Търсене в текстове за 'Зелено'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 23 резултата в 16 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. МЕТОД НА СЪПОСТАВЯНЕ ИЛИ УПОДОБЯВАНЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

В една далечна, минала епоха, то е било зелено, после постепенно се е приспособило към паразитен живот върху бъза, копривата и пр., около чиито стъбла се забива спирално, пуща смукалца в тях и смуче сока им.
Също и в тебе има големи богатства, и един ден ще разкриеш богатствата, които се крият в теб. Но колко трябва да работя аз, за да разкрия богатствата си! Трябва да пусна хиляди корени в земята и хиляди листа във въздуха.” Кукувича прежда /Cuscita europaes/ По време на излет може да се намери това растение. В една далечна, минала епоха, то е било зелено, после постепенно се е приспособило към паразитен живот върху бъза, копривата и пр., около чиито стъбла се забива спирално, пуща смукалца в тях и смуче сока им. Знае се, че зелената боя, хлорофилът на растенията служи при храненето им. Чрез нея се получават органическите храни, тъй нужни на растенията. Но кукувичата прежда, като се е приспособила към приемане готова храна от други растения, постепенно е изгубила зеления си цвят. И сега е с бледо жълтеникав цвят, а листата му са атрофирани. По-рано те са били с големи петури, а сега са малки люспици.
към текста >>

Кукувичата прежда е произлязла от зелено растение, сродно на обикновената поветица.
Чрез нея се получават органическите храни, тъй нужни на растенията. Но кукувичата прежда, като се е приспособила към приемане готова храна от други растения, постепенно е изгубила зеления си цвят. И сега е с бледо жълтеникав цвят, а листата му са атрофирани. По-рано те са били с големи петури, а сега са малки люспици. Това израждане на растението е следствие на неговия паразитизъм. Кукувичата прежда е произлязла от зелено растение, сродно на обикновената поветица. Като нея тя отначало се е обвивала о другите растения, само за да има подпора, но после почнала да ги използва и станала паразит. За да направи превода, учителят може пак да използва някоя приказка, например един разговор между кукувичата прежда и съседните на нея лютиче, метличина, глухарче и пр. Последните в разговора я съжаляват, оплакват печалната й съдба, че е изгубила своята красота и зеления си цвят. Тя се трогва от тяхното състрадание и им дава ценни съвети. Казва им: „Мили сестрички, вярно е, че моето положение е печално, но аз зная защо дойдох до това окаяно положение - защото използвах за свои лични интереси другите растения, онеправдах ги.
към текста >>

Съцветието отвън е заобиколено със зелено покривало.
Разбрах, в какво е щастието: твоят живот да не бъде излишен за света. Това ще ти причини най-голямата радост и ще те направи щастлив.” Глухарчето /Taracacum officinale/ По време на излет учениците се запознават със свойствата и живота на глухарчето: с неговия корен, стъбло, листа, цветове и пр. Те ще констатират, че това, което изглежда като един цвят, в същност е сбор от много цветчета, и всичките образуват едно съцветие. Съцветието отвън е заобиколено със зелено покривало. Поради своето съцветие глухарчето спада към семейство сложноцветни. Цветчетата на глухарчето са така събрани, че всички вкупом изглеждат като единствен цвят. Зеленото общо покривало отвън прилича на цветна чашка. Учителят, за да направи превод, може да използва една приказка; някой човек води разговор с глухарчето и му разправя, какво става по земята, излага му събитията от човешката история и оплаква съдбата на човечеството. Тогава глухарчето се обръща към него със следните думи: „Ще ти дам едно средство, за да се оправи вашият живот.
към текста >>

