Търсене в текстове за 'Жилище'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 134 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_16 ) Божията воля - Боян Боев (1883 – 1963)

Това сам не може да направи, но като дойдат Бог и Христос да направят в него жилище, тогава ще разбере Истината и ще се повдигне.
Сами се ограничаваме, като не вършим Божията Воля. Двама братя като се бият в къщи, това ни най-малко не е Волята Божия. Хората трябва да станат слуги на Разумното, на Доброто. Да вършим Божията воля, да прославим Името Божие и да работим за въдворяване на Царството Божие, това са живи закони. Някой мисли, че може сам да се повдигне. Не! Това сам не може да направи, но като дойдат Бог и Христос да направят в него жилище, тогава ще разбере Истината и ще се повдигне. Невидимият свят има една голяма задача и много години ще минат докато внесе прояснение в човешкото съзнание. Човек съжалява, че е останал назад, а не съжалява, че не е изпълнил Волята Божия. То пък това е важното – да изпълни Волята Божия, а къде е той, това е второстепенен въпрос. Щом не е работил, да съжалява, че Божията работа е останала назад. Вие сте хора, които много добре изпълнявате своята воля и волята на другите, но Божията Воля много малко изпълнявате.
към текста >>

2. 2_06 ) Сила за постижение - Боян Боев (1883 – 1963)

Христос казва: „Ако думите ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в Мене, Аз и Отец ми ще направим жилище във вас.“ Ако стане това, тогава цялата Земя ще бъде наша, ние ще бъдем във всички, всички ще бъдат във всички и тогава всички погрешки, които сега виждаме, ще изчезнат.
Когато един човек дойде в една къща и щастието протече там, тогава той има Любов. В Любовта благото на всички хора е наше благо и нашето благо е благо на всички. На Божественото тяло трябват материали, с които да работи, и онези, които те обичат, ти ги дават. В мозъка има грамадна енергия, с която още не сте работили. Като влезете в Любовта, тогава мозъците на всички хора ще бъдат във ваша услуга. Христос казва: „Ако думите ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в Мене, Аз и Отец ми ще направим жилище във вас.“ Ако стане това, тогава цялата Земя ще бъде наша, ние ще бъдем във всички, всички ще бъдат във всички и тогава всички погрешки, които сега виждаме, ще изчезнат. Желая един ден всички, които сте обичали, да пожънете плода на своята Любов! Доброто е резултат на Любовта. Щом дойде Любовта, този свят ще почне да се изменя, както изворът откъдето мине, растенията разцъфтяват и връзват.
към текста >>

3. 2_12 ) Аз и Отец ми ще направим жилище във вас - Боян Боев (1883 – 1963)

АЗ И ОТЕЦ МИ ЩЕ НАПРАВИМ ЖИЛИЩЕ ВЪВ ВАС
АЗ И ОТЕЦ МИ ЩЕ НАПРАВИМ ЖИЛИЩЕ ВЪВ ВАС В частен разговор с един брат Учителя каза: У много хора има нещо, напластено от миналото. Ако има ревност, подозрение, съмнение, не може да се образува братство. Това не е онова Божественото, което сплотява хората. Когато се говори за Любовта, някой изпитва срам, понеже неговата любов има примеси.
към текста >>

Христос е казал: „Аз и Отец Ми ще направим жилище във вас.“ Можем да обичаме като Христа или по-точно – да дадем ход да се прояви Христос в нас.
Като се отдалечавате от Бога, ставате неприятели. Любовта има съвсем особено качество и като влезе в човека, го подбужда да чете, да учи, да работи за Господа, да се възхищава и да вижда възвишеното навред. Като намериш Божественото в човека, ти си намерил същинския човек. А като намериш човешкото в човека, ти си намерил сянката. Братът попита: „Вие вчера казахте, че можем да обичаме както Христос обича.“ Христос е казал: „Аз и Отец Ми ще направим жилище във вас.“ Можем да обичаме като Христа или по-точно – да дадем ход да се прояви Христос в нас. Апостол Павел казва: „Не живея аз, но Христос живее в мен.“ Любовта е проява на Бога в Живота. Който се е домогнал до тоя велик закон, той е придобил всичко. Докато не се нахрани с Любов, човек не може да бъде фактор в Живота. Разликата между влюбване и Божествена Любов е в следното: ако любовта, която имаш към някого, не хвърля сянка върху Любовта ти към Бога, тогава тази Любов е Божествена. Но ако твоята любов към някого хвърля сянка върху Любовта ти към Бога, тогава тази любов има примес.
към текста >>

4. 2_25 ) Размишлявай върху Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Христос казва: „Ако думите Ми пребъдват във вас и пребъдвате в Мен, Аз и Отец ми ще направим жилище във вас.“ Ако стане това, тогава цялата Земя ще бъде наша, ние ще бъдем във всички и всички погрешки, които сега виждаме, ще изчезнат.
“ Като работите за Бога, ще бъдете силни; имате ли вяра, капиталът е вътре във вас. Опитайте се един ден, като пеете, да се изясни небето. Друг път като пеете, пожелайте да завали дъжд и да напои растенията. В мозъка има грамадна енергия, с която още не сте работили. Като влезете в Любовта, тогава умовете на всички хора ще бъдат във ваша услуга, защото Бог ще бъде във ваша услуга. Христос казва: „Ако думите Ми пребъдват във вас и пребъдвате в Мен, Аз и Отец ми ще направим жилище във вас.“ Ако стане това, тогава цялата Земя ще бъде наша, ние ще бъдем във всички и всички погрешки, които сега виждаме, ще изчезнат. Някого го боли главата; турям ръцете си на слепите му очи, така образувам магнетично поле и главоболието му минава. Той има натрупана енергия и затова го боли главата. Чрез магнетичното поле му се взема енергията и му минава. Казвам някому, комуто го боли главата: „Защо се караш със съседа си за два метра място, по-добре иди да се примириш и ще ти мине насъбралата се енергия.“ Едно правило: като отидеш при един човек, намери в него една добра черта; държиш ли я в ума си, ще имаш една отворена врата. Сега пък вие търсите отрицателни черти в него.
към текста >>

5. 3_12 ) Имаме дом неръкотворен - Боян Боев (1883 – 1963)

Апостол Павел казва: „Ако ни се разруши земното жилище, имаме дом неръкотворен.“ Някой на Земята е страдащ, а горе, като замине, се радва.
За да ти се яви някой заминал, за да го виждаш и да говориш с него, трябва да го обичаш. В ума си дръж най-хубавите черти – като Ангел да е в твоето съзнание и тогава ще дойде. А не да кажеш: „Той беше малко упорит, но дано се е изменил.“ Една душа до 40 дни не може да се яви, защото е заета изключително със себе си. Завеждат я на всички места, дето е живяла, за да види целия си живот. След това вече ѝ дават работа и може да се явява. Апостол Павел казва: „Ако ни се разруши земното жилище, имаме дом неръкотворен.“ Някой на Земята е страдащ, а горе, като замине, се радва. Тогава защо ще плачем за него? Човек никога не е умрял. Умрелите са по-живи, отколкото живите. Един свещеник дойде при мен и ми каза, че го е страх да служи в църквата сам, трябвало всякога да има с него и друг поп. Той поиска съвет от мен.
към текста >>

6. 3_15 ) Развитие на новите сетива - Боян Боев (1883 – 1963)

Концентрирайте съзнанието си върху този стих: „Ако думите Ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в Мене, Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас и Аз ще ви се изявя.“ После може да вземете за концентрация от Ев.
Без съзерцание, без изолиране от външния свят нищо не може да се постигне. Ако хората дойдат в Любовта, ще се разшири зрението им. Един човек, който наближава да добие ясновидство, сънищата му почват да стават по-свързани. Един брат попита: „Върху коя мисъл е най-добре да се концентрира съзнанието при тези упражнения? “ Концентрирайте съзнанието си върху този стих: „Ако думите Ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в Мене, Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас и Аз ще ви се изявя.“ После може да вземете за концентрация от Ев. от Йоана 14 гл., 21 стих; 14 гл., 23 стих; 15 гл., 7 стих. Апостол Павел е имал опитността на излъчване и казва: „Видях нещо, но дали бях в тялото или вън от тялото не зная.“ Той е бил извън тялото. Един брат запита: „Може ли човек при тези упражнения да се концентрира върху Христа? “ Да, може, но не върху разпнатия Христос.
към текста >>

7. 5_01 ) Завеждам ви при извора - Боян Боев (1883 – 1963)

Знанието е дреха на Любовта, Истината е охрана, жилище.
Добрата обхода е капитал! Чрез учене ученикът разработва този капитал. Ако не се учи, капиталът остава неразработен и тогава след време изчезва, изхарчва се. Всяко нещо, което не дава плод, се хаби, намалява се. Най-първо човек трябва да цени Любовта, която дава Живот, а след това да желае да облече Живота. Знанието е дреха на Любовта, Истината е охрана, жилище. В Любовта човек се ражда, в Мъдростта се облича, а в Истината има жилище, в което да живее. Любов, Мъдрост и Истина са три необходими неща. Много братя и сестри са отдадени напълно на уреждането на материални и лични въпроси и не живеят идеен живот. Затова е необходимо да се създаде мисловна централа – не всяко нещо да се съобщава на всички, а само на определени. Някои не прилагат и даже понякога съжалявам, че почнах в България духовна работа.
към текста >>

В Любовта човек се ражда, в Мъдростта се облича, а в Истината има жилище, в което да живее.
Чрез учене ученикът разработва този капитал. Ако не се учи, капиталът остава неразработен и тогава след време изчезва, изхарчва се. Всяко нещо, което не дава плод, се хаби, намалява се. Най-първо човек трябва да цени Любовта, която дава Живот, а след това да желае да облече Живота. Знанието е дреха на Любовта, Истината е охрана, жилище. В Любовта човек се ражда, в Мъдростта се облича, а в Истината има жилище, в което да живее. Любов, Мъдрост и Истина са три необходими неща. Много братя и сестри са отдадени напълно на уреждането на материални и лични въпроси и не живеят идеен живот. Затова е необходимо да се създаде мисловна централа – не всяко нещо да се съобщава на всички, а само на определени. Някои не прилагат и даже понякога съжалявам, че почнах в България духовна работа. Трябват безкористни хора, които са готови да служат безкористно на Бога, а в Братството такива са само отделни лица.
към текста >>

8. 5_15 ) Като седнеш да разсъждаваш - Боян Боев (1883 – 1963)

Тялото е жилище, храм, дето Бог живее.
КАТО СЕДНЕШ ДА РАЗСЪЖДАВАШ Сега поставят Духовният свят в противоречие с материалния, а между тях няма такова. Материалният живот не трябва да се смесва с плътския. Не трябва да се смесват плътта и тялото. Тялото е жилище, храм, дето Бог живее. А плътта е муха, оплела се в паяжина. Човек се е оплел в някои желания, та не може да се освободи от тяхното действие. Човек трябва да знае, кое нещо в него е недовършено, в кое е останал назад. Всеки ученик трябва да знае върху кое в себе си трябва да работи. В човека има и нещо животинско и затова той трябва да гледа, да мисли, защото от низшите желания произтичат всички нещастия.
към текста >>

9. 6_12 ) Растителни инсталации - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако постоянно боравим с Божието Слово и пребъдваме в Христа, тогава Любовта и Онзи, от когото излиза Любовта, ще почнат да градят вътре в нас жилище, ще съградят Новото, и като го съградят, Той ще ни се изяви.
Ще отидете при тези растения, към които имате разположение, защото тогава можете да научите нещо. Изберете някое от тях и вижте какво влияние упражнява. Общувайки с растенията, ще научите езика им. Изведнъж не може да се разбере растението с потънкостите му. Едновременно изучавайте Евангелията. Ако постоянно боравим с Божието Слово и пребъдваме в Христа, тогава Любовта и Онзи, от когото излиза Любовта, ще почнат да градят вътре в нас жилище, ще съградят Новото, и като го съградят, Той ще ни се изяви. Това градене е почнало от памтивека, от незапомнени времена. И сега ще ни се изяви. Същите братя и сестри след известно време бяха приети от Учителя. Една от сестрите каза: „Учителю, вие бяхте казали да правим упражнения за свързване с вътрешния живот на растенията и с Напредналите същества, които работят върху тях. Кажете ни още нещо по това.“
към текста >>

10. 7_02 ) Вярвай в невъзможното - Боян Боев (1883 – 1963)

Представете си, че имате жилище, издигнато сред местност, където живеят тигри, но то е заобиколено с тънка телена мрежа и ти няма да се страхуваш от тигрите, защото когато дойдат, ще се блъснат в телта и ще се върнат назад.
Някой казва: „Ти, досега като вярваш, какво си придобил? “ Като вярвам, всички ще ми помагат, а като не вярвам, никой не ще ми помага. Като не вярваш, ти си сам, а като вярваш, ти си заедно с всички и тогава няма да има противоречие. Това е цяло изкуство. Веруюто на човека е като едно укрепление. Представете си, че имате жилище, издигнато сред местност, където живеят тигри, но то е заобиколено с тънка телена мрежа и ти няма да се страхуваш от тигрите, защото когато дойдат, ще се блъснат в телта и ще се върнат назад. Но щом те намерят неподготвен, атакуват те. Един американец отишъл в джунглата, за да проучва живота на маймуните. Дохождали тигри, боа и други зверове, но той пущал електрически ток по една мрежа, поставена около него като ограда, и всички се разбягвали. Човекът на Вярата е ограден. Когато искаш да приложиш един план и ако твоето съзнание е раздвоено, планът няма да успее.
към текста >>

11. 27) Жилище, облекло, красота - Боян Боев (1883 – 1963)

ЖИЛИЩЕ, ОБЛЕКЛО, КРАСОТА
ЖИЛИЩЕ, ОБЛЕКЛО, КРАСОТА След лекцията и Паневритмията поздравихме Учителя, насядахме на полянката и почна разговор. Една сестра запита какви ще бъдат жилищата в следващата култура на Шестата раса и дали тогава ще има такива многоетажни здания с много апартаменти. Не, тези сгради не са хигиенични, защото човек се откъсва от общение с Живата Разумна Природа; това са затвори. В бъдещата култура едно семейство ще живее в обширен парк, в средата на който ще има малко здание с няколко стаи и кухня. В съседство ще се намира друг парк, за друго семейство – пак в средата с малко жилище и т. н.
към текста >>

В съседство ще се намира друг парк, за друго семейство – пак в средата с малко жилище и т. н.
ЖИЛИЩЕ, ОБЛЕКЛО, КРАСОТА След лекцията и Паневритмията поздравихме Учителя, насядахме на полянката и почна разговор. Една сестра запита какви ще бъдат жилищата в следващата култура на Шестата раса и дали тогава ще има такива многоетажни здания с много апартаменти. Не, тези сгради не са хигиенични, защото човек се откъсва от общение с Живата Разумна Природа; това са затвори. В бъдещата култура едно семейство ще живее в обширен парк, в средата на който ще има малко здание с няколко стаи и кухня. В съседство ще се намира друг парк, за друго семейство – пак в средата с малко жилище и т. н. Всеки ще има своя стая, защото има закон, че свобода и простор са нужни на душата. При много хора в една стая се зараждат някои нежелателни състояния. Всички съвременни хора усещат, че трябва една промяна. В една културна страна хората се събират, после всеки ще си отиде, за да остане вечер сам в своята стая, и на сутринта пак ще се съберат. Както днес са устроени нашите градове, това е човешки порядък, все още не е наложен Божественият порядък.
към текста >>

Жилището трябва да бъде сухо и ако се намира над подземни водни течения, не е здравословно, хората стават нервни.
Иначе имат хубави села, но в градските многоетажни здания едва към обед ще влезе лъч слънце. В сравнение с Ню Йорк, тук в София ние сме като в Рая. Казах на американците, че домовете им не са хигиенични, понеже нямат комини, докато българинът има голямо огнище, чрез което става промяна на въздуха, то служи за естествена вентилация. Къщите нека да имат горе на покрива полегати прозорци. Препоръчвам ви стаи четири на четири метра и доста високи. Жилището трябва да бъде сухо и ако се намира над подземни водни течения, не е здравословно, хората стават нервни. Материалът, от който са направени сегашните къщи, не е хигиеничен, трябва да бъде от стъкло. Стъклените къщи са най-хигиенични, а ако искаш повече или по-малко светлина, ще си послужиш със завеси. Понеже светлината пречиства, стъклените къщи са най-здравословни; къща, в която светлината не влиза, не е здравословна. Една сестра попита: „Какво ще бъде бъдещото облекло? “
към текста >>

12. 66) Психични причини за болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Възможно е болестите да имат външни причини: простуда, неправилен режим на хранене, влажно жилище, заразяване с микроби и пр., но най-важни са психичните причини.
ПСИХИЧНИ ПРИЧИНИ ЗА БОЛЕСТИТЕ Днес група лекари посетиха Учителя. Отвори се въпрос за причините, които донасят болести. Учителя каза: Възможно е болестите да имат външни причини: простуда, неправилен режим на хранене, влажно жилище, заразяване с микроби и пр., но най-важни са психичните причини. Основните причини са психични, понеже правят човека предразположен към тази или онази болест и тогава малка външна причина докарва болестта. Когато болният се повдигне вътрешно, той непременно ще оздравее, макар и наглед да изглежда неизлечимо болен. Тогава могат да се възобновят и белият дроб, и мозъкът. Направи ли човек реална връзка с Бога и намери ли отвътре силата, ще оздравее. Болестите си имат причина в човешките мисли, чувства и постъпки.
към текста >>

13. 6) В съня на Навуходоносор - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато дойде време някой да си заминава, ще повика приятелите си, за да се сбогува, ще им каже: „Сбогом, ще стана невидим, ще се възнеса нагоре в приготвеното за мен жилище“, и ще се дематериализира.
Една сестра запита каква нова дарба ще има новата Шеста раса. Те ще виждат отпред и отзад, в тях ще се развие шестото сетиво, а у човека са вложени дванадесет сетива, които чакат своето развитие. Засега е по-добре да не виждате хората чрез шестото сетиво, защото, ако се отвори то и погледнете по-надълбоко, ще се хванете за главата, ще ви бъде ясно какво мисли човекът, който стои до вас, и може да се отвратите от най-ближните си. Като мине опасното, като се изчисти съзнанието, чак тогава ще се отвори третото око. В културата на Шестата раса хората няма да умират, както сега. Когато дойде време някой да си заминава, ще повика приятелите си, за да се сбогува, ще им каже: „Сбогом, ще стана невидим, ще се възнеса нагоре в приготвеното за мен жилище“, и ще се дематериализира. Това ще бъде в по-далечното бъдеще. Една раса, докато стигне до своя връх, идва в упадък. Упадъкът не е нищо друго, освен преминаване на енергията Ă в по-висша форма. Упадъкът на бялата раса е слизането Ă от арената, тя е стигнала до дъното и по-долу не може да отиде – ще почне да се повдига, но не точно тя, а нейното дете – Шестата раса. Новият континент, който ще изникне от дъното на Тихия океан, ще бъде континент на Шестата раса.
към текста >>

14. 58) Общение с Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Христос казва: „Ако Ме любите, Аз и Отец Ми ще ви посетим и ще направим жилище във вас и Аз ще ви се изявя.“ След възкресението си на кои се яви Христос?
Приемам за християнин този, с когото е Христос. Братът сподели с Учителя, че е велико нещо човек да реализира в себе си думите на апостол Павел: „Не аз, но Христос живее в мене.“ Хубаво е в този стих да се изостави думата не и той да гласи така: „Аз се уча от Христа, уча се от това, което Той върши в мен.“ За учениците този стих трябва да се измени. Братът попита Учителя: Учителю, Вие всякога сте казвали, че трябва да видим Христа, че това е духовна нужда за нас и ние се стремим към това. Но по какъв начин може да стане? Христос казва: „Ако Ме любите, Аз и Отец Ми ще ви посетим и ще направим жилище във вас и Аз ще ви се изявя.“ След възкресението си на кои се яви Христос? На своите ученици, които Го любят. Любовта е условие, за да види човек Христа. Апостол Павел, като чул думите: „Павле, Павле, защо Ме гониш? “, възлюбил Христос и тогава Той му се е явил, като казал:“Аз ще ти покажа“, и не престанал да го учи отвътре. Братът попита какво трябва да направим, за да ни се яви Христос.
към текста >>

