НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
58
резултата в
44
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1_08 ) Акордиране на човешката душа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Но вътрешната сила е в
изказването
на благодарност и Любов при изговаряте на формули, молитви.
Любовта ни подбужда към молитва. При молитвата преди всичко отваряш душата си и изливаш своята Любов към Бога. Никакво декламиране! Силата на молитвата зависи от Великата любов, от Мира и силното въодушевление да работиш за делото на Бога! Някои четат молитви и изговарят формули и мислят, че в това е силата.
Но вътрешната сила е в
изказването
на благодарност и Любов при изговаряте на формули, молитви.
Тогава такива мисли и чувства, пропити с благодарност и Любов, ще образуват трептения, техните вълни ще минат покрай някой човек, който ще ги възприеме, и той ще почне да благодари. В това е силата на една молитва и на една формула. Човек да се моли за това, което има вечен характер. „Непреривен контакт с Бога на всяко време и на всяко място! “ – това да ви бъде молитва.
към текста >>
2.
2_17 ) Някои черти на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Забележителното беше, че винаги Учителя при
изказване
на идеите се съобразяваше със състоянието на душите, с техните нужди, с техните търсения, с противоречията, през които минаваха.
НЯКОИ ЧЕРТИ НА ЛЮБОВТА На всяка братска вечеря се разглеждаха мисли, които допълваха казаното в беседите и лекциите. Затова братските вечери бяха оригинални и неповторими, не си приличаха по дух една с друга.
Забележителното беше, че винаги Учителя при
изказване
на идеите се съобразяваше със състоянието на душите, с техните нужди, с техните търсения, с противоречията, през които минаваха.
На една братска вечеря стана въпрос за някои качества на Любовта. Учителя каза: Някой казва, че е разлюбил. Това не може да бъде. След отдалечаването, ще има приближаване, но никой път няма откъсване.
към текста >>
3.
Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Така ще се запомнят по-добре уроците и от друга страна, децата ще се научат на правилен говор, на свободно
изказване
и пр.
След първия опит всички искали да бъдат бабичка и дете. И той е трябвало да остане до късно вечерта, за да се изредят всички. И на другия ден пак искали да се повтори. Много разкази, приказки, легенди и пр. могат да се драматизират.
Така ще се запомнят по-добре уроците и от друга страна, децата ще се научат на правилен говор, на свободно
изказване
и пр.
Някои стихотворения могат да се превърнат в ритмични движения, придружени с музика. Ученето на буквите също трябва да се свърже с художествения елемент. Детският труд непременно ще роди нуждата от четене и писане защото това, което детето наблюдава, трябва да се опише и върху него трябва да се прочетат по-нататъшни обяснения и осветления в книга. Ето добър случай да се яви у детето подтик към четене и писане във връзка с нуждите на неговия труд в градината. История и география
към текста >>
4.
19. ОБЩ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Но вътрешната сила се състои в
изказването
на благодарността и любовта ви при молитвата.
Да се изпълни Божията воля. На практика за да се реализира това в молитвата си казвайте: "Господи, благодаря Ти за великата милост, която имаш към мене". При молитвата човешката душа идва във възприемателно състояние — приема енергиите и мислите, които идват от Божествения свят и тогава, през целия ден в неговото съзнание нахлуват и идват нови светли идеи и подтици. Истинската молитва е общение с Любовта, т.е. ти отваряш душата си и говориш на Онзи, Когото обичаш и Който те обича и отговаря.
Но вътрешната сила се състои в
изказването
на благодарността и любовта ви при молитвата.
Имайте непреривен контакт с Бога във всяко време и на всяко място (това да ви бъде молитвата). В молитвата ви се изпълнява само това, което е по волята Божия и да благодарим, че някои неща не стават по нашата воля, защото това е за наше добро. Затова, когато разрешавате някои въпрос, вглъбете се в себе си, за да видите, каква е волята Божия и ако вътрешно се появи у вас колебание и съмнение, тогава не го правете. Всякога при завършване на молитвата си казвайте: "Господи, всичко това да бъде за Твоята слава и за благото на моята душа". Молитвата е единственото нещо за ученика, където той получава резултати.
към текста >>
5.
Силата на молитвата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Но вътрешната сила е в
изказването
на благодарност и любов при молитвата.
Кой дух трябва да прониква в молитвата ти? Ти през молитвата си към Бога говориш на Онзи, когото обичаш, и говори ти Онзи, който те обича. Истинската молитва е общение на любовта. При молитвата ти преди всичко отваряш душата си и изливаш своята любов към Бога. Някои четат молитви и изговарят формули и мислят, че в това е силата.
Но вътрешната сила е в
изказването
на благодарност и любов при молитвата.
Това да ви бъде молитвата: непреривен контакт с Бога на всяко време и на всяко място. Не всяка молитва ще се изпълни. Ще се изпълни тази молитва, която е по волята Божия. Щом не е по волята Божия, тя не се изпълнява и това е за добро. Да благодарим, че някои неща не стават по нашата воля, иначе ние щяхме да бъдем най-големите нещастници.
към текста >>
6.
09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Поради тази причина и по-скоро за
изказването
Му, че България трябва да остане неутрална и че Германия ще загуби войната, интернираха Учителя във Варна през 1917 година.
От този момент редовно посещавах беседите на Учителя, които се провеждаха на различни места - на улица "Кърниградска", където беше клуба на Радикалната партия; друг път в едно салонче, намиращо се на ъгъла на "Раковска" и "Граф Игнатиев". По това време бушуваше Първата световна война. Властта тогава беше разпоредила да се иска разрешение за правене на събрания от какъвто и да е характер. За своите беседи Учителя не бил взел разрешение. Навярно под натиска на владиците, властите таксуват беседите като събрания, и глобяват Учителя 25 лева.
Поради тази причина и по-скоро за
изказването
Му, че България трябва да остане неутрална и че Германия ще загуби войната, интернираха Учителя във Варна през 1917 година.
Оформената вече група около Учителя от редовни посетители остана без ръководител. Тогава Бай Дончо, ревностен и предан слушател на беседите, взе инициативата за продължаването им, като на първо време се събирахме в неговата квартира, а в последствие в моята, като по-удобна и по-голяма. Бай Дончо, както всички го наричахме, беше религиозен, начетен и улегнал човек с трезва мисъл. Характерът му беше мек и предразполагащ. Имаше връзка и с други духовни течения, а също и с Кръстников - един от пропагандаторите на духовното.
към текста >>
Характерното за
изказването
на духовете беше, че те много ни ласкаеха, даваха ни големи обещания, ако изпълним техните нареждания.
Най-напред молитви, песни, които Учителя е бил дал, четене на текст от Библията, тълкуване на този текст и накрая пак песни и молитви. Отначало групата бе малка, около десетина души, впоследствие се разрасна. През време на дългите общи молитви, две момичета в ученическа възраст бяха овладявани от заминали двойници. Като медиумични, те почваха да пишат, без разбира се, тяхното съзнание да взима участие. Чрез тяхната ръка духовете пишеха все чудати и странни неща, които ни плениха, но все такива, които не могат да се проверят.
Характерното за
изказването
на духовете беше, че те много ни ласкаеха, даваха ни големи обещания, ако изпълним техните нареждания.
Уверяваха ни също, че тези събрания и всичко, което те дават за изпълнение е Школа за бърза еволюция. Това особено много събуди нашата ревност. "Следвайте нашите методи и вие бързо ще еволюирате! " Отначало всички бяхме в една група, впоследствие ни разделиха на две, вътрешна - нещо по-специално, за избрани и по-напреднали членове и външна - за по-обикновени. Членовете на вътрешната група можеха и беше разрешено да посещават събранията на външната група, но обратното не се разрешаваше.
към текста >>
7.
33 АТОМНАТА ЕНЕРГИЯ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Че наистина това е така, личи от
изказването
на английския министър-председател Макмилан, публикувано в нашите вестници преди години.
И ето, че с прочитането на тези редове, аз разбрах за какво е бил този велик ден. През този пролетен ден Великият Разумен Свят даде на човешкия род възможността да се докосне до още едно грамадно благо на Бога. Могъща и неизчерпаема сила! Дано човечеството използува тази сила само за своето добро. До този момент (годината е 1970), човешкият род се е въздържал да се хвърли в сатанинска схватка, възпиран от неограничените възможности на тази енергийна сила.
Че наистина това е така, личи от
изказването
на английския министър-председател Макмилан, публикувано в нашите вестници преди години.
Той е казал: "Ако ние имахме само обикновеното оръжие, то отдавна щяхме да бъдем във война". Ясно е, че атомната сила възпира човешкия род от ново безумие. Но имам разбирането, че ако човечеството не поумнее и се хвърли в една нова кървава баня, то това ще бъде и последната война на планетата Земя.
към текста >>
8.
56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ)
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Тогаз се разигра една част от драматичната, невъзможна за описание сцена, която не се поддава на
изказване
, но която може да разплаче от радостно умиление и един Архангел.
" – "Той още не е тук, отговори С., но е вече време да пристигне". Той идва точно навреме, излизайки измежду боровете пред нас. Натам бяха обърнати в сериозен възторг всички лица. Пред нас, с потайна тържественост, се издигаха, замъглени в утринната дрезгавина, стройни борики. Над тях търпеливо бледнееше Зорницата, готова да избяга от ослепителния рефлектор на Аврора, когато един невисок, спокоен глас наруши отпред тишината: "Благославяй, душе моя, Господа".
Тогаз се разигра една част от драматичната, невъзможна за описание сцена, която не се поддава на
изказване
, но която може да разплаче от радостно умиление и един Архангел.
Може би на ранното утро, на горския под небето свод, на тисячогласния хор от клеветени и угрозявани лица – не зная, на какво се дължи, но ефектът от изпетия псалом бе за мен несравняем, освен с апокалиптичните сцени в Откровението на Йоана! Никаква тържествена литургия не може да се сравни с това тържество, в неръкотворния храм в подножието на Витоша. В миг – ръце, издигнати над главите, песента се поде от хиляда и повече гърла, с такава трогателна ревност и хармонични повторения, докато се разлюля гората и душата на всеки, неатрофиран духовно човек. А думите, които тъй тържествено се пееха, бяха следните: Благославяй, душе моя, Господа!
към текста >>
9.
3.3. ТРЕТОТО ЗНАМЕНИЕ - ДИГНИ ОДЪРА СИ И ХОДИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ще цитирам едно
изказване
на Учителя.
