Търсене в текстове за 'Живеене'

Сега е векът на обединяването (сдружаването), а не на уединено живеене между народите.
Кой може да го съди? Силният винаги има власт над слабия. Кой може да го съди? Силните се мъчат да изградят голямо здание, обаче то е със слаби основи. Здрави основи са необходими, а това може да стане само с разбирателство между народите и да се зачитат техните права. Сега е векът на обединяването (сдружаването), а не на уединено живеене между народите. Бащата има власт и е слушан от своите деца докато пораснат, след това те искат своето право да живеят независими. Народите - това са децата и трябва да им се даде правото да живеят. Народите ще се уморят вече и трябва да се потърси пътя, за да не“се стигне до това уморяване. Българите трябва да уповават само на Бога. Хората не трябва да се ожесточават.
към текста >>

7. 10.Огради с бодлива тел

Георги Йорданов Добрев

Г.Д.: Учителят имаше идеен план да се направи по Негов проект цялото място, да се направят жилища за живеене, работилници, тука ние да си правим хляб, хлебарница, хляб да се меси от наши хора, обущарница, шивачница, дърводелска работилница и др.
Г.Д.: Имал е в банката. Имал е пари. В.К.: И след това цялата тая банка фалира. ГД.: Да. В.К.: И ако бяха купили това цялото място, тогава по друг начин щяха да се развият събитията. Г.Д.: Учителят имаше идеен план да се направи по Негов проект цялото място, да се направят жилища за живеене, работилници, тука ние да си правим хляб, хлебарница, хляб да се меси от наши хора, обущарница, шивачница, дърводелска работилница и др. някои такива, от които имаме нужда, да изпълняват като едно така общество със своите нрави така и да прилага именно и практически неща от Учението. Обаче не се изпълни. Не разбраха Учителя. Малцина Го разбраха. И които Го разбраха бяха малко, а многото, макар че имаха пари, народа даваше, но нямаше практични приятели.
към текста >>

8. 1. Сирак и чирак

Гради Колев Минчв

Свако ми с още един-двама души измазаха плевнята, която беше от пръти, с пръст и слама, сложиха на изток и на запад по едно прозорче и къщата ни беше готова за живеене.
Даутлий, сега гр. Каблешково, но когато убиха баща ми на фронта при Тутракан през 1916 г., майка ми реши, че е най-добре да идем да живеем в с. Габерово, където живееше сестра й - леля ми Комня и свако ми Слави Тодоров. Свако ми беше майстор-зидар както и баща ми. И тъй купиха едно дворно място с една плевня. Свако ми с още един-двама души измазаха плевнята, която беше от пръти, с пръст и слама, сложиха на изток и на запад по едно прозорче и къщата ни беше готова за живеене. В тая къща съм се запомнил от дете до 1932 г. когато реших да замина и да живея в София. Както казах преди, баща ми е убит при Тутракан 1916 г. Тогава сме воювали с руснаците и румънците. Баща ми е бил ранен и след това пленник в Русия.
към текста >>

9. 46. Лъжата и истината

Гради Колев Минчв

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Най-напред брат Борис Николов ми отстъпи бараката си за въглища, която почистих и приспособих за живеене.
„Житно зърно“. Нямаше книжка от списанието, в което да няма статия от брат Елиезер. След това излезе вестник „Братство“. Същото нещо. Преместих се да живея на Изгрева. Най-напред брат Борис Николов ми отстъпи бараката си за въглища, която почистих и приспособих за живеене. Тогава брат Борис Николов, брат Елиезер Коен, Георги Радев, после Николай Дойнов, това бяха едни от най-видните хора в братството. Само че Николай Дойнов беше учител някъде из софийските села и идваше от време на време в София. За сведение на всички, най-много съвети съм получавал от брат Елиезер. Всички отиваха на работа, а вие учехте тогава. Аз като запитам нещо и вие, за да ме поучите отваряхме тефтерчето и ми казвахте: „Ето какво казва Учителят за това“.
към текста >>

Причината за недоволството от Антов на Генчо Делийски и съпругата му е следната: Делийски, като се почувствувал партиец, веднага определя Йордан Бобев за фашист, взема кирка и мотика и започва да му събаря бараката, като го изпъжда от мястото, щото бил фашист, обаче брат Антов, в качеството си на председател на Vl-ти район на Оф, заставил Делийски да спре изпъждането на Бобев, като му определили и място за живеене, състави комисия, която оцени дърветата и пр.
Стефан Николчев и жена му Гинка Николчева също го обвиняват, както и първите. Елиезер Коен, на когото бе дадена думата, веднага се нахвърля върху брат Антов, като го обвинява, че не е изпълнил партийния си дълг, защитава гнездо фашистко, бил двуличен, превишил си правата като натупал Хр. Миндов, като предлага да бъде изключен, независимо от това поставя ребром въпроса: Дъновизмът е религия и опиум за народа, като така, всички партийци трябва да се определят тази вечер: Който е за дъновизма да се откаже от комунизма, като дъновисти- те-комунисти следва да напуснат групата, щом не се отказват от дъновизма, същите се считат за изключени. Същият Елиезер Коен даде пред брат Антов и нас следната ДЕКЛАРАЦИЯ „Аз, Елиезер Коен заявявам, че разбрах, че съм се заблудил в Учението на П.Дънов и се отказвам публично от него, защото Дънов е фашист, учението му е фашистко, то рекрутира фашисти, вие сте всички гнездо фашистко, трябва да ви избесим и изгорим.“ Брат Антов взе думата, същият на дълго и детайлно даде обяснение и отхвърли всички обвинения, които са дело на устроен шантаж на завист и лична неприязън, с изключение случката с Хр. Миндов, който в отбрана го натупал. Причината за недоволството от Антов на Генчо Делийски и съпругата му е следната: Делийски, като се почувствувал партиец, веднага определя Йордан Бобев за фашист, взема кирка и мотика и започва да му събаря бараката, като го изпъжда от мястото, щото бил фашист, обаче брат Антов, в качеството си на председател на Vl-ти район на Оф, заставил Делийски да спре изпъждането на Бобев, като му определили и място за живеене, състави комисия, която оцени дърветата и пр. на 6750 лв., които му бяха веднага броени. Вторият, Ст. Николчев е пак недоволен затова, защото брат Антов също в качеството си на председател на Оф Vl-ти район, поиска сметка за вещите на заминалия Иван Атанасов, респ. цигулката, която и до ден днешен не я е върнал, та по тези лични неприятности създадоха шантаж. Брат Антов зададе въпрос на Елиезер Коен: Учението на П.
към текста >>

10. 29. Цочо Диков - Ракитски

Сложил му е някакъв покрив и го е пригодил като барака за живеене.
Брат Цочо е бил при него лаборант. За своите изследвания професора е използвал разни мишки, плъхове и други животинки и брат Цочо му е помагал в тая работа и се е грижил за тия животинки и за други неща, които професор Консулов е изисквал от него. Заплатата му е била много малка и той едва свързвал двата края както казваме. Той е живеел на Изгрева, но къщичката му е била от един сандък три на два метра, нещо такова, който сандък е бил от амбалаж на някаква машина докарана от чужбина в България. Брат Цочо е прибрал тоя сандък, докарал го е на Изгрева без някакви особени промени. Сложил му е някакъв покрив и го е пригодил като барака за живеене. Бил го разположил тоя сандък някъде близо до Дървенишкото шосе, но по-късно го преместил на мястото на една наша сестра, която живеела в Бургас, но имала място на Изгрева и понеже тя не ползвала мястото той я помолил да премести неговата барака на това място. То беше близо до гората. Така с течение на времето брат Цочо добавил някаква барачка до неговата за дърва и други неща. Същността на бараката му беше тоя сандък, на който бил направил един прорез за прозорец и един прорез за врата и така живееше и в тоя сандък преживя брат Цочо до последните дни на живота си. Беше голям два на два метра понеже размерите на една машина не надвишават три, три и половина метра.
към текста >>

Изобщо всички средства, които той получаваше ги даваше, отделяше за себе си минималното за живеене, а останалото даваше, за да върви неговата идея напред и да работи в тая област на математиката.
Той имаше един приятел руснак, който се казваше Шапошников и мисля, че в него останаха тия неща. Аз ще стигна в разказа си и за това. Но малката пенсия, която той получаваше на времето от 42 лв. С тия 42 лв. той се хранеше, обличаше, плащаше отопление, осветление, въглища, дърва и от тях отделяше да се печата на машина, да се купува хартия и т.н. Изобщо всички средства, които той получаваше ги даваше, отделяше за себе си минималното за живеене, а останалото даваше, за да върви неговата идея напред и да работи в тая област на математиката. Мисълта ми е, че първата книжка, която той е написал и тя е била отпечатана, той е изживял щастлив миг и казваше: „Дете, а пък да знаеш какъв трепет беше, какво напрежение докато се отпечата и си казвах, един път да се отпечата, да го видя напечатаното и след това с мене да става каквото ще“. И действително, той изживял един щастлив миг, отпечатала се книжката му, колко се е разпространявала това не знам. На каква тема е била? В момента не мога да кажа, но аз притежавам някои от неговите неща, които той ми е дал. А как се подписваше той?
към текста >>

11. 20. Стефка Няголова и Величка Стойчева

Стефка Няголова

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Ние живеехме в една гръцка голяма къща, в която най-долу беше кръчма, над нея нашата кухня и други помещения, а над тях един голям, грамаден салон, от който се влизаше в четири стаи за живеене.
20. СТЕФКА НЯГОЛОВА И ВЕЛИЧКА СТОЙЧЕВА Стефка разказва: „Родена съм в Бургас на 1.ноември 1903 г. нов стил в семейството на Величка и Коста Стойчеви. Ние живеехме в една гръцка голяма къща, в която най-долу беше кръчма, над нея нашата кухня и други помещения, а над тях един голям, грамаден салон, от който се влизаше в четири стаи за живеене. У нас често идваше Учителят - Петър Дънов, който престояваше у нас понякога цял месец. Понеже имахме тоя голям салон, в който можеха да се поберат до 100 души, събиранията на хората от Братството ставаха у нас. Естествено, по онова време братята и сестрите бяха малко на брой 10-15 души, които тъкмо се бяха запознали с Учителя и новите идеи. Майка ми ръководеше женските събрания и същевременно събираше децата - нас и ни разказваше приказки.“ Стефка Няголова е била взета от Величка Стойчева още от бебе на 40 дена. Майка й била починала и баща й я занесъл в черквата - така постъпвали с децата, преди много години, които са останали сираци без майка, а не както сега.
към текста >>

12. 7.Учителят не говореше за своята личност

физическото тяло е само връзка, посредник между него и нас, за да ни предаде учението си, да ни покаже пътя за новия начин на разбиране и живеене.
Тази светлина загатва за знание, което отваря безкрайни простори за изява на човешкия ум. Тази светлина може да изведе човека от ограниченията на мрака и невежеството, за да заживее във виделината и свободата, за да влезе в единство с Великия живот. Чувала съм да казва Учителя: „Аз не съм като вас". Сега ми стават по-понятни тия думи. Той е от друг свят, не мисли като нас, не постъпва като нас, не живее като нас, макар да има физическо тяло като нас. физическото тяло е само връзка, посредник между него и нас, за да ни предаде учението си, да ни покаже пътя за новия начин на разбиране и живеене. Учителят живееше между нас. Три, пък и четири пъти понякога в седмицата сутрин в 5 часа ни държеше беседи и лекции. Шест месеца от първия пролетен ден всеки ден играехме Паневритмия до началото на есента. Зимата след клас правехме общи гимнастически упражнения дадени от него. На обяд идваше да се храни на общия стол.
към текста >>

13. ПИСМА НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Тук видимо нещата, като че ли продължава миналата година: палатките са на почти същите места, същия начин на работа и живеене.
* * * Езерата 18. VII. 1932 год., вечерта - 8 ч. Дойдоха няколко души, между които и Цеко. Каза ми, че вчера сте се видели, но нито думичка от тебе. Не че трябва да пишеш, но пък нали и аз може свободно да чакам. Тук видимо нещата, като че ли продължава миналата година: палатките са на почти същите места, същия начин на работа и живеене. Аз за себе си не мога да кажа, че условията са същите. Макар и палатката да е на същото място, но всичко друго е по-особено и ново. Желая тая година да бъда разумна и съзнателна в живота си. Не да желая нещата да се нареждат по мой план, но от всичко, което става да се уча. Задачата, която ми даде усложни движението ми и се изисква по-голямо внимание и гледане на всичко от две места.
към текста >>

14. III. КАК СЕ ПОДГОТВЯШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ПЕЧАТ?

Като започнаха беседите на Изгрева, нашият „Параход" се постегна и се приспособи за живеене.
Накрая на събора през нощта заваля кратък дъжд и понеже нямахме покрив ние скочихме да си приберем тетрадките, за да не се намокрят и ги скрихме под платнището. В пролетта на 1928 год. Учителят започна да държи беседите на Изгрева. Станала е някаква нередовност при прехвърлянето на имотите и братството загуби салона на ул. „Оборище" 14. Като започнаха беседите на Изгрева, нашият „Параход" се постегна и се приспособи за живеене. Замениха зеблото с дъски, сложиха под, направи се покрив от ламарина, като се остави един прозорец за осветление на покрива. Отвътре го облицоваха с шпертплат и така стана прилична стая за живеене. В нея прекарахме трите стенографки цели четири години общ живот. Заедно спяхме, заедно се хранехме. Всяка работеше своя дял от работата.
към текста >>

Отвътре го облицоваха с шпертплат и така стана прилична стая за живеене.
Учителят започна да държи беседите на Изгрева. Станала е някаква нередовност при прехвърлянето на имотите и братството загуби салона на ул. „Оборище" 14. Като започнаха беседите на Изгрева, нашият „Параход" се постегна и се приспособи за живеене. Замениха зеблото с дъски, сложиха под, направи се покрив от ламарина, като се остави един прозорец за осветление на покрива. Отвътре го облицоваха с шпертплат и така стана прилична стая за живеене. В нея прекарахме трите стенографки цели четири години общ живот. Заедно спяхме, заедно се хранехме. Всяка работеше своя дял от работата. Покривът на тази стая, поради заоблената южна стена беше и той заоблен и понеже покривът беше заоблен приличаше на параход обърнат нагоре с дъното, който се движи по небето мислено. Паша го нарече „Параход" и това си остана до края.
към текста >>

И когато се направи „Парахода" годен за живеене, ние се преместихме да живеем там.
Покривът на тази стая, поради заоблената южна стена беше и той заоблен и понеже покривът беше заоблен приличаше на параход обърнат нагоре с дъното, който се движи по небето мислено. Паша го нарече „Параход" и това си остана до края. Тя обичаше да кръщава. До 1928 год. всяка от нас живееше при семейството си. И когато се направи „Парахода" годен за живеене, ние се преместихме да живеем там. В 1926 год. след събора се направи една стая за Учителя, в която Той остана да живее още същата година. За беседите служеше салона на ул. „Оборище" 14. На следващата година -1927 се направи големия салон за събора, който стана пак на Изгрева.
към текста >>

15. XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-2

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

В.К.: Четем: „Като започнаха беседите на Изгрева нашия „Параход" се постегна и се приспособи за живеене".
Не си спомняш. Е.А.: Начо Петров беше, Начо беше единият. После мисля, че и Методи Константинов ходи. И Методи ходи. Щото той беше в Пропагандата тогава. В.К.: Четем: „Като започнаха беседите на Изгрева нашия „Параход" се постегна и се приспособи за живеене". Е.А.: Да. В.К.: Значи сковаваното зебло впоследствие стана на параход. Е.А.: А не. Тогава аз извиках татко да помага, когато ни поправиха „Парахода". Виж сега, с дъски направиха, с шпертплат, така дъски и после с книга отгоре.
към текста >>

16. III.05 ТАЙНИТЕ НА ДУХА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Не отлагайте денят на спасението си, нито се обълщавайте в помислите на сърцето си, да мните,- че няма да посетя земята, която създадох и приготвих вам за живеене.
-Отче мой, Твоите пътища са вечни и неизменяеми. Ти си един, в Когото всичко съществува и се обединява. От Твоят живот всички ние приехме благодат за благодат, сила за сили, любов за любов. Защото Твое е Царството, силата и славата во веки, Амин. Ето, казах цялата истина, говори Бог Ихова. Не отлагайте денят на спасението си, нито се обълщавайте в помислите на сърцето си, да мните,- че няма да посетя земята, която създадох и приготвих вам за живеене. Не ще ли потърся сметка от ръката ви за деянията ви? Ей, обърнете се към Мене вий, които любите душите си и цените живота си. Не отлагайте своето приготовление, защото ще дойда като нощен крадец. Слушайте гласът Ми, докато ви подканвам в пътя на живота. Защото ето малко, и ще престана да викам да се обърните към Мене, защото денят на Моята благодат има определени граници, зад които денят на правдата и истинния съд ще настане.
към текста >>

17. Наряди за 1921 г.

