НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
87
резултата в
67
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
65. КРАДЕЦ В ЛОЗЕТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Казва на човека: „Нашето грозде е още
зелено
, ето това е узряло!
Изведнъж Учителя става неспокоен, излиза на поляната и се затичва бързо, достига до другия край при лозето, изправя се и извиква високо: „Ти там, стой! " Притичват и сестрите и гледат в лозето човек изправен, държи ножче в ръка, в краката му вестник и във вестника отрязани няколко гроздове. Седи неподвижен като вкаменен. Учителят прекосява пак поляната енергично, отива в стаята си, след малко се задава и след Него върви брат Ради с голяма кошница пълна с грозде. Учителят се приближава до човека и посочва на Ради да остави кошницата до него.
Казва на човека: „Нашето грозде е още
зелено
, ето това е узряло!
" Човекът се навежда взема кошницата и си тръгва, като колкото по се отдалечава, по-бърза, докато почва да тича. След няколко дни Учителят седи пред салона с няколко братя и сестри. Идва онзи човек, оставя до Него кошницата, целува Му ръка и си отива като се кланя непрекъснато, все с лице обърнато към Него. Човекът си върна кошницата, благодари на Учителя и заднешком се оттегли. Беше му дошло времето да яде от гроздето на Учителя, но не му беше дошло времето да се нахрани със Словото на Учителя.
към текста >>
2.
96. АРХИВЪТ НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Зелено
тефтерче -1922 г.
III-ти том „Единната Любов". Мисли на Великата душа". Том IV-ти „Трите Велики закона". Така завърших една работа и я предадох на съхранение. След кражбата на архива на Савка у Лалка Кръстева останаха следните тефтерчета на Савка, които тя не пожела да върне. 1.
Зелено
тефтерче -1922 г.
2.Червено - 27.VI.1922 г. 3. Зелено тефтерче -1922 г. 4.Тефтерче - септември 1926 г. 5. Светло кафяво тефтерче N 2 -1926 г. 6.Кафяво тефтерче, бележки N3- 193Гг.
към текста >>
Зелено
тефтерче -1922 г.
Том IV-ти „Трите Велики закона". Така завърших една работа и я предадох на съхранение. След кражбата на архива на Савка у Лалка Кръстева останаха следните тефтерчета на Савка, които тя не пожела да върне. 1. Зелено тефтерче -1922 г. 2.Червено - 27.VI.1922 г. 3.
Зелено
тефтерче -1922 г.
4.Тефтерче - септември 1926 г. 5. Светло кафяво тефтерче N 2 -1926 г. 6.Кафяво тефтерче, бележки N3- 193Гг. 7.Черно тефтерче N1 - 1931 г. 8.Бяло тефтерче.
към текста >>
3.
І.18. БЪЛГАРИЯ
,
,
ТОМ 4
Но красотата не бе изтъкана само от багрите на утрото и
зелено
оцветения губер на земята.
Зад нея, като през малко прозорче се виждат някои от оснежените върхове на Рила - тази вълшебница на планинския чар, която е приютила в своите пазви най-красивото, което може да има в една планина - остри върхове, неспокойни била, неизброими весели поточета, синеоки езера с кристално чисти води, в които се отразяват и земята, и небето, гори с горди борове, които познават не само гласа на човека. Рила е запазила в своите каменни скрижали спомените от сегашни и най-отдалечените геологични времена. Обширна панорама. Погледът ми сновеше напред, встрани и се радваше на красотата на родната земя. Убедих се, че родината ми е ненагледна и красива.
Но красотата не бе изтъкана само от багрите на утрото и
зелено
оцветения губер на земята.
В тази красота бе втъкано нещо от незримото и неуловимо съдържание, което действа непосредствено на сърцето и окриля душата. Душата знае кое и как да цени. Тези мисли споделих с УЧИТЕЛЯ, когато ме прие след завръщането от дългия път. Очаквах разговора да обхване фронтови въпроси, които бях подредил в своя бележник. Но УЧИТЕЛЯТ поде темата за България и каза следното: - Действително дивна и величествена е картината, която се открива от западния вход на България.
към текста >>
4.
75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
,
,
ТОМ 6
Като го превалиш, зад него е третото езеро със своята
зелено
кадифена поляна - обширна, чиста, мека, приветлива.
Закусваме, преобличаме се в по-леки дрехи и поемаме пътечката към Балдер-дару - третото езеро. Картината е живописна. Целият хълм залян с мека слънчева светлина като да е изпъстрен с най-разнообразни цветя. Това са нашите сестри облекли своите бели, розови, жълти, небесни, пъстри рокли. Някои минават по хълма, някои го заобикалят, вървят по ниско и равно.
Като го превалиш, зад него е третото езеро със своята
зелено
кадифена поляна - обширна, чиста, мека, приветлива.
В средата й са вече музикантите със своите инструменти и чакат. Те не са само музиканти, но и веселяци. Заливат се за нещо в смях, тъй както и поляната е заляна с меката утринна слънчева светлина. Нареждаме се в кръг. Какво пъстро колело.
към текста >>
5.
5. Звучене на душите преди брака
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
Сбогувахме се и аз заминавам на Рила на палатка, за да гледам
зелено
, за да си лекувам очите.
Той бе по елементарна теория на музиката, главно история на музиката. Работих с нея усърдно и след като я приготвих за изпит, казвам: „Юлия, аз ще замина на Рила. Ще бъда на палатка 40 дни на Рила. За мен ти си готова за изпит. Ето стаята ми, където ще живееш и ето чекмеджето пълно с пари“.
Сбогувахме се и аз заминавам на Рила на палатка, за да гледам
зелено
, за да си лекувам очите.
А защо заминах на Рила? Аз бях късоглед и носех очила с няколко диоптъра. Отивам при Учителя и го питам, какво да правя с моето късогледство, а Той ми отговаря, че ако искам да се излекувам и да хвърля очилата, трябва да отида на Рила и 40 дни да гледам само зеленина, зелена трева и зелени дървета, за да си излекувам очите. Затова аз хвърлих очилата още оттук и крило-ляво стигнах до Рила, престоях 40 дни, гледах все зелено и накрая се връщам в София. Очилата ги бях захвърлил преди това, но когато реших да прочета беседа от Учителя вече можех да чета без очила и без диоптри.
към текста >>
Затова аз хвърлих очилата още оттук и крило-ляво стигнах до Рила, престоях 40 дни, гледах все
зелено
и накрая се връщам в София.
Ето стаята ми, където ще живееш и ето чекмеджето пълно с пари“. Сбогувахме се и аз заминавам на Рила на палатка, за да гледам зелено, за да си лекувам очите. А защо заминах на Рила? Аз бях късоглед и носех очила с няколко диоптъра. Отивам при Учителя и го питам, какво да правя с моето късогледство, а Той ми отговаря, че ако искам да се излекувам и да хвърля очилата, трябва да отида на Рила и 40 дни да гледам само зеленина, зелена трева и зелени дървета, за да си излекувам очите.
Затова аз хвърлих очилата още оттук и крило-ляво стигнах до Рила, престоях 40 дни, гледах все
зелено
и накрая се връщам в София.
Очилата ги бях захвърлил преди това, но когато реших да прочета беседа от Учителя вече можех да чета без очила и без диоптри. Така аз можах да се излекувам благодарение на това, че послушах Учителя, че повярвах в Него и хвърлих очилата и че стоях 40 дни на Рила и гледах зелено и досега моите познати и приятели ме срещат и общуват с мен без да виждат и знаят, че аз някога съм носил очила за късогледство. Връщам се у дома на Изгрева след 40 дни и мама ме посреща отдалеч на пътната врата с думите: „Атанасе, това дете, което го остави тука като че ли аз съм го родила. Ако го изтървете с брат си и не се ожени някой от вас за него, то аз ще умра с отворени очи“. Аз всичко разбрах.
към текста >>
Така аз можах да се излекувам благодарение на това, че послушах Учителя, че повярвах в Него и хвърлих очилата и че стоях 40 дни на Рила и гледах
зелено
и досега моите познати и приятели ме срещат и общуват с мен без да виждат и знаят, че аз някога съм носил очила за късогледство.
А защо заминах на Рила? Аз бях късоглед и носех очила с няколко диоптъра. Отивам при Учителя и го питам, какво да правя с моето късогледство, а Той ми отговаря, че ако искам да се излекувам и да хвърля очилата, трябва да отида на Рила и 40 дни да гледам само зеленина, зелена трева и зелени дървета, за да си излекувам очите. Затова аз хвърлих очилата още оттук и крило-ляво стигнах до Рила, престоях 40 дни, гледах все зелено и накрая се връщам в София. Очилата ги бях захвърлил преди това, но когато реших да прочета беседа от Учителя вече можех да чета без очила и без диоптри.
Така аз можах да се излекувам благодарение на това, че послушах Учителя, че повярвах в Него и хвърлих очилата и че стоях 40 дни на Рила и гледах
зелено
и досега моите познати и приятели ме срещат и общуват с мен без да виждат и знаят, че аз някога съм носил очила за късогледство.
Връщам се у дома на Изгрева след 40 дни и мама ме посреща отдалеч на пътната врата с думите: „Атанасе, това дете, което го остави тука като че ли аз съм го родила. Ако го изтървете с брат си и не се ожени някой от вас за него, то аз ще умра с отворени очи“. Аз всичко разбрах. Майка ми не ме запита първо какво е станало с очите ми, но първо за нея изказа мнението си и болката си, ако го изтървем това момиче с брат ми и никой не се ожени за него. Аз вече имах някаква настройка.
към текста >>
6.
45. ТИКВИТЕ НА ПЛЕТА
,
,
ТОМ 8
Тогава каква женитба аз искам, когато духам тиквите още на
зелено
?
" Тогава тя ни даваше по едно парче и ни караше да ги духаме преди да ги захапем. Някога гълтахме топло парче, то ни изгаряше, плачехме, но следващия път при следващата опечена тиква ние знаехме, че те парят и затова духахме ли духахме. Значи печена тиква се духа преди да се яде. Ами сега, това дето Учителят ми спомена, че аз духам тиквите още когато са на плета? Бях някога изгорена от ядене на топли тикви и сега ги духах още като ги видя, че са провиснали на плета.
Тогава каква женитба аз искам, когато духам тиквите още на
зелено
?
Тогава разбрах, защо на моите кандидати все нещо им липсваше и все нещо им недостигаше, за да стана истинска невеста. Разминах се с невестата и си останах като Стоянка.
към текста >>
7.
3. ПЪРВАТА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ НА РИЛА
,
,
ТОМ 8
Спомням си имаше едно салонче много красиво,
зелено
където в 10 часа, доста на височко построиха палатката и аз влязох вътре да си почивам, а в това време една сестра се обади: "Сестричко, нося ви супица!
Там малинка, там капинка, така с една малка манерка вода, просто само със закуската си се задоволихме. По едно време загубихме пътеката, но коняря я намери и като стигаме горе, на второто езеро, аз вече капнала, пребледняла, едвам се качих. Притекоха се много мили хора, постлаха ми да легна. Наблизо в момента строяха заслона, който беше кухнята на лагера и видях един хубав стар човек, с изящен гълъбов сив костюм, с панамена шапка, как така сновеше между строителите на кухнята и Гради, един много висок човек, това беше Гради и другите хора там. Сега построиха палатката в дясно от подножието на Молитвения връх.
Спомням си имаше едно салонче много красиво,
зелено
където в 10 часа, доста на височко построиха палатката и аз влязох вътре да си почивам, а в това време една сестра се обади: "Сестричко, нося ви супица!
"Това беше супа картофена, а сестрата е била майката на Филип Стоицев, сестра Стоицева. Така ми поднесе супата и на сутринта, аз си спя сутринта, ама нищо не питам Гали. Нищо не го питам и той нищо не ми казва. Виждам че той се измъква и излиза някъде, пак се връща, вечерта той отива някъде, аз си седя в палатката. Седя си, ама в едно много особено състояние, просто нямам желание да общувам, някакси едно пасивно състояние.
към текста >>
8.
XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
ПРИМЕР VІІІ
,
ТОМ 9
Гората има особен вид, всичко е букнало
зелено
, дървета, листа, треви.
5.35 ч. с. /И Учителят си излезе. Всички прави и тихо в мълчание стояхме 4-5 минути. След това излезнахме всички тихо, безшумно вън на поляната и си направихме упражненията с музика. Много свеж въздух.
Гората има особен вид, всичко е букнало
зелено
, дървета, листа, треви.
Особена свежест! / Слънцето грее. Топло е. И Витоша близо се вижда. Прозрачност навсякъде из въздуха."
към текста >>
9.
08 - 33. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ
,
В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев
,
ТОМ 10
Като застанем пред първата картина, онова, което първо ни прави впечатление, е тъмно-
зеленото
море, което събужда в нас неприятни усещания, сякаш свързани с отрицателните сили, които искат да спънат нашето развитие.
