НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
20
резултата в
17
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя
От това
изказване
на Учителя се вижда най-добре кой е брат Пеню.
Учителя му отговорил: „Сега Христа няма да го разпъват, та няма защо Йосиф да бъде тук, за да го погребва". И добавил: „Ако бе дошъл половин час по-рано, щеше да свариш тука при мен брата Пеню и брата Голов, с които се разговаряхме. Но вие може да се срещате с него. Като запеете песента „Благославяй, душе моя, Господа", той веднага се явява и можете да си беседвате с него. Тая песен е в негова памет".
От това
изказване
на Учителя се вижда най-добре кой е брат Пеню.
Той е същият Йосиф от времето на Христа, за когото ни говорят евангелистите. Да видим какво казват те за него. Да вземем например Матея. Ето как описва това събитие в глава 27, стиховете от 57 до 61: „И когато стана вечер, дойде един богат човек от Ариматея на име Йосиф, който и сам беше се учил при Исуса. Той дойде при Пилата и поиска тялото Исусово.
към текста >>
2.
1924_3 Спомени на Петър Камбуров: основаване на комуната в Арбанаси...924_3
Изглежда, че моето
изказване
направи много силно впечатление на шефа и като се обърна към стоящия до него чех, каза:
– Защо у вас за честност не се говори? – За честност се говори там, дето я няма. А у нас честността е една от най-дебелите греди, върху които се изгражда учението на цялото Братство. Това е в реда на нещата, затова у нас за честност не се говори – обясних аз. Не зная как съм казал тия думи, но усетих, че по цялото ми тяло премина една тръпка.
Изглежда, че моето
изказване
направи много силно впечатление на шефа и като се обърна към стоящия до него чех, каза:
– Господин Вешин, този момък ми вдъхва доверие. След това се обърна към мене и рече: – Момко, не би ли се съгласил да дойдеш на служба при нас? Ще ти дам голямо възнаграждение. На нас ни трябват честни хора, какъвто си ти.
към текста >>
В това се уверих от твоето
изказване
.
– Господин Вешин, този момък ми вдъхва доверие. След това се обърна към мене и рече: – Момко, не би ли се съгласил да дойдеш на служба при нас? Ще ти дам голямо възнаграждение. На нас ни трябват честни хора, какъвто си ти.
В това се уверих от твоето
изказване
.
Пък, ако е възможно, доведи ми и други честни хора като теб, десет - петнадесет души и повече. Само през време на кампанията по приемането на цвеклото, за 2-3 месеца. Ще ви дам добро възнаграждение и мисля, че ще бъдете доволни. Аз веднага съобразих, че това предложение е изгодно за нас. Ще имаме добри заплати, ще пооправим малко материалните работи и отчасти ще турим край на качамачения режим - ще имаме хляб.
към текста >>
Накрая очаквах да зададат въпроси, съгласно
изказването
на секретаря, но никой не се обади.
Вечерта в определения час салонът беше препълнен. Повечето от посетителите бяха ученици от реалката, студенти, дошли във ваканция, и граждани, между които кметът, секретарят, свещениците, учителите и др. В общи линии сказката излезе сполучлива. Започнах с храненето, като застъпих вегетарианството като етап към познаване на духовните истини. Говорих за идеите на Бялото Братство, за Учителя.
Накрая очаквах да зададат въпроси, съгласно
изказването
на секретаря, но никой не се обади.
Тогава аз им раздадох доста екземпляри от "Житно зърно", вестник "Нов живот" и др., които предварително бях изложил на една маса. Всички протягаха ръце да вземат. Последна остана една песнопойка, която пожела да вземе една учителка. Но преди да я предам, аз казах: „Приятели, това са песни на Бялото Братство: желаете ли да ви изпея една от тях? " Всички единодушно приеха и отново насядаха по столовете си.
към текста >>
3.
ОТКРИВАНЕ НА ШКОЛАТА
" Мария кимва с глава, че вече е разбрала много добре първото
изказване
, както и второто.