Христос е казал, че ще се всели с Отца в човека и ще направи жилище в него, но е турил условие, при което ще направи това – „Ако изпълните Моите заповеди.“ Трябва да се изпълни условието, за да стане вселяването на Христа в човека, идването му в човека.
Който има Любов, той е запознат с Христа. Всеки ден да мислим с Любов за Христа – да не се пресилваме, но със спокойствие. Човек се свръзва с Христа, когато мисли за Него. И когато чете Евангелието, и когато върши Волята Божия, човек се свръзва с Христа. Когато човек мисли за Христа, то неговата мисъл се свръзва с мисълта на Христа и така се обогатява. Христос е казал, че ще се всели с Отца в човека и ще направи жилище в него, но е турил условие, при което ще направи това – „Ако изпълните Моите заповеди.“ Трябва да се изпълни условието, за да стане вселяването на Христа в човека, идването му в човека. Основателите на другите религии са от човешката еволюция, а Христос не е, Той е Божествено Същество. Христос е Светлината, която работи в цялата Природа. Братът си припомни една лекция, където бе казано, че човек, като си представи картинно сцени от живота на Христа, ще може да ги види реално. Да, човек трябва да си представи живо сцени от живота на Христа и тогава ще може да види това минало, а това ще улесни и виждането на самия Христос. Когато четете произведенията на учените хора, вие не изучавате само техните книги, но се свързвате и със самите учени, с техните умове и сърца.
към текста >>

15. 73) Послушай моята воля и ще бъдеш щастлив - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато думите от Писанието: „Ще дойда и ще се вселя в тях и ще направя жилище в тях“ се сбъднат, тогава за всички ще има.
Той работи във всички хора, но не живее във всички, понеже не са Го възприели отвътре. Хората не вършат Волята на Бога, а престъпления, и после питат защо Господ е направил така. А Той напомня: „Послушай Моята Воля и ще бъдеш щастлив.“ Той те насърчава да даваш, а ти се плашиш какво ще остане за теб. Казва ти: „Дай и ще ти се даде! “, а пък ти се съмняваш, че може и да не ти се даде. Когато думите от Писанието: „Ще дойда и ще се вселя в тях и ще направя жилище в тях“ се сбъднат, тогава за всички ще има. Тогава хората ще бъдат разумни, всички ще работят, всичко ще бъде общо и на всички ще се дава, и от всички ще се взема. Даване и вземане едновременно, без никаква разлика, за да не остане някой, който да не е дал, и да не остане някой, който да не е взел. Всеки ще носи повече, отколкото му трябва. Пита ме някой как ще се оправи светът. По следния начин: влизам в една къща, в която всички треперят от студ, но запалвам печката.
към текста >>

16. 97) Съобразяването с природните закони и здравето - Боян Боев (1883 – 1963)

Външни причини могат да бъдат простуда, нечист въздух, влажно жилище, микроби, неправилно хранене; с други думи – всяко отклонение от природните закони води кьм болест.
Няколко седмици след преживяното косата му напълно побеляла. Могат да се приведат множество подобни примери, които показват, че мислите и чувствата – изобщо психичните процеси, оказват влияние не само върху физиологичните процеси в организма, но даже изменят анатомичния строеж на тъканите. От казаното стават ясни следните думи на Учителя: „Здравето на човека зависи от неговите мисли, чувства и постъпки.“ I. Психичен живот и здраве Здравословното състояние на организма може да се наруши от външни и вътрешни причини. Външни причини могат да бъдат простуда, нечист въздух, влажно жилище, микроби, неправилно хранене; с други думи – всяко отклонение от природните закони води кьм болест. Болестите възникват и поради психични причини, понеже физическият и психическият живот не са два свята, изолирани един от друг, а са в постоянно взаимодействие. При наличието на психични причини човек може да добие предразположение към болест. Тогава е достатъчна и най-малката външна причина, за да заболее съответният орган. Учителя на много места в лекциите е разяснявал подробно както външните, така и вътрешните, психични условия за здравето. Ето някои Негови думи, които хвърлят светлина върху психичните условия за здравето:
към текста >>

17. 20. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Той казва: "Отивам да ви приготвя място." Това показва, че Той отива там, дето има жилище за Него.
"Няма друг такъв характер като Христа. Да го окачат на кръста, да понесе всички страдания и в туй мъчение да каже: "Господи, прости им! " Христос доказа на човечеството, че Онзи, Който Го е пратил на земята да изпълни волята Му, и от смъртта ще Го възкреси. Христос казва: "Отец ми живее в мене и аз в Него." Следователно, обичате ли Христа, ще обичате и Неговия Отец. Христос и днес съществува, и днес живее. Той казва: "Отивам да ви приготвя място." Това показва, че Той отива там, дето има жилище за Него. Щом има жилище за Него, Той има грижа и за Своите ближни. Христос е дошъл на земята именно за това, за да избави човечеството от неестественото положение, в което се намира." "Огън ще слезе на земята, да изгори всички нечистотии, всички лоши мисли и чувства на хората; ще остане само идейното, красивото в тях и те ще започнат нов живот, живот на любов и знание, на истинска свобода." Това се отнася за онези, които ще бъдат готови, когато дойде този момент. Една група хора ще приемат новата вълна, ще влязат в новите условия на живота, а други, които не са готови, ще чакат друга епоха. Затова Христос казва, че тези, които са готови, ще приемат това учение.
към текста >>

Щом има жилище за Него, Той има грижа и за Своите ближни.
Да го окачат на кръста, да понесе всички страдания и в туй мъчение да каже: "Господи, прости им! " Христос доказа на човечеството, че Онзи, Който Го е пратил на земята да изпълни волята Му, и от смъртта ще Го възкреси. Христос казва: "Отец ми живее в мене и аз в Него." Следователно, обичате ли Христа, ще обичате и Неговия Отец. Христос и днес съществува, и днес живее. Той казва: "Отивам да ви приготвя място." Това показва, че Той отива там, дето има жилище за Него. Щом има жилище за Него, Той има грижа и за Своите ближни. Христос е дошъл на земята именно за това, за да избави човечеството от неестественото положение, в което се намира." "Огън ще слезе на земята, да изгори всички нечистотии, всички лоши мисли и чувства на хората; ще остане само идейното, красивото в тях и те ще започнат нов живот, живот на любов и знание, на истинска свобода." Това се отнася за онези, които ще бъдат готови, когато дойде този момент. Една група хора ще приемат новата вълна, ще влязат в новите условия на живота, а други, които не са готови, ще чакат друга епоха. Затова Христос казва, че тези, които са готови, ще приемат това учение. Тъй че, в началото няма всички хора да влязат в шестата раса.
към текста >>

18. Божията воля - Боян Боев (1883 – 1963)

Но като дойдат Бог и Христос да направят жилище у него, тогава ще разбере и ще се повдигне.
Хората трябва да станат слуги на Разумното, на Доброто. На Земята всинца сме дошли да слугуваме на Бога, да изпълняваме Неговата Воля. Да Вършим Волята Божия, да прославим Името Божие, да работим за въдворяването на Царството Божие на Земята - това са живи закони, основни закони на живота. Някой мисли, че сам може да се повдигне. Не! Сам той не може нищо да направи. Но като дойдат Бог и Христос да направят жилище у него, тогава ще разбере и ще се повдигне. Невидимият свят има една трудна задача! Хиляди години ще минат, докато дойде проясняване в човешкото съзнание. Човек сега - съжалява, че е останал назад, но това е второстепенен Въпрос. Не съжалява, че не е изпълнил Волята Божия, а това е важното. Той трябва да съжалява, че като не е учил, Божията работа е останала назад.
към текста >>

19. Любовта в новата епоха - Боян Боев (1883 – 1963)

- Христос е казал: „Аз и Отец Ми ще направим жилище във вас".
А това, което наричат в света любов - човешката любов - това не е никаква любов. Това е както, когато турят парче примамка в капана. Братът попита: - Вие вчера казахте, че можем да обичаме, както Христос обича. Учителя отговори: - Христос е казал: „Аз и Отец Ми ще направим жилище във вас". Можем да обичаме като Христа, или по-добре - да дадем ход да се прояви Христос в нас. Апостол Павел казва: „Не живея аз, но Христос живее в мен". Любовта е проява на Бога. Който се е домогнал до този велик закон, той е придобил всичко. Небето е навсякъде, където има любов, дето има разумен живот.
към текста >>

20. Развитие на новите сетива - Боян Боев (1883 – 1963)

- Концентрирайте съзнанието си върху този стих: „Ако думите Ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в Мене, Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и Аз ще ви се изявя".
Ако дойдат хората в Любовта, ще се разшири зрението им. Един човек, който наближава да добие ясновидство, сънищата му стават по-ясни. Един брат попита: - Върху коя мисъл е най-добре да концентрираме съзнанието си при тези упражнения? Учителя каза: - Концентрирайте съзнанието си върху този стих: „Ако думите Ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в Мене, Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и Аз ще ви се изявя". После можете да вземете за концентриране от Евангелието на Йоана 14 гл. 21 стих; 14 гл., 23 стих; 15 гл. 7 стих. Апостол Павел е имал опитности на излъчване и той казва: „Видях нещо, дали бях в тяло или вън от тялото, не зная". Той е бил извън тялото си.
към текста >>

21. Общение с Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

- Христос казва: „Ако ме любите, аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас и аз ще ви се изявя".
Братът попита: - Учителю, Вие казахте, че трябва да видим Христа, че това е най-нужно за нас. Вие казахте, че трябва да се стремим към това. Как може да стане това? Учителя отговори: - Христос казва: „Ако ме любите, аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас и аз ще ви се изявя". След възкресението на кого се яви Христос? На своите ученици, които Го любят. Значи Христос се явява на тези, които Го любят. Любовта е условие, за да види човек Христа. Като чул думите: „Павле, Павле, защо ме гониш?
към текста >>

Христос е казал, че ще се всели с Отца в човека и ще направи жилище в него, но е турил условия, при които ще направи това: ,/\ко изпълните моите заповеди".
Да не се пресилваме, но със спокойствие. Човек се свързва с Христа^когато мисли за Него. Свързва се с Него, когато чете Евангелието. Свързва се с Него, когато върши Волята Божия. Когато човек мисли за Христа, неговата мисъл се свързва с мисълта на Христа и получава нещо от нея. Христос е казал, че ще се всели с Отца в човека и ще направи жилище в него, но е турил условия, при които ще направи това: ,/\ко изпълните моите заповеди". Трябва да се изпълни условието, за да стане вселяването на Христа в човека, идването му в човека. Основателите на другите религии са от човешка еволюция, а Христос не е от човешка еволюция. Той е Божествено същество. Христос е Светлината, която работи В цялата природа. - Учителю, Вие казахте в една лекция напоследък, че човек, като си представи картинно сцени от живота на Христа, ще може да ги види реално.
към текста >>

22. Зазоряване на новата култура - Боян Боев (1883 – 1963)

Писано е: „Ще дойда и ще се Вселя В тях, и ще направя жилище В тях".
Хората не вършат Волята на Бога. Те вършат престъпления, а казват: „Защо Господ направи така? " Господ ви казва: „Дай", а вие питате: „За мене какво ще остане? " Казват ви: „Ще ти се даде", а вие питате: ,Ами ако не ми се даде? " Господ казва: „Послушайте Моята Воля и ще бъдете щастливи". Писано е: „Ще дойда и ще се Вселя В тях, и ще направя жилище В тях". Тогава за всички ще има, всички ще работят, всички ще ядат, общо ще бъде всичко, разумни ще бъдат. Тогава на всички ще се дава. Пита ме някой, как ще се оправи светът. Ето как: Влизам в една къща, където всички треперят от студ, казвам им: „Дайте да запаля печката! ", запалвам я и аз се стоплям, и ти се стопляш, и околните се стоплят.
към текста >>

23. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Той казва: “Отивам да ви приготвя място.” Това показва, че Той отива там, дето има жилище за Него.
“Няма друг такъв характер като Христа. Да го окачат на кръста, да понесе всички страдания и в туй мъчение да каже: “Господи, прости им! ” Христос доказа на човечеството, че Онзи, Който Го е пратил на земята да изпълни волята Му, и от смъртта ще Го възкреси. Христос казва: “Отец ми живее в мене и аз в Него.” Следователно, обичате ли Христа, ще обичате и Неговия Отец. Христос и днес съществува, и днес живее. Той казва: “Отивам да ви приготвя място.” Това показва, че Той отива там, дето има жилище за Него. Щом има жилище за Него, Той има грижа и за Своите ближни. Христос е дошъл на земята именно за това, за да избави човечеството от неестественото положение, в което се намира.” “Огън ще слезе на земята, да изгори всички нечистотии, всички лоши мисли и чувства на хората; ще остане само идейното, красивото в тях и те ще започнат нов живот, живот на любов и знание, на истинска свобода.” Това се отнася за онези, които ще бъдат готови, когато дойде този момент. Една група хора ще приемат новата вълна, ще влязат в новите условия на живота, а други, които не са готови, ще чакат друга епоха. Затова Христос казва, че тези, които са готови, ще приемат това учение.
към текста >>

Щом има жилище за Него, Той има грижа и за Своите ближни.
Да го окачат на кръста, да понесе всички страдания и в туй мъчение да каже: “Господи, прости им! ” Христос доказа на човечеството, че Онзи, Който Го е пратил на земята да изпълни волята Му, и от смъртта ще Го възкреси. Христос казва: “Отец ми живее в мене и аз в Него.” Следователно, обичате ли Христа, ще обичате и Неговия Отец. Христос и днес съществува, и днес живее. Той казва: “Отивам да ви приготвя място.” Това показва, че Той отива там, дето има жилище за Него. Щом има жилище за Него, Той има грижа и за Своите ближни. Христос е дошъл на земята именно за това, за да избави човечеството от неестественото положение, в което се намира.” “Огън ще слезе на земята, да изгори всички нечистотии, всички лоши мисли и чувства на хората; ще остане само идейното, красивото в тях и те ще започнат нов живот, живот на любов и знание, на истинска свобода.” Това се отнася за онези, които ще бъдат готови, когато дойде този момент. Една група хора ще приемат новата вълна, ще влязат в новите условия на живота, а други, които не са готови, ще чакат друга епоха. Затова Христос казва, че тези, които са готови, ще приемат това учение. Тъй че, в началото няма всички хора да влязат в шестата раса.
към текста >>

24. 000 СЪДЪРЖАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

86. Вечното жилище
81. Божественото Учение 82. Българските народни песни 83. Влизане в един велик свят 84. Новите отношения 85. Истинският човек 86. Вечното жилище 87. Невидимият Свят 88. Двете основни правила 89. Всемирното Бяло Братство 90. Учителят 91. Истината
към текста >>

25. 057 СПРАВЕДЛИВОСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

И те растат и трябва да се подобрява тяхната храна, жилище, облекло и пр.
Ако ние искаме да ги вземем и да ги задържим само за себе си, това не е право. Трябва да ги дадем и на другите. Децата растат и като растат, паралелно с това трябва да расте и бюджетът за тях. За първата година им се отпуска по-малко, за втората - повече и т.н. Същото е и по отношение на народите. И те растат и трябва да се подобрява тяхната храна, жилище, облекло и пр. Благата на Природата трябва да бъдат достояние на всички, всички да се ползват от тях. Бъдещата Любов ще се различава коренно от сегашната. Новата Любов ще се отличава със следното: благото на всички е и благо на всеки едного. От Невидимия Свят всякога изпращат изобилие. Ние живеем в свят, дето има изобилие.
към текста >>

26. 086 ВЕЧНОТО ЖИЛИЩЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

ВЕЧНОТО ЖИЛИЩЕ
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ВЕЧНОТО ЖИЛИЩЕ ''Лятната вечер се спускаше от планината. Свирци свиреха в ливадите. Затихваше шумната човешка деятелност. От небето идеше последното сияние на отминаващия ден. Ние седяхме около нашия обичан Учител и разговаряхме:''
към текста >>

Няма жилище за нея, и за човешкия дух също.
Вследствие на това, той не е господар на положението. След хиляди години, когато човек бъде готов, човешката душа ще остане да живее завинаги в неговото тяло. Това означава истинско въплътяване. Тогава човек ще стане господар на положението си, ще стане безсмъртен. Сега тялото още не е съвършено, затова човешката душа седи вън от него. Няма жилище за нея, и за човешкия дух също. Тепърва ще се изгради един храм, в който ще дойде Бог да живее. Вие чувствате, когато Божеството ви посети. Вие чувствате влиянието и присъствието му. Тогава нещо във вас блесва и вие сте готови да се примирите с целия свят. Като премине този момент, вие казвате: "Дали това е реалност, дали не е сън?
към текста >>

27. 122 НОВИЯТ ПОРЯДЪК - Боян Боев (1883 – 1963)

Тогава всеки ще има жилище, градина и овощни дървета.
Това ще бъде осъществено от шестата раса. Вътрешното богатство, знанията, които един човек има, ще бъдат достояние на всички. Сега сте осигурени с въздух, светлина и вода. Един ден и хляба ще ви се дава като въздуха, водата и светлината. В шестата раса хората ще имат изобилно хляб. Тогава всеки ще има жилище, градина и овощни дървета. Като минавате през някое място, отвсякъде ще ви канят на гости. В новия порядък всичко старо ще си отиде и всичко ще бъде ново. И плодовете - круши, ябълки, сливи и пр. ще се изменят, ще станат други. Сега лимонът цъфти и плодовете му зреят през цялата година.
към текста >>

28. Волята Божия - Боян Боев (1883 – 1963)

Но като дойдат да направят в него жилище Бог и Христос, тогава ще разбере и ще се повдигне.
На Земята всички сме дошли да слугуваме на Бога, да изпълняваме волята Му. Ще вършим волята Божия, ще прославим името Божие, ще работим за въдворяването на Царството Божие. Това са живи закони. Някой мисли, че сам може да се повдигне. Не, той сам не може да направи нищо. Но като дойдат да направят в него жилище Бог и Христос, тогава ще разбере и ще се повдигне. Невидимият свят има една голяма задача. Много хиляди години ще минат, докато дойде прояснение на човешко-то съзнание. Човек сега съжалява, че е останал назад. Не съжалява, че не е изпълнил волята Божия, а то е важно. Къде е той, това е второстепенен въпрос.
към текста >>

29. 04 ОТВОРЕН ДОМ ЗА СЛОВОТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В "66", както обикновено наричаха жилището на Учителя, имаше дворче, където заварихме и други наши братя и сестри, дошли при Него.
[[И очите ми видяха Изгрева]] ОТВОРЕН ДОМ ЗА СЛОВОТО В "66", както обикновено наричаха жилището на Учителя, имаше дворче, където заварихме и други наши братя и сестри, дошли при Него. Учителя беше сред тях. Там се видях с Него, но тъй като бях едно мълчаливо и стеснително момче, не говорихме нищо. Поседях малко. На излизане се изненадах от обстоятелството, че тази къща на улица "Опълченска" №66 приютява под един покрив две напълно симетрични жилища близнаци, състоящи се от сутерен и един етаж, В едното от тях живееше Учителя, заедно със своите хазаи Петко и Евангелина Гумнерови. Тези наши съмишленици бяха отворили своя дом за Словото.
към текста >>

30. 20 БАРАКАТА НА РУСЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Беше на една жена от града - Русева, и както разбрах тя си имаше жилище там, но и тук си беше направила ей така, просто да си има.
Нуждите на братството нараснаха, пък и гледката от различните по форма и строеж бараки не беше много приятна. Взе се решение да ги преместим на едно друго място, което имахме по-надолу под Изгрева. По онова време ние много се придиряхме кои са истински наши съмишленици, кои са с подчертан морал и качества. Имаше и такъв тип хора - позавърти се на Изгрева и изслуша някоя и друга беседа и се позаседи в нашите среди, често пъти с користни цели. Та на това място едва се крепеше една барака, сглобена от разни материали, черна мушама и какви ли не още отпадъци. Беше на една жена от града - Русева, и както разбрах тя си имаше жилище там, но и тук си беше направила ей така, просто да си има. Един ден започнахме преместването, което не беше особено трудно, тъй като тези къщички в повечето случаи не бяха нищо повече от един голям сандък. Дойде се и до бараката на Русева, която не беше възможно да се пренесе изцяло. Гледах тази грамада от неприятни вехтории и дойдох до извода, че освен да се запали и изгори, друг изход няма. Но това не смеех да направя, защото тази жена беше тъй устата и кавгаджийка, че човек не знам дали би могъл да се отърве от нейния злобен език с години. Пък и знам ли в своята ярост докъде би стигнала тя?
към текста >>