По тоя начин всичкото време се оползотворявало. След тези символични картини, му хрумнала идеята за серия от три картини, която аз ще нарека трилогия. Тези картини имат връзка една с друга. Свързва ги една обща идея - пробуждане на човешката душа. Първа картина -чистилището.
Като застанем пред първата картина, онова, което първо ни прави впечатление, е тъмно-
зеленото
море, което събужда в нас неприятни усещания, сякаш свързани с отрицателните сили, които искат да спънат нашето развитие.
От двете страни на морето от скалите се подават глави на гущери, змии, чудовища, които всяват страх и ужас у зрителя. Те действат смразяващо. Тези чудовища не са друго, освен низшите страсти, които завладяват човека с непробудено съзнание. Те му пречат да поеме своя възходящ път. А ето там, наляво, се откроява светла пътека, по която вече са се устремили пробудените души, които следват сзоя духовен ръководител.
към текста >>
10.
7. ДОПИСКИ ОТ ВАРНА В АРХИВАТА НА С. РАКОВСКИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
В брега му се плескат пак сякога морските вълни; другият бряг е природно, като една градина, накичен с гора (лес)., разновиден храсталак и по някъде с черни угари и
зелено
класни нивя.
Първата дописка Моля Ви, г-н рецакторе, дайте място в почтените си листове, ако намерите за благосклонно, на това кратко описание на Варна и жителите й. Мнозина съм слушал, че желаят да се научат какви са и с какъв дух са българите във Варна и селата й и какви са гагаузите. А сега аз, както съм честит да се намирам в този край, който заслужава любопитство на мнозина, и като имах чест да се запозная и с простия народ, можах да науча много любопитни неща, но за всички не мога да се отговори сега, а оставам за друг път; сега само ще кажа накъсо за тогавашния народ и за град Варна. Варна е разположена на бреговете на Черно море и на един малък, но доволно широк залив, до когото наблизо се намира едно твърде голямо блато, за което се говори, че ще го съединят с морето за по-добро пристанище зимно време и между два доволно големи и дълги върха, от които единият е посипан с лозя, 5-6 тепета, няколко стари табии и в полите му два мънастира - „Св. Константин" и „Св. Димитър".
В брега му се плескат пак сякога морските вълни; другият бряг е природно, като една градина, накичен с гора (лес)., разновиден храсталак и по някъде с черни угари и
зелено
класни нивя.
И така Варна се намира на равнина между два върха по на час разстояние един от друг; и от единия й край лежи безпределно, тихо и бурно море, а от другия - много голямо блато, зад което нататък се простират малки връхища и могили, между които се намират разноцветни, плодородни равнини и долини, които всяка минута могат да дадат балсам на пожалено сърце, радост и веселие на пътна душа, всяка минута са готови да възбудят жално възпоминание за преминалото и благотворна надежда за добра бъдащност. Отвред е окружена Варна с каменна стена, между която се намират 8-9 табии (батареи) с топове, което й е калето. „Известия на Варненското археологическо дружество", кн. V1912 год. (стр. 6)
към текста >>
11.
ЕДНО С БОГА
,
19 септември 1922 год., 6.30 ч.сутринта
,
ТОМ 12
Ми жълто До червено Си виолетово Ла индиго Сол синьо Фа
зелено
Ре портокалово Понеделник-Луна Вторник - Марс Сряда - Меркурий Четвъртък - Юпитер Петък - Венера Събота - Сатурн Неделя - Слънце Будя - изгрява моето слънце в моята душа.
Главата е Истината, десният крак е Правдата, дясната ръка - Мъдростта. Левият крак - Добродетелта, а лявата ръка - Любовта. Тези пет върха са пет центъра, през които непрестанно се изливат токове, протичат енергии, сили, за които няма ограничение. Те изграждат човека. Петте върха са пет места, през които може да се влезе в пътя.
Ми жълто До червено Си виолетово Ла индиго Сол синьо Фа
зелено
Ре портокалово Понеделник-Луна Вторник - Марс Сряда - Меркурий Четвъртък - Юпитер Петък - Венера Събота - Сатурн Неделя - Слънце Будя - изгрява моето слънце в моята душа.
Будиш - изгрява Божието Слънце в мен, в сърцето Буди - изгрява живото Слънце на моя Дух. Будим - изгрява мировото Слънце на Отца нашего на светлините Будите - изгрява Слънцето на великия Господ на Мира в нашите души. Будят - изгрява Слънцето на всички Слънца в нашите души и духове, носители на живота.
към текста >>
12.
19. ДУХОВНАТА СЕСТРА И ЛЪЖЕБРАТЯТА
,
Гена Папазова
,
ТОМ 13
" Пък то
зелено
.
И по времето, когато можеше да има тикви, ядяхме много тиква. Всяка сутрин тиква. Даже, Боже, пък как не умеех, макар че съм селянка и агроном при това, как не умея да ги купувам. Той ме прати, човекът, да купя тикви, защото само аз мога да изляза. Той не може да излезе и аз се връщам и викам: „Мите, купих, ама знаеш какви хубави, лъскави са." Той после много ми се смееше: „Пак ли лъскави взе?
" Пък то
зелено
.
Такива, каквито сваря, това мога да взема. И как ги ядяхме - ту с мед, ту без мед както и да е. От тиквите ли беше, отгоре ли беше, от какво е, аз не усещам, че имам болни бъбреци. В.К.: Че имате болки. Изведнъж всичко се стопи.
към текста >>
13.
II. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ
,
Лидия Соломонова Аладжем
,
ТОМ 13
Онова, което ни се натрапва на погледа, е тъмно-
зеленото
море, което събужда у зрителя неприятно усещане за злото в света, което сякаш иска да ни погълне.
Така човек се учи от опитността на другите. По тоя начин за всяко нещо се намирало време. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ТРИЛОГИЯТА Композицията от трите картини, която нарекохме трилогия, не е наименование, дадено от художника, а наше хрумване. Наименованията на картините: Чистилище, Тесният път и Великият Учител, са ни продиктувани от самото съдържание, като на всяка една от тях ще се спрем внимателно и се опитаме да ги тълкуваме в светлината на окултната наука, на която Генчо се бе отдал с цялата си поетична душа. 1. ЧИСТИЛИЩЕ Това е първата картина от трилогията.
Онова, което ни се натрапва на погледа, е тъмно-
зеленото
море, което събужда у зрителя неприятно усещане за злото в света, което сякаш иска да ни погълне.
От двете страни има скали, от които се подават глави на змии и крокодили, които ни всяват страх и ужас и действат смразяващо. Тези страшилища не са друго, освен низшите страсти, които пречат на човека да поеме възходящия път. А там, наляво, се откроява светла пътека, по която се устремили пробудените души, следвайки своя духовен ръководител. Той ги води на изток, където през зъберите и скали се виждат зарите на новия ден - заветната цел на всяка пробудена душа. 2. ТЕСНИЯТ ПЪТ - ДУХОВНИЯТ СВЯТ.
към текста >>
14.
ТРОЙКА КИРИЛОВА МИШКОВА 1. БОЛНИЯТ ЗЪБ
,
Тройка Кирилова Мишкова
,
ТОМ 13
Едно прекрасно място с овощна градина и много зеленина, където братята и сестрите се събираха в празник, посрещаха изгрева на слънцето, четяха се беседи от Учителя, пееше се и всички семейства обядваха заедно на
зелено
, седнали на тревата.
БОЛНИЯТ ЗЪБ Бях дете на 7-8 години, когато за първи път видях Учителя (Петър Дънов). Той беше дошъл от София да изнесе беседа на Ямболското братство по някакъв случай. Точното годишно време и случая не мога добре да си спомня вече. Срещата с братята и сестрите стана в градината на бай Илия извън града. Какво представляваше градината на бай Илия?
Едно прекрасно място с овощна градина и много зеленина, където братята и сестрите се събираха в празник, посрещаха изгрева на слънцето, четяха се беседи от Учителя, пееше се и всички семейства обядваха заедно на
зелено
, седнали на тревата.
Аз и моите родители, Стоянка и Кирил, както всички, бяхме дошли от града с каруцата ни, но баща ми, Кирил Мишков, този ден не беше добре, имаше силни болки от болния си зъб и затова остана при каруцата, докато преминат. Учителят беше вече дошъл. Ние с майка ми се приближихме. Всички насядаха на тревата. Децата бяха умирени, всички притихнали и зачакахме неговия знак за молитвата.
към текста >>
15.
ТРИТЕ СВЕЩЕНИ ИМЕНА НА УЧЕНИКА И УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ IV
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Той ми го писа в
зеленото
тефтерче при първото езеро под Мусала, а другото ми го даде на 27 март 1923 г.
„Опълченска" 66, събота, два часа след обед. 3. Учителят прав, с особен знак на пръстите. Дата 16 март 1923 г., ул. „Опълченска" 66, 5 часа след обяд. Пак аз си написах две хубави правила, които ми беше по-рано дал, едното на 24 февруари 1922 г.
Той ми го писа в
зеленото
тефтерче при първото езеро под Мусала, а другото ми го даде на 27 март 1923 г.
на „Опълченска" 66. Ето тези две хубави правила: * Забележка на съставителя Вергилий Кръстев: От стенограмата на Савка Керемидчиева, изписана непросредствено след V Свидетелство и разчетена тя гласи дословно: Люби, мисли, действувай. 27 Люби без страх. Мисли без противоречие. Деиствувай без извращение. 24.VII.
към текста >>
16.
16. ЧЕРНИ СЛЪНЦА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Между тези две граници се намират вибриращите частици, които ние долавяме като оранжево, жълто,
зелено
, сиво и синьо.
Тези лъчи не могат да се долавят от нашето зрение. Известно е, че човешкото око, възприема само много малък дял от вълнообразните движения, които изпълват пространството. Всъщност, не някакво движение, вибриране на еднородна среда, а са частици от специално състояние на веществото, както приема известният френски физик Луи Деброил, които хем са вещество, хем вибрират. Тези частици се движат с грамадна скорост, носят могъща енергия и вибрират. Когато дължината на вълната им е 8 милионни части от милиметъра, тогава нашето око ги долавя, като червена светлина, когато те пък вибрират с дължина на вълната от 4 милионни части от милиметъра, тогава нашето око ги долавя като виолетови тонове.
Между тези две граници се намират вибриращите частици, които ние долавяме като оранжево, жълто,
зелено
, сиво и синьо.
Оттук ние виждаме, колко е тясна границата на възможностите, за възприемане на вибрации, от най-съвършеният човешки орган окото. Тези частици, които излъчват по-дълги и по-къси от тях вълни, не се долавят от нашето зрение. Зад виолетовият цвят, идват вибрациите с още по-къси вълни, тези на ултравиолетовите и чак след тях следват рентгеновите. Такива частици, с дължината на вълната от рентгеновият спектър е излъчвало това невидимо за нас небесно тяло. Тези тела учените решават да ги нарекат „Черни дупки".
към текста >>
17.
24. ЗВЕЗДНА ВЕЧЕР НА ИЗГРЕВА - ПЛАНЕТАТА ЮПИТЕР
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Между тези две граници се намират вибриращите частици, които ние долавяме като оранжево, жълто,
зелено
, сиво и синьо.
Тези лъчи не могат да се доловят от нашето зрение. Известно е, че нашето око възприема само много малък дял от вълнообразните движения, които излъчва пространството. Всъщност това не е някакво движение, вибриране на еднородна среда, а са частици от специално състояние на веществото, както приема известния френски физик Деброил, които хем са вещество, хем вибрират. Тези частици се движат с грамадна скорост, носят могъща енергия и вибрират. Когато дължината на вълните им е 6 милионни части от милиметъра, тогава нашето око ги долавя като червена светлина, когато то пък вибрира с дължина на вълната от 4 милионни части от милиметъра, тогава нашето око ги долавя като виолетов цвят.
Между тези две граници се намират вибриращите частици, които ние долавяме като оранжево, жълто,
зелено
, сиво и синьо.
Оттук ние виждаме, колко е тясна границата на възможностите за възприемане на вибрации от най-съвършения човешки орган - окото. Тези частици, които излъчват по-дълги и по-къси вълни не се долавят от нашето зрение. Зад виолетовия цвят вибрациите са с още по-къси вълни, тези на ултравиолетовото и чак след тях следват, рентгеновите. Такива частици с дължина на вълната от рентгеновия спектър е излъчвало това невидимо за нас небесно тяло. Тези тела учените решават да ги наричат „Черни дупки".
към текста >>
18.
XX. БЪЛГАРИЯ ГОРИ, ЗАПАЛЕНА ОТ БЪЛГАРИ ПО ПЛЪТ, НО ЧУЖДЕНЦИ И ВРАГОВЕ ПО ДУХ. БЪЛГАРИЯ СЕ РАЗРУШАВА.
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
Ние, българските лесовъди, категорично се разграничаваме от унищожаването на българската природа и нашия вековен лесовъдски труд по създаването на нови гори и отглеждането на
зеленото
богатство на страната - гората.
