Търсене в текстове за 'Живеене'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 54 резултата в 48 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_03 ) Езикът на Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

Сега минаваме към нов начин на живеене.
Камината бе построена в старобългарски стил, също и обстановката в стаята бе такава. Огънят чудно огряваше нашите лица, сенки и светлини играеха по стените. Трябва да кажа, че винаги, когато на връщане от Мусала нощувахме тук, камината се запалваше изобилно с дърва. И в тази приказна обстановка водихме интересни и дълги разговори. Братята и сестрите, които присъстваха през онази октомврийска нощ, задаваха разни въпроси, а Учителя, както всякога, им отговаряше с разположение. Сега минаваме към нов начин на живеене. Сега е преходна епоха. Някога, след грехопадението, на Земята се яви Черната раса, черният цвят. В нея започна да се възстановява самосъзнанието. И после дойдоха Жълтата и Бялата раса. В Шестата раса се възстановява Светлината.
към текста >>

2. 7_10 ) Чрез страданията се проявяват скритите богатства в нас - Боян Боев (1883 – 1963)

Томас Карлайл се обезсърчил, искал да тури край на живота си, мислел, че е безполезно неговото живеене, но само след три дни идва светлина и той написал най-хубавото си съчинение.
Някои, които живеят охолен живот, мислят че ще им се разкрият тайните! Това не е възможно и няма никакво изключение. Самият апостол Павел мина през какви ли не страдания, всички други пророци минаха през големи противоречия и чак тогава Бог с тих глас им проговорваше. Сестрата каза: „Учителю, Вашите думи ме карат да обикна страданията. Като дойдат, ще зная как да се отнасям с тях.“ Томас Карлайл се обезсърчил, искал да тури край на живота си, мислел, че е безполезно неговото живеене, но само след три дни идва светлина и той написал най-хубавото си съчинение. Един наш брат, музикант, имаше голямо любовно разочарование, понеже неговата приятелка му заявила: „Или Учителя, или мен! “ Той я обича, и тя го обича и изпитва голямо страдание. Казах му: „Поради това страдание сега ти се намираш в един интересен момент на живота си. Това, което преживяваш, означава един голям вътрешен възход в теб. Като имаш такова страдание, ще бъдеш способен да твориш възвишени творби.“ Велики хора са минали през големи страдания, за да влязат в Царството Божие.
към текста >>

3. 7) В хармония със законите на Живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Важно е да разберем как при едно разумно живеене всички енергии, с които е проникната Природата, могат да станат реален фактор за нашия духовен растеж.
Днешната официална наука твърди, че планинският въздух причинява оживена обмяна на веществата в тялото поради своята характерна разреденост и още, че той е полезен поради чистотата си. Но това е само външната страна на въпроса, а има и по-дълбока страна, която окултизмът изучава. В друго отношение, чрез екскурзии в планините, ние се поставяме в една духовно по-чиста атмосфера и там душата се чувства приповдигната и освободена от всичко дребнаво. В планините има свещени места, където може да се направи успешно излъчване. Въобще там можем с повече лекота да се издигнем на крилете на своята мисъл. Важно е да разберем как при едно разумно живеене всички енергии, с които е проникната Природата, могат да станат реален фактор за нашия духовен растеж. Изкачването на подходящи местности в планината може да измени нашата инертност във възходяща активност. Хубаво е да се раздвижим, да поставим на опитна почва нашите намерения, но непременно да се облегнем на правилния подход към естеството – дух и материя. 3. Музиката Музиката сега е едва в началото си, тя е още в предговора си. Музиката не трябва да се разглежда като развлечение, а като средство за събуждане на висшите заложби у човешката душа.
към текста >>

4. 18) Да се изучат свещените книги - Боян Боев (1883 – 1963)

Най-красивото място за живеене е Слънцето.
Вие сте забравили онова Божествено състояние, което сте преживели преди десет хиляди години. В душата е онзи светъл връх, но кога ще си го спомните в земния сън? Днес хората са заровени в материята и от Горното небе, като ги разравят, по някой път чуват шум. Преди грехопадението Земята е била величествена и красива. Тя пак ще придобие своя първообраз и вие ще бъдете свидетели – всичко ще видите. Най-красивото място за живеене е Слънцето. Там климатът е равномерен, смекчен. Адептите от първа степен могат да го посещават. Като възкръснете, и вие ще имате един билет до Слънцето. Трябва да се изучи небесният език, този Божествен език, който човек е забравил. Като изучаваме свещените книги, виждаме каква връзка е имало между Небето и Земята, но впоследствие са се изменили условията.
към текста >>

5. Трети образователен Период Гимназия - Боян Боев (1883 – 1963)

Само чрез живеене за общочовешки интереси младежът може да се спаси от нравствено израждане.
Мнозинството, въпреки всички изпитания и колебания, на които е подложен техният дух, чувстват своята пробуждаща се личност и съзнателно се мъчат да й предадат едно реално външно проявление. Тия младежи постоянно и упорито се стремят към създаване на един строен и завършен цялостен мироглед.”[2] Младежът през гимназиалния период освен с интереса към разни идеи, към научно - философски проблеми, се отличава и с друго: той желае да живее за нещо по-високо, по-идеално. Затова този период се нарича още идеалистичен период. За да мине този период по-правилно, трябва непременно енергията на младежа да бъде насочена към идеалното, възвишеното. Само чрез живеене за общочовешки интереси младежът може да се спаси от нравствено израждане. Всички младежи през третия период - от 14-та до 21-а година - минават през епохата на идеализма. Всички младежи повече или по-малко живеят със свещени копнежи, имат идеалистични стремежи, които далеч надрастват тесните рамки на личния им живот. Те искат да живеят тогава за нещо велико, прекрасно, вечно, за благото на цялото човечество, за благото на всички, готови са да жертват всичко свое пред олтара на великата идея, която ги вдъхновява. В този период те, като че са небесни пратеници, които напомнят на всички да се издигнат над дребнавото, да пребивават във висшите сфери на идейния живот. Д-р Герасков пише: „През тази възраст се заражда и узрява полетът към висшия идеал.
към текста >>

6. 55. ИЗЛЕТ ДО ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

Любовта е това, което дава условия за живеене в света.
Когато човек обича, става здрав. Става здрав и оня, когото обичат. Ако повярвате, че Великото разумно начало ви обича, всички може да станете здрави. Любовта е велика храна, която се доставя на човешкия ум, сърце, душа и дух. Без любовта не може да им се достави храна. Любовта е това, което дава условия за живеене в света. Ония, които обичат, са силни хора. И всички вие трябва да станете силни. Трябват ни един ум, едно сърце и едно тяло, направени от любов. Спасението на света е в любовта. По два начина можем да бъдем щастливи: като ни обичат и като обичаме.
към текста >>

7. 51 ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Разбра се от всекиго, че Изгрева, разположен на доминираща над София и софийското поле височина, и намиращ се в непосредствена близост до борова гора, която беше стена за вредните градски изпарения, е много хигиенично и приятно място за живеене.
Идваха братя и сестри от София и провинцията, споделяха се и се разискваха въпроси от най-различно естество, с идеи предимно от духовен характер. Животът в нея беше част от общия братски живот в салона на улица "Оборище" №14, а след това в салона на Изгрева. Тази къщичка изгоря, изчезна по времето, когато беше пометено и разрушено всичко скъпо за нас на Изгрева. Тази малка постройка, като че ли отвори някаква врата към един нов свят за очите на приятелите и те разбраха колко по-приятно е да се живее на Изгрева, отколкото в София, потънала в прах и изпарения. И всички с неудържим устрем, особено онези, които нямаха свое жилище, се впуснаха да купуват места с цел да построят и те нещо. Разбра се от всекиго, че Изгрева, разположен на доминираща над София и софийското поле височина, и намиращ се в непосредствена близост до борова гора, която беше стена за вредните градски изпарения, е много хигиенично и приятно място за живеене. Учителя насърчаваше закупуването на места. Той е и съветвал да се закупят от Братството всички места в границите между боровата гора, шосето за Дървеница и околовръстната линия, която минаваше под Изгрева. Също така е искат онези от приятелите, които ще си закупят места в тези граници, да не ги ограждат всеки поотделно, да не ги обособяват като нещо строго определено свое, а да бъдат общи места, без частни огради. Да има само една ограда, около всички братски места. Желанията си Учителя всякога е изказвал във възможно най-мека форма, без да има в тях най-малката отсянка на твърдост или заповеднически характер.
към текста >>

8. ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Едното минава в другото, и другото става отново в първото." И продължава: „Има живот и смърт в акта на живеенето, както ги има и в акта на умирането." „Как бихме могли да кажем на всекидневния си живот „ние сме", когато от гледна точка на Вечното ние знаем, че „ние сме и не сме." „Хадес и Дионисий са един и същ бог.
Той казвал, че думите могат само да покажат вътрешната наука, но не и да я обяснят. Науката се обяснява само когато се преживее. Прочуто е неговото изречение „Панта рей" - „Всичко тече", което ще рече, че всички неща са в движение, в постоянен прилив. Плутарх, коментирайки това изречение, казва: „Не може да се потопите два пъти в една и съща вода на реката и не може да хванем два пъти едно и също смъртно същество. Със своята сила и бързина то се разпръсва и съединява, то отива и се връща по хиляди начини." По-нататък той казва: „Животът и смъртта, бдението и сънят, младостта и старостта са едно и също нещо. Едното минава в другото, и другото става отново в първото." И продължава: „Има живот и смърт в акта на живеенето, както ги има и в акта на умирането." „Как бихме могли да кажем на всекидневния си живот „ние сме", когато от гледна точка на Вечното ние знаем, че „ние сме и не сме." „Хадес и Дионисий са един и същ бог. Дионисий, богът на радостта да живеем, на възраждането и растежа, е богът, за когото се празнуваха дионисиевите празници. За Хераклит той е като Хадес, богът на разрушението и унищожението. Затова той казва: „Този, който вижда смъртта в живота и живота в смъртта, само той вижда в истинската Светлина недостатъците и преимуществата на съществуването. Тогава и самите недостатъци се оправдават, защото Вечното живее също и в тях. От тази гледна точка те представят друго нещо, отколкото гледището на нисшия живот." Не би било щастие за хората, ако се изпълняват всичките им желания.
към текста >>

Също както човек вижда зад себе си много преживяни дни и пред себе си много дни за живеене, така и душата на Мъдреца вижда много животи в миналото си и много животи в бъдещето си.
Между мен и Всемирното Начало застава нещо, което ме надминава, но което не е още от същото естество, както Божеството. Моят даймон застава между него и мен. Моето днес е рожба на моето вчера. Моето утре ще бъде рожба на моето днес. Така моят живот е плод на един предшествуващ живот и ще бъде семе за един бъдещ живот. Също както човек вижда зад себе си много преживяни дни и пред себе си много дни за живеене, така и душата на Мъдреца вижда много животи в миналото си и много животи в бъдещето си. Мислите и способностите си, които съм придобил вчера, ни служат днес. Нали е така в живота? Не се ли явяват хората на небосклона на съществуването с най- различни дарби? Отде иде това различие? От нищо ли се появява?
към текста >>

9. Пророк Елисей - Влад Пашов (1902- 1974)

В началото на 6-та глава в Четвърта книга на царете се разказва, че пророческите синове поискали от Елисей да им разреши да отидат при реката Йордан, всеки да вземе по една греда, за да си направят жилище за живеене.
Слугата направил това скришно от Елисей. Но Елисей като ясновидец узнал това и му казал: Понеже ти взема от подаръците на Нееман, затова проказата от него премина върху тебе. И на часа станал прокажен и бял като платно. От този пример се вижда, че духовните закони са много строги и човек трябва много строго да ги спазва, когато има работа с духовни сили. Този пример също показва, че Елисей е могъл да лекува и неизлечими болести като проказа и то привидно с много прости средства. В началото на 6-та глава в Четвърта книга на царете се разказва, че пророческите синове поискали от Елисей да им разреши да отидат при реката Йордан, всеки да вземе по една греда, за да си направят жилище за живеене. На един от тях паднало едно желязо в реката и не можел да го извади, а то било чуждо. Той казал това на Елисей. Последният отсякъл едно дърво и го хвърлил при желязото: дървото потънало, а желязото изплувало над водата и човекът си го взел. По-нататък, пак в шеста глава се разказва, че сирийският цар обявил война на Израил. Но Елисей предупреждава Израил за плановете на сирийците.
към текста >>

10. 19. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕВРЕИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Помнете ония, които са ви били наставници, които са ви говорили Божието Слово; и като се взирате в сетнината на техния начин на живеене, подражавайте вярата им.
Не забравяйте госто- любието; понеже чрез него някои без да знаят, са приели на гости ангели." /13;1-2/. "Помнете затворените, като че е тях сте заедно затворени - страдащите, като сте и сами вие в тяло." /13;3/. "Не се впримчвайге в сребролюбието; задоволявайте се с това, що имате, защото сам Бог е рекъл: Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя"; така щото дръзновено казваме: "Господ ми е помощник; няма да се убоя; Какво ще ми стори човек? " /13;5-6/. "Помнете ония, които са ви били наставници, които са ви говорили Божието Слово; и като се взирате в сетнината на техния начин на живеене, подражавайте вярата им. Исус Христос е същият вчера, днес и до века."/13;8/. "Не се завличайте от разни и странни учения; защото е добре сърцето да се укрепва с благодат." /13;9/. "А не забравяйте да правите благодеяния и да споделяте с другите благата си; защото такива жертви са угодни на Бога." /13;16/. "А Бог на Мира, Който чрез кръвта на единия Вечен Завет е въздигнал от мъртвите великия Пастир на овцете, нашия Господ Исус, дано ви усъвършенства във всяко добро нещо, за да вършите Неговата Воля, като действа във вас това, което е угодно пред Него чрез Исуса Христа, Комуто да бъде слава във вечни векове.
към текста >>

11. ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Господството се състои не в ненормални бленувания, видения и фантастични въображения или начин на живеене, а в използването на по-висши сили срещу по-нисши, избягвайки по този начин болките, причинявани от по-нисшите полета, създавайки вибрации от по-висш разряд.
"Нито един не е сирак, нито по баща, нито по майка, без близки". Разглеждайки изводите от Принципа на Ума, Кибалион казва: "Полу-учените, схващайки сравнителната нереалност на Вселената си въобразяват, че могат да пренебрегват и да не зачитат нейните закони. Такива хора са безумни и дръзки и те биват смазани от самите закони, в които се блъскат поради собствената си глупост". Истински мъдрият, знаейки природата на Вселената, използва закон против закон, по-висшият против по-нисшия и чрез искуството на алхимията превръща това, което е нежелателно в това, което е ценно и по този начин побеждава. Господството се състои не в ненормални бленувания, видения и фантастични въображения или начин на живеене, а в използването на по-висши сили срещу по-нисши, избягвайки по този начин болките, причинявани от по-нисшите полета, създавайки вибрации от по-висш разряд. Превръщането, а не дръзко отричане и незачитане, съставя оръжието на господаря". От тази мисъл на Кибалион се вижда, че Вселената, макар че е умствен образ на Бога, не трябва да се счита за нещо нереално, несъществуващо. Така мислят само глупаците. Но за мъдреците тя е реално въплъщение на Божествената Мисъл, защото Божествените мисли са реални и Вселената, със всичко, което съществува в нея, е външно проявление на Божествената Мисъл и е реална, и в действителност съществуваща. Това е едно привидно противоречие за онези, които не разбират, че Божествената Мисъл е по-реална от това, което ние схващаме със сетивата си.
към текста >>

12. НЕОПЛАТОНИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тези символи са остроумни изречения, повечето тъмни, които съставят правила за живеене на последователите на Питагор.
Той е бил надарен с дарбата на чудотворството. Неговият биограф представя, че той често се издигал от земята на десет лакти и главата му била окръжена със светъл ореол. От него също са съчиненията "Животът на Питагора". едно "Обучение по философия" и един "Трактат за математиката и съдбата". Той ни е предал също 39 символи на питагорейците. Тези символи са остроумни изречения, повечето тъмни, които съставят правила за живеене на последователите на Питагор. Те били загадка за цялата древност и коментарите, с които ги придружил Ямблих, никак не ги направили по-ясни. Както казах, неоплатониците се основали на Платон и разглеждали и обобщавали всички древни мистерии, за да ги възстановят. Това естанало под влиянието на третия импулс на Бялото Братство, който събудил интерес и към древните мистерии, в които духът се проявявал. Те искали да ги дадат в тяхната чистота. Но тяхната погрешка е, че те не могли да разберат езотеричната страна на християнството, като нов импулс на Битието.
към текста >>

13. ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-ГАЗАЛИ - СУФИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е един начин на живеене, един монашески орден.
Той приписва от Бога всемогъщество и разумност, живот и воля. Съществуването на тези Негови атрибути се потвърждава от наличието на ред и целесъобразност в света и в неговите отделни прояви. Той е един от главните теоретици на суфизма, което е, както видяхме, едно арабско мистично движение, което по начина на живота си се стреми да преживее Бога в себе си... Според него суфизмът не е толкова теоретическо учение, колкото опреден начин на поведение, на дълбоко религиозно и мистично настроение. То е един начин за съзерцание на Първата Причина и стремеж към сливане с нея. Един арабски мислител казва следното за суфизма: "Суфизмът не е философска система той не е също религиозна секта. Това е един начин на живеене, един монашески орден. Суфизмът предполага, че Божествената истина се изявява на човека непосредствено, когато иска да я постигне само, като се оттегли от света, откъснат от всички човешки страсти се обрича единствено на един съзерцателен живот. Понеже този начин на откровение е индивидуален, тъй като се отнася до неизразими и неопределени неща, никога от него не може да се извади една научна система. Мнението на този автор не е напълно вярно, защото във всички откровения има нещо общо, има едно единство, защото описват една и съща реалност и по такъв начин откровенията могат да се подведат под един принцип и да се изведе една научна система. Защото самите откровения са резултат на една наука, която няма нищо построено от себе си в света.
към текста >>

