Търсене в текстове за 'Изказване'

Галилей Величков (1911-1985)

Аз никога няма да забравя през целия си живот и ще нося през вечността онова изказване на Учителя, което Той лично, Всемировият Учител, направи пред мен на "Изгрева": "Ако преди 2 000 години беше дошъл Синът, сега дойде Бащата!
До палатката допускахме само Савка и сестрите, които се грижеха за Учителя през тези дни. А когато Учителят оздравя, стана и тръгна надолу по пътеката от 72 стъпала, ние захвърлихме тоягите и заедно заслизахме надолу, и славехме Бога. Савка беше записала думите Му на нейното тефтерче:" Тук имаше повече от Голгота! " Да, това беше втората Голгота. Ако преди 2 000 години евреите чрез римляните разпънаха Христа, то сега българите чрез своите представители се опитаха да убият Великия Учител. Аз никога няма да забравя през целия си живот и ще нося през вечността онова изказване на Учителя, което Той лично, Всемировият Учител, направи пред мен на "Изгрева": "Ако преди 2 000 години беше дошъл Синът, сега дойде Бащата! " Аз имах единствената привилегия да чуя това изказване от Него. По-късно тези думи ги предоставих и на други приятели, но те не можеха и не знаеха кога и как да цитират това изказване. За това е необходимо знание и прозрение за Словото на Учителя. Да, преди- 2 000 години беше изпратен Синът, а сега тук, при българите, е дошъл Бащата. Сега присъствува Бог на земята, а преди 2 000 години беше дошъл Синът - Христос.
към текста >>

" Аз имах единствената привилегия да чуя това изказване от Него.
А когато Учителят оздравя, стана и тръгна надолу по пътеката от 72 стъпала, ние захвърлихме тоягите и заедно заслизахме надолу, и славехме Бога. Савка беше записала думите Му на нейното тефтерче:" Тук имаше повече от Голгота! " Да, това беше втората Голгота. Ако преди 2 000 години евреите чрез римляните разпънаха Христа, то сега българите чрез своите представители се опитаха да убият Великия Учител. Аз никога няма да забравя през целия си живот и ще нося през вечността онова изказване на Учителя, което Той лично, Всемировият Учител, направи пред мен на "Изгрева": "Ако преди 2 000 години беше дошъл Синът, сега дойде Бащата! " Аз имах единствената привилегия да чуя това изказване от Него. По-късно тези думи ги предоставих и на други приятели, но те не можеха и не знаеха кога и как да цитират това изказване. За това е необходимо знание и прозрение за Словото на Учителя. Да, преди- 2 000 години беше изпратен Синът, а сега тук, при българите, е дошъл Бащата. Сега присъствува Бог на земята, а преди 2 000 години беше дошъл Синът - Христос. И чак когато Исус Христос бе разпънат на Голгота, след това, на четиридесетия ден, беше изпратен изкупителят - Святият Дух върху учениците Му.
към текста >>

По-късно тези думи ги предоставих и на други приятели, но те не можеха и не знаеха кога и как да цитират това изказване.
Савка беше записала думите Му на нейното тефтерче:" Тук имаше повече от Голгота! " Да, това беше втората Голгота. Ако преди 2 000 години евреите чрез римляните разпънаха Христа, то сега българите чрез своите представители се опитаха да убият Великия Учител. Аз никога няма да забравя през целия си живот и ще нося през вечността онова изказване на Учителя, което Той лично, Всемировият Учител, направи пред мен на "Изгрева": "Ако преди 2 000 години беше дошъл Синът, сега дойде Бащата! " Аз имах единствената привилегия да чуя това изказване от Него. По-късно тези думи ги предоставих и на други приятели, но те не можеха и не знаеха кога и как да цитират това изказване. За това е необходимо знание и прозрение за Словото на Учителя. Да, преди- 2 000 години беше изпратен Синът, а сега тук, при българите, е дошъл Бащата. Сега присъствува Бог на земята, а преди 2 000 години беше дошъл Синът - Христос. И чак когато Исус Христос бе разпънат на Голгота, след това, на четиридесетия ден, беше изпратен изкупителят - Святият Дух върху учениците Му. А сега бе дошъл Божественият Дух, бе дошъл Господният Дух, бе дошъл Христовият Дух, тук бе Святият Дух на Словото.
към текста >>

2. 2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа

Галилей Величков (1911-1985)

Знаех за едно изказване на Учителя, че човек трябва да има един занаят, на който да разчита за прехраната си, когато е подложен на гонение заради идеите си.
Стигна се дотам, да се смята, че онзи, който не е в тази група на мозайкаджиите, не е духовен човек. Останалите младежи от класа, а те бяха 50-60 човека, работеха в града по разни учреждения и канцеларии. Но ги смятаха, че са от света, че са светски хора, а те, работещите с мозайката, са истинските духовни ученици. Започнаха да ме изолират и да не говорят с мен. Аз тогава работех като чиновник в застрахователно дружество. Знаех за едно изказване на Учителя, че човек трябва да има един занаят, на който да разчита за прехраната си, когато е подложен на гонение заради идеите си. Но тогава нямаше такова гонение. Те сами напуснаха университетите и сами си скъсаха дипломите. Започнаха да странят и да не говорят с мен. Аз се омъчних, отидох и разказах всичко на Учителя. Поисках разрешение от Него да напусна чиновничеството си и да отида мозайкаджия в тяхната група, за да стана истински духовен ученик.
към текста >>

3. 2_36 Чистотата на идеите

Удави ли се, то Ганчо ще се освободи от него и ще престане да пуши." Приятелите запомниха това изказване на Учителя.
Той пушеше цигари. Правеше опит да се откаже от тях, но все не успяваше. Споделиха това с Учителя. Учителят каза: "Ганчо не пуши, но пуши онзи дух, който е влязъл в него. А този дух не може да излезе от него, а трябва само да се удави. Удави ли се, то Ганчо ще се освободи от него и ще престане да пуши." Приятелите запомниха това изказване на Учителя. Ганчо беше офицер и по това време неговата военна част бе разквартирувана около Охридското езеро. Решава той да се изкъпе в езерото, но става така, че се удавя, макар че знаел да плува. Притичат се войниците, които са около него и го спасяват. Изваждат го на брега и доста вода, погълната от него, изтича навън, но накрая го спасяват. Ганчо идва на "Изгрева" и съобщава за своето премеждие.
към текста >>

4. 3_02 Чужди по дух хора

Но приятелите не забравиха този случай и дълго го припомняха като пример на моето вироглавство и - нито дума за изказването на Учителя: "Това място не е за чужди по дух хора!
Как да му кажа? Как да им кажа на нашите приятели всичко това? Кажете ми? Аз замълчах и така ни се развалиха отношенията след това с Говедаров. Те отпаднаха постепенно от само себе си, аз престанах да вземам уроци при него, а той престана да идва на "Изгрева". Но приятелите не забравиха този случай и дълго го припомняха като пример на моето вироглавство и - нито дума за изказването на Учителя: "Това място не е за чужди по дух хора! " Не им изнасяше тогава, не им изнася и сега и няма да им изнася и през ваше време. Силите са едни и същи, само действуващите лица се сменят, тогава бях аз поставена да играя една роля, имах задача от Учителя, през ваше време друг ще заеме моето място. Ние сме част от веригата: едни слизат, други се връщат в Невидимия свят, но важното е всеки да изпълни Волята на Учителя, която е Волята на Бога. Много съм доволна, че аз изпълних "Волята Господне", докато други се мъчиха да изпълнят "Волята Преизподне" през време на процеса срещу Братството. Този случай е много жив за мен, защото е още в мен.
към текста >>

5. 3_05 Музиканти и съдби человечески

Голяма загадка бе за нас това изказване.
Първо -послушанието. А какво послушание има Морфова към Учителя? Никакво. Ами другите изисквания за ученик? Да ги изброявам ли? Няма да ми стигнат сто листа, за да ги напиша. Голяма загадка бе за нас това изказване. Не можем да я разгадаем. Оглеждаме се наоколо, неколцина сме от онези сестри, които смятаме, че сме най- преданите и верните на Учителя. Може да не се харесваме помежду си, може да има спор коя е най-напреднала от нас, но всички се бяхме убедили в едно - че сме верни и предани на Делото на Учителя. Бяхме се изпитвали една друга цели двадесет години. Накрая, по вътрешна команда се обърнахме към Учителя и мълчаливо зачакахме Неговото обяснение.
към текста >>

6. 3_10 Симеон Симеонов и благодарността ни към него

Но минаха години и това изказване се допълни и потвърди с дейността на Симеонов през време на процеса срещу Братството през 1957-58 година.
Така, веднъж аз пак съм недоволна от поведението на Симеон Симеонов и съм пред Учителя, а Той казва за него: "Какво има в него? Нищо няма в него. Е, само малко музика". Това бе една характеристика на Учителя, това бе едно потвърдено лично мое мнение за Симеонов - сама го чух от Учителя. Помислих си да не би Учителят нарочно да цитира моето мнение, което бе в мислите ми, за да ме успокои и да разреши въпроса с този метод, а Той често си служеше с него и аз много добре знаех това. Но минаха години и това изказване се допълни и потвърди с дейността на Симеонов през време на процеса срещу Братството през 1957-58 година. Защото той тръгна с Антов, Коста Стефанов и с всички ония, които имаха за цел да ликвидират Братството, както и сториха. По-късно имах един сън. Сънувам как Симеон дирижира Братството. Виждам, че горницата на Учителя - стаята, в която Той спеше - е разнебитена, разстроена и разрушена и че той - Симеонов - дирижира пред една развалина, дирижира развалянето и разрушаването на "Изгрева". Антов и Симеон - двамата стоят, а Учителят се е изправил до тях, гледа ги иронично и пита: "Е, никой ли не ви слуша?
към текста >>

7. 3_20 Души в почивка

И завинаги си запазих у мен това изказване на Учителя за Братството в Айтос като едно откровение на Духа за смисъла на човешкия живот на земята.
Тя стана и отиде при брат Ради, взе мотика и няколко дни копа с него. Брат Ради я научи как да копае, как да сади лук и чушки и накрая тя получи похвала от него. Ние всички следяхме този опит. Накрая тя изнесе своя реферат за Патриарх Евтимий и получи бляскава оценка от професора си и от научния съвет на катедрата по българска филология. Така аз проумях какво означава "души в почивка". И завинаги си запазих у мен това изказване на Учителя за Братството в Айтос като едно откровение на Духа за смисъла на човешкия живот на земята. Затова посвещавам разказаните опитности за Айтоското Братство на онези братя с белите ризи, червените пояси и черните потури, които построиха салона на "Изгрева". И които бяха "души в почивка", но откликнаха на призива на Духа и на Словото на Учителя. Настоящите приведени примери са за това, да покажат, че Пътят на ученичеството е дълъг - път, представляващ цели епохи на човешката цивилизация. А животът на Братството в Айтос показва как българското съзнание в един отрязък от време и пространство се е проектирало чрез онези души, които слязоха на земята, въплътиха се, родиха се като българи, бяха онези братя и сестри от Айтос и околностите, които съставляваха живата верига и живите членове на това Братство. Те бяха живата аудитория на Учителя, защото чрез тези души се даде Словото на Учителя, което бе изява и проявление на Божествения Дух.
към текста >>

8. 3_31 Истинската работа

А според едно изказване на Учителя, Библията е творение на Господния Дух.
Накрая бях принудена да я изпълня, както разбрахте, на три пъти от онези сили, които бях измолила отначало. Това ме накара да коленича на пода, пред Библията и да искам прошка, за да мога да изпълня онова, което ми се беше паднало. Бях принудена и го изпълних. Винаги, когато си спомня за този случай, ми става смешно, но след това ме дострашава. Разбрах какво значи вътрешна работа и какво значи истинска работа с Библията. А според едно изказване на Учителя, Библията е творение на Господния Дух. Наистина, когато Небето работи с един човек, не му е позволено да върши волности и да си служи с непослушанието като средство да се измъкне от предварително поетото обещание и дадения обет. Та единственият път на ученика в Школата е да работи с добродетелите, които Учителят е дал. Затова трябва много добре да се разучи "Пентаграмът" и да се работи с него. Човек трябва да бъде проводник на Бога. Затова личността трябва да се смали и да се смири пред Бога.
към текста >>

9. 3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа

Тогава си спомних онова изказване на събора в Търново, когато Учителят бе казал, че по-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото те двамата да влезнат в Школата, докато не си издържат изпита.
Учителят стои до нея, гледа я, обърна се към мен и ми каза: "Повдигни я и я сложи на кревата! Онзи кърлеж така се бе впил в нея, че докато го изтръгна заедно с пипалата му, зор видяхме. Ама и Савка зор видя". Учителят зави Савка с едно одеало и ние с Него излязохме навън. И после Савка се отдалечи от Кръстю. Тогава си спомних онова изказване на събора в Търново, когато Учителят бе казал, че по-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото те двамата да влезнат в Школата, докато не си издържат изпита. Е, какво смятате вие? Този приятел издържа ли си изпита с мен, със Савка и с още много други? А за другите изпити можете да се разходите по "Изгрева" и да разпитате този-онзи. Има още живи хора, които много добре знаят и помнят как той се подвизаваше. Тези уводни думи, които аз изложих, са необходими, за да може да разберете, как се развиха събитията по издаването песните на Учителя, защото Кръстю Христов също се намеси, не пряко, а косвено - чрез певицата Лиляна Табакова.
към текста >>

10. 3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра

Не останахме доволни от това изказване, защото ние, сестрите от "Изгрева", се изредихме всички в бараката на Катя, за да видим нейната нова булчинска рокля, която висеше на закачалката и която тя не облече никога.
Бурята ме разтърсва, но има нещо в мен! " Ангел Янушев след няколко дни се появи на "Изгрева" - "ни лук ял, ни лук мирисал". Ние бяхме възмутени от това негово поведение. Отидохме и казахме на Учителя. А Той ни каза: "Бурята се задвижва от сили, които не са подвластни на хората". Не останахме доволни от това изказване, защото ние, сестрите от "Изгрева", се изредихме всички в бараката на Катя, за да видим нейната нова булчинска рокля, която висеше на закачалката и която тя не облече никога. А Ангел се ожени в деня на сватбата с Катя за една друга певица, дошла от провинцията. Предния ден я видял, харесал я и се ожени. Името й бе Дора. Ето, това се казва истинска случка и истински изпит! Когато издавахме Песнарката, помолих Катя и тя написа следното тълкувание за песента: "БУРЯ.
към текста >>

11. 3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а

Там е изпълнението и постижението, които очакваме сега в света." Има и друго изказване на Учителя по този въпрос: "За да бъдеш ученик, трябва да приложиш Словото в живота си, а да го приложиш, трябва да го проумееш и разбереш.
Това Слово е за онези ученици от Школата, на които очите са отворени и ушите са отпушени за Словото Му. Само за тези, за другите то е безпредметно. Затова учениците на Школата трябва да бъдат високо образовани и интелигентни человеци. По този повод Учителят казва: "Новото учение изисква крайно интелигентни хора, с гениален, светийски ум." (томче "Условия за растене", София, 1949 год., стр. 52.) Тази беседа завършва така: "И тъй, просете със светлия си ум; търсете с изобилното си сърце, хлопайте със силата на вашата разумна воля. Там е изпълнението и постижението, които очакваме сега в света." Има и друго изказване на Учителя по този въпрос: "За да бъдеш ученик, трябва да приложиш Словото в живота си, а да го приложиш, трябва да го проумееш и разбереш. За това ученикът трябва да бъде образован и да има най-малко четири завършени факултета." А сега ще ви разкажа един случай от времето на Школата, за да се чудите и дълго да проумявате какво означават невежеството, нахалството и онази "свещена простотия", която пътешествува по света и която дойде при нас. На "Изгрева", по времето на Учителя и Школата, живееше една сестра, по професия шивачка. В това няма нищо лошо, защото всеки трябва да изкара прехраната си с честен труд. Но сестрата по нрав бе много голям командир и раздаваше нареждания и команди наляво и надясно. И което бе най-важното, тя беше със силен характер и много волева.
към текста >>

12. 3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа

Това го слушат всички и остават крайно разочаровани, изненадани и огорчени от неговото изказване.
Аз съм човек като вас. Имам недостатъци и работя над себе си да се освободя от тях. Истина е, че времето за идването на Мировия Учител е вече дошло. И Той е вече във физическо тяло на земята, но не е тук между нас. Мировият Учител е в България." Кришнамурти обяснява това, което е разбрал от разговорите си с Атанас Димитров, с Магдалена Попова и след като е прочел писмото на Учителя. Това го слушат всички и остават крайно разочаровани, изненадани и огорчени от неговото изказване. Като вижда това, Кришнамурти добавя: "Аз ще продължа да работя за Божието Дело, обаче наравно с вас и като равен с вас." Трябва да се отдаде заслужена почит на Кришнамурти, че единствен той от всички теософи разбра Кой е Всемировия Учител и че той наистина се намира при нозете на Всемировия Учител - така, както бе озаглавена неговата първа книжка. На третия ден се разпуска конгресът и всички делегати си заминават. Обаче там Атанас се влюбва в една теософка на име Хилда, оженват се и след това пристигат в България. Те имаха дете, на което сам Кришнамурти бе кръстник. Когато Атанас и Хилда дойдоха в България заедно с дъщеря си, те често ни идваха на гости в малкия ни дом.
към текста >>

Минаха много години и Софрони Ников, който бе председател на теософското общество в България и който бе присъствувал на този конгрес през 1932 години, при едно посещение в Айтос бе споделил онова изказване, което цитирах, с брат Георги Куртев.
Отива, поднася ги на Учителя и казва: "Учителю, вижте какво има тук." Учителят поглежда и казва: "Тук няма нищо. Тук не виждам нищо. А това, което показвате, такива ще бъдат човеците след 2 000 години, но само при условие, че вървят по пътя на Бога и изпълняват Словото на Всемировия Учител." Сега разбрахте ли, че всички писания за Великите Хималайски Учители, които са в плът, са една човешка измислица. А че Учителите съществуват, в това няма и съмнение, но те не се намират на земята във физически тела, а са в етерни тела. И над всички тях, на върха на тази пирамида, стои Всемировият Учител, който бе тук на "Изгрева" в плът и кръв и комуто ние целувахме ръка. Минаха много години и Софрони Ников, който бе председател на теософското общество в България и който бе присъствувал на този конгрес през 1932 години, при едно посещение в Айтос бе споделил онова изказване, което цитирах, с брат Георги Куртев. А брат Куртев го разказваше на всички останали. Но Софрони Ников не се поучи от доблестта на Кришнамурти. След като дойде в България трябваше да го отпечата в многобройните си издания, за да каже истината. Значи Кришнамурти се определи за истината и призна, че Всемировият Учител е в България. Но забележете, че нито един теософ в Европа и в България, начело със Софрони Ников, не призна това и не го обяви, като изключим изказването на Софрони Ников тайно на ухо на брат Георги Куртев.
към текста >>

Но забележете, че нито един теософ в Европа и в България, начело със Софрони Ников, не призна това и не го обяви, като изключим изказването на Софрони Ников тайно на ухо на брат Георги Куртев.
Минаха много години и Софрони Ников, който бе председател на теософското общество в България и който бе присъствувал на този конгрес през 1932 години, при едно посещение в Айтос бе споделил онова изказване, което цитирах, с брат Георги Куртев. А брат Куртев го разказваше на всички останали. Но Софрони Ников не се поучи от доблестта на Кришнамурти. След като дойде в България трябваше да го отпечата в многобройните си издания, за да каже истината. Значи Кришнамурти се определи за истината и призна, че Всемировият Учител е в България. Но забележете, че нито един теософ в Европа и в България, начело със Софрони Ников, не призна това и не го обяви, като изключим изказването на Софрони Ников тайно на ухо на брат Георги Куртев. Но истината така не се казва, за истината човек се бори и когато се добере до нея, той живее за нея. Какво стана по-нататък със Софрони Ников? Вместо той да разкаже истината за Мировия Учител, да разпусне теософското общество и да дойде при нозете на Всемировия Учител, той замълча и укри истината от всички теософи в България. След 9 септември 1944 година, след като дойдоха комунистите на власт, всички ония, които бяха проводници и проповедници на чужди учения, бяха подведени под един знаменател като разпространители на разни фашистки и буржоазни учения. Така бе подведен под този параграф и Софрони Ников и бе изпратен в концлагер като народен враг, и там намери смъртта си.
към текста >>