Бяха изминали към 20 години. Веднъж Учителят среща на поляната Мария Тодорова, която бе моя съпруга от 1934 г. и й каза: "Вие направихте грешка, че не допуснахте женени в Младежкия клас." Мария вдигна рамене и се чуди какво да каже. Тя много добре знае, че това бе инициатива на Савка, но се чуди дали да го каже на Учителя. В този момент Учителят повтаря същото изречение, но по друг начин: "Ние направихме грешка, че не допуснахме женени в Младежкия клас!
" Мария кимва с глава, че вече е разбрала много добре първото
изказване
, както и второто.
Но вече бе много късно. В туй време Учителят почна работата си над учениците и започна да ги насочва да имат известни качества. Първото качество, на което Той държеше най-много, бе точността. Той ни постави задача да идваме в клас с точност до минута. И всички ученици бяха много точни, макар че някои пътуваха по един-два часа през нощта от града, за да пристигнат на Изгрева в 5 часа сутринта.
към текста >>
4.
УЧЕНИЦИ
" Тя отговорила: "Обещаха ми 3000 лв., но ме излъгаха и ми дадоха само 1000 лв." От това
изказване
на жената става ясно, че Учителят има врагове, които плащат пари, за да го злепоставят пред българския народ.
Така отидохме и втори, и трети, и още много пъти и разбрахме, че старецът е Учителят, който проповядва едно Ново Учение на братство между хората, за едни отношения, които имат за основа Любовта, Мъдростта и Истината. Това беше началото на запознаването ни с Братството. Та жената с надписа събуди у нас желанието да потърсим Учителя. Тя беше изпратена от свещениците или властта, вероятно да злепостави Учението, но това ни подейства в положителен смисъл - да намерим пътя си и да се ориентираме в живота, да се пробудим за нещо хубаво. А сестра ми Гита по-късно научила, че Учителят бил попитал тази жена - Магдалина, която носи надписа "жертва на Дънов": "Колко ти платиха да носиш тоя надпис?
" Тя отговорила: "Обещаха ми 3000 лв., но ме излъгаха и ми дадоха само 1000 лв." От това
изказване
на жената става ясно, че Учителят има врагове, които плащат пари, за да го злепоставят пред българския народ.
Учителят добавил: "За много малко си се продала! " Така, че пътят на мравката ни заведе на Изгрева. Кина Рангелова Един ден на връщане от училище, отидох в печатницата и гледам чичо ми Слави Камбуров, който беше широк социалист - атеист, пристигнал от Нова Загора. Той водеше сериозен спор с пристигналия от София брат Тодор Бъчваров.
към текста >>
Това е единственото
изказване
на Учителя за наш приятел в такава форма.
Ако искаш можеш да ми запалиш две свещи, да ги сложиш на комина, те ще ме намерят къде съм". По такъв начин той искал да освободи жена си от ходене по гробищата и да не прави нищо повече. За следващите две неделни беседи в 10 часа, Учителят накрая на беседата казва: "Тия две беседи, аз ги държах за дядо Благо. Те са като две запалени свещи за него и в Невидимия свят те ще му светят и той ще има свободата да се движи безпрепятствено, където си пожелае. Аз държах тези беседи за него, защото много го обичах".
Това е единственото
изказване
на Учителя за наш приятел в такава форма.
Тодор Ковачев - внук разказва спомените на Иван Антонов Дядо Благо беше духовен човек. Учителят веднъж в класа попита: "Представете си, че ви пратят на една планета, където няма никой, сам да живеете. Бихте ли приели някои? " Само дядо Благо каза "Аз".
към текста >>
5.
СТАРАТА ПОПОВА
Това
изказване
на Учителя бе предадено на всички, което трудно бе за схващане от самото начало, защото ние се срамувахме от нея и от себе си, че я търпим и че има такъв човек в нашите редове.
Но това нейно деяние беше нетърпимо за всички - не можехме да я гледаме, защото с поведението си ни дразнеше, пречеше ни да слушаме, отклоняваше вниманието ни и чрез нея се създаваха дисхармонични състояния в самия салон. Тогава братята отидоха при Учителя и поискаха разрешение да я махнат от салона. Един брат каза, че ще я хване и ще я изхвърли от салона и от Изгрева. Учителят го изгледа и каза: "Оставете я. Тя ни пази от любопитните и от света".
