Търсене в текстове за 'Живеене'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 120 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. КРАЙ МОРЕТО - Георги Т. Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Членовете на това Братство не се отличават по някакъв външен белег, нито по някаква обща особеност в начина на живеене.
Това общество не притежава никакви външни закони, всеки член в него е поставен на равна нога със своите събратя и все пак, всеки един знае мястото, що му е отредено и всички драговолно се подчиняват на един общ началник. Този началник не се „избира", нито „назначава" и все пак нито един от членовете на това общество не ще се никога усъмни кой е тоя началник. Достъпът в това Общество не може да се добие ни с измама, ни с насилие, нито пък може да бъде наследен с закон. Съкровени природни закони само определят дали един човек е достоен да бъде приет в него и тогава няма сила в света, която да попречи на неговото приемане. Ала приетите не обвързва ни клетва, ни обет, те са си сами закон и норма. Членовете на това Братство не се отличават по някакъв външен белег, нито по някаква обща особеност в начина на живеене. Но самите те, макар и никога да не са се виждали на лице, се познават помежду си без „знаци, думи и движение". По естество това Общество е напълно скрито от външния свят и все пак цели народи се намират под негово влияние, без дори и да подзират това. Няма път на възмогване към висши, свръхматериални цели, който да е бил верен, без някой от членовете на това Братство да е поел невидимото му ръководство. В повечето случаи на хората и през ум не им минава за това невидимо влияние. Ала там, дето могат се намери следи от духовна пробуда, там туй влияние ce вече чувства, само че почти винаги, от незнание, то се свежда по тъмните пътеки на суеверието към някакви надсветовни сили.
към текста >>

2. ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Някои мислят, че духовният живот се състои в това, човек да промени коренно своя начин на живеене.
Защо днес всичко, което ние хората сме извлекли из щедрата природа се използва за най-долни, за най-безчовечни цели? Защо са опънати до болезненост нашите нерви и защо свойствената на живота взаимопомощ се е превърнала на борба ? Отговорът се състои в това: Ние живеем сред погрешно грубо материалистично животоразбиране и сме загубили оная нишка на Ариадна, която в тоя сложен лабиринт всякога да ни спомня, че идем от далечна страна да научим опита на живота, да вникнем в неговия дълбок смисъл. Ние не обръщаме вече внимание на онова подсещане, което имаме в нашите души, оня тих глас на съвестта, който в редки, но вдъхновени моменти ни посещава. Това подсещане, тая тиха дума в нас е връзката с Висшето Разумно, което ръководи живота и духовни са ония хора, които знаят великото изкуство да слушат тоя глас и живеят по него. Някои мислят, че духовният живот се състои в това, човек да промени коренно своя начин на живеене. Други смятат, че духовен е само оня, който е религиозен. Религията, това е една форма, един резултат. Това, което съставлява духовния живот, то не се вижда, то е един процес, едно отправление във вътрешната природа, който процес бавно, но смислено регулира и нашите външни постъпки. Важно е за човека да дойде до онова място, откъдето да схване, че в живота цари една-пълна връзка, една причинна зависимост, която нарежда и обуславя всичко. Знанието за това единство, ще превърне неусетно егоизма във взаимност, защото напредъкът на отделното и общото ще се явят координирани в съзнанието ни и ние ще премахнем всичко онова, което спъва другия, като насилие, ограничение, робство, защото ще видим, че ограничението, насилието, робството на другите отеква по невидим път и до самите нас.
към текста >>

3. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Има мигове, които смущават темпа на „живеенето” и изправят забравилия се човек пред въпроса – що е той?
Еднодневка, — това е човекът, наистина, ако той се разглежда в тая редица на нещастни, случайни творения, плод на физико-химичните процеси. Една еднодневка с един по-дълъг ден, по-разтеглен в нашето съзнание, по-диференциран, радостите и скърбите у когото събрани наедно, не дават нищо по-вече от трепета на оня миг, в който слабата еднодневка умира от щастието на своя ден. Така щеше да е наистина, ако нямаше оная загадка, която увлича нашата мисъл в глъбините на тоя живот. Тогава нямаше защо да се стремим за нищо друго, освен да направим колкото се може по-щастлив нашият суетен, земен път. Но има едно подсещане, един неизвестен глас, който от време на време говори сред гъмтежа на живота и който макар за миг, разкрива крайчеца на тежката завеса. Има мигове, които смущават темпа на „живеенето” и изправят забравилия се човек пред въпроса – що е той? Отначало още казахме, че ответа на това питане е който ще роди у нас съответните желания, и съответното поведение. Като непрекъсната верига са наредени мисълта, желанието и постъпката. Това е истина казана от памти века и онова що се показва в една постъпка, се храни в човешките пожелания, а корените му са в мисълта. Тъй като мислите, идеите са, които движат човека, а различните учения именно дават насока на мисълта, то нека накратко да поразсъдим за науката на материята, за която споменахме, че трябваше да се яви на земята между хората по едни или други причини и която остави доста големи следи върху живота. Ония, които познават науката, ще разберат думите, че няма материя, че материя не съществува, а това което ние наричаме материална среда е продукт от работата на сили, или на нещо което ние не можем да схващаме с апаратите на нашите пет входа към душата.
към текста >>

4. Градина – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

В зависимост от различните схващания, стремежи, потребности, начин на живеене н културата на личността или обществото, днес идеята за свободата и стремежите към нея са най-различни.
ЗА СВОБОДАТА (Едно лично схващане) През всяко време свободата е била обект на занимание и идея за постижение, както на отделната личност, така и на обществото. В зависимост от различните схващания, стремежи, потребности, начин на живеене н културата на личността или обществото, днес идеята за свободата и стремежите към нея са най-различни. Поради това обществото днес е диференцирано на отделни групи или различни течения, които са тръгнали по различни насоки, но все към една обща цел – свободата. Едни схващат, че тя трябва да се намери или дойде отвън; други – че тя требва да се извоюва или даде от някого, че тя изобщо може да се отнема или дава. (Все пак, за ония, които така я схващат и дирят, справедливо е да се допусне, че известни външни фактори оказват, макар и минимално влияние при постижение свободата). Повечето от ония, които намират, че тя е само външно придобиване, в стремежа си към нея, си служат със средствата, каквито днешната култура в своите отрицателни насоки към робство, мъст и неправда, е изготвила. Като следствие, налице остават само жертви от скъпи хора, най-често инспирирани от горещ идеализъм и справедлив копнеж по свободата.
към текста >>

5. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Как при едно разумно живеене всички енергии, с които е проникната природата, могат да станат фактор за нашия растеж, за нашето повдигане!
Този въпрос има и по-долбока страна, която окултизмът изучава. Така човек може да използува разумно енергиите, натрупани в планините. Планините представляват и в друго отношение благоприятни условия: чрез екскурзии в планините ние се поставяме в една по-чиста духовна атмосфера, чиста от по-ниските духовни влияния. И там душата чувствува повдигане, освободена от всичко дребнаво. Там душата може да издигне по-високо своята мисъл. Как при едно разумно живеене всички енергии, с които е проникната природата, могат да станат фактор за нашия растеж, за нашето повдигане! И тук пак всичко може да се постави на опитна почва, може да се провери чрез опит. МУЗИКАТА „Музиката сега е едва в началото си; тя е още в предговора си". Дънов Музиката не трябва да се разглежда като развлечение, а като средство за събуждане висшите заложби на човешката душа. Знаем, че звукът съответствува на вълни с определен брой трептения в секундата. Но има по-бързи музикални вибрации, които нашето ухо не долавя.
към текста >>

6. Една стъпка навътре – Г. Драганов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Защото, ако системна логика липсваше, тоя извънредно сложен апарат не би могъл да функционира, ако човек можеше да върши това което си ще, без да има един критерий, който да показва, кога един начин на живеене е в унисон с природните норми и принципи, щеше да се яви такъв хаос, който е далеч от нашите понятия.
Затова, защото макар и късче от вселената, земното кълбо носи всички особености на своите събратя, то притежава вселенските токове и по такъв начин се явява ценна обстановка за култивиране добродетели, за развиване на сили. Защото земята не е мъртва формация, която няма свой живот. Тя е дете на всемира, родила се е, живее и ще умре, разбита или изстинала, за да даде почва за нови светове. И ние, живущите през нейната зряла възраст, трябва да бъдем действителни рационалисти, за да не пропиляваме времето на нашия възход, за да не оставаме назад . Стара истина е, че във вселената властвуват велики неизменни закони и, че който дръзне да върви против тях, бива неминуемо наказан. Защото, ако системна логика липсваше, тоя извънредно сложен апарат не би могъл да функционира, ако човек можеше да върши това което си ще, без да има един критерий, който да показва, кога един начин на живеене е в унисон с природните норми и принципи, щеше да се яви такъв хаос, който е далеч от нашите понятия. И, когато спор по въпроса за живеене в хармония с природата като субстанция не може да става, защото знаем неумолимостта на причинния закон, изразен в народната мъдрост „каквото си постелеш, на такова ще легнеш”, е неразумно да проиграваме безогледно добрите зарове на своя живот и да мислим, че все пак, може би лошите причини не ще струпат върху нас породените съответни последствия. Даже допусната тая мисъл дава натрупване на нова карма — да желаеш да отбегнеш съдбата си за сметка на другите е не само егоизъм, но и нечовечност. Вярно е, че въпреки това човек, макар и дете на всемира, малко се грижи да се хармонира с него; той предпочита да вироглавствува, да мисли че може да дирижира земята и да ù господствува, без да държи сметка, че той е само продукт на великите закони, че той зависи от тях. Но все пак, се явяват изключения, които схващат желязната необходимост от една дружба с природата, чувствуват себе си такива, каквито действително са. Защото да господствуваш над природата не значи да я подчиниш, а да познаеш каналите на нейните сили и да почерпиш полза от тях.
към текста >>

И, когато спор по въпроса за живеене в хармония с природата като субстанция не може да става, защото знаем неумолимостта на причинния закон, изразен в народната мъдрост „каквото си постелеш, на такова ще легнеш”, е неразумно да проиграваме безогледно добрите зарове на своя живот и да мислим, че все пак, може би лошите причини не ще струпат върху нас породените съответни последствия.
Защото земята не е мъртва формация, която няма свой живот. Тя е дете на всемира, родила се е, живее и ще умре, разбита или изстинала, за да даде почва за нови светове. И ние, живущите през нейната зряла възраст, трябва да бъдем действителни рационалисти, за да не пропиляваме времето на нашия възход, за да не оставаме назад . Стара истина е, че във вселената властвуват велики неизменни закони и, че който дръзне да върви против тях, бива неминуемо наказан. Защото, ако системна логика липсваше, тоя извънредно сложен апарат не би могъл да функционира, ако човек можеше да върши това което си ще, без да има един критерий, който да показва, кога един начин на живеене е в унисон с природните норми и принципи, щеше да се яви такъв хаос, който е далеч от нашите понятия. И, когато спор по въпроса за живеене в хармония с природата като субстанция не може да става, защото знаем неумолимостта на причинния закон, изразен в народната мъдрост „каквото си постелеш, на такова ще легнеш”, е неразумно да проиграваме безогледно добрите зарове на своя живот и да мислим, че все пак, може би лошите причини не ще струпат върху нас породените съответни последствия. Даже допусната тая мисъл дава натрупване на нова карма — да желаеш да отбегнеш съдбата си за сметка на другите е не само егоизъм, но и нечовечност. Вярно е, че въпреки това човек, макар и дете на всемира, малко се грижи да се хармонира с него; той предпочита да вироглавствува, да мисли че може да дирижира земята и да ù господствува, без да държи сметка, че той е само продукт на великите закони, че той зависи от тях. Но все пак, се явяват изключения, които схващат желязната необходимост от една дружба с природата, чувствуват себе си такива, каквито действително са. Защото да господствуваш над природата не значи да я подчиниш, а да познаеш каналите на нейните сили и да почерпиш полза от тях. Ние трябва да идем на планината, а не планината да дойде при нас.
към текста >>

7. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

С американците си приличат по външния си вид, същия почти език, обичаи и начин на живеене.
Те знаели да правят музикални инструменти, обичали музиката, игрите и разните увеселения. Самите те се смятали за потомци на древна благородна раса и, като откъснати от останалия свят, се считали единственото население на земята. Всички други народи, според тяхното предание, погинали от някаква страшна катастрофа, която опустошила цялата земя. Те не държали, обаче, никакви летописи, защото били убедени, че катастрофата ще се повтори пак и летописите ще изчезнат безследно. Гуанче много прилича от една страна на американците, а от друга страна прилича и на египтяните. С американците си приличат по външния си вид, същия почти език, обичаи и начин на живеене. Между тях и жителите на о.Хаити съществуват много еднакви думи и географски названия. По високия си културен живот ацтеките (Мексико), инките (Перу) могат се сравняват с египтените. Нека направим едно малко сравнение между атлантците и египтяните. Хумболд бил учуден от еднаквостта в прическата на древноегипетските и мексикански жени. Жените на някои южноамерикански туземци и до сега носят същите жълти фусти, тесни и прилепнали до краката, каквито са носили някога египтянките.
към текста >>

8. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Съзнателният ученик използува разумно живота и има на разположение методи за живеене и знание за използуване на силите, които функционират в човека и природата.
ЗА УЧЕНИЧЕСТВОТО Животът е велико училище. И съзнаваме ли или не съзнаваме това, ние все се учим. Но има разлика между двата вида ученици. В първия случай, когато човек съзнава, че е ученик, той има едно отношение км живота; а когато не съзнава, че е ученик, а се учи по силата на необходимостта, той има друго отношение км живота. Съзнателният ученик използува разумно живота и има на разположение методи за живеене и знание за използуване на силите, които функционират в човека и природата. За него разумност прониква цялата природа и животът има велик смисъл. Когато за несъзнателно учащия се, животът е една случайност, и той даже не си задава въпроса - какъв е смисълът на живота, а още по-малко си задава въпроса за ученичеството. И в свята често са се явявали Учители, които са се стремили да пробудят съзнанието на хората и да ги въведат в пътя на съзнателното ученичество, като им дадат методи и знания, които еж заложени в живата природа и в човешката душа. И сега има такива Учители, които създават условия всред днешния мрак за съзнателно обучение. Тук ще дадем някои извадки от беседите на Учителя върху условията на съзнателното ученичество.
към текста >>

9. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Той е дух на братство, на радост, на единство, Човекът с пробудено съзнание, човекът на новата култура ще намира смисъл, щастие в живота не в вземането, но в даването, не в трупането, но в помагането, не в живеене за личността, но в живеене за Цялото, за Бога.
Духовната вълна, която залива днес цялото земно кълбо, според някои може да е нещо случайно, но тя си има дълбоки причини в законите на развитието на човешката душа. Тая духовна вълна показва събуждане на по дълбоките сили на душата. Трябва да имаме вяра в човешката душа, вяра в Разумното, което живее в нас. Даже и когато човек е най-много потънал в материята, никой не може да спре копнежа на човешката душа към светлина, към мир, към хармония, към братство. Духът на новата култура слиза над човечеството. Той е дух на братство, на радост, на единство, Човекът с пробудено съзнание, човекът на новата култура ще намира смисъл, щастие в живота не в вземането, но в даването, не в трупането, но в помагането, не в живеене за личността, но в живеене за Цялото, за Бога. Едничкото средство за по-скорошното идване на тая култура е раздухване на онзи божествен пламък, който гори в човешката душа. От начало това са отделни души, които се явяват тук-там, но по после те се свързват, и най-после образуват една верига, която опасва цялото земно кълбо. Има много признаци, които говорят, че наближава обединението на всички, които желаят да работят за новата култура. Всъщност всички духовни работници и сега са обединени вътрешно, те работят в хармония и затова са вече свързани вътрешно, макар и да живеят в разни страни и да не се познават, но наближава времето, това обединение да се изрази и в физичния свят. И кое ще бъде онова, което ще обедини всички искрени работници за новото?
към текста >>

10. Земетресенията и тяхното предсказване - Л. Лулчев Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Но живеенето живота на Цялото не може да стане по механически начин.
Любовта към всички същества показва, че клонът е заловен за дървото. Учителят казва: „Пръстът, като се откъсне от тялото, изгубва достойнство, съзнание и значение". В същото положение е човек, който изгуби пред вид Цялото. Всеки, който се грижи само за своите лични работи, той никога няма да разреши правилно нещата както пръстът, ако би поискал сам да разреши въпросите за благоприятните си условия. Частта има достойнство и съзнание, доколкото е свързана с Цялото. Но живеенето живота на Цялото не може да стане по механически начин. Какво значи да живееш в закона на Цялото? Първото чувство, първата мисъл ще бъде в тебе за Първичната Причина, за Бога и тогаз се свързваш с целокупния живот, със съзнанието на всички същества, тогаз ти живееш живота на Цялото. Човек, който работи за себе си, живее в закона на частите, той не може да развие своите сили. А когато работи за другите, за Бога, той живее в закона на Цялото и той ще развие своите сили. както ръката, която като работи за целия организъм, се развива, защото последният я подкрепя и издига значението и достойнствата ù.
към текста >>

11. Събудете се, деца на светлината! – продължение Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Както днес се интересуват за идването на някой велик артист, така се заинтересуваха някога за идването на Исуса, като човек, който носеше спасението на човечеството, който носеше ново учение, нова култура, нов начин за живеене.
Те мислят само за храна и за една малка дупчица, която да им служи за свърталище, да се запазят от природните стихии и от външни неприятели. Истинският, разумният човек, обаче, има и други интереси. Той се вдъхновява от красивото, от великото в света. Него търси, него посещава, нему отдава хвала и поклонение. Само този човек може да разбере дълбокия смисъл на думите „чуха, че иде Исус". Както днес се интересуват за идването на някой велик артист, така се заинтересуваха някога за идването на Исуса, като човек, който носеше спасението на човечеството, който носеше ново учение, нова култура, нов начин за живеене. Той се яви като реформатор, да реформира Мойсеевия закон. Исус Назарянин е великият човек, който твори в света. Творческият акт включва в себе си три важни принципа: първият принцип дава, т.е. от него изтичат нещата. Бащата е представител на този принцип.
към текста >>

12. НАУКА И ЖИВОТ - ВЛ. ПАШОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тази област може да се сравни с една долина на смъртта, където се разлагат органически трупове и създават атмосфера, невъзможна за живеене.
Този момент го наричат пробуждане на човешкото съзнание или пробуждане на висшата разумност в човека. Тогаз човек дохожда до онова живо знание, което ще го постави в контакт с разумните сили на Живата Природа и човек ще може да реализира всичките си благородни мисли и желания. А сега хората имат добри желания и стремежи, но нямат знания и методи, по които да ги реализират и затова правят грешки и престъпления. Според твърдението на херметическата школа, тъмнината, която пречи на човешкото съзнание да схване правилно нещата и му съдейства да греши в своите прояви, е в зависимост от средата и материята, през която минава съзнанието. С факта, който е известен като грехопадение, нашата слънчева система и частно земята навлизат в една такава област от космическото пространство, където са действали известни динамически разрушителни сили, свързани с материя, останала от далечни минали култури, които са оставили в нея всичките си отрицателни мисли и желания. Тази област може да се сравни с една долина на смъртта, където се разлагат органически трупове и създават атмосфера, невъзможна за живеене. Попаднала в такава среда от космическото пространство, земята преживява големи катаклизми, тогаз и нейната ос се наклонява и се изменят и условията на органическия живот върху нея. Тогава се явява месоядството в света, борбата и антагонизма между хората и се зараждат социалните конфликти и противоречия. Но сега вече се намираме в една епоха, когато нашата земя и цялата слънчева система излизат из тази тъмна зона на невежеството и се приближават към едно ново съзвездие, което в окултната наука наричаме Ал... и което е невидимо засега. То е едно от най-мощните съзвездия, където нашата земя ще се преустрои, също и нашите тела. Ще стане едно такова преустройство на човешкия организъм и ум, каквито човечеството никога не е виждало.
към текста >>

