Търсене в текстове за 'Зелено'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 74 резултата в 36 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

У друг болен един оток изчезнал чрез синьо и зелено осветление.
Д-р Babitt отбелязва случаи на бързо изцеляване (само в една нощ) с тая светлина. Освен едноцветни лъчи в много случаи се употребява и комбинирано осветление. Напр. опитите на Ganser установяват, че главоболието минава след двучасово осветление със сини и зелени лъчи. Стомашните разстройства най-добре се регулират от червената светлина. Същият автор цитира един случай, при който една брадавица изчезнала за 12 дни при синьо осветление. У друг болен един оток изчезнал чрез синьо и зелено осветление. Аз не ще излагам всички ония опити с цветните лъчи за терапевтични цели. Това е по специална тема. Моята цел засега е да изнеса ония опити и данни, които говорят за общото влияние на краските. Тия данни могат да послужат като ръководно начало на по-нататъшни изследвания, било в педагогиката, където възпитателите биха се натъкнали на интересни подробности от една страна, а от друга – те биха могли да използуват светлината, като едно мощно средство в своята творческа работа, било в изкуството, където знанието за влиянието и значението на краските би могло да даде малко по-друг оттенък на произведенията на художниците, артистите и пр., било най-после в медицината, като мощно терапевтично средство. В този последния случай може да се работи по три начина: единпасивен, когато болният бъде поставен в цветна обстановка и се намира под прякото въздействие на цветните лъчи, както са напр.
към текста >>

2. СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г) Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

В тъмнината се различават поотделно ясно-червени точки и неясно зелено.
Авторт се е заел да представи цели симфонии и оратории в картини. Оскар Райнер представя логичния преход от звуковия образ в оптическа картина така: „Един пример за подобно едно действие е „Матеус-пасион" от Йохан Себастиан Бах. Изображението представлява встъпителния хор. Картината трябва да изобразява как спокойната песен на хористките се постепенно издига и свършва с трогателен, плачевен зов. Цветовете са смътно черно-виолетови и кафяво-черни. В тъмнината се различават поотделно ясно-червени точки и неясно зелено. Отдолу отляво и отдясно – вълните на развълнуваните гласове се издигат към средата и символизират въздигащия се тон, който свършва внезапно в един Е-dur акорд, след вика към небето". Изследванията на Райнер, колкото интересни да са – макар, че представляват една научна и художествена интрига, като резултатите са твърде неопределени. Може би по-късно те ще добият цена – когато бъдат усилени експериментите в тая област. * Б.Р. В това отношение са интересни окултните изследвания на г-жа Унковска в Русия.
към текста >>

3. В Е С Т И Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Над това зелено и буйно море все по-силно припича слънцето.
І Житно Зърно Него стопанинът заравя навреме в земята. Над земята веят ветрове, падат дъждове, студове и снегове... Но ето, мина зимата със своите студове и снегове, дойде топлата и животворна пролет. Над черните угари се показа нежния кълн на заровеното и забравено житно зърно. Тихо, бавно и незабелязано расте тоя кълн сред множество плевели въззет все към небето. И ние виждаме черните и пусти угари, покрити с буйна зеленина, подобна на море, развълнувано от вятъра. Над това зелено и буйно море все по-силно припича слънцето. Ето, жежки златни класове, виснат и се пекат на жегата. Морето става тъмно, подобно на пламък. Заровеното в земята житно зърно изгни от влагата; то умря, но ето ние го виждаме преродено – възкръснало под земята умножено в клас. Ей, идат жетварите – безмилостно режат и стягат на снопове узрялата златна жетва. Дохожда вършитба и на хармана със страшна мъка отделят плявата, а чистото житно зърно отнасят в хамбара на стопанина.
към текста >>

4. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Морето е зелено.
Не знам. Нова, неродена за другите мечта държи погледа в хоризонта, откъдето трябва да се зададе дълго очакваната радост. Минават дни. Морето носи лъх на остра хладина; неговият вой донася вести на съмнение, вълните му изхвърлят строшени мачти, но будната зеница бди в тишината и чака своя час! Минават дни. Морето е зелено. Бели талази плъзват към брега една след друга. Чайки минават с плавен летеж към дълбината, ята от други птици се прощават с брега и песен на преминало лято шепнат белите пенливи гребени. Тъга полъхва, но будното око спокойно чака бялото петно на кораба. Дни отминават. Удавници донасят вълните – очите им безжизнени и по тях не трепка нявгашната неугасима жажда за далечината.
към текста >>

Морето, синкаво зеленото море пред него възстава в страшна буря.
Поглеждала ли ви е зеницата на морска девойка и устните ù пришепвали ли са ви слова, заприличващи на тих плясък и шум на пяна. Мълчалив, безлюден бряг. Той седи самин и пред него е разстлана синкаво зелена шир, която диша, вълнува се и шепне. В него – друга шир, разстлана до безкрая, готова, да погълне и морето. Той мисли, вслушва се в две морета. Морето, синкаво зеленото море пред него възстава в страшна буря. Рев от дън земя донася сякаш всяка пенеста вълна; като разярен звяр се мята мощната му гръд. Затихват ветровете, гривести талази още дишат заморени, като след дълга битка и бавно една след друга се простират на брега. Душата тръпне мълчешком. Синкаво-зеленото море затихва. Отминава бурята.
към текста >>

Синкаво-зеленото море затихва.
Той мисли, вслушва се в две морета. Морето, синкаво зеленото море пред него възстава в страшна буря. Рев от дън земя донася сякаш всяка пенеста вълна; като разярен звяр се мята мощната му гръд. Затихват ветровете, гривести талази още дишат заморени, като след дълга битка и бавно една след друга се простират на брега. Душата тръпне мълчешком. Синкаво-зеленото море затихва. Отминава бурята. Ветрове отнесоха облаците и небето чака да спре играта, за да огледа в гладката повърхност своята лазурна усмивка. Зачева буря в другото море. Като от вдън вселената донасят рев една след друга заморени вълни. Като ранен гигант рее и мята се безкрайното море и трясък на мълния прерязва оловното небе.
към текста >>

" Морето, синкаво-зелено, тръпне мълчешком.
Като, че на две се разделят водите там и като че настъпват сетните мигове пред нещо невидяно и страшно. Човекът става. Забива ходила в златистия пясък и гласът му политва в далечината: „Море, синкаво-зелена шир, размятала вълни на буря. Какво ли струва твоя рев пред бурите, що имам сам в душата си? Ще може ли твоята страхотна дълбина да погълне една въздишка, един поне стон на бурята в моя собствен океан! " Морето, синкаво-зелено, тръпне мълчешком. Ето запират вихрите и в другото море. Заморени вълни с пенест шум, като несдържан дъх след дълга морна бран, запират вихрена игра. Пресекват гръмотевиците, раздира се оловната покривка и небето чака да се усмири душата, за да се огледа в нея чистата лазурна шир на вечността. В стихнало море след буря се оглежда небето, а в душата, стихнала след буря, се оглежда вечността. Той седи самин на безлюден бряг и бурите, и красотата на две морета вижда.
към текста >>

5. Стихове - Стефан, Иедидия Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И те отминаха – тугинците, що гребяха с яки весла и другият, който стоеше при кормилото с пъстрите чудновати дрехи, с везания пояс и с очите, в които грееше любовното приветствие- Скри се ладията в хоризонта на зелено-синьото море.
Сред мъката на трудния си път той ще те познае, а ти в тежките часове на своето очакване. Но Той ще дойде. Готви се. В белите чертози на своя замък, направи душата си приемница за него. Той тихо ще потропа на вратата ти — Странникът, що броди из морето". И те отминаха – тугинците, що гребяха с яки весла и другият, който стоеше при кормилото с пъстрите чудновати дрехи, с везания пояс и с очите, в които грееше любовното приветствие- Скри се ладията в хоризонта на зелено-синьото море. скри се и царицата в белите дворци, издигнати високо като исполини към изгрев слънце. Там отвори тя кутията. В нея драгоценен камък имаше. Той грееше със силата на слънчевата светлина и менеше багрите си всеки миг. До него имаше писмо на непознат език, със символи неясни, а вътре в сгънатия пергамент скрит бе сребърен ключ.
към текста >>

6. СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И ето, че те докосва по челото зеленото клонче, поросява те с росата, която е събрало в тая дивна утрин.
Радвал съм се и пирувал на слънце и свобода, затова като я видя в гърдите ми нещо трепва. Докосва се оная струна в душата ми, върху която планината е пяла своята песен за младост, за свежест и нежност. II НЕ ЗНАЯ, дали и с тебе се е случило това: Сутрин да вървиш из планинска пътека, току що огряна от слънцето, да вървиш стъпка по стъпка, бавно и доволен, без някаква цел, защото самата разходка в тая свежест е целта. И да не липсва нищо: нито обилната светлина, нито синьото и дълбоко небе, нито музикалната тишина, нито безпричинната радост и красота. И да не мислиш за нищо, а само за това, че не намираш начин, не намираш думи да благодариш за това щастие, за това богатство, за тоя празник. И ето, че те докосва по челото зеленото клонче, поросява те с росата, която е събрало в тая дивна утрин. С какво ще сравниш ти тоя привет... нито с целувката на тая, която люби, нито с милувката на тая, която обича, защото нямат тая чистота. Да бъде благословено небето, което е така щедро и така чисто спрямо нас. III ЗНАЯ, че когато трябва да затворя очите си за това, което сега виждам, ще дойдеш да ме поведеш Ти, да ми покажеш други красоти, да отвориш очите ми за друг свят, много по-красив от тоя. Тогава няма да те видя, но ще съзнавам, как ме водиш за ръка през тая тъмнина, от която ще ме изведеш. Болката, която ще чувствам, ще бъде като болката на тоя, от ръката на когото изваждат трън.
към текста >>

7. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

От даден реактив някои белтъци се багрят карминово червено, от други реактиви се багрят мораво, от трети – жълто или зелено.
Пътят на ученика За да изследват химическите свойства на известни съединения, за да открие присъствието на известни специфични вещества в тях, химиците прибягват до различни реактиви. Белтъчините, да речем, се характеризират с редица цветни и утаечни реакции. От даден реактив някои белтъци се багрят карминово червено, от други реактиви се багрят мораво, от трети – жълто или зелено. По тия цветове се съди за присъствието на един или друг вид белтъци в органическите вещества, за наличността на този или оня елемент в тяхната молекула. Знайно е, освен туй, че всеки вид от растителното или животинското царство, дори всеки отделен индивид, тъкан, орган се характеризират с присъствието на известни специфични за тях вещества, по които те могат сигурно да се разпознаят. Това са нещо като органически константи, които индивидуализират даден индивид, тъй както общото уравнение на коничните сечения, да речем, се индивидуализира, ако дадем на коефициентите определени числени стойности. В психологичния свят или света на съзнанията владеят аналогични закони. И там имаме разпадане на психологични групи и там имаме „индивидуализиращи коефициенти”, и там има „реактиви”, чрез които може да се разкрият скритите сили на съзнанието, да се определи неговото ниво, сродства, принадлежност към една или друга група и пр.
към текста >>

8. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Романите на Майринк – „Голям”, „Белият доминиканец”, „Зеленото лице”, „Валпургиевата нощ”, „Ангелът от западния прозорец”, „Сол” и др., пиесите му „Санитарен съветник”, „Часовникът”, безчетното число разкази, една малка сбирка от които е преведена и на български – „Кардиналът Напелус”, „Албиносът” (печатан преди 4 год.
Тази Истина първом се прозира с душата, а после тя става плът и кръв. Човек чрез страданията и развитието си идва до тази велика Истина в живота – тя му отваря очите и той вижда, че светът на физичното е само едно поле, където се кръстосват силите на много светове, невиждани дотогава за него. И тези, на които очите са затворени, всичко си обясняват с фантазията на човека. Густав Майринк беше от тези, които бяха прозрели с душата си величието на онзи свят, чиято низходяща проекция е светът на физичното. Със своето майсторско слово той изнасяше онези страни от земния живот, които пряко или косвено повдигат една част от булото към невидимото, необяснимото, неразбраното, тайното. Романите на Майринк – „Голям”, „Белият доминиканец”, „Зеленото лице”, „Валпургиевата нощ”, „Ангелът от западния прозорец”, „Сол” и др., пиесите му „Санитарен съветник”, „Часовникът”, безчетното число разкази, една малка сбирка от които е преведена и на български – „Кардиналът Напелус”, „Албиносът” (печатан преди 4 год. като подлистник на в. „Търговски глас”), всичкото това творчество оставя неизгладими следи зад себе си. С издаването на немските „Вълшебни приказки”, Майринк възкреси онова велико немско народно творчество, на което никой почти от днешните негови съвременници не е обръщал внимание и върху което почива цялата немска култура. За да не се спираме върху самия живот на Густав Майринк, който е много разностранен, ще приведем това, което той казва за себе си: Живее в Щарнберг при Мюнхен, роден в Виена на 19 януари 1868 г.; поданство – баварско; религия – първоначално протестант, сега – будист от северната школа. Образование – гимназия в Мюнхен, Хамбург, Прага, после Търговска академия в Прага.
към текста >>

9. ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ- ЖИВОТОПИС, ИДЕИ И ЗНАЧЕНИЕ Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Под тебе кичести лозя и градини, на запад града и езерото, а на юг и изток - Балкана и пространното синьо-зелено море.
Сякаш те упрекваха умните създания - хората, че не могат да вършат и не разбират тази велика служба на благодарност и хвала към природата, че не могат с песен да посрещнат изгряващия ден. - Една дълбока радост и трепет се разливаше на всякъде. А капките роса, тия бисери на пролетните утрини, украсяваха всяка тревица, всяко стръкче, всеки цвят, от който се разливаше свеж приятен аромат. Неусетно се изкачихме на високото на баира. Може би думите биха били малко и неизразителни, за да се опише красотата на гледката. Под тебе кичести лозя и градини, на запад града и езерото, а на юг и изток - Балкана и пространното синьо-зелено море. Окото ти гледа и не може да се насити на тази гледка. Морето те опива, то те унася, ти се губиш и се чувствуваш малка частица всред велика стихия - морето, морето на живота. В унес изкачваме върха през стръмни полянки от пъстри цветя. Тиха песен долита до ушите ни. Това са приятели, хора с трепет и песен очакващи светилото на деня.
към текста >>

10. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Кафяво, зелено, алено червено и кадифено черно са главните цветове на техните промени.
Никъде няма по-големи загадки и чудновати неща, отколкото в царството на природата. В това царство има една порода риби, които се срещат в материка Азия. Зоолозите наричат тази порода риби - Лабиринтни риби. те са във всяко отношение едно много чудновато творение на майката природа. Почти всички от тях, ръстът на които не е по-голям от човешки пръст, са украсени с великолепни багри. Кафяво, зелено, алено червено и кадифено черно са главните цветове на техните промени. Мъжките от някои родове на тези риби, като че ли недоволни само от великолепието на багрите, са се натруфили още и със специални, в някои случаи много куриозни, израстъци по перките. Поради този си разкошен вид, тези малки азиатчета са станали скоро любимци на много притежатели на аквариуми. За това благоприятствува и обстоятелството, че отглеждането и развъждането им не е никак трудно. Даже и в най-малкия съд, тези животинки пристъпят веднага към грижи за запазване на рода. За тази цел мъжките построяват специални гнезда от въздушни мехурчета, които образуват нещо като петна.
към текста >>

11. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Със жълто, синьо и червено Совалките си пълни тя, Огражда всичко със зелено.
Ден след ден развивам, намотавам И годините не идат в помощ! И пък възли, възли.. . Уморих си пръстите, очите Да се взирам, да развързвам само, А не трябва да се късат нишки. Ах, навярно кат съм била малка, Вплела съм го във игри нехайно, А сега го иска строга майка Оправено, намотано цяло! Олга Славчева ТЪЧЕ Избяга вече люта зима, Започна слънце да пече, Земята пъстрите килими Захвана бързо да тъче. Със жълто, синьо и червено Совалките си пълни тя, Огражда всичко със зелено. Тъче безспир листа, цветя. И бели, морави шарилки Реди на тъмна канава, И ръси шарени гиздилки Обилно в младата трева. Доприда още нова прежда, Възглавки пъстри да реди. Грижливо всичките подрежда, Кой мине - там да поседи.
към текста >>

12. DU MAITRE - LE PROCESSUS BIOLOGIQUE COMPARE Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Той казва, че при изпълнение на Моцартовата симфония в сол-минор вижда светло сребърни облаци, които в средата се отразяват розово; след това приемат златно-червен тон, докато най-сетне блестят смарагдово зелено.
При някои обстоятелства неговата интензивност значително се засилва. Стига се до това положение, че някой певец съди за чистотата на тоновете при изпълнението на едно музикално творение по чистотата на цветовете, които е имал пред себе си. Също и звуковете, които употребяваме в говоримия език можем да „чуваме" като цветове. Цветовете у някои се формират в картини, изгледи, дори се оформяват в образи". И в статията по-нататък се описва това, което разказва един музикант. Той казва, че при изпълнение на Моцартовата симфония в сол-минор вижда светло сребърни облаци, които в средата се отразяват розово; след това приемат златно-червен тон, докато най-сетне блестят смарагдово зелено. Цветните облачни видения за него са замрежени със сребърни нишки, а със засилване на музиката картината се разраства в гигантски размери. Музиката на Вагнер: „Лоенгрин" на известни места, гдето цигулките избликват на високо и в нежни тонове, се представят в замрежена синевина от сребристи нишки, а до-мажор предизвиква най-често зеленина. Тук виждаме, как новите изследвания все повече потвърждават отдавна известните окултни истини. Последната винаги е твърдяла за тясната връзка между тон и цвят; тая връзка става доста понятна вече и от обстоятелството, че както в звуковата област, тъй и в цветната област основните елементи са 7: 7 основни тона и 7 основни цвята. Руската ясновидка Унковска може даже да преверне в музика една картина, да я изсвири или изпее!
към текста >>

13. НАБЛИЖИЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Човек, който има добри физически и духовни възможности, прилича на буйно, зелено и прекрасно развито дърво, което е расло на слънце, въздух и умерена влага.
Любовта, която е благосклонна, знае, че сиромахът и невежият щом влязат в търпението – това чудно божествено качество – ще придобият и богатство, и знание. "Любовта не завижда". Завистливият човек е сиромах. Той е лишен от музикалното чувство за хармония и затова е в състояние да влезе между двама души, които се обичат и да развали техните отношения. За да се освободи от завистта, човек трябва да работи върху себе си, да забогатее и да облагороди сърцето си. Човек, който има добри физически и духовни възможности, прилича на буйно, зелено и прекрасно развито дърво, което е расло на слънце, въздух и умерена влага. И човек, който е позволил да застане между него и Бога някой друг, живее в сянката на тоя друг, не черпи от божественото преизобилие и не може да бъде облечен в неговото великолепие. И тъй, имате ли мъчнотии и страдания, да знаете, че между вас и Бога се е препречил някой друг и ви засенчва. За да се освободите от това състояние, непременно се покачете на едно стъпало по-горе. Опита ли се оня и тука да ви засенчва, качете се още по-горе. Така ще се качвате до като разрешите задачата.
към текста >>

14. DU MAITRE - LA VIE DE LA VERITE ET DE LA BEAUTE Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Полето беше зелено, птичките пееха, росата блестеше; далеч се издигаше дим, рядко се показваше човек.
В мозъка му проникнало като мълния едно божествено сияние и за винаги осветило целия му живот. В себе си почувствувал блаженство, досег с Небето. В тоя момент той ясно съзнал, че всемирът не е мъртва материя, но е нещо живо и разумно, че човешката душа е безсмъртна; вселената е така създадена, че във всички възможности на случайността всичко съдействува за благото на всекиго и на всички; че основният принцип във всемира е любовта; че щастието на всекиго от нас в края на краищата е абсолютно извън съмнение. Той твърди, че в течение на няколко секунди, в течение на които траело просветлението, видял и узнал повече, отколкото през целия си дотогавашен живот и че узнал нещо такова, което никакво изследване не може да даде". Една опитност на Фехнер Известният немски философ Фехнер в съчинението си „Зенд Авеста" пише следното: „Веднъж в пролетно утро излязох на разходка. Полето беше зелено, птичките пееха, росата блестеше; далеч се издигаше дим, рядко се показваше човек. Като че ли всичко беше проникнато от светлината на едно преобразяване! Аз виждах един малък къс земя и то в един къс миг от нейното съществуване. Но колкото повече съзнанието ми я обхващаше, все повече чувствувах не само нейната красота, но чувствувах като дълбока истина идеята, че земята — това е ангел, който ме носи по небето. И аз се запитвах, как хората могат толкова да се отдалечат от живота, че да считат земята за мъртво тяло. Джон Кнител за отвъдното Щастлив е онзи, който обладава познания за света отвъд, за света на безсмъртния живот.
към текста >>

15. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 11 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Съдържание: Есперанто и Новата култура (П л а м е н) МОЛИТВА ПОД ЗЕЛЕНОТО ЗНАМЕ (Л. Л.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 10 25 ноември 1929 год. Вестник Братство e cвoбоден изразител на копнежа и волята за нов живот. Поддържа се от доброволните вноски на своите читатели и се изпраща всекиму, който съобщи адреса си в редакцията. Адрес: Сава Калименов. гр. Севлиево. Съдържание: Есперанто и Новата култура (П л а м е н) МОЛИТВА ПОД ЗЕЛЕНОТО ЗНАМЕ (Л. Л. Заменхов) Есперанто е най-лесно заучимият език. КНИЖНИНА Бележка: Текстовете на есперанто не са поставени за четене онлайн. Който иска, може да ги прочете от PDF-а. Есперанто и Новата култура Нова Култура се заражда в потайните гънки на живота. Дали хората я виждат или не, дали забелязват нейните млади израстъци как подават изпод развалините на живота своите нежни стебълца — това не е важно.
към текста >>

МОЛИТВА ПОД ЗЕЛЕНОТО ЗНАМЕ.
за това общо, с една и съща основа движение, което, започнато от различни страни и народи, е определено да изгради Новата Култура, да изгради Царството Божие на земята. И тъй, Есперанто е езика на Новата Култура, езика на международното братство, което ще се възцари над развалините на отиващата към своя край международна материалистична цивилизация. Хора на новите идеи, дайте вашата помощ на езика Есперанто, дайте му оня тласък от който той се нуждае и който той заслужава, защото той е едно мощно оръдие за реализирането на вашите идеи. Научете преди всичко вие сами езика Есперанто, служете си с него и го имайте за свой пръв спомагателен език — езика на Новата Култура, езика на Братството на Народите. П л а м е н . МОЛИТВА ПОД ЗЕЛЕНОТО ЗНАМЕ. На Тебе, безплътна, неведома Тайна, Що владаш света безконечен, На Тебе, Източник на истина сяйна, Източник на смисъл всевечен; На Тебе, що всеки различно рисува, Но всеки гласа Ти в сърцето дочува, На Теб, отрицател на кървави битви, Днес пеем молитви. При Теб ний не идем с човекопрезрение, Ни с догми да спорим за вери — Ний слагаме днес навсегда помирени Сърца си пред Твоите двери; И с вяpa, от всеки в сърцето позната, Ний, братя от всички страни на земята, Стоим неброими и млади и стари, Пред Твоите олтари! Красиви създа ни ти в плодна природа, Но кръв днес човека опива, Жестоко налита народ връз народа, Брат брата свирепо убива. Която да си Ти, о, сила предвечна, Изслушай Ти нашата молитва сърдечна, Ти мир низпосли тук, отдавна изгубен, Отново полюбен! Заклехме се ний да се борим без спира Да съединим вси народи; Крепи ни, недавай да паднем о, Сило, Път труден докле се преброди!
към текста >>

