НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
81
резултата в
67
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_30 ) Ще ти израснат крила
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
След
завършването
му един брат засвири на цигулка и ние пяхме заедно с него.
ЩЕ ТИ ИЗРАСНАТ КРИЛА Беше март месец, все още навън бе хладно и направихме общ обяд в малкия салон.
След
завършването
му един брат засвири на цигулка и ние пяхме заедно с него.
След това се заведе общ разговор, който постепенно се издигна до идейни висоти. В разговора Учителя каза: Няма какво да търсим Любовта. Ние живеем вътре в нея, затова трябва да отворим съзнанието си, за да влезе в нас. Вземете за пример едно куче, което е толкова просто, но то като те обича, готово е на всички жертви за теб, а като не те обича, хапе те.
към текста >>
2.
44) Начин за спасение
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
След
завършването
му не само че ще се освободите от натрупаните отрови в организма, но и ще се отворят седемте милиона пори, а когато те са отворени, енергиите на Природата се вливат в организма.
Колкото повече се изпотяваш, толкова по-добре; това е начин за спасение. Изпотяването чрез носене на вода има един резултат, а изпотяването чрез носене на грозде има друг резултат. Някои много се потят, но не се преобличат. Някой човек може да се поти, без да носи вода, но ако се изпоти чрез носене на вода, ще има съвсем друг резултат. Това упражнение трябва да се прави най-малко три пъти на годината по десет дни.
След
завършването
му не само че ще се освободите от натрупаните отрови в организма, но и ще се отворят седемте милиона пори, а когато те са отворени, енергиите на Природата се вливат в организма.
Порите са отверстия, през които Природата влива своите енергии в организма и когато това вливане е нормално, човек има нормално здравословно състояние. Упражненията за изпотяване помагат при ишиас, при туберкулоза и пр. Когато се носи вода, приижда кръв към върховете на белия дроб. Ще ви дам задача за цяла една година: махнете бръчките от лицето си. Ще ви дам едно правило за хранене: не яжте бързо.
към текста >>
3.
100) Хигиена в три направления
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За Природата не е важно бързото
завършване
на житейското училище, но за нея е важно човек да живее с Любов и това, което е научил, да го предаде на другите.
Ще кажете на другите така: „Сега ние учим новата хигиена в три направления. Да станем толкова малки, че да можем да минем навсякъде, без нищо да ни задържи. Да можем да пътуваме толкова бързо, че никой да не може да ни стигне. Да мислим толкова широко, че никой да не може да ни ограничи. Това е новата хигиена.“ Изтъкнете тези три правила.
За Природата не е важно бързото
завършване
на житейското училище, но за нея е важно човек да живее с Любов и това, което е научил, да го предаде на другите.
От сегашния ви живот зависи формата на бъдещия ви живот. Учителя се обърна към братята и сестрите и каза със сериозен тон: Идете и предайте това, което сте научили. Не всичкото, но поне част от него. Намерете десет души и ги попитайте кое ги е накарало да се обърнат към новите идеи, кое ги е подбудило да влязат в новия път, и ще видите колко са различни психологическите подбуди.
към текста >>
4.
ТРАГЕДИЯТА В ДЕТСКАТА ДУША. ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тъй че никаква изненада няма в това, че ученикът заедно със
завършването
на средното си образование е вече убеден материалист.
Ученикът значи си поставя дилемата да избере между това, което е лишено от доказателство, и това, което на всяка крачка се подкрепя с такива. Естествено е, че най-сетне победата ще бъде на страната, дето са доказателствата. Затова именно то приема науката и отхвърля вярата. Тъй че много естествено е, понятно е, защо юношата като свърши гимназията, става материалист. Даже би било чудно, ако не ставаше това при сегашните условия.
Тъй че никаква изненада няма в това, че ученикът заедно със
завършването
на средното си образование е вече убеден материалист.
И никой, разбира се, не трябва да го укорява за това. Всеки друг на мястото му при сегашните условия би направил така, ако честно иска да си образува мироглед. Почти всички, които са свършили гимназия, са минали по пътя, описан по-горе. Ученикът е искрен, той иска да разсъждава критически. Всеки, който има критическо отнасяне към нещата, би избрал доказаното.
към текста >>
5.
Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учениците със
завършване
на основния образователен курс влизат в тая среда, и тя ако сама не прогресира и не е в крак с времето, може да ги понижи, нивелира със себе си.
И това най-много причиняваше радостната и светла атмосфера в училището. Постоянно да държиш в съзнанието си учениците, както майка носи младенеца в своята утроба. Всяка ученическа проява на прилежание, постоянство, растеж, укрепване в добродетели ни беше главният източник на радост. Селото, обаче, живее като една общност. За да се направи една реформа в училището и да се добие положителен резултат, трябва да се създадат психологически условия в средата.
Учениците със
завършване
на основния образователен курс влизат в тая среда, и тя ако сама не прогресира и не е в крак с времето, може да ги понижи, нивелира със себе си.
От там нуждата и съзнанието да се работи непосредствено и едновременно в масата и вън от училището, между младежите и родителите. За тази цел развихме следната дейност: 1. Организирахме вечерно училище с двегодишен курс; 2. Построихме читалищен салон със сцена и 120 стола в етажа на училищната сграда; 3. Организирахме вечерни и неделни народни четения и народен университет с три седмични сказка;
към текста >>
6.
П л а н и н а т а
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
След
завършване
на вечерята изпяхме няколко песни, придружени от пиано и цигулка.
Имахме разговор с Учителя и след това общ обяд. Към 4 часа направихме обща молитва и поехме надолу. На връщане се спирахме на красиви полянки и Учителя винаги изказваше някои интересни мисли. Пред нас се простираха Софийското поле, Стара планина, Плана, Лозенските възвишения. Като се върнахме на Изгрева, както винаги ни чакаше картофена супа в малкия салон.
След
завършване
на вечерята изпяхме няколко песни, придружени от пиано и цигулка.
Всички лица бяха освежени от планината, излъчваха бодрост и светлина и малко бяха изгорели от слънцето. Стана въпрос за значението на екскурзиите в планината. Учителя каза: - Планинските места са пълни с енергии. Те са благословеше.
към текста >>
7.
19. ОБЩ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всякога при
завършване
на молитвата си казвайте: "Господи, всичко това да бъде за Твоята слава и за благото на моята душа".
ти отваряш душата си и говориш на Онзи, Когото обичаш и Който те обича и отговаря. Но вътрешната сила се състои в изказването на благодарността и любовта ви при молитвата. Имайте непреривен контакт с Бога във всяко време и на всяко място (това да ви бъде молитвата). В молитвата ви се изпълнява само това, което е по волята Божия и да благодарим, че някои неща не стават по нашата воля, защото това е за наше добро. Затова, когато разрешавате някои въпрос, вглъбете се в себе си, за да видите, каква е волята Божия и ако вътрешно се появи у вас колебание и съмнение, тогава не го правете.
Всякога при
завършване
на молитвата си казвайте: "Господи, всичко това да бъде за Твоята слава и за благото на моята душа".
Молитвата е единственото нещо за ученика, където той получава резултати. Знайте, каквото правите, за себе си го правите. Молете се, не се обленявайте, много нещо ще спечелите. Защото, ако не се помолите, изгубвате момента — други ще го направят и ще вземат благото, приготвено за вас. С молитвата ще избавиш себе си и другите от много страдания.
към текста >>
8.
56. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Сега е
завършване
на една стара епоха.
Ще дойде един нов порядък. Шестата раса иде вече. Тя ще превърже раните на балата раса и ще ù покаже, че има друг път. Това са новите хора в света — с пробудено съзнание. Строи се нещо хубаво в света, което хората не могат да си представят, какво ще бъде.
Сега е
завършване
на една стара епоха.
В човешкото съзнание става вече цял преврат — става преминаване от състоянието на буба в това на пеперуда. Сега иде една обща пролет — една духовна вълна, която ще засегне всички, само че тия, които са по-будни, ще имат повече условия да напредват. Но всички ще придобият нещо. Новото ще дойде, както пролетта — за всички. — Какви промени ще донесе новата епоха в човешкото съзнание?
към текста >>
9.
Епохата на на шестата раса
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Придобивките на всички народи от всички времена до
завършването
на човешкото развитие ще бъдат достояние на всички хора, които живеят на Земята.
От квакерите, които са много добри хора, ще излязат хората на шестата раса. И Толстой беше дете на шестата раса. Толстой ще дойде в шестата раса. Той в невидимия свят расте. Добрите качества в разните народи ще се пренесат в шестата раса.
Придобивките на всички народи от всички времена до
завършването
на човешкото развитие ще бъдат достояние на всички хора, които живеят на Земята.
Хората на шестата раса ще имат много правилни черти. Органите у тях ще са правилно развити. Вие сте кандидати за шестата раса. Ако сравните челото на хората от жълтата раса и бялата раса, ще видите, че те се различават по Кампировия ъгъл. Бялата раса има близо 90° Кампиров ъгъл.
към текста >>
10.
01 ИЗПРАВЕН С ЛИЦЕ КЪМ НАЧАЛОТО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Там именно трябваше да съм и аз, още като ученик през ваканциите и след
завършването
на гимназията.
На тази бистра и пенлива, пълна с пъстърва и раци планинска река, моят дядо по баща е имал примитивен струг за правене на гаванки, задвижван от водата. Баща ми беше влюбен в тази дивна долина и не откъсваше очи от нея. Пък и нямаше човек, който да не е отишъл там и да не се е възхитил. За отдих и почивка беше прелестно, но не и за индустрия. Ала залови се баща ми да прави машинна дърводелска работилница за столове, карана от водата на реката.
Там именно трябваше да съм и аз, още като ученик през ваканциите и след
завършването
на гимназията.
Но неудачите започнаха още от самото начало. Монтираните машини не можеха да вървят. Търсехме причината във всичко, но не и там където тя беше. От напрежение и грижи разкошната ми, къдрава на едри вълни коса, окапваше на кичури. Най-после поисках документите с изчисленията, които инженерите бяха направили за силата на водата при получения пад.
към текста >>
11.
06 САЛОНИТЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
След
завършването
на салона братята, отговорни за средствата, употребени за строежа, дават отчет.
Братството му предлага да му ги плати, като срещу това, той да отстъпи празното място около къщата. Споразумението е постигнато. С усилието на всички в предната част откъм улицата се построява салон, а в задната, зад къщата - дъсчена постройка, където група братя, по професия печатари, да могат да набират беседите на Учителя, а оттам набраните страници да се отнасят на някоя печатарска машина за отпечатване. През 1923 година салонът е построен и завършен. В него Учителя провежда в сряда вечер Общия окултен клас, в петък, пак вечер, Младежкия окултен клас, а от десет часа преди обяд в неделя - Неделните беседи за нас и всички граждани.
След
завършването
на салона братята, отговорни за средствата, употребени за строежа, дават отчет.
Най-живо участие в организацията и провеждането на строежа, взима брат Симеон Симеонов. Той беше висок и строен, с амбиция и енергия човек, рядко предан на делото. Като чиновник в Министерството на правосъдието, бе добре запознат със законите на страната и имаше зрял похват в практичните дела. Заедно с това в него бликаше една емоционална природа, която намираше израз в силен подтик към музиката. Със своята цигулка подхващаше братски песни и ние след него тихо поемахме прекрасните мелодии.
към текста >>
12.
58 РИЛА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
След
завършването
на университета там, той се връща в България, където за известно време става учител в град Панагюрище.
Беше много начетен и по всички въпроси можеше да ви отговори академично и изчерпателно. Владееше европейските езици и най-вече - немски. Завършил беше естествените науки в Германия, където се запознал с антропософа Рудолф Щайнер. В един разговор с него Щайнер му е казал за Учителя в България. Тази му връзка със Щайнер оформя стремежа му към окултизма и устрема му към неговото по-задълбочено изучаване.
След
завършването
на университета там, той се връща в България, където за известно време става учител в град Панагюрище.
След завръщането си в България, той става най-усърден ученик - последовател на Учителя. Идва в София и след кратко пребиваване в града се заселва на Изгрева. Той беше един от най-популярните братя в Братството не само със своите познания по всички въпроси и особено добре по окултните, но и с готовността си винаги да бъде полезен на всички, които се нуждаят от нещо. Със своето умение като педагог, той подготви много братя и сестри задочно да завършат своето образование. Владееше не само естествените науки, но и всички - математика, физика и кои ли не.
към текста >>
13.
ЖИТЕЙСКИЯТ ПЪТ НА ЧОВЕКА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Меркурий. При преминаване през асцендента Меркурий дава успехи в интелектуалните области, благополучно
завършване
на учебно заведение и др.
Преминаването през асцендента създава сполуки в живота и здравно благополучие; през надира - успехи при пътувания с благополучни резултати и с придобиване на ценности; през десцендента - щастливи връзки с хора от противоположния пол, често и женитба; през зенита - заемане на добро обществено положение или събитие, която ще определи бъдещата кариера, като записване в университет, начало на добра стопанска дейност и др. Луна. Преминавайки през асцендента, Луната създава благоприятни събития, свързани с добри връзки и в повечето случаи с женитба. Луната има отношение към водата, затова при това преминаване има опасност и от удавяне, но без фатален край. При преминаване през надира Луната общо взето причинява промени в местопребиваването, пътувания, напускане на родното място, пребиваване на чужди места, свързано с чести промени в общественото положение, чести пътувания от новото място. Преминаването през десцендента създава също благоприятни връзки с хора и условия за женитба, а през зенита - промяна в общественото положение, заемане на ръководни служби, свързани със синдикално управляване на работници и др.
Меркурий. При преминаване през асцендента Меркурий дава успехи в интелектуалните области, благополучно
завършване
на учебно заведение и др.
Ако лицето има писателски талант, ще има възможност за издаване на свои литературни или научни трудове. При преминаване през надира Меркурий създава търговски успехи (както в родното място, така и в чужбина) и добри връзки с хората от интелектуалните сфери; при преминаване през десцендента - връзки с хора по лична изгода или брак по сметка; през зенита - успехи в научна област (вземане на изпити), добри търговски сделки, успешно завършване на зададената работа. Изобщо, Меркурий, преминавайки през тези точки, създава условия за умела изява на знания, за проява на сръчност, за успехи в интелектуалната област, винаги свързани с личния интерес. Венера. При преминаването си през всяка една от четирите ъглови точки Венера създава много благоприятни случки, събития и успехи в живота. При преминаване през асцендента поражда добри случки, сполуки и пътувания с голям успех; при силна позиция и добри аспекти дава прояви в изкуството с пътувания и богато възнаграждение.
към текста >>
При преминаване през надира Меркурий създава търговски успехи (както в родното място, така и в чужбина) и добри връзки с хората от интелектуалните сфери; при преминаване през десцендента - връзки с хора по лична изгода или брак по сметка; през зенита - успехи в научна област (вземане на изпити), добри търговски сделки, успешно
завършване
на зададената работа.
Луната има отношение към водата, затова при това преминаване има опасност и от удавяне, но без фатален край. При преминаване през надира Луната общо взето причинява промени в местопребиваването, пътувания, напускане на родното място, пребиваване на чужди места, свързано с чести промени в общественото положение, чести пътувания от новото място. Преминаването през десцендента създава също благоприятни връзки с хора и условия за женитба, а през зенита - промяна в общественото положение, заемане на ръководни служби, свързани със синдикално управляване на работници и др. Меркурий. При преминаване през асцендента Меркурий дава успехи в интелектуалните области, благополучно завършване на учебно заведение и др. Ако лицето има писателски талант, ще има възможност за издаване на свои литературни или научни трудове.
При преминаване през надира Меркурий създава търговски успехи (както в родното място, така и в чужбина) и добри връзки с хората от интелектуалните сфери; при преминаване през десцендента - връзки с хора по лична изгода или брак по сметка; през зенита - успехи в научна област (вземане на изпити), добри търговски сделки, успешно
завършване
на зададената работа.
Изобщо, Меркурий, преминавайки през тези точки, създава условия за умела изява на знания, за проява на сръчност, за успехи в интелектуалната област, винаги свързани с личния интерес. Венера. При преминаването си през всяка една от четирите ъглови точки Венера създава много благоприятни случки, събития и успехи в живота. При преминаване през асцендента поражда добри случки, сполуки и пътувания с голям успех; при силна позиция и добри аспекти дава прояви в изкуството с пътувания и богато възнаграждение. При преминаване през надира Венера създава успешни пътувания в чужбина, благоприятно прекарване там с добре платена работа или с успешни сделки. При преминаване през десцендента създава добри възможности за контакти и за женитба по любов.
към текста >>
14.
Преводът на Фабр д'Оливие
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
След пълното
завършване
на своето Божествено дело, което Той извърши.
Тук принципите преминават от потенциално състояние в деятелно състояние. Ще дам няколко стиха от тази глава. 1 .По такъв начин състоянието, което трябваше да се прояви като действително обективно съществуване, се извършило в потенциалното могъщество и са се явили небесата и земята, и управляващите ги закони, които регулират тяхното развитие. 2.И Той, Съществото на съществата, като завърши в седмото феноменическо проявление върховният творчески акт. който Той е замислил, се завърна в първоначалното си състояние в този седми период.
След пълното
завършване
на своето Божествено дело, което Той извърши.
З.И затова Той, Елохим, благослови това седмо феноме- ническо проявление и освети завсякога символическото състояние като епоха на своето възвръщане в първоначалното си битие, след пълното завършване на Върховния акт, предна- чертанието на който Той свърши по своето творческо всемогъщество. 4.Такъв е процесът на раждането на небесата и земята, според типа на тяхното творение в деня, когато Йехова-Елохим е проявил своето творческо могъщество и е сътворил принципите на небето и земята. Тук за пръв път от казаното досега се употребява думата Йехова-Елохим, вместо само Елохим, което има дълбоко значение, но няма сега да го разгледаме. Третата глава е озаглавена: „Извлечение" с подзаглавие „Проявява се великата противоположност". Ще дам няколко стиха от нея.
към текста >>
З.И затова Той, Елохим, благослови това седмо феноме- ническо проявление и освети завсякога символическото състояние като епоха на своето възвръщане в първоначалното си битие, след пълното
завършване
на Върховния акт, предна- чертанието на който Той свърши по своето творческо всемогъщество.
Ще дам няколко стиха от тази глава. 1 .По такъв начин състоянието, което трябваше да се прояви като действително обективно съществуване, се извършило в потенциалното могъщество и са се явили небесата и земята, и управляващите ги закони, които регулират тяхното развитие. 2.И Той, Съществото на съществата, като завърши в седмото феноменическо проявление върховният творчески акт. който Той е замислил, се завърна в първоначалното си състояние в този седми период. След пълното завършване на своето Божествено дело, което Той извърши.
З.И затова Той, Елохим, благослови това седмо феноме- ническо проявление и освети завсякога символическото състояние като епоха на своето възвръщане в първоначалното си битие, след пълното
завършване
на Върховния акт, предна- чертанието на който Той свърши по своето творческо всемогъщество.
4.Такъв е процесът на раждането на небесата и земята, според типа на тяхното творение в деня, когато Йехова-Елохим е проявил своето творческо могъщество и е сътворил принципите на небето и земята. Тук за пръв път от казаното досега се употребява думата Йехова-Елохим, вместо само Елохим, което има дълбоко значение, но няма сега да го разгледаме. Третата глава е озаглавена: „Извлечение" с подзаглавие „Проявява се великата противоположност". Ще дам няколко стиха от нея. 1.Инахаш-жар на алчните вътрешни желания, първоначалното привличане, беше влечуща страст на елементалния живот, вътрешният принцип на природата, творение на Йехова.
към текста >>
15.
БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Завършването
на 42-те поколения исторически щяло да стане след един век.
Така че, щом човек се нуждае от 42 степени, за да се издигне до Бога, така и Бог се нуждае от 42 степени, за да слезе надолу и да стане един човек между человеците. Така учели есеите, начело със своя учител Ешуа Бен Пандир. Това учение на есеите може да се резюмира по следния начин: Онова Същество, което е било вдъхновявало Авраам и вложило в него Божествен зародиш, се нуждае от 42 поколения, за да слезе напълно до човечеството. Затова учение говори и евангелист Матей в началото на своето евангелие, което показва, че той е бил есей. Ешуа Бен Пандир е казвал на есеите, че те живеят един век преди изтичането на 42-те поколения.
Завършването
на 42-те поколения исторически щяло да стане след един век.
