Търсене в текстове за 'Завършване'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 35 резултата в 26 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Западът за това говори: „В безпристрастният култ на красотата се намира крайно и пълно завършване духовното аз на човека, което в художествените преживявания, познава най-възвишените наслади - сливане с мировата душа".
Не традиции, не указания на жреците са ограничавали художника, а това, че пътят към изразяване на абсолютното е само един. – Той е символът. А в символа на изтока е положена една математична мисъл. Реализмът обаче не е само един отпечатък от разните дипли на хармоничното цяло - природата. Не. Незнайните никому копнежи на гения са напоени с нещо много по-непознато, неуловимо, недосегаемо, отколкото обикновената наслада - резултат на външно чувстваното. Западът за това говори: „В безпристрастният култ на красотата се намира крайно и пълно завършване духовното аз на човека, което в художествените преживявания, познава най-възвишените наслади - сливане с мировата душа". Нашето западно изкуство е преминало крайния предел на един от своите цикли. И сега то се намира пред входа на един нов свят. IV Трябва да гледаме с внимание всички сегашни форми, през които минава западното изкуство. След едно отклонение, тъй необходимо и тъй благодатно, сега то е видяло в зазоряващия се ден, своя идеал. С копнеж на влюбен момък, то се е запътило с големи стъпки към него.
към текста >>

2. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Известно ви е, че от век на век вечната лампа се предава чрез благоговйните ръце на тайните работници на Отца, стремейки се към завършване делото на Христа.
Той наставляваше твърде малко, а даваше само кратки указания на скромните и чистосърдечни търсители. Той нямаше едно съгласувано доктринално учение, но с течение на времето, идеите, без видима свръзка, които тоя или онзи от учениците търпеливо сбираше, в края на краищата се организираха в едно цяло, съобразно духовните, особености, нуждите и частните занятия на всекиго едного. Той поучаваше отделните лица и им даваше изобщо всичко необходимо, за да могат те да съградят разбиране на живота, но той никога не изложи една обща синтеза на Знанието. Дейността го занимаваше много повече. „Човекът, казваше той, който обикне своя ближен, както себе си, ще знае всичко." Един пълен реализъм, в който самите абстракции стават факти, в който всички минути на трайността и всички разстояния стават настоящи, - ето какъв образ вземаше видимият и невидимият свят за нашия мистик, утвърден в неизмеримата, но жива Целокупност, за която екстазите на Светиите ни донасят няколко бързи светкавици; тоя Божи приятел разнасяше непрестанно върху нещата и върху създанията възродителните семена на Духа. Известно ви е, че от век на век вечната лампа се предава чрез благоговйните ръце на тайните работници на Отца, стремейки се към завършване делото на Христа. А Тоя, последният, владетел на всяко величие, господар на всички създания, се е поставил по-долу от всички временни величия. Беден откъм богатство, беден откъм слава, беден откъм приятели, Той даде на хората всичко, включително до своята Майка и от дъното на това съвършено лишение от всичко, тръгна да победи свята. Моят приятел беше „подобен на едного от нас" и който реализираше пред общественото мнение най-безцветната форма на лишението - посредствеността. Такова беше за нашето деветнадесето столетие чудесното изобретение на Божественото милосърдие, понеже тая посредственост ще служи в Последния Ден за извинение на тия, които не са съгледали Светлината, тъй като лампата била много проста на вид; такава беше остроумната стратегия на божествената Мъдрост, да се укрива от любопитството на изопачените, благодарение на незначителността на човешката форма, чрез която тя въздействуваше. Накрая, още една дума.
към текста >>

3. СЪРЦЕТО-GEORG NORDMANN Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

След завършването на лицея, Сент Ив постъпва в морско медицинско училище, но поради заболяване го напуща и се заселва на остров Джереай, място на политическите емигранти през време на втората империя.
Като младеж следвал в лицея в Метре. Следването в този лицей е важен период в живота му и е имало грамадно влияние върху посоката на цялата му по-нататъшна дейност. Това следване е важно главно поради дълбокото, благотворното влияние, което е упражнил върху него учителят Мец, който може да се нарече истински негов духовен баща. Със своите разговори, идеи, подтици, насърчения и посочване пътя към идейното, чистото, възвишеното, Мец е разпалил, съживил красивите заложби на Сент Ив. Този пример ни показва от какво грамадно значение е, когато подрастващият човек има щастието да вижда около себе си идейни, чисти, благородни души, които със своята любов и идейност да подхранват възвишеното, божественото у младежа, за да може той после да стане един от работниците на новото. След завършването на лицея, Сент Ив постъпва в морско медицинско училище, но поради заболяване го напуща и се заселва на остров Джереай, място на политическите емигранти през време на втората империя. Мец му препоръчва да чете Фабр Д'Оливе, един от дълбоките френски окултисти, който е особено известен с книгата си „Възстановеният еврейски език", в която той разглежда първите десет глави от „Битието". Сент Ив с жар и вътрешно прозрение чете Фабр Д'Оливе и у него е вече запален онзи стремеж към дълбоката мъдрост на великата божествена наука. След френско-пруската война в 1870/71 година, той се прибира в Париж и постъпва на служба в едно министерство, но по това време той преживява ред нещастия: майка му, брат му, духовният му ръководител Мец се преселват отвъд. Това са най-мрачните може би моменти от живота му. Голяма скръб го обзема.
към текста >>

4. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Те са ония Велики Учители на Всемирното Братство, които направляват целия космос и които след завършване на всяка еволюция - създават нови еволюционни вълни, следващи друг план и друг ритъм.
Бялото Братство, следователно, е свързано с положителните сили, с доброто, Черното Братство - с отрицателните сили, със злото - в най-широка смисъл на думата. И едните и другите сили, обаче, са нужни за сега за проявите на живота. Службата им е строго разпределена. Освен тези две школи, има трета една школа - школата на Великите Братя, които са от по-висока йерархия и направляват дейността на първите две. Те си служат с методите и на едните и на другите за своите велики цели, но не спадат нито към едната, нито към другата школа. Те са ония Велики Учители на Всемирното Братство, които направляват целия космос и които след завършване на всяка еволюция - създават нови еволюционни вълни, следващи друг план и друг ритъм. Под ръководството на техния мощен Дух са слезли някога от високите върхове на Битието ония възвишени духове, които са създали слънчевите системи - в това число и нашата. Те са създали и устроили първичната „космична" земя, някогашния „рай". На тази „космична земя" и досега живеят ония съвършени прачовеци, които са завършили своето развитие. Те са великите Предци на човечеството. Тези Творци на миналото, тези велики предци, и днес слизат на нашата земя.
към текста >>

5. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Те направляват целия космос и след завършване на всяка еволюция, създават нови еволюционни вълни, следващи друг план и друг ритъм.
" За да не изпадне ученикът в заблуда, той иска да го накара сам да намери вътрешните богатства и чистота на своя учител, да намери не външния, а вътрешния му блясък. При това Учителят на Бялото Братство не ограничава учениците си, а им дава пълна свобода. Учителят на Бялото Братство, Учителят на Истината носи със себе си три неща: свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето. Лъжеучителят носи със себе си: робство за душата, тъмнина за ума и опорочаване за сърцето. За да имате, обаче, пълна представа за Учителите, ще ви кажа, че има и друга една категория учители - Великите Учители на Великото Всемирно Братство, които познават методите и на едните, и на другите и регулират тяхната дейност. Те направляват целия космос и след завършване на всяка еволюция, създават нови еволюционни вълни, следващи друг план и друг ритъм. Идването на един Учител на земята е разумен акт на цялата Жива Природа. За да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се съберат на едно място. При това, на земята също трябва да се подготвят съответните условия за неговото идване. Само за да набележа бегло пътя, по който тия условия се създават, ще кажа: Трябва да се родят двама гениални хора, за да се роди един светия - в смисъла, който Живата Природа придава на тия думи. А за да се яви един велик Учител, трябва да се родят десет светии.
към текста >>

6. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни.
Един е той, макар и да го схващат хората ту като „историчен", ту като „космичен", ту като „мистичен". Всички тия думи трябва да оживеят в истинското познаване на Христа, като изявена и проявена Любов на Бога, а не да останат сухи понятия, затвори за човешката мисъл. И наистина, не е ли за мнозина християни „историческият" Христос, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум? Къде е говорил Христос преди 2000 години за себе си като за историческа личност? Той говори за себе си като Дух, който ще пребъдва на земята „до скончание века", т.е. до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни. „Идете и проповядвайте", казва той на учениците си, „и аз ще бъда с вас до скончание века". Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на „небето", че седи там и чака „второто пришествие", за да започне да съди „живите" и „мъртвите". Истината е, че Христос никога не е напускал земята. Спомнете си неговите думи: „Даде ми се всяка власт на небето и земята". Христос е, който е движил, движи и ще движи и „историчния" и „космичния" и „мистичния" живот на земята и човечеството.
към текста >>

7. ДВА СВЯТА - Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И само някои от тях, след завършване на своята творческа работа в широкия космос, са слезли на земята, за да я устроят и уредят.
В бъдеще, обаче, когато великите човеци на десния път вземат отново надмощие в развоя на земното човечество - нещо което вече става - човешките мисли и чувства пак ще се уравновесят и сърцето ще дойде в своето нормално положение. Когато - в пътя на своята инволюция – великите човеци са слезли на земята, за да я устроят, те са създали стомаха, изобщо храносмилателната система. Трябва, обаче, да споменем, че слизането на великите човеци на земята е било за тях само един епизод. То е един от последните етапи на тяхната творческа дейност в света. Първоначално тия велики човеци, тия мощни творци, са били същински богове в невидимия свят, които са взели участие в сътворяването на света с всичките му звездни вселени. И само някои от тях, след завършване на своята творческа работа в широкия космос, са слезли на земята, за да я устроят и уредят. След като са я уредили, те отново са се оттеглили в духовния свят. Така че днес, на земята, истински велики човеци, в оня смисъл на думата, в който по-горе ги описах, няма. Има само представители на великите човеци. Всички ония, които хората наричат велики люде - поети, писатели, музиканти, учени, обществени дейци - са само частични прояви на великите човеци, техни временни представители. И наистина, какво представя един велик музикант на земята, като Бетховен например, в сравнение с ония велики, първоначални творци на мировата музика?
към текста >>

8. В БЕЗДНАТА НА ВРЕМЕТО - А. В. С. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Учителят ни казва по този въпрос, че „търпението е основа на живота", че търпението е причина за завършване на дадена работа.
Смъртта е външно нещо а не вътрешно. Търпението е едно от великите качества на Бога". Върху това велико качество на Бога — на Любовта, върху търпението, Учителят ни дава дълбоко разяснение. Апостол Павел казва само, че Любовта дълготърпи. Ние не добиваме от тези думи никаква светлина върху самото търпение. Учителят ни казва по този въпрос, че „търпението е основа на живота", че търпението е причина за завършване на дадена работа. По този начин ние схващаме Любовта в живота като дълготърпение. Ако животът е проява на Любовта, то търпението е негова основа, следователно, една от формите, в които се изявява любовта на земята, е дълготърпението. И като вложим Любовта сир. дълготърпението като начало на всяка работа, ние, наистина, можем да я завършим с успех. Така мисълта на Учителя ни става ясна, близка.
към текста >>

9. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Сега е завършване на една стара епоха.
Ще дойде един нов порядък. Шестата раса иде вече. Тя ще превърже раните на балата раса и ще й покаже, че има друг път. Това са новите хора в света — с пробудено съзнание. Строи се нещо хубаво в света, което хората не могат да си представят, какво ще бъде. Сега е завършване на една стара епоха. В човешкото съзнание става вече цял преврат — става преминаване от състоянието на буба в това на пеперуда. Сега иде една обща пролет — една духовна вълна, която ще засегне всички, само че тия, които са по-будни, ще имат повече условия да напредват. Но всички ще придобият нещо. Новото ще дойде, както пролетта — за всички. — Какви промени ще донесе новата епоха в човешкото съзнание?
към текста >>

10. ИДЕИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ - Влад Пашов Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Те са ония велики Учители на всемирното Братство, които напрявляват целия космос и които след завършване на всяка еволюция, създават нови еволюционни вълни, следващи друг план и друг ритъм.
Бялото Братство следователно, е свързано с положителните сили, с доброто, а Черното братство - с отрицателните сили, със злото, в най-широк смисъл на думата. И едните и другите сили обаче са нужни сега за проявата на живота. Службата им е строго разпределена. Освен тези две школи, има една трета школа - школата на великите Учители, които са от по-висока йерархия и направляват дейността на първите две. Те си служат с методите и на едните и на другите, за своите велики цели, но не спадат нито към едната школа, нито към другата школа. Те са ония велики Учители на всемирното Братство, които напрявляват целия космос и които след завършване на всяка еволюция, създават нови еволюционни вълни, следващи друг план и друг ритъм. Под ръководството на техния мощен дух са слезли някога от високите върхове на Битието ония възвишени Духове, които са създали слънчевите системи - в това число и нашата. Те са създали и устроили първичната космична земя, някогашния рай. На тази космична земя и досега живеят ония съвършени прачовеци, които са завършили своето развитие. Те са великите предци на човечеството. Тези Творци на миналото, тези велики предци и днес пак слизат на нашата земя.
към текста >>

11. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Затова тия 400 упражнения се следват с увлечение и при завършването им в нас остава чувството на очакване за продължение подхванатия ред.
Ето работа за която се е заловил г. Тричков в своят „Самоучител“. Почнал е той от гамата, обикновената, до-мажорна стълбица от тонове, която едва ли има грамотен човек да не знае наизуст, като ред от тонове, най-естествен, обикновен и свойствен за пение. От това първо стъпало автора като деца ни хваща за ръка и с 400 упражнения ни води все по-нагopе, докато свършва с пение на един величествен хорал на четири гласа. Важното е, че като са подбрани упражненията методически, водят ни без преход от по-лесното към по-сложното, в същото време, като музикални творби са ценни, а други ни са интимно близки като народни песни. Затова тия 400 упражнения се следват с увлечение и при завършването им в нас остава чувството на очакване за продължение подхванатия ред. Нужда, която автора обещава да задоволи с последующите части на същото ръководство. Да се заловим за работа, да упражним и развием музикалното си чувство, е работа наистина ценна и от естество да ни отвори път за истински радости. Усвоилият нотното пение се чувства радостен толкова, колкото и неграмотния прогледнал за книгата — всяко листче написана хартия той с усърдие приема и бърза да чете. Той е радостен, че нему се открива цялата съкровищница от идейното богатство, което той до тогава е чакал да му се подаде от чужди ръце. също така се чувства зарадван и тоя, който е получил музикална грамотност, нему се откриват съкровищата от хубости, които тоновете дават в своето съчетание, езика на музиката става разбран за него без ничие посредничество.
към текста >>

12. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 34 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По подобие на това, Божествената Йерархия, която ръководи нашата еволюция, ни изпраща в училището на земята през всеки живот —ден и, при завършването му ние сме повиквани обратно в нашето небесно жилище, за да си починем и да се подготвим за учението на следващия живот.
Ако минералните вещества в нашето тяло не се втвърдяваха и така биха ни дали възможност да си останем млади в течение на милиони години, не би било необходимо да се прераждаме: ний бихме могли да вземаме уроците на живота в течение на неспирния ход на епохите. Но поради нашето невежество и злоупотребление с това тяло, то не трае повече от 70 години и, както казват, даже по-малко от половината на това време е средната продължителност на човешкия живот. Следователно, ако ние бихме прекарали тук само един кратък тридесет или четиридесетгодишен живот, ний не бихме могли да усвоим всички уроци, които ни се дават тука и това би било прахосване на енергия. Ний, като хора, сигурно не бихме построили училище, снабдявайки го с всички приспособления за обучение на учебниците за да го изоставим после само след еднодневна работа в него; това със сходно с една космична система, която изисква присъствието на учениците в училището на живота само през един живот—ден. След като се свърши първия учебен ден в училището, ние изпращаме учениците дома, за да усвоят уроците на тоя ден и да се подготвят за възприемането на следващите уроци, и това продължава дълги дни и години. По подобие на това, Божествената Йерархия, която ръководи нашата еволюция, ни изпраща в училището на земята през всеки живот —ден и, при завършването му ние сме повиквани обратно в нашето небесно жилище, за да си починем и да се подготвим за учението на следващия живот. Невъзможно е за нашите учители да напъхат в главата на един ученик, — колкото и рано да е развит той — всичкото онова знание, което трябва да се изучи в училището, ако за това те разполагаха само с един ден време. Същото нещо е и в училището на живота. Космичната мъдрост и космичната любов не могат да бъдат усвоени за късо време; цели епохи са нужни, защото Божествените качества не са гъбовидни растения, които могат да бъдат намерени пипнешком. Те приличат повече на мощния дъб, който се нуждае от столетие за своето пълно развитие, но който има, в замяна на това, сила и мощност, които са непостижими за гъбата. Освен това, характера и условията на духовния свят го правят неудобен за тази фаза на развитието, която човек трябва да прекара тук на физическия свят.
към текста >>

13. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 85 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

