Търсене в текстове за 'Жарава'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 43 резултата в 32 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 29. ОГНЕНИТЕ СТРЕЛИ

Борис Николов

ТОМ 2

Като гореща жарава те падат върху нея и Паша едвам издържа.
29.ОГНЕНИТЕ СТРЕЛИ Сестра Паша работи на ул. „Опълченска" 66, дешифрира беседа. Като привършва работата си, става вече време за обед, Учителят я поканва да обядва при тях. Слизат долу в трапезарийката, всички насядали вече на масата, само до Учителя е останало едно място свободно и Той го посочва на Паша. Обеда почва, но Паша през всичкото време усеща, че върху нея вали град от огнени стрели. Като гореща жарава те падат върху нея и Паша едвам издържа. Като свършва обеда тя се качва да си вземе книжата и да си отива. В това време идва Учителят и тя Му разправя своето преживяване. Учителят казва: „Тези огнени стрели са лошите мисли на духовенството насочени към Мене. Небето ти е дало за момент да усетиш онова, което Аз постоянно изпитвам." Паша се прибира у дома. На следващият ден й подават вестник, в който подкупени журналисти хулят и пишат лъжи срещу Учителя.
към текста >>

2. 56. РЪКАТА, КОЯТО БИЕ НЕ Е БЛАГОСЛОВЕНА

Борис Николов

ТОМ 2

Приятелите в Айтос ходеха също редовно на първа черква, но попа започна след службата да държи сказки против Учителя, с такъв лош език, с такива хули, клевети, проклятия, че на приятелите ставаше горещо, като че ходеха на жарава.
56. РЪКАТА, КОЯТО БИЕ НЕ Е БЛАГОСЛОВЕНА Първите години, когато Учителят полагаше основите на Братството не забраняваше на приятелите да ходят и на черква. Някои си ходеха. Даже в нарядите тогава се предписваше отиване сутрин на черква. Но тогава духовенството започна гонение срещу Учителя и приятелите престанаха да ходят на черква. Приятелите в Айтос ходеха също редовно на първа черква, но попа започна след службата да държи сказки против Учителя, с такъв лош език, с такива хули, клевети, проклятия, че на приятелите ставаше горещо, като че ходеха на жарава. Брат Георги Куртев и брат Сапунов престанаха да ходят. Но попа не преставаше да хули, а брат Сапунов кипи, той е тъй от типа на Тарас -Булба, воювал е на Шипка. Не търпи неправди и лъжи. Ходи с един дебел чапат бастун, буен човек. Решават те с брат Георги да дръпнат на попа един бой.
към текста >>

3. 20. ЕКСКУРЗИЯ ДО 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1942 г.

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Сложим сол върху тях и ги поставяхме на жаравата и не чакахме много да се пекат.
А върха между скалите Учителят нарече „Връх на размишлението". Обикновено при тези екскурзии попадахме на печурки. Учителят ядеше само тях. Отначало ги печахме до зачервяване. Но после Учителят ни научи как да ги ядеме. Сложим сол върху тях и ги поставяхме на жаравата и не чакахме много да се пекат. Същото правехме, когато ги пържехме в тиганите с масло. Така бяха по-вкусни. Казах, че Учителят не искаше много хора и много шум при тези последни екскурзии. Учителят беше много отслабнал, нямаше апетит и много малко се хранеше. За храната Му се грижеше сестра Мария Тодорова.
към текста >>

4. 105. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА БЕ ВРЪЗКАТА С ДУХА ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 5

Отвори я, а вътре имаше жарава и въглени, които светеха.
Грамадна разлика има между вътрешната Школа на Учителя и това, което сега ни заобикаля. Животът ще отсее всичко непотребно. Така правеше и Учителя. За да се оправят отношенията на учениците към Учителя той раздухваше в самите тях съмнение към него. Затова не случайно по друг повод, когато аз ревнувах Савка от него той се спря и ми каза: „Ела тук при печката". Отвори я, а вътре имаше жарава и въглени, които светеха. „Ще можеш ли с ръка да бръкнеш вътре и да извадиш един въглен от жарта? " „Не мога, Учителю, ще се изгоря." „Виж сега как аз ще направя това". Учителят се наведе, в кофата имаше една маша и с нея бръкна в горящата печка, извади един горящ въглен и го вдигна на височината на главата ми. „Видя ли как го извадих с машата? " После хвърли светящият въглен отново в печката: „Ами, ако Савка е само една маша, с която разбутвам огъня ти какво има да кажеш против това?
към текста >>

5. 129. НЕПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА, ЧОВЕШКАТА СЪДБА И ЧОВЕШКАТА КАРМА

ТОМ 5

Учителят разбутваше умело жаравата и въглените с машата си, те лумваха в огън и онзи, чиито въглени са разместени започва да се пече от вътре и от вън на този невидим вътрешен огън.
Споделила веднъж с Учителя за своите страхове. „Не се плашете, когато идвате от града към Изгрева и вървете по средата на пътя. Всеки път когато има беседа аз бдя над пътя, минавам през него, почиствам го, изчиствам го и отстранявам и отклонявам онези, които биха ви пречили. Затова няма да се страхувате, молете се и бъдете с будно съзнание." Та сестра Куна се връща у дома и вече знае, че пътят към Школата е винаги почистен, а този път тръгва и върви със Словото на Учителя, а за него е нужно будно съзнание и светлина в съзнанието, за да може това Слово да влезне в него човека и да го оживи. Учителят често говореше за хармонията и че в името на хармонията трябва да се прави жертва, но нещата стояха практически по-иначе. Учителят разбутваше умело жаравата и въглените с машата си, те лумваха в огън и онзи, чиито въглени са разместени започва да се пече от вътре и от вън на този невидим вътрешен огън. Пече се от вътре със страдания, а от вън с мъчнотии. Но се печеше бавно, но сигурно. И именно тук трябваше да положи себе си в жертва, за да реши задачата си. А тя можеше да се реши само чрез саможертвата, доброволно и в името на Бога. В такива случаи той казваше: „Вие в един ден минавате това тук на Изгрева, което за една година се минава в света.
към текста >>

