >>

И третият извод, че не мозъкът ражда съзнанието, а че той е само негов инструмент.
Даже в университета на гр. Лунд (Швеция) се отвори катедра по метапсихика. От това, което разгледахме, могат да следват три заключения. Първото, че освен видимото тяло организмът притежава и едно тяло от друго, лъчисто естество – аурата. Второто, че човек притежава способност да възприема неща, недостъпни за обикновените пет сетива, и оттук е необходимо да се изследва ясновидството, в каквато и да е степен на развитие. И третият извод, че не мозъкът ражда съзнанието, а че той е само негов инструмент. Чрез изследване на тези нови хоризонти на незрими, но съществуващи явления и способности, се налага нов подход към всички науки. Новата фаза на науките има две направления: разширяване на изследваните области и задълбочаване в методите за изследване. Много скоро на преден план ще бъдат окултната анатомия и физиология и това ще се отрази благоприятно на медицината, а в нов етап ще влязат и други науки като химия, физика, психология, история, архитектура, педагогика и т.н.
към текста >>

17. 59) Обяснителни бележки - Боян Боев (1883 – 1963)

В Библията е представен основно в Книгата на пророк Даниил, където е разкрит като тиранин и като Божи инструмент за наказание на Израил от неговите грехове.
При смъртта му империята му се е простирала до Индия. 13. Великият океан – Тихият океан 14. Навуходоносор (605–562 г. пр. Хр.) – вавилонски цар, основател на Нововавилонското царство. Построил е Висящите градини на Вавилон – едно от чудесата на света. В Библията е представен основно в Книгата на пророк Даниил, където е разкрит като тиранин и като Божи инструмент за наказание на Израил от неговите грехове. 15. Емануел Сведенборг (1688–1772) – шведски учен, философ, християнски мистик и теолог. На 56-годишна възраст навлиза в мистичния етап на своя живот, в който вижда видения и съновидения и заявява, че може да посещава Небето и ада, да разговаря с ангели и с дяволи, че е определен от Господ да пише небесни доктрини, основани на реформираното християнство. През останалите 28 години от живота си написва 18 теологични творби, от които най-известната е „Небе и ад“. 16. Акашови записи (санскр.) – информацията за цялата история на Вселената, запаметена в квантовата ѝ структура и достъпна за посветените. 17. Агарта – страна, намираща се в паралелен на Земята свят, където живеят представители на Бялото Братство.
към текста >>

18. 97) Съобразяването с природните закони и здравето - Боян Боев (1883 – 1963)

Там зад главоломните скорости, които не се поддават на никакво въображение, гори Божественото Слънце и облъчва човешките инструменти: мозъка и нервите; така се проявяват незнайните сили на волята и вярата – в това стои силата на Любовта.
Достатъчно е болният да възбуди в себе си трептенията на вярата, които ще се свържат с трептения от висшите духовни полета – така ще привлекат енергиите им и те ще реорганизират материята на физическото му тяло. Ето защо Христос пита болния: „Вярваш ли? “, т.е. „Можеш ли да възбудиш в себе си трептенията на оня лъч, който Бог е вложил в теб? “ Вярата и Любовта са най-голямата лечебна сила. Там зад главоломните скорости, които не се поддават на никакво въображение, гори Божественото Слънце и облъчва човешките инструменти: мозъка и нервите; така се проявяват незнайните сили на волята и вярата – в това стои силата на Любовта. Когато човек люби и обича, той се свързва с висшите духовни полета и техните енергии внасят живот. А когато човек отклони или подпуши в себе си вълните на Любовта и обичта, тогава той не е в състояние да привлича висшите обновителни енергии към себе си и добива предразположение към болести. Думите на Учителя: „Ако не приемем най-малкия елемент на Божествената Любов, ще бъдем изложени на болести, не можем да бъдем здрави. Любовта е първият необходим елемент за здравословното състояние.“ V. Любовта като най-мощен трансформатор
към текста >>

19. Интересни прояви в живота на растенията и животните - Боян Боев (1883 – 1963)

Цигулката е само инструмент в ръцете на музиканта.
Чрез такъв синтез между вярата и науката постепенно почват да изчезват за човека привидните противоречия между тях. Чрез новите факти в биологията младежът ще научи, че психичният фактор в организма е именно активният, творческият принцип, който играе голяма роля при еволюционния процес, при създаване на целесъобразността, която виждаме в органическия свят. Но тогава как гимназистът ще си обясни връзката, зависимостта между нервната система и душевния живот? Много просто: колкото е по-усъвършенствана нервната система, толкова човешкият дух може да се прояви по-съвършено, по-добре. Това, обаче, не ще каже, че мозъкът именно ражда мисълта, тъй както музикантът е до известна степен зависим от качествата на цигулката, за да прояви своето изкуство, но това не ще каже, че цигулката е именно, която създава музиката. Цигулката е само инструмент в ръцете на музиканта. По същия начин нервната система е важна само като инструмент в ръцете на духа. Това много добре обяснява Бергсон. Това даже е изходна точка за неговите идеи. Най-новите факти на биологията също така хвърлят светлина върху този въпрос. Новите научни факти хвърлят светлина и върху другите привидни противоречия между вярата и науката.
към текста >>

По същия начин нервната система е важна само като инструмент в ръцете на духа.
Чрез новите факти в биологията младежът ще научи, че психичният фактор в организма е именно активният, творческият принцип, който играе голяма роля при еволюционния процес, при създаване на целесъобразността, която виждаме в органическия свят. Но тогава как гимназистът ще си обясни връзката, зависимостта между нервната система и душевния живот? Много просто: колкото е по-усъвършенствана нервната система, толкова човешкият дух може да се прояви по-съвършено, по-добре. Това, обаче, не ще каже, че мозъкът именно ражда мисълта, тъй както музикантът е до известна степен зависим от качествата на цигулката, за да прояви своето изкуство, но това не ще каже, че цигулката е именно, която създава музиката. Цигулката е само инструмент в ръцете на музиканта. По същия начин нервната система е важна само като инструмент в ръцете на духа. Това много добре обяснява Бергсон. Това даже е изходна точка за неговите идеи. Най-новите факти на биологията също така хвърлят светлина върху този въпрос. Новите научни факти хвърлят светлина и върху другите привидни противоречия между вярата и науката. Някои би могъл да каже: „Младежът в гимназията не разполага с достатъчно знания, с достатъчно факти, за да може да изгради един мироглед.”
към текста >>

20. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Душевният живот като цяло и в частичните си прояви като мислене и фантазия, възприемане и памет, чувство и воля, е оръдие, инструмент, за да се справим ние като живи същества с нуждите си в цялата им широта и дълбочина.
Когато подтикът на детето да учи, да изследва е любознателността, това е любовен акт, понеже тогава детето е движено от любов към знанието, към истината. б/ Детският труд трябва да бъде подтикнат от насъщните външни нужди, родени от конкретната детска среда. Целта е детето никога да не чувства, че му се натрапва известен материал, към който няма интерес. Само така може да се осъществи свободното възпитание. Цв. Петков казва по това: „Немислима е никаква плодотворна дейност, когато в нейните основи не лежи трайна и дълбока нужда. Душевният живот като цяло и в частичните си прояви като мислене и фантазия, възприемане и памет, чувство и воля, е оръдие, инструмент, за да се справим ние като живи същества с нуждите си в цялата им широта и дълбочина. Благодарение на нуждите дейността - безразлично дали е телесна или духовна - се отправя в различни посоки, към различни обекти.”[3] В някои училища сетивата се развиват чрез изкуствени занимания, които нямат нищо общо с детските нужди. Най-добре е това да става във връзка с детския труд, детската дейност, която се бърши за задоволяване на някои насъщни нужди на живота. Например, Монтесори учи да се развива у децата усет за тежест чрез упражнения с разни специални тежести и апарати. Една наша учителка в детска градина ни казва от своята практика: „В моето училище децата проявяват разни дейности и при самия си труд развиват усета за тежест, и то труд, който се прилага за задоволяване на някоя реална нужда.
към текста >>

В детската градина и в основното училище няма да се постави детето във връзка с мъртви пособия и инструменти, а просто ще се постави в допир с живата природа - с цветя, треви, дървета, извори, птички и пр.
По този начин целият детски труд може да бъде вдъхновен от любовта. Тогава целият образователен процес ще бъде не само творчески, но едновременно и любовен акт. Така детската дейност ще представя важен образователен фактор за създаване на новия тип човек. Защо работата сред природата трябва да бъде средище на цялото обучение и възпитание. Свързването на детето със силите на живата природа, общението му с нея трябва да стане изходна точка на цялото обучение и възпитание. В детската градина и в основното училище няма да се постави детето във връзка с мъртви пособия и инструменти, а просто ще се постави в допир с живата природа - с цветя, треви, дървета, извори, птички и пр. - и в тая среда, пълна с поезия, то ще развива своите сили. Първия си опит при обучение в училището детето трябва да добие при своя досег с живата природа. То ще работи в цветната, зеленчукова и плодна градини, ще отглежда цветя, зеленчуци и плодни дървета, ще работи в гората на полето и пр. Изучаването на учебните предмети и заниманията с изкуствата ще стават във връзка с детския труд сред природата. Новата педагогика идва до това чрез по-дълбоко изучаване на детската природа.
към текста >>

До 14-та година детето трябва да се занимава с растения, да употребява малки инструменти.
Той за изходна точка взема ръчния труд в работилницата. А Дюи покрай ръчния труд дава голямо място и на индустриалния труд. Изобщо трудовият принцип: „обучение чрез дейност” е добър, но начинът на приложението му не е съгласен с детската природа. С машини, изобщо с мъртви предмети, детето не трябва да работи или да се занимава до 14-та година. Учителят казва: „Когато се събуди умът, тогава ще работят с машини - като мине 14-та година. До 14-та година детето трябва да се занимава с растения, да употребява малки инструменти. Нека да е по-близо до природата. Центровете на мозъка са наредени спиралообразно. Като се работи по посочения начин, няма да има голямо напрежение на мисълта. Защото много мислене - това е изхарчване на много енергия, а детето не разполага с толкова енергия в мозъка си.” „Ако децата почнат от начало с машини, те ще станат бездушни.
към текста >>

21. Първи образователен период. Предучилищна възраст - Боян Боев (1883 – 1963)

А знае се, че мозъкът е инструмент на душевния живот.
Тя е най-силна през това време През втория период тя продължава да съществува и е пак доста силна, и след това постепенно почва да отслабва, макар че продължава да действа през целия човешки живот. Обстоятелството, че подражателността е най-силна през първия период, трябва да се използва от околните на детето - родители и възпитатели. Логичното мислене през този период не е още развито. Това, което детето вижда около себе си, това което става около него, се отпечатва в неговия мозък и определя формите, в които той се излива. Това определя финия строеж на нервната му система. А знае се, че мозъкът е инструмент на душевния живот. Ето защо законът е този: каквото вижда детето да става, да се прави около него през първия период, това го възпитава положително или отрицателно. По-слабо влияние оказва върху него това, което ще му кажете, отколкото това, което ще направите в негово присъствие, за оформянето на характера му върху неговите бъдещи навици, предразположения, склонности и пр. Ето защо възрастните, които са около детето, трябва да бъдат много внимателни пред него. Те трябва да бъдат образци в думи, жестове, обхода, постъпки. Чрез тях влияят върху оформянето на детската личност.
към текста >>

22. 17. Първи стъпки на ученика – II - Боян Боев (1883 – 1963)

Мозъкът е само един инструмент на мисълта.
" Тази дарба се дава на човека, да разбере, че той не е тяло. Такъв човек трябва да се радва, а не да се страхува. Такава опитност показва, че човешката мисъл работи вън от мозъка. Следователно мисълта не е плод на мозъка. Материята не ражда мисъл. Мозъкът е само един инструмент на мисълта. През време на сън човек може да прекарва в едно състояние на будно съзнание. Преживните животни през нощта преживят храната и я отправят към други подразделения на стомаха си. Неразумният човек прави същото като преживните животни - през деня събира много тревоги, безпокойства, а през нощта ги предъвква, преживя ги, както кравата преживя изпасаната трева. Съзнателният човек ще учи и през време на съня. За да може човек да учи и когато спи, той трябва през деня да има будно съзнание.
към текста >>

23. П л а н и н а т а - Боян Боев (1883 – 1963)

Някои братя и сестри свириха при Паневритмията със своите инструменти.
Днес е Благовещение. Бяхме на екскурзия на Витоша с Учителя. Прекарахме незабравим ден. Една нова светла страница в нашия живот. Играхме Паневритмия на поляната при Ел Шадай. Някои братя и сестри свириха при Паневритмията със своите инструменти. Имахме разговор с Учителя и след това общ обяд. Към 4 часа направихме обща молитва и поехме надолу. На връщане се спирахме на красиви полянки и Учителя винаги изказваше някои интересни мисли. Пред нас се простираха Софийското поле, Стара планина, Плана, Лозенските възвишения. Като се върнахме на Изгрева, както винаги ни чакаше картофена супа в малкия салон.
към текста >>

24. 09. ПРИ МОРЕНИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

И неговият глас за теб тук е хармония на хилядострунен инструмент, като глас на много води.
Всичко тук: и треви, и цветя, и гори, и небе, и върхове ти говорят и ти разкриват една дълбочина, която долу не си подозирал! Когато тук четеш нещо, ти имаш прозрение и вникваш във вътрешния, скрития смисъл на автора и в най-малката мисъл намираш извор на големи богатства! Когато някой ти говори тук, ти се свързваш не само с мисълта на думите му, но тук ставаш способен да се свържеш чрез неговия глас с вътрешния живот на душата, с мистичния ù храм, дето гори вечен неугасим пламък - храм на красота и чистота! Когато някой ти говори тук, ти като че ли прозираш светлината на вътрешния човек. И в гласа му долавяш това, което иде от вечни свещени извори. И неговият глас за теб тук е хармония на хилядострунен инструмент, като глас на много води. Тук ставаш способен да видиш в очите му светлината, която иде от друг свят! Ела на Морените, за да се научиш да познаваш хората! Всички твои копнежи и блянове тук изглеждат близки и осезаеми! Ти вече прозираш пътя за тяхното реализиране, те са вече за тебе реалност! Бъди винаги такъв, какъвто си там горе на тия висоти, при свещените Морени!
към текста >>

25. 39. НОВОГОДИШЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Гласът му ще бъде като музика на многострунен инструмент.
В тая красива градежна работа участвуват не само всички решителни, искрени борци на земята, но и цялото небе. Цялата природа е затаила дъх, за да присъствува при раждането на новия човек на земята. От сърцето му ще блика бистър кристален извор, който ще напоява всички тревички, цветенца и дървета, които среща по пътя си. Над главата му ще блести светла звезда, която ще показва пътя на всички, които са се залутали в лабиринта на живота. В очите му ще се чете светлината на възвишения свят, от който иде. Гласът му ще бъде като музика на многострунен инструмент. През дето мине, пустинните пясъци ще се превърнат в китни цветни и плодни градини. Изсъхналото дърво, до което се приближи, ще се раззелени, ще се покрие изобилно с цветове и ще завърже. Сухата чешма, до която се приближи, ще протече. В тая ранна сутрин тези мисли са тъй живи в мен! Днес е Нова година.
към текста >>

26. 52. НА 'ВЪЗНЕСЕНИЕ' НА ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще има и нови музикални инструменти.
Сегашната музика е подготовка за новата музика. Тя е предисловие. От нея ще се вземе материала. Като пратят в България някой гениален музикант, той ще даде нов път на музиката. В бъдеще ще има нови постижения в музиката. Ще има и нови музикални инструменти. Природата пази формите си и ги дава една след друга. – Кое обуславя идването на новата епоха? – Вселената се преустройва. Нашата земя и цялата слънчева система се повдигат. Ние влизаме в една по-рядка среда.
към текста >>

27. Първи стъпки на ученика – II - Боян Боев (1883 – 1963)

Мозъкът е само един инструмент на мисълта.
” Тази дарба се дава на човека, да разбере, че той не е тяло. Такъв човек трябва да се радва, а не да се страхува. Такава опитност показва, че човешката мисъл работи вън от мозъка. Следователно мисълта не е плод на мозъка. Материята не ражда мисъл. Мозъкът е само един инструмент на мисълта. През време на сън човек може да прекарва в едно състояние на будно съзнание. Преживните животни през нощта преживят храната и я отправят към други подразделения на стомаха си. Неразумният човек прави същото като преживните животни - през деня събира много тревоги, безпокойства, а през нощта ги предъвква, преживя ги, както кравата преживя изпасаната трева. Съзнателният човек ще учи и през време на съня. За да може човек да учи и когато спи, той трябва през деня да има будно съзнание.
към текста >>

28. 001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Забележете, не казваме "неподготвения читател", а казваме "интелекта" - този рационален, логичен, емпиричен, скептичен и прагматичен инструмент на обикновеното ни съзнание.
Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение." Лука: 10:21'' Издателите дълго се колебаха преди да напишат този предговор, въпреки безспорната необичайност на предлаганата от тях литература. Не става дума за рецепти как да се чете и какво да се разбира. Несъмнено за нас е едно: "велики изкушения" дебнат интелекта над страниците на тази книга. Забележете, не казваме "неподготвения читател", а казваме "интелекта" - този рационален, логичен, емпиричен, скептичен и прагматичен инструмент на обикновеното ни съзнание. Към него - толкова уязвимия в днешните материалистични времена - са адресирани нашите встъпителни думи. Те няма да му изтълкуват книгата (едва ли някой може да стори това), а само ще се опитат да го преведат през "ада на изкушенията". Или поне малко да смирят познавателната му гордост и сетивна самоувереност. Или поне да засилят смътното в нас подозрение, че интелектът гради "криви оптики" между светлината на Словото и гледеца на нашето самосъзнание. За мотивите на предговора - толкова.
към текста >>