И той обърнал вниманието на есеите, че те можели да се издигнат нагоре през 42-те степени само до определена степен, където можели да се свържат с историческите факти. Оттам нататък те можели да се издигат по-нагоре само по благодат свише, а не че е настъпило времето, когато това ще бъде естествено събитие. Тогава ще се роди един човек, който ще бъде способен да се издигне със своята собствена кръв толкова високо, че в него ще може да слезе онази Божествена сила, от която той се нуждае, за да изяви в кръвта на еврейския народ целия дух на този еврейски народ - Духът на Йехова. Всичко, което се отнася до физическото тяло, е свързано с 42 поколения, защото всичко, което е свързано с развитието на времето, което се отнася до времето, е свързано с числото 7. Ето защо и развитие нагоре над физическите наследствени признаци е било свързано у евреите с числото 7.
към текста >>
16.
Божествените имена и седемдесет и двамата гении
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Дава сила за успешно
завършване
на всички неща, като се произнасят Божествените Имена и псалом 116, 7 стих: „Върни се, душо моя, в успокоението си, защото Господ постъпи щедро към теб."
Употребява се за изобличаване на злодеите и избавление от желаещите да ни угнетяват, като се произнасят Божествените Имена и псалом 109, 30 стих: „И аз ще благодаря много на Господа с устата си. Да! Между множеството ще Го хваля." Седемдесет и вторият гений е наречен Мюниах, което съответства на Божественото Име Атенбюи, което значи край на нещата. Управлява от 356-ти до 360-ти градус на зодиака. Употребява се за покровителство на окултни операции.
Дава сила за успешно
завършване
на всички неща, като се произнасят Божествените Имена и псалом 116, 7 стих: „Върни се, душо моя, в успокоението си, защото Господ постъпи щедро към теб."
Извикването на гениите трябва да се извършва във времето, съответстващо на техните свойства и особено в частта на света, където те присъстват, т.е. магът произвеждащ об- ряда на извикването, трябва да обърне в тази посока лицето си. Ще дам една таблица, която показва точно времето, кога да се извикват гениите. За изложение учението на Кабала - науката за Бога, вселената и човека, използвах главно съчинението на френския окултист и кабалист Папюс, носещо заглавието „Кабала или наука за Бога, вселената и човека". За написването на това съчинение той е използвал всички древни, средновековни и по- съвременни кабалистични книги и автори.
към текста >>
17.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
След
завършването
на пътуването в строгата Юдея, в Ерусалим, Исус дава на народа притчата за лошия лозар, за да им отвори очите за неговите врагове и техните цели.
Идеята за Пътя е подчертана и в двукратното изпращане на учениците - това на 12-те и това на 70-те. И винаги става дума за Пътя: "Не вземайте нищо със себе си по пътя" и "не поздравявайте никого по пътя". И на много други места ние намираме това характерно загатване на Лука за Пътя. Друго характерно за Лука е това, че всички притчи, от първата до последната, принадлежат на големия раздел на Пътя. Преди тръгването на път, в Галилея, Исус дава на народа притчата за Сеятеля, която изцяло е изпълнена със светлото настроение на галилейското небе.
След
завършването
на пътуването в строгата Юдея, в Ерусалим, Исус дава на народа притчата за лошия лозар, за да им отвори очите за неговите врагове и техните цели.
Тези две притчи стоят една срещу друга както радостта на сеитбата и сериозността на жетвата, както пролетта и есента, обгръщайки като в рамка Пътя. Интересно е да сравним притчите на Матей с тези на Лука. У Матей почти всички притчи имат един строго съдийски характер, чувства се близостта на Стария Завет. Лука, напротив, не чете морал, но изнася пред нас конкретни образи, които ни говорят сами по себе си. Така например, показва ни се не само милосърдието на самарянина, но и коравосърдечието на свещеника и на левита.
към текста >>
18.
11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
След
завършване
на тази степен на пречистване, Евантелието на Лука преминава в един величествен, възвишен стил към великата повратна точка, където започва пътуването за Ерусалим.
А единороден е роденият от Духа. В Евангелието на Лука на много места се споменава за младежи и девойки. Имаме 12-годишният Исус в храма, възкресение на юноша от Наин, възкресената дъщеря на Яир, изцеление на лунатичното момче. Това са все образи, в които се изязява чистият елемент на младежа и девойката, който се разцъфтява чрез обитаването на вечно женственото, на Духа в човека. Та, като се говори за младеж и девойка, разбира се вечно младото Божествено начало в човека.
След
завършване
на тази степен на пречистване, Евантелието на Лука преминава в един величествен, възвишен стил към великата повратна точка, където започва пътуването за Ерусалим.
Тук следва изпращането на апостолите, нахранването на 5-те хиляди, изповедта на Петра и Преображението. Всички тези важни изявления на Христос, които в другите Евангелия се простират в много глави, свързани помежду си с междинни степени, тук са поместени в девета глава, изпълвайки само нейната първа част. Това е една грамадна концентрация на Христовото Откровение. После идва повратната точка - отиването в Ерусалим, минаването през Самария, която е страна на непречистения душевен елемент. Затова, когато Христос минава през Самария, те не Го приемат.
към текста >>
19.
4. ТАЙНАТА НА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДВЕТЕ ПОКОЛЕНИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Завършването
на 42-те поколения щяло да стане след един век.
Така че, щом човек се нуждае от 42 степени, за да се издигне до Бога, така и Бог се нуждае от 42 степени, за да слезе надолу и да стане един човек между човеците. Така учели есеите, начело със своя учител Ешуа Бен Пандир. Това учение на есеите може да се резюмира по следния начин: Онова Същество, Което е вдъхновявало Авраам и е вложило в него Божествения зародиш, се нуждае от 42 поколения, за да слезе напълно в човечеството. За това учение говори и Евангелист Матей в началото на своето Евангелие, което показва, че той е бил есей. Ешуа Бен Пандир е казвал на есеите, че те живеят един век преди изтичането на 42-те поколения.
Завършването
на 42-те поколения щяло да стане след един век.
И той е обърнал внимание на евреите, че те могат да се издигнат нагоре през 42-те степени само до определена степен, където може да се свържат с историческите факти. Оттам нататък те можели да се издигнат по-нагоре само по благодат свише, а не че е настъпило времето, когато това ще бъде естествено събитие. Тогава ще се роди един Човек, Който ще бъде способен да се издигне със Своята собствена кръв толкова високо, че в Него ще може да слезе онази Божествена сила, от която Той се нуждае, за да се изяви в кръвта на еврейския народ целият Дух на еврейския народ. Духът на Йехова. Така че всичко, което е свързано с физическото и етерното тяло, които са свързани с наследствеността, е свързано с 42-те поколения.
към текста >>
20.
6. ПРОПОВЕДТА НА ПЛАНИНАТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но въпреки това в
завършването
на планинската проповед се казва: "И народът се чудеше на поучението Му, защото говореше като един, който има власт, а не като книжниците и фарисеите".
Четвъртата глава завършва с думите: "И подире Му вървяха голямо множество на Галилея и Декапол, от Ерусалим и Юдея, и изотвъд Йордан". А пета глава започва с думите: "А Исус, като видя множествата, възкачи се на хълма и като седна, учениците Му дойдоха при Него. И като отвори устата Си, поучаваше ги, казвайки: ..." Следват блаженствата. Не се казва, че народът се е качил на хълма, а само Исус с учениците Си. Народът остава долу.
Но въпреки това в
завършването
на планинската проповед се казва: "И народът се чудеше на поучението Му, защото говореше като един, който има власт, а не като книжниците и фарисеите".
Това е едно привидно противоречие, но то е именно едно указание, че проповедта на планината е едно езотерично поучение. Има три гледни точки, от които се е разглеждала планинската проповед в течение на човешкото развитие. Първото гледище е, че планинската проповед - това са едни несвързани и повече или по-малко случайно подредени и едно от друго отделени Христови слова. Второто гледище е, че с тези първи слова Христос е искал да даде един вид християнско-морално учение или християнска етика. Третото гледище е, че планинската проповед е една дълбока езотерична проповед и има отношение към Пътя на душата към висините на съвършенството.
към текста >>
21.
7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Със
завършване
на детските години на човечеството, настъпва и краят на онова подарено духовно богатство и човек се сблъсква с твърдия камък на земното тяло.
Това е новата истина, новото положение на физическото тяло, което е бедно духом, поради факта на прекъсване на връзката с Духа. Но сега, чрез импулса на Христа, то добива възможност да намери Духа в собствените си глъбини. Така че, някога е имало един богат живот на човешката душа, което е богатството на крепящите душата духовни сили. Някога е имало един ключ на познанието. Човечеството е притежавало това богатство по силата на своето детство.
Със
завършване
на детските години на човечеството, настъпва и краят на онова подарено духовно богатство и човек се сблъсква с твърдия камък на земното тяло.
Той иска да хване нещо живо, а хваща нещо мъртво. Той се намира в студения, изоставен от Духа земен дом. Сега пред човека остават две възможности, които са изразени в първото блаженство и в първото горко - да съзнае, че е обеднял и да проси, да търси Духа и така се превръща в човек, копнеещ към Духа, в един просещ Духа. Това е изразено в първото блаженство. Или да се превърне в човек, който отрича Духа или най-малко отрича възможността за връзка с Духа.
към текста >>
22.
10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
След
завършването
на първата притча, за сеятеля, Исус казва: "Който има уши да слуша, нека слуша".
Къщата, морето, сушата, лодката са все символи, букви на една Небесна азбука. Така сушата, нивата, представят сетивния свят; морето е духовния свят; къщата - това е вътрешната къща на човека, тайната стаичка. Първо трябва да разберем разликата между първите четири притчи, които са отправени към народа, и последните три притчи, които са отправени към учениците. Това разделение е извършено в 13та глава с думите: "Тогаз Исус отпусна народа и дойде вкъщи, учениците пристъпиха към Него. И Той им обяснява притчата за плевелите".
След
завършването
на първата притча, за сеятеля, Исус казва: "Който има уши да слуша, нека слуша".
Това е един чисто окултен израз, който намеква за онези, които имат отворени духовни очи и уши и пробудено съзнание. Това се потвърждава от следните думи: "Тогаз се приближиха учениците Му и Му казаха: защо им говориш с притчи? А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете Тайните на Небесното Царство, а на тях не е дадено. Защото който има, нему ще се даде и ще има изобилно; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. Затова им говоря с притчи, защото гледат и не виждат, чуват и не слушат, нито разбират.
към текста >>
В 16-та глава, 21-ви стих е казано: "Оттогава Исус започна да показва на учениците, че трябва да отиде в Ерусалим и да пострада много от старейшините, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит и в третия ден да възкръсне." След
завършването
на притчите в 26-та глава, 1-ви и 2-ри стих е казано: "И когато свърши Исус всички тези речи, Той каза на учениците Си: Знаете, че след два дни ще бъде пасхата.
Аз казах, че не тълкувам притчите, а показвам само в какъв смисъл трябва да се разбират. Показват само посоката, в която трябва да вървим, за да ги разберем. Втората серия от седем притчи се простира от 16-та до 26-та глава на Евангелието. Тези притчи са оградени от първата и последната, т.нар. проповеди за страданието.
В 16-та глава, 21-ви стих е казано: "Оттогава Исус започна да показва на учениците, че трябва да отиде в Ерусалим и да пострада много от старейшините, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит и в третия ден да възкръсне." След
завършването
на притчите в 26-та глава, 1-ви и 2-ри стих е казано: "И когато свърши Исус всички тези речи, Той каза на учениците Си: Знаете, че след два дни ще бъде пасхата.
Син Человечески ще бъде предаден, за да бъде разпнат". Така че, тази серия от седем притчи е оградена от рамката на проповедта за страданието Христово. И по-нататък, в 17-та глава, 22-ри и 23-ти стих, преди първата притча, Той пак говори за страданието, казвайки: "И когато седяха в Галилея, Исус им рече: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на человеците и ще Го убият, на третия ден ще възкръсне. И те се наскърбиха твърде много". В 20-та глава, от 17-ти до 19-ти стих, между втората и третата притча пак се повдига този въпрос: "И Той възлезе в Ерусалим, взе със Себе Си дванадесетте ученици настрана по пътя и рече им: Ето, влизаме в Ерусалим и Син Человечески ще бъде предаден в ръцете на първосвещени-ците и книжниците, и те ще Го осъдят на смърт и ще Го предадат на езичниците, да Му се подиграят, да Го бичуват и да Го разпнат, и на третия ден Той отново ще възкръсне".
към текста >>
23.
X. МИСИЯТА НА ЗЕМЯТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Авторът на Апокалипсиса, който ни разкрива в ред грандиозни символи историческото развитие на човечеството в течение на Земния период чак до
завършването
на земната еволюция, което ще стане когато затръбят седемте Тръби и се излеят седемте Чаши на Божия гняв, не е пропуснал да ни даде, изразена в грандиозни картини, и мисията на Земята.
X. МИСИЯТА НА ЗЕМЯТА
Авторът на Апокалипсиса, който ни разкрива в ред грандиозни символи историческото развитие на човечеството в течение на Земния период чак до
завършването
на земната еволюция, което ще стане когато затръбят седемте Тръби и се излеят седемте Чаши на Божия гняв, не е пропуснал да ни даде, изразена в грандиозни картини, и мисията на Земята.
Той казва: "И видях друг силен Ангел, който слизаше от Небето, облечен в облак; на главата му имаше дъга, лицето му беше като Слънцето и краката му като огнени стълбове. И държеше в ръката си разгъната книжка; и като положи дясната си нога на морето, а лявата на Земята, извика с висок глас, както когато рикае лъв; и когато извика, седемте гръмове издадоха своите гласове... И гласът, който чух от Небето, проговори пак на мене, като рече: Иди, вземи разгънатата книга, що е в ръката на Ангела, който стои на морето и на земята. Отидох, прочее, при Ангела, та му рекох да ми даде книжката. И каза ми: Вземи и я изяш; и в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед. И тъй, взех книжката от ръката на Ангела, та я изядох, и в устата ми беше сладка като мед; но като я изядох, коремът ми се вгорчи."
към текста >>
24.
XIII. ТРИТЕ ЗВЯРА -АГНЕТО И НЕГОВИТЕ ИЗБРАНИЦИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
След
завършването
на Четвъртата културна епоха става разделянето на половете и през следващите три Атлантски културни епохи, когато се пробужда индивидуалната душа, индивидуалното съзнание в човешкото същество, се извършва едно двойно развиване във физическото тяло.
И така, атлантскияг човек в края на Четвъртата културна епоха, гледан в етерния свят, е представлявал едно животно с четири глави - четирите групови души и четири рога - които са четирите органи и системи, кондензирани от етерното тяло. Така постепенно се развива физическото тяло на човека от етерното. И в края на четвъртата епоха на Атлантида човек е бил едно същество с четири глави - четирите групови души, и четири рога - четирите основни системи в човешкото тяло. За да бъде разбрана тази Тайна е нужна Мъдрост. Затова авторът на Апокалипсиса казва: За да бъде разбулена тази Тайна на Звяра със 7-те глави и 10-терога, е нужна Мъдрост.
След
завършването
на Четвъртата културна епоха става разделянето на половете и през следващите три Атлантски културни епохи, когато се пробужда индивидуалната душа, индивидуалното съзнание в човешкото същество, се извършва едно двойно развиване във физическото тяло.
През всяка епоха, когато се образува една нова глава на груповата душа, се образува един двоен физически елемент: мъжки и женски. Четирите глави на груповите души, както и новообразуваните в последните три атлантски епохи, са невидими, защото развиващата се човешка форма ги абсорбира, поглъща, но те съществуват в етерния свят. Така че, по времето, когато идва Потопът, потъването на Атлантида, човек е имал 7 глави на груповите души, които са видими в етерното тяло, но три от тях, а именно тези, които са се появили последни, имат двойно физическо проявление, по причина на разделянето на половете на мъжки и женски. По този начин груповата душа в своята цялост има 7 глави и 10 рога, които отсега нататък са включени във физическото човешко устройство. Силите, които образуват 7-те глави и 10-те рога, се намират в човешкото подсъзнание и днес.
към текста >>
25.
IV. СЛОВАТА, ИЗКАЗАНИ ОТ ХРИСТА НА КРЪСТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Като се казва, че всичко е свършено, подразбира се, че е постигната крайната цел на Посвещението, тържественото
завършване
на Посвещението.
Когато пристъпва към олатра, човек приема с хляба и виното Божественото тяло, Божествената кръв. Божественото Христово Същество, изпълнявайки великото Тайнство на Олтара на Голгота, приема още веднъж Земята като причастие, за да бъде сега във вечно причастие свързан с нея. Оцетът е преобразено вино. Причестяващият се човек приема Небето в себе си, а причестяващото се Божествено Същество приема Земята. Думите Жаден съм са предшествани от думите: „След това Исус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, рече: Жаден съм." Това е неправилен превод на думи, които са били казвани в Мистериите, когато се е завършвало Посвещението.
Като се казва, че всичко е свършено, подразбира се, че е постигната крайната цел на Посвещението, тържественото
завършване
на Посвещението.
Затова по-правилно преведено изречението гласи приблизително така: „След това Исус, виждайки, че всички степени на Пътя на Посвещението са изминати, за да открие целта на Посвещението, рече: Жаден съм, за да се сбъдне Писанието." След като Христос приема оцета, Той казва запечатващото Слово: Свърши се. Това Слово не трябва да се схваща по човешки. То трябва да се разбира като Слово на Мистериите. Всички култови действия, които се извършват в Мистериите, завършват с тези думи, които в основата си, са останали същите в течение на хилядолетията, макар и да са изменили своята външна форма.
към текста >>
26.
5. Пред зазоряване в живота, 1 май 1932 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
При
завършване
на всяка една фаза от развитието си, преди да мине в нова, човек се подлага на изпит в живота, за да види сам, колко е способен и силен.
Всеки човек е един важен елемент в Природата. И не само хората, но за Природата са важни и минералите, растенията и животните. Когато човек отчаян каже: „От мен нищо няма да стане“, с това той губи вяра в себе си и в Природата. Ние не можем да станем онова, за което не ни е пратила Природата. Тя ни е пратила да проучим нейните закони и като ги изучим хубаво, ще дойде да ни изпита, а като издържим изпита, ще минем в по-горен клас.
При
завършване
на всяка една фаза от развитието си, преди да мине в нова, човек се подлага на изпит в живота, за да види сам, колко е способен и силен.
По този начин ще се укрепи и добие вяра в себе си, за да може да продължи своя път към съвършенството, което е идеалът на човека. Сегашният живот е само едно условие за придобиване на вечния живот. Според мен, страданието е най-великото явление в човешкия живот на земята. При страданието човек добива дълбочина. Скръбта и страданията ни засягат само за момент, но остават продължителни следи в живота ни.
към текста >>
27.
22-ро писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но Великите Учители, които управляват целия космос, знаят, че всичко ще се нареди по съвсем нов план, след
завършването
на този цикъл на еволюция.
4. Великите Братя. Доброто и злото са нужни за развитието на живота изобщо. Един ден когато завършите своята еволюция, Великите Братя, които направляват и двете Школи, както и целия Космос, и цялото човечество, ще наредят друг начин на живеене, съвършено различен от сегашния. Някои мислят, че като напишат една книга или държат една сказка, ще оправят света. Така мислят и много от пророците и Учителите.
Но Великите Учители, които управляват целия космос, знаят, че всичко ще се нареди по съвсем нов план, след
завършването
на този цикъл на еволюция.
Сега нещата ще си вървят по стария начин. 5. Учителят - Високият връх. Всички се стремите към Високия връх, но трябва да знаете, че Пътят към този Връх е един. Учителят, който ви ръководи, е застанал на самия връх и казва: Този Път е единствен, но има отклонения надолу и настрани. Каквото отклонение и да вземете, в края на краищата ще видите, че само един е Пътят, само един е Върхът.
към текста >>
Придобиването на свободата подразбира
завършване
на една еволюция и влизане в друга, съвсем нова.
когато стигнете Върха, ще срещнете Учителя си, който ще ви посочи просторно поле и ще каже: Сега можете да отидете където искате, свободни сте. Докато стигнете Върха, ще вървите само по един Път, към Учителя си. Щом стигнете при него, много пътища се отварят и вие свободно можете да правите избор. Докато сте на земята няма свобода. Свободата е горе на високия Връх.
Придобиването на свободата подразбира
завършване
на една еволюция и влизане в друга, съвсем нова.
6. Говорът на Учителя. Когато говори, Учителят употребява всяка дума на мястото ѝ. Той знае, защо е употребил една дума. Знае какъв ефект ще произведе тя. Когато ученикът говори, той не знае защо е употребил една или друга дума.
към текста >>
28.
Съдържание
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
18. Друг случай за
завършване
годината.
13. Пътуване преди Великден. 14. Първият ден след Великденската ваканция. 15. Един ден без ново. 16. края на учебната година. 17. Последният ден забава.
18. Друг случай за
завършване
годината.
19. Пътуване с параход. ТРЕТА ЧАСТ —МАТЕРИАЛИ 1. Приказки Лъв и мишка. Новата шапка на Дабка.
към текста >>
29.
Великото Всемирно Братство
 