При завършване на всяка една фаза от развитието си, преди да мине в нова, човек се подлага на изпит в живота, за да види сам, колко е способен и силен.
Всеки човек е един важен елемент в Природата. И не само хората, но за Природата са важни и минералите, растенията и животните. Когато човек отчаян каже: „От мен нищо няма да стане“, с това той губи вяра в себе си и в Природата. Ние не можем да станем онова, за което не ни е пратила Природата. Тя ни е пратила да проучим нейните закони и като ги изучим хубаво, ще дойде да ни изпита, а като издържим изпита, ще минем в по-горен клас. При завършване на всяка една фаза от развитието си, преди да мине в нова, човек се подлага на изпит в живота, за да види сам, колко е способен и силен. По този начин ще се укрепи и добие вяра в себе си, за да може да продължи своя път към съвършенството, което е идеалът на човека. Сегашният живот е само едно условие за придобиване на вечния живот. Според мен, страданието е най-великото явление в човешкия живот на земята. При страданието човек добива дълбочина. Скръбта и страданията ни засягат само за момент, но остават продължителни следи в живота ни.
към текста >>

14. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Второ, досегашното училище е откъснато от живота — от практическия живот на хората, в който ученикът влиза неподготвен, след завършване на образованието си.
Досегашното училище, взето в неговата цялост — от първото отделение на основното училище, до последния курс на университета — има следните три големи недостатъци: Първо, то е училище само за образование, но не и за възпитание. То дава само външни знания, голяма част от които са съвършено безполезни в дадения случай и се явяват като излишен баласт, с който се претоварва съзнанието на ученика. Тия знания засягат и задоволяват само интелекта на ученика, като напълно изоставят другите две страни на човешката природа: сърцето и волята, т. е. моралния облик на човека и неговия характер. Следователно, това училище е непълно училище, то е половин училище, щом не засяга човешката природа в нейната цялост. Второ, досегашното училище е откъснато от живота — от практическия живот на хората, в който ученикът влиза неподготвен, след завършване на образованието си. То дава многобройни знания, придружени с излишни подробности за това, което не е от съществена важност за живота. Грамадната част от тия знания, благодарение на тяхната ненужност, веднага след преминаването им се забравят от изучаващия. Но ученикът остава съвсем неориентиран в съществено важния за него практически живот, защото последният остава далеч от училището. Нашите педагози, досегашните съставители на учебните програми, предвиждащи този обременяващ и пречещ за правилното развитие на ученика материал, дали са се замисляли поне веднъж, какво ужасно престъпление те вършат спрямо народа си и спрямо неговите синове, превръщайки ги в механизми за запаметяване на ненужни знания, тъпчейки насила главите им с такива, както некои тъпчат с храна птиците за угояване? Кому и за какво е нужен този интелектуален автоматизъм, към култивирането на когото с отправени по-голямата част от грижите на днешното училище?
към текста >>

Ученикът трябва да бъде подготвен за живота, в които ще влезе след завършване курса на обучението.
Нужна е много работа, нужно е творческо мислене за изграждане на новото училище. Нужни са и нови хора, които да дадат идеите и да ги приложат на практика в неговото изграждане. Ние, за сега, даваме само основните линии, а формите и подробностите, в които те ще се въплътят, ще бъдат реализирани чрез търпелива работа в това направление. Не трябва да се бърза, защото създаването на една нова педагогична система ще бъде един сравнително бавен процес, при който и най-малкото действие трябва да бъде старателно обмислено. Втората коренна училищна реформа се състои в свързване на училището с живота, — с реалния всекидневния, практическия живот. Ученикът трябва да бъде подготвен за живота, в които ще влезе след завършване курса на обучението. Този живот, с неговите реални нужди, трябва да бъде застъпен, да влезе в училището, или, — училището да навлезе в живота. Животът и училището трябва да бъдат едно. В това направление възможностите са вече доста ясно очертани. Тук ние трябва да имаме едно трудово училище, в което обучението в производството и самото производство, трябва да бъдат застъпени във всичките им клонове. Ученикът не трябва само да „учи“ на книга, но той трябва да прилага на практика наученото, да създава, да произвежда.
към текста >>

15. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Този закон предполага завършване на човешката еволюция, път, към който човек сега върви.
Освен тези два закона, за които говорихме, има и трети, който отпосле вие сами ще познаете. За третия закон не може да се говори — той е закон на съвършенството. Законът за човешкото съвършенство е непознато нещо. Най първо човек трябва да научи закона към Бога и закона към своя ближен. И тогаз ще почне да изучава закона на съвършенството. Този закон предполага завършване на човешката еволюция, път, към който човек сега върви. Сега всички се стремите към пътя на съвършенството. Този път може да се постигне, когато бъдете развързани. Сега желая на всички ви да завържете нещо на земята, за да завържете нещо и на небето. И да развържете нещо на земята, за да развържете нещо и на небето. Това желая на вас и на всички народи по земята.
към текста >>

16. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

След завършване на събранието, гостите си, отпътуваха, изпратени с песни към своите места, за да занесат по нещо от това, което видяха и чуха на тази хубава духовна братска среща. Г.
че действително е така. И най-вкусната храна, като я дадеш на трескавия, тя е горчива за него, защото той има горчивина в устата си. Следователно и човек, когато е неразумен, той не знае къде да употреби благата и вместо щастие той си докарва нещастия. За разумния, обаче, не е така, той знае къде какво да употреби, знае къде как да постъпи и във всичко вижда дълбокия смисъл. Да, неразумния, и при най-големите блага и при най-добрите условия, пак може да бъде нещастен... Имаше още много, много ценни мисли в това живо слово и всеки вярвам взима това, което може да възприеме. След завършване на събранието, гостите си, отпътуваха, изпратени с песни към своите места, за да занесат по нещо от това, което видяха и чуха на тази хубава духовна братска среща. Г. Казанджиев За вътрешната свобода на жената Стремейки се да придобие политически и други права, не пренебрегва ли жената най-великото право. което има: да възпитава онези, които природата и е предоставила — нейните рожби? Жени, майки, нима не виждате безлюбието, жестокостта и безпътицата , в която вашите деца са изпаднали? Погледнете проявите на днешните млади и вие ще видите, че светът е пълен със сираци: Едни от тях непригледани поради усиления труд, с които майка им е била обременена; а други — възпитани от слугините, понеже майките са заети с журове и разрешаване въпроса за правата, които им са такава необходимост, без която светът би пропаднал! Като се изказвам така, мнозина биха помислили, че се обявявам против независимостта на жената.
към текста >>

17. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни.
ту като „космичен“, ту като „мистичен“. Всички тия думи трябва да оживеят в истинското познаване на Христа, като изявена и проявена Любов на Бога, а не да останат сухи понятия, затвори за човешката МИСЪЛ . И наистина, не е ли за мнозина християни „историческият“ Христос, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум? Къде с говорил Христос преди 2000 години за себе си като за историческа личност? Той говори за себе си като Дух, който ще пребъдва на земята „до скончание века“, т. е. до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни. „Идете и проповядвайте“, казва той на учениците си. „и аз ще бъда с вас до скончание века“. Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на „небето“, че седи там и чака „второто пришествие“, за да започне да съди „живите“ и „мъртвите“. Истина е, че Христос никога не е напускал земята Спомнете си неговите думи: „Даде ми се всяка власт на небето и земята“. Христос е, който е движил, движи и ще движи и „историчния“ и космичния“ и „мистичния“ живот на земята и човечеството.
към текста >>

18. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Христос, Сина Божий, слиза над Исуса, въплътява се в него и започва да се проявява чрез неговото физическо тяло, което Той употребява до момента на завършването на своята мисия на Голгота.
Това е било едно окултно общество, с висок морал и големи познания, различаващо се много от материалистите садукеи и от лицемерните фарисеи. Те са избягвали всяка външна проява на своите методи и дейност и на това се дължи факта, че те са почти непознати и че не са били отбелязани в новия Завет. Природен закон е, че никое същество, колкото и високо да стои то, не може да се проявява в един свят, без помощта на едно тяло, на един проводник, изграден от материята на този свят. Следователно, за да се изяви напълно на земята, Христос е трябвало да си послужи с едно физическо тяло, за каквото е избрано тялото на Исуса. Когато последният е бил на 30 години, Светият Дух, т. е. Христос, Сина Божий, слиза над Исуса, въплътява се в него и започва да се проявява чрез неговото физическо тяло, което Той употребява до момента на завършването на своята мисия на Голгота. Едно обикновено човешко тяло не би могло по никой начин да издържи страшните по своята сила и мощ вибрации на Сина Божий, на Великия Дух. Дори това тяло, чисто и високо организирано, не би могло да издържи дълги години и непрестанно действието на Христовия Дух и когато четем. че понякога Христос се е отдръпвал от своите ученици, както например, когато е ходил по езерото, за да ги посрещне, това е било за да даде почивка на тялото на Исуса, което било оставено временно под грижите на есеите. Исус е човек, а Христос е Бог. Христос е това велико същество, което изпълва със своето присъствие всички светове.
към текста >>

19. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Най-висшата, заповеди на основния закон на плазмата е стремежът да се завърши развитието, няма съмнение, че завършването на развитието представлява не само най-висшия възможен, но и изобщо достижим максимум на расовите добрини.
От това следва, че делото съдържание на етиката се извежда от основните закони на плазмата. От последните зависи и образуването на стопанските организации, както и особеностите на културното развитие на единичните раси. От тях същевременно могат да се правят заключения за отношенията на индивидите, както и на единичните раси едни към други. Най-напред ще покажем, без да влизаме в подробности, доколко съдържанието на етиката е в зависимости от основните закони на плазмата. Като най-висша заповеди в етиката се счита достигането на най-висшия възможен максимум на добрина. Най-висшата, заповеди на основния закон на плазмата е стремежът да се завърши развитието, няма съмнение, че завършването на развитието представлява не само най-висшия възможен, но и изобщо достижим максимум на расовите добрини. Работа на етиката е да даде отделните правила, които би трябвало да направят възможна дедукцията за всякого. Работа на расите е, да дадат отделните правила, които би трябвало да направят възможна дедукцията. за всекиго. Ние виждаме вече да се показва еднаквостта в основните мисли. Освен това, както етиката, така и расовата наука, имат еднакъв обект.
към текста >>

След завършването на университета се залавя за писателство в областта на литературната критика и философията.
До десетата си година Рудолф Щайнер е посещавал основното училище в селото, дето служил баща му. Като станал на 10 години, баща му го праща в едно реално училище. Той искал да изучи сина си за инженер или на някоя подобна професия. Като завършил реалното училище, Рудолф Щайнер постъпил в Политехническия институт във Виена, след което няколко години става частен учител. По-после завършва по философия във виенския университет. След завършването на университета се залавя за писателство в областта на литературната критика и философията. Ценили го като добър познавач на Гьоте и затова през 80-те години на миналия век му било поверено издаването на пълното събрание на Гьотевите съчинения, към които той е написал, като предговор, една ценна литературно-философска студия върху Гьоте. През първия период на своята дейност, за Гьоте е писал още следните съчинения: „Теорията на познанието в Гьотевия мироглед,“ „Гьоте като баща на нова естетика“ (1889 година), „Гьотевият ми роглед“ (1897 година). Писал е и за Шилер книгата: „Шилер и днешното време“. В тая книга той изтъква голямото значение за днешното време на Шилеровите „Писма върху естетичното възпитание на човека“. Други трудове на Д-р Щайнер от областта на литературната критика и философията са: „Фридрих Нитче, един борец против своето време“, „Хегел и неговите противници“, „Съвременната лирика“ и пр.
към текста >>

20. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Завършването на този период намира израз в половата зрелост.
През този период етерното тяло изработва в физическото това, от което последното се нуждае. Като траен резултат от тая работа се явяват собствените зъби, които заменят наследените (млечните). Те са най-плътните елементи в човешкото тяло, и за това се явяват последни — на седмата година. От този момент етерното тяло почва да работи самостоятелно върху растежа, само че то още се намира под влиянието на неосвободеното астрално тяло. В момента, в който астралното тяло се освобождава, етерното тяло завършва един период от развитието си. Завършването на този период намира израз в половата зрелост. Половите органи стават самостоятелни, защото освободеното от астрална покривка астрално тяло не работи вече на вътре, а на вън, като влиза в пряко допиране с външния свят. Както нероденото дете не трябва да се подлага на влиянията на външния свят, също тъй не трябва да въздействат до седмата година върху етерното тяло силите, които за него представляват това, което представляват за физическото тяло впечатленията от физическата околност. А пък съответни въздействия върху астралното тяло трябва да се допускат чак след половата зрелост. Не общи фрази, като напр. „хармонично развитие на всички сили и и способности“, могат да бъдат основа на истинското възпитание, а само действителното познание на човешкото естество.
към текста >>