6. 207. СТЕФАН БЕЛЕВ

ТОМ 5

Някои от цигуларите свирят, а огънят е вече привършил и се вижда червената жарава.
207. СТЕФАН БЕЛЕВ Обикновено при лагерите на Седемте езера на Рила вечерно време правехме огньове, запалвахме ги в уречения час, разлумтяваха се онези борови съчки и дървета, замирисваше на смола и бор, после пушека се изтегляше нагоре и оставаха дърветата да изгарят. Тези часове бяха най-интересни. През това време Учителят седеше на пейка или стол завит с пелерината, приятелите са заобиколили огъня и всички пригласят песните на Учителя. Някои от цигуларите свирят, а огънят е вече привършил и се вижда червената жарава. Обикновено завършвахме с мистични песни. Понякога чувахме Учителят да каже някои слова, които стенографираха веднага или от Боян Боев, или от стенографките. След това се прибирахме в палатките си, защото сутринта ставахме призори, преди да се пукне зората и отивахме рано на Молитвения връх където всичко още беше в здрач преди да се проясни небето. Там дочаквахме Изгрева на слънцето с Учителя. Ето защо Учителят ни караше да си лягаме по-рано.
към текста >>

7. 268. МАШАТА НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 5

Ами ако Савка е машата, с която аз вадя и разбърквам въглените в тази жарава, ти какво ще кажеш?
После той стана, отвори вратата на печката, взе машата и разбърка и намести няколко въглена, които не бяха изгорели, а пламтяха. Той се отопляваше с дърва. После затвори печката , седна. След малко каза: „Ти можеш ли с ръка да преместиш тези въглени Е печката както аз сторих с машата? " „Не мога, Учителю, ще се изгоря." „Ето виждаш ли, ти не можеш. Ами ако Савка е машата, с която аз вадя и разбърквам въглените в тази жарава, ти какво ще кажеш? " „Нищо, Учителю, нищ: не казвам." „Ето видя ли, а сега си отивай. Този урок с машата, с въглена и с печката вече три пъти в разстояние на десет години ти го преподавам. Не можа ли най-сетне да го запомниш? " Аз мълча. И този път задачата бе разрешена по един такъв драстичен пример, че аз се засрамих.
към текста >>

После като наблюдавах Савка имах друго виждане за нея и за нейната служба, защото в къщата си имах печка, отоплявах се с дърва и имах и маша, с която разравях жаравата.
" „Нищо, Учителю, нищ: не казвам." „Ето видя ли, а сега си отивай. Този урок с машата, с въглена и с печката вече три пъти в разстояние на десет години ти го преподавам. Не можа ли най-сетне да го запомниш? " Аз мълча. И този път задачата бе разрешена по един такъв драстичен пример, че аз се засрамих. После като наблюдавах Савка имах друго виждане за нея и за нейната служба, защото в къщата си имах печка, отоплявах се с дърва и имах и маша, с която разравях жаравата. Но това беше моята маша, за моят дом, а Учителят имаше Школа и в тази Школа всичко вреше и кипеше и всеки се печеше на някакъв огън и решаваше житейски задачи. Понякога един беше машата, друг въглена, а трети жаравата. Ролята на машата се сменяваше периодично, вероятно и аз съм била понякога тази маша, с която Учителят разравяше и преместваше въглените, за да може по-добре да гори огъня и да се опича онзи, който трябва да се опече. Нали хляба когато се замеси и се сложи във фурната трябва да се опече? В Школата на Учителя ние говорехме за Божественият хляб, който трябва да се опече.
към текста >>

Понякога един беше машата, друг въглена, а трети жаравата.
Не можа ли най-сетне да го запомниш? " Аз мълча. И този път задачата бе разрешена по един такъв драстичен пример, че аз се засрамих. После като наблюдавах Савка имах друго виждане за нея и за нейната служба, защото в къщата си имах печка, отоплявах се с дърва и имах и маша, с която разравях жаравата. Но това беше моята маша, за моят дом, а Учителят имаше Школа и в тази Школа всичко вреше и кипеше и всеки се печеше на някакъв огън и решаваше житейски задачи. Понякога един беше машата, друг въглена, а трети жаравата. Ролята на машата се сменяваше периодично, вероятно и аз съм била понякога тази маша, с която Учителят разравяше и преместваше въглените, за да може по-добре да гори огъня и да се опича онзи, който трябва да се опече. Нали хляба когато се замеси и се сложи във фурната трябва да се опече? В Школата на Учителя ние говорехме за Божественият хляб, който трябва да се опече. Той се опичаше чрез Словото и чрез нашият живот. И тази жарава бе един огън, това бе Божественият огън, онзи огън, който гореше и ни изгаряше.
към текста >>

И тази жарава бе един огън, това бе Божественият огън, онзи огън, който гореше и ни изгаряше.
Понякога един беше машата, друг въглена, а трети жаравата. Ролята на машата се сменяваше периодично, вероятно и аз съм била понякога тази маша, с която Учителят разравяше и преместваше въглените, за да може по-добре да гори огъня и да се опича онзи, който трябва да се опече. Нали хляба когато се замеси и се сложи във фурната трябва да се опече? В Школата на Учителя ние говорехме за Божественият хляб, който трябва да се опече. Той се опичаше чрез Словото и чрез нашият живот. И тази жарава бе един огън, това бе Божественият огън, онзи огън, който гореше и ни изгаряше. Онзи огън, за който се говореше, че Бог е огън всепояждащ. Гори от вън, гори от вътре и никога не угасва, вечен огън, горящ, неугасващ, изгарящ, но не изпепеляващ.
към текста >>

8. 279. ЩЕ НАПИШЕШ!

ТОМ 5

А как да напиша за нея, когато учениците в тази Школа бяха въглените от една жарава и от един огън, който гореше и през деня, и през нощта на Изгрева.
Отново мигам, гледам Учителя и срамежливо казвам: „Учителю, не мога да го напиша. Аз не съм писателка". А той твърдо и строго ми говори: „Ще напишеш! " Направо ми заповяда. Наистина аз не можах да напиша роман, но аз исках да напиша историята за вътрешната Школа на Учителя. А как да напиша за нея, когато учениците в тази Школа бяха въглените от една жарава и от един огън, който гореше и през деня, и през нощта на Изгрева. Учителят бе ни показал навремето, че да борави човек с въглени и с жарава трябва да има маша, а аз я нямах тази маша. Трябваше да се изнесе живота на Школата не като роман, а като низ от опитности от моят път. Аз все отлагах с годините, но Небето ми изпрати един помощник и ето аз сега диктувам, а той записва, събира по-малко опитности от мен, събира ги и всяка седмица си пълни торбата с някоя и друга опитност. Дано ги предаде както трябва, че да се види вътрешният път на ученика в Школата на Учителя. За мен това е важното, а че тук участвувах и аз - нали трябваше да го има такъв човек, който да бе заел това място, на което аз бях.
към текста >>