Това
изказване
на Учителя бе предадено на всички, което трудно бе за схващане от самото начало, защото ние се срамувахме от нея и от себе си, че я търпим и че има такъв човек в нашите редове.
Започнаха да идват любознателни граждани в салона, особено в неделя от 10 часа, когато те биваха допускани свободно. Любопитните граждани, дошли да чуят Учителя, поглеждаха старата Попова и нейните редовни номера, оглеждаха я и се чудеха как ние я търпим, застанали напълно невъзмутими и сериозни в салона, слушайки Учителя. Те гледаха, че някакъв стар човек с брада говори за неща, които изобщо не разбираха и си тръгваха, отиваха в града и разправяха след това, че там горе при дъновистите всички са луди, ненормални и откачени като старата Попова. Беше ни много срам заради нея и от онези наши близки от града, които идваха да чуят за пръв път Учителя. А ние имахме връзка със света, бяхме студенти, някои работеха в града, имахме познати и роднини.
към текста >>
6.
ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
Веднъж Учителят ми каза: "Любомир може да устои на жена, колкото бучка захар на вода." Това
изказване
не ме натъжи, само ме освободи да не го съдя.
Елена по-късно не съм я виждала, но в младите години беше също негова приятелка. Милка Говедева В началото на нашата връзка аз не виждах отрицателните черти на Любомир. Моето чувство към него изпълваше всичко грапаво и всички кривини в неговото поведение. Аз изпитвах само скръб, много често и оскърбление, че постъпва така, но все вярвах, или може би ми се искаше, той да се оправи.
Веднъж Учителят ми каза: "Любомир може да устои на жена, колкото бучка захар на вода." Това
изказване
не ме натъжи, само ме освободи да не го съдя.
Казах си: Значи така текат силите в него и той не може да бъде господар на себе си. Това е робство на плътта. Аз не виждах той да страда от това. Веднъж не чух да си направи упрек за това свое поведение. Даже си спомням един случай, който той ми разказа още в началото на нашата дружба.
към текста >>
7.
ИВАН АНТОНОВ
В една от школите лекции, Учителят направил
изказване
, че всички, които искат да бъдат окултни ученици, не трябва да използват обществените бани за къпане.
Бай Иван казва, че видял голям зор, защото кучето било грамадно. "Но аз го хванах за опашката, та като го завъртях един-два пъти във въздуха и го метнах в един съседен двор." В този двор имало няколко кучетата и то останало само сред чуждите кучета. А нали всяко куче си знае периметъра и не пуща друго, та като го погнали. Бай Иван разправяше: "Наистина, оттогава това куче никого не залая и никого не ухапа." Така той изпълнил една задача от Учителя и нашите приятели можели вече спокойно да се движат към планината нагоре. Бай Иван е слушал един голям процент от беседите и всички задачи, дадени от Учителя, се стремял да ги изпълнява.
В една от школите лекции, Учителят направил
изказване
, че всички, които искат да бъдат окултни ученици, не трябва да използват обществените бани за къпане.
Всеки един, макар и най-неблагоприятни условия да има, но да се мие в къщи. Може на части, може най-напред да измие долната част на крака, горната част на крака, другия крак, но в никакъв случай нашите приятели да не посещават обществените бани. Веднъж Стоянка Илиева отива на обществена баня. Тогава всеки квартал на София имаше баня и те се ползваха много от софиянци. След банята по тялото й се появила екзема.
към текста >>
8.
НЕПОСЛУШАНИЕ
Това е
изказване
на Учителя пред бай Иван и коментар всеки да си направи за себе си.
Драга Михайлова Веднъж бай Иван Антонов се движи някъде около салона и насреща му идва Учителят. Учителят е много строг, като че ли бай Иван е виновен за всичко, му казва: "Ти знаеш ли какво ще ги правя аз тези, които бяха по няколко години в Братството на духовната трапеза, ядоха и пиха и след това отидоха в света? ". Брат Иван не знае какво да отговори. Учителят продължава: "Ще дойде време, когато аз тия всичките, гдето ядоха и пиха на духовната трапеза и отидоха в света, ще ги товаря като магарета с камъни".
Това е
изказване
на Учителя пред бай Иван и коментар всеки да си направи за себе си.