ТОМ 12

в) В тази мъдрост са вложени всички условия за разумно живеене. 3.
Утринна молитва. РАЗМИШЛЕНИЯ. 1. Отче наш. 2. (Коленичили на лявото коляно.) Размишления: а) Начало на всеки разумен живот започва с мъдрост, която изтича от Бога. б) Няма мъдрост като Божията Мъдрост, само Божията Мъдрост е мъдрост. в) В тази мъдрост са вложени всички условия за разумно живеене. 3. „Благославяй, душе моя, Господа". 4. Евангелие от Матея, 7:24. „И тъй, всеки, който слуша тези мои думи и ги прави, ще го уподобя на човек разумен, който е съзидал къщата си на камък." Послание Яковово, 3:13. „Кой е от вас мъдър и учен, да покаже от доброто си поведение своите работи с кротост на премъдрост." Послание към Ефесяните, 5:15. „И тъй, гледайте как с предупазване да ходите, не както глупави, но както премъдри." 5.
към текста >>

18. Наряди за 1947 г.

ТОМ 12

В изгрева на всяка една нова култура се явява по едни велик Учител, чиято светлина огрява част от земята, носейки нова култура, нова светлина, нов метод за живеене.
Той и през нощта работеше. Характерът на Неговата работа надрастваше човешките разбирания. Той говореше с ангели и търсеше все нови и нови методи за нашето спасение и възкресение. Щастливи сме ние, че Го видяхме. Душите ни по-лесно Го разбраха, отколкото умовете ни. В изгрева на всяка една нова култура се явява по едни велик Учител, чиято светлина огрява част от земята, носейки нова култура, нова светлина, нов метод за живеене. Малцина от съвременните хора имат ясна представа за истинските причини за човешкия прогрес. За да разберем това, трябва да имаме нова представа за природата и великите закони, които управляват Битието. Природата не е мъртва, но един жив организъм със своя душа и дух, които взимат участие в развитието ни. Като външен изразител на душата и духа на природата е слънцето - носител на живота. Видимото слънце е израз на една велика духовна реалност, която може да се нарече духовно слънце.
към текста >>

19. 33. ПЪТИЩА НА МЪДРОСТТА

ТОМ 12

“ Няма никаква философия в това живеене.
После се зароди кисело чувство, защо и твоят мъж не е донесъл на тебе копринена рокля. Да допуснем, че и ти имаш копринена рокля - какво си спечелила? Ще те заровят в копринена рокля. На онзи свят какво ще занесеш от своята копринена рокля. Казва някой: „Да си поживеем! “ Няма никаква философия в това живеене. Роклята, която се скъсва за една година, аз не бих я турил на гърба си, след това да се поправи цветът й и пр. Никога да не остарява дрехата, както у птиците. Такава е била дрехата, с която е бил някога облечен човек. А сега турят дрехи, които никак не са хигиенични и следствие на това се явяват много болести. Сегашната мода какво е направила?
към текста >>

20. 7. ПИСМА ОТ ГЕОРГИ РАДЕВ

Стефан Тошев

ТОМ 13

Какви инициативи, частни и общи сте подемали във вашето Братство (Братски общежития - трудови или само опити за взаимно живеене и хранене: курсове по окул тни науки и от кого са ръководени: духовни подвизи частни и общи и резултатите от тях и др.
Бил ли е в други духовни или социални течения преди влизането му в Братството. Нека опише първото си впечатление от това си влизане. Впечатлението си от Учителя, от братята, които заварва там. Кое. какъв мотив и причина са го заставили да влезе в Братството. 3. Да опише братския живот по време на влизането му в Братството в града или селото, в което живее, а също да даде и други сведения за живота на Братството, ако знае такива. 4. Какви инициативи, частни и общи сте подемали във вашето Братство (Братски общежития - трудови или само опити за взаимно живеене и хранене: курсове по окул тни науки и от кого са ръководени: духовни подвизи частни и общи и резултатите от тях и др. подобни.) 5. Какви писма и писмени напътствия имате от Учителя? Молим всеки, ако не желае да изпрати самите оригинали, за да се пазят в архивата, то нека направи фотографско копие на всички тях. Нека никой не жали малките суми. които ще похарчи за това.
към текста >>

21. РУСИН КИРОВ СИРАКОВ - ЧОВЕК НА КРЪСТОПЪТЯ НА ЖИВОТА

РУСИН КИРОВ СИРАКОВ

ТОМ 13

А вегетарианството е много хубав начин на живеене.
Пита: „По какъв повод? " Викам така и така, чул съм за Вас, идвам по някои въпроси. - „Какви например? " Казвам: „Аз понеже съм запознат с левичарските идеи, а те не признават нито религия, не признават нито дух, нали, и, викам, ако Вашето учение беше освободено от тая метафизика, която ни предавате, с удоволствие го приемам, защото то много ми допада. Аз съм, викам, също вегетарианец. А вегетарианството е много хубав начин на живеене. Рядко може човек да проведе този начин на живеене, щото знам, че от нашия Андрейчин, който е казал, че ще дойде ден, когато човек ще се отвращава от животинското месо, така, както и сега ако му поднесеш човешко месо, ще се отврати. Това ме е ръководело." - „Вярна приказка и вярна мисъл." - „Но Вашето учение ме пренася в един други свят, който аз не мога да възприема." - „Откъде си, що си? " - почна да ме разпитва и ми вика: „Ще го възприемеш. Ще идваш по-често тука, ще видиш как ще го възприемеш. Ти си на прав път, обаче трябва тоя път да тръгнеш по-смело, да те тласне някой по-смело в този път да тръгнеш.
към текста >>

Рядко може човек да проведе този начин на живеене, щото знам, че от нашия Андрейчин, който е казал, че ще дойде ден, когато човек ще се отвращава от животинското месо, така, както и сега ако му поднесеш човешко месо, ще се отврати.
" Викам така и така, чул съм за Вас, идвам по някои въпроси. - „Какви например? " Казвам: „Аз понеже съм запознат с левичарските идеи, а те не признават нито религия, не признават нито дух, нали, и, викам, ако Вашето учение беше освободено от тая метафизика, която ни предавате, с удоволствие го приемам, защото то много ми допада. Аз съм, викам, също вегетарианец. А вегетарианството е много хубав начин на живеене. Рядко може човек да проведе този начин на живеене, щото знам, че от нашия Андрейчин, който е казал, че ще дойде ден, когато човек ще се отвращава от животинското месо, така, както и сега ако му поднесеш човешко месо, ще се отврати. Това ме е ръководело." - „Вярна приказка и вярна мисъл." - „Но Вашето учение ме пренася в един други свят, който аз не мога да възприема." - „Откъде си, що си? " - почна да ме разпитва и ми вика: „Ще го възприемеш. Ще идваш по-често тука, ще видиш как ще го възприемеш. Ти си на прав път, обаче трябва тоя път да тръгнеш по-смело, да те тласне някой по-смело в този път да тръгнеш. Иначе останеш ли така, така ще се движиш, в безизходно положение." И така и остана.
към текста >>

22. 3) Трето тефтерче

Цветана Щилянова

ТОМ 13

Ще се стремите към разумното живеене.
Всичко добро, което човек е направил в миналото - всичко се връща върху него; също и погрешките се връщат върху него. Законът за причините и последствията е неумолим! Онова, което мислиш, онова, което учиш, онова, което вършиш - всичко туй ще бъде основа на вашия бъдещ живот. Господар е човек само когато жъне добрите последствия на своя минал живот. А слуга си винаги, когато дойде лошата карма. Ще се стремите към разумното живеене. Какво ще преживеете за в бъдеще, ще зависи от вашия сегашен живот. Всякога онова, което имаш да платиш - плати го. А какво ще стане след това? - Ще станеш господар. * * * Сряда, сутрин, 19.XII.1928 г.
към текста >>

23. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 901-920

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Вие живейте - живеенето е пеене.
Пази свято заповедите на Любовта! Духът. 905 Духът е най-великото нещо в света. Ще пееш най-хубавите песни, ще даваш на хората радост и веселие. Пейте, а не говорете за себе си. Оставете хората да говорят за вашия живот. Вие живейте - живеенето е пеене. Като един извор да носите благото навсякъде. Бог ни е пратил на земята да се научим да пеем. Най-първо ще се научиш да пееш на светлината на главата си. После на топлината на сърцето си, после на силата на цялото си тяло. Правила: 906 Светлината иде от Бога и топлината иде от Бога, и силата иде от Бога.
към текста >>

24. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 2

ТОМ 14

Мила и обична Еленке, Има живеене, има и говорене; има писане, има и мълчание.
Савка Забележка на съставителя: Савка пътува за Берлин, среща се със роднини на майка си, която е германка и след това заминава за Латвия - Рига. * 1.VI.1940 г. Рига на крайбрежието. Еленка Андреева Квартал „Изгрев" София, България С. Б. Л. Мила и обична Еленке, Има живеене, има и говорене; има писане, има и мълчание. Всички те се различават. Такива, а и по-големи бяха вълните, като дойдохме с Амалия тука. Силен морск и вятър, силен шум, затворено небе и безгранично море. Сетихме се за Цековото: „Морето се вълнува." На обяд времето се изясни и имахме топло слънце. Предай на големия Брат благодарност и молба.
към текста >>

25. 1. ПРОИЗХОД НА СЕМЕЙСТВОТО МИ. ДЕТСКИ И ЮНОШЕСКИ ГОДИНИ

Жечо Панайотов

При освобождението от турско робство и след това, притежавали са освен къща за живеене, още и дюкяни в чаршията на гр. Ямбол.
Тримата завършиха в Русия инженерство, четвъртият бе ветеринарен лекар, а най-възрастният - адвокат. И последните двама бяха следвали в странство. Втората сестра на баща ми също имаше двама сина, но с по-обикновени професии. Продължавам да опиша живота на баща ми. Семейството им е било заможно. При освобождението от турско робство и след това, притежавали са освен къща за живеене, още и дюкяни в чаршията на гр. Ямбол. Баща ми като младеж е бил със свободолюбиви идеи и в годините преди Априлското въстание заедно със свои връстници е работил в тогавашните родолюбиви организации. Не съм слушал от майка ми и другите възрастни роднини, как са посрещнали руските освободителни войски, но явно е, че нашите в Ямбол са изоставили домовете си, когато били заплашени от бягащите турци, та потърсили убежища в по-безопасни места. В тяхното отсъствие имало е заграбване на покъщнина от останали в Ямбол турски граждани, които са разчитали, че турските войски ще останат в Ямбол. При отстъплението, турското население също е избягало след войските, а българите побързали да се върнат по домовете си. Говореха домашните ми, че един от хубавите вълнени тъкани губери, бил задигнат от някакво турско семейство, но баща ми като се върнал, издирил този губер и си го взел обратно.
към текста >>

26. 34. „ГЛАДНИ НЯМА ДА ОСТАНЕТЕ ЗАЩОТО СТЕ ПОД ПОКРИВА НА ВСЕВИШНАГО

Жечо Панайотов

Към петият ден, спокойствието ни и радостта от съвместния братски живот, бе помрачено от нареждането на военния комендант в Търново, Учителят да преустанови братската среща-събор и ние да се разотидем по местоживеенето си.
34. „ГЛАДНИ НЯМА ДА ОСТАНЕТЕ" ЗАЩОТО СТЕ ПОД ПОКРИВА НА ВСЕВИШНАГО През 1915 година, учениците на Бялото Братство бяхме поканени от Учителя на редовен събор в гр. Велико Търново. Програмата на събора се провеждаше нормално и нашите тетрадки все повече се изпълваха с бележки по изказванията на Учителя в беседите му пред нас. Към петият ден, спокойствието ни и радостта от съвместния братски живот, бе помрачено от нареждането на военния комендант в Търново, Учителят да преустанови братската среща-събор и ние да се разотидем по местоживеенето си. Естествено, при наличното „военно положение" ние се подчинихме и наскоро напуснахме Търново. Някои от старите братя, все пак на изпровождане са могли да поговорят с Учителя, да им каже как ще се развият събитията. Когато след няколко дни се завърна в Бургас, Пеню Киров /ръководител на бургаското братство/, той каза „на ухо", че Учителят им обяснил доста работи и завършил с думите „Събитията ще се развиват по своя път, но вие гладни няма да останете! ". Тези думи на Учителя останаха тогава в паметта ми и действително в края на войната /тогава бе Първата световна война/ имах една опитност от този характер. През втората половина на месец септември 1918 г., като войник на фронта, бях включен в една малка команда да придружаваме ценен багаж, да пропътуваме заедно с отстъпващите обози на армията от Мъгленско /Македония/ до Стара България.
към текста >>

