Търсене в текстове за 'Изповед'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 73 резултата в 49 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 20) Движение в хипербола - Боян Боев (1883 – 1963)

Изповедта, която препоръчва Оксфордското движение, това е баня.
Сестрата сподели: Получих писмо от една моя приятелка, която ми казва, че трябва да се даде нов мироглед на хората, и то не само на един духовен елит, а на цялото човечество. Тя мисли, че Оксфордското движение27 е доста близо до това. То си има добри страни, не е едностранчиво, но според него всеки трябва да изповядва своите грехове публично пред общото събрание. Новото, което ще дойде в света, не е само едно течение, но то ще слезе както светлината, както въздухът. Новият живот иде в света и хората ще имат общо гледище, няма да се делят, народите ще имат само едно отечество. Изповедта, която препоръчва Оксфордското движение, това е баня. Но като излезе човек от банята, какво трябва да прави? Човекът, който е от Новото учение, вместо да се изповядва, трябва да носи една кошница, пълна с грозде, ябълки и хляб, и да не се оплаква, че е правил грехове, но да даде на хората да вкусят това, от което той има. Новото е да виждаш Бога в другите и те да виждат Бога в теб. Всички хора са одарени от Бога чрез Него. Следователно трябва да помагаме на себе си и на другите да се развива това, което Бог е вложил в нас.
към текста >>

2. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

Главното, повече сме изолирани, тъй като мисълта е неизповедима.
Един чувства това по-силно, а друг по-слабо. От известно време преживявам голяма мъка: аз постигнах, аз съзнах тая самота, в която живея. И аз зная, че не мога да я прекрача, разбираш ли? Без да се гледа на всички наши опити, на всички наши старания, без да се гледа на всички пориви на сърцето, на устните, на поздравите и на обятията, ние винаги си оставаме самотни. Ние сме по-отдалечени един от друг, отколкото тия звезди. Главното, повече сме изолирани, тъй като мисълта е неизповедима. Ние взаимно се любим, простираме един към друг ръце, и при все това, не можем да достигнем до пълно сливане. Мъчителната потребност на съюз ни гложди, но всички наши усилия остават безплодни. Всички излияния - безполезни, обятията - безсилни, ласките - напразни.” Това се вижда и от статията на И. Горбунов - Посадов „Единното вечно”[1]:
към текста >>

3. 060 ЗАКОНИ НА ЛЮБОВТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Неизповедими са Божиите пътища.
Този закон се отнася до сегашната фаза на човешкото развитие. Срещате някой човек, който ви обича. Защо ви обича? Някога сте пожелали той да ви обича. И сега той ви обича. Неизповедими са Божиите пътища. Един закон гласи: когато помислиш за най-хубавото, което има един човек, този човек ще дойде. Един друг закон на Любовта гласи: човек, у когото Любовта живее, има привлекателна сила, привлича другите към себе си. Достатъчно е да мине покрай някого, за да го застави да тръгне след него. Обаче, това може да стане само с онези, чието съзнание е будно. А за онези, чието съзнание не е будно, любещият минава за обикновен човек.
към текста >>

4. 52b ПРОТОКОЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

1. Относно официалното вероизповедание на държавата ни и на църквата ни.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ПРОТОКОЛ за разпит на свидетел София, 4 октомври, 1937 година. Учителя Дънов да отговори на следните въпроси в най-големи подробности, с оглед, в хармония с беседите Му, печатани в специални издания, именно: 1. Относно официалното вероизповедание на държавата ни и на църквата ни. 2. Относно държавата ни, организацията ни, властта и законите на страната. 3. Относно правораздаването и съдийската ни колегия. 4. Относно обществения строй в страната. 5. Относно Българската народна армия .
към текста >>

5. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Есеите, както и питагорейците, признавали за братя всички хора, които имали дълбока вяра в Бога, от всички националности, без разлика на външното им вероизповедание.
Познаване на Неизразимото Име се предоставяло на личните усилия и развитието на членовете на Братството. Ключът на това Свещено Име се е съобщавал на ученика с голяма тържественост. Това е същото Свещено Име, което е било открито от Мойсей във видението на планината Хорив. Неговото произнасяне е било забранено у евреите. Само първосвещеникът е изговарял името на Бога в деня на изкуплението, като гласът му се заглушавал от пеенето на свещенослужителите, за да не достигне до недостойни уши. Есеите, както и питагорейците, признавали за братя всички хора, които имали дълбока вяра в Бога, от всички националности, без разлика на външното им вероизповедание. Есеите са най-езотеричното Братство сред еврейския народ и са поддържали всички езотерични традиции, които самият Мойсей е взел от Египет, защото той е бил Посветен в Египетските мистерии. Филон казва в своя трактат „За разкаянието", че Мойсей събрал всички благочестиви членове на своя народ и ги въвел да участвуват в самите мистерии. Тези избрани от Мойсей, именно, са началото на Есейското Братство, което е съществувало от хиляди години. Мъдростта, която Мойсей предал на своите избраници, се е предавала от пророк на пророк, които са били Посветени на различни степени в Братството на есеите. Известно е, че Ахей, Великият Учител на Илия.
към текста >>

6. Божествените имена и седемдесет и двамата гении - Влад Пашов (1902- 1974)