Зеленото знаме високо ще вдигнем — Добро, красота то вещае, Звездата бленувана ние ще стигнем, Духът ни навред ще витае.
При Теб ний не идем с човекопрезрение, Ни с догми да спорим за вери — Ний слагаме днес навсегда помирени Сърца си пред Твоите двери; И с вяpa, от всеки в сърцето позната, Ний, братя от всички страни на земята, Стоим неброими и млади и стари, Пред Твоите олтари! Красиви създа ни ти в плодна природа, Но кръв днес човека опива, Жестоко налита народ връз народа, Брат брата свирепо убива. Която да си Ти, о, сила предвечна, Изслушай Ти нашата молитва сърдечна, Ти мир низпосли тук, отдавна изгубен, Отново полюбен! Заклехме се ний да се борим без спира Да съединим вси народи; Крепи ни, недавай да паднем о, Сило, Път труден докле се преброди! На труд непосилен дари благослова — Могъщи да бъдем в борбата сурова, Та диви напади щом би се подели, Да бъдем ний смели! Зеленото знаме високо ще вдигнем — Добро, красота то вещае, Звездата бленувана ние ще стигнем, Духът ни навред ще витае. Ний между народите ще сринем стените, Те с грохот ще рухнат навеки разбити, И братство и правда накрай за човека Наета щат довека! Л. Л. Заменхов (прев. Ив. Добрев) Есперанто е най-лесно заучимият език. Познавам много хора които по осем години са учили чужд език в училище, и пак не могат да се ползват от него даже за четене, а камо ли за разговор.
към текста >>

16. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 79 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Молитва под зеленото знаме (Л. Л.
Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Ледовете се топят Международен език D-ro L. L. Zamenhof. Autoro de Esperanto Преглед. Сърби и българи Що е есперанто? Молитва под зеленото знаме (Л. Л. Заменхоф) Писмо за произхода на Есперанто, (Продължение от брой 57) Словото на Учителя. Работа и почивка (Из беседата, държана от Учителя на 12. XI. 1933 г.) Къде е нашето благо? (Т. Ч.) Ледовете се топят Има ли нещо по лошо от това, да гледаш как двама родни братя се бият и убиват? Има ли нещо по-страшно, по-опасно от омразата, ненавистта и злобата, които изпълват сърцата на двама родни братя и ги опълчват един срещу други?
към текста >>

Молитва под зеленото знаме PREGO SUB LA VERDA STANDARDO На Тебе, безплътна, неведома Тайна, Що владаш света безконечен, На Тебе, Източник на истина сяйна, Източник на смисъл всевечен; На Тебе, що всеки различно рисува, Но всеки гласа Ти в сърцето дочува, На Теб, отрицател на кървави битви, Днес пеем молитви.
Есперанто отстранява езиковото съперничество между народите, понеже не принадлежи на никой народ, понеже е неутрален, съставен от елементи присъщи повече или по-малко на всички културни народи. Есперанто обединява човечеството, свързва народите, служи като съединително звено, влива ново мирово съзнание, издига всички народи — големи и малки на равна нога, става мощна стихия за култура, напредък, подпомага осъществяването на най-великите идеи за братство, социални правда, мир и хармония. Есперанто е особено необходим за малките народи, за стопанския туризъм, за търговията, за международното сътрудничество и за освобождение от унизителното положение, в което се намират всички представители на малките народи в международните конгреси, където техния национален език не се зачита и те са поставени в неблагоприятно положение, унизени и онеправдани от големите народи. Есперанто е езикът на общочовешкото семейство от равноправни свободни културни народи, които ще имат свой национален език, но които ще имат и един международен език, който ще ги улеснява, свързва, повдига. Есперанто е езикът на човещината, братството и хармонията. Молитва под зеленото знаме PREGO SUB LA VERDA STANDARDO На Тебе, безплътна, неведома Тайна, Що владаш света безконечен, На Тебе, Източник на истина сяйна, Източник на смисъл всевечен; На Тебе, що всеки различно рисува, Но всеки гласа Ти в сърцето дочува, На Теб, отрицател на кървави битви, Днес пеем молитви. При Теб ний не идем с човекопрезрение, Ни с догми да спорим за вери — Ний слагаме днес навсегда помирени Сърца си пред Твоите двери; И с вяpa, от всеки в сърцето позната, Ний, братя от всички страни на земята, Стоим неброими и млади и стари, Пред Твоите олтари! Красиви създа ни ти в плодна природа, Но кръв днес човека опива, Жестоко налита народ връз народа, Брат брата свирепо убива. Която да си Ти, о, сила предвечна, Изслушай Ти нашата молитва сърдечна, Ти мир низпосли тук, отдавна изгубен, Отново полюбен! Заклехме се ний да се борим без спира Да съединим вси народи; Крепи ни, недавай да паднем о, Сило, Път труден докле се преброди! На труд непосилен дари благослова — Могъщи да бъдем в борбата сурова, Та диви напади щом би се подели, Да бъдем ний смели!
към текста >>

Зеленото знаме високо ще вдигнем — Добро, красота то вещае, Звездата бленувана ние ще стигнем, Духът ни навред ще витае.
При Теб ний не идем с човекопрезрение, Ни с догми да спорим за вери — Ний слагаме днес навсегда помирени Сърца си пред Твоите двери; И с вяpa, от всеки в сърцето позната, Ний, братя от всички страни на земята, Стоим неброими и млади и стари, Пред Твоите олтари! Красиви създа ни ти в плодна природа, Но кръв днес човека опива, Жестоко налита народ връз народа, Брат брата свирепо убива. Която да си Ти, о, сила предвечна, Изслушай Ти нашата молитва сърдечна, Ти мир низпосли тук, отдавна изгубен, Отново полюбен! Заклехме се ний да се борим без спира Да съединим вси народи; Крепи ни, недавай да паднем о, Сило, Път труден докле се преброди! На труд непосилен дари благослова — Могъщи да бъдем в борбата сурова, Та диви напади щом би се подели, Да бъдем ний смели! Зеленото знаме високо ще вдигнем — Добро, красота то вещае, Звездата бленувана ние ще стигнем, Духът ни навред ще витае. Ний между народите ще сринем стените, Те с грохот ще рухнат навеки разбити, И братство и правда накрай за човека Наета щат довека! Л. Л. Заменхов (прев. Ив. Добрев) Писмо за произхода на Есперанто Letero pri la deveno de Esperanto (Продължение от брой 57) „Задачата е разрешена! “ си казах аз тогава.
към текста >>

17. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 88 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всички слънчеви стаи били боядисани в зелено и сиво.
Днес се разглежда въпросът вече в още по-големи подробности — значението на цветовете в медицината изпъква напоследък особено ярко. Изучва биологичното и терапевтичното влияние на различните цветове от слънчевия спектър (боите на дъгата,) строят се лампи с червена, синя, виолетова и др. светлини. с които вече успешно се лекуват някои болести. Особено живо се разглежда въпроса за лечебната сила на цветовете в Швеция. В някои Стокхолмски болници се прилага това лекуване, като се боядисват различните зали за групи болести л болни, с различни цветовете. Всички слънчеви стаи били боядисани в зелено и сиво. По-тъмните зали, т. е. такива с малко слънце — в жълто и сиво. В залите за поправящи се болни, както и в чакалните цветовете биват ясни, крещящи. Цветовете оказват несъмнено влияние върху душевното състояние на човека и животното. А чрез добро душевно самочувствие се постига и много по-лесно телесното оздравяване, доброто настроение е едно важно лечебно средство.
към текста >>

18. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Иначе то би останало зелено и не би сторило за нищо.
Съдбата на славянството е отредила, щото то да изкупи светлото бъдеще, което го чака, с цената на най-големите възможни страдания. Без страдание не може. Без него ние не ще можем дори да разберем новото, а не и да го приложим. Страданието е нужно за да узреем, за да станем годни за проводници на оня по-ток от божествени енергии, който слиза отгоре. Когато наближи времето за зреене на житата, само огнените потоци, изпращани от слънцето дават възможност да стане това. Иначе то би останало зелено и не би сторило за нищо. През огън ще мине и целия човешки род. За да узрее. Това е велика благодат. Огънят ще ликвидира със старото, ще ликвидира с една епоха и ще положи началото на новата епоха. Само огънят ще ни пречисти.
към текста >>

Всяко негово листенце беше мазно, пълно, сочно и яснозелено.
Наш е изборът. Свободни сме да хванем единия или другия път. Тодор Йорданов Босилекът в саксията (б а с н я) Девойка си беше посадила стрък босилек в саксия, защото много обичаше приятния му дъх. Вечер-сутрин редовно го поливаше с чисто бистра водица. Босилекът растеше и разкошно китеше своите гранки. Всяко негово листенце беше мазно, пълно, сочно и яснозелено. Лека приятна миризма изпълняше стаята. Един ден повикаха девойката при леля й на село. Тя замина набързо за там и не направи никакви разпоредби за своя босилек. Защото мислеше да се завърне още на другия ден. Но задържаха я там цели пет дни.
към текста >>

19. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 128 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Истината е, че доматите съдържат в зелено състояние само следи от оксалати, а в зряло — никакви.
С ъ б е в Доматите — идеална храна Доматите са толкова богати с хранителни и здравни вещества, че не би трябвало да липсва т всеки ден от трапезата ни. Доматите и до сега са още силно злословени. Въз основа на една погрешна анализа от преди 80 год. счита се, че те съдържат в голямо количество оксалова киселина. По тая причина те са забранени на страдащи от подагра, ревматизъм и особено на болни от бъбречни болести. Истината е, че доматите съдържат в зелено състояние само следи от оксалати, а в зряло — никакви. Напротив, точно при тия болести трябва да се препоръчват, с увереност в голямата полза за болния, именно домати. Доматите са богати с много минерални соли, особено с основни, и са тъкмо май пригодни да обезвреждат киселия излишък от животинските продукти. Освен това те са единствения плод. конто съдържа в себе си всички витамини. По тая причина те са особено ценни през зимата и през ранна пролет.
към текста >>

20. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 130 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Мощта на зеленото растение — Проф.
Същност, произход и развой на живота — Проф. Д-р Ст. Консулов. 2. Планинските очи на Рила и Пирин — Проф. П. Бакалов. 3. Мощта на зеленото растение — Проф. Д-р Ас. Златаров. 4. Пещерите като хранилище на културно историчен материал — Р. Попов. 5. Плевелите, тяхната биология — Проф.
към текста >>

21. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Минали са десетки години от тогава, но там не се подава нищо зелено.
когато пътуваме от северната страна на Балкана, наляво от връх „Маре-Гидик“. има друг връх, наречен „Зелениковец“, цял обрасъл с вековни букови гори. Откъм северната му страна от върха до самото му подножие има една ивица доста широка незалесена. Разправят, че преди години там е било вековна непроходима гора, но една грамадна скала, която била на върха била разрушена от природна стихия и затрупала, унищожила цялата гора. която се простирала от нея надолу. Минали са десетки години от тогава, но там не се подава нищо зелено. Няма го там сега онова оживление, което е било по-рано. Такава скала, която се е разрушила и засипала цветущия Божествен, правилен и истински живот на човека представлява грехопадението, т. е. отклонението на човека от правия път, скъсването на връзката му с живата природа. Голяма е скалата, която е засипала Божественото в човека, крепки са веригите, в които той сам се е оковал. Днес гората не може да се съвземе и да покрие тая празнина с растителност и да закипи в нея интензивен живот; но човек, като съзнателно същество, може да смъкне веригите, в които се е оплел, може да разхвърли камъните, да изчисти бурените, които са пуснали дълбоки корени в него и на тяхно място да се прояви чистия Божествен живот, който чака да му се създадат специални условия.
към текста >>

22. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пъстра феерия от красиви багри се сипва по пода; червено, жълто, зелено, синьо.
XII, 1935 г.) Отзиви за беседите Стихотворения (Сава Петков) Из науката и живота. Витамините и етерните строителни сили Белият лотос (продължение от брой 149 - Мейбъл Колинз) Муха (басня - Радиозо) ДУХОВНАТА ПРИЗМА През прозореца, между завесата и касата му, в стаята ми пада светла пътека от игрив слънчев лъч. Съвсем обикновен, бял слънчев лъч. На пътя му поставям тристенна призма. Изведнъж става едно малко чудо. Пъстра феерия от красиви багри се сипва по пода; червено, жълто, зелено, синьо. Добре познато явление, .което наблюдаваме в природата, когато, измежду накъсаните облаци, слънцето се промъкне и обсипе със светлина падащите от насрещния облак дъждовни капки: красивата дъга. Ето такова едно малко чудо става в душата на човека, когато върху нея падне едно или друго възприятие. Едни и същи външни въздействия, едни и същи причини, в различните хора пораждат най-различни впечатления и създават най-различни настроения. Бил съм поканен, да кажем на сватба. Засмените младоженци, родителите, шафери и девери, посрещачи и музиканти, правят всичко възможно да направят сватбата по-весела и гостите — по-доволни.
към текста >>

23. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 214 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Прочие, нека всички през тази седмица, със слово и дело по-кажем, че ние можем да ценим нашето зелено богатство.
Една от най-важните преки ползи, която гората дава на човечеството, това е нейния продукт „дървесината.“ Колко е голямо значението на последната в живота на човечеството, може да се съди по участието и в различните браншове но индустрията и народното стопанство. Ето защо, девизът „Пазете горите“ днес е станал необходимост за всички културни страни. Днес, празнувайки „Седмицата на гората“ нека този девиз прогърми и в най-затънтените селища и колиби. Нека той дълбоко се запечати в сърцата на всички и бъде една от целите в живота ни. Всички, които мислят за настоящето и бъдещо преуспяване на даден народ, нека се проникнат от съзнанието, че един от пътищата за това преуспяване, е този към гората. Прочие, нека всички през тази седмица, със слово и дело по-кажем, че ние можем да ценим нашето зелено богатство. Лесничей: П. К. гр. Севлиево Benitta При болния От няколко нощи тя виждаше все същият болен млад човек. Не можеше да разбере — сънува ли, или е будна, но тя много ясно виждаше бледото му голямо чело, слабите хлътнали страни и големи черни горящи очи, които гледаха с трескаво очакване. Кой беше този човек?
към текста >>

24. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И все пак, вечно зеленото аязмо бди над града в неотменна стража и безмълвно шепне всекиму, който из низините на града би отправил погледа си към него: има вечни истини, има вечна красота, вечен живот.
Жетвата е богата (пътни бележки) Ст. Загора. Чувал съм много пъти, че Стара Загора е град на поетите и музикантите. И наистина, това до голяма степен е вярно. Като всеки голям град обаче, и в Стара Загора материализмът взема надмощие над чисто идеи и духовни подбуди. И тук, както и навсякъде, болшинството от хората служат на един Бог — Мамона, личния егоистичен интерес, макар да принадлежат на най-различни вероизповедания и да имат най-различни мирогледи. И все пак, вечно зеленото аязмо бди над града в неотменна стража и безмълвно шепне всекиму, който из низините на града би отправил погледа си към него: има вечни истини, има вечна красота, вечен живот. Освен бързопреходното и нетрайното, т. е. това, към което всички сляпо се стремят — материалното — съществува и нещо вечно, пълно с дълбок смисъл и то е което дава истинска цена на живота, а не спечелените хиляди и милиони. Високо над града, малко на дясно от аязмото и на същата височина като него се издига бяло здание, над което се вижда борова гора. Това е салонът за събрания на Всемирното Братство. Вечер, или сутрин рано, когато има събрания, в бялото здание пламват огньовете на електрическите лампи.
към текста >>

25. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Слънцето наклони на запад и зеленото поле прие друг оттенък.
Тя знаеше че вече няма никъде да ги види. Умората надви. Почнаха да стихват воплите. Затихнаха и гърмежите. Лек ветрец разклащаше листата на дърветата и милваше клетите бегълци. Слънцето наклони на запад и зеленото поле прие друг оттенък. Сякаш бе метнат връх него лек златист воал. Въздухът все още трептеше от топлина. А небето бе безкрайно синьо! И този ден белязан да бъде празник, може би, най-хубавия пролетен ден донесе такава участ. Просто, не искаха да вярват.
към текста >>

26. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Езикът на любовта Людвиг Лазар Заменхоф Молитва под зеленото знаме – Л. Л.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 223 - год. X. Севлиево, 17 юли 1938 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Езикът на любовта Людвиг Лазар Заменхоф Молитва под зеленото знаме – Л. Л. Заменхоф Вътрешната идея – С. К. Словото на Учителя. Говорено от Учителя на гостите есперантисти – конгресисти в София, 13 юли 1938 г. Свещеният огън (La sankta fajro) – из беседите на Учителя, на български и есперанто, поставен е текстът само на български, на есперанто може да се прочете от pdf-а на вестника. Поздрав от планината.
към текста >>

МОЛИТВА ПОД ЗЕЛЕНОТО ЗНАМЕ На Тебе, безплътна, невидима Тайна, що владаш света безконечен; на Тебе, Източник на Истина сяйна, източник на смисъл всевечен; на Тебе, що всеки различно рисува, но всеки гласа Ти в сърцето дочува, на Теб, отрицател на кървави битви, днес пеем молитви.
Над всичко и винаги за него е била идеята за братството на хората и народите, и на тази идея той е посветил целия си живот. Вдъхновен от нея, именно и за нейното реализиране той създаде международния език есперанто, който да даде възможност на хората да се разбират помежду си. Уви! Заменхоф не можа да дочака триумфа на възлюбената от него идея. Той умря в разгара на бясното взаимно унищожение, обхванало народите през световната война. Той умря, но делото, което остави на следващите поколения, никога не ще умре — то постоянно ще расте и ще се развива до пълна победа на доброто. МОЛИТВА ПОД ЗЕЛЕНОТО ЗНАМЕ На Тебе, безплътна, невидима Тайна, що владаш света безконечен; на Тебе, Източник на Истина сяйна, източник на смисъл всевечен; на Тебе, що всеки различно рисува, но всеки гласа Ти в сърцето дочува, на Теб, отрицател на кървави битви, днес пеем молитви. * При Теб ний не идем с човекопрезрение, ни с догми да спорим за вери — ний слагаме днес навсегда помирени сърца си пред Твоите двери; и с вяра от всеки в сърцето позната, ний, братя от всички страни на земята, стоим неброими и млади и стари, пред Твойте олтари! * Красиви създа ни Ти в плодна природа, но кръв днес човека опива; жестоко налита народ връз народа, брат брата свирепо убива. Която да си Ти, о Сила предвечна, изслушай Ти нашата молитва сърдечна, Ти мир низпосли тук, отдавна изгубен, отново полюбен! * Заклехме се ний да се борим без спира да съединим вcu народи: крепи ни, недавай да паднем о, Сило, път труден докле се преброди! На труд непосилен дари благослова — могъщи да бъдем в борбата сурова, та диви напади щом би се подели, да бъдем ний смела!
към текста >>

* Зеленото знаме високо ще дигнем — добро, красота то вещае.
* При Теб ний не идем с човекопрезрение, ни с догми да спорим за вери — ний слагаме днес навсегда помирени сърца си пред Твоите двери; и с вяра от всеки в сърцето позната, ний, братя от всички страни на земята, стоим неброими и млади и стари, пред Твойте олтари! * Красиви създа ни Ти в плодна природа, но кръв днес човека опива; жестоко налита народ връз народа, брат брата свирепо убива. Която да си Ти, о Сила предвечна, изслушай Ти нашата молитва сърдечна, Ти мир низпосли тук, отдавна изгубен, отново полюбен! * Заклехме се ний да се борим без спира да съединим вcu народи: крепи ни, недавай да паднем о, Сило, път труден докле се преброди! На труд непосилен дари благослова — могъщи да бъдем в борбата сурова, та диви напади щом би се подели, да бъдем ний смела! * Зеленото знаме високо ще дигнем — добро, красота то вещае. Звездата бленувана ние ще стигнем, духът ни навред ще витае. Ний между народите ще сринем стените, те с грохот ще рухнат навеки разбити, и братство и правда накрай за човека наста щат навека! Л. Л. Заменхоф ВЪТРЕШНАТА ИДЕЯ Ний между народите ще сринем стените, те с грохот ще рухнат навеки разбити, и братство и правда накрай за човека наста щат навека! Есперанто не е само един изкуствен, спомагателен език, — механически сбор от думи, чиято задача е да даде възможност на представителите на различни народи да се разбират върху неутрална езикова база. Не!
към текста >>

27. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вие вече сам добре различавате тяхната триъгълна форма, както и сгушеното всред зеленото море здание от неизгладени камъни.
Но ето, там около второто езеро, изостанали множество снежни преспи. Забравени от слънцето снежни купчини, бялнали се самодоволно срещу августовското слънце. — Ето го и лагерът на Братството, прекъсва мълчаливото ви съзерцание водачът на натоварения кон. След един час и ние сме при тях, допълва той, съвсем поверително. Сега е съвършено ясно и за вас, че белите петна около езерото не са изостанали снежни преспи, а разхвърлени по цялата му околност палатки. Вие вече сам добре различавате тяхната триъгълна форма, както и сгушеното всред зеленото море здание от неизгладени камъни. От целия му покрив излиза дим като от някаква фабрика. Някои палатки са долепили основите си до самата повърхност на езерото. Други, събрани па групички по три-четири, са се оградили в зеленината на клека като бели цветове в свежа градина. Трети се покачили по плещите на зеления хребет, до самия му гръбнак, навярно за да стигнат по-лесно косматите снаги на влачещите се по върховете облаци. Може би не много удобен, не съвсем модерен, лагерът все пак е за сега най-подходящото място за тия, които са решили да се радват на красотата на Рила.
към текста >>

28. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И изведнъж, от дъното на пътеката, ето че се показа пролетта в зелено разкошно наметало, направено от безброй зелени листенца.
Стигна ги и южният вятър. Той яхаше на невидим кон, шибайки го с върбова пръчка. Дойдоха така до широк път и се наредиха всички да чакат пролетта. Мина много време, а пролетта все я нямаше. Тогава вятърът, насекомите, пчелата, птиците отидоха по пътя да я срещнат. И изведнъж, от дъното на пътеката, ето че се показа пролетта в зелено разкошно наметало, направено от безброй зелени листенца. Нозете й бяха сребърни като водопад, на главата си имаше калпак, закичен с бяло облаче, а в ръцете си носеше снопове лъчи. — Да живее пролетта! — викнаха хиляди гърла! . . . Пролетта доволна се усмихваше, и като видя един пън край пътя, посипа го със зеленина и седна на него да си почине.
към текста >>

29. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Прекланят си челата зеленолики деви, треви, цветенца пъстри пред неговият лик, със трепет се полюшват, приветстват и шушнат: В пробуда всички ний сме под мощни му светлик.
С. И. Дерал Из в. „Радио-свят“ ЗОВ ЗА ПРОБУДА Лъч пролетен нахлува с отмора във душата; Жадуваща за ласка, със устрем мигновен, разпръсва тя тъмата, ледът, студенината; кат блян е лъча златен. цветист и вдъхновен. * Ликуват от наслада на горски храм децата; в зори свещенодейства славей псалмопев, хор кръшен оглася в небето висината, поканен Бог е тамо в заветни им обет. * Прекланят си челата зеленолики деви, треви, цветенца пъстри пред неговият лик, със трепет се полюшват, приветстват и шушнат: В пробуда всички ний сме под мощни му светлик. * В скутите на майка, сгушено малко семе, подава веч главица под сладкият му зов; осеяно полето със зеленината плодна, вещае ни храница за светъл ден — нов. * Лъч пролетен нахлува с отмора във душата; жадуваща за ласка,със устрем мигновен, разпръсва тя тъмата, ледът, студенината; кат блян е лъча златен, цветист и вдъхновен! Зов свещен за творчество, за труд. за обич братска. И. Карагьозова „ОТЧЕ НАШ, ДАЙ НИ МИР!
към текста >>

30. -

* Училището сякаш бели кораб ни носи над зеленото море .
. . Проблясват искри в детските ни взори, изгрява в душите ни Добро. И сякаш заразплита от сребро Невидимите нишки във простора. * Отпадат дипли пред душевни взори: проглеждаме в безкрайни светове; слуха дозима тихи гласове, че сякаш нам ангели говорят . . . * Училището сякаш бели кораб ни носи над зеленото море . . . И сякаш няма никъде да опре под сините разплискани простори . . . * „Носи ни бели, корабе, спокойно, води ни. Ти, Учителю Скъп и благ, Да минем всички към желаний бряг, където сочиш радости безбройни .
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