Той Му обяснява, че няма кой да го спусне във водата, когато се размътва. Исус му казва: "Стани, дигни одъра си и ходи". И на часа човекът оздравял, дигнал постелката си и почнал да ходи. А този ден бил събота. Много тайни са скрити в този разказ.
Ще цитирам едно
изказване
на Учителя.
Той казва: "Стани, дигни одъра си и ходи. - Това се отнася до всички съвременни хора. Съвременният свят е една голяма болница, в която всички хора боледуват и чакат дано се вредят да се окъпят, за да се излекуват. Всяка година Бог слиза в тази болница и на всекиго по отделно казва: Дигни одъра си. Къпалнята представя благоприятните условия в живота.
към текста >>
10.
3.16. Изцелението на немия и глухия
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
С
изказването
, което прави при всеки даден случай, той проектира сили, които въздействат на духа и го заставят да излезе.
Бащата казва: "Вярвам, Господи, помогни на моето неверие". Значи при всяко лекуване и изгонване на бесове преди всичко човек трябва да повярва, че това, което иска, ще стане. Пак повтарям, че Вярата е един канал, един път, по който протича Христовата сила на Любовта. Христос се обръща към нечистия дух и му казва: "Душе неми и глухи, Аз ти заповядвам, излез от него и да не влезеш вече в него". Христос изгонва бесовете и нечистите духове, понеже е по-силен от тях и те се подчиняват на Неговата воля.
С
изказването
, което прави при всеки даден случай, той проектира сили, които въздействат на духа и го заставят да излезе.
Това се вижда от примера, където някой искал в името на Исус и на Павел да изгони един дух, но той му казал: "И Исуса познавам, и Павла познавам, но ти кой си не те познавам" и се нахвърлил върху него, и го набил. Това показва, че този не е имал нито знание, нито сила, за да въздейства на духа да излезе. С това излекуване Христос възвръща способностите на момчето да говори разумно и да чува добре. По такъв начин Той възстановява неговата разумност, която се проявява чрез говора, който пък се възприема от ушите.
към текста >>
11.
3.17. Изцеление на слепия просяк
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
С
изказването
на тази мисъл Христос дава импулс за развитие на новите отношения, които трябва да се установят в бъдеще в новото общество, в новия свят, който постепенно навлиза в света.
И понеже другите ученици негодуват от това, Исус се обръща към всички и казва: "Вие знаете, че онези, които се считат за управители на народите, господстват над тях и големците им властват над тях. Но между вас не е така, а който иска да остане големец между вас, ще бъде слуга на всички. Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, да даде живота Си откуп за мнозина". С тази мисъл Христос показва какви трябва да бъдат отношенията между тези, които са тръгнали в Божествения Път, които искат да събудят Божественият Живот в себе си, които искат да придобият Вечния Живот. В този Живот отношенията са съвършено различни от сега съществуващите.
С
изказването
на тази мисъл Христос дава импулс за развитие на новите отношения, които трябва да се установят в бъдеще в новото общество, в новия свят, който постепенно навлиза в света.
Защото с всяка мисъл, която изказва, с всяко действие, което прави, Христос действа върху цялото човечество в процеса на неговото развитие. Това е така, защото Христос е Духът на цялото човечество и с изказванията и с действията Си Той постепенно прониква в живота на човечеството, което е Негово тяло. С това Христос постепенно се въплътява в човечеството. В края на главата се казва, че Христос се среща със слепия просяк, който иска да бъде излекуван. Слепият, като чува, че Исус иде, започва да вика: " Исусе, сине Давидов, смили се над мене!
към текста >>
12.
7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В друго
изказване
Той казва: "В деветте блаженства Христос е дал правила, как човек трябва да живее.
7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА Учителят е говорил специални беседи почти върху всеки стих от планинската проповед, в които е развил обширно идеите, вложени от Христа в нея. Говорейки специално за блаженствата, Той казва: "Христос, в Своята проповед на планината, започва с деветте блаженства. Блаженствата, за които Той говори, имат отношение към друг свят, те не се отнасят към земния живот. За земния живот Христос казва: Вие сте Солта на Земята".
В друго
изказване
Той казва: "В деветте блаженства Христос е дал правила, как човек трябва да живее.
Деветте блаженства - това са девет опорни точки, върху които трябва да се съгради вашият живот. Върху тях трябва да се гради и съвременният обществен живот, и семейството". Тези две мисли на Учителя показват, че деветте блаженства имат както езотерично значение като Път на душата към съвършенство, така имат и свое екзотерично значение, като правила и норми както за индивидуалния, така и за обществения живот на съвременното човечество. Това се отнася и за цялото Евангелие. То има една външна страна, в която е изнесено моралното учение, което хората трябва да следват, за да живеят разумно.
към текста >>
В 37-ми и 38-ми стихове на 23-та глава, непосредствено след
изказването
на горките, Христос казва: "Ерусалиме, Ерусалиме, ти, който убиваш пророците и с камъни убиваш проводените до тебе, колко пъти исках да събера чадата ти, както квачката събира пилците под крилата си, но вие не искахте.
а каквото разстояние се намират деветте блаженства от началото на Евангелието на Матей, на такова разстояние от неговия край намираме една част, която се състои също от девет члена, които отговарят точно на групата на блаженства. Това са деветте горки (23,13-36). Христос казва блаженствата на учениците, на носителите и ръководителите на възлизането на света, на новото творение. Деветте горки са отправени към книжниците и фарисеите, носителите и ръководителите на гибелта на света, на умирането на старото творение. Докато блаженствата ни насочват към съграждането на небесния Ерусалим, то произнесените горки в оплакването в Христовото пророчество са за гибелта на земния Ерусалим.
В 37-ми и 38-ми стихове на 23-та глава, непосредствено след
изказването
на горките, Христос казва: "Ерусалиме, Ерусалиме, ти, който убиваш пророците и с камъни убиваш проводените до тебе, колко пъти исках да събера чадата ти, както квачката събира пилците под крилата си, но вие не искахте.
Ето, домът ви ще бъде напълно разрушен". Така че, блаженствата имат значение към съграждането на новия Ерусалим, а изговарянето на горките имат отношение към разрушението на земния Ерусалим. Сега накратко ще разгледам деветте блаженства като членове на един организъм, като всеки път към дадено блаженство ще цитирам съответстващото горко за сравнение. Първо блаженство: "Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно". Първо горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, които затваряте Царството Небесно пред человеците.
към текста >>
13.
АЛИ ИБН СЕНА - АВИЦЕНА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това негово
изказване
е направено столетия преди науката да открие микробите.
От теорията и практиката на медицината изложил своята гениална творба "Ел Канум Тебб" - "Канон на медицинското изкуство"". През XII век този му труд е бил преведен на латински език и станал настолна книга изобщо на всички лекари в Европа през цялото време от XII до XVIII век. Канонът се състои от 5 тома и е разделен на три части: в него той като в увод застъпва общата теория на медицината, анатомията, физиологията, науката за лекарствата и лекуването. В него той е събрал всички познания по медицина за неговото време. Причината за отделните болести е обяснявал с външните фактори — невидими организми, които се отнасят най-вече чрез водата и въздуха.
Това негово
изказване
е направено столетия преди науката да открие микробите.
При лекуването е препоръчвал гимнастиката и физическата култура, препоръчвал е разните видове бани - слънчеви бани, морски бани и пр. Той открива мускулите, които движат очната ябълка. Развил подробно диетиката - при коя болест каква храна трябва да се дава. Бележито е правилото му: Главата студена, краката топли, а на корема леко. Интересно е предписанието му да се яде по един път на ден, да се къпе един път на седмицата и един път годишно да вземе очистително.
към текста >>
14.
въведение
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И най-после ще кажа няколко думи за социалните възгледи на богомилите, след което ще предам
изказването
на различни автори за Богомилството и след това разпростране- нието на Богомилството и неговия идеал.
После ще изложа Богомилството като християнско учение и произхождащата от това космого- ния. След това ще разгледам как Богомилството е предадено в 2 0 разните апокрифни легенди. След това ще кажа няколко думи за окултната школа на богомилите и за техните нравствени възгледи.
И най-после ще кажа няколко думи за социалните възгледи на богомилите, след което ще предам
изказването
на различни автори за Богомилството и след това разпростране- нието на Богомилството и неговия идеал.
Така че ще разгледам най-напред Богомилството като ок- ултно учение и на второ място като обществено движение. Според автора на книгата Богомилство и богомили, епископ Симеон, Богомилството е едно от най-трудните за представяне западно окултно учение. В книгата Теорията от Симеон Антипа, която е със спе- циален характер и е написана за учениците на школата, които са запознати с цялото учение и са имали нужда само от светли- на по магическата доктрина на Богомилството, се излага само тази доктрина на Богомилството. Той казва: „Сега, когато аз по необходимост съм първият, който излагам системно учението в неговата съкровена стра- на, трябва да го изложа, като вземам за нишка кратките 7-8 страници, дето Един е нахвърлил учението, а за всички под- робности било до книгите, пазени в Малта, било най-често до летописите на света. Богомилството е преди всичко едно езотерично учение; като такова то знае, че свещените писания имат троен смисъл и затова зад външната история и моралните учения, те са тър- сили дълбокия вътрешен, мистичен смисъл на това, което се говори.
към текста >>
15.
Рибарската мрежа на Черната ложа
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
спомних онова
изказване
на събора в Търново, когато Учителят бе казал, че
Ама и Савка зор видя". Учителят зави Савка с едно одеало и ние с Него излязохме навън. И после Савка се отдалечи от Кръстю. Тогава си
спомних онова
изказване
на събора в Търново, когато Учителят бе казал, че
по-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото те двамата да влезнат в Школата, докато не си издържат изпита. Е, какво смятате вие? Този приятел издържа ли си изпита с мен, със Савка и с още много други?
към текста >>
16.
Отклонението
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Тогава Спиридонова си спомни едно
изказване
на Учителя
активни и направиха много поразии. Накрая Спиридонова се осъзна в онзи миг, когато видя как Михаил Иванов се е дегизирал като Учителя - фотографирал се на цветна снимка и изпратил портретите си на своите съмишленици тук.
Тогава Спиридонова си спомни едно
изказване
на Учителя
за нея: "Ти три пъти си била в Школата на Христа и трите пъти си се отстранявала и си работила срещу Него. Сега е последния ти, трети път. Внимавай, защото прошка и връщане няма да има." Тя си спомня това, вижда му фотографията, с която той имитира образа на Учителя и казва: "Край на
към текста >>
17.
Михаил Иванов
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Тя си отиде, а за потвърждение на това нейно
изказване
Михаил мина през процес и през затвора.