Учителят бе ни показал навремето, че да борави човек с въглени и с жарава трябва да има маша, а аз я нямах тази маша.
Аз не съм писателка". А той твърдо и строго ми говори: „Ще напишеш! " Направо ми заповяда. Наистина аз не можах да напиша роман, но аз исках да напиша историята за вътрешната Школа на Учителя. А как да напиша за нея, когато учениците в тази Школа бяха въглените от една жарава и от един огън, който гореше и през деня, и през нощта на Изгрева. Учителят бе ни показал навремето, че да борави човек с въглени и с жарава трябва да има маша, а аз я нямах тази маша. Трябваше да се изнесе живота на Школата не като роман, а като низ от опитности от моят път. Аз все отлагах с годините, но Небето ми изпрати един помощник и ето аз сега диктувам, а той записва, събира по-малко опитности от мен, събира ги и всяка седмица си пълни торбата с някоя и друга опитност. Дано ги предаде както трябва, че да се види вътрешният път на ученика в Школата на Учителя. За мен това е важното, а че тук участвувах и аз - нали трябваше да го има такъв човек, който да бе заел това място, на което аз бях. Но че не съм представена някой път в благоприятна светлина, то това бяха сенките на един образ, за да се покаже светлината на слънцето, а това бе Божествения Дух в лицето на Учителя.
към текста >>

9. 2. ЛЕТУВАНЕ НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1931 ГОДИНА

Марийка Великова Марашлиева

ТОМ 6

Учителят я сложи на жаравата, посоли я, поля я със зехтин, поръси я с черен пипер и след като беше опечена я разряза на малки парченца и раздаде половината гъба на тия, които бяха край огнището, между които бях и аз.
Много интересни и хубави бяха вечерите край огнището, когато пеехме много песни, някои декламираха или разказваха, свиреха и накрая правехме молитва и отивахме да спим. Имам и една снимка, която направиха, когато си тръгвахме от Рила, с багажа и конете. Голяма група, заедно с тия, които ни изпращаха. Това са незабравими спомени от моето детство прекарани на Рила с Учителя и много приятели. Спомням си още, че бяха донесли на Учителя веднъж една много голяма гъба-печурка, голяма почти колкото шапка. Учителят я сложи на жаравата, посоли я, поля я със зехтин, поръси я с черен пипер и след като беше опечена я разряза на малки парченца и раздаде половината гъба на тия, които бяха край огнището, между които бях и аз. Пропуснах да кажа, че когато отидохме на Рила ни съобщиха, че на другия ден ще отидат на екскурзия. Майка ми, макар и уморена отиде на екскурзията, а аз останах на бивака със свако Тодор. Но мама казваше после, че се е уморила много. Първо, тя не беше починала от дългия път и второ тая екскурзия не е била никак лека. Тя казваше по-късно, че Учителят нямал намерение да отива чак до Еленин връх, но „тия софиянки вървели като кози" и като казали: „Учителю, да отидем до Еленин връх!
към текста >>

10. 33. Питката

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

ТОМ 7

Него ден обаче една сестра е донесла брашно и на Витоша е омесила една питка и когато вече всички са пили гореща вода, използва жаравата образувана от многото изгорели дърва и слага тази питка на огнището в жарта и тя се опича там.
Бай Иван употребяваше руски чай, черен. Това му е останало от живота, който е прекарал съвместно със сестра Паша и сестра Аня, когато е живял у тях. Там се е научил да пие китайски или тъй наречения руски чай и кафе. Кафето е научил преди това, още когато е бил при кафеджия в София, но чая го е научил да го пие така и той си остана до последния ден, че пиеше чай и закусваше с чай, руски чай. И така пристига бай Иван в този горещ летен ден на Бивака и си сипва в канчето гореща вода заедно с чая и пие едно, второ, трето канче и така задоволява, балансира влагата в организма си. Него ден обаче една сестра е донесла брашно и на Витоша е омесила една питка и когато вече всички са пили гореща вода, използва жаравата образувана от многото изгорели дърва и слага тази питка на огнището в жарта и тя се опича там. Той не знае за приготовлението. Изпива горещата вода, а в това време питката се е опекла. Когато бай Иван се е напил достатъчно с горещата вода, на чай, сестрата изважда питката от жарта и бай Иван я вижда и си казал на ума: „Ех, сега да имам половината от тая питка много хубаво ще ми дойде“. Но това той само си го помисля. А сестрата изважда питката и я занася на Учителя.
към текста >>

11. 22. От къде не са дошли българите

Васко Искренов

ТОМ 7

Стара икона, нестинарската баба Нуна се вдъхновява пред нея и чрез нея може да навлезе в жаравата да играе боса без да се обгори.
Българите имат възпоменание за Траян, в именика на българските владетели на поп Йовчо от Трявна. Българите се споменават по времето на Траяна, че Траян ги е изгонил, но по-късно са се върнали. Траян е живял 96-107 г.на Дунава. Българите имат възпоменание за Константин Велики. Единствено при българите Константин Велики се рисува на черковна икона като светец. Стара икона, нестинарската баба Нуна се вдъхновява пред нея и чрез нея може да навлезе в жаравата да играе боса без да се обгори. Константин Велики е подпомогнал Улфила да изнамери писмена за неговия гетски народ. Да се преведе Библията на гетски език. Готи и гети са един и същ народ. Гети и готи. Готите не са германци, готите са старите гети, а това са българите.
към текста >>

