НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
99
резултата в
65
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ритмус и мелодия - К.Ик.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Условните различия на народност,
вероизповедание
и поданство за тия хора престават да съществуват, защото те се обявяват за граждани на единствената велика правова държава в света – държавата на Бога и природата... Новото иде — но не оттам, отгдето някои го очакват.
Наред със злото у всекиго и навсякъде има нещо добро. И единственият положителен метод за ограничение на злото и в нас и вън от нас, мислим, е не противодействие срещу злото, а подкрепяне на доброто... Изказаните от нас мисли може да се сторят твърде идеалистични на ония, които смятат, че гледат по-реално на живота. Теоретически това може да е така и може би е било очевидно и убедително изцяло преди години... Днес обаче става нещо друго, непредвидено от никое социално учение. У всички племена и народи по цялото лице на земята захващат несетно да се зараждат някакви нови идеи, да се явяват нови хора, които мълком, но уверено работят за коренна обнова на живота – от начина на храненето до най-дълбоките душевни преживявания. Основен белег на тия хора е тоя, че те отричат из корен всяко насилие и дълбоко вярват в разумното в природата.
Условните различия на народност,
вероизповедание
и поданство за тия хора престават да съществуват, защото те се обявяват за граждани на единствената велика правова държава в света – държавата на Бога и природата... Новото иде — но не оттам, отгдето някои го очакват.
То няма да дойде по благоволението на избрани и миропомазани. То иде чрез душите на изстрадалите, забравените, на ония, които са изходили суетните пътищата на днешния живот и отново се възвръщат към себе си... „Слънчевият лъч не троши стъклото на прозореца, за да си отвори път, а прониква през него и огрява онези, които имат нужда." Така безшумно новото прониква бавно, но сигурно в света и внася светлината, необходима за най-правилното разрешение на всички трудни днес въпроси, включително и социалния. Да търсим и подкрепяме преди всичко доброто навсякъде и у всекиго – това е нашата най-близка задача.
към текста >>
2.
Влиянието на цветните лъчи - Добран
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Не е важна дори и неговата
изповед
като произведение – важен е вътрешният акт на
изповедта
.
от Толстой, след като той отрече своето минало и престанаха да го следват по пътя му, защото им се стори чужд. Ала Толстой не е всъщност в онова, което той написа. Толстой е преди всичко една жива душа, до която човек трябва да се приближи вътрешно. Да се приближи и изживее ония нейни мигове на докосване с първичното. Не е важно толстоевото „евангелие с бележки", макар за някои то може да крие върховни откровения.
Не е важна дори и неговата
изповед
като произведение – важен е вътрешният акт на
изповедта
.
Изразът му във външната изповед – това е само един мост за нас да минем към онова, което е ставало в неговата душа. Толстой е в ония къси моменти, като оня там на ливадата, ведно с изгубилия смисъла на живота Левин, когато чува простите думи на селяните що минават край него. От тия думи – излезли из голямата душа на народа, е трепнало нещо ново в Толстой. Толстой е писал като човек онова, което е живял като душа. И това което той напише, е само мост, по който той върви и по който ние можем да минем, за да влезем в неговото отвъд.
към текста >>
Изразът му във външната
изповед
– това е само един мост за нас да минем към онова, което е ставало в неговата душа.
Ала Толстой не е всъщност в онова, което той написа. Толстой е преди всичко една жива душа, до която човек трябва да се приближи вътрешно. Да се приближи и изживее ония нейни мигове на докосване с първичното. Не е важно толстоевото „евангелие с бележки", макар за някои то може да крие върховни откровения. Не е важна дори и неговата изповед като произведение – важен е вътрешният акт на изповедта.
Изразът му във външната
изповед
– това е само един мост за нас да минем към онова, което е ставало в неговата душа.
Толстой е в ония къси моменти, като оня там на ливадата, ведно с изгубилия смисъла на живота Левин, когато чува простите думи на селяните що минават край него. От тия думи – излезли из голямата душа на народа, е трепнало нещо ново в Толстой. Толстой е писал като човек онова, което е живял като душа. И това което той напише, е само мост, по който той върви и по който ние можем да минем, за да влезем в неговото отвъд. И колко са смешни хорските спорове за смисъла на еди кое си изречение, на еди-коя си дума, изказана от някой автор.
към текста >>
3.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Значението на нашето облекло, законът на брака – мъж и жена като два допълващи се фактора, тирания или как се владеем, значението на молитвата – това пряко общение с първоизточника на живота, на
изповедта
, ролята на пролетта и др.
И затова да начертаем един въображаем образ за самия себе си, образ пълен с младост, здраве и сила, в който да се съсредоточим неотстъпно – с това ще привличаме към себе си елементи, които винаги ще ни помагат в реализацията на тоя идеален образ на нашата мисъл защото, „Всяка мисъл е един камък за изграждане на нашата бъдеща съдба". – По-нататък той ни сочи влиянията, които оказва околната среда върху нас и средствата, как да се предпазим от понижаващи такива – да знаем, кога да бъдем активни, невъзприемащи чужди влияния, а сами да влияем и кога пасивни, акумулиращи висшите трептения на един по-напреднал дух. – По-нататък той разглежда ролята на самовнушението, сочи като велик фактор развитието любовта към природата, самообладанието, говори за двойнствения живот на човека в будно състояние и на сън и значението на правилното ползуване от последния. Посочва също средства, как да се предпазим от безсъние и как да използуваме най-правилно съня за възобновяване на енергията, говори за ползата от въображението, от мечтанието – една сила, която твори дела, в едно могъщо и невидимо царство, което, както твърди авторът, досега малцина са изследвали. Вярата той нарича „семе на всяко чудо и за добро и за зло", в зависимост от насоката на нашето въображение, нашата мисъл.
Значението на нашето облекло, законът на брака – мъж и жена като два допълващи се фактора, тирания или как се владеем, значението на молитвата – това пряко общение с първоизточника на живота, на
изповедта
, ролята на пролетта и др.
– това са все въпроси, които авторът разглежда в отделни глави и хвърля нова светлина, сочейки сигурен път към успех, възраждане и безсмъртие, опознавайки и усилвайки в себе си чудотворните сили, които в хармония с тези в природата ще превърнат човешкия смъртен дял в безсмъртие, изграждайки го изново и непрекъснато от все повече и повече усъвършенствувани елементи. Получиха се в редакцията на „Житно Зърно" от новите издания на „Акация" – София: Натурфилософско четиво № 11. Монистичният натурализъм и безсмъртието от Ж.М. Гюйо с уводна бележка за автора от Ас. Златаров 12 лв.
към текста >>
4.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Официалният историк винаги, волно или неволно, в своите изследвания взема страната на държавата и узаконеното във
вероизповедание
, които както знаем, по разни причини, не винаги са държали пълната истина.
КНИЖНИНА Професор Йор. Иванов – „Богомилски книги и легенди”. Под влиянието на новите идейни и духовни движения, някои от които в разни варианти са съществували и в миналото – в последно време у нас се констатира едно ново засилване на интереса към Богомилството. Официалната история никога не е оспорвала силата и значението на богомилството в миналото, но трябва да признаем, че все пак тя не е могла да го оцени всестранно и обективно. Причините за това са понятни.
Официалният историк винаги, волно или неволно, в своите изследвания взема страната на държавата и узаконеното във
вероизповедание
, които както знаем, по разни причини, не винаги са държали пълната истина.
Много официални историци са виждали в учението и живота на богомилите действително нещо стройно и чисто. Но все пак, техните крайни заключения са клонели повече към това, че богомилите са били повече зло, отколкото добро за българската държава и черква. Като реакция на това преобладаващо официално мнение се явяват в последно време пояснения от сторонници на нови свободни религиозни и идейни движения, които виждат убогомилите свои предшественици и дори единомишленици. Трябва да признаем, че и у тях понякога се срещат произволни и прибързани заключения, нищо че мотивите които ги движат са по-безкористни. Във всеки случай, като факт засега остава общото признание, че богомилството е било нещо по-друго и много повече от това, което сме научили и свикнали да мислим за него и че то тепърва подлежи на едно ново и всeстранно проучване.
към текста >>
5.
УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ – Б. Боев
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
И Серафиа, жадна да изкаже туй, що ù тежеше на сърце, приседна наземи до нозете му и направи своята дълга
изповед
пред стария отшелник.
Ала да бъде волята ти”. В това време Серафиа се приближи, морна и изпрашена от дългия път. Тя кротко застана пред светията, после се приведе и му целуна ръка. „Що те води, дъще, при мене ? " – попита той.
И Серафиа, жадна да изкаже туй, що ù тежеше на сърце, приседна наземи до нозете му и направи своята дълга
изповед
пред стария отшелник.
И колкото по я слушаше той, толкова по се топеше от милост сърцето му. „Колко е страдала тази моя бъдна сестра, колко мъки е изпитала. И зарад мен е страдала тя... Гласът на Серафиа ставаше все по-тих и по-тих. и най-сетне, уморена, тя млъкна. Тогава светията я въведе в постницата, положи я на своето бедно легло.
към текста >>
6.
Психология на вярата
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
„Музиката, като духовен език на висшите чувства, е давала отличен израз на религиозните мисли и е осъществявала щастливото съчетание между свещената поезия и чистата мелодия; затова в Йерусалимския храм
изповедите
са били песен, съпроводена от инструменти." Сведенборг често набляга на съответствието между музикалните инструменти и силите на духовния свет.
Тук му е мястото да се отбележи още, че музиката е била винаги свързана с религиозния култ, за което свидетелствува и самата Библия. Ние имаме свещения пример на Учителя – Исус сам е пеел химни заедно с последователите си. (Матей, 26:30). После, да проследим историята на Израиля в Библията; ще видим навсякъде, че музиката е била съблюдавана като висше религиозно изкуство. Свещените книги сами свидетелствуват за важността на музиката в храма на Йехова.
„Музиката, като духовен език на висшите чувства, е давала отличен израз на религиозните мисли и е осъществявала щастливото съчетание между свещената поезия и чистата мелодия; затова в Йерусалимския храм
изповедите
са били песен, съпроводена от инструменти." Сведенборг често набляга на съответствието между музикалните инструменти и силите на духовния свет.
Ще видим това в следния цитат: „Известно е, че различните чувства се изразяват чрез разни видове инструменти. Когато има хармонично съчетание, тези чувства са сполучливо възпроизведени от инструментите. Музикантите – компетентни по този въпрос, разбира се, знаят тези неща и ги използуват по един целесъобразен начин. Знае се също, че първоначалното познание на човека не се е дължало нито на науката, нито на изкуството, но на слуха и тънкото му чувство. Очевидно е, следователно, че това познание не води началото си от физическия, но от духовния свет.
към текста >>
7.
В камъка на пръстена - Georg Nordmann
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Изповед
, признателност, молитва, скърб, усмивка, радост; божествена милувка, мълния, ад; реч, по-дълбока от речта на устата; острие, по-остро от това на меча; езеро, в което се оглежда цялото небе; мъдрец и волен скитник си ти, око!
Сърцето е красивият орган на човека и него иска Христос: „Сине мой, дай ми сърцето си". Сърцето е, което слуша, възприема и разбира езика на Учителя. Окото вижда всичко отвън, сърцето - всичко отвътре. С окото ние познаваме външния свят и душите на другите хора, а око, с което познаваме вътрешния свят и своята душа това е - сърцето. Два органа, които изпълняват почти еднакви функции, единият навън, а другият вътре, — това са окото и сърцето.
Изповед
, признателност, молитва, скърб, усмивка, радост; божествена милувка, мълния, ад; реч, по-дълбока от речта на устата; острие, по-остро от това на меча; езеро, в което се оглежда цялото небе; мъдрец и волен скитник си ти, око!
Студено и страшно, примамливо и спокойно е човешкото око! Вяра, вярност, ненавист, буря; тайна, що криеш всичките тайни; възел на всички контрасти, ключ на тайните, любящ деец и скитник си ти, сърце. В сърцето ние общуваме с Бога, в сърцето си любим Бога, а с очите изявяваме любовта. Кой е най красивият орган на човешкото тяло?... Красив е показалецът на Учителя, когато сочи към ученика и му казва: „Слушай, ученико, ти требва да се стремиш към Бога, нагоре е твояк път!
към текста >>
8.
Книжнина
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Говори се за
изповед
, а след нея, душата не получава успокоение.
Вън от това то не съществува. Мои приятели, искам да ви разкажа, защо влязох да работя в света. След като ме изслушате, вие ще разберете, как се идва в страна, за която нито см чула, нито помисляла нещо. Това, което ще ви разкажа, е една малка легенда. В Холандия аз бях в „römisch-katolische” църква, дето на хората се говори винаги за Божията Любов, за разкаянието на човека, а им се казва, че ако греши човек, ще отиде в ада.
Говори се за
изповед
, а след нея, душата не получава успокоение.
Един ден, силно раздвоена и разколебана в себе си, влязох в една голяма гора, седнах до едно дърво и заспах. Виждам жив сън: намирам се на едно място, дето душите се пробуждат и получават инструкции, нареждания в живота си. Намерих се в голямо учудване и запитвам: „Де съм? " - Никакъв отговор - Боже, аз съм тъй сама! Къде е светлината?
към текста >>
9.
ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА - ЕДЕЛВАЙС
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Ако прочетете неговата „
Изповед
" или „Избрани мета из преписката ми с приятелите ми", ще намерите почти същото, което има у Соловьов, само че в друга форма.
Характерна е напр. книжката му: „Към младежта". В нея той съветва младите да излязат от тесните рамки на личния, животинския живот и да погледнат всички тези, които страдат около тях и да работят за другите, за човечеството, за всички. Но същото се забелязва и в литературата. Интересен е преломът, който става у Гогол; как той след една вътрешна криза излиза възроден, с едно вътрешно прозрение, че трябва да служи на Великото, на Разумното, което работи вътре в нас и че това служене се проявява в живеене за другите.
Ако прочетете неговата „
Изповед
" или „Избрани мета из преписката ми с приятелите ми", ще намерите почти същото, което има у Соловьов, само че в друга форма.
Мислите му са. също така подобни на основните принципи, върху които се градят идеите на Толстой. Същият дух виждаме у Достоевски, у Толстой. Разказът „Живи мощи'' от Тургенев ни рисува една жена, която проявява самоотричане, самозабрава за другите. Духът на всеопрощението, на любовта към враговете, любов към всички вее в руската литература.
към текста >>
10.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Тя обхваща човеци-братя от всички партии и групи, от всички звания, класи и
вероизповедания
.
Това е едничката Воля на всички членове на този съюз от необходими помагачи на новия Дух: в мълчаливо единство взаимно стремящи се и едни за други действуващи! Както едничкият член на това братско делово общество е изучавал взаимопомощта чрез новия Дух да помага сам на себе си, той желае също да бъде и на другите необходим помагач и да ги научи и те да преобразят своята нужда. „Необходимата помощ от новия Дух" не познава никакви писани устави и не се нуждае от такива. Обаче, той има ненаписани закони, които са вечни и най-възвишен от които е Любовта. Нейното дело не познава никакви граници.
Тя обхваща човеци-братя от всички партии и групи, от всички звания, класи и
вероизповедания
.
Тя дава своята помощ на всички, които се нуждаят от нея. Формата за нея не важи нищо, Духът – всичко! Помощта, която те даряват, е от особено естество н има малко общо с другите „благодеяния". „Необходимата нужда от новия Дух" разрушава изпърво всякакво суетно верую в чужда, външна помощ. Подобна помощ не е за тях съществена; тяхната терапия е каузална.
към текста >>
11.
VALUABLE THOUGHTS FROM THE BOOK OF THE GREAT LIFE
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Автобиографията на Ганди ни напомня
изповедта
на Толстой.
Автобиография – от Махатма Ганди. Издава Посредник, ул. „6 Септември” , № 3, цена 60 лв. – Редки са книгите като автобиографията на Ганди. Не защото липсват такива, но защото е рядка искреността, с която Ганди ни разказва историята на своя живот, тъй поучителен и ценен за всекиго, понеже ни посочва пътя към самите нас.
Автобиографията на Ганди ни напомня
изповедта
на Толстой.
Наистина духовната връзка между двамата истински ученици на Христа – в 20 век, ако е позволено тъй да се изразим, е много по-дълбока, отколкото на пръв поглед изглежда. Ганди всъщност прилага методите на Христа, учението на Христа за Любовта и силата на Духа, тъй както Толстой прекрасно беше го обосновал и изложил в бележитото си съчинение: „Царството Божие е вътре във вас” Сам Ганди пише, че никоя книга не му е въздействувала тъй силно, както „Царството Божие във вас” от Толстой, редом с друга една книга от Рескин. Великото значение на Ганди за целия свят е да покаже, че пъят на икономическото и духовното освобождение на всички народи, както от чуждите заробители, така и от родните, е само в самоусъвършенствуването и в следването пътя на Истината – Сатиаграха, силата на Духа, непротивението на злото със зло и неучастие в злото. Да побеждаваме насилието и злото със страдание и любов – това е пътят, указан от Христа. И ако Ганди днес се радва на симпатиите на целия свят, то е защото неговото оръжие е само Любовьта, светлината, истината и силата на Духа.
към текста >>
12.
I'influence de I'energie solaire
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Нас не ни делят нито световни титли, нито партии, нито секти и
изповедания
, даже не и народа.