63 758 дка иглолистни гори; 212576 дка широколистни и 33 281 дка незалесени и нелесопригодни горски площи. В потушаването на пожарите от държавните лесничейства взеха участие 2138 човека, а от ЕАД - 928 човека. В гасенето на пожарите от държавните лесничейства са използвани 71 леки автомобила „Нива", 35 джипове, 129 - УАЗ, 57 товарни автомобила, 24 булдозери, 40 водоноски, 157 моторни триони и други. България е обхваната в пламъци от всички краища. Горят стърнища, гори, ливади, ниви и къщи на хора, които нямат никаква вина за проявената от други престъпна небрежност, умишлените палежи, за проявената роднинска завист, користни и комерсиални цели.
Ние, българските лесовъди, категорично се разграничаваме от унищожаването на българската природа и нашия вековен лесовъдски труд по създаването на нови гори и отглеждането на
зеленото
богатство на страната - гората.
Противопоставяме се и правим всичко възможно да бъде спряно това безумие по опожаряването на природата на България! ГОРСКИ ПОЖАРИ Възникнали до 2 октомври 2000 г. „Гора"бр.9 (2000), с. 11 РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПОЖАРИТЕ ПО РУГ
към текста >>
19.
Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2
,
,
ТОМ 16
Запознах се с мировия съдия
Зеленогоров
, който е приятел на Анастас Яков Янков и му предадох многото здраве.
Получих тефтерче от Еленка, пълно с бележки от беседите на Учителя. Получих също изпратен от нея романа „Бунтовникът Гора" от Рабиндранат Тагор. Русим Стану-лов ми изпратил една пощенска карта от Равна. Отидох в турското училище в Кърджали и дадох сведение на директора за учениците и училищата в моя район. След това отидох при прокурора Тошев и до 12 ч се разговаряхме с него.
Запознах се с мировия съдия
Зеленогоров
, който е приятел на Анастас Яков Янков и му предадох многото здраве.
Зеленогоров се е оженил за Марийка Колева Бояджиева, която е Водиченка, и се срещнахме в гостилница „Атлантида" и се разговаряхме. След това отидохме с Тошев у дома му и говорихме по разни въпроси, но с все критически дух из братството. За тоя, за оня. И като заключение бе вече пак словото и делото на Учителя и несравнимостта с нищо по величие и превъзходство словото на Учителя. В 3 ч следобед отидох в данъчното управление - тамо пък вадих имената на селяните от Емираглар и Казалджик-Кафтан, а друг път ще отида за тия от Кърлъ-Емач.
към текста >>
Зеленогоров
се е оженил за Марийка Колева Бояджиева, която е Водиченка, и се срещнахме в гостилница „Атлантида" и се разговаряхме.
Получих също изпратен от нея романа „Бунтовникът Гора" от Рабиндранат Тагор. Русим Стану-лов ми изпратил една пощенска карта от Равна. Отидох в турското училище в Кърджали и дадох сведение на директора за учениците и училищата в моя район. След това отидох при прокурора Тошев и до 12 ч се разговаряхме с него. Запознах се с мировия съдия Зеленогоров, който е приятел на Анастас Яков Янков и му предадох многото здраве.
Зеленогоров
се е оженил за Марийка Колева Бояджиева, която е Водиченка, и се срещнахме в гостилница „Атлантида" и се разговаряхме.
След това отидохме с Тошев у дома му и говорихме по разни въпроси, но с все критически дух из братството. За тоя, за оня. И като заключение бе вече пак словото и делото на Учителя и несравнимостта с нищо по величие и превъзходство словото на Учителя. В 3 ч следобед отидох в данъчното управление - тамо пък вадих имената на селяните от Емираглар и Казалджик-Кафтан, а друг път ще отида за тия от Кърлъ-Емач. Пристигнах в К.-Кафтан късно.
към текста >>
20.
1934 година
,
,
ТОМ 16
Запознах се с мировия съдия
Зеленогоров
, който е приятел на Анастас Яков Янков и му предадох многото здраве.
Получих тефтерче от Еленка, пълно с бележки от беседите на Учителя. Получих също изпратен от нея романа „Бунтовникът Гора" от Рабиндранат Тагор. Русим Стану-лов ми изпратил една пощенска карта от Равна. Отидох в турското училище в Кърджали и дадох сведение на директора за учениците и училищата в моя район. След това отидох при прокурора Тошев и до 12 ч се разговаряхме с него.
Запознах се с мировия съдия
Зеленогоров
, който е приятел на Анастас Яков Янков и му предадох многото здраве.
Зеленогоров се е оженил за Марийка Колева Бояджиева, която е Водиченка, и се срещнахме в гостилница „Атлантида" и се разговаряхме. След това отидохме с Тошев у дома му и говорихме по разни въпроси, но с все критически дух из братството. За тоя, за оня. И като заключение бе вече пак словото и делото на Учителя и несравнимостта с нищо по величие и превъзходство словото на Учителя. В 3 ч следобед отидох в данъчното управление - тамо пък вадих имената на селяните от Емираглар и Казалджик-Кафтан, а друг път ще отида за тия от Кърлъ-Емач.
към текста >>
Зеленогоров
се е оженил за Марийка Колева Бояджиева, която е Водиченка, и се срещнахме в гостилница „Атлантида" и се разговаряхме.
Получих също изпратен от нея романа „Бунтовникът Гора" от Рабиндранат Тагор. Русим Стану-лов ми изпратил една пощенска карта от Равна. Отидох в турското училище в Кърджали и дадох сведение на директора за учениците и училищата в моя район. След това отидох при прокурора Тошев и до 12 ч се разговаряхме с него. Запознах се с мировия съдия Зеленогоров, който е приятел на Анастас Яков Янков и му предадох многото здраве.
Зеленогоров
се е оженил за Марийка Колева Бояджиева, която е Водиченка, и се срещнахме в гостилница „Атлантида" и се разговаряхме.
След това отидохме с Тошев у дома му и говорихме по разни въпроси, но с все критически дух из братството. За тоя, за оня. И като заключение бе вече пак словото и делото на Учителя и несравнимостта с нищо по величие и превъзходство словото на Учителя. В 3 ч следобед отидох в данъчното управление - тамо пък вадих имената на селяните от Емираглар и Казалджик-Кафтан, а друг път ще отида за тия от Кърлъ-Емач. Пристигнах в К.-Кафтан късно.
към текста >>
21.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год
,
1935 г
,
ТОМ 16
Излязох на края нива със
зелено
жито и ръж човешки бой.
Вървяхме някъде и те ме въведоха в чужда, непозната колиба. Тамо, както бях седнал, видях, че някой е клал нещо кокошки, агне, а кръвта е събрал в едно шише. Изобщо кръв видях в тая колиба. Излязохме. Вървя из една гора, която е уж чужда градина, та я поят. Газя бос из водата.
Излязох на края нива със
зелено
жито и ръж човешки бой.
След това се качих на трен донякъде и пр.[/b] [b][b]2.ХI.1935 год., събота[/b][/b] [b]Време ясно, ветровито, хладно. До обед учих. Следобед отидох за заплатата си в Годеч. Георги Събев повторно ме уведомява, че сумата 3000 лева, която ми е дал взаем за постройка на къщата ми, в 8.Х1. т. г. да му изпратя, че ще купува място.
към текста >>
22.
XVII. ЗАВЕТЪТ НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА И ПРОГРАМАТА ЗА ИЗДАВАНЕ ОРИГИНАЛНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
,
,
ТОМ 16
15 - 17 от „Завета на цветните лъчи на светлината"; Пример: В понеделник четеш 143 псалом, работиш с Пентограмата със
зеленото
рамо, т. е.
22 - 23 от книжката „Завета на цветните лъчи на светлината"; Вторник - цвят- червен -Духът на Любовта - стр. 8 - 11 от книжката „Звета на цветните лъчи на светлината"; Сряда - цвят - жълт - Духът на Мъдростта - стр. 18 - 21 от „Завета на цветните лъчи на светлината; Четвъртък- цвят-аметистов=теменужено червен=тьмносин- Духът на Благодатта - стр. 35 -39 от „Завета на цветните лъчи на светлината"; Петък - цвят - светлосин - Духът на Истината - стр, 30 - 32 от „Завета на цветните лъчи на светлината"; Събота - цвят - виолетов - Духът на Силата - стр. 33 - 34 от „Завета на цветните лъчи на светлината"; Неделя - цвят портокал-оранж - Духът на Обещанието=Духът Святий - стр.
15 - 17 от „Завета на цветните лъчи на светлината"; Пример: В понеделник четеш 143 псалом, работиш с Пентограмата със
зеленото
рамо, т. е.
с Правдата, и четеш за „ Вечният дух" от стр. 22 от книжката на „Завета на цветните лъчи на светлината", и работиш със зеления цвят и стиховете от книжката. Ето така се работи последователно. И въз основа на това знание за Програмата се определи от мен цветът на кориците по издаване Словото на Учителя по оригинал в дните, когато то се е свалило чрез Него.
към текста >>
23.
Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.
,
,
ТОМ 16
Заварих околийския началник,
Зелено
-горов, мировия съдия, и Захариев - ломощник-прокурора, че и те разговарят за станалите промени.
Сънувах, че се срещам с приятели, с мои познати от Водица, Запитва ме един: „Ти защо, Пеньо, си толкова отслабнал, само кожа и кости си станал? " Отговорих му, че имам тревоги някакви си. А в меня си зная, че тия тревоги си са от мисълта, че аз трябва се справя с отношенията си с Еленка, да укрепна волево и понеже се чувствувам безсилен, затова от отчаяние и тревоги съм отслабнал. Следобед отидох в Кърджали, за да науча новината за правителството на живо и изпратя писмото на Еленка. Явих се направо при брата Тошев.
Заварих околийския началник,
Зелено
-горов, мировия съдия, и Захариев - ломощник-прокурора, че и те разговарят за станалите промени.
И то е радостното, че иде надпартийна власт, която туря край на партизанската язва, която пропиля България и отиваше към пропастта. Разменихме няколко мисли с брата Тошев и аз ходих в основното училище да дигна плика с гласувалите за учебния съвет и списъците за събиране уч. такси в общината. Видях се с инспектора К. Петров, който бе дошъл на проба за новия си костюм и замина за Джебитоглар.
към текста >>
24.
59. Разговор след обеда
,
II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
Всичко сега изсъхнало, след един месец -
зелено
.
Заминава ли Любовта, нищо не остава, всичко изсъхва. Човек никога не трябва да преяда, но да остави кога му се още яде - при най-сладкия залък. В природата всичко е взето пред вид. Човек долу е рязък, качи ли се на Мусала, стане мекичък, нежен. Принципите действуват.
Всичко сега изсъхнало, след един месец -
зелено
.
Откъде иде? Някой път всичко е пусто. Като дойде Божественото, всичко цъфне. Човек вярва и нарочно иска да се обезвери, да не вярва. Да почакате, докато се запишат всички.
към текста >>
25.
4. Рилският лагер отдалече
,
II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Вие вече сам добре различавате тяхната триъгълна форма, както и сгушеното всред
зеленото
море здание от неизгладени камъни.
И ето, там около второто езеро, изостанали множество снежни преспи. Забравени от слънцето снажни купчини, белнали се самодоволно срещу августовското слънце. - Ето го и лагерът на Братството - прекъсва мълчаливото ви съзерцание водачът на натоварения кон. - След един час и ние сме при тях - допълва той, съвсем поверително. Сега е съвършено ясно и за вас, че белите петна около езерото не са изостанали снежни преспи, а разхвърляни по цялата му околност палатки.
Вие вече сам добре различавате тяхната триъгълна форма, както и сгушеното всред
зеленото
море здание от неизгладени камъни.
От целия му покрив излиза дим, като от някаква фабрика. Някои палатки са долепили основите си до самата повърхност на езерото. Други, събрани на групички по три-четири, са се оградили в зеленината на клека като бели цветове в свежа градина. Трети се покачили по плещите на зеления хребет, до самия му гръбнак, навярно за да стигнат по-лесно косматите снаги на влачещите се по върховете облаци. Може би не много удобен, не съвсем модерен, лагерът все пак е засега най-подходящото място за тия, които са решили да се радват на красотата на Рила.
към текста >>
26.
15. Духовната призма
,
IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство
,
ТОМ 17
Пъстра феерия от красиви багри се сипва по пода: червено, жълто,
зелено
, синьо.
„Братство", бр. 150, 9.II.1936 г., с. 1, 3) През прозореца, между завесата и касата му, в стаята ми пада светла пътека от игрив слънчев лъч. Съвсем обикновен, бял слънчев лъч. На пътя му поставям тристенна призма Изведнъж става едно малко чудо.
Пъстра феерия от красиви багри се сипва по пода: червено, жълто,
зелено
, синьо.
Добре познато явление, което наблюдаваме в природата, когато, измежду накъсаните облаци, слънцето се промъкне и обсипе със светлина падащите от насрещния облак дъждовни капки: красивата дъга. Ето такова едно малко чудо става в душата на човека, когато върху нея падне едно или друго възприятие. Едни и същи външни въздействия, едни и същи причини, в различните хора пораждат най-различни впечатления и създават най-различни настроения. Бил съм поканен, да кажем на сватба. Засмените младоженци, родителите, шафери и девери, посрещачи и музиканти, правят всичко възможно да направят сватбата по-весела и гостите - по-доволни.