Зеленото общо покривало отвън прилича на цветна чашка.
По време на излет учениците се запознават със свойствата и живота на глухарчето: с неговия корен, стъбло, листа, цветове и пр. Те ще констатират, че това, което изглежда като един цвят, в същност е сбор от много цветчета, и всичките образуват едно съцветие. Съцветието отвън е заобиколено със зелено покривало. Поради своето съцветие глухарчето спада към семейство сложноцветни. Цветчетата на глухарчето са така събрани, че всички вкупом изглеждат като единствен цвят. Зеленото общо покривало отвън прилича на цветна чашка. Учителят, за да направи превод, може да използва една приказка; някой човек води разговор с глухарчето и му разправя, какво става по земята, излага му събитията от човешката история и оплаква съдбата на човечеството. Тогава глухарчето се обръща към него със следните думи: „Ще ти дам едно средство, за да се оправи вашият живот. Ако приложите това, което аз съм постигнал, ще се премахнат всичките ви страдания и земята от долина на сълзите ще се превърне в рай. Кога? Когато постигнете единството, което аз съм постигнало. Работете, за да настане на земята единството и братството на всички народи.
към текста >>

2. 63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Между тези две граници се намират вибрациите на частиците, които ние долавяме като оранжево, жълто, зелено, сиво и синьо.
Тези лъчи не могат да се доловят от нашето зрение. Известно е, че човешкото око възприема само малък дял от вълнообразните движения, които изпълват пространството. Всъщност, не са някакво движение, вибрации на еднородна среда, а са частици от специално състояние на веществото, както приема известният френски физик Луи Деброил. Тези частици са хем вещество, хем вибрации и се движат с грамадна скорост, носят могъщи енергии и вибрират. Когато дължината на вълната им е 8 милионна част от милиметъра, тогава нашето око ги долавя като червена светлина, когато те вибрират с дължина на вълната 4 милионна част от милиметъра, тогава нашето око ги долавя като виолетови тонове. Между тези две граници се намират вибрациите на частиците, които ние долавяме като оранжево, жълто, зелено, сиво и синьо. Оттук се вижда колко тясна е границата на възможностите за възприемане на вибрации от най-съвършения човешки орган - окото. Тези частици, които излъчват по-дълги или по-къси от тях вълни, не се долавят от нашето зрение. Зад виолетовия цвят идват вибрациите с още по-къси вълни, тези на ултравиолетовите и чак след тях следват рентгеновите. Такива частици, с дължина на вълната от рентгеновия спектър, е излъчвало това невидимо небесно тяло. Тези тела учените решават да нарекат черни дупки.
към текста >>

3. Истината за спасяването на евреите в България - текст - Светозар Няголов ( -2013)

Белев променя указа, зачерква „новоосвободените земи" и написва със същото зелено мастило "евреите от цяла България" , за които той е изготвил подробен списък и които са 46 000 души от вътрешността и 8 500 от Со-фия.
На 2 ноември 1942 г., външният министър Попов отговаря на поредното германско запитване, че правителството е готово да депортира определената квота евреи, но сега има голяма нужда от тях в строителството. Германците изпращат в България на помощ и Айхман да помогне в депортирането на евреите. На 22 февруари 1943 г., шефът на КЕВ - Белев и Айхман подписват тайно споразумение да депортират 20 000 евреи от окупираните земи. Определят депортирането да започне през март. Правителството откликва на това споразумение, защото новоосвободените земи са под германска юрисдикция и издава поверителния указ N127 до КЕВ за депортирането на тези 20 000 евреи оттам. Белев променя указа, зачерква „новоосвободените земи" и написва със същото зелено мастило "евреите от цяла България" , за които той е изготвил подробен списък и които са 46 000 души от вътрешността и 8 500 от Со-фия. Тайният план е изготвен много хитро. На 2 март правителството одобрява депортирането и издава поверителния указ. Срещу него се обявяват четиридесет и трима депутати, заедно с подпредседателя на ОНС- Димитър Пешев. Те представляват една четвърт от депутатите на ОНС, но мнозинството гласува указа. Цар Борис, гузен от постъпката си и незнаещ за намесата и поправките на Белев, изчезва безследно от София.
към текста >>