Личността на Исус се претопява, а физическото му тяло се използва като триизмерен инструмент на Абсолюта.
Издателите не са в състояние да дадат дефиниция. Но в съзнанието на един индиец, например, личността на духовния Учител има твърде ясен нравствен, та дори и социален статут, докато за рационалното европейско съзнание това е мъгляво и отвлечено понятие, будещо в много българи недоверие и подозрение. Явно "сетивата" за Учител са на последно място интелектуални, затова ще си помогнем с образни внушения от Евангелието. В богоявленската мистерия при река Йордан е описано как тридесет годишният човек Исус влиза във водата и над него слиза Духа като Абсолют, като единна космична субстанция. В акта на това посвещение Исус става Христос - човешка монада (Син Човечески), любовна субстанция за всечовешката психична феноменология. Личността на Исус се претопява, а физическото му тяло се използва като триизмерен инструмент на Абсолюта. Гласът на Исус започва да говори от името на непонятни за обикновеното съзнание категории: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". Петър го идентифицира като Христос, а последователите се обръщат към него с "Рави" (Учителю). Исус Христос е абсурдното за интелектуалното мислене тъждество между дух и плът, фантастичното примирение между човек и Бог. Тези евангелски аналогии предлагаме на читателя, ако все пак той се опита да разграничи личността на Петър Дънов от Духа на Учителя, нещо, което други правя г чрез инструмента на вярата и интуицията. Разпознаването на собствения духовен Учител е дълбоко съкровен и вътрешен проблем за всяко човешко същество.
към текста >>

Тези евангелски аналогии предлагаме на читателя, ако все пак той се опита да разграничи личността на Петър Дънов от Духа на Учителя, нещо, което други правя г чрез инструмента на вярата и интуицията.
В акта на това посвещение Исус става Христос - човешка монада (Син Човечески), любовна субстанция за всечовешката психична феноменология. Личността на Исус се претопява, а физическото му тяло се използва като триизмерен инструмент на Абсолюта. Гласът на Исус започва да говори от името на непонятни за обикновеното съзнание категории: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". Петър го идентифицира като Христос, а последователите се обръщат към него с "Рави" (Учителю). Исус Христос е абсурдното за интелектуалното мислене тъждество между дух и плът, фантастичното примирение между човек и Бог. Тези евангелски аналогии предлагаме на читателя, ако все пак той се опита да разграничи личността на Петър Дънов от Духа на Учителя, нещо, което други правя г чрез инструмента на вярата и интуицията. Разпознаването на собствения духовен Учител е дълбоко съкровен и вътрешен проблем за всяко човешко същество. Но ако действително мистичната етимология на понятието "българин" означава "човек, който намира своя Учител", то националното ни "сетиво" за Учителя би трябвало да се схваща като историческа даденост, като все още недостатъчно осъзната национална дарба. ЗА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Петър ДЪНОВ. Всеки читател, поне интуитивно, се досеща, че не става дума за обикновено литературно слово, нито за своеобразна семиотична система. Не става дума и за някаква спекулативна философия със схоластичен привкус, в която произволно се фиксират чисти понятия и свободно се движат абстрактни съждения.
към текста >>

29. 013 МУЗИКАТА – ПЪТ НА ПОСТИЖЕНИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Сега има много повече инструменти, отколкото в миналото.
За характера на човека се съди по неговата музикалност. Колкото човек е по-музикален, толкова характерът му е по-издръжлив. Тъжен си. Щом си цигулар – свири и състоянието ти ще се смени! Даже, ако вземеш само един тон, може да се смени състоянието ти. Сега има много повече инструменти, отколкото в миналото. Може да си помагате с тях, да сменяте вашите състояния. Никога не е имало толкова много инструменти, както сега. Добри музиканти са тези, които знаят да сменят положителната енергия в отрицателна и отрицателната – в положителна. Ти свирил ли си, пял ли си на някое свое горчиво чувство, за да го превърнеш в сладко? Така ще опиташ силата на музиката.
към текста >>

Никога не е имало толкова много инструменти, както сега.
Тъжен си. Щом си цигулар – свири и състоянието ти ще се смени! Даже, ако вземеш само един тон, може да се смени състоянието ти. Сега има много повече инструменти, отколкото в миналото. Може да си помагате с тях, да сменяте вашите състояния. Никога не е имало толкова много инструменти, както сега. Добри музиканти са тези, които знаят да сменят положителната енергия в отрицателна и отрицателната – в положителна. Ти свирил ли си, пял ли си на някое свое горчиво чувство, за да го превърнеш в сладко? Така ще опиташ силата на музиката. Добре е човек да употребява силата на музиката за трансформиране на състоянията си. Когато човек е уморен или тъжен, трябва да пее.
към текста >>

30. 082 БЪЛГАРСКИТЕ НАРОДНИ ПЕСНИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Българинът си служи с народни инструменти: кавал, гъдулка, гайда, окарина.
В това отношение трябва да работим. Трябва да се измени съзнанието на българина в музикално отношение. Има някои хубави български песни. Българската музика се движи в затворен кръг. В нея има голям песимизъм. Българинът си служи с народни инструменти: кавал, гъдулка, гайда, окарина. Българинът не може да се оплаче, че няма музиканти. Народните песни - бунтовнически и старинни, исторически, са имали значение някога. Сега те са отживели времето си. Сега е нужна песен, която да буди мисълта. Ние искаме да покажем, каква трябва да бъде българската песен.
към текста >>

31. 106 ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Той отваряше'' ''голямата двойна кутия, изваждаше отвътре прекрасния блестящ инструмент, обвит с'' ''меко кадифе, почистваше го внимателно с кърпичката си и после изваждаше лъка.
''Върху музиката Учителят работеше постоянно. Изучаваше тоновете, гамите, модулациите, ритъма,'' ''тяхното Въздействие и изразна сила. Посочваше ни значението и смисъла им в разумния'' ''Живот. Той превеждаше един висш Живот на езика на музиката. Когато Учителят'' ''донасяше цигулката си в клас, всички с радост очаквахме какво ще ни изсвири днес. Той отваряше'' ''голямата двойна кутия, изваждаше отвътре прекрасния блестящ инструмент, обвит с'' ''меко кадифе, почистваше го внимателно с кърпичката си и после изваждаше лъка. Всяко'' ''движение на Учителя беше красиво, изящно, пълно с внимание.'' ''Учителят свири тихо, нежно, без технически ефекти, но със съвършена техника, лекота, чистота и'' ''изразителност. Музиката му събуждаше образи, въздействаше дълбоко. Често той дълго'' ''импровизираше мелодии и вариации свободно, естествено като извор, който си тече на воля. Тъй'' ''едно голямо музикално богатство остана незаписано.'' ''Учителят създаваше пред нас'' ''песен върху текст от него или почваше с малък мотив - един, два такта и мелодията се'' ''развиваше просто, раждаше се нова песен.
към текста >>

И почти нямаше между учениците такива, които да'' не свирят на някой инструмент или поне да не пеят.''
Гласът му дълбок, проникновен, имаше богати, неизчерпаеми'' ''възможности. Той можеше да предаде всички оттенъци на чувството и мисълта. Застанал прав, със'' ''затворени очи, Учителят понякога придружаваше пеенето си с красиви'' ''изразителни движения. Той беше недостижим изпълнител.'' ''Учителят насърчаваше всички да свирят и пеят. И почти нямаше между учениците такива, които да'' не свирят на някой инструмент или поне да не пеят.'' ''Учителят беше заобиколен с музиканти. С тях той работеше постоянно. През последните години'' ''извикваше някои от тях редовно, в определени часове, за работа. На тях той предаде последните'' ''песни, които дълго време беше пазил - свещени песни. Той ги пееше или свиреше,'' ''показваше им как да се изпълняват, докато ги научат добре, за да могат после да ги'' ''запишат и предадат на учениците.
към текста >>

32. 111 МУЗИКАТА В ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки уд от човешкото тяло може да го сравним с един инструмент, а цялото тяло - с един огромен оркестър, не от 50-60 души, а от хиляди инструменти и хиляди души, които пеят и свирят, а човекьт дирижира.
Това показва, че от сърцето към черния дроб има отворен път, обаче от черния дроб към сърцето няма. Като знаете това, не трябва да допущате в сърцето си никакви отрицателни чувства, които биха се отразили вредно върху черния дроб. Който знае и разбира музиката на своя организъм, той ще може с нея да лекува някой заболял орган. Ако има някаква повреда в дихателната система, ще пее или свири музика, в която често се повтаря тонът „ре”. Жлъчката се лекува с тона „ла”. Всеки уд от човешкото тяло може да го сравним с един инструмент, а цялото тяло - с един огромен оркестър, не от 50-60 души, а от хиляди инструменти и хиляди души, които пеят и свирят, а човекьт дирижира. Големи диригенти сте вие. Човек има милиарди души поданици - това са клетките на тялото. Всички органи на човешкото тяло издават тонове, радиовълни, които са музикални. Ангелите са много музикални. Сега има музикални произведения, написани на ноти, а от миналото няма запазена написана музика.
към текста >>

Хоровата и инструменталната музика са свалени от висшите светове.
Музиката е дошла в помощ на човечеството. Тя иде от Невидимия Свят, да помага на човечеството. Някои писатели, музиканти казват, че са измислили нещо. Всъщност никой нищо не е измислил. Един музикант ми каза: „Кажи ми новото в музиката.” Казах му: „Не мога да го кажа, понеже ще възникне спор помежду ви, кой го е измислил.” Хоровата и инструменталната музика са свалени от висшите светове. Музиката излиза от светилището на храма. По-рано тя е била там, а сега си позволи да излезе.
към текста >>

33. За чистотата - Боян Боев (1883 – 1963)

Не може да се свири нещо на един прост инструмент.
Може ли да се омърси океана, когато туриш малко кал в него? Също така, когато човек с любовта си и с чистотата си прилича на океана, не може да загуби своята чистота. Черната ложа иска с примесването на лошите мисли да разстрои мозъчните органи. И тогава човек не може да приема Божествените мисли. Мозъците на хората от света не могат да приемат Божествените мисли, защото мозъкът им се занимава с обикновени работи. Не може да се свири нещо на един прост инструмент. Когато един мъж върви и сянката на една жена пада върху него, той върши голямо престъпление. Когато един мъж върви, той трябва да гледа сянката на жената да пада настрани, да не пада върху него. Трябва чистота. Един ученик минал, видял, че една жена минава от лявата му страна и се пазил да не хвърли тя сянка върху него, но не видял, че друга жена върви от дясната му страна. И го скъсали.
към текста >>

34. Проявената Божия Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Един цигулар трябва да знае как да държи инструмента и точно на място лъкът да се движи по струните.
Тук ще ви изложа един разговор на няколко братя и сестри с Учителя в неговата приемна стая. Стана въпрос за методите за развитието на любовта в човека. Учителя каза: Много лесна работа е да възлюби човек, но не знае где да си тури пръста на цигулката. Един художник, като си държи молива или четката, трябва да знае всяка линия да бъде поставена на място. Един цигулар трябва да знае как да държи инструмента и точно на място лъкът да се движи по струните. И всяка дума на място да кажете. Думите“да се обичаме“ не са на място. Някой ми казва:“Разправи ми за Божията Любов." Казвам му: Хайде да се понаядем сега. Някой казва: “Колко мъчно е да обичаш." Като не знаеш, мъчно е. А като знаеш, лесно е.
към текста >>

35. Слово за Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Един от учителите в Сливенската гимназия разказваше: “Един пролетен ден дойде директорът в учителската стая с един млад господин, препоръча ни го като господин Петър Дънов, голям френолог, който изучава и проверява своите знания върху черепите, иска да направи няколко измервания със своите инструменти върху главите на някои ученици.
до 1954 г. са изминали деветдесет години една епоха, която може да се раздели на три неравни периода, на три големи дълги дни: вчера, днес и утре. Вчерашният ден е денят на вчерашното и недалечно минало, когато виждаме Учителя още млад човек, тогава познат с фамилното си име господин Петър Дънов, с факела на истината в едната ръка и с куфарче в другата, да обикаля България от град на град, от село на село, проникнат от великата идея да посочи на човечеството един от пътищата за себепознанието, а именно изучаването на човешката глава, да знае човек с какъв капитал разполага и в какви предприятия да се хвърли. Така обикаляше по своя неравен, негладък път сам, от никого не подпомогнат, с безкористно усилие и труд. Този период, вчерашният ден, може да се нарече“период на подготовка и труд“. Един от учителите в Сливенската гимназия разказваше: “Един пролетен ден дойде директорът в учителската стая с един млад господин, препоръча ни го като господин Петър Дънов, голям френолог, който изучава и проверява своите знания върху черепите, иска да направи няколко измервания със своите инструменти върху главите на някои ученици. Ние погледнахме с недоверие каза нашият брат. Извикахме някои ученици, способни и посредствени. Господин Дънов седна на стола и без да вади своите инструменти, започна да казва:“Този ученик има математически способности.“ веднага ние побързахме да извадим тефтерчетата си да видим вярно ли е. Да, наистина, шесторка има. После посочи друг ученик:“Този пък има исторически способности, добра и силна памет.“ Пак поглеждаме тефтерчетата.
към текста >>

Господин Дънов седна на стола и без да вади своите инструменти, започна да казва:“Този ученик има математически способности.“ веднага ние побързахме да извадим тефтерчетата си да видим вярно ли е.
Така обикаляше по своя неравен, негладък път сам, от никого не подпомогнат, с безкористно усилие и труд. Този период, вчерашният ден, може да се нарече“период на подготовка и труд“. Един от учителите в Сливенската гимназия разказваше: “Един пролетен ден дойде директорът в учителската стая с един млад господин, препоръча ни го като господин Петър Дънов, голям френолог, който изучава и проверява своите знания върху черепите, иска да направи няколко измервания със своите инструменти върху главите на някои ученици. Ние погледнахме с недоверие каза нашият брат. Извикахме някои ученици, способни и посредствени. Господин Дънов седна на стола и без да вади своите инструменти, започна да казва:“Този ученик има математически способности.“ веднага ние побързахме да извадим тефтерчетата си да видим вярно ли е. Да, наистина, шесторка има. После посочи друг ученик:“Този пък има исторически способности, добра и силна памет.“ Пак поглеждаме тефтерчетата. Да, шесторка има. Значи той позна способностите на учениците, без да приложи своите инструменти, а ние гледахме в тефтерчетата и проверявахме истинността на думите му. След това пристъпи към измерванията си.
към текста >>

Значи той позна способностите на учениците, без да приложи своите инструменти, а ние гледахме в тефтерчетата и проверявахме истинността на думите му.
Извикахме някои ученици, способни и посредствени. Господин Дънов седна на стола и без да вади своите инструменти, започна да казва:“Този ученик има математически способности.“ веднага ние побързахме да извадим тефтерчетата си да видим вярно ли е. Да, наистина, шесторка има. После посочи друг ученик:“Този пък има исторически способности, добра и силна памет.“ Пак поглеждаме тефтерчетата. Да, шесторка има. Значи той позна способностите на учениците, без да приложи своите инструменти, а ние гледахме в тефтерчетата и проверявахме истинността на думите му. След това пристъпи към измерванията си. Изпращането на господин Дънов беше с пълно доверие и приятелски чувства към него. Така работи господин Дънов цели единадесет години, след което беше приет и признат от всички ни под името Учител по вътрешно прозрение. Около него се събираха много хора, жадни за духовна наука и за нещо по-велико от всекидневното. Така се създаде духовното общество под името“Всемирно Бяло братство“, глава на което е Словото, а негов ореол великите добродетели, вечните принципи на живота Любовта, Мъдростта и Истината, от една страна, и правдата и добродетелта, от друга страна.
към текста >>

Музикантът при тази нова светлина на вечно горящата свещ промени всички струни на своя инструмент и запя нова песен за благодарност към Онзи, който го е дарил с тоя Божествен дар.
Новият химик се домогна до една от тайните на живота и успя да раздроби материята на безброй малки частици, което днес обещава на човечеството не разрушение, а вечно благоденствие, обещава материални и духовни чудеса. Лекарят обърна нова страница на своята работа. Той разбра, че бъдещата медицина е медицина на здравите хора. Социологът намери безболезнено решение на всички социални въпроси. Педагогът откри ония вечни методи, които водят първо към себевъзпитание и после към възпитание на своя ближен. Музикантът при тази нова светлина на вечно горящата свещ промени всички струни на своя инструмент и запя нова песен за благодарност към Онзи, който го е дарил с тоя Божествен дар. Поетът и писателят настроиха своята лира на нов глас. И потопиха своето златно перо не в черното мастило, но в нектара на великата любов. Туристът се свърза с живата разумна природа и разбра, че от нея черпи истинска обнова за една благородна и съзнателна работа в живота. Младият пое пътеката на вечно зазоряване, а възрастният и старият разбраха, че тяхната работа е към мъдростта и вечното усъвършенствуване. Болният осмисли своята болест и разбра, че само със смирение ще се излекува.
към текста >>

36. Да си самата Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато една струна на музикалния инструмент дрънка, то дрънкат и тези струни, които са в хармония с нея.
Тогава ще се дойде към следното: Бог, Христос, апостолите, всички вярващи и всички ние ще проявим Божията Любов навсякъде. Като проявим любовта към един човек, ние му помагаме да прояви любовта към другите. Що значи сливане на душите? Това значи следното: твоят ум и твоето сърце да намерят отзвук в ума и сърцето на друг човек и обратно. Това е сливане. Когато една струна на музикалния инструмент дрънка, то дрънкат и тези струни, които са в хармония с нея. Такова съединение на хората е Царството Божие. Нали е казано: Едно стадо и един пастир. Този пастир е Христос. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>

37. 10 КОМУНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Взима от съседите брадви, кирки, лопати и ние превихме гръб, но понеже бяхме неопитни и сравнително деликатни натури, разбихме си ръцете, изпочупихме инструментите и много работа не се виждаше налице.
Едва що свършихме това и дойде нова срочна работа. Отново в общината бяха разрешили на всеки селянин, от който участък извади дънерите от вече изсечена стара дъбова гора, става негова земя. И ние се заловихме с тази работа. А Жечо беше лаком по селски и макар че имаше вече своя земя от двеста декара, искаше да прибави още. Използва притока на работна ръка и ни турна да вадим дънери. Взима от съседите брадви, кирки, лопати и ние превихме гръб, но понеже бяхме неопитни и сравнително деликатни натури, разбихме си ръцете, изпочупихме инструментите и много работа не се виждаше налице. Вечер след вечер се прибирахме смазани от умора. За четене и свирене не можеше и дума да става. Едва можехме да си направим обща молитва и да си изпеем някоя песен. Когато запеехме, селяните се събираха около нас и обичаха да се заседават. Те не бяха слушали да се пее на толкова гласа, а ние имахме хубави гласове и пеехме добре.
към текста >>

