Търсене в текстове за 'Жилище'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 133 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Когато, по един или други начин, някой разпъва или изтерзава тялото си, било чрез пост, било като се облича бедно и живее в сиромашко жилище, той чисто и просто поражда омраза към това тяло и я внедрява в него.
Любовта е елемент така реален, както въздуха или водата. Тя има, според хората, много степени, много качества и като златото, в нея може да влезе сплав и от по-груби вещества. Най-чиста и възвишена любов има онази душа – било мъж или жена, която е в най-тясно общуване с Безграничната Душа и която непрестанно иска от нея повече и повече мъдрост. Мисълта, почитта на такава една душа са от голяма цена за всеки, който е облагодетелствуван от тях. И тази душа – пръскаща мъдрост околовръст – по ще пести симпатията си към другите, защото ще спази за себе висшата любов към себе си, за да може да извлече най-много облага. Когато, по един или други начин, някой разпъва или изтерзава тялото си, било чрез пост, било като се облича бедно и живее в сиромашко жилище, той чисто и просто поражда омраза към това тяло и я внедрява в него. Омразата, било към другите, било към себе си е истинска отрова – мисъл с бавно, но сигурно действие. Едно ненавиждано тяло не може нивга да добие симетрична форма, ни да се радва на харно здраве. Тялото не бива да бъде изкуствено пречистено от своите нисши или животински склонности, като го държиш отговорно за техните грехове и го наказваме заради тях; не бива да го считаме за пречка или спънка, от която се бихме драговолно отървали. Има една душа телесна – една плътска или материална душа – една душа, присъща на инструмента, с който духът си служи. И тази душа е по-нисша от тази на духа.
към текста >>

2. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Разправят, че едно магаре, този осмиван музикант, чувайки да пее една дама, която имала хубав глас, напуснало мястото, дето било, доближило се до жилището на певицата и най сетне влязло в двора ù, за да слуша по-добре музиката, която го омаяла.
лекар) има някои коне, които постоянно гледат свирача, докато трае свиренето, други застават срещу своите ясли и стоят неподвижни. Фиксирането на ушите, тяхното направление показват ясно, че животното не желае да пропусне нито една нота и че цялото му внимание е съсредоточено върху органа на слуха. Според Daumbresse конят предпочита флейтата пред цигулката. Той може под влияние на музиката много лесно да се научи да танцува. Не вярвам някой да се съмнява в музикалните способности на магарето. Разправят, че едно магаре, този осмиван музикант, чувайки да пее една дама, която имала хубав глас, напуснало мястото, дето било, доближило се до жилището на певицата и най сетне влязло в двора ù, за да слуша по-добре музиката, която го омаяла. Опитите, направени през май 1795 г. в Парижката Jardin des plantes със слоновете, недвусмислено подчертават музикалността им. Вълкът е голям враг на музиката. Никаква музика не го предразполага, а в повече случаи го плаши. Мечката е слабомузикална (според Daumbresse).
към текста >>

3. МИГ ОТ ПРИРОДАТА - К-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Отидох в пустинното жилище на нявгашен отшелник и във влагата на неговата сурова пещера, долових затаено, оставено от хиляди години едно свещено желание.
Песни За Вечният Отидох в планината и се възкачих на гордите, страшни скали. Под мене лежеше пропаст, в дъното на която бумтеше река. Мъгли прибягваха по далечните склонове и мене ме облада душата на гордата, висока планина... В трепетен възторг аз долових Твоето творчество о, Вечний, и във висините на тая планина, аз долових висините на Твоята мисъл. Отидох в пустинното жилище на нявгашен отшелник и във влагата на неговата сурова пещера, долових затаено, оставено от хиляди години едно свещено желание. То беше родено от святата мечта, да познае Теб, душата на светеца. И разбрах в тоя миг, колко е велико да Те познаваме в своята душа. Вслушах се в бурята, която в късна доба превиваше със страшна сила стенещите вейки на старите букаци. Вслушах се в трясъка на гърма, и зърнах ослепителния блясък на светкавицата. В тях долових малко от Твойта мощ, и сила облада цялото ми същество, защото не проумях по-голяма сила от тая, що Ти таиш в себе си.
към текста >>

Разбрах тогава, че не само в безкрая, но и в мен самия имаш своето жилище, разбрах, че близо си до мене всеки миг, о Вечний.
Вслушах се в песента на птичките, които прелитаха към лазурното небе. Тяхната радост отекна в сърцето ми и разбрах, че Ти си радост. В спотайна нощ видях звездите на Твоето небе и занемях в нейното мълчание. Велко тържество, за него нищо не можах да кажа и разбрах, че неизразим си ти Вечният. Надникнах в себе си и видях че живее там отломък от Теб самия. Разбрах тогава, че не само в безкрая, но и в мен самия имаш своето жилище, разбрах, че близо си до мене всеки миг, о Вечний. За Огънят О, Агнис - Свещен Огън!... Ведите В огън се зачна моето Аз - в свещения огън на Неговата велика замисъл. Огнена виделина зари пътя на моята мисъл и светливо пламъче ме вика в дъното на моя път. В огън пламти сърцето ми, запалено с жарта на вечното сърце - плам неугасим. Огън е слънцето - свещен и животороден пулс на нашата вселена, огън с всичките слънца.
към текста >>

4. Мисли за ученика - Борис Николов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Имам жилище от мрамор, в което има много роби, много красота и много удоволствие, но аз все не съм доволен от това що имам.
Идвам отдалече в твоя дом, и искам да узная ответа на девет питания. Разбрах за твоята мъдрост, разбрах, че ти си от ония, на които Вечният е отредил да могат да четат в гънките на живота, та и цялата ти мъдрост не ще ти е потребна да отговориш на моите малки, прости въпроси". Абар повдигна беловласата си глава и го погледна кротко с очи, в зениците на които странникът прозря да блещи пламък на мъдрост. — Кажи ги – каза му той. — В страната, където живея аз, започна странникът, има много богатство и много почести за мене. Имам жилище от мрамор, в което има много роби, много красота и много удоволствие, но аз все не съм доволен от това що имам. Обичам много красотата и всичко, което вземам за най-красиво, след врeме губи своя чар пред моите очи. Кажи ми най-първо, кое е най-красивото в живота. — Ще познаеш, отвърна Абар, и нищо по-вече не каза. Навали вечерният здрач. Сетните лъчи бяха отдавна залезли.
към текста >>

Ако да не бяха те, той би бил едно удобно жилище може би, но крилата, тия крила, които са сътворени за безконечната шир, пречеха на птичето да се примири и да заживее тихо и щастливо в тоя малък удобен затвор.
Малката птичка в кафеза започна неспокойно да подскача. Тя прехвръкваше от дръвче на дръвче и биеше крилата си в тънката решетка. От време навреме подсвирваше някак особено и в малките ù светливи очички сякаш горяха две пламъчета на някаква голяма тъга! – Какво ли иска това птиче - помисли странникът, гледайки шарените крилца, които бяха готови да полетят в безкрайното въздушно море. Кафезът беше толкова малък, толкова тесен за тия крила! Ако да не бяха те, той би бил едно удобно жилище може би, но крилата, тия крила, които са сътворени за безконечната шир, пречеха на птичето да се примири и да заживее тихо и щастливо в тоя малък удобен затвор. Господи, защо си сътворил птичето с криле, за да се бие в решетката с безумно отчаяние – мислеше странникът, но тутакси си представи как то лети стрелнато във висината, после как се спуска стремглаво над някоя бъблива селска речица и как с човката си досяга повърхността на водата. Тежко е в този затвор, рече на себе си странникът и разбра защо светеха пламъчетата на неизвестната тъга в малките очи. Той си спомни тогава, че тая горест е отпечатана и в очите на много хора, които бият криле в решетката на тежко робство. В сърцето му премина някаква радостна вълна, породена от една внезапна мисъл. Ръката му инстинктивно като че ли досегна вратичката на кафеза и я отвори.
към текста >>

5. ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Той може да посочи как може да се наредят разните страни на живота в хармония със законите на живата природа; това се отнася до всички области на живота: като почнем от хранене, спане, обличане, жилище, ще дойдем до медицина и хигиена, музика, възпитание, обществен живот, духовен живот.
Навсякъде трябва да се внесе разумност. Животът трябва да бъде сложен на разумни основи както във великите работи, така и в дребните. Всъщност не трябва да се прави разлика между велики и дребни работи. Всички са еднакво важни за онзи, който иска да реализира висшия идеал на земята. Окултизмът изучава взаимодействието между човека и цялата околна природа. Той може да посочи как може да се наредят разните страни на живота в хармония със законите на живата природа; това се отнася до всички области на живота: като почнем от хранене, спане, обличане, жилище, ще дойдем до медицина и хигиена, музика, възпитание, обществен живот, духовен живот. Това е и основната идея, която прокарва г.Дънов във всички свои беседи и упътвания. По-долу ще дам няколко примера от разните области на живота. Областта е обширна и примерите, които ще приведа, нямат за цел да изчерпят въпроса, а ще бъдат само за илюстрация на казаното. ХРАНЕНЕ Има по-висши енергии в храната, които окултизмът познава. Стойността на храните не се състои само в техния материален състав: въглехидрати, белтъци, тлъстини, соли, витамини и пр.
към текста >>

6. Синевина - Зарко Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тя излезе отнякъде, възправи се китна, обвита в своята цветна премяна и нейното дихание отзвънна с пробуждащ звън във всяка пъпчица на дърветата, в скритото жилище на всяка мравинка, отзвънна в душата ми.
Георги Северов І. ARIES (ЗА ПРОЛEТТА) Пролет! Ето я, очите ми я видяха. Тя излезе отнякъде, възправи се китна, обвита в своята цветна премяна и нейното дихание отзвънна с пробуждащ звън във всяка пъпчица на дърветата, в скритото жилище на всяка мравинка, отзвънна в душата ми. Ветрове подгониха мрачината на дългата зима, облаците вкупом се втурнаха и побягнаха разръфани, модрото небе се разведри и просия неговата безкрайно чиста, радостна усмивка. От къде идва пролетта? Не може никой да знае това. Никой не може да види това, а само отекналият звън в сърцето ни събужда като удар на кинжал, натопен в сладка отрова. Какво ли става в свещените потайни кътове на природата?
към текста >>

7. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Човешкото тяло е само жилище на духа.
Иначе, колкото повече предават произволно и безцелно своите знания, толкова повече твърдоглавите и глупави хора преувеличават своята подозрителност. Следователно, изследователят на духовния свят трябва най-много да се съобразява с характера на медиума и да изследва достатъчно неговото сърце. Ако той не стори това, отнася се към работата си несериозно, само да задоволи своето любопитство. Отношение между Бог и Човек Човек е жив храм на раздробените от Бога частички, т.е. на Бога пазител. Човешкото тяло е само жилище на духа. Това е факт, съвсем не алегория, нито идеал. В човешкото тяло се крият два духа – добър и лош. Човек се хармонира с всички духове от небето чрез своя добър дух, и с всички духове на ада чрез своя лош дух. Най-чистия Дух, който се съобщава с групата на Белите Братя се именува собствен Бог пазител а този който се съобщава с ада, се нарича земен или телесен. И смъртта е само състояние, когато душата оставя тялото.
към текста >>

8. Един Иван – Дядо Благо Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Христос казва: „Аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище във вас и ще ви се изявим." Това са великите слова, великите Истини, които ще внесат свобода в света.
И тъй, веруюто е, че Духът Божий живее в нас и всеки от нас трябва да съзнава, че е гражданин на великото Царство Божие и нека чувствува радост и веселие в себе си, да се не съмняваме. Борете се всички против съмнението, .изхвърлете го вън от душата си. Тогава на лицето ви ще дойде онази мека светлина, ще знаете че Бог живее във вас. Тогава всеки от вас ще носи новото. Носете го, работете, но всяко семенце нека падне на своето място! Христос казва: „Аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище във вас и ще ви се изявим." Това са великите слова, великите Истини, които ще внесат свобода в света. * * * Човек, който поставя държавните, политическите обязаности по-близо от всичко друго до сърцето си, той не прощава на онези, които турят нещо по-високо от интересите на неговата партия. Ернес Ренан Във всяка красота лежи чудна симетрия. Бейкън Добрите художници оживотворяват природата чрез своите произведения; средните я коригират, а лошите я обезобразяват. Сервантес
към текста >>

9. Книжнина Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Йозе Веспасиян живеел в скромно жилище, мебелирано с фотьойли и маси, издълбани от него самия.
ВЕСТИ „МЕСИЯТА” ВЕСПАСИЯН арестуван в Буенос Айрес. Йозе Веспасиян, основател на ново религиозно учение, е арестуван напоследък в Буенос Айрес, само защото е бил убеден, че е син Божи и е имал да изпълни тук на земята известна мисия. Йозе Веспасиян живеел в скромно жилище, мебелирано с фотьойли и маси, издълбани от него самия. Близо до тях всред една морава, той е събирал своите последователи и им проповядвал учението си, а най-вече им поверявал някои лечебни предписания, които са имали най-сполучливи ефекти върху известни „фанатици". Болшинството от верующите в този нов култ се рекутирало измежду старите. Младата генерация като открила злоупотребите в доверието на този нов бог, издала го е на полицията, която го е арестувала. Йозе Веспасиян има досущ походката на бог, той е с големи черни очи, коса и брада кестеняви, а при примитивното си облекло изглежда по-властен, и човек би помислил, че той е една слязла статуя от ония, които украсяват катедралата в Буенос Айрес. Арестуван, той е заявил, че историята на народите се повтаря, и че той проповядва днес ново универсално учение, почиващо на мира и любовта, понеже съвременните християни прекалено са се много предали на безпътица и удоволствието.
към текста >>

10. Перспективи за едно ново знание Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Докато растенията и животните поемат волно живите елементи на природата: въздухът, светлината, водата, хората са принудени да живеят в големи градове и селища, натрупани често пъти като сардели в някое мрачно многоетажно здание, което прилича по-скоро на затвор, отколкото на жилище, в което живеят „културни” хора.
Още в края на зимата всичко мъртво, безжизнено – някой недоокапал лист, както у дъбовете запример – започва да се отхвърля и дръвчето е готово да получи мощния прилив на слънцето. Във всеки жив организъм – следователно и в човека слънчевият прилив извършва напролет една коренна обнова: натрупаните излишъци в организма, цялата онази инертна материя, която се е утаила в тъканите, започва под влияние на този възраждащ слънчев прилив да се изхвърля навън и да се заменя с нови, пресни елементи. С една реч туй, което става всеки ден с живия организъм, през пролетта е особено засилено и оживено. Ето защо, ония, които разбират законите, що регулират живите организми и частно човешкия, използуват тази възраждаща мощ на слънцето и съзнателно подпомагат на живата Природа да извърши своята обновителна работа. Изключителните условия, при които живее днешният човек, крайно противоестествени и нехигиенични, му пречат да се нагоди към повелителните изисквания на природата. Докато растенията и животните поемат волно живите елементи на природата: въздухът, светлината, водата, хората са принудени да живеят в големи градове и селища, натрупани често пъти като сардели в някое мрачно многоетажно здание, което прилича по-скоро на затвор, отколкото на жилище, в което живеят „културни” хора. Тия мрачни затвори, в които гният сума човешки животи, под тежката хипнотична мора на вековни заблуди са най-верен показалец за „културата” на съвременния човек. Не е въпрос да се проповядват нелепици, като запример, побягване в гори и пещери, за да се върнел човек към своето естествено състояние- Това е атавизъм. Въпросът е да съзнае човек своето положение на разумно същество в природата и да се нагоди в хармония с нейните закони. Човек не може и не бива да бъде ни като растенията, ни като животните. По силата на законите, които регулират неговото развитие, той не може да се възвърне към своя пещерен живот, ала може да си направи хигиенични селища, здрави, светли, просторни жилища, от които да лъха чистота и здраве.
към текста >>

11. Духът на новата раса Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тук става дума за съвременната хигиена, която се ограничава да посочи условията на живота, отнасящи се до тялото, до жилището, в което да има повече въздух и светлина до храната, която да е богата на витамини и да дава необходимите калории топлина, до обучението, до облеклото, до устройството на градовете и пр.
Тук можем да посочим лечението със слънчеви лъчи, физическа топлина, масажи, кварцови лампи, рентгенови и радиеви лъчи и пр. Наистина, и тоя начин дава резултати, понякога даже много добри, но и тук не при всички болести имаме добри резултати. Най-сетне стигаме до последния най-важен метод - хигиената. Но и тук тя служи само на тялото и представлява само механизиране на външните условия. Това все пак е един от най важните методи с голямо бъдеще. Тук става дума за съвременната хигиена, която се ограничава да посочи условията на живота, отнасящи се до тялото, до жилището, в което да има повече въздух и светлина до храната, която да е богата на витамини и да дава необходимите калории топлина, до обучението, до облеклото, до устройството на градовете и пр. Но с това аз искам да изтъкна, колко хигиената е добре поставена само от към външната страна на въпроса без някой да се спре по-дълбоко върху вътрешната, психологичната страна на човека. В съвременната медицина тая страна е съвсем изолирана и взима съвсем малко участие, както в разглеждане причините на заболяванията, тъй и в методите на лечението. ========================= От гледището на окултната наука, както и от гледището на видни учени, слънчевите петна имат някаква връзка със земетресенията. Учителят
към текста >>

12. Вести Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Жилището му има много входове.
О, Ара-Вана. Дай ми струна, че още дълъг е пътят до Айя. – Дайте му, – рече сърдито Ара-Вана и обърна гръб. А когато На-Ну изплува на повърхността на морето, беше ранен утринен час и то още спеше... Трудно е да се намери Ан-Хор, земният цар. Дълбоко в земята е домът му. Жилището му има много входове. – О, Ан-Хор, – рече му овчарят, – дай ми третата струна за лирата ми и аз ще ти изпея най-хубавата си песен. – Аз, – отвърна земният цар, – не се нуждая от песен. Пеят птиците и глупците. Не виждаш ли, че съм сляп? Искам светлина.
към текста >>

13. Новото съзнание - Боян Боев. Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Хигиената за физическия човек се изразява в три неща: в жилището, в храната (въздух, вода, светлина, топлина и органически и неорганически материали) и в облеклото.
ХИГИЕНА НА ЖИВОТА Хигиената на живота се изразява по два различни начина: хигиена за физическия човек и хигиена за духовния човек. Хигиената за физическия човек се изразява в три неща: в жилището, в храната (въздух, вода, светлина, топлина и органически и неорганически материали) и в облеклото. Жилището на човека трябва да бъде удобно! Удобно жилище е това, в което, като влезе човек, на която страна и да се обърне, на където и да погледне, да усеща една малка радост. Не изпитва ли човек поне малка радост от жилището, в което живее, то не е удобно, т.е. казано на съвременен научен език, то не е хигиенично. Преди всичко у човека трябва да има съзнанието, че се нуждае от жилище.
към текста >>

Жилището на човека трябва да бъде удобно!
ХИГИЕНА НА ЖИВОТА Хигиената на живота се изразява по два различни начина: хигиена за физическия човек и хигиена за духовния човек. Хигиената за физическия човек се изразява в три неща: в жилището, в храната (въздух, вода, светлина, топлина и органически и неорганически материали) и в облеклото. Жилището на човека трябва да бъде удобно! Удобно жилище е това, в което, като влезе човек, на която страна и да се обърне, на където и да погледне, да усеща една малка радост. Не изпитва ли човек поне малка радост от жилището, в което живее, то не е удобно, т.е. казано на съвременен научен език, то не е хигиенично. Преди всичко у човека трябва да има съзнанието, че се нуждае от жилище. След това в него трябва да се яви мисълта, колко прозорци трябва да има това жилище, колко големи да бъдат и на коя страна да са обърнати.
към текста >>

Удобно жилище е това, в което, като влезе човек, на която страна и да се обърне, на където и да погледне, да усеща една малка радост.
ХИГИЕНА НА ЖИВОТА Хигиената на живота се изразява по два различни начина: хигиена за физическия човек и хигиена за духовния човек. Хигиената за физическия човек се изразява в три неща: в жилището, в храната (въздух, вода, светлина, топлина и органически и неорганически материали) и в облеклото. Жилището на човека трябва да бъде удобно! Удобно жилище е това, в което, като влезе човек, на която страна и да се обърне, на където и да погледне, да усеща една малка радост. Не изпитва ли човек поне малка радост от жилището, в което живее, то не е удобно, т.е. казано на съвременен научен език, то не е хигиенично. Преди всичко у човека трябва да има съзнанието, че се нуждае от жилище. След това в него трябва да се яви мисълта, колко прозорци трябва да има това жилище, колко големи да бъдат и на коя страна да са обърнати. Ако някой човек живее в една къща и постоянно боледува, тя не е хигиенична.
към текста >>

Не изпитва ли човек поне малка радост от жилището, в което живее, то не е удобно, т.е.
ХИГИЕНА НА ЖИВОТА Хигиената на живота се изразява по два различни начина: хигиена за физическия човек и хигиена за духовния човек. Хигиената за физическия човек се изразява в три неща: в жилището, в храната (въздух, вода, светлина, топлина и органически и неорганически материали) и в облеклото. Жилището на човека трябва да бъде удобно! Удобно жилище е това, в което, като влезе човек, на която страна и да се обърне, на където и да погледне, да усеща една малка радост. Не изпитва ли човек поне малка радост от жилището, в което живее, то не е удобно, т.е. казано на съвременен научен език, то не е хигиенично. Преди всичко у човека трябва да има съзнанието, че се нуждае от жилище. След това в него трябва да се яви мисълта, колко прозорци трябва да има това жилище, колко големи да бъдат и на коя страна да са обърнати. Ако някой човек живее в една къща и постоянно боледува, тя не е хигиенична. Жилището на човека, това е формата на неговото тяло, което трябва да бъде здраво, за да издържа на всички външни и вътрешни условия.
към текста >>

Преди всичко у човека трябва да има съзнанието, че се нуждае от жилище.
Хигиената за физическия човек се изразява в три неща: в жилището, в храната (въздух, вода, светлина, топлина и органически и неорганически материали) и в облеклото. Жилището на човека трябва да бъде удобно! Удобно жилище е това, в което, като влезе човек, на която страна и да се обърне, на където и да погледне, да усеща една малка радост. Не изпитва ли човек поне малка радост от жилището, в което живее, то не е удобно, т.е. казано на съвременен научен език, то не е хигиенично. Преди всичко у човека трябва да има съзнанието, че се нуждае от жилище. След това в него трябва да се яви мисълта, колко прозорци трябва да има това жилище, колко големи да бъдат и на коя страна да са обърнати. Ако някой човек живее в една къща и постоянно боледува, тя не е хигиенична. Жилището на човека, това е формата на неговото тяло, което трябва да бъде здраво, за да издържа на всички външни и вътрешни условия. Следователно, всичко, което се отнася до хигиената на жилището, се отнася и до хигиената на човешкото тяло. Храната на човека трябва да бъде хигиенична, здравословна и задоволителна.
към текста >>