Борис се разправяше с този проблем. Казах му да бъде дипломат и да не влиза в противоречие. Посъветвах го да стои настрана, а не да излиза на сцената и да се бори с известни сили, които съществуват в природата, защото накрая всеки сам бере своите плодове. Борис държа едно много хубаво поведение. Стела като видя, че Боян не пожела и не се съгласи да признаем Михаил за заместник на Учителя, то тогава тя нарече Боян лъжец.
Тя си отиде, а за потвърждение на това нейно
изказване
Михаил мина през процес и през затвора.
Стела издаде една книга за Михаил от 300 страници, която бе плод на едно религиозно съзнание. Не след дълго Михаил се опита да вземе образа на Учителя и се дегизира като Него. Не трябва да се хвърляме с ожесточение срещу човека Михаил, който играе ролята на актьор. Според Борис той играе ролята на клоун. Според мен той играе ролята на самосъзнанието.
към текста >>
18.
Край на първо действие
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Стенографите после махнаха имената им, но поместиха
изказването
на Учителя, за да се скрие личния елемент.
да ги разобличи и да демаскира тяхната фалшива духовна осанка. Разнасяха се легенди в Бялото Братство, че те уж са преродените Кирил и Методий. Учителят понеже не можеше да търпи лъжата, то в беседите през 1922 г. Той каза за тях, че на времето Кирил и Методий са били два гиганта, а тези тук са два бръмбара и не могат да се сравняват с тях. Туй нещо беше публично изнесено.
Стенографите после махнаха имената им, но поместиха
изказването
на Учителя, за да се скрие личния елемент.
Аз го изнасям, за да знаете, че това се отнася за Кръстю Христов и Михаил Иванов и че написаното се отнася за тях от събора на 1922 г. на стр. 268, 269, 270-271, на 278-279, 307-322.От това време има един частен разговор на Учителя с трима възрастни приятели Костадин Иларионов, Димитър Добрев и Лазар Котев. Учителят там се спира подробно за тях двамата. Ние не можем да отречем ролята на тъмната ложа, която играе в света.
към текста >>
19.
ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ НЕ СЕ ПОДМЕНЯ
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Това
изказване
на Учителя се знае от всички съвременници на Школата.
Той не признава ни култура, ни политика, нито българската традиция. Това неговото е събирано така, понеже не може да говори, от тук чете, от там чете, после го пускат на магнетофон пред хората. Аз трябва да поема отговорност и да кажа една тъжна истина. Но ще го кажа. Учителят е казал за Михаил Иванов и за Кръстю Христов, че един милион години да минат те пак няма да могат да го разберат.
Това
изказване
на Учителя се знае от всички съвременници на Школата.
Сега ние какво ще се занимаваме с него, но гдето ми каза леля Ванга един път: "Всичко каквото става на Изгрева е изпит". Щом нашите хора така лесно се лъжат и подменят един Учител с друг. Например навремето слушат в салона Учителя и след това встрани от поляната слушат да им говори Лулчев. Ето сега един Михаил. Ама той бил приличал на Учителя.
към текста >>
20.
СЪБОР В СОФИЯ
 
- Теофана Савова
Тогаз се разигра една част от драматичната, невъзможна за описване сцена, която се не подава на
изказване
, но която може да разплаче от радостно умиление един архангел.
Пред нас с потайна тържественост се издигаха, замъглени в утринната дрезгавина, стройните борики. Над тях трепетливо блестеше Зорницата, готова да избяга от ослепителния рефлектор на Аврора, когато един не висок, спокоен глас отпред наруши половинчасовата тишина - колкото разбрах после, това било гласа на неусетно пристигналия вожд. В същата минута гласът на брат С. (когото нека наречем повторителя) гръмогласно, за да се чуе от цялата фаланга, повтори произнесените от Учителя думи: - Благославяй, душе моя, Господа!
Тогаз се разигра една част от драматичната, невъзможна за описване сцена, която се не подава на
изказване
, но която може да разплаче от радостно умиление един архангел.
Дължим, може би, на ранното утро, на горската обстановка под небесния свод, на тисящогласният хор от клеветени и угрозявани люде - не зная на какво се дължи, но ефектът на изпетия псалом бе за мене несравним, освен с апокалиптичните сцени в Откровението на Йоана. Никаква тържествена литургия не може да се сравни за минута с това тържество в неръкотворния храм в подножието на Витоша. В миг, с ръце издигнати над главите си, песента се поде от 1000 гърла с такава трогателна ревност и хармонични повторения, докато се разлюля гората и душата на всеки неатрофиран духовно човек. А думите, които тържествено се пееха, бяха следните: „Благославяй, душо моя, Господа!
към текста >>
21.
Истината за спасяването на евреите в България - текст
 
- Светозар Няголов ( -2013)
През 1989 г., по случай 110 годишнината от раждането на Алберт Айнщайн, „Radio difusion francaise" съобщава едно негово
изказване
: „Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред Учителя Беинса Дуно - Петър Дънов от България".
Започва тотално гонение срещу всички евреи. Няколко пъти Айнщайн е хващан от фашистките командоси, но го пускат, понеже знаят, че е световноизвестен учен. Скоро обаче е принуден да емигрира в САЩ, а фашистите обявяват награда за главата му. Айнщайн започва да преподава математика като професор в Принстънския университет. Той проявява особена слабост към българите, които живеят там, обича ги и покровителства всички, които учат в неговия университет.
През 1989 г., по случай 110 годишнината от раждането на Алберт Айнщайн, „Radio difusion francaise" съобщава едно негово
изказване
: „Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред Учителя Беинса Дуно - Петър Дънов от България".
В един разговор Учителят казва, че Айнщайн е човек от Четвъртото измерение и повече няма да се преражда на Земята. Той пребивава сега в Света на светлините. Вълната от насилие и гонение срещу гражданите от еврейски произход, запалена в Германия, скоро обхваща всички страни свързани с нея, и тези, в които стъпва техният крак. Евреите, живеещи в България, не са имали никакви проблеми с властта и като равноправни граждани на страната никога не са обиждани и третирани лошо от българите. Нашият народ е славянски и обича всички народности, които живеят в страната: евреи, цигани, турци и особено прокудените от Турция арменци.
към текста >>
22.
5. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 г. ДО 1944 Г.
 
- Светозар Няголов ( -2013)
В свое
изказване
на Изгрева Учителя казва: „Преди 2000 години беше Синът, а сега е Отец." Бог беше между нас, живееше с нас, виждаше всичко, ръководеше и коригираше нашия живот.
ДО 1944 Г. На 14 юли 1922 г. в Чамкория, в 11 часа, при връщане на братска група от една хубава екскурзия със 104 души до връх Мусала в Петър Дънов се вселява Господният Дух на Силите и той става Космичен Учител на цялата Вселена. Той обединява и хармонира Космоса с мировата любов и космичната обич. Космичният Учител съдържа в себе си троицата Отец, Син и Дух.
В свое
изказване
на Изгрева Учителя казва: „Преди 2000 години беше Синът, а сега е Отец." Бог беше между нас, живееше с нас, виждаше всичко, ръководеше и коригираше нашия живот.
Жалко за тези души, които не го познаха и разбраха и още не го познават и разбират. На 24 февруари 1924 г., петък, с беседата „Двата пътя" от Младежкия окултен клас /МОК/, държана от 18,30 до 19 ч. и беседата „Трите живота" от Общия окултен клас / ООК/ , държана от 19 до 21 ч., Учителя открива за пръв път на Земята школа на Бялото братство в България. Той дава строги правила и закони, по които тази школа да се ръководи. Учителя казва: „Сега се отваря този широк път, да влезете и да учите тази велика наука на Бялото братство.
към текста >>
23.
5.2 Салоните, в които Учителя изнася своите беседи
 
- Светозар Няголов ( -2013)
И ние хвърляме камъни, но нашите камъни градят, а техните разрушават." Това
изказване
на Учителя е по повод безпрецедентното решение на архиерейския събор, свикан на 7 юли 1922 г.от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата.
Първите лекции Учителя започва да изнася в дома на Петко Гумнеров. От малката стаичка на улица „Опълченска" № 66 той говори при отворен прозорец, а братята и сестрите слушат, изпълнили стаичката и правостоящи из целия двор. Когато братството се разраства, намират един салон на улица „Раковски" и „Граф Игнатиев". Той е малък, със столове, наредени амфитеатрално, в който стават спорове кой да ръководи и заема първо място. На една от беседите, говорейки за духовенството, Учителя се изправя, вдига дясната си ръка с показалеца нагоре и казва: „Проклятие." След това простира лявата си ръка напред и казва: „Знаят ли онези там 7 гръмоотводи — Синода, ако размърдам тази ръка, какво ще стане с тях?
И ние хвърляме камъни, но нашите камъни градят, а техните разрушават." Това
изказване
на Учителя е по повод безпрецедентното решение на архиерейския събор, свикан на 7 юли 1922 г.от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата.
Учителя спира да изнася беседи в този салон и продължава да проповядва на „Опълченска" 66. Това става през 1922 г., когато под натиска на свещениците Стамболийски нарежда да се вземе този салон от властта. Разбира се, най-важната причина за този случай са споровете и недоразуменията между приятелите в братството. Маркова от братството е преподавателка по френски език и притежава малък салон, където дава уроци. Тя го отстъпва на Учителя, за да изнася беседи през 1922/23 година.
към текста >>
24.
5.10 Развитието на теософското движение в света
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Виждайки голямото смущение, което предизвиква неговото
изказване
, той добавя: „Аз ще продължа да работя за Божието Дело, обаче наравно с вас и като равен с вас."
Това не е истина. Аз съм човек като вас. Имам недостатъци и работя над себе си, за да се освободя от тях. Истина е, че времето за Мировия Учител вече е дошло и той е на Земята във физическо тяло, но не е тук между нас. Мировият Учител е в България и неговото име е Петър Дънов." Той обяснява на конгреса, че е разговарял с двама делегати — Атанас и Магдалена, и след като е прочел писмото, което Учителя му изпраща, е разбрал истината кой е Великият Учител.
Виждайки голямото смущение, което предизвиква неговото
изказване
, той добавя: „Аз ще продължа да работя за Божието Дело, обаче наравно с вас и като равен с вас."
Всички делегати са смутени — остават като гръмнати. Те мислят, че Кришнамурти е обсебен от някакъв дух, но той твърдо отстоявад това, което казва при откриването на конгреса. Решава да разпусне „Ордена на звездата". На 3 август 1929 г. Кришнамурти държи последната си реч, с която обяснява на съмишлениците си защо разформирова ордена.
