Търсене в текстове за 'Жилище'

Според него всеки имаше право на едно жилище.
Минаха много години - повече от десет. На 9 септември 1944 година дойдоха комунистите на власт. Учителят си беше заминал. Излязоха новите закони на новата власт. Един от тях бе законът за едрата градска собственост. Според него всеки имаше право на едно жилище. Властта взе всичко, национализира го и го направи държавно. Възрастните братя изведнъж обедняха. А на онези, които си бяха заминали - техните наследници обедняха. Всички негодуваха и упрекваха комунистическата власт за извършеното от нея беззаконие. А пред мен беше погледът на Учителя в онази звездна вечер на "Изгрева" и думите Му, които разполовиха нощта, както и съдбините на света на две.
към текста >>

2. 7_02 Бомбите и цената на духовния капитал

Дълго време след падането на бомбата, дъщерята на Борис Малджиев и съпругът й, банкерът, трябваше да живеят в Русе, поради липса на жилище в София.
Случва се така, че Олга трябва да освободи този мизерен сутерен по настояване на господаря на къщата. Тя отива при Учителя и се оплаква, че е изгонена и няма къде да живее. Учителят я изслушва и казва: "За тази тяхна постъпка ще видят те какво има да стане". Олга си прибира багажа, напуска сутерена и други приятели я подслоняват. Още при първите бомбардировки над София, една от първите бомби пада върху банкерската къща и я разрушава до основи. Дълго време след падането на бомбата, дъщерята на Борис Малджиев и съпругът й, банкерът, трябваше да живеят в Русе, поради липса на жилище в София. Този случай идва да потвърди цената на духовния капитал, който всеки човек създава със своите дела и цената на духовния капитал, който той носи у себе си. Имаш ли духовен капитал, ще се намери и онзи, който ще гарантира, ще отвори пътя ти и ще го освети с разумна мисъл и разумна воля.
към текста >>

3. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

Изгониха ни от "Изгрева" без право да си посочим ние жилище и да бъдем настанени.
Приятелите от Братството го откупиха. Срещу наложения данък, властта взе всичкия имот, който беше останал след Учителя. След като отчуждиха цялото движимо и недвижимо имущество, започнаха да ни изселват от "Изгрева". Първите две сестри, които бяха изселени от "Изгрева", бяхме двете стенографки - аз и Паша. Дори не ни посочиха жилища, както законът повеляваше. Изгониха ни от "Изгрева" без право да си посочим ние жилище и да бъдем настанени. Направиха всичко това, без да ни дадат право да се защитим. Постепенно изселваха всички наши съмишленици, които живееха на "Изгрева". Само тези, които имаха частни имоти, получиха съответни апартаменти в построените нови блокове в различните части на града. Учителят дълго време живееше на "Опълченска" 66 в една къща- близнак. От другата страна живееше семейството на Георги Димитров.
към текста >>

При преследването на Георги Димитров от полицията, когато са правили обиски в жилището му, Учителят е приемал тяхната комунистическа книжнина да се прехвърля през двора и да се пази при Него.
Направиха всичко това, без да ни дадат право да се защитим. Постепенно изселваха всички наши съмишленици, които живееха на "Изгрева". Само тези, които имаха частни имоти, получиха съответни апартаменти в построените нови блокове в различните части на града. Учителят дълго време живееше на "Опълченска" 66 в една къща- близнак. От другата страна живееше семейството на Георги Димитров. При преследването на Георги Димитров от полицията, когато са правили обиски в жилището му, Учителят е приемал тяхната комунистическа книжнина да се прехвърля през двора и да се пази при Него. Освен това, Учителят лично спаси Георги Димитров, както и рождената му сестра Елена. Когато Той си замина, нашите приятели изпратиха телеграма до Георги Димитров, който бе в Москва и оттам той с телеграма разреши тялото на Учителя да бъде погребано на "Изгрева". От негова страна това бе един благодарствен жест, за това, че е бил укриван и спасяван в жилището на Учителя. Но след това избухна и четвъртата бомба, а това бе разрушаването на целия "Изгрев" и предоставянето му от българското правителство за място за строеж на легации и посолства на чужди държави. Българите сами предадоха свещения "Изгрев" на чуждо посегателство и на чуждоземци.
към текста >>

От негова страна това бе един благодарствен жест, за това, че е бил укриван и спасяван в жилището на Учителя.
Учителят дълго време живееше на "Опълченска" 66 в една къща- близнак. От другата страна живееше семейството на Георги Димитров. При преследването на Георги Димитров от полицията, когато са правили обиски в жилището му, Учителят е приемал тяхната комунистическа книжнина да се прехвърля през двора и да се пази при Него. Освен това, Учителят лично спаси Георги Димитров, както и рождената му сестра Елена. Когато Той си замина, нашите приятели изпратиха телеграма до Георги Димитров, който бе в Москва и оттам той с телеграма разреши тялото на Учителя да бъде погребано на "Изгрева". От негова страна това бе един благодарствен жест, за това, че е бил укриван и спасяван в жилището на Учителя. Но след това избухна и четвъртата бомба, а това бе разрушаването на целия "Изгрев" и предоставянето му от българското правителство за място за строеж на легации и посолства на чужди държави. Българите сами предадоха свещения "Изгрев" на чуждо посегателство и на чуждоземци. Запомнете това добре. След всичко, което новата власт направи, дойде време, когато поискаха да преместят тялото на Учителя и да осквернят гроба Му. Но се намериха трезви хора, които не допуснаха това последно посегателство и кощунство срещу Учителя.
към текста >>

4. 8_12 Братските салони и Изгревът

Адвокатите ни посъветваха всеки от нас да декларира жилище, ако има, на свое име, за да има къде да живее.
Ние научихме много по-късно за какво сме подписвали и много се смяхме помежду си. По-късно, когато старите приятели ни правеха забележка, ние също се шегувахме с тях, като казвахме, че мястото, на което е построен салонът, е на стенографките и понеже по тогавашния закон, мястото вземаше сградата, то и салонът беше на стенографките. Приятелите виждаха нашата шега, но тази шега след време ни излезе много солена, защото след заминаването на Учителя и след излизането на Закона за едрата градска собственост, ние имахме право да декларираме само по една сграда. И оттогава, та чак до сега, ние понесохме всички упреци на Братството. Така че шегата ни излезе пресолена. Адвокатите ни посъветваха всеки от нас да декларира жилище, ако има, на свое име, за да има къде да живее. А салонът да не се декларира, защото държавата, ако иска, ще го остави, а ако иска, ще го вземе! Но тогава няма да има къде да се живее! Това бе проблем за Паша, която имаше наследствена къща. Тя декларира къщата си, а салонът остана висящ и държавата го взе. Аз бях гола като пушка, нямах нищо.
към текста >>

Савка си беше заминала, а майка й декларира собственото си жилище.
Но тогава няма да има къде да се живее! Това бе проблем за Паша, която имаше наследствена къща. Тя декларира къщата си, а салонът остана висящ и държавата го взе. Аз бях гола като пушка, нямах нищо. Декларирах моя дял - една трета от салона и една трета от мястото, но държавата пак го взе. Савка си беше заминала, а майка й декларира собственото си жилище. Така че делът на Савка - една трета идеална част от салона и една трета от мястото - остана за държавата. Ето как онази шега ни излезе пресолена с толкова много упреци, че ние, стенографките, сме били виновни салонът да бъде иззет от държавата, понеже никой не го декларирал на свое име. Нещата стоят другояче и следващите поколения трябва да ги проучат, защото ще се сблъскат със същия проблем. Тогава, както и през време на цялата Школа, Братството не беше юридическа личност. А защо стана това - трябва да се проучи много добре, защото имаше хора от нашето поколение, които знаеха как стоят нещата, но не го казаха и не го написаха, защото не им изнасяше.
към текста >>

5. 8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?

И тези, които имаха нотариални актове и тези, които нямаха - всички бяха устроени с жилище.
Равносметката: Онова, което бе отчуждено през 1949 година, бе одържавено, но остана салонът, който ползувахме до 1957 година, както и поляната за Паневритмия. След това те бяха иззети от онези, които се явяваха скрити пълномощници в полза на държавата като ничии имоти. Дойде онова време, когато всичко бе отчуждено, всичко бе изселено от "Изгрева" и накрая бе разрушено. "Изгревът" бе изметен и след това на негово място бяха построени цял комплекс от сгради на легацята на Съветския съюз и на други страни. Трябва да се отдаде дължимата заслуга на държавата, че настани всички без изключение в апартаменти с парно отопление, топла вода, осветление. И тези, които имаха нотариални актове и тези, които нямаха - всички бяха устроени с жилище. За това никой не може да се оплаче от държавата. какво стана с нас, стенографките? Савка си замина през 1945 година. Брат й, който бе наследник на една трета част от салона, се отказа от този дял. Заради политически причини той бе изпратен в концлагер и там почина.
към текста >>

При продажбата на наследствената къща, заради която тя се отказа от своя дял на салона, тя получи една голяма сума и купи жилище.
Брат й, който бе наследник на една трета част от салона, се отказа от този дял. Заради политически причини той бе изпратен в концлагер и там почина. Отказа се от салона на Братството и сам си отряза корените на Дървото на Живота. Паша Теодорова бе изселена от "Изгрева". Отначало тя живя шест месеца при Борис Николов и Мария Тодорова. При продажбата на наследствената къща, заради която тя се отказа от своя дял на салона, тя получи една голяма сума и купи жилище. Преди това тя обяви в Братството, че ако има някой желаещ да се грижи за нея, тя ще му даде парите, за да си купи жилище на негово име. Но никой от Братството не пожела нито парите на Паша, нито да я гледа. Това беше изумяващо за всички. А имаше бедни, без препитание и без жилище. Но никой от тях не пожела да гледа Паша, въпреки че тя имаше една много голяма сума, с която можеше да се купи тристаен апартамент.
към текста >>

Преди това тя обяви в Братството, че ако има някой желаещ да се грижи за нея, тя ще му даде парите, за да си купи жилище на негово име.
Заради политически причини той бе изпратен в концлагер и там почина. Отказа се от салона на Братството и сам си отряза корените на Дървото на Живота. Паша Теодорова бе изселена от "Изгрева". Отначало тя живя шест месеца при Борис Николов и Мария Тодорова. При продажбата на наследствената къща, заради която тя се отказа от своя дял на салона, тя получи една голяма сума и купи жилище. Преди това тя обяви в Братството, че ако има някой желаещ да се грижи за нея, тя ще му даде парите, за да си купи жилище на негово име. Но никой от Братството не пожела нито парите на Паша, нито да я гледа. Това беше изумяващо за всички. А имаше бедни, без препитание и без жилище. Но никой от тях не пожела да гледа Паша, въпреки че тя имаше една много голяма сума, с която можеше да се купи тристаен апартамент. Най-накрая, в последните месеци, за нея се грижеше Гена Папазова, която не взе нито един лев.
към текста >>

А имаше бедни, без препитание и без жилище.
Отначало тя живя шест месеца при Борис Николов и Мария Тодорова. При продажбата на наследствената къща, заради която тя се отказа от своя дял на салона, тя получи една голяма сума и купи жилище. Преди това тя обяви в Братството, че ако има някой желаещ да се грижи за нея, тя ще му даде парите, за да си купи жилище на негово име. Но никой от Братството не пожела нито парите на Паша, нито да я гледа. Това беше изумяващо за всички. А имаше бедни, без препитание и без жилище. Но никой от тях не пожела да гледа Паша, въпреки че тя имаше една много голяма сума, с която можеше да се купи тристаен апартамент. Най-накрая, в последните месеци, за нея се грижеше Гена Папазова, която не взе нито един лев. След смъртта й, тя извика наследниците й и им предаде всичко, което бе останало от Паша. Те наследиха жилището. Поуката е ясна за всички.
към текста >>

Те наследиха жилището.
Това беше изумяващо за всички. А имаше бедни, без препитание и без жилище. Но никой от тях не пожела да гледа Паша, въпреки че тя имаше една много голяма сума, с която можеше да се купи тристаен апартамент. Най-накрая, в последните месеци, за нея се грижеше Гена Папазова, която не взе нито един лев. След смъртта й, тя извика наследниците й и им предаде всичко, което бе останало от Паша. Те наследиха жилището. Поуката е ясна за всички. Има моменти в живота на човека, когато трябва да се определи и да се жертвува. Дали Паша разреши правилно задачата си? Отговорете си сами. Елена Андреева бе натирена от "Изгрева" без право на жилище.
към текста >>

Елена Андреева бе натирена от "Изгрева" без право на жилище.
Те наследиха жилището. Поуката е ясна за всички. Има моменти в живота на човека, когато трябва да се определи и да се жертвува. Дали Паша разреши правилно задачата си? Отговорете си сами. Елена Андреева бе натирена от "Изгрева" без право на жилище. Отначало живях при Гена Папазова, после ме подслони Лалка Кръстева, а след това сестра Ганка Йорданова Бончева ми отстъпи една стая от жилището си и аз живея тук вече повече от двадесет години, без да плащам никакъв наем. Небето се погрижи за мен чрез сестра Ганка. По това време тя работеше на Черни връх и почти цялата година прекарваше там. Нейната стая стана за мен истински дом. Тук идват приятелите, посещават ме и водим дълги разговори.
към текста >>

Отначало живях при Гена Папазова, после ме подслони Лалка Кръстева, а след това сестра Ганка Йорданова Бончева ми отстъпи една стая от жилището си и аз живея тук вече повече от двадесет години, без да плащам никакъв наем.
Поуката е ясна за всички. Има моменти в живота на човека, когато трябва да се определи и да се жертвува. Дали Паша разреши правилно задачата си? Отговорете си сами. Елена Андреева бе натирена от "Изгрева" без право на жилище. Отначало живях при Гена Папазова, после ме подслони Лалка Кръстева, а след това сестра Ганка Йорданова Бончева ми отстъпи една стая от жилището си и аз живея тук вече повече от двадесет години, без да плащам никакъв наем. Небето се погрижи за мен чрез сестра Ганка. По това време тя работеше на Черни връх и почти цялата година прекарваше там. Нейната стая стана за мен истински дом. Тук идват приятелите, посещават ме и водим дълги разговори. Тук, в тази стая, аз прекарвам своята старост.
към текста >>

6. 10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство

Възкресението на човешката душа се отнася за Божествения Дух, когато е слязъл Той у човека, когато Христовият Дух е направил жилище в него и Бог го е посетил чрез Господа на Силите земни и Небесни.
Целта му е да пробуди човешката душа. Христовият Дух е жива Светлина, която озарява всичко в света, вън и вътре в него. Това е Светлината отвън, това е. Светлината в умовете ни, това е Виделината в душите ни, това е Славата за човешкия дух. Търсете го в Светлината - отвън, в Светлината отвътре - в умовете ви, във Виделината - в душите ви. Възкресението на човешката душа се отнася за Божествения Дух, когато е слязъл Той у човека, когато Христовият Дух е направил жилище в него и Бог го е посетил чрез Господа на Силите земни и Небесни. Присъствието на Бога у човека - това означава Възкресението на човешката душа. А човешката душа е лъч от Бога, който се проявява чрез нея. Исус Христос дойде на земята, за да прокара мост и съобщение между Небето и земята. Чрез този мост и съобщение започна Еволюцията на човешката душа. Как? Чрез пробуждане на човешката душа. Как?
към текста >>

7. Разговор Вторий. Сърцето и Бог

Хвала на Твоето име, слава на теб, който си ни избавил от враговете ни и си ни турил в безопасно място и ний ще гледаме Твоето лице и ще Ти се радваме винаги и ще Ти пеем песен нова и ще възклицаваме с възклицание велико, че си избавил Сиона и си утвърдил Новия град Иерусалим за жилище нам, гдето да Ти служим винаги.
Силата ми ще е в Словото ми и благодатта ми в милостта. И сега постави тия мои думи в сърцето си и не преговаряй за бъдещето. Постави ги и гледай на тях докато оживеят. Защото не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяка дума, която излиза от устата Божии. Благ си, Господи Боже мой, и на теб само прилича всички да те хвалят, да ти се молят и кланят в дух и истина, която си вложил в сърцето и духовете на всички. Хвала на Твоето име, слава на теб, който си ни избавил от враговете ни и си ни турил в безопасно място и ний ще гледаме Твоето лице и ще Ти се радваме винаги и ще Ти пеем песен нова и ще възклицаваме с възклицание велико, че си избавил Сиона и си утвърдил Новия град Иерусалим за жилище нам, гдето да Ти служим винаги.
към текста >>

8. Разговор Третий. Храната и Словото

Тогава Господ ще се всели и ще направи жилището си у вази и ще живее винаги.
Тогова, когото Бог не осъжда, никой друг не може да го осъди. Аз днес ти говоря и да знаеш това и да го пазиш в сърцето си. Силата е от Бога и тя се показва в твоята немощ. Ето Аз Съм, който оживявам Словото Божие във всяко сърце, което го приема, този Истий, Който ти говоря и Който ти диктувам тайните на Царството Божие да ги проумяваш. Аз те следя на всяко място и те ръководя и пазя във всичко и ти давам Своята благодат да растеш и се усъвършенствуваш в познанието на Моето Слово и желая да си подобен на Този, който е Виделина и Добродетел всякога. Тогава Господ ще се всели и ще направи жилището си у вази и ще живее винаги. Земята и Небето ще преидат, но Моите думи няма; защото Аз Съм Бог живий. Моето Слово пребъдва всякога и Аз го оживявам в род и род, за да Ме знаят и да Ми се боят всички. Не съм те измамил, нито съм те излъгал, говори Господ тъй, но те опитах, за да те позная, верен ли си и дали ще ходиш по съветите Ми и дали ще изпълняваш заповедите Ми, които ти предлагам. Ходи в пътя Ми и не бой се – изпълнявай думите Ми и ще познаеш, че съм благ и благоутробен и ще опиташ Моята вярност, че е неизменна. Положи търпението в душата си и Ме чакай, докато се облека в силата Си и застана да се съдя за правдата Си.
към текста >>

9. Разговор Седмий. Заключение

Аз ида от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всички просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие.
Не са ли всички тия человеци смъртни, на които диханието седи в носа? Не са ли те плява, която се отвява от вятърът? Днес ако са, утре ги няма и изчезват безследно. Разумей, прочее, истината, която имам да ти представя в тоя си разговор. Аз съм Афаил, един от служебните твои духове и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши. Аз ида от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всички просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие. Понеже от дълго време се намираш в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тягости и смущения, то Бог иска да отмахне от душата ти тая язва. Тоя народ за когото е думата, има да претърпи едно вътрешно изменение. Има да станат промени в управлението, което Бог ще извърши наскоро. Една известна сила има да мине през тази страна. Един человек от Бога ще излезе и провъзгласи Истината.
към текста >>

10. 21. ИДЕЯТА ЗА КОМУНАЛЕН ЖИВОТ

Туй за което трябваше да работим в мината в Перник, че да спечелим пари, че да купуваме стопанство, то тук сега при нас идваше на готово пред краката ни - инвентар, жилище, имот.
Жечо беше възхитен, толкова млади хора пълни с идеи и с жертвоготовност. И той си представяше идеала като нас. Той ни прегърна като родни братя и реши да отвори широко вратите на дома си за нас, младите. Покани ни да отидем да работим в неговото стопанство. И ние приехме условията. Туй за което трябваше да работим в мината в Перник, че да спечелим пари, че да купуваме стопанство, то тук сега при нас идваше на готово пред краката ни - инвентар, жилище, имот. Идеята ни се задвижи и ние потеглихме с попътен вятър.
към текста >>