За да даде представа за статията, списанието привежда един пасаж от статията. Писмо от теософите реформатори на живота Чехославия Скъпя братя от далечна България, Вие не можете да повярвате, каква голяма радост ни донесоха поздравите Ви. Така хубаво е, така радостно е да се знае, че в други страни има братя, които чувствуват и мислят като нас и имат еднакъв стремеж. Ние Ви благодарим за поздравите и Ви поздравяваме сърдечно. Братя! С удоволствие ние Ви подаваме ръка за обща работа по пътя на любовта към Бога.
Нас не ни делят нито световни титли, нито партии, нито секти и
изповедания
, даже не и народа.
Ние всички изхождаме из Бога и трябва да се върнем към Него. Затова, скъпи братя, да не следваме пътя на самоиздигането, защото този погрешен път води също към робство. Да бъдем всички едно, защото в единността се крие силата и любовта, Божествеността. Скъпи братя! Ние Ви подаваме ръка за обща работа и се надяваме и молим Бога, щото още много членове на тази верига да се съединят с нас, за да опаше нашата разпокъсана земя един пояс на Любовта.
към текста >>
13.
Пътят на постиженията - Г. С .Г.
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Религиозното
изповедание
без проникване на същината, на скритата истина е едно смешно зрелище, а при това и опасно, защото в света със ставали страшни престъпления в името на верските различия.
Тяхната светлина е връщала хората към нови познания, към нови ценности. Тия великани били синтетичните фактори, които от разпилените човешки преживелици: страдания, възторзи, падения, от разпокъсаните факти в живота са сглобявали едно стройно хармонично учение, което се явявало като спасителна скала сред разбушуваното море на живота. Както геният на Коперник, Кеплер и Нютон сглобиха в едно разпокъсаните факти от наблюдения върху отделни явления на небето и създадоха една дивна хармонична картина за строежа на слънчевата система и за вселената, така геният на един голям духовен пратеник сглобява в едно разпокъсаните на вид противоречиви факти в живота в едно стройно учение. За това във всички религии е затворена истината. Тя трябва да се прозре, а не само външно и автоматично да се изповядва.
Религиозното
изповедание
без проникване на същината, на скритата истина е едно смешно зрелище, а при това и опасно, защото в света със ставали страшни престъпления в името на верските различия.
И за света е по-благодатно да няма никакви религии, щом като в тях не се търси синтетичната мъдрост на всички времена и народи. Ние вярваме, че съвременния повик и борба против религията е тъкмо израз срещу онова измислено кръвожадно божество, откъснато от живия ритмичен пулс на природата, в името на което земята е превърната на плачевна гробница. И така, синтетичния ум и синтетичния дух е, който сбира в едно житейската опитност и дава цялостна концепция и мироглед. Схващането на природата като нещо механично пречи за доближаване към нейното единство. Тогава ние ще се ограничим само в определени тесни рамки на явленията и ще прокудим духа на общото.
към текста >>
14.
НОВИТЕ ХОРА НА НОВОТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Достатъчно е да прочетем само няколко пасажа от неговите книги: „Моята
изповед
" и „Избрани места из преписката ми с приятелите ми", за да се схване характера на промяната.
Какво става с Гогол, веселият разказвач, хумористcт, който ни е карал да се смеем над „Ревизор", „Женитба", „Нос" и пр.? Каква дълбока промяна става с него! У него започва усилена вътрешна работа, преоценка на всички ценности. И след дълга мъчителна вътрешна борба той излиза от нея преобразен. Той е вече съвсем друг.
Достатъчно е да прочетем само няколко пасажа от неговите книги: „Моята
изповед
" и „Избрани места из преписката ми с приятелите ми", за да се схване характера на промяната.
По nарактера на кризата и изхода от нея можем да го сравним до известна степен с Толстой. Ето места от „Моята изповед": „Аз дойдох до Христа, като видях, че в Него е ключът на човешката душа и че никой още от познавачите ù не се е изкачвал на тая висота на душевното познание, на която Той е стоял- Нашето предназначение е да служим. Целият ни живот е служба. Стига само да не гледаш, как другите те обичат, а да гледаш само това, дали ти сам обичаш". Също така, ако искаме да доловим българската душа в нейния истински вид, в нейните мистични търсения и прозрения, в нейната дълбока реална същина, трябва да потърсим такива симптоми из българската действителност, дето най-ярко личи славянското, общочовешкото у българина.
към текста >>
Ето места от „Моята
изповед
": „Аз дойдох до Христа, като видях, че в Него е ключът на човешката душа и че никой още от познавачите ù не се е изкачвал на тая висота на душевното познание, на която Той е стоял- Нашето предназначение е да служим.
У него започва усилена вътрешна работа, преоценка на всички ценности. И след дълга мъчителна вътрешна борба той излиза от нея преобразен. Той е вече съвсем друг. Достатъчно е да прочетем само няколко пасажа от неговите книги: „Моята изповед" и „Избрани места из преписката ми с приятелите ми", за да се схване характера на промяната. По nарактера на кризата и изхода от нея можем да го сравним до известна степен с Толстой.
Ето места от „Моята
изповед
": „Аз дойдох до Христа, като видях, че в Него е ключът на човешката душа и че никой още от познавачите ù не се е изкачвал на тая висота на душевното познание, на която Той е стоял- Нашето предназначение е да служим.
Целият ни живот е служба. Стига само да не гледаш, как другите те обичат, а да гледаш само това, дали ти сам обичаш". Също така, ако искаме да доловим българската душа в нейния истински вид, в нейните мистични търсения и прозрения, в нейната дълбока реална същина, трябва да потърсим такива симптоми из българската действителност, дето най-ярко личи славянското, общочовешкото у българина. И по тия симптоми ние можем да доловим, кои нови страни на човешкия дух работят в народната душа и търсят пътища, за да се проявят. Ето един бургаски младеж, Димитър Жечков , свършва гимназия в Сливен и отива да следва по философия в Берлин.
към текста >>
15.
ЗА СМИСЪЛА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ - ЕЛИ
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Днес хората, поддържащи един грубо-материалистичен възглед за живота, който се мъчат да прокарат в целия политически и стопански строй, в наука, философия,
вероизповедание
, се натъкват на остри противоречия, които произтичат от стълкновението им с Природата, с нейната суверенна власт.
те ми-слят дори. че могат да разполагат безнаказано и с човешкия живот. Ала хората едно трябва да помнят - Природата винаги в края на краищата възстановява своя суверенитет, тя винаги утвърждава своята върховна власт. Досегашният исторически опит дава блестящи доказателства за това: цели континенти са загивали в конвулсиите на страхотни катаклизми, изчезвали са и са били безвъзвратно затривани от лицето на земята велики раси, народи и царства с тяхната блестяща култура. Те са изчезвали със своя преходен ред, но Живата Природа, сиреч оня велик и разумен космичен ред, винаги пребъдва.
Днес хората, поддържащи един грубо-материалистичен възглед за живота, който се мъчат да прокарат в целия политически и стопански строй, в наука, философия,
вероизповедание
, се натъкват на остри противоречия, които произтичат от стълкновението им с Природата, с нейната суверенна власт.
Напразно се мъчат те да установят един ред мимо нейния ред. Напразно се мъчат да разрешат парливите проблеми на настоящето на своя глава, по свое разбиране, със свои похвати. Мислят ли съвременните хора, че ще могат някога да разрешат по този начин парливия икономически въпрос, който се е разтворил като язва в стопанската криза? Никога. И защо? Защото този въпрос е отдавна разрешен от Живата Природа.
към текста >>
16.
СЛИЗАНЕ И ВЪЗЛИЗАНЕ НА НАРОДИТЕ-БОЯН БОЕВ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Така например, в съвременното общество хората са се разделили в социално и икономическо отношение на класи, в политическо отношение на партии, в научно отношение на школи, а в религиозно отношение на различни
вероизповедания
.
Култури, в които то е развило своето сърце, своите чувства, своята вяра. От тия епохи са остатъци обредните религии, във всичките им степени и форми. Най-сетне култури - като западно-европейската - в които човечеството е развивало своя интелект, своя природен и технически ум. И тия култури оставят своите излишъци във вид на теории, научно-философски направления и гр. Тези именно човешки образования, тези натрупвания, тези излишъци от един нормално функциониращ на времето си живот, който е имал за цел да организира човешкия ум, човешкото сърце и човешката воля, днес спъват правилния процес на живота, който вечно е организирал и вечно ще организира все нови и нови форми.
Така например, в съвременното общество хората са се разделили в социално и икономическо отношение на класи, в политическо отношение на партии, в научно отношение на школи, а в религиозно отношение на различни
вероизповедания
.
В основата на тази диференциация има нещо природно, но има и много човешки примеси, на които се дължат всички вражди, всички борби и стълкновения. В религиозно отношение, да речем, в последно време хората се делят на два големи лагера - верующи и безверници или безбожници. Това, обаче, са условни деления - по отношение на една система от човешки вярвания и възгледи, по отношение на човешки институти. От гледище на природата, и набожни и безбожници вършат едно и също - и едните ядат, и другите ядат, и едните дишат и другите дишат, и едните чувствуват и другите чувствуват, и едните мислят и другите мислят. Но не само това, и в морално отношение тия две категории хора по нищо съществено не се различават - те си служат с едни и същи методи, с едни и същи похвати.
към текста >>
17.
НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Със своята безпощадна критика на всички „суеверия" и „заблуди", със своя акт на самоотричане от всичко, в което дотогава е живял, почти винаги в дъното на душата си терзан от червея на съмнението, със своята искрена
изповед
, сиреч неговото публично покаяние и кръщение във „водите на Йордан", със своята проповед за прост, трудов и природосъобразен живот, със своето решително ориентиране към учението на Христа, Толстой от всички най-ярко представя в наши дни духа на древния Предтеча.
Макар че аз се позовах на образи от древността като този на Диоген и Иоан Кръстител, за да извикам известни асоциации и да съкратя по тоя начин едно дълго и схематично описание на Сатурновата сфера, бих могъл, обаче, да насоча вниманието на читателя към по-съвременни образи и явления. Който иска да види философствуващия Сатурн, да схване инструментите на неговата мисъл, да погледне през неговото „око", нека прочете например „Залезът на Запада" от Шпенглер. Само един зрял син на Сатурн, който има око за целия органически цикъл на развой, през който преминава всичко в живота - от най-дребния растителен организъм до сложния организъм на една култура, може да дойде до такива пророчески прозрения за съдбините на човечеството, до които идва този философ. Ще припомня само бегло, каква роля играят във философията на Шпенглер идеите за „хронологическото време" и „съдбата" - две типични идеи свързани с древния бог на времето и съдбата - Хронос, гръцкото име на Сатурн. Който пък иска да схване, как се проявява сатурновия дух в областта на обществения живот, религията и морала, нека чете Толстой.
Със своята безпощадна критика на всички „суеверия" и „заблуди", със своя акт на самоотричане от всичко, в което дотогава е живял, почти винаги в дъното на душата си терзан от червея на съмнението, със своята искрена
изповед
, сиреч неговото публично покаяние и кръщение във „водите на Йордан", със своята проповед за прост, трудов и природосъобразен живот, със своето решително ориентиране към учението на Христа, Толстой от всички най-ярко представя в наши дни духа на древния Предтеча.
И може да се каже, че не само учението на този велик славянин, но и всички учения за ненасилието, всички учения за прост, нравствен, трезв, природосъобразен живот се развиват под знака на Предтечата. Ала трагизмът на всички предтечи е този, че те водят само до пустинята на очищението. Големи са предтечите, най-големи измежду „родените от жена", ала по-малки от най-малките в Царстството Божие". Затова сам Иоан, узнал за Христа, пратеник от Царството Божие, казва : „Той трябва да расте, а аз да се смалявам". Разбира се, всичко това трябва да се преживее като вътрешни състояния, да се опита в неговите дълбочини, за да се открие психологичния му смисъл.
към текста >>
18.
ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ- БОЯН БОЕВ
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
И наистина, при това разделение на религиите, което днес съществува, не може представител на едно чуждо за една държава
вероизповедание
да извършва официална служба в нейните предели, тъй както не можело един чуждестранен управник да се меси в държавните работи на чужда държава.
Този човек може да бъде и аз, и ти, и всеки един, но това е изобщо голяма част от страдащото човечество. И ето - казва се в притчата - първият, който съглежда ранения, но го отминава, без да му помогне, е един свещеник. Би трябвало да се очаква, че този официален представител на религията - най-възвишеният, най-хуманен институт на земята, ще се притече на помощ на пострадалия и по съвест, и по дълъг. Той е представител на един специално учреден институт, поддържан от държава и народ, предназначен да изпълнява една определена задача Този свещеник, избран от Христа с такава гениална находчивост, се явява символ изобщо на всички външно организирани институти, на които е възложено по закон изпълнението на известни обществени функции. Полето на дейност на тези институти е ограничено в тесните рамки на един народ, на една държава - това са затворени системи от форми и закони, които са предназначени за един определен кръг от хора.
И наистина, при това разделение на религиите, което днес съществува, не може представител на едно чуждо за една държава
вероизповедание
да извършва официална служба в нейните предели, тъй както не можело един чуждестранен управник да се меси в държавните работи на чужда държава.
С една реч, Христос е символизирал в свещеника човешкото, ограниченото, външното и формалното, което е подчинено на средата и историческия момент - все едно дали е религиозен култ, обществен строй или държавна организация. То има чисто външна, официална и обредна задача. Това, обаче, е човекът, който не може да се издигне над своите национални, класови, верски и обществени ограничения, който е затворен в рамките на една автоматично действаща система, където функционира като отделна част, изпълнявайки своя „дълг" заради лични облаги. В притчата е казано по-нататък, че покрай ранения минал и един левит. Той идва до него, вижда го, но досущ като своя „началник", „шеф" се „отбива насреща", минава от другата страна на пътя.
към текста >>
19.
СКИНИЯТА - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Да не се говори е полезно и заради простия факт, че няма християнство, а има само една официална рубрика, в документите наречена
вероизповедание
, където няколко милиона от населението на земята слагат думата християнин, като конкретизират западно, източно или какво да е друго.
Зад християнството, като зад параван, са се криели толкова много хищници, които в едната си ръка са държали неговото знаме, а в другата – кинжалът и примката. Хората се боят от тая маска и от думите преситени от една няколко вековна лъжа. Смятат го утопия, защото не го осъзнават като път за възход, който път е необходим за всички времена, при всички общества по всички меридиани. В социалното преустройство на човешкото общество се обръща внимание предимно върху постижения от формален характер, които, обаче, не могат да бъдат дълготрайни, защото им липсва вътрешно осмисляне. Затова добре е да не се говори вече за християнство, тъй като тая дума е лишена отдавна от магическата си сила.
Да не се говори е полезно и заради простия факт, че няма християнство, а има само една официална рубрика, в документите наречена
вероизповедание
, където няколко милиона от населението на земята слагат думата християнин, като конкретизират западно, източно или какво да е друго.
И думата Христос е вече демагнетизирана, както и безсъдържателният символ на разпятието – едно най-често, неудачно скулптурно дело, което буди повече съжаление, отколкото приобщаване. Христос стана като някаква наемна ценност и фирма, която прикрепва, като с печат, автентичността на едно дело. При доскорошните, пък и за готвещите се човешки кръвопролития, Христос се вика като нотариус. В името на Христа, гранатите на няколко цивилизовани страни разкъсваха ръцете, главите и дробовете на няколко милиона човеци, чиито майки ги чакаха с премръзнал взор при вратите и се връщаха сами в безнадеждната мрачина на безсънните си нощи. Колко столетия маскираната с христовата мантия човешка жестокост убиваше, палеше и изгаряше по кладите тия, който дръзваха да стават по-близки приятели на Исуса.
към текста >>
20.
DU MAITRE- LA NOUVELLE NAISSANCE
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
в тоя смисъл ние не смеем да го сравняваме с Толстой, който е прекарал бурна младост, както той сам ни говори в своята „
Изповед
" и едва след петдесетата си година почувствувал промяна в душата.
Ние можем да се надяваме на по-светло бъдеще, само ако насаждаме божествените идеи в своите души и сърце и така облагорадим себе си за висш живот. Защото идеите на Учителя са във връзка с пробуждането на новото съзнание у людете, съзнание, че сега настъпва новата епоха на Духа, епохата на осъществяване Царството Божие, в която за първи път ще се съединят Любовта и Мъдростта. Великите люде, гениите, учителите на човечеството са светли слънчеви духове, които са дошли да донесат светлина, любов и свобода за всички. Това донася и Учителят. Това, което у него импонира на всички, то е неговата чистота и святост, неговото пълно безкористие, неговата духовна сила, която той е проявявал през целия си живот.
в тоя смисъл ние не смеем да го сравняваме с Толстой, който е прекарал бурна младост, както той сам ни говори в своята „
Изповед
" и едва след петдесетата си година почувствувал промяна в душата.
Ето това пълно безкористие и тази абсолютна чистота виждаме в живота на Учителя. И в това е тайната на неговата сила, на неговото влияние. И ако движението на Всемирното Братство преди четиридесет години Учителят е започнал с един ученик, той сега има възторжени последователи навсякъде – и в България, и в странство. Най-голямото чудо, което Учителят върши, благодарение на своята чистота, е в това, че чрез него и чрез неговите идеи се проявява сила, която лекува не само физическите болести, но и всички душевни недъзи. На духовно слепите се отварят очите, глухите за мъдростта почват да чуват, хромите в добродетелите почват да ходят; прокажените в греха възкръсват за нов живот на Божията Любов.
към текста >>
21.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ
ИЗПОВЕД
Това стана в гр. Л.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ
ИЗПОВЕД
Това стана в гр. Л.