31. 51 ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Така че ние решихме да си направим жилище, някъде в непосредствена близост до Изгрева.
Моят брат, по-добре запознат и с по-голям опит по жилищните въпроси, дни подред се блъскаше да търси квартира, докато наистина намери една стаичка, но с наем 1000 лева на месец. Това беше равно на половин заплата на сравнително добре платен чиновник. За скромните ни материални възможности, при които бяхме поставени, такъв висок наем беше извън нашите сили. В такова положение бяха и други наши приятели студенти, дошли от провинцията. Но всякога напрежението ражда в човешкия ум идеи. Така че ние решихме да си направим жилище, някъде в непосредствена близост до Изгрева. Пари за място нямахме. Намери се обаче човек, който имаше място, граничещо до Изгрева. Той се съгласи срещу скромен наем да ни разреши да си построим там дъсчена къщичка. По това време да се купи място и жилище беше толкова лесно, колкото сега да се купи торба с картофи, стига да има човек пари, но ние нямахме. Само няколко години след Първата световна война, чудовищна стопанска криза заля света.
към текста >>

По това време да се купи място и жилище беше толкова лесно, колкото сега да се купи торба с картофи, стига да има човек пари, но ние нямахме.
Но всякога напрежението ражда в човешкия ум идеи. Така че ние решихме да си направим жилище, някъде в непосредствена близост до Изгрева. Пари за място нямахме. Намери се обаче човек, който имаше място, граничещо до Изгрева. Той се съгласи срещу скромен наем да ни разреши да си построим там дъсчена къщичка. По това време да се купи място и жилище беше толкова лесно, колкото сега да се купи торба с картофи, стига да има човек пари, но ние нямахме. Само няколко години след Първата световна война, чудовищна стопанска криза заля света. С ярко изразени признаци, това нещастие бързо връхлиташе върху човешкия род, спусна се и върху нашата малка България. То беше породено от непрогледната тъпота, скованост и липса на смелост да се разкъсат отживелите времето си, неподходящи за бързоразвиващото се човешко общество порядки и разбирания на хората, които управляваха финансите на всяка страна в света. Те не стигнаха до идеята, че при наличието на стоки, както беше тогава, само интензивната обмяна на стоките чрез парите е в състояние да разреши стопанската криза. Обаче поради слабото им обращение, парите имаха твърде голяма стойност.
към текста >>

Събрахме се пет души приятели, все с крещящи нужди за жилище.
За реализирането на нашия план - дървена къщичка - не бяха необходими много средства. Но да се търсят заеми, когато тъй ревниво се пазят парите, беше много неудобно. Все пак стана някакво чудо и ние ги намерихме. Когато човек има чисто и искрено желание да постигне нещо, задоволяващо неговите насъщни и справедливи нужди, Разумният свят всякога ще му се притече на помощ и ще го улесни в изпълнението на неговата задача. Така стана и с нас. Събрахме се пет души приятели, все с крещящи нужди за жилище. Един от тях беше Георги Радев. Изключително интелигентен и начетен наш брат, който следваше математика. Той знаеше добре европейските езици и през свободното си време превеждаше книги, предимно из областта на окултните науки. Той преведе "Астрология" от Сефариал. "Хирология" от Вреде, една интересна книга за значението на формите и чертите на лицето, а също и така нашумелия по онова време роман "Занони" от Едуард Булвер Литон.
към текста >>

И всички с неудържим устрем, особено онези, които нямаха свое жилище, се впуснаха да купуват места с цел да построят и те нещо.
Тази малка къщичка, стана център на интензивен братски живот. Идваха братя и сестри от София и провинцията, споделяха се и се разискваха въпроси от най-различно естество, с идеи предимно от духовен характер. Животът в нея беше част от общия братски живот в салона на улица "Оборище" №14, а след това в салона на Изгрева. Тази къщичка изгоря, изчезна по времето, когато беше пометено и разрушено всичко скъпо за нас на Изгрева. Тази малка постройка, като че ли отвори някаква врата към един нов свят за очите на приятелите и те разбраха колко по-приятно е да се живее на Изгрева, отколкото в София, потънала в прах и изпарения. И всички с неудържим устрем, особено онези, които нямаха свое жилище, се впуснаха да купуват места с цел да построят и те нещо. Разбра се от всекиго, че Изгрева, разположен на доминираща над София и софийското поле височина, и намиращ се в непосредствена близост до борова гора, която беше стена за вредните градски изпарения, е много хигиенично и приятно място за живеене. Учителя насърчаваше закупуването на места. Той е и съветвал да се закупят от Братството всички места в границите между боровата гора, шосето за Дървеница и околовръстната линия, която минаваше под Изгрева. Също така е искат онези от приятелите, които ще си закупят места в тези граници, да не ги ограждат всеки поотделно, да не ги обособяват като нещо строго определено свое, а да бъдат общи места, без частни огради. Да има само една ограда, около всички братски места.
към текста >>

32. 57 ИЗГРЕВА – МИСТИЧЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР НА БРАТСТВОТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Започването на беседите в салона на Изгрева и установяването на Учителя на постоянно жилище там, отбелязва нов интензивен период от живота на Братството.
Така той започна да се оформя като Братско селище. Но през школната година, същата 1927 година, макар и да имахме направен салон на Изгрева, Учителя продължи да провежда своите беседи в салона на улица "Оборище" №14. Едва щом идва топлата и приветлива пролет на 1928 година, след една беседа, Учителя запитва приятелите, дали желаят лекциите и беседите да стават вече в новия салон на Изгрева. Всички са съгласни и приемат промяната с възторг. Започването на беседите в салона на Изгрева и установяването на Учителя на постоянно жилище там, отбелязва нов интензивен период от живота на Братството. Словото на Учителя се почувства много по-осезателно, бликащо от недрата на велика мъдрост. Приятелите привикнаха да идват на Изгрева, да слушат беседите на Учителя, които им носеха вдъхновение за творчество и духовен прогрес. От всички краища на София, в ранните утринни часове, идваха с искрена радост учениците на Учителя. Всяка сутрин, на чистата поляна, обрасла с мека трева, се играеха гимнастическите упражнения, дадени от Учителя. В съпровод на цял оркестър се изиграваше и Паневритмията.
към текста >>

За жилище на Учителя на Изгрева, най-напред беше построена една малка стаичка, където Той прекара през съборните дни на 1926 година.
Стройните редици, движещи се в кръг, облени от лъчите на слънцето, създаваха една картина, която, със своята красота, предизвикваше усещане за един свят, пълен с хармония и блян. Изгревът постепенно стана най-важният и мистичен център на Братството и на нашия духовен живот. Празниците, които ние имахме по време на годишните равноденствия и на Петровден – ден, който тачехме като рожден и имен ден на Учителя – празнувахме по най-тържествен начин. Освен това, даваха се редовно концерти от нашия добре уреден оркестър. Имаше срещи и разговори, беседвания и вечери, давани от братя и сестри по някакъв техен повод, по някой подчертан случай или по-важно събитие в техния живот. За жилище на Учителя на Изгрева, най-напред беше построена една малка стаичка, където Той прекара през съборните дни на 1926 година. На следващата година, когато се построи и салона, над него се направиха две стаички, които Му служеха за жилище. А първата, долу, стана приемна, тъй като при Учителя идваха постоянно хора, за какво ли не. Под прав ъгъл, на салона се направи навес за хранене, когато времето беше дъждовно. Впоследствие този навес се подобри, като му се сложиха врати и прозорци, а също и борови дъски за под. Направи се отделение за кухня, а до нея стая, в която по-късно се настани бай Ради, нашият брат – градинар.
към текста >>

На следващата година, когато се построи и салона, над него се направиха две стаички, които Му служеха за жилище.
Изгревът постепенно стана най-важният и мистичен център на Братството и на нашия духовен живот. Празниците, които ние имахме по време на годишните равноденствия и на Петровден – ден, който тачехме като рожден и имен ден на Учителя – празнувахме по най-тържествен начин. Освен това, даваха се редовно концерти от нашия добре уреден оркестър. Имаше срещи и разговори, беседвания и вечери, давани от братя и сестри по някакъв техен повод, по някой подчертан случай или по-важно събитие в техния живот. За жилище на Учителя на Изгрева, най-напред беше построена една малка стаичка, където Той прекара през съборните дни на 1926 година. На следващата година, когато се построи и салона, над него се направиха две стаички, които Му служеха за жилище. А първата, долу, стана приемна, тъй като при Учителя идваха постоянно хора, за какво ли не. Под прав ъгъл, на салона се направи навес за хранене, когато времето беше дъждовно. Впоследствие този навес се подобри, като му се сложиха врати и прозорци, а също и борови дъски за под. Направи се отделение за кухня, а до нея стая, в която по-късно се настани бай Ради, нашият брат – градинар. По този начин навесът стана една топла и уютна столова, в която се провеждаха всички срещи между приятелите от София и провинцията.
към текста >>

33. 59 ИЗГРЕВА И НЕГОВОТО БЛАГОУСТРОЯВАНЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Службата по осветление постави стълбове със жици само до Салона – жилището на Учителя и някъде до средата ва поляната.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ИЗГРЕВА И НЕГОВОТО БЛАГОУСТРОЯВАНЕ Важните условия за едно селище като Изгрева, което след идването на Учителя вече бързо се оформяше, бяха електричеството, водата и снабдяването с продукти. Електрическото осветление някак набързо и лесно се уреди. Службата по осветление постави стълбове със жици само до Салона – жилището на Учителя и някъде до средата ва поляната. Оттам ние сами, с наши средства и материали, прекарахме ток до всички къщички. Изразходваната енергия плащахме по общия електромер, като сумата се разпределяше. Но въпросът за водата остана да чака своето разрешение. Водопровод все още не беше правен. Най-близкото място, откъдето можехме да си доставим вода за нашите нужди, беше дворът на разсадника, където имаше постройка с чешма и вода от градския водопровод.
към текста >>

34. Луна - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При съвпад и благоприятни аспекти настъпват условия за разрешаване на жилищните въпроси, ремонт на жилището или дообзавеждане, възможност за постъпване на работа, за придобиване нанаучно звание, условия за добри сделки.
При неблагоприятни аспекти настъпва временна раздяла между близки. С Марс. При съвпад и благоприятни аспекти настъпват условия за женитба, за която мотив е половото влечение на партньора. При неблагоприятни аспекти се явяват големи неприятности между съпрузи, често стигащи до развод, или пречки за пътувания. С Юпитер. При съвпад и благоприятни аспекти настъпват условия за разрешаване на жилищните въпроси, ремонт на жилището или дообзавеждане, възможност за постъпване на работа, за придобиване нанаучно звание, условия за добри сделки. При неблагоприятни аспекти липсва възможност за придобиване на жилище, за подобряване или ремонт, липсва възможност за осъществяване на всяко желание, което би улеснило живота. Със Сатурн. При съвпад и неблагоприятни аспекти настъпва нарушение на здравословното състояние. При благоприятни аспекти се явява нужда от грижа за близък човек. С Уран.
към текста >>

При неблагоприятни аспекти липсва възможност за придобиване на жилище, за подобряване или ремонт, липсва възможност за осъществяване на всяко желание, което би улеснило живота.
С Марс. При съвпад и благоприятни аспекти настъпват условия за женитба, за която мотив е половото влечение на партньора. При неблагоприятни аспекти се явяват големи неприятности между съпрузи, често стигащи до развод, или пречки за пътувания. С Юпитер. При съвпад и благоприятни аспекти настъпват условия за разрешаване на жилищните въпроси, ремонт на жилището или дообзавеждане, възможност за постъпване на работа, за придобиване нанаучно звание, условия за добри сделки. При неблагоприятни аспекти липсва възможност за придобиване на жилище, за подобряване или ремонт, липсва възможност за осъществяване на всяко желание, което би улеснило живота. Със Сатурн. При съвпад и неблагоприятни аспекти настъпва нарушение на здравословното състояние. При благоприятни аспекти се явява нужда от грижа за близък човек. С Уран. При съвпад и неблагоприятни аспекти настъпват условия за неприятни отношения с партньора, дори до развод; възможност за пътуване, но с изненадващи пречки, които в повечето случаи го осуетяват.
към текста >>

35. Марс - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При съвпад и неблагоприятни аспекти се явяват състояния на припряност, липса на условия за подобряване или обзавеждане на жилище, за придобиване на материални ценности, постъпване на работа, в учебно заведение или за някакво начинание, което би определило бъдеща професия.
Марс С Юпитер. При съвпад и неблагоприятни аспекти се явяват състояния на припряност, липса на условия за подобряване или обзавеждане на жилище, за придобиване на материални ценности, постъпване на работа, в учебно заведение или за някакво начинание, което би определило бъдеща професия. При благоприятни аспекти се постига всяка поставена задача. Със Сатурн. При съвпад и неблагоприятни аспекти се случва кражба на нещо ценно, личността бива онеправдана или биват използвани нейните материални възможност от близки, приятел и познати. При благоприятни аспекти личността прави усилия за постигане на някаква своя идея и успява, заедно с добри условия за материални сделки. С Уран.
към текста >>

36. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова Той казва: Аз и Отец Ми ще дойдем и направим жилище във вас.
То е Свръхсъзнание в най-висша степен, но съзнание ясно и будно. Между Христа като проява на Абсолютното в нашата проявена вселена и самия Абсолютен Дух има още ред йерархии над серафимите, към които висши йерархии принадлежи и Христос и те са, които приемат импулсите от Великия център, които се изявяват в нашата изявена вселена чрез проявения Бог. Те образуват Великото Всемирно Братство, което ръководи съдбините на целия Космос и на което са подчинени Бялото и Черното братства. Защото според Християнския езотеризъм, злото не съществува като самостоятелен принцип, но съществува за да изпъкне силата на доброто, което е основа на Битието и живота. Така че, стремежът на Христа е да проникне в човешките души и да ги направи безсмъртни. Затова Той казва: Аз и Отец Ми ще дойдем и направим жилище във вас. Това жилище е духовното тяло, което човек трябва да изгради и това духовно тяло се гради с помощта на принципа на Христа и на Отца - т.е. на Любовта и Мъдростта, които действуват заедно. С това духовно тяло човек е живял някога в Божествения свят и при съгрешаването го е изгубил, и сега с помощта на Христа трябва отново да го придобие, за да стане гражданин на Божествения свят, откъдето е излязъл. Без Христа човешката душа не може да намери пътя към Бога, не може да придобие безсмъртието, не може да продължи своето развитие и ще се върне към животинското царство, през което е минавала през инволюционния период. Затова, когато се казва в окултната наука, че мисията на нашата Земя е да развие и прояви Любовта, това подразбира, че на Земята ще слезе Христос, Божественият Дух, Който е носител на Любовта.
към текста >>

Това жилище е духовното тяло, което човек трябва да изгради и това духовно тяло се гради с помощта на принципа на Христа и на Отца - т.е.
Между Христа като проява на Абсолютното в нашата проявена вселена и самия Абсолютен Дух има още ред йерархии над серафимите, към които висши йерархии принадлежи и Христос и те са, които приемат импулсите от Великия център, които се изявяват в нашата изявена вселена чрез проявения Бог. Те образуват Великото Всемирно Братство, което ръководи съдбините на целия Космос и на което са подчинени Бялото и Черното братства. Защото според Християнския езотеризъм, злото не съществува като самостоятелен принцип, но съществува за да изпъкне силата на доброто, което е основа на Битието и живота. Така че, стремежът на Христа е да проникне в човешките души и да ги направи безсмъртни. Затова Той казва: Аз и Отец Ми ще дойдем и направим жилище във вас. Това жилище е духовното тяло, което човек трябва да изгради и това духовно тяло се гради с помощта на принципа на Христа и на Отца - т.е. на Любовта и Мъдростта, които действуват заедно. С това духовно тяло човек е живял някога в Божествения свят и при съгрешаването го е изгубил, и сега с помощта на Христа трябва отново да го придобие, за да стане гражданин на Божествения свят, откъдето е излязъл. Без Христа човешката душа не може да намери пътя към Бога, не може да придобие безсмъртието, не може да продължи своето развитие и ще се върне към животинското царство, през което е минавала през инволюционния период. Затова, когато се казва в окултната наука, че мисията на нашата Земя е да развие и прояви Любовта, това подразбира, че на Земята ще слезе Христос, Божественият Дух, Който е носител на Любовта. И под влияние на Неговата Любов постепенно цялата Земя ще се проникне от силите на Любовта и ще оживее.
към текста >>

37. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Любовта и Мъдростта, ще дойдем и ще направим жилище у вас.
Всеки човек има едно Свещено име, което Бог му е турил. И когато се родим от вода и Дух, ние ще знаем това Свещено име, което Бог ни е дал и което сме носили първоначално, когато сме живели в Божествения свят. Тогава ще дойде това вътрешно просветление в човека и той ще е готов да направи всичко, което Бог иска от него. Той ще бъде силен, понеже цялото небе ще бъде с него. Така че, единственото нещо, което трябва да разберем, това е свещеното име, което Бог ни е дал, което ще стане когато се родим от Дух и вода, когато се родим от Любовта и Мъдростта, когато се изпълни това, за което Христос казва: Аз и Отец Ми, т.е. Любовта и Мъдростта, ще дойдем и ще направим жилище у вас. В човешката душа при днешното й развитие има два стремежа. Единият стремеж е към центъра на Земята, това е стремежът на корените. Другият стремеж е към центъра на Слънцето - това е стремежът на клоните. Задачата на човека е да разреши това противоречие. Докато не е роден от вода и Дух, човек живее в корените на живота, като се роди от вода и Дух, той излиза от корените и влиза в света на клоните, цветовете и плодовете.
към текста >>

38. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е моето върховно жилище.
Това множество от същества, що се проявява много пъти, изчезват при идването на Нощта. По висше повеление те отново се появяват при изгрева на Деня. Наистина по-горе от това Непроявено има друго Непроявено, Вечно, което при изчезването на всички същества не се разрушава. Това е Върховното Непроявено, Неразрушимо, Нетленно, наречено ТО, е най-висшият Път. Тези, които го достигнат, не се възвръщат. Това е моето върховно жилище. Той, Вечният Дух може да достигне само чрез непоколебима преданост към него... В него обитават всички същества. Аз ще укажа на това, което трябва да се знае, което като се знае, се постига безсмъртие - безначалната Същност, Вечност, която не е нито битие, нито небитие. Навред ТО има ръце, крака, навред ТО има очи, глава и уста, всечуващо, то живее в света, обгръщайки всичко. То свети с всички усетоспособности, без обаче да има каквито и да е сетива, непроявеното - ТО поддържа всичко, свободно от качества, то се радва на качества. Отвън и отвътре на всички същества - неподвижно, както и подвижно, поради своята тънкост неуловимо, близко - под ръка - и много далече е ТО.
към текста >>

39. ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Като пият от тази упоителна чаша, всички същества забравят Божественото жилище и слизат в печалната и мрачна пропаст на преражданията.
Юпитер е Божествен съпруг и Божествена съпруга. Ето първата тайна. Но сега, дете на Делфи, приготви се за второто Посвещение в тайните. Трепери, плачи, наслаждавай се, обожавай. Защото твоят дух ще се вмъкне в пламтящата област, където Великият Творец размесва душата на света в чашата на живота. Като пият от тази упоителна чаша, всички същества забравят Божественото жилище и слизат в печалната и мрачна пропаст на преражданията. Зевс е Великият Творец. Дионисиус е Неговият Син, Неговото проявено Слово. Дионисиус, дух лъчезарен, жив разум, сияещ в жилището на Баща си, в двореца на неизменния етер. Един прекрасен ден, когато надвесен той съзерцава небесните простори през съзвездията, видял отразена в сияйната глъбина собствения си образ, който му протягал ръце. Влюбен в този хубав призрак, влюбен в своя двойник, той се спуснал, за да го улови.
към текста >>

