Търсене в текстове за 'Изповед'

Галилей Величков (1911-1985)

За цигулките на Учителя аз съм написал цяла изповед.
В Школата има един закон - ако един не може да свърши една работа, изпраща се втори. Ако и той не може да я свърши, изпраща се трети, четвърти и т.н., но накрая десетият ще я свърши. Аз бях първият от веригата, който не си свърши работата. Дано вторият след мен я свърши. Ако не той, десетият ще я свърши. За цигулките на Учителя аз съм написал цяла изповед. Написах и есе за Учителя като цигулар. Това бе моето виждане - на един обикновен ученик, доколкото може да обхване със своето човешко съзнание частица от светлината, излизаща от Мировото Свръхсъзнание на Великия Учител - Беинса Дуно. И така, едната от четирите или пет цигулки, която бях откупил, предадох на един представител от следващото поколение. А що се отнася до цигулката на Учителя - Неговата цигулка, на която Той свири през време на цялата Школа, за мен остана една велика неразрешена задача къде е тя. Аз не можах да я разреша.
към текста >>

2. 2_48 Свещените думи на Учителя за ученика

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

16 на Закона на изповеданията, а на 7 ноември 1990 година бе утвърден уставът му с писмо 04-02-172.
Вече е признато като юридическа личност със свой устав, узаконен от Министерския съвет на Република България. Има свой Братски управителен съвет и редовни срещи в малък клуб на улица "Жолио Кюри" в квартал "Изгрева". Книгата е дадена за печат на 5 март 1992 година. До тази дата Духовно общество "Бяло Братство" не беше признато като юридическа личност. От Министерския съвет бе регистрирано на 3 октомври 1990 година под номер Ц-79-06-1 в Комитета по въпросите на Българската православна църква и на религиозните култове при Министерството на външните работи, на основание чл. 16 на Закона на изповеданията, а на 7 ноември 1990 година бе утвърден уставът му с писмо 04-02-172. Много по-късно, на 4 май 1993 година, с решение на Софийския съд под № 657196 от 10 май 1992 година по дело №2771 2 от 1992 година, Духовно общество "Бяло Братство" бе признато със своя устав за юридическа личност. Честито и поздравления! Сега ще ви поднесем цитати от Словото на Учителя по въпроса за Устав и за регистрация като юридическа личност. Този въпрос е разгледан от Учителя в 27 школна лекция на общия окултен клас (II година), 29 април 1923 година в София (стр. 10, 11 ред отдолу): "Една от главните мъчнотии е, че вие се стараете да поправяте неща, които не се нуждаят от поправяне.
към текста >>

3. 3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

И това вие знаете много добре." А този висш чиновник и сановник на новата държава каза: "Вие сте религиозна секта и като такава членувате заедно с всички религиозни секти и с всички църкви в Комитета по вероизповеданията.
През 1957 година той заемаше голям държавен пост. Аз отидох при него, той ме прие, позна ме и след като разбра, че съм дошла да търся помощ за Братството и Борис Николов, ми каза следното: "Слушай какво, ти не си малка и трябва да разбереш това добре. Имаме нареждане от най-високо място да ограничим църквите и да ликвидираме всички религиозни секти и движения. Затова сте преследвани и вие сега, понеже за нас вие сте една религиозна секта." Аз се втрещих, ококорих се и без да искам му казах: "Ние не сме религиозна секта. Ние сме окултна школа. И това вие знаете много добре." А този висш чиновник и сановник на новата държава каза: "Вие сте религиозна секта и като такава членувате заедно с всички религиозни секти и с всички църкви в Комитета по вероизповеданията. Ако бяхте Окултна Школа, вашето място щеше да бъде в Българска академия на науките и щяхте да фигурирате там. Ако бяхте там, нещата щяха да бъдат поставени по-иначе. Но сега сте в Комитета по вероизповеданията, за нас сте религиозна секта и ние имаме решение да се справим един път завинаги с религиозните секти и движения. А сега си отивай и запомни това. И няма да споменаваш името ми никому, защото аз ти отворих очите и ти казах истината.
към текста >>

Но сега сте в Комитета по вероизповеданията, за нас сте религиозна секта и ние имаме решение да се справим един път завинаги с религиозните секти и движения.
Затова сте преследвани и вие сега, понеже за нас вие сте една религиозна секта." Аз се втрещих, ококорих се и без да искам му казах: "Ние не сме религиозна секта. Ние сме окултна школа. И това вие знаете много добре." А този висш чиновник и сановник на новата държава каза: "Вие сте религиозна секта и като такава членувате заедно с всички религиозни секти и с всички църкви в Комитета по вероизповеданията. Ако бяхте Окултна Школа, вашето място щеше да бъде в Българска академия на науките и щяхте да фигурирате там. Ако бяхте там, нещата щяха да бъдат поставени по-иначе. Но сега сте в Комитета по вероизповеданията, за нас сте религиозна секта и ние имаме решение да се справим един път завинаги с религиозните секти и движения. А сега си отивай и запомни това. И няма да споменаваш името ми никому, защото аз ти отворих очите и ти казах истината. Това го направих, защото съм ял вашия хляб на "Изгрева" и все нещо от думите на Учителя Петър Дънов е останало у мен." Аз се разплаках и викнах: "Прости ми, Учителю, че от Твоята Школа ние направихме секта и влезнахме в кюпа на Комитета по вероизповеданията". Онзи висш чиновник ме наблюдаваше с жив интерес и накрая вежливо ме изпроводи до вратата. Аз вървях, тътрех се съкрушена телом и духом.
към текста >>

Това го направих, защото съм ял вашия хляб на "Изгрева" и все нещо от думите на Учителя Петър Дънов е останало у мен." Аз се разплаках и викнах: "Прости ми, Учителю, че от Твоята Школа ние направихме секта и влезнахме в кюпа на Комитета по вероизповеданията".
Ако бяхте Окултна Школа, вашето място щеше да бъде в Българска академия на науките и щяхте да фигурирате там. Ако бяхте там, нещата щяха да бъдат поставени по-иначе. Но сега сте в Комитета по вероизповеданията, за нас сте религиозна секта и ние имаме решение да се справим един път завинаги с религиозните секти и движения. А сега си отивай и запомни това. И няма да споменаваш името ми никому, защото аз ти отворих очите и ти казах истината. Това го направих, защото съм ял вашия хляб на "Изгрева" и все нещо от думите на Учителя Петър Дънов е останало у мен." Аз се разплаках и викнах: "Прости ми, Учителю, че от Твоята Школа ние направихме секта и влезнахме в кюпа на Комитета по вероизповеданията". Онзи висш чиновник ме наблюдаваше с жив интерес и накрая вежливо ме изпроводи до вратата. Аз вървях, тътрех се съкрушена телом и духом. Отивам на "Изгрева" право при Боян Боев. Разправям му всичко. Питам го: "Брат Боев, абе кой ни тури в кюпа и изписа името на Бялото Братство наред с религиозните секти и църквите, след като сме Школа и след като двадесет и две години всички тези секти и църкви се бореха и воюваха против Учителя и Братството?
към текста >>

По едно време ми поднася онова решение, с което Общество "Бяло Братство" е признато юридически към Комитета по вероизповеданията.
Аз вървях, тътрех се съкрушена телом и духом. Отивам на "Изгрева" право при Боян Боев. Разправям му всичко. Питам го: "Брат Боев, абе кой ни тури в кюпа и изписа името на Бялото Братство наред с религиозните секти и църквите, след като сме Школа и след като двадесет и две години всички тези секти и църкви се бореха и воюваха против Учителя и Братството? " Боян Боев мълчи. По едно време ми поднася онова решение, с което Общество "Бяло Братство" е признато юридически към Комитета по вероизповеданията. После ми поднася друго писмо, с което предишното решение е отменено. След това ми поднася Устав на Бялото Братство, който бил предложен за одобрение, но не е приет. Брат Боев мълчи. По едно време казва: "Мария, по този въпрос - никому нито дума. Защото никой не знае истината и ще ни разкъсат." Беше дошло това време "Изгревът" да бъде разкъсан и унищожен.
към текста >>

4. 3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

А след заминаването на Учителя, нашите умници от "Изгрева" се зачислиха в Комитета по вероизповеданията заедно с всички църкви и секти.
От тази книга виждаме, че Той познава Учителя най-малко от двадесет години и е сигурен в Неговата искреност и чистота. Най-интересното е, че според него не може да се направи справедлива преценка за личността на Дънов и учението Му, ако не се запознае човек с учението на окултизма, мистицизма и теософията. Тук се вижда началото на една теза, според която се цели да се постави учението на Дънов на една и съща маса с окултните науки. Гръблашев отхвърля твърденията на нападателите, че учението на Дънов е чуждестранно учение и течение, твърдейки, че то не представлява никаква църква, секта или течение, а се стреми да научи хората да прилагат в живота си Учението на Христа. Ето тук, за пръв път с познанията, които има, Гръблашев казва, че Учението на Учителя не е нито църква, нито секта, нито е дошло като учение от Изтока или от Запада. А след заминаването на Учителя, нашите умници от "Изгрева" се зачислиха в Комитета по вероизповеданията заедно с всички църкви и секти. Гръблашев отхвърля обвинението, че Дънов бил натоварен от някаква външна организация да я представлява в България. Споменава, че Той проповядва публично в неделни дни, че неговите беседи се стенографират и имат за цел да събудят съзнанието на човека, за да заживее съгласно Учението на Христа. От друга страна, Гръблашев вижда, че учението на Дънов не е нещо ново, а е същото, което е проповядвал и Христос. Идва до прозрението, че съществува Велико Бяло Братство, глава на което е Христос. Според него, учението на Дънов е окултно учение и по примера на Христа Дънов не само прилага учението, но и изнася много нови истини.
към текста >>

5. 3_55 Учителят и толстоистите

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

През 1879 година пише "Изповед" и започва нов етап в неговото развитие.
Казан и постъпва в университета за източни езици. В края на 1853 година, като офицер в артилерията, взима участие в Кримската война, като е бил в Севастопол, гдето е прекарал цялата обсада на града през 1854-1855 година. След свършването на войната той влиза в столичните литературни кръгове като автор на популярни повести. През 1862 година той се запознава със семейството на московския лекар Бере, за чиято дъщеря - София Андреевна - той се оженва. Романът "Война и мир" излиза в шест тома през 1868-69 година, "Ана Каренина" - през 1873-76 година. През 1879 година пише "Изповед" и започва нов етап в неговото развитие. Започва да работи върху изучаването на Евангелието. През 1884 година той пише "В какво се състои моята вяра" - това е програмата на неговия живот. През 1901 година той е отлъчен от руската църква. През 1910 година е написан "Пътят на живота" Тези две произведения представляват идеологическата основа на толстоизма, който се стреми да приложи Христовото Учение в неговата истинска същност. През 1910 година, в една октомврийска нощ, той напуска дома си в Ясна поляна.
към текста >>

6. 5_27 Изгревът и Бялото Братство

Когато искаха да съставят Устав и да отидат да се кланят в Комитета по вероизповеданията, аз бях против.
Бялото Братство няма нужда от Устав. Няма нужда до го утвърждаваш. Ние съществуваме по законите на Братството, по закона на Духа Божий. Кой може да ограничи Духа Божий? Затова нека си тича кончето на воля, нека си пасе в зелените ливади. Когато искаха да съставят Устав и да отидат да се кланят в Комитета по вероизповеданията, аз бях против. Идвали са от старите братя, от възрастните приятели да ме канят да отида да преговарям с комунистите. Аз винаги съм отказвал. Какво ще преговаряш с комунистите? Те искат да те изядат. Те са вълци.
към текста >>

7. 8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото

Братският устав се предложи на Комитета по вероизповеданията, но не се прие от правителството.
После изпяха песента "Писмото". След това се разделиха. Отидоха си. В София пристигнаха, току-що избрани, пожизнените членове на Върховния братски съвет и донесоха Братския устав. Какво стана по- нататък? Братският устав се предложи на Комитета по вероизповеданията, но не се прие от правителството. Всички упрекваха правителството. Братството, като организация бе предложено да се признае от Министерството на външните работи, към което бе зачислен Комитетът по вероизповеданията. Отначало бе зачислено с официално писмо, но след това, с друго официално писмо бе отменено първото решение. Всички упрекваха правителството. Какво направи Върховният братски съвет?
към текста >>

Братството, като организация бе предложено да се признае от Министерството на външните работи, към което бе зачислен Комитетът по вероизповеданията.
Отидоха си. В София пристигнаха, току-що избрани, пожизнените членове на Върховния братски съвет и донесоха Братския устав. Какво стана по- нататък? Братският устав се предложи на Комитета по вероизповеданията, но не се прие от правителството. Всички упрекваха правителството. Братството, като организация бе предложено да се признае от Министерството на външните работи, към което бе зачислен Комитетът по вероизповеданията. Отначало бе зачислено с официално писмо, но след това, с друго официално писмо бе отменено първото решение. Всички упрекваха правителството. Какво направи Върховният братски съвет? С годините се получиха неразбории, противоречия, разногласия, противодействия и членове от този Братски съвет предизвикаха ревизия, която доведе до процес срещу Братството. Като общество то бе унищожено, "Изгревът" бе разтурен, а някои от Върховния братски съвет отидоха в затвора като един от тях преди това, непосредствено след заминаването на Учителя, бе изпратен в концлагер.
към текста >>

На следващия ден, онази група, която не бе допусната на събранието за избиране на ръководство, подаде документи да се зарегистрира като ново Бяло Братство към Комитета на вероизповеданията, който сега е с ново име: "Комитет по въпросите на Българската православна църква и на религиозните култове" при Министерството на вътрешните работи.
Въпрос: А Волята на Учителя? Отговор: Търси се ученикът, който да изпълни Волята на Всемировия Учител Беинса Дуно. Волята Му ще я намерите в Словото Му. Четете и прилагайте! Какво се случи по-нататък? На следващия ден, онази група, която не бе допусната на събранието за избиране на ръководство, подаде документи да се зарегистрира като ново Бяло Братство към Комитета на вероизповеданията, който сега е с ново име: "Комитет по въпросите на Българската православна църква и на религиозните култове" при Министерството на вътрешните работи. А много преди това, една инициативна група, с писмо Ц-79-06-1 от 3 октомври 1990 година, се бе зачислила и регистрирала като Духовно общество "Всемирно Бяло Братство" именно при православната българска църква и религиозните секти. И сега именно, това така наречено духовно общество, което бе регистрирано и се намираше в редиците на православната църква и религиозните култове, си избираше Върховен братски съвет, за да може да го запише след това там, където се вписват имената на патриарси, митрополити, епископи и ръководители на религиозни култове и секти. Те си избраха единодушно Върховен братски съвет. Какво стана по-нататък? Още на следващия ден след изпяването на песента "Писмото", Братството се разцепи на две.
към текста >>

8. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

Но това е тема на друга моя изповед.
Това ми го разказа Лулчев. Аз на никого не съм го казала, макар че го знаех. Но Лулчев имаше една група приятели от различни политически партии, пред които разказваше много неща, за да задоволи своето честолюбие, че не е случаен човек и че взема дейно участие в разрешаването на политическите събития на държавата. Че това беше вярно - вярно беше. Вярно беше за всички нас, които бяхме на "Изгрева", а особено за мен, която най-добре познавах Лулчев и неговия личен и обществен живот, защото по това време също вземах участие в неговия личен живот, въпреки че Учителят бе ме предупредил да се отделя от него. Но това е тема на друга моя изповед. Лулчев имаше слабост да казва такива тайни неща на много хора и с това се хвалеше. Тази негова хвалба докара голяма беля върху Учителя. Тези негови думи бяха дошли до ушите на Цанков. И той изпрати този човек да нанесе побой срещу Учителя. По-късно ние разбрахме от думите на Учителя, изказани непосредствено след побоя пред Симеон Арнаудов - Дякона, че първоначалният замисъл на Цанков е бил да сложат адска машина в салона, да я възпламенят с часовников механизъм и така да избият всички ни по време на беседа.
към текста >>

Тази причина спада като изповед в друга моя тема за разказване.
Само аз можех и смеех да се карам с него. Друг никой не смееше дори да го погледне накриво. Той имаше сили и умение да се справи с всекиго. Но с мен той се държеше по друг начин, аз правех изключение от останалите. За това си има причина. Тази причина спада като изповед в друга моя тема за разказване. Така, побоят беше през месец май, но през юни всички забелязахме, че Учителят, като прави гимнастика, не си вдига дясната ръка. Това е един месец по-късно. Вдига лявата ръка, но не може да си вдигне дясната - прави опит, но не може. Прави усилия, но не може. Като сяда да се храни, изпуска си лъжицата с дясната ръка.
към текста >>

9. 8_14 Дни и години на драматични развръзки

Този Братски съвет сам влезе в клопката, като подаде молба да бъде зарегистриран към Комитета по вероизповеданията, в който влизат православната църква, католическата църква и всички видове религии и секти, които съществуват в България.
Помислете върху това и си отговорете сами. Как ги решава тези неща Учителят, ще научите, когато прочетете посочените беседи. А Той завършва въпросната беседа така: "Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите! " През 1948 година Братския съвет направи постъпки за юридическо признаване на общество "Бяло Братство". Тогава беше направена една фатална грешка. Този Братски съвет сам влезе в клопката, като подаде молба да бъде зарегистриран към Комитета по вероизповеданията, в който влизат православната църква, католическата църква и всички видове религии и секти, които съществуват в България. Ние не сме религия, нито религиозна секта, а сме Школа! Но нашите се представиха като верска общност "Бяло Братство" и сами се отклониха от думите на Учителя, които ще ги намерите в Словото Му. Така отделът за вероизповеданията при Министерството на вътрешните работи удостовери, въз основа на молба на Братския съвет от 5 юни 1948 година, под входящ X 27526-40-V, че общество "Бяло Братство" е признато за верска общност и се ползува с правата на свободна дейност на основание на чл. 78 от Конституцията. Писмото беше подписано от пълномощен министър Димитър Илиев.
към текста >>

Така отделът за вероизповеданията при Министерството на вътрешните работи удостовери, въз основа на молба на Братския съвет от 5 юни 1948 година, под входящ X 27526-40-V, че общество "Бяло Братство" е признато за верска общност и се ползува с правата на свободна дейност на основание на чл.
" През 1948 година Братския съвет направи постъпки за юридическо признаване на общество "Бяло Братство". Тогава беше направена една фатална грешка. Този Братски съвет сам влезе в клопката, като подаде молба да бъде зарегистриран към Комитета по вероизповеданията, в който влизат православната църква, католическата църква и всички видове религии и секти, които съществуват в България. Ние не сме религия, нито религиозна секта, а сме Школа! Но нашите се представиха като верска общност "Бяло Братство" и сами се отклониха от думите на Учителя, които ще ги намерите в Словото Му. Така отделът за вероизповеданията при Министерството на вътрешните работи удостовери, въз основа на молба на Братския съвет от 5 юни 1948 година, под входящ X 27526-40-V, че общество "Бяло Братство" е признато за верска общност и се ползува с правата на свободна дейност на основание на чл. 78 от Конституцията. Писмото беше подписано от пълномощен министър Димитър Илиев. По-късно, с входящ X 6786/13 септември 1950 година, брат Ганчо Ганчев от София завери при Софийския нотариус, че това удостоверение наистина е валидно за страната, съгласно законите. Но по-късно то бе отменено и анулирано с писмо X 346-20 от 20 октомври 1956 година. Така че когато дойде време за процеса, ние не бяхме нито юридическа личност, нито верска общност.
към текста >>

Братският съвет ли, който сам подаде молба при Комитета на вероизповеданията и се нареди в един ред с останалите църкви и секти и се обяви за верска общност?
А защо стана всичко това? Ами ще намерите отговор в беседите на Учителя. Аз лично присъствувах, когато Той каза: "Ако от Моето учение направите религия, то Аз ще я разруша". Друг път каза - и аз присъствувах лично: "Ако от Моето учение направите църква, то Аз ще я разруша". А сега помислете кой изпълни Волята на Учителя? Братският съвет ли, който сам подаде молба при Комитета на вероизповеданията и се нареди в един ред с останалите църкви и секти и се обяви за верска общност? Или онзи държавен служител, който с един подпис нареди да се отмени и анулира онова решение, че ние сме верска общност. Много държа всеки от вас да си отговори на този въпрос! А той е следният: Братството какво е? Школа ли е? Религия ли е?
към текста >>

През месец март 1949 година излезна Закон за вероизповеданията и нашата "Верска общност" направи постъпки в предвидения от закона срок от три месеца, за да бъде признато Братството за "религиозен култ".
Така се свързва по вътрешен път с членовете на тази верига. Така той работи за останалите и останалите работят за него, за да изпълнят Волята на Всемировия Учител. Тази Воля ще я намерите в Словото Му. Така се разрешава въпросът за вътрешната организация, за братските съвети и за различните религиозни форми на човешкото съзнание. Този, който е в Школата чрез Словото на Учителя, преминава през религиозното съзнание и влиза в духовното съзнание, а оттам трябва да премине в Свръхсъзнанието, което е състояние на съзнанието на истинския Ученик. През месец март 1949 година излезна Закон за вероизповеданията и нашата "Верска общност" направи постъпки в предвидения от закона срок от три месеца, за да бъде признато Братството за "религиозен култ". А за да се признае за "религиозен култ и секта", ние трябваше да изработим устав на "Верска общност Бяло Братство". Ето защо, през месец април, в братската градина в Айтос се събраха всички ръководители на братските кръжоци от провинцията, заедно с Братския съвет от София и след няколкодневна работа беше изработен устав на Бялото Братство. Той беше представен в Комитета по вероизповеданията, за да ни признаят за верска религиозна общност. Съгласно този закон, чл. 30, трябваше да се представи устав и Братският съвет го изработи.
към текста >>

Той беше представен в Комитета по вероизповеданията, за да ни признаят за верска религиозна общност.
Така се разрешава въпросът за вътрешната организация, за братските съвети и за различните религиозни форми на човешкото съзнание. Този, който е в Школата чрез Словото на Учителя, преминава през религиозното съзнание и влиза в духовното съзнание, а оттам трябва да премине в Свръхсъзнанието, което е състояние на съзнанието на истинския Ученик. През месец март 1949 година излезна Закон за вероизповеданията и нашата "Верска общност" направи постъпки в предвидения от закона срок от три месеца, за да бъде признато Братството за "религиозен култ". А за да се признае за "религиозен култ и секта", ние трябваше да изработим устав на "Верска общност Бяло Братство". Ето защо, през месец април, в братската градина в Айтос се събраха всички ръководители на братските кръжоци от провинцията, заедно с Братския съвет от София и след няколкодневна работа беше изработен устав на Бялото Братство. Той беше представен в Комитета по вероизповеданията, за да ни признаят за верска религиозна общност. Съгласно този закон, чл. 30, трябваше да се представи устав и Братският съвет го изработи. Там, в Айтос, бе избран Върховен съвет. Той се състоеше от всички ръководители на Братствата в страната плюс Братския съвет от София. Значи, братските въпроси щяха да бъдат решавани от Върховен Братски съвет, който се събираше по време на съборите.
към текста >>

Уставът бе предложен на Комитета по вероизповеданията, където, съгласно закона бяха одобрени уставите на всички религиозни секти и църкви.
Идеята за пожизнено избиране на ръководството беше продиктувана от това да няма съревнование и лични амбиции за избор на ръководство. Но това не беше в духа на времето и на Словото на Учителя. Идеите на Учителя за Братството бяха идеи за вътрешната свобода на човешкия дух и човешката душа. Тези идеи се ограничаваха от избирането на всякакви Братски съвети. Какво стана по-нататък? Уставът бе предложен на Комитета по вероизповеданията, където, съгласно закона бяха одобрени уставите на всички религиозни секти и църкви. Само нашият устав не бе одобрен! Това беззаконие ли беше от страна на властите? За да си отговорим на този въпрос, ще се обърнем към Словото на Учителя. В 27 школна лекция, II година на общия окултен клас, държана от Учителя на 29 април 1923 година в Стара София и озаглавена "Работата на Окултните сили", на стр. 10 четем следното: "Една от главните мъчнотии е, че вие се стараете да поправяте неща, които не се нуждаят от поправяне.
към текста >>

10. 8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?