към текста >>
27.
15. ЗВЕЗДНА ВЕЧЕР НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 19
Между тези две граници се намират вибриращите частици, които ние долавяме като оранжево, жълто,
зелено
, сиво и синьо.
Тези лъчи не могат да се доловят от нашето зрение. Известно е, че нашето око възприема само много малък дял от вълнообразните движения, които излъчва пространството. Всъщност това не е някакво движение, вибриране на еднородна среда, а са частици от специално състояние на веществото, както приема известният френски физик Деброил, които хем са вещество, хем вибрират. Тези частици се движат с грамадна скорост, носят могъща енергия и вибрират. Когато дължината на вълните им е 8 милионни части от милиметъра, тогава нашето око ги долавя като червена светлина, когато те пък вибрирате дължина на вълната от 4 милионни части от милиметъра, тогава нашето око ги долавя като виолетов цвят.
Между тези две граници се намират вибриращите частици, които ние долавяме като оранжево, жълто,
зелено
, сиво и синьо.
Оттук ние виждаме колко е тясна границата на възможностите за възприемане на вибрации от най- съвършения човешки орган - окото. Тези частици, които излъчват по-дълги и по-къси вълни, не се долавят от нашето зрение. Зад виолетовият цвят вибрациите с още по-къси вълни, тези на ултравиолетовите и чак след тях следват рентгеновите. Такива частици с дължина на вълната от рентгеновия спектър е излъчвало това невидимо за нас небесно тяло. Тези тела учените решават да ги нарекат „ черни дупки”.
към текста >>
28.
Любомир Лулчев (1886-1945 г.)
,
I. Творчество: Мистични съчинения I. Възкресение
,
ТОМ 20
» Защото ако това правят със
зеленото
дърво, какво ще бъде със сухото?
Това е малкото, началото само. Не плачете за Мене, а плачете за себе си и децата си. Понеже наближават дни, когато ще се каже: блазе на бездетните и на утроби нераждали, и на гърди некърмили. Тогава ще почнат да казват на планините: «Паднете върху ни! » И на хълмовете: «Затрупайте ни!
» Защото ако това правят със
зеленото
дърво, какво ще бъде със сухото?
Ако Божиите Синове изпра-щате така, каква ще бъде разплатата на човешките?... И като завърши речта Си, Исус отърси посипаната Си тук-там с улична пепел дреха, отметна косите назад, вдигна глава и изгледа наоколо. Цяло море от глави чакаха, питаха се, без да снемат очи от Него... Ами ако наистина всичко това, което се чува за Него, е вярно? Ами ако наистина е Син Божи и сега слязат Ангелите и с огнен меч разгонят всичко, започвайки от римските войници? Ето, Той каза само няколко думи и захлупи се богатият Агастхер при краката Му, ридае като някаква млада девойка... Но Исус мълчи.
към текста >>
29.
Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя
,
I . При Адепта (Любомир Лулчев. При Адепта: Окултна повест. София)
,
ТОМ 20
Ние виждаме
зеленото
, червеното и други цветове, а физиците казват, че няма нищо подобно, а има само трептения безцветни - и ние приемаме, въпреки очевидността, и тоя «факт».
- Това не разбирам. - Ами то е много просто - има много факти, които не са истини. Ние виждаме Слънцето да изгрява и залязва, а ни казват, че това не е вярно, че Земята е, която се върти, и ние вярваме, въпреки очевидния «факт». - Е да, но това всички знаят вече. - Друг е въпросът дали го знаят или не.
Ние виждаме
зеленото
, червеното и други цветове, а физиците казват, че няма нищо подобно, а има само трептения безцветни - и ние приемаме, въпреки очевидността, и тоя «факт».
- Е да, това е така. - Нямам нищо против, но ако цветът зелен или червен, не е цвят, а е бил трептение безцветно и че от числото на трептенията зависи самият цвят да ни се види такъв или инакъв - тогава защо да не се запитаме по-нататък - логично и разумно е - какво се крие и зад трептенията?... - Е, то какво ще стане тогава? - запитах изненадан аз. - Какво ще стане?
към текста >>
30.
XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 20
Между тях и пазара има «прекупвачи на
зелено
», които закупуват селскостопанските продукти на безценица и ги препродават на по-високи цени.
и стотиците хиляди убити мъже, то възпроизводството на българското население е изумително. Всяко едно семейство ражда обикновено към 8-10 деца, като половината остават живи. Останалите умират от болести. Не е населението, което тормози вътрешния живот, а самата държавна система. Селяните произвеждат.
Между тях и пазара има «прекупвачи на
зелено
», които закупуват селскостопанските продукти на безценица и ги препродават на по-високи цени.
Дори ги задържат и ги продават през пролетта, за по-големи печалби. 240. От една страна германците превеждат пари чрез ген. Ганчев, адютант на Фердинанд, за да плащат на германофилите. Англичаните действуват по други канали. Комунистите получават пари от СССР.
към текста >>
31.
ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.
,
- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците
,
ТОМ 20
Между тях и пазара има «прекупвачи на
зелено
», които закупуват селскостопанските продукти на безценица и ги препродават на по-високи цени.
и стотиците хиляди убити мъже, то възпроизводството на българското население е изумително. Всяко едно семейство ражда обикновено към 8-10 деца, като половината остават живи. Останалите умират от болести. Не е населението, което тормози вътрешния живот, а самата държавна система. Селяните произвеждат.
Между тях и пазара има «прекупвачи на
зелено
», които закупуват селскостопанските продукти на безценица и ги препродават на по-високи цени.
Дори ги задържат и ги продават през пролетта, за по-големи печалби. 240. От една страна германците превеждат пари чрез ген. Ганчев, адютант на Фердинанд, за да плащат на германофилите. Англичаните действуват по други канали. Комунистите получават пари от СССР.
към текста >>
32.
- 10. ДВЕТЕ ДОБРОДЕТЕЛИ: Утринно слово от Учителя, държано на 24.III.1935 г., София - Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, стр. 158 ÷ 159
,
,
ТОМ 21
Вечер, като се връщат от оран, турят на очите им зелени очила, за да изглежда сеното
зелено
и да си представят, че ядат зелена трева.
- В: Ценната дума. София, 1941, стр. 158 ÷ 159 Дръжте в ума си положителна, неизменна идея за Бога. Дойдете ли до тази идея, не постъпвайте както правят някои скъперници със своите коне. Вместо да ги водят на паша, да губят време, те ги впрягат да орат по цели дни.
Вечер, като се връщат от оран, турят на очите им зелени очила, за да изглежда сеното
зелено
и да си представят, че ядат зелена трева.
Сега и на вас казвам: Турете настрана сеното и зелените очила, които имате като идеи за Господа. Те са верни, но само привидно. Идеи, които умират, които ограничават човека, не са истински. Приемете новите идеи за Господа. Мислете за Него така, че всякога да ви е леко и приятно на душата.
към текста >>
33.
1. ИСТИНАТА ЗА СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В БЪЛГАРИЯ - Светозар Няголов
,
V. Истината за спасяването на евреите в България от нацизма, хитлеризма и фашизма
,
ТОМ 21
Белев променя указа, зачерква „новоосвободените земи” и написва със същото
зелено
мастило: „евреите от цяла България”, за които той е изготвил подробен списък, и които са 46 000 души от вътрешността и 8500 от София.
да помогне в депортирането на евреите. На 22.ІІ.1943 г. шефът на КЕВ - Белев, и Деникен подписват тайно споразумение да депортират 20 000 евреи от окупираните земи. Определят депортирането да започне през март. Правителството откликва на това споразумение, защото новоосвободените земи са под германска юрисдикция, и издава поверителния указ № 127 до КЕВ за депортирането на тези 20 000 евреи оттам.
Белев променя указа, зачерква „новоосвободените земи” и написва със същото
зелено
мастило: „евреите от цяла България”, за които той е изготвил подробен списък, и които са 46 000 души от вътрешността и 8500 от София.
Тайният план е изготвен много хитро. На 2.ІІІ.1943 г., вторник, правителството одобрява депортирането и издава поверителния указ. Срещу него се обявяват четиридесет и трима депутати заедно с подпредседателя на ОНС - Димитър Пешев, предупреден на 7 март от неговия приятел Барух за смъртната опасност, надвиснала над евреите. Те представляват една четвърт от депутатите на ОНС, но мнозинството гласува указа. Цар Борис, гузен от постъпката си и незнаещ за намесата и поправките на Белев, изчезва безследно от София.
към текста >>
34.
IX. Светозар Няголов А. Автобиография
,
Четвърта част
,
ТОМ 21
Навсякъде светофарите светеха
зелено
и много бързо се отзовахме на Изгрева.
Влакът беше в 9 часа и 30 минути, а аз трябваше да взема от Сточна гара няколко пакета с книги и след това „Мисли за всеки ден” от Изгрева. Викнах приятел с кола, който дойде в 7 часа у нас. Отидохме и взехме пакетите от Сточна гара и тръгнахме за Изгрева. Приятелят ми каза, че до 9 часа и 30 минути няма да можем да стигнем до Изгрева от многото светофари, които има. Отговорих му, че за това има грижа онзи, който ме изпраща.
Навсякъде светофарите светеха
зелено
и много бързо се отзовахме на Изгрева.
Взех „Мислите”, отбихме се у нас, взех багажа си и на Гара Искър бяхме 10 минути преди минаването на влака. Отидох при пострадалата. Лекарите й дали много антибиотици и се отровило тялото й, а тя не пила никак гореща вода. Ходилото на десния й крак беше почерняло, имаше много синини и открити рани. С кола я караха на превръзки.
към текста >>
35.
20. Стоянка Христова
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
Пътувахме към Изгрева и всички светофари пред нас светят
зелено
и за 15 минути бяхме на Изгрева.
Веднага се обърнах към брат Николай Николов, който често ми е услужвал с колата си. Той дойде в 7 часа и се сърдеше, че не съм му казал по-рано. Отидохме до печатницата и взехме книгите. Тръгнахме към Изгрева, а влака е в 9 часа и 20 минути на гара Искър, Николай ми заяви, че до Изгрева няма да можем да стигнем до 9 часа от многото светофари, които трябва да преминем. Казах му, че този, който ме изпраща на тази работа има грижа за всичко.
Пътувахме към Изгрева и всички светофари пред нас светят
зелено
и за 15 минути бяхме на Изгрева.
Взех мислите, отидохме в нас и 10 минути преди влака бяхме на гарата. В Поморие заварих Румяна на легло. Кракът й - десният бинтован и долу черен. Водят я на превръзки с кола. Нагълтала се с много антибиотици и се отровила от тях, понеже не пила гореща вода.
към текста >>
36.
IX. ЗА ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯ МИХАИЛ ИВАНОВ
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Този, който е изучавал завета на цветните лъчи, никога няма да съедини
зеленото
с червеното, жълтото с виолетовото или портокаловото със синьото, защото ще се образуват най-отвратителните и грозни цветове, но ще гледа да съедини червеното с жълтото, портокаленото със
зеленото
, жълтото със синьото, червеното със синьото, за да се получат: 1) портокалено, 2) жълтото, 3)
зеленото
, 4) виолетовото.
Изглежда, че за да могат да дестилират такава отрова и жлъчка, трябва да се слезе в подземните сфери на низшия астрал, за да отидат и да търсят тези отрови? И всички будали и сеирджии ръкопляскат и са в екстаз, вместо някой от умните да спре един път завинаги тази работа и да каже: «Учителят никога не ни съветваше тия неща! » Да започна ли и аз да реагирам със същия начин и прийоми?! Вярвате ли, че толкова трудно да се развалят хубавите работи? Това, което е трудно, това е да се създадат!
Този, който е изучавал завета на цветните лъчи, никога няма да съедини
зеленото
с червеното, жълтото с виолетовото или портокаловото със синьото, защото ще се образуват най-отвратителните и грозни цветове, но ще гледа да съедини червеното с жълтото, портокаленото със
зеленото
, жълтото със синьото, червеното със синьото, за да се получат: 1) портокалено, 2) жълтото, 3)
зеленото
, 4) виолетовото.
Съединете всички цветове с определените добродетели, сили и елементи, и вие ще имате голямо ръководство за женитбите, асоциациите и пр. Тук могат да се правят още други комбинации, но да оставим това, в беседите съм се впущал в детайли, за да докажа, че в цветовете Господ е скрил всички правила, всички отношения и всички тайни. Това е най-възвишената наука за СВЕТЛИНАТА, но за малцина! Какво значат тези думи на Учителя, казани пред една групичка преди да си замине, за които думи веднага ми се писа: «Христос е дошъл на земята да донесе принципите на това учение, аз съм дошъл да донеса методите за реализирването на тези принципи, а брат Михаил е дошъл да покаже на хората тая реализация и да реализира тия принципи.» Нужно е за Вашето спокойствие, за да бъде ясно веднъж завинаги, щото да ви кажа, че аз никога и никъде не съм се нарекъл учител, винаги съм се представял като малък и скромен ученик на Учителя. Какво другите са почувствували, това си е тяхна работа!