12. 53. Разводното писмо

Ангел Вълков

ТОМ 7

Но огъня не беше угаснал, жаравата тлееше и беше достатъчно някой брат или сестра да мине покрай огъня, който тлееше и да хвърли няколко съчки, те веднага пламваха и огъня отново се разгаряше.
Защо тези нашите хора на Изгрева много реагират против нас? “ А Той разяснява: „Защото тук повечето разсъждават по човешки“. В една от следващите беседи по този повод Учителят добави: „Тая работа отдавна щеше да се оправи ако всеки от вас отидеше при тях и им занесете и им дадете по един подарък като им говорите помирително. А те освен, че не правят това, ами раздухват и наливат масло в огъня“. След тези думи постепенно настроението на Изгрева срещу нас утихваше. Но огъня не беше угаснал, жаравата тлееше и беше достатъчно някой брат или сестра да мине покрай огъня, който тлееше и да хвърли няколко съчки, те веднага пламваха и огъня отново се разгаряше. А това ставаше много лесно, като някой брат или сестра минеше покрай мъжът й Тодор и каже нещо,което е видял и чул. Оня скачаше, защото отново огъня в него бе разпален и той тръгваше да го гаси. А това ставаше по познатия и описан начин досега - със скандали и побоища. А всичко това не е на някое незнайно и непознато място, а става насред Изгрева, на 50-60 метра от салона. Измина някое и друго време, ние по това време бяхме се помирили с мъжът й и Тодора и при едно отиване на Витоша с Учителя и Братството така се случи, че седнахме покрай Учителя заедно тримата да обядваме.
към текста >>

13. 57. Младоженецът

Ангел Вълков

ТОМ 7

А вие сте тука само маши, чрез които се местят въглените в жаравата“.
Него ден валеше ситен дъжд. Аз и Учителят бяхме при палатката Му, която е доста нависоко от кухнята и от там наблюдаваме как агентите долу ходят между нашите хора, търсят някого и надникват в палатките. Като видя това Учителят ми каза: „Тя горе става каквато става. Горе е войната между духовете. Едни духове са със тебе, други духове са със Тодор. А вие сте тука само маши, чрез които се местят въглените в жаравата“. И както се развиха после работите се разбра, че са надделели светлите духове и войната се реши в полза на сестра Тодора и с нейното освобождаване от мъжът й. Преди да започне нейното освобождаване, Учителят й бе казал: „Ти си затънала и загазила до гуша в калта. Ако дойда Аз да те освобождавам и да те извадя и аз ще се удавя. Затова ще ти хвърлим дъска, по която да излезеш от блатото. Дето ще се оцапа главата, по-добре е да се окалят краката“.
към текста >>

14. 87. ЖИВОТЪТ ПУЛСИРА

ТОМ 8

От века, ти, носиш жарава и сила.
Краси кръгозора! Изпълня простора! Учудва обзора! 4. Българийо мила! От слънцето пила. От века, ти, носиш жарава и сила. Отваряш сърцето на госта незнаен и с дланите топли го правиш ти знаен. 5. Но силата своя пази, ти, за тебе със нея повдигай, Българийо, себе. Тя лост да ти бъде в ръцете любовен, несрети да срещаш със пламък върховен. 6. Другарството с тебе да цъфне, завърже, и раната братска със обич превърже, приятелство крепко задържай в ръката и радост, и обич да срещаш зората.
към текста >>

15. 48. НЕСТИНАРКИТЕ И ОГНЕНИЯ ПОЯС

ТОМ 8

В: А жаравата беше готова?
И дадох също пари на един младеж, казах да доведе гайдаря. Над селото имало събор, там била гайдата и тъпана. "Да дойдат тука, по 100 лв. ще им плащам на час, да стоят тука докато започне бабата." Те дойдоха към 12 часа. И действително, тя излезе. В: А жаравата беше готова? Д: Жаравата стана и с един така дълъг прът се разстилаше така на харман. Ама такава жарава, че просто ще се разтопиш бре и аз доста бях притеснен, защото тя искаше огън, ама дали такъв беше. И излезе тя с иконата пред очите си така наблизко я държи и като премина един път на една страна, че още един път на другата страна, един кръст направи и аз се успокоих. И след това като започна тъп-тъп с краката си да играе в огъня. Но моето интересно впечатление беше, че местните жители, които наблюдаваха изпадаха в същия транс и издаваха същите звучи: Ху-у, ху-у и имаха един особен поглед.
към текста >>

Д: Жаравата стана и с един така дълъг прът се разстилаше така на харман.
Над селото имало събор, там била гайдата и тъпана. "Да дойдат тука, по 100 лв. ще им плащам на час, да стоят тука докато започне бабата." Те дойдоха към 12 часа. И действително, тя излезе. В: А жаравата беше готова? Д: Жаравата стана и с един така дълъг прът се разстилаше така на харман. Ама такава жарава, че просто ще се разтопиш бре и аз доста бях притеснен, защото тя искаше огън, ама дали такъв беше. И излезе тя с иконата пред очите си така наблизко я държи и като премина един път на една страна, че още един път на другата страна, един кръст направи и аз се успокоих. И след това като започна тъп-тъп с краката си да играе в огъня. Но моето интересно впечатление беше, че местните жители, които наблюдаваха изпадаха в същия транс и издаваха същите звучи: Ху-у, ху-у и имаха един особен поглед. Като са ми разправяли, че друг път например едно младо момиче е влязло в огъня и играла и тя, а после казва, че не помни и се оплакала, че я обвиняват, че играла в огъня.
към текста >>

Ама такава жарава, че просто ще се разтопиш бре и аз доста бях притеснен, защото тя искаше огън, ама дали такъв беше.
"Да дойдат тука, по 100 лв. ще им плащам на час, да стоят тука докато започне бабата." Те дойдоха към 12 часа. И действително, тя излезе. В: А жаравата беше готова? Д: Жаравата стана и с един така дълъг прът се разстилаше така на харман. Ама такава жарава, че просто ще се разтопиш бре и аз доста бях притеснен, защото тя искаше огън, ама дали такъв беше. И излезе тя с иконата пред очите си така наблизко я държи и като премина един път на една страна, че още един път на другата страна, един кръст направи и аз се успокоих. И след това като започна тъп-тъп с краката си да играе в огъня. Но моето интересно впечатление беше, че местните жители, които наблюдаваха изпадаха в същия транс и издаваха същите звучи: Ху-у, ху-у и имаха един особен поглед. Като са ми разправяли, че друг път например едно младо момиче е влязло в огъня и играла и тя, а после казва, че не помни и се оплакала, че я обвиняват, че играла в огъня. Това е много интересно.
към текста >>