При това ни придружаваше чело, цигулка, че и китара, инструменти, които ние носехме.
Вечер след вечер се прибирахме смазани от умора. За четене и свирене не можеше и дума да става. Едва можехме да си направим обща молитва и да си изпеем някоя песен. Когато запеехме, селяните се събираха около нас и обичаха да се заседават. Те не бяха слушали да се пее на толкова гласа, а ние имахме хубави гласове и пеехме добре. При това ни придружаваше чело, цигулка, че и китара, инструменти, които ние носехме. Селяните обаче не бяха разположени към Жечо, имаха лошо настроение към него, поддържано от попа и кръчмаря. Това настроение мина и към нас. Нарекоха ни набожните, та децата често хвърляха буци пръст подире ни. Но станаха събития, които ни възвърнаха благоволението и уважението. В селото стана пожар, запалиха се две къщи, настана суматоха, селяните се суетяха, викаха и не знаеха какво да правят.
към текста >>

За музика и занимание с нашите музикални инструменти не можеше също да се мисли.
Тежки класове бяха увиснали по нивите. Но пролетните посеви, царевицата и слънчогледът, искаха големи грижи - окопаване, почистване от плевели, работа, която много уморяваше. А Жечо беше засял 60 декара нива с тези култури. Този тежък труд ни пороби. Книгите, които носехме за четене останаха неотворени. За музика и занимание с нашите музикални инструменти не можеше също да се мисли. За един интелигентен човек науката и изкуството са нужда на природата му, вече създадена и развита в него. Тъй както физическата храна е необходима за нашето тяло и щом като тази храна не се достави в стомаха, човек усеща нейната липса - глад, така вече оформената интелигентност търси изява и ако тази висша природа, не се задоволи - страда. Какво в това направление би могъл да направи Жечо, този примитивен селянин, останал рано вдовец? Пък и откъде ние, осем деликатни натури, които всякога сме били далече от такава дейност, можехме да съберем сили и кураж? Всяка работа е успешна и приятна, когато е и разумно организирана.
към текста >>

38. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Хор нямаше, нито музикален инструмент да води пеенето, но те пееха въодушевено, с победна вяра и радостен екстаз.
И всички стоят, докато Той бавно се изкачи и седна, тогава едва сядат и другите. Г-н Дънов проповядва седешком, без каквито и да било писмени бележки. Онази сутрин Той говори повече от час, но макар и слънцето да печеше силно, та мнозина бяха в пот, никой не се помръдна от мястото си. Преди да почне да говори, както и след като свърши, имаше песен и молитва, в която участваха всички. Музиката им е особена, за качеството на която не съм компетентен да дам мнение. Хор нямаше, нито музикален инструмент да води пеенето, но те пееха въодушевено, с победна вяра и радостен екстаз. Техният особен начин да преповтарят части от строфите, въздействаше упоително и увеличаваше заразителността на новата вяра. Интересни бяха тези нововерци да ги наблюдава човек от близо, като слушател. Мнозина от възрастните имаха бледи лица, но с усърден, решителен характер, тяхната пълна вяра и преданост към Учителя се четеше ясно. Докато Той говореше, много хора, особено между жените, слушаха със затворени очи, с усмихнати и възхитени лица, като че ли звукът на гласа Му ги милваше с благодатен лъх. Мнозина държаха в ръцете си молив и тетрадка и записваха всяка паметна мисъл от проповедта.
към текста >>

39. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Да се организира едно летуване на Рила за няколкостотин души на височина 2200 метра, където няма нито хижа, нито даже някакъв заслон; да се изнесат хиляди килограми багаж и да се осигури едно непрекъснато снабдяване с продукти по стръмните склонове на планината, където не можеше да се говори за някаква по удобна пътека, а имаше само следи от такава тук-там; да се предвидят всички сечива и инструменти, необходими за едно нормално съществуване на летуващите, беше една сериозна и отговорна задача.
Него Учителя нарече ЕЗЕРО НА СЪЗЕРЦАНИЕТО. Наистина, колкото пъти съм ходил там, всякога съм имал чувството, че потъвам в един тайнствен и чуден по своята загадъчност свят - свят на чистото, на възвишеното и светлото. Свят, в който мисълта търси и намира допир с разумни и възвишени същества. Редовното ни летуване с Учителя на Рила при второто езеро, всяка година от средата на месец юли до края на август, започна от 1929 година до 1939 година включително, с едно прекъсване от две години - през 1933 и 1934 не летувахме на Рила. За причините на това прекъсване ще кажа по-нататък. Да се организира едно летуване на Рила за няколкостотин души на височина 2200 метра, където няма нито хижа, нито даже някакъв заслон; да се изнесат хиляди килограми багаж и да се осигури едно непрекъснато снабдяване с продукти по стръмните склонове на планината, където не можеше да се говори за някаква по удобна пътека, а имаше само следи от такава тук-там; да се предвидят всички сечива и инструменти, необходими за едно нормално съществуване на летуващите, беше една сериозна и отговорна задача. Столовата, която имахме на Изгрева, играеше ролята на една много важна и необходима изходна база. Що се отнася до отчетността в организирането на цялата кампания, беше много просто. На всеки един от летуващите се откриваше партида в един голям тефтер, а ако е семейство - на главата на семейството. Тази канцеларска работа се водеше от рядко прецизната и добросъвестна сестра Буча Бехар, учителка по професия и писателка. В партидата се отбелязваха всички сметки - килограмите на багажа, превозните разноски, броят на дните, прекарани горе, разноските по обедите, които се разпределят по равно на всеки столуващ, както и съответният дял от общите разноски, каквито при такива случаи всякога има.
към текста >>

Учителя се огледа наоколо, огледа високите върхове, големите скали, оставени от ледниците, и като посочи зелената трева до една от скалите, недалеч от поточето, рече: „Тук има вода.” Донесохме инструменти, разкопахме на десет-петнадесет сантиметра и действително излезе вода.
Гората от клекове наоколо разрешаваше въпроса за горивото. А водата? Отначало за всички нужди черпехме вода от езерото. Учителя обаче не беше много доволен от това разрешение. Един ден Той взе със себе си пет-шест души млади братя, заобиколихме по самия бряг на езерото и достигнахме там, където рекичката се вливаше в него. Учителя се огледа наоколо, огледа високите върхове, големите скали, оставени от ледниците, и като посочи зелената трева до една от скалите, недалеч от поточето, рече: „Тук има вода.” Донесохме инструменти, разкопахме на десет-петнадесет сантиметра и действително излезе вода. Разкопахме и по-дълбоко - бликна обилна вода. Съвършено чиста. Каптирахме я и я отведохме напред, за да тече известно време на открито и да се огрява от слънцето. С нас имаше един брат опитен каменоделец, той издяла от парче берковски мрамор, което беше донесъл, чучур във формата на две насочени ръце. От тях изтичаше водата, затова чешмата нарекохме „Ръцете, които дават”.
към текста >>

Насядали около огъня, ще дойде Учителя, почваше се разговор с Него, пееха се песни; имахме добри музиканти инструменталисти, които даваха концерти, а над нас - чудното, красиво, звездно небе.
Много добър фотограф и с голям художествен усет, беше и брат Васил Искренов, който впоследствие потъна из широкия свят. Тези снимки допринасят много, за да се покаже по-нагледно животът ни Рила, през онези светли времена от великата епоха. Учителя понякога шеговито подхвърляше на тези фотографи - да снимат и мъглата, която не рядко ни беше гостенка. След вечерята буйният огън създаваше една приятна и тържествена обстановка. Дърва имаше в изобилие навсякъде. Насядали около огъня, ще дойде Учителя, почваше се разговор с Него, пееха се песни; имахме добри музиканти инструменталисти, които даваха концерти, а над нас - чудното, красиво, звездно небе. Звездите - очите на ангелите, както са ги наричали древните мъдреци - поради височината, на която бяхме и от кристално чистият въздух, който имахме, те блестяха особено ярко и привлекателно. Като ги гледа човек, не може да не долови един шепот, пълен с нежност и мъдрост. Ето къде е причината, че във всички древни религии, без изключение, е имало едно уважение и благоговение към звездния мир, наблюдаван в атмосфера чиста от прахове, пушеци и изпарения, а това е създавало устрема да се изучава този мир и да се търси смисълът на всичко, създадено от Бога. Защото в Природата има едно велико Единство, една връзка между всичко съществуващо в нея. Така са се създали Астрономията и Астрологията, която търси връзката и отношенията на звездите към Земята и живите същества на нея, на първо място човека... Така, в един друг свят, прекарвахме до късно през нощта.
към текста >>

Беше техник във всяко направление: строителство, водопровод, електричество, фина механика, часовникарство, груба тежка механика, правене на музикални инструменти.
Много важен въпрос беше също и банята. Водата в езерото беше студена, пък и, както разбрах, Учителя не искаше да се използва тя за къпане. Студената вода Той не препоръчваше да се употребява нито за пиене, нито за миене, а още по-малко за къпане. Нашият брат Димитрий се зае с тази задача. Той беше човек не само с изключителни и всестранни способности, но и с богати идеи и находчивост. Беше техник във всяко направление: строителство, водопровод, електричество, фина механика, часовникарство, груба тежка механика, правене на музикални инструменти. Беше си направил с похвално майсторство цитра, на която свиреше и изнасяше номера, когато имахме концерти в салона. Повредили се нещо из тъй разнообразните приспособления, задоволяващи нуждите на човека - тичайте при брат Димитрий. Той беше всякога готов с радост и разположение да направи услугата, и то с най-голяма вещина. На Изгрева се беше преместил от нашето първо общежитие и си имаше отделна самостоятелна дъсчена къщичка, където живееше. В отделно помещение си беше устроил работилница.
към текста >>

В нея човек можеше да намери всички видове инструменти, за всички занаяти, като се почне с часовникарството и се свърши с тези за правене на клинци и подкови.
Беше си направил с похвално майсторство цитра, на която свиреше и изнасяше номера, когато имахме концерти в салона. Повредили се нещо из тъй разнообразните приспособления, задоволяващи нуждите на човека - тичайте при брат Димитрий. Той беше всякога готов с радост и разположение да направи услугата, и то с най-голяма вещина. На Изгрева се беше преместил от нашето първо общежитие и си имаше отделна самостоятелна дъсчена къщичка, където живееше. В отделно помещение си беше устроил работилница. В нея човек можеше да намери всички видове инструменти, за всички занаяти, като се почне с часовникарството и се свърши с тези за правене на клинци и подкови. Този именно наш брат направи под езерото баня за чудо и показ на всички. Там, където се изтичаше водата от нашето езеро, той отдели с тръби част от водата, като я откара далеч от изтичащата се рекичка. В едно помещение, изградено от плътни импрегнирани платна, той направи някакъв самовар, по съвършено нова система, негова идея, основана все пак на принципа на бойлерите, където само с много малко дръвца за кратко време се получаваше гореща вода; в специална камера, тя се разстудяваше по желание и чрез един душ се получаваше непрекъснато необходимата струя. Всички приспособления, необходими за банята бяха така умело направени, че ти беше приятно да се изкъпеш в нея. Така нашият скромен, тих и мил брат Димитрий беше дал своя голям принос за общия братски живот на Рила.
към текста >>

Трябваше ми някакъв инструмент, разбира се, не можех да отида другаде, освен при брат Димитрий.
В едно помещение, изградено от плътни импрегнирани платна, той направи някакъв самовар, по съвършено нова система, негова идея, основана все пак на принципа на бойлерите, където само с много малко дръвца за кратко време се получаваше гореща вода; в специална камера, тя се разстудяваше по желание и чрез един душ се получаваше непрекъснато необходимата струя. Всички приспособления, необходими за банята бяха така умело направени, че ти беше приятно да се изкъпеш в нея. Така нашият скромен, тих и мил брат Димитрий беше дал своя голям принос за общия братски живот на Рила. За съжаление по-късно, съвсем неочаквано и много набързо, той си замина за онзи свят, като остави една празнота в братските среди. Спомням си последния ден от земния му живот. Трябваше ми някакъв инструмент, разбира се, не можех да отида другаде, освен при брат Димитрий. И друг път съм ходил за такава услуга при него, никога не ми е отказвал, но всякога с една престорена строгост ще ми каже като го подава: „На, вземи го, и щом свършиш, веднага да ми го донесеш”. Този път той ми подаде инструмента с такава топлота и любезност без каквито и да е било забележки, че това ме изненада и трогна. Навярно е предчувствал, че повече няма да му трябва. Набързо привърших работата си и веднага му го върнах. Лицето му сияеше от топлота и любезност, благодарих му от все сърце и се разделихме.
към текста >>

Този път той ми подаде инструмента с такава топлота и любезност без каквито и да е било забележки, че това ме изненада и трогна.
Така нашият скромен, тих и мил брат Димитрий беше дал своя голям принос за общия братски живот на Рила. За съжаление по-късно, съвсем неочаквано и много набързо, той си замина за онзи свят, като остави една празнота в братските среди. Спомням си последния ден от земния му живот. Трябваше ми някакъв инструмент, разбира се, не можех да отида другаде, освен при брат Димитрий. И друг път съм ходил за такава услуга при него, никога не ми е отказвал, но всякога с една престорена строгост ще ми каже като го подава: „На, вземи го, и щом свършиш, веднага да ми го донесеш”. Този път той ми подаде инструмента с такава топлота и любезност без каквито и да е било забележки, че това ме изненада и трогна. Навярно е предчувствал, че повече няма да му трябва. Набързо привърших работата си и веднага му го върнах. Лицето му сияеше от топлота и любезност, благодарих му от все сърце и се разделихме. Само няколко часа след това, с потресаваща изненада, разбрах, че е бил извикан пред вратата на свети Петра. Навярно и там е имало нужда от спешна, неотложна поправка в сложните механизми на отвъдния свят.
към текста >>

40. 78 САЛОНЪТ НА УЛИЦА ОБОРИЩЕ -1925-1926 ГОДИНА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тъкмо да започна, дотрябваха ми някакви инструменти и отидох в бараката, в която ги държахме.
Малко преди това къщата на Радославов е развалена и материалите от нея докарани на Изгрева, за да се ползват уж за новата му къща. Гредите стояха дълго време там под боровете. И когато бях натоварен да правя дюшеме на столовата, естествено трябваха греди и дъски. Направих сметка за стойността им, отидох при братския касиер за пари. Взех парите, купих и докарах материала. Тъкмо да започна, дотрябваха ми някакви инструменти и отидох в бараката, в която ги държахме. На излизане ето Го Учителя пред мен, погледна ме и много мило ми каза: „Защо не взехте от тези греди? “ - като посочваше стоварените пред бараката греди от Радославовата къща. „Но Учителю, нали те са за новата къща на Радославов! “ - възразих аз. Той ме погледна, усмихна се и в израза на лицето Му разбрах: „И ти ли, момче, вярваш, че Радославов ще си направи тук къща?
към текста >>

41. 84 ХИЖА ОСТРИЦА, ХИЖА ЕДЕЛВАЙС - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Щом приключих, веднага предадох инструментите, а Учителя все още стои отвън и ме чака.
В деня на връщането направихме обща закуска на масите в хижата. Учителя подкани приятелите да тръгнат, а Той остана пред хижата. Нещо предният ден пазачът се пипнеше да прави някаква пейка, но не беше така сръчен, та му казах да остави, аз да му я направя. Той се съгласи с охота. На сутринта преди тръгването имах нещо малко да довърша. Щом приключих, веднага предадох инструментите, а Учителя все още стои отвън и ме чака. Така като ме гледаше, ми каза: „Иди легни под пейката и напиши деня, часа, минутата и още напиши: България - пълен неутралитет! “ Това беше директива на Бялото Братство, до тези, които щяха да управляват България.“
към текста >>

42. КУЛТУРАТА НА ПЪРВАТА РАСА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тези монументални строежи с удивително точните си математически и астрономически данни, са служили за астрономически обсерватории и като астрономични инструменти.
Тези строежи са направени пак от хората на Първата раса. Огромните пирамиди и загадъчният каменен сфинкс, застанал като страж, са привличали дълго време вниманието на сегашните хора и преди всичко на учените. В наше време са открити осемдесет пирамиди, но повечето от тук са изгубили величавия си вид, защото векове наред са били неизчерпаем източник на строителни материали, а и атмосферните влияния са допринесли не малко за това. Но трите големи пирамиди в Гиза със своите грамадни размери и със загадките, които крият, са дали повод за сериозни научни изследвания. Открити са поразителни факти, даващи основание да се приеме, че наистина техният строеж е дело на изключителни по своите качества и способности хора. Тези монументални строежи с удивително точните си математически и астрономически данни, са служили за астрономически обсерватории и като астрономични инструменти. Най-голямата от тях, Хеопсовата пирамида е висока 147 метра. Някои учени справедливо отбелязват, че този размер показва една милиардна част от разстоянието Земя- Слънце, когато Земята е най-близо до него, т. е. в перихелий. Тогава Земята отстои от Слънцето на 147 000 000 километра. Строителите на пирамидите са имали особено благосклонно отношение към това положение на Земята спрямо Слънцето, което става в началото на месец януари.
към текста >>

43. АСПЕКТИ НА МЕРКУРИЙ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Всеки човек на изящните изкуства - художник, музикант, инструменталист, за да бъде добър изпълнител, трябва да има силно влияние на Меркурий.
АСПЕКТИ НА МЕРКУРИЙ С Венера. Отбелязахме, че най-голямо отклонение на Меркурий от Слънцето е 28°, а най-голямото отклонение на Венера от Слънцето е 48° градуса. Следователно най-голямото отклонение, което могат да имат двете планети една от друга, е 76°, затова аспектите, които могат да имат, са съвпад, полусекстил, полуквадрат, секстил и 72°. Ако един занаятчия има силните и добри аспекти на Меркурий и Венера, той ще бъде изкусен майстор от голяма класа, защото мускулите на ръцете и ставите много точно и правилно ще реагират на Венерините подтици. Всеки човек на изящните изкуства - художник, музикант, инструменталист, за да бъде добър изпълнител, трябва да има силно влияние на Меркурий. Въобще благоприятните аспекти между Меркурий и Венера определят изява в изкуствата и умение всичко да се прави най-добре. При отсъствие на аспекти между Меркурий и Венера подтик и чувство за добро творчество липсват. С Марс. При съвпад и благоприятни аспекти имаме активен и динамичен ум, способен преди всичко към разискване на всякакви въпроси, съчетан с дар-слово, а при висшите типове - с добър ораторски талант. При неблагоприятни аспекти имаме заядлив човек, склонен към оскърбителни изказвания при всеки разговор.
към текста >>