27. 73. ГРЕШКАТА НА ЧЛЕН 68

Жечо Панайотов

Надзирателят, който ме прие, получи нареждане да ме отведе в една от килиите за живеене, гдето останах сам три дена.
По едно време ме запита: „Защо не те удавиха там в Дунава, но ще те връщат чак в Стара Загора? " Разбира се, по обяд пристигнахме нашата цел - Стара Загора. Почакахме в етапното комендантство, да дойдат от затвора и ме -приемат. След обяд стана и това, като дойде затворническата кола, па заедно с още други пристигнали затворници, отведоха ни към „пансиона", както аз си наричах тамошният затвор. Нямаше вече върби, нямаше плетене на леси и ония отчаяни хора, с които съжителствувах няколко дни на остров Белене. Надзирателят, който ме прие, получи нареждане да ме отведе в една от килиите за живеене, гдето останах сам три дена. Връщат ме, но останах изолиран от другите затворници. Те любопитстваха и когато нямаше надзирател, току идваха до вратата ми, повдигаха шпионката, па ме и питаха: „Бай Жеко, защо те върнаха? " Нямаше какво да им отговарям, но те разбраха, че е станало грешка с мен и затова пак съм тук. Изглежда, че в досието ми вече имаше поправка - не трябва вече да бъда в категорията на политическите затворници. Зачислиха ме към други, с повечето, от които се познавах; на работа още не ме извеждаха.
към текста >>

28. 5. СРЕЩАТА С УЧИТЕЛЯ И СЪБОРИТЕ В ТЪРНОВО

Николай Дойнов

Затова се приемаше по необходимост и най- неподходящата за живеене.
5. СРЕЩАТА С УЧИТЕЛЯ И СЪБОРИТЕ В ТЪРНОВО В София, моят брат Борис ме заведе в квартирата си, един не много голям хол, в една стара занемарена постройка на улица „Кракра" срещу Турската легация. В този хол, през които се минаваше за съседна стая и в друга една до него, се бяха настанили още пет-шест души наши съмишленици, все студенти. Обстановката беше крайно неблагоприятна за сериозни научни занимания. След Първата световна воина, София преживяваше тежка жилищна криза. Мъчно се намираха квартири, а пък и наемите бяха високи, когато се намереше такава. Затова се приемаше по необходимост и най- неподходящата за живеене. Първото нещо, което направихме, след като се установих, беше приятелите и моят брат Борис да ме заведат на улица „Опълченска" N 66, където живееше Учителя. С идеите на братството бях вече запознат още като ученик в Габровската гимназия. Една от ученичките на Учителя, Елена Казанлъклиева, начетена, интелигентна и енергична жена с голямо умение увлекателно да говори, беше дошла в Габрово и успя да образува, както за възрастните - школата на Общия клас, така и за младежите - школата на Специалния клас. В младежката школа влязох и аз. Елена Казанлъклиева се беше омъжила за един човек, които разбираше от пивоварните фабрики и в Габрово имаше бирена фабрика, и затова той дойде при нас с жена си.
към текста >>

29. 62. СИНЕДРИОНЪТ

Николай Дойнов

62. СИНЕДРИОНЪТ Разбра се от всички, че Изгревът, разположен на доминираща над Софийското поле височина, в непосредствена близост до борова гора, която беше като стена от вредните изпарения на големия град, е много хигиенично и приятно място за живеене.
62. СИНЕДРИОНЪТ Разбра се от всички, че Изгревът, разположен на доминираща над Софийското поле височина, в непосредствена близост до борова гора, която беше като стена от вредните изпарения на големия град, е много хигиенично и приятно място за живеене. Учителят насърчаваше закупуването на места и е казал да се закупят от братството всички места, в границите между боровата гора, шосето за Дървеница и околовръстната линия, която минаваше по Изгрева. Също така е искал, онези от приятелите, които ще си закупят места в тези граници, да не ги ограждат всеки поотделно и да го обособява като нещо строго определено свое, а да бъдат общи без частни огради. Да има само една ограда, около всички братски места. Желанията си Учителят е изказвал във възможно най- меката форма, без да има и най-малката твърдост или заповеднически характер. Материалните въпроси на братството се уреждаха от група по- възрастни и с опит по стопанските въпроси братя.
към текста >>

30. 10. РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ

Иван Толев

За сега, Северният и Южният полюси не са места, определени за живеене на човешки същества: те са места само за боговете, и за това последните са турили там своите прегради, за да не стъпва никой човешки крак по тия места.
Такива факти съставляват най-голяма съпротива. При тях всичко ще се превърне на лед и сняг, и соковете на такъв народ ще се пренесат у други народи, у които има благоприятни условия за развитие и напредък. Това ни доказва и историята: докато Египет беше тропическо място, в него имаше култура, но щом замени условията си с хладината на Северния и Южния полюси, то остана пуст; докато Вавилон и Асирия бяха тропически области в тях цъфтеше книжнината и цивилизацията, но когато те възприеха студенината на Северния и Южния полюси, запустяха. Така стана и с Гърция, Палестина, Финикия, Рим и други, тъй ще стане и с ония съвременни държави и народи, които подражават примера на изчезналите народи и култури. В природата съществува един закон, който е изразен в Евангелието, а именно, че онзи, който има най-малката енергия и не я употребява, тя му се взема, или: „Който има, ще му се придаде, а който е на Северния или Южния полюс, и това, което има, ще му се отнеме". За сега, Северният и Южният полюси не са места, определени за живеене на човешки същества: те са места само за боговете, и за това последните са турили там своите прегради, за да не стъпва никой човешки крак по тия места. А от това следва да се извади поуката, че слабият не трябва да се мъчи да вземе формата на силния, защото ще стане смешен. Ако малкото дете повдигне големия чук на баща си и едва го носи, мислите ли, че то ще свърши някаква работа с тоя чук? .- не, то ще губи само времето си. Нека да оставим тежките чукове за силните хора, а ние да работим с това, което е по нашите сили. А кое е по нашите сили?
към текста >>

31. 16. ИДЕАЛНО И ОСЪЩЕСТВИМО УПРАВЛЕНИЕ

Иван Толев

Тая държава модел, каквато може и трябва да бъде България, ще достигне максимума на народно благоденствие, величие и слава, защото нейните жители, като напуснат своите душевни и физически пороци (себелюбието, себепоклонството, алчността, завистта, омразата, интриганството, лъжата, клеветата, кражбата, разврата, взаимната изтреба, месоядството, употребата на спиртни питието, лукса и пр.) ще се вдъхновяват и ръководят само от взаимна любов е преданост, от себеотрицание и самопожертвуване, ще водят естествен, чист и свят живот (растителна храна, безалкохолни питиета, честност, мъдрост и доброта), ще бъдат здрави и дълголетни и с тоя свой начин на живеене, труд и работа за общо благо ще образуват от родината си едно огнище на висока култура, към което неудържимо ще гравитират всички околни народи.
В такъв случай, формата на управлението и осъществуването му ще бъде едно от най-лесните: без да се засяга дори сегашната конституционно- монархическа форма, принципите и същността на която са изложени във всеки учебник по конституционното право,[5] едно трикамерно съветско управление би съответствувало на главните изисквания на синархията. Подробностите на това идеално и осъществимо управление у нас ще бъдат изложени в специална статия. Ако това стане по посочения от нас мирен, еволюционен път, съвременните политически партии, които като хибридни и ефемерни творения на безидейни личности, са врагове на общественото развитие и благосъстояние, ще изчезнат безследно, защото са излишни. Тогава българският народ, толкова дълбоко терзан от едно користолюбиво и политиканствуващо духовенство и от разни други обществени паразити, ще си отдъхне спокойно, освободено от старите криви понятия и покварени нрави, и ще закрачи смело и решително в пътя на новата култура. Само по тоя начин ще може да се създаде Нова България. Тая държава модел, каквато може и трябва да бъде България, ще достигне максимума на народно благоденствие, величие и слава, защото нейните жители, като напуснат своите душевни и физически пороци (себелюбието, себепоклонството, алчността, завистта, омразата, интриганството, лъжата, клеветата, кражбата, разврата, взаимната изтреба, месоядството, употребата на спиртни питието, лукса и пр.) ще се вдъхновяват и ръководят само от взаимна любов е преданост, от себеотрицание и самопожертвуване, ще водят естествен, чист и свят живот (растителна храна, безалкохолни питиета, честност, мъдрост и доброта), ще бъдат здрави и дълголетни и с тоя свой начин на живеене, труд и работа за общо благо ще образуват от родината си едно огнище на висока култура, към което неудържимо ще гравитират всички околни народи. Тогава и войните ще станат един печален анахронизъм. Нека българите първи дадат на света тоя образец на истинско обществено устройство и на съвършено държавно управление! -------------------------------------------------------------------------------------------- [1]Вж Всемирна Летопис, год. I, кн. II (месец май 1919 г.) статията: Болшевизмът като идейно движение. [2]Вж.
към текста >>

32. 14. НА ДОБРО ПОЛЕ

А старшията и аз заемахме една кръчма, широка и удобна за живеене.
От опознаването ни разбрах, че той е прочел цялата теософска литература, която я имаше по книжарниците, преведена на български език. Имах много добър събеседник, добър познавач и събеседник по окултната литература. Всяка вечер до късно си беседвахме след вечерята. Аз имах грижата да готвя вечерното ядене. Нестроевата рота на моята войскова част - конете, обозът, се помещаваше в един турски двор. А старшията и аз заемахме една кръчма, широка и удобна за живеене. Моите коне, които ми повериха, бяха на брой 32. Когато войниците се готвеха да носят храна и бойни припаси на бойната линия на Добро поле, отиваха някъде да пасат конете далеч от Кавадарци. Конярите не ме искаха при тях на пасбището. „Ако стане нужда за фелдшер, ние ще дойдем с кон да те вземем" - ми думаха те. Аз бях съвсем свободен, дене и ноще, и всичкото си време използвах за четене.
към текста >>

33. 103. КЪДЕ Е УЧИТЕЛСТВУВАЛ ПЕНЮ ГАНЕВ

Дори на семейство се даваше по една стая за живеене.
В София - 7 г. В 1954 г. се пенсионирах. Когато бях учител в село Кумарица, властите искаха да ми вземат къщата и да я дадат на други да живеят в нея. Тогава, след войната, имаше жилищна криза. Дори на семейство се даваше по една стая за живеене. София бе разрушена от американските и английските самолети. Нямаше жилища. А мен искаха да ме оставят да живея в село Кумарица. Помолих Боян Боев и той написа писмо до Иван Дюлгеров, виден човек на властта. След големи неприятности останах да си живея в собствената къща.
към текста >>

34. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

Аз, който си направих къща за живеене, спах 2 нощи в мазата, но там е хладно, нехигиенично.
От Равна си отидох на 10.VI.1936 год. Като си отидох, на третия ден поканих квартирантката си Пенка Думанова да ми [даде] обещаната сума 15 000 лева, за да започна изкарването на къщата, горния етаж. Но тя отказа. Това ме огорчи много и аз й предложих да ми напусне къщата. Тя обеща, но това отлагаше и отлагаше. Аз, който си направих къща за живеене, спах 2 нощи в мазата, но там е хладно, нехигиенично. Даже и Учителят, още като стигнах, ме попита где живея сега, като Думанова ми е в къщата, и като Му казах, Той ми каза, че: „Не си умен, понеже къща правиш, а живееш в избата." И това го каза пред Думанова, за да се сети тя, но тя не ми напусна къщата. На 12 Юлий, Петровден, потеглихме за Рила с братя и сестри. Първата група, на Упанишадите - Лулчевите близки, заминаха на 1-й юлий, Учителят - на 10 юлий , а аз - на 12-й с. м. Пътувахме в хубаво време. Като пристигнахме, научих се, че Учителят като е дохождал, с неговата група пътувала Стефка Стойчева-Крумовата жена, и я ухапала змия.
към текста >>

35. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год.

I. Един живот - една епоха. Мара Белчева

Квартирата ми е удобна и приятна за живеене, с изключение на това, че е на първия етаж и са много дебели зидовете и малко влага се чувствува.
Командирът заминал за с. Дулга поляна и Есеница - в Италианско. Аз си измих стаята с помощта на войници от III рота, дадени ми от фелдфебела Никола Кръстев. Нови пазар е по-добър град от гр. Рашка. Разположен по долината на реката, минаваща през сред града. Квартирата ми е удобна и приятна за живеене, с изключение на това, че е на първия етаж и са много дебели зидовете и малко влага се чувствува. 27.V.1943 год., четвъртък, гр. Нови пазар Днеска цял ден вали дъжд. Деня прекарах в малко четене, свирене и разговор с войници, ротния фелдфебел Никола Кръстев и др. След вечеря послушах малко радио и реших да изляза над казармите да подишам чист въздух. Тъкмо излязох и потеглих нагоре, чух глас отдалеч, който вика, но кому, не разбрах.
към текста >>

36. 3. Мара Белчева и Пенчо Славейков

ТОМ 17

След смъртта на Пенчо Славейков (1912 г.) в Рим, тя остава без средства за живеене, тъй като е продала къщата си, за да осигури лечението му в чужбина, и живее от случайни хонорари.
Първите й стихотворения излизат в сп. „Съвременна мисъл", 1910, кн. 6. Публикува циклите „Без шум листата капят" и „На синура на вчера и на днес". Познанието и ползването на няколко езика-френски, немски, английски, италиански, полски и руски, й помагат в преводи на стихотворения за „Sviat" - 1913 г., на чешки -1914 г., немски в „Berlines Tagblan" - 1917 г., „PragerOasse" - 1928 г., френски в „Antologie des pontes bulgares" - 1928 г., на италиански - 1924 г., както и в преводите на по-големи произведения като „Тъй рече Зара- тустра" от Ницше, „Потъналата камбана" от Хауптман и др. Творческият и личният й живот минават през няколко етапа, които предизвикват различни отзиви и оценки, както от нейните съвременници (Антон Страшимиров в „Летопис на Българското книжовно дружество", 1903-1904 г., шаржовете и пародиите на Чудомир и други пишещи братя в „Барабан" и пр.), така и от по-късната литературна критика. След смъртта на Пенчо Славейков (1912 г.) в Рим, тя остава без средства за живеене, тъй като е продала къщата си, за да осигури лечението му в чужбина, и живее от случайни хонорари. Заминава за Германия и подготвя за печат първата си книга - „На прага стъпки", издадена в София от Ал. Паскалев и сие през 1918 г., но отпечатана в Лайпциг, печатница К. Г. Рьодер, в 205 саморъчно подписани и номерирани екземпляра.
към текста >>