Видях една жарава, която тука може да стопи стомана и после видях краката на жената, нищо й няма".
Така например на тези нестинарски игри имаше, пристигна един германски лекар, беше цяла нощ се блъскал с мерцедеса, чул за туй нещо, той казва така: "Ние когато следвахме медицина в берлинския университет ни прочетоха един протокол. В този протокол пише, че двама селяни от славянски села, около някъде си около Берлин са дошли в университета. Запалили един огън и го изгасили с краката си боси. Това няма коментар, на този протокол, но на нас го четат. Сега и аз като чух, че има такова нещо в България, дойдох да го видя с очите си. Видях една жарава, която тука може да стопи стомана и после видях краката на жената, нищо й няма". Така че това са както Учителят ги нарича "Приятели на огъня". И действително, напуснат ли това място където живеят, да кажем Странджа, те губят тая способност да играят. В: На вас ви е направило впечатление фактически, че те влизат в транс, така ли? В едно особено състояние. Д: Да.
към текста >>

16. 29. БРАТСКИ СТОЛ ЗА ХРАНЕНЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Знаете ли най-беше приятно, когато всичко си отиде вече от огъня и остане една жарава.
Всеки си взимаше гореща вода, защото пак имаше за всички и по същия начин както закуската, така беше и вечерята. И след това вече като почне да се мръква, дежурните и другите братя които са помагали, са натрупали дървата за огъня и много големи вечерни огньови сме правили. Първите години, такива огньове, но много клекове унищожихме, много клекове унищожихме. Нямаме право да кажеме за никого другиго, защото не вярвам друг да е унищожил повече от нас. Щото готвим, закуска, обед, вечеря, вечер огньове. Знаете ли най-беше приятно, когато всичко си отиде вече от огъня и остане една жарава. О, то беше така приятно, аз съм оставала много пъти. Много приятно беше. Седиш така, гледаш, тихо, някой път си печехме чушки за другия ден, картофи, пък и имаше разговор. Много приятно беше на обед, седиш така, пече те слънцето, после една тишина, нищо няма, в планината е тихо нали, никакъв шум, много приятно беше. Ако да не беше ранното ставане, може би щяхме да стоим много по до късно, но нали сутринта трябва да станем рано.
към текста >>

17. 122. ЗАДАЧА ОТ ДУХОВНАТА ГРУПА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Големи групи, големи огньове направим и такава жарава се образуваше, че после като налягахме открая, даже си подремвахме малко.
Имаше случаи да се връщат хора, които са се страхували. Ние така оставахме. Тогава имаше клек и дърва. Нямаше хижи. Ние колкото клек сме изсекли да кладем едновременно по 2-3 огъня нали. Големи групи, големи огньове направим и такава жарава се образуваше, че после като налягахме открая, даже си подремвахме малко. Макар че на тревата, ама нали все пак е топло край огъня. Като ти застудее, обърнеш се. Но вижте, едно нещо Учителят каза: „Никой няма да пие студена вода! " Това беше правило и почти го използвахме.
към текста >>

18. 20.Учителят е същество, което дойде да помогне на българския народ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Усещала, че отгоре на главата си като, че има изсипана жарава и усеща като огън да гори на главата й.Тя споделила това с Учителя и той й казва, че той така усеща онова, което говорят срещу него.
Всичко понесе без ропот. Всичко, което направи, го направи безкористно, без да чака нещо от някого. Учителят е неподражаем, за това, което той понесе от българския народ. При всички положения той само поучаваше, помагаше, при всички клевети и хули срещу него. Веднъж сестра Паша имала една опитност - тя ми я разказа. Усещала, че отгоре на главата си като, че има изсипана жарава и усеща като огън да гори на главата й.Тя споделила това с Учителя и той й казва, че той така усеща онова, което говорят срещу него. Не зная друг случай да се е изказал как преживява онова отрицание Учителя, което се изпраща към него. За съжаление, българското духовенство има най-голям дял за клеветите, които се изпращаха срещу Учителя. Вместо да се ползват от духовната светлина, която той донесе, те го хулиха и преследваха, пък и досега пречат на неговите последователи. Всякога невежеството и предразсъдъците са били мъгла в умовете на хората, за да не видят светлината и истината. Освен критиките от света, от българското общество, които Учителят трябваше да понесе, не по-малко трудности му донесохме и ние, неговите последователи.
към текста >>

19. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

ТОМ 17

Бае Митар, без да се замисли нито най-малко, пружи ръка, та хвана от софрата едно парче погача, печена в жарава, и каза: — Домашната спогодба е като тая погача: горната кора е мъжът, а долната — жената.
Всички присъствуващи се понамръщиха от такъв кеф на Сойтерията, но бае Митар ги пресече и каза поучително: — Да бъдеш пияница — не е голем джесаретлък, макар че пияниците са най-джесаретлиите хора. Подир малко додаде: — Пияницата човек е като двойно луд, защото лудият се познава само по лицето, отпред, а пияницата и откъм гърба, когато ходи. На една забележка, която направи дедо Тоньо терзията относно излекуването на пиянството, бае Митар каза: — Пияницата човек е също като лош сахат — все го курдисваш и поправяш и все отново се разваля. В това време беха дошли да се покажат изложени на дискос даровете на невестата, та като се хвалеха, че са много китени и гиздави, стана дума за късмет в задомяването, за добро живуване, за това, за онова, па най-после се отвори дума и за добро или лошо живуване между некои домакини. Чорбаджи Игнат соватчията запита така, напреки, бае Митра да си каже какво мисли за домашната спогодба. Бае Митар, без да се замисли нито най-малко, пружи ръка, та хвана от софрата едно парче погача, печена в жарава, и каза: — Домашната спогодба е като тая погача: горната кора е мъжът, а долната — жената. Ако корите са кабардисали, и средината се яде с ищах; клисава ли е средината — и корите са хвърлят и те не могат се дъвка. Всички гости беха възхитени от тоя мъдър отговор, но чорбаджи Игнат, като чорбаджия, искаше да излезе юстѐ, та прибави: — Така е, така, ама всичкото става пак от любовта. Ако са се взели с любов, а оно харно, ако ли не, оно става чапрашък. Бае Митар опре поглед в чорбаджията, погледна и другите гости и отвърна: — За любовта е много говорено, но е много и замълчано; любовта е най-голема, когато е скрита, а най е слаба, когато се разсипва навсекъде, като кукуруз из продънен хамбар; любовта е като тая баница тука — и бае Митар показа на тепсията с баницата, които току-що внесоха на софрата, — кога е гореща, тя опарва устата, а като изстине, тогава не чини, става татсъс… Всеки, който яде жежка баница, требва да знае да я обдухва малко, за да не му попари устата и гърлото. Бае Митар малко позамълча и пак продължи: — За ситите хора любовта е като песен, а за гладните тя е празна лакърдия… макар че гладните хора са винаги по-весели от ситите.
към текста >>