То по-рано е било зелено, но после постепенно се е приспособило към паразитен живот върху бъза, копривата и пр., около чиито стъбла се завива спирално, пуща смукалца в тях и смучи техния сок, Знаем, че зелената боя (хлорофилът) на растенията служи при храненето им: чрез нея се получават органическите храни, тъй нужни на растението.
Тогаз децата ще схванат, че в тази ябълкова семка се крият силите на цялото ябълково дърво, макар и невидимо. Че това е така, се убеждаваме, като я посадим. Също така и човешката душа прилича на една ябълкова семка. В нея се крият сили, които ще се проявят в бъдеще чрез постепенно развитие. 6. Езикът на кукувичата прежда (Cuscuta europaea).— Във време на екскурзия често .може да :е намери това растение. То по-рано е било зелено, но после постепенно се е приспособило към паразитен живот върху бъза, копривата и пр., около чиито стъбла се завива спирално, пуща смукалца в тях и смучи техния сок, Знаем, че зелената боя (хлорофилът) на растенията служи при храненето им: чрез нея се получават органическите храни, тъй нужни на растението. Но кукувичата прежда се е приспособила към приемане на готова храна от други растения. Вследствие на това тя постепенно изгубила зеления си цвят, и сега е с жълтеникав цвят. И листата й са се атрофирали (изродили). По-рано те са били с големи петури, а сега са малки люспици. Това израждане на растението е следствие на неговия паразитизъм.
към текста >>

Кукувичата прежда е произлязла от зелено растение, сродно на обикновената поветица (дива зурна).
Но кукувичата прежда се е приспособила към приемане на готова храна от други растения. Вследствие на това тя постепенно изгубила зеления си цвят, и сега е с жълтеникав цвят. И листата й са се атрофирали (изродили). По-рано те са били с големи петури, а сега са малки люспици. Това израждане на растението е следствие на неговия паразитизъм. Кукувичата прежда е произлязла от зелено растение, сродно на обикновената поветица (дива зурна). Като нея, тя от начало се увивала о другите растения, само за да има подпора, но после почнала да използва чуждото растение и станала паразит. Какъв е езикът на кукувичата прежда? Тя казва на човека, който минава покрай нея: „ако ти правиш като мен, ако ти проявяваш в своите отношения към околните егоизъм, то непременно и твоята душа ще се изроди, ще се отклониш от правилната еволюция като мен“. Като примери могат да се вземат и други паразитни растения, напр., паразитните салепи, които се срещат в нашите гори, воловодеца (Orobanche), Lathraea Squammaria (Горска майка) и др. И тези растения са безхлорофилни по същата причина. 7.
към текста >>

Съцветието на глухарчето от вън е заобиколено със зелено покривало.
Езикът на глухарчето (Taraxacum officinale). —Във време на екскурзия учениците ще се запознаят със свойствата и живота на глухарчето: с корена му, стъблото, листата, цветовете и пр. Ще се изтъкне, че това, което изглежда на един цвят, в същност е сбор от цветчета, т. е. съцветие. Учениците ще се запознаят с отделните цветчета, като изскубнат няколко такива от главата на съцветието. Съцветието на глухарчето от вън е заобиколено със зелено покривало. Такова съцветие се нарича кошничка. Поради своите съцветия, глухарчето спада към семейството сложноцветни. Към това семейство спадат още лайкучката, слънчогледът и пр. Цветчетата на глухарчето са така събрани, че всички вкупом изглеждат като единствен цвят. Зеленото общо покривало от вън прилича на цветна чашка.
към текста >>

Зеленото общо покривало от вън прилича на цветна чашка.
Съцветието на глухарчето от вън е заобиколено със зелено покривало. Такова съцветие се нарича кошничка. Поради своите съцветия, глухарчето спада към семейството сложноцветни. Към това семейство спадат още лайкучката, слънчогледът и пр. Цветчетата на глухарчето са така събрани, че всички вкупом изглеждат като единствен цвят. Зеленото общо покривало от вън прилича на цветна чашка. Значи, при глухарчето е осъществено единството. В бъдеще, в следната, шестата култура, ще бъде осъществено общочовешкото братство и единство, а още по-добре в шестата раса. Но това, което човечеството за напред ще осъществява, глухарчето го е осъществило още сега. Ето защо глухарчето ни казва: „човече, вземи пример от мен, и работи с всички сили, за да настане по-скоро общочовешкото братство и единство на земята. Не се примирявай със сегашната действителност, но бъди борец за бъдещата велика култура на братството и единството“. 12.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Съобразно с това, ревнивостта (смешението от егоизъм, загриженост и гняв или алчност, свързана с лукавство) зеленосиньо-кафяво с червени петна, които изглеждат като петната на скарлатината.
В началото на поменатото съчинение има една табела (фронтоспис), която ориентира в „значението на боите“. На всеки психогонист, според характера му, е свойствена една боя. И ако народната традиция приписва на вярата синя боя, на любовта червена и на надеждата зелена, изглежда, че тези символи, черпени от чиста интуиция, се оправдават чрез табелата за боите на ясновидеца. Тази табела дава хубава синя боя на един акт от чисто религиозно чувстване; на способността за приспособяване (която е близко до надеждата) един зелен психогон, а на любовта червени бои: алтруистичната любов ясно червена (розова), егоистичната — червена на петна, - чистата любов — приблизително рубиново-червена. Гневът е огнено-червен, чувствеността е кръвно-червена; егоизмът създава кафяви психогони, а отчаянието сивовиолетни. Съобразно с това, ревнивостта (смешението от егоизъм, загриженост и гняв или алчност, свързана с лукавство) зеленосиньо-кафяво с червени петна, които изглеждат като петната на скарлатината. Високата сила на ума се характеризира чрез лимонено-жълти образи, остроумието дава хромово-жълти психогони, ограничен ум — тъпи. Гордостта се изразява чрез оранжева боя, съчувствието чрез зеленикава, любовта към човечеството чрез мека, светла виолетова, подобно на това и възвишената душа. Егоистичната религиозност се познава по мътните петна в сини образи, хитростта по зелено-сивата боя, а злобата по черно-кафявата. Естествено, тези определения на ясновидците, понеже почиват на субективни наблюдения, са изложени на произволни съмнения, додето не се намерят средства, за да се направят същите наблюдения „с една степен по-дълбоко“ и по-достъпни за физиологическото възприемане. Най-сетне, трябва да повярваме в това, което всички очи виждат.
към текста >>

Егоистичната религиозност се познава по мътните петна в сини образи, хитростта по зелено-сивата боя, а злобата по черно-кафявата.
Тази табела дава хубава синя боя на един акт от чисто религиозно чувстване; на способността за приспособяване (която е близко до надеждата) един зелен психогон, а на любовта червени бои: алтруистичната любов ясно червена (розова), егоистичната — червена на петна, - чистата любов — приблизително рубиново-червена. Гневът е огнено-червен, чувствеността е кръвно-червена; егоизмът създава кафяви психогони, а отчаянието сивовиолетни. Съобразно с това, ревнивостта (смешението от егоизъм, загриженост и гняв или алчност, свързана с лукавство) зеленосиньо-кафяво с червени петна, които изглеждат като петната на скарлатината. Високата сила на ума се характеризира чрез лимонено-жълти образи, остроумието дава хромово-жълти психогони, ограничен ум — тъпи. Гордостта се изразява чрез оранжева боя, съчувствието чрез зеленикава, любовта към човечеството чрез мека, светла виолетова, подобно на това и възвишената душа. Егоистичната религиозност се познава по мътните петна в сини образи, хитростта по зелено-сивата боя, а злобата по черно-кафявата. Естествено, тези определения на ясновидците, понеже почиват на субективни наблюдения, са изложени на произволни съмнения, додето не се намерят средства, за да се направят същите наблюдения „с една степен по-дълбоко“ и по-достъпни за физиологическото възприемане. Най-сетне, трябва да повярваме в това, което всички очи виждат. В действителност, ние имаме много аналогични наблюдения, направени чрез експерименти. Тук и други изследвачи забелязвали боята на диханието в афектираното състояние на хората в лудниците и затворите. Те вземали дъха на тези хора в стъклени епруветки, докарвали го до утайване и тогава по особен начин го боядисвали.
към текста >>

Под него подобно мъгливо изображение в яснозелено: израз на неопределена симпатия (пасивно състрадание).
“ Тази мисъл се е изразила в закривените лъчи. Фигура 14 (фигурата липсва във вестника): „неопределено религиозно чувстване, но по-вече набожност и рарум“. Картината представлява син облак в такава форма, както при наивната любов или при животинското чувство на желание. Авторите бележат тук: „в много църкви над главите на богомолците може да се види голям и мътен тъмносин облак, често попръскан с кафява и сива боя, понеже невежествената набожност, за жалост, твърде често се смесва с боята на егоизма или страха“. Фигура 18 (фигурата липсва във вестника) е подобен облак с жълта боя: „неопределено интелектуално чувство за удоволствие“. Под него подобно мъгливо изображение в яснозелено: израз на неопределена симпатия (пасивно състрадание). Картината 20 (фигурата липсва във вестника) представлява психогона, който създава повишено честолюбие: подобно изображение с куки, както при егоистичната любов, в средата бледа ядка, в разни оранжеви тонове. Същите бои, но малко друга форма има следната картина: продукт на егоистично честолюбие. Тука около една вал- честа ядка са наредени къси и дебели куки. Едно мътночервено изображение с кукообразни нокти, както пипалата на полип, е психогонът на пиянството (фиг. 29) (фигурата липсва във вестника).
към текста >>

Дали наблюдателят тъкмо по тази причина е видел зелено, това ще оставим на страна.
пък каза по-сетне, че се е опитвала, дали ще може със затворени очи да възприеме некои от описаните явления, обаче, тя не могла да види нищо, щом си затворела очите. Опитите за възприемане на психогони посредством Килнерови навеси трябва да се разширят и да обхванат и картинни обекти. В виенското „Психологическо общество“ при едно такова наблюдение, покрай възприемането, което е имало за основа, може-би, един психогон, непреднамерено и неочаквано се е забелязало и следното: гледайки през синьозеления навес, един чувствителен наблюдател съобщава, че получава възприемане за зелена боя над главата на наблюдаваното лице. На това лицето отговаря: „аз мислех за една елха“. (Беше около Коледа). Дали наблюдателят тъкмо по тази причина е видел зелено, това ще оставим на страна. Но във всеки случай трябва за напред да се правят наблюдения чрез Килнерова навес и над обективни психогони. (Следва). ___________________________________________________ 1) Редакцията, която притежава въпросното съчинение, желае да възпроизведе тия фигури с бои, но това ще може да стане, когато, се подобрят условията за печатането на списанието. ФИЗИОГНОМИЯ (Продължение от кн. I — II) НОСЪТ, като синтез на лицето, е главна характеристика на човека, която душата формира ГЛАВА II. Носът, надарен с много, ограничени движения, може да бъде разглеждан като един от немите органи на лицето.
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Между синьото и червеното има зелено, жълто и портокалено.
Боите на кристалите — Спектър Боята на кристалната одична светлина е различна. Напр. опушеният топаз и планинският кристал са сини, турмалинът — жълт, сярата — синя и пр. Одичната боя на кристала е съвсем различна от обикновената му боя. Вън от основната боя на кристала, той си има и спектър, който се протака от единия полюс до другия. Одо-положителният полюс е син, а одо-отрицателният — червен. Между синьото и червеното има зелено, жълто и портокалено. Боите на спектъра стават по-ярки, когато се правят паси върху кристала. Од при дишането Од се образува при гниене на листа, животински трупове, при дишане и пр. Г-н Яншуц, сензитив, казал, че като наблюдавал една нощ спящата си жена, видел я цяла светеща, а от устата й излизал при всяко издишване светещ огнен облак. По-после г-жа Цедилия Бауер разправила Райхенбаху същото за мъжа си. Тя се била много уплашила, защото и дяволите и беснуемите някои рисуват с пламъци, излизащи из устата.
към текста >>

