Търсене в текстове за 'Инструмент'

Той се интересуваше и от инструмента, и от лъка.
Изгревяни не скриват своята обич към цигулката. Достатъчно е да се разнесат няколко акорда или по-смели опипвания на цигулковия гриф и салонът започва да се изпълва. Учителят не закъснява. Според случая Той е или между приятелите в салона, или близо до цигуларя на сцената, за да следи отблизо изпълнението. Но не само изпълнението привличаше Учителя. Той се интересуваше и от инструмента, и от лъка. Не скриваше почудата си от чудното звучене на четирите струни, опънати над малкия гриф. Всеки цигулар задълго помни разговора с Учителя за цигулковото изкуство, за чудодейното изпълнение на именитите световни цигулари. Той сам показваше как биха могли да се изтръгнат онези тонове от цигулката, които да породят радост и възторг, които да извисят душата и духа, които да даруват здраве и мощ на човека, поел пътя към новия живот. Всеки цигулар, който е могъл да разговаря с Учителя след сполучливо изпълнение, разбира величието на това изкуство, което е дадено на човечеството като най-разбираем и достъпен контакт до духовните ценности на Битието. Ако ви се случи да сте наблизо до гората след изгревните часове, ухото ви ще долови изпълнението на паневритмичните музикални упражнения.
към текста >>

Появата на диригент винаги привлича инструменталистите и певците.
Понякога изпълнението продължава до пълната достоверност на нотописа. След завършване на лекцията събраните около пианото ученици подемат песента, разучават я такт по такт, докато я усвоят и я запеят с пълен глас. Такива са паметните дни, когато изгревяни млъкват, за да роди тишината новата музика. "Изгревът" има своите тържествени музикални дни. Те настъпват преди традиционните празници. Появата на диригент винаги привлича инструменталистите и певците. За кратко време достатъчно ограмотените музиканти оформят оркестър, хор. Започват да се редуват репетиционни дни. Старателно се изучават отделните партии. Целта е изпълнението да бъде прецизно и с изискана художествена стойност. На тържествения празничен концерт оркестърът трябва да прозвучи в своята пълнота, а хорът да пее по всички правила на хоровото изкуство.
към текста >>

Ако сте се занимавали с някакъв инструмент или сте учили пеене, ще поискате да бъдете един от изпълнителите на тази музика, която за първи път слуша ухото на човечеството.
Изпълнението привлича. То може да ви поведе към китната поляна, светлия салон или малката дървена къщичка. Ако не одобрите изпълнението, ще кажете: "Изгревът" се учи да пее и свири". Ако ви хареса, ще кажете: "Изгревът" знае как да пее и свири". Ако пък у вас затрептят незримите струни на душата, която обича музиката и хармонията, вие ще поискате да заучите нещичко от големия песенен репертоар на изгревяни. Ако сте се занимавали с някакъв инструмент или сте учили пеене, ще поискате да бъдете един от изпълнителите на тази музика, която за първи път слуша ухото на човечеството. Тогава и вие ще запеете и засвирите, както пеят и свирят всички изгревяни.
към текста >>

2. 2_02 Учителят като цигулар

Наред със здравото ритмично чувство, усета за мярка, чистота и красота на тона, безупречната музикална памет и богатата жизненост, Той търсеше в артиста родения инструменталист, певец или композитор, верен на музикалния натюрел.
"Учителят като цигулар" През годините, когато столицата ни бе домакин на концертите на световно известни музиканти - цигулари, пианисти, певци и диригенти, между посетителите в залите се открояваше отличителната фигура на Учителя. Той ценеше изпълнителите, следеше най-внимателно тяхната интерпретация и след концерта даваше своето мнение за нея. Не е безинтересно как Той определяше артистичната изява. Наред със здравото ритмично чувство, усета за мярка, чистота и красота на тона, безупречната музикална памет и богатата жизненост, Той търсеше в артиста родения инструменталист, певец или композитор, верен на музикалния натюрел. Голямо значение Той отдаваше на онова музициране, което привлича автора на пиесата като невидим слушател и вдъхновител. Когато авторът присъствува и одобрява изпълнението, артистът пее и свири безупречно, като дава израз на съдържанието на пиесата и вложената основна мисъл. От тази гледна точка, концертите за Учителя бяха двойно тържество на видими и невидими посетители. Ето защо Неговата рецензия бе пълна, богата и прецизна мярка за майсторството на артиста. Учителят пееше и свиреше.
към текста >>

Цигулката като инструмент винаги бе предмет на почуда и удивление.
Музикалният език на Учителя бе определен и чист. Далекоизточният напев, изграден от полутонове, четвърт и осминка тонове е оцветен със смекчени възклицания и извивки на бедуин или на древен богомолец. Учителят го предаваше с точността на изпълнител от далечни епохи. Той изпълняваше с академична изисканост съвременната класическа линия на многообразните мотиви - съдържание на световното музикално творчество. А за българската песен - весела и тъжна, игрива и възторжена, подчинена на неправилния такт и сплетените лъкови легати - Неговите пръсти, подвижни и пъргави, стъпваха на грифа така, както свирят знатните български гъдулари. Цигулката като инструмент винаги бе предмет на почуда и удивление. Много често Той се взираше в грациозните извивки - ефовете, през които отлитаха тоновете, след като са били отразени от овала на странния инструмент. В такива моменти разговорът ни свързваше с бележития майстор на цигулката Страдивариус. Учителят познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъковата техника. Звукоизвличането Му беше наситено със свежест, мекота и красота. Затова тоновете бяха с определен колорит.
към текста >>

Много често Той се взираше в грациозните извивки - ефовете, през които отлитаха тоновете, след като са били отразени от овала на странния инструмент.
Далекоизточният напев, изграден от полутонове, четвърт и осминка тонове е оцветен със смекчени възклицания и извивки на бедуин или на древен богомолец. Учителят го предаваше с точността на изпълнител от далечни епохи. Той изпълняваше с академична изисканост съвременната класическа линия на многообразните мотиви - съдържание на световното музикално творчество. А за българската песен - весела и тъжна, игрива и възторжена, подчинена на неправилния такт и сплетените лъкови легати - Неговите пръсти, подвижни и пъргави, стъпваха на грифа така, както свирят знатните български гъдулари. Цигулката като инструмент винаги бе предмет на почуда и удивление. Много често Той се взираше в грациозните извивки - ефовете, през които отлитаха тоновете, след като са били отразени от овала на странния инструмент. В такива моменти разговорът ни свързваше с бележития майстор на цигулката Страдивариус. Учителят познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъковата техника. Звукоизвличането Му беше наситено със свежест, мекота и красота. Затова тоновете бяха с определен колорит. Дръзкото и шумно изпълнение Той наричаше бурен разговор на физическото поле.
към текста >>

Отвори кутията, взе инструмента и почна да го настройва.
Обикнали Неговото изпълнение, ние с притаен дъх следяхме моментите, когато цигулката Му ще прозвучи.Един от бележитите музикални дни на Учителя бе последният Му концерт, вместо утринно слово, през един от неделните дни на 1943 година. В клас Той влезе с цигулка в ръка. Концертът бе подготвен и приятелите бяха уведомени за това. Отрано те заеха своите места в осветения салон. След обичайната молитва, Учителят слезе от катедрата и заяви, че ще изпълни музикалния мотив "Блудният син", който повече от 30 години не е изпълняван. Отвори кутията, взе инструмента и почна да го настройва. Пръстите на дясната Му ръка леко опипваха струните. Ухото Му търсеше чисти квинти. С леко докосване на лъка Той провери нагласата на струните и засвири. Изпълнението и съдържанието на тази пиеса не подлежеше на нотен запис. Темпото на места бе бурно и бързо, пасажите летяха един след друг, поради което петолинията останаха празни.
към текста >>

Пръстите на Неговите ръце, които стъпваха по грифа на цигулката и владееха движенията на лъка, прибираха инструмента.
Блудният син споделяше своя живот с езика на тоновете. Страница след страница, ние разчитахме преживяванията му - ту сплетени в конфликти и противоречия, ту успокоени в светли надежди, където съдържането на живота е изтъкано от светлина и любов. В едва чуто пианисимо, изпълнено с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежните пориви на едно любещо сърце, търсещо мир в голямата пустиня на живота, където то все още е непознато и неприето. В разложените акорди, наситени с динамика и мощ, разгъващи се във възходяща хармонична линия, силата на Висшата воля подава ръка на "блудния син", ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух за успешен завършек на едно драматично битие. С няколко тържествени акорда разказът свърши. Пръстите на Неговите ръце, които стъпваха по грифа на цигулката и владееха движенията на лъка, прибираха инструмента. Концертът завърши. Това бе Неговото последно голямо изпълнение пред онези, които дълги години слушаха Неговата звучна цигулка.
към текста >>

3. 2_03 Лунен химн

Зная, че Учителят не бе школуван пианист, но много обичаше този многострунен инструмент и винаги бе високо оценен посетител на концерти, изнесени от видни пианисти в столичните салони.
Разбрах, че, заедно с пълноликата луна, ще бъдем единствените свидетели на тържество от музикален характер. Очаквах музика. Така и стана. На фона на разлистените лимони, изпълнили плътно сцената, фигурата на Учителя се очертаваше с яснота, макар че единствената светлина бе, все пак, слязла от висините на луната. Той засвири! Зная, че Учителят не бе школуван пианист, но много обичаше този многострунен инструмент и винаги бе високо оценен посетител на концерти, изнесени от видни пианисти в столичните салони. Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на цигулката си музикални импровизации и да пее текста на песен, за първи път изпълнявана от Него. Въпреки това, не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце. Обичаше не само да слуша пианистите, но и да гледа движението на послушните пръсти. Пианото прозвуча. Понесоха се нежните тонове на мелодична линия, странна и непозната по строеж.
към текста >>

4. 2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно

Известен в европейските столици като изключителен музикант и вълшебник на най-грубия струнен инструмент - контрабаса, Асен Вапурджиев изпълняваше не само специален репертоар, на и собствен аранжимент на цигулкови концертни пиеси.
В такива случаи Той казваше: "Похвално е, че музикантите правят точни рецитали на дадени композиции, когато в областта на философията цитатите се редактират и прередактират и в някои случаи дадени пасажи дори не могат да се познаят от самия автор - това най-вече се отнася до преводната литература. Ето езиковата слабост. Докато при музиката дадена композиция се изпълнява с еднаква точност от различните солисти от различни народности, стига музикалната подготовка да е на артистична висота. В това отношение музикалната мисъл се радва на точна интерпретация, докато Словото претърпява промени, продиктувани от недостатъчните думи и понятия на даден език". В началото на тридесетте години от века по улиците на столицата бяха залепени афишите за концерта на виртуоза на контрабаса Асен Вапурджиев. Известен в европейските столици като изключителен музикант и вълшебник на най-грубия струнен инструмент - контрабаса, Асен Вапурджиев изпълняваше не само специален репертоар, на и собствен аранжимент на цигулкови концертни пиеси. Така в афиша личаха премиерноо изпълнение и на Менделсоновия цигулков концерт, и на други брилянтни миниатюри, които се изпълняваха от световно-известни цигулари, стъпили на концертния подиум в нашата столица. Афишът за концерта на Асен Вапурджиев ни привлече в залата на "Военния клуб". Там се намираше най- добър за годините си концертен салон. В предните редици на салона, заедно с голямо множество от изгревяни, бе дошъл и Учителят. Асен Вапурджиев бе познат на Братството от годините, когато се провеждаха съборите в Търново като талантлив син на преподавател по пеене в търновските училища.
към текста >>

Освен това, в салона на "Изгрева" музицираха почти всички солисти, инструменталисти и певци, преди да стъпят на подиума във "Военния клуб", зала "Биад" или зала "България".
В предните редици на салона, заедно с голямо множество от изгревяни, бе дошъл и Учителят. Асен Вапурджиев бе познат на Братството от годините, когато се провеждаха съборите в Търново като талантлив син на преподавател по пеене в търновските училища. За всички посетители на концерта бе известна програмата, в която фигурираше и изпълнение на мотиви от музикалния репертоар на Учителя. Аранжиментът за контрабас на известната песен "фир Фюр фен" бе един от поредните номера в програмата на концерта. За времето през тридесетте години, в музикалните среди Братството се ползуваше с името на общество, което е много музикално, високо цени концертиращите артисти, масово посещава концертните изяви. Освен това, в салона на "Изгрева" музицираха почти всички солисти, инструменталисти и певци, преди да стъпят на подиума във "Военния клуб", зала "Биад" или зала "България". Музикантите уважаваха Учителя, не се смущаваха от общественото мнение - посещаваха "Изгрева", съветваха се по проблемите на музикалното творчество и всякога искаха своята генерална репетиция да направят в най-чистия и най-угледен салон на "Изгрева", преди да почнат своята концертна обиколка из страната. На "Изгрева" идваха в знак на уважение и почит към Учителя и някои от чужденците - цигулари или пианисти. Своята признателност и благодарност те проявяваха като изпълняваха част от концертната си програма в салона на "Изгрева". Не бяха единични случаите, когато тези музиканти искаха да останат в Школата на Учителя - на тях Той казваше, че са определени за концертния световен подиум и им пожелаваше успех. Така постъпи Учителят и с българските цигулари Саша Попов и Недялка Симеонова.
към текста >>

5. 2_10 Отношение и съзвучие на човешките души към Бога

Но понеже не ни достигаха някои инструменталисти, поканихме останалите музиканти от града - от филхармонията или от Народната опера.
Отношение и съзвучие на човешките души към Бога Отношенията между музикантите на "Изгрева" бяха най-различни, най-разнообразни и резонираха в различни гами. На "Изгрева" бяха изнесени няколко концерта с камерен състав от наши цигулари. Но понеже не ни достигаха някои инструменталисти, поканихме останалите музиканти от града - от филхармонията или от Народната опера. Те идваха с удоволствие. След завършване на концерта Учителят ме извикваше лично и ми даваше бели пликове, в които беше сложил по някоя голяма по стойност банкнота. Той ги беше приготвил предварително и ми казваше: "Рекох, раздайте ги на музикантите". Аз минавах и ги раздавах подред - всеки приемаше плика, отваряше го, намираше вътре банкнотата, с усмивки показваха, че са оценени по достойнство и прибираха инструментите в калъфите им. Освен банкнотите, вътре Учителят беше поставил и по някоя мисъл от Словото Си, която Той собственоръчно беше написал на Своята пишеща машина.
към текста >>

Аз минавах и ги раздавах подред - всеки приемаше плика, отваряше го, намираше вътре банкнотата, с усмивки показваха, че са оценени по достойнство и прибираха инструментите в калъфите им.
На "Изгрева" бяха изнесени няколко концерта с камерен състав от наши цигулари. Но понеже не ни достигаха някои инструменталисти, поканихме останалите музиканти от града - от филхармонията или от Народната опера. Те идваха с удоволствие. След завършване на концерта Учителят ме извикваше лично и ми даваше бели пликове, в които беше сложил по някоя голяма по стойност банкнота. Той ги беше приготвил предварително и ми казваше: "Рекох, раздайте ги на музикантите". Аз минавах и ги раздавах подред - всеки приемаше плика, отваряше го, намираше вътре банкнотата, с усмивки показваха, че са оценени по достойнство и прибираха инструментите в калъфите им. Освен банкнотите, вътре Учителят беше поставил и по някоя мисъл от Словото Си, която Той собственоръчно беше написал на Своята пишеща машина. Понякога на картичките личеше и Неговият почерк. Някои от музикантите си пазеха банкнотите и не ги харчеха, макар че след това станаха няколко парични обмени и банкнотите вече нямаха покупателна стойност. Обикновено това бяха банкноти с най-голяма стойност. Аз също имам такава банкнота от Учителя.
към текста >>

6. 2_11 Английската кралица играе Паневритмия

Музикантите са събрани в центъра на кръга, инструментите са настроени и се чака само сигнал от Учителя, за да започнем да свирим.
"Английската кралица играе Паневритмия" Денят е неделя. Сутринта на поляната на "Изгрева" ние сме се събрали в кръг. Всички сме готови за Паневритмията. Музикантите са събрани в центъра на кръга, инструментите са настроени и се чака само сигнал от Учителя, за да започнем да свирим. Обикновено Учителят кимваше с глава, това беше знак за началото. Ние засвирвахме, тогава целият кръг се задвижваше и започваше онова небесно тайнство, което бе наречено Паневритмия. Но сега Учителят стои, мълчи и поглежда от време на време към боровете, които заобикаляха поляната. Ние виждаме, че има някаква причина, заради която Учителят се бави - също поглеждаме натам, накъдето и Той гледа, но никой нищо не вижда. Виждаме само зелени борове.
към текста >>

7. 2_13 Старинната цигулка на Учителя

Това бе хубав инструмент, първокласен инструмент.
Но какво беше учудването ми, изненадата и след това огорчението, когато разбрах, че вместо моето име бе сложено друго име - на някого, който уж е платил за хармониума. Всички знаеха, че аз го платих. Дълги години този хармониум беше в дома на Петър Филипов - близо тридесет години - и никой не свиреше на него. Той там се съхраняваше. Дано в бъдеще дойде някой музикант, който да свири на него и дано имате отново условия да си служите с него в някой голям салон. Това бе хубав инструмент, първокласен инструмент. Учителят много го харесваше. Беше от реномирана германска фирма. И така, тази старинна цигулка бе откупена и е в някого. Но този приятел едва ли знае историята й - че Учителят още от младите Си години е свирил на нея, може би към двадесет години. А това не е малко за един инструмент - да се свири на него от един голям майстор.
към текста >>

А това не е малко за един инструмент - да се свири на него от един голям майстор.
Това бе хубав инструмент, първокласен инструмент. Учителят много го харесваше. Беше от реномирана германска фирма. И така, тази старинна цигулка бе откупена и е в някого. Но този приятел едва ли знае историята й - че Учителят още от младите Си години е свирил на нея, може би към двадесет години. А това не е малко за един инструмент - да се свири на него от един голям майстор. А да се свири толкова години Великият Учител с един инструмент, това също не е малко. Казвам го сега, след като отдавна съм осъзнал грешката си, че не прибрах цигулката, която Учителят ми предлагаше. Беше непростима грешка. Кой ли ще я поправи тази моя грешка? Тази цигулка трябва да се прибере, да се знае чия е, кой е свирил с нея и да остане тя за следващото поколение.
към текста >>

А да се свири толкова години Великият Учител с един инструмент, това също не е малко.
Учителят много го харесваше. Беше от реномирана германска фирма. И така, тази старинна цигулка бе откупена и е в някого. Но този приятел едва ли знае историята й - че Учителят още от младите Си години е свирил на нея, може би към двадесет години. А това не е малко за един инструмент - да се свири на него от един голям майстор. А да се свири толкова години Великият Учител с един инструмент, това също не е малко. Казвам го сега, след като отдавна съм осъзнал грешката си, че не прибрах цигулката, която Учителят ми предлагаше. Беше непростима грешка. Кой ли ще я поправи тази моя грешка? Тази цигулка трябва да се прибере, да се знае чия е, кой е свирил с нея и да остане тя за следващото поколение. Аз не можах да разреша тази задача.
към текста >>

8. 2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя

Всеки почти свиреше на някакъв си инструмент.
Учителят изнася Своята беседа. Говори за това, че всеки ученик може да развие способностите си и да стане музикант дори в един живот. Ние слушаме. Музикантите са доволни от тази мисъл. А целият "Изгрев" беше музикално явление. Всеки почти свиреше на някакъв си инструмент. Онези, които идваха, те започваха да изучават също някой инструмент, обикновено цигулка. Игнат Котаров също имаше цигулка, но нямаше музикален слух, нямаше онази похватност на пръстите, не спазваше интервалите и накрая така фалшиво свиреше, че когато се упражняваше, всички съседи наоколо - на 20-30 метра около него, където бяха разположени съседните бараки - излизаха от бараките си и бягаха, за да не го слушат. Не можеха да го издържат. Не го издържаха и онези, които не бяха толкова музикални, но които се стараеха и с голям труд и усърдие постигаха нещо сносно, и свиреха задоволително. Игнат знаеше това, но все пак упорствуваше да свири.
към текста >>

Онези, които идваха, те започваха да изучават също някой инструмент, обикновено цигулка.
Говори за това, че всеки ученик може да развие способностите си и да стане музикант дори в един живот. Ние слушаме. Музикантите са доволни от тази мисъл. А целият "Изгрев" беше музикално явление. Всеки почти свиреше на някакъв си инструмент. Онези, които идваха, те започваха да изучават също някой инструмент, обикновено цигулка. Игнат Котаров също имаше цигулка, но нямаше музикален слух, нямаше онази похватност на пръстите, не спазваше интервалите и накрая така фалшиво свиреше, че когато се упражняваше, всички съседи наоколо - на 20-30 метра около него, където бяха разположени съседните бараки - излизаха от бараките си и бягаха, за да не го слушат. Не можеха да го издържат. Не го издържаха и онези, които не бяха толкова музикални, но които се стараеха и с голям труд и усърдие постигаха нещо сносно, и свиреха задоволително. Игнат знаеше това, но все пак упорствуваше да свири. Такъв бе музикантът Игнат и това се чуваше от неговата цигулка.
към текста >>

9. 3_01 Чужди по дух хармонизации

За да влезне в нея, всеки кандидат-студент трябваше да владее някакъв инструмент, да има специална теоретична подготовка, която да му даде възможност да си издържи приемния изпит.
"Чужди по дух хармонизации" Може би най-интензивен в Школата на Учителя бе животът на музикантите. Всички ние, които минавахме за музиканти, бяхме онези, школуваните, минали през музикалната образователна система тогава в България, а това бе Консерваторията в София. За да влезне в нея, всеки кандидат-студент трябваше да владее някакъв инструмент, да има специална теоретична подготовка, която да му даде възможност да си издържи приемния изпит. Навярно се досещате, че един музикант не се сътворява за три-четири-пет години, а за цяло десетилетие, дори за две. Онези, които бяхме завършили консерваторията, се считахме за музиканти. При нас дойдоха през следващите години и младежи, които свиреха на различни инструменти, бяха музикални дарования, но не бяха школувани. И те се причислиха към групата на музикантите. Още от самото начало Учителят бе наредил всеки един от Школата да се научи да свири на някакъв инструмент.
към текста >>

При нас дойдоха през следващите години и младежи, които свиреха на различни инструменти, бяха музикални дарования, но не бяха школувани.
"Чужди по дух хармонизации" Може би най-интензивен в Школата на Учителя бе животът на музикантите. Всички ние, които минавахме за музиканти, бяхме онези, школуваните, минали през музикалната образователна система тогава в България, а това бе Консерваторията в София. За да влезне в нея, всеки кандидат-студент трябваше да владее някакъв инструмент, да има специална теоретична подготовка, която да му даде възможност да си издържи приемния изпит. Навярно се досещате, че един музикант не се сътворява за три-четири-пет години, а за цяло десетилетие, дори за две. Онези, които бяхме завършили консерваторията, се считахме за музиканти. При нас дойдоха през следващите години и младежи, които свиреха на различни инструменти, бяха музикални дарования, но не бяха школувани. И те се причислиха към групата на музикантите. Още от самото начало Учителят бе наредил всеки един от Школата да се научи да свири на някакъв инструмент. Ако не се научи да свири, то поне да се научи да пее. Това не бе малко, а голямо постижение за всекиго от нас. И накрая се дойде дотам, че всички разбираха от ноти, от нотен запис, от музика, и изведнъж се оказа, че сме най-музикалните хора в България и освен нас никой нищо не разбира от музика.
към текста >>

Още от самото начало Учителят бе наредил всеки един от Школата да се научи да свири на някакъв инструмент.
За да влезне в нея, всеки кандидат-студент трябваше да владее някакъв инструмент, да има специална теоретична подготовка, която да му даде възможност да си издържи приемния изпит. Навярно се досещате, че един музикант не се сътворява за три-четири-пет години, а за цяло десетилетие, дори за две. Онези, които бяхме завършили консерваторията, се считахме за музиканти. При нас дойдоха през следващите години и младежи, които свиреха на различни инструменти, бяха музикални дарования, но не бяха школувани. И те се причислиха към групата на музикантите. Още от самото начало Учителят бе наредил всеки един от Школата да се научи да свири на някакъв инструмент. Ако не се научи да свири, то поне да се научи да пее. Това не бе малко, а голямо постижение за всекиго от нас. И накрая се дойде дотам, че всички разбираха от ноти, от нотен запис, от музика, и изведнъж се оказа, че сме най-музикалните хора в България и освен нас никой нищо не разбира от музика. Та това бе един музикално-инструментален и вокален взрив на "Изгрева" - всеки свиреше, всеки пееше, а това стигаше до ушите на гражданите в града. "Изгревът" тогава бе извън чертите на София.
към текста >>