11. 48. КAК СЕ ПОСТРОИ ИЗГРЕВА. ПАЛАТКАТА НА БЕРТОЛИ

но вече с голямата палатка и с леглата ние се очовечихме - имахме жилище с шест легла за шестима младежи.
Вие спали ли сте на дъски? След това намерихме стари черги, събирахме ги по две, зашивахме ги по краищата и правехме нещо като голям чувал и натъпквахме го със слама. Това бяха нашите дюшеци, но в по-късния етап. Ние се намирахме вече на Изгрева, понеже тук вече имаше посеви -с жито, картофи, зеленчук и ние работехме вече тези закупени места. Затова тук спяхме увити с одеала между боровете. но вече с голямата палатка и с леглата ние се очовечихме - имахме жилище с шест легла за шестима младежи. Мина и някой и друг слънчев есенен ден, но изведнъж дойдоха дъждовни дни и невероятни есенни дъждове. Нямате представа какви дъждове бяха. Вали, вали и всичко подгизна. Отначало бяхме доволни от палатката, но след време по поляната на Изгрева имаше 20 см вода, която не може да се оттече. И в нашата палатка също вода до колене.
към текста >>

12. 49. ДЪРВЕНИТЕ БАРАКИ

Криво-ляво сковахме нашето жилище.
49. ДЪРВЕНИТЕ БАРАКИ На следващата пролет ние взехме една нива под наем. То пък се случи човек от София и не можеше да използва мястото си и ни я даде за една година с минимална такса. Тогава ние се събрахме четири човека, изпразнихме джобовете си, купихме материал и си построихме дъсчена барака именно на това място, което бяхме взели под наем. А това беше нашият опит за общ братски комунален живот на Изгрева. Криво-ляво сковахме нашето жилище. Учителят препоръчваше по това време да се правят дъсчени къщурки на Изгрева. Беше по-евтино, по-практично и по-хигиенично. Първата къщичка беше нашата. Но ние се прочухме с нея и се появи първият кандидат, който поиска да му построим също една такава. Така на д-р Иван Жеков построихме дървена къща и тя стана като модел и всички я оглеждаха и прецениха, че ние можем да строим.
към текста >>

Докато дойде зимата ние успяхме да обзаведем нашето жилище.
Първата къщичка беше нашата. Но ние се прочухме с нея и се появи първият кандидат, който поиска да му построим също една такава. Така на д-р Иван Жеков построихме дървена къща и тя стана като модел и всички я оглеждаха и прецениха, че ние можем да строим. Тя беше построена до горичката. Салон още нямаше. Докато дойде зимата ние успяхме да обзаведем нашето жилище. Отвътре беше обшито с дебели, яки картони и можеше да се отоплява като се тури една печка. Така посрещнахме първата зима на Изгрева 1926-1927 г. Следващата година 1928 беше една от най-лошите зими, която сме запомнили. Снегове големи, студ до минус 20 градуса. А пък ние тогава нямахме дърва.
към текста >>

Когато видяха, че ние сами си направихме жилище и беше доста хубаво и угледно отвън, чистичко отвътре, то и други пожелаха да си направят такова жилище.
А пък ние тогава нямахме дърва. А нямахме и пари за дърва, защото работехме и учехме. И тази зима съм измръзнал много и това е зимата когато аз се простудих на работа, защото бях пил студена вода, поради лекомислие. И оттогава страдам от язва на стомаха от 1928 г., цели 30 години до 1958 г. когато ме оперираха от спукана язва в затвора. Когато видяха, че ние сами си направихме жилище и беше доста хубаво и угледно отвън, чистичко отвътре, то и други пожелаха да си направят такова жилище. И ние, които имахме вече опит започнахме да им строим дъсчени бараки. Построихме към 15 бараки. Изникнаха за бързо време. Дъсчен материал имаше изобилно тогава, стига да имаш пари. А ние вече бяхме майстори на тези бараки.
към текста >>

13. 65. ВИЛА ЗА УЧИТЕЛЯ

Той нямаше елементарни условия, които изискваше едно жилище.
Учителят приемаше понякога и горе гости. Тази стая ние я наричахме Горницата. Казах, че отпред, пред Горницата в антретото имаше легло и Учителят спеше понякога тук, а понякога долу в приемната. Всичко беше от скромно, по-скромно. Приятелите които бяха богати и заможни решили, че обстановката на Учителя е много скромна и че има неудобства. Той нямаше елементарни условия, които изискваше едно жилище. Освен това на гърба на салона поради непослушание на възрастните приятели към съветите на Учителя, те не откупиха този парцел, та по-късно там зад гърба на салона имаше кръчма, печеха се кебапчета, идваха пияници и цялата тази зловонна миризма се виеше нагоре и отиваше към стаята на Учителя. Видяха тогава че са сгрешили решиха да се коригират. Събират се 3-4 човека богати и умуват. Димитър Кочев богат, Славчо Печеников се мъчеше да бъде богат и още други. Решават и дават на архитект да направи план на една вила и изчисли какви материали трябват и дошли да докладват на Учителя какво са решили.
към текста >>

14. 70. КЪЩИЧКАТА НА СТОЯНКА ИЛИЕВА

70. КЪЩИЧКАТА НА СТОЯНКА ИЛИЕВА Учителят взе инициативата да се построи жилище на мястото, което бяхме наели под наем от един гражданин в София.
70. КЪЩИЧКАТА НА СТОЯНКА ИЛИЕВА Учителят взе инициативата да се построи жилище на мястото, което бяхме наели под наем от един гражданин в София. Нивата беше около три декара и ни го даде под незначителен наем и ни разреши да си построим барака за живеене. Нямахме квартира и за нас дойде много добре и така ние построихме първото жилище на Изгрева и там се заселихме аз - Борис, Георги Радев, Димитрий Стоянов и Никола Нанков. В този период когато се заселваше Изгрева с бараки имаше една барака на Тодор Стоименов. Тя беше построена от сандъци за пиано, които се продаваха много евтино и скованата барака бе доста примитивна. В нея живя Тодорчо докато си купи място и си построи жилище, но към гората.
към текста >>

Нямахме квартира и за нас дойде много добре и така ние построихме първото жилище на Изгрева и там се заселихме аз - Борис, Георги Радев, Димитрий Стоянов и Никола Нанков.
70. КЪЩИЧКАТА НА СТОЯНКА ИЛИЕВА Учителят взе инициативата да се построи жилище на мястото, което бяхме наели под наем от един гражданин в София. Нивата беше около три декара и ни го даде под незначителен наем и ни разреши да си построим барака за живеене. Нямахме квартира и за нас дойде много добре и така ние построихме първото жилище на Изгрева и там се заселихме аз - Борис, Георги Радев, Димитрий Стоянов и Никола Нанков. В този период когато се заселваше Изгрева с бараки имаше една барака на Тодор Стоименов. Тя беше построена от сандъци за пиано, които се продаваха много евтино и скованата барака бе доста примитивна. В нея живя Тодорчо докато си купи място и си построи жилище, но към гората. Един път Учителят ме вика и ме заведе пред празната барака на Тодорчо. Оглежда я и ме пита.
към текста >>

В нея живя Тодорчо докато си купи място и си построи жилище, но към гората.
70. КЪЩИЧКАТА НА СТОЯНКА ИЛИЕВА Учителят взе инициативата да се построи жилище на мястото, което бяхме наели под наем от един гражданин в София. Нивата беше около три декара и ни го даде под незначителен наем и ни разреши да си построим барака за живеене. Нямахме квартира и за нас дойде много добре и така ние построихме първото жилище на Изгрева и там се заселихме аз - Борис, Георги Радев, Димитрий Стоянов и Никола Нанков. В този период когато се заселваше Изгрева с бараки имаше една барака на Тодор Стоименов. Тя беше построена от сандъци за пиано, които се продаваха много евтино и скованата барака бе доста примитивна. В нея живя Тодорчо докато си купи място и си построи жилище, но към гората. Един път Учителят ме вика и ме заведе пред празната барака на Тодорчо. Оглежда я и ме пита. „Тази барака може ли някакси да се смиремети? " Употреби думата „смиремети", значи да се постегне и понаправи. Аз като я гледам, тя стърчи като самотна барака и не е много солидна, а е вече грохнала, пък се е и малко изкривила.
към текста >>

Тогава аз разбрах, че втората половина на бараката, която прибавих към първата беше за Стоянка Илиева, която беше учителка в провинцията и искаше да има жилище, за което беше дала пари на Учителя.
Така направихме една барака двойно по-голяма от тази на Стоименов, която имаше две отделни помещения като пред тях имаше по едно килерче. За два месеца я направихме. Тогава като свърши строежа Учителят дойде да я огледа. А по време на строежа беше много взискателен, искаше да се изпълни хубаво, точно, с хубави и здрави материали. Бараката беше готова, с хубав вид. Тогава аз разбрах, че втората половина на бараката, която прибавих към първата беше за Стоянка Илиева, която беше учителка в провинцията и искаше да има жилище, за което беше дала пари на Учителя. При туй ние получихме едно писмо от този, който ни беше дал мястото под наем, в което ни съобщи: „Или купете мястото или ще го продам на други." Тогава влязохме в пазарлък, обединихме се няколко души, защото нямахме пари и разпределихме закупеното място по толкова метра, колкото всеки бе платил. Той ни даде нотариален акт, а и Стоян Илиева бе в тази група. Ето така една голяма нива от два декара и шестотин квадрата се разцепи на седем човека. Направената двойна барака с две помещения бе половината на Стоянка Илиева, а другата част бе определена за братска барака и за посрещане на гости. В тази част, която бе определена за посрещане на гости много по-късно след заминаването на Учителя поради квартирна криза се засели сестра Янакиева, а след нея Илия Узунов.
към текста >>

15. 86. КЛАСЪТ НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ

Това място, където се събираха сестрите от тази група леко се огради с леки материали, дъски и стана еднахолиба, едно жилище, където започнаха да работят стенографите на Учителя.
Но в последствие това се научи от другите и те поискаха от Учителя да направи втора група. Учителят направи и втора група. След това дойдоха кандидати и за трета група. Щом една работа стане известна, тя губи нещо съществено и Учителят преустанови работата на този клас. В първата група бяха: Паша Теодорова, тя представляваше Добродетелта - Правдата, Савка Керемидчиева - Истината, Мария Тодорова - Любовта и Мария Радева - Мъдростта, сестрата на Георги Радев и Сотирка Бабаджова бе Добродетелта. Това място, където се събираха сестрите от тази група леко се огради с леки материали, дъски и стана еднахолиба, едно жилище, където започнаха да работят стенографите на Учителя. Направи се едно помещение на това място от дървета, дъски и леки материали. Получи се едно жилище от една стая. Там живееха и там работеха трите стенографки. После стана много тясно, защото идваха и печатарите и други посетители. А те трябваше да дешифрират беседите и да ги подготвят за печат.
към текста >>

Получи се едно жилище от една стая.
След това дойдоха кандидати и за трета група. Щом една работа стане известна, тя губи нещо съществено и Учителят преустанови работата на този клас. В първата група бяха: Паша Теодорова, тя представляваше Добродетелта - Правдата, Савка Керемидчиева - Истината, Мария Тодорова - Любовта и Мария Радева - Мъдростта, сестрата на Георги Радев и Сотирка Бабаджова бе Добродетелта. Това място, където се събираха сестрите от тази група леко се огради с леки материали, дъски и стана еднахолиба, едно жилище, където започнаха да работят стенографите на Учителя. Направи се едно помещение на това място от дървета, дъски и леки материали. Получи се едно жилище от една стая. Там живееха и там работеха трите стенографки. После стана много тясно, защото идваха и печатарите и други посетители. А те трябваше да дешифрират беседите и да ги подготвят за печат. Стана тясно и Учителят нареди да се построи отделна барака за Савка, за да се разредят малко. По-късно и на Елена направиха отделна постройка.
към текста >>

16. 118. ЖИВОТ В ПЛАНИНИТЕ

Нашето жилище беше малко, но ние правехме многобройни разходки и екскурзии по планините.
118. ЖИВОТ В ПЛАНИНИТЕ За нашия път с Мария ще кажа следното: ние с нея бяхме големи любители на планините. Живеехме повече сред природата. Нашето жилище беше малко, но ние правехме многобройни разходки и екскурзии по планините. Мога да кажа, че в тези пътувания от 55 години, по мое изчисление сме извървели 110 хиляди километра. Обиколили сме земята три пъти по екватора. Имахме с нея един дълъг и прекрасен живот, един хубав път сред най-хубава обстановка. Животът сред природата бе нашия живот, нашата среда, в която се движехме, паралелно с него вървяха нашите разговори като идея и живот. Аз споделях всичко с нея и нашия път мина при една голяма хармония и разбирателство, творческа и полезна работа.
към текста >>

17. 202. ПОСЛЕДНИ ДНИ

Намерих жилището му.
Около Учителя имаше 3-4 лекари. Нашите лекари казаха, че Учителя боледува от пневмония. Казах си: „Дай да проверя". Отидох и извиках един добър лекар - д-р Тодоров, лекар на финансовите служители. Той живееше в Подуяне. Намерих жилището му. Отидох и го помолих да прегледа Учителя и да си каже мнението. Един хубав и интелигентен човек. Дойде, прегледа Учителя в присъствието на нашите лекари. Те седят там. Той направи основен преглед на Учителя и внимателно прослуша гърдите и сърцето.
към текста >>

18. 205. ЛЪЖИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛОСОФИ И АКАДЕМИЦИ

Отидох да го посетя в жилището му в кв. „Изгрев".
Петроград - Ленинград. Работила съм като лекар в ИСУЛ и Диспансери. В края на декември 1944 г. научих, че господин Петър К. Дънов е болен. Отидох да го посетя в жилището му в кв. „Изгрев". Там се събрахме трима лекари: д-р Стефан Кадиев, д-р Рада Борова и аз. След като направихме медицински преглед, установихме, че той страда от бронхопневмония и му назначихме лечение ултрасептил - инжекции и отхрачваЩи средства. Два дена по-късно Славчо Славянски ме взе с колата си от дома ми и заедно с д-р Пенчо фъртунов, интернист от Банковата болница ме отведе в кв. „Изгрев" при г-н Петър Дънов, който беше в тежко състояние и в безсъзнание. Д-р Фъртунов направи медицински преглед и установи „старческа пневмония".
към текста >>

19. 23. БОЖИЯТА РЪКА

Никакво жилище, едно открито поле.
23. БОЖИЯТА РЪКА Първите години, когато се устройваше Изгревът въпроса за водата беше труден. Нямаше наблизо вода. Там където е днес квартал Диана бад, Ловния парк, бяха само ниви и ливади. Никакво жилище, едно открито поле. Малката рекичка си течеше на свобода, чиста, нямаше наоколо никакви жилища. Като проучи местността Учителят откри в един от пясъчните пластове малка водичка. Заловихме се на работа, каптирахме водичката. Получи се малка чешмичка, водата беше много хубава, чиста и леко радиоактивна, понеже идеше от сините глаоконитови пясъци. По това време Учителят даде ред упражнения с водата.
към текста >>

20. 11. МИХАЛАКИ ГЕОРГИЕВ (1854-1916)

Неговият архив е унищожен, когато две бомби падат върху жилището на дъщеря му в София, а остайалия унищожен от наводнението в гр.
в гр. София. Неговото име фигурира в първите събори на веригата на Учителя от 1908 до 1912 г. с жена му Магдалина. Както и през 1914 г. Той имал кореспонденция с Петър Дънов, която не е достигнала до нас. Неговият архив е унищожен, когато две бомби падат върху жилището на дъщеря му в София, а остайалия унищожен от наводнението в гр. Видин през 1941 г. През времето на Школата ние бяхме се отзовали в друг свят и на никого не минаваше през ума да запазва, да търси документи и да прави архив за история на Бялото Братство. А това, което сега даваме и това не е малко след толкова пропуснати години. Песента „Страдна душо", текста е написан от Михалаки Георгиев по идея на Учителя, а мелодията е дадена от Учителя.
към текста >>

21. 14. ДОМЪТ НА ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Тогава на Учителя било предложено по покана на Петко Гумнеров да се прехвърли в неговото скромно жилище, като му предостави отначало сутерена т. е.
Той е познавал голяма част от протестантите, понеже е учил в протестантското училище в Свищов като гимназист. Затова е приеман в страноприемницата като свой човек, като техен човек. Постепенно кръгът на познатите се увеличавал около Учителя и Той бива поканен в дома на Тодор Бъчваров. Но едно от децата се разболява от скарлатина, а тогава тя е била опасна инфекциозна болест и много от децата умирали. Извикали лекар, който поставил диагнозата и заповядал карантина на дома, никой чужд човек да не влиза и да не излиза. Тогава на Учителя било предложено по покана на Петко Гумнеров да се прехвърли в неговото скромно жилище, като му предостави отначало сутерена т. е. приземния етаж. Гумнеров нямаше деца и с жена си живееше в една стая. А съседната стая я бил дал под наем и имал квартирант. Учителят известно време пребивава долу в мазето. След туй квартиранта напуснал и освободената стая я предложили на Учителя.
към текста >>

22. 18. ПОСЛЕДНОТО ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ В ДОМЪТ ГУМНЕРОВ

Слезнахме с кола и аз усетих тогава, че Той си взима сбогом със старото жилище.
Ама Галилей не го покани Учителят, но той се вмъкна насила даже. Тогава Учителят беше много строг и сериозен. Той ни покани и каза: „Тези и тези братя". Заведе ни на ул. „Опълченска" 66. Слезнахме с кола и аз усетих тогава, че Той си взима сбогом със старото жилище. Тогава предложих на приятелите: „Нека да оставим Учителят сам в стаята си. Той има някаква лична Негова работа". Учителят кимна с глава, одобри моето предложение и ние излязохме от стаята и седнахме на пейката на двора. Учителят седя в стаята около два часа. Там какво е правил ние не знаем.
към текста >>

23. 2. РАБОТАТА НА СТЕНОГРАФИТЕ СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

В последните години, когато ги изгониха от Изгрева тя се затрудни за жилище.
След туй не виждаше нищо 20 години и не предприе никакви мерки, за да се лекува. Остана така в туй положение по нейно желание. Но тя винаги имаше бодър дух, беше общителна, разговорлива и винаги положително настроена. Не беше нито мрачна, нито песимистична. Изобщо беше весел човек, общителен човек и всеки имаше желание да говори с нея. В последните години, когато ги изгониха от Изгрева тя се затрудни за жилище. Тогава аз й отстъпих една стая в нашия дом като я ремонтирахме и подготвихме за нейните изисквания и престоя тук шест месеца и после отиде в апартамент, където завърши живота си. Елена Андреева и досега е жива и здрава. Тя е добър работник. Тя дешифрира беседите, които не бяха дешифрирани, които бяха на стенограми и положи много труд и ги дешифрира. Така до 1957 г.
към текста >>

24. 60. СЪДБАТА НА ЗАТВОРНИКА

Направихме мозайките на едно блоково жилище, което беше в центъра на града в Пазарджик.
Проведох курсове и подготвих затворниците да работят по занаята, по настояване на един инспектор, когото успях да убедя. Поехме да изпълняваме мозайките на някои жилища до пазара на Пазарджик. Беше една 4-етажна сграда. Изпълнихме работата отлично. Дойдоха инспекторите, приеха сградата и в знак на благодарност пуснаха 40 човека на свобода като им опростиха няколко години от затвора. Направихме мозайките на едно блоково жилище, което беше в центъра на града в Пазарджик. Бяха налели само основите. Тогава разширих курса. Обучих още затворници в занаята и с един инженер, който ръководеше работата поехме банята. Завършихме строежа, а това е сложен строеж. Има изолация от влага, електрически кабели, че басейни.
към текста >>

25. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

Аз ида от горе, по висше разпореждание на Бога - Вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да Ви предупредя от лошия път и Ви благоветствувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чеда на Истината предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино ще стане огнище.
ПРИЗВАНИЕ към народа ми Български Синове на Семейството Славянско Послушайте думите на Небето: Братя и сестри от дома Славянски, род на страдания, племе на раздори душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, Синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето Ви отрежда една свята длъжност в Царството на мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на тоя свят. И ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което Ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще Ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената Ви във Върховните книги на Висшите светове, които спомагат в полза на Висшето и свято дело на великото избавление. Вас Ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани людие и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, Вашият изпит се завършва, часът на Вашето призвание удря и минутата на живота настъпва: Да се пробудите и влезете в този благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждание на Бога - Вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да Ви предупредя от лошия път и Ви благоветствувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чеда на Истината предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино ще стане огнище. Слабата черта на душата Ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на Славянския род, но верен съм в делото на Този, Който ме е проводил. За Него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна. И все що е рекъл, ще бъде, но не във Вашите дни, ако се повърнете назад, както израелския народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за Вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения предупределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на Вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот, на покварените народи и това ме прави повече да бодърствувам за Вази, да не би изново да се повърните и паднете в примката на лукавия, което падение ще Ви коствува живота.
към текста >>

26. 2. УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО

Със средства на Никола Ватев в чифлика се построява жилище с пет стаи.
2. УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО -Русенското Братство след като си създава устав и като го узаконява чрез съдебна регистрация, накрая решава да го реализира. По това време, като съмишленик на Никола Ватев е и Иван Явашев, който е бил собственик на чифлик от 300 декара със зеленчукова и ябълкова градина и лозя. Със средства на Никола Ватев в чифлика се построява жилище с пет стаи. Поканват се млади членове на Братството да обработват земята. През 1923 г. от София и от другите Братства идват младежи през лятото и създават втората комуна. По-късно Иван Явашев при една злополука почива. В стопанството работят петимата братя Маркови - Симеон, Никола, Рашко, Йордан и Стою.
към текста >>

27. 8. ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ИЗГРЕВА

Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.