Нашето семейство беше близко с ученичката Иванка, от 3 клас. Майка й беше починала преди известно време. Веднъж Иванка дойде у дома и каза на майка ми: – Кръстнице, знаете ли, какъв интересен сън сънувах. Всъщност това не беше сън. Аз бях в будно състояние.
към текста >>
22.
DU MAITRE: LA VIE DANS LE PASSE, LE PRESENT ET LAVENIR
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Изповедта
на Бергсон Професор Шевалие, понастоящем френски министър на народната просвета, ученик на Бергсон, е посветил на своя учител една вдъхновена книга.
Това се вижда ясно от съчиненията на Достоевски, Толстой, Гогол и пр. Един особен дух отличава славянството; това е чувството на братство. И тая идея за братство, според Шубарт, е великата мисия на Русия и славянството. Авторът анализира психиката на западноевропейския човек и на славянина, за да изпъкне разликата. Според него духът на истинското християнство работи в руската и изобщо в славянската душа.
Изповедта
на Бергсон Професор Шевалие, понастоящем френски министър на народната просвета, ученик на Бергсон, е посветил на своя учител една вдъхновена книга.
В тая книга, между другото, той излага това, което Бергсон му изповядал при последното си свиждане с него. Бергсон го помолил да напечата тая негова изповед след смъртта му. И сега Шевалие изплнява това. Шевалие пише между другото в тая книга следното: „Няколко години преди излизането на „Двата извора на морала и на религията" от Бергсон, аз бях почувствувал, че мисълта на Бергсон ще доведе до идеите на Бога, до Любовта, която е сътворила всичко. И това мое предвиждане излезе вярно.
към текста >>
Бергсон го помолил да напечата тая негова
изповед
след смъртта му.
И тая идея за братство, според Шубарт, е великата мисия на Русия и славянството. Авторът анализира психиката на западноевропейския човек и на славянина, за да изпъкне разликата. Според него духът на истинското християнство работи в руската и изобщо в славянската душа. Изповедта на Бергсон Професор Шевалие, понастоящем френски министър на народната просвета, ученик на Бергсон, е посветил на своя учител една вдъхновена книга. В тая книга, между другото, той излага това, което Бергсон му изповядал при последното си свиждане с него.
Бергсон го помолил да напечата тая негова
изповед
след смъртта му.
И сега Шевалие изплнява това. Шевалие пише между другото в тая книга следното: „Няколко години преди излизането на „Двата извора на морала и на религията" от Бергсон, аз бях почувствувал, че мисълта на Бергсон ще доведе до идеите на Бога, до Любовта, която е сътворила всичко. И това мое предвиждане излезе вярно. Бергсон пръв установи на позитивни основи безсмъртието на душата. Наистина, още през 1896 год.
към текста >>
23.
ОЩЕ НЯКОЛКО ОСОБЕНОСТИ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА - П. М.
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Не напразно в християнските църкви се практикува „
изповедта
" като средство за облекчаване на моралните страдания.
Повикват проф. Фройд и той чрез своя метод на психоанализиране на изживяванията й успява да я принуди да разкаже всичките си преживелици, включително и случката със сестра й. От тоя момент започва и излекуването й. В това няма нищо чудно и невъзможно. Подтискащите мисли и чувства, които е имала болната при откриването им са били освободени от нейното съзнание и у нея настъпва хармонично отнасяне към живота и тя оздравява.
Не напразно в християнските църкви се практикува „
изповедта
" като средство за облекчаване на моралните страдания.
И проф. Фройд, след като е правил дълги наблюдения за подобни случаи, казва: „Всека подтискаща мисъл или желание води не само до психично заболяване, но и до физиологично такова". Може би тъкмо да предпази хората от подобно състояние, Учителят казва в беседите „Двата пътя", в „Качества и прояви на волята”: „Без разположение нищо не става". С това той иска да каже: за да бъдем здрави, необходимо е да живеем така, че да проявим най-добрите си мисли, чувства и желания, защото само по тоя начин ще се хармонизираме с природата. Или както Учителят казва още в споменатата беседа „Двата пътя": „Ако хората се хармонизират с природата и пристъпват към нея с искреност и постоянство, тя дава това, което им е нужно".
към текста >>
24.
Общение с Бога - Учителят
Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Осъден е без да си каже думата, било за оправдание, било за
изповед
, ако е виновен.
Тук вече стана това, което предизвика светлата проява на Учителя. Провинил се брат /от наше гледище/ посегна да тегли жребие, но му се отказа. Стана голямо брожение между присъствуващите, и всички разбраха, че на него не му дават да тегли жребие, а той се почувствува като прокажен. Значи той, прокаженият, няма право да тегли жребие и да се качи в Горницата да се помоли. Той се движи бавно, унил с отпусната надолу глава отчаян, не знае какво да прави - за него няма място нито на небето, нито на Земята.
Осъден е без да си каже думата, било за оправдание, било за
изповед
, ако е виновен.
Жестока, братоубийствена беше присъдата към провинилия се, но безмълвна - никой дума не му рече. Подобно нещо стана преди 2000 години, във времето на Христа, когато евреите заведоха при Него жена блудница и му казаха, че според Мойсеевия закон такива са за убиване с камъни. Но Христос се наведе и пишеше на земята. После повдигна глава и продума: "Който счита себе си по-чист от нея, нека пръв хвърли камък върху нея". Те се спогледаха помежду си и един по един напуснаха мястото; жената остана сама Тогава Христос се обърна към нея и запита жено, осъди ли те някой?
към текста >>
25.
КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ - Стоян Ватралски
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Когато обаче разказът на младежа завърши, в краткото мълчание между
изповедта
на Константин и това, което той се готвеше да му каже, лицето му се промени.
Мислех си, че там ще найда успокоение и смисъл на живота си, но и там, както всякъде. Тегли ме нещо към светинята на нашия народ - към Света гора - и затова Господ пощади живота ми, тъй като страшна беше бурята, която преживяхме. А и гемията се разби в скалите. Не е ли това поличба, отче? През цялото време време, докато Константин говореше, свещеникът слушаше със спокойствие и с неизменно благо изражение на лицето си.
Когато обаче разказът на младежа завърши, в краткото мълчание между
изповедта
на Константин и това, което той се готвеше да му каже, лицето му се промени.
Напусна го спокойното изчакване, което имаше дотогава, и в очите му заблестя пламък. Движенията му станаха по- енергични, по-властни, но онова, което най-много порази младежа, бе едно светло сияние над главата, което просветна за миг и изчезна. Константин не можеше да съобрази дали това е действителност, или сън. Студени тръпки и непознат свещен страх пропълзя по снагата му. Пот ороси неговото чело.
към текста >>
26.
Борис Николов (1900-1991)
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Отидох при него и направих една безпощадна
изповед
.
Но честността й е била предизвикателство за мнозина, които са минавали по лесния път. Конфликтите са били неизбежни. В такива моменти срещите с Учителя са били като въздуха за нея. Тя пише: “Един път бях сгрешила и си казах: Сега Учителят сигурно ще ме изпъди. Обаче аз съм длъжна всичко да му разкажа.
Отидох при него и направих една безпощадна
изповед
.
След това останах да чакам присъдата си. Учителят се обърна към мене и каза: Ти сега си 100 пъти по-близо до Истината. Ученик, който е направил една погрешка и я е осъзнал и изправил, е пo-ценен за Разумния свят от онзи, който никога не е грешил.” По всяко време, когато условията са позволявали М.Тодорова е имала стремежа да научи нещо ново. Задавала е много въпроси. И всичко ново, чуто от Учителя е записвала в своите тетрадки.
към текста >>
27.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 5
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нас не ни делят нито светските титли, нито партии, нито секти и
вероизповедания
, нито националност.
Вие съвсем не можете си представи, каква радост ни донесе вашето приветствие по случай годишното ни събрание на Петдесятница. Така красиво е, така трогателно е да се знае, че и в други страни има братя и сестри, които имат еднакви идеали с нас. Ние ви благодарим за приветствията, изпращайки ви нашите от все сърце. Братя и сестри! С радост ние ви подаваме ръката си за съработничество по пътя на Любовта към Бога.
Нас не ни делят нито светските титли, нито партии, нито секти и
вероизповедания
, нито националност.
Ние всички произхождаме от един Бог и трябва да се върнем при Него. Така, скъпи братя и сестри, да не вървим по пътя на личното издигане, защото този погрешен път води също и към робство. Да бъдем всички в единство, защото в единството е скрита мощността и любовта — Божествеността. Ние ви подаваме ръката си за обща работа и се надяваме и молим Бога, сигурно заедно с вас, щото още много членове на тази верига да се съединят, за да бъде опасана нашата разделена земя от един пояс на единодушие и Любов. Ние искаме да останем във вярна връзка с вас и се надаваме да получим радостни вести, подтикващи към нова дейност в полето на Любовта.
към текста >>
28.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Вайс)
Изповед
(Житен Клас) Хиромантия.
-------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Път към обнова (Л. Лулчев) Науката за храненето (В. Пашов) Тайните на живота и смъртта (Макс Хайндел - продължение от брой 103) Словото на Учителя. Разумните отношения (Из беседа от Учителя, държана на 24 юни 1934 г.) Малките величини (Д-р К.
Вайс)
Изповед
(Житен Клас) Хиромантия.
Възвишения или хълмове на ръката. Глиган и нива (Д. Б) Книжнина Път към обнова Всяко явление трябва да се проучи строго научно, обективно. А де се отричат нещата и да се отбягва тяхното обяснение и проучване, това не е наука. Те казват „Това е илюзия“ или „Това са заблуждения“.
към текста >>
В а й с
Изповед
Малката воденичка на дяда Тихола беше сгушена между големите стари върби и тополи.
Да бъдеш изправен всеки час — това е истинската житейска мъдрост. Тя е плодът на зрелия човек. Мнозина си мислят, че в стремежа си към великата цел, могат да прахосват времето си и се надяват, че съдбата има към тях добри намерения. Обаче една висша, велика дейност може да развие само тоя, който използва всеки час, който и върху най-малките точки в живота си прилага най-голяма сила. Д-р К.
В а й с
Изповед
Малката воденичка на дяда Тихола беше сгушена между големите стари върби и тополи.
От незапомнени дни кречеталото ден и нощ пее монотонната си песен, но която, слята с шума на близкия бент, ставаше приятна, чудесна! Години наред бента безспир акомпанира на кречеталото и оживява балканската долина, в която бързо лъкатуши сребристата дъга на реката. Беше есен. Жълтите листа на върбите се ронеха като дребни сълзи и оплакваха хубавото топло лято. Тихият вятър тъче от тях пъстър многоцветен губер и покрива каменния покрив на воденицата.
към текста >>
29.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Предлежащият такъв съдържа — освен календара на Българската православие черква, бележник, разни данни за леточисления и празници на други
вероизповедания
— изгреви и залези на слънцето, дължина на деня, изгреви и залези на луната, за всеки ден: фази на луната, преминаване на слънцето през някой особени точки от еклиптиката, изгреви и залази на видимите с просто око планети, през 10 дни; гражданско смрачаваше; констелация на планетите със слънцето и по между си; видимост на планетите в България през отделните месеци; затъмнения и в частност затъмнението видимо от България.
Д. Б. Книжнина Астрономичен календар за 1935 год. 9 годишнина от Д-р Владимир Кир. Христов. Издаваният от Д-р Вл. К. Христов календар е препоръчан от Министерството на Народното Просвещение с окръжно № 40722 от 7 декември 1932 г.
Предлежащият такъв съдържа — освен календара на Българската православие черква, бележник, разни данни за леточисления и празници на други
вероизповедания
— изгреви и залези на слънцето, дължина на деня, изгреви и залези на луната, за всеки ден: фази на луната, преминаване на слънцето през някой особени точки от еклиптиката, изгреви и залази на видимите с просто око планети, през 10 дни; гражданско смрачаваше; констелация на планетите със слънцето и по между си; видимост на планетите в България през отделните месеци; затъмнения и в частност затъмнението видимо от България.
Календарът има джобен формат и обхваща 48 стр. с две диаграми в текста, които особено улесняват намирането на планетите по небето. Разгледаните явления, които се наблюдават ежедневно при небесните светила, слънце, луна и планети, му дават по-общ характер. Той струва 5 лв. вкл. пощ.
към текста >>
30.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Вътрешният лекар; Религия на дрехите; Законът на брака; Как се заробваме едни други; Една молитва; Как преуспява човек в работата си;
Изповед
; Църквата на мълчаливото желание; Целебната и възраждаше сила на пролетта: Безсмъртие в плътта.
Нашите сили — как да ги използваме, от Прентис Мълфорд. Превела Ел. Т. Консулова — Вазова. Цена 25 лева. Със следното съдържание: Някои закони на силата и красотата; Няколко практически духовни рецепти; Бог в дърветата; Тайнствеността на съня или нашето двойно съществува ние; Духовни токове; Кои са нашите сродници?
Вътрешният лекар; Религия на дрехите; Законът на брака; Как се заробваме едни други; Една молитва; Как преуспява човек в работата си;
Изповед
; Църквата на мълчаливото желание; Целебната и възраждаше сила на пролетта: Безсмъртие в плътта.
Голяма част от нашите читатели познават Прентис Мълфорд от отделните статии, които са се появявали в периодичния окултен печат преди излизането на тази книга. Тук те имат възможност да се запознаят по-подробно е неговата дълбока, енергична и стимулираща читателя мисъл Както показват и заглавията на отделните глави, тук всичко се движи в кръга на практичното, близкото, всекидневното, с което сме винаги в съприкосновение от което винаги имаме нужда. Тази здрава жизнерадостна, импулсираща философия на живота на американския окултист е много нужна за българина, който често изпада в песимизъм. Ние препоръчваме книгата на Прентис Мълфорд на всички. Доставя се от редакцията в-к Братство.
към текста >>
31.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато четете „
Изповед
“.
N Л. Толстой — гласът на живия Бог „Толстой беше гласът но живия Бог“ П. Дънов Във времето, когато езическия строй на съвременна „християнска“ Европа преживява тежка криза, когато изгрява зората на новата истинско християнска култура на духа и любовта, яви се пророка от Ясна Поляна, гениалният художник, честният и проникновен мислител, правдивият и безстрашен преобразовател, смелият новатор във всички области на живота, който освети всички гънки на цивилизацията с прожектора на Божията Любов! Толстоя като ненадминат, гениален художник и романист всички знаят! Но Толстоя — като учител на новия живот в светлината на Божествената любов — малцина познават!
Когато четете „
Изповед
“.
„Моята вяра“, „Царството Божие“, тази дивна трилогия — вие виждате, вие преживявате най-великото събитие на човешката душа — духовното раждане и възраждане на Божественото начало. Великата заслуга на Толстоя се състои именно в това, че той изнесе отново в нейната сияйна чистота и красота — основните истини на Христовото учение, отдавна забравени, отречени, претълкувани от официалните църкви — а именно: 1) Че върховният закон на човешкия живот е любовта към всички хора, без разлика на народност, вяра, съсловие. Че тази Божествена, слънчева любов изключва всяко насилие, всяко убийство, всяка лъжа, всяко робство, както и да се стараем да ги оправдаваме. И с огъня на древните пророци, Толстой разкри пред удивеното човечество — забравените пет заповеди на величествената планинска проповед на Христа, които показват пътя на чистотата, светлината и свободата. Чули сте, че речено е на старовременните: не убий!
към текста >>
Изповед
, Моята вяра, Царството Божие, Какво да правим?
„Царството Божие е вътре във вас“ и „Какво трябва да правим“ — В тези съчинения Толстой разглежда приложението на Божията Любов в обществения и международния живот. „О жизни“ — За живота — това е философско обоснование на учението за Любовта към всички — едно от най-великите философски съчинения на миналото столетие. В него Толстой изтъква, че нашият живот е като отсечка от конус — следователно е съществувал преди рождението и ще съществува после смъртта — само че нам не ни е дадено да знаем това. А за нас е важно да разрешим сега, в този живот основният въпрос за смисъла на живота — а той е само в изпълнението на Божието начало в настоящия миг — в Любовта към Бога и всичко съществуващо, която разрешава всички противоречия и побеждава смъртта. Пътят на живота — и „За всеки ден“ — където Толстой събира мислите на мъдреци и учители от всички времена и народи, и ги разпределя за всеки ден и отпосле в система, е величествен опит за синтеза между изтока и запада;и за системно изложение учението за единството на всички религии и за всемирното братство.
Изповед
, Моята вяра, Царството Божие, Какво да правим?
За живота и Пътят на живота — са книги, които непременно трябва да прочете всеки човек и особено всеки окултист, защото той ще намери богат духовен опит, наред с класическия език и свещения огън на вдъхновението. В тия основни съчинения и в безчислените си големи и малки статии, съчинения и писма, Толстой гори, свети, лъчеизпуска топли и светли лъчи, защото той прие кръста в душата си. Въпреки некой грешки, дължащи се на неговия рационализъм и увлечение, учението му за Божествената Любов, ни разкрива ядката, същината на великото учение на Христа, а животът на Толстоя е най-великият роман, който той ни поднесе. Толстой изразява великата мисия на славянството. Той е пример за нас, че и ние трябва да приемем Христа в нас, да го следваме всякога и до край!
към текста >>
32.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нямаше нито един мъж, нито една жена, които да нямаха някое желание, за което срамът завинаги им беше забранил да говорят дори на един
изповедник
.