13. 3_69 Сватбата на Големия брат

Това изказване мина и замина.
Беше 1 януари 1944 година. Обърнах се към Него: "Учителю, какво ще ни кажете за тази година, която дойде? " Той мълчи. Мълчанието Му бе дълго. Накрая каза: "Тази година Големият брат ще се ожени." Това изречение, като думи, написани на лента, премина през въздуха, със светли букви премина пред очите ми и се отпечата някъде в периферията на съзнанието ми. Това изказване мина и замина. И тримата не можахме да схванем какво каза Учителят. Не можахме да разберем какво се изрече чрез устата Му. Не можахме да схванем каква мисъл имаше в тези думи. Никой нищо не можа да разбере. Но това бяхме го запомнили и тримата - аз, Борис и Милка Периклиева.
към текста >>

14. 3_70 Учителят и последните Му дни на земята. Сватбата

Сватбата" Вече знаете изказването на Учителя, че Големият брат тази година ще се ожени и че никому не минаваше през ум какво искаше да каже Той за тази символика, която бе образен език на Духовния свят.
"Учителят и последните Му дни на земята. Сватбата" Вече знаете изказването на Учителя, че Големият брат тази година ще се ожени и че никому не минаваше през ум какво искаше да каже Той за тази символика, която бе образен език на Духовния свят. Ние също не можахме да проумеем - проумяхме го след Неговото погребение. През онези усилни години в село Мърчаево, Учителят бе зает с приключване на епохата, но ние не разбирахме това и, без да искаме, Му пречехме. Около Него имаше братя и сестри, но образно казано, те бяха наклякали наоколо, бяха насадени като на полози и мътеха яйца - всеки си мътеше своите яйца. Затова имаше голямо крякане, ако се снесеше някое яйце, както и много неразбории. Обстановката там беше много трудна за понасяне.
към текста >>

Дълги години възприемах че това изказване се отнася за самия ни живот, за нашето поколение и до края на живота си очаквах да дойдат тези светли дни.
Това е съкровищница на Духа от последните мигове, когато пребиваваше в плът на земята. Учителят седеше срещу мен и изведнъж каза: "За вас идват светли дни, но за мен ..." и замълча. Аз не можех да разбера какво искаше да каже, но Го записах. Аз също владеех стенография. След няколко дни Той си замина. Дълги години възприемах че това изказване се отнася за самия ни живот, за нашето поколение и до края на живота си очаквах да дойдат тези светли дни. След процеса през 1957 година и последващите гонения, аз никога не се поколебах в тези думи на Учителя. Сега разбрах, че те се отнасят за епохата на ученичеството - епоха на труд и учение в Школата. Този период е дълъг низ от прераждания тук на земята. Това е работа и тук, на земята, и горе. А това, че Учителят каза за Себе Си: "но за Мен..." и замълча, сега го разбирам така: че Той трябваше да се справи с един въпрос, въпроса за Своето заминаване от земята.
към текста >>

15. 3_74 Политически събития

Извадихме тогава, разчетохме и разпратихме на приятелите част от едно изказване на Учителя за съдбините на света, което не бе по-късно пуснато за печат и отпечатано, поради политическите събития след 9 септември 1944 година.
Ние едва се укрихме, за да не ни пребие градушката. Едвам се спасихме. Преживяхме голям страх. През цялото това време Учителят беше строг, но нищо не каза за градушката. Прибрахме се в София и следващата година, когато започнаха бомбардировките върху София, Учителят се обърна към нас и каза: "Онзи град, лани, онзи град миналата година на Рила показваше идването на бомбардировките." Ние си припомнихме всичко - и екскурзията с Учителя, и градушката. Извадихме тогава, разчетохме и разпратихме на приятелите част от едно изказване на Учителя за съдбините на света, което не бе по-късно пуснато за печат и отпечатано, поради политическите събития след 9 септември 1944 година. А Учителят държа и каза това Слово на следващия ден след градушката. Вие не можете да разгадаете символиката в думите на това изказване, ако не знаете за падналата градушка като орехи и за последвалата бомбардировка върху София от английските и американски самолети. Та ние наблюдавахме и разрушенията на града от бомбите, и жертвите, които даваше българският народ и се питахме какви ли са тези съотношения, които съществуват между природните явления и човешките действия, понякога вземащи размери на опустошителни разрушения. Ето аз давам само няколко откъса, за да сравните и да проумеете какво значи съответствие и взаимоотношение между природни явления и човешки действия, между символика и политически събития, между съдбините на света и съдбата на света, която започваше от Дома Господен. А Домът Господен се намираше в България, Дом Господен бе "Изгревът", където се намираше Школата на Всемирното Велико Бяло Братство и където Учител бе Всемировият Учител Беинса Дуно.
към текста >>

Вие не можете да разгадаете символиката в думите на това изказване, ако не знаете за падналата градушка като орехи и за последвалата бомбардировка върху София от английските и американски самолети.
Преживяхме голям страх. През цялото това време Учителят беше строг, но нищо не каза за градушката. Прибрахме се в София и следващата година, когато започнаха бомбардировките върху София, Учителят се обърна към нас и каза: "Онзи град, лани, онзи град миналата година на Рила показваше идването на бомбардировките." Ние си припомнихме всичко - и екскурзията с Учителя, и градушката. Извадихме тогава, разчетохме и разпратихме на приятелите част от едно изказване на Учителя за съдбините на света, което не бе по-късно пуснато за печат и отпечатано, поради политическите събития след 9 септември 1944 година. А Учителят държа и каза това Слово на следващия ден след градушката. Вие не можете да разгадаете символиката в думите на това изказване, ако не знаете за падналата градушка като орехи и за последвалата бомбардировка върху София от английските и американски самолети. Та ние наблюдавахме и разрушенията на града от бомбите, и жертвите, които даваше българският народ и се питахме какви ли са тези съотношения, които съществуват между природните явления и човешките действия, понякога вземащи размери на опустошителни разрушения. Ето аз давам само няколко откъса, за да сравните и да проумеете какво значи съответствие и взаимоотношение между природни явления и човешки действия, между символика и политически събития, между съдбините на света и съдбата на света, която започваше от Дома Господен. А Домът Господен се намираше в България, Дом Господен бе "Изгревът", където се намираше Школата на Всемирното Велико Бяло Братство и където Учител бе Всемировият Учител Беинса Дуно.
към текста >>

16. 3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Илия се връща у дома, разказва на жена с^ и строго забранява това изказване на Учителя да се предава някому, защото ще си навлекат много беди от властите, които по това време са на страната на германците.
" Учителят го изглежда, после поглежда и дъщеря му Лиляна, ученичка в гимназията, която присъствува на разговора с Учителя. Учителят се обръща към него, посочва му с пръст и казва: "Рекох, пиши: Руснаците ще забият червеното знаме над Райхстага." Илия Младенов е стреснат. Учителят повтаря същото изречение три пъти. Накрая Илия записва съдбоносното решение на Учителя за изхода от войната. Там, пред един български офицер и в присъствието на дъщеря му, Учителят предрешава и дава изхода на войната. Илия се връща у дома, разказва на жена с^ и строго забранява това изказване на Учителя да се предава някому, защото ще си навлекат много беди от властите, които по това време са на страната на германците. Войната така завършва - двама войни от руската армия забиват червеното комунистическо знаме над Райхстага и Германия бива разделена на две. Берлин също бива разделен на две: под руска окупация и под окупация на Англия, Франция и САЩ. Там бе мястото, където навремето, през 1878 година, България бе разделена на две и разполовен бе българският народ на две чрез Берлинският конгрес, след освобождението на България от турско робство чрез Русия. Дойде това време - 1945 година - когато Русия заби червеното знаме и раздели Германия на две, за да провери как се изменят Божиите решения, защото освобождението и обединението на България бе решение на Бога. Защото Великият Учител се бе вече родил в България през 1864 година.
към текста >>

17. 5_42 Британската империя и германския парен котел

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Британското правителство е разтревожено, защото изказването на краля ще измести британската политика в друга посока и може да разтърси английската империя.
Учителят вика Методи Константинов и му нарежда да извика Любомир Лулчев да дойде лично при Него. Учителят нарежда на Лулчев да отиде в двореца и да предаде лично на цар Борис III, а той да предаде на английския крал Едуард VIII следните думи: "Англия да върне колониите на Германия в Африка, за да се отпусне кранът, защото ще се пръсне котелът на парната машина на локомотива." Лулчев предава всичко на Борис III, а той го предава на Едуард VIII. След Първата световна война англичаните изместиха германците от Африка, взеха техните колонии и заеха тяхното място. След като Хитлер дойде на власт в Германия, той започна да търси жизнено пространство и разширение за Германия. Тук в София Едуард VIII схваща всичко много добре, разбира, че това е много разумно, връща се в Англия и го споделя с правителството на Балдуин, който е министър- председател. Британското правителство е разтревожено, защото изказването на краля ще измести британската политика в друга посока и може да разтърси английската империя. Затова министър-председателят и другите около него смъкнаха Едуард VIII от неговия пост като английски крал само заради това, което им каза. Те приеха, че кралят е под чуждо влияние - не можеха да знаят, че това са думи на Учителя. Смъкнаха го по един необикновен начин. Намесиха се други сили. Кралят завърза голяма любов с една обикновена американка и поиска да се ожени за нея.
към текста >>

18. 5_50 Отклонението

Тогава Спиридонова си спомни едно изказване на Учителя за нея: "Ти три пъти си била в Школата на Христа и трите пъти си се отстранявала и си работила срещу Него.
Тази символика стана реалност и ние трябваше да я преживеем. Михаил Иванов имаше свои последователи тук сред братята и сестрите. Тяхната цел бе да разединят Братството и те сполучиха. Още навремето Учителят бе казал: "Сатанаил работи тук срещу Мен с някои сестри: Милева, Иванова, Спиридонова." Наистина тези сестри бяха много активни и направиха много поразии. Накрая Спиридонова се осъзна в онзи миг, когато видя как Михаил Иванов се е дегизирал като Учителя - фотографирал се на цветна снимка и изпратил портретите си на своите съмишленици тук. Тогава Спиридонова си спомни едно изказване на Учителя за нея: "Ти три пъти си била в Школата на Христа и трите пъти си се отстранявала и си работила срещу Него. Сега е последния ти, трети път. Внимавай, защото прошка и връщане няма да има." Тя си спомня това, вижда му фотографията, с която той имитира образа на Учителя и казва: "Край на измамата! " И се отхвърли от него. Всички се чудеха на този неин обрат, като знаеха активната й поддръжка за каузата на Михаил. Но тя бе направила своето отклонение.
към текста >>

19. 7_06 Как Катя Грива разреши задачата си

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Спомням си едно Негово изказване: "За предпочитане е човек да живее най-неинтензивен живот на земята, отколкото преждевременно да си замине".
На мен ми се видя, че това е смелост, от която се възхитих. Но нейното решение ме смути. Това ли бе най-правилното решение? Та ние бяхме ученици от Школата. Ние имахме Словото на Учителя и Той бе категоричен по този въпрос. Спомням си едно Негово изказване: "За предпочитане е човек да живее най-неинтензивен живот на земята, отколкото преждевременно да си замине". Освен това, ние имахме много случаи, при които Учителят се намесваше и продължаваше живота на много братя и сестри с по десет-петнадесет години, само и само да използуват условията, които им предоставяше Школата, да слушат Словото на Учителя и да работят с Него. Ако Катя се беше оперирала и бе продължила своя живот с десет- петнадесет години, тя щеше да дочака онзи човек, който събираше опитностите на Школата и той щеше да запише всичките й опитности. И тогава аз нямаше да разказвам тези неща, а щяхте да ги научите разказани по-подробно и по-точно от нея. И сега този приятел иска от нас, съвременниците на Катя, да преразкажем нейните опитности. Това ние го правим в знак на уважение към нея и събираме окрухите от богатата трапеза по времето на Учителя.
към текста >>

20. 8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Ние всички приехме неговото изказване като откровение от Небето - че то затваря вратите на своето благословение към нас и ни ограничава условията за работа чрез органите на новата комунистическа власт, която дойде в България.
Причината бе, че не се постъпи честно и почтено с останалите приятели от Братския просветен съвет, които също работиха и събираха материали, за да издадат книга за Учителя. Те не знаеха, че тази група от четирима приятели работи в пълна тайна и че книгата бе отпечатана в пълна тайна. Вероятно те имаха причина да сторят това. Но другото, което не трябваше да се получи, бе това, че на едно заседание на Братския просветен съвет, членовете му бяха поставили въпроса за отпечатването на техните материали, които трябваше да бъдат озаглавени "Учителят". Тогава Борис Николов стана и заяви пред всички: "Такава книга не може да излезе и след хиляда години"! Ние всички приехме неговото изказване като откровение от Небето - че то затваря вратите на своето благословение към нас и ни ограничава условията за работа чрез органите на новата комунистическа власт, която дойде в България. Но на следващото заседание на Братския просветен съвет, четиримата приятели и лично Борис ни донесоха и предоставиха една голяма книга, която бяха издали. На корицата беше напечатано "Учителят". Появата на тази книга и изказването на Борис преди няколко дни взриви целия съвет. Всички бяха възмутени. Постъпката бе грозна и не беше метод на Школата.
към текста >>

Появата на тази книга и изказването на Борис преди няколко дни взриви целия съвет.
Но другото, което не трябваше да се получи, бе това, че на едно заседание на Братския просветен съвет, членовете му бяха поставили въпроса за отпечатването на техните материали, които трябваше да бъдат озаглавени "Учителят". Тогава Борис Николов стана и заяви пред всички: "Такава книга не може да излезе и след хиляда години"! Ние всички приехме неговото изказване като откровение от Небето - че то затваря вратите на своето благословение към нас и ни ограничава условията за работа чрез органите на новата комунистическа власт, която дойде в България. Но на следващото заседание на Братския просветен съвет, четиримата приятели и лично Борис ни донесоха и предоставиха една голяма книга, която бяха издали. На корицата беше напечатано "Учителят". Появата на тази книга и изказването на Борис преди няколко дни взриви целия съвет. Всички бяха възмутени. Постъпката бе грозна и не беше метод на Школата. Всички се ожесточиха срещу Борис и книгата, вместо да се радват на това издание, което бе за времето си много сполучливо. Борис допусна още една грешка. Трябваше да охрабри онези, които работеха и бяха събрали материали, та да ги накара да издадат втора книга за Учителя и така да бъдат поместени и техните материали.
към текста >>

21. 8_07 Кога и как бе създадена Паневритмията

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Кирил Икономов също направи разработка към една песен, но приятелите не я одобриха, поради едно изказване на Учителя за включения си бемол.
Цялата музика, както и упражненията на Паневритмията са от. Учителя. Има само една разработка от Ангел Янушев в упражнението "Колко сме доволни". Тя започва от "Въздух дишам благодат..." (Вж. "Паневритмия", София, 1941 г.) Но ние не всякога играехме и пеехме тази част. Все пак Учителят я одобри и тя се отпечата в малката "Паневритмия" от 1941 година. Кирил Икономов също направи разработка към една песен, но приятелите не я одобриха, поради едно изказване на Учителя за включения си бемол. Приятелите бяха ревниви към Учителя и искаха да се пее само по текста, даден от Него. Учителят беше казал на Олга Славчева да напише текст към мелодията на Паневритмията. Веднъж присъствувам, когато Олга Славчева и Георги Радев са пред Учителя. Олга Славчева и Георги Радев пееха написаните думи на текста. Когато логическото ударение и музикалното ударение не съвпадаха, гледаха как да го поправят да бъде сполучливо.
към текста >>

22. 8_14 Дни и години на драматични развръзки

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

" Това изказване смути мнозина.
Това бе много интересно за нашите уши и бе много скоро забравено от ония, на които не им изнасяше. По това време - девет години преди това - братският салон бе отчужден по закона на едрата градска собственост и ние плащахме наем, за да го ползуваме. Когато на процеса стана въпрос, че си искаме салона, прокурорът Руменов заяви: "Аз имам лична кореспонденция с господин Дънов. И аз знам как са нещата, и какво да върша и правя. И за вас салон в бъдеще ще бъде цялото небе, а земята ще бъде негово подножие! " Това изказване смути мнозина. Мнозина след това го разказваха при различни случаи като мистична неразгадана тайна. Тайна е! Сега, когато си спомням думите на Учителя, че Той няма да позволи от Учението Му да направим религия, нито ще позволи да направим организация, нито църква или институция с разни устави и правила, мога да кажа, че всеки от вас, който иска да работи за Делото на Учителя, трябва да се съобразява с онова, което е казал и го има записано в Словото Му. Ние сме Школа, която изучава, проучва и изпълнява знанието, дадено в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Това е за учениците.
към текста >>

23. 9_05 Кой бе Учителят?

Това изказване стана достояние на вестниците и много хули и подигравки се изсипаха върху Учителя.
И когато си свърши работата един Учител, пак се връща там, отдето е дошъл. Един Учител е извън нашата слънчева система. Той борави с всички слънчеви системи, защото Той управлява Вселената". През 1928 година в Чирпан бе станало едно земетресение и Учителят каза след това, че било запланувано то да стане в София, за да бъде наказано онова общество, което воюва срещу Учителя. Но той лично е отишъл при Бога и е помолил това наказание да се отнеме от София, защото могат да пострадат и ученици от Школата. Това изказване стана достояние на вестниците и много хули и подигравки се изсипаха върху Учителя. Във връзка с това, Той каза: "Един Учител регулира земните пластове и въздушните пластове на земята. Той регулира земния и духовния живот на земята и на Небето". В първите години приятелите смятаха, че Учителят е също като останалите, но е само малко по-учен от тях. Тогава Той им демонстрира различни чудеса, които вие ще прочетете като опитности на онези приятели. Тогава им каза: "Аз приличам на вас, но не съм като вас.
към текста >>

24. 58. МЕТЕОРОЛОГИЧНАТА КЛЕТКА НА ИЗГРЕВА

А ето и друго изказване на Учителя.
Пред мен на масата стои една скица на слънцето и отбелязаните от милия Жорж слънчеви петна. Ето тук са отбелязани кога възникват, колко са големи и в каква посока се движат. А Учителят придаваше голямо значение на тях. А чак сега учените говорят за тях и за разни магнитни бури. Но те не знаят истината за тях. А ето и друго изказване на Учителя. „Те са врати, през които ангелите излизат и влизат в слънцето." Затова искаше да Му се докладва всеки ден. Така Учителят следеше редовно живота на слънцето. А веднъж един журналист Го бе запитал: „Г-н Дънов, Вие кой сте? " А Учителят му отговори ето така: „Аз идвам от слънцето и Ви нося светлина от слънцето, за душите които жадуват за нея." По-добро обяснение за финала на този разказ няма.
към текста >>

25. 87. ПРОСВЕТНИЯ СЪВЕТ

Всеки си имаше разбиране за него си, свой темперамент, свой начин за изказване и тези неща не се съгласуваха в хармония.
В него влизаха добри наши братя интелигентни и просветни хора. Такъв беше дядо Благо-Стоян Русев, учител и писател. Стефан Велев, който знаеше много езици, имаше много преводи на окултна литература и беше чиновник в Народната банка. Това бяха хора с обществено положение, с тежест и с добри заплати. Те се опитаха да работят, но много мъчно вървеше, защото разногласията възникнаха веднага. Всеки си имаше разбиране за него си, свой темперамент, свой начин за изказване и тези неща не се съгласуваха в хармония. Така че този просветен съвет не можа да свърши много работа. Той подготви няколко серии беседи за печат „Сила и живот" IV, V и VI серия. Това беше един колективен труд, но книгите не бяха изработени така както първите три серии, които Гълъбов изработи. Не бяха добре оформени дори като книги. Тъй че този просветен съвет, който имаше по-големи финансови възможности, защото това бяха заможни братя, не можаха да направят това, което направи сам Гълъбов.
към текста >>

26. 135. ЧАШАТА ВИНО

Това изказване на Учителя впечатлява много брат Давидов и след беседа той се приближава до Учителя и пита дали това е верно, което е чул с ушите си или погрешно е разбрал.
Това трябва да става по свобода отвътре, а не чрез налагане отвън. Когато е по свобода участва вътрешния человек, пробужда се съзнанието му и чак тогава има смисъл. За механичното приложение няма място. Така в една беседа Учителят след като разглежда въпроса, че и апостол Павел е съветвал ученика си да слага капка вино в храната си за слабия си стомах то изведнъж Учителят каза, че може да се пие по една чаша вино на ден, за да се оправи храносмилането. А до тогава Учителят държи за пълно вегетарианство, въздържание от алкохол и пушене на цигари. Това изказване на Учителя впечатлява много брат Давидов и след беседа той се приближава до Учителя и пита дали това е верно, което е чул с ушите си или погрешно е разбрал. „Учителю, ами дали може по една чашка вино на ден? " Учителят го поглежда, става строг и отсича: „Не, не може! " Давидов е бил обзет от желание да пие. С намръщена глава той се връща назад и си мърмори. „Значи не може!
към текста >>

27. 198. ПОСЛЕДНИ ЕКСКУРЗИИ ОТ МЪРЧАЕВО КЪМ ВИТОША ,ХИЖА ОСТРЕЦ И ХИЖА ЕДЕЛВАЙС

В едно от тефтерчетата на Савка ние намерихме, тя бе записала едно изказване на Учителя през 1942 г., че волята Божия била руснаците да дойдат до Дунава.
Това беше една от опитностите и която имахме с Учителя, която разполови света на две. На руско влияние и на американско влияние десетки години след войната. Това Учителят го каза през зимата, а през есента, на 9.1Х. 1944 г. руските войски влезнаха в България и докараха комунизма в България. В едно от тефтерчетата на Савка ние намерихме, тя бе записала едно изказване на Учителя през 1942 г., че волята Божия била руснаците да дойдат до Дунава. Тези събития Учителят е предсказал много отдавна. Даже в старите архиви от 1900 г. преди 45 години Той е предвидил тези събития, които дойдоха през 1945 г. Но туй е записано в бележките на нашите възрастни братя, на които Учителят е открил някои събития. Това го имаше, аз съм го виждал, показвали са ми го.
към текста >>

28. 203. МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ. ЕЛИПСАТА

Оформи се градинка, където се посаждаха цветя, а в самата елипса се насаждаше босилек според едно изказване на Учителя.
Така ние използвахме за Пентаграмата минорен акорд - ла, до, ми основен акорд в гамата ла-минор. И се получи тъй, че нашата фигура построена на тези мерки съвпада напълно с Пентаграмата дадена от Учителя преди години и който не е имал предвид книгата на френския окултист. След като направихме елипсата около мястото на Учителя и след като сложихме Пентаграмата мястото се оформи. След това се консултирахме с архитекти и достъпа към мястото на Учителя трябваше да бъде по алеи разположени по фигурата на Пентаграма. Направихме един голям кръг, очертахме пет върха и по тях спуснахме пет алеи, които да водят до елипсата. Оформи се градинка, където се посаждаха цветя, а в самата елипса се насаждаше босилек според едно изказване на Учителя. Мария Тодорова главно се грижеше първоначално за мястото. Тя бе привлякла още няколко сестри да помагат. След време започнаха да задават въпроси защо мястото не е оградено с кръг? Защо е построена елипса, когато тя има два центъра и е създадена въз основа на тези два центъра? А щом има два центъра, значи има разединение.
към текста >>

29. 146. ДЪРЖАВНИЯТ ПРЕВРАТ НА 19 МАЙ 1934 г.