-I Сталински Райсъвет, отдел жилищен и комунален, да издири и изземе всички такива имоти, които по горната причина се считат за ничии и следователно са държавни по чл.
При положение, че са юридическа личност ще се считат тези вноски за членски внос на членовете и няма да бъдат обложени с данък. Освен това ще бъде запазен Салона и поляната за Паневритмия. 4. Следва решение на Министерския съвет от 11.VII. 1958 г.: „Министерския съвет след като разгледа доклада на Министерството на финансите и Държавен контрол на Общество „Бяло Братство" реши: възлага на Министерството на финансите и Държавен контрол, Министерство на комуналното стопанство и Комитета по въпросите на Източната православна църква и религиозните култове, да вземат мерки спрямо Бялото Братство по законите в страната. Въз основа на това Министерството на комуналното стопанство и благоустройство взема мерки за имотите, които не могат да принадлежат на Бялото Братство, защото не е юридическа личност, а са на името на подставени лица и преписва на С.Г.Н.С. -I Сталински Райсъвет, отдел жилищен и комунален, да издири и изземе всички такива имоти, които по горната причина се считат за ничии и следователно са държавни по чл. 6 за собствеността." С решение на Политбюро на БКП на 21 юли 1948 г. в т. 10 се казва: „Да се вземат специални мерки срещу дъновистите, баптистите и другите религиозни секти, които вършат вражеска пропаганда и шпионаж". Отговорен Руси Христозов. Тези мерки се насочват към одържавяване на имотите, спиране на печатницата, финансово изтощаване чрез закупуване на облигации към 1 300 000 лв.
към текста >>

28. 01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО

Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога - вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище (2).
СКРИЖАЛИТЕ НА ДУХА БЕИНСА ДУНО ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО (1) Дадено чрез Учителя Дънов 8 октомври 1898 г. Послушайте думите на Небето: Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на тоя свят; и ако се покажете верни отсега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде, не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва - да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога - вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище (2). Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят. Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат, един след друг, в една нова област на горните върховни светове.В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко (3). Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов.
към текста >>

Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов.
Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога - вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище (2). Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят. Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат, един след друг, в една нова област на горните върховни светове.В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко (3). Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на живота. Този, който ви е родил, бодърства над вас. Името Му знаете. Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната виделина на живота, да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството към славата и величието на безсмъртието. Не се заблуждавайте, но дайте място на Този, Който ви оживява.
към текста >>

29. ІІ.30. ЗЛАТИСТИЯТ КОТАРАК

Галилей Величков

Не бяха редки моментите, когато много важно и наперено следваше УЧИТЕЛЯ до трапезарията, до лозето, до полянката, до жилището на стенографките.
Тъй като зачестяваха закъсненията в класа, един от братята реши да пожертва мирът си, да застане до вратата на салона и да не допуска никого, поне през времето, когато се прочитаха молитвите, или когато учениците бяха потопени в размишление. Тази строга мярка на брата бе мълчаливо приета от УЧИТЕЛЯ. Но една сутрин, между закъснелите, които очакваха да се отвори вратата на салона, бе и един едър златист котарак, който се бе „заселил" до горницата на УЧИТЕЛЯ. Там, до изтривалката, или на малкото столче до вратата посрещаше и изпращаше всички гости. Естествено, за това постоянство котарака получаваше дар - парче кашкавал, или сиренце, или сварено яйце. Не бяха редки моментите, когато много важно и наперено следваше УЧИТЕЛЯ до трапезарията, до лозето, до полянката, до жилището на стенографките. Може би никой котарак не е преживявал дните си в такова повишено самочувствие. За отбелязване е, че той не влизаше в салона и затова, когато се нареди между закъснелите и опита да влезе заедно с тях, бе грубо прогонен. Шумното прогонване на котарака обърна внимание на дежурния брат, който го забеляза, разбра намерението му и видимо бе решил да не го допусне в клас. Доста голяма група навлезе в салона и за голяма изненада на всички, котаракът бързо се провря и се скри до малкото шкафче, определено за книгите за продажба. Брожението около закъснелите и котаракът привлече погледа на УЧИТЕЛЯ, Той спокойно слезе от катедрата и почна с пергела и линията да очертава на черната дъска геометрични фигури - един подход, който най-добре изясняваше отвлечените мисли.
към текста >>

30. ІІІ.79. КОГА ЗАПОЧВАТ СТРАДАНИЯТА?

Летопис Вергилий Кръстев

Почина баща ми и имахме неприятности с жилището си.
Усмихвам се и казвам: „Е, сестра, като Ви виждам сега, спомням си каква бяхте като девойка, весела, засмяна, пъргава и жизнена. Къде се загубихте сестра, че не Ви виждам? " Сестрата ме погледна и заплака. След малко се успокои и заразказва. „Брат, отивам аз при Учителя, а това е една година преди да си замине, за да Му се оплача, че ме сполетя една беда. Почина баща ми и имахме неприятности с жилището си. Разказвам Му и за други беди, които ме сполетяха, а Той ме слуша ли, слуша. По едно време спирам, понеже Му изказах всичко. Каквото имах да Му казвам, казах Му. А той: „Рекох, сестра, Вашите страдания отсега започват нататък и ще вървят до края на живота Ви". „Ама защо, Учителю?
към текста >>

31. ІІІ.115. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО ПАША ТЕОДОРОВА И САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

Летопис Вергилий Кръстев

АЗ И ОТЕЦ МИ ЩЕ ДОЙДЕМ И ЖИЛИЩЕ ЩЕ НАПРАВИМ.
МОИТЕ ДУМИ СА ЗА ТРУДОЛЮБИВИТЕ, РАБОТЛИВИ УЧЕНИЦИ - УЧЕНИЧКИ. НА ТЯХ НИЕ ЩЕ ПРОГОВОРИМ СЪС ЗАРЯЩИТЕ ЛЪЧИ НА ВИДЕЛИНАТА В ПРИСЪСТВИЕТО НА ЛЮБОВТА, МЪДРОСТТА И ДОБРОДЕТЕЛТА.. САМО ТАМ Е ЖИВОТА. ДОБРЕ ДРЪЖТЕ ИЗПИТА НА ВАШЕТО СЪРЦЕ, ДУША И ДУХ. ТОГАВА ЩЕ ВИ СЕ ОТВОРЯТ ЦАРСКИТЕ ВРАТА НА БОЖИЯТА ИСТИНА И ЛЮБОВТА САМА ЩЕ ВИ ПОСРЕЩНЕ В ПРЕДВЕРИЕТО НА НОВИЯ ЖИВОТ, КОЙТО ХРИСТОС НОСИ В СВЕТА. ТОГАВА ВАШАТА ДУША ЩЕ СЕ ЗАРАДВА. АЗ И ОТЕЦ МИ ЩЕ ДОЙДЕМ И ЖИЛИЩЕ ЩЕ НАПРАВИМ. Аз ще дам всичкото свое съдействие на моите добри ученици, които ходят в пътя на Благостта. Любов, Мъдрост и Добродетел, да бъдат с вас сега и всякога през всичките векове. Те да топлят и озаряват всичкото добро и възвишено във вас. ТОВА СА ДУМИТЕ НА ЖИВОТА. САМО БОЖИЯТА ЛЮБОВ Е ЛЮБОВ.
към текста >>

32. 3.11. Рудолф Щайнер и Боян Боев

След лекциите в университета той държал беседи в своето жилище в Мюнхен.
11. Рудолф Щайнер и Боян Боев Е, приятели, както и досега ще продължим нашите разговори за онова, което е било, а до това, което ще бъде, нашите подрастващи поколения ще отбележат това. Аз ще ви разкажа за един наш брат - Боян Боев, роден от Бургас и след като завършил гимназия, отива да следва в Германия, в Мюнхен, естествени науки - биология. Понеже той е с духовно разположение и интереси, запознава се с проф. Рудолф Щайнер, всеизвестен в Европа и в света като духовен мислител, плюс своята специалност в университета. След лекциите в университета той държал беседи в своето жилище в Мюнхен. Разбира се, там веднага се отзовава и нашият брат Боян Боев, на тези духовни беседи. Понеже той беше малко мургав, проф. Рудолф Щайнер го пита: „Вие откъде сте, моля Ви се? " Брат Боян му отговаря: „Аз съм от България, българин съм." „А защо идвате Вие при мене, аз съм нищо, имате велик Учител." „Така ли? " Брат Боев запитва: „Кой е той?
към текста >>

33. 3.45. Георги Томалевски

Но станаха бомбардировки над София и жилището, в което живеех аз, се разруши, без да бъде разрушен апартаментът, в който ние живеехме.
Той тогава беше директор на III Девическа гимназия. А преди него в III Девическа гимназия беше един мой съселянин - Марко Григоров - литератор. Та така с Георги Томалевски, още от тогава ходехме на Изгрева. Впоследствие 1941 г. станаха събития, понеже България се определи на страната на Германия, обаче не взе участие дейно от начало. Но станаха бомбардировки над София и жилището, в което живеех аз, се разруши, без да бъде разрушен апартаментът, в който ние живеехме. Само прозорците бяха счупени. Георги, съпругата с дъщеря си ги евакуира в град Самоков. А той беше във въздушната защита, дежурен тука в София, в скривалищата. След бомбардировките той отиваше да види какви поражения има и така той веднага идва след бомбардировката на 10 януари 1944 година, където ние живеехме. Ние бяхме в Борисовата градина по време на бомбардировката.
към текста >>

34. 3.53. Анатемата и владиката Симеон Варненски

53. Анатемата и владиката Симеон Варненски Когато се явява Учителят Беинса Дуно, Петър Дънов в България с беседите, било в двора на жилището Му на ул.
53. Анатемата и владиката Симеон Варненски Когато се явява Учителят Беинса Дуно, Петър Дънов в България с беседите, било в двора на жилището Му на ул. „Опълченска" 66, било в отделни салони, взети под наем, където Той държи беседи, е станал вече известен на Православната църква. Православната църква остро негодувала и подела един неприятелски ход спрямо Учителя Петър Дънов, както в София, така и в цялата страна. Издала директива да бъдат преследвани всички онези, които са съмишленици на Петър Дънов. Лично с клеветнически и непочтени средства си служи църквата чрез пресата против беседите и Учението на Бялото Братство, изповядвано лично от Учителя Петър Дънов. До такава степен била ожесточена тази кампания, че най-после било решено да се свика съвещание от Св.
към текста >>

35. 3.55. Ненадейни срещи

Сега, когато мина половин век; навремето... ако знаех, че той вижда и чува далече, щеше да ме бъде срам, стеснителност, да стоя пред салона и да гледам към жилището Му... тъй като в дните, когато имаха беседи... аз бях там.
Пред салона имаше маси с пейки, боядисани в бяло. Лятно време и при хубаво зимно време се сервираха обеди там. Аз седна на една пейка и гледам към балкона на Учителя и разбира се ми е драго, но не минат няколко минути и след малко се отваря вратата, и Учителят слиза по стълбата и аз разбира се ставам, поздравявам се с Учителя и вървя с Него, и разговаряме. Така, но не съм се задържал (дълго) много, защото не съм знаел, че Той има време. Сигурно си е слезнал, си мисля аз, някъде по посока към стенографките, или там, към поляната и затова пак се връщам в града доволен, радостен, че видях Учителя, че разговаряхме и така доста пъти. Сега, когато мина половин век; навремето... ако знаех, че той вижда и чува далече, щеше да ме бъде срам, стеснителност, да стоя пред салона и да гледам към жилището Му... тъй като в дните, когато имаха беседи... аз бях там. Аз, гледайки към стаята, съм Го извикал с мисълта си, без аз да зная. Учителят често повтаряше нали, този израз: „Доста наши братя и приятели не идват при мен, смятайки, че ме безпокоят. А те не знаят, че Аз тъкмо затова съм дошъл тук на земята." „Аз ви проповядвам едно Божествено учение, върху което се основава бъдещия строй. Това учение се крепи върху Разумните закони на природата. Божественото Учение не е ново.
към текста >>

36. 3.56. Д-р Дафинка Кьорчева

Той напуща жилището й.
В това време нейният съпруг бива изпратен на служебна командировка в Швеция и Финландия и оттам решава да дойде в България. Като пристигнал в Българи, тя и нейните близки го приели много добре, помогнали му да си намери подходяща работа, с една дума - подкрепили го. Той започнал да печели добри пари и какво става - започнал да изневеряла на жена си. Тя била етична жена. Търпяла известно време и като видяла, че това негово поведение продължава, му поставила ребром въпроса, че това негово държане не може повече така да продължава, и че той ще трябва да напусне нейния дом, тъй като я злепоставя пред обществото. Той напуща жилището й. По това време евреите ги интернират в провинцията. Кьорчева научава и помолва Трифон Кунев да отиде на гарата и да го освободи. Довежда го. Живеят заедно с нейната пенсия. Не го закачат като евреин.
към текста >>

37. 7.09. НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Оправдаваше се, че в момента изплаща жилище, което бе закупил в Симеоново.
По пътя аз се спирах и с молив отбелязвах по точки в едно изречение заглавието на всяка една опитност. Много пъти настоявах да седне и да ги напише. Той обещаваше, но се отклоняваше. По това време никой не се интересуваше от тези неща. Накрая Николай реши така: „Щом има един човек, който иска и настоява за тях, аз ще ги напиша." Той обеща, но изминаха няколко години и без резултат. Оправдаваше се, че в момента изплаща жилище, което бе закупил в Симеоново. То беше приземен етаж на една къща. За да го изплати, той работеше в едно трудово военно поделение, където беше назначен като майстор по мозайките, а трудоваците му помагаха. Ходил съм да го търся там. Живееше при оскъдни условия. В това време дъщерите му бяха в Германия и там работеха в музикалните театри като певици.
към текста >>

38. 7.25. ИЗГРЕВЪТ И ТРЕСАВИЩЕТО

Петър Димков веднъж отива при Учителя Дънов и Го запитва: „Учителю, мога ли да дойда на Изгрева и да си построя тук жилище?
Но тук ще разкажа накратко за въвеждане на читателя в онова, което ще прочетете в следващите страници. През времето на Школата на Учителя един от неговите последователи -Никола Нанков, завежда при Учителя един свой познат и гарантира за него. Обикновено този, който завежда при Учителя някого, трябва да гарантира за него и да бъде негов гарант пред Учителя. Никола Нанков се гордееше, че е гарантирал за този свой познат, защото той бил оправдал доверието му. Този негов познат е бил Петър Димков - всеизвестният природолечител, познат както в братските среди, така и в цяла България. Петър Димков веднъж отива при Учителя Дънов и Го запитва: „Учителю, мога ли да дойда на Изгрева и да си построя тук жилище? " Учителят го изгледал сериозно и още по-сериозно му отговорил: „Недей да идваш тука. Тук е Тресавище." Димков останал поразен от тези думи на Учителя. Не можал да разбере дали Учителят говори в символика, дали в преносен смисъл, или в буквален смисъл. Но Димков разбрал, че освен Изгревът има и Тресавище и тези двете неща се намират на едно и също място. Този случай Петър Димков многократно го е разправял на различни хора и съвременниците на Учителя още го помнят, лично разказан от него.
към текста >>

39. 25. ИЗГРЕВЪТ И ТРЕСАВИЩЕТО

Петър Димков веднъж отива при Учителя Дънов и Го запитва: „Учителю, мога ли да дойда на Изгрева и да си построя тук жилище?
Но тук ще разкажа накратко за въвеждане на читателя в онова, което ще прочетете в следващите страници. През времето на Школата на Учителя един от неговите последователи -Никола Нанков, завежда при Учителя един свой познат и гарантира за него. Обикновено този, който завежда при Учителя някого, трябва да гарантира за него и да бъде негов гарант пред Учителя. Никола Нанков се гордееше, че е гарантирал за този свой познат, защото той бил оправдал доверието му. Този негов познат е бил Петър Димков - всеизвестният природолечител, познат както в братските среди, така и в цяла България. Петър Димков веднъж отива при Учителя Дънов и Го запитва: „Учителю, мога ли да дойда на Изгрева и да си построя тук жилище? " Учителят го изгледал сериозно и още по-сериозно му отговорил: „Недей да идваш тука. Тук е Тресавище." Димков останал поразен от тези думи на Учителя. Не можал да разбере дали Учителят говори в символика, дали в преносен смисъл, или в буквален смисъл. Но Димков разбрал, че освен Изгревът има и Тресавище и тези двете неща се намират на едно и също място. Този случай Петър Димков многократно го е разправял на различни хора и съвременниците на Учителя още го помнят, лично разказан от него.
към текста >>