а — зелено, е — кафяво, и — жълто, о — тъмночервено, у — черно и, според това, комбинациите еи — кафяво-жълто, ау — тъмно-зелено.
Ние ще се занимаем, първо, със съчетанията на тоновете с цветовите представи, съчетания, които се наричат „хроматични синопси и“. Сравнително често се срещат хора» в съзнанието на които вокалите се съчетават с определени цветови усещания. При това съществува известно сходство в усещанията, — напр. вокалите е и и обикновено се съчетават със светли, а вокалите о и у с тъмни цветове. Случва се даже, че някои вокали да бъдат възприемани с напълно характеризирани цветове. Напр. а — зелено, е — кафяво, и — жълто, о — тъмночервено, у — черно и, според това, комбинациите еи — кафяво-жълто, ау — тъмно-зелено. Относително тия детайли съществуват, обаче, значителни различия между различните лица. Често думите, в които преодолява известен вокал, получават цвета, който отговаря на съответния вокал. Понеже разните музикални инструменти имат различен тембър, понятно е, че склонните към хроматична синопсия лица ще възприемат тембъра на различните инструменти, асоцииран с известни цветове. Така напр., един приятел на психолога Вехофер счита за напълно естествено, че тонът на кларинета има нещо зелено в себе си, тоя на обоя — жълто, а тоя на флейтата — азурно-синйо. Забележително е, че индивидуалните различия при това не са много големи.
към текста >>

Така напр., един приятел на психолога Вехофер счита за напълно естествено, че тонът на кларинета има нещо зелено в себе си, тоя на обоя — жълто, а тоя на флейтата — азурно-синйо.
Случва се даже, че някои вокали да бъдат възприемани с напълно характеризирани цветове. Напр. а — зелено, е — кафяво, и — жълто, о — тъмночервено, у — черно и, според това, комбинациите еи — кафяво-жълто, ау — тъмно-зелено. Относително тия детайли съществуват, обаче, значителни различия между различните лица. Често думите, в които преодолява известен вокал, получават цвета, който отговаря на съответния вокал. Понеже разните музикални инструменти имат различен тембър, понятно е, че склонните към хроматична синопсия лица ще възприемат тембъра на различните инструменти, асоцииран с известни цветове. Така напр., един приятел на психолога Вехофер счита за напълно естествено, че тонът на кларинета има нещо зелено в себе си, тоя на обоя — жълто, а тоя на флейтата — азурно-синйо. Забележително е, че индивидуалните различия при това не са много големи. Каква роля играе в живота това явление и колко е то разпространено, показват и следните примери. — Наблюдавани са хора, които немат абсолютно музикално ухо, но, въпреки това, могат да различават и правилно да означават тоновете, които слушат, благодарение придружаващите тоновете цветови усещания. Други не са способни да познаят гамата, в която е написана известна музикална композиция, но забелязали веднъж какви цветове съпровождат дадена гама, те после само по цветовите усещания могат правилно да познават гамите. — Обикновено ми-минорната, си-бемол-мажорната и ла-мажорната гами се възприемат като тъмни цветове; фа-диез-мажор се възприема светла, а фа-диез-минор се възприема като резко-светла и ледено-студена.
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

После, тия цветни трептения, зелено-сини, се изгубват също под влиянието на развитието на емоционалното естество, което завладява все повече и повече човешката природа: едно силно желание на физически наслади в живота смъква тогава нормалния човек до едно абсолютно животинско състояние.
Всеки индивид има свой отделен цвят, съгласен с качеството на мисълта си, на характера си и на развитието си. През първото му въплътяване на земята, нормалният цвят на обективния му дух е бил зелен. Ето защо, когато тези два духове се смесят за- първи път, съединят се само в един дух и се въплътят в човешкото тяло, неговите комбинирани цветове стават синьо-зелени. Но неговите трептения бърже се понижават, понеже чувстването веднага почва да владее разума в ново-въплътения човек. Зеленият цвят, произведен от обективната страна на живота, която е развита по-силно, преодолява над синия, произведен от субективната страна. После, тия цветни трептения, зелено-сини, се изгубват също под влиянието на развитието на емоционалното естество, което завладява все повече и повече човешката природа: едно силно желание на физически наслади в живота смъква тогава нормалния човек до едно абсолютно животинско състояние. Новото тяло, което той е притежавал през тия първи въплътявания, е имало само ограничени средства за действие и сила за мислене; нищо не е съществувало за него извън простата физическа наслада на съществуването. Преди да почнем изучването на цветовете на емоционалната (чувствената) природа, добре ще бъде да изследваме силата, която устройва физическата форма на човека, която съгражда всички физически форми, т. е. силата, която ние наричаме „живот“. Тя се проявява чрез оранжево (портокалено) трептение. Понеже животът е сила, която съществува и се проявява, тя трябва да има своя степен на трептение, която я отличава от всичко останало във вселената.
към текста >>

Зеленото ще бъде линията на индивидуализацията, която окръжава тялото, синьото и жълтото ще се смесят и ще се разширят извън зеленото, като образуват крайната линия на аурата.
Така, според качествата на своята мисъл, човек излъчва винаги тия хубави цветове, които са изливи на всяка душа или човешки дух. Духовната природа на пробудения човек, неговата интуиция става активна и жълтото трептение започва да се смесва със синьото. Добре развитият човек притежава всички цветове, разумно регулирани и контролирани. Най-низкото трептение, което се изразява със червено, става в такъв човек като красива роза и се съзира най-ясно върху оная част от тялото, където се намират родилните органи. Портокаленото трептение къпе цялото тяло. Зеленото ще бъде линията на индивидуализацията, която окръжава тялото, синьото и жълтото ще се смесят и ще се разширят извън зеленото, като образуват крайната линия на аурата. Тия цветове се делят на отрицателни и положителни. Има положителен жълт цвят и отрицателен жълт цвят, положителен зелен и отрицателен зелен. Ако аурата на един човек е съставена от отрицателни цветове, това показва че отрицателната страна в натурата му преодолява. Някой човек може наглед да контролира своя обективен дух и вие можете да повярвате, че той е твърде развит, когато в действителност тоя обективен дух е само едно бедно оръдие за неговия субективен дух. Някои лица имат отрицателни сини и жълти трептения: те са ония, чиято интуитивна природа е само частично пробудена, които нямат силен обглед и чиято висша интелигентност не е още активна.
към текста >>

В Bhagavad Gita (15) се споменава дърво на живота, което расте с корените нагоре и клонете на долу и унищожението на което води към безсмъртие В езотерическата символика, „дървото на живота“ се представя вечно зелено, оросявано от водите на живота, докато неговите чисти клони се докоснат до земния прах, дето става борбата на човешкия род.
За символическата змия много подробности могат да се прочетат в книгата на Gerala Mossey: „Natural Genesis“. Към символа на змията се прибавял и символа на дървото, което също от дълбока древност служело за изразяване на отвлечените идеи във философията на религиите. Дървото на живота се изобразява съборено и корените му се спущат от небето, като израстват от „безначалното начало на всебитието“. Неговото стъбло при. растежа си минава през пространството, а след това почва да изпуска преплитащи се разкошни клонища, отначало в сферата на едва диференцираната материя, а след това се спуща все по- низко и по-низко, докато се докосне с върховете на клонете си до земната сфера. В Bhagavad Gita (15) се споменава дърво на живота, което расте с корените нагоре и клонете на долу и унищожението на което води към безсмъртие В езотерическата символика, „дървото на живота“ се представя вечно зелено, оросявано от водите на живота, докато неговите чисти клони се докоснат до земния прах, дето става борбата на човешкия род. Колкото по-стар е символът, толкова по-дълбок и важен е неговия смисъл. Към тези древни символи принадлежи лотос ат. Този цвят е посветен на природата и божеството: той символизира, както абстрактното, тъй и конкретното начало на вселената, като изобразява творческите сили на духовната и физическа природа. Цветът на лотоса се счита свещен от незапомнени времена от арийските народ - индуси. египтяни, и след тях, от будистите.
към текста >>

Светло-зелено осветление не даде някакъв забележителен резултат, Астрологически, бобът принадлежи според вида си на Луната и Венера.
Аз правех опити с боб, ягоди, лук и др. растения. Резултатите са за всеки случай твърде интересни и аз особено препоръчвам да се направят тези опити. 1. Боб. Под розово стъкло се развива твърде добре и расте три пъти по-бърже отколкото при чиста слънчева светлина, и обратно, при синя и сребърно-сива светлина увяхва бърже. При жълто осветление не се получи някой особен резултат, обаче, изцяло взето, малко по-добър от изложения на чистата слънчева светлина боб. Светло-зелено осветление не даде някакъв забележителен резултат, Астрологически, бобът принадлежи според вида си на Луната и Венера. Цветовете, които принадлежат на Венера, са: светло-зелен, бял, светло-син и розов, а на Луната принадлежат белият, жълтият и сребърно-сивият цветове. 2. Ягоди. При бяла, червена и розова светлина се развиваха превъзходно, бърже узряваха, имаха тоже по-едри и по-добри плодове, отколкото оставените непосредствено на слънчевата светлина. Обратно, растенето при светло-зелена и светло- синя светлина ставаше съвсем бавно, ягодите едва узряваха и имаха твърде малко плодове. Ягодите са под влиянието на Венера, на която принадлежащите цветове изучихме в точка 1.
към текста >>

Зеленото подържа различно, обаче, не винаги, действията на синьото и червеното.
Трябва, следователно, да бъде добавен истинският цвят, което, обаче, не е тъй просто, и тук трябва да ни помогне астрологията, която е в действителност една достойна съветница, както ще видим по-нататък. Сега, общата основа на хромотерапията е следната: червеният и синият се ценят като най-важните и действащи цветове. Червено осветляване се практикува, когато се касае до прибавяне ка нови жизнени сили, например, при отслабване, студени тръпки, лошо хранене, безсъние и пр. Синьо се прилага при възпаления, треска, нахлуване на кръв, нервност. Освен тях следват още няколко комбинации, които се получават чрез смешение. Зеленото подържа различно, обаче, не винаги, действията на синьото и червеното. Жълто е препоръчително при главоболие, (обаче, не когато то произлиза от стомашни разстройства). Ако смесим жълто и червено, получаваме оранжево; този цвят оживява нервната мрачност, отстранява разсеяността, умората и студените тръпки, прилага се често твърде добре и при инфлуенция. Как се прилага, обаче, хромотерапията? Цялата работа е съвсем проста. Набавят се разноцветни стъкла, а именно тъмно-синьо, жълто, червено, зелено, пурпурно и виолетово.
към текста >>

Набавят се разноцветни стъкла, а именно тъмно-синьо, жълто, червено, зелено, пурпурно и виолетово.
Зеленото подържа различно, обаче, не винаги, действията на синьото и червеното. Жълто е препоръчително при главоболие, (обаче, не когато то произлиза от стомашни разстройства). Ако смесим жълто и червено, получаваме оранжево; този цвят оживява нервната мрачност, отстранява разсеяността, умората и студените тръпки, прилага се често твърде добре и при инфлуенция. Как се прилага, обаче, хромотерапията? Цялата работа е съвсем проста. Набавят се разноцветни стъкла, а именно тъмно-синьо, жълто, червено, зелено, пурпурно и виолетово. При хромотерапия,почиваща на астрологията, се употребяват още няколко цвята. Такива стъкла е лесно да се набавят и за препоръчване е да бъдат с големина 40:45 см. Тези стъкла се поставят в рамки и евентуално се амалгамират живачно от някой стъклар — както обикновените огледала — което значително увеличава тяхното действие. Оставя се тогава слънцето да свети в това стъкло по начин, че човек да бъде осветяван от отразените лъчи. Аз препоръчвам по възможност две огледала, едното от ляво, а другото отдясно.
към текста >>

Така също изчезна и един оток чрез зелено и синьо осветляване.
Аз сжм намирал твърде често, че при хромотерапични лечения всеки човек трябва да бъде съвсем индивидуално лекуван, понеже често едно определено средство, което при едного помага, не действа при друго заболяване на друг индивид. Това бездействие хромотерапията отстранява посредством астрологията, което аз в следния отдел ще покажа. Най-първо, нека ми се позволят няколко забележки. Една брадавица изчезна след 12 деня, чрез синйо осветляване. Цветовете предварително сжбирах в една леща и ги препращах после чрез синьо стъкло без рамка. Така също изчезна и един оток чрез зелено и синьо осветляване. Когато същият бе почти изцерен, аз направих един опит с червено осветление. Веднага се яви едно силно възпаление и усложнение, които, обаче, пак спаднаха след приблизително 11/2 часово комбинирано осветление със синьо и зелено стъкла. Главоболие минаваше след двучасово осветление през синьо и зелено стъкла. При стомашни разстройства особено помагаше пурпурно стъкло. Също и душевно-болни, според съобщения на други експериментатори, биват изцелявани за винаги или за едно продължително време посредством синьо-виолетова светлина в една цветна стая.
към текста >>