Това въведение бе направено, за да се види стойността на едно изказване на Учителя за този преврат от 20 май 1934 г.
април 1935 г. Бива назначен за министър председател на новия кабинет генерал Пенчо Златев. От 1935 г. до 1944 г. България се управлява от служебни кабинети назначени от царя. Това въведение бе направено, за да се види стойността на едно изказване на Учителя за този преврат от 20 май 1934 г.
към текста >>

30. 44. „ЛЮБЕТЕ ВРАГОВЕТЕ СИ МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Но Методи му казва само втората част от изказването на Учителя, т. е.
След време той разказва този случай и се смееше. Но това беше след време, а преди това нещата бяха другояче. Тогава врагът пред него трябваше да бъде унищожен и прахът му пръснат в Небитието. След срещата с Учителя, на следващия ден Методи случайно се среща на улицата с Елиезер. „Благодари, че казах на Учителя всичко, което мислех да правя с теб, иначе ти би бил загубен." Елиезер го пита какво му е казал Учителя. Но Методи му казва само втората част от изказването на Учителя, т. е. „Любете враговете си! " Не пожелал да му каже окултния закон на тази формула. Но дойде време Елиезер да повтори същото и да произнесе същите думи срещу Братството и срещу Учителя. И накрая се опълчи срещу Братството, отказа се от Учителя и от Словото Му. Не след дълго време той си замина и се загуби в Небитието.
към текста >>

31. 69. ГЕОРГИ РАДЕВ

При друг случай ще ви разкажа още нещо и ще видите колко е верно изказването на Учителя за него, че има душа на девойка и Дух на войн.
Но тогава Учителят му отговаря така: „Ти благодари, че е сънят! " По точен отговор едва ли има. А какво се крие в това изречение можете да разберете когато прочетете всичко, което е казал Учителя за съня. И накрая ще завърша с една характеристика, която направи Учителят за Георги Радев: „Георги Радев има душа на девойка и дух на войн! " След заминаването му приятелите написаха похвални слова за него в „Житно зърно" брой 7-8 1940 г. При друг случай ще ви разкажа още нещо и ще видите колко е верно изказването на Учителя за него, че има душа на девойка и Дух на войн.
към текста >>

32. 82. НАЧО ПЕТРОВ

Това е Симеон Симеонов и тук Начо Петров се противопоставя на едно изказване на Симеон за Учителя, който постави в смут Братството и щеше да му нанесе вреда.
Но Митко Грива се отказва по свои съображения. А пък останалите сметнаха, че точно Начо Петров не е подходящ в случая, защото е бил бивш политик, а сега е много остър и безкомпромисен. Но Начо Петров знаеше за това решение на Учителя и затова смяташе, че той е онзи, който може да оправи Братството след заминаването на Учителя. А как го оправи то аз ви разказах и вие вече знаете какво означава „гнева на кротките". Тука прилагам едно негово писмо написано собственоръчно от Начо Петров до Братския съвет във връзка с един друг брат, който също смяташе, че той е онзи, който е поставен от Учителя да управлява Братството. Това е Симеон Симеонов и тук Начо Петров се противопоставя на едно изказване на Симеон за Учителя, който постави в смут Братството и щеше да му нанесе вреда. А да знаете как разпалено, стигащо до ярост Начо Петров размахваше ръце и защитаваше Учителя и Делото Му. Като че ли вулкан излизаше от него и все не му достигаше време да изкаже това, което имаше да каже за Учителя и Делото Му. Брат Начо Петров мир и светлина на душата ти и друг път се пази от „гнева на кротките". Едно мнение на брат Начо Петров до Братския съвет До Братския съвет на Общество Бяло братство. Тук Прочетено пред братския съвет на 16.Х.
към текста >>

33. 99. ЖЕНЕНИ В МЛАДЕЖКИЯ ОКУЛТЕН КЛАС НЕ СЕ ДОПУСКАТ

" Мария кимва с глава, че вече е разбрала много добре първото изказване, както и второто изказване на Учителя.
На тяхно място идваха млади попълнения. Бяха изминали към 20 години. Веднъж Учителят среща на поляната Мария Тодорова и й казва: „Вие направихте грешка, че не допуснахте женени в Младежкия Окултен Клас." Мария вдига рамене и се чуди какво да каже. Тя много добре знае, че това бе инициатива на Савка, но се пита, дали да го каже на Учителя? Точно в този момент Учителя повтаря същото изречение, но по друг начин: „Ние направихме грешка, че не допуснахме женени в Младежкия Окултен Клас! " Мария кимва с глава, че вече е разбрала много добре първото изказване, както и второто изказване на Учителя. Всеки от вас може да проумява и върху едното и върху другото. Но беше вече много късно, бяха преминали много поколения и всички задомени имаха семейства, деца, че някои дочакаха дори и внуци. Каква бе грешката ние вече знаехме. Но точно в какво се заключаваше грешката не разбрахме. Това ще го намерите в Словото на Учителя.
към текста >>

34. 3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА

Изказването беше трудно.
Сутринта като тръгнахме минахме покрай двореца в Царска Бистрица. Пред двореца стои на пост войник с пушка. А това показва, че царят е в двореца. Ние минахме и заминахме, само поздравихме войника с едно „добър ден". Войникът вижда, че една група минава нагоре в планината и съобщава на царя. Изказването беше трудно. А ние не бяхме се екипирали добре. Нито обущата, нито дрехите ни са както трябва, защото сме излезли с най-обикновено облекло в планината. А сестрите са с дълги поли, които се влачат, залепва се снега по тях, размразява се, после пак замръзва и висят разни висулки от лед и ледени бучки по тях. Като вървят дрехите им дрънкат от ледените парчета. При туй Боян Боев, който куцаше с единия крак, ходеше много бавно.
към текста >>

А когато кошера се рои царицата пак остава в кошера, а онези, които напущат кошера и създават нов рояк, то те си създават сами царица." Ето едно изказване, на което може да се умува столетия наред, като се сравнява с историческите събития по това време.
Може би ще срещнете разни писания за срещи на царя с Учителя. Това не е вярно. Той, царят не можа да прескочи тази бариера. А това бе тежката карма на Кобургите, за тях Учителят нямаше добро мнение. Когато царят трябваше да замине за Берлин за среща с Хитлер, за да му бъде искано включване на България във войната на Източния фронт за изпращане на български войски да се бият срещу Русия, то Учителят бе казал: „Царицата не трябва да напуща кошера, когато кошера не се рои. А когато кошера се рои царицата пак остава в кошера, а онези, които напущат кошера и създават нов рояк, то те си създават сами царица." Ето едно изказване, на което може да се умува столетия наред, като се сравнява с историческите събития по това време. Не послушаха съвета на Учителя. Царят напусна кошера, замина за Германия, върна се оттам и след няколко дни царят почина. На Изгрева имаше пчелин с 20-30 кошера. Ние знаехме, че когато царицата напусне кошера си, то тя загива. Така стана и в този случай.
към текста >>

35. 50. ШПИОНАЖ

Ние знаехме това изказване на Учителя и след някои и други развръзки преустановихме всякакъв контакт с Франция.
Той се беше обявил за Миров Учител, но същите тези приятели помнеха и знаеха какво бе отношението на Учителя към него. Имахме и документи за това. А моите съвременници от Школата го знаеха много добре какво представлява. Рано или късно делата на всеки един от нас излизат на яве. А той бе служител според Учителя на Черната ложа. Ние знаехме това изказване на Учителя и след някои и други развръзки преустановихме всякакъв контакт с Франция. Но следователя ни обвини в шпионаж. Аз се ядосах. Тропам с голямата си длан по масата. „В какво ни обвинявате Вие? Че ние ядем хляба на тази страна и в нас лъжа няма.
към текста >>

36. 52. НАЙ-ВАЖНИЯТ ВЪПРОС И НАЙ-ВАЖНИЯТ ОТГОВОР

Аз до днес се гордея с това изказване.
Защита и обвинители не смеят да се погледнат. Това е заканата на онези Невидими Сили, които воюват срещу Братството и искат да го унищожат. Те се раздвижват, накрая съдията дава знак за почивка. Всичко можеха да ми простят, но този отговор - никога. Просто някой отгоре, от Невидимия Свят ми го подаде като мисъл, аз я хванах, прочетох я и я изказах с устата си. Аз до днес се гордея с това изказване. Беше голям удар за тях. Бях много доволен от себе си и от Онзи, Който ми подари тази мисъл. Велико нещо е връзката с Невидимия Разумен Свят на Небето. Изминаха много години от тогава, много хора забравиха съдебния процес, но това откровение за вълкът и за овцата никой не забрави. Както нашите приятели не забравиха и се гордееха с този отговор, така и онези, които преследваха и гонеха Делото на Учителя се ожесточаваха, когато им напомняха за този мой отговор.
към текста >>

37. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ПОСЛЕСЛОВИЯ ХРОНИКА НА СЪБИТИЯТА

Това изказване на Учителя е също и във връзка с желанието и плана на възрастните приятели от Школата в София, да създадат устав и от Школата да направят организация и да се регистрират пред съда.
Като имат другите общества устави защо не седите при тях? Всичката ви грешка седи в това, че вие искате като дойдете тук да се проявите като в света. Не, тук ще се проявите най-естествено, по Божествено." Ето, това е категоричното мнение на Учителя за уставите. Който иска устав да си ходи там, гдето има устави и чрез които устави се управляват общества, организации, партии, сдружения, фондации и т. н. 3. Това изказване на Учителя е също и във връзка с желанието и плана на възрастните приятели от Школата в София, да създадат устав и от Школата да направят организация и да се регистрират пред съда. Една сряда след предварително договаряне те решават след редовната беседа на Учителя, да поставят въпроса пред Него за създаване на устав и организация и съответна регистрация пред съда. Но точно в този определен от тях ден, Учителят не идва на редовната беседа, която изнася в този ден, а изпраща едно писмо в плик чрез Тодор Стоименов, който го прочита в салона на всички. Този текст е познат с името „ПИСМОТО". Целият този случай е описан в книгата „Изгревът...", том I от Нестор Илиев под надслов „Защо Учителят даде песента „Писмото" на стр. 513. Освен това и стенографката на Учителя Елена Андреева описва подробно този случай, „Как и за какво бе дадена песента „Писмото", от стр.
към текста >>

38. 2. УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО

И накрая ще цитираме едно изказване на Учителя за онези събития, разиграли се през времето на Школата, когато братя Маркови посягат върху Братския имот.
Интересно е, че в мотивите си съда признава, че общество Бяло Братство, като стопанска единица в града е съставено от членовете на съществуващото в страната Бяло Братство, оглавявано от Петър Дънов. То е имало за задача да владее имоти, да ги обработва, за да осигурява от тях своите приходи и да задоволява личните нужди на всеки един от членовете му, а чистата печалба да бъде внасяна в общата каса на обществото. Ето какво Русенския съд признава. Признава една идея от Словото на Учителя. Но едновременно с това съдът санкционира и опорочението на тази идея. И накрая ще цитираме едно изказване на Учителя за онези събития, разиграли се през времето на Школата, когато братя Маркови посягат върху Братския имот. Той казал: „Ще дойде време, когато те ще излязат с просеш-ка тояга и ако не искат, с тояга ще ги изгонят." Така става, че накрая се изпълняват думите на Учителя. Русенския съд осъжда братя Маркови, освен да напуснат сградата, която са обитавали на „Свирчовица", но и да заплатят наем за сградата от 250 лв. плюс разноските по делото, на сума 88,85 лв. А това се равнява на 3 чиновнически заплати. Един въпрос към всички: кой изпълни волята на Учителя?
към текста >>

39. 3. КОЙ ИЗВЪРШВА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ДУХОВНО ОБЩЕСТВО „БЯЛО БРАТСТВО И КОЙ ГО УЗАКОНЯВА?

Според други, това изказване означавало, че трябва да се работи и да се спазват законите на държавата.
3. КОЙ ИЗВЪРШВА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ДУХОВНО ОБЩЕСТВО „БЯЛО БРАТСТВО" И КОЙ ГО УЗАКОНЯВА? В последните месеци Учителят Дънов казва пред своите ученици следното: „Оформете нещата! ". Това поръчение е записано и се знаеше от всички Негови съвременници. Но според някои от тях това означавало юридическа регистрация и признаването на Обществото като юридическа личност. Според други, това изказване означавало, че трябва да се работи и да се спазват законите на държавата. Кои от двете тълкувания имат претенцията за Истината, може да се провери от последвалите събития в разстояние на 45 години от 1945-1990 г. Едни от последните думи на Учителя са били също за учениците от Школата. Учителят казал: „В бъдеще работете по малки групи. Работете в хармонични групи! Хармонията създава Единството!
към текста >>

' Това изказване също се помнеше и се цитираше нашир и надлъж.
Кои от двете тълкувания имат претенцията за Истината, може да се провери от последвалите събития в разстояние на 45 години от 1945-1990 г. Едни от последните думи на Учителя са били също за учениците от Школата. Учителят казал: „В бъдеще работете по малки групи. Работете в хармонични групи! Хармонията създава Единството! ' Това изказване също се помнеше и се цитираше нашир и надлъж. Но още от заминаването на Учителя, това правило не бе спазено. След като комунистическата власт през 1957-58 г. затвори салона на Изгрева и започна гонението срещу Братството, то тогава мнозина бяха принудени от стеклите се обстоятелства да работят по групи в отделни квартири. Там се събираха, четяха беседи, правеха молитви и пееха песни на Учителя, но тихичко, за да не смущават съседите. Така властта накара последователите на Учителя да изпълнят волята Му като работят по отделни групи, които си хармонират.
към текста >>

40. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

Има едно изказване на Учителя срещу такива инициативи.
Те още не бяха разбрали, че пътят на Школата се определя от Словото на Учителя. Предоставяме няколко бюлетина на Братския съвет от 1945 г., за да се види през какви етапи преминават учениците след заминаването на Учителя, за да дойдат до отклонението. Тяхното отклонение започва от създаването на Академия. Следващите поколения могат също да направят такъв опит и да решат да създадат Академия или Университет. Това е опит срещу Школата на Учителя и срещу Неговото Слово. Има едно изказване на Учителя срещу такива инициативи. То гласи: „ Този път Небето и Невидимия свят е взело всички мерки Словото и Школата да не бъдат опорочени". Да, Небето няма да позволи отклонението и опорочението. То ще намери своите служители, които ще изпълнят Волята Му. Тези служители ще бъдат облечени с Власт и Сила и ще действуват в името на закона, чрез който се управлява държавата, наречена България. ОБИЧНИ БРАТЯ, Учителят каза преди няколко месеца: „Иде пролетта.
към текста >>

41. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Галилей Величков

В нашите среди бе известно изказването на УЧИТЕЛЯ за пременяващата се височина на върха, която често пъти достига невероятни размери -7000, 9000 и повече метри и затова направо поставиха въпроса, коя е базата за подобно изказване.
Други се отделиха встрани, малко на югозапад от върха, по посока на забранената вододайна зона в поречието на Лев - Искър, в лабиринта от скромни върхове, наречени „Скакавиците", да търсят новото убежище на невидимите същества - проводници на разумни сили и бъднини, за по-спокойна работа, след като Мусаленският циркус бе вече оживено обитаем като туристически обект. УЧИТЕЛЯ някога бе казал, че тези същества не могат да понасят безотговорното отношение на пришълците на върха и затова предпочитат да се оттеглят там, където сега е забранената вододайна зона! Едни приятели, снабдени с добър бинокъл, търсеха в далечните вериги от планински върхове нашия любим Молитвен връх, откъдето много често сме се възхищавали на могъщия купол на връх Мусала. Между нас имаше и неколцина завършили в чужбина медицинските науки. Снабдени с портативен барометър анероид, джобен формат, те проверяваха атмосферното налягане и се опитваха да преизчислят височината на върха. В нашите среди бе известно изказването на УЧИТЕЛЯ за пременяващата се височина на върха, която често пъти достига невероятни размери -7000, 9000 и повече метри и затова направо поставиха въпроса, коя е базата за подобно изказване. УЧИТЕЛЯ им отговори: „Височините се измерват по барометричен път, по триангулачните методи на земемерите, но и по състоянието на електромагнитните вълни, носители на мисли, идеи, принципи и най-вече, от присъствието на същества от висшите ангелски йерархии. А последните обитават в сфери, разположени на дадени височини. Това присъствие определя втората, също така реална височина на върха." Доволни от полученото обяснение, студентите влязоха при наблюдателя на върха, за да сверят данните на своя анероид с барометъра на метерео-логичната станция. УЧИТЕЛЯТ, след този разговор, предпочете една тераска по-надолу, около 50-60 метра и оглеждаше далечните била на големия язовир „Искър", там където се намираха изворите около Канарското езеро, в подножието на върха „Канарата". Повод за подетия разговор бе неговият необикновен въпрос: „Кому е каменната пирамида и забития железен кръст там долу, под очерталата се пътека от върхът Мусела към хижа Грънчар?
към текста >>