- Георги Радев (1900–1940)
целия Космос и които след
завършване
на всяка еволюция, създават нови еволюционни
са от по-висока йерархия и направляват дейността на първите две. Те си служат с методите и на едните, и на другите за своите велики цели, но не спадат нито към едната, нито към другата школа. Те са онези Велики Учители на Всемирното Братство, които направляват
целия Космос и които след
завършване
на всяка еволюция, създават нови еволюционни
вълни, следващи друг план и друг ритъм. Под ръководството на техния мощен Дух са слезли някога от високите върхове на Битието онези възвишени Духове, които са създали Слънчевите системи – в това число и нашата. Те са създали и устроили първичната, космична Земя, някогашния Рай. На тази
към текста >>
30.
Христос
 
- Георги Радев (1900–1940)
до
завършване
на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни.
Един е Той, макар и да Го схващат хората ту като историчен, ту като космичен, ту като мистичен. Всички тези думи трябва да оживят в истинското познаване на Христа като изявена и проявена Любов на Бога, а не да останат сухи понятия, затвори за човешката мисъл. И наистина, не е ли за мнозина християни историческият Христос, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум? Къде е говорил Христос преди две хиляди години за Себе Си като за историческа личност? Той говори за Себе Си като Дух, който ще пребъдва на Земята до скончание на века, т.е.
до
завършване
на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни.
“Идете и проповядвайте – казва Той на учениците Си, – и Аз ще бъда с вас до скончание века.” Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на Небето, че седи и чака Второто пришествие, за да започне да съди живите и мъртвите. Истината е, че Христос никога не е напускал Земята. Спомнете си неговите думи: “Даде ми се всяка власт на небето и на земята”. Христос е, Който е движил, движи и ще движи и историчния, и космичния, и мистичния живот на Земята и човечеството.
към текста >>
31.
ОПОРОЧЕНИЕТО НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
След
завършване
на сказката излезнах вън.
Но там бях пресрещната от шофьора на Михаил, който ме отведе в една друга къща на Михаил. Влизам в стаята, виждайки Михаил моето възмущение да злоупотребява, просто да използва Паневритмията по този начин извиках. Той ми зашлеви един шамар. Аз си отидох. Следващата неделя отивам на неговата сказка.
След
завършване
на сказката излезнах вън.
Скоро и Михаил дойде при мене със самочувствие на голям учител. Аз обаче имах чувството, как Михаил умело хваща чудно хубавите души в своите мрежи. Обърнах се към Михаила и казвам: „Ти можеш да бъдеш за мене каквото искаш, но никога мой Учител. Аз имам своя Учител! Моля Бога, моята душа никога да не те срещне".
към текста >>
32.
ГИМНАСТИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ
 