44. МАРС В ДОМОВЕТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В трети дом, Марс говори за човек, който ще има за предмет на своята дейност предимно метални съоръжения - ножове, инструменти и др.
МАРС В ДОМОВЕТЕ В първи дом, Марс, особено ако е близо до хоризонта (асцендента), дава характерните белези на тялото, главата и лицето, както и психичните прояви, които описахаме по-горе. Тук, разбира се, трябва да се има предвид до каква степен Слънцето е облагородило мозъчните центрове, създадени от Марс, а също и аспектите му с Луната и планетите. Във втори дом, Марс подсилва вътрешните психологични качества, които той носи. В трети дом, Марс говори за човек, който ще има за предмет на своята дейност предимно метални съоръжения - ножове, инструменти и др. Такива хора обикновено са хирурзи, зъболекари, машинни инженери, конструктори или занаятчии, които в професията си имат за инструменти предимно метални сечива. В четвърти дом, Марс определя, че роденият ще живее при крайно остри, неприятни и конфликтни отношения между родителите си, между които в повечето случаи ще последва развод, а понякога и предварителна смърт на един от тях. В по-напреднала възраст роденият ще води напрегната борба, за да си осигурява необходимите условия за живот. В пети дом, Марс определя лоши и конфликтни отношения с противоположния пол: поне една връзка ще бъде прекъсната с пререкания и неприятни разправии. Не рядко и отношенията към децата ще бъдат студени и неприятни.
към текста >>

Такива хора обикновено са хирурзи, зъболекари, машинни инженери, конструктори или занаятчии, които в професията си имат за инструменти предимно метални сечива.
МАРС В ДОМОВЕТЕ В първи дом, Марс, особено ако е близо до хоризонта (асцендента), дава характерните белези на тялото, главата и лицето, както и психичните прояви, които описахаме по-горе. Тук, разбира се, трябва да се има предвид до каква степен Слънцето е облагородило мозъчните центрове, създадени от Марс, а също и аспектите му с Луната и планетите. Във втори дом, Марс подсилва вътрешните психологични качества, които той носи. В трети дом, Марс говори за човек, който ще има за предмет на своята дейност предимно метални съоръжения - ножове, инструменти и др. Такива хора обикновено са хирурзи, зъболекари, машинни инженери, конструктори или занаятчии, които в професията си имат за инструменти предимно метални сечива. В четвърти дом, Марс определя, че роденият ще живее при крайно остри, неприятни и конфликтни отношения между родителите си, между които в повечето случаи ще последва развод, а понякога и предварителна смърт на един от тях. В по-напреднала възраст роденият ще води напрегната борба, за да си осигурява необходимите условия за живот. В пети дом, Марс определя лоши и конфликтни отношения с противоположния пол: поне една връзка ще бъде прекъсната с пререкания и неприятни разправии. Не рядко и отношенията към децата ще бъдат студени и неприятни. В шести дом, Марс дава на родения неприятни и дразнещи конфликти с братя, сестри и близки роднини, а също и вероятност за сериозна травма, нерядко със счупване на кост, операция или други мъчителни сътресения в живота.
към текста >>

45. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е инструмент, чрез който се проявяват душата и Духът.
За да живее на физическия свят, човек трябва да има здраво тяло, с което да си служи. Ослицата символизира човешкото тяло, учениците на Христа символизират човешката душа, а Христос символизира човешкият дух. Духът казва на душата: Слез от мястото, на което седиш и иди между хората да намериш едно осле, с което да отидем в Ерусалим да свършим известна работа. Най- добрият проповедник на христовото учение е оселът, т.е. човешкото тяло. Той е инструмент, чрез който се проявяват душата и Духът. Казва се някъде в Евангелието, че в онези дни на страшния съд Слънцето и Луната ще потъмнеят и звездите ще почнат да падат от небето. Слънцето, Луната и звездите са символи на нещо. Слънцето запример означава държавата, държавната власт. Когато един народ, едно племе, една раса или цялото човечество се организира в една външна сила и започне да се проявява, това се нарича слънце. И когато се казва, че слънцето ще потъмнее и ще загуби Светлината си, подразбира се държава, която губи силата си, губи властта си.
към текста >>

46. АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД - Влад Пашов (1902- 1974)

Тази била мисията на еврейския народ.. В лицето на родоначалника на еврейския народ, в лицето на Авраам фактически имаме една такава индивидуалност, чието тяло е било един подходящ инструмент за логическо мислене.
който тече в кръвта на поколенията. В заключение на гореказаното можем да кажем, че чрез древноеврейския народ е развита логичната мисъл за познаване на Бога и без силата на ясновидството. Но за тази цел особеното устройство на Авраамовия организъм е трябвало да бъде предаден по-нататък по пътя на наследствеността на поколенията. Както се е водило развитието на човечеството след атлан- тско време, трябвало е да се създаде една способност в човека да замести древното ясновидство, трябвало е да се развие логичното мислене, чрез което човек да открие и познае Бога, проявен както във външния свят, така и в човешката душа. Еврейският народ е бил определен да създаде едно такова тяло, което да бъде така организирано, за да може да дойде до познанието на света и на Бога без влиянието на ясновидството. Тази била мисията на еврейския народ.. В лицето на родоначалника на еврейския народ, в лицето на Авраам фактически имаме една такава индивидуалност, чието тяло е било един подходящ инструмент за логическо мислене. По такъв начин Авраам сложи началото на едно познание, което се основава не на ясновидството, а върху наблюденията във външния свят. По такъв начин е сложено началото на онази култура, плодовете на която имаме сега в западноевропейската култура. Авраам сложи началото на комбинираното мислене, на математическата логика. Затова той разгледа света като мярка, число и тегло, в който свят той намира изявен Бога, с Когото той е бил във връзка, в общение. В такъв случай Авраам познава Бога първо вън от себе си, изявен в природата.
към текста >>

47. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тази опасност може да бъде най-точно характеризирана, като кажем: който изживява този момент, когато заспивайки не потъва в безсъзнание, а запазва своето съзнание така, че в своето астрално тяло има свое Аз, той има един инструмент, с който възприема духовния свят.
Есеите също са знаели, че човек освен че може да се потопи в собственото си физическо и етерно тяло, може да се издигне със своя живот, да влезе в Космоса, когато иска да познае какви тайни стоят в основата на целия Космос. Когато човек слиза в своята вътрешност - физическото и етерното тяло - той е изложен на опасността да бъде завладян от всички сили на неговата собствена вътрешност, от желанията, страстите и всичко онова, което се намира на дъното на душата, на което човек обикновено не обръща внимание и което даже не предчувствува. Затова той обикновено е възпрепятствуван от външното възпитание, за да може да познае тези сили. При събуждането си от сън човек навлиза в своето физическо и етерно тяло, но тогава той няма възможност да бъде завладян от страстите и желанията, защото неговият поглед веднага се отклонява от външния свят. И така, докато при слизането в собствената си вътрешност има опасност човек да бъде, така да се каже, завладян от най-нисшите инстинкти и най-егоистичните сили на неговата собствена природа, съществува друга една опасност, когато той изживява, изпитва така нареченото „разширение на собственото си същество в целия Космос". Тази опасност може да бъде най-точно характеризирана, като кажем: който изживява този момент, когато заспивайки не потъва в безсъзнание, а запазва своето съзнание така, че в своето астрално тяло има свое Аз, той има един инструмент, с който възприема духовния свят. За него съществува опасността, която се изразява в духовно ослепяване подобно на това, когато човек е силно ослепен като гледа направо силните слънчеви лъчи. Той бива заслепен от величието на това, което вижда и преди всичко от необикновените впечатления, които напълно го объркват. Есеите също са знаели, че както при преминаването през 42-те степени човек е изживявал и познавал наследствените признаци на физическото и етерното тяло и че тези степени са се редували според тайната на числото 6 пъти по 7, има също така една тайна на числата, която представя как човек се издига до познанието на космичните тайни, на тайните на великия свят. За разбирането на тези тайни есеите си служили със звездите от външния свят, съчетавани по особени закони. И те са знаели, че както до тайните на човешката вътрешност се достига като се премине през 6 пъти по 7 степени, така и до тайните на мировото пространство се достига като се мине през 12 пъти по 7, т.е.
към текста >>

48. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Той поглежда към онези Висши същества - ръководители на човечеството, които са станали изцяло инструмент и съсъд на Сина Божи, на Божествената творческа сила на всяко развитие.
Той съвсем не възнамерява да пише биография на един човек. Той иска да опише Бога, станал човек, чрез което ставане целият свят бива увлечен в едно ново развитие. Единственият рождествен разказ, който привлича неговото внимание, това е Кръщението в реката Йордан, защото то е едно събитие, чрез което в човека Исус се ражда Христос. Докато Евангелията на Матей и Лука ни водят от Исус към Христос, то Евангелието на Марко още от самото начало е същинско Евангелие на Христос. Неговата тема не е Син Человечески, а Син Божи. Той поглежда към онези Висши същества - ръководители на човечеството, които са станали изцяло инструмент и съсъд на Сина Божи, на Божествената творческа сила на всяко развитие. И затова в никое друго Евангелие Христос не се явява толкова много като маг, колкото у Марко. При изцелението на глухонемия Христос изговаря магическата матрична дума " хефата", а при възкресението на дъщерята на Яир изговаря магическа формула: " Талита, куми". Тези еврейски думи в гръцкия текст на Евангелието на марко носят нещо от настроението на египетската магия в себе си, също както латинските думи, които се явяват на много места в елинизирана форма, издават римския заден план на Евангелието. Например пазачът, на когото Ирод заповядва да отсече главата на Йоан Кръстител, се нарича спекула-тор, а монетата, която бедната вдовица пуска в Божията каса, е назована по римски начин кодрант. Евангелието на Марко е Евангелие на изгонването на демоните.
към текста >>

49. 3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

В лицето на Авраам Провидението избра един такъв човек, чието тяло е било така устроено, че е било подходящ инструмент за развиване на логичната мисъл.
- западноевропейската. За тази цел било необходимо да се създаде един народ, който да е така устроен, че да прекъсне връзката си с духовния свят, каквато е имал до тогава и да бъде способен да обърне погледа си към окръжаващия свят - да го проучва обективно с ума си. С това се е целяло да се обособи човек като едно самостоятелно същество, което в течение на развитието да разкрие своите вътрешни възможности, които са чисто Божествени и да открие Бога в себе си. Значи задачата така е поставена, че човек да се осъзнае в своето физическо тяло като храм на Бога. В лицето на Авраам Провидението избра един такъв човек, чието тяло е било така устроено, че е било подходящ инструмент за развиване на логичната мисъл. Той трябвало да дойде до познаване Тайните на света по пътя на ума. За изграждането на своето познание той не се е осланял вече на древното ясновидство, а върху наблюденията на явленията във външния свят. С това се слага началото на онази култура, плодовете на която намираме днес в цялата западноевропейска цивилизация. Авраам бил така устроен, че той откривал Бога и Йехова, проявен в цялата Природа. И когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, определено чрез число, мярка и тегло, той се приближава към Бога, Който е изявен в тези числови отношения.
към текста >>

50. VI. КНИГАТА СЪС СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Това завоевание, символизирано от меча, който ще представя във Втората епоха на Шестата раса инструмент за властване над външния свят.
А видяхме, че в Древна Индия човек е живял в едно душевно състояние, което го е ориентирало към духовния живот, отклонявайки го от физическия живот. В Първата културна епоха на Шестата раса това преживяване ще излезе в полето на съзнанието и човек ще бъде победител на материята, благодарение на това, което той е асимилирал от отпечатаното в душата му през време на Първата културна епоха на нашата раса, т.е. културата на Древна Индия. Тогава човек ще бъде победител, както е казано в Апокалипсиса. Втората културна епоха на нашата раса, тази на Древна Персия, е имала за цел да придобие господство над материята. Това завоевание, символизирано от меча, който ще представя във Втората епоха на Шестата раса инструмент за властване над външния свят. Това, което човек е придобил в течение на Египетско-Халдейската културна епоха, когато той се е отдавал на измерване и притегляне по определени правила, ще се покаже в Третата културна епоха на Шестата раса. Тази културна епоха се символизира с везните. Четвъртата културна епоха от Шестата раса ще разкрие това, което е от най-съществено значение. То е онова, което човешкото същество е получило от Христа през Четвъртата културна епоха на нашата Пета раса, а именно, духовния живот и безсмъртието на Аза. В Четвъртата културна епоха на Шестата раса тези, които са придобили безсмъртие, те са господари на живота и смъртта и те ще прогресират.
към текста >>

51. VI. ПЪТЯТ КЪМ БЕЗДНАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако през това време не е бил Духът, който работи отвън и моделира неговите черти, човек не би могъл да си послужи с тялото си като с инструмент за достигане осъзнаване на себе си и за одухотворяването си.
А онези, които не са приели този импулс, те по-лека-лека ще слязат в Бездната. С развитието на Аза те са събудили в себе си егоизма, с когото без Христа не могат да се справят, и който не ще им позволи да се възземат нагоре към Духа. Последствието за едно същество, което не е намерило Христа, ще бъде едно откъсване от възходящия живот и затвърждаване на личното Аз, което ще го доведе до погибел. Вместо да пробуди онези сили, които биха могли да спомогнат за духовния му възход, това същество се оставя да бъде привлечено все повече в материята. От факта, че етерните сили са се редуцирали до размерите на физическата глава, човешката фигура е могла да стане годна да отрази Божествения Дух. Ако през това време не е бил Духът, който работи отвън и моделира неговите черти, човек не би могъл да си послужи с тялото си като с инструмент за достигане осъзнаване на себе си и за одухотворяването си. Ако той не познава Духа, той ще стане роб на собственото си тяло до степен да го обожава и да се чувства добре само в него. И заедно с тялото той би слязъл в Бездната. Незнаейки как да употреби силите, които Духът му предлага, външната форма на човека би теглила към възвръщане на формите на миналото. Неговата външна форма би добила наново един животински облик, слизайки в Бездната. Тези, които ще слязат в Бездната, ще бъдат тези, които не са използвали пребиваването си в тялото, освен само за придобиване на лично съзнание.
към текста >>

52. VIII. ЯДРОТО, КОЕТО ЩЕ ОБРАЗУВА НАЧАЛОТО НА ШЕСТАТА РАСА - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук, в Западна Европа, е налице един забележителен инструмент, един изтънчен интелект, който е годен да извае, да подреди, да комбинира която и да е било идея, за да направи от нея една система за изясняване на Вселената.
Тези народи се подготвят да излязат от състоянието на известна летаргия и да предизвикат, чрез един огромен импулс, една духовна сила, която ще бъде като плюс, но противоположна на интелекта. Преди Шестата културна епоха на нашата Пета раса, която в Апокалипсиса е посочена в лицето на Филаделфийската Църква, човечеството ще види да се формира един велик съюз между народите, който ще бъде един брак между интелегентността и духовността. Днес ние едвам можем да прозрем Зората на това обединение." „Ние забелязваме необикновени явления, когато сравняваме Запада с Изтока и когато изследваме с ясновидски поглед дълбините на най-потайните гънки на душите. Ако направим едно обективно сравнение на философията и науката, която се манифестира на Запад, с това, което се издига на Изток, като например с работите на Толстой, без да бъдем последователи на Толстоя, би било справедливо да кажем, че в една книга като тази, в която той е писал „Върху живота", се намират страници, които струват колкото цели библиотеки на Запад. Тук, в Западна Европа, е налице един забележителен инструмент, един изтънчен интелект, който е годен да извае, да подреди, да комбинира която и да е било идея, за да направи от нея една система за изясняване на Вселената. И културата на Западна Европа е дала също така толкова много в тази област, че никоя епоха не може да я надмине. Но идеите, разгърнати тук в 30 тома, вие бихте могли да ги намерите в една дузина редове у Толстоя и, при това, с една първична сила, сгъстена, която има такъв обсег, колкото и най-дългия коментар. „Старите цивилизации имат едно изсушаващо действие по отношение на новия сок, спрямо новите сили на зараждащата се цивилизация." "Толстой е една преждевременна сила, която се е пробудила твърде рано, за да може да се развие в своята епоха." „Ето защо неговото дело носи недъзите на нещо, родено преждевременно.
към текста >>

53. ПРИНЦИП НА АНАЛОГИЯТА ИЛИ СЪОТВЕТСТВИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Древните херметисти са считали този Принцип като един от най-важните умствени инструменти, с помощта на които човек би могъл да отстрани пречките, които скриват от погледа му непознаваемото.
Този Принцип е формулиран в Кибалион по следния начин: Както горе, тьй и долу; както долу, тъй и горе. Този Принцип въплътява истината, че винаги съществува едно съотношение между законите и явленията на разните полета на съществуване и живот. Когато човек схване и разбере значението и смисъла на този Принцип, това би му дало възможност да разреши много неясни противоречия, както и да проникне в много Тайни на Природата. Този Принцип има универсално приложение и проявление върху разните полета на Вселената и Живота. Той е един всемирен Закон. Древните херметисти са считали този Принцип като един от най-важните умствени инструменти, с помощта на които човек би могъл да отстрани пречките, които скриват от погледа му непознаваемото. Неговата употреба и приложение е в състояние да повдигне булото на Изида, за да може да се види лицето на богинята за малко. Както знанието на геометрическите принципи помага и улеснява астронома да измерва и изследва далечните слънца и техните движения, седейки в обсерваторията си, така и познаването на Принципа на съответствията улеснява човека да разсъждава разумно и правилно, изхождайки от познатото и отивайки към непознатото. С вторият велик херметичен Принцип се изяснява истината, че съществува хармония, съгласуване, съотношение между различните полета на проява, живот и съществуване. Този Принцип ни показва, че законите, които действат в нашата физическа Вселена, са същите и в духовната страна на Вселената. Според херметичната философия Вселената е тяло на Бога.
към текста >>

54. ПРИНЦИП НА ВИБРАЦИИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

както един музикален тон може да бъде възпроизведен, като накараме даден инструмент да вибрира в известна скорост, също както и даден цвят може да се възпроизведе по подобен начин.
Когато се разложи субстанцията на духовното поле, ще се стигне до енергиите на умственото поле и така нататък до безкрайност, до космичния Ум, който поражда всички енергии и всички вибрации. И тогава стигаме до идеята, че всички прояви на мисълта, на чувстването, на разума, на волята или желанието, или което и да е друго умствено състояние, са придружени с вибрации, една част от които се изхвърлят навън и са предназначени да повлияят умствено на други лица чрез индукция (подбуда по влияние). Това е Принцип, който произвежда явлението, наречено телепатия. Всяка мисъл, чувство или каквото и да е умствено състояние има своята съответна скорост или начин на вибрация. И чрез известно усилие на волята на дадено лице тези умствени състояния могат да се възпроизведат така. както един музикален тон може да бъде възпроизведен, като накараме даден инструмент да вибрира в известна скорост, също както и даден цвят може да се възпроизведе по подобен начин. Като се знае Принципа на вибрацията и като се прилага при умствените явления, човек може да поляризира, да нагласи своя ум на всякаква степен на вибрация, каквато пожелае. По този начин той добива един съвършен контрол върху своите умствени състояния, склонности, чувства и други. По същият начин той може да повлияе на умовете на други, произвеждайки желаното умствено състояние у тях. Той може да възпроизведе на умствено поле това, което науката възпроизвежда на физическо поле и се нарича вибрация по воля. Тази сила без съмнение може да се придобие само чрез съответни упражнения и практика, защото това е част от Науката за умственото превръщане на енергията и е един от ключовете на Херметичното изкуство.
към текста >>