към текста >>
37.
9. Слушай, пътниче...
,
Невена Неделчева
,
ТОМ 23
9. Слушай, пътниче... Слушай, ти, пътниче в живота: когато видиш малко семенце да пониква и подава своето остро
зелено
връхче над земята - знай, зад него стои Любовта.
9. Слушай, пътниче... Слушай, ти, пътниче в живота: когато видиш малко семенце да пониква и подава своето остро
зелено
връхче над земята - знай, зад него стои Любовта.
Когато видиш нечии ръце да се протягат и подават хляб на гладния и вода на жадния - знай, зад тях стои Любовта. Когато видиш усмивка да озарява лицето на едного человека и очите му да струят светлина - знай, зад тях е Любовта. Слушай, пътниче в живота, където и да видиш доброто по цялото небе и по всичката земя, от най-мъничкото до най-голямото - знай, зад него стои Любовта. Защото само Любовта ражда доброто.
към текста >>
38.
8.2. РАЗГОВОР НА ПЕТРОВДЕН
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Пентограма се съчетава с краските: най-отгоре ясно синьо - ИСТИНАТА, ясночервено - ЛЮБОВТА, ясножълто - МЪДРОСТТА,
яснозелено
- ПРАВДАТА /съдийската намеса/.
Тогава и работата като се разпредели между 20-30 души комунира, по-скоро се свършва. Там дето земята е плодородна, има магнетически вълни и като седнете на такова място, бързо си отпочивате. Където няма магнетически възли на земята, там плодородие не се дава. Комуната трябва да се образува най-първо, за да се тонират хората. Който дойде там, ще си почине, ще се ободри и ще почне да работи.
Пентограма се съчетава с краските: най-отгоре ясно синьо - ИСТИНАТА, ясночервено - ЛЮБОВТА, ясножълто - МЪДРОСТТА,
яснозелено
- ПРАВДАТА /съдийската намеса/.
Златисто узряло жито -ДОБРОДЕТЕЛТА. Розовата краска е за обичта. Краските от Пентограма съответствуват на удовете от човешкия организъм. Ясносинята краска е за ДУХОВНИЯ човек. Ясночервената - за СЪРЦЕТО, ДРОБОВЕТЕ.
към текста >>
39.
ФЕВРУАРИЙ 1920 г. - ДЕКЕМВРИЙ 1921 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Всичко наоколо ми -
зелено
- и слънце, и къщи, и път, и хора.
Припадам - изопвам се във файтона, горя - умирам. Цяла се треса и подскачам. Смаян е Сава. Слисан. Искам да се простра на земята. Моля се на Сава да ме остави на полето.
Всичко наоколо ми -
зелено
- и слънце, и къщи, и път, и хора.
Огънят ми се сменя със страшен студ. Слънцето пече, а мен - студено, като в хладен гроб. Той ме оставя при брат Величко в Бъта Баня и с хиляди извинения заминава в Панагюрище. Кораво легло. Не ща да видя зеленото биволско мляко, зелената диня, зеления пъпеш.
към текста >>
Не ща да видя
зеленото
биволско мляко, зелената диня, зеления пъпеш.
Всичко наоколо ми - зелено - и слънце, и къщи, и път, и хора. Огънят ми се сменя със страшен студ. Слънцето пече, а мен - студено, като в хладен гроб. Той ме оставя при брат Величко в Бъта Баня и с хиляди извинения заминава в Панагюрище. Кораво легло.
Не ща да видя
зеленото
биволско мляко, зелената диня, зеления пъпеш.
Огън и студ, огън и студ и воняща пот от горкото ми тяло. Дядо Петко, баща на Величко - протестантин се досеща - оцет и захар. Само това мога. 20 СЕПТЕМВРИ [1920 г.] Не умирам, не здравея. Все по-зле.
към текста >>
40.
ЯНУАРИ 1924 г. - 25 ДЕКЕМВРИ 1924 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
В стаята ми сега има етажерка за книги, масичка от изкуствен мрамор в кухнята и голям градински стол с бяла боя и
зелено
седалище.
Всичко измивам да лъсне; чак двора поливам с вода. Обличам се празнично и чакам. Ето го,той идва със зачервени бузи и държи ръката ми. Дали не му мириша цялата на „сънлайт”. Смее се и ме гледа.
В стаята ми сега има етажерка за книги, масичка от изкуствен мрамор в кухнята и голям градински стол с бяла боя и
зелено
седалище.
Поставила съм пъстра вълнена възглавница да седне той. Не можем вече да бъдем раздалечени. До него съм. Той взима ръката ми и тихо казва: - Нека бъдем вече на „ти”. Нарича ме Taube [(нем.) гълъбица].
към текста >>
41.
Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Облече
зелено
вълнено костюмче, обувки, дори и мека велурена шапка, които неща ми даде един модернизиран студент, който на радо сърце се освободи от шаячните си дрехи.
Най-напред го пратих да се остриже и окъпе. Накарах го да си изяде попарката и понеже се беше окъпал не добре, заведох го в пералнята, накарах го да се съблече гол и отново го окъпах както трябва с гореща вода и миризлив сапун. Тялото му е мършаво, но добре развито, широки плещи и силни бедра. Почнах да го обличам - то гледа и не вярва. Ето нова риза и гащи, нови чорапи - всичко правено някога за чеиз.
Облече
зелено
вълнено костюмче, обувки, дори и мека велурена шапка, които неща ми даде един модернизиран студент, който на радо сърце се освободи от шаячните си дрехи.
Братът на хазайката пък му подари вехтия си балтон и здрав каиш да си връзва гащите. Накарах го да вземе вързопа с дрипите си и да ги хвърли в канала. И пак да дойде. Тогава сложих стоте лева в ръката му заедно с нова носна кърпичка и му казах: - Ето Крумчо, какво ти направи Бог. Знай, че в света има Един, който ни обича.
към текста >>
По плещите й в разкошни гънки се спуска
зелено
пурпурната й дреха.
Ливадата е обсипана с всякакви цветя. Маргаритките на тълпи развяват своите бели знамена и се здрависват със слънцето. Пчели с хиляди се разжужели от своите множество кошери, поставени тук-таме из около оградата. Витоша цяла се вижда. На върха й едвам се забелязва продрания й бял калпак.
По плещите й в разкошни гънки се спуска
зелено
пурпурната й дреха.
Тук-таме кацнали бели палатки и пред тях събрани братя, сестри нещо четат или пишат. Хе там всред борчетата, след кривуличения по малка пътечка е палатката на Учителя. Тя прилича като царица в кошер. Бели завеси се люлеят от тих ветрец, а вътре легло с пъстър губер и кука за дрехи. Върху масичка книги, а в ъгъла върху малка поставка неговата цигулка.
към текста >>
42.
2.1.2. Благовещение, [7] Април 1922 г., петък, [Витоша]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
И наистина, още свити и бледи, благоуханните му листенца показват нежното
зелено
платънце, едвам завило кросното няколко пъти.
Преди да я видим ние усетихме вече прелестния й дъх. Ето я и игликата. Кална, не кална земята, разметнала е тя на показ своите жълти басми и се хвали на вятъра и снежинките: „Хей, гледайте какво си отъках зимъска.” Кукуряка и той се хвали. Той гледа да я надвика: „Да, но аз първи си отъках платното, ти комай пак закъсня! ” Здравецът показа само предното кросно на своя стан и посочи към задното - още малко ми остава да го дотъка и сетне ще видите.
И наистина, още свити и бледи, благоуханните му листенца показват нежното
зелено
платънце, едвам завило кросното няколко пъти.
Тревата вече вредом се е появила. Тя разправя за тежката зима, за дебелия кожух на снега, що едвам я спасил от Вятъра Горянин, за кокичето, песен на безименна подранила птичка. Планинският поток, освободен от леда, буйно скача по белите камъни и тича към долината. От всички тия пролетни гости като че ли се чува радостно пение. Някъде из камънака Орфей сладкогласни се е скрил, кой тихо подръпва струните на своята златна арфа, не вдигнал още целия си глас, още не запял и засвирил с пълни гърди.
към текста >>
43.
2.1.9. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Стогодишни хралупати гиганти с кора дълбоко набраздена, преплели клони помежду си, не дават „пиле да хвръкне, камо ли турчин да мине.” А отгоре слънцето, като по
зелено
море плиска златните си лъчи и милва гората.
Която изпята негли из някоя прашна улица, или малка стаичка не би обърнала това внимание, както тука, горе, на самото място, отдето е дошло чистото вдъхновение. Неволно очите ни се пълнят със сълзи, неволно утихва веселата ни гълчава и почваме тихо да си говорим. Тихо продължаваме пътя си, занемели от. обхваналото ни вдъхновение. Високите стройни габъри, букаци и дъбове и те не шушнат, не трепкат, слушат песента със затаен дъх.
Стогодишни хралупати гиганти с кора дълбоко набраздена, преплели клони помежду си, не дават „пиле да хвръкне, камо ли турчин да мине.” А отгоре слънцето, като по
зелено
море плиска златните си лъчи и милва гората.
Върху й облаците по нявга на заседание се събират и разпращат въоръжени стражи по върховете на целия Балкан, да пазят България. Величествен покой, който прониква дълбоко в душата и поражда богомолно чувство. Може би сега гората говори на своя непознат език, но кой може да я разбере? Кой би разбрал тия шарки подобно кабалистични и йероглифични писма по скали и дървета да ги разчете? Тук-там - скали надиплени от времето се издигат всред планината като огромни библиотеки с наредени по тях книги и тефтери.
към текста >>
44.
2.1.16. Втори ден на Великден, 3 май 1926 г., [Витоша]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Зелено
поле.
2.1.16. Втори ден на Великден, 3 май 1926 г., [Витоша] Мила и близка си ни, о Витоша! 150 души на ден Възкресение лазим по тебе, при теб празник да отпразнуваме, при теб да се повеселим.
Зелено
поле.
Синьо небе, ясно слънце, шумящи води, бял сняг по скалите, из леса певци пеят в изпревара. Всичко вика: Пролет, пролет! Цветенцата обърнали венчета към слънцето - леки поклони му правят -разлюлявани от тих вятърко. Лицата жар-зачервени, озарени, наистина като в ден възкресенски. Шапки отдавна не носим вече, кожусите също забравихме де са и защо служат... Слънцето еднакво ласкаво и топло грее както над нашите глави, тъй също и на тия тук сиви бели воловце, изкарани на паша.
към текста >>
45.
2.1.20. Благовещение, 7 април 1927 г., четвъртък, Витоша [бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Нозете ни потъват в
зеленото
кадифе на пролетната зеленина.
Заедно с Учителя възнасяме топла молитва. Ние сърдечно благодаряхме за този разнообразен и все пак красив ден, че живи и читави се връщаме у дома. Лицата ни алени, загорели от студа, очите блестят от радост и придобита сила. Витоша и сега ни доказа, че е блага за нас и, че никой път не бива да се боим от нейните нахмурени вежди, че тя пак ще ни даде това за което сме отишли. Слизаме. Нито следа от сутрешния сняг.
Нозете ни потъват в
зеленото
кадифе на пролетната зеленина.
На „Зеленка” почиваме. Там пеем възторжени песни. Тук Учителят даде чудно поръчение: Поетите да пишат за всяка екскурзия. И още нещо: Покани Мара Белчева и дядо Благо, (а за мен извикаха всички останали) за Великден, когато пак дойдем тука при топло слънце, да му прочетат по една поема за слънцето... Коя ли е тя, кой ли ще му прочете най-прекрасната поема. Не съм ли аз най-малката от всичките?
към текста >>
46.
2.1.24. Мусалла, 31 август 1927 г., сряда, [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Коя ръка на майстор би могла на платно да предаде тия разни оттенъци в
зелено
, синьо и мораво, на ония гроздове от шишарки, виснали по клоните, или на грамадните паяжини между клоните, по тях роса полепена от мъглата и дъжда.
Мъглите все по-ниско се спускат и скриват от очите ни прелестните гори и пъстри скали назъбени, като някакви древни бойни кули. Бързи пенливи потоци като стадо козлета стремглаво се спускат към незнайни пътища. „Царска Бистрица” хвърля аметистови вълни, неизменна в своята жизнерадост и сила плени ухото с бодрата си песен. Спираме за почивка. Насядаме по меката трева, или скали и се унасяме в дивната гледка на гората.
Коя ръка на майстор би могла на платно да предаде тия разни оттенъци в
зелено
, синьо и мораво, на ония гроздове от шишарки, виснали по клоните, или на грамадните паяжини между клоните, по тях роса полепена от мъглата и дъжда.