Дионисиус, дух лъчезарен, жив разум, сияещ в жилището на Баща си, в двореца на неизменния етер.
Трепери, плачи, наслаждавай се, обожавай. Защото твоят дух ще се вмъкне в пламтящата област, където Великият Творец размесва душата на света в чашата на живота. Като пият от тази упоителна чаша, всички същества забравят Божественото жилище и слизат в печалната и мрачна пропаст на преражданията. Зевс е Великият Творец. Дионисиус е Неговият Син, Неговото проявено Слово. Дионисиус, дух лъчезарен, жив разум, сияещ в жилището на Баща си, в двореца на неизменния етер. Един прекрасен ден, когато надвесен той съзерцава небесните простори през съзвездията, видял отразена в сияйната глъбина собствения си образ, който му протягал ръце. Влюбен в този хубав призрак, влюбен в своя двойник, той се спуснал, за да го улови. Но образът бягал, безспирно бягал и го привличал към дъното на пропастта. Най-сетне той се намерил в една сенчеста и ароматна долина, наслаждавайки се на лъхането на ветреца, който милвал тялото му. В една пещера той съгледал Персефона, Мая, хубавата тъкачка, която тъкала едно було, в което се виждали образите на всички същества.
към текста >>

40. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

И действително, в центъра на тази постройка, наблизо до скромното жилище на Учителя, имало един храм посветен на музите.
Това било удобен случай за него да разкрие пред сената плановете си за възпитанието на младежта и на цялото население, и че това не заплашвало конституцията на Кротона, но напротив, неговите идеи ще я подкрепят и утвърдят. Като направил привърженици на плана си най-богатите граждани и повечето от сенаторите, той им предложил създаването на един институт от него и от учениците му. Това Братство от Посветени в тайните трябвало да води един общ живот, в една сграда построена за целта, но без да се отделя от градския живот. Този план бил възприет с ентусиазъм от сената на града и след няколко години било издигнато в околностите на града едно здание, заобиколено с хубави градини. Жителите на града го нарекли храм на музите. И действително, в центъра на тази постройка, наблизо до скромното жилище на Учителя, имало един храм посветен на музите. Така се родил Питагоровия институт, който станал в едно и също време школа за възпитание и академия на науките, и един малък, образцов град, управляван от един Велик Посветен в тайните. Теорията и практиката вървели ръка за ръка и новопосвещаваните постепенно овладявали тази наука на науките. В своята школа Питагор правил опит за светско посвещение в тайните. Посвещението излязло извън храмовете и се преподавало в една школа, открита за всички, които са готови да спазят известни принципи и правила. В своята школа Питагор е полагал кандидатите на ред изпитания, както при всички Посвещения и след всяко изпитание е следвало разкриване на известни тайни на Божествената наука.
към текста >>

След като ученикът премине подготвителните стадии и издържи ред изпитания, и се пречисти в душевно и физическо отношение, Питагор го приемал в жилището си между своите приближени ученици.
Скромният обяд се състоял от хляб, мед и маслини, защото питагорейците били вегетарианци. Следобедното време било посветено на гимнастически упражнения, после на учене, на размишляване и на умствена работа върху сутрешния урок. След залязването на Слънцето се правело обща молитва, изпявали се химни в чест на боговете, на Провидението. Денят се завършвал с вечерното ядене, след което най-младият ученик четял нещо, което се коментирало от най-възрастния. Втората степен на ученичество е наречена пречистване. След като ученикът премине подготвителните стадии и издържи ред изпитания, и се пречисти в душевно и физическо отношение, Питагор го приемал в жилището си между своите приближени ученици. Там той прекарвал в продължителен разговор и общение с Питагор. По такъв начин той прониквал във вътрешния двор, в жилището на Питагор, предназначен за избраните и верни ученици. Оттам произхожда и названието езотерии (вътрешен), противоположен на екзотерии - външно. От този момент започва истинското Посвещение в тайните. Питагор запознавал новите ученици с основните принципи на своята тайна наука за числата, които са основните принципи на битието в живота, след което им разкривал пътя на еволюцията на душите.
към текста >>

По такъв начин той прониквал във вътрешния двор, в жилището на Питагор, предназначен за избраните и верни ученици.
След залязването на Слънцето се правело обща молитва, изпявали се химни в чест на боговете, на Провидението. Денят се завършвал с вечерното ядене, след което най-младият ученик четял нещо, което се коментирало от най-възрастния. Втората степен на ученичество е наречена пречистване. След като ученикът премине подготвителните стадии и издържи ред изпитания, и се пречисти в душевно и физическо отношение, Питагор го приемал в жилището си между своите приближени ученици. Там той прекарвал в продължителен разговор и общение с Питагор. По такъв начин той прониквал във вътрешния двор, в жилището на Питагор, предназначен за избраните и верни ученици. Оттам произхожда и названието езотерии (вътрешен), противоположен на екзотерии - външно. От този момент започва истинското Посвещение в тайните. Питагор запознавал новите ученици с основните принципи на своята тайна наука за числата, които са основните принципи на битието в живота, след което им разкривал пътя на еволюцията на душите. Питагор изложил тази наука в една книга, озаглавена Хиурос-логос - Свещената дума, която не е запазена, но принципите й се съдържат в по-късните питагорейски писатели. Така учениците на Питагор започвали изучаването на Свещената математика или науката за принципите.
към текста >>

41. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Разказът е следният: Да си представим едно подземно жилище, подобно на пещера, с дълъг вход, който е открит към светлината и през който прониква светлината.
Платон определя философията като съзерцание на Истината, която е в свръхсетивното. Затова той признава като същност само идеята, доброто, което е свръхсетивно. Според него идеите, които принадлежат на свръхсетивния свят, са Първичната Реалност и по тях са образувани формите във феноменалния свят. Идеите са реалния свят, единствено те са битие, а явленията във феноменалния свят са отражение, сянка на идеите, които единствено са реални. Платон е илюстрирал своята идея за идеите и тяхното отношение към феноменалния свят с един разказ за пещерата. Разказът е следният: Да си представим едно подземно жилище, подобно на пещера, с дълъг вход, който е открит към светлината и през който прониква светлината. Обитателите на тази пещера са здраво оковани, не могат да движат вратовете си, така че са в състояние да виждат само дъното на пещерата. Далеч зад гърбовете им отгоре гори факел. В това междинно пространство горе се намира пътят и една ниска стена. А зад тази стена, откъм светлината се намират други хора, които сами не се издигат над стената, но издигат над нея, подобно на куклите в марионетен театър различни образи, статуи на хора и животни, издигат ги и ги карат да се движат. И при това хората ту говорят помежду си, ту мълчат, така че окованите могат да видят единствено техните сенки, които падат върху противоположната стена.
към текста >>

42. Щайнер за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

През тези два периода субстанцията на човешкото тяло постепенно е кристализирало и се е втвърдявало, за да може да послужи като жилище на завръщащите се души.
когато Луната се отделила от Земята, тя останала един вид в равновесие, което се е получило от това, че слънчевия и лунен елемент действува- ли вече отвън. По този начин Земята станала удобна за развитието на човека. Луната се откъснала от Земята през лемурийско време. След това еволюцията е продължила и оттам насетне става едно постепенно възвръщане, един вид прилив на човешките души, които преди това бяха емигрирали на съседните планети. Този факт продължил доста дълго време, дори до ат- лантския период, през течение на който човешките души още продължавали да слизат от съседните планети. През тези два периода субстанцията на човешкото тяло постепенно е кристализирало и се е втвърдявало, за да може да послужи като жилище на завръщащите се души. Душите, които се връщали на Земята от другите планети, били надарени с различна природа, според това на коя планета са били емигрирали. Чрез това се внася едно твърде голямо разнообразие в земното развитие на човечеството. Вследствие на това става разпределение на човечеството на планетни типове - юпитерианци, са- турнианци и т.н. Това е началото на диференциране на хората на раси. По тези типове може да се познае сега на коя планета са емигрирали човешките души.
към текста >>

43. СЪЩНОСТ И ЕСТЕСТВО НА МИСТИЦИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

И Христос казва: „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас." Направата на това жилище е духовното тяло на човека, в което живее Бог и Христос, и когато то се съгради, човек може съзнателно да влезе във връзка с Бога и с Христа, които са вътре в човека.
Божественото стои в основата на цялото битие и в света не съществува нищо друго, освен Бог. Всичко, което познаваме като свят, живот и същества на различна степен на развитие, е само проявление на Бога. В този смисъл Бог не е вън от света и нещата, но Той прониква света и всички същества, Той е отвън и отвътре на света и съществата. Затова апостол Павел, който е един мистик, казва: „Ние живеем, движим се и съществуваме в Бога." Това е същината на мистицизма, че ние живеем, движим се и съществуваме в Бога и ние можем да влезем във връзка с Него и да Го преживеем, за да Го познаем. Бог е в нас и ние сме в Бога. И Христос казва: „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас." Направата на това жилище е духовното тяло на човека, в което живее Бог и Христос, и когато то се съгради, човек може съзнателно да влезе във връзка с Бога и с Христа, които са вътре в човека. Онзи, който съзнава, че Бог живее в него и той живее в Бога, и в живота си изявява Бога, той е мистик. Значи, мистик е човекът, който съзнава, че Бог живее в него и той живее в Бога, и че неговият живот е изявление на Бога. Той съзнава, че неговият живот е живот на Бога, Който протича през цялото Битие. Той съзнава единството на живота във всички форми и затова за него всяка една форма, в която пулсира Божествения живот, е Свещена. За да дойде човек до съзнанието за единството на живота, не само като идея, но да го преживее в себе си, трябва да се пробуди висшето, Божественото съзнание в човека.
към текста >>

44. Пророк Елисей - Влад Пашов (1902- 1974)

В началото на 6-та глава в Четвърта книга на царете се разказва, че пророческите синове поискали от Елисей да им разреши да отидат при реката Йордан, всеки да вземе по една греда, за да си направят жилище за живеене.
Слугата направил това скришно от Елисей. Но Елисей като ясновидец узнал това и му казал: Понеже ти взема от подаръците на Нееман, затова проказата от него премина върху тебе. И на часа станал прокажен и бял като платно. От този пример се вижда, че духовните закони са много строги и човек трябва много строго да ги спазва, когато има работа с духовни сили. Този пример също показва, че Елисей е могъл да лекува и неизлечими болести като проказа и то привидно с много прости средства. В началото на 6-та глава в Четвърта книга на царете се разказва, че пророческите синове поискали от Елисей да им разреши да отидат при реката Йордан, всеки да вземе по една греда, за да си направят жилище за живеене. На един от тях паднало едно желязо в реката и не можел да го извади, а то било чуждо. Той казал това на Елисей. Последният отсякъл едно дърво и го хвърлил при желязото: дървото потънало, а желязото изплувало над водата и човекът си го взел. По-нататък, пак в шеста глава се разказва, че сирийският цар обявил война на Израил. Но Елисей предупреждава Израил за плановете на сирийците.
към текста >>

45. Пророк Йеремия - Влад Пашов (1902- 1974)

Който може да изтърпи докрай, той ще бъде достоен за Бога и Бог ще направи жилище в него.
Мъдростта се постига само чрез мъки и страдания. Онзи, който иска да стане мъдър като Бога, ще мине през такива страдания, каквито на ум не му е дохождало. Който иска да мине по по-лек път, да приеме Любовта. Когато човек се намери на кръстопът в живота, трябва да избере или Любовта, или Мъдростта, един от двата Велики Принципа. Ако избере пътя на Мъдростта, той трябва да знае, че ще мине през големи изпитания и мъчнотии. Който може да изтърпи докрай, той ще бъде достоен за Бога и Бог ще направи жилище в него. Методът на Любовта е друг, съвършено различен от този на Мъдростта. От това се разбира, че Йеремия е избрал пътя на Мъдростта, защото казва: Аз съм човекът, който видях скръб от жезъла на Неговата ярост, т.е. от жезъла на Мъдростта."
към текста >>

46. Пророк Данаил - Влад Пашов (1902- 1974)

„И хвърлил на земята част от войската и от звездите и ги стъпкал, и се възвеличил против началника на войската, отнесе от него всегдашната жертва и светото му жилище се съсипа.
Но докато Данаил размишлява за това видение, пак във видение гледа, че откъм запад идва един силен и напет ярец с един рог. Той така вървял, като че не се допирал до земята. Дошъл при овена, ударил го и му счупил двата рога, и след това го стъпкал на земята и го унищожил. И като заякнал ярецът, счупил се големият му рог и вместо него израсли четири по-малки. От единия от тях излязъл един малък рог, който наголемял твърде много и се възвеличил до войската небесна. „И хвърлил на земята част от войската и от звездите и ги стъпкал, и се възвеличил против началника на войската, отнесе от него всегдашната жертва и светото му жилище се съсипа. И една войска се хвърли против всегдашна- та жертва заради престъпление и хвърли на земята Истината, и направи и благоуспя. Тогаз чух един свят, че говореше, и друг свят рече на този, който говореше: Докога ще е видението на всегдашната жертва и за престъплението, което докара запустението, та се предават на стъпкване светилището и войската. И каза ми: до 2300 денонощия. Тогаз Светилището ще се очисти." „И когато аз, Данаил, видях видението и исках разумението, тогаз ето застана пред мене образ человечески.
към текста >>

47. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е изразено с думите на Христос: "Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и Аз и Отец Ми ще ви се изявим".
За да се роди Христос в човешката душа, непременно трябва да се премине през страдание. С раждането на Христос се отбелязва една велика епоха в света - явяването на Сина Божий. Когато в човека се роди Христос, това е един велик момент в неговия живот. Раждането на Христос преди две хиляди години има малко значение за нас, ако Христос не се роди в нашите души и сърца. Затова можем да кажем, че една от основните идеи на Християнството е раждането на Христа във всяка душа. Това е изразено с думите на Христос: "Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и Аз и Отец Ми ще ви се изявим". Друга една идея на християнството е идеята за Царството Божие. Термините "Името Божие", "Царството Божие" и "Волята Божия", това са степени на един вътрешен Път. Който не познава името Божие, той не може да намери Царството Божие и да изпъли Волята Божия. Който не познава Името Божие, а иска да изпълни Волята Божия, прилича на онази майка, която шие дрешки на детето си, което още не е дошло на света. В процеса на осветяване на Името Божие, въдворяване на Царството Божие и изпълнение на Волята Божия ще дойде Царството Небесно.
към текста >>

И когато Христос казва: "Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище у вас", това подразбира, че по този път Те ще внесат Вечния Живот в нас.
на Любовта и на Исус Христос, т.е. на Сина Божий, който е Мъдростта. Когато човек види Христос и приеме от него Живота, той ще познае Бога в Христа. Да видиш, значи да приемеш Живот, в който е Светлината, от която иде всяко познание. Значи Бог и Христос са двете Опорни точки на Вечния Живот. И когато Христос казва: "Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище у вас", това подразбира, че по този път Те ще внесат Вечния Живот в нас. Но за да дойдат Христос и Отец, да направят жилище в нас, ние трябва да се приготвим за това. Християнството не дойде в света да откъсне хората от живота, но дойде да научи хората да разберат и да живеят Живота в неговата пълнота. А това значи човек да не живее само като едно животно за ядене и спане, но да има по-високи интереси. Християнството дойде да одухотвори живота, да внесе духовния импулс в живота на съвременното човечество. И фактът е, че народите, между които се разпространи Християнството, създадоха новата култура, културата на петата раса, съвременната култура на човечеството, в която живеем.
към текста >>

Но за да дойдат Христос и Отец, да направят жилище в нас, ние трябва да се приготвим за това.
на Сина Божий, който е Мъдростта. Когато човек види Христос и приеме от него Живота, той ще познае Бога в Христа. Да видиш, значи да приемеш Живот, в който е Светлината, от която иде всяко познание. Значи Бог и Христос са двете Опорни точки на Вечния Живот. И когато Христос казва: "Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище у вас", това подразбира, че по този път Те ще внесат Вечния Живот в нас. Но за да дойдат Христос и Отец, да направят жилище в нас, ние трябва да се приготвим за това. Християнството не дойде в света да откъсне хората от живота, но дойде да научи хората да разберат и да живеят Живота в неговата пълнота. А това значи човек да не живее само като едно животно за ядене и спане, но да има по-високи интереси. Християнството дойде да одухотвори живота, да внесе духовния импулс в живота на съвременното човечество. И фактът е, че народите, между които се разпространи Християнството, създадоха новата култура, културата на петата раса, съвременната култура на човечеството, в която живеем. И ако днес имаме култура у нас и в другите страни на света, тя е само отражение на културата, родена от христовия импулс в бялата раса.
към текста >>

48. 10. ВТОРО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Понеже в този дом и стенем като ожидаме да се облечем в нашето небесно жилище, стига само, облечени в него, да не се намерим голи.
10. ВТОРО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ "А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, там е свобода." /3;17/. "Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява. Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас, които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите - вечни." /4;16-18/. "Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на Небесата, дом неръкотворен, вечен. Понеже в този дом и стенем като ожидаме да се облечем в нашето небесно жилище, стига само, облечени в него, да не се намерим голи. Защото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота." /5;1-4/. "А Бог е, Който ни е образувал нарочно за това и ни е дал Духа в залог на това." /5;5/. "И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че, докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа, защото с вярване ходим, а не с виждане." /5;6-7/. "Понеже казвам, че се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа." /5;8/. "Който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне, а който сее щедро, щедро ще и да пожъне." /9;6/.
към текста >>

49. Теми за размишление - Влад Пашов (1902- 1974)

Вие сте затворени в телата си като в жилището.
• 161 • Теми за размишление. Размишлявайте върху светлината, размишлявайте върху приложението. Мислете върху красивите образи в Природата, върху хармонията, за да се свържете с Великата Разумност, която работи в нея. Как се постига това? Вие сте затворени в телата си като в жилището. За да влезете във връзка с външния свят, всяка сутрин трябва да отваряте прозорците на тялото си, да гледате красотата на Природата, да дишате чистия въздух, да се упражнявате с цел да развивате органите си. Ще каже някой, че всичко идва само по себе си. Нищо не може да дойде без работа и труд. Който не работи и не прилага наученото доброволно, насила ще го заставят да влезе в правия път. Природата изпраща страданията, неволите, лишенията на хората, за да ги възпита и постави в правия път, да мислят правилно.
към текста >>

50. 6. ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ЗНАЦИТЕ И ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Знакът се нарича жилище или дом на планетата, а планетата се нарича господар или управител на знака.
Хармонични отношения и връзки имаме тогава, когато е налице симпатия, сродство между природата на знака и природата на планетата, тоест принадлежат към един тригон или към хармонични тригони. Така огнена планета, например Марс, в огнен знак - примерно Овен, е хармонично отношение, защото и знакът, и планетата принадлежат към огнения тригон. А дисхармония имаме там, където природата на знака и планетата не си хармонират, т.е., не принадлежат към един и същи, нито към сроден тригон, например Марс, който е огнен, не е хармоничен във водни знаци, с изключение на Скорпиона, който при все че е воден, има огнен характер. Имаме два вида хармонични отношения и два вида дисхармонични, така че правят всичко четири групи отношения. Първото отношение, което съществува между знаците и планетите, е това, за което астрологията казва, че дадена планета управлява или е господар на даден знак. Знакът се нарича жилище или дом на планетата, а планетата се нарича господар или управител на знака. Когато се намира в знака, на когото е управител, планетата е най-силна в проявата на своите положителни качества. Това влияние е и най-трайно. Противоположният знак на този, в който планетата е господар, където е най-силна, е знака, в който планетата е най-слаба, тоест няма условия да прояви своите положителни качества, а по-скоро проявява отрицателните. Затова се казва, че планетата е в „заточение”. Това е второто отношение между знаците и планетите.
към текста >>

51. 29–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Мирът, това е най-хубавото жилище, в което Радостта може да живее.
Божественото Слънце всякога огрява този връх. Никаква буря няма на този връх. Там царува Любов, там царува Светлина, там царува Мир, там царува самата радост. Тъй разбираме ние Радостта на Ученика. Ако нямате Мир, радостта никога не идва на земята. Мирът, това е най-хубавото жилище, в което Радостта може да живее. За в бъдеще, ако искате да съградите своето тяло, Мирът трябва да дойде на помощ. Такъв е законът. И Радостта ще влезе да живее в това тяло. Тя не идва без да сте ѝ приготвили жилище. Любовта, Светлината и Мирът са отстъпили най-високия връх на Радостта.
към текста >>

