Търсене в текстове за 'Инструмент'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 188 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Затова той ще скучае, когато слуша грандиозните по замисъл при най-нежните и фини моменти на едно Andante, изпълнявано в pianisimo само от лъковите инструменти, които предават мелодията като една нежна, ефирна нишка, развоя на която за да се следи, изисква една значителна култура.
И от богатството на подсъзнанието с такива елементи, т.е. от разнообразието и по-голямата пълнота на миналите преживелици и опитности на даден индивид, ще зависи как той ще реагира на известна музикална творба. Оттук се явява и голямото разнообразие, което намираме при тълкуването на една и съща музикална работа от различни слушатели. Колкото човек е по-културен, по-интелигентен, колкото е повече издигнат в умствено и сърдечно отношение, толкова по-силно впечатление ще добие той от едно музикално произведение, толкова по-живо ще реагира на него. Дивакът или един ниско културен човек в никой случай не би разбрал нищо от една Бетховенова симфония, понеже нему не са познати ония мъчителни състояния на търсене на истината, за него не съществуват тънките усети на устремено домогване за разрешаване на проблеми, които той нито подозира, нито може да схване; той не познава чувството на Правда и в него не говори висшия глас на самопожертвуване за благото на ближния. Затова той ще скучае, когато слуша грандиозните по замисъл при най-нежните и фини моменти на едно Andante, изпълнявано в pianisimo само от лъковите инструменти, които предават мелодията като една нежна, ефирна нишка, развоя на която за да се следи, изисква една значителна култура. И той би се сепнал само при едно fortisimo и то, само за да обърне внимание на тъпаните и кастанетите или на духовите инструменти, които насила му се налагат със своите трескави удари, но и срещу тях не реагира, освен с едно учудване или недоумение. Но въпреки всичката относителност при разбирането на едно музикално произведение, въпреки субективизма, който се влага при неговото тълкувание, все пак в музиката има нещо. което еднакво се схваща от всички. Една величествена симфония, написана в мажорна тоналност и в темпо maestoso не може да не буди във всички слушатели чувство на възторг и да не засегне в тях самочувствието и самоувереността, макар тия реакции в различните натури да бъдат различни по сила и нюанси. Един траурен марш не може да радва никого, ако и да бъде различна тъгата и болката, която ще възбуди в отделните слушатели и един жив и подвижен мотив не може да не внесе оживление и жизнерадост във всеки, който го слуша.
към текста >>

И той би се сепнал само при едно fortisimo и то, само за да обърне внимание на тъпаните и кастанетите или на духовите инструменти, които насила му се налагат със своите трескави удари, но и срещу тях не реагира, освен с едно учудване или недоумение.
от разнообразието и по-голямата пълнота на миналите преживелици и опитности на даден индивид, ще зависи как той ще реагира на известна музикална творба. Оттук се явява и голямото разнообразие, което намираме при тълкуването на една и съща музикална работа от различни слушатели. Колкото човек е по-културен, по-интелигентен, колкото е повече издигнат в умствено и сърдечно отношение, толкова по-силно впечатление ще добие той от едно музикално произведение, толкова по-живо ще реагира на него. Дивакът или един ниско културен човек в никой случай не би разбрал нищо от една Бетховенова симфония, понеже нему не са познати ония мъчителни състояния на търсене на истината, за него не съществуват тънките усети на устремено домогване за разрешаване на проблеми, които той нито подозира, нито може да схване; той не познава чувството на Правда и в него не говори висшия глас на самопожертвуване за благото на ближния. Затова той ще скучае, когато слуша грандиозните по замисъл при най-нежните и фини моменти на едно Andante, изпълнявано в pianisimo само от лъковите инструменти, които предават мелодията като една нежна, ефирна нишка, развоя на която за да се следи, изисква една значителна култура. И той би се сепнал само при едно fortisimo и то, само за да обърне внимание на тъпаните и кастанетите или на духовите инструменти, които насила му се налагат със своите трескави удари, но и срещу тях не реагира, освен с едно учудване или недоумение. Но въпреки всичката относителност при разбирането на едно музикално произведение, въпреки субективизма, който се влага при неговото тълкувание, все пак в музиката има нещо. което еднакво се схваща от всички. Една величествена симфония, написана в мажорна тоналност и в темпо maestoso не може да не буди във всички слушатели чувство на възторг и да не засегне в тях самочувствието и самоувереността, макар тия реакции в различните натури да бъдат различни по сила и нюанси. Един траурен марш не може да радва никого, ако и да бъде различна тъгата и болката, която ще възбуди в отделните слушатели и един жив и подвижен мотив не може да не внесе оживление и жизнерадост във всеки, който го слуша. И там именно е цената на музикалните произведения, че те дават рамките на проявата, определят фона, на който трябва да се разиграят, сцените, различни при отделните слушатели, но всички еднакви по своята развръзка; те определят насоката и характера на чувствата, които ще се събудят и на евентуалните мисли, които биха могли да виреят при средата, която им се предлага.
към текста >>

2. ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В това отношение той е изправен пред себе си, също както ученикът по музика пред своя инструмент.
Усилят ли се - тя е загубена. Такъв е съвременният човек. Задачата обаче на окултния ученик е да излезе от това положение. Той трябва да стане господар на тази лодка, да вземе нейните лопати и да я направлява смело и разумно в бурния океан, с други думи казано, да стане господар на своя вътрешен мир. Една задача наистина трудна, но не неизпълнима. В това отношение той е изправен пред себе си, също както ученикът по музика пред своя инструмент. Той трябва да познава добре тоя инструмент и да не си прави илюзии, че научаването ще стане само по себе си, или: само чрез гледане как другите свирят. За целта е нужно само едно упражнение, труд и постоянство И ако за изучаването на един музикален инструмент са необходими цели години, то какво представлява в сравнение с това задачата на окултния ученик? Явява се обаче въпросът, кой е пътят и кои са методите за постигане на тая цел. Има методи за това, но те не могат да станат предмет на една окултна литература, те могат да бъдат дадени само в една окултна школа, гдето Учителят лично ги дава на своите избрани ученици. А такива са само ония, в които дълбоко се е породил оня велик и непреодолим стремеж на душата към Висшето, към Бога.
към текста >>

Той трябва да познава добре тоя инструмент и да не си прави илюзии, че научаването ще стане само по себе си, или: само чрез гледане как другите свирят.
Такъв е съвременният човек. Задачата обаче на окултния ученик е да излезе от това положение. Той трябва да стане господар на тази лодка, да вземе нейните лопати и да я направлява смело и разумно в бурния океан, с други думи казано, да стане господар на своя вътрешен мир. Една задача наистина трудна, но не неизпълнима. В това отношение той е изправен пред себе си, също както ученикът по музика пред своя инструмент. Той трябва да познава добре тоя инструмент и да не си прави илюзии, че научаването ще стане само по себе си, или: само чрез гледане как другите свирят. За целта е нужно само едно упражнение, труд и постоянство И ако за изучаването на един музикален инструмент са необходими цели години, то какво представлява в сравнение с това задачата на окултния ученик? Явява се обаче въпросът, кой е пътят и кои са методите за постигане на тая цел. Има методи за това, но те не могат да станат предмет на една окултна литература, те могат да бъдат дадени само в една окултна школа, гдето Учителят лично ги дава на своите избрани ученици. А такива са само ония, в които дълбоко се е породил оня велик и непреодолим стремеж на душата към Висшето, към Бога. Стремеж чист, светъл, по-скъп от всички блага на живота.
към текста >>

За целта е нужно само едно упражнение, труд и постоянство И ако за изучаването на един музикален инструмент са необходими цели години, то какво представлява в сравнение с това задачата на окултния ученик?
Задачата обаче на окултния ученик е да излезе от това положение. Той трябва да стане господар на тази лодка, да вземе нейните лопати и да я направлява смело и разумно в бурния океан, с други думи казано, да стане господар на своя вътрешен мир. Една задача наистина трудна, но не неизпълнима. В това отношение той е изправен пред себе си, също както ученикът по музика пред своя инструмент. Той трябва да познава добре тоя инструмент и да не си прави илюзии, че научаването ще стане само по себе си, или: само чрез гледане как другите свирят. За целта е нужно само едно упражнение, труд и постоянство И ако за изучаването на един музикален инструмент са необходими цели години, то какво представлява в сравнение с това задачата на окултния ученик? Явява се обаче въпросът, кой е пътят и кои са методите за постигане на тая цел. Има методи за това, но те не могат да станат предмет на една окултна литература, те могат да бъдат дадени само в една окултна школа, гдето Учителят лично ги дава на своите избрани ученици. А такива са само ония, в които дълбоко се е породил оня велик и непреодолим стремеж на душата към Висшето, към Бога. Стремеж чист, светъл, по-скъп от всички блага на живота.
към текста >>

3. СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Той съвсем пренебрегва инструмента – тялото, от който все пак зависи при осъществяване на своите замисли.
При (това) малцина обичат тялото си с висша обич. Защото тази обич придава един все по-възрастващ живот на снагата, па придава и повече способност да се ползуваме от нея – нещо, което рядко се среща. Не е истинска обич към себе си обичта, която подбужда човека да тъпче тялото си с храна или да го държи непрестанно под влиянието на възбудителни средства. Не е истинска обич към себе си и обичта, която подтиква човека да се отдаде в несвяст на всички ония удоволствия, що тялото предлага. Човек, който преуморява и терзае тяло и душа в ожесточен набег към постигане на някоя наслада, на някоя работа или изкуство, обича тази работа или това изкуство по неразумен начин. Той съвсем пренебрегва инструмента – тялото, от който все пак зависи при осъществяване на своите замисли. То е също, както кога някой занаятчия остави да ръждяса или да се похаби от нехайство някое ценно сечиво, с помощта на което той може да направи що годе рядко и скъпоценно изделие. Не е висша обич към себе си обичта, която подбужда човека да се облича с най-хубавата си премяна, кога тръгне по гости или на разходка, а го кара да надене вкъщи окъсани и нечисти дрехи. Това е обич към чуждото мнение, дирене похвалата на другите – то е да се обличаш само по физически. А има и друг начин на обличане – вътрешно обличане, което прави душата, що облича своята премяна да се разкрива на другите през и чрез нея. Този начин на обичане се отпечатва в начина, по който ние носим своите дрехи и никой живот не е в състояние да скрои тая кройка.
към текста >>

Има една душа телесна – една плътска или материална душа – една душа, присъща на инструмента, с който духът си служи.
И тази душа – пръскаща мъдрост околовръст – по ще пести симпатията си към другите, защото ще спази за себе висшата любов към себе си, за да може да извлече най-много облага. Когато, по един или други начин, някой разпъва или изтерзава тялото си, било чрез пост, било като се облича бедно и живее в сиромашко жилище, той чисто и просто поражда омраза към това тяло и я внедрява в него. Омразата, било към другите, било към себе си е истинска отрова – мисъл с бавно, но сигурно действие. Едно ненавиждано тяло не може нивга да добие симетрична форма, ни да се радва на харно здраве. Тялото не бива да бъде изкуствено пречистено от своите нисши или животински склонности, като го държиш отговорно за техните грехове и го наказваме заради тях; не бива да го считаме за пречка или спънка, от която се бихме драговолно отървали. Има една душа телесна – една плътска или материална душа – една душа, присъща на инструмента, с който духът си служи. И тази душа е по-нисша от тази на духа. От това не следва – както някои поддържат – че тази душа трябва да бъде в непрекъсната борба с висшата душа. Тя може наопаки – като поискаме това от Безграничното, да смогне овреме да (действа) в пълна хармония с духа. Върховната Сила може да ни дари и ще ни дари, висша обич към нашето тяло – обич от която се нуждаем. Да не обичаш собственото си тяло, ще рече да се откажеш да обичаш една от проявите на Безграничната Душа.
към текста >>

4. Идващият ден - Г.Т. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И ето, вместо да слушаме как музикантите стържат на своите инструменти – те още не са засвирили!
За великата музика на това учение сега се готви оркестъра – оркестърът от живи души по цялата земя. И кога той се приготви, ще дойде великият капелмайстор – Духът, ще дигне пръчицата си и ще каже: „Мир вам". И музиката ще започне, новият живот ще зазвучи. Сега е още началото. И ония, които се готвят да станат музиканти, нагласят своите разстроени цигулки – един свири насам, други нататък, затова е чут още само шум. И ето, вместо да слушаме как музикантите стържат на своите инструменти – те още не са засвирили! — да вземем всеки своя инструмент, да поискаме нашата партия от великия капелмайстор и да се приготвим, всеки на своето място, за великата симфония на Любовта, която ще започне когато Божият Дух възвести „Мир вам! "
към текста >>

— да вземем всеки своя инструмент, да поискаме нашата партия от великия капелмайстор и да се приготвим, всеки на своето място, за великата симфония на Любовта, която ще започне когато Божият Дух възвести „Мир вам!
И кога той се приготви, ще дойде великият капелмайстор – Духът, ще дигне пръчицата си и ще каже: „Мир вам". И музиката ще започне, новият живот ще зазвучи. Сега е още началото. И ония, които се готвят да станат музиканти, нагласят своите разстроени цигулки – един свири насам, други нататък, затова е чут още само шум. И ето, вместо да слушаме как музикантите стържат на своите инструменти – те още не са засвирили! — да вземем всеки своя инструмент, да поискаме нашата партия от великия капелмайстор и да се приготвим, всеки на своето място, за великата симфония на Любовта, която ще започне когато Божият Дух възвести „Мир вам! "
към текста >>

5. За братското сдружаване - К. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Много по-късно човек е започнал да различава издаваните от собствения му удар звуци и оттогава той е започнал да избира вече материала на инструмента, за да му напомня с своя звън един или друг чут в природата музикален тон.
Срещу тия два основни елементи на музиката — ритмус и мелодия — от страна на човека се противопоставят ритмичното чувство и тоновия усет. Първото от тях датира в човека по-рано от появата на второто, затова и първобитната музика, тая на първите човеци, е била изключително такава – със застъпен само единия елемент — ритмусът. Тя се е състояла от еднообразни звуци, добивани чрез удари по някой случаен предмет и ритмичното повтаряне на този единствен музикален тон е било за тях цялата музика. И те са обичали своята музика, защото е събуждала у тях дейните центрове, повишавала е тяхната активност и е вдъхновявала инициативата им, насочвана от останалите условия на тъжната природа. И в музиката те са подражавали на окръжаващата ги природа, като разбира се от нея те са долавяли само някои от ритмическите ù особености и тях именно са се стараели да възпроизведат. Много по-късно човек е започнал да различава издаваните от собствения му удар звуци и оттогава той е започнал да избира вече материала на инструмента, за да му напомня с своя звън един или друг чут в природата музикален тон. Тъй като е по-трудно да бъде възприемана и задържана в съзнанието като възприятие мелодичната линия, поради голямото разнообразие от фигури, създадени при нейното движение, то и появата на тоновия усет е по-късна, когато човек има вече едно що годе свое въображение, подчиняващо се на неговата воля и един, макар и оскъден запас от задържани и усвоени възприятия, които всеки момент биха могли да му послужат и помогнат при схващането и съзнаването на тоновете не само – по време но и по височина. Ритмусът е вроден у човека и е така силно втъкан в неговата природа, че намира своя; дял във всяка проява на човешкото съзнание. Може би защото е в жива зависимост от времето, а човешкото съзнание за сега не може да работи вън от него. Ритмусът е в основата на всяка работа и от опит човек научава, че ако този ритмус на работата се спъва, тя повече изморява и затова той се старае да подържа правилността на ритмическите елементи в работата си и с това се улеснява. Наблюдавайте коситба и за късо време вие ще схванете общия ритмус, такта, който управлява замаха на всеки работник и той е така правилен и строго отмерен, че и на вас, които гледате отстрани, ви донася една приятност, лекота, разведряване.
към текста >>

6. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Всичко се обяснява със стеснената клисура, след която следва вече внезапно разширение на долината и се получават напълно аналогични явления на духовите инструменти или гръкляна.
Съществуват и „пеещи долини", една от които най-прочутата, е при Тронелен между Гохвалд и Идарвалд. Там от време на време се чува звученето на множеството звънци. Отначало тихо, после силно и отново замират бавно. Изследователят на акустичните явления Рело откри, че звуковете идат от дълбочината на клисурата и издигайки се нагоре, те се все повече усилват. Понякога Рело е слушал такива нежни и приятни звукове „каквито няма да чуем никога от нашите прочути певци" Не рядко тия звукове давали вид на долината, като че тя плаче и стене. Всичко се обяснява със стеснената клисура, след която следва вече внезапно разширение на долината и се получават напълно аналогични явления на духовите инструменти или гръкляна. Има и пеещи скали. По горното течение на р. Ориноко се намират гранитни скали, които издават при изгрев слънце особена музика. Хумболт посетил тия „музикални" камъни, както ги наричат испанците. В Бретан се намират „пеещите камъни на Гидо", които звучат, когато се удрят с чук на определено място.
към текста >>

Същият закон се отнася и до духовите инструменти и човешкия глас.
Обясненията на това са стесненията на пукнатините по статуята, които стават следствие голямата разлика на температурата. Статуята пее сутрин при изгрев, защото тогава температурата е ниска, камъкът се свива, сгъстеният и изстуден въздух почва да излиза през пукнатините и пее. Така пеят и египетските палати в Кариак, които наполеоновата експедиция там добре е чула. И тук механизмът на пеенето на „мъртвата" природа е същият, както у човека. През теснината минава въздух с известен напор и се получава звук. Същият закон се отнася и до духовите инструменти и човешкия глас. По-нататък за музикалността в растителното царство можем да кажем твърде малко по простата причина, че там наблюденията и изследванията са твърде оскъдни. Но все пак съществуват множество пеещи дървета, особено в южните тропически страни. Така напр. в Австралия съществува растението Казуарини (храст), чиито листа се усукват като цев и когато вятърът минава през тия тръби с известна сила, получава се една нежна музика. Подобни растения има и в Индия.
към текста >>

Нещо повече, Летурно привежда един пример и за съществуването на инструментална музика у птиците.
Бръмченето на насекомите, цвърченето на скакалеца са били първите звуци. После жабата е започнала да дава своите концерти, гигантските гущери да съскат и най-накрая е запяла птичката. „Вече в блеенето на овцата, викаща агънцето си, в мяукането на котката, в лая на кучето, в рева на лъва, както и в пеенето на птиците се чул гласът на природата и първобитните опити да се заговори". Според Шарл Литурно пойните птици обичат да пеят „защото им се пее". Понякога намираме същински музикални турнири между съперници, които траят до пълно изнемощяване. Нещо повече, Летурно привежда един пример и за съществуването на инструментална музика у птиците. Касае се за самеца-папуняк, който в периода на любовта си свири по един своеобразен начин. Като поеме в себе си въздух, той поставя края на своя своеобразен клюн отвесно към някой камък или дърво и после издишайки произвежда по тоя начин своеобразни звукове – неговата любовна песен... Аз няма да се спирам повече на въпроса за музикалната душа на птиците. Тая страна на въпроса е почти всекиму известна. Но не мога да отмина един печален факт, който напоследък става мода. Това е онова ужасно изкълчване, което някои невежи правят с птичките, измъчвайки ги да пеят някакви най-банални химни или банални песни.
към текста >>

Многобройните изследвания с различни инструменти при различните животни са показали, че някои измежду тях притежават високо музикална душа.
на Нижненовгородското изложение е имало едно канарче, което приучили да пее руския химн. Това канарче впоследствие било подарено на руския цар и отнесено в зимния дворец в Петроград. Днес дори в Германия има специалисти, които се занимават с тая работа, като обучават птиците, посредством грамофон. Природата е вложила в тия същества много нежна и хубава музика, за да бъде тя достатъчна, да не става нужда от подобно изкълчване. Много животни, които макар да не са надарени с музикален глас както птичките, все пак имат достатъчно музикално чувство, за да се наслаждават от една музика дошла от вън. Многобройните изследвания с различни инструменти при различните животни са показали, че някои измежду тях притежават високо музикална душа. Но изобщо забелязано е, че меките ритмични и не високи тонове правят добро впечатление на животните, докато високи и шумни пиеси не само ги плашат, но ги довеждат до лудост. От насекомите е известна голямата музикалност на паяка. Известна е историята за затворника Peliisson и неговия любим паяк, който се е качвал, много близо върху самата цигулка за да слуша свиренето на затворника. Палачът обаче го съгледал веднъж и го смачкал брутално. Подобна история се е случило и с детето-артист Berthom, когато е било в затвора.
към текста >>

Тъй че трябвало да спасяват инструмента от ръцете на разярения слушател.
Фон Винклер цитира случаи, когато при свирене на фис-хармония или роял особено при „печални и мелодични мотиви" са се явявали в стаята по няколко мишки „които като че примират, слушайки увличащата ги мелодия. Общо взето, на животните най-много влияе флейтата, кларнета и цигулката. Би могло да се приведат още много примери из музикалния живот на животните, но аз ще се огранича само да цитирам опитите на Franc Nohain в Jardin des plantes, направени неотдавна с грамофон, за да завърша с тоя въпрос. Най-първо поставили грамофона при орангутана. Той отначало се обезпокоил от тези високи звукове, после почнал да се сърди и най-после бе дошъл до ярост. Тъй че трябвало да спасяват инструмента от ръцете на разярения слушател. Слонът като чул грамофона, грижливо разгледал чрез хобота си голямата тръба, а после почнал да слуша много внимателно. Ламата и камилата с голямо внимание и удоволствие слушали музиката. На бизоните музиката не се харесала. Те започнали така ужасно да мучат, че експериментаторите побързали да приберат инструмента. Не се харесал грамофонът и на жеравите.
към текста >>

Те започнали така ужасно да мучат, че експериментаторите побързали да приберат инструмента.
Той отначало се обезпокоил от тези високи звукове, после почнал да се сърди и най-после бе дошъл до ярост. Тъй че трябвало да спасяват инструмента от ръцете на разярения слушател. Слонът като чул грамофона, грижливо разгледал чрез хобота си голямата тръба, а после почнал да слуша много внимателно. Ламата и камилата с голямо внимание и удоволствие слушали музиката. На бизоните музиката не се харесала. Те започнали така ужасно да мучат, че експериментаторите побързали да приберат инструмента. Не се харесал грамофонът и на жеравите. Северният елен като чул звуковете на веселия марш, който му поставили, съвсем отчаяно заревал. Козите, овните и антилопите в ужас почнали да се хвърлят из клетките си още при първите звукове на грамофона. На хищниците музиката също не се харесала. Мечките високо се разревали.
към текста >>

Когато инструментът бил отнесен, той още дълго се прислушвал дано чуе отнякъде – очаровалите го звуци, които той видимо желаел да се повторят.
На хищниците музиката също не се харесала. Мечките високо се разревали. Лъвът отначало се вслушал внимателно, по-после тъй се разгневил и само здравата решетка спасила и грамофона и изследователите. Паунът като че бил очарован от музиката. Най-много грамофонът пленил игуаната, която с разтворена уста се спряла пред тръбата. Когато инструментът бил отнесен, той още дълго се прислушвал дано чуе отнякъде – очаровалите го звуци, които той видимо желаел да се повторят. Има записани още много наблюдения и факти за музикалните прояви в животните, но и тези, които изнасям тук са достатъчни, за да подчертаят съществуванието на музикални чувства и впечатления у животните. Разбира се, че въпросът е само зачекнат, а не и разрешен. Бъдещата дейност в това направление не ще се ограничи само да констатира музикална впечатлителност у животните, но ще трябва да проучи и влиянието върху тях на разните видове мелодии, както и различните инструменти, защото не подлежи на никакво съмнение, че влиянието на едно хороводно парче, на една миньорна песен или един марш ще е различно и то различно пак за различните животни. От това личи, че въпросът е сложен и изисква дълго проучване. Ценността на едно такова проучване ще разкрие пред нас преди всичко една страница от психологията на тия безсловесни „наши по-малки братя".
към текста >>

Бъдещата дейност в това направление не ще се ограничи само да констатира музикална впечатлителност у животните, но ще трябва да проучи и влиянието върху тях на разните видове мелодии, както и различните инструменти, защото не подлежи на никакво съмнение, че влиянието на едно хороводно парче, на една миньорна песен или един марш ще е различно и то различно пак за различните животни.
Паунът като че бил очарован от музиката. Най-много грамофонът пленил игуаната, която с разтворена уста се спряла пред тръбата. Когато инструментът бил отнесен, той още дълго се прислушвал дано чуе отнякъде – очаровалите го звуци, които той видимо желаел да се повторят. Има записани още много наблюдения и факти за музикалните прояви в животните, но и тези, които изнасям тук са достатъчни, за да подчертаят съществуванието на музикални чувства и впечатления у животните. Разбира се, че въпросът е само зачекнат, а не и разрешен. Бъдещата дейност в това направление не ще се ограничи само да констатира музикална впечатлителност у животните, но ще трябва да проучи и влиянието върху тях на разните видове мелодии, както и различните инструменти, защото не подлежи на никакво съмнение, че влиянието на едно хороводно парче, на една миньорна песен или един марш ще е различно и то различно пак за различните животни. От това личи, че въпросът е сложен и изисква дълго проучване. Ценността на едно такова проучване ще разкрие пред нас преди всичко една страница от психологията на тия безсловесни „наши по-малки братя". А тя не е тъй проста, както изглежда на пръв поглед. От друга страна, опитите върху тях от музикална гледна точка ще решат много важния въпрос за влиянието, което отделен инструмент и различните видове мелодии указват върху организмите, още повече, че резултатите, които ще се получат от това, ще бъдат плод на подсъзнателни реакциите от страна на животните. За нас, в дадения случай беше важно да констатираме онази обща музикална тенденция на природата, която лежи във всичките нейни прояви.
към текста >>

От друга страна, опитите върху тях от музикална гледна точка ще решат много важния въпрос за влиянието, което отделен инструмент и различните видове мелодии указват върху организмите, още повече, че резултатите, които ще се получат от това, ще бъдат плод на подсъзнателни реакциите от страна на животните.
Разбира се, че въпросът е само зачекнат, а не и разрешен. Бъдещата дейност в това направление не ще се ограничи само да констатира музикална впечатлителност у животните, но ще трябва да проучи и влиянието върху тях на разните видове мелодии, както и различните инструменти, защото не подлежи на никакво съмнение, че влиянието на едно хороводно парче, на една миньорна песен или един марш ще е различно и то различно пак за различните животни. От това личи, че въпросът е сложен и изисква дълго проучване. Ценността на едно такова проучване ще разкрие пред нас преди всичко една страница от психологията на тия безсловесни „наши по-малки братя". А тя не е тъй проста, както изглежда на пръв поглед. От друга страна, опитите върху тях от музикална гледна точка ще решат много важния въпрос за влиянието, което отделен инструмент и различните видове мелодии указват върху организмите, още повече, че резултатите, които ще се получат от това, ще бъдат плод на подсъзнателни реакциите от страна на животните. За нас, в дадения случай беше важно да констатираме онази обща музикална тенденция на природата, която лежи във всичките нейни прояви. А това ще облекчи много по-нататъшното изяснение на въпроса за влиянието, което музиката оказва по-специално върху човека.
към текста >>

7. Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ритмичното чувство вече се проявява до висша степен не само в техните танци и игри, но и в примитивните песни и музикални инструменти Характерно е да се отбележи, че не е намерено нито едно диво племе, у което да липсват музикални прояви.
Интересни са някои важни данни за първите прояви на музикалното чувство у човека. Теософите твърдят, че зачатъкът на музиката се намира в Атлантида, а може би в Лемурия, но това е една по скоро хипотетична за сега почва. Първичните прояви на музиката се намират още в прехода между човека и животното. И действително, най-опростотворена музика, с най-примитивни музикални прояви намираме в австралийските негри, фуегинците от Огнена земя, африканските негри и пр. Докато у животните ние можехме да говорим само за музикални прояви, у тия нисши човешки раси намираме зачатъци от всички изкуства, с всичките елементи на естетиката. Ритмичното чувство вече се проявява до висша степен не само в техните танци и игри, но и в примитивните песни и музикални инструменти Характерно е да се отбележи, че не е намерено нито едно диво племе, у което да липсват музикални прояви. Те се изразяват в най-нисшите племена като песни, придружаващи игрите им. Регистърът на тия песни не е повече от 3-4 ноти. Според лингвистичната теория, човекът е викал и пял преди да почне да говори. Първите прояви са били хорово пение. Такова го намираме и у дивите племена.
към текста >>

Племето Веди от о-в Цейлон, което се счита за един от най-нисшите човешки типове, което има едва няколко десетки думи само в речника си, имат при все това свои песни, танци и „там-там" (един вид зачатъчен тъпан) най-първобитния музикален инструмент.
Според лингвистичната теория, човекът е викал и пял преди да почне да говори. Първите прояви са били хорово пение. Такова го намираме и у дивите племена. Индивидуално пение се намира само в фуегинците от Огнена земя. Тяхната песен се състои от една дума или дори един слог повтарян до безконечност. Племето Веди от о-в Цейлон, което се счита за един от най-нисшите човешки типове, което има едва няколко десетки думи само в речника си, имат при все това свои песни, танци и „там-там" (един вид зачатъчен тъпан) най-първобитния музикален инструмент. Самата музика, както на ведите, тъй и на австралийците, се отличава с крайната си простота и монотонност. Австралийците нямат повече от три ноти. Забележително е едно особено явление: песните почти на всички диваци, от всички континенти са минорни, нещо, което намираме и в народните песни на много цивилизовани страни. Даже хороводните им песни са в минорна гама. От друга страна, тия макар и много некултурни диваци имат верност на тона, точност на размера и на такта.
към текста >>

Австралийците нямат никакви инструменти, нито даже всеобщо приетия между диваците тъпан „там-там".
Самата музика, както на ведите, тъй и на австралийците, се отличава с крайната си простота и монотонност. Австралийците нямат повече от три ноти. Забележително е едно особено явление: песните почти на всички диваци, от всички континенти са минорни, нещо, което намираме и в народните песни на много цивилизовани страни. Даже хороводните им песни са в минорна гама. От друга страна, тия макар и много некултурни диваци имат верност на тона, точност на размера и на такта. Австралийците нямат никакви инструменти, нито даже всеобщо приетия между диваците тъпан „там-там". Но все пак, жените импровизират тоя инструмент, като пляскат с дланите по кожените си дрехи, които добре се обтягат между бедрата. Ново-хебридците и много други папуаси правят дървени „гонии", нашарени с резби, изразяващи разни чудовища, окачат ги сред селото и когато блъскат тия дървета, те издават гръмлив глас, който се чува много далеч. Тези и новокаледонските папуаси употребяват и духов инструмент, именно флейта само с два отвора на двата края. Новокаледонците имат и „оркестър" съставен от следните инструменти; бамбукови тояги, с които удрят под такт клони от обелена палма, листо поставено в устата, „там-там" и пр. Такива са първобитните музикални прояви и у диваците.
към текста >>

Но все пак, жените импровизират тоя инструмент, като пляскат с дланите по кожените си дрехи, които добре се обтягат между бедрата.
Австралийците нямат повече от три ноти. Забележително е едно особено явление: песните почти на всички диваци, от всички континенти са минорни, нещо, което намираме и в народните песни на много цивилизовани страни. Даже хороводните им песни са в минорна гама. От друга страна, тия макар и много некултурни диваци имат верност на тона, точност на размера и на такта. Австралийците нямат никакви инструменти, нито даже всеобщо приетия между диваците тъпан „там-там". Но все пак, жените импровизират тоя инструмент, като пляскат с дланите по кожените си дрехи, които добре се обтягат между бедрата. Ново-хебридците и много други папуаси правят дървени „гонии", нашарени с резби, изразяващи разни чудовища, окачат ги сред селото и когато блъскат тия дървета, те издават гръмлив глас, който се чува много далеч. Тези и новокаледонските папуаси употребяват и духов инструмент, именно флейта само с два отвора на двата края. Новокаледонците имат и „оркестър" съставен от следните инструменти; бамбукови тояги, с които удрят под такт клони от обелена палма, листо поставено в устата, „там-там" и пр. Такива са първобитните музикални прояви и у диваците. Тая инструментална музика, за която стана вече дума, се намира в едно или друго видоизменение във всички негри.
към текста >>