- Теофана Савова
Завършване
:
Допрени пръсти. Образите Б, В, Г се повтарят с левия, после пак с десния крак. Дотук първата половина на упражнението е завършена. Втората половина на упражнението повтаря същите образи със стъпка напред. И то, както следва: с десния, с левия и пак с десния крак.
Завършване
:
Д - левият крак се прибира при десния. Е - ръцете се спущат свободно встрани. Мисълта, която придружава упражнението, е: Господи, да дойде Твоето благословение върху моята душа (мен). II упражнение.
към текста >>
Завършване
:
Г - ръцете се плъзгат по пръстите, по краката напред, минават нагоре през гърдите и лицето, докато достигнат положение високо над главата с допрени пръсти. Образите Б, В, Г се повтарят с левия, после пак с десния крак. Дотук първата половина на упражнението е завършена. Втората половина на упражнението повтаря същите образи със стъпка напред. И то, както следва: с десния, с левия, пак с десния крак.
Завършване
:
Д - левият крак се прибира при десния. Е - ръцете се отварят широко встрани. Ж - и се спущат свободно надолу. Мисълта, която придружава упражнението, е: Да се изпълни сърцето ми с Божията Любов.
към текста >>
Завършване
:
Б - левият крак прави стъпка напред. Залюляване на ръцете отляво надясно. В - десният крак - стъпка напред. Залюляване на ръцете отдясно наляво. Залюляването на ръцете при всеки образ е съпроводено със съответното подгъване на колената.
Завършване
:
А - прибиране на левият крак при десния. Б - отнасяне на ръцете хоризонтално напред с длани надолу. В - разтваряне на ръцете широко встрани. Г - свободно отпущане на ръцете. Мисълта, която придружава упражнението, е:
към текста >>
Завършване
.
Втората половина повтаря упражнението със стъпка напред. Б - десният крак: I - изтегля се напред, II - залюлява се наляво през левия с леко подгънато коляно, III - залюлява се надясно, IV - наляво, V - надясно, VI - наляво, VII - напред и стъпва. В - приклякане. Г - изправяне. Същото се повтаря с левия, след това с десния крак.
Завършване
.
Д - левият крак се прибира при десния. Е - ръцете се отварят широко встрани. Ж - отпущат се свободно надолу - естествено положение. Мисълта, която придружава упражнението, е: Ще се радвам на Божиите блага.
към текста >>
33.
1. ПРЕДГОВОР
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Неговата неизменна грижа за жителите на Земята се забелязва, когато при
завършването
на една епоха от две хиляди години човешко развитие, започва нова.
Бог не само при смъртта посещава човешката душа, но Той постоянно се изявява във всеки индивид, като говори тихо и меко на неговото съзнание. Малцина долавят Този глас и получават Неговото благословение. Повечето хора, заети със своите безкрайни и многообразни желания и грижи, не Го чуват и не Го разбират. Онзи велик Принцип на живота има всички начини и методи да промени бързо нашия неразумен живот, както това е ставало някога в предшестващите ни четири раси, които са изчезнали почти напълно, заедно с континентите, населявани от тях. Желанието на Бога е всички промени да стават съобразно пробуждане съзнанието на човечеството със свобода, съзнателно и с любов.
Неговата неизменна грижа за жителите на Земята се забелязва, когато при
завършването
на една епоха от две хиляди години човешко развитие, започва нова.
Тогава Бог изпраща специален Пратеник, за да дирижира и направлява процесите, възникнали при ликвидирането на общочовешката карма. Във връзка със свършването на старата мистична епоха на Рибите и идването на новата на Любовта — Водолей, Бог изпрати на Земята един от светлите си посланици — Духа на Истината, „който да реши главната 'съдба на този покварен свят в Новия век, който приближава." (1, с. 8) Той дойде и се въплъти във физическо тяло в нашата малка България, придружен от хиляди свои помощници, работници за делото Божие от вековете, които постепенно се въплътиха и образуваха неговата светеща аура на Земята. В книгата „Светъл лъч към човешките души" съм се постарал да изнеса накратко малка частица от видимия живот на Петър Константинов Дънов — Учителя. Мнозина го познаха и разбраха, а обществото и църквата непрекъснато му пречеха и го хулеха.
към текста >>
34.
3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г.
 
- Светозар Няголов ( -2013)
При
завършване
на факултета в Бостон той защитава дисертация на тема: „Наука и възпитание", която прави силно впечатление на професорите и студентите със своята задълбоченост и всеобхватност.
Често посещава околните планини и сред природата медитира. Има отлични взаимоотношения със състудентите си и е любимец на курса. На 15 октомври 1890 г. завършва подготвителния теологичен семинар и от 1891 г. е студент в Бостонския университет, в който се дипломира на 7 юни 1893 г.
При
завършване
на факултета в Бостон той защитава дисертация на тема: „Наука и възпитание", която прави силно впечатление на професорите и студентите със своята задълбоченост и всеобхватност.
Неговият професор го поздравява и му казва: „Този човек ще стане велик проповедник." През учебната 1893/94 г. завършва едногодишен курс по практична медицина. По време на своето следване Петър често излиза някъде и отсъства по няколко дни. На запитванията на своите колеги къде ходи, отговаря, че ходи на работа при свои познати.
към текста >>
35.
5.3 Заселване на Изгрева
 
- Светозар Няголов ( -2013)
След всички следващи събори, които стават в София след 1927 г., при
завършването
им приятелите от провинцията си заминават, а салонът и района около него остава непочистени.
Макар че дограмата не е сложена, Учителя изнася в новия, постлан с дюшеме салон, едни от най-важните си беседи, отпечатани в томчето „Пътят на ученика". Братята и сестрите от провинцията влизат боси в салона, Учителя сяда на стол пред приготвената му катедра, а приятелите от Изгрева слушат отвън, наредени покрай прозорците. Учителя предлага на строителите да направят и кухня до салона, в която да се готвят общи братски обеди. Тя е направена и изпълнява своята функция, като просъществува на Изгрева до 1970 г., когато заедно със салона е съборена. Така школата на Учителя започва да функционира в свой собствен салон, толкова дълго мечтан от братята и сестрите.
След всички следващи събори, които стават в София след 1927 г., при
завършването
им приятелите от провинцията си заминават, а салонът и района около него остава непочистени.
Много пъти след събора Учителя, Иван Жеков и Ради Танчев правят почистване. Ради взима под наем една кола с помпа и маркуч. Доктор Жеков помпа, Учителя държи маркуча и мие, а Ради събира боклуците. Така тримата възстановяват реда и чистотата. Много жалко, че приятелите на Изгрева нямат будно съзнание и не всякога се сещат да помагат и чистят.
към текста >>
36.
7.1 Георги Миркович
 
- Светозар Няголов ( -2013)
След
завършване
на колежа той заминава за Франция, където следва медицина.
Георги Миркович Първите трима ученици на Учителя са хора с различни характери и съдби. Най-учен и известен от тях е доктор Георги Миркович, с когото Учителя започва своята кореспонденция. Той е роден в Сливен през 1825 г. Учи във френски колеж в Цариград, където се запознава със спиритизма и му остава верен до края на живота си.
След
завършване
на колежа той заминава за Франция, където следва медицина.
След завръщането си в България през 1870 г. се включва активно в комитетите за освобождение на страната от турско робство във Видински окръг. Там е предаден на турците и изпратен в Диарбекир на доживотна каторга. След освобождението на България през 1878 година е амнистиран и се връща в България да помага за изграждането на младата българска държава. Основава Червения кръст и благотворителните дружества за подпомагане на страдащите.
към текста >>
37.
7.14 Любомир Лулчев
 
- Светозар Няголов ( -2013)
При
завършването
си Лулчев се отбива в Атина, където имало световна конференция на левитаторите.
Учи във военно училище и става офицер. По това време министерството решава да изпрати един офицер, който да следва в Англия за авиатор. От явилите се 1000 кандидати избират Лулчев. Той завършва отлично военната школа за летци и става авиатор № 319 от английските военновъздушни сили. През свободното си време изучава основно индийската йогическа наука и развива силна мисъл и интуиция.
При
завършването
си Лулчев се отбива в Атина, където имало световна конференция на левитаторите.
Той посещава тяхното събрание и сяда отзад в салона. Председателят на левитаторското дружество прави сеанси, като мести една ваза от единия край на масата до другия. Вторият излязъл да покаже левитацията прави подобни опити. Лулчев застава отпред до сцената и премества председателя отзад на салона и го връща пак на мястото му. Повтаря няколко пъти опита и с други присъстващи и става център на внимание на левитаторите.
към текста >>
След
завършване
на войната е назначен за началник на инженерната работилница, където имал чин майор.
Повтаря няколко пъти опита и с други присъстващи и става център на внимание на левитаторите. Много взимат автографи от него. Завърнал се в България, взима участие в Балканската война и се сражава при превземането на Одрин. Летял е над Одрин със самолет и е хвърлял ръчни бомби. Участва в Първата световна война, където е раняван няколко пъти.
След
завършване
на войната е назначен за началник на инженерната работилница, където имал чин майор.
През 1919г. един колега на Лулчев го завел на беседа. Облечен във военната си униформа, застава най-отзад и слуша внимателно. Много добър проповедник, но няма ред и порядък в сказката му. Говори за едно, после за друго.
към текста >>
38.
7.16 Методи Константинов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
След
завършване
на образованието, той се връща в България и заема важни служебни постове в управлението на държавата.
Започва да се учи на нов живот. Учителя постоянно му поставя изпитания и го прекарва през строга школа, за да изглади и омекоти характера му. Кара го да учи и той цели 17 години е студент. Накрая защитава докторат в Полша. В този дълъг период на следване Учителя постоянно го поддържа материално.
След
завършване
на образованието, той се връща в България и заема важни служебни постове в управлението на държавата.
Участва дейно в общия братски живот. Учителя го обича и се грижи за него. Той е един от съавторите на книгата „Учителят". Написва и няколко труда под влияние на Учительовите идеи. След заминаването на Учителя от този свят и идването на новата власт започва да учи уроците на търпението и смирението.
към текста >>
39.
7.26 Олга Славчева
 
- Светозар Няголов ( -2013)
На другия ден й намират барака до печатницата, в която тя се настанява до
завършване
на образованието си.
След известно време Русеви се скарват с Олга и я изгонват от дома си. Вечерта тя отива на полянката на Изгрева, сяда на пейката и започва да плаче неутешимо. Посред нощ при нея идва Учителя и тихо я пита: „Изгониха ли те, Олге? " „Да, Учителю, изгониха ме." „Ще видиш какво ще стане с тях. От този дом нищо няма да остане." Учителя й дава ключа от малкия салон, за да преспи до сутринта.
На другия ден й намират барака до печатницата, в която тя се настанява до
завършване
на образованието си.
Става учителка и работи в Силистра и другаде. При първата бомбардировка през 1943 г. къщата на Борис Русев е разрушена до основи и нищо не остава от нея и скъпата мебелировка. Олга Славчева е от вътрешната школа на Учителя и описва в книгата си „Асавита" едно свое излъчване до планетите и Слънцето. Тя написва и много стихотворения.
към текста >>
40.
7.41 Мария Златева
 