" На 1 март 1949 година, в "Държавен вестник" X 48 бе публикуван Законът за вероизповеданията.
"Къде беше "Изгревът" на Бялото Братство в София? " На 1 март 1949 година, в "Държавен вестник" X 48 бе публикуван Законът за вероизповеданията. Всяка една религиозна секта, култ или църква трябваше в тримесечен срок да направи постъпка да се регистрира пред съда и да се узакони. За да се признае като юридическа личност бе необходимо да се изработи устав. Без устав не можеше да се зарегистрира нито една религиозна секта или култ, както и църква. Ръководителите от София, заедно с тези от Братствата в страната се събраха в Айтос и си съставиха устав, подобно на светските политически партии и организации. Донесоха го в София и го предложиха за одобрение в Комитета по въпросите на българската православна църква и религиозните култове.
към текста >>

11. 10_15 Школат а на Всемирното Велико Бяло Братство

13 февруари 1899 год., гр. Варна

Същото невежество регистрира Бялото Братство като верска общност в "Комитета на вероизповеданията", в който членуват всички църкви и секти.
Този устав може да го сравните с опита на следващите поколения. Този опит е измяна срещу Словото на Учителя и Школата Му, защото мнението на Учителя е, че Школата не се управлява от устави, а от Словото на Всемировия Учител. А това е написано, напечатано. Търси се ученикът, който да изпълни Волята на Великия Учител! Търси се и трябва да се открие, намери и доведе, за да я изпълни! Същото невежество регистрира Бялото Братство като верска общност в "Комитета на вероизповеданията", в който членуват всички църкви и секти. Ако утре, от следващите поколения някой направи опит да регистрира Бялото Братство към "Комитета на вероизповеданията", където членуват всички църкви, това означава, че тези лица работят срещу Школата на Учителя и Словото Му. А становището на Учителя по този въпрос ще го намерите в Словото Му. Когато в едно поколение се родят музиканти, то се засилва музикалният живот на Школата. И понеже музиката на Учителя е творчески акт на Божествения Дух, то единствено чрез музикантите, работейки върху музиката на Учителя, може да се създаде хармонична среда за работа върху идеите на Словото. Това е най-идеалното положение и когато се родят музиканти, то трябва да им се съдействува и да се подпомагат на всяка една цена.
към текста >>

Ако утре, от следващите поколения някой направи опит да регистрира Бялото Братство към "Комитета на вероизповеданията", където членуват всички църкви, това означава, че тези лица работят срещу Школата на Учителя и Словото Му.
Този опит е измяна срещу Словото на Учителя и Школата Му, защото мнението на Учителя е, че Школата не се управлява от устави, а от Словото на Всемировия Учител. А това е написано, напечатано. Търси се ученикът, който да изпълни Волята на Великия Учител! Търси се и трябва да се открие, намери и доведе, за да я изпълни! Същото невежество регистрира Бялото Братство като верска общност в "Комитета на вероизповеданията", в който членуват всички църкви и секти. Ако утре, от следващите поколения някой направи опит да регистрира Бялото Братство към "Комитета на вероизповеданията", където членуват всички църкви, това означава, че тези лица работят срещу Школата на Учителя и Словото Му. А становището на Учителя по този въпрос ще го намерите в Словото Му. Когато в едно поколение се родят музиканти, то се засилва музикалният живот на Школата. И понеже музиката на Учителя е творчески акт на Божествения Дух, то единствено чрез музикантите, работейки върху музиката на Учителя, може да се създаде хармонична среда за работа върху идеите на Словото. Това е най-идеалното положение и когато се родят музиканти, то трябва да им се съдействува и да се подпомагат на всяка една цена. В настоящия период между последователите на Учителя има родени много .талантливи музиканти.
към текста >>

12. V. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ

ТОМ 2

Засвидетелствувайте Истината на Бога чрез изповед пред Негова Свидетел.
V. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ 13 февруари 1899 год., гр. Варна. ТАКА ГОВОРИ ГОСПОД: Изпълнете Моите Заповеди и Повеления. Ето Моето Слово пристига, заповед ви носи, да заверите свидетелството на Духа Ми. Заверете Истината на Завета Ми чрез живота си. Дайте Свидетелство на Духа, което ще се пази пред Лицето Божие, като залог на вашата вярност към Него. Засвидетелствувайте Истината на Бога чрез изповед пред Негова Свидетел. Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си без всяко стеснение, и Бог, Който вижда и знае всичко, ще ви даде според своята неизмерима благост и вечна милост. Изповядайте пред Бога и Неговото Лице Истината, засвидетелствувайте я пред Небето. Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единния Вечен, Истинен и Благ Бог на Живота, Който е говорил? Второ свидетелство: Вярваш ли в Мене, твоя Господ и Спасител, Който ти говори сега? Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, Който изработва твоето спасение?
към текста >>

13. 35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ

Борис Николов

ТОМ 2

От тук надали ще почна изповедта си, както пред Учителя така и пред братята комунари.
Не да го напущам завинаги, но не и да съм постоянен жител (разбира се пиша за тоз земен живот). А да идвам от време на време да помагам в стопанството, и тогава може би ще бъда полезен на селяните си - като дойда като гост от далеко. Направило ми е сензация, че ония поети, които най-много възпяват: поле, волове, говеда и въобще селския живот, то те живеят далек, далек от него, всред шумните и многолюдни градове. А какво би казал за дванадесетте апостола, които оставиха всичко и последваха Спасителя на мира? Тия две точки са в отговор на писмата ти. От тук надали ще почна изповедта си, както пред Учителя така и пред братята комунари. Ще ви опиша братя, за да видите в какви обстоятелства е поставен селския земледелчески работник. Обиколен със сети (мрежи) от вси страни, та ако се запази от един, ще пропадне в друг. Щастлив съм, че не отминавам ни един, а опитвам всички. Преди година един ден преди Коледа, когато правоверните християни колят свине, а аз съм против това, то в същия тоя ден и аз убих прасето на комшията си (и аз убиец). Ето как стана това: Денят пред Коледа, станах рано закарах да поя конете та да ги назобя, нахраня добре и ще отида да сея жито.
към текста >>

Това го пиша брат като изповед от мене и дано ми поолекне, а на вас да послужи за назидание и поука та да се предпазвате в подобни случаи.
Понеже е на високо случи се кобилицата на отпреде ми и хоп по главата му и то се строполя на земята. Благодарение, че не му стана нищо. Пак на бой и убийство ми върви както някога брат. Урс из романа на X. Сенкевич „Камо градеши". Това го пиша брат като изповед от мене и дано ми поолекне, а на вас да послужи за назидание и поука та да се предпазвате в подобни случаи. Затова искам да дойда и съм близо до Учителя, мисля че тия деяния ще бъдат избегнати. Колкото за прехраната на мен и децата то не се грижа. Щом Господ ми е дал живот и здраве то Той не ще ни лиши от потребното, както за физическата храна и за духовната Той ще промисли. Беседата ме облекчи гдето се казва, че когато те бие, който те обича, това е благословение. Бил съм жена си, добитъка, околните си, децата си, но все своите като им мисля доброто.
към текста >>

14. 17. ГОРНИЦАТА В ТЪРНОВО И ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Всеки един така в себе си, открие душата си като мълчалива изповед пред Бога.
А заставахме в съседната стая пред вратата и гледахме от там в стаята, без да влизаме вътре. И тогава се правеше молитвата. От съседната стая през вратата всеки поглежда вътре как е наредено. Така 10 човека правят обща молитва. И всеки сам си каже своето желание през годината - какво иска да постигне, към какво се стреми и какво обича. Всеки един така в себе си, открие душата си като мълчалива изповед пред Бога. И така слизат групите от по 10 човека на двора. След това се качва друга група от 10 човека. А онези, които са слезна-ли се нареждат пред един фотограф, който ги заснема. Има към 20 такива запазени фотографски снимки. По такъв начин имаме запазени ликовете на братята и сестрите посетили първите събори в Търново.
към текста >>

15. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ПОВЕСТВОВАНИЕ - ПЕТО-ЛЕТОПИС - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ НА ИЗГРЕВА Част първа

Бяха направени постъпки към Министерството на външните работи, отдел за вероизповеданията и Общество Бяло Братство бе признато за верска общност с писмо N 27526-40-У,София, 11 юни 1948 г.
Домакински съвет, който ще се занимава с материалните работи на Братството. На 10.У111.1945 г. ръководителите на Братствата в България се събраха в София, в дома на Жечо Панайотов и решиха да се избере отново пожизнено членовете на Братския съвет избрани на 1.1.1945 г. Реши се да бъде основан Върховен Братски Съвет, в който да включат ръководителите на Братствата. На второто събрание в същия ден бе решено да се купи една печатарска машина за нуждите на Братското издателство. Бяха направени постъпки към Министерството на външните работи, отдел за вероизповеданията и Общество Бяло Братство бе признато за верска общност с писмо N 27526-40-У,София, 11 юни 1948 г. Един наш приятел Ганчо Генчев от София го завери при нотариуса с N 6786 от 13.1Х. 1950 г. А преди това той го бе заверил още през 1948 г. на 23 януари 1948 г. На 1.111.
към текста >>

бе публикуван в Държавен вестник брой 48 закона за вероизповеданията, съгласно който в тримесечен срок трябваше да предадем устав, който да се одобри и да се узакони правното положение на верска общност Бяло Братство.
1950 г. А преди това той го бе заверил още през 1948 г. на 23 януари 1948 г. На 1.111. 1949 г. бе публикуван в Държавен вестник брой 48 закона за вероизповеданията, съгласно който в тримесечен срок трябваше да предадем устав, който да се одобри и да се узакони правното положение на верска общност Бяло Братство. Такъв устав се изработи през април 1949 г. в градината на Айтос от всички ръководители. Бе представен и бе върнат за поправки и допълнения, накрая беше предаден, но той остана неподписан и не бяхме признати за юридическа личност. С писмо N 346-20 от 20.Х. 1956 г.
към текста >>

беше отменено онова удостоверение, с което се признавахме за верска общност от Министерството на външните работи, отдел на вероизповеданията.
Такъв устав се изработи през април 1949 г. в градината на Айтос от всички ръководители. Бе представен и бе върнат за поправки и допълнения, накрая беше предаден, но той остана неподписан и не бяхме признати за юридическа личност. С писмо N 346-20 от 20.Х. 1956 г. беше отменено онова удостоверение, с което се признавахме за верска общност от Министерството на външните работи, отдел на вероизповеданията. Никой не ни искаше. Държавата не искаше да ни узакони! Животът на Братството продължаваше по същия начин както бе по времето на Учителя. Отново се събирахме четири пъти в седмицата, но вече се четяха беседи на Учителя от печатаните томчета. Имаше стопанство, овощна градина, зеленчукова градина, където главен работник беше брат Ради, Ангел Вълов и други сестри.
към текста >>

16. 12. КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ

22 от Закона за вероизповеданията.
И на Бертоли тук и там в Париж. А на мен се отплатиха българите с още две години затвор към другата присъда. През 1955 г. ние сключихме договор с издателство „Омния Литетер" - Париж, за издаване книгата „Учителят" срещу 5%авторско право от чистата печалба. С тази си постъпка сме нарушили чл. 22 от Закона за вероизповеданията. Въз основа на чл. 117 във връзка с чл. 35 от Наказателния закон бях осъден на 2 години лишаване от свобода, която бе прибавена към другата присъда. Събраха се няколко присъди с общо 20 години затвор. И на края на финала Лучия - съпругата на Бертоли в съда се обяви срещу Братството и мен и свидетелствуваше за властите.
към текста >>

17. 37. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ

Без тази история, която разказвам, без моите спомени от затвора и без да познавате историята на процеса, вие в никакъв случай не бихте могли да прочетете и разберете изповедите на „Окованият ангел".
Много молитви бяха изречени от мен и изпратени към Небето. В отговор на това много светли мисли бяха изпратени от горе от Невидимия Свят в отговор на моите молитви. Такъв е законът. Каквото човек изпраща отдолу нагоре под формата на молитви, това ще получи отгоре под формата на светла мисъл, сила на духа и подтик за добри дела. Не зная дали ще можете да възприемете всичко, което бе написано от „Окованият ангел". Без тази история, която разказвам, без моите спомени от затвора и без да познавате историята на процеса, вие в никакъв случай не бихте могли да прочетете и разберете изповедите на „Окованият ангел". Но тук ще ви цитирам нещо от Учителя за пояснение на моите думи. „В затвора има хора, които са лежали цели десет години и в тЬва време са се молили на Бога да им отвори по някакъв начин очите да прогледат, да разберат какъв е смисълът на живота. Тъй щото попаднете ли между тези хора, проповядвайте." (Условие за разумния човек - стр. 142). Но тук има само едно единствено условие за разумния човек. А това, той да е с пробудено съзнание, а пробуденото съзнание означава връзка с Бога и общение с Бога.
към текста >>

18. 59. ПОСРЕЩАЧЪТ НА ОСВОБОДЕНИЯ ЗАТВОРНИК

Там, у дома на стенограми има една изповед, изповедта на Окования Ангел.
Вървя пеш. Поглеждам хората, поглеждам сградите и искам да ги видя с други очи, с очите на свободния човек. Когато човек е свободен отвън, свободен е отвътре то крачи по земята свободно. В сандъчето нося личните си вещи от затвора. В умът си нося моите спомени от затвора, които разказах и които има още да разказвам. Там, у дома на стенограми има една изповед, изповедта на Окования Ангел. След време трябва да разчета стенограмите и да ги напиша на пишеща машина. Те ще останат за следващите поколения, за да се види какво значи духовно подвизаване на ученика от Школата на Учителя изпратен в преизподнята на ада. Това е един малък пример, как ученикът може да се съхрани и да изпълни волята на своя Учител. Това е само един малък пример. Големият пример е в живота на Учителя на земята и Неговото Слово, което бе Слово на Бога.
към текста >>

19. 3. КОЙ ИЗВЪРШВА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ДУХОВНО ОБЩЕСТВО „БЯЛО БРАТСТВО И КОЙ ГО УЗАКОНЯВА?

Братският съвет прави постъпки до Министерството на външните работи, отдел за Вероизповедание, който по-късно бе преименуван като Комитет по въпросите на Българската Православна църква и на религиозните култове след излизането на закона за изповеданията от 1 март 1949 г.
След като комунистическата власт през 1957-58 г. затвори салона на Изгрева и започна гонението срещу Братството, то тогава мнозина бяха принудени от стеклите се обстоятелства да работят по групи в отделни квартири. Там се събираха, четяха беседи, правеха молитви и пееха песни на Учителя, но тихичко, за да не смущават съседите. Така властта накара последователите на Учителя да изпълнят волята Му като работят по отделни групи, които си хармонират. Това трябва да се запомни добре. Братският съвет прави постъпки до Министерството на външните работи, отдел за Вероизповедание, който по-късно бе преименуван като Комитет по въпросите на Българската Православна църква и на религиозните култове след излизането на закона за изповеданията от 1 март 1949 г. и публикуван в Държавен вестник брой 48 за съответна регистрация. С писмо от 3 юни 1948 г. вх. N27526-40 от 5 юни 1948 г. Министерството на външните работи признава Общество Бяло Братство за Верска общност на основание чл. 78 от Конституцията.
към текста >>

Братският съвет пише благодарствено писмо подписано от всички от отдела по Вероизповеданията, за това, че са зарегистрирани.
Братският съвет е нелегитимен, както и обществото, което представлява. Преди това на 6 май 1948 г. Братският съвет пише едно изложение до Министъра на външните работи, в което се подчертава, че Духовното общество „Бяло Братство" няма написан устав, защото принципите на Бялото Братство са изложени в беседите на Учителя Петър Дънов. А според тях Бялото Братство не е нито секта, нито църква. Но на 24 юни 1948 г. Братският съвет пише благодарствено писмо подписано от всички от отдела по Вероизповеданията, за това, че са зарегистрирани. Вижда се явното противоречие - веднъж заявяват, че не са нито секта, нито църква, а следующия път изпращат благодарствено писмо, че са регистрирани там, където членуват разни църкви и религиозни култове. Как се разрешава такова противоречие? Много просто. Някой натиска с власт и сила онзи бутон, който се намира в Невидимия свят, той извънява, явяват се служителите му и те изпълняват волята му. Така се отменя регистрацията, впоследствие за почуда на мнозина през 1956 г.
към текста >>

48 е публикуван закона за изповеданията, според който, за да се регистрират, трябва да се представи устав.
Много просто. Някой натиска с власт и сила онзи бутон, който се намира в Невидимия свят, той извънява, явяват се служителите му и те изпълняват волята му. Така се отменя регистрацията, впоследствие за почуда на мнозина през 1956 г. На 1 март 1949 г. в Държавен вестник, бр. 48 е публикуван закона за изповеданията, според който, за да се регистрират, трябва да се представи устав. В тримесечен срок според закона се съставя устав, който е приет в Братската градина - Айтос през месец април 1949 г. от всички ръководители на Братствата и се връчва в Министерството на външните работи за одобрение. Той се връща за поправки и допълнения. След направената поправка отново се занася в Министерството, но той не се подписва и така не може Братството да се регистрира пред съда като юридическа личност. Всички упрекват властта, че не желае да регистрира като юридическа личност обществото „Бяло Братство".
към текста >>

се получава писмо N 705-23 от директора на Вероизповеданията, като се иска точното наименование на централния ръководен орган и имената на членовете му.
се иска от Братството удостоверение, че е предало своят устав и е спазило всички наставления на закона на Верите. Подготвен и отпечатан е устав на Верска общност „Бяло Братство" в Народна Република България, приет на 26 април 1949 г. в гр. Айтос. Днес, този устав съществува като документ за пътя, по който е минало предишното поколение. На 24 ноември 1951 г. се получава писмо N 705-23 от директора на Вероизповеданията, като се иска точното наименование на централния ръководен орган и имената на членовете му. Отговаря се, че името му е Върховен съвет, състоящ се от ръководителите на Братствата в България плюс Братския съвет от София, състоящ се от седем члена. Настъпва затишие от няколко години, при което Братството не е узаконено и не е юридическа личност. Идва денят, в който Братския съвет, съгласно протокол N 17 от 26.10.1956 г. съобщава, че е получено въпросното писмо, което бе вече цитирано, с което е анулирана регистрацията в дирекцията на Вероизповеданията и че Братството вече няма никакво правно положение и не се счита за юридическа личност. На 19 април 1958 г.
към текста >>

съобщава, че е получено въпросното писмо, което бе вече цитирано, с което е анулирана регистрацията в дирекцията на Вероизповеданията и че Братството вече няма никакво правно положение и не се счита за юридическа личност.
На 24 ноември 1951 г. се получава писмо N 705-23 от директора на Вероизповеданията, като се иска точното наименование на централния ръководен орган и имената на членовете му. Отговаря се, че името му е Върховен съвет, състоящ се от ръководителите на Братствата в България плюс Братския съвет от София, състоящ се от седем члена. Настъпва затишие от няколко години, при което Братството не е узаконено и не е юридическа личност. Идва денят, в който Братския съвет, съгласно протокол N 17 от 26.10.1956 г. съобщава, че е получено въпросното писмо, което бе вече цитирано, с което е анулирана регистрацията в дирекцията на Вероизповеданията и че Братството вече няма никакво правно положение и не се счита за юридическа личност. На 19 април 1958 г. Верска общност „Бяло Братство" и Братския съвет изпращат изложение до Министъра на външните работи в Комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове, като иска да се подпише уставът им и да се регистрират като юридическа личност. Защото според чл. 6 от Закона на Вероизповеданията, от момента на утвърждавана на устава от Министъра на външните работи, същата общност се счита за призната и добива качествата на юридическа личност. Но там е казано, че Министъра може да оттегли мотивирано дадено признание, когато дейността на последното нарушава законите, обществения ред или добрите нрави.
към текста >>

6 от Закона на Вероизповеданията, от момента на утвърждавана на устава от Министъра на външните работи, същата общност се счита за призната и добива качествата на юридическа личност.
Идва денят, в който Братския съвет, съгласно протокол N 17 от 26.10.1956 г. съобщава, че е получено въпросното писмо, което бе вече цитирано, с което е анулирана регистрацията в дирекцията на Вероизповеданията и че Братството вече няма никакво правно положение и не се счита за юридическа личност. На 19 април 1958 г. Верска общност „Бяло Братство" и Братския съвет изпращат изложение до Министъра на външните работи в Комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове, като иска да се подпише уставът им и да се регистрират като юридическа личност. Защото според чл. 6 от Закона на Вероизповеданията, от момента на утвърждавана на устава от Министъра на външните работи, същата общност се счита за призната и добива качествата на юридическа личност. Но там е казано, че Министъра може да оттегли мотивирано дадено признание, когато дейността на последното нарушава законите, обществения ред или добрите нрави. Според чл. 16 от Закона централните ръководни органи на Вероизповеданието са длъжни да се регистрират при Министъра на външните работи, а ръководните органи на местните поделения да се регистрират при местните народни съвети с поименно обозначение на всички членове. Ето защо някои местни Братства успяват да се регистрират като представят поименен списък на членовете си и така запазват салоните си дълго време. Някои от тях ги загубват, но по съвсем други причини.
към текста >>

16 от Закона централните ръководни органи на Вероизповеданието са длъжни да се регистрират при Министъра на външните работи, а ръководните органи на местните поделения да се регистрират при местните народни съвети с поименно обозначение на всички членове.
Верска общност „Бяло Братство" и Братския съвет изпращат изложение до Министъра на външните работи в Комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове, като иска да се подпише уставът им и да се регистрират като юридическа личност. Защото според чл. 6 от Закона на Вероизповеданията, от момента на утвърждавана на устава от Министъра на външните работи, същата общност се счита за призната и добива качествата на юридическа личност. Но там е казано, че Министъра може да оттегли мотивирано дадено признание, когато дейността на последното нарушава законите, обществения ред или добрите нрави. Според чл. 16 от Закона централните ръководни органи на Вероизповеданието са длъжни да се регистрират при Министъра на външните работи, а ръководните органи на местните поделения да се регистрират при местните народни съвети с поименно обозначение на всички членове. Ето защо някои местни Братства успяват да се регистрират като представят поименен списък на членовете си и така запазват салоните си дълго време. Някои от тях ги загубват, но по съвсем други причини. Защо през 1958 г. се иска отново регистрация? Защото през 1957 г.
към текста >>

20. 7. РАЗРУШАВАНЕТО НА ИЗГРЕВА

Чрез почитаемото Министерство на Вътрешните работи и вероизповеданията отдел „Вероизповедания" МОЛБА на Общество Бяло Братство, подадена от Братския съвет за всички имоти, София, кв.
и което оформя кв. 115 и 19 на парцел XII, XIII, XIV. Размерът на това място е 7500 кв метра. Защо липсват тези две декларации ще се спрем по-нататък. Ето самата молба и шестте декларации: До почитаемото Министерство на правосъдието - З.О.Е.Г.П.Н.С. Чрез почитаемото Министерство на Вътрешните работи и вероизповеданията отдел „Вероизповедания" МОЛБА на Общество Бяло Братство, подадена от Братския съвет за всички имоти, София, кв. Изгрев Под/N314/48 г. V район Другарю Министре, Имотите, описани в декларацията ни по З.О.Е.Г.П.Н.С. са имоти собственост на Общество Бяло Братство, което фактически ги е владяло, използу-вало от начало до сега и им е плащало данъците. Това се вижда от приложените тук клетвени декларации. Нотариалните актове са издадени на частни лица само за услуга, понеже по него време верската ни общност не бе призната официално, за което и тези честни лица издадоха на братския съвет надлежни „контър-летър".
към текста >>

21. ІІІ.107. БЕЛИЯТ КОСТЮМ ЗА БЕЛИЯ БРАТ

Резолюцията се изпраща до Комитета на вероизповеданията за извършената смяна.
Този шмекер подсеща другите, че трябва да поставят моливите си на дървения под и с краката си да придвижват моливите нагоре-надолу по дървения под, и от всичко това се получава един невъобразим шум. Тогава Никола Антов и Коста Стефанов, след като виждат, че целият салон е настроен срещу тях и не им дават възможност да си прочетат доклада, то тогава те напускат събранието. Останалите започват да се изказват, а стенографката Елена Андреева е протоколирала всичко. След това общото събрание гласува резолюция, с която освобождава Коста Стефанов като счетоводител, а пък Никола Антов го освобождават като член на Братския съвет и като председател на финансовия съвет. А сега идва най-интересното. Резолюцията се изпраща до Комитета на вероизповеданията за извършената смяна. Но те не признават събранието за законно, също и резолюцията, защото разрешение за събранието има само Никола Антов, който е отстранен. Така че това се явява като вътрешен дворцов преврат, без да се признае и узакони от властите. На тяхно място се избират други двама човека - Никола Гръблев и Желю Ганев. Но властите не ги признават. След напускането на събранието Никола Антов и Коста Стефанов изпращат доклада си до финансовото Министерство, а те от своя страна изпращат ревизорите на Изгрева, след което следва ревизия и големият погром срещу Братството.
към текста >>

22. 5. 18. Не коригирай и не възпирай Божественото

ДРАГА МИХАЙЛОВА

По-късно, след 1970 г., брат ми Иван като адвокат отиде при Кючуков, който оглавяваше Комитета по вероизповеданията и от него издейства разрешение за поклонение.
И какво стана по-нататък. Стана това, което аз казах. Мястото на Учителя до 1970 г. беше заключено с катинар, властите бяха забранили да се ходи на поклонение на мястото на Учителя. Имаше и милиционер, който обикаляше и не позволяваше да се ходи, нито да се прескача през телената ограда. По-късно, след 1970 г., брат ми Иван като адвокат отиде при Кючуков, който оглавяваше Комитета по вероизповеданията и от него издейства разрешение за поклонение. Каква е поуката. Навремето им казах: „Недейте, не правете това. Не заключвайте, защото и за вас ще заключват. Не само това, но и самите вас отвън и отвътре ще ви заключат." Така и стана. Днес някои са заключени и отвън и отвътре, затова нищо не върви.
към текста >>

23. 5.46. КОГА ПЪТЯТ Е ЗАТВОРЕН?