Тези и новокаледонските папуаси употребяват и духов инструмент, именно флейта само с два отвора на двата края.
Даже хороводните им песни са в минорна гама. От друга страна, тия макар и много некултурни диваци имат верност на тона, точност на размера и на такта. Австралийците нямат никакви инструменти, нито даже всеобщо приетия между диваците тъпан „там-там". Но все пак, жените импровизират тоя инструмент, като пляскат с дланите по кожените си дрехи, които добре се обтягат между бедрата. Ново-хебридците и много други папуаси правят дървени „гонии", нашарени с резби, изразяващи разни чудовища, окачат ги сред селото и когато блъскат тия дървета, те издават гръмлив глас, който се чува много далеч. Тези и новокаледонските папуаси употребяват и духов инструмент, именно флейта само с два отвора на двата края. Новокаледонците имат и „оркестър" съставен от следните инструменти; бамбукови тояги, с които удрят под такт клони от обелена палма, листо поставено в устата, „там-там" и пр. Такива са първобитните музикални прояви и у диваците. Тая инструментална музика, за която стана вече дума, се намира в едно или друго видоизменение във всички негри. Особено там се срещат тъпанът и флейта. Африканските негри около Габон, Конго, между Занзибар и Големите езера се отличават със своята голяма музикална склонност.
към текста >>

Новокаледонците имат и „оркестър" съставен от следните инструменти; бамбукови тояги, с които удрят под такт клони от обелена палма, листо поставено в устата, „там-там" и пр.
От друга страна, тия макар и много некултурни диваци имат верност на тона, точност на размера и на такта. Австралийците нямат никакви инструменти, нито даже всеобщо приетия между диваците тъпан „там-там". Но все пак, жените импровизират тоя инструмент, като пляскат с дланите по кожените си дрехи, които добре се обтягат между бедрата. Ново-хебридците и много други папуаси правят дървени „гонии", нашарени с резби, изразяващи разни чудовища, окачат ги сред селото и когато блъскат тия дървета, те издават гръмлив глас, който се чува много далеч. Тези и новокаледонските папуаси употребяват и духов инструмент, именно флейта само с два отвора на двата края. Новокаледонците имат и „оркестър" съставен от следните инструменти; бамбукови тояги, с които удрят под такт клони от обелена палма, листо поставено в устата, „там-там" и пр. Такива са първобитните музикални прояви и у диваците. Тая инструментална музика, за която стана вече дума, се намира в едно или друго видоизменение във всички негри. Особено там се срещат тъпанът и флейта. Африканските негри около Габон, Конго, между Занзибар и Големите езера се отличават със своята голяма музикална склонност. На хорá се предават със същинска беснота.
към текста >>

Тая инструментална музика, за която стана вече дума, се намира в едно или друго видоизменение във всички негри.
Но все пак, жените импровизират тоя инструмент, като пляскат с дланите по кожените си дрехи, които добре се обтягат между бедрата. Ново-хебридците и много други папуаси правят дървени „гонии", нашарени с резби, изразяващи разни чудовища, окачат ги сред селото и когато блъскат тия дървета, те издават гръмлив глас, който се чува много далеч. Тези и новокаледонските папуаси употребяват и духов инструмент, именно флейта само с два отвора на двата края. Новокаледонците имат и „оркестър" съставен от следните инструменти; бамбукови тояги, с които удрят под такт клони от обелена палма, листо поставено в устата, „там-там" и пр. Такива са първобитните музикални прояви и у диваците. Тая инструментална музика, за която стана вече дума, се намира в едно или друго видоизменение във всички негри. Особено там се срещат тъпанът и флейта. Африканските негри около Габон, Конго, между Занзибар и Големите езера се отличават със своята голяма музикална склонност. На хорá се предават със същинска беснота. Играят под звуковете на „там-там", които докарват играчите до същинско хореографическо изстъпление. У африканците тия нощни игри се извършват обикновено при лунна светлина.
към текста >>

У някои (Бонгите) музиката е свещена и инструментите също.
Африканските негри около Габон, Конго, между Занзибар и Големите езера се отличават със своята голяма музикална склонност. На хорá се предават със същинска беснота. Играят под звуковете на „там-там", които докарват играчите до същинско хореографическо изстъпление. У африканците тия нощни игри се извършват обикновено при лунна светлина. Племето Ниам-ниам в Африка изпада в истински екстази от своите монотонни песни. У някои (Бонгите) музиката е свещена и инструментите също. Музикалната проява у жълтата раса се явява в една по висша форма. Застъпват се вече примитивни музикални инструменти, като тъпан, гонии, дървени пищялки и флейти. Повече от тия инструменти служат просто за изразяване на такта. Пеенето е също силно застъпено. Особено в някои острови населението прекарва по цепи дни в пеeне и музика.
към текста >>

Застъпват се вече примитивни музикални инструменти, като тъпан, гонии, дървени пищялки и флейти.
Играят под звуковете на „там-там", които докарват играчите до същинско хореографическо изстъпление. У африканците тия нощни игри се извършват обикновено при лунна светлина. Племето Ниам-ниам в Африка изпада в истински екстази от своите монотонни песни. У някои (Бонгите) музиката е свещена и инструментите също. Музикалната проява у жълтата раса се явява в една по висша форма. Застъпват се вече примитивни музикални инструменти, като тъпан, гонии, дървени пищялки и флейти. Повече от тия инструменти служат просто за изразяване на такта. Пеенето е също силно застъпено. Особено в някои острови населението прекарва по цепи дни в пеeне и музика. Дивото местно население на Южна Америка е също силно музикално. Разказват, че червенокожите пленници особено много пеят.
към текста >>

Повече от тия инструменти служат просто за изразяване на такта.
У африканците тия нощни игри се извършват обикновено при лунна светлина. Племето Ниам-ниам в Африка изпада в истински екстази от своите монотонни песни. У някои (Бонгите) музиката е свещена и инструментите също. Музикалната проява у жълтата раса се явява в една по висша форма. Застъпват се вече примитивни музикални инструменти, като тъпан, гонии, дървени пищялки и флейти. Повече от тия инструменти служат просто за изразяване на такта. Пеенето е също силно застъпено. Особено в някои острови населението прекарва по цепи дни в пеeне и музика. Дивото местно население на Южна Америка е също силно музикално. Разказват, че червенокожите пленници особено много пеят. Те пеят непрекъснато и денем и нощем, особено в деня на умъртвяването от неприятеля, дори до последната им въздишка.
към текста >>

При това инструменталната музика е била достигнала известна висота.
По отношение на самата китайска музика, тя се характеризира с това, че е малко чувствена, малко експресивна, и повече еднообразна и монотонна. Но за особената китайска мозъчна организация, тая музика се явява като „учена музика със свои правила, гами и особени белези". Египтяните са познавали музиката в нейните дълбоки прояви и основни закони. Данните за това са оскъдни, но все пак достатъчни, за да могат се направи в това направление известни заключения. Хората, музиката, пеенето и танците са били силно застъпени и са били на голяма почит. При това инструменталната музика е била достигнала известна висота. Тук намираме арфа с много струни и малка арфа с четири струни, служащи за акомпанимент. Музиката е била силно застъпена, особено в религиозния живот на египтяните. В малките олтари на всички храмове е имало особени певци. Според Климент Александрийски, при религиозните процесии, лицето което откривало шествието е било един певец, носещ някакъв музикален символ. По отношение на Индия и другите древни страни, нещо особено, нещо типично, не може да се каже.
към текста >>

" Има някои хора, които никак не обичат някои инструменти, трети не обичат пеене и пр.
Фонтенел заявил веднъж, че той не можел да разбере три неща: игрите, жените и музиката. Наполеон твърдял, че музиката разстройва нервите, но все пак признавал, че тя може да увеличи бодростта. Наполеон III с голяма мъка е понасял музиката. Виктор Юго – трябвало дълго да го молят, за да се съгласи да поставят неговите стихове в музика. „Нима, казвал той, моите стихове не звучат така хубаво, че да може да се мине без този неприятен шум? " Има някои хора, които никак не обичат някои инструменти, трети не обичат пеене и пр. Това са странности, които за голяма радост, се констатират тверде рядко. Онова трайно впечатление, което обаче остава в нас то е, че светът става все повече музикален. Напоследък светът заболя от една музикална епидемия, която се изрази в разстройство на слуховите възприятия. Тая епидемия се нарича Джас-банд. Хората слушат някакъв си чуден шум, произвеждан от някой негър, който отчаяно блъска по тъпан, маса, столове, шишета, чинии, всевъзможни тенекии и пр, а на народа му се струва, че слуша божествени акорди...п Но, вече идат първите сведения, че температурата на болестта почнала да спада и имало всички изгледи за оздравяване... Такъв е бил историческия развой на музикалната проява на човечеството, изразена в най-кратка форма.
към текста >>

8. ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

инструментът, който образува дадения тон, от който по-нататък ще се формира самото музикално парче.
Моят Учител. физичната страна на музиката се изразява в хармонично съчетание на звукове. Звуковете от своя страна, представляват вълнообразни трептения на въздушни частички с определена амплитуда и определени интервали, сиреч с определена дължина на вълните. За образуването на един тон играят роля както количеството на трептенията на тия частички, така и големината на вълните. Не е без значение и начинът, по който се образуват тия вълни т.е. инструментът, който образува дадения тон, от който по-нататък ще се формира самото музикално парче. Но най-важното в случая се явява настроението на изпълнителя, чувството, което той влага в изпълнението на дадената композиция. Това чувство, така да се каже, дава живота и одухотворява нотната постановка на композитора. И най-силното парче, ако се изпълни студено, машинално, без участието на психиката на изпълнителя, представлява мъртва песен, изпята от мъртъв инструмент И тук именно се корени силата на музиката. Това чувство, което се влага в изпълнението и което именно създава настроението представлява израз и връзка на вдъхновението на композитора с слушателя. Едно музикално парче може да повиши настроението или да го понижи, в зависимост от самата композиция и вдъхновението на нейния автор.
към текста >>

И най-силното парче, ако се изпълни студено, машинално, без участието на психиката на изпълнителя, представлява мъртва песен, изпята от мъртъв инструмент И тук именно се корени силата на музиката.
За образуването на един тон играят роля както количеството на трептенията на тия частички, така и големината на вълните. Не е без значение и начинът, по който се образуват тия вълни т.е. инструментът, който образува дадения тон, от който по-нататък ще се формира самото музикално парче. Но най-важното в случая се явява настроението на изпълнителя, чувството, което той влага в изпълнението на дадената композиция. Това чувство, така да се каже, дава живота и одухотворява нотната постановка на композитора. И най-силното парче, ако се изпълни студено, машинално, без участието на психиката на изпълнителя, представлява мъртва песен, изпята от мъртъв инструмент И тук именно се корени силата на музиката. Това чувство, което се влага в изпълнението и което именно създава настроението представлява израз и връзка на вдъхновението на композитора с слушателя. Едно музикално парче може да повиши настроението или да го понижи, в зависимост от самата композиция и вдъхновението на нейния автор. Настроението, което се създава от едно музикално творение, представлява мощна сила изразена в три направления: физично, върху организма, психично, върху чувствата и умствено направление, върху мислите и представите. Това влияние на музиката може да се изрази в следната картина: Най-първо имаме трептения на отделния тон, който се възприема от слуховия нерв. Трептенията на отделните тонове се съчетават в друга комбинация по-голяма, по-сложна, с общи характерни вибрации.
към текста >>

Разбира се, че и тая класификация е дадена много общо, без да се вземат под внимание инструментите, атмосферата, температурата и пр., които имат също тъй свой дял във влиянието на музиката.
Това влияние се отнася до целия организъм, посредством нервната система. Затова влияние Рамбосон дава следната класификация: най-първо музиката въздействува предимно върху ума и възбужда двигателните нерви. На второ място, тя засяга чувствата и чувствеността, като възбужда центростремителните нерви и на трето место, тя оказва влияние и върху чувствителните и двигателни психични центрове, както и на множеството подразделения намиращи се между тия три категории. По-подробна е класификацията на Д-р Гордони Дроста, професор по психология в Хаванския университет. Според него, музиката указва прямо влияние върху главния и продълговатия мозък, въз основа на което той дава следната таблица: МУЗИКА - възбудителна - веселата, фантастичната, религиозната; - успокоителна - детската, меланхолични; - двигателен рефлекс - военната, валсовата, хороводна; - чувствен рефлекс - възбудителна, уморителна. Разбира се, че и тая класификация е дадена много общо, без да се вземат под внимание инструментите, атмосферата, температурата и пр., които имат също тъй свой дял във влиянието на музиката. Но общо това влияние може да се изрази в две главни прояви: възбудително и успокоително въздействие. Синел и Куртие са констатирали това влияние, както за кръвообращението, тъй и за дишането. И проф. Оршански е съгласен, че музиката има пряка връзка с продълговатия мозък, който от своя страна представлява връзка на всички движения в нашето тяло. И с това се обяснява влиянието, което оказва музиката върху всички тия движения на човека.
към текста >>

Д-р Гордони Ароста намира, че всеки инструмент, независимо от музикалното творение, което се свири, има също така определено влияние, особено в терапевтично отношение.
Синел и Куртие са констатирали това влияние, както за кръвообращението, тъй и за дишането. И проф. Оршански е съгласен, че музиката има пряка връзка с продълговатия мозък, който от своя страна представлява връзка на всички движения в нашето тяло. И с това се обяснява влиянието, което оказва музиката върху всички тия движения на човека. Той дори твърди, че всеки звук има точно определено физиологическо значение за организма на човека. Д-р Гордони Ароста намира, че всеки инструмент, независимо от музикалното творение, което се свири, има също така определено влияние, особено в терапевтично отношение. Той е проучил това влияние и дава следната характеристика за различните инструменти, разгледани в терапевтично отношение: цигулката, казва той, помага на ипохондриците и на меланхолиците. Контрабасът оказва чудесно влияние при нервна отпадналост, а така също и при флегматичните състояния. Арфата е полезна при истерията, а флейтата против досадните страсти и започващата туберкулоза. Кларнетът действува против нервните безсилия. Английският рог успокоява яростта.
към текста >>

Той е проучил това влияние и дава следната характеристика за различните инструменти, разгледани в терапевтично отношение: цигулката, казва той, помага на ипохондриците и на меланхолиците.
И проф. Оршански е съгласен, че музиката има пряка връзка с продълговатия мозък, който от своя страна представлява връзка на всички движения в нашето тяло. И с това се обяснява влиянието, което оказва музиката върху всички тия движения на човека. Той дори твърди, че всеки звук има точно определено физиологическо значение за организма на човека. Д-р Гордони Ароста намира, че всеки инструмент, независимо от музикалното творение, което се свири, има също така определено влияние, особено в терапевтично отношение. Той е проучил това влияние и дава следната характеристика за различните инструменти, разгледани в терапевтично отношение: цигулката, казва той, помага на ипохондриците и на меланхолиците. Контрабасът оказва чудесно влияние при нервна отпадналост, а така също и при флегматичните състояния. Арфата е полезна при истерията, а флейтата против досадните страсти и започващата туберкулоза. Кларнетът действува против нервните безсилия. Английският рог успокоява яростта. Ловджийската тръба действува много добре против лудостта от преследване.
към текста >>

Фойхтерслебен цитира един английски лекар, който дава следните данни за влиянието на различните инструменти върху косата.
Арфата е полезна при истерията, а флейтата против досадните страсти и започващата туберкулоза. Кларнетът действува против нервните безсилия. Английският рог успокоява яростта. Ловджийската тръба действува много добре против лудостта от преследване. Барабанът може да се употреби при нервните заболявания, особено ония на гръбначния мозък, които докарват двигателни разстройства. Фойхтерслебен цитира един английски лекар, който дава следните данни за влиянието на различните инструменти върху косата. Така напр. пианото, цигулката, виолончелото и контрабасът помагат за никненето и запазването на косата. И като примери за горното твърдение се сочат Лист, Рубенщайн, Талберг, Паганини, Падаревски, Сарасати, които са имали хубави коси. Напротив, металическите инструменти разрушават за 5-6 години и най-разкошната коса. Особено тромбонът е един безпогрешен разрушител.
към текста >>

Напротив, металическите инструменти разрушават за 5-6 години и най-разкошната коса.
Барабанът може да се употреби при нервните заболявания, особено ония на гръбначния мозък, които докарват двигателни разстройства. Фойхтерслебен цитира един английски лекар, който дава следните данни за влиянието на различните инструменти върху косата. Така напр. пианото, цигулката, виолончелото и контрабасът помагат за никненето и запазването на косата. И като примери за горното твърдение се сочат Лист, Рубенщайн, Талберг, Паганини, Падаревски, Сарасати, които са имали хубави коси. Напротив, металическите инструменти разрушават за 5-6 години и най-разкошната коса. Особено тромбонът е един безпогрешен разрушител. Дървените инструменти, като кларнета, флейтата и др., не оказват никакво особено действие. Запазването на косата се счита възможно до 50-52 годишна възраст. По отношение общото влияние на музиката върху здравето може да се каже твърде много. Върху този въпрос, от окултна гледна точка, две мнения няма: музиката се счита едно от най-мощните терапевтични средства.
към текста >>

Дървените инструменти, като кларнета, флейтата и др., не оказват никакво особено действие.
Така напр. пианото, цигулката, виолончелото и контрабасът помагат за никненето и запазването на косата. И като примери за горното твърдение се сочат Лист, Рубенщайн, Талберг, Паганини, Падаревски, Сарасати, които са имали хубави коси. Напротив, металическите инструменти разрушават за 5-6 години и най-разкошната коса. Особено тромбонът е един безпогрешен разрушител. Дървените инструменти, като кларнета, флейтата и др., не оказват никакво особено действие. Запазването на косата се счита възможно до 50-52 годишна възраст. По отношение общото влияние на музиката върху здравето може да се каже твърде много. Върху този въпрос, от окултна гледна точка, две мнения няма: музиката се счита едно от най-мощните терапевтични средства. Разбира се, че тя съвсем не може да лекува всички болести, но има болести, които с голяма сигурност тя може да изцери или най-малкото да облекчи страданието на даден болен. Още на времето си Омир е разказал за синовете на Автоликуса, които със своите песни намалили страданията на Одисея от ухапването на глигана и излекували раната, по следите на която един ден трябвало да го познаят.
към текста >>

Като се е свирало на болния с разни инструменти (флейта, китара или тръба) според вкуса на болния, то последният оздравял.
Пиндар разказва за Ескулап, че този последният, е научил музиката от баща си Аполон или от своя учител кентавърът Хирон и лекувал много болести със сладки, приятни и сладострастни песни. Теофраст възхвалява много музиката, особено фригийските арии, като лечебно средство против бедрените невралгии. Асклениад твърди, че музиката е едно силно средство за възстановяване здравето на душевно болните. По времето на Гален музиката е била употребявана против ухапване от усойници и скорпиони. През средните векове са лекували с музика една конвулсивна болест, силно разпространена в Италия, причинена от ухапване от някакъв паяк „тарантул". Като се е свирало на болния с разни инструменти (флейта, китара или тръба) според вкуса на болния, то последният оздравял. Фойхтерслебен цитира думите на един „дълбок наблюдател”, който е казал, че крайната цел на музиката е здравето. Може би това е малко пресилено казано, но в всеки случай в основата на музиката лежи един важен елемент отнасящ се до здравето на човека. Известни са, например. чудесните резултати получени от прочутия певец Карло Броски, върху испанския крал Филип V през време на неговите маниакални припадъци. Особено силно успокоително влияние оказва музиката върху главоболията и бълнуванията.
към текста >>

9. ТАЙНА И СУЕТА - Кр. Т. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Човек е един голям музикален инструмент, чието тяло е корпусът, а сетивата – струните, които непрестанно трептят в отговор на непрекъснатите вибрации, приведени в движение от слънцето, луната и планетите.
Понеже човек възприема непрестанно, той трябва и непрестанно да предава, според изискванията на закона за акцията и реакцията. А качеството на силата, която той излъчва и препраща, зависи от неговото умствено и душевно развитие, от естеството на неговите вътрешни стремежи. Най-главните фактори са чистотата на желанията и силата на разумната воля. Така че човек е в състояние да придаде на тези, що го заобикалят, или своята отровна мисъл и душевно неравновесие, или една досущ безполезна и отрицателна субстанция без определена форма (в случай, когато волята е слаба и умът суетен и повърхностен), или светлината на духовния живот, който може да пробуди околните да асимилират божествената енергия. Най-сетне, ако човек действува и реагира постоянно вътре в себе си, то е защото той е едно съзнателно средоточие, в което се кръстосват разнообразни трептения, възбудени от живите сили на природата. Човек е един голям музикален инструмент, чието тяло е корпусът, а сетивата – струните, които непрестанно трептят в отговор на непрекъснатите вибрации, приведени в движение от слънцето, луната и планетите. Мозъкът е оня извънредно чувствителен апарат, който работи в строга зависимост от хармонията или дисонансите, предизвикани от тези трептения. Да се проучат причините на тия трептения, ще рече да познаем сами себе си и ония вечно деятелни сили, които предизвикват различните събития и чиято съвкупност образува потока на всекидневния ни живот. Нека не се забравя, че слънцето е първопричина на всяко земно битие, на всеки живот тук на земята, а луната – вторичен фактор. Планетите от своя страна образуват светлините и сенките – подробностите на картината. В течение на дванадесетте слънчеви месеца, сиреч от встъпване на слънцето в първия градус на знака Овен в мига на пролетното равноденствие, до възвръщането му пак в същата точка на следната година, в този именно цикъл се раждат всички възможни видове на човешкото естество.
към текста >>

10. Списанието PDF Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Той става наш, собствен така, както един инструмент става наш собствен само тогава, когато успеем да изтръгнем неговата музика!
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА" Рабиндранат Тагор По-преди съвсем не подозирах, че съм късоглед. Когато веднъж поставих очила, забелязах внезапно, че аз се приближих до всички неща. Беше ми така, като че ли с един замах щях да обхвана дори отвъдното на тоя свят. Така е също, когато ние погледнем на света през душата. Той така ни привлича и така искрено, та нам се чини, че се връщаме в своята родина. Той става наш, собствен така, както един инструмент става наш собствен само тогава, когато успеем да изтръгнем неговата музика! * Днес, празнуваме годишния празник на нашия asram . Сега е време, щото истината да намери израз във форма на красота, като душа на това място. Затова ние запалихме нашите лампи. Тая сутрин слънцето лъчезарно възлезе нагоре. Когато мрачината се разсея, звездите скриха своята светлина.
към текста >>

11. ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ПРИРОДАТА — АНИМИЗЪМ - А. de K. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Жадуващ да проникне и овладее това царство, човек е построил много уреди и инструменти – за да изтънчи грубостта на своите сетива и да разшири областта на своите изследвания.
ЗА ЖИВОТО ПОЗНАНИЕ Днешното човечество признава за свой всеведец цар и законодател ума. И той наистина е цар, но в царството на крайното и релативното. Жадуващ да проникне и овладее това царство, човек е построил много уреди и инструменти – за да изтънчи грубостта на своите сетива и да разшири областта на своите изследвания. Прави го, но до известен предел. Зад тоя предел се разкрива нов, по-широк кръгозор, зад него – още по-широк и така – „до безкрайност". Дойде ли до безкрайното, умът зашеметен се отдръпва назад: гордият цар отстъпва, победен пред загадката на безграничното. И той се втурва тогава назад и се вдълбочава в малкото. Дроби го, цепи го на по-дребни и по-дребни частици – дано намери там първичното.
към текста >>

12. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

За неговите опити поне не се искат никакви инструменти.
Той всъщност е естествознание, разширение на естествознанието. Той стои на чиста опитна почва. Всичките му твърдения могат да се подложат на опит. Ще взема няколко примера: окултизмът говори за етерно тяло, говори за ясновидство. Но който иска, може да повтори опитите на Райхенбах и ще се увери в това . За неговите опити поне не се искат никакви инструменти. Друг пример: принципите на окултната медицина се прилагат с успех в клинико-терапевтическия институт в Щутгарт, а принципите на окултната педагогика в Свободното Валдорфско училище пак там. Който желае, може по чисто научен път да се доближи до окултизма. Всъщност днес всички почти науки са дошли до границата между видимия и невидимия свят. Това е вярно както за физиката, така и за химията, биологията, психологията и пр. Ако искаме да разберем действителността, ние значи трябва да изучим вътрешната страна на явленията.
към текста >>

13. ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Друго сравнение: Инструментите на оркестъра трябва да са хармонично нагласени, за да изпълни той някое музикално произведение.
Всяка клетка, която не е в хармония с другите клетки на организма, заболява. Същото е и с човека по отношение на целия космос. Правилни отношения има човек, само когато е в хармония с целия космос. Всяко действие, с което човек влиза в разрез с природните закони, докарва излишни страдания – плод на дисхармонията. За елементарните работи това го знаем и се стремим да го спазваме, но само когато това проникне целокупния ни живот, когато обхване всички страни на нашия личен, семеен, обществен живот и пр., ще имаме разумния живот. Друго сравнение: Инструментите на оркестъра трябва да са хармонично нагласени, за да изпълни той някое музикално произведение. Да действуваме в хармония с живата природа значи да изучим законите ù и да действуваме съгласно тях. Обаче съобразяване с тях не значи подчиняване на нещо външно чуждо, не значи насилие върху нас и то по следните причини: 1. Тези закони са най-благоприятни за нашето собствено развитие. И защо така? Защото те не са закони на една мъртва, но на една разумна природа. 2.
към текста >>

Опити с музикални инструменти.
Човешкият дух е сроден с тези сили, които творят и регулират явленията в живата природа. Ние сме сродни с цялата природа. Физичната страна на природата е сродна с нашето физично естество, а духовната ù страна – с нашето духовно естество. В много области на живота имаме едни и същи закони, само че проявени в разни форми. За да се види значението на хармонията, ще приведа няколко примера из музиката и други области. Опити с музикални инструменти. Да отворим капака на пианото при натиснат педал, да се наведем малко навътре и да изпеем срещу струните някой тон, напр. ла. С нашето пение сме образували въздушни вълни, които ще удрят върху струните на пианото. Но дали всички струни ще затрептят? Макар вълните да блъскат върху всички струни, ще затрептят само струните ла от разните октави. Това се основава на следното правило: една струна почва да трепти, щом в близост до нея се издаде тон, който ù съответствува.
към текста >>

Какво е общото заключение от всичко гореказано за музикалните инструменти, кортиевия орган, безжичния телеграф и телефон?
Чрез местенето на регулатор ние изменяме съпротивлението, което трябва да побеждава тока, който влиза в антената. Мести се регулатора, додето се получи най-ясният тон. Целта е да съответствуват и двете антени на вълни с еднаква дължина. Това е все едно, че изменят цялата антена, защото чрез това изменят дължината на вълните, които тя приема. Значи с регулатора антената става способна да улови вълни с определена дължина и да ги препрати на телефонната слушалка. Какво е общото заключение от всичко гореказано за музикалните инструменти, кортиевия орган, безжичния телеграф и телефон? Една струна или антена възприема само трептения, с които е в хармония, на които съответствува, а за останалите е безчувствена. В много области на живота имаме едни и същи закони, само че проявени в разни форми. В същото положение се поставя душата и спрямо висшите енергии, които идат от божествения свят. От това става ясно, колко е важно, човешкият живот да се постави в хармония със законите на живата природа. Тук хармонията се разбира в две отношения: 1) Хармония с извора на всяка сила и творчество, хармония с центъра, от който постоянно се излива към земята и човечеството божествен живот.
към текста >>

14. СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г) Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Звуковете на разните инструменти – цигулка, пиано, кларнет – не извикват у възприемчивите към цветовете хора оптически впечатления, а по-скоро самия тон и изобщо хармонията.
Звукови картини. Опитите да се свърже звукът с цвета са стари. Психолозите са се старали отдавна да намерят връзката между звука и цвета. Възприемането на цвета чрез звука е съставлявало винаги значителна психологична и художествена проблема. Тия изникващи понякога стремежи са всъщност повече от проблематични, защото едва ли се има за цел да се идентифицира звуковия цвят на тона с оптическия цвят. Звуковете на разните инструменти – цигулка, пиано, кларнет – не извикват у възприемчивите към цветовете хора оптически впечатления, а по-скоро самия тон и изобщо хармонията. Това, обаче, са теоретични размишления. Практиката ни учи, че има хора, чиято звукова възприемчивост е придружена с тая на цвета. Напоследък е излязла книгата на Оскар Райнер „Музикална графика", в която се описват направените опити за да се изнесе цвета на отделните тонове. Резултата е бил, че 60-80 на сто от отделните лица са изпитали при известен звук еднакво цветно впечатление. Който прелисти съчинението на Райнер и види множество цветни таблици ще помисли, че вижда галерия от картини, където преобладава зеления и ултравиолетов цвят.
към текста >>

15. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

В Свободното Валдорфско Училище още от първо отделение изучават музикален инструмент.
Понеже имат общо отечество, музиката и душата са сродни. И затова именно възвишената музика събужда възвишеното в човешката душа, раздвижва висшите душевни сили. Защо музиката събужда копнеж към чистото и прекрасното? Защото свързва душата със света на чистото и прекрасното. Колкото една музика е в по-голяма хармония с висшите сили на душата, толкоз тя може да окаже по-голямо влияние върху растежа ù. В Свободното Валдорфско Училище още от първо отделение изучават музикален инструмент. Има вече музиканти, които работят върху по-дълбоката, мистичната музика. Чрез окултизма може да се постигне задълбочаване в музиката, издигането ù до онази висота, при която да буди висшите сили на душата. Работи се вече в това направление. Музиката е един мир на хармония. Всяко свързване на съзнанието с един мир на хармония внася хармония и в самата душа и тяло.
към текста >>

В миналата книжка разгледахме опитите с разни музикални инструменти: пиано, цигулка и пр.
Зарадвани, те изваждат синята птица от клетката, но след малко тя отлита от ръцете им. „Синята птица" – това е божественото, което работи в човека. В неговата проява е смисълът на човешкия живот. В началото на човешкото пробуждане има моменти на проблясък на свръхсъзнанието, които озаряват обикновеното съзнание, додето най-после то стане постоянно състояние на човека. Има закони, които в разни форми са в сила за разните области на живота. В миналата книжка разгледахме опитите с разни музикални инструменти: пиано, цигулка и пр. и видяхме, че една струна се раздвижва, когато върху нея се удрят вълни, с които тя е в хармония. Инак остава безчувствена, макар и вълните да блъскат върху нея. Видяхме, че това важи и за Кортиевия орган в човешкото ухо, за безжичния телеграф и телефон и пр. Също така божественият живот се излива към всички същества. Обаче всяко едно от тях приема дотолкоз, до колкото е в хармония с него, т.е.
към текста >>

16. ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Особено е силно влиянието на флейтата, тоя древен инструмент у всички народи, който в България е претърпял една модификация и се е обърнал на гайда.
Аналогични явления намираме у шаманите в Сибир, и у китайците, дето гърмят и викат, кряскат, свирят с дълги свирки. Всичкият този шум повдига и подържа настроението на играчите в изпълнение на техните мистерии. В дадения случай ще трябва да се има предвид ролята и силата на музиката[1]. Фактът, че чрез музиката може да се лекуват болни, че чрез нея се рушат Ерихонските стени, чрез нея се възпитават децата, чрез нея човек може да изпита настроения и вдъхновения, каквито нищо друго не може да му даде – такава голяма роля има музиката. И тази роля не е загубила своята цена нито в религиозния, нито в обществения живот на хората. Особено е силно влиянието на флейтата, тоя древен инструмент у всички народи, който в България е претърпял една модификация и се е обърнал на гайда. Музиката влияе според уровена на хората. Една гайда за изтънчения европеец може да представлява ужасна свирка, но за нашия селянин това е музика, която носи вдъхновение. Особено когато е придружена с тъпана. Грамадната сила на музиката както в психическо така и във физиологическо отношение вече е факт. Но в какво собствено се състои нейната сила?
към текста >>

17. Окултна педагогика - В. В. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Това показва, че съзнанието е независимо от мозъка и мозъкът е само инструмент на съзнанието във физичния свят.
Чрез опитите на Райхенбах може да се наблюдава етерното тяло, което прониква физичното тяло на човека, животните, растенията, кристалите и пр. Явленията на хипнотизма и магнитизацията са една област, която отваря проблеми, които не могат да се разрешат с материалистичното разбиране на нещата. Окултизмът е против хипнотизма като лечебно и възпитателно средство, но можем да споменем тук някои от фактите на хипнотизма. При дълбоките фази на хипнотичния сън приспаният се освобождава от волята на хипнотизатора и у него се развива ясновидството. При по-дълбоките фази почва излъчване на етерното тяло, с него отива и съзнанието, а физичното тяло изпада в безчувственост. Това показва, че съзнанието е независимо от мозъка и мозъкът е само инструмент на съзнанието във физичния свят. Окултизмът изучава и по-дълбоките сили в организма. Така окултизмът дохожда до духовните основи на битието. Окултизмът не отрича естествознанието, но гради по-нататък. Той не изучава само формата, но и степените на съзнание, които се срещат в различните природни царства. И според окултизма развитието не е нищо друго, освен издигане от по-нисшите степени на съзнанието към по-висшите.
към текста >>