- Светозар Няголов ( -2013)
След
завършване
на музикалното образование Мария забелязва, че почти всички нейни колежки започват да се женят.
Мария Златева Мария Станчева Златева е родена на 2 април 1905 година в Русе. Изкарва тежко и трудно детство в София. Майка й я поддържа с оскъдните си средства и завършва музикално училище. Запознават се с Учителя и влизат в братството.
След
завършване
на музикалното образование Мария забелязва, че почти всички нейни колежки започват да се женят.
Тя си казва наум: „Трябва да усъвършенствам музиката. Малко знания имам." Отива при Учителя и го пита какво да прави. Той й казва: „Може да учителстваш, а може и да продължиш образованието си. Иди в консерваторията и поздрави от мен Сашо Попов." В консерваторията тя заявява, че иска да учи в специалния клас за усъвършенстване на цигулка и поздравява Сашо Попов от Учителя. На другия ден й насрочват изпит, на който тя изсвирва един концерт.
към текста >>
41.
7.48 Владимир Балючев
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Там получава основното и средното си образование и след
завършване
на гимназията идва в София и започва да работи като журналист предимно във вестниците на Земеделския съюз, в който членува.
Владимир Балючев Владимир Балючев е роден в Пловдив през 1912 г. в многолюдно семейство.
Там получава основното и средното си образование и след
завършване
на гимназията идва в София и започва да работи като журналист предимно във вестниците на Земеделския съюз, в който членува.
Открива братските среди, среща се с Учителя и започва да посещава беседите. Намира приятна обстановка сред младите братя и сестри и се сприятелява с много от тях на Изгрева. След преврата на 19 май 1934 г. се образува „Дирекция на обновата", в която влиза и Владимир Балючев, като отговорник за печатните произведения и вестниците. През неговите ръце минават всички издавани печатни произведения и той пуска свободно да излизат всички беседи.
към текста >>
42.
7.60 Цочо Диков
 
- Светозар Няголов ( -2013)
След
завършване
на средното си образование идва да живее в София.
Цочо Диков Цочо Диков Ракитски е роден през 1883 г. в с. Ракита, когато изригва вулканът на остров Кракатуа и причинява големи пакости. Той казва, че има същия вулканически характер — бърз и крайно избухлив.
След
завършване
на средното си образование идва да живее в София.
Запознава се с идеите на Учителя и ги приема. Работи като лаборант при професор Стефан Консулов, който написва една малка книжка срещу Учителя, след което му се схваща дясната ръка. При разговор с него Цочо му казва, че това е Божията правда, която му въздава, според това, което заслужава. Консулов си взима бележка, събира всички непродадени книги и престава да ги подарява на приятелите си. Подготвената втора книга срещу Учителя се отказва да я издава.
към текста >>
43.
7.65 Васил Радев
 
- Светозар Няголов ( -2013)
След
завършване
на университета той отива на разговор при Учителя и го моли да остане на Изгрева и да работи за братството.
Васил отваря вратата на салона, но Иван Антонов, който стои на вратата, не го пуска. Учителя от катедрата се обръща към него и казва: „Един египтянин е дошъл да ни види. Пуснете го да влезе! " Иван Антонов го пуска в салона, където слуша беседата. Васил започва редовно да посещава всички беседи на Учителя.
След
завършване
на университета той отива на разговор при Учителя и го моли да остане на Изгрева и да работи за братството.
В проведения дълъг разговор Учителя му разкрива, че той идва от Египет и е прероденият Йосиф, син на Яков, после Йоан, любимият ученик на Христа, който изнесе най-мистичните слова, написани в Евангелието и Откровението. През средните векове Бялото братство го изпраща в Европа като Данте Алигиери. В онова прераждане той дава външен израз на своята голяма любов и написва лирични стихове за своята любима Беатриче. Учителя му обръща внимание, че при онази негова инкарнация той написва книга за ада, но много неща в нея не са точни. Затова той му дава задача да напише нова книга, в която да обрисува живота в рая.
към текста >>
44.
5. Витоша
 
- Светозар Няголов ( -2013)
След
завършването
на събора на 28 август 1944 г.
Това са много красиви местности, особено през пролетта по пътя от с. Мърчаево до вр. Острец. Тогава местността „Бачииде", Церова поляна, Бранкова бачия - кариерата, и Голината са покрити с пъстроцветен килим от различни планински цветя: синя тинтява, омайниче, теменужки, кокичета, минзухари, незабравки, синчец, иглики, лютичета, жълтурчета, здравец и др. Това е през месец май, когато природата е рай. Чистият въздух и водата носят здраве и сили на всички, които посещават тези красиви места.
След
завършването
на събора на 28 август 1944 г.
Учителя нарежда на приятелите да слязат в с. Мърчаево, а той остава последен с брат Борис и го кара да легне и напише под една пейка на Марина поляна: „1. Мир по цялата земя. 2. България да пази пълен неутралитет. 3. Ако евреите не приемат християнството, ще престанат да се пререждат. 4.
към текста >>
45.
Родопското село Устово
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
- Не забравяйте ни род, ни своето слово българско, казваше Константин при
завършването
на урока.
И за тия неща ставаше дума, когато младите хора го посещаваха да ги учи на четмо и писмо. В ранните часове, когато всичко наоколо спеше, или пък когато изморените занаятчии, дървари и чобани почиваха по къщя и кошари, Константин приведен до светлинка, следеше как някой от младите чете славянското писмо. „В начале сотвори Бог небо и землю - сричаше младият човек земля же бе невидима и неустроена: и тма верху бездны. и Дух Божий ношашеся верху воды. И рече Бог: да будет свет: и быст свет."
- Не забравяйте ни род, ни своето слово българско, казваше Константин при
завършването
на урока.
- Не изоставяйте и вярата Христова, за да не бъдат дните ви пусти и горчиви, дорде сте на земята. По-късно през средните векове като израз на свободолюбие и правдивост родопските българи спонтанно изявяват симпатиите си и привързаността си към богомилите. При царуването на цар Петър (927 - 969) в Родопите се разширява извънредно много богомилската ерес5. Родопските богомили открито обвинявали гръцкото и българското духовенство в поквара, извратеност и лицемерие, като мъжествено са отстоявали нанасяните им удари от църковните отци и гражданските власти. - И за даскал го бива, и за поп - говореха си помежду старите устовци.
към текста >>
46.
Цигулката
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
В разложените акорди, наситени с динамика и мощ и разгърнати във възходяща хармонична линия, ние усетихме как висшата воля подава ръка на скиталеца, ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух за успешното
завършване
на започнатата драма.
В границите на три октави Учителят разказа живота на една безсмъртна душа, преминала през битие, изпъстрено с драматизъм, на места с романтика, а другаде с размисъл. „Блудният син“ споделяше своя живот с езика на тоновете. Доловихме конфликти, противоречия, а някъде и успокоението, което дават светлите надежди, където животът е изтъкан от светлина и любов. Нежните пориви на едно любящо сърце доловихме в едно едва чуто пианисимо, напомнящо шепот. Това сърце търсеше мир в голямата арена на живота, лишено от любов и съчувствие, и където това сърце е още съвсем непознато.
В разложените акорди, наситени с динамика и мощ и разгърнати във възходяща хармонична линия, ние усетихме как висшата воля подава ръка на скиталеца, ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух за успешното
завършване
на започнатата драма.
С няколко тържествени акорда разказът завърши. Пръстите, които стъпваха по грифа и държаха лъка внимателно, прибраха цигулката в кутията. Концертът завърши. Това бе последното голямо изпълнение на Учителя пред неговите ученици.“
към текста >>
47.
63. ВЪЗКРЕСЕНИЕ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
"Нашите енергии влязоха в света и работят" — бяха свещените думи на Учителя след
завършването
на извора.
С гранит и цветни мозайки се строеше Малкият Извор на Доброто. Строяха го две скромни, предани души, представителки на два велики народа, които трябваше да се обединят в името на Истината — атрибут на Светия Дух. А Истината носи свободата. Новите Йосиф и Мария стояха с притаен дъх пред рожбата — извор, чиито кристални води се стичаха по котва към запад. Натам потекоха силите на Новата Епоха.
"Нашите енергии влязоха в света и работят" — бяха свещените думи на Учителя след
завършването
на извора.
"Сега всичко в света ще стане както тук го направихме". Великият архитект на живота построи плана на новия свят от скала и вода — основата на всичко на земята. Как тайно строеше Той новия свят! С каква любов следеше всеки най-дребен детайл на строежа. Обикалях планината да търся цветни камъчета за мозайките.
към текста >>
48.
I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
 
- Константин Златев
З.), които направляват целия Космос и които след
завършване
на всяка еволюция създават нови еволюционни вълни, следващи друг план и друг ритъм.
Наречието "засега" в горния текст обуславя действието на доброто и злото като първични принципи в света на относителността. От една определена област на духовната Вселена, обаче, тези два привидно антагонистични принципа се доближават постепенно по същността си един към друг, за да се слеят напълно, непротиворечиво и безконфликтно в съвършената хармония на Божието битие. И в заключение нека проследим обобщителните сведения, които предлага Учителят на ББ у нас, относно Всемирната ложа - майчинската космическа Свръхструктура, породила от недрата си ББ и ЧБ: "Освен тези две школи има и една трета школа - школата на Великите Учители, които са от по-висока йерархия и направляват дейността на първите две. Те си служат с методите и на едните, и на другите за своите велики цели, но не спадат нито към едната, нито към другата школа. Те са ония Велики Учители на Всемирното Братство (Всемирната Космическа ложа, която споменахме в началото на тази тема; К.
З.), които направляват целия Космос и които след
завършване
на всяка еволюция създават нови еволюционни вълни, следващи друг план и друг ритъм.
Под ръководството на техния мощен дух са слезли някога от високите върхове на Битието ония възвишени духове, които са създали слънчевите системи - в т.ч. и нашата. Те са създали и устроили първичната "космична" земя, някогашния "рай". На тази "космична земя" и досега живеят ония съвършени прачовеци, които са завършили своето развитие. Те са великите Предци на човечеството."
към текста >>
49.
IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН
 