Аз виждах във всяко сърце кое бе неговото горещо желание и знаех, че мога да го задоволя. В продължение на дълго време аз останах видим, след това напуснах моите избрани служители. Заповядах им да се приближете към брега, защото сега, когато вече не бях длъжен да бъда видим за слабите очи на хората, аз можех да говоря на тези, на които исках и да ги приближавам. Мощният живот на младия жрец бе достатъчен, за да поддържа за известно време лампата на психичната сила, ако не го употребявах извънредно бързо. Аз слязох на земята и се отправих всред тълпете, нашепвайки на ухото на всеки тайната на неговото сърце, нещо повече, казвайки му как да постигне това, за което той мислеше само в тишината.
Нямаше нито един мъж, нито една жена, които да нямаха някое желание, за което срамът завинаги им беше забранил да говорят дори на един
изповедник
.
Но аз виждах това желание и правех щото да не изглежда вече че в него има нещо срамно и посочвах колко малко усилие; на волята, колко малко знание бяха необходими, за да се направи първата стъпка по пътя на реализирането му. Аз минах на дръж и на шир през тази тълпа и когато я пребродих напълно, аз оставих след себе си същества, които бяха плячка на безумието и страстта. След това, опиянението, което произвеждаше моето присъствие, на можеше повече да се сдържа. С един глас тълпата избухна в една дива песен, която направи да пламне моята кръв и да гори в мене. Не бях ли чувал тази песен под други небеса, пяна от гласовете и езиците на други народи?
към текста >>
33.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Така разбрана,
изповедта
пред себе си, има смисъл.
До като човек се съзнава, или крие погрешките от себе си, той не може да прогресира. Всеки човек, който може да намери една своя погрешка или един свои недостатък и може да го признае от сърцето си, от душата си, от ума си и от силата си, в него се зараждат велики възможности и той постепенно може до се възвърне да живее при естествените условия, в които е живял първоначално човека. На такъв човек и самата природа ще съдейства. Това значи да има човек знание. Това знание може да дойде у всички, само когато признаят дълбоко в себе си своите погрешки и недостатъци и се зароди силен импулс да се изправят и да се дойде до естественото състояние на живота, което е здравословно и изключва всякакви недъзи.
Така разбрана,
изповедта
пред себе си, има смисъл.
И нещата в света трябва да се осмислят. За това е необходимо да изучаваме света, в кой го живеем. Едни искат да докажат, че светът е много красив; други искат да докажат, че светът е много лош. Ние се спираме върху едно — а именно — съществата, които живеят в този свят, прогресират много бавно. Изобщо, животът прогресира с големи мъчнотии.
към текста >>
34.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Едничка само тази молитва е останала общо наследство и на всички векове и на всички християнски
вероизповедания
— следователно тя е израз на стремлението на цялото християнство и откровение на бъдещето.
Висшето, всестранното развитие на човечеството, следователно, е дейното приложение на всичкото философско, религиозно, нравствено съдържание на човечеството. Чрез делото идеалът трябва да стане реалност. Осъществяването висшият идеал на Христа е задача на всички ни. Отче наш е молитва — просба не за настоящето, а за бъдещето, не за даденото, а за това което трябва да бъде — в бъдеще. То е социална просба, а не индивидуална.
Едничка само тази молитва е останала общо наследство и на всички векове и на всички християнски
вероизповедания
— следователно тя е израз на стремлението на цялото християнство и откровение на бъдещето.
Молитвата Господня е единствено по своя род — в цялото християнство, истинско откровение на бъдещето не пасивно, а активно, не случайно, а съществено, необходимо; откровение за бъдещето на човечеството, което неизбежно трябва да настъпи. Всека просба на молитвата е нужда на човечеството, която трябва да се удовлетвори, а цялата молитва е програма на бъдещето общество, което трябва да осъществи царството Божие. Бог е Дух и иска поклонение в Дух и Истина. Не изпълнение на обреди, не изповядване и проповядване на Словото, а изпълнение волята Божия, освещаване името Божие, творчески, деятелен живота в Бога, в Духа, това е задачата на бъдещите векове. (О. Н.
към текста >>
35.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато искате някой да се
изповеди
пред вас, това е насилие.
То е написано на неговото лице. Вие трябва да знаете да четете. Сами ще четете без да го питате. Ако някой човек дойде и сам ви се изповяда, то е друг въпрос, но няма защо вие да го питате. Аз съм за свободата.
Когато искате някой да се
изповеди
пред вас, това е насилие.
Никакво насилие не се позволява. — Ама аз искам да зная какъв е той пред Бога. Бог го знае какъв е. Този човек се е изповядал пред Бога. защото има доверие в Него.
към текста >>
36.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Милиони и милиони люде от всички християнски
вероизповедания
цели двадесет столетия повтарят тази молитва и тя е едничка, която е останала непокътната и обща у всички християни, която е преживяла всички схизми и разделения и ги обединява в „едно стадо и един пастир“.
Значението им е вечно, а предназначението — временно, защото изразяват вечната истина за дадена степен на развитие. Това са звезди, които светят на небосвода на човечеството. И критиката не е могла да разпръсне свещената атмосфера, която увенчава такива звезди. Такива паметници са „десетте заповеди“ на Мойсея напр., а от по-низш род — дванадесетте таблици на римското право. Но паметник на паметниците, звезда лъчезарна, която озарява бъдещата епоха на човечеството с особена свойствена само ней светлина, това е „Отче наш“, паметник на новата епоха.
Милиони и милиони люде от всички християнски
вероизповедания
цели двадесет столетия повтарят тази молитва и тя е едничка, която е останала непокътната и обща у всички християни, която е преживяла всички схизми и разделения и ги обединява в „едно стадо и един пастир“.
Защото тя е израз на стремлението на цялото християнство към историческото бъдеще; тя не е частна, а обществена просба, не е лична, а обща, не е случайна, а всемирна. Тя е социална просба за бъдещето, което очакваме и за което трябва да работим всички. Редицата социални просби, изразяват потребностите и стремленията на цялото човечество и затова „Отче наш“ е молитва всемирна и има всемирно значение и предназначение. Тя е социална програма на бъдещето на човечеството, на това, което трябва да бъде. „Отче наш“ е откровение на бъдещето.
към текста >>
Фактът, че тя обединява всички християнски
изповедания
и секти в едно, потвърждава това.
Затова Христос е дал това откровение на бъдещето във формата на молитва, която съдържа живото обещание, завещанието на Христа, наследството на пълнолетните Синове Божии, които осветяват името Божие и изпълняват волята Божия. „Велики тайни крие молитвата Господня, макар и кратка в слова“. (Св. Киприан). Тя е „съкращение на Евангелието“, (Тертулиан), но съкращение на вечното евангелие. защото тя е изпълнение и приложение на това, което Христовото Евангелие е заложило.
Фактът, че тя обединява всички християнски
изповедания
и секти в едно, потвърждава това.
Въпреки, че милиони християни двадесет века са произнасяли и произнасят „Отче наш“, великите тайни, които тази молитва съдържа не с били разкрити досега, тя е останала „слово скрито“, завет на тайни и загадки. Седемте просби в „Отче наш“ представляват седем главни тайни на бъдещето. Защо? Защото времената не се били изпълнили. Осъществяването на това, което съдържа „Отче наш“не е могло да настъпи в историческата епоха от 2000 год. след Христа, която преживяваме.
към текста >>
37.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И тук, както и навсякъде, болшинството от хората служат на един Бог — Мамона, личния егоистичен интерес, макар да принадлежат на най-различни
вероизповедания
и да имат най-различни мирогледи.
Т. Ч. Жетвата е богата (пътни бележки) Ст. Загора. Чувал съм много пъти, че Стара Загора е град на поетите и музикантите. И наистина, това до голяма степен е вярно. Като всеки голям град обаче, и в Стара Загора материализмът взема надмощие над чисто идеи и духовни подбуди.
И тук, както и навсякъде, болшинството от хората служат на един Бог — Мамона, личния егоистичен интерес, макар да принадлежат на най-различни
вероизповедания
и да имат най-различни мирогледи.
И все пак, вечно зеленото аязмо бди над града в неотменна стража и безмълвно шепне всекиму, който из низините на града би отправил погледа си към него: има вечни истини, има вечна красота, вечен живот. Освен бързопреходното и нетрайното, т. е. това, към което всички сляпо се стремят — материалното — съществува и нещо вечно, пълно с дълбок смисъл и то е което дава истинска цена на живота, а не спечелените хиляди и милиони. Високо над града, малко на дясно от аязмото и на същата височина като него се издига бяло здание, над което се вижда борова гора. Това е салонът за събрания на Всемирното Братство.
към текста >>
38.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Изповедта
е крайно необходима за да се разтоварваме и опресняваме.
* Блестят пречисти светлини в очи ни, помамени към Идеала вечен вървиме ний . . . Огреян от лъчите блести Върхът, все близък и далечен. Ал. Г. ПО СТЪПКИТЕ НА РАЗУМНОТО Скръбта е приготовление за радост, до толкова, доколкото при нея сме запазили чистотата на сърцето си, светлината на ума си и благородството в постъпките си.
Изповедта
е крайно необходима за да се разтоварваме и опресняваме.
Поетът се изповядва със своето перо, музиканта с тоновете; всеки по свой начин трябва да очисти сърцето си. Само чистия по сърце знае цената на изповедта. Изповедта е една от най-скъпите срещи на Бога. Ако ние се радваме на чуждото творчество като на свое, и ако напредъка на другите изживяваме като свой напредък, нашето творчество ще бъде издържано по форма, по съдържание и по смисъл. Ако не спазим горното класическо правило ние четем смъртна присъда на своето творчество.
към текста >>
Само чистия по сърце знае цената на
изповедта
.
Огреян от лъчите блести Върхът, все близък и далечен. Ал. Г. ПО СТЪПКИТЕ НА РАЗУМНОТО Скръбта е приготовление за радост, до толкова, доколкото при нея сме запазили чистотата на сърцето си, светлината на ума си и благородството в постъпките си. Изповедта е крайно необходима за да се разтоварваме и опресняваме. Поетът се изповядва със своето перо, музиканта с тоновете; всеки по свой начин трябва да очисти сърцето си.
Само чистия по сърце знае цената на
изповедта
.
Изповедта е една от най-скъпите срещи на Бога. Ако ние се радваме на чуждото творчество като на свое, и ако напредъка на другите изживяваме като свой напредък, нашето творчество ще бъде издържано по форма, по съдържание и по смисъл. Ако не спазим горното класическо правило ние четем смъртна присъда на своето творчество. Доволството от малкото, което сме създали, е първото бисерно зрънце на безсмъртно творчество. На завистливите и Бог е безсилен да помогне, а на доброжелателните Бог помага и тогава, когато даже и те не са желали.
към текста >>
Изповедта
е една от най-скъпите срещи на Бога.
Ал. Г. ПО СТЪПКИТЕ НА РАЗУМНОТО Скръбта е приготовление за радост, до толкова, доколкото при нея сме запазили чистотата на сърцето си, светлината на ума си и благородството в постъпките си. Изповедта е крайно необходима за да се разтоварваме и опресняваме. Поетът се изповядва със своето перо, музиканта с тоновете; всеки по свой начин трябва да очисти сърцето си. Само чистия по сърце знае цената на изповедта.
Изповедта
е една от най-скъпите срещи на Бога.
Ако ние се радваме на чуждото творчество като на свое, и ако напредъка на другите изживяваме като свой напредък, нашето творчество ще бъде издържано по форма, по съдържание и по смисъл. Ако не спазим горното класическо правило ние четем смъртна присъда на своето творчество. Доволството от малкото, което сме създали, е първото бисерно зрънце на безсмъртно творчество. На завистливите и Бог е безсилен да помогне, а на доброжелателните Бог помага и тогава, когато даже и те не са желали. Качеството на творчеството се определя от безкористието, което имаме към него.
към текста >>
39.
-
За мене няма радост всред хората, няма тих, задушевен разговор, няма взаимна приятелска
изповед
.
С темперамент жив и буен, живях с радост всред обществото. Трябваше, обаче, да се оттегля и да живея самотен: помъчих се да забравя своя недъг, но бях отблъснат, двойно по-натъжен поради моята глухота. А все пак ми беше невъзможно да казвам на хората: „Говорете по-високо, викайте, защото съм глух“. Как да изповядам липсата на един усет, който би трябвало тъкмо у мен да е по-съвършен, отколкото у другите; усет, който имах едно време и то в такова съвършенство, както у малцина музиканти: не, не мога. Не ми се сърдете, прочие, че страня от вас: бих искал да живея при вас, но това е невъзможно и моята мъка ме гнети по-силно, защото никой не ме разбира.
За мене няма радост всред хората, няма тих, задушевен разговор, няма взаимна приятелска
изповед
.
Вечно сам, не мога да се приобщя към никого и живея изгнаник. Приближа ли се до някого, обхваща ме грозна мъка, треперя всяка минута, че ще издам глухотата си. Понякога, и въпреки всичко, се увличах между познати люде, но се излагах на непосилна скръб: те се заслушваха в някоя флейта или в песента на селския пастир, а аз нищо не чувах. Обземаше ме безкрайно отчаяние и за малко бих сложил край на земните си дни. Единствено изкуството ме възпря, мислих, че не трябва да напусна света, без да сътворя това, за което се чувствах призван.
към текста >>
40.
-
Дунавски и Добри Христов,
изповедта
на един баща, съвети към мъжете, женска и детска хигиена, изпитани рецепти за две менюта, готвене без огън, средства за подмладяване, здравни въпроси и отговори и пр.
Може да се достави от книжарница „Братство“ — Севлиево. Вестник на жената, брой 840, съдържа; ролята на българката в животновъдството, статия от д-р Братованов „Шанел“, нов разказ от Евдокия Обрешкова. Пред прага на пролетта, увеличени модели на гарнитура за гостна стая и за килими и др. модели за комбинирани рокли и детски дрехи; стихове от Р. Ралев, В.
Дунавски и Добри Христов,
изповедта
на един баща, съвети към мъжете, женска и детска хигиена, изпитани рецепти за две менюта, готвене без огън, средства за подмладяване, здравни въпроси и отговори и пр.
Отделен брой 3 лв. Полугодишен абонамент 80 лева с безплатно книги — премии за 90 лева. Сумите се изпращат по чекова сметка № 750 на адрес: „Вестник на жената“ София. Български радио-преглед, бр. 17 с намалена цена 2 лв.
към текста >>
41.
-
— апология на майката от Стилиян Чилингиров; Майка, фрагмент от Аспарух Иванов: Синовна
изповед
от К, Н.
И тъкмо това е, изглежда, цялата която автора си е поставил: с отделни, загатващи, но недоизказващи, светкавични сигнали да насочи мислещите люде на днешното време към една по-правилна ориентировка всред хаоса на днешните противоречиви схващания за живота. Книгата е издание на книгоизд. „Хемус“ и струва 35 лева. Може да се достави от книжарница „Братство“ — Севлиево. Вестник на жената, брой 849 е посветен на майката по случай денят на майката и съдържа: Ти, майко!
— апология на майката от Стилиян Чилингиров; Майка, фрагмент от Аспарух Иванов: Синовна
изповед
от К, Н.
Цакова; Писмо до майка ми, стихове от Спас Капелков: Премазано цвете разказ от Богдан Овесянин: Литературен преглед от Стойко Божков: Новите мента и костюми и увеличени шевици за гарантиране на детски роклички; Добрата майка; Първият акушерски курс у нас; Пролетни посеви в домашната градина, от Гена Папазова. Отделен брой 3 лева, Полугодишен абонамент 80 лева с безплатно книги.
към текста >>
42.
-
Елвилюри ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Изповед
Това стана в гр. Л.
* „О, не бойте се, че Мойта рана в лавата Ми длан ще се вшири, щом повисна на пирон-стомана: после, в нея заковете три! * „Нека болният Ми брат провиди Бога през пробитата Ми длан: да узнае, как в скала обиди е прозорец светъл продълбан. * „Нека пие виното рубинно: на страданието Ми плода — и, познал сърцето Ми невинно, да вкуси на Словото меда. * „Нека в раната Ми капне роена топлата сълза — божествен лък ! Да сияй в дланта Ми венценосна сълзата на възкресен човек.
Елвилюри ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Изповед
Това стана в гр. Л.
Нашето семейство беше близко с ученичката Иванка, от 3 клас. Майка й беше починала преди известно време. Веднъж Иванка дойде у дома и каза на майка ми: — Кръстнице, знаете ли, какъв интересен сън сънувах. В същност, това не беше сън. Аз бях в будно състояние.
към текста >>
43.
-
Хиндхеде Алкохолизма и въздържателното движение, Славчо Арсов
Изповед
на един пияница, М.
Толстой Научните основи на вегетарианството, Д-р А. Кингсфорд Трактат за вегетарианството, П. Б. Шели Етика на храната или пионери на вегетарианството, Хр. Досев Да ядем ли месо, Д-р Келог Вегетарианска готварска книга, Кръстю Кадънков Храната на народа, Д-р М. Хиндхеде Алкохолът и душевните болести, Д-р М.
Хиндхеде Алкохолизма и въздържателното движение, Славчо Арсов
Изповед
на един пияница, М.
Илин Бял или чер хляб, П. Георгиев Отец Сергей, Л. Толстой Изповед, Л. Толстой Кройцерова соната, Л. Толстой Против смъртното наказание, В.
към текста >>
Толстой
Изповед
, Л.
Досев Да ядем ли месо, Д-р Келог Вегетарианска готварска книга, Кръстю Кадънков Храната на народа, Д-р М. Хиндхеде Алкохолът и душевните болести, Д-р М. Хиндхеде Алкохолизма и въздържателното движение, Славчо Арсов Изповед на един пияница, М. Илин Бял или чер хляб, П. Георгиев Отец Сергей, Л.