20. 1. Часове на изпитания

XII. Съзерцания и молитви. Елена Казанлъклиева

ТОМ 17

За да стане такъв, туряш го в жаравата на Твоя Божествен огън, за да гори и тлее и да се изгори всичката му нечистотия... Така е, о, Боже!...
Елена Казанлъклиева XII. Съзерцания и молитви 1. Часове на изпитания Посветени за скъпия ми Учител Господи, Боже мой, прескръбна е душата ми до смърт, помилуй ме... Когото много любиш, но и много наказваш за неизпълнение Волята Ти. Искаш го чист и свят, съвършен. За да стане такъв, туряш го в жаравата на Твоя Божествен огън, за да гори и тлее и да се изгори всичката му нечистотия... Така е, о, Боже!... Откакто Те познавам в сърцето си и душата си, от време, Ти ми отваряш да видя Твоята благодат и след малко пак затвориш този кръгозор, и ето пак в мъки съм, в скръб и тъга... Тъй искаш Ти, о, благий Отче: тъй нека да бъде Твоята воля, защото тя е истинна и вярна. Нека бъде Твоята воля, защото тя е истинна и съвършена. Ей, Господи! Що съм аз пред Теб, та да ме слушаш дори. Частица мъничка, която излязла от време, и вълните на живота ме тласкат от бряг на бряг.
към текста >>

21. 2.1.21. Великден - втори ден, 25 април 1927 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Огънят пращи и пръска весели искри, чайниците - една дузина врят, кипят, вдигат пара и се оплакват, че сме закъснели... Чайниците са нанизани на върлина, подпрена от краищата с големи камъни, а под тях разложена жарава, само да се грееш.
Завърши поетесата; Учителят стана и ние - по него. Съжалително ме изгледаха всички останали, а гордите лавроносци на този ден събираха обилни похвали, щедро дарени от нашата пъстра публика. Моята тетрадка, защото Боже, прости ми, аз написах цяла тетрадка, посрамена остана върху гърдите ми под блузата... О, моя „Асавита”! Горе заварихме всичко готово. Слава Богу. Огънят пращи и пръска весели искри, чайниците - една дузина врят, кипят, вдигат пара и се оплакват, че сме закъснели... Чайниците са нанизани на върлина, подпрена от краищата с големи камъни, а под тях разложена жарава, само да се грееш. - Пийте шестгодишно вино - хили се нашия Урс - Цеко, радостен, че поради услугата си с чайниците при изкачването може всекиму да каже тая шега и любезна дума да отправи. Всеки с благодарност гледа на това широко кръгло лице, прилично на пълна месечина - мургаво и червено, озарено с две малки сини приветливи очички. Обаждат се певци. Няма умора; бурята е забравена, сега тука само се пее и волен смях се чува навред. Някои берат коприва за ароматична чорба.
към текста >>

22. 2.1.23. Петровден, 12 юли 1927 г., вторник, [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Накладеният огън пръска весели искри, разстила широка жарава, но ние не сме малцина, за да може всички еднакво да го обиколим и се нагреем.
Покрай тях сновяха сенките на трудоваците, подвиквайки си нещо помежду си. Тук поточета весело бълболят и за никаква суша нехаят. Тук е тъй свежо и приятно, тъй сладко галещо, че ако не е пронизващия вятър, човеку се ще да се простре върху меката тревичка и да заспи дълбок, сладък сън. Но от студ нигде те не свърта и ти, без много, съжаляваш почти за оная макар и тежка, но не и смъртоносна жега в долината. Някои по-благоразумни си носеха „за всеки случай” пелерини, шалове и палта; загърнати с тях можеха да се любуват до насита на прелестното звездно небе. Накладеният огън пръска весели искри, разстила широка жарава, но ние не сме малцина, за да може всички еднакво да го обиколим и се нагреем. Успели бяха да награмадят доста сухи дърва за през нощта, че изгледи от „замръзване” не липсваха... Някои от дошлите вечеряха, вече се разговарят. Учителят е дошел преди нас. Пие чай, обграден от братя и сестри, които му задават разни въпроси. Колко са умни! С лице към него, а с гръб към огъня - значи - двойна полза.
към текста >>

23. 2.1.33. Мусалла, 9-14 юли 1929 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Някои заравят картофи в жаравата.
Но окото смогва да зърне предвечната им хубост и да я запази завинаги. Разфучава се вятър. Свалените кожухчета отново се обличат. Чака ни мулетар с поръчка пресни зеленчуци и хляб. На огнището къкри вече голям съд с вкусна гозба, състояща се от картофи, зелен фасул, ориз, домати, чушки. Някои заравят картофи в жаравата. Готвачите като че плачеха от пушека. Ръцете на всички ни надути и попукани от студа. Но, погледът радостен и оживен. Пак за дърва. Образувахме доброволчески отряд.
към текста >>

24. 2.1.34. Еди гьол, 12-23 август 1929 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Сърненки и масленки, едри и сочни те викат да ги откъснеш и върху жарава със солчица да ги опечеш.
И те мълчаливо търпят всичко и му слугуват с трогателна покорност... Сочна ливада. Из нея зрели боровинки и ягоди. Отстрани извисени борове и ели. Китен здравец из камъняци и шубраки се подава. Летни теменуги, жълтурче и чубрика миризлива навред присъствуват на това природно тържество. Сърненки и масленки, едри и сочни те викат да ги откъснеш и върху жарава със солчица да ги опечеш. Незнайни горски певци се обаждат скрити из гъстите клони. Студени, бистри извори привличат погледа и пълнят душата с възхищение, с преклонение. Навеждам се, играя си със студената струя... Дълги и къси борови шишарки като злато посипали земята, на дълбоки залежи така си и остават. Никому не нужни... Небето още повече посинява. Като че ли ще пламне от синина.
към текста >>