Та това бе един музикално-инструментален и вокален взрив на "Изгрева" - всеки свиреше, всеки пееше, а това стигаше до ушите на гражданите в града.
И те се причислиха към групата на музикантите. Още от самото начало Учителят бе наредил всеки един от Школата да се научи да свири на някакъв инструмент. Ако не се научи да свири, то поне да се научи да пее. Това не бе малко, а голямо постижение за всекиго от нас. И накрая се дойде дотам, че всички разбираха от ноти, от нотен запис, от музика, и изведнъж се оказа, че сме най-музикалните хора в България и освен нас никой нищо не разбира от музика. Та това бе един музикално-инструментален и вокален взрив на "Изгрева" - всеки свиреше, всеки пееше, а това стигаше до ушите на гражданите в града. "Изгревът" тогава бе извън чертите на София. Е, онези приятели с по-скромните възможности се свиваха, но и те пригласяха в този хор, че само ние разбираме от окултна музика. Това накара Учителя накрая пред всички да заяви: "На "Изгрева", никой нищо не разбира от музика! " Мнението му бе категорично и то си остана в сила и до днес. Музикалната група бе най-силната и най-многолюдната, най-ревнивата, най-болезнено преживяваше всичко, там борбите бяха най-жестоки и без да искам и аз бях въвлечена в тях.
към текста >>

10. 3_02 Чужди по дух хора

Да се намерят толкова хора, събрани на едно място, като всеки можеше да свири на някакъв инструмент или пък знаеше солфеж и пееше!
Бяхме се запознали и бяхме добри познати. Това го подчертавам, защото е необходимо за финала на моя разказ с горното заглавие. По онова време почти всички музиканти в света, т.е. в града, по един или друг повод бяха идвали при нас, за да видят и чуят едно такова чудо като това, че тук, на "Изгрева", всички бяхме музиканти. Едно такова нещо много трудно можеше да се намери по света. Да се намерят толкова хора, събрани на едно място, като всеки можеше да свири на някакъв инструмент или пък знаеше солфеж и пееше! Та за града ние бяхме едно музикално явление, трудно за обяснение. От друга страна, приятелите смятаха, че щом някой в града чете Библия, то той е духовен и ни е брат. А щом някой свири на орган в католическата църква, то той ни е духовен брат и е наш. Дали свири там в църквата или тук, в салона на "Изгрева" - то няма значение, стига за това да му се дадат подходящи ноти. Та по тази логика приятелите доведоха този Говедаров на "Изгрева" - искаха да се изфукат и да му покажат какво можем и какво знаем.
към текста >>

11. 3_05 Музиканти и съдби человечески

Всички, без изключение, се залавяха да се обучават или самостоятелно, или вземаха уроци - така, почти всички свиреха на инструменти, но най-вече на цигулка, а и на пиано, на китара, на чело, на флейта и т.н.
"Музиканти и съдби человечески" С отварянето на Школата на "Изгрева" започна и музикалният й живот. За едно десетилетие мнозина от нас завършиха Консерваторията и станаха школувани музиканти, дотолкова, доколкото имаха способности и носеха в себе си талант и доколкото можеха да го разработят и да го изявят извън себе си. Музикантите на "Изгрева" се оформиха след като бяха получили музикалното си образование в Консерваторията. В Школата бе поставено едно условие от Учителя - че окултният ученик не може да се развива и да расте в духовната област без музика и без пеене. Всички, без изключение, се залавяха да се обучават или самостоятелно, или вземаха уроци - така, почти всички свиреха на инструменти, но най-вече на цигулка, а и на пиано, на китара, на чело, на флейта и т.н. Мнозина отиваха при частни учители да изучават солфеж. Голяма част от сестрите се оформиха като певици и имаха добре поставени гласове за времето си. Обърнете внимание, че друго място в София нямаше, където толкова много млади хора да се занимават с музика и то с ясно съзнание, че трябва да усвоят началата на едно солидно музикално образование. Или накрая почти всички изгревяни разбираха от ноти, четяха музикален текст и бяха грамотни по нотно пеене, а това не беше малко в онази епоха. Дори бе много, за ужас на софийското гражданство, защото в неговите очи само висшето общество трябва да се занимава с музика, а ние за него бяхме голтаци, бедняци, простаци, невежи и т.н... Но за идването на Великия Учител Невидимият свят бе подготвил и музиканти и те бяха дошли в плът и кръв, бяха се родили между българския народ, но не всички дойдоха на "Изгрева" при Учителя.
към текста >>

12. 3_06 С Учителя на концерт. Божественото не чака

Особено това се отнасяше за концертите на наши изтъкнати музиканти или за гастролиращи инструменталисти и певци от най-висока класа.
С Учителя на концерт. Божественото не чака Учителят обичаше да следи изявите на културния живот на столицата. Особено това се отнасяше за концертите на наши изтъкнати музиканти или за гастролиращи инструменталисти и певци от най-висока класа. Може да се каже, че Учителят е присъствувал на почти всички концерти. Тогава музикалният живот в столицата не бе кой знае какъв и добрите музиканти се брояха на пръсти. Почти всички музиканти, по един или друг повод и случай, се бяха срещали с Учителя, познаваха Го и Го канеха на концертите си, като Му изпращаха билети или покани за Него и придружителя Му. Обикновено изпращаха по два билета. На уречения ден Учителят се облече официално, сложи подходяща връхна дреха за сезона, отгоре наложи шапката Си.
към текста >>

13. 3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията

В първите години, на всички, които постъпиха на "Изгрева", Учителят препоръчваше да започнат да се учат да свирят на някакъв инструмент.
"Игнат Котаров и концертът с тенекията" На "Изгрева" градината бе осеяна от пъстри цветя, ливадата също бе покрита с многообразие от тревички и цялото това многообразие и разноцветие бе представено и с личности и характери толкова различни, каквото бе разнообразието по цветята и тревите. Но имахме бурени, имаше тръне, имаше бодили, включително и магарешки тръне - всичко това ни заобикаляше през време на Школата. Каквото бе в света, таквоз бе и у нас, на "Изгрева". Само че тук беше Школа и трябваше да се учи и да се прилага заученото. В първите години, на всички, които постъпиха на "Изгрева", Учителят препоръчваше да започнат да се учат да свирят на някакъв инструмент. Всички си купиха цигулки и започнаха да вземат уроци - едни по-сполучливо, така че след време мнозина свиреха добре и от тях се излъчиха музиканти, които образуваха братския оркестър, а други нямаха талант и се прехвърлиха да свирят на китари. Трети свиреха на виолончело, а ние, които бяхме минали през Консерваторията, свирехме на пиано. Всички без изключение, повече или по-малко знаеха да пеят, бяха научили братските песни и дори накрая направиха братски хор. Имаше един брат - Игнат Котаров - в тези години на "Изгрева". Беше висок, грамаден, як, буен и луда глава.
към текста >>

14. 3_23 Окултната музика на Учителя

Ако бях аз писал, щях да туря: "И с цигулки, и с тромпети, и с цитри, с всички сегашни инструменти".
Към почти всички автори от съвременната музика, въпреки всичките технически постижения, този принцип не може да се приложи. Музиката, която е изразителка на противоречивите състояния на човечеството, на неговите мисли и чувствувания, модернистичната, дисонансна музика - това не е Божествен о изкуство . "Музиката е едно от великите средства в света, с което можете да се тонирате и ние ще я употребим като едно оръжие, артилерия, картечен огън, не само да пееш за наслада, но ще я употребиш за защита на себе си. И Псалмопевецът какво каза? "Хвалете Господа с китара и с кимвал". Ако бях аз писал, щях да туря: "И с цигулки, и с тромпети, и с цитри, с всички сегашни инструменти". Окултната музика е изразителка на един организиран свят. В нея има образи, идеи, ред и порядък. Всеки тон е на мястото си и никакви случайности не се допускат. Тя ни предава вибрациите на един свят, осмислен и хармоничен, по-съвършен от нашия във всяко отношение. Тези вибрации действуват на нашата висша духовна природа и я събуждат.
към текста >>

15. 3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя

Тогава разбрахме, че не е достатъчно да си отличен музикант - дали си изпълнител на музикален инструмент или си певец - това е само външната страна на нещата.
Та той направи хармонизацията на песента. Имахме хор, който я разучи на четири гласа и я изпя с вдъхновение и достойнство, като всички изпълнители очакваха похвалата на Учителя. Но какво бе учудването на всички ни и какво бе разочарованието на всички хористи, когато от Учителя - от Неговите уста чуха неодобрението Му за хармонизацията. Тогава те чуха Неговия упрек. Учителят направи строгa забележка, да не се дават повече песни да ги хармонизират други музиканти, които не познават духа на песните, не познават Словото и Учението Му. Тогава разбрахме, че не е достатъчно да си отличен музикант - дали си изпълнител на музикален инструмент или си певец - това е само външната страна на нещата. Това е само подготовката, това е техническата страна - да бъдеш добър техник и професионалист, както сега се казва, а тогава казвахме "добър техник". Тогава разбрахме какво значение има безупречно да владееш инструмента или гласа си или безупречно да владееш законите на хармонията и то на онази, на официалната музикална школовка. Тогава разбрахме, че всяка песен има свой дух, своя вътрешна нагласа, свое вътрешно състояние и свое специално изпълнение. Или, по-точно казано, че в песните на Учителя е важно да намериш и да се добереш до Духа на песента, изявила се по време и пространство в един определен миг. Това е Духът на Словото на Учителя, излял се непосредствено като мелодия чрез песен.
към текста >>

Тогава разбрахме какво значение има безупречно да владееш инструмента или гласа си или безупречно да владееш законите на хармонията и то на онази, на официалната музикална школовка.
Но какво бе учудването на всички ни и какво бе разочарованието на всички хористи, когато от Учителя - от Неговите уста чуха неодобрението Му за хармонизацията. Тогава те чуха Неговия упрек. Учителят направи строгa забележка, да не се дават повече песни да ги хармонизират други музиканти, които не познават духа на песните, не познават Словото и Учението Му. Тогава разбрахме, че не е достатъчно да си отличен музикант - дали си изпълнител на музикален инструмент или си певец - това е само външната страна на нещата. Това е само подготовката, това е техническата страна - да бъдеш добър техник и професионалист, както сега се казва, а тогава казвахме "добър техник". Тогава разбрахме какво значение има безупречно да владееш инструмента или гласа си или безупречно да владееш законите на хармонията и то на онази, на официалната музикална школовка. Тогава разбрахме, че всяка песен има свой дух, своя вътрешна нагласа, свое вътрешно състояние и свое специално изпълнение. Или, по-точно казано, че в песните на Учителя е важно да намериш и да се добереш до Духа на песента, изявила се по време и пространство в един определен миг. Това е Духът на Словото на Учителя, излял се непосредствено като мелодия чрез песен. Това е един вътрешен отпечатък, а нотният запис е една поредица от букви, срички, думи и изречения. Но мисълта на едно изречение и вътрешното съдържание на една мелодия са съвсем различни неща.
към текста >>

16. 3_34 Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля

И понеже тук всички пееха, свиреха на инструменти, всеки смяташе, че разбира повече от другия, дори стигнаха дотам, да смятат, че са по-големи музиканти от онези, школуваните музиканти в света, които свиреха и пееха по сцените на концертните зали.
Интересното бе, че това бяха окултни песни, боравещи с окултни сили, търсещи да създадат хармония в онези, които ги пееха. А стана точно обратното. Получиха се такива дисхармонични състояния при изучаване песните на Учителя, че това бе трудно обяснимо. Невероятна борба. Разгоряха се лични амбиции, засегна се чуждо себелюбие, намесиха се лични, неизживени комплекси от психологическо естество - всеки искаше да се прояви в дадена насока. И понеже тук всички пееха, свиреха на инструменти, всеки смяташе, че разбира повече от другия, дори стигнаха дотам, да смятат, че са по-големи музиканти от онези, школуваните музиканти в света, които свиреха и пееха по сцените на концертните зали. Може би музикантите развиваха повече чувствителността си от другите, работейки с музиката - техният етерен двойник се разширяваше и излизаше от тялото, човекът ставаше по-чувствителен към външни влияния и остро реагираше на чуждо вмешателство. Това бе основната причина за острата реакция на всички към проблема за песните на Учителя. Те бяха свикнали да ги пеят по свой начин, който се различаваше от първоначалния нотен текст, даден от Учителя. С годините тези разлики се увеличаваха и когато трябваше да се отпечатат песните, Учителят не случайно нареди да го стори група от трима човека. Но Кирил като най-амбициозен като всеки македонец, измести останалите и сам издаде песните, като направи най-голямата грешка, че не представи нотния текст предварително на Учителя за Неговото мнение и одобрение.
към текста >>

17. 3_40 На Изгрева няма примадони - има ученици

Тези ученици са били инструмент, какъвто е цигулката на Учителя.
И понеже всички свиреха и пееха - това означаваше, че цялото Братство бе срещу мен. Инакрая, от четвъртата страна, се нахвърли и Лиляна Табакова. И то само за това, че ние махнахме онова заглавие с едър шрифт, в което бе написано, че тези песни са дадени чрез Лиляна Табакова и Кръстю Христов. На този етап ние не можехме да приемем такава постановка - да се изтъкват някои личности с цел да се ласкае честолюбието им и да се подхранват самолюбиви чувства - неща, които не бяха позволени в Школата. Освен това, ние искахме да покажем, че това са песни, давани чрез ученици на Учителя, но са песни от Учителя, защото от опита, който имахме, знаехме, че учениците са взимали винаги участие, когато Учителят е свалял песните. Тези ученици са били инструмент, какъвто е цигулката на Учителя. Особено след като се беше вмъкнал и онзи "хубостник" Кръстю, това беше неприемливо. Тогава ние много бързахме, всичко се правеше в пълна тайна, печаташе се в държавна печатница - там, където не се печатаха ноти, а военни карти и ние не можехме да направим коректура на шпалтите. От там нищо не можеше да се изнесе и нищо не можеше да се внесе. Затова има малки технически грешки в песните, дадени чрез Табакова. Тя знаеше много добре как се печаташе, беше певица и знаеше много добре как се печата нотен текст - как се преминава няколко пъти през коректура.
към текста >>

18. 3_63 Новата Голгота

Онзи побойник беше дошъл да иска прошка от Учителя, а Той му казва: "Аз ще ти простя, но окултният закон няма да ти прости." Онзи Го гледа обезумял, защото вижда пред себе си Учителя, който вече носи белезите на побоя, вижда, че е бил инструмент и оръдие на други сили, насочени към Учителя.
После тръгнахме и отидохме на обяд, до мястото, където обядвахме всички. Имаше весело настроение и оживление, изразяващо се в непрекъснати песни и хвала към Бога. Учителят сподели: "Тук имаше повече от Голгота." Та онези, които бяха забравили как навремето, преди 2 000 години, са присъствували на онази Голгота в Йерусалим, сега си припомниха, като присъствуваха на тази съвременна Голгота срещу Учителя. След няколко дни се върнахме на "Изгрева" в София. Тук научихме, че след побоя върху Учителя онзи, който Му го беше нанесъл, по вътрешна подбуда или под чужд съвет и намеса се бе върнал при Учителя и бе поискал отново Учителят да Го приеме. Онзи побойник беше дошъл да иска прошка от Учителя, а Той му казва: "Аз ще ти простя, но окултният закон няма да ти прости." Онзи Го гледа обезумял, защото вижда пред себе си Учителя, който вече носи белезите на побоя, вижда, че е бил инструмент и оръдие на други сили, насочени към Учителя. Вижда, че е направил нещо непростимо. Неговото същество усеща, че има тук неминуема развръзка и отново моли за прошка. Учителят му отвръща: "Аз ще ти простя, но моли се Бог да ти прости! " Онзи нищо не разбира, а малцина от нас проумяха това, което искаше да каже Учителят. За кой закон говореше Учителят?
към текста >>

19. 3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света

Учителят се навежда, взима един инструмент и на това корито прави изход - отверстие, през което водата да изтича от коритото.
Беше направено едно четвъртито корито, което да събира изтичащата от него вода. Един ден Учителят пристига на извора, а там са Владо и Весела. Той се обръща към тях и им казва: "Време е. Днес ще отворим западния фронт." Владо и Весела Го поглеждат учудено. Не разбират нищо. Учителят се навежда, взима един инструмент и на това корито прави изход - отверстие, през което водата да изтича от коритото. След няколко дни - 5 юни 1944 година - по радиото се съобщава, че е открит западният фронт, съюзниците са дебаркирали с флотата си и са ударили в гръб германските войски. Започва освобождаването на Франция и Европа от германците. Чак тогава Владо-руснака и Весела Несторова разбират, че са присъствували на един исторически момент в разрешаване на съдбините на света от Учителя. Този случай Весела и Владо го разказваха години наред на всички. А е дошъл моментът, когато Учителят излиза на терасата и казва пред всички: "Ние решихме да пуснем руснаците и комунистите в България." Онези, които бяха долу на пейката, бяха свидетели на думите на Учителя.
към текста >>

20. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Но аз не се примирих - веднъж казвам на Симеон Симеонов, че ние всички сме студенти, учим в Музикалната академия и напредваме с нашите инструменти, а той остава на същото си място и вече едвам го търпим, че е редно и той да вземе да учи, за да се изравни с нас.
" Така били прогонени Георгиев, Ковачев и други музиканти. Но ние разбрахме закона, казан ни от Учителя, за нас Симеон остана предметно обучение и се примирихме. Трябваше да се запази една душа, дошла в Школата на Учителя, защото много души бяха изпратени от Невидимия свят за ученици в Школата, но те не дойдоха. Те се загубиха по широкия друм на живота в България, други дойдоха, но се отклониха и се загубиха, като вината си беше тяхна и те си понесоха последствията за това. А ние бяхме свидетели през дългите години по време на Школата и още четиридесет и пет години след това, как се заплаща отклонението от Школата. Но аз не се примирих - веднъж казвам на Симеон Симеонов, че ние всички сме студенти, учим в Музикалната академия и напредваме с нашите инструменти, а той остава на същото си място и вече едвам го търпим, че е редно и той да вземе да учи, за да се изравни с нас. Дали се стресна, че може да изгуби мястото си на ръководещ, но той започна да взема уроци по цигулка. Така аз разреших този заплетен възел от противоречия. Учителят беше казал за него следното: "Ако трябва да покажа пътя на някого - ще го покажа. Но самият той няма да го извърви и няма да отиде по тоя път." След като си замина Учителят и взеха салона на "Изгрева", Симеон събираше приятелите у дома си и четяха беседи в онези години, когато това беше забранено от властите - за такова нещо се правеха обиски и имаше санкции от властта. След години той се помина.
към текста >>

Колекционираше музикални инструменти.
Днес, когато пея и свиря песните на Учителя, аз с песента заминавам за онзи свят, който песента ми разкрива като свят на светлина, красота и свобода на. Духа. При създаването на Паневритмията, Асен Арнаудов и Ангел Янушев вземаха участие, особено в "Слънчеви лъчи". Ангел Янушев също беше завършил Музикалната академия. Той се беше прехвърлили от цигулка на виола и свиреше в симфоничния оркестър. Разбираше от добри цигулки. Колекционираше музикални инструменти. Имаше богата сбирка. И той си замина, но какво стана със сбирката му? Мога да кажа, че се намира в сина му Валентин. А. Д. Ковачев беше военен капелмайстор.
към текста >>

21. 5_09 Песни и танци на слънцето

Паневритмията се изпълнява в кръг, по двама, в средата има малък оркестър - няколко цигулки, китари, акордеон или друг някой инструмент.
В тях се чувствува ритъма на Всемирния Живот. Паневритмията е метод, чрез който човек може да съгласува своя малък живот с Големия Живот на Природата и да бъде здрав, щастлив и радостен. Румънският професор Попеску, в статията си "Хигиена на труда" препоръчва: "Добре е сутрин да се правят леки гимнастически упражнения. Ако се правят на открито - по-добре и ако са придружени с музика - още по- добре." Не е ли това Паневритмията? Паневритмията се изпълнява на открито, на някоя хубава поляна или в планината на някой връх: слънцето е вече огряло, въздухът е затоплен, от върховете слиза ароматен ветрец. Паневритмията се изпълнява в кръг, по двама, в средата има малък оркестър - няколко цигулки, китари, акордеон или друг някой инструмент. Когато Учителят беше с нас, играеше вътре в кръга. Мелодиите са живи, първично чисти, като мелодиите на планински извор. Движенията са плавни, ритмични, естествени, свободни. Разбира се, не е въпросът само до външните движения и музика. Тук е важна мисълта, съсредоточението, вътрешното състояние.
към текста >>

22. 5_16 Как Учителят даде Идилията

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Обаче в този момент по стълбата слиза Учителят, бутва вратата, а Петър бързо натиква инструментите под печката.
"Как Учителят даде "Идилията" След случая, който разказах, Петър Камбуров остава няколко дни да нощува на "Опълченска" 66 - долу, в трапезарията. На втората вечер Петър трябва да спи в кухнята. Сестра Янакиева мие чиниите и си тананика песенчица. А Петър си мисли: "Ех, хубаво е сега да имам една цигулка - ще науча тази песенчица. Но като нямам цигулка - нищо не става." Петър взема лопатката и машата, които са до печката, поставя машата като лък върху лопатката - представя си, че това е цигулка, движи машата като лък върху лопатката и започва да си тананика и да пее. Обаче в този момент по стълбата слиза Учителят, бутва вратата, а Петър бързо натиква инструментите под печката. Учителят отваря вратата, подава си главата от вратата, гледа Петър и му казва: "Искаш ли да свириш на цигулка? " Сестра Янакиева казва: "Учителю, той досега свиреше с лопатата и машата! " Учителят й казва: "Ела да ти дам една цигулка за брата." Отива сестра Янакиева и се връща с цигулката. Петър от вълнение не може да говори, само подрънква струните, не смее да свири. Часът е вече десет вечерта.
към текста >>

23. 5_43 Учителят за Втората световна война

Духовете воюват чрез хората, обществата и народите, като влизат в тях и ги обсебват и ги правят инструменти и машина за ликвидация на световната карма." "Навремето Румъния отряза Добруджа от България.
Светлите духове искат светлината да е за всички, а тъмнината - да е отчасти за всички. А тъмните сили искат обратното - тъмнината да е за всички, а светлината да е отчасти за всички. Само че не знаят и двете ложи, и двата лагера, че тъмнината не може да работи без светлината на земята. Защото Принципите освобождават, Законите ограничават, а Фактите принуждават. Тази война е на духовете. Духовете воюват чрез хората, обществата и народите, като влизат в тях и ги обсебват и ги правят инструменти и машина за ликвидация на световната карма." "Навремето Румъния отряза Добруджа от България. Ако не беше гонено Бялото Братство от властите, нямаше да се дойде до това. Светът сега има два съдебни пристава - Германия и Русия, които трябва да ни върнат Добруджа. Ако навремето българите бяха съдействували на Бялото Братство, то светът щеше да си промени мнението за България, което е много лошо. Провидението е турило сега злото да работи отвън, а доброто отвътре, за да не се види, иначе останалите лоши хора ще реагират. Сега доброто иде под маската на злото.
към текста >>

24. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Тогава всеки учител по пеене можеше да свири на някакъв инструмент - цигулка, пиано или акордеон.
Накрая Петров предложи музикантите да посвирят някои от мелодиите и на упражненията, които той преподаваше. Разбрахме се, че така не може да се смесва музиката на Паневритмията с други упражнения. Наближи краят на курса, а след няколко деня, в неделя, курсът щеше да се закрие. Курсантите щяха да получат удостоверение за завършен курс за летни детски игрища и да се разотидат. Трябваше да им се раздадат нотите с мелодиите на Паневритмията, които щяха да бъдат разучени по места от учителите по пеене. Тогава всеки учител по пеене можеше да свири на някакъв инструмент - цигулка, пиано или акордеон. Но... това не стана. Защо? Кои са причините да се спъне това тъй красиво и с възторг прието дело? Не разбрах. Навярно беше вече много късно. Скоро след това започнаха бомбардировките над София.
към текста >>