(Следва) _____________________________________ 1) След завършването на тази статия, ще поместим статията: „Належащи реформи в нашето училище.
Всичкият въпрос е в туй, какви допълнителни цветове будят у децата тези цветове. Допълнителният цвят на червения е зеленият,а на синия — портокалено-жълтият, в което лесно можем да се убедим, ако гледаме съсредоточено на първия или втория цвят, и след това бързо си обърнем очите към бела повърхност. Този допълнителен цвят се произвежда от физическите органи на детето и изменя строежа на органите, съобразно с вътрешните нужди на детето. Ако раздразнителното дете се заобикаля с предмети от червен цвят, този цвят събужда вътре него зеления допълнителен цвят. Образуването вътре на зеления цвят действа успокоително, органите стават склонни към успокояване. (Следва) _____________________________________ 1) След завършването на тази статия, ще поместим статията: „Належащи реформи в нашето училище. Бъдещето училище“. 2) Нека от това изречение да не се вади заключение, че духовната наука се занимава само с най-общите въпроси на живота; тя е призвана да посочи основата за разрешението на тези по общи въпроси, но не по-малко е истина е, че тя може да помогне на всяко отделно лице, каквото и место да заема в живота, като му даде отговор на всекидневните житейски въпроси. Така духовната наука ще стане източник на сила и увереност в живота и в работата си. Значи, духовната наука може да даде разрешение както на великите загадки и задачи на живота, така и на наглед най-незначителните въпроси на всекидневния живот. 3) Любознателния читател пращаме към книгите „Ясновидство“ и „Чакри, Кундалини и Прана“ от Ч.
към текста >>

— жена ми, след завършването на селската учебна година, се завърнала в града.
Достоверността на съобщението се доказва. Този и следният факти са ни разправени от един наш добър приятел, г. М.: „Аз и жена ми сме от Габрово. Баба ми умря в Габрово в наше отсъствие, понеже аз бях студент в София, а жена ми — селска учителка. През 1909 година, — годила и половина след смъртта на баба ми. — жена ми, след завършването на селската учебна година, се завърнала в града. Аз бях още в София, понеже в градовете учебната година свършва по късно. Жена ми сънува баба ми такава, каквато изглеждала в последните дни на живота си. Тя дала на жена ми някои практически съвети за живота и после казала: „Много ми беше мъчно, когато умирах, понеже никой от вас не беше при мен, за да ви улесня при погребението“ (погребението станало много скромно в наше отсъствие, като са били взети в заем пари от чужди хора). След това й казала да отиде в малката стаичка (килер), и като влезе в стаята, още при вратата да се обърне на ляво и да измери от прозореца към вътрешността на стаята половин метър и да копае до дълбочина един чуперек (разстоянието от върха на палеца до върха на показалеца, раздалечени един от друг). На тази дълбочина ще намери каменна плочка, която представлява похлупка на едно гърненце, в което има пари златни, сребърни и книжни.
към текста >>

21. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— Способността да се приковат мислите и чувствата върху един особен предмет до завършването му.
Домолюбие (къщовничество). — Любов за дом; желание да се живее винаги на едно място; тази наклонност е приспособена към необходимостта за човека да има един дом. Нейният излишък се явява в лошо настроение спрямо другите страни. А недостатъкът й е: скитническо разположение. 5. Постоянство или продължителност. — Способността да се приковат мислите и чувствата върху един особен предмет до завършването му. Нейният излишък е: многословие и отегчително дълги истории. Недостатък: пристрастност към разнообразие; турят се няколко железа в огъня наведнъж; твърде преходен и нетърпелив. Егоистични наклонности Е. Жизненост. Любов за живот; младежка живост даже в напреднала възраст. Излишък: силна привързаност към живота; страх от смъртта.
към текста >>

22. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това е било завършването на университета.
Ще дам няколко примера, за да поясня казаното. Свещеник Георги Петров разправя в „Съвременната школа и живота“ за един студент-тяхнолог, който след свършването на последния университетски изпит връща се зарадван в къщи, обаче, още същия ден, за изненада на всички околни се самоубива. И много право обяснява свещ. Георги Петров причината на това самоубийство. До издържането на изпита си, този студент е имал един идеал, който давал смисъл на неговия живот, който го подтиквал към дейност. Това е било завършването на университета. Този идеал го е крепял в живота. Обаче, след издържането на изпита, той остава без идеал, Животът за него става пуст, безсмислен, защото душата му не е знаела по-високи идеали, и таз пустота става причина на самоубийството. Аз познавах един студент, който минаваше за голям идеалист, спореше с всички за разни теории, принципи, убеждения, и всички с възторг говорехме за него и възлагахме големи надежди на него. Но скоро след свършването на университета той изстина, стана съвсем практичен материалист егоист, който освен за грубите си материални интереси, други никакви по-висши интереси не признаваше. Даже казваше така: „аз сега поумнях.
към текста >>