Между свещените борови великани извива тесен път, той води все през такива прелестни кътища, от които не ти се иска да се отделяш. Дъждът се усилва. Нозете отдавна гмичкат из водата, гърба уж защитен с някаква пелерина, отдавна пропуска по гърба поточета и вадички. Затова пък въздухът е тъй хубав, тъй свеж, тъй жадно го поемат гърдите, като първостепенно и несравнимо благо. Като че гърдите, поемайки го, пееха.
към текста >>
47.
2.1.31. Петровден, 10,11 юли 1928 г., сряда, четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Поникналите сеитби, като разкошно
зелено
море се люшнало отстрани, по което се носи нашия пътнически кораб.
Вкупом тръгваме над 150 души, а колко ли отпосле има да прииждат. Имаме гости от провинцията - младежи по случай събора ни при Учителя. Няма вече Драгалевци. Южната страна на Витоша е вече залесена, поради което трябва да правим големи заобиколки, а това доста много и без това удължава пътя ни. Сега вървим по теснолинейката за водопровода към Симеоново.
Поникналите сеитби, като разкошно
зелено
море се люшнало отстрани, по което се носи нашия пътнически кораб.
Тази година класовете са високи, пълни, тежки. Превили морно глави, те гледат вече към земята, ха, ха да се изронят от своите златни кошнички и отново да се посеят. Това е ечемикът и пшеницата, а зелената ръж като копринен воал се люшка по обширното поле, лъхан от сутринния ветрец. Развиделява се. Чува се чуруликане на разни птички, що вече бързо прелетяват из въздуха, сякаш дошли и те да посрещнат утрото.
към текста >>
48.
2.1.34. Еди гьол, 12-23 август 1929 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Дълбоко
зелено
езеро приличащо на блато.
Навеждам се, играя си със студената струя... Дълги и къси борови шишарки като злато посипали земята, на дълбоки залежи така си и остават. Никому не нужни... Небето още повече посинява. Като че ли ще пламне от синина. Ето Паничище. Горките добичета, как треперят нозете им от умора.
Дълбоко
зелено
езеро приличащо на блато.
Жаби с крясък се спущат към него с нашето приближаване. В него се оглеждат гъстите борове и като така то изглежда дваж по-тъмно, дваж по-зелено и непривлекателно. Сякаш самодивско сборище. Казват, че било пълно със змии. Мрачно се оглежда небето в неговите води, в които се губи неговия чист лазур.
към текста >>
В него се оглеждат гъстите борове и като така то изглежда дваж по-тъмно, дваж по-
зелено
и непривлекателно.
Като че ли ще пламне от синина. Ето Паничище. Горките добичета, как треперят нозете им от умора. Дълбоко зелено езеро приличащо на блато. Жаби с крясък се спущат към него с нашето приближаване.
В него се оглеждат гъстите борове и като така то изглежда дваж по-тъмно, дваж по-
зелено
и непривлекателно.
Сякаш самодивско сборище. Казват, че било пълно със змии. Мрачно се оглежда небето в неговите води, в които се губи неговия чист лазур. Не вярвам то с удоволствие да наднича на това място... Бързо го отминаваме. Сега пътят е по-равен.
към текста >>
Боровата гора прилича на
зелено
тъмно море отразило по-живо блясъка на звездите.
Ще ни събере ли вътре? Наклаждаме огън и нощуваме вън. Колко е хубаво! Друго е небето тук; т.е. същото, обаче други са неговите изгледи.
Боровата гора прилича на
зелено
тъмно море отразило по-живо блясъка на звездите.
Хоризонтът, накичен със снежен венец, привлича погледа, сърцето... Огънят издава приятна грейка. Хубаво е, топло, като в стая. Няма ги тук пронизителните студове на Мусалла; тука сякаш е юга на Рила. Още в ранина потегляме. Пътят става стръмен и неравен.
към текста >>
То е винаги
зелено
и мрачно, отразило в себе си тъмните планини.
Водопади шумят под нозете ни. Искаме да видим Чанак Гьол. Ето го. То като че ли извира и поглъща отново водите си. Никакво поточе не се отделя от него.
То е винаги
зелено
и мрачно, отразило в себе си тъмните планини.
От него право нагоре се заизкачвахме по сипеи... Едно малко невнимание и ето ни в пропаст. Цялото ни внимание е в нозете и ръцете, очите ни опират върху ронливите сипеи, о които се държим със свръхчовешки усилия. Как блести кварца, прошарен с рубинови гранати и слюда. Тук скалите са само от гнайс, ортокпаз и слюда. Няма ги глинените лиски от Елбур и Сърцето.
към текста >>
49.
2.1.35. 8 ноември 1929 г., Димитровден, [Витоша, бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Боровата гори, подобно тъмно
зелено
езеро, очертава границата между столицата и „Изгрева”.
По теснол инейката се ниже гердана от нашите пътници. Тук няма кал. Природата е освежена и подмладена. Като че ли е пролет; полетата са покрити от нова зеленина. Градът блесва в хиляди светлини, прилича на приказен.
Боровата гори, подобно тъмно
зелено
езеро, очертава границата между столицата и „Изгрева”.
Ето я и нашата чешмичка - група младежи, насядали по циментовия перваз, нещо задушевно си приказват. Изгрев. Оставяме там Учителя и според пътищата си, потегляме към града. Поток от електрическа светлина и автомобилни фарове. Небето трепка от звезди. Облъхната от неземни сънища, почивам в моя пансионерски кафез.
към текста >>
50.
2.1.39. Витоша, 6 май 1930 г., Гергьовден, [бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Скоро тия нежни къдрици ще се разперят и тя ще забие стройно
зелено
перо върху земята.
Я гледай как всички са вдигнали главици нагоре, сякаш очакват да им сипе светлина и живот. Сега те усилено дишат в трепет очакващи любимия и как това дихание благоухае! Виж как се е навила новата папрат до старото си коренище. Колко е хубава! Тя прилича на меко валмо къдрици върху красиво момково чело.
Скоро тия нежни къдрици ще се разперят и тя ще забие стройно
зелено
перо върху земята.
Здравец, вредом здравец! По скали, храсти, на припек и по усои, при води, поточетата, сам и с други цветя, винаги бодър и весел. Изворите бликат, пеят, говорят. Те са бистри и чисти, като поривите на младо сърце, което още мъка не знай. Те са прозрачни, както усмивката на малко детенце към майката закрилница.
към текста >>
51.
2.1.50. Благовещение, 7 април 1932 г., [Витоша, бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Красиво е тъмно моравото й облекло, обшарено със свежо
зелено
листенце.
Окото едвам я долавя и различава. Като че тя шепне: „Пътниче, наведи се над мен и вдъхни от аромата ми. Остави раницата върху земята, коленичи, наведи се ниско над мен.” Послушвам го, откачам раницата и коленичвам, не, почти лягам над него. Колко хубаво дъхне! Колко е грациозна малката теменужка.
Красиво е тъмно моравото й облекло, обшарено със свежо
зелено
листенце.
До него малка пъпчица, която утре ще разцъфне... Тука сме още из преспи. Но те са омекнали и разкаляни, че не привличат окото. Потекла е от него бистра водна струя. Капе, капе снежния бряг, като че жали за прежнята своя сила и хубост, за своята белина и чистота. А поточето се радва, радва.
към текста >>
52.
2.1.51.17 септември 1932 г., [Витоша, бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Нивята, като
зелено
море са люшкани, развеселени в някакво весело хоро, не могат да се нарадват на скъпата си премяна.
Всеки зелен злак-сълза росица от радост е поронил за идването на Слънчо. Всички му се радват: и птички, и мушички, и полските цветя, и буболечки. Всички тихо у дома си го канят, на гости да им дойде, при тях да поседи. Ручейките, изворите и потоците му ръкопляскат, че пак е дошло водите им да подслади и да нагрее. Гората, развила своите листенца, тихо шумоли и шепне своята благодарност на зефира, дошел да я помилва.
Нивята, като
зелено
море са люшкани, развеселени в някакво весело хоро, не могат да се нарадват на скъпата си премяна.
Майка природа е накичила скъпите им свилени премени с алени макове и синя метличина. Това е пролет. Това е юношата на Времето. Дори по камъните, мъх и лишей е напослано, дори по сухите клечки червено ухо се намерило и слуша що говори вятърът... Бавно се качваме по пъстрия нов килим, що планината е проснала по пътя ни. Слънцето се издига, заедно с нас.
към текста >>
53.
3.2.1.4. Разказът на едно детенце
,
3.2.1. Изповеди
,
ТОМ 26
И в сълзите й пролени през нощта се къпеха лъчите от този брилянт и цялата й дреха тогава заприличваше на нещо невъобразимо прекрасно... Аз се търкалях из това бисерно
зелено
кадифе, пиех светлото украшение... Мама пееше тогава.
Блещи, блещи! Лъчите му са толкова силни, че аз гледайки го кихнах от набрани сълзи в очите и мене, мъничката буболечица ми беше добре от лъчите му, които при светлината си изпускаха и мегка топлина, която топлеше мене, майка ми и всички буболечици - мои братчета и сестричета. Тази дреха най обичам..Тя е най-чудната. Някой път ставам рано и гледам как магически изплаваше из вълните на нежно синкав вуал чудесният брилянт. Цялото тяло на майка ми като че потрепваше и като сънлива красива девойка протягаше към него ръце.
И в сълзите й пролени през нощта се къпеха лъчите от този брилянт и цялата й дреха тогава заприличваше на нещо невъобразимо прекрасно... Аз се търкалях из това бисерно
зелено
кадифе, пиех светлото украшение... Мама пееше тогава.
Всичко пееше в нея. И сребърните ленти, и розите, и разкошната й дреха с благоуханните цветчета... Тя пееше и в нейните песни аз дочувах копнеж за моя баща, когото аз никога не бях видяла, а заедно с нея пеех и аз, и без да познавам баща си го обичах и плачех от радост, че разбрах нещо за баща си. Той бил цар. Силен цар. Много пъти искали да го убият и изпъдят от Царството Му, но той бил толкова силен, че всичките си неприятели победил, дал ги работници на майка ми, тя да се грижи за тях, като се покоряват на неговите заповеди.
към текста >>
54.
2. Поляната
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Къде, обаче, да турим едно друго място, една значителна площ с форма на кръг, цялата в
зелено
, равна, просторна, носеща обикновеното име: “Поляната”.
2. ПОЛЯНАТА Ако си представим Изгрева като човек идеално устроен и поставим всяка част на този свят в съответната на човешкото тяло, ще се получи нещо странно, ала хармонично и красиво. Централната постройка - салона, горницата, приемната стая долу можем да отнесем към главата - най-забележителното място на Изгрева, като фокус, като мисловна централна, непрестанно фосфорираща.
Къде, обаче, да турим едно друго място, една значителна площ с форма на кръг, цялата в
зелено
, равна, просторна, носеща обикновеното име: “Поляната”.
То бе нещо значимо, още като чуем или кажем думата поляна и в представата ни за нея нахлува нещо извънредно чисто, свежо, светло, ухаещо. С право бихме я нарекли - това е дихателната система на Изгрева и непременно в нея - сърцето. Защото, докато салонът представляваше висок връх, най-висшата система, където светлините се събираха и разпръсваха, то поляната представляваше тих оазис, безбурен кът, закотвен и звучащ едновременно на много гами. Дихателната система... света на чувствата, да, и непременно там ще е и сърцето. Поляната беше нещо живо и много лико с идеално кръвообращение и една идеална инсталация, която правеше въздухът винаги чист - горският пояс от едната страна, открития изглед към Витоша от другата - една просторна площ, не опасана още от цивилизацията и строителното дело на столицата.
към текста >>
55.
9. Под сянката на лешниците
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Лещакът и слънцето заливаха щедро целия двор с двата тона, които се преплитаха тук
зелено
и златисто, за да дадат нещо извънредно - едно табло чисто и безупречно, което сега ние на всяка цена искаме да уловим с детайлите, не да направим описание, а да предадем, ако успеем целия живот, който трептеше в този неголям четириъгълник, чиято южна страна проточена като жив плет от лещака, а срещуположната - салона и приемната долу.
Бяха от онова семейство наречени: “цариградски” и беше истинска радост да гледаш преснозелените шапчици на плода, когато започваше да зрее, когато в късното лято узрелите едри плодове тупваха на земята с тъп и мек звук, имаше и нещо окрилящо, когато на есен се проточваха резедавите реси - тоя късен и ранен цъфтеж на този плоден вид, който раждаше толкова едри лешници, тоя лъскаво кафяв цвят на черупката, напомняща меките кафяви очи на дете и това вълшебство - едрата и сладка ядка вътре. Малко е да се каже, че лещакът беше красив, той направо излъчваше нещо магично и тайнствено. През горещите лета те стояха там като завеси и пазеха сянка. Под разшумелите се клони, отрупани с широки листа, стигащи до главите ни, те приличаха на ветрила, които ни разхлаждаха. В тази рамка най-често виждахме Учителя, седнал на средната маса да взима всекидневния обяд; тук беше лятната трапезария.