Тодор Ковачев - внук Записки от беседите на Учителя Знаете ли в какво стои подхлъзването на ученика? В непослушанието. Падналите духове - те са упоритите синове на Бога.
към текста >>
9.
ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ
Учителят направи един път
изказване
в смисъл, че истинският лекар трябва да бъде духовно посветен и издигнат човек, а истинският свещеник трябва да има солидни знания по медицина.
Постоянството, изглежда не е черта на българина. Ние изоставихме този тъй лек и приятен метод на лечение. А Учителят не обичаше да повтаря. Като кажеше нещо веднъж, ние трябваше абсолютно да вярваме и да го прилагаме постоянно, за да имаме винаги добри резултати. Наталия Накова
Учителят направи един път
изказване
в смисъл, че истинският лекар трябва да бъде духовно посветен и издигнат човек, а истинският свещеник трябва да има солидни знания по медицина.
Единият е лекар на физическото тяло, а другият - на духовното и те не се изключват един друг, а напротив, трябва да вървят ръка за ръка, ако искаме да имаме добри резултати от лечението. Тодор Божков По настояване на очен лекар от IV клас започнах да нося очила с половин диоптър за късогледство и завърших гимназия с шест и половина диоптъра. Когато дойдох в София на работа, имах възможност да посещавам редовно беседите и да разговарям с Учителя. Един ден реших да Му заговоря за очите си.
към текста >>
10.
ЧОВЕКОЛЮБИЕ И ПОМОЩ
Ето защо занапред забранявам да се пушат цигари през време на работа." При това
изказване
всички ахнаха.
След няколко минути дойде пожарната команда да гасят пожара. Обаче директорът използва случая, защото самият той не искаше да се пуши през време на работа. Работниците са 500 мъже и 500 жени, повечето мъже тогава пушеха. Той ни събра и каза: "Господа, вие тук работите, прехранвате семействата си, а знаете, че в двора има заровени тонове бензин. При един пожар в печатницата нищо няма да остане от нас.
Ето защо занапред забранявам да се пушат цигари през време на работа." При това
изказване
всички ахнаха.
"Но понеже вие не може да се отучите лесно, ще определим време за пушене. От 10 до 10.15 ч. и от 4 до 4.15 ч. Който иска да пуши, който иска да си почива." Както Учителят каза: "Туй, което човек не може за милиони години, Бог за 24 часа ще го направи." Така се разреши въпросът за пушенето в печатницата. Георги Събев
към текста >>
11.
ФИЗИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ
При
изказване
на думите "Ние сме в хармония с живата Природа", ръцете се издигат встрани и нагоре над главата с изправени нагоре пръсти и обърнати една към друга длани, върховете на пръстите се допират.
При въртене на ръцете да се получават хубави кръгове. Едновременно с движенията се изговаря формулата: "Благодаря Ти, Господи, за магнетичната сила, която приемам от земята и я изпращам към малкия си мозък, за да трансформира всички мои отрицателни мисли, чувства и желания." Упражнението се прави 3 пъти. Накрая, след упражненията, се завършва с формулата: "Ние сме в хармония с живата Природа. Нека Божието благословение да протече през нас."
При
изказване
на думите "Ние сме в хармония с живата Природа", ръцете се издигат встрани и нагоре над главата с изправени нагоре пръсти и обърнати една към друга длани, върховете на пръстите се допират.
При думите "Нека Божието благословение да протече през нас", се прави обливане на тялото с ръцете - ръцете леко докосват главата, после се свалят плавно надолу, като минават през главата, раменете и гърдите и се прибират до тялото. 7 упражнения от Учителя Търново, 1910 г., 18 август, Протоколи от годишната среща на Веригата, записал Петко Гумнеров: Упражнение 1: Ръцете опънати назад и надолу с дланите. Движим ръцете кръгообразно отзад, нагоре и се навеждаме заедно с тялото, докато пръстите на ръцете опрат земята, след което се изправяме и ръцете се повдигат нагоре като се изнасят назад, докато дойдат в първото положение.
към текста >>
12.