55. ГЕБЕР - VIII ИЛИ IX ВЕК - Влад Пашов (1902- 1974)

Ибрахим Ал Мусали живял в началото на IX век се смята за голям певец, композитор и инструменталист.
В 827 година в сирийската пустиня е била намерена дъгата на земния меридиян, на основата на който, по научен път е изчислен и диаметъра на Земята. Числата, с които си служим, макар че са взети от Египет и Индия, арабските учени са ги видоизменили и са ги дали в този вид, в който сега съществуват. Има още много учени, които са писали трудове във всички области на науката. Изкуството също не е останало назад, особено в областта на музиката. Суфи Ал Дин живял през XIII век е автор на музикално произведение "Еш Шафори". Ибрахим Ал Мусали живял в началото на IX век се смята за голям певец, композитор и инструменталист. На него се приписват 900 песни и мелодии. Друг певец на име Зеряб, живял в X век, е знаел наизуст текста и мелодията на повече от хиляда песни. Цялата музика на арабите е събрана в 25 тома. Също така в течение на цялата арабска култура са се родили и работили знаменити астролози, които са разработили много области в астрологията, особено теорията за така наречените части и също и други области. Най-прочути и известни между тях са: Хал , Абу Бекир, Албу Багер.
към текста >>

56. НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

А душата може да постигне най-голямо съвършенство като си служи с тялото като инструмент и тогава тя може да изпълни своето предназначение — да служи на Бога като помага на хората.
Тя се стреми към сливане с Бога, към намирането на Бога в себе си. На това стремление на духовната природа да се слее с общия живот пречи свързаната с нея физическа природа. Богомилите съзнавали това, но те не дохождали до неразумното заключение, правено от някои аскети, че човек трябва чрез измъчване на тялото да се стреми да освободи душата от тленната обвивка. Напротив, те се стремели да одухотворят тялото, да го преобразят чрез чист и свят живот, за да го направят достоен носител на душата, чрез което тя да може да изяви своята Божествена природа. Богомилите знаели, че душата може да се развива само когато е в тялото, докато постигне своето съвършенство. А душата може да постигне най-голямо съвършенство като си служи с тялото като инструмент и тогава тя може да изпълни своето предназначение — да служи на Бога като помага на хората. За богомилите животът на християнина представя равнодействаща на две взаимодействащи сили — физическата и духовната природа, но християнинът трябва да се стреми да заякчи своята духовна природа, което става, когато човек води разумен природосъобразен живот. Затова богомилите били преди всичко вегетарианци и въздържатели. И презвитер Козма казва: „Забраняват да се пие вино и да се яде месо, защото те отдалечавали от Бога." Богомилите учели, че човек трябва да е умерен във всичко и скромен. Поради това те препоръчвали на привържениците си да се задоволяват с умерено количество храна, предимно растителна, като забранявали изрично яденето на месо и пиенето на вино и въобще спиртните питиета. Обличали се скромно, но прилично и не били суетни, а трезви и трудолюбиви хора.
към текста >>

57. 3. Правилна обмяна на енергиите като основа на здравето, 18 март 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

От окултно гледище, човекът и космосът представляват живи музикални инструменти.
Си е духовен тон. Ла е тон на равновесие, а До или Во е тон на живота. Има една наука за тоновете и цветовете и за техните съотношения, както и за психофизиологичните процеси, които са свързани с тях. Защото всеки тон и цвят е свързан с известни сили и процеси в природата и в човека. Ето защо, за да бъде човек здрав, трябва да разбира тази дълбока вътрешна страна на музиката. От окултно гледище, човекът и космосът представляват живи музикални инструменти. И всяка човешка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка представят известни тонове в природата, които се произвеждат на тия музикални инструменти. Древните окултисти, когато се говорили за „хармонията на сферите“, те са имали предвид тези факти. Всяка престъпна мисъл, всяко престъпно чувство и всяка престъпна постъпка от страна на човека произвеждат в природата дисхармонични тонове, които от своя страна стават условие за изгубване на здравето. И когато хората изгубят здравето си, те неминуемо ще развалят и правилните отношения помежду си. При такива случаи жената казва на мъжа, че е лош, а мъжът казва на жената, че е лоша.
към текста >>

И всяка човешка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка представят известни тонове в природата, които се произвеждат на тия музикални инструменти.
Ла е тон на равновесие, а До или Во е тон на живота. Има една наука за тоновете и цветовете и за техните съотношения, както и за психофизиологичните процеси, които са свързани с тях. Защото всеки тон и цвят е свързан с известни сили и процеси в природата и в човека. Ето защо, за да бъде човек здрав, трябва да разбира тази дълбока вътрешна страна на музиката. От окултно гледище, човекът и космосът представляват живи музикални инструменти. И всяка човешка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка представят известни тонове в природата, които се произвеждат на тия музикални инструменти. Древните окултисти, когато се говорили за „хармонията на сферите“, те са имали предвид тези факти. Всяка престъпна мисъл, всяко престъпно чувство и всяка престъпна постъпка от страна на човека произвеждат в природата дисхармонични тонове, които от своя страна стават условие за изгубване на здравето. И когато хората изгубят здравето си, те неминуемо ще развалят и правилните отношения помежду си. При такива случаи жената казва на мъжа, че е лош, а мъжът казва на жената, че е лоша. Животът на такива хора става тежък, изпълнен с неприятности.
към текста >>

58. ЧУДОТВОРСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Ще купим коне, каруци, инструменти и земя.
" Но като останах сам през зимата на 1923 г., ме налегна носталгия, все си мислех за бъдещата комуна и си казах: Каква ще е тая комуна без пари? Реших да пиша на тате да продаде всичкия имот в Стара Загора - лозето, една нива, къщата и двора - и с тези пари да започнем комуната. Ще купим коне, каруци, инструменти и земя. Седнах на масата да пиша писмо на тате. Бях написал само обръщението и преди да почна първата дума, писецът се обърна в ръката ми, като че някой го грабна, вдигна се във въздуха и силно се заби в масата. Аз го извадих и реших да продължа.
към текста >>

59. Метод за премахване на лошите мисли - Влад Пашов (1902- 1974)

Пък и всички инструменти там са толкова деликатни, за всичко ги бива.
• 422 • Метод за премахване на лошите мисли. Човешкият мозък е такава лаборатория, каквато никъде в света няма. И всички химикали, всички елементи са там. Пък и всички инструменти там са толкова деликатни, за всичко ги бива. Вие трябва по-често да влизате в тази лаборатория. Да кажем, че имате една неприятна мисъл, която искате да изпъдите. Какво правите вие? Махвате с ръка, мислите, че можете да я изпъдите. Казвате: “Излез де!
към текста >>

60. ВЯРАТА КАТО ПЪТ ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА ИДЕИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Човек не може да реализира идеите си, докато не знае да управлява инструмента си, т. е.
• 693 • Вярата като път за реализиране на идеите. Човек не може да реализира идеите си, докато не знае да управлява инструмента си, т. е. мозъка си, ума си. Това се постига чрез познаване на Онзи, Който управлява целия свят. Вярата е първото условие за реализиране на нещата. Без Вяра в Бога, в душата, не е
към текста >>

61. Волята като магическа пръчица - Влад Пашов (1902- 1974)

Тялото, умът и сърцето са инструменти, чрез които човек може да се прояви в трите свята.
Разумната човешка воля, т. е. магическата пръчица показва на човека как трябва да мисли, чувства и действа и как и накъде трябва да се движи. Дръжте в ума си образа на равностранния триъгълник като представа за правилното развитие на човека в умствено, сърдечно и физическо отношение. Човек не трябва да има слабо тяло, но не трябва да има и много развито тяло, за да не поглъща силите на ума и на сърцето. Както човек има тяло, нагодено за физическия свят, така има и Духовно тяло за Духовния свят, чрез което се проявяват чувствата, има и Умствено тяло, чрез което се проявяват мислите. Тялото, умът и сърцето са инструменти, чрез които човек може да се прояви в трите свята. Няма ли тези инструменти, той не може да се прояви в нито един свят.
към текста >>

Няма ли тези инструменти, той не може да се прояви в нито един свят.
магическата пръчица показва на човека как трябва да мисли, чувства и действа и как и накъде трябва да се движи. Дръжте в ума си образа на равностранния триъгълник като представа за правилното развитие на човека в умствено, сърдечно и физическо отношение. Човек не трябва да има слабо тяло, но не трябва да има и много развито тяло, за да не поглъща силите на ума и на сърцето. Както човек има тяло, нагодено за физическия свят, така има и Духовно тяло за Духовния свят, чрез което се проявяват чувствата, има и Умствено тяло, чрез което се проявяват мислите. Тялото, умът и сърцето са инструменти, чрез които човек може да се прояви в трите свята. Няма ли тези инструменти, той не може да се прояви в нито един свят.
към текста >>

62. Условия за правилно мислене - Влад Пашов (1902- 1974)

За да мисли човек правилно, мозъкът му като инструмент трябва равномерно да се свива и разширява, да издава правилни тонове.
• 737 • Условия за правилно мислене. За да мисли човек правилно, мозъкът му като инструмент трябва равномерно да се свива и разширява, да издава правилни тонове. Като мисли правилно, човек прекарва идеите си в своя мозък, дето узряват и дават плодове. И само онези мисли ползват човека, които могат да дадат плодове.
към текста >>

63. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Предразполага и към търговия с музикални инструменти, украшения, накити и пр.
Във великия небесен човек Венера се явява елемента любов в неговата душа. Тя е топла, влажна, сангвинична, любвеобилна, срамежлива и плодоносна. В тялото управлява гърлото, врата, бъбреците, брадата, слабините, гърдите, устата, вътрешните полови органи. Тя е планета на любовта, изкуството и красотата, предразполага към музика, поезия и рисуване. Обича танците и веселбите. Предразполага и към търговия с музикални инструменти, украшения, накити и пр. Тя представя живота на чувствата във всичките му вариации. Като започнем от домашните и полови чувства и свършим с Любовта към ближния и към Бога, всичко това е под властта на Венера. Във висшите си проявления създава едно чувство на идеализъм и любов към изкуството и красотата. Тя дава и музикално чувство на музикантите. Когато заема силна позиция в хороскопа, създава ранно влечение към другия пол и събужда любов към всичко хубаво и красиво.
към текста >>

64. 2-ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Човешката душа е тъй преплетена в тялото, вътре в този инструмент, че когато дойде Великият Дух да работи и прокара своя нож, непременно вие ще почувствувате вътрешна болка.
Този Майстор в християнството се нарича Светия Дух. Когато Светият Дух дойда в човека, той няма изведнъж да преобрази човека. Той ще започне най-първо с разглобяване. При туй разглобяване вие ще почувствувате една вътрешна болка. Този нож ще почне да работи там. Човешката душа е тъй преплетена в тялото, вътре в този инструмент, че когато дойде Великият Дух да работи и прокара своя нож, непременно вие ще почувствувате вътрешна болка. Това се дължи на вътрешното разглобяване на частите на човека, за да бъдат наместени на техните места. И когато се наместят всички части на местата им, човекът ще почувствува една вътрешна лекота, ще дойде едно вътрешно просветление. 3. Вашата задача в школата е да се учите, затова ще служите с умовете си, ще чувствувате със сърцата си и ще прилагате с волята си. Методите на окултната школа се различават от всички онези методи, които съвременните училища въобще прилагат. 4. В окултната школа ние имаме за цел да развием центровете на вярата, надеждата и любовта, да развием музикалното чувство, да развием въображението, да развием математичните способности, разсъдителните способности, творческия ум, да развием дружелюбието, да урегулираме човешкото честолюбие и човешката гордост.
към текста >>

65. КОГАТО СЛЪНЦЕТО СЪБУЖДА ДЕНЯ ... - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Веднага след това музикантите със своите инструменти - цигулки, флейти и китари, заставаха в средата на полянката, а ние образувахме кръг около тях.
КОГАТО СЛЪНЦЕТО СЪБУЖДА ДЕНЯ ... От 22 март до 22 септември, а понякога дори до започване на есенните дъждове, всяка сутрин преди изгрев слънце голямата поляна на Изгрева се изпълваше с мъже и жени. Всеки стоеше тихо, съсредоточено, с молитва и благодарност посрещаше първите лъчи на Слънцето. След това се подреждахме в няколко редици и правехме шестте ежедневни упражнения. Веднага след това музикантите със своите инструменти - цигулки, флейти и китари, заставаха в средата на полянката, а ние образувахме кръг около тях. Учителя идваше в центъра на кръга и под звуците на музиката, която той самият беше композирал, заедно с него всички играехме Паневрит-мия - упражнения, създадени пак от него. Така през целия този период, всяка ранна утрин, в кръг около Учителя, всички ние - млади и стари, учени и прости, бедни и богати, мъже и жени - започвахме деня с плавни, хармонични движения под звуците на прекрасна музика. Понякога хора от града идваха да гледат и често след упражненията отиваха при Учителя и задаваха въпроси. Една сутрин, прекосявайки полянката на път за града, където ме очакваше моята ежедневна работа, видях, че Учителя бе пак заобиколен от група хора. Приближих се да послушам - имах все още 10-15 минути време.
към текста >>

66. ЕДИН СВЕЩЕН ЧАС - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Чрез молитвата ставаме инструменти за по-висши сили, които поддържат целия човешки род.
Благородството на човешката душа зависи от неговите мисли за Бога. Мислеше за Бога като за есенция, която протича през вас. Извън Бога нищо не съществува. Няма по-велико нещо в човешкия живот от молитвата. Тя е общение с Бога, с Първопричината. Чрез молитвата ставаме инструменти за по-висши сили, които поддържат целия човешки род. Ароматът на цветята е тяхната молитва. И когато се молите, оставете настрана личните си работи и интереси и мислете само за Бога. Ако искате молитвата ви да бъде приета, тя трябва да бъде отправена изключително само към Бога. Докато Учителя говореше така, лицето му светеше, а гласът му се лееше като жива вода. Никога не бях почувствала силата на неговото Слово така, както в онези минути.
към текста >>

67. Музиката, като метод за работа с малките - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Голямо предимство е учителката да си служи с някакъв музикален инструмент при работа.
При него детето се учи да контролира движенията си по начин, който го изпълня с артистичен възторг, дава здраве и енергия на всяка фибра, открива му единството, съвършената хармония между тялото и духа." Госпожа проф. Байер, ръководителка по ритмично обучение при Монтесоровия дом в Халерау има специална система за ритмично възпитание на детето. Проф. Байер твърди, че чрез специални ритмични упражнения можем да развием у детето самостоятелност, усет към музиката, сетивност и обща пластичност. Крайно време е да приложим повече ритъм и музика при работата си с децата. Голямо предимство е учителката да си служи с някакъв музикален инструмент при работа. Не е необходимо, но приятно и полезно е детската градина да разполага с пиано или радио, цигулка, грамофон, хармониум, акордеон или поне мундхармоника. Колкото се отнася до материала за ритмични игри, ще го намерим в изобилие всред природата. Волното летене на птичките, веселата игра на пеперудките, романтичната песен на морето, припевът на гората и танцът на падащите листенца, звънът на дъждовните капки, веселият смях на белите снежинки, златният танец на небесните звездици, Слънчо и пробуждащата се земя, веселата игра на щастливите цветенца в градината и т. н. — много примери можем да вземем направо от природата. Нека се стремим да се слеем с музиката и ритъма на това велико сърце, наречено Природа, което е неизчерпаем извор на енергия и живот.
към текста >>

68. Обзавеждане на детската градина - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Един музикален инструмент — пиано, хармониум, грамофон или радио — са идеално допълнение в детската градина.
Децата трябва да играят с по-големи кукли, с по-големи прибори и с по-едра покъщнина. Тук ще потърсим и пясъчника с пясък, а до него в ъгъла ще е и кофата с глина и дъски за работа. В един от ъглите има сандъчета на колелца с дървени тухлички и кубчинки за строеж. Под прозорците ще видим нисък шкаф с дидактически материали: рисувателна хартия, моливи, бои, пластелин, картони, моделчета, кутии, макари, ролки и др. В същата стая ще намерим място и за индивидуалните шкафчета, в които децата си поставят недовършените неща. Един музикален инструмент — пиано, хармониум, грамофон или радио — са идеално допълнение в детската градина. (Ако разполагаме с повече стаи, естествено че ще се справим умело). В трапезарията. Тук ще видим необходимите масички и столчета, които обикновено се пренасят от занималнята. В средата може да има кръгла маса с ваза и няколко журнали. Необходим е един шкаф за салфетките, покривките, чашите, четката и лопатката за трохи, таблите за кифли И др. т.
към текста >>

69. ТРИТЕ ЦЕНТЪРА - Методи Константинов (1902-1979)

Тази етична формула е един магичен инструмент в ръцете на Ученика при определяне на своите постъпки в личния, обществения и общочовешкия живот.
Но, ако се престарае и надхвърли определения брой удари, които са й били наредени, разликата пада обратно върху нея и тя слиза на по-ниска степен в своето развитие. За да можем да схванем по-добре нашето място сред функциите на тези две ложи, трябва да разберем, че те се кръстосват през нас в живота. Учителят остави следния завет на своите Ученици: „Ученикът трябва да ограничава Злото и да поощрява Доброто." Тази етична формула е един магичен инструмент в ръцете на Ученика при определяне на своите постъпки в личния, обществения и общочовешкия живот. Същевременно тя е едно свещено наследство за човечеството. ---------------------- [1] Този въпрос е изследван детайлно в „ Новата Култура през Епохата на Водолея", изд. „Алфиола", Дял IV, гл.1.
към текста >>

70. 73. Невена Неделчева - Радка Левордашка (1920-2014)