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Тогава директор на Комитета по Вероизповеданията беше Кючуков.
Салонът беше заключен с катинар, не се играеше Паневритмия в гората и беше забранено летуването на Рила. Тази година почина сестра ми Цветанка. Ние започнахме да се събираме у дома в сряда и неделя и да четем беседи. Събирахме се около 30-40 човека. Много пъти приятелите молеха моят брат Иван, който беше юрист и познаваше законите, да направи някакви постъпки за Братството, за да се събираме някъде. Тогава директор на Комитета по Вероизповеданията беше Кючуков. Обажда се д-р Кадиев по телефона и казва на брат ми, да отиде в Министерството, че там е Димитър Кочев, Георги Томалевски и Тодор Симеонов, които поднасят молба, да бъде отново назначен Борис Николов за председател на Братския съвет. А Борис бе осъден, бе лежал в затвора и му бе отнето правото да заема длъжности, както и правото да гласува. Беше обяд. Брат ми Иван отива там и им казва, че като юрист е изпратен от д-р Кадиев. Казват му: „Няма нужда от тебе.
към текста >>

24. 5.51. МАЛКОТО КАНДИЛЦЕ

ДРАГА МИХАЙЛОВА

бе взел разрешение от Кючуков, директор на Вероизповеданията, да се събираме у дома.
51. МАЛКОТО КАНДИЛЦЕ Събирането на братя и сестри у нас, в наши дни, започна от 1970 г. месец април, след заминаването на сестра ми Цветанка. В начало събиранията бяха за помен на сестра ми Цветанка и постепенно се превърнаха в редовни събирания в ден сряда за четене на беседи от Словото на Учителя. Над 200 броя братя и сестри от София и провинцията преминаха за една година през нашите събирания у дома. Брат ми Иван Михайлов през 1972 г. бе взел разрешение от Кючуков, директор на Вероизповеданията, да се събираме у дома. Беше отворено едно малко прозорче за Бога, бе дадено едно малко кандилце, бе открит пътя за съживяване и възобновяване живота на Братството. До този момент, след процеса 1957/58 г., беше забранено да се събираме. Започнато с няколко души, постепенно броят им растеше и достигна 50-60 редовни посетители. Апартаментът бе твърде тесен за тях. При срещите се работеше както при Учителя - с песни, молитви, беседи и накрая пак молитви и песни.
към текста >>

25. 6.04. РЕШИТЕЛНАТА СРЕЩА В БЯЛАТА КЪЩА

След дългата ми изповед Учителят отправи своя поглед нагоре със следните думи: „Пишете на вашите родители, че сте жив и здрав, да ви изпратят документите и се запишете във факултета по философия." За мен всичко това беше чудно и странно... Животът в столицата за мен беше непознат.
Вратата се отвори, Светлият образ отново се появи със своите бели къдрици. С тих глас Той ме покани - както бащата вика своя блуден син. Настъпи една велика тишина... В това мълчание се раждаше в душата ми нещо странно, непознато, недоловимо до този момент в моя живот. Кроткият поглед на Учителя ме подканяше да разтворя сърцето си - да излея своята мъка. Започнах да прелиствам страниците на своя живот още от онзи момент, от онази среща, когато Учителят ми каза: „Вашата глава ще узрее след десет години." Дълго, дълго говорих за своите идеали, за своите копнежи по онова велико бъдеще, когато човекът ще бъде истински свободен, творец на своята съдба, на един свят на справедливост и на красота. След дългата ми изповед Учителят отправи своя поглед нагоре със следните думи: „Пишете на вашите родители, че сте жив и здрав, да ви изпратят документите и се запишете във факултета по философия." За мен всичко това беше чудно и странно... Животът в столицата за мен беше непознат. Бях израсъл в един тих провинциален град, в една среда -проста, но пълна с копнежи за един нов живот, за един нов свят... С голяма радост преспах в малката бяла къща и на сутринта, в ранни зори, с Учителя тръгнахме към боровата гора. За първи път минавах през хубавите алеи на младата борова гора, където славеите разнасяха своята чудна песен. Въздухът беше така чист - гърдите дишаха свободно, мисълта се извисяваше високо над прозаичното всекидневие. Учителят бавно пристъпяше, мълчалив и сериозен. Най-сетне пристигнахме на една росна поляна.
към текста >>

26. 6.36. АНАРХИЗМЪТ И НОВОТО УЧЕНИЕ

При изгрева има една мека светлина, която разширява ума и сърцето." Ето това е изповедта на един анархист от неговите млади години, направена в неговата зряла възраст, като ученик на Учителя.
Г-н Стамболийски: Защо не обявите война на църквата? Учителят: Ние не сме за войната. Г-н Стамболийски: Обвиняват ви, че излизате да посрещате слънцето, и че се кланяте на слънцето. Учителят: Психическо влияние оказва слънцето при изгрева. И нашето общество излиза вън половин - един час преди да изгрее слънцето, съсредоточава се, възстановява мирът и хармонията в себе си, и използва лъчите при пукването на зората, които лъчи действат животворно, ободрително и освежително. При изгрева има една мека светлина, която разширява ума и сърцето." Ето това е изповедта на един анархист от неговите млади години, направена в неговата зряла възраст, като ученик на Учителя.
към текста >>

27. 6.64. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Тогава тя ми направи една изповед на Рила.
Напоследък бяхме на лагер на Рила и се заговорих с нея. Всички бяха резервирани към нея, страняха от нея, защото знаеха, че е била приятелка на Лулчев, че е най-голямата му привърженичка и смятаха, че е обсебена от Лулчев. И това много я потискаше в нашите среди. Защото смятаха, че тя е обсебена, и че е станала инструмент на Лулчев, който отдавна го няма, но духът му е бил в нея. Доколкото това е така, това е съвсем друг въпрос. Тогава тя ми направи една изповед на Рила. Веднъж, когато била при Учителя, през 1943 г., Учителят й казал следното: „Тези Упанишади не вървят в прав път. И пътя, по който вървят, ще ги заведе в батака". А това значи, в мътната, кална вода и тиня, от която излизане няма. После Учителят й казал още: „Ако не си замине Лулчев, ще настъпи голямо разцепление в Братството". Тези изявления говореха, че тя беше дошла до едно прозрение.
към текста >>

28. 6.75. РАЗРИВЪТ

Преди Кючуков да заеме този пост на вероизповеданията, аз го заемах.
Така че врага беше вътре при нас, а те само извикаха онези отвън, та да разрушат Изгрева. Един ден стоя там, където е мястото на Учителя и съм се замислил на пейката. По едно време пристига един висок човек, хубав човек, заедно с още един и сядат на пейката. Ангел Вълков, който се грижеше за мястото, се приближава към тях и ги заговорва. Единият му казва: „Престани, не ми говори, защото аз знам всичко. Преди Кючуков да заеме този пост на вероизповеданията, аз го заемах. Казвам се Тагаров. И вашият човек Антов, който ви объркваше работите, постоянно идваше при мен и зная с подробности всички неща. И този е, който ви злепостави пред държавните власти." Аз се огледах и наблюдавам този човек, който е бил някога един фактор и е имал власт. Казах му: „Жалко, че преди духовенството, както и предишната власт, пък и сегашната власт не можаха да оценят и да разберат това Учение в Неговата чистота." Той ме изгледа и каза: „Напротив, аз знам всичко. И затова идвам да се поклоня на гроба на г-н Дънов.
към текста >>

29. 7.Духът на Истината и Духът на Заблуждението 1. РАЗПНИ ГО

изскочихте и с непочтени средства оглавихте онези, с които извършихте най-голямото предателство, като се зарегистрирахте в Комитета по Вероизповеданията, там където членуват всички църкви и секти.
От 1945-1990 г. нямаше Ви в Братските среди. Вие се криехте, защото бяхте заети с Вашата кариера. За нея никой не Ви упреква. Но след това, през 1990 г. изскочихте и с непочтени средства оглавихте онези, с които извършихте най-голямото предателство, като се зарегистрирахте в Комитета по Вероизповеданията, там където членуват всички църкви и секти. А Учителят е срещу такава регистрация и това е точно упоменато в I-ви том на „Изгревът" и Вие затова изхвърлихте книгата. А това е упоменато на стр. 102 от книгата. Освен това Вие извършихте и друго престъпление, че поместихте увод към „Свещените думи на Учителя". Вие изобщо не знаехте как е създадена тази книга.
към текста >>

30. 7.07. ИСТИНАТА КАК И ЗАЩО БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ

Тук прилагаме изповедта на Сава Калименов с неговия документален запис.
Днес книжният пазар в София е залят с тази литература, която се печати в Русия и се изпраща в България. Тук тя се превежда и отново печати. Но тя се продава и на руски и българите я четат. Никой не знае каква е Истината. А Истината се знаеше от учениците на Учителя Дънов и това бе публикувано в томовете на „Изгревът", в томовете от 1-4. Тук прилагаме изповедта на Сава Калименов с неговия документален запис. Ако имахме писмото, щяхме да го приложим. Може да има някакви разлики в писмото и в онова, което ни разказва Сава Калименов. Но принципна разлика няма. Освен това той признава, че по това време от Изгрева в София са изпратени няколко човека, които са предали поръчението на Учителя да не се отпечатва. Но тя е била сложена под печат и той не е могъл да я спре.
към текста >>

31. 7.19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ

Но понеже бях изповедник и на двамата, аз знаех много други неща, които бяха драматични.
А беседите му върнах при следващата ни среща. След процеса и затвора той с Борис Николов беше в много добри отношения. Наблюдавах как Мария и Борис Николов го посрещаха с изключително внимание в своя дом като тяхно доверено лице. Присъствал съм на разговорите, които водеше с Борис и съм наблюдавал как двамата разговарят. От този период има много хубави снимки, направени от мене на двамата. Но понеже бях изповедник и на двамата, аз знаех много други неща, които бяха драматични. Това беше Школа и всеки държеше изпитите си сам. Жечо беше най-потърпевш. Накрая той беше принуден да понася и да изнесе грешките на другите около него, които ги бяха направили и които му ги прехвърлиха, за да ги изнесе на гърба си. И той ги изнесе. И своите, и чуждите.
към текста >>

32. 7.21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

Д-р Вергилий Кръстев беше първият човек, на когото лично съм разказвала цялата истина за моя живот; освен събеседник се явяваше като изповедник и лично настояваше, че всичко трябва да се запише и документира от мен.
По-късно д-р Вергилий Кръстев през 1987г. той се запозна лично с моите спомени, които бях написала, работихме върху тях като той лично задаваше въпроси за уточняване, но разбора по тях и коментарите само си ги записа, без да се направи ново издание върху спомените ми. 7. Поради това, че той е записал един обемист материал от мен, който материал предстои да се обработи, той има право да използва трите папки в точка 2 като основна конструкция на моето изложение и да добави всичко онова, което е записал от мен в разстояние на деветнадесет години. Ако намери за удачно, може да изнесе написаният материал от него отделно и да го представи отделно. Той има правото да избере коя да е от двете форми, така може да избере и трета форма, с единствената цел - да се изнесе всичко, което съм разказала, да го предаде точно както съм го разказвала, да го напише така и в такава форма, че да отговаря на истинността на нещата и събитията, да отговаря на моя стил и език, на моята индивидуалност и на моята личност, така както той ме познава и така както се вижда в моят разказ. 8. Д-р Вергилий Кръстев беше първият човек, на когото лично съм разказвала цялата истина за моя живот; освен събеседник се явяваше като изповедник и лично настояваше, че всичко трябва да се запише и документира от мен. Макар че ни разделяше една възрастова граница от четиридесет години, той бе онзи, който успя да доведе докрай една започната работа отпреди деветнадесет години. Много неща съм споделяла и с други приятели, но това оставаше в рамките на един разказ и пожелания на добрите и благодарни слушатели, и нищо повече. Затова доверието, с което го обличам, е доверие, изпитано чрез труд и работа от 19-годишно сътрудничество. 9. След като избере формата, начина и принципа на представяне на моите спомени и опитности, след като той редактира същите, след като се възползва от свободата на избора от средствата, които съм му предоставила, спазвайки единствено истинността на разказа ми, накрая той ще представи всичко това като автор Елена Андреева, а своето име ще добави в рубриката под следния надслов: Слушал, записвал, редактирал и представил за прочит д-р Вергилий Кръстев. По този начин ще се зачете неговия труд както и истинността за нашия съвместен труд, защото без неговата намеса и настоятелност настоящето трудно би излязло на бял свят.
към текста >>

33. 7.23. ОТГОВОРЪТ

Какви са били отношенията между Борис Николов и Жечо Панайотов знам само аз и никой друг, защото аз бях изповедник и на Жечо, и на Борис.
Благовест Жеков си служи с лъжа и то преднамерено, не за да защити баща си, а да атакува поредицата от книгите „Изгревът". Ето защо аз публикувам един откъс от спомените на Жечо Панайотов, който е изваден от магнетофонен запис и който отговаря на собственоръчно написаните спомени на Жечо Панайотов. Те са поместени в „Духът на Истината и Духът на Лъжата" при очерка за Жечо Панайотов, под заглавие „Мнимият арестант" в № 20. Прочетете и сравнете с онова, което съм изнесъл и направете своя извод. Лъжата при всички случаи е лъжа. 6. Какви са били отношенията между Борис Николов и Жечо Панайотов знам само аз и никой друг, защото аз бях изповедник и на Жечо, и на Борис. Аз им записах опитностите и аз бях техния изповедник. Трябва да знаете, че онези, които изповядват, знаят много тайни и бъдете ама много, много внимателни към тях. А каква е била позицията на Борис Николов по време на съда, тя е много добре позната и описана в неговите спомени, така както и се намират в показанията му по време на съдебния процес. 7. Понеже Благовест Жеков, като достоен син на баща си, се застъпва за истината и се обявява срещу „Изгревът", то нека бъде така добър да опише подробно кои бяха лицата и как гориха братския „десятък" с милиони в печката на Ради Танчев. Той много добре знае тази история и нека я помести от името на Председателя на Управителния съвет, за да знаят следващите поколения цената на онази Истина, за която той се застъпва.
към текста >>

Аз им записах опитностите и аз бях техния изповедник.
Ето защо аз публикувам един откъс от спомените на Жечо Панайотов, който е изваден от магнетофонен запис и който отговаря на собственоръчно написаните спомени на Жечо Панайотов. Те са поместени в „Духът на Истината и Духът на Лъжата" при очерка за Жечо Панайотов, под заглавие „Мнимият арестант" в № 20. Прочетете и сравнете с онова, което съм изнесъл и направете своя извод. Лъжата при всички случаи е лъжа. 6. Какви са били отношенията между Борис Николов и Жечо Панайотов знам само аз и никой друг, защото аз бях изповедник и на Жечо, и на Борис. Аз им записах опитностите и аз бях техния изповедник. Трябва да знаете, че онези, които изповядват, знаят много тайни и бъдете ама много, много внимателни към тях. А каква е била позицията на Борис Николов по време на съда, тя е много добре позната и описана в неговите спомени, така както и се намират в показанията му по време на съдебния процес. 7. Понеже Благовест Жеков, като достоен син на баща си, се застъпва за истината и се обявява срещу „Изгревът", то нека бъде така добър да опише подробно кои бяха лицата и как гориха братския „десятък" с милиони в печката на Ради Танчев. Той много добре знае тази история и нека я помести от името на Председателя на Управителния съвет, за да знаят следващите поколения цената на онази Истина, за която той се застъпва. Уверявам го, че той, ако не го направи, случаят ще бъде изнесен подробно от мен, за да могат следващите поколения да различават Лъжата от Истината.
към текста >>

34. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

Аз съм му бил изповедник/Вие плачете за него, че той бил унижен от мен.
Това е вярно. И други я знаят тази опитност. Тя трябва да се изнесе, за да знаят хората, че има „Духовен Изгрев", който се съгражда от Словото на Учителя Дънов, а има и „Тресавище" за деянията на человеците. 7. Вие споменавате също за Димитър Грива. Какво знаете за него? Аз съм му бил изповедник/Вие плачете за него, че той бил унижен от мен. На времето пък и сега, когато някой умре по селата, когото никой от рода му не го обича, за да се отсрамят от съселяните намират жени „оплаквачки", плащат им и те през цялото време жалостиво със сълзи на очи оплакват умрелия. Така са изкусни в занаята си, че като ги слуша човек, идва му да заплаче с три реда сълзи. Тук случаят е същият. А аз на Грива съм му издигнал паметник като съм му записал опитностите. А вие, които оплаквате Димитър Грива направете нещо в негово име.
към текста >>

35. 7.27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР

Такъв устав бе узаконен при Дирекцията на Вероизповеданията със заповед КВ-15 от 06.12.1995 г.
27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР Дами и господа от „Отворено писмо", Всички сме убедени, че вие пишете отлични писма, затова аз искам да задам въпросът: Защо вие не напишете Отворено писмо срещу онези: 1. Които вкараха последователите на Учителя в партиен клуб и в трафопост, където впоследствие се откри кръчма? Намерете и посочете лицата. 2. Които решиха да съставят устав, за да могат да се регистрират там, където членуват всички църкви и се събираха нееднократно като по този начин работят срещу Словото на Учителя, което е срещу устави, организации и регистрации. Такъв устав бе узаконен при Дирекцията на Вероизповеданията със заповед КВ-15 от 06.12.1995 г. Избраха си Управителен съвет и го узакониха също при Дирекцията на Вероизповеданията с писмо 18 от 18.01.1994 г. А в тази Дирекцията членуват и влизат всички църкви. А Словото на Учителя Дънов не е религия и Школата Му не е църква. Това е становище на Учителя и го има публикувано още по времето на Учителя в неговите беседи. Този акт на регистрации с устава и членуването там, където са всички църкви, е насочен срещу Учението Му.
към текста >>

Избраха си Управителен съвет и го узакониха също при Дирекцията на Вероизповеданията с писмо 18 от 18.01.1994 г.
27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР Дами и господа от „Отворено писмо", Всички сме убедени, че вие пишете отлични писма, затова аз искам да задам въпросът: Защо вие не напишете Отворено писмо срещу онези: 1. Които вкараха последователите на Учителя в партиен клуб и в трафопост, където впоследствие се откри кръчма? Намерете и посочете лицата. 2. Които решиха да съставят устав, за да могат да се регистрират там, където членуват всички църкви и се събираха нееднократно като по този начин работят срещу Словото на Учителя, което е срещу устави, организации и регистрации. Такъв устав бе узаконен при Дирекцията на Вероизповеданията със заповед КВ-15 от 06.12.1995 г. Избраха си Управителен съвет и го узакониха също при Дирекцията на Вероизповеданията с писмо 18 от 18.01.1994 г. А в тази Дирекцията членуват и влизат всички църкви. А Словото на Учителя Дънов не е религия и Школата Му не е църква. Това е становище на Учителя и го има публикувано още по времето на Учителя в неговите беседи. Този акт на регистрации с устава и членуването там, където са всички църкви, е насочен срещу Учението Му. Неговото становище по този въпрос е разгледано в „Изгревът", том III., стр.
към текста >>

А разсъдъка й бе запазен и можеше да се чуят от нея много изповеди.
А Словото на Учителя е Слово на Бога. Така че това, което е отпечатано в тази книжка от Димитър Костов, не е от Учителя Дънов - Беинса Дуно и това е една чиста лъжа, за да могат да се заблудят онези поколения, които идват, за да станат последователи на Учението на Учителя и по пози начин да бъдат отклонени в различни посоки. Ето защо ние публикувахме мнението на Учителя по този въпрос. Освен това ние бяхме свидетели как Милка Периклиева за това, че не изпълни поставената задача от Учителя за въвеждането на Паневритмията в българските училища трябваше да плаща според окултните закони на Школата. Тя беше вързана от болестта Паркинсон 8 години на легло и с големи мъки рождения й брат Александър Периклиев намираше срещу голямо заплащане някоя жена да се грижи за нея. А разсъдъка й бе запазен и можеше да се чуят от нея много изповеди. И те бяха чути и записани. Те са изнесени в „Изгревът", том I, стр. 494-507. Другото нарушение на Милка Периклиева се състои в тези спиритически сеанси, които тя разпространи и по този начин застана на страната на онези, които искат да подменят Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно с писаници на спиритисти и на тяхните сеанси, където нисши духове ги заблуждават, за да изпълнят волята на тяхния Велик Господар - Духът на Заблуждението. Те стават проводници на онези Сили, които работят срещу Словото на Учителя Дънов и Школата Му. фактите са налице както и публикацията на тази книжка от Димитър Костов.
към текста >>

36. 7.11. ИЛИЯ УЗУНОВ

Веднъж Илия направи една изповед: "Ние от Братството направихме фатална грешка след 9.IХ.1944г., че се отделихме и отдалечихме от обществото.
Трябва всички да участват в реализацията. По внушение на чужди лица Илия Узунов отстрани мен и Милка Кралева и вече двадесет и три години тази прекрасна идея не може да се реализира. Дано Мария Арсова реализира нещата докрай. Ако не ги реализира, имам пълномощно от Илия Узунов да прибера нещата и тогава аз ще си избирам сътрудниците. Разказах това, за да видите колко трудно се реализира една идея. Веднъж Илия направи една изповед: "Ние от Братството направихме фатална грешка след 9.IХ.1944г., че се отделихме и отдалечихме от обществото. Сами се изолирахме. Това ни провали." Да, това бе вярно. Дори и през времето на социализма, когато държавата задължаваше всички да работят на държавна служба, мнозина от изгревяни не работеха и затова нямат държавна пенсия. Някои от тях сега имат социална пенсия. А Илия Узунов иначе много умее да говори и може да сваля звезди от небето.
към текста >>