След това в него трябва да се яви мисълта, колко прозорци трябва да има това жилище, колко големи да бъдат и на коя страна да са обърнати.
Жилището на човека трябва да бъде удобно! Удобно жилище е това, в което, като влезе човек, на която страна и да се обърне, на където и да погледне, да усеща една малка радост. Не изпитва ли човек поне малка радост от жилището, в което живее, то не е удобно, т.е. казано на съвременен научен език, то не е хигиенично. Преди всичко у човека трябва да има съзнанието, че се нуждае от жилище. След това в него трябва да се яви мисълта, колко прозорци трябва да има това жилище, колко големи да бъдат и на коя страна да са обърнати. Ако някой човек живее в една къща и постоянно боледува, тя не е хигиенична. Жилището на човека, това е формата на неговото тяло, което трябва да бъде здраво, за да издържа на всички външни и вътрешни условия. Следователно, всичко, което се отнася до хигиената на жилището, се отнася и до хигиената на човешкото тяло. Храната на човека трябва да бъде хигиенична, здравословна и задоволителна. Коя храна отговаря на тия условия?
към текста >>

Жилището на човека, това е формата на неговото тяло, което трябва да бъде здраво, за да издържа на всички външни и вътрешни условия.
Не изпитва ли човек поне малка радост от жилището, в което живее, то не е удобно, т.е. казано на съвременен научен език, то не е хигиенично. Преди всичко у човека трябва да има съзнанието, че се нуждае от жилище. След това в него трябва да се яви мисълта, колко прозорци трябва да има това жилище, колко големи да бъдат и на коя страна да са обърнати. Ако някой човек живее в една къща и постоянно боледува, тя не е хигиенична. Жилището на човека, това е формата на неговото тяло, което трябва да бъде здраво, за да издържа на всички външни и вътрешни условия. Следователно, всичко, което се отнася до хигиената на жилището, се отнася и до хигиената на човешкото тяло. Храната на човека трябва да бъде хигиенична, здравословна и задоволителна. Коя храна отговаря на тия условия? - Тази храна, от която като ядеш, усещаш приятност, разположение, което продължава дори до следния обяд. Такава храна създава едно малко разширение в човека.
към текста >>

Следователно, всичко, което се отнася до хигиената на жилището, се отнася и до хигиената на човешкото тяло.
казано на съвременен научен език, то не е хигиенично. Преди всичко у човека трябва да има съзнанието, че се нуждае от жилище. След това в него трябва да се яви мисълта, колко прозорци трябва да има това жилище, колко големи да бъдат и на коя страна да са обърнати. Ако някой човек живее в една къща и постоянно боледува, тя не е хигиенична. Жилището на човека, това е формата на неговото тяло, което трябва да бъде здраво, за да издържа на всички външни и вътрешни условия. Следователно, всичко, което се отнася до хигиената на жилището, се отнася и до хигиената на човешкото тяло. Храната на човека трябва да бъде хигиенична, здравословна и задоволителна. Коя храна отговаря на тия условия? - Тази храна, от която като ядеш, усещаш приятност, разположение, което продължава дори до следния обяд. Такава храна създава едно малко разширение в човека. Хигиенично облекло е това, от което човек изпитва една малка радост, една малка приятност през всичкото време, докато е в него.
към текста >>

14. Вести Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Да бъдеш жилище на Духа на светлината и Любовта.
И синьото небе, и ведрият простор след дъжда - като че дават криле да литне човек във висинето, поемайки чистия, благодатния въздух на Мусалла! Душата се събужда за новия живот с новата песен, в новия ден - ден на Слънцето и радостта. „Да живеем в мир и светлина! " БОГ ДА ЖИВЕЕ В ТЕБЕ! В това е върховното щастие и висшата радост. Да бъдеш жилище на Духа на светлината и Любовта. Та има ли щастие, има ли радост, която може да се сравни с тая? Да бъдеш син на Слънцето, облечен в дрехи от светлина и бисерна роса, свободен, мощен и крилат - да летиш с бързината на светлината из цялата земя, за да помагаш на всички страдущи души; да разговаряш със звездите, да ходиш на гости на слънцето, да бъдеш гражданин на небето, на Божия град, да бъдеш Божи Син, получил своето царско наследие, предназначено ти преди вековете. Растенията са деца на ангелите, животните са деца на архангелите, а човекът е дете на самия Бог - храм на Всевишния. И когато той доброволно отвори вратите на своя ум за светлината на Вечната Мъдрост и прозорците на своето сърце за лъчите на неизменната Божия Любов, тогава Силата на Духа ще го посети и той ще възкръсне от гроба. И тогава той ще живее в Бога и Бог ще живее в него.
към текста >>

15. СИЛАТА НА ДЪЛБОКИТЕ УБЕЖДЕНИЯ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Всички хора трябва да имат необходимия хляб и необходимото жилище.
Любовта, свободата, мъдростта, безсмъртието идат! С други думи казано: човешкото съзнание днес се разширява за една нова култура. Всички трябва да имаме един идеал: да няма гладуващи на земята. Да няма нито един, който да легне гладен. Това е човещина. Всички хора трябва да имат необходимия хляб и необходимото жилище. Това е волята Божия на земята. И народите трябва да съзнават това. Да няма в света гладни хора, а да има работливи хора. Днес всички народи трябва да решат да не живеят за сметка на другите; всички народи, трябва да решат да живеят за благото един на друг, да си помагат един на друг. От любовта хората много малко са изявили.
към текста >>

16. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Те не пътували както братята, а живеели или сами или повече в общо жилище и се занимавали с ръчна работа, възпитание на девици, или с бедните и болните.
Животът ни е прекаран във въздържание, молитва и работа непрестанна. Но всичко това е лесно, защото ние не сме вече от този свят".***) При пътуване те носели с себе си една торба с новия завет, който не ги напущал никога. Те имали специален знак и специална дума за познаване един други. Домовете, в които живеели съвършени, носели тайни знаци, които окото на един богомил можел да разпознае. Имало и жени съвършени. Те не пътували както братята, а живеели или сами или повече в общо жилище и се занимавали с ръчна работа, възпитание на девици, или с бедните и болните. Съвършените се ползували с голямо уважение от верющите в братството и от населението, сред което живеели. Богомилите се наричали един други братя и сестри. Животът на съвършените бил прост и строг. Когато някой от тях пристигнел в някой замък или село, то всеки бързал да ги приеме, да им послужи и да им даде нужните средства за съществуване; един донасял хляб, друг – зеленчуци и плодове. (следва) _______________________________________________________________ *) Когато Жирар бил повикан на разпит от архиепископа, той заявил, че не яде месо и че признава Бога, който е създал всичко и чрез Когото всичко съществува.
към текста >>

17. ЗА НАТЮРЕЛИТЕ - Д-Р Е . РАФАИЛОВА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

В такова жилище, в каквото искаме да я затворим, не може да се стои, и тогава се ражда смърт.
Трябва от сега да хванем този път: друг пътя за Небето няма. Любовта не завижда, на неправдата - не отговаря с неправда; на злото не отговаря със зло, всичко претърпява. Понякога гордостта, завистта ще дойдат като гости, ще посетят нашето сърце, но работата е, да не правим приятелство с тях. Любовта е храна на живота, без нея не може да се постигне нищо в света. Хората са себелюбиви и като дойде любовта, искат да я затворят в себе си. В такова жилище, в каквото искаме да я затворим, не може да се стои, и тогава се ражда смърт. Смъртта е процес на разрушение на всякаква егоистична мисъл и желание. Нашето сърце и нашият ум трябва да имат всички условия, за да възприемат любовта. Тя е тиха, спокойна. Мнозина казват, че Бог е любов, и като е любов, не трябва да наказва. Господ като е толкова благ, е в същото време и много взискателен.
към текста >>

18. А ТИ ?- ТЕОФАНА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Земята не е била и няма да бъде едничко жилище на човека.
Тази раса постепенно се развива. Много от човешките същества на другите системи са далеч по-напреднали от човека, защото са излезли по-рано от великия първоизвор на живота. Тяхната мъдрост е толкова велика, че културата на хората в сравнение с тази на Сириус например, е още в своите пелени. Съвременните хора пред съществата на Сириус не са даже и деца. Но човек е вечен пътешественик. Земята не е била и няма да бъде едничко жилище на човека. Земният човек, след като завърши своето развитие на земята, няма да отиде на „Небето". Той ще странствува от система в система на физическата вселена, докато се развие в своята пълнота. Следната станция в неговото развитие ще бъде именно Сириус. Човешкият дух е слязъл на земята от около 250 милиарда години. Той не е бил в това състояние, в което днес се намира.
към текста >>

19. ПРЕКАТУРЕНАТА КОЛА - ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Около жилището му расли много тръни.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ТРЪНИТЕ И КАРАМФИЛА В древността един адепт се заселил в една пустиня, дето прекарал голяма част от живота си. Около жилището му расли много тръни. Като нямал други цветя около себе си, той често поливал тръните, грижил се за тях. Един ден на адепта донесли един бял, хубав карамфил. Като видели карамфила, тръните се зарадвали и казали: „Ето, иде един нов жител между нас. Той ще бъде нашето знаме! " Тръните започнали да се разговарят с карамфила.
към текста >>

20. ЕДИНСТВО - ГЕОРГИ ТАХЧИЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Той изтъква, как те, пренесени на далечни разстояния, могат да се упътват в права посока към жилището си.
способността на организмите да възприемат и изпращат радиовълни. Много факти тая теория обясни, но има множество други факти, които показват, че това обяснение е добро, но не е пълно, т.е., има се нужда от по-голяма разработка и задълбочаване в предмета. Виенският биолог Ханс Хорст Майер в берлинското списание "Naturwissenschaften" (1934 г. кн. 36) печата статия под заглавие "Kausalitatsfragen in der Biologie" ("Въпросът за причинността в биологията"). Той говори в тая статия за гореспоменатата способност на животните да се ориентират. Той изтъква, как те, пренесени на далечни разстояния, могат да се упътват в права посока към жилището си. Д-р Гюнтер Ваксмут споменава случаите с германски кавалеристи през време на последната война в Русия, дето населените места са далеч едно от друго и дървените къщи са в повечето случаи съвсем прилични една на друга, тъй че в нощната тъмнота човек не би могъл да се ориентира. А пък виждаме, че в такива случаи конят, въпреки честата промяна на жилищата в чуждата област, ако бъде отпуснат напълно свободно, непогрешимо намира обора, който е бил използуван от него няколко пъти и то, когато тая местност се намира на далечно разстояние. И това в най-тъмната нощ, когато никакви контури не могат да се видят! Тук съвсем е изключено употреблението на зрението. И пита се д-р Гюнтер Ваксмут: "Как да се обясни "компасът" на коня?
към текста >>

21. В ПАМЕТ НА НАШИТЕ ЗАМИНАЛИ МЛАДИ ПРИЯТЕЛИ-ЕЛИ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ако ти като работник построиш с любов, даром, жилище за другите, тогаз оня, който ще обитава в него, ще се чувствува като в храм!
При новото направление на труда ти работиш даром, не чакаш нищо за своя труд, работиш от любов! Ако ти като художник нарисуваш картина от любов, тогаз тая любов, която ти е диктувала тая картина, ще я прониква като невидима светлина и който влезе в контакт с картината, ще се преобрази. Ако ти пееш от любов, без да чакаш нищо за своето пение, тогаз твоят глас ще има магическо действие! Ако ти пориш земните пластове, посяваш им житните зърна и пожънваш с любов, тогаз тоя хляб ще внесе нови идеи в хората, ще разшири тяхното съзнание! Те ще искат да се учат, ще искат да направят едно добро! Ако ти като работник построиш с любов, даром, жилище за другите, тогаз оня, който ще обитава в него, ще се чувствува като в храм! Тоя дом ще има невидима красота, невидима аура. Там хората не ще могат да се карат. Защото всяка работа, вършена от любов, е свещенодействие; там е Безграничният! Мощно действие има всяка постъпка, извършена за Цялото! Някой ще каже: „Нима това е възможно?
към текста >>

22. АЙНЩАЙН ЗА СВЕТА И СЕБЕ СИ - ЕЛИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Тогава, тя, светещата неусетно се настани у мен и аз населих бялото жилище.
Ти позна истината и моите вериги паднаха, проказата ми се очисти. Ти заплака от непосилни страдания, а аз запях от несдържан възторг Лирата ми звънна с ярка сила. Когато ти раздаваше плодовете на своя труд аз се обогатявах. И ето, всичко това тук е твое. А когато ти умря за всеки грях, аз придобих своята пълна сила и красота и се поселих в този изряден дом. Тогава, тя, светещата неусетно се настани у мен и аз населих бялото жилище. Тя влезе у мен и изпълни с радостен живот всичките ми клетки От всеки храст на моята градина в сребърни гнезда пееха пойни птици. Сърничка бяла дойде - кротко създание и склони глава върху коляното ми. Смоковницата спускаше зрели плодове в скута ми. Тогава Тя засвири у мен със своята златна лира и пригласяше стихове със своя дълбоко прочувствен глас. Тя пееше за сълзите, които стават на бисери, за трънения венец, който се преобразява в слънчево сияние, за ония умрели, които можеха да възкръсват... Тя пееше за великото освобождение на този, който се мъчи, труди и работи.
към текста >>

23. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

И както човешкият дух работи в утробата на майката, за да изгради тялото на детето, както той се учи при този процес, взимайки участие в работата, която върши духът на майката, така и Учителят и ученикът трябва да работят едновременно с помощта на Божествения Дух, за да изградят духовното тяло на ученика - неговото вечно жилище.
А щом животът и мисълта на един човек се отразяват в целия космос, те са божествени. Учителствуването подразбира един акт на висше самосъзнание. Трябва да се извърши един чисто духовен процес между учителя и ученика. Необходимо е, при това, пълно съзнание за задачата, която те имат да изпълнят. В случая трябва да съществува такава пълна обмяна между учител и ученик, каквато съществува между детето и майката в нейната утроба. И както човешкият дух работи в утробата на майката, за да изгради тялото на детето, както той се учи при този процес, взимайки участие в работата, която върши духът на майката, така и Учителят и ученикът трябва да работят едновременно с помощта на Божествения Дух, за да изградят духовното тяло на ученика - неговото вечно жилище. Ето защо, да бъдеш Учител, това ще рече да раждаш духовно. В тази смисъл на думата се говори в Писанието за раждане на мъже от мъже. Мъжът трябва да ражда, сиреч да бъде добър учител. И първото нещо, което трябва да направи духовният Учител, то е да разкрие на ученика духовния, невидим до тогава за него свят, тъй както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят. Ясно е тогава, каква деликатна и отговорна работа е да бъдеш духовен Учител.
към текста >>

24. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Но туй, което се руши и изчезва не може да бъде истинско жилище на човека, на неговата душа, на неговия дух.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ТЯЛО НА ЛЮБОВТА Съвременните хора виждат и съзнават само физическото си тяло. Те изучават неговият анатомичен строеж, физиологичните му функции и поразени от сложното му и разумно устройство, започват да мислят, че както органическият, така и душевният живот на човека не са нищо друго, освен проява на тялото. Изчезне ли то, изчезва и човекът като отделно същество. Че физическото тяло на човека се разрушава след смъртта, това е така. Но туй, което се руши и изчезва не може да бъде истинско жилище на човека, на неговата душа, на неговия дух. Не са дори истински жилища на човека и ония по-тънки тела - етерно, астрално, ментално, за които говори окултната наука. Последната, както е известно, твърди, че човек има седем тела. Разните им названия и класификации ще намерите в окултната литература. Тези тела, чрез които функционира свършеният човек, действително съществуват. Но не всички седем могат да се нарекат в истинска смисъл на думата тела.
към текста >>

25. LE MAITRE - LANKLENNE HUMANITE ET LA NOUVELLE. LINVOLUTION ET EVOLUTION. LES METHODES DE LA NOUVELLE VIE Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Плънкет е присъствувал на тия опити заедно с един приятел, Ето как списва опита самият Плънкет: „Току-що пристигнах в моето „бънгалу" (индийско жилище), след една гореща сутрин, която бях прекарал в чайните работилници, когато моят носач ми връчи една бележка.
Скоро тя ни стана най-обичен приятел, защото никога досега ние не бяхме виждали толкова истина, изнесена в толкова сбита форма, така живо и така красиво". Нов опит за левитация в Индия[1] Английското илюстровано списание „The illustrated London news" от 6 юни 1936 год. печата една интересна статия от своя кореспондент Плънкет, който е бил очевидец на един опит за левитация. Плънкет е плантатор в Южна Индия. Статията си той придружава с 11 великолепни фотографски снимки. Плънкет е присъствувал на тия опити заедно с един приятел, Ето как списва опита самият Плънкет: „Току-що пристигнах в моето „бънгалу" (индийско жилище), след една гореща сутрин, която бях прекарал в чайните работилници, когато моят носач ми връчи една бележка. Тя беше от един мой приятел Пат Дъв, който живее наоколо 1½ мили далеч от мен. С тая бележка той ме канеше да го посетя веднага в неговото „бънгалу", като донеса със себе си и фотографския апарат с филмова лента. Когато пристигнах, той ми обясни, че ще имам случая да фотографираме един опит за левитация, по който въпрос ние бяхме вече разисквали с него. Аз бях видял подобно необикновено явление вече два пъти, но не бях го фотографирал. И когато аз говорех за това на мои приятели, те се отнасяха скептично.
към текста >>

26. ВЕЛИКИЯТ ПРОБЛЕМ - ЖОРЖ ЛАКОВСКИ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Жилището бе колиба до самотна скала край езеро, но аз не помня да съм бил по-богат от тогава.
Ще го катурнем! Ще светне, ще дойде хубав слънчев ден, ще зацарува красота и тиха необятна радост, а вие които будни чакате, възпрятвайте ръкави! Първа обич Още са живи дните, през които се опивах от свещеното мълчание на една планина. Там всяка сутрин чаках да се изредят химните на зората до мига, когато слънцето тихо целуваше челото ми. Облъчен бях в проста риза, гологлав и бос. Жилището бе колиба до самотна скала край езеро, но аз не помня да съм бил по-богат от тогава. По тънките нишки на светлината, като по струни протичаше радостта на Всемира и намираше сърцето ми. Това беше моята първа обич. Днес съм сам и далеч от моята горда планина. Имах приятели, но те ме оставиха. Едни от тях слагаха ръката си в моята и се клеха за вярност.
към текста >>

27. НЕБЕСНИЯТ ЖИВОТ СПОРЕД ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Странно е, че жилището на Бога, според тия вярвания, се намира не в центъра на вселената, а някъде в периферията – в третото небе, което се простира зад първите две.
У мюсюлманите тия небеса са девет. У други народи те са седем. Познат е изразът "седмо небе" като място на най-голямото, върховно блаженство. Християнското богословие признава три небеса: първото небе е туй, което днес наричаме атмосфера – областта на въздуха и облаците; второто небе е пространството, в което се движат небесните светила; третото, отвъд областта на светилата, е тъй да речем, същинското небе – обиталище на Бога, на ангелите и на светиите, които блажено съзерцават лика Божи. Ясно е от тия богословски представи за небето, че областта на небесните светила е ограничена и че зад нея именно се простира третото небе. Странно е, че жилището на Бога, според тия вярвания, се намира не в центъра на вселената, а някъде в периферията – в третото небе, което се простира зад първите две. Види се, във въображението на богословите, небето е представяло не толкова концентрични сфери, колкото нищо като огромно триетажно здание. Естествено е тогава Бог и неговите избраници да обитават най-горния етаж. Тия представи за небето бидоха окончателно разклатени от откритията на съвременната астрономия. Тя създаде една друга представа за "небе", която в края на краищата се свежда към представата за едно безкрайно пространство – пространството на безпределната звездна вселена. Ясно е, че "второто небе" на теолозите, небето на небесните светила, не е ограничено до известни предели в пространството, а се простира "до безкрайност".
към текста >>

28. СФЕРА НА ЛУНАТА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Досежно жилището пък на първите човеци - жители на земята - те не са били много капризни.
Тя е имала възможност да изучава свойствата на растенията и да ги отглежда, а също да отглежда и някои домашни животни. Облеклото на предисторичния човек е имало чисто предпазно значение - от студ и от други природни стихии. Понятието „естетично" не е съществувало за него. При все това, ние съзираме известни „естетични" прояви и у нашия стар прадядо, специално прабаба. Тя си е служила с червила и бои, както и днес префинените дами от 20-ия век. Досежно жилището пък на първите човеци - жители на земята - те не са били много капризни. Твърдата, здрава гръд на майката земя е била премного. От меките, пухени легла на модерния човек - тези легла, които подържат покварата върху земята, прачовекът не е имал нужда. Все пак той е дирил убежище, убежище с достатъчни удобства за своя защита от студ, от природни стихии, от зверове. Той не е имал строителния мозък на културния историчен човек, който съгради пирамиди, храмове, изложбени кули небостъргачи - гробници за хиляди и милиони живи хора. Но той е имал здрав усет за своето убежище.
към текста >>

Така, ние виждаме човешкия прадядо в зората на човешкия живот, в онова „днес" на края на терциерната епоха и от дилувиалното време, че е бил крайно непретенциозен както в хляба, така и в облеклото и жилището.
Все пак той е дирил убежище, убежище с достатъчни удобства за своя защита от студ, от природни стихии, от зверове. Той не е имал строителния мозък на културния историчен човек, който съгради пирамиди, храмове, изложбени кули небостъргачи - гробници за хиляди и милиони живи хора. Но той е имал здрав усет за своето убежище. Едни от най-подходящите, това са били пещерите, места защитени от вода, гора, планини и пр. и пр. Така, ние виждаме човешкия прадядо в зората на човешкия живот, в онова „днес" на края на терциерната епоха и от дилувиалното време, че е бил крайно непретенциозен както в хляба, така и в облеклото и жилището. Понятно е, че ние го взимаме в един по-висок стадий на развитие, когато все пак е отбирал нещо от това, което го е заобикаляло. Разбирал е вече от своите нужди и е намирал малко по-разумни начини как да ги задоволи. Ала той е тръгнал нагоре в един особен миг на озарение - някои казват, когато е хванал тоягата; други, когато е намерил огъня. На всеки случай, това е един миг на голямо озарение, когато прадядото на човека е разбрал, че Господ му е дал мозък за да мисли. Той е онзи миг, когато е ял забранения плод от дървото на живота и на знанието и видял, че е гол, че е беззащитен.
към текста >>