14. 28. Работа и почивка, 12 ноември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Ние не искаме хората да са бедни и да нямат средства за живеене, ние сме за разумното братство, което да бъде за благото на всички, за да могат всички да си починат и да бъдат полезни на себе си и на ближните си.
А ако се научим да си почиваме навреме и с мярка, няма да имаме страдания. Почивката ни е необходима, за да съберем известна сила, която ни е потребна за работа. Човек отива в другия свят, за да си почине и набере нужната му сила, та като дойде отново на земята, да може да работи по-нататък за развитието си. Когато си заминава човек от земята, заминава без никакъв багаж, за да може да си почине. Днес всички хора, и богати и бедни, и учени и прости, все страдат и са недоволни, защото не си почиват навреме, на място и с мярка, не разбират законите на почивката. Ние не искаме хората да са бедни и да нямат средства за живеене, ние сме за разумното братство, което да бъде за благото на всички, за да могат всички да си починат и да бъдат полезни на себе си и на ближните си. Но в сегашния строй не е така; този строй е резултат на хиляди поколения и за да се справи светът, трябва да повикаме всичките тези поколения да работят за справянето му. Сега всички хора казват: Да оправим младото поколение. Нека оставим младото поколение само да се оправя. Ние вярваме, че в младото поколение има достатъчно разумност, за да изправя своите погрешки и достатъчно сили за да приложи своите добродетели в живота си.
към текста >>

Днес има милиони, които са без работа и без средства за живеене, а други пилеят средствата за глупави удоволствия, и искат в такова едно общество да няма кризи и противоречия.
Младите майки раждат глупави деца, а от младите бащи се раждат сприхави деца. Старите майки раждаш умни деца, а от старите бащи се раждат деца с добър характер и воля. Светът ще се оправи само при разумното разпределение на работата и почивката, когато на всички хора се даде работа и на всички се даде почивка, без разлика. Това трябва да бъде едно правило в практическия живот на земята. И тази криза, която сега съществува в света, се дължи на неразумното отношение, което съществува между работата и почивката в съвременното общество. Днес има милиони, които са без работа и без средства за живеене, а други пилеят средствата за глупави удоволствия, и искат в такова едно общество да няма кризи и противоречия. Причината за съвременната криза е в строя, в който няма разумно разпределение на благата и няма разумно отношение между работата и почивката, не е предвидено за всеки човек да има работа и почивка, и вследствие на това се намират в едно застрашително положение. Дълбоката причина на всички кризи и противоречия е в това, че хората са се отклонили от законите на природата. В индивидуалния, семейния и обществения си живот, хората са престанали да се ръководят от законите на природата и вследствие на това страдат. В един дом, който върви по пътищата на природата, трябва да се роди едно момче и след това, едно момиче; това е правилното отношение; после пак момче и пак момиче. Същият закон работи и в нашите мисли, чувства и постъпки.
към текста >>

15. 3. Условията на разумния живот, 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

А сега искат да подобрят живота, без да изменят разбиранията си, начините на живеене и условията, при които се развива животът.
Ще дойде Царството Божие на земята, но земята трябва да мине през огън да се пречисти и да се изменят условията. И от съвременната цивилизация с нейните църкви, болници и пр. няма да остане нито помен. В бъдещата култура ще имаме лекари за здравите - а болни няма да има, защото хората ще знаят как да живеят и всяка болест ще се парализира в нейния зародиш. Така че, за да се подобри животът, потребно е преди всичко едно ново разбиране на живота. А сега искат да подобрят живота, без да изменят разбиранията си, начините на живеене и условията, при които се развива животът. А това е невъзможно, защото големите противоречия, които съществуват днес, произтичат от различията в материалните интереси, а те се обуславят от разбиранията ни за живота. В новите разбирания всеки, който има повече блага, отколкото са му необходими, ще ги раздели с тези, които нямат. По този начин ще се пристъпи към ликвидиране с греха. А докато съществува грехът, не може да има мир и хармония в света, не може да има истинска култура. И хората не могат да се обичат, докато съществува грехът.
към текста >>

16. 4. Целта и смисъла на човешкия живот, 31 декември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Цялото човечество сега и в епохата на живеенето - на дишането.
Haй-първо се сформира стомахът, а най-после се сформират неговите бели дробове. Като се сформират белите дробове, той е вече в последния месец и трябва да се роди, а като се роди, почва да диша и да живее. Дишането дава ход на живота. В утробата на майка си човек се учи, как да се храни; той още не живее, защото не диша. Той е в едно латентно състояние и когато се роди, получава свобода да живее. Цялото човечество сега и в епохата на живеенето - на дишането. Но от туй положение трябва да се намери един изходен път и да се отиде по-нататък. Под действието на творческия импулс на живота, минералите излязоха от своето латентно състояние и станаха растения. Но не се спряха там, а влязоха в положението на рибите, после в това на птиците, в това на млекопитаещите и най-после минаха във фазата на човека. И човек сега трябва да мине в една по-висша форма. Дали това се съзнава или не, но във всеки човек има един вътрешен стремеж да мине от една по- нисша форма в една по-висша.
към текста >>

17. 7. Вътрешното ръководство на човека, 21 януари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И докато живеете в такива палати, условията на живота ви все ще са ограничени, а методите и начините на живеене все ще се различават от онези в широкия свят на великата реалност.
Обаче, влезе някой да ви каже, че има по-голяма топлина и светлина, вие ще кажете: Как е възможно, ние не виждаме ли? Засега всички вие сте все в такива палати при малките дупки и сте опитали знанието и любовта на тези малките дупки и затова казвате, че не си струва да се живее. Да, не си струва да се живее в такива палати при тези малки дупчици. Но отворете вратите на тези ваши палати и излезте навънка, за да имате ясна представа за онова, което ви очаква и не го познавате. Съвременните хора по отношение на познанията им за реалността се намират в едно такова положение. И докато живеете в такива палати, условията на живота ви все ще са ограничени, а методите и начините на живеене все ще се различават от онези в широкия свят на великата реалност. В палата сме много ограничени и тесен е кръгът на нашата дейност, но като излезем в широкия свят, ще бъдем свободни. Цялото човечество сега се намира вече в една епоха, когато Великата Божествена Мъдрост ще го изведе от този ограничен палат и ще го остави да живее в широкия свят, като му предаде и новите начини и методи за живота и го запознае с обективните закони на Природата. И тогава човек в този широк свят ще има възможност да постигне всичко онова, към което има разумни стремежи, стига да не влезе в стълкновение с разумния свят. Тъй както небесните тела се движат в пространството, всяко по пътя си, без да влиза в стълкновение с друго, така и човек, като влезе в разумния свят, не трябва да бъде в стълкновение с никое същество, а да се радва на успеха и напредъка на всекиго като на свой. Например, като срещнете един виден музикант, това да ви даде стимул, че и вие може да станете музикант.
към текста >>

18. 5. Трите фази в развитието на човека, 1 април 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Хората, които правят известно зло, мислят, че това което правят, е добро и като го направят и опитат плодовете му, те ще съзнаят че е зло и тогаз търсят новите пътища за живеене и дохождат по пътя на страданията до правилните разбирания за живота.
Но понеже не се прилага този закон, затова са тези големи противоречия. Даже религиозните хора, които трябва да си служат с този закон, и те не го прилагат. И когато дойде да се помолят на Бога за някой човек, който се е отклонил от правия път на живота, те казват: „Господ да го научи“, като мислят, че с това въпросът се разрешава; други пък казват: той е престъпник, да се убие. Но окултната наука твърди, че престъпникът, след като замине за другия свят, е по-опасен, отколкото тук, на физическия свят. И добрият човек от физическия свят, като замине за другия свят, става десет пъти по-силен. Хората, които правят известно зло, мислят, че това което правят, е добро и като го направят и опитат плодовете му, те ще съзнаят че е зло и тогаз търсят новите пътища за живеене и дохождат по пътя на страданията до правилните разбирания за живота. Страданията като огън ще изгорят всичката нечиста и чужда материя в организма и човек ще дойде до закона на доброто, като основа на неговия живот. Но за да живее в доброто, всичко старо трябва да изгори и да не остане нито следа от него. Така и човекът и земята ще се очистят от всички престъпления. Но ще изгори само това, което е негодно да вземе участие в творческия процес на живота, а всичко устойчиво, жизнеспособно, ще премине в новите условия на живота. Ако сегашният живот не е свързан с бъдещия, той сам по себе си губи смисъл.
към текста >>