40. 94. СЛОВОТО МУ БЕШЕ ДУХ, СВЕТЛИНА ЗА ЧОВЕЦИТЕ И ИСТИНА ЗА СВЕТА

Това беше за мен, това ще бъде и за вас ако Словото му влезне във вас и направи жилище у вас - храм неръкотворен, където Божият Дух ще служи чрез вашият живот на земята в Дух и Истина.
Та колко хиляди години минаха от тогава? Ами от времето на Христа колко са онези, които могат да видят такова присъствие от Божествения свят? А от времето на Учителя когато Божественият Дух беше връз него, Христовия Дух беше в него и Господният Дух на Силите бе с него то колко българи го познаха? Ами вие, които четете това ще се питате дали е вярно и възможно. Ами вземете една беседа, четете Словото му и ще проверите с живота си какво значи „Словото му беше Дух и Светлина за човеците и Истина за света". Това беше за мен, това ще бъде и за вас ако Словото му влезне във вас и направи жилище у вас - храм неръкотворен, където Божият Дух ще служи чрез вашият живот на земята в Дух и Истина. Отново съм при Учителя за разговор. „В Духовния свят когато дават на едного, то е общо за всички и когато дават на всички, то е за Един. Там няма разделение. Първоначално е бил само един Човек, който после се е размножил." „Учителю, аз си мисля, че вие обичате само една душа във всички ни." „Да, обичам една душа -Божествената душа." „Аз мога ли да се смятам, че съм една малка клетчица от тази душа? " „Да, може." „Но аз си мисля, че на тази клетчица отговаря също една клетка от вашето тяло специално само за нея." „Да, това е вярно." „Къде е тя?
към текста >>

41. 112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ

Не че нямаше пари, не че не можеше да се направи по-подходящо жилище, не това беше тяхната постановка.
За техните лични съдби нямам нищо против - да се разплатят и с лихвите, но имаше общи братски проблеми, които поради тази постановка на възрастните приятели, които държаха всичко в свои ръце и го движеха съответно, то те направиха груби грешки, които грешки нашето поколение трябваше да ги плаща и да ги изнесе на гърба си. Те ги направиха до 1945-46 г., а после ние трябваше да ги плащаме и да изнесем всичко на гърба си. Те си заминаха от тукашното земно разплащане, но те ще си платят горе, законът е един и същ, той хваща виновника както на земята, така и на небето. Пред закона няма да се измъкне никой. Поради тяхното тесногръдие и недалновидност Учителят бе принуден да живее в примитивни условия. Не че нямаше пари, не че не можеше да се направи по-подходящо жилище, не това беше тяхната постановка. Но забележете някои от тях живееха в много по-добри условия и дори в разкош в сравнение с Учителя. Представяте ли си? Техните семейства и жените им се ширеха в по-голямо пространство с изключителни удобства, а за Учителя имаше една малка стаичка. Те смятаха, че духовния човек трябва да живее от скромно, по-скромно, от бедно, по-бедно и в ограничителни условия, защото не са били важни материалните неща, а са важни духовните неща. Дрън-дрън ярина - на попова главина, така се казва в България.
към текста >>

42. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

По това разбрахме, че Жорж се бе отишъл и напуснал временното си жилище, в което пребиваваше.
Отговаря ми: „Не се плаши. Ние с Жорж сме големи приятели". „Аз да те предупредя за всеки случай, пък ти си бъди приятел с Жорж." Станахме големи приятели с Милка, но аз като се обръщах към нея мислено поздравявах и Жорж в нея. Така дочакахме в дома си новата 1944 г., където бяхме Учителят, аз, Борис и Милка Периклиева. Жорж беше в нея една-две години по-късно, защото дойде време и тя спря да ни посещава. По това разбрахме, че Жорж се бе отишъл и напуснал временното си жилище, в което пребиваваше. А това бе тялото на Милка Периклиева. Вероятно си беше свършил работата, за което Учителят го бе върнал отново на земята. А с Милка Периклиева останахме добри приятелки. По време на събитията и на процеса срещу Братството през 1957/58 г. тя остана вярна на приятелството ни, дойде и ни предупреди, че властта посредством нея и Петър Димков са се опитвали да скалъпят обвинение срещу Борис.
към текста >>

43. 239. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА И ПАША

Паша бе приютена при нас, а тогава тя с наследствените пари искаше да ги даде на някой, за да купи жилище и да я подслони и заради самото жилище да я гледа.
По онези години се оказа, че няма кой да подслони Паша. Представяте ли си, че стигнахме и до там - Паша я гонеха от Изгрева и нямаше кой да я подслони, да й даде креват и покрив. Ние с Борис Николов пристроихме една стая и я прибрахме при нас, а тя беше вече полусляпа. Преди това казах на Борис: „Слушай, за мен Паша е ученик на Учителя и трябва да я приемем и по този начин се отплащаме за грижите на Учителя, с който ни обграждаше". Той се съгласи. Паша бе приютена при нас, а тогава тя с наследствените пари искаше да ги даде на някой, за да купи жилище и да я подслони и заради самото жилище да я гледа. Идеята бе добра, тя бе съобщена на всички и ние чакахме много кандидати, защото това не бяха малко пари, а плюс това е и Паша. Както тя, така и ние смятахме, че ще дойдат много кандидати и тя ни помоли да й съдействуваме за избора, защото тя може би няма да може да избере подходящият кандидат. Съгласихме се да й помогнем и сега дойде най-голямата изненада. Никой не се яви. Никой не искаше да гледа Паша нито с пари, нито без пари, нито с любов, нито без любов.
към текста >>

44. 266. ТУРИСТИЧЕСКИЯТ НОЖ НА ЦЕКО

266. ТУРИСТИЧЕСКИЯТ НОЖ НА ЦЕКО Трябваше да ви разкажа за апартамента на Цеко, който Учителят му бе подготвил, за онова духовно жилище, което го очакваше след заминаването му.
266. ТУРИСТИЧЕСКИЯТ НОЖ НА ЦЕКО Трябваше да ви разкажа за апартамента на Цеко, който Учителят му бе подготвил, за онова духовно жилище, което го очакваше след заминаването му. Вероятно брат Цеко беше си заслужил да му се приготви духовно жилище, заслужил си го е с примерна служба на Изгрева, в служението и в услуга на братята и сестрите. И може би това бе външната страна на нещата така както ги възприемахме по човешки, може би той имаше и други заслуги и беше си ги заслужил с вътрешна работа и постоянство и затова му бе отредено това небесно жилище. Така го възприемахме всички останали. А колко просто го каза Учителят: „Цеко, приготвен ти е апартамент". А Цеко възкликна: „Учителю, не думай, какъв апартамент, когато аз имам барака?
към текста >>

Вероятно брат Цеко беше си заслужил да му се приготви духовно жилище, заслужил си го е с примерна служба на Изгрева, в служението и в услуга на братята и сестрите.
266. ТУРИСТИЧЕСКИЯТ НОЖ НА ЦЕКО Трябваше да ви разкажа за апартамента на Цеко, който Учителят му бе подготвил, за онова духовно жилище, което го очакваше след заминаването му. Вероятно брат Цеко беше си заслужил да му се приготви духовно жилище, заслужил си го е с примерна служба на Изгрева, в служението и в услуга на братята и сестрите. И може би това бе външната страна на нещата така както ги възприемахме по човешки, може би той имаше и други заслуги и беше си ги заслужил с вътрешна работа и постоянство и затова му бе отредено това небесно жилище. Така го възприемахме всички останали. А колко просто го каза Учителят: „Цеко, приготвен ти е апартамент". А Цеко възкликна: „Учителю, не думай, какъв апартамент, когато аз имам барака? " След един месец Братството беше в Мърчаево и се получи вест, че Цеко е починал.
към текста >>

И може би това бе външната страна на нещата така както ги възприемахме по човешки, може би той имаше и други заслуги и беше си ги заслужил с вътрешна работа и постоянство и затова му бе отредено това небесно жилище.
266. ТУРИСТИЧЕСКИЯТ НОЖ НА ЦЕКО Трябваше да ви разкажа за апартамента на Цеко, който Учителят му бе подготвил, за онова духовно жилище, което го очакваше след заминаването му. Вероятно брат Цеко беше си заслужил да му се приготви духовно жилище, заслужил си го е с примерна служба на Изгрева, в служението и в услуга на братята и сестрите. И може би това бе външната страна на нещата така както ги възприемахме по човешки, може би той имаше и други заслуги и беше си ги заслужил с вътрешна работа и постоянство и затова му бе отредено това небесно жилище. Така го възприемахме всички останали. А колко просто го каза Учителят: „Цеко, приготвен ти е апартамент". А Цеко възкликна: „Учителю, не думай, какъв апартамент, когато аз имам барака? " След един месец Братството беше в Мърчаево и се получи вест, че Цеко е починал. Тогава ние живеехме на Изгрева в дървени бараки като през зимата през тях навлизаше студ, вятър, дъжд, че и сняг и се сблъсквахме с всички несгоди и за нас думата апартамент означаваше материално благополучие.
към текста >>

45. 285. ВЕРКА КУРТЕВА

Спомням си, че когато накрая след като почна да се руши Изгрева и трябваше да получи жилище за нейната къщичка, то непрекъснато идваше при мен, разказваше ми всичко, но бе така ожесточена от многото разтакавания по различни служби, че след като тя си отиваше то цялото ожесточение оставаше у дома ми.
Разбрах, че беше добро за нея, но не зная дали беше добро за мен. Опитваха се да я включат в някаква братска работа, но Учителят каза: „Оставете Верка на мира. Не разбрахте ли, че тя не може да издържа". След малко добави: „Така е устроена". Та с нея имах много контакти, а след като си замина Учителя идваше у нас на гости, после дойде време и се настройваше срещу нас и вървеше от едната крайност в другата. Спомням си, че когато накрая след като почна да се руши Изгрева и трябваше да получи жилище за нейната къщичка, то непрекъснато идваше при мен, разказваше ми всичко, но бе така ожесточена от многото разтакавания по различни служби, че след като тя си отиваше то цялото ожесточение оставаше у дома ми. Аз по това време боледувах, беше ме атакувал ревматизма и едвам се справях с болестта си. Много пъти се заричах повече да не се разправям с Верка, но като закъсаше и се подпушваше идваше при мен все едно, че нищо не е било и че нищо не се е случило преди и започваше отново да ме отрупва и товари с нейните грижи. Гледах я, едвам я издържах, но си спомнях думите на Учителя и си казвах, че докато си разреша изпита с нея трябва да търпя. Нали Учителят ми го даде този изпит. Та понякога един изпит трае десетки години и много трудно се издържа.
към текста >>

46. 285. ВЕРКА КУРТЕВА

Спомням си, че когато накрая след като почна да се руши Изгрева и трябваше да получи жилище за нейната къщичка, то непрекъснато идваше при мен, разказваше ми всичко, но бе така ожесточена от многото разтакавания по различни служби, че след като тя си отиваше то цялото ожесточение оставаше у дома ми.
Разбрах, че беше добро за нея, но не зная дали беше добро за мен. Опитваха се да я включат в някаква братска работа, но Учителят каза: „Оставете Верка на мира. Не разбрахте ли, че тя не може да издържа". След малко добави: „Така е устроена". Та с нея имах много контакти, а след като си замина Учителя идваше у нас на гости, после дойде време и се настройваше срещу нас и вървеше от едната крайност в другата. Спомням си, че когато накрая след като почна да се руши Изгрева и трябваше да получи жилище за нейната къщичка, то непрекъснато идваше при мен, разказваше ми всичко, но бе така ожесточена от многото разтакавания по различни служби, че след като тя си отиваше то цялото ожесточение оставаше у дома ми. Аз по това време боледувах, беше ме атакувал ревматизма и едвам се справях с болестта си. Много пъти се заричах повече да не се разправям с Верка, но като закъсаше и се подпушваше идваше при мен все едно, че нищо не е било и че нищо не се е случило преди и започваше отново да ме отрупва и товари с нейните грижи. Гледах я, едвам я издържах, но си спомнях думите на Учителя и си казвах, че докато си разреша изпита с нея трябва да търпя. Нали Учителят ми го даде този изпит. Та понякога един изпит трае десетки години и много трудно се издържа.
към текста >>

47. 82. ТОЙ СЕ ВЪРНА ЗА НАС

" „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас!
И въпреки, че Той е свършил като всички обикновени хора, че Го няма вече тука, развихриха своите амбиции и слабости и нанесоха на делото Му, на Братството такива пакости и поражения, без да мислят за последиците. Но затова по-късно. А ние макар и да скърбяхме от една страна за липсата на Неговото физическо присъствие между нас, се утешавахме и радвахме от Неговото духовно присъствие - от това, че животът ни продължи да си тече, както по-рано: школата си продължи, столът, екскурзиите, Паневритмията, Рила, общия хубав, задружен братски живот! И сега, макар и смазани, разнебитени и ограбени външно от вмъкналите се между нас врагове на делото Му, вътрешно ние сме крепки, бодри и верни на Него и на Бога, защото ние Ги опитахме, ние се свързахме с Тях и сме едно с Тях! „Аз и Отец ми едно сме! " „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас! " Това не са празни думи, но опитани формули. И затова ние можем да кажем като Христа: „Нашето царство не е от този свят" „Нашето царство и нашето свещенство са при Бога! " Ние получихме своя дял! От всичко това, което стана напоследък губи само българският народ и тези, които го направиха. Но още е твърде рано да се говори за това.
към текста >>

48. 30. МОМЕНТАЛНОТО ИЗЛЕКУВАНЕ НА СТОМАХА МИ

Мария Райчева

Жилището ми беше между инвалидния дом и Александровската болница, което прави от Изгрева до дома 3 км и половина и до дома нищо не ми стана, нито пък ми прилоша до вечерта вкъщи и така не стана нужда и да легна.
Там седях седнала в салона от 5 до 6 часа да слушам като четоха беседата. В 6 часа отидох на полянката за Паневритмията. От 6 до 7 ч. изиграх всичките упражнения и пак нищо не ми стана. Като се връщахме през гората с Еленка, казах й: „Еленке, ако това не е чудо, тогава няма чудеса на този свят". Жилището ми беше между инвалидния дом и Александровската болница, което прави от Изгрева до дома 3 км и половина и до дома нищо не ми стана, нито пък ми прилоша до вечерта вкъщи и така не стана нужда и да легна. На другия ден чаках перачка. Станах в 5 часа и прекарах целия ден в движение, като разтребвах, готвих и помагах на перачката. Седнала бях само през време на закуската и обяда и докато дадох два урока. След като си отиде перачката още до 11 часа извивах и простирах прането, чувствувайки се съвършено здрава. Не ми е станало лошо и още 18 години от тогава до сега, нито пък и до днес когато преписвам спомените си и съм вече на 84 години.
към текста >>

49. 18. МОЕТО НЕПОСЛУШАНИЕ

Петър Камбуров

На първо време ще трябва да закупим ниви, коне, инвентар (плугове и др.), после ще трябва да обзаведем и жилището - братската къща от две стаи и кухня; храна, семена и пр., и пр.
18. МОЕТО НЕПОСЛУШАНИЕ През зимата на 1922 година падна дебел сняг и аз трябваше да прекарам времето си само в стаята. Единствената мисъл, която доминираше над всички мои мисли беше идеята за предстоящото образуване на братската комуна, което щеше да стане през есента на 1923 година. Мислих, кроих разни планове и дойдох до заключението, че ще ни са нужни пари, при това повече пари. Но откъде ще вземем тия пари? На първо време ще трябва да закупим ниви, коне, инвентар (плугове и др.), после ще трябва да обзаведем и жилището - братската къща от две стаи и кухня; храна, семена и пр., и пр. А приятелите, които ще участвуват в комуната са всички без един лев. Всички ще участвуват с двете си ръце - ще работят. Но докато се дойде до работата, трябва много други предварителни подготвителни неща. За да работиш, да ореш, нали трябва да имаш нива? И моята мисъл ме отведе в Стара Загора.
към текста >>

50. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

„Чапаев" 5, и с молитвен дом - стая в жилището на Сава Иванов Калименов, ул. „Г.
Боян Верска общност До Изпълкома „Бяло Братство" на Окръжния Народен Съвет Габрово гр.Габрово Молба от Цанка Николова Екимова, ул. „Баждар" 24 Ръководител на Верска общност „Бяло Братство" - Габрово Другарю Председател, Моля въз основа на чл. 16 от Закона за изповеданията и съгласно дадените указания на Централния Братски съвет на Верска общност „Бяло Братство" - София, от Комитета по вероизповеданията при Министерството на външните работи, да бъде зарегистриран клона ни в Габрово от Верска общност „Бяло Братство" с ръководител Цанка Николова Екимова, живуща в Габрово, ул. „Баждар" 24, в който клон членуват ... души. Заедно с присъединения към Габрово Севлиевски клон от Верска общност „Бяло Братство" с 10 души членове и с ръководител Стефан Лазаров Тошев, живущ в Севлиево, ул. „Чапаев" 5, и с молитвен дом - стая в жилището на Сава Иванов Калименов, ул. „Г. Димитров" 83, Севлиево. Молиме да ни бъде съобщено писмено за регистрацията, за да съобщим на Централния братски съвет на Верска общност „Бяло Братство" в София. Гр. Габрово, януари 1963 г. С почитание: Изгрев, 14.I.1963 г. Любезни брат Йордан Екимов, Получих писмото ви.
към текста >>

51. ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО - От Учителя - мисли

Цанка Екимова

„Думите ако пребъдват във вас, и ако вие пребъдвате в мене, Аз и Отец ми ще направим жилище във вас", подразбират един велик закон.
Туй Бяло Братство или този Божествения свят се е проявил в лицето на Христа, но не тъй както църквата го разбира. И ако във вас се зароди същия стремеж, който Христос е имал, ще вършите това, което и Той е вършил. Защото, ако нямате Неговия стремеж, не може да извикате Духа на Христа. Той казва така: „Ако думите ми не пребъдват във вас..." Едното условие, моите думи - Разумното Слово. Туй учение, което Той е учил, не е само това, което е в Евангелието. „Думите ако пребъдват във вас, и ако вие пребъдвате в мене, Аз и Отец ми ще направим жилище във вас", подразбират един велик закон. Тогава Аз ще ви се изявя на всеки едному". Тази е една опитност, която може да имате. Бялото Братство сега отваря тази школа, а досега то е държало своята школа затворена. И малцина са влезли в нея. Христос казва; „Малцина са влезли в тесните врати".
към текста >>

52. 7. ЦЕНТЪРЪТ НА НАДЕЖДАТА У ЧОВЕКА

Крум Въжаров

Но отивайки там на Изгрева, аз изгубих правото на жилище, защото настаняването ставаше чрез общината и чрез една служба „Жилищно настаняване".
Но аз исках да бъде на Изгрева, за да идвам на беседите. Взех под наем една стая у Белеви, Той реши да продава и както беше законът, този, който купуваше ми предложи неговата жилищна площ в града. Отидох да я видя, а стаята мирише на ракия и на тютюн. Реших, че тука няма да стъпя. Тогава Анчето Шишкова ми предложи нейната барака да живея. Но отивайки там на Изгрева, аз изгубих правото на жилище, защото настаняването ставаше чрез общината и чрез една служба „Жилищно настаняване". София бе полуразрушена от бомбардировките и имаше жилищна криза. Така аз загубих правото за жилище у Белеви. А в бараката на Анчето аз се бях самонастанил. Дойде време да се руши Изгрева. На всички дават жилище, но на мен не се дава, защото бях самонастанен без документ.
към текста >>