13. НАЛЯГАНЕТО НА МАТЕРИЯТА - ВЛ. АНГЕЛОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Съвременните хора както мислят и живеят смятат, че няма отношения между начините на тяхното живеене и резултатите и последствията в живота.
И въпреки че всичко е насочено, за да ощастливи човека, щастието бяга от цивилизования човек. Като че ли всичкото това знание няма отношение към реалния живот на човека, било като общество или индивид. Съвременното научно знание няма отношение към действителния живот на човека, индивида и обществото, а има отношение само към външната техническа страна на живота. Техническата страна е само средство за улеснение, но тя не е същественият елемент, за да може човек да живее разумен и щастлив живот. Ако беше така, то при днешното състояние на техниката човек требваше да бъде най-щастлив, а имаме обратното. Съвременните хора както мислят и живеят смятат, че няма отношения между начините на тяхното живеене и резултатите и последствията в живота. Те искат да си живеят, както те разбират и да се удоволстват в живота и пак да бъдат здрави, красиви и щастливи. Но такъв произвол в природата няма – в природата всички процеси и явления са подчинени на разумни закони и който върви по тях, ще има и здраве, и щастие, и успех в живота. За да дойдем до тези закони на живота, потребно ни е знание. Така че знанието, за да бъде полезно, преди всичко трябва да има отношения към реалния живот на човечеството – индивидуалния и обществения. И знанието, придобито в различните дисциплини – като физика, химия, биология и пр., трябва да се преведе и пренесе в тъй наречените „хуманитарни" науки.
към текста >>

14. ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Началото на единство между хората е в живеенето заради другите.
Най-важни в това отношение са книгите му: „Криза в западно-европейската философия", „Критика на отвлечените принципи", „Богочовечество", „Духовните основи на живота", „Оправдание на Доброто". Ето някои основни мисли на философията му: Злото, според Соловьов, е отричане на единството на всички същества, действане в разрез с това единство. В борбата на всички против всички лежи злото и безсмисленото, а злото и безсмисленото са едно и също нещо. Чрез това вътрешно единство ще дойде богочовечеството, човек ще добие свободата си и ще постигне целта си. Истинският живот се състои в изпълнение божествената воля. Началото на единство между хората е в живеенето заради другите. Смисълът на живота е в хармонията, мира, в единството на всички. Отделеността е безсмислена, в нея не е истината. Истината е в единството на всички същества. Смисълът на живота, а заедно с това божествената истина, е вътрешното съединение на всяко отделно същество с Цялото. Живата сила, чрез която става това съединение, е любовта.
към текста >>

Интересен е преломът, който става у Гогол; как той след една вътрешна криза излиза възроден, с едно вътрешно прозрение, че трябва да служи на Великото, на Разумното, което работи вътре в нас и че това служене се проявява в живеене за другите.
Но този дух на братство, взаимопомощ, единение прониква всичките му съчинения. Характерна е напр. книжката му: „Към младежта". В нея той съветва младите да излязат от тесните рамки на личния, животинския живот и да погледнат всички тези, които страдат около тях и да работят за другите, за човечеството, за всички. Но същото се забелязва и в литературата. Интересен е преломът, който става у Гогол; как той след една вътрешна криза излиза възроден, с едно вътрешно прозрение, че трябва да служи на Великото, на Разумното, което работи вътре в нас и че това служене се проявява в живеене за другите. Ако прочетете неговата „Изповед" или „Избрани мета из преписката ми с приятелите ми", ще намерите почти същото, което има у Соловьов, само че в друга форма. Мислите му са. също така подобни на основните принципи, върху които се градят идеите на Толстой. Същият дух виждаме у Достоевски, у Толстой. Разказът „Живи мощи'' от Тургенев ни рисува една жена, която проявява самоотричане, самозабрава за другите.
към текста >>

15. ВЕСТИ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

отношения и основните елементи, също така след повтаряни опити се установи друго и най-важно откритие, именно основното начало на нашия живот (Принципът на нашето Битие), и законът на нашето съществуване и на нашето развитие; и роди се точна наука на живота и живеене, наука, която ни дава възможност да предопределим какво условие ще се изрази в чувстването и в тялото.
Ето прочее идва нашето окуражаване: даже когато в продължение на много поколения расовите идеи да са се вкоренили вече в нашето подсъзнание и твърдо са стояли като несъмнен закон на нашето съществуване, ние можем чрез коренна промяна в нашите идеи, да дадем на гигантския служител – нашето подсъзнателно аз – нова заповед, по-съвършен образец, който то трябва да изработи за нас вместо стария несъвършен образец, който ние до днес, без да знаем, сме го оставили да царува над нас. Знаейки това, ние се събуждаме от нашия дълъг сън и заблуждение за неизменно условие и за безпомощна съдба. Сегашната епоха на историята на света изглежда, че е епохата на разцвета на всички минали епохи, най-висшата точка на неговото бавно развитие в знание. Няколко пъпки от ясната истина се разцъфтяха като резултат на дълга опитност – минала и сегашна. Както след борба безброй много отделни явления, маса опити, се установи законът на притеглянето и върху него се формулира точна наука; и както химията се разви като наука след столетия от наблюдения и опити – докато най-после с математическа точност се формулираха таблицата на химич. отношения и основните елементи, също така след повтаряни опити се установи друго и най-важно откритие, именно основното начало на нашия живот (Принципът на нашето Битие), и законът на нашето съществуване и на нашето развитие; и роди се точна наука на живота и живеене, наука, която ни дава възможност да предопределим какво условие ще се изрази в чувстването и в тялото. Тази най-важна наука – метафизичната наука на нашето субективно и обективно съществуване – както ние вече казахме, дълго време бе опитвана. Всяка епоха, всяко столетие допринесе известна опитност – своята част на потвърждение – която се изрази в никаква форма на религия или философия. От този куп свидетелства се достигна до зърното на реалната, чистата Истина, разумна основа за нашия произход, битие, и съдба. И сега, разбирайки нещо от закона на Битието и чрез това освободили се от измама и суеверие, ние можем разумно да продължаваме нашето дело и да работим за целта, която ние искаме да достигнем. „Не същества нищо скрито, което да не се открие"; това е едно пророчество, което бърже се изпълнява: Бог, скритият досега, ни се открива; и ние намираме не образа на велик управител над всемира, нито далечно Същество в друга сфера, но Мъдростта като Всемирно Начало, което действа, за да служи и да изпълни исканията, отправени от кой да е, в каквото и да е положение, който вика към Него чрез думи съобразни на неговата собствена същност.
към текста >>

16. СИЛАТА НА ДЪЛБОКИТЕ УБЕЖДЕНИЯ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Животът ражда едновременно живеенето и смъртта.
Животът е израз на разумното, което прониква цялото битие. Живот има само там, дето присъствува това разумното. Животът показва присъствието му. Животът е израз на нещо: зад живота седи нещо непостижимо, за което човешкият ум няма понятие. Учените хора са се старали да дадат разни дефиниции на живота, но няма нито една дефиниция, която да отговаря на самата реалност, понеже животът е един резултат, а пък един резултат ти не можеш да го цениш, до като не знаеш източника, от който той изтича. Животът ражда едновременно живеенето и смъртта. Един ден, когато животът намери, че човешката форма не съответствува на неговото изявление, ще я извика във фабриката си да я ремонтира. Това хората наричат смърт. След като стане отново годна за живот, ражда се човек. Животът се стреми към велика радост, към велика любов, към велика истина, към велика свобода. Животът е най-разумното проявление.
към текста >>

17. УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където те се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота.
Тук сферата на изследване е онова, което хората наричат съдба, с нейната събитийна, темпорална подвижност и с нейната дълбоко скрита обусловеност. От край време онези, които са тръгнали по тоя път на изследване, са превръщали живота си в опитно поле. Опитвали са и изследвали нещата преди всичко в своя живот. Те са ставали ученици във великата школа на живота, а не само несъзнателни гости на неговата трапеза, които не знаят ни защо са се родили, ни защо живеят, ни защо умират. Те са изследвали света на желанията с неговите форми, сили и закони. Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където те се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота. Те се установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния” и „външния” свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка. Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи е израз на вътрешния му свят. Ето защо не е тайна, нито пък е нещо проблематично, какви последици има за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т.н. Всички тия живи сили в вътрешния свят са корелативно свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции. Те определят силата и капацитета на човешкия мозък и нервна система, на неговата дихателна и кръвоносна система, на неговата храносмилателна, костна и мускулна система.
към текста >>

18. МАГИЧЕСКОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ГЛАДУВАНЕТО - МИХАЙЛ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Преди всичко тя посочва нормалното място за живеене на всеки отделен цвят очи, от спазването на което следва вече лечебното действие или въздействие у заболелия организъм.
Така, една отрицателна мисъл само е достатъчна да разстрои психическия живот на организма, па даже да разстрои неговата физиология и физика. И обратното е вярно. Ето защо, като метод за лечение на организма общо могат да се вземат всички положителни, ободряващи организма мисли, чувства и идеи. Ако вземем науката „За ирисовата диагноза от г-жа Пастор Мадаус, виждаме, че в изследванията си тя е разделила хората на три групи според цвета на очите – ириса: ирис, който има синя багра на окото; друг, който има сива багра и на трето място – ирис с кафяв цвят. При заболяване на организма тя посочва три различни начини за лекуване, съответни на трите цвята очи. Преди всичко тя посочва нормалното място за живеене на всеки отделен цвят очи, от спазването на което следва вече лечебното действие или въздействие у заболелия организъм. Нормалното място за хора със сини очи, това е височината, самотата и мисълта; нормалното място за хора с кафяви очи, това е обществото, хората, хубавите и добри чувства и услужвания – помощ на всичко живо за подпомагане на здравето, външно или вътрешно, материално или идейно. За хора със сиви очи тя посочва полето, равнината и спокойствието, равномерно разпределена работа и вътрешен мир. Това е общият ритъм или темп за хора със съответни цветове на ириса. Всеки да бъде на своето място – това се взима за един лечебен метод, лечебно помагало за поддържане цялостен живота в организма, без никакви заболявания без причина. Новата наука, новата медицина, която се грижи повече да запази здравето на човека, отколкото да лекува болестите, посочва ред още средства за лекуване и поддържане здравия живот на организма.
към текста >>

19. L'INFLUENCE DE L'ENERGIE SOLAIRE-SUITE Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Ето защо аз се много радвам сега, когато намерих смисъла на вашето движение или, по-добре, смисъла на вашия начин на живеене и чувство за живота.
Братство Японският в. „Zinrin ftizen sinbun” помества статия с портрета на Учителя. В. „Zinsyro sinbun” печата в няколко броя подред статии за идеите на Учителя. Писмо от Стелан Енгхолм „С голяма радост прочетох последния брой на „Nova kulturo” Когато за пръв път чух за вашето движение, аз наистина се малко усъмних в него. Има толкоз много движения (религиозни и други) в наши дни, но много от тях са безмислени. Ето защо аз се много радвам сега, когато намерих смисъла на вашето движение или, по-добре, смисъла на вашия начин на живеене и чувство за живота. Струва ми се, че думитe на вашия Учител съдържат най-дълбоките мисли, които човек е изрекъл в наше време.” Немското списание „Das Wort” за Вс. Б. Братство Едно ново движение на Любовта е намерило почва за растеж и в България. От Бургас се разпраща по цял cвят списанието под името „Nova kulturo”, което си поправи път и към Битингхайм. Изявител на това движение е П. Дънов, който се родее по мисъл и идеи със Сведенборг и Махатма Ганди.
към текста >>

20. Всемирното братство - Б. Боев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

с една къща за живеене, но малцина познават законите и силите, които работят в тази къща, в този дом.
Здравето е резултат на човешките мисли и чувства. Забелязано е, че колкото хората са по-умни, толкова и произведенията им са по-устойчиви. Например, по часовника можете да познаете майстора, който го е направил. Като разглеждате тялото на човека, ще разберете пък, какви сили са работили в него. Днес всеки човек разполага с едно тяло, т.е. с една къща за живеене, но малцина познават законите и силите, които работят в тази къща, в този дом. Въпреки това, всеки има такъв замах, като че е господар на живота и се запитва, защо е създаден светът. Това е дълбок, философски въпрос, на който мъчно може да се отговори. Съвременните хора спорят върху въпросите, кой е създал света, кой е създал човека, защо е създаден и т.н. Едни учени поддържат мисълта, че човек е създаден от Бога. възможно е това, но интересно е, как така, човекът, който е създаден от Бога, да има толкова дефекти?
към текста >>

21. Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Мястото е много неблагоприятно за живеене.
Да се оперира с аналогията не е всякога лесно, защото едни неща от един свят са обърнати в другия и би трябвало да имаме обратни изводи и заключения. Примери за едното и другото: І. Имаме човек със сухи ръце и друг с влажни. Какво представлява единият и какво другият? Човекът със сухите ръце бихме го уподобили на един планински връх: където няма много вода, мястото е скалисто, каменисто, без растителност, електрично, има бури и ветрове. Мястото е много неблагоприятно за живеене. Там може да се мисли, но живот изобилен и богат липсва. Човекът с влажната ръка представлява долина, където има изобилие на вода, растителност, може би още животни и хора. Също ако е много влажна, може да представлява блатиста местност, мочурливо място, тресавище, където човек може да затъне и да пропадне. При единия може да отидеш, но за кратко време и ако искаш да живееш за по-дълго време, трябва да се снабдиш с много неща - храна, дрехи, да бъдеш екипиран добре. Ще видиш нещата отвисоко, ясно.
към текста >>

22. Списанието PDF Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ако в България се говори за обнова, то възприемането на "духовното" и живеенето с него, е най-великата обнова, която ще може да се направи!
Езикът на Томалевски е прост, топъл и убедителен - действува направо на сърцето, защото той изнася своите изживявания, своите наблюдения, своите жизнени размишления. Това са неща, които всеки с отворени очи ще ги види и всеки човек със сърце и интуиция ще ги разбере и преживее. "Духовното" не е нещо далечно. Когато човек го изживява, за него престава да съществува то далеч и като разделно нещо от физическия свят. Може да се спрем много върху съдържанието на тази ценна книга. Ако в България се говори за обнова, то възприемането на "духовното" и живеенето с него, е най-великата обнова, която ще може да се направи! Томалевски говори за "Вечното" и "Разумното" в живота и природата. Той не засяга неговата същина, но той ни показва неговите следи в природата, в живота чрез данни от науката, чрез непосредствено изживяна опитност. "Бог, за него, е жив във вечните, неотменни закони на природата - разумна и прекрасна". "Видимият свят, в който живеем, е една относителна реалност, определена с нашит пет възприятия. Едно истинско реално начало, обаче, скрито дълбоко в нас, я наблюдава и остава в центъра на тая шеметна игра на сили, форми и багри..." Ето пътя, който Т.
към текста >>

23. ИМА ЛИ СМИСЪЛ НАУКАТА - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Външно това ще се прояви в живот на слугуване на другите, в живот на жертва за другите, в живеене за другите, за Цялото.
И що значи да познаеш един човек? Това ще рече да проникнеш през външната форма и да влезеш в съприкосновение с вечната неугасима светлина, която гори в глъбините на неговото естество, да влезеш в съприкосновение с красивия свят в него. Ти си способен да направиш това, само като го погледнеш с очите на любовта! Това е новото, което иде. Учителят дефинира новото така: Новото е Истината, която иде по пътя на любовта! Външно това ще се прояви в живот на слугуване на другите, в живот на жертва за другите, в живеене за другите, за Цялото. При новата култура човек надраства личния живот и влиза в свръхличния. Как ще дойде новото? То иде по законите на развитието. Нали едно растение след поникване дава листа, цветове и плодове? Всички тия фази идат по законите на развитието.
към текста >>

24. СФЕРА НА САТУРН- Г. Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Единствените условия за тяхното възприемане и, следователно, живеене, това е преситата от условността в днешния свят и от произлизащите от него неестествени отношения на нещата.
Само в сърце, огряно от слънцето на едно пълно съзнание, могат тези идеи да растат и зреят. Днес тези озарени хора работят и продължават наченатото дело на обнова по най-мощния път, като използват психологическия фактор. Пътят на развитието, обусловен от психологическия фактор, върви по една крива и е ирационален. Възприемането на възвишените творчески идеи не може никога да върви по някаква външна закономерност. Никаква официална власт или доктрина не е в състояние да наложи възприемането на онези идеи, които не умират. Единствените условия за тяхното възприемане и, следователно, живеене, това е преситата от условността в днешния свят и от произлизащите от него неестествени отношения на нещата. Психологическият фактор работи по един крайно ирационален начин. Нови идеи се възприемат и разнасят от хора, които не представляват нищо в света. И те стават фактор в живота на много хора, те с новото, което носят, тикат живота напред. И тъй, психологическият фактор е онзи неразбираем път, по който мълчаливо и неусетно една зародена идея става действителност като минава през ред глави и сърца, неусетно, без външна закономерност и натиск. Психологическият фактор работи еднакво силно и в пътя на доброто и в пътя на злото.
към текста >>

25. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Дали при това тази критика на съвременния мироглед ще прозвучи с пророческия патос на един Толстой, дали ще се изрази в едно философско примирение и мълчаливо отдръпване в себе си или ще се редуцира в фанатичното следване на един опростен режим на хранене и живеене - това зависи от онази степен на духовно развитие, на която се намира дадения индивид.
В по-ниските си степени Иоановския тип се проявява в лицето на философа-стоик. Тук се явява идеята за редуциране на живота до най-простото, най-потребното, най-необходимото – онова, без което физическият живот е невъзможен. Диоген представя един от най-завършените образи на тази тенденция в Сатурновата сфера . Аз не мога да се спирам на разните вариации, в които се явява този тип, като се почне от най-високия му израз, символизиран в образа на Иоан Кръстител и се стигне до най-ниските му степени, които срещаме в лицето на разни фанатизирани въздържатели и привърженици на така наречени „природосъобразен живот". У всички има едно основно душевно състояние - разочарование от земния живот с всичките му измами, безпощадна критика на целия човешки мироглед и възвръщане към един по-прост, по-трезв, по-чистя, по-смислен живот, в по близкия досег с природата. Дали при това тази критика на съвременния мироглед ще прозвучи с пророческия патос на един Толстой, дали ще се изрази в едно философско примирение и мълчаливо отдръпване в себе си или ще се редуцира в фанатичното следване на един опростен режим на хранене и живеене - това зависи от онази степен на духовно развитие, на която се намира дадения индивид. Всички тия стремежи, обаче, като се почне от ония, които се раждат по най-високите философско-етични върхове на човешкото съзнание и се стигне до долинките на живота около тялото и стомаха - са родени все в сферата на Сатурн. А тази сфера обгръща всички области на живота, тя го прониква така, както съдбата. Навсякъде, където се проявява закона на необходимостта с фаталната му неумолимост, навсякъде където има ограничения, лишения, оскъдица, мизерия, където човек го връхлита онова, което се нарича, „удари на съдбата", навсякъде, където има съмнения, разочарования, безверие, песимизъм, там е Сатурн. Със своята безпощадна ръка той покосява всичко. Но в много от плодовете, които той е обрулил, хората виждат, че се е таял червей.
към текста >>

26. РАЗЦЪФТЯВАНЕ НА ДУШАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Въпросът е, че и тези, които нападат съвременните порядки на живота си остават все същи в методи и начин на живеене и следователно, нищо ново не могат да дадат.
За нас премахването на страданията, на несполуките, разрешаването въпроса за яденето, трупането на богатства и пр., са най-важните въпроси на живота те за нас са едно със самия живот и те само трябва да бъдат разрешени. Другото е отвлечено нещо, метафизика и пр. Вървейки по този път на „облекчаване" на нашия живот от страданията, тегоби и нещастията, ние създаваме целия съвременен обществен порядък със своето глупаво и нетрайно законодателство, с крайно относителния личен и обществен морал и с всички условни форми на живота. В резултат на всичко това, ние се заплитаме все повече и повече в един омагьосан кръг, в който изживяваме още по-силно страданията, които сами сме си създали. Да критикуваш днешния обществен строй, няма никакъв смисъл - той сам ще падне и преобнови. Въпросът е, че и тези, които нападат съвременните порядки на живота си остават все същи в методи и начин на живеене и следователно, нищо ново не могат да дадат. Хиляди случаи и опити доказват това. И ето в зависимост от тази неразбория, лична и обществена обърканост, изпъква ярко нуждата от воля за живот. Волята за живот, това е онова спонтанно вътрешно чувство, по-право онзи вътрешен импулс, който ни дава сили и разум да живеем без страдания, без неуспехи, с една реч, освободени от сплетните на съвременния живот. Това ще рече, че всичките събития на всекидневието не са в състояние да ни спънат и огорчат, разрушат нашия живот. Волята за живот подразбира едно друго отношение към всички въпроси на деня и с това едно съвсем друго разрешение.
към текста >>

27. ПАНЕВРИТМИЯТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Г. Тахчиев ЖИВЕЕНЕ ЗА ЦЯЛОТО Човек се чувствува щастлив, когато възприеме една идея, за която да работи, и колкото тя е по-далеч от неговите лични интереси, толкова с по-голямо вдъхновение работи за нейното реализиране .
Г. Тахчиев ЖИВЕЕНЕ ЗА ЦЯЛОТО Човек се чувствува щастлив, когато възприеме една идея, за която да работи, и колкото тя е по-далеч от неговите лични интереси, толкова с по-голямо вдъхновение работи за нейното реализиране . Изпитване на истинско щастие в безкористната работа говори най-красноречиво за единството в света. Идеята за единството е една от великите идеи, която е основа на дейността на разумните хора. Онези, които са дали нещо добро за човечеството, те са работили от любов към последното и са били готови живота си да положат за неговото благо. Липсата на съзнание за закона на Цялото говори за едно по-нисше съзнание, когато още човек се намира в детския период на егоцентризъм, през който мисли само за себе си и се чувствува като център на всичко, що го обкръжава. Съзнанието за единството е едно мистично състояние на душата; то не се придобива с външно доказване човек сам идва по вътрешен път до него.
към текста >>

Живеене в закона на Цялото, който се изразява чрез любовта, е алфата и омегата през всички времена и по всички точки на света.
Човек, който живее в закона на Цялото, е по пътя на велики постижения, на велико освобождение и сила. За да се тръгне по пътя на Цялото, по пътя на единството, не се иска голяма ученост, но сам той води към голяма ученост; не се иска богатство, но сам той води към голямо богатство; не се иска много свободно време и работа, но сам той води към много свободно време и към непрекъсната работа. От човека се иска най-малкото от това, което има, но да има добрата воля да го даде в услуга, в служба на цялото, в служене на Бога, в служене на другите хора. От човека се иска само да отдаде сърцето си на Бога, да се свърже с Него и да протекат в човека могъщите творчески сили на Цялото, които ще извършат коренен преврат в неговото сърце, в неговия ум и в неговите практически отношения с всички същества. Който живее за Цялото, и Цялото ще живее за него, и в тази взаимна обмена се крие щастието, за което копнее всяка човешка душа. Живеене в закона на Цялото, който се изразява чрез любовта, е алфата и омегата през всички времена и по всички точки на света. Идеята за Цялото подразбира в себе си връзка между фактите, жива причинна връзка между явленията. Която и да е философия, включително и идеята за Цялото, ще ни ползува, ако намерим нейното приложение в практическия живот, защото само така ние ще проявим творчество в живота, което е основно качество на Цялото. Идеята за Цялото, включваща в себе си връзката между фактите, може да има приложение при едно будно съзнание, когато човек започне да мисли. Ние можем да схванем причинната връзка на нещата, само когато мислим. Ето как би могло да се разгледа връзката между фактите в практическия живот: Дойде ми едно неразположение; на пръв поглед причината е неизвестна за мене.
към текста >>

28. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Считаме, обаче, че приспособяването у растенията трябва да го схванем като жертва на външната свобода, за да се запази вътрешната - стремежът към растене, към живеене, към съществувание.
И пак си остава бреза, растяща като бреза на свобода. А хората? В приспособлението на растенията към околната среда, ще искаме да подирим прояви на разум. Големият Метерлинк написа цяла книга върху интелигентността на цветята в природата. Красиви работи има в нея. Считаме, обаче, че приспособяването у растенията трябва да го схванем като жертва на външната свобода, за да се запази вътрешната - стремежът към растене, към живеене, към съществувание. Няма свят на по-големи ограничения от този, в който живеят нашите по-малки събратя - животните. Излишно е да се спираме дълго върху този затворен в себе си жизнен кръг на угнетение и робство. В царството на животните се служи предимно и изключително на себе си. От това следва и най-голямото ограничение на свободата, която съществува. Ала, какво би било, ако всеки индивид, всяко нещо би имало абсолютна свобода за своето растене и развиване в живота.
към текста >>

29. ОТДЕЛНОТО В ЦЯЛОТО-СТРЕЛЕЦ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Животните се учат, как да живеят; живеенето е наука за тях.
ЖИВОТЪТ НА МИНАЛОТО, НАСТОЯЩЕТО И БЪДЕЩЕТО Животът в своето проявление на земята е минал през растенията, през животните и сега се изявява в една повиша форма — човекът. Ние хората се отличаваме от растенията и животните по нашитe стремежи. Животните се учат, как да живеят; живеенето е наука за тях. Ние сме родени, за да мислим. Като минал нашият живот през растенията и животните, ние носим техния живот в себе си. Често казваме: Животното, което живее в мене. Ние различаваме живота на животното в себе си. Във формата на растенията ние сме учили закона на растението, да растем нагоре и надолу.
към текста >>

30. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИЯ ПРОБЛЕМ VI - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Само едно истинско духовно съзнание, само едно истинско убеждение, че духовното е вечното и разумното в живота, създават в човека истинския морал и начин за живеене.
Така е и в по-големите обществени единици. За да живее разумно и добре, достатъчно е на човека да има най необходимото, същественото. И заедно с това да се стреми да схване туй, което е реално в живота. Реалното не е в материалното, което изчезва и не внася никаква сигурност. Реалното е само в духовното, което е вечно. Само едно истинско духовно съзнание, само едно истинско убеждение, че духовното е вечното и разумното в живота, създават в човека истинския морал и начин за живеене. В този живот човек поставя точно на своето място материалното, без да го надценява или подценява, но и без да се заблуждава. В този живот изпъква истинската реалност и значение на вечната духовна Същност, която работи в човека, в живота на обществата, в живота на народите и човечеството. Духовното богатство е вечното богатство, духовната придобивка е истинска придобивка, духовното е реалност, а не заблуда. Бихме желали да наведем само няколко мисли, които са ни под ръка, взети из новия том беседи: "Делата Божии" от Учителя, които засягат великата Реалност: "Временното доволство е създало гробищата. Казано е: Бог не благоволява в страданията и смъртта на човека (стр. 72).
към текста >>

31. ТИ ДОЙДЕ - N. Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Любовта е това, което дава условия за живеене в света.
Когато човек обича, става здрав. Става здрав и оня, когото обичат. Ако повярвате, че Великото разумно начало ви обича, всички може да станете здрави. Любовта е велика храна, която се доставя на човешкия ум, сърце, душа и дух. Без любовта не може да им се достави храна. Любовта е това, което дава условия за живеене в света. Ония, които обичат, са силни хора. И всички вие трябва да станете силни. Трябват ни един ум, едно сърце и едно тяло, направени от любов. Спасението на света е в любовта. По два начина можем да бъдем щастливи: като ни обичат и като обичаме.
към текста >>

32. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

И тогава на земята настанали такива трудни условия за живеене, че по-голяма част от човечеството е буквално измряло.
Казано е за Него, че е вземал върху себе си греховете на човечеството. Преведено на научен език, това значи, че Той стана трансформатор на всички отрицателни енергии, които се б4ха набрали вследствие нарушението на космичния ритмус, които, като преминаха през Него, като през мощен акумулатор, се трансформираха и спасиха човечеството от земни катастрофи и органическо и психическо разрушаване. По такъв начин Той даде възможности на човечеството да продължи развитието си и да възстанови прекъснатата си връзка с Бога. Без Него човечеството е било дошло до такова положение, че рискувало да загуби живота си. В още по-далечно минало в още по голяма степен имаме същото нещо. И тогава на земята настанали такива трудни условия за живеене, че по-голяма част от човечеството е буквално измряло. Останали са да живеят само най-издръжливите — онези, които са се намирали под влиянието на Слънцето. Всички други били разрушени под ударите на съдбата. А ударите на съдбата — това са реакции на разумната Природа, предизвикани от нарушение на правилния ритмус на космичната енергия. И тогава разумните същества, за да спасят човечеството и живота върху нашата планета, откъснали Луната и я поставили в пространството като един грамаден всмукател и трансформатор на отрицателната енергия от земята. Така че Луната има за задача да освобождава земята от всички отрицателни енергии, които се набират върху нея, следствие неразумния живот на хората.
към текста >>

33. ЛИЦЕТО НА ЧОВЕКА - Д-Р ИЛ.СТР. Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Защото в основата, в същината на всичко седи вечното Разумно Начало, чиято негаснеща искра е душата, духът Без това основно, свещено братствено разбиране за живота, без неговото действително живеене няма истински духовен живот, няма култура и творчество.
На обикновен език сме свикнали да казваме, че съществува друг свят, невидим свят на душата, че съществува задгробен свят и че съществува душа и дух и подразбираме, че те са вечни Ето тук, от това съзнание, от тази съзнателна работа започва духовният живот. И от това начало се изменя цялото разбиране на живота на духовния човек. Той вече не гледа на човека и на всички същества, а също и на цялата природа като нещо откъснато. За него всичко съществуващо има вътрешна родствена, братствена връзка. Така духовният човек съгражда основите на едно братско светогледане в живота, братско по отношение На всичко. Защото в основата, в същината на всичко седи вечното Разумно Начало, чиято негаснеща искра е душата, духът Без това основно, свещено братствено разбиране за живота, без неговото действително живеене няма истински духовен живот, няма култура и творчество. Това е една жива мърка. Само там, където имаме зачитане на живота на всичко като свещено, разумно и вечно нещо, само там има култура и само тия хора могат да се нарекат културни. И само такава наука и писателски творчества, които с проникнати от подобни свещени разбирания за духовното, разумно единство между всичко, с истинско, полезно духовно творчество. Всичко друго служи на животинското, низшето в човека и човешкия живот, служи за разрушението на света и живота. Но светът се пита от векове: Съществува ли наистина Бог — този първичен, вечен Разумът, съществува ли отвъден свят, съществува ли душа, дух?
към текста >>

34. ЛЪЧИ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Аз не разбирам също така предсказаното съществуване на старите картини (фигури) в едно жилище, което е било тогава съвсем немобилирано до времето, когато лорд Гленконър през време на войната е внесъл там тези картини и мебели, за да го направи годно за живеене за офицерите, на които го отстъпил.
По онова време не е съществувало и самото преддверие. Що се отнася до другите второстепенни подробности — един стъклен павилион на южната страна на къщата с маси и столове бил направен от Лодж, обаче, правейки го, той ни най-малко не си спомнил за никакво предсказание по тоя въпрос. В друг един сеанс, станал в присъствие на г-жа Леонар в Лондон, Раймонд изказал своята радост, че неговите са се настанили в къщата, която той е имал пред вид, и се надявал, че тя ще ги задоволи и ще благоприятствува за здравето на майка му. Лодж завършва тоя отдел със следната бележка: „Целият този случай, доколкото той засега Раймонд, е само един от многобройните примери, в които той е показвал знанието си на текущите събития и ни е бил полезен; до тук всичко е просто и лесно обяснимо. Но как да си обясним предсказанието на г-жа Вера — ако това е предсказание — направено тогава, когато ние нямахме никакво намерение да напускаме околностите на един модерен университетски град, нито някаква мисъл да живеем всред полето; и как да си обясним, в частност, възможността да се предвидят подробностите на една къща, която по онова време се е намирала в други ръце и е била употребявана за ферма: ето неща, които аз не мога да разбера. Аз не разбирам също така предсказаното съществуване на старите картини (фигури) в едно жилище, което е било тогава съвсем немобилирано до времето, когато лорд Гленконър през време на войната е внесъл там тези картини и мебели, за да го направи годно за живеене за офицерите, на които го отстъпил. Аз нямам също така и най-малката представа, продължава Лодж, за възможността да се предскаже съществуването на една църковна врата, която по онова време не е била там, за която никой не е мислил и която се е намирала в някоя барака или сламеник на около 1 км. разстояние. Аз мога само смътно да се догаждам за нещо като предварително „приготовление" на тия неща в един друг свят, преди да станат на физическия. Защото, както съм казал и на друго место, изводите от настоящето и изработването на планове за бъдещето са нашите два нормални метода за предсказания в обикновените работи на нашия живот.* Ето и някои от заключителните мисли на Лодж: „В много случаи способностите на подсъзнателното, тъй както се проявявате в различните случаи на ясновидство и предсказания — това, което проф. Рише нарича „криптестезия", — надминават обикновените граници на пространството, така че разстоянието и непрозрачността не представляват спънка за тези свърхнормални възприятия. Изследвани са също и друг вид случаи, които постепенно са победили скептицизма на тия, които са ги проучвали и са ги довели до заключението, че границите на времето могат да бъдат надмогнати не само в отдалеченото минало, но също така до известна степен и в бъдещето.
към текста >>

35. УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

На края на тоя химико-биологичен преглед, да се проникнем от благодарност към могъщата учителка за живеене: науката и специално на химията, чието развитие трябва да се разгледа като най-значителен показател на човешката еволюция.
Може да ни се позволи да кажем, че намалението на раждаемостта в някои страни се дължи на липсата или недостатъчността на витамин Е. * Привършваме тоя бегъл поглед с опознаването, макар и повърхностно, с витамин К, антихеморагичен, чиято структурна формула наскоро се откри. Действува специфично и с голяма сила за съсирване на кръвта, на която възпрепятствува съсиреците и е много ценен при лекуване на жълтеница. Освен това има голямо значение в туберкулозните явления. И от тоя витамин дневната нужда е крайно малка доза. На края на тоя химико-биологичен преглед, да се проникнем от благодарност към могъщата учителка за живеене: науката и специално на химията, чието развитие трябва да се разгледа като най-значителен показател на човешката еволюция. Превод от инженер-агронома Иван Георгиев
към текста >>

36. ФРАНЦИЯ. Дъх от Всемирната хармония - Я. Менцлова Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Но за да се създаде ново- то общество, хората преди всичко трябва да изменят своите мисли, чувства и постъпки, което ще доведе до изменение на техния начин на живеене и тогава ще се изменят и настоящите форми и отношения.
Жената е едно пособие, един учебник в това училище. Мъжът е друго пособие, друг учебник. Децата са други пособия, други учебници. Един ден, когато човек свърши това училище с тези учебници той минава в по-високо училище. Само по този начин като се гледа на живота, ще могат да се разрешат всички противоречия и ще може да се създаде новото общество. Но за да се създаде ново- то общество, хората преди всичко трябва да изменят своите мисли, чувства и постъпки, което ще доведе до изменение на техния начин на живеене и тогава ще се изменят и настоящите форми и отношения. Всички сегашни форми, всички сегашни убеждения са остарели. А всяко старо нещо трябва да се измени. Както детето като порасне не може да остане с детските си дрехи, така също и съвременното човечество не може вече да живее със старите убеждения и отношения. Това е в реда на нещата. Това иска и Бог.
към текста >>

37. Свещен съюз на души Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

В Швеция за мене нямаше условия за живеене: Студ, липса на слънце, влага и т.н.
Ядох четири дена сух хляб от Чехия, намокрен на чешмата, подсладен с малко захар. Пазех парите за неизвестното. Веднага намерих работа в една работилница за ръчни произведения. За малко време спечелих повече от шефа на работилницата. Облякох се, обух се, пратих и храна на майка ми. В Швеция за мене нямаше условия за живеене: Студ, липса на слънце, влага и т.н. Мислех да се прехвърля в Америка. Отидох в Аржентинската легация да се информирам кога има параход. Питах има ли товарен кораб, за да отида до Аржентина работейки като моряк. - Няма такъв! - Има ли кораб с трета класа?
към текста >>

38. Аида Куртева за себе си и за своите книги Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Хората със слабо разбит ум, имат нужда от драматичното, от външното, от цирка, за да добият импулс за работа и за живеене.
28 юни 1995 Всеки, където се намира, зависи от неговото ниво на развитие. В духовния път само може да пребивава една събудена душа. Никой не може да направи повече от това, което има в себе си, събрано през дългия живот. С приказки нищо не става! 14 август 1995 Братя, да знаете как трудно се оре камениста почва! Хората със слабо разбит ум, имат нужда от драматичното, от външното, от цирка, за да добият импулс за работа и за живеене. Това се вижда навред по света! (Ценни са ония ученици, които могат да вървят сами! Да мълчим и да работим! Това е прекрасно! Злото може да се победи само с Доброто!
към текста >>

39. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 23 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Смело може да се каже, че 90 но сто от хората, поради заседналия си живот и извратения начин на хранене и живеене, страдат от запичане, при което храната гние в червата и става източник на няколко отрови.
В тях има всичко, от което се нуждае тялото: белтъци, захар, тлъстини, соли и витамини. Свръх това те съдържат и чиста като сълза вода, която е най-добрия посредник в тялото за разнасяне на хранителните и за отмиване на непотребните вещества. Но най-голямото им преимущество е, че не съдържат никакви елементи, които да дразнят различните органи в човешкото тяло. Напротив, чрез соковете си те усилват дейността на бъбреците и така спомагат за изхвърляне на повече пикоч, увеличават отделянето на потта, а чрез остатъците си леко гъделичкат червата и така ги карат да се изпразват по-често. А тъкмо това е, от което се нуждае съвременният човек. Смело може да се каже, че 90 но сто от хората, поради заседналия си живот и извратения начин на хранене и живеене, страдат от запичане, при което храната гние в червата и става източник на няколко отрови. С право лекарите приписват половината от човешките страдания на тия отрови, дължащи се на запичане. Избор на плодове не трябва да има. Всички са отлични за здравето, щом с хубаво узрели. Като почнете от черешите, продължите с черниците, кайсиите, крушите, ябълките, сливите, гроздето и дюлите. Не забравяйте ди ядете повече дини и пъпеши.
към текста >>

40. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 39 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това е новият начин на мислене и живеене.
Онова, на което трябва да разчитаме, това е вътрешната разумност: това е закона на живота, закона на Любовта — това е първата опора на човека. Втората опора, това е знанието, Мъдростта. И третата опора, това е Истината — Свободата. Това са три опори в три велики свята — в човешкото сърце, в човешкия ум и в човешката воля. И човек е само онзи, който има във волята си Истината, в сърцето си Любовта и в ума си Мъдростта и използва законите на тези три свята. Това е новият начин на мислене и живеене. Тези противоречия, които съществуват, ние сме ги създали колективно и трябва да ги изправим. И има една философия, един начин, по който света в 25 години може да се изправи. Имаме начини за това. И трябва да се направи опит, — нека съвременните хора пожертват 25 години за да направим колективно опита — като се помни, че каквото мислим, то става. И затова трябва да внимаваме какви мисли влагаме в своето съзнание — мислите, които възприемаме от вън, и тези, които произтичат от нас, трябва най-първо да определим реални ли са или не.
към текста >>

41. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 42 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И само така живота ще стане приятен за живеене.
Тук не разглеждаме нещата в еротически смисъл, а в техния чисто идеен смисъл. Според мен жената е това, което спасява света; жената е това, което държи ключовете, тя държи мощната сила в света. Спасението на света няма да дойде чрез мъжа, а чрез жената. И аз желая в този смисъл всички да станете жени, а това преведено значи: да се изпълни душата ви с любов, че да бъдете запалена свещ и да бъдете всички щастливи. Това е дълбокото разбиране на живота. И само така живота ще стане приятен за живеене. Беседа, държана от Учителя на 18. X. 1931 г. в София. По повод гоненията срещу Бялото Братство Българската православна църква счита за свой дълг да се бори срещу Бялото Братство, срещу неговото учение, неговите последователи и неговия водител и основател? Това добре.
към текста >>

42. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

около четиринадесетата си година, неговия дух не прави целия кръг, но отива направо в Първото небе, гдето то, чакайки прераждане, се учи на уроци за правилно живеене.
„Вие можете де заведете един кон при водата, но вие не можете да го накарате да пие“. Ние можем да бъдем заобиколени от всякакъв вид здрава храна, но ако постоянстваме да употребяваме тази, която не е здрава, ние не можем да обвиняваме друг, освен себе си, ако се разболеем. Разбира се, за сега масите са до известна степен невежи за много от законите покровителстващи здравето, и не знаят кое е най-добро. Законът на причината и последствието след време ще ги научи. Има едно изключение в преди споменатия жизнен цикъл: Когато едно дете умре преди раждането на астралното тяло, т. е. около четиринадесетата си година, неговия дух не прави целия кръг, но отива направо в Първото небе, гдето то, чакайки прераждане, се учи на уроци за правилно живеене. В такъв случай пререждането обикновено става вътре в 21 година. Tези деца запазват техните умствени и астрални тела, загубвайки само физическото и етерно тяло. Като резултат на това, те често запомнят техните минали животи. Макс Хейндел ни разказва един твърде интересен случай от този вид за едно малко момиче, което познало своя баща (от неговия минал живот) на улицата. Когато случая бил изследван било доказано, извън всякакво съмнение, че в един по-предишен живот този човек бил баща на детето.
към текста >>

43. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

и между села и градове, и между държави и държави, че с малки изключения, няма туй разбиране, туй живеене, туй братство, тази братска задруга, затова ядем и горчивите плодове.
не са една задруга? Нима в едно село, град или една държава, жителите на които живеят разумно и в съгласие, не са една добра задруга? Нима два народа, също така. които се разбират и живеят братски, не са една голяма задруга? Но като се вгледаме в действителността, ние виждаме и в семейството, и между съдружници, и между група хора. и между села и градове, и между държави и държави, че с малки изключения, няма туй разбиране, туй живеене, туй братство, тази братска задруга, затова ядем и горчивите плодове. И ако се запитаме, защо е тъй. отговори има много, но важни са думите на нашия уважаем Учител, който изнася тия причини в една сбита форма така: липса у хората на истинска вяра в Бога и липсата на любов У същите помежду им, са главните причини за неразбиране и раздор в семейството, между съдружници, група хора. села и градове, държава с държава и пр. Защо? Защото, който има вяра и любов в Бога и който изучава природата и живее в съгласие с нейните закони, той ще люби всички хора, всички животни и цялата природа. А и който люби всички хора.
към текста >>

Широкия и добър план за купуване на печатница, места за обработване, здание за живеене на братя и сестри, училище и пр., това ще се реализира постепенно, в зависимост от средствата и сродните души, които ще влизат в задругата и творческата дейност, която ще проявят.
Ние трябва да се простираме според чергата си. Ние имаме един пример с поселението на братята вегетарианци-толстоисти в с. Мечкюр, гдето ще трябват доста парични жертви, за да се заздрави. На първо време, ако се съберат известни суми и може да се подобри в. „Братство” да стане седмичник и да могат да се печатат само неделните беседи на Учителя и някои резюмета от по-първите серии, то е голяма придобивка. Широкия и добър план за купуване на печатница, места за обработване, здание за живеене на братя и сестри, училище и пр., това ще се реализира постепенно, в зависимост от средствата и сродните души, които ще влизат в задругата и творческата дейност, която ще проявят. Нека се знае, че хубавия план, начертан във в. „Братство”, брой 61, може да се реализира с помощта на малко, но сродни души, ако се тури за основа - безкористното служене на Бога и ближния си, а после на себе си. Там трябва да започнат души чисти и трудолюбиви, отрекли се от външните глупави форми на живота и да се чувствуват едно семейство. Факта, че има на доста места из братствата ни отделни места за сеяне разни култури, които се обработват братски и придобитото се употребява за благородни цели, говори в полза на една задруга. Факта, че в София има братска трапеза и се хранят 100-150 души дневно, между които има и бедни и поминават тъй, показва, че Христовото учение може и трябва да се приложи.
към текста >>

44. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Наръчник по природно лекуване и живеене, съставил П.
През настоящата година „Добро здраве" ще даде на абонатите си три безплатни приложения: 1) „Суровата храна и здравето" — книга от 64 страници; 2) „Тайните на хубостта“ — книга от 64 страници с много рецепти за подържане на младостта; 3) Курс по домашна гимнастика — голямо табло за стена с 34 фигури. Абонаментът на „Добро здраве“ с трите му приложения е само 40 лв.. предплатени. Пратете сумата с пощенски запис, с бележка по чекова сметка № 741 или в препоръчано писмо до Редакция „Добро здраве“. София VI. Искайте безплатен пробен брой! Наръчник по природно лекуване и живеене, съставил П. Димков, под редакцията на д-р медик К. Йорданов, София. 1933 год. Това е най-новата книга по природолечението, написана на лек и общодостъпен език, основана на здрави и основни познания по природолекуването и резултат на личен опит. Тя ни запознава с науката за природното лекуване, като ни показва пътя, по който в дни на болест да можем да направим всичко необходимо да си помогнем, без да употребяваме каквито и до е лекарства.
към текста >>

45. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 74 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Годишен абонамент на вестника, заедно с премията „Наръчник по природно лекуваме и живеене" — 100 лева.
П. Камбуров. Цена 5 лева. И трите тези книги се доставят от печатница „Светлина" гр. Нова Загора. Нашето село, седмичен популярен вестник, засягаш всички клонове на земеделското стопанство и на живота в село. Годишен абонамент на вестника, заедно с премията „Наръчник по природно лекуваме и живеене" — 100 лева. Редакция: ул. „Цар Калоян“ 3, София. Добър пчелар, месечно списание. Списва се твърде добре. Препоръчваме го на интересуващите се.
към текста >>

46. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 79 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние не искаме хората да са бедни и да нямат средства за живеене, ние сме за разумното братство, което да бъде за благото на всички, за да могат всички да си починат и да бъдат полезни на себе си и на ближните си.
А ако се научим да си почиваме навреме и с мярка, няма да имаме страдания. Почивката ни е необходима, за да съберем известна сила, която ни е потребна за работа. Човек отива в другия свят, за да си почине и набере нужната му сила, та като дойде отново на земята, да може да работи по-нататък за развитието си. Когато си заминава човек от земята, заминава без никакъв багаж, за да може да си почине. Днес всички хора, и богати и бедни, и учени и прости, все страдат и са недоволни, защото не си почиват навреме, на място и с мярка, не разбират законите на почивката. Ние не искаме хората да са бедни и да нямат средства за живеене, ние сме за разумното братство, което да бъде за благото на всички, за да могат всички да си починат и да бъдат полезни на себе си и на ближните си. Но в сегашния строй не е така; този строй е резултат на хиляди поколения и за да се справи светът, трябва да повикаме всичките тези поколения да работят за справянето му. Сега всички хора казват: Да оправим младото поколение. Нека оставим младото поколение само да се оправя. Ние вярваме, че в младото поколение има достатъчно разумност, за да изправя своите погрешки и достатъчно сили за да приложи своите добродетели в живота си. Има една наука, която ако я възприемете,: изучите и приложите, можете да уредите живота си.
към текста >>

Днес има милиони, които са без работа и без средства за живеене, а други пилеят средствата за глупави удоволствия, и искат в такова едно общество да няма кризи и противоречия.
Младите майки раждат глупави деца, а от младите бащи се раждат сприхави деца. Старите майки раждаш умни деца, а от старите бащи се раждат деца с добър характер и воля. Светът ще се оправи само при разумното разпределение на работата и почивката, когато на всички хора се даде работа и на всички се даде почивка, без разлика. Това трябва да бъде едно правило в практическия живот на земята. И тази криза, която сега съществува в света, се дължи на неразумното отношение, което съществува между работата и почивката в съвременното общество. Днес има милиони, които са без работа и без средства за живеене, а други пилеят средствата за глупави удоволствия, и искат в такова едно общество да няма кризи и противоречия. Причината за съвременната криза е в строя, в който няма разумно разпределение на благата и няма разумно отношение между работата и почивката, не е предвидено за всеки човек да има работа и почивка, и вследствие на това се намират в едно застрашително положение. Дълбоката причина на всички кризи и противоречия е в това, че хората са се отклонили от законите на природата. В индивидуалния, семейния и обществения си живот, хората са престанали да се ръководят от законите на природата и вследствие на това страдат. В един дом, който върви по пътищата на природата, трябва да се роди едно момче и след това, едно момиче; това е правилното отношение; после пак момче и пак момиче. Същият закон работи и в нашите мисли, чувства и постъпки.
към текста >>

47. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 83 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А сега искат да подобрят живота, без да изменят разбиранията си, начините на живеене и условията, при които се развива животът.
Ще дойде Царството Божие на земята, но земята трябва да мине през огън да се пречисти и да се изменят условията. И от съвременната цивилизация с нейните църкви, болници и пр. няма да остане нито помен. В бъдещата култура ще имаме лекари за здравите - а болни няма да има, защото хората ще знаят как да живеят и всяка болест ще се парализира в нейния зародиш. Така че, за да се подобри животът, потребно е преди всичко едно ново разбиране на живота. А сега искат да подобрят живота, без да изменят разбиранията си, начините на живеене и условията, при които се развива животът. А това е невъзможно, защото големите противоречия, които съществуват днес, произтичат от различията в материалните интереси, а те се обуславят от разбиранията ни за живота. В новите разбирания всеки, който има повече блага, отколкото са му необходими, ще ги раздели с тези, които нямат. По този начин ще се пристъпи към ликвидиране с греха. А докато съществува грехът, не може да има мир и хармония в света, не може да има истинска култура. И хората не могат да се обичат, докато съществува грехът.
към текста >>

48. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 84 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Цялото човечество сега и в епохата на живеенето - на дишането.
Haй-първо се сформира стомахът, а най-после се сформират неговите бели дробове. Като се сформират белите дробове, той е вече в последния месец и трябва да се роди, а като се роди, почва да диша и да живее. Дишането дава ход на живота. В утробата на майка си човек се учи, как да се храни; той още не живее, защото не диша. Той е в едно латентно състояние и когато се роди, получава свобода да живее. Цялото човечество сега и в епохата на живеенето - на дишането. Но от туй положение трябва да се намери един изходен път и да се отиде по-нататък. Под действието на творческия импулс на живота, минералите излязоха от своето латентно състояние и станаха растения. Но не се спряха там, а влязоха в положението на рибите, после в това на птиците, в това на млекопитаещите и най-после минаха във фазата на човека. И човек сега трябва да мине в една по-висша форма. Дали това се съзнава или не, но във всеки човек има един вътрешен стремеж да мине от една по- нисша форма в една по-висша.
към текста >>

49. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 87 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И докато живеете в такива палати, условията на живота ви все ще са ограничени, а методите и начините на живеене все ще се различават от онези в широкия свят на великата реалност.
Обаче, влезе някой да ви каже, че има по-голяма топлина и светлина, вие ще кажете: Как е възможно, ние не виждаме ли? Засега всички вие сте все в такива палати при малките дупки и сте опитали знанието и любовта на тези малките дупки и затова казвате, че не си струва да се живее. Да, не си струва да се живее в такива палати при тези малки дупчици. Но отворете вратите на тези ваши палати и излезте навънка, за да имате ясна представа за онова, което ви очаква и не го познавате. Съвременните хора по отношение на познанията им за реалността се намират в едно такова положение. И докато живеете в такива палати, условията на живота ви все ще са ограничени, а методите и начините на живеене все ще се различават от онези в широкия свят на великата реалност. В палата сме много ограничени и тесен е кръгът на нашата дейност, но като излезем в широкия свят, ще бъдем свободни. Цялото човечество сега се намира вече в една епоха, когато Великата Божествена Мъдрост ще го изведе от този ограничен палат и ще го остави да живее в широкия свят, като му предаде и новите начини и методи за живота и го запознае с обективните закони на Природата. И тогава човек в този широк свят ще има възможност да постигне всичко онова, към което има разумни стремежи, стига да не влезе в стълкновение с разумния свят. Тъй както небесните тела се движат в пространството, всяко по пътя си, без да влиза в стълкновение с друго, така и човек, като влезе в разумния свят, не трябва да бъде в стълкновение с никое същество, а да се радва на успеха и напредъка на всекиго като на свой. Например, като срещнете един виден музикант, това да ви даде стимул, че и вие може да станете музикант.
към текста >>

50. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Според Д-р Бертюн, едно от добрите последствия от живеенето ни но открито, е желанието ни да ядем кромид.
От историята на древните времена знаем, че в продължение на хиляди години кромидът се е употребявал при готварството повече от което да е друго растение. Расте, както в най-топлия така и в умерения- климат — нещо което го прави общодостъпен за всички. Добре узрелият кромид може да се запази за дълго време. Изглежда, че хора, които работят на открито и се занимават с тежък физически труд, имат голяма склонност към него. Наблюденията показват, че дърварите сметат кромида като необходима храна през време на работа. Според Д-р Бертюн, едно от добрите последствия от живеенето ни но открито, е желанието ни да ядем кромид. Често този живот на открито помага да изчезнат разни разстройства на храносмилането. Интересно е че хора с болен стомах след известно време не само смилат, но и желаят да ядат кромид. Кромидът подобрява физическата издръжливост. Има много доказателства за съживителната сила на кромида при случаи на голяма физическа умора. „Известно е на всеки“, казва Синклейр, „че един планинец може да понесе голяма умора в продължение на два или три дни, като се храни само с няколко сурови глави кромид и малко хляб“.
към текста >>

И който я прочете, неможе да не се отърси и откаже от досегашния си начин на живеене, от старите методи.
така очакваме и третата. Пожелаваме успех за да може да издаде цялата повест, която ще научи всеки на нещо добро, на нещо по-високо. Всеки може да намери в нея това от което има нужда. Тя учи и подтиква всеки към ново направление в живота. Който търси истината ще ‘намери своя път описан в нея. И който я прочете, неможе да не се отърси и откаже от досегашния си начин на живеене, от старите методи. В неговото сърце ще пламне пламък и той ще стане служител на живота, готов от любов да помага на всички. F. Златни капки, сборник разкази от Йордан Ковачев. Дали ще мога да изразя онова велико чувство на любов. което ме изпълваше когато четох „Златни капки" от Йордан Ковачев — не зная. Лаская се, обаче, че поне от малко ще дам представа за възвишените и благородни трепети бликащи в разказите и по тоя начин ще създам желание в мнозина да разгърнат страниците на книгата и се освежат от чистотата на „белите страници“.
към текста >>

51. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Хората, които правят известно зло, мислят, че това което правят, е добро и като го направят и опитат плодовете му, те ще съзнаят че е зло и тогаз търсят новите пътища за живеене и дохождат по пътя на страданията до правилните разбирания за живота.
Но понеже не се прилага този закон, затова са тези големи противоречия. Даже религиозните хора, които трябва да си служат с този закон, и те не го прилагат. И когато дойде да се помолят на Бога за някой човек, който се е отклонил от правия път на живота, те казват: „Господ да го научи“, като мислят, че с това въпросът се разрешава; други пък казват: той е престъпник, да се убие. Но окултната наука твърди, че престъпникът, след като замине за другия свят, е по-опасен, отколкото тук, на физическия свят. И добрият човек от физическия свят, като замине за другия свят, става десет пъти по-силен. Хората, които правят известно зло, мислят, че това което правят, е добро и като го направят и опитат плодовете му, те ще съзнаят че е зло и тогаз търсят новите пътища за живеене и дохождат по пътя на страданията до правилните разбирания за живота. Страданията като огън ще изгорят всичката нечиста и чужда материя в организма и човек ще дойде до закона на доброто, като основа на неговия живот. Но за да живее в доброто, всичко старо трябва да изгори и да не остане нито следа от него. Така и човекът и земята ще се очистят от всички престъпления. Но ще изгори само това, което е негодно да вземе участие в творческия процес на живота, а всичко устойчиво, жизнеспособно, ще премине в новите условия на живота. Ако сегашният живот не е свързан с бъдещия, той сам по себе си губи смисъл.
към текста >>

52. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всяка дейност, в която човек е заставен насила да вземе участие, а не от добра воля, е мъчение; всека дейност, в която човек взема участие по необходимост,— не че е заставен от другите — но необходимостта на живота го заставя, за изкарване средства за живеене, е труд.
Така ще познаем брата си и той ще ни познае. А да се познаем истински, то значи да се уверим, че сме едно. Затова ние казваме: българи, учете сърбо-хърватски! Сърби, хървати и словенци, учете български ! ТРУД, РАБОТА И ДУХОВЕН ЖИВОТ Учителят определя три степени в дейността на човека, а именно: мъчение, труд и работа. Всяка дейност, в която човек е заставен насила да вземе участие, а не от добра воля, е мъчение; всека дейност, в която човек взема участие по необходимост,— не че е заставен от другите — но необходимостта на живота го заставя, за изкарване средства за живеене, е труд. А всека дейност. която човек върши от любов. за благото и подигането на цялото човечество, е работа. Мъчението е насилие, труда е дълг, а работата е дейност от любов. Мъчението принадлежи на миналото, макар че не е изключено и днес от живота на човечеството; трудът принадлежи на настоящето, а работата на бъдещето.
към текста >>

53. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Учениците трябва да изменят своя начин на живеене.
„Ученикът трябва да разбира онези периодически закони, които действат в света“. 13. „Ученикът трябва да съзнае, че сегашното положение в света е най-доброто, в което той трябва да живее“. 14. „На ученика не му се позволява да говори много, на ученика не се позволява да преувеличава нещата; на ученика не се позволява да казва какво е неговото произхождение; на ученика не се позволява глава да става, той трябва да бъде всякога опашка“. 15. „Ученикът, като влезе в една къща, ще носи всичко в торбичката си. Той ще бъде толкова скромен че като влезе тия хора да се учудят, на това, че той толкова малко яде, а е най-здрав човек“. 16. „Учениците трябва да изменят своя начин на живеене. Те трябва да мислят, че са свързани с живата слънчева енергия; да мислят че Господ живее в тях — Господ на любовта, и всякога, даже и при най-лошото разположение, не им се позволява да се оплакват, а напротив, те трябва да благодарят за всичко.“ 17. „На ученика не му се позволява да забравя Господа. Никога! При никакви условия.“ 18. „Ученикът трябва да държи постоянно в ума си мисълта, че е само един проводник на великия Божествен дух в света, че е една малка нота на петолинието.“ 19. „Ученикът не трябва да се хвали със своята святост, със своята сила и със своите знания.
към текста >>

54. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Най-често стомаха се разстройва от неестествено живеене, от претрупване, от недобро сдъвкване и от неразбиране коя е най-добрата, най-подходяща храна.
Но в повечето случаи доброто настроение на хората се определя от добрата храна, жената, приятелите, чистия въздух, здравето и доброто материално положение. На други пък доброто настроение се определя и от упоителните питиета и тютюня. Но тази външна обстановка не винаги може да се намери, приятелите може да ни изменят, здравето е непостоянно, богатството е несигурно: молци и ръжда го ядат и крадци го подкопават и крадат. Та доброто настроение на всички, който уповават на материалното, е несигурно и непостоянно, защото винаги може да се яви ангелът и да каже: защо си натрупал и приготвил всичко това за да ядеш и пиеш, понеже сега ще ти взема душата? Но и да не се яви ангелът, нещо обикновено е да виждаме хора в лошо настроение поради стомашни разстройства. Най-често стомаха се разстройва от неестествено живеене, от претрупване, от недобро сдъвкване и от неразбиране коя е най-добрата, най-подходяща храна. Стомашните разстройства водят към главоболие и повреждане зъбите. Човек с разстроено здраве и зъби започва да се храни по бавно и внимателно. Страданията и мъките го подтикват да поема въздух по-дълбоко и да мисли по здраво. Дълбокото дишане развива дробовете, пречиства кръвта и прояснява мисълта. Мислещият, страдащият човек търси и намира причините на стомашните разстройства, поправя разрушените си зъби., започва да подбира и сдъвква по-добре хранената си.
към текста >>

Най-сетне, трябва една хигиена и на тялото на човека, което, поради неправилния начин на живеене се е изродило до такава степен, че представлява отклонение от типа на истинския, идеалния човек.
И още от сега нек всеки туй да знай Аз първата съм стъпка към вечен земен рай. Мирчо Новият живот Новият живот ще бъде живот на любов, на братство, на знание и свобода. За да дойде новия живот се изисква една хигиена на ума, на сърцето и тялото на човека. Трябва една хигиена на ума на съвременния човек, на този ум който досега е бил поставен в услуга на отрицателни и разрушителни сили в природата. Трябва една хигиена и на онова покварено .сърце, което до сега е било седалище на нисши желания и похоти, които убиват човека и го изместват от неговото предназначение. Най-сетне, трябва една хигиена и на тялото на човека, което, поради неправилния начин на живеене се е изродило до такава степен, че представлява отклонение от типа на истинския, идеалния човек. Чистите, правите мисли осветляват пътя на човека, или по-право, осветляват посоката и направлението, по които той се движи. Иначе, той остава в една безпътица, в една тъмнина, която не носи също освен страдания и противоречия в живота. Затова, необходимо е човек да познава себе си, да се взре дълбоко в недрата на своето „аз“, в което са вложени от природата всички възможности, вложени са всички добродетели, дарби и таланти на свършения човек. Тъкмо това е предназначено на човека на земята — да разрови бисерите, които са вложени в него, да върви към съвършенство и да познае природата, която го обкръжава. Всичко това може да стане само като се върви по един единствен път, когото едни наричат природосъобразен, други — естествен, а други — Божествен.
към текста >>

55. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Най-вредно се оказва непрекъснатото живеене с някакво лице от долен духовен разред.
Противното на това пък, тия, които стоят винаги в отрицателно състояние, които постоянно възприемат, които са всякога на мнението на оногова, когото са слушали последен, ония, за които едно ухилване или вдигане на раменете у някого е достатъчно за да се обезкуражат в плановете си такива хора приличат на система тръби, през които се пущат да минават всевъзможни мърсотии и смет, докато цели се запушат и никакви полезни течения не могат вече да проникват в тях. Такива хора стават свършено неспособни да излъчват сами каквито и да било положителни сили. Като общо правило трябва да се приеме, че между хората трябва да се държим положително, а отрицателно — когато се намираме в подходяща за това самостойност. Който и в самотията продължава да се сражава духовно със своите противници, изтощава се напразно. Който непрестанно има работа с тълпите, разпилява по необходимост много от силата си в това влачене на чужда атмосфера. Най-вредно се оказва непрекъснатото живеене с някакво лице от долен духовен разред. Защото в моменти на пасивност, които са винаги необходими, ние ще бъдем всякога под влиянието на долнокачествени течения. Безразлично е в какви отношения се намираме ние към това лице — дали то е наш брат, син или съпруг. Защото, когато двама души, които принадлежат на различни духовни сфери, попадат в тесни духовни връзки, винаги по тънката, по-издигнатата и ценна душа страда и се принижава. Защото тя е по-възприемчива. А по-низшата едва сполучва да приеме частица от това, което я окръжава.
към текста >>

56. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 119 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И съобразно с начина на живеенето, ще се обуслови и живота; или както казват хората: каквото посее човек, това ще пожъне.
„Житно Зърно“ Словото на Учителя Каквото човек посее, това и ще пожъне Всичко в Битието е строго обусловено и не съществува никакъв произвол. Има връзка между законите, явленията и фактите. Явлението е един незавършен процес, а фактът е краен резултат на едно проявление. Понеже съвременните хора са престанали да мислят, чувстват и постъпват правилно, то като последствие на това се явява едно отклонение в живота им. И за да се върнат към нормалния живот, не е достатъчно само да се говори, но трябва да се покажат пътищата и методите, по които трябва да се живее. И съобразно с начина на живеенето, ще се обуслови и живота; или както казват хората: каквото посее човек, това ще пожъне. Това е външната страна на живота. Тъй както мислите, чувствате и постъпвате, такива ще бъдат и последствията, такъв ще бъде и вашият живот. Последствията не се изчерпват само с едно поколение, но минават от поколение в поколение. Защото всички процеси и явления в света са свързани с ред разумни същества и всеки един факт или закон не е само дума, но една реалност. Всичко в света е подчинено на известни закони.
към текста >>

57. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Светът, който Бог е създал е място за живеене, място за придобиване не знание и Мъдрост, място за изучаване закона на свободата.
За да придобиете живота, трябва да вървите направо, без увъртания в пътя на Любовта. Тези, които вървят в пътя на увъртанията казват, че този път е по-лесен. Ни най-малко. Той е път на отлагане, а отлагането в живота не улеснява работите, а ги усложнява и забърква, при което нищо не се постига в живота, а само се забавляват, без да постигнат нещо. Но светът е велико училище, в което трябва да изучаваме великите уроци на живота, а не е приют, не е болница, светът не е църква. Светът, който Бог е създал е място за живеене, място за придобиване не знание и Мъдрост, място за изучаване закона на свободата. Светът, това е едно Божествено учреждение, в което всяка една душа е пратена да се учи. Че прави грешки, това е в реда на нещата. В Божествения живот грешките нищо не струват. В процеса на учението човек ще прави грешки и ще ги изправя и по такъв начин ще добие знание. Но знанието е на степени и непреривно и последователно се добива от човека.
към текста >>

58. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но за утрешния ден, за новата култура, която се ражда в недрата на старата, се изисква един нов начин за мислене и живеене, една нова философия, която да ни посочи пътищата и методите, по които да градим новите форми и отношения, а не да се занимаваме с поправянето на старите, които носят в себе си грешките на хиляди поколения.
Ако човек няма сърце, той не може да влезе в положението на другите. И понеже днес сърцето на хората е в плен на тъмните сили, затова злото се шири в човешкия живот. Цялото зло в съвременния живот е в това, че хората не си влизат в положението едни на други. Всички са повече, отколкото трябва заети със своята личност и нейните егоистични стремежи и не държат сметка за другите. Това е признак, че нашата култура е остаряла, преживява последните си старчески години. Но за утрешния ден, за новата култура, която се ражда в недрата на старата, се изисква един нов начин за мислене и живеене, една нова философия, която да ни посочи пътищата и методите, по които да градим новите форми и отношения, а не да се занимаваме с поправянето на старите, които носят в себе си грешките на хиляди поколения. Не се стремете да се освободите от вашите грешки и от вашите лоши мисли и желания, понеже не ги създадохте вие. Те са както когато минавате през някоя опустошена местност и цялата тази местност минава пред вашите очи. Това е само един факт, който трябва да констатирате. Като дойдете до друга местност, ще имате други картини, други представи. През живота ви могат да минат много и най-разнообразни мисли и желания.
към текста >>

59. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние не искаме от вас жертва, която да ви накара да напуснете обикновения начин на живеене, както сте свикнали.
Дали временните обстоятелства са успели малко да изменят естественото развитие не нещата? Пълната с надежди усмивка на вярващия оптимист е най-силната броня против страданията. Прочие. усмихвай им се! Мислете за факта, че в същия ден и час, неделя, 4 до 5 часа сутринта, има хора. подобно мислещи, които по примера на радиото, напрягат своите сили да тласнат към по-благородни вибрации човешката психика, за по-голяма любов между хората, за по дълбока мъдрост, за по-добра наредба на света, според законите но вечната и абсолютна истина в живота. Ние не искаме от вас жертва, която да ви накара да напуснете обикновения начин на живеене, както сте свикнали. Но аз зная, че вие сте наблюдавали свръхчовешката сила на десетица души на пристанището, когато дигат некоя тежка релса: „Едно, две, три! “ Всички ръце едновременно напъват своите мускули и твърде тежката релса веднага се дига, като че ли играчка е. Ето защо, всека неделя от 4 до 5 часа сутринта, вие, вярващите в психичните мускули, застанете в хармония с висшите духовни сили на Природата, напрегнете духовните си мускули и помислете: Защо толкова много страдания и толкова малко радост? Защо толкова много мизерия, при изобилието давано щедро от Природете? Защо такива недоразумения между братя, между сестри, когато ние имам път на светлина и щастие, ясно начертан от Великите Учители на живота?
към текста >>

60. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За да може общество и народ да се изправят и да намерят истинския път към правилен и природосъобразен живот, трябва тия, които говорят за будно съзнание и кове реформация, основно преобразование начина на живеене, мислене и действане, да заживеят в него и да служат за модел на обществото.
И в случая, не е ли многократно виновен оня, който вижда, а не изправя грешката? Христос за такива казва: „Ако не знаехте, грях не бихте имали“. Днес виждаме, че тия хора, които не съзнават природните закони и не живеят според тях се израждат и носят бремето на тежкия живот, носят недъзите поколение след поколение, като постоянно се прибавя в плюс по един още товар, по един още недъг. И не стига че носи лошите последствия този, който води лош, непорядъчен и порочен живот, но той завещава лошите последствия на цялото поколение след него. Със своя лош живот той внася бацила на проказата в обществото, което сега и за напред ще носи последствията на неразумния му живот. За да може общество и народ да се изправят и да намерят истинския път към правилен и природосъобразен живот, трябва тия, които говорят за будно съзнание и кове реформация, основно преобразование начина на живеене, мислене и действане, да заживеят в него и да служат за модел на обществото. Как ще можем да реформираме живота, когато не сме реформирали себе си и когато всеки ден внасяме зараза и пускаме отровен бацил на опасна зараза чрез нашия некоректен живот? За да можем да преобразим живота, да му дадем нов образ, правилен и нормален, първом ние трябва себе си да преобразим, А това ще стане не от само себе си, нито друг ще го направи за нас, но с усилие и постоянство. За да можем да изкараме сламката от братовото си око, първом трябва да изкараме гредата от нашето. А това без себекултура не става. Без изправление на нашите собствени недъзи и погрешки, ние не можем да очакваме изправление и поправяне на обществото, и нашите околни.
към текста >>

Време е вече човек да прибегне към първичния живот, към разумния и нормален начин на живеене, за да придобие образа и подобието на своя Творец.
Как ще можем да реформираме живота, когато не сме реформирали себе си и когато всеки ден внасяме зараза и пускаме отровен бацил на опасна зараза чрез нашия некоректен живот? За да можем да преобразим живота, да му дадем нов образ, правилен и нормален, първом ние трябва себе си да преобразим, А това ще стане не от само себе си, нито друг ще го направи за нас, но с усилие и постоянство. За да можем да изкараме сламката от братовото си око, първом трябва да изкараме гредата от нашето. А това без себекултура не става. Без изправление на нашите собствени недъзи и погрешки, ние не можем да очакваме изправление и поправяне на обществото, и нашите околни. Време е вече човек да прибегне към първичния живот, към разумния и нормален начин на живеене, за да придобие образа и подобието на своя Творец. Защото сегашния човек, такъв, какъвто се проявява в настоящата епоха, по нищо не прилича на своя Творец. Далеч е неговия първообраз. По какво ще прилича на него? — По своите добри дела и обосновки към братята си ли? По пъклените изобретения всеки ден на задушливи газове с дългобойни оръдия ли?
към текста >>

Образа на Твореца е живеене в хармония с природните закони, в братски отношения с себеподобните и добри и разумни отношения с всички живи същества по лицето на земята.
По какво ще прилича на него? — По своите добри дела и обосновки към братята си ли? По пъклените изобретения всеки ден на задушливи газове с дългобойни оръдия ли? По лъстивия език, лъжа и измама ли? Не, това е образа на разрушителя, това е образа на открай време човекоубиеца. Образа на Твореца е живеене в хармония с природните закони, в братски отношения с себеподобните и добри и разумни отношения с всички живи същества по лицето на земята. Който носи образа и подобието на Великия Творец на живота, той му служи в дух на Истина и се отнася с дълбоко уважение към всички живи твари, към всичко съществуващо. Той не може да си представи даже никакво разрушение, прекъсване на живот, та камо ли „черво черво да поглъща“. Време е вече всички хора да се приближат към тоя образ, за да се отърсят от вековната проказа, дошла по причина на отклонението им от първообраза, дошла по причината, че са тръгнали подир илюзиите на живота. Да бъдем разумни и час по скоро до се отърсим от погрешките си и заживеем още сега в новия живот — напълно съгласен с природните закони, за де ни се възвърне наново първообраза. За тая цел ние ще срещнем невидимата помощ на нашите светли помощници отвъд физическата стена, които с внимание очакват пробуждането ни в новия велик и красив живот.
към текста >>

А живота ни дава все нови и нови опитности, които ни заставят да изменим досегашния си начин на живеене, и съобразявайки се с новите изисквания на живота, да създадем новите форми, в които живота да се прояви по-пълно.
Какво означаваше това? Аз не можех да разбера и останах в мълчание, ужасен, когато детето внезапно извика, като че ли отговаряйки на моята мисъл: „Те ви се покланят! “ Моето учудване при тези думи не беше по-голямо от друго едно учудване, което изпитвах тогава, защото разбрах, че само аз чувах нейния глас. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Науката и живота се намират в постоянен непрекъснат прогрес, и всеки ден се внася нещо ново в тях, което ни разкрива все нови и нови страници от великата книга на Битието. Науката всеки ден открива все нови и нови факти, които ни разкриват света в по друга светлина. А живота ни дава все нови и нови опитности, които ни заставят да изменим досегашния си начин на живеене, и съобразявайки се с новите изисквания на живота, да създадем новите форми, в които живота да се прояви по-пълно. Крайно време е вече да се ликвидира и в живота и в науката — от една страна с догматичния спиритуализъм, който учи човека само на сляпа вяра и суеверие, и е безпомощен да му даде методи и пътища да проникне и опита реалността на така наречения „отвъден“ свят, а от друга страна със схоластичния материализъм, който в самозаблуждението си мисли, че с познаването на няколко закони и факти, които са очевидни, е изчерпил целия живот, и осланяйки се върху това си „знание“, чертае планове и пътища, по които да върви живота. Това са отживели времето си схващания, които всеки ден се опровергават от фактите, които науката разкрива. и от опитностите, които живота ни дава. Затова те са отречени от всички, които живеят с днешния и утрешния ден. Тук, в този отдел, ще изнасяме ред факти, които всеки ден ни изнася науката, и опитности, които ни дава живота, за да може всеки читател да бъде ориентиран върху състоянието на науката и живота в наше време, и сам да си прави заключения и проверява нещата; а не да се самозаблуждава със суеверия и хипотези, които му се поднасят от онези, които живеят с миналото.
към текста >>

61. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За да се възпита човек, той трябва да спазва известни норми в живота за ядене, за работа, за начин на живеене.
Лошите състояния на човека не се дължат на неговата плът, а на неговата воля. Плътта е носителка на злото, но тя не го причинява. Обаче има моменти, когато съзнанието на човека се пробужда, и той става господар на своята плът и на своята воля. Понякога човек злоупотребява с своята свобода. Човек е подобен на онзи господар, който впряга хиляди работници на работа и злоупотребява с техния труд. За да се възпита човек, той трябва да спазва известни норми в живота за ядене, за работа, за начин на живеене. До като не се научи да изпълнява законите на плътта — какво може плътта да направи — човек не може да се възпита. Христос казва: „Духът е вечен, немощен, а плътта е немощна.“ — Щом плътта е немощна, вие трябва да имате предвид тази немощ и не може да разполагате с нея както искате, а ще се съобразите с нейните възможности. Като дойде немощта, вие трябва да й дадете отпуск, за да възстанови силите си. Духът е борческия активен принцип; но по някой път той не взема под внимание дали плът та може да издържи на тази борба. Затова ако искаме да бъдем разумни, трябва винаги да взимаме в съображение възможностите на плътта, защото тя е като едно дете, за което постоянно трябва да се грижим докато заякне.
към текста >>

Разстоянието на известна планета до слънцето, определя начина на живеене на тази планета.
когато хората се приближават по плът повече отколкото трябва, в тях настъпва ужасна реакция, която ги измъчва. За да не настъпва тези реакция между тях, те трябва да бъдат на известно разстояние един от друг. Когато се наруши онова естествено разстояние между хората, което природата е определила, раждат се противоречия и недоразумения. За да се хармонизират, хората не трябва да бъдат нито много близко, нито много далече един от други. Същия закон природата го е спазила и при отношенията между слънцата, и при отношенията на планетите към слънцето. Разстоянието на известна планета до слънцето, определя начина на живеене на тази планета. И когато казваме за някой, че е марсов, венерин или сатурнов тип, ние подразбираме известна мярка, отношение, според което определяме мястото на човека в живота, неговото отношение към слънцето. Когато изучим законите на тези естествени отношения — с това се занимава астрологията — ние ще можем да използваме електричеството и магнетизма на слънцето, които са носители на живота. Неорганизираните клетки на плътта постоянно се стремят — по силата на първичния импулс — да се организират. Като знаете това, никога не внасяйте лоши, отрицателни мисли в ума си. От внушенията на такива мисли, много от клетките на вашия организъм престават да работят.
към текста >>

62. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя ще даде един нов начин за възпитание, нов начин за образуване на обществата, нов начин за управление на света, нов начин за живеене на хората.
Старата религия е била полезна на човечеството в периода на неговото първо детство, из който човечеството е вече излязло, и трябва да постъпи в училището, да изучава великите закони на живота. Новата религия, това е великото училище, в което човечеството влиза, това е епохата на съзнателното самовъзпитание, когато във всеки човек се пробуди съзнанието да проучи великите закони на Битието и да ги спазва в живота си. А тези закони са разумни и са израз на великото вътрешно единство на всички живи същества. Следователно, новата религия няма да разединяла хората, но ще ги обединява. Тя ще осмисли всички неща в света. Тя ще даде един нов начин за възпитание, нов начин за образуване на обществата, нов начин за управление на света, нов начин за живеене на хората. Не мислете, че това може де стане изведнъж. Дълго време трябва да се разправя на човека как трябва да живее, за да почне да живее по новия начин. От гледището на новата религия, всичките ни нещастия и болести имат за задача да ни заставят да образуваме нови връзки, да на мерим онези наши приятели, които не познаваме. Новата религия ще ни научи на още много неща, за които ако почна да ви разправям, ще се съблазните, ще се увлечете в бъдещето. и ще за бравите настоящето, което е най-важното за вас сега, защото от него зависи бъдещето.
към текста >>

63. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Със старите идеи хората живеят всеки за себе си — и в резултат на този начин на живеене имаме днешния социален живот на човечеството — пълен с противоречия и абсурди.
Сега всички учени хора се стремят да намерят методи по кой начин именно да внесат новите форми, новите идеи в света, за да направят живота на хората малко по-добър. Но затова трябва да знаем, каква основа да турим на живота. Старите греди, старите форми, които до сега са служили на човечеството, са се изхабили вече, и вместо тях трябва да се турнат нови. Нещо ново трябва да се внесе, което да обнови целокупния живот на човека и човечеството. Нови идеи са необходими, които да бъдат като нови греди в строежа на новите форми, като нова храна, пълна с живот. Със старите идеи хората живеят всеки за себе си — и в резултат на този начин на живеене имаме днешния социален живот на човечеството — пълен с противоречия и абсурди. Новите идеи ще създадат и нови форми и отношения, коренно различни от сегашните. Новите идеи поставят като основа интересите на цялото, което включва интересите на частите. Новите идеи внасят едно доверие, солидарност и взаимопомощи между хората. Всички хора ще имат доверие помежду си, и никой няма да си позволява да лъже другите. Защото щом хората внесат лъжата в живота си, те са изложени на израждане.
към текста >>

64. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В миналото религиите са се стремили де дадат известни системи за живеене, по които като се живее, животинското се поставя под контрола на разумното начало, и човек се е избавял от много нещастия.
Съвременните психолози искат да обяснят анормалностите в живота на хората с животинските влияния а тях. Значи, в човека можем да разграничим три естества: Божествено, човешко и животинско, което често взема надмощие в него. Вследствие на това низше естество, в човека се раждат ред животински състояния, които говорят за атавизъм, на който човек се натъква, понеже е минал през животинското царство. Достатъчно с в известно състояние само да пожелаете нещо, за да се подигне цялото ваше животинско естество. Достатъчно е при това състояние човек да хвърли само един поглед някъде, за да се подигне цялото му животинско естество, и да произведе цола катастрофа в живота му. В миналото религиите са се стремили де дадат известни системи за живеене, по които като се живее, животинското се поставя под контрола на разумното начало, и човек се е избавял от много нещастия. А сега религията учи хората само да се молят, без да разбират смисъла но молитвата. За да има резултат молитвата. човек трябва да знае как да се моли. За да знае да се моли, човек преди това трябва да знае какво да мисли и как да мисли. Вие ще кажете, че човек трябва да вярва.
към текста >>

65. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За мен и светският и духовният живеят на една почва, разбиранията им и начина на живеене са еднакви само имената им са различни.
Това значи духовен човек в пълния смисъл на думата. Свобода навсякъде. Ако така разбира те духовният човек, има смисъл, но ако го разбирате, както съвременните хора го схващат, вие ще се спънете в пътя си. Духовният човек трябва де се отличава с една черта; той трябва да носи светлина поне за себе си. Сега аз искам временно поне да ви освободя от всички ограничения, да не мислите дали сте духовни или не сте духовни; дали сте естествени или не сте; дали сте светски или не сте. За мен и светският и духовният живеят на една почва, разбиранията им и начина на живеене са еднакви само имената им са различни. Значи, в български тези две думи не са така изразителни, че да няма двусмисленост. Обаче, всека дума, за да бъде разбрана и силна, трябва да има само едно значение. Вземете за пример думата любов, в български тя има четири-пет значения; така напр. имате любовта на младите, която всички сте опитали; после имате любовта на майката на бащата, на брата, на сестрата, на приятеля и пр. — това са все степени на любовта, които вие познавате, и всяка от тях си има качества.
към текста >>

66. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 196 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Новата епоха ще се отличава с ново разбиране на живота; с нов начин на живеене.
При сегашните модерни условия на света вярата, че победата поражда просперитет, се е показала лъжлива“ . . . Директорът на бюрото подчертава, че е невъзможно да се очаква едно здраво стопанско възстановяване до тогава, до когато има опасност от военни конфликти. Свикването на една международна стопанска конференция е наложително, като средство за разрешаване на разните политики, които тормозят сега мира, а без мир няма социален напредък. из в-к „Зора“ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ В зората на новата епоха (Разработка на Влад Пашов по неделната беседа „Ето младоженецът иде“, 8 март 1936 г.) Съвременното човечество се намира пред прага на една нова епоха, пред прага не пробуждането на ново съзнание, пред прага на нов живот, в който ще се даде разрешение на всички индивидуални и социални противоречия. Новата епоха ще се отличава с ново разбиране на живота; с нов начин на живеене. Тъй както са поставени да живеят съвременните хора — да работят от сутрин до вечер само за да си изкарат прехрана — това е робски живот. И всички хора днес търсят пътища, за да се излезе от това тежко положение. Религията се стреми по свой начин да намери разрешение на проблемите; държавата също така търси пътища за изход от това положение, философските и социални школи предлагат различни системи и методи за подобрение на положението, но при есе това работите не се оправят. Всички имат добри желания, но не е достатъчно само доброто желание, а е необходимо и основно познаване не човека и законите, които регулират неговия живот. Но за да се доберем до тези закони, трябва преди всичко да проучим основно развитието на органическия процес още от минералното царство, да минем през растителното и животинското царства, и най-после да проследим развитието и на човека в неговото многомилионно годишно развитие.
към текста >>

При сегашните условия, при които живеем, трябва едно правилно разбиране за живеене, за всички хора.
Така и ние, искаме ме искаме, ще се движим, ще прогресираме. Ние сме влезли в живота, даден ни е един импулс, и ние, искаме не искаме, ще се движим. И в процеса на това движение ние минаваме през различни фази и епохи. И понеже сега се намираме пред прага на една нова епоха, всички, които са готови, трябва да влязат в новата епоха, в новите условия на живота. А които не са готови, ще чакат друга нова епоха. При сегашните условия, при които живеем, трябва едно правилно разбиране за живеене, за всички хора. Необходимо е едно вътрешно разбиране, а не наложено отвън. Всеки човек има едно чувство, с което може да разбира правилно живота. Непример, четеш една книга, и ти казва нещо вътре в тебе, че не е хубава. Не можеш да го докажеш, но чувстваш го, че не е право. Някой човек постъпва по известен начин, и нещо вътре му казва, че не постъпва право.
към текста >>

67. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

живеене живота и порядъка на вселената.
Затова има много факти. Толстой споменава някъде, че след всяка болест, която е прекарвал, неговото съзнание се е все повече разширявало, раждали са се нови мисли и идеи в ума му. Немският поет и философ Гьоте след една тежка болест, която преживял в младини още, добива едно голямо вътрешно просветление, едно голямо вдъхновение, през което време му се разкриват много от тайните на света и живота и написва една от най-хубавите си работи — това е „Легендата за бялата лилия и зелената змия.“ Такава опитност на вътрешно просветление и на разширение на съзнанието е имал и канадския психиатър, Д-р Бенк, само че при други обстоятелства, в съвсем нормално състояние, движейки се една вечер късно по улиците, след един разговор с други учени върху въпроси от науката и живота. Ето какао говори д-р Бенк за космичното съзнание; „Космичното съзнание е третата форма на съзнанието, която толкова е по-висша от самосъзнанието, колкото самосъзнанието е по-висше от простото съзнание. Главната характеристика на космичното съзнание, както показва и самото му име, е съзнанието на космоса, т. е. живеене живота и порядъка на вселената. Заедно с космичното съзнание идва и интелектуално просветление, което вече само по себе си пренася съществото, кое го ги притежава, на нов план на Битието — прави от него почти същество от нов вид. Към това се присъединява и едно неописуемо възвишено чувство на радост и високо морално чувство. С тях идва и това, което може да бъде наречено чувство на безсмъртие, съзнание на вечния живот, на увереност в това, че той ще бъде, но съзнание за това, че той вече е. Д-р Бенк мисли, че рано или късно нашите потомци, като раса ще достигнат до космичното съзнание. Той намира, че тази крачка в еволюцията се извършва сега, защото хора, обладаващи космично съзнание, се появяват все по-често и ще преминем постепенно от самосъзнанието към космичното съзнание.
към текста >>

68. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако един ден човечеството доживее времето вегетарианството да стане всемирен начин на живеене, тогава какво трябва да се прави с бързо нарастващото число на тия животни, които се развъждат за месо?
Както металите, растенията и пр., така и човек стои във връзка с космичните сили. В древните окултни школи беше възможно от човешката физиономия да се прочетат влиянията на зодиакалните знакове, усилени или отслабени от планетите. Тогаз човешката физиономия беше важно средство за познаване на човека и на характера му; ученикът можеше във физиономията на болния, във формата но лицето, на носа, на цялото тяло, в нареждането на косата и пр. да познае под кое космично влияние се намираше човек, и тогаз да намери и лечебното средство. Въпроси и отговори 1. Въпрос. Ако един ден човечеството доживее времето вегетарианството да стане всемирен начин на живеене, тогава какво трябва да се прави с бързо нарастващото число на тия животни, които се развъждат за месо? В този случай не ще ли се влоши качеството на храната? Освен това тия животни трябва да се отглеждат, понеже са необходими за други произведения, които те дават: овцата — вълна и мляко, кравата и вола — мляко и работа. Б. А. Отговор. — Животните са форми на известни природни енергии. Зад този свят, който ние виждаме, съществува един невидим, много по съвършен, по обширен от видимия.
към текста >>

69. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

1936 г.,продължение от брой 165, край) Родените изново, имат нови разбирания за живота, имат нов начин за живеене.
Хвала ней! Ние заставаме пред нея с отворени сърца и казваме; „Да бъде пролет за човешкия дух!!! . . . Б. Словото на Учителя. Ако се родите изново (Неделна беседа – 29. III. 1936 г.,продължение от брой 165, край) Родените изново, имат нови разбирания за живота, имат нов начин за живеене. Христос е дошъл на земята, с единствената цел да отвори нов път, да даде едно ново разбиране на живота, и да покаже методите за приложение на новата философия на изновородените. Роденият от Бога разрешава всички мъчни въпроси. които се изпречват на пътя му. Но за да се родите изново, трябва да има някой да ви помага. Вие не може да се родите, ако Божия Дух, ако Бог не вземе участие в твоето раждане.
към текста >>

70. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На по-напредналите от нас души, сигурно нашия начин на живеене изглежда некрасив.
Отначало човек се чувства обзет от него, ала след време той го преодолява. Що се отнася до мене, аз отказвам да свиквам с неща, които са грозни и които ме отблъскват. Аз мисля, че една част от нашата работа, що имаме пред себе си, е— да се възбуди у другите незадоволство от грозящите условия, с които те са свикнали и които смятат за неизбежни. Има много люде, които винаги са мръсни, но са толкова свикнали с това, че навярно, съвсем се не сещат, че са нечисти. Безспорно, трябва да бъдем търпеливи спрямо нечисти хора, ала не бива никога да си позволяваме самите ние да бъдем такива, но — да се стараем да подбуждаме художественото чувство у нечистите, тъй че те да престанат да позволяват на нечистотата да има някакъв дял в техния живот. На по-напредналите от нас души, сигурно нашия начин на живеене изглежда некрасив. Те, обаче, са търпеливи и снизходителни спрямо нас. Те ни разбират и ни помагат. Така и ние трябва да се отнасяме към тези, които не са поставени като нас щастливо в света. Желала бих да бъде много ясно за всички, че моето разбиране за изкуството няма за цел да се изрази то само на физичната област чрез спектакли или други художествени творби. Това е много малка част от истинското изкуство, макар че то много допринася за развоя на художествения дух.
към текста >>

71. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но за да се създаде новото общество, хората преди всичко трябва да изменят своите мисли, чувства и постъпки, което ще доведе до изменение на техния начин на живеене и тогава ще се изменят и настоящите форми и отношения, Всички сегашни форми, всички сегашни убеждения са остарели.
Жената е едно пособие, един учебни в това училище. Мъжът е друго пособие, друг учебник. Децата са други пособия, други учебници. Един ден, когато човек свърши това училище, с тези учебници,той минава в по-високо училище. Само по този начин като се гледа на живота, ще могат да се разрешат всички противоречия и ще може да се създаде новото общество. Но за да се създаде новото общество, хората преди всичко трябва да изменят своите мисли, чувства и постъпки, което ще доведе до изменение на техния начин на живеене и тогава ще се изменят и настоящите форми и отношения, Всички сегашни форми, всички сегашни убеждения са остарели. А всяко старо нещо тръба да се измени. Както детето като порасне не може да остане с детските си дрехи, така също и съвременното човечество не може вече да живее със старите убеждения и отношения. Това е в реда на нещата. Това иска и Бог. Той не иска нещо, което е извън реда на нещата, но иска нещо трезво.
към текста >>

72. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сега ще ви приведа един пример за един млад момък, който се отчаял по нямане на пари, на средства за живеене.
Всички препятствия пред вас ще се дигнат, но затова се иска вяра, че всичко ще се превърне в добро, че всичко ще се оправи. Бог иде да оправи света, но Той ще го оправи не по нашему, а по своему. Днес всички висши същества съдействат на Бога в оправянето на света. И вие трябва да вземете участие в тази велика работа, като станете служители на Бога. И когато някой ваш брат закъса и се отчае от нещо, вие трябва да му се притечете на помощ, да му помогнете. Сега ще ви приведа един пример за един млад момък, който се отчаял по нямане на пари, на средства за живеене. В това време той обичал една мома. В отчаянието си, той решил да се самоубие. Като се научила момата за това, тя го извикала,и тихо пошепнала нещо на ухото му. Тя му пошепнала само една дума, и той се отказал от намерението си до се самоубива. Тя му казала: „Не се самоубивай.
към текста >>

73. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 215 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С голямата светлина и знание, които носеха, те събудиха човешката мисъл и внесоха новите идеи в живото, като дадоха и нови методи за приложение на тези идеи, като посочиха — на личността и обществото — новите начини за живеене.
А това в различни вариации повтарят повечето майки. М. (следва) За окултизма и окултната книжнина (продължение от бр. 182) V. Мястото на беседите на Учителя в окултната книжнина Третият клон на Братството, минавайки през Мала Азия идва в България, където създава мощното движение на богомилите — които имаха за мисия да изнесат методите за приложение на Божественото учение във всички области на живота. Със своята мощна и пламенно вдъхновена мисъл, те пробудиха тогавашния свят от онзи дълбок духовен сън, в който се намираше. С голямата светлина и знание, които носеха, те събудиха човешката мисъл и внесоха новите идеи в живото, като дадоха и нови методи за приложение на тези идеи, като посочиха — на личността и обществото — новите начини за живеене. Те посочиха Божествените принципи, върху които трябва да бъде изградено едно общество за да живее нормален живот и да се радват на щастие и благоденствие всички негови членове. Те дадоха и образци, и примери в това отношение, като покриха страната с братски задруги, в които основният закон е бил любовта, изразена във взаимопомощ и взаимно сътрудничество в най-широк мащаб. В задругата всеки е мислил и работил преди всичко за благото и интересите на задругата, като е знаел, че благоденствието на задругата е и негово благоденствие. И са цъфтели в стопанско и културно отношение братските задруги и са служели за пример на народа. Но този идеен живот предизвика реакцията на тогавашното духовенство, което нямаше нищо духовно и идейно в себе си, и което подтикна управниците да почнат да преследват богомилите.
към текста >>

74. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всички не могат да имат еднакви разбирания за живота и еднакъв начин не живеене.
По този начин новото не може да се намери. Сега аз като проповядвам, не искам да проповядвам това, което другите учат. Не искам да влизам в чужда територия. Аз съм човек на свободата. Всеки е свободен да има каквито иска вярвания и разбирания, но той трябва да остави свободни и другите. Всички не могат да имат еднакви разбирания за живота и еднакъв начин не живеене. Старата баба ще живее по един начин, а младата мома по друг начин. Ето как трябва да живее старата баба: тя трябва да свири много хубаво, да рисува много хубаво, да бъде красноречиво и после всичко каквото преви без пари да го прави. Освен това на нея бих препоръчал да носи вода на болни, на страдащи. Където се изискват добри работници все старите баби бих препоръчал. А на младата мома бих казал: ти не трябва да ходиш много, не трябва да се занимаваш с работи, които ще ти вземат ума.
към текста >>

75. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тази общо социална криза, която преживява съвременното човечество, е последствие на досегашния начин на живеене и разбиране на хората.
След това имаме криза в обществения живот — обществото като цяло преживява голяма криза — социална, културна и икономическа. Това е общата социална криза, която тормози днес всички народи. И най-после международните отношения показват, че имаме една общочовешка криза. Всичко това показва, че жизнените сили на онзи творчески импулс, който поради този порядък са изживени и е необходим нов импулс, който да даде нов потик, нови сили и средства, нови енергии, за осъществяване на новия порядък. Това е задачата на новото учение — да бъде проводник на новия импулс и за неговото реализиране в света. Тази общо социална криза, която преживява съвременното човечество, е последствие на досегашния начин на живеене и разбиране на хората. И онзи, който мисли да кърпи, да подържа по изкуствен начин старото във всяко отношение, напразно ще си изгуби времето и енергиите. Ново нещо трябва да замени всичко старо. Новият импулс няма за цел да кърпи всички стари форми на живота. Старото си е изпълнило своята задача, изиграло е своята роля и постепенно трябва да отстъпи на новото. Редом със старото, новият импулс изгражда новите форми на живота, новите отношения между хората — нови отношения на индивида — към самия себе си, към семейството, към обществото, към човечеството, и към Бога.
към текста >>

76. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бедността е скромно живеене.
Ето що казват хората на идеята: Бедните, които са се освободили от завистта, ще бъдат по-богати от най-богатите на земята. Почестите, които се отдават на богатството, са главния източник на злоупотребленията в икономическите отношения. Обществото винаги се отнася по-учтиво към някой богат разбойник, отколкото към бедния, честен човек. Днес хората не притежават парите, а парите притежават тях: човек трябва да си служи с тях, без да изпада в идолопоклонство, без да изгубва човешкото си достойнство. Бедността не трябва да се смесва с мизерията, с лишаването от необходимите за живот неща. Бедността е скромно живеене. Човек се счита за беден, когато се сравнява с ония, които имат повече от него. Както жаждата не може да се утоли със сол, така и щастието не се постига със завист. Хората са нещастни, понеже не знаят, че са щастливи, че са отрупани с блага и добрини. Любовта е много почитана, но малко се практикува. Трябва да обичаме и да знаем, че сме били обичани, преди да обичаме.
към текста >>

77. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Трябва коренно преобразование на мислите и чувствата, коренно преобразование на самия начин за живеене.
То ще стане като разтърсим малко нещо животното в себе си и го вържем, като му кажем, че ние не живеем за него, а то живее за нас . . . А ние живеем за великото в света за Бога и трябва да бъдем Негови проводници и носители на Неговите възвишени идеи и благородни чувства. Това е светлината, която трябва да носим ние в света. Това е светлината и помощта, от която се нуждаят хилядите и милиони братя, чийто живот се е вмирисал в техните затворени щерни. Трябва коренно преобразование на мислите и чувствата, коренно преобразование на самия начин за живеене. Ние трябва да бъдем умни и видим пътя, който природата ни посочва. А човек сляп трябва да е, за да не го види, и глух и без чувство — за да не го разбере. Кога пеят птичките, кога чучулигата в полето се вдига в захлас в небесната синевина и се изгубва там, а се чува само трепета не гласа й? — Сутрин, на ранина, преди изгрев на слънцето, в рани зори. Тогава въздуха е по-свеж, по-чист, по-ободрителен.
към текста >>

78. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той може, чрез разумно живеене, чувствително да продължи попрището си.
За тях не е необходимо да изнемогват от душевен глад. Ако страдат от такива недостатъци, виновни за това са тия, които би трябвало да полагат съвсем други грижи за тях. Трябва да се стори всичко, за да се възобнови ума, тялото и духа им чрез употребата главно на алкалната диета. „Човек може да живее дълги години. Чрез разумни грижи, той може да промени условията на своя живот, и коренно да повлияе на силите, които могат или да го подкрепят, или да го разстроят. Той може, чрез разумно живеене, чувствително да продължи попрището си. Всички умират преждевременно от болести или от немощ, поради по грешно хранене, следствието на което е отравяне на кръвта. Истината е, че човешкото тяло е снабдено със съвършен механизъм за неговото безкрайно добруване и дълголетие. „Истинското положение днес е следното: Повечето човеци полагат основите на своята смърт на средна възраст и по-рано, посредством погрешно, неуравновесено и неразумно хранене. А същевременно те се трудят да се борят срещу това разрушително положение с разни упоителни и възбудителни вещества и пития, както и с разни лекарства. Трябва да скъсаме с много лъжливи навици и обичаи.
към текста >>

79. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Значи, всички същества имат еднакви условия за живеене, но всяко живо същество се ползва от тия условия дотолкова, доколкото може да ги възприеме.
Бог ни е изпратил на земята и Той иска ние да учим, да живеем, да бъдем свободни и да се ползваме от всички блага на живота. Всички хора имат еднакви права. Не разбирайте това буквално. Под „еднакви права“ разбирам чиниите на всички да са пълни. В даден случай и мравята диша въздух, както и човекът, но тя диша толкова, колкото й е потребно. Значи, всички същества имат еднакви условия за живеене, но всяко живо същество се ползва от тия условия дотолкова, доколкото може да ги възприеме. Сега някой ще възразят, че злото съществува в света. Че съществува злото, ние не го отричаме, но то е привидно зло. Хората със своето невежество са станали проводници на злото. Някой мисли, че ако е богат, ще живее повече време на земята Не, като богат, именно, той по-скоро ще умре. Животът не седи в богатството, но в любовта, която човек има към Бога.
към текста >>

80. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава изчезват всички противоречия и безпокойства, съпътници на живеенето само за себе си.
Тя идва и първом облекчава душевното положение. Човек започва да се надява на това, което не се вижда, но човекът вярва и помощта идва. Винаги става така както вярваме. „Опитайте и вижте, че съм благ“, казва Господ. Когато веднъж опитаме любовта, виждаме, че от това желание за жертва нищо не сме изгуби ли и вярата ни се усилва Когато от любов към Общата, Висшата душа забравим себе си, тогава Бог се загрижва за нас. Тогава изчезват всички противоречия и безпокойства, съпътници на живеенето само за себе си. Което е вярно за отделния човек, вярно е и за група от хора, за семейство, за цяло съсловие. И повече хора, събрани на едно място, могат да си помогнат, обновят и подкрепят чрез любовта. Верни са пословиците: „Помогни си сам, за да ти помогне и Бог.“ „Бог дава, ала в кошара не вкарва“. Но ако хората искат само материални блага, а не помощта на Любовта, като душевна сила: кротост, търпение, смирение, доволство и благодарност; ако като езичниците искат земни блага да пият, пушат и се удоволстват, то с това надали ще станат доволни, но може да повредят и здравето си. Те ще се развратят и отдадени на завист и лукавство, повече ще се намразят.
към текста >>

81. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Причините на тая дегенерация се състоят в неговия начин на хранене и в начина на живеене — двата анормални.
КОЛОНА НА ЛЕКАРЯ Д-р Ив. Жеков - натурист ЩО Е БОЛЕСТ И ЩО Е ЗДРАВЕ Индивидуалният характер В човешката патология не съществува такова тежко, сложно и мъчно обновяване и възстановяване, както това на Нервната клетка, която е дегенерирала, още повече, когато тая дегенерация има за причина наследствения алкохолизъм, сифилис, туберкулоза и др„ както и нервното изтощение, причинено от полови злоупотребления и от латентни хронически интоксикации, причинени от злоупотребата с тютюна или от злоупотребата с лекарства и инжекции, а особено чрез живака, арсеника, серуми, ваксини и др. Индивидуалното състояние, което днес най-много се среща, е нервозното, електричното и хипердинамичното. А темперамента на нормалния тип ме трябва да е нито електричен, нито магнетичен, защото двете тия крайности са анормалност, a трябва да е електрично-магнетичен. Нервозния тип във всяко отношение е един анормален тип, клетъчно дегенериран. Причините на тая дегенерация се състоят в неговия начин на хранене и в начина на живеене — двата анормални. Токсините на месните храни,*) силните подправки, солта, възбудителните храни, като обикновеното кафе, алкохола, индустриалната захар и др., киселините и анормалните ферментации, причинени от една лоша система на хранене, въздействат само като огнища на антифизиологична реакция върху жлезите на вътрешната секреция и върху нервните клетки, които възбуждат, отравят. повреждат прогресивно и ги правят неспособни да извършват своите нормални функции. Нервозно-хипердинамичния темперамент представлява един тип, който е много активен, горещ, неблагоразумен, буен, — един акумулатор в пълно развитие на мощ, но „захранен“ изключително със съпротивителна сила. Той постоянно произвежда. И консумира едно изключително количество енергия и по този начин клони да разлага или да разслабва преждевременно своите органически и жизнени съпротиви и да скъси трайността на живота си.
към текста >>

82. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

След като констатират безспорното въздействие, което напредъкът на науката и техниката е упражнил върху материалното съществувание на хората — върху техния начин на живеене, върху строежа и обзавеждането на жилищата, подобрение на храната, възпитанието, образованието, те не могат да скрият факта, че всичко това е довело до един непредвиден резултат, който е точно обратен на очаквания: животът на хората не само не се е подобрил по същина, а напротив — дори се е влошил.
Щастието – Орион Астрология. (продължение от бр. 234) – Влад Пашов Из науката и живота. Лаковски и дълголетието Любовта – Т. Ч. БАЛАНСЪТ НА СЪВРЕМЕННАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ Мнозина учени, които изпитват сериозно безпокойство за бъдещето на човечеството, са се заели да направят един обективен баланс на съвременната цивилизация. След като констатират безспорното въздействие, което напредъкът на науката и техниката е упражнил върху материалното съществувание на хората — върху техния начин на живеене, върху строежа и обзавеждането на жилищата, подобрение на храната, възпитанието, образованието, те не могат да скрият факта, че всичко това е довело до един непредвиден резултат, който е точно обратен на очаквания: животът на хората не само не се е подобрил по същина, а напротив — дори се е влошил. На какво се дължи този странен на пръв поглед резултат, се питат те. И всичко ги принуждава да отговарят по един колкото кратък, толкова и категоричен начин: съвременната цивилизация е злополучна за човека, защото е създадена без да познава истинското му естество. Тя чисто и просто не съответства на неговия дух и не може да задоволи съществените нужди на неговата душа. Тя е годна, може би, за един изкуствен човешки механизъм, създаден в интелектуалните представи на човека, ала е абсолютно негодна за живия, същинския човек, който далеч не съвпада с интелектуалните схеми на съвременната материалистично ориентирана наука. Ясно е, следователно, че ако иска човек да си създаде един свят, който да отговаря на неговото естество, трябва да насочи погледа си към себе си, към своята душа.
към текста >>

83. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Прочетете някой ден нещо от Торо, или от Джан Бъро, или Стюарт Едуард Хуайт — едни от най-големите привърженици на живеенето всред природата.
Лекарите знаят отдавна, че масажът просто вкарва в кръвообращението много червени телца, които са се загнездили в разни места по корема и бездействат. Това е част от обяснението. Ето другата част. Надбъбречните жлези, както ни казва д-р Хауърд, изработват едно вещество, наречено епинефрин — твърде силен възбудител на червените кръвни телца. Масажът на корема поставя в движение епинефрина, който принуждава червените кръвни телца да приемат повече кислород — ако, разбира се, чрез правилно дишане вкарвате в белия дроб достатъчно кислород. Прочетете някой ден нещо от Торо, или от Джан Бъро, или Стюарт Едуард Хуайт — едни от най-големите привърженици на живеенето всред природата. После, докато още сте под силното впечатление на техния оптимизъм, на радостното чувство, което лъха от тях, вземете някоя книга от някой модерен писател, който вярва, че, за дадеш истинска картина на живота, трябва да си реалист, — да пишеш за убийства, пиянство и проституция. Каква разлика! А на какво се дължи тази разлика? Читателят ще ви каже, че това е тъй, защото реалистът мисли дълбоко, а оптимистът повърхностно. В същност, разликата не е в мозъка на двамата, а в техните дробове.
към текста >>

84. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Обаче, колкото постиженията на науката се увеличават, животът става все по-груб, по-сложен и по-труден за живеене.
Някои считаха това за скандал. Имаше ли, наистина, авторът на тази статия основателна причина да излиза с едно такова громко заглавие? Не много отдавна, когато хората, изжаднели за сигурно познание относно своето бъдеще, и не намирайки в религиозната вяра нещо друго, освен недоказани твърдения, се обърнаха към науката и възложиха ней вярата, която по-рано имаха в религията, те мислеха, че науката ще им бъде сигурен водач в живота и ще им даде положително знание за тяхното бъдеще. Науката, обаче, чисто и просто се отказа да се занимава с голямата проблема: науката, в лицето на нейните официални представители, дезертира от поста, който й беше възложен — да дири истината, без да се спира пред никакви граници. Хората мислеха, че науката, чрез нейните приложения, ще направи живота по приятен, по-удобен, по-разумен. Обаче, колкото постиженията на науката се увеличават, животът става все по-груб, по-сложен и по-труден за живеене. И чашата беше препълнена в деня когато науката, сляпо влюбена в себе си и в своите успехи, започна да играе ролята на непогрешим съдия, отхвърляйки всичко и всички, които не се кълняха в нейно име. И, увлечена по този фалшив път, тя дойде до положението да извърши истински престъпления спрямо човечеството и спрямо истината. Обикновено се мисли, че предразсъдъците и суеверията са достояние само на народа, на тъй наречената проста маса. Но ние твърдим, че има и научни предразсъдъци, че има и официално възприети суеверия, които карат корифеите на науката да извръщат лицето си и да повдигат рамене пред грамадата факти, които противоречат на техните възгледи. За тях като че ли не съществува друг изход, друго поведение — освен да отрекат или да откажат да се занимават с това, което било „вън от границите на науката“ .
към текста >>

85. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ще донесе на човечеството нова система за възпитание на младото поколение, нов начин за писане, нов начин за живеене.
Нов свят се гради сега. Нови хора — нови майки и бащи, нови учители и проповедници, нови управници са нужни сега. Всички насилия и беззакония, които сега се вършат, трябва да изчезнат, да се заменят с нов ред и порядък. Невидимият свят не може вече да търпи престъпленията и беззаконията на хората. И тъй, пророкът, когото хората очакват. ще донесе на човечеството нова система за възпитание на младото поколение, нов начин за писане, нов начин за живеене. Нови хора ще дойдат в света, за да приложат идеите на новия пророк. Отде ще дойде този пророк? Отгоре, отдето Бог го е изпратил. Той ще бъде между всички хора, без да принадлежи на някоя нация. Христос дойде между евреите, но евреин ли беше?
към текста >>

86. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 282 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като говоря за живеене, аз разбирам един светъл, съзнателен живот, дето човек да е радостен в своите мисли, радостен в своите чувства и радостен в своите постъпки.
Срещне ли некое слабо същество, което се е обезсърчило, Бог мине край него и му казва: Всичко ще се оправи. Вие сте още в любовта, в която хората умират. Но има една любов, в която хората не умират. Има едно друго неумиране. Защото и ония, които живеят в ада, също не умират, но се мъчат. Като говоря за живеене, аз разбирам един светъл, съзнателен живот, дето човек да е радостен в своите мисли, радостен в своите чувства и радостен в своите постъпки. За разумните хора това е възможно. Ние имаме образци в света. Вие седите някой път и сте недоволни от носа си. Че в 10 години вие можете да поправите носа си и да имате какъвто нос искате. В 10 години вие можете да поправите веждите си, ушите си, устата си, мозъка си, тялото си, да създадете от себе си какъвто човек искате.
към текста >>

87. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Смисълът на живота е в хармоничното живеене и взаимно сътрудничество, а не в заграбването, узурпирането.
Днес света е пред голямо изпитание, вследствие на ония семена, посети в миналото и днес жънат плода им. Тия семена трябва да се изхвърлят и заменят със съвсем нови, които утре ще дадат такива плодове, от които да се ползват еднакво всички безразлично, на които да се радват и който сее, и който жъне. Жалка и безрезултатна ще бъде досегашната опитност, ако се посеят пак старите семена. Тогава те неминуемо ще породят нови конфликти, нови и по-страшни безредици. Новото, бъдещото човечество трябва да устрои своя живот — вътрешен и външен — на съвсем нова основа, а именно: Да се приложи еднакво към всички абсолютната Правда, Божествената справедливост, и да се постави в основата на отношенията — между люде и народи — закона на великата Божия Любов. Смисълът на живота е в хармоничното живеене и взаимно сътрудничество, а не в заграбването, узурпирането. И ако бъдещия мир между народите се постави на старата основа — да има онеправдани и онеправдаващи, подтиснати и потискащи, ще мине пак известен период време и ще се яви нов конфликт. За да се избегне това, налага се създаването на нови отношения между всички — истински братски отношения, почиващия на здравата основа на Любовта, Братството и Справедливостта. ____________________________ Над хората и народите, над техния живот и отношения, над техните разбирания за право, за морал и справедливост, най-после, над техните човешки сили, колкото и големи да са те, стои една неизмеримо по-голяма Сила, бди едно всевиждащо Око и направлява събитията и нещата един непонятен за човека Разум. Всичко човешко е подчинено и подлежи на корекция от тази непонятна Сила. Всички човешки дела, всички човешки помисли и желания са под наблюдението на това всевиждащо Око.
към текста >>

88. -

При селските трудни условия за живеене и действане, набожността се явява като естествено, необходимо.
При големи нещастия, като наводнение, градушки, епидемии по добитъка и пр., земеделския стопанин не унива и не изпада в крайно отчаяние, а се помирява философски с бедствието, като казва: „Бог дал — Бог взел.“ Тази стоическа мъдрост се корени дълбоко в набожната душа на нашия селски обитател. Но той пак се надява, твърдо вярва, че всека беда, която му нанася големи икономически пакости, е преходна и че тя рано или късно ще бъде поправена — „за всека болка има и билка“ — това е то лечителната мощ на надеждата и вярата в Провидението, безпрекословно почитано. Религиозните чувства у селското население са внедрени още от най-ранно детинство у него от родителите, особено от майката на челядта. Тя е тълкувателката на интимните божествени нагони на поколенията. Като хранителка и пазителка на рода, майката е схващала най-добре своята роля като верска наставница и напътственица, и никога не е пренебрегвала тази своя отговорна и благородна роля. При селските трудни условия за живеене и действане, набожността се явява като естествено, необходимо. тясно свързано с живота явление, като най-главна опора в злощастия и бедствия. Вярата е опазила и нашия народ през робството. Културата, която днес нашироко се разнася в градове и села у нас, наистина е увредила значително набожността на народа; безбожниците, обаче, не намират благоприятна почва в селските среди, за своите проповеди, както между някои из градското население. Ето поради тия причини, нашият селски и градски народ трябва да пази своята набожност, своята религия, като зеницата на окото си. Д. Данаилов ПРЕРАЖДАНЕТО Вродените склонности на децата Не сме ли се никога учудвали, гледайки колко много се различават децата помежду си умствено н нравствено?
към текста >>

89. -

— Заместване на една култура с друга, променяне начина на живеене, възникване на нови идеи и пробиване път между старите.
Пламен МОЩНО СРЕДСТВО Дохождат моменти, когато тихата повърхност на морето се раздвижва, когато в пустинята се вдигат цели облаци от пясък, и в атмосферата се изменя покоя в силно движение. Такива явления се срещат и в земните пластове. Тази непоследователности на старото положение се казва катаклизъм в природата. В развоя на човешкото общество не са изключени подобни човешки катаклизми. Що е катаклизъм в човешкото общество? — Заместване на една култура с друга, променяне начина на живеене, възникване на нови идеи и пробиване път между старите. Безшумно ли се появиха културите на Египет и Вавилон. на Халдея и Асирия, на Гърция и Рим? И как свършиха те? Безшумно ли се появи Христовото учение и как се посрещна от съвременниците му? От изучаването на историята на човешките общества, можем да заключим, че при появяването на учението за ново разбиране на живота, идеи за нов начин на живеене, се появяват борби между новата идея, новото учение със старата форма на живот.
към текста >>

От изучаването на историята на човешките общества, можем да заключим, че при появяването на учението за ново разбиране на живота, идеи за нов начин на живеене, се появяват борби между новата идея, новото учение със старата форма на живот.
— Заместване на една култура с друга, променяне начина на живеене, възникване на нови идеи и пробиване път между старите. Безшумно ли се появиха културите на Египет и Вавилон. на Халдея и Асирия, на Гърция и Рим? И как свършиха те? Безшумно ли се появи Христовото учение и как се посрещна от съвременниците му? От изучаването на историята на човешките общества, можем да заключим, че при появяването на учението за ново разбиране на живота, идеи за нов начин на живеене, се появяват борби между новата идея, новото учение със старата форма на живот. Животът си има своя вътрешна страна и при всичките противоречия трябва да се разбере неговата дълбочина. Ако запитаме биолога: — защо поникващото семе пропуква земята и при излизането си, отхвърля пръстта, която се намира над върха му? — „за да излезе над почвата и продължи своя живот“ — би ни отговорил той. Този процес на поникващото семе е усилие на нова форма на живот. Природните закони са в сила и при човешките общества.
към текста >>

90. -

Ето радост чрез разумно живеене!
човек да използва ранните сутринните и предобедни часове. Така човек сам ще опита на практика истинността на горното твърдение. Човек трябва да действа, да прави опити. Така само той ще се добере до истинския път и разумен живот! Като върви по пътя на живите природни закони, човек ще бъде винаги силен, бодър, здрав. Ето радост чрез разумно живеене! Чрез неразумно живеене радост и живот не иде. Радостта в живота иде само по пътя на разумното живеене и робота, само когато човек намери смисъла в живота. А то ще дойде щом познае живите природни закони и ги съблюдава. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Отвали камъка (из неделната беседа „Отвали камъка“ – 14. XII. 1941 г.) Всеки човек си има по една мъчнотия в живота.
към текста >>

Чрез неразумно живеене радост и живот не иде.
Така човек сам ще опита на практика истинността на горното твърдение. Човек трябва да действа, да прави опити. Така само той ще се добере до истинския път и разумен живот! Като върви по пътя на живите природни закони, човек ще бъде винаги силен, бодър, здрав. Ето радост чрез разумно живеене! Чрез неразумно живеене радост и живот не иде. Радостта в живота иде само по пътя на разумното живеене и робота, само когато човек намери смисъла в живота. А то ще дойде щом познае живите природни закони и ги съблюдава. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Отвали камъка (из неделната беседа „Отвали камъка“ – 14. XII. 1941 г.) Всеки човек си има по една мъчнотия в живота. По някой път се пита как ще я преодолее.
към текста >>

Радостта в живота иде само по пътя на разумното живеене и робота, само когато човек намери смисъла в живота.
Човек трябва да действа, да прави опити. Така само той ще се добере до истинския път и разумен живот! Като върви по пътя на живите природни закони, човек ще бъде винаги силен, бодър, здрав. Ето радост чрез разумно живеене! Чрез неразумно живеене радост и живот не иде. Радостта в живота иде само по пътя на разумното живеене и робота, само когато човек намери смисъла в живота. А то ще дойде щом познае живите природни закони и ги съблюдава. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Отвали камъка (из неделната беседа „Отвали камъка“ – 14. XII. 1941 г.) Всеки човек си има по една мъчнотия в живота. По някой път се пита как ще я преодолее. По три начина могат да се преодолеят мъчнотиите.
към текста >>

91. -

Измени чувствата си, измени постъпките си, измени начина на досегашното си живеене и ще се оправи всичко.
Никой не трябва да бъде небрежен към мислите, чувствата и постъпките си. Мислите са слънчевата светлина в нашия душевен живот. Чувствата са топлината, а постъпките — плода. Болен ли си, измени мисълта си! Не успяваш ли в нещо, измени мисълта си! Измени чувствата си, измени постъпките си, измени начина на досегашното си живеене и ще се оправи всичко. ЛЕДОВЕТЕ СЕ ТОПЯТ Страшния вихър на събитията внесе тревога и хаос в много ведри умове и благородни сърца, разколеба много съвести. Смутено те се питат: — Какъв ще бъде края на всичко това? Дали ще се приключи най-сетне кървавия цикъл на човешката история, за да се отвори една нова, светла страница? Дали най-сетне човечеството ще напусне омагьосания кръг на насилието и егоизма, за да поеме своята еволюция по една отворена безкрайна спирала, където винаги ще му се предлагат сочните плодове на висша Правда, Любов и взаимопомощ? — може би — отговарят те всред мрака на своето съмнение.
към текста >>

92. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато поставяш в действие тялото или духът против наклонността им, когато принуждаваш мускулите си към пресилено действие, когато докарваш духа или тялото до крайния предел на изтощението, незнаеш колко си безсилен, преди да стигнеш до края, както мнозина са принудени да правят това чрез неестествения начин на живеене и произволните изисквания на „работата“, тогава ти препятствуваш на тази лечебна и възобновителна сила да проникне напълно в тялото ти.
Милиони и милиони тона невидима материя през един ясен ден в продължение на час се издигат над главите ни, за да паднат на другия ден във видима форма като дъжд или сняг, и след няколко часа пак да се погълната и да стаи ата невидими. Индиецът нарича февруари и март „слабите месеци“, защото, като много по-добър наблюдател на природата от нас, той съглежда в животното и човека тенденцията към бавност и леност, която тенденция преобладава винаги, когато тази сила подмладява, прониква и подновява органическото тяло. Най-съвършените кристали от един минерален елемента произлизат от оня разтвор, който е в най-спокойно състояние. Твоето тяло през пролетта се подчинява на същите закони и неговите елементи наново се кристализират. За да използваш най-пълно лечебната и възобновителна сила на пролетта, ти трябва да почиваш, когато почувствували нужда от почивка, било то посред бял ден или посред нощ. Когато поставяш в действие тялото или духът против наклонността им, когато принуждаваш мускулите си към пресилено действие, когато докарваш духа или тялото до крайния предел на изтощението, незнаеш колко си безсилен, преди да стигнеш до края, както мнозина са принудени да правят това чрез неестествения начин на живеене и произволните изисквания на „работата“, тогава ти препятствуваш на тази лечебна и възобновителна сила да проникне напълно в тялото ти. Ти препятствуваш на новия елемента, който подновява стъблото и кара пъпките да набъбват, да се смеси с твоето тяло. Ти запазваш стария елемента, който трябваше да отърсиш, както дъбовете отърсват мъртвите си изсъхнали листа, преди да се измине зимата; ти носиш тогава в себе си този мъртъв елемента, една „мъртва тежест“, вместо новия съживителен елемента. Това е то, което покрай другите причини навежда раменете, избледнява косите и набраздява лицето с бръчки. Упадъкът на физическото тяло, който ние наричаме „старост“, произтича изключително от невярването и незнанието на човека, че той е в състояние да си създаде сам условията за получаване на постоянен приток от сили, който би обичал негова дух с все нова и нова материя. Само мускулна сила и непрестанна телесна дейност не са винаги признак на пълно здраве.
към текста >>

93. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Те биват винаги компаньони и жадни за добро живеене.
5) чудесно илюстрира това устройство и формата на лицето, което го придружава. Хората с пълни тела и кръгли лица, каквито описахме, притежават характера, който отдадохме на жизнения темперамент: те са горещи, импулсивни, разговорчиви и често изменчиви. Обикновено те имат по-вече гъвкавост, отколкото здравина, по-вече усърдие, отколкото постоянство, по-вече блясък, отколкото дълбочина. Те много обичат физическото действие и не могат да понасят оставането на едно место, обаче, в същото време обичат удобствата и предпочитат само да играят на тежка работа. Те са учтиви, любезни и весели и по-малко разположени, отколкото преди-описаният клас, да станат жестоки или себелюбци. Те биват винаги компаньони и жадни за добро живеене. Техните апетити са най-големите им неприятели и ако те не успеят да постигнат до напреднала възраст, към която изглежда да са особено определени и надарени, това се дължи обикновено на техните слабости в некои отношения, които разрушават здравето и живота им. Нашите портрети на велики хора не ни дават примери на такива, които са принадлежали строго на тая класа, на която некои от елементите за величие, очевидно, не са дадени; но много велики хора са били по-вече или по-малко близо до нея, като са имали лица пълни и кръгли, като на типичната й форма, обаче, на челото им е толкова издигнато и широко, че видоизменява решително общия вид, както ясно се вижда на портрета на оригиналния Жан Пол Рихтер (фиг. 7), и което показва, че в тия случаи е имало превъзходство па умствените качества над жизнената система. Петър Велики, Наполеон и нашият генерал Георг X. Томас са също бележити примери на умствено-жизнен темперамент.
към текста >>

94. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Прочее, смъртта на едно лице дохожда не от отпадане на самата първоначална жизнена сила, а от онези външни пречки, които минават от материалната окръжаваща го среда и от несъвършения начин на живеене .
Г-н Carrington отдава загубата на жизнеността не на дефективното качество на жизнената сила, а на намаляващото й се количество. Повреденото тяло не може да абсорбира изискуемото количество жизненост, и по този начин физическата слабост и още по-положително телесните болки се настаняват в него. Той цитира одобрително от книгата на С. A. Stephens, Living Matter ist Psychic Growth and Decline in Animal Organisms („Живата материя: нейното психическо растене и отпадане в животинските организми“), следното: „Животът никога не се намалява качествено, а само количествено . . . Прочее, смъртта на едно лице дохожда не от отпадане на самата първоначална жизнена сила, а от онези външни пречки, които минават от материалната окръжаваща го среда и от несъвършения начин на живеене . . . Една клетка остарява, защото има малко биоген в нея. а не защото биогенът е станал съществено слаб“. Разбира се, тази теория е изцяло на страната на духовния човек. Авторът сравнява получаването на жизнената сила от тялото с концентрирането на слънчевите лъчи от едно горящо стъкло.
към текста >>

Нашият автор приема възгледа, че няма естествена смърт, и дава един типичен случай, при който, като резултат от многогодишно живеене, противно на природните закони, в по-голяма или по-малка степен жизнеността отслабнала, силите отмалели и химическият състав на тялото се изменил, а клетките постепенно се задръстили от зле асимилирания хранителен материал.
Теорията на Carrington за живота е, че от физическата му страна той е един вид вибрация. Той счита, че проява на живот е възможна само там, където става трептение при известна бързина. Ако бързината се увеличи или намали чувствително, над или под дадена норма, животът става невъзможен. В първия случай ще имаме изнурение, намаляване на кръвта и физическо изтощение, а във втория анормални страсти и вълнения, трескаво и възбудено състояние и пр. пр. Необходимо е тогаз да има известна хармония между скоростта на вибрацията на жизнената сила и физическия организъм, чрез който тази сила функционира. Нашият автор приема възгледа, че няма естествена смърт, и дава един типичен случай, при който, като резултат от многогодишно живеене, противно на природните закони, в по-голяма или по-малка степен жизнеността отслабнала, силите отмалели и химическият състав на тялото се изменил, а клетките постепенно се задръстили от зле асимилирания хранителен материал. Той още поддържа, че такъв процес на задръстване става повече или по-малко всеки ден, и при нормален начин на живеене, додето дойде едно време, когато животът не може по-нататък да тури в движение жизнения механизъм. С други думи, тялото достига едно състояние, в което трансмисията през него на жизнената сила е невъзможна. В действителност, последва едно болезнено състояние на нервната система, причинено от отровния материал, абсорбиран от кръвта. Carrington не бележи, че животът може да се продължи неопределено, но той положително доказва, че обикновената продължителност на живота не е повече от половината на продължителността, през която трябва да трае. Теорията е напреднала още в туй направление, като казва, че старостта (и побеляването на косата) се дължи на бактериите, и ако можете да си набавяте храни, които да унищожат бактериите, старостта може да се забави неопределено време.
към текста >>

Той още поддържа, че такъв процес на задръстване става повече или по-малко всеки ден, и при нормален начин на живеене, додето дойде едно време, когато животът не може по-нататък да тури в движение жизнения механизъм.
Той счита, че проява на живот е възможна само там, където става трептение при известна бързина. Ако бързината се увеличи или намали чувствително, над или под дадена норма, животът става невъзможен. В първия случай ще имаме изнурение, намаляване на кръвта и физическо изтощение, а във втория анормални страсти и вълнения, трескаво и възбудено състояние и пр. пр. Необходимо е тогаз да има известна хармония между скоростта на вибрацията на жизнената сила и физическия организъм, чрез който тази сила функционира. Нашият автор приема възгледа, че няма естествена смърт, и дава един типичен случай, при който, като резултат от многогодишно живеене, противно на природните закони, в по-голяма или по-малка степен жизнеността отслабнала, силите отмалели и химическият състав на тялото се изменил, а клетките постепенно се задръстили от зле асимилирания хранителен материал. Той още поддържа, че такъв процес на задръстване става повече или по-малко всеки ден, и при нормален начин на живеене, додето дойде едно време, когато животът не може по-нататък да тури в движение жизнения механизъм. С други думи, тялото достига едно състояние, в което трансмисията през него на жизнената сила е невъзможна. В действителност, последва едно болезнено състояние на нервната система, причинено от отровния материал, абсорбиран от кръвта. Carrington не бележи, че животът може да се продължи неопределено, но той положително доказва, че обикновената продължителност на живота не е повече от половината на продължителността, през която трябва да трае. Теорията е напреднала още в туй направление, като казва, че старостта (и побеляването на косата) се дължи на бактериите, и ако можете да си набавяте храни, които да унищожат бактериите, старостта може да се забави неопределено време. Но намерено е на практика, че бактериите не са вредителни, докато тялото е здраво и най-разумният метод изглежда да е следния: да се избягва набавянето на храна, от която бактериите могат да се развъждат.
към текста >>

95. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Сега ти си идеалист, искаш да живееш за правда, за идеалното, но чуваш ли, как възрастните ти казват, че се лъжеш, как те ти казват, че живеенето за правдата е глупаво и смешно и че най-добре е човек да живее само за себе си?
И именно това трябва да се използва от възпитателя. Това е младежкия идеалистически период. Всеки младеж почти минава през такъв период. Това е периодът, когато вътрешният глас по-ясно от всякога говори. Чел съм един позив от Толстой към младежта, в който й казва приблизително следното: „остани винаги такъв, какъвто си сега. Сега ти си идеалист, искаш да живееш за правда, за идеалното, но чуваш ли, как възрастните ти казват, че се лъжеш, как те ти казват, че живеенето за правдата е глупаво и смешно и че най-добре е човек да живее само за себе си? Не ги слушай! Именно сегашният твой живот е истинският. Именно сега ти проявяваш себе си. А онези, които по-рано са живели за идеал и после са убили този вътрешен глас и са почнали да живеят за егоистични, ограничени, дребнави цели, те са изневерили на сами себе си, те са изневерили на този вътрешен глас, който е гласът на тяхното истинско „аз“. Ти сега си на прав път.
към текста >>

Това, което за другите е лукс и добро живеене, у тях се замества със съзерцание и спокойствие.
Всички тези качества се усилват повече, ако пръстите са ъглести. Съвсем друга картина представлява онзи тип, който се състои от едно смешение от елементарна и психическа ръка. Притежателите на такива ръце имат богати душевни дарби, но в материалните си интереси са безпомощни като деца. Те са скромни и щастливи, ако са пощадени от всичко, което има връзка с търговия и индустрия. Те се удивяват на Създателя в Неговите възвишени дела, радват се на високите дарби на природата, въодушевяват се от поезията на старите творения. Това, което за другите е лукс и добро живеене, у тях се замества със съзерцание и спокойствие. Друга смес от два различни типа виждаме във фигура 60. Това е ръката на холеричния човек Фигура 61 ни представлява ръката на човек индолентен, нищо не казващ, със съвсем неизразени наклонности и инстинкти. Би ни завело много далеко, ако бихме поискали да разглеждаме тук всичките възможни смесения на ръчни типове. Всеки, обаче, може лесно да си състави по-нататъшни комбинации и чрез упражнение да постигне сполучливи характеристики. До тук разгледаните типове важат, наистина, за всяка възраст и всеки пол, обаче не са безинтересни хирогномическите наблюдения и по-специално на детската, женската и мъжката ръка.
към текста >>

96. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Начинът на живеене на всяко същество зависи изключително от по-голямата или по-малката му близост към природата и от по-голямата или по-малка интензивна активност и пасивност, която е резултат на това сливане, когато пък самосъзнанието е пропорционално със същата активност.
Пасивността и активността в него се намират в еднакви пропорции. То се съдържа по-скоро във вътрешното, идеалното същество, дето конкретният живот се проявява външно, като количествено и материално, което се намира вътре в потенциално (скрито) състояние. Това второ човешко начало се колебае между активността и пасивността или като вътрешно и външно. В обективната си множественост то се рисува неясно: нито като нещо реално, пасивно и външно, нито като нещо вътрешно, интелектуално и активно, а като нещо, което се изменя, което се проявява отвътре навън, като активно, макар и пасивно, или нещо, което дава, макар и по природа да възприема. Следов., интуицията и познавателната способност не съвпадат точно в човешката душа, макар и да не са, от друга страна, и много разделени, за да не могат да се слеят в едно. Начинът на живеене на всяко същество зависи изключително от по-голямата или по-малката му близост към природата и от по-голямата или по-малка интензивна активност и пасивност, която е резултат на това сливане, когато пък самосъзнанието е пропорционално със същата активност. Така, колкото е по-активно дадено същество, толкова е по-висше и толкова повече може да разглежда всичката си вътрешна дълбочина. Руах, който със съставен от силите, основа на обективното, материално същество, се ползва още от свойството да се отличава от другите части, като самостоятелна личност: да разполага със самия себе си, да се проявява свободно и самоволно навън. Тая „душа“, която представлява седалище и орган на духа, показва, както казахме, и образа на целия човек. Както и Нефеш, тя се състои от три динамически елементи, които се намират помежду си в отношения, като конкретно, частно и главно или като материя, на която действа силата, самата сила и принципът, тъй че има сродство не само между конкретното в Руах, което представлява най-низшия и външен негов елемент (вж. четвъртият кръг на схемата), и главното в Нефеш, което е неговата висша сфера (вж.
към текста >>

Нека прочее, българите да съзнаят, че ако искат да подобрят живота си индивидуално и обществено, крайно време е да напуснат досегашните методи на образование и възпитание, а същевременно и сегашния начин на живеене, който изобилства с всички пороци, убийствени за.
Да предупредиш, следов. всяка болест на тялото си, това значи да не създаваш, или да избягваш всяка причина, от духовен характер, която би предизвикала болестта. А за да достигнеш до това развитие, че да станеш недосегаем за каквато и да е болест, това ще рече. да вървиш по пътя на посвещението, което е, единствено условие за духовно съвършенство. В тоя път трябва да вървят всички. Нека прочее, българите да съзнаят, че ако искат да подобрят живота си индивидуално и обществено, крайно време е да напуснат досегашните методи на образование и възпитание, а същевременно и сегашния начин на живеене, който изобилства с всички пороци, убийствени за. личното и народно добруване, и да тръгнат по пътя на духовното усъвършенстване чрез изучаване на всички горепосочени науки, непреподавани в нашите училища и чрез прилагане на знанията си добити от това изучване и живот. Списанието „Всемирна Летопис“ допринася съществено за тая цел. За това ние апелираме към вейки разумен българин да му даде своята морална и материална подкрепа по начин какъвто намери най-сгоден за себе си. ОТ РЕДАКЦИЯТА
към текста >>

97. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Към 1900 год., той изменил съвършено начина на живеенето си: престанал да пуши и да пие, станал благочестив и порядъчен и, надарен с голяма похватност и страшна самоувереност, той почнал в селото си дейност на един вид мирски проповедник.Тази промяна се приписва на влиянието на един млад калугер на име Милети Заборовски, който се ползвал между сибирските селяни с твърде голямо уважение.
На село, животът на младия Разпутин е бил редица от простъпки и престъпления. Много пъти селския съд е осъждал лошия нехранимайко да бъде бичуван, и присъдите са били изпълнявани. Обвинен в конекрадство той не бил осъден, понеже това дело било изоставено, без да се знае точно защо. Най-после, обвинен в изнасилване на една стара просякиня, на име Ликомидучка, и нейните две момичета (на 12 и 13 години), той бил оправдан, по липса на доказателства2). Измежду верните другари на „безпътника“ личали градинарят Варнава, който трябвало по-после да стане, благодарение покровителството на Гриша, епископ в Тоболск. Към 1900 год., той изменил съвършено начина на живеенето си: престанал да пуши и да пие, станал благочестив и порядъчен и, надарен с голяма похватност и страшна самоувереност, той почнал в селото си дейност на един вид мирски проповедник.Тази промяна се приписва на влиянието на един млад калугер на име Милети Заборовски, който се ползвал между сибирските селяни с твърде голямо уважение. Тоя калугер се е наел да обърне „безпътника“. Разпутин, чието занятие било пощальон, придружил един. ден младия калугер до Тюмен. Оттам той се Завърнал под силното впечатление от разговора, който имал по пътя с религиозния човек. Малко след това той решил да предприеме едно дълго пътуване из манастирите.
към текста >>

98. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„Този, който ми се покланя, пребъдва във всичките същества, и йоги живее в мене, какъвто и да е начинът на живеенето му“.
Върховното съединение се състои в екстатичното видение на Бога, видение на съединението на многото Азове в Едното Аз. Във Bhagavadgita, което е Св. Писание на Йога, четем: „Ето“, казва той, „Мояг Йога“. „Там Pandava видя цялата вселена, разделена на много части, стоящи заедно в тялото на Бога на Боговете“. Йога е също така и правило на живота на оня човек, който, като е осъществил до известна степен единството на многото в Едното, желае да го постигне. „Този, който ми се покланя, пребъдва във всичките същества, и йоги живее в мене, какъвто и да е начинът на живеенето му“. От това се вижда, че йоги не е необходимо да бъде монах или отшелник, той може да следва каквото и да било почетно занятие в света, но само да вижда Себето да пребъдва във всичките същества и всичките същества във Себето“. Този второстепенен йога се дели на три пътеки, които съответстват на трите главни типа човешка съзнателност: воля, знание и посвещение. Така намираме пътеката на пожертването — йогата на действието или волята; пътеката на разпознаването — йогата на знанието, и пътеката на отричането — изпъждане на желанието. И така, добре е писано: „три пътеки са намерени от мъдрите; човек може да върви в която и да е от тях, и като следва, може да постигне освобождението. Три са тези пътеки, и пак, в един смисъл, те са само една.
към текста >>

99. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

от себеотрицание и самопожертване, ще водят естествен, чист и свят живот (растителна храна, безалкохолни питиета, честност, мъдрост и доброта), ще бъдат здрави и дълголетни и с тоя свой начин на живеене, труд и работа за общо благо ще образуват от родината си едно огнище на висока култура, към което неудържимо ще гравитират всички околни народи.
Подробностите на това идеално и осъществимо управление у нас ще бъдат изложени в специална статия. Ако това стане по посочения от нас мирен, еволюционен път, съвременните политически партии, които, като хибридни и ефемерни творения на безидейни личности, са врагове на общественото развитие и благосъстояние, ще изчезнат безследно, защото са излишни. Тогава българският народ, толкова дълго терзан от едно користолю- брво и политиканствуваще духовенство и от разни други обществени паразити, ще си отдъхне спокойно, освободено от старите криви понятия и покварени нрави, и ще закрачи смело и решително в пътя на новата култура. Само по тоя начин ще може да се създаде Нова България. Тая държава-модел, каквато може и трябва да бъде България, ще достигне максимума на народно благоденствие, величие и слава, защото нейните жители, като напуснат своите душевни и физически пороци (себелюбието, себепоклонството, алчността, завистта, омразата, интригантството, лъжата, клеветата, кражбата, разврата, взаимната изтреба, месоядството, употребата на спиртни питиета, лукса и пр.), ще се вдъхновяват и ръководят само от взаимна любов и преданост,. от себеотрицание и самопожертване, ще водят естествен, чист и свят живот (растителна храна, безалкохолни питиета, честност, мъдрост и доброта), ще бъдат здрави и дълголетни и с тоя свой начин на живеене, труд и работа за общо благо ще образуват от родината си едно огнище на висока култура, към което неудържимо ще гравитират всички околни народи. Тогава и войните ще станат един печален анахронизъм. Нека българите първи дадат на света тоя образец на истинско обществено устройство и на съвършено държавно управление! _______________________________________ 1) .Конгреса на свещениците бе приветстван от Съюза на основните учители, чрез г. Д. Негенцов (широк социалист), който най-сърдечно предложи учителството и свещеничеството да тръгнат ръка за ръка за обща духовно-просветна дейност между народа. След 25-годишна раздяла, учителство и свещеничество наново си подават ръка за работа между народа“.
към текста >>

Обаче, въпреки толкова положен труд и енергия от тоя дух да вразуми семейството си, за „честно“ живеене, последното не взе акт от волята и откровенията му, защото големият му син подир няколко години почина, с доста голяма задгробна отговорност, а останалото му семейство, от жена, син, дъщеря и зет, сега са под отговорност пред светската власт и съд, за съучастие в убиването на две лица, в дома си, с користна цел. II.
След достатъчни обяснения с него и с други духове на познати теч сродници и съграждани, които се явиха, аз обещах от името на семейството му, че волята му ще бъде изпълнена, но за доказателство, и той повече да не ги безпокои. И действително, от нея вечер всичко се прекратило и това семейство мирясало вече от дотогавашните безпокойства. Обаче, те неизпълнили желанието на покойния си съпруг и баща, вследствие на което той се възмутил отново и точно след два месеци—26/1.1909 г. започнал изново да ги тревожи още по-сериозно. Тогава се принудиха да му устроят панихида, след което настъпи пак мир, между двете страни. Обаче, въпреки толкова положен труд и енергия от тоя дух да вразуми семейството си, за „честно“ живеене, последното не взе акт от волята и откровенията му, защото големият му син подир няколко години почина, с доста голяма задгробна отговорност, а останалото му семейство, от жена, син, дъщеря и зет, сега са под отговорност пред светската власт и съд, за съучастие в убиването на две лица, в дома си, с користна цел. II. Към 1909 година, почти тъждествени манифестации имаше в дома на покойния гражданин Сим. Пашунков. По задължение от семейството му, проверих чрез невидимите духовни приятели, кой се подвизава там и защо. Обясниха ми, че това било духът на същия покойник, който искал да се обясни със семейството си. По мое желание, доведоха ми го на обяснение, а той заяви, че искал да даде на наследниците си да разберат и почувстват неговото съществуване и присъствие и да им каже да живеят честно, защото за ненормалния живот имало отговорност в задгробния свят, чрез престояване в ада, временно или вечно. Той имал отговорност за 12 години, но син му, студент по правото, бил атеист и живеел съвършено без съзнание за отговорността, на която ще го изложи този му ненормален живот.
към текста >>

100. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Там, където слънчевият хълм е гладък и прорязан с линия, това показва липса на художествени идеи и на любов към забогатяване; а една бледа, тънка и плитка жизнена линия означава, че въпросната жена има слабо желание за живеене или, с други думи, „мързи я да живее“.
Ако пръстите са остри, то това показва наблюдателност без рефлексия. Гладки пръсти показват липса на ред, причинност и рефлексия, също и нехайство към интересите на материалния свят. Палмистрията ни учи, че ако при едно лениво лице главната линия е къса, това показва тъпа интелигентност. Има ли на мястото на юпитеровия хълм една равнина, то това показва слабо честолюбие; същото показва гладкия и малко развития венерин хълм. Яко марсовата равнина1) е добре оформена и марсовият хълм е много добре развит, то това е знак на отрицание, а пък един гладък и без бръчки меркуров Хълм показва още, че въпросната жена няма никакво влечение към науките. Там, където слънчевият хълм е гладък и прорязан с линия, това показва липса на художествени идеи и на любов към забогатяване; а една бледа, тънка и плитка жизнена линия означава, че въпросната жена има слабо желание за живеене или, с други думи, „мързи я да живее“. (Следва) ______________________________________________ 1) Тя е пространството между двата триъгълника. Еджворт Мурад Нещастникът (Разказ) Всеки знае, че Великият Владетел обичаше да се забавлява, като обикаля нощем улиците на Цариград тъй, както и в миналото Харун Алрашид обикаляше Багдат. Една лунна нощ, придружен от великия си везир, той мина по няколко от по-главните улици на града, без да види нещо особено. Най-после, когато минаваха край дюкяна на един въжар, султанът си спомни арабския разказ за въжаря Ходжа Хасан Алхабал и неговите двама приятели — Саад и Саади, чиито мнения бяха твърде различни за успеха на човека в живота в свръзка с неговия „късмет“. „Какво е твоето мнение по този предмет?
към текста >>

НАГОРЕ

0.33015894889832