Толстой
Изповед
, Л.
Толстой Кройцерова соната, Л. Толстой Против смъртното наказание, В. Хюго Махатма Гандн, Ромен Ролан Автобиография, М. Ганди Млада Индия, М. Ганди Юлий 1914, Ем.
към текста >>
44.
-
В какво седи
изповедта
?
На слънце в душевния живот! На слънце в политическия и международен живот! СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Да изповядваме (из неделната беседа „Да изповядваме! “ – 29. III. 1942 г.) Какво трябва да изповядваме, какво учение трябва да изповядваме днес?
В какво седи
изповедта
?
Много неразбрана е изповедта. Направил си едно прегрешение, да го изповядаш съвсем друго значение турили на думата изповед. Трябва да знаеш нещо и да го изявиш на света. Не само да говориш, но да го знаеш основно. Сега, аз уважавам жените в едно отношение.
към текста >>
Много неразбрана е
изповедта
.
На слънце в политическия и международен живот! СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Да изповядваме (из неделната беседа „Да изповядваме! “ – 29. III. 1942 г.) Какво трябва да изповядваме, какво учение трябва да изповядваме днес? В какво седи изповедта?
Много неразбрана е
изповедта
.
Направил си едно прегрешение, да го изповядаш съвсем друго значение турили на думата изповед. Трябва да знаеш нещо и да го изявиш на света. Не само да говориш, но да го знаеш основно. Сега, аз уважавам жените в едно отношение. Те казват, не си струва, човек да бъде жена.
към текста >>
Направил си едно прегрешение, да го изповядаш съвсем друго значение турили на думата
изповед
.
СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Да изповядваме (из неделната беседа „Да изповядваме! “ – 29. III. 1942 г.) Какво трябва да изповядваме, какво учение трябва да изповядваме днес? В какво седи изповедта? Много неразбрана е изповедта.
Направил си едно прегрешение, да го изповядаш съвсем друго значение турили на думата
изповед
.
Трябва да знаеш нещо и да го изявиш на света. Не само да говориш, но да го знаеш основно. Сега, аз уважавам жените в едно отношение. Те казват, не си струва, човек да бъде жена. Не всякога.
към текста >>
Още от първия ден на постъпването си, баронеса Льовенскьолд я повика и й направи една съвсем странна
изповед
.
Обаче тук има известно взаимодействие и прели да бъде добър, човек трябва да диша като добър. Дишането е първо условие, което предава на човека известни добродетели“. (Из книгата „Учителя за дишането“ от Боян Боев) Селма Лагерльоф ПРЪСТЕНЪТ НА ЛЬОВЕНСКЬОЛДОВИ Изминаха няколко години без да се заговори за пръстенът. Но случи са, че в 1788 година, г-ца Малвина Шпак дойде в Хедеби в качество на гувернантка, за да управлява домакинството. Тя бе дъщеря на бедния пастир от Сьормланд, никога по-рано на бе стъпвала във Вермланв и не знаеше ни най-малко какво ще намери в къщата, в която отиваше да служи.
Още от първия ден на постъпването си, баронеса Льовенскьолд я повика и й направи една съвсем странна
изповед
.
— Считам, че ми е длъжност, — каза господарката на къщата, — да предупредя веднага госпожицата, че в Хедеби има вампир. Не е рядко да се срещне по стълбите, или по коридорите, понякога дори по стаите, един едър и силен човек със син шинел и високи ботуши, като старите войници на Карла XII. Той се появява изведнъж пред нас, когато отваряме някоя врата, или когато стигаме на площадката на стълбата, но преди да успеем да се политаме кой е, той изчезва. Той не ни прави нищо, ние мислим дори, че ни желае доброто, и аз моля госпожицата да не се страхува, ако то срещне. Госпожица Шпак бе по онова време на двадесет и една година.
към текста >>
45.
Всемирна летопис
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
11. П. Мъгфор.
Изповедта
. 12.
Превела г-ца Д. П-чева. II. Символика на цифрите, възстановена според съответствията, от Алфегас (с много фигури). 10. П. Мъгфор. Законът за брака.
11. П. Мъгфор.
Изповедта
. 12.
Г жа Гюйон. Душевният живот. Съкратено изложил от немски П. Г. Пампоров . 13. Кабала (наука за Бога, вселената и човека).
към текста >>
46.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
* И аз, дете безумно, отлъчено от нея, От мойта мила мама — страдалница в света, Във
изповед
поисках душа си да излея, Разтуха да намеря и мир в
изповедта
.
* А ти шептиш: „по тебе копнея аз, горкана, И бдя по цели нощи и искам туй да знам.“ Като преди, безгрижна, честита ли остана, Все тъй ли пълна с вера към Бога си и там? * Все тъй ли във съня си усмихваш ми се сладко, Все тъй ли чуруликаш със звънкия си глас, Челото ти все тъй ли е хубаво и гладко, Тъй както го целунах в прощалния ни час? . . * И хиляди въпроси дочувах в самотата Шъпнещи от тревога, съмненье и любов, Очите й се виждат тревожно в тъмнината, През сълзи и риданья дочувам нейни зов . . .
* И аз, дете безумно, отлъчено от нея, От мойта мила мама — страдалница в света, Във
изповед
поисках душа си да излея, Разтуха да намеря и мир в
изповедта
.
. . * Но лудо разридах се и бързо смачках листа: Защо и тя — и мама, горкана, да страдай За мойта участ тежка, за мойта радост чиста, С тъга сега сменена? — Защо и тя да знай? * Че веч се не усмихвам, че пея не от радост, Че резчица дълбока челото загрози; Че без олтар остала — неразцъфтяла младост, Аз губя се в съмнения и горестни сълзи . . .
към текста >>
Според собствената му
изповед
, той бил почти еднакво незапознат с анатомията и физиологията, което обстоятелство го е принуждавало да работи при неблагоприятни условия.
И че неговите интуитивни схващания на характера бяха често чудно верни, е също така безспорно. Но естеството на умствената му организация не вдъхва същото доверие в изводите му от наблюдаваните факти. Той схваща точно, но не всякога разсъждава здраво. Той, вероятно, няма познания по френология, макар фактически да е бил съвременник на Гал. Когато откритията на последния не бяха станали още публични, първия издаде своя велик труд.
Според собствената му
изповед
, той бил почти еднакво незапознат с анатомията и физиологията, което обстоятелство го е принуждавало да работи при неблагоприятни условия.
Приблизителното систематическо изложение на предмета, което може да се намери в трудовете на Лафатера, е в „Стоте физиогномически правила“, останали в ръкопис и публикувани след смъртта му. И не бихме могли да го препоръчаме по друг по-добър начин, освен да препишем по-важните от тези правила, заедно с илюстрациите, чертани от самия него и първоначално гравирани под собствения му надзор. Нека те говорят за себе си, а ние няма да подчертаваме, нито да оспорваме изложението им. Четецът ще съди за себе си в светлината, в която представихме характера на автора им, и от положените и илюстрирани принципи в главите, които ще последвате. Собствените думи на Лафатера добавяте изискуемото предисловие.
към текста >>
47.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тази Мъдрост е
неизповедима
, тя се обладава в тишина, и нейната вековечност е недостъпна за превратностите на времето.
Тогава всичко се привежда към порядък; но това не може да се продължава, понеже мислите на човека са колебливи, както и сам той. Но винаги един светъл поток свързва мрака със светлостта. Този поток непрекъснато тече през безбройните форми на човешката мисъл и ги съединява с божествения блясък. Главата на Светлината пролива своя блясък върху всички мислещи глави, ако те са подчинени на закона и разума. VI. Главата на „Най-Древния от Древните“ е едно затворено вместилище, където се покои безконечната Мъдрост като изрядно вино, което никога не кипи.
Тази Мъдрост е
неизповедима
, тя се обладава в тишина, и нейната вековечност е недостъпна за превратностите на времето.
Той е Светлината, но Черната Глава е лампадата. Елеят на нейната интелигентности е премерен, и светосиянието й се разкрива по тридесет и два пътя. Проявеният Бог е забулен Бог. Това човешко изображение на Бога е като тайнствения Едем, из който бликна един извор и се разклони в четири реки. Нищо не произтича направо от Бога.
към текста >>
48.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Полудостоверно е затова, защото е написано от злобен монах, който е вложил лъжлива
изповед
в устата на човек, който никога не би се изповядал.
Граф Калиостро знаеше може би тайната, защото я въплъщаваше. Той преброди Европа, скрит в своята черна затворена кола, водена от четири бели коня и окръжена от шест смели конника, сеейки тъмното семе на духовната пробуда. Воините на духовенството й благородниците го преследвали навред. Но може ли да бъде хванат оня, който по мистериозен начин се е носил между небето и земята? Факти из неговия живот липсват, освен тия, които са дадени в полудостоверното съчинение: Vie de Josef Balsamo, connu sous le nom de comte Calioslro.
Полудостоверно е затова, защото е написано от злобен монах, който е вложил лъжлива
изповед
в устата на човек, който никога не би се изповядал.
Говори се там, че Граф Калиостро, чието първоначално име е било Бепо Балзамо, е роден в 1743 година в града Палермо. Сицилийското слънце е гряло върху това дете, което неговата красива съседка е наричала Beppo Maldetto. По-късно, обречен от своя религиозен дядо на Бога, той бил изпратен в манастира Картеджироне и е даден за помощник на манастирския аптекар. Съдбата, която господства над всички, отрежда на младия Maldetto да стане знаменит маг и го поставя при обстоятелства, които спомагат затова. Той сам признава, че тогава е научил първите начала на медико химическото изкуство, което се основава на заклинанията, на фосфора и Aqua tofana.
към текста >>
49.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Уайлд в своята
изповед
,,De profundis“ говори за него, че в оная епоха той е единственият на Запад, в когото се проявява истинският Христос.
Той е вложил в своите разговори с Бога всички религиозни брилянти които е намерил в черните води на тоя живот, и по тоя начин ги е направил откровение, показващо пътя на духовния възход. Всеки от неговите сонети е скрижал за тоя, който се стреми към непознаваемите тайнства, що крие небето. Неговият живот е едно от най-страшните предопределения на съдбата, понесено от човек, кога и да било през шеметния летеж на вековете. Дете-поет го нарече някой. И вярно е: Пол Верлен е едно религиозно и смело дете, със силна плът и с най-чиста мистична душа.
Уайлд в своята
изповед
,,De profundis“ говори за него, че в оная епоха той е единственият на Запад, в когото се проявява истинският Христос.
И тези сонети в „Мистични разговори“, които бодат, разкъсват, терзаят, могат да бъдат написани само от един подобен дух, който е познал всичката вътрешна нищета на блуждаещия вън от лоното на религията и е възжелал безконечната Мъдрост, която в забрава спи в прегръдките на Бога. Копнеел е дълго той за сливане с Него, дирил Го е желаейки в неговата сянка да скрие грехът и земната погибел, но не е смеел с крилата на своята любов към Него да полети, — към Него, на когото казва: „Ти, кладенец лазурен, горчив за този само, що в грях желае да свърши, Ти Слънце, и Ти Ден но мрак за взор от тежка целувка ослепен“. А тая любов е тъй голяма, че е в състояние да изкупи греховните бури на страшния океан, що лудуват в гърдите на това мистично създание, което крие в себе си Животното-Човек, с всички диви инстинкти на природата. И душата, която се стреми към изкупление, попада в Небесния вихър. Надвесен над Сена в призрачни нощи, Верлен не един път е замислял по .своя воля да прескочи границите на неизвестното и да полети в тъмния азур на смъртта; но учението на разпнатия на Голгота го е възпирало, и тогава той в едно състояние, намиращо се между ужаса, болката и бляна, е попадал в разговори с мистичния творец.
към текста >>
50.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
* Но пред детенцето невинно навеждам аз очи, покланям му се, кат в молитва, във
изповед
с сълзи * Пред него тихо коленича в безгласна
изповед
, ах, тамо сладко аз ридая, изплаквам тежък гнет * * * ПРОСЯЦИ В съседска вратня просякът почука, със плачеш глас си нещо той поиска, във миг стопанът дарът му подаде и той, доволен.
Ще утоли ли вечно любовната ми жажда Великото Сърце?... Иван Толев НОВА ЕСТЕТИКА ЗАБРАВЕНИ СТРАНИЦИ * * * ПРИЗНАНИЕ Пред милото дете невинно виновна аз стоя, и в чистия му поглед право не мога да се взра. * Пред погледа му лъчезарен навеждам в свян очи, и нему само аз се моля, сал то да ме прости. * И никой друг не ще да види, че страдам аз всегда, че слънце колко да обичам, стоя във тъмнина. * От гордост няма да покажа сълзите пред света: светът жесток ще се надсмее, щом види, че скърбя.
* Но пред детенцето невинно навеждам аз очи, покланям му се, кат в молитва, във
изповед
с сълзи * Пред него тихо коленича в безгласна
изповед
, ах, тамо сладко аз ридая, изплаквам тежък гнет * * * ПРОСЯЦИ В съседска вратня просякът почука, със плачеш глас си нещо той поиска, във миг стопанът дарът му подаде и той, доволен.
весело отмина. * Така и в мене любовта почука, и в моето сърце подслон поиска, но с плач тогаз сърцето ми отвърна: „и аз без дом, кат тебе съм, сестра“ ... * Но тя безмълвно, тайно се промъкна във мойто бедно, плачещо сърце, и в миг просветна там .. . Как дивна, как царствено богата беше тя! . . . * Откак живее тя във мойта хижа, не знам що е неволя и тъга : от мен побегнаха сълзи и грижа, тя с радост пълни моята душа * * * КЪМ НОВАТА ГОДИНА Година нова веч настъпва и носи тя незнайни бъднини .
към текста >>
51.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Верлен се измъчва пред мисълта, че не е готов за него; Оскар Уайлд го предсказва в своята
изповед
,,De Profundis“ ; Метерлинк го обрисува в „Съкровището на смирените“ .
Но те знаят, че вървят по стъпките на Спасителя към Царството на Бога и продължават своя път с търпение. Неизразима е ролята, която играе съвременната епоха в еволюцията на духовете. Сега във всеки един миг, във всяка една част от мига, Белият Христос се проявява В нежната усмивка на детето, в благосклонния поглед на първия срещнат, в бляна на днешния „поет“ се съзира той и само той. Да се надяваме! С бързи стъпки ние се приближаваме до един неизразим момент — до Новия Йерусалим, до бляна на Сведенборг.
Верлен се измъчва пред мисълта, че не е готов за него; Оскар Уайлд го предсказва в своята
изповед
,,De Profundis“ ; Метерлинк го обрисува в „Съкровището на смирените“ .
Той иде! И неговият носител — това е Белият Христос. „Огнени венци от свети молитви са неговите знамения, а те се появяват“ — говори един от съвременните отшелници. Да чакаме! Царството на Новия Сион приближава и човечеството, възродено, ще тръгне из нов път... Силвен ХО.
към текста >>
52.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Трябва да се стремим не само към благото на отделната алчност, на отделното общество или на отделния народ, а към благото на всички разумни същества, на цялото човечество, без разлика на народности и
вероизповедания
.
Върху тия основни закони на природата трябва да съградим организацията на новия живот. „Всички трябва да живеят в законите на любовта и братството“, казва поменатият Учител. „Никой народ не трябва да изнасилва друг народ, никое общество не трябва да изнасилва друго общество и никой човек не трябва да из насилва друг човек“. Това е законът на любовта. А законът на братството е: „онзи, който се нарича твой брат, трябва да жертва живота си, имота си и честта си, с една дума, всичко, за теб, и само тогава ти ще видиш в неговото лица живия Господ“ На тия два принципа, главно, Христос е основал своето учение: те са скалата, върху която разумният човек трябва да построи своята сграда и разумният народ — своята държава.
Трябва да се стремим не само към благото на отделната алчност, на отделното общество или на отделния народ, а към благото на всички разумни същества, на цялото човечество, без разлика на народности и
вероизповедания
.
Един алтруизъм без условности и без граници — ето идеалният, божественият метод на новата култура, на новия живот! За тоя нов свят се загатва още в Откровението, дето е предсказана и сегашната всеобща криза. „И знамение голямо се яви на небето — жена, облечена със слънцето, и луната под нозете й, и на главата й венец от дванадесет звезди. И тя бе непразна и викаше от болезни и мъчеше се да роди... И роди дете мъжко“ (гл. 12; 1—2 и 5)· Болестите на тая жена са сегашните страдания на човечеството.
към текста >>
53.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Архиереи и свещеници поддържаха суеверията, твърдейки, че те съставят православното
изповедание
.
Църквата не е извор на благодатен живот, а е обредоверно дезинфекционно чистилище, разбира се, с пари. Евангелско слово, просвета няма. В църква се отива по традиция, по привичка. Нещо повече: в нея се отива, защото тя е „господстваща“ и връзката с нея дава известни привилегии. Голяма част от интелигенцията искаше да види в църквата прогресивен институт, но в нея живееше всичко ретроградно, плесенясало.
Архиереи и свещеници поддържаха суеверията, твърдейки, че те съставят православното
изповедание
.
Владиците гонеха светлината, науката, вземаха страната на силните, властниците, и то на ония, които мислеха като тях. От тук и борбата им срещу „нечестивите“ безбожници — учители, еретици и т. н. Протестанти и католици гонеха, но тъй като царстващия дом в България имаше членове, които принадлежаха към двете изповядания, архиереите се приспособяваха към върховните, божествени властници, а частно, от време на време, във вестника си, хвърляха укори срещу протестанти и католици, за да не би „православното изпълнение“ да се съблазни и да тръгне по друг път... * * * В недрата на самата църква, преди 20 години, се зароди движение, което поиска обнова и възраждане на църквата. Прицелната точка на туй движение би свикването на църковен събор, за да се изработи нова Конституция за църквата, която да има за основа евангелието, вселенските правила и духа на времето. Владиците — духовните монархисти — не даваха дума да се каже за събор.