4. СКАЛНИЧЕТАТА - Борис Николов

Когато кацваха на скалите и стояха неподвижно, те се изгубваха – дрешката им наподобяваше напълно на скалната повърхност – същия цвят, същите петна, каквито лишеите бяха образували по скалите: жълто, зелено, черно.
Понякога глигани пробягваха с тропот и се скриваха ниско в клековете. Тук животът беше първичен – здрав и чист, като планински извор. Човек наистина можеше да почувства, да се докосне до Големия Живот. Още първата сутрин забелязахме птичките – скалничетата. На разсъмване те излитаха от гнездата си и летяха на ята, за да се стоплят, докато изгрее слънцето. Когато кацваха на скалите и стояха неподвижно, те се изгубваха – дрешката им наподобяваше напълно на скалната повърхност – същия цвят, същите петна, каквито лишеите бяха образували по скалите: жълто, зелено, черно. Понякога соколът дълго трептеше във въздуха, дебнейки плячка, но скалничетата си имаха прикритие и бяха предпазливи птички. На върха не се намира много храна и ние им слагахме трохички на определени места по скалите. Те идваха да се хранят и скоро свикнаха с нас, не се плашеха. Тогава можеше да се чуе говора на благодарните птички. Тъй започна нашата дружба.
към текста >>

5. „ЮЙЙЙ, ЮЙЙЙ, ЮЙЙЙ“ - Борис Николов

Към стихналия вечерен хор плахо и свенливо се присъединява и зеленото жабче: „ЮЙЙЙ, ЮЙЙЙ, ЮЙЙЙ!
И мечки се навъртат наоколо. Предпазливата лисица има тук наблизо леговище, но много рядко може да се види. Соколи подвикват от висините, сойките шумно разнасят новини. Прекрасен свят, чудесен език! Кой би могъл да го разчете! Към стихналия вечерен хор плахо и свенливо се присъединява и зеленото жабче: „ЮЙЙЙ, ЮЙЙЙ, ЮЙЙЙ! “ Песенчицата е малка – само от една думичка и два тона, но какво чувство влага малкото същество! Това е сърдечен зов, древна песенчица! Може би тъй е звучала тя преди милиони години във влажните и тъмни карбонски лесове! Как е достигнала тя до нас? Да би могъл човек да разложи този сложен акорд, би разчел историята на живота и на Земята!
към текста >>

“ – това е песенчицата на малкото зелено жабче.
Как е достигнала тя до нас? Да би могъл човек да разложи този сложен акорд, би разчел историята на живота и на Земята! Това е древен запис. Големият Живот може да се скрие в малкия и пак да излезе от него, когато е потребно! „ЮЙЙЙ, ЮЙЙЙ, ЮЙЙЙ! “ – това е песенчицата на малкото зелено жабче. То живее всред хиляди опасности, но казва: „Не се отчайвайте. Имайте кураж! Животът е наш – животът е вечен, непреривен! „ЮЙЙЙ, ЮЙЙЙ, ЮЙЙЙ…“
към текста >>

6. Гатанки. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Не бързайте, и това не стига! Децата са, значи, десет, но от всички грамотни са само трички! Сега вече кажете, че това са ... ! — Ръцете Намери момченце зелено гърненце, под син връшник опечено, за трапеза наречено.
— Мляко Без вретено жица преде; преде, преде, па гол ходи. — Паяк Нивата бяла, семето е черно: пет сеят, едно търчи. — Хартия, писаното на нея, пръстите и писалката Коса има, глава няма. — Царевица Всеки от нас има две верни слугини, без които сам той нито лев не чини. Вий мислите вече, че туй са очите, ала ще сгрешите, — слугините, за които се въпрос повдига имат по пет дечурлига. Не бързайте, и това не стига! Децата са, значи, десет, но от всички грамотни са само трички! Сега вече кажете, че това са ... ! — Ръцете Намери момченце зелено гърненце, под син връшник опечено, за трапеза наречено. В гърненцето червена чорбица, която се не яде с лъжица, а във нея — бобчета черни като копчета. Туй гърненце е голямо колкото глава, помислете малко само що ли е това ? — Диня Трепчо нанка на сянка, като пиле на гранка. Къде му са крилцата? — Те му красят главата.
към текста >>