25. 7_05 Бракосъчетание на музиканти

НЕСТОР ИЛИЕВ

Щеше да се получи хармонично съчетание на две изкусни изпълнения - инструментално и вокално.
Знанието и методите за това са дадени в Словото на Учителя. Но тези приятели не можаха да разрешат своята задача с брака, въпреки съвета на Учителя. Това означаваше непослушание към Учителя. Те бяха музиканти. И ако някой беше им написал и дал нотен текст, единият от тях щеше да акомпанира чудесно, а другият още по-чудесно щеше да изпълни тази песен. Щеше да се получи хармонично съчетание на две изкусни изпълнения - инструментално и вокално. И тогава щяхме да ги аплодираме като музиканти. Но те се ожениха, въпреки съвета на Учителя да не правят това и не можаха да съжителствуват в хармонични отношения. Поне изпълниха това, което им каза Учителят - да се разделят по взаимно споразумение, със съгласие и да останат с чисти отношения помежду си. Само чистите отношения между хората дават възможност на техните души да създадат правилно отношение към Словото на Учителя и Школата Му.
към текста >>

26. 8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя

Защото на "Изгрева" нямаше човек, който да не може да пее и да не познава, да не си служи с някакъв музикален инструмент.
Това бе първата част от една грозна история. Втората част - една друга грозна история - стана след като излезе Песнарката, една година след книгата "Учителят". Това издание бе на Мария Тодорова. То взриви и останалите, които не бяха засегнати лично от хвърлената бомба при издаването на книгата "Учителят". Приятелите на "Изгрева" се разделяха на две групи - едни, които имаха писателска и поетична дарба, те подготвяха материали за книгата "Учителят", а другите - това бяха всички музиканти. Защото на "Изгрева" нямаше човек, който да не може да пее и да не познава, да не си служи с някакъв музикален инструмент. Тук всеки свиреше на нещо, можеше да пее песните на Учителя. Всички бяха музикално грамотно подготвени. Така че всички имаха отношение към записването на песните и издаването на Песнарката, независимо дали бяха компетентни или познанията им бяха на средно музикално ниво. Първото издание на песните бе направено от Кирил Икономов. Доколкото знам, той се е консултирал за всичко с Учителя.
към текста >>

27. 8_05 Катя Грива - певица и ученик

" Рожденият й брат Димитър разбира каква е работата - тя като певица няма никакво понятие от духови инструменти и духова музика.
Чак на следващия ден, след като се успокоява, успява да прочете името на града, където е определено да бъде учителка. Когато пристигнала, трябвало да подготви духов оркестър. А тя не знаела как да направи това. Изпраща телеграма на брат си Димитър Грива: "Ела веднага! Подготвям духов оркестър! " Рожденият й брат Димитър разбира каква е работата - тя като певица няма никакво понятие от духови инструменти и духова музика. Затова заминава за там и аранжира всички маршове. Престоява известно време и работи с духовия оркестър. Това било много трудно за Катя. Но накрая духовият оркестър изсвирва първия марш, марширувайки през града, а през цялото време Катя върви след духовия оркестър и плаче, че е сполучила. И, което е най-важното, във всички градове, където е била учителка, трябвало да работи като военен капелмайстор с духови оркестри.
към текста >>

28. 8_07 Кога и как бе създадена Паневритмията

Те отначало не бяха доволни, защото не можеха да свикнат с нея и с китарата като инструмент и имаха спорове с нея.
Като диригент на този оркестър се яви Матей Калудов от Варна, който бе капелмайстор. Той се установи на "Изгрева". Под негово ръководство, под неговата диригентска палка музикантите свиреха в центъра на кръга, а ние играехме по двойки Паневритмията. Музикантите от оркестъра знаеха добре Паневритмията и бяха редовни на поляната сутрин. Накрая към тях се присъедини с китара и Гита Стратева. Те отначало не бяха доволни, защото не можеха да свикнат с нея и с китарата като инструмент и имаха спорове с нея. Но Учителят разреши спора много лесно, като веднъж на един събор Паневритмията не започна, докато на Гита не бе донесена братската китара. Всички музиканти от оркестъра стояха и чакаха, докато Ирина Кисьова пое от Учителя ключа на Неговата стая, отиде да отключи и се върна с братската китара, която бе връчена на Гита лично от Учителя. И чак след това Той даде знак да се започне. И повече този въпрос дали е необходима китара на Паневритмия не бе повдиган от останалите музиканти. Изучаването на Паневритмията премина през много етапи.
към текста >>

29. 8_09 Молитвеният връх при Седемте рилски езера

Имаше понякога и други инструменти като китара и флейта.
Там обстановката бе друга. Платото бе голямо и ние имахме чувството, че при играта на Паневритмията играем и се разпростираме в широчина и плуваме в далечината. Паневритмията над Езерото на чистотата, на поляната под връх Харамията, създаваше впечатление, че се намираме на върха на циркуса. Оттам имаше панорамна гледка към Седемте езера, както и изглед на изток. Оркестърът за Паневритмията се състоеше от пет-шест до десет музиканти-цигулари. Имаше понякога и други инструменти като китара и флейта. С голямо нетърпение очаквахме вечерните огньове. Учителят сядаше до огъня, като Му посочваха място да седне, за да не Му духа в очите димът. Вятърът понякога се въртеше и приятелите пазеха завет на Учителя с пелерина или одеало. Тук Симеон Симеонов ръководеше програмата на музикантите. Пееха се много песни.
към текста >>

30. 10_01 ПОСЛЕСЛОВ

Трябваше да дойде човек, който не е музикант, който не може да чете музикален текст, нито може да свири на някакъв инструмент и въпреки това - да свърши работата на всички музиканти.
Според мен, мозайкаджийската бригада бе причина да не се осъществи никаква приемственост между поколението от времето на Учителя и следващото поколение. Аз съм свидетел на тези събития и за пълната безотговорност на тези лица. Днешното поколение музиканти не е запознато с една десета част от онова, с което аз съм запознат чрез моята работа с музикантите от времето на Учителя, въпреки че аз не съм музикант! Това е цяла ирония, цяла подигравка от българите, пристъпили с краката си на "Изгрева", живели там, слушали Словото на Бога и хранили душите си с Небесния Хляб на Словото на Великия Учител. Защото не документираха нищо, не направиха нищо собственоръчно за следващите поколения, които трябваше да дойдат, за да реализират чрез живота си Словото на Учителя. Трябваше да дойде човек, който не е музикант, който не може да чете музикален текст, нито може да свири на някакъв инструмент и въпреки това - да свърши работата на всички музиканти. Този човек беше моя милост. Това се изнася, за да се покаже, че не бе осъществена приемственост на поколенията, напълно умишлено и целенасочено. Самият факт, че днешното поколение музиканти не са запознати с постановките на Школата и правят непростими грешки в своята творческа изява, говори много и потвърждава горното заключение. Надявам се, че те ще се коригират, ще попълнят своята неосведоменост и ще тръгнат напред. Защото в настоящия етап, единствено музикантите могат да представят Учението, да представят идеите на Бялото Братство чрез музиката на Учителя.
към текста >>

31. 18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ

След това работихме и изработвахме музикални инструменти.
Изкърпихме тези 50 чифта военни ботуши и спечелихме малко. Видяхме, че в обущарството няма сметка, голяма ангария, а полза няма. Тогава на сестра Мария Тодорова по поръчка направихме едни обуща, но те бяха тесни и за да не ни обиди, тя ги носи и си повреди краката. И от тогава вече 50 години все се оплаква, че все нещо я стяга по краката. Та тя беше първата саможертва на нашият обущарски занаят. След това работихме и изработвахме музикални инструменти. Но и с този занаят не стана нищо. След това изписвахме фирми. Не ни провървя. По-късно изработвахме дървени букви за печатарите. И тук нищо не стана.
към текста >>

32. 22. ПРИСТИГАНЕ В СЕЛО АЧЛАРЕ

Надигнахме книги, инструменти, взехме каквито дрехи имахме и се отправихме за там.
22.ПРИСТИГАНЕ В СЕЛО АЧЛАРЕ Уговорихме отиването си в село Ачларе осем души, все млади, здрави хора и напуснахме университета. Надигнахме книги, инструменти, взехме каквито дрехи имахме и се отправихме за там. Ние мислехме, че там ще можем да работим, да се учим, да се занимаваме с изкуство и да бъдем заедно, да споделяме трепетите на душата си и с общи усилия да изградим новия си живот. Така смятахме тогава. А сега като разказвам се усмихвам на нашата наивност и на големият ни младежки жар. На гарата в гр. Карнобат ни чакаше Жечо с колата теглена от кончетата.
към текста >>

33. 45. НЕ ПРЕКАЛЯВАЙ С ФИЗИЧЕСКАТА РАБОТА

Съгласно съветите на Учителя всеки ученик от Младежкия Окултен Клас трябваше да изучава един музикален инструмент.
Причината бе че лигавицата на стомаха не произвеждаше достатъчно стомашен сок - пепсин и солна киселина. Отначало бях болен от язва, а след това стомахът ми бе изрязан. От 28 години до 58 години боледувах постоянно от стомах. Причината бе тежките камъни, които бях вдигал. Имах смъкване на стомаха. Съгласно съветите на Учителя всеки ученик от Младежкия Окултен Клас трябваше да изучава един музикален инструмент. Аз се спрях на флейтата. Намерих си учител и почнах да вземам уроци. Записах се да следвам в музикалната академия в София през учебната 1925/26 г. Тогава си взех изпита по флейта с добър 4 и трябваше да запиша втора година. Но се забавих и трябваше да платя глоба от 100 лв.
към текста >>

34. 53. ПРИЕМНАТА НА УЧИТЕЛЯ И СЪБОРА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА

След събора тя бе изчистена и в нея поставиха инструментите необходими за обработка на нивите на Изгрева.
Като видяха всичко това онези, които построиха онази стаичка за продуктите казаха: „Ама то може догодина да се дойде две недели преди събора и да се построи салон! " Съобщиха идеята на Учителя и Той каза: „Хубаво! " Това беше идея на приятелите, но и метод на Учителя. Той изчакваше идеята да дойде от учениците. Отначало стаичката през събора държеше хранителни продукти. След събора тя бе изчистена и в нея поставиха инструментите необходими за обработка на нивите на Изгрева. Към лятото Учителят спомена: „Не е лошо да се почисти тази стая и да се сложи едно легло." Това бе сторено. Обикновено сутрин, след като Учителят излизаше от града и идваше на Изгрева, след като мине общата молитва, гимнастиката, разговорите и закуската, Учителят отиде и си полегне на леглото. Тогава разбрахме, че тази стаичка бе необходима за Учителя. Вътре бяха поставени и някои елементарни удобства. Учителят я хареса и още през есента нареди да се постави печка.
към текста >>

Тази работа може да замръзне и като се размрази да падне мазилката." Учителят ме погледна: „Ако си я направил с любов няма да замръзне." Аз си прибрах инструментите и си отидох.
Стегна един студ. Аз измажа, както аз знам, а то замръзне. Все пак аз настоявах с мазането, а материала още не беше замръзнал пред мене и с него успях да измажа антрето, да го изгладя и да го направя. Тъкмо привършвам и Учителят ме пита: „Как върви работата? " Отговарям: „Учителю, завършвам, обаче тъй както мръзне вечерта, а през нощта ще стане по-студено, а утре още по-студено. Тази работа може да замръзне и като се размрази да падне мазилката." Учителят ме погледна: „Ако си я направил с любов няма да замръзне." Аз си прибрах инструментите и си отидох. А сутринта студ с шушулки по покривите. Тази работа не замръзна и мазилката не падна. Дойде време, когато разрушиха салона, разрушиха и къщичката с антрето. То бе така запазено както съм го замазал. От 1926 г.
към текста >>

35. 58. МЕТЕОРОЛОГИЧНАТА КЛЕТКА НА ИЗГРЕВА

В клетката имаше и метеорологични инструменти, както при всяка станция, които Учителят бе дал: 1.
58. МЕТЕОРОЛОГИЧНАТА КЛЕТКА НА ИЗГРЕВА На събора в София през 1926 г. бяхме сковали от дъсчици на Учителя една катедра и един подиум, на който Той се качваше като на него бе поставен стол. Учителят седеше на него пред катедрата, а отгоре върху главата Му бяха сковани дъсчици и между тях опънато бяло платно, за да бъде като навес и да предпазва Учителят от горещото слънце. Обаче след събора Учителят нареди да се използва този дъсчен материал, за да се направи метеорологична клетка. Приятелите отидоха и видяха в гората как е построена метеорологична клетка при обсерваторията към университета, дойдоха и направиха по техен терк и нашата. В клетката имаше и метеорологични инструменти, както при всяка станция, които Учителят бе дал: 1. Пишещ термометър, записва минималните и максималните температури. 2. Барометър, също пишещ, той се върти с барабан. 3. По-дребен барометър. 4. Хидрометър. Всички метеорологични инструменти Учителят ги даде на Георги Радев и той даваше подробен доклад на Учителя всеки ден.
към текста >>

Всички метеорологични инструменти Учителят ги даде на Георги Радев и той даваше подробен доклад на Учителя всеки ден.
В клетката имаше и метеорологични инструменти, както при всяка станция, които Учителят бе дал: 1. Пишещ термометър, записва минималните и максималните температури. 2. Барометър, също пишещ, той се върти с барабан. 3. По-дребен барометър. 4. Хидрометър. Всички метеорологични инструменти Учителят ги даде на Георги Радев и той даваше подробен доклад на Учителя всеки ден. Той му даде един военен бинокъл, доста силен и с него Георги Радев трябваше да прави редовни ежедневни наблюдения на слънчевите петна. Жорж направи и скица и всеки ден, като наблюдаваше слънчевите петна как се явяват, как се разширявлат по слънчевия диск, то той ги отбелязваше на скицата, след това ги занасяше на Учителя. Учителят ги разглеждаше, правеше своите заключения и понякога споделяше с нас някои мисли за слънчевите петна. Веднъж Той каза, че слънчевите петна, които ние виждаме са изходната врата за същества, които живеят на слънцето. Те са вратата, през която слънчевите жители излизат и влизат.
към текста >>

36. 127. КАК СПАСИХ ЦИГУЛКАТА НА УЧИТЕЛЯ

А тя беше един хубав инструмент.
Така в мое присъствие Петър Филипов предаде цигулката на онзи, на когото аз бях определил да я съхранява. Е, ще питате кой е този -онзи? Е, това е тайна. Нали трябва да запазим цигулката на Учителя? Ако не бях подменил на времето цигулките, оригиналната цигулка щеше да бъде продадена по време на процеса и щеше да бъде разпродадена и да отиде в други случайни хора, те щяха да я препродават и щяха да печелят от това, че е била цигулка на Учителя. А тя беше един хубав инструмент. Почти през времето на Школата Учителят свиреше с нея. През 1942 г. Учителят също закупи една много хубава цигулка. Не казвам каква, за да не я познаете. Учителят свири с нея няколко години.
към текста >>

Учителят дойде в България за българския народ и те остават за българите, макар че направата им е италианска и са инструменти направени от старите италиански майстори.
Един млад брат написа историята на двете цигулки до най-големи подробности и засне на фотоапарат и двете цигулки също с най-големи подробности. Така че той след време ще изнесе историята на двете цигулки, но в никакъв случай няма да ви каже къде са цигулките. Аз съм го упълномощил да се грижи за рях и да наблюдава онези лица, които съхраняват цигулките. Е, кои са тези лица засега няма да ви кажем, а ще сложим върху тях шапки-невидимки. Двете цигулки на Учителя са в България. Учителят дойде в България за българския народ и те остават за българите, макар че направата им е италианска и са инструменти направени от старите италиански майстори. Хубави инструменти и какъв звук имаха. Вие чували ли сте как Учителят свири с тях? Ние имахме привилегията да слушаме музиката на Учителя изпълнявана чрез Неговите две цигулки. КОЯ Е ПО-ХУБАВА ЦИГУЛКА? Веднъж учителят извиква Мария Тодорова в стаята си и свири пред нея последователно ту с една, ту с друга цигулка.
към текста >>

Хубави инструменти и какъв звук имаха.
Така че той след време ще изнесе историята на двете цигулки, но в никакъв случай няма да ви каже къде са цигулките. Аз съм го упълномощил да се грижи за рях и да наблюдава онези лица, които съхраняват цигулките. Е, кои са тези лица засега няма да ви кажем, а ще сложим върху тях шапки-невидимки. Двете цигулки на Учителя са в България. Учителят дойде в България за българския народ и те остават за българите, макар че направата им е италианска и са инструменти направени от старите италиански майстори. Хубави инструменти и какъв звук имаха. Вие чували ли сте как Учителят свири с тях? Ние имахме привилегията да слушаме музиката на Учителя изпълнявана чрез Неговите две цигулки. КОЯ Е ПО-ХУБАВА ЦИГУЛКА? Веднъж учителят извиква Мария Тодорова в стаята си и свири пред нея последователно ту с една, ту с друга цигулка. Мария била помолена да седне на стола и да слуша.
към текста >>

37. 198. ПОСЛЕДНИ ЕКСКУРЗИИ ОТ МЪРЧАЕВО КЪМ ВИТОША ,ХИЖА ОСТРЕЦ И ХИЖА ЕДЕЛВАЙС

Имаше инструменти, имаше дървен материал и аз направих пейката за сядане.
Идваха приятели от София, от провинцията и винаги имаше там около 100 човека. Последния ден, 28 август 1944 г. когато тръгнахме да се връщаме, закусихме сутринта и Учителят каза: „Тръгвайте! " Всички братя и сестри наденали раницйте тръгнаха. Аз бях се заел да направя една пейка пред хижата. Имаше инструменти, имаше дървен материал и аз направих пейката за сядане. А Учителят седи и ме чака да довърша пейката, а аз я доработвам. Свърших си работата, прибрах инструментите в хижата, турих си раницата на гърба и тръгвам. Учителят ме спря: „Чакай! Върни се, легни под пейката и напиши отдолу на гредичките следното: „България- пълен неутралитет! Пиши датата, пиши часа, пиши минутата".
към текста >>

Свърших си работата, прибрах инструментите в хижата, турих си раницата на гърба и тръгвам.
когато тръгнахме да се връщаме, закусихме сутринта и Учителят каза: „Тръгвайте! " Всички братя и сестри наденали раницйте тръгнаха. Аз бях се заел да направя една пейка пред хижата. Имаше инструменти, имаше дървен материал и аз направих пейката за сядане. А Учителят седи и ме чака да довърша пейката, а аз я доработвам. Свърших си работата, прибрах инструментите в хижата, турих си раницата на гърба и тръгвам. Учителят ме спря: „Чакай! Върни се, легни под пейката и напиши отдолу на гредичките следното: „България- пълен неутралитет! Пиши датата, пиши часа, пиши минутата". Той си извади часовника и ми даде часа, с минутите дори и със секундите. Аз легнах под пейката и с мастилен молив написах каквото ми каза Учителя: „България - пълен неутралитет!
към текста >>

38. 2. КОЛИБАТА

Само нас измокри до кости докато почистим и приберем инструментите и слезем.
Учителят постоя няколко минути така, вятъра измени посоката си, облакът се отнесе на север и дъждът се изля нататък към Арбанаси. Работата кипна отново с още по-голям ентусиазъм. За два часа покрихме. Слагахме вече последният ред капаци, когато облак се зададе отново, разрази се буря, дъжд, светкавици и гръм. Дъждът се изливаше като из ръкав, но ние бяхме вече покрили вилата. Само нас измокри до кости докато почистим и приберем инструментите и слезем. От покрива слязохме като герои. Братята и сестрите ни посрещнаха долу с песни. Учителят каза: „Дайте им да се преоблекат! Направете чай да се напият и да легнат да си починат." Да, такава сладка почивка те изпълня с доволство, че си завършил работата си. Това нещо е близко до щастието.
към текста >>

39. С УЧИТЕЛЯ ПО ПЛАНИНИТЕ ЕКСКУРЗИИТЕ ПОВЕСТВОВАНИЕ - ЧЕТВЪРТО - летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 1. ЕКСКУРЗИЯ ДО ЦИГОВСКИЯ ЧАРК

Нашите братя и сестри се разполагат близо до чарка, за да могат да използват някои неща, които им трябват, било инструменти, било храна и помещения, защото някои нямат палатки къде да пренощуват.
Учителят насочи една голяма група приятели към Родопите. Около 40 души братя и сестри Учителят ги заведе в Баташкия карлък. Една местност, която се нарича Циговският Чарк. То е стручня за бичене на дъски, но прочут чарк от години. На тази дъскорезница работи там бащата, който е възрастен и неговия син. Нашите братя и сестри се разполагат близо до чарка, за да могат да използват някои неща, които им трябват, било инструменти, било храна и помещения, защото някои нямат палатки къде да пренощуват. Бащата не е разположен към Братството и братята. Държи се враждебно, винаги сърдит, намръщен, ругае непрекъснато за щяло и нещяло. А пък синът е разположен много. Той гледа с каквото може да услужи на приятелите. И ето какво става.
към текста >>

40. 56 . КОНЦЕРТИ НА РИЛА

Друг път имаше инструментален състав, в който свиреше Кирил Икономов, Мария Златева, Филип Стоицев, Галилей Величков, Пенка Анева, Веселин Павлов, който след това стана диригент на Софийската опера.
Останалите сядаха на спиралната каменна пейка, така че за всеки имаше място. След като свърши обеда, приберат се съдовете и музикантите застават в средата на кръга, сядат на подвижни столчета, които си носеха от София и ни поднасяха своята концертна програма. Приятелите са насядали по каменната спирала, някои на земята по камъните, на пейките, всеки е заел подходящо място и наблюдава и слуша концерта. Те свириха както и класическа музика, така и песни от Учителя. В някои от програмите свиреха трио: Галилей Величков и Филип Стоицев - цигулка и Невена Капитанова - китара. Друг път имаше инструментален състав, в който свиреше Кирил Икономов, Мария Златева, Филип Стоицев, Галилей Величков, Пенка Анева, Веселин Павлов, който след това стана диригент на Софийската опера. Понякога музикантите изпълняваха и солово някои мелодии като Симеон Симеонов, Кирил Икономов, а понякога с изпълнение на две цигулки. Програмата бе предварително подготвена, уточнена, така че нашите обеди бяха музикални и завършваха с едно преповдигнато настроение. При Паневритмията състава на музикантите се увеличаваше. Тук взимаха участие и други като Цанка Екимова, Петър Манев, Симеон Симеонов, Ангел Вълков, Петър Камбуров и още много други. Ако погледнете днес снимките при нашите Паневритмии на езерата ще откриете, че музикантите са винаги били между 10 и 15 човека.
към текста >>

41. 53. ГОЛЯМАТА САМОИЗМАМА

Той е инструмент на тяхната власт.
Освен това от 1957 г. вече двадесет години ежегодно се правят обиски по донесение на доброжелатели и се изземват тук там останала някоя и друга беседа. Прибират се и ни лишават от Словото на Учителя. Случайно да са изпълнили решението на Върховния съд? А той е техен, политически и законодателен орган. Той е инструмент на тяхната власт. Но това решение бе направено от кумова срама, за да покажат, че все пак са Върховен съд, който трябва да раздава правосъдие от последна инстанция. Но според мен правосъдието се раздава наистина от последната инстанция, но само че тази последна инстанция е на друго място. Тя е в Невидимия свят. Вие ще дочакате какво ще бъде решението на тази Невидима инстанция спрямо онези, които чрез властта си, която имаха унищожаваха Словото на Всемировия Учител БЕИНСА ДУНО. Непременно ще го проверите.
към текста >>

42. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

Учителят се навежда, взима един инструмент и на това корито прави изход, отверстие, през което водата да изтича от коритото.
Беше направено едно четвъртито корито, което да събира изтичащата от него вода. Един ден Учителят пристига на извора, а там са Владо и Весела. Казва им: „Време е. Днес ще отворим западния фронт." Владо и Весела Го поглеждат учудено. Не разбират нищо. Учителят се навежда, взима един инструмент и на това корито прави изход, отверстие, през което водата да изтича от коритото. След няколко дни, на 5.VI.1944 г. по радиото се съобщава, че е открит западния фронт и че съюзниците са дебаркирали с флота си и са ударили в гръб германските войски. Започва освобождаването на Франция и Европа от германците. Чак тогава Владо-руснака и Весела Несторова разбират, че са присъствували на един исторически момент в разрешаване на съдбините на света от Учителя. Беше студен пролетен ден и прехвръкваше сняг в село Мърчаево през 1944 г.
към текста >>

43. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

За тая цел всички инструменти трябва да са хармонично нагласени.
Чрез нея те ще получат отново надежда и вяра в светлото бъдеще, което ги очаква. Чрез нея те ще строшат оковите, които са свързали техните нозе и ръце. Чрез нея те ще намерят пътя към свободата и радостта. Важната работа, която ни предстои, можем да вършим, само когато сме споени в едно цяло чрез хармонията, чрез любовта. Всички трябва да бъдем годен оркестър, на който Великият Диригент ще свири. За тая цел всички инструменти трябва да са хармонично нагласени. Нека оставим настрана всичко, което противоречи на любовта, на хармонията. Нека всички да почувстваме вечните връзки, които ни свързват с всички същества. Нека една велика любов, един дух на преданост да минат през нас. В нашата дейност няма да сме сами; ще имаме подкрепата на Небето. Учителят казва, че Светли Същества от възвишени светове са слезли на земята, за да подкрепят човечеството в днешната тъмна епоха и да го изведат към светли простори.
към текста >>

Човешкото тяло е един нежен инструмент, необходим за душата.
Иван Антонов - „Майката и съдбата на човека, според Учителя". Животът и идеите на майката, особено през време на бременността, определят съдбата на човека. Сказката бе подкрепена с множество мисли примери от Учителя. Имаме и един пример от Библията - Яков, който роди много синове, но Йосиф бе роден от любимата Ревека, затова неговите качества бяха съвършени. 6. Д-р Илиян Стратев - „Хармония и дисхармония на организма". Човешкото тяло е един нежен инструмент, необходим за душата. Голяма част от болестите се дължат на тревогите и безпокойствата, с които обременяваме нашия живот. Трябва да бъдем спокойни и жизнерадостни, тъй като доброто духовно разположение дава и хармонично развитие на тялото, здраве и устойчивост на живота. 7. Инженер Д. Кочев. - „Атомната енергия". Науката доскоро твърдеше, че атомът е най-дребната частичка, на която се дели материята.
към текста >>

44. 14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА

Младите музиканти - певци и инструменталисти не отидоха при възрастните, за да поемат онзи огън, чрез който живееше Школата на Учителя.
14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА След 1957 г., след затварянето салона на Изгрева, властта ограничи дейността на Братството. Беше спряна Паневритмията, забранени братските събрания, на които се четеше Словото на Учителя и се пееха песните Му. Накрая музикалния живот на Братството беше преустановен. Всички музиканти по времето на Школата бяха в почетна възраст. Но случи се най-неочакваното. Младите музиканти - певци и инструменталисти не отидоха при възрастните, за да поемат онзи огън, чрез който живееше Школата на Учителя. Няма нито един случай, където млад и школуван музикант да е отишъл при възрастните музиканти, от времето на Школата и да настоява, за да му предадат това, което са научили лично от Учителя. Аз бях свидетел на огорчението на възрастните приятели музиканти. Аз работих с тях дълги години, макар че не съм музикант и свърших тяхната работа. Нито един от музикантите не осъществи приемствеността на старото поколение. Затова има причини.
към текста >>

единствено д-р Филип Стоицев работи целенасочено върху музиката на Учителя, направи много разработки за инструментален състав и през 1972 г.
Нито един от музикантите не осъществи приемствеността на старото поколение. Затова има причини. И тези причини днес ги виждаме най-отчетливо. * От 1945 г. до 1990 г. единствено д-р Филип Стоицев работи целенасочено върху музиката на Учителя, направи много разработки за инструментален състав и през 1972 г. при нелегални условия направи магнетофонен запис на Паневритмията и на песни на Учителя изпълнявани от певци, съвременници на Школата. Тези записи са документи. В тях е запечатан Духът на музикалния живот на Школата. Но съм напълно сигурен, че нито един от днешните певци не са прослушали тези магнетофонни записи, за да чуят как съвременниците на Учителя изпълняват песните Му. Това е техен пропуск, който те трябва да коригират.
към текста >>

Концертът бе осъществен чрез музиканти-солисти и инструментален състав на д-р Филип Стоицев.
Никой не искаше да слуша. Тогава си припомних, че преди години бях работил върху биографията на д-р Георги Миркович от Сливен, знаех, че той е един от съоснователите на Червения кръст в България и един от основателите на благотворителното дело у нас. А той е един от тримата първи ученици на Учителя. Тогава се намесих и предложих да се ознаменува паметта на д-р Миркович с благотворителен концерт. Подготвих кратък обзор за житейския път на д-р Миркович, който бе публикуван чрез една листовка на списание „Братство" от Елена Николова. Концертът бе осъществен чрез музиканти-солисти и инструментален състав на д-р Филип Стоицев. Солистка бе певицата Стефка Калименова. За пръв път музикантите се качиха на сцена при новите условия, даващи концертна деятелност. Тогава се яви един проблем. Мнозина от музикантите излизаха с мнението, че песните на Учителя не са за концертен подиум, за сцена и за салон, както и за публика. Те били само за индивидуално изпълнение в специално предразполагаща обстановка и в подходящо хармонично съчетание на душите.
към текста >>

Единствено той беше готов със своите музикални разработки на песни от Учителя за инструментален състав.
Като принцип - да. Но тези музиканти не познаваха историята на музикалния живот по време на Школата и бяха подведени от Сили, които воюваха срещу Учителя. Благодарение на това, че имаше готови музиканти, които можеха да излезнат на концертен подиум, се направи първи пробив. Това бяха музикантите Йоанна Стратева и Ина Дойнова. Д-р Филип Стоицев имаше съвсем друга постановка за нещата. Единствено той беше готов със своите музикални разработки на песни от Учителя за инструментален състав. Инструменталистите бяха на лице и бяха готови да изпълняват разработените му песни. Но той тук направи една груба грешка, като пожела сам да дирижира. А той бе в почетна възраст и не можеше да се справи с тази задача. Не пожела да се вслуша в съвета ми и да отстъпи мястото си на Петър Ганев, който беше професионалист и можеше отлично да се справи като диригент. Стоицев не послуша и сам се провали.
към текста >>

Инструменталистите бяха на лице и бяха готови да изпълняват разработените му песни.
Но тези музиканти не познаваха историята на музикалния живот по време на Школата и бяха подведени от Сили, които воюваха срещу Учителя. Благодарение на това, че имаше готови музиканти, които можеха да излезнат на концертен подиум, се направи първи пробив. Това бяха музикантите Йоанна Стратева и Ина Дойнова. Д-р Филип Стоицев имаше съвсем друга постановка за нещата. Единствено той беше готов със своите музикални разработки на песни от Учителя за инструментален състав. Инструменталистите бяха на лице и бяха готови да изпълняват разработените му песни. Но той тук направи една груба грешка, като пожела сам да дирижира. А той бе в почетна възраст и не можеше да се справи с тази задача. Не пожела да се вслуша в съвета ми и да отстъпи мястото си на Петър Ганев, който беше професионалист и можеше отлично да се справи като диригент. Стоицев не послуша и сам се провали. Времето го отвя.
към текста >>

Някои от музикантите, след като бяха извикани в чужбина, беше им налагано как да пеят, дали да има съпровод на инструмент, какъв да бъде и т. н.
Бяха им занесли от Живата вода от музиката на Учителя, продадоха се за грошове и наляха от нея във воденицата на михайловистите. По този въпрос може да прочетете в „Изгревът", том I стр. 472 как се налива вода в чужда воденица. Освен това се сбъдна пророчески онова, което бе написала Мария Тодорова на стр. 302 и 303 от същата книга. Някои от музикантите, след като бяха извикани в чужбина, беше им налагано как да пеят, дали да има съпровод на инструмент, какъв да бъде и т. н. Случаи много. Особено бе показателен случаят с певецът Огнян Николов от Варна, който през 1994 г. бил извикан за концерт в Англия. Там организаторите на концерта му наложили какво да пее, как да пее и са му казали, че музиката на Учителя не трябва да се изпълнява солово, че не трябва да има акомпанимент към нея, че той трябва да пее заедно с хора и още такива измислици на михайловистите с цел да го пречупят и подчинят. И ако вземат чрез него от Живата вода на музиката на Учителя, да си я използват както искат.
към текста >>

орган и вокал, Искра Добрева - сопран, Добрина Стеврева - сопран, Йоанна Стратева - цигулка, която подготви инструментален състав - квартет, които поднесоха песни на Учителя.
Есента на 1993 г. аз дадох идеята за чествуване на 130 години от рождението на Учителя (1864-1994), както и 50 години от заминаването Му (1944-1994). Започнах подготовка за чествуването и организирането на концерта. На 20.II.1994 г., неделя, от 11 часа в дома на Българо-Руската дружба на бул. „Евлоги Георгиев" 169 бе изнесен концерт пред 400 души публика, в който концерт участвуваха Ина Дойнова - ел. орган и вокал, Искра Добрева - сопран, Добрина Стеврева - сопран, Йоанна Стратева - цигулка, която подготви инструментален състав - квартет, които поднесоха песни на Учителя. Беше устроена изложба от фотоси от времето на Школата на Учителя и имаше щанд за книги от Учителя. Това бе първият концерт, който се изнесе, за да ознаменува годишнината на Учителя, финансирането на концерта бе осъществен от мен, брат ми, Марийка Марашлиева, Добринка Ставрева. Концертът бе успешен. По това време идеята за чествуването годишнината на Учителя се поде от хора, които искаха да я опорочат. Бяха си направили план за изнасяне на лекции от лектори в София, застъпваха се становища и принципи, които нямат нищо общо с Школата на Учителя.
към текста >>

Следващият период е изнасянето на индивидуални концерти от музиканти-певци и инструменталисти.
Другите останаха за следващата епоха. На 29.I.1995 г., 11 часа в „Дома на техниката", ул. „Раковски" 108 бе организиран концерт-рецитал „Мисията на Славянството". Бе посетен от над 300 човека. С този концерт се приключва първия етап от музикалния живот след 1990 г. Следващият период е изнасянето на индивидуални концерти от музиканти-певци и инструменталисти. Всеки трябва да се докаже, да се подготви и да се реализира на сцената като музикант. Публика има, салони има, на лице са онези, които ще финансират. Имат думата музикантите. Ние ги очакваме на концертния подиум. След като преминат рециталите идва и последният етап.
към текста >>

Имало е и певци и инструменталисти и много добър Братски хор.
След като преминат рециталите идва и последният етап. Трябва да се изнесе голям гала-концерт в голямата зала „България". За нея имаме сили и музиканти. Но трябва подготовка. На времето Учителят нееднократно подканял музикантите на Изгрева да изнесат концерт в зала „България". Имало е и певци и инструменталисти и много добър Братски хор. Те не са посмяли и се страхували от музикалната публика в София. Учителят се усмихнал. Тогава дигнал двете си ръце и казал: „Рекох, излезте на сцената, застанете на сцената и започнете да пеете тъй, както пеете тук на Изгрева. Не се страхувайте, ние ще ви помогнем отгоре и помощта ще дойде от Небето". Тогава Учителят повдигнал главата си леко нагоре, усмихнал се лъчезарно.
към текста >>

45. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Със сплашен трепет изпълнявах упражнение след упражнение, като повече се вглеждах в лъковата и пръстовата техника, отколкото в звучността на инструмента!
Въпреки прохладата на върха, настройката на цигулката ми бе добра. Кръгът се оформи на немалката тераска на върха и УЧИТЕЛЯТ бе готов за първите стъпки на Паневритмията. Изненадата от изпълнението за мен бе голяма - непознатата акустика на върха. Оказа се, че тя бе в известен смисъл звукова бариера само лично за мен. Цигулката ми звучеше добре и тоновете достигаха до играещите, без аз да мога да ги слушам чисто и ясно, както това е навсякъде другаде. Със сплашен трепет изпълнявах упражнение след упражнение, като повече се вглеждах в лъковата и пръстовата техника, отколкото в звучността на инструмента! След упражнението „Мисли, право мисли..." попривикнах с този акустичен феномен и продължавах да свиря с голямо внимание. Все пак успях да завърша Паневритмията, без да направя други грешки. Малко се поотпуснах преди дихателното упражнение с гамата, след като се убедихме, че инструмента не ми е изневерил т.е. струните не са спаднали!... Заключителното обливане със свещената формула извърших с дълбока въздишка и нескрита радост, че издържах концертния изпит на върха.
към текста >>

Малко се поотпуснах преди дихателното упражнение с гамата, след като се убедихме, че инструмента не ми е изневерил т.е.
Оказа се, че тя бе в известен смисъл звукова бариера само лично за мен. Цигулката ми звучеше добре и тоновете достигаха до играещите, без аз да мога да ги слушам чисто и ясно, както това е навсякъде другаде. Със сплашен трепет изпълнявах упражнение след упражнение, като повече се вглеждах в лъковата и пръстовата техника, отколкото в звучността на инструмента! След упражнението „Мисли, право мисли..." попривикнах с този акустичен феномен и продължавах да свиря с голямо внимание. Все пак успях да завърша Паневритмията, без да направя други грешки. Малко се поотпуснах преди дихателното упражнение с гамата, след като се убедихме, че инструмента не ми е изневерил т.е. струните не са спаднали!... Заключителното обливане със свещената формула извърших с дълбока въздишка и нескрита радост, че издържах концертния изпит на върха. Когато протегнах ръка, за да целуна десницата на УЧИТЕЛЯ, Той ми каза: „Защо бе притеснен по време на свиренето? " - „Ами не чувах добре звука на цигулката! " - отговорих.
към текста >>

Ние слушахме добре, защото над нас имаше въздушен магнетичен похлупак, който направляваше звука към играещите, поради това ти не чуваше добре инструмента си!
Заключителното обливане със свещената формула извърших с дълбока въздишка и нескрита радост, че издържах концертния изпит на върха. Когато протегнах ръка, за да целуна десницата на УЧИТЕЛЯ, Той ми каза: „Защо бе притеснен по време на свиренето? " - „Ами не чувах добре звука на цигулката! " - отговорих. „Ех, акустиката на върха днес бе особена - обратна. Ние слушахме добре, защото над нас имаше въздушен магнетичен похлупак, който направляваше звука към играещите, поради това ти не чуваше добре инструмента си! Но изпита мина добре! " Финалът на Паневритмията се посрещна с облекчение от по-изморени-те приятели, на които все пак възлизането към върха, след кратка нощна дрямка, оказа своето влияние. Насядали на удобни и закътани между скалите места, те предпочитаха да си отдъхнат и с присвити очи да наблюдават ширналата се панорама. Но групата бе освежена и от млади и силни приятели. Вместо почивка, те предпочитаха да проверят много от интересните изказвания на УЧИТЕЛЯ за онова, което се вижда и за онова, което не се вижда от обикновеното око.
към текста >>

46. І.5. БАНЯТА

Обичаше техническите инструменти.
Разбира се, тя се ползваше от работниците на Изгрева - стенографите, дежурните по кухня, градинарите и някои други. И в своята малка къщичка, в едно миниатюрно помещение имаше също такава баня. Димитър бе много сръчен човек. Имаше великолепна техническа памет. Разглоби часовник, запаметява мястото на всеки винт, улавя последователността на всяка част, ако липсва някоя, търси подходяща, слага я на място и часовника заработва. Обичаше техническите инструменти. Когато нейде забележи майсторски изделия, проучваше как са изработени, набавяше подходящи инструменти и най-търпеливо след време показваше това, което е направил. На Изгрева той беше домолюбеца. Врати, прозорци, осветление, отопление той поддържаше в изправност. Беше се снабдил с помпа и четки за боядисване. До известна степен белосаният Изгрев бе негово дело.
към текста >>

Когато нейде забележи майсторски изделия, проучваше как са изработени, набавяше подходящи инструменти и най-търпеливо след време показваше това, което е направил.
И в своята малка къщичка, в едно миниатюрно помещение имаше също такава баня. Димитър бе много сръчен човек. Имаше великолепна техническа памет. Разглоби часовник, запаметява мястото на всеки винт, улавя последователността на всяка част, ако липсва някоя, търси подходяща, слага я на място и часовника заработва. Обичаше техническите инструменти. Когато нейде забележи майсторски изделия, проучваше как са изработени, набавяше подходящи инструменти и най-търпеливо след време показваше това, което е направил. На Изгрева той беше домолюбеца. Врати, прозорци, осветление, отопление той поддържаше в изправност. Беше се снабдил с помпа и четки за боядисване. До известна степен белосаният Изгрев бе негово дело. Разбира се, цялата техническа дейност имаше известна опора в неговия добър и благ характер.
към текста >>

Макар и рядко, той бе сътрудник на списание „Житно зърно", в някои от концертите на Изгрева изпълняваше на цитра (музикален инструмент) подходящи пиеси, в младежкия клас най-добросъвестно развиваше зададените теми.
При един случай, когато с УЧИТЕЛЯ се връщаме от лозето на Изгрева, до боровете срещаме Димитър и Той казва: - Това е един добър брат! Светия! Посочвам го като представител на добротворците на школата. Действително, в многогодишното приятелство ние бяхме неразделни и неведнъж съм се убеждавал в правотата на УЧИТЕЛЯ. Димитър бе и поетична, музикална и мистична душа. Макар и рядко, той бе сътрудник на списание „Житно зърно", в някои от концертите на Изгрева изпълняваше на цитра (музикален инструмент) подходящи пиеси, в младежкия клас най-добросъвестно развиваше зададените теми. До последния ден на живота си той бе добрият изгревянин. За Рилските езера неговото добро сърце, точен поглед, верен усет и сръчни ръце направиха банята. Ето повода. Рилските езера станаха център на Братството от по-високо измерение. УЧИТЕЛЯТ пренесе школната дейност от Изгрева на Рилските висини.
към текста >>

47. І.6. ЛОДКАТА

Снабден с подходящи инструменти, той сръчно монтира лодката, засмоли долепените части и не след дълго помоли приятелите да я пренесат в езерото - първото кръщение.
А сега - обърна се Той към носачите - преоблечете се и се напийте с топъл чай, подсладен с мед! Вечерният здрач бавно, но сигурно внесе радостна отмора, а там, в затоплените палатки, всеки от нас спокойно споделяше подробностите по рилското чудо - лодката, така че почти целият лагер беше въведен в творческото претворяване на една идея, вложена най-непринудено в почти незабелязана мисъл, но възприета само от едно готово и будно съзнание в лицето на нашия Боянчо! На другия ден след утринната беседа на молитвения връх, паневритмичните упражнения се изиграха на поляната около огнището пред нов наблюдател - лодката. Двете половини привличаха вниманието на играещите, но най-вече на Боянчо. А той не дочака да бъде приключена закуската и започна да работи сглобяването. Снабден с подходящи инструменти, той сръчно монтира лодката, засмоли долепените части и не след дълго помоли приятелите да я пренесат в езерото - първото кръщение. УЧИТЕЛЯТ от площадката на своята палатка следеше работата на Боянчо и когато лодката бе потопена в езерните води Той дойде, за да присъства на първото пробно плаване. Пробата бе сполучлива и първият пътешественик бе УЧИТЕЛЯ. Плавно се понесе лодката от бряг до бряг. УЧИТЕЛЯТ се увери в подсигуреното с големи плочи пристанище, където трябваше да се товарят пълните с вода съдове, дава допълнителни наставления за внимателно наместване на чайниците и казаните и поиска да заплава към мястото на езерния извор, добре наблюдаван от околните височини, след което лодката сполучливо спря на първото пристанище. Забележителни ще останат в съзнанието ни Неговите мисли след това пътешествие.
към текста >>

48. І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА

Всякога ние, изпълнителите на музиката, с особена тъга прибирахме инструментите си, но окриляни от надеждата, да се чуем наново при следващата паневритмия.
Неколцината здрави и сигурни цигулари, подкрепени от партиите на виолите, челото и контрабаса, правеха от музикалните упражнения - програма от концерт на открито. Вдъхновено и майсторско бе изпълнението на паневритмията, а играта - плавна и магнетична. Ритмичната музика, многогласната хармония респектираха играещите. Целият кръг от играещи като един люлееха ръце с ясното съзнание да играят така, както играе УЧИТЕЛЯ. В такива безоблачни дни, боровите клонки и пойните птици в гората смълчани очакваха последните акорди. Всякога ние, изпълнителите на музиката, с особена тъга прибирахме инструментите си, но окриляни от надеждата, да се чуем наново при следващата паневритмия. Ето че добри приятели наново се загрижиха и замислиха за моята съдба. Този път ударението бе върху моята музикална специализация и то, да я добия не у нас, а във Франция, при добри цигуларски педагози. В Париж бе заминал вече Михаил Иванов и за успеха на неговите начинания, добрите приятели считаха, че трябва да замине музикант. Техният поглед спря на моята особа. Още повече, че репертоарът на братските песни бе овладян и изпълнението бе на висота.
към текста >>

49. ІІ.28. ОЩЕ ЕДНО ПРЕРАЖДАНЕ

Винаги, когато са събирани около пианото и се разучават песните и музиката на УЧИТЕЛЯ, братът повиква малкото дете и то да чукне клавишите - добър метод за възпитаване на чувство към инструмента.
Като всеки добър баща, посветен в идеите на Новото учение, той бе прилежен възпитател. Искаше рожбата му да бъде добро и ученолюбиво дете, но и да усвои музикалното изкуство. Пианото в дома им не бе само мебел. Много често добрите приятели и съмишленици се събират на песни и духовни разговори, а това поддържа духът за по-смислен живот. Съкровена мечта на брат Райнов бе, малкото дете да се приобщи към духовното поприще и като пианистка, да заработи за преуспяване на делото. Винаги, когато са събирани около пианото и се разучават песните и музиката на УЧИТЕЛЯ, братът повиква малкото дете и то да чукне клавишите - добър метод за възпитаване на чувство към инструмента. Така, ден след ден, взаимната обич между баща и дъщеря изгражда надеждна връзка - условия за добри постижения. Но... в дни на върлуваща епидемия, малкото дете, пораснало като момиченце, заболява, не издържа болезнените кризи и умира. Брат Райнов е покрусен от ранната смърт на свидната рожба, макар че добре разбира смисъла и значението на подобна загуба, но бащиното му чувство е накърнено и скръбта тежи на неговата душа. Времето все пак лекува. С течение на годините бащината мъка преминава, той се примирява с повелята на великата съдба, призовала любимата му дъщеря в друго измерение на живота.
към текста >>

50. ІІ.32. ПРИЛОЖНИТЕ ИЗКУСТВА

Всеки изпълнител, било той певец, или инструменталист, трябва да има изработено ухо, чувствително към музикалните тонове.
Вие също така добре знаете, че даден художник има по-богата представа за цветовете, отколкото обикновения човек. Разбира се, нямам предвид патологичните нарушения на далтонистите и други, с оскъдни представи за цветовете. Художникът има много добра представа за светлосенките, които отбягват от окото на обикновения човек. Пълни френологични данни, плюс хиромантичните за добра и сръчна ръка, са основата на творческата изява на човека като скулптор и живописец. По-очебийна е необходимата връзка между отделните качества, които трябва да има един музикант. Всеки изпълнител, било той певец, или инструменталист, трябва да има изработено ухо, чувствително към музикалните тонове. Наред с подобен център за тона, трябва да е изработен и центъра за метриката и ритмиката. Ако към тези центрове прибавим и чувствителна ръка, готова да претворява звука чрез музикалните инструменти, можем да очакваме изявата на добрият музикант. Нали има певци, които детонират. Фалшивото пеене се дължи на недостатъчно развитие - центъра за тона и певеца не може да прави разлика между тях. А има и други - които са без достатъчно развито ритмично чувство, те пък не могат да спазват времетраенето на тоновете и те мъчно запаметяват мелодичната линия.
към текста >>