към текста >>
25.
6.2 Еврейският въпрос
 
- Светозар Няголов ( -2013)
радио „Дифузион франсез" съобщава едно негово
изказване
: „Цял свят се покланя пред мен, а аз се прекланям пред Учителя Беинса Дуно — Петър Дънов, от България." Учителя казва за Айнщайн, че: „Айнщайн е човек от четвърто измерение и той няма да се преражда повече на Земята."
Започва тотално гонене срещу евреите. Айнщайн е принуден да емигрира бързо в САЩ, а германците обявяват награда за главата му. Той става професор в Принстънския университет. Има много хубаво покровителствено отношение към всички българи, които отиват да учат там. По случай 110 години от рождението му през 1989 г.
радио „Дифузион франсез" съобщава едно негово
изказване
: „Цял свят се покланя пред мен, а аз се прекланям пред Учителя Беинса Дуно — Петър Дънов, от България." Учителя казва за Айнщайн, че: „Айнщайн е човек от четвърто измерение и той няма да се преражда повече на Земята."
Тази вълна на гонения и насилия срещу евреите обхваща всички страни, в които стъпва германски крак. Не остава назад и България, като сателит на фашистка Германия. Под натиска на фашистите в България се създава формацията „Защита на нацията". След януари 1942 г. евреите са принудени да носят големи жълти шестоъгълни звезди.
към текста >>
26.
7.50 Асен Арнаудов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
След неговото
изказване
Учителя се обръща към двамата и казва: „Асен Арнаудов записа почти всички братски песни безкористно — без да е взел нито един лев.
Това той споделя със своя приятел Методи Константинов, който рязко се противопоставя на неговото желание, защото точно тогава започват най-големите бомбардировки в Германия. Заедно отиват да говорят по този въпрос с Учителя. Той им казва да се явят при него след седмица — петък, 15 часа. Двамата отиват при Учителя на посочения ден и час и той ги поканва в приемната си. Методи започва да говори и казва на Учителя, че неговият приятел Асен не е с всичкия си ум, защото иска да следва в Германия, където има постоянни бомбардировки.
След неговото
изказване
Учителя се обръща към двамата и казва: „Асен Арнаудов записа почти всички братски песни безкористно — без да е взел нито един лев.
Той записа и паневритмията. Може да отиде! Аз съм зад него." Асен заминава да следва в Мюнхен. По време на интензивните бомбардировки той не бяга в скривалището, а се разхожда по улиците на града. Пред него, зад него, вляво и вдясно се разрушават сгради, чуват се писъци, охкания, умират хора, но него една треска дори не го одрасква.
към текста >>
27.
7.67 Николай Дойнов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
От едно
изказване
на Учителя научаваме, че той е прероденият Наполеон Бонапарт — първият антихрист, дошъл на Земята, който казва, че парите са най-важното в живота.
Николай Николов Дойнов, брат на Борис Николов, е роден в Габрово на 18 декември 1904 г. Като младеж заедно с майка ми Стефка Няголова поддържат младежкия клас и се събират да четат беседи. Николай е типичен габровски представител с всичките техни качества. Отива в София, учи и завършва математика. В разговор Учителя му казва, че не трябва да се жени, но той среща Дора Карастоянова и набързо се оженва за нея.
От едно
изказване
на Учителя научаваме, че той е прероденият Наполеон Бонапарт — първият антихрист, дошъл на Земята, който казва, че парите са най-важното в живота.
Отначало работите на Николай вървят трудно, но постепенно наследствените му габровски качества се проявяват и започва да успява в търговията. Скоро става вторият милионер след Славчо Печеников на Изгрева. Участва активно в организиране и провеждане на рилските лагери, като се занимава главно с транспорта и снабдяването на лагера с храна. Той е практичен и лесно се справя с многобройните трудности при тази дейност. Учителя го обича и полага специални грижи за този първи антихрист, като му разкрива много закони и правила на живота.
към текста >>
28.
Учител в село Хотанца
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
В окултната школа учениците му разбраха, че едно от най-неприятните неща за него беше да слуша техните оплаквания или каквото и да е осъдително
изказване
на който и да е, за който и да е е от тях.
В такъв случай децата търсят да се оплачат на някого, като най-често изтичват до своя учител, за да търсят неговата намеса. Единственото, което учителят искаше от своите възпитаници, бе никога да не лъжат и да не клеветят своите другарчета. Той държеше извънредно много да не се развива у тях чувството на отмъщение и децата почнаха да се самовъзпитават и се бояха да се оплакват едно от друго. Най-много учителят наблягаше на добрите взаимни отношения. Тази своя черта като възпитател Учителят запази до края на земния си живот.
В окултната школа учениците му разбраха, че едно от най-неприятните неща за него беше да слуша техните оплаквания или каквото и да е осъдително
изказване
на който и да е, за който и да е е от тях.
Това нещо беше толкова чуждо за него, че той по някакъв магичен начин го бе отстранил. Между другото учителят се бе изказал, че това е специфична черта на българския човек, когото бе основно изучил. Всички беди, нещастия и катастрофи в историческата съдба на българския народ са произтичали от несъгласието и от злокачествената критика, която хората дори от най-високите върхове на държавната йерархия са вършили един спрямо друг.
към текста >>
29.
За словото на Учителя и за някои принципи на учението
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Ние бихме могли да изясним това и със следното абсурдно
изказване
.
Такава мисъл е правдоподобна, но тя се нуждае от изяснение. Нека си послужим със следния пример: да си представим един музикант-изпълнител, който е избрал Бетовен като най-любим компонист, музиката на когото е решил да направи своя съдба. Той може да вземе всичко, написано от Бетовен, но не би могъл да постигне решението на своята задача, ако не намери учител, който да го въведе в могъществото на Бетовеновото творчество. Такъв учител е неминуема потреба, тъй като без него той ще остане само с възхищението си от великия творец, но няма да стане негов изпълнител и съучастник със своето индивидуално разбиране и индивидуално докосване до клавиатурата на пианото. Този негов учител естествено няма да го учи на друго освен на Бетовеновото творчество, но ще го въведе в него с повече разбиране и с по-сигурни стъпки.
Ние бихме могли да изясним това и със следното абсурдно
изказване
.
Защо са необходими учители на малките деца, когато не те, а светите Солунски братя Кирил и Методи са дали азбуката? Всички съществували досега учения и школи, които стоят на становището, че ученикът преди всичко трябва да придобие добродетели и чистота, водят към простите на вид, но велики истини на Евангелието. Но забележете: Христос не създаде чудодейци, но апостоли. Даровете да изцеляват болни и дори да възкресяват мъртви, които някои от тях имаха, не останаха докрай тяхна показателна същност, а само им послужиха неколкократно при изключителни случаи, когато небето допускаше да се изяви Духът. През останалото време те бяха „работници на нивата“ - скромни носители на Неговото благовестие, които в края на краищата не се дематериализираха, както биха очаквали много „окултисти“, но платиха личната си карма.
към текста >>
30.
Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Ако определим науката като път към знание, основано на обективни данни, доставени от сетивата, а религията като увереност, която почива върху вътрешни данни, и най-после философията като деятелност, отправена към разширение или углъбяване на човешките представи, идеи, концепции посредством усъвършенствуване на човешкия дух, тогава ще имам достатъчно основание да поддържам казаното за учението на Бялото Братство в това мое кратко
изказване
.
Учителят не изказа предпочитание към никой от тези методи. Той си служи виртуозно с тях като техен господар, употребява ги, където е потребно, но в края на краищата той сочи опита като последна проверка на една или друга теза. В този смисъл словото на Учителя Беинса Дуно има белега на една философия наука. Всяко ново явление трябва да бъде измерено с новите мерки на времето. Задачата да го проумеем напълно винаги решаваме с едно скромно приближаване.
Ако определим науката като път към знание, основано на обективни данни, доставени от сетивата, а религията като увереност, която почива върху вътрешни данни, и най-после философията като деятелност, отправена към разширение или углъбяване на човешките представи, идеи, концепции посредством усъвършенствуване на човешкия дух, тогава ще имам достатъчно основание да поддържам казаното за учението на Бялото Братство в това мое кратко
изказване
.
Всеки въпрос, разглеждан от Учителя, носи ярко и недвусмислено характера на една философия и паралелно с нея и на научна методика. Отношението на Учителя към науката според това, което говори той, е положително. Той неведнъж е приказвал за похвалното усилие на учените хора да откриват закономерностите на природата. Той обаче говори за една наука, за едно знание, което нарича „Божествена наука“. Тя не е онази наука, която хората на нашата съвременност натрупват в главата си като библиотечен рафт.
към текста >>
31.
Двадесет и едно упражнения
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
При
изказване
на формулата ръцете се вдигат встрани нагоре, като пръстите леко се докосват над тавата, после се свалят, като правят паси през тавата, раменете и гърдите до изходното положение.
При въртене на ръцете да се получават хубави кръгове. При клякането и изправянето тялото от кръста нагоре се държи изправено. Упражнението се повтаря 3 пъти.' 22. Формула „Ние сме в хармония с живата природа, нека Божието благослове- ние да протече през нас.“
При
изказване
на формулата ръцете се вдигат встрани нагоре, като пръстите леко се докосват над тавата, после се свалят, като правят паси през тавата, раменете и гърдите до изходното положение.
[134] Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново, I том. Варна: Алфиола, 1995. 147-149 с.
към текста >>
32.
Формула за дишане
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Според друго
изказване
, сутрин вдишките се правят през лявата ноздра, а следобед – през дясната.
Задържане: Да се въдвори Царството Божие и Неговата Правда в мене. Издишване: Да бъде волята Божия. Вдишките се правят последователно през лявата и дясната ноздра.
Според друго
изказване
, сутрин вдишките се правят през лявата ноздра, а следобед – през дясната.
Сърце топло, душа свежа, ум светъл и дух крепък. Господи, благодарим Ти за свещената енергия на Божествения живот, която изпращаш заедно със слънчевите лъчи. Живо чувствам как тя прониква във всичките ми органи и навсякъде внася живот и здраве. Божественият Живот е израз на Твоята Любов към нас, благодарим Ти!
към текста >>
33.
Меркурий
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
При лошите аспекти имаме един заядлив човек, готов при разговор винаги да апострофира с оскърбително
изказване
, противоречащо на онова, което се разисква.