37. 21. Сфера на Сатурна

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Дали при това тази критика на съвременния мироглед ще прозвучи с пророческия патос на един Толстой, дали ще се изрази в едно философско примирение и мълчаливо отдръпване в себе си или ще се редуцира във фанатичното следване на един опростен режим на хранене и живеене - това зависи от онази степен на духовно развитие, на която се намира дадения индивид.
В по-низките си степени Йоановски тип се проявява в лицето на философа — стоик. Тук се явява идеята за редуциране на живота до най-простото, най-потребното, най-необходимото - онова, без което физическият живот е невъзможен. Диоген представя един от най-завършените образи на тази тенденция в Сатурновата сфера. Аз не мога да се спирам на разните вариации, в които се явява този тип, като се почне от най-високия му израз, символизирай в образа на Йоана Кръстителя и се стигне до най-низките му степени, които срещаме в лицето на разни фанатизирани въздържатели и привърженици на така наречения „природосъобразен живот”. У всички има едно основно душевно състояние — разочарование от земния живот с всичките му измами, безпощадна критика на целия човешки мироглед и възвръщане към един по-прост, по-трезв, по-чист, пo-смислен живот, в по-близък досег с природата. Дали при това тази критика на съвременния мироглед ще прозвучи с пророческия патос на един Толстой, дали ще се изрази в едно философско примирение и мълчаливо отдръпване в себе си или ще се редуцира във фанатичното следване на един опростен режим на хранене и живеене - това зависи от онази степен на духовно развитие, на която се намира дадения индивид. Всички тия стремежи, обаче, като се почне от ония, които се раждат по най-високите философско-етични върхове на човешкото съзнание и се стигне до долинките на живота около тялото и стомаха - са родени все в сферата на Сатурна. А тази сфера обгръща всички области на живота, тя го прониква така, както съдбата. Навсякъде, където се проявява закона на необходимостта с фаталната му неумолимост, навсякъде, където има ограничения, лишения, оскъдица, мизерия, където човек го връхлита онова, което се нарича „удари на съдбата”, навсякъде, където има съмнения, разочарования, безверие, песимизъм, там е Сатурн. Със своята безпощадна ръка той покосява всичко. Но в много - от плодовете, които той е обрулил, хората виждат, че се е таял червей: Сатурн е горчивата утайка в дъното на всяка чаша на удоволствие и наслада, която човек изпива.
към текста >>

38. 1928 г. Из беседи, лекции и други

III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Новата епоха ще разполага с нова наука, с нови изкуства, с нови начини за живеене, за лекуване. Казвате.
София, 1933, с. 148 ÷ 149 „Който в образ Божи като бе”. Възможно ли е човек да бъде образ и подобие Божие? При сегашното положение на човека, с този ум и с това сърце, които днес има, той не може да бъде образ и подобие Божие, но един ден, когато умът и сърцето му се изменят, това е възможно. Нова епоха иде, с нови хора, с нови постижения, когато всички ще имат опитността, какво значи Божествен живот. Новата епоха ще разполага с нова наука, с нови изкуства, с нови начини за живеене, за лекуване. Казвате. Защо тия неща не дойдат сега? - За всяко нещо има определено време. Например, човек не може да изучава философията или поезията кога и да е - има определено време за това. Поезия се пише на млади години, а философия - на стари години. Когато стане на 15 годишна възраст, човек започва да пише и да чете поезия; на 21 годишна възраст се занимава с музика; на 33 годишна възраст - с художество.
към текста >>

39. МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ Из беседи, лекции и други

ТОМ 19

Разстоянието от Слънцето до Меркурий определя един начин на живеене, разстоянието от Слънцето до Венера, Юпитер и т. н.
Между слънцето Алфацентариус и нашето Слънце, разстоянието е толкова голямо, че могат да се вместят три хиляди слънчеви системи като нашата и пак да остане свободно място. За да съществуват нормални, хармонични отношения между хората, те трябва да бъдат на такова разстояние, че между тях да могат да се вместят три хиляди души. 16 ноември 1985 г. Земята има известни отношения кьм Слънцето, към Меркурий, към Юпитер, към Сатурна, към Венера, към Марс и в зависимост от тия отношения се определя и разстоянието между тях. Значи, има една норма, която определя разстоянията между планетите, между слънцата и между звездите. Разстоянието от Слънцето до Меркурий определя един начин на живеене, разстоянието от Слънцето до Венера, Юпитер и т. н. определя все нови начини на живеене, които трябва да се изучават. Когато изучите живота на Земята, вие постепенно ще обикаляте и другите планети докато научите техния живот, техните качества и прояви. За някои човек казвате, че е меркуриянец, например, за друг, че е венерин тип и прочее, това са все мерки, отношения, мащаб, проекция, според които се определя кой човек къде се намира. 24 ноември 1985 г.* Около сто хиляди души живеят на Луната. Един ден Земята ще бъде като Луната, ще има минус 150 градуса студ.
към текста >>

определя все нови начини на живеене, които трябва да се изучават.
За да съществуват нормални, хармонични отношения между хората, те трябва да бъдат на такова разстояние, че между тях да могат да се вместят три хиляди души. 16 ноември 1985 г. Земята има известни отношения кьм Слънцето, към Меркурий, към Юпитер, към Сатурна, към Венера, към Марс и в зависимост от тия отношения се определя и разстоянието между тях. Значи, има една норма, която определя разстоянията между планетите, между слънцата и между звездите. Разстоянието от Слънцето до Меркурий определя един начин на живеене, разстоянието от Слънцето до Венера, Юпитер и т. н. определя все нови начини на живеене, които трябва да се изучават. Когато изучите живота на Земята, вие постепенно ще обикаляте и другите планети докато научите техния живот, техните качества и прояви. За някои човек казвате, че е меркуриянец, например, за друг, че е венерин тип и прочее, това са все мерки, отношения, мащаб, проекция, според които се определя кой човек къде се намира. 24 ноември 1985 г.* Около сто хиляди души живеят на Луната. Един ден Земята ще бъде като Луната, ще има минус 150 градуса студ. Там хората са все учени; живеят под кората на Луната, имат градини, плодни дървета: използуват слънчевата светлина, вкарват я под кората, и излизат навън, понеже имат много хубава обстановка за изследване на небето, то е всякога ясно, никаква пара няма.
към текста >>

40. II. НА НЕДЕЛНА БЕСЕДА НА ИЗГРЕВА (стр. 202-219) «АКО СЕ НЕ РОДИТЕ ИЗНОВО»

ТОМ 20

Това учение може да се приложи като изкуство за живеене.
Той е благороден човек, той има високо съзнание. Той изключва от себе си всяко насилие, всяка лъжа, всяко зло. Такъв човек е красив, силен, добър. За него човекът е човек и брат. Всяко учение, което поставя братството за основа на човешкия живот, е безсмъртно. Това учение може да се приложи като изкуство за живеене. Всяко изкуство е полезно дотолкова, доколкото има приложение. Защо ви е чуждият език, ако не може да го приложите за придобиване знания? За невежия светът е затворена книга. В новородения се събуждат нови чувства и способности, каквито и сам той не е подозирал. Той вижда нещата отдалеч и отблизо.
към текста >>

41. 2. ЕССЕ HOMO

ТОМ 20

Несъмнено богатството на наблюдения и факти, събрани от официалната наука, е истинско съкровище за човека - но то има и всичките неудобства на съкровището: попаднало в умни ръце, които гледат на него като на средство за разумно живеене, то е благословия; в ръцете на глупците - непомерна тяжест, която свежда главите, изсушава мозъците, помрачава живота.
Съвременните доктори откриват хиляди и хиляди болести и ги лекуват. Те се смеят на някогашните ескулапи, които са лекували с пиявиците и пущанието кръв, а не могат да съзрат, че светът изцяло, от техните лекувания има толкова и дори по-малка полза, отколкото от някогашните «хекими». И едните, и другите лекуваха и лекуват кожуха на болния, вместо тялото му - затова са и толкова малки резултатите им. В своите повърхностни разби- рания и отвикването да наблюдават нещата с отворено сърце и очи, повечето от съвременните «учени» схващат най-несъщественото, вънкашната форма, физическото, следствието вместо причината. Готовите формули на мислене, макар и възприемани като научни, със своя автоматизъм убиват вътрешния съзнателен живот - оттам и това множество от съвременни «интелигентни» хора, които може да ви цитират двадесет авторитети по един въпрос, без да са намерили време да се спрат в себе си и да си обяснят явлението непосредствено чрез своите собствени схващания. Несъмнено богатството на наблюдения и факти, събрани от официалната наука, е истинско съкровище за човека - но то има и всичките неудобства на съкровището: попаднало в умни ръце, които гледат на него като на средство за разумно живеене, то е благословия; в ръцете на глупците - непомерна тяжест, която свежда главите, изсушава мозъците, помрачава живота. Погледнете съвременните «учени» и вижте колцина от тях самите е ощастливила тяхната наука. Малкото щастливци са всякога и хора творци, отличаващи се със своя живот, морал и разбирания от околното, защото винаги моралният упадък е съпроводен в края на краищата и с материалния. И тогава виждащите, знаещите една по-висока «истина» от загиващата търсят нови пътища. Могат ли тези нови пътища да бъдат същите, по които е вървяло старото? - Очевидно - не, защото би имало и същите резултати: ако на края на един мост има пропаст, няма нужда да минаваме излишен път, за да се съборим повторно в нея.
към текста >>

42. XIV. Спомени на Любомир Няголов, рожден брат на Светозар

ТОМ 21

Не се минало много време, и синът, под въздействие на жена си, започват да водят дело да изгонят родителите си и да ги осъдят да платят наем за живеенето си там.
Когато тя сутрин хранеше гълъбите, или при други разходки около блока, беше се запознала с доста съседи. Един ден разплакана възрастна жена, която живееше над майка ми, й разправила своето тегло със сълзи на очи. Двамата родители имали син. Той пораства и решава да се ожени. След сватбата, поддикнат на снахата, синът започнал да моли родителите си да му припишат имота, и те го направили. Не се минало много време, и синът, под въздействие на жена си, започват да водят дело да изгонят родителите си и да ги осъдят да платят наем за живеенето си там. Делото било в заключителна фаза, в полза на младите. Точно в този момент старите хора се оплакали на майка ми и излели пред нея страданието си. Майка ми нищо не им казала, но започнала много да се моли за тях. Не се минал един месец, и тя отново видяла двамата стари хора. Те веднага се похвалили, че внезапно двамата млади прекратили делото и престанали да тормозят родителите.
към текста >>

43. 16. ЗАВРЪЩАНЕ НА УЧИТЕЛЯ В СОФИЯ

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

По едно време Учителят става бавно, отива при прозореца, дръпва завесата и посочвайки дворното място зад лешниците, казва: „Тук бях предложил да се построи братска обща сграда със стаи за живеене за братята и сестрите, със салон, библиотека, трапезария, а те какво направиха?
От тази дата той започва да спи в приемната си. Милка Переклиева идва при Учителя и почуква на вратата. Савка Керемидчиева отваря, Учителят я вижда и я поканва да влезе вътре. Той е вглъбен в себе си и почти не говори. Сестрата го пита някои неща, но той отговаря кратко и сдържано. По едно време Учителят става бавно, отива при прозореца, дръпва завесата и посочвайки дворното място зад лешниците, казва: „Тук бях предложил да се построи братска обща сграда със стаи за живеене за братята и сестрите, със салон, библиотека, трапезария, а те какво направиха? Оградиха се с телове.********* „Той въздъхва, сяда на стола и добавя тихо: „Това можаха, това направиха." След това Учителят притваря очи и дълго време мълчи. По едно време той се обръща към Милка и промълвява: „Бавен е процесът." Милка не разбира, че това се отнася за периода преди неговото заминаване. След това Учителя я пита: „Ти защо не си на училище? " Тя му отговаря, че е във ваканция и предлага да остане при него да го обслужва. „Може" - отговаря Учителят.
към текста >>

Учителят обяснява, че Земята не е място за живеене, а място, където Бог изпраща най-непокорните, твърдоглавите и непослушните духове за изправяне: „Вие мислите, че човек, който е на Земята, живее.
По времето на Учителя човечеството е на 15 години, със силни възвишени чувства, дълбоки изживявания и будна мисъл. Като влезе в Шестата раса, която ще трае 365 000 години, и преживее тоя период на Божествената Любов, то ще стане пълнолетно на 21 години. Тогава хората ще бъдат много разумни и крайно интелигентни. Когато премине и през Седмата раса на своето развитие - на Божествената Мъдрост, която ще трае пак 365 000 години, и завърши този период, то ще стане на 33 духовни години, което е зрялата слънчева възраст. Тогава то ще завърши един от етапите на своето развитие, след което ще започне нов цикъл. Учителят обяснява, че Земята не е място за живеене, а място, където Бог изпраща най-непокорните, твърдоглавите и непослушните духове за изправяне: „Вие мислите, че човек, който е на Земята, живее. Човек, щом е на Земята, той е само на изпитания. След като го изпитат, пращат го на друго място." (64) В своето обширно Слово, изнесено пред школата, Учителят отбелязва: „Аз вас избрах, а не вие мене." Има и беседа с такова заглавие. „Не е въпросът защо аз съм ви избрал, по-важното е дали ще използвате това. Във време на тези упражнения, дето се срещаме само духовно, гледайте да бъдете в силно молитвено настроение." (65, с. 19) Учителят е избрал да работи на Земята с най-твърдите, най-непослушните и самостоятелни души, които само той умее да вкара в ред.
към текста >>

44. 71.Темелко Стефанов

VIII. Учението на Учителя - предвестник на новия живот и идването на Шестата светеща раса .

Той ще се засрами от него, че не му е подготвил стаята за живеене.
Темелко и възразява, че това е невъзможно -Учителят да живее в тяхната стара къща: „Втори път да не съм те чул да казваш такова нещо. Ние не сме достойни хора да посрещнем един велик Учител" * Виж « Изгревът» том VII стр. 417-418. * Виж « Изгревът» том VII стр. 688-689; том XVII стр.663-664, стр. 753. Косена настоява на своето, като казва да очисти и подготви стаята, защото, когато дойде Учителя, ще му се наложи набързо да я опразва и приготвя пред него. Той ще се засрами от него, че не му е подготвил стаята за живеене. Синът на Темелко, Велин е войник и го пускат в отпуск на 14 януари 1944 г. Той влиза в голямата стая, където семейството му обядва, и им казва: „Наздраве, татко, добре, че обядвате. Ама какви гости ви идват? " „Какви гости, бе? " „Вашият Учител иде и по него има върволица от 50 души." Темелко се стряска и скача.
към текста >>

45. Из Словото на Учителя - Краят-ликвидацията на века.