Петдесетият гений е наречен Даниел, което съответства на Божественото Име Пола, което значи Бог на милосърдие, ангел на изповед.
Употребява се за запазването на мира и съгласието между съпрузите, като се произнасят Божествените Имена и псалом 98, 2 стих: „Господ изяви победата си, откри правдата си пред народите." Четиридесет и деветият гений е наречен Вехюел, което съответства на Божественото Име Мара, което значи Бог велик и възвишен. Управлява от 241 -ви до 245-ти градус на зодиака. Употребява се за да се съсредоточи за благословението и прославянето на Бога, като се произнасят Божествените имена и псалом 145, стих 3: „Велик е Господ и твърде достохвален. И величието Му е неизследимо." Петдесетият гений е наречен Даниел, което съответства на Божественото Име Пола, което значи Бог на милосърдие, ангел на изповед. Управлява от 246-ти до 250-ти градус на зодиака. Употребява се за измолване на Божието милосърдие и получаване утешение, като се произнасят Божествените Имена и псалом 103, 8 стих: „Милосърд е благ Господ, дъл- готърпелив и многомилостив." Петдесет и първият гений е наречен Хахасиах, което отговаря на Божественото Име Била, което значи Бог съкровен. Управлява от 251 -ви до 255-ти градус на зодиака. Употребява се за възвисяване на душата, за да й се разкрият тайните на Мъдростта, като се произнасят Божествените Имена и пса- лом 104, 31 стих: „Да пребъде във веки славата Господня, да се весели Господ в своите дела."
към текста >>

7. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

51-ви псалом е изповед на Давид, след като взема Витсавия, жената на Урия.
Пожертвувайте Богу жертва на хвала, и отдайте Вишному обричанията си, и призови ме в скръбен ден, ще ти се изявя и ще ме прославиш." Но на нечестивия рече Бог: Що имаш ти да казваш Моите повеления и да вземяш завета Ми в устата си? А сам ти ненавидиш поучение и хвърляш зад себе си Моите думи... Ще те облича и ще представя всичко пред очите ти. Разумейте, прочее, това вие, които забравяте Бога, да не би да ви разкъсам, и не ще се намери никой да ви избави. Който принася жертва на хвала, той Ме слави. И на оногоз, който оправя пътя си, ще покажа Божието спасение." 51-ви псалом е изповед на Давид, след като взема Витсавия, жената на Урия. Той съзнава грешката си и моли Бога да измие греха му. Казва: „Помилвай ме, Боже, според милостта си, според множеството на милосърдието си изглади беззаконията ми. Най-вече омий ме от беззаконието ми и очисти ме от греха ми. Защото беззаконията си аз зная и грехът ми е винаги пред мене." И по-нататък казва: „Ето, родих се в беззаконие, и в грях ме зачена майка ми. Ето, възлюбил си Истината в човека, и в тайното на сърцето ми ще ме научиш на Мъдрост.
към текста >>

69-ти псалом е изповедта на страдащата душа, която съзнава прегрешенията си и дюли Бога да й помогне да излезе из трудните положения в живота, като казва: „Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, във време благоприятно, Боже, според голямата Твоя милост, послушай ме според Истината на Твоето спасение." След това има формули за раз- пръсване на враговете на душата, а също и формули за призоваване на Божието благословение и милост.
67-ми псалом е също славословие към Бога и същевременно окултна формула, с която Посветеният извиква Божието благословение. Псаломът започва с думите: „Бог да ни помилва и благослови, да яви лицето Си нам." 68-ми псалом е съставен от много формули за разпръс- ване враговете на Бога, на онези, които не вървят в Божествения път. Псаломът започва с една такава формула: „Да стане Бог и да се разпръснат враговете Му, и да бягат от лицето Му, които го мразят." Също така състои се и от формули, с които се призовава Божието благословение от онези, които вървят в пътя на Светлината и Правдата. „А праведните да се веселят, да се радват пред Бога и да се наслаждават с веселие." 69-ти псалом е изповедта на страдащата душа, която съзнава прегрешенията си и дюли Бога да й помогне да излезе из трудните положения в живота, като казва: „Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, във време благоприятно, Боже, според голямата Твоя милост, послушай ме според Истината на Твоето спасение." След това има формули за раз- пръсване на враговете на душата, а също и формули за призоваване на Божието благословение и милост. 70-ти псалом е съставен също от формули за призоваване на Божията помощ. Но за да дойде Божията помощ, човек трябва да бъде смирен. И псаломът завършва с думите: „Но аз съм сиромах и нищ, Боже, побързай при мене. Ти си моя помощ, избавителю мой. Господи, да не закъснееш."
към текста >>

8. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Изцеление на сляпородения (9)...............................................................................Изповедта на Петър пред Цезария Филипова (16)
4-та степен: Нахранването на петте хиляди (6)............................................................................Нахранването на петте хиляди (14) 5-та степен: Ходенето по морето (6).............................................................................................Ходенето по морето (14) 6-та степен: Изцеление на сляпородения (9)...............................................................................Изповедта на Петър пред Цезария Филипова (16) 7-ма степен: Възкресението на Лазар (11) Възкресението на Лазар, описано от Йоан, няма никакво съответствие в Евангелието на Матей. За по-нататъшното разбиране на композицията в Евангелието на Матей трябва да насочим по-точно погледа си върху тази точка - липсата на съответствие за 7-та степен. В Цезария Филипова Исус запитва учениците върху Тайната на Неговото собствено Същество.
към текста >>

9. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Така тук е дадено изпращането на 12_те, Ирод и Кръстителя, нахранването на 5~те хиляди, изповедта на Петър, изцелението на момчето в полите на Табор, спорът за първенството между учениците.
Докато за дейността в Галилея са посветени 5 глави и за дейността в Юдея - 5 глави. Характерно за Евангелието на Лука са първите две глави, които говорят за раждането на Исус. Самото Евангелие ни подготвя за сериозността на Пътя от начина, по който прави преход към него. В средата на 9~та глава започва голямото пътуване. Предидущите части на тази глава са сгъстени с една голяма, драматична динамика в едно малко пространство, които у Матей и Марко се простират в няколко глави. Така тук е дадено изпращането на 12_те, Ирод и Кръстителя, нахранването на 5~те хиляди, изповедта на Петър, изцелението на момчето в полите на Табор, спорът за първенството между учениците. След това, в 9_та глава, от 51-ВИ стих нататък почва описанието на пътуването. Според Емил Бок в гръцкия текст на тази част се чувства изобилието на мистерийните Слова, произнасяни при Посвещенията. Още от самото начало се показва най-точно пътевия характер на пътуването в думите към тримата мъже, които са готови да Го следват, но не са скъсали напълно с миналото. Тази сцена започва с намиращия се често у Лука израз "по пътя". Още от самото начало, при раждането на Йоан Кръстител става въпрос за Пътя - Пътя на Мира и накрая за случката в Емаус се казва: "Не гореше ли сърцето ни по пътя".
към текста >>

10. 11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук следва изпращането на апостолите, нахранването на 5-те хиляди, изповедта на Петра и Преображението.
В Евангелието на Лука на много места се споменава за младежи и девойки. Имаме 12-годишният Исус в храма, възкресение на юноша от Наин, възкресената дъщеря на Яир, изцеление на лунатичното момче. Това са все образи, в които се изязява чистият елемент на младежа и девойката, който се разцъфтява чрез обитаването на вечно женственото, на Духа в човека. Та, като се говори за младеж и девойка, разбира се вечно младото Божествено начало в човека. След завършване на тази степен на пречистване, Евантелието на Лука преминава в един величествен, възвишен стил към великата повратна точка, където започва пътуването за Ерусалим. Тук следва изпращането на апостолите, нахранването на 5-те хиляди, изповедта на Петра и Преображението. Всички тези важни изявления на Христос, които в другите Евангелия се простират в много глави, свързани помежду си с междинни степени, тук са поместени в девета глава, изпълвайки само нейната първа част. Това е една грамадна концентрация на Христовото Откровение. После идва повратната точка - отиването в Ерусалим, минаването през Самария, която е страна на непречистения душевен елемент. Затова, когато Христос минава през Самария, те не Го приемат. При това, преминаването на Христа през тази област е била една борба против свръхсетивните вражески сили.
към текста >>

11. 8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото със сърце вярва човек и се оправдава; и с уста прави изповед и се спасява.
Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? " /8;28-31/. В тези няколко стиха Навел в забулена форма ни разкрива Пътя на окултните ученици, които са предопределени и призвани. По-нататък Павел пак подема темата за спасението чрез вярата, която на много места подхваща. Той казва: "Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава; и с уста прави изповед и се спасява. Защото Писанието казва: "Никой, който вярва в Него, не ще се посрами." Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават. Защото "всеки, който призове Господното Име, ще се спаси" /10;9-13/... "И тъй, вярването е от слушане, а слушането - от Христовото Слово." /10;17/. В 9-та глава, 6-ти стих казва: "Защото не всички ония са Израил, които са от Израиля.", т.е. избран народ. В 11-та глава пак се връща на този въпрос и казва: "Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравяха даже до днес." /11;7/.
към текста >>

12. НЕОПЛАТОНИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но най-голяма роля в разпространяването на идеите на неоплатониците във византийската богословска литература изиграл Максим Изповедник 6-7 век.
Има също така атинска школа, основана от Плутарх Атински, която завършва с Прокъл и Марин. Александрийската школа на неоплатониците повече от другите се е занимавала с коментарии на Платон и Аристотел. Към нея се отнася и Химация. Неоплатоничнеската школа е имала голямо влияние през Средните векове и със създаването на арабската фи-лисофия указва мощно влияние на арабската философия и особено се е проявила у Кинди, Фабари, Ибн Сини, а също и у Ибн Рожда. Учението на неоплатониците оказва голямо влияние и върху византийската философия, особено в 4 век, благодарение на деятелността на така наречената кападокийска школа, начело с Василий Велики и Григорий Богослов. Но най-голяма роля в разпространяването на идеите на неоплатониците във византийската богословска литература изиграл Максим Изповедник 6-7 век. Също и исихастите са една разновидност на неоплатонизма. Също така неоплатонизмът е указал голямо влияние и върху западната философия. Още св. Августин се е намирал под влиянието на тези идеи, също така и Ансел Кентенберий-ски и Йоан Скот Ериген. Под същото влияние се е намирал и Тома Аквински и Данте.
към текста >>

13. НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Богомилите, подобно на първите християни, възприели публичната изповед, която има голямо възпитателно и морално значение за предпазване от падение, за затвърдяване на вярата в доброто.
В това отношение богомилите изпъкват пред нас като ранни хуманисти, които са достигнати само от най-великите мислители на новото време. Според богомилите, боговдъхновен характер има всяка книга, която назидава сърцето и му дава нравствени норми, просвещава ума и окриля духа, насочва волята към героични подвизи, към борба за въдворяване Царството Божие на Земята. Богомилите са първите борци против верската нетърпимост и сляпото неподчинение на антинаучния и антидуховен догматизъм. Богомилите, подобно на Пактенас, Климент Александрийски, Ориген, Свети ... * ( в оригинала не се чете) и други отричали буквалното разбиране на Писанието и приемали алегоричното и символично тълкуване. И затова един автор казва: „Богомилите с риск за живота си срутили инквизиторските стени, махнали печатите от българската мисъл и съвест и дали волност на окования във вериги български дух." Богомилите, подобно на първите християни, възприели публичната изповед, която има голямо възпитателно и морално значение за предпазване от падение, за затвърдяване на вярата в доброто. Дълбокото значение на изповедта се състои в това, че човек освобождава съзнанието си от известни отрицателни образи, които от своя страна са свързани с известни отрицателни енергии, които обременяват съзнанието. Богомилите, подобно на първите християни, не ядели месо, не пиели вино, а се хранели с прясна храна и пиели чиста вода. „Богомилите", казва Козма, „проповядвали да не се вкусва месо и вино, смятайки ги за скверни. Съвършените богомили ядели само растителна храна, а верните и оглашените употребявали млечни продукти и яйца." Храната и съгласуването на вярата с делата оказвало голямо въздействие върху поведението и характера на богомилите.
към текста >>