Лещакът и слънцето заливаха щедро целия двор с двата тона, които се преплитаха тук
зелено
и златисто, за да дадат нещо извънредно - едно табло чисто и безупречно, което сега ние на всяка цена искаме да уловим с детайлите, не да направим описание, а да предадем, ако успеем целия живот, който трептеше в този неголям четириъгълник, чиято южна страна проточена като жив плет от лещака, а срещуположната - салона и приемната долу.
Една част от двора пред големия салон и приемната стая беше застлана с цветна мозайка, която нашите майстори братя умееха да я подържат грижливо. Един цветен бордюр от живи цветя калдъръм чета - тия колкото красиви, толкова и нежни в своята цветна фееричност с твърди листенца отделяше мозайката от останалата част на двора и когато слънцето грееше, те стихийно се надпреварваха да цъфтят. Не ухаеха, ала пищната багра грабваше очите и очароваше сърцето, жълто и червено преплитаха се и се точеха като тясна разкошна пътечка; толкова хубост имаше в това и кой ли изряден вкус беше избрал тъкмо тази украса... Малко по нататък беше цветната градина изключително от рози, които цъфтяха и ухаеха от май до края на есента. А и на празното място докъдето масите не стигаха имаше един триъгълник - градина. И тук рози и други подбрани цветя, беше истинска феерия да гледаш този букет, зад който стоеше една трудолюбива ръка, една жена в напреднала възраст, издръжлива и права, влюбена в цветята да ги реди непрестанно - сестра Янакиева, която поддържаше цялата цветна украса на този светещ двор - нашата обич към нея.
към текста >>
56.
24. Едно от нейните чудеса (25.I.1977 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Само да застане човек на брега на едно от нейните многобройни езера, и да се потопи в нейната кристална чистота, една прозрачност те посреща и по незнайни пътища всичката красота на тия води отразяват двата тона синьо на небето и
зелено
-сиво на скалите, навлизащо дълбоко в тебе.
Отвсякъде, накъдето и да се обърнем, ние се срещаме с тях, те ни учудват, трогват, будят мисли и чувства, за да се превърнат не само на източници, но и за да ни накарат да мислим, да работим, да творим. Нещо величествено се разкрива, ако рече човек да огледа тая действителност, тоя обективен свят, в който сме потопени, тая жива природа, която непрекъснато упражнява своето давление не само през нашите сетива. Целият мир, устроен по някакъв незнаен план, разумно, хармонично, целесъобразно, представлява една жива книга, отлично написана, за да има какво да чете и учи човек през вечността. Водата, тя привлече сега нашето внимание, тоя жив поток на енергия, на свежест, на чистота, на красота. Човек трябва да се изкачи по високите планини, една от тях - Рила, не случайно назована: “Водна планина”, за да се срещне с водата, с душата на водата, казваме ние и нехаем за онова, което материалистите могат да кажат.
Само да застане човек на брега на едно от нейните многобройни езера, и да се потопи в нейната кристална чистота, една прозрачност те посреща и по незнайни пътища всичката красота на тия води отразяват двата тона синьо на небето и
зелено
-сиво на скалите, навлизащо дълбоко в тебе.
Може да отседна под някой водопад и да гледа цялата феерия на водите, които се спущат и се разбиват като пеещ облак, пеещ по свой начин и различни гами. Получените звуци са и шумни, чисти и свежи, дъхащи на бели цветя. Изворите 1 това чудо на планината, тая ненадмината прелест, за която ние никога нямаше да престанем да копнеем. Ние обичахме планината, обичахме водата в нея и навсякъде, където я срещахме. Тя ни привлича, тя ни говори, тя ни влияе, тя прочиства нашето състояние, тя ни радва, за да стигнем накрая до извода: тя бе образ на Божията мисъл, тя бе дар на човека от Голямата Любов, тя бе израз на обилния живот, който бе притежание на човек.
към текста >>
57.
1. Немото: разказ на Буча Бехар от Когато зреят житата. Казанлък: печ. и книговезница Гутенберг, 1937, с. 3-8
,
Г. ПИСАТЕЛКАТА БУЧА БЕХАР
,
ТОМ 28
Със същите дрехи - със
зелено
калпаче, пушка на рамо и камшик в ръка, но не онзи познатият.
- Ей момче, какво правиш там? - Тук има нещо лошо. И бързо той се приближи и се изправи точно срещу него. Едва сега той го забеляза, погледна го и смутено се заозърта. Пред него стоеше горският, но не този, когото познаваше до миналата неделя, а друг.
Със същите дрехи - със
зелено
калпаче, пушка на рамо и камшик в ръка, но не онзи познатият.
Сега той си спомни, че тая заран беше забравил билета. И той видя добре опасността, непозната, но сигурна. И в своята беззащитност, в очите му се изписа силна уплаха. - Дай билет! Момчето мълчеше и гледаше умолително.
към текста >>
58.
13. Опити за бягство от Румъния
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Вирнали едно високо 5-6 метра високо знамето горе, тяхното, жълто,
зелено
и червено май беше и то е жандармерийския пост във всяко село.
Точно в тамошния арест, дето бях арестуван се срещаме с един българин, ама от България, пак наши хора долу-горе млад човек, маже да е бил една-две години разлика да речем по-възрастен, но горе-долу и какво става, че се оказа, че и той е анархист. Сега да е бил някакъв шпионин на онези, ама не е бил, защото аз после го видях във Барна, виж съдбата как ни срещна във Барна после. И оказа се и той разправя, че е анарихст, не сме имали дълго време така да разговаряме, кога е дошъл там и защо, изглежда, че и той е избягал. Обаче нали мене отделно ме пращат за Тулча, и знаеш как пращат те, виж туй не беше много хубаво. Вместо да те качат на влака, пращат те, те го казват в едно село „жандармерийски пост”.
Вирнали едно високо 5-6 метра високо знамето горе, тяхното, жълто,
зелено
и червено май беше и то е жандармерийския пост във всяко село.
И те изпращат вместо по права линия, от едно село в друго, от едно село в друго, значи можеш да пътуваш цял месец до Тулча. Така ни изпращаха по етапен ред. Не, не ни изпращаха, за моя случай де, не ме изпращаха по влака, но от едно село на друго, предават те един на други, значи правиш така малко ту насам-ту натам и като отидеш те гледат да те използват нещо, ще те накарат да миеш дъските им, да насечеш дърва, да носиш туй-онуй. Както и да е, то не е страшно туй и там не са ни нагрубили да речем обаче така. И аз си направих плана, че ще бягам, не стоя аз.
към текста >>
59.
49. Статията „Международен език” от Лудвиг Заменхоф
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Zamenhof МОЛИТВА ПОД
ЗЕЛЕНОТО
ЗНАМЕ На Тебе, безплътна, невидима Тайна, Що владаш света безконечен, На Тебе, Източник на Истина сяйна, Източник на смисъл всевечен; На Тебе, що всеки различно рисува, Но всеки гласа Ти в сърцето дочува, На Теб, отрицател на кървави битви, Днес пеем молитви.
Ho, kiu ajn estu Vi, forto mistera, Auskultu la vocon de I'prego slincera Redonu la paeon al infanaro De I'granda homaro! Ni juris labori, ni juris batali, Por reunuigi Г homaron Subtenu nin, Forto, ne lasu nin fali Sed lasu nin venki la baron; Donacu Vi benon al nia laboro, Donacu Vi forton al nia fervoro, Ke clam ni kontrau atakoj sovagaj Nin tenu kuragaj La verdan stardaron tre altre ni tenos; Gi signas la bonon kaj belon. La Forto mistera de I'mondo nin benos kaj nian atingos ni celon. . Ni inter popoloj la murrojn detruos, Kaj il ekkrakos kaj ili ekbruos Kaj falos рог ciam, kaj Amo kaj Vero Ekregos surtero. L. L.
Zamenhof МОЛИТВА ПОД
ЗЕЛЕНОТО
ЗНАМЕ На Тебе, безплътна, невидима Тайна, Що владаш света безконечен, На Тебе, Източник на Истина сяйна, Източник на смисъл всевечен; На Тебе, що всеки различно рисува, Но всеки гласа Ти в сърцето дочува, На Теб, отрицател на кървави битви, Днес пеем молитви.
При Теб ний не идем с човекопрезрение, Ни с догми да спорим за вери - Ний слагаме днес навсегда помирени Сърцата си пред Твоите двери; И с вяра от всеки в сърцето позната, Ний, братя от всички страни на земята, Пред Твоите олтари! Красиви създани Ти в плодна природа, Но кръв днес човека опива, Жестоко налита народ връз народа, Брат брата свирепо убива. Която да си Ти, о, сила предвечна, Изслушай Ти нашата молитва сърдечна, Ти мир низпосли тук, отдавна изгубен Отново полюбен! Заклехме се ний да се борим без спира Да съединим вси народи; Крепи ни, не давай да паднем о, Сило, Път труден докле се преброди! На труд непосилен дари благослова- Могъщи да бъдем в борбата сурова, Та диви напади щом би се подели, Да бъдем ний смели!
към текста >>
Зеленото
знаме високо ще дигнем - Добро, красота то вещае.
При Теб ний не идем с човекопрезрение, Ни с догми да спорим за вери - Ний слагаме днес навсегда помирени Сърцата си пред Твоите двери; И с вяра от всеки в сърцето позната, Ний, братя от всички страни на земята, Пред Твоите олтари! Красиви създани Ти в плодна природа, Но кръв днес човека опива, Жестоко налита народ връз народа, Брат брата свирепо убива. Която да си Ти, о, сила предвечна, Изслушай Ти нашата молитва сърдечна, Ти мир низпосли тук, отдавна изгубен Отново полюбен! Заклехме се ний да се борим без спира Да съединим вси народи; Крепи ни, не давай да паднем о, Сило, Път труден докле се преброди! На труд непосилен дари благослова- Могъщи да бъдем в борбата сурова, Та диви напади щом би се подели, Да бъдем ний смели!
Зеленото
знаме високо ще дигнем - Добро, красота то вещае.
Звездата бленува ние ще стигнем Духът ни навред ще витае. Ний между народите ще сринем стените, Те c грохот ще рухнат навеки разбити, И братство и правда накрай за човека Наета щат навека! Л. Л. Заменхоф
към текста >>
60.
65. Двамата братя Ангел и Васил Томови.
,
II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ
,
ТОМ 30
В.К.: Сега тука „Молитва под
зеленото
знаме”.
65. ДВАМАТА БРАТЯ АНГЕЛ И ВАСИЛ ТОМОВИ В.К.: Сега във вестник „Братство”, брой 10 имаме статия на български и на есперанто половината, това е някакъв нов опит. С.К.: Е ний понеже имахме букви тогава, нали да пропагандираме есперанто, затова „Есперанто” и „Новата култура” е от Пламен, мое е.
В.К.: Сега тука „Молитва под
зеленото
знаме”.
С.К.: Това е на Заменхоф. Тоз брой значи е посветен на есперанто. Виж какво, тя е много хубава тази молитва, зелената на Заменхоф и добре е преведена. Има я на есперанто и на български. Даже сме почнали курс по есперанто чрез учебник.
към текста >>
61.
134. Отечественият фронт. Что дают миру славяне? из Соучастие душ / Константин Бальмонт. Г. 16, бр. 320
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
Лес не прял, не ткал, ты знаеш, Всю был зиму тяжко болен, А как день пришел Егерья, Весь облекся в облачнеье, Он в
зеленом
новом платье, Круг
зеленой
епанчою, Всюду, глянь, зеленый бархат.
Быть в неволе, сто лет, четыреста леть - и не утратить себя, а сохранить свой язык, свою особливою чувствительность, кротий огляд мира, ето ведь быть распятым и воскреснуть. Это быть заточенным в глубокое подземлье на половину своей жизни, а выйти к Солнцу потом не разбитым, преждевременно дряхлым стариком, но смеющимся, солнце ликим юношей, у котогорого руки так и рвутся к творческой работе, так и тянутся также, в золотом освещеньи Дневного Светила, с радости обнят, любимую, несравненную Мат, свой Родину, и сестру, и брата, и любо свою, и целый мир. Тайнство пресуществления. Свинец, претворенный в золото. Высокий пример героизма и придорожная часовия, где можно помолиться усталому путнику.
Лес не прял, не ткал, ты знаеш, Всю был зиму тяжко болен, А как день пришел Егерья, Весь облекся в облачнеье, Он в
зеленом
новом платье, Круг
зеленой
епанчою, Всюду, глянь, зеленый бархат.
Какой тонкий искусник написал зтот преображенный стих? В нем изящество Венецианского хрусталя, в нем тонкость Фламандсаго кружева. Его пропел, а не написал - лишь кто-то другой записал, как ученый собиратель народннх песен, но не написал, а пропел - простой Болгарский крестьянин. Вслушайтесь вглядитесь в такую песню. На пастух чужого народа-пришельца пропел Евангельски-бисерную песню, а не утопивший в жутоком потоплении свою души Славянин.
към текста >>
62.
3.3. Езикът на цветните лъчи.
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
Гледай
зеленото
!