Туй ви живеене на Земята е за последен път.
е. катастрофи. Времето, което сега иде ще им покаже, че те са изгубили добрите условия и няма да намерят това, което търсят. Който не разбира моите думи, той мисли, че светът ще се разруши, ще изчезне. Не, светът няма да се разруши, но човешкият живот ще се обнови изцяло." (16, с. 51) „Някои казват: „Ще се върнем на Земята." Не, на тази Земя повече няма да се върнете. Туй ви живеене на Земята е за последен път. Тия условия, при които живеете, тази обстановка, която имате, всичко това е за последен път. Тия връзки, които имате сега са за последен път. Всички ония души, които са по-напреднали ще ги оставят да живеят в астралния свят, в по-рядка материя, по-чиста, необезпокоявани от никакви апаши, крадци, разбойници, убийци, лъжци - изобщо, ще ги поставят при по-благоприятни условия. Ония пък, които спъват човечеството, ще останат на Земята. Тъй щото, учениците на окултната школа трябва да знаят, че сега е последното им прераждане.
към текста >>

46. 2. Съборите на Бялото Братство на Слънцето и на Хималаите

Христос казва: „Ако думите ми пребъдват във вас и вие - в мене, Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас." Това показва, че всички добродетели имат определена среда и място за живеене.
Който е силен, може да държи кучета и котки в дома си, но слабият трябва да се пази от тях. Който ги обича, може да държи само едно куче и една котка, но не повече. Важно е да се освободите вътрешно от влиянието на кучето и котката. Отвън може да нямате кучета и котки, но ги носите в себе си. Там е опасността. Христос казва: „Ако думите ми пребъдват във вас и вие - в мене, Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас." Това показва, че всички добродетели имат определена среда и място за живеене. Всяка добродетел си има свой обект: честността има свой обект, доброто има свой обект; интелигентността има свойобект; благородството, великодушието също имат свой обект. Честният, добрият, интелигентният създава в себе си условия за придобиване на смирението. За да дойде любовта в човека, първо той трябва да обикне истината и да се стреми към нея. След това, той трябва да обикне мъдростта, правдата и доброто. Само така човек ще има условия за придобиване на любовта.
към текста >>

47. II . Вселяването на Христовият Дух в Петър Дънов

Нептун в зодиакалния знак Рак съвпад Процион и опозиция Уран дава големи неприятности и внезапни промени в местоживеенето (Нептун е в Рак).
Тази звезда се намира на шията на малкото куче и буквално значи водеща голямото куче - предно куче. Има марсова и меркуриева природа. Този съвпад дава на Учителя големи сили, воля и способност да претвори замислите и плановете си в действие. Дава издигане в духовното и сочи път, по който да ходи, като се ползва от големите енергии и будния ум, който придобива. Учителят издържа на всичките напрежения, като стопява с Божията любов (Нептун) многобройните пречки, които имаше в пътя за откриването на школата на Бялото братство. Нептун в зодиакалния знак Рак съвпад Процион и опозиция Уран дава големи неприятности и внезапни промени в местоживеенето (Нептун е в Рак). Това е интернирането му в град Варна. (Плутон секстил Слънце, тригон Луна, квадрат Марс, квиконс Уран). Позитивните аспекти на Плутон показват, че Учителят умело връзва тъмните сили на ада, а и той ръководи и бялата, и черна ложи, които безпрекословно му се подчиняват. (Плутон квадрат Марс). Учителят връзва и най-голямото зло за България - Фердинанд и го изпраща вън от страната.
към текста >>

48. I. НОВОТО ДУХОВНО УЧЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ Е ЧИСТОТО ХРИСТОВО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ

Д-р Михаил Стоицев

Тук пак ще спомним, че външните форми не са, които ще накарат посетителя да стане Христов последовател, а вярата и живеенето според Неговите желания.
неходене в църква, губене приходи за църквата, защото се не палят свещи и пр. и пр., и то не почива на истината, защото ние знаем, че много от последователите на окултизма уважават църквата и я посещаваха, докле не бяха отлъчени от нея, защото смятаха, че отиват в истински Божи храм, без да обръщат внимание на външните форми. Обаче, след като духовенството отлъчи Бялото братство от църквата, което не почива на никакви канонически правила, нито на конституцията, и което е едно късогледство, ние смятаме, че то, духовенството, е далеч от Христовото учение, щом върши такива нарушения. От друга страна, и самата църква губи от това, защото действително след това отлъчвание, а особено отказването да се опее и погребе един смъртник, както бе случаят с дългогодишния учител в Пловдив - Стефанов, членовете на Бялото братство не смеят вече да ходят в църква. Значи, духовенството със своето зло направи едно добро на Бялото братство и нам не остава друго, освен да му благодарим. Тук пак ще спомним, че външните форми не са, които ще накарат посетителя да стане Христов последовател, а вярата и живеенето според Неговите желания. Е, добре, ако Бялото братство има за свой глава Христос и то се стреми да живее и прилага Неговите принципи в живота си, и същият Този Христос е глава и на църквата, каква разлика има между нас и тия, които ни гонят от църквата? Ние смятаме, че щом Христос е глава на едно Бяло братство, които са живи хора на земята и които се стремят да изпълняват Неговото желание, Той ще е много по-доволен и радостен, отколкото да е глава на църквата и да Му се къса сърцето от мъка като вижда, че Неговите представители и много християни не вършат туй, което Той иска. Ето защо, църквата като че е станала мъртва за Него. Но ако духовенството и много други смятат, че спасението става само чрез църквата, то нека си карат, няма кой да ги спира; обаче ние не можем да мислим, че духовните служители са истинските ходатаи пред Господа за нашите грехове, нито пък църквата е единственото място за молене и спасение. Ние трябва тъй да просветнем, че да избягваме да правим грехове и сами трябва да бъдем ходатаи пред Христа, Който е единствената врата и истинският ходатай пред Бог Отец заради всички ни.
към текста >>

49. V. ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ВСИЧКИ РАЗУМНИ ЧОВЕЦИ

Д-р Михаил Стоицев

Живеене съгласно законите на природата, с постепенно опростяване, а същевременно развиване на всички добродетели.
Стремеж към изучаване и придобиване абсолютна физическа и духовна чистота на тялото, за да се освободи душата от нейните вериги. Затова въздържанието от алкохол и тютюн, постепенното преминава към природната храна, чисти мисли и желания са първите стъпки към този чист живот; 2. Вяра в Бога, в Христа, на която вяра кротостта и смирението да са двете крила; 3. Будност в съзнанието - да се контролират всички действия; 4. Стремеж към изучаване и прилагане на Божествената любов, мъдрост и истина в тяхната абсолютна чистота, и 5. Живеене съгласно законите на природата, с постепенно опростяване, а същевременно развиване на всички добродетели. Само с тия качества добродетелите ще се прилагат с нужната чистота. Сам той живее така. От нас - последователите си - той иска също да живеем този чист живот. И ние се стремим. Това е самата истина.
към текста >>

50. 8. Изложение до Министъра на Народното здраве от 26.XII. 1950 г. от д-р Иван Жеков за лечението по метода на Севастиян Кнайп и Луи Куне

Д-р Иван Жеков

Почне ли облагането, то продължава бързо, ако не се промени начинът на живеенето.
Така тялото се грижи да отстрани лошите последици на прегрешенията ни спрямо природата. Безспорно е, че от него не можем да искаме много в това отношение. Ако продължаваме да пресилваме отделителните органи, то те най-после упадат и организмът се вижда принуден да отлага чуждите вещества във вътрешността. За изграждането на тялото те са негодни, дори се явяват пречка в това отношение, понеже затрудняват кръвооборо- та, а заедно с това - и храненето. Те се отлагат постепенно в отделни места, главно - в околността на отделителните органи, понеже към тях се стремят. Почне ли облагането, то продължава бързо, ако не се промени начинът на живеенето. И сега вече почват измененията на формите. В началото те са слаби и достъпни на наблюдателното око. Такова тяло е вече болно, но, обаче, болестта е безболезнена - хроническа (латентна). Тя се развива така бавно, че болният не я забелязва. Едва след много години започват да му правят впечатление неприятните изменения.
към текста >>

51. 2. Жената и нейната задача в живота

Невена Неделчева

С всичко това не искам да кажа, че жената не трябва да се ползва от удобството на мъжкото облекло в планината, но когато това мъжко облекло, начин на живеене и принципи станат неин всекидневен живот, тогава тя наистина ще види, че искайки да постигне някакво желано щастие, тя се е отдалечила тъкмо тогава най-много.
Че, за да се развие правилен и хармоничен живот, тя не трябва да иска да има правата и възможностите на мъжа, а да развие в себе си онези качества, които най-много биха способствували да бъде верен изразител на великия принцип, даден й от пред- вечни времена. Защото, ако тя продължава да се стреми да прилича на мъжа, то тогава наистина в нея ще станат промени както в нейната душа, така и в нейната натура и тя ще престане да бъде жена. Тогава жената ще постигне своята мечта, но никак няма да бъде щастлива, защото тя ще изгуби това, което прави живота красив и смислен - Любовта. Тя не би имала любовта на мъжа, любовта, която превръща дните й в музика и нощите - във вълшебство. Ще загуби и дружбата на мъжа, защото той не може да обича жена, която прилича толкова много на мъж, както и жената за нищо на света не би могла да обича мъж, който се облича в женски рокли и прилича на жена. С всичко това не искам да кажа, че жената не трябва да се ползва от удобството на мъжкото облекло в планината, но когато това мъжко облекло, начин на живеене и принципи станат неин всекидневен живот, тогава тя наистина ще види, че искайки да постигне някакво желано щастие, тя се е отдалечила тъкмо тогава най-много. Време е жената да осъзнае своята задача в живота и правилно да поеме своя дял от работата, определена й от природата - Любовта. Тогава тя наистина ще бъде весталката на мира и служителката на любовта. Нейното присъствие ще носи красота и мир. Нейната ръка ще излекува разтворените рани на човечеството и със своето мляко ще закърми синове, изпълнени с любов, които ще внесат мир между народите. Тогава жената ще разбере, че най-красив дял природата е дала ней - стъпките й да носят мир, а усмивката й - красота и радост в живота.
към текста >>

52. 1. ПРЕДИСЛОВИЕ

Милка Периклиева

Вдигна завесата и посочи с ръка дворното място пред салона зад лешниците и промълви: - Бях казал да се построи тук братска обща сграда със стаи за живеене на братята и сестрите, с библиотека, салон и трапезария.
С притаен дъх седнах на стола до вратата и зачаках в мълчание. Минутите течаха бавно и се почувствах неудобно. Опитах се да Го заговоря. Отговаряше ми кратко и сдържано. След няколко минути Той стана бавно и се отправи към прозореца. Вдигна завесата и посочи с ръка дворното място пред салона зад лешниците и промълви: - Бях казал да се построи тук братска обща сграда със стаи за живеене на братята и сестрите, с библиотека, салон и трапезария. А те какво направиха? Оградиха се с телове! Леко въздъхна и седна на стола Си. След малко добави: - Това можаха, това направиха. Учителят отново притвори очите Си и потъна в мълчание.
към текста >>

53. Кой и защо поставя уводната статия във вестник «Зорница»

А изходът е в просветната дейност за изучаване на Евангелието и то да се проповядва с живеене и чрез дух.
41, от 13 октомври 1926 г. е на пастор Д. Н. Фурнаджиев. В тази уводна статия се говори, че според господствуващата църква, всички секти подкопават държавата и затова властта, за да укрепи и запази държавата, трябва да гонят сектантите. Църквата се стреми да се защитава с държавен закон и да се храни на държавната трапеза. А изходът е в просветната дейност за изучаване на Евангелието и то да се проповядва с живеене и чрез дух. И то трябва да се изучава. В същия брой 41, на с. 2 е третата статия на Стоян Ватралски за Белите Братя. Тази статия е озаглавена "Дънов". Тя е публикувана заедно с моите бележки.
към текста >>

54. 4.3.17. Житейската философия на Ватралски

има прав начин за живеене, по който, когато тоя начин е налучен и последван, единиците мъже и жени достигат своето пълно развитие, стават такива за каквито са назначени да бъдат; и обществото, съставено от такива правдиви мъже и жени, се радва на пълно щастие и ненарушим мир.
С едно от блаженствата Исус облажава онези, които гладуват и жадуват за правдата. Това означава, предполагам, онези, които над всичко друго копнеят да бъдат правдиви и да постъпват право. "Те ще се наситят". Човек, който повече от всичко в света желае да бъде правдив, ще бъде правдив." "Ала какво значи туй правда, право, правдивост? Ние казваме, че света или всемира е морален, което значи, че човеците са тъй съставени и поставени, щото потребно е да постъпват по известен начин към Отца си в небесата и братята си на земята; т.е. има прав начин за живеене, по който, когато тоя начин е налучен и последван, единиците мъже и жени достигат своето пълно развитие, стават такива за каквито са назначени да бъдат; и обществото, съставено от такива правдиви мъже и жени, се радва на пълно щастие и ненарушим мир. Това е, що Исус означаваше с думата "правда" - приложението на тези правилни отношения, които съществуват между нас и Бога, от една страна, и между нас и другарите ни човеци, от друга." "Ние не можем да твърдим, разбира се, че Исус създаде тези отношения, защото те са вродени в нашето човечество; обаче, Той по-ясно от всеки друг ни посочи факта, че таквиз отношения съществуват, като ни показа, -освен това, в какви нещастни смутове и гибелни неразбории всякога изпадаме, когато не зачитаме или нарушаваме тези правдиви отношения." - Уашингтон Гладен * * *. Прочее, изисква се: 4. Да правиш праведното първо и преди всичко; да бъдеш справедлив всякога и всякъде. Дали е лесно или мъчно, дали се хвали или осъжда, дали има сметка или не, дали е приятно или противно, дали делото е милостиво или жестоко - без изключение върши праведното, каквито и да бъдат последиците за други или за самаго тебе. Част от твоята дейност е борба против злото и неговите в живота помощници.
към текста >>

Както е казал някой си: "Живеене благочестиво в този свят Е като ездене велосипед: Щом спира да върви напред , Ездеца пада".
Той е твой и на всички ни благословен Творец, Разпоредител и Съдник- на всички и на всичко. Да ходиш с Бога благоговейно. г) Да ходиш с Бога. Изисква се не само набожност, но напредничава набожност, походна вяра. Неподвижността се постепенно изражда в догматизъм и фарисейство, и стига до мъртвило. Както е казал някой си: "Живеене благочестиво в този свят Е като ездене велосипед: Щом спира да върви напред , Ездеца пада". Да напредваш с Бога. Бог е Истина, Доброта и Красота. Да растеш в тия качества. Бог е Мъдрост: да напредваш в знание. Бог е дух: да напредваш духовно.
към текста >>

г) Като доставяща мотив, динамика, двигателна сила за живеене правдиво.
Морал без религия, е трамвай с прекъснат електрически ток. Затова мнозина - Толстой, проф. Дръмонд, Михайловски и др., казват: "Без религия, морал няма". Още по-точно е, ако кажем: "Без вяра в Бога и в бъдещия живот, и да си изковеш някакъв научен морал, той си остава мъртъв като египетска мумия." в) Като доставяща цел, значение и смисъл на човешкия живот. Неосветленият чрез религията бит, освен, че безпътен, глупав и безцелен, често пъти бива и непоносим, както явствува от свидетелството на хиляди самоубийци. г) Като доставяща мотив, динамика, двигателна сила за живеене правдиво. "Невъзможно е да се направят хората щастливи, без да се направят нравствени", казва Кант. Съвсем вярно. Ала не по-малко вярно е, че: Невъзможно е да се направят хората нравствени, без да се направят набожни; без да станат вярващи. д) Като едничката сила, която може да измести центъра на живота човешки, и да обуздае неговия упорит себизъм. Че моралът е фактор и условие за успех и благоденствие на обществото; и че той, моралът, изисква себеотричане и жертви, се признава от всички.
към текста >>