Дълбокото значение на изповедта се състои в това, че човек освобождава съзнанието си от известни отрицателни образи, които от своя страна са свързани с известни отрицателни енергии, които обременяват съзнанието.
Според богомилите, боговдъхновен характер има всяка книга, която назидава сърцето и му дава нравствени норми, просвещава ума и окриля духа, насочва волята към героични подвизи, към борба за въдворяване Царството Божие на Земята. Богомилите са първите борци против верската нетърпимост и сляпото неподчинение на антинаучния и антидуховен догматизъм. Богомилите, подобно на Пактенас, Климент Александрийски, Ориген, Свети ... * ( в оригинала не се чете) и други отричали буквалното разбиране на Писанието и приемали алегоричното и символично тълкуване. И затова един автор казва: „Богомилите с риск за живота си срутили инквизиторските стени, махнали печатите от българската мисъл и съвест и дали волност на окования във вериги български дух." Богомилите, подобно на първите християни, възприели публичната изповед, която има голямо възпитателно и морално значение за предпазване от падение, за затвърдяване на вярата в доброто. Дълбокото значение на изповедта се състои в това, че човек освобождава съзнанието си от известни отрицателни образи, които от своя страна са свързани с известни отрицателни енергии, които обременяват съзнанието. Богомилите, подобно на първите християни, не ядели месо, не пиели вино, а се хранели с прясна храна и пиели чиста вода. „Богомилите", казва Козма, „проповядвали да не се вкусва месо и вино, смятайки ги за скверни. Съвършените богомили ядели само растителна храна, а верните и оглашените употребявали млечни продукти и яйца." Храната и съгласуването на вярата с делата оказвало голямо въздействие върху поведението и характера на богомилите. В един новооткрит паметник във Виенската библиотека се казва, че „нравствено чистите богомили се удостоявали да виждат Светия Дух и да влизат в общение с него и да получават откровение от него.
към текста >>

14. Изказвания на византийските критици за богомилската школа - Влад Пашов (1902- 1974)

Това също показва, че богомилите са окултна школа./ След като тази подготовка завърши, било определяно на кандидата време за изповед и очищение и след това се пристъпвало към обреда за приемането му в кръга на вярващите.
Въз основа на Евангелските писания те обяснявали пред слушателите своите философско-религиозни, социални и етически схващания, като изтъквали, че те са най-чистите последователни тълкуватели и изпълнители на християнската религия." По-нататък продължава: „За да може слушателят да стане вярващ, било необходимо той да започне една предварителна подготовка, която била определена и ръководена от съвършените. Тази подготовка се свеждала главно в по-пълно усвояване на богомилските възгледи, без обаче кандидатът да бъде посветен във всички тайни на учението. Същевременно той бил задължен да води един по-въздържан и скромен живот, изпълнен с пост и молитва. /Това се практикува във всички окултни школи в първата фаза на обучението и се нарича придобиване на морална чистота или катарзис. Това също показва, че богомилите са окултна школа./ След като тази подготовка завърши, било определяно на кандидата време за изповед и очищение и след това се пристъпвало към обреда за приемането му в кръга на вярващите. Според богомилите това приемане предшествало второто кръщение и то е истинското, тъй като става чрез Светия Дух, за разлика от първото, водното, което било дадено от Йоана Кръстителя и нямало такова значение. Това второ кръщение се извършвало като върху главата на кандидата било поставяно Евангелието на Йоана и били четени неговите уводни текстове: „В начало бе Словото..." и пр. Събраните наоколо членове на Братството изпявали след това молитвата Отче наш и с това целият ритуал приключвал." Тези сведения, предадени от Зигавин и Евтимий от Акмония и от други много правилно предават първите стъпки в живота на богомилската школа. Това е подробно описано в Катарския тревник от Лион, практикувано от катарите.
към текста >>

15. Изповедта като метод - Влад Пашов (1902- 1974)

• 288 • Изповедта като метод.
• 288 • Изповедта като метод. Ученикът трябва да изповядва греховете си, за да може да напредва. Той трябва да говори Истината, а не да крие греховете си.
към текста >>

16. Изповедта на ученика - Влад Пашов (1902- 1974)

• 328 • Изповедта на ученика.
• 328 • Изповедта на ученика. Като ученици на Окултната школа вие трябва да бъдете внимателни, никога да не подпушвате съзнанието си. Каквато погрешка да направите, малка или голяма, бъдете готови да се изповядате пред себе си. Искрени трябва да бъдете пред себе си. Човек трябва да бъде искрен пред себе си, да се изповяда, да признае погрешките си. По този начин той ще освободи съзнанието си от излишен товар.
към текста >>

17. Изповедта като метод за ликвидиране на кармата - Влад Пашов (1902- 1974)