Затова при добрите аспекти между Меркурий и Венера имаме изява на изкуства, в които пръстите играят голяма роля - свирене на пиано, цигулка и други от този род. Същото е и при приложните изкуства, изискващи умение всичко да се прави най-добре. При полуквадрат жаждата и стремежът за постигане на красотата срещат известни пречки. При липса на аспекти между Меркурий и Венера подтикът и чувството за добро творчество липсват. АСПЕКТИТЕ НА МЕРКУРИЙ С МАРС При съвпад и добри аспекти имаме един активен и динамичен ум, способен преди всичко към разискване на всеки въпрос, със способност към добро говорене, а при висшите типове е налице добър ораторски талант.
При лошите аспекти имаме един заядлив човек, готов при разговор винаги да апострофира с оскърбително
изказване
, противоречащо на онова, което се разисква.
При по-нисшите типове имаме излишна, не на място бъбривост и стремеж към обсебване на чуждото - кражба, но на дребно (джебчийство и лъжа). АСПЕКТИТЕ НА МЕРКУРИЙ С ЮПИТЕР При съвпад и добри аспекти, особено при съвпад, имаме човек с голям интерес и жажда за материални придобивки - забогатяване. При по-добро и интелигентно ниво имаме силно изразен стремеж към знания и науки, като в това направление личността може да постигне много. При лоши аспекти имаме човек лаком, който обича прекалено и със стръв материалните придобивки, като приема, че това може да става и по непочтен начин - с измама и лъжа. Предпочита да блясва и да се изтъква със своите знания и умения, без те да са на голяма висота.
към текста >>
34.
Планетите и зодиакалните съзвездия
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
МЕРКУРИЙ В Овен при по-издигнатите и с добри аспекти - активизира ума, подхранва умението, способността да разисква поставените въпроси и способността за говорене и по-добро
изказване
.
При по-примитивните и с лоши аспекти - стремеж към затвореност, скритост, недоверие, предпазливост, ревност. Във Водолей при по-издигнатите и с добри аспекти стремеж към промени и новости в домашната обстановка. При по-примитивните и с лоши аспекти - вечно неодобрение и промяна на всичко, което има в домашната обстановка. В Риби при по-издигнатите и с добри аспекти Луната подсилва интуицията., а също и подтика към меко, топло отношение към най-близките членове на семейството, с един стремеж за задоволяване нуждите им, преди още те да са ги изявили. При по-примитивните и с лоши аспекти - хлабава, принизена привързаност към семейния институт.
МЕРКУРИЙ В Овен при по-издигнатите и с добри аспекти - активизира ума, подхранва умението, способността да разисква поставените въпроси и способността за говорене и по-добро
изказване
.
При по-примитивните и с лоши аспекти - към една ненаситна заядливост и склонност да се] обажда къде трябва и не трябва, стремеж към бъбривост. В Телец при по-издигнатите и с добри аспекти дава подтик към всестранни интереси и по научни въпроси. При по-примитивните и с лоши аспекти - едно не на място любопитство и тъпсене на материални интереси и лична изгода. В Близнаци (собствен Зодиакален знак) при по- издигнатите и с добри аспекти Меркурий дава на родения всестранно и пълноценно всички свои добри качества. При по-примитивните и с лоши аспекти - неприятните негови влияния.
към текста >>
В Лъв при по-издигнатите и с добри аспекти Нептун дава израз на по-голяма мекота и приятност на индивида, приятен е и се посреща навсякъде, където отиде, със задоволство, подтик за
изказване
на съчувствие, услуга помощ към близките и всички околни.
В Телец при по-издигнатите и с добри аспекти дава една широта, топлота в отношенията, а също и подтик към изкуствата, особено пеене. В Близнаци при по-издигнатите и с добри аспекти дава ясно интелектуално долавяне при разрешаването на всеки въпрос и задача, която вълнува човека. При по- примитивните и с лоши аспекти имаме склонност към изпадане в заблуда, и измама. В Рак при по-издигнатите и с добри аспекти имаме добре изразена интуиция, преди всичко за по-топло съчувствие към най-близките си - деца, партньор по женитба, предугаждане на техните нужди и старание за тяхното задоволяване, преди още те да са споменали за тези нужди. При по-примитивните и с лоши аспекти имаме израз на несериозно и незадълбочено отношение към женитбата и партньора.
В Лъв при по-издигнатите и с добри аспекти Нептун дава израз на по-голяма мекота и приятност на индивида, приятен е и се посреща навсякъде, където отиде, със задоволство, подтик за
изказване
на съчувствие, услуга помощ към близките и всички околни.
При по-примитивните аспекти имаме изострена чувствителност, липса на съчувствие и стремеж да преувеличават всичко преживяно В Дева при по-издигнатите и с добри аспекти дава стремеж към по-възвишени идея и тяхното разискване. При по-примитивните и с лоши аспекти - стремеж към отричане на приетите идеи без каквото и да било основание. Във Везни при по-издигнатите и добри аспекти имаме подсилване на стремежа за изява в изкуството, топло, мило, идейно отношение в любовта. При по- примитивните и с лоши аспекти имаме един полъх на хлад в чувствата и стремеж за измама на партньора по любов, В Скорпион при по-издигнатите и с добри аспекта имаме голям прилив на сили и ясно изравни чувства, възможност за постигане на желанията. При по- примитивните и с лоши аспекти - хлад, рязка промяна в чувствата на създадените вече любовни отношения.
към текста >>
35.
Ръцете като израз на човешката природа
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Тази раса, според
изказването
на един мъдрец, е дошла да организира и уреди живота на Земята.
КНИГА ТРЕТА РЪЦЕТЕ КАТО ИЗРАЗ НА ЧОВЕШКАТА ПРИРОДА Имаме безспорни доказателства, че по всички континенти на Земята в много далечни времена преди Потопа е съществувало раса с много висока култура - раса, притежаваща големи знания и мъдрост.
Тази раса, според
изказването
на един мъдрец, е дошла да организира и уреди живота на Земята.
В някои съобщения на археолози и пътешественици се изнасят учудващи факти за дейността на тази раса, имащи общ елемент, който показва техния единен произход. Така например т.нар. Балбекски тераси в Ливан са построени от каменни блокове с дължина от 20 метра и тегло повече от 500 тона. Голяма загадка са старите карти на Антарктида, в които са изобразени планини с върхове и долини, покрити с дебели ледове и снегове. Очертанията на самия континент напълно съвпадат с очертанията, направени с големи усилия едва в ново време.
към текста >>
36.
Великото противостоене на Марс
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
По въпроса за водата на нашата планета имаме едно интересно
изказване
на Учителя.
В тях вече има растителни видове, като лишеи и мъхове, издържащи на по-неблагоприятните условия. Тези тъмни области са и по-топли от околната среда. Всички минерали на нашата планета, както и навсякъде, съдържат в себе си вода в най-различни проценти, като в някои от тях тя достига до 30 процента от собственото им тегло. Тази вода е плод на бавни и сложни процеси, които стават в самите скални маси. С течение на времето тази менерална вода от глъбините се отделя и като по-лека излиза на повърхността като извори.
По въпроса за водата на нашата планета имаме едно интересно
изказване
на Учителя.
Една сестра го попитала: “Вие препоръчвате да пием топла вода. Защо тогава природата е дала изворите да имат студена вода? ” Учителя отговорил: ’’Студената вода отпосле е дошла.” Това е явен намек, че минералните води, които изобщо са повече или по-малко горещи и не менят своя дебит, идват като първични от дълбоките недра на Земята. Те са дали и водните пари, от които са паднали първите дъждове, създали обикновените извори. Установено е, че атмосферата на Марс е много тънка газова мантия, почти винаги прозрачна и безоблачна.
към текста >>
37.
От 15 септември до 15 октомври: Запознаване децата с училищната обстановка и ред.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Без да злоупотребяваме, ще свикнем малките към търпеливо изслушване и ясно
изказване
.
Ще почнем с малките от дружната игра, дружната песен и работа. Новото време ще израстне с новото поколение. ИЧЛ* След като ориентираме детето с новата обстановка, време е да свържем дома с училището, като с кратки беседи, песни или приказки заговорим за мама и татко, за бате и кака, за баба и дядо. Децата обичат да ни разказват за своите близки. Въпросите ни към децата трябва да бъдат ясни, не много общи нито прекалено интимни.
Без да злоупотребяваме, ще свикнем малките към търпеливо изслушване и ясно
изказване
.
Говорейки за близките, ще напомним на малките и за задълженията им към тях. Създадените добри навици в училище трябва да се прилагат и в къщи. Родителите са длъжни да следят какво депата научават в училище, а също така трябва да свикваме децата да разказват у дома за изминатия ден в училище. След майка и татко ще спрем вниманието си върху взаимната помощ в природата. „Слънцето дава живота.
към текста >>
38.
Глава трета: 'Опълченска'
 
- Атанас Славов
В края на този период (балканската и световната война) идва и
изказването
на Учителят, че той приема разрушаването на руския Царизъм и разрешаването „Отгоре“ да се даде път на комунистите.
Развиват се. Отначало има близко приятелство между северната и южната част на двора. Живописен е случаят, при който полицията идва да арестува Георги Димитров заради комунистическата му дейност, и Дънов го скрива в своята част на къщата. Никой не знае, че двете половини на сградата близнак, са свързани през един долап в стената, който ги дели. Димитров се скрива в стаята на Дънов, където минава за един от гостуващите на учителя дъновисти, и така се измъква.
В края на този период (балканската и световната война) идва и
изказването
на Учителят, че той приема разрушаването на руския Царизъм и разрешаването „Отгоре“ да се даде път на комунистите.
Това е в контекста на спора между Сталин и Троцки, дали е редно да се обособи комунизма не във всемирен мащаб, а само на територията на бившата Руска империя, както иска Сталин. Не е нужно да влизаме в подробности. Мотивът ми да то спомена е само фактът, че с развитието на нещата в Русия постепенно идва време „Югът“ и „Северът“ на „Опълченска“, т.е. Дънов и Димитров напълно да забравят някогашния близък произход на идеите си. Къщата на Опълченска е завещана на Братството, макар и постепенно да става периферна в живота на Дънов, който възлага на строителя на Братството Борис Николов да го отдели окончателно от общият имот. Т.е.
към текста >>
39.
Глава пета: Баучеровото
 
- Атанас Славов
Над тях търпеливо блестеше Зорницата готова да избяга от ослепителния рефлектор на Аврора, когато един висок, спокоен глас наруши отпред тишината: „Благославяй, душе моя, Господа!“ Тогава се разигра една част от драматичната, невъзможна за описание сцена, която не се подава на
изказване
, но която може да разплаче от радостно умиление един Арахангел.