55. 6.2. В стан Изгрев край София

Новата култура да има основа взаимопомощта и служението: живеене за цялото... Така ще се подготвят условията за новата раса, която иде - светещата раса на Любовта.
И да му се посочат нови пътища. Това, което липсва днес на отделната личност и на народите, това е светлина за по-дълбоките Божии и природни закони. Индивидуалният, общественият и международен живот трябва да се сложи на нови основи. Народите трябва да се освободят от своя егоизъм и международно съперничество, които да заменят с международно сътрудничество и обединение. По-силните да помагат на по-слабите. Новата култура да има основа взаимопомощта и служението: живеене за цялото... Така ще се подготвят условията за новата раса, която иде - светещата раса на Любовта. Днес постепенно се пробужда космическото съзнание в човека. Всеки чувствува, че иде нещо ново. И това ново се носи из въздуха. По-будните души го долавят: новата култура и културата на братството и свободата. В основата й ще лежи Любовта, Мъдростта и Истината.
към текста >>

56. 7. ДРАГОМИР ИВАНОВ ВАСИЛЕВ

На майката и децата кметството им дава, по бедност, безплатна стая за живеене в пожарната команда.
Майката на Драгомир е Йорданка Михайловска, родом от гр. Елена. Тя е племенница на Иларион Макариополски и братовчедка на Стоян Михайловски. Семейството има три деца - Драгомир и две по-малки негови сестрички. Те се преместват да живеят във Варна, когато Драгомир е на 12 години. Там бащата ги изоставя. На майката и децата кметството им дава, по бедност, безплатна стая за живеене в пожарната команда. От спомените си за това време Драгомир разказваше: "Заедно спахме, майка ми със сестричките ми на пода, като се завивахме с едно одеяло. Пишех домашните си по корем на пода, защото нямахме нито столове, нито маса. Беше много студено. Една нощ, през зимата, стомната с вода замръзнала и се спука." Майката, Йордана, е будна, енергична и с изключителна воля за живот жена. Тя съзнавала, че всичко трябва да направи, но децата да учат.
към текста >>

57. 3. Освещаването на Методистката Епископална Църква в гр. Ловеч

Току до църквата и прилепен до нея откъм южната страна е пастирският дом, който е твърде удобен за живеене.
Отдавна се е чувствувала нужда и от едно църковно здание, дето да се събират на богослужение всички, които желаят да слушат живото Евангелско слово. Тази нужда се е вече удовлетворила и църковното здание, което се почна миналата година се свърши тази година. Църквата е твърде добре разположена на ъгъла срещу Американското Девическо училище. Положението е едно от най-красивите на гр. Ловеч и е първото здание, което привлича окото на пътника, от която страна и да иде той. Току до църквата и прилепен до нея откъм южната страна е пастирският дом, който е твърде удобен за живеене. Тържественото освещаване на гореспоменатата църква стана на 17-и, миналий септеврий. Ловчанските граждани, които бяха поканени да присъствуват на този тържествен акт, изпълниха църквата на определеното време, и мнозина бяха принудени да стоят на крака, а други не можеха да влязат в зданието поради навалицата. Службата се почна в 10 часа преди пладне. Словото се държа от Благ. Т. Константин, председателствующий Презвитер на Ловчанския църковен окръг.
към текста >>

58. 13. Слави Василев Гюдеров

Веднъж възприел истините на това учение, той стриктно спазва нормите за правилно живеене - в храненето - вегетарианство, в поведението - скромност, в живота - морални постъпки.
Вуйчо Слави ги заведе на гости в дома си. Гостите бяха стъписани от достолепното посрещане." В София е станала срещата му с Учителя около 1914 г. Бил е почти непрекъснато с Него или са си писали. Посещава с ентусиазъм неговите сказки. Чувства се възнаграден в търсенето си на духовното от своите средношколски години - сега като студент Слави намира идеите на Бялото Братство. Веднъж възприел истините на това учение, той стриктно спазва нормите за правилно живеене - в храненето - вегетарианство, в поведението - скромност, в живота - морални постъпки. По време на Първата световна война Слави прекъсва следването си, заради участие като подофицер във войната. В атака винаги е пред войниците си с вдигнат пистолет в дясната ръка, но с колкото патрона заминава, с толкова се връща. По негови собствени думи не е дал нито един изстрел, "за да не нарани някое невидимо същество." Тези същества и него са го запазили за да се върне след войната в Свищов без нито една драскотина. В професионален план той помага на баща си във фирмата от юношеските си години и навлиза в строително-предприемаческия бизнес, където придобива професионални умения. След основаването на свищовската група на Бялото Братство Слави е сред поканените от Учителя за събора в Търново през 1920 година наред с Анчо Анев, Генчо Александров, Нешка Анева, Невенка Богданова, Пенка Н.
към текста >>

59. 35. Мис Пери построява две нови здания

Без врати със скърцащи дюшемета и разлюляни прозорци, то бе вече негодно за живеене.
35. Мис Пери построява две нови здания Нашата амбициозна директорка реши, че пансиона е извънредно малък и трябва да се разрасне. За тази цел тя събра средства, чрез мисията, да издигне две нови здания - спални и училище. Старото първо здание бе гълъбарник. Без врати със скърцащи дюшемета и разлюляни прозорци, то бе вече негодно за живеене. Дойде 1926 година. Късно есента започнаха да се строят основите на училището. Ние, разбира се, бяхме участници в строителството! Наредени на дълги редици прехвърляхме тухли от ръка на ръка, а други ги разтоварваха от колите. Сняг прехвъркваше и студения ловчански вятър пареше лицата ни, но ние стоически държахме фронта на строителството.
към текста >>

60. 145. Светлината е обединителна връзка между четирите свята

Весела Несторова

Има съществуване и живеене.
Лампата свети, защото слънцето свети. Светлината е обединителната връзка между четирите свята: физически, астрален, умствен и причинен. Сега влиза светлина във физическия свят - излизаме от сферата на Кали Юга, тъмната, кална сфера, почва зазоряването в човечеството. Черната ложа прави последни усилия да възпрепятства дейността отгоре, но отгоре вече са се намесили - снегът е почнал да се топи и никой нищо не може да направи. Всичкият сняг сега ще се превърне на вода. Има съществуване и живеене. Камъкът не живее, а съществува. Животът идва само, когато дойде Любовта, защото животът изтича от нея. Като спечелим Любовта, ще дойде Мъдростта, а след тях двете ще дойде Истината, която е дете - човек ще стане дете - резултат от Любовта и Мъдростта - Истината. Като изучим Любовта, Мъдростта и Истината в този свят, предстои ни да ги изучим в духовния свят, а после в Божествения. Все има нещо да се учи, да се откриват все по- красиви светове - неизчерпаемо учение.
към текста >>

61. 212. Само Бог е, за Когото е първото място в света

Весела Несторова

Живеенето е смяна на работата.
212. Само Бог е, за Когото е първото място в света На 21 март Учителят говори след прочитане главата на Любовта -1 3 гл. от Коринтяните. "Апостол Павел е говорил тук само за Любовта, която е на земята, земната любов. За да познаем Любовта трябва да познаем живота, трябва да познаем движението. Ако не знаеш да мигаш, да се обуваш, да се обличаш разумно, какво ще знаеш? Живеенето е смяна на работата. Ти живееш само, когато сменяш физическия свят с духовния и духовния с Божествения. За да познаваш Любовта, ти трябва да се движиш разумно по земята, а да живееш в духовния свят. В света само любовта плаща най-добре, не чакай заплата като работиш с Любовта, тя си плаща веднага. Като ти даде любовта една семка, ти ще бъдеш най-силния човек, чудеса можеш да направиш. Ние отделяме нещата и мислим, че Господ е само в Божествения свят.
към текста >>

62. 7. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ И СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ; 13 юни 1920 година, Бургас

Минчо Сотиров

Материали от личния архив на МИНЧО СОТИРОВ

Хората умират преждевременно от неправилно живеене.
Така казват сега и за господин Дънов. Социалистите имат по-широки възгледи от свещениците, защото се стремят да прокарат принципа на братството. Има един закон за изменение коефициента на светлината - човек става невидим за околните. Може да ходиш между тях и да не те виждат. В човека има запас енергия да живее 1 000 години. Хората умират преждевременно от неправилно живеене. Понякога има икономически причини в природата: ще умре дядото, за да живее детето, или обратно - детето умира, за да живее дядото - има замяна, това е икономически закон в природата. Всяко престъпление направено на физическия мир, съди се на физическия свят. Извършеното на астралния мир - съди се в астралния свят. Престъплението, отнасящо се до чувствата, то е на астралния свят, а на физическия свят, то е съдба на астралния свят. Астралният свят е тук на Земята.
към текста >>

63. 8. НА КОЕ МЯСТО ЩЕ СЕ ЯВИ ШЕСТАТА РАСА

Материали от личния архив на МИНЧО СОТИРОВ

По тоя огнен пояс като обща директриса, централна линия, ще станат всички земетръси и потопявания от сегашната земя и вместо нея се яви новата земя: и материална и земя с нови порядки и методи за правилно разбиране и живеене в пътя на еволюцията, в пътя на съвършенството.
Оттук и логичното заключение, че дъното на Великия Тихия океан се издига. Това го доказват и многобройните върхове на островчета, които се изявяват последователно над водата му и англичаните бързат да поставят своите флагчета, като притежатели на тия нови суши. Последното логично заключение трябва да бъде, че Северна Америка ще се съедини със Северния полюс със суша. Това ще се ускори от очакваните катаклизми, земетръси, които ще бъдат и като резултат на човешките грехове на моралното, нравствено падение и умственото израждание на човечеството, благодарение насоката на мислите им, само в една единствена цел: материално и егоистично лично забогатяване без подбор на средства и от извратената полова любов. А и окултната наука, Учителите на окултизма ни казват, че Земята е опасана с един огнен пояс, която я обгръща цяла и минава под Хималаите. По тоя огнен пояс като обща директриса, централна линия, ще станат всички земетръси и потопявания от сегашната земя и вместо нея се яви новата земя: и материална и земя с нови порядки и методи за правилно разбиране и живеене в пътя на еволюцията, в пътя на съвършенството. Новата земя ще се образува с бъдещата суша изпод водите на Великия океан, която ще съедини Северния полюс - северна Русия - Сибир със Северна Америка. На Европа предстои частични последователни потъвания - ще остане вероятно остров (така казват). Също и с Азия - в нея ще се образуват много езера. Ето по тоя начин ще получим трите върха на триъгълника: върховете на физическия човек, на умствения човек и на духовния човек. Това са трите народи, които Бог благославя и ще благослови и ще благославя докрай, докато те включат в себе си цялото човечество и в средата на тоя триъгълник проблесне Божественото око - окото на Божествената Любов и Истина.
към текста >>

64. 34. Минчо Сотиров в архивите на МВР. Протокол от разпит - 27.01.1959 г., гара Ц. Церковски, Поляновградско

Преди да се продаде чифлика, Минчо Сотиров закупи една нива на гара Църковски и построи жилище за живеене и навес.
Собственичката на чифлика по това време беше вдовица с двама сина и една дъщеря. Тогава се носеше слух, че същата има много задължения и веднага с идването на Минчо Сотиров всички надписи на постройки в чифлика, едър земеделски инвентар носят името Минчо Сотиров. По това време в мен остана убеждението, че той е купил чифлика, но това не се потвърди, тъй като след 9.IX.1944 г. собственичката Александрия В. Нейчева продаде чифлика на Държавата. Преди да се продаде чифлика, Минчо Сотиров закупи една нива на гара Църковски и построи жилище за живеене и навес. След като държавата изкупи чифлика, същия се премести заедно с Александрия в жилището на гарата, където живя няколко години и след това се премести в с. Тополица, Айтоско, където почина преди две години. Аз лично съм запитвал Александрия на каква база им почиват отношенията с Минчо Сотиров, тъй като предполагах, че те са омъжени. Същата отрича това, като ми казваше, че била благодарна на Минчо Сотиров, че й се притекъл на помощ в най-трудния момент. Религиозното убеждение както на Александрия, така и на Минчо Сотиров беше дъновистко и това те не скриваха от обществото.
към текста >>

65. 39. БЕШЕ КАТО СЪН

Тодор Божков

Глава 2. По следите на казаното

По тази причина жена ми и дъщеря ми бяха напуснали за 1-2 дни апартамента и отидоха на Изгрева, където постройките са едноетажни и в по-голямата си част бяха дървени бараки, пригодени за живеене.
През 1947 година, вероятно месец септември. Бяха минали три години от заминаването на нашия любим Учител Петър Дънов. Ние се чувствувахме като сираци, без баща, лишени от неговата закрила и напътствия, без кураж, надежда и сила за преодоляване трудностите и несгодите в живота. В София по-предната нощ на това, което искам да изложа, беше станало едно малко земетресение, без никакви материални поражения. Хората бяха малко поизплашени, и предпазливи от неизвестността. По тази причина жена ми и дъщеря ми бяха напуснали за 1-2 дни апартамента и отидоха на Изгрева, където постройките са едноетажни и в по-голямата си част бяха дървени бараки, пригодени за живеене. Всички тези бараки бяха с по-големи или по-малки дворни места. Безопасността тук при земетресение беше сигурна. Чувствуваше се спокойствие и сигурност. Разбира се, за това имаше влияние и особената атмосфера на хората, които живееха там. Те бяха кротки хора, незлобливи, непретенциозни и доволни от малките материални условия, при които живееха.
към текста >>

66. 7. Моите думи.

Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето

Това, което говоря е нещо Божествено.” Програма за живот -казваме ние, система на възпитание, наука за живеене, правила и методи, които могат да решат по най-правилен начин противоречията на личността, на семейството, на обществото, на народа.
В 1925 година Той каза: “Аз не развращавам народа, нито младежта. Моите думи са свещени. И ако българският народ се намери един ден в затруднение, само моите думи ще го спасят. Върху моите думи може да се преустрои целия живот. Това е наука. Това, което говоря е нещо Божествено.” Програма за живот -казваме ние, система на възпитание, наука за живеене, правила и методи, които могат да решат по най-правилен начин противоречията на личността, на семейството, на обществото, на народа. Ония, които са приложили учението, опитаха светлината му. Светът рано или късно ще стигне тази светлина и както милиони днес намират утеха и сила в Христовите принципи, така и много души ще намерят в думите на Учителя своя път през една бурна и тъмна световна нощ. Човечеството е преуморено от борби и от световни вихрушки. Светът премного ожида любовта, светлината, мира, радостта. Те трябва да дойдат, за да внесат импулс и устрем в живота.
към текста >>

67. 1. Планината

Глава 3. Разговор с ученика

Огньовете горяха непрестанно и ние не усещахме нито коравото възглавие, нито неравната постеля; бяхме очаровани и развълнувани от нещо огромно, което проникваше дълбоко в нас, за да ни отнесе в един нов и възвишен свят - онова, което стигаше до нашето сърце, утре щеше да стигне до всички ония, които като нас нямаше да се задоволят с обикновения начин на мислене, на чувствуване, на живеене.
Небето на Рила през тези нощи е вълшебно и нашите млади астрономи наблюдаваха и разкриваха науката за звездите пред жадните за познания умове. Беше време, когато душата се потапяше не само в красотата на планинската нощ, но когато и жадният ти ум поглъщаше науката за звездите, за природата, за планината. Тази нестихваща умствена дейност се носеше във въздуха, проникваше всекидневния ни живот, който неусетно се превръщаше на школа - “Планините са места, дето човешкия ум се възпитава, а долините са места дето човешкото сърце се възпитава. Като се уморите от живота на долината, качете се на планината и фантазирайте, пейте песни - планинските песни се отразяват в долините. Красив е животът на сърцето, когато умът мисли.” - Учителят. Огньовете горяха непрестанно и ние не усещахме нито коравото възглавие, нито неравната постеля; бяхме очаровани и развълнувани от нещо огромно, което проникваше дълбоко в нас, за да ни отнесе в един нов и възвишен свят - онова, което стигаше до нашето сърце, утре щеше да стигне до всички ония, които като нас нямаше да се задоволят с обикновения начин на мислене, на чувствуване, на живеене. Много пъти след това ние щяхме де се върнем на тези преживяни часове под открито небе, не само за да дадем поетически описания, а за да изживеем трепета на новото, което настъпваше, живия поток на идейното, което нямаше да пресекне - на земята щяха да се раждат хора жадни за нови знания с нови идеали, щяха да потърсят и щяха да намерят, както намерихме и ние, които имаха привилегията да опитат първи. И поради това ние няма да се скъпим да разкажем и предадем всичко, което сме получили от Него и чрез Него на тия, които ще дойдат след нас. В подножието на Мусала ние прекарвахме по три - пет и десет дни когато лятото на тази година се случи топло и сухо. Искаме да бъдем кратки, а не можем, разказваш за едно, а изпъкват цяла редица от мигове, които искаш да уловиш. Никой не изстиваше, никой не се разболяваше.
към текста >>

68. 2. Отношение - необикновената песен

Д. ЛЕТОПИС ЗА БУЧА БЕХАР (6.I.1903-10.II.1978)

По много неща се различаваш, а най-вече по начина на мисленето, на чувствуването и на живеене.
Никой не ти натрапи идеята за предимствата на този път. Ти сам си го хареса и сам си го избра. Умен си и пазиш интересите на сърцето, на ума и на душата си. Убеден си, че си намерил най-ценното, което твоето време можеше да ти предложи; доброволно улови дирята на този път и не се разкайваш - нарича се път на Истината, път на съвършенство. Ти живееш по други закони и морала ти се различава. По много неща се различаваш, а най-вече по начина на мисленето, на чувствуването и на живеене. Основният принцип ти е познат и се стараеш да живееш по предписанията му. Не говори, как мислиш. Не говори, как чувствуваш. Не говори, как се молиш. Не говори, как живееш.
към текста >>

69. 11. Писмо на Николай Шиваров до Буча Бехар София, 22.IX.1950 г.

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Поради моето дълго живеене в София, моите духовни нужди са били задоволявани при софийска обстановка, всред личности, живеещи главно в София, и съм се откъснал от тукашната среда, от тукашната интелигенция – разпръсната по разни точки и линии на живота.
11. ПИСМО НА НИКОЛАИ ШИВАРОВ ДО БУЧА БЕХАР София, 22.IX.1950 г. Мила Бучке, Честит Празник! Получих ти писмото и си мислех да пристигна там в отпуск точно около 22, но сливането на двата клона тук, което по всяка вероятност ще бъде съпроводено и с изливане на служители, а освен това и отсъствуващите за изпити в София, десетина души морално ме застави да остана тук и да си взема отпуск по-късно през октомври. Витоша, полянката, хоризонтът, въздухът, вятърът, небето, слънцето и песента на гората - ето нещата, които най-много ми липсват и които не могат да се заменят с нещо друго. Човешки същества има навсякъде, макар, че не навсякъде човек може да общува с тях така дейно или така ценно както изисква неговият културен уровен, или неговият мисловен и пр. старт. Поради моето дълго живеене в София, моите духовни нужди са били задоволявани при софийска обстановка, всред личности, живеещи главно в София, и съм се откъснал от тукашната среда, от тукашната интелигенция – разпръсната по разни точки и линии на живота. Вярно е, че човек свиква с всичко, или с много неща, но мен не ми се иска да мисля да свиквам с липсата на Витоша, на екскурзиите по Витоша, на възможността да се изкачиш на високо, да дишаш дълбоко и да мислиш върху нещо интересно, или да беседваш и нещо съществено или най-после да прочетеш няколко реда. или страници и да погледаш гората, небето, облаците или безгрижно да се отдадеш на почивка. Дори и да имаше някой човек, който да беше изживял подобно слизане от планината в полето, и който да ми беше обяснил липсата на някой неща и нуждата от тях, трудно бих се съгласил с него пред мисълта да улесня или облекча живота на едно същество, което много е жертвувало за мене и за другите и малко е получило - моята стара майка. Това състояние на нещата е повлияно и от друга страна, че връзките, които поддържах с някои личности бяха съвсем изтънели, дори едва, едва съществуваха, поддържани повече от мене отколкото от тях и поради това не притежаваха необходимата притегателна сила. Сила на задържане, на закотвяне към дадено място.
към текста >>

70. 29.1. За Христо Досев в България. 29.1. За Христо Досев в България

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Така и Досев и другарите му при тази случайна среща и запознаване с нов за тях начин на гледане нещата и живеене се оказват податливи, разчуствувани от разказите на младия човек и от съдържанието на книгите.
Възрастните пият, пушат, развратничат. С това е изпълнена цялата атмосфера, дето се учат на науки и убийство, дето се молят, дето се трудят, дето се хранят, дето спят хората. Младежът у когого се развиват вече усещания и наклонности, който може вече да изпитва тези усещания, с които се хвалят възрастните, се отдава на лудо възприемане привичките на възрастните. И Христо Досев, ведно със своите другари, е бил отдаден страстно на такова подражание на възрастните до момента на срещата с младия човек и новите книги. Но нали младежката душа е усетна, жива, будна, възприемчива; нали у нея, въпреки подражателната склонност към пороците и заблужденията, природната й чистота не е изгубена още и позволява да се привързва младежът и о добрите начинания. Така и Досев и другарите му при тази случайна среща и запознаване с нов за тях начин на гледане нещата и живеене се оказват податливи, разчуствувани от разказите на младия човек и от съдържанието на книгите. А това ги спира от пътя им на обикновения живот и ги насочва в пътя на един нов живот. Младият човек е борец за правдата в живота. Той се отказал да иде войник, бил затворен, съден, изтезаван. А книгите, които той продава, разкриват така просто и ясно живота, щото всеки незаблуден, всеки с непресъхнал още извор на душата вижда в него покварата, неправдата, страданията, които идат от тях и се разтваря цял за възприемане доброто и правдата, които трябва да бъдат въплотени в живота. Какво е нужно повече за жаждащата душа на тези неколцина ученици, особено на Досева, за да се ентусиазирът от мисълта и желанието да бъдат и те от борците за правдата в живота?
към текста >>

Той вече беше чужд на много привички на обикновения живот и беше привикнал на нов начин на живеене, на такъв, какъвто изискваше новохристиянското учение. Великден.
От това течение беше и младият човек, когото Досев срещна в Сливен. Това беше Г. Шопов, който беше образувал нов ръкав на течението. В тази среда Досев се развиваше и растеше с неизказана буйност. С голяма възприемчивост, той се ровеше из цялата книжнина на това новохристиянско течение, която непрестанно идеше от Русия и Англия, усвояваше истините и поученията и се стараеше да ги живее с всички сили. Той вече беше чужд на много привички на обикновения живот и беше привикнал на нов начин на живеене, на такъв, какъвто изискваше новохристиянското учение. Великден. Двама души вървят по прашното шосе от Оряхово за Кнежа. Единият е Досев. Времето е топло, слънцето пече силно. Тъкмо на пладне те стигат до самото ханче и се отбиват в него. Вътре има само старец и баба.
към текста >>

71. 31. Колонията на „Възражданци” в България. Първата несполука в Бяла Слатина.

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

С тези пари ние трябваше да купим всичко потребно за работата и за живеене.
Нищо друго не ни оставаше да правим. Телеграфирахме на другарите да не идват. Но оказа се след това, че двама вече отишли и печатната машина била вече изпратена. Цялата тая история с пренасянията ни и с пътешествията на нашата машина в двата края на България, ни отне всичките свободни пари. Като пристигнахме в Бургас, имахме в джоба си само 60 лева. С тези пари ние трябваше да купим всичко потребно за работата и за живеене. Задача мъчна, но лесна за ентусиастите. Ние бяхме готови да се ограничаваме във всичко. В първите дни на октомври 1906 г. ние бяхме вече на местата си.
към текста >>

72. 35. Колонията на „Възражданци” в България. Заключение. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев.

III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.

Второ, условията, при които ние се бяхме поселили, бяха в голяма степен неудобни не само за живеене и физическа работа, но главно, за нашата издателска и списателска работа.
Христо Досев Защо се разпадна колонията на „Възражданци”? Поради същото това, поради което са се разрушавали и всички подобни опити за установяване нов, по-добър, идеален живот. Първо ние бяхме много неопитни, за да устроим и водим добре нашето домакинство. Освен това не умеехме и не можехме да работим. А за да може човек в наше време да живее от трудовете на ръцете си, той трябва извънредно много и добре да работи, а малко да изисква и харчи за себе си. Второ, условията, при които ние се бяхме поселили, бяха в голяма степен неудобни не само за живеене и физическа работа, но главно, за нашата издателска и списателска работа. Но всичко това са такива неблагоприятни условия, които можеше да се отстранят или преодолеят по някакъв начин, като променим мястото, като направим по-големи физически усилия и т.н. Обаче имаше и друга причина, която беше най-важната причина за разпадането на Алан-Кайрякската колония. Тя е същата онази причина, която е предизвикала крушението на всички подобни общини, които са съществували досега. Причината на това е: първо, нашата непригоденост и неподготвеност към такава форма на живот, където е нужно много любов, смирение и кротост, където е нужно да се откажем веднъж завинаги от своята амбиция, своята гордост, своето желание, щото всичко да се върши тъй, както аз намирам за нужно, както на мен се иска; а второ, сложността, тежестта и всъщност ненужността на такава казармена форма на живот, в каквато се бе изляла нашата колония. Тази форма, която изисква непрекъснато ограничение на себе си ни потискаше, без да ни дава радост, онази радост, която прави живота на човека лек.
към текста >>

73. 76. Белият комунизъм.

III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.

Както и да е, там се прехвърлихме, имаше и стаи за живеене.
Нали чрез Тодор Стоименов им я изплатих наведнъж машината. След туй машината, сега нали тия подробности, как тя се изпраща до Павликени, понеже ние нямаме железен път. От Павликени се натоварва с каруци и идва в Севлиево и т.н. И в туй време ний сме подготвили вече там, близо до нашето жилище, с баща ми дето живеехме, малко по на запад така, точно срещу Съда, бяхме наели една голяма къща с помещения, то горния етаж ний нямахме, все долу бяхме. Имахме едно голямо помещение, което послужи за самата печатница, в която набора става и машината е там, по-късно туй помещение, след като ний напуснахме там, те го разделиха на кантори и го направиха за адвокати. Както и да е, там се прехвърлихме, имаше и стаи за живеене. Атанас беше, чакай, той Атанас по-късно дойде, туй стана преди още той да дойде. Аз вече машината така бях прекарал, бяхме поръчали каси и регали, тия дървените неща и още много работи във връзка с едно такова местене, които трябва да се направят, тъй че когато Атанас и другите дойдоха всичко беше готово в положение да можем да работим. И почнахме, то тук ще се види с кой брой „Братство" сме почнали, нали прехвърлихме буквите, които имах, които като мои бяха, така де. макар при баща ми, тези есперантски и нещо друго в повече така и други материали и заживяхме там така, като комуна. В началото бяхме наистина така, понеже се храним наедно, спим заедно, работим заедно, за заплати не ни е идвало на ума, нито на мене, нито на другите хора.
към текста >>

74. 84. Статията „По въпроса за Трудовата Братска Задруга“ / Филип Стоицев. – В: Братство. Севлиево. Г. 5, бр. 63, 15.05.1933.