Така аз загубих правото за жилище у Белеви.
Отидох да я видя, а стаята мирише на ракия и на тютюн. Реших, че тука няма да стъпя. Тогава Анчето Шишкова ми предложи нейната барака да живея. Но отивайки там на Изгрева, аз изгубих правото на жилище, защото настаняването ставаше чрез общината и чрез една служба „Жилищно настаняване". София бе полуразрушена от бомбардировките и имаше жилищна криза. Така аз загубих правото за жилище у Белеви. А в бараката на Анчето аз се бях самонастанил. Дойде време да се руши Изгрева. На всички дават жилище, но на мен не се дава, защото бях самонастанен без документ. Запознах да търся квартира навсякъде и не мога да намеря нито с пари, нито без пари. Оставам сам.
към текста >>

На всички дават жилище, но на мен не се дава, защото бях самонастанен без документ.
Но отивайки там на Изгрева, аз изгубих правото на жилище, защото настаняването ставаше чрез общината и чрез една служба „Жилищно настаняване". София бе полуразрушена от бомбардировките и имаше жилищна криза. Така аз загубих правото за жилище у Белеви. А в бараката на Анчето аз се бях самонастанил. Дойде време да се руши Изгрева. На всички дават жилище, но на мен не се дава, защото бях самонастанен без документ. Запознах да търся квартира навсякъде и не мога да намеря нито с пари, нито без пари. Оставам сам. А пък съобщават, да се вдигне бараката. И аз оставам във въздуха. А там, където щяха да строят и тези, които движеха този въпрос бяха с големи постове и с голяма власт - от лъв нагоре.
към текста >>

Аз знаех къде им е седалището и отивам, за да им се оплача, че оставам без жилище.
Запознах да търся квартира навсякъде и не мога да намеря нито с пари, нито без пари. Оставам сам. А пък съобщават, да се вдигне бараката. И аз оставам във въздуха. А там, където щяха да строят и тези, които движеха този въпрос бяха с големи постове и с голяма власт - от лъв нагоре. Аз знаех къде им е седалището и отивам, за да им се оплача, че оставам без жилище. Отивам, чукам и влизам. Гледам все непознати лица. Става един, приближава се и ме прегръща и казва: „Другарю Въжаров, кажете какво желаете? " Аз зная какво желая, но не го познавам този човек. Сега ще ви разкажа подробно, как стои въпросът.
към текста >>

На следващия ден дойдоха две инспекторки да ме настаняват в ново жилище.
Аз не го направих. И този, който ме прегръщаше разбра, че не съм го направил и се убеди, че съм идеен човек. И затова се насълзи, защото видя ,че съм устоял на своята идея. Аз си тръгнах, но не се обърнах към тази служителка. Бях много развълнуван от случая. На следващия ден дойдоха две инспекторки да ме настаняват в ново жилище. Не една, а две инспекторки дойдоха да ме настанят. Дойдоха и ми оглеждаха бараката.А тя два на два метра. Гледат, клатят глава и не вярват на очите си. Едната проговаря: „Ама вие ли сте онзи Крум Въжаров, за който нашият шеф каза да ви настаним? " Аз се усмихвам и нищо не казвам.
към текста >>

Тогава те ме настаниха в квартал „Червена звезда" и ме настаниха в най-хубавото жилище, като ми дадоха една много хубава стая с веранда и южно изложение.
Дойдоха и ми оглеждаха бараката.А тя два на два метра. Гледат, клатят глава и не вярват на очите си. Едната проговаря: „Ама вие ли сте онзи Крум Въжаров, за който нашият шеф каза да ви настаним? " Аз се усмихвам и нищо не казвам. „Нашия шеф нарочно ни изпрати, за да видим с очите си, че на този свят имало още идейни хора, които не са злоупотребили със своят пост през време на социализма." Аз само вдигам рамене и мълча. Тогава те ме настаниха в квартал „Червена звезда" и ме настаниха в най-хубавото жилище, като ми дадоха една много хубава стая с веранда и южно изложение. Да, ето в тази стая прекарах много години. Такава стая можеше да се падне само на някой щастливец на лотария. Но тук говорим за окултен закон и за центъра на надеждата. Следващият случай: През 1982 г. Ярмила ме покани да й гостувам в Париж, за да й помагам за книгата по Паневритмия.
към текста >>

53. 17. НЕПОСЛУШАНИЕТО

Станка Иванова Тотева

Надежда Георгиева Кьосева

Дъщеря й си била тука, но тя нямала жилище.
Веднъж казала на Учителя: „Учителю, много искам да дойда на Изгрева да живея". А Учителят й отговорил: „Ти си си добре там". „Учителю, много ми се иска тук да съм на беседите." Той не й казал повече нищо. Тя си продала там имотеца, купила си тук местенце, направила си къщичка, до тухларните гдето са тука на пътя за Драгалевци. Направила си къщичка, дъщеря й при нея. Дъщеря й си била тука, но тя нямала жилище. Тя я извикала при себе си, а тя била женена за железничарин. Дъщеря й пък имала дъщеря, ама тя пораснала, сгодила се, после се омъжила и взели, че излъгали Марийка: „Мамо, ще замажем къщата, изнеси си всичко там в курника". Махнали кокошките, турнали я в курника, няма ни прозорци, ни нищо. А после като замазали, наредила се внучката и си живее там с мъжът си в стаята на Марийка, а Марийка е курника. Цяла зима студ, няма прозорци, няма стъкла, няма дъска, няма нищо и гладна.
към текста >>

54. 16. ИЗПИТ ПО БЕЗСТРАШИЕ

По-късно, когато всички напуснаха Изгрева принудително, дадоха й жилище в „Червена звезда", но тя никак не го искаше.
Тя много обичаше да се облича със синя пола и бяла блуза като ученичка и беше с хубав бюст. Тя живееше в малка нейна къщичка в долната част на Изгрева. В ляво имаше стая и кухня с коридорче. Често й ходех на гости и пиехме чай и весело си приказвахме. Тя свиреше на китара. По-късно, когато всички напуснаха Изгрева принудително, дадоха й жилище в „Червена звезда", но тя никак не го искаше. В блок 11, с парно отопление, баня и т. н., но тя не го искаше и не беше доволна.
към текста >>

55. 1. ГОДИНИ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ

След Кримската война (1853 - 1856 г) нашите родственици се изселват в Бесарабия с отстъпващите руски войски, но там не им било много удобно поради това, че трябвало да узаконяват строителството си на жилище, обор, хамбар и др, а те не искали да се подчиняват.
Родът на баща ми са живели първоначално в село Равна, Провадийско до Кримската война. От това време е останала „Марашлиевата чешма". Моят дядо Велико на път за Божи гроб, до където не стигнал, а ходил само до Света гора та на минаване ремонтирал чешмата. Тя била построена на удобно място и била голяма с корита за добитъка. Построяването на чешмите навремето е било цяло посвещение. След Кримската война (1853 - 1856 г) нашите родственици се изселват в Бесарабия с отстъпващите руски войски, но там не им било много удобно поради това, че трябвало да узаконяват строителството си на жилище, обор, хамбар и др, а те не искали да се подчиняват. От друга страна турски емисари ги обикаляли и увещавали да се върнат назад по родните места като им казвали, че има обявена амнистия за тях, че на правителството му са необходими данъци както и жито. Така, че земите трябва да се обработват. По тая причина много семейства се връщат обратно. Обаче тия наши родственици не стигат до село Равна, а остават в северна Добруджа, с. Горна Чамурлия, която тогава е румънска.
към текста >>

Тодор Ковачев казвал, че ще им осигури жилище, да живеят в една от къщите му.
Димка решил да ги сватоса. Говорила на баща ми и го увещавала, че те са домакини, работни и двете сестри, а баща ми казвал, че е беден и гол, няма, нищо че не му вървяло в живота. Майка ми харесала баща ми, че бил черноок. Отделно пък гдето го е хвалела Димка. Майка ми вечер си поплаквала, защото била преженена от две по-малки сестри. Тодор Ковачев казвал, че ще им осигури жилище, да живеят в една от къщите му. Майка ми, Вичка Желева Калева е родена в Търговище, тогава Ески Джумая на 29.II.1896 г. Баща й Желю бил земеделец, а майка й Иванка - домакиня. Те имали малко ниви, крава, волове и овце. Не били богати, но къщата им била пълна винаги. Баба ми Иванка беше много чиста и уредена жена, а дядо Желю трудолюбив и добър човек.
към текста >>

56. 10. КЪЩА НА ИЗГРЕВА ЗА ГАРСОНИЕРА

Тогава не даваха жителство, но аз имах собствено жилище, бях пенсионирана и гледах болната си леля.
Аз имах вече над 20 години трудов стаж, но нямах 55 години. Значи мога да се пенсионирам с пенсията на съпруга, Понеже след като беше починал съпругът ми изкарахме пенсия на детето, документите бяха в пенсионното. Така че това можеше да стане. Наистина пенсията беше малка понеже той имаше малко трудов стаж, но реших, че трябва да го сторя и за едно кратко време, на 17.XII.1972 г. аз отидох за постоянно в София. Тогава не даваха жителство, но аз имах собствено жилище, бях пенсионирана и гледах болната си леля. По такъв начин пребиваването ми бе осигурено. Наистина ходех с молби от врата на врата, но никой не можеше да оспори правото ми да живея в София. От друга страна минаваха комисии, оценки, напрежения, отчуждаваха имотите на Изгрева. През юли 1971 г. бяха съборили салона на Изгрева.
към текста >>

ме извадиха от жилището ми като ме настаниха в оборотно жилище в ж.
След това започна с патерици да ходи и накрая с бастун. Вече за работа не мислеше, но беше късно. За нашите имоти на Изгрева мина нова оценка, но това се отнасяше само за частта на леля. Местата струваха вече по 9 лв., а не по четири както бяха при първата оценка. Повишение обаче на мене не дадоха и през лятото на 1978 г. ме извадиха от жилището ми като ме настаниха в оборотно жилище в ж. к. „Лкзлин". Като собственица имах правото на избор за апартамент в един блок на БОДК. Всъщност предложиха две гарсониери на четвъртия и на шестия етаж. Аз предпочетох на шестия етаж. Но сега имаше други неприятности и построяването се забави.
към текста >>

По това време, още докато не бях извадена от жилището ми се опознах по-отблизо с една сестра от братството Донка Проданова.
Като собственица имах правото на избор за апартамент в един блок на БОДК. Всъщност предложиха две гарсониери на четвъртия и на шестия етаж. Аз предпочетох на шестия етаж. Но сега имаше други неприятности и построяването се забави. Строителното петно, което беше за нашия блок го дадоха за построяване на легация и след това трябваше да се водят дела и да се освобождава ново строително петно докато се построи нашия блок. По това време, още докато не бях извадена от жилището ми се опознах по-отблизо с една сестра от братството Донка Проданова. Донка идваше при брат Петър, помагаше, изплакваше се на него като пред баща, съветваше се с него. Той й казваше често да спре работата, защото тя имаше възраст за пенсия и да си гледа здравето, защото беше много болна, но тя не искаше да остави ресторанта, в който работеше. Там получаваше храна, а на гардероба й даваха често бакшиш. Тя фактически вземаше от едно място, а ги даваше на друго, защото беше много щедра. Тя имала място на Изгрева и я включили в блока, който бива построен от видни бойци против фашизма на нейното място.
към текста >>

Когато искаха да ме вадят от жилището ми тя дойде и ми предаде ключовете от апартамента си и ми каза, каквото нямам къде да сложа да го занеса в апартамента й.
Идваше при мене и плачеше. Не искаше да влезе да живее в апартамента си, понеже й бяха предоставили една стая в центъра на София и там се грижеше първоначално за генерал Стоянов, а след това за дъщеря му и работеше като гардеробиер в руския ресторант. Тя беше болна, но пак искаше да работи. Единият й бъбрек не работеше, а другия беше болен. Ходеше на прегледи при разни лекари и те я предупреждаваха да се оперира, но тя се страхуваше и не си направи операция. Когато искаха да ме вадят от жилището ми тя дойде и ми предаде ключовете от апартамента си и ми каза, каквото нямам къде да сложа да го занеса в апартамента й. Той беше съвсем празен. Но имаше дрешник и кухненски шкафове. И наистина аз не можех да си взема всичко и да го пренеса в оборотното жилище. Занесох при нея една шевна машина, едно походно легло, одеала и някои дрехи за носене. Подредих оборотното жилище, но повечето време прекарвах при брат Петър, понеже от там ходех още в двора си, където имах някои насаждения, спях в апартамента на Донка и ходех по мои и нейни задачи.
към текста >>

И наистина аз не можех да си взема всичко и да го пренеса в оборотното жилище.
Единият й бъбрек не работеше, а другия беше болен. Ходеше на прегледи при разни лекари и те я предупреждаваха да се оперира, но тя се страхуваше и не си направи операция. Когато искаха да ме вадят от жилището ми тя дойде и ми предаде ключовете от апартамента си и ми каза, каквото нямам къде да сложа да го занеса в апартамента й. Той беше съвсем празен. Но имаше дрешник и кухненски шкафове. И наистина аз не можех да си взема всичко и да го пренеса в оборотното жилище. Занесох при нея една шевна машина, едно походно легло, одеала и някои дрехи за носене. Подредих оборотното жилище, но повечето време прекарвах при брат Петър, понеже от там ходех още в двора си, където имах някои насаждения, спях в апартамента на Донка и ходех по мои и нейни задачи. С течение на времето успях с молби и тичане по учреждения да обърна внимание на това, че апартамента й не струва 17 хиляди и нещо след като са й отнели хола и тя получи накрая нова оценка 13 хиляди и нещо. Получи и нотариален акт за него. Апартамента й беше празен.
към текста >>

Подредих оборотното жилище, но повечето време прекарвах при брат Петър, понеже от там ходех още в двора си, където имах някои насаждения, спях в апартамента на Донка и ходех по мои и нейни задачи.
Когато искаха да ме вадят от жилището ми тя дойде и ми предаде ключовете от апартамента си и ми каза, каквото нямам къде да сложа да го занеса в апартамента й. Той беше съвсем празен. Но имаше дрешник и кухненски шкафове. И наистина аз не можех да си взема всичко и да го пренеса в оборотното жилище. Занесох при нея една шевна машина, едно походно легло, одеала и някои дрехи за носене. Подредих оборотното жилище, но повечето време прекарвах при брат Петър, понеже от там ходех още в двора си, където имах някои насаждения, спях в апартамента на Донка и ходех по мои и нейни задачи. С течение на времето успях с молби и тичане по учреждения да обърна внимание на това, че апартамента й не струва 17 хиляди и нещо след като са й отнели хола и тя получи накрая нова оценка 13 хиляди и нещо. Получи и нотариален акт за него. Апартамента й беше празен. С нейни средства й закупих шест тапицирани стола и три други, но масивни за трапезарията. Тя си поръча две ъглови легла с ракла.
към текста >>

Отидох си в оборотното жилище на „Люлин".
Дойде сестра й, чийто съпруг беше много болен, дойдоха роднините й и я погребаха. Аз ги бях предупредила, че Донка не е добре още преди тя да почине и те идваха да се видят с нея. Но след погребението една от тях, която имаше зет адвокат каза, че сега трябва апартамента да се заключи и аз да изляза от него. А аз имах дрехи, които носех през лятото и през зимата и някои завивки. Трябваше за час, два да пренеса временно всичко у брат Петър и така направих. Отидох си в оборотното жилище на „Люлин". Заключиха апартамента, но след време сестра й дойде и отново ми даде ключа. За мен беше удобно да живея на Изгрева. Готвехме у брат Петър и там се хранеха той, брат Боян Златарев, Ангел Ангелов, който беше услужвал на брат Петър и който беше племенник на Михаил Ангелов от Варна, близък приятел на брат Петър, а после и Филип, племенника на брат Петър, който бе осиновен от него. Понеже аз не спях и не стоях в апартамента си в ж. к. „Люлин" Ангел се настани там временно.
към текста >>

57. 12. ПЕТЪР ФИЛИПОВ

Така живяха те у Константинови известно време докато след време се преместиха в жилището над сладкарницата.
Но бях завършила прогимназия, когато веднъж баща ми каза, че са дошли в Русе някакви братя-сладкари, които му направили много добро впечатление и които били от братството. Мисълта му е била за Петър и Стефан Филипови. Те имали желание да отворят сладкарница в Русе. Били на квартира у някакъв турчин, а после у брат Георги Константинов, който живееше близо до настоящата Централна гара в Русе. След известно време дойдоха и другите им двама братя Ною и Илия, а по-после и сестра им Райна, да им готви. Така живяха те у Константинови известно време докато след време се преместиха в жилището над сладкарницата. Вероятно тогава са го били купили. Работата в сладкарницата им вървеше много добре. Те бяха млади, пъргави, услужливи. Съпругата на големия им брат беше починала и после когато той се ожени повторно в Русе, детето - Бонка от първия му брак дойде в Русе за известно време, но после остана при сестра им Николинка, която беше омъжена за Тасю Вълчев и живееха в Горна Оряховица. Николинца изгледа и омъжи по-късно това момиче Бонка, което живя по-късно в Трявна.
към текста >>

58. 13. ДРАМАТИЧНАТА РАЗВРЪЗКА

През това време Ангел беше излязъл от оборотното ми жилище и в него се бяха настанили моята племенница със съпруга си, който беше на стаж в София.
Миндя беше за гласуването на 4.XII.1983 г. С мъка се качи на автобуса, за да идем на село, гласувахме и едва се върнахме. Заредиха се дни, които от ден на ден ставаха по-трудни, правех му компреси на краката с хавлиени кърпи, които сменях по няколко пъти през деня и през нощта. После идваха лекари, изследваха го, биха му инжекции, даваха и лекарства, разни таблетки, по мое настояване гледаха на специален апарат черния му дроб и като се върнахме от болницата той легна и почина същия ден. Това беше на 20.IV.1984 г. През това време Ангел беше излязъл от оборотното ми жилище и в него се бяха настанили моята племенница със съпруга си, който беше на стаж в София. Предстоеше да си направя някои работи в новия апартамент и да освободя оборотния. Пренесох багажа от апартамента на Донка, който имах и със същата кола върнах техните дрехи от моя оборотен. След това когато всичко бе готово на 1.XI.1984 г. аз се премесих в новия си апартамект-гарсониера, където живея до днес. На 1.XII.1984 г.
към текста >>

59. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

Нарушение на окултните закони

Жилището беше над дюкяна.
Щайги с най-различни плодове, най-хубави сортове ябълки, круши, а зиме южни плодове - портокали, мандарини, фурми, смокини, стафиди и други деликатеси, които е имало по онова време. Те доставяха най-качествени стоки и магазина им работеше много добре. Зад магазина имаше склад, където съхраняваха сандъци, бурета, тенекии, чували и други пълни с продукти. Една малка част от дъното на дюкяна беше остъклена и отделена като канцелария. От склада се излизаше в коридор, от който имаше заден вход и стълбище дървено, извито, по което се отиваше на горния етаж, където живееха братя Маркови. Жилището беше над дюкяна. След 9.IX.1944 г. сградата беше съборена наедно с други и сега на това място се намира хотел-ресторант, сладкарница и лятна градина „Дунав", пред които се намира големия площад с паметника на „Свободата". Една голяма част от площада на времето беше градска градина с казино, а градината беше обиколена от висока желязна ограда и в нея имаше грамадни дървета. Сега тия дървета ги няма вече. На тяхно място има други по-малки.
към текста >>