25. 2.1.43. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Слънцето ту се скрие зад облак, ту се яви и сипе жарава по земята.
Задуха ураганен вятър и както човешка ръка скубе бурени от градината, тъй този вятър Горянин скубеше една по-една нашите платнени жилища. Пъдеше ли ни вече, не зная. Духа вятърът и нещо говори. Палатките се издуват, като корабни платна, готови да полетят на някъде. Те сякаш се бранят, сякаш охкат, молят се за пощада. Слънцето ту се скрие зад облак, ту се яви и сипе жарава по земята. Някои се улисват по мостчета, нови пътища, или затягат въжетата на палатките си; вземаха мерки за някоя нощна изненада. Но ето, че завалява ураганен дъжд, който, като че задъхан от гняв, не се махна, докато не потопи всичко под вода. 15 август [1930 г.] Какъв мрак! Слънцето навъсено се яви на изток и пак изчезна зад настръхнал облак. Цялата природа му протяга ръце; всяка жива твар го зове на помощ.
към текста >>

26. 2.1.49. Екскурзия от 90 човека. 15 октомври 1931 п, [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Разложената жарава хвърля грейка и суши дрехите ни.
Мъгли, мъгли - тичат, задушват ни от прегръдки. Разбягват се, без да ги гони някой и пак ни обгръщат, без да сме ги викали. Но, кой ги гледа. Прислонени край огъня как да е с нашите платнища и пелерини, слушаме разкази от Толстоя за Мартин обущаря и Молла Мухтиш Бей - от Михалаки Георгиев. Песните ни следват своя ход, несмущавани от дъжделивото време. Разложената жарава хвърля грейка и суши дрехите ни. Чайниците кипят, също и гърнета с вкусна гозба. Даже някой и чушки си пече - хубава салата да си направи. Учителят е между нас. Дълбоко е замислено лицето Му, но пак от време на време хвърля към нас поглед, пълен с внимание и обич. А дъждът все ръми и ръми.
към текста >>

27. 2.1.50. Благовещение, 7 април 1932 г., [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

На разтланата жарава кипят гозби , чайници и се пекат картофи.
Разговарям се с цветята, целувам набъбналите клонки и милвам обкичените с мъх и лишеи камъни. Сякаш навсякъде ми е дома, всякъде ми е добре. Когато пристигам на Ели Шедар, чувам да ми се подбиват на шега: -Защо ти запряха воловете, а? Аз се смея, не им казвам, че като пчела съм натежала от прашец и сладък сок, който ей сегичка ще излея в килийката си - моят бележник. На огнището гори дебел пън, приличен на коледен набъдник на село. На разтланата жарава кипят гозби , чайници и се пекат картофи. Учителят с неколцина братя нещо подреждат около чешмичката; постилат още плочи около чучура. Като сребро се сипят белите му коси над големия камък, що вдига от земята, носи го към чучура и го наместя с най-голяма грижа. Първом му прави гнездо, поставя в него грапавата част, а равната оставя отгоре и я набива с камък да не се движи. Симеоновци са изсекли до клечка цялата горица на Ел Шедар. Сега тук е голо и пусто.
към текста >>

28. 2.1.51.17 септември 1932 г., [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Ето го и слънцето изгря - червено, пламнало, като че до последния миг е седяло до жарава, дето е чакало да му се опече питка и си я понесе из дългия път над земята.
Витоша е тиха, нито едно облаче над нея, нито полъх от мъгли. Види се, че вече е изтъкала своите губери и черги, изпъстрила е своите китни възглавници' защото е метнала кадифените си губери по ниви и ливади, възглавките си по канари и шубраци, и лъки. Колкото повече се приближаваме при нея, толкоз въздухът става по-свеж и ароматен. Това е първата й лекарска помощ, която тя с две ръце ни подава. Стъпките ни стават по-бодри и отмерени. Ето го и слънцето изгря - червено, пламнало, като че до последния миг е седяло до жарава, дето е чакало да му се опече питка и си я понесе из дългия път над земята. Първата си целувка дарява на височините. Пламват бузите на снега от радост и смущение. После радостно простира прегръдка и към склоновете, и долините. Всеки зелен злак-сълза росица от радост е поронил за идването на Слънчо. Всички му се радват: и птички, и мушички, и полските цветя, и буболечки.
към текста >>

29. 2.1.53. Летуване на Рила 20 юли - август 1936 г., [Еди гьол - Елбур]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Нависоко се издигат огнени езици, нашироко се разстила червена жарава - приятна топлина.
Също и масичките. Така бидоха извадени и широките бурии [бурия - тръба, комин], зазидани в цимент за огнището в каменната ни кухня. Но ние се изхитряме. Носим си подвижни металически огнища, що с връщането си от тук ги вземаме със себе си. Така накладеният огън се разгаря все повече и повече - пръска струя искри. Нависоко се издигат огнени езици, нашироко се разстила червена жарава - приятна топлина. Няма зъзнене. Зад пейките - един ред стоящи, още един ред, още един ред. После се сменяме. Най-задните сядат на пейките, а седящите първи, отиват към периферията. А каква нощ на Рила!
към текста >>

А топлата жарава, сякаш протяга ръце към нас, гали, милва.
Или пък Луната - блестяща и красива, равно се носи, оглежда лик в езерото, мие се, плиска се там със златни бризги [брызги (рус.) - пръски]. Докато я видиш на друго езеро, прави същото - лиска образ с чиста езерна вода, гълта от пълни шъпи, оглежда се. Огънят пръска живи искри. Остър вятър преминава зад гърба ни, над главата ни. Тоз път са взети всички мерки - облечени сме добре - нехаем от студа. А топлата жарава, сякаш протяга ръце към нас, гали, милва. Музика - цигулки, флейти, обои - песните на Учителя - „Махар Бену Аба”, „Венир Бенир”, или „Ний сме славейчета горски”. Стъкмява се импровизиран хор, после зазвънтява сребърният глас на певица солистка. А Той не е между нас сега - горе там, горе! Замислен, тъжен дори. Когато играем паневритмия, Той стои там от скалата и ни гледа... Учителю, ела при нас!
към текста >>