18. РУСАЛЦИ Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Човек сам трябва да ги подобри, да ги усъвършенствува, защото му са нужни като инструменти.
Когато качествата на ума, сърцето и волята стоят в отлична степен, човек е достоен за званието си. Само тогава той може да прояви интелигентност, благородност, деятелност; само тогава може да бъде полезен за себе си и за ближните си. Умът, сърцето и волята са природни дарби. Това са условия, това са средства за проявление на човещината. Но тe никога не се дават в съвършена форма. Човек сам трябва да ги подобри, да ги усъвършенствува, защото му са нужни като инструменти. А кой е тогава човекът? – Човекът е живата душа. Тя, човешката душа, има нужда от добри условия – ум, сърце и воля. Тя има и стремежа за подобрение на тези условия. Умът, сърцето и волята слугуват на душата.
към текста >>

19. Има ли смърт - д-р Кадиев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Дробовете представляват един инструмент, който маздазнистът се старае да обладава до виртуозност с цел хармонично развитие на всички функции в тялото.
Всяка една от тия части на гърдите отговаря на една от трите главни мозъчни групи: коремното дишане на материалистичната група, средното на етичната и горното на интелектуалната, разсъдъчната група. Но най-важното в случая е това, че всяко от тия три главни вида дишане способствува за развитието на съответната мозъчна група. По такъв начин са създадени трите основни темперамента у хората: материалистичния, спиритуалистичния и интелектуалния. Трите мирогледа у хората, материалистичния, спиритуалистичния и интелектуалния са проявление на трите вида дишане, чрез засиленото развитие на съответната мозъчна група. За добиване на правилен мироглед в живота необходимо е, следователно, хармонично развитие на мозъчните групи, за достигането на което привържениците на Маздазнан се стараят да засилят онова дишане, чиято мозъчна група е по-слабо развита. Дробовете представляват един инструмент, който маздазнистът се старае да обладава до виртуозност с цел хармонично развитие на всички функции в тялото. Дишането и разумният избор на млечно-растителна храна е тяхното главно средство за борба със злото, изявено като болест, мизерия, грях и др. Има различни начини на дишане у маздазнистите и при различно положение на тялото. Всяко дишане оказва своето влияние, ако се практикува продължително време и съзнателно, чрез концентрация върху дишането. Чрез дишане се отстраняват злото, болестта, мизерията, греха; чрез дишането се усилва доброто, любовта, здравето, талантите, като се очиства кръвта и се оздравяват нервите. Тялото е храм Божи.
към текста >>

20. ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА - Б. Боев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тя е зависимостта между човека и инструмента, с който свири.
От друга страна, само повърхностното изучаване на явленията може да доведе до едностранчиво разбиране и даже до груби грешки. Ето защо, за да може да се вникне по-добре в хода и факторите на еволюцията, необходимо е изучаването на по-дълбоката страна на битието. А аргументите на сравнителната анатомия, физиология и особено на психо-физиологията? Tе говорят за една връзка между живота във физическото тяло и душевния живот. Обаче тази зависимост не значи още нищо. Тя е зависимостта между човека и инструмента, с който свири. Окултизмът цени физичното тяло като инструмент за проява на съзнанието във физичния свет. Но има и преки пътища за пояснение на това. Тях ще разгледаме по-нататък. Окултизмът съвсем не е абстрактен идеализъм. Кант, Фихте, Шелинг, Шопенхауер, Едуард фон Хартман и много други са застъпници на абстрактния идеализъм.
към текста >>

Окултизмът цени физичното тяло като инструмент за проява на съзнанието във физичния свет.
Ето защо, за да може да се вникне по-добре в хода и факторите на еволюцията, необходимо е изучаването на по-дълбоката страна на битието. А аргументите на сравнителната анатомия, физиология и особено на психо-физиологията? Tе говорят за една връзка между живота във физическото тяло и душевния живот. Обаче тази зависимост не значи още нищо. Тя е зависимостта между човека и инструмента, с който свири. Окултизмът цени физичното тяло като инструмент за проява на съзнанието във физичния свет. Но има и преки пътища за пояснение на това. Тях ще разгледаме по-нататък. Окултизмът съвсем не е абстрактен идеализъм. Кант, Фихте, Шелинг, Шопенхауер, Едуард фон Хартман и много други са застъпници на абстрактния идеализъм. Окултизмът не върви по този път.
към текста >>

21. АКВАРЕЛ - Ире Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Вместо да се изчисляват влиянията на трептенията на планетите, може да се опита тяхното експериментално определяне с приспособени за целта инструменти от рода на биометрите, сир.
Анри: Опити за обобщаване теорията на излъчванията и т.н), изчислили са трептенията на планетите и са смогнали да ги свържат с нервните трептения. Този способ показва ясно начина, по който може да се определи по един строго научен път психологичната и физична роля на планетните влияния. Но това са само още скици. Този метод налага значителни изчисления и прилагане на най-последните данни на модерната физика. Изследванията, до които той е стигнал са в състояние на развой и могат днес за днес да се разглеждат само като отправни елементи на една физична астрология. Вместо да се изчисляват влиянията на трептенията на планетите, може да се опита тяхното експериментално определяне с приспособени за целта инструменти от рода на биометрите, сир. уреди, чувствителни за нервното въздействие във връзка със звездното влияние. И тук проучванията са още в своето начало. Това се дължи на обстоятелството, че наблюденията, които е необходимо да се направят в течение на много планетни цикли, за да се синтезуват и проверят, изискват значителен период от време, поради бавността на някои от тия цикли. Все пак може да се каже, че първите резултати са интересни и представят едно отлично обещание за в бъдеще. [1]Монография на автора на настоящата статия: издание на Дюрвил, Париж.
към текста >>

22. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Те знаели да правят музикални инструменти, обичали музиката, игрите и разните увеселения.
Особено е важно съчинението на Цезар Вечели, роднина на художника Тициан: „За древните и нови дрехи на разните части на света”, снабдена с рисунки от самия Тициан. Тоя тип Гуанче даден там, представлява съвършена прилика с Американските типове: перуанци, мексиканци, флорианци и др. Когато Испанците дошли на Канарските острови, те били изненадани от факта, че туземното население от незапомнени времена знаело писменост и изучавало астрономия. У тях също бил запазен култът на прадедите, учението за задгробния живот, балсамирането на труповете, с което се приближавали до древните египтяни. Земеделието у тях било въздигнато почти в религиозен обред. Те знаели да правят музикални инструменти, обичали музиката, игрите и разните увеселения. Самите те се смятали за потомци на древна благородна раса и, като откъснати от останалия свят, се считали единственото население на земята. Всички други народи, според тяхното предание, погинали от някаква страшна катастрофа, която опустошила цялата земя. Те не държали, обаче, никакви летописи, защото били убедени, че катастрофата ще се повтори пак и летописите ще изчезнат безследно. Гуанче много прилича от една страна на американците, а от друга страна прилича и на египтяните. С американците си приличат по външния си вид, същия почти език, обичаи и начин на живеене.
към текста >>

23. Физиогномия - г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

В западна Европа тя се разви до независимо и най-висше изкуство и се напълно обезплъти чрез усъвършенствуването на инструменталната музика и чрез създаването на контрапункта.
В съвременната живопис чувството за далечина и дълбочина е символ на копнежа по безкрая; в безкрая е точката, в която се пресичат всички линии. Тоя копнеж роди пейзажа с далечните планини, върхове, облаци, небе. Тоя копнеж е изразен в дългите градински алеи, и в безкрайните коридори и колонни зали на средновековието. А върховен израз е намерил поривът на съвременната фаустовска душа към отвлеченото, неосезаемото в най-нематериалното изкуство - музиката. Музиката на Елада е била предимно вокална и само е придружавала говора, имала е второстепенно значение. В западна Европа тя се разви до независимо и най-висше изкуство и се напълно обезплъти чрез усъвършенствуването на инструменталната музика и чрез създаването на контрапункта. Още много и поразително остроумни съпоставки за характеристиката на двете култури биха могли да се заемат из книгите на Шпенглер. Но и тези дотук ни сочат за онова чувство на съвременните човешки души, или на съвокупната душа на съвременната култура по безпределното, по незнайното; чувство по безкрая, що ни обикаля, по вечността, от която нашият живот е миг. Усещането близостта и реалността на вечното не е могло да не остави следа и в литературното творчество. Аз искам да обърна внимание на често употребявания в литературата символ на вечността - морето. И наистина, що друго от заобикалящата ни природа би могло да ни даде по-вярна представа за безграничната вечност с нейните тайни и стихийни изненади, с нейната неумолима повелителност?
към текста >>

24. Психология на вярата Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

„Музиката, като духовен език на висшите чувства, е давала отличен израз на религиозните мисли и е осъществявала щастливото съчетание между свещената поезия и чистата мелодия; затова в Йерусалимския храм изповедите са били песен, съпроводена от инструменти." Сведенборг често набляга на съответствието между музикалните инструменти и силите на духовния свет.
Тук му е мястото да се отбележи още, че музиката е била винаги свързана с религиозния култ, за което свидетелствува и самата Библия. Ние имаме свещения пример на Учителя – Исус сам е пеел химни заедно с последователите си. (Матей, 26:30). После, да проследим историята на Израиля в Библията; ще видим навсякъде, че музиката е била съблюдавана като висше религиозно изкуство. Свещените книги сами свидетелствуват за важността на музиката в храма на Йехова. „Музиката, като духовен език на висшите чувства, е давала отличен израз на религиозните мисли и е осъществявала щастливото съчетание между свещената поезия и чистата мелодия; затова в Йерусалимския храм изповедите са били песен, съпроводена от инструменти." Сведенборг често набляга на съответствието между музикалните инструменти и силите на духовния свет. Ще видим това в следния цитат: „Известно е, че различните чувства се изразяват чрез разни видове инструменти. Когато има хармонично съчетание, тези чувства са сполучливо възпроизведени от инструментите. Музикантите – компетентни по този въпрос, разбира се, знаят тези неща и ги използуват по един целесъобразен начин. Знае се също, че първоначалното познание на човека не се е дължало нито на науката, нито на изкуството, но на слуха и тънкото му чувство. Очевидно е, следователно, че това познание не води началото си от физическия, но от духовния свет.
към текста >>

Ще видим това в следния цитат: „Известно е, че различните чувства се изразяват чрез разни видове инструменти.
Ние имаме свещения пример на Учителя – Исус сам е пеел химни заедно с последователите си. (Матей, 26:30). После, да проследим историята на Израиля в Библията; ще видим навсякъде, че музиката е била съблюдавана като висше религиозно изкуство. Свещените книги сами свидетелствуват за важността на музиката в храма на Йехова. „Музиката, като духовен език на висшите чувства, е давала отличен израз на религиозните мисли и е осъществявала щастливото съчетание между свещената поезия и чистата мелодия; затова в Йерусалимския храм изповедите са били песен, съпроводена от инструменти." Сведенборг често набляга на съответствието между музикалните инструменти и силите на духовния свет. Ще видим това в следния цитат: „Известно е, че различните чувства се изразяват чрез разни видове инструменти. Когато има хармонично съчетание, тези чувства са сполучливо възпроизведени от инструментите. Музикантите – компетентни по този въпрос, разбира се, знаят тези неща и ги използуват по един целесъобразен начин. Знае се също, че първоначалното познание на човека не се е дължало нито на науката, нито на изкуството, но на слуха и тънкото му чувство. Очевидно е, следователно, че това познание не води началото си от физическия, но от духовния свет. Значи има една връзка, едно съответствие между нещата, които произтичат от физическия свет и нещата, които произлизат от духовния свет.
към текста >>

Когато има хармонично съчетание, тези чувства са сполучливо възпроизведени от инструментите.
(Матей, 26:30). После, да проследим историята на Израиля в Библията; ще видим навсякъде, че музиката е била съблюдавана като висше религиозно изкуство. Свещените книги сами свидетелствуват за важността на музиката в храма на Йехова. „Музиката, като духовен език на висшите чувства, е давала отличен израз на религиозните мисли и е осъществявала щастливото съчетание между свещената поезия и чистата мелодия; затова в Йерусалимския храм изповедите са били песен, съпроводена от инструменти." Сведенборг често набляга на съответствието между музикалните инструменти и силите на духовния свет. Ще видим това в следния цитат: „Известно е, че различните чувства се изразяват чрез разни видове инструменти. Когато има хармонично съчетание, тези чувства са сполучливо възпроизведени от инструментите. Музикантите – компетентни по този въпрос, разбира се, знаят тези неща и ги използуват по един целесъобразен начин. Знае се също, че първоначалното познание на човека не се е дължало нито на науката, нито на изкуството, но на слуха и тънкото му чувство. Очевидно е, следователно, че това познание не води началото си от физическия, но от духовния свет. Значи има една връзка, едно съответствие между нещата, които произтичат от физическия свет и нещата, които произлизат от духовния свет. Хармоничното звучене и вариациите му съответствуват на състоянията радост и веселие, които съществуват в духовния свят като чувства, а на физическия се проявяват като Добро и Истина.
към текста >>

Та ясно е, че музикалните инструменти отговарят на божествени и духовни чувства." Този интересен цитат съдържа няколко точки които заслужават да бъдат по-подробно разгледани.
Музикантите – компетентни по този въпрос, разбира се, знаят тези неща и ги използуват по един целесъобразен начин. Знае се също, че първоначалното познание на човека не се е дължало нито на науката, нито на изкуството, но на слуха и тънкото му чувство. Очевидно е, следователно, че това познание не води началото си от физическия, но от духовния свет. Значи има една връзка, едно съответствие между нещата, които произтичат от физическия свет и нещата, които произлизат от духовния свет. Хармоничното звучене и вариациите му съответствуват на състоянията радост и веселие, които съществуват в духовния свят като чувства, а на физическия се проявяват като Добро и Истина. Та ясно е, че музикалните инструменти отговарят на божествени и духовни чувства." Този интересен цитат съдържа няколко точки които заслужават да бъдат по-подробно разгледани. Нека най-напред да отбележим съответствието между двата главни вида чувства и двете категории музикални инструменти. Емоциите от Божествения свят съответствуват на инструментите с непрекъснат звук, каквито са например духовите инструменти, а емоциите от духовния свят съответствуват на инструментите с прекъснат звук – струнните инструменти. Сведенборг определя точно принципите на този духовен оркестър, но тоя въпрос ще разгледаме малко по-нататък. Но сега нека отбележим, че създаването на оркестъра в древния йерусалимски храм не е било нещо случайно, а е почивало на точното прилагане на науката за съответствието между силите на духовния свят и нещата на физическия свет. Музиката там е била употребявана по научен начин като една висша духовна сила и музикантите са били третирани като свещенослужители, изпълняващи важен религиозен обред.
към текста >>

Нека най-напред да отбележим съответствието между двата главни вида чувства и двете категории музикални инструменти.
Знае се също, че първоначалното познание на човека не се е дължало нито на науката, нито на изкуството, но на слуха и тънкото му чувство. Очевидно е, следователно, че това познание не води началото си от физическия, но от духовния свет. Значи има една връзка, едно съответствие между нещата, които произтичат от физическия свет и нещата, които произлизат от духовния свет. Хармоничното звучене и вариациите му съответствуват на състоянията радост и веселие, които съществуват в духовния свят като чувства, а на физическия се проявяват като Добро и Истина. Та ясно е, че музикалните инструменти отговарят на божествени и духовни чувства." Този интересен цитат съдържа няколко точки които заслужават да бъдат по-подробно разгледани. Нека най-напред да отбележим съответствието между двата главни вида чувства и двете категории музикални инструменти. Емоциите от Божествения свят съответствуват на инструментите с непрекъснат звук, каквито са например духовите инструменти, а емоциите от духовния свят съответствуват на инструментите с прекъснат звук – струнните инструменти. Сведенборг определя точно принципите на този духовен оркестър, но тоя въпрос ще разгледаме малко по-нататък. Но сега нека отбележим, че създаването на оркестъра в древния йерусалимски храм не е било нещо случайно, а е почивало на точното прилагане на науката за съответствието между силите на духовния свят и нещата на физическия свет. Музиката там е била употребявана по научен начин като една висша духовна сила и музикантите са били третирани като свещенослужители, изпълняващи важен религиозен обред. Да поясним сега горното твърдение: „когато има хармонично съчетание, емоциите са сполучливо възпроизведени от инструментите".
към текста >>

Емоциите от Божествения свят съответствуват на инструментите с непрекъснат звук, каквито са например духовите инструменти, а емоциите от духовния свят съответствуват на инструментите с прекъснат звук – струнните инструменти.
Очевидно е, следователно, че това познание не води началото си от физическия, но от духовния свет. Значи има една връзка, едно съответствие между нещата, които произтичат от физическия свет и нещата, които произлизат от духовния свет. Хармоничното звучене и вариациите му съответствуват на състоянията радост и веселие, които съществуват в духовния свят като чувства, а на физическия се проявяват като Добро и Истина. Та ясно е, че музикалните инструменти отговарят на божествени и духовни чувства." Този интересен цитат съдържа няколко точки които заслужават да бъдат по-подробно разгледани. Нека най-напред да отбележим съответствието между двата главни вида чувства и двете категории музикални инструменти. Емоциите от Божествения свят съответствуват на инструментите с непрекъснат звук, каквито са например духовите инструменти, а емоциите от духовния свят съответствуват на инструментите с прекъснат звук – струнните инструменти. Сведенборг определя точно принципите на този духовен оркестър, но тоя въпрос ще разгледаме малко по-нататък. Но сега нека отбележим, че създаването на оркестъра в древния йерусалимски храм не е било нещо случайно, а е почивало на точното прилагане на науката за съответствието между силите на духовния свят и нещата на физическия свет. Музиката там е била употребявана по научен начин като една висша духовна сила и музикантите са били третирани като свещенослужители, изпълняващи важен религиозен обред. Да поясним сега горното твърдение: „когато има хармонично съчетание, емоциите са сполучливо възпроизведени от инструментите". И тъй е.
към текста >>

Да поясним сега горното твърдение: „когато има хармонично съчетание, емоциите са сполучливо възпроизведени от инструментите".
Нека най-напред да отбележим съответствието между двата главни вида чувства и двете категории музикални инструменти. Емоциите от Божествения свят съответствуват на инструментите с непрекъснат звук, каквито са например духовите инструменти, а емоциите от духовния свят съответствуват на инструментите с прекъснат звук – струнните инструменти. Сведенборг определя точно принципите на този духовен оркестър, но тоя въпрос ще разгледаме малко по-нататък. Но сега нека отбележим, че създаването на оркестъра в древния йерусалимски храм не е било нещо случайно, а е почивало на точното прилагане на науката за съответствието между силите на духовния свят и нещата на физическия свет. Музиката там е била употребявана по научен начин като една висша духовна сила и музикантите са били третирани като свещенослужители, изпълняващи важен религиозен обред. Да поясним сега горното твърдение: „когато има хармонично съчетание, емоциите са сполучливо възпроизведени от инструментите". И тъй е. Музиката не би могла да оставя такива дълбоки впечатления в душата на човека, ако самата хармония не беше присъща на чувствата в човешкото сърце. Великите компонисти (имам пред вид тези, които основно познават музикалното изкуство и долавят личната естетика на всеки едного) знаят сполучливо да изразят посредством хармонични комбинации всички човешки страсти и по закона на съответствието събуждат у слушателите си същия род чувства, изразени чрез техните музикални акорди. Всека страст, събудена у човека, се развива в неговото въображение, където приема съответната форма и ако волята не противопостави нужната за случая сила, човек би удовлетворил всяко свое желание. Мнозина мислят, че това омагьосващо изкуство е безопасно; те не могат да разберат, че то е една дълбока сила, която докосва и най-тънките струни на човешкото сърце; те третират музиката като абсолютно безвредна, като прост шум без всякакво значение.
към текста >>

„Между същината на Доброто и Истината и звуковете, а следователно и инструментите, съществува едно съответствие", казва Сведенборг.
Ясно е следователно, каква важна социална функция извършва тя и какъв гибелен фактор е често за упадъка на нравите и характерите. В такъв случай тя разрушава общественото тяло и често това разрушение е тъй силно и отива незабелязано тъй далеч! А злото и лъжата са се гнездили даже и в гърдите на старите религии и затова музиката на техния култ е била извратена като техните фалшиви догми. Говоря именно за тази псевдо-религиозна, театрална музика, пренесена в черквата от реномирани компонисти. Не всяка хармония е подходяща за култа и даже твърде често тя е в пълен дисонанс с истинското религиозно чувство. „Между същината на Доброто и Истината и звуковете, а следователно и инструментите, съществува едно съответствие", казва Сведенборг. И обратно, между същината на злото и лъжата и звуковете може да съществува едно противоположно отношение и този случай именно, може да се вмъкне незабелязано в духовната музика, а по този начин и в душата. Това съществува и в съвременната религиозна музика и ще се чувствува много по-силно за в бъдеще, когато музиката ще се върне към своята чистота, и когато човек ще придобие усет, чрез който да може точно да определя характера на чувството, изразено по музикален начин. Според Сведенборг, емоциите отразени в музиката, могат точно да се доловят, защото той твърди, че звукът, било на говора, било на песента или на вика, произлиза от едно вътрешно чувство и вътрешна мисъл, които са вътре в звука и тези, които внимават и мислят, могат лесно да ги доловят чрез разните интонации при речта, чрез мелодичните пречупвания при песента, и чрез хармоничните комбинации при музикалните композиции. Възможно е значи да се долови чувството и мисълта, скрити в религиозната музикална продукция и даже да се определи, откъде произлиза вдъхновението. (Винаги, когато музикалното парче е продукт на вдъхновение, последното силно се чувствува).
към текста >>

25. Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

приготвяне от човека на храна, инструменти и пр., и след това разглежда разните видове целесъобразност в растителното и животинското царства.
Той е известен с няколко съчинения, от които най-голямото е „Ламаркизъм и дарвинизъм" (1905 година). То съставлява важна епоха в историята на неоламаркизма. Пълно е с множество факти из живота на растенията и животните, които говорят за вътрешния фактор на еволюцията. Той с ред примери показва как целесъобразността в организма трябва да се разбира от по-дълбоко гледище. В началото на книгата има специална глава за изкуствената целесъобразност, напр. приготвяне от човека на храна, инструменти и пр., и след това разглежда разните видове целесъобразност в растителното и животинското царства. Съдържа и специална глава: „Растителна психология", Друг виден работник в това поле е мюнхенският ботаник Раул Франсе. Адолф Вагнер с право го нарича основател на растителната психология. Най-важното му и най-голямо съчинение е „Животът на растението" (1906-1907, два тома). То има особена глава „Душевната енергия на растението". Друго негово съчинение е „Сегашното състояние на Дарвиновите въпроси" (1907 год,), в което разглежда всички най-нови факти (от няколко десетилетия насам), които говорят за по-дълбоките фактори на еволюцията.
към текста >>

26. ОТ ПЛАНИНАТА Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тази наука се придобива чрез знанието на физиономическата клавиатура - инструмент толкова фин, с такава поразителна чувствителност и такава чудна правдивост, че той моментално да възпроизвежда не само нашите физически усещания, но даже най-неуловимите наши нравствени впечатления, дори до изразяване на най-съкровените мисли.
Всичките органи, даже най-скритите и най-дълбоките, проявяват навън своите усещания. Съществува постоянна обмяна между духа и тялото; удивително съответствие, постоянна беседа, която става от външното към вътрешното, тайната на която, за нещастие, е неизвестна и неясна за хората. Това е езикът, който ние искаме да разкрием чрез няколко определени и достъпни за всеки ум принципи. Различните изражения на лицето съставляват езика на душите, а различните интонации и изменения на гласа образуват неговата музика. Бог е дал средства на човека да познава вътрешния мир по външното изражение, и по такъв начин да се издигне до знанието на първата и най-възвишена от науките, която се състои в умението да се чете в душите, както простият човек чете в книгите. Тази наука се придобива чрез знанието на физиономическата клавиатура - инструмент толкова фин, с такава поразителна чувствителност и такава чудна правдивост, че той моментално да възпроизвежда не само нашите физически усещания, но даже най-неуловимите наши нравствени впечатления, дори до изразяване на най-съкровените мисли. Ние всички сме призвани да четем и разбираме физиономическия език. Великата книга е постоянно отворена пред нашите очи. Несъмнено, това изкуство има своите трудности И предполага в читателя щастливи способности, проницателен и наблюдателен ум. Но всеки, който би желал да се въоръжи с твърда воля и да се отдаде на сериозна работа чрез изучаване и наблюдение, той би могъл да преодолее всички препятствия, да възтържествува над всички затруднения и, без съмнение, ще достигне до лесно и бързо четене по човешките физиономии. Науката за човешката физиономия принася несъмнена полза.
към текста >>

27. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Упражнява се усилено, даже неуморно и като не може в малко време да придобие тази разработка на пръстите, не може да изрази наученото в изкуство, както великият музикант, той маха с ръка и се произнася за инструмента: „празна работа".
Тъй добито едно познание, добита е и вярност при ирисовата диагноза. Да вземем следния прост пример. Талантливият музикант свири лесно и сръчно на пиано. Идва един слушател в дома му, чува го да свири, бързо пламва - въодушевява се, връща се в къщи, взима учебници и сяда с възторг на пианото си, на което досега не е обръщал никакво внимание. Той иска да подражава на великия музикант. Упражнява се усилено, даже неуморно и като не може в малко време да придобие тази разработка на пръстите, не може да изрази наученото в изкуство, както великият музикант, той маха с ръка и се произнася за инструмента: „празна работа". И всякаква по нататъшна работа върху него той счита измама и заблуда. Това става, понеже той е отделил науката от изкуството, което се добива главно по вътрешен път. За наука-изкуство, за живата наука е необходимо време и то дълго време! За този, който почва с голата наука, с външния учебник само, след дълги години той ще дойде до това изкуство, и тогава ще владее науката - ще има истински познания. При първия случай - наука без изкуство - човекът е владан от науката, има само теоретически познания.
към текста >>

28. Учителят – Мара Белчева Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В течение на разговора върху разните методи на окултното ученичество, Андреас, между другото, каза: - Един от вашите съотечественици, който вървеше, подпирайки се на бамбукова тръстика, ми даде музикален инструмент, чийто звуци очароваха даже усойниците.
Андреас изтъкна, колко е важно при ученичеството сърцето (любовта) и колко е важно да познаем винаги живущия Христос. Аз тогаз обмислих, какви необикновени последствия ще има за мен приемането на това твърдение. Думите на Андреас ми направиха впечатление със своята категоричност. Той се изразяваше по най-прост начин, но в неговите фамилиарни думи, без да бъдат подчертани от поглед или жест, аз схващах силата им, сила, която идеше от истинското прозрение в свръхфизичните истини. Веднъж един индус Нажендра Нат беше посетил Андреас. В течение на разговора върху разните методи на окултното ученичество, Андреас, между другото, каза: - Един от вашите съотечественици, който вървеше, подпирайки се на бамбукова тръстика, ми даде музикален инструмент, чийто звуци очароваха даже усойниците. Това беше, доколкото си спомням, в царството на Уд близо до Рудрапура. Нажендра изгуби своята невъзмутимост. Той стана и поздрави. Последните думи на Андреас бяха фраза, чрез която скитащите членове на Агарта се изявяват на своите по-долни. Веднъж бяха посетили Андреас спиритуалисти от разни течения.
към текста >>

29. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Учените, които работят в него, изучават физичните сили и то с помощта на твърде чувствителни инструменти, изолирани от магнетичните течения на земята и атмосферата.
Браминът се върна и ми казва, че всички тук са на мои услуги, поради високата личност, която ме е въвела тук. След това той прибави: – Най удобният умствен метод за тук е следният: Да не чувствувате угнетение, да считате, че имате много време преде вас. Нетърпението, прекаленото бързане ще ви бъдат пречки, а не помощници. Аз казах, че ще направя всички усилия, за да осъществя спокойствието, което е отличителният белег на мъдрите. Този храм е един вид лаборатория и ателие. Учените, които работят в него, изучават физичните сили и то с помощта на твърде чувствителни инструменти, изолирани от магнетичните течения на земята и атмосферата. Санкиананда - тъй се наричаше моят водач - ми показа много от тези апарати. Чрез сила, която е независима от физико-химичните и флуидни сили, т.е. от една по-висша категория, те правят грандиозни опити, на някои от които присъствувах. – Ние, европейците, сме още в азбуката на науките. Но също и източните народи, макар и те да знаят повече от нас, но и те учат една друга азбука.
към текста >>

30. Впечатления от Гьотеанум. Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Моите методи за обработване на гласа и за инструментална техника, ще изложа в особено съчинение[2].
2) Чрез тези изследвания можа да се направи сигурна диагноза на заболявания на органите на трупа, главата и крайниците. 3) Чрез тези методи може да се познае всеки застой в която и да е част на организма, застой в кръвообращението, на нервната, мускулната функция и пр. 4) Чрез тези методи може да се постигне излекуване и облекчение болестите на целия организъм чрез упражнение в пение, говорене и дишане по една система, която е плод на новото познание. 5) Чрез тях се постига повишение на всяка музикално-художествена техника по отношение виртуозността и истинската красота на тоновете, включително и развитието на естетичното чувство за възприемане и възпроизвеждане на едно художествено произведение. 6) Постига се и побеждаване на всички препятствия в организма за една такава техника. Моите методи за обработване на гласа и за инструментална техника, ще изложа в особено съчинение[2]. Моята всестранна работа с болни аз мога само съвсем накъсо да изложа тук. Упражненията, правени с болни, в пение, говорене и дишане са такива, че учениците добиват упътвания за самостоятелна работа. Така те могат чрез собствената си воля в основа на системно наредени концентрации и други упражнения да повдигнат жизнената дейност, да излекуват целия организъм със специален оглед и на местните заболявания. Напредъкът и успехът са сигурни, защото упражненията съответствуват на жизнените закони на самия организъм и изхождат от тях. Пътят води към по-дълбоко лежащите в човешката природа сили на волята.
към текста >>

Също ще излязат методични книги за обработване на гласа и за техниката с всички ударни, лъкови и духови инструменти.
Напредъкът и успехът са сигурни, защото упражненията съответствуват на жизнените закони на самия организъм и изхождат от тях. Пътят води към по-дълбоко лежащите в човешката природа сили на волята. Нали към човешката природа апелира и лекарят при лекуване, когато говори за самопомощ на организма и за събуждане на отслабналите жизнени сили? Моята опитност и засвидетелствуваните успехи ми дават надежда за благотворна работа в бъдещето. От множеството болести, с които мога да работя, ще спомена следните: емфизема в белия дроб, астма, сърдечни спазми, стомашни и чревни спазми, жълтеница, болести в жлъчката, бъбречни болести, нагноявания в челната кухина, болести на ларинкса (даже и с туберкулозен характер), ишиас, парализация на краката и ръцете, нервни заболявания като тежест в главата, клатене на главата (на нервна почва), слухова слабост, зрителни повреди, недъзи в говора, сърцебиене, невралгия, повреди в кръвообращението и пр.. В отделни брошури ще изложа опитността си за всяка болест поотделно. Също ще излязат методични книги за обработване на гласа и за техниката с всички ударни, лъкови и духови инструменти. Музикално-художествената техника въз основа на новите изследвания може да се реализира и засили. ---------------------------------------------------------------- [1] Това резюме съдържа както идеите на сказката, така и на нейния труд; „Човешкият жизнен ритъм и отношението му към думите и тоновете. Ново познание и пътища за разрешение на музикално-художествените и научно-медицински проблеми". [2] То е напечатано под заглавие: „Der innerlich tönende Mensch und sseine Ausdildung für Musikalische."
към текста >>