Използвахме дъските от тях, за да направим малката барака, в която да прибираме инструментите, с които работим.
Ние все още нямаме телефони, пък и да си поделим работата." Аз се занимавах с кореспонденцията близо две години. Като свалиха Тодор Живков през 1989 г., настанаха промени както в социалния живот, така и при нас, в Братството - дойде ново ръководство. Младите, които дойдоха, започнаха да се занимават с организацията на братския живот, а аз се заех да подредя градината. Закупих розите и ги посадихме заедно с Юлия, Данчо и Пешо от Марчаево. Градината стана приказна, смениха и пейките. Използвахме дъските от тях, за да направим малката барака, в която да прибираме инструментите, с които работим. По-късно от общинския съвет отпуснаха средства да се направи масивна ограда, тези средства бяха дарени лично от Брежнев за градината на Учителя - като жест на благодарност към лечителя Петър Димков. Този случай на благотворителност подробно съм описала в главата за срещата ми с Петър Димков. За съжаление имаше хора, които идваха да засаждат дръвчета в лъчите на градината (за помен на техни заминали си близки), заставихме тези хора да си извадят дръвчетата. Късно през есента се посадиха три бора в трите лъча. Тогава почина майка ми и аз не можех да идвам често в градината.
към текста >>

71. СЪБОР В СОФИЯ - Теофана Савова

Хор нямаше, нито музикален инструмент да води пеенето, но те поемаха въодушевено, с победна вяра и радостен екстаз.
подкрепа и обнова, на страждущите - милост и свободата нова. ...Напред да полетим, света да обновим! " Хор нямаше, нито музикален инструмент да води пеенето, но те поемаха въодушевено, с победна вяра и радостен екстаз. Техният особен начин да преповтарят част от строфите въздейства упоително и увеличава заразителността на новата вяра. И интересни бяха тези нововерци да ги наблюдава човек по-отблизо и да ги слуша. Мнозина от възрастните хора имаха бледи, обикновени, така да се каже, лица. Това бяха усърдни, решителни лица, лица на духовни сподвижници. Тяхната пълна вяра и преданост към Учителя се четеше по лицата им.
към текста >>

72. 20 април 1928 г., петък - Теофана Савова

Взех инструменти и тръгнахме.
Един ден сестра Савка дойде при мен и любезно ми каза: „Брат Христо, Учителя те вика". Зарадвах се, затворих книгата и ето ме пред Учителя. - Може ли - ме запита Учителя - да дойдете с нас на чешмичката? Той е така любезен и деликатен! - Да, Учителю, мога, - отговорих смутен и зарадван. Взех инструменти и тръгнахме. Разчистихме около коритцето на чешмата. Пролетните дъждове всякога развалят украсата. Колко сила ни дава Учителя, когато работим. Само защото е с нас и защото ни гледа, радост изпълва сърцето и полита душата. А и обича да се шегува.
към текста >>

73. ВРЪЗКА С БОГА - Теофана Савова

Едни рецитират стихове, в повечето случаи това са самите автори, други пеят - солово или придружени от оркестър или само от пиано, трети се представят като инструменталисти.
И вечерята започва. Аз обаче не виждам какво има в моята чиния, а съзерцавам красотата на обстановката и светлината, която се лее в изобилие, и се радвам. Все пак се храня и успявам да приключа вечерята заедно с всички присъстващи. Концертът започва. Редуват се изпълнения на сестри и братя и на музикални състави от сестри и братя. Едни рецитират стихове, в повечето случаи това са самите автори, други пеят - солово или придружени от оркестър или само от пиано, трети се представят като инструменталисти. Времето изтича неусетно докъм 23 часа. Тогава всички по един особен начин нагласяваме очите и ушите си, затихват в очакване умовете и сърцата ни. Време е Учителя да говори. Той каза: „Сега ще прочета 6 глава от Евангелието на Матея, а за новата 1929 година всеки сам да си прочете 21.
към текста >>

74. ИЗГРЕВЧАНИ - Теофана Савова

Накрая раздвижването отзвучава заедно с настройването на инструментите.
Поляната е осеяна с ароматни треви, окъпани в роса. Когато си на поляната за изгрева на слънцето, дишаш с леки гърди свежия въздух и се радваш на красотата на утрото. Душата ти се освобождава в простора пред теб и благодари ведно с върховете в далечината и с всеки цвят в градината за всичко, което й се дава. Брат Симеон засвирва любим мотив. Хората се раздвижват и едни се нареждат в кръга на паневритмията, а други заемат своето място в оркестъра. Накрая раздвижването отзвучава заедно с настройването на инструментите. Величественият песнопой на живия кръг започва с великолепното изпълнение на оркестъра, което те извисява нагоре и все по-нагоре. Невидими вълни подхващат играчите и ги отнасят в един просторен свят на изобилна светлина и хармония. Приливната вълна на любовта подема всички. Брат Симеон се оставя тя да го носи и запява. Гласът му докосва чувствителни струни, които свързват играчите, и нови гласове се вливат, поведени от вдъхновения певец.
към текста >>

75. ОБЯД В ДЕНЯ НА РАЗУМНОТО СЪРЦЕ - Теофана Савова

Учителя ни съветваше не само да пеем, но и да свирим поне на един музикален инструмент.
На когото очите са отслабнали, да яде леща. И измивайте ги с топла вода. Накрая дойде време и да изпеем някоя песен. Музиката е най-добрата храна за душата. Ние пеехме ежедневно по най-различни поводи. Учителя ни съветваше не само да пеем, но и да свирим поне на един музикален инструмент. Самият той свиреше чудесно на цигулка и чрез музиката отваряше път за новата култура в живота. Мелодиите, които ни даваше, бяха музикални упражнения, необходими за духовното ни развитие. И сега той остана с нас, докато изпеем и последната песен. Междувременно съобщиха, че един мъж е дошъл от града и желае да бъде приет. Учителя стана, поздрави ни с братския поздрав и излезе.
към текста >>

76. 3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

— „Като дойдох между българите, взех от тяхната форма най-хубавия инструмент.
Този старец е бил представител на Бялото братство и предизвестил, че в дома на младия Константин ще се роди един светъл дух, пророк, което Константин записва в своята Библия. След завръщането си във Варна той се оженва за дъщерята на чорбаджи Атанас от Хатърджа, Добра чорбаджи Атанасова Юргашева. Раждат им се три деца: първото е Мария, второто е Атанас и третото дете, понеже се появява на Петровден, го наричат Петър. Петър, това е Духът на Истината, който при създаването на своето тяло спазва всички правила и закони на земния живот, които са задължителни за всички същества, дошли на Земята. Какво тяло получи Учителя от българския народ? — „Като дойдох между българите, взех от тяхната форма най-хубавия инструмент. Какво ще направиш от българското дърво? От едно българско тяло, каквото можеше да се направи — направих, повече от това не може, колкото и да го облагородяваш, все си е българин. (68, с. 6) „Най-добрите хора са българите. Българинът произлиза от благ, от благатите хора са българите." (64) „Ще кажете сега, че някой учител се е родил в България за тщеславие.
към текста >>

77. 5.16 Завръщане на Учителя в София - Светозар Няголов ( -2013)

Взехме инструментите за да отидем в салона на топло, когато в гроба се чу доста силен пукот и шум.
Подадоха му трите греди, които постави напреко в дупките, приготвени за целта, и отгоре нареди дъските. Той излезе и всеки започна да хвърля бучка пръст върху дъските, според обичая откъм краката на Учителя. Приятелите се оттеглиха в салона на топло. Останахме неколцина: Гради, Атанас, Пеньо Ганев, който прави няколко снимки, Темелко Стефанов, Тодор Ченев и аз. Засипахме гроба. Взехме инструментите за да отидем в салона на топло, когато в гроба се чу доста силен пукот и шум. Предполагам, че Учителя дематериализира тялото си. Една сестра е арестувана от комунистите и затворена в килия в затвора. Рано сутринта на 27 декември тя сънува ясен сън. В светла картина вижда, че на една маса седят 24 старци, които разлистват и четат някакви дебели книги, в които са записани съдбите на хората. От Земята към тях се присъединява още един старец и сяда при тях.
към текста >>

78. 7.18 Йорданка Жекова - Светозар Няголов ( -2013)

Дава всичките си инструменти на своя бедна колежка.
Той й казва, че това е миро и трябва да го сипят на чисто място — най-добре в кладенеца. След това я изглежда строго: „Стига сте постили! За да не карате невидимия свят да ви храни отгоре." Йорданка и приятелката й сипват мирото в кладенеца, спират поста и започват да се хранят. Водата се благославя и с нея се лекуват много болни. В разговор с Учителя за професията й — акушерството, той казва: „Ти, като работиш като акушерка, ще поемаш добри хора, но и престъпници, и ще поемаш част от тяхната карма." Сестрата се замисля дълбоко и се отказва от акушерството. Дава всичките си инструменти на своя бедна колежка. В Мърчаево, в дома на брат Темелко, са на квартира доктор Жеков, Йорданка Жекова, Стойна Кондарева, Боян Боев, Катя Зяпкова, Ангел и Тодора. Последните двама слушат Учителя и всеки ден редовно ходят на Рударци, откъдето му носят вода за миене и пиене. Всички се хранят общо, като постоянен главен готвач е Йорданка Жекова. Всеки ден има най-различни гости, които участват в общата трапеза. Когато поднасят храна на Учителя, приготвена от различни сестри, той казва: „В тази храна е вложено нещо." А за друга храна казва: „От тази храна е взето от енергиите й." Така братята и сестрите разбират кои сестри, като готвят на Учителя, влагат нещо хубаво в храната му и кои отнемат енергии от нея.
към текста >>

79. 7.44 Атанас Минчев - Светозар Няголов ( -2013)

Много услужлив, особено по отношение на музиката и поправката на музикалните инструменти.
Учителя му казва да отиде в планината, да живее там 3 месеца през пролетта и лятото и постоянно да гледа зелената трева и зелените листа. Той взима раницата си и отива на Рилските езера, като оставя очилата си вкъщи. Когато се връща, късогледството му е напълно изчезнало. До края на живота си няма нужда да слага очила. Той участва в музикалния живот на братството. Много услужлив, особено по отношение на музиката и поправката на музикалните инструменти. Завършва своя земен живот на 29 май 1993 г.
към текста >>

80. 8.3 Новата епоха и идването на Шестата раса - Светозар Няголов ( -2013)

Тази култура има свои органи, свои инструменти, които все повече и повече се развиват.
В бъдеще вие ще разполагате с билет за всички планети, за всички слънца и системи. Но сега, каквото да се говори, съвременните хора не могат да се ползват от такива билети. Техните тела не са пригодени за такива пътешествия. Не е лесно на съвременния човек да отиде днес до Месечината." (17, с. 84) „Приготовлявайте се за бъдещата култура! Тази култура има свои органи, свои инструменти, които все повече и повече се развиват. С тия органи, с тия инструменти нещата вече ще могат да се проверяват и по такъв начин всякакво съмнение от умовете на хората ще изчезне. Един ден, когато вашите деца постъпят в новите училища и университети да се учат, при видни, опитни професори, щом се заемат да изучават астрономията например, професорите ще кажат: „Хайде сега да направим една екскурзия до Слънцето." Познатите ще излязат да ги изпращат, да им пожелават добър път и т.н. Ще запитате: „Възможно ли е това? " Възможно е, но не с този организъм, който имате сега. За в бъдеще, когато изработите новия си организъм, с него ще отидете до Слънцето, до Месечината, дето ще направите своите точни изчисления, и ще се върнете назад с нови знания и придобивки." (8, с.
към текста >>

С тия органи, с тия инструменти нещата вече ще могат да се проверяват и по такъв начин всякакво съмнение от умовете на хората ще изчезне.
Но сега, каквото да се говори, съвременните хора не могат да се ползват от такива билети. Техните тела не са пригодени за такива пътешествия. Не е лесно на съвременния човек да отиде днес до Месечината." (17, с. 84) „Приготовлявайте се за бъдещата култура! Тази култура има свои органи, свои инструменти, които все повече и повече се развиват. С тия органи, с тия инструменти нещата вече ще могат да се проверяват и по такъв начин всякакво съмнение от умовете на хората ще изчезне. Един ден, когато вашите деца постъпят в новите училища и университети да се учат, при видни, опитни професори, щом се заемат да изучават астрономията например, професорите ще кажат: „Хайде сега да направим една екскурзия до Слънцето." Познатите ще излязат да ги изпращат, да им пожелават добър път и т.н. Ще запитате: „Възможно ли е това? " Възможно е, но не с този организъм, който имате сега. За в бъдеще, когато изработите новия си организъм, с него ще отидете до Слънцето, до Месечината, дето ще направите своите точни изчисления, и ще се върнете назад с нови знания и придобивки." (8, с. 23 — б. 3)
към текста >>

81. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Имате ли това чувство, то няма нужда от никакви външни инструменти.
Екскурзията в планината е една от най-хубавите традиции на Бялото братство. Тя спомага за усилване на волята на човека и вярата му във Великия, който винаги помага. „Често при екскурзии много екскурзианти загубват пътя и се забъркват по тази причина, че не се допитват до Божественото в себе си... Това става, когато човек не се вслушва в своя вътрешен глас. Обаче провидението действа така, че всяка неприятност превръща в приятност, всяко зло - в добро." („По Бога направени", стр. 38) Докато не изучите силите, които действат в природата, вие винаги ще се намирате в противоречие - от вятъра, движението на мъглите, дъжда... Всеки човек може да развие в себе си това чувство (интуиция), посредством което да влиза във връзка със силите на природата и да ги разбира. Имате ли това чувство, то няма нужда от никакви външни инструменти. Една от задачите на всички хора е да образуват връзка с разумността на природата." („Благословена между жените", стр. 10) При общите екскурзии става правилна вътрешна обмяна между душите, хората взаимно си помагат и помиряват. Разликата между половете се загубва, отношенията се олекотяват и ние се побратимяваме - ставаме братя и сестри. Предизвиканите от природата мъчнотии, които изникват по пътя, сплотяват нашите души. В нас се пробуждат скрити непознати възможности на тялото ни и постигаме целта си - изкачването на върха.
към текста >>

82. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Оказа се, че липсват 2-та от неръждаемите казани, около 15 туби за носене на вода, триони, брадви и др. инструменти.
Веднага се явиха комунистическите методи на работа. Сложи се каса до кухнята с надпис, че обядът струва 50 лв., а за чужденци - двойно: 100 лв. Никога при Учителя не сме имали каса за събиране на пари. Това продължава и досега. Станчин прояви активна дейност, но и досега не е отчел нито един лев за сметките от Рилския лагер. Оказа се, че липсват 2-та от неръждаемите казани, около 15 туби за носене на вода, триони, брадви и др. инструменти. И досега Станчин не е възстановил този братски инвентар. Неговите ръководители го изпратиха на работа в Англия и Братството наново закупи необходимия инвентар. Слизането ни на 21 август 1995 г. в силен дъжд и градушка показваше някои отрицателни мисли и чувства, които се поддържаха в лагера. Конете падаха заедно с багажа в придошлите води, бяхме с Янко от Димитровград и успяхме да се справим с всички трудности.
към текста >>

83. УВОДНИ ДУМИ - Георги Томалевски (1897-1988)

Макар, че в християнската доктрина се говори за благодат, за съвършенство на човешкото „аз" - монадата не се получава като незаслужен дар, а се придобива така, както детето научава буквите, за да стане господар на писмото, или както един музикант овладява своя инструмент, или изкуството да пее.
Всичко това се давало в тайни школи, където учениците преминавали период на подготовка, различни упражнения, за да достигнат посвещение. Христовото учение, за разлика от това на древните учители, донесе на човека не само знание, което често подхранва и гордостта, но то му посочи един нов път - път на саможертва, любов и милост, а милостта е първото дете на любовта. Ето защо учението на Христа е не само най-святото, но и най-безопасното, тъй като то е оградено с щита на смирението, през който не могат да проникнат най-върлите врагове на възхода на душата - гордостта и жестокосърдечието. Ако другите учители, които имат човешко родословие, представляват различни еманации на Великия Космичен Дух, Христос, няма човешки генезис, а е вселяване в тялото на Исуса, Велик Космичен Дух, идещ от Бога направо, от Неговото любящо сърце. Христос е първият, единственият и неповторимият учител на човешкия род, за който Създателят на всичко видимо и невидимо казва: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото благоволих". Макар, че в християнската доктрина се говори за благодат, за съвършенство на човешкото „аз" - монадата не се получава като незаслужен дар, а се придобива така, както детето научава буквите, за да стане господар на писмото, или както един музикант овладява своя инструмент, или изкуството да пее. Благодатта е нещо много по-дълбоко и обстойно, за което тук не ще говорим. Както начинаещият цигулар, пианист или какъвто и да е музикант не може да научи всички особености на музикалното изкуство заедно с всичките изисквания на избрания инструмент, така и тези, които тръгват съзнателно по нагорния и често каменлив път на себеусъвършенствуването, не могат сами да овладеят великото изкуство и имат нужда от учител. Много са пратениците на Небето, много са пътищата, посочени от тях, но истинският, безопасният, макар и стръмен път, покрит с остри кремъци, е пътят на Христа. Такова е схващането на западните окултисти, розенкройцери, антропософи, такова е мнението и на видния посветен в тайните знания френски мистик Седир, такова е и учението на учителя на Великото Братство Беинса Дуно – духовен учител, посетил България през втората половина на деветнадесетото столетие. България - страна в Балканския полуостров, споменавана в страниците на историята като място на страдания, на героизъм, земя, в която са живяли учениците на Орфей, а после и богомилите, които станаха причина дори за реформацията, земя, която прие с разтворени обятия просветителите и светите братя Константин Кирил философ и Методий и която през Средновековието е била съгласно свидетелството на писмените и други паметници средище на висока духовна култура, в последно време притежава едно учение - един драгоценен бисер, който за тези, които не разбират от скъпоценни камъни, още няма висока цена.
към текста >>