Тя не идва без да сте ѝ приготвили жилище.
Ако нямате Мир, радостта никога не идва на земята. Мирът, това е най-хубавото жилище, в което Радостта може да живее. За в бъдеще, ако искате да съградите своето тяло, Мирът трябва да дойде на помощ. Такъв е законът. И Радостта ще влезе да живее в това тяло. Тя не идва без да сте ѝ приготвили жилище. Любовта, Светлината и Мирът са отстъпили най-високия връх на Радостта. 13. За в бъдеще при повече свободно време ще засегнем въпроса как Ученикът трябва да се лекува и въпроса какви са законите, по които той може да създаде едно ново тяло. За тази цел той трябва да научава законите на Мира. Това е вярно и в обикновения живот. Вземете за пример какви деца ще роди онази майка, чийто ум не се безпокои, нито смущава от никакви бури и противоречия в света и чийто дух е спокоен и тих.
към текста >>

52. 35–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Вие приготвихте ли за тези души жилище?
Не се плашете от света, но борете се, докато победите. Това значи, работете върху себе си, докато победите вълка. Има задачи в живота, които се разрешават мъчно, но заемете се с тяхното разрешение. 105. Учениците отгоре. Готовите души ще дойдат отгоре, но трябва да има приготвени жилища за тях. Вие приготвихте ли за тези души жилище? - Ако сте приготвили за тях жилище, вие сте разрешили вече важния въпрос. Когато във вашия дом дойде един от Учениците, животът ви ще върви по мед и масло. Всяко място, на което стъпи крака на един добър човек, се благославя. Щом в душата на човека се роди една велика мисъл, тя непременно ще донесе своето благословение. Същото може да се каже и за един дом и за един народ.
към текста >>

- Ако сте приготвили за тях жилище, вие сте разрешили вече важния въпрос.
Това значи, работете върху себе си, докато победите вълка. Има задачи в живота, които се разрешават мъчно, но заемете се с тяхното разрешение. 105. Учениците отгоре. Готовите души ще дойдат отгоре, но трябва да има приготвени жилища за тях. Вие приготвихте ли за тези души жилище? - Ако сте приготвили за тях жилище, вие сте разрешили вече важния въпрос. Когато във вашия дом дойде един от Учениците, животът ви ще върви по мед и масло. Всяко място, на което стъпи крака на един добър човек, се благославя. Щом в душата на човека се роди една велика мисъл, тя непременно ще донесе своето благословение. Същото може да се каже и за един дом и за един народ. Всяка велика мисъл е жива.
към текста >>

53. ГРЕШКИ, НЕДОСТАТЪЦИ, ЗАБЛУДИ - Лалка Кръстева (1927-1998)

Нямате жилище - страдате.
Хората виждат погрешките на другите и ги обвиняват, а когато самите те грешат, мълчат или отричат вината си. Ако си сгрешил, признай грешката си. * Човек, който търси похвалата от хората, не знае абсолютно нищо. * Бедни сте - страдате. Болни сте - страдате. Нямате жилище - страдате. Според мен, ако нямате ум и разум, тогава трябва да страдате. Ако нямате ръце, крака, уши, нос, очи - тогава трябва да страдате. Ушите, главата, стомахът, дробовете ви са намясто, всичко имате, но при това сте недоволни, защото нямате представа за неоценимите богатства, които са вложени във вас. * Хората не могат да изправят погрешките си, защото се страхуват от обкръжаващите ги - да не би те да разберат, че са сгрешили. Важното е човек да изправи погрешката си, а не да я прикрива.
към текста >>

54. ЖИВОТЪТ, ПЪТЯТ, СМЪРТТА - Лалка Кръстева (1927-1998)

Само че, когато влезем в новото си жилище, нашият ум, нашето сърце и воля трябва да бъдат подготвени, за да не го развалим.
Живият човек в природата има дълъг, дори безграничен път. И да бързате да стигнете до края бързо, не забравяйте, че той е начало на друг път, който е идеен. Роди ли се у вас мисълта, че ще дойдете до край, то е все едно да стигнете до една височина и оттам да се върнете към хората и да покажете колко много знаете. * Смъртта не е нищо друго, освен излизане от един стар порядък на нещата. Непременно трябва да напуснем старото, понеже в една нехигиенична къща не може да се живее. Само че, когато влезем в новото си жилище, нашият ум, нашето сърце и воля трябва да бъдат подготвени, за да не го развалим. * Умрял е някой и ние плачем за него. Какво е умирането? Ако на някой човек съблекат старите дрехи и го пратят на баня да се очисти, трябва ли да плачем, че е изгубил старите си дрехи и се е облякъл в нови? * В Шестата раса хората няма да умират. При заминаване те ще се дематериализират.
към текста >>

55. Човек - Георги Радев (1900–1940)

жилище. Земния човек, след като завърши своето развитие на Земята, няма да отиде на
Сириус например, е още в своите пелени. Съвременните хора пред съществата на Сириус не са даже и деца. Но човекът е вечен пътешественик. Земята не е била и няма да бъде едничко негово жилище. Земния човек, след като завърши своето развитие на Земята, няма да отиде на Небето. Той ще странства от система в система на физическата Вселена, докато се развие в своята пълнота. Следната станция в неговото развитие ще бъде именно Сириус. Човешкият Дух е слязъл на Земята от около двеста и петдесет милиарда години. Той не е бил в това състояние, в което днес се намира.
към текста >>

56. Учител - Георги Радев (1900–1940)

жилище. Ето защо да бъдеш Учител, това ще рече да раждаш духовно.
в нейната утроба. И както човешкият Дух работи в утробата на майката, за да изгради тялото на детето, както той се учи при този процес, вземайки участие в работата, която върши Духът на майката, така и Учителят и ученикът трябва да работят едновременно с помощта на Божествения Дух, за да изградят Духовното тяло на ученика – неговото вечно жилище. Ето защо да бъдеш Учител, това ще рече да раждаш духовно. В този смисъл на думата се говори в Писанието за раждане на мъже от мъже. Мъжът трябва да ражда, сиреч да бъде добър Учител. И първото нещо, което трябва да направи Учителят, е да разкрие на ученика Духовния, невидим дотогава за него свят, така както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него
към текста >>

57. Тяло на Любовта - Георги Радев (1900–1940)

се руши и изчезва, не може да бъде истинско жилище на човека, на неговата душа, на
на човека не са нищо друго, освен проява на тялото. Изчезне ли то, изчезва и човекът като отделно същество. Че физическото тяло на човека се разрушава след смъртта, това е така. Но това, което се руши и изчезва, не може да бъде истинско жилище на човека, на неговата душа, на неговия Дух. Не са истински жилища на човека и онези по-тънки тела – Етерно, Астрално, Ментално, за които говори окултната наука. Последната, както е известно, твърди, че човек има седем тела.
към текста >>

58. 01 Влизането ми в Братството - Радка Левордашка (1920-2014)

В това жилище тя ще има право да живее до края на дните си.
Д-р Давидова отново повтори и пред нея всичко, което трябва да се направи за болния, жената стоеше най-смирено, без да отрони дума. Антов каза: „Я, нека да ви запозная, това е бъдещата ми съпруга, разбира се, че ще направи всичко, което е необходимо.“ Сестра Давидова беше силно шокирана от това, което чу, а аз стоях спокойно и наблюдавах. Антов се обърна към жената и каза: „Иди и приготви нещо да почерпим гостите.“ Когато тя излезе, той се обърна към д р Давидова: „Трябваше първо да ти я представя, но и сега може, не се учудвай, нито дъщеря ми, нито синът ми се интересуват как съм, здрав ли съм, болен ли съм и какво ми е, затова реших да имам някой на стари години да ме погледа.“ Давидова изрази своето разбиране и го запита какво той може да ѝ даде за положените грижи. Той отговори, че са сключили брак и тя ще получава пенсията му, която за нея е нещо. Освен това след две седмици ще излязат оттук и ще получат апартамент на „Кръста“ – стая, хол и кухня. В това жилище тя ще има право да живее до края на дните си. „Това е добре за нея, така че тя ще ме разтрие, ще ѝ се иска да поживея.“ След неговите думи Давидова допълни: „Чакай да ти напиша още една рецепта.“ – Антов отговори: „Е, ти знаеш, напиши.“ В това време съпругата му донесе чай с големи парчета баница, след това ни донесе сладко, което тя е правила. Антов седна на леглото подпрян с възглавници и някак си се ободри от присъствието на лекарката, стана много разговорлив: „Много се радвам, че дойде, отдавна не сме се виждали.“ Давидова отговори: „Аз бях по Франция, отскоро съм тук.“ Антов с искрено чувство каза: „Е, Радке, какво чудо прекарахме, добре че ни имаше.“ После се обърна към мен и продължи да говори: „Сестра, сега ще чуеш, и то със сигурност ще чуеш, но да знаеш и двете версии. Тука бяхме пъстър свят, всички си живеехме прекрасно, но това, което казваше Учителя, не се приемаше от всички на сериозно – за някои хора неговите думи минаваха покрай ушите им и те сякаш се отнасяха не за тях, а за някой друг. Учителя настояваше да се построи голям салон с жилища в една голяма сграда и да се закупят парцели по един декар. Много малко хора го направиха, имахме и счетоводител, и касиер, пари имаше за всичко, но нямаше хора, които да го направят.
към текста >>

59. 02 Срещата ми с Йорданка Жекова - Радка Левордашка (1920-2014)

Събирали сме се при Мичето Златева, при сестра Анчето Шишкова, при сестра Стоянка Драгнева, а когато Савата построи къщата – и при него сме се събирали няколко пъти, но той много се страхуваше, че може да му вземат жилището.
Изнесох го на балкона, почистих платното, рамката, прелакирах всичко и сега е в столовата на моя дом, където всяка седмица правим молитва и четем беседа. След заминаването на брат Иван Антонов Драга стана председател на Братството. Ръководството (или Братският съвет, както те го наричаха) са решили тя да бъде председател. Времената бяха такива – те бяха партийци и може би беше добре, защото така пазеха Братството, никой не ни ограничаваше. На празници правехме молитва на мястото на Учителя, след обеда се събирахме на по-малки групи у братя или сестри, където имаше възможност. Събирали сме се при Мичето Златева, при сестра Анчето Шишкова, при сестра Стоянка Драгнева, а когато Савата построи къщата – и при него сме се събирали няколко пъти, но той много се страхуваше, че може да му вземат жилището. Затова се събирахме на малки групи. Най-големите събирания бяха у сестра Йотка – тя имаше голям апартамент, с много просторен хол – в него сме се събирали до 100 човека заедно с музикантите. В нейния блок имаше и няколко други братя от Братството, всеки от тях беше на почит сред останалите съкооператори. Под апартамента на Йотка живееше художникът брат Влаевски, у когото се съхраняваха всички картини от Братския салон. Беше ги подредил заедно със своите картини в хола – той беше като галерия!
към текста >>

60. 12 Запознанството ми със сестра Йотка - Радка Левордашка (1920-2014)

Те живееха в оборотно жилище.
Аз те запознах с него.“ – Отговорих: „Ти знаеш какво е моето мнение за тях.“ – Йорданка продължи: „Съпругата му е наша сестра, той не е лош човек, но евангелистите не вярват в Учителя.“ – „Точно това не ми харесва – че говори отрицателни неща за Учителя“ – отговорих аз, а тя натърти: „Пак ти казвам, съпругата му е наша сестра, тя настоява да те запозная с нея. Аз ѝ обещах и ето, днес ще отидем при нея.“ – Отговорих: „Виждала съм я на Рила, не сме разговаряли. Тя тичаше непрекъснато след три деца – две момиченца и едно много палаво момче, непрекъснато беше мокър от тичане.“ Йорданка ми обясни: „Това са децата на дъщерите ѝ, певицата има едно момиче, а Мина има момче и момиче.“ Казах ѝ, че щом е обещала, ще отидем. Отидохме у Йотка, тя беше направила хубава питка, пихме чай и ядохме питка със сирене и кашкавал. Поприказвахме и оттогава станахме приятелки – канеше ни у тях и аз ги канех. Те живееха в оборотно жилище. На тяхното собствено място се строеше много голяма сграда. Те получиха три апартамента, един за тях и по един за двете ѝ дъщери. Кръгът на запознанствата ми се разширяваше, докато не станах едно цяло с тях. Обикнах всички и те ми отговаряха със същото уважение и любов. Тъгувала съм за всички, които си заминаваха.
към текста >>

61. 73. Невена Неделчева - Радка Левордашка (1920-2014)

Невена получи жилище в кв.
С Невена Неделчева бяхме добри приятелки, всяка година заедно закупувахме цветя от разсадниците и ги засаждахме. Това го правехме в един ден, защото нямаше къде да оставим нещо на открито. Тогава имахме само градината - когато вадехме луковиците от лалета и зюмбюли, ги прибирахме в моето мазе (имаме голямо мазе), в него съхранявахме всичко, което трябва да засадим през есента или пролетта. Всичко това го правехме с Невена, могат да го потвърдят братята и сестрите, които ни помагаха. Като си замина Невена, продължих да се грижа за градината с тези хора. Невена получи жилище в кв. Люлин, там бяха настанени последните братя и сестри, които нямаха собственост на Изгрева, а ползваха бараките и къщичките на братята- собственици. След като се настани в новия си дом, Невена ни покани на рожден ден, бе приготвила много хубави неща за обеда, а и ние занесохме разни неща. Изпяхме няколко хубави песни, създаде се весело настроение. Йотка стана и каза: „Невенке, ще направим ли оная работа, която правим, когато се събираме? ". Те всички се засмяха, само аз ги гледам с учудване, защото не знам какво ще правят.
към текста >>

62. ПРЕДГОВОР - Теофана Савова

За нея знаех само, че е била изключително предана на Учителя, до такава степен, че докато семейството й нямало жилище на Изгрева, тя обитавала палатка срещу салона и така прекарала три зими с идеята да бъде по-близко до своя учител.
ПРЕДГОВОР Когато посетих за първи път сестра Теофана, тя беше вече в напреднала възраст. С крехка и деликатна натура, на нея й беше вече трудно да пазарува, та се налагаше, особено зимно време, нейни близки и приятели да й помагат. Занесох и плодове. За нея знаех само, че е била изключително предана на Учителя, до такава степен, че докато семейството й нямало жилище на Изгрева, тя обитавала палатка срещу салона и така прекарала три зими с идеята да бъде по-близко до своя учител. Учителя ценял нейната преданост и духовната й ревност. По повод на името й казвал шеговито, но с добро чувство, че произлиза от „тео", което значи Бог, и „фана" с произход от хвана, ще рече „Теофана хвана Бога". Това действително е така, защото животът й бе отдаден изцяло на Божествената идея в Учението. Очаквах винаги да ми каже нещо интересно за живота на Изгрева и за Учителя, но тя пазеше ревностно преживяното, не обичаше много да говори на тази тема. В един разговор веднъж спомена думите „снемахме от
към текста >>

„Това жилище ми го даде Учителя.
В такива мигове изваждаше тетрадка със свои стихове и четеше. Повечето от тях са посветени на Учителя и Учението. Веднъж стана дума за възрастта й, но тя с цялото си поведение показа, че възрастта не я занимава. В сестрите и братята от нейното поколение възрастта не се чувстваше. Каква приятна светлина изпълваше стаята й с източно изложение и широко открит хоризонт. „Това жилище ми го даде Учителя. Всичко се уреди, като че бе ръководено от една невидима ръка. Учителя се погрижи за мен. Лично аз направих малко усилия." Къде, с кого и как живя сестра Теофана? Самата тя дава отговор - живяла е в Страната на слънцето, между братя и сестри, в чистота и святост.
към текста >>

63. 1927 г. ЕДНО УТРО - Теофана Савова

Мирът, това е най-хубавото жилище, в което радостта може да живее.
Аз казвам: Бог е Бог на Любовта, на светлината, на мира, на радостта. Следователно това са качества и на ученика: Любов, светлина, мир и радост за душите." „Аз наричам праведни хора онези, които имат съдилища с установен ред и порядък." „Любовта е най-голямата сестра, най-голямата дъщеря на Бога, родена във вечността. Светлината, това е най-големият брат, също роден във вечността. Мирът, това е най-хубавото жилище, в което радостта може да живее. За в бъдеще, ако искате да съградите своето тяло, своето жилище, мирът трябва да ви дойде в помощ. Такъв е законът. И тогава радостта ще влезе да живее в това тяло. Радостта е най-малката, най-любимата сесгра, която всички галят. Дето има Любов, има и радост.
към текста >>

За в бъдеще, ако искате да съградите своето тяло, своето жилище, мирът трябва да ви дойде в помощ.
Следователно това са качества и на ученика: Любов, светлина, мир и радост за душите." „Аз наричам праведни хора онези, които имат съдилища с установен ред и порядък." „Любовта е най-голямата сестра, най-голямата дъщеря на Бога, родена във вечността. Светлината, това е най-големият брат, също роден във вечността. Мирът, това е най-хубавото жилище, в което радостта може да живее. За в бъдеще, ако искате да съградите своето тяло, своето жилище, мирът трябва да ви дойде в помощ. Такъв е законът. И тогава радостта ще влезе да живее в това тяло. Радостта е най-малката, най-любимата сесгра, която всички галят. Дето има Любов, има и радост. Дето има Любов, има и светлина, има и мир, а мирът носи радостта.
към текста >>

Мирът носи жилището на радостта."
Такъв е законът. И тогава радостта ще влезе да живее в това тяло. Радостта е най-малката, най-любимата сесгра, която всички галят. Дето има Любов, има и радост. Дето има Любов, има и светлина, има и мир, а мирът носи радостта. Мирът носи жилището на радостта." „Любовта, светлината и мирът са отстъпили най-високия връх на земята за радостта." Учителя говори още много върху тези четири категории хора, даде много ценни знания и обяснения, а милите слушатели поглъщаха всяка дума и се радваха, че са в салон, че са приютени в приятен скут, а не както миналата година, когато беседите се слушаха само на открито. А Учителя благ говори, говори. Струи знанието из него. Струи Любовта из него и пълни умове и сърца.
към текста >>

64. 23 ноември 1927 г., сряда, 7,30 часа вечерта - Теофана Савова

Около тяхното жилище е оживено.
Всеки ден има гости и от града. Било, за да видят Учителя, било, да си поговорят с някоя сестра или брат. Стенографките са още тук. През целия ден те дешифрират беседите от събора. Преписват ги на пишеща машина, след което ги прочитат на Учителя. Около тяхното жилище е оживено. Пожелах да поговоря с една от тях. След като се поразходихме, тя се осведоми къде е Учителя в момента и ще може ли да ме приеме. За пръв път влязох при Учителя, в неговата горна стая. А бях много стеснителна. Придружи ме сестра Савка, една от стенографките, е която бях по-близка.
към текста >>

65. ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА - Теофана Савова

От жилището й до „Изгрева" имаше един час път.
В три часа, когато градът все още спеше, един прозорец светна и се очерта върху тъмносинята завеса на сумрака. Една жена го отвори и отправи поглед към звездното небе. Тя си помисли за Учителя и съзнанието й се озари, защото в същия момент чу благия му глас. Неотдавна той бе казал: „Щом се събудиш, стани! " От жилището й до „Изгрева" имаше един час път. Тя оправи леглото си, каза си кратка молитва, след което бързо се облече и тръгна. * Лампата в стаята на Учителя отново светна. Той излезе на балкона, остана известно време там, сам под звездното небе, и отново се прибра в стаята си. Долу един възрастен човек вече бе седнал в осветения салон.
към текста >>

66. 5.16 Завръщане на Учителя в София - Светозар Няголов ( -2013)

Някои искат от Тодор Стоименов по малко средства, като например Кирил Стоянов, печатар в братската печатница, да си купи жилище, но получава груб отказ.
Парите, събрани с любов от братята и сестрите, остават неизползвани за целите на Бялото братство. В тях са вложени любовта и доброто желание на братята и сестрите в България, да преуспее делото Божие на Земята, като се създаде едно хармонично братство. След заминаването на Учителя парите стават спънка за братския живот и главна причина за всички разправии и борби на Изгрева. Идва обмяната на парите и Тодор Стоименов, заедно с няколко братя и сестри, цял ден ги гори в печката на брат Ради Танчев. По същото време има много закъсали братя и сестри. Някои искат от Тодор Стоименов по малко средства, като например Кирил Стоянов, печатар в братската печатница, да си купи жилище, но получава груб отказ. Могло е тези наши ръководители да повикат ръководителите на братствата от провинцията, да им дадат по един милион лева, които чрез хората в братствата да ги обменят в банката. Тогава се обменят по 10 000 лева от човек. Така е могло средствата да се запазят и да отидат там, откъдето са дошли — у братята и сестрите. След това те ще ги върнат в калта на братството. Даже да би се получило някакво отклонение, то щеше да бъде много малко и незабележимо.
към текста >>