Гледай синьото! Гледай синьото небе! Потъни в синьото! Скъпоценност е синьото! Бог го е вложил в сапфира.
Гледай
зеленото
!
Гледай свежата пролетна зеленина! Гледай, гледай, гледай! Потъни, свържи се, забрави се в зеленото! То ще ти проговори. То ще се влее в душата ти.
към текста >>
Потъни, свържи се, забрави се в
зеленото
!
Скъпоценност е синьото! Бог го е вложил в сапфира. Гледай зеленото! Гледай свежата пролетна зеленина! Гледай, гледай, гледай!
Потъни, свържи се, забрави се в
зеленото
!
То ще ти проговори. То ще се влее в душата ти. То ще ти даде това, което носи, което съдържа в себе си: Вечният Дух на растежа, на плодородието, на прорастването, на благополучието, на здравето, на обновяването, на възраждането, на надеждата, на почивката, на спокойствието! Всичко това се съдържа в зелените цветни лъчи. Всичко това се съдържа в свежата пролетна зеленина!
към текста >>
Ти можеш да си вземеш колкото искаш, колкото можеш да носиш, от безкрайните богатства на
зеленото
.
То ще се влее в душата ти. То ще ти даде това, което носи, което съдържа в себе си: Вечният Дух на растежа, на плодородието, на прорастването, на благополучието, на здравето, на обновяването, на възраждането, на надеждата, на почивката, на спокойствието! Всичко това се съдържа в зелените цветни лъчи. Всичко това се съдържа в свежата пролетна зеленина! Ти можеш да черпиш безкрайно много от всяко дърво, от всяко растение, от гората, планината, ливадите, полята.
Ти можеш да си вземеш колкото искаш, колкото можеш да носиш, от безкрайните богатства на
зеленото
.
Гледай зеленото! То е живо, съзнателно, то говори! То е живият, безграничен Божествен Дух на вечния растеж, на вечния цъфтеж! Свържи се със зеленото! Свържи се със планинския здравец, с всяко цвете, с всяко растение!
към текста >>
Гледай
зеленото
!
То ще ти даде това, което носи, което съдържа в себе си: Вечният Дух на растежа, на плодородието, на прорастването, на благополучието, на здравето, на обновяването, на възраждането, на надеждата, на почивката, на спокойствието! Всичко това се съдържа в зелените цветни лъчи. Всичко това се съдържа в свежата пролетна зеленина! Ти можеш да черпиш безкрайно много от всяко дърво, от всяко растение, от гората, планината, ливадите, полята. Ти можеш да си вземеш колкото искаш, колкото можеш да носиш, от безкрайните богатства на зеленото.
Гледай
зеленото
!
То е живо, съзнателно, то говори! То е живият, безграничен Божествен Дух на вечния растеж, на вечния цъфтеж! Свържи се със зеленото! Свържи се със планинския здравец, с всяко цвете, с всяко растение! Нека тече в душата ти потока на зеленото!
към текста >>
Свържи се със
зеленото
!
Ти можеш да черпиш безкрайно много от всяко дърво, от всяко растение, от гората, планината, ливадите, полята. Ти можеш да си вземеш колкото искаш, колкото можеш да носиш, от безкрайните богатства на зеленото. Гледай зеленото! То е живо, съзнателно, то говори! То е живият, безграничен Божествен Дух на вечния растеж, на вечния цъфтеж!
Свържи се със
зеленото
!
Свържи се със планинския здравец, с всяко цвете, с всяко растение! Нека тече в душата ти потока на зеленото! Нека ти носи своите безкрайни богатства! Скъпоценност е зеленото - Бог го е вложил в изумруда. Гледай червеното!
към текста >>
Нека тече в душата ти потока на
зеленото
!
Гледай зеленото! То е живо, съзнателно, то говори! То е живият, безграничен Божествен Дух на вечния растеж, на вечния цъфтеж! Свържи се със зеленото! Свържи се със планинския здравец, с всяко цвете, с всяко растение!
Нека тече в душата ти потока на
зеленото
!
Нека ти носи своите безкрайни богатства! Скъпоценност е зеленото - Бог го е вложил в изумруда. Гледай червеното! Гледай израза на живота, израза на Любовта! Бог е Любов!
към текста >>
Скъпоценност е
зеленото
- Бог го е вложил в изумруда.
То е живият, безграничен Божествен Дух на вечния растеж, на вечния цъфтеж! Свържи се със зеленото! Свържи се със планинския здравец, с всяко цвете, с всяко растение! Нека тече в душата ти потока на зеленото! Нека ти носи своите безкрайни богатства!
Скъпоценност е
зеленото
- Бог го е вложил в изумруда.
Гледай червеното! Гледай израза на живота, израза на Любовта! Бог е Любов! Бог е Живот! Бог е Светлина!
към текста >>
Негови са, от Него, чрез Него идват седемте цвята; Негови са: червеното, синьото,
зеленото
, жълтото, виолетовото, оранжевото и аметистовото.
Гледай аметистовия цвят! Призовавай Духа на Божията Благодат! Гледай диамантовите бели лъчи! Чрез тях се излива над тебе Духът Христов, който е образа на Божественото съвършенство, на пълнотата. Той е, който развързва седемте печата, държи в ръцете си седемте църкви, запалва седемте светилника, освещава седемте дни, разпраща седемте Духове, съединява всичко в едно цяло: образува Божественото съзвучие на големите и малки светове: води към Божественото Сърце на Любовта.
Негови са, от Него, чрез Него идват седемте цвята; Негови са: червеното, синьото,
зеленото
, жълтото, виолетовото, оранжевото и аметистовото.
Защото от Бога е всичко. Чрез Исуса Христа ние получаваме от Бога всичко. „Христос е видел ината на света" – Ев. Матея 5:16. Гледай Христовата, Божествената виделина!
към текста >>
63.
II. Писма от затвора: магнетофонен запис
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
Поздравявам всяко
зелено
листенце и всеки цветец!
Те имат особено отношение към светлината, към въздуха, към хляба, към изворите, към планините, към всяко живо същество. В това те са едно, един живот, живота на Учителя. Казано е в Молитвата: „Изяви ми се тъй, както Ти благоволяваш, както на Тебе е угодно.” Бог ни се изявява чрез всяко благо. Обична моя Мария, поздравявам те с Пролетта, с нашата Духовна Нова година! И от тук аз следя всеки трепет на живота, който иде.
Поздравявам всяко
зелено
листенце и всеки цветец!
И в нашето Царство зная какво става навсякъде. Кога цъфтят сините минзухари по Балкана, игликите по Витоша, водните примули край езерото на Чистотата, и нашето изворче там слушам как пее. Следя кога се размразяват езерата и в тъмните води се оглеждат облаците. Слушам потоците и изворите. Ние сме все заедно с тебе, хванати ръка за ръка, и ходим из нашето Царство, което Бог ни подари за вечни времена.
към текста >>
64.
1.2. Звънарницата и изповедта на Борис Николов
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
Моят дядо, този именно Дойно се е наричал, той отива до едно село, което се казва
Зелено
Дърво.
Дойноулар, то турско такова окончание. Значи рода на Дойновци. Моят дядо е бил гадулар. Хем прави гъдулки - майстор, хем свири на гъдулка, хем пее. Това сватба, това годеж, това празненство, без него не става.
Моят дядо, този именно Дойно се е наричал, той отива до едно село, което се казва
Зелено
Дърво.
То е там, кат се отива към Озана -Зелено Дърво. И сега го има туй село. През зимата прекарват там, изкарват празници и тръгва да се връща през зимата в снеговете, да се връща на Етъра. Те са значи на около десет километра. Много труден път.
към текста >>
То е там, кат се отива към Озана -
Зелено
Дърво.
Значи рода на Дойновци. Моят дядо е бил гадулар. Хем прави гъдулки - майстор, хем свири на гъдулка, хем пее. Това сватба, това годеж, това празненство, без него не става. Моят дядо, този именно Дойно се е наричал, той отива до едно село, което се казва Зелено Дърво.
То е там, кат се отива към Озана -
Зелено
Дърво.
И сега го има туй село. През зимата прекарват там, изкарват празници и тръгва да се връща през зимата в снеговете, да се връща на Етъра. Те са значи на около десет километра. Много труден път. Но снега е толкова дълбок - до пояс, и такъв студ, че той като стига долу до водениците, туй „Буреновата воденица” я викат, аз я помня.
към текста >>
65.
2.35. Юйий, юйий, юйий!
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
Към стихналият вечерен хор, плахо и свенливо се присъединява и
зеленото
жабче: „Юййй, юййй, юййй!
И мечката се навърта наоколо. Предпазливата лисица има наблизо леговище някъде, но много рядко можете да я видите. Соколи подвикват от висините, сойките шумно разнасят новините. Прекрасен свят, чуден език! Кой би могъл да го разчете!
Към стихналият вечерен хор, плахо и свенливо се присъединява и
зеленото
жабче: „Юййй, юййй, юййй!
” Песенчицата е малка - една думичка от два тона, но какво чувство влага малкото същество! Това е сърдечен зов, който иде от вековете, най-старата песенчица. Може би тъй е звучала тя преди милиони години във влажните и тъмни карбонски лесове. Как е достигнала тя до нас? Да би могъл човек да разложи този сложен акорд, би разчел историята на живота и на Земята.
към текста >>
Това е песенчицата на малкото
зелено
жабче.
Как е достигнала тя до нас? Да би могъл човек да разложи този сложен акорд, би разчел историята на живота и на Земята. Това е древен запис. Големият живот може да се скрие в малкия и пак да излезе от него, както дървото излиза от семенцето. Юййй, Юййй, Юййй!...
Това е песенчицата на малкото
зелено
жабче.
То живее сред хиляди опасности, но казва: „Не се отчайвайте! Бъдете смели - животът е наш, животът е вечен! ” Юййй, Юййй, Юййй!...
към текста >>
66.
107. Публичният диспут не разрешава въпросите
,
III. В Кабинета на Учителя
,
ТОМ 33
Лицето му беше буквално
зелено
!
Братът - и посочи евреина, е написал много научни и философски статии, печатани в немски, английски и френски списания. И измъкна от купа няколко списания, разтвори ги грациозно, приближи се до разтреперания офицер и в желанието си да му посочи статиите, съвсем леко се докосна до него. Христов изтръпна! Сега съвсем не му беше до любов! Рязко се отдръпна!
Лицето му беше буквално
зелено
!
Левият ъгъл на устата му след няколко отделни потрепервания, затрепери непрекъснато! Все пак можа да намери сили, овладя се. Той, който винаги досега намираше какво да каже и да захапе здраво противника си, сега се запъна, беше забравил всичко! Като че докосването до момичето беше му отнело всичките знания и сили, както Далила на Самсон! Струваше му се, че целият въпрос беше някак да премине този страшен момент, да каже нещо каквото и да е.
към текста >>
67.
Съдържание
,
,
ТОМ 34
23) „Свещени думи“ от бялото тефтерче на Савка Керемидчиева - преписани от Цветана-Лилиана Табакова 24) „Свещени думи“ от
зеленото
тефтерче на Савка Керемидчиева - преписани от Цветана-Лилиана Табакова 25) Пълномощно дадено на Вергилий Кръстев от Цветана (Лилиана) за отпечатване на записките й за срещите и разговори с Учителя, както и нотни записи - 15.01.1991 г.
1) 18) „Молитвата“, която заема централно място в житейския път и духовния възход на оперната певица и ученичка на Учителя Дънов - пояснение и нотен текст, 13.10.1940 г. 19) „Колко е сладко яденето”- нотен текст и обяснение, 8.12.1968, Изгрева - София 20) „Химн на Слънцето“. Молитва при изгряването. Свещени слова от Учителят на Всемирното Бяло Братство - нотен текст, 5.05.1942 г. (с. 1-2) 21) Работна скица на Музикалната пентаграма от Учителя: черно-бяла / нарисувал Цветана-Лилиана Табакова 22) Афиш от първото изпълнение на Деветата симфония на Бетовен - Виена, Кертнетор театър, 17 май 1824 г.
23) „Свещени думи“ от бялото тефтерче на Савка Керемидчиева - преписани от Цветана-Лилиана Табакова 24) „Свещени думи“ от
зеленото
тефтерче на Савка Керемидчиева - преписани от Цветана-Лилиана Табакова 25) Пълномощно дадено на Вергилий Кръстев от Цветана (Лилиана) за отпечатване на записките й за срещите и разговори с Учителя, както и нотни записи - 15.01.1991 г.
26) Приемо-предавателен протокол на материали получени от Цветана-Лилиана Табакова - предадени от Вергилий Кръстев, 14.06.1991 г. 27) Разрешение от Цв. Л. Табакова за публикуване спомените й и за редакция на текста - дадено на Вергилий Кръстев, 03.12.1991 г. * * * ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ 801 МАЖОРНИ И МИНЙОРНИ ГАМИ. 6. лекция от Учителя, 802 държана на 10 ноемврий, 1943 г.
към текста >>
НАГОРЕ