Разцветников Редом моми зеленокоси във реката газят боси, леко се навеждат, мълком се оглеждат.
Ала щом петленцето гърба и клъвне, тя веднага дим и огън блъвне — и затуй пред моята тояга всичко живо в ужас бяга. — Пушка Черна, черна самовила, със сукманче като вила, без да трака, без да чука, дом си прави под капчука, па подгонва мушиците, па почива на жиците. Лани сбра си тя дружина и замина за чужбина. Но стопи се лед и сняг, ето ти я нея пак — иде, вика с ветровете: „Мартениците хвърлете!“ Коя ли е тази черна самовила, дето си е сама сукманчето шила и го е скроила също като вила ? — Лястовица Ас. Разцветников Редом моми зеленокоси във реката газят боси, леко се навеждат, мълком се оглеждат. Идва свет ден в ранна пролет, хората се в църква молят и отнасят, пременени, от косите им зелени, — от косите що децата режат скришом край реката и със ноожченцата малки правят си от тях пищялки. Върбови клони Ас. Разцветников Тънка, дълга дългуша, няма корем, ни гуша, няма ръце ни крака, а се влачи ей така! Погнеш ли я с тояга, из тревата тя бяга, и сърдило съска също като гъска! Змия Ас Разцветников Тя е весела, игрива, и е много работлива, а каква е пък чистница. . . Има мъничка главица, с дълъг сукман до петите — изтъкан е всред тревите.
към текста >>

7. Съдържание - Николай Райнов

Слова на Блажения 10. Даниил 11. Видение на Ездра 12. Иисус на Планината 13. Път на звездите 14. Псалом на Слънцето 15. Песен за Девата 16. Сватбата на Царския Син 17. Дъщерята на Царя 18. Книга на загадките: Блясък на мълния Някога, в друг свят Вървя по улицата Ти ми повеляш Твоят шепот Звънът на Твоите накити Мълнии Три неща Горко ми! Не отминавай! Една загадка Познавах цар Притча Мъдрият Ухама Опна ми струната Той й запя Лодката Белият ден Зелено е морето Кой ще изчерпи Непрогледна е нощта Царицата Маат-Ка-Ре Чия ли ръката?
Каин и Евел 3. Три Небеса 4. Каломаин 5. Вавилонска кула 6. Мелхиседек 7. Жрец на Озириса 8. Соломон и Балкиза 9. Слова на Блажения 10. Даниил 11. Видение на Ездра 12. Иисус на Планината 13. Път на звездите 14. Псалом на Слънцето 15. Песен за Девата 16. Сватбата на Царския Син 17. Дъщерята на Царя 18. Книга на загадките: Блясък на мълния Някога, в друг свят Вървя по улицата Ти ми повеляш Твоят шепот Звънът на Твоите накити Мълнии Три неща Горко ми! Не отминавай! Една загадка Познавах цар Притча Мъдрият Ухама Опна ми струната Той й запя Лодката Белият ден Зелено е морето Кой ще изчерпи Непрогледна е нощта Царицата Маат-Ка-Ре Чия ли ръката? Ти си огледало Хлип! Хлип! Хлип! Лицето ти Аз дойдох Кетас беше първият Железният олтар Що чакаш тук? Вечерта Той го уби Животът се свърши Жрицата Една мома Смъртта ме погледна Снагата й Тези, при които отиваш Гасне пламъкът Видях своя Бог Пред погледа Безсмъртната Ищар Той търси бисери Сгради си Мъдростта дом Тъй ми каза Три неща знае мъдрият По далечните хълмове Простре се нощ Жената каза Имаше на Изток жена Седем смъртни гряха Обърна поглед певецът Като ходех по стъгдите Седем знаем ние Запита Небето певеца Прибра си слънцето лъчите Най-лошо Трима бяха те Светлоликият Набу Към тебе, о, Земьо Потърсих я Веслата Към Колхида Небукаднецар Много съблазнители Той каза Ахуни Четях веднъж Царят на Нрам Плътта ми спи Земята изгражда дворец Земята ме откърми Когато съдеxa
към текста >>