• 355 • Изповедта като метод за ликвидиране на кармата.
• 355 • Изповедта като метод за ликвидиране на кармата. Ще признаете всички свои погрешки и грехове в себе си, ще се изповядате и така ще ликвидирате с кармата си. Ако днес не искаш да ликвидираш, утре, в бъдещия живот ще сториш това. За предпочитане е обаче още днес да ликвидираш. По-добре днес, отколкото утре. По-добре сам да се съдите, сам да изправите погрешките си, отколкото други да ви съдят и да изправят погрешките ви.
към текста >>

18. Изповедта - Влад Пашов (1902- 1974)

• 408 • Изповедта.
• 408 • Изповедта. Всички вие трябва да бъдете чистосърдечни. Когато дойде тази Чистота във вас, да можете да говорите Истината в себе си, а не отвън. Толстой се изповяда не пред външния свят, а пред себе си, за да възстанови своя мир, да възстанови връзката между своята душа и Бога. Тази изповед стана достояние на целия свят, обаче той се изповяда пред себе си. Толстой е единственият в света, който е изнесъл в своята изповед истината, тъй както трябва.
към текста >>

Тази изповед стана достояние на целия свят, обаче той се изповяда пред себе си.
• 408 • Изповедта. Всички вие трябва да бъдете чистосърдечни. Когато дойде тази Чистота във вас, да можете да говорите Истината в себе си, а не отвън. Толстой се изповяда не пред външния свят, а пред себе си, за да възстанови своя мир, да възстанови връзката между своята душа и Бога. Тази изповед стана достояние на целия свят, обаче той се изповяда пред себе си. Толстой е единственият в света, който е изнесъл в своята изповед истината, тъй както трябва. Втори е свети Августин. Сега, като говоря за изповедта, не подразбирам изповед пред външните хора, но пред себе си, пред своята душа, за да възстановим връзката между Бога и нас. За да се възстанови тази връзка, всичко трябва да бъде изложено на Божествената светлина. Ние трябва да имаме към Бога същите отношения, каквито Той има към нас.
към текста >>

Толстой е единственият в света, който е изнесъл в своята изповед истината, тъй както трябва.
• 408 • Изповедта. Всички вие трябва да бъдете чистосърдечни. Когато дойде тази Чистота във вас, да можете да говорите Истината в себе си, а не отвън. Толстой се изповяда не пред външния свят, а пред себе си, за да възстанови своя мир, да възстанови връзката между своята душа и Бога. Тази изповед стана достояние на целия свят, обаче той се изповяда пред себе си. Толстой е единственият в света, който е изнесъл в своята изповед истината, тъй както трябва. Втори е свети Августин. Сега, като говоря за изповедта, не подразбирам изповед пред външните хора, но пред себе си, пред своята душа, за да възстановим връзката между Бога и нас. За да се възстанови тази връзка, всичко трябва да бъде изложено на Божествената светлина. Ние трябва да имаме към Бога същите отношения, каквито Той има към нас. Той има отношение към нас като Бог, а ние ще имаме отношение към Него като човеци.
към текста >>

Сега, като говоря за изповедта, не подразбирам изповед пред външните хора, но пред себе си, пред своята душа, за да възстановим връзката между Бога и нас.
Когато дойде тази Чистота във вас, да можете да говорите Истината в себе си, а не отвън. Толстой се изповяда не пред външния свят, а пред себе си, за да възстанови своя мир, да възстанови връзката между своята душа и Бога. Тази изповед стана достояние на целия свят, обаче той се изповяда пред себе си. Толстой е единственият в света, който е изнесъл в своята изповед истината, тъй както трябва. Втори е свети Августин. Сега, като говоря за изповедта, не подразбирам изповед пред външните хора, но пред себе си, пред своята душа, за да възстановим връзката между Бога и нас. За да се възстанови тази връзка, всичко трябва да бъде изложено на Божествената светлина. Ние трябва да имаме към Бога същите отношения, каквито Той има към нас. Той има отношение към нас като Бог, а ние ще имаме отношение към Него като човеци. Моите отношения към Бога ще бъдат тъй прави, както моята душа може да ги определи. Туй е възможно и то е красивото в света.
към текста >>

19. Изповедта като метод за изправяне на погрешките - Влад Пашов (1902- 1974)

• 457 • Изповедта като метод за изправяне на погрешките.
• 457 • Изповедта като метод за изправяне на погрешките. За да изправи погрешката си, човек трябва да я прекара два пъти през ума си: да я изповяда пред себе си, да я изповяда и пред други хора. За да се освободи от терзанията на една своя погрешка или на един свой грях, човек трябва да се изповяда пред своите ближни. Такъв е законът. Една погрешка, една болка се лекува, когато излезе наяве. Например някой се разгневи и в гнева пореже пръста си; кой как го види, все го пита защо ръката му е превързана.
към текста >>

20. 61-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Който е скръбен, трябва да направи една изповед пред тебе.
Вие трябва да се стремите да използвате енергията, която се накопява във вашия организъм, за ваше добро. Трябва да знаете, че около вас има отрицателни сили, на чието влияние може да се подадете и да пострадате. Ако отидете при болен, който е силно концентриран в болестта, ако вие сте слаба натура, ще възприемете неговата болест и ще усетите болка там, където той е болен. Туй е болестта на болния, едно отражение на неговата мисъл, мнозина от вас страдат по отражение. Срещате се с някой човек, който скърби, и като се отдалечите от него, вие сте вече скръбни, тъжни. Който е скръбен, трябва да направи една изповед пред тебе. Изповедта е хирургическа операция, разрязване на този цирей, който предизвиква скръбта. Мнозина от вас страдат по единствената причина, че криете циреите си. Не, циреят е един вътрешен недъг, който трябва да излезе навън и да се пререже. Онези от вас, които искат за вбъдеще да се повдигнат, да станат поети, музиканти, художници, или каквото и да е друго, не трябва да имат циреи. Отрицателните качества в света не правят човек положителен.
към текста >>