Ако към тези центрове прибавим и чувствителна ръка, готова да претворява звука чрез музикалните инструменти, можем да очакваме изявата на добрият музикант.
Художникът има много добра представа за светлосенките, които отбягват от окото на обикновения човек. Пълни френологични данни, плюс хиромантичните за добра и сръчна ръка, са основата на творческата изява на човека като скулптор и живописец. По-очебийна е необходимата връзка между отделните качества, които трябва да има един музикант. Всеки изпълнител, било той певец, или инструменталист, трябва да има изработено ухо, чувствително към музикалните тонове. Наред с подобен център за тона, трябва да е изработен и центъра за метриката и ритмиката. Ако към тези центрове прибавим и чувствителна ръка, готова да претворява звука чрез музикалните инструменти, можем да очакваме изявата на добрият музикант. Нали има певци, които детонират. Фалшивото пеене се дължи на недостатъчно развитие - центъра за тона и певеца не може да прави разлика между тях. А има и други - които са без достатъчно развито ритмично чувство, те пък не могат да спазват времетраенето на тоновете и те мъчно запаметяват мелодичната линия. А има и такива - които не могат да контролират гласните струни, а още по-малко, ръцете си. Явно е, музикантът трябва да има стабилно към тоновете ухо, сигурно ритмично чувство и ръка, готова да даде музикален израз на звука.
към текста >>

51. 34. ЛУНЕН ХИМН

Зная, че УЧИТЕЛЯТ не бе школуван пианист, но много обичаше този многострунен инструмент и винаги бе високо оценен посетител на концерти, изнесени от видни пианисти в столичните салони.
Разбрах, че заедно с пълноликата Луна, ще бъдем единствените свидетели на тържество от музикален характер. Очаквах музиката. Така и стана. На фона на разлистените лимони, изпълнили плътно сцената, фигурата на УЧИТЕЛЯ се очертаваше с яснота, при все, че единствената светлина бе все пак слязла от висините на Луната. Той засвири! Зная, че УЧИТЕЛЯТ не бе школуван пианист, но много обичаше този многострунен инструмент и винаги бе високо оценен посетител на концерти, изнесени от видни пианисти в столичните салони. Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на цигулката си музикални импровизации и да пее текста на песен за първи път, изпълнявана от Него. Въпреки това не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите - да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце. Обичаше да слуша пианистите, но и да гледа движенията на послушните пръсти. Пианото прозвуча. Понесоха се нежните тонове на мелодична линия, странна и непозната по строеж.
към текста >>

52. ІІ.36. ИЗГРЕВЪТ ПЕЕ И СВИРИ

Той се интересуваше и от инструмента, от лъка.
Изгревяни не скриват своята обич към цигулката. Достатъчно е да се разнесат няколко акорда, или по-смели опипвания на цигулковия гриф и салона почва да се изпълва. УЧИТЕЛЯТ не закъснява. Според случая, Той или е между приятелите в салона, или близо до цигуларя на сцената, за да следи отблизо изпълнението. Но не само изпълнението привличаше УЧИТЕЛЯ. Той се интересуваше и от инструмента, от лъка. Не скриваше почудата си от чудното звучене на четирите струни, опънати над малкия гриф. Всеки цигулар задълго помни разговора с УЧИТЕЛЯ за цигулковото изкуство, за чудодейното изпълнение на именитите световни цигулари. Той сам показваше как биха могли да се изтръгнат онези тонове от цигулката, които да породят радост и възторг, които да извисят душата и духът, които да даруват здраве и мощ на човека, поел пътя към новия живот. Всеки цигулар, който е могъл да разговаря с УЧИТЕЛЯ след сполучливо изпълнение, разбира величието на това изкуство, което е дадено на човечеството като най-разбираем и достъпен контакт до духовните ценности на битието. Ако ви се случи да сте наблизо до гората по следизгревните часове, ухото ви ще долови изпълнението на паневритмичните музикални упражнения.
към текста >>

Появата на диригент винаги привлича инструменталистите и певците.
Понякога изпълнението продължава до пълна достоверност на нотописа. След завършване на лекцията, събраните около пианото ученици подемат песента, разучават я такт по такт, докато я усвоят и да я запеят с пълен глас. Такива са паметните дни, когато изгревяни млъкнат, за да роди тишината новата музика. Изгревът има своите тържествени музикални дни. Те настъпват преди традиционните празници. Появата на диригент винаги привлича инструменталистите и певците. За кратко време, достатъчно ограмотените музиканти оформяват оркестър, хор. Започват да се редуват репетиционни дни. Старателно се изучават отделните партии. Целта е изпълнението да бъде прецизно и с изискана художествена стойност. На тържествения празничен концерт оркестърът трябва да прозвучи в своята пълнота, а хорът да пее по всички правила на хоровото изкуство.
към текста >>

Ако сте се занимавали с някакъв инструмент, или сте учили пеене, ще поискате да бъдете един от изпълнителите на тази музика, която за първи път слуша ухото на човечеството.
Изпълнението привлича. То може да ви поведе към китната поляна, светлия салон или малката дървена къщичка. Ако не одобрите изпълнението, ще кажете - Изгревът се учи да пее и свири. Ако пък ви хареса - ще кажете: Изгревът знае как да пее и как да свири. Ако пък у вас затрептят незримите струни на душата, която обича музиката и хармонията, вие ще поискате да заучите нещичко от големия песенен репертоар на изгревяни. Ако сте се занимавали с някакъв инструмент, или сте учили пеене, ще поискате да бъдете един от изпълнителите на тази музика, която за първи път слуша ухото на човечеството. Тогава и вие ще запеете и засвирите, както пеят и свирят всички изгревяни.
към текста >>

53. ІІ.37. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЦИГУЛАР

Наред със здравото ритмично чувство, усета за мярка, чистота и красота на тона, безупречната музикална памет и богата жизненост, Той търсеше и артиста, родения инструменталист, певец или композитор, верен на музикалния натюрел.
37. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЦИГУЛАР През годините, когато столицата ни бе домакин за концертите на световно известните музиканти - цигулари, пианисти, певци и диригенти, между посетителите в залите се открояваше отличителната фигура на УЧИТЕЛЯ. Той ценеше изпълнителите, следеше най-внимателно тяхната интерпретация, за което след концерта даваше своето мнение. Не е безинтересно как Той определяше артистичната изява. Наред със здравото ритмично чувство, усета за мярка, чистота и красота на тона, безупречната музикална памет и богата жизненост, Той търсеше и артиста, родения инструменталист, певец или композитор, верен на музикалния натюрел. Голямо значение Той даваше на онова музициране, което привлича автора на пиесата - като невидим слушател и вдъхновител. Когато авторът присъства и одобрява изпълнението, артиста пее и свири безупречно, като дава израз на съдържанието на пиесата и вложената основна мисъл. От тази гледна точка, концертите за УЧИТЕЛЯ бяха двойно тържество на видими и невидими посетители. Ето защо Неговата рецензия бе пълна и богата и прецизна мярка за майсторството на артиста. УЧИТЕЛЯТ пееше и свиреше.
към текста >>

Цигулката като инструмент винаги бе предмет на почуда и удивление.
При талантлива разработка и оркестрация, музикалните мотиви биха били съдържание на звучни камерни пиеси и симфонии. Музикалният език, на който УЧИТЕЛЯТ разказваше, бе определен и чист. Далекоизточният напев, изграден от полутонове, четвърт и осминка тонове, оцветен със смекчени възклицания и извивки на бедуина, или древен богомолец, УЧИТЕЛЯТ предаваше с точността на изпълнител от далечни епохи. Съвременната класическа линия на многообразните мотиви - съдържания на световното музикално творчество Той изпълняваше с академична изисканост. А на българската песен - весела и тъжна, игрива и възторжена, подчинена на неправилния такт и сплетени лъкови легати, Неговите пръсти, подвижни и пъргави стъпваха на грифа, така както свирят знатните български гъдулари. Цигулката като инструмент винаги бе предмет на почуда и удивление. Много често Той се взираше в изящните извивки - ефовете, през които отлитаха тоновете, след като са били отразени от овала на странния инструмент. В такива моменти разговора ни свързваше с бележития майстор на цигулката Страдивариус. УЧИТЕЛЯТ познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъкова тех-ника. Звукоизвличането Му беше наситено със свежест, мекота и красота. Затова тоновете бяха с определен колорит.
към текста >>

Много често Той се взираше в изящните извивки - ефовете, през които отлитаха тоновете, след като са били отразени от овала на странния инструмент.
Музикалният език, на който УЧИТЕЛЯТ разказваше, бе определен и чист. Далекоизточният напев, изграден от полутонове, четвърт и осминка тонове, оцветен със смекчени възклицания и извивки на бедуина, или древен богомолец, УЧИТЕЛЯТ предаваше с точността на изпълнител от далечни епохи. Съвременната класическа линия на многообразните мотиви - съдържания на световното музикално творчество Той изпълняваше с академична изисканост. А на българската песен - весела и тъжна, игрива и възторжена, подчинена на неправилния такт и сплетени лъкови легати, Неговите пръсти, подвижни и пъргави стъпваха на грифа, така както свирят знатните български гъдулари. Цигулката като инструмент винаги бе предмет на почуда и удивление. Много често Той се взираше в изящните извивки - ефовете, през които отлитаха тоновете, след като са били отразени от овала на странния инструмент. В такива моменти разговора ни свързваше с бележития майстор на цигулката Страдивариус. УЧИТЕЛЯТ познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъкова тех-ника. Звукоизвличането Му беше наситено със свежест, мекота и красота. Затова тоновете бяха с определен колорит. Дръзкото и шумно изпълнение Той наричаше - бурен разговор на физическото поле.
към текста >>

Отвори кутията, взе инструмента и почна да го настройва.
Един от бележитите музикални дни на УЧИТЕЛЯ бе последният Му концерт - вместо утринно слово, през един от неделните дни на 1943 година. В клас Той влезе с цигулка в ръка. Концерта бе подготвен и приятелите бяха уведомени за това. От рано те заеха своите места в осветения салон. След обичайната молитва, УЧИТЕЛЯТ слезе от катедрата и заяви, че ще изпълни музикалния мотив „Блудния син", който повече от 30 години не е изпълняван. Отвори кутията, взе инструмента и почна да го настройва. Пръстите на дясната Му ръка леко опипваха струните. Ухото Му търсеше чисти квинти. С леко докосване на лъка Той провери нагласата на струните и засвири. Изпълнението и съдържанието на тази пиеса не подлежеше на нотен запис. Темпото на места бе бурно и бързо и пасажите летяха един след друг, поради което петолинията останаха празни.
към текста >>

Пръстите на Неговите две ръце, които стъпваха по грифа на цигулката и владееха движенията на лъка, прибираха инструмента.
„Блудния син" споделяше своя живот с езика на тоновете. Страница след страница ние разчитахме преживяванията му, ту сплетени в конфликти и противоречия, ту успокоени в светли надежди, където съдържанието на живота е изтъкано от светлина и любов. В едва чуто пианисимо, изпълнено с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежните пориви на едно любящо сърце, което търси мир в голямата пустиня на живота, където то е все още непознато и неприето. В разложените акорди, наситени с динамика и мощ, разгъващи се във възходяща хармонична линия, силата на Висшата воля подава ръка на „Блудния син", ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух, за успешен завършек на едно драматично битие. С няколко тържествени акорда разказа завърши. Пръстите на Неговите две ръце, които стъпваха по грифа на цигулката и владееха движенията на лъка, прибираха инструмента. Концертът завърши. Това бе Неговото последно голямо изпълнение пред онези, които дълги години слушаха Неговата звучна цигулка.
към текста >>

54. ІІ.40. УЧИТЕЛЯТ КАТО ПРЕПОДАВАТЕЛ В СЕЛО ХОТАНЦА, РУСЕНСКО

Те за пръв път виждат музикален инструмент, различен от позната им гайда, или пискливия кларнет, който всяка неделя слушали на хорото.
Това той най-често е правел, когато повеждал децата навън по полето и из близката дъбова гора. Така часовете извън класната стая са били не само часове на отдих и освежаване, но са били часове на богато усвоено знание за неизброимите процеси на великата природа. Но ето че часовете в класната стая почнали да стават приятни и очаквани. Много често той е влизал в клас със своята цигулка. Тогава децата притаявали дъх. Те за пръв път виждат музикален инструмент, различен от позната им гайда, или пискливия кларнет, който всяка неделя слушали на хорото. За пръв път чуват песнички, които заучавали бързо. За първи път зазвучават мелодични напеви, които приличат на песните, слушани по седенки, но някак си по-мелодични, по-хармонични, действащи направо на техните детски сърдечни струни. Слушайки тази странна, милваща музика, децата напускали класната стая без обичайния глъч и шум. Напускали класът преобразени. Това направило силно впечатление и на родителите, които по-сетне са имали възможност в своя дом да чуят пеещата цигулка.
към текста >>

55. ІІІ.86. КОНЦЕРТ НА КВАРТЕТА В САЛОНА НА ИЗГРЕВА

А онези, които бяха надарени да разбират музиката и да я изучават, правеха всичко възможно да овладеят един инструмент по всичките правила на професионалните извиквания.
86. КОНЦЕРТ НА КВАРТЕТА В САЛОНА НА ИЗГРЕВА Като цигулар - изпълнител, с най-голяма радост участвах в струнен квартет за камерна музика - както винаги е било предмет на старателни занимания, още когато бях гимназист. На Изгрева идеята за формиране на струнен квартет се зароди тогава, когато се срещнахме още веднъж с нашия приятел - д-р Филип Стоицев. С него съм музицирал през ранните години на нашето детство и юношество. Като добър, обучен цигулар той бе концерт - майстор на ученическия оркестър през целия гимназиален курс в Пловдив. През двадесетте години на този век музикалното образование бе на висота. А онези, които бяха надарени да разбират музиката и да я изучават, правеха всичко възможно да овладеят един инструмент по всичките правила на професионалните извиквания. Ето защо и нашата подготовка бе достатъчно добра, за да музицираме на Изгрева и да вземем участие в музикалния живот. Повторната среща с моят съученик, съгражданин и съмишленик на Учителя, веднага събуди идеята за формиране на струнен квартет, да изнасяме концерти както пред приятелите, така и там, където бихме били поканени. В създадения квартет участваха: д-р Филип Стоицев - цигулка, Гавраил (Галилей) Величков - цигулка, Ангел Янушев - виола и Светослав Марчинков - чело. През 1943 година като челист бяхме поканили известният на всички Светослав Марчинков, титуляр в Софийската опера и Царският симфоничен оркестър. Подготовката на квартета вървеше добре и ние се готвехме за концерт към края на есенния сезон.
към текста >>

56. ІІІ.100. УЧИТЕЛЯТ И ЦИГУЛКАТА

100. УЧИТЕЛЯТ И ЦИГУЛКАТА Учителят обичаше цигулката като един съвършен музикален инструмент.
100. УЧИТЕЛЯТ И ЦИГУЛКАТА Учителят обичаше цигулката като един съвършен музикален инструмент. Много често в беседите си Той сравняваше цигулката с човешката душа. Вълшебството от музикалния израз на цигулката се равнява на свещените трепети на човешката душа. За Учителя цигулката като струнен инструмент е предаден на човечеството от музикалните гении, отговарящи за развитието на човешкото съзнание с методите на музиката. Дори старите италиански майстори Страдивариус и Гварниери, Амати, когато са изработвали най-добрите си цигулки, са били обучавани от онези майстори - специалисти, които са слизали от ангелските светове. Така моделът на цигулката е свален от Невидимия свят и той е пренесен като съвършен музикален инструмент.
към текста >>

За Учителя цигулката като струнен инструмент е предаден на човечеството от музикалните гении, отговарящи за развитието на човешкото съзнание с методите на музиката.
100. УЧИТЕЛЯТ И ЦИГУЛКАТА Учителят обичаше цигулката като един съвършен музикален инструмент. Много често в беседите си Той сравняваше цигулката с човешката душа. Вълшебството от музикалния израз на цигулката се равнява на свещените трепети на човешката душа. За Учителя цигулката като струнен инструмент е предаден на човечеството от музикалните гении, отговарящи за развитието на човешкото съзнание с методите на музиката. Дори старите италиански майстори Страдивариус и Гварниери, Амати, когато са изработвали най-добрите си цигулки, са били обучавани от онези майстори - специалисти, които са слизали от ангелските светове. Така моделът на цигулката е свален от Невидимия свят и той е пренесен като съвършен музикален инструмент. Учителят е говорил много за цигулката. Той имаше хубави инструменти. Веднъж ме покани в стаята си и ми посочи една стара цигулка от миналия век, на която е свирил, когато е бил в Америка, а и след това.
към текста >>

Така моделът на цигулката е свален от Невидимия свят и той е пренесен като съвършен музикален инструмент.
100. УЧИТЕЛЯТ И ЦИГУЛКАТА Учителят обичаше цигулката като един съвършен музикален инструмент. Много често в беседите си Той сравняваше цигулката с човешката душа. Вълшебството от музикалния израз на цигулката се равнява на свещените трепети на човешката душа. За Учителя цигулката като струнен инструмент е предаден на човечеството от музикалните гении, отговарящи за развитието на човешкото съзнание с методите на музиката. Дори старите италиански майстори Страдивариус и Гварниери, Амати, когато са изработвали най-добрите си цигулки, са били обучавани от онези майстори - специалисти, които са слизали от ангелските светове. Така моделът на цигулката е свален от Невидимия свят и той е пренесен като съвършен музикален инструмент. Учителят е говорил много за цигулката. Той имаше хубави инструменти. Веднъж ме покани в стаята си и ми посочи една стара цигулка от миналия век, на която е свирил, когато е бил в Америка, а и след това. Учителят я взе в ръцете си, настрои я и свири един непознат за мене мотив и ми каза: „Искаш ли я? Ако ти харесва, вземи я!
към текста >>

Той имаше хубави инструменти.
Вълшебството от музикалния израз на цигулката се равнява на свещените трепети на човешката душа. За Учителя цигулката като струнен инструмент е предаден на човечеството от музикалните гении, отговарящи за развитието на човешкото съзнание с методите на музиката. Дори старите италиански майстори Страдивариус и Гварниери, Амати, когато са изработвали най-добрите си цигулки, са били обучавани от онези майстори - специалисти, които са слизали от ангелските светове. Така моделът на цигулката е свален от Невидимия свят и той е пренесен като съвършен музикален инструмент. Учителят е говорил много за цигулката. Той имаше хубави инструменти. Веднъж ме покани в стаята си и ми посочи една стара цигулка от миналия век, на която е свирил, когато е бил в Америка, а и след това. Учителят я взе в ръцете си, настрои я и свири един непознат за мене мотив и ми каза: „Искаш ли я? Ако ти харесва, вземи я! " Аз я взех в ръцете си и се опитах да свиря с нея, но това бе модел от миналия век, пръстите ми не можаха да хванат грифа и аз усетих, че се излагам пред Учителя с моето неумение да се справя с този инструмент. „Учителю, този инструмент не е за мене." „Е, щом е така, ще ти дам друга цигулка".
към текста >>

" Аз я взех в ръцете си и се опитах да свиря с нея, но това бе модел от миналия век, пръстите ми не можаха да хванат грифа и аз усетих, че се излагам пред Учителя с моето неумение да се справя с този инструмент.
Учителят е говорил много за цигулката. Той имаше хубави инструменти. Веднъж ме покани в стаята си и ми посочи една стара цигулка от миналия век, на която е свирил, когато е бил в Америка, а и след това. Учителят я взе в ръцете си, настрои я и свири един непознат за мене мотив и ми каза: „Искаш ли я? Ако ти харесва, вземи я! " Аз я взех в ръцете си и се опитах да свиря с нея, но това бе модел от миналия век, пръстите ми не можаха да хванат грифа и аз усетих, че се излагам пред Учителя с моето неумение да се справя с този инструмент. „Учителю, този инструмент не е за мене." „Е, щом е така, ще ти дам друга цигулка". Тогава отиде и отвори капака на една кутия, взе една цигулка и ми я показа. „Това е един хубав инструмент на един от казанлъшките майстори." Аз я взех, опитах я и ми хареса. Задържах я. Минаха няколко дни и аз разбрах, че съм направил непоправима грешка, че не взех първата цигулка, с която Учителят е свирил може би над двадесет години.
към текста >>

„Учителю, този инструмент не е за мене." „Е, щом е така, ще ти дам друга цигулка".
Той имаше хубави инструменти. Веднъж ме покани в стаята си и ми посочи една стара цигулка от миналия век, на която е свирил, когато е бил в Америка, а и след това. Учителят я взе в ръцете си, настрои я и свири един непознат за мене мотив и ми каза: „Искаш ли я? Ако ти харесва, вземи я! " Аз я взех в ръцете си и се опитах да свиря с нея, но това бе модел от миналия век, пръстите ми не можаха да хванат грифа и аз усетих, че се излагам пред Учителя с моето неумение да се справя с този инструмент. „Учителю, този инструмент не е за мене." „Е, щом е така, ще ти дам друга цигулка". Тогава отиде и отвори капака на една кутия, взе една цигулка и ми я показа. „Това е един хубав инструмент на един от казанлъшките майстори." Аз я взех, опитах я и ми хареса. Задържах я. Минаха няколко дни и аз разбрах, че съм направил непоправима грешка, че не взех първата цигулка, с която Учителят е свирил може би над двадесет години. В Музикалния живот на Изгрева и аз взех участие с моите скромни възможности.
към текста >>

„Това е един хубав инструмент на един от казанлъшките майстори." Аз я взех, опитах я и ми хареса.
Учителят я взе в ръцете си, настрои я и свири един непознат за мене мотив и ми каза: „Искаш ли я? Ако ти харесва, вземи я! " Аз я взех в ръцете си и се опитах да свиря с нея, но това бе модел от миналия век, пръстите ми не можаха да хванат грифа и аз усетих, че се излагам пред Учителя с моето неумение да се справя с този инструмент. „Учителю, този инструмент не е за мене." „Е, щом е така, ще ти дам друга цигулка". Тогава отиде и отвори капака на една кутия, взе една цигулка и ми я показа. „Това е един хубав инструмент на един от казанлъшките майстори." Аз я взех, опитах я и ми хареса. Задържах я. Минаха няколко дни и аз разбрах, че съм направил непоправима грешка, че не взех първата цигулка, с която Учителят е свирил може би над двадесет години. В Музикалния живот на Изгрева и аз взех участие с моите скромни възможности. Така чрез мене можа да се създаде песента „Той иде", като първата част бе мое творческо извисяване. Втората част бе допълнена от Учителя.
към текста >>

57. ІІІ.101. МУЗИЦИРАНЕ

Цигуларите опитваха аранжираните за инструмента им мотиви.
101. МУЗИЦИРАНЕ Много често лекциите или разговорите с Учителя бяха на музикални теми. Имаше дни, когато големите въпроси из света на музиката се изясняваха един след друг. Имаше и други дни, когато от ранни зори до късна вечер, Изгревът пееше. Пианистите се редуваха на пианото или хармониума. Цигуларите опитваха аранжираните за инструмента им мотиви. Певците солираха. Дадените от Учителя мотиви, упражнения, песни, мантри, вокализми, ту се репетираха, ту се изнасяха в „затворен концерт", ту се изпълняваха на официален концерт. Тогава салона се препълваше от учениците, приятелите и посетителите от града на музикалния Изгрев. Случваше се понякога след клас, на голямата черна дъска да се изпишат едри ноти и текст на дадена песен. Събрани пред нотното писмо, дни подред, приятелите изучаваха новата песен.
към текста >>

Всеки по свобода и по възможност опитваше да изучи или се занимаваше ревностно с някакъв инструмент.
сутринта, песента се пееше от всички присъстващи. Масовото музициране бе учудващо за всички, дори и за нас, музикантите на Изгрева. Видни музикални дейци, дошли от града да ни чуят, с изненада констатираха, че общото пеене бе ритмично, издържано, хармонично и с вярна интонация. За нас това не бе изненада. Учениците на Учителя имаха ритмично чувство и вярно ухо. Всеки по свобода и по възможност опитваше да изучи или се занимаваше ревностно с някакъв инструмент. Това още повече обогатяваше и укрепваше общата музикална култура. Ето защо музицирането бе добро. Това радваше всички. Така светът на музиката бе близък и понятен. Веднъж след клас, събрани около пианото, се поде песента "Давай, давай".
към текста >>