- Константин Златев
в Казанлък, непосредствено след
завършването
на събора на Братството във В. Търново.
Направен е сполучлив опит за разглеждане и изясняване на някои от основните положения в теоретичната схема на Учителя П. Дънов. Групата на ББ в Казанлък изпраща "Отворено писмо" до архимандрит Евтимий Сапунджиев - тогава ректор на Пловдивската духовна семинария (София, 1922). В краткия текст (общо 11 страници), подписан "От учениците на Бялото братство в гр. Казанлък - септември 1922", е отговорено подробно на нападките, отправени от архим. Евтимий в речта му, произнесена на 27.08.1922 г.
в Казанлък, непосредствено след
завършването
на събора на Братството във В. Търново.
На свой ред белите братя и сестри преминават в атака, когато архим. Евтимий е заменял обективната критика с клевети и безпочвени измислици. Един от най-вълнуващите моментни в изложението е призивът към православния духовник, в който четем: "По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за борба и се борите не с думи, а с дела. Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство. Приложете Христовото учение в живота и ще имате подкрепата на интелигенцията" (пос.
към текста >>
50.
Ние бяхме в Рая!
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Трябва да се отбележи, че по-късно, след
завършване
на лагера на Седемте езера, Учителят с малка група ученици е ходел за няколко дни в Мусаленския дял на Рила.
Разпитват го кой е и какво прави по тези места. Крум обяснява някаква история за хляб, но те не му вярват. Най-после го пускат, той отива в Боровец и се връща в лагера с чувал, пълен с хляб. Голямо било учудването му, когато за мигове хлябът изчезнал, защото всички били много гладни и са се приготвяли вече да слизат, но в последния момент идва подкрепление. Крум казваше: „Никога не съм виждал хлябът да изчезва толкова бързо.“ Тогава Учителят му казал: „ Двамата братя в началото не е трябвало да се разделят. “
Трябва да се отбележи, че по-късно, след
завършване
на лагера на Седемте езера, Учителят с малка група ученици е ходел за няколко дни в Мусаленския дял на Рила.
Едно от най-свещените места там са Олтарите, които много пъти са били посещавани от Учителя и учениците му. Посрещането на изгрева от най-високото място от връх Мусала е изключително силно и величествено. Учителят с малка група ученици на връх Мусала Рилските лагери на второто езеро в района на Седемте езера започват от месец август 1929 г. и продължават до около 1942 г.
към текста >>
51.
И тръгна Словото по света...
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Имайки предвид трудностите, които е преживял в желанието си да направи колегите си вегетарианци и последователи на Учителя, в заключителното си слово при
завършване
на университета с много любов се обръща към всички с думите: „Ние решихме да се различаваме, но ние решихме да се обичаме и ние решихме да служим.“ Тези думи останаха като девиз за целия му живот.
И тръгна Словото по света... Още като студент в Гърция Крум Въжаров започва усилено да разпространява идеите на Учителя. Там той разбира, че трябва вътрешно да си готов, за да можеш да следваш духовен път. Вдъхновен от идеите и учението на Учителя, Крум искал веднага да ги сподели със своите колеги и те да ги приемат, но още тогава осъзнава, че не е лесно дори сред елитни духовни младежи. Той разбира, че това е дълъг процес на индивидуално развитие.
Имайки предвид трудностите, които е преживял в желанието си да направи колегите си вегетарианци и последователи на Учителя, в заключителното си слово при
завършване
на университета с много любов се обръща към всички с думите: „Ние решихме да се различаваме, но ние решихме да се обичаме и ние решихме да служим.“ Тези думи останаха като девиз за целия му живот.
Той имаше голямо сърце и обичаше всички души. През 1932 г. Бередин Крил-Джозелин от САЩ, която по това време е учителка по английски език в Ловеч, посещава School of Religioп в Гърция и там се запознава с Крум. Той я поканва на рилския лагер и я представя на Учителя. Тя е дълбоко трогната и впечатлена от всичко, което е видяла.
към текста >>
52.
Спомени за бате Крум от Миша Левин
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
А един от най-известните тогава в Москва свещеници, отец Дмитрий Дуцко, присъствал на едно от четенията на неделните беседи на Учителя и при
завършването
обявил: „Богомилска ерес!
Бате Крум подробно ни обясняваше какво е необходимо за лагера. А разговорът постепенно се отклоняваше и в края на краищата стигна до най-болния за нас въпрос. В това време заваля дъжд, започна силна буря, а ние седяхме и обсъждахме кой да бъде в нашия планински лагер. Работата е там, че по това време вече доста отчетливо се забелязваха разногласия между Учението на Бялото Братство и православието. Повечето свещеници, които по някакъв начин са се докоснали до Братството, се отнасяха към него отрицателно.
А един от най-известните тогава в Москва свещеници, отец Дмитрий Дуцко, присъствал на едно от четенията на неделните беседи на Учителя и при
завършването
обявил: „Богомилска ерес!
“ Това създаваше противоречия както вътре в групата, така и в умовете на нейните членове. Всички ние бяхме възпитани в дух на най-непримирим материализъм и едва съвсем наскоро бяхме се обърнали към нов възглед за света. Част от членовете на групата бяха дошли от Изтока - от йогата и будизма, а друга част я влечеше християнството. Но ние не познавахме никакво друго християнство освен православието. Само няколко човека бяха определили за себе си, че Братството - това е техният път.
към текста >>
53.
Борис Николов и Мария Тодорова
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Накрая, след
завършване
на вечерята, Мария Тодорова с голяма любов и благословение раздаваше на всеки от присъстващите храна от блюдата на Учителя.
Борис Николов ни посрещаше с думите: „Словото на живота пазим.“ На 27 декември - деня на заминаването на Учителя - Мария Тодорова канеше Крум с малка група младежи. Молехме се, пеехме и Мария Тодорова свиреше на пианото. Тя и Станка Христова Янчева приготвяха много вкусна вечеря. За Учителя оставяха един празен стол на най- централното място и сервираха за него от всички блюда.
Накрая, след
завършване
на вечерята, Мария Тодорова с голяма любов и благословение раздаваше на всеки от присъстващите храна от блюдата на Учителя.
Тук ще кажа и нещо за Станка Христова Янчева. Тя отишла при Учителя и казала, че много иска да работи за Словото, но няма образование за това. Тогава Учителят й казал: „Иди при Марийка и Борис.“ Станка беше като истински ангел. Тя безкористно помагаше в домашната работа и в поддържането на градината. Когато я посещавах, ми казваше с радост: „Аз правя всичко, каквото мога, в тази къща, за да отменя брат Борис и сестра Мария.
към текста >>
54.
Житейският път на хората
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Меркурий при преминаването си през Асцендента дава успехи в интелектуалните области - започване на учебни а занимания, вземане на изпити, благополучно
завършване
на учебно заведение.
Луната има отношение към водата, затова при това преминаване има опасност и от удавяне, но то няма да има фатален край. През Надира Луната, общо взето, създава промените в местопребиваването на човека, пътувания, напущане на родното място завинаги или за дълго време, заселване на друго място, като пребиваването му там ще бъде свързано с чести промени в общественото му положение, работата и в заниманията, и отново чести пътувания от новото място, където се е заселил. През Десцендента създава също благоприятни връзки с хората, а също и условия за женитба. През Зенита - промени в общественото положение и условия за женитба, промени в службата, заемане на някаква ръководна служба, свързана с управлението на хора от народа - като профсъюзен ръководител, ръководител на работници и пр. Общо взето, Луната при преминаването си през една от тези точки създава промени, благоприятни за човека.
Меркурий при преминаването си през Асцендента дава успехи в интелектуалните области - започване на учебни а занимания, вземане на изпити, благополучно
завършване
на учебно заведение.
Ако лицето има писателски талант, ще има успехи и възможност за издаване на свои трудове (литературни или научни), изобщо успехи в това направление. През Надира -търговски успехи както в родното място, така и в чужбина,: добри връзки с хората от интелектуалната област. През Десцендента - връзки с хората от околната му среда с известна сметка, със свой интерес, с лична изгода, а също и брак по сметка. През Зенита - успехи в научна област (вземане на изпити), търговски сделки, успехи в преподаването,напътствия към хора около него за успешно свършване на зададената работа. Изобщо Меркурий, преминавайки през тази точка, създава способността на човека да предаде умело това, което знае, да научи хората около него или подчертано умение да говори.
към текста >>
55.
18. Друг случай за завършване годината
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
18. Друг случай за
завършване
годината Оставаха ни само две седмици до последния учебен ден.
18. Друг случай за
завършване
годината Оставаха ни само две седмици до последния учебен ден.
Очаквах групата да определи хода на работата, с която трябваше да приключим годината. От два дни момчетата строеха аероплан. С малък потик от моя страна играТа се оформи в пътуване с един български и един руски аероплани из славянските страни. Спонтанно всеки, според интересите и силите си, започна работа в длъжността, която сам си избра. Времето беше малко и трябваше да се бърза.
към текста >>
56.
19. Пътуване с параход. Завършване учебната година с проект
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
19. Пътуване с параход
Завършване
учебната година с проект През първите години на моята учителска практика, завършвах учебната година с официална забава пред родителите.
19. Пътуване с параход
Завършване
учебната година с проект През първите години на моята учителска практика, завършвах учебната година с официална забава пред родителите.
Последната коствуваше доста труд, доста нерви и притеснение от страна на деца и учителка. В последствие, годишните ми забави придобиха по-интимен характер, изнасяни в учебната стая, където децата изпяваха и изиграваха пред родителите си най-обичните игри и песни, заучени през годината. Разбира се, че аз систематизирвах предварително номерата по сезони, прибавях тук-таме по някой нов номер, но общо забавата даваше отражение на всичко по-характерно през годината, изразено в песни, игри и драматизация. Все пак анализирайки психологически казаното, можем да си зададем въпроса — песните и игрите са ли най-съществената работа с децата? Не. Последните идват да ни послужат само като средство за целта ни — създаване добри навици, социално чувство, творчески дух и изграждане на силни характери у децата.
към текста >>
57.
Великиятъ човѣкъ
 
- Георги Радев (1900–1940)
И само нѣкои отъ тѣхъ, следъ
завършване
на своята творческа работа въ широкия космосъ, сѫ слѣзли на земята, за да я устроятъ и уредятъ.
Въ бѫдеще, обаче, когато великитѣ човѣци на дѣсния пѫтъ взематъ отново надмощие въ развоя на земното човѣчество — нѣщо което вече става — човѣшкитѣ мисли и чувства пакъ ще се уравновесятъ, и сърдцето ще дойде въ своето нормално положение. Когато въ пѫтя на своята инволюция великитѣ човѣци сѫ слѣзли на земята, за да я устроятъ, тѣ сѫ създали стомаха, изобщо храносмилателната система. Трѣбва, обаче, да споменемъ, че слизането на великитѣ човѣци на земята е било за тѣхъ само единъ епизодъ. То е единъ отъ последнитѣ етапи на тѣхната творческа дейностъ въ свѣта. Първоначално тия велики човѣци, тия мощни творци, сѫ били сѫщински богове въ невидимия свѣтъ, които сѫ взели участие въ сътворяването на свѣта съ всичкитѣ му звездни вселени.
И само нѣкои отъ тѣхъ, следъ
завършване
на своята творческа работа въ широкия космосъ, сѫ слѣзли на земята, за да я устроятъ и уредятъ.
Следъ като сѫ я уредили, тѣ отново сѫ се оттеглили въ духовния свѣтъ. Така че днесъ, на земята, истински велики човеѣци, така както по-горе ги описахме, нѣма. Има само представители на великитѣ човѣци. Всички ония, които хората наричатъ велики люде — поети, писатели, музиканти, учени, обществени дейци — сѫ само частични прояви на великитѣ човѣци, тѣхни временни представители. И наистина, какво представя единъ великъ музикантъ на земята, като Бетховена за примѣръ, въ сравнение съ ония велики, първоначални творци на мировата музика?
към текста >>
58.
Едно сравнение
 
- Георги Радев (1900–1940)
-------------------------------------------- *) Това есе е написано няколко месеца след
завършването
на парахода Нормандия.
След това е дошла нова епоха, нова култура, която е създала линията на сърцето. Най-после са дошли високо интелигентни човеци, които са създали нова епоха, плод на която е било очертаването на умствената линия." Ясно е, в светлината на това разбиране, че човекът, неговото тяло, е синтез на един милиардогодишен опит, че той е дело на разумни същества, които го са строили и организирали и още го строят и организират по един предначертан план. И ако един параход, като Нормандия е синтез на научния опит, събиран с вкове от човечеството, ако той съчетава в себе си техническите придобивки на много човешки култури, ако и най-малката частица в него е свързана с цяла една история на човешка изобретателност, изтръгваща бавно тайните на веществата и силите, колко повече човекът ? Ако този параход е дело на майстори, в които е работил техническият гений на цялото човечество, колко повече е дело на великия космичен Дух човекът ? Ако най сетне този параход не е последната дума на мореплавателната техника, нима днешният човек, неговият организъм, е последна дума на великото творческо Слово?
-------------------------------------------- *) Това есе е написано няколко месеца след
завършването
на парахода Нормандия.
към текста >>
59.
Глава втора: Веригата
 
- Атанас Славов
Върхът на образованието му обаче е следването му на медицина във Франция, където става дипломиран доктор, като при
завършването
си получава специална награда от Наполеон Трети.
Ето и колосът на нашето възраждане д-р Георги Миркович. Той е брат на сливенския милионер Русчо Миркович, който му осигурява от млади години дялът му в наследствения бизнес на баща им. Образованието му? Със стипендията на другия румънски милионер Селимински Миркович учи в Киевската духовна семинария с Филаретов и Драган Цанков. После идва гръцката семинария на Куру-чешме в Цариград.
Върхът на образованието му обаче е следването му на медицина във Франция, където става дипломиран доктор, като при
завършването
си получава специална награда от Наполеон Трети.
Става лекар в България. Пише научни, окултни, и духовни трудове. С Драган Цанков се включва в униатското движение, чиято цел е да освободи българската църква от парализиращото духовно господство на гръцката патриаршия. С помощта на поляка Чайковски в Сливен и борецът за модернизацията на Турция, Мидхад паша в Русе, Миркович дава рамо на идеята за обособяването на свободна от гръцко влияние българска екзархия. За съжаление в този етап на живота му водеща роля играят освен полски и турски аристократи, и един български сметкаджия.
към текста >>
60.
Глава трета: 'Опълченска'
 
- Атанас Славов
Със
завършването
си на пансиона, лутането в духовните проблеми, които я вълнуват, не само не се намалява, но се изострят, тъй като няма родители и трябва да се справя сама с трудностите на следучилищния живот.
За нея предпоставките за бъдещето й насочване към дъновизма се полагат още от първия Търновски Държавен девически пансион, в който започва образованието си през 1881 година. Там ги възпитават в религиозен дух и почти всяка седмица ги водят на църква. Обрядите и тайнствата, с които това е свързано, събуждат в нея въпросите за съществуването на Бога, за наличието на друг свят, където душата пребивава след края на физическия живот. Пита се „Защо Бог“ по собствените й думи „който дава всичко, има нужда да му се запали една свещица“. Никой, нито учителите, нито служителите в църквата, не могат да й дадат отговор на това.
Със
завършването
си на пансиона, лутането в духовните проблеми, които я вълнуват, не само не се намалява, но се изострят, тъй като няма родители и трябва да се справя сама с трудностите на следучилищния живот.
Учителства в Габрово, сключва брак със съпруг на военна служба в Плевен, и когато го преместват в Търново през 1903 година, за нея идва проблясъкът на бъдещият й път в живота. По това време Дънов изнася в Търново една от сказките си по френология. Иларионова присъства с брат си в читалищния салон, който я поразява с това, колко е препълнен. Дънов показва с илюстрации връзката между човешкото тяло и духовния му заряд, сочи пътищата на градежа на личността със собствените й човешки мисли, чувства, стремежи... Всички са прихласнати, и Иларионова осъзнава, че е свидетел на един непознат за нея подход към духовното! Това което я поразява и привлича неудържимо е абсолютния позитивизъм на Дънов. Той не се „бори с дявола,“ както досега са й втълпявали в главата от ученически години.
към текста >>
61.
Глава шеста: Изгрева 1927-1936
 
- Атанас Славов
След
завършването
на строежа Изгревът бързо се модернизира.
Роден в Кюстендилско, Ради си проправя пътя до Изгрева и постепенно поема грижата за всички овощни, зеленчукови градини, и лозя на братството, с по-младите си помощници. Абсолютно неуморно! Цели три десетилетия! Между другото по време на строежа на Салона, Учителят казва, че той е прероденият патриарх Евтимий, въпреки че не го съзнава. Бай Ради не е първият постоянен жител на Изгрева. Честта се пада на дипломирания биолог Борис Николов през 1928, който се присъединява към Братството като помощник на прочутия италиански мозайкаджия Бертоли. Както казахме вече през 1929 година двамата построяват братската чешма край Тополица.
След
завършването
на строежа Изгревът бързо се модернизира.
Изгражда се прочутата братска сграда „Параходът“ в края на Поляната, където след време се изпълнява Паневритмията. В нея се настаняват най-близките помощници и помощнички на Учителя. Дружество „Орион“ още на другата година електрифицира братското селище. (Водопроводната мрежа се прокарва едва през 1934 г.) Защо изобщо го споменавам? Защото електрическата консумация на Изгрева се заплаща по отчитането на само един общ електромер.
към текста >>
62.
Глава първа: Лъкът и тетивата
 
