Търсене в текстове за 'Жарава'

Гоненията срещу богомилите започват още от времето на цар Петър І (927-969) и продължават векове, за да загасне жаравата им на полуострова и да продължат делото си на Запад.

По своята същност богомилството представлява далечен предтеча на реформаторски религиозни движения, появили се много по-късно в Западна Европа. Ако не бе безжалостно потъпкано от църквата и държавата, то би могло да се утвърди и да стане движеща духовна вълна. През втората половина на ХІ и началото на ХІІ век богомилството с неотслабваща сила воюва срещу църквата за нейното обновление, от една страна, и срещу гражданската власт за извоюване на една справедлива социална основа. Същевременно през двувековното византийско владичество (1018-1185) богомилството отстоява борбата срещу чуждото верско потисничество. Вместо да почувстват духа на социално обновление, което е носило в утробата си богомилството, българските църковни власти и държавници го обругават и организират жестоко преследване срещу неговите последователи. Гоненията срещу богомилите започват още от времето на цар Петър І (927-969) и продължават векове, за да загасне жаравата им на полуострова и да продължат делото си на Запад. През 1211 г. цар Борил съвместно с духовенството свиква голям църковен събор срещу богомилите, последван от масови гонения, които по своя обсег и жестокост не отстъпват на Вартоломеевата нощ, а по характера си имат твърде общо със средствата за борба на Светата инквизиция на Запад. Тези издевателства стават у нас, в България, 360 години преди Вартоломеевата нощ. Организираното преследване срещу богомилите продължава и по времето на царуването на цар Иван Александър, когато в Търново се свиква нов църковен събор през 1350 г. Гоненията срещу богомилите ги принуждават да емигрират извън границите на България.
към текста >>

Сложим сол върху тях и ги поставим на жаравата и не чакаме много да се пекат.

Учителят ги нарече "Салоните". А върхът между скалите Учителят нарече "Връх на размишлението." Обикновено на тези екскурзии попадахме на печурки. Учителят ядеше само тях. Отначало ги печахме до зачервяване. Но после Учителят ни научи как да ги ядем. Сложим сол върху тях и ги поставим на жаравата и не чакаме много да се пекат. Същото правехме, когато ги пържехме в тиганите с масло. Така бяха по-вкусни. Като спомен от общото летуване на Рила с Учителя ми е останало, че Той не обичаше еднообразието. Постоянно ни даваше различни задачи: да направим или да почистим пътеката, да почистваме изворчетата, да правим мостчета, чешмички, да носим вода от чешмичката, да не готвим с езерна вода, да носим сухи дърва отдалеч и да не сечем живи клекове, да построим кухня, да носим мраморни камъни, да украсяваме и да направим с тях охлюва на спиралата и чешмичката. Всеки се впускаше в нещо, с което да е полезен за общия живот на планината.
към текста >>

Онова дете, което се храни с българска пита, печена в жаравата, има 100 пъти по-голяма възможност да стане виден професор.

Днес е изопачен естественият усет за храните. Човек всякога яде това, което причинява и създава болести. Това, което разхлабва нервната система, иска да го яде, яде го и преяжда Можете ли вие да живеете, ако майка ви ви храни постоянно с шоколадена кашица или със сладки бонбончета? Мислите ли, че това дете, което се храни постоянно с шоколад или със сладки бонбончета, може да стане някой виден професор? Онова дете, което се храни с българска пита, печена в жаравата, има 100 пъти по-голяма възможност да стане виден професор. Шоколадената кашица е едно модерно изобретение. Ако се храниш с българска пита, и професор, и художник, и музикант можеш да станеш. Какво седи зад този хляб? Зад хляба седи едно велико изкуство, което хлебарят е вложил в този хляб. Аз казвам: тези, които правят хляб за в бъдеще, трябва да са свършили четири факултета.
към текста >>

Приятелите в Айтос също ходеха редовно на първа черква, но попът започнал след служба да държи сказки против Учителя с такъв лош език, с такива хули и клевети, проклятия, че на приятелите им ставаше горещо, като че ходеха по жарава.

Приятелите в Айтос също ходеха редовно на първа черква, но попът започнал след служба да държи сказки против Учителя с такъв лош език, с такива хули и клевети, проклятия, че на приятелите им ставаше горещо, като че ходеха по жарава.
БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА Спомени на ученици Първите години, когато Учителят полагаше основите на Братството, някои от приятелите ходеха на черква. Даже в нарядите тогава се предписваше отиване там сутрин. Приятелите в Айтос също ходеха редовно на първа черква, но попът започнал след служба да държи сказки против Учителя с такъв лош език, с такива хули и клевети, проклятия, че на приятелите им ставаше горещо, като че ходеха по жарава. Баща ми Георги Куртев и брат Сапунов престанаха да ходят. Но попът не преставаше да хули. Свещениците против Братството пишат: "Те се събират голи, проклятие над децата им, проклятие." Шестнадесет години е носена тази борба с Братството без да реагират нашите хора. Баща ми го уволняват като фелдшер, защото попът го наклеветява. А тате беше авторитетен човек и елитът на града го защитава, но без да знае кметът, предава се оплакване от свещеника и го уволняват.
към текста >>

– Как се обяснява, че нестинарите могат да танцуват върху разпалена жарава, без да се увредят.

– Как се обяснява, че нестинарите могат да танцуват върху разпалена жарава, без да се увредят.
Някой заминава за другия свят и се пита: „Какво зло съм направил, че умрях? “ А пък то, всичко е за добро. Взема му се тази форма, за да му се даде много по-добра и по-добри условия. Наскоро бяха станали нестинарските игри в Странджанско. По този повод една сестра запита Учителя: – Как се обяснява, че нестинарите могат да танцуват върху разпалена жарава, без да се увредят. Учителят каза: – У нестинарите се увеличават трептенията на етерния двойник. Те трябва да станат по-силни от трептенията на огъня и тогава последните не могат да проникнат в тялото и да го повредят.
към текста >>