Изповедта е хирургическа операция, разрязване на този цирей, който предизвиква скръбта.
Трябва да знаете, че около вас има отрицателни сили, на чието влияние може да се подадете и да пострадате. Ако отидете при болен, който е силно концентриран в болестта, ако вие сте слаба натура, ще възприемете неговата болест и ще усетите болка там, където той е болен. Туй е болестта на болния, едно отражение на неговата мисъл, мнозина от вас страдат по отражение. Срещате се с някой човек, който скърби, и като се отдалечите от него, вие сте вече скръбни, тъжни. Който е скръбен, трябва да направи една изповед пред тебе. Изповедта е хирургическа операция, разрязване на този цирей, който предизвиква скръбта. Мнозина от вас страдат по единствената причина, че криете циреите си. Не, циреят е един вътрешен недъг, който трябва да излезе навън и да се пререже. Онези от вас, които искат за вбъдеще да се повдигнат, да станат поети, музиканти, художници, или каквото и да е друго, не трябва да имат циреи. Отрицателните качества в света не правят човек положителен. Вие ще се стремите да превръщате енергията, да я трансформирате. Как?
към текста >>

21. КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ' НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

22 от Закона за вероизповеданията.
И на Бертоли тук и там в Париж. А на мен се отплатиха българите с още две години затвор към другата присъда. През 1955 г. ние сключихме договор с издателство „Омния Литетер" - Париж, за издаване книгата „Учителят" срещу 5%авторско право от чистата печалба. С тази си постъпка сме нарушили чл. 22 от Закона за вероизповеданията. Въз основа на чл. 117 във връзка с чл. 35 от Наказателния закон бях осъден на 2 години лишаване от свобода, която бе прибавена към другата присъда. Събраха се няколко присъди с общо 20 години затвор. И на края на финала Лучия - съпругата на Бертоли в съда се обяви срещу Братството и мен и свидетелствуваше за властите.
към текста >>

22. 75. Срещата ни с председателя на Вероизповеданията - Радка Левордашка (1920-2014)

СРЕЩАТА НИ С ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА
СРЕЩАТА НИ С ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА Един ден Драга Михайлова и брат Георги Йорданов ми се обадиха по телефона: „Сестра Радка, утре сме поканени да се срещнем с председателя на Вероизповеданията - Цветков, по наша молба. Ела и ти с нас, за да видят, че не сме само възрастни, а имаме и по-млади хора при нас. Срещата ще бъде в три часа след обед." Отговорих: „Ще дойда." В точния час, на другия ден ние бяхме при другаря Цветков. Той ни посрещна много любезно, ръкува се с нас и ни покани да седнем.
към текста >>

Един ден Драга Михайлова и брат Георги Йорданов ми се обадиха по телефона: „Сестра Радка, утре сме поканени да се срещнем с председателя на Вероизповеданията - Цветков, по наша молба.
СРЕЩАТА НИ С ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА Един ден Драга Михайлова и брат Георги Йорданов ми се обадиха по телефона: „Сестра Радка, утре сме поканени да се срещнем с председателя на Вероизповеданията - Цветков, по наша молба. Ела и ти с нас, за да видят, че не сме само възрастни, а имаме и по-млади хора при нас. Срещата ще бъде в три часа след обед." Отговорих: „Ще дойда." В точния час, на другия ден ние бяхме при другаря Цветков. Той ни посрещна много любезно, ръкува се с нас и ни покани да седнем. Драга каза за какво сме дошли и каква е нашата молба.
към текста >>

23. 77. Георги Йорданов - Радка Левордашка (1920-2014)

Драга винаги ме караше да те извикам и тебе, когато трябваше да ходим някъде." Аз се засмях и отвърнах: „Като при Цветков (директора на Вероизповеданията) ли?
Благодарихме за всичко и се сбогувахме най-сърдечно. Георги ми каза, като излязохме: „Голяма работа свърши! " Отговорих му: „Щом ни се помага от..., не знам какво да кажа." - „Знам едно - каза Георги - че дотук минахме без пари! Не знам какво щях да правя без тебе, сестра Радка! Ние отдавна разбрахме, че можем да разчитаме на тебе за много неща. Драга винаги ме караше да те извикам и тебе, когато трябваше да ходим някъде." Аз се засмях и отвърнах: „Като при Цветков (директора на Вероизповеданията) ли? ". - „Ами, да. Обади ми се по телефона и каза: „Покани сестра Радка, да не мислят, че сме само старци, ами има и млади при нас." Двамата с Георги приготвихме зодиаците, няма да обяснявам как го направих, трудоемко е, но стана, и ги сложиха на съборния ден и сега са там, на мястото си.
към текста >>

24. Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий' - Георги Томалевски (1897-1988)