Веднага се яви едно силно възпаление и усложнение, които, обаче, пак спаднаха след приблизително 11/2 часово комбинирано осветление със синьо и зелено стъкла.
Най-първо, нека ми се позволят няколко забележки. Една брадавица изчезна след 12 деня, чрез синйо осветляване. Цветовете предварително сжбирах в една леща и ги препращах после чрез синьо стъкло без рамка. Така също изчезна и един оток чрез зелено и синьо осветляване. Когато същият бе почти изцерен, аз направих един опит с червено осветление. Веднага се яви едно силно възпаление и усложнение, които, обаче, пак спаднаха след приблизително 11/2 часово комбинирано осветление със синьо и зелено стъкла. Главоболие минаваше след двучасово осветление през синьо и зелено стъкла. При стомашни разстройства особено помагаше пурпурно стъкло. Също и душевно-болни, според съобщения на други експериментатори, биват изцелявани за винаги или за едно продължително време посредством синьо-виолетова светлина в една цветна стая. Върху цветната стая ще говорим по- късно. Осветлената вода, доколкото става за такава дума, да се пие дневно по три малки чаши от по около 1/8 литра, а именно сутрин на гладен стомах, непосредствено пред обед и малко преди лягане.
към текста >>

Главоболие минаваше след двучасово осветление през синьо и зелено стъкла.
Една брадавица изчезна след 12 деня, чрез синйо осветляване. Цветовете предварително сжбирах в една леща и ги препращах после чрез синьо стъкло без рамка. Така също изчезна и един оток чрез зелено и синьо осветляване. Когато същият бе почти изцерен, аз направих един опит с червено осветление. Веднага се яви едно силно възпаление и усложнение, които, обаче, пак спаднаха след приблизително 11/2 часово комбинирано осветление със синьо и зелено стъкла. Главоболие минаваше след двучасово осветление през синьо и зелено стъкла. При стомашни разстройства особено помагаше пурпурно стъкло. Също и душевно-болни, според съобщения на други експериментатори, биват изцелявани за винаги или за едно продължително време посредством синьо-виолетова светлина в една цветна стая. Върху цветната стая ще говорим по- късно. Осветлената вода, доколкото става за такава дума, да се пие дневно по три малки чаши от по около 1/8 литра, а именно сутрин на гладен стомах, непосредствено пред обед и малко преди лягане. Не е необходимо през това време да се пази диета, обаче, човек трябва да бъде умерен в всичко.
към текста >>

След четири седмици болката беше вече премахната- Пациентката и днес още — според предписанието— пие тъмно-зелено осветлена вода и осветлява жълто всички храни, които употребява.
При следващите изцеления един познат лекар ми определяше диагнозата на болестта, аз изучвах хороскопа на заболялата личност и определях видът и цветът на осветлението, това на водата, както и медикаментите, ноито биваха предимствено от биохимическо естество. Една дама на 24 годишна възраст страдаше от дълги години от силен запек.. Всички разслабителни средства не действаха, нищо не помагаше; при това същата страдаше и от продължително главоболие и безсъние и тежеше 58 кг. Асцендентен знак беше Дева, там се намираше също и Сатурн. Аз предложих светложълто и пурпурно-червен цвят, свързани с тъмно-зелен за осветление, както и три пъти дневно да пие по 1/16 литра светло-жълто осветлена вода. След десет дена настъпи едно правилно изхождане.. Тогава се дадоха в продължение на четиринадесет дена светло-жжлто осветлени плодове. След четири седмици болката беше вече премахната- Пациентката и днес още — според предписанието— пие тъмно-зелено осветлена вода и осветлява жълто всички храни, които употребява. От тогава не са се вече появили никакви усложнения. Пред надлежния лекар дамата е потвърдила писмено своето пълно оздравяване чрез хромопатична терапия. (Следва краят). К. А. Либра АСТРОЛОГИЯ (Продължение от кн.
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ваю е превъзходна в случаите, когато се касае до треска и всякакъв вид възпаления, особено ако бъде нужно синьо, зелено и тъмнозелено осветление, също така и при цветовете на Меркурий; черно осветление при тази татва — според много наблюдения — е почти безрезултатно.
Апас = бял цвят; Луната. Каква свръзка имат тези татви с хромопатията? ще запита четецът. Това ще обясня сега на късо. Акаш е въобще една неблаготворна за осветляване тялото или водата татва, само в случаите, когато се касае до черно осветление — което нещо се случва много рядко — само тогава е за препоръчване тази татва. Ваю е превъзходна в случаите, когато се касае до треска и всякакъв вид възпаления, особено ако бъде нужно синьо, зелено и тъмнозелено осветление, също така и при цветовете на Меркурий; черно осветление при тази татва — според много наблюдения — е почти безрезултатно. Теяс е много за препоръчване при слабост и въобще при болести, които трябва да се осветляват с червен цвят. Притви пък е за препоръчване при всички болести, които се нуждаят от жълто — не важи да ли светло или тъмно жълто — осветление. Апас пък е татва, която се прилага при всички останали цветове. Обаче, трябва да се обърне внимание на следното: всички 24 минути почва да трепти нова татва. Осветляването на тялото както и на водата, трябва да почва, когато трепти съответната благотворна татва.
към текста >>

Тия космически течения трептят червено, оранжево, зелено, синьо и жълто; вие можете да си ги представите като течения с трептящи цветове.
Обаче, лесно му е да работи в добра посока, да си служи с тия велики течения за своя лична полза, в съгласие с природата, вместо да върви против нея. Макар тази сила да е една, тя се проявява различно върху нашата планета; ние ще я изучим, значи, под вид на пет сили или пет велики течения. Нека не забравяме, че ако силата е една, то тя се проявява в различни степени на трептение според посредника, чрез който тя действа. Ние ще се занимаем за най-удобно с тия различни видове трептения кат» с отделни течения. Всяко от тия пет течения се подразделя на други течения и всяко от тия подразделения се различава от другите чрез своя степен на трептение, точно тъй, както Гълфщромското течение се различава от водната маса, през която то минава. Тия космически течения трептят червено, оранжево, зелено, синьо и жълто; вие можете да си ги представите като течения с трептящи цветове. За по-голяма точност, нека ги сравним с физическите предмети, с които сме свикнали. Въобразете си една грамадна дъга, която заобикаля земята, и предположете си, че тя е в движение, тогава вие ще имате представа за движенията, които окръжават нашата планета, всека от силите, представена от един от цветовете на дъгата, която, вместо седем цветове, съдържа само пет. Истина е, че тик реални течения са били отчасти съзрени от хората, които са ги нарекли зодиакални светлини, и че многобройните шарки на северните страни изпускат така също неколко проблясъци от тия космически течения, които не царуват само по повърхността на земята, но и я пронизват. Те минават също и през човека, микрокосмоса, проникнат от тях като всека част от света. Разгледани от субективната страна на живота, тия течения изглеждат като едно грамадно количество от ленти с пет различни шарки, плаващи отгоре надолу, обикаляйки земята и обгръщайки всички предмети и всички живи твари.
към текста >>

Според както човешкият дух се привърже към синьото, червеното, жълтото или зеленото течение, той и ще получи, според случаите, приспособимото осъществяване.
Предположете, че аз движа пред вашите очи ръката си, пълна с разноцветни лентички, някои от вас чието зрение е ограничено видят само зелените и червените ленти, други ще забележат тия два цвята и синия, когато пък някои ще видят напълно всичките цветове. Значи, всеки ще види според своята зрителна способност: така също е и с вашата способност да видите космическите сили и да си служите с тях. Вие виждате и действате в цвета, с който сте във връзка със съответните трептения. Има голяма прилика между начина, по който -човешкият дух е свързан с тия течения, и онзи, с който електрическите жици са в съприкосновение с един телеграфически апарат. Прикачен за коя и да е жица, той ще предаде всичките послания, които минават през него. Според както човешкият дух се привърже към синьото, червеното, жълтото или зеленото течение, той и ще получи, според случаите, приспособимото осъществяване. Чрез неговата мощ на действие върху различните течения духът може да привлече към себе си всичко, което желае. Но ще попитате: „как може да има едно космическо течение, което не можем нито да виждаме, нито да усещаме? “ Може ли да се откаже съществуването на една сила само затова, защото не можем да я видим или усетим? Ние не можем да видим свободно електричеството, а е нужно да съществуват известни условия, зг да стане то видимо или чувствано. А пък би било глупаво да се отрича тая сила, с която мнозина от вас си служите всекидневно.
към текста >>

Зеленото е течение на индивидуализация.
Окултистът употребява тази жизнена сила, за да лекува животните, малките деца и недоразвитите хора, които не са достигнали онази точка от развитието си, в която трептят в съгласие със зеления цвят. Те си служат с нея още и за да стимулират растежа на растенията Индийският йоги, след като посее някое семе, сгъстява върху него тази оранжева сила с такава интензивност, че още пред очите ви растението изниква от почвата, пораства и завързва плод. Този изумителен акт се подражава от ловки фокусници и хипнотизатори, които знаят да уверят зрителите, че виждат реално това нещо, когато в същност работата им е една игра. Но има хора, които могат да произведат и произвеждат това явление. Те постигат това като си служат с оранжевото течение, както посочихме по-горе. Зеленото е течение на индивидуализация. То представлява също и егоизма в всичките му форми. В това голямо течение се проявява всяко желание за завладяване, отличие и лично повдигане. То е течение на интелектуалност без интуиция. Голям брой хора притежават знания само от четене, техният обективен ум е твърде удпражнен, това са интелектуални хора, чиято памет за фактите и основанията е удивителна, но субективният им ум може, същевременно, да не бъде още развит, макар и да минават те за твърде бележити. Техните трептения са зелени и в действителност те имат малко или нямат никак истински знания.
към текста >>

Интелектуалността може да бъде от твърде висш ред, но при все туй да не може да се повдигне над зеленото течение.
В това голямо течение се проявява всяко желание за завладяване, отличие и лично повдигане. То е течение на интелектуалност без интуиция. Голям брой хора притежават знания само от четене, техният обективен ум е твърде удпражнен, това са интелектуални хора, чиято памет за фактите и основанията е удивителна, но субективният им ум може, същевременно, да не бъде още развит, макар и да минават те за твърде бележити. Техните трептения са зелени и в действителност те имат малко или нямат никак истински знания. Например, един съдия може да знае основно законите на страната си, а също да помни решението по който и да е случай, подобен на всички ония, които ще се подложат на негово разглеждане; но ако законодателството изменя всичко от ден до пладне и не би имало никакво съотношение със старите наредби, то науката на магистрата би се свела до нула. Интелектуалността може да бъде от твърде висш ред, но при все туй да не може да се повдигне над зеленото течение. Най-низкият егоизъм е едно подтечение на стъклено-зеления цвят. Желанието за лични блага, за отличия и издигания се оприличава на есенната зеленина с един твърде ясен нюанс, във всеки случай по- малко тъмен от стъклено-зеления. Интелектуалността без интуиция е от по-ясна краска, когато пък мъдрата индивидуализация без егоизъм се приближава към нюанса наречен зелен пастел. Индивидуализацията се проявява навред във вселената чрез зеленото трептение. Когато наблюдавате небето през някоя хубава нощ и видите някоя звезда, която излъчва зелена светлина, кажете си, че минава, като земята, в периода на индивидуализацията; като нашия свят, тя е четвъртата планета във веригата на седемте.
към текста >>