19. 5. Каквото човек посее, това и ще пожъне, (Липсва дата) - Влад Пашов (1902- 1974)

И съобразно с начина на живеенето, ще се обуслови и живота; или както казват хората: каквото посее човек, това ще пожъне.
Всичко в Битието е строго обусловено и не съществува никакъв произвол. Има връзка между законите, явленията и фактите. Явлението е един незавършен процес, а фактът е краен резултат на едно проявление. Понеже съвременните хора са престанали да мислят, чувстват и постъпват правилно, то като последствие на това се явява едно отклонение в живота им. И за да се върнат към нормалния живот, не е достатъчно само да се говори, но трябва да се покажат пътищата и методите, по които трябва да се живее. И съобразно с начина на живеенето, ще се обуслови и живота; или както казват хората: каквото посее човек, това ще пожъне. Това е външната страна на живота. Тъй както мислите, чувствате и постъпвате, такива ще бъдат и последствията, такъв ще бъде и вашият живот. Последствията не се изчерпват само с едно поколение, но минават от поколение в поколение. Защото всички процеси и явления в света са свързани с ред разумни същества и всеки един факт или закон не е само дума, но една реалност. Всичко в света е подчинено на известни закони.
към текста >>

20. 10. Основите на Новото Учение. Трите пътя, 23 юни 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Светът, който Бог е създал е място за живеене, място за придобиване не знание и Мъдрост, място за изучаване закона на свободата.
За да придобиете живота, трябва да вървите направо, без увъртания в пътя на Любовта. Тези, които вървят в пътя на увъртанията казват, че този път е по- лесен. Ни най-малко. Той е път на отлагане, а отлагането в живота не улеснява работите, а ги усложнява и забърква, при което нищо не се постига в живота, а само се забавляват, без да постигнат нещо. Но светът е велико училище, в което трябва да изучаваме великите уроци на живота, а не е приют, не е болница, светът не е църква. Светът, който Бог е създал е място за живеене, място за придобиване не знание и Мъдрост, място за изучаване закона на свободата. Светът, това е едно Божествено учреждение, в което всяка една душа е пратена да се учи. Че прави грешки, това е в реда на нещата. В Божествения живот грешките нищо не струват. В процеса на учението човек ще прави грешки и ще ги изправя и по такъв начин ще добие знание. Но знанието е на степени и непреривно и последователно се добива от човека.
към текста >>

21. 13. Младостта като идея, 15 септември 1935 г., 15 септември 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Но за утрешния ден, за новата култура, която се ражда в недрата на старата, се изисква един нов начин за мислене и живеене, една нова философия, която да ни посочи пътищата и методите, по които да градим новите форми и отношения, а не да се занимаваме с поправянето на старите, които носят в себе си грешките на хиляди поколения.
Ако човек няма сърце, той не може да влезе в положението на другите. И понеже днес сърцето на хората е в плен на тъмните сили, затова злото се шири в човешкия живот. Цялото зло в съвременния живот е в това, че хората не си влизат в положението едни на други. Всички са повече, отколкото трябва заети със своята личност и нейните егоистични стремежи и не държат сметка за другите. Това е признак, че нашата култура е остаряла, преживява последните си старчески години. Но за утрешния ден, за новата култура, която се ражда в недрата на старата, се изисква един нов начин за мислене и живеене, една нова философия, която да ни посочи пътищата и методите, по които да градим новите форми и отношения, а не да се занимаваме с поправянето на старите, които носят в себе си грешките на хиляди поколения. Не се стремете да се освободите от вашите грешки и от вашите лоши мисли и желания, понеже не ги създадохте вие. Те са както когато минавате през някоя опустошена местност и цялата тази местност минава пред вашите очи. Това е само един факт, който трябва да констатирате. Като дойдете до друга местност, ще имате други картини, други представи. През живота ви могат да минат много и най-разнообразни мисли и желания.
към текста >>

22. Развиване на благородно сърце - Влад Пашов (1902- 1974)

Разумното, благородно сърце крие в себе си нови начини за живеене и за работа.
• 488 • Развиване на благородно сърце. Сега на вас като ученици казвам: насочете всички свои сили, всички усилия към сърцето си, за да работите за неговото облагородяване. Разумното, благородно сърце крие в себе си нови начини за живеене и за работа. Когато умът на човека е добре развит, ние казваме, че този човек е интелигентен. Неговата интелигентност се вижда в очите, в погледа му. Погледът му е ясен, чист. Благородното сърце пък се изразява в лицето на човека. Лицето на такъв човек свети, от него излиза нещо светло, магнетично, приятно.
към текста >>

23. МЕТОДИ ЗА САМООБЛАДАНИЕ И ЧИСТЕНЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

храната, на облеклото и в начина на живеенето, така може да правите
Ако не работи върху себе си и сам да се чисти, Природата ще го застави насила да направи това. Много методи има за чистене на човешкото сърце, но всеки сам трябва да избере метод, съответен за него. Както правите избор на храната, на облеклото и в начина на живеенето, така може да правите избор и в методите за работа върху себе си. Колкото малка и да е една мисъл, тя е в състояние да внесе подем в ума ви и да ви освободи от недоволството.
към текста >>

24. МЛАДЕЖКИЯТ /СПЕЦИАЛЕН/ КЛАС И НЕГОВОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

За да се избягнат тези неестествени положения, тези, които ръководят човечеството, са създали известни правила за живеене.
се постига лесно. Ако някой го придобие преждевременно, ще се натъкне на големи противоречия. Какво по-голямо противоречие може да очаквате от силната светлина и голямата сладост? Силната светлина е в състояние да ослепи човека, а голямата сладост, като тази на захарина, може да разстрои стомаха му. За да се избягнат тези неестествени положения, тези, които ръководят човечеството, са създали известни правила за живеене. Учениците, които не разбират тези правила, ги превръщат в букаи на собствените си ръце и крака. Техният ум е стеснен от тези правила до такава степен, че се намират като в затвор. За да се справи с ограниченията и противоречията в Живота, човек трябва да има съзнание за Божественото Начало в себе си. Формулата, която ви дадох: “Аз съм Добро, Аз съм Истина”, има отношение към Божественото в човека, към Разумното, Великото начало в него, което е произлязло от Бога.
към текста >>

25. ОТНОШЕНИЕТО НА УЧЕНИКА КЪМ ТЯЛОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

съзнателно живеене.
се до тях, без да иска човек произвежда експлозия в себе си. Човек трябва да контролира движенията си. Избягвайте несъзнателните и безразборни движения и вървете към съзнателните и разумни движения. В този смисъл самовъзпитанието се заключава в съзнателно живеене. Да се самовъзпитава човек, това значи да прави съзнателни движения, да дава път на Разумността в себе си.
към текста >>

26. Размишления върху три мисли - Влад Пашов (1902- 1974)

В. В тази Мъдрост са вложени всичките условия за разумно живеене.
• 768 • Размишления върху три мисли. А. Начало на всеки разумен живот започва с Мъдрост, която изтича от Бога. Б. Няма Мъдрост като Божията Мъдрост, само Божията Мъдрост е Мъдрост. В. В тази Мъдрост са вложени всичките условия за разумно живеене.
към текста >>

27. 22-ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Един ден когато завършите своята еволюция, Великите Братя, които направляват и двете Школи, както и целия Космос, и цялото човечество, ще наредят друг начин на живеене, съвършено различен от сегашния.
— Мъдростта. Кой може да очисти сърцето ви? - Любовта. 4. Великите Братя. Доброто и злото са нужни за развитието на живота изобщо. Един ден когато завършите своята еволюция, Великите Братя, които направляват и двете Школи, както и целия Космос, и цялото човечество, ще наредят друг начин на живеене, съвършено различен от сегашния. Някои мислят, че като напишат една книга или държат една сказка, ще оправят света. Така мислят и много от пророците и Учителите. Но Великите Учители, които управляват целия космос, знаят, че всичко ще се нареди по съвсем нов план, след завършването на този цикъл на еволюция. Сега нещата ще си вървят по стария начин. 5. Учителят - Високият връх.
към текста >>