В по-нататъшното историческо време, ние срещаме човека в пътя на неговия личен живот отново свързан с неразделните му нужди - хляб, облекло, жилище.
И този момент на озарение настъпва в живота на всеки човек и днес, в неговото лично развитие. Благословен е този миг. Той е щастливият лъч, който огрева неговия дом скован от ледовете на неведението. За този миг, пълен със страшен грях към сковаващото минало, трябва да трепти всяко човешко същество. Той е най-великия миг в неговия живот. В по-нататъшното историческо време, ние срещаме човека в пътя на неговия личен живот отново свързан с неразделните му нужди - хляб, облекло, жилище. Виждаме го, обаче, с точно определено отношение към тях, не само с цел да задоволи своите примитивни нужди. Той има вече естетично чувство, развит усет към по-голямо удобство. И през всяка епоха на човешкото развитие, това му отношение към първите нужди на живота, придобива свой характерен стил. През дадени времена човек яде по даден начин и се храни с известни храни; облича се също най-различно и различно е жилището му с всичката му уредба през разните епохи на неговия живот. Във всички тези прояви ние виждаме как работи и се развива мозъкът, умът на човека, как се развива неговото човеколюбиво сърце, а в някои негови прояви се прозира широкия размах на Божественото в човека - неговата душа.
към текста >>

През дадени времена човек яде по даден начин и се храни с известни храни; облича се също най-различно и различно е жилището му с всичката му уредба през разните епохи на неговия живот.
Той е най-великия миг в неговия живот. В по-нататъшното историческо време, ние срещаме човека в пътя на неговия личен живот отново свързан с неразделните му нужди - хляб, облекло, жилище. Виждаме го, обаче, с точно определено отношение към тях, не само с цел да задоволи своите примитивни нужди. Той има вече естетично чувство, развит усет към по-голямо удобство. И през всяка епоха на човешкото развитие, това му отношение към първите нужди на живота, придобива свой характерен стил. През дадени времена човек яде по даден начин и се храни с известни храни; облича се също най-различно и различно е жилището му с всичката му уредба през разните епохи на неговия живот. Във всички тези прояви ние виждаме как работи и се развива мозъкът, умът на човека, как се развива неговото човеколюбиво сърце, а в някои негови прояви се прозира широкия размах на Божественото в човека - неговата душа. Дълго би било да описваме всички прояви на отделния човек в пътя на задоволяване всекидневните нужди. Трябва, обаче, да се изтъкне, че от най-примитивни времена, та до ден днешен човек е останал най-егоистичното съзнателно същество, досежно своите първи нужди. В стремежа да се задоволят те са създадвали култури, светове са изчезвали и са се създавали нови. Ала човек се е изменил твърде малко по отношение на своя егоизъм.
към текста >>

29. СТИХОВЕ - S Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

в тоя случай знакът се нарича жилище на въпросната планета, която пък се счита негов господар.
Така, преминаванията на неблаготворните планети през 8° от Рак (точка, която се намира в квадратен аспект с 8° Овен), през 8° Везни (като опозиционна точка спрямо 8° Овен) и през 8° от Козирог (като квадратура към 8° Овен) обикновено ще се придружават от по-големи или по-малки мъчнотии за същото лице. Разбира се това, което се каза за Слънцето във връзка с преминаванията на някои планети, важи по принцип и за преминаванията на всички планети спрямо позициите на всички планети в хороскопа, само че със съответни разлики в силата и характера на получените ефекти. Но ние няма да се спираме върху тия въпроси, понеже ги споменахме само за изяснение на един факт, за който нямаме никаква теоретическа обосновка. Засега ще се задоволим да забележим, че методът на транзитите, употребен правилно, представлява едно от твърде сигурните предсказателни средства на традицията. 2. И друг път имахме случай да споменем за астрологичната хипотеза, според която планетите от старата серия управляват или владеят по два, а светилата - по един от зодиакалните знаци. в тоя случай знакът се нарича жилище на въпросната планета, която пък се счита негов господар. (Виж фигурата). Както се каза и по-рано, един от двата знака, които се управляват от един и същ господар, е сроден по естество с владеещата планета, а другият има допълнителен, комплементарен характер на нейния. Следната таблица изразява тия отношения: Новооткритите планети - Уран, който се смята горна октава на Меркурий и Нептун, когото считат горна октава на Венера - нямат свое жилище. Твърди се, че Уран, на който приписват огнен характер, се чувствал добре във Водолей, а може би и в Скорпион, а Нептун, който минава за водна планета - в Риби, а може би и в Рак. Обратно, в знаците, които лежат срещу техните жилища, планетите се считат че са на „заточение".
към текста >>

Следната таблица изразява тия отношения: Новооткритите планети - Уран, който се смята горна октава на Меркурий и Нептун, когото считат горна октава на Венера - нямат свое жилище.
Засега ще се задоволим да забележим, че методът на транзитите, употребен правилно, представлява едно от твърде сигурните предсказателни средства на традицията. 2. И друг път имахме случай да споменем за астрологичната хипотеза, според която планетите от старата серия управляват или владеят по два, а светилата - по един от зодиакалните знаци. в тоя случай знакът се нарича жилище на въпросната планета, която пък се счита негов господар. (Виж фигурата). Както се каза и по-рано, един от двата знака, които се управляват от един и същ господар, е сроден по естество с владеещата планета, а другият има допълнителен, комплементарен характер на нейния. Следната таблица изразява тия отношения: Новооткритите планети - Уран, който се смята горна октава на Меркурий и Нептун, когото считат горна октава на Венера - нямат свое жилище. Твърди се, че Уран, на който приписват огнен характер, се чувствал добре във Водолей, а може би и в Скорпион, а Нептун, който минава за водна планета - в Риби, а може би и в Рак. Обратно, в знаците, които лежат срещу техните жилища, планетите се считат че са на „заточение". Така: Слънцето се смята заточено във Водолей, Луната се смята заточено във Козирог, Меркурий се смята заточено във Риби и Стрелец, Венера се смята заточено във Овен и Скорпион, Марс се смята заточено във Везни и Телец, Юпитер се смята заточено във Близнаци и Дева, Сатурн се смята заточено във Рак и Лъв. Има още едно „достойнство", което традицията приписва на планетите. Според нея, влиянието на планетите се проявява особено силно още в някои знаци.
към текста >>

30. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Ако погледнем, именно, този астрологичен зодиак, установяващ преди всичко връзката между знакове и планети, ще видим, че на слънцето, което се третира привидно като планета, е отреден само един знак за жилище - знака Лъв .
Слънцето, луната, планетите, покрай физичното си значение, имат и символичен смисъл. Слънчевата система представя един образец, един модел, по който е устроено всяко живо същество, което живее в нейните предели. Каквито сили действат в нея, такива сили действат и във всички същества, принадлежащи към нейната система. Тези сили на живота, функциониращи в слънчевата система, с всички възможности за развитие, които съдържат в себе си, с всичките им взаимоотношения, са. намерили още в най-дълбока древност израз в геометричната формула на Зодиака. Ако погледнем, именно, този астрологичен зодиак, установяващ преди всичко връзката между знакове и планети, ще видим, че на слънцето, което се третира привидно като планета, е отреден само един знак за жилище - знака Лъв . Но тъкмо до Лъва - жилище на слънцето, се намира знака Рак - жилище на луната. Ясно е, че от астрологично гледище, като се вземе предвид окултния строеж на зодиака, слънцето и луната се явяват два полюса на оная първична енергия, която се развива в цяла система от сили, проявяващи се полярно. Тия именно сили са свързани, по закона на съответствията, с планетите от нашата слънчева система. Движението на планетите, погледнато геоцентрически, не показва нищо друго, освен движението на тия мирови сили в аурата на земята. Слънцето, луната и планетите, в случая, представят стрелките на един идеално работещ небесен часовник, който всеки момент показва състоянието и взаимодействието на силите, които функционират в организма на земята.
към текста >>

Но тъкмо до Лъва - жилище на слънцето, се намира знака Рак - жилище на луната.
Слънчевата система представя един образец, един модел, по който е устроено всяко живо същество, което живее в нейните предели. Каквито сили действат в нея, такива сили действат и във всички същества, принадлежащи към нейната система. Тези сили на живота, функциониращи в слънчевата система, с всички възможности за развитие, които съдържат в себе си, с всичките им взаимоотношения, са. намерили още в най-дълбока древност израз в геометричната формула на Зодиака. Ако погледнем, именно, този астрологичен зодиак, установяващ преди всичко връзката между знакове и планети, ще видим, че на слънцето, което се третира привидно като планета, е отреден само един знак за жилище - знака Лъв . Но тъкмо до Лъва - жилище на слънцето, се намира знака Рак - жилище на луната. Ясно е, че от астрологично гледище, като се вземе предвид окултния строеж на зодиака, слънцето и луната се явяват два полюса на оная първична енергия, която се развива в цяла система от сили, проявяващи се полярно. Тия именно сили са свързани, по закона на съответствията, с планетите от нашата слънчева система. Движението на планетите, погледнато геоцентрически, не показва нищо друго, освен движението на тия мирови сили в аурата на земята. Слънцето, луната и планетите, в случая, представят стрелките на един идеално работещ небесен часовник, който всеки момент показва състоянието и взаимодействието на силите, които функционират в организма на земята. За да се изразим с един термин от модерната теоретична физика, астрологичното пространство представя един четириизмерен време-пространствен континуум, един свят на събития.
към текста >>

31. МЕЖДУНАРОДНАТА КРИЗА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Докато си изберат место за жилище, докато свият гнездото си, между тях може да се яви някакъв спор.
Майката и бащата водят дребнави спорове за най-незначителни неща. Техният спор се предава и на децата. При това положение, не може да става въпрос за възпитаване на децата. Птиците, в това отношение, стоят по-високо от хората. Когато мътят яйцата си, те живеят в пълна хармония. Докато си изберат место за жилище, докато свият гнездото си, между тях може да се яви някакъв спор. Започнат ли, обаче, да мътят, всякакъв спор изчезва. Когато мътят яйцата си, те постоянно пеят. И тъй, понеже животът на съвременните хора е построен върху семейството, ако основата на семейството е добра, целият човешки живот ще бъде добър. Ако, обаче, майката и бащата нямат съзнание за своята роля в живота, и децата, които ще им се родят, ще приличат на тях. Майката и бащата трябва да родят такива деца.
към текста >>

32. ИЗ ЖИТИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Такъв е смисълът и на оня стих от евангелието на Йоана, в който се казва: „Ако ме любите, вие ще бъдете възлюбени от Отца, и тогава ние с Него ще дойдем и ще направим жилище у вас". *
ще изгуби всички условия за по-нататъшно растене и развитие. Ако той не може да жертва живота си за другите, не може и да се повдигне. Животът, който почива на великия закон за единството, казва: Повдигни ближния си, за да те повдигне и той. Същото важи и за отношението ни към Бога: Възлюби Бога, за да те възлюби и Бог. Защото само в любовта, при която съзнаваш, че живееш за Бога и можеш всичко да жертвуваш за Него, Бог ще те възлюби. Такъв е смисълът и на оня стих от евангелието на Йоана, в който се казва: „Ако ме любите, вие ще бъдете възлюбени от Отца, и тогава ние с Него ще дойдем и ще направим жилище у вас". *
към текста >>

33. ФИЛОСОФИЯ НА ДЕЛОТО. ИДЕЙТЕ НА АВГУСТ ЦЕЙЕШКОВСКИ -П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Разказва се за него, че някога е бил жител на небето и в деня, когато земята била сътворена, той напуснал небесното си жилище и негова родина станала земята.
Никой не сеща времето, което е отломка от вечността. Миг и година, година и век, кой може да проумее великата тайна на това, което хората наричат време!... В безкрайността лежи мигът, когато Всевишният създал земята. Оттогава един вечен скиталец обикаля земята, кръстосва я надлъж и нашир, неуморно и вечно, гонейки своята цел – един паднал ангел, чиято история носи белега на една тъмна загадка. – Казва се Луцифер. Разказва се за него, че някога е бил жител на небето и в деня, когато земята била сътворена, той напуснал небесното си жилище и негова родина станала земята. По чия повеля? Дали сам той пожелал да слезе при синовете на земята и ден и нощ да бъде за тях камък на препъване?! Оттогава всички хора на земята се питат: „Защо Луцифер е слязъл на земята ? " Защо? Защо от хиляди години всякога и всякъде зад всяко добро начинание стои винаги той?
към текста >>

34. ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА КРАСОТАТА И ХАРМОНИАТА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО - Е. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

В желанието си да си помогне в своя катадневен бит, човекът, дори от пещерното жилище, е взел едно дърво, един камък и си помогнал при извършването на някаква работа, с което е изобретил първата машина.
Така е изследвана част от живата и мъртва природа, за да се създаде доста сложната в наше време сграда на естествознанието. Механиката има специално место в тая работа. Тя е, както споменахме, най-яркият представител на мисловна деятелност, когато ние не се интересуваме от същината на причинителите на явленията и на силите. Силата е нещо твърде абстрактно, но действията на силите съставляват цялата панорама на видимия свят, който свят съвсем погрешно някои наши съвременници наричат механичен. Най-първият опит на първобитния човек е бил из областта на механиката. В желанието си да си помогне в своя катадневен бит, човекът, дори от пещерното жилище, е взел едно дърво, един камък и си помогнал при извършването на някаква работа, с което е изобретил първата машина. Изобретателността в механиката, това е най-висшата гама на конкретния ум. Тя е онова комбинативно качество на човешкото мислене, което за първи път е отделило човека от животинския свят и което качество се състои в събирането познати отделни части в едно. В тоя смисъл на думата, сложната машина представя най-чудната рожба на човешкото конкретно мислене. Машината е най-чистият паметник на конкретна гениалност и най-висшата рожба на обективния ум. Втората клонка на мисловната дейност, това е абстрактното.
към текста >>

35. DU MAITRE: LE BON FILS Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Един гражданин, който живеел наблизо до жилището на професора, го помолил да му помогне да намери пръстена си, който изгубил в гората.
Едно лице го посещава. Професорът му казва: — Преди да тръгнете за насам, вие се разговаряхте с две лица. Променихте два автомобила, преди да стигнете до гарата, и пристигнахте там с голямо закъснение. Насмалко щяхте да пропуснете влака. И професорът описал подробно външността на двете лица, с които говорил посетителят. Един гражданин, който живеел наблизо до жилището на професора, го помолил да му помогне да намери пръстена си, който изгубил в гората. В късо време професорът установил точно местото, дето пръстенът е бил загубен. И наистина, той е бил намерен там. Едно момче изчезнало и родителите му се обърнали към професора с молба да им помогне да намерят сина си. Чрез телепатични изследвания професорът го намерил. Професорът така казва за себе си: Посветил съм целия си живот на изучаване телепатията, вибрациите, които съществуват в организма и господството на духа над материята.
към текста >>

36. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Трябва да се спомене най-напред, че човек може да придобива и събира богатства дотолкова, доколкото условията му позволявал, ако това не се върши посредством хитрост или грабеж; че той може да изпитва удоволствието от вкусни ястия и пития, ако не влага в това живота си; че може да живее също така в богато наредено жилище, според положението си, да посещава места за забавление, да се интересува и беседва върху световните въпроси и др., без да е нужно да ходи с мрачен израз на лицето и приведена глава; напротив той трябва да е радостен и весел.
Справедливостта и честността на такъв човек изглеждал външно съвсем същи като тези на светските, дори и на злите хора, но по вътрешна форма те съвсем не си приличат. Защото злите хора действуват честно и справедливо, само с оглед на себе си и света, и ако те не се страхуват от закони и наказания, или от загубване репутацията, честта, печалбите, а и живота си, те биха действували във всяко едно отношение нечестно и несправедливо, тъй като те нямат страх нито от Бога, нито от някой божествен закон и затова не са възпитани от никакви вътрешни убеждения. Следователно, те биха използували всеки благоприятен случай да ограбят и ощетят другите и това би им доставило удоволствие. Че вътрешно те са такива, може да се види ясно от онези хора с подобен характер в отвъдния свят, където е отнета всяка външност на човека, а е разкрита само неговата вътрешност, в която той живее през вечността. Но тези, които са действували честно и справедливо, поради зачитане на божествените закони, след като им се отнеме външната форма и останал само със своето вътрешно съдържание, действувал разумно, защото те са свързани с ангелите на небето, които им предават от своята мъдрост. Трябва да се спомене най-напред, че човек може да придобива и събира богатства дотолкова, доколкото условията му позволявал, ако това не се върши посредством хитрост или грабеж; че той може да изпитва удоволствието от вкусни ястия и пития, ако не влага в това живота си; че може да живее също така в богато наредено жилище, според положението си, да посещава места за забавление, да се интересува и беседва върху световните въпроси и др., без да е нужно да ходи с мрачен израз на лицето и приведена глава; напротив той трябва да е радостен и весел. Човек не трябва да раздава милостиня на бедните, ако сърцето му не го тегли да върши това. С една дума, човек може външно да живее точно като всеки светски човек и това да не е пречка за влизането му в небето при условие, че той вътрешно мисли за Бога и Го зачита тъй, както трябва и действува почтено и справедливо по отношение на своите ближни. Защото човек е такъв, каквато е неговата любов, мисъл и вяра, които давал живот на всички негови външни дела, тъй като действието изхожда от волята, а говорът — от мисълта. И тъй изразът в словото, че човек ще бъде съден и възнаграден според делата си, значи, че той ще бъде съден и възнаграден според своите чувства и мисли, които са източник на всички негови дела, или които са неговите дела, тъй като далата не са нещо отделно от чувствата и мислите, а са тяхното пълно олицетворение. Всичко това показва, че външният човек не постига нищо, а всяко постижение е дело на вътрешния човек, който е истинският източник на всички външни прояви.
към текста >>

37. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - КЪМ КАЛИНИНИТЕ ВЪРХОВЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Напр., Нострадамус се забавлява да пише: „L`ari de l`heureux de Bourbon" (шестостишие 34.), един израз, който би следвало да означава „жилището на щастливия бурбонски." Пиоб го превежда на латински с: tectum secundi Bourboniesis" което дава истинското значение на фразата, а именно: „жилището на втория бурбонски (династичен) клон".
Тук не се касае при това само за безбройните алегории, с които читателят се сблъсква на всяка крачка. От изследванията на Пиоб се оказа, че те съвсем не са единствените, нито най-големите трудности, които трябва да се превъзмогнат в случая. Пиоб открива, че френският текст на предсказанията е една илюзия и че цялото съчинение трябва да се преведе преди всичко на латински език. Това е първата голяма тайна. Като се има пред вид, че някои латински думи имат двояко значение, няма да ни се види чудно, че понякога в латинския превод се получава съвсем различен смисъл от тоя на френския текст. Напр., Нострадамус се забавлява да пише: „L`ari de l`heureux de Bourbon" (шестостишие 34.), един израз, който би следвало да означава „жилището на щастливия бурбонски." Пиоб го превежда на латински с: tectum secundi Bourboniesis" което дава истинското значение на фразата, а именно: „жилището на втория бурбонски (династичен) клон". Коментаторът установява по-нататък, че всеки стих трябва да съдържа точно 6 думи в латинския превод. в случай че се явят пет, една от тях трябва да се раздели, за да се получи истинският смисъл на предсказанието. Друга тайна на нострадамусовите творения е, че стиховете не са свързани помежду си. Изключение правят само някои три и четиристишия, които образуват началото на дадена верига стихове, и някои двустишия, които бележат края или една спирка в развитието на същата. Нострадамус нарича групата от два стиха — „стена," а тия от 3 или 4 стиха — „стълбове." Той мисли при това, продължава Пиоб, за стени и стълбове на храм, тъй като общата конструкция на веригата на стиховете строи наистина храм.
към текста >>

38. ИСТОРИЯТА НА НАПОЛЕОН СПОРЕД НАСТРАДАМУС- П. М-В Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Външни причини могат да бъдат простуда, нечист въздух, влажно жилище, микроби, неправилно хранене, неправилно дишане, неправилно възприемане на светлината и пр.
Б. Боев УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ II. ПСИХИЧНИЯТ ЖИВОТ И ЗДРАВЕТО Здравословното състояние на организма може да се наруши от външни и вътрешни причини. Външни причини могат да бъдат простуда, нечист въздух, влажно жилище, микроби, неправилно хранене, неправилно дишане, неправилно възприемане на светлината и пр. с други думи всяко отклонение от природните закони води към болест. Последните могат да бъдат и от психични, вътрешни причини. Това е понятно, понеже между физичния и психичния живот има постоянно взаимодействие. Те не са два свята, живущи всеки за себе си, изолирани един от друг. от психични причини човек може да добие предразположение към болест и тогава е достатъчна и най-малката външна причина, за да заболее съответният орган.
към текста >>

39. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІV - Б. БОЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

ПО ПЪТЯ НА КУЛТУРАТА Ние виждаме предтечата на днешния „разумен" човек по пещерите на Кроманьон или по долината на Неандер, или по много други места върху земята, да си оспорва правото на живот с пе¬щерната мечка и други хищници, които по вътрешен нагон се стремят също да завладеят закътано пространство за жилище.
Д-р Ел. Р. К. ПО ПЪТЯ НА КУЛТУРАТА Ние виждаме предтечата на днешния „разумен" човек по пещерите на Кроманьон или по долината на Неандер, или по много други места върху земята, да си оспорва правото на живот с пе¬щерната мечка и други хищници, които по вътрешен нагон се стремят също да завладеят закътано пространство за жилище. Разбира се, при повечето от случаите, закритието, домът, пещерата бива за¬владявана от човека, защото в него се таи нещо повече от звяра, в него се пробужда друга искра, на по-висше съзнание и възможности. Той дяла камъка и си прави от него оръжие и пособие за подобре¬ние на своя живот и стопанство. Той държи тоягата. Тя е лосът в неговата ръка. с нея той прескача ровове, опитва патя си из блатливи места, служи му за защита.
към текста >>

40. СПЯЩИ И ДУХОВНО ПРОСВЕТЛЕНИ - САГИТАРИУС Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Всеки християнин да стане жилище на духа.
Всички минали религии са основани на справедливостта и милосърдието, но хората станаха жестоки. Христос казва: "Аз съм виделината в света". Християнството не се схвана правилно. Християните започнаха да прилагат справедливостта, говориха за наказания в онзи свят, създадоха ада. Християнството не се занимава със съденето на хората, но да се създаде път да се въплътят напредналите души, да дойдат синовете Божии на земята. Всеки християнин да стане жилище на духа. Духът носи разумното в света. Ние, съвременните хора уповаваме, повече на тялото, уповаваме повече на ума и на сърцето, отколкото на душата и на духа. Душата и духът са два принципа в нас. Бог се изявява напълно чрез душата и духа. Ако всеки от нас служи на душата и духа, между нас ще има единство, общение, ще слушаме гласа на Бога и ще изпълняваме волята Му.
към текста >>

41. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ИЗ ЕДНА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕД УЧИТЕЛИ И ВЪЗПИТАТЕЛИ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Наистина, системата на Нострадамус позволява да се установи графичната фигура на един индивид, на едно животно, на едно растение, на едно жилище, на един мебел, дори на една дреболия, следователно да даде – било за миналото, било за бъдещето – една прецизна картина на съществата и нещата, която улеснява мозъка да си състави една ясна представа.
П.М. ОЩЕ НЯКОЛКО ОСОБЕНОСТИ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА (продължение) Обаче, продължава Пиоб, важно е да не се губим в подробности, които бихме рискували да не можем да си представим вече поради "слабостта на разбирането", както казва сам Нострадамус. Наистина, системата на Нострадамус позволява да се установи графичната фигура на един индивид, на едно животно, на едно растение, на едно жилище, на един мебел, дори на една дреболия, следователно да даде – било за миналото, било за бъдещето – една прецизна картина на съществата и нещата, която улеснява мозъка да си състави една ясна представа. Това е много, това е дори премного. Но това е често недостатъчно, тъй като ние много трудно се освобождаваме от нашит духовни навици, които ни карат винаги да си представяме това, което е далеч от настоящето, под една едновременно елементарна и невярна светлина. Едно просто доказателство имаме в облеклото: достатъчно е човек да се облече в костюм, който е бил обичаен преди един век, за да има веднага карнавален вид. Ако, обратно, бихме се облекли в това, което ще бъде модерно след сто години, ефектът ще бъде същият. И това, което е вярно за времето, е вярно и за пространството: един японски костюм е карнавална дегизировка в Европа.
към текста >>

42. КЪМ ВИСШ ОБЩЕСТВЕН ПОРЯДЪК - Е. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Затова, гледайте с благоговение на душата си като жилище на Бога, на ума си — като на свещен олтар и на сърцето си — като на свещена стая.
Следователно, отвори широко сърцето си, да влезе Божествената топлина в него, да изпиташ Божествената радост и веселие. Отвори ума си широко, да влезе Божествената светлина в него, за да изправиш пътя си. Отвори широко душата си, да влезе Божествената сила в нея, да те направи смел и решителен. Топлината, светлината и силата, това е Бог, Когото търсите. Той живее в нашите умове, сърца и души. Затова, гледайте с благоговение на душата си като жилище на Бога, на ума си — като на свещен олтар и на сърцето си — като на свещена стая. Така ще добиете сила и мъдрост и ще разберете, че болестите, страданията, сиромашията представят едни от проявите на Бога. С тях Той ви хваща с ръцете си и изпитва любовта ви. Вие се сърдите, недоволни сте, защото не знаете, че чрез тях ви посочват нов път към любовта. Благодарете за това. Досега недоволството и неблагодарността са били господари в човешкия живот; отсега нататък, те ще станат слуги, а доволството и благодарността — господари.
към текста >>

43. ЛЪЧИ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Постройката е служила на миналия стопанин за чифлишка сграда, после е била купена от Лорд Гленконър, който я мобилирал през войната, за да служи за жилище на офицери.
И все пак семейството направило приготовления да наеме къщата. Майката заминава за Франция и през това време дошло повторно съобщение по обикновените пътища: „Кажете на майка ми да престане да търси къща. Аз намерих една и се надявам, че ще я вземете — Раймонд". Докато г-жа Лодж отсъствува, г-н Лодж отива през месец юли да направи посещение на своите приятели Лорд и Леди Гленконър в Уйлфорд Мянър, едно хълмисто поле, напоявано от пет малки рекички. Един след обед, отивайки на разходка, Лорд Гленконър и Лодж посетили една стара ферма в долината на р. Авон. Постройката е служила на миналия стопанин за чифлишка сграда, после е била купена от Лорд Гленконър, който я мобилирал през войната, за да служи за жилище на офицери. във връзка с това били поставени няколко стари картини, семейни портрети, спортни изгледи и т. н. В това време — 1919 г. — постройката се поправяла и работниците били почти изкарали преддверието, защото стопаните сметели да я дадат под наем. „Защо не я дадете нам? " — запитал Лодж.
към текста >>

Веднъж настанени в новото жилище през 1920 год, Лодж преглежда книгите на Раймонд и попада на преписа от бележките на майка му за сеанса с г-жа Вера, състоял се преди 7 години.
„Защо не я дадете нам? " — запитал Лодж. Стопанинът нямал нищо против, но смятал, че къщата не ще подхожда на Лодж, защото била много далеч от гарата и още по-далеч от Лондон. И Лодж бил на това мнение, защото още нямал намерение да се оттегля в дълбока провинция. Намесила се, обаче, дъщерята на Лодж и след няколко телеграми до г-жа Лодж, къщата била ангажирана. Веднъж настанени в новото жилище през 1920 год, Лодж преглежда книгите на Раймонд и попада на преписа от бележките на майка му за сеанса с г-жа Вера, състоял се преди 7 години. Семейството е било изненадано от описанието на една къща, което почти точно схождало със сегашното жилище.[3] Измежду всички подробности, които били в съгласие с описанието, преддверието било най-забележително. Изградено набързо, то имало една истинска църковна врата. Лодж отбелязва, че тя е била поставена тук едва след войната, т.е. дълго време след видението или предсказанието от 1913 год. По онова време не е съществувало и самото преддверие.
към текста >>

Семейството е било изненадано от описанието на една къща, което почти точно схождало със сегашното жилище.[3] Измежду всички подробности, които били в съгласие с описанието, преддверието било най-забележително.
" — запитал Лодж. Стопанинът нямал нищо против, но смятал, че къщата не ще подхожда на Лодж, защото била много далеч от гарата и още по-далеч от Лондон. И Лодж бил на това мнение, защото още нямал намерение да се оттегля в дълбока провинция. Намесила се, обаче, дъщерята на Лодж и след няколко телеграми до г-жа Лодж, къщата била ангажирана. Веднъж настанени в новото жилище през 1920 год, Лодж преглежда книгите на Раймонд и попада на преписа от бележките на майка му за сеанса с г-жа Вера, състоял се преди 7 години. Семейството е било изненадано от описанието на една къща, което почти точно схождало със сегашното жилище.[3] Измежду всички подробности, които били в съгласие с описанието, преддверието било най-забележително. Изградено набързо, то имало една истинска църковна врата. Лодж отбелязва, че тя е била поставена тук едва след войната, т.е. дълго време след видението или предсказанието от 1913 год. По онова време не е съществувало и самото преддверие. Що се отнася до другите второстепенни подробности — един стъклен павилион на южната страна на къщата с маси и столове бил направен от Лодж, обаче, правейки го, той ни най-малко не си спомнил за никакво предсказание по тоя въпрос.
към текста >>

Аз не разбирам също така предсказаното съществуване на старите картини (фигури) в едно жилище, което е било тогава съвсем немобилирано до времето, когато лорд Гленконър през време на войната е внесъл там тези картини и мебели, за да го направи годно за живеене за офицерите, на които го отстъпил.
По онова време не е съществувало и самото преддверие. Що се отнася до другите второстепенни подробности — един стъклен павилион на южната страна на къщата с маси и столове бил направен от Лодж, обаче, правейки го, той ни най-малко не си спомнил за никакво предсказание по тоя въпрос. В друг един сеанс, станал в присъствие на г-жа Леонар в Лондон, Раймонд изказал своята радост, че неговите са се настанили в къщата, която той е имал пред вид, и се надявал, че тя ще ги задоволи и ще благоприятствува за здравето на майка му. Лодж завършва тоя отдел със следната бележка: „Целият този случай, доколкото той засега Раймонд, е само един от многобройните примери, в които той е показвал знанието си на текущите събития и ни е бил полезен; до тук всичко е просто и лесно обяснимо. Но как да си обясним предсказанието на г-жа Вера — ако това е предсказание — направено тогава, когато ние нямахме никакво намерение да напускаме околностите на един модерен университетски град, нито някаква мисъл да живеем всред полето; и как да си обясним, в частност, възможността да се предвидят подробностите на една къща, която по онова време се е намирала в други ръце и е била употребявана за ферма: ето неща, които аз не мога да разбера. Аз не разбирам също така предсказаното съществуване на старите картини (фигури) в едно жилище, което е било тогава съвсем немобилирано до времето, когато лорд Гленконър през време на войната е внесъл там тези картини и мебели, за да го направи годно за живеене за офицерите, на които го отстъпил. Аз нямам също така и най-малката представа, продължава Лодж, за възможността да се предскаже съществуването на една църковна врата, която по онова време не е била там, за която никой не е мислил и която се е намирала в някоя барака или сламеник на около 1 км. разстояние. Аз мога само смътно да се догаждам за нещо като предварително „приготовление" на тия неща в един друг свят, преди да станат на физическия. Защото, както съм казал и на друго место, изводите от настоящето и изработването на планове за бъдещето са нашите два нормални метода за предсказания в обикновените работи на нашия живот.* Ето и някои от заключителните мисли на Лодж: „В много случаи способностите на подсъзнателното, тъй както се проявявате в различните случаи на ясновидство и предсказания — това, което проф. Рише нарича „криптестезия", — надминават обикновените граници на пространството, така че разстоянието и непрозрачността не представляват спънка за тези свърхнормални възприятия. Изследвани са също и друг вид случаи, които постепенно са победили скептицизма на тия, които са ги проучвали и са ги довели до заключението, че границите на времето могат да бъдат надмогнати не само в отдалеченото минало, но също така до известна степен и в бъдещето.
към текста >>

44. КАЛТА И ДИХАНИЕТО - G. Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Да приготвим вътре в нас жилище за Него, Който идва в името на любовта, на Първопричината!
Тайната! Ще познаем Учителя, ще намерим Спасителя, само когато Го намерим в себе си. Само вътре в нас ще ни посети Той и ще ни обнови, ще добием нов смисъл и радост, нови творчески импулси и разбиране. Ще разберем страданията и ще ги пресъздадем за добро. И ако Го очакваме само отвън, Той няма никога да дойде за нас. Да приготвим вътре в нас жилище за Него, Който идва в името на любовта, на Първопричината! Ето какво казва Учителят в една беседа за посещението на Христа: „Търсете Христа в светлите мисли, в светлите чувства и постъпки, а не отвън. Когато в ума ви влезе една светла мисъл и в сърцето ви — възвишено чувство, които ви причиняват радост, ще знаете, че Христос ви е посетил" (Трите родословия, 1943 г. стр. 21) И на друго място „Когато никой не може да ти помогне на болестта, тогава ще те посети Христос. Ако искаш да се запознаеш с Христа, трябва да имаш най-голямото изпитание, при което никой друг не може да ти помогне. Тогава ще дойде Той.
към текста >>

45. ПИОНЕРИТЕ НА НОВИТЕ НАУЧНИ СХВАЩАНИЯ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Съграждащият принцип в света е създал първичната материя, организирал нейния елементарен живот и я е направил жилище, в което пребивава духът на живота.
Проследяването строежа на световната материя е един още не напълно завършен въпрос. Около него е изразходван огромен човешки мисловен труд, който чака да бъде завършен и закръглен, но все пак и намереното до сега ни позволява да приказваме с известни догадки около истината за структурата на веществото и да се възхищаваме от хармонията на неговия вътрешен елементарен живот, който бихме могли да наречем „живот" на електроните, протоните, атомите и молекулите. Но това е само едната страна на въпроса. Къде е онова дихание на устата, което е живот и което съставлява втората неуловима и най-съществена страна на всяко битие? В символиката на писанията трябва да търсим и да открием частица поне от достъпната за човешкия разум истина. Съграждащият принцип в света е създал първичната материя, организирал нейния елементарен живот и я е направил жилище, в което пребивава духът на живота. Какъв е тоя дух, от къде иде той, какво представлява? За да изследваме материята, ние трябва да нагласим съзнанието си и нашия мисловен апарат в съизмеримост с частите, от които е съставена тая материя, а при установяване някои истини за живота в духа, ние трябва също да се нагласим в някаква тоналност и да заживеем с нашия собствен дух. Ние трябва да нагласим живота си в съзвучие с една световна ритмика, която е музика на живота и която единствено е в състояние да ни поведе по ирационални пътища до същината на Духовния живот. Ако при разкриването тайната на материята човешкото съзнание по мисловен и емпиричен път слиза до съизмеримостта на градивните й елементи, при разгадаването на духовната същина съзнанието трябва да се издигне до един друг свят и порядък с размах и хармония, далече надминаващ емпиричното и всекидневното. Когато духът се оттегли от телесната организация, последната се връща към „калта", или мъртвата природа.
към текста >>

46. ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ЯВЛЕНИЯ И ПЛАНЕТНИТЕ ЦИКЛИ-К.Е. КРАФТ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Ясно е, че нашият организъм като физико-биологична единица е плод на онези строителни сили, които изграждат нашето космично жилище.
Растежът е ускорен. Кръвта показва най-добри качества, нужни за нормалния живот на клетките; нервната система е активирана и поддържа една будност в хармоничната проява на отделните органни системи; съдържанието на ценни соли в телесните течности е увеличено и кръвоносната система улеснява до максимум задачите на кръвта. Обратно, през есента организмът изпада в състояние на ограничени възможности. Защото докато през пролетта той бе облагодетелствуван от самата природа, през есента е подложен на всестранни изпитания. Това се вижда ясно от факта, че през есенните месеци се проявяват най-много болести. Ясно е, че нашият организъм като физико-биологична единица е плод на онези строителни сили, които изграждат нашето космично жилище. Защото земята, небосклонът и всички сили и тела, които ни обграждат, съставят вида и качествата на онази божествена сграда на нашето вечно жилище, в което ние се раждаме и живеем. Макар и толкова разновидни да са силите и елементите, които създават образа на нашата природа, ние намираме навсякъде и във всяко време хармония между нея и формите, които тя създава. „Противоположностите се допълват в хармонията" — бе казал Хераклит. И действително, във видимата хармония и вечен образ на природата витаят само противоположности. Самата наша физика е копие на онова разнообразие, което е съчетано в цялостния вид на природата.
към текста >>

Защото земята, небосклонът и всички сили и тела, които ни обграждат, съставят вида и качествата на онази божествена сграда на нашето вечно жилище, в което ние се раждаме и живеем.
Кръвта показва най-добри качества, нужни за нормалния живот на клетките; нервната система е активирана и поддържа една будност в хармоничната проява на отделните органни системи; съдържанието на ценни соли в телесните течности е увеличено и кръвоносната система улеснява до максимум задачите на кръвта. Обратно, през есента организмът изпада в състояние на ограничени възможности. Защото докато през пролетта той бе облагодетелствуван от самата природа, през есента е подложен на всестранни изпитания. Това се вижда ясно от факта, че през есенните месеци се проявяват най-много болести. Ясно е, че нашият организъм като физико-биологична единица е плод на онези строителни сили, които изграждат нашето космично жилище. Защото земята, небосклонът и всички сили и тела, които ни обграждат, съставят вида и качествата на онази божествена сграда на нашето вечно жилище, в което ние се раждаме и живеем. Макар и толкова разновидни да са силите и елементите, които създават образа на нашата природа, ние намираме навсякъде и във всяко време хармония между нея и формите, които тя създава. „Противоположностите се допълват в хармонията" — бе казал Хераклит. И действително, във видимата хармония и вечен образ на природата витаят само противоположности. Самата наша физика е копие на онова разнообразие, което е съчетано в цялостния вид на природата. Нашият организъм координира в себе си ред сили, закони и принципи, които се проявяват в природата и които по начало показват пълна противоположност!...
към текста >>

47. НАЧАЛНИ СЛОВА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Милиарди години е струвало на природата, докато създаде настоящите условия на живота, благодарение на които е било възможно да се образува и устрои човешкият организъм, жилището на душата, в което тя работи 3а постигане на една по-Висока и по-велика цел, отколкото първата - създаване на материалния свят и произвеждането на елементарния органически живот.
Извращаването на човешките сили и способности е станало още у неговите прадеди. Една дълбока склонност у човека е да взема инстинктивно онова направление, което съвпада с животинското течение в природата, чиято стихия влече всичко, без разлика, в една и съща посока. Ако нашият духовен живот не обладава достатъчно нравствена сила, ако волята ни не е достатъчно силна да отклони това вътрешно влечение, опасността е тъй неизбежна, както при падането па един камък, който се търкаля от някоя височина. Законът, в случая,е един и същ. В първия случай, онова тяло, което е изгубило равновесието си, пада и се разрушава, а във втория -онова същество, което е престанало да следва своя път, се лишава от нравствена свобода и става жертва на духовно разпадане. Милиарди години е струвало на природата, докато създаде настоящите условия на живота, благодарение на които е било възможно да се образува и устрои човешкият организъм, жилището на душата, в което тя работи 3а постигане на една по-Висока и по-велика цел, отколкото първата - създаване на материалния свят и произвеждането на елементарния органически живот. Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат и оформят първоначалните клетки. Стотици и хиляди години са били потребни, докато те преминат през всички стадии на развитие, 3а да могат по този начин напълно да се приспособят за специална служба, 3а специална работа, която днес извършват. Всичко това човек е придобил с постоянни усилия и жертви, 3а да се научи да цени Хиляди години са изминали, докато Великият Дух на живота възпита човека и пробуди неговото съзнание; докато пробуди разумния живот у него и предизвика в душата му любов към духовния свят, която да го отправи по пътя на оня велик и всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане. Из „Науката и възпитанието" доброто, което не му се давало случайно, без труд и без жертви, 3а да го прахосва, както си ще. От своя вековен опит той е научил, че всичко му се дава с цел да извърши нещо полезно.
към текста >>

В такъв случай на последния не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от своето жилище, като непотребна и дори вредна вещ.
Всичко това човек е придобил с постоянни усилия и жертви, 3а да се научи да цени Хиляди години са изминали, докато Великият Дух на живота възпита човека и пробуди неговото съзнание; докато пробуди разумния живот у него и предизвика в душата му любов към духовния свят, която да го отправи по пътя на оня велик и всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане. Из „Науката и възпитанието" доброто, което не му се давало случайно, без труд и без жертви, 3а да го прахосва, както си ще. От своя вековен опит той е научил, че всичко му се дава с цел да извърши нещо полезно. Както клетките вътре в него работят 3а общото добро на организма, така и той, като една разумна клетка от онзи по-високо устроен организъм на духовното тяло, в което функционира висшия живот, е длъжен в името на своето нравствено естество, да изпълни своите длъжности като ра-зумно същество, като духовно-нравстве-на личност, като син на човечеството. Да се отрече от своята длъжност, от своето призвание в живота, значи, да извърши престъпление против самия Дух на Живота. В такъв случай на последния не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от своето жилище, като непотребна и дори вредна вещ. Това става, впрочем, и в нашия организъм, в нашето тяло. Онези клетки и членове от органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и стават Вредни и опасни 3а здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени от тялото заради общото добро. Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве. Ясно е, следователно, че и ние, които сме достигнали едно по-напреднало духовно състояние не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не съзнаем, че трябва основно да променим своя вътрешен живот, а оттам - и своето поведение към пашите ближни. Необходимостта, произтичаща от духовните закони, които ръководят разумния живот, изисква от всеки човек коренно вътрешно преобразуване.
към текста >>

48. ОБЯСНЕНИЯ 1919 Г. Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

И тогава ще се изпълнят думите на Писанието: "Аз и Отец Мой ще дойдем и ще направим жилище във вас".
То Значи да седим пред печка и да чакаме да ни донесе друг дърва да се стоплим. Ние, ние сами трябва да имаме туй гориво, което да използуват и други. Ние, които следваме Исуса, Който ни е дал достатъчно сили, трябва най-сетне да Го пуснем да влезе в нас. Сега, аз ви оставям този Човек ще Го приемете ли или разпнете, ще Го пуснете ли или ще кажете: "Не Го искаме" - този е въпросът, който трябва да решите. Ако кажете: "Пуснете Го, Той е наш Господ", вие сте разрешили въпросът и ще дойде благословението. И тогава ще се изпълнят думите на Писанието: "Аз и Отец Мой ще дойдем и ще направим жилище във вас". Тогава светлината ще бъде в нас, и ние всинца ще се примирим. Беседа, държана на 16 мapm 1914 г.
към текста >>

49. ПРАЗНИЧНИ БЕСЕДИ Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Той е създал това тяло за жилище на душата.
Училището е съществувало преди вас, ще съществува и след вас. То няма да се измени нито на йота. Вие трябва да се измените, да се нагодите на неговата програма и да учите.*** 9. ТОЙ СЪЗДАВА V година / I том София, 1936-1937 Кой е главният работник за създаване на духовното тяло, наречено неръкотворно? - Бог. Той е създал това тяло за жилище на душата. Чрез това тяло душата расте и се развива затова трябва да и съдействувате. Така вие постоянно ще се изменяте и ще изучавате законите на живота. Ако не познавате тия закони и себе си няма да познаете. Помнете Днес Бог работи усилено върху човешките души върху всички живи същества. Той оправя света.
към текста >>

50. Тодор Стоименов (1872-1952) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Той знае, че смъртта не отнема нищо, че нашите чувства си остават в живота ни оттатък гроба, и че всички тези, които са се обичали тук долу, се намират избавени от земните нещастия, далеч от това лошо жилище; че не съществува разделение, освен за лошите и лукавите.
Перспективата на времената, които ни са отворени, ще ни даде силата да надвием сегашните нещастия и да се поставим над движенията от щастието. Ние ще се почувстваме по-добре обръжени* за борбата. Спиритистът познава причините за своите злини: той проумява тяхната потребност. Той знае. че страданието е законно и той го приема без да мърмори. Той знае, че смъртта не отнема нищо, че нашите чувства си остават в живота ни оттатък гроба, и че всички тези, които са се обичали тук долу, се намират избавени от земните нещастия, далеч от това лошо жилище; че не съществува разделение, освен за лошите и лукавите. От тези уверения се следват за него утешения - непознати от хладнокръвните и скептиците. Ако от единия край на света до другия, всичките души се съобщаваха в тази силна вяра, то щеше да се приготви най-голямото морално преобразование, което историята никога не е записвала. Но тази вяра твърде малко я притежават още. Духът на истината говори на Земята, но Земята не даде внимателно ухо на тези думи. Не са силните между человеческите деца, които са го чули, но са покорните, долните, всички тези, които са жадни за надежда.
към текста >>

51. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

И това напрежение роди в главата на моя брат и някои наши съмишленици, поставени при същите условия като нас, идеята да направим жилище някъде в непосредствена близост до Изгрева.
Моят брат, който беше добре запознат и с по-голям опит по жилищните въпроси, дни наред се блъскаше да търси квартира, докато наистина намери една стаичка, но с наем 1000 лв на месец. Това беше половината заплата на един сравнително добре платен чиновник. За скромните ни материални възможности такъв наем беше извън нашите сили. В такова положение бяха и други наши приятели студенти дошли от провинцията. Напрежението ражда в човешкия ум идеи. И това напрежение роди в главата на моя брат и някои наши съмишленици, поставени при същите условия като нас, идеята да направим жилище някъде в непосредствена близост до Изгрева. Пари за място нямахме. Намери се обаче човек, който имаше място, граничещо до Изгрева, който се съгласи срещу скромен наем да ни разреши да си построим там дървена къщичка.... Къщичката си направихме сами, в ранната пролет на 1926 година. Тогава беше свободно и за такива леки строежи нямаше ограничения. Материали имаше обилно и преизобилно навсякъде, в най-пълен асортимент и предлагани с най-голямо внимание и любезност. Направихме я по своеобразен начин: сглобяема от дъски.
към текста >>

52. Свещен съюз на души Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Жилището на художника През това време започнах да произвеждам ръчно запазените марки - изрязани ръчно, които се поставят на вратите на хладилниците.
Нов креват, нова луксозна покривка на кревата и завеса, която закрива кревата. Положението ми се подобряваше, защото започнах да работя в една постройка, бивш курник, 185 см на 205 см! Но беше условие за работа, което ми липсваше! В това време плащах месечно по 100 песи, на майката на работника аташе в легацията на Аржентина в Стокхолм, който ми даде 2000 шведски крони за да платя пътуването си до Буенос Айрес. Заключението върху всичко това беше: как Учителят е приготвил всичко, как Буча се е свързала с Магдалена, и как аз се свързах с Магдалена. Жилището на художника През това време започнах да произвеждам ръчно запазените марки - изрязани ръчно, които се поставят на вратите на хладилниците. Печелех 15 пъти повече от това, което ми плащаха във фабриката. Купих първата машина - бормашина и положението ми се подобри. Но, започна да се проявява завистта. Било е за мое добро! Там, където беше работилничката - бившия курник, съпругът на дъщерята на Магдалена, който се препоръчваше за много духовен, ми каза следното: - Ти с твоите особени идеи, няма да успееш в Аржентина!
към текста >>

Жилището на художника Сега ние живеем в един оазис!
Това беше кармична среща. При тази неочаквана среща носех книгата „Учителят“, която ми пратиха от България Борис и брат ми, поотделно. Писах от Аржентина на брат Борис. "Благословен да е деня, в който прекрачих прага на къщата ти." От визитата на Изгрева и след освобождението ми от мобилизацията, всичко което бях желал, беше осъществено. Всичко беше наредено от Горе. Жилището на художника Сега ние живеем в един оазис! Вън е безредие - друг свят, странен свят! Чувствам, че допирните точки с този свят вече са прекъснати и ако не е така не бих издържал. Работата също ме отдалечава от света. Със съседите връзките са: "Добър ден! Добър вечер!
към текста >>

53. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 4 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За да си съгради и живее в хубаво и удобно жилище?
... Хорски почести и слава, одобрения и похвали, висок пост и громко име — дали те заслужават усилията, употребявани за достигането им, дали те заслужават да ги дириш и прахосаш живота си по тях? . . За какво живее човек? — За да насити плътта си? За да нахрани и облаче тялото си? За да си съгради и живее в хубаво и удобно жилище? — С една дума, да потвърди факта че живее, че се е родил, като продължи съществуването си и рода си? Няма човек без идеал. Човек не може да живее без идеал! Отнемете идеала на живота във вселената и стрелката от часовника на вечността ще покаже — смърт! Отнемете идеала на човека, и той ще умре, ще се самоубие!
към текста >>

54. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 6 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако сравним средновековните замъци, или даже старите ни къщи, при схлупените им стрехи и, малки, прозорчета, със сегашните обширни, светли модерни постройки, с техните големи прозорци и високи тавани, лесно ще разберем, че еволюцията на човешкото жилище в хигиенично отношение се е изразявала в неговото все по-голямо приобщаване към слънчевите лъчи.
В противовес на досегашната култура на мрака, пропита до дъно с лъжа и жестокост, с лицемерие и фалш, из недрата на живота се надигат младите, сочни пъпки на една Нова Култура, на една слънчева култура, първите отличителни белези на която са любовта и братството между всички хора и същества, и чиито представители не ще се боят от лъчите на дневната светлина, нито ще считат за идолопоклонство да излязат рано сутрин и да присъединят своя глас към Великото Славословие, което цялата природа отправя към Бога, и, същевременно, да приемат своя дял от неизчерпаемата Божия благодат. Празникът на природата, — не от човека, а от Бога установения празник на вечно възраждащия се нов живот, ще бъде нейния пръв празник, нейната Нова Година! Храмът й ще бъде живата природа — с купол — синия небесен свод, и свещенослужители — слънцето, проводника на Божията Любов, която се излива над земята! И ще се разшири тя победоносно, разтопявайки в огъня на своята светлина и любов всички изкуствени граници, издигнати от човешкия егоизъм, и ще ни даде нови сърца и души, и ще съгради едно единствено в пределите на земята царство Царството Божие, и ще въздигне един единствен народ - народа на служителите Божии на земята! Пламен Д-р Стефан Кадиев — Сливен Слънцепоклонението но Бялото Братство Значението на слънцето като лечебен фактор се засилва все повече и повече. Ако сравним средновековните замъци, или даже старите ни къщи, при схлупените им стрехи и, малки, прозорчета, със сегашните обширни, светли модерни постройки, с техните големи прозорци и високи тавани, лесно ще разберем, че еволюцията на човешкото жилище в хигиенично отношение се е изразявала в неговото все по-голямо приобщаване към слънчевите лъчи. Поговорката, че гдето слънце влиза, болест не влиза, започва да бъде все по-добре разбирана и на дело проверявана. Достатъчно е да се види който и да било европейски, па и български морски плаж, за да се види — колко много се приближаваме днес към слънцето. Хората от по-старата ни генерация, не могат да си обяснят и всячески осъждат силно разрастващия се туризъм, планински летовища и хижи. Но науката намери научното име на това, което още старите римляни са разбирали и използвали в своите „солариуми“. Тя му даде името „ултра виолетови лъчи“ или „планинско слънце“ и започна неговото широко и благодатно употребление.
към текста >>

55. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 10 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато денят почва да клони към вечер, аз отново виждам орела, възвръщащ се към своето жилище, всред планинските висини, далеч от разделението, борбите и бъркотиите на живота.
Старото е изживяло своето време. Ние всички го познаваме, него и неговите плодове, и знаем, „че трънката никога не ще роди грозде“! И тъй, хора на новото време, ставайте от кътищата, в които до сега сте се тулили, явете се в светлината на слънчевия ден пред лицето на народа и го поведете напред към едно по-светло бъдеще! Целта на живота. Полъхва тих ветрец, носейки утринната свежест, раздвижват се сенките; аз виждам орел, който слиза от планинските височини; с неподвижно разпрострени криле се спуска той в долината и потъва в черната сянка, която планината отхвърля. Когато денят почва да клони към вечер, аз отново виждам орела, възвръщащ се към своето жилище, всред планинските висини, далеч от разделението, борбите и бъркотиите на живота. Същото нещо е и с човека, пред когото е проблеснало видението на Истината, който всред житейската борба е установил за себе си една вечна, неизменна цел. Макар той все още да блуждае всред преходящите явления, макар все още да се мами от призраци, все пак тази цел ръководи целия му живот; както орелът полита към своето жилище, така и той се издига над всички скърби, над всички преходящи удоволствия и радости. За човека, който се стреми да се освободи от сложността на живота, най-важното нещо е установяването на една вечна, неизменна цел. И това а не трябва да бъде някоя чужда цел, чуждо прозрение. Тази цел наистина трябва да бъде негова собствена, носена и родена от него чрез собствен опит, собствени огорчения, страдания и постижения.
към текста >>

Макар той все още да блуждае всред преходящите явления, макар все още да се мами от призраци, все пак тази цел ръководи целия му живот; както орелът полита към своето жилище, така и той се издига над всички скърби, над всички преходящи удоволствия и радости.
И тъй, хора на новото време, ставайте от кътищата, в които до сега сте се тулили, явете се в светлината на слънчевия ден пред лицето на народа и го поведете напред към едно по-светло бъдеще! Целта на живота. Полъхва тих ветрец, носейки утринната свежест, раздвижват се сенките; аз виждам орел, който слиза от планинските височини; с неподвижно разпрострени криле се спуска той в долината и потъва в черната сянка, която планината отхвърля. Когато денят почва да клони към вечер, аз отново виждам орела, възвръщащ се към своето жилище, всред планинските висини, далеч от разделението, борбите и бъркотиите на живота. Същото нещо е и с човека, пред когото е проблеснало видението на Истината, който всред житейската борба е установил за себе си една вечна, неизменна цел. Макар той все още да блуждае всред преходящите явления, макар все още да се мами от призраци, все пак тази цел ръководи целия му живот; както орелът полита към своето жилище, така и той се издига над всички скърби, над всички преходящи удоволствия и радости. За човека, който се стреми да се освободи от сложността на живота, най-важното нещо е установяването на една вечна, неизменна цел. И това а не трябва да бъде някоя чужда цел, чуждо прозрение. Тази цел наистина трябва да бъде негова собствена, носена и родена от него чрез собствен опит, собствени огорчения, страдания и постижения. Такава цел, веднъж установена, ще пролее светлина над обърканата мисъл и ще изясни смисъла на живота. Човек, който не е зърнал вечната, непреходящата цел, се губи в нашия хаотичен свят, както кораб без компас се губи в океана.
към текста >>

56. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дома на Човеколюбието ще съдържа обща църква, зала за международни събрания, есперантска библиотека, музей, клуб, жилище за бедни посетители и т. н.
Като вървим по тази стълба нагоре, да не мислим че сме на върха на своето развитие: в тази стълба на развитие между нас и пътя, към който се стремим, има още много път да се извърви. Разстоянието между човеците и ангелите е толкова голямо, има почти такова отношение, каквото има между един главоч, от който се е образувала жабата и човека. От гледището на ангелите, ние сме още жабички. Дoм на човеколюбието (Domo de Homamo) По инициативата на Г-н Онисабро Дегучи, Всемирното Човеколюбиво Общество (Universala Homana Asocio) предприема построяването на Дом на Човеколюбието, който ще бъде разположен в средата на Европа и ще струва около 1,000,000 долари. Като израз на универсалната любов към човека, Домът ще бъде уреден и администрират чрез езика Есперанто, който ще бъде единствения официален език в него. Дома на Човеколюбието ще съдържа обща църква, зала за международни събрания, есперантска библиотека, музей, клуб, жилище за бедни посетители и т. н. Дома На Човеколюбието по своята големина и величественост ще прилича на съвременните модерни палати. Оомото е готово да даде голяма част от посочената сума, обаче то не може да даде цялата. Затова ние се обръщаме към всички искрени хора на света, към бедни и богати, да дадат своите тухли за постройката на Дома. Всички мнения, предложения, проекти, които ни се съобщят относно формата на „Дома", мястото където да бъде построен, ще бъдат вземани пред вид. Искайте подробности.
към текста >>

57. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 18 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Докато растенията и животните поемат волно живите елементи на природата: въздуха, светлината, водата, хората са принудени да живеят в големи градове и селища, натрупани често пъти като сардели в някое мрачно многоетажно здание, което прилича по-скоро на затвор, отколкото на жилище, в което живеят „културни" хора, Тия мрачни затвори, в които гният сума човешки животи, под тежката хипнотична мора на вековни заблуди, са най-верен показалец за „културата" на съвременния човек.
Още в края на зимата всичко мъртво, безжизнено — някой недокапал лист, — както у дъбовете запример — започва да се отхвърля и дръвчето е готово да получи мощния прилив на слънцето. Във всеки жив организъм, — следователно и в човека слънчевия прилив извършва пролетес една коренна обнова: натрупаните излишъци в организъма, цялата оная инертна материя, която се е утаила в тъканите, започва под влияние на този възраждащ слънчев прилив да се изхвърля навън и да се заменя с нови, пресни елементи. С една реч туй, което става всеки ден с живия организъм, през пролетта е особено засилено и оживено. Ето защо, ония, които разбират законите, що регулират живите организми и частно човешкия, използват тази възраждаща мощ на слънцето и съзнателно подпомагат на живата Природа да извърши своята обновителна работа. Изключителните условия, при които живее днешния човек, крайно противоестествени и нехигиенични, му пречат да се нагоди към повелителните изисквания на природата. Докато растенията и животните поемат волно живите елементи на природата: въздуха, светлината, водата, хората са принудени да живеят в големи градове и селища, натрупани често пъти като сардели в някое мрачно многоетажно здание, което прилича по-скоро на затвор, отколкото на жилище, в което живеят „културни" хора, Тия мрачни затвори, в които гният сума човешки животи, под тежката хипнотична мора на вековни заблуди, са най-верен показалец за „културата" на съвременния човек. Не е въпроса да се проповядва побягване в гори и пещери, за да се повърнел човек към своето естествено състояние. Това е атавизъм. Въпросът е да съзнае човек своето положение на разумно същество в природата и да се нагоди в хармония с нейните закони. Човек не може и не бива да бъде ни като растенията, ни като животните. По силата на законите, които регулират неговото развитие, той не може да се възвърне към своя пещерен живот, ала може да си направи хигиенични селища, здрави, светли, просторни жилища, от които да лъха чистота и здраве.
към текста >>

58. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 20 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всичко това правят „силните", а те нямат дори свое жилище.
Те крачат смело и твърдо с единствения стремеж да живеят за да служат! Те носят високо над главите си светилника на едно ново верую, те разнасят с жива реч учението на Великия Изкупител. Спокойно и тихо те вървят, но сигурна е тяхната работа, здрава е тяхната стъпка!... Тези именно хора, които не се кичат с национална или партийна окраска, а имат едно общо Евангелие, Евангелието на Любовта, Мъдростта и Истината, се готвят за бран, за да обединят онова, що Отец е завещал. Те не могат да воюват с оръжие, те не могат да качват и свалят царе, те не могат да вземат властта. Всичко това правят „силните", а те нямат дори свое жилище. Но те могат да освобождавате човеци от духовно робство, те могат да съхранят чистото, нетленното, те могат да обичат истината и да умират за нея, те могат да се борят за правдата, те могат да прескочат синорите на тоя свят за да видят най-великото, най-чистото, най-свещеното, най после, те могат да създават епохи. Къде са те? — Навсякъде! Може би под вашия покрив. Потърсете ги, призовете ги и когато ги намерите, подайте им ръка и вървете напред!
към текста >>

59. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 34 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По подобие на това, Божествената Йерархия, която ръководи нашата еволюция, ни изпраща в училището на земята през всеки живот —ден и, при завършването му ние сме повиквани обратно в нашето небесно жилище, за да си починем и да се подготвим за учението на следващия живот.
Ако минералните вещества в нашето тяло не се втвърдяваха и така биха ни дали възможност да си останем млади в течение на милиони години, не би било необходимо да се прераждаме: ний бихме могли да вземаме уроците на живота в течение на неспирния ход на епохите. Но поради нашето невежество и злоупотребление с това тяло, то не трае повече от 70 години и, както казват, даже по-малко от половината на това време е средната продължителност на човешкия живот. Следователно, ако ние бихме прекарали тук само един кратък тридесет или четиридесетгодишен живот, ний не бихме могли да усвоим всички уроци, които ни се дават тука и това би било прахосване на енергия. Ний, като хора, сигурно не бихме построили училище, снабдявайки го с всички приспособления за обучение на учебниците за да го изоставим после само след еднодневна работа в него; това със сходно с една космична система, която изисква присъствието на учениците в училището на живота само през един живот—ден. След като се свърши първия учебен ден в училището, ние изпращаме учениците дома, за да усвоят уроците на тоя ден и да се подготвят за възприемането на следващите уроци, и това продължава дълги дни и години. По подобие на това, Божествената Йерархия, която ръководи нашата еволюция, ни изпраща в училището на земята през всеки живот —ден и, при завършването му ние сме повиквани обратно в нашето небесно жилище, за да си починем и да се подготвим за учението на следващия живот. Невъзможно е за нашите учители да напъхат в главата на един ученик, — колкото и рано да е развит той — всичкото онова знание, което трябва да се изучи в училището, ако за това те разполагаха само с един ден време. Същото нещо е и в училището на живота. Космичната мъдрост и космичната любов не могат да бъдат усвоени за късо време; цели епохи са нужни, защото Божествените качества не са гъбовидни растения, които могат да бъдат намерени пипнешком. Те приличат повече на мощния дъб, който се нуждае от столетие за своето пълно развитие, но който има, в замяна на това, сила и мощност, които са непостижими за гъбата. Освен това, характера и условията на духовния свят го правят неудобен за тази фаза на развитието, която човек трябва да прекара тук на физическия свят.
към текста >>

60. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дъщеря му 5-годишната Райна, постоянно молила родителите си да отидат в Русе, в старото свое жилище.
Защо отхвърляте културата па древните, когато Манс Мюлер ви доказа че тя превъзхожда европейската? Ето сега, ако вярвахте в безсмъртието но душата и в това, че тя слиза много и много пъти на земята вземайки, при раждането, ново физическо тяло, и че душите на мъртвите са при вас, вие щяхте да имате обяснение на днешното чудо. Аз ще ви го разкрия, а вие сте свободни де го приемете или не: „В тялото на това момиче се е поселил духът на друг човек, който говори всичките тези 12 езици. То става вече съвсем друга личност, която е скъсала със своето досегашно „аз". Случай на прераждане „Преди известно време един учител от Видин, чието име искаме да премълчим, ни беше отправил писмо, с което ни молеше да му дадем обяснение на следното чудо. Дъщеря му 5-годишната Райна, постоянно молила родителите си да отидат в Русе, в старото свое жилище. Г-к К. действително живял в Русе преди 7 години, отдето бил преместен във Видин. Там умрялo момиченцето му Марийка на 8 годишна възраст, а във Видин му се добило друго — сегашната Райна. Родителите са в недоумение, защото това дете не знае нито че са живели по-рано в Русе, нито пък е било там. През ваканцията обаче, бащата се съгласява да замине на разходка в Русе, като вземе със себе си и Райна.
към текста >>

61. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Жадуваното вътрешно спокойствие, мирът и радостта ще дойдат, и ще си направят жилище в нас.
Нека бъдем доволни от малкото, което живота всеки ден ни носи. Да го приемем, разберем и оценим както трябва, и тогава ще се уврим, че то е напълно достатъчно, че то е, което ни трябва за днешния ден, а утрешния — ще донесе своето си. Скачим ли, по такъв начин, своя индивидуален живот с великата инсталация на Всемирния Живот, ние вече няма за какво да се тревожим. Това, което е за нас. ще си дойде. Жадуваното вътрешно спокойствие, мирът и радостта ще дойдат, и ще си направят жилище в нас. Животът е толкова богат, такива неизчерпаеми съкровища той крие в себе си, че всеки който влезе в хармония с него, ще бъде завинаги обезпечен и задоволен. Животът е вечна хармония, и, ние, хората, не трябва да я нарушаваме, не трябва да правим изключение. Използваме ли разумно благата, които живота всеки ден ни носи, ние ще бъдем винаги здрави, доволни и щастливи. Да се възвърнем към златните правила за разумния живот, за да го почувстваме като истинско, непрекъсващо благо, и да бъдем вечно радостни. За българо-югославянското сближение Като че ли по силата на някакъв магически знак, изведнъж, отношенията между България и Сърбия влязоха в една съвсем нова, неочаквана фаза.
към текста >>

62. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Духът или животът, който изгражда формата като средство да се прояви, е, следователно, тъй различен от материята, с която работи, както един дърводелец е отделен и независим от къщата, която той изгражда за свое жилище.
Но що е това. което определя разликата във външните очертания на тази основна субстанция и многобройните форми, които виждаме около себе си? Това е всепроникващия Всемирен Дух, който се проявява във физическия свят чрез четири велики течения на живота, на различни степени на развитие. Този четиристранен духовен импулс моделира химическата материя на земята в разнообразните форми на четирите царства — минерално, растително, животинско и човешко. Когато една форма е извършила вече своята служба като проводник на живота в едно от трите по-висши царства, химическите сили я разрушават, за де може материята й да се възвърне към първоначалното си състояние и така да стане годна за изграждане на нови форми. Духът или животът, който изгражда формата като средство да се прояви, е, следователно, тъй различен от материята, с която работи, както един дърводелец е отделен и независим от къщата, която той изгражда за свое жилище. Както има хора, които са почти неспособни да разберат, че трябва да има висши светове, също така има някои, които, запознавайки се повърхностно с тия висши светове, усвояват същевременно навика да обезценяват значението на физическия свят. Такова поведение е също тъй неправилно, както това на материалиста. Великите и мъдри Същества, които провеждат волята и предначертанията на Бога, ни поставят в тази физическа среда за да учим велики и важни уроци, които не бихме могли да научим при други условия, наш дълг е де употребим нашето знание за висшите светове за да изучим по най-добрия възможен начин уроците, които материалният свят има за задача да ни даде. В известен смисъл физическият свят е нещо като образцово училище, като опитна станция, гдето се учим, за да можем да работим правилно в другите светове. Това е таке, безразлично дели ние съзнаваме или не съществуването на други светове, и то показва великата мъдрост на тези, които са изработили тоя план.
към текста >>

63. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нови Орлеан е на повече от 2000 километра от тук, а до тогава аз не бях се отдалечавал повече от 160 километра от моето жилище.
Но той ми направи силно впечатление и образа на бащата и на двете му деца бе тъй живо отпечатан в моята памет, че бих ги познал всред тълпата на най-големия град. И какво бе моето учудване, когато, на другия ден след този сън. точно в момента когато привършвах приемните изпити на училището, аз чух на вратата същите тия удари, които бях чул на сън, отворих и видех същия посетител и неговите две деца! Останалото последва: ний имахме същия разговор, какъвто бе тоя през време на съня. Ще прибавя към това, че този господин ми беше съвършено непознат. Нови Орлеан е на повече от 2000 километра от тук, а до тогава аз не бях се отдалечавал повече от 160 километра от моето жилище. М. И. О с т и н мирови съдия Мидълтаун, Ню Йорк ХИМНЪТ НА НОВАТА ЕРА От векове далечни аз следя как в’ефира Върви във вихрен танец на Феба дъщерята. През зодиака как тя стъпки си пробира — От минало незнайно без шум бдя над земята. Познато е на мене нейното отклонение пътя й начертан от силите небесни, И нейните мечти и леко поведение, Злини и добрини на мене са известни. Какво тя е вършила и синовете нейни, Потънали цели в своите пороци, Как скитали са дълго по пътя безидейни, Аз зная и нея и нейните отроци.
към текста >>

64. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Страданията на лишената от любов, съчувствие и спокойствие душа не са по-малки от тия на тялото, лишено от хляб, облекло и жилище.
Мидълбийк) Рак и охлювица (басня от Дядо Благо) ЗА ХЛЯБА Хората днес търсят преди всичко хляб, т. е. материални блага, но не знаят и не искат да разберат, че тия блага не ще им бъдат дадени преди те да изправят живота си. Материалните блага са отнети днес на хората именно затова — за да се осъзнаят и да изправят живота си съобразно великите Божествени закони. Каквото и да се прави, страданията, кризите, бедствията, противоречията винаги ще следват хората, докато те не разберат, че тяхното лично щастие и благоденствие е свързано с щастието и благоденствието на другите и докато в своите постъпки не вземат пред вид общите интереси. И не само материалните блага, но и всички други блага ще бъдат отнети от човека, който мисли само за себе си. Страданията на лишената от любов, съчувствие и спокойствие душа не са по-малки от тия на тялото, лишено от хляб, облекло и жилище. Напротив, духовния глад, духовния мраз и духовната нищета, в които изнемогват днес душите на хората, са много по-страшни и по-опасни от физическите. Какво струва ситостта на тялото и хубавото облекло и жилище. когато душата се къса от болки, когато съвестта е нечиста, когато няма мир, спокойствие и истинска вътрешна радост, плод на душевна чистота? Какво струват всички материални богатства на земята, когато липсва истинската, искрена и чиста любов? Какво струва всичкото земно знание, когато в него липсва истинската светлина за живота, и когато то се употребява за зло вместо за добро ?
към текста >>

Какво струва ситостта на тялото и хубавото облекло и жилище.
Материалните блага са отнети днес на хората именно затова — за да се осъзнаят и да изправят живота си съобразно великите Божествени закони. Каквото и да се прави, страданията, кризите, бедствията, противоречията винаги ще следват хората, докато те не разберат, че тяхното лично щастие и благоденствие е свързано с щастието и благоденствието на другите и докато в своите постъпки не вземат пред вид общите интереси. И не само материалните блага, но и всички други блага ще бъдат отнети от човека, който мисли само за себе си. Страданията на лишената от любов, съчувствие и спокойствие душа не са по-малки от тия на тялото, лишено от хляб, облекло и жилище. Напротив, духовния глад, духовния мраз и духовната нищета, в които изнемогват днес душите на хората, са много по-страшни и по-опасни от физическите. Какво струва ситостта на тялото и хубавото облекло и жилище. когато душата се къса от болки, когато съвестта е нечиста, когато няма мир, спокойствие и истинска вътрешна радост, плод на душевна чистота? Какво струват всички материални богатства на земята, когато липсва истинската, искрена и чиста любов? Какво струва всичкото земно знание, когато в него липсва истинската светлина за живота, и когато то се употребява за зло вместо за добро ? Какво струва грубата сила и власт, когато в тяхната основа не стои Правдата? Да потърсим първом истински реалните духовни ценности и сили, защото само когато придобием тях, ще можем да имаме и всичко останало.
към текста >>

65. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това е също както когато на един дърводелец са дадени куп дъски, с които да си направи жилище, в което да живее, но е оставен свободен да го направи по начин какъвто желае.' С изключение на случаите, когато имаме много напреднали същества, тази работа на Аза е почти без значение при сегашното състояние на човешката еволюция.
Макар че при сегашното състояние на еволюцията никога нямаме пълна хармония между материалите, съставляващи тялото, нещо което би характеризирало едно съвършено тяло, все пак противодействието не трябва да бъде така силно, че да разрушава организма. Така макар че закона за наследствеността е верен преди всичко по-отношение на материалите на физическото тяло, а не и за душевните качество, които са напълно индивидуални, идващият дух също извършва известна работа и върху физическото тяло, въплотявайки в него квинтесенцията на неговите минали физически качества. Никое тяло не представлява само смес от качествата на неговите родители, макар, че духът е ограничен да употребява само материали, взети от телата на бащата и майката. Следователно, един музикант ще се роди там, гдето ще може да намери материал за изграждане на една гъвкава ръка и деликатно ухо, с неговите чувствителни кортиеви струни и с неговото акуратно устройство на трите полуокръжни канали. Нареждането на тези материали, обаче, е до определена степен под контрола на Аза. Това е също както когато на един дърводелец са дадени куп дъски, с които да си направи жилище, в което да живее, но е оставен свободен да го направи по начин какъвто желае.' С изключение на случаите, когато имаме много напреднали същества, тази работа на Аза е почти без значение при сегашното състояние на човешката еволюция. Най-голяма свобода ни е дадена при изграждане на астралното тяло, твърде малка при това на етерното тяло и почти никаква при физическото тяло: а дори и това малко с достатъчно за да направи всеки индивид израз на неговия собствен дух и различен от своите родители. Когато оплодяването на яйцето е вече извършено, астралното тяло на майката работи върху него през един период от осемнадесет до двадесет и един дни, като Азът остава вън в астралното и умственото тела, макар и винаги в тясна връзка с майката. След свършване на този срок, Азът влиза в тялото на майката. Звънцеподобните носители тогава падат долу над главата на етерното тяло и звънецът се затваря в основата си. От това време душата бди постоянно над своето бъдещо тяло, докато стане раждането на детето и новия живот започне.
към текста >>

66. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава там се родила една дъщеря и веднъж, когато тя била около двегодишна, той излязъл една сутрин от дома си като отишъл да почиства едно място, на известно разстояние от жилището му.
Роберт разказа своята история. Преди осемнадесет години той живеел в Лондон, гдето неговия баща бил пивовар. Той се залюбил с момичето, което служело при тях. Баща му се възпротивил и затова той избягал с любимата си в Австралия, след като се венчали. Тук той се задълбочил в пущинаците, гдето очистил място за една малка ферма и съградил една малка колиба до един поток, точно както било описано от малкото момиченце. Тогава там се родила една дъщеря и веднъж, когато тя била около двегодишна, той излязъл една сутрин от дома си като отишъл да почиства едно място, на известно разстояние от жилището му. Тогава дошъл при него един полицай, който му казал, че го арестува заради един обир на банка, извършен през нощта, когато г. Роберт напуснал Англия. Полицаят го проследил до тук, мислейки го за автор на престъплението. Г. Роберт го молил много да отидат до жена му и детето му да им се обади, но, мислейки че това е хитрост, с която той иска да го заведе в ръцете на своите другари, полицаят отказал и го завел на брега, гдето имало полицейски пост. След това бил заведен е Англия, гдето бил разпитан и невинността му доказана.
към текста >>

67. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Радостта ли доведе ти и моето жилище?
Той изял сиренето и после казал: — Миналата година пях преди да изям сиренето и го изпуснах, но сега ще изям сиренето и после ще пея. * * * Някой път хората пеят преди да са развили своите добродетели и ги изгубват, а някой път ги развият и след това пеят. (Из Беседите) СТРАДАНИЕ Когато бях млад, сърцето ми бе обгърнато от голяма тъга. Но яви се Бог, почука на моята врата и каза: — Няма ли да отвориш на госта, когото Аз съм ти довел? — Господи, казах аз, аз мечтая за такъв гост, който би заглушил моята тъга. Радостта ли доведе ти и моето жилище? — Не, отвърна Бог, — не радостта, но страданието, то е най-добрия гост, който бих могъл да ти дам днес. — Господи, казах аз, сърцето ми се разкъсва от голяма тъга. Страданието не ще може да ми помогне. Милосърдният Бог погледна на мене с кротък, неизменимо дълбок поглед и отлитна далеч от мен, а заедно с Него и страданието. Тогава аз тръгнех да търся радостта.
към текста >>

68. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Ето жилището на нашата Царица на Лотоса“, каза човекът.
„Дали за тайните на растежа на растенията? Или за тайните на растежа на греха и лъжата? Не, дете, не ме гледай така, но размишлявай върху моите думи и по-късно ти ще ги разбереш. Сега, ела с мене и не се страхувай.“ Той взе ръката ми в своята и ме поведе под големите листа на растенията, към шума на водата. Как чуден изглеждаше за моя слух тоя сладостен музикален ритъм! „Ето жилището на нашата Царица на Лотоса“, каза човекът. „Седни тук и съзерцавай нейната красота, докато аз работя, защото ти не можеш да ми помогнеш в това, което трябва да правя.“ Аз паднах върху зелената трева и гледах, гледах с удивление, с възхищение, с един почтителен страх! Тази вода, тази вода със сладостния шепот съществуваше само за да оживява царицата на цветята. Аз си казах мислено: „Ти си наистина царицата на всички цветя, които можем да си представим.“ „Белият Лотос“ И както гледах мечтателно белият цвят, който, в моя младежки ентусиазъм, ми се струваше живо същество, с неговата сладка коронка и златен прашец, истинска емблема на чистата и възвишена любов, като гледах, цветът като че ли започна да изменя своята форма, да расте и да се приближава към мене. И, пиейки от извора на тази сладко шепнеща вода, навеждайки се да поднеса нейните разхладителни капки към моите устни, аз видях една жена с бяла кожа и с коси като златен прах. Изненадан, аз гледах и се стараех да се подвижа, за да отида към нея, но преди още да мога да направя едно движение, моето съзнание ме напусна напълно и аз предполагам, че съм припаднал.
към текста >>

69. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Нашето светилище е центъра на нашето жилище, и само неговата близост е достатъчна, за да ни изпълни със сили.“ Имах същото впечатление, както когато Агмад за пръв път ме беше окуражил с глас.
Тя се допираше до входа, но беше вдълбана в стената на коридора. Струваше ми се, че сега вървя без намесата на моята воля; наистина, моята воля би ме отвела назад, към слънчевата светлина, която, заедно с цветята, правеше от живота една славна реалност, а не грозен сън, надминаващ всяко въображение. Вратата бе там и Агмад се спря, слагайки ръката си на нея. Той се обърна и ме погледна. „Не се страхувай никак“, каза той със своя тих и спокоен глас. „Нашето светилище е центъра на нашето жилище, и само неговата близост е достатъчна, за да ни изпълни със сили.“ Имах същото впечатление, както когато Агмад за пръв път ме беше окуражил с глас. Подигнах с усилие очите си към неговите, за да видя същото окуражаване, както тогава, върху неговото величествено лице. Но всичко, което видех, беше невъзмутимото спокойствие на неговите сини очи; те бяха без милост: моята душа, обзета от вцепенение, прозре напълно в тях, в този момент, жестокостта на грабливите животни. Той се обърна и отвори вратата; след това, като мина пред мен, той я задържа отворена, за де мога де го последвам. И аз го последвах, наистина, макар че нозете ми се подкосяваха под мене и като че ли ме отвеждаха към бездната. Влязохме в една стая с низък таван, осветена от широк прозорец, поставен високо на стената.
към текста >>

70. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Също нещо е с човешкото жилище.
които не влизат вече в робота, като парцали, износени обуща, счупени съдове, извехтели мебели, и какво ли не още. Не само че не влизат вече в работа тия неща, не само заемат место, но и събират прах, стават и место за развъждане на микроби и молци. И за да се освободи от тях, от време на време тя тършува из всички ъгли на къщата, хвърля това, което не й е нужно, изтърсва черги, килими, завеси и т. н. измита и измива навсякъде, боядисва врати, белосва стени. И къщата светва, като нова. Също нещо е с човешкото жилище. Подобно на грижливо подържана къща, и тялото трябва да се почиства от време на време. Най доброто време за това е лятото, когато се намират в изобилие зеленчуци, плодове и плодни сокове. Чрез такова почистване от тялото ще бъдат изгонени много отрови и то отново ще добие своята пъргавост и живост. Това почистване може да се извърши по два начина: чрез късо въздържане от храна — два или три дни — или ограничена диета в продължение на две три седмици. Първият начин е по-добър, но и втория има добри страни.
към текста >>

71. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И аз почнах да мисля с учудване за простото жилище, където бях отгледан.
Глава IX. Беше нощ. Бях сънлив и доволен, защото бях щастлив тъй като бях се забавлявал, тичайки на разни (страни в ароматизирания въздух. Цялата вечер аз бях спал на леглото си сред цветята, които парфюмираха стаята ми и аз сънувах странни сънища, в които всяко цвете се превръщаше в една засмяна фигура и ушите ми бяха пълни с песни на магични гласове. Аз станах внезапно и мислех, че още сънувам, защото лунната светлина влизаше в моята стая и падаше върху чудните цвета. И аз почнах да мисля с учудване за простото жилище, където бях отгледан. Как съм можал аз де живея там? Защото сега ми не струваше че живота седи именно в красотата. Бях напълно задоволен. Докато, легнал, аз гледах лунната светлина, внезапно вратата бе отворена отвън. Галерията бе пълна със светлина, с толкова блестяща светлина, че светлината на луната изглеждаше сянка пред нея, и аз бях като ослепен.
към текста >>

72. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Чрез дрехите и жилището, той взема само една част от тях, затваря ги под облеклото и жилището си.
За да се запази човекът от атмосферните влияния, направил си е дрехи, построил си е къщи. Чрез тях той се изолира от тия вредни за него влияния. С тия средства той, от една страна, се пази от тия неблагоприятни влияния, но същевременно се и отдалечава от средата на живота, живата природа. Така, неговата кожа трябва да е в съприкосновение с чистия въздух, със слънчевата светлина. Той трябва да диша чистия, свежия въздух. Чрез дрехите и жилището, той взема само една част от тях, затваря ги под облеклото и жилището си. които, откъснати от живата природа, се развалят, повяхват и стават негодни, точно така, както става негодна водата, откъсната от живия текущ планински извор, цветето откъснато от живото стебло. Въздухът под дрехите, в стаите, се разваля, размътва се. Трябва да се опресни. Как става това? — Отваряме прозорците, навлиза жива струя въздух, жива изобилна светлина.
към текста >>

73. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Хюго, което ние самите, със собствените си ръце, строим в мрака и което по-късно ще трябва да послужи на всички ни за жилище.
Бъдещето сега се твори. То е в нашите ръце. Затова нека го създадем както трябва. Нека го създадем от най-благородното в сърцата си и от най-възвишеното в умовете си. „Бъдещето е едно тайнствено здание, казва В. Хюго, което ние самите, със собствените си ръце, строим в мрака и което по-късно ще трябва да послужи на всички ни за жилище. Но може да настъпи ден, в който то да се затвори над главите на ония, които са го строили и понеже го строим днес, за да живеем в него утре . . . нека тогава построим туй бъдеще от всичко онова що е най доброто в нашата душа, а не от най-лошото: нека го построим от любов, а не от гняв. Нека го направим светло, а не мрачно; нека го направим палат, а не затвор! “ Къде е изхода?
към текста >>

74. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Целия си живот той прекарал на село всред оскъдица, само последните девет месеца имал честта да бъде гост на английския крал, който като слушал за преголямата старост на този свой поданик, пожелал де го извади из неговото бедно жилище и да го прибере в двореца.
„Блажени са чистите по сърце“, казва Христос. Да запалим, прочие, огъня на будната творческа мисъл, която ще просее, ще отдели житото от плевела и ще изгори всичко нечисто в нас. Да се очистим! Защото Велик Ден ще има само за тези, които са се очистили. П. КЪМ ПО-СМИСЛЕН ЖИВОТ (По случай деня на трезвостта — 4 април) В края на седемнадесетото столетие, в царуването на Едуард IV, в Англия умрял един селянин на име Томас Паар, не възраст 152 години и 9 месеци. Целия си живот той прекарал на село всред оскъдица, само последните девет месеца имал честта да бъде гост на английския крал, който като слушал за преголямата старост на този свой поданик, пожелал де го извади из неговото бедно жилище и да го прибере в двореца. Тук щастливият Паар бил гощаван царски, но смъртта му завидела и го грабнала от царската трапеза. Великият по това време придворен лекар Харвей, същият, който пръв откри кръвообращението у човека и с това обезсмърти името си в науката, аутопсирал тялото на Паар и открил че тялото му било в отлично състояние; хрущелите на гръдната кост не били се още вкостенили; на ръцете си имал черни косми; вътрешните му органи били още здрави. Д-р Харвей приписал смъртта но смяната на простата и бедна храна, с която се хранел Паар, до като бил на село, с богатите блюда в двореца, както и на Лондонския влажен и мъглив въздух. Така ние виждаме, че още преди 200 години тоя прочут учен отдал голямо значение за достигане до дълбока старост на същите ония неща, които днешната наука сочи, като единствени и безпогрешни, именно: простата храна, чистия въздух, умерения живот и др. Но не само англичанинът Паар е пример на такъв дълъг живот.
към текста >>

75. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 191 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

мисли постоянно за евтини неща — евтино жилище, евтина храна, евтино облекло — попада в течението на оскъдицата, на робството, на боязливостта.
Пътувайте винаги охолно, слизайте в най-добрите хотели, обличайте се с вкус! Ако парично не сте в състояние да правите това, правете го поне мислено. Това ще бъде първата стъпка към успеха. първата стъпка на тия, които сполучват! Който от криворазбрана пестеливост. мисли постоянно за евтини неща — евтино жилище, евтина храна, евтино облекло — попада в течението на оскъдицата, на робството, на боязливостта. Плановете и взглядовете му върху живота се парализират от това. крилата му се пречупват. Атмосферата на оскъдност, която човек поглъща дълго време, влияе и на духа. Тя веднага се усеща от всички хора на успеха. Това трябва добре де се помни.
към текста >>

76. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Избави тия, които чуят и направи моя храм отново жилище на Духа на Истината.
Говори на моя народ и му кажи великите истини; кажи им че душата живее и има благословението, поне докато не се е потопила в злото; кажи им. че има свобода и мир за всички тези, които се освобождават сами от желанието; кажи им да обърнат тогава погледите си към мен и до намерят покой а моята любов; кажи им. че лотосовият цвят е във всяка душа и че той ще се разтвори широко в светлината ако само не се отравят неговите корени; кажи им да живеят в невинността и да търсят истината и аз ще дойда и ще търся заедно с тях, и ще им покажа пътя, който води към това място на мир, гдето всичко е красота и гдето всички са щастливи. Кажи им, че аз обичам моите деца и желая да обитавам в техните къщи и да им донеса това вътрешно задоволство, което струва повече от всяка материална придобивка. Кажи им тези неща с глас силен като зов на тръба който не може да бъде криворазбран. Избави тия, които чуят и направи моя храм отново жилище на Духа на Истината. Храмът трябва да се разруши, но той не ще се разруши в безчестие. Египет трябва да загине, но той не ще загине в невежеството. Той ще чуе един глас, който ще бъде незабравим за него, и думите, които този глас ще произнесе, ще бъдат тайнственото наследство на вековете и ще бъдат произнасяни под друго небе — те ще предизвестят зората, която трябва да изгрее след дългия крак. Ти, най-младият, ти, който си едновременно и силен и слаб, бъди готов! Битката наближава, не отпадай.
към текста >>

77. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да поддържаме тялото си и жилището си в образцова чистота и то е нещо обикновено, но резултатите вкупом ще ни наградят богато с нови радости, от които до сега сме били лишени.
— Кой са тези малки неща? Ами да направиш една реформа в храненето, като изхвърлиш месото, спиртните питиета, тютюна и разните други излишества. Да се научи човек да се храни правилно, и се привикне добре да дъвче. той тогава ще оцени действително много по вече храната, от колкото до сега и ще извлече безспорно много по-голяма полза. Да се научим да ценим чистия въздух и да привикнем да дишаме дълбоко и плавно и това е малка работа. Да поддържаме тялото си и жилището си в образцова чистота и то е нещо обикновено, но резултатите вкупом ще ни наградят богато с нови радости, от които до сега сме били лишени. Да знаеш лечебната сила на топлата вода и да привикнеш да я употребяваш, това ще намали 25 % от заболяванията, на които иначе си изложен. Да знаеш кога, в кои часове да лягаш да спиш, кога и как да правиш физически и други упражнения — това са все малки неща, които всеки трябва да знае. В лекциите си Учителя обстойно изнася тия въпроси в една нова светлина, от където всички интересуващи се могат да почерпят знания. При друг случай ще се спрем поотделно на някой от горните въпроси. „Човек не може да бъде здрав, ако не се храни правилно и не може да бъде силен ако не диша правилно, а храната носи здраве на човека, а въздуха му дарява сила“.
към текста >>

78. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И Ние ще дойдем и ще направим жилище в него.“ Човекът, в който живее Бог Отец и синът Христос, е буден дух.
Като говори за деянията, които Отец е направил чрез Него, Христос каза: Който вярва в мене, той ще прави същите дела които Аз правя; и Той ще преви по-големи от тези, понеже аз отивам при Отец си. Где са носителите на светлина в днешните религиозни системи? Где са училищата на ученичеството? „Който има моите заповеди и ги съблюдава, той е Възлюбен от Отец ми, и аз ще го обличам и ще му се изявя. Ако някой Ме обича, той ще съблюдава словото Ми и Отец ми ще го обича. И Ние ще дойдем и ще направим жилище в него.“ Човекът, в който живее Бог Отец и синът Христос, е буден дух. Той има знание за Истината. Той е ново създание. Умът Христов функционира в него и чрез него живеейки в Духа на Истината и имайки знания за всички тайни, той не спори с хора за религиозни подробности (въпроси). Ето относителността на децата на света. Със своите аргументи те се мъчат ла убедят другите за своите добродетели и просветеност.
към текста >>

79. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Туберкулозният проблем не ме интересува, защото моето жилище е хигиенично.
А ето че законът на скачените съдове започва да се обажда. За мене е важно моето дете да бъде здраво. Но неговото здраве не е гарантирано, ако детето на моя беден съсед е болно от скарлатина. За мене е важно аз да бъда здрав. Но кой ще ми запази здравето, ако водата от градския водопровод е заразена от коремен тиф ? Туберкулозният проблем не ме интересува, защото моето жилище е хигиенично. Но кой ще ми запази здравето от болната слугиня, от кафенето, от улицата, учреждението, гдето болни мои близки, без хигиенични навици, храчат и разнасят заразата? Аз мога спокойно и смело да гледам другите хора, защото имам няколко милиона лева в банката и само от лихвите им мога да живея. Но ето —аз съм свързан с монетната система и с банковите операции. Едно обезценяване на лева, един фалит на банката и аз съм последен бедняк. Не се иска голяма прозорливост, за да се разбере, че законът за скачените съдове неумолимо действа както в нашия индивидуален, така и в нашия обществен и международен живот: цени на житото, на гроздето, на дрехите, и т. н.
към текста >>

80. Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208) Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