- Атанас Славов
Когато Константин започва училище в Устово, Торо слуша сказката на Емерсън при
завършването
си на Харвард за „себепознанието“ и „изучаването на природата“, и по-късно се оказва единственият тран- сценденталист, който изживява всеки свой час на останалия си живот по тези принципи, защото го „казва“, но не го баш прави дори самият Емерсън, разбира се.
И това не е лъвският рев на Стронг срещу верската лен, не е мистичното търсене на изкупление от греха на религиозното лицемерие на Константин Дъновски. Това е едно кротко, чисто, предутринно сияние изпод сенките на широколистата гора, в което прозира претворяването в думи на порива за избавление от „светското“ в света и откриване на себе си, и в себе си - откриването на Бога. Една книга в 2000 екземпляра само, издадена от най-добрия бостънски издател, придружена с някоя и друга добра рецензия и обречена на пет дълги години, докато тиражът се разпродаде. „Уолдън“. И ако мислите, че трийсет и две годишният Джеймс Стронг е странен, и ако мислите, че двайсет и четири годишният Константин е особен, тридесет и седем годишният Торо ще ви се види като гост от друга планета. Както изглежда на съгражданите си в Конкорд, откак го помнят.
Когато Константин започва училище в Устово, Торо слуша сказката на Емерсън при
завършването
си на Харвард за „себепознанието“ и „изучаването на природата“, и по-късно се оказва единственият тран- сценденталист, който изживява всеки свой час на останалия си живот по тези принципи, защото го „казва“, но не го баш прави дори самият Емерсън, разбира се.
В 1847, когато Константин заживява в къщата на чорбаджи Атанас, Торо става храненик в дома на Емерсън в Конкорд. Там редактира Емерсъновото списание „Дайъл“, чете книгите в библиотеката на Емерсън (още са запазени в къщата му в Конкорд: Ведите, Упанишадите, мистиката на Индия и Персия, Хоторн и Шекспир); но това не е „природата“ и „себе си“ (по речника на самия Емерсън), това е (пак по него) „самоосъществяване на личности от миналото... стари книги, четенето на които е празно загубено време, поради което трябва да се хвърлят настрана...“ И ето че от главите на почетните граждани на Конкорд започват да изскачат питанки, когато двадесет и една годишният младеж излиза от дома на Емерсън и вече никой не може да разбере с какво се занимава; макар че е напълно очевидно, че се посвещава на природното в себе си, в търсенето на божествената си същност, в претворяването в думи на Природата с главна буква, за да намери в нея Бог. Прави моливи в работилницата на баща си, наемат го за дърводелски услуги, цепи дърва - всичко, което може да му осигури бързо спечелена прехрана, за да има повече време за съзерцание и писане. И какви поразителни книги и опитности стават плод на това: „По реката Мари- мак“, „Екскурзиите“ му, „Горите на щата Мейн“, „Кейп Код“, „Един янки в Канада“. А когато божественият глас на християнина в него му казва, че да се води империалистическа война и да се убива за това е грях, и когато християнската му любов му казва, че робството е грях, той публично отказва да плати данъците си за 1843 година на държава, която нарушава най-светите принципи на християнството, и разстроеният шериф на Конкорд е принуден да го заключи зад решетките на градския затвор.
към текста >>
63.
Глава втора: Ученикът и учителите му
 
- Атанас Славов
Телескопичен блик През май 1884в Константинопол Томов се жени за сестрата на Икономов Адомица Пра септември следващата година, като учители в Американското научно-богословско училище в Свиищов, двамата възпитаници на университета Дрю в САЩ приемат сина на поп Константин от Хадърча Петър Дънов; на 24 юни 1887подписват атестата му за успешно
завършване
и на следващата година му дават препоръки за следване в Дрю.
- А такава граматична грешка, ако ме гледат в ръцете, както аз го гледам, и аз може...” Но преди да си завърши мисълта, Томов видя, че предлогът пред датата не върви баш така и без да се колебае, драсна черта и вмъкна поправка: „...на 30 декември 1874 и влиза в тази семинария на 4-ти март 1875.“ Записването на Стефан Томов в университета Дрю, Медисън Новият студент остави перото на тежката полирана дъбова маса. Така! Докторът намигна окуражително и двамата се усмихнаха като стари съзаклятници. Снеговете отново бяха сковали алеите в леса, когато Дружеството на полиглотите в Дрю се събра на учредителна среща в затоплената от парното голяма читалня на Гибънсовата библиотека. Оказа се, че членовете му общо говореха осем древни и осемнадесет съвременни езици. На първите две места в модерните езици (според официалната история на Дрю от Джон Кънингам) бяха двама българи: Стефан Томов от Котел с осем езика и Йордан Икономов от Елена, който беше изпипал шест.
Телескопичен блик През май 1884в Константинопол Томов се жени за сестрата на Икономов Адомица Пра септември следващата година, като учители в Американското научно-богословско училище в Свиищов, двамата възпитаници на университета Дрю в САЩ приемат сина на поп Константин от Хадърча Петър Дънов; на 24 юни 1887подписват атестата му за успешно
завършване
и на следващата година му дават препоръки за следване в Дрю.
В продължение на две десетилетия след това Томов превежда духовни книги от английски на български, като успоредно с това публикува свои трудове в Америка, където перото му отдавна е добре дошло. След като завършва Дрю и отива в Бостън да защити теоложката си теза и да следва медицина, Петър Дънов попада на една от тези статии на учителя си в сп. „Методистки преглед“от 1892: „Доктрината на панславизма“. (Тази статия, между другото, се цитира в методистката литература на САЩ повече от десетилетие след отпечатването й.) С нея именно Дънов навлиза в бурната дискусия от това време за Русия и славянството, поведена от бостънското списание „Атлантик мънтли“. За да развие с течение на годините една от тезите си за бъдещето на човечеството - че чрез страданията и жертвите на славянството ще се роди нова човешка раса, ще дойде нова цивилизация.
към текста >>
Става член и стажант-пастор на Нюаркското паство, пастор в Свищов 1877-81; Търново 1881-83; учител в Свищовския научно-богословски институт 1883-90; помощник-ръководител на Ловешкия район на методистката църква 1890-91 и Севлиево 1891 -92; книгоразпространител за България 1892-95; пак в Ловеч 1895-97; учител 1898-1904; във Враца 1904-18... Може би трябва само да добавим, че точното време на ученето му в Робърт колеж в Цариград е от 1865 до 1869 и че така се отличава там, че при
завършването
си е избран да държи публична реч.
Принадлежи към Методистката епископална църква. Има официален пасторски лиценз...“ Икономов получава званието бакалавър на изкуствата в Дрю през 1876 г. и завършва висшия курс 1876-77. Жени се за Манола Г. Илиева на 12 септември 1885.
Става член и стажант-пастор на Нюаркското паство, пастор в Свищов 1877-81; Търново 1881-83; учител в Свищовския научно-богословски институт 1883-90; помощник-ръководител на Ловешкия район на методистката църква 1890-91 и Севлиево 1891 -92; книгоразпространител за България 1892-95; пак в Ловеч 1895-97; учител 1898-1904; във Враца 1904-18... Може би трябва само да добавим, че точното време на ученето му в Робърт колеж в Цариград е от 1865 до 1869 и че така се отличава там, че при
завършването
си е избран да държи публична реч.
Представянето му е отлично, а темата забележителна: „За взаимните задължения между държавата и поданиците“. Теодор Боянов от Самоков, учил в университета Дрю през 1873-74 и 1877-78, без да се дипломира. Трайко Тесличков (по-късно Константинов) в университета Дрю, Медисън Трайко Тесличков от Щип, учи в Масачузетс и става бакалавър на духовните науки, след което учи в специалния клас на Дрю между 1876 и 1879. (Вероятно това е Трайко Константинов, чието житие е добре документирано и съм го дал по-долу, тъй като е възможно и той като Петър Дънов да се е подписвал с различни имена и да е подписал прощалната си снимка с фамилно име от прякора на баща си, след което да е останал известен с името на баща си Константин за фамилно име. „Тесличков“ фигурира и в статията на съвременника му Илия Йовчев за българските студенти в САЩ преди 1880, но не се говори за Константинов, което също подсказва, че това вероятно е едно и също лице с едно и също родно място, с една и съща година на завършване в Дрю, но с две имена.) Записан на 4 март 1875 - Стефан Томов, р.
към текста >>
„Тесличков“ фигурира и в статията на съвременника му Илия Йовчев за българските студенти в САЩ преди 1880, но не се говори за Константинов, което също подсказва, че това вероятно е едно и също лице с едно и също родно място, с една и съща година на
завършване
в Дрю, но с две имена.) Записан на 4 март 1875 - Стефан Томов, р.
Става член и стажант-пастор на Нюаркското паство, пастор в Свищов 1877-81; Търново 1881-83; учител в Свищовския научно-богословски институт 1883-90; помощник-ръководител на Ловешкия район на методистката църква 1890-91 и Севлиево 1891 -92; книгоразпространител за България 1892-95; пак в Ловеч 1895-97; учител 1898-1904; във Враца 1904-18... Може би трябва само да добавим, че точното време на ученето му в Робърт колеж в Цариград е от 1865 до 1869 и че така се отличава там, че при завършването си е избран да държи публична реч. Представянето му е отлично, а темата забележителна: „За взаимните задължения между държавата и поданиците“. Теодор Боянов от Самоков, учил в университета Дрю през 1873-74 и 1877-78, без да се дипломира. Трайко Тесличков (по-късно Константинов) в университета Дрю, Медисън Трайко Тесличков от Щип, учи в Масачузетс и става бакалавър на духовните науки, след което учи в специалния клас на Дрю между 1876 и 1879. (Вероятно това е Трайко Константинов, чието житие е добре документирано и съм го дал по-долу, тъй като е възможно и той като Петър Дънов да се е подписвал с различни имена и да е подписал прощалната си снимка с фамилно име от прякора на баща си, след което да е останал известен с името на баща си Константин за фамилно име.
„Тесличков“ фигурира и в статията на съвременника му Илия Йовчев за българските студенти в САЩ преди 1880, но не се говори за Константинов, което също подсказва, че това вероятно е едно и също лице с едно и също родно място, с една и съща година на
завършване
в Дрю, но с две имена.) Записан на 4 март 1875 - Стефан Томов, р.
1850 г. в Котел, също бакалавър на духовните науки от Дрю в класа от 1877. Подробностите по неговото образование и дейност вече видяхме при регистрирането му в матрикулационната книга на Дрю. Може би само трябва да доуточним, че колежът в Малта, в който споменава, че е учил, е английски и се нарича „Сент Джулпен“. Трико Константин (Трайко Константинов), роден в Щип на 1 януари 1848, учи в Американското мисионерско училище в Пловдив към средата на 60-те години на миналия век.
към текста >>
Защото, като мисля за онези години: за влизането на Петър в реалката, за
завършването
му с първия випуск и прощаването му с Варна, за да отиде в Американското духовно училище в Свищов, аз виждам много светлина, много шум, много пъстрота, много радост; виждам българите най- радостно от всички по него време да викат „ура!“, но не и най-много да тежат на мястото си.
Той бил, който преподава немски на Петър. Каква огромна империя са наследили българите, какви простори са им били отворени, какъв полет; и какви усилия е трябвало да положат да стигнат до това положение след петдесетина години, че който е учил в чужбина другаде освен Русия, ако отърве бесилото, трябва поне да иде в затвора за седем-осем години. Така или иначе - тогава било времето на високия полет и Петър в първите си години се носел със силните въздушни течения над родината си. Полет като кажеш на нашия литературен български език, значи право нагоре в подножието на престола Господен да стигнеш! А ако е полет от онези, дето си малко с изпъкнали очи и трохи от трахана около устата, и се опулиш и опънеш пети, и вжжжжжжж! - вземеш, че се треснеш баш в центъра на часовниковата кула? Вжжжжжжж-жът! - фронтално така! - баш в кубето на „Св. Богородица“?
Защото, като мисля за онези години: за влизането на Петър в реалката, за
завършването
му с първия випуск и прощаването му с Варна, за да отиде в Американското духовно училище в Свищов, аз виждам много светлина, много шум, много пъстрота, много радост; виждам българите най- радостно от всички по него време да викат „ура!“, но не и най-много да тежат на мястото си.
Варна е върхът и Варна е сриването на надеждите на тези, дето виждат нещата ясно и точно, както подиграният Шишков вижда България на българите, защото „на българите“ значи на български първенци, които са я водили към свободата; а сега е дошло време първенците да се готвят да варят клисави домати с ориз полуслепи на тавана на някоя от църквите, които са издигнали сами, и да мигат на парцали под насмешките на учениците си и новоиздигнатите угодници на освободителите. И къде им е бил акълът наистина - две хиляди души на международен град от над 20 хиляди. С пристанище на море, с железница до речно пристанище на най-оживения път до центъра на Европа, строена от англичаните. Град - строителната перла на османската архитектура! Град, от който се напуска и през който се влиза в България; отникъде другаде с изключение на Свищов може би (обърнете внимание! - всичките други български пътища към света са покрити с шопски овчи бърбонки и тракийски биволски палачинки. Бургас смърди на сяра и колиби с рибени кости и мидени черупки из дворовете, пък е и в Източна Румелия, не в Княжеството!).
към текста >>
64.
Глава трета: Колежанинът
 