Там би трябвало да си доизсънуваме напълно и до завършване нашите сънища и блянове, и тогава през течение на времето това пространство ще бъде формено препълнено с щастие, и от всеки предмет спомените от по-раншните мисли ще текат насреща ни и ще ни изнесат над самите нас към действия, които се виждат като чудеса.
Десет минути, прекарани в караница и спорове против собствената си съдба, или в завист спрямо чуждо щастие, означават изхабяване на голямо количество от собствената си сила, влошаване на собствената участ. Всека мисъл на завист или омраза дава един обратен ток, действа като самовнушение. Лошите чувства спрямо хората, които текат към тях в изобилие, са една разточителност, която не само ни докарва нещастие, но и разстройва предварително бъдещето щастието Комуто тези чувства са станали втора природа, той, разбира се, не може да очаква да се освободи от тях с един замах. Лошите навици на цел живот трябва да се изкореняват постепенно. Собствената стая е ателието, в което новото „аз“ би трябвало да се съгради от нови елементи, едно помещение, в което ни кой чужд човек не би трябвало да стъпи, а ние самите — само в часове, когато сме съвсем сигурни в своето ясно и весело настроение. Там би трябвало да си доизсънуваме напълно и до завършване нашите сънища и блянове, и тогава през течение на времето това пространство ще бъде формено препълнено с щастие, и от всеки предмет спомените от по-раншните мисли ще текат насреща ни и ще ни изнесат над самите нас към действия, които се виждат като чудеса. Лоши разположения и несамостоятелност са болести. Болният дух създава болно тяло. Болшинството от болните духовно си изпросват болничното легло чрез дълго и трудно подготвяне. Наопаки пък, колкото по-дълго човек култивира в себе си състоянието на постоянни радостни очаквания, толкова по-малко настъпва опасността да загуби това състояние, макар и временно, защото то му е станало втора природа и човек не е свободен вече да го премахне, било самото това състояние, било непрестанните приятности, свързани с него. Ние всички сме съзидани от сили, които се наричат мисли, и всичките ни действия несъзнателно са една непрекъсната молитва.
към текста >>

23. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

година, веднага след завършването на Гьотеанумския курс през октомври с. г.
Конференция в Бремен Тя траела от 2, до 8. октомври 1921 година. Разгледани били разни научни и педагогически въпроси от окултно гледище. Дейността на свободния окултен университет в Щутгарт Освен в Швейцария, свободен окултен университет е открит и в Щутгарт. Първият семестър почнал от есента на 1920. година, веднага след завършването на Гьотеанумския курс през октомври с. г. Този университет продължава редовно работата си и сега завършва шестия си семестър. Лекции се четат вечер в делничните дни. Този университет има известна връзка с Валдорфското училище :1) защото някои от лекторите са учители в това училище и 2) защото лекторите се държат за сега в помещението на същото училище. Почването на окултните университетски курсове се наложи, когато се основаха студентските окултно-просветителни групи в разни германски градове. Тези групи проявиха голям интерес към окултизма.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

3) Но някои ще кажат, че това няма да е възможно за повечето младежи, понеже колко души продължават образованието си след завършването на прогимназията?
Но, разбира се, тази работа — чистене на пътища е подходяща и за по-възрастни ученици. (Следва) 1) Виж статията: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“, в сп. „Всемирна Летопис“, год. I, кн. 4-5. 2) Под „Един Учител“, авторът Боян Боев има предвид Учителя Петър Дънов – Беинса Дуно, но поради преследване на списанието „Всемирна Летопис“ от страна на някои църковни деятели за това, че се пропагандира „дъновизъм“, се налага да не се споменава името на Учителя. 3) Но някои ще кажат, че това няма да е възможно за повечето младежи, понеже колко души продължават образованието си след завършването на прогимназията? Да, вярно е, че мнозина даже и незавършват прогимназията, а мнозина след завършването й или прекъсват образованието си или постъпват в професионално училище. Днес прогимназиалното образование е задължително, макар и само на книга. Обаче, според окултизма, общото образование, през което трябва да минат всички деца трябва да се простира и след прогимназията (след 14 година), защото преди младежът да се специализира в някоя професия, трябва да има достатъчно общо образование. Една от опасните тенденции днес в нашето учебно дело е ранното специализиране и професионализиране, ранното постъпване в професионално училище — след завършване на прогимназията. Общо образование, додето се оформи личността!
към текста >>

Да, вярно е, че мнозина даже и незавършват прогимназията, а мнозина след завършването й или прекъсват образованието си или постъпват в професионално училище.
(Следва) 1) Виж статията: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“, в сп. „Всемирна Летопис“, год. I, кн. 4-5. 2) Под „Един Учител“, авторът Боян Боев има предвид Учителя Петър Дънов – Беинса Дуно, но поради преследване на списанието „Всемирна Летопис“ от страна на някои църковни деятели за това, че се пропагандира „дъновизъм“, се налага да не се споменава името на Учителя. 3) Но някои ще кажат, че това няма да е възможно за повечето младежи, понеже колко души продължават образованието си след завършването на прогимназията? Да, вярно е, че мнозина даже и незавършват прогимназията, а мнозина след завършването й или прекъсват образованието си или постъпват в професионално училище. Днес прогимназиалното образование е задължително, макар и само на книга. Обаче, според окултизма, общото образование, през което трябва да минат всички деца трябва да се простира и след прогимназията (след 14 година), защото преди младежът да се специализира в някоя професия, трябва да има достатъчно общо образование. Една от опасните тенденции днес в нашето учебно дело е ранното специализиране и професионализиране, ранното постъпване в професионално училище — след завършване на прогимназията. Общо образование, додето се оформи личността! Всяка личност трябва да се оформи всестранно!
към текста >>