който слезе на земята да спаси света, чрез словото на първия богочеловек, говореше и казваше на хората: „Който слуша словото ми и изпълнява заповедите ми, в него аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище за да пребъдваме там и да сме едно с человека“.
Лулчев Преглед – С. К. Книжнина (за книгата „Лица и души“ на Георги Радев – Стефан Раждането на Спасителя Преди две хиляди години, един от великите синове на Бога-Любов — Христос, слезе на земята със своята божествена същност и за първи път се роди между человеците, в душата, в разума и в сърцето на богоугодния человек Исус. Тогава божественият син Христос и человеческият син Исус станаха едно и се яви първият богочеловек, който се нарече Исус-Христос. Този първи богочеловек стана Учител на света и със словото си, с живота си и с делата си изяви на человеците Божията Воля, от чието изпълнение зависи живота им, и божествените закони, чрез чието приложение всички ще станат богочеловеци и ще се спаси света от разрушенията на смъртта и от робството на животинската си природа, която е източник на всичките человечески мъчения и нещастия. Преди две хиляди години божественият син Христос. който слезе на земята да спаси света, чрез словото на първия богочеловек, говореше и казваше на хората: „Който слуша словото ми и изпълнява заповедите ми, в него аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище за да пребъдваме там и да сме едно с человека“. И наистина, оттогава насам божественият син Христос се роди в душите, умовете и сърцата на мнозина богоугодни хора, които също станаха богочеловеци и Учители на света по подобие на първия богочеловек. Спасителят на света, синът на Бога-Любов —Христос, се ражда в душите, умовете и сърца-та само на онези хора, които напълно живеят съобразно Божите закони и заповеди, изявени чрез словото на първия богочеловек и чрез това на мнозина други богочеловеци, които със словото си, с живота си и с делата си са станали братя на първия. Христос ще се роди и ще направи жилище да пребъдва заедно с Отца си у онези человеци, чиито души са вече готови да бъдат носители на Любовта, която се грижи за спасението на целия свят; чиито умове са готови да бъдат носители на мъдростта и с роденото от нея знание да послужат за повдигането на цялото човечество; чиито сърца са чисти и готови да бъдат носители на доброто и с родената от него обич да даряват цялата на всички същества, подобно изворите с чисти води. Когато Христос се роди в душите, умовете и сърцата на всички хора и всички на земята станат богочеловеци, тогава ще настане царството Божие и Господ Бог Вишний ще пребъдва между хората, защото всички ще Му бъдат синове и ще изпълняват Волята му, в която е благото на человеците. И. А.
към текста >>

Христос ще се роди и ще направи жилище да пребъдва заедно с Отца си у онези человеци, чиито души са вече готови да бъдат носители на Любовта, която се грижи за спасението на целия свят; чиито умове са готови да бъдат носители на мъдростта и с роденото от нея знание да послужат за повдигането на цялото човечество; чиито сърца са чисти и готови да бъдат носители на доброто и с родената от него обич да даряват цялата на всички същества, подобно изворите с чисти води.
Този първи богочеловек стана Учител на света и със словото си, с живота си и с делата си изяви на человеците Божията Воля, от чието изпълнение зависи живота им, и божествените закони, чрез чието приложение всички ще станат богочеловеци и ще се спаси света от разрушенията на смъртта и от робството на животинската си природа, която е източник на всичките человечески мъчения и нещастия. Преди две хиляди години божественият син Христос. който слезе на земята да спаси света, чрез словото на първия богочеловек, говореше и казваше на хората: „Който слуша словото ми и изпълнява заповедите ми, в него аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище за да пребъдваме там и да сме едно с человека“. И наистина, оттогава насам божественият син Христос се роди в душите, умовете и сърцата на мнозина богоугодни хора, които също станаха богочеловеци и Учители на света по подобие на първия богочеловек. Спасителят на света, синът на Бога-Любов —Христос, се ражда в душите, умовете и сърца-та само на онези хора, които напълно живеят съобразно Божите закони и заповеди, изявени чрез словото на първия богочеловек и чрез това на мнозина други богочеловеци, които със словото си, с живота си и с делата си са станали братя на първия. Христос ще се роди и ще направи жилище да пребъдва заедно с Отца си у онези человеци, чиито души са вече готови да бъдат носители на Любовта, която се грижи за спасението на целия свят; чиито умове са готови да бъдат носители на мъдростта и с роденото от нея знание да послужат за повдигането на цялото човечество; чиито сърца са чисти и готови да бъдат носители на доброто и с родената от него обич да даряват цялата на всички същества, подобно изворите с чисти води. Когато Христос се роди в душите, умовете и сърцата на всички хора и всички на земята станат богочеловеци, тогава ще настане царството Божие и Господ Бог Вишний ще пребъдва между хората, защото всички ще Му бъдат синове и ще изпълняват Волята му, в която е благото на человеците. И. А. Изворски Наука и окултизъм Бавно, но сигурно, съвременната наука, в лицето на своите първи представители, върви неотклонно към разкриване, приемане и признаване на великите и вечни истини на божественото знание — окултизма. Благодарение на наистина огромния постижения на науката в областта на материалния свят, мнозина от нейните представители се възгордяха, помислиха, че това е всичко, отхвърлиха с насмешка идеята за Бога, за безсмъртие на човешкия дух и не-видим свят и оставяха без внимание всички факти и доводи, които водеха към това. Така се дойде до надмощие на материалистичното светоразбиране в науката, благодарение на което в училища и университети почнаха да учат, че Бог е фикция, че човешката душа е само „сбор от душевни преживявания“ (!) и че произхода на религиозните вярвания се дължи на страха на първобитния човек от непознатите, тайнствени за него сили на природата.
към текста >>

81. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Животът се нуждае от истински велики народи, които са велики именно за това, защото в тях няма мизерия, няма невежество, няма ограничения, няма престъпления, тъма безработица, няма гладни и голи, няма насилия и братоубийства, а има цъфтяща култура, има работа, просторно светло жилище, здрава храна и всички възможности за индивидуално развитие и усъвършенстване за всички негови членове, има простор, свобода, светлина, има истински човешки живот за всички.
Защото Божественото съзнание, включва, в пълно хармония, истинският интереси на всички народи, в които няма и не може да има взаимни противоречия, както няма такива между органите на един организъм при неговия естествен развой. Велика България може и трябва да се изгради. Но тя трябва да се изгради не със силата на меча, но със силата на Духа! Нейният основен принцип трябва да бъде не да взема, да потиска, да изсмуква, да разделя и да владее, а напротив — да дава, да разпръсква щедро навсякъде и безспир великият духовни съкровища, които е придобила в своето могъщо вътрешно творческо усилие, без да пролее капка кръв, без да насили когото и да било. Животът се нуждае от велики народи, велики по своята духовна мощ, велики по своето разум но устройство, по своето всеобщо благоденствие, по своята истинска култура, по своята наука, изкуство, музика, литература, по своя възвишен, хармоничен, разумен, добродетелен и здрав човешки живот. Животът се нуждае от истински велики народи, които са велики именно за това, защото в тях няма мизерия, няма невежество, няма ограничения, няма престъпления, тъма безработица, няма гладни и голи, няма насилия и братоубийства, а има цъфтяща култура, има работа, просторно светло жилище, здрава храна и всички възможности за индивидуално развитие и усъвършенстване за всички негови членове, има простор, свобода, светлина, има истински човешки живот за всички. Такъв велик народ ще бъде за пример и образец в света. Той ще пръска навсякъде светлина, ще грее като слънце и към него ще бъдат отправени очите на всички останали народи. Такъв велик народ ще пребъде във виковете. Неговата слава и мощ няма да рухнат като картонен замък, както рухва всяко величие, изградено със силата на меча. В такъв велик народ ще се родят велики души, велики умове, велики характери и сърца — велики гении във всички области на живота, които ще създадат наука, литература, изкуство и всестранен културен напредък, каквито светът досега не е виждал.
към текста >>

82. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В оградата на това жилище всеки живот е свещен.
Пашов (следва) ИЗ ЖИВОТА НА ПОСВЕТЕНИТЕ (Из романа „Елексира на живота“ от В. К. Крижановска) В течение на няколко минути Супрамати не можеше да снеме очите си от чудната картина. Най-после, като си спомни, че Ебрамар го чака, побърза да седне до разкошно сервираната маса. Двама юноши, в бели дрехи, стояха до столовете. Ебрамар пръв притегли към себе си блюдото с овошки и с усмивка каза: — Нашата трапеза, може би, няма да те задоволи, тъй като тук ти няма да намериш нито месо, нито дивеч, нито риба. В оградата на това жилище всеки живот е свещен. Тук не се пролива нито капка кръв и нито един от местните жители не желае да се омърси с нечиста разлагаща се храна. Само по-низко стоящата част на човечеството, още по-близка до животинското царство може да се приспособи към тоя чудовищен начин на хранене — към унищожение на съществата, населяващи земята и изяждане на труповете. В тая отвратителна храна, та даже и в миризмата на кръвта в отровената от разложения атмосфера, макар и вашите престъпни чувства да не усещат, това трябва да се търси истинската причина за слабостта, тежките болести и смъртоносните епидемии, които измъчват човечеството. В тая причина се крият зародишите на грубите и кървави инстинкти и разюздани страсти, принизяващи човека до степента на животното. Супрамати слуша с интерес това и с отвращение си мислеше за кървавия ростбив и за другите ястия от тоя род, които той, като истински англичанин, особено много обичаше.
към текста >>

83. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Докато не се събуди човешкото в хората, докато човек не приготви жилище на Бога в себе си, докато той не стане жив храм на Бога, на всичко велико и красиво, докато Христос не възкръсне в неговата душа и Божественото в него не вземе надмощие, той ще си остане див, взе маши надмощие в него недостатъците, несъвършените прояви долното, низкото и свирепото.
* В твоя вечен път върви С дух свободен, царствен смел През страдан’я, мрак, сплетни Към Велика, Свята Цел! В. Недев НАШАТА ПЪРВА ЗАДАЧА Хората носят в себе си нещо несъвършено, нещо което не спада към човешкото, нещо диво, което не е още опитомено и не е впрегнато в работа. В хората — както в отделният човек, така и в обществото — има една неорганизирана сила, която трябва да се организира и канализира. Докато тая сила не се организира, докато не се впрегне на работа и сложи на своето място, докато човек не й стане господар, а тя негов слуга, винаги ще има груби борби, винаги ще се водят войни, винаги ще има тенденции да заграбват чуждото, да нападат. Причината за водене на груби борби и войни е тая, че днес хората са слуги на неорганизираната енергия в себе си, че те са слуги на нисшата си природа. Докато не се събуди човешкото в хората, докато човек не приготви жилище на Бога в себе си, докато той не стане жив храм на Бога, на всичко велико и красиво, докато Христос не възкръсне в неговата душа и Божественото в него не вземе надмощие, той ще си остане див, взе маши надмощие в него недостатъците, несъвършените прояви долното, низкото и свирепото. Докато е в пелените на живота, човек другояче не може да се прояви. А човек има друга, по съществена задача, диаметрално противоположна на тази, която той днес изпълнява под натиска на егоизма, под натиска на неорганизираната и неканализирана енергия в себе си. Човек има задача дадена му от Природата, която ако той не се стреми да разбере и разреши напразно минава дните си тук на земята, напразно губи времето си. Човек има прямата задача, да развие в себе си възвишени качества, да се изчисти от гнилотата и нечистото, да сложи за основа в душата си Божественото. Той има задача да върви към съвършенство, да стане син на Бога, син на Слънцето, който да носи Любов, мир и радост, да излъчва светлина към своите братя и близки.
към текста >>

Минимум блага за всички същества — хляб и жилище за всички!
Природата е дала условия, но людете с изменили нейния порядък. Например светлината,. въздуха, водата са общодостъпни и безплатни в природата. Но земята е разпределена неправилно и именно заграбването на земята е основа на социалната несправедливост. Справедливост за всички люде и народи! Минимум блага за всички същества — хляб и жилище за всички! Срамота е днес, при съвременното състояние на техниката да има гладни и голи люде без дом, без работа и без прехрана! Ако има милиарди за въоръжения, защо да няма за бедни и нещастни да им се помогне? Защо е това лудо въоръжаване? Защо е това идолопоклонство на Марса и на грубата сила? Днес всички съзнаваме, че човечеството е пред пропаст.
към текста >>

84. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Който не е изградил храм на Бога в душата си, който не е приготвил жилище на живият Бог в себе си, той може да изгради един най-великолепен храм външно, на който да няма подобен в цял свят, той не е направил нищо.
Безант Астралния свят, изгледът и обитателите му, Ледбитер При адептите, едно приключение между Розенкройцерите, Д-р Хартман Животът след смъртта, Рудолф Историята на Атлантида, ясновидско изследване. Ск Елиот Умрелите са живи, Ледбитер Духоборци, едно велико руско селско движение, В. Булгаков Етика на храната, или пионери на вегетарианството. Хр. Досев Външна и вътрешна работа В древността, в не много далечното минало, хората са строили храмове на бога с великолепна външност. Обаче настава време, и дошло е вече, когато ние ще трябва да построим, да изградим храм на Бога живаго в душата си и там да коленичим и Му се поклоним. Който не е изградил храм на Бога в душата си, който не е приготвил жилище на живият Бог в себе си, той може да изгради един най-великолепен храм външно, на който да няма подобен в цял свят, той не е направил нищо. В него той може да вика и ридае ден и нощ, но гласът му ще бъде в пустиня, докато не влезе в истинският храм на Бога — в своята душа, докато не се свърже с Него във връзка непреривна. Съществената работа на човека е вътрешна — работа върху ума и сърцето, работа върху духа и душата. Хората са си създали много външни храмове, кланят се на много кумири, суета ги владее, затова не им остава време да погледнат вътре в себе си. Всичкото внимание на съвременните хора е пръснато навън, отдадено е на външния блясък. Ходят и се движат безцелно между сенките на нещата, без да се запитат за някаква цел и за по-висока задача в живота си.
към текста >>

Тялото е само временно жилище на душата.
Задоволяват се с ядене и пиене, удоволствия и зрелища, и то им е станало цел. Яденето и пиенето за истинският човек не представляват цел, а средство да се прояви живота. Самият човек, самият живот са извън яденето и пиенето. „Храната, въздуха и светлината са само проводници на живота, но не и самият живот,“ казва Учителя. Като знаем това, ние трябва да се позамислим и разберем, че същинският човек не е тялото, не е външната му форма. Тялото е само временно жилище на душата. Същинският човек продължава да живее вечно, а неговото жилище — тялото — може да издържи само ограничен период време. За същинският човек и неговата работа днес ни говорят и наука, и религия. А Христос казва: „Събирайте богатство, което ни ръжда, ни молец пояжда.“ С това Той иска да отправи погледа ни навътре, в нас самите и там да градим, там да зидаме храм неръкотворен, жилище на живият Бог. Като знаем, че същинският човек не е тялото, а душата, ние трябва да пречистим тялото си чрез храната и питието си, чрез светлите си мисли и възвишени чувства, за да дадем на нашата същина по-хигиенично жилище, по-добри условия за проява. Не направим ли това, най-малкото което се иска от нас, ние вършим престъпление спрямо нас и спрямо близките си с нашето поведение.
към текста >>

Същинският човек продължава да живее вечно, а неговото жилище — тялото — може да издържи само ограничен период време.
Яденето и пиенето за истинският човек не представляват цел, а средство да се прояви живота. Самият човек, самият живот са извън яденето и пиенето. „Храната, въздуха и светлината са само проводници на живота, но не и самият живот,“ казва Учителя. Като знаем това, ние трябва да се позамислим и разберем, че същинският човек не е тялото, не е външната му форма. Тялото е само временно жилище на душата. Същинският човек продължава да живее вечно, а неговото жилище — тялото — може да издържи само ограничен период време. За същинският човек и неговата работа днес ни говорят и наука, и религия. А Христос казва: „Събирайте богатство, което ни ръжда, ни молец пояжда.“ С това Той иска да отправи погледа ни навътре, в нас самите и там да градим, там да зидаме храм неръкотворен, жилище на живият Бог. Като знаем, че същинският човек не е тялото, а душата, ние трябва да пречистим тялото си чрез храната и питието си, чрез светлите си мисли и възвишени чувства, за да дадем на нашата същина по-хигиенично жилище, по-добри условия за проява. Не направим ли това, най-малкото което се иска от нас, ние вършим престъпление спрямо нас и спрямо близките си с нашето поведение. * ПИСМА ОТ ФИНЛАНДИЯ България в чужбина Вече три месеца как съм на път за север.
към текста >>

А Христос казва: „Събирайте богатство, което ни ръжда, ни молец пояжда.“ С това Той иска да отправи погледа ни навътре, в нас самите и там да градим, там да зидаме храм неръкотворен, жилище на живият Бог.
„Храната, въздуха и светлината са само проводници на живота, но не и самият живот,“ казва Учителя. Като знаем това, ние трябва да се позамислим и разберем, че същинският човек не е тялото, не е външната му форма. Тялото е само временно жилище на душата. Същинският човек продължава да живее вечно, а неговото жилище — тялото — може да издържи само ограничен период време. За същинският човек и неговата работа днес ни говорят и наука, и религия. А Христос казва: „Събирайте богатство, което ни ръжда, ни молец пояжда.“ С това Той иска да отправи погледа ни навътре, в нас самите и там да градим, там да зидаме храм неръкотворен, жилище на живият Бог. Като знаем, че същинският човек не е тялото, а душата, ние трябва да пречистим тялото си чрез храната и питието си, чрез светлите си мисли и възвишени чувства, за да дадем на нашата същина по-хигиенично жилище, по-добри условия за проява. Не направим ли това, най-малкото което се иска от нас, ние вършим престъпление спрямо нас и спрямо близките си с нашето поведение. * ПИСМА ОТ ФИНЛАНДИЯ България в чужбина Вече три месеца как съм на път за север. След Египет и Палестина пропътувах Румъния, Полша, Данциг (Гданск), Изт. Прусия и Мазурските езера, но най-очарован останах от балтийските острови Литва, Латвия, Естония и сега от „Страната на белите лилии“ (тук са в недоумение защо Гр.
към текста >>

Като знаем, че същинският човек не е тялото, а душата, ние трябва да пречистим тялото си чрез храната и питието си, чрез светлите си мисли и възвишени чувства, за да дадем на нашата същина по-хигиенично жилище, по-добри условия за проява.
Като знаем това, ние трябва да се позамислим и разберем, че същинският човек не е тялото, не е външната му форма. Тялото е само временно жилище на душата. Същинският човек продължава да живее вечно, а неговото жилище — тялото — може да издържи само ограничен период време. За същинският човек и неговата работа днес ни говорят и наука, и религия. А Христос казва: „Събирайте богатство, което ни ръжда, ни молец пояжда.“ С това Той иска да отправи погледа ни навътре, в нас самите и там да градим, там да зидаме храм неръкотворен, жилище на живият Бог. Като знаем, че същинският човек не е тялото, а душата, ние трябва да пречистим тялото си чрез храната и питието си, чрез светлите си мисли и възвишени чувства, за да дадем на нашата същина по-хигиенично жилище, по-добри условия за проява. Не направим ли това, най-малкото което се иска от нас, ние вършим престъпление спрямо нас и спрямо близките си с нашето поведение. * ПИСМА ОТ ФИНЛАНДИЯ България в чужбина Вече три месеца как съм на път за север. След Египет и Палестина пропътувах Румъния, Полша, Данциг (Гданск), Изт. Прусия и Мазурските езера, но най-очарован останах от балтийските острови Литва, Латвия, Естония и сега от „Страната на белите лилии“ (тук са в недоумение защо Гр. Петров я нарича така).
към текста >>

85. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Едно приятно усещане завладява душата още преди човек да се е приближил до жилището на добротата Никому не е отнета привилегията да бъде добър.
Ако животът ни се вижда тежък и непоносим, това е защото сме живели и дивеем повече и главно за себе си. Все по-често да забравяме себе си и да се приучваме към всекидневна малка жертва за общо добро и напредък. Добротата е най-ценния и верен другар на човека и се намира в зародиш у всекиго. Тя лекува, разхубавява и топли. В областта дето добротата блещи, царува Божествената приятност и привлекателност. Едно приятно усещане завладява душата още преди човек да се е приближил до жилището на добротата Никому не е отнета привилегията да бъде добър. Колкото повече пръскаме добротата, толкова повече тя расте в нашата душа и я изпълва с един първокачествен аромат Малка доза доброта е достатъчна да уталожи страданията на много хора; тя действа като Провидението: създава много радости от нищо. Въпросът за щастието е въпрос за практикуване добротата. Добротата не е индиферентна пред страданията и нещастията, тя не съдейства на силните против слабите и не унижава скромните. Добротата води по приятните пътеки на живота, който отрано се запознае с техните прелести той ще обича да се разхожда из тях и когато стане възрастен Най благородното, най-благотворното от съперничествата ще бъде надпреварването в завладяването на добротата. Самопожертването е израз на добротата и Любовта, които са престояли дълго време в една душа.
към текста >>

86. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

почиваха в мекопосланото си жилище и нежно си приказваха, като всяка влюбена двойка, поглеждайки мило от време на време някъде назад и надолу, в гнездото си.
—той трябва да притежава и ония качества, които вие бихте искали да развиете у детето. (следва) Емил Куе СТРАШНАТА НАПАСТ Май беше наметнал скъпата, многоцветна мантия на гората. Безброй горски цветя пъстреха полите й и сливаха уханието си ведно с уханието на крехката трева и младите сочни листа на дърветата. Беше свежо, уханно, сладостно навсякъде. Господин Га и госпожа Вранка, упоени от сладкия въздух. почиваха в мекопосланото си жилище и нежно си приказваха, като всяка влюбена двойка, поглеждайки мило от време на време някъде назад и надолу, в гнездото си. Там лежаха пет малки резедови яйчица, които привличаха погледите на двамата съпрузи и изпълваха сърцата им с такава нежност, че те непрестанно бъбреха за бъдещето на своите малки: как ще пробият един ден с клюнчеца си черупката и ще излязат на красивия Божи свят. Какви мънички, немощни и чорлавки ще бъдат, как смешно ще перперкат с недоразвитите си крилца, как най после ще се научат да летят и колко ще им бъдат благодарни, че са се поселили именно в тази хубава гора, при такова изобилие на храна и красота. И госпожа Вранка притискаше топло и нежно петте си малки яйчица, а господин Га оправяше перушинките й, уверен в ненадминатата й красота. Но, така ли е нареден света, и така ли е отредено за всички същества, никога да не могат да се нарадват на пълното си щастие? Господин Га и госпожа Бранна никога до сега не бяха мислили за това.
към текста >>