31. ИЗ ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ДЬО РОША ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЕСТЕСТВО - Б. БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Хармонията на сферите, освободена от ограниченията на земните инструменти, ще им звучи като музика.
Ала чувствителни за другите, тъй че да разбирате нуждите на околните и веднага да им се отзовавате. Тая самоотричаща се чувствителност, разбира се, ще се развива с растежа на чистите чувства. Новата раса ще бъде свръхчувствителна - ала не сантиментална. Изтънченото чувствуване ще принесе неизчислимо нови впечатления на чувствителните органи: природни явления, за чието съществувание едва ли бихте вярвали сега - защото сте слепи и глухи и вашите органи още не са в състояние да възприемат по-висши трептения. Невидими досега неща ще станат видими за моите деца: багри от невъобразима красота и светлина ще блеснат пред техния поглед. Хармонията на сферите, освободена от ограниченията на земните инструменти, ще им звучи като музика. Те ще почувствуват, че въздухът е пълен с тънки чисти благоухания. Неща, които досега не са били забелязани, ще очароват с краски, звуци и ухания. Безкрайни съкровища ще дари природата на децата на новата раса. Тоест: вам - ако вие се приготвите за нея, ако пречистите душевните си вълнения. Чистота на мислите Какво бихте сторили, ако бихте видели мисълта на вашите ближни?
към текста >>

32. ЗА АРХИТЕКТУРАТА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тогаз мозъкът и нервната система трябва да се считат не като причина на мисълта, на съзнанието, но само като инструмент за проява на съзнанието във физичния свят.
По-нататък, при по-дълбоките фази на съня става следното: Флуидът (светлината), който се излъчва във вид на концентрични кръгове около човешкото тяло, се концентрира после извън физичното в едно тяло, наречено флуидно. Това се нарича излъчване на флуидното тяло. Чрез ред опити се установява, че съзнанието е в флуидното тяло, а в това време физичното лежи безчувствено, в безсъзнание. Чрез установяване, че флуидното тяло при излъчване, т. е. когато е вън от физичното, е носител на съзнание, се доказва, че съзнанието не се произвежда от мозъка. Тогаз мозъкът и нервната система трябва да се считат не като причина на мисълта, на съзнанието, но само като инструмент за проява на съзнанието във физичния свят. Това хвърля светлина и върху загадката на смъртта. Установява се, че смъртта не е унищожение на човешката индивидуалност. Окултната наука е против хипнотизма като лечебно и възпитателно средство, защото това би било насилие върху човешката воля. Тук се привеждат тези факти, само защото те хвърлят известна светлина върху човешкото естество и върху природата изобщо. Опитите на Алберт до Роша са повторени от множество други лица, които по неговите методи, а също така и по съвсем други методи са дошли до същите резултати, до които е дошъл и той. Напр.
към текста >>

33. МОЛИТВА - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Струнните инструменти, мелодичният ритъм и пр.
Тези форми ние възприемаме чрез петтях си сетива. Те могат да се класифицират според сетивата, които ги възприемат. Всяко сетиво е чувствително за особен вид вибрации; слухът, зрението, обонянието, вкусът, осезанието принадлежат на съответните вибрации на етера, светлината, въздуха и пр. Ние знаем много преди вас, че звукът отделя топлина. От друга страна той подбужда към движение с една сила, наречена пранаматва. Струнните инструменти, мелодичният ритъм и пр. проявяват тези свойства. Чрез дълги и многобройни опити ние сме научили, че известни групи звукове съдържат най-съвършените форми, други групи звукове са богати на топлина, други пък отделят най-силно движение. Ние можем да различаваме тези групи звукове една от друга и даже да им увеличаваме интензивността чрез разни психофизични методи. Така например един факир може да се издигне във въздуха и да остане там известно време чрез употребление на определен звук при особено нервно състояние. С други думи нервната сила може да действува върху материята чрез помощта на звука.
към текста >>

34. НОВОТО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Те са инструментите, чрез които ние можем да помагаме и действуваме.
Аз съм Любовта; всеки израз на чистата Любов е един израз на Моята същност. Чуйте Моя глас и не изгубвайте нито една възможност да направите и другите да Ме познаят. Великият Помагач Ние сме доброто в света. Ние заливаме света със светлина, но хората са заобиколени с една обвивка от егоистични интереси, през която никаква светлина не може да проникне. Нашити длъжности са далеч над вашите схващания и работата ни е съвсем друга от тая на нашите ученици. Те са инструментите, чрез които ние можем да помагаме и действуваме. Работете, за да можете да ни изявите, и ако можете, и в другите. Защото пътят към Нас води "чрез другите*. Ние искаме да ви помогнем и трябва да знаете, че тогава всички неща са възможни. Ние помагаме на всекиго доколкото се нуждае: на всеки човек по негов или неин особен начин. Ние можем, обаче, да ви помогнем, само когато сами се отворите за нашите сили.
към текста >>

35. КНИГОПИС, Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Само чистият, идейният, само човекът на всеобемлящата Любов представлява този чувствителен инструмент, тая чувствителна арфа, чиито струни са отзивчиви към всички онези неуловими вибрации, които ни идат от божествения свет!
И кога ще може да долавя това, което му се шепне от този висш свет? - Само когато е чист, когато е човек на Любовта! Днес мнозина мислят, че стига художникът да е даровит, може да живее какъв да е живот, може да има, какви да е мисли, какви да е чувства. И тогава той пак може да твори, но неща посредствени; това, което ще твори, няма да събужда у нас копнеж към един красив свят, в който художникът живее, няма да събуди у нас желание да реализираме този красив свят в нас и във външния живот. За художника споменът за този свят и общението с него е по-жив. Само чистият, идейният, само човекът на всеобемлящата Любов представлява този чувствителен инструмент, тая чувствителна арфа, чиито струни са отзивчиви към всички онези неуловими вибрации, които ни идат от божествения свет! Само той може да долови идеите, които ни носи слънчевият лъч; само той може да разбира, какво ни говорят слънчевите лъчи, изворът, синият цвят на небето, краските на цветята, планините. Нека след тези думи разгледаме картините на Цветана Симеонова. Новото, което иде в живота, ясно се изразява в тези картини. Тя е изложила 43 картини. Нека разгледаме само някои от тях, понеже мястото не ни позволява разглеждане на всичките.
към текста >>

36. ГОДИНАТА - Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Затова му е нужно един здрав, добре устроен организъм, като инструмент, с който ще свири.
Какво означава сватбарската дреха? - Тя означава новите разбирания за целокупния живот. Ако човек не може да си изработи нов мироглед за живота, той не може да се облаче в сватбарска дреха. Ако той не си изработи нови възгледи, със старите възгледи няма да го приемат на сватбата. За да си изработи нови възгледи, човек най-първо трябва да изучи законите и правилата на физическия живот. Затова му е нужно един здрав, добре устроен организъм, като инструмент, с който ще свири. После той трябва да има здрави и доброкачествени струни за своя инструмент. И най-после, той сам трябва да бъде готов да свири на този инструмент. Изучи ли човек физическия живот, придобие ли изкуството да владее своите физически сили, той ще може да владее и органическите, и психическите сили на своя живот. Ще дойде ден, когато посланици от невидимия свет ще дойдат при вас да ви поканят като съучастници в това велико дело. Любовта е новото в това дело.
към текста >>

После той трябва да има здрави и доброкачествени струни за своя инструмент.
- Тя означава новите разбирания за целокупния живот. Ако човек не може да си изработи нов мироглед за живота, той не може да се облаче в сватбарска дреха. Ако той не си изработи нови възгледи, със старите възгледи няма да го приемат на сватбата. За да си изработи нови възгледи, човек най-първо трябва да изучи законите и правилата на физическия живот. Затова му е нужно един здрав, добре устроен организъм, като инструмент, с който ще свири. После той трябва да има здрави и доброкачествени струни за своя инструмент. И най-после, той сам трябва да бъде готов да свири на този инструмент. Изучи ли човек физическия живот, придобие ли изкуството да владее своите физически сили, той ще може да владее и органическите, и психическите сили на своя живот. Ще дойде ден, когато посланици от невидимия свет ще дойдат при вас да ви поканят като съучастници в това велико дело. Любовта е новото в това дело. Тя е онази мощна, велика сила, която, носи здраве, щастие, сила, знание, блаженство - всичко, каквото пожелаете.
към текста >>

И най-после, той сам трябва да бъде готов да свири на този инструмент.
Ако човек не може да си изработи нов мироглед за живота, той не може да се облаче в сватбарска дреха. Ако той не си изработи нови възгледи, със старите възгледи няма да го приемат на сватбата. За да си изработи нови възгледи, човек най-първо трябва да изучи законите и правилата на физическия живот. Затова му е нужно един здрав, добре устроен организъм, като инструмент, с който ще свири. После той трябва да има здрави и доброкачествени струни за своя инструмент. И най-после, той сам трябва да бъде готов да свири на този инструмент. Изучи ли човек физическия живот, придобие ли изкуството да владее своите физически сили, той ще може да владее и органическите, и психическите сили на своя живот. Ще дойде ден, когато посланици от невидимия свет ще дойдат при вас да ви поканят като съучастници в това велико дело. Любовта е новото в това дело. Тя е онази мощна, велика сила, която, носи здраве, щастие, сила, знание, блаженство - всичко, каквото пожелаете. Дойде ли Любовта в сърцата на хората, тогава и поетите, и художниците, и музикантите ще творят по нов начин.
към текста >>

37. НА СВЕЩЕННАТА ПЛАНИНА - А.Т. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тя носи инструменти в торбата си и раздава наляво и надясно - на всеки, който иска да работи с нея, да оре, да сее, да гради с „отвес, ъгъл и кръг".
И ще види вехториите му да пламтят в огъня. Който иска да бъхти стари, отъпкани пътеки, които водят не до изворите на живота, а до застояли и почти изчерпани щерни, до плесенясали води, в които квакат политически и религиозни жаби, и да носи на хората вода от тях - ще се види настигнат от вихър и ще намери всички мостове по тия пътища изгорени. Дойде ли при нея някой не за работа, а за задявки и удоволствия, ще получи такава плесница, че ще му светнат очите: че тя не обича помътените от сласт погледи, а ясните, прями, трезви взори. Тя ще свирне като светкавица в кабинетите на царе, управници, ръководещи, челни люде и на мнозина ще развали домашните сметки: тя не търпи лъжа, не търпи нищо старо, не търпи кърпеж, не търпи подпори на онова, що вече клони да рухне. Тя носи и иска ново, ново! Тя носи инструменти в торбата си и раздава наляво и надясно - на всеки, който иска да работи с нея, да оре, да сее, да гради с „отвес, ъгъл и кръг". Който иска да чисти извори, да гради чешми, да проправя нови пътища до бликащите на воля извори в планинските пазви. Който иска да работи - тя му се усмихва, тази усмивка ще му влее бодрост - бодростта на ясен, тих зимен ден – студен, но добър и здрав, който те кара не да се разполагаш и седиш, а да ходиш спретнат, чевръст и да работиш нещо, за да се раздвижи кръвта ти. За тия - работните - тази година е благодатна и тя ще ги повика след работата на богато угощение. Г. „Подсъзнанието - това е душата, съзнанието - това е сърцето, самосъзнанието - това е умът, свръхсъзнанието - това е човешкият дух. - И когато старите гърци са казвали: „Познай себе си", те са се занимавали само със съзнанието и самосъзнанието.
към текста >>

38. РАДИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗМИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Следи строго за себе си и скоро ще почнеш да виждаш само доброто в другите и усилията на Висшето им Аз да развият инструмента, чрез който ще могат да работят.
Но всяка погрешка носи и своята поука. Ако вече не правиш такива, ще бъдеш съвършен, но това от никого от вас не може да се очаква. Мисли върху това, преди да се е оформила тебе една мисъл за осъждане. За подобна мисъл затвори своя ум, преди още тя да се е отпечатала в твоя мозък. Тога трябва да правиш нарочно, като виждаш в несъвършенството нещо отвратително. Следи строго за себе си и скоро ще почнеш да виждаш само доброто в другите и усилията на Висшето им Аз да развият инструмента, чрез който ще могат да работят. Нищо да не ви изкуси да осъждате, когото и да е. Иначе пакостите сами на себе си и на собствения си напредък, без да подобрите състоянието на другите. Мисли Никаква мисъл - никаква дума не може да бъде скрита от нас. Аз виждам всичките ви мисли! Те се отразяват в моето съзнание.
към текста >>

Почистете инструментите.
Имайте желание чисти да бъдете; тогава и ние ще искаме да ви помогнем. Това ще постигнете като имате вяра в нашата сила и нашето желание да ви подкрепим. Първата ваша длъжност към сами себе си и към света е да пречистите мислите си. Трябва да бъдете достойни; чрез Него да мислите и Силата Му да носите в себе си. И колкото почисти и по-възвишени мисли може да отпечатвате във вашия мозък, толкова по-лесно ще ви бъде да ги надживеете, защото това трябва да бъде резултатът. Почистете инструментите. През опетнен инструмент никога не ще свети моята светлина. Колкото са по-чисти инструментите, толкова са по-годни за наша употреба. И така, пречистете трите вътрешни инструмента и ще почувствувате да расте у вас мощта да изявите Любовта. Трябва да бъдете чисти като кристал, за да може неговата светлина да просветне през вас, света да достигне и да го освети. Бъдете тъй чисти, като живата светлина, която изтича от Неговото сърце, от неговата вътрешна същина.
към текста >>

През опетнен инструмент никога не ще свети моята светлина.
Това ще постигнете като имате вяра в нашата сила и нашето желание да ви подкрепим. Първата ваша длъжност към сами себе си и към света е да пречистите мислите си. Трябва да бъдете достойни; чрез Него да мислите и Силата Му да носите в себе си. И колкото почисти и по-възвишени мисли може да отпечатвате във вашия мозък, толкова по-лесно ще ви бъде да ги надживеете, защото това трябва да бъде резултатът. Почистете инструментите. През опетнен инструмент никога не ще свети моята светлина. Колкото са по-чисти инструментите, толкова са по-годни за наша употреба. И така, пречистете трите вътрешни инструмента и ще почувствувате да расте у вас мощта да изявите Любовта. Трябва да бъдете чисти като кристал, за да може неговата светлина да просветне през вас, света да достигне и да го освети. Бъдете тъй чисти, като живата светлина, която изтича от Неговото сърце, от неговата вътрешна същина. Дръжте се винаги в лъчите на Неговата пречистваща светлина.
към текста >>

Колкото са по-чисти инструментите, толкова са по-годни за наша употреба.
Първата ваша длъжност към сами себе си и към света е да пречистите мислите си. Трябва да бъдете достойни; чрез Него да мислите и Силата Му да носите в себе си. И колкото почисти и по-възвишени мисли може да отпечатвате във вашия мозък, толкова по-лесно ще ви бъде да ги надживеете, защото това трябва да бъде резултатът. Почистете инструментите. През опетнен инструмент никога не ще свети моята светлина. Колкото са по-чисти инструментите, толкова са по-годни за наша употреба. И така, пречистете трите вътрешни инструмента и ще почувствувате да расте у вас мощта да изявите Любовта. Трябва да бъдете чисти като кристал, за да може неговата светлина да просветне през вас, света да достигне и да го освети. Бъдете тъй чисти, като живата светлина, която изтича от Неговото сърце, от неговата вътрешна същина. Дръжте се винаги в лъчите на Неговата пречистваща светлина. Живейте в Неговия свят на чистота и светлина.
към текста >>

И така, пречистете трите вътрешни инструмента и ще почувствувате да расте у вас мощта да изявите Любовта.
Трябва да бъдете достойни; чрез Него да мислите и Силата Му да носите в себе си. И колкото почисти и по-възвишени мисли може да отпечатвате във вашия мозък, толкова по-лесно ще ви бъде да ги надживеете, защото това трябва да бъде резултатът. Почистете инструментите. През опетнен инструмент никога не ще свети моята светлина. Колкото са по-чисти инструментите, толкова са по-годни за наша употреба. И така, пречистете трите вътрешни инструмента и ще почувствувате да расте у вас мощта да изявите Любовта. Трябва да бъдете чисти като кристал, за да може неговата светлина да просветне през вас, света да достигне и да го освети. Бъдете тъй чисти, като живата светлина, която изтича от Неговото сърце, от неговата вътрешна същина. Дръжте се винаги в лъчите на Неговата пречистваща светлина. Живейте в Неговия свят на чистота и светлина. Здраве Вие трябва да се изградите като здрав, силен инструмент за моята работа, за да не бъдете разрушени чрез моята сила, ако ви възложа да спомогнете на великото дело.
към текста >>

Здраве Вие трябва да се изградите като здрав, силен инструмент за моята работа, за да не бъдете разрушени чрез моята сила, ако ви възложа да спомогнете на великото дело.
И така, пречистете трите вътрешни инструмента и ще почувствувате да расте у вас мощта да изявите Любовта. Трябва да бъдете чисти като кристал, за да може неговата светлина да просветне през вас, света да достигне и да го освети. Бъдете тъй чисти, като живата светлина, която изтича от Неговото сърце, от неговата вътрешна същина. Дръжте се винаги в лъчите на Неговата пречистваща светлина. Живейте в Неговия свят на чистота и светлина. Здраве Вие трябва да се изградите като здрав, силен инструмент за моята работа, за да не бъдете разрушени чрез моята сила, ако ви възложа да спомогнете на великото дело. Ние ви помагаме дотолкова, доколкото позволява вашата карма. Но вие сами трябва да поправите това, що някога сте развалили - сами трябва да премахнете резултатите на незнанието и на миналите неизпълнени задължения. Ако искате да ни служите, трябва да имате здраво тяло, което да е дорасло за напрежението на школуването и работата, в което тяло ще можем да влеем силите си в услуга на човечеството. Употребете здравия си човешки разум, който ще ви каже, че вашият инструмент трябва да бъде чисто настроен, преди да можете да го използувате в работа за нашето дело. Погрижете се добре за инструмента, също и заради самите вас.
към текста >>

Употребете здравия си човешки разум, който ще ви каже, че вашият инструмент трябва да бъде чисто настроен, преди да можете да го използувате в работа за нашето дело.
Живейте в Неговия свят на чистота и светлина. Здраве Вие трябва да се изградите като здрав, силен инструмент за моята работа, за да не бъдете разрушени чрез моята сила, ако ви възложа да спомогнете на великото дело. Ние ви помагаме дотолкова, доколкото позволява вашата карма. Но вие сами трябва да поправите това, що някога сте развалили - сами трябва да премахнете резултатите на незнанието и на миналите неизпълнени задължения. Ако искате да ни служите, трябва да имате здраво тяло, което да е дорасло за напрежението на школуването и работата, в което тяло ще можем да влеем силите си в услуга на човечеството. Употребете здравия си човешки разум, който ще ви каже, че вашият инструмент трябва да бъде чисто настроен, преди да можете да го използувате в работа за нашето дело. Погрижете се добре за инструмента, също и заради самите вас. Ние се нуждаем от здрави инструменти. Укрепете ги. Направете ги чисти и годни. Тук всичко ще зависи от собствените ви усилия.
към текста >>

Погрижете се добре за инструмента, също и заради самите вас.
Здраве Вие трябва да се изградите като здрав, силен инструмент за моята работа, за да не бъдете разрушени чрез моята сила, ако ви възложа да спомогнете на великото дело. Ние ви помагаме дотолкова, доколкото позволява вашата карма. Но вие сами трябва да поправите това, що някога сте развалили - сами трябва да премахнете резултатите на незнанието и на миналите неизпълнени задължения. Ако искате да ни служите, трябва да имате здраво тяло, което да е дорасло за напрежението на школуването и работата, в което тяло ще можем да влеем силите си в услуга на човечеството. Употребете здравия си човешки разум, който ще ви каже, че вашият инструмент трябва да бъде чисто настроен, преди да можете да го използувате в работа за нашето дело. Погрижете се добре за инструмента, също и заради самите вас. Ние се нуждаем от здрави инструменти. Укрепете ги. Направете ги чисти и годни. Тук всичко ще зависи от собствените ви усилия. Работете едновременно в съгласие както с физическите, тъй и с духовните закони; старайте се да живеете и според двата.
към текста >>

Ние се нуждаем от здрави инструменти.
Ние ви помагаме дотолкова, доколкото позволява вашата карма. Но вие сами трябва да поправите това, що някога сте развалили - сами трябва да премахнете резултатите на незнанието и на миналите неизпълнени задължения. Ако искате да ни служите, трябва да имате здраво тяло, което да е дорасло за напрежението на школуването и работата, в което тяло ще можем да влеем силите си в услуга на човечеството. Употребете здравия си човешки разум, който ще ви каже, че вашият инструмент трябва да бъде чисто настроен, преди да можете да го използувате в работа за нашето дело. Погрижете се добре за инструмента, също и заради самите вас. Ние се нуждаем от здрави инструменти. Укрепете ги. Направете ги чисти и годни. Тук всичко ще зависи от собствените ви усилия. Работете едновременно в съгласие както с физическите, тъй и с духовните закони; старайте се да живеете и според двата. Единия отразява другия; и двата са изявление на едно и също.
към текста >>

39. СВЕЩЕННИЯТ ОГЪН НА ЖИВОТА. ВИСШАТА КРАСОТА - А.Т. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Владейте тялото си Внимавайте върху вашия инструмент; научете се да го владеете.
Стремете се все повече да изпълните това, което моята сила ви носи. Дръжте ме винаги в мислите си и притегляйте моята сила към себе си. Научете се да употребявате Силата ми вместо вашата. Така ще можете много по-добре да помагате, отколкото ако употребявате собствената енергия. Като употребявате правилно силата, която имате, ще ви се даде повече. Владейте тялото си Внимавайте върху вашия инструмент; научете се да го владеете. Обучавайте го да се покорява на волята ви. Употребявайте мощта си, за да владеете силите, които го движат. Научете се да се освободите от нисшите си тела и да ги употребявате като ваши оръдия, без да губите властта си над тях. Всеки ден употребявайте известно време за това и виждайте в тях само инструмент за ваша употреба. Стремете се към живот извън това тяло, обучавайте го съзнателно да се покорява на Божественото у вас.
към текста >>

Всеки ден употребявайте известно време за това и виждайте в тях само инструмент за ваша употреба.
Като употребявате правилно силата, която имате, ще ви се даде повече. Владейте тялото си Внимавайте върху вашия инструмент; научете се да го владеете. Обучавайте го да се покорява на волята ви. Употребявайте мощта си, за да владеете силите, които го движат. Научете се да се освободите от нисшите си тела и да ги употребявате като ваши оръдия, без да губите властта си над тях. Всеки ден употребявайте известно време за това и виждайте в тях само инструмент за ваша употреба. Стремете се към живот извън това тяло, обучавайте го съзнателно да се покорява на Божественото у вас. Мълчаливо стойте настрана с решението да ме оставите аз да действувам чрез него. С едно силно физично тяло ще можете да владеете по-добре другите инструменти, но само физичното тяло не ще ви направи способни за по-висша работа. И другите трябва да се укрепят и то до такава степен, че даже и в сън да не ги докосва никакво влияние. Астралното тяло трябва да стане спокойно.
към текста >>

С едно силно физично тяло ще можете да владеете по-добре другите инструменти, но само физичното тяло не ще ви направи способни за по-висша работа.
Употребявайте мощта си, за да владеете силите, които го движат. Научете се да се освободите от нисшите си тела и да ги употребявате като ваши оръдия, без да губите властта си над тях. Всеки ден употребявайте известно време за това и виждайте в тях само инструмент за ваша употреба. Стремете се към живот извън това тяло, обучавайте го съзнателно да се покорява на Божественото у вас. Мълчаливо стойте настрана с решението да ме оставите аз да действувам чрез него. С едно силно физично тяло ще можете да владеете по-добре другите инструменти, но само физичното тяло не ще ви направи способни за по-висша работа. И другите трябва да се укрепят и то до такава степен, че даже и в сън да не ги докосва никакво влияние. Астралното тяло трябва да стане спокойно. И менталното също трябва да бъде доведено до спокойствие. Правете често туй; това му е нужно. Не смесвайте желанията на астралното или менталното тяло с вътрешния си глас.
към текста >>

40. ПРОСТАТА, НО ВЕЛИКА ИСТИНА - GEORG NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Вашата малка земна личност трябва винаги да се смалява; имайте грижата чрез вашия инструмент ние все по-често да можем да се проявяваме.
БЪДЕТЕ ПРОВОДНИК Отворете се за нашата сила, само тогава ние сме в състояние да действаме чрез вас. Вашата задача е да очистите и разширите проводника, чрез който ние – вашето истинско аз – можем да действаме в света на сенките. Правете тоя проводник все по-чист, по-силен и във всяко отношение по-добър за нашето откровение. Покорявайте всяко желание на нисшото си аз. Не изисквайте нищо за себе си и скоро ще станете наш ценен орган, чрез който светлината ни ще може да освети света. Вашата малка земна личност трябва винаги да се смалява; имайте грижата чрез вашия инструмент ние все по-често да можем да се проявяваме. И така ще можем все повече да се откриваме и даваме на всички тия, които достигаме чрез вас. И колкото повече се отваряте за нашето влияние, толкова по-ясно ще разпознаете, ще разберете и съзнаете, че вие сте едно с нас. Ние сме вие и вие сте ние тъкмо толкова, доколкото оставяте нашата сила да действа върху другите чрез нея. Търсете ни, станете едно с нас, живейте нашия живот. Размишлявайте върху единството си с нас.
към текста >>

Отвори се за моята сила и виждай в себе си само инструмент за Божественото.
УЧИТЕЛ И УЧЕНИК Мисли за мен като за твой учител, който ти помага и при това също тъй като твое висше аз, каквото в същност съм. Осъществявай все по-вече това единство. Цял тръгва да влезнеш ти в мен, както аз в Него. В най-високата област ние сме едно. Нека очите ти да бъдат отправени винаги към мен. Отвори се за моята сила и виждай в себе си само инструмент за Божественото. Чувствай, че съм в тебе. Старай се при това да ме изявиш на света, когото аз обичам. Имай ясна представа, че ти живееш в моето присъствие, така ти ще чувстваш във всичко, що вършиш и мислиш, моето съприкосновение. Вслушвай се в моя най-тих зов и научи се да ме чуваш и в най-голямата бъркотия на земния живот. Вслушвай се – и мисли само за мен, който в глъбините на твоето сърце говори с теб.
към текста >>

Отворете се за моите сили; доколкото с вашия инструмент можете да ги употребите, дотолкова те ще бъдат ваши.
Аз съм винаги там. Когато един ученик е приет, то чрез това е образуван един проводник, през който Учителят може да му се изяви. Задача е следователно на ученика да отваря със собствени усилия все повече тоя проводник, така че Учителят му винаги да го достига. Не допущайте тая връзка да бъде запушена чрез стари мисли и навици, които нямат достъп до мене. Вземайте непрекъснато от моите сили, това е средството да разширите проводника, за да преминава от мене повече у вас. Отворете се за моите сили; доколкото с вашия инструмент можете да ги употребите, дотолкова те ще бъдат ваши. Никога не забравяйте, че трябва да бъдете наш орган в света. И така, решете твърдо да станете един израз на любов, готови за помощ вредом, гдето може нещо да дадете. Любовта ни към нашите ученици е по-голяма, отколкото можете да предположите. Излъчвайте тая любов в света и ние ще ви изпращаме винаги повече. Вие трябва да станете ключ, който другите могат да използват за да влязат в царството на безкористната чистота и милосърдие, което е нашият свят.
към текста >>

41. ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ние не можем да бъдем сътрудници и инструменти на насилието в днешните големи социални конфликти и борби.
Нашето отричане, обаче, няма нищо общо с отричането му от всички ретрогради и реакционери. Издигайки такъв висок социален идеал, какъвто е Царството Божие на земята, ние се интересуваме не толкова от преходните социални форми на човешкото възхождане, колкото за оня „истински живот", за който говори Исус, за онзи живот, който гради новото, надживява всяка несъвършена форма, за да я отрече и замени с друга по-съвършена; интересуваме се за пробуждането на божественото в душите и сърцата на хората, за пробуждането високите стремежи към човечност, братство, истинска любов, или за онова, което не прехожда, а е основния капитал на всяко общество и истинската гаранция за всеобщия прогрес. Ценейки високо именно този истински живот, нашите големи Учители са изразили социалния идеал и в образа на съвършения човек на Царството Божие на земята, пълния изразител на тоя живот – „синът Божий", „синът на виделината." Нашата основна задача в обществото е да подготвим идването на тоя съвършен човек и проявяването на тоя съвършен живот. Бялото братство не само има свой висок социален идеал, но и свой собствен път и свои методи за реализирането на тоя идеал. Ние отричаме всички свободи, които не са в хармония с божествената воля и водят към поробване на други личности и народи. Ние не можем да бъдем сътрудници и инструменти на насилието в днешните големи социални конфликти и борби. Вършейки своята работа и стоейки извън големите стълкновения, които сеят озлобление и помрачение, ние сочим и на двата непримирими лагера пътя на разумния живот, на разумните отстъпки, призовавайки ги към човечност, опомняне, общочовешка солидарност. При това ние имаме пълното съзнание, че поради общата човешка недоразвитост и незрялост, нашето време – времето на духовните хора, за една широка дейност и за прилагане специфично нашите методи в такава дейност, лежи в бъдещето –то още не е настанало. Но това време бързо се приближава. Светът върви неминуемо към такива сътресения, които ще отрезвят и пробудят милиони човешки души и ще извикат истински духовните хора към най-широка и плодоносна дейност. Работейки за ограничените нужди на днешния ден, Бялото братство се готви и за това приближаващо се време.
към текста >>

42. ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И после на професорите, които се занимават с критично и „синоптично" изследване на Свещеното Писание, за да отлъчат с челичения инструмент на рационалистичната мисъл исторически достоверното от легендарното, да очистят първообразните ядра от люспите на отпослешни наслойки.
СЪНЯТ НА НЕБУКАДНЕЦАРА Знам, че е твърде немодерно в наши дни да се пише и говори за библейски неща. Тази работа хората са я предоставили на проповедниците, най-вече протестантските, значи има си един вид „чиновници" за тази работа. Хора, нарочно обучени за това в тия времена на строга специализация на труда. И после на професорите, които се занимават с критично и „синоптично" изследване на Свещеното Писание, за да отлъчат с челичения инструмент на рационалистичната мисъл исторически достоверното от легендарното, да очистят първообразните ядра от люспите на отпослешни наслойки. Работата на тия трудолюбиви критици е твърде полезна: едно че премахва суеверието за абсолютната „боговдъхновеност" на всичко без изключение, което се съдържа в Писанието и второ, защото спомага да се затвърди все по-ясно и по-непоколебимо мисълта, че книгите на Св. Писание, специално Евангелията, са писани по особен начин. Все по-ясно става, че туй не са някакви хроники в исторически смисъл на думата, нито само голо описание на действителни събития. Те са написани езотерично. За това съдържанието на Евангелията да речем, представя резултат от взаимопроникването на два „свята", светът на историческите факти, на събитията така, както са станали и светът на духовната действителност, който ги обуславя и осмисля.
към текста >>

Съвременните хора, чийто идеал е човекът-машина, производителен инструмент в един механизиран строй, които изгониха духа а се мъчат да изгонят и душата (в много книги днес ще срещнете думата „душа" в кавички), не могат да допуснат, че е имало и има на земята човеци-слънца.
То е писано според пулсацията на слънчевия ритъм (виж напр. книгата на проф. Hermann Beck: Der kosmische Rythmus im Markus Evangelium), сиреч, че описаните в него събития са отнесени към кръга на зодиакалните съзвездия. Присъствието на „митични" елементи в Евангелията и в Апокалипсиса, особено елементи от прочутия „слънчев мит" са навели някои и други изследователи на мисълта, че и сам Христос е може би митологична личност, а животът и делото му – вариация на слънчевия мит. Този шаблонен начин за разглеждане живота на великите човеци, които някога са ходили по лицето на земята, се е превърнал дори в мания всред някои „научни" среди. Съвременните хора, чийто идеал е човекът-машина, производителен инструмент в един механизиран строй, които изгониха духа а се мъчат да изгонят и душата (в много книги днес ще срещнете думата „душа" в кавички), не могат да допуснат, че е имало и има на земята човеци-слънца. Те са толкова далеч в съзнанието си от тях, че ги считат дори за митични създания, а животът им за сказание. Та казвам, макар и да е един вид анахронизъм да черпиш какво годе от Библията в нашите години на статистики, протоколи, дипломатически документи из разни „бели" „жълти", „червени" и „сини" книги, пълни с „факти", все пак ще си позволя да отворя нейните свети страници, за да почерпя нещо из книгата на пророка Даниеля. Пророк! И тази дума днес е анахронизъм. Пророци днес не може да има: и църквата и науката строго забраняват това. Зарад църквата пророци е имало до Христа.
към текста >>