След това изказване УЧИТЕЛЯТ продължи да разглежда въпросите за Бялата смърт, които пак бяха стенографирани от неуморния брат Боев, който много се интересуваше от явленията, известни на науката като факти, но необяснени като едни от неизбродимите пътеки на живота!
Двойникът продължава да е свързан със замразеното тяло, станало безчувствено и не реагира на никакви импулси на другите тела. А на това отгоре и незримата нишка на живота, който свързва невидимите тела с физическото, не е прекъсната. От тук произтича цялото мъчително състояние. Голямо страдание! " Мълчание! След това изказване УЧИТЕЛЯТ продължи да разглежда въпросите за Бялата смърт, които пак бяха стенографирани от неуморния брат Боев, който много се интересуваше от явленията, известни на науката като факти, но необяснени като едни от неизбродимите пътеки на живота! За обща изненада на всички гостуващи този ден на върха, долетя до нас крайно печална новина, съобщена по телефона от Юндола до наблюдателницата, за смъртта на нашия любим приятел и ученик на УЧИТЕЛЯ Георги Радев. Телефонният разговор бе предаден на нашата група. УЧИТЕЛЯТ, изправен, с просълзени очи, ни покани за обща молитва, известна в школата ни като тайна молитва, след което произнесохме гласно формулата: „Мир и светлина на душата на Георги Радев! " Това бе последната молитва и последната свещена формула, произнесена на връх Мусала на тази дата. УЧИТЕЛЯТ разпореди да прекъснем престоя на върха и да слезем по-долу, на брега на най-високото езеро „Окото", за да прекараме останалата част от деня.
към текста >>

42. І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА

Галилей Величков

Допълних диалога с интересното изказване, свързано с търговските връзки в чужбина.
Най-спокойно пристъпих прага на Изгрева. Без колебание почуках на вратата на приемната. Това бе през следобедните часове. УЧИТЕЛЯТ ме прие. Поведох разговора. Допълних диалога с интересното изказване, свързано с търговските връзки в чужбина. Казах, че ще имам богато възнаграждение, достатъчно свободно време, главно за музициране и съдействие в известни работи на Изгрева. Напълно романтична мечта за обикновени авантюристи. В шеговит тон добавих - много пари, малко работа, повече приказки и веселия! Усмихнат от последните шеговити изрази, с известна доза на хумор, УЧИТЕЛЯ отбелязва: - Много пари, празни приказки, никаква работа за братството! Със сериозен тон Той продължи: - Ние нямаме нужда от леко припечелени пари.
към текста >>

43. 3.05. Владиката Стефан и Учителят Дънов

" „Абе, преди няколко дни направих едно изказване за Македонската организация, разбира се, според моите схващания.
Аз продължавам да слушам неговия разказ на масата. „Аз същевременно бях и приятел на владиката Стефан и така както си работех у дома, един ден звъни телефонът и на телефона е владиката Стефан и ми казва: „Моля ти се, ела веднага Сашо при мене." Пък аз му казвам, че ще мина тия дни. Той настоява. „Не тия дни, но веднага идвай, работата е много спешна." И аз разбира се, отивам, никога той такава покана не ми е правил досега. Той живееше на „Евлоги Георгиев", близо до „Граф Игнатиев", обличам се и отивам в митрополията, той ме чака на вратата и със сядането ми казва: „Знаеш ли какво ми е тежко, сериозно положението." Аз го питам: „Какво ти е, за какво си така уплашен? " „Абе, преди няколко дни направих едно изказване за Македонската организация, разбира се, според моите схващания. След три дни от моето изказване, дойде един от организацията и ми каза: „Организацията Ви е осъдила на смърт за Вашето изказване" и си отиде. Моля ти се сега, ти си близък с Учителя г-н Дънов, върви и Го помоли от мое и от твое име, да направи така, щото да ме отмине тази работа - това решение на Македонската организация - да бъда убит." И разбира се видях, че наистина сериозна е причината, гдето той ме кани при него и аз отзовах се на Изгрева, където живееше Учителя. Срещам се с г-н Дънов, разказвам случката и молбата, която отправя владиката Стефан до Учителя, да направи Той каквото може и знае, за да го отмине тази работа. Учителят без никакъв апломб за случката тихо ми отговори: „Предайте му, ще се уреди въпросът, според както той моли." И разбира се, Стефан, владиката, нищо не му се случи във връзка със заканата. Така той си доживя до своята старческа кончина.
към текста >>

След три дни от моето изказване, дойде един от организацията и ми каза: „Организацията Ви е осъдила на смърт за Вашето изказване" и си отиде.
„Аз същевременно бях и приятел на владиката Стефан и така както си работех у дома, един ден звъни телефонът и на телефона е владиката Стефан и ми казва: „Моля ти се, ела веднага Сашо при мене." Пък аз му казвам, че ще мина тия дни. Той настоява. „Не тия дни, но веднага идвай, работата е много спешна." И аз разбира се, отивам, никога той такава покана не ми е правил досега. Той живееше на „Евлоги Георгиев", близо до „Граф Игнатиев", обличам се и отивам в митрополията, той ме чака на вратата и със сядането ми казва: „Знаеш ли какво ми е тежко, сериозно положението." Аз го питам: „Какво ти е, за какво си така уплашен? " „Абе, преди няколко дни направих едно изказване за Македонската организация, разбира се, според моите схващания. След три дни от моето изказване, дойде един от организацията и ми каза: „Организацията Ви е осъдила на смърт за Вашето изказване" и си отиде. Моля ти се сега, ти си близък с Учителя г-н Дънов, върви и Го помоли от мое и от твое име, да направи така, щото да ме отмине тази работа - това решение на Македонската организация - да бъда убит." И разбира се видях, че наистина сериозна е причината, гдето той ме кани при него и аз отзовах се на Изгрева, където живееше Учителя. Срещам се с г-н Дънов, разказвам случката и молбата, която отправя владиката Стефан до Учителя, да направи Той каквото може и знае, за да го отмине тази работа. Учителят без никакъв апломб за случката тихо ми отговори: „Предайте му, ще се уреди въпросът, според както той моли." И разбира се, Стефан, владиката, нищо не му се случи във връзка със заканата. Така той си доживя до своята старческа кончина. Роден бе на 7.IX.1878 г., а си замина на 14.V.1957 г.
към текста >>

44. 3.22. Брат Темелко иска прошка

Но след това изказване на брат Темелко към сестрите Учителят три дни не излиза от стаята си.
Често пъти те посрещаха и казваха на посетителя, който иска да се срещне с Учителя. Спираха посетителя: „Днеска е зает Учителят". Обаче брат Темелко, собственика на къщата, не е знаел тези неща и един ден казва на тези сестри: „Моля ви се сестри, защо стоите сега тук, пред вратата на Учителя, да Го безпокоите? " Те се обидили. Но на Учителя никой не се е оплакал. Но след това изказване на брат Темелко към сестрите Учителят три дни не излиза от стаята си. Не идва на закуска, не идва на обед, не идва на вечеря. Брат Темелко, със семейството си, са дълбоко озадачени, защо не излиза. И той си дал отговор на себе си - сигурно защото аз направих бележка на тези сестри. И на четвъртата сутрин, взел той жена си, децата си, отива при вратата на Учителя и почуква. Учителят се появява и той казва: „Учителю, моля Ви се, простете ми за моята постъпка със сестрите.
към текста >>

45. 3.31. Димитър Звездински

„Така се сконфузих, така ме изобличи мен с неговото доблестно, смело и категорично изказване, че той на двама господари няма да служи, на Господа и на Мамона".
Аз се обръщам към моя служител Митко Звездински и му казвам: „Хайде, Митко, сега да се включим в новата Отечественофронтовска власт! " А той ми отговаря: „Слушай, аз на двама господари не служа. Аз служа на Господа! Ти можеш да служиш, където искаш! " И това ми разказваше Сашо Георгиев Периклиев. „Така се сконфузих, така ме изобличи мен с неговото доблестно, смело и категорично изказване, че той на двама господари няма да служи, на Господа и на Мамона". Какви хора - верни и предани. „Бог е единственият, за когото човек трябва да жертва живота си". (Учителят)
към текста >>

46. 3.54. Дом за приеми и гости

" „Ще Ви кажа сестра: Във вашия дом имаше и царе, и генерали, но Господа Го нямаше." Поздравявам от сърце, аз Нестор, сестрата, че имала доблест да го сподели това изказване на Учителя след посещението Му в техния дом, на стенографката Параскева Тодорова.
Учителят доста дълго време й отказвал: „По-нататък". Но най-после един ден решава и й казва кога ще отиде и в кой ден. И пристига там на вечеря. Минала вечерята и Учителят се прибира на Изгрева. При следващото посещение на сестрата при Учителя, сестрата пита Учителят: „Учителю, какво ще кажете за моя дом? " „Ще Ви кажа сестра: Във вашия дом имаше и царе, и генерали, но Господа Го нямаше." Поздравявам от сърце, аз Нестор, сестрата, че имала доблест да го сподели това изказване на Учителя след посещението Му в техния дом, на стенографката Параскева Тодорова. Тя ми го преразказа този случай. Поздравявам я, Бог да я прости, мир и светлина за нейната доблест. „Сегашният свят се нуждае от ученици и служители, които да учат себе си, а на другите, да слугуват. Вярвайте в Доброто и служете на Бога. В това се крие щастието на човека". (Учителят)
към текста >>

47. 6.02. ВЕЛИКАТА СРЕЩА

Те чуха изказването ми, което поднесох на Учителя, но и чуха отговора на Учителя и останаха много доволни от това.
Впоследствие Кузман изигра голяма роля за мен, защото той ми даде най-добра и ценна информация. Той беше един от най-преданите ученици на Учителя в България, за който аз съм посветил много страници в туй изложение. Приятелите имаха хубаво чувство към мен. Те проявяваха толерантност към моята искреност и младост. Аз бях техен гост. Те чуха изказването ми, което поднесох на Учителя, но и чуха отговора на Учителя и останаха много доволни от това. Имаха възможност да наблюдават пред очите си, как ще узрее моята глава до десет години, които Учителят ми бе дал като срок. Аз съм бил тогава на 15 години и съм могъл да задам такъв сериозен въпрос. Затова възрастните приятели само се усмихнаха. Гледаха със симпатия към мен. Съчувстваха ми, че търся онова, което не знаех до тогаз с моите 15 години.
към текста >>

48. 6.15. Космичната вълна на любовта

" Магдалена отговаря: „Той беше в София, но се излъчи от тялото си и дойде при мене." Тези неща за юридическото съзнание бяха бълнуваници на едно болно съзнание и това изказване за тях не представляваше нищо.
Дори имаше съдебен процес срещу Учителя. Тя беше извикана да свидетелства срещу Учителя. На съда я питат: „Ти къде беше? " „Бях в един кой си град? " А Петър Дънов къде беше? " Магдалена отговаря: „Той беше в София, но се излъчи от тялото си и дойде при мене." Тези неща за юридическото съзнание бяха бълнуваници на едно болно съзнание и това изказване за тях не представляваше нищо. Но всъщност това е било вярно, че Учителят е могъл да се излъчи и да отиде при нея и тя да Го е видяла. За нас това е знание от Словото на Учителя и една реалност, на която не веднъж сме присъствали. За съда това бе измислица. Накрая тя беше жертва на тази карма между този народ. Като се иждиви тази карма, като се изразходва, ще бъде добре и за народа, в който живее, и за самата нея.
към текста >>

49. 6.19. Край на първото действие

Стенографите после махнаха имената им, но поместиха изказването на Учителя, за да се скрие личния елемент.
да ги разобличи и да демаскира тяхната фалшива духовна осанка. Разнасяха се легенди в Бялото Братство, че те уж са преродените Кирил и Методий. Учителят, понеже не можеше да търпи лъжата, то в беседите през 1922 г. Той каза за тях, че навремето Кирил и Методий са били два гиганта, а тези тук са два бръмбара и не могат да се сравняват с тях. Туй нещо беше публично изнесено. Стенографите после махнаха имената им, но поместиха изказването на Учителя, за да се скрие личния елемент. Аз го изнасям, за да знаете, че това се отнася за Кръстю Христов и Михаил Иванов, и че написаното се отнася за тях от събора на 1922 г. на стр. 268, 269, 270-271, на 278-279, 307-322. От това време има един частен разговор на Учителя с трима възрастни приятели - Костадин Иларионов, Димитър Добрев и Лазар Котев. Учителят там се спира подробно за тях двамата.
към текста >>

50. 6.35. Mладежките събори

Ще цитираме неговото изказване, което е отпечатано на стр.
Учителят винаги го караше да отиде при Георги Радев, за да му предава уроци. Но и той беше доста чувствителен и смяташе за несвойствено за него, да отиде и да иска помощ от Георги Радев. Накрая той завърши математика и физика. Беше масивен и мастит по природа, с дълги руси коси, овално голямо чело, което е център на интуицията. Блестеше, но по природа бе романтик и краен идеалист. Ще цитираме неговото изказване, което е отпечатано на стр. 27 на Първия Младежки събор: „Човек в развитието на своето съзнание минава през три състояния: 1. През кометното, което представлява една скитаща звезда и се движи от система в система. 2. Когато съзнанието се движи по елипса, в която има два фокуса, единият представя неговата личност, другият представя Бога. З. Когато той влезе в съзнанието на ученичеството, започва да се движи в кръг около един център, който е неговият Учител". Ето, през тези три етапа мина Георги Марков и си замина от тоя свят, като се отправи към космичния център.
към текста >>

51. 6.47. РЕНЕ ГЕНОН

Той е дошъл да намагнетизира своите ученици с този любовен магнетизъм - Любовта, а те от своя страна този любовен магнетизъм ще го разнесат и предадат по цялата земя." Това изказване ми направи силно впечатление.
Но го запомних с най-големи подробности. „Учителят Дънов - това е истинският Пратеник от Небето на земята. Този небесен Пратеник не е дошъл на земята да създаде една нова религия, защото тук има достатъчно религии. Той не е дошъл тук да създаде една наука, нито да тури началото на едно социално движение, защото тук има много науки и много социални движения. Напротив, той е най-големият духовен магнит, който е слизал от Небето на земята. Той е дошъл да намагнетизира своите ученици с този любовен магнетизъм - Любовта, а те от своя страна този любовен магнетизъм ще го разнесат и предадат по цялата земя." Това изказване ми направи силно впечатление. Аз го казах на Боян Боев, а той го изпрати по цяла България. Рене Генон го познават като голям окултист в Европа. Интересно бе, че тази жена изчезна, замина за Варшава и не се обади вече. Аз не зная адреса на Рене Генон, написал съм му писмо и се чудя какво да правя. Тогава реших да питам за него един мой приятел, известен астролог на запад.
към текста >>

52. 6.49. ГОДИНИ НА ИЗПИТАНИЕ

Ето, имате от една страна - изказването на Учителя за Доброто и Злото, а от друга страна - България и онези, които я бомбардираха и след това руснаците я окупираха.
А пък Доброто обяви война на България." Туй ми направи особено впечатление, върху което мислих много. Това е много важно, защото на 13.XII.1941г. България обяви война на САЩ и Англия. А САЩ обявиха война на България на 5.VI.1942 г., след което започнаха бомбардировките над София. А СССР - Русия, обяви война на България на 5.09.1944 г. Ето, имате от една страна - изказването на Учителя за Доброто и Злото, а от друга страна - България и онези, които я бомбардираха и след това руснаците я окупираха. Много важни политически паралели за размисъл.
към текста >>

53. 6.54. СТЕПАН КИРСАНОВ

Той с остър тон ми отговори: „Ние, руснаците, нямаме доверие на Багрянов, неговото сърце е в Москва, а умът му е в Берлин." Това авторитетно изказване ми направи много силно впечатление и аз отидох при Учителя, да му го кажа.
Аз го запитах, откога датира това издание и той ми отговори на руски, че е печатано в Съветския съюз. Запитах го - дали знае полски и се каза, че той е бил известно време във Варшава, доста добре разбира езика, без да може да говори правилно. Аз го заговорих на полски, с цел шофьорът и лицето, което ме придружаваше, да не са в течение на разговора. Той като разбра, че аз съм ориентиран по много въпроси на българската политика, особено като му казах, че на руснаците е дадено вече консулство във Варна и тацитно в Русе и Бургас, той ми се представи, че е Кирсанов - от руската легация. Заговорихме за вътрешната и външна политика на Багрянов. Той с остър тон ми отговори: „Ние, руснаците, нямаме доверие на Багрянов, неговото сърце е в Москва, а умът му е в Берлин." Това авторитетно изказване ми направи много силно впечатление и аз отидох при Учителя, да му го кажа. Той ми отговори: „Щом руснаците му нямат доверие, ще трябва да напусне кабинета." Ето как работи Небето. Докара онази кола, срещна ме с Кирсанов, който оглавяваше Посолството на СССР, чух мнението му за Багрянов и накрая чух решението на Учителя за правителството на Багрянов. На 26 август правителството решава да излезе от войната и обявява неутралитет. Кирсанов напуска България, както и съветският представител в Кайро, изпратен за преговорите. СССР взима друго решение - да действа сама.
към текста >>

54. 6.61. КРАЯТ НА ЕДНО ВЕЛИКО НАЧАЛО

Само Бог е Вечен и Безкраен..." След изказването на тази дълбока мисъл, върху която няма да коментирам, Той запя Своята любима песен „Аум" с движения.
Посещенията започнаха да стават редки, Той ставаше мълчалив и често затваряше Своите очи. Сестра Савка - една от първите стенографки, непрекъснато беше около Него. Приятелите обикаляха около Неговата стая с една затаена мъка, която не можеше да се сподели. Спомням си, няколко дни преди заминаването Му бях отишъл с двама мои приятели - Неделчо Попов и Асен Арнаудов. В момента на нашето посещение като че ли Духът отново влезе в малката черупка на физическото тяло и Той каза следните думи: "Какво е Бетовен, какво е Исус, какво е Дънов - това са само фикции. Само Бог е Вечен и Безкраен..." След изказването на тази дълбока мисъл, върху която няма да коментирам, Той запя Своята любима песен „Аум" с движения. Тази песен, която съдържа три ключа, с които Великите посветени са отваряли Божествената Съкровищница, за да внесат нови идеали, нови свещени скрижали в епохите, които следват една след друга. Тази песен той изпя с красиви движения, тази песен беше последната, която Учителят изпя на физическия свят... Спомням си, че брат Борис Николов и сестра Мария едва в последните дни преди заминаването на Учителя се завърнаха от провинцията. Брат Борис с такава ревност, с такава грижа, с такава преданост се зае с всички необходими неща, които трябваше да се извършат в тези трудни моменти около Учителя. Брат Борис следеше и най-малкото движение на Учителя. Всяка мисъл изказана, от Него, той я стенографираше.
към текста >>

55. 6.70. МИХАИЛ ИВАНОВ

Тя си отиде, а за потвърждение на това нейно изказване Михаил мина през процес и през затвора.
Борис се разправяше с този проблем. Казах му да бъде дипломат и да не влиза в противоречие. Посъветвах го да стои настрана, а не да излиза на сцената и да се бори с известни сили, които съществуват в природата, защото накрая всеки сам бере своите плодове. Борис държа едно много хубаво поведение. Стела като видя, че Боян не пожела и не се съгласи да признаем Михаил за заместник на Учителя, то тогава тя нарече Боян "лъжец". Тя си отиде, а за потвърждение на това нейно изказване Михаил мина през процес и през затвора. Стела издаде една книга за Михаил от 300 страници, която бе плод на едно религиозно съзнание. Не след дълго Михаил се опита да вземе образа на Учителя и се дегизира като Него. Не трябва да се хвърляме с ожесточение срещу човека Михаил, който играе ролята на актьор. Според Борис той играе ролята на клоун. Според мен той играе ролята на самосъзнанието.
към текста >>

56. 7.02. „ИЗГРЕВЪТ И БОКЛУЦИТЕ

Беше ми много мъчно, но такъв беше подходът, така беше това изказване и се чудех.
Той каза: „Лельо Кино, аз ще ти помогна, дай ги така". И пренесе всичко тука, защото брат Стратев толкова даваше зор и нарече книгите "боклуци". Прибрах тука книгите, подредиха се. Идва след малко Стратев и вика: „Ха сега, начети се! " „Ще ги четем, викам, спокойно сега". Беше ми много мъчно, но такъв беше подходът, така беше това изказване и се чудех. После споделих с Йоанна, споделих и с други близки. „Абе, викам, защо така, защо иначе..." Това беше за първия том на „Изгревът". През това време брат Стратев беше председател на Братския съвет. Така се разделихме с него и дълго време не приказвахме. Сега, от известно време, той по телефона се обажда и търси Йоанна и пита: „Кина, ти как си?
към текста >>

57. 7.07. ИСТИНАТА КАК И ЗАЩО БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ

Обаче после се оказа, че Учителят е направил изказване, което подкрепя моето.
Отговор: Аз ако мога да намеря и да ти покажа нещо, и ще видиш нещо. Аз като съм прочел Бо-Ин-Ра, когато Георги Радев го издаде в книги, аз съм дошъл до впечатлението и не знам в кой брой на „Братство" го написах, че след прочитането им, като един образ се явява в съзнанието ми. Това е житната нива и житните зърна и между житото отровни зърна, това се явява в моето съзнание (за тази книга), и макар че Георги Радев безкрайно го уважавам и почитам и го смятам за най-големия наш интелектуалец, и действително така беше. Въпреки туй писах си мнението в един брой на в-к „Братство", че при прочитането на тези книги в умът ми се дава представа и в съзнанието ми, че са житни зърна, премесени с отровни зърна. И знам, че е наистина така, без да зная мнението на Учителя по този въпрос. Обаче после се оказа, че Учителят е направил изказване, което подкрепя моето. И после си викам: Ако Георги Радев е бил до самия Учител и е направил такава голяма грешка и Учителят е могъл да го предупреди, но не го е направил, защото той тези статии дълго ги печаташе в „Житно зърно". А Учителят можеше само с една дума да ги спре. Само да му загатне, разбираш ли? Но Учителят ни оставя да се проявя-ваме. Та викам си аз: Ако аз, който съм толкова по-ограничен (изолиран) и по-далеч от Учителя, съм направил грешка, като Георги, който пък е бил до Учителя и който също е направил грешка.
към текста >>

58. 14. ПЪРВИТЕ САЛОНИ

Беше открита Школата, надойдоха изпратените за това ученици от Невидимия свят, насъбраха се и любопитни граждани, че и противниците надойдоха - всички искаха да слушат едни от любознателност, други от нужда, трети с някаква цел да уловят Учителят в нещо непорядъчно, в някакво непо-ходящо изказване за времето си и да го поместят във вестниците срещу него.
Земята, където Бог съизволи да слезне и да ходи по нея в плът и кръв. Та пазете тази земя, пазете стъпките на Учителя, пазете Словото Му. И да не мислите, че всичко тръгна по мед и масло, в ред и порядък. Напротив Учителят имаше противодействия от всички страни - от държавата, от офицерството, от духовенството, от неразумните българи и от непослуша-нието на учениците си. Ама най-вече беше от непослушанието на учениците, защото те бяха до него и те бяха непосредствените спътници на Учителя. Беше открита Школата, надойдоха изпратените за това ученици от Невидимия свят, насъбраха се и любопитни граждани, че и противниците надойдоха - всички искаха да слушат едни от любознателност, други от нужда, трети с някаква цел да уловят Учителят в нещо непорядъчно, в някакво непо-ходящо изказване за времето си и да го поместят във вестниците срещу него. Сега като чета беседите от онова време виждам, че отговорите на Учителя не само, че са актуални сега, но те са вечни истини. Истината вчера, днес и утре е една и съща и вездесъща. Надойдоха слушателите - ние бяхме слушатели, а не ученици. Ученик е онзи, който учи и изпълнява волята на Учителя, а ние бяхме слушатели тогава. А какви сме сега?
към текста >>

59. 17. ЧОВЕШКИТЕ СЪЛЗИ

Това беше много трудно, сега е лесно за изказване, но да се издържи беше непосилно.
17. ЧОВЕШКИТЕ СЪЛЗИ В онези мои млади години в началото на Школата преминавах през различни състояния. Нали една дъждовна капка, когато падне на земята то тя се оцапва, става кална и като се наберат стотици капки става на локва кал и после тя преминава през земните пластове, преминава през страдание, където чрез него се изчиства, за да излезне някъде на бисерна вода чрез някой извор. Та и аз така бях слезнала от този дивен свят на душите, където те живеят в чистота, бях паднала на земята като капка, оцапана, кална, влезнах в Школата и от тук започна моето чистене. Тук бях прекарвана през ситото, през различните пластове, за да се изхвърлят от мен всички примеси и да остане чистото у мен. Това беше много трудно, сега е лесно за изказване, но да се издържи беше непосилно. Именно в онзи етап аз много, много плачех. Стане ми мъчно, непосилно трудно да издържа и все си заплача, за да ми олекне. Отивах при Учителя разплакана. Като ме видеше, посрещаше ме усмихнат, оставаше ме да си доплача и избърсвах сълците си с кърпичка, за да мога да го изслушам. Тогава за първи път чух от Учителя, че той ме накара да си събирам и слагам сълзите в едно малко шишенце.
към текста >>

60. 43. ВЯРАТА НА ПРОСТИТЕ И ВЯРАТА НА УЧЕНИТЕ

Ето така се сбъдна и едно изказване на"Учителя по отношението на това, че човек ако има Божията любов в себе си ще знае какво е написано там, през където трябва да мине човек с вяра и с усърдие, че трябва да пренесе своят кръст на страданието.
Що народ идваше у дома, но тя беше много точна, изненадваше всички и учудваше всички със своето пророчество. Аз се движех тогава с нея в онези години на големи изпитания през 1957-1958 г., когато Борис Николов беше задържан в затвора заради неразбориите на Изгрева. Тогава тя ми беше добра помощница. Ние тогава изчаквахме събитията, търсехме помощ да чуем какво ще се каже от Невидимият свят по нашите проблеми, но се оказа, че те само ни подкрепяха, но нещо строго определено не бе казано. Трябваше да се изминат годините и да изтекат онези събития, които трябваше да преминат. Ето така се сбъдна и едно изказване на"Учителя по отношението на това, че човек ако има Божията любов в себе си ще знае какво е написано там, през където трябва да мине човек с вяра и с усърдие, че трябва да пренесе своят кръст на страданието. Така имахме възможността да се сблъскаме с вярата като принцип, от която се ползваха и неуките и учените. Аз съм при Учителя на разговор. „Всеки човек с когото се запознаеш той има желание да те приравни кьм своят уровен. Отвън няма да се показваш за верующа, но вътре дълбоко ще вярваш. Нали искаш да бъдеш независима, как така се оставяш да бъдеш зависима от една мисъл?
към текста >>

61. 44. ЧРЕЗ ДУХ И ИСТИНА

начина за разрешение и да си разреша веднага проблема още при него, както е ставало много пъти, а той ме стъписва с това изказване.
Помислете и си отговорете на какво се дължи това". Учителят им поставил задачата и те трябвало този ден да я разрешат. На следващият ден отивам при Учителя да споделя с него за затрудненията, които срещам. Казва ми: „Ще знаеш каквато работа да почнеш всички възможни пречки ще имаш". Аз чакам Учителя да ми покаже път. начина за разрешение и да си разреша веднага проблема още при него, както е ставало много пъти, а той ме стъписва с това изказване. Отварям уста: „Защо, Учителю? " Отговаря ми: „Така". Това бе неговият отговор. Аз се наведох, целунах ръка и си отидох. Ами сега какво да правя?
към текста >>

62. 45. КАК ДА СЕ ИЗПЪЛНИ ВОЛЯТА БОЖИЯ

Ами, аз законът го дадох с изказването на Учителя - ако живееш по Бога ще се отнасяш по Божествено, както с ангелите, така и с човеците.
Изпълних ли Волята Божия, която бе ми дадена да разреша в моят живот - това не мога да кажа, друг ще определи. Свърших ли си работата? Това също друг ще определи. Едно свърших, друго не свърших, едно стана - друго остана и дано другото, което остана да се намери някой друг да го довърши, защото ще бъде неразумно от моя страна да се изгуби. Да се изгуби онова, което сега диктувам и се изписва на лист хартия, Питате ме как се изпълнява Волята Божия? Ами, аз законът го дадох с изказването на Учителя - ако живееш по Бога ще се отнасяш по Божествено, както с ангелите, така и с човеците. На следващият ден Учителят ми каза: „Нали знаеш законът на Хермес: каквото е горе, такова е и долу. Каквото вържеш горе, такова ще развържеш долу и каквото развържеш долу такова ще вържеш горе. Човек трябва да разреши правилно отношенията си към Бога. Останалите въпроси се разрешават сами от себе си. Затова най-първо трябва вяра.
към текста >>

63. 50. ПЪЛНОТО ШИШЕ И МАЛКОТО СЪРЦЕ

Ето тук си спомням едно изказване на Учителя за Шекспир: „Цялото творчество на Шекспир иде да покаже, че има Божие провидение, което бди и въздава възмездие".
50. ПЪЛНОТО ШИШЕ И МАЛКОТО СЪРЦЕ Ето ме отново при Учителя. Вие да не мислите, че аз непрекъснато седя там и всеки ден се отбивам при него. Тези опитности, които разказвам са от 25-годишното ми пребиваване при Учителя. Хората написват цели романи от една единствена опитност, която имат и я разработват, и я разкрасяват, че вмъкват купища герои, докато накрая дойдат до някакъв финал на развръзка и до едно поучение, разбира се ако има такова. А тук аз ви давам опитност след опитност - това са стъпките от пътя на моето ученичество. Ето тук си спомням едно изказване на Учителя за Шекспир: „Цялото творчество на Шекспир иде да покаже, че има Божие провидение, което бди и въздава възмездие". Ето тук има три неща - Божие провидение, Божието око, което не спи и всичко вижда и записва и накрая Божието възмездие. Ето ви три принципа, залегнали в цялото творчество на Шекспир. А знаете ли колко е голямо неговото творчество, че на един човек не му стига един живот, за да го прочете и изучи. А тук в Школата всяка опитност на ученика бе един реализиран окултен закон от Словото на Учителя. А тук преминаха през него хиляди българи.
към текста >>

64. 64. ВЪТРЕШНАТА ВЕРИГА НА УЧЕНИЦИТЕ

Това изказване той го бе повторил нееднократно и ще го намерите в неговите беседи.
Учителят като видя, че тя започна отново да си повтаря старите приказки само вдигна рамене безпомощно и я остави да си говори, а той влезна в стаята си. Ние всички се отдръпнахме от нея и тя като видя, че няма пред кого да повтори същото, махна с ръка и си отиде. Ние с облекчение въздъхнахме. И точно на следващия ден на беседа Учителя спомена за този случай и накрая вдигна пръст заплашително към нас и каза „От вас искам да имате по три факултета. Окултният ученик трябва да има три факултета и да бъде образован". Това изказване той го бе повторил нееднократно и ще го намерите в неговите беседи. Необходимо е образование. Важно е съзнанието на човека да бъде възвишено, да бъде обработено, да има светлина в него и да оперира с някакъв периметър и обхват - това е едно от изискванията в Школата на Учителя. Без него е невъзможно да се приеме неговото Слово. Защото ученикът трябва да повдигне съзнанието си и да навлезе в свръхсъзнанието, защото само там той може да се срещне с Божественото, което се изявява чрез Словото на Учителя. Сега може би разбирате какво означава, че учениците трябва да са завързани един за други в една верига, за да може един да тегли, друг да дърпа и да могат да се изтеглят чрез веригата онези, които са долу.
към текста >>

„Вие не можете да повдигнете света ако не повдигнете себе си." Това е изказване на Учителя.
Важно е съзнанието на човека да бъде възвишено, да бъде обработено, да има светлина в него и да оперира с някакъв периметър и обхват - това е едно от изискванията в Школата на Учителя. Без него е невъзможно да се приеме неговото Слово. Защото ученикът трябва да повдигне съзнанието си и да навлезе в свръхсъзнанието, защото само там той може да се срещне с Божественото, което се изявява чрез Словото на Учителя. Сега може би разбирате какво означава, че учениците трябва да са завързани един за други в една верига, за да може един да тегли, друг да дърпа и да могат да се изтеглят чрез веригата онези, които са долу. И затова е важно, че Духът има своите изисквания, а законът е следният. „Вие не можете да повдигнете света ако не повдигнете себе си." Това е изказване на Учителя. Повдигането на света започва от повдигането на съзнанието на ученика. От тук започва вътрешната верига, защото тя е закачена вътре в него и това представлява като символ онази котва, която слиза и се спуска на земята, символизираща слизането на човешкия дух на земята. А възкачването му става чрез Духа на Словото на Учителя. Аз съм на разговор пред Учителя. „Кое е по-хубаво - да те уча и после да се нахраниш на гостилницата или да те оставя в дома си и да те нахраня с мене заедно?
към текста >>

65. 66. БЕЗПОГРЕШНОТО МНЕНИЕ

Ето за мен това изказване на Учителя е едно безпогрешно мнение, което важи за учениците от Школата на Учителя.
И не оценката, дадена ми от Учителя за моето безпогрешно мнение ще разреши въпроса, а ще реши онова - как се справих с тази оценка и какво направих с това знание и успях ли да реша собствената си задача, а с нея да спомогна за решаване на общите задачи на Школата. Тук има думата Учителя. Дано да зачете моето трудолюбие и отстояване. По този повод той ми каза: „Аз не искам мен да обичате, но да обичате Бога. Да виждате и да обичате Бога във всички негови изявления и проявления". Ето за мен това изказване на Учителя е едно безпогрешно мнение, което важи за учениците от Школата на Учителя. Пред Учителя съм на разговор. „Не е в многото, което се дава, а в разумното използване. На една свещ, която свети един може да чете най-хубавата книга, други по-посредствена, а трети - обикновена книга. Предстоят ти няколко задачи да разрешиш. Няма защо да отлагаш, сега можеш да ги разрешиш всичките.
към текста >>

66. 67. АСТРОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТ ОТ 15 000 ГОДИНИ

А сега можете ли да направите паралел между горното изказване на Учителя за нашата двойка, че би искал да има още такива двойки на Изгрева след като знаете моята изповед.
Да, такава му беше общата преценка за нашето съжителство и това ме поласка и ме охрабри, за да изнеса онова, което ми бе определено по съдба да изнеса. Той видя, че противоречията в живота ни ние ги разрешаваме като ученици. А сега ще почна с една моя изповед, която е резултат на моето съжителство с него в разстояние на 50 години. Казвам ви: „Аз взех най-добрият брат в Братството, който можеше да го има, но животът ми с него беше Ад". Да това е моята изповед. А сега можете ли да направите паралел между горното изказване на Учителя за нашата двойка, че би искал да има още такива двойки на Изгрева след като знаете моята изповед. Има ли тук някакво противоречие? Според мен няма. А сега ще ви направя съпричастни на едно съжителство изпълнено с поредица от живи окултни истини, идващи от хилядолетията. Борис беше висок, строен, с осанка, носеща едно величие от собствения си дух, дошъл непосредствено от духовния свят. Беше хубав, привлекателен и имаше магнетично излъчване и затова бе приятен, желан от онова поколение млади сестри, населяващи Изгрева, виждайки в него не само брат, но евентуален бъдещ съпруг.
към текста >>

67. 69. ЖЕНА ОТ НАРОДА И ПРИНЦЪТ ОТ ПРИКАЗКИТЕ

А семейството му, родителите му се бяха настроили срещу мен от едно изказване на Учителя.
Затова другите смятаха, че аз го ревнувам и се опълчваха срещу мен. Та тук ревността на жената ме спасяваше в този случай и цялата ми охрана минаваше под булото на женската ревност. Веднъж разказах на Учителя за ревността, която съществуваше в едно познато семейство по отношение на един човек. Той ме изслуша и рече: „При всички положения и ти ще минеш по този път". После се случи точно това, че аз минах по този път и сега 50 години вече минавам между семейството и рода на Борис. А семейството му, родителите му се бяха настроили срещу мен от едно изказване на Учителя. Рождената му сестра Цанка отива при Учителя и го пита докъде ли ще стигне дружбата между брат й Борис и между мен, дали ще се стигне до брак и дали ние ще се оженим. А Учителят казал следното: „На един принц не му е позволено да взима жена от народа". А като помълчал малко казал: „Небето не е съгласно с този брак и аз също не съм съгласен". Това са били думи на Учителя и сестра му Цанка тръгва и ги разказва на всички на Изгрева, научиха го родителите му и сестра му вдигна байрака и тръгна на свещена война срещу мен, за да освободи Божият гроб от неверниците, нали така тръгваха християните подлъгвани от папите на кръстоносен поход на изток. Та това беше нещо повече от кръстоносен поход срещу мен.
към текста >>

А че това изказване, че аз съм била жена от народа, то беше така и Учителя лично ми беше казал, че досега съм живяла изключително на физическото поле и сега съм тръгнала нагоре.
А Учителят казал следното: „На един принц не му е позволено да взима жена от народа". А като помълчал малко казал: „Небето не е съгласно с този брак и аз също не съм съгласен". Това са били думи на Учителя и сестра му Цанка тръгва и ги разказва на всички на Изгрева, научиха го родителите му и сестра му вдигна байрака и тръгна на свещена война срещу мен, за да освободи Божият гроб от неверниците, нали така тръгваха християните подлъгвани от папите на кръстоносен поход на изток. Та това беше нещо повече от кръстоносен поход срещу мен. Наистина на един принц не му е позволено да взима жена от народа, но друга жена за него, която да го охранява нямаше тук на Изгрева. А че това изказване, че аз съм била жена от народа, то беше така и Учителя лично ми беше казал, че досега съм живяла изключително на физическото поле и сега съм тръгнала нагоре. Това беше вярно. А че този принц беше слязъл от небето на земята - това също беше вярно, но лично Учителят ми каза, че той бе досега изключително живял в духовния свят и няма никакви познания за живота на земята! Та аз го виждах, че беше по-чист от дева. Значи дотук нещата съвпадаха и аз не виждах никакво противоречие в изказването на Учителя пред Цанка. А че Небето е било против този брак, вероятно е било в началото или пък после, не знам.
към текста >>

Значи дотук нещата съвпадаха и аз не виждах никакво противоречие в изказването на Учителя пред Цанка.
Наистина на един принц не му е позволено да взима жена от народа, но друга жена за него, която да го охранява нямаше тук на Изгрева. А че това изказване, че аз съм била жена от народа, то беше така и Учителя лично ми беше казал, че досега съм живяла изключително на физическото поле и сега съм тръгнала нагоре. Това беше вярно. А че този принц беше слязъл от небето на земята - това също беше вярно, но лично Учителят ми каза, че той бе досега изключително живял в духовния свят и няма никакви познания за живота на земята! Та аз го виждах, че беше по-чист от дева. Значи дотук нещата съвпадаха и аз не виждах никакво противоречие в изказването на Учителя пред Цанка. А че Небето е било против този брак, вероятно е било в началото или пък после, не знам. Но после Учителят ме изпрати при него, аз това лично го чух, видях и изпълних. Също и Борис много пъти ми е разказвал как Учителят го е насочил да дружи с мене. Вероятно тук е имало впоследствие една корекция от небето към този брак. А причината беше много проста.
към текста >>

68. 72. ГОНЕНИЯ

По-късно споделих това изказване пред Учителя.
72. ГОНЕНИЯ Един ден се движа на разходка и Борис казва: „Когато ни попитат отгоре какво правихте на земята, ще кажем: „Движехме се на земята и се радвахме на Бога". По-късно споделих това изказване пред Учителя. Лицето му се промени, но толкова много, беше целият усмихнат. Беше му приятно едно такова прозрение. Човек трудно идва сам до такова извисяване на мисълта, в което да обедини физическия и духовния си живот с едно изречение. В домът, в който живеехме се стараехме не само да чувствуваме, да мислим, но и да живеем един духовен живот, в едно истинско подражание да бъдем угодни Богу, затова понякога приятелите от невидимия свят, когато се обаждаха чрез някой медиум на спиритически сеанс, наричаха нашия дом „храм Божий". Може би това бе засилено, но идването на Учителя в нашия дом, светлината, която носеше със себе си, разчистваше пътя на светлите души, за да слезнат над дома ни и ние понякога чувствувахме и усещахме тяхното присъствие.
към текста >>

69. 77. ЖЪЛТИЯТ КОТАРАК

Някои споделяха, че това изказване за гордостта се отнася за хора, но не и за котараци.
Ей това не можехме да го понесем - да го гледаме как върви този жълт котарак гордо изправен, с глава надясно завъртяна, с леко презрение ни оглежда, с вдигната опашка и все едно, че минаваше покрай нищожества. Нищожествата бяхме ние дето се мъчехме да бъдеме ученици на Учителя. Един път чух Учителя да казва: „Гордостта предхожда падението". Това е един стих от Соломона. И тогава си казахме, че поне накрая окултния закон ще го хване този котарак и ние ще се отървем от него. Някои споделяха, че това изказване за гордостта се отнася за хора, но не и за котараци. Но един път беше сутрин след като няколко дни жълтият котарак отсъстваше, дойде от някъде със счупена глава при Учителя и мяукаше жално. Тогава ние всички видяхме, че той бил съвсем, ама съвсем обикновен котарак. Учителят го погледна и запита: „Къде си пострадал? " Чуваше се жално мяукане. На следващия ден котаракът почина и завърши трагично.
към текста >>