58. ІІІ.103. ПЕСЕНТА БЛУДНИЯТ СИН

Някои от тях бяха ученически инструменти, а имаше и по-добри.
103. ПЕСЕНТА "БЛУДНИЯТ СИН" Между приятелите и почитателите на Учителя имаше такива, които Му подаряваха цигулки. Те бяха няколко. Някои от тях бяха ученически инструменти, а имаше и по-добри. Обичах да се отбивам в Неговата приемна, за да поддържам инструментите. Почиствах лъковия прах. Подменявах струните. Проверявах квинтовата нагласа. Това все повече и повече ме приближаваше до Учителя.
към текста >>

Обичах да се отбивам в Неговата приемна, за да поддържам инструментите.
103. ПЕСЕНТА "БЛУДНИЯТ СИН" Между приятелите и почитателите на Учителя имаше такива, които Му подаряваха цигулки. Те бяха няколко. Някои от тях бяха ученически инструменти, а имаше и по-добри. Обичах да се отбивам в Неговата приемна, за да поддържам инструментите. Почиствах лъковия прах. Подменявах струните. Проверявах квинтовата нагласа. Това все повече и повече ме приближаваше до Учителя. Случи се така, че един ден заварих Учителя сам в салона.
към текста >>

59. ІІІ.105. УЧИТЕЛЯТ И МУЗИКАТА

Той препоръчваше на своите ученици да пеят и да свирят на някакъв инструмент.
105. УЧИТЕЛЯТ И МУЗИКАТА Един от най-могъщите лостове в духовно - просветителската работа на Учителя е музиката. След темата за Божествената любов е говорил Учителят най-много за музиката. Той препоръчваше на своите ученици да пеят и да свирят на някакъв инструмент. Нещо повече: той поучаваше да се живее музикално. Имаше нещо забележително и неповторимо в начина, по който Учителят свиреше на своята цигулка. Лъкът леко пробягваше по струните и там, при това докосване, се раждаха мелодии, които макар и тихи, носеха вълнуваща вътрешна мощ. Когато слушахме това тихо свирене, струваше ни се, че легиони светли същества се задават в стройни редици и победно вървят, за да превърнат със своето сияние мрачината в светъл, радостен ден. Чудотворните стъпки на това „Небесно войнство" завладяват едно по едно всички кътчета на всемира и те стават част от Царството Божие... По много оригинален начин се родиха братските песни.
към текста >>

Под звуците на музикалните инструменти са ставали истински чудеса.
Хората, за пример, от атлантската раса, не са били музикални. Това личи ясно от изследване на техните черепи. Музиката, това е дихание на душата, без музика, без света на тоновете човешката душа и дух не могат да се проявят. Ако хората желаят да се пре-възпитат и бъдещите поколения да станат носители на онова в живота, което е красиво и възвишено, те трябва да поставят в основата на възпитанието и образованието музиката. Редица факти потвърждават мисълта, че в звука и ритъма се крият мощни сили. Под звуците на музикалните инструменти са ставали истински чудеса. Библейските разкази за рухването на Йерихонската стена под тръбните звуци не е само поетична измислица. Всичко в природата е музика. Музика има и в текущите води, във вечно вълнуващите се океани и морета, музика се носи във въздуха. Музика има в живота на птиците и всички животни. Звучи цялата материя.
към текста >>

60. ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА

В състава на музикантите винаги са преобладавали цигуларите - 6-7, китаристите - един или двама, много често този състав, особено при изпълнение на Изгрева, е бил придружаван и от останалите струнни инструменти - виола, чело, контрабас или духовите: флейта, кларнет.
Паневритмията моделира образа на ученика и го извежда в по-високите гами на живота - съдържание и смисъл на еволюцията. * * * проблемите В музикалното творчество на Учителя, музиката на Паневритмията е една от най-прекрасните прояви. Изпълнява се от учениците от 22 март - до 22 септември всяка година. Паневритмията е звучала не само на поляната на Изгрева, но и на поляните на планините Витоша, Рила и др. „Ел Шадай", или така нареченият „Бивак" на Витоша, или „Присоя" - през 1934 г., а просторните поляни из Седемте езера на Рила редовно са били озвучавани от мотивите на Паневритмията тогава, когато учениците са летували. В състава на музикантите винаги са преобладавали цигуларите - 6-7, китаристите - един или двама, много често този състав, особено при изпълнение на Изгрева, е бил придружаван и от останалите струнни инструменти - виола, чело, контрабас или духовите: флейта, кларнет. Има случаи, когато при отлично време на поляната е изнасяно и пиано. Трябва да отбележим, че като най-подходящи инструменти за „живо" изпълнение на открито се утвърдиха - цигулките за мелодията, китарите за акомпанимента. Макар и твърде рядко, в състава се е включвал и акордеон. При изпълнението на Паневритмията на „живо" - контактът с разумните сили на природата е бил най-осезаем. Тогава настъпва въздействието на онова тайнствено единство - духовна храна за всички.
към текста >>

Трябва да отбележим, че като най-подходящи инструменти за „живо" изпълнение на открито се утвърдиха - цигулките за мелодията, китарите за акомпанимента.
Изпълнява се от учениците от 22 март - до 22 септември всяка година. Паневритмията е звучала не само на поляната на Изгрева, но и на поляните на планините Витоша, Рила и др. „Ел Шадай", или така нареченият „Бивак" на Витоша, или „Присоя" - през 1934 г., а просторните поляни из Седемте езера на Рила редовно са били озвучавани от мотивите на Паневритмията тогава, когато учениците са летували. В състава на музикантите винаги са преобладавали цигуларите - 6-7, китаристите - един или двама, много често този състав, особено при изпълнение на Изгрева, е бил придружаван и от останалите струнни инструменти - виола, чело, контрабас или духовите: флейта, кларнет. Има случаи, когато при отлично време на поляната е изнасяно и пиано. Трябва да отбележим, че като най-подходящи инструменти за „живо" изпълнение на открито се утвърдиха - цигулките за мелодията, китарите за акомпанимента. Макар и твърде рядко, в състава се е включвал и акордеон. При изпълнението на Паневритмията на „живо" - контактът с разумните сили на природата е бил най-осезаем. Тогава настъпва въздействието на онова тайнствено единство - духовна храна за всички. Изпълнителите: музикантите, играещите и незримото присъствие на разумните същества, ликуват и се радват на звучната и магнетична Паневритмия. През последните времена, поради това, че музикалните изпълнители са недостатъчни, се прибягва до магнетофонни записи.
към текста >>

За доброто изпълнение на Паневритмията на „живо", или за качествени записи, ние предлагаме следните основни изисквания: На първо място - изпълнители музиканти, нотно ограмотени и значително овладяли инструмента.
Впоследствие, при отпечатване на първото издание на Паневритмията, музикалният редактор Кирил Икономов написа и втора цигулка, но тя е нагласена предимно като акомп. Мотивите на Паневритмията са богати с хармоничен заряд и той пробужда у всеки изпълнител, или играещ необходимостта, мелодичната линия да се придружава от втори, или трети глас. Общо е убеждението, че двугласа, изпъстрен с контрапунктични движения е не само желано, но и необходимо като хармонична изява за всяко ухо, запознато с красотата на музикалната звукова хармония. По този начин на изпълнение Паневритмията въздейства за пробуждане вложеното дълбоко в душата на всеки чувство за хармония. В света на музиката всяка добра мелодия събужда хармония. За доброто изпълнение на Паневритмията на „живо", или за качествени записи, ние предлагаме следните основни изисквания: На първо място - изпълнители музиканти, нотно ограмотени и значително овладяли инструмента. Те трябва да свирят чисто и безпогрешно. Играещите са твърде чувствителни към неверните и фалшиви тонове и не е уместно именно през време на играта да се получат дразнители. Смущенията от какъвто и да било източник не е желателно. Едно от най-високите постижения на Паневритмията е преживяването на Единство между музика и ритми, между изпълнители - музиканти и играещите. Второто изискване е, да се запази равномерен ритъм от началото до края на упражнението, да няма нито забързване, нито забавяне.
към текста >>

Освен споделените по-горе изисквания да се има предвид, че не са за предпочитане нито „случайни записи", нито „случайни хрумвания" на неподготвени инструменталисти.
От гледна точка на сравнението, утвърдените темпа, изразени вече с метрономни стойности за определени ноти, бяха с минимални отклонения в плюс, или минус от първообразната редакция. Така, още през времето на Учителя, проблема за темпата бе разрешен и утвърден. Изводът от въпросния опит засяга всички изпълнители на Паневритмията, било на „живо", било при магнетофонен запис. Неотменна необходимост при всички случаи е справката със зафиксираните темпа. Още няколко думи по отношение на бъдещите магнетофонни записи. Освен споделените по-горе изисквания да се има предвид, че не са за предпочитане нито „случайни записи", нито „случайни хрумвания" на неподготвени инструменталисти. Паневритмията е свещен предмет от висок разред в Школата на Учителя и всички ученици и привърженици трябва да се отнасят сериозно и задълбочено към нейните музикални мотиви и ритмични движения. Не са за препоръка записите с недобри и некачествени магнетофони, които много често имат ограничен обхват на звуци. Едни от тях не долавят добре ниските тонове, а други не се справят с по-високите, а трети имат недобра центровка и са с лоши оборотни възможности. Подобни записи оставят неп-риятно впечатление и подронват достойнствата на Паневритмията. А когато ще се прави представителен запис, обезателно да се комплектува музикален състав, който добре се е справил с нотописа, след старателни репетиции.
към текста >>

61. 6.15. Космичната вълна на любовта

Тя беше инструмент в ръцете на Мъдреца от Изгрева.
И след това Учителят работеше с флуидите на този народ. Магдалена беше като една антена. Конкретни задачи бяха й поставяни от такова естество, че тя повечето трябваше да говори за беседите на Учителя и да се търсят начини, дали могат да излязат на чужди езици. Тя посещаваше разни духовни общества. Нейната роля беше повече медиомична, отколкото напълно съзнателна. Тя беше инструмент в ръцете на Мъдреца от Изгрева. Учителят я зареждаше като акумулатор, тя отиваше там, свършваше си работата и се връщаше. Тези мистерии са в обсега на възможностите на Учителя. Нейната медиумична природа донесе много непредвидени неща в Школата. В Нея влизаха пакостливи духове и се противопоставяха срещу Учителя в някои моменти. Ставаше като един медиумичен канал, чрез който се изливаха изверженията на българското обществено съзнание, което се противопоставяше и пречеше на Учителя по това време.
към текста >>

А едновременно с това бе и инструмент в ръцете на Мъдреца, за да тушира и трансформира кармата си.
А краката на човека според Учителя представляват неговите добродетели. Когато човек стъпва на краката си и ходи показва, че той работи с добродетелите си. А тя куцаше. И това показваше, че при нея добродетелите липсват. Затуй вършеше тази задача, дадена от Учителя, за да може индивидуалното да се повдигне. А едновременно с това бе и инструмент в ръцете на Мъдреца, за да тушира и трансформира кармата си. Възрастните приятели, възмутени и недоволни от нейното поведение, искаха да я махнат. Учителят каза: „Ако премахнем Магдалена, трябва някой от вас да заеме нейното място." Всички замлъкнаха. Тези противоречия, които съществуваха в Братството, преминаваха през Магдалена и тя беше жертвата на тези противоречия. Защото в самото Братство се проектират самите народи от света. Това са сили и това са души от света, които се насочват към Изгрева.
към текста >>

62. 6.28. Връзката между самосъзнанието и свръхсъзнанието

В предшестващите глави аз направих една характеристика на неговите основни качества и сега само ще припомня, че този светъл мъж, както казват римляните, който притежаваше една богата ерудиция и един съвършен интелектуален инструмент, които го издигаха до висотата на един учен, му създаваха условие да направи една по-интимна връзка с Космичната мъдрост на Учителя.
От друга страна, четеше популярна окултна литература, която събуждаше в човешкото съзнание една гордост. Той беше по този начин наметнал мантията на някакъв чародей, който може да прониква в съдбините на хората, даже и да смята, че има онази магична сила - да въздейства върху техните съдби. Трябва дълбоко да подчертаем, че ние тук разглеждаме личността - специално неговата, като един актьор, който става изразител на цяла една категория съзнания, на една минала култура, която е изгубила всякакъв вътрешен духовен потенциал и е останала в света на формите като една реликва. Каква голяма разлика съществува между великия свят на свръхсъзнанието и света на самосъзнанието. Георги Радев, който имаше тази голяма привилегия - да носи това велико озарение, наистина достойно играеше своята роля. В предшестващите глави аз направих една характеристика на неговите основни качества и сега само ще припомня, че този светъл мъж, както казват римляните, който притежаваше една богата ерудиция и един съвършен интелектуален инструмент, които го издигаха до висотата на един учен, му създаваха условие да направи една по-интимна връзка с Космичната мъдрост на Учителя. За него Учителят не представляваше някаква личност, както стоеше в съзнанието на Михаил Иванов и Мара Граблашева, напротив, той виждаше в Учителя онази Божествена Мъдрост, в която е потопено цялото Битие. Тази интимна връзка с Космичната Мъдрост я създаваше изключително по пътя на смирението. Смирението е онова велико качество на ученика, което разтваря неговата душа за голямата светлина, която излиза от съществата на свръхсъзнанието. Смирението само може да схване, че тези способности в човешкия ум са могъщи инструменти в ръцете на живата разумна природа. Смирението само може да доведе ученика до онова просветление, да вижда, че едничкият източник на всички материални и духовни блага, и на всички културни ценности е Великото Космично Начало.
към текста >>

Смирението само може да схване, че тези способности в човешкия ум са могъщи инструменти в ръцете на живата разумна природа.
Георги Радев, който имаше тази голяма привилегия - да носи това велико озарение, наистина достойно играеше своята роля. В предшестващите глави аз направих една характеристика на неговите основни качества и сега само ще припомня, че този светъл мъж, както казват римляните, който притежаваше една богата ерудиция и един съвършен интелектуален инструмент, които го издигаха до висотата на един учен, му създаваха условие да направи една по-интимна връзка с Космичната мъдрост на Учителя. За него Учителят не представляваше някаква личност, както стоеше в съзнанието на Михаил Иванов и Мара Граблашева, напротив, той виждаше в Учителя онази Божествена Мъдрост, в която е потопено цялото Битие. Тази интимна връзка с Космичната Мъдрост я създаваше изключително по пътя на смирението. Смирението е онова велико качество на ученика, което разтваря неговата душа за голямата светлина, която излиза от съществата на свръхсъзнанието. Смирението само може да схване, че тези способности в човешкия ум са могъщи инструменти в ръцете на живата разумна природа. Смирението само може да доведе ученика до онова просветление, да вижда, че едничкият източник на всички материални и духовни блага, и на всички културни ценности е Великото Космично Начало. Хората са само проводници на тези творчески импулси, на всички духовни постижения. Много тънко и задълбочено наблюдавах Учителя, как работеше с тези реторти на съзнания, виждах Неговите усилия да свърже света на самосъзнанието, един свят, който вече се разлагаше, с обновителните струи на свръхсъзнанието. Общественият и културен живот като че ли в сегашното си развитие беше изминал своя път и Учителят трябваше да му даде друга ориентация. Светът на самосъзнанието боравеше с едно откъслечно знание.
към текста >>

63. 6.32. Синът на Учителя

Асен Арнаудов по-късно стана професор в консерваторията на инструмента арфа.
Тази моя опитност ми хвърли такава обилна светлина, че да бяха се събрали всички професори, заедно със своите теории и всички философи, нито за секунда не биха ме разколебали в това, което почувствах и видях. Моята крайна критичност, моят неоправдан скептицизъм и логиката на моя ум действително бяха победени. Това излизане от човешкото тяло и възвръщане към неговата индивидуалност, когато човешкото естество се слива с тези светове, то тогава човек не се вижда като нещо отделено. То тогава той е част от космоса. През цялото това време, до простряното ми тяло на земята, стоеше Асен Арнаудов и го пазеше. Асен Арнаудов по-късно стана професор в консерваторията на инструмента арфа. Той изигра една голяма роля за записване музиката на Учителя. Имаше туй качество, че когато чуе една мелодия, веднага можеше да я запише, т. е. да я нотира. Никой един от нашите музиканти на Изгрева нямаше тази способност. И да се запишат тези песни, да се нотират, до голяма степен се дължеше на Асен Арнаудов.
към текста >>

64. 6.35. Mладежките събори

Когато Учителят слиза, идва на земята, Той води плеядата свои ученици, които се явяват като важни инструменти в Неговото дело.
Заминаха си млади, от туберкулоза. Тогава нямаше лекарства срещу тази болест. Те се явиха след войната 1945 г. Имаме много факти и данни, когато Учителят е лекувал много хора от братството и от света от неизлечими болести, които и днес дори медицината не може да лекува. Но защо Той остави да си заминат още толкова млади? Когато Учителят слиза, идва на земята, Той води плеядата свои ученици, които се явяват като важни инструменти в Неговото дело. Като си изиграят ролята като актьори, то Той си ги взима, изпраща ги в Невидимия свят на друга работа. На земята остават другите, които следва да бъдат привлечени като актьори в новото действие, което предстои. Това е едно приблизително обяснение на този факт. Завършване на Младежките събори. Освен произнесените реферати от учениците и беседите на Учителя, съществуваше и друг живот при съборите.
към текста >>

65. 6.63. ТРИТЕ ЛОЖИ И ШЕСТАТА РАСА

Те са живите инструменти, те са двете вели-ки противоположности, чрез които се строи животът.
Адептите на лявото посвещение държат душите на хората в своята власт чрез техните слабости и пороци, чрез отрицателните качества на техния характер и обратно - Адептите на Бялото Братство държат сметка за положителните качества и черти на характерите на душите и като ги поощряват, направляват душите към усъвършенстване и освобождение. Фигуративно можем да изразим мисията на двете ложи по следния начин: Бялата ложа действа чрез атмосферата на Мира и слънчевата Светлина. Тя сее семената на Доброто, възраства ги, докато дадат зрели и сочни плодове. Ложата на Лявото посвещение действа по пътя на ерупцията, както вулканите и земетресенията, или съвременните атомни бомби, с които си служи съвременното човечеството. Космичното братство, в интереса на еволюцията, която държи съдбата не само на народите и човечеството, но и на другите природни царства, използва енергиите и на двете ложи. Те са живите инструменти, те са двете вели-ки противоположности, чрез които се строи животът. Досега ложата на лявото посвещение е имала надмощие особено при инволюционните периоди. Според окултизмът нашата епоха се намира в седмата манвантара на инволюционния цикъл. В тази манвантара са се въплътили на земята 10 Учители. Деветият Учител, който поставя основните зародиши на възходящия еволюционен цикъл на човечеството, беше Исус Христос. А десетият, Който ще дойде да въдвори правдата и справедливостта в света и да даде началото на Новата култура, чрез която ще се въплътят душите на шестата раса, или душите на Синовете Божии.
към текста >>

66. 6.64. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Защото смятаха, че тя е обсебена, и че е станала инструмент на Лулчев, който отдавна го няма, но духът му е бил в нея.
Тя се въртеше около него. За да се изяснят някои неща, трябва да кажа няколко думи за нея. Напоследък бяхме на лагер на Рила и се заговорих с нея. Всички бяха резервирани към нея, страняха от нея, защото знаеха, че е била приятелка на Лулчев, че е най-голямата му привърженичка и смятаха, че е обсебена от Лулчев. И това много я потискаше в нашите среди. Защото смятаха, че тя е обсебена, и че е станала инструмент на Лулчев, който отдавна го няма, но духът му е бил в нея. Доколкото това е така, това е съвсем друг въпрос. Тогава тя ми направи една изповед на Рила. Веднъж, когато била при Учителя, през 1943 г., Учителят й казал следното: „Тези Упанишади не вървят в прав път. И пътя, по който вървят, ще ги заведе в батака". А това значи, в мътната, кална вода и тиня, от която излизане няма.
към текста >>

Затуй той беше един инструмент в ръцете на Учителя.
В Тъмната Ложа това е закон: „Силният се подчинява на по-силния, за да може да владее по-слабия." В резюме можем да кажем, че Лулчев беше много смел човек и решителен. И когато предприемаше известни неща, пред нищо не се спираше. Значи в него имаше известни качества, които го издигнаха като крупна индивидуалност. Пък имаше и известни недостатъци, което е напълно естествено. Високите върхове граничат с големите бездни. Затуй той беше един инструмент в ръцете на Учителя. Той си е служил с него, за да може спокойно да върши своите видими и невидими операции. И за мен беше учудващо, когато Учителят навремето ми каза „Това е кучето, което ще пази котвата". А това е било към 1922 г. Ето как Учителят очерта пътя и ролята, която има да изиграе тази личност в следващите 22 години. А че той, Лулчев, не изпълни това, което му бе казал Учителя точно и навреме, затова нарушение той си понесе заслуженото.
към текста >>

67. 7.02. „ИЗГРЕВЪТ И БОКЛУЦИТЕ

Дошли в София за този аборт, но като дошли при лекаря, той казал да почакат, докато си приготви инструментите, които трябват.
Четиринадесет деца сме били. Аз съм тринадесето дете. Още от малка съм преминала през много трудности, съдбоносни. Още майка ми, когато била бременна с мене е имало някакво убийство. Някакъв чичо искал да ги убие, че след това мислили да направят някакъв аборт. Дошли в София за този аборт, но като дошли при лекаря, той казал да почакат, докато си приготви инструментите, които трябват. Баща ми и майка ми седели, гледали и си мислили: „Къде са 99, там са и стоте, нека да остане и това." Когато лекарят се показал и казал: „Готово! " те казали: „Ама ние се отказваме! " „Нищо, нищо! ", казал лекарят. „Аз и без това не съм склонен да унищожавам живота, на най-малките".
към текста >>

68. 7.05. САВА КАЛИМЕНОВ

И тя излезе на два концерта и изпълни добре песните, но направи грешка, че застана по средата на инструменталния състав и той я заглуши.
И дъщеря, и внучка се опитаха да пречат. После внучката предизвика обиск и го унищожиха по този начин психически. Минаха години, аз посетих дъщеря му Стефка, като настоях пред нея да се подготви и изнесе сама концерт от песни на Учителя. Спомних си, че навремето Галилей Величков настояваше пред мен, че ако някога имам време и условия, лично да накарам Стефка Калименова да изпълни песни на Учителя, защото има необикновен глас за тези песни. Употребих много сили и енергия, за да я изведа в една нова орбита, на творческото изпълнение. И тя излезе на два концерта и изпълни добре песните, но направи грешка, че застана по средата на инструменталния състав и той я заглуши. Трябваше да се спазват класическите правила и да се застава пред оркестъра. Може би засега нейното изпълнение на песните на Учителя да е най-сполучливото досега. Казах на дъщеря й Елена да направи професионален запис на майка си, за да остане като образец на песните на Учителя по времето на Школата. И дано го нап-рави. При една от срещите ми в техния дом в София Стефка влезна ядосано в стаята и ме упрекна.
към текста >>

69. 7.15. ИРИНА КИСЬОВА

Ирина завършва музикално училище с инструмент пиано.
15. ИРИНА КИСЬОВА Ирина Хенрих се омъжва за Иван Кисьов, създава семейство и й се раждат две дъщери - Йорданка (Данчето) и Ружинка. Ирина е дъщеря на чехския капелмайстор Хенрих Споуста, който десетилетия работи с военните оркестри в България. Ирина завършва музикално училище с инструмент пиано. След като се свързва с Учителя, по Негов съвет цялото семейство идва на Изгрева. Като музикант тя взима дейно участие в музикалния живот на Школата на Учителя. Съдействала е при записването на някои песни на Учителя, свирила е на пиано по време на класовете на Учителя, ръководила е братския хор, при което са изпълнявани някои от нейните разработки за хор. Учителят е настоявал да прави опити да разработва Негови песни за хор. Тя е била стеснителна и е смятала, че няма да може да се справи.
към текста >>

