Търсене в текстове за 'Жарава'

И Петър като чу, че е Господ, препаса си връхната дреха, защото беше гол, и се хвърли в езерото... И като излязоха на сушата, видяха жарава и риба, турена на нея, и хляб.

И Петър като чу, че е Господ, препаса си връхната дреха, защото беше гол, и се хвърли в езерото... И като излязоха на сушата, видяха жарава и риба, турена на нея, и хляб.
"Исус им казва: Момчета, имате ли нещо за ядене? Отговориха Му: Нямаме. А Той им рече: Хвърлете мрежата отдясно на ладията и ще намерите. Те, прочее, хвърлиха и вече не можеха да я извлекат поради многото риба. Тогаз онзи ученик, когото обичаше Исус, каза на Петра: Господ е. И Петър като чу, че е Господ, препаса си връхната дреха, защото беше гол, и се хвърли в езерото... И като излязоха на сушата, видяха жарава и риба, турена на нея, и хляб. Исус им казва: Донесете от рибите, които сега уловихте. Като измъкнали мрежата, в нея имало 153 риби. Това число не е случайно, защото ако се събере кабалистически 1 плюс 5 плюс 3 е равно на девет. А числото 9 е резултат, краят, завършекът на един процес, на един цикъл и началото на нов цикъл. По такъв начин това число може да послужи като ключ за разбирането на цялата глава, на целия риболов.
към текста >>

“ При щях имаше жарава, на която се печеше риба.

Религиозността не седи в това да вярваш, че има Бог, а да не живееш по Неговите закони. Религиозността подразбира изпълнение на волята Божия, изпълнение на великия закон на Любовта. Светът ще се оправи само тогава, когато Любовта проникне в умовете и сърцата на хората, за да започнат хората да си влизат в положението едни на други, взаимно да виждат съществените си нужди и да ги задоволяват. Тогава с Любовта Христос ще се изяви в света. След възкресението си, Христос се яви на учениците си и ги запита: „Имате ли нещо за ядене? “ При щях имаше жарава, на която се печеше риба. Жаравата представлява Любовта, а рибата представлява живия хляб, Христос. Христос взел от рибите, които имали апостолите и им дал от тези, които носел със себе си от другия свят. Това са символи. Един ден и вие ще ядете от рибите на Христа и ще видите, че са по-хубави от вашите. Да ядеш хляб и да те хокат и да ядеш хляб от ръката на онзи, който те обича, са две различни неща.
към текста >>

Жаравата представлява Любовта, а рибата представлява живия хляб, Христос.

Религиозността подразбира изпълнение на волята Божия, изпълнение на великия закон на Любовта. Светът ще се оправи само тогава, когато Любовта проникне в умовете и сърцата на хората, за да започнат хората да си влизат в положението едни на други, взаимно да виждат съществените си нужди и да ги задоволяват. Тогава с Любовта Христос ще се изяви в света. След възкресението си, Христос се яви на учениците си и ги запита: „Имате ли нещо за ядене? “ При щях имаше жарава, на която се печеше риба. Жаравата представлява Любовта, а рибата представлява живия хляб, Христос. Христос взел от рибите, които имали апостолите и им дал от тези, които носел със себе си от другия свят. Това са символи. Един ден и вие ще ядете от рибите на Христа и ще видите, че са по-хубави от вашите. Да ядеш хляб и да те хокат и да ядеш хляб от ръката на онзи, който те обича, са две различни неща. Любовта седи в това, да откриеш в човека една добра черта и като откриеш тази черта, той да се радва.
към текста >>

Бае Митар, без да се замисли нито най-малко, пружи ръка, та хвана от софрата едно парче погача, печена в жарава, и каза:

— Пияницата човек е като двойно луд, защото лудият се познава само по лицето, отпред, а пияницата и откъм гърба, когато ходи. На една забележка, която направи дедо Тоньо терзията относно излекуването на пиянството, бае Митар каза: — Пияницата човек е също като лош сахат — все го курдисваш и поправяш и все отново се разваля. В това време беха дошли да се покажат изложени на дискос даровете на невестата, та като се хвалеха, че са много китени и гиздави, стана дума за късмет в задомяването, за добро живуване, за това, за онова, па най-после се отвори дума и за добро или лошо живуване между некои домакини. Чорбаджи Игнат соватчията запита така, напреки, бае Митра да си каже какво мисли за домашната спогодба. Бае Митар, без да се замисли нито най-малко, пружи ръка, та хвана от софрата едно парче погача, печена в жарава, и каза: — Домашната спогодба е като тая погача: горната кора е мъжът, а долната — жената. Ако корите са кабардисали, и средината се яде с ищах; клисава ли е средината — и корите са хвърлят и те не могат се дъвка. Всички гости беха възхитени от тоя мъдър отговор, но чорбаджи Игнат, като чорбаджия, искаше да излезе юстѐ, та прибави: — Така е, така, ама всичкото става пак от любовта. Ако са се взели с любов, а оно харно, ако ли не, оно става чапрашък.
към текста >>