ЦАРЕ И УПРАВНИЦИ
Когато царят трябваше да замине за Берлин за среща с Хитлер, за да му бъде поискано включване на България във войната на Източния фронт, да бъдат изпратени български войници да се бият срещу Русия, то Учителят бе казал: "Царицата не трябва да напуща кошера, когато кошерът не се рои, А когато кошерът се рои, царицата пак остава в кошера, а онези, които напущат кошера и създават нов рояк, то те си създават сами царица." Ето едно
изказване
, над което може да се умува столетия наред като се сравнява с историческите събития по това време.
Той не мисли за бъдещето на България, а мисли само за бъдещето на себе си и на династията си." Може би ще срещнете разни писания за срещи на царя с Учителя. Това не е вярно. Той, царят, не можеше да прескочи тази бариера. А това бе тежката карма на Кобургите.
Когато царят трябваше да замине за Берлин за среща с Хитлер, за да му бъде поискано включване на България във войната на Източния фронт, да бъдат изпратени български войници да се бият срещу Русия, то Учителят бе казал: "Царицата не трябва да напуща кошера, когато кошерът не се рои, А когато кошерът се рои, царицата пак остава в кошера, а онези, които напущат кошера и създават нов рояк, то те си създават сами царица." Ето едно
изказване
, над което може да се умува столетия наред като се сравнява с историческите събития по това време.
Не послушаха съвета на Учителя, Царят напусна кошера, замина за Германия, върна се оттам и след няколко дни почина. На Изгрева имаше пчелин с 20-30 кошера. Ние знаехме, че когато царицата напусне кошера си, тя загива. Така стана и в този случай. На деня на смъртта му - 28 август 1943 г., Учителят държа беседа и спомена за цар Борис, че в Невидимия свят е тръгнал по пътя на Любовта, че той там е простил на всички свои врагове и е тръгнал по един нов път: "Цар Борис тръгна за Невидимия свят по пътя на Любовта.
към текста >>
13.
УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ. ЖИВОТЪТ НА УЧИТЕЛЯ
Това
изказване
стана достояние на вестниците и много хули и подигравки се изсипаха върху Учителя.
Но сега разбра, че има един Господар на света и един Господ на Силите, Който управлява света. Борис Николов През 1928 г. в Чирпан бе станало земетресение и Учителят каза след това, че било запланувано да стане в София, за да бъде наказано онова общество, което воюва срещу Него. Но Той е молил Бога това наказание да се отнеме от София, защото могат да пострадат и ученици от Школата.
Това
изказване
стана достояние на вестниците и много хули и подигравки се изсипаха върху Учителя.
Във връзка с това Той каза: "Един Учител регулира земните пластове и въздушните пластове на Земята. Той регулира земния и духовния живот на Земята и Небето." Няколко човека бяхме около Него. Един запита: "Кой е по-голям - Великият Учител или Исус Христос, Който бе преди 2000 години? " Отговори ни: "Исус Христос не беше още от Съвършените, а аз съм от Съвършените!
към текста >>
14.
БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА
" Това
изказване
ме потресе и никога няма да го забравя.
Често отивахме у тях, защото те имаха зеленчукова градина и си купувахме зарзават от тях. Веднъж като отидох, там сварих Стою. Не зная в какво настроение беше, но започна да говори против Учителя. Казваше: "Ние сме отишли на Рила, където спим на земята, макар и в палатка, сложили сме си под завивката клончета от борове", а Учителят - той бил видял - спял на кожи. При това Стою беше много груб и се изрази така: "Да го хвана аз за брадата, та да го раздрусам!
" Това
изказване
ме потресе и никога няма да го забравя.
Но дойде време и мисля, че беше след 9 септември 1944 г., Стою го бяха арестували и при задържането му го били, скачали на гърдите му и той се беше поболял и си отиде. Марийка Марашлиева Намираме се няколко сестри при Юрданка Жекова на разговор. След малко пристига разстроена сестра Янка от ул. "Бъкстон": - "Сестра Юрданке, знаеш ли каква сцена ми направи моят син днес?
към текста >>
15.
ПРОРОЧЕСТВА ЗА ВОЙНИТЕ
При тази обстановка си спомням за следното
изказване
на Учителя при един случай, когато бях сам при Него: "Сега е време Германия да поиска мир от Русия, докато не е късно." Познавах гордостта и непреклонността на германците, казах на Учителя, че според мен германците няма да се съгласят на такова унижение - те първи да поискат мир и то от Русия, която те мразят и считат за долна раса.