За музиката на Учителя е необходимо да има подготвени музиканти, професионалисти на своя инструмент, на който работят, музикален ценз за музикалното творчество на Учителя и духовен ценз за познаване Словото на Учителя.
Имат думата музикантите. Моята задача бе да се запишат опитностите на Ирина Кисьова, да се спаси архива й от изчезване и да попадне в ръцете на музикант-професионалист. Аз това го изпълних. От мен толкова. Думата има другите, които следва да дойдат, за да се запознаят с музиката на Учителя и да могат да я оценят. За музиката на Учителя е необходимо да има подготвени музиканти, професионалисти на своя инструмент, на който работят, музикален ценз за музикалното творчество на Учителя и духовен ценз за познаване Словото на Учителя. Когато дойдат такива хора, те ще могат да работят. А дотогава ще се чака и ще се съхраняват нещата, докато Небето изпрати готови души и докато има условия за работа. Ще се чака, няма как. Освен разработките на Ирина Кисьова за пиано на песента „Изгрява слънцето" има подготвени и други песни за хор, но те останаха с архива й в Петър Ганев.
към текста >>

70. 7.26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО

Един път свири на мой инструмент - електрически орган, а на другите два акомпанираше на певеца Симеон Симеонов на свой инструмент, но включен на моята озвучаваща уредба.
Доколкото го познавах преди това той не бе способен на такава постъпка. Но сега това е естествено за него. Предложих му няколко идеи за организиране на музикалния живот на Братството с музика на Учителя, но той отказа пак под влияние на жена си. Тогава аз реших сам да действувам и това не е малко, което направих. Петър Ганев се яви на сцената на три мои концерти, които аз организирах и финансирах. Един път свири на мой инструмент - електрически орган, а на другите два акомпанираше на певеца Симеон Симеонов на свой инструмент, но включен на моята озвучаваща уредба. Неговото явяване на сцената бе повече от сполучливо. Под чуждо влияние той не пожела да предаде тетрадката на баща си, а позволи на жена си Божанка да публикува част от неговите спомени на баща си и накрая се подписа под тях с името Божанка Ганева. Беше уведомен лично от мен как стои въпросът с Елена Андреева и за раздухвания около нея въпрос от Елена Николова. Той прие обяснението ми и разбра всичко. По-късно си промени решението си под влияние на чуждо вмешателство.
към текста >>

71. 15. ИРИНА КИСЬОВА

Ирина завършва музикално училище с инструмент пиано.
15. ИРИНА КИСЬОВА Ирина Хенрих се омъжва за Иван Кисьов, създава семейство и й се раждат две дъщери - Йорданка (Данчето) и Ружинка. Ирина е дъщеря на чехския капелмайстор Хенрих Споуста, който десетилетия работи с военните оркестри в България. Ирина завършва музикално училище с инструмент пиано. След като се свързва с Учителя, по Негов съвет цялото семейство идва на Изгрева. Като музикант тя взима дейно участие в музикалния живот на Школата на Учителя. Съдействала е при записването на някои песни на Учителя, свирила е на пиано по време на класовете на Учителя, ръководила е братския хор, при което са изпълнявани някои от нейните разработки за хор. Учителят е настоявал да прави опити да разработва Негови песни за хор. Тя е била стеснителна и е смятала, че няма да може да се справи.
към текста >>

За музиката на Учителя е необходимо да има подготвени музиканти, професионалисти на своя инструмент, на който работят, музикален ценз за музикалното творчество на Учителя и духовен ценз за познаване Словото на Учителя.
Имат думата музикантите. Моята задача бе да се запишат опитностите на Ирина Кисьова, да се спаси архива й от изчезване и да попадне в ръцете на музикант-професиона-лист. Аз това го изпълних. От мен толкова. Думата има другите, които следва да дойдат, за да се запознаят с музиката на Учителя и да могат да я оценят. За музиката на Учителя е необходимо да има подготвени музиканти, професионалисти на своя инструмент, на който работят, музикален ценз за музикалното творчество на Учителя и духовен ценз за познаване Словото на Учителя. Когато дойдат такива хора, те ще могат да работят. А дотогава ще се чака и ще се съхраняват нещата, докато Небето изпрати готови души и докато има условия за работа. Ще се чака, няма как. Освен разработките на Ирина Кисьова за пиано на песента „Изгрява слънцето" има подготвени и други песни за хор, но те останаха с архива й в Петър Ганев.
към текста >>

72. 26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО

Един път свири на мой инструмент - електрически орган, а на другите два акомпанираше на певеца Симеон Симеонов на свой инструмент, но включен на моята озвучаваща уредба.
Това го направи под внушение на жена си Божанка. Доколкото го познавах преди това той не бе способен на такава постъпка. Но сега това е естествено за него. Предложих му няколко идеи за организиране на музикалния живот на Братството с музика на Учителя, но той отказа пак под влияние на жена си. Тогава аз реших сам да действувам и това не е малко, което направих, Петър Ганев се яви на сцената на три мои концерти, които аз организирах и финансирах. Един път свири на мой инструмент - електрически орган, а на другите два акомпанираше на певеца Симеон Симеонов на свой инструмент, но включен на моята озвучаваща уредба. Неговото явяване на сцената бе повече от сполучливо. Под чуждо влияние той не пожела да предаде тетрадката на баща си, а позволи на жена си Божанка да публикува част от неговите спомени на баща си и накрая се подписа под тях с името Божанка Ганева. Беше уведомен лично от мен как стои въпросът с Елена Андреева и за раздухвания около нея въпрос от Елена Николова, Той прие обяснението ми и разбра всичко. По-късно си промени решението си под влияние на чуждо вмешателство. Той се подписа под това „Отворено писмо" като предварително знаеше, че това са лъжи, защото историята за Петър Димков съм я слушал и от баща му.
към текста >>

73. 11. НА ПЕЙКАТА НА ОТЧАЯНИЕТО

А главен и официален инструмент бе пианото.
А в него лесно не се влизаше. Беше необходимо години наред добро държание, добри обноски и да имаш средства и условия да посрещаш и изпращаш гости. А това струваше пари и да се поддържа всичко това бе необходимо изключително старание от домакинята. Майка ми беше динамичен човек, много властна и искаше единствената й дъщеря да бъде обучена и въведена в това общество. Аз бях много добра пианистка, това радваше майка ми, защото в обществото, в което тя се движеше като първо условие се явяваше, че някой трябва да свири на тези частни приеми. А главен и официален инструмент бе пианото. Трябваше да бъда добре облечена, да зная някой език, особено френски, за да мога да се движа в тази среда. По-късно когато влезах в университета това ласкаеше родителите ми, а особено след като записах Музикалната академия разбирах, че вече трябва да бъда изучена и готова музикантка за Школата на Учителя. Аз преминавах през етапа на частната ученичка и трябваше да бъда образована и добра музикантка. Трябваше да ходя и на беседи и понякога не ми достигаше времето, за да отида на Изгрева. Тогава гората на новопостроеният парк се оформяше и за нас младите момичета беше повече от смелост да преминаваме през него, за да отидеме на Изгрева.
към текста >>

74. 25. БРАКЪТ И ЧОВЕШКАТА ЛЮБОВ

Така и при вас някои могат да свирят, но инструмента им е разстроен, а това е човешкото тяло.
Колкото повече говореха за въздържание толкова повече младежката кръв кипеше у нас. Трудно можеше да се справим с всичко това. Отивам при Учителя и му казвам: „Учителю, в мен навлезнаха страсти и не мога да се справя с тях." Учителят ме погледна сериозно и рече: „Страстите ще ги впрегнеш на работа, без тях е по-лошо, и в Духовния свят има страсти, но са по-други. Най-напред човек схваща формата, тя е във времето и пространството. После схваща движението, то става във времето и най-после схваща Словото, то е вън от времето и пространството. Така и при вас някои могат да свирят, но инструмента им е разстроен, а това е човешкото тяло. Други пък инструмента им е настроен, но не могат да свирят. Сега е времето да опитате Бога. Нали си чела за свещеният огън, който постоянно поддържали древните? Животът е колело, което се върти. Ти сега си долу, други са горе, после като се завърти колелото, тези, които са горе ще отидат долу.
към текста >>

Други пък инструмента им е настроен, но не могат да свирят.
Трудно можеше да се справим с всичко това. Отивам при Учителя и му казвам: „Учителю, в мен навлезнаха страсти и не мога да се справя с тях." Учителят ме погледна сериозно и рече: „Страстите ще ги впрегнеш на работа, без тях е по-лошо, и в Духовния свят има страсти, но са по-други. Най-напред човек схваща формата, тя е във времето и пространството. После схваща движението, то става във времето и най-после схваща Словото, то е вън от времето и пространството. Така и при вас някои могат да свирят, но инструмента им е разстроен, а това е човешкото тяло. Други пък инструмента им е настроен, но не могат да свирят. Сега е времето да опитате Бога. Нали си чела за свещеният огън, който постоянно поддържали древните? Животът е колело, което се върти. Ти сега си долу, други са горе, после като се завърти колелото, тези, които са горе ще отидат долу. Но тези, които са долу имат това преимущество, че като спре колелото могат да слезат на земята, а онези горе ще увиснат на въздуха.
към текста >>

75. 35. ИЗКЪРТЕНОТО КЮШЕ

Подавам му кофата с инструмента и той започва да замазва с мистрията въпросното откъртено кюшенце и ъгъл на стената.
Учителят ме помоли да отида да взема една кофа с вар и пясък и една мистрия. Разтичвам се аз по Изгрева, ту тук, ту там. намерих каквото се искаше от мен и занасям кофата на Учителя. А той ме чака. Излезнал вън, застанал до приемната си и оглежда едно кюше на стената, където се е откъртила мазилката. Подавам му кофата с инструмента и той започва да замазва с мистрията въпросното откъртено кюшенце и ъгъл на стената. Ех, да видите какви движения имаше Учителя и как работеше съвсем обикновени неща с умения и неповторимо майсторство. Не работеше, а свещенодействуваше. Аз стоя и го наблюдавам и мълча. Учителят също мълчи, целият е съсредоточен в своята работа и то толкова, че за момент аз смятам, че за него аз не съществувам и че той си работи с мистрията и е навлязъл в своят си свят и си върши своята работа не само като майстор-мазач, но и като Учител. А аз бях дошла при него по работа, за да споделя всичко с него каквото бе в главата ми.
към текста >>

76. 39. ОГРАДАТА ПРЕД ЧЕШМИЧКАТА

Не, те бяха инструменти и оръдия на онези разрушителни сили на тъмнината, която винаги се стремеше да обхване светлината и да я унищожи.
Разруши се да не напомня на никой. Разруши се да не бъде средище за упражнения и за Знания. Разруши се. Но от кого? От хора ли? Не, те бяха инструменти и оръдия на онези разрушителни сили на тъмнината, която винаги се стремеше да обхване светлината и да я унищожи. Но това никога не е ставало, това го има и в Библията, а в човешката история има безброй такива примери. А, че българският народ, който има много заложби, но той борави с много разрушителни сили и тези сили той ги използува върху това място построено за задачи на Школата. Няколко пъти Учителят е споменавал, че българският народ трябва да се справи с тази разрушителна енергия, която тече в него, която да трансформира за строеж и за градеж първо в себе си и после да я проектира навън от себе си. Иначе тя разрушава личният му живот, разрушава обществото, в което живее и държавата. Ние бяхме свидетели на това разрушение, което дойде отвътре и толкова много събития преминаха през този народ през време на Школата и минаха три войни, а те бяха насочени от сили отвън, които искаха да попречат на българският народ и да го отклонят от Школата на Учителя.
към текста >>

77. 69. ЖЕНА ОТ НАРОДА И ПРИНЦЪТ ОТ ПРИКАЗКИТЕ

Те да го отнемат за себе си и той да им служи за инструмент, а пък аз се борех да го запазя и съхраня не за себе си, а за делото на Учителя.
На какво ли може да се дължи тази промяна. Не можаха да си обяснят изобщо до края на живота си. Смятаха, че той е непостоянен, ту каже едно, а после върши друго, но като виждаха, че онова, което той впоследствие прокарваше е срещу техните първоначални планове, то се нахвърлиха и срещу него и търсеха кой ли стои зад него. И тогава лека, полека се насочиха към мен и откриха, че аз съм причината. И тогава започна великата битка за Борис. Те да го отнемат за себе си и той да им служи за инструмент, а пък аз се борех да го запазя и съхраня не за себе си, а за делото на Учителя. Ето така започна тази велика война, която трае вече 50 години и нещо повече. Ето защо Небето и Учителя промени решението си и позволи жена от народа да се ожени за принцът от приказките. Аз съм при Учителя на разговор. „Трябва да знаеш, че въшкавите хора в небето ги не щат, защото ще ги напълнят с въшки. Затова недей да уповаваш на хората и да оставаш те да ти помагат и да ти бутат колата.
към текста >>

78. 183. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ

Разбира се, че това бяха сили на Черната ложа, които бяха впрегнати да попречат и намериха своите проводници и своите инструменти и така разрушиха салона.
Похарчиха се много пари, братски пари, много труд и накрая салона бе иззет и ние бяхме прокудени от там. Той беше попаднал в мрежата на мошеници и той беше си ипотекирал имота и когато тези мошеници фалираха тогава ипотекирания имот трябваше да изплати техните дългове. И понеже мястото, на което бе построен салона бе юридически на Иван Радославов то мястото и салона отиде за изплащане на ипотеката. И така беше загубен салона на ул. „Оборище" 14. Разбира се, че това бяха сили на Черната ложа, които бяха впрегнати да попречат и намериха своите проводници и своите инструменти и така разрушиха салона. Накрая Радославов дойде на Изгрева и живя в крайна немотия, отхвърлен от всички и забравен от всички. Той освен за салона имаше и едно друго прегрешение по време на началните години на Школата и този случай е известен и вече разказан. По онова време Петко Гумнеров целува едно момиче по челото на ул. „Опълченска" б6 и старите братя, които бяха големи моралисти решили да махнат Учителя от неговия дом и да му намерят друга квартира поради това, че Петко не е достоен да бъде домакин на Учителя. Така трима човека отиват в Сливен, за да поднесат своето решение на Учителя.
към текста >>

79. 275. НЕДОСТАТЪЦИТЕ

Учителят донесе инструментите си, с които навремето е правил своите френологични изследвания върху главите на хиляди българи.
" „Ти сега дръж по педагогия пък после можеш да държиш и да запишеш втора специалност по философия." „Но аз изпитвам страх." „Това не е страх, а срамежливост. Страхливият човек седи в стаята си и трепери. А ученикът трябва да учи." „Учителю, вие често говорихте за френологията. Какво представлява перпендикуляра, който определя интелигентността при Камперовия ъгъл? " Учителят ме погледна: „Почакай малко, а през това време иди и викни и Паша, за да ви покажа някои неща". Учителят донесе инструментите си, с които навремето е правил своите френологични изследвания върху главите на хиляди българи. След малко Паша пристигна, Учителят ми даде стол, аз седнах и със инструментите той започва да измерва различни точки на моят череп, точки, които са описани в ръководствата по френология. Той отмерваше и диктуваше на Паша, която записваше. Така че моят Камперов ъгъл е 79 градуса. Отклонението на челото е 30 градуса. Широчината на носа ми е 31 милиметър.
към текста >>

След малко Паша пристигна, Учителят ми даде стол, аз седнах и със инструментите той започва да измерва различни точки на моят череп, точки, които са описани в ръководствата по френология.
Страхливият човек седи в стаята си и трепери. А ученикът трябва да учи." „Учителю, вие често говорихте за френологията. Какво представлява перпендикуляра, който определя интелигентността при Камперовия ъгъл? " Учителят ме погледна: „Почакай малко, а през това време иди и викни и Паша, за да ви покажа някои неща". Учителят донесе инструментите си, с които навремето е правил своите френологични изследвания върху главите на хиляди българи. След малко Паша пристигна, Учителят ми даде стол, аз седнах и със инструментите той започва да измерва различни точки на моят череп, точки, които са описани в ръководствата по френология. Той отмерваше и диктуваше на Паша, която записваше. Така че моят Камперов ъгъл е 79 градуса. Отклонението на челото е 30 градуса. Широчината на носа ми е 31 милиметър. Обиколката на врата ми - 30 сантиметра (според Учителя 1 см не ми достига, за да има хармония).
към текста >>

80. 286. РУСКИЯТ ПРАТЕНИК ВЛАДО

Учителят отива при „Изворът на Доброто" и в момента там са Владо и Весела Несторова, Учителят взима един инструмент и прави един отвор встрани на водата, за да може да изтича по-добре.
И те всички се взеха в Мърчаево. А Владо беше там, неговото съзнание присъствуваше и по вътрешна връзка бе свързано с колективното съзнание на руския народ и Учителят работеше чрез него върху руския народ и чрез неговото съзнание той препращаше онези кардинални решения за бъдещото на руския народ. А тези решения бяха взети в Мърчаево, а посланик тук беше Владо. Тук се взеха всички кардинални решения за епохата за следващите 45 години. Тук се взе решението за отварянето на втория фронт от съюзниците срещу Германия и лично Владо участваше при това събитие. Учителят отива при „Изворът на Доброто" и в момента там са Владо и Весела Несторова, Учителят взима един инструмент и прави един отвор встрани на водата, за да може да изтича по-добре. Прави го и казва: „Владо, решихме да отворим втория фронт". На следващия ден, имаше радио в Мърчаево, имаше хора, които знаеха английски и чуха новината за отваряне на втория фронт. Тук присъстваха и други приятели, които се явяваха в строго определени моменти и чрез тях се задвижваха някои събития, които трябваше да протекат по онзи начин, по който ги бе определил Учителя. Имаше и един друг случай с Владо. Бяхме няколко души до Учителя, между които аз, Борис, Владо и Весела Несторова - една интелигента сестра, завършила английски колеж и добра поетеса, певица и композиторка.
към текста >>

81. 286. РУСКИЯТ ПРАТЕНИК ВЛАДО

Учителят отива при „Изворът на Доброто" и в момента там са Владо и Весела Несторова, Учителят взима един инструмент и прави един отвор встрани на водата, за да може да изтича по-добре.
И те всички се взеха в Мърчаево. А Владо беше там, неговото съзнание присъствуваше и по вътрешна връзка бе свързано с колективното съзнание на руския народ и Учителят работеше чрез него върху руския народ и чрез неговото съзнание той препращаше онези кардинални решения за бъдещото на руския народ. А тези решения бяха взети в Мърчаево, а посланик тук беше Владо. Тук се взеха всички кардинални решения за епохата за следващите 45 години. Тук се взе решението за отварянето на втория фронт от съюзниците срещу Германия и лично Владо участваше при това събитие. Учителят отива при „Изворът на Доброто" и в момента там са Владо и Весела Несторова, Учителят взима един инструмент и прави един отвор встрани на водата, за да може да изтича по-добре. Прави го и казва: „Владо, решихме да отворим втория фронт". На следващия ден, имаше радио в Мърчаево, имаше хора, които знаеха английски и чуха новината за отваряне на втория фронт. Тук присъстваха и други приятели, които се явяваха в строго определени моменти и чрез тях се задвижваха някои събития, които трябваше да протекат по онзи начин, по който ги бе определил Учителя. Имаше и един друг случай с Владо. Бяхме няколко души до Учителя, между които аз, Борис, Владо и Весела Несторова - една интелигента сестра, завършила английски колеж и добра поетеса, певица и композиторка.
към текста >>

82. 16. КРЕДИТЪТ НА СЪПРУГАТА

Той е музикален и там учи духов инструмент.
16. КРЕДИТЪТ НА СЪПРУГАТА Същият брат - Атанас Минчев ми разказа и друг интересен случай: „Имам един приятел професор в академията. Сега пенсионер вече. В детството си е бил крайно нещастен: баща му - капитан го убиват в Балканската война, майка му се умопобърква от скръб, най-големият му брат току-що завършил адвокат го убиват в Европейската война-и той и двете по-малки брат-че и сестрите остават на грижите на старата си баба. Несрета, мизерия, колкото си искаш. Той слаб, болнав, завършва някой клас и го взимат войник. Той е музикален и там учи духов инструмент. Излиза от казармата и за щастие се оженва за едно хубаво, добро и много културно момиче. От този ден неговият живот се променил. Тръгнало му напред. Той учи музика поощряван и подпомаган от жена си. Жена му е добра съпруга, вярна другарка, добра домакиня, отлична майка и възпитателка на двете им деца.
към текста >>

83. 75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

В средата й са вече музикантите със своите инструменти и чакат.
Картината е живописна. Целият хълм залян с мека слънчева светлина като да е изпъстрен с най-разнообразни цветя. Това са нашите сестри облекли своите бели, розови, жълти, небесни, пъстри рокли. Някои минават по хълма, някои го заобикалят, вървят по ниско и равно. Като го превалиш, зад него е третото езеро със своята зелено кадифена поляна - обширна, чиста, мека, приветлива. В средата й са вече музикантите със своите инструменти и чакат. Те не са само музиканти, но и веселяци. Заливат се за нещо в смях, тъй както и поляната е заляна с меката утринна слънчева светлина. Нареждаме се в кръг. Какво пъстро колело. Без даден знак Паневритмията почва.
към текста >>

84. 29. РАБОТНИК НА ШКОЛАТА

Цанка Екимова

Велик Георгиев Константинов

Оставих й пианото, един хубав инструмент.
Накрая имах много нерешени задачи. Исках да оставя къщата си в Габрово за братски цели, но братството вече не съществуваше, къщата я бях оставила да я ползват приятелите. Но когато видях, че те най-безотговорно бяха предали на външни лица моята съпружеска спалня и я бяха изнесли от къщата, аз преживях това жестоко. Видях и разбрах, че няма хора, на които да разчитам. Тогава реших и я предадох юридически на моята племенница, голямата дъщеря на моят брат Николай. Оставих й пианото, един хубав инструмент. Накрая бях искрено разочарована от поведението на големия ми брат Борис и извиках другият ми брат Никола и в присъствието на други приятели заявих, че не е вече разумно да му се дават пари и да движи нещата по братските проблеми, защото е вече стар и прави груби грешки, които виждаме всички. Всички се учудиха на това мое категорично решение. Подкрепи ме и рождения ми брат Николай. Исках да бъда чиста и честна пред Школата на Учителя. Това го направих, защото аз бях работник на Школата на и на Учителя.
към текста >>

85. 6. НЕОЧАКВАНО ПРЕМЕЖДИЕ

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

Само алпинисти могат със съответните въжета и такива инструменти на краката за слизане, за по-сигурно слизане и че аз не мога от там да слезна.
Но като стигнах по едно време до някаква площадка, може би около 15 - 20 см широчина и там успях да се обърна и видях, че съм в близост с IV езеро с един от близнаците на IV езеро и от вътрешна страна на скалата - Вътрешния Близнак, защото единствено там имаше една голяма преспа, която, за да се запази чак през август, може само в дълбока сянка. Аз поседях малко, за да си почина и реших, че ще скоча на преспата, защото имаше така междина между преспата и скалата и като реших да скоча просто се свлякох надолу и паднах по този начин с лицето върху преспата, така, като се ударих назад, пък паднах напред и съм обрал калта по лицето си от падналите преди това дъждове. След това вече не беше проблем от там да се насоча вече към II езеро, където беше лагерът на Бялото Братство. Пристигайки заварих пред майка ми, заварих двама по-големи братя единия Славчо Печеников, другия Крум Въжаров, и двамата сега покойници, които майка ми беше убедила, тъй като успяла вече да забележи, че Анина, с която бяхме се е върнала, а мен още ме няма, за да отидат да ме търсят, тъй като тя им казала, че съм тръгнал между скалите там да се подвизавам. На двамата аз им разправих къде долу-горе съм слизал и какво е било положението с всички подробности и те казаха, че е невъзможно от там да се слезе. Само алпинисти могат със съответните въжета и такива инструменти на краката за слизане, за по-сигурно слизане и че аз не мога от там да слезна. И в туй време майка ми, която плачеше от радост им каза: „Как не му вярвате, не виждате ли, че точно е както разправя, защото е паднал върху преспата, че с лицето върху преспата е обрал калта, ето вижте му лицето и дрехите какви са кални. Значи точно там е слязъл". И то се оказа, аз съм слязъл точно от Езерния връх, което е много рисковано и което аз смятам, че само с присъствието на Учителя е могло да ме спаси.
към текста >>