70. 80. БУКЕТЪТ ОТ ЦВЕТЯ

После като научих за неговото изказване, го попитах дали да им кажа за райското място.
Наистина пътят ми бе начертан и предначертан. Трябваше да се върви по него. Учителят се връща на Изгрева с леката кола и веднага го наобикалят сестрите, които стояха непрекъснато пред неговата стая, но които не са ви-дяли и не са се усетили как Учителят е излезнал, защото непременно щяха да искат да тръгнат с него ако бяха разбрали, че отива на излет в планината. Попитали го: „Учителю, къде бяхте с тази лека кола? " „На едно райско място." Не им казва къде е бил и с кого е бил. После като научих за неговото изказване, го попитах дали да им кажа за райското място. Обърна се и строго ми каза: „Не. В рая не всекиго се допуска. Той е място на Божествено състояние на душите". По-късно след години, когато минахме по същите места бяха построили летовища. Духовете бяха обсебили това райско място и бяха го направили жилища за човеци.
към текста >>

71. 88. ХЕМ МИ СЕ ИСКА, ХЕМ НЕ МИ СТИСКА

Днес такова желание нямам, но само затова, че освен, че разбрах едно изказване на Учителя по този въпрос.
В онези години имах амбицията да играя роля в Братството. Такива мисли са минавали не само в моята глава, но и в други глави, особено след като си заминаваха някои дейни приятели и трябваше някой да ги замести. Но точно това тогава не ми се даваше или по-точно Учителят ме държеше настрана и не ме извеждаше напред, но когато трябваше да се свърши някоя по-специфична работа той ми даваше път. По-късно, когато се натоварихме с борбите в Братството особено след заминаването на Учителя след 1945 г. тогава разбрах какво значи да можеш да носиш товара. Днес такова желание нямам, но само затова, че освен, че разбрах едно изказване на Учителя по този въпрос. „Не показвайте, че можете, защото ако искате то от Невидимия свят ще ви се даде и тогава трябва да изнесете всичко с геройство и любов." И точно това се случи с мен. Като млади поискахме, като възрастни трябваше да носим товара, а сега когато моето поколение си заминава се учим от законите дадени ни от Учителя. Сега много по-точно се открояват окултните закони, защото пред себе си имаме десетилетия години в Школата със нашите грешки, опущения и провали. Понякога си казвахме така: „Да, това е така, защото имахме един брат, една сестра, когато им се случи онова, поради това, че не послушаха Учителя", и си припомняхме случката, опитността, проследявахме живота им и виждаме чак сега как действаше окултния закон. Ето защо опитността на един ученик е опитност на цялата Школа, защото чрез тази опитност се проявява духовния закон от Словото на Учителя.
към текста >>

72. 95. ПОДПУШЕНИЯТ ИЗВОР И МЪТИЛКАТА

Та си спомних тогава едно изказване на Учителя пред мен: „Когато изворът се размъти най-много, тогава започва да се чисти".
" „Нещата в света и около нас." „Сестра, сега всичко е мътилка. За да се изчисти извора трябва да се изгребе тинята, падналите камъни, пръста и винаги водата се размътва. Та сега е времето когато Бог изчиства извора. И трябва много, много вода да изтече, да се оправят нещата и да потече чистата вода." Учителят наблегнал на думите „много, много" и на нея й се струва, че това е много дълъг период и не се знае дали ще го дочака в този си живот. Когато започнаха борбите в Братството и всичко, което ни сполетя и корабът, наречен „Изгрев" се надена на подводните скали, проби се и започна да потъва, тогава всеки и всички се обвиняваха по между си. Та си спомних тогава едно изказване на Учителя пред мен: „Когато изворът се размъти най-много, тогава започва да се чисти". Та същото стана сега и с Братството. Трябваше да дойдат големите борби, трудности, изпитания и всеки да се определи кой на къде е, та да се изчисти изворът, да се махне всичко, което му пречи и цялата мътилка да изтече. Та сега още тече тази мътилка през нас, живите останали от времето на Изгрева. Тази мътилка не е външна, а вътре у нас и трябва тя да премине през нас и чрез нас да изтече. И чак когато изтече, тогава ще се изчисти изворът, а като се изчисти ще дойде и чистата вода.
към текста >>

73. 98. КОЛЕЛОТО СЪС СПИЦИТЕ, КОЕТО ТРЪГНА ПО СВЕТА

Това изказване ме затрудни много и с годините, които преминаваха непрекъснато се питах какво ли означава това.
Дали това е дълъг живот не зная, но ако продължавам да ги държа успешно тези изпити вероятно ще ми се отпусне още жизнен кредит, за да довърша и някоя друга работа. Та този изпит, за който спомена Учителя е един непрекъснат процес от дни и години и те се редуват един след друг и човек чрез тях се изпитва, оценява и върви по своят вътрешен, духовен път. А дали е успешен или не аз не мога да определя. Това ще го определи друг. Бях много млада, току-що отишла при Учителят, а той ми заяви: „Ти не си годна за физическият живот вече". Това изказване ме затрудни много и с годините, които преминаваха непрекъснато се питах какво ли означава това. Че не обичах тежкия физически труд - не го обичах, че коя жена го обича. Че не обичах този труден физически живот, пълен с превратности и непрекъснато напрежение - това никой не го обича. Че бях затруднявана непрекъснато от грижи, които ми ги създаваха онези, които бяха около мен. Движех се през тези години както всеки друг от моето поколение. Чак сега накрая разбрах какво значи да превъзмогнеш външни и вътрешни затруднения в своят път.
към текста >>

Това изказване на Учителя ме успокои и върна равновесието в мене.
Аз бях много самотна в семейството си и неразбираема за тях, но това нещо продължи и по-късно и в обществото, в което се движех, включително и на Изгрева. Бях много самотна, макар че около мен имаше много хора, макар че се движех и общувах с тях. Отидох при Учителя и споделих, че се чувствам сама насадена на чуждо място, самотна и трудноразбираема. Той се усмихна и каза: „Не бой се, че си сама. Ти си заобиколена от души и ангели". Това изказване на Учителя ме успокои и върна равновесието в мене. Но това нещо го разбрах след 30-40 години. Аз имах вътрешен кредит пред Учителя, а други пък имаха външен кредит от него и този външен кредит допада на хората и по него те оценяват нещата. А същината на нещата се състоят във вътрешната им проява. И спомням си когато започнаха гоненията срещу мен всички смятаха, че ще ме издухат от Изгрева така както някое дете откъсне цвете на глухарче и го духа и издухва стотината му цветенца, които вятърът ги отнася на всички посоки. Но те не можаха да ме издухат и вятърът не можа да ме отвее от Изгрева.
към текста >>

74. 106. КОКОШКАТА НА УЧИТЕЛЯ

За всички възрастни приятели това изказване беше фантастично и за тях то не беше от този свят, а се отнасяше за някакъв друг свят.
Те ще си научат урока, ненаучени няма да си отидат от тук". Наистина така стана, че всички, които бяха заможни, богати доживяха да се смени политическият режим, който от своя страна им взе богатствата, те станаха бедни както всички останали и така си научиха един урок, който не бяха научили. А този урок бе предаден от Учителя още навремето. Спомням си бяха се събрали възрастните приятели да питат Учителя какво да правят с имотите си, кому да ги дадат като смятаха, че той ще препоръча да ги оставят на някой приятел или на Братството. Той каза: „Имотите ще си ги оставите на държавата". За всички възрастни приятели това изказване беше фантастично и за тях то не беше от този свят, а се отнасяше за някакъв друг свят. Как да ги оставят така на държавата, та това бяха имоти, а те имаха наследници и т.н. Тогава светът беше устроен по друг начин и никой през ум не му минаваше, че може да се смени политическия строй, да дойдат комунистите и в името на държавата да им се вземат всички имоти и богатства. И затова смятаха, че Учителят говори неща хвърчащи във въздуха, неща от друг свят и смятаха, че той не е компетентен и не разбира от материални въпроси и че не познава обществения строй на земята, включително и в България. Да, точно така смятаха и затова се отнесоха несериозно с нареждането на Учителя да се изкупят имотите от селяните, които искаха да се отърват от тях тогава, а те ги продаваха на изгодна цена за нас. Подхвърляха помежду си така: „Че на кой са потребвали тези пущинаци.
към текста >>

75. 108. НЕОБЯСНИМИТЕ СЛУЧАИ НА БОЖИЕТО ПРИСЪСТВИЕ

По-после му прочитат предишният пасаж с изказването на Учителя и се оказало, че без да искат всичко се връзва както трябва - от една страна изказването на Учителя, а от друга страна случаят на Жечо.
Те му отговарят, че са я записали. „Ами как, после вие ще я дешифрирате ли и ще я отпечатате ли? " Те му отговорили, че ще направят така както с цялата беседа. Жечо се учудва и разбира, че тук няма да има никаква връзка, защото тук се отнася за неговия случай и затова взима, че го разказва на всички. Стенографките слушат, а една от тях го стенографира. По-после му прочитат предишният пасаж с изказването на Учителя и се оказало, че без да искат всичко се връзва както трябва - от една страна изказването на Учителя, а от друга страна случаят на Жечо. Жечо по това време стои, чете материала с една ръка се чеше по главата, мисли, умува и накрая отива при Учителя да провери какво следва по-нататък. Учителят му казал: „Ти знаеш ли какво си мислят сега твоите колеги: „По-рано го смятахме, че е дъновист, а той бил дивак и разбойник". Та сега си поставен в по-лоша категория и с този бой падна по-ниско в очите им". Жечо си тръгва замислен и че чудеше как да излезе от това положение, з което бе изпаднал пред колегите си и тук пред Учителя. Беше му поставена една трудна задача за разрешаване.
към текста >>

76. 115. НЕЗАДОВОЛЕНОТО ЖЕЛАНИЕ

Ето това изказване променяше много неща, защото ние се смятахме за ученици, а то се оказа, че сме оглашени, т.е.
А ревността имаше различни форми: ревност към близки твои познати, ревност за първото място в Школата, ревност към работата ти да бъдеш близко до Учителя, ревност да получиш неговото мнение и одобрение. Тази ревност се разклоняваше на невидими стотици нишки, които се насочваха и обвързваха всички, които бяха на Изгрева. Така че ние бяхме обвързани един с други, а да се справиш сам беше много трудно. Не се справяхме винаги и затова той каза: „Вие не сте още в истинската Школа, а сте оглашени и вярващи. Ученикът няма съблазни и слабости, Единствената ревност, която изпитва ученика е ревността му да служи на Бога". Ето това изказване променяше много неща, защото ние се смятахме за ученици, а то се оказа, че сме оглашени, т.е. хора, които само слушат или четат Словото му когато имат настроение. Е, понякога може и да сме вярващи, защото все пак вярваме в това Слово и от него черпим сили и с него разрешаваме задачите си. Но да се доближим до ученичеството това бе живот посветен на Бога и служение за Бога. Това изключваше всякакви съблазни и слабости, а ние трябваше да ги прескочим, но не можехме, защото ние притежавахме всичко в себе си: съблазните, слабостите, ревността и какви ли не още неща. Имаше интересни положения - ти имаш някаква малка слабост, която не се проявява на друго място, но тук в Школата на Учителя ще върти, ще суче тази невидима, малка слабост, но ще излезе на бял свят и то пред всички и пред Учителя.
към текста >>

77. 116. БЪЛГАРСКАТА КИТЕНИЦА

За него това изказване на Учителя не бе противоречие, но за нас бе любопитно.
Хайде сега обяснете какво иска да каже Учителя, каква символика има тук и каква тайна иска да открие. За страничния наблюдател това е чудно, а за нас е любопитно и знаем, че тук има нещо друго. Оглеждаме се и виждаме, че няма посетители с военна униформа. Всички са цивилни, но един от тези цивилни като тръгнал на Изгрева по тъмно за беседа и понеже е висш офицер, полковник взима и слага пистолета в джоба си за всеки случай, защото минава през гората. Този офицер бе брат Божков. За него това изказване на Учителя не бе противоречие, но за нас бе любопитно. След свършването на беседата той отиде да се извини на Учителя и ни каза, че наистина в джоба му има пистолет, защото той е висш офицер и е задължен да носи оръжие за охрана. Та изводът е този, че човешката душа, за да направи връзка с Бога и да чуе Словото Му трябва да бъде от вътре чист и най-важното е да има вяра, а чрез вярата човек се доближава до вътрешната връзка, която осъществява общението му с Бога. А да сложиш пистолет в джоба си означава, че ти не разчиташ на връзката си с Бога, а на човешки изобретения и затова Учителят започна така ни в клин, ни в ръкав. Ето един обикновен пример от богатата българска китеница, нали знаете, че българите когато тъкат чергите си втъкават безброй багри, цветове и чудни са техните китеници. Та всеки един от нас представляваше цвят, представляваше отделна нишка, втъкана и изтъкана в тази българска китеница.
към текста >>

78. 119. СВОБОДАТА НА БРАКА

Та всяко едно изказване на Учителя за брака и женитбата е един етап на ученика, който е тръгнал да преобрази света на брака.
Учителят или отместваше проблема по-настрани от мен и аз минавах покрай проблема с брака, или изместваше мен и аз се разминавах с брака. Но тогава бе Учителя и аз можех да го питам. А за вас остава Словото, ще проучите всичко какво е казал за женитбата. Ще се опитате да минете през всички етапи мислено, през всички онези изказвания на Учителя за женитбата, защото зад тях стояха въпросите отправени към Учителя от живи хора с техните проблеми. Тези хора сега ги няма, те си заминаха от този свят, но проблемите, през които минаха бяха етапи на човека, който се движи през света на брака. Та всяко едно изказване на Учителя за брака и женитбата е един етап на ученика, който е тръгнал да преобрази света на брака. Това са етапи на различни ученици, но всеки ученик представлява стъпало в една стълбица на познанието по този въпрос и всяка негова опитност е свързана както с неговия живот, така и с онова изказване на Учителя за брака, което вие можете да прочетете. Опитностите на нашите приятели може да са загубени, може би да не са разказани от тях и да не са записани от нас, но вие имате имате Словото на Учителя и ще знаете неговото изказване за брака, а пък ще се доберете и до някои от опитностите на учениците, които са разрешавали този въпрос. Значи има два метода: или ще прочетеш от Словото на Учителя и ще се запознаеш какво той говори за брака и за семейството и ще се опиташ да минеш мислено през тези етапи. Ако можеш да издържиш то тогава можеш да се жениш и да се омъжваш, но при едно условие, че изпълняваш онова, което е казал Учителя за брака. В противен случай това е непослушание към Словото на Учителя и това ще доведе до съвсем други неприятни обрати в живота ти.
към текста >>

Това са етапи на различни ученици, но всеки ученик представлява стъпало в една стълбица на познанието по този въпрос и всяка негова опитност е свързана както с неговия живот, така и с онова изказване на Учителя за брака, което вие можете да прочетете.
Но тогава бе Учителя и аз можех да го питам. А за вас остава Словото, ще проучите всичко какво е казал за женитбата. Ще се опитате да минете през всички етапи мислено, през всички онези изказвания на Учителя за женитбата, защото зад тях стояха въпросите отправени към Учителя от живи хора с техните проблеми. Тези хора сега ги няма, те си заминаха от този свят, но проблемите, през които минаха бяха етапи на човека, който се движи през света на брака. Та всяко едно изказване на Учителя за брака и женитбата е един етап на ученика, който е тръгнал да преобрази света на брака. Това са етапи на различни ученици, но всеки ученик представлява стъпало в една стълбица на познанието по този въпрос и всяка негова опитност е свързана както с неговия живот, така и с онова изказване на Учителя за брака, което вие можете да прочетете. Опитностите на нашите приятели може да са загубени, може би да не са разказани от тях и да не са записани от нас, но вие имате имате Словото на Учителя и ще знаете неговото изказване за брака, а пък ще се доберете и до някои от опитностите на учениците, които са разрешавали този въпрос. Значи има два метода: или ще прочетеш от Словото на Учителя и ще се запознаеш какво той говори за брака и за семейството и ще се опиташ да минеш мислено през тези етапи. Ако можеш да издържиш то тогава можеш да се жениш и да се омъжваш, но при едно условие, че изпълняваш онова, което е казал Учителя за брака. В противен случай това е непослушание към Словото на Учителя и това ще доведе до съвсем други неприятни обрати в живота ти. Та аз също се ожених за един брат по всички правила на женитбата, но когато осъмнах след брака разбрах, че не мога да си отърва мъжа от близки, познати, включително и от рода му.
към текста >>

Опитностите на нашите приятели може да са загубени, може би да не са разказани от тях и да не са записани от нас, но вие имате имате Словото на Учителя и ще знаете неговото изказване за брака, а пък ще се доберете и до някои от опитностите на учениците, които са разрешавали този въпрос.
А за вас остава Словото, ще проучите всичко какво е казал за женитбата. Ще се опитате да минете през всички етапи мислено, през всички онези изказвания на Учителя за женитбата, защото зад тях стояха въпросите отправени към Учителя от живи хора с техните проблеми. Тези хора сега ги няма, те си заминаха от този свят, но проблемите, през които минаха бяха етапи на човека, който се движи през света на брака. Та всяко едно изказване на Учителя за брака и женитбата е един етап на ученика, който е тръгнал да преобрази света на брака. Това са етапи на различни ученици, но всеки ученик представлява стъпало в една стълбица на познанието по този въпрос и всяка негова опитност е свързана както с неговия живот, така и с онова изказване на Учителя за брака, което вие можете да прочетете. Опитностите на нашите приятели може да са загубени, може би да не са разказани от тях и да не са записани от нас, но вие имате имате Словото на Учителя и ще знаете неговото изказване за брака, а пък ще се доберете и до някои от опитностите на учениците, които са разрешавали този въпрос. Значи има два метода: или ще прочетеш от Словото на Учителя и ще се запознаеш какво той говори за брака и за семейството и ще се опиташ да минеш мислено през тези етапи. Ако можеш да издържиш то тогава можеш да се жениш и да се омъжваш, но при едно условие, че изпълняваш онова, което е казал Учителя за брака. В противен случай това е непослушание към Словото на Учителя и това ще доведе до съвсем други неприятни обрати в живота ти. Та аз също се ожених за един брат по всички правила на женитбата, но когато осъмнах след брака разбрах, че не мога да си отърва мъжа от близки, познати, включително и от рода му. Тогава се започна една велика битка и война, която продължи петдесет години.
към текста >>

79. 120. СЕМЕЙСТВОТО И ШКОЛАТА

Това изказване на Учителя бе записано от Боев и той го разнасяше като съобщение и го препрати в провинцията, но така живи хора могат ли да се съберат?
Друга част се ожениха, останаха на Изгрева, създадоха семейства, народиха им се деца и така останаха в Братството. Тези деца се възпитаваха от родителите им в новото Учение и всички смятаха, че в тях ни е надеждата, нали бяха рождени деца на Изгрева. Но тук се оказа една голяма илюзия и започна голямото разочарование. Те започнаха да се женят за външни хора и напуснаха Изгрева. Затова Учителят в един разговор с Боян Боев бе казал: „Събирайте братските деца". Това изказване на Учителя бе записано от Боев и той го разнасяше като съобщение и го препрати в провинцията, но така живи хора могат ли да се съберат? Някъде се събираха и правеха несполучливи опити. Идеята на Учителя беше да не се загубят онези кълнове, които бяха оставени от родителите им. Но все пак те се загубиха в света, защото те идваха в семействата по закона на кармата и някои от тях нямаха нищо общо с идеите на Учителя. Като пример Учителят даде в една от беседите си един необикновен пример за една баба, която всяка година садила яйца на кокошката си и тя излюпвала пилци. Но една година бабата сложила в полога половината яйца от патица, а другата половина от кокошката.
към текста >>

80. 124. БОЖЕСТВЕНИЯТ ОГЪН

После това изказване на Учителя се преразказваше и препредаваше, но онези, които го преразказваха искаха да покажат, че онези, които смятаха, че са нещо на Изгрева, че изобщо не са ученици в никакъв случай.
Ние се бяхме сгушили от начало и не се чувствувахме ученици и като че ли бяхме вън от времето и пространството, в което оперираше Духа на Учителя. Но постепенно това състояние се пренесе върху нас, то заработи у нас и се включихме и ние и по време, и по пространство и се озовахме и се видяхме, че бяхме някаква една милионна част от мига на това проявление. И тогава разбрахме, че не сме и не можехме да бъде ученици в онзи смисъл, в който разглеждаше нещата Учителя. Не се обезхрабрихме, но в нас се вля един подтик за работа върху себе си. Излезнахме от тази опитност не обезсърчени, а напротив, с един подтик. После това изказване на Учителя се преразказваше и препредаваше, но онези, които го преразказваха искаха да покажат, че онези, които смятаха, че са нещо на Изгрева, че изобщо не са ученици в никакъв случай. И това имаше повече като упрек и ирония както и една категоричност, че тук на Изгрева няма ученици. Има Учител, но няма ученици. Да, може би беше така. Но онези, които слушаха бяха там и изживяха безпределността на пространството и изживяха вечността на времето и имаха съвсем друго становище и разбиране за ученичеството и тези упреци вече не се отнасяха за нас. Но че нямаше ученици на Изгрева в това също съм сигурна и строго определена.
към текста >>