Изненадан и трогнат от грандиозната пред мене гледка, аз напразно търсех с око оня, който е пружината и душата на този народ. Затова попитах тихо на английски брат „С“ къде е Дънов! - Той още не е тук отговори „С“, но е вече време да пристигне. Той идва точно на време, излизащ измежду боровете пред нас. Натам бяха обърнати в сериозен възторг всички лица. Пред нас с потайна тържественост се издигаха замъглени в утринна дрезгавина стройни борики.
Над тях търпеливо блестеше Зорницата готова да избяга от ослепителния рефлектор на Аврора, когато един висок, спокоен глас наруши отпред тишината: „Благославяй, душе моя, Господа!“ Тогава се разигра една част от драматичната, невъзможна за описание сцена, която не се подава на
изказване
, но която може да разплаче от радостно умиление един Арахангел.
Дължимо може би на ранното утро, на горският под небето свод, обстановка на тисячогласният хор от клеветени и угрозявани (.заплашвани) лица, не зная на какво се дължи, но ефектът от изпятия псалом бе за мене несравняем освен с апокалиптичните сцени в Откровението на Йоана. Никаква тържествена литургия не може да се сравни с това тържество в неръкотворния храм в подножието на Витоша. В миг с ръце издигнати над главите си, песента се поде от хиляди и повече гърла, с такава трогателна ревност и хармонични повторения, докато се разлюля гората и Душата на всеки неатрофиран духовен човек. А думите които тъй тържествено се пееха бяха следните: „Благослови, душе моя, Господа! Не забравяй вейте му милости Не забравяй вейте му благости Не забравяй всичките му добрини Не забравяй милостта му Не забравяй благостта му; Не забравяй обичта му.“ Последните четири реда се повтаряха три пъти, първият път силно, вторият път по-тихо, третият път много тихо. След това почнаха седемтях физически упражнения, които се изразяваха с разни телесни пози и движения, с главата, ръцете и краката, но и с цялото тяло, като следваха сякаш автоматично Учителя, който стоеше пред тях и сам с чудесна ловкост за възрастта му правеше едновременно същите движения.
към текста >>
40.
VI. Георги Радев - Братско общежитие (Комуналният братски живот)
 
- Георги Христов
Този събор е повече за опознаване и
изказване
мнения върху въпроси назрели и готови за приложение.
Ние сме на парахода в океана, и той гори. Предстоят ни два пътя: или да хвърлим всичкия си товар, да скочим от парахода, и който може да плува, да се спаси, или да останем на парахода и да изгорим. Време е да се спасяваме! Сега Духът иде, и тропа на всяка душа, а най-вече върху душите на младите. Няма време за отлагане. Трябва да пристъпим към работа, към опити! С. Симеонов.
Този събор е повече за опознаване и
изказване
мнения върху въпроси назрели и готови за приложение.
Особено усилено трябва да се заработи върху комуните. Г. Тахчиев. От нас се изисква абсолютна чистота, но затова трябват и абсолютни условия. Комуналният живот се явява като най-добро условие за постигане на всичко това, което новото учение ни налага. П. Георгиев.
към текста >>
41.
Трудностите, съпътстващи комунарския живот
 
- Георги Христов
Изглежда, че моето
изказване
направи много силно впечатление на шефа и, като се обърна към стоящия до него чех, каза: „Господин Вешин, този момък ми вдъхва доверие!“ След това се обърна към мене и рече: „Момко, би ли се съгласил да дойдеш на служба при нас?
“ Отговорих: „Извинете, г-н шеф, но трябва да ви кажа, че у нас за честност не се говори.“ „Защо у вас за честност не се говори? “ „За честност се говори там, дето я няма. А у нас честността е една от най- дебелите греди, върху които се изгражда Учението на Бялото Братство. Това е в реда на нещата, затова у нас за честност не се говори“, обясних аз. Не зная как съм казал тия думи, но усетих, че по цялото ми тяло премина една тръпка.
Изглежда, че моето
изказване
направи много силно впечатление на шефа и, като се обърна към стоящия до него чех, каза: „Господин Вешин, този момък ми вдъхва доверие!“ След това се обърна към мене и рече: „Момко, би ли се съгласил да дойдеш на служба при нас?
Ще ти дам голямо възнаграждение. На нас ни трябват честни хора, какъвто си ти. В това се уверих от твоето изказване. Пак, ако е възможно, доведи ми и други честни хора като тебе - 10-15 души и повече - само през време на кампанията по приемане на цвеклото за 2-3 месеца. Ще ви дам добро възнаграждение и мисля, че ще бъдете доволни.“ Аз веднага съобразих, че това предложение е изгодно за нас.
към текста >>
В това се уверих от твоето
изказване
.
Това е в реда на нещата, затова у нас за честност не се говори“, обясних аз. Не зная как съм казал тия думи, но усетих, че по цялото ми тяло премина една тръпка. Изглежда, че моето изказване направи много силно впечатление на шефа и, като се обърна към стоящия до него чех, каза: „Господин Вешин, този момък ми вдъхва доверие!“ След това се обърна към мене и рече: „Момко, би ли се съгласил да дойдеш на служба при нас? Ще ти дам голямо възнаграждение. На нас ни трябват честни хора, какъвто си ти.
В това се уверих от твоето
изказване
.
Пак, ако е възможно, доведи ми и други честни хора като тебе - 10-15 души и повече - само през време на кампанията по приемане на цвеклото за 2-3 месеца. Ще ви дам добро възнаграждение и мисля, че ще бъдете доволни.“ Аз веднага съобразих, че това предложение е изгодно за нас. Ще имаме добри заплати, ще пооправим малко материалните работи и отчасти ще се тури край на качамачения режим - ще имаме хляб. „Аз за себе си приемам вашето предложение и се надявам, че моите приятели от Арбанаси ще се съгласят. Утре сутринта ще дойдем 5-6 души.“ „Добре, утре ще ви чакам“, каза шефът.
към текста >>
42.
Публична сказка пред обществеността на селото
 
- Георги Христов
Накрая очаквах да зададат въпроси съгласно
изказването
на секретаря, но никой не се обади.
Вечерта в определения час салонът беше препълнен. Повечето от посетителите бяха ученици от реалната гимназия, студенти, дошли във ваканция, и граждани, между които кметът, секретарят, свещениците, учителите и др. В общи линии сказката излезе сполучлива. Започнах с храненето, като застъпих вегетарианството като етап към познаване на духовните истини. Говорих за идеите на Бялото Братство, за Учителя.
Накрая очаквах да зададат въпроси съгласно
изказването
на секретаря, но никой не се обади.
Тогава аз им раздадох доста екземпляри от сп. „Житно зърно“, в-к „Нов живот“ и др., които предварително бях изложил на една маса. Всички протягаха ръце да вземат. Последна остана една песнопойка, която пожела да вземе една учителка. Но преди да я предам, аз казах: „Приятели, това са песни на Бялото Братство, желаете ли да ви изпея една от тях?
към текста >>
43.
Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век
 
- Филип Филипов
Търсачът на Граала има нужда от чиста мисъл! (4)
Изказването
на Рудолф Щайнер през август 1921 г.
От друга страна, Елизабет Фрееде предоставя друг съществен довод против хипотезата за идентификация на индивидуалността на Рудолф ГЦайнер като приемник на индивидуалността на Бодхисатва Майтрея. В своите две лекции, публикувани в книгата „Въпросът за Бодхисатвата"50, тя изтъква ясната идея, че ако се приеме, че именно Рудолф Щайнер е Бодхисатвата, то би трябвало да се е наблюдавал важен феномен, даден като главна мярка от самия него в живота му, а именно: коренна трансформация на съзнанието около неговата 30-33-та годишнина. И тъй като такава дълбока промяна не се е наблюдавала, се стига до конкретния извод, че е изключителна грешка да се приема такава хипотеза. Още едно допълнително доказателство в тази посока на разсъждения е идеята, че Рудолф Щайнер пише собствен биографичен труд, в който се вижда плавността и непрекъснатостта на процесите в неговия живот, което недвусмислено показва, че коренна трансформация не е настъпила около 30-та година от живота му и явно е крайно неадекватно да се мисли, че той, прокламирайки мисията на Бодхисатвата на XX век, всъщност говори за себе си. Въпреки че тези цялостни и сериозни аргументи напълно оборват подобна идея, това не пречи и днес да съществуват хора, които продължават да подкрепят тази опасна теза51.
Търсачът на Граала има нужда от чиста мисъл! (4)
Изказването
на Рудолф Щайнер през август 1921 г.
относно раждането на Бодхисатвата около началото на столетието подлага търсещото Антропософско общество на друго сериозно изпитание. То е свързано с личността на Валентин Томберг (1900-1973), който в младежките си години е антропософ, работещ с изследователски подход, но около своята 40-а годишнина напуска Антропософската общност и придобива сериозна католико-йезуитска ориентация. Изпитанието се състои във факта, че на пръв и не много прецизен поглед сякаш се наблюдават споменатите от Рудолф Щайнер феномени, характерни за Бодхисатвата на XX век: човек, роден точно в началото на века, с някаква дейност, насочена в езотерико-мистична посока, променя коренно своите убеждения. В доста голям период от време и в доста широки среди с езотерични интереси се заражда твърдението, че именно роденият през 1900 г. Томберг е очакваният Бодхисатва.
към текста >>
Ние ще посочим поне четири: (i) „Бодхисатва Мамрея, който в миналото, сто години преди Христа, беше въплътен като Йешуа бен Пандира, като един вестител, като един проповедник на Христа във физическо тяло..., той, който оттогава насам се е прераждал почти всеки сто години, е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха..."64; (ii)
изказването
на Рудолф Щайнер през август 1921 г.
А четвърти казват: „Мисията на Бодхисатвата е била напълно блокирана от лидерите на тогавашното Теософско общество [Ани Безант и Чарлс Ледбитер] и някой друг е трябвало да му помогне за нейното изпълнение. Не е място сега да се занимаваме със спекулациите за това чрез коя личност в друг случай [при условие, че няма противодействия от ложите на левия път] е можело да действа Бодхисатвата. В това време (1910-1913) Рудолф Щайнер е бил непосредствено инспириран от пребиваващия в духовните светове Бодхисатва. [И благодарение на това в XX век] Бодхисатвата е имал възможност да изпълни своята мисия чрез него, без каквато и да е замяна в личността на Рудолф Щайнер или описаното по-горе внезапно превръщане на неговото същество. Възможно да е имало временна астрална инкорпорация [а не описаната инкорпорация, пронизваща етерното тяло], при това - без заместване на личността, което е било възможно в резултат на придобитото от Рудолф Щайнер розенкройцерско посвещение..."63 Човек, четящ задълбочено тези интересни предположения и разсъждения, констатира и директно вижда как те влизат в конкретен и сериозен концептуален и логически сблъсък с редица изказвания по темата, изречени от Посветения Рудолф Щайнер.