Защо и за какво, нямаше вече време да се размишлява, защото г-н Га видя как един от враговете прегърна здраво дебелото стебло на дървото, където бе тяхното жилище и ловко се заизкачва по него.
Те вадеха малки, току що излюпени вранчета и със злобен смях ги удряха в земята и те ставаха на пихтия. Събираха неизлюпените яйца в шапките си не изказано радостни. Явно, нещо се е провинил гарженския род пред човеците. Човеците бяха решили да изтребят гарженския род. В това нямаше вече съмнение. Защо и за какво, нямаше вече време да се размишлява, защото г-н Га видя как един от враговете прегърна здраво дебелото стебло на дървото, където бе тяхното жилище и ловко се заизкачва по него. Но той не искаше да безпокои силно другарката си и по възможност с най-спокойният глас й каза: „Да избягаме временно. Хората вече са много близо. Нас, може би, ще забележат по лесно, а яйцата ни може и да не намерят. Тя нищо не знаеше от станалото вън. И доверявайки се напълно на своя верен съпруг, тя покри яйчицата набързо със застилката на жилището и двамата мигновено изфучаха над главите на хората, и докато се опомнят и гръмнат, те бяха достатъчно далеч, за да ги улучи куршума.
към текста >>

И доверявайки се напълно на своя верен съпруг, тя покри яйчицата набързо със застилката на жилището и двамата мигновено изфучаха над главите на хората, и докато се опомнят и гръмнат, те бяха достатъчно далеч, за да ги улучи куршума.
Защо и за какво, нямаше вече време да се размишлява, защото г-н Га видя как един от враговете прегърна здраво дебелото стебло на дървото, където бе тяхното жилище и ловко се заизкачва по него. Но той не искаше да безпокои силно другарката си и по възможност с най-спокойният глас й каза: „Да избягаме временно. Хората вече са много близо. Нас, може би, ще забележат по лесно, а яйцата ни може и да не намерят. Тя нищо не знаеше от станалото вън. И доверявайки се напълно на своя верен съпруг, тя покри яйчицата набързо със застилката на жилището и двамата мигновено изфучаха над главите на хората, и докато се опомнят и гръмнат, те бяха достатъчно далеч, за да ги улучи куршума. Как са преминали гората и къде са се отзовали, те не знаеха. И прекалели от умора и вълнение, те кацнаха на едно усамотено дърво, далеч в полето. — Що значи всичко това, Боже мой? Каква бе тази страшна напаст? Ох, децата ми, милите ми дечица, малките ми топли яйчица!
към текста >>

87. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Посетила ви е някоя душа, която е дошла от Божественото жилище.
Тя е дошла заради Неговата любов, понеже Онзи, когото обича тя, обича всички хора. Душата е дошла да служи на хората от любов към Бога. Така е с всички, така е с ангелите, които са дошли на земята да служат на хората. То са служещи души. Някой път се чувствате скръбни, тъжни, но след малко време усещате, като че някой ви е взел скръбта, и вие ставате радостни. Посетила ви е някоя душа, която е дошла от Божественото жилище. Тя е дошла при вас с бързината на светлината, за да ви помогне. Тя ви казва: Не се обезсърчавай. Има Един в света, Който ни люби, и Неговата любов е неизменна. Той е всичкото щастие. Защо тогава да не разберем това нещо според новото разбиране?
към текста >>

88. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не минаха и пет минути и ето откъм жилището на нестинарката се зададе религиозното шествие.
Скоро някой дойде и извика гайдата и даула (тъпана) взема с тях двама ергени, единият от които трябвало да носи иконата на Св. св. Константин и Елена, а другият — една кадилница с тамян. Любопитството у всички е голямо. Започва разстилането на жарта, разгорена от повече от два кубика дърва и цялата публика, която до сега се смееше, подвеждана от странични закачки, като че ли замря. Гробно мълчание зацари. Не минаха и пет минути и ето откъм жилището на нестинарката се зададе религиозното шествие. Най-напред вървяха: нестинарката Кера, носеща в ръцете си иконата Св. св. Константин и Елена, след нея момък държащ кадилница с тамян, а след тях гайдаря и тъпана. Гайдата свири особена мелодия, а тъпана приглася. Пред тях тича, като извън себе си, нестинарката. Стигайки до огъня, жената сложи иконата настрани на земята и отделяйки се от нея.
към текста >>

89. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Опълченска 66 — жилището на Учителя.
Ние ще пеем! И нашата песен ще изплете от музиката жилава твърда земя от златни и сребърни нишки, която ще повлече и нашите бедни сърца към небето. Мисля, че който изживее само веднъж в нейната пълнота тук, под палатката, само една песен, той никога няма да забрави нито песента, нито Рила, нито Братството. Орион (Д-р Стефан Кадиев) ___________________________ 1) Из книгата, със същото заглавие, която е под печат. 2) ул. Опълченска 66 — жилището на Учителя. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Изтълкувай ни тази притча (из неделната беседа „ Изтълкувай ни тази притча„ – 11.IX.1938 г.) Човек има нужда да се учи, и то постоянно. Земята трябва да се счита като едно учреждение, като един университет на слънчевата система. Където и да е, каквато и погрешка да направи човек, пращат го на земята, да се изправи Земята е един университет за спасяване на хората. Когато казват, че човек трябва да се спаси, това подразбира да се освободи от всякакви болести, от всякакви препятствия. Има два начина за придобиване на знанието.
към текста >>

В Писанието е казано: „ Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас“ .
И в такъв случай, всеки друг който дойде в сърцата, в умовете и в душите н а хората, не е истински Xристос. Онзи Христос, Който ще възкреси човечеството, Той ще дойде в сърцата, в умовете и в душите на хората. Той ще внесе любовта в сърцата на всички хора и народи, и ще се познават. Този, Който може да накара всички хора да съгласуват своите интереси, Той е истинският Христос. Когато Христос дойде, Той ще се всели в човека и той ще стане нов човек. В Писанието е казано: „ Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас“ . Няма друга сила в света, освен любовта, която може да примири всички противоречия. Писанието казва: „Истината ще ви направи свободни“. Тогава аз считам любовта като вътрешен импулс за посаденото семе, за израстваме на зародиша. Божията мъдрост считам за условия при които зародишът се развива. А истината — подразбирам вярата в Бога.
към текста >>

90. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Душата е сила, енергия, която в течение на известно време организира материята и си прави от нея жилище, с което се тясно свързва.
И дала човек живее на земята във физическо тяло или пък го е напуснало, той е все жив. За Бога всички са живи. Казват за някой, че е умрял, че е мъртъв вече. Ако физическото му тяло е станало негодно за обитаване и не може да даде израз на онова, което душата желае, това не показва, че човек е умрял. Той живее, но вече като сила, като енергия, като душа. Душата е сила, енергия, която в течение на известно време организира материята и си прави от нея жилище, с което се тясно свързва. Чрез него тя се проявява на физическото поле. Всичкия материален свят, от атома до вселените и млечните пътища, е израз на сила, на енергия. Зад тях седи разумна сила, която ги организира и ръководи. Плитките умове и повърхностните хора отричат тая сила, която седи зад всеки човек и зад вселената. Но питаме се: може ли да има такава чудна организация и непогрешна хармония във вселената и в едно органическо тяло без една по-висша интелигентна сила и енергия от самата нея?
към текста >>

91. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 270 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Ще дойдем (из неделната беседа „Ще дойдем“ – 13.XI.1938 г.) „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас“.
И ако не я извърши, той е отговорен. Днес повечето хора тичат и се събират в пълните с пушек кафенета, или със спиртни пари кръчми, вертепите и тъмните заведения. И ние се питаме, това ли е предназначението на човека от природата? Човек върши всичко това, защото вътрешно не е чист. Той трябва съзнателно да почне да се чисти външно и вътрешно и да изправи кривите си по-стъпки и навици. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Ще дойдем (из неделната беседа „Ще дойдем“ – 13.XI.1938 г.) „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас“. „Ако думите ми пребъдват във вас, и вие ще пребъдват в мене. Тогава и аз ще ви се изявя“. Йоан 15 гл. Три неща има да учи човек: да остави старото, да възприеме новото, и като го възприеме, да го приложи. Ако малкото дете, което влиза в първо отделение, трябва да учи това, което е учило в къщи, няма защо да ходи на училище.
към текста >>

Из жилищата на Изгрева почват да излизат една след друга редица фигури, които се отправят по едно направление, към широката поляна, намираща се в центъра на Изгрева, близо до жилището на Учителя и до салона за събрания, обградена с млади борови дървета.
Неволно ти се струва, че се движиш всред гора от вишневи, сливови, кайсиеви, крушеви и други дървета, които простират към тебе клоните си, отрупани със зрели плодове, като че ли предлагайки своя дар. Това се чувства особено вечер, когато животът на Изгрева тайнствено замира и всичко потъва в сън. Сутрин, на зазоряване, пред очите на непосветения се представя друга, също така необикновена картина. Още с полумрак и небесата са слабо осветени от догарящите звезди. София, долу, в низините, спи. Из жилищата на Изгрева почват да излизат една след друга редица фигури, които се отправят по едно направление, към широката поляна, намираща се в центъра на Изгрева, близо до жилището на Учителя и до салона за събрания, обградена с млади борови дървета. На алеята, пред поляната, вече са застанали мълчаливи, съсредоточени мъже и жени. Всички като че ли очакват нещо. Постепенно хоризонта на изток пламва с ярка червенина и красавицата зора се появява като прекрасна фея, съобщавайки ни за пристигането на слънцето. Ето че и то се показва. Огромното червено кълбо бавно и тържествено изплува из зад хоризонта.
към текста >>

92. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Земята не е била и няма да бъде едничко негово жилище.
Тази раса постепенно се развива. Много от човешките същества по другите системи са далеч по-напреднали от човека, защото са излезли по-рано от великия първоизвор на живота. Тяхната мъдрост е толкова велика, че културата на хората, в сравнение с тази на Сириус, например, е още в своите пелени. Съвременните хора пред съществата на Сириус не са даже и деца. Но човекът е вечен пътешественик. Земята не е била и няма да бъде едничко негово жилище. Земният човек, след като завърши своето развитие на земята, няма да отиде на „небето“. Той ще странства от система в система на физическата вселена, докато се развие в своята пълнота. Следната станция на неговото развитие ще бъде, именно, Сириус. Човешкият дух е слязъл на земята от около двеста и петдесет милиарда години. Той не е бил в това състояние, в което днес се намира.
към текста >>

93. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Знакът се нарича жилище или дом на планетата, а планетата се нарича господар или управител на знака.
Така огнената планета, например Марс, в огнен знак, например Овен, е хармонично отношение, защото и знака и планетата принадлежат към огнения тригон. А дисхармония и неприязненост, както се изразяват астролозите, имаме там, където природата на знака и планетата не си хармонират, т. е. не принадлежат към един тригон, нито към сроден тригон, например Марс, който е огнен, не е хармоничен във водни знаци, с изключение на Скорпиона, който, при все че е воден, има огнен характер. Имаме два вида хармонични отношения и два вида дисхармонични, така че правят всичко четири групи отношения. Първото отношение, което съществува между знаците и планетите, е това, за което астрологията казва, че дадена планета управлява или е господар на даден знак. Знакът се нарича жилище или дом на планетата, а планетата се нарича господар или управител на знака. Когато се намира в знака, на когото е управител, планетата е най-силна в проявата на своите положителни качества. Това влияние е и най-трайно. Противоположният знак на този, в който планетата е господар, т. е. е най-силна, е знакът, в който планетата е най-слаба, т. е. няма условия да прояви своите положителни качества, а по- скоро проявява своите отрицателни качества.
към текста >>

94. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Свиленград МИР СЪС СЕБЕ СИ Познавам една госпожа, която е много добре поставена: тя самата физически здрава, има здрав добър мъж, гарантиран материално, хубава, добра и умна дъщеря, удобно наредено жилище.
* Труд те чака днес и утре, Работа усилна. Но ще бъде лятос Жетва обилна. Петър Д. Стрежев (уч. от III отд.) гр. Свиленград МИР СЪС СЕБЕ СИ Познавам една госпожа, която е много добре поставена: тя самата физически здрава, има здрав добър мъж, гарантиран материално, хубава, добра и умна дъщеря, удобно наредено жилище. И все пак, тя е една от най-нещастните ми познати: — Не мога да ви разкажа каква мъка чувствам. Тежко и черно ми е всичко. Нещо ме потиска, души, аз съм нещастница за която няма нито ден, нито радост. Напразно човек би търсил начин да я убеди в противното, тя винаги намира нещо, в което съзнанието й се залавя като мрачна котва: — Мъжът ми е скъперник и не ме обича. Дъщерята не може да се ожени.
към текста >>

95. -

И когато постъпваме както трябва, ще чуем гласа на онзи вътре в нас, който казва: „Аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим във вас.“ „И като постъпвате така, аз ще ви се изявя“ Духът ни ще ни се изяви.
Кажеш ли си така, ти ще станеш човек. Сега аз давам последния си лев за тебе, искам да те науча какво да пиеш . Досега ти ме учи да пия това, което не трябваше да пия, а отсега нататък аз ще те уча какво да правиш. Всички хора сме призвани на земята ла научим някого у нас как да мисли, как да чувства, как да постъпва. Не е въпросът да се отнасяме грубо, но ще постъпваме по всичките правила на добрата обхода. И когато постъпваме както трябва, ще чуем гласа на онзи вътре в нас, който казва: „Аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим във вас.“ „И като постъпвате така, аз ще ви се изявя“ Духът ни ще ни се изяви. И когато дойде изявлението, слънцето ще изгрее в нашата душа. Съвременните хора се нуждаят от образци във всяко отношение. Красотата в целия живот седи в образците: в хубавите и красиви дървета, в красивите цветя, в красивите плодове и растения, в красивите животни и хора, в красивия и чист въздух и светлина - във всичко красиво. Всичко красиво носи живот. Всички красиви неща спадат към устроения свят, а всички грозни се отнасят към неустроения свят.
към текста >>

96. -

Един такъв строеж, при който личните интереси да бъдат така съпоставяни, че да не остане нито един гол, нито един гладен, нито един без хигиенично жилище, нито един без помощ при болест, нито един без подкрепа на старини.
Разбира се. всека епоха има своя особена задача. Ако некога това колективно осъзнаване е било повече пожелаване, повече въпрос на лично предразположение на индивидуална воля, днес то се налага като засилваща се необходимост, която не оставя настрана никого. Ако някога е било достатъчно да жертваш заради бедния само излишни стотинки да се върши благодеяние на дребно, по свое усмотрение „лявата ръка да не вижда какво дава дясната.“ днес това не е достатъчно. Днес се налага съзнателен, организирам планов строеж на колектива който да отговаря на порасналия ръст на колективното съзнание. Един такъв строеж, при който личните интереси да бъдат така съпоставяни, че да не остане нито един гол, нито един гладен, нито един без хигиенично жилище, нито един без помощ при болест, нито един без подкрепа на старини. Д-р Ст. К. КНИГОПИС Frateco. брой 3 — 4. година VII. месечник за братски живот, издание на книгоиздателство „Братство“ — Севлиево.
към текста >>

97. -

Тя трябва да изпълни със своите оживителни и радостни сияния селската хижа, и малката работилница, и модерната фабрика, и всяко човешко жилище, и всяка човешка душа.
Ала всичко това не по-малко красноречиво говори и за създадените и създаващи се възможности да бъде осъществена тая по-висша и по-съвършена хармония и красота и да бъде тласнато човечеството решително напред към по-пълно и истинско щастие или към онова „спасение“, за което говори Достоевски — към едно състояние на по-високо съзнание и знание, на по-висока морална чистота и сила, на по-съвършена волева и духовна мощ, към едно състояние на по-пълно проявление на божественото и висшето в живота. Това е спасението на човечеството по пътя на осъществяването на по пълната и по-висшата красота или по пътя на неизбежното тържество на закона за красотата — най-мощното и най-непреодолимото във вселената. Под натиска на най-великата необходимост, налагана чрез всички страдания на днешното време, а същевременно и чрез гласа на разума, на душата, на изострилия се усет към правда, хармония, човечеството. както и отделната нация, трябва да осъществят една нова и решителна стъпка към съвършенство и красота. Тая красота трябва да засегне всестранно живота. Тя трябва да изпълни със своите оживителни и радостни сияния селската хижа, и малката работилница, и модерната фабрика, и всяко човешко жилище, и всяка човешка душа. Тя трябва да означава всестранен подем и разцвет на духовните и творчески сили на човека, нацията и човечеството; тя трябва да означава по съвършено здраве, телесно и духовно, повече съзнание, повече обич към другите, по-голяма морална сила, по-будна социална съвест; тя трябва да означава повече човечност и правда в отношенията на хората, на социалните групи и народите; тя трябва да означава разцвет на най-висшите и благородни пориви на душата на човека, по-голяма възможност и необходимост за него да живее съзнателно с великото творческо дело на нацията и човечеството; тя трябва да означава осъществяването на духовно издигнатото и щастливото човешко същество, на духовно израсналото и щастливото национално и общочовешко цяло, тя трябва да означава ново възродено човечество и нова могъща стъпка в еволюцията и тържеството на духа. Само осъществявайки тая решителна стъпка към по висшата красота, може да бъде премахнато царуващото болезнено състояние, което се превръща все повече в едно велико все човешко бедствие, като се премине към едно състояние на нормално и хармонично растене и развитие. Днешната гигантска и величава „борба за жизнено пространство“, която бушува по всички краища па земята и все повече се изостря и разраства, не е по същина нищо друго, освен един истински и крайно съдбоносен по своите последици конкурс за жизнена, морална и -творческа мощ или един конкурс за по-съвършена красота в душите, в отношенията между хората, в националната и социална организация. Живота отрича и ще отрече ония, които недостатъчно са служили и служат на основния вселенски закон и върховната воля, като дава и ще даде предимства на ония, които по-добре му служат и които са в състояние да задоволяват в по-съвършени размери неговите велики изисквания. Това, което се извършва днес пред нашите очи, сред гигантските стълкновения и борби, то е „съдът на историята“, съдът на „съдбата“, то не може да означава друго освен тържество на силите, които са носители на оная по-висша красота, от която живота вече се нуждае, или на ония, които по-съвършено въплътяват тая красота в себе си, в нацията, в живота изобщо.
към текста >>

98. -

В така уредено жилище и при подходна обстановка се привързва и цялото семейство по-яко за стопанството, към родната земя, която му дава всички жизнени средства в изобилие.
Широки площади, обградени с китни овощни или горски дървета, чешми с чиста вода. Малки, двуетажни къщи, варосани и с цъфнали растения в саксии по прозорците. В чистия двор малка овощна и цветна градинка, зеленчукови лехи и пчелник. На тази външна приятна обстановка отговаря вътрешната наредба на дома: дъсченият под е добре измит и изметен, гостната е постлана с пъстри черги, а по одъра шарени възглавници, завесите на прозорците са бели и изгладени добре. Срещат се вече железни кревати, двукрили маси, столове, етажерки, книги и др. прибори. В така уредено жилище и при подходна обстановка се привързва и цялото семейство по-яко за стопанството, към родната земя, която му дава всички жизнени средства в изобилие. Царицата на дома е майката. От нейните домакински разбирания и похвати зависи и добрия ред, икономията и подреждането на цялата къща. За да изпълни, обаче, добре своята тежка роля, тя трябва да бъде освободена или поне облекчена от полска работа. За подготовка на опитни домакини работят от ред години допълнителни земеделски училища в селата, стопански професионални курсове, уреждани от държавата, земеделските камари и др. Консервните работилници, чийто брой трябва да се увеличи дават възможност на всяка добра домакиня да си приготви разни хранител ни припаси за зимовище, когато много от хранителните продукти или липсват, или намаляват, или особено поскъпват.
към текста >>

99. -

И когато постъпваме както трябва, ще чуем гласа на онзи вътре в нас, който казва: „Аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим във вас“.
Кажеш ли си така, ти ще станеш човек. Сега аз давам последния си лев за тебе, искам да те науча какво да пиеш. До сега ти ме учи да пия това, което не трябва да пия, а отсега нататък аз ще те уча какво да правиш. Всички хора на земята сме призвани да научим някого у нас как да мисли, как да чувства, как да постъпва. Не е въпросът да се отнасяме грубо, но ще постъпваме по всичките правила на добрата обхода. И когато постъпваме както трябва, ще чуем гласа на онзи вътре в нас, който казва: „Аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим във вас“. И като постъпвате така, Духът ще ви се изяви. И когато дойде изявлението, слънцето ще изгрее в нашата душа. Едно време когато Бог създаде земята, слънцето го нямаше. Земята беше в тъмнина, всичко наоколо й беше в мрак. До това време земята е била мъртва.
към текста >>

Един гражданин, който живеел наблизо до жилището на професора, го помолил да му помогне да намери пръстена си, който изгубил в гората.
Едно лице го посещава. Професорът му казва: — Преди да тръгнете за насам, вие се разговаряхте с две лице. Променихте два автомобила, преди да стигнете до гарата, и пристигнахте там с голямо закъснение. Насмалко щяхте да пропуснете влака. И професорът описал подробно външността на двете лица с които говорил посетителят! Един гражданин, който живеел наблизо до жилището на професора, го помолил да му помогне да намери пръстена си, който изгубил в гората. В късо време професорът установил точно мястото, дето пръстенът е бил загубен. И наистина, той е бил намерен там. Едно момче изчезнело, и родителите му се обърнали към професора с молба да им помогне да намерят сина си. Чрез телепатични изследвания професорът го намерил. Професорът така казва за себе си: Посветил съм целия си живот но изучаване телепатията.
към текста >>

100. -

на изпълнението на пророчествата, „Светилището на скритата същност“, „Жилище на светлината“, „Дом на тайните“.
Александър Море, в своята книга „Богове и царе на Египет“ показа, че всичките свещени египетски алегории са напълно тъждествени с разказите на Евангелието. Раждането на Месия, подробностите на неговия живот и на неговата смърт са били познати в Египет и това хиляди и хиляди години преди Христа. Дом на тайните Съществува известно сходство между „Книгата на мъртвите“, една от най-старите книги на Древния Египет, и Пирамидата. В същност, едната допълва другата, и, според думите на един голям египтолог: „Пирамидата говори с езика на камъка“, а „Книгата на мъртвите“ говори с езика на думите“. Но те говорят за едно и също нещо, В книгата на древните египтяни Пирамидата е „Храма на вечността“, т. е. на изпълнението на пророчествата, „Светилището на скритата същност“, „Жилище на светлината“, „Дом на тайните“. Алегориите от „Книгата на мъртвите“ се отнасят към коридорите и стените на пирамидата. И именно като следваме, стъпка по стъпка, тия двама водачи в областта на неизвестното. ний ще можем да проникнем в сложната система на историческите разкрития, по един чуден, но сигурен начин. Посетителите на пирамида та, като Давидсон, Хаберман Уин и други, (макар, че някои от тях са започнали своите изследвания в едно скептично състояние на духа) са достигнали да бъдат убедени от самата очевидност на нещата, и след като са взимали всички предпазителни мерки за избягване на заблужденията. Ето защо, и нам предстои да разгледаме факти те без никакво пристрастие, вдъхновявани от желанието да ги констатираме и да се поучим от тях, без да отхвърляме нещо и без да се опираме на едно предварително съставено мнение.
към текста >>

НАГОРЕ

0.37325501441956