67. 7.37 Донка Димитрова - Светозар Няголов ( -2013)

Тогава тя бързо заключва павилиона и изтичва до жилището си, за да види какво е откраднато.
Веднъж от дъното на площада към нея се задава човек в бели дрехи и с бяла брада, приближава и вместо да си купи вестник, й казва: „Тази работа не е за теб. Положението ти е много тежко и затова започни да четеш Библията." Донка му отговаря, че няма Библия. Старецът продължава: „Ти имаш един скрин и на дъното в десния ъгъл има стара мухлясала Библия. Извади я и всеки ден чети по няколко реда от нея и размишлявай върху прочетеното." Точно на това място Донка е скрила пръстена и обидите си от мъжа си, за да не ги продаде. Тя веднага си помисля: „Този човек сигурно е крадец и е ходил у нас." Излиза на улицата, за да го пита откъде познава дома й, но на площада няма никой. Тогава тя бързо заключва павилиона и изтичва до жилището си, за да види какво е откраднато. Запъхтяна установява, че вратата е заключена, вътре всичко си е наред. Отваря скрина и намира накитите си и Библията. Започва да се чуди какъв е този старец и защо й казва да чете Библията. Скоро след този случай мъжът й я набива, взима всичките й пари и тя не може повече да купува вестници. Отчаяна, отива при съседката си и споделя неудачите, които я сполетяват.
към текста >>

68. 7.49 Райна Калпакчиева - Светозар Няголов ( -2013)

При всяка въздушна тревога Райна и Найден слагат багажа си на някоя площадка в жилището, отгоре поставят книгата, портрета на Учителя и чорапите и бягат в скривалището.
През 1943 г. сключват брак. Изпращат Найден да следва морско строителство в Мюнхен, Германия. При сбогуването си Учителя им дава книгата „Учителят говори", едни вълнени чорапи и свой портрет. С много перипетии те пристигат в Мюнхен, където точно по това време започват интензивни бомбардировки на съюзниците над Германия. При всяка въздушна тревога Райна и Найден слагат багажа си на някоя площадка в жилището, отгоре поставят книгата, портрета на Учителя и чорапите и бягат в скривалището. След края на бомбардировката намират всичко наоколо разрушено, а собственият им багаж и стълбата до него стоят здрави. Германците виждат това и към техния багаж започват да прибавят и свой багаж. Други българи, които научават как се запазва багажът от бомбардировките, взимат единия от чорапите и той действа също така силно и запазва всичко оставено. Райна и Найден много пъти се спасяват така, след което отиват в едно село в планината, над град Дрезден, където Найден подготвя изпитите си и завършва образованието. Завръщат се в България.
към текста >>

69. 7.59 Цеко Етугов - Светозар Няголов ( -2013)

Не искам никакъв апартамент." (Учителя му говори за духовното жилище, което се подготвя.) След няколко дена, Цеко е ударен от ток и си заминава от този свят.
Когато Учителя дава задачата всеки да се нахрани с 10 хапки хляб, Цеко решава задачата по своему. Взима един топъл самун от 1 кг, разчупва го на 10 части и започва да се мъчи да вкара всяка една в устата си, за да изпълни задачата. Учителя казва, че трябва да вечеряме преди залез слънце. За да изпълни и тази задача, Цеко се качва на върха на черешата, яде, докато вижда Слънцето, и щом то залезе, спира яденето. В Мърчаево Учителя му казва: „Цеко, приготвяме ти нов апартамент." Цеко отговаря: „Учителю, на мен ми е много добре в бараката на Изгрева. Не искам никакъв апартамент." (Учителя му говори за духовното жилище, което се подготвя.) След няколко дена, Цеко е ударен от ток и си заминава от този свят. В момента на заминаването му на Изгрева, Учителя казва в Мърчаево: „Сега Цеко е при нас с духовното си тяло и отива в духовния свят при по-добри условия." Той остава верен на Младежкия клас и не се оженва.
към текста >>

70. 5. Витоша - Светозар Няголов ( -2013)

Брат Петър беше тръгнал със задача - дали да започне строеж на жилище на Изгрева.
" Те ми отговориха, че са ходили за малини. Обаче дрехите им бяха напълно сухи, а от околните треви продължаваха да се стичат струи вода. Тръгнахме. Това ме озадачи и аз се обърнах назад, за да ги видя отново. По пътеката нямаше никой. Бяха изчезнали. Брат Петър беше тръгнал със задача - дали да започне строеж на жилище на Изгрева. Тази среща разреши въпроса му и той после започна. На Купена нямаше никаква колиба и по пътеката под Скопарника и Резньовете отидохме на Присоите, където горският дом беше пълен с прясно сено. Както бяхме мокри, легнахме в сеното и до сутринта дрехите ни се бяха изсушили. Сега този горски дом не съществува. На другия ден се прибрахме в София.
към текста >>

71. За окултната школа и за декември 1944 година - Георги Томалевски (1897-1988)

На учениците на Бялото Братство стана известно, че посредством едно телеграфическо съобщение от Москва, Георги Димитров, къщата на когото беше в непосредствено съседство с жилището на Учителя на улица „Опълченска“ 66, разрешил Учителя да бъде погребан на Изгрева.
Ние стояхме дълбоко изненадани, потънали още повече в тайната на смъртта. Щом Учителят легна в своя саркофаг и напусна този свят, ясно става какво е земята и колко кратко е пребиваването на нея. Тук разликата беше само в туй, че нежният трепет на гласа, изтръгнат на струните на арфата, на която свиреше един от нашите братя, не ни разказваше, както би разказвал на други люде за печалната безнадеждност и безсмислие на земния живот, а донасяше в нашия слух ехото на един свят, където всичко е светлина и където безсмъртието на човешката душа е така ясно и така необходимо, както за нас е необходима светлината, за да виждаме света около нас. Земята, покрита с белия ложник на декемврийския ден, взе това, което е нейно и остави свободен величествения сияещ дух на Учителя Беинса Дуно, който донесе Божествената и духовната Любов, Мъдрост и Истина. * На учениците на Бялото Братство стана известно, че посредством едно телеграфическо съобщение от Москва, Георги Димитров, къщата на когото беше в непосредствено съседство с жилището на Учителя на улица „Опълченска“ 66, разрешил Учителя да бъде погребан на Изгрева. Доколкото бяхме осведомени, Министерският съвет в едно свое заседание, протоколът на което според друго съобщение е бил подписан от тогавашния председател на министерския съвет Антон Югов, даде нареждане да се изпълни това разрешение и Учителят бе погребан на Изгрева, където и досега неговият гроб се пази в образцов порядък. Там няма никакви украси. Пентаграмата на поставената там неголяма кръгла мраморна плоча носи само един надпис: „В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа.“
към текста >>

72. 42. СТРОЕЖ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Много векове са изминали до момента, когато в него се е породила нуждата от собствено построено жилище.
СТРОЕЖ В далечното минало, когато самосъзнанието на човека още не е било развито, той се е задоволявал с пещерите като жилища, подобно на животните. Човек по всичко е имитирал животните в този си стадий на развитие. Много векове са изминали до момента, когато в него се е породила нуждата от собствено построено жилище. Дълга и богата е историята на строителството през вековете, но искам да предам само една идея, която ме вълнува. През средните векове хората започват да строят огромни храмове, които смайват зрителя с величието си. Кое е накарало тези хора да се заемат с подобни строежи? Вълнувала ги е една нова идея за величието на Създателя. Какъв израз можем да дадем на това величие?
към текста >>

73. Ягодите - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Гърлото и устата им ще бъдат храм на Бога, жилище на ангелите.
Онези, които го любят, те чуват Неговият тих глас вътре в себе си, но той не е най-високият му тон! Този тон ще го чуят онези, които са чисти и съвършени и които се слеят с Него и станат едно с Него. Евангелие Матея, глава — 5, стих — 8: "Блажени чистите по сърдце, защото те ще видят Бога". Бъдещите певци от шестата раса, напредналите души, които са ликвидирали с всичките човешки слабости, те ще бъдат малко по-долу от ангелите. Тялото им ще бъде олтар, храм Божи. Гърлото и устата им ще бъдат храм на Бога, жилище на ангелите. Очите им ще светят с Божествената светлина на Любовта. През тях ще пее цялото Небе. Всичките ангели ще пеят през тези певци. Те ще бъдат живи слънца. Пътят им на Земята ще бъде само любов и песен.
към текста >>

74. Пристигане на семейство Янкови от Берлин - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Търсят по-голямо жилище, че и аз да живея при тях, Учителю, какво ще кажете?
– Учителю, братя Янкови пожелаха да дойдат в стаята ми, затова брат Христо остана там да ги чака. – Хубаво, хубаво! – Мама и татко си дойдоха от Троян. Баща ми беше там четири години директор на фабрика "Балевски". Сега договорът му изтече и те си дойдоха в София. Търсят по-голямо жилище, че и аз да живея при тях, Учителю, какво ще кажете? Учителят затвори очите си и остана дълго време така. След това Той отправи погледа си към мене и рече: – Когато посадим една фиданка в разсадника, тя остава слаба и неустойчива, но когато я поставим извън разсадника, тя става мощен дъб, който устоява на бурите и на мъглите. Ти няма защо да се държиш за полата на майка си! Като живееш отделно от тях, ще станеш самостоятелна, силна и ще имаш духовен растеж.
към текста >>

75. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

Земята не е била и няма да бъде едничко негово жилище." Тези изключително интересни сведения, предоставени от Учителя П.
Много от човешките същества от другите системи са далеч по-напреднали от човека, защото са излезли по-рано от великия първоизвор на живота. Тяхната мъдрост е толкова велика, че културата на хората, в сравнение с тази на Сириус, например, е още в своите пелени. Съвременните хора пред съществата на Сириус не са даже и деца. (Тук може би е любопитно да отбележим, че петричката ясновидка Ванга определи духовното равнище на земната цивилизация като "детска възраст на разума" - бел. К. З.) Но човекът е вечен пътешественик. Земята не е била и няма да бъде едничко негово жилище." Тези изключително интересни сведения, предоставени от Учителя П. Дънов на всички негови съвременници, ако бъдат правилно разбрани и осмислени, биха могли да спестят редица тълкувания и спекулации с темата за извънземния живот и разум, за НЛО и посещенията на представители от други цивилизации на нашата планета. Очевидно е - в духа на казаното тук от него, - че той поставя извънземните разумни същества и земните хора в непосредствено духовно родство, наречено от него "една и съща човешка раса". Независимо от посоката на своята биологическа еволюция ("Не е важно какви тела имат те.") всички ние - и земляни, и извънземни - сме произлезли от един и същи Първоизточник, Бога, и имаме едни и същи цели в своето еволюционно развитие. От особено значение за нашето изследване е и категоризацията на факторите, които Учителят П. Дънов обвързва с въздействието на окръжаващата среда върху човешкото същество: "Три фактора влияят върху индивида: личността на човека, обществото и светът.
към текста >>

76. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

Жизненото му кредо може да бъде изразено в светлината на трите велики космически принципа със собствените му думи: "В Любовта човек се ражда, в Мъдростта се облича, а в Истината има жилище, в което живее."
На тях помагат всички любещи и светещи Души, които работят в света." Той винаги знае на кого говори. И се обръща не към телесната му обвивка, а именно към душата му. Така пробужда вътрешните му сили и го мотивира да дава най-доброто от себе си. В неговите беседи, лекции и свободни разговори са засегнати на практика всички най-важни въпроси на Битието. И на всички тях той е предложил достоен, изчерпателен, всеобхватен отговор. Жизненото му кредо може да бъде изразено в светлината на трите велики космически принципа със собствените му думи: "В Любовта човек се ражда, в Мъдростта се облича, а в Истината има жилище, в което живее." Учителят П. Дънов се придържа стриктно към едно свещено правило: "Никога не коригирай Божественото. То е абсолютно. При Божественото няма друго мнение." Словото и животът му се допълват в едно хармонично цяло. Жизнената му пътека е приложение на собственото му учение, нагледен пример за учениците.
към текста >>

77. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

От особен интерес за нас е как Учителят Беинса Дуно представя собствената си мисия: „Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с велика мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната Виделина, да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чеда на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище.“
А кои са носителите на Промяната – тези, които получават Новото учение и имат за свой свещен дълг да го предадат на всички земни събратя? – Учителят П. Дънов ги назовава „всички избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род“ (курсивът мой – К.З.). Под този израз можем да разбираме: българите + всички славяни + напредналите души от всички останали народи – като движещи сили на световното обновление, на глобалното израстване в мисли, чувства и дела на земната общност на Разума. Като илюстрация за задачата на тези носители на Промяната българския духовен Учител отбелязва: „Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва, да се пробудите и влезете в тоя благ живот, в който встъпва тази многострадална земя.“ От особен интерес за нас е как Учителят Беинса Дуно представя собствената си мисия: „Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с велика мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната Виделина, да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чеда на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище.“ Горният цитат е във връзка и със следващото изречение от Възванието: „Вождът на спасението, Помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страждущите ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят.“ За кого става дума тук? – За Месията? За Второто пришествие на Христос? Или за самия Учител Беинса Дуно? Към настоящето ли е насочено това изявление или към бъдещето?
към текста >>

Със следващите си думи Учителят на ББ подчертава, че е нужна специална вътрешна настройка на човешката личност, за да приеме Новото, което завладява света: „Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов.
Тук той визира ново качествено състояние на човешкото съзнание, отговарящо на нови условия върху Земята, на прилив от нови енергии с космически произход. Учителят П. Дънов нарича това предстоящо, вече актуално в наше време, състояние на земната ноосфера „тринадесетата сфера“. В Библията (Новия Завет) е използван за същото изразът „ново небе и нова земя“ (II Петр. 3:13) – в широк смисъл; в тесен смисъл този израз се отнася до състоянието на нашата планета и на човечеството след Второто пришествие на Иисус Христос и Страшния съд. Със следващите си думи Учителят на ББ подчертава, че е нужна специална вътрешна настройка на човешката личност, за да приеме Новото, което завладява света: „Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте Истината на живота.“ Това е призив на Учителя Беинса Дуно да се преборим със старото у себе си и да дадем път на новите импулси, носещи пресътворение на всичко съществуващо. На кого може да разчита човешкият род, за да се справи с успех с това грандиозно начинание – прехода в планетарен мащаб към Новата Култура на VI раса? – „Този, Който ви е родил, бодърства над вас. Името Му знаете.“ Лично Бог, Създателят на всичко видимо и невидимо (както е дефиниран Бог Отец в първия член на християнския Символ на вярата), ще бди над земните хора, ще ги закриля и ще им помага. Но това не отменя тяхната отговорност!
към текста >>

78. III. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БИБЛИЯТА - Константин Златев

Дънов, за ежедневна или периодична работа с Библията: 1) „Всяка заран да четем по една глава от Евангелието, да търсим някоя заповед в тая глава и да я приложим през деня в живота си, и тогава Христос ще дойде в нас – ще си направи жилище у нас, и по тоя начин ще разберем дълбоките Божествени работи.“ 2) „Който иска да се освободи от лошите мисли, които минават през ума му, нека се заеме с четенето и изучаването на Библията от Любов, а не по задължение, докато тази книга започне да прониква в съзнанието му, и един ден всички светли и възвишени мисли изникват от него като хубави, доброкачествени семена.
Аз казвам: в тази семка се крие цялото дърво. „Как е възможно? “ – Вземете семката, изровете една малка дупка, посейте я и след десет години ще имате едно голямо дърво. Ако не вложите всяка мисъл във вашия мозък като една семка и не работите с вашия ум, с вашето сърце и с вашата воля, всеки текст от Библията ще ви остане неизяснен, а той трябва да се разчепка, да се проучи по-дълбоко, за да се разбере, а не да се чете механически или пък да му давате повърхностно тълкувание.“ Ето и три конкретни примера, дадени от Учителя П. Дънов, за ежедневна или периодична работа с Библията: 1) „Всяка заран да четем по една глава от Евангелието, да търсим някоя заповед в тая глава и да я приложим през деня в живота си, и тогава Христос ще дойде в нас – ще си направи жилище у нас, и по тоя начин ще разберем дълбоките Божествени работи.“ 2) „Който иска да се освободи от лошите мисли, които минават през ума му, нека се заеме с четенето и изучаването на Библията от Любов, а не по задължение, докато тази книга започне да прониква в съзнанието му, и един ден всички светли и възвишени мисли изникват от него като хубави, доброкачествени семена. Например, спрете се върху живота на Авраам, на Давид, на апостолите, на Христа – да видите какъв е бил техният живот, какво са оставили за човечеството.“ 3) „В продължение на една седмица работете върху Евангелието на Йоан по следния начин: всяка сутрин отваряйте Евангелието произволно и турете пръста си върху един от стиховете на страницата, на която сте попаднали. Прочетете този стих внимателно и си пожелайте да го реализирате. През целия ден при свободно време мислете върху този стих. Онези от вас, които могат да направят упражнението, те ще се ползват. Всичко в света се постига чрез упражнения.
към текста >>

79. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

Този резултат от плодоносния обмен между Учителя и ученика е обрисуван от Учителя на Бялото братство в България, както следва: „И както човешкият дух работи в утробата на майката, за да изгради тялото на детето, както той се учи при този процес, взимайки участие в работата, която върши духът на майката, така и Учителят и ученикът трябва да работят едновременно с помощта на Божествения Дух, за да изградят духовното тяло на ученика – неговото вечно жилище.“ Именно затова „... първото нещо, което трябва да направи Учителят, то е да разкрие на ученика духовния, невидим дотогава за него свят, тъй както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят.“
Необходимо е при това пълно съзнание за задачата, която те имат да изпълнят. В случая трябва да съществува такава пълна обмяна между Учител и ученик, каквато съществува между детето и майката в нейната утроба“ (Учителят П. Дънов). Това е общуване от най-фино духовно естество, общуване в Божия Дух. Една от главните му задачи е оживяването на латентните (непроявени) тела на ученика, които да се превърнат в пълноценни носители на съзнанието му. Способността му да се проявява във висшите си тела му открива пътя към най-светлите и извисени простори на невидимия свят, както и към мащабно съработничество с Космическия Разум. Този резултат от плодоносния обмен между Учителя и ученика е обрисуван от Учителя на Бялото братство в България, както следва: „И както човешкият дух работи в утробата на майката, за да изгради тялото на детето, както той се учи при този процес, взимайки участие в работата, която върши духът на майката, така и Учителят и ученикът трябва да работят едновременно с помощта на Божествения Дух, за да изградят духовното тяло на ученика – неговото вечно жилище.“ Именно затова „... първото нещо, което трябва да направи Учителят, то е да разкрие на ученика духовния, невидим дотогава за него свят, тъй както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят.“ Когато сред хората се въплъти истински велик Учител на Божественото учение, той бива приет по различен начин от своите съвременници. Едни от тях не забелязват у него нищо необикновено. Други откриват духовния блясък на присъствието му, ала понеже са роби на страстите си, а неговият съвършено чист живот мълком ги изобличава, те започват да го ненавиждат и преследват. Трети установяват мистичните дълбини на личността му, но леността ги приковава към постелята на безхаберието и те предпочитат да останат, както и преди, в полусънното състояние на безразличие; както е известно, рано или късно то води до регрес и саморазрушение. Четвърти съзират светлината на Учителя и ръкопляскат на разноцветното ў излъчване.
към текста >>

80. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

Ако се съмнявате в това, поставете който и да е индивид в някое нехигиенично жилище, където има много малко светлина, и ще забележите в продължение на няколко години всичката разлика, която може да се появи в дезорганизирането на индивида, в упадъка на неговите умствени способности и неговия морал.“
Затова и напълно справедливо звучат следните размисли на Учителя П. Дънов: „Всички съвременни хора, общества и народи страдат от липсата на светлина. Тя съществува изобилно във външния свят, но не остава вътре в нас. Вътре тя е малко; условия няма да се прояви вътре в нас при сегашното състояние на човека. Вследствие на това се зараждат всички отрицателни чувства, които сега спъват развитието на човечеството и разяждат неговия организъм, пречат на неговия ум и покваряват сърцето му. Ако се съмнявате в това, поставете който и да е индивид в някое нехигиенично жилище, където има много малко светлина, и ще забележите в продължение на няколко години всичката разлика, която може да се появи в дезорганизирането на индивида, в упадъка на неговите умствени способности и неговия морал.“ Човекът, обладаващ ярка и действена вътрешна светлина, се отличава с физическа красота и неповторимо личностно излъчване. В този смисъл красотата е рожба на усвоената и използвана за целите на Доброто светлина, чийто Първоизточник е Творецът на всичко съществуващо: „Тя (красотата – б.К.З.) е външен израз на светлината, която излиза от Бога. Красивият човек отразява Божествената светлина върху другите хора.“ 4. Божествената Мъдрост – източник на знание и светлина: В своята теоретична схема Учителят П.
към текста >>

81. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Понеже няма жилище, временно спи в един таван, където опъва палатката си.
„Не казва си той не трябва да се отпускам! " И ето, че нови сили идват свише и благословение изпълва душата му. В града Вено се възстановява от умората. Треската, която прекарва почти на крака, скоро го напуска. Той се чувства малко отпаднал, но е активен и отново полезен на всички. Понеже няма жилище, временно спи в един таван, където опъва палатката си. Така изкарва една зима. Приятелите му настояват да отиде на лекарски преглед. Установява се, че е прекарал възпаление на дробовете. Диагнозата е плеврит. След няколко месеца състоянието му се подобрява.
към текста >>

Сестрата, при която е сега на квартира, има семейни проблеми и той трябва да напусне жилището.
Приятелите му настояват да отиде на лекарски преглед. Установява се, че е прекарал възпаление на дробовете. Диагнозата е плеврит. След няколко месеца състоянието му се подобрява. Тогава възниква друга беда. Сестрата, при която е сега на квартира, има семейни проблеми и той трябва да напусне жилището. Изглежда че след всичките изпитания, които не сломяват духа му, съдбата вече ще отстъпи пред волята му за живот и дейност. Крум намира една малка дървена къщурка изоставена дъсчена барака на улица „Жолио Кюри". Той я облицова отвътре с картони от кашони, покрива ги с тапети, а в малкото антре успява да импровизира мивка и дрешник. Отоплението му се състои от електрическа печка с два реотана. В това забележително със своята скромност жилище започнаха нашите редовни срещи.
към текста >>

В това забележително със своята скромност жилище започнаха нашите редовни срещи.
Сестрата, при която е сега на квартира, има семейни проблеми и той трябва да напусне жилището. Изглежда че след всичките изпитания, които не сломяват духа му, съдбата вече ще отстъпи пред волята му за живот и дейност. Крум намира една малка дървена къщурка изоставена дъсчена барака на улица „Жолио Кюри". Той я облицова отвътре с картони от кашони, покрива ги с тапети, а в малкото антре успява да импровизира мивка и дрешник. Отоплението му се състои от електрическа печка с два реотана. В това забележително със своята скромност жилище започнаха нашите редовни срещи. Тук идваха млади хора за съвет, студенти и аспиранти, за да изучават английски език, и приятели на Вено. Зад тази сива дървена къщурка бе вече по-богатата барачка, в която е живял ненадминатият интелектуалец на Братството Георги Радев. В този дом временно се помещавах аз. Привечер пресичах улицата, за да отида при сестра Верка Куртева. Често тя ме канеше на ангелска супа в дома си.
към текста >>

82. Къде е щастието? - Крум Въжаров (1908- 1991)

Задоволяване на нуждите е необходимо, за да можем да поддържаме тялото (жилището на духа) в добро състояние.
Задоволяването на страстите, на животинското у човека изключва задоволяването на висшето на духа. Докато не се освободим от ноктите на плътските прищевки, не ще можем никога да бъдем щастливи. Не ще можем, защото духът е противоположен на материята. Духът е един цар, материята друг... И казва Исус: „Не можем да служим на два господаря, защото единия ще обикнем повече, а другия ще намразим.“ Трябва да правим разлика между нуждите на тялото и прищевките му. Задоволяване на нуждите е необходимо, за да можем да поддържаме тялото (жилището на духа) в добро състояние. Задоволяването на нуждите на тялото само улеснява задоволяването на висшата Божествена природа, но не я задоволява. Разбираме, че щастие може да се постигне само тогава, когато сме задоволили духа, задоволили висшата природа, а не прищевките на плътта. Що ще каже да задоволим висшата природа? За да си отговорим на този въпрос, нека погледнем на заобикалящите ни и се опитаме да прочетем по лицата им състоянието на тяхната душа, на тях самите. Щастливи ли са, или не?
към текста >>

Тялото е само дреха, жилище на този дух, на този висш живот, на нас самите.
За да разберем това, трябва да видим що представлява човекът? Тялото? Не - ако да беше то, той щеше да бъде доволен, щастлив, когато го задоволи. Но ние видяхме, че човек не е щастлив, нито даже когато го е напълно задоволил. Има нещо друго, и това друго е духът, самият човек. Тялото е само дреха, жилище на този дух, на този висш живот, на нас самите. И когато този живот се отдръпне от него, тялото умира, разлага се на съставните си части. Духът е, който го оживява; духът, или ние самите. А що е духът, що е нашият живот? Нашият дух е част от всеобщия все- проникващ дух. Дух, който дава живот на всичко, що има дихание.
към текста >>

83. Ако думите ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в Мене... - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако думите ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в Мене, Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.
• 1061 • Ако думите ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в Мене, Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.
към текста >>

84. Житейският път на хората - Николай Дойнов (1904 - 1997)

ЛУНАТА С ЮПИТЕР при съвпад и добри аспекти ще обуслови година, през която жилищните проблеми ще се уредят, придобиване на жилище, квартира, подобряване на жилището с ремонт, обстановката - с мебели и обзавеждане, също и възможност за постъпване на работа, служба в научна заведение, също и условия за добри сделки.
ЛУНАТА в съвпад и добри аспекти с ВЕНЕРА предизвиква много мила и приятна придобивка през годината. При тези аспекти имаме в повечето случаи раждане на дете, когато партньорите са млади и способни за това, а при по- възрастните - раждане на внуче. При лоши аспекти ще имаме временна раздяла по място между партньорите, като единият ще отиде по служба или по други причини за известно време другаде, а също такава раздяла лицето ще има със своите най-близки. ЛУНАТА С МАРС ще даде също условия за женитба, но подтик за това ще бъде полово разположение към партньора. При лоши аспекти ще имаме големи неприятности между съпрузите, често стигащи до развод; изобщо неприятни събития. ЛУНАТА С ЮПИТЕР при съвпад и добри аспекти ще обуслови година, през която жилищните проблеми ще се уредят, придобиване на жилище, квартира, подобряване на жилището с ремонт, обстановката - с мебели и обзавеждане, също и възможност за постъпване на работа, служба в научна заведение, също и условия за добри сделки. При лоши аспекти - точно обратното; изобщо липса на възможност за осъществяване на някакво желание и нужда, която би улеснила живота на човека. ЛУНАТА СЪС САТУРН при съвпад и лоши аспекти предизвиква нарушение на здравословното състояние - заболяване. При добри аспекти на лицето ще му се наложи да се грижи за някой свой близък човек. ЛУНАТА С УРАН при съвпад и лоши аспекти ще даде условия за неприятни отношения с партньора и в някои случаи и за развод, също и възможност за пътуване, но с изненадващи пречки, които в повечето случаи ще осуетят пътуването. При добри аспекти - условия за женитба, пътувания, период на добри отношения между съпрузите.
към текста >>

МАРС С ЮПИТЕР при съвпад и лоши аспекти дава моменти на припряност, липса на условия за подобряване или обзавеждане на жилището или за постъпване на работа.
ВЕНЕРА при съвпад и добри аспекти с НЕПТУН дава през тази година много добри и обилни сърдечни преживявания, милувки с човек от противоположния пол. При лоши аспекти - ще преживее разочарования: ще очаква внимание и разположение от човек, към който се е отнесъл с внимание и любов, но няма да ги получи. ВЕНЕРА при съвпад с ПЛУТОН ще има рязко и неочаквано, без никакви причини скъсване с човек от противоположния пол; ще има предложение за женитба, но няма да приеме. При лоши аспекти - рязко скъсване с човек от противоположния пол, с който е имал връзки. При добри аспекти при семеен човек - приятни, изненадващи събития в семейството. МАРС С ЮПИТЕР при съвпад и лоши аспекти дава моменти на припряност, липса на условия за подобряване или обзавеждане на жилището или за постъпване на работа. При добри аспекти дава постигане на всяка поставена задача. МАРС СЪС САТУРН при съвпад и лоши аспекти -от лицето ще откраднат нещо ценно или ще бъде онеправдан, а също ще бъдат използувани неговите материални възможности от близки, приятели и познати. При добри аспекти лицето прави усилия за постигане на някаква своя идея и ще успее; също така и условия за материални сделки. МАРС С УРАН при съвпад и лоши аспекти дава възможност за операция, лоши случки - падане, удар, нараняване. При добри аспекти ще има през годината прилив на голяма жизненост, също и успешни сделки.
към текста >>

85. Лъв и мишка. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Изплашеното мишленце извило очи към великана и с треперещ глас рекло: — Моля ти се, царю, не ме изяждай, пусни ме да занеса храна на моите братчета, които градят покрива на зимното ни жилище! Моля те, пусни ме, а може би и аз някога да ти направя добро.
ЛЪВ И МИШКА Всеки знае, че лъвът е цар на животните. Той е силен и горд, Всички животни се страхуват от него. Един ден, като се разхождал из гората, лъвът видял да шава в шумата малко мишле. Приближил се царят на животните до дребничкото животинче и го грабнал с голямата си тежка лапа. Изплашеното мишленце извило очи към великана и с треперещ глас рекло: — Моля ти се, царю, не ме изяждай, пусни ме да занеса храна на моите братчета, които градят покрива на зимното ни жилище! Моля те, пусни ме, а може би и аз някога да ти направя добро. — Ха, ха, ха!—изсмял се лъвът. — Ти да ми направиш добро ли? Че какво добро мога да чакам от тебе? Аз съм цар на всички животни, а ти си нищожна и дребничка гризана! — Вярно, че ти днес си най-голям и нямаш нужда от никого, но утре? Даже и да не се срещнем, за доброто, че Ме оставящ да живея, ти от другаде добро ще намериш/ —.
към текста >>

86. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

Непрекъснато в жилището идват чужденци.
После, внучката е малко неопитна в административната работа. Иначе добре го списва, подрежда, надявам се, че трудностите постепенно ще се преодолеят. Не могат да се съберат много абонати. Сега бях в София, но нямаше много време да разговарям с нея. Тя е много заета. Непрекъснато в жилището идват чужденци. Едни отиват на Рила, други се връщат. Идват от Франция, от Америка и не знам още от кои държави. Защото за нашите хора по- рано на „Изгрева“ имаше много постройки, макар и малки. Имаше къде да се спи. „Изгрева“ - то беше цяло селище, там беше салонът на Братството.
към текста >>

87. Единство - Сава Калименов (1901 - 1990)

В него ще има разумно и любящо ръководство от страна на най-способните и най-съвършените, ще има правилно, справедливо разпределение на благата на живота за всички, ще има хляб и свобода, чист въздух и слънчеви лъчи, хигиенично жилище и разумен, природо- съобразен живот, творчески труд и благодатна почивка за всички човешки същества.
ще съзнаят своето единство, ще се уверят, че личното щастие, отделно и за сметка на другите, е невъзможно, и ще почнат да работят за общото добро. Тогава, заедно с промяната на човешкото съзнание, ще се създаде и един нов обществен строй, основан на закона за Правдата и изграден с помощта на Божествената Мъдрост. В този нов строй ще има условия за живот за всички хора по лицето на земята. В него нема да съществуват тия крещящи несправедливости и противоречия, каквито имаме днес. В него нема да има насилия, нема да има бедни и богати, нема да има безпощадна, унищожителна война на всички против всички, в която днес се изразходват огромни сили. В него ще има разумно и любящо ръководство от страна на най-способните и най-съвършените, ще има правилно, справедливо разпределение на благата на живота за всички, ще има хляб и свобода, чист въздух и слънчеви лъчи, хигиенично жилище и разумен, природо- съобразен живот, творчески труд и благодатна почивка за всички човешки същества. В този разумно създаден, не с насилие, а със съзнание и воля за доброто, строй, всеки ще работи за всички, според силите си, и всеки ще взема според нуждите си. И макар това да е един доста далечен идеал, все пак, човечеството бавно но сигурно се движи към него. Защото само в общото щастие, в общото добро, отделният човек ще достигне и своето щастие, своето добро. Паралелно с това и отделните народи ще разберат, че са свързани с неразривни връзки помежду си, че са части на едно цяло и че злото, което един от тях прави на другите, прави го в същност на себе си, защото по-рано или по-късно ще му се възвърне от закона на Правдата. Човечеството е едно цяло, и само чрез спазване закона за единството то ще дочака щастливи дни.
към текста >>

88. Благата са достъпни - Сава Калименов (1901 - 1990)

Но как е възможно, ще запитат мнозина, ние се нуждаем от жилище и дрехи, от храна и от свобода, от уважение и почести, от служби и покровителство на силните на този свят, ние се нуждаем преди всичко и над всичко от пари, защото с парите можем всичко да си купим — всичко да постигнем, а вие сте взели да ни предлагате някакъв въздух, който нито се яде, нито се пие, нито се превръща в капитал.
ЖИВОТ ЗА ВСИЧКИ БЛАГАТА СА ДОСТЪПНИ Много често ние, хората, сме лишени от благата на живота, не поради това, че липсват такива, или пък защото с недостъпни за нас, но чисто и просто" затова, защото ни мързи да отидем при тях — мързи ни да протегнем ръка, за да ги вземем. Това е по-скоро духовен, отколкото физически мързел — не искаме да раздвижим ума си, съзнанието си, за да обхванем и разберем съществуването на тия блага тъй близко до нас и тяхната пълна достъпност; не искаме да отворим очите си, за да ги видим, както не искаме да раздвижим и тялото си, за да ги достигнем. Ние очакваме нещата наготово, очакваме г сами да дойдат при нас, не подозираме, нито искаме да чуем, че т с тъй близки, тъй прости, тъй достъпни, както въздухът, който ни заобикаля, всред който се движим и когото дишаме. Да, именно като въздуха, защото тъкмо във въздуха със скрити най-ценните блага за нашия живот, най-големите богатства, безценните, истински реални и трайни съкровища, които сами по себе си с живот, радост и щастие, и чрез които може да се достигне всичко, което желаем. Тъкмо във въздуха, който ни заобикаля от всички страни и който никой не може да ни отнеме, е скрит ключа за нашето щастие, за нашите успехи, за реализирането на нашите идеали в живота. Но как е възможно, ще запитат мнозина, ние се нуждаем от жилище и дрехи, от храна и от свобода, от уважение и почести, от служби и покровителство на силните на този свят, ние се нуждаем преди всичко и над всичко от пари, защото с парите можем всичко да си купим — всичко да постигнем, а вие сте взели да ни предлагате някакъв въздух, който нито се яде, нито се пие, нито се превръща в капитал. Гладните се нуждаят от хляб, голите се нужда ят от облекло, робите се нуждаят от свобода и всички ние се нуждаем от пари, а не от въздух, какъвто имаме достатъчно. Така ще отговорят милионите, и ще мислят, че имат право. Защото, наистина, въздух има много, него никой не е ограничил, но с въздух само не може да се живее, а трябва също и хляб, трябват дрехи, жилище и всички други необходимости за живота, без които човек не само че не може да бъде доволен и щастлив, но изобщо не може и да живее. Ще се постараем да докажем, че въздухът е по-важен от всички тези гореизброени необходимости за живота, защото той е именно път към тях и към още много други материални и нематериални ценности, без които живота е безмислено и тежко бреме, а не голяма и радостна привилегия.
към текста >>

Защото, наистина, въздух има много, него никой не е ограничил, но с въздух само не може да се живее, а трябва също и хляб, трябват дрехи, жилище и всички други необходимости за живота, без които човек не само че не може да бъде доволен и щастлив, но изобщо не може и да живее.
Да, именно като въздуха, защото тъкмо във въздуха със скрити най-ценните блага за нашия живот, най-големите богатства, безценните, истински реални и трайни съкровища, които сами по себе си с живот, радост и щастие, и чрез които може да се достигне всичко, което желаем. Тъкмо във въздуха, който ни заобикаля от всички страни и който никой не може да ни отнеме, е скрит ключа за нашето щастие, за нашите успехи, за реализирането на нашите идеали в живота. Но как е възможно, ще запитат мнозина, ние се нуждаем от жилище и дрехи, от храна и от свобода, от уважение и почести, от служби и покровителство на силните на този свят, ние се нуждаем преди всичко и над всичко от пари, защото с парите можем всичко да си купим — всичко да постигнем, а вие сте взели да ни предлагате някакъв въздух, който нито се яде, нито се пие, нито се превръща в капитал. Гладните се нуждаят от хляб, голите се нужда ят от облекло, робите се нуждаят от свобода и всички ние се нуждаем от пари, а не от въздух, какъвто имаме достатъчно. Така ще отговорят милионите, и ще мислят, че имат право. Защото, наистина, въздух има много, него никой не е ограничил, но с въздух само не може да се живее, а трябва също и хляб, трябват дрехи, жилище и всички други необходимости за живота, без които човек не само че не може да бъде доволен и щастлив, но изобщо не може и да живее. Ще се постараем да докажем, че въздухът е по-важен от всички тези гореизброени необходимости за живота, защото той е именно път към тях и към още много други материални и нематериални ценности, без които живота е безмислено и тежко бреме, а не голяма и радостна привилегия.
към текста >>

89. Вселена - Сава Калименов (1901 - 1990)

От това пък може да се извади заключението, че всяка една форма, макар тя да ни се струва мъртва, представлява от себе си едно оръдие, жилище на един дух.
Като се започне от това, което ние обикновено считаме за „неодушевено“, минавайки през отделния атом и кристалите, в които вече забелязваме проявата на една вътрешна разумна сила, през безбройните форми на растителния и животински мирове, през човека с неговите различни състояния на съзнание и се издигнем до съществата, които стоят по-високо от човека в стълбата на вселенската еволюция, — всичко това представлява една като че ли безкрайна стълба от състояния на съзнанието, която се губи във висините на Космическото, Божественото съзнание, което обгръща всичко. Фактически, еволюцията на живота е еволюция на съзнанието. Безбройните органически форми във всички природни царства са произлезли като следствие от еволюцията на съзнанието. Последното, стремейки се към все по-голямо разширение и издигане, създавайки с взаимодействието на окръжающите условия известна органическа форма, не се задоволява от нея, а продължава по-нататък работата си, докато, след известно време, вследствие на вътрешния творчески напън, създава нова, по-съвършена форма, по-съвършено свое оръдие-тяло. По такъв начин са произлезли всички биологични форми. От това пък може да се извади заключението, че всяка една форма, макар тя да ни се струва мъртва, представлява от себе си едно оръдие, жилище на един дух. Така например всяка една планета, всяко едно небесно тяло е жилище на един велик дух за чието съзнание ний можем да имаме представа почти тъй-слаба, както и за Божественото Съзнание. Все пак, ние можем да си съставим понятие за състоянието на живота в една планета, според влиянието, което тази планета указва на нашата земя. Да вземем запример планетата Марс от нашата слънчева система. Всички войнствени влияния, всички потици към борба и към усилена дисциплинирана дейност на земята идат от тази планета. Всички военни и борчески настроени хора се намират под влиянието на тази планета, което все пак е много различно по характер и по сила за различните хора, в зависимост от съвокупността на другите влияния, на които те са подложени.
към текста >>