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

и между села и градове, и между държави и държави, че с малки изключения, няма туй разбиране, туй живеене, туй братство, тази братска задруга, затова ядем и горчивите плодове.
не са една задруга? Нима в едно село, град или една държава, жителите на които живеят разумно и в съгласие, не са една добра задруга? Нима два народа, също така. които се разбират и живеят братски, не са една голяма задруга? Но като се вгледаме в действителността, ние виждаме и в семейството, и между съдружници, и между група хора. и между села и градове, и между държави и държави, че с малки изключения, няма туй разбиране, туй живеене, туй братство, тази братска задруга, затова ядем и горчивите плодове. И ако се запитаме, защо е тъй. отговори има много, но важни са думите на нашия уважаем Учител, който изнася тия причини в една сбита форма така: липса у хората на истинска вяра в Бога и липсата на любов У същите помежду им, са главните причини за неразбиране и раздор в семейството, между съдружници, група хора. села и градове, държава с държава и пр. Защо? Защото, който има вяра и любов в Бога и който изучава природата и живее в съгласие с нейните закони, той ще люби всички хора, всички животни и цялата природа. А и който люби всички хора.
към текста >>

Широкия и добър план за купуване на печатница, места за обработване, здание за живеене на братя и сестри, училище и пр., това ще се реализира постепенно, в зависимост от средствата и сродните души, които ще влизат в задругата и творческата дейност, която ще проявят.
Ние трябва да се простираме според чергата си. Ние имаме един пример с поселението на братята вегетарианци-толстоисти в с. Мечкюр, гдето ще трябват доста парични жертви, за да се заздрави. На първо време, ако се съберат известни суми и може да се подобри в. „Братство” да стане седмичник и да могат да се печатат само неделните беседи на Учителя и някои резюмета от по-първите серии, то е голяма придобивка. Широкия и добър план за купуване на печатница, места за обработване, здание за живеене на братя и сестри, училище и пр., това ще се реализира постепенно, в зависимост от средствата и сродните души, които ще влизат в задругата и творческата дейност, която ще проявят. Нека се знае, че хубавия план, начертан във в. „Братство”, брой 61, може да се реализира с помощта на малко, но сродни души, ако се тури за основа - безкористното служене на Бога и ближния си, а после на себе си. Там трябва да започнат души чисти и трудолюбиви, отрекли се от външните глупави форми на живота и да се чувствуват едно семейство. Факта, че има на доста места из братствата ни отделни места за сеяне разни култури, които се обработват братски и придобитото се употребява за благородни цели, говори в полза на една задруга. Факта, че в София има братска трапеза и се хранят 100-150 души дневно, между които има и бедни и поминават тъй, показва, че Христовото учение може и трябва да се приложи.
към текста >>

75. 109.1. Статията „Балансът на съвременната цивилизация” / Георги Радев. - В: Братство, Севлиево. Г. 11, бр. 235, 26.02.1939, с. 1

След като констатират безспорното въздействие, което напредъкът на науката и техниката е упражнил върху материалното съществувание на хората - върху техния начин на живеене, върху строежа и обзавеждането на жилищата, подобрение на храната, възпитанието, образованието, те не могат да скрият факта, че всичко това е довело до един непредвиден резултат, който е точно обратен на очаквания: животът на хората не само не се е подобрил по същина, а напротив - дори се е влошил.
109.1. СТАТИЯТА „БАЛАНСЪТ НА СЪВРЕМЕННАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ” ОТ ГЕОРГИ РАДЕВ БАЛАНСЪТ НА СЪВРЕМЕННАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ Братство, Севлиево, Г. 11, брой 235, 26.02.1939, с. 1. Мнозина учени, които изпитват сериозно безпокойство за бъдещето на човечеството, са се заели да направят един обективен баланс на съвременната цивилизация. След като констатират безспорното въздействие, което напредъкът на науката и техниката е упражнил върху материалното съществувание на хората - върху техния начин на живеене, върху строежа и обзавеждането на жилищата, подобрение на храната, възпитанието, образованието, те не могат да скрият факта, че всичко това е довело до един непредвиден резултат, който е точно обратен на очаквания: животът на хората не само не се е подобрил по същина, а напротив - дори се е влошил. На какво се дължи този странен на пръв поглед резултат, се питат те. И всичко ги принуждава да отговарят по един колкото кратък, толкова и категоричен начин: съвременната цивилизация е злополучна за човека, защото е създадена да познава истинското му естество. Тя чисто и просто не съответствува на неговия дух и не може да задоволи съществените нужди на неговата душа. Тя е годна, може би, за един изкуствен човешки механизъм, създаден в интелектуалните представи на човека, ала е абсолютна негодна за живия, същинския човек, който далеч не съвпада с интелектуалните схеми на съвременната материалистично ориентирана наука. Ясно е, следователно, че ако иска човек да си създаде един свят, който да отговаря на неговото естество, трябва да насочи погледа си към себе си, към своята душа.
към текста >>

76. Паневритмия

3. Живот за всички

IV. През очите на Христов. Посвещение

То осмисля, издига, прави ценен и достоен за живеене този живот.
Вълшебни поеми, Божествена музика, удивителни постижения в областта на художеството и на пластиката са били достояние, ако не на цялото човечество, то поне на малцина избранници, на тия, които, преди всичко са чувствували в душата си жива и будна способността да разбират и ценят великото и красивото и са намирали, било поради благоприятни условия, било с геройска борба и с отчаяни усилия да си пробият свободен път към своето призвание, възможността да живеят в средата и атмосферата на този висш живот. Много е постигнало човечеството и в областта на науката и техниката - всички ние се удивляваме на тия постижения, които носят все по-голямо благо на човечеството, като същевременно стават достояние на все по-големи и по-големи среди. Големи са също така, и може би най-ценни, постиженията на човечеството и в областта на чисто духовния, нравствено-религиозния живот, макар тия постижения да са били винаги, а и сега са, притежание само на едно крайно ограничено малцинство хора, които по своята вътрешна чистота и по своята духовна сила стоят високо над болшинството. Голямо, ценно, велико е всичко това. Без неговото съществуване човечеството би приличало на жалко стадо, което живее само грубо-физически живот. То осмисля, издига, прави ценен и достоен за живеене този живот. То го изпълва с богато съдържание. Ние мислим, обаче, че, до сега няма по-велико постижение за човечеството, няма по-свещен, божествен дар за него от това. което наричаме с една дума Паневритмия. макар в него да са вложени много неща, макар в него да са вложени всичките елементи на Божественото изкуство, всичките елементи на възвишения Божествен живот. Що е Паневритмия?
към текста >>

77. 5. Земетресенията и човешките съдби в България

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Бяха разрушени много къщи, други напукани и негодни за живеене.
А никой не можеше да разбере и да говори за тази мощна енергия, която се бе освободила при земетресението и унищожила човешките тела. Беше плачевно да се наблюдават. 6. На 22 май 2012 г. в 3 часа през нощта се яви земетресение в гр. Перник с 5,8 по Рихтер. Бяха разрушени много къщи, други напукани и негодни за живеене. По това време къщите се изграждаха с тухли, и отгоре слагаха плочата с цимент и чакъл, дебела 12-15 см. Тогава не се изливаха трегери с цимент, защото искаха да спестят от цимент и желязо. Сега трябваше да се плати за тази грешка. Започнаха да се изчисляват щетите от комисии, но се явиха много мошеници и всичко се провали. 7. А сега ще разкажа защо ни дойде това земетресение.
към текста >>

78. 8. Гонителите на събора на Изгрева през 1928 г.

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Ето какво сме извадили по точки: На Изгрева изникват палатки, дървени къщички и се създава едно селище за живеене. 8.2.
8. ГОНИТЕЛИТЕ НА СЪБОРА НА ИЗГРЕВА ПРЕЗ 1928 г. 8.1. В „Изгревът", том XXVI, на с. 422-423 Олга Славчева описва какво става там през 27 август 1928 г. Ето какво сме извадили по точки: На Изгрева изникват палатки, дървени къщички и се създава едно селище за живеене. 8.2. „Изцяло се мята нашия кораб! " Ето защо някой не могат да издържат, напускат кораба и Школата. 8.3. „Онези, които остават на Изгрева, като зли вълци вият из кошарата." Овците са напуснали и няма какво да ядат, и затова вият гладните вълци. 8.4. „Други останали на Изгрева играят ролята на ученици, с привидно лицемерие." Но то се забелязва. 8.5. Всичко, което до този момент е построено на Изгрева, започва наоколо да се руши, да се чупи, да се кърти и потъва в неизвестност.
към текста >>

79. 2.42. Белите скали и скитникът

Борис Николов

ТОМ 32

Само поет можеше да избере такова място за живеене.
В подножието на скалите беше извора, водата изобилна, излизаше от скалата със сладък ромол. Наоколо мъховете бяха винаги росни, тревите и цветята свежи, само ангели могат да създадат такова кътче. Въздухът свеж, укрепителен с дъх на здравец. Колибата беше край самата гора, пред нея поляна, от тук скалите се отсичаха отвесно 20-30 метра. Тревите се бяха подновили и нови цветя разцъфтяваха. Само поет можеше да избере такова място за живеене. От тук имаше простор, виждаха се сложните вериги на Балкана и зад тях Белите скали. В тях се виждаха дупки и пещери, народа ги наричаше „Змейови дупки”. Какви легенди бяха свързани с тях! Старите овчари разправяха, че са виждали змеят да се прибира вечер като огнено кросно. В тъмни нощи Белите скали светеха с фосфорно сияние, народът ги беше населил с чудновати същества и вечер край огньовете се разправяха приказки и легенди за тях.
към текста >>

80. 2.53. Къртипеня

Борис Николов

ТОМ 32

Едната половина на струга е за работа, другата - за живеене.
Правят гаванки, софри, танури, цепят дъски, правят и други домашни потреби. Работа много, работа хубава, работа чиста и как да нема песен, когато всичко наоколо пее! Във въздуха се носи ситна роса, подържа го влажен, свеж и ароматен. Какви ли билки нема тук! Мекият буков талаш „мирише на младост”, в него се спи сладко. Едната половина на струга е за работа, другата - за живеене. Тук има голямо огнище, в което огънят не угасва. Къртипънът беше прочут и с друго: не се страхуваше от нищо! Той излизаше сам срещу мечка, и то само с един нож. Но неговият начин беше опасен, изискваше голяма сила и смелост - ще напълни чувал със слама, ще легне под него пред дупката, и ще почне да лае като куче. Мечката излиза, натисне чувала, а той отдолу с ножа... Но Къртипъня убиваше само стръвница, която е убивала човека.
към текста >>

81. 15. Неделна беседа: 19 окт. 1941 г.

Боян Боев

ТОМ 32

Светът се поправя не чрез революции, на света трябва да дадат светлина, топлина, въздух, вода, хляб и простор за живеене.
И Писанието казва: „Кръвта е изтичала през порите Му.” Християнските народи не живеят още в любовта. Те не могат да разрешат най-малките въпроси, и се бият. Русите направиха грешка, каквато направиха и евреите. Целият еврейски народ трябваше да бъдат мисионери, да проповядват Христа, а пък те Го отхвърлиха. И управниците в Русия за 20 години внесоха безверието, и казват: „Ние каквото направим, това е направено.” Тези управници, които бяха толкоз умни, защо им трябваше да отварят война? Светът се поправя не чрез революции, на света трябва да дадат светлина, топлина, въздух, вода, хляб и простор за живеене. Но природата на руския народ, управниците, и в еврейския народ книжниците и фарисеите, и свещениците, които ръководеха народа, те отхвърлиха Христа. Тези евреи са управляващите сега в Русия. Болшевиците подържат навика, че в човека има едно религиозно чувство -горе на главата е центъра на това чувство. И ако хората за 100-200 години възприемат безбожието, главата им горе ще се сплеска, и след 200 години челото им ще отиде назад, брадата им ще се дръпне назад, и ще заприличат на животни. Единственото, което е водило и води човека, е Любовта.
към текста >>

82. Кой и защо поставя уводната статия във вестник „Зорница

Вергилий Кръстев

Събори 1926 -1927г.

А изходът е в просветната дейност за изучаване на Евангелието и то да се проповядва с живеене и чрез дух.
41, от 13 октомври 1926 г. е на пастор Д. Н. Фурнаджиев. В тази уводна статия се говори, че според господствуващата църква, всички секти подкопават държавата и затова властта, за да укрепи и запази държавата, трябва да гонят сектантите. Църквата се стреми да се защитава с държавен закон и да се храни на държавната трапеза. А изходът е в просветната дейност за изучаване на Евангелието и то да се проповядва с живеене и чрез дух. И то трябва да се изучава. В същия брой 41, на с. 2 е третата статия на Стоян Ватралски за Белите Братя. Тази статия е озаглавена "Дънов". Тя е публикувана заедно с моите бележки.
към текста >>

83. 267. Да бъдеш монарх

V. Продължение: разказа от първия ден

Тогава ще ти се разкрие един цял свят на отклонения от правия път на живеене, мислене, чувстване.
- Учителя може и аз мога дотолкова, доколкото съм Негов ученик, и доколкото Го разбирам. Разбира се, това което ти казвам, това е най-елементарното и опростеното. То има безброй и разнообразни варианти и нюанси, които се разпростират върху целокупния живот. Но ако искаш да научиш за него най-много, и най-точно и най-важното - да се излекуваш и другите да лекуваш, трябва да насочиш мисълта си към своите изживявания. Наблюдавай се, наблюдавай всяка своя мисъл и чувство - желание, наблюдавай и другите. Тогава ще ти се разкрие един цял свят на отклонения от правия път на живеене, мислене, чувстване. - Това е интересно като приказка, ако обичате разкажете още! - Добре е щом ти е интересно, защото показва, че го разбираш. Христов говореше, но и вървеше към планината, и след него се мъкнеше Андрей като пребит, превърнал се цял в слух и размисли - както нарушителите на обществените закони, обществото смята за престъпници и никой не ги гали или изпълнява прищевките им, тъкмо напротив властта се отнася с тях сурово... като им налага наказания и мъчения. Това обществената власт не го е измислила, тя го научила от природата, защото най-добрия учител е природата.
към текста >>

84. 336. Учението на Учителя се състои в превеждане езика на природата на нашия човешки език

Разликата между тях и Христа е в живеенето на тези истини, в силата с която ги е напоил.
- Това особеното, което ми говорите, все от Учението ли е? - Да, но пречупено през призмата на моето съзнание. - Тези всичките неща, които чух от Вас да казвате на мене и на другите, които идваха при Вас, никой ли друг човек не ги е казал? - Може и друг да ги е казал, но тук формата, съдържанието и смисълът е друг, идеята с която са казани, смисълът който им е вложен, идеята от която съм се ръководил - не е въпросът само в казването. Истините, които Христос е казал, след Него са ги казали стотици хиляди проповедници от всички християнски религии и секти, но нито един от тях не е Христос. Разликата между тях и Христа е в живеенето на тези истини, в силата с която ги е напоил. Христос казал на болния: „Стани, вземи одъра си и ходи”, и болния оздравял, взел одъра си и си отишъл. Ти и всички проповедници могат да кажат думите на Христа, но болните ще си лежат на одъра - болни. - Разбрах, но този въпрос вчера Ви го зададе Благовест и Вие му отговорихте друго. - Географията на България се научава в отделенията, в прогимназията, в гимназията и в университета... Това е все географията на България. Едно мое изказване може да бъде само като стъпало към по-горно, но то не е целта, по-долното стъпало може да изгуби значението си и аз да ги отрека, понеже повече не ми са нужни.
към текста >>

85. 382. Връзката между грешките на хората и техните заболявания

VII. Кооперацията ли?

382. ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ГРЕШКИТЕ НА ХОРАТА И ТЕХНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ И Христов се върна на мисълта си: - Често казвате: тук ме боли, там ме боли, търсите причините където не са - причините са в лъжата и лъжливия начин на живеене!
382. ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ГРЕШКИТЕ НА ХОРАТА И ТЕХНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ И Христов се върна на мисълта си: - Често казвате: тук ме боли, там ме боли, търсите причините където не са - причините са в лъжата и лъжливия начин на живеене! Ти може да си мислиш, че мислиш право, че живееш право - това е без особено значение! Дали мислиш и живееш право - ще научиш това, ако си здрав, ако си щастлив! Ние не трябва да си правим илюзии! Ти не знаеш, че лъжата е най-силната отрова и най-разпространената, която широко се практикувала от памтивека! През всички времена - от грехопадането до сега, тя еднакво трови и богати и бедни и всеки, който се хване на нейната въдица!
към текста >>

86. Разрушителите / Вергилий Кръстев

ЧАСТ 2