- Атанас Славов
Толерантен, какъвто е бил цял живот, поп Константин е и достатъчно мъдър да остави сина си - който след
завършването
на варненската реалка безспорно е по-просветен от него - сам да вземе решението си.
И двамата е трябвало да скъсат с дърпащите ги назад сили, между които и с консерватизма и ксенофобията на тогавашно- то православие. Но - назад към нашия проблем. Единственото, което остава не съвсем ясно при това положение, е как възрожденецът поп Константин, който близо петдесет години тласка напред българската православна църква, дава сина си на протестантско училище. Отговорът на този въпрос не е прост, но не е важен, въпреки че го поставям, защото е очевидно, че българският читател ще си го зададе независимо по какви причини. Всъщност вероятно не е той само, който го е „дал“ или не.
Толерантен, какъвто е бил цял живот, поп Константин е и достатъчно мъдър да остави сина си - който след
завършването
на варненската реалка безспорно е по-просветен от него - сам да вземе решението си.
Освен това, както синът му има проблеми с това да нарича бялото черно само защото натам върви вълната, така и Константин е такъв и това си качество синът му взима именно от него; и когато българското паство се оказва, че е премахнало гръцките попове само за да може да не плаща грошовете, дължими на църквата за църковни служби, и когато православните попове стават по-тесногръди и фанатични от едновремешните гръцки попове и по-алчни - чудно ли е, че душата му се изпразва и че се дръпва настрана и се уединява, и се скрива в Нови пазар да служи там вече доста стар, само да е далеч от любимия си изпортен град? Съвсем не, ако видим какво пише за него в цариградския вестник „Македония“ Г. С. Раковски при първото му оттегляне: „Попитах за предишния им църковен предстоятел отца поп Константина, къде е и защо го няма. Казаха ми, че бил в с. Хадърча, празен и отстранен, защото били го удариш... Мене ми много докривя затова, защото никога не ми се щеше да чуя таквозинещо за този българин, който аз познавах от напред за родолюбив мъж...“ Не, не е чудно, че поп Константин се оттегля, и че ще търси нещо, от което да струи светлина и чистота, а не пушек на свещи само, миризма на тамян и броене на стотинки - нещо, което е било сладостта на първите шестдесет години от живота му.
към текста >>
Атестат на Петър Дънов за
завършване
на Богословското училище, Свищов Има десетки свищовски скици от това време, които се примъкват на опразнените от тежките турци столове.
Докато се изнесат напълно, в кафенетата им полека-лека почват да се примъкват по-беднички хора, защото тежките мюсюлмани са се изтеглили първи, и броениците там вече не са бисерни, и дори не са кехлибарени, а стъклени - какво да правим! Но гледката горе, гледката от Чифте кафене си остава такава гледка, каквато само мюсюлманина, и то от старите мюсюлмани, за които не можеш да кажеш „каквито българите, таквиз им турците“ - само истинският последовател на Мохамед може да забележи такова чудо, да осъзнае красотата му и да усвои и насели място, от което да му се наслаждава. Защото ви казах, че да гледаш е едно, и всеки гледа. Но да виждаш е по-друго. И като седнеш там, и като заброиш зърната на броеницата, и като ти донесат кафето, дето три пъти си е играл кафеджията да го дига и да го сваля над пясъка връз печката, в който е било заровено джезвенцето, за да дигне истински гъст каймак, и като се загледаш над тази сребърна лъснала пустота над Дунава, и като заспуска леките си кърмъзени пердета залеза над западната врата на света, за да успокои душата ти и да ти даде да се доближиш до Твореца си и да се приготвиш за сън, за мириса на пускащите влагата си фунийки в горната махала, зюмбюлите, гюловете, и като запотъва душата ти, трябва да оставиш в нея открехната една тясна цепнатина само и да чакаш без думи оттам да се вмъкне като последна твоя мисъл, преди да заседнеш в пълната си медитация, четирийсе и шестия стих на „Паяка“ от Корана: „Това, което е дадено на нас, е дадено и на вас; нашият Бог и вашият Бог са един, и на него се кланяме.“ И тогава гледането ти на тази красота магически се превръща в съзерцание на Божието величие, и ти провиждаш. Виждаш. Обикновено този е мигът, в който вдигаш филджанчето и сърбаш звучно (макар и тихичко) глътката кафе да чуе вечерта, че си провидял... и въздишаш блажено след глътката, и посягаш, и хапваш локума на клечка от чинийката пред себе си, защото трябва да се върнеш тук долу - не трябва да се прекалява.
Атестат на Петър Дънов за
завършване
на Богословското училище, Свищов Има десетки свищовски скици от това време, които се примъкват на опразнените от тежките турци столове.
Сетне малко по малко започват да идват и други свищовлии. Тук, по времето на Петровото учене, се случва да хапнат по локумче и учениците от методисткото духовно училище и да чуят какво имат да кажат местните философи: Точо, Мавруди Гойо... Чешити, но чешити ли само наистина? Може би - донякъде - залутани души като тези, за които пишем, дето никога не успяват да разберат защо не могат да лъжат себе си, защо не им се говорят неверни неща, защо виждат всичко толкова ясно, че не им се скача в боричкането за чиновнически места, и хапането, и дращенето, и наместването с рамена и къч по-напред в глутницата. Дънов - трябва да разберем - живее под натиск. В годините напред, когато личността му се натрапва на обществения поглед, колко пъти го търсят да го арестуват, колко пъти го бият така, че месеци ходи парализиран, колко пъти го разпитват в Дирекция на държавната безопасност, кроят нападения над лагера на последователите му на Изгрева, плюят го във вестниците, заточават го в родния му град.
към текста >>
Ако погледнете снимката му от това време, ще видите нещо съвсем различно от снимката му при
завършване
на реалката във Варна.
След няколко месеца, когато започне новата учебна година, ще се запишат четиридесет ученика! В същото време ще бъде издигната на по-високо ниво и учебната програма. Курсът става тригодишен - първо е подготвителният клас на колежа, следва научният клас и третата година е теологическият клас. Това, от което директорът Чалис е най-доволен, е фактът, че само приходите от таксите за записване тази година са стигнали 792 долара и с това ще могат да се платят всички разходи за пансиона. Мисията в Свищов е стигнала положението да бъде независима от външни издръжки. Томов и Икономов са наистина доволни от Дънов.
Ако погледнете снимката му от това време, ще видите нещо съвсем различно от снимката му при
завършване
на реалката във Варна.
На варненската снимка той не е силен, а по-скоро самовглъбен; млад човек, който не е съвсем наясно какво да прави. Петър Дънов от Свищовския методистки колеж е красив, самоуверен, с добро самочувствие и много очаквания за бъдещето. Сега засега Томов и Икономов му предлагат да се заеме с учителства- не в едно от селата, с които странстващият проповедник Петър Дънов е установил добър контакт и в които вероятно скоро ще има мисия. Да стане там учител - предлагат те, - а сетне пак ще говорят с Чалис и Управителния съвет, да видят какво може да му предложат. Може да остане в мисията на Хотанца, ако тя се развие, а може дори да го предложат да продължи учението си в Америка.
към текста >>
65.
Глава пета: Ученият
 
- Атанас Славов
Това бе раздаването на дипломите, на което Петър Дънов получи своето свидетелство за
завършване
на пълния курс на семинарията Дрю с изключение на подготовка по старогръцки език.
Двама развяваха американското знаме, а останалите викаха, докато тролеят се промъкваше между тълпите от двете страни на линията по протежение на ул. „Бойлстън“, за да се скрие в тунела под Градската градина. До среднощ се качиха сто хиляди души. До края на годината бяха извозени петдесет милиона пътници.“ (Джейн Холц Кейн) „Повече от пет хиляди души на час се тъпчеха като сардини... и крещяха като диви животни...“ (в. „Бостън Тлоуб“) * В четвъртък на 19 май 1892 г., в единадесет часа сутринта в семинарията Дрю в Медисън се проведе последното публично мероприятие за учебната година 1891/1892.
Това бе раздаването на дипломите, на което Петър Дънов получи своето свидетелство за
завършване
на пълния курс на семинарията Дрю с изключение на подготовка по старогръцки език.
Това, заедно с лиценза му за правоимащ пастор от Русе от 1887 г., както и фактът, че вече бе официално регистриран член на методисткото църковно паство (или както се казва, „конференция“) на град Медисън, щата Ню Джърси, му даде възможност да постъпи без приемен изпит във Факултета по теология в Бостънския университет още същата година. 12 октомври, сряда, 1892 г. той бе записан на страница 28 в матри- кулационната книга на теологическия факултет на Бостънския университет като специален студент. „Номер - 1615. Пълно име - Дънов, Петър К.
към текста >>
Бостънската обществена библиотека е започната при пристигането му в САЩ с бюджет от 400 000 долара, който до
завършването
й, когато той си тръгва през 1895 г., нараства на два и половина милиона! Това е буквално ренесансов дворец с фасада от тринадесет арки от розоват камък и чрез нейното великолепие архитектурният дух на Рим, преминал през Париж, ще се промъква по-нататък в имитации и подражания от площада „Купли“, където се издига тя, в частни резиденции и сгради на институции по крайбрежието на Чарлз Ривър в модния квартал Бек Бей.
Когато стара обществена сграда трябва да се замени с нова, по- голяма за порасналите нужди на администрацията, атрибутите й, колкото и прозаични и наивни, се пренасят тържествено като мощи на светец на новото място. Малко преди тръгването на Дънов обратно за България той вижда как мрачните граждани са се умислили заради изоставянето на стария щатски парламент на Бълфинч заради нова постройка и как се събират на 7 март 1895 пред сградата да гледат какво става. Церемониал- майсторът на щатския съвет лично сваля нейното свещено метално изображение на риба треска, увива „стария солен символ на Бостън“ (както казва един бостънец) в американското знаме и го отнася пеша, придружаван от петнадесет законодатели, за да го сложат на новата омразна щатска сграда от жълти тухли. И докато тези проблеми на съхраняването на града от алчната корпоративна урбанистика продължават да се решават без щадене на средства и емоционални изблици, новото строителство достига своя архитектурно-конструкторски апогей. По време на пребиваването на Дънов в Бостън именно се изграждат паметниците, които го правят „Бостън“.
Бостънската обществена библиотека е започната при пристигането му в САЩ с бюджет от 400 000 долара, който до
завършването
й, когато той си тръгва през 1895 г., нараства на два и половина милиона! Това е буквално ренесансов дворец с фасада от тринадесет арки от розоват камък и чрез нейното великолепие архитектурният дух на Рим, преминал през Париж, ще се промъква по-нататък в имитации и подражания от площада „Купли“, където се издига тя, в частни резиденции и сгради на институции по крайбрежието на Чарлз Ривър в модния квартал Бек Бей.
Заядливи журналисти ще наричат сградата „студена и скучна“, други - „прилична на хамбар“, но бостънски писатели, архитекти и гости интелектуалци ще се крият тук, за да работят с дни в спокойно уединение. Работата е там, че освен архитектурна представителност духът на Бостън тук се изразява в пълната органичност и функционалност на интелектуалната цитадела. След време именно тя ще бъде наречена „машина за живеене“, фраза, грешно приписвана на Курвоазие. Спокойствието и удобството на четящите тук се поддържа от скрити от окото последни постижения на жилищната техника; както ги изрежда един съвременник: „отопление, осветление, вентилация и електродобивна станция с три бойлера с по сто конски сили с две синхронизирани турбини от по сто и петдесет конски сили; с тях - две динама с капацитет от три хиляди и шестстотин сто и десет волтови двадесетватови електрически крушки.“ Скрити настрана пуфкат деветте помпи на вентилационните ветрила, девет електромотора за два пътнически асансьора, десет лифта за книги от хранилища до читални, прахосмукачки за почистване праха на всички книги на всеки етаж. Добавете към това пневматичните тръби за всмукване на листчетата с читателските поръчки до библиотекарите и нейните половин милион книги по полиците още при откриването й - и ще имате представа какво поразява бостънци и къде се е озовал Петър след семинарията Дрю с нейната - ще бъде ли светотатствено да кажем - колкото научна, толкова и „училищна“ библиотека, която го беше изумила преди четири години.
към текста >>
66.
1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г.
 
- Георги Христов
Те са против оковаващите рамки на всяка власт и копнеят за един живот, когато съзнанието на човека ще бъде така извисено, че всичко, което е ограничение и насилие, ще падне като излишно скеле след
завършване
на постройката.
Дори Петър ми казва, че не всички от другарите му знаят кой е той. Само брат му Иван и няколко от най- приближените знаят самоличността му. С Георги Шейтанов аз се видях по-късно при по-други обстоятелства, за които ще спомена по-надолу. Спомням си, че и в Бургас веднъж срещнахме група комунари - толстоисти142. Те са привидно по- близко до нас поради вегетарианството си и принципа на непротивене на злото, но и с тези анархисти ние не се чувствахме чужди.
Те са против оковаващите рамки на всяка власт и копнеят за един живот, когато съзнанието на човека ще бъде така извисено, че всичко, което е ограничение и насилие, ще падне като излишно скеле след
завършване
на постройката.
Не зная сега, но тогава толстоистите се показваха фанатизирани непротивенци и имаха наивни схващания за техниката и обработването на земята. И от тях се отличаваме. Все има нещо, което е по- чуждо от нашите разбирания. От една страна, те, а от друга - анархистите с фанатизма за безвластието, с утопичната постановка на въпроса за уредбата на бъдещето общество. Ние трябва да виждаме добре и да коригираме в себе си техните недостатъци.
към текста >>
67.
Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век
 
- Филип Филипов
Това е и последният път, когато Бодхисатвата се въплъщава във физическо тяло.32 Процесът на
завършване
на необходимостта от физическо въплъщение е съпроводен и от фаза на
завършване
на конкретната му мисия към човечеството.
За целта те използуват друга човешки същества и се вселяват (инкорпорират) в техните духовни структури. Хората, които се явяват един вид носители на Бодхисатвите, са високо посветени човешки индивидуалности. Особена закономерност в живота на Бодхисатвите е, че те остават неизвестни за света до 30-годишната си възраст.31 Част от Аз-а на Бодхисатвата прониква в предварително подготвените телесни структури на даден човек-носител, когато той е на приблизително 33 години. Настъпва коренна промяна (Рудолф Щайнер дава три важни знака, чрез които може да се различи съществото Бодхисатва): Бодхисатвата, проявил се чрез човека-носител, стои сякаш сам в света, несвързан с никаква верига учител-ученик, и словото му има изключителна морална сила, защото, благодарение на особената инкорпорация в човека-носител, успява да поддържа постоянна връзка както с духовното поле на Висшия Девакхан, така и с още по-висшия Свят на Провидението, откъдето извират великите принципи и добродетели на Христовото същество. Този процес на обмен с човешките същества на физическо поле протича периодично до момента, когато Бодхисатвата отработи способността сам да изгражда човешко тяло и по този начин да се роди като човек.
Това е и последният път, когато Бодхисатвата се въплъщава във физическо тяло.32 Процесът на
завършване
на необходимостта от физическо въплъщение е съпроводен и от фаза на
завършване
на конкретната му мисия към човечеството.
Тогава се казва, че съответният Бодхисатва се е издигнал до степента на развитие Буда. Най-общо, мисията на един Бодхисатва е насочена да подпомогне изработването на специални качества, добродетели и сили в човечеството, които съответстват на самото естество на дадения Велик Учител-Бодхисатва. Само част от въплъщенията на Учителите-Бодхисатви имат историческа известност. Когато един Бодхисатва завърши своята мисия, в последното си прераждане той преминава от степен Бодхисатва в степен Буда и предава водачеството на нов пратеник от Ложата на Светия Дух - Ложата на дванадесетте Бодхисатви". В това последно въплъщение учението на Бодхисатвата, станал Буда, обгръща цялото човечество.
към текста >>
НАГОРЕ