към текста >>
Повикаха ни да отидем в страна, дето се стичаше голямо множество от различни
вероизповедания
и народности.
Сам той излиза да публикува ръкописите си със своето име. Той е писал тия задгробни съобщения обикновено след вечерна молитва в своята църква. Ние цитираме тука следния твърде интересен откъслек от тия публикации: „Не всеки, който е вече преминал в нашия свят, е способен да разбере елементарната истина, която е в реда на развоя ни да знаем, че и тук Бог видимо не присъства, както и във физическия свят. От време на време се манифестира божественото присъствие при особени случаи и за особена цел. За едно такова присъствие ще ти разкажа.
Повикаха ни да отидем в страна, дето се стичаше голямо множество от различни
вероизповедания
и народности.
Когато стигнахме там, намерихме, че група мисионери-духове се бяха завърнали от възложената им мисия в едно от царствата на земната сфера. Като се събираха постепенно от всички страни наедно, чухме звучен музикален привет, който като да ни подканваше всички да се обединим във велико множество — в една голяма фамилия. Внезапно видяхме да се появява в простора пред нас светъл кръст. Той изглеждаше да лежи върху склона на голяма планина и да достига до полето. Като гледахме тъй, забелязахме, че отгоре се спуска върху планината ярка светлина, в която постепенно различавахме велик сбор ангели от по-висшата сфера, които застанаха във формата на кръста.
към текста >>
54.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
11. П. Мъгфор.
Изповедта
. 12.
Превела г-ца Д. П-чева. II. Символика на цифрите, възстановена според съответствията, от Алфегас (с много фигури). 10. П. Мъгфор. Законът за брака.
11. П. Мъгфор.
Изповедта
. 12.
Г жа Гюйон. Душевният живот. Съкратено изложил от немски П. Г. Пампоров . 13. Кабала (наука за Бога, вселената и човека).
към текста >>
Достатъчно е да се прочете внимателно неговата материалистическа
изповед
, която предшества духовните му опити, както и промяната на неговите убеждения и на душата му вследствие на издирванията, предпазителните мерки, които е взел, и най-сетне извиканите от него свидетели, за да се разбере, че тук се отнася въпроса за твърде важни опити, достойни да привлекат вниманието на безпристрастните умове.
А противниците нехаят за заслугите и постигнатите резултати от първите и се спират особено, ако не изключително, върху опитите, които се правят повърхностно или чисто измамливо. Така, съществува голям интерес да се следва еволюцията на ония умове, които, тръгнали от абсолютно безверие, свърш- ват, след разумни опити, с минаването си в другия лагер. Причината на това е тази, че те принасят в своите издирвания всичкото си хладнокръвие и изострено чувство към реалностите. Съчинението на г. Бурникел е призовано да прозвучи силно в богатата духовна литература, колкото по своята привлекателна форма, толкова и по своето вълнуващо съдържание.
Достатъчно е да се прочете внимателно неговата материалистическа
изповед
, която предшества духовните му опити, както и промяната на неговите убеждения и на душата му вследствие на издирванията, предпазителните мерки, които е взел, и най-сетне извиканите от него свидетели, за да се разбере, че тук се отнася въпроса за твърде важни опити, достойни да привлекат вниманието на безпристрастните умове.
Не по-малко важно е, че авторът предоставя, с убедително добродушие, на разположението на желаещите да проверят неговите твърдения. Опитите, следвани в тоя ред на мисли, у г-н Бурникел и при които аз имах честта да присъствам много пъти, отразяват загрижеността за истината и се отличават особено със отсъствие на всякакви елементи, допринасящи да се направят окултните сеанси тъмни и непроверими. „Спиритизмът, твърди той основателно, трябва да си остане една експериментална, доказуема, оспорима и не- догматична философия, която не търси да се привърже към никоя религия“. IV. Тия идеи хармонират с ония. които са ме ръководили всякога в тоя род опити.
към текста >>
Човекът на науката не седи нито на стола на
изповедника
, нито на евангелската катедра, и казва само това, което знае.
Те отговарят на тия скърби с религиозни утешения. Свещеникът говори в името на вярата, на Откровението. Но вярата не се налага и не е приета общо, както си въобразяват; аз познавам свещеници, владици, кардинали, които също не вярват, а я изучват само от социална нужда. На земята има петдесетина различни религии, полезни може би, но неприемливи от философско гледище. Пред подобни зрелища, като току що представеното, техните водители могат ли да убедят, че един справедлив и добър Бог управлява човечеството?
Човекът на науката не седи нито на стола на
изповедника
, нито на евангелската катедра, и казва само това, което знае.
Той е, преди всичко, лоялен, откровен, независим, прям. Неговият дълг е да изучва, да търси. Ние все още търсим и не претендираме, че сме намерили всичко, и най-малко, че сме получили от Небето откровението на истината. Това е всичко, което можах да отговоря на непознатата жена, като я обнадеждих, че ще види един ден сина си но още отсега може да бъде в духовна връзка с него. Какво щастие бе за мене, като изпратих на душата й едно освободително уверение!
към текста >>
ИЗПОВЕДТА
За тялото, както и за духа, е твърде вредно да се живее с знанието за собствените си грехове (което значи: несъвършени инстинкти) и тъй неизказано да го затваряме в гърдите си.
Това би било една нова преграда между него и нея. Едва след много превъплътявания, може би, той ще достигне духовната яснота, да опознае онази, която е била истински отредена за него. П. Мълфор. _________________________________________ 1) Б. Р, Авторът не засяга въпроса за високо-даровитите мъже с женствена натура, за Учителите, за сродните души к пр.
ИЗПОВЕДТА
За тялото, както и за духа, е твърде вредно да се живее с знанието за собствените си грехове (което значи: несъвършени инстинкти) и тъй неизказано да го затваряме в гърдите си.
Тези мисли (или неща) остават и произвеждат ново зло у нас, докато не ги изкажем, да речем, пред един изпитан приятел, който живее в истинска симпатия с нас. Иначе, те все повече растат и се затвърдяват, било че мислим за тях в форма на изповед или другояче. Защото всичко, с което ние вътрешно се занимаваме, расте чрез това занимание! Вечното предъвкване на собствените си грешки е психически вредно и има вредни последици за здравето. — Истинска храна за духа, това с постоянно подновяваните мисли, по-други и все по- други схващания за живота, все по-нови и по-значителни тълкувания на всичко, станало в и около нас!
към текста >>
Иначе, те все повече растат и се затвърдяват, било че мислим за тях в форма на
изповед
или другояче.
П. Мълфор. _________________________________________ 1) Б. Р, Авторът не засяга въпроса за високо-даровитите мъже с женствена натура, за Учителите, за сродните души к пр. ИЗПОВЕДТА За тялото, както и за духа, е твърде вредно да се живее с знанието за собствените си грехове (което значи: несъвършени инстинкти) и тъй неизказано да го затваряме в гърдите си. Тези мисли (или неща) остават и произвеждат ново зло у нас, докато не ги изкажем, да речем, пред един изпитан приятел, който живее в истинска симпатия с нас.
Иначе, те все повече растат и се затвърдяват, било че мислим за тях в форма на
изповед
или другояче.
Защото всичко, с което ние вътрешно се занимаваме, расте чрез това занимание! Вечното предъвкване на собствените си грешки е психически вредно и има вредни последици за здравето. — Истинска храна за духа, това с постоянно подновяваните мисли, по-други и все по- други схващания за живота, все по-нови и по-значителни тълкувания на всичко, станало в и около нас! Да се учим да се взираме ежедневно с пресен поглед във нещата, от ден на ден да надхвръкваме плановете, възгледите и целите на вчерашния ден, — това е душевното състояние, при което духът е в положение да възприема ежедневния „хляб на живота“, който подновява тялото. Неуморно изясняващата се психика безспирно променя за своя изгода видът и състоянието на елементите, съставляващи тялото, и по такъв начин удължава живота до безграничност.
към текста >>
Трябва с еднакви очи да гледат на нещата; да се проникват интуитивно един други, и тъй ясновидски да прозират мотива и характера, че в малко думи
изповедта
да бъде изчерпателно завършена.
За да живеем в истината, със напредването на годините да растем по сила на духа и на тялото, да преминаваме всяка • фаза на съществуването с все издигащ се възторг, докато десетилетията преминават, за да изнесем най-после победата над големия враг „смъртта“, трябва да става един непрекъснат процес на отделяне старите мисли! Мисли, които са изпълнили своето назначение, за да отстъпят мястото си на нови такива; също като един кладенец, който, за да пусне най-бистрата вода, трябва по-рано да бъде прочистен от застоялата! Старите идеи трябва, за да се отървем от тях, да ги изговорим! Не пред всекиго, а само пред тогова, в когото можем да имаме абсолютно доверие, комуто всичко можем да изкажем, всяко желание, всяка наклонност, както в доброто,, тъй и в злото. Същества, които без всяка опасност могат да говорят едно с друго — да се изповядват помежду си, — трябва да се намират в една и съща психична вълна.
Трябва с еднакви очи да гледат на нещата; да се проникват интуитивно един други, и тъй ясновидски да прозират мотива и характера, че в малко думи
изповедта
да бъде изчерпателно завършена.
Мъжът и жената са един към други най-добрите поверители. Има ли в някого някаква наклонност към лъжа, към кражба или каква да е неблагородна наклонност, тогава елементите на лъжата и кражбата са и в плътта, и в кръвта, и в костите! Прочистим ли духа от тези наклонности, тогава и плътта, и кръвта ще придобият по-нежен и по- добър състав. Всеки истински грях, задържан в съзнанието, докарва на тялото зло или безпокойство под каквато и да било форма. Всички ние имаме днес повече или по-малко вредни убеждения, предразсъдъци и настроения, заседнали в нас, чиято вредност още не сме съзнали!
към текста >>
Със самото им опознаване, нашите грешки се подчиняват на
себеизповедта
!
Тогава то е едно окончателно разбиране! Едно откровение на Бога! Духат на безкрайното съзнание, който действа чрез нас, ни учи да се чувстваме като крайните остриета на лъчите на едно невидимо слънце. Безкрайното отваря нашите очи за петната, пукнатините и раните на нашия дух, които трябва да бъдат познати, за да можем да ги отстраним. Вместо да бъдем унили, когато откриване в нас скрити до тогава грешки, по-скоро ние имаме основание да ликуваме, тъй както и морякът се радва, когато е открил процепът, който иначе би довел до потъване неговия кораб.
Със самото им опознаване, нашите грешки се подчиняват на
себеизповедта
!
Достигнали ли сме веднъж до там, да надделеем безумната гордост, която не ни позволява да търсим „процепа“, ние сме направили вече една голяма крачка по пътя към вечното щастие. Тогава безкрайното съзнание ще удовлетвори втората наша нужда — ще ни изпрати човека, комуто можем да се изповядаме! Този човек не ще бъде един дърдорко, но ще бъде в състояние, като нас, да възприема в себе си нови идеи от Вечния, и той ще достига до същата дълбока нужда, да ни изповяда грешките си както ние нему. Не изповедта на самата лъжа, на станалата кражба или други грехове е същественото, а признанието за непреставащето изкушение или тенденция да попадаме в греха! Ние можем да се обърнем към своя доверен приятел, например, тъй : „аз познавам моята склонност да лъжа или да преувеличавам, когато се касае за лица или събития.
към текста >>
Не
изповедта
на самата лъжа, на станалата кражба или други грехове е същественото, а признанието за непреставащето изкушение или тенденция да попадаме в греха!
Вместо да бъдем унили, когато откриване в нас скрити до тогава грешки, по-скоро ние имаме основание да ликуваме, тъй както и морякът се радва, когато е открил процепът, който иначе би довел до потъване неговия кораб. Със самото им опознаване, нашите грешки се подчиняват на себеизповедта! Достигнали ли сме веднъж до там, да надделеем безумната гордост, която не ни позволява да търсим „процепа“, ние сме направили вече една голяма крачка по пътя към вечното щастие. Тогава безкрайното съзнание ще удовлетвори втората наша нужда — ще ни изпрати човека, комуто можем да се изповядаме! Този човек не ще бъде един дърдорко, но ще бъде в състояние, като нас, да възприема в себе си нови идеи от Вечния, и той ще достига до същата дълбока нужда, да ни изповяда грешките си както ние нему.
Не
изповедта
на самата лъжа, на станалата кражба или други грехове е същественото, а признанието за непреставащето изкушение или тенденция да попадаме в греха!
Ние можем да се обърнем към своя доверен приятел, например, тъй : „аз познавам моята склонност да лъжа или да преувеличавам, когато се касае за лица или събития. Съвсем нямам желание да върша това. Това съвсем не е било моето намерение. Когато започвам да приказвам, обаче, при възбуждането на разговора мен ме обземат подобни неверности и пристрастни отзиви, въпреки волята ми. Моето по-висше себе не одобрява това и ми припомня в по-тихи часове, колко често аз се поддавам на лъжата“.
към текста >>
Той несъзнателно засилва себе си в чувството на съвършенство, става повърхностен, арогантен и критично-взискателен към другите Той окаменява в собственото си материално убеждение- Освобождението, което лежи в
изповедта
, се проявява в ежедневния живот почти на всички мъже и на всички жени.
Ставайки по-материални, те приемат известна форма, която прави възможно тяхното отърсване! Защо и по какъв начин се извършва това, е необяснимо! Ние констатираме тук само факти от опит. Да нямаме никого, към когото свободно да можем да говорим, принудени да задържаме у нас всички дефекти и неприязнени грешки, това произвежда на първо време липса на смелост да ги признаем вътре в себе си, а по-късно онази фалшива гордост, която се задоволява с това, да се показва, което не е. Такъв дух най-после бива съвършено неспособен да признае въобще, че има някаква грешка, и най-подир и съвършено ослепява към своите недостатъци.
Той несъзнателно засилва себе си в чувството на съвършенство, става повърхностен, арогантен и критично-взискателен към другите Той окаменява в собственото си материално убеждение- Освобождението, което лежи в
изповедта
, се проявява в ежедневния живот почти на всички мъже и на всички жени.
Те чувстват да се смъква от тях един товар, щом като могат да разкажат за своите грижи на един съчувстващ им приятел. Защото, по такъв начин, мисълта, която в пълния смисъл на думата „е тежала върху му“, се снема от него като се изприказва. Със своята симпатия приятелят му поема фактически една част от товара върху себе си. Този, комуто сте се изповядали, ще се усеща потиснат и наскърбен! Чуждата грижа, която той е всмукал, започва да му действа.
към текста >>
Трябва да се правят паузи на почивка между
изповедите
, за да не бъдем разсипани или въвлечени в вредния мисловен ток,— това би било едно нещастие за двете страни.
Защото, по такъв начин, мисълта, която в пълния смисъл на думата „е тежала върху му“, се снема от него като се изприказва. Със своята симпатия приятелят му поема фактически една част от товара върху себе си. Този, комуто сте се изповядали, ще се усеща потиснат и наскърбен! Чуждата грижа, която той е всмукал, започва да му действа. Затова трябва да бъдем предпазливи в начина, по-който поемаме товара и грижите на другите върху себе си.
Трябва да се правят паузи на почивка между
изповедите
, за да не бъдем разсипани или въвлечени в вредния мисловен ток,— това би било едно нещастие за двете страни.
Собственото направление на мисълта трябва на всяка цена да запази надмощието си. Който оказва другиму симпатия, дава от своята сила. В замяна, той получава чувстванията на неговия дух, с всички грешки те се втичат в него. Който ежедневно измолва мъдрост от безкрайното съзнание, не ще се остави да бъде злоупотребен, безразборно да възприема изповедта на мнозина индивиди, — защото симпатията в действителност съставлява неговия живот: жизнената сила на неговата психика! Към еднаквородения, към другаря в нагорния път, неговата симпатия ще е винаги открита, и само дотолкова, доколкото той сам е способен за изповед, той е в състояние да поема върху себе си такива.
към текста >>
Който ежедневно измолва мъдрост от безкрайното съзнание, не ще се остави да бъде злоупотребен, безразборно да възприема
изповедта
на мнозина индивиди, — защото симпатията в действителност съставлява неговия живот: жизнената сила на неговата психика!
Затова трябва да бъдем предпазливи в начина, по-който поемаме товара и грижите на другите върху себе си. Трябва да се правят паузи на почивка между изповедите, за да не бъдем разсипани или въвлечени в вредния мисловен ток,— това би било едно нещастие за двете страни. Собственото направление на мисълта трябва на всяка цена да запази надмощието си. Който оказва другиму симпатия, дава от своята сила. В замяна, той получава чувстванията на неговия дух, с всички грешки те се втичат в него.
Който ежедневно измолва мъдрост от безкрайното съзнание, не ще се остави да бъде злоупотребен, безразборно да възприема
изповедта
на мнозина индивиди, — защото симпатията в действителност съставлява неговия живот: жизнената сила на неговата психика!
Към еднаквородения, към другаря в нагорния път, неговата симпатия ще е винаги открита, и само дотолкова, доколкото той сам е способен за изповед, той е в състояние да поема върху себе си такива. Изповедта далеч надвишава простото изявяване на нашите грешки. Цялата природа изповядва чрез външни белези своята радост и своята мъка! Страхливият вик, излизал под натиска на физическата болка, е изповядана болка, и по-добре ще е да не го потискаме, — той носи облекчение! Смехът и ликуването съставляват изповедта на радостта.