37. 19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ

Но понеже бях изповедник и на двамата, аз знаех много други неща, които бяха драматични.
А беседите му върнах при следващата ни среща. След процеса и затвора той с Борис Николов беше в много добри отношения. Наблюдавах как Мария и Борис Николов го посрещаха с изключително внимание в своя дом като тяхно доверено лице. Присъствал съм на разговорите, които водеше с Борис и съм наблюдавал как двамата разговарят. От този период има много хубави снимки, направени от мене на двамата. Но понеже бях изповедник и на двамата, аз знаех много други неща, които бяха драматични. Това беше Школа и всеки държеше изпитите си сам. Жечо беше най-потърпевш. Накрая той беше принуден да понася и да изнесе грешките на другите около него, които ги бяха направили и които му ги прехвърлиха, за да ги изнесе на гърба си. И той ги изнесе. И своите, и чуждите.
към текста >>

38. 21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

Д-р Вергилий Кръстев беше първият човек, на когото лично съм разказвала цялата истина за моя живот; освен събеседник се явяваше като изповедник и лично настояваше, че всичко трябва да се запише и документира от мен.
По-късно д-р Вергилий Кръстев през 1987г. той се запозна лично с моите спомени, които бях написала, работихме върху тях като той лично задаваше въпроси за уточняване, но разбора по тях и коментарите само си ги записа, без да се направи ново издание върху спомените ми. 7. Поради това, че той е записал един обемист материал от мен, който материал предстои да се обработи, той има право да използва трите папки в точка 2 като основна конструкция на моето изложение и да добави всичко онова, което е записал от мен в разстояние на деветнадесет години. Ако намери за удачно, може да изнесе написаният материал от него отделно и да го представи отделно. Той има правото да избере коя да е от двете форми, така може да избере и трета форма, с единствената цел - да се изнесе всичко, което съм разказала, да го предаде точно както съм го разказвала, да го напише така и в такава форма, че да отговаря на истинността на нещата и събитията, да отговаря на моя стил и език, на моята индивидуалност и на моята личност, така както той ме познава и така както се вижда в моят разказ. 8. Д-р Вергилий Кръстев беше първият човек, на когото лично съм разказвала цялата истина за моя живот; освен събеседник се явяваше като изповедник и лично настояваше, че всичко трябва да се запише и документира от мен. Макар че ни разделяше една възрастова граница от четиридесет години, той бе онзи, който успя да доведе докрай една започната работа отпреди деветнадесет години. Много неща съм споделяла и с други приятели, но това оставаше в рамките на един разказ и пожелания на добрите и благодарни слушатели, и нищо повече. Затова доверието, с което го обличам, е доверие, изпитано чрез труд и работа от 19-годишно сътрудничество. 9. След като избере формата, начина и принципа на представяне на моите спомени и опитности, след като той редактира същите, след като се възползва от свободата на избора от средствата, които съм му предоставила, спазвайки единствено истинността на разказа ми, накрая той ще представи всичко това като автор Елена Андреева, а своето име ще добави в рубриката под следния надслов: Слушал, записвал, редактирал и представил за прочит д-р Вергилий Кръстев. По този начин ще се зачете неговия труд както и истинността за нашия съвместен труд, защото без неговата намеса и настоятелност настоящето трудно би излязло на бял свят.
към текста >>

39. 23. ОТГОВОРЪТ

Какви са били отношенията между Борис Николов и Жечо Панайотов знам само аз и никой друг, защото аз бях изповедник и на Жечо, и на Борис.
Благовест Жеков си служи с лъжа и то преднамерено, не за да защити баща си, а да атакува поредицата от книгите „Изгревът". Ето защо аз публикувам един откъс от спомените на Жечо Панайотов, който е изваден от магнетофонен запис и който отговаря на собственоръчно написаните спомени на Жечо Панайотов. Те са поместени в „Духът на Истината и Духът на Лъжата" при очерка за Жечо Панайотов, под заглавие „Мнимият арестант" в № 20. Прочетете и сравнете с онова, което съм изнесъл и направете своя извод. Лъжата при всички случаи е лъжа. 6. Какви са били отношенията между Борис Николов и Жечо Панайотов знам само аз и никой друг, защото аз бях изповедник и на Жечо, и на Борис. Аз им записах опитностите и аз бях техния изповедник. Трябва да знаете, че онези, които изповядват, знаят много тайни и бъдете ама много, много внимателни към тях. А каква е била позицията на Борис Николов по време на съда, тя е много добре позната и описана в неговите спомени, така както и се намират в показанията му по време на съдебния процес. 7. Понеже Благовест Жеков, като достоен син на баща си, се застъпва за истината и се обявява срещу „Изгревът", то нека бъде така добър да опише подробно кои бяха лицата и как гориха братския „десятък" с милиони в печката на Ради Танчев. Той много добре знае тази история и нека я помести от името на Председателя на Управителния съвет, за да знаят следващите поколения цената на онази Истина, за която той се застъпва.
към текста >>

Аз им записах опитностите и аз бях техния изповедник.
Ето защо аз публикувам един откъс от спомените на Жечо Панайотов, който е изваден от магнетофонен запис и който отговаря на собственоръчно написаните спомени на Жечо Панайотов. Те са поместени в „Духът на Истината и Духът на Лъжата" при очерка за Жечо Панайотов, под заглавие „Мнимият арестант" в № 20. Прочетете и сравнете с онова, което съм изнесъл и направете своя извод. Лъжата при всички случаи е лъжа. 6. Какви са били отношенията между Борис Николов и Жечо Панайотов знам само аз и никой друг, защото аз бях изповедник и на Жечо, и на Борис. Аз им записах опитностите и аз бях техния изповедник. Трябва да знаете, че онези, които изповядват, знаят много тайни и бъдете ама много, много внимателни към тях. А каква е била позицията на Борис Николов по време на съда, тя е много добре позната и описана в неговите спомени, така както и се намират в показанията му по време на съдебния процес. 7. Понеже Благовест Жеков, като достоен син на баща си, се застъпва за истината и се обявява срещу „Изгревът", то нека бъде така добър да опише подробно кои бяха лицата и как гориха братския „десятък" с милиони в печката на Ради Танчев. Той много добре знае тази история и нека я помести от името на Председателя на Управителния съвет, за да знаят следващите поколения цената на онази Истина, за която той се застъпва. Уверявам го, че той, ако не го направи, случаят ще бъде изнесен подробно от мен, за да могат следващите поколения да различават Лъжата от Истината.
към текста >>

40. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

Аз съм му бил изповедник.
Това е вярно. И други я знаят тази опитност. Тя трябва да се изнесе, за да знаят хората, че има „Духовен Изгрев", който се съгражда от Словото на Учителя Дънов, а има и „Тресавище" за деянията на человеците. 7. Вие споменавате също за Димитър Грива. Какво знаете за него? Аз съм му бил изповедник. Вие плачете за него, че той бил унижен от мен. На времето пък и сега, когато някой умре по селата, когото никой от рода му не го обича, за да се отсрамят от съселяните намират жени „оплаквачки", плащат им и те през цялото време жалостиво със сълзи на очи оплакват умрелия. Така са изкусни в занаята си, че като ги слуша човек, идва му да заплаче с три реда сълзи. Тук случаят е същият. А аз на Грива съм му издигнал паметник като съм му записал опитностите.
към текста >>

41. 27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР

Такъв устав бе узаконен при Дирекцията на Вероизповеданията със заповед КВ-15 от 06.12.1995г.
27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР Дами и господа от „Отворено писмо". Всички сме убедени, че вие пишете отлични писма, затова аз искам да задам въпросът: Защо вие не напишете Отворено писмо срещу онези: 1. Които вкараха последователите на Учителя в партиен клуб и в трафопост, където впоследствие се откри кръчма? Намерете и посочете лицата. 2. Които решиха да съставят устав, за да могат да се регистрират там, където членуват всички църкви и се събираха нееднократно като по този начин работят срещу Словото на Учителя, което е срещу устави, организации и регистрации. Такъв устав бе узаконен при Дирекцията на Вероизповеданията със заповед КВ-15 от 06.12.1995г. Избраха си Управителен съвет и го узакониха също при Дирекцията на Вероизповеданията с писмо 18 от 18.01.1994 г. А в тази Дирекцията членуват и влизат всички църкви. А Словото на Учителя Дънов не е религия и Школата Му не е църква. Това е становище на Учителя и го има публикувано още по времето на Учителя в неговите беседи. Този акт на регистрации с устава и членуването там, където са всички църкви, е насочен срещу Учението Му.
към текста >>

Избраха си Управителен съвет и го узакониха също при Дирекцията на Вероизповеданията с писмо 18 от 18.01.1994 г.
Всички сме убедени, че вие пишете отлични писма, затова аз искам да задам въпросът: Защо вие не напишете Отворено писмо срещу онези: 1. Които вкараха последователите на Учителя в партиен клуб и в трафопост, където впоследствие се откри кръчма? Намерете и посочете лицата. 2. Които решиха да съставят устав, за да могат да се регистрират там, където членуват всички църкви и се събираха нееднократно като по този начин работят срещу Словото на Учителя, което е срещу устави, организации и регистрации. Такъв устав бе узаконен при Дирекцията на Вероизповеданията със заповед КВ-15 от 06.12.1995г. Избраха си Управителен съвет и го узакониха също при Дирекцията на Вероизповеданията с писмо 18 от 18.01.1994 г. А в тази Дирекцията членуват и влизат всички църкви. А Словото на Учителя Дънов не е религия и Школата Му не е църква. Това е становище на Учителя и го има публикувано още по времето на Учителя в неговите беседи. Този акт на регистрации с устава и членуването там, където са всички църкви, е насочен срещу Учението Му. Неговото становище по този въпрос е разгледано в „Изгревът", том III, стр.
към текста >>

42. Беседи, обяснения и упътвания на Учителя от 1921 г. (стр. 115 ÷ 116)

А разсъдъка й бе запазен и можеше да се чуят от нея много изповеди.
А Словото на Учителя е Слово на Бога. Така че това, което е отпечатано в тази книжка от Димитър Костов, не е от Учителя Дънов - Беинса Дуно и това е една чиста лъжа, за да могат да се заблудят онези поколения, които идват, за да станат последователи на Учението на Учителя и по пози начин да бъдат отклонени в различни посоки. Ето защо ние публикувахме мнението на Учителя по този въпрос. Освен това ние бяхме свидетели как Милка Периклиева за това, че не изпълни поставената задача от Учителя за въвеждането на Паневритмията в българските училища трябваше да плаща според окултните закони на Школата. Тя беше вързана от болестта Паркинсон 8 години на легло и с големи мъки рождения й брат Александър Периклиев намираше срещу голямо заплащане някоя жена да се грижи за нея. А разсъдъка й бе запазен и можеше да се чуят от нея много изповеди. И те бяха чути и записани. Те са изнесени в „Изгревът", том І, стр. 494 ÷ 507. Другото нарушение на Милка Периклиева се състои в тези спиритически сеанси, които тя разпространи и по този начин застана на страната на онези, които искат да подменят Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно с писаници на спиритисти и на техните сеанси, където нисши духове ги заблуждават, за да изпълнят волята на техния Велик Господар - Духът на Заблуждението. Те стават проводници на онези Сили, които работят срещу Словото на Учителя Дънов и Школата Му.
към текста >>

43. 47. ШКОЛАТА И СВЕТСКАТА УЧИТЕЛКА

Други се ожениха за жени от света или се омъжиха и напуснаха Братството като идваха от време на време, за да поемат чист въздух и понякога от тях чувахме такива изповеди от личният им живот, че ни настръхваха косите.
За най-голяма изненада учениците в Школата създадоха създадоха най-големите затруднения на Учителя. В Школата имаше представители на всички политически и окултни течения в Европа. Веднъж Учителят сподели пред мен: „Да знаеш, че тук в Школата половината са представители на Черното Братство, а другата половина на Бялото Братство". Ето защо тук, в Школата борбата отвътре бе най-страшната. Голяма част от учениците биваха съблазнявани по най-различен начин от света и едни напуснаха и търсиха добро професионално и обществено положение. Други се ожениха за жени от света или се омъжиха и напуснаха Братството като идваха от време на време, за да поемат чист въздух и понякога от тях чувахме такива изповеди от личният им живот, че ни настръхваха косите. Някои от тях търсеха помощта на Учителя и я получаваха. Това бяха души, които се бяха докоснали до Бога и Учителят не беше безразличен към тях. Друга част от учениците се завлякоха по разни окултни течения дошли от Изтока и от Запада, които съм споменавала по-рано. Тук отклонението бе идеологически и те прокарваха чужди влияния и постановки в Школата. Освен това изведнъж се пръкнаха и израснаха личности, които искаха да стават ръководители на разни групи и отклоняваха ученици от Школата на Учителя.
към текста >>

44. 53. БОЖИЕТО ОКО

Това бе една изповед и едно чистене пред Учителя.
Обикновено си казвах: „Отивам при Учителя. Там в него е Бог. Там е Бог и не скривам нищо от него". Не можех да постъпвам другояче пред него. Тук разкривах всичко, което бе в мене и което преживявах. Това бе една изповед и едно чистене пред Учителя. От друга страна Учителят ми даваше правилният отговор за нерешените ми въпроси. Знаех, че човек бе проекция на много светове. Веднъж задачата има въпроси от чувственият свят, друг път от мисловният свят, след това от причинният свят, а да не говорим за някои по-големи откровения. А ние се движехме във физическия свят и имахме много нерешени въпроси с нашия бит и прехрана. Учителят ни изслушваше и отговаряше понякога с една или с две думи, понякога по-подробно, а понякога с поглед.
към текста >>

45. 65. ПИСМО ДО ЕДНА ПРИЯТЕЛКА

Това бе вероятно програмата на живота ми с него в разстояние на 50 години съвместен живот от 1922 година до 1972 г., когато диктувам тази моя изповед.
Учителят ме извика и каза: „Ако аз имам една приятелка и те изпращам да й занесеш едно писмо, няма ли да го занесеш? " Така Учителят разреши този кардинален въпрос за нас двамата. Аз се съгласих да занеса това писмо. Какво ли пишеш в него? Какво ли смятате, че е имало в това невидимо писмо, което му занесох? Това бе вероятно програмата на живота ми с него в разстояние на 50 години съвместен живот от 1922 година до 1972 г., когато диктувам тази моя изповед. Родът на Борис Николов бяха много горди духове - без изключение. Той имаше двама братя - Стефан и Николай и една сестра - Цанка. Всички бяха от горди, по-горди. Откъде беше дошла тази гордост не зная. Борис вървеше по родова линия на майка си и тя бе по-мистична, но и тя бе горд дух.
към текста >>

46. 67. АСТРОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТ ОТ 15 000 ГОДИНИ

А сега ще почна с една моя изповед, която е резултат на моето съжителство с него в разстояние на 50 години.
А това бе Борис Николов. Искам да почна с едно обобщение, което Учителят даде две години преди да си замине от този свят през 1942 г. Споменах, че Учителят бе този, който ме събра за съжителство с Борис Николов и така той веднъж ме среща пред чешмичката и казва: „Аз съм много доволен от вашата дружба с Борис и бих желал да има още такива двойки на Изгрева". Да, такава му беше общата преценка за нашето съжителство и това ме поласка и ме охрабри, за да изнеса онова, което ми бе определено по съдба да изнеса. Той видя, че противоречията в живота ни ние ги разрешаваме като ученици. А сега ще почна с една моя изповед, която е резултат на моето съжителство с него в разстояние на 50 години. Казвам ви: „Аз взех най-добрият брат в Братството, който можеше да го има, но животът ми с него беше Ад". Да това е моята изповед. А сега можете ли да направите паралел между горното изказване на Учителя за нашата двойка, че би искал да има още такива двойки на Изгрева след като знаете моята изповед. Има ли тук някакво противоречие? Според мен няма.
към текста >>

Да това е моята изповед.
Споменах, че Учителят бе този, който ме събра за съжителство с Борис Николов и така той веднъж ме среща пред чешмичката и казва: „Аз съм много доволен от вашата дружба с Борис и бих желал да има още такива двойки на Изгрева". Да, такава му беше общата преценка за нашето съжителство и това ме поласка и ме охрабри, за да изнеса онова, което ми бе определено по съдба да изнеса. Той видя, че противоречията в живота ни ние ги разрешаваме като ученици. А сега ще почна с една моя изповед, която е резултат на моето съжителство с него в разстояние на 50 години. Казвам ви: „Аз взех най-добрият брат в Братството, който можеше да го има, но животът ми с него беше Ад". Да това е моята изповед. А сега можете ли да направите паралел между горното изказване на Учителя за нашата двойка, че би искал да има още такива двойки на Изгрева след като знаете моята изповед. Има ли тук някакво противоречие? Според мен няма. А сега ще ви направя съпричастни на едно съжителство изпълнено с поредица от живи окултни истини, идващи от хилядолетията. Борис беше висок, строен, с осанка, носеща едно величие от собствения си дух, дошъл непосредствено от духовния свят.
към текста >>

А сега можете ли да направите паралел между горното изказване на Учителя за нашата двойка, че би искал да има още такива двойки на Изгрева след като знаете моята изповед.
Да, такава му беше общата преценка за нашето съжителство и това ме поласка и ме охрабри, за да изнеса онова, което ми бе определено по съдба да изнеса. Той видя, че противоречията в живота ни ние ги разрешаваме като ученици. А сега ще почна с една моя изповед, която е резултат на моето съжителство с него в разстояние на 50 години. Казвам ви: „Аз взех най-добрият брат в Братството, който можеше да го има, но животът ми с него беше Ад". Да това е моята изповед. А сега можете ли да направите паралел между горното изказване на Учителя за нашата двойка, че би искал да има още такива двойки на Изгрева след като знаете моята изповед. Има ли тук някакво противоречие? Според мен няма. А сега ще ви направя съпричастни на едно съжителство изпълнено с поредица от живи окултни истини, идващи от хилядолетията. Борис беше висок, строен, с осанка, носеща едно величие от собствения си дух, дошъл непосредствено от духовния свят. Беше хубав, привлекателен и имаше магнетично излъчване и затова бе приятен, желан от онова поколение млади сестри, населяващи Изгрева, виждайки в него не само брат, но евентуален бъдещ съпруг.
към текста >>

47. 85. ПРЕСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТО

Попът изслушва изповедта и го утешава с Божията милост и Благост.
Веднъж както тя си вървяла по пътя той пъха в джоба й 50 000 лева, но един стражар вижда и като го мисли за крадец, спира го. Дамата вместо да го оправдае пред стражаря, казва: „Аз имах в джоба си 100 000 лева, той бръкна и ми взе 50 000 лева." Стражарят обискира графът и намира у него 50 000 лева. Графът, за да остане верен си изнася наказанието - пращат го в затвора. Друг пример. В Русия един човек извършва убийство и отива при един поп да се изповядва. Попът изслушва изповедта и го утешава с Божията милост и Благост. Обаче този човек успява през време на изповедта да пъхне ножа в джоба на попа. Щом излиза от черквата той наклеветява попа, че е извършил убийството и че кървавият нож е у него. Хващат попа, намират ножа и го пращат в Сибир на заточение. 8 Това са страдания, които можеш да изнесеш между братята си. По-рано християните са се подвизавали заради една идея и са страдали всички заедно за нея.
към текста >>

Обаче този човек успява през време на изповедта да пъхне ножа в джоба на попа.
Дамата вместо да го оправдае пред стражаря, казва: „Аз имах в джоба си 100 000 лева, той бръкна и ми взе 50 000 лева." Стражарят обискира графът и намира у него 50 000 лева. Графът, за да остане верен си изнася наказанието - пращат го в затвора. Друг пример. В Русия един човек извършва убийство и отива при един поп да се изповядва. Попът изслушва изповедта и го утешава с Божията милост и Благост. Обаче този човек успява през време на изповедта да пъхне ножа в джоба на попа. Щом излиза от черквата той наклеветява попа, че е извършил убийството и че кървавият нож е у него. Хващат попа, намират ножа и го пращат в Сибир на заточение. 8 Това са страдания, които можеш да изнесеш между братята си. По-рано християните са се подвизавали заради една идея и са страдали всички заедно за нея. Нямало е време да си виждат недостатъците.
към текста >>

48. 150. ЧИСТОТА ОТВЪН И ЧИСТОТА ОТВЪТРЕ

Разказвах му всичко, това не беше изповед, а това беше разговор между ученика и Учителя.
Аз излезнах плачешком, вървя навън и се опитвам да мисля. Нали Учителят знаеше всичко, нали знаеше, че оплакванията на Цанка не бяха верни. А защо ме наказа, че не ми даваше ръката си да я целуна? Тогава се сетих: на Учителя се казва всичко. Научих един закон, който спазвах до края на Школата. Разказвах му всичко, това не беше изповед, а това беше разговор между ученика и Учителя. А да се проведе този разговор трябваше чистота. Но не обикновена чистота, а брилянтна чистота. Иначе не може да има онзи вътрешен говор между Учител и ученик. Та говоря за вътрешната чистота на ученика. Веднъж сме на Рила и Цанка идва при мен и взема една измита, лъсната с пясък чиста тенджера за готвене от нашата лавица до огнището пред палатката ни.
към текста >>

49. 192. СЛУГАТА НА КЕСАРЯ

(п.) Пенов Горният рапорт е изпратен до Радославов, тогава министър на Външните работи и Изповеданията и управляващ министерството на Вътрешните работи и Народното здраве.
столичния Комендант, забраних на Дънов да държи публично проповедите си и му съставих акт за държаните до сега събрания, без разрешение. От всичко изложено до тук се вижда, Господин Министре, че учението на Петър Дънов е една опасна религиозна секта; която се стреми да подбие християнството и да повърне обществото към езическите суеверия. С това учение ни се напомня едновремешната богомилска ерес, която стана причина за падането на 11-то българско царство, ето защо, аз съм на мнение, да се разучи всестранно цялото учение и досегашната дейност на Петър Дънов от компетентните власти и, ако действително се установи, че тя е една пакостна религиозна секта, да се вземат мерки на време и се парализира по-нататъшното й разпространяване. На мнение съм още, докато стане това Дънов да бъде интерниран в родния му град Варна." Градонач. (п.) Свинаров секр. (п.) Пенов Горният рапорт е изпратен до Радославов, тогава министър на Външните работи и Изповеданията и управляващ министерството на Вътрешните работи и Народното здраве. Той е написан въз основа на дознанието, извършено на 11 юли с.г. от съдебния инспектор при столичното градоначалство г. П. Нечелтов. Ето как Злото понякога работи за Доброто. Благодарение на този рапорт днес ние знаем тази история.
към текста >>

50. 193. СЛУЖИТЕЛЯТ НА КЕСАРЯ

193. СЛУЖИТЕЛЯТ НА КЕСАРЯ Рапортът на софийският градоначалник Свинаров е изпратен освен до министъра на вътрешните работи Радославов, но и до началника на вероизповеданията господин Семенов.
193. СЛУЖИТЕЛЯТ НА КЕСАРЯ Рапортът на софийският градоначалник Свинаров е изпратен освен до министъра на вътрешните работи Радославов, но и до началника на вероизповеданията господин Семенов. Тук ще видите как един служител на Кесаря отговаря на рапорта на един друг слуга на Кесаря. Защо в единия случай слугата е господин Свинаров, а служителят е господин Семенов. Слугата се подчинява и изпълнява заповедите на своят господар, а неговият господар е онзи, който воюва срещу Учителя. А служителят на Кесаря служи на закона на самият Кесар и въдворява царската правда за своите поданици. Ето това е разликата и затова ще се убедите лично след като цитираме дословно записката на господин Семенов.
към текста >>