28. 40-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е напущането на свещения егоизъм и живеене в пълната съвършена Божия Любов, в която умът и сърцето могат да се развиват правилно.
След като се насити на материалните блага, почва да ги продава, защото иска да поживее за себе си. Това е втората фаза на свещения егоизъм. Защото и в религията, и в духовния живот има свещен егоизъм. Там казват: Да се съсредоточим в себе си. Третият живот, който е същинския живот, го наричам Божествен. Това е напущането на свещения егоизъм и живеене в пълната съвършена Божия Любов, в която умът и сърцето могат да се развиват правилно. Така че имаме: Слушатели или оглашени, верующи и ученици. Оглашените са хора материалисти. Те вярват в много имот. Вярващите са хора религиозни, те вярват в свещения егоизъм, а Учениците са в Божественото Учение. Когато Христос казва: Раздай всичкото си имане и напусни баща си и майка си, това е за Учениците.
към текста >>

29. 54-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Туй ви живеене на земята е за последен път.
Всички грешници вече са завързани. Там има ред и порядък и като влезете да живеете в този свят, няма да има развращаване. Със сегашното си влизане в астралния свят вие ще научите една нова култура. На земята вече такива условия няма да се създават. Не, на тази земя повече няма да се върнете. Туй ви живеене на земята е за последен път. Тия условия, при които живеете, тази обстановка, която имате, всичко това е за последен път. Тия връзки, които имате сега, са за последен път. Всички ония души, които са по-напреднали, ще ги оставят да живеят в астралния свят, в по-рядка материя, по-чиста, необезпокоявани от никакви апаши, крадци, разбойници, убийци, лъжци - изобщо ще ги поставят в по-благоприятни условия. Ония пък, които спъват човечеството, ще останат на земята. Тъй щото Учениците на Окултната Школа трябва да знаят, че сега е последното им прераждане.
към текста >>

30. ЧОВЕКЪТ - Лалка Кръстева (1927-1998)

Знанието е радостта в човешкия живот, а живеенето в любовта е смисълът на живота.
Тя е само един от факторите, едно от условията да се появи животът. За да се появи каквато и да е форма в света, необходима е субстанция, с която да се облекат живите сили. Тялото - външните му и вътрешни органи - представлява материалната страна на силите на мозъка. Дробовете, стомахът, мускулите, костната, нервната и останалите системи представляват една величествена инсталация, чрез която се проявява интелигентността. * Колкото повече знае човек, толкова повече учи, понеже придобиването на знания е безкрайно. Знанието е радостта в човешкия живот, а живеенето в любовта е смисълът на живота. * “Стани и ходи! ” - това е една абсолютна формула, с която човек може да преодолява всички мъчнотии и изпитания. Говори ли на разумността си, човек може да стане и да ходи, да постигне всички свои благородни желания. * Силният човек не се оплаква, той носи раните си и върви напред. * Сладчината в света е излязла от тези, които обичат.
към текста >>

31. Новият ден - текст - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Всеки сам определя мястото си в живеене.
Докато служи на себе си, човек живее в колиба. Щом служи на себе си и на ближния си, той живее в палат. Служи ли на себе си, на ближния си и на Бога, той живее в рая, във Великия свят. Къде искаш да живееш: в колиба, в палат или в рая? Това зависи от самия човек. Всеки сам определя мястото си в живеене. Навсякъде е добре, но в рая е за предпочитане. Какъв ученик искаш да бъдеш: ученик в отделенията, в гимназията или в университета? Навсякъде е добре, но университетът е за предпочитане. Отделенията са за гимназията, гимназията е за университета, а университетът е за живота. Дойде ли до силите на живота, човек се движи от налягането към напрежението и най-после и най-после от налягането и напрежението към разумния живот.
към текста >>

32. 53. Скромният квартирант - Радка Левордашка (1920-2014)

„Опълченска" 66 и което е най-интересно - на г-н Дънов е посочена за живеене една стаичка в приземния етаж, която направо била мазе.
Господин Дънов стоял една седмица в тази стая. Един ден мъжът казал на жена си: „Нали виждаш, че този човек не е какъв да е! Я, дай да му дадем една от хубавите стаи." Извикали го и му предложили хубава стая, добре подредена с чисти и дебели завивки. Той им поблагодарил отново и пак така смирено влязъл в новата си стая. По-късно Учителя преминава през няколко такива къщи, като накрая, около 1905 година, отива да живее в дома на Петко Гумнеров на ул. „Опълченска" 66 и което е най-интересно - на г-н Дънов е посочена за живеене една стаичка в приземния етаж, която направо била мазе. По-късно се освобождава стая на първия етаж и сем. Гумнерови му предлагат да се премести да живее в нея. Долу е мазето, където по-късно се оформя трапезарията, а отгоре е стаята, в която Учителя живее до 1926 година, след което идва на Изгрева.
към текста >>

33. С ПОГЛЕД КЪМ ИЗГРЕВА - Теофана Савова

Казвам при най-неблагоприятни условия, защото Учителя показва един нов начин на живеене, една съвсем нова братска обхода, за която малцина са готови.
в мисълта ни светлината, и топлината в нашите сърца, с воля да ни укрепяваш, та да пулсираме ведно със теб. Богатият интензивен и пълноценен живот, който живеехме на „66", при най-неблагоприятни условия отвън, но с голямото разбиране на Учителя, започна постепенно да се отправя към Изгрева. Казвам при най-неблагоприятни условия, защото Учителя показва един нов начин на живеене, една съвсем нова братска обхода, за която малцина са готови. Много са тези, които вече слушат беседите, но за приложението - малко са готовите. Малко са досетливите. Това става, когато млади хора се събират около Учителя, готови за приложение. Възрастните - важни софийски дами и господа, мъчно преодоляваха общественото мнение. По-късно се усмихваха на своите първи стъпки, на началото!
към текста >>

34. ЛЮБОВ КЪМ БОГА - Теофана Савова

" Това изисква разумният начин на живеене.
Да проси човек, това е нахалство. Да искаш, значи душата ти да е пълна е желание да учиш. Ти можеш да искаш само от приятели; ти можеш да искаш само от баща си и майка си. От неприятеля си можеш да искаш, само ако си попаднал в плен, да ти подари живота. Затова казва Христос: Хлопайте и ще ви се отвори; търсете и ще намерите; искайте и ще ви се даде! " Това изисква разумният начин на живеене. Вие трябва да разбирате правилно какво значи да се молиш и какво - да искаш. Сега Бог ви изпитва дали ще искате или ще се молите. Кой се моли? - Грешникът. Защо? - Защото греши.
към текста >>

35. 5.16 Завръщане на Учителя в София - Светозар Няголов ( -2013)

По едно време Учителя става бавно, отива при прозореца, дръпва завесата и посочвайки дворното място зад лешниците, казва: Дук бях предложил да се построи братска обща сграда със стаи за живеене за братята и сестрите, със салон, библиотека, трапезария, а те какво направиха?
От тази дата той започва да спи в приемната си. Милка Переклиева идва при Учителя и почуква на вратата. Савка Керемидчиева отваря, Учителя я вижда и я поканва да влезе вътре. Той е вглъбен в себе си и почти не говори. Сестрата го пита някои неща, но той отговаря кратко и сдържано. По едно време Учителя става бавно, отива при прозореца, дръпва завесата и посочвайки дворното място зад лешниците, казва: Дук бях предложил да се построи братска обща сграда със стаи за живеене за братята и сестрите, със салон, библиотека, трапезария, а те какво направиха? Оградиха се с телове." Той въздъхва, сяда на стола и добавя тихо: Дова можаха, това направиха." След това Учителя притваря очи и дълго време мълчи. По едно време той се обръща към Милка и промълвява: „Бавен е процесът." Милка не разбира, че това се отнася за периода преди неговото заминаване. След това Учителя я пита: „Ти защо не си на училище? " Тя му отговаря, че е във ваканция и предлага да остане при него да го обслужва. „Може" — отговаря Учителя.
към текста >>

Учителя обяснява, че Земята не е място за живеене, а място, където Бог изпраща най-непокорните, твърдоглавите и непослушните духове за изправяне: „Вие мислите, че човек, който е на Земята, живее.
По времето на Учителя човечеството е на 15 години, със силни възвишени чувства, дълбоки изживявания и будна мисъл. Като влезе в шестата раса, която ще трае 365 000 години, и приживе тоя период на Божествената Любов, то ще стане пълнолетно на 21 години. Тогава хората ще бъдат много разумни и крайно интелигентни. Когато премине и през Седмата раса на своето развитие — на Божествената Мъдрост, която ще трае пак 365 000 години, и завърши този период, то ще стане на 33 духовни години, което е зрялата слънчева възраст. Тогава то ще завърши един от етапите на своето развитие, след което ще започне нов цикъл. Учителя обяснява, че Земята не е място за живеене, а място, където Бог изпраща най-непокорните, твърдоглавите и непослушните духове за изправяне: „Вие мислите, че човек, който е на Земята, живее. Човек, щом е на Земята, той е само на изпитания. След като го изпитат, пращат го на друго място." (64) В своето обширно Слово, изнесено пред школата, Учителя отбелязва: „Аз вас избрах, а не вие мене." Има и беседа с такова заглавие. „Не е въпросът защо аз съм ви избрал, по-важното е дали ще използвате това. Във време на тези упражнения, дето се срещаме само духовно, гледайте да бъдете в силно молитвено настроение." (65, с. 19) Учителя е избрал да работи на Земята с най-твърдите, най-непослушните и самостоятелни души, които само той умее да вкара в ред.
към текста >>