Когато обаче разказът на младежа завърши, в краткото мълчание между изповедта на Константин и това, което той се готвеше да му каже, лицето му се промени.
Мислех си, че там ще найда успокоение и смисъл на живота си, но и там е както всякъде. Тегли ме нещо към светинята на нашия народ - към Света гора, и затова Господ пощади живота ми, тъй като страшна беше бурята, която преживяхме. А и гемията се разби в скалите. Не е ли това поличба, отче? През цялото време докато Константин говореше, свещеникът слушаше със спокойствие и с неизменно благо изражение на лицето си. Когато обаче разказът на младежа завърши, в краткото мълчание между изповедта на Константин и това, което той се готвеше да му каже, лицето му се промени. Напусна го спокойното изчакване, което имаше дотогава и в очите му заблестя пламък. Движенията му станаха по-енергични, по-властни, но с онова, което най-много порази младежа, бе едно светло сияние над главата, което просветна за миг и изчезна. Константин не можеше да съобрази дали това е действително или сън. Студени тръпки и непознат свещен страх пропълзя в снагата му и пот ороси неговото чело. - Обични сине - започна старецът.
към текста >>

25. Някои основни философски категории в светлината на учението на Бялото Братство - Георги Томалевски (1897-1988)

То изключва всякакъв фанатизъм, от което следва, че не е секта, нито „ерес“, както църквата обикновено обича да нарича всяко свободно изповедание на Христовото учение.
Те не са непременно от една нация или територия. Учението на Бялото Братство в България не е нито църква, нито секта. То е школа, която освен своята философска страна има и практическо значение за живота. То не признава догми и ритуали, установени във вселенски събори, затова не е църква, макар че Братството никога не е било против някаква църква. Напротив, църквата се е опитвала да воюва срещу Учителя и Братството. То изключва всякакъв фанатизъм, от което следва, че не е секта, нито „ерес“, както църквата обикновено обича да нарича всяко свободно изповедание на Христовото учение. Еретик, според Учителя, е всеки, който няма любов към Бога и ближния си. Съществуват три клона на Христовата църква: католицизъм, православие и евангелизъм. Към коя от тия три църкви Христос би имал предпочитание? Той би приел всеки вярващ в любовта, от която и да е църква, ако има любов към Бога и ближния и у когото не е останало никакво лукавство и фанатизъм. Ако днес католическата църква продължава да счита другите църкви и свободни духовни общества за „отклонили се братя“, тя все още е в отровната атмосфера на средновековието.
към текста >>

26. 17. НЕПОЗНАТИЯТ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

И ти в себе си пред него правиш тайната си изповед.
НЕПОЗНАТИЯТ Колко често си помисляш: "Сред този безкраен свят не съм ли малка прашинка, незабелязана от никого", но въпреки че си помисляш това, съзнаваш, че нещо те гледа и следи твоя път на земята. И когато разговаряш със себе си, не си сам, а разговаряш с този "някой" в теб, който винаги вярно ти отговаря. И когато плачеш, сам усещаш, че невидим зрител следи твоите сълзи и те утешава, защото плачът ти спира и ти става леко на душата. А когато сгрешиш в пътя си, нещо те притиска и души, нещо хлопа на затворените порти на съзнанието ти, някой знае твоята грешка. И ти в себе си пред него правиш тайната си изповед. А когато в полусън отлиташ някъде, пак се събуждаш, защото нещо в теб бди и винаги е будно. И този непознат, този, който винаги те гледа и те придружава, този вечно буден непознат разкрива бавно своето присъствие в теб, и ти закопняваш да зърнеш лицето му. Този, който те познава, очаква деня да го познаеш и ти да споделиш всичко, което те тревожи и вдъхновява, с него. Само той може да те разбере. Не си никога сам в живота.
към текста >>

27. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

Съществуват три главни клона на Xристовата църква, три основни нейни изповедания: римо-католицизъм, православие и протестантство (евангелизъм).
Напротив официалната институция, наречена "християнска Църква" (в конкретния случай БПЦ), се е опитвала да воюва срещу Учителя и Братството. Това учение, предадено от П. Дънов на българския народ и на света, изключва всякакъв фанатизъм, от което следва, че не е секта, нито ерес, както Църквата обикновено предпочита да назовава всяко свободно изповядване на Xристовото Слово. Еретик, според Учителя П. Дънов, е всеки, който няма Любов към Бога и към ближния си. Съществуват три главни клона на Xристовата църква, три основни нейни изповедания: римо-католицизъм, православие и протестантство (евангелизъм). Към кое от тези три изповедания или към коя църква Xристос би имал предпочитание? Как мислите? Ако отговорим в духа на учението на ББ, в духа на изреченото от Учителя П. Дънов, Xристос би приел всеки вярващ в Любовта, от която и да е църква, ако има Любов към Бога и ближния и у когото не е останала и следа от лукавство и фанатизъм. Това именно е духът на Новото учение!
към текста >>

Към кое от тези три изповедания или към коя църква Xристос би имал предпочитание?
Това учение, предадено от П. Дънов на българския народ и на света, изключва всякакъв фанатизъм, от което следва, че не е секта, нито ерес, както Църквата обикновено предпочита да назовава всяко свободно изповядване на Xристовото Слово. Еретик, според Учителя П. Дънов, е всеки, който няма Любов към Бога и към ближния си. Съществуват три главни клона на Xристовата църква, три основни нейни изповедания: римо-католицизъм, православие и протестантство (евангелизъм). Към кое от тези три изповедания или към коя църква Xристос би имал предпочитание? Как мислите? Ако отговорим в духа на учението на ББ, в духа на изреченото от Учителя П. Дънов, Xристос би приел всеки вярващ в Любовта, от която и да е църква, ако има Любов към Бога и ближния и у когото не е останала и следа от лукавство и фанатизъм. Това именно е духът на Новото учение! 3. Тематичен обхват на учението на Петър Дънов концепции за Бога, света, живота и човека
към текста >>

28. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

Следователно вегетарианството е в съгласие със Свещеното Писание на християните, независимо че християнските църкви от всички изповедания толерират ме- соядството.
Ако всички процеси се извършват правилно, и мисълта ще бъда права" (Учителят П. Дънов). Както вече бе отбелязано по-горе, според учението на ББ в основата на здравословното хранене лежи вегетарианството. Обосновка за него откриваме и върху страниците на Библията: Бог сътворява първия човек именно като вегетарианец (Бит. 1:29)! В същия дух е и препоръката на ап. Павел в Рим. 14:21. Следователно вегетарианството е в съгласие със Свещеното Писание на християните, независимо че християнските църкви от всички изповедания толерират ме- соядството. Църковните отклонения в това направление не бива да бъдат поставяни по-високо от недвусмислената Божия заповед:
към текста >>

29. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

Древните мъдреци са свързвали изповедта и покаянието със своеобразно завръщане към началото, към произхода на всяка индивидуалност.
Покаянието зависи от самия човек. За него Учителят П. Дънов казва: "Покаяние значи преглеждане и ликвидиране на старите сметки. Чрез покаянието ти молиш Бога за нов кредит и нови възможности." Извършвайки цялостна равносметка на досегашния си живот, личността изповядва прегрешенията си пред олтара на Божественото и се зарежда с нова, обновителна жизнена енергия. В него започват да израстват кълновете на нов начин на мислене и поведение. Древните мъдреци са свързвали изповедта и покаянието със своеобразно завръщане към началото, към произхода на всяка индивидуалност. По този повод Учителят на ББ в България отбелязва: "Има болести, които могат да се излекуват само чрез изповед. " От езотерична гледна точка покаянието е свързано с отстраняване на всички непотребни елементи от душевността на човека. Именно по тази причина то бива разглеждано като хигиенизиране или почистване на душата. Налице е пряка връзка между покаянието и смирението. Онзи, който не е в състояние да преодолее гордостта си, не би могъл и да се покае.
към текста >>

30. VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ - Константин Златев

За прилагането на всяка религия от своя страна бива изградена съответна институция, организирана в йерархичен порядък и почиваща върху каноните на отстояваната от нея вероизповед.
Тук си заслужава да приведем обобщителните думи на българския духовен Учител: "Религиите, сектите, държавата - това са все пелени, в които майката повива бебето, но когато то порасне, пелените отпадат." В християнството основно понятие е "църква" (от гръцкия термин еклисия = общност от вярващи; в случая вярващи в Иисус Христос като Господ, въплътен Син Божий, Изкупител и Спасител на човешкия род). В новобългарския език то идва от славянското церковь, отразяващо адекватно съдържанието на гръцкия първоизточник. И така, първоизворът на великата Божествена Мъдрост е Неговото вечно и неизменно Учение, съдържащо Истината за всичко съществуващо. В рамките на материалния свят това Учение бива представяно във вид на религия, на религиозно-философска система. За прилагането на всяка религия от своя страна бива изградена съответна институция, организирана в йерархичен порядък и почиваща върху каноните на отстояваната от нея вероизповед. В християнството тази институция се нарича "Църква". Новото учение - съвременната редакция на учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов - не отрича правото на съществуване на християнската Църква (която в същност е раздробена на три главни изповедания - православие, римо-католицизъм и протестантство, и на повече от 2000 деноминации, в огромната си част от протестантски произход). В него е застъпена обаче тезата, че в настоящата си форма Църквата не е адекватна на обективните изменения в обществения и планетарния живот, плаща скъп данък на редица закостенели схващания и шаблони и не се вписва по подобаващ начин в социалната среда. Затова са и толкова симптоматични следните думи на Учителя на ББ у нас: "Съвременните хора казват: "Който вярва в прераждането, ще го изхвърлим от Църквата... Когато аз живея съгласно Божия закон, дали ще ме изхвърлите из Църквата или ще ме държите в нея, това не засяга душата ми.
към текста >>

Дънов - не отрича правото на съществуване на християнската Църква (която в същност е раздробена на три главни изповедания - православие, римо-католицизъм и протестантство, и на повече от 2000 деноминации, в огромната си част от протестантски произход).
И така, първоизворът на великата Божествена Мъдрост е Неговото вечно и неизменно Учение, съдържащо Истината за всичко съществуващо. В рамките на материалния свят това Учение бива представяно във вид на религия, на религиозно-философска система. За прилагането на всяка религия от своя страна бива изградена съответна институция, организирана в йерархичен порядък и почиваща върху каноните на отстояваната от нея вероизповед. В християнството тази институция се нарича "Църква". Новото учение - съвременната редакция на учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов - не отрича правото на съществуване на християнската Църква (която в същност е раздробена на три главни изповедания - православие, римо-католицизъм и протестантство, и на повече от 2000 деноминации, в огромната си част от протестантски произход). В него е застъпена обаче тезата, че в настоящата си форма Църквата не е адекватна на обективните изменения в обществения и планетарния живот, плаща скъп данък на редица закостенели схващания и шаблони и не се вписва по подобаващ начин в социалната среда. Затова са и толкова симптоматични следните думи на Учителя на ББ у нас: "Съвременните хора казват: "Който вярва в прераждането, ще го изхвърлим от Църквата... Когато аз живея съгласно Божия закон, дали ще ме изхвърлите из Църквата или ще ме държите в нея, това не засяга душата ми. Когато аз живея при Бога, никого не мразя, старая се да обичам всички, може ли някой да ме изхвърли? Само един Бог може да ме изхвърли. Това е учението, което проповядвам.
към текста >>

31. IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН - Константин Златев