След рапорта на софийския градоначалник до директора на вероизповеданията, то самият господин Семенов, началник на вероизповеданията изпраща своят отговор.
При този случай целта е да се използва военното положение в страната, защото войниците са на фронта и да се спре. Учителят да изнася своите беседи и като повод и като довод се тръби за недоволството сред войниците на фронта, които били изключително разтревожени заради жените си, които са останали в отечеството и които отивали при някой си Дънов да го слушат докато те проливат кръвта си за милото и свидно отечество. От друга страна по това време са известни изказванията на Учителя за края на войната и че България и Германия ще загубят войната и е наложително България да излезе час по-скоро от войната. Това вбесява правителството на Радославов и цар Фердинанд и решават да вземат конкретни мерки срещу него. Но затова е необходимо да се произнесат държавните инстанции за случая „Петър Дънов". След рапорта на софийския градоначалник до директора на вероизповеданията, то самият господин Семенов, началник на вероизповеданията изпраща своят отговор. Всичко това авторът на статията „Петър Дънов и неговото учение" Д. Ласков обстойно проследява този случай и цитира своите доводи както и бележката на господин Семенов. Понеже тя е поучителна ние я цитираме дословно от стр. 45-48 на „Духовна култура", кн. 11-12,1922 г.
към текста >>

„Рапортът на градоначалника, написан въз основа на горното дознание, бе изпратен от Министерството на вътрешните работи и народното здраве в Министерството на външните работи и изповеданията, понеже въпросът беше от вероизповеден характер.
Всичко това авторът на статията „Петър Дънов и неговото учение" Д. Ласков обстойно проследява този случай и цитира своите доводи както и бележката на господин Семенов. Понеже тя е поучителна ние я цитираме дословно от стр. 45-48 на „Духовна култура", кн. 11-12,1922 г. „Рапортът на градоначалника, написан въз основа на горното дознание, бе изпратен от Министерството на вътрешните работи и народното здраве в Министерството на външните работи и изповеданията, понеже въпросът беше от вероизповеден характер. Но Дънов тука съвършено неочаквано си намери влиятелен защитник; това бе господин Семенов, тогава началник на вероизповедното отделение. От една страна, за да защити Дънов, а от друга, за да ужили ненавистното нему българско духовенство, Семенов написа следната „поверителна" бележка до Министъра на вероизповеданията, която ще остане паметна в архива на външното министерство. Поверителна бележка „По въпроса за проповедите на господин Петър Дънов се срещнах както с градоначалника господин Свинаров, така и с коменданта господин Полковник Пачев. Видях и дознанието на съдебния инспектор П. Нечелтов. В цялата работа не виждам нищо, което да е противно на добрите нрави и на действуващите в страната закони.
към текста >>

Но Дънов тука съвършено неочаквано си намери влиятелен защитник; това бе господин Семенов, тогава началник на вероизповедното отделение.
Ласков обстойно проследява този случай и цитира своите доводи както и бележката на господин Семенов. Понеже тя е поучителна ние я цитираме дословно от стр. 45-48 на „Духовна култура", кн. 11-12,1922 г. „Рапортът на градоначалника, написан въз основа на горното дознание, бе изпратен от Министерството на вътрешните работи и народното здраве в Министерството на външните работи и изповеданията, понеже въпросът беше от вероизповеден характер. Но Дънов тука съвършено неочаквано си намери влиятелен защитник; това бе господин Семенов, тогава началник на вероизповедното отделение. От една страна, за да защити Дънов, а от друга, за да ужили ненавистното нему българско духовенство, Семенов написа следната „поверителна" бележка до Министъра на вероизповеданията, която ще остане паметна в архива на външното министерство. Поверителна бележка „По въпроса за проповедите на господин Петър Дънов се срещнах както с градоначалника господин Свинаров, така и с коменданта господин Полковник Пачев. Видях и дознанието на съдебния инспектор П. Нечелтов. В цялата работа не виждам нищо, което да е противно на добрите нрави и на действуващите в страната закони. Тя, обаче, е един велеречив блам за занемелия амвон на народната ни църква.
към текста >>

От една страна, за да защити Дънов, а от друга, за да ужили ненавистното нему българско духовенство, Семенов написа следната „поверителна" бележка до Министъра на вероизповеданията, която ще остане паметна в архива на външното министерство.
Понеже тя е поучителна ние я цитираме дословно от стр. 45-48 на „Духовна култура", кн. 11-12,1922 г. „Рапортът на градоначалника, написан въз основа на горното дознание, бе изпратен от Министерството на вътрешните работи и народното здраве в Министерството на външните работи и изповеданията, понеже въпросът беше от вероизповеден характер. Но Дънов тука съвършено неочаквано си намери влиятелен защитник; това бе господин Семенов, тогава началник на вероизповедното отделение. От една страна, за да защити Дънов, а от друга, за да ужили ненавистното нему българско духовенство, Семенов написа следната „поверителна" бележка до Министъра на вероизповеданията, която ще остане паметна в архива на външното министерство. Поверителна бележка „По въпроса за проповедите на господин Петър Дънов се срещнах както с градоначалника господин Свинаров, така и с коменданта господин Полковник Пачев. Видях и дознанието на съдебния инспектор П. Нечелтов. В цялата работа не виждам нищо, което да е противно на добрите нрави и на действуващите в страната закони. Тя, обаче, е един велеречив блам за занемелия амвон на народната ни църква. Разбира се, че ако от тоя амвон, както предписват каноните и църковната традиция, редовно се проповядваше на вярващите - нито Дънов, нито Ст.
към текста >>

За тях Министерството на външните работи и изповеданията даде - при поискване - на военните власти нужните осветления и съответни мерки бяха навреме взети.
но има нещо повече. Дънов говори беседи и тия последните след това се издават в брошури. Аз четох, повечето от тия брошури и намерих, че те заслужават да бъдат четени не само от нашите свещеници и владици, но и от новия идеолог на църковно-славянския език, г. Ст. Михайловски. Друг беше въпросът с адвентистите, които организирани в секта, проповядваха и вършеха работи, които бяха противни и на законите в страната и на добрите нрави. За тях Министерството на външните работи и изповеданията даде - при поискване - на военните власти нужните осветления и съответни мерки бяха навреме взети. Не ще съмнение, че ако понататъшните разучавания за Дънов установят, че той е водител на някаква секта и че и неговото учение е противно на законите и благонравието, - тогава Министерството няма да се въздържи да изиска да се вземат спрямо него и неговите адепти съответни мерки. Затова обаче трябва най-напред да се даде време и свобода на съдебния инспектор при градоначалството да довърши спокойно своето дознание, сетне, да се добере до по-положителни данни коменданта, който ми каза, че действува в тоя смисъл чрез свой доверен човек и, най-сетне да довършим нашите изучавания по работата и ние двама с г. градоначалника. А да може всичко това да стане, нужно е да не се прибързва с никакви репресивни мерки, каквито градоначалника препоръчва. Право и уместно ще е да не се позволява нито на Дънов, нито на когото и да било да правят публични събрания на открито извън града. Ала събрания по частни домове не виждам, защо да се запрещават: по отношение на тях най-много, което ми се струва уместно да се направи, е да бъдат те редовно посещавани от явната и тайна полиция.
към текста >>

С това се обяснява дето Радославов вместо да се вслуша в разумните съвети на градоначалника и да поиска бързото прилагане на резолюцията, която като Министър на вътрешните работи бе сложил върху рапорта му, той като Министър на външните работи и изповеданията, спря това изпълнение под предлог, докато въпросът се проучи по-обстойно.
Ала събрания по частни домове не виждам, защо да се запрещават: по отношение на тях най-много, което ми се струва уместно да се направи, е да бъдат те редовно посещавани от явната и тайна полиция. Нито Дънов, нито неговите адепти могат да се противопоставят на подобна мярка, щом те канят всички на своите събрания. (п.) Н. Семенов * Г-н Семенов, както виждаме, не прави разлика между Дънов и Ст. Михайловски, това е сигурно от „многокултурност"... „Тая, тъй неочаквана апология на дъновизма от един висш чиновник, зад когото навярно стояха същите влиятелни генералши, които по-рано се опитаха да сплашат градоначалника, не можеше да не укаже своето влияние върху респективния министър. С това се обяснява дето Радославов вместо да се вслуша в разумните съвети на градоначалника и да поиска бързото прилагане на резолюцията, която като Министър на вътрешните работи бе сложил върху рапорта му, той като Министър на външните работи и изповеданията, спря това изпълнение под предлог, докато въпросът се проучи по-обстойно. По-сетне делото с цялата преписка по него бе изпратено в Св. Синод за проучване; Св. Синов назначи комисия от богослови под председателството на Високопреосвещения Неврокопски митрополит Макари, която да проучи въпроса и даде мотивирано заключение по него. Но комисията не бе се още конституирала, когато във Външното министерство повея друг, противен вятър, и един ден вестници съобщиха, че Дънов и Молов, водители на дъно-вистите и адвентистите, били интернирани от София, първият във Варна, а вторият в Горна Оряховица. Не се мина обаче много време Молов бе повърнат обратно в София и един ден, изпаднал в екзалтация, той си разпори корема и се хвърли от втория етаж на къщата си и така свърши живота си.
към текста >>

51. 196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ

Ни най-малко той не осъжда никое вероизповедание, нито се противопоставя на господствуващата в страната религия, а напротив проповядва нравствено и духовно възраждане.
Научих се, че държал публични беседи на религиозни теми и отидох да го слушам. Слушах го най-внимателно, следих всичките му думи, алюзии и жестове, изучих отношенията му с ония, които в мое присъствие го доближаваха и получаваха неговите съвети и наставления в живота. Най-сетне купих си и прочетох всичките му беседи, публикувани в отделни брошури, и продавани в книжарницата на Голов, и от всичко дойдох до дълбокото и неразрушимо убеждение, че Петър Дънов е един велик моралист и учител, който заслужава всеобща адмирация на цялото българско общество. Образец на нравствена чистота, безкористен и добродетелен до святост, рядък, бих казал безпримерен, знаток на природните закони, той се занимава с пълна абнегация и с преданост на доброто с логично тълкувание на евангелските текстове, като разкрива техния дълбок смисъл. Неговите мисли са публично достояние и всеки добросъвестен човек, който желае да узнае учението му, може да посещава беседите му, като бъде уверен, че от тях ще извлече само полза. Ни най-малко той не осъжда никое вероизповедание, нито се противопоставя на господствуващата в страната религия, а напротив проповядва нравствено и духовно възраждане. Широко начетен и добре версиран във всички религиозни системи, той не ограничава никого в неговите вярвания, не налага никакви правила, а посочва правия път въз основа на Евангелието. Дай Бог в България да се появят много такива учители, които да проповядват великите добродетели и да насърчават всички труженици за моралното закрепване на българския народ. Колкото за въпросите: дали Дънов учел някакво поклонение на слънцето, дали карал жените да му мият краката и дали под влиянието на учението му някои негови слушатели дотолкова са фанатизирали, че замисляли да се самоубият - това са въпроси, които не могат да не предизвикат съжаление към първоначалните им автори. Друго няма какво да кажа," (п.) Ив. Толев Показанията писал сам.
към текста >>

52. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

Това беше една искрена изповед на търсеща Божията истина душа, която се е погнусила от пороците на света.
Ние чухме и ценни думи тази година от търновци, които говориха искрено, без да са чели и знаят нещо от нашата литература: „Виждаме ви, че сте добри хора, вършите добри дела, молите се на Бога, въздържатели сте, вие ще извадите българския народ от тинята, в която е потънал. Дайте ни, обаче, светлинка да видим вашите принципи на живота, защото ние знаем, че това което се пише против вас е невярно". „Да, прави сте, брат, Му отговаряме. Ние не искаме да парадираме, а и сами още не сме израсли до тази висота, но работим върху себе си. Скоро обаче ще имате". Това беше една искрена изповед на търсеща Божията истина душа, която се е погнусила от пороците на света. Ето защо ние отговаряме на тези братя, търновски граждани, на някои пловдивски и изобщо, които се интересуват от това Учение в България, че в книжарниците: „Теменуга" у братя Ноеви в Търново; „Всемирна книжарница" на Христо Павлов в Пловдив и в братския дом, улица „Оборище" N 14 в София, има вече от тази литература. На първо време, всеки би се осветлил за принципите на туй Учение от книжките: „Где е истината", „Новото Духовно Учение", а после от сериите беседи и отделни номера от последната серия и други още, от Учителя на Бялото Братство. Има и списания: „Житно Зърно", „Всемирна летопис", „Повече светлина" и други. Която пък душа дири повече храна, нека поиска и каталог на книгите от братския дом, ул. „Оборище" 14 в София, за да си достави и други.
към текста >>

53. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

И после ставате изповедници: питаш онзи, когото обичаш дали обича други.
Като обичаш едного ще обичаш всички! Това е мярката. Огънят като топли тебе, едновременно може да топли и други същества. Защо ще ревнуваш да искаш да топли само тебе? Ти да имаш ревност в любовта в този смисъл: Да имаш повече любов и онзи да обича повече другите! И после ставате изповедници: питаш онзи, когото обичаш дали обича други. И казваш: Как така да обича другите без позволение! Ако ти си сестра и някой брат ти каже, че обича другите той те лъже. Като ти каже, че само тебе обича, той те лъже. Ако бащата може да обича своята дъщеря много благородно, защо да не обича и друга някоя също така? Ние сме на степени в любовта!
към текста >>

54. 221. МАРИЯ РАДЕВА И КЛЮЧЪТ НА МЪДРОСТТА

По-късно онези, които пишеха по вестниците срещу Учителя ги събраха, взеха един стенограф и направиха една изповед на двете рождени сестри - изповед на жертвите от дъновизма.
Ако не може тя да я изплати трябва още един да се включи и той да изплаща тази полица на рода. Тази полица е от минали грехове." Така че по-късно нейният рожден брат Георги Радев също трябваше да изплаща част от полицата на рода си. А как това стана аз вече описах. Историята има и друга развръзка. Нейните две рождени сестри ходеха при Синода, в църквата да говорят срещу Учителя. По-късно онези, които пишеха по вестниците срещу Учителя ги събраха, взеха един стенограф и направиха една изповед на двете рождени сестри - изповед на жертвите от дъновизма. Това бе публикувано в списание „Духовна култура", кн. 18-19, декември 1923 г. на стр. 319-337. Статията бе озаглавена „Пагубното въздействие на дъновизма върху обществото". Статията бе написана от Н.
към текста >>

Всичките инициали на личните имена са точни и верни в тази статия, която трябва да бъде изповед на двете рождени сестри на Мария Радева и там името на Георги Радев също е обозначено с инициали.
18-19, декември 1923 г. на стр. 319-337. Статията бе озаглавена „Пагубното въздействие на дъновизма върху обществото". Статията бе написана от Н. Православов, а това бе псевдоним на Любозар Чолаков. Всичките инициали на личните имена са точни и верни в тази статия, която трябва да бъде изповед на двете рождени сестри на Мария Радева и там името на Георги Радев също е обозначено с инициали. Всички лица в тази статия са верни и те съществуваха, но истината беше друга и аз трябваше да я разкажа в кратце. Бертоли беше италианец, който по младите си години беше се запознал чрез окултната литература и дошъл до вътрешно убеждение, че Христос трябва да се е родил на земята и че е време да тръгне да го търси и да го намери. Но понеже е бил убеден, че Христос се е родил на изток затова той тръгва от Италия по море към източните земи. Пристига в Цариград, престоява известно време там, но парите му свършили и той, за да намери пари трябвало да поработи със своят занаят. А неговият занаят е престижен за онова време и той прави мозайки.
към текста >>

55. ВАСИЛКА КАМБУРОВА /ВАСКА/

За онези, които не познаваха Петър Камбуров, тези спомени ще бъдат една обикновена история, но за мен, това не беше история, а нещо живо, което идваше от миналото, развиваше се в настоящето и оставаше за бъдните поколения една изповед на една човешка душа през времето на Школата на Учителя.
Следващите години контактите ни продължиха чрез писма и чрез братски срещи. Той беше умел музикант, майстор на цигулковото изпълнение и с удоволствие слушахме неговия дар слово. А за изпълнението на „Идилията" от Учителя, за нас това беше най-висшия подарък, който можеше да бъде направен. Аз произхождах от братско семейство и това улесняваше контакта ни с цялото семейство Камбурови. Когато за пръв път прочетох неговите спомени, за мен беше едно откровение и имах усещането, че и аз съм минала по същия път. За онези, които не познаваха Петър Камбуров, тези спомени ще бъдат една обикновена история, но за мен, това не беше история, а нещо живо, което идваше от миналото, развиваше се в настоящето и оставаше за бъдните поколения една изповед на една човешка душа през времето на Школата на Учителя. Много по-късно през 1986 г. с д-р Вергилий Кръстев започнахме една работа по строго определена програма, развита 9Т него и аз трябваше да бъда изпълнител и реализатор на тази програма. А защо? Защото аз познавах семейство Камбурови, бях от онова поколение; познавах житейските съдби на много хора, а от друга страна контакта ми с д-р Кръстев беше на строго идейна основа, в името на една работа, която трябваше да се довърши. След прочитането на спомените на Петър'Камбуров бе направен въпросник и отбелязани въпроси, на които трябваше да се намери отговор, за да се изяснят много случки и събития, описани в спомените на Петър Камбуров, които бяха ясни за него самия и за неговото семейство, но биха озадачили следващите поколения.
към текста >>

56. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Председателят на комитета за вероизповеданията повика Симеонов и Антов и им каза, че братствата в провинцията трябва да се регистрират при Окръжния народен съвет.
Изгрев, 4.I.1963 г. Любезна сестра, Борис и Жечо са освободени на 31 декември. Благодарим на Бога за това. Всички братя и сестри са радостни. Някои плачат от радост. Председателят на комитета за вероизповеданията повика Симеонов и Антов и им каза, че братствата в провинцията трябва да се регистрират при Окръжния народен съвет. По това вие ще получите писмо и от тях. Срокът е 12 януари. Ако някое братство не се регистрира до 12 януари, милицията разтуря братството, взема салона, ако има такъв и то няма право вече да се събира. Вие направете потребното в посочения срок. Тената е на езерата и той още не знае за Борис.
към текста >>

Нареждането е от Комитета на вероизповеданието.
Поздрав на брат Йордан, на с. Пенка Николова и на всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев Телеграма Бърза - Цанка Екимова - София Регистрирай се непременно. Няма да споменаваш имената на членовете. Нареждането е от Комитета на вероизповеданието. Ще придобиеш права за салон и за събиране. Боян Верска общност До Изпълкома „Бяло Братство" на Окръжния Народен Съвет Габрово гр.Габрово Молба от Цанка Николова Екимова, ул. „Баждар" 24 Ръководител на Верска общност „Бяло Братство" - Габрово Другарю Председател, Моля въз основа на чл. 16 от Закона за изповеданията и съгласно дадените указания на Централния Братски съвет на Верска общност „Бяло Братство" - София, от Комитета по вероизповеданията при Министерството на външните работи, да бъде зарегистриран клона ни в Габрово от Верска общност „Бяло Братство" с ръководител Цанка Николова Екимова, живуща в Габрово, ул. „Баждар" 24, в който клон членуват ... души.
към текста >>

16 от Закона за изповеданията и съгласно дадените указания на Централния Братски съвет на Верска общност „Бяло Братство" - София, от Комитета по вероизповеданията при Министерството на външните работи, да бъде зарегистриран клона ни в Габрово от Верска общност „Бяло Братство" с ръководител Цанка Николова Екимова, живуща в Габрово, ул.
Няма да споменаваш имената на членовете. Нареждането е от Комитета на вероизповеданието. Ще придобиеш права за салон и за събиране. Боян Верска общност До Изпълкома „Бяло Братство" на Окръжния Народен Съвет Габрово гр.Габрово Молба от Цанка Николова Екимова, ул. „Баждар" 24 Ръководител на Верска общност „Бяло Братство" - Габрово Другарю Председател, Моля въз основа на чл. 16 от Закона за изповеданията и съгласно дадените указания на Централния Братски съвет на Верска общност „Бяло Братство" - София, от Комитета по вероизповеданията при Министерството на външните работи, да бъде зарегистриран клона ни в Габрово от Верска общност „Бяло Братство" с ръководител Цанка Николова Екимова, живуща в Габрово, ул. „Баждар" 24, в който клон членуват ... души. Заедно с присъединения към Габрово Севлиевски клон от Верска общност „Бяло Братство" с 10 души членове и с ръководител Стефан Лазаров Тошев, живущ в Севлиево, ул. „Чапаев" 5, и с молитвен дом - стая в жилището на Сава Иванов Калименов, ул. „Г. Димитров" 83, Севлиево. Молиме да ни бъде съобщено писмено за регистрацията, за да съобщим на Централния братски съвет на Верска общност „Бяло Братство" в София. Гр.
към текста >>

Комитетът за вероизповеданията е получил нареждане от по-горно място.
Молиме да ни бъде съобщено писмено за регистрацията, за да съобщим на Централния братски съвет на Верска общност „Бяло Братство" в София. Гр. Габрово, януари 1963 г. С почитание: Изгрев, 14.I.1963 г. Любезни брат Йордан Екимов, Получих писмото ви. Нареждането за регистриране не е само за Бялото Братство, но и за всички други духовни общества: петдесетници, съботяни и пр. Комитетът за вероизповеданията е получил нареждане от по-горно място. Значи това нареждане не излиза от самия комитет. Някои са на мнение въпроса за регистриране вие сами да го решите по вътрешно ръководство. Комитетът за вероизповеданията нареди при регистрирането да се съобщи само името на ръководителя на местното братство и името на четеца. А ако някои искат имената на членовете, това го няма в нареждането на комитета. Но сега е безполезно вече да се правят постъпки за регистриране, понеже срокът е 12 януари, а този срок мина.
към текста >>

Комитетът за вероизповеданията нареди при регистрирането да се съобщи само името на ръководителя на местното братство и името на четеца.
Любезни брат Йордан Екимов, Получих писмото ви. Нареждането за регистриране не е само за Бялото Братство, но и за всички други духовни общества: петдесетници, съботяни и пр. Комитетът за вероизповеданията е получил нареждане от по-горно място. Значи това нареждане не излиза от самия комитет. Някои са на мнение въпроса за регистриране вие сами да го решите по вътрешно ръководство. Комитетът за вероизповеданията нареди при регистрирането да се съобщи само името на ръководителя на местното братство и името на четеца. А ако някои искат имената на членовете, това го няма в нареждането на комитета. Но сега е безполезно вече да се правят постъпки за регистриране, понеже срокът е 12 януари, а този срок мина. За регистриране на едно братство трябва да има минимум 25 члена. А понеже Габровското братство няма толкоз членове, то не може да се регистрира. Вие ще посочите такъв мотив.
към текста >>

Комитетът за вероизповеданията никога не дава писмено своите нареждания, а само устно.
Но сега е безполезно вече да се правят постъпки за регистриране, понеже срокът е 12 януари, а този срок мина. За регистриране на едно братство трябва да има минимум 25 члена. А понеже Габровското братство няма толкоз членове, то не може да се регистрира. Вие ще посочите такъв мотив. Нотариално заверен препис от нареждането за регистриране не е възможно да се вземе. Комитетът за вероизповеданията никога не дава писмено своите нареждания, а само устно. Поздрав на Цанка от Борис, Тената и от мен. Също и от Методи. С братски поздрав: Б. Боев Пожелавам ви всичко хубаво и светло! 18.ХII.1924 г.
към текста >>

до Министъра на външните работи съобщаваме, че въз основа на член 10 от Закона за изповеданията регистрацията на Борис Николов Дойнов и Жечо Панайотов Жеков е снета.
До Никола Антов Вълчев ул. „10-та", № 2, в кв. „Изгрев" ТУК Боян Димитров Боев ул. „Зелен синур" № 18 кв. „Изгрев" По повод изложението ви от 23 май 1961 г. до Министъра на външните работи съобщаваме, че въз основа на член 10 от Закона за изповеданията регистрацията на Борис Николов Дойнов и Жечо Панайотов Жеков е снета. Председател: (п) М. Кючуков Вярно с оригинала: (п.) Н. Антов Обяснителна бележка: Член 10 от Закона за изповеданията гласи: Свещенослужителите и длъжности лица в, кое и да е изповедание могат да бъдат само лица, които са български граждани, честни и благонадеждни и не са лишени от права, с влязла в законна сила присъда. Затова Комитетът на религиозните култове въз основа на член 10 от Закона за изповеданията: СНЕМА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ОСЪДЕНИТЕ - БОРИС НИКОЛОВ ДОЙНОВ И ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ ЖЕКОВ, като членове на братския съвет на Верска общност „Бяло Братство", дъновисти, на които присъдата е влязла в законна сила, които са лишени от граждански и политически права. Борис К.
към текста >>