Към 10 часа правим обща вечерна молитва, понагреем гърбовете си на широката разтлана жарава и, право в палатките си.
Но Той е с нас, и ние сме с Него - няма раздяла, няма! Тези музикални творби, Той ги е почвал винаги при нас. Каже се нещо за скръбта, една думица само, после цяло изречение; Той взима цигулката - изречението се изпее; след него друго се нанизва, трето -запишат му нотите, и ето ти песен. Така са се родили нашите песни -постепенно, не изведнъж. Някой път се чете при огъня - откъслеци от разкази на добри писатели, или пък, някой брат му хрумнала отличната идея за някоя своя духовна опитност. Към 10 часа правим обща вечерна молитва, понагреем гърбовете си на широката разтлана жарава и, право в палатките си. Увиваме се топло и грижливо, и лягаме върху клековата и папратовата пружина на леглата си и - сладко заспиваме. При нас идват и чужди гости. Който е гладен, ще го нахраним; ако замръкне помръзнал, завчас го затрупваме с вълнени одеала и го приютяваме в някоя от брезентовите палатки - специално за гости донесени. От Елбура ходим и по излети - Мальовица, Калинините извори, Кара гьол, Дамка, Урдините, Градинските езера. Всеки ден кръстосваме божествената Рила.
към текста >>

Около разтланата жарава се движи живата окръжност от щастливи души.
Даже и звездите слезнаха по-ниско до нас и запяха. А над огнището - сякаш се възнася дима от велика жертва - нашата благодарност. Молитва. Сърдечна молитва. Но Той, осиян от неземна красота, ред по редом ни подава ръка. Ред по редом ние целуваме тази Десница, ние целуваме изцеленото, здраво, мощно крило. Около разтланата жарава се движи живата окръжност от щастливи души. И сълзите все текат и текат. А Той ни гледа с чуден поглед, от който ясно ни говори великата Божия Любов. Той пак се изкачва горе. В походката му има неземна грация - сякаш не допира земята. (Веднъж един млад турчин дойде на Изгрева.
към текста >>

Кожухът - повлечен... Зад Люлин ален залез - сякаш широката жарава от Рилското ни огнище.
Скулптура на самата природа - сякаш символ, връзка между природата майка и човечеството - нейното дете. Отсреща и Витоша се видней. Сега тя е начумерена. Дългореси облаци над нея ниско, ниско. Лицето й - гневно. Кожухът - повлечен... Зад Люлин ален залез - сякаш широката жарава от Рилското ни огнище. Разсеяният стан на София. Къщите, като че махат с бели кърпички и викат: ,Добре дошли, Рилски гости! ” Нашият „кораб” спира. Посрещачите се възхищават от изгорелите ни образи [и] ръце. Милват белите камъчета, що им носим подарък от божествената планина.
към текста >>

30. 3.3.2. Как се запознах с Ив. Вазов и Ст. Михайловски

3.3. Спомени и размисли

ТОМ 26

Сякаш още дими от червената жарава на пещта.
Няма го още златното. Стоя малко, ето го! Наднича с окце, то расте постепенно, уголемява се, излиза на хоризонта. Широка усмивка по цялото небе - разлива топлина и радост. Изтърколила се вече прясно опечената пита, що храни света. Сякаш още дими от червената жарава на пещта. Да пееш ли, да се молиш ли, да плачеш ли от радост! Обикалям алеите и си чупя залъче по залъче - сладко - медено. Няма жива душа, но след някой ден, чувам дружна позната песен. Втурнах се и открих и други ранобудници като мен, що търсеха Бога в тия ранни пролетни часове. Присъединих се при тях.
към текста >>

31. 33. Йоанна 18 глава: есе (22.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

ТОМ 28

На днешното време, незная дали изобщо би била възможна тази беседа - тая духовна жарава бихме казали, това сгъстено словесно богатство, това небе, което усещаш сега не спокойно в безупречната си синева, а бурно прорязано от светкавици и огласено от гръмотевици, а е било 24.VIII., сряда, тих, безоблачен ден, богат на слънце и на красота.
Присъствували сме там, слушали и не сме мислели за времето. Защо днес си задаваме въпроса: Как сме я слушали? Какво сме преживяли тогава и малко по-късно, когато сме излизали от салона, стояли сме и чакали на двора да се поздравим и вероятно сме се радвали на щедрото Слово, на хубавото време и на това, че беше събор и сме събрани около Него, поканени на празнично тържество. Изпитваш странно чувство - ти ли си бил, ние ли сме били тогава, когато сме следели потока на Неговата мисъл? Колко ние сме отскочили напред, с хода на времето сме крачили, колко всичко сега е съвсем друго, колко и ние сме станали други. На днешното време, незная дали изобщо би била възможна тази беседа - тая духовна жарава бихме казали, това сгъстено словесно богатство, това небе, което усещаш сега не спокойно в безупречната си синева, а бурно прорязано от светкавици и огласено от гръмотевици, а е било 24.VIII., сряда, тих, безоблачен ден, богат на слънце и на красота. Ние бяхме облечени красиво, празнично е било настроението и с леко сърце и лека стъпка сме прекрачили прага на салона - отиваме на беседа осмата!... Питаш се още, дали знаеше тогава, че всичко ще изглежда иначе, един огромен скок, едно задъхване от вълнение. Малко е да се каже това, когато сега, днес на 22.I.1977 г., събота, четеш тая същата беседа, спираш се на всеки ред, отваряш Евангелието, опитваш се да се пренесеш на това съборно утро. Не помниш нищо - нито следа от преживяното чувство: “Казвам: след тази беседа някой от вас могат да се обезсърчат, и да си кажат, че тази работа е само за учените хора. Прости сме ние, толкова по-добре, имате възможност да учите.” Един малък отзвук още тогава.
към текста >>

32. 14.10. Печеме се в подница под връшника

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Това се казваше връшник, но беше така направено, че върху него трябваше да се сложи жаравата, жаравата, която трябваше да се вземе от там, където беше напален огън.
А какво представлява подницата? - Ами нали сте виждали тепсия? - По този начин те месеха глина, правеха като формата на тепсия, слагаха да се изпече, да изсъхне на слънцето. След като изсъхваше, слагаха на един триножник и изпичаха глината. След това в тази направена от глина, под формата на тепсия подница се слагаше, първо се посипва с брашно, слага се тестото и отгоре се слагаше един похлупак като на тенджера - похлупака на тенджера. Това се казваше връшник, но беше така направено, че върху него трябваше да се сложи жаравата, жаравата, която трябваше да се вземе от там, където беше напален огън. А между другото тази подница се слагаше върху един триножник, палеше се огън в огнището, огъня нагряваше подницата в разстояние на един час. След това подницата се сваляше със специални щипки. Слагаше се на земята, слагаше се тестото, слагаше се отгоре похлупака, който се казваше връшник. Върху него се слагаше жар. И така се печеше хляба.
към текста >>

НАГОРЕ

0.7385458946228