После огненият му диск се издигна като пламтяща жарава и заля с обилна светлина тревите, горските цветя, птиците, хълмовете и планините пред нас.

Веднаж Учителя каза: „Определи си преди лягане часа, в който искаш да станеш." Докато водехме този разговор, неусетно бяхме минали през боровата гора и вече крачехме по пътя за село Симеоново. Здрачът избледняваше, дрезгавината предвещаваше близкия изгрев на слънцето и ние ускорихме ход, за да стигнем по-скоро горе, при чистите планински поляни, където срещите със светлината на новия ден са най-вълнуващи. Пристигнахме навреме, за да видим един великолепен изгрев. Слънцето показа за миг своя вестител и изпрати първия си лъч, който избликна от брилянтен фокус. После огненият му диск се издигна като пламтяща жарава и заля с обилна светлина тревите, горските цветя, птиците, хълмовете и планините пред нас. След това бавно потегли по небесния си път. Свещен трепет обзема душата при срещата й със светлината, която идва от необятния космос. Тогава някъде отвъд долавяш зрящата виделина на вечността. Тревите около нас се раздвижиха и шепотът на листата в близката гора стана по-осезаем. Ние поехме отново по планинския път, който тук пресичаше сипеи под сяката на букови младеняци и лески.
към текста >>

Мартин печеше в жаравата питки и тя особено обичаше да хрупа къшеи, поръсени със сол.

Наскуба от сеното, направи гнездо и положи прималялата сърничка. След това разпали огъня. Когато се обърна след малко, сърничката се беше изправила и пощипваше от сеното. Като поживяха заедно десетина-петнадесет дни, сърничката свикна и не го напущаше, навсякъде ходеше с него. Когато той се хранеше, и тя идваше. Мартин печеше в жаравата питки и тя особено обичаше да хрупа къшеи, поръсени със сол. Когато нейният спасител и приятел правеше разходки, сърничката го придружаваше. Красиво нещо е дружбата! С пролетта дойдоха и гласовете отдолу, от горите. Оттам я мамеха песента и говорът на първите долетели птички и на другите обитатели. Сърничката стана неспокойна, тя напрегнато се вслушваше и заглеждаше в пространството.
към текста >>

Там, отвъд пределите на неизвестното, неизбродимото, зовящото за вечен полет извечно пространство - селенията на безсмъртния Дух, - той търси в горестен устрем отговорите на всички изгарящи като жива жарава въпроси за величественото "Какво?

Там, отвъд пределите на неизвестното, неизбродимото, зовящото за вечен полет извечно пространство - селенията на безсмъртния Дух, - той търси в горестен устрем отговорите на всички изгарящи като жива жарава въпроси за величественото "Какво?
Той е пределът на деятелността на природата. Ако вие питате зад човешкия живот какво има - нищо няма. И ако разбираш умирането в смисъл, че търсиш зад човека нещо, нищо няма да намериш. Обаче, ако потърсиш във формата на човека, в духа на човека, в ума на човека, в сърцето на човека, в душата на човека - богат смисъл има тогава. Извън човешкия дух, извън човешката душа, извън човешкия живот няма нищо." Стараейки се да проникне в тайната на своето битие, в смисъла на своето съществуване, човек неизменно отправя поглед освен навътре в себе си - в дълбините на своята природа, и навън, включително нагоре - към осияното от слънчевата светлина или обсипано от меката звездна синева небе. Там, отвъд пределите на неизвестното, неизбродимото, зовящото за вечен полет извечно пространство - селенията на безсмъртния Дух, - той търси в горестен устрем отговорите на всички изгарящи като жива жарава въпроси за величественото "Какво? ", "Как? " и "Защо? ". Търси, откакто свят светува. И понякога открива отговори - бисери от блестящата броеница на космическата Божествена Премъдрост. Ето един от тях: "Човек е свързан с разумния (невидимия - бел. К.
към текста >>