Тя се включи при построяването на един жилищен блок в квартал „Здравец" в Русе.
У мен остана само впечатлението от сиянието, което тези одежди са излъчвали. Като не приела и третата дреха - награда, мама чула глас отново: Пуснете я да си отиде! " После тя усетила, че слиза, слиза надолу, чула лай на куче и се събудила. Мама имаше добре изработено чувство за дълг и отговорност, съвестност и жертвоготовноот. В житейския си път е била изпратена доста рано на работа в пощата." В последните години имахме и една сестра Марийка Костадинова, която имаше интересни сънища, които сестра Пенка Краева е описала след като Марийка ги е разказвала. Тя се включи при построяването на един жилищен блок в квартал „Здравец" в Русе. Понеже блокът е бил в края на града, а имало на срещуположната страна ниви и овощни градини, тя си купила една овощна градина. Но след време тия места ги отчуждили и на нея й дали едно място на Свирчовица, за което била много доволна. Тя се познавала вече със Софка Явашева и още преди години отивала със сина си Ангел при нея и била доволна от разговорите си с нея. Софка ги посрещала много добре и у тях останал един светъл образ на преданост към Учителя, в чието име тя посрещала и изпращала своите гости независимо дали са от братството или от света. Александрина Илиева Ганчева (Динка Гулабчева) Родена е на 27 януари 1893 г.
към текста >>

60. 1. ПРОДАЖБАТА НА САЛОНА. БОЯН КОВАЧЕВ

Нарушение на окултните закони

По-късно бе разрушен, заедно с всички къщи наоколо и бе направен огромен жилищен блок.
(За справка виж „Изгревът", том III., стр. 335 - 339). Салонът отново проработи, започнахме да се събираме в него и да провеждаме в него събранията си. Последваха едно след друго събития и салонът бе продаден. Имаше го като сграда, но го нямаше като салон. По-късно бе разрушен, заедно с всички къщи наоколо и бе направен огромен жилищен блок. Всичко се разруши и изчезна. По какъв начин? Бяха нарушени основни окултни закони за Дома Господен, Дома Господен е дом на Духа Божий, горе на небето и долу на земята. Ето, това е причината да се премахне и да изчезне салона в Русе. А всички други случки и събития и всички лица, които допълнително се явиха и бяха участници последваха един сценарий, написан от Невидимия свят като последица и резултат от нарушение на закона.
към текста >>

61. 6. КЪМ СПОМЕНИТЕ И КОНТАКТИТЕ НА ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ С ПРИЯТЕЛИТЕ И БРАТСТВОТО В РУСЕ. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА

Нарушение на окултните закони

бях преместена в оборотно жилище в „Люлин".
Благодарение на това, че се бяхме поделили не ни засегна закона за едрата градска собственост. След това на 12.XII.1951 г. купих със свако си (съпругът на леля ми) къщата, която имахме до 1978 г. на Изгрева от наследниците на брат Матей Калудов. На 4.VIII.1978 г. бях преместена в оборотно жилище в „Люлин". Брат Петър си купи мястото на Изгрева през 1950 г. Възможно е, докато е бил жив Учителя да не му е позволявал да идва да живее в София, но за това нещо никога не съм чувала. Тоя въпрос изниква за мене едва сега през 1990 г. Затова не съм склонна да твърдя, че Учителят бил казал това. Това обаче с положителност може да знае брат Илия Узунов или друг.
към текста >>

ме бяха извадили от жилището ми и бях изпратена в оборотно жилище в ж.
Търновско на 10.VII.1983 г., където брат му Ною имаше имот. Преди да тръгне, той ме помоли „да не го оставям сам". През 1976 г. леля ми беше починала, свако ми беше починал още през 1962 г. През 1978 г. ме бяха извадили от жилището ми и бях изпратена в оборотно жилище в ж. к. „Люлин". Аз пък прекарвах повече от времето при една наша сестра Донка Проданова на Изгрева. Тя беше сама и беше болна. Тъй че не съставляваше нещо много трудно да тръгна с него след като виждах, че той не е добре. За колко време отивам и аз не знаех.
към текста >>

62. 7. САЛОНЪТ В РУСЕ. ТОДОР КОВАЧЕВ - ВНУК

Така вече, по тоя начин той, салонът стана не жилище, а средство за прехрана на семейството.
Законът беше, че двама души задължително да бъдат в една стая. При нас къщата, която имахме беше от две стаи. И тя според закона задоволяваше напълно нашите нужди. Салонът и стаята и помещенията под салона, а той беше целият салон отдолу с помещения, три стаи имаше отдолу, то трябваше ние да ги дадем по някакъв начин под наем. За да не стане това баща ми направи салона на работилница. Така вече, по тоя начин той, салонът стана не жилище, а средство за прехрана на семейството. Интервенциите, които правеше властта, да го вземе за ОФ клуб, за техни партийни нужди отпадна. Въпреки това обаче помещенията под салона дразнеха представителите на властта, може би някой ходеше и нарочно ги насочваше и заради това ние се принудихме да вземем плюс това и наематели. За да не стане така, че те да живеят там в сградата гдето е салона, ние отидохме да живеем в тия помещения под салона и стаята над салона, а тая къща, където живеехме преди като наследници на дядо ми я дадохме под наем. Така минаха известни години, докато комунистите се стабилизираха, направиха си свои имоти и национализираха много други, особено еврейските и те вече нямаха нужда от тоя закон и го отмениха. При тая отмяна вече ние търсехме начин да излезем от положението и искахме да извадим наемателите.
към текста >>

Комунисти, които бяха ръководители на града и имаха някакви влияния дойдоха и прокараха някаква наредба или направиха план градоустройствен, в такъв смисъл, че този квартал трябва да се направи с детски градини, жилищни блокове, където да живеят хората и изобщо да бъде един комплект от жилища и съответните там апликации към жилищен квартал, като детски градини, кина, театри и т. н.
Така, че това пак го казвам с оглед следващите събития. Следващите събития бяха така, че един отиде в София, друг отиде не знам къде и приятелите в Русе започнаха да намаляват. И се стигаше до там, че някой път никой не идва на събрание. От друга страна пак политическите събития у нас доведоха до това, че ръководните комунистически кадри търсеха къде да си направят хубави квартали, където да си направят жилища. Един такъв квартал се оказа нашият. Комунисти, които бяха ръководители на града и имаха някакви влияния дойдоха и прокараха някаква наредба или направиха план градоустройствен, в такъв смисъл, че този квартал трябва да се направи с детски градини, жилищни блокове, където да живеят хората и изобщо да бъде един комплект от жилища и съответните там апликации към жилищен квартал, като детски градини, кина, театри и т. н. Този план на града засегна нашия квартал. Това разбира се бяха само големи приказки, за да може зад тия приказки тия мижави комунистически кадри, като стояха зад тия приказки, за да могат по тоя начин да осъществят построяването на свои жилища в тоя квартал. Така и стана. Но събитията вървяха така, че се виждаше, че ще ни вземат имота и какво ще дадат за него не беше ясно. От друга страна, посещението вече казах на салона намаляваше.
към текста >>

63. 2. СПОМЕН ОТ СИНА МУ ПЕТЪР ВАТЕВ

Никола Петков Ватев

Със средства от баща ми в чифлика се построява жилище с пет стаи.
След известно време те завладяха и него. Те бяха непочтени, тьрговци-егоисти, с вярата само лицемерска. Имаше един съмишленик на баща ми Иван Явашев. Те решили да образуват комуна. Ето как Явашев беше собственик на чифлик от 300 декара - зеленчукова; ябълкова градина и лозя. Със средства от баща ми в чифлика се построява жилище с пет стаи. Поканват се млади братя да живеят там. Всички обработват земята и ползват общо доходите. Младите „братя" се оказаха пак братя Маркови. Дойде и синът на ръководителя на Казанлъшкото братство - Петър Камбуров и още двама други. Комуната бе създадена.
към текста >>

64. 23. ГЕОРГИ ДРАГАНОВ ЗА САЛОНА ВЪВ ВАРНА

Люба Стойкова

Ще обявят салона и жилището за продажба - жилището ще се вземе от този, който живее в него, но салона жилище ли е, че да му се възлага?
Сега осезателно се чувствува това, но изпуснахме много време и не зная дали вече не е доста късно да оправяме някои работи? Тук бе приятел от Варна и ми каза, че там нашите хора обявили салона за продажба, за да се възложел на един от нашите, който живеел там, тъй като бил на името на някой, които имали и свой имот. Според мен това е грешка. Навремето проучавах този въпрос и се реши така да си останат, както са, като се подаде съответна декларация и се уведоми Комитета за вероизповеданието. Но нали няма единно ръководство, което да проучава тези въпроси и да даде мнението си, получават се грешки. Ще обявят салона и жилището за продажба - жилището ще се вземе от този, който живее в него, но салона жилище ли е, че да му се възлага? Дали няма да им се вземе за салон на ОФ? Дадох идея, да не бързат да го обявяват за продажба. Те са дали молба за оценка, до тук би трябвало да спрат, но кой ги знае какво ще направят и там? Ето виждаш, колко е необходимо да има компетентни хора за ръководство, а не разни Драги." „21.1.1976 г., Ямбол Пишеш ми да въздействувам на някой, с които кореспондирам. Какво да ти кажа в тая насока?
към текста >>

65. 4. Разцеплението

Мария Младенова

„Ако думите ми пребъдват във вази, и вий пребъдете в мене, Аз и Отец ми ще дойдем и жилище у вази ще направим.
Отстоявайте Тая любов, в която обитава пълна чистота, искреност, която не дири своето си, но Божието. Дръжте запалената Истина светло в душата си, дигайте я високо да озарява всички и да се изявят помислите на всички лукави духове и да се слави само Господ, Който е дал живота на всичко и вън и вътре. Всичко е от Него. Сега е време за велико търпение. Сърцата трябва да бъдат топли, умовете светли, душите свежи и духовете крепки. „Ако думите ми пребъдват във вази, и вий пребъдете в мене, Аз и Отец ми ще дойдем и жилище у вази ще направим. Тогава Аз ще изявя себе си и вам". Така е казал Единия Учител. И аз ви казвам: „Ако маслениците ви са пълни, ако прозорците на душата ви са отворени, Истината у вас ще дойде и жилище ще направи. Сега е когато души с души да се съединяват, духове с духове да се обединят, умове с умове да се съгласят и сърца със сърца да се сдружат. То е важното всички в пълната Любов да живеят, всички да почувствуват и братя и сестри, и бащи и майки, и мъже и жени, и господари и слуги, че само Божията Любов носи живот вечен.
към текста >>

И аз ви казвам: „Ако маслениците ви са пълни, ако прозорците на душата ви са отворени, Истината у вас ще дойде и жилище ще направи.
Сега е време за велико търпение. Сърцата трябва да бъдат топли, умовете светли, душите свежи и духовете крепки. „Ако думите ми пребъдват във вази, и вий пребъдете в мене, Аз и Отец ми ще дойдем и жилище у вази ще направим. Тогава Аз ще изявя себе си и вам". Така е казал Единия Учител. И аз ви казвам: „Ако маслениците ви са пълни, ако прозорците на душата ви са отворени, Истината у вас ще дойде и жилище ще направи. Сега е когато души с души да се съединяват, духове с духове да се обединят, умове с умове да се съгласят и сърца със сърца да се сдружат. То е важното всички в пълната Любов да живеят, всички да почувствуват и братя и сестри, и бащи и майки, и мъже и жени, и господари и слуги, че само Божията Любов носи живот вечен. Бъди смела и решителна с миналото да свършиш и с Новото да започнеш, на което основата е Истината, покрива добродетелта, а оградата е правдата. Абсолютна чистота от всички свери, мисли и желания. Потопени в кристалната вода на живота, която всичко чисти. С.Б.Л.
към текста >>

66. 9. Окултният закон за наследството

Стоянка Цанева Драгнева

През туй време национализират всичкия му имот като успяват да спасят само жилището им, понеже жена му е комунистка.
1944 г. Той успява да укрие един имот, който е струвал 30 хиляди лева. Но този чиновник, чрез когото го укрива отива и го издава. И те го хващат и го пращат в затвора, където прекарва 5 години. Атанас, брат им е в затвора. През туй време национализират всичкия му имот като успяват да спасят само жилището им, понеже жена му е комунистка. Тя мисля, че беше от Богомилово и успява да запази само жилището. Осъждат го на пет години затвор. Там, в продължение на тези пет години той заболява от диабет и следствие диабета ослепява. Когато излиза от затвора вече е с много слабо зрение, той иска да поправи грешката си, но не може. Всичко е взето и национализирано и той си отива така от това заболяване без да може да поправи грешката си.
към текста >>

Тя мисля, че беше от Богомилово и успява да запази само жилището.
Той успява да укрие един имот, който е струвал 30 хиляди лева. Но този чиновник, чрез когото го укрива отива и го издава. И те го хващат и го пращат в затвора, където прекарва 5 години. Атанас, брат им е в затвора. През туй време национализират всичкия му имот като успяват да спасят само жилището им, понеже жена му е комунистка. Тя мисля, че беше от Богомилово и успява да запази само жилището. Осъждат го на пет години затвор. Там, в продължение на тези пет години той заболява от диабет и следствие диабета ослепява. Когато излиза от затвора вече е с много слабо зрение, той иска да поправи грешката си, но не може. Всичко е взето и национализирано и той си отива така от това заболяване без да може да поправи грешката си. Вървеше и пипаше стените като се движеше, беше полусляп от болестта.
към текста >>

67. 38. Вила под наем

Гради Колев Минчв

Гради Колев Минчв (от Марийка Марашлиева)

Понеже беше есен и като влезе зимния сезон нямат право да ме извадят от жилището ми.
“ Той отговори, че ще има грижата за всичко, този човек се казваше Козаров, запомних му името, той живееше в Княжево. Много добър човек, който ми помогна в един тежък момент. Минаха един, два дена и се явихме на съд. Той успя да отложи делото. Друго не можеше да се направи. Понеже беше есен и като влезе зимния сезон нямат право да ме извадят от жилището ми. Впоследствие след като се гледа делото се наложи съдия-изпълнител да дойде да ми прави опис на вещите. Пристигат те с хазайката Мара Попова. А пък брат ми беше в Чехия тогава. Снаха ми от притеснение лежеше болна. Те дойдоха и описаха гардероби и други някои вещи и си тръгнаха.
към текста >>

68. 47. Бележки към спомените на Гради Колев Минчев

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Ако имаше собствено жилище, все някой щеше да се наеме да го гледа заради жилището му, но той няма такова.
Това нейна работа ли е? Наскоро ми казваше: „Намерете някой да се грижи за него, аз не мога повече. Аз съм възрастна и болна". Не виждам кой може да замести тая жена, кой може да гледа Гради като нея? Гради е вегетарианец, да влезе в старчески дом, не е за там. Ако имаше собствено жилище, все някой щеше да се наеме да го гледа заради жилището му, но той няма такова. По цял ден пее, благославя и благодари. На масата му има няколко книги разтворени. Страниците обръща с дървена вилица като я хваща със зъби. За такива работи е изобретателен. После за удобство му сипват яденето в съдове от пластмаса, подобни на вази, на които същия тоя брат Колю Йорданов е направил дръжки от кабел, които Гради след като се нахрани хваща със зъби и така занася кофичката на мивката, за да я измият.
към текста >>

69. 38. Висше образование и занаят

Чак когато построих жилище, къща, аз разбрах, че съм способен, че мога да направя жилище.
Но това го казва и самия Методи Константинов, с него на тая тема съм говорил много пъти. Записал съм му опитностите и знам как са нещата. Това, което казваш е вярно. Пример: аз през цялото си време като лекар съм се страхувал да не направя някоя професионална грешка или поради моето невнимание да не ме уволнят, защото къде ще отида аз. Аз освен моята професия какво мога да правя? Чак когато построих жилище, къща, аз разбрах, че съм способен, че мога да направя жилище. И съм мазал, и съм чистил, работил съм наравно с майсторите. Учителят казва, че човек трябва да има един занаят, да му послужи при идейни гонения, за да си изкарва с него хляба. Това е така, аз съм за това нещо. Не го отричам. Но да имаш диплома, а да няма идейни гонения.
към текста >>

70. 3. Хиромантът със седемте жени

Анка Тодорова Петрова

Той не ме включи за жилище и продаде моето наследствено право.
Но брат ми е много мръсен. Той е пияница. Донка има захарна болест и склероза. Баща ми е направил завещание на брат ми, защото го беше страх да не го убие брат ми, защото нас не ни ще. Какво ли вика, те са лесни. Той не ме включи за жилище и продаде моето наследствено право. Ако не беше Мирчева щях да остана на свободен наем, къде щях да отида? Трябваше да ходя да шетам на хората за едно спане, а всеки иска да си има свое. Учителят е казал на баща ми, че много ще страдат децата, защото той е виновен. Тя, майка ми е разказала на Учителя всичко и Той винаги е на страната на беззащитните. Как така, четири деца му е родила и накрая ги оставя без къща.
към текста >>

71. 2. Среща със Словото на Учителя

Любка Хаджиева

Петка“, която беше в близост до жилището ми.
Лежах с широко отворени очи и силна светлина ме осени. На срещната стена се яви една прозрачна лента. В полукръг се очерта почти белезникава, широка около 25 см и се устремява към иконата, която майка ми държеше в ъгъла портрет на Исус Христос с Дева Мария и веднага си рекох като видях образите на светците осветени: „Ах, Господи, тихо извиках, как досега не съм се обърнала към Тебе? “ Тази дъга на време дойде, да ми покаже пътя прав. Веднага станах, умих се, облякох се, но не се обадих на домашните ми и се запътих за църквата „Св. Петка“, която беше в близост до жилището ми. Стигнах църквата и клисарят тъкмо отключваше вратата. Влязох, купих няколко свещи и се запътих към вътрешността на църквата. Погледнах иконите, помолих се, запалих свещи и си излязох. Откровено казано църквата не ме привличаше никога. Аз съзерцавах икони отдавна отминали.
към текста >>

72. 9. Съдбата на едно списание и нещо друго

Анина Бертоли

Трябваше да напуснем жилището и много неща съм изгорила, нямаше къде да ги сложа.
Къде цели торби писма ще държа. В: Каква бе кореспонденцията? А: Между тези абонатите. В: Нас ни интересуват тези негови тетрадки, онова, което той е записвал от Учителя, от Школата по време на беседи. А: Много хубави, но тогава бързах, бързах, въобще да прибирам. Трябваше да напуснем жилището и много неща съм изгорила, нямаше къде да ги сложа. В: Интересуват ни неговите тетрадки, може да има размишления. А: Имам още няколко. Трябва да ги видя къде са. В: Те на български ли са или на италиански? А: На италиански.
към текста >>