А един сериозен и дълбок мислител, Шпенглер, мисли че е намерил един инструмент за предричане: именно неговата аналого-хомологична схема за развоя на културите Все пак тези „предричания" и „пророчества", допустими в границите на съвременния научен мироглед, се отличават съществено от оня вид предричания, които се съдържат в книгите на древните пророци или Апокалипсиса.
По съображения от друго естество, знайни на всички, които познават съвременния научен мироглед, науката също отхвърля възможността за пророчество. Нямам умисъл да се спирам сега на този въпрос, но ще кажа пътем, че все пак и днес има дори и в научната област пророци, само че на дребно. Вземете запример съвременните метеоролози, които предричат времето за ден, за два, но плахо, несигурно. По някой път и видни социолози и икономисти се осмеляват да предсказват известни събития от политическо или стопанско естество, но по-скоро във форма на предвиждания. Техният език почти никога не достига патоса и увереността на древните пророци. А един сериозен и дълбок мислител, Шпенглер, мисли че е намерил един инструмент за предричане: именно неговата аналого-хомологична схема за развоя на културите Все пак тези „предричания" и „пророчества", допустими в границите на съвременния научен мироглед, се отличават съществено от оня вид предричания, които се съдържат в книгите на древните пророци или Апокалипсиса. Да се обърнем сега към събитието, разказано в книгата на пророк Даниеля. Небукаднецар, цар на Вавилон, сънувал сън, – така се казва в книгата – който смутил духа му. Ала на утрото сънят изчезнал из паметта ту. Останал само неговият душевен смут. Призовава той Вавилонските маги и звездобройци – тогавашните професори да му разкрият съня и като го разкрият, да го изтълкуват.
към текста >>

маги съвременните учени ще видят своите предходници и първообрази), проблема за ония две велики течения, които са съществували и съществуват от памтивека в живота и културата на един народ, на една раса, и които означават обикновено с имената: екзотерично и езотерично, проблема за тълкуване на сънищата и тяхната символика – ключ на съвременната психоанализа и най-могъщ инструмент в ръцете на психоаналитиците, тия съвременни сънотълкуватели, които са преоблекли тоя стар занаят в модерни дрехи, в костюма на лекаря-психиатър, накарали са го да се разхожда из клиники и болници, да бъбри с жаргона на съвременната психология, да употребява все технически термини и са дисциплинирали произвола на въображението, приумицата и интуитивните досещания чрез една „строго научна" клиническа техника.
Но Даниел спасява положението. Той именно извършил това, което само „боговете" според думите на Халдейските учени, можели да направят. Той разкрил съня на царя и го разтълкувал. Този сън е тъкмо интересен. Но преди да го предам накратко, ще забележа, че тази глава на пророк Даниел, един от най-мощните и културни пророци на Израел, съдържа много интересни проблеми: проблема за изворите и пътеките на познанието (в Халд. маги съвременните учени ще видят своите предходници и първообрази), проблема за ония две велики течения, които са съществували и съществуват от памтивека в живота и културата на един народ, на една раса, и които означават обикновено с имената: екзотерично и езотерично, проблема за тълкуване на сънищата и тяхната символика – ключ на съвременната психоанализа и най-могъщ инструмент в ръцете на психоаналитиците, тия съвременни сънотълкуватели, които са преоблекли тоя стар занаят в модерни дрехи, в костюма на лекаря-психиатър, накарали са го да се разхожда из клиники и болници, да бъбри с жаргона на съвременната психология, да употребява все технически термини и са дисциплинирали произвола на въображението, приумицата и интуитивните досещания чрез една „строго научна" клиническа техника. Жалко е, че днес няма фараони като този в времето на Йосиф или царе като Небукаднецар, които да сънуват такива сънища. Но и да сънуват, те не биха посмели да повикат дори и Фройд, защото самият тоя факт, че „вярват" в сънища, би могъл да се сметне за симптом на „психична регресия" „инфантилност", за наличността на някоя психоза у тях. Не знам обаче, дали има по-страшна, масова психоза от тая, в която са изпаднали съвременните хора: именно грандоманията да смятат, че по-културни, по-учени хора от тях в света нивга не е имало. Наистина, признават те и древните са имали нещо като наука, но тя гъмжи от толкова много „суеверия", че и наука не може да се нарече, имали са и техника, но де нашата, съвременната? (Макар че строежът на египетските пирамиди и до днес задава не една загадка на археолозите и изследователите-египтолози, както от архитектурно, така и от техническо естество.) После имали са и някакви космогонически представи, но то са били повечето митове.
към текста >>

43. СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Погрешката на съвременните учени е в това, че те пристъпват с аршина на своята логика, със своите инструменти, да мерят, теглят и броят онова, което не се мери с такива мерки, ни се тегли с такива везни, ни се брои по правилата на количествената аритметика.
Свещените Писания не са исторически документи, ни животописи, ни летописи в съвременния смисъл на думата, па не са и буквално верни жития, пророчества и катехизиси. Те са символични писания на Посветени, езотерични книги, запечатани със седем печата, които, за да се разберат, изискват съответен ключ. Писал съм и друг път, повтарям и сега, в тия книги се пресичат две сфери: видимата сфера на исторически достоверни събития и невидимата сфера на една духовна действителност. В тях исторични събития, лица, места са отнесени чрез една езотерична транспозиция към известни общи типове, идеи и прообрази. И обратно: общи идеи и духовни процеси са проектирани в плоскостта на дадено време и място, където те приемат оцвета на известна историческа епоха и среда. Погрешката на съвременните учени е в това, че те пристъпват с аршина на своята логика, със своите инструменти, да мерят, теглят и броят онова, което не се мери с такива мерки, ни се тегли с такива везни, ни се брои по правилата на количествената аритметика. Бих казал – за да се изразя на езика на съвременната геометрия – те търсят „метрични" свойства и съотношения (исторически лица, факти, дати, географски места) там, където имаме само „проективни, графични, изобразителни" свойства. По отношение на духовните въпроси, съвременните хора още не са преодолели аристотеловата логическа метрика и евклидовата метрична геометрия. Те все още са пленници на плоския ум на гръцкия философ. Гърците като взеха почти всичкото си богатство от древния Египет, Асирия и Вавилон, извършиха туй екстериоризиране на оня свят, който не се вижда с физически очи, в сферата на достъпния за физичните сетива свят. Така, астрологичната схема на „десетте небеса", която изразяваше известни процеси от астралната динамика, що се извършват в аурата на земята, те я превърнаха в астрономическа планетна система, позната под името „Птоломеева".
към текста >>

С дивна яснота е указан характера на най-могъщия му научен инструмент: статистичният метод, естеството на „природните" закони, до които той идва: закони, „статистични по естество" и резултатите: мъртви трупове, факти, механизми, схеми, таблици.
Той се движи в предварително ограничен кръг по време (от „две години надолу") и по място (Витлеем и цялото крайбрежие). Той „убива" сума факти, същества, дроби, анализира, и в края на краищата не се добира до самата истина: детето е в Египет, страната на мъдростта, а „тримата мъдреци" са на другия полюс, във „вътрешния изток". Това е неговият метод: той изследва живота, след като го умъртви. В ръцете на биохимика протоплазмата умира, за да остане само един сложен химичен сурогат. В символите на това дълбоко сказание са изразени с дивно прозрение и характера на аналитичния интелект и неговите методи за изследване. С дивна яснота е указан характера на най-могъщия му научен инструмент: статистичният метод, естеството на „природните" закони, до които той идва: закони, „статистични по естество" и резултатите: мъртви трупове, факти, механизми, схеми, таблици. Но – такава е неговата природа! Затова древните мъдреци, които дълбоко са изпитвали „конкретния ум", са го наричали „великият убиец на реалното! " А такъв е и Ирод – центърът на цял един умствен строй! Чувството, което придружава следването на тоя път, е ясно. Той намира най-добър израз във „вивисекцията", която широко се прилага в естествените науки.
към текста >>

44. УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Той трябва добре да тегли с лъка на волята, за да изрази всички нюанси на силата, да изрази цялата динамика на живота, ала без да къса „струните,” без да чупи „лъка” или инструмента.
Той свири с отмерена сила, без да упражнява никакво „насилие.” Той си поставя пръстите точно на мястото, за да произведе чист и ясен тон. Той познава съотношенията на тоновете, всичките съкращения на струните, които се регулират от известни числа. В това седи неговата „разумност.” Той вади пълен, мек и жив тон, който действува магически върху душите и буди нещо велико и възвишено у тях. В това седи неговата доброта. Така е, който иска да стане виртуоз в живота. Той трябва добре да тегли с лъка на волята, за да изрази всички нюанси на силата, да изрази цялата динамика на живота, ала без да къса „струните,” без да чупи „лъка” или инструмента. Той трябва да движи свободно пръстите си по всички струни на живота, във всички негови позиции да взема абсолютно чисти тонове. Тук не се позволява никакъв фалш - тоновете трябва да бъдат математически определени. В това седи неговата разумност. Той трябва да има най-сетне хубав, пълен и богат тон. Да има дълбоки преживявания и възвишени идеи, които да излива в свиренето си.
към текста >>

45. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Казвам „и пространство”, защото и далечните обекти, като за пример астрономичните, които ни се разкриват чрез инструментални наблюдения, не могат да ни вдъхнат пълна увереност.
Колкото едно събитие е ставало по-неизменно, с по-голяма точност, толкова с по-голяма увереност го очакваме пак да стане. От чисто теоретично гледище, ние не можем да очакваме да изгрява слънцето в течение на още 1 милиард години, след като то е изгрявало вече 1 милиард години, със същата сигурност, с каквато можем да очакваме това събитие в течение на още само една година, както беше в по-горния случай. Тук вероятността е 1000000001/20000000002, сир. ½ и следователно събитието е съмнително. Това показва, че ние, които разполагаме с къси мерки на време и пространство, които имаме твърде оскъдни познания за историята на света, не можем да предричаме със сигурност настъпването на известни събития – колкото и сигурни да ни изглеждат днес за днес, колкото и да ни се струват резултат от един неумолим природен закон, щом като тия събития се отдалечат много по време и пространство. Казвам „и пространство”, защото и далечните обекти, като за пример астрономичните, които ни се разкриват чрез инструментални наблюдения, не могат да ни вдъхнат пълна увереност. Натрупаните грешки от нашите наблюдения правят резултатите несигурни. При изучаване процесите на природата, нашата чисто човешка несигурност произтича от големите, почти безкрайни за нас, интервали на време и пространство. Ала има друга една област – областта на човешкия живот, както индивидуален така и социален, в която нашата неувереност се дължи на други причини. Тук ние сме почти изцяло в областта на вероятностите, където покрай приблизителните, статистични закономерности ние често се натъкваме на ред „отклонения", „случайности", „изключения". Кой от нас може да очаква със същата сигурност, с каквато очаква изгрева на слънцето, че един влак, който в течение на 30 дни, да речем, е тръгвал точно в 8 часа сутринта, ще тръгне в 8 часа и на 31-ия ден?
към текста >>

46. ЖИВОТ ДОБРО И ИСТИНА - АВЕРУНИ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Човек може да схваща истината в душата си, той може да има голяма интуиция, дори да е ясновидец, но той не може да има характер, ако не са правилни у него тези пет инструмента на душата.
Ако обонянието на човека не го откъсне от животинските усети, той стои още далеч от стълбата на развитието. Тези усети, са особеностите, които различават човека с характер в истински смисъл на думата, от обикновения човек. И не напразно мъдреците от всички времена говорят, че човек трябва да има правилни уши, правилно устроени очи, нос, уста и ръце. Те са „свидетели” дали човек може да различава правилно нещата, дали човек разбира и обича истината, дали най-после може да има здрав и устойчив характер, т.е. едно вътрешно отношение към нещата, осветено от основите на живата природа. Човек може да схваща истината в душата си, той може да има голяма интуиция, дори да е ясновидец, но той не може да има характер, ако не са правилни у него тези пет инструмента на душата. Пробният камък на характера на човека са неговите очи, неговите уши, носът му, устата му и неговите ръце. Човек, като гледа нещо, ще се изпита какъв е, като слуша, ще се изпита какъв е, като яде и върши нещо, ще се изпита какъв е. Хората считат всички въпроси от това естество за маловажни. Но най-важният проблем през всичките векове е да имат хората устойчив характер. Устойчивият характер разрешава всички противоречия и нещастия в живота не само на себе си, но и на всички свързани с него.
към текста >>

47. ХЛЯБ НАШ - ЕЛИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И тъй, добрата постъпка представя инструмент, чрез който можете правилно да виждате и близките, и отдалечените неща, както астрономът с телескопа вижда и най-отдалечените звезди и планети.
– Чрез добрата постъпка. Началото на любовта е добрата постъпка. Любов, която се поражда от добри постъпки, е неразрушима. Няма сила в света, която може да разедини, да разкъса две добри постъпки. Най-голямата сила в света е тази, която съединява две хармонични постъпки. И тъй, добрата постъпка представя инструмент, чрез който можете правилно да виждате и близките, и отдалечените неща, както астрономът с телескопа вижда и най-отдалечените звезди и планети. Добрата постъпка е най-силният инструмент, най-силното оръжие, с което човек може да разполага. Единственото право, което човек има в света, то е да постъпва добре. Какво прави човек днес? Той върши всичко това, което не е негово право, а се отказва от своето единствено право, като казва, че не може да постъпва добре. Значи, той върши невъзможното, а възможното не върши.
към текста >>

Добрата постъпка е най-силният инструмент, най-силното оръжие, с което човек може да разполага.
Началото на любовта е добрата постъпка. Любов, която се поражда от добри постъпки, е неразрушима. Няма сила в света, която може да разедини, да разкъса две добри постъпки. Най-голямата сила в света е тази, която съединява две хармонични постъпки. И тъй, добрата постъпка представя инструмент, чрез който можете правилно да виждате и близките, и отдалечените неща, както астрономът с телескопа вижда и най-отдалечените звезди и планети. Добрата постъпка е най-силният инструмент, най-силното оръжие, с което човек може да разполага. Единственото право, което човек има в света, то е да постъпва добре. Какво прави човек днес? Той върши всичко това, което не е негово право, а се отказва от своето единствено право, като казва, че не може да постъпва добре. Значи, той върши невъзможното, а възможното не върши. Който постъпва добре, той живее във виделина; който постъпва зле, той живее в тъмнина.
към текста >>

48. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ПРАВДАТА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Защото, наистина има една музика на мислите и на чувствата, при която инструменти са умът и сърцето, а изпълнител е човешкият дух.
Потопени в музиката, ние преживяваме в най-малък размер оная хармония, която окриля душите и ги понася в небесните сфери, където светлината е прямият вдъхновител на живота. Кое е най новото в музиката? Има ли нещо ново, което да не е било в Божественото съзнание преди всичките векове? Новото е във формата, която изразява все по-съвършено и по-съвършено вечно еднаквата по същина музика. Защото хармонията си остава винаги еднаква, безразлично дали тя ще се изрази чрез числа, разстояния или тонове, или пък ще се изрази в правилно съчетание и редуване на мисли и желания. Защото, наистина има една музика на мислите и на чувствата, при която инструменти са умът и сърцето, а изпълнител е човешкият дух. Затова Учителят казва някъде: „Истински и напълно музикален е само онзи, който проявява музиката и в своите мисли, и в своите чувства, и в своята обхода”. Музиката е свалена на земята от светли и любящи души. Те са открили на човека най-първо закона за ритмуса и са го приучили, как да получава първите тонове. След това са му открили и мелодията, а по-късно и хармонията. А с това човек е вече въведен значително навътре в областта на музиката.
към текста >>

49. НОВИТЕ ПЪТИЩА В МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ-Б.БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Интелектът - най-мощният научен инструмент на днешните хора, е достатъчно обигран, за да анализира, „разбере" и „обясни" едва ли не всичко.
И изтъкват, че биологичният смисъл на тия наподобявания: „хомохромия", „миметизъм" „мимикрия" - е очевиден: предпазване от врагове. Това наистина е очевидно - и без гръко-латински имена. Но друга една очевидност - че във всички тия явления има разумност - повечето от естествениците не искат да признаят. Защото предпочитат да останат верни на своите предвзети материалистични теории, отколкото на простата, жизнена правда. И те измислят цял един апарат от технически термини - от всевъзможните „тропизми" и „таксии" до „адаптацията" - за да обяснят сложно тия прости иначе, прости по смисъл поне, явления. Интелектът - най-мощният научен инструмент на днешните хора, е достатъчно обигран, за да анализира, „разбере" и „обясни" едва ли не всичко. И неговата аргументация, въоръжавана от цял арсенал термини, действува едва ли не като заклинания върху повърхностния ум на обикновените хора. И наистина, в термините се крие понякога магичната власт на заклинание. Те действуват магически върху незрели умом хора. Позната е слабостта на тия последните към високопарната фраза, гъмжаща от чужди думи, модни термини, научни имена. А един научен термин често пъти не е нищо друго, освен словесно съкращение на едно дълго описание.
към текста >>

50. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕШКОТО УХО КАТО ИЗРАЗ НА ХАРАКТЕРА-Н.ДОЙНОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

За експериментално установяване явленията на жизнения магнетизъм едничък най-годен инструмент се е оказало досега човешкото тяло и по-специално тялото на така наречените „сензитиви." „В човешкия организъм", казва Дюрвил, – нашият обект за наблюдаване на анимистичните явления, този агент може да предизвиква действието на почти всички други агенти или да се превръща в тях.
Специално в магнита се констатират два агента: 1) оня агент, който във физиката е прието да се нарича магнетизъм и 2) оня физиологичен или витален агент, който притежава аналогични свойства с .жизнената сила" (животния магнетизъм) на човешкото тяло. Според източника, от който той произлиза, Дюрвил различава: човешки („антропомагнетизъм"), животински („зоомагнетизъм") растителен, минерален магнетизъм, „електромагнетизъм", „фотомагнетизъм", „термомагнетизъм", „звуков" „химичен" и т.н. С една реч, под жизненият магнетизъм или анимизъм в цялата природа и по-особено в живите органични същества, се подразбира оня агент, който предизвиква, организира и регулира всички биологични процеси. Той е организиращото начало в живите форми, формиращото начало, което съхранява морфологичните особености, пластичното начало, което възобновява съставните части на органите при обмяната на веществата. Той е с една дума, носител на така наречената „витална душа", чиято дейност обуславя вегетативния живот в многосложните му прояви. За експериментално установяване явленията на жизнения магнетизъм едничък най-годен инструмент се е оказало досега човешкото тяло и по-специално тялото на така наречените „сензитиви." „В човешкия организъм", казва Дюрвил, – нашият обект за наблюдаване на анимистичните явления, този агент може да предизвиква действието на почти всички други агенти или да се превръща в тях. Той предизвиква механично движение под форма на привличане и отблъскване, както и увеличаване или намаляване на органичната дейност. Констатират се също така известни топлинни явления въз основа покачването или понижаването на телесната температура. Установява се освен това, че един къс стомана, чрез допиране до човешкото тяло, се намагнитва, и че този магнетизъм – колкото и слаб да е – предизвиква образуването на електричен ток, който от своя страна пък може да произведе топлина, движение, светлина и химични реакции. „Освен това, този агент притежава особени физиологично-химични свойства. Той свети – за окото на ясновидеца – не само на тъмно, а при известни условия и на дневна светлина – във всички багри на дъгата.
към текста >>

Казахме, че човешкото тяло днес за днес е едничкият инструмент, който ни дава възможност да проучим със сравнително по-голяма точност и подробност, явленията на жизнения магнетизъм.
Констатират се също така известни топлинни явления въз основа покачването или понижаването на телесната температура. Установява се освен това, че един къс стомана, чрез допиране до човешкото тяло, се намагнитва, и че този магнетизъм – колкото и слаб да е – предизвиква образуването на електричен ток, който от своя страна пък може да произведе топлина, движение, светлина и химични реакции. „Освен това, този агент притежава особени физиологично-химични свойства. Той свети – за окото на ясновидеца – не само на тъмно, а при известни условия и на дневна светлина – във всички багри на дъгата. „А повече не е необходимо, заключава Дюрвил, за да се докаже, че той е в пряка връзка с другите природни сили, и че има пълно право да образува отделна глава в нашите съчинения по физика и физиология". Казахме, че човешкото тяло днес за днес е едничкият инструмент, който ни дава възможност да проучим със сравнително по-голяма точност и подробност, явленията на жизнения магнетизъм. Физичните инструменти, с които днес се разполага, са твърде груби и несъвършени, за да могат да послужат за целта. Ето защо, налага се преди всичко необходимостта да се намери начин за лесно установяване на сензитивността, а също така и нейната степен. За целта е изнамерен един прост инструмент, наречен сензитивометър. На фигурата е даден сензитивометъра на Дюрвил, измислен от него в 1887 год. Той, както и всички сензитивометри, представя един магнит, чиято форма и начин на употреба се вижда ясно на фигурата.
към текста >>

Физичните инструменти, с които днес се разполага, са твърде груби и несъвършени, за да могат да послужат за целта.
Установява се освен това, че един къс стомана, чрез допиране до човешкото тяло, се намагнитва, и че този магнетизъм – колкото и слаб да е – предизвиква образуването на електричен ток, който от своя страна пък може да произведе топлина, движение, светлина и химични реакции. „Освен това, този агент притежава особени физиологично-химични свойства. Той свети – за окото на ясновидеца – не само на тъмно, а при известни условия и на дневна светлина – във всички багри на дъгата. „А повече не е необходимо, заключава Дюрвил, за да се докаже, че той е в пряка връзка с другите природни сили, и че има пълно право да образува отделна глава в нашите съчинения по физика и физиология". Казахме, че човешкото тяло днес за днес е едничкият инструмент, който ни дава възможност да проучим със сравнително по-голяма точност и подробност, явленията на жизнения магнетизъм. Физичните инструменти, с които днес се разполага, са твърде груби и несъвършени, за да могат да послужат за целта. Ето защо, налага се преди всичко необходимостта да се намери начин за лесно установяване на сензитивността, а също така и нейната степен. За целта е изнамерен един прост инструмент, наречен сензитивометър. На фигурата е даден сензитивометъра на Дюрвил, измислен от него в 1887 год. Той, както и всички сензитивометри, представя един магнит, чиято форма и начин на употреба се вижда ясно на фигурата. С N и S са означени респективно положителният му и отрицателен полюс.
към текста >>

За целта е изнамерен един прост инструмент, наречен сензитивометър.
Той свети – за окото на ясновидеца – не само на тъмно, а при известни условия и на дневна светлина – във всички багри на дъгата. „А повече не е необходимо, заключава Дюрвил, за да се докаже, че той е в пряка връзка с другите природни сили, и че има пълно право да образува отделна глава в нашите съчинения по физика и физиология". Казахме, че човешкото тяло днес за днес е едничкият инструмент, който ни дава възможност да проучим със сравнително по-голяма точност и подробност, явленията на жизнения магнетизъм. Физичните инструменти, с които днес се разполага, са твърде груби и несъвършени, за да могат да послужат за целта. Ето защо, налага се преди всичко необходимостта да се намери начин за лесно установяване на сензитивността, а също така и нейната степен. За целта е изнамерен един прост инструмент, наречен сензитивометър. На фигурата е даден сензитивометъра на Дюрвил, измислен от него в 1887 год. Той, както и всички сензитивометри, представя един магнит, чиято форма и начин на употреба се вижда ясно на фигурата. С N и S са означени респективно положителният му и отрицателен полюс. Оказва се, че измежду 100 души, взети наслуки, в 60 до 70 до души сензитивометърът предизвиква ясно изразени явления. 2 до 3 лица измежду 60-тях усещат ясно определено действие още след 1 до 3 минути.
към текста >>

При разноименно поставяне на инструмента, сир.
Именно при едноименно поставяне на сензитивометъра, сир. отрицателният полюс на магнита откъм палеца (вж. фиг.) сензитивът усеща едно пращене във върховете на пръстите, сгорещяване на дланта, па и на цялата ръка до рамото. Той изпитва нервна възбуда, раздразнение и неволна склонност към движение. Наблюдава се почти винаги хиперестезия, повишена дейност на органите, придружена с усещане на огън в главата, съкращение на мускулите на ръката, спазми. При разноименно поставяне на инструмента, сир. положителният полюс откъм страната на палеца, се проявяват противоположни действия, ала след по-дълго време. Явява се един смъдеж във върховете на пръстите, един гъдел, като пълзене на мравки, придружен с една приятна прохлада около магнита; често субектът усеща слаб студ, подобен на оня, който се усеща при действието на някой електростатичен апарат. Ръката става все по-неподвижна, забелязва се същевременно значително понижаване на дейността на органите Настъпва едно състояние на спокойствие и приятно самочувствие, съпроводено с прохлада и свежест в главата. Продължи ли се действието по-нататък, настъпват ярки признаци на анестезия, парализа, упадък на силите. Субекти, които изпитват всичко това, са добри сензитиви.
към текста >>

За да се „очистят" констатираните явления от влиянието на внушението и самовнушението, опитите се правят без субектът да знае дали поставянето на инструмента е едноименно или разноименно.
20-25 от тях усещат някои от тези действия, но по-слабо и то чак след 10-15 минути. Те са още по-слаби сензитиви. Изпадат само в състояние на сънливост. 25-30 едва след часове започват да усещат някои и други от гореописаните действия. У тях не се забелязва никаква следа от явленията на магнетичния сън. За да се „очистят" констатираните явления от влиянието на внушението и самовнушението, опитите се правят без субектът да знае дали поставянето на инструмента е едноименно или разноименно. Изобщо с многобройни опити от този и друг характер, при които са се взимали строги мерки за „очистване" на явленията от субективни моменти, смогнали са да установят реалното съществуване на тоя природен агент, наречен „жизнен магнетизъм", като лъчение на живите организми или като придружаваше явление при проявата на другите физични сили. Установило се е освен това, че той проявява полярност. Човешкото тяло, като носител на тази сила, е също поляризирано. От по-нататъшното излагане опитите на Дюрвил, всички тия основни положения ще се изяснят. Резултатите от тия опити, установени по един безспорен начин подхранват именно онази широка дефиниция за виталния магнетизъм или „анимизъм" дадена на (по-горе), която впрочем не съдържа нищо изненадващо за виталистично ориентираните биолози на наши дни.
към текста >>

51. Учителят говори - Духът Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Това тяхно трептене по слуховия нерв се предава на продълговатия мозък най-първо, а после на средния и големия мозък, който се смята като инструмент на безсмъртната човешка душа.
Освен това, ухото ни показва вътрешния свят на чувствата и на активността; то показва отношението или връзката на външното и вътрешно ухо с средния и малкия мозък. Във фигура 7 е изложен схематично физиологичният процес на слуховото възприятие. Цифрата 1 във фигура 7 представя външното ухо, което приема звуковете и ги препраща към охлюва, дето има окончания на слуховия нерв. В охлювния канал се намират 24,000 звукови струни. Те са най-тънки нервни нишки, от които при слушане трептят само онези, които по дължина съответствуват на възприетия тон. Това тяхно трептене по слуховия нерв се предава на продълговатия мозък най-първо, а после на средния и големия мозък, който се смята като инструмент на безсмъртната човешка душа. Получените звукови трептения в средния мозък преминават през няколко пръстеновидни нервни вериги. А знае се, че тук се сбират нервите на симпатичната нервна система от цялото тяло. За това слуховите усещания най-после се предават и на всички телесни клетки. ---------------------------------------------------------------------------------------- Фиг.6------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------Фиг. 7 Дразненето на слуховия орган, което се предава по слуховия нерв до всички тъкани на тялото, главно по пътя на радиацията, ражда едно контра-дразнене, което идва от тялото към ухото.
към текста >>

Една истина, която всеки ще признае: нищо не може да въздействува на човека така, както музиката, била тя инструментална или вокална.
За това слуховите усещания най-после се предават и на всички телесни клетки. ---------------------------------------------------------------------------------------- Фиг.6------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------Фиг. 7 Дразненето на слуховия орган, което се предава по слуховия нерв до всички тъкани на тялото, главно по пътя на радиацията, ражда едно контра-дразнене, което идва от тялото към ухото. По тоя начин външното ухо е във връзка с целия вътрешен устен и чувствен живот и отразява благородството на вътрешния живот, на великата скрита душа. Тогава става понятно, че музиката обхваща целия човек и че цялото тяло на великите музиканти и всички техни външни прояви са музикални. Една истина, която всеки ще признае: нищо не може да въздействува на човека така, както музиката, била тя инструментална или вокална. Но малцина си задават въпроса, защо е така. Ако знаем, че между външните и вътрешните слухови органи от една страна и най-вътрешния душевен живот от друга, съществува тясна връзка (както е показано в анатомично-физиологичната схема на фигура 7), лесно ще разберем, че тоновете чрез ухото почват да трептят във всички вътрешни органи и по този начин могат да събудят най-дълбоки чувства и усещания. Особено, ако тоновете, със своя ритъм и хармония, както е при свиренето и пението, привеждат в трептения най-тънките и най-скрити нерви. По този начин се въздействува на душата, на вътрешния подсъзнателен живот и се улеснява неговото събуждане. Така, музиката може да действува на много хора като откровение, което може да отстрани душевни мъки.
към текста >>

52. Вести Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Той пак ме погледна, пошава пръстите на едната си ръка, обърната с дланта нагоре, като че ли чакаше да тури някой нещо в нея и ми каза: – Има вътрешни методи... Те са по-точни от външните инструменти!
В Братството бях от няколко години вече, но на Учителя гледах като на всеки учен човек, за който еднакво е достъпна и науката и погрешката. Наистина, благодарение Нему, лично аз видях много неочаквани неща в себе си и в природата около мен, научих закони, съществуванието на които не бях и подозирал, но... все пак Го поизгледах в момента малко скептически и си рекох на ума: – Гледай къде ме метна! Върви се оправяй сега! А гласно го запитах. – Ами как, с какви уреди се проверяват тия магнетически течения? Той пак ме погледна, пошава пръстите на едната си ръка, обърната с дланта нагоре, като че ли чакаше да тури някой нещо в нея и ми каза: – Има вътрешни методи... Те са по-точни от външните инструменти! И млъкна. Аз почаках малко, погледах и ръката Му (която сега разбирам, какво ми е казвала мълком: отвори се и чакай да получиш!) и си допълних моята вътрешна преценка: – Приказки за бабите! Те могат да вярват на тия работи, защото и друго не знаят. Магнетични течения! Где пък ги измисли!
към текста >>

53. Съдържание на 5 и 6 бр. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Паралелно с развитието на центровете в духовното тяло в човека и самата нервна система у него се префинва, става по-чувствителна, за да стане проводник или инструмент на едно по-горно, по-разширено съзнание.
Това е в свръзка с развитието на центровете и органите у етерното тяло и у по-висшите членове на неговото естество. Ето защо днес все повече се явяват случаи на телепатични предчувствия, сънища със значение, прозрения, случаи на ясновидство и пр. Днес такива явления са много повече, отколкото преди няколко десетки години напр. И в бъдеще тая тенденция ще продължава и ще бъде още по-изразителна, понеже всичко това не иде случайно, а по законите на развитието. Това можем да наречем начало на събуждане на шестото чувство у човека. Паралелно с развитието на центровете в духовното тяло в човека и самата нервна система у него се префинва, става по-чувствителна, за да стане проводник или инструмент на едно по-горно, по-разширено съзнание. Разбира се, това разширение на съзнанието, това префинване на нервната система и усилване на нейната възприемчивост не може да не се отрази между другото и върху изкуствата: живопис, музика, поезия и пр. Добър пример в това отношение имаме в лицето на художника Аленсандр Райтел. Той е естонец по народност. Изложбите му в Женева и Лозана са направили силно впечатление. Бертоле е изучил картините му, също и духовните му опитности и е държал сказки върху него.
към текста >>

54. ДВА НАТЮРЕЛА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Жилестата ръка на тия люде драговолно борави с остри инструменти.
Той издава един чисто реалистичен възглед за живота и природата, където - по схващането на тия натури - има толкова много за „превъзмогване", „преодоляване" и „овладяване". Спре ли се на необятната морска шир, този поглед чертае перспективи за далечни пътешествия, пълни с подвизи и борби. Този поглед иска да покори водната стихия, да превъзмогне всичките й опасности и изненади, той иска да пресече тъмната бездна на водите с динамичната линия на подвига. Връх ли планински съзре, той се опива не толкова от неговата величава красота, а го наблюдава като обект за превъзмогване и подвиг. Особено го теглят непристъпните върхове, чието изкачване е свързано с много опасности и е съпроводено често с риск за живота. Жилестата ръка на тия люде драговолно борави с остри инструменти. Тя обича да върти меч, да движи кормилото на кораб или автомобил, да върти лоста на някоя машина. Тя на драго сърце би се издигнала в повелителен жест, за да хвърли цяла армия на бойното поле. Погледът на хората от този тип копнее да види изпълнено пространството с движение на маси, които се впущат с устрем напред, за да се борят и съпротивляват, да нападат и побеждават. Ухото на тези хора обича повече бодрия шум на ония места, дето кипи оживена работа. То обича тракането на машини, звънтенето на оръжия и инструменти, отривистите заповеди и бодри възклицания.
към текста >>