Антов Обяснителна бележка: Член 10 от Закона за изповеданията гласи: Свещенослужителите и длъжности лица в, кое и да е изповедание могат да бъдат само лица, които са български граждани, честни и благонадеждни и не са лишени от права, с влязла в законна сила присъда.
„Зелен синур" № 18 кв. „Изгрев" По повод изложението ви от 23 май 1961 г. до Министъра на външните работи съобщаваме, че въз основа на член 10 от Закона за изповеданията регистрацията на Борис Николов Дойнов и Жечо Панайотов Жеков е снета. Председател: (п) М. Кючуков Вярно с оригинала: (п.) Н. Антов Обяснителна бележка: Член 10 от Закона за изповеданията гласи: Свещенослужителите и длъжности лица в, кое и да е изповедание могат да бъдат само лица, които са български граждани, честни и благонадеждни и не са лишени от права, с влязла в законна сила присъда. Затова Комитетът на религиозните култове въз основа на член 10 от Закона за изповеданията: СНЕМА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ОСЪДЕНИТЕ - БОРИС НИКОЛОВ ДОЙНОВ И ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ ЖЕКОВ, като членове на братския съвет на Верска общност „Бяло Братство", дъновисти, на които присъдата е влязла в законна сила, които са лишени от граждански и политически права. Борис К. Дойнов - 15 години, а Жечо П. Жеков -10 години. Съобщавам Ви и присъдата: 1.
към текста >>

Затова Комитетът на религиозните култове въз основа на член 10 от Закона за изповеданията: СНЕМА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ОСЪДЕНИТЕ - БОРИС НИКОЛОВ ДОЙНОВ И ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ ЖЕКОВ, като членове на братския съвет на Верска общност „Бяло Братство", дъновисти, на които присъдата е влязла в законна сила, които са лишени от граждански и политически права.
„Изгрев" По повод изложението ви от 23 май 1961 г. до Министъра на външните работи съобщаваме, че въз основа на член 10 от Закона за изповеданията регистрацията на Борис Николов Дойнов и Жечо Панайотов Жеков е снета. Председател: (п) М. Кючуков Вярно с оригинала: (п.) Н. Антов Обяснителна бележка: Член 10 от Закона за изповеданията гласи: Свещенослужителите и длъжности лица в, кое и да е изповедание могат да бъдат само лица, които са български граждани, честни и благонадеждни и не са лишени от права, с влязла в законна сила присъда. Затова Комитетът на религиозните култове въз основа на член 10 от Закона за изповеданията: СНЕМА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ОСЪДЕНИТЕ - БОРИС НИКОЛОВ ДОЙНОВ И ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ ЖЕКОВ, като членове на братския съвет на Верска общност „Бяло Братство", дъновисти, на които присъдата е влязла в законна сила, които са лишени от граждански и политически права. Борис К. Дойнов - 15 години, а Жечо П. Жеков -10 години. Съобщавам Ви и присъдата: 1. Борис Николов Дойнов е осъден от Соф. гр.
към текста >>

29 от Закона за изповеданията. 2.
Осъден на 15 години лишаване от граждански и политически права. 3. Осъден на 170 000 (сто и седемдесет хиляди) лева сегашни пари, злоупотреба - обсебил на бялото Братство - дъновисти. 4. Осъден на 40 000 (четиридесет хиляди) лева за причинени вреди и загуби на Бялото Братство - дъновисти; 5. Осъден на конфискация на 1/2 част от цялото му имущество в полза на държавата ни; 6. Осъден да плати глоба на държавното съкровище 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева и 5 000 (пет хиляди) лева му наложи Върховния съд, или всичко глоба 30 000 (тридесет хиляди) лева на държавното съкровище, съгласно чл. 29 от Закона за изповеданията. 2. Жечо Панайотов Жеков - също е осъден по горните дела и присъден: 1. Осъден на 8 години затвор; 2. Осъден на 10 години лишаване от граждански и политически права; 3. Осъден на 39 000 (тридесет и девет хиляди) лева - злоупотреба на Бялото Братство - дъновисти; 4. Осъден на конфискация 1/2 от цялото му имущество в полза на държавата; 5.
към текста >>

Заявявам, че бяхме викани в Комитета на вероизповеданията и ни беше заявено да си продължиме събранията, четенията, молитвите, гимнастиките, песните, само се забранява пропагандата на външни хора и отделни пропагандатори от братствата, в други братства, защото е констатирано, че представяли учението като параван, а пропагандирали политически.
там където имали условия да ги изпълнят? Заявявам, че навсякъде сме изпратили, а тези са за вас и вие сте длъжни да ги употребите разумно, като си създадете сами условия като окултен ученик. Взели ви са школната стаичка, но аз зная, че къщата ти е голяма и все ще намериш къде да ги събереш, книгите са ви взели, все в някой член са останали и ще можеш да ги събереш и сама да наредиш как да ги четете, групово или по отделно. Ние тука в София ги четеме по къщята даже в спалните. Ученика трябва да е винаги готов на изпитания, но той ще се справи, познавам те, ти ще можеш да се справиш. Заявявам, че бяхме викани в Комитета на вероизповеданията и ни беше заявено да си продължиме събранията, четенията, молитвите, гимнастиките, песните, само се забранява пропагандата на външни хора и отделни пропагандатори от братствата, в други братства, защото е констатирано, че представяли учението като параван, а пропагандирали политически. А знаете, че 1947 г. беше разпуснат просветния комитет, за да не пречи възпитанието на народа социалистически. Заявиха ни, че се признава старото ръководство: т. е. четиримата от Братския съвет: бр. Боян Д, Боев, сестра Паша Тодорова, Симеон X.
към текста >>

57. 4. ВЕЛИКОТО БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ВЕЛИКОТО НЕПОСЛУШАНИЕ

Симеон Арнаудов

Това, което ви оставям като изповед и опитност - това се дължи на друг и аз му благодаря!
Остана недоволен и Учителя, защото Той толкова време ми отдели и толкова съвети ми даде, че аз изпитвам неудобство пред Него, че нищо не изпълних. Голямо нещо е това човешкото непослушание. Аз нямам никакво оправдание в случая. Имах и и условия, имах и възможности. Но всичко пропилях и всичко загубих. Това, което ви оставям като изповед и опитност - това се дължи на друг и аз му благодаря! В Школата е така - винаги се явява един, който да засвидетелствува за Истината!
към текста >>

58. 10. ИЗПИТАНИЯТА НА ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ

Симеон Арнаудов

10. ИЗПИТАНИЯТА НА ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ Когато след време някой от вас ще чете тази изповед, която диктувам сега, ще каже: „Ама каква противоречива личност е бил дякон Симеон".
10. ИЗПИТАНИЯТА НА ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ Когато след време някой от вас ще чете тази изповед, която диктувам сега, ще каже: „Ама каква противоречива личност е бил дякон Симеон". Но други, които четат Словото на Учителя ще кажат, че това е пътят на една душа в Школата на Учителя. А онези, които искат да проучавам нещата трябва да знаят, че това са закони, които разкрива Учителят. А всеки един закон дава възможност да се разкрие и прояви Учителят. А да се обозначи и приложи един закон, трябва да го има събитието и трябва някой човек да присъствува в това събитие и в това време. Ако този човек го няма, не би могло да се разкрие събитието и няма да може да се приложи закона чрез него.
към текста >>

59. 12. СЪГРЕШЕНИЕТО НА МАЛКИЯ ЧОВЕК

Симеон Арнаудов

За мен Той бе не само изповедник, а Велик, Светъл Дух дошъл на земята.
А трябваше да оживея с дух, който трябваше да дойде от Словото на Учителя. Но не винаги успявах да се добера до Духа на Словото на Учителя и да пребъдвам в Него и чрез Него. Така, че грехът бе явен и аз бях съгрешил. Трябваше да се изповядвам не пред владиката, а пред Учителя. Трябваше да търся помощ от Него. За мен Той бе не само изповедник, а Велик, Светъл Дух дошъл на земята. Отивам при Учителя и се разкайвам, че съм направил грях и падам на колене в краката Му. Учителят се навежда и ме изправя. В очите ми сълзи, два реда сълзи се стичат по бузите ми. Поставя ме да седна на стол, а Той сяда на своя стол. След малко, след като се успокоявам ми казва: „Да знаеш, Симеоне, какви могъщи духове на Вселената съгрешават и след това се сгромолясват така р-р-р-р-р-р-р в Ада".
към текста >>

60. 2. С РАЗКАЗИТЕ НА ТОЛСТОЙ

Донка Георгиева Кънева

После свещеникът му подал „Изповед" от Толстоя и му подарил тази книга за спомен на този паметен за него ден.
Какво ти тегне на душата? " „Ето това", повдигнал си той ръката и показал недъгавата си ръка. А свещеникът му казал: „Слушай да ти кажа следната мисъл от Толстоя: „Човек да се роди нисък или висок, рус или черноок, не е в негова власт, а да направи от себе си истински човек, това е напълно във властта на човека. Затова, продължил свещеника, ти можеш да издигнеш себе си и твоят недъг да не прави впечатление на никого. Но не само това, но и да те уважават хората". После свещеникът му подал „Изповед" от Толстоя и му подарил тази книга за спомен на този паметен за него ден. От тогава той започнал да чете ревностно книгите на Толстоя, завършил гимназия, след това художествена академия и беше всепризнат художник. След това той отиде във Франция, където живя и твори дълго години. След смъртта му българите подтиквани от родните братя на художника изискаха картините му от Франция. Съпругата на художника, рядко благородно същество, изпратила много от картините му тук. Този художник, когото аз наричах тогава бати Минчо съдействува за моето духовно пробуждане чрез книгите, които ми е давал и дългите духовни разговори на най-различни теми, които сме имали, когато е идвал в нашето село.
към текста >>

61. 23. ГЕОРГИ ДРАГАНОВ ЗА САЛОНА ВЪВ ВАРНА

Люба Стойкова

Навремето проучавах този въпрос и се реши така да си останат, както са, като се подаде съответна декларация и се уведоми Комитета за вероизповеданието.
И дано помогнат в благоприятното му разрешение. Отдавна говорих, че е необходимо едно истинско представителство пред властите. Сега осезателно се чувствува това, но изпуснахме много време и не зная дали вече не е доста късно да оправяме някои работи? Тук бе приятел от Варна и ми каза, че там нашите хора обявили салона за продажба, за да се възложел на един от нашите, който живеел там, тъй като бил на името на някой, които имали и свой имот. Според мен това е грешка. Навремето проучавах този въпрос и се реши така да си останат, както са, като се подаде съответна декларация и се уведоми Комитета за вероизповеданието. Но нали няма единно ръководство, което да проучава тези въпроси и да даде мнението си, получават се грешки. Ще обявят салона и жилището за продажба - жилището ще се вземе от този, който живее в него, но салона жилище ли е, че да му се възлага? Дали няма да им се вземе за салон на ОФ? Дадох идея, да не бързат да го обявяват за продажба. Те са дали молба за оценка, до тук би трябвало да спрат, но кой ги знае какво ще направят и там?
към текста >>

62. 51. Секта, философия или школа

Георги Йорданов Добрев

51. СЕКТА, ФИЛОСОФИЯ ИЛИ ШКОЛА В.К.: Аз бях срещал един устав правен през времето на брат Боев, общество Бяло Братство, за да се регистрира в Комитета по вероизповеданията.
51. СЕКТА, ФИЛОСОФИЯ ИЛИ ШКОЛА В.К.: Аз бях срещал един устав правен през времето на брат Боев, общество Бяло Братство, за да се регистрира в Комитета по вероизповеданията. Как стои въпроса с този устав? Г.Д.: Този устав, сега точно аз се стремя и се подготвям да отида да видя този устав, който научих, не е предаден от Борис Николов във вероизповеданията, дали е вярно и искам да го видя, да го взема, да го прочета и видя какво представлява. В.К.: Но той кога е предаден? На времето. Г.Д.: Той е предаден 1948 г.
към текста >>

Г.Д.: Този устав, сега точно аз се стремя и се подготвям да отида да видя този устав, който научих, не е предаден от Борис Николов във вероизповеданията, дали е вярно и искам да го видя, да го взема, да го прочета и видя какво представлява.
51. СЕКТА, ФИЛОСОФИЯ ИЛИ ШКОЛА В.К.: Аз бях срещал един устав правен през времето на брат Боев, общество Бяло Братство, за да се регистрира в Комитета по вероизповеданията. Как стои въпроса с този устав? Г.Д.: Този устав, сега точно аз се стремя и се подготвям да отида да видя този устав, който научих, не е предаден от Борис Николов във вероизповеданията, дали е вярно и искам да го видя, да го взема, да го прочета и видя какво представлява. В.К.: Но той кога е предаден? На времето. Г.Д.: Той е предаден 1948 г. Именно за този устав искам да видя и от там вече да разгадая и да говоря с тези ръководители на Комитета по вероизповеданията, че от сега нататък какви условия трябва да се спазват, че да има Бялото Братство, да съществува и при какви условия и трябва ли при тях да се регистрираме и какво изобщо. Но нашето желание е, въобще на приятелите както от София така и от провинцията, нашето желание е като ние сме го заявявали, лично аз съм го заявявал, е: Вие ги слагате при сектите, туй Учение не е секта, не е религия, то не е православна църква.
към текста >>

Именно за този устав искам да видя и от там вече да разгадая и да говоря с тези ръководители на Комитета по вероизповеданията, че от сега нататък какви условия трябва да се спазват, че да има Бялото Братство, да съществува и при какви условия и трябва ли при тях да се регистрираме и какво изобщо.
Как стои въпроса с този устав? Г.Д.: Този устав, сега точно аз се стремя и се подготвям да отида да видя този устав, който научих, не е предаден от Борис Николов във вероизповеданията, дали е вярно и искам да го видя, да го взема, да го прочета и видя какво представлява. В.К.: Но той кога е предаден? На времето. Г.Д.: Той е предаден 1948 г. Именно за този устав искам да видя и от там вече да разгадая и да говоря с тези ръководители на Комитета по вероизповеданията, че от сега нататък какви условия трябва да се спазват, че да има Бялото Братство, да съществува и при какви условия и трябва ли при тях да се регистрираме и какво изобщо. Но нашето желание е, въобще на приятелите както от София така и от провинцията, нашето желание е като ние сме го заявявали, лично аз съм го заявявал, е: Вие ги слагате при сектите, туй Учение не е секта, не е религия, то не е православна църква. Тях може да регистрирате, но туй Учение, то е Божествено Учение, както преди тогава споменахме, Учителят както го казва. То е свободно от всякакви ваши човешки закони, разбираш ли? Ей това е много важно и именно сега искаме за в бъдеще нашата Окултна Школа на Бялото Братство да премине както аз имах лично разговор преди години с този Цветков, който е отговорника в Комитета по вероизповеданието, че туй Учение не е секта и т.н. и то е философско Учение.
към текста >>

Ей това е много важно и именно сега искаме за в бъдеще нашата Окултна Школа на Бялото Братство да премине както аз имах лично разговор преди години с този Цветков, който е отговорника в Комитета по вероизповеданието, че туй Учение не е секта и т.н.
Г.Д.: Той е предаден 1948 г. Именно за този устав искам да видя и от там вече да разгадая и да говоря с тези ръководители на Комитета по вероизповеданията, че от сега нататък какви условия трябва да се спазват, че да има Бялото Братство, да съществува и при какви условия и трябва ли при тях да се регистрираме и какво изобщо. Но нашето желание е, въобще на приятелите както от София така и от провинцията, нашето желание е като ние сме го заявявали, лично аз съм го заявявал, е: Вие ги слагате при сектите, туй Учение не е секта, не е религия, то не е православна църква. Тях може да регистрирате, но туй Учение, то е Божествено Учение, както преди тогава споменахме, Учителят както го казва. То е свободно от всякакви ваши човешки закони, разбираш ли? Ей това е много важно и именно сега искаме за в бъдеще нашата Окултна Школа на Бялото Братство да премине както аз имах лично разговор преди години с този Цветков, който е отговорника в Комитета по вероизповеданието, че туй Учение не е секта и т.н. и то е философско Учение. А той самия каза така: Аз, каза съм завършил философия и прочел съм почти всички литератури на всички религиозни общества в света, сега чета казва беседите на Учителя. Туй Учение е голяма работа“. Говори Учителят за това, за онова, за всичко, това е голяма философия. Не като моята.
към текста >>

Тъй, че самото ръководство в Комитета по вероизповеданията, този Цветков, той заявява, че това е философско Учение.
Говори Учителят за това, за онова, за всичко, това е голяма философия. Не като моята. Тя е неузнаваема, тя е голяма философия, Учението на Учителя. Един ден той го каза: „Един ден само туй Учение ще остане“. Това пред мен го каза. Тъй, че самото ръководство в Комитета по вероизповеданията, този Цветков, той заявява, че това е философско Учение. И действително, и тъй е казал, това Учителят казва. Това е голяма философия, философия, Божествена философия, философия за живота, как да живее човек, как да мисли, как да чувства, как да борави, изобщо тази философия трябва да вникне навсякъде във всеки човек, малък и голям и в самата природа. Тя е необземаема, не може да се отгатне с нейната големина и величие. Тя може ли да се узакони? Ама може ли да се обясни само с две думи или пък с един малък живот, който имаме ние -15-20-40-50 години да кажем, кой колкото му е определено.
към текста >>

63. 8. Ръководство за Братството

Стоянка Цанева Драгнева

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

И впоследствие Иван Михайлов като си замина, отиват във Вероизповеданието, понеже там беше зарегистрирано Братството и въз основа на това рождената му сестра Драга Михайлова до 1990 г. продължи.
Не знам дали я знаете тази история. Успял да го направи туй нещо. Впоследствие 1974 г. започват да се провеждат събранията в къщата на Иван Михайлов, като му дава той туй разрешение от страна на властта, въз основа на туй разрешение да провеждат. Тогава не можеше никъде да се съберат, това стана след като мина ревизията 1957/58 г., мина всичко, национализира се и забраниха да се събират. И впоследствие Иван Михайлов като си замина, отиват във Вероизповеданието, понеже там беше зарегистрирано Братството и въз основа на това рождената му сестра Драга Михайлова до 1990 г. продължи. До този край. Така приключи Изгрева. Учителят бе предвидил всичко, но не го послушаха. Един случай за Иван Антонов. Той е бил там на квартира на „Оборище“ 14, където е бил салонът на Иван Радославов.
към текста >>

64. 38. Висше образование и занаят

Вергилий Кръстев: Аз заварих абсолютно всички първо и второ аз бях изповедник на всички, както и на теб съм изповедник и записвам всичко на магнетофона.
Освен дипломите трябва и още нещо и Учителят го е казал. Трябва да кажа, че в тая беседа, която цитирах Той казва, ако някой знае пчеларство с пчеларство да се занимава. Друг знае да прави коли, трети да прави колела, друг друго. Кой каквото знае това да прави, но и да има и диплома. Значи стремежа трябва да бъде да стигнеш максималното образование, но то да не е крайната цел. Вергилий Кръстев: Аз заварих абсолютно всички първо и второ аз бях изповедник на всички, както и на теб съм изповедник и записвам всичко на магнетофона. И което е най-важното, това, което го каза е вярно. Но накрая всички без изключение се изповядаха, които бяха с дипломите си и които си бяха захвърлили дипломите и работиха като мозайкаджии и други като тях, че са направили груба грешка, че не са изпълнили точно това, което е искал да каже Учителят и което е казал. И което е най-важното, те имат право да си изберат този път, личен път. Борис Николов си хвърля дипломата. Знаеш ли колко пъти с Мария Тодорова така говорим и колко пъти го укорява: „Моля ти се остави тая мозайка“.
към текста >>

65. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

Тука пише: На основание Закона за вероизповеданията, чл.
В.: Не, не го познавам. Т.: Офицер беше преди войната. Понякога с брат Борис идва и Савата. Двамата идват от София, а понякога някои сестри и някои братя. В.: Тука на стената чета разрешение за регистрация. Тука пише: На основание Закона за вероизповеданията, чл. 16, Изпълнителния комитет на Ленинския народен съвет регистрира „Бяло Братство“ - София, с ръководител Никола Антов и Симеон Харалампиев Симеонов със заповед със седалище ул. „10-та“ No 2 и ул. „5-та“ No 13, кв. „Изток“ - София. Това е неговото разрешение, а това е вашето тука?
към текста >>

66. 11. Изповедта на Любомир Лулчев

Васко Искренов

11. ИЗПОВЕДТА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ Когато ходих при Лулчев, той ми даваше книги и аз чета неговите книги.
11. ИЗПОВЕДТА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ Когато ходих при Лулчев, той ми даваше книги и аз чета неговите книги. Аз си зададох въпроса: Тоя човек го познавам като честен човек. Ако той наистина е честен, тия работи, които върши с Учителя, той трябва да осъзнае един ден грешките си и да направи своята изповед. Защо исках тая изповед аз не знаех. Защо мислех така също не знаех. И най-накрая на живота на Учителя, близко, в последните дни, когато идвам веднъж в София и посещавам Лулчев.
към текста >>

Ако той наистина е честен, тия работи, които върши с Учителя, той трябва да осъзнае един ден грешките си и да направи своята изповед.
11. ИЗПОВЕДТА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ Когато ходих при Лулчев, той ми даваше книги и аз чета неговите книги. Аз си зададох въпроса: Тоя човек го познавам като честен човек. Ако той наистина е честен, тия работи, които върши с Учителя, той трябва да осъзнае един ден грешките си и да направи своята изповед. Защо исках тая изповед аз не знаех. Защо мислех така също не знаех. И най-накрая на живота на Учителя, близко, в последните дни, когато идвам веднъж в София и посещавам Лулчев. Чукам на вратата му. Той седи на бюрото си и не ми обръща внимание.
към текста >>

Защо исках тая изповед аз не знаех.
11. ИЗПОВЕДТА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ Когато ходих при Лулчев, той ми даваше книги и аз чета неговите книги. Аз си зададох въпроса: Тоя човек го познавам като честен човек. Ако той наистина е честен, тия работи, които върши с Учителя, той трябва да осъзнае един ден грешките си и да направи своята изповед. Защо исках тая изповед аз не знаех. Защо мислех така също не знаех. И най-накрая на живота на Учителя, близко, в последните дни, когато идвам веднъж в София и посещавам Лулчев. Чукам на вратата му. Той седи на бюрото си и не ми обръща внимание. Почуках настоятелно, стана, дойде, отвори вратата, беше разсеян някъде другаде, мисли.
към текста >>

Защото тая малка книжка беше изповедта, която аз очаквах.
“ Той ми даде знак да чакам. Отиде назад, бръкна в един рафт, извади ми една малка книжка. Няма време значи да ме приеме, а ми пъхна книжката в ръцете. Защо няма време? Той е разбрал сигурно, че вече никога няма да се видим. Защото тая малка книжка беше изповедта, която аз очаквах. Наистина, аз не съм ясновидец, ама много работи ги предчувствам така и тъй се случват. Книжката беше неговата изповед. В: Как се казваше тази книжка? И: нищо не помня, съжалявам, че съм я загубил. В нея той разправя и предава разказа с един старец, а стареца му разправя как Учителя го е обичал, как му е давал познания, а той ги е преписал на себе си.
към текста >>

Книжката беше неговата изповед.
Няма време значи да ме приеме, а ми пъхна книжката в ръцете. Защо няма време? Той е разбрал сигурно, че вече никога няма да се видим. Защото тая малка книжка беше изповедта, която аз очаквах. Наистина, аз не съм ясновидец, ама много работи ги предчувствам така и тъй се случват. Книжката беше неговата изповед. В: Как се казваше тази книжка? И: нищо не помня, съжалявам, че съм я загубил. В нея той разправя и предава разказа с един старец, а стареца му разправя как Учителя го е обичал, как му е давал познания, а той ги е преписал на себе си. Често пъти, когато Лулчев е бивал изпращан от Учителя да си отиде, е поискал да се връща, да върви по една посока, а Учителят му е попречвал и го е превеждал по друг път.И след туй той е узнавал, че на този път и на едно място са го очаквали да го убият. В: И това се случвало много пъти.
към текста >>