Индивидуализацията се проявява навред във вселената чрез зеленото трептение.
Например, един съдия може да знае основно законите на страната си, а също да помни решението по който и да е случай, подобен на всички ония, които ще се подложат на негово разглеждане; но ако законодателството изменя всичко от ден до пладне и не би имало никакво съотношение със старите наредби, то науката на магистрата би се свела до нула. Интелектуалността може да бъде от твърде висш ред, но при все туй да не може да се повдигне над зеленото течение. Най-низкият егоизъм е едно подтечение на стъклено-зеления цвят. Желанието за лични блага, за отличия и издигания се оприличава на есенната зеленина с един твърде ясен нюанс, във всеки случай по- малко тъмен от стъклено-зеления. Интелектуалността без интуиция е от по-ясна краска, когато пък мъдрата индивидуализация без егоизъм се приближава към нюанса наречен зелен пастел. Индивидуализацията се проявява навред във вселената чрез зеленото трептение. Когато наблюдавате небето през някоя хубава нощ и видите някоя звезда, която излъчва зелена светлина, кажете си, че минава, като земята, в периода на индивидуализацията; като нашия свят, тя е четвъртата планета във веригата на седемте. Планетата на индивидуализацията е тази, в която хората или умовете стават от само себе си съзнателни, независими и доверчиви. Тревата и листата са зелени, понеже всемирното съзнание, в растителното царство, прави усилие да се индивидуализира. Тонът на нашия свят е фа, който съответства на зеления цвят и го произвежда със своите трептения. Животинските души са от този цвят от рождението си, но се нашарват скоро в най-тъмночервено, когато телата им са доста силни, за да изразят желанието за произвеждане на потомство.
към текста >>

Ако иска една сума пари, той знае, че трябва да си служи с финансовото течение, което е част от зеленото.
Животинските души са от този цвят от рождението си, но се нашарват скоро в най-тъмночервено, когато телата им са доста силни, за да изразят желанието за произвеждане на потомство. Според това, доколко човек се развива и индивидуализира, дотолкова и неговите зелени трептения се съгласуват с неговото развитие. Окултистът би употребил тоя цвят, за да придобие за себе си и за другите богатства, почести, високо положение и всяко друго желано материално благо. Предположете, че той предприема някое материално творение, той се концентрира върху зеления цвят дотогава, докогато цялото му същество затрепти в диапазона на зелените трептения или докогато се свърже с това течение. След като се постави в съприкосновение, той избира желаното подтечение и мислено нарисува своето творение. Ако иска една сума пари, той знае, че трябва да си служи с финансовото течение, което е част от зеленото. След като се привърже към него и направи образа на желаната сума, без да мисли повече за цветното течение, той ще употреби силата си да се концентрира върху своето творение и великото съзнание ще му я представи през това зелено течение. Окултистът постига по-бързи резултати, отколкото несъзнателните опитвачи на тоя закон, защото той не разпилява силата си, но отива направо и научно към целта. Той знае какво иска и как да го постигне, у него няма неизвестност или нерешимост в усилията и, следов., няма срок. В случай на нервозност, окултистът употребява зеленото течение, за да индивидуализира и засили нервите. Като притегля това трептение в тялото на болния, той вкарва в него нови материали и нови атоми, които засилват живота му.
към текста >>

След като се привърже към него и направи образа на желаната сума, без да мисли повече за цветното течение, той ще употреби силата си да се концентрира върху своето творение и великото съзнание ще му я представи през това зелено течение.
Според това, доколко човек се развива и индивидуализира, дотолкова и неговите зелени трептения се съгласуват с неговото развитие. Окултистът би употребил тоя цвят, за да придобие за себе си и за другите богатства, почести, високо положение и всяко друго желано материално благо. Предположете, че той предприема някое материално творение, той се концентрира върху зеления цвят дотогава, докогато цялото му същество затрепти в диапазона на зелените трептения или докогато се свърже с това течение. След като се постави в съприкосновение, той избира желаното подтечение и мислено нарисува своето творение. Ако иска една сума пари, той знае, че трябва да си служи с финансовото течение, което е част от зеленото. След като се привърже към него и направи образа на желаната сума, без да мисли повече за цветното течение, той ще употреби силата си да се концентрира върху своето творение и великото съзнание ще му я представи през това зелено течение. Окултистът постига по-бързи резултати, отколкото несъзнателните опитвачи на тоя закон, защото той не разпилява силата си, но отива направо и научно към целта. Той знае какво иска и как да го постигне, у него няма неизвестност или нерешимост в усилията и, следов., няма срок. В случай на нервозност, окултистът употребява зеленото течение, за да индивидуализира и засили нервите. Като притегля това трептение в тялото на болния, той вкарва в него нови материали и нови атоми, които засилват живота му. За отслабването на зрението и за много очни болести, зеленото е специалното течение, което трябва да се употреби, то съживява и индивидуализира оптическите нерви чрез своите укрепителни трептения.
към текста >>

В случай на нервозност, окултистът употребява зеленото течение, за да индивидуализира и засили нервите.
След като се постави в съприкосновение, той избира желаното подтечение и мислено нарисува своето творение. Ако иска една сума пари, той знае, че трябва да си служи с финансовото течение, което е част от зеленото. След като се привърже към него и направи образа на желаната сума, без да мисли повече за цветното течение, той ще употреби силата си да се концентрира върху своето творение и великото съзнание ще му я представи през това зелено течение. Окултистът постига по-бързи резултати, отколкото несъзнателните опитвачи на тоя закон, защото той не разпилява силата си, но отива направо и научно към целта. Той знае какво иска и как да го постигне, у него няма неизвестност или нерешимост в усилията и, следов., няма срок. В случай на нервозност, окултистът употребява зеленото течение, за да индивидуализира и засили нервите. Като притегля това трептение в тялото на болния, той вкарва в него нови материали и нови атоми, които засилват живота му. За отслабването на зрението и за много очни болести, зеленото е специалното течение, което трябва да се употреби, то съживява и индивидуализира оптическите нерви чрез своите укрепителни трептения. Окултистът употребява също това течение като предпазителна мярка на алтруизма. Има един период в живота на всеки човек, когато, като един нов Атлас, той върви, носещ на рамената си света Той не може да се въздържи да не сподели всичките скърби и да не почувства дълг да даде на света всичко, което има. Чрез един вид просветление, той постига дори външна прилика с Исуса и светиите, за да засили проявлението на самопожертвувателния си живот, който се опитва да води.
към текста >>

За отслабването на зрението и за много очни болести, зеленото е специалното течение, което трябва да се употреби, то съживява и индивидуализира оптическите нерви чрез своите укрепителни трептения.
След като се привърже към него и направи образа на желаната сума, без да мисли повече за цветното течение, той ще употреби силата си да се концентрира върху своето творение и великото съзнание ще му я представи през това зелено течение. Окултистът постига по-бързи резултати, отколкото несъзнателните опитвачи на тоя закон, защото той не разпилява силата си, но отива направо и научно към целта. Той знае какво иска и как да го постигне, у него няма неизвестност или нерешимост в усилията и, следов., няма срок. В случай на нервозност, окултистът употребява зеленото течение, за да индивидуализира и засили нервите. Като притегля това трептение в тялото на болния, той вкарва в него нови материали и нови атоми, които засилват живота му. За отслабването на зрението и за много очни болести, зеленото е специалното течение, което трябва да се употреби, то съживява и индивидуализира оптическите нерви чрез своите укрепителни трептения. Окултистът употребява също това течение като предпазителна мярка на алтруизма. Има един период в живота на всеки човек, когато, като един нов Атлас, той върви, носещ на рамената си света Той не може да се въздържи да не сподели всичките скърби и да не почувства дълг да даде на света всичко, което има. Чрез един вид просветление, той постига дори външна прилика с Исуса и светиите, за да засили проявлението на самопожертвувателния си живот, който се опитва да води. Като се изтощава умствено, физически и финансово, рано или късно тялото му се унищожава от нервен упадък и той си заминава в следното поле на съзнанието. Окултистът си служи със зеленото течение, за да възстанови подобни същества в едно нормално състояние на индивидуализация.
към текста >>

Окултистът си служи със зеленото течение, за да възстанови подобни същества в едно нормално състояние на индивидуализация.
За отслабването на зрението и за много очни болести, зеленото е специалното течение, което трябва да се употреби, то съживява и индивидуализира оптическите нерви чрез своите укрепителни трептения. Окултистът употребява също това течение като предпазителна мярка на алтруизма. Има един период в живота на всеки човек, когато, като един нов Атлас, той върви, носещ на рамената си света Той не може да се въздържи да не сподели всичките скърби и да не почувства дълг да даде на света всичко, което има. Чрез един вид просветление, той постига дори външна прилика с Исуса и светиите, за да засили проявлението на самопожертвувателния си живот, който се опитва да води. Като се изтощава умствено, физически и финансово, рано или късно тялото му се унищожава от нервен упадък и той си заминава в следното поле на съзнанието. Окултистът си служи със зеленото течение, за да възстанови подобни същества в едно нормално състояние на индивидуализация. Окултистът учи да се дава само излишъка и да не се товарим никога с тягостите на другите, та да се лишават другите от опитността, която са дошли да придобият в тоя свят. Ние виждаме постоянно в живота същества, които са поели върху си чужди тежести, викат към Бога и искат да снеме тоя товар от техните плещи. Бог не налага на никое от децата си повече, отколкото може то да понесе. Когато намираме сбора от мъките ни твърде голям, нека го изследваме и видим, дали не сме натоварени с нещо, което не ни е принадлежало: един зле разбран дълг ни поставя често в по-големи мъчнотии, отколкото истинският дълг. Синият цвят представлява всичките висши умствени качества.
към текста >>

Окултизмът си служи също със синьото течение, за да възстанови здравето на болните, чиято зелена краска почва да се шари със синьо, а ония, които трептят между синьото и зеленото, са в стадията на развитието, дето обективният ум не обладава всецяло субективния, но споделя с него управлението на тялото и неговите временни занятия.
Тази душа, която тепърва ще дойде, ще се яви в света през ХХ-ия век. Във всеки случай, всеки може да притегли към себе си това, което е способен да разбере, за да изтълкува, изпълни и композира нещо музикално, според своето лично развитие. Литературното подтечение е ясно-синьо, като есенното небе. Всички могат да пишат като асимилират правилата на граматиката и на риториката и като се научат да се поставят в съприкосновение с всемирното течение, което притежава всичките тайни на това изкуство. Във всяка човешка душа се крие латентната възможност да изучи всяко изкуство и всяка позната наука и да възприеме всяко знание с помощта на тия големи течения и подтечения. Окултизмът си служи също със синьото течение, за да възстанови здравето на болните, чиято зелена краска почва да се шари със синьо, а ония, които трептят между синьото и зеленото, са в стадията на развитието, дето обективният ум не обладава всецяло субективния, но споделя с него управлението на тялото и неговите временни занятия. Жълтото е най-висшият цвят на трептение на тази планета и, следов., най-голямата сила. Тя е духовната и творческата любов. Тя е мъдростта, интуицията, божествената хармония и най-възвишеният изглед на Божеството, който ние сме способни да съзнаем. Тоя цвят обхваща -2-.-висшите духовни качества. При все туй, със съжаление констатираме, колко рядко се среща той в съвременното човечество.
към текста >>

36. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нима тя е тъй нищожна, че, блестейки като блуждаещо огънче над някое зелено блато, угасва завинаги, без минало и бъдеще?
Свят след свят, система след система се редуваха. . . . Безкрайността е пълна с мириади гигантски светове, но при все това, както изглежда, мястото не им достига. Несъмнено, и там, както на земята, смъртта коси човечеството, което, като полска трева, зеленее на пролет, а на есен увяхва и се преобръща в прах, след като изпълни предназначението си. Възможно ли е същото и с човешката душа — една съзнателна и могъща психическа искра? Нима тя е тъй нищожна, че, блестейки като блуждаещо огънче над някое зелено блато, угасва завинаги, без минало и бъдеще? Случайно погледна той ръката си, която държеше още ножчето за разрязване книги от слонова кост, и трепна. Скоро, може би, тази същата ръка ще стои, вкочаняла, на неговите бездушни гърди . . . — Пазете се, мой млади другарю, казал му старият професор, негов бивш учител, когато го преглеждал преди няколко седмици. — Вашето сърце не е здраво, а белите ви дробове са повредени.
към текста >>

НАГОРЕ

0.2862708568573