Ние ще посочим поне четири: (i) „Бодхисатва Мамрея, който в миналото, сто години преди Христа, беше въплътен като Йешуа бен Пандира, като един вестител, като един проповедник на Христа във физическо тяло..., той, който оттогава насам се е прераждал почти всеки сто години, е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха..."64; (ii)
изказването
на Рудолф Щайнер през август 1921 г.
относно раждането на Бодхисатвата около началото на столетието; (iii) „Също в нашата епоха, сега в XX век, от този Бодхисатва, който някога ще стане Майтрея Буда, изхождат най-важните учения върху Христовото същество и върху Синовете на Огъня на индийците..."65; (iv) „Всеки Бодхисатва, който се издига до степента Буда, има свой приемник, свой последовател. Тази източна традиция е в пълно съответствие с окултните изследвания. А онзи Бодхисатва, който тогава искаше да се включи в подготовката на Христовото събитие, продължи да се инкарнира отново и отново. Едно от тези прераждания се пада в XX век."66 Всеки, който допусне в съзнанието си този логически сблъсък, без да има опитност със Словото на Рудолф Щайнер и поне скромна и първоначална езотерична подготовка, лесно ще изпадне в опасно съмнение за духовните възможности на Рудолф Щайнер и истинността на антропософията. За да не изпаднем в такава ситуация, нека с безпристрастна и трезва мисъл разгледаме възможните варианти в съотношението между цитираните предположения на по-късни антропософски изследователи и изказванията на Рудолф Щайнер.
към текста >>
Също така едва ли трябва да търсим този импулс в областите, където е работил самият Рудолф Щайнер, защото горецитираните думи и неговото
изказване
от август 1921 г.
От друга страна, през разглеждания период от време съществуват множество християнски движения в Северноамериканския континент: мормони, квакери, методисти, последователите на Елена Вайт и др. Това са главно духовни течения, основани на протестантска концепция. Макар някой от тях да достигат голямо влияние, съществува един общ белег за тях, който ги различава от потенциална връзка с Бодхисатва Майтреа. Това е фактът, че всички те или не търсят въобще Второто пришествие на Христос в XX век, или го търсят на физически план, във физическо тяло, или най-малкото физически осезаем и видим. Стигаме до извода, че най-вероятно трябва да потърсим мощния културен импулс на Бодхисатва Майтрея в първите десетилетия на XX век, преди ужасите на Втората световна война, някъде из европейското духовно пространство.
Също така едва ли трябва да търсим този импулс в областите, където е работил самият Рудолф Щайнер, защото горецитираните думи и неговото
изказване
от август 1921 г.
(за раждането на Бодхисатвата около началото на столетието) явно показват, че специфичната инкорпорация на Бодхисатва Майтрея в някой човек-носител трябва да е станала вече преди 1911 г. (защото именно през 1911 г. РЩайнер ясно изразява идеята, че Бодхисатва е въплатен) и най-вероятно - около началото на века. Явно е, че човекът-носител е трябвало широко да изяви в културното пространство на някой народ една коренна промяна в духовната тъкан на съзнанието си през своите 30-35 години. Тук ние се различаваме сериозно от неадекватния спрямо тезите на Духовната наука материалистичен уклон на някои досегашни изследователи, които смятат, че трябва да търсят буквално раждане на човек в началото на века, който ще бъде на 33 години през 1933 г.
към текста >>
От друга страна, човек, който е добре запознат с антропософските идеи, веднага забелязва троичното отношение в горния цитат за Мойсеевото, Христовото и учението на Беинса Дуно, което може да се интерпретира като конкретно
изказване
на Посланика на Светия Дух на Земята. 6.
Но Христос е в мен. Ако бях Христос, за когото ме мислите, щях да управлявам целия свят; щом не съм такъв човек, не съм и Христос. Христос не е на физическия свят.90 Ако приемем новата теза за проявлението на Бодхисатвата на XX век и разгледаме обстойно току-що цитираните думи, ще констатираме точността на казаното от Рудолф Щайнер, че Бодхисатва Майтрея няма да проповядва второ физическо проявление на Христос. Освен това, пратеникът на Ложата на Бодхисатвите няма да се самоизтьква за отново дошлия Христос и никой не бива да го отъждествява с едно ново физическо проявление на Христос. Бодхисатвата пряко съзерцава Христовото същество и е един свят извор, от който изтичат Христовите Сила и Живот.
От друга страна, човек, който е добре запознат с антропософските идеи, веднага забелязва троичното отношение в горния цитат за Мойсеевото, Христовото и учението на Беинса Дуно, което може да се интерпретира като конкретно
изказване
на Посланика на Светия Дух на Земята. 6.
Има ли данни за конкретно отношение на Рудолф Щайнер към дейността на Петър Дънов и съответно какво е отношението на Учителя Беинса Дуно към Рудолф Щайнер? От конкретни изказвания на Рудолф Щайнер знаем, че е имало духовна връзка между него и Бодхисатвата на XX век. В някои мемоари на най-близки последователи на Учителя Беинса Дуно присъстват и някои допълнителни подробности. Интересен е фактът как Боян Боев намира учението на Беинса Дуно. Известен е като човекът, който е бил толкова близко до Учителя Петър Дънов, че е можел да записва много негови лични разговори с последователи; освен това е съставител на едни от най-важните книги за Учението (Учителя, Акордиране на човешката душа, Изворът на Доброто и др.) и след заминаването на Учителя участва в организационния съвет на Общество Бяло Братство.
към текста >>
Това
изказване
може да се интерпретира по много начини.
След този съдбоносен разговор Боев изпълнил съвета и по-късно станал един от най-ревностните последователи на Учителя Беинса Дуно. Когато споменът за тази случка е разказан на Паша Тодорова, една от трите стенографки, работеща по записването на Словото на Учителя Петър Дънов, тя го запитала: „Вие, Учителю, познавате ли Рудолф Щайнер? ". Учителя отговорил: „Разбира се, че го познавам." - „Учителю, тук на Земята ли сте се виждали? " Учителя уточнил: „Не тук на Земята, горе на небето, оттам се познаваме."91 Съществува голяма вероятност именно от този разговор на Боян Боев с Рудолф Щайнер да са останали сведенията, достъпни за днешния Управителен съвет на Единното антропософско общество в Гьотеанум, Дорнах. На среща с антропософи от България (2005) член на този съвет е потвърдил съществуването на сведения, според които Рудолф Щайнер е казал за Петър Дънов, че той има да изпълни мисия с българския народ.
Това
изказване
може да се интерпретира по много начини.
Според някои то е доказателство, че Петър Дънов има локална и национална мисия и от тази гледна точка едва ли има смисъл дейността му да се изучава сериозно, още по-малко да се изтъква тезата, че чрез него да се е проявил Бодхисатва Майтрея. Други виждат в изказването на Рудолф ГЦайнер интересен подтекст и спекулират върху твърдението му, че Учителя Исус работи през XX век някъде сред балканските планински масиви Карпати92. Това дава повод на антропософски събрания в България съвсем конкретно да се заявява, че Петър Дънов вероятно е Учителя Исус. Според нас няма никакъв смисъл дори да се коментира идеята за отъждествяването на Учителя Петър Дънов с Учителя Исус. Все пак не трябва да се забравя, че Рудолф Щайнер е имал прекрасни познания по география и не е могъл да сбърка един народ или един планински масив с други.
към текста >>
Други виждат в
изказването
на Рудолф ГЦайнер интересен подтекст и спекулират върху твърдението му, че Учителя Исус работи през XX век някъде сред балканските планински масиви Карпати92.
". Учителя отговорил: „Разбира се, че го познавам." - „Учителю, тук на Земята ли сте се виждали? " Учителя уточнил: „Не тук на Земята, горе на небето, оттам се познаваме."91 Съществува голяма вероятност именно от този разговор на Боян Боев с Рудолф Щайнер да са останали сведенията, достъпни за днешния Управителен съвет на Единното антропософско общество в Гьотеанум, Дорнах. На среща с антропософи от България (2005) член на този съвет е потвърдил съществуването на сведения, според които Рудолф Щайнер е казал за Петър Дънов, че той има да изпълни мисия с българския народ. Това изказване може да се интерпретира по много начини. Според някои то е доказателство, че Петър Дънов има локална и национална мисия и от тази гледна точка едва ли има смисъл дейността му да се изучава сериозно, още по-малко да се изтъква тезата, че чрез него да се е проявил Бодхисатва Майтрея.
Други виждат в
изказването
на Рудолф ГЦайнер интересен подтекст и спекулират върху твърдението му, че Учителя Исус работи през XX век някъде сред балканските планински масиви Карпати92.
Това дава повод на антропософски събрания в България съвсем конкретно да се заявява, че Петър Дънов вероятно е Учителя Исус. Според нас няма никакъв смисъл дори да се коментира идеята за отъждествяването на Учителя Петър Дънов с Учителя Исус. Все пак не трябва да се забравя, че Рудолф Щайнер е имал прекрасни познания по география и не е могъл да сбърка един народ или един планински масив с други. Учителя Петър Дънов разгръща широка дейност в планината Витоша и в Рилския планински масив, които са на територията на България, а не сред румънските планински масиви, известни с името Карпати. От друга страна, твърде е опасно от изказването на Рудолф Щайнер за Петър Дънов да се извличат подценяващи изводи, базирани на термина локалност, чрез сравнение с явно нелокалната, общоевропейска дейност на Рудолф Щайнер през първите десетилетия на XX век.
към текста >>
От друга страна, твърде е опасно от
изказването
на Рудолф Щайнер за Петър Дънов да се извличат подценяващи изводи, базирани на термина локалност, чрез сравнение с явно нелокалната, общоевропейска дейност на Рудолф Щайнер през първите десетилетия на XX век.
Други виждат в изказването на Рудолф ГЦайнер интересен подтекст и спекулират върху твърдението му, че Учителя Исус работи през XX век някъде сред балканските планински масиви Карпати92. Това дава повод на антропософски събрания в България съвсем конкретно да се заявява, че Петър Дънов вероятно е Учителя Исус. Според нас няма никакъв смисъл дори да се коментира идеята за отъждествяването на Учителя Петър Дънов с Учителя Исус. Все пак не трябва да се забравя, че Рудолф Щайнер е имал прекрасни познания по география и не е могъл да сбърка един народ или един планински масив с други. Учителя Петър Дънов разгръща широка дейност в планината Витоша и в Рилския планински масив, които са на територията на България, а не сред румънските планински масиви, известни с името Карпати.