Една от опасните тенденции днес в нашето учебно дело е ранното специализиране и професионализиране, ранното постъпване в професионално училище — след завършване на прогимназията.
2) Под „Един Учител“, авторът Боян Боев има предвид Учителя Петър Дънов – Беинса Дуно, но поради преследване на списанието „Всемирна Летопис“ от страна на някои църковни деятели за това, че се пропагандира „дъновизъм“, се налага да не се споменава името на Учителя. 3) Но някои ще кажат, че това няма да е възможно за повечето младежи, понеже колко души продължават образованието си след завършването на прогимназията? Да, вярно е, че мнозина даже и незавършват прогимназията, а мнозина след завършването й или прекъсват образованието си или постъпват в професионално училище. Днес прогимназиалното образование е задължително, макар и само на книга. Обаче, според окултизма, общото образование, през което трябва да минат всички деца трябва да се простира и след прогимназията (след 14 година), защото преди младежът да се специализира в някоя професия, трябва да има достатъчно общо образование. Една от опасните тенденции днес в нашето учебно дело е ранното специализиране и професионализиране, ранното постъпване в професионално училище — след завършване на прогимназията. Общо образование, додето се оформи личността! Всяка личност трябва да се оформи всестранно! Молитвите на децата в Свободното Валдорфско училище С у т р и н : От главата до нозете аз съм образ Божи. От сърцето до ръцете аз чувствам Божието дихание. Когато говоря, аз изпълнявам Божията Воля.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Завършването на цялото Граалово действие, смъртното прославяне чрез Христовия Аз, се изразява с картината на възхождащото върху гроба слънце, гробът, който вече не е гроб.
Тук почва залязването на космичното слънце — Христос в земната аура, в тялото на земята. „Тогава, които стояха там и слушаха, казаха: „гърми“. Въздушното царство на елементите е разтърсено. При второто етерно прославяне, което става при вечерята с хляб и вино, водното царство на ундините се одухотворява: Христос измива нозете на учениците. И когато Юда излиза в световната нощ, казва се във вътрешността на Грааловия храм: „сега Синът човешки се прослави и Бог се прослави в него“. Завършването на цялото Граалово действие, смъртното прославяне чрез Христовия Аз, се изразява с картината на възхождащото върху гроба слънце, гробът, който вече не е гроб. Камъкът на смъртта е отвален и във вътрешността се явява светлия юноша, който, като пръв Граалов пратеник, възвестява възкресението .. . ___________________________________________ 1) Волфрам фон Ешенбах (1170 — 1220 год.), поет от епохата на първия разцвет на немската литература. Той се възползвал от келтското сказание за крал Артур, от испанското сказание за Св. Граал и създал своя Парсифал. Светата Граал е Чашата, в която Йосиф Ариматейски е събрал кръвта Христова, изтекла при пробождането му с копие върху кръста.
към текста >>

Тази свещена дума е била употребявана от незапомнено време от индусите и будистите по същия начин както в модерно време, като глас на потвърждение и завършване.
Макар че тоя начин именно да се възприема от всички, все пак същността й още не е изяснена и тази дума си остава все още една мистерия. Тя, обаче, е преживяла всички разрушения на най-великите империи, философии и религии, който светът е видел до сега. Нейната древност е несъмнена и дълговечността й, вероятно, е толкова голяма, колкото и на самата арийска раса. Следователно, произходът й не е еврейски, а санскритски. Звукът на тая дума, както се употребява и сега в Индия и другаде, е Ом или, както се пише, А-у-м (A U M), като буквата М остава по-някога „затворена“ гласна, а по някога отворена като ме. Тази свещена дума е била употребявана от незапомнено време от индусите и будистите по същия начин както в модерно време, като глас на потвърждение и завършване. Защо, обаче, тази дума означава завършване, съгласяване и пр.? Отговорът на тоя въпрос се намира в изследването на буквите, които съставляват тази дума, както ще покажем по-долу. Тя не е дума в строгия смисъл на тоя термин, доколкото не влиза в комбинация с други думи и нема практически каквато и да било граматическа цел. Това е, което се нарича Мантра, т. е. една дума със сила, понеже преливащите й се звукове имат известни стимулаторски ефекти върху личността или събранието, според начина, по който е произнесена, а знанието на силата ц се държи от свещеника или друг някой служител.
към текста >>

Защо, обаче, тази дума означава завършване, съгласяване и пр.?
Тя, обаче, е преживяла всички разрушения на най-великите империи, философии и религии, който светът е видел до сега. Нейната древност е несъмнена и дълговечността й, вероятно, е толкова голяма, колкото и на самата арийска раса. Следователно, произходът й не е еврейски, а санскритски. Звукът на тая дума, както се употребява и сега в Индия и другаде, е Ом или, както се пише, А-у-м (A U M), като буквата М остава по-някога „затворена“ гласна, а по някога отворена като ме. Тази свещена дума е била употребявана от незапомнено време от индусите и будистите по същия начин както в модерно време, като глас на потвърждение и завършване. Защо, обаче, тази дума означава завършване, съгласяване и пр.? Отговорът на тоя въпрос се намира в изследването на буквите, които съставляват тази дума, както ще покажем по-долу. Тя не е дума в строгия смисъл на тоя термин, доколкото не влиза в комбинация с други думи и нема практически каквато и да било граматическа цел. Това е, което се нарича Мантра, т. е. една дума със сила, понеже преливащите й се звукове имат известни стимулаторски ефекти върху личността или събранието, според начина, по който е произнесена, а знанието на силата ц се държи от свещеника или друг някой служител. При това, намерението в ума на свещеника относително желания ефект има също много голямо влияние, когато тая дума бъде произнесена както трябва.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тук пак с помощта на окултизма можем да внесем светлина, като кажем: след завършването на зъбната смяна към 14 година, настъпва половата зрелост.
4) Друго предразположение към зъбен кариес е онази възраст, когато телесният растеж е най-усилен. Такава възраст е началото на половата зрелост, т. е. между 13. и 16. година. След тая възраст зъбите са по-устойчиви на кариес. Тук пак с помощта на окултизма можем да внесем светлина, като кажем: след завършването на зъбната смяна към 14 година, настъпва половата зрелост. Тогаз астралното тяло се освобождава, и умът почва да се проявява все повече и повече, тъй че човешкият организъм в тая възраст, от подсъзнателни импулси, гледа да се предпази от флуорното действие, защото преголямото флуорно действие намалява условията за умствена проява. И тогаз зъбите стават кариозни. Тук човек е изкупил по-висшето си развитие в областта на духа със зъбното разваляне. Сигурно, големият процент кариозни в тази възраст е в свръзка с процеса на половото съзряване, защото половите жлези имат и функцията на вътрешна секреция. Процесът на половото съзряване е противоположен на процеса на минерализирането, който е външен.
към текста >>

НАГОРЕ

0.29366302490234