8. Соломон и Балкиза - Николай Райнов

„Царицата е желала адамант, а не — восък.— „Ясписът бие ту на зелено, ту на багрено, — а се засенчва с б4ло, жълто или черно.
„И — нека чуе Балкиза! — „Три корала знаем: бял, черен и червен. Белият дава ясновидство, черният — магична сила, червеният — власт над сърцето. „Царицата е била червен корал. „Два камъка знаем: адамант и яспис. Адамантът е твърд, но щом се изгори в пламък от червен корал, става мек, като восък, и почернява. „Царицата е желала адамант, а не — восък.— „Ясписът бие ту на зелено, ту на багрено, — а се засенчва с б4ло, жълто или черно. Ясписът — знайно е — измамва с променливи цветове, сам не гори, а с лъчи разпалва дори адаманта. „Царицата е била яспис. — „Но — чуй нататък ! — да ти кажа, как се продължава гатанката, на която ми каза ти само наченъка! „Щом виде царицата, че царят се мъчи да обърне сърцето й, но може да се отчае, като не успее, и да я напусне завинаги — а сърцето му да стане отново твърдо и дори да я намрази, — пламна тя от гордост и разбра, че — когато охладee той към нея — тя може пак да го обикне ; взе свитък — и написа на него: „Скорпион“—, па си отиде. „Когато скорпионът види, че се намира в опасност, убива се с жилото си. „Скорпион е било името на царицата.— „Отвеки — ти право каза — борба се води между тях.
към текста >>

9. Слова на Блажения - Николай Райнов

А от Дедан, Конан и Меозел — вино гъсто, като смола, и зелено, като хризопрас, с вкус на мандагори.
И настлах подовете с кипарисни дъсчици от Ливан — и вдълбаха майстори от Сидон и Тир в дървото кост, седеф и метали — и напъстриха в стройни редове растенията на Индия и Палестина. И злато ми донесоха търговците от Кетихем, та излях чаши за вино и рогове за медовина. А от Кипър ми пратиха медни позлатени съдини с тънки украшения от бронз я сребро. И в строен танец се въртяха по тия светли съдини жените от Елада и от островите. И донесоха ми от Хелвон вино жълто, като шафран, с мирис на ладан и алое. А от Дедан, Конан и Меозел — вино гъсто, като смола, и зелено, като хризопрас, с вкус на мандагори. А от Мелита — кипящо вино, което стиска гърлото от горещина и дава дъх на ябълки. И купих от торгамски търговци жребци за лов, а от Хидар — камили и овце с копринен косъм. И облякох висон с изпъстрения от Египет — тънка работа на женски пръсти. И — багреница, обшита със скъпоценни камъни и везана със злато — от Келисе. И шлемове, оръжия и ножове от Асиил ми дадоха царете на Възтока — оръжия от жилава стомана, украсени с камъни и злато, с изображения от изкусна ръка на майстор.
към текста >>

10. Книга на загадките - Николай Райнов

Слава на залязлото слънце! *** Зелено е морето, бяла е пяната му, а водата е лишена от цвят.
Цветята склопиха своите коронки, птиците прибраха песните си. Небето се спусна като тъмен шатър, пълен с пъстри сънища. Слава на залязлото слънце! Белият ден се свърши. Потокът спря своето размерно дишане, гората просна тъмните си дипли, за да пие роса. Земята трепна като невеста, чакаща своя младоженец. Слава на залязлото слънце! *** Зелено е морето, бяла е пяната му, а водата е лишена от цвят. Кой се мами: морето ли. или ти? Синьо е небето, бели са облаците, а въздухът е лишен от цвят. Кон се мами:небето ли, или ти? Хубава е жената, любов звучи в гласа й, а душата й не е за вира.
към текста >>

*** Зелено е морето, бяла е пяната му, а водата е лишена от цвят.
Синьо е небето, бели са облаците, а въздухът е лишен от цвят. Кон се мами:небето ли, или ти? Хубава е жената, любов звучи в гласа й, а душата й не е за вира. Кой се мами: жената ли, или ти? ... Душата й е лютня, на която свири мъжът, вятърът или бесът. *** Зелено е морето, бяла е пяната му, а водата е лишена от цвят. Кой се мами: — морето ли, или ти? Синьо е небето, бели са облаците, а въздухът е лишен от цвят. Кой се мами: — небето ли, или ти? Хубава е жената, любов звучи в гласа й, а душата й не е за вяра. Кой се мами: — жената ли, или ти?
към текста >>