Така например всяка една планета, всяко едно небесно тяло е жилище на един велик дух за чието съзнание ний можем да имаме представа почти тъй-слаба, както и за Божественото Съзнание.
Фактически, еволюцията на живота е еволюция на съзнанието. Безбройните органически форми във всички природни царства са произлезли като следствие от еволюцията на съзнанието. Последното, стремейки се към все по-голямо разширение и издигане, създавайки с взаимодействието на окръжающите условия известна органическа форма, не се задоволява от нея, а продължава по-нататък работата си, докато, след известно време, вследствие на вътрешния творчески напън, създава нова, по-съвършена форма, по-съвършено свое оръдие-тяло. По такъв начин са произлезли всички биологични форми. От това пък може да се извади заключението, че всяка една форма, макар тя да ни се струва мъртва, представлява от себе си едно оръдие, жилище на един дух. Така например всяка една планета, всяко едно небесно тяло е жилище на един велик дух за чието съзнание ний можем да имаме представа почти тъй-слаба, както и за Божественото Съзнание. Все пак, ние можем да си съставим понятие за състоянието на живота в една планета, според влиянието, което тази планета указва на нашата земя. Да вземем запример планетата Марс от нашата слънчева система. Всички войнствени влияния, всички потици към борба и към усилена дисциплинирана дейност на земята идат от тази планета. Всички военни и борчески настроени хора се намират под влиянието на тази планета, което все пак е много различно по характер и по сила за различните хора, в зависимост от съвокупността на другите влияния, на които те са подложени. Така, в сравнително благородния човек, тия влияния ще се изразят във формата на потик към борба за правда, за защита на другите, за възтържествуването на една идея, заради която той жертвува своя живот; а грубия егоист ще възприеме само по-низшите марсови влияния, които ще го подтикнат към безогледна и жестока борба с всичко и всички.
към текста >>

90. ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО - Георги Радев (1900–1940)

Докато растенията и животните поемат волно живите елементи на природата: въздух, светлина, вода, хората са принудени да живеят в големи градове и селища, наблъскани често пъти като сардели в некое мрачно многоетажно здание, което прилича по скоро, на затвор, отколкото на жилище, в което живеят „културни“ хора.
Още в края на зимата всичко мъртво, безжизнено — някой недоокапал лист, както у дъбовете запример — започва да окапва, и дръвчето е готово да получи мощния прилив на слънцето. В всеки жив организъм, а следователно и в човека, слънчевият прилив извършва пролетес една коренна обнова: натрупаните излишъци в организъма, цялата онази инертна материя, която се е утаила в тъканите, започва под влияние на този възраждащ слънчев прилив да се изхвърля навън и да се заменя с нови, пресни елементи. С една реч туй, което става всеки ден с живия организъм, през пролетта е особено засилено и оживено. Ето защо, ония, които разбират законите, що регулират живите организми и, частно, човешкия, използуват тази възраждаща мощ на слънцето и съзнателно подпомагат живата природа да извърши своята обновителна работа. Изключителните условия, при които живее днешният човек, крайно противоестествени и нехигиенични, му пречат да се нагоди към повелителните изисквания на природата. Докато растенията и животните поемат волно живите елементи на природата: въздух, светлина, вода, хората са принудени да живеят в големи градове и селища, наблъскани често пъти като сардели в некое мрачно многоетажно здание, което прилича по скоро, на затвор, отколкото на жилище, в което живеят „културни“ хора. Тия мрачни затвори, в които гният сума човешки животи, под тежката хипнотична мора на вековни заблуди, са най-верен показалец за „културата“ на съвременния човек. Не е въпрос да се проповядва някакво побягване в гори и пещери, за да се повърнел човек към своето „естествено състояние.“ Това би било атавизъм. Въпросът е да съзнае човек своето положение на разумно същество в природата и да се нагоди в хармония с нейните закони. Човек не може и не бива да бъде ни като растенията, ни като животните. По силата на законите, които регулират неговото развитие, той не може да се възвърне към своя пещерен живот, ала може да си направи хигиенични селища, здрави, светли, просторни жилища, от които да лъха чистота и здраве.
към текста >>

91. Глава първа: Призванието - Атанас Славов

Аз ида от горе по Висше разпореждане на Бога, вашият Небесен Отец, който ме е натоварил с великата мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина; да просвети всеки ум, да възобнови всеко сърце, и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на новото Човечество, на което славянството като семейство, коляно Юдово, ще стане огнище.
Синове на Царството Божие, слушайте словото: Небето ви отрежда една света длъжност в Царството на Мира, която иде и наближава в силата си, да отбележи едно велико събитие в живота на този свят: и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято знание, което ви чака, вервайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на вашето свето дело и велико избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не за да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призвани да вземат участие всички избрани лица и народи, които образуват цвета на новите поколения на човешкия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва. Часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе по Висше разпореждане на Бога, вашият Небесен Отец, който ме е натоварил с великата мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина; да просвети всеки ум, да възобнови всеко сърце, и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на новото Човечество, на което славянството като семейство, коляно Юдово, ще стане огнище. Вождът на спасението, Помазаникът Сионов, Царят Господен, Брат на страдущите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота, и ще промени вида на тоя свят. Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените ваши светове, които постепенно неуклонно възлизат едни след други в една нова област на горните върховни светове, в небесата на Божествените разпореждания, в които тоя ваш свят ще пристъпи напред една стъпка, за да заеме своето място определено му от Върховния Владика между другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на новото царство на вечните светове, ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетеля и Царя над всички. Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, Царството на което силата и славата са нескончаеми. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината, която ви носи от Небесното жилище, в знак на Неговата към вас верност и любов.
към текста >>

Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината, която ви носи от Небесното жилище, в знак на Неговата към вас верност и любов.
Аз ида от горе по Висше разпореждане на Бога, вашият Небесен Отец, който ме е натоварил с великата мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина; да просвети всеки ум, да възобнови всеко сърце, и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на новото Човечество, на което славянството като семейство, коляно Юдово, ще стане огнище. Вождът на спасението, Помазаникът Сионов, Царят Господен, Брат на страдущите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота, и ще промени вида на тоя свят. Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените ваши светове, които постепенно неуклонно възлизат едни след други в една нова област на горните върховни светове, в небесата на Божествените разпореждания, в които тоя ваш свят ще пристъпи напред една стъпка, за да заеме своето място определено му от Върховния Владика между другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на новото царство на вечните светове, ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетеля и Царя над всички. Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, Царството на което силата и славата са нескончаеми. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината, която ви носи от Небесното жилище, в знак на Неговата към вас верност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте Истината на живота. Този, който ви е родил, бодърствува над вас. Името Му знайте. Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната виделина, Виделина на живота да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството, към славата и величието на безсмъртието. Не се заблуждавайте, но дайте место на Тоя, Който ви оживява.
към текста >>

92. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

През 1882 базата на мисията в Свищов е завършена с комбинирането на храм и пасторско жилище на едно и също място.
Назначават се нови хора по разните места и най-важното е, че ръководството се премества в Ловеч, където - уви! - старият състав на мисията и паството е почти изтребен до крак при турските кланета. Освен това се взима решение да се отворят две пълни училища с пансиони за ученици, идващи отвън - едното женско, другото мъжко. Работата започва в Троян и Търново, но и на двете места свирепа съпротива и саботаж от местните власти прехвърля проектите - за женското училище в Ловеч и за мъжкото в Свищов. През 1881 г. в Ловеч, където парцелът за строеж е купен преди опозицията да се организира, училището е отворено отново в две сгради - в дома на българския пастор и в една ремонтирана стара къща наблизо. През 1882 базата на мисията в Свищов е завършена с комбинирането на храм и пасторско жилище на едно и също място. Спънките обаче продължават. На учениците от държавните училища направо е забранено с новоиздадени местни нареждания да посещават сбирките на методистите. Освен това всеки, който провежда каквато и да било публична проява, трябва да получава специално разрешение и чиновниците по общините просто не ги издават. Няма какво да се прави! Политиците по върховете религията, кажи речи, не ги интересува. На следващото годишно събрание Чалис характеризира нещата така: „Това е критично време в историята на хората... Те са вкусили сладките плодове на свободата, но нямат високите морални качества, нужни за едно самоуправление... Образованите и заможните се боричкат за служби и са безскрупулни по пътя на постигането на целите си.
към текста >>

93. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

По време на изграждането на жилището на господин Дрю няколко пресечки по-нагоре тук изниква огромно мръсно пазарище със зачулени фермерски каруци със зеленчуци, докарани от градините на Лонг Айланд, кафези с птици, сергии, врява и на запад редица от дълги дъсчени складове и пазарски халета.
По него време три хиляди работници и четиристотин коня и каруци още се блъскат по благоустрояването му. Петте кьошета, за които стана дума, още издават по улиците и задните си дворове, че и там е било тресавище. Подобно петно има и там, където се подготвя строежът на нова модерна сграда на мястото на повече от петдесетгодишното здание на Нюйоркския университет, сред най-живописната, и то английска по характер част на града. Тук Пето авеню и 7-ма, 8-ма улица доскоро се задънват в заблатените треволяци и не знаят накъде да вървят. Някога поради изворите му това е било любимо място на индианците за временни лагери; сетне става гробище, сетне място за дуели и учения. По време на изграждането на жилището на господин Дрю няколко пресечки по-нагоре тук изниква огромно мръсно пазарище със зачулени фермерски каруци със зеленчуци, докарани от градините на Лонг Айланд, кафези с птици, сергии, врява и на запад редица от дълги дъсчени складове и пазарски халета. Когато Дънов прекосява океана, вече е взето решение тази язва да стане парк и започва строежът на бронзовия паметник на Гарибалди (за радост на италианците, живеещи в съседния квартал - „Малка Италия“), а когато той започва да ходи в мисията в „Китайския град“, тук вече се издига и великолепната триумфална арка на прочутия Станфорд Хуайт. Самите сгради се преобразяват. При идването си Петър е учуден от безкрайните редове от 14-15-етажни канцеларии, банки и жилища. Сега - само две години по-късно, разликата е очевидна. Започват да щръкват първите небостъргачи и първите стилни сгради, богато украсени с каменни релефи и орнаменти от ковано желязо, с керамика и цели „рисунки“ от фантастична неизмазана тухлена зидария.
към текста >>

94. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Франсис Тролоп още през 1830 гшше какъв кеф е да се зяпа такова местене, а Дикенс при престоя си тук разказва как „едно жилище кара в бая тръс надолу по хълма!“ Когато на нивото на терена повече не може да се увеличават комуникационните линии и затова трябва да се вдигнат във въздуха, бостънци не могат да приемат техния град да остане без жилищни фасади и без гледки към небето и тревата на „Бостън Камън“ от прозореца на приемната, където дъщеря им си готви урока по пиано.
Така и в човешки пипнатия град: в улиците и тротоарите му, градинките му, кривите му сокаци, изпълзели от някакви естествени човешки жилищни нужди, има повече „градско“ (т.е. топло и сигурно) чувство, отколкото в магистралата, ликвидирала петдесет именно градски съоръжения на вчерашния гражданин, или сега в ела, който ще трещи, ще друса и ще се плези през прозорците на втория етаж на бедния бостънчанин. Каквото и да струва, Съветът пази „градската природа“ на града, без да осъзнава, че от всичко природно, както подсказва Милей, наднича Бог. Съветниците усещат болка в сърцето си, като помислят как ще изглежда този гигантски, сякаш молитвен храм на гражданската им хармония, и дават и наддават пари, за да го бранят. Когато става нужда да се разшири улица, те не събарят каквото пречи, както в Ню Йорк и Чикаго, а първи започват да местят сгради. Франсис Тролоп още през 1830 гшше какъв кеф е да се зяпа такова местене, а Дикенс при престоя си тук разказва как „едно жилище кара в бая тръс надолу по хълма!“ Когато на нивото на терена повече не може да се увеличават комуникационните линии и затова трябва да се вдигнат във въздуха, бостънци не могат да приемат техния град да остане без жилищни фасади и без гледки към небето и тревата на „Бостън Камън“ от прозореца на приемната, където дъщеря им си готви урока по пиано. Така те пак са първите, които вкарват комуникационните линии под земята. Когато стара обществена сграда трябва да се замени с нова, по- голяма за порасналите нужди на администрацията, атрибутите й, колкото и прозаични и наивни, се пренасят тържествено като мощи на светец на новото място. Малко преди тръгването на Дънов обратно за България той вижда как мрачните граждани са се умислили заради изоставянето на стария щатски парламент на Бълфинч заради нова постройка и как се събират на 7 март 1895 пред сградата да гледат какво става. Церемониал- майсторът на щатския съвет лично сваля нейното свещено метално изображение на риба треска, увива „стария солен символ на Бостън“ (както казва един бостънец) в американското знаме и го отнася пеша, придружаван от петнадесет законодатели, за да го сложат на новата омразна щатска сграда от жълти тухли. И докато тези проблеми на съхраняването на града от алчната корпоративна урбанистика продължават да се решават без щадене на средства и емоционални изблици, новото строителство достига своя архитектурно-конструкторски апогей.
към текста >>

95. Глава шеста: Пасторът - Атанас Славов

Как да му дойде времето! Може би му е минало времето, си мисли понякога самият Петър, защото общественият и духовен идеализъм, в който го закърмват баща и дядо, и дим не е останало от тях! Спомените за баща и син от онова време ги рисуват седнали на тиха приказка в двора на бащиното му жилище по на чашка кафе.
А когато приятели и познати разтревожено го питат защо вече повече от две години синът му не прави нищо и не се захваща с проповедничество, той се усмихва широко и отговаря: - Има време. Що е време - все пред него е. Ще работи и ще се наработи. Но не му е дошло времето. Как да му дойде времето? Как да му дойде времето! Може би му е минало времето, си мисли понякога самият Петър, защото общественият и духовен идеализъм, в който го закърмват баща и дядо, и дим не е останало от тях! Спомените за баща и син от онова време ги рисуват седнали на тиха приказка в двора на бащиното му жилище по на чашка кафе. Баща му прави кафето - обича да готви и да черпи. Човек още в силите си - едва петдесет и пет годишен - в мащабната перспектива на нещата, в които Петър го вижда след завръщането си, той е сякаш петстотин и петдесет годишен. Не стар, а историческо изкопаемо. Той не може да го гледа така - човекът, който заедно с дядо му превръща турско-гагаузка Варна в българска Варна. Не може да приеме всичко, с което той е свързан, да е затрито от сънародниците му! Говори за миналото, подтиква го да бъде отново активен.
към текста >>

96. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

Туй за което трябваше да работим в мината в Перник, че да спечелим пари, че да купуваме стопанство, то тук сега при нас идваше наготово пред краката ни - инвентар, жилище, имот.
Жечо беше възхитен, толкова млади хора пълни с идеи и с жертвоготовност. И той си представяше идеала като нас. Той ни прегърна като родни братя и реши да отвори широко вратите на дома си за нас, младите. Покани ни да отидем да работим в неговото стопанство. И ние приехме условията. Туй за което трябваше да работим в мината в Перник, че да спечелим пари, че да купуваме стопанство, то тук сега при нас идваше наготово пред краката ни - инвентар, жилище, имот. Идеята ни се задвижи и ние потеглихме с попътен вятър. Пристигане в село Ачларе Уговорихме отиването си в село Ачларе осем души, все млади, здрави хора и напуснахме университета. Надигнахме книги, инструменти, взехме каквито дрехи имахме и се отправихме за там. Ние мислехме, че там ще можем да работим, да се учим, да се занимаваме с изкуство и да бъдем заедно, да споделяме трепетите на душата си и с общи усилия да изградим новия си живот. Така смятахме тогава.
към текста >>

97. Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе - Георги Христов

За целта Ватев със собствени средства построява в чифлика жилище с пет стаи.
Петър Камбуров от Стара Загора, по това време студент в София, е изпратен от него да живее в „Колибата“ край Търново, където се провеждат ежегодните събори, и да обработва братските имоти. Георги Йорданов от София твърди, че в местността „Свирчовица“ на 7 км източно от Русе, „братята със съгласието на Учителя са направили в тази местност... една такава обширна голяма градина с лозя и плодни дръвчета - комуна именно. Направили са сграда за колективен труд и работа“. Синът на Никола Ватев уточнява, че баща му е основател на Братското стопанство в Русе. Той, заедно със съмишленика си Иван Явашев, собственик на чифлик от 300 декара, решават да поставят началото на „комуната“. За целта Ватев със собствени средства построява в чифлика жилище с пет стаи. В спомените си Марийка Марашлиева, дъщеря на Велико Марашлиев, който известно време е член на „комуната“, посочва, че Иван Вълчанов Явашев е подарил 180 декара на русенското комунално Братство. Интересуващият се обаче, когато се запознае отблизо със съдържанието на протоколите на Общество „Бяло Братство“ - Русе, ще установи, че дарения на поземлени имоти не са правени и съответно не са документирани. Стопанството се е оформило чрез закупуване на съседни участъци. Но са основателни твърденията в спомените, че Софийското братство, най-вероятно чрез Учителя, подпомага сериозно с парични средства ентусиазма на русенци. Георги Йорданов и Марийка Марашлиева разказват за съществуването в местността „Свирчовица“ преди създаването на Братското стопанство на други „комуни“ - първо на анархисти, а след това на комунисти.
към текста >>

98. Централата на Общество „Бяло Братство' - Русе се мести в София - Георги Христов

Специално при посещението си в Русе, той трябва да разговаря с братята в стопанството по въпроса за изпълнение решението на VI-то общо редовно годишно събрание за построяването на жилище за София Вълчанова.
На тази дата той насрочва свикването на VII-то общо редовно годишно събрание за 23 март с.г. На 20 март обаче отново му се налага да заседава, за да отмени свикването на Общото събрание. Военновременната конюнктура дава вече отражение върху цялостния живот на българското общество. В тази връзка управата на Общество „Бяло Братство“ - Русе трябва да се съобразява със забраната на Министерството на вътрешните работи и народното здраве за свикване на годишни събрания на разните дружества. След година бездействие на 10 март 1942 г., поради действащата още забрана за свикване на годишни събрания на дружествата, УС натоварва председателя Начо Петров да посети градовете в Южна и Северна България, където има членове на Обществото, с които да размени мисли по текущото управление на имотите. Специално при посещението си в Русе, той трябва да разговаря с братята в стопанството по въпроса за изпълнение решението на VI-то общо редовно годишно събрание за построяването на жилище за София Вълчанова. На 13 юли 1943 г. софийската управа заседава по повод на благоприятния отговор от Министерството на финансите, че Обществото като сдружение с идеална цел не следва да прави вноски по Закона за народния заем от 1943 г. От това заседание става известно, че към 31 декември 1942 г. в имуществото на сдружението се отчита и паричната наличност от 63 545 лв., внесена в Пощенска спестовна каса на името на Жечо Панайотов.
към текста >>

99. Непослушание към Учителя - Георги Христов

На първо време ще трябва да закупим ниви, коне, инвентар (плугове и др.), после ще трябва да обзаведем и жилището - братската къща от две стаи и кухня; храна, семена и пр., и пр.
Непослушание към Учителя През зимата на 1922 година падна дебел сняг и аз трябваше да прекарам времето си само в стаята. Единствената мисъл, която доминираше над всички мои мисли, беше идеята за предстоящото образуване на братската комуна, което щеше да стане през есента на 1923 година. Мислих, кроих разни планове и дойдох до заключението, че ще са ни нужни пари, при това повече пари. Но откъде ще вземем тия пари? На първо време ще трябва да закупим ниви, коне, инвентар (плугове и др.), после ще трябва да обзаведем и жилището - братската къща от две стаи и кухня; храна, семена и пр., и пр. А приятелите, които ще участват в комуната, са всички без един лев. Всички ще участват с двете си ръце - ще работят. Но, докато се дойде до работата, трябва много други предварителни, подготвителни неща. За да работиш, да ореш, нали трябва да имаш нива? И моята мисъл ме отведе в Стара Загора.
към текста >>

100. Как се оформи землището на Изгрева – палатката на Бертоли - Георги Христов

Затова тук спяхме, увити с одеяла между боровете, но вече с голямата палатка и с леглата ние се очовечихме - имахме жилище с шест легла, за шестима младежи.
Сковахме магарета, наредихме дъските и ето ти едно легло. Вие спали ли сте на дъски? След това намерихме стари черги, събирахме ги по две, зашивахме ги по краищата и правехме нещо като голям чувал и натъпквахме го със слама. Това бяха нашите дюшеци, но в по- късния етап. Ние се намирахме вече на Изгрева, понеже тук вече имаше посеви с жито, картофи, зеленчук и ние работехме вече тези закупени места. Затова тук спяхме, увити с одеяла между боровете, но вече с голямата палатка и с леглата ние се очовечихме - имахме жилище с шест легла, за шестима младежи. Мина и някой и друг слънчев есенен ден, но изведнъж дойдоха дъждовни дни и невероятни есенни дъждове. Нямате представа какви дъждове бяха. Вали, вали и всичко подгизна. Отначало бяхме доволни от палатката, но след време по поляната на Изгрева имаше 20 см вода, която не може да се оттече. И в нашата палатка също вода до колене.
към текста >>

НАГОРЕ

0.35673403739929