От друга страна, твърде е опасно от
изказването
на Рудолф Щайнер за Петър Дънов да се извличат подценяващи изводи, базирани на термина локалност, чрез сравнение с явно нелокалната, общоевропейска дейност на Рудолф Щайнер през първите десетилетия на XX век.
Точно обратното, изказването на Рудолф Щайнер може да се интерпретира като един вид косвена насока за бодхисатвения аспект в проявата на Учителя Беинса Дуно. Става въпрос за това, че един Бодхисатва силно провежда архангелски импулс и от такава позиция, преди да е станал Буда, той е силно свързан и, така да се каже, служи на Духа на един народ. От тази гледна точка, ако приемем, че именно Учителя Беинса Дуно е конкретната историческа проява на Бодхисатва Майтрея в XX век, естествено е мисията му да бъде силно свързана с един народ или с цяла група народи, конкретно - с българския народ и/или с цялото славянско семейство от народи. За да се види друг намек за подобна народностна локалност, но при друг Бодхисатва, може да се изследва примера, който дава Рудолф Щайнер, описвайки мисията на Бодхисатва Аполон чрез Орфей. С думите „съответстващ за Гърция Бодхисатва"93 Рудолф ГЦайнер намеква за локалното действие на Бодхисатва Аполон върху гръцкия народ и култура.
към текста >>
Точно обратното,
изказването
на Рудолф Щайнер може да се интерпретира като един вид косвена насока за бодхисатвения аспект в проявата на Учителя Беинса Дуно.
Това дава повод на антропософски събрания в България съвсем конкретно да се заявява, че Петър Дънов вероятно е Учителя Исус. Според нас няма никакъв смисъл дори да се коментира идеята за отъждествяването на Учителя Петър Дънов с Учителя Исус. Все пак не трябва да се забравя, че Рудолф Щайнер е имал прекрасни познания по география и не е могъл да сбърка един народ или един планински масив с други. Учителя Петър Дънов разгръща широка дейност в планината Витоша и в Рилския планински масив, които са на територията на България, а не сред румънските планински масиви, известни с името Карпати. От друга страна, твърде е опасно от изказването на Рудолф Щайнер за Петър Дънов да се извличат подценяващи изводи, базирани на термина локалност, чрез сравнение с явно нелокалната, общоевропейска дейност на Рудолф Щайнер през първите десетилетия на XX век.
Точно обратното,
изказването
на Рудолф Щайнер може да се интерпретира като един вид косвена насока за бодхисатвения аспект в проявата на Учителя Беинса Дуно.
Става въпрос за това, че един Бодхисатва силно провежда архангелски импулс и от такава позиция, преди да е станал Буда, той е силно свързан и, така да се каже, служи на Духа на един народ. От тази гледна точка, ако приемем, че именно Учителя Беинса Дуно е конкретната историческа проява на Бодхисатва Майтрея в XX век, естествено е мисията му да бъде силно свързана с един народ или с цяла група народи, конкретно - с българския народ и/или с цялото славянско семейство от народи. За да се види друг намек за подобна народностна локалност, но при друг Бодхисатва, може да се изследва примера, който дава Рудолф Щайнер, описвайки мисията на Бодхисатва Аполон чрез Орфей. С думите „съответстващ за Гърция Бодхисатва"93 Рудолф ГЦайнер намеква за локалното действие на Бодхисатва Аполон върху гръцкия народ и култура. Разбира се такава локалност, характерна за един още незавършил мисията си Бодхисатва, въобще не означава, че в Словото на Учителя Беинса Дуно няма величествени идеи, достойни за сериозно духовно-научно изследване, или че в неговата дейност и работа няма езотерико-християнски методи с общочовешко значение.
към текста >>
Със сигурност може да се твърди обаче, че споменатото
изказване
на Рудолф ГЦайнер относно мисията на Учителя Петър Дънов в българския народ е не само категорично доказателство за широките познания, своевременна информираност и изключителна ерудираност на основателя на Антропософското общество, но е и ясен знак за онази вътрешна връзка, която естествено съществува между всички истински Христови посветени.
Става въпрос за това, че един Бодхисатва силно провежда архангелски импулс и от такава позиция, преди да е станал Буда, той е силно свързан и, така да се каже, служи на Духа на един народ. От тази гледна точка, ако приемем, че именно Учителя Беинса Дуно е конкретната историческа проява на Бодхисатва Майтрея в XX век, естествено е мисията му да бъде силно свързана с един народ или с цяла група народи, конкретно - с българския народ и/или с цялото славянско семейство от народи. За да се види друг намек за подобна народностна локалност, но при друг Бодхисатва, може да се изследва примера, който дава Рудолф Щайнер, описвайки мисията на Бодхисатва Аполон чрез Орфей. С думите „съответстващ за Гърция Бодхисатва"93 Рудолф ГЦайнер намеква за локалното действие на Бодхисатва Аполон върху гръцкия народ и култура. Разбира се такава локалност, характерна за един още незавършил мисията си Бодхисатва, въобще не означава, че в Словото на Учителя Беинса Дуно няма величествени идеи, достойни за сериозно духовно-научно изследване, или че в неговата дейност и работа няма езотерико-християнски методи с общочовешко значение.
Със сигурност може да се твърди обаче, че споменатото
изказване
на Рудолф ГЦайнер относно мисията на Учителя Петър Дънов в българския народ е не само категорично доказателство за широките познания, своевременна информираност и изключителна ерудираност на основателя на Антропософското общество, но е и ясен знак за онази вътрешна връзка, която естествено съществува между всички истински Христови посветени.
Друг още по-съществен паралел относно гореразискваната тема за народностния аспект в проявата на Бодхисатва Майтрея в XX век е паралелът между дейността на Иешуа бен Пандира и изявата на Учителя Беинса Дуно. Известно е, че Иешуа бен Пандира работи в периода II-I в. пр. Хр. на ограничена територия в Палестина, създавайки малка общност от последователи - Есейското братство, което според историците на онова време не наброява повече от четири хиляди души94. Въпреки сравнително малкия брой последователи и ограничената в географско и културно отношение територия на действие, той успява да подготви, както знаем, физическото проявление на Христос Исус.
към текста >>
Това
изказване
е записано по същото време, когато протича особено важен период с конкретни исторически събития от изявата на Бодхисатва Майтрея в името на Етерното пришествие на Христос. 47.
За улеснение всяка от разгледаните хипотези е отбелязана с номер. 45. Виж мемоари на Мария Тодорова, последователи на Учителя Петър Дънов, „Изгревът на Бялото Братство", ИК „Житен клас", София,1993, том 1, стр. 280, ISBN 954-799-183-3 - том I. 46. Виж издадените на руски съчинения на Елена Рьорих, том 3, от 04.07.1936. Последните две титли са иззети от евангелските определения за Христос и са отнесени към Майтрея.
Това
изказване
е записано по същото време, когато протича особено важен период с конкретни исторически събития от изявата на Бодхисатва Майтрея в името на Етерното пришествие на Христос. 47.
Виж издадените на руски съчинения на Елена Рьорих, том 1 и 2, от 12.04.1935 и 4.11.1935. 48. Виж лекцията за Бодхисатва Майтрея на Адолф Аренсон: RudolfSteiner und der Bodhisatttva des 20.Jahrhunderts (R. St. and the Bodhisattva of the Twentieth Century), Freiburg 1980. 49. Виж края на 10-та сказка от цикъла „Евангелието от Матея", GA 123, 10.09.1910. 50. The Bodhisattva Question, Т.Н.
към текста >>
Виж конкретното
изказване
на Рудолф Щайнер в GA 131,14.10.1911. 71.
BvdkGA 131,14.10.1911. 67. Виж GA 114, 25.09.1909. 68. Виж лекцията за Бодхисатва Майтрея на Адолф Аренсон: Rudolf Steiner und der Bodhisatttva des 20.Jahrhunderts (R. St. and the Bodhisattva of the Twentieth Century), Freiburg 1980. 69. Пак там. 70.
Виж конкретното
изказване
на Рудолф Щайнер в GA 131,14.10.1911. 71.
Виж изказванията на Рудолф Щайнер за Черноморските пространства и духовните мистерии, свързани с тях: GA 130,18.12.1912 и GA 140,18.11.1912. 72. Виж „Учителя във Варна", съст. Димитър Калев, Издателство "Бяло Братство", София 1999, ISBN 954-8091-91-7. 73. Виж F. Niel, „Albigeois et Cathares", Presses Universitaires de France, 16e edition, 2000; преведена на български: „Албигойци и Катари", ИК "Кама", София, 2003, ISBN 954-9890-50-3. 74.
към текста >>
44.
Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944)
 
- Филип Филипов
Главно обвинение срещу него е, че се идентифицира с Христос, въпреки недвусмисленото му
изказване
от 8 август 1920 г.: „Не търсете Христа на физическото поле; не Го търсете и в един човек, защото Той е във всички хора.
Но архиереите на Българската православна църква не приемат неговите реформаторски идеи за връщане към принципите на ранното християнство. Според него духовенството трябва да работи безплатно и безкористно, прехранвайки се от духовната си работа сред народа. От друга страна, неговата езотерично-християнска доктрина се основава на принципите на причинно-следствената зависимост и прераждане (закон за реинкарнация и карма) с цел усъвършенстване и повдигане на човешката душа все по-близо до Христовото съвършенство - принципи, противоречащи на официалната църковна догматика. Такъв е и моралният принцип на вегетарианството, заложен в социалния живот на Всемирното Бяло Братство. През второто десетилетие на XX век Българската православна църква предприема преки или косвени, открити или тайни опити за дискредитиране дейността на Учителя Петър Дънов.
Главно обвинение срещу него е, че се идентифицира с Христос, въпреки недвусмисленото му
изказване
от 8 август 1920 г.: „Не търсете Христа на физическото поле; не Го търсете и в един човек, защото Той е във всички хора.
Само че там, където се проявява Христос, ще видите интензивна Светлина. Христос е един и много. Понякога казвате: „Г-н Дънов дали е Христос, или Христос е в него? " Ще ви кажа: Христос не съм, но Христос е в мен. ...Христос не е на физическия свят." През пролетта на 1922 г.
към текста >>
НАГОРЕ