Бях взел стъкленица с нещо зелено.
В малки стъкленици и чаши от алабастър тя носеше касия, смирна, кинамон, кориандър, нард, мирсина и други благовония. И в кутии от злато и скъпа кост имаше амбра, мускус, ладан. бензой и различни смоли. Тя ме видя — и се спря до мене. — Що е това? Бях взел стъкленица с нещо зелено. — Истина ти казвам, не зная. Непознато ми е, па и никой го не търси. Защото не дава ни сън, ни страст, ни веселба, ни забрава. Не гони тъга, не ражда мори, нито зашеметява. Не знам що е.
към текста >>

11. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

Ние, почти деца, много се радвахме на специалната униформа - калпаци със зелено дъно и туй за нас беше голяма гордост, особено, когато видях аз моя съсед и съученик Васил Беязов така облечен, много ми се доиска и на мен да бъда като него.
Той беше етап на родолюбив, когато човек заживява с интересите на националното, това е период на патриотизъм. И главните мисли на човек са свързани с миналото, настоящето и бъдещето. - Нещо повече за този период? То беше преди Балканската война и беше начало на един подем националистически, който увлича и младежите. Учителят ни Васил Генев, който ни преподаваше гимнастика, ни вдъхновяваше в тази насока и беше образувано юнашко дружество. Ние, почти деца, много се радвахме на специалната униформа - калпаци със зелено дъно и туй за нас беше голяма гордост, особено, когато видях аз моя съсед и съученик Васил Беязов така облечен, много ми се доиска и на мен да бъда като него. Като казах на баща си той веднага ми помогна да си купя такава униформа. Та тия неща са радост за съответната възраст. Спомням си, като група юнаци, Васил Генев, нашият учител, ни води до Габрово. Отидохме пеш. Не се изморихме много, защото бяхме млади.
към текста >>

12. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Българските ленти - бяло-зелено-червено, гръцките - сини, арменските - лилави, еврейските - червени.
Чиновници, съветници, български депутати чак от Одрин. Хей! Ура, да живей! Люлеят се хората; викове! Представителки от нежния пол от всички народности с шапки с големи периферии. Говорят и ахкат, и много-много български не се чува. От всичките ученици и ученички, каквито ги има; от всички училища български, арменски, гръцки, еврейски (само турските ги няма, въпреки че са най-много). Госпожичките са с бели дрехи, китки в ръце, ленти през рамо. Българските ленти - бяло-зелено-червено, гръцките - сини, арменските - лилави, еврейските - червени. Светнали великденски яйца, сред които има и български. Слизат, идат вече, влизат, излизат! Напред окичен с медали на бял кон (не, не е на кон!) Негово сиятелство императорският руски комисар княз Дондуков-Корсаков. Това вижда синът на поп Константин - еполети. И еполети. Чужденци. Чува езици, от които само половината разбира.
към текста >>

13. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

„И оцет да беше, щях да го изпия - казва Уайлд по-късно, - такава адмирация имам към него.“ Уайлд е с дълго до глезените палто от зелено кадифе с кожена яка и букли, а Уитман с бяла разгърдена риза със запретнати ръкави и домашен панталон с торби на колената.
Боун, който става редовен преподавател в Теологическия факултет на Бостънския университет. 1881 между Манхатън и Бруклин бива построен висящият Бруклински мост. 1881 в Самоков възпитаникът на Робърт колеж и преводач на Новия завет на български Сечанов бива смлян от бой по време на изборите за Свищовското народно събрание, а във Враца бива заточен Драган Цанков. 1881 в България под руски натиск бива суспендирана конституцията и се въвежда режимът на пълномощията на княз Александър Батенберг. 1882 (януари) в Кемдън, Ню Джърси, Оскар Уайлд посещава Уолт Уитман, като му казва: „Дойдох като поет да видя един поет“, на което Унтман отговаря „Давай!“ и го почерпва с домашното бъзаково вино на сестра си. „И оцет да беше, щях да го изпия - казва Уайлд по-късно, - такава адмирация имам към него.“ Уайлд е с дълго до глезените палто от зелено кадифе с кожена яка и букли, а Уитман с бяла разгърдена риза със запретнати ръкави и домашен панталон с торби на колената. 1882 в Конкорд, Масачузетс, умира най-яркият американски тран- сценденталист Ралф Уалдо Емерсън. 1882 в Бостън излиза шедьовърът на персоналиста Бордън Паркър Боун „Метафизика“. 1883 в България по време на суспендирането на българската конституция методистките мисии биват затворени. 1883 (28 септември) в България става промяна в правителството и английският консул съобщава на Чалис, че министерството на образованието си е променило решението. На 1 октомври отново се отваря мъжкото методистко училище в Свищов.
към текста >>

14. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Началните букви са с блестящо вермилионово зелено, много от тях са доста сложни, текстът е с дебел елегантен петит, двадесет и три реда на страница, очертани надлъжно по велума.
Йоасафът, или ръкописът на император Кантакузин, съдържа посланията на свети Павел и е безценен. Има още два ръкописа от същата ръка: единият в Лондон, другият в Париж. Датиран е не по-късно от средата на четиринадесети век, но вероятно е по-стар и е сигурно над петстотингодишен. На блестящия източен император Йоан Шести, известен като Йоан Кантакузин, държавника, генерала, императора, историка,- както и религиозния писател! Този ръкопис е рядко красив по отношение на хирографията и е оригинално произведение на блестящия император, монах и калиграф Йоасаф. Има сто и три фолия - твърд велум - единадесет на седем и пет осми инча - текстът е седем на четири и половина инча. Началните букви са с блестящо вермилионово зелено, много от тях са доста сложни, текстът е с дебел елегантен петит, двадесет и три реда на страница, очертани надлъжно по велума. Това, господин президент, смятам, че значително ще допринесе за прочуването на тази библиотека, която вече притежава толкова много, което е уникално и непостижимо като богатство.“ Как щеше всичко това да стане част от неговото знание, от образованието му? * Науката, това да заковеш истината за най-сложните неща на стената на знанието, винаги е имала огромна притегателна сила за Петър след идването му в Дрю. Това е било нова, всъщност непозната досега страница в образованието му. Години наред след връщането му в България ние ще го виждаме да подхваща различни начинания в областта на свързването на мистичното с точните знания и той ще ги следва с невероятно постоянство: наука, образование и вяра; цветове и тяхната мистична символика; анатомия, антропология и френелогия; астрономия и астрология. Всичко това е съзнателно усилие у него да проникне в една важна сфера, която смята, че е добре да се овладее.
към текста >>

15. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - Георги Христов

Като че някой е постлал килими от зелено кадифе.
Сякаш това е топлата длан на моята майка. Кой изпраща тази обич на света? Настъпило е зрялото лято. По равнината се люлеят вече изкласилите, готови за жътва ниви. По далечния склон зеленеят в разни нюанси неокосени- те ливади. Като че някой е постлал килими от зелено кадифе. Може би в природата ще има празник. Прежуря слънцето. В маранята присвирва щурче. То иска да ни каже нещо. О, ето какво е било.
към текста >>

16. Георги Томалевски - Георги Христов

Ето го най-после и морето - синьо-зелено, а понякога гълъбово с бели гребени.
На следния ден ставаме рано и поемаме в свежата утрин по прашния друм. Зад нас вече са останали много километри. Краката ни са обути в прости сандали. Работни хора из полето ни поглеждат, без да прекъсват работата си. Никой не ни пита кои сме и къде отиваме. Ето го най-после и морето - синьо-зелено, а понякога гълъбово с бели гребени. Вълните му се разбиват с тежки въздишки в скалите на брега. От време на време то замлъква, като че се сеща за нещо и мълчи, отнесло вечната тайна на живота в глъбините си. Ачларе, Юни Ние сме отново в Ачларе - нашето първо училище за братски комунален живот. Работим на нивите. Упояващо миришат слънчогледите.
към текста >>

0.33266401290894