Както начинаещият цигулар, пианист или какъвто и да е музикант не може да научи всички особености на музикалното изкуство заедно с всичките изисквания на избрания инструмент, така и тези, които тръгват съзнателно по нагорния и често каменлив път на себеусъвършенствуването, не могат сами да овладеят великото изкуство и имат нужда от учител.
Ето защо учението на Христа е не само най-святото, но и най-безопасното, тъй като то е оградено с щита на смирението, през който не могат да проникнат най-върлите врагове на възхода на душата - гордостта и жестокосърдечието. Ако другите учители, които имат човешко родословие, представляват различни еманации на Великия Космичен Дух, Христос, няма човешки генезис, а е вселяване в тялото на Исуса, Велик Космичен Дух, идещ от Бога направо, от Неговото любящо сърце. Христос е първият, единственият и неповторимият учител на човешкия род, за който Създателят на всичко видимо и невидимо казва: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото благоволих". Макар, че в християнската доктрина се говори за благодат, за съвършенство на човешкото „аз" - монадата не се получава като незаслужен дар, а се придобива така, както детето научава буквите, за да стане господар на писмото, или както един музикант овладява своя инструмент, или изкуството да пее. Благодатта е нещо много по-дълбоко и обстойно, за което тук не ще говорим. Както начинаещият цигулар, пианист или какъвто и да е музикант не може да научи всички особености на музикалното изкуство заедно с всичките изисквания на избрания инструмент, така и тези, които тръгват съзнателно по нагорния и често каменлив път на себеусъвършенствуването, не могат сами да овладеят великото изкуство и имат нужда от учител. Много са пратениците на Небето, много са пътищата, посочени от тях, но истинският, безопасният, макар и стръмен път, покрит с остри кремъци, е пътят на Христа. Такова е схващането на западните окултисти, розенкройцери, антропософи, такова е мнението и на видния посветен в тайните знания френски мистик Седир, такова е и учението на учителя на Великото Братство Беинса Дуно – духовен учител, посетил България през втората половина на деветнадесетото столетие. България - страна в Балканския полуостров, споменавана в страниците на историята като място на страдания, на героизъм, земя, в която са живяли учениците на Орфей, а после и богомилите, които станаха причина дори за реформацията, земя, която прие с разтворени обятия просветителите и светите братя Константин Кирил философ и Методий и която през Средновековието е била съгласно свидетелството на писмените и други паметници средище на висока духовна култура, в последно време притежава едно учение - един драгоценен бисер, който за тези, които не разбират от скъпоценни камъни, още няма висока цена. Все още го отминават небрежно със съзнанието на онези неграмотни хора, които поглеждат само кориците на скъпа и рядка книга, неподозирайки богатото съдържание, което тя крие в своите страници. Вероятно като наследство от това древно минало тази страна стана удобна и плодоносна почва, за да се яви на нея един от духовните учители, чието слово е храна за всички люде по света, защото представя широко и езотерическо тълкуване на евангелското слово.
към текста >>

84. Учител в село Хотанца - Георги Томалевски (1897-1988)

С притаен дъх и смаяни, защото за пръв път виждаха музикален инструмент, различен от гайдата и гуслата, те слушаха песничките, които учителят им свиреше и които те бързо и с радост усвояваха.
За тази пъстра по възраст група най-добра оценка могат да дадат онези съвременни педагози, които са обучавали сборни класове. Без външно вълнение, но с дълбока увереност, с ведър поглед, в който се чете благост, но и енергия, застана очакваният учител и поведе децата, пък и по-възрастните по стръмния път отначало към малкото и после и към по-голямото знание. За него не беше трудно да научи децата на четмо и писмо, но преди да им даде тия знания както за живота, така и за природата, той често ги извеждаше навън в полето и в близката дъбова гора. Той превръщаше часовете извън класната стая в часове не само за книжно знание, но и за нагледно усвояване на всички достъпни за тях природни закони. Когато трябваше занятията да се провеждат в класната стая, учителят влизаше при учениците си със своята цигулка. С притаен дъх и смаяни, защото за пръв път виждаха музикален инструмент, различен от гайдата и гуслата, те слушаха песничките, които учителят им свиреше и които те бързо и с радост усвояваха. Отначало песничките бяха мелодични напеви, прилични на ония, които могат да се чуят по седянки и сборове, но действуващи направо на детските сърца. И до днес още се говори, като предавана от човек на човека приказка, как децата след тези часове напускаха класната стая без обичайния шум и глъчка. Те сякаш си отиваха преобразени. Това направи силно впечатление на родителите, които по-късно, като се сближиха повече с учителя, имаха възможност да чуят гласа на цигулката му и в своите домове. Учебните дни преминаваха в чудесно разнообразие както в класната стая, така и навън.
към текста >>

85. Отново в България - Георги Томалевски (1897-1988)

Много градове и села обходи със своите мерни инструменти - с линийката, транспортира и таблиците, графите на които бяха предварително напечатани и които той попълваше с най-голяма точност.
След Америка, след този гигантски ръст на градовете и замайващ темп на живота, България му се видя като страна за отмора, макар че за него сега започваше най-сериозната отдавна замислена работа. Младият, едва навършил тридесет и една години Петър Дънов, се залавя със своите любими френологически измервания. Една от основните му задачи бе да опознае основно народа си, сред който ще посее своето учение. Българинът трябваше да му бъде съвсем ясен и преди да хвърли семето на Божественото слово, той се залови да придобие ясно виждане за неговия среден натюрел. Не са малко годините, които той посвети на тази предварителна и крайно прецизна работа. Много градове и села обходи със своите мерни инструменти - с линийката, транспортира и таблиците, графите на които бяха предварително напечатани и които той попълваше с най-голяма точност. На тези инструменти помагаше могъщата духовна проникновеност, която се покриваше с получените дължини и ъгли. Смирено, със страхопочитание добрите хора, които не знаеха нито принципите на френологията, нито намеренията на този чудесен човек, се подчиняваха на неговите странни действия, защото вярваха, че с тях той ще проникне в душите им, ще им каже много полезни напътствия и ще очертае самия им живот. - Имам ли късмет? Ще успеем ли в работата си и каква е моята съдба? - питаше човек на средна възраст, който бе опитвал много пътища, за да постигне материално благополучие.
към текста >>

На тези инструменти помагаше могъщата духовна проникновеност, която се покриваше с получените дължини и ъгли.
Младият, едва навършил тридесет и една години Петър Дънов, се залавя със своите любими френологически измервания. Една от основните му задачи бе да опознае основно народа си, сред който ще посее своето учение. Българинът трябваше да му бъде съвсем ясен и преди да хвърли семето на Божественото слово, той се залови да придобие ясно виждане за неговия среден натюрел. Не са малко годините, които той посвети на тази предварителна и крайно прецизна работа. Много градове и села обходи със своите мерни инструменти - с линийката, транспортира и таблиците, графите на които бяха предварително напечатани и които той попълваше с най-голяма точност. На тези инструменти помагаше могъщата духовна проникновеност, която се покриваше с получените дължини и ъгли. Смирено, със страхопочитание добрите хора, които не знаеха нито принципите на френологията, нито намеренията на този чудесен човек, се подчиняваха на неговите странни действия, защото вярваха, че с тях той ще проникне в душите им, ще им каже много полезни напътствия и ще очертае самия им живот. - Имам ли късмет? Ще успеем ли в работата си и каква е моята съдба? - питаше човек на средна възраст, който бе опитвал много пътища, за да постигне материално благополучие. - Късметът ти зависи от тебе - отговаряше му кротко и учтиво ученият човек.
към текста >>

86. Да звучиш добре - Георги Томалевски (1897-1988)

Щом сте такава струна на Великия инструмент, не казвайте, че животът ви няма смисъл.
Не се ли губи той като прашинка в целокупния огромен поток на живота? Оттам идва незачитането на отделния индивид, а това е погрешно. Ако е така, тогава и нашата земя като място и школа за развитието, е също незначителна и нищожна прахолинка във величавата сграда на галактиката. Тя е толкова малка, че дори в сметките само на слънчевата система нейните размери се пренебрегват, без обаче да се пренебрегва и омаловажава мястото й между планетите. Учителят учеше своите ученици, че задачата, която има всеки човек, повикан върху арената на земята, е да представлява една от струните на божествената арфа. Щом сте такава струна на Великия инструмент, не казвайте, че животът ви няма смисъл. Така проповядваше той. Какъвто тон издавате, знайте, че трябва да звучите чисто и ясно. Благодарете за всичко, което се случва с вас. Благодарете за страданията, за несгодите, оскръбленията и малките радости, които са ви подарили часовете и минутите на вашия живот. Това показва, че не сте в пликчето, което стои на рафта или на витрината на музикалния магазин, а сте опънати на арфата на Великия Майстор.
към текста >>

87. Някои основни истини - Георги Томалевски (1897-1988)

Той осъждаше леността и на много места в словото си е казал, че това, което религиозните хора наричат спасение, се добива така, както споменахме и по-горе - с усърдието на един музикант да овладее своя инструмент.
В задушевната атмосфера на тези трапези се извършваше един чудесен алхимизъм на взаимно опознаване. Храненето - този съществено важен за живота акт на приемане енергии от природата, е средство, което Учителят бе избрал като най-подходящо за братско общуване между учениците. Прекрасният изглед на изобилната плодова трапеза винаги дава чудесен, пълен с живот и бодрост отпечатък в съзнанието на човека. Учителят учеше своите ученици на чист и природен живот. Насърчаваше ги да ходят по планината, да се лекуват със слънце, чист въздух и да употребяват чиста безмесна храна. Той осъждаше леността и на много места в словото си е казал, че това, което религиозните хора наричат спасение, се добива така, както споменахме и по-горе - с усърдието на един музикант да овладее своя инструмент. Учителят на Бялото Братство бе дошъл на земята с една положителна мисъл, която изявяваше неизменно както в своите беседи, така и в частните си разговори. Каквото и да станеше с него или около него, с Братството или с далечните светове, той го трансформираше с гамата на един абсолютен оптимизъм. И за най-незначителните неща, с които го занимаваха неговите посетители и ученици, както и за големите събития, Той казваше, че всичко е станало за добро. Боледува ли някой, Учителят му помагаше, но му казваше, че тази болест е дошла за добро. Господ не оставя своите деца.
към текста >>

88. Музиката - Георги Томалевски (1897-1988)

Учителят препоръчваше на своите ученици да пеят и свирят на някакъв инструмент.
Музиката Един от най-мощните лостове в духовната работа на Учителя е музиката. След темата за Божествената любов той е говорил най-много за музиката. Учителят препоръчваше на своите ученици да пеят и свирят на някакъв инструмент. Нещо повече - той поучаваше да се живее музикално. Имаше нещо забележително и неповторимо в начина, по който той самият свиреше на своята цигулка. Лъкът леко побягваше по струните и там, при това докосване, се раждаха мелодии, които макар тихи, носеха вълнуваща мощ. Не всички, които бяха край Учителя, но предимно музикантите и тези, по-чувствителни натури, които имат пробудено ухо и душа за музикалното изкуство, научиха от него какво да дирят и какво да оценяват в едно музикално изпълнение. Има свирци, а най-често певци, които искат да спечелят признание и известност като големи изпълнители с ефекти при пението, които вместо да повдигнат нивото на музикалното чувство у слушателите, те го принизяват.
към текста >>

89. Цигулката - Георги Томалевски (1897-1988)

Наред със сигурното ритмично чувство, с усета за мярка, чистота и красота на тона, той търсеше артиста, родения инструменталист или певец.
Неговата цигулка раздаваше мир, успокоение и подтикваше към размисъл със своята дълбочина и мистика. Това разбрахме ние, но музикантите, които винаги желаят да видят нещо повече от другите, проумяха и онези неща, които съставляват майсторството и особеностите при изпълнението. Намираме за уместно да дадем краткото описание на наш брат, който внимателно е слушал и същевременно наблюдавал Учителевото изпълнение. „През годините - пише този брат - когато столицата беше домакин за концертите на световно известни музиканти - цигулари, пианисти, певци и диригенти, между посетителите в салоните на София, можеше да се открие лесно характерната фигура на Учителя. Той особено високо ценеше изпълнителите, следеше най-внимателно начина, по който те представяха автора композитор, за което след концерта той даваше своето мнение. Наред със сигурното ритмично чувство, с усета за мярка, чистота и красота на тона, той търсеше артиста, родения инструменталист или певец. Голямо значение даваше той на онова изпълнение, което можеше да привлече като слушател и вдъхновител и самия автор. Колкото това твърдение да изглежда невероятно и вън от възможните неща в нашето триизмерно пространство, то е една истина за тези, които имат отворени очи. От това гледище концертите за Учителя представляваха двойно - видимо и невидимо, тържество. Учителят пееше и свиреше. Той бе школуван цигулар.
към текста >>

Цигулката като музикален инструмент за него беше едно от съвършените неща, които човекът е смогнал да направи.
Това можеше да се установи от нотното писмо, което показваше, от появата на мотиви, дошли за пръв път в музиката на земята. Композитори и музикални изпълнители наричаха неговото творчество „патетичен химн на човешката душа“. Музикалният език, на който Учителят разказваше, бе много характерен и чист. Макар да имаше и далекоизточни напеви, все пак той бе нещо съвсем различно и ново. Той изпълняваше с академична изисканост и онези места, където имаше класическо звучене, а българската песен - весела и тъжна, най-често подчинена на неправилни тактове и сплетени лъкови легати, той изпълняваше с такава лека подвижност и пъргавина, сякаш чувахме някой известен български гъдулар. Цигулката като музикален инструмент за него беше едно от съвършените неща, които човекът е смогнал да направи. Често той се взираше в грандиозните извивки - ефовете, при които отлитаха тоновете, отразени веднъж от овала на инструмента. А за този инструмент той често споменаваше, че е символ на човека. В такива разговори той всякога споменаваше името на Страдивариус. Учителят познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъковата техника. Звукоизвличането му беше наситено със свежест и мекота, от което тоновете придобиваха строго специфичен Учителев колорит.
към текста >>

Често той се взираше в грандиозните извивки - ефовете, при които отлитаха тоновете, отразени веднъж от овала на инструмента.
Композитори и музикални изпълнители наричаха неговото творчество „патетичен химн на човешката душа“. Музикалният език, на който Учителят разказваше, бе много характерен и чист. Макар да имаше и далекоизточни напеви, все пак той бе нещо съвсем различно и ново. Той изпълняваше с академична изисканост и онези места, където имаше класическо звучене, а българската песен - весела и тъжна, най-често подчинена на неправилни тактове и сплетени лъкови легати, той изпълняваше с такава лека подвижност и пъргавина, сякаш чувахме някой известен български гъдулар. Цигулката като музикален инструмент за него беше едно от съвършените неща, които човекът е смогнал да направи. Често той се взираше в грандиозните извивки - ефовете, при които отлитаха тоновете, отразени веднъж от овала на инструмента. А за този инструмент той често споменаваше, че е символ на човека. В такива разговори той всякога споменаваше името на Страдивариус. Учителят познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъковата техника. Звукоизвличането му беше наситено със свежест и мекота, от което тоновете придобиваха строго специфичен Учителев колорит. Шумното и дръзко изпълнение той наричаше „бурен разговор на физическото поле“.
към текста >>

А за този инструмент той често споменаваше, че е символ на човека.
Музикалният език, на който Учителят разказваше, бе много характерен и чист. Макар да имаше и далекоизточни напеви, все пак той бе нещо съвсем различно и ново. Той изпълняваше с академична изисканост и онези места, където имаше класическо звучене, а българската песен - весела и тъжна, най-често подчинена на неправилни тактове и сплетени лъкови легати, той изпълняваше с такава лека подвижност и пъргавина, сякаш чувахме някой известен български гъдулар. Цигулката като музикален инструмент за него беше едно от съвършените неща, които човекът е смогнал да направи. Често той се взираше в грандиозните извивки - ефовете, при които отлитаха тоновете, отразени веднъж от овала на инструмента. А за този инструмент той често споменаваше, че е символ на човека. В такива разговори той всякога споменаваше името на Страдивариус. Учителят познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъковата техника. Звукоизвличането му беше наситено със свежест и мекота, от което тоновете придобиваха строго специфичен Учителев колорит. Шумното и дръзко изпълнение той наричаше „бурен разговор на физическото поле“. Най-често той свиреше с нежно докосване на лъка, ползуваше спикатите, летящия лък и дори някои пицикати.
към текста >>

Отвори кутията, взе инструмента и почна да го настройва.
Най-често той свиреше с нежно докосване на лъка, ползуваше спикатите, летящия лък и дори някои пицикати. Един от бележитите музикални дни на Учителя бе последния му концерт, даден вместо утринно слово през един от неделните дни на 1943 г. В клас той влезе с цигулка в ръка. Учениците заеха места в салона. След обичайната молитва Учителят слезе от катедрата и заяви, че ще изпълни музикалния мотив „Блудният син“, който не е изпълнявал повече от тридесет години. Отвори кутията, взе инструмента и почна да го настройва. С леко докосване на лъка прозвучаха няколко квинти, провери нагласата на струните и засвири. Изпълнението и съдържанието на тази песен не подлежи на нотен запис. Темпото на места бе бурно и пасажите летяха бързо един след друг, поради което петолинията останаха празни. Всички само слушаха. Бяхме въведени в необикновен музикален свят.
към текста >>

90. Закони - Георги Томалевски (1897-1988)

Един от тия варианти е да се гледа на тялото като инструмент
Най-често великите творения са се появявали на земята като резултат на една голяма любов. 13. Закон: Не е позволено на човека да измъчва тялото си. Пояснение: Йогизмът с дал доста солидни знания на човеците. Той е доктрина на разума, волята и строгия живот. Много са вариантите на това източно праарийско учение, но някои от тези варианти са получили доста големи отклонения от основната задача на учението. Един от тия варианти е да се гледа на тялото като инструмент на духа, което всъщност е истина, но такъв инструмент, който трябва да бъде не само напълно във властта на волята, но и да бъде приучен към понасяне на физически несгоди и страдания. Немалко са привържениците на това схващане, които поставят съзнателно своето тяло на най-различни мъчения: глад, физически болки, мъчителни пози, понасяне несгодите, които причиняват остри металически предмети, и други такива самоизтезания. Западният окултизъм, включително Бялото Братство, което е част от Великото Всемирно Братство, не споделят тези методи за духовно издигане. Тъй като западният окултизъм във всички свои разклонения върви по Христовото Слово, последователите му считат за погрешно всяко варварско отношение към тялото, което ни е дадено от природата като съвършен и прекрасен инструмент. В устройството и функциите на тялото е вложена великата и още неразкрита премъдрост на живата природа.
към текста >>