към текста >>
Към еднаквородения, към другаря в нагорния път, неговата симпатия ще е винаги открита, и само дотолкова, доколкото той сам е способен за
изповед
, той е в състояние да поема върху себе си такива.
Трябва да се правят паузи на почивка между изповедите, за да не бъдем разсипани или въвлечени в вредния мисловен ток,— това би било едно нещастие за двете страни. Собственото направление на мисълта трябва на всяка цена да запази надмощието си. Който оказва другиму симпатия, дава от своята сила. В замяна, той получава чувстванията на неговия дух, с всички грешки те се втичат в него. Който ежедневно измолва мъдрост от безкрайното съзнание, не ще се остави да бъде злоупотребен, безразборно да възприема изповедта на мнозина индивиди, — защото симпатията в действителност съставлява неговия живот: жизнената сила на неговата психика!
Към еднаквородения, към другаря в нагорния път, неговата симпатия ще е винаги открита, и само дотолкова, доколкото той сам е способен за
изповед
, той е в състояние да поема върху себе си такива.
Изповедта далеч надвишава простото изявяване на нашите грешки. Цялата природа изповядва чрез външни белези своята радост и своята мъка! Страхливият вик, излизал под натиска на физическата болка, е изповядана болка, и по-добре ще е да не го потискаме, — той носи облекчение! Смехът и ликуването съставляват изповедта на радостта. Ако да не беше спирано толкова щастието, тези природни звуци не биха ни се открили!
към текста >>
Изповедта
далеч надвишава простото изявяване на нашите грешки.
Собственото направление на мисълта трябва на всяка цена да запази надмощието си. Който оказва другиму симпатия, дава от своята сила. В замяна, той получава чувстванията на неговия дух, с всички грешки те се втичат в него. Който ежедневно измолва мъдрост от безкрайното съзнание, не ще се остави да бъде злоупотребен, безразборно да възприема изповедта на мнозина индивиди, — защото симпатията в действителност съставлява неговия живот: жизнената сила на неговата психика! Към еднаквородения, към другаря в нагорния път, неговата симпатия ще е винаги открита, и само дотолкова, доколкото той сам е способен за изповед, той е в състояние да поема върху себе си такива.
Изповедта
далеч надвишава простото изявяване на нашите грешки.
Цялата природа изповядва чрез външни белези своята радост и своята мъка! Страхливият вик, излизал под натиска на физическата болка, е изповядана болка, и по-добре ще е да не го потискаме, — той носи облекчение! Смехът и ликуването съставляват изповедта на радостта. Ако да не беше спирано толкова щастието, тези природни звуци не биха ни се открили! Ние имаме жизнената потребност от един другар, спрямо когото можем да бъдем естествени!
към текста >>
Смехът и ликуването съставляват
изповедта
на радостта.
Който ежедневно измолва мъдрост от безкрайното съзнание, не ще се остави да бъде злоупотребен, безразборно да възприема изповедта на мнозина индивиди, — защото симпатията в действителност съставлява неговия живот: жизнената сила на неговата психика! Към еднаквородения, към другаря в нагорния път, неговата симпатия ще е винаги открита, и само дотолкова, доколкото той сам е способен за изповед, той е в състояние да поема върху себе си такива. Изповедта далеч надвишава простото изявяване на нашите грешки. Цялата природа изповядва чрез външни белези своята радост и своята мъка! Страхливият вик, излизал под натиска на физическата болка, е изповядана болка, и по-добре ще е да не го потискаме, — той носи облекчение!
Смехът и ликуването съставляват
изповедта
на радостта.
Ако да не беше спирано толкова щастието, тези природни звуци не биха ни се открили! Ние имаме жизнената потребност от един другар, спрямо когото можем да бъдем естествени! Трябва да имаме поне един човек, пред когото бихме могли да изживяваме своите чувства и настроения, пред когото да снемем маската си и от ^когото да не бъде нужно да се предпазваме. Да няма защо всякога да подбираме нашите думи, за да кажем винаги нещо умно и коректно; това ще каже да поддържаме душевния лък всякога в напрежение, — той би трябвало, обаче, да бъде разпущан, — даже често разпущан. Ние се нуждаем от време на време от привилегията и свободата, да бъдем тривиални, — да казваме глупави неща, без страх да срещнем неудобрителни или подигравателни изражения.
към текста >>
Успехът в търговските предприятия бива подпомаган също така чрез
изповедта
.
Ние се нуждаем от време на време от привилегията и свободата, да бъдем тривиални, — да казваме глупави неща, без страх да срещнем неудобрителни или подигравателни изражения. Ние не искаме да заглъхне игривото у нас; в противен случай, възможността да му дадем един израз бива безвъзвратно загубена, тялото се отучва и забравя израза на своята младост, а заедно с това и на телесната лекост, грация и сила. И от известна глупост никой напълно не може да бъде освободен, докато не я изкаже, облечена в думи, пред един свой приятел, — не стои ли ясно изразена в думи, широко разстлана пред нас, тя не бива позната като такава. Ние сме изповядали едно духовно държане от този вид, обективирали, познали и осъдили. Неизказаната мисъл принадлежи чисто на духа, а изказаната е от известно становище материализирана, — облечена в едно звуково тяло!
Успехът в търговските предприятия бива подпомаган също така чрез
изповедта
.
Там, където двама или повече души, с еднакви интереси, разменят мислите си върху един предмет — чистосърдечно и готови да признаят възникналите в течение на разговора заблуждения, които тогава именно по-леко се долавят, — там бива произведена една голяма сила, действаща за успеха! Всеки изповядва своя възглед върху предмета, изважда своя план от духовната част на своето същество и го материализира в думи. — това е първото раждане в действителността, тъй да се каже един звуков модел на реалността, който, при евентуални недостатъци при това, може и да бъде изменен и подобрен! В противовес на това, като най-голямо зло се явява незадоволеността, да се сдържа порицанието, когато хората един другиму откриват своите планове. С хиляди носят такива тежести на мисълта.
към текста >>
III от същия закон (тъмничен затвор до 3 години); 3) подбуждане чрез печатно произведение към вражда или омраза против
вероизповедни
общества (братства) — престъпление по чл.
Понеже тя стои по-долу от всяка критика, незаслужва нашето внимание. Отбелязваме я само като документ на безсилна злоба и самоизобличение на автора й и: неговите вдъхновители. С напечатването й са извършени няколко престъпления, наказуеми по общия наказателен закон: 1) обнародване от чиновник съдържанието на официални преписки, които съставляват служебна тайна — престъпление по чл. 442 от Наказателния закон (тъмничен затвор до две години); 2) разгласяване чрез печата съдържанието на открадната частна кореспонденция — престъпление по чл. 309 ал.
III от същия закон (тъмничен затвор до 3 години); 3) подбуждане чрез печатно произведение към вражда или омраза против
вероизповедни
общества (братства) — престъпление по чл.
173 п. 2 от същия закон (тъмничен затвор до 3 години); 4) обида и клевета на частни лица чрез печата — престъпления по чл. 236 п. п. 5 и 7 от същия закон (тъмничен затвор от един месец до две години и глоба от 59 до 1000 лева, като се присъжда на потърпевшия и парично удовлетворение) и 5) разгласяване чрез печатно произведение неистински обстоятелства, които подкопават обществения кредит или име на потърпевшото лице и пр. — престъпление по чл.
към текста >>
55.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Отпреди 15 20 години у нас се проповядва учението на Бялото Братство и се канят всички жители на страната, без разлика на
вероизповедание
, народност или съсловие, да придобият истински знания за незиблемите закони, по които се регулира живота в природата, и да се проникнат от най-възвишените и благородни чувства на взаимна любов, на братство между хората, които са чада божии, и на пълно безкористие, а като приложат тия велики принципи в живота на отделната личност, на дома.
Злодеянията под разни форми (убийства, заточения, затвори и пр.) не преставаха. Самият Толстой биде преследван от властта като бунтовник и отлъчен от църквата като опасен еретик. Резултатите от тази демонска съпротива срещу доброто са на лице: вижте сега какво представлява от себе си пространна Русия — тя е едно необозримо поле, обляно със сълзи и кръв, покрито само с гробища, със сухи кости. Това е неизбежната последица от неразбирането и неприлагането в живота на един народ на Христовото учение за любовта и братството: руската интелигенция и духовенството заплатиха с положението си и живота си своето грозно престъпление спрямо руския народ. Вторият пример е с България.
Отпреди 15 20 години у нас се проповядва учението на Бялото Братство и се канят всички жители на страната, без разлика на
вероизповедание
, народност или съсловие, да придобият истински знания за незиблемите закони, по които се регулира живота в природата, и да се проникнат от най-възвишените и благородни чувства на взаимна любов, на братство между хората, които са чада божии, и на пълно безкористие, а като приложат тия велики принципи в живота на отделната личност, на дома.
на обществото и на целия народ, да се осмисли целокупния ни живот и да се създадат трайни условия за правилното развитие и постоянно благополучие. Обаче, това учение на мъдростта, любовта и истината, за което българският народ жаднее, се оказа, както винаги досега, не по вкуса и по егоистичните сметки на българското духовенство и то, от няколко години насам, крои пъклени планове за гонение и, по някога, чрез заслепени държавници и други оръдия, успява да привежда тия планове в изпълнение. Вместо да подложи на добросъвестна проверка и на практически опит това учение, духовенството, лишено от всякакъв престиж всред народа и интелигенцията, си служи със систематически лъжи и клевети, за да хули дейците от Бялото Братство, насъсква разни продажни драскачи да разгласяват чрез печата чудовищни небивалици и измислици и интригува пред властта, че това Братство било някаква „секта“, опасна за държа- вата, обществото, семейството и стопанското устройство на страната, поради което членовете му трябвало да се преследват, отлъчат и тем подобни глупости. Отдавна изминаха времената, когато се прилагаха широко и безнаказано тия средства на мракобесието, и сега никой вече не вярва в тях и не се плаши от тях: те свидетелстват само за безумието и безсилната злоба на българските владици. Един от тях даже, възползван от положението си на „началник на военното духовенство при главната квартира“ през последната война, търновският Йосиф, успя да издейства полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство, но не се мина много време и тоя владика, проповедник на „евангелската любов и братство“ с чаша шампанско вино в ръка (вж.
към текста >>
56.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Излишно е да се казва, че Карпантие отказвал да е правил такива
изповеди
във време на сън, като е добавял, че той не е сомнамбул.
Той говореше високо, а един път извика: „ако бях убил бабичката един ден по късно, щях да имам сега повече пари“. Много пъти, когато Карпантие говореше така насън, аз с любопитство го запитвах. Той признаваше, че е убиецът на г-жа Панйе. Аз му задавах много въпроси, на които той отговаряше без никакво колебание. Тая тайна отдавна ми тежи и за това аз се реших да ви я открия“.
Излишно е да се казва, че Карпантие отказвал да е правил такива
изповеди
във време на сън, като е добавял, че той не е сомнамбул.
И защитниците му, Жак Маризис, от адвокатското бюро в Париж, и Минар, авуе от Шато-Тиери са изтъквали всичката подозрителност в разказа на затворника Гийо и върху юридическата стойност на изповедите, които един заспал обвиняем, бил той сомнамбул или не, може да направи. Във всеки случай, това дело показва, че проблемата за съзнанието на един заспал субект трябва да се изследва грижливо и от гледището на правосъдието. Спящият може ли насън да прави признания, каквито в будно състояние не би направил? По тоя предмет няма никакво съмнение: заспалият субект, било произволно или под влиянието на някой магнетизатор или внушител, запазва всякога свободната си воля. Даже и дълбоко спящ, той притежава всичките си способности в пълнота: той казва само това, което желае да каже, и изпълнява само такива заповеди, които неговото съзнание приема.
към текста >>
И защитниците му, Жак Маризис, от адвокатското бюро в Париж, и Минар, авуе от Шато-Тиери са изтъквали всичката подозрителност в разказа на затворника Гийо и върху юридическата стойност на
изповедите
, които един заспал обвиняем, бил той сомнамбул или не, може да направи.
Много пъти, когато Карпантие говореше така насън, аз с любопитство го запитвах. Той признаваше, че е убиецът на г-жа Панйе. Аз му задавах много въпроси, на които той отговаряше без никакво колебание. Тая тайна отдавна ми тежи и за това аз се реших да ви я открия“. Излишно е да се казва, че Карпантие отказвал да е правил такива изповеди във време на сън, като е добавял, че той не е сомнамбул.
И защитниците му, Жак Маризис, от адвокатското бюро в Париж, и Минар, авуе от Шато-Тиери са изтъквали всичката подозрителност в разказа на затворника Гийо и върху юридическата стойност на
изповедите
, които един заспал обвиняем, бил той сомнамбул или не, може да направи.
Във всеки случай, това дело показва, че проблемата за съзнанието на един заспал субект трябва да се изследва грижливо и от гледището на правосъдието. Спящият може ли насън да прави признания, каквито в будно състояние не би направил? По тоя предмет няма никакво съмнение: заспалият субект, било произволно или под влиянието на някой магнетизатор или внушител, запазва всякога свободната си воля. Даже и дълбоко спящ, той притежава всичките си способности в пълнота: той казва само това, което желае да каже, и изпълнява само такива заповеди, които неговото съзнание приема. Хипнотизираният субект, наистина, може да каже истината, но може също и да даде свободен ход на въображението си.
към текста >>
Прочее, не може, справедливо казано, да се припише никакво доверие на
изповедите
, които един заспал обвиняем може да направи.
Във всеки случай, това дело показва, че проблемата за съзнанието на един заспал субект трябва да се изследва грижливо и от гледището на правосъдието. Спящият може ли насън да прави признания, каквито в будно състояние не би направил? По тоя предмет няма никакво съмнение: заспалият субект, било произволно или под влиянието на някой магнетизатор или внушител, запазва всякога свободната си воля. Даже и дълбоко спящ, той притежава всичките си способности в пълнота: той казва само това, което желае да каже, и изпълнява само такива заповеди, които неговото съзнание приема. Хипнотизираният субект, наистина, може да каже истината, но може също и да даде свободен ход на въображението си.
Прочее, не може, справедливо казано, да се припише никакво доверие на
изповедите
, които един заспал обвиняем може да направи.
Явленията на материализацията. През миналата година се извършиха знаменитите опити в Сорбоната, с които се целеше да се докаже действителността на така наречените „ектоплазмически“ продукции на медиума Ева К. Същинското име на последната е Ева Кариер, преименувана така от Марта Беро. За забелязване е, че от тия опити живо се интересувал и бившият български цар Фердинанд, още от 1914 година насам, т. е. след националната катастрофа през 1913 г.
към текста >>
57.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Съществува само една едничка религия — религията на живия Бог.' Наистина, има разни
вероизповедания
, които произтичат от разните разбирания в отделните народи, но различията са несъществени в сравнение с основната истина.
Заблуждението на вярващите от коя да е религия не е, че те считат своите учители за вдъхновени и своите свещ. писания — също, а че те мислят какво само техните учители и писания са такива. Божествената мъдрост се излива върху всички, които са се свързали с Бога и дотолкова, доколкото те са се разкрили за божественото течение. Не е важно толкова кой към коя форма на религия принадлежи, колкото дали той познава и осъществява единството с Бога, което е основната истина във всички религии. Само хора, които не обичат истината, обръщат внимание на външните форми.
Съществува само една едничка религия — религията на живия Бог.' Наистина, има разни
вероизповедания
, които произтичат от разните разбирания в отделните народи, но различията са несъществени в сравнение с основната истина.
Само ограничените хора им придават значение. „Истината е всемирна. Всички форми, които ни отделят от хората на другите, народи и вери, не са важни — те трябва да се нараснат.“ Нам е нужна религия за всекидневния живот, религия на живота, а не на обреди. Тя е мировата религия — тя е живот в единство с Бога, в любов.. „Аз сънувах, казва Тенисон, че градях камък по камък един храм, който не бе нито пагода, нито джамия, нито църква, но по-възвишен и по-прост, винаги отворен за всяко небесно дихание: и истината, мира, любовта и правдата идваха и обитаваха там“. Съществува само една всемирна религия, религията на любовта, на истината, на мъдростта, на радостта.
към текста >>
Онова, що видял, той не е пожелал да открие никому, освен на свещеника и то при
изповед
.
Един такъв разказ, забележителен до известна степен, е този, споменат в английското списание Окултен преглед. Той говори за опитността на две англичанки, които посетили Le petit Trianon във Версай, и които видели царицата Мария Антоанета в нейния дворец. В 1529 г. селянинът Лазар Гичнер изчезнал твърде мистериозно по планината Унтерсберг. Там той гостувал за десет дена на гномите.
Онова, що видял, той не е пожелал да открие никому, освен на свещеника и то при
изповед
.
От планината той се върнал съвсем различен от това, що бил, когато отишъл там. От тогава вече той водил един трезвен живот, никога не пиел упойващи напитки и даже свещеникът, на когото се изповядал, станал трезвен, набожен и не дълго след това умрял като истински светец. Въпреки всичко, изглежда, че един от двамата се е изпуснал и казал, че гномите са показали на Гичнера разкошни мраморни зали, богати съкровища от злато, сребро и скъпоценни камъни и че там той видел и германският император Барбароса (Фридрих I Барбароса), който спял омаен сън всред тия скали, чакайки освобождението на своята страна. Времето за неговото пробуждане щели да настане, когато „черните гарвани престанели да хвърчат около главата му“. Това навярно трябва да се вземе в преносен смисъл.