И не можах да разбера нищо от това негово изказване.
Та пътищата на хората и на човеците са различни. Ето защо Учителят веднъж ми каза: „Тебе насила ще те вкараме в Царството Божие". Аз стоях зашеметена: „Защо, Учителю". „Защото така искам" беше неговият отговор. И не разбрах защо. И не можах да разбера нищо от това негово изказване. Съвсем нищо. Не се срамувам. Но изчаквах да разбера какво означаваше всичко това и как ще се прояви наяве това изказване на Учителя. Знаех от опит, че всяко негово изказване е строго определено по време и пространство, но за кое време се отнасяше и за къде - не се знаеше. Трябваше да се чака и да се наблюдава.
към текста >>

Но изчаквах да разбера какво означаваше всичко това и как ще се прояви наяве това изказване на Учителя.
„Защото така искам" беше неговият отговор. И не разбрах защо. И не можах да разбера нищо от това негово изказване. Съвсем нищо. Не се срамувам. Но изчаквах да разбера какво означаваше всичко това и как ще се прояви наяве това изказване на Учителя. Знаех от опит, че всяко негово изказване е строго определено по време и пространство, но за кое време се отнасяше и за къде - не се знаеше. Трябваше да се чака и да се наблюдава. Ето изминаха тридесет години от заминаването на Учителя от този свят. Сега аз го преживявам вътрешно вкарването на сила в Царството Божие. Това вкарване за мен е реално, но преминаването и вкарването на сила е преминаване през жив огън.
към текста >>

Знаех от опит, че всяко негово изказване е строго определено по време и пространство, но за кое време се отнасяше и за къде - не се знаеше.
И не разбрах защо. И не можах да разбера нищо от това негово изказване. Съвсем нищо. Не се срамувам. Но изчаквах да разбера какво означаваше всичко това и как ще се прояви наяве това изказване на Учителя. Знаех от опит, че всяко негово изказване е строго определено по време и пространство, но за кое време се отнасяше и за къде - не се знаеше. Трябваше да се чака и да се наблюдава. Ето изминаха тридесет години от заминаването на Учителя от този свят. Сега аз го преживявам вътрешно вкарването на сила в Царството Божие. Това вкарване за мен е реално, но преминаването и вкарването на сила е преминаване през жив огън. През вътрешен огън, в който всичко изгаря, гори и в горенето аз се чистих, то е болезнено, защото се преминава през страдания и чрез мъчнотии.
към текста >>

81. 132. УЧЕНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ НА БОГА

В едно друго сходно изказване на Учителя разбрахме, че Ганди е ученик на Бялото Братство.
Искахме да се запознаем с историята на неговият живот и по-късно Георги Радев преведе книгата на Ромен Ролан от френски на български език автобиографията на Ганди. Тогава разбрахме, че Ганди препоръчваше принципа на ненасилието, който е по-мощна сила от самото насилие. Той бе убит, за да се докаже, че на света има сили на разрушение и сили на градеж. И да се докаже, че има сили и на ненасилие. Доброто и Злото в този свят вървят заедно ръка за ръка. В едно друго сходно изказване на Учителя разбрахме, че Ганди е ученик на Бялото Братство. Каза също: „Ако имам трима ученици на земята като Ганди щях да преобърна света". Спря се и след малко продължи: „За да го разора и посея Словото". После отново замълча. Тогава разбрахме, че онази външна форма, която ние бяхме взели като ученици беше само привидна. Учениците на Учителя не бяха тук, те бяха на друго място.
към текста >>

82. 142. АНГЕЛИ И УЧЕНИЦИ НА ПЪТ

Учителят отново ми повтори едно предишно изказване: „Много пъти дявола е искал да ти вземе главата.
В миналото си си се издигнала и си стигнала до средата на пътя, имало е възможност да се отклониш и да не паднеш и да изгубиш целия избран капитал ние сме те прибирали много по-рано от земята, за да не се възгордееш. А сега си в Школата". Учителят е пред мен, до мен, в ъгъла е приспан дядо Петко, изпратен е горе, за да не слуша един такъв разговор от такъв порядък. Има съкровени неща в живота на ученика събрани от минала епоха и те не могат да се показват за щяло и нещяло дори и на онези, комуто трябва. Влакът се движеше, а аз бях в един друг свят на откровение. Учителят отново ми повтори едно предишно изказване: „Много пъти дявола е искал да ти вземе главата. Но сега нищо не може да ти направи. Сега те пращам в света. Правила си връзки и правилно да ги разрешиш". Аз съм отправила поглед към него, цялата съм настръхнала, защото виждам един път идващ от хилядолетия и стигащ до тук. Обръщам се с въпрос към него: „Учителю, ако се подхлъзна сега ще ми помогнете ли?
към текста >>

83. 143. СВЕТАЯ СВЕТИХ В ГОРНИЦАТА

Може би това изказване да е дошло в някой етап от моето вътрешно състояние, където човек може мъчно да различи и да отдели човека, да отдели Учителя и да отдели Бога.
Да не смятате, че това, което казвам е някакво пре-нареждане на думи и изречения. Не, това бе етап в моят живот и от тогава когато пристъпвах към него вече пристъпвах като към Живия Господ, а това не бяха една-две срещи, а цели 25 години. Винаги съм се стремяла да пристъпвам с благоговейно чувство и със съзнание, че отивам при Бога. За мен в моето съзнание той бе Учител и Бог. Не един път ми бе казал: „Мен от Господа няма да ме отделяш". Може би това изказване да е дошло в някой етап от моето вътрешно състояние, където човек може мъчно да различи и да отдели човека, да отдели Учителя и да отдели Бога. Или пък в едно състояние на съзнанието, където човек се пита как могат тези неща да съжителствуват в едно човешко тяло. Пред теб е човекът Петър Дънов, пред теб е Учителя Беинса Дуно и пред теб е Божественият Дух, Господният Дух и Христовият Дух. И всичко това се изявява и се проявява чрез плът, чрез кръв и чрез Дух в Едно. Само Бог може да съедини и да обедини тези неща. Когато Учителят даваше задачи ученикът трябваше да ги решава.
към текста >>

Има една космическа спирала, която обединява земния живот, духовния живот и Божествения живот и само при нея може да се проумее онова изказване на Учителя, че той е от слънцето, че идва от него и заминава за него.
Онзи селянин стои, гледа, чеше се по врата и леко-полека се отдалечава. Този случай ми го е разказвал лично Учителя и понеже той говореше със символика и който не го познаваше не можеше да разбере какво той понякога казва. А когато говореше за слънцето той подразбираше разумният възвишен Божествен свят. Учителят бе споменал: „Аз съм от Божествения свят". Много по-късно разбрахме какво означава символа на слънцето и разбрахме след време, че слънцето е емблема на Божественото, че светлината на слънцето е мисълта на Божествения свят. Има една космическа спирала, която обединява земния живот, духовния живот и Божествения живот и само при нея може да се проумее онова изказване на Учителя, че той е от слънцето, че идва от него и заминава за него. Спомням си бях студентка и в едно свое размишление бях прозряла в себе си, че Учителят е слънце. За мен слънцето бе висшата проява на Божествения свят. Приех, че и Учителя е висшето изявление на Божествения свят в това тяло. Отивам същия ден при него. Той ме посреща и в този миг видях, че от слънцето се отдели един лъч, слезна надолу, стрелна се и влезна в тялото на Учителя и излезна през очите му и се отправи към мене.
към текста >>

84. 148. КОМАНДИРЪТ И СЛУГАТА

По-късно разбрах, че това се дължеше на едно изказване на Учителя за мен.
Но това ще го разкажа накрая. Непременно ще бъде разказано. Иначе не може да се разбере нищо. Ще дойдем и до финала и тогава сами ще определите как стояха нещата: кой беше звяра, чии бяха ноктите на хищника и кой беше спасителят на Борис. Родът на Борис беше настръхнал срещу мен още от самото начало. По-късно разбрах, че това се дължеше на едно изказване на Учителя за мен. В това изказване аз не виждах никакво противоречие, но те се бяха вкопчили в него и чрез него искаха да ме отделят от Борис, за да го използват след това за лични и користолюбиви цели. Та те представяха всичко така, че всичкия му род като че ли държеше много за него и искаха да го измъкнат от тресавището, в което бе попаднал. А тресавището бях аз. Та се дойде до невъзможното положение - непрекъснато чувах, че те искат само благополучието на Борис и затова е необходимо, че за да се спаси от тресавището трябваше да бъда отстранена самата аз. Стигна се до финала - или те, или аз.
към текста >>

В това изказване аз не виждах никакво противоречие, но те се бяха вкопчили в него и чрез него искаха да ме отделят от Борис, за да го използват след това за лични и користолюбиви цели.
Непременно ще бъде разказано. Иначе не може да се разбере нищо. Ще дойдем и до финала и тогава сами ще определите как стояха нещата: кой беше звяра, чии бяха ноктите на хищника и кой беше спасителят на Борис. Родът на Борис беше настръхнал срещу мен още от самото начало. По-късно разбрах, че това се дължеше на едно изказване на Учителя за мен. В това изказване аз не виждах никакво противоречие, но те се бяха вкопчили в него и чрез него искаха да ме отделят от Борис, за да го използват след това за лични и користолюбиви цели. Та те представяха всичко така, че всичкия му род като че ли държеше много за него и искаха да го измъкнат от тресавището, в което бе попаднал. А тресавището бях аз. Та се дойде до невъзможното положение - непрекъснато чувах, че те искат само благополучието на Борис и затова е необходимо, че за да се спаси от тресавището трябваше да бъда отстранена самата аз. Стигна се до финала - или те, или аз. Тогава аз отивам при Учителя и казвам: „Учителю, роднините и рода на Борис много го обичат и много държат на него".
към текста >>

85. 155. КОМУНИ И КОМУНАРИ

Накрая всички омърлушени се върнаха на Изгрева, знаеха за изказването на Учителя по този въпрос и вместо да мируват, отново правеха свои опити.
155. КОМУНИ И КОМУНАРИ Въпросът с комуните от време на време излизаше на дневен ред на Изгрева. Защо ли? Та нали всички си бяха направили опита, за който трябваше да се заплати с най-ценното нещо от себе си, а някои заплатиха и с живота си. Накрая всички омърлушени се върнаха на Изгрева, знаеха за изказването на Учителя по този въпрос и вместо да мируват, отново правеха свои опити. Понякога се събираха няколко човека и без да питат Учителя, си ставаха комуна. Решаваха, събираха се и правеха комуната. Това се научаваше на следващия ден, защото те тръбяха, че са комунари и че си имат комуна. Дойдоха и съобщиха на Учителя, а той заяви: „Нито една комуна няма да се задържи, защото комуните не са поставени на Божествена основа, защото користолюбието и интересите са на преден план". Така и ставаше.
към текста >>

86. 182. СТАРАТА ПОПОВА РЪКОМАХА И РАЗМАХВА РЪЦЕ

Това изказване на Учителя бе предадено на всички, което трудно бе за схващане от самото начало, защото ние се срамувахме от нея и от себе си, че я търпим и че има такъв човек в нашите редове.
Но това нейно деяние беше нетърпимо за всички - не можехме да я гледаме, защото с поведението си дразнеше всички, пречеше ни да слушаме, отклоняваше вниманието ни и чрез нея се проектираха чужди влияния в Школата и се създаваха дисхармонични състояния в самия салон. Голямо противоречие за всички. Тогава братята отидоха при Учителя и поискаха разрешение да я махнат от салона, а пък един брат каза, че ще я хване за гушата или пък ще я дигне на ръце и ще я изхвърли не само от салона и от Изгрева, но ще я захвърли в пространството. Учителят го изгледа и каза: „Оставете я. Тя ни пази от любопитните и от света". Това изказване на Учителя бе предадено на всички, което трудно бе за схващане от самото начало, защото ние се срамувахме от нея и от себе си, че я търпим и че има такъв човек в нашите редове. Но започнаха да идват любознателни в салона от гражданите особено в неделя от 10 часа когато те биваха допускани свободно. Любопитните и любознателни граждани от града дошли да чуят Учителя поглеждаха старата Попова и нейните редовни номера, оглеждаха я и се чудеха как ние я търпим, застанали напълно невъзмутими и сериозни в салона, слушайки Учителя. Те гледаха, че някакъв стар човек с брада говори за неща, които те изобщо не разбираха, но си тръгваха, отиваха в града и разправяха след това, че там горе при дъновистите всички са луди, ненормални и откачени като старата Попова. Беше ни много срам от нея и от онези наши близки от града, наши познати, които идваха да чуят за пръв път Учителя. А ние имахме връзка със света, ние бяхме студенти, някои работеха долу в града, ние имахме познати и роднини.
към текста >>

87. 214. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА

Спомням си Димитър Грива разказваше години наред едно изказване на Учителя, който му казал следното: „Ние с теб ще бъдем последни на потъващия кораб!
Според мене най-голямата грешка на Борис бе, че пред просветния съвет, когато станало въпрос да се напише книга за Учителя той казал: „Такава книга не може да излезе и след 1000 години". А на следващото заседание им била представена книгата „Учителят" и вместо да я посрещнат с радост, те я посрещат с вой и негодувание. И да искаха те не можеха да издадат такава книга по простата причина, че нямаха определена идея каква трябва да бъде и за какво да бъде. Имаха амбиции без покритие. И дори да бяха написали книга, времената бяха вече други и властта нямаше да разреши отпечатването й. Спомням си Димитър Грива разказваше години наред едно изказване на Учителя, който му казал следното: „Ние с теб ще бъдем последни на потъващия кораб! " Никой не можеше да разгадае тази загадка. Но дойде 1957 г., дойде процеса и който трябваше да отиде в затвора - отиде, а които останаха -. останаха. Но корабът бе пробит и започна да потъва. Корабът не можа да премине през подводните скали, защото всеки един от онези, които биваха дежурни на кораба и държаха кормилото всячески го насочваха умишлено да се надене на подводните скали. Така Изгревът потъна като кораб, но не потъна сам.
към текста >>

88. 219. ГЕОРГИ РАДЕВ И ДИПЛОМАТА

Взеха, че отрязаха първата част от изказването на Учителя, в което точно се казва, че трябва да имаш служба, а тази служба тогава се получаваше чрез диплома.
Отиде да работи физическа работа, стана мозайкаджия и цял живот работи с камъни. Не пожела да навремето да работи в Университета, защото трябвало да се подчинява на професори и академици. Но като започна да работи като мозайкаджия бе принуден да се подчинява на предприемачи и простаци. Но искали да бъдат свободни. На времето Учителят бе дал едно правило: „Всеки един от вас трябва да има по един занаят, че ако утре бъдете подгонени заради идеите си и уволнени от вашите служби, то с вашия занаят да може да си изкарвате хляба за препитание". Взеха, че отрязаха първата част от изказването на Учителя, в което точно се казва, че трябва да имаш служба, а тази служба тогава се получаваше чрез диплома. Това повлече и други младежи и всички без изключение се провалиха, защото напуснаха онези условия, които им носеха дипломите. Аз съм недоволна от всичко това, което ставаше край мен и отивам при Учителя за разрешение на въпроса. Каза ми: „На Жорж една от неговите основни грешки бе, че не отиде да работи и гдето отказа да работи с дипломата си". Аз получих разрешението за себе си, но то беше за мен. А Жорж и Борис изобщо не го приемаха.
към текста >>

89. 236. МЪЧЕНИЕТО - ОСНОВА НА БЪДЕЩАТА КУЛТУРА

В такива случаи онзи, който осъждаше пред Учителя получаваше такъв отговор и по такъв начин поднесен, облечен в такава символика и истина, че този приятел получаваше такъв урок и такава задача за разрешение, че не можеше да се справи месеци наред, за да разреши в себе си новото положение съобразно изказването и мнението на Учителя.
Учителят отново мълчи и не одобрява. Защо ли? Защото външният човек не трябва да даде повод да съдиш вътрешният човек, който е творение на Бога и е неопетняем. Ето това бе отношението на Бога към човека и към онези плевели, които бяха избуяли в него, защото там имаше кълнове и стръкове от жито и пшеница, които трябваше да го хранят. Да, това беше по-висок етап и по-високо разрешение на въпроса от времето на Христа, когато трябваше да се чака краят на века, за да се отделят плевелите отделно от житото и да се изгорят, а пък житото трябва да се отдели, за да нахрани човешката душа. В такива случаи онзи, който осъждаше пред Учителя получаваше такъв отговор и по такъв начин поднесен, облечен в такава символика и истина, че този приятел получаваше такъв урок и такава задача за разрешение, че не можеше да се справи месеци наред, за да разреши в себе си новото положение съобразно изказването и мнението на Учителя. Тогава веднъж с Паша влезнахме в спор и тя ми каза: „Да не мислиш, че си по-напред от мен и по-напреднала от мен? ", но с такъв тон и така пренебрежително, че това ме смути и хвърли в противоречие. Същият ден, че дори и на другия ден плаках, бях разочарована от себе си. Питах се какво правех аз тук на този Изгрев, когато нищо не мога да науча и за нищо не ме бива. Гледам по едно време Учителят се оказва близо до мен.
към текста >>

Вървим с него, това изказване ме разтърси и като че ли някакво рало и кон мина през мене и ме разора на угар и се пося нещо в мене, една увереност в себе си, че човек трябва сам да решава задачите си ако иска да порасне, да покълне и да даде плод.
Аз си тръгнах за дома да не го смущавам с моето разочарование от себе си, но и той тръгна с мен. Вървим заедно. Аз съм в особено потиснато състояние, а Учителят върви с мене и започва разговора от онова състояние, в което съм, приближава се до онова психическо поле и състояние на съзнанието ми, в което съм изпаднала. Казва ми: „Не може един ученик, който е от по-горен клас да чака и да иска да му решава задачите друг ученик, който е в по-долен клас". Каза това и визираше Паша. Вървим с него, това изказване ме разтърси и като че ли някакво рало и кон мина през мене и ме разора на угар и се пося нещо в мене, една увереност в себе си, че човек трябва сам да решава задачите си ако иска да порасне, да покълне и да даде плод. Това ме накара да се замисля и много по-късно успях да разбера какво означава всичко това. Трябваше сама да си решавам задачите. А това изказване за учениците от по-долния клас бе направено предвид Паша и Савка. Вървим с Учителя и той ми говори: „Ти трябва да се освободиш от някои отрицателни мисли". „Учителю, аз сама виждам, че ги имам и това ме смущава." „Ние ще поговорим върху тях конкретно и ще ти ги разясня.
към текста >>

А това изказване за учениците от по-долния клас бе направено предвид Паша и Савка.
Казва ми: „Не може един ученик, който е от по-горен клас да чака и да иска да му решава задачите друг ученик, който е в по-долен клас". Каза това и визираше Паша. Вървим с него, това изказване ме разтърси и като че ли някакво рало и кон мина през мене и ме разора на угар и се пося нещо в мене, една увереност в себе си, че човек трябва сам да решава задачите си ако иска да порасне, да покълне и да даде плод. Това ме накара да се замисля и много по-късно успях да разбера какво означава всичко това. Трябваше сама да си решавам задачите. А това изказване за учениците от по-долния клас бе направено предвид Паша и Савка. Вървим с Учителя и той ми говори: „Ти трябва да се освободиш от някои отрицателни мисли". „Учителю, аз сама виждам, че ги имам и това ме смущава." „Ние ще поговорим върху тях конкретно и ще ти ги разясня. Напиши си на едно листче всички въпроси и ми ги задай." „Аз искам да ви попитам, но не се решавам, чувствам, че нямам условия да ви ги кажа." „Права си. Всичко не може да се говори пред всекиго и за всяко нещо, което трябва да се изнесе е необходимо време и специални условия, но пред Учителя и пред Бога човек когато говори истината Бог определя времето и дава условия на ученика да направи връзка с него." „Всеки, който иде при теб Бог го е пратил да ти даде нещо Божествено, но ти като съмняваш в него спираш Божественото да се проявява. И Паша, и Савка, и те си имат своите мъчнотии, които разрешават." „Да, но, Учителю, разликата е там, че те ги разрешават при по-благоприятни условия, а аз не, при мен е точно обратното." „Това е вярно, на ученика от по-горния клас му се дават по-трудни задачи за разрешаване.
към текста >>