И: Това е една изповед, това е едно разкаяние.
И: Да. Най-после стареца от книжката като му казал тия работи, Лулчев хуква да бяга и стареца го пита, къде? „Отивам да целуна нозете на Учителя.“ В: Това е към книжката, така ли? И: Това е към книжката. В: Значи, отива да целуне нозете на Учителя. И: Това е една изповед, това е едно разкаяние. В: Значи в тази книжка се съобщава, че винаги когато го е изпровождал, превеждал го не по същи я път, а Той му е давал друг път. И: Друг път, а той след това узнава, че там са го чакали да го убият. В: Това е в самата книжка. И: Да, в самата книжка. Ако се намери тая книжка, тя е много ценна.
към текста >>

67. 20. Отцепниците

Васко Искренов

Ангел Вълков (от Вергилий Кръстев)

Ако е извършил такива постъпки, той трябва да си направи своята изповед.
Това, което не се цапа, не се цапа. Ако аз съм слънчев лъч няма да се оцапам, мога да отида където искам“. Нашите разговори с Лулчев не бяха на духовна почва. Той се интересуваше от фотографията, обичаше моята работа. Аз ви разправих за него моите опитности, че съм получавал негови книги винаги ми е давал и съм извадил от тия книги впечатлението си, че е така разсъдливо честен, разумно честен човек. Ако е извършил такива постъпки, той трябва да си направи своята изповед. При последното ми отиване при него, което беше наистина последно, звъня на вратата му, той мълчи, чукам, не седи на бюрото си ама не идва. Настоях и дойде разсеян, нещо задълбочен, работи. Викам: „Ако не съм улучил времето, не сме чужди, може да ми кажеш кога да дойда другия път“. И той ми даде знак да почакам. Върна се, взема от рафтовете си една малка книжка и ми я пъхна в ръцете.
към текста >>

Аз си казвам, сигурно това е изповедта.
При последното ми отиване при него, което беше наистина последно, звъня на вратата му, той мълчи, чукам, не седи на бюрото си ама не идва. Настоях и дойде разсеян, нещо задълбочен, работи. Викам: „Ако не съм улучил времето, не сме чужди, може да ми кажеш кога да дойда другия път“. И той ми даде знак да почакам. Върна се, взема от рафтовете си една малка книжка и ми я пъхна в ръцете. Аз си казвам, сигурно това е изповедта. Но аз ви говорих за това нещо, нали? В: И това е изповедта. И: И това си беше действително така, просто аз се чудех защо трябваше да мисля така, защо трябва да го задължавам да прави това. Но стана така както бях почувствал, щото не съм ясновидец. Развиха се събитията, които доказаха, че когато се откърши, отцепи един клон от дървото то клона изсъхва и умира.
към текста >>

В: И това е изповедта.
Викам: „Ако не съм улучил времето, не сме чужди, може да ми кажеш кога да дойда другия път“. И той ми даде знак да почакам. Върна се, взема от рафтовете си една малка книжка и ми я пъхна в ръцете. Аз си казвам, сигурно това е изповедта. Но аз ви говорих за това нещо, нали? В: И това е изповедта. И: И това си беше действително така, просто аз се чудех защо трябваше да мисля така, защо трябва да го задължавам да прави това. Но стана така както бях почувствал, щото не съм ясновидец. Развиха се събитията, които доказаха, че когато се откърши, отцепи един клон от дървото то клона изсъхва и умира. А дървото продължава да си живее. В Учението на Учителя това е основен окултен закон.
към текста >>

68. 58. Дългоочакваната среща

Крум Божинов (от редактора Вергилий Кръстев)

Третата изненада беше, че Тодора Юрданова и Ангел Вълков ме приеха толкова естествено и непринудено наравно с тях и направо ми разказваха такива неща, които се поднасят само пред изповедник.
След време разбрах, че тя е медиумична и този, който бе говорил чрез нея бе друг и този друг бе онзи дух, който движеше по-късно моята програма. Наистина след време се убедих, че те без мен бяха загубени. Аз им свърших работата и не само на тези двамата но и на всички. Така те имат вече историческа проекция и бяха спасени от пълен провал както на земята, така и за Невидимия свят. Това се отнася не само за тях, но и за всички без изключение. Третата изненада беше, че Тодора Юрданова и Ангел Вълков ме приеха толкова естествено и непринудено наравно с тях и направо ми разказваха такива неща, които се поднасят само пред изповедник. Нашите контакти зачестиха и аз бях тяхно доверено лице. И изповедник. Тодора беше гъркиня по баща и ми разказваше много случки, които Ангел описал впоследствие в спомените си. Когато е била бременна в 5-тия месец, плодът е бил мъртъв в утробата й и благодарение помощта на Учителя с молитви отправени към Него тя успяла да пометне мъртвия плод и да спаси живота си. Нейният бивш съпруг Тодор, веднъж беше дошъл на мястото и какво да видя: Ангел стоеше на един стол, а Тодор насреща му и си приказваха обикновени неща.
към текста >>

И изповедник.
Аз им свърших работата и не само на тези двамата но и на всички. Така те имат вече историческа проекция и бяха спасени от пълен провал както на земята, така и за Невидимия свят. Това се отнася не само за тях, но и за всички без изключение. Третата изненада беше, че Тодора Юрданова и Ангел Вълков ме приеха толкова естествено и непринудено наравно с тях и направо ми разказваха такива неща, които се поднасят само пред изповедник. Нашите контакти зачестиха и аз бях тяхно доверено лице. И изповедник. Тодора беше гъркиня по баща и ми разказваше много случки, които Ангел описал впоследствие в спомените си. Когато е била бременна в 5-тия месец, плодът е бил мъртъв в утробата й и благодарение помощта на Учителя с молитви отправени към Него тя успяла да пометне мъртвия плод и да спаси живота си. Нейният бивш съпруг Тодор, веднъж беше дошъл на мястото и какво да видя: Ангел стоеше на един стол, а Тодор насреща му и си приказваха обикновени неща. Аз се приближих към тях, запознаха ме с Тодор, после той ми гледа на ръце, каза ми някои неща, които за мен бяха твърде обикновени, но от друга моята ръка му вдъхна доверие и той каза: „Виждаш ли го този, който седи срещу мене. Той се казва Ангел и аз щях да го съсека със секирата ако не беше ме спрял Учителя.
към текста >>

69. 11. Възпоминание

Цялостният материал представлява моя изповед, която е точна, вярна и истинна.
Магнетофонният запис бе прехвърлен на машинописен текст от Марийка Марашлиева. В последствие този тест бе подреден и подготвен от Вергилий Кръстев, който ми го предостави в окончателен вид. Аз го прегледах и съм съгласен да се публикува. Упълномощавам Вергилий Кръстев да го публикува в том IV. от книгата „Изгревът“ като той единствен има право на публикация. 3. Цялостният материал представлява моя изповед, която е точна, вярна и истинна. Петрич 10.Х. 1995 г. Декларатор: Крум Божинов Подпис: ........................... Свидетел: Марийка Марашлиева
към текста >>

70. 19. КОФАТА, КОЯТО РОДИ ПРОЗА

СТОЯНКА ИЛИЕВА

" Аз се изненадах, понеже това не бях споменала, че имам написана изповед за този случай.
Сложих написаното в джоба си. После огледах готовият куфар за път и отново тръгнах към Учителя като внимавах да не изникне някоя друга кофа на пътя. Но благополучно се качих горе по стъпалата, чукнах на вратата Му, чух гласа Му и Той ме прие. Разказах всичко на Учителя за случилото се. Учителят се усмихна и ми каза: "Я прочети и да видим какво написа по този повод? " Аз се изненадах, понеже това не бях споменала, че имам написана изповед за този случай. Бръкнах в джоба си, извадих листа и го зачетох. Учителят слушаше. Накрая ми каза: "Виж какво интересно нещо е родила кофата! " Аз стоя изправена и Го поглеждам. Той се смее.
към текста >>

71. 57. МОЕТО ОСВОБОЖДЕНИЕ

Затова моето творчество е изповед на освободената душа търсеща свободата.
След малко паяжината се задебели и стана като канап, че после се превърна на връв и накрая от нея излезе въже. Като написах всичко за въжето, което ме бе опасало и завързало то тутакси се освободих. При следващия случай аз вземах перото и пишех и така се освобождавах. По този начин се раждаше моята проза, есета, размишления. Чрез моето освобождение се роди и моето творчество. Затова моето творчество е изповед на освободената душа търсеща свободата.
към текста >>

72. 87. ПОЕЗИЯТА ОТ МОЕТО ВЪТРЕШНО НЕБЕ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

В минути върховни и святи за изповед само пред тях разкривах сърцето свободно, че знаеха те да мълчат.
и взимане на беседите - извършен от властите на България и унищожението им. КНИГИТЕ 1. Аз имах приятели верни, те бяха със златни сърца, ний раснахме дружно години, възлюбени като деца. 2. Свещеното чувство на обич в сърцето си имах за тях, делихме и радост и скърби, уверена в пътя вървях. 3. Тъй често беседвахме мъдро, те имаха светли очи, в душата проникваха нежно, те пролетни бяха лъчи. 4. В минути върховни и святи за изповед само пред тях разкривах сърцето свободно, че знаеха те да мълчат. 8.ХП.1957 г. 5. Туй бяха любимите книги, туй беше свещения дар, Учителят що ни остави, с тях влизах като в олтар. 6. В тях има заключена мъдрост, от слънцето слязла за нас, и бликащ живот, изобилен, как жадно съм чела в захлас. 7. И ето, в ден мрачен, злокобен протегна се дръзка ръка без милост ги грабна, отнесе, приготвила клада за тях. 8. Сега ми е стаята пуста, и празен е техния кът, но скътах в душата богатство, не ще го докосне врагът.
към текста >>

73. 27. ОРЕХЧЕТО

Разбрах добре, че до Него е дошла моята скръб и моята изповед.
Как ще се прекара това време на село. Правя къси разходки из двора на Темелко и все не мога да се успокоя и да си тръгна оттам. И ето Учителят слиза по стълбите от верандата на къщата, върви, гледа към мене и с едно движение на ръката си към постройката накъдето се бе насочил ми каза: "Да видим, рекох, как работят майсторите. Да видим какво са направили майсторите". Разположен, усмихнат, Той е пълен с Любов към мен. Разбрах добре, че до Него е дошла моята скръб и моята изповед. "Как ще дочакам тоя ден, когато отново ще Го видя." Изведнъж скръбта, която ме бе обвила като мъгла се разсея и отново изгря слънцето в моята душа.
към текста >>

74. 4. ПЪТЯТ НА МУЗИКАНТА

В песента се говореше за красив месец май, за уханието на цветята и любовна изповед.
Песента се наричаше "Ще помниш ли" (Уил ю ремембър) от Ромберг. Изпях песента, а реакция нямаше. А с тази песен аз съм участвал в много концерти и с успех. Почувствах се неловко и ги помолих да изпея още веднъж песента (разбира се в оригинал на английски). Но тоя път си припомних думите на Учителя, че трябва да се пее образно. В песента се говореше за красив месец май, за уханието на цветята и любовна изповед. Следваха бурни аплодисменти и прегръдки. Научих си урока от Учителя как трябва да се пее песента. След завръщането ми от Русе в София имах свободно време, въпреки че бях организирал една малка вокална група към Концертна дирекция за концерти из България. С брат Филип Стоицев събрахме певци и певици от Изгрева и организирахме концерт в Пловдив. Като казвам организирахме, разбирайте, че Филип Стоицев организира концерта от песни на Учителя в Пловдив, където баща му и той бяха известни.
към текста >>

75. ПРОТОКОЛ

д-р Вергилий Кръстев

Д-р Вергилий Кръстев беше първият човек на когото лично съм разказвала цялата истина за моят живот, освен събеседник се явяваше като изповедник и лично настояваше, че всичко трябва да се запише и документира от мен.
По-късно д-р Вергилий Кръстев през 1987 година той се запозна лично с моите спомени, които бях написала, работихме върху тях като той лично задаваше въпроси за уточняване, но разбора по тях и коментариите само си ги записа без да се направи ново издание върху спомените ми. 7. Поради това, че той е записал един обемист материал от мен, който материал предстои да се обработи, той има правото да използва трите папки в точка 2. като основна конструкция на моето изложение и да добави всичко онова което е записал от мен в разстояние на деветнадесет години. Ако намери за удачно може да изнесе написаният материал от него отделно и да го представи отделно. Той има правото да избере коя да е от двете форми, така може да избере и трета форма с единствената цел да се изнесе всичко което съм разказала, да го предаде точно както съм го разказвала, да го напише така и в такава форма, че да отговаря на истинността на нещата и събитията, да отговаря на моя стил и език, на моята индивидуалност и на моята личност, така както той ме познава и така както се вижда в моят разказ. 8. Д-р Вергилий Кръстев беше първият човек на когото лично съм разказвала цялата истина за моят живот, освен събеседник се явяваше като изповедник и лично настояваше, че всичко трябва да се запише и документира от мен. Макар че ни разделяше една възрастова граница от четиридесет години, той бе онзи, който успя да доведе до край една започната работа отпреди деветнадесет години. Много неща съм споделяла и с други приятели, но това оставаше в рамките на един разказ и пожелания на добрите и благодарни слушатели и нищо повече. Затова доверието с което го обличам е доверие изпитано чрез труд и работа от 19 - годишно сътрудничество. 9. След като избере формата, начина и принципа на представяне на моите спомени и опитности, след като той редактира същите, след като се възползува от свободата на избора от средствата, които съм му предоставила, спазвайки единствено и истинността на разказа ми, накрая той ще представи всичко това като автор Елена Андреева, а своето име ще добави в рубриката под следния надслов: Слушал, записвал, редактирал и представил за прочит д-р Вергилий Кръстев. По този начин ще се зачете неговия труд както и истинността за нашия съвместен труд, защото без неговата намеса и настоятелност настоящето трудно би излязло на бял свят.
към текста >>

76. 33. ЛАТВИЙСКАТА ГРУПА

Но той направи някак си, като че ли изповед пред мене за живота си.
Имаше роднини тука, имаше сестра в София, но аз нито я познавам, нито и знам името и сега къде е. Но виж имам една опитност с Елиезер преди да си замине. Аз бях ходила някъде надолу, на Изгрева, само че вън от оградата на Изгрева. И той ме срещна до къщата на дядо Благо, там имаше една полянка и просто ме застави да 80 седна да си поприказва с мене. А пък той изявата му е нали против Учителя, много неща бях слушала, но аз не влезнах в пререкание с него, нито да го упрекна, нито нищо. Но той направи някак си, като че ли изповед пред мене за живота си. Каза какво е вършил, какво е работил, направи така нещо и аз останах изненадана от всичко това. И аз казва той: „Нямам вече никаква задача. Свърших си работата каквото имах да правя". Това ми направи впечатление. Сега той не беше толкова възрастен човек, той е по-млад от мене Елиезер и аз смятах, че пред по-възрастен човек да кажеш, така е малко по-чудновато, защо ще го казва.
към текста >>

77. 128. УЧИТЕЛ И УЧЕНИК

Айтос приятелите са се събирали и там са изработили и устав и са направили молба до Министерството на Външните работи - отдел „Вероизповедание" и са искали да бъдат регистрирани и признати за „Юридическо лице", но са им издали само един документ, че ги признават за „Общество Бяло братство" и нищо повече.
Исках да имам някой данни от тоя вестник, но като го няма и без тях си свърших работата. Относно писмото, което сте изпратили до 11 конгрес на БКП, според мен е напълно излишна работа. Даже се опасявам, тя да не стане причина и за някои репресии по отношение на отделни лица. През 1948 год. в гр. Айтос приятелите са се събирали и там са изработили и устав и са направили молба до Министерството на Външните работи - отдел „Вероизповедание" и са искали да бъдат регистрирани и признати за „Юридическо лице", но са им издали само един документ, че ги признават за „Общество Бяло братство" и нищо повече. Никое религиозно движение у нас не е признато за юридическа личност, освен Православната църква. И Евангелските църкви не са признати, но ги търпят, както и нас, както се съобразяваме със законите. Салон няма кой да ни даде. И не е в практиката на държавата да прави това. Нашите хора, ако намерят, може да искат да им се разреши да го открият, но и това дали ще стане е въпрос.
към текста >>

78. 182. ЦЕНАТА НА ЕДНА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

Не, изповед беше.
Е.А.: Мисля, че има и ругатни малко в писмата. Е.А.: Ще видим после като ги преглеждам. Е.А.: Виж сега какво, аз тръгвам на екскурзия съвсем самичка и някъде така по средата, вече почти наближаваме да тръгнем по стръмното нагоре, той ме настигна с групата си и се приближи до мене, отдели се от тях и да ти кажа почти само това ми каза. В.К.: Какво ти каза? Е.А.: „Елена, никой не ме е обичал повече от тебе". Не, изповед беше. След това го убиха бе! Ама то беше преди да го арестуват. То беше нещо като прошка ли? Да, изповед. В.К.: И след това, след колко време го убиха?
към текста >>

Да, изповед.
Е.А.: „Елена, никой не ме е обичал повече от тебе". Не, изповед беше. След това го убиха бе! Ама то беше преди да го арестуват. То беше нещо като прошка ли? Да, изповед. В.К.: И след това, след колко време го убиха? След 1-2 месеца ли? Е.А.: Ами то беше през есента и него го арестуваха на 1 ноември и ги убиха на 2 февруари 1945 год. Нали, когато беше големият процес. В.К.: Ясно.
към текста >>

79. 183. РАВНОСМЕТКАТА НА ЕДИН ЖИВОТ

В.К.: Аз съм изповедникът.
В.К.: Не само да дочакаш, но и да свършиш работа и да я предадеш довършена и завършена. Е.А.: Постарах се. Дешифрирах всички останали беседи и ги предадох. Сега предавам на теб моите спомени, размишления. Това е равносметката на един човешки живот. В.К.: Аз съм изповедникът. И изпълнителят на завещанието - да се прехвърлят нещата за следващото поколение. Е.А.: Дано Бог ти помага и Учителят те пази. В.К.: Ще се срещнем в следващата епоха. Но много държа като се срещнем да ти кажа: „Спомняш ли си нашето прераждане при българите по времето на Школата на Учителя Беинса Дуно, че онова, което обещах го изпълних без остатък? " Е.А.: Амин.
към текста >>

80. 1.Изпратено препоръчано писмо до Мария Кисова

Бялото Братство не е секта, не е организация, не е църква и нейното място не е в Комитета на вероизповеданията.
Всички опити от групата на Крум - на Мария Митовска, на Жиката от Габрово, на Йонна Стратева, на Ина Дойнова, на Милка Кралева и др. са напълно погрешни и са насочени срещу Учителя и Неговото Дело. Ние имаме постановката на Учителя, а Вие не я знаете. Знаете постановката на майстор Борис, който провали цяло Братство и включително всички край него. И сега се работи по методите на мозайкаджийската бригада, които нямат нищо общо с Школата на Учителя. Бялото Братство не е секта, не е организация, не е църква и нейното място не е в Комитета на вероизповеданията. Бялото Братство не се регистрира, не си изработва устав, не създава организация, не си избира Братски Върховен съвет, а се ръководи от Словото на Учителя. Това Ви го пиша, за да знаете, че всичко което се прави сега няма нищо общо с Школата на Учителя. А това е клопка поставена от мозайкаджийската бригада с майстор Борис, а не Борис Николов. Вие работите сега по същите методи на майстор Борис. 12. Ако Вие решите да напускате България ще ми предадете целия архив, който е останал от Борис Николов, за да го съхраня.
към текста >>

81. V. ЗАЩО НЕ СЕ ИЗДАВА ОЩЕ ИСТИНСКАТА ПАНЕВРИТМИЯ

Вергилий Кръстев

Бях при Георги Томалевски, той бе определен да контактува с Кючуков, който бе директор на Вероизповеданията и който отговаряше за сектата „Бяло Братство".
Да се съберат с другите филми, които съществуват със записи на Паневритмията. 6. Да се съберат всички направени снимки по времето на Учителя, където се виждат заснети отделни упражнения. 7. Всичкият този материал трябва да дойде при мен, защото аз съм човека, който е задвижил този въпрос от 1969 год. Аз съм лицето, което разреши да се играе Паневритмия в София. Как стана това? Бях при Георги Томалевски, той бе определен да контактува с Кючуков, който бе директор на Вероизповеданията и който отговаряше за сектата „Бяло Братство". Накарах Томалевски да се обади на Кючуков и да иска разрешение да се играе в гората, там където Софиянци си правят гимнастики. Този въпрос нееднократно бе повдиган от него но още нямаше решение. Решението го взех аз, накарах да вдигне телефона, да обясни на Кючуков всичко и той се съгласи. А след това започнаха да играят Паневритмия в гората. Излезнаха всички живи останали от времето на Учителя да играят Паневритмия.
към текста >>

82. VI. ПРОМЯНА НА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ И ПОДМЕНЯНЕТО МУ С ЛИТЕРАТУРНИ РАЗРАБОТКИ

Вергилий Кръстев

Онези, които му целуваха десницата направиха устав и се зарегистрираха в Комитета по вероизповеданията, където са всички църкви.
След 1990 год. се установи, че те са обработени вече като архивни единици и са прехвърлени в Държавния архив. Сега те там са запазени и съхранени за поколенията и човечеството. И какво излезе накрая? Онези, които целуваха ръка на Учителя му бяха най-големите врагове, защото му промениха Словото. Онези, които му целуваха десницата направиха устав и се зарегистрираха в Комитета по вероизповеданията, където са всички църкви. Забравиха, че Учението на Учителя Дънов е Школа и тя се изгражда от Словото Му. А в разстояние на 30 години всички последователи на Учителя Дънов критикуваха, хулеха комунистите, че са унищожили Словото Му. А се оказа, че те изпълниха волята Му. Прибраха оригиналите и ги запазиха. Сега всеки може да отиде в архива и да го провери.
към текста >>

83. I - ТРИЪГЪЛНИК НА ЧЕРНАТА ЛОЖА

ВТОРИ ПЕРИОД

В момента са регистрирани и членуват там, където са всички църкви, секти, вероизповедания и се ръководят от едно място.
По този начин първият връх на този триъгълник се проектира и реализира чрез устав и регистрация. А това е срещу Словото на Учителя. Всичко това е реализация на Черната ложа. /Виж „Изгревът", том. Ill, стр. 332-339/. В момента са регистрирани и членуват там, където са всички църкви, секти, вероизповедания и се ръководят от едно място. А забравиха, че са Школа и че тя се управлява от Словото на Учителя. ВТОРИЯТ ВРЪХ НА ТРИЪГЪЛНИКА - гр. ВАРНА По време на Възраждането, най-големите борби за национално църковно утвърждаване на българщината е било Варна и околията му. Борбата с гръцките владици, гърци, гагаузи е била безпощадна. Голяма част от тази борба е изнесъл на плещите си поп Константин Дъновски, физическия баща на Петър Дънов.
към текста >>

84. ПРЕД НОВАТА ЕПОХА

АЙТОС - БРАТСКАТА ГРАДИНА 12 ЮЛИ, ПЕТРОВДЕН, 1968 г.