към текста >>
58.
Всемирна летопис, год. 3, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Дълго време подир това аз открих чрез доброволна
изповед
, че то е било едно истинско вдъхновение от страна на моя любезен ангел хранител, защото въпросната приятелка туй време, жестоко изкушавана и окаяна, е била възпирана да тури край на своя живот, благодарение само на това, че моето лице се е мяркало, за чудо, постоянно пред нейния умствен поглед.
Понеже тази приятелка знаеше нещо от окултни работи, аз можах да й обясня, защо не претърпявам никакво изтощение, и можах да отдам хвалата комуто се следва, но когато имам работа с обикновени случаи, аз би- вам по необходимост принудена да приемам „славата“ с много мълчаливи извинения пред моя ангел хранител. Тази сила да се получават впечатления от онзи свят ми изясни също по-добре въпроса за „вдъхновението“, който много ме смущаваше по-преди. В тези последни години аз съм бивала тъй често подпомагана в моята дребна работа от някоя внезапна мисъл, която е проблясвала в моя ум, от някоя интуиция, как най-добре да помагам и да утешавам или от някой неочакван аргумент (довод), когато съм се опитвала да изясня на някоя приятелка моето религиозно становище, — щото аз съм уверена, че такава помощ се среща много по-често, отколкото можем си помисли. Разбира се, тази чувствителност към възприемане е един нож, който реже и от двете страни, но дали за добро или за зло—това ще зависи от нашите собствени характери и от обичайната насока на нашите мисли. Веднъж едно внезапно предупреждение за сериозна морална опасност, застрашаваща една моя приятелка, която се намираше на далечно разстояние, ме накара да коленича на молитва за помощ, макар че в това време аз не знаях, каква опасност й предстои.
Дълго време подир това аз открих чрез доброволна
изповед
, че то е било едно истинско вдъхновение от страна на моя любезен ангел хранител, защото въпросната приятелка туй време, жестоко изкушавана и окаяна, е била възпирана да тури край на своя живот, благодарение само на това, че моето лице се е мяркало, за чудо, постоянно пред нейния умствен поглед.
Ако едно обикновено лице с обикновен мозък може да бъде проникнато по този начин, какво чудно има във факта, че поети, живописци, музиканти, учени хора или изобретатели черпят своите най-големи вдъхновения именно от невидимия свят. Колкото по- голям и по-изтънчен е мозъкът на гения тук, на физическото поле, толкова по-лесно би било за някое високо развито същество от онзи свят да го вдъхнови. За да може човек да бъде един действително задоволителен медиум за съобщаване, той трябва да бъде високо и еднакво развит във всяко отношение — духовно, морално, умствено и физически. Също тъй е желателно, според моята преценка, да няма тук никаква лична печалба или въпрос за пари. Много често, когато съм запитвала за истинското значение на някоя мистерия, казвано ми е било, че този въпрос е твърде труден за разбиране, та не може да ми се обясни, понеже ми липсва необходимата мозъчна способност за схващане на идеята; понякога духът е добавял, за да се справи, може-би, по-лесно по този начин с мене: „вие ще можете да схванете тази идея, когато бъдете вън от тялото си, но не с вашия физически мозък“.
към текста >>
59.
Всемирна летопис, год. 3, брой 05
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ние сме повече отдалечени един от друг, отколкото тези звезди, и, главното, повече сме изолирани, тъй като мисълта е
неизповедима
.
Ти намираш, че аз съм побъркан ? Признай се. Изслушай ме. Откакто съзнах самотата на моето същество, струва ни се, че аз всеки ден все повече и повече се потопявам в едно тъмно подземие, чийто край не намирам, чийто край не знам, и който може би няма и край. Това подземие е живота.
Ние сме повече отдалечени един от друг, отколкото тези звезди, и, главното, повече сме изолирани, тъй като мисълта е
неизповедима
.
Знаеш ли ти нещо по-ужасно, отколкото това постоянно допиране до същества, които не си в с:тояние да постигнеш ? Ние взаимно се любим един другиго, ние простираме един към другиго ръце, и при все това не можем да достигнем до пълно сливане. Мъчителната потребност на съюз ни гложди, но всички наши усилия остават безплодни, всички излияния безполезни, обятията безсилни, ласките напразни. Поривът, с който се стремим един към другиго, желаейки да се съединим, води само към това, че ние се сблъскваме един с другиго. Ето го, ето човека, ето ясните му очи, с които той те гледа.
към текста >>
Бог, Абсолютното Същество, има десет прояви: те са десетте сефироти или „десетте
неизповедими
духове на живия Бог“, според терминологията на Сефер Йецира.
Окултна естетика Поезия, музика, живопис, скулптура, пластика, архитектура, театър и пр. (Кратки бележки) Изящните изкуства, взети в своята съвкупност, се стремят да изразят Висшата Красота. Те са езика на невидимия свят, чрез тях говори посредствено Бог, проявен във всичките планове на вселената. Бог е Дух, поради което и Висшата, Абсолютната Красота е духовната. Физическата красота, проявена във видимия, материалния свят, е само частичен отпечатък, мираж или бледно отражение на Духа.
Бог, Абсолютното Същество, има десет прояви: те са десетте сефироти или „десетте
неизповедими
духове на живия Бог“, според терминологията на Сефер Йецира.
С изключение на десетия сефирот (Кетер), който има самостойно съществуване, другите девет образуват трите триади, които съответстват на трите света: божествения, умствения и природния. Всека от тия триади се състои от по три сефироти, а третата сефира от втората триада, т. е. шестият сефирот, е Красотата, наречена в Йецира Тиферет. Тя е върха на триъгълника, основата на който образуват Хезед или Хезод, положителният, активният принцип на умствения свят, и Гебура, силата на милосърдието. Но тоя връх на втория триъгълник е насочен надолу, към третата триада, т. е.
към текста >>
60.
Всемирна летопис, год. 3, брой 06
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Арсени Хусе разказва друга подобна история в своите
Изповеди
.
Ние влизаме в анализа на един съвсем непознат свят, и за това сме длъжни да различаваме грижливо тайнственото естество на тия явления. Аналогични факти ще изучим и в главите за виждане без очи, за телепатията и за предвиждането на бъдещето. Тук ще се ограничим само с точните предчувствия в будно състояние, без да се занимаваме, за сега, със съновиденията. Аз бях разказал други път, че директорът на обсерваторията в Париж, Делоне, предчувствал, че морето ще бъде фатално за него и всякога отказвал да пътува по море, когато веднъж, заедно с един негов сродник, Мило, който бил дошъл през август 1872 г. на почивка за една седмица, отишли в Шербург и там двамата се удавили при посещението на пристанището, от обръщането на лодката им.
Арсени Хусе разказва друга подобна история в своите
Изповеди
.
Ето какво пише той: „Сестра ми Цецилия избяга от пруското нахлуване през 1870 год. и се оттегли в един крайморски град. Един ден предложили й да се разходят по океана, но тутакси сестра ми извикала: „не, аз не желая да пътувам по море“. Запитали я защо, а тя разказала, че един път в Тулон, като се качила на една лодка, една предвещателка италианка й казала да остане на брега: „carissima donna, в морето ще Ви сполети зло“. Но сестра ми отишла, като дала на италианката сто су.
към текста >>
61.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
При това астрално посвещение става и
изповедта
пред същите.
Силата на слънчевото привличане на земята, което не се чувства в физическото състояние, чувства се в астралното поле, и затова се изисква особена енергия, за да се премине през тоя бързей. Понеже това притегляне е произхода на годишното време, на еврейски Шанах и на асирийски Нахах, то се рисува като змия, която е ухапа ла опашката си, образ на циничната участ. Веднъж премината тая зона, посветеният се явява пред мистериозните гении, които пазят портите на небето, наречени от земните същества зодиачни предали. Земята се представлява, всеки 24 часа, последователно в всеки от 12-те знаци, и в един или два сеанса за излъчване, посветеният усеща невидимите същества, които пазят всяка от дванадесетте порти. След завръщането му на земята, това схващане на зодиакалните мистерии се представлява в дванадесет посветителни разноцветни облекла, с които се облича мистикът.
При това астрално посвещение става и
изповедта
пред същите.
Но трудно е да се каже, дали тази изповед засега физическия и моралния живот на посветения, като излага пред тия съдии от плът и кост разказа на цялото си минало. Или това явяване на посвещавания пред съдиите има астрален характер, като се поставя той, раздвоен, пред духовните същества от полето на съдбата? Това последното предположение трябва да се приеме за по-вероятно, като се знае, че има само две съдби: едната е преди посвещението, в присъствието на живите елохими или великите жреци на храма, а другата — в невидимия свят, в присъствието на мистериозните съдии. Виргили, Хораци, Омир, Данте и др. са поддържали, че наистина тоя съд е съществувал в низшите сфери.
към текста >>
Но трудно е да се каже, дали тази
изповед
засега физическия и моралния живот на посветения, като излага пред тия съдии от плът и кост разказа на цялото си минало.
Понеже това притегляне е произхода на годишното време, на еврейски Шанах и на асирийски Нахах, то се рисува като змия, която е ухапа ла опашката си, образ на циничната участ. Веднъж премината тая зона, посветеният се явява пред мистериозните гении, които пазят портите на небето, наречени от земните същества зодиачни предали. Земята се представлява, всеки 24 часа, последователно в всеки от 12-те знаци, и в един или два сеанса за излъчване, посветеният усеща невидимите същества, които пазят всяка от дванадесетте порти. След завръщането му на земята, това схващане на зодиакалните мистерии се представлява в дванадесет посветителни разноцветни облекла, с които се облича мистикът. При това астрално посвещение става и изповедта пред същите.
Но трудно е да се каже, дали тази
изповед
засега физическия и моралния живот на посветения, като излага пред тия съдии от плът и кост разказа на цялото си минало.
Или това явяване на посвещавания пред съдиите има астрален характер, като се поставя той, раздвоен, пред духовните същества от полето на съдбата? Това последното предположение трябва да се приеме за по-вероятно, като се знае, че има само две съдби: едната е преди посвещението, в присъствието на живите елохими или великите жреци на храма, а другата — в невидимия свят, в присъствието на мистериозните съдии. Виргили, Хораци, Омир, Данте и др. са поддържали, че наистина тоя съд е съществувал в низшите сфери. Ония астрални същества, които, според тях, били натоварени да освободят душата от черните й грехове, са били доближавани в тая стадия на посвещението и извиквани от посвещаваните под формата на една песоглава ламя.
към текста >>
62.
Всемирна летопис, год. 4, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
VI — VII, март 1922 г.), 12)
Изповедта
(ibidem) и 13) Процесът на превъплътяването (кн.
III, февр. 1921 г.), 9) Вътрешният лекар (кн. IV, апр. 1921 г.), 10) Мистерията на съня или двойното ни съществуване (кн. V, юни 1921 г.), 11) Законът за брака (кн.
VI — VII, март 1922 г.), 12)
Изповедта
(ibidem) и 13) Процесът на превъплътяването (кн.
I — 1925 г.). Г-жа Консулова-Вазова е превеждала от немското издание на Sir Gaiahat. Колкото и да е хубаво стилизиран немският превод, по-добре би било да се преведат тия и останалите студии на бележития окултист от английския им оригинал, за -да може да се предадат точно мислите на автора, този „пионер на новата мисъл“ (New thought pioneer), както го нарича неговата биографка Eva Martin. Цялата сбирка от тях се състои от четири серии под заглавие: Essays of Prentice Mulford. Completing the entire set of the Essays published in America under the title of „Your Forces and how to use them“.
към текста >>
63.
Всемирна летопис, год. 4, брой 06
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Такова твърдение от един ортодоксален авторитет премахва много от петната, хвърлени върху църковното християнство от невежите и ни предпазва от дългите аргументации, защото то е наистина
изповед
на една вяра в Единството, което действа като Троичност.
Всички еднакво, ортодокси, хетеродокси или мистици, ще се съгласят с това последно твърдение. Въпреки това, при все че то се признава да изхожда in mysterium. съществува увереност в идеята, че Троичността не е Троичност на три отделни богове. „Трябва да се подчертае, казва той, че твърдението за Троеличието не е троично в смисъл на утвърждение за три отделни себесъзнателни и себеопределяващи индивидуалности в един Бог. Думата „Лице“ е употребена архаично, а не в съвременния смисъл на един център или ядка на личност... да се каже, че те са три вечни принципи на отличие или видове същности в Божеството, това не е политеизъм (многобожие), при всичко че при тия спекулативни построения за Троичността може да се отиде, и по никога се е отивало, до теологически плурализъм (множественост) или многобожие“.
Такова твърдение от един ортодоксален авторитет премахва много от петната, хвърлени върху църковното християнство от невежите и ни предпазва от дългите аргументации, защото то е наистина
изповед
на една вяра в Единството, което действа като Троичност.
а не в същност като три същества или даже три Лица. Това се приближава твърде много до мистичната идея.на християнските доктрини. Интересно е да се забележи, съобразно с изказваната по някога идея, че християнството има само такива учения, които може да бъдат разбрани даже и от най-простия или невежия, когато този същият писател по-нататък твърди, че „обвинението, което толкова често е било възвеждано против християнството, че то е трибожествено, е в известен смисъл оправдано. Защото, несъмнено, учението за Троичността е било, и е още, схващано от npocmumе, необразовани християни по един наивен трибожествен начин. Но християнската религия, както и другите исторически религии, трябва да бъде оценявана според твърдението на нейните най-добри и най-видни умове, и не от странностите на неуките, нито пък от празнословията на теологическото педантство“5).
към текста >>
64.
Всемирна летопис, год. 4, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тия положения показват, че „скритото“, когато се прилага към Амен, великият Бог, се приписва на нещо повече отколкото е слънцето... което именно показва Бога, който не може да се види с тленните очи и е колкото невидим, толкова и
неизповедим
, както за боговете, така и за хората.
В химна за Амен често четем, че той е „скрит за неговите деца“ и „скрит за боговете и хората“, и установено било, че тия изрази се препращат към .скриването“, т. е. към залеза на слънцето всека вечер и то само за да се разбере то във физически смисъл й да не означава нищо повече освен изчезването на бога Амен от погледа на хората при свършването на деня“ . Това, очевидно, може да препрати само към Ра, слънчевият бог, но не и към абстрактната реалност зад всички явления, което е винаги „в тайно“ . Бъдж дохожда да даде истинското и най-хубавото обяснен те на израза „скрити“ . „Сега, не само Бог самият е казал да бъде скрит, но и неговият образ или подобие е казано да бъдат незнайни.
Тия положения показват, че „скритото“, когато се прилага към Амен, великият Бог, се приписва на нещо повече отколкото е слънцето... което именно показва Бога, който не може да се види с тленните очи и е колкото невидим, толкова и
неизповедим
, както за боговете, така и за хората.
Във времето, близко до Птолемеевия период, името Амен изглежда да а било свързано с корена „мен“, „да съществува, да пребъдва, като един от атрибутите, който са се придавали Нему, като нещо вечно“ (Египетските богове, от Бъдж, VI, 2. част 12). Амен, впрочем, се считал като присъщ на всички неща. Той бил рисуван по някога с човешка глава, а други път с такава на жаба, когато неговата божествена сила, или женската му половина, е имала змийска глава. Показван е бил и като змия, като гъска, като сокол, маймуна, овен или лъв, когато пък съпругата ду са я представлявали като котка.
към текста >>
65.
Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
От това ще последва бърже епохата на Интернационализма или на всемирната братска любов, така че самозваните религиозни
вероизповедания
, свещенството и царството на попщината ще загинат по липса на храна.
“ Но ние казваме: покайте се вие, църковни властници от миналите времена, които лудешки търсите да владеете в тоя временен свят! Покайте се вие, капиталисти и спекуланти, които отчаяно се опитвате да задържите прогреса на човечеството! Покайте се всички вие, жестоки егоисти, които се изолирате сами от всяка братска любов и стоите настрана от всякакво съприкосновение с другите! Светът е паднал в бездната на материалния култ на златния телец и се е свързал с някои тежки дългове. Тези дългове не ще бъдат признати, защото в Водолея златото е изгубило своята ценност; но нови методи ще бъдат приложени, ще станат големи обществени работи, свободни от всяка спънка и дълг; нови кредити ще бъдат открити не върху фиктивни стойности или заеми, които носят лихви, но върху това, което е действително построено и хората ще доставят и уредят курса, и цената на пуснатите в обръщение пари по начин такъв, че да създадат за всекиго условия за съществувание, а това ще направи от тази земя много скоро рай, без да има нужда да се чака смъртта за успокоение, нито да се правят заеми от капитализма.
От това ще последва бърже епохата на Интернационализма или на всемирната братска любов, така че самозваните религиозни
вероизповедания
, свещенството и царството на попщината ще загинат по липса на храна.
От това ще се родят „новото небе“ и „новата земя“ и тогава онова, което се нарича сега „християнска ера“„, ще изглежда като варварство. Но преди да е почнала тази хилядогодишнина, изроденият капитализъм, паднал сега тъй низко в материализма, че никакво възстановяване не е възможно за напред, ще се съедини с православните религии от разните наименования, всички еднакво създадени от човешка ръка, за да направят отчаяни усилия, които биха за държали в техните ръце властта, привилегиите на миналото. . . От там ще дойде мълниеносното стълкновение. Капитализмът и свещенството заедно опитват последния си шанс.
към текста >>
НАГОРЕ