То обича тракането на машини, звънтенето на оръжия и инструменти, отривистите заповеди и бодри възклицания.
Жилестата ръка на тия люде драговолно борави с остри инструменти. Тя обича да върти меч, да движи кормилото на кораб или автомобил, да върти лоста на някоя машина. Тя на драго сърце би се издигнала в повелителен жест, за да хвърли цяла армия на бойното поле. Погледът на хората от този тип копнее да види изпълнено пространството с движение на маси, които се впущат с устрем напред, за да се борят и съпротивляват, да нападат и побеждават. Ухото на тези хора обича повече бодрия шум на ония места, дето кипи оживена работа. То обича тракането на машини, звънтенето на оръжия и инструменти, отривистите заповеди и бодри възклицания. Склонни към независимост, тия натури имат ясно изразена воля за власт. Те обичат да стоят начело, да заповядват и направляват в трезви и практични предприятия - дето се изисква отговорност и бърза изпълнителност, дето е необходимо да се развие сила и мощ, дето се събужда съревнование и съперничество. Тия дейни натури обикновено изпълняват планове, замислени от други. Хора на делото - това са истинските представители на първичния двигателен натюрел. Ето една скица от ръката на Д-р Екенер, така както я намираме в колекцията „Hands of Destiny" на Josef Ranald.
към текста >>

55. ЗА МОСТА МЕЖДУ НОСНИТЕ ОТВОРИ - БЕРГЕР ВИЛИНГЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Жилестата ръка на тия люде драговолно борави с остри инструменти.
Той издава един чисто реалистичен възглед за живота и природата, където - по схващането на тия натури - има толкова много за „превъзмогване", „преодоляване" и „овладяване". Спре ли се на необятната морска шир, този поглед чертае перспективи за далечни пътешествия, пълни с подвизи и борби. Този поглед иска да покори водната стихия, да превъзмогне всичките ù опасности и изненади, той иска да пресече тъмната бездна на водите с динамичната линия на подвига. Връх ли планински съзре, той се опива не толкова от неговата величава красота, а го наблюдава като обект за превъзмогване и подвиг. Особено го теглят непристъпните върхове, чието изкачване е свързано с много опасности и е съпроводено често с риск за живота. Жилестата ръка на тия люде драговолно борави с остри инструменти. Тя обича да върти меч, да движи кормилото на кораб или автомобил, да върти лоста на някоя машина. Тя на драго сърце би се издигнала в повелителен жест, за да хвърли цяла армия на бойното поле. Погледът на хората от този тип копнее да види изпълнено пространството с движение на маси, които се впущат с устрем напред, за да се борят и съпротивляват, да нападат и побеждават. Ухото на тези хора обича повече бодрия шум на ония места, дето кипи оживена работа. То обича тракането на машини, звънтенето на оръжия и инструменти, отривистите заповеди и бодри възклицания.
към текста >>

То обича тракането на машини, звънтенето на оръжия и инструменти, отривистите заповеди и бодри възклицания.
Жилестата ръка на тия люде драговолно борави с остри инструменти. Тя обича да върти меч, да движи кормилото на кораб или автомобил, да върти лоста на някоя машина. Тя на драго сърце би се издигнала в повелителен жест, за да хвърли цяла армия на бойното поле. Погледът на хората от този тип копнее да види изпълнено пространството с движение на маси, които се впущат с устрем напред, за да се борят и съпротивляват, да нападат и побеждават. Ухото на тези хора обича повече бодрия шум на ония места, дето кипи оживена работа. То обича тракането на машини, звънтенето на оръжия и инструменти, отривистите заповеди и бодри възклицания. Склонни към независимост, тия натури имат ясно изразена воля за власт. Те обичат да стоят начело, да заповядват и направляват в трезви и практични предприятия - дето се изисква отговорност и бърза изпълнителност, дето е необходимо да се развие сила и мощ, дето се събужда съревнование и съперничество. Тия дейни натури обикновено изпълняват планове, замислени от други. Хора на делото - това са истинските представители на първичния двигателен натюрел. Ето една скица от ръката на Д-р Екенер, така както я намираме в колекцията „Hands of Destiny" на Josef Ranald.
към текста >>

56. LE MAITRE PARLE. LA LIBERTE Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Има някои видове змии, които с помощта на флейта или друг някой инструмент, могат да се укротят.
Окултизмът в музиката. За магическата сила, за тайнствения ефект, който предизвиква музиката, се говори още от незапомнени времена. Всичките хора почти се подават на магическото действие на музиката, което и до днес не е обяснено напълно по научен начин. Опитите са ни доказали, че това магическо въздействие на музиката се простира и върху животинското и растителното царство. Известно е, че много животни невероятно живо реагират под звуковете на музиката. Има някои видове змии, които с помощта на флейта или друг някой инструмент, могат да се укротят. Има мишки, които играят под звуковете на музиката. Констатирано е от безброй подновявани опити, че някои екзотични растения отварят своите цветове при звука на някоя приятна музика. Така, техните наведени стебла се изправят, листата потреперват и цветната чашка се разиграва. Според мнението на учените, които се занимават специално с този въпрос, това са окултни явления, предизвикани от музиката. Но дали окултизма има връзка с музиката?
към текста >>

57. ЕВОЛЮЦИЯТА ПО ФОРМАТА НА НОСА - ПО КАРЛ ХУТЕР Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Колцина, например познават работата на един музикант, който има да овладее един инструмент, за да го направи покорен изразител на музикалната енергия?
Погрешно би било да се мисли, съдейки по деликатното им телосложение, че тия хора са слаби, хилави, че тям им липсва енергия. Напротив, те обладават мощна нервна енергия, благодарение на която издържат повече от другите напрегнатия умствен труд - оня вид труд, който им е присъщ. За груба физическа работа и прекомерни мускулни напрежения те нито са годни, нито пък имат склонност към тях. Много хора, обаче, които схващат нещата грубо-сетивно, веществено, за които труд е само мускулното, видимото напрежение, което се съпротивлява на материята и мести веществени маси, не могат да оценят работата на хората, принадлежащи към този натюрел. Защото тази работа им остава в края на краищата непонятна. Колцина, например познават работата на един музикант, който има да овладее един инструмент, за да го направи покорен изразител на музикалната енергия? Колко милиона движения - не безразборни, а отмерени, ритмични, требва да направи един музикант, за да стане добър изпълнител. Би трябвало да се изчисли колко и какви енергии - от по-висок регистър - се иждивяват средно, за да се оформи и прояви един музикален талант. Една проблема на бъдещето! Изобщо може да се каже, че хората на чувствителния натюрел са напоени с нервна сила, която определя характера и областта на тяхната дейност: художествено-научна, философска и етична. Те са ония творчески натури в областта на изкуство, наука, философия, религия, които създават духовните ценности.
към текста >>

58. ОКУЛТНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ В СВЕТОВНАТА ЛИТЕРАТУРА-Д-Р Е .Р. КОЕН Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Разглеждайки неговото вокално и инструментално творчество, достигаме до интересни констатации по много въпроси от музикално естество.
Мантрите са особено характерни за индуската музика. Но само индуският слух, по пътя на дълга наследственост, се е развил дотам, че да може да възприема онези малки тонови деления - четвърттонията и да почувствува магичната сила, която се крие в една мантра. В огромната музикална литература на западно-европейските компонисти няма мантри, но има песни проникновени, които издигат човешката душа до ония висши области, където тя преживява истински мир и хармония и почерпва мощни импулси за творчество и растеж. След този бегъл поглед върху музиката на древните и на западно-европейските народи, където изтъкнах въздействието, което те оказват върху душата на човека, ще нахвърля някои мисли върху музиката на Учителя, пак от гледище - главно - на въздействието, което тя упражнява. Музиката на Учителя, като се съблюдават при изпълнението известни правила и условия, дава друг род въздействие. Разглеждайки неговото вокално и инструментално творчество, достигаме до интересни констатации по много въпроси от музикално естество. Ние имаме преди всичко една особена форма на звучащото вещество, която се изгражда не по приетите и установени вече правила на музиката. Ако преминем към анализ на колорита и нюансите на тази музика, ако се спрем да разгледаме по-подробно специфичните й свойства, особената й интонация и сила на напрежение, както и други такива качества, с които тя излиза извън общоприетите схеми на песента, то ние се натъкваме на редица интересни проблеми, които вълнуват умовете на най-напредничавите музиканти на наши дни. Онова, което е ясно видимо за един музикант, който не може да не оцени високо тези песни, е че има една особена логика при съчетание на интервалите и една особена последователност в музикалния израз, който в неговите песни се превръща в истински говор на душата. В тази музика срещаме предадени процеси и състояния, аналогични на тези в природата. Така напр., принципът на музикалния мотив, почиващ на контраста, тъй характерен за проявите на природата, съществува изразен на много места твърде ясно.
към текста >>

59. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

О, инструмент, чиито нежни струни Докосвали са пръстите велики На Майсторът велик през вековете.
Съкровищница, в чиито дълбини Прониквам често аз, когато обедня. О, извор чист, от твойте светли струи Копнежа потъмнял излиза чист и бял. Сърце, що любиш и прощаваш, Ти, извор свят на сълзи изобилни, Ти, радост що ми даваш. Ти чуден цвят, що свиваш листовцете И тъй мълчиш, доде в потаен час Разцъфваш ти и лееш аромат, И храниш с благодат и слънчеви нектар. Сърце, от Бога си най-светлия ми дар. О, инструмент, чиито нежни струни Докосвали са пръстите велики На Майсторът велик през вековете. Мелодия неземна е трептяла. Сърце, и днес я пеш ти. Ти инструмент от славния оркестър, Където зазвучават струните единно, В мелодия единна и неземна. Д. Антонова КРАСОТАТА НА ЧОВЕШКОТО ЛИЦЕ Необятното небе, слънцето и безбройните звезди, чудните планети с тайнственост светят през израза на твоето лице. Далечни планини с бели върхове, извори и сини езера, трептят с могъщество и сила през израза на твоето лице.
към текста >>

Ти инструмент от славния оркестър, Където зазвучават струните единно, В мелодия единна и неземна. Д.
Ти чуден цвят, що свиваш листовцете И тъй мълчиш, доде в потаен час Разцъфваш ти и лееш аромат, И храниш с благодат и слънчеви нектар. Сърце, от Бога си най-светлия ми дар. О, инструмент, чиито нежни струни Докосвали са пръстите велики На Майсторът велик през вековете. Мелодия неземна е трептяла. Сърце, и днес я пеш ти. Ти инструмент от славния оркестър, Където зазвучават струните единно, В мелодия единна и неземна. Д. Антонова КРАСОТАТА НА ЧОВЕШКОТО ЛИЦЕ Необятното небе, слънцето и безбройните звезди, чудните планети с тайнственост светят през израза на твоето лице. Далечни планини с бели върхове, извори и сини езера, трептят с могъщество и сила през израза на твоето лице. Обширните долини с пъстрите цветя, безбройните градини с зрели плодове, цъфтят, ухаят, хранят през израза на твоето лице. Багрите на слънчево утро, звуците и песните на славея, чистите води на извора планински, милват и лекуват през израза на твоето лице. В лазурни колесници с крила от багри и лъчи, самите ангели и Бог твори, поглежда през израза на твоето лице.
към текста >>

60. LE MAITRE PARLE. LA LUMIERE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Тялото на човека е само инструмент.
Получихме в редакцията едно от основните съчинение на това общество: „La paix dans la tempête" Мир в бурята. От тая книга се вижда, че това общество при изграждането на своите идеи взема за основа окултното знание. В тая книга се разглеждат някои проблеми в светлината, която окултизмът хвърля върху историята на човечеството. Тук ще изложим някои основни мисъл и на тая книга, за да си състави читателят понятие за ръководните принципи на това общество: В днешните бурни времена се приготовлява мира за бъдещата култура. Този мир вече в някои хора почва постепенно да се реализира. Тялото на човека е само инструмент. Вътрешният човек, вътрешното съзнание трябва да владее, да ръководи тялото. Голяма част от търсачите на материално благоденствие мислят, че то е цел в живота, когато то е само средство, за човешкото развитие. Около нас са средствата, но онзи който ги счита за цел, прилича на някой, който иска да мине през една река и вместо да се качи на лодката, иска да носи лодката на гърба си. Еволюцията е постоянно творчество. Ние сме длъжни да творим.
към текста >>

61. ЕДИН ПОМОЩЕН АПАРАТ ЗА ФРЕНОЛОГИЯ - Г. Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Единственият в това отношение годен инструмент е магнитометърът, който по един задоволителен начин изпълнява задачата си да показва колебанията на интензитета на земния магнетизъм; той е съвсем негоден, обаче, когато се касае да се схване особеното състояние на напрежение на земната повърхнина предшествуващо някое земетресение.
ИЗ ВЪЛШЕБНАТА КНИГА НА ПРИРОДАТА РИБА, КОЯТО ПРЕДСКАЗВА ЗЕМЕТРЪСИТЕ Общоприето е мнението, че главната опасност при едно земетресение е човек да бъде погребан под развалините на едно разрушаващо се здание. Обаче, като се изключат най-силните земетресения, тази опасност е второстепенна, тъй като пожарите са, които при тези случаи взимат най-много човешки жертви. Земни трусове, които не причиняват на зданията по-големи вреди, а само пукнатини, са в състояние да разрушат инсталациите за вода и светилен газ. Тия трусове причиняват експлозии - избухват пожари, които не могат да се изгасят по липса на вода. Всички опити да се изнамери един апарат, който да предсказва земетресенията, са останали досега напразни, та и до днес е невъзможно да се вземат предварителни мерки против страшната опасност от подобни пожари. Единственият в това отношение годен инструмент е магнитометърът, който по един задоволителен начин изпълнява задачата си да показва колебанията на интензитета на земния магнетизъм; той е съвсем негоден, обаче, когато се касае да се схване особеното състояние на напрежение на земната повърхнина предшествуващо някое земетресение. Японски земетръсни изследователи откриха напоследък съществуванието на една риба, която се оказа по-чувствителна от най-чувствителния научен инструмент. Тя дава най-ясни предупредителни знаци няколко часа преди да настъпи земетресение. Тази риба, позната с научното си име Parasilurus asotus, учудва с пълната си индиферентност към своята среда или към някое колебание или движение в нейно съседство. Изглежда като че ли тя се намира обикновено в спящо състояние, от което нищо не може да я извади. Наблюденията, обаче, на тази чудна риба показаха, че и при най-слаби колебания, напр.
към текста >>

Японски земетръсни изследователи откриха напоследък съществуванието на една риба, която се оказа по-чувствителна от най-чувствителния научен инструмент.
Обаче, като се изключат най-силните земетресения, тази опасност е второстепенна, тъй като пожарите са, които при тези случаи взимат най-много човешки жертви. Земни трусове, които не причиняват на зданията по-големи вреди, а само пукнатини, са в състояние да разрушат инсталациите за вода и светилен газ. Тия трусове причиняват експлозии - избухват пожари, които не могат да се изгасят по липса на вода. Всички опити да се изнамери един апарат, който да предсказва земетресенията, са останали досега напразни, та и до днес е невъзможно да се вземат предварителни мерки против страшната опасност от подобни пожари. Единственият в това отношение годен инструмент е магнитометърът, който по един задоволителен начин изпълнява задачата си да показва колебанията на интензитета на земния магнетизъм; той е съвсем негоден, обаче, когато се касае да се схване особеното състояние на напрежение на земната повърхнина предшествуващо някое земетресение. Японски земетръсни изследователи откриха напоследък съществуванието на една риба, която се оказа по-чувствителна от най-чувствителния научен инструмент. Тя дава най-ясни предупредителни знаци няколко часа преди да настъпи земетресение. Тази риба, позната с научното си име Parasilurus asotus, учудва с пълната си индиферентност към своята среда или към някое колебание или движение в нейно съседство. Изглежда като че ли тя се намира обикновено в спящо състояние, от което нищо не може да я извади. Наблюденията, обаче, на тази чудна риба показаха, че и при най-слаби колебания, напр. от тихи стъпки, тя обикновено бива разтърсена от своята инертност и принудена да се изкачи бързо към водната повърхност.
към текста >>

Седем месеци наред наблюдаваха японските учени рибата Parasilurus и в 80 на сто от случаите беше потвърдена нервността на рибата чрез сеизмографа; в останалите 20 случаи, касае се, според мнението на земетръсните изследователи, за земни трусове, които са били толкова слаби, че не са могли да бъдат отбелязани и от най-чувствителните научни инструменти, които, обаче, въпреки това са успали да „раздразнят нервите" на тази „земетръсна риба".
Тази риба, позната с научното си име Parasilurus asotus, учудва с пълната си индиферентност към своята среда или към някое колебание или движение в нейно съседство. Изглежда като че ли тя се намира обикновено в спящо състояние, от което нищо не може да я извади. Наблюденията, обаче, на тази чудна риба показаха, че и при най-слаби колебания, напр. от тихи стъпки, тя обикновено бива разтърсена от своята инертност и принудена да се изкачи бързо към водната повърхност. Едно по-точно изследване установи, че тази необикновена подвижност предхожда едно земетресение с няколко часа. Седем месеци наред наблюдаваха японските учени рибата Parasilurus и в 80 на сто от случаите беше потвърдена нервността на рибата чрез сеизмографа; в останалите 20 случаи, касае се, според мнението на земетръсните изследователи, за земни трусове, които са били толкова слаби, че не са могли да бъдат отбелязани и от най-чувствителните научни инструменти, които, обаче, въпреки това са успали да „раздразнят нервите" на тази „земетръсна риба". Чувствителността на това животно е, според мнението на японските учени толкова голяма, че в един кръг от 2,000 км. от средището на едно земетресение, дава съвсем ясни предупредителни знаци. Свръхчувствителността на тази риба се обяснява от биолозите с увеличеното напрежение на земната кора преди някое земетресение; това напрежение предизвиква електромагнитни смущения, които действуват върху нервната и мускулна система на Parasilurus. Неподвижната иначе риба реагира тогава и на най-слабото раздвижване в нейната среда чрез внезапни и необикновени за нея движения. В една Страна като Япония с един незавиден рекорд по отношение земетресенията, от които само 16 се поддават на зарегистрираме в течение на 24 часа, „земетръсната риба" няма без съмнение голяма стойност като предупредител, особено като се има предвид, че силата на нейните движения не стои в никакво съотношение със силата на предсказаното земетресение.
към текста >>

62. ИМА ЛИ ДНЕС ПРОРОЦИ И СВЕТИИ - Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

И духът на човека може свободно да се прояви, защото той ще работи със съвършени инструменти - правилно развит мозък и благородно сърце и воля.
За един бушмен всичко, което може да му се покаже, е предмет на учудване. Един културен европеец, изобщо човек, зрял в съвременната култура, познава възможностите на неизвестното. Той знае, че откритото и създаденото е само една малка частичка от това, което съществува. Той се въодушевява от всека нова крачка в науката, техниката и изкуството, но той не се чуди, защото знае, че пред нас съществувате безгранични възможности. За този човек е настанало вече времето, когато той би могъл да разбира и по-дълбоки работи, да схваща една философия, която обръща погледа на човека към други хоризонти - висините на свободния човешки дух. И духът на човека може свободно да се прояви, защото той ще работи със съвършени инструменти - правилно развит мозък и благородно сърце и воля. Природата е допуснала еволюцията на човечеството до съвременното му културно ниво. Човек с развитието на своя мозък е творил и вървял крачка по крачка напред, докато стигне до туй положение, Колко много човешки труд, колко много мозъчна енергия и воля е била необходима, за да се стигне до днешното състояние на нещата! Не, това не може да се отрече, това е един красив път, през който трябва да мине всеки, за да даде място на душата да се прояви свободно и създаде ценности от друг род. Вярно е, че днешната култура живее под тежкото иго на механизацията. Това е едно от най-големите бедствия, защото механизацията спъва развитието.
към текста >>

63. УСЛОВИЯ И ЖИВОТ - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Можете да си представите до каква психологична тънкост е достигнал у съвременния физик уста за мярка, тегло и брой, ако той се опитва - макар и чрез инструменти - да мери, тегли и брои дори и невидимите с просто око електрони.
Изразено накратко, всичко онова, което се мери, тегли и брои, попада в сферата на техните умствени интереси. Бихте ли могли да си представите един добър естественик без силно развити наблюдателни и възприемащи способности? Той трябва да има преди всичко добре развита способност за форма, защото по някой път малки различия във външния вид на някои от растителните или животински екземпляри, някоя малка вариация на даден признак или белег прехвърля този екземпляр в друг род или вид. Съвременните естественици, особено след откриването на микроскопа, са дошли до такава тънка наблюдателност, че последната е, наистина, понякога достойна за учудване. Такава тънка наблюдателност проявяват и физиците-експериментатори, както и химиците, Какво би правил един физик, ако не притежава покрай другите умствени способности, които са безспорно необходими за упражняване на неговата специалност и добре развит усет за тегло, големина, размер и брой? Можете да си представите до каква психологична тънкост е достигнал у съвременния физик уста за мярка, тегло и брой, ако той се опитва - макар и чрез инструменти - да мери, тегли и брои дори и невидимите с просто око електрони. Някои може би ще кажат, че той не ги мери и тегли непосредствено, а с помощта на фино построени инструменти. Да, но тези инструменти той ги е построил, за да увеличат външната, възприемна мощ на неговия тънко диференциран усет за тегло. Тънко развит усет за тегло, покрай другите си художествени дарби, покрай усета за форма, големина и размери, трябва да има и скулпторът. Да знаеш, колко да удариш с млата, колко да натиснеш с пръста глината, с една реч какво налягане да упражниш - това зависи все от този мозъчен център за тегло, тежест или налягане. Развитието на центровете, които френолозите локализират в средната част на челото, а именно: време, тон, памет за дати и събития, памет за места и пътешествия, дава друго направление на умствената дейност.
към текста >>

Някои може би ще кажат, че той не ги мери и тегли непосредствено, а с помощта на фино построени инструменти.
Бихте ли могли да си представите един добър естественик без силно развити наблюдателни и възприемащи способности? Той трябва да има преди всичко добре развита способност за форма, защото по някой път малки различия във външния вид на някои от растителните или животински екземпляри, някоя малка вариация на даден признак или белег прехвърля този екземпляр в друг род или вид. Съвременните естественици, особено след откриването на микроскопа, са дошли до такава тънка наблюдателност, че последната е, наистина, понякога достойна за учудване. Такава тънка наблюдателност проявяват и физиците-експериментатори, както и химиците, Какво би правил един физик, ако не притежава покрай другите умствени способности, които са безспорно необходими за упражняване на неговата специалност и добре развит усет за тегло, големина, размер и брой? Можете да си представите до каква психологична тънкост е достигнал у съвременния физик уста за мярка, тегло и брой, ако той се опитва - макар и чрез инструменти - да мери, тегли и брои дори и невидимите с просто око електрони. Някои може би ще кажат, че той не ги мери и тегли непосредствено, а с помощта на фино построени инструменти. Да, но тези инструменти той ги е построил, за да увеличат външната, възприемна мощ на неговия тънко диференциран усет за тегло. Тънко развит усет за тегло, покрай другите си художествени дарби, покрай усета за форма, големина и размери, трябва да има и скулпторът. Да знаеш, колко да удариш с млата, колко да натиснеш с пръста глината, с една реч какво налягане да упражниш - това зависи все от този мозъчен център за тегло, тежест или налягане. Развитието на центровете, които френолозите локализират в средната част на челото, а именно: време, тон, памет за дати и събития, памет за места и пътешествия, дава друго направление на умствената дейност. Тук се явява един важен елемент, който характеризира тази група способности - времето.
към текста >>

Да, но тези инструменти той ги е построил, за да увеличат външната, възприемна мощ на неговия тънко диференциран усет за тегло.
Той трябва да има преди всичко добре развита способност за форма, защото по някой път малки различия във външния вид на някои от растителните или животински екземпляри, някоя малка вариация на даден признак или белег прехвърля този екземпляр в друг род или вид. Съвременните естественици, особено след откриването на микроскопа, са дошли до такава тънка наблюдателност, че последната е, наистина, понякога достойна за учудване. Такава тънка наблюдателност проявяват и физиците-експериментатори, както и химиците, Какво би правил един физик, ако не притежава покрай другите умствени способности, които са безспорно необходими за упражняване на неговата специалност и добре развит усет за тегло, големина, размер и брой? Можете да си представите до каква психологична тънкост е достигнал у съвременния физик уста за мярка, тегло и брой, ако той се опитва - макар и чрез инструменти - да мери, тегли и брои дори и невидимите с просто око електрони. Някои може би ще кажат, че той не ги мери и тегли непосредствено, а с помощта на фино построени инструменти. Да, но тези инструменти той ги е построил, за да увеличат външната, възприемна мощ на неговия тънко диференциран усет за тегло. Тънко развит усет за тегло, покрай другите си художествени дарби, покрай усета за форма, големина и размери, трябва да има и скулпторът. Да знаеш, колко да удариш с млата, колко да натиснеш с пръста глината, с една реч какво налягане да упражниш - това зависи все от този мозъчен център за тегло, тежест или налягане. Развитието на центровете, които френолозите локализират в средната част на челото, а именно: време, тон, памет за дати и събития, памет за места и пътешествия, дава друго направление на умствената дейност. Тук се явява един важен елемент, който характеризира тази група способности - времето. Докато в първата група способности, локализирани непосредно над веждите, играеше основна роля пространството, схванато като нещо, което отделните предмети „заемат" и в което те се разполагат (не можем тук да възприемем нищо, ако то не заема известно пространство, ако няма известни „измерения"); във втората група основна роля играе времето, процеса, събитието.
към текста >>

64. ЧОВЕК В СВОЯТА СОБСТВЕНА СРЕДА И В СРЕДАТА НА СВОЙТЕ ПОДОБНИ-Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Редица факти показват, че в звука и ритъма се крие мощна сила - под звуковете на известни инструменти са рухвали стени, разрушавали са се мостове, пръсвали са се на парчета електрически крушки.
Само крайно немузикални хора могат да се бият помежду си, да търпят какофонията на оръдията, които сеят смърт и разрушения. Само крайно немузикални хора могат да водят тия груби политически и социални борби, само крайно немузикални хора могат да допускат жестокостта и насилието във всичките му форми. Ако хората бяха по-музикални, нямаше да губят толкова време и енергия, нямаше да полагат такива неимоверни усилия за постигане на толкова малки резултати. И ако ги постигат така трудно нещата, това показва, че не са много умни, че са слабо музикални. Това не е само едно голо твърдение. Редица факти показват, че в звука и ритъма се крие мощна сила - под звуковете на известни инструменти са рухвали стени, разрушавали са се мостове, пръсвали са се на парчета електрически крушки. Това са съвременни опити, които показват, че библейският разказ за рухването на Ерихонските стени не ще да е легенда или поетична измислица. Същото показват и опитите на индийските факири и змиеукротители - чрез известни мелодии те са в състояние да обайват зверовете и да ги държат покорни и кротки. Това са факти, в които се крие дълбока символика за магнетичното влияние на музиката, приложена най-широко в живота. Само чрез музика ще рухнат „Ерихонските стени" на тесногръдия национален егоизъм. зад които са се укрепили въоръжените до зъби съвременни народи и само чрез музика ще се укротят зверовете на нестихващите страсти, които рушат личния и обществен живот на хората.
към текста >>

65. СФЕРАТА НА МАРС - Г. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Ако човек не може да свири, нека да използува поне естествения музикален инструмент, който му е даден - човешкият гласов орган - най-съвършеният музикален инструмент!
Човек в която и област на живота да работи, за да твори, той непременно трябва същевременно да е и музикален! Ето защо Учителят казва: „Човек не може да бъде истински учен, ако не е музикален! Човек не може да бъде поет, ако не е музикант! Поетът трябва да бъде едновременно поет, музикант, математик и философ." Ето защо, всеки трябва да пее или свири! Една жена на възраст повече от 60 години, когато се запозна с новите идеи, почна да учи цигулка! Ако човек не може да свири, нека да използува поне естествения музикален инструмент, който му е даден - човешкият гласов орган - най-съвършеният музикален инструмент! Всеки ден трябва да се плаща дан на музиката! Понеже чрез музиката Човек придобива енергия, то обяснимо е, защо музиката подмладява, повдига жизнените сили! В училището на музиката трябва да се даде главно място, а не както до сега, да е прибавка с един-два часа седмично. Тя трябва да проникне целокупното обучение! Сутринта може да се почва с обща музика с всички ученици в големия салон на училището - да се почне тържествено!
към текста >>

Всеки ученик непременно да учи един музикален инструмент.
В училището на музиката трябва да се даде главно място, а не както до сега, да е прибавка с един-два часа седмично. Тя трябва да проникне целокупното обучение! Сутринта може да се почва с обща музика с всички ученици в големия салон на училището - да се почне тържествено! И после всеки час да почва и да свършва с пеене. Не само това, но музиката да участвува в целокупния живот на училището. Всеки ученик непременно да учи един музикален инструмент. Има три вида музика, казва Учителят: механическа, която само раздвижва нещата; органическа, която ги организира, и психична, която кара човека да мисли. Човечеството трябва да се издигне до органическата музика, а след това до психичната. При органическото пеене, а още повече при психичното магическото действие и чарът се дължат между другото на усилването на обертоновете. Органическото пеене, а още повече психичното, се отличават с особена мекота в чувствата. При пеенето трябва да участвуват умът, сърцето, душата и духът.
към текста >>

66. КОСАТА И ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО Й ЗНАЧЕНИЕ - Д-Р НОВОТНИ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Нейните токове, подобно електричеството, циркулират там, където работят човешките мишци, огънят, желязото, инструмента, машината.
Ние обхващаме тия явления в една обща група и ги характеризираме като явления, принадлежащи на Марсовата сфера. Не мислете, че Марс действа само през време на война. Тогава става само едно избухване на Марсовата стихия, която се дължи на едно частично нарушаване на равновесието в силите, при което марсовата енергия взима изключително надмощие. В мирно време Марсовата сфера е също тъй активна, но тя е уравновесена от действието на други космични сили. Тази сфера обхваща цялата земя. Нейните токове, подобно електричеството, циркулират там, където работят човешките мишци, огънят, желязото, инструмента, машината. С една реч, навред дето има организирана човешка дейност за практични цели. Най-мощните марсови организации на земята, това са армиите. Влезте в една казарма и веднага ще схванете в какво седи особеността на марсовия дух. Зданията - прости, еднообразни, без украса, „униформени". Преобладава изключително правата линия – отсечките, острите ъгли, елементарната симетрия.
към текста >>

67. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ - М.К. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И когато говорят хората за нея, имат винаги представа за нещо инструментално, разнообразно по съдържание и значение.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Музиката. Кой не е писал за музиката, кой не се е изказвал за музиката? И когато говорят хората за нея, имат винаги представа за нещо инструментално, разнообразно по съдържание и значение. Нашата мисъл тук, обаче, не е за тази музика, която в някои свои прояви погрешно носи това свято име. За нас музика е онова събитие, явление в природата, в живота, вътре в нас, което събужда в човека и около него пролетни чувства на растеж; което ти дава здраве и ти чувстваш пулса на това здраве в себе си, как се разлива по жилите и кръвта. Музиката, тя разведрява и разширява брънките на твоя мозък и ти си способен да доловиш фини, тънки мисли на хармония; тя дава на твоя мозък магически крила на полет и творчество. Музиката, какви благородни постъпки събужда тя в човека! Ето, това е музиката!
към текста >>

68. СФЕРА НА САТУРН- Г. Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Тази вътрешна пригодност на днешните хора е резултат на действието на психологическия фактор, работил невидимо в съзнанието им с мощните инструменти - идеи на великите Учители на човечеството.
Чрез тях те намират своя невидим път и в другите хора в течение на времето. Христос е бил сам, ала днес има близо един милиард негови последователи. Смешно е да мислим, че този милиард набедени „християни" живеят според словото на великия Христос. Напротив, с живота си съвременните християни са пълно отрицание на Христа. Все пак, не може да се оспори, че тези хора са по-пригодни днес да разберат Христа и да се трогнат от изявлението на любовта в живота, отколкото това е било в миналото, дори когато самия Христос е говорил на хората на земята. Тази вътрешна пригодност на днешните хора е резултат на действието на психологическия фактор, работил невидимо в съзнанието им с мощните инструменти - идеи на великите Учители на човечеството. Идеите на Учителите на човечеството се разпространяват главно по два начина. При първият случай, изказани, те се възприемат от годните за това хора. Това е естествения ход, когато семето падне на добра почва. То се развива и дава плод стократен. При вторият случай, нещата, идеите намират отпор и не се възприемат, поради консервативността и егоцентричността на средата.
към текста >>

69. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Да бе минал по туй време покрай Диоген някой учен, естественик, да речем и то в съвременен стил - натоварен с разни научни пособия, инструменти, бележници - с цел да изследва всевъзможните микроорганизми, що се въдят във водите на този извор или в околните води, сигурно би останал учуден, както от вида на философа, така и от постъпката му.
СФЕРА НА САТУРН Има един анекдот за Диоген, прочутия кинически философ на Древна Елада, че като видял веднъж един млад овчар да пие вода направо от извора, черпейки просто с шепа, тутакси захвърлил кратунката, с която пиел вода до тогава. Да бе минал по туй време покрай Диоген някой учен, естественик, да речем и то в съвременен стил - натоварен с разни научни пособия, инструменти, бележници - с цел да изследва всевъзможните микроорганизми, що се въдят във водите на този извор или в околните води, сигурно би останал учуден, както от вида на философа, така и от постъпката му. Да седиш по цял ден пред една бъчва, да се печеш на слънце и да размишляваш кой знае за какво, когато природата с всичките си богатства е широко разкрита пред твоя любознателен взор, да живееш не в хубава, удобна къща, а в някаква бъчва, но да изхвърлиш на туй отгоре и своята единствена, макар и първобитна съдина, това е просто „цинично"! Но ако този учен би се запретнал да бърка в извора, за да вади разни животинки или водорасли, сигурно би чул безцеремонните думи на Диоген: „Не ми мъти извора! Като не можеш да правиш извори, поне не ги мъти". Позволявам си да мисля, че Диоген би казал така на нашия естественик, като имам пред вид, какво бил рекъл според легендата на Александър Македонски, който отишъл при него за разговор. Спомняте си, нали, че кога на разделяне прочутият завоевател попитал Диоген, що да му подари, последният просто му направил знак с ръка да се махне отпред лицето му, за да му не затуля слънцето, казвайки: „Не ми отнемай поне онова, което не можеш да ми дадеш!
към текста >>

Който иска да види философствуващия Сатурн, да схване инструментите на неговата мисъл, да погледне през неговото „око", нека прочете например „Залезът на Запада" от Шпенглер.
Навсякъде, където се проявява закона на необходимостта с фаталната му неумолимост, навсякъде където има ограничения, лишения, оскъдица, мизерия, където човек го връхлита онова, което се нарича, „удари на съдбата", навсякъде, където има съмнения, разочарования, безверие, песимизъм, там е Сатурн. Със своята безпощадна ръка той покосява всичко. Но в много от плодовете, които той е обрулил, хората виждат, че се е таял червей. Сатурн е горчивата утайка в дъното на всяка чаша на удоволствие и наслада, която човек изпива. Макар че аз се позовах на образи от древността като този на Диоген и Иоан Кръстител, за да извикам известни асоциации и да съкратя по тоя начин едно дълго и схематично описание на Сатурновата сфера, бих могъл, обаче, да насоча вниманието на читателя към по-съвременни образи и явления. Който иска да види философствуващия Сатурн, да схване инструментите на неговата мисъл, да погледне през неговото „око", нека прочете например „Залезът на Запада" от Шпенглер. Само един зрял син на Сатурн, който има око за целия органически цикъл на развой, през който преминава всичко в живота - от най-дребния растителен организъм до сложния организъм на една култура, може да дойде до такива пророчески прозрения за съдбините на човечеството, до които идва този философ. Ще припомня само бегло, каква роля играят във философията на Шпенглер идеите за „хронологическото време" и „съдбата" - две типични идеи свързани с древния бог на времето и съдбата - Хронос, гръцкото име на Сатурн. Който пък иска да схване, как се проявява сатурновия дух в областта на обществения живот, религията и морала, нека чете Толстой. Със своята безпощадна критика на всички „суеверия" и „заблуди", със своя акт на самоотричане от всичко, в което дотогава е живял, почти винаги в дъното на душата си терзан от червея на съмнението, със своята искрена изповед, сиреч неговото публично покаяние и кръщение във „водите на Йордан", със своята проповед за прост, трудов и природосъобразен живот, със своето решително ориентиране към учението на Христа, Толстой от всички най-ярко представя в наши дни духа на древния Предтеча. И може да се каже, че не само учението на този велик славянин, но и всички учения за ненасилието, всички учения за прост, нравствен, трезв, природосъобразен живот се развиват под знака на Предтечата.
към текста >>

70. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И неговият глас за теб тук е хармония на хилядострунен инструмент, като глас на много води.
Всичко тук: и треви, и цветя, и гори, и небе, и върхове ти говорят и ти разкриват една дълбочина, която долу не си подозирал! Когато тук четеш нещо, ти имаш прозрение и вникваш във вътрешния, скрития смисъл на автора и в най-малката мисъл намираш извор на големи богатства! Когато някой ти говори тук, ти се свързваш не само с мисълта на думите му, но тук ставаш способен да се свържеш чрез неговия глас с вътрешния живот на душата, с мистичния й храм, дето гори вечен неугасим пламък - храм на красота и чистота! Когато някой ти говори тук, ти като че ли прозираш светлината на вътрешния човек. И в гласа му долавяш това, което иде от вечни свещени извори. И неговият глас за теб тук е хармония на хилядострунен инструмент, като глас на много води. Тук ставаш способен да видиш в очите му светлината, която иде от друг свят! Ела на Морените, за да се научиш да познаваш хората! Всички твои копнежи и блянове тук изглеждат тук близки и осезаеми! Ти вече прозираш пътя за тяхното реализиране, те са вече за тебе реалност! Бъди винаги такъв, какъвто си там горе на тия висоти, при свещените Морени!
към текста >>

71. НОВАТА ЗЕМЯ - МАРК РОРБАХ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Така идваме до западно-европейската култура - петия период - която е имала за специална задача от една страна да развие интелекта, оня инструмент на духа, чрез който може да се овладее физическия, грубо-материален свят, а от друга - да подготви почвата за отглеждане и възрастване семената на Христовото учение.
В централна Азия, именно, се оформява ядрото на петата подраса от четвъртата атлантска раса, като дава начало на петата коренна или бяла раса. Разни клонове от нея - първом в Индия, после в Персия, сетне в Хал-дея, Асиро-Вавилон и Египет, най-после в древна Гърция и Рим създават четири цивилизации, четири културни периода, всеки от които е имал свои особени културни задачи. Едно е характерно за тия културни епохи - в тях човешкото съзнание, в своя инволюционен ход, постепенно е слизало към физическия свят, към гъстата материя. При залеза на гръко-римския културен цикъл се случва най-важното събитие в развоя на човечеството - слизането на Христа на земята. Това слизане означава повратна точка в кривата на човешкото развитие - започва еволюционният възход на човешкото съзнание. Така идваме до западно-европейската култура - петия период - която е имала за специална задача от една страна да развие интелекта, оня инструмент на духа, чрез който може да се овладее физическия, грубо-материален свят, а от друга - да подготви почвата за отглеждане и възрастване семената на Христовото учение. Това тъкмо възрастване семената на божествените добродетели, вложени в човешката душа, това развиване на нейните висши способности е задача на бъдещата шеста подраса - ядро на шестата коренна раса. Тъкмо тук на славяните предстои да изиграят важна роля. Ето защо, днешното време е така важно. И сега, както и в Атлантско време, става един подбор на хората. Казано на образен език, Природата бута сега млякото на живота, тя отделя маслото от цвика.
към текста >>

72. LE MAITRE - LANKLENNE HUMANITE ET LA NOUVELLE. LINVOLUTION ET EVOLUTION. LES METHODES DE LA NOUVELLE VIE Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

До като говорехме на верандата му, можахме да чуем монотонния звук на музикалния инструмент „том-том", който неизбежно придружаваше тия пътуващи трупи.
Когато пристигнах, той ми обясни, че ще имам случая да фотографираме един опит за левитация, по който въпрос ние бяхме вече разисквали с него. Аз бях видял подобно необикновено явление вече два пъти, но не бях го фотографирал. И когато аз говорех за това на мои приятели, те се отнасяха скептично. Ето защо, този случай беше от необикновен интерес за мен. Пат не беше виждал такива опити и искаше някои очевидни доказателства. До като говорехме на верандата му, можахме да чуем монотонния звук на музикалния инструмент „том-том", който неизбежно придружаваше тия пътуващи трупи. Ето защо, ние взехме нашия фотографски апарат и слязохме на площада. Беше около 12½ часа по обяд. Слънцето грееше точно отвесно и нямахме почти никакви сенки. Площадът беше 25 на 25. На площада 4 пръти бяха забити в земята, за да поддържат един покрив, направен от клони.
към текста >>

73. РЪЦЕТЕ НА ЖУАНА КРАУФОРД И ГЕНЕРАЛ ДЖОН ПИРШИНГ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Знае се също, че един Бетховен, например, е имал дарбата да долавя и чува тоновете, без те да са прозвучали в материалния свят чрез никакви инструменти.
Премахнем ли ограничението на ритъма, т.е. започнем ли да схващаме тоновете като безкрайна манифестация с безчислени модификации, - всеки един със свой собствен живот, тогава и ограничението на метриката само по себе си пада, и тактове, като израз на това ограничение, ще престанат да съществуват. Несъизмеримата музика е значи музика вън от времето, колкото и парадоксално да звучи това. Частични прониквания в тая музика имат големите музиканти (когато те се чувствуват за безсилни да изразят онова безкрайно съдържание що виждат в музиката на своето творческо въображение), пък и всеки човек може да има опитността на следния случай: След като е слушал някой концерт, определен мотив продължава да звучи в неговото съзнание още няколко часа след концерта, а понякога и по-вече време - дотогава, докато неговият потенциал отслабне и той премине в областта, в която съзнанието не може да го проследи. Този случай, наистина, не е пример на несъизмерима музика, но ни подсказва за възможностите у човека да поставя музиката вън от времето и да задържи и проследи известни тонови съчетания и след тяхното първо прозвучаване. Знае се също, че един Бетховен, например, е имал дарбата да долавя и чува тоновете, без те да са прозвучали в материалния свят чрез никакви инструменти. За такъв човек е нежно още една стъпка навътре към неговата духовна природа, за да чуе музиката, що пораждат чувствата в нашето сърце и мислите в нашия ум. За несъизмеримата музика се искат нови хора - и като изпълнители, и като слушатели. Изпълнителите трябва да вложат нещо ново в тоновете, а слушателите трябва да умеят да проследят и схванат това ново. Така музиката ще се разкрие пред нас като дивна симфония на живот, светлина, красота и радост и ще носи всички положителни качества на един нов свят, в центъра на който ще застане новият човек, с ново съзнание. Тогава всеки тон ще има свой живот и свое развитие и след като престане неговото произвеждане, и усилието ни да го проследим и изживеем, ще ни отведе в по-възвишени области, а шеметното разнообразие, което ще ни донесат многото тонове, вплетени в своето развитие и усложняване, ще ни разкрие живота в един нов облик - безкрайно разширен и освободен от условностите на време и пространство.
към текста >>

74. ОТЗИВИ ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

„Ханс", милото мъниче, което си играеше в градината, идваше винаги, щом музиката на пианото прозвучаваше, сядаше до инструмента и слушаше много внимателно.
Те често забравят за това своя страх и денем излизат из стаята, където се свири на пиано, да слушат музика. Ако им се удаде да влязат в някое пиано вътре, те скачат по струните непрестанно, за да могат, както казва Бехщайн, да се опият от своето дрънчене. Вдъхновени слушатели на музиката на клавира, срещнах веднъж в една немска къща. Това бяха едно овчарско куче и едно мъниче. Когато господарката им сядаше на пианото, веднага „Граф" - така се наричаше кучето, се приближаваше до него, въртейки опашка лежеше там, докато откликне и последния тон. „Ханс", милото мъниче, което си играеше в градината, идваше винаги, щом музиката на пианото прозвучаваше, сядаше до инструмента и слушаше много внимателно. Когато вратата биваше затворена, тогава чукаше трескаво с крака да му отворят. Морското куче обича толкова много музиката, че чрез нея можеш да го хванеш. Когато моряците дигат котвата, пеят. Морските кучета плават към тях, вдигайки главите си над водата. Тогава те могат лесно да бъдат хванати.
към текста >>

Когато накрай биде прибрана цигулката в кутията, шимпанзето се хвърли с викове като невъзпитано дете върху човека, който си прибра инструмента.
Преди няколко години наблюдавах как едно младо шимпанзе на можеше да се обладае от радост, слушайки звукове, които никога не е слушало. Накрая взе да блъска с краката си върху масата, изопна устните си напред и почна да вика непрестанно „ху", звук който у шимпанзето е обикновения израз на радост. Заведнъж скача върху земята и почва да се върти в кръг. Престана музиката, то почна така нежелателно да крещи и се опита да вземе цигулката. Започна наново цигулковата свирня, маймуната почна отново също да скача, както в танц. Когато накрай биде прибрана цигулката в кутията, шимпанзето се хвърли с викове като невъзпитано дете върху човека, който си прибра инструмента. Ала не само висши животни като шимпанзето обичат струнната музика, дори и насекоми реагират на подобни тонове. Кухненската хлебарка спира своя набег, когато цигулкова струна зазвучи. Водни дървеници пък се блъскат като диви една върху друга, когато струната ми зазвучи на цигулката. Комари залепнали някъде по тавана, падат надолу, щом зазвучи някое „ла” или „ми” на цигулката. Същото нещо става и когато тези тонове бъдат изсвирени или изпети с уста.
към текста >>

Животните вероятно имат известни тонове в своето тоново съкровище, които по височина и тембър се приближават или напомнят тоновете, които човек взима на известни музикални инструменти.
Слугата на Ландоа, така разказва самия той, си работил веднъж както и друг път в градината. Случайно наблизо е имало един рояк комари. Ландоа извикал слугата си и му заговорил със съскащ език подобно на двойно застъргана струна ми: „Ако ти не ми изчистиш пак обущата, да те ужилят комарите смъртно". Като по заповед роякът комари нападнал и двамата и слугата побягнал в полуда. И казваше след това слугата: „Това не може да бъде обикновено нещо, моят господин професор държи даже и комарите под команда." Подобни наблюдения ни дават възможност за едно обяснение, че музиката или по-право тонове от дадена височина и известна звукова багра действуват особено върху едно или друго животно. Животните вероятно имат известни тонове в своето тоново съкровище, които по височина и тембър се приближават или напомнят тоновете, които човек взима на известни музикални инструменти. Нека потвърдим гореказаното с опити, които ние предприехме с помощта на една флейта върху всички млекопитаещи и птици от Берлинската зоологическа градина. Тапирите, които имат глас като свирнята на свирка, спряха да пасат при първите тонове на флейтата и се ослушаха с голямо напрежение. Променяхме ли ние мястото си, те постоянно обръщаха главата в онази посока, откъдето идваха тоновете. Едно от животните редовно изреваваше, когато спираше музиката. Също така действуваха звуците на флейтата и върху дивите свини.
към текста >>

Щом засвиреше инструмента, те спираха да ядат и се заслушваха.
Нека потвърдим гореказаното с опити, които ние предприехме с помощта на една флейта върху всички млекопитаещи и птици от Берлинската зоологическа градина. Тапирите, които имат глас като свирнята на свирка, спряха да пасат при първите тонове на флейтата и се ослушаха с голямо напрежение. Променяхме ли ние мястото си, те постоянно обръщаха главата в онази посока, откъдето идваха тоновете. Едно от животните редовно изреваваше, когато спираше музиката. Също така действуваха звуците на флейтата и върху дивите свини. Щом засвиреше инструмента, те спираха да ядат и се заслушваха. И свинята има освен своето низко грухтене, едно високо пискане в своето тоново богатство. Много интересни бяха нашите опити с едно Масайско магаре. При засвирването на флейтата то силно зарева, наду ноздри и дойде с радостни скокове при нас до оградната мрежа. Спря музиката и пазачът подкани магарето на другия край на оградата. То се завтече при него.
към текста >>

Но щом те смениха инструментите и почнаха да надуват духови инструменти, кучето наново се приближи при тях, въртейки опашка и скачайки от радост.
Но все пак само такава музика въодушевяваше това куче. Ако чуеше да са засвири на пияно, веднага напущаше стаята. Един цигулар, който свираше на двора, веднъж биде неприятно ухапан от „Толпач" - така се казваше това куче. Това се повтори често и с други. Веднъж то се отдалечи със свита опашка от една група цигулари и арфисти, които свиреха у тях. Но щом те смениха инструментите и почнаха да надуват духови инструменти, кучето наново се приближи при тях, въртейки опашка и скачайки от радост. „Валдхорна и цигулка, тромпет и пиано, духова или струнна музика, пише Рус, бяха противоположностите на неговите наклонности или отвращение". Обикновено, то „пееше" заедно с нас, стремейки се чрез своя лай да наподоби колкото се може повече издиганията и пониженията на петата мелодия. То, обаче, пееше само когато в песента се чуваше да свири само един рог. Щом свиреха много рогове заедно, то изразяваше своята радост само чрез скачане. Това приятно и точно наблюдение сведочи, че у животните не само любовта към музиката, но и музикалният слух и радостта към дадени звукове на този или онзи инструмент, са също така различни и индивидуални, както това е при хората.
към текста >>

Това приятно и точно наблюдение сведочи, че у животните не само любовта към музиката, но и музикалният слух и радостта към дадени звукове на този или онзи инструмент, са също така различни и индивидуални, както това е при хората.
Но щом те смениха инструментите и почнаха да надуват духови инструменти, кучето наново се приближи при тях, въртейки опашка и скачайки от радост. „Валдхорна и цигулка, тромпет и пиано, духова или струнна музика, пише Рус, бяха противоположностите на неговите наклонности или отвращение". Обикновено, то „пееше" заедно с нас, стремейки се чрез своя лай да наподоби колкото се може повече издиганията и пониженията на петата мелодия. То, обаче, пееше само когато в песента се чуваше да свири само един рог. Щом свиреха много рогове заедно, то изразяваше своята радост само чрез скачане. Това приятно и точно наблюдение сведочи, че у животните не само любовта към музиката, но и музикалният слух и радостта към дадени звукове на този или онзи инструмент, са също така различни и индивидуални, както това е при хората. Музикално одарени пред всички останали животни са много птици, измежду които има една голяма група отлични певци, школувани музиканти. Измежду млекопитаещите може да влезе в състезание с птиците само един вид от гибоните, тъй наречения Хулок от горна Индия. Тази маймуна пее с чисти тонове на кавал, започвайки от Е на голямата октава, пее полутоновете (тъй наречената хроматична стълба), като стига нагоре до пълна октава, при което повтаря пак основния тон. Измежду най-музикалните от пойните птици има и такива, които пеят не само свойственото тям. Те могат да пресъздадат и всякаква друга мелодия чута от хора - разбира се, в зависимост от тяхната тонова възможност.
към текста >>

75. МЪДРЕЦЪТ ОТ ИЗТОК- БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Служенето в храма с неговите обреди - това е оперирането на ума в областта на догматичната мисъл, по отъпканите пътища на обикновената логика, по ония пътища и методи - „обреди" - и с оня научен инструментарий, чрез който интелектът единствено може да черпи знания.
У Захария също се явява Сариния скептицизъм. И като „наказание" за неговото усъмняване, той онемява. Вътрешният смисъл на този символ е следният: когато умът – „Захария" - възприеме една идея, произтичаща от една по-висока сфера, символизирана чрез архангел Гавриил, той трябва да млъкне. Трябва да престане да я чопли, да я анализира, да иска да я сведе към познатите понятия, към обикновените логични разсъждения. Ето защо Захарий, онемял, не може да извършва обредите в храма. Служенето в храма с неговите обреди - това е оперирането на ума в областта на догматичната мисъл, по отъпканите пътища на обикновената логика, по ония пътища и методи - „обреди" - и с оня научен инструментарий, чрез който интелектът единствено може да черпи знания. Цялата научна и философска дейност на ума в „храма" е свързана с „обреди". „Захарий" – интелектът - трябваше да онемее, след като узнава „името" на сина си. Той предава зародишът на тази идея, на която знае само „името", сиреч познава я само по форма, а не и по съдържание, на Елисавета - сърцето, живота, за да я зачене, да даде плът и кръв. да я изпълни със съдържание. И когато тази отвлечена отпървом идея, не принадлежаща на оня кръг идеи, които са свързани със „служенето в храма", не принадлежаща, следователно, към „лунния цикъл", за който бе дума в статията за Елисавета, се въплъщава, когато се ражда „детето", неговата майка, която го познава вътрешно, защото го е носила в утробата си, му дава по интуиция същото име, което и бащата е получил по откровение.
към текста >>

76. ДВИЖЕНИЕ РЕКОРД И МИСЪЛ-Д-Р ЕЛ-Р. КОЕН Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ще дам един прост пример: например, четете историята на Рут в Стария завет и ще се види, как наглед „случайно" се нареждат някои работи, за да може да получи Христос при своето идване едно тяло най-чисто, най-префинено, най-чувствително и най-годно като инструмент за проява на това Велико Съзнание.
И една от причините за ограничеността на днешния човек е несъвършенството на неговата форма, защото човешката душа е нещо много по-велико от това, което човек проявява във физическия свят. Тя има много по-големи знания, сили. способности, дарби от проявените, но тя в това несъвършено физично тяло не може да се прояви. И тая проява е въпрос на бъдните векове. И всички тия поколения, предшествуващи Христа, изброени в Евангелията на Матея и Лука, са били ръководени от същества, които са подготвяли идването на Христа. Ще дам един прост пример: например, четете историята на Рут в Стария завет и ще се види, как наглед „случайно" се нареждат някои работи, за да може да получи Христос при своето идване едно тяло най-чисто, най-префинено, най-чувствително и най-годно като инструмент за проява на това Велико Съзнание. Нека сега да разгледаме един от поетичните разкази в гл. 2 от Евангелието на Матея, именно разказа за мъдреците от изток, Те се научават от една звезда за Неговото идване и отиват във Витлеем да Му се поклонят, като Му принасят дарове: злато, ливан и смирна. Разказът за Звездата има голямо значение. Тия мъдреци са били достатъчно учени, за да могат по особеното, необикновеното съчетание да познаят, че се е родило едно необикновено лице, което трябва да намерят. И пак по звездите те са могли да определят областта, местото, дето той се е родил.
към текста >>

77. НЕРАВЕНСТВО - GEORG NORDMANN Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Това показва, че мозъкът е важен само като инструмент на съзнанието, но той не произвежда мисълта.
И се казва на лицето да отиде към онзи стол, на който е флуоресциращият диск. Физичното тяло на лицето, почти безжизнено, е на един стол, а флуоресциращият диск светва. Към него е отишло флуидното (лъчистото) тяло на спящия. Значи, флуидното тяло постъпва разумно; - разумно върши това или онова, докато физичното тяло лежи в безсъзнание. Този факт е важен, понеже показва, че съзнанието може да съществува и да се проявява и извън физичния мозък. Това показва, че мозъкът е важен само като инструмент на съзнанието, но той не произвежда мисълта. * * * Изследвания в горната посока родиха един нов клон, наречен метапсихика или парапсихология. Има метапсихични обще¬ства в много държави: Франция. Италия, Естония, Гърция, Англия и пр. Има вече грамадна литература по метапсихика. Метапсихичните общества си имат списания, международни конгреси и пр. Напр.
към текста >>

Мозъкът не ражда съзнанието, но е само негов инструмент.
От всичко гореказано следват три заключения: 1. Освен видимото тяло, организмът притежава и друго естество. Това е загатване за тъй наречената „аура". 2. Човек притежава способност да възприема неща, недостъпни за обикновените 5 сетива. Това е загатване за тъй нарече¬ното ясновидство. 3. Мозъкът не ражда съзнанието, но е само негов инструмент. Чрез тия изследвания се отварят нови хоризонти за всички науки. Новата фаза, в която по този начин влизат науките, е в две направления: задълбочаване в методите на изследвания и разширение на изследваната област. Преди всичко ще се турят на преден план окултната анатомия и физиология, a те ще се отразят и на медицината. В нова фаза ще влязат и всички други науки: химия, физика, психология, история, архитектура, педагогика и пр.
към текста >>

78. ЦЕННОСТИ - ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

без външни средства и инструменти, каквито са впрочем и сетивните апарати, та го запитва малко скептически, нима той е по-голям от праотеца на самаряните, Якова, който сам се е ползувал от "кладенеца”, па го е завещал за вечна полза и на своите потомци?
Без съмнение, тази жена далеч не е била в състояние да схване всички тия проблеми, които се крият в разговора ù с Исуса. Потомка на Якова, и тя "пие като него, като чадата му и добитъка му" от Якововия кладенец на сетивното познание, и тя, като другите самаряни, се кланя на оня "хълм", на който нейните деди и прадеди са се кланяли. Заразена от оня тесногръд национализъм или по-скоро шовинизъм, както и от нетърпимостта на оная фанатична верска вражда, която е съществувала между юдеи и самаряни – нещо което е характерно за всички, които "се кланят Богу" в "Йерусалим*, или .Самария" – тя се учудва, как така Исус, в чието лице тя вижда един юдеин, благоволява да иска вода от нея, една самарянка. И когато Исус ù заговорва на своя символичен език за живата вода, тя недоумява, откъде ще може да я почерпи той, като е тъй дълбок кладенецът, а няма "почерпало". Тя сякаш не може да си представи, че може да има и други източници на "вода",освен познатия ней "дълбок" Яковов кладенец, от които източници може да се черпи "вода" и без "почерпало", сир. без външни средства и инструменти, каквито са впрочем и сетивните апарати, та го запитва малко скептически, нима той е по-голям от праотеца на самаряните, Якова, който сам се е ползувал от "кладенеца”, па го е завещал за вечна полза и на своите потомци? Все пак, узнала от думите на Исуса, че който пие от живата вода, за която той говори, няма никога да ожаднее, Самарянката пожелава да получи тая вода, »за да не ожаднява, нито да извървява толкова път до тук, да изважда вода от кладенеца". Очевидно, със своя практичен ум, тя е схванала чисто утилитарната страна на Исусовите думи. Да беше се свършил до тук разговора, Самарянката не би разбрала, само по символичните думи на Исуса, криещи дълбок, неуловим за нея смисъл, кой е той. Ала Исус ù казва да отиде и повика мъжа си. Това става повод да открие тя, че той е пророк, че познава най-тайните гънки на човешкото сърце, най-скритите пътеки на човешкия живот и съдба.
към текста >>

79. ОБЩЕСТВЕНО ИЗРАВНЯВАНЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

За да се види, каква роля играе строежът на организма, можем да си послужим с една аналогия; някой може да е виртуоз, но той не може да изяви своето изкуство, ако няма подходящ инструмент.
Третият закон гласи: Възприемчивостта зависи от по-фината, по-чувствителната организация на човека. Тук вече важи строежът на самата материя на тялото – дали тя има по-префинен или по-груб строеж. В първия случай тя е по-чувствителна, по-отзивчива към трептенията на висшия живот, на висшите идеи и ги възприема. А във втория случай тя е чувствителна само към по-грубите, по-бавни трептения на низшите мисли, чувства и стремежи, на по-низшия живот. Това е аналогично на случая, когато един радиоапарат е нагласен да възприема едни вълни, а не други. За да се види, каква роля играе строежът на организма, можем да си послужим с една аналогия; някой може да е виртуоз, но той не може да изяви своето изкуство, ако няма подходящ инструмент. Човешката душа е обширна. Тя крие неподозирани сили и знания. Тя е по-обширна от това, което се проявява днес като човешка личност. И една от причините, поради които тя не може да се прояви с всичкия размах на своите сили, това са неорганизираните още тела на човека, чрез които тя се проявява. Тя е ограничена от тях.
към текста >>

И една от задачите, между другото, трябва да бъде постепенното префинване, усъвършенствуване на това тяло, за да стане все погоден инструмент за проявата на великите съкровища на Духа.
Тя крие неподозирани сили и знания. Тя е по-обширна от това, което се проявява днес като човешка личност. И една от причините, поради които тя не може да се прояви с всичкия размах на своите сили, това са неорганизираните още тела на човека, чрез които тя се проявява. Тя е ограничена от тях. Че това е така, се вижда от следния пример: при случай на излъчване, душата и на обикновения човек проявява знания, сили, дарби, които далеч надминават нивото на обикновения и даже на талантливия човек. И една от задачите, между другото, трябва да бъде постепенното префинване, усъвършенствуване на това тяло, за да стане все погоден инструмент за проявата на великите съкровища на Духа. Този третия закон също отваря обширно поле за работа. Защото трябва да се изучат методите за префиняване материята на тялото. Трябва да се изучат и причините, по които тялото загрубява и става по-невъзприемчиво към околните вибрации. Тук важат много причини. Месната храна загрубява материята на тялото.
към текста >>

80. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Спомняте си, как той успява, благодарение на дивния музикален инструмент – лирата, изобретена от него, да укроти благородния гняв и възмущение на Аполон.
Пишещата машина – подобно телеграфа – е "меркурианка". Тя е дело негли на изобретателния гений на Меркурий, който, в нашата епоха на машината, е смогнал чрез дактилографията да машинизира писането – еднаот най-типичните функции в сферата на Меркурий – за да бъде то в съгласие с стила на времето. Меркурий, впрочем, е неподражаем в своята приспособимост към условията на живота. При това, той обладава рядък изобретателски дар – нещо. което е майсторски изтъкнато във великолепния мит, който са ни завещали древните гърци. Спомняте си, как той успява, благодарение на дивния музикален инструмент – лирата, изобретена от него, да укроти благородния гняв и възмущение на Аполон. Божественият музикант, воден от своята интуиция, от своята тънка способност да отгадава, пристига разгневен при Меркурий, който не преди много време му бил задигнал цяло стадо най-отбрани крави. Той връхлита с укори хванатия на тясно Меркурий, но последният не е глупак като Марс да се бие – че и без това престъплението му е вече открито. Той гузно се усмихва на Аполон, и цялата му мисъл е, не как да се защити, а как по-ловко да се изплъзне из тая беда, какъ да замаже работата. И той, наистина, успява да стори това. Като показва лирата си на Аполон, последният се захласва от възторг пред тоя чуден инструмент – майсторско изобретение на Меркурий, който открил звучащата струна и законите на нейните съкращения, подчинени на известни числа Тук проличава, у тоя иначе безскрупулен бог, който не се подвоумява и да послъгва и да пооткрадва, кога му падне сгода (нали затова Търговците и крадците го тачат като свой бог!), неговата будна интелигентност, която схваща свойствата на нещата и ги използува за практични цели.
към текста >>

Като показва лирата си на Аполон, последният се захласва от възторг пред тоя чуден инструмент – майсторско изобретение на Меркурий, който открил звучащата струна и законите на нейните съкращения, подчинени на известни числа Тук проличава, у тоя иначе безскрупулен бог, който не се подвоумява и да послъгва и да пооткрадва, кога му падне сгода (нали затова Търговците и крадците го тачат като свой бог!), неговата будна интелигентност, която схваща свойствата на нещата и ги използува за практични цели.
Спомняте си, как той успява, благодарение на дивния музикален инструмент – лирата, изобретена от него, да укроти благородния гняв и възмущение на Аполон. Божественият музикант, воден от своята интуиция, от своята тънка способност да отгадава, пристига разгневен при Меркурий, който не преди много време му бил задигнал цяло стадо най-отбрани крави. Той връхлита с укори хванатия на тясно Меркурий, но последният не е глупак като Марс да се бие – че и без това престъплението му е вече открито. Той гузно се усмихва на Аполон, и цялата му мисъл е, не как да се защити, а как по-ловко да се изплъзне из тая беда, какъ да замаже работата. И той, наистина, успява да стори това. Като показва лирата си на Аполон, последният се захласва от възторг пред тоя чуден инструмент – майсторско изобретение на Меркурий, който открил звучащата струна и законите на нейните съкращения, подчинени на известни числа Тук проличава, у тоя иначе безскрупулен бог, който не се подвоумява и да послъгва и да пооткрадва, кога му падне сгода (нали затова Търговците и крадците го тачат като свой бог!), неговата будна интелигентност, която схваща свойствата на нещата и ги използува за практични цели. Както и да е, но двамата богове се примиряват и сключват може би първата Търговска сделка по привилата на натуралната обмяна – Меркурий дава лирата си на Аполон, а последният му връчва своята кадуцея: златна тояга, чийто връх завършва с разперени крила, и около която са обвити две змии, образуващи осморка. Един символ с дълбоко езотерично значение, който, обаче, ще отминем за сега. Така галантно бива ликвидирана кражбата на Меркурий. Разбира се, Аполон си прибира кравите. Тук му е мястото да отбележа онова обаяние, което, благодарение на своята интелигентност, понякога упражняват меркуриевите типове, особено в детската си възраст.
към текста >>

81. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ - ЕДИН СЛУЧАЙ НА ПРЕРАЖДАНЕ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Музикантите прибраха своите инструменти.
Истинската причина никой не знаеше. Би трябвало да се напише със златни слова, за да си спомнят народите този миг в историята на човешкото възлизане. Срещата на младия принц с дъщерите на Неру-Ра има важно историческо значение не само за неговата държава, но и за всички народи по онова време. Принцът Сатия-Ра, след петдневно престояване в двореца на Неру-Ра, се готвеше да отпътува обратно за своята страна. Тържеството се свърши. Музикантите прибраха своите инструменти. Дворецът утихваше и вземаше своя всекидневен вид. И какво се случи? Прозираше ли нещо Неру-Ра? Щастие или нещастие се надвисваше над неговата страна? Нещо, което ставаше по целия свят с всички, които имаха годините на неговите дъщери.
към текста >>

82. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Впрочем, те със снизхождение биха прибавили, че древните далеч не са разполагали с оня мощен инструментарий, с който разполагат днешните астрономи.
нито че то се върти с намаляваща скорост от екватора към полюсите, значи с различна скорост за различните хелиоцентрични ширини. (Средният период на завъртане на слънцето около оста си е около 2538 дни). Наблюдавайки с просто око лъчезарния диск на слънцето, те не са допущали, че то съвсем не е едно спокойно светещо тяло и че в него пулсира един мощен живот. Ако някой им кажеше, че светлият лик на Хелиос е "оцапан" с тъмни петна - тия смутители на мирния живот на слънцето, а от там и на земята, чието съществуване е така дълбоко и неразривно свързано със слънчевата дейност - те биха го сметнали негли за богохулец. С една реч, дори един съвременен гимназист може с гордост да каже, че и най-големите астрономи на древността не са знаели почти нищо от онова, което те знаят за слънцето, благодарение откритията на съвременната астрономия. Впрочем, те със снизхождение биха прибавили, че древните далеч не са разполагали с оня мощен инструментарий, с който разполагат днешните астрономи. И наистина, само за наблюдаване на слънцето, днес има пет слънчеви обсерватории, с техните слънчеви кули: две в Mount Wilson, една в Pasadena (Калифорния), една в Arcetri (Италия) и Айнщайновата в Potsdam (Германия). Все пак аз бих казал, че ако се поразчепка малко онази картина, която митологията дава за Хелиос, картина или по-скоро символично видение на някой древен ясновидец, посветен в Мистериите, който може би е създал този мит, ще се открият известни загатвания и за фотосфера, и за хромосфера, и за протуберанси и т.н. На същото ни навежда и мита за Фаетон. В заключение ще кажа, че ония люде в древността, все едно учени или прости, които са виждали с просто око, действително не са знаяли нищо от онова, което ние днес знаем за слънцето, благодарение зрителната мощ на телескопите и тънката аналитична способност на спектроскопа. Ала ония, които са виждали, Посветените, навярно са знаели за слънцето, и като физическо тяло, и като център на духовна дейност, много повече от нас.
към текста >>

83. ИМА ДНИ ИМА НЕЩА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Те се заканват на света, прекрояват физиономията на държавите, тласкат едно множество хора към безлична и външно афектирана дейност, мислят, че ръководят съдбините, а не знаят, че те биват играчка и оръдие на съдбата, която си служи с тях като с инструмент.
Georg Nordmann ПРЕД РЕШИТЕЛНИЯ ЧАС Понякога хората мислят, че живеят, а биват изживявани. Те се заканват на света, прекрояват физиономията на държавите, тласкат едно множество хора към безлична и външно афектирана дейност, мислят, че ръководят съдбините, а не знаят, че те биват играчка и оръдие на съдбата, която си служи с тях като с инструмент. И тъкмо тук е най-голямото противоречие, защото малцина са годни да проумеят, че външно бурният, динамичният и афектираният живот не е съзнателен, а отглас на един аспект в света, на една необходимост, тласкана от борещите се сили в света на причините, на които стават играчки тъкмо тия, които множеството смета за "велики" Величието в духовния живот има друг облик. В него човекът не е случайно паднала треска във вълните на океана, не е оръдие на силите, които се борят за надмощие, а е съзнателна компонента в посока на развитието. Величието на духовния живот не се мери по количеството на шума и празните ефекти, които вълнуват емоционално хората, а по съзнателно извършената работа за прогреса както на отделната личност, така и на колектива. Светът, във всички исторически епохи, е бил в неотменната власт на развитието, което се ръководи от силите на космичния разум и хората съзнателно или несъзнателно са ставали проводници на това развитие. Никой не е в състояние да спре потока на събитията, които осъществяват мировия план.
към текста >>

84. Списанието PDF Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Но важното, което не се засегна в конгреса, това е, как да стане читалището инструмент, оръдие, чрез което да се внесе Новото, което иде, в народните маси и с това да се даде тласък на народната култура.
Читалищният съюз има своя конгрес на 6 и 7 май т.г. в София. Заседанията му бяха бурни. Много разисквания имаха личен характер. Говори се много за значението на читалището, за великата му просветна роля. Но важното, което не се засегна в конгреса, това е, как да стане читалището инструмент, оръдие, чрез което да се внесе Новото, което иде, в народните маси и с това да се даде тласък на народната култура. Читалището може да изиграе важна роля, като стане авангард на новите идеи в обществото. Върху този въпрос ще се спрем с особена статия в списанието. * Всемирна биология. В списание "Просвета", орган на Просветния съюз, година IV, кн. 1, септември 1938 г. г.
към текста >>

85. Вечният закон на развитието – G. Nordmann Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Неговите научни инструменти - медиумите, според изследванията на астролозите, също се намират под силното негово влияние - в техните хороскопи Нептун обикновено е силен по положение и аспекти.
Сам по себе си спиритизмът, макар да претендира, че е преди всичко научна доктрина, почиваща на проверени факти, има по-скоро характер на масово, религиозно движение. със своите доказателства, че има "задгробен мир", че има "отвъден свят", в който пребивават душите на умрелите, с възможностите, които откри, да се дохожда във връзка с този свят и с душите на заминалите чрез медиумите, със заслугата си, че показа наличността на медиумични способности и психични дарби у човека, спиритизмът бързо овладя сърцата на широките маси, обезверени от религиозния и научен материализъм. И въпреки някои заблуди и суеверия, въпреки психичните поражения у мнозина верующи, които не можеха да не се породят при една такава масова практика на спиритизма, той има безспорната заслуга, че повдигна заспалата вяра у хората в безсмъртието на душата и в съществуването на духовен свят, а също и заслугата, че стана повод за научно потвърждаване на редица "мета-психични" явления - обстоятелство, което ще играе важна роля в бъдещето развитие на човечеството. Прозорливият читател лесно ще схване "нептуновия" характер на тази нова религия: копнежът към "отвъдното", към света на обезплътените духове, жаждата за едно ново откровение, за една нова религия, която има универсален, общочовешки характер и в която вярата да почива на опит, стремежът да се разбият веригите на един сковаващ материализъм, за да се освободи душата и да се свърже със своя първоизвор - това са все нептунови прояви. Роден при един съвпад на Нептун със Сатурн в знака Водолей - една астрологична формула, която сама по себе си говори много на вещия астролог - спиритизмът пое своя път, осеян с борби и противоречия, с очарования и разочарования, с проблясъци на истината и миражи на илюзията, под знака на "великия Вълшебник". Неговите научни инструменти - медиумите, според изследванията на астролозите, също се намират под силното негово влияние - в техните хороскопи Нептун обикновено е силен по положение и аспекти. Така че, в оня комплекс от психични сили и способности, които характеризират медиума, покрай Луната и Уран, най-силно участие взема Нептун. Да минем сега към социализма, респ. комунизма и болшевизма. Родоначалник на това политико-социално движение и създател на неговата доктрина - на така наречения марксизъм - е както се знае Карл Маркс. Един бегъл поглед върху хороскопа на последния ни сочи Нептун, ретрограден, в съвпад с Уран, също ретограден, в знака Стрелец.
към текста >>

86. ЗАКОНЪТ НА СЪОТВЕТСТВИЯТА - Г. Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

И всички тия сътресения в човешкото съзнание не могат да не се отразят върху оная система, която е инструмент на съзнанието във физическия свят – именно, нервната система.
И тия състояния могат да се сменяват по няколко пъти на ден. В течение на деня той няколко пъти може да пребивава в ада и в рая. Той преживява тия вълнения от една страна, защото самите условия на живот отвън са от такъв характер. Но от друга страна, независимо от това, самият той е станал с по-чувствителна нервна система. Той много по-живо преживява всяко нещо, приятно или неприятно, отколкото човекът на древните епохи, със своята по-неразвита, по-груба нервна система. И всички тия сътресения в човешкото съзнание не могат да не се отразят върху оная система, която е инструмент на съзнанието във физическия свят – именно, нервната система. Тревогите, смущенията, безпокойствата, страховете, разочарованията и пр., всред които живее днешният човек, действат разрушително върху нервната му система. Ето защо, не е чудно, че днес имаме отслабване, изтощение на тая система. Това явление не е изпъквало в миналите култури. То е характерно за днешната цивилизация. Независимо от горните причини, днешното изтощение на нервната система има връзка и с материализма на съвременната култура.
към текста >>

87. НОВИ НАСОКИ В ОТГЛЕЖДАНЕТО НА РАСТЕНИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

За какви абсолютни ценности и истини можем да приказваме ние, когато нашите най-първични инструменти за познанието на света са повлияни от силите на едно релативно поле?
Преди всичко, господстващите днес схващания за света, космоса, за живота на отделния човек и целокупното множество, са продукт на оскъдното наше познание, което имаме за грандиозната мощ на творческия Дух, който е сътворил видимите и невидими светове. Ако бихме могли да пребродим света на длъж и шир, ние бихме останали учудени от това страшно и убийствено преповторение на едни и същи унаследени навици, рожба на инертността и бедността на духовния ни живот. Цялото човечество е в хипнотичната власт на догми, традиции и правила, които убиват свободният полет на творческия дух. Малцина са хората, които имат дръзновението да обявят нови ценности, нови пътища и нови радости за плененото човечество. И да има такива, техният глас се разбива в коравата стена на противодействието, което иде от напластеното невежество, подхранвано от измамната мрежа на релативността. За какви абсолютни ценности и истини можем да приказваме ние, когато нашите най-първични инструменти за познанието на света са повлияни от силите на едно релативно поле? Да вземем като пример нашите представи за физическите дименсии на света. Ние си представяме само ония неща, които изцяло можем да включим в пределите на мисловното ни пространство. Един човек може да си представи един сантиметър, един метър, десет метра, дори два, три километра, но едно разстояние от десет или петнадесет километра вече избягва от нашата представа. Ние неволно прибягваме или до времето, за което с определена скорост преминаваме това разстояние или до сравненията – например географската карта, където си служим с мащаб. Никой от нас няма представа, колко голямо кълбо е нашата земя в пространството.
към текста >>

88. ДОБРОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Той поставил в земята жици на дълбочина 5-6 сантиметра под нивото, до което достигат инструментите при обработване на почвата.
И почвата се изменя чрез електричество поради стимулиране на почвените бактерии чрез него. Арман Готие, член на френската академия на науките, в 1882 година е докладвал за влиянието на електричеството върху растежа на растенията. Чрез действие на електрически ток в течение на 4-5 седмици върху растенията, поставени във влажна почва, те удвоили както обема, тъй и тежината си, в сравнение с контролните растения, които били поставени при нормални условия. По-после Ж. Кристофло правил опити в това направление. Той поставил в земята жици на дълбочина 5-6 сантиметра под нивото, до което достигат инструментите при обработване на почвата. Тия жици са успоредни; разстоянието по между им е около три метра; посоката им е от север към юг. Щом успяват опитите, правени с електричество върху растенията, можем да се запитаме, защо да не могат да успеят и опити, при които да се приложи жизнената сила, която излиза от самия човешки организъм? Именно в това направление са. правили опити Дюрвил и много други. Подобни опити са много понятни, като изхождаме от изследванията на Гурвич.
към текста >>

89. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. М. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Затова великите хора са помощни инструменти в ръцете на Разумността, на Бога на предопределението в преобразяването на живота, в неговото развитие.
Животът ù е наглед като на всички други хора, ала проявите ù, усилията ù, творческата и добротворната енергия – безгранични, съвършени При това, всичко става с дълбока вътрешна скромност и безпретенциозност. В това тихо и скромно дело, което мълниеносно завладя света трябва да съзрем пръста на неведомата разумност на живота. Намесата на този „пръст" на Разумността създава историческите епохи, които са етапи в цялостното съграждане на духовната и материална еволюция на човечеството. За да разберем тази проява на великата Разумност в живота, трябва да схванем живота на отделните велики личности и значението им в дадената епоха. Ако Кюри би се родила преди две хиляди години, тя не би могла да извърши своето дело и да допринесе за издигането на човечеството, както сега. Затова великите хора са помощни инструменти в ръцете на Разумността, на Бога на предопределението в преобразяването на живота, в неговото развитие. Нека съвсем набърже хвърлим поглед върху живота на друга голяма творческа представителка на нашето време – Елеонора Дузе. Тя работи и живя в съвсем противоположна област от тази на Кюри, но живя славно и велико по сърце. Че Елеонора Дузе е била една от най-големите артистки до нашето време, това е добре известно. Противно, обаче, на други знаменитости в света на изкуството тя далеч не е обичала и не се е подавала на суетностите на славата. Чувствала е голямо отвращение към всичко парадно, външно.
към текста >>

90. ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА КРАСОТАТА И ХАРМОНИАТА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО - Е. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Това е азът, втрешният, вечният, подложеният на вечно странствуване аз, чиято неосъзната напълно от разума, чувствата и волята цел, е да стане господар на всички инструменти и сили, за да се опознае като самоценност, излязла из великия, едничкия извор на живота.
Ние я третираме като неутрална динамична енергия, която има власт да осъществи всичко онова, за което стана дума до сега. Волята е лост на разума, оръдие на чувствата. Тя може да стане разумна, стихийна, разрушителна или съграж¬даща, в зависимост от моралната сила, разрушителната мисъл, или творческата обич, на които тя е оръдие в дадения момент. В една книга прочетох следното: Трябва обич, която ще поиска да помага, трябва разум, който ще ни научи, как да помогнем, трябва воля, която да ни изведе от инертността само да знаем и да искаме, за да превърнем в дело всичко това. Кой ръководи и направлява тия сили, тая троична различност у нас, чиито прояви проследихме с настоящето? Това е азът, втрешният, вечният, подложеният на вечно странствуване аз, чиято неосъзната напълно от разума, чувствата и волята цел, е да стане господар на всички инструменти и сили, за да се опознае като самоценност, излязла из великия, едничкия извор на живота. Азът е дух – той е невеществена, надимперична реалност, която е вън от измамната мрежа на време и пространство. Азът е отделност, която ще стане едно с цялото. Той е от съкровищата, където се събира чистият опит от съществуванията през вековете, за да се дойде до пълното съзнателно сливане с Божествената първопричина.
към текста >>

91. АСТРОЛОГИЯ. ТЪЛКУВАНЕ НА АСПЕКТИТЕ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Тялото се оформя и изгражда, материалът е, обаче, всякога различен; тялото се представя като гипсово поле, а душевният живот е скулпторът с инструмента — инерваторната енергия.
В такъв случай органите на съответната система се намират в такова физиологично състояние — като че ли в утробата на „майката" има действително плод. По този начин организмът става резонаторна основа за душевния живот. А като последствие от това е, че ние по телесния резонанс можем да разпознаем всички душевни афекти. С това понятието идеоплази (психомоторно изграждане) става достъпно; особено що се отнася до неговата специална форма — физиогномията. Не се е дошло случайно до това, щото цялостният вид на тялото и изразът на лицето да бъдат разглеждани като коментатори на живота на даден индивид. Тялото се оформя и изгражда, материалът е, обаче, всякога различен; тялото се представя като гипсово поле, а душевният живот е скулпторът с инструмента — инерваторната енергия. Телесният градеж и характер са с това една функционална цялост; външната форма е функционално моделиране, а душевният живот — моделът. Във връзка с това нека споменем, че човек носи в този си вид и следите от длетото на миналите поколения и също на собствените си минали душевни подбуди. Прочее всеки мисловен процес в човека има и своя инерваторен, а с това и функционално-телесен резонатор. На този факт се основава психо-терапията. Човекът (тяло - душа) представя едно пълно душевно — телесно единство, което заставя и последната клетка в тялото да се подчинява функционално на душевния уравновесен живот и обратно — да разстройва своята физиология паралелно с душевните неслуки.
към текста >>

92. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. КОЗИРОГ.- СТРЕЛЕЦ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Гласът му ще бъде като музика на многострунен инструмент.
В тая красива градежна работа участвуват не само всички решителни, искрени борци на земята, но и цялото небе. Цялата природа е затаила дъх, за да присъствува при раждането на новия човек на земята. От сърцето му ще блика бистър кристален извор, който ще напоява всички тревички, цветенца и дървета, които среща по пътя си. Над главата му ще блести светла звезда, която ще показва пътя на всички, които са се залутали в лабиринта на живота. В очите му ще се чете светлината на възвишения свят, от който иде. Гласът му ще бъде като музика на многострунен инструмент. През дето мине, пустинните пясъци ще се превърнат в китни цветни и плодни градини. Изсъхналото дърво, до което се приближи, ще се раззелени, ще се покрие изобилно с цветове и ще завърже. Сухата чешма, до която се приближи, ще протече. В тая ранна сутрин тези мисли са тъй живи в мен! Днес е Нова година.
към текста >>

93. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Бергсон е написал твърде много и големи съчинения, в които подробно е развил схващанията си за превеса на духовното над материалното — тялото е инструмент на душата, за времето в обсега на истинската трайност (духовното) и Айнщайновото схващане според теорията за относителността, за смеха (комичното) — израз на противоречие между мъртвото и живото, за истинския морал и религия като творчески, свободни динамични прояви на човешкия дух и пр.
То се изявява в две насоки — посредством инстинкта от една страна и разума, от друга. Интуицията е, която обединява творческата, непосредствена проява на инстинкта и прозорливостта на разума. Бергсон счита творческата жизнена сила като най-дълбоката същност на битието и живота. Тя е проява на Бога, това абсолютно съзнание, което е неограничено, непрекъснат живот дело и свобода." В това е целта на творческото развитие — достигане свободата, самоосвобождаване на духа. Творческото развитие е развитие на мировата воля, на проявения Бог. Бергсон е написал твърде много и големи съчинения, в които подробно е развил схващанията си за превеса на духовното над материалното — тялото е инструмент на душата, за времето в обсега на истинската трайност (духовното) и Айнщайновото схващане според теорията за относителността, за смеха (комичното) — израз на противоречие между мъртвото и живото, за истинския морал и религия като творчески, свободни динамични прояви на човешкия дух и пр. Всичките му съчинения са издадени досега в десетки издания, най-важните от които са: „Опит (Есе) върху непосредствените данни на съзнанието" (на немски тая книга е преведена под надслов: „Време и Свобода"), „Материя и памет", „Творческата еволюция", „Смехът", „Трайност и едновременност" — по случай теорията на Айнщайн, „Духовната енергия", „Двата извора на морала и религията", „Мисълта и подвижното" и др. За този, който е посветен в окултизма, в окултните науки е много ясно откъде Бергсон е черпил, върху основата на кое знание е обосновал своята философия. Известно е, че Бергсон е взимал активно участие в окултните и спиритуалистични движения във Франция. Главната му цел, обаче, бе да изложи окултните, духовни истини на един съвременен философски език. И той успя в големи размери!
към текста >>

94. DU MAITRE: LA VIE DANS LE PASSE, LE PRESENT ET LAVENIR Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Тая способност причинява на инженера Роман най-големи мъчения, защото той живее постоянно под впечатлението на шумове, пения, звуци от инструменти и пр.
Нищо изненадващо, че Бергсон, закърмен на младини от лъжливата наука на оная епоха (1880 год.), напуска последната, за да следва една истина до нейната крайна точка. И тая крайна точка е християнският Бог. Това именно ми изповяда Бергсон при последното ми свиждане с него". Човек - радиоприемник В едно заседание на лекарското дружество в град Лодз е бил правен опит с инженер Роман, който обладавал изумителната способност да приема радио-телефонни съобщения (речи, музика и пр.) без помощта на всякакъв апарат, на разстояние до три километра от предавателната станция. Ролята на радио-приемател играе очевидно мозъкът на инженера. Тая способност причинява на инженера Роман най-големи мъчения, защото той живее постоянно под впечатлението на шумове, пения, звуци от инструменти и пр. Всичко това се смесва в главата му в една непоносима какофония. Лекарите, които го прегледали, казали, че той не е жертва на халюцинация, защото това, което слуша, действително отговаря на радиопредавания, които се извършват на известно разстояние от него. Според тия лекари мозъкът му обладава действително свойство да приема радиовълни и да ги превръща в слухови усещания. Последното обстоятелство се счита най-загадъчно. Ние виждаме от горния, както от много подобни случаи, че науката все повече се натъква на факти, които водят към вечните окултни истини и ги потвърждават.
към текста >>

95. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Така едни човешки същества, виждайки в нея щедрата дарителка на обилни обеди, с детско веселие се наслаждават на пищната й трапеза; ето естествоизпитателят и той пристъпва към нея със своите инструменти: той прави вивисекция над нея, в резултат на което в ръцете му остават живи, потръпващи в конвулсии части и все пак, не разбрал същината й, той остава пред нея със своите безбройни въпроси.
Незавършен, не толкоз, може би. поради ранната смърт на поета, колкото поради необятността на онзи свят, в който ни увежда, този роман се налага с неотменни качества на една гениална творба. Той запленява мисълта ни, въображението ни със своята дълбока културфилософска мисъл, която, обагрена в поетични видения, разкрива отношенията между онези кардинално съществуващи величини, загадки за всяко мислещо съзнание: природата и човекът. Възправя се пред нас величаво природата със своята единосъщност, следваща неизменно своите закони и вечен ритъм, природата с обилието на своите творчески сили, гдето преливайки се от форма във форма, животът тържествува в необозримо многообразие. Край нея води своето странно съществувание другата догадка — човекът, който пречупвайки по особен начин нейния образ през съзнанието си, застава в най-различни отношения спрямо нея. Така едни човешки същества, виждайки в нея щедрата дарителка на обилни обеди, с детско веселие се наслаждават на пищната й трапеза; ето естествоизпитателят и той пристъпва към нея със своите инструменти: той прави вивисекция над нея, в резултат на което в ръцете му остават живи, потръпващи в конвулсии части и все пак, не разбрал същината й, той остава пред нея със своите безбройни въпроси. Други пък, по вглъбени души, съзиращи в нея големите богатства и заложби, биват обладани от творческия импулс, да извадят образа на една по-благородна природа: във възторженото вдъхновение на поета тя заживява в своето висше тържество, а при светото благоволение на издигнати души, които се прекланят пред Божествения й образ, тя бива претворена в храм. Човек стои към природата в така непонятно различни отношения, както и към човеците; и както тя се изявява на детето детска и се приспособява към неговото детско съзнание, така тя се изявява на Бога божествена и е в унисон с Неговия възвишен дух — казва поетът. Но човек не само пирува на обилната трапеза на природата. Не само съзерцава непреходната й красота, не само прави вивисекция над нея, но той се стреми към едно по висше отношение, копнее да проникне в нейната Светая Светих, да стане съучастник в светото й тайнство, той копнее по-висше откровение на нейната прасъщина, той иска да стане неин тълкувател. Тези стремления се събуждат в избрано малцинство човешки съзнания, които в името на Вечната Истина напущат пътеките на дребнавите усилия.
към текста >>

Неговите сетива са инструменти, съвършено устроени, за да възприемат пъстрото многообразие като Единство.
Из стремежа на ученика по откровение на Висшата Тайна се ражда образът на Учителя. Да, тъкмо Той, Учителят е „Онзи. който знае да съчетава линиите, които са пръснати навсякъде". Преизпълнен със знание за форми, изявяващи единния, вечния живот, вдъхновен от любовта към всяка проява на Бога, Той бди с благост и търпение над усилията и опитите на своите ученици, радва се на техните малки постижения, ободрява ги, когато противоречия засенят съзнанието им. Всред жадните за истина ученици се издига Той със своя образ, отразил в себе си Висшата воля на Бога. Неговите сетива са инструменти, съвършено устроени, за да възприемат пъстрото многообразие като Единство. Пред неговия проникновен поглед се изявява онази животрептяща нишка, що сродява всичко съществуващо. Вечният живот за Истината, Любовта му към всичко живо претворяват за Него природата в храм, гдето той свещенодействува. Той е изцяло осъществение на истината, която Новалис изявява в своя роман: „Да бъдеш Вестител на природата е красива и свята длъжност."
към текста >>

96. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

С какви инструменти?
Съобщава Ц. Г. Случай на прераждане. Внук ми се казва Колю, кръстен е на името на дядо си. Веднъж, когато Колю беше на 4 години и половина, когато го къпех във ваната, той каза: — Бабо, тази вана аз съм я правил. — Как я направи ? С какви инструменти? — Аз съм я купил. — Че ти от где си взел пари, като си толкова малък? Как си ги спечелил? — Че аз съм дядо Колю. Аз пак оживях, подмладил съм се, а пък ти ходиш да ме търсиш на гробищата.
към текста >>

97. DU MAITRE: RAPORRTS RAIONNABLES Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Най-голямото богатство на общината са ръкописите, които пълнят библиотеката, както и множеството карти и инструменти за изучаване астрономия, астрология и други науки.
Тук имаше представители на 20 разни народности, всички изпълнени с велик стремеж да открият тайните на човешкия дух. Тук имаше тибетци, индуси, китайци, персийци, шестима руси, един французин, един холандец и един белгиец. Обитателите на този център изучаваха окултните науки и облеклото, което членовете на тая община носят, и храната им са продукти на собствения техен труд. Месо не се слага на тяхната трапеза. Хранят се само с мед, зърнени храни, овощия и зеленчук. Най-голямото богатство на общината са ръкописите, които пълнят библиотеката, както и множеството карти и инструменти за изучаване астрономия, астрология и други науки. Мен ми беше разрешено да остана в долината 3 месеца. Когато бях готов да потегля обратно, заявиха ми, че мога да изнеса в своите лекции и да напиша всичко, каквото съм видял, само при условие, че няма да изнеса някои от окултните теории, над които още работят мъдреците на този център. Поставиха ми също като условие, че книгата, която ще публикувам, да не бъде издадена с цел за печалба. В този център способностите ясновидство, телепатия и други окултни познания са стигнали такива предали, каквито човек не може да си представи. Ханс Дриш и Ханс Шпеман и тяхното значение в новата биология Дриш раздели яйцето на едно нисшо животно на две половини, при което успя да раздали и ядката на две.
към текста >>

98. НОВИЯТ НАЧИН НА ВЪЗПРИЕМАНЕ. АНГЕЛСКИЯТ ГОВОР СПОРЕД СВЕДЕНБОРГ. - БОЯН БОЕВ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Той е инструмент на активността.
Жените повече знаят да се усмихват. Ние не говорим за оная преправена усмивка, с която се кокетира, а за усмивката, която трепти на лицето като мимолетно прорязана върху гладката повърхност на езеро бразда. На какво се дължи това, че по-голямата част от мъжете се смеят, а по-голяма част от жените се усмихват? Отговорът е в това, че природата на мъжа е по открита, по-проста в някои отношения и по-центробежна. Психичното отправление на мъжа е от центъра към периферията. Той е инструмент на активността. Жената е по-усложнен психологичен модел. Тя по-рядко излиза навън и посоката на нейния жизнен темп от периферията към центъра. Жената се усмихва, когато гледа на заобикалящата я действителност, защото тя я преживява в себе си, а мъжът се проектира навън в нея. Когато видите мжж да се усмихва с проницателен израз, то е една непременно сложна и вглъбена натура. Усмивката е най-нежната и неуловима загадка на едно лице.
към текста >>

99. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - КЪМ КАЛИНИНИТЕ ВЪРХОВЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Поради това, хроно-космографската система на Нострадамус представлява един инструмент абсолютно аналогичен на един теодолит.
С, едната от които за определяне на дните, една за звездното време и третата за определяне времето във връзка със сложното движение на Луната. Макар след дълга борба, Пиоб е трябвало да приеме, че системата наистина функционира съгласно Кеплеровите закони. Нещо повече, той установява, че Нострадамус държи сметка и за закона на гравитацията, иначе, както забелязвал самият той, не би могъл да пресметне прецесията на равноденствените точки. А знае се, че авторът на центуриите е живял преди Нютон и Кеплер. Методът се състои в това, казва Пиоб, да се определя постоянно и прецизно положението на дадена точка. Поради това, хроно-космографската система на Нострадамус представлява един инструмент абсолютно аналогичен на един теодолит. Лимбът на тоя теодолит е съставен от 4,680 подразделения, които носят номерата на стиховете на предсказанията. Върху тоя диск, който служи за постоянни ефемериди, ще се нанесат орбитите на планетите. Апаратът се върти, тъй като е съгласуван с времето и то по такъв начин, че като се визира по отношение на пространството, човек получава изведнъж и във всяка точка, мерено ъглово, прецизни данни за пространство и време. Тогава остава само да се превърне последното към обикновения календар — т.е. средното гражданско време, което астрономически е неточно, но с което сме свикнали.
към текста >>

100. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. СТРЕЛЕЦ - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

За да ти проговори планината, трябва да дойдеш в съзвучие с нейната душа, тъй както са в съзвучие два инструмента, които свирят заедно.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Б. Боев КЪМ КАЛИНИНИТЕ ВЪРХОВЕ Защо на планината човек се чувствува съвсем друго същество? Горе средата е тъй свободна от обикновените тревоги на делничния живот! Там духът се чувствува свободен, отхвърлил всички вериги и прегради, които го спъват да се изяви в своята красота и сила. Кога планината заговорва на човека и му разкрива своите съкровища, кога му нашепва своите тайни? За да ти проговори планината, трябва да дойдеш в съзвучие с нейната душа, тъй както са в съзвучие два инструмента, които свирят заедно. Когато твоята и нейната душа дойдат в съзвучие, рухват всички прегради между вас, ти и тя ставате едно. Тогава ти се потопяваш в изобилния й живот и в един миг научаваш това, що се учи за хилядолетия. А висшият израз на съзвучието е Любовта. Планината ти проговорва, ако отидеш при нея с любов. Ако я обичаш, тя те обсипва със своите дарове, понеже тогава душата ти е отворена, за да ги приеме.
към текста >>

Те ти говорят и техният говор е като музика на многострунен инструмент: „Колко добре разбираме пътят и условията, в които се намираш!
На планината тя проговорва и поема ръководството. Там се учиш да гледаш през други очи на всичко около тебе; всички същества ти стават мили и ценни. Всички лица стават за тебе красиви и скъпи. Там, на светлите върхове, ставаш способен да простиш на всички, защото влизаш в досег със светлината, която излиза от душите им; ставаш способен да доловиш мистичния език, на който говори вътрешният човек в тях. Как осезателно чувствуваш там присъствието на Светлите Същества, техния говор! Те ти говорят и техният говор е като музика на многострунен инструмент: „Колко добре разбираме пътят и условията, в които се намираш! Ние сме минали по този път, през тези противоречия, които те вълнуват сега, и за това можем да ти помогнем. Научи се да намираш красота и в най-трудните задачи, които ти слага животът. Считай ги за преходни моменти, които искат да калят силите на твоя дух, за да бъдеш канара в пътя на възхода. Защото Безграничният такива иска своите служители! Светъл ум, чисто сърце и диамантена воля се добиват всред бурите на живота.
към текста >>

НАГОРЕ

0.14067697525024