в Комитета на вероизповеданията.
Който иска през тази година да продължава по стар обичай да греши, той ще фалира." И това се сбъдна. Цялото това поколение се провали, както в личния си живот, така и като последователи на Учителя Дънов. Първо промениха Словото Му и го отпечатаха. Последователите му четяха промененото му Слово и се отклониха от Пътя на Словото. И накрая се провалиха по всички посоки, като се опитаха от Школата да правят църква и религия и я регистрираха чрез устави и те са там записани, където е мястото на всички църкви и религии т.е. в Комитета на вероизповеданията. И ето защо условията им се затвориха завинаги. 11. На следващата сутрин на 1.1.1939 год. от 10 часа Учителят държи втора беседа „Малкият брат". Тогава заявява: „Ако не се родите 1939 год., ще чакате 1999 год., когато ще се повторят същите условия". Говори, че трябва да се използуват разумно условията на работа през 1939 год.
към текста >>

85. 03 - 01. ДЕНЯТ НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 10

По неизповедимите, непонятни, недостъпни за човешкия ум пътища, на Провидението, на Бога, днес, в предверието на новата Ера за човечеството, Божественото озари първом България.
Нека то бъде отхвърлено, отречено, осмяно от човешката суета, от човешкото ограничение и късогледство... Нему принадлежи бъдещето. Защото то носи лек за всички рани, хляб за всички гладни, свобода за всички поробени. Защото то носи безграничната Светлина, която озарява човека и му сочи истинския път в живота. Защото то носи всички блага - материални и духовни. То носи великата Красота, великата Сила, великия Живот... То, Божественото, е Великият Извор, който единствен може да утоли жаждата на човешката душа за разумен, хармоничен живот, за истинско знание, за полет към висините на живота. По неизповедимите, непонятни, недостъпни за човешкия ум пътища, на Провидението, на Бога, днес, в предверието на новата Ера за човечеството, Божественото озари първом България. Великият Учител, Пратеникът на Бога, на Христа - Духът на Истината, за Когото говори Христос, дойде на земята и дойде именно в България. И Той донесе тази Светлина, това Знание, това Богатство, от които ще черпят сила и живот хилядолетията на бъдещето; от които човешката душа вечно ще черпи, без да може някога да ги изчерпи. Защото Учителят донесе именно Божественото - безграничното, неизчерпаемото, безсмъртното. Учителят донесе Божествената Светлина, Божественото разрешение на всички въпроси, Божествения Мир, Божествената Любов, Божествената Истина... Изворът на Божественото избликна в България и оттук ще залее цялата земя. „Камъкът, който зидарите отхвърлиха, той стана глава на ъгъла.
към текста >>

86. І.02 ЧАСТ АНТИМИНСЪТ Е ПЕЧАТЪТ НА СВЯТИЯТ ДУХ ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕ ЧРЕЗ ДУХЪТ ХРИСТОВ В ЖИВОТ ВЕЧЕН 01. ЕВХАРИСТИЯТА И АНТИМИНСЪТ - СВЯТАТА ПО

Но след Миланския едикт от 313 г., по времето на император Константин Великий, християнството се допуска свободно за вероизповедание.
Този преносим жертвеник представлява жертвен олтар, на който се извършвала Евхаристията. Християнските жертвеници са били дървени, направени от дървени плоскости, те са играели ролята на свята трапеза, на мистична трапеза, на която се е извършвала Евхаристията, т.е. благодарствената служба. Тези подвижни жертвени олтари са изпълнявали много добре потребностите на първите християни. Те са се наричали Антиминси. Но след Миланския едикт от 313 г., по времето на император Константин Великий, християнството се допуска свободно за вероизповедание. В следващите години започват да се строят православни храмове, в които трябва да се покаже как старата юдейска пасха е преминала в Нова пасха и Господня трапеза. Затова там в храма е олтаря, където се извършва Богослужението. След това се поставя престола по средата на олтаря и се прави от камък в четириъгълна форма. На този престол се извършва Господнята трапеза, защото той е безкръвен жертвеник. Върху престола се полага Антиминса, който трябва да бъде осветен от архиерей, чрез чиято Благодарствена служба е слязъл Святият Дух.
към текста >>

87. І.02.14. ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТАГО ДУХА ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ

„Синко, рече ми той, за любов Христова желая да се науча от къде си и за какво отиваш на Света Гора." Аз му разправих, без всякакво стеснение, откъде съм и за какво отивам на Света гора и какво е желанието и намерението ми - също така, като една изповед.
Другия ден, на великата събота, аз на определеното време отидох в церквата, влезнах при гробът на Св. Димитрий, запалих свещица и се помолих. След това захванах да разгледвам, с голямо внимание, грамадното здание и, неволно, ме облада една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: Защо ли ни е оставил Господ?... и защо да бъде такава една светиня в турски ръце и т.н... Но ето че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтаря и начна да се моли. След неколко минути ми даде, с поглед, знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. „Синко, рече ми той, за любов Христова желая да се науча от къде си и за какво отиваш на Света Гора." Аз му разправих, без всякакво стеснение, откъде съм и за какво отивам на Света гора и какво е желанието и намерението ми - също така, като една изповед. През време на говоренето ми, се виждаше много спокоен, слушаше с внимание думите ми и се показваше много благодарен, докато свърших разказът си. Но, след няколко минути мълчание, като се приготви дами говори, забелязах едно сттранно изменение в погледа-(4*) му и по всичкото му телодвижение, а най-много, което ми вдъхна особено удивление, бе появлението на пламен огнений на главата му и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!... „Драгий ми синко, рече, ти наистина, си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начинът на вярата в Исуса Христа. И, не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, че са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мирът... Нито искам да те отвърна от намерението ти Аз те уверявам в името на Господа Вседържителя, че всякога, гдето и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това, послушай съветът ми: да си идеш там на мястото-(5*), гдето те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения.
към текста >>

88. І.3 част ИСТОРИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ В „ОТКРОВЕНИЕТО В Солунската черква „Св. Димитър, дадено на 10 април 1854 година СЪПОСТАВКИ ЗНАМЕН�

Аз му разправих, без всякакво стеснение, откъде съм и за какво отивам на Света Гора и какво е желанието и намерението ми - също така, като една изповед.
Димитрий, запалих свещица и се помолих. След това захванах да разгледвам, с голямо внимание, грамадното здание и, неволно, ме овладя една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: Защо ли ни е оставил Господ?... и защо да бъде такава една светиня в турски ръце и т.н... Но ето че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтаря и начна да се моли. След неколко минути ми даде, с поглед, знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. Синко, рече ми той, за любов Христова желая да се науча от къде си и за какво отиваш на Света Гора. Аз му разправих, без всякакво стеснение, откъде съм и за какво отивам на Света Гора и какво е желанието и намерението ми - също така, като една изповед. Във време на говоренето ми, се виждаше много спокоен, слушаше с внимание думите ми и се показваше много благодарен, докато свърших разказът си. Но, след няколко минути мълчание, като се приготви да ми говори, забелязах едно странно изменение в погледа му и по всичкото му телодвижение, а най-много, което ми вдъхна особено удивление, бе появлението на пламен огнений на главата му и неволно ме овзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!... Драгий ми синко, рече, ти наистина, си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начинът на вярата в Исуса Христа. И, не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, че са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мирът... Нито искам да те отвърна от намерението ти. Аз те уверявам в името на Господа Вседържителя, че всякога, гдето и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение.
към текста >>

89. І.03.24. ИВЕРСКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА

На този събор било прието изповедание на вярата, че Исус Христос се наричал истински Бог и истински човек, единосъщ на Бога Отца по божество и единосъщен нам по човечество.
24. ИВЕРСКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА Легендата разказва, че тя води началото си от далечното минало, когато иконата се намирала в дома на благочестива вдовица в гръцкия град Никея, където в 325 г. се състоял Вселенският събор на християнската църква. На третия Вселенски събор в 431 г. в град Ефес, чийто жители високо почитали името на майката на Исуса - Богородица, понеже е имало предание, че тя е живеела там заедно с Йоан Богослов. На този събор било прието изповедание на вярата, че Исус Христос се наричал истински Бог и истински човек, единосъщ на Бога Отца по божество и единосъщен нам по човечество. Пресветата Дева, майката Исусова, е наречена Богородица, Богоматер. Приели я като застъпница пред Господа, търсейки помощ пред небесната царица. Ето защо изображенията на пресветата Мария започват да се срещат по-често от изображенията на Исуса Христа. Църковното сказание за чудотворството на иконата Иверската Св. Богородица ни пренася в IX век.
към текста >>

90. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

Михаил" и, макар вече и на 85-годишна възраст, не престава да изпьлнява длъжността изповедник при варненските черкви и да държи през празнични дни правило в тукашния окръжен затвор.
В затвора пролежал цели седем месеца и бил пуснат заедно с другите затворници, когато русите взели веч Добрич. След освобождението свещ. Константин изпълнявал енорийска служба в епархията до 1898 год., когато поради напреднала възраст е бил пенсиониран. При все това обаче той все още запазил силите си и след пенсионирането си е изпълнявал временно различни служби. Напоследък той твърде скромно и бедно живее във Варна при една от стаите на църквата „Св. Арх. Михаил" и, макар вече и на 85-годишна възраст, не престава да изпьлнява длъжността изповедник при варненските черкви и да държи през празнични дни правило в тукашния окръжен затвор. По случай празнуемия 50-годишен юбилей Негово Високопреосвещенство св. Варненския и Преславски Митрополит г. Симеон е ходатайствувал пред Св. Синод, за да се отличи народо-полезната черковна дейност на свещеник Константина с офикия и последният е решил да бъде той произведен в чин иконом. По същия случай той е удостоен и с орден за гражданска заслуга с офицерския кръст.
към текста >>

91. II. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО МИТРОПОЛИТ ИОАКИМ и НЕГОВАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

Всяка от обвиняемите страни дължи да призпае с християнска изповед, че е способстоувала така или иначе за катастрофата.
Тази епоха може, наистина, да се нарече иначе и епоха на взаимни обвинения, защото първенците на нацията сочат остро и убедено водителите на църквата като виновници на нещастията, а последните - тях, заради това, дето се стремят да направят църквата светска. По-вярно е обаче, че и двете взаимно обвиняващи се страни, било от незнание, било от непростимо безразличие, са сторили каквото са могли за общата гибел. Никога клирът не е направлявал сам и самоволно работите на църквата, нито и в най-дребните дори неща. Понякога той е бил прост зрител, съдействуващ против волята си на вършеното от ония в чисто църковни работи. Но с взаимни обвинения нищо добро не се постига. Всяка от обвиняемите страни дължи да призпае с християнска изповед, че е способстоувала така или иначе за катастрофата. Светият клир на Великата църква трябва да разбере, че неговото предназначение, неговата мисия е велика и твърде важна, е мисия религиозна, обществена и нравствена, която има предвид цялата църква, цялото православно изпълнение. Миряните трябва да признаят, че пренасянето на чуждици в областта на църквата, твърде голямото тяхно участие в нейните работи, ослабяването на центъра и на неговите спужители, на оня център, който е спасил православието и нацията, излагането от някои от тях на църковните светини, и пренасянето на неговата сила върху други центрове и тела от друг характер - всичко това е причината, която е предизвикала ослабването и отчаянието и в последствие катастрофалния упадък. Трябва прочее да се разбере, че в интереса на всички е да се засили този наш древен център, чрез пълната поддръжка и обмислената намеса на всички. Когато с Божия помощ тези начала преодолеят и у едните, и у другите, Църквата ще преживее безсъмнено дни на слава. Полезно и в общ интерес е двете страни да заработят заедно и съразмислят за поправяне и подобрение на работите.
към текста >>

Именно в това направление се е движел и неговият грандиозен план за обединение на всички християнски изповедания на почвата на истината на православието.
Тогава били подредени и открити за чужди учени патриаршеската архива и библиотека. Началник на архивата станал архимандрит Капиник Деликани, който издал три сборника с исторически документи. В 1904 г. Йоаким III възстановил, начело с Михаил Гедеон, Дружеството за средновековни изследвания, на което дал помещение в самата патриаршия и пр. Патриарх Йоаким стоял и умеел да се постави над ограничените партийни възгледи и рамките на тесните шовинистични стремежи, а имал предвид най-първо църквата като общо. Именно в това направление се е движел и неговият грандиозен план за обединение на всички християнски изповедания на почвата на истината на православието. Тая голяма идея издигнал той от висотата на патриаршеския трон, като отправил горещ апел за единение и общение първо на целия православен свят при отстранение на споровете и филетизма. В своята първа програмна реч след повторното си избиране за патриарх той поставил за съвременна задача на православието братското примирение и евангелско общение на всички Божии автокефални църкви, защото целта е обща за тях и разногласията и разделянията между тях трябва да изчезнат. И примирението трябвало да изхожда и изхождало наистина от първенствуващата катедра - цариградската. Тая широта на възгледите била проявена от него благотворно и по болните за църквата национални въпроси, и, благодарение на неговата мъдрост и твърдост, били ликвидирани Антиохийската и Иерусалимската схизми, както и Кипърският църковен въпрос, а Българската схизма, против която той е бил от самото начало, била тласната по пътя на едно благоприятно разрешение, за което и балканското политическо споразумение от 1912 г. между българи и гърци давало най-добри изгледи и надежди, но на което попречила смъртта на патриарха Иоакима на 13 ноемврий същата година, (с. 1-10)
към текста >>

92. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ IV. ИЗБИРАНЕТО НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВАРНЕНСКИ МИТРОПОЛИТ

Подробностите по този въпрос ще се определят по взаимно съгласие между патриаршията и Българската екзархия според вероизповедний им ред.
Той гласи така: „Духовний окръг на тая екзархия ще обема Русенската, Силистренската,Шуменската, Търновската, Софийската, Врачанската, Ловчанската, Видинската, Нишската, Пиротската, Кюстендилската, Самоковската, Велешската, Варненската епархии (без града Варна и без двадесетте близо села, които се намират между този град и Кюстенджа, на които жителите не са българи), Сливенски санджак (без градовете Анхиал и Месемврия), Созополската кааза (без крайморските села), Пловдивската кааза (без главния град и без Станимашката кааза, както и без селата Куклен, Воден, Арнауткьою, Панагия, Ново село, Лесково, Ахлан, Бачково, Белащица; без мънастирите Бачковски, Св. Безсребърници, Св. Параскева и Св. Георги), махалата Св. Богородица в града Пловдив ще трябва да влезе такоже в Българската екзархия, но които от нейните жители не би щели да се подчиняват на Българската църква и екзархия, ще бъдат волни да се отделят. Подробностите по този въпрос ще се определят по взаимно съгласие между патриаршията и Българската екзархия според вероизповедний им ред. Освен изброените по-горе и поименовани места, ще се позволява да се подчиняват на Българската екзархия по духовните си дела и на всичките ония места, жителите на които, всичките или поне двете им третини, би поискали това, стига да се докаже действителността на искането им, но понеже, както се рече, това ще става по желанието и съгласието на всичките жители, или поне на двете им третини, то, ако някой по този повод би се опитвал да произвожда някакъв раздор между жителите, той ще се привлича под отговорност и ще се наказва според законите". Следователно, според член 10 от фермана за създаване на българската екзархия, градът Барна, заедно с двадесет села крайбрежни, между Варна и Кюстенджа, се изключвали от екзархийската област и оставали под духовната власт и ведомство на цариградската патриаршия. Тук, както и във всички други изключени места, екзархията не е имала право да праща владици. По такъв начин султанският ферман, който донесъл духовна свобода на българските земи, поставил варненските българи в едно трудно, изключително положение. Те не могли да имат свой варненски български владика.
към текста >>

93. IV.9 август, събота

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Всякой един от нас, по азбучен ред, ще се изкачва в горната стая, над заседателния салон, и ще има бдение по един час, което бдение ще се състои в размишление, изповедание, моление и хваление кой както чувствува ръководството на Духа.
Бъчваров, Т. Стоянов (Стоименов) и Анастасия Желязкова. Преди обяд бяхме свободни. От 4 часа г-н Дънов почна да приготовлява в горната стая, а в 9 без четвърт, или 20 часа и 45 мин., всички се събрахме в заседателния салон, когато ни се съобщи, че това събрание било едно от подготвителните. След „Добрата молитва", произнесена от всички, г-н Дънов ни съобщи, че от 10 часа вечерта ще се започне бдение. Всякой един от нас, по азбучен ред, ще се изкачва в горната стая, над заседателния салон, и ще има бдение по един час, което бдение ще се състои в размишление, изповедание, моление и хваление кой както чувствува ръководството на Духа. Тази година ще присъствува само Господ, Христос, Който е ръководител на Веригата. Бдението започна от 10 часа вечерта на 9 август, събота, и се свърши на 10 август, неделя, в 11 часа преди обяд. За бдение се изкачвахме по следния ред: Ат. Бойнов от 10 до 11 часа; Гина от 11 до 12 часа; Дим. Голов от 12 до 1 часа; Елена Иларионова от 1 до 2 часа; Илия Стойчев от 2 до 3 часа; К.
към текста >>

на тези, които бяха долу, г-н Дънов каза: - От тази изповед, която правите сега, ще зависи и благословението, което ще дойде.
Киров от 6 до 7 часа; П. Гумнеров от 7до 8 часа; Т. Бъчваров от 8 до 9 часа; Анастасия Желязкова от 9 до 10 часа; Т. Стоянов от 10 до 11 часа преди обяд. Докато се изреждахме в горния ред. на тези, които бяха долу, г-н Дънов каза: - От тази изповед, която правите сега, ще зависи и благословението, което ще дойде. Тази година ще ви се даде една емблема и ще започнете всички с бялата краска. И тази година каквото ще се даде, няма да дойде друг път и затова винаги, когато усетите противоположна мисъл, тя е от пъкъла; и гледайте веднага да я отхвърлите. Какво нещо е любовта? Следствие на живота. Животът е, който се покварва, а душата не се покварва.
към текста >>

94. IV.12 август, вторник

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

По повод на горните мисли се изказаха мнозина, за исканията, за желанията, направиха се много изповеди, разяснения се направиха за предназначението на Веригата от наша гледна точка.
И не само да го научите, а и да го приложите. Законът е такъв, че само вашият дух трябва да поиска нещо от Небето и тогава непременно ще ви се даде това, което искате. Не бива чрез вас да иска друг дух, та да го иждиви91 за себе си. И ако искате да познаете дали собственият ваш дух иска нещо, трябва да следите дали се не раздвоявате. Раздвоявате ли се, знайте, че вие не искате, а иска друг дух чрез вас. По повод на горните мисли се изказаха мнозина, за исканията, за желанията, направиха се много изповеди, разяснения се направиха за предназначението на Веригата от наша гледна точка. - Утре, сряда, 13 август, в 10 часа пак ще има събрание.
към текста >>

95. IV.Програма за 17 август 1909 г.

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Засвидетелствувайте истината на Бога чрез изповед, явно пред Неговия свидетел-пророк.
И наистина, животът е една песен, един концерт, а сега вие сте звуковете. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ВЕРИГАТА Така говори Господ: Изпълнете Моите заповеди и повеления. Ето, Моето Слово пристига. Заповед ви носи да заверите Свидетелството на Духа Ми, заверете истината на Завета Ми с живота си. Дайте Свидетелството на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог за вашата вярност към Него. Засвидетелствувайте истината на Бога чрез изповед, явно пред Неговия свидетел-пророк. Отговорете с пълнотата на сърцето си и ума си, без всяко стеснение, и Бог, Който вижда и дава всичко, ще ви даде според Своята неизмерна благост и вечна милост. Изповядайте пред Бога и Неговото лице истината, засвидетелствувайте я и пред Небето. Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единаго, Вечнаго, Истиннаго и Благаго Бога на живота, Който е говорил? Отговор: Вярвам. Второ свидетелство: Вярваш ли в Мене, твоя Господ и Спасител, Който ти говори сега?
към текста >>

96. IV.На 17 август, понеделник, 7 часа вечерта се каза проповедта на Казакова

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Но когато дойдете в моето положение, и вие ще направите същата изповед.
Във физическия свят човек гледа опакото на нещата, а в духовния свят - тяхното лице. Във физическия свят човек вижда сянката на нещата, а в духовния вижда тяхната същност. Няма съмнение, моята деятелност между вас е известна, всичките погрешки - също, но тия погрешки имате и вие, както и аз. Но понеже аз бях по-активна, погрешките ми излязоха, а вашите са скрити, понеже вие не сте толкова активни. Скрити са, казвам, във вашите души, във вашите умове, при все че вие не съзнавате и не искате да ги изповядате. Но когато дойдете в моето положение, и вие ще направите същата изповед. Що е бил моят живот между вас? Каква полза съм принесла? Мислила съм и съм проектирала много работи, желала съм политическото подигане на българския народ, неговото освобождение, неговото вътрешно възраждане, но това схващане бива по особен начин, схващане, което няма тясна връзка с общото, Божественото развитие на цялото човечество. Земята е арена на постоянни стълкновения, стълкновения на индивидуално развитие. На първо място ние желаем да развием своето тяло, своя ум, да се повдигнем в обществото, да завземем известно положение, да се осигурим, като мислим, че това е истинският път на нашето развитие.
към текста >>

97. V.II.5 ПЪТЯТ НА ЖИВОТА

Прости прегрешенията ни, които изповедваме пред теб, те ни отдалечиха от Твоята Бащинска любов. 4.
5 ПЪТЯТ НА ЖИВОТА 1. Господи, Боже, Спасителю наш на всяка сила и крепост, на всяка Истина и Любов, на всяко държавие и власт, извор на всички добрини в живота ни, 2. Изпроводи ни Божият си Дух да ни ръководи и крепи в пътят на живота, да ни просвещава умовете, да ни озарява сърдцата, да ни дава Сила и Живот, да струваме добрата ти Воля. 3. Прости прегрешенията ни, които изповедваме пред теб, те ни отдалечиха от Твоята Бащинска любов. 4. Изличи ги от книгата на Твойте възпоминания и ни дарувай мирът на Твоя Дух. 5. Направи сега да просветне лицето Ти върху нас, да сме образ на Твоята Любов, Вестители на Твоята Истина и служители на Твоята Правда. 6. Благослови тоя народ между който живеем. Благослови нашите братя, с които се подвизаваме; Благослови всички майки и бащи, които вършат Твоята воля. 7. Чуй гласът на всички страждующи по лицето на земята и ги благослови. 8.
към текста >>

98. V.II.28 МОЛИТВА НА СИЛИТЕ

Открий ми всичките грехове и беззакония, подари ми дух на разкаяние и ще се вразумя за греховете си, и ще ги изповедам пред Тебе. 6.
28 МОЛИТВА НА СИЛИТЕ 1. Господи Боже на Силите, моля Ти се прости всичките ми грехове и беззакония 2. И изпълни ме с Духа Святого и Неговата благодат 3. Защото Ти се моля в името на Господа Исуса Христа. 4. Моля Ти се Боже, подари ми жива вяра и молитвен дух, и ще Ти се моля постоянно, докато не ме благословиш. 5. Открий ми всичките грехове и беззакония, подари ми дух на разкаяние и ще се вразумя за греховете си, и ще ги изповедам пред Тебе. 6. Моля Ти се Отче Наш Небесни, подари ми дух на очакуване за отговор на молитвата. 7. И няма да закъснееш и ще ми отговориш, защото Ти се моля в Името на Господа Исуса Христа. Амин.
към текста >>

99. НАРЯДИ за 1909 година

Засвидетелствувайте Истината на Бога чрез изповед ясна пред Неговия свидетел (пророк).
Пръчката прилича на една флейта и наистина животът е една песен, един концерт, а вие сте звуковете. свидетелствата на веригата Така говори Господ: „Изпълнете моите Заповеди и Повеления. Ето, моето Слово пристига. Заповед ви носи да заверите свидетелството на Духа ми. Заверете Истината на Завета ми чрез живота си." Дайте свидетелството на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог за вашата верност към Него. Засвидетелствувайте Истината на Бога чрез изповед ясна пред Неговия свидетел (пророк). Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си, без всяко стеснение, и Бог, Който вижда и знае всичко, ще ви даде според Своята неизмерима благост и вечна милост. Изповядайте пред Бога и Неговото лице Истината, засвидетелствувайте я пред Небето. Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единнаго, Вечнаго, Истиннаго и Благаго Бога на Живота, Който е говорил? Отговор; Вярвам. Второ свидетелство: Вярваш ли в Мене, Твоя Господ и Спасител, Който ти говори сега?
към текста >>

100. VII.7. ЗАЩО ВЪРВИМ ПО СЛЕДИТЕ НА АРХИВА НА АНИНА БЕРТОЛИ