36. 7.69 Косена Темелкова - Светозар Няголов ( -2013)

Той ще се засрами от него, че не му е подготвил стаята за живеене.
Косена Темелкова През 1943 г. малката дъщеря на Темелко — Косена, започва често да го предупреждава да опразни южната стая на къщата си, защото в нея ще дойде да живее Учителя. Темелко й възразява, че това е невъзможно — Учителя да живее в тяхната стара къща: „Втори път да не съм те чул да казваш такова нещо. Ние не сме достойни хора да посрещнем един велик Учител." Косена настоява на своето, като казва да очисти и подготви стаята, защото, когато дойде Учителя, ще му се наложи набързо да я опразва и приготвя пред него. Той ще се засрами от него, че не му е подготвил стаята за живеене.
към текста >>

37. Разговори с Учителя. Разговор четвърти - Георги Томалевски (1897-1988)

Всъщност някои много малки на вид дела, на които те дори не обръщат внимание, влизат като главна съставка на това, което се нарича „живеене по Бога“.
Други пък, както и на друго място се каза, се считат годни да станат учители, без да знаят, че за всяко столетие разумната и жива природа е определила само няколко високи длъжности. Знаете ли, че за да се роди един светия, потребно е неговото появяване да бъде подготвено от двама гениални хора. А за да се роди един учител, неговото идване в света трябва да бъде предшествувано от десет светии. „Да се живее по Бога“ казват често верующите хора. Но те разбират това по свой начин и дори някои от тях мислят, че да живееш по Бога ще рече да извършиш необикновени дела. Всъщност някои много малки на вид дела, на които те дори не обръщат внимание, влизат като главна съставка на това, което се нарича „живеене по Бога“. Услужливият, благородният и внимателният човек дори само с тези свои качества живее по Бога. Тук аз искам да обърна вниманието ви върху едно качество, което за съжаление липсва в достатъчно количество у българина. То е взаимното почитание. Българите притежават много добри качества, но имат един недъг, който много пречи за духовното им развитие. Това е липсата на почитание един към друг.
към текста >>

38. Къде е щастието? - Крум Въжаров (1908- 1991)

Избягване на духовната смърт, живеене е възможно само при акта на жертвата.
Когато се отделим от общия живот, когато се отделим от океана на духа, когато се отделим от колективния и се ограничим в индивидуалния живот, за нас настъпва смърт. Ние пресъхваме, тъй както пресъхва отделеният чрез сушата от океана залив. Сушата символизира материята, плътта. Тя е, която ни отделя от живота в духа. Тя е, която ни затваря в егоистичния, индивидуалния живот и ни обрича на смърт. Избягване на духовната смърт, живеене е възможно само при акта на жертвата. При жертвата ние се сливаме с околните, с всеобщия живот. Колкото е по-пълно, по-голямо е жертването, толкова и щастието е по-пълно. Тъй както колкото повече суша прекопаем, толкова повече вода ще нахлуе от океана в залива. А водата, това е животът. Колкото повече жертваме, даваме, толкова и повече ще вземем.
към текста >>

Без даване е невъзможно живеене.
Колкото е по-пълно, по-голямо е жертването, толкова и щастието е по-пълно. Тъй както колкото повече суша прекопаем, толкова повече вода ще нахлуе от океана в залива. А водата, това е животът. Колкото повече жертваме, даваме, толкова и повече ще вземем. Дай - и ще ти се даде, ще ти се възвърне стократно, е законът, който управлява духовния мир. Без даване е невъзможно живеене. Без даване, жертване имаме смърт. Егоистичен живот и смърт са равнозначещи. Този, който иска да оживее за живота на духа, за истинския живот, трябва да умре за живота на материята, плътта, за живота на прищевките, страстите, плътските чувства и желания. Този, който иска да живее, да се роди за висшия живот, трябва да умре за нисшия. Исус казва - никой не ще влезе в Царството Божие, ако не се роди изново, ако не възкръсне.
към текста >>

39. Дядо Иван — Прасковата. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Той знаел, че праскови дървета ще поникнат от тези костилки и тогава далечните и високи баири ще станат красиви и приятни за живеене.
Той започнал да събира праскови и им взима костилките. Даже понякога, когато извършвал някоя работа, взимал праскови вместо пари. Някои хора започнали да го смятат за луд, но той не се сърдел и продължавал своята работа. Така събрал пълна торба с праскови костилки. Тогава взел торбата и отишъл в далечни и високи баири и там посял всичките костилки. Той знаел, че праскови дървета ще поникнат от тези костилки и тогава далечните и високи баири ще станат красиви и приятни за живеене. Когато съседите открили какво е направил дядо Иван, нарекли го — Иван Прасковата. Минали много години и там, дето дядо Иван бил посял прасковите костилки, израстнали вече красиви дървета. Много хора, когато почивали под сянката им или ядели вкусните праскови, се учудвали как са пораснали толкова праскови дървета на това място. И скоро научили, че всичките тези дървета са посадени от един добър, беден старец, наречен за това Иван Прасковата. Преразказана
към текста >>

40. Паневритмия - Сава Калименов (1901 - 1990)

То осмисля, издига, прави ценен и достоен за живеене този живот.
Вълшебни поеми, Божествена музика, удивителни постижения в областта на художеството и на пластиката са били достояние, ако не на делото човечество, то поне на малцина из- бранници, на тия, които, преди всичко са чувствували в душата си жива и будна способността да разбират и ценят великото и красивото и са намирали, било поради благоприятни условия, било с геройска борба и с отчаяни усилия да си пробият свободен път към своето призвание, възможността да живеят в средата и атмосферата на този висш живот. Много е постигнало човечеството и в областта на науката и техниката — всички ние се удивляваме на тия постижения, които носят все по-голямо благо на човечеството, като същевременно стават достояние на все по-големи и по-големи среди. Големи са също така, и може би най-ценни, постиженията на човечеството и в областта на чисто духовния, нравствено-религиозния живот, макар тия постижения да са били винаги, а и сега са притежание само на едно крайно ограничено малцинство хора, които по своята вътрешна чистота и по своята духовна сила стоят високо над болшинството. Голямо, ценно, велико е всичко това. Без неговото съществуване човечеството би приличало ла жалко стадо, което живее само грубо-физически живот. То осмисля, издига, прави ценен и достоен за живеене този живот. То го изпълва с богато съдържание. Ние мислим, обаче, че, до сега, няма по-велико постижение за човечеството, няма по-свещен, божествен дар за него от това, което наричаме с една дума Паневритмия, макар в него да са вложени много неща, макар в него да са вложени всичките елементи на божественото изкуство, всичките елементи н а възвишения божествен живот. Що е Паневритмия? Трудно е да определим това. Дори е невъзможно.
към текста >>

41. Животът като изкуство - Георги Радев (1900–1940)

Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където тe се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота.
Тук сферата на изследване е онова, което хората наричат съдба, с нейната събитна, темпорална подвижност и с нейната дълбоко скрита обусловеност. От край време онези, които са тръгвали по тоя път на изследване, са превръщали живота си в опитно поле. Опитвали са и изследвали нещата преди всичко в своя живот. Те са ставали ученици във великата школа на живота, а не само несъзнателни гости на неговата трапеза, които не знаят ни защо са се родили, ни защо живеят, ни защо умират. Те са изследвали света на желанията с неговите форми, сили и закони. Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където тe се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота. Т са установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния“ и „външния“ свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка. Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи са израз на вътрешния му свят. Ето защо, не е тайна, какви са последиците за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т. н. Всички тия живи сили във вътрешния свят са свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции, те определят силата и капацитета на човешкия мозък и нервна система, на неговата дихателна и кръвоносна система, на неговата храносмилателна, костна и мускулна система. А всичко това обуславя от своя страна възможностите на човека в живота, неговата съдба на земята — неговата сила, неговата свобода, неговия живот и здраве, неговата власт и влияние, неговото щастие или нещастие.
към текста >>

42. Глава трета: 'Опълченска' - Атанас Славов

Трябва да порастна, да уякна, да усвоя тукашния език и начин на живеене.
Вие на земята знаете ли колко можете да живеете? Ама предполагате. Така и аз ако река колко ще стоя, ще бъде такова едно предположение. Разбира се, аз не искам да бягам от този свят толкова скоро, едва съм се родил в него, аз съм едно бебе в него. За мене тук се грижат така, както за вас се грижат на земята. Трябва да порастна, да уякна, да усвоя тукашния език и начин на живеене. Да позабогатея малко. Не мислете, че съм напуснал мисълта за богатството. Не може да мислите, че тук съм в някой манастир на изправление. Колко сте заблудени. Действително, аз съм тук на изправление, но така както хората се изправляват на земята.
към текста >>

43. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Значи е сграда за живеене.
Няма никакво руско злато, защото селяните строят църква с един - вярно че майстор, но все пак един такъв майстор, че отсега основите на южната й стена не са баш изправени под конец. Бедна работа. Ниска ще е. Стъпила, както се иска от християнска църква, направо на земята, на пръстта. И не може да се каже дори, че е баш църква, защото има комин. Значи е сграда за живеене. Селска объркана работа! Като питала комисията кой ще живее тука, казали им, че попът ще спи там. А законът казва, че щом има комин, значи е жилищно помещение, и така и вписали в протокола хората на варненския кмет. „...Установихме, че в Хадърча се строи „папаз-еви“ (попска къща).” Ще кажете - тоя чорбаджи Атанас голям дипломат бил, и аз натам водя разказа си. Само че както е с повечето събития, свързани с неговата благородна дейност, пък и с Константиновата по-късно, има пръст и провидението. Чистият случай.
към текста >>

44. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Въпреки че бяха докладвани някои обнадеждаващи неща, когато откривахме новите мисии, останахме с впечатлението, че българите са съвсем други от това, което изглеждаше, че са преди седем-осем години...“ (1863) „В Лом Магдалена Илиева не може да си намери стая за живеене.
1888 в Манхатън Бруклинският мост светва в електрически крушки. 1888 в Ню Йорк вестник „Ню Йорк таймс“ започва редовно да отразява подробностите по операцията на Станли в Африка за спасяването на изчезналия английски пътешественик Ливингстоун. 1888 в Нови пазар се оттегля да изкара последното си десетилетие като свещеник Константин Дъновски, обвинен заради спасяването на поп Димитър от заточение с помощта на ватиканския консул Демяни, че е униатски агент. Телескопичен блик „Събралите се В Нова Загора конгрегаши от Южна България и методисти от Северна България обмениха впечатленията си и се оказа, че са стигнали до еднакви заключения. Те се оплакаха от липса на какъвто и да бил отклик на усилията им от страна на българите. Въпреки че бяха докладвани някои обнадеждаващи неща, когато откривахме новите мисии, останахме с впечатлението, че българите са съвсем други от това, което изглеждаше, че са преди седем-осем години...“ (1863) „В Лом Магдалена Илиева не може да си намери стая за живеене. Суеверията на хората й се препречват; те напълно вярват в магии и заклинания. Сестра Магдалена не може да се настани никъде, защото не й се ще да се съгласи с попа да идва да ръси стаята й със света вода, за да прогони от нея злите духове, както им е обичаят да правят на всяко първо число на месеца... Поповете заплашват хората, че ще ги оставят на произвола на вампирите и караконджолите, ако не си вземат децата от протестантските училища...“ (1877) „Италианците и австрийците напълно свободно могат да изповядват католицизма, турците мохамеданството, израелтяните юдейството или германците лутеранството, обаче за българите е ерес да имат каквото и да било друго вероизповедание, ако не са под православната църква. Докато както на чужденците, и на българите се гарантира според конституцията да водят каквато и да било пропаганда, първите ще срещнат фанатична съпротива от църковната йерархия; и българите католици и протестанти трябва да са готови да бъдат заклеймени от общественото мнение като отцепници или дори предатели." (1891) Този влак е истинска смърт и погребение! Някъде си през седемдесетте години на миналия век един италианец пътува с него и изпитва такъв ужас, че публикува специален пътепис за цялата история; после го превеждат в едно руско списание в Петербург и като го четеш, все едно че е предложение на сценарий за филм на ужасите. В този вид филми, както знаете, модите скачат от едно на друго, но в последните няколко варианта на един от вечните хитове на жанра, за граф Дракула, който живее от човешка кръв в двореца си в Карпатите, се въвежда един посредник от Лондон. Посредникът предлага на Дракула да купи имот в Англия, и винаги се включва (след ужасните корабни бури и страхотии, през които англичанчето повръща, за да се подготви публиката за Двореца на Дракула), винаги се включва, казвам, пътуването му с влака Варна-Русе на сър Хенри Баркли.
към текста >>

Излез на верандата на въздух, дишай, седни и се отпусни, и гледай, и кажи-речи под краката ти пуфкат ежедневните търговски кораби; влачат се рибарски варки, пътнически затентени гиганти с два етажа високи странични витла на австрийските богаташки компании шарят от Тулча и Гюргево във Влашко, през Силистра и Русчук в Турция, през Видин на еврейската банка Арие, през Белград в Сърбия, Банат, Будапеща в Унгария, Братислава, Виена и Залцбург в Австрия... Светът от високия свищовски дунавски бряг се гледа от две точки: едната е височината на римската кула, която е военно кале и недостъпна за живеене и в подножието й се тълпи дребната риба.
* И така... Двамата, които горе-долу по едно време ще пътуват за Америка, след като Петър завърши Свищовското методистко училище, вече знаем: Петър Дънов и Георги Чакалов; и криво-ляво знаем какво стои зад гърба им и какво е било обкръжението им, докато стигат дотук. Остава третият - Алеко Константинов от самия Свищов. И Алеко е от Петровото поколение. И той - като Петър и Чакалов за свое нещастие - се ражда в България в съзнание и остава в съзнание до края на живота си, - докато го убиват. Дете на виделината! Богаташки син, баща му реди за него роден дом с гръб към Свищов и България: опънал веранда горе, високо на втория етаж към най-международната артерия на своята родина - Белия тих Дунав, - и зад него низините, блатата, горите, далечните покриви на Зайчар в свободна Румъния. Излез на верандата на въздух, дишай, седни и се отпусни, и гледай, и кажи-речи под краката ти пуфкат ежедневните търговски кораби; влачат се рибарски варки, пътнически затентени гиганти с два етажа високи странични витла на австрийските богаташки компании шарят от Тулча и Гюргево във Влашко, през Силистра и Русчук в Турция, през Видин на еврейската банка Арие, през Белград в Сърбия, Банат, Будапеща в Унгария, Братислава, Виена и Залцбург в Австрия... Светът от високия свищовски дунавски бряг се гледа от две точки: едната е височината на римската кула, която е военно кале и недостъпна за живеене и в подножието й се тълпи дребната риба. Другата е височината на Преображенската махала по на запад - над гарата, над маазите, над складовете, над пристанището - с десетината огромни богаташки къщи на европейски Свищов: на Станчови, на хаджи Василеви, Сакеларович, Цанкови, Павлович, Димитър Василев, Аврамов - все благотворители, за които Виена, Букурещ, Галац, Одеса, Мюнхен са на една ръка разстояние. Животът на Алекрвия баща, такъв какъвто той го води, е в Австрия и Швейцария. Оттам идват първите разкази за света, които Алеко чува, за това се говори в дома му; оттам идат съдовете, от които се яде, дрехите, които се носят, мебелите, които се разтоварват долу в пристанището, бижутата на майка му и сестрите му - самоварите и сребърните държатели на кристалните чаши. Оттам иде и твърдото решение на баща му Алеко да учи вкъщи с най-добрите учители, които може да се намерят: Емануил Васкидович и Янко Мустаков. В Свищов не се срещат с Петър, тъй като Алеко почти не учи в родния си град, но животът им през цялото време върви паралелно.
към текста >>

45. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

След време именно тя ще бъде наречена „машина за живеене“, фраза, грешно приписвана на Курвоазие.
И докато тези проблеми на съхраняването на града от алчната корпоративна урбанистика продължават да се решават без щадене на средства и емоционални изблици, новото строителство достига своя архитектурно-конструкторски апогей. По време на пребиваването на Дънов в Бостън именно се изграждат паметниците, които го правят „Бостън“. Бостънската обществена библиотека е започната при пристигането му в САЩ с бюджет от 400 000 долара, който до завършването й, когато той си тръгва през 1895 г., нараства на два и половина милиона! Това е буквално ренесансов дворец с фасада от тринадесет арки от розоват камък и чрез нейното великолепие архитектурният дух на Рим, преминал през Париж, ще се промъква по-нататък в имитации и подражания от площада „Купли“, където се издига тя, в частни резиденции и сгради на институции по крайбрежието на Чарлз Ривър в модния квартал Бек Бей. Заядливи журналисти ще наричат сградата „студена и скучна“, други - „прилична на хамбар“, но бостънски писатели, архитекти и гости интелектуалци ще се крият тук, за да работят с дни в спокойно уединение. Работата е там, че освен архитектурна представителност духът на Бостън тук се изразява в пълната органичност и функционалност на интелектуалната цитадела. След време именно тя ще бъде наречена „машина за живеене“, фраза, грешно приписвана на Курвоазие. Спокойствието и удобството на четящите тук се поддържа от скрити от окото последни постижения на жилищната техника; както ги изрежда един съвременник: „отопление, осветление, вентилация и електродобивна станция с три бойлера с по сто конски сили с две синхронизирани турбини от по сто и петдесет конски сили; с тях - две динама с капацитет от три хиляди и шестстотин сто и десет волтови двадесетватови електрически крушки.“ Скрити настрана пуфкат деветте помпи на вентилационните ветрила, девет електромотора за два пътнически асансьора, десет лифта за книги от хранилища до читални, прахосмукачки за почистване праха на всички книги на всеки етаж. Добавете към това пневматичните тръби за всмукване на листчетата с читателските поръчки до библиотекарите и нейните половин милион книги по полиците още при откриването й - и ще имате представа какво поразява бостънци и къде се е озовал Петър след семинарията Дрю с нейната - ще бъде ли светотатствено да кажем - колкото научна, толкова и „училищна“ библиотека, която го беше изумила преди четири години. Точно през площада едва преди две години са завършени кулите и преддверието на катедралата „Света Троица“ - шедьовърът на Хенри Ричардсън. Гранитна кръстна църква в гръцки стил, висока над петдесет метра, тя е истинска симфония от гранит, разноцветни каменни облицовки, тухли и керамични плочки. Вътре - цветни стъкла, орехова ламперия и масивни мебели от дъб и ясен.
към текста >>

* Различен, на пръв поглед студен, после все по-увлекателен, все по- стимулиращ, факултетът по тукашната бостънска традиция също е не само „машина за живеене“, но и „машина за учене“.
При това някои студенти са започнали официални оплаквания и обвинения в отклонение от установените доктрини на методизма срещу Боун и други преподаватели. Боун обаче е учител и е непоклатим: Ако не ти харесва, отивай си! Ако ти се струва сложно да се вглъбиш във философията на етиката и теизма, то ти е от главата, а не от сложността на материята, както я преподавам аз! На Дънов му харесва, че учителят трябва, обича или не обича ученика, да е строг и да го води напред, да не се огъва от умиление, да не предлага емоционални патерици, когато трябва да го научи бодро и уверено да крачи напред. А че материята е сложна, сложна е, в това няма съмнение. Петър ще се опита да вникне в нея истински, когато избухне спорът по това дали учителите им Боун, Шедцън и Мичел са еретици наистина. Той се запалва от идеите на Боун за анализ на понятието „вяра“ и правомерността на съчетаването на религия и съвременна наука за издигане нивото на правдоподобността на чудото и провидението - идеята на скъпия „чичо“ Джон Милей от Дрю, но изнесена още една крачка напред. * Различен, на пръв поглед студен, после все по-увлекателен, все по- стимулиращ, факултетът по тукашната бостънска традиция също е не само „машина за живеене“, но и „машина за учене“. Домашната организация на Дрю тук е заменена с гладко работеща, прецизна и ясна образователна операция. Преподавателският метод, който се предпочита, е - както се нарича навремето - сократичният метод. Това ще рече устно преподаване с оптималното непосредствено включване на студентите. Книгите и учебниците са подръка; препоръчват се и се предоставят и частно написани лекции от преподавателите, но зубренето не е на мода. Учителят трябва да завърти мозъка на студента си в ритъма на своя мозък, преди да го пусне да върви нататък.
към текста >>

46. 1.11. Възникнали въпроси от учениците по идеята за четирите съвета - Георги Христов

- За да има успех при такова задружно живеене, не трябва ли да има надпревара в работата?
Така и ние - няма да изхвърляме изкуствената пита, а ще я оправим само тук-таме. Ако някои от вас искат да изкажат мнението си върху някои неизяснени въпроси, нека се изкажат. Говорете върху въпроси за саморазвитието, за самообразованието, а празното си време искам да посветите на външна деятелност. Г оворя за празното време, защото то трябва разумно да се използва за нашето душевно развитие и облагородяване. Това трябва да бъде първото нещо, целта на вашата работа. - За да има успех при такова задружно живеене, не трябва ли да има надпревара в работата? Трябва да има, но с Любов. - Възможна ли е съвместна работа на тези групи, щом в тях има хора от различни градове? На първо време ще си кореспондират. Например някои братя от София ще ангажират някое място и ще започнат да го обработват. Сега русенци правят такъв опит6, но не са свършили още работата си, не са видели още своя резултат.
към текста >>

47. 4. Идеално и осъществимо управление - Георги Христов

Тая държава модел, каквато може и трябва да бъде България, ще достигне максимума на народно благоденствие, величие и слава, защото нейните жители, като напуснат своите душевни и физически пороци (себелюбието, себепоклонството, алчността, завистта, омразата, интриганството, лъжата, клеветата, кражбата, разврата, взаимната изтреба, месоядството, употребата на спиртни питиета, лукса и пр.) ще се вдъхновяват и ръководят само от взаимна любов и преданост, от себеотрицание и самопожертване, ще водят естествен, чист и свят живот (растителна храна, безалкохолни питиета, честност, мъдрост и доброта), ще бъдат здрави и дълголетни и с тоя свой начин на живеене, труд и работа за общо благо ще образуват от родината си едно огнище на висока култура, към което неудържимо ще гравитират всички околни народи.
В такъв случай, формата на управлението и съществуването му ще бъде едно от най-лесните: без да се засяга дори сегашната конституционно-монархическа форма, принципите и същността на която са изложени във всеки учебник по конституционното право86, едно трикамерно съветско управление би съответствало на главните изисквания на синархията. Подробностите на това идеално и осъществимо управление у нас ще бъдат изложени в специална статия. Ако това стане по посочения от нас мирен, еволюционен път, съвременните политически партии, които като хибридни и ефимерни творения на безидейни личности, са врагове на общественото развитие и благосъстояние, ще изчезнат безследно, защото са излишни. Тогава българският народ, толкова дълбоко терзан от едно користолюбиво и политиканстващо духовенство и от разни други обществени паразити, ще си отдъхне спокойно, освободено от старите криви понятия и покварени нрави, и ще закрачи смело и решително в пътя на новата култура. Само по тоя начин ще може да се създаде Нова България. Тая държава модел, каквато може и трябва да бъде България, ще достигне максимума на народно благоденствие, величие и слава, защото нейните жители, като напуснат своите душевни и физически пороци (себелюбието, себепоклонството, алчността, завистта, омразата, интриганството, лъжата, клеветата, кражбата, разврата, взаимната изтреба, месоядството, употребата на спиртни питиета, лукса и пр.) ще се вдъхновяват и ръководят само от взаимна любов и преданост, от себеотрицание и самопожертване, ще водят естествен, чист и свят живот (растителна храна, безалкохолни питиета, честност, мъдрост и доброта), ще бъдат здрави и дълголетни и с тоя свой начин на живеене, труд и работа за общо благо ще образуват от родината си едно огнище на висока култура, към което неудържимо ще гравитират всички околни народи. Тогава и войните ще станат един печален анахронизъм. Нека българите първи дадат на света тоя образец на истинско обществено устройство и на съвършено държавно управление! ____________________________ 73 От англ. democracy. 74 От фр. Всеобщо избирателно право - основно право на гражданите в условията на демокрация. Фразата е бил използвана от Дидро през 1765, в смисъл на „единодушие“, последван от Гизо през 1828 г., който я разглежда като „право на глас, определено за всички избиратели“.
към текста >>

48. Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас - Георги Христов

Тя ще служи за живеене на Вас и за събрание, понеже тука имаме повече членове.
Дядо ми не ми дава място да си направя яхър и аз я дадох на други хора да я гледат.“ (Писмо от 15.09.1904 г.) №2 „ Ще ти доверя мои едни мисли, с които искам да те сондирам. Дали добре ще бъде да вземем от дружествените пари едно място в гр. Бургас от 200 кв.м, в което ще построят една къща от две стаици и ще коства всичко, двор и къща, около 1000 лв.? Това място се намира близо, между нас и протестантската църква. В тази къща искам да живеете Вий и Тодор и да бъде записана или на трима ни, или въз Вас. Тя ще служи за живеене на Вас и за събрание, понеже тука имаме повече членове. В двора на тази къща ще построим и един яхър, в който ще турим моята биволица и две крави, които предполагам да купя на пролетта, и приходът на които крави ще служи за поддържането Ви. Та по този начин да можем да послужим на нас и на нашите паднали братя. Когато има да се ходи някъде, ще се ходи - и пак тук ще се събираме. Ако Вий понякога искате да си отивате във Варна да живеете, ще си отивате. И това аз искам да стане като гнездо и като библиотека и място, което да служи като светило със своите хора.
към текста >>

НАГОРЕ

0.23872804641724