86. 12. МУЗИКАНТИ НА ИЗГРЕВА

Изучаваха се инструменти: цигулки, виола, флейта, виолончело, както пиано и солфеж.
12. МУЗИКАНТИ НА ИЗГРЕВА Музиката извираше от всички бараки. Нямаше човек, който да не се занимава с музика. Изучаваха се инструменти: цигулки, виола, флейта, виолончело, както пиано и солфеж. Ирина Кисьова бе пианистка, а Асен Арнаудов - цигулар и те най-добре схващаха онова, което Учителят си тананикаше или го изпяваше и те го записваха чрез пианото. Това най-добре им се отдаваше. Мария Златева със съпруга си Митко Сотиров бяха много хубава двойка и пееха много хубаво. Мария е вече на 80 години, но е гласово добре поставена и се е запазила. Много музиканти от града идваха на Изгрева и търсеха съвети от Учителя.
към текста >>

87. 8. ПРОЗОРЕЦЪТ

Донка Илиева

8. ПРОЗОРЕЦЪТ Учителят имал една кутия, в която държал някои дърводелски инструменти.
8. ПРОЗОРЕЦЪТ Учителят имал една кутия, в която държал някои дърводелски инструменти. Това нещо се случило по времето, когато брат Георги Илиев си бил инфектирал ръката и Учителят го бил лекувал. Учителят помолил сестра Теофана Савова да донесе кутията с инструментите, защото един прозорец до вратата на салона се бил повредил и не можел да се затваря. Тъкмо Учителят се заел да го поправи и в това време се задал брат Георги Илиев, идвал да благодари на Учителя за излекуването си. Той се бил почувствал вече добре. Учителят поправил прозореца, обърнал се към Георги и се усмихнал: „Брат Георги, поправихме повредените прозорци на Изгрева".
към текста >>

Учителят помолил сестра Теофана Савова да донесе кутията с инструментите, защото един прозорец до вратата на салона се бил повредил и не можел да се затваря.
8. ПРОЗОРЕЦЪТ Учителят имал една кутия, в която държал някои дърводелски инструменти. Това нещо се случило по времето, когато брат Георги Илиев си бил инфектирал ръката и Учителят го бил лекувал. Учителят помолил сестра Теофана Савова да донесе кутията с инструментите, защото един прозорец до вратата на салона се бил повредил и не можел да се затваря. Тъкмо Учителят се заел да го поправи и в това време се задал брат Георги Илиев, идвал да благодари на Учителя за излекуването си. Той се бил почувствал вече добре. Учителят поправил прозореца, обърнал се към Георги и се усмихнал: „Брат Георги, поправихме повредените прозорци на Изгрева". Илия погледнал оздравялата си ръка и разбрал всичко. Редът на Изгрева бил възстановен.
към текста >>

88. 1. ДЪЛГИТЕ ПРЪСТИ

Колю Йорданов

Тогава той дал инструмента на друг брат.
Между нашите хора, с които се запознал имало много културни хора с висше образование. Той виждал как работят те. Брат Илия Узунов му подарил една цигулка и той започнал от тогава да взема уроци по цигулка. Брат Колю научил много песни По онова време и брат Калудов бил в София, Като го гледал така брат Калудов, че има доста дълги пръсти му предложил да се учи на контрабас. Но едва започнал да свири, свирил около месец и го взели доброволец отново. Тогава той дал инструмента на друг брат. После започнал да пише резюзмета. Купил си циклостилна машина за 2000 лв, и отделно пишеща машина. Резюметата ги пращал на 300 адреса според списъка, който му дал брат Боев. Започнали да му изпращат пари от провинцията и по такъв начин той изплатил циклостилната машина от тия средства. Дългите пръсти са за строго определена работа.
към текста >>

89. ЕДИНСТВЕНАТА СРЕЩА

Стефанка Петрова

Маргарита Рангелова Стратева

Внезапно забелязах, че зад Учителя няма стена, а едно голямо пространство пълно с пианистични инструменти.
на беседа. Седнахме на последния ред. Разглеждах хората, вслушвах се в песните, които пееха. От беседата запомних, че идвала нова, шест раса, която ще има едно око между веждите, че вече имало такива хора, че най-много били в Канада. Аз си ги представях циклопи, грозни, а щом има вече такива хора, защо не ги фотографират, че и ние да ги видим, по горите ли се крият? Внезапно забелязах, че зад Учителя няма стена, а едно голямо пространство пълно с пианистични инструменти. В първата редица видях пиано, след пианото, във втората - роял, след рояла в третата хармониум, след хармониума: започнах да разсъждавам - инструментите, кажи- речи са повече от хората, те всички ли свирят и всички да свирят пак не им трябват толкоз инструменти, значи, не са ги купували, а им са подарък. Ay, ay, хората ги ценят, подаряват им скъпи инструменти, а аз не ги познавам. После си рекох една 300-хилядна София (толкоз бяхме по онова време) не може да даде толкова инструменти. Следва да са от провинцията; и пак ay, ay хората и в провинцията ги познават, а аз не ги познавам. Но и тази мисъл не ме задоволи, защото ми се натрапи мисълта, че българинът не е пианист, а цигулар, китарист, гъдулар, а централна Европа е родината на пианото.
към текста >>

В първата редица видях пиано, след пианото, във втората - роял, след рояла в третата хармониум, след хармониума: започнах да разсъждавам - инструментите, кажи- речи са повече от хората, те всички ли свирят и всички да свирят пак не им трябват толкоз инструменти, значи, не са ги купували, а им са подарък.
Седнахме на последния ред. Разглеждах хората, вслушвах се в песните, които пееха. От беседата запомних, че идвала нова, шест раса, която ще има едно око между веждите, че вече имало такива хора, че най-много били в Канада. Аз си ги представях циклопи, грозни, а щом има вече такива хора, защо не ги фотографират, че и ние да ги видим, по горите ли се крият? Внезапно забелязах, че зад Учителя няма стена, а едно голямо пространство пълно с пианистични инструменти. В първата редица видях пиано, след пианото, във втората - роял, след рояла в третата хармониум, след хармониума: започнах да разсъждавам - инструментите, кажи- речи са повече от хората, те всички ли свирят и всички да свирят пак не им трябват толкоз инструменти, значи, не са ги купували, а им са подарък. Ay, ay, хората ги ценят, подаряват им скъпи инструменти, а аз не ги познавам. После си рекох една 300-хилядна София (толкоз бяхме по онова време) не може да даде толкова инструменти. Следва да са от провинцията; и пак ay, ay хората и в провинцията ги познават, а аз не ги познавам. Но и тази мисъл не ме задоволи, защото ми се натрапи мисълта, че българинът не е пианист, а цигулар, китарист, гъдулар, а централна Европа е родината на пианото. И пак ay, ay и в Европа ги познават, ценят и им изпращат такива скъпи подаръци, а аз не ги познавам.
към текста >>

Ay, ay, хората ги ценят, подаряват им скъпи инструменти, а аз не ги познавам.
Разглеждах хората, вслушвах се в песните, които пееха. От беседата запомних, че идвала нова, шест раса, която ще има едно око между веждите, че вече имало такива хора, че най-много били в Канада. Аз си ги представях циклопи, грозни, а щом има вече такива хора, защо не ги фотографират, че и ние да ги видим, по горите ли се крият? Внезапно забелязах, че зад Учителя няма стена, а едно голямо пространство пълно с пианистични инструменти. В първата редица видях пиано, след пианото, във втората - роял, след рояла в третата хармониум, след хармониума: започнах да разсъждавам - инструментите, кажи- речи са повече от хората, те всички ли свирят и всички да свирят пак не им трябват толкоз инструменти, значи, не са ги купували, а им са подарък. Ay, ay, хората ги ценят, подаряват им скъпи инструменти, а аз не ги познавам. После си рекох една 300-хилядна София (толкоз бяхме по онова време) не може да даде толкова инструменти. Следва да са от провинцията; и пак ay, ay хората и в провинцията ги познават, а аз не ги познавам. Но и тази мисъл не ме задоволи, защото ми се натрапи мисълта, че българинът не е пианист, а цигулар, китарист, гъдулар, а централна Европа е родината на пианото. И пак ay, ay и в Европа ги познават, ценят и им изпращат такива скъпи подаръци, а аз не ги познавам. И така беседата завърши.
към текста >>

После си рекох една 300-хилядна София (толкоз бяхме по онова време) не може да даде толкова инструменти.
От беседата запомних, че идвала нова, шест раса, която ще има едно око между веждите, че вече имало такива хора, че най-много били в Канада. Аз си ги представях циклопи, грозни, а щом има вече такива хора, защо не ги фотографират, че и ние да ги видим, по горите ли се крият? Внезапно забелязах, че зад Учителя няма стена, а едно голямо пространство пълно с пианистични инструменти. В първата редица видях пиано, след пианото, във втората - роял, след рояла в третата хармониум, след хармониума: започнах да разсъждавам - инструментите, кажи- речи са повече от хората, те всички ли свирят и всички да свирят пак не им трябват толкоз инструменти, значи, не са ги купували, а им са подарък. Ay, ay, хората ги ценят, подаряват им скъпи инструменти, а аз не ги познавам. После си рекох една 300-хилядна София (толкоз бяхме по онова време) не може да даде толкова инструменти. Следва да са от провинцията; и пак ay, ay хората и в провинцията ги познават, а аз не ги познавам. Но и тази мисъл не ме задоволи, защото ми се натрапи мисълта, че българинът не е пианист, а цигулар, китарист, гъдулар, а централна Европа е родината на пианото. И пак ay, ay и в Европа ги познават, ценят и им изпращат такива скъпи подаръци, а аз не ги познавам. И така беседата завърши. Последва пеене, след което Учителят каза: „Днес тук има нови хора.
към текста >>

Естествено, сестра Кисьова му отказа, а аз я запитах за пианистичните инструменти, които бях видяла в дълбочината зад гърба на Учителя, но и тя постъпи също като сестра Петкова.
След някой и друг ден подсъзнанието ми възвърна целия диалог с Учителя. Тогава стана пределно ясно, че гласа, който чух, е Бог. И така, странното желание, с което отидох да видя мъдреца ми бе удовлетворено по вътрешен път. Бях у Кисьови когато брат Иван изживяваше последните си часове. В това време дойде у тях едно момиченце от провинцията с писмо, в което молеха Кисьови да му разрешат да свири на пианото им, защото ще държи изпит в музикалното училище. Естествено, сестра Кисьова му отказа, а аз я запитах за пианистичните инструменти, които бях видяла в дълбочината зад гърба на Учителя, но и тя постъпи също като сестра Петкова. За станалото разказвам по-долу. Бях на разпостване у сестра д-р Жекова. След традиционния обед много сестри разказваха свои опитности с Учителя и аз реших да им разкажа зa моето първо отиване на Изгрева, обаче, когато казах, че съм видяла Терзиев да свири на цигулка Паневритмията, сестра Цветана Петкова се провикна „Какво си видяла, Терзиев беше пианист, той не знаеше да държи лък" и избухна в смях, последван от някои други. Разпостването беше седмичен ден. Неделният ден, по обикновеному аз се запътих към Бивака.
към текста >>

90. 8. С КИТАРАТА ПРИ УЧИТЕЛЯ

" и че ще ме прати при един учител магнетичен да ме учи да свиря, Какво съм свирила не помня, но по-късно Учителят ме прати наистина при един учител на име Крестеняков да вземам уроци от него по солфеж и после последния ми написа акордите на 3 песни Той преподаваше уроци не само по солфеж, но още и по различни инструменти.
" А аз отговорих: „Ама, Учителю, аз не я нося, аз не зная добре да свиря и т. н." започнах да се свивам, че братята са ме изпъдили, защото не зная още добре да свиря... А трябва да кажа, че Учителят носеше винаги една връзка с ключове и се обърна към сестра Кисьова и й каза като й подаваше връзката ключове: „Донесете, рекох, братската китара". Тук ще обърна внимание на това, че Учителят не казваше китара, а „гитара". И тъй сестра Кисьова изтича и донесе китарата. Тогава Учителят ми каза да седна, сложи ми китарата в скута и каза: „На сестрата тука й е местото! " и че ще ме прати при един учител магнетичен да ме учи да свиря, Какво съм свирила не помня, но по-късно Учителят ме прати наистина при един учител на име Крестеняков да вземам уроци от него по солфеж и после последния ми написа акордите на 3 песни Той преподаваше уроци не само по солфеж, но още и по различни инструменти. Там идваше и брат Петър Филипов. Той също вземаше уроци от него по пеене и по хармония. При Крестеняков идваше и сестра Савка. Тя вземаше уроци по пиано. Идваха и други братя и сестри.
към текста >>

91. ИЗПЪЛНЕНИЯТ ЗАВЕТ НА УЧИТЕЛЯ

Марийка Великова Марашлиева

На сцената излезе професионален хор от 32 човека и камерен състав от 43 инструменталисти.
Дойде това време и Йоанна Стратева възприе идеята, изнесена от мен да се изнесе концерт по песни на Учителя, по аранжимент на родения й брат Георги Стратев, който от дълги години работи в Германия като музикант. Диригент на хора и оркестъра бе Георги Стратев. На 30.11.1996 г. от 11 ч. в зала „България" бе изнесен такъв концерт. На сцената излезе професионален хор от 32 човека и камерен състав от 43 инструменталисти. За пръв път звучаха песните на Учителя изпълнени от български музиканти. Бе представено и трио в състав: Йоанна Стратева - цигулка, Ружка Чаракчиева - пиано, Васил Казанджиев - виолончело, с забележителна разработка на Георги Стратев и неотразимо изпълнение. Залата от 1200 места бе пълна. Възторгът бе неописуем, когато концерта завърши с песента „Братство и Единство" изпълнени от хор и оркестър. Всички зрители станаха на крака и пяха.
към текста >>

92. 5. ВОДЕН ПЛЕВРИТ

Марийка Великова Марашлиева

Иначе в Русе имаше и други, които свиреха на цигулка или на друг инструмент.
Тя беше на мнение, че трябва обезателно да следвам музика, но аз не можах да сторя това. Имах завършена търговска гимназия и трябваше да взема приравнителна матура за гимназията. Успях да я взема 1950 г. Условията обаче се промениха, бяха други времена вече. Все пак аз свирех братските песни, свирех на Паневритмията в Русе, за да могат другите да играят. Иначе в Русе имаше и други, които свиреха на цигулка или на друг инструмент.
към текста >>

93. 14.ОЛГА СЛАВЧЕВА

Иначе имаше и други, които свиреха на цигулка или друг инструмент.
Споменатия Иванчо в писмото е моя роден брат, а Гого е съпруга на Райна - сестра на П. Филипов. В писмото се дават данни за братския живот в онези години и за контактите на приятелите между София и провинцията. Аз не можах да следвам музика понеже бяха други времена и аз трябваше да вземам приравнителна матура за гимназия, поради това, че имах търговско образование. Но с музика съм се занимавала, знаех братските песни, Паневритмията и свирех на цигулка. В Русе аз свирех обикновено Паневритмия, за да могат останалите да играят. Иначе имаше и други, които свиреха на цигулка или друг инструмент. Отношенията между баща ми и мен не бяха между баща и дъщеря. Още от ранното ми детство винаги така се случваше, че той споделяше много неща с мен като с равен и това са онези неща, които са проблеми и въпроси на всяко едно семейство. Дори когато споделяше някои въпроси с мен винаги чакаше да види как аз ще реагирам и какво е моето мнение по даден въпрос. Чак сега разбирам, че той ми е двойник от миналото. И понеже сестра Олга имаше качества на прозрение в миналото и бъдещето, имаше и ясновидски качества, то потвърди същото.
към текста >>

94. 3. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Никола Петков Ватев

Как мислите може ли на негласен инструмент да се свири добре?
Дънов Варна, 23.VII.1907r. Любезни Ватев, Получих писмото ви. Не желая сами да се заблуждавате. Преди всичко гледай да чистиш сърцето си, да просвещаваш умът си и да възпитаваш волята си. Само при такива условия може да ви упътвам. Как мислите може ли на негласен инструмент да се свири добре? И с мътна вода да се изпират бели дрехи? Приложи душата си да търсиш Истината. И сърцето си Божията Любов и умът си Господнята Мъдрост. Пази се от похвали. Те са камък на препъване.
към текста >>

95. 9. Бракът в Школата

Георги Йорданов Добрев

С духови инструменти, с контрабас и чела, цигулки - първа, втора и даваше хубави концерти.
Първия оркестър, който организира, брат Калудов го организира. Събра малки, големи, всички от долу идваха музиканти и почна според развитието им, почнаха да свирят, да дават концерти, занимаваха се, репетираха в салона. И стана една интересна работа - музикален свят. И този брат Калудов, аз му купувах листа за писане на ноти, купувах му разни прибори, струни и някои и други работи за музикантите така, защото аз бях сам и имах пари и им услужвах, за да върви работата. Направи така един голям оркестър. С духови инструменти, с контрабас и чела, цигулки - първа, втора и даваше хубави концерти. Така се свиреше и всички бяха доволни и Учителят така ги слушаше. Добре, ама брат Калудов поостаря малко. Предаваше после и уроци на малки и големи. И беше се по- разболял малко и така, и така по едно време доста се усложни работата му. Ходех някой път при него, много често ходех и някой път спях при него да му помагам и дойде време брат Калудов си замина.
към текста >>

96. 8. На път към Изгрева

Гради Колев Минчв

Приготвих си някои инструменти като чукове, тесла, бичкия и др., а мама ми вика: „Нали отиваш за няколко деня?
8. НА ПЪТ КЪМ ИЗГРЕВА Като мина Великден брат ми трябваше да се върне обратно във Варна. Тогава си помислих: защо да не тръгна с брат си, да го изпратя до Стара Загора и оттам пък да потегля за София. Имах спечелени 1500 лв. пари като работих в Бургас, тъй че ще имам и за пътни и за прекарване на няколко дена. Казвам на мама: „Мамо, аз ще отида да изпратя Наско до Стара Загора и оттам ще ида до София за няколко дена“. Приготвих си някои инструменти като чукове, тесла, бичкия и др., а мама ми вика: „Нали отиваш за няколко деня? Защо ти са инструменти? “ „Абе нека да си ги взема, може да стане нужда.“ И тръгнахме с брат ми. Пътувахме до Стара Загора заедно с брат ми и след това се разделихме. Той потегли с подбалканската линия, за да се прехвърли после за Варна, а аз тръгнах за София. Като пристигнах в София, тогава за Изгрева се отиваше с трамвай N 1, но той отиваше само до площад „Йорданка Николова“.
към текста >>

Защо ти са инструменти?
Тогава си помислих: защо да не тръгна с брат си, да го изпратя до Стара Загора и оттам пък да потегля за София. Имах спечелени 1500 лв. пари като работих в Бургас, тъй че ще имам и за пътни и за прекарване на няколко дена. Казвам на мама: „Мамо, аз ще отида да изпратя Наско до Стара Загора и оттам ще ида до София за няколко дена“. Приготвих си някои инструменти като чукове, тесла, бичкия и др., а мама ми вика: „Нали отиваш за няколко деня? Защо ти са инструменти? “ „Абе нека да си ги взема, може да стане нужда.“ И тръгнахме с брат ми. Пътувахме до Стара Загора заедно с брат ми и след това се разделихме. Той потегли с подбалканската линия, за да се прехвърли после за Варна, а аз тръгнах за София. Като пристигнах в София, тогава за Изгрева се отиваше с трамвай N 1, но той отиваше само до площад „Йорданка Николова“. И тъй вземах аз единицата и като стигнах пл.
към текста >>

„Йорданка Николова“ нарамих ямурлучето и инструментите и по алеята през гората пристигнах на Изгрева.
“ „Абе нека да си ги взема, може да стане нужда.“ И тръгнахме с брат ми. Пътувахме до Стара Загора заедно с брат ми и след това се разделихме. Той потегли с подбалканската линия, за да се прехвърли после за Варна, а аз тръгнах за София. Като пристигнах в София, тогава за Изгрева се отиваше с трамвай N 1, но той отиваше само до площад „Йорданка Николова“. И тъй вземах аз единицата и като стигнах пл. „Йорданка Николова“ нарамих ямурлучето и инструментите и по алеята през гората пристигнах на Изгрева. Тогава Изгрева представляваше една голяма нива на слатинци с бараки. Първото ми впечатление от Изгрева беше бараката на брат Алберт, евреин. Тя беше в кръгла форма 3-3 1/2 в диаметър. На кого е разбрах, разбира се по-късно. Първия човек когото срещнах на Изгрева беше брат Деветаков.
към текста >>

97. 26. Калфата

Гради Колев Минчв

Аз си вземах инструментите и рано сутринта отидох там.
26. КАЛФАТА През 1937 г. аз работех при брат Бертоли. Един ден той дойде и ме изпрати на работа у един инженер Камен Велков. Къщата на инженера беше в Лозенец. Аз си вземах инструментите и рано сутринта отидох там. Инженера ми постави задачата да изолирам една тераса, която нямаше никаква мозайка, обаче терасата е свързана със спалнята му и всичката вода, когато вали дъжд прониква в мазилката и тухлите и като влезеш в спалнята всичко е във влага. Каза ми инженера какво трябва да направя, къде да изолирам и аз казах: „Добре, разбирам“. Пък аз бях специализирал по изолациите. Работих значи целия ден, изолирах като сложих лепило, мушами, едно друго. Вечерта като се прибра инженера ми плати надницата, защото за една надница аз свърших цялата работа.
към текста >>

98. 37. Учителят си замина от този свят

Гради Колев Минчв

Отидох в града и дадох там на майстор инструментите, които ще потрябват, да ги подостри, защото беше много замръзнало и почвата беше твърда.
„Учителят си е заминал.“ Минаваха няколко часа. В това време имаше братя и сестри, които бяха около Учителя, облякоха Го и Го подредиха. По-късно майка ми ми разправя, че като излезли всички, тя като по-възрастна жена, която е имала много случаи на погребение, влязла в стаята и оправила нещо по лицето на Учителя косата му и изобщо каквото забелязала. По-нататък аз взех да се чудя какво ще правим сега. Реших, че трябва да се приготвят кирки и лопати. Отидох в града и дадох там на майстор инструментите, които ще потрябват, да ги подостри, защото беше много замръзнало и почвата беше твърда. Брат Боян Златарев като дърводелец се зае с направата на ковчега. Но нали трябват дъски за тая цел и веднага се сетил, че през лятото като работел пейките и масите навън, останали две-три борови дъски. Учителят препоръчваше боровите дъски. Тогава брат Боян запитал Учителят какво да прави останалите дъски. Учителят казал: „Рекох, сложи ги в столовата на гредите, те ще потрябват“.
към текста >>

99. 1. Вдовицата и сираците от войната

Атанас Минчев

Познавам така от коя епоха е инструмента приблизително, мога да го оценя приблизително.
Чичо ми казва: „Аз, за да се спася и да съм жив сега върху себе си аз имам физическо убийство“. И аз си обясних това, както ми разказваше един белогвардеец Коста Гнатюк - лютиер на цигулки. Живееше там където живеех аз с Гради и мама до парк-хотел „Москва“ в София. Ние бяхме във вилата, а той живееше до нас в една къща. Гнатюк много ме харесваше даже ме научи много неща в лютиерството. Познавам така от коя епоха е инструмента приблизително, мога да го оценя приблизително. Казва той, че като белогвардеец бил арестуван и ги избивали и то как. Той върви и един войник след него. Наближават някаква височина. Напред е тъмно като в рог. Само една пътека се очертавала.
към текста >>

Най-хубавия инструмент си купих, най-хубавия лък, най-добре се носех.
Ловя змия пепелянка, сложа я на панталона си и тя хапе, дърпа и зъбите й остават на плата и после я пусна. Братята ми: последния Вълканчо го помня, но първия Стефчо не го помня. Двамата са починали, а ние с Гради сме останали живи. Така порасна Атанас. Драган праща редовно пари. Най-хубавия инструмент си купих, най-хубавия лък, най-добре се носех. Ските ми бяха най- хубавите. В Бургас карах гимназия. Чичо ми обаче ми пишеше така: „Наско, учи каквото ще учиш, но искам да научиш един занаят, да кърпиш обувки ли, панталони ли, но да имаш занаят независимо от твоята диплома“. Аз се учех много добре, абсолютно, мама предеше, работеше, но беше и шивачка. Аз й въртях когато шие и аз изучих занаята и сега мога да ти ушия каквото искаш.
към текста >>

100. 3. Как се записах чрез другиго в музикалното училище

Атанас Минчев