73. 24. ВЪТРЕШНИЯТ ДОМ В УЧЕНИКА

Аз пък мислех, че това не е привилегия, а случай при който Учителя реализира една своя идея за жилищен строеж по Негов стил и когато един ден, след като работниците бяха си отишли, аз Му казах това, бях разтърсена и обвинена в непризнателност.
Топлеше ме надеждата, че след приключване на учителската кариера, аз ще заживея постоянно в тази аура, още повече, че имах и свой малък приветлив дом на Изгрева, а този дом аз дължах на любовта и грижите на Учителя. Бях получила малко наследство от дядо си и Учителя препоръча да го употребя за покупка на място, където през лятото на 1935 г. по Негов план и под изключително Негово ръководство бе построена в разстояние на месец и половина слънчева дървена къщичка със сводообразни тавани във всяка стая. Разбира се, намериха се завистници, у които се събудиха отрицателни чувства към мен. Отгде тази привилегия за мене, шушукаха явно? Аз пък мислех, че това не е привилегия, а случай при който Учителя реализира една своя идея за жилищен строеж по Негов стил и когато един ден, след като работниците бяха си отишли, аз Му казах това, бях разтърсена и обвинена в непризнателност. Попаднах в крайно конфузно положение и се чудех как да се извинявам. След два дни Го слушам да ми говори меко: "Казвам им, който живее добре, ще има такава къща, ще му се направи". Това беше отговора Му на завистниците, отправен в пространството,а за мене какво беше? Нека да замълча. Може би тази малка слънчева къщичка с много прозорци, за която един път Той бе казал, че била най-хубавата на Изгрева, още пази поне малко от Неговата аура.
към текста >>

74. 25. ОБРАЗЕЦ НА ИСТИНСКИЯТ ДОМ

Минава време и Учителят ми казва: "Там на мястото ти трябва да се построи жилище".
Той ме погледна. "Тогава иди и го продай". "А, Учителю, втори път не мога и не отивам там в ада". Учителят си замълча. Така остана мястото на мое име и вложих парите на дядо ми. Минава време и Учителят ми казва: "Там на мястото ти трябва да се построи жилище". "Но, Учителю, как аз ще го строя? " Пита ме: "От какво имаш нужда? " Отговорих: "От една стая и кухня! " "Добре, аз ще се погрижа за строежа. Приготви си парите за това".
към текста >>

От там ме преместиха в друго жилище построено от държавата,където трябва да прекарам последните си дни.
В тази къщичка дойдох да живея постоянно след като се пенсионирах. Моят "велик" съсед бе Никола Антов. С него имах много неприятности впоследствие започнали на времето още със закупуване на мястото от него. Но тази къщичка бе запазила аурата на Учителя и това ме съхраняваше до края на живота ми прекаран в нея. Тя наистина ме изкара, както каза Учителят. От там ме преместиха в друго жилище построено от държавата,където трябва да прекарам последните си дни. Но моят истински дом бе Изгрева и онази къщичка, по чийто план и ръководство бе направена от Учителя. Тя остана като образец на истинския дом, в който трябва да живее ученика на земята.
към текста >>

75. 30. ПЕСЕНТА МИРЪТ ИДЕ

Бяхме повикани няколко млади сестри в старото жилище на Учителя на "Опълченска" 66 да почистим и подредим стаите и вещите Му.
И с какво увлечение и радост се посрещаше всяка Негова песен. На събора в Търново 1922 г. аз за пръв път чух тези песни. А сега за втори път влезнах в техния свят. Беше месец юли 1934 г. Бяхме повикани няколко млади сестри в старото жилище на Учителя на "Опълченска" 66 да почистим и подредим стаите и вещите Му. Той също слезе от Изгрева и дойде в стария дом, където живееше до 1926 г. Но през целия ден Учителят остана седнал в едно плетено кресло мълчалив, неразговорлив, затворен, зает, нито пък дори по време на обеда проговори. На лицето Му се четеше голяма замисленост и някакаква скръб. И защото в такъв момент именно към 5 ч. след обед без предисловие Той ме запита: "Може ли сестрата на напише думи за песента "Мирът иде"?
към текста >>

76. 43. КАКВА Е ТАЗИ ЛОГИКА?

Бяхме се прехвърлили от Изгрева вече от няколко години в един жилищен блок на комплекс "Червена звезда" до Диана бад.
43. КАКВА Е ТАЗИ ЛОГИКА? Бяхме се прехвърлили от Изгрева вече от няколко години в един жилищен блок на комплекс "Червена звезда" до Диана бад. Стаята ми е слънчева, имам топла вода, имам парно, кухня и всички удобства. Вече съм захвърлила патериците и мога да се движа като си подпомагам с един бастун. Обикновено сядам на моя стол до прозореца и цял ден разговарям с едно врабче, което идва и се качва на един близък клон. Аз живея на първия етаж. Още не мога да свикна с раздялата с моята къщичка на Изгрева.
към текста >>

77. 16. ЧУДОТО

Когато разговора завърши, Учителят се сбогува и тръгна към своето жилище.
16. ЧУДОТО Бях пред стаята на Учителя, а той говореше с братя по алеята, която води към поляната. Когато разговора завърши, Учителят се сбогува и тръгна към своето жилище. И минавайки към мене, каза: "Искат чудеса. По-голямо чудо от това да посадиш една семка в земята и след време да израсте от нея дърво, има ли? " И влезе Учителят в своята стая, а аз останах замислена върху чутото. И отскочи мисълта ми преди вековете, когато първата семка е станала причина и родоначалник на цялото растително царство. - Да, чудо наистина - си помислих.
към текста >>

78. 74. НЯКОГА С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША

Ние се усмихвахме един на друг, ние се поздравявахме, но щастливи се чувствахме когато Учителят благ отвореше вратата на своето жилище и погледнеше към нас.
Затова ние, освен че през пролетта ставахме рано и посрещахме изгряването на слънцето, освен че правехме през този приказен час нашите прекрасни утринни упражнения, ние правехме и излети. Цяла радост беше за мене когато стана в три часа, когато се приготвя бързичко, когато взема моята раница, приготвена от вечерта и излеза. Утринният хлад ме посрещаше като милувка - свежа и ободряваща, утринното небе ме поздравяваше като приятел - добър и мил, и ми се усмихваше Зорницата. И аз забързвах към центъра на нашето селище, пред стаята на Учителя, където беше уговорено да се съберем. Лампата биваше запалена, двора осветен и из тъмнината започваха да прииждат моите братя и сестри. Ние се усмихвахме един на друг, ние се поздравявахме, но щастливи се чувствахме когато Учителят благ отвореше вратата на своето жилище и погледнеше към нас. - "Къде са другите? ", ще попита, или "Събраха ли се всички? " -Или пък ще слезе от стълбата, ще премине леко площадката и ще влезе в стаята. Някоя сестра ще Го последва или някой брат, които са си предложили услугите да носят раницата на Учителя, да носят бинокъла, термоса или шала. Колко са по-щастливи те.
към текста >>

79. 11. ПРИЯТЕЛИ ОТ ИЗГРЕВА

София, Изгрева Учителят беше избрал за жилище и Школа на Бялото Братство най-високо място в близката околност на София, а именно на изток зад боровата гора.
Там се веселяхме главно с песните на Учителя. Това беше и пак имахме така духовни разговори. Обаче тогава някакси не ни беше до разказване на опитности, понеже пътя ни беше още много малък, невидимия път. Като че не обръщахме поглед назад, а поглед напред. Или изживявахме настоящето с голям възторг. София, Изгрева Учителят беше избрал за жилище и Школа на Бялото Братство най-високо място в близката околност на София, а именно на изток зад боровата гора. То беше едно магнетично, слънчево с ясен поглед към Витоша. Бялата къщичка на Учителя беше съвсем близо до салона за беседи. Полянката, на която се играеха сутрин упражненията на Паневритмията беше обкръжена от борове, имаше наблизо край нея плодна и зеленчукова градина. Красиви лехи с дъхави рози и други цветя предаваха особена прелест на двора пред салона. В страни имаше малък салон съединен с кухня.
към текста >>

80. 19. САВКА - АСТРОНОМИЧЕСКИЯТ ХОРОСКОП

Отправих се към нейното жилище, където се бяха струпали доста от приятелите, но на пътечката между боровете видях Учителя идващ откъм къщичката на сестра Савка, много сериозен.
19. САВКА - АСТРОНОМИЧЕСКИЯТ ТЕЛЕСКОП Един приятен слънчев ден след обед се отправих към Изгрева, но там заварих братята и сестрите в тревога, сновяха смутени около къщичката на стенографките. Разбрах, че тревогата им се отнася до сестра Савка Керимидчиева, една от стенографките, която беше пострадала. Този ден, четвъртък, те бяха ходили на екскурзия на Витоша, сестра Савка решила да се придвижи със своя велосипед, но на връщане паднала в една канавка край пътя, една спица на велосипеда се забила в бедрото й, а освен това при падането си беше наранила челото. Отправих се към нейното жилище, където се бяха струпали доста от приятелите, но на пътечката между боровете видях Учителя идващ откъм къщичката на сестра Савка, много сериозен. Приближавайки се да Му целуна ръка, чух думите Му: "Не се доближавайте! " Той беше много... В: Възбуден или много ядосан? Веска: Ще ви кажа после. Аз се върнах, но така лицето, така строго и аз се върнах и седнах на пейките край масите, на които ставаха обедите лятно време. Учителят влезе в своята къщичка и пак се появи на площадката.
към текста >>

81. 20. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ И 91. ПСАЛМ

Но към 10 часа вечерта отново се чу предупредителния сигнал на сирените и преди да успеем да слезем в скривалището, което се намираше в мазето на кооперативното жилище, видяхме осветителните бомби, които с ослепителен блясък и грохот се спускаха над сградите на София.
Побързахме да се свържем с другия ми брат Апостол, чието семейство живееше на близка улица, ул. "Цар Асен I" 76. Слава на Бога и те бяха оцелели. Те и тримата: Поли, Виргиния и Румен, двегодишното им момиченце бяха спасени. Поканиха ни вечерта на 10.януари да отидем и нощуваме в техния дом. Но към 10 часа вечерта отново се чу предупредителния сигнал на сирените и преди да успеем да слезем в скривалището, което се намираше в мазето на кооперативното жилище, видяхме осветителните бомби, които с ослепителен блясък и грохот се спускаха над сградите на София. И така останахме известно време в антрето на апартамента. И след като настана малка пауза избързахме по стълбите към скривалището. Нова вълна от осветителни бомби връхлетя върху София. Но и този път с божията закрила оцеляхме. След обеда на другия ден брат ми Апостол реши да се евакуират в Асеновград, където Виргиния, снаха ми, имаше близки сродници.
към текста >>

А Учителят с една група братски семейства бе поканен да се приюти в жилището на нашият брат Темелко от село Мърчаево, което се намира зад Витоша, в подножието на западния склон на планината.
Мама и тате с леля ми и баба ми отидоха в Красно село в дома на една от лелите ми, сестра на майка ми. А когато след бомбардировката брат ми Гавраил е отишъл при Учителя и чул думите Му: "Вземи сестра си и идете на Изгрева". С малко багаж в раниците се отправихме брат ми Гавраил и аз към Изгрева. Там радушно приети в дома на сестра Сийка Динова живяхме до месец март 1944 г. в много дружелюбна атмосфера на песен, молитва и духовни разговори. А Учителят с една група братски семейства бе поканен да се приюти в жилището на нашият брат Темелко от село Мърчаево, което се намира зад Витоша, в подножието на западния склон на планината. В: Вие изкарахте колко време на Изгрева? Веска: При Сийка Динова отидохме значи на 11.януари вечерта до март - значи бяхме януари, февруари, март някъде края на месеца. В: Тя е дъщеря на старата Динова? Веска: Тя е дъщеря на сестра Динова, където живяхме много красиво. Защото там беше леля Еленка Каназирева, защото майката си беше заминала вече, старата Динова и там беше нейната леля, сестра на майка й по-млада, учителка по френски език и там при тях си бяхме разпределили работата.
към текста >>

Братята носеха продукти, аз почиствах жилището, заедно със сестра Сийка носех вода от сградата на френския колеж, тъй като голяма част от канализацията беше повредена.
И така на Изгрева останахме една съвсем малка група. А Учителят казал: "Тези, които останаха на Изгрева държат изпит". Обаче въпреки много трудните условия в дома на сестра Сийка Динова, всички живеехме в една чиста и приятна атмосфера на хармония и разбирателство. Всеки изпълняваше работата, която му прилягаше. Леля Еленка Каназирева палеше печката и готвеше. Братята носеха продукти, аз почиствах жилището, заедно със сестра Сийка носех вода от сградата на френския колеж, тъй като голяма част от канализацията беше повредена. Но всеки вършеше работата си с обич и приятност.
към текста >>

82. 21. НА ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ В С. МЪРЧАЕВО

А пък ние бяхме в една едноетажна къща при леля ми, на сутринта тя ми казва: "Нощес имаше силна бомбардировка, запалителни бомби се хвърляха над София, иди и виж какво е станало с къщата на Апостол", брат ми, чието семейство беше се евакуирало, а жилището им беше на ул.
Същата нощ, на 30 срещу 31 март 1944 г. неприятелски самолети запалителни са летели над София. Сега аз това нещо не съм го усетила. Имало е тревога, сирените са свирили, но аз нищо не съм чула. А майка ми като ме видяла, че спя дълбоко не ме и събудила. А пък ние бяхме в една едноетажна къща при леля ми, на сутринта тя ми казва: "Нощес имаше силна бомбардировка, запалителни бомби се хвърляха над София, иди и виж какво е станало с къщата на Апостол", брат ми, чието семейство беше се евакуирало, а жилището им беше на ул. "Цар Борис I" 76. Аз тръгнах към града и за мое успокоение разбрах, че жилището, в което живееше брат ми е останало невредимо. Спокойно се отправих по ул. "Цар Борис I" и тъкмо излязох на ул. "Солунска", сега "Васил Коларов", чух тревожния сигнал на сирените.
към текста >>

Аз тръгнах към града и за мое успокоение разбрах, че жилището, в което живееше брат ми е останало невредимо.
Сега аз това нещо не съм го усетила. Имало е тревога, сирените са свирили, но аз нищо не съм чула. А майка ми като ме видяла, че спя дълбоко не ме и събудила. А пък ние бяхме в една едноетажна къща при леля ми, на сутринта тя ми казва: "Нощес имаше силна бомбардировка, запалителни бомби се хвърляха над София, иди и виж какво е станало с къщата на Апостол", брат ми, чието семейство беше се евакуирало, а жилището им беше на ул. "Цар Борис I" 76. Аз тръгнах към града и за мое успокоение разбрах, че жилището, в което живееше брат ми е останало невредимо. Спокойно се отправих по ул. "Цар Борис I" и тъкмо излязох на ул. "Солунска", сега "Васил Коларов", чух тревожния сигнал на сирените. А времето беше ясно, небето синьо, безоблачно, четиримоторно както тогава на шега си казвахме, за да обозначим, че времето подхожда за бомбардировачи аероплани. Изтръпнах от страх, сама накъде да отида!
към текста >>

83. 36. РУДОЛФ ЩАЙНЕР

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Тя вижда, че той нито редовно се храни и тя му казва: "Г-н Щайнер, аз съм готова да ви дам всички удобства, да имате и храна, и удобно жилище и чисто жилище, но моята молба е да помагате на моите синове в тяхното учение".
В: И сегашните събития, когато пак изгарят и спомням си, че съм слушал едно изказване, което ми е предадено, може би по друг начин съм го чул, от Учителя, който казва: "Ето, той не взе поука от времето когато гърците изгориха школата му и сега допусна същата грешка". Веска: Е, същата грешка, това е дето се подхлъзна с жени, той не трябвало да сключва бракове. В: Той първия брак сключва. Веска: Първия с една Ойнеке, която е съпруга на бивш военен. Когато той е във Ваймар и прави своите изследвания, той живее у тях под наем. Тя вижда, че той нито редовно се храни и тя му казва: "Г-н Щайнер, аз съм готова да ви дам всички удобства, да имате и храна, и удобно жилище и чисто жилище, но моята молба е да помагате на моите синове в тяхното учение". И той разбира се е отзивчив. Тука веднъж помага и може би пак, за да я спаси от хорските клюки той сключва брак с нея. Тя подир две години си заминава, освобождава го. И тука е може би неговото недовиждане за нещата. Но как да ви кажа, аз като един съвсем обикновен човек не смея да правя тази преценка и да дам това мнение.
към текста >>

84. 12. СТУДЕНТ

Жилището беше празно и аз го ангажирах.
Татко ми ми помагаше материално, какво да прави. Пак остана сам в кабинета си да постои за малко. Не помня как съм извозил цял вагон с мебели в София. Как съм ги прекарал от гарата на ул. "Васил Коларов" 16, как съм ги разтоварил, как съм ги изкачвал по стълбите на втория етаж. Жилището беше празно и аз го ангажирах. Жена ми остана в Пловдив временно. Иван Антонов ме заведе при проф. д-р Христо Обрешков, най-добрия български цигулар и педагог в момента. Той за два месеца ме подготви заедно с 18-годишни младежи, току-що завършили гимназията. Никой не ми каза: "Вие сте зъболекар, защо ще следвате втора специалност?
към текста >>

85. 5. НЕОБИКНОВЕНИТЕ СЪВПАДЕНИЯ СЛЕД БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС

АСЕН ЧИЛИНГИРОВ

В Берлинския исторически музей, който е само на няколко минути от жилището ми, е изложена картината на германския придворен художник Антон фон Вернер, документираща заключителния момент от конгреса: психологически център на картината, малко вдясно от средата, са двамата главни герои, Бисмарк и граф Шувалов, водач на руската делегация.
Преди всичко трябва да отбележа, че това събитие, колкото и от голямо значение да се оказа, то за европейската история през последвалите го 120 години, стои във връзка с други, по-важни проблеми - на първо място с проблема за детерми-нацията и свободата на човека в неговите действия. В тази светлина дори и едно такова важно събитие като Берлинския конгрес, получава съвсем различно обяснение от това, което би ни се искало. А че този конгрес и подписването на споразумението оказват решителна роля в последвалите го събития, се вижда както от редица "съвпадения", които са свързани непосредствено с него (които ще се постарая да отбележа по-долу), така и от особеното съчетание на планетите в момента на подписването. 1. Най-компетентните днес специалисти в областта на мондиалната астрология трябваше най-после да приемат поставената едва преди 7 години теза на бащата на съвременната мондиална астрология, Барбо, че всички събития на Балканския полуостров, от атентата в Сараево до гражданската война в бивша Югославия, която се разгоря в началото на 90-те години на нашия век, но още далеч не е дошла до края си, са заложени в хороскопа на подписването на Берлинския договор. В случая се касае до обективни данни, при които се изключва всякаква алтернатива. 2. В Берлинския исторически музей, който е само на няколко минути от жилището ми, е изложена картината на германския придворен художник Антон фон Вернер, документираща заключителния момент от конгреса: психологически център на картината, малко вдясно от средата, са двамата главни герои, Бисмарк и граф Шувалов, водач на руската делегация. Бисмарк току-що е поставил подписа си върху договора и държи в лявата си ръка перото, докато с дясната си ръка се ръкува с Шувалов, подчертавайки с това ръкостискане съглашението. Зад него е австрийският външен министър, граф Андраши, който счита себе си за главен печеливш от споразумението. Втората по важност група в огромната картина, вляво от средата, е събрана около княз Горчаков и лорд Дизраели, който също счита, че е изтеглил голямата печалба. Най-вдясно са "загубилите": турската делегация, начело с Али паша - както е известно, България не е била представена на конгреса. Във всичко това, нарисувано върху картината, не би имало нищо, което да направи на зрителя по-особено впечатление, ако той не е запознат със следващите действия от тази пиеска. 3.
към текста >>