90. 261. ИЗКУСИТЕЛЯТ

„И на Великия Учител не му е позволено да иска от Бога, кой ще му сложи до него." Това изказване ми отвори очите и видях какъв голям изпит държи и Учителя.
Държеше се с нея с такова внимание, че беше велик пример за всички ни. Привидно ще изпълни нейното желание, а всъщност ще изпълни Волята Божия. А отстрани този, който наблюдаваше и познаваше методите на Учителя не можеше да не се удивлява както на Савкиното детско упорство, така и на умението и знанието на Учителя да изведе всичко накрая така, че Любовта на Бога да минава през всички, да ги съединява и обединява. Така от началото до края Учителят се държеше с рядка любов към нея, въпреки че тя му беше най-трудният изпит. Веднъж когато бях потресена от една случка попитах Учителя защо не сложи нещата така, че всеки да си седне на мястото и да си знае мястото. „И на Великия Учител не му е позволено да иска от Бога, кой ще му сложи до него." Това изказване ми отвори очите и видях какъв голям изпит държи и Учителя. А като ни съберете всички, които бяхме около него, всеки един от нас беше изпит за Учителя и то какъв. Учителят изнесе с рядка Любов както случая „Савка", така също и нашето присъствие на Изгрева. Савка за мен беше една Ксантипа поставена до Сократ, една ревнива жена до мъдреца, отнасящо се за онази епоха. Но сега тя беше една ревнива и своенравна жена до Учителя. Учителят бе поставил граници между ученика и себе си.
към текста >>

91. 286. РУСКИЯТ ПРАТЕНИК ВЛАДО

Владо се усмихва като смята това наше изказване ей така за подбив.
Да не смятате, че това беше кой знае каква голяма работа. Един път Учителят сподели: „Един от недъзите на руския народ е, че не иска да работи. Е, сега ще накараме Владо да работи та дано чрез него се задействува и руския народ". Владо се захвана на работа ама на му се работи. Ние, сестрите минаваме покрай него и му подхвърляме: „Работи, Владо, защото сега зад тебе стои цяла Русия, тебе гледа, на теб се надява и в теб е спасението на Русия". Владо се усмихва като смята това наше изказване ей така за подбив. А ние говорехме сериозно, защото бяхме чули изказването на Учителя, знаехме закона и познавахме онази вътрешна верига, по която трябва да протече този закон. Заобиколиха го Владо братята и сестрите, започнаха да търсят неговата помощ и полека-лека той навлезна в един общ поток на вътрешен кипеж, включи се вътре в него една сила, която започна да го организира. Владо се измени, организира се, каквото хванеше го правеше, беше спрял да пие и да пуши и беше станал вегетарианец. А това не беше малко. Учителят забеляза промяната у него, а ние му докладвахме за това, защото чакахме какво ще стане по-нататък с Русия.
към текста >>

А ние говорехме сериозно, защото бяхме чули изказването на Учителя, знаехме закона и познавахме онази вътрешна верига, по която трябва да протече този закон.
Един път Учителят сподели: „Един от недъзите на руския народ е, че не иска да работи. Е, сега ще накараме Владо да работи та дано чрез него се задействува и руския народ". Владо се захвана на работа ама на му се работи. Ние, сестрите минаваме покрай него и му подхвърляме: „Работи, Владо, защото сега зад тебе стои цяла Русия, тебе гледа, на теб се надява и в теб е спасението на Русия". Владо се усмихва като смята това наше изказване ей така за подбив. А ние говорехме сериозно, защото бяхме чули изказването на Учителя, знаехме закона и познавахме онази вътрешна верига, по която трябва да протече този закон. Заобиколиха го Владо братята и сестрите, започнаха да търсят неговата помощ и полека-лека той навлезна в един общ поток на вътрешен кипеж, включи се вътре в него една сила, която започна да го организира. Владо се измени, организира се, каквото хванеше го правеше, беше спрял да пие и да пуши и беше станал вегетарианец. А това не беше малко. Учителят забеляза промяната у него, а ние му докладвахме за това, защото чакахме какво ще стане по-нататък с Русия. Да, с Русия, а не с Владо.
към текста >>

92. 287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ

Аз му извадих тетрадката си и му показах на коя дата е записано това изказване на Учителя.
Самият адвокат се възмущаваше от него пред мен и за мен не беше изненада, но на Борис му беше чудно защо адвоката се възмущава от постъпките на Славчо. Накрая Борис се връща у дома и споделя: „Ама знаеш ли, че този Славчо е наистина много опасен човек, трябва да се пазим от него". Аз седнах и се смях от сърце, отдавна не бях се смяла така. Борис чак след 50 години беше успял да се добере до едно положение, което Учителят го беше казал навремето. Беше най-забавното, че повтори същите думи на Учителя от преди 50 години. Аз му извадих тетрадката си и му показах на коя дата е записано това изказване на Учителя. А той с изненада се обръща към мен: „Ами защо не ми си го казала досега, за да зная и да се предпазвам? " Ето такъв беше Борис, живееше в своя свят, мъчеше се, страдаше, правеше погрешки и в един момент му се отварят очите, когато вече е не само късно, но и безпредметно да се говори и правят обобщения. Трудно се издържаше на такова съжителство с него. А адвоката дойде у дома и каза: „Аз съм 50 години адвокат и за пръв път в живота си виждам такъв изпечен мошеник като Славчо Печеников". През време на процеса срещу Братството през 1957/58 г.
към текста >>

93. 290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО

Тази група приятели беше жива и накарах всеки по отделно да отиде и да предаде изказването на Учителя лично на Тодор Стоименов.
А сега ще си провериш какво значи твоето нарушение и ще отговаряш пред Учителя". Отидох си, а той остана да стене. За да бъда толкова категорична към Люба Иванова имах предвид и нещо друго. Пред една група приятели заобиколили Учителя той лично беше казал на Люба Иванова следното: „Два пъти си играла предателска роля спрямо Школата. Внимавай да не бъде трети път". Тази група приятели беше жива и накарах всеки по отделно да отиде и да предаде изказването на Учителя лично на Тодор Стоименов. Как го прие той аз не зная и не зная дали той осъзна грешката си, но че той ще отговаря пред Учителя в това бях сигурна. Тя пое ключа от стаята, а мен ме отстраниха за едни сладкиши. По това време в Братството пристигна и едно лице - Коста Стефанов, доведен от Никола Антов като счетоводител. По това време Емануил Иванов почина и жена му Люба Иванова и Коста Стефанов се съюзиха и Антов, който беше председател на финансовия съвет попадна под тяхно пагубно влияние. Антов не би направил толкова поразии на Братството ако нямаше кой да го съветва и подкокоросва.
към текста >>

94. 291. НИКОЛА АНТОВ

Може би това да е вярно, но неговият характер и неговата дейност след това заличи у мен пък и у другите това изказване на Учителя за него, С неговата дейност и анархистични възгледи за живота, за властта и за държавата той направи някои изопачени извращения с административната власт, която имаше и затова беше изпратен от комунистите в концлагер и престоя към шест месеца.
На следващия ден те се събраха и започнаха да разискват въпроса да се създаде едно ново ръководство, което да поеме всички работи на Братството в свои ръце. На първото заседание пристига и Никола Антов с кобур и с пистолет. На въпроса защо е дошъл с пистолет, когато има един разказ и опитност на полковник Божков с Учителя, че при Господа с пистолет не се ходи, тогава Антов отговаря така: „С пистолет не се ходи при Господа, но сега има друг Господ и при него се ходи с пистолет" и той поставя условие, че ако не бъде избран в ръководството ще разтури всичко. А по това време той беше представител на ОФ за целият район и имаше голяма административна и политическа власт. Някои бяха споменали, че Учителят бил казал той да бъде посредник между властта и Братството. Може би това да е вярно, но неговият характер и неговата дейност след това заличи у мен пък и у другите това изказване на Учителя за него, С неговата дейност и анархистични възгледи за живота, за властта и за държавата той направи някои изопачени извращения с административната власт, която имаше и затова беше изпратен от комунистите в концлагер и престоя към шест месеца. След това се върна отново на Изгрева. Веднъж той ме среща, насочва се към мен и изрича следното: „Досега аз бях в затвора, а сега ти ще ходиш там". Точно по това време бяха започнали големите крамоли и разправии около ръководството на Братството. Спомням си веднъж Учителят беше казал следното: „Някои духове са изключително пакостни духове и затова са завързани като ученици в Школата, че ако ги пуснем навън в света ще направят много повече поразии. А тук са вързани и няма къде да мърдат".
към текста >>

Аз изохках тогава все едно, като че ли беше ме убол трън, но това изказване на Учителя се оказа вярно и имахме възможност да проверим всичко това по време на разкола на Братството и предстоящия процес.
След това се върна отново на Изгрева. Веднъж той ме среща, насочва се към мен и изрича следното: „Досега аз бях в затвора, а сега ти ще ходиш там". Точно по това време бяха започнали големите крамоли и разправии около ръководството на Братството. Спомням си веднъж Учителят беше казал следното: „Някои духове са изключително пакостни духове и затова са завързани като ученици в Школата, че ако ги пуснем навън в света ще направят много повече поразии. А тук са вързани и няма къде да мърдат". Аз изохках тогава все едно, като че ли беше ме убол трън, но това изказване на Учителя се оказа вярно и имахме възможност да проверим всичко това по време на разкола на Братството и предстоящия процес. В новия Братски съвет бяха влезнали седем човека и след канчината на Тодор Стоименов беше предложено на Борис Николов да бъде председател. Връща се той у дома важен-важен, защото е поставен на първо място, което означава голямо уважение, голямо зачитане и прочие, и прочие. Аз го изслушвам каквото ми разказва, но на мен хич не ми харесваше това, защото родът им беше щестлавен и една от най-лошите черти на рода беше щестлавието, а те бяха трима братя и една сестра и без изключение бяха от щестлавни, по-щестлавни. Знаех, че Борис не може да се справи с щестлавието на рода и по този начин обрича сам себе си на провал. Освен това бях сигурна, че това не е случайна работа и че това е клопка на онези духове, които воюваха срещу Учителя.
към текста >>

95. 292. ЛЪЖЕ ПРОРОЦИТЕ

И понеже Изгрева не е случайно място и тук идваха неслучайни хора предадоха на онова място, където трябваше изказването на дядо Влайчо и той бе изпратен в концлагер за това свое пророчество.
Ето има такива етапи на онези, които бяха в Школата на Учителя, идват до един кръстопът и те трябва да се определят. И всеки се определи. В Школата на Учителя Беинса Дуно има един Учител, има едно Слово и има един Бог. След заминаването на Учителя един от големите ясновидци беше и дядо Влайчо, Той беше дошъл на Изгрева и беше казал, че сега комунистите са на власт, но следващата година те ще паднат от власт и на тяхното място ще дойдат земеделците, а след като земеделците си отидат след тях ще дойде да управлява Бялото Братство. А той се славеше като ясновидец, който разрешаваше житейските проблеми на хората. И понеже Изгрева не е случайно място и тук идваха неслучайни хора предадоха на онова място, където трябваше изказването на дядо Влайчо и той бе изпратен в концлагер за това свое пророчество. Ето изминаха тридесет години от 1944 г., комунистите са още на власт и те могат и да векуват, а пророчеството на дядо Влайчо не се изпълни, а се изпълни нареждането на властите и на кесаря, с което той беше изпратен на концлагер. Лъжепророците бяха и по времето на Учителя. Те останаха и след времето на Учителя. Те ще дойдат и по ваше време. И следващите поколения ще имат възможност отново да се срещнат с тях.
към текста >>

96. 286. РУСКИЯТ ПРАТЕНИК ВЛАДО

Владо се усмихва като смята това наше изказване ей така за подбив.
Да не смятате, че това беше кой знае каква голяма работа. Един път Учителят сподели: „Един от недъзите на руския народ е, че не иска да работи. Е, сега ще накараме Владо да работи та дано чрез него се задействува и руския народ". Владо се захвана на работа ама на му се работи. Ние, сестрите минаваме покрай него и му подхвърляме: „Работи, Владо, защото сега зад тебе стои цяла Русия, тебе гледа, на теб се надява и в теб е спасението на Русия". Владо се усмихва като смята това наше изказване ей така за подбив. А ние говорехме сериозно, защото бяхме чули изказването на Учителя, знаехме закона и познавахме онази вътрешна верига, по която трябва да протече този закон. Заобиколиха го Владо братята и сестрите, започнаха да търсят неговата помощ и полекалека той навлезна в един общ поток на вътрешен кипеж, включи се вътре в него една сила, която започна да го организира. Владо се измени, организира се, каквото хванеше го правеше, беше спрял да пие и да пуши и беше станал вегетарианец. А това не беше малко. Учителят забеляза промяната у него, а ние му докладвахме за това, защото чакахме какво ще стане по-нататък с Русия.
към текста >>

А ние говорехме сериозно, защото бяхме чули изказването на Учителя, знаехме закона и познавахме онази вътрешна верига, по която трябва да протече този закон.
Един път Учителят сподели: „Един от недъзите на руския народ е, че не иска да работи. Е, сега ще накараме Владо да работи та дано чрез него се задействува и руския народ". Владо се захвана на работа ама на му се работи. Ние, сестрите минаваме покрай него и му подхвърляме: „Работи, Владо, защото сега зад тебе стои цяла Русия, тебе гледа, на теб се надява и в теб е спасението на Русия". Владо се усмихва като смята това наше изказване ей така за подбив. А ние говорехме сериозно, защото бяхме чули изказването на Учителя, знаехме закона и познавахме онази вътрешна верига, по която трябва да протече този закон. Заобиколиха го Владо братята и сестрите, започнаха да търсят неговата помощ и полекалека той навлезна в един общ поток на вътрешен кипеж, включи се вътре в него една сила, която започна да го организира. Владо се измени, организира се, каквото хванеше го правеше, беше спрял да пие и да пуши и беше станал вегетарианец. А това не беше малко. Учителят забеляза промяната у него, а ние му докладвахме за това, защото чакахме какво ще стане по-нататък с Русия. Да, с Русия, а не с Владо.
към текста >>

97. 287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ

Аз му извадих тетрадката си и му показах на коя дата е записано това изказване на Учителя.
Самият адвокат се възмущаваше от него пред мен и за мен не беше изненада, но на Борис му беше чудно защо адвоката се възмущава от постъпките на Славчо. Накрая Борис се връща у дома и споделя: „Ама знаеш ли, че този Славчо е наистина много опасен човек, трябва да се пазим от него". Аз седнах и се смях от сърце, отдавна не бях се смяла така. Борис чак след 50 години беше успял да се добере до едно положение, което Учителят го беше казал навремето. Беше най- забавното, че повтори същите думи на Учителя от преди 50 години. Аз му извадих тетрадката си и му показах на коя дата е записано това изказване на Учителя. А той с изненада се обръща към мен: „Ами защо не ми си го казала досега, за да зная и да се предпазвам? " Ето такъв беше Борис, живееше в своя свят, мъчеше се, страдаше, правеше погрешкии в един момент му се отварят очите, когато вече е не само късно, но и безпредметно да се говори и правят обобщения. Трудно се издържаше на такова съжителство с него. А адвоката дойде у дома и каза: „Аз съм 50 години адвокат и за пръв път в живота си виждам такъв изпечен мошеник като Славчо Печеников". През време на процеса срещу Братството през 1957/58 г.
към текста >>

98. 290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО

Тази група приятели беше жива и накарах всеки по отделно да отиде и да предаде изказването на Учителя лично на Тодор Стоименов.
А сега ще си провериш какво значи твоето нарушение и ще отговаряш пред Учителя". Отидох си, а той остана да стене. За да бъда толкова категорична към Люба Иванова имах предвид и нещо друго. Пред една група приятели заобиколили Учителя той лично беше казал на Люба Иванова следното: „Два пъти си играла предателска роля спрямо Школата. Внимавай да не бъде трети път". Тази група приятели беше жива и накарах всеки по отделно да отиде и да предаде изказването на Учителя лично на Тодор Стоименов. Как го прие той аз не зная и не зная дали той осъзна грешката си, но че той ще отговаря пред Учителя в това бях сигурна. Тя пое ключа от стаята, а мен ме отстраниха за едни сладкиши. По това време в Братството пристигна и едно лице - Коста Стефанов, доведен от Никола Антов като счетоводител. По това време Емануил Иванов почина и жена му Люба Иванова и Коста Стефанов се съюзиха и Антов, който беше председател на финансовия съвет попадна под тяхно пагубно влияние. Антов не би направил толкова поразии на Братството ако нямаше кой да го съветва и подкокоросва.
към текста >>

99. 291. НИКОЛА АНТОВ

Може би това да е вярно, но неговият характер и неговата дейност след това заличи у мен пък и у другите това изказване на Учителя за него, С неговата дейност и анархистични възгледи за живота, за властта и за държавата той направи някои изопачени извращения с административната власт, която имаше и затова беше изпратен от комунистите в концлагер и престоя към шест месеца.
На следващия ден те се събраха и започнаха да разискват въпроса да се създаде едно ново ръководство, което да поеме всички работи на Братството в свои ръце. На първото заседание пристига и Никола Антов с кобур и с пистолет. На въпроса защо е дошъл с пистолет, когато има един разказ и опитност на полковник Божков с Учителя, че при Господа с пистолет не се ходи, тогава Антов отговаря така: „С пистолет не се ходи при Господа, но сега има друг Господ и при него се ходи с пистолет" и той поставя условие, че ако не бъде избран в ръководството ще разтури всичко. А по това време той беше представител на ОФ за целият район и имаше голяма административна и политическа власт. Някои бяха споменали, че Учителят бил казал той да бъде посредник между властта и Братството. Може би това да е вярно, но неговият характер и неговата дейност след това заличи у мен пък и у другите това изказване на Учителя за него, С неговата дейност и анархистични възгледи за живота, за властта и за държавата той направи някои изопачени извращения с административната власт, която имаше и затова беше изпратен от комунистите в концлагер и престоя към шест месеца. След това се върна отново на Изгрева. Веднъж той ме среща, насочва се към мен и изрича следното: „Досега аз бях в затвора, а сега ти ще ходиш там". Точно по това време бяха започнали големите крамоли и разправии около ръководството на Братството. Спомням си веднъж Учителят беше казал следното: „Някои духове са изключително пакостни духове и за- това са завързани като ученици в Школата, че ако ги пуснем навън в света ще направят много повече поразии. А тук са вързани и няма къде да мърдат".
към текста >>

Аз изохках тогава все едно, като че ли беше ме убол трън, но това изказване на Учителя се оказа вярно и имахме възможност да проверим всичко това по време на разкола на Братството и предстоящия процес.
След това се върна отново на Изгрева. Веднъж той ме среща, насочва се към мен и изрича следното: „Досега аз бях в затвора, а сега ти ще ходиш там". Точно по това време бяха започнали големите крамоли и разправии около ръководството на Братството. Спомням си веднъж Учителят беше казал следното: „Някои духове са изключително пакостни духове и за- това са завързани като ученици в Школата, че ако ги пуснем навън в света ще направят много повече поразии. А тук са вързани и няма къде да мърдат". Аз изохках тогава все едно, като че ли беше ме убол трън, но това изказване на Учителя се оказа вярно и имахме възможност да проверим всичко това по време на разкола на Братството и предстоящия процес. В новия Братски съвет бяха влезнали седем човека и след кончината на Тодор Стоименов беше предложено на Борис Николов да бъде председател. Връща се той у дома важен-важен, защото е поставен на първо място, което означава голямо уважение, голямо зачитане и прочие, и прочие. Аз го изслушвам каквото ми разказва, но на мен хич не ми харесваше това, защото родът им беше щестлавен и една от най-лошите черти на рода беше щестлавието, а те бяха трима братя и една сестра и без изключение бяха от щестлавни, по-щестлавни. Знаех, че Борис не може да се справи с щестлавието на рода и по този начин обрича сам себе си на провал. Освен това бях сигурна, че това не е случайна работа и че това е клопка на онези духове, които воюваха срещу Учителя.
към текста >>

100. 292. ЛЪЖЕ ПРОРОЦИТЕ