Това беше доста преди Сталинградската операция. Минаха месеци, започна битката за Сталинград. След жестоки, небивали в историята сражения, германците бяха спрени, постепенно те бяха изтощени, неподкрепени с пресни сили; върху тях се изсипа огромна руска военна сила и техника, бяха обкръжени, а след това пленени. Явно беше, че Хитлер повече не можеше да разчита на успех с пълна и окончателна победа над Русия. Разбира се, че и руското превъзходство не беше още на онази висота, на която можеше да разчита за капитулация от страна на Германия.
При тази обстановка си спомням за следното
изказване
на Учителя при един случай, когато бях сам при Него: "Сега е време Германия да поиска мир от Русия, докато не е късно." Познавах гордостта и непреклонността на германците, казах на Учителя, че според мен германците няма да се съгласят на такова унижение - те първи да поискат мир и то от Русия, която те мразят и считат за долна раса.
Учителят каза: "Ако сега те не се съгласят и не поискат мир, по-късно те ще бъдат унижени още повече, отколкото са сега и ще трябва да искат мир при много по-унизителни за тях условия. Освен това, Германия ще бъде разделена тогава на две и то за дълго време." В тогавашната обстановка никой не можеше да си представи как ще се развият нещата след 1-2 години и че Германия ще бъде унизена до такава степен, че да се съгласи на безусловна капитулация, а освен това и да бъде разделена на две. Кой, защо и как ще дели Германия? Поражение - да, но разделение на Германия, това беше нещо съвсем непонятно за онова време.
към текста >>
16.
ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
Само Бог е Вечен и безкраен..." След
изказването
на тази дълбока мисъл, Той запя Своята любима песен "Аум" с красиви движения.
Но нищо не се получи, защото не изпълнихме Неговото завещание да работим по групи. Това означава, че по степента на своето развитие ще се съберат братята и сестрите и ще работят. Мария Тодорова Няколко дни преди заминаването на Учителя, бях отишъл при Него с двама мои приятели - Неделчо Попов и Асен Арнаудов. В момента на нашето посещение, като че ли Духът отново влезе в малката черупка на физическото тяло и Той каза следните думи: "Какво е Бетовен, какво е Исус, какво е Дънов - това са само фикции.
Само Бог е Вечен и безкраен..." След
изказването
на тази дълбока мисъл, Той запя Своята любима песен "Аум" с красиви движения.
Тази песен беше последната, която Учителят изпя на физическия свят. Този духовен гигант, Който идваше със специална мисия да открие нова епоха в историята на човечеството, Който на всеки страдащ стопяваше мъката, Който на всеки отчаян разкриваше нови перспективи - целият Му живот бе една велика жертва. В един такъв момент, когато трябваше да напусне Своето физическо тяло, Той беше обгърнат с едно велико мълчание, приличаше на някакъв неразгадаем сфинкс. Всички около Него се суетяха, а Той като че ли нищо не виждаше, като че ли Неговият Велик Дух отдавна бе напуснал тази малка черупка. Спомням си, един ден след като се връщах от София, погледнах през прозореца, Учителят бе в това състояние.
към текста >>
17.
ИЗГРЕВА И БРАТСТВОТО СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
Аз до днес се гордея с това
изказване
.
" Аз отговарям така: "Тревата за вълка е нищо, но за овцата е храна." Все едно, че падна гръм посред бял ден от Небето. Настъпи тишина. В залата никой не смее да шавне. Всичко можеха да ми простят, но този отговор - никога! Просто някой Отгоре, от Невидимия свят, ми го подаде като мисъл.
Аз до днес се гордея с това
изказване
.
Беше голям удар за тях. Ние бяхме осъдени. Аз - Борис Николов, и Жечо Панайотов получихме присъда 12 години затвор, от която излежахме 4 години. Чрез работата си в затвора, чрез моя занаят - мозайкаджийството, успях да намаля тази присъда и излежахме с Жечо четири години. Освободиха ни на 1 януари 1963 г.
към текста >>
НАГОРЕ