86. 14. БРАТСКО ОБЩЕЖИТИЕ

И то толкова, че властите видяха, че няма къде да живеят и ги настаниха в държавно жилище, за да ги подслонят.
Изгоря, понеже беше дървена постройка и не можа да бъде спасено нищо от нея. А онзи, който бе настанен в нея, Атанас Янчев, той с жена си отиват на кино, като забравят включения електрически котлон в къщата. Къщата се запалва от нажежения котлон и изгорява. Изгорява, защото забравили котлона, но не забравили, отивайки на кино да вземат своите лични паспорти, които тогава бяха официални документи за удостоверяване личността на човека. Връщайки се от киното, те виждат изгорялата къща, в която бяха квартиранти и много безутешно плакаха. И то толкова, че властите видяха, че няма къде да живеят и ги настаниха в държавно жилище, за да ги подслонят. А какво стана по-нататък: Борис Николов имаше нотариален акт за мястото и то беше негово. По тогавашните закони всяка сграда построена на място, което е собственост на някого, то същият е собственик и на къщата. Аз отдавна се бях отказал от тази къща и тя се водеше по документи на Борис Николов заедно с мястото. Къщата изгоря и остана само мястото и заради него Борис Николов получи обезщетение от държавата 300 лв., което се равняваше на три негови пенсии. А по време на процеса и от присъдата срещу него му бе отнета 1/2 идеална част от имуществото му, т.е.
към текста >>

87. 22. ЖИЛИЩЕТО НА УЧИТЕЛЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА (1899-1990)

22. ЖИЛИЩЕТО НА УЧИТЕЛЯ В.К.: Той отначало е в тази малката къщичка, прави се салона и вече се прави горе стаичка и Той по стъпалата се качва и Той вече горе спи.
22. ЖИЛИЩЕТО НА УЧИТЕЛЯ В.К.: Той отначало е в тази малката къщичка, прави се салона и вече се прави горе стаичка и Той по стъпалата се качва и Той вече горе спи. От коя година е горе вече? Е.А.: От същата-1928 год. Даже знаете ли, че аз се намесих за горната стаичка пак. Бяха я направили много тясна, гредореда вече слагат и виждам че е много тясна. Абе викам, това не е стая, това е коридор.
към текста >>

88. 49. ПЪРВИЯТ ДОМ НА УЧИТЕЛЯ

Аз ви приготовлявам жилище.
Силата Божия се показва в човешката немощ. Силен е само един Отец. Който иска да бъде силен трябва да пребъдва в Мен. Ти трябва да растеш във всяко добро. Не се безпокой, задругите не бой се. Аз ви приготовлявам жилище. Не се плашете. Вършете Волята Божия. Това е Моя закон. Вашия Добър Приятел. (Свещеният подпис) Варна 17 декември 1917 Любез.
към текста >>

89. 127. ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ИЗГРЕВА

А под хляб влиза и жилище.
Знам, че един хляб ще ми даде и вярно е това, че аз никога не останах без хляб. Един единствен случай имах в „Парахода" да бъда без хляб и Той ми прати вечеря. Така, че аз опитах, нали така, имах опит от това, че Той си удържа думата. И сега имам винаги хляб, да. Не съм останала никога без хляб. А под хляб влиза и жилище. Аз след като ме изгониха от Изгрева, аз не съм платила един лев никъде за наем. Живях при Гена, не иска пари, живях при Лалка, не иска пари, живях при Нана, не иска пари. Сега тука съм при Ганка, пак не ми искат пари. Значи пак за Учителя ме приемат нали и аз приемам това, че Учителят го прави. Той ми обеща нали хляба, а под хляб се разбира съществените нужди.
към текста >>

Нали хляб, жилище и подслон да има човек.
Аз след като ме изгониха от Изгрева, аз не съм платила един лев никъде за наем. Живях при Гена, не иска пари, живях при Лалка, не иска пари, живях при Нана, не иска пари. Сега тука съм при Ганка, пак не ми искат пари. Значи пак за Учителя ме приемат нали и аз приемам това, че Учителят го прави. Той ми обеща нали хляба, а под хляб се разбира съществените нужди. Нали хляб, жилище и подслон да има човек. Имах го и както го виждаш имам го, както Той го обеща, така, че Той си удържа думата. Сега и аз трябва да си удържа само. Преди да ме прати Учителя учителка, прати в „Парахода" една голяма такава продълговата чиния пълна с грозде, май памид беше, така от този цвят грозде, черно. И в него две хубави големи круши. Когато видях това нали кой го донесе, един приятел го донесе в „Парахода" и когато го видях, аз видях един символичен език, че мене не ме искат в „Парахода" и ме изключват.
към текста >>

90. 128. УЧИТЕЛ И УЧЕНИК

Ние за Учителя не направихме удобства на жилището Му даже.
Да, това беше. Ами всякакви времена е имало. В.К.: Сега, аз съм записал тука едно Ваше изказване на Учителя: „Аз не се открих пред българския народ, за да няма карма българския народ". Е.А.: Е виж сега, това беше едно изказване на Учителя, за да ни покаже, че Той е абсолютно безкористен. Той не говореше затова нещо, Той само така го каза, но това говори за едно изключително безкористие към нас, нищо не иска от нас, нищо не желае, нищо не иска да Му дадеме или да направиме за Него. Ние за Учителя не направихме удобства на жилището Му даже. В.К.: Има години когато официалната църква Го гони, преследва. Е.А.: Вижте, доста години бяха. Много пъти във вестниците пишеха. Един път помня каза: „Ех каза, сега няма да ме обвинят, че съм ги подкупил" тези, които са писали срещу Него във вестника, защото бяха това казали. В.К.: Иначе обвиняваха, че Той си подкупва слушателите, така ли?
към текста >>

Всеки здрав човек може да се погрижи за жилище.
Сега Учителят, защо не е направил жилища. Пък най-сетне Той няма да прави на всички свои последователи жилища. Нито е длъжен, нито нещо. Даже, аз се изненадах от това нещо, като имаме и бедни хора. Пък не е имало бедни хора. Всеки здрав човек може да се погрижи за жилище. В.К.: Всеки може да си екове барака. Е.А.: Ние млади хора бяхме, здрави хора бяхме всички, как Учителят ще ме храни когато аз мога да работя. В.К.: Сега тук съм записал една Ваша задача за Вълчата скала. „Никого няма да питате и с никого няма да говорите и ще отидете на Вълчата скала". Тя е по-високо от Бивака.
към текста >>

91. 133. ПЛАЧЪТ

И когато се освободи в къщата на втората ми майка стая, тогава имаше пак жилищен закон за настаняване, аз имах право като е на втората ми майка и взех стаята, за да живея там.
И двете бяхме влюбени и двете плачехме по едно и също време. Но за какво плачехме не можах да разбера. В.К.: Друг път при други случаи не сте ли плакали? Е.А.: А-а, след като се прежени баща ми, аз бях студентка и ние живеехме в една стая. Много неудобно ми беше. И когато се освободи в къщата на втората ми майка стая, тогава имаше пак жилищен закон за настаняване, аз имах право като е на втората ми майка и взех стаята, за да живея там. А то беше в този период, когато аз наистина много плачех. Защото преживях едно голямо разочарование и наистина плачех, жестоко плачех. Такава скръб ме обхващаше, като че реки от сълзи изливах. И аз не знаех за нищо друго, но бях при Учителя един път на ул. „Опълченска" №66 и Той ми каза: „Не плачеш ти, плаче момата, която е живяла там преди тебе в стаята ти".
към текста >>

Много неприятности имах с жилището, но както и да е отидох и там останах до края.
Основна моя грешка за този случай. Но вече, когато разбрах, че Учителят беше държал беседа на 22 март, аз казвам, Учителя щом държи беседа, моето място е там, защото аз бях поела всички от 1940 год. бях поела всички беседи да ги дешифрирам аз. И казвам, това е мой дълг и тръгвам. Взех си багажа и си отидох там. Много неприятности имах с жилището, но както и да е отидох и там останах до края. Преди да тръгнеме да се върнем в София при един разговор Учителят ми каза, че съм отишла късно. Казвам: „Ама какво да правя Учителю, когато като тръгнахте Вие за Мърчаево, никой не ми каза, че и аз мога да дойда. И аз, страхувах се да не бъде натрапена". А аз много се колебаех да дойда, пък защо не Го попитах и аз не знам, пак от стеснение. Щото аз виждах, че много напрегнат беше тогава Учителя с това.
към текста >>

92. 152. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО СЛЕД ПОБОЯ 1936 ГОДИНА

152. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО СЛЕД ПОБОЯ 1936 ГОДИНА Е.А.: Казвам: Цялото Братство не можа да направи една стая за Учителя, така едно жилище както заслужава Той.
152. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО СЛЕД ПОБОЯ 1936 ГОДИНА Е.А.: Казвам: Цялото Братство не можа да направи една стая за Учителя, така едно жилище както заслужава Той. Не знам защо, но така стана. В.К.: Чул съм и едно изказване: „Да не ми завидят". Е.А.: Не е ли така? В.К.: Нямаха отношение. Е.А.: Какво ще завидят.
към текста >>

93. 166. РЕЛИГИОЗНО И УЧЕНИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ

Обеща ми, аз последният път, когато Му казах, викам: „Учителю, аз имам и план за Вас, за жилището".
Слушай тоалетната беше вън и като слезе Учителят за тоалетната, един ще Го спре, втори ще Го спре, трети ще Го спре. Това беше наказание за Учителя. Аз за нас за срам, че не можахме да направим нещо. Аз, когато исках на Учителя, когато Му говорих да Му направят, да се разруши отгоре, аз исках именно това, да се направи стая, спалня в която да си спи, стая, в която да си посреща гостите и една стая за вещите. Ама Учителят избърза, отиде си по-рано. Обеща ми, аз последният път, когато Му казах, викам: „Учителю, аз имам и план за Вас, за жилището". „И какъв план имаш Еленке? " И Му разказах плана. Не ми каза, че не е хубав и че не е... И каза: „Е добре, като се свърши войната". В.К.: Като се свърши войната. Е.А.: А пък Той като се свърши войната и Той избяга.
към текста >>

И тя си направи в зимника на неговата барака една дупка и там нещо приспособи като жилище и докато живееше при него беше все в тая дупка долу.
Кой го накара отвътре да напише тези дневници? От тщеславие ли ги пишеше или да се види как се развиват събитията, или какво? Е.А.: Лулчев най-напред живееше в града. След това си направи една барака на Изгрева, в която живееше сам. Не минаха две години той се свърза с Невена Неделчева. И тя си направи в зимника на неговата барака една дупка и там нещо приспособи като жилище и докато живееше при него беше все в тая дупка долу. В.К.: На кой това? Е.А.: На Лулчев. В.К.: Тя? Е.А.: Тя. Щото тя нямаше къде да живее.
към текста >>

94. 11.Учителят ни учеше

Аз бях си махнала дантелените пердета от прозорците, защото исках да си почистя жилището за празниците и Новата година.
При този втори случай на чута молитва, аз проявих непослушание. Някое същество ме предупреди да си взема другарка. Аз не послушах и трябваше да преживея страха и отвращението от подобен опит за нападение. Третият случай на чута молитва беше на Изгрева, в стаята ми, на поляната, където аз живеех. Беше първите дни на декември -1945 г. Аз бях си махнала дантелените пердета от прозорците, защото исках да си почистя жилището за празниците и Новата година. Понеже стаята беше на земята и когато нямаше прозрачни пердета, отвън се виждаше всичко. Аз седях до прозореца и четях вестник. Изведнъж някой се приближи до прозореца и заговори. Погледнах - руски войник, питаше ме зная ли къде е Руския дом. Отговорих, че не зная, той ми огледа хубаво стаята, това ми направи впечатление и се отдалечи.
към текста >>

95. 04.Когато слушах Словото на Учителя

По това време от гората нататък - на изток - нямаше никакво жилище.
Имаше тържествени изгреви. Преди да се покаже слънцето изтокът отначало бледнее, после става златист, слънцето се показваше в ореол от злато и блясък, друг път изведнъж се изкачваше и осветяваше всичко. Когато беше облачно картините бяха по-разнообразни. Тогава видях и почувствувах, че утрото е най-хубавата част от деня, в утрото има неповторима красота. Ние отивахме накрая на Борисовата градина, накрая на гората, за да видим изгрева. По това време от гората нататък - на изток - нямаше никакво жилище. Имаше само една бирария до самата гора отляво на Дървенишкото шосе, по което ние се изкачвахме за Изгрева. Накрая на гората завивахме надясно покрай самата гора и от най-високото място можехме да видим изгрева. На това място сега има една пътека, която идва от Семинарията. В първите години, когато отивах на изгрев на изток от гората нямаше никакви постройки. Всичко беше ниви и стърнища.
към текста >>

96. 06.Кой бе Любомир Лулчев и откъде дойде?

Тогава имаше още жилищна криза и аз пожелах да използувам този случай, за да отида да живея в свободната стая, която беше на половин час път от жилището на баща ми.
Никой от познатите ми, на които споделих случая не изяви желание да ми помогне. Когато баща ми се ожени за трети път, аз поисках да ми дадат отделна стая. Тогава бях на 19 години и ми беше неприятно да гледам друга жена в леглото на мама. Това ми желание не уважиха и не изпълниха. Аз трябваше да живея в една стая с тях 4-5 години докато се освободи една стая в къщата на втората ми майка. Тогава имаше още жилищна криза и аз пожелах да използувам този случай, за да отида да живея в свободната стая, която беше на половин час път от жилището на баща ми. Ние живеехме на ул. „Витошка" и „Неофит Рилски", над дюкяна на баща ми имаше галерия, в която живеехме. Галерията беше голяма, висока. Баща ми беше отделил една стая, в която живеехме. Аз поисках и помолих и на мене да отдели една малка стаичка, в която аз да живея, но и това не направиха.
към текста >>

Тя беше близко до жилището на Учителя - ул.
Баща ми беше отделил една стая, в която живеехме. Аз поисках и помолих и на мене да отдели една малка стаичка, в която аз да живея, но и това не направиха. И когато се освободи стаята в къщата на втората ми майка, тогава аз настоях непременно да отида да живея там. Те се съгласиха. Много се зарадвах, защото за пръв път имах своя стая. Тя беше близко до жилището на Учителя - ул. „Опълченска" № 66. Това даде възможност да ме посещават често братя и сестри, като отиваха при Учителя, се отбиваха при мене. Известно време в тази стая се събирахме една група от Младежкия клас, която изработваше резюмета на темите, които Учителят даваше на Младежкия клас. През 1923 год. аз се преместих да живея в новата си квартира.
към текста >>

97. 18.Когато идвах в свободните дни

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Мислех си, че по този начин малко ще ни се разшири жилището през летния сезон.
Аз бях намислила да направя една палатка до „Парахода", която да я покрия с импрегниран плат, за да можем там да се храним през летните месеци. Аз бях поръчала бичмета и бяха до „Парахода". Като видял тези бичмета Учителят попитал чии са. Казал му, че Еленка ги е взела. Учителят ме попита защо ми са тези бичета, казах му, че искам да направя рамка за една по-голяма палатка, която да поставим зад парахода и в нея да си пренесем кухнята и през летния сезон да се храним там. Мислех си, че по този начин малко ще ни се разшири жилището през летния сезон. В „Парахода" бяхме три стенографки, в стаята имаше три легла, три маси и беше доста тесничко. Аз предварително не бях попитала Учителя може ли да направя палатката както бях замислила, защото палатката е нещо подвижно и си помислих, че ако Учителя не одобри плана ми ще я махна. Когато казах на Учителя плана си, че искам да направя палатката от платно, той каза: „Е, ние пък ще дадем дъските, за да не е от платно". И така направихме една малка барачка от два метра на два и половина. Тази именно барачка разшириха на Савка, в нея тя живя до 1940 год., след като се разделиха с Паша.
към текста >>

98. II. ОТВАРЯНЕ НА ШКОЛАТА И ЗАПИСВАНЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Учителят насърчаваше и съветваше, които имат възможност да закупят места за построяване на лично жилище, но не по-малко от декар.
Всеки, който имаше свободно време отиваше там да подиша чист въздух, да се порадва на хубавите гледки. Учителят ни е давал задачи, които сме изпълнявали на Изгрева. Братството закупи и някои от съседните места, около поляната. Мястото за салона и други места, които се продаваха. В същото време някои приятели започнаха да закупуват места за свои лични нужди, за да си построят къщи, жилища. Учителят насърчаваше и съветваше, които имат възможност да закупят места за построяване на лично жилище, но не по-малко от декар. Това нещо приятелите не можаха да изпълнят. Това доведе до едно сгъстяване на постройките, които бяха главно дървени бараки. В.К.: Въпрос: Поради липса на средства ли закупиха по 200-300 метра? Е.А.: Това беше извинението, но те можеха по двама души да закупят по един декар да не правят така отделни места и да се ограждат с бодлива тел. Това е непослушание брат мой.
към текста >>

Ами ние не сме спали няколко пъти, защото и нашето жилище, дето живеехме стенографките, например абитурентите, когато идваха да се веселят, по цяла нощ ние не сме спали, защото беше непосредствено до нас.
Веднага ни го дадоха след 9.IX.1944 год. понеже един брат Антов беше тогава председател на Оф нашия район. И той издейства, да той издейства и ни го дадоха това място под наем. А там дето беше кръчмата, да кръчма беше там, тогава беше там. Имаше, имаше. Ами ние не сме спали няколко пъти, защото и нашето жилище, дето живеехме стенографките, например абитурентите, когато идваха да се веселят, по цяла нощ ние не сме спали, защото беше непосредствено до нас. Той, че и аз имам опит от това. Но беше грозно, че кръчмата безпокоеше Учителя с дима от кебапчетата и пиянските песни. А това място зад салона Учителят бе наредил да се закупи, то се продаваше, но него закупиха. После там дойде кръчмата. А после всеки се оправдаваше.
към текста >>

99. VI. ОТПЕЧАТВАНЕТО НА БЕСЕДИТЕ

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Нас с Паша ни изгониха от Изгрева без право на посочване на жилище.
Постепенно работата спря, поради нейното и моето заболяване. Изпитание бе и за двете ни. След като аз предадох всичко подредено на съхранение, ние с Паша вече бяхме слезли в града. Паша трябваше да напусне Изгрева на 13 ноември 1960 год. Аз напуснах Изгрева на 7 април 1961 год. Нас с Паша ни изгониха от Изгрева без право на посочване на жилище. Паша отиде да живее в кухнята, в своята къща, тъй като имаше квартиранти в стаите. Аз бях по-облагодетелствувана. Живеех в дома на Гена Папазова, на ул. „Клемент Готвалд" 31. Опитахме се с Паша да поработим заедно.
към текста >>

100. X. ЖИВОТЪТ НА БРАТСТВОТО В НОВАТА ЕПОХА