на духа, което всъщност е истина, но такъв инструмент, който трябва да бъде не само напълно във властта на волята, но и да бъде приучен към понасяне на физически несгоди и страдания.
13. Закон: Не е позволено на човека да измъчва тялото си. Пояснение: Йогизмът с дал доста солидни знания на човеците. Той е доктрина на разума, волята и строгия живот. Много са вариантите на това източно праарийско учение, но някои от тези варианти са получили доста големи отклонения от основната задача на учението. Един от тия варианти е да се гледа на тялото като инструмент на духа, което всъщност е истина, но такъв инструмент, който трябва да бъде не само напълно във властта на волята, но и да бъде приучен към понасяне на физически несгоди и страдания. Немалко са привържениците на това схващане, които поставят съзнателно своето тяло на най-различни мъчения: глад, физически болки, мъчителни пози, понасяне несгодите, които причиняват остри металически предмети, и други такива самоизтезания. Западният окултизъм, включително Бялото Братство, което е част от Великото Всемирно Братство, не споделят тези методи за духовно издигане. Тъй като западният окултизъм във всички свои разклонения върви по Христовото Слово, последователите му считат за погрешно всяко варварско отношение към тялото, което ни е дадено от природата като съвършен и прекрасен инструмент. В устройството и функциите на тялото е вложена великата и още неразкрита премъдрост на живата природа. Има случаи, когато някои от школите на западния окултизъм препоръчват за известно време глада, но само като средство за лекуване.
към текста >>

Тъй като западният окултизъм във всички свои разклонения върви по Христовото Слово, последователите му считат за погрешно всяко варварско отношение към тялото, което ни е дадено от природата като съвършен и прекрасен инструмент.
Много са вариантите на това източно праарийско учение, но някои от тези варианти са получили доста големи отклонения от основната задача на учението. Един от тия варианти е да се гледа на тялото като инструмент на духа, което всъщност е истина, но такъв инструмент, който трябва да бъде не само напълно във властта на волята, но и да бъде приучен към понасяне на физически несгоди и страдания. Немалко са привържениците на това схващане, които поставят съзнателно своето тяло на най-различни мъчения: глад, физически болки, мъчителни пози, понасяне несгодите, които причиняват остри металически предмети, и други такива самоизтезания. Западният окултизъм, включително Бялото Братство, което е част от Великото Всемирно Братство, не споделят тези методи за духовно издигане. Тъй като западният окултизъм във всички свои разклонения върви по Христовото Слово, последователите му считат за погрешно всяко варварско отношение към тялото, което ни е дадено от природата като съвършен и прекрасен инструмент. В устройството и функциите на тялото е вложена великата и още неразкрита премъдрост на живата природа. Има случаи, когато някои от школите на западния окултизъм препоръчват за известно време глада, но само като средство за лекуване. 14. Закон: Не съществуват сили, които могат да попречат на човека да направи едно добро дело. Пояснение: Някои хора, които са тръгнали в духовния път, често се оплакват, че в страната, където живеят, липсва свобода. Вярно е, че липсата на свобода за духовно подвизаване в широк смисъл на думата гнети човека, но за най-главното - вътрешната работа на ученика, винаги и при всички условия има свобода.
към текста >>

91. 6. ХАРМОНИЯТА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Какво може да каже хармонията на дисонантния инструмент?
ХАРМОНИЯТА Животът е велика космична симфония, която изпълня с хармонията си целия всемир. От величавите слънчеви системи до микроскопичния космичен прах звучи хармонията на единния живот. Животът е единен и неделим по същина, но проявленията му са безбройни и най- разнообразни. Бог е хармония. Какво може да каже хармонията на дисонантния инструмент? — Настрой всички струни в себе си, съчетай ги хармонично, за да доловиш хармонията на Бога. Може ли велик музикант да свири на ненастроен инструмент? Как ще вибрират струните йод пръстите му в такъв случай? Недоволството и всички отрицателни състояния се дължат на ненастроения инструмент. А настройката, това са великите добродетели, които влагаш в сърцето, ума, волята и душата си.
към текста >>

Може ли велик музикант да свири на ненастроен инструмент?
От величавите слънчеви системи до микроскопичния космичен прах звучи хармонията на единния живот. Животът е единен и неделим по същина, но проявленията му са безбройни и най- разнообразни. Бог е хармония. Какво може да каже хармонията на дисонантния инструмент? — Настрой всички струни в себе си, съчетай ги хармонично, за да доловиш хармонията на Бога. Може ли велик музикант да свири на ненастроен инструмент? Как ще вибрират струните йод пръстите му в такъв случай? Недоволството и всички отрицателни състояния се дължат на ненастроения инструмент. А настройката, това са великите добродетели, които влагаш в сърцето, ума, волята и душата си. Вечните принципи на Любовта, Мъдростта и Истината — трите прояви на Бога — раждат всички добродетели. Ти трябва да ги съдържаш в себе си, щом си се родил човек, защото истинското определение на човека е, че той е "сбор от добродетели, които го правят винаги щастлив и вечно жив".
към текста >>

Недоволството и всички отрицателни състояния се дължат на ненастроения инструмент.
Бог е хармония. Какво може да каже хармонията на дисонантния инструмент? — Настрой всички струни в себе си, съчетай ги хармонично, за да доловиш хармонията на Бога. Може ли велик музикант да свири на ненастроен инструмент? Как ще вибрират струните йод пръстите му в такъв случай? Недоволството и всички отрицателни състояния се дължат на ненастроения инструмент. А настройката, това са великите добродетели, които влагаш в сърцето, ума, волята и душата си. Вечните принципи на Любовта, Мъдростта и Истината — трите прояви на Бога — раждат всички добродетели. Ти трябва да ги съдържаш в себе си, щом си се родил човек, защото истинското определение на човека е, че той е "сбор от добродетели, които го правят винаги щастлив и вечно жив". Всичко е въпрос на съзнателно активизиране на силите в теб. Динамизирай непрестанно и неуморно доброто в себе си и то ще изхвърли навън всички нереални обвивки и присадки на злото, което е сянка на реалния свят.
към текста >>

Настрой инструмента си, настройвай го всеки ден, всеки час, всяка минута, за да не пропуснеш гласа на хармонията, който иде от центъра на битието — от онзи Вечен Океан на всяка светлина, на всяка любов и на всяка сила!
Динамизирай непрестанно и неуморно доброто в себе си и то ще изхвърли навън всички нереални обвивки и присадки на злото, което е сянка на реалния свят. Динамизирай в себе си Любовта и тя ще те възроди и влее безсмъртния живот в сърцето ти. Динамизирай правата мисъл и тя ще внесе изобилната светлина, в която ще видиш всичко както е, а не както човешкото умозрение представя нещата. Динамизирай Истината в себе си и тя ще събори всички прегради, заблуждения, ограничения и пречки в пътя ти към света на Вечното — ти ще станеш свободен гражданин на вселената. Истината е билетът, с който ще пропътуваш мировете. Настрой инструмента си, настройвай го всеки ден, всеки час, всяка минута, за да не пропуснеш гласа на хармонията, който иде от центъра на битието — от онзи Вечен Океан на всяка светлина, на всяка любов и на всяка сила! Динамизирай най-святото и най-великото, което е вложено в теб, за да прозвучиш като верен акорд в общата симфония на космоса. Помни, че ти долавяш и отзвучаваш само на онова, за което си вътрешно настроен.
към текста >>

92. 9. ОБРАЗИ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Така художникът държи четката си с любовен трепет и претворява красотата и величието на природата; така музикантът тегли струните на своя инструмент, от който се раждат чудни звукови образи; така скулпторът превръща глината и камъка в изящни изваяния.
ОБРАЗИ От океана на вечната субстанция непрестанно кристализират формите на живота. В самата тази субстанция сякаш е скрита ръката на ваятел, който с нежна любов вае образите на своята многолика мисъл. Това трябва да е любимото му занимание, защото той дарява своите творения със същата способност да ваят все по- нови форми на любовта си, която той е вдъхнал в тях. Така художникът държи четката си с любовен трепет и претворява красотата и величието на природата; така музикантът тегли струните на своя инструмент, от който се раждат чудни звукови образи; така скулпторът превръща глината и камъка в изящни изваяния. Птицата лежи със същия любовен порив в малкото си гнездо, очакваща да зърне своите подобни. Всичко във вселената кипи в творческа треска, всяка твар вае образи — дори водите скулптурират пещерите, ледовете и снежните пустини. И всеки слънчев лъч е художник- творец, който обагря с живи краски цветя и плодове, дървета и скали, кристали и води. Всичко вае образи с порива на своя Творец. В творческия процес съзнаваме съществуването на Бога.
към текста >>

93. 22. ЖИВИЯТ КЛЮЧ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

В музиката музикантът настройва инструмента си по даден ключ.
ЖИВИЯТ КЛЮЧ Живият ключ ни отваря вратата към висшето познание на живота. В музиката музикантът настройва инструмента си по даден ключ. В нея си служим с два ключа — виолинов и басов.
към текста >>

94. 50. ОБРАЗИТЕ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

За писателя — перото е инструментът на творчеството му, за ваятеля — материалът е средство за изявата му, за музиканта — инструментът, но ръката е главният фактор за изявата на всяко творчество.
Земята е всъщност една голяма лаборатория за невидимите за нашето око напреднали същества, които ваят образите в нея. Зад всеки образ от органичния и неорганичния свят стои една разумна сила, която го направлява в пътя на неговата еволюция. Ако съществата в природата са дело на по-висши интелигентности, то човекът, който е съзнателно, разумно същество, е дело на Висшия Разум, който го ръководи в еволюцията му. Бог казва на природните същества: "Направих ви с мисълта си", а на Човека Той казва: "Направих те с ръцете си". А ръцете са образът на волята, на строителната сила в природата, на Истината, която се материализира. За писателя — перото е инструментът на творчеството му, за ваятеля — материалът е средство за изявата му, за музиканта — инструментът, но ръката е главният фактор за изявата на всяко творчество. И самият човек е една жива статуя в ръката на Твореца, над която Той работи. Ще дойде ден да се завърши статуята му в материалния свят и Той ще я издигне да продължи работата си с нея в по-висшите полета на живота. Всъщност Той работи над земния човек от всички полета — астрално, ментално, причинно, едновременно, но нивото на човешкото съзнание е стигнало до тази степен, в която човек се намира в материалния свят, за да се учи най-добре. Още му е нужна школата на образите за развитието му. Време е обаче да получи обективна представа и за мислите и чувствата си.
към текста >>

95. 51. ТЕРЦАТА НА ЖИВОТА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Той започва да резонира като настроен инструмент на всеки външен звук.
Когато човек достигне състоянието на вътрешна хармония, съзнанието му сякаш просветва да види себе си във всичко обкръжаващо го. Той сякаш се слива с природата и изживява творението по нов начин. Всичко му става родно, близко, част от него. Той без усилие откликва на всяка външна проява на хора, животни и растения. Той ги разбира и всеки техен зов за помощ става негов дълг, да му се отзове и помогне. Той започва да резонира като настроен инструмент на всеки външен звук. Започва да разбира, че вселената не е глуха и безответна на живота му, но резонира на всеки негов звук, тъй като вселената не е само материя, а велика йерархия от живи съзнания, които непрестанно творят, работят, помагат на всичко в пътя му към съвършенството. Жив пример за този закон е отглеждането на малкото, безпомощно дете от майка му. Тя непрестанно бди над него и задоволява всичките му нужди с радост и готовност на всякакви жертви. И градинарите вършат същата работа, а също и животновъдите. Отклонението на човека от този всемирен закон на хармонията и резонанса, го поставило в пътя на безброй противоречия и препятствия, в безброй разрушителни действия, от които днес жестоко страдаме.
към текста >>

96. Все пей и няма да излезеш из Рая - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Такива упражнения съществуват и при всичките инструменти, целящи да развият техниката на изпълнителя.
Те се стремят него да достигнат. — Веднъж броихме със сестрата вариациите на славея и стигнахме до тридесет и две. — В пеенето птиците спазват известни закони. Техните упражнения са еволюционни. — Учителю, — казах аз — при разпяването ние се изкачваме с полутон нагоре със секвенции* до най-високия тон и по същия начин с полутон надолу, слизаме до най-низкия тон на нашия регистър. Такива упражнения съществуват и при всичките инструменти, целящи да развият техниката на изпълнителя. — В Божествения свят гамите се движат само нагоре. Който пожелае да пее надолу, пращат го на Земята и той се ражда наново. — Учителю, Вие казвате, че ангелите пеят, но те не свирят ли? — Не, те само пеят. Инструментите са човешко изобретение.
към текста >>

Инструментите са човешко изобретение.
Такива упражнения съществуват и при всичките инструменти, целящи да развият техниката на изпълнителя. — В Божествения свят гамите се движат само нагоре. Който пожелае да пее надолу, пращат го на Земята и той се ражда наново. — Учителю, Вие казвате, че ангелите пеят, но те не свирят ли? — Не, те само пеят. Инструментите са човешко изобретение. Всички инструменти се стремят да достигнат човешкият глас. Човешкото гърло е Божие дело, Божие изобретение, най-съвършения инструмент. Изключение правят само клавирните инструменти. — Учителю, — попитах аз — хората могат ли да достигнат изкуството на ангелското пеене? — Ангелската школа за пеене не е достъпна още за хората от света, защото не са чисти.
към текста >>

Всички инструменти се стремят да достигнат човешкият глас.
— В Божествения свят гамите се движат само нагоре. Който пожелае да пее надолу, пращат го на Земята и той се ражда наново. — Учителю, Вие казвате, че ангелите пеят, но те не свирят ли? — Не, те само пеят. Инструментите са човешко изобретение. Всички инструменти се стремят да достигнат човешкият глас. Човешкото гърло е Божие дело, Божие изобретение, най-съвършения инструмент. Изключение правят само клавирните инструменти. — Учителю, — попитах аз — хората могат ли да достигнат изкуството на ангелското пеене? — Ангелската школа за пеене не е достъпна още за хората от света, защото не са чисти. Само чистите души ще видят Бога, само чистите души могат да достигнат ангелското пеене.
към текста >>

Човешкото гърло е Божие дело, Божие изобретение, най-съвършения инструмент.
Който пожелае да пее надолу, пращат го на Земята и той се ражда наново. — Учителю, Вие казвате, че ангелите пеят, но те не свирят ли? — Не, те само пеят. Инструментите са човешко изобретение. Всички инструменти се стремят да достигнат човешкият глас. Човешкото гърло е Божие дело, Божие изобретение, най-съвършения инструмент. Изключение правят само клавирните инструменти. — Учителю, — попитах аз — хората могат ли да достигнат изкуството на ангелското пеене? — Ангелската школа за пеене не е достъпна още за хората от света, защото не са чисти. Само чистите души ще видят Бога, само чистите души могат да достигнат ангелското пеене. Брат Христо попита:
към текста >>

Изключение правят само клавирните инструменти.
— Учителю, Вие казвате, че ангелите пеят, но те не свирят ли? — Не, те само пеят. Инструментите са човешко изобретение. Всички инструменти се стремят да достигнат човешкият глас. Човешкото гърло е Божие дело, Божие изобретение, най-съвършения инструмент. Изключение правят само клавирните инструменти. — Учителю, — попитах аз — хората могат ли да достигнат изкуството на ангелското пеене? — Ангелската школа за пеене не е достъпна още за хората от света, защото не са чисти. Само чистите души ще видят Бога, само чистите души могат да достигнат ангелското пеене. Брат Христо попита: — Ангелите правят ли упражнения, Учителю?
към текста >>

97. Акордът на лалетата - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Всички инструменти се стремят него да имитират.
– Ами, ако човек не може сам да определи, кой тон обича? – Може и чрез аромата на онова цвете, което най-много обича човек, да си намери своя основен тон. Идейните певци, когато пеят, техните звукове, които излизат от ларингса им, ухаят различно. Ларингсът у певците е тъй устроен, че хиляди ангелчета трептят и вибрират и работят в него, при пеенето с този орган. Няма по-съвършено нещо от човешкия глас. Всички инструменти се стремят него да имитират. – Учителю, защо като си затворя очите и чувам само говора и пеенето на човека, понякога аз виждам и самия човек? Учителят помълча и каза: – Истинските ясновидци ще бъдат певците от шестата раса. Те ще говорят за миналото, настоящето и бъдещето на човека, само като слушат неговото пеене и говор. – Учителю – каза брат Христо — Пророците от Стария Завет ни представят един строг и страшен Бог, а Вие, Учителю, ни говорите за един благ, любещ и търпелив Баща, Господ.
към текста >>

98. Композиторите и Божествената Любов - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Тогава според италианската школа, техните гласове звучали като инструменти.
Аз не им отговорих ще се съглася ли, защото поисках да се посъветвам с Вас. Знайно е, че гласът претърпява мутация през пубертета. Какво ще ми кажете, Учителю, да им откажа ли? Той помисли малко време и каза: — Още през средните векове в манастирите са се обучавали малки послушници на изкуството пеене. Тогава според италианската школа, техните гласове звучали като инструменти. Според мен, ако децата вземат уроци по пеене още от ранното си детство, ще се развият като много добри певци и музиканти. — Учителю, ами ако през пубертета гласът се измени? Учителят не ми отговори с думи, но аз прочетох мисълта му. — Учителю, вие цитирате в една беседа, думи от Евангелието: "Сине мой, дай ми сърцето си, казва Бог". — Учителят ни каза:
към текста >>

99. Новото Битие — Първи Божествен ден - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Някои от тях са свирели на някакви инструменти.
— Учителю — попита брат Христо, — Аарон пеел ли е? — Аарон е бил много музикален. Той имал красив бас. Когато говорел, словото му се е изливало като музика. Всички светии и пророци са имали хубави гласове. Някои от тях са свирели на някакви инструменти. — Учителю, цар Давид какъв глас е имал? — Цар Давид е бил и певец, и композитор. Неговата музика се е предавала от уста на уста. Той е пеел псалмите си вдъхновено и е излъчвал лечебни сили. Цар Саул се е лекувал от неговото пеене.
към текста >>

100. Музикалната Пентаграма. Химн на Слънцето - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Всички майстори на инструменти, се стремят да имитират човешкия глас.
" Учителят спря да свири и каза: — Задачата на ученика на Новото пеене е, да намери начин да въплъти това Слънце в човешкото гърло. — После посочи цигулката си и продължи: — Цигулката със своя тембър най-много се приближава до човешкия глас. Всички майстори на инструменти, се стремят да имитират човешкия глас. То ще бъде недостижимо, защото при пеенето участват човешкото съзнание и човешката воля. Във всичките клетчици и нервички на гласните струни и на целия гласов орган, има едно съзнание, което влиза във връзка и резонира със съзнанието на висшите същества от Ангелския свят. Човек е колективно същество и през него се проявява цялата вселена. Съвършеното пеене не може да се постигне без любов към Бога. За да достигне човек съвършенство в Духовната, окултната музика, той най-напред трябва да мине през светската музика, там да заеме първо място.
към текста >>

НАГОРЕ

0.4257230758667