Търсене в текстове за 'Ечемик'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 24 резултата в 15 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 36) Лечебни методи. Болести на нервната система и главата - Боян Боев (1883 – 1963)

13. Ечемик на окото
Д. Очите са насочени надолу и вляво и се изместват в хоризонтално положение и вляво; прави се десет пъти подред. Е. Очите са насочени нагоре и вляво и се изместват надолу и вляво; прави се десет пъти подред. Ж. Очите са насочени нагоре и вдясно и се изместват в хоризонтално положение и вдясно; прави се десет пъти подред. З. Очите гледат, насочени надолу и вдясно, и се изместват в хоризонтално положение и вдясно; прави се десет пъти подред. И. Очите, които гледат нагоре и вдясно, се насочват надолу и вдясно; прави се десет пъти подред. 13. Ечемик на окото При ечемик на окото се препоръчва компрес от лайка. Лайка в книжна торбичка се сварява, полага се върху окото и както при съгреваещ компрес се налагат мушама и вълнен плат и се превързва, за да престои известно време. 14. Възпалени венци Да се жабурят с отвара от лайка. 15. Против окапване на косата
към текста >>

При ечемик на окото се препоръчва компрес от лайка.
Е. Очите са насочени нагоре и вляво и се изместват надолу и вляво; прави се десет пъти подред. Ж. Очите са насочени нагоре и вдясно и се изместват в хоризонтално положение и вдясно; прави се десет пъти подред. З. Очите гледат, насочени надолу и вдясно, и се изместват в хоризонтално положение и вдясно; прави се десет пъти подред. И. Очите, които гледат нагоре и вдясно, се насочват надолу и вдясно; прави се десет пъти подред. 13. Ечемик на окото При ечемик на окото се препоръчва компрес от лайка. Лайка в книжна торбичка се сварява, полага се върху окото и както при съгреваещ компрес се налагат мушама и вълнен плат и се превързва, за да престои известно време. 14. Възпалени венци Да се жабурят с отвара от лайка. 15. Против окапване на косата Една сестра се оплака, че косата ѝ почнала да окапва.
към текста >>

2. 68) Регулиране на магнетизма и електричеството в човешкия организъм - Боян Боев (1883 – 1963)

Друг начин на изпотяване е чрез ечемик.
Един от тях братята и сестрите практикуваха през лятото на 1928 г.: облечени с дебели дрехи, те носеха вода с една или две стомни от чешмичката при Дианабад. Първия ден донесоха вода един път и когато се върнаха, обляха се с вода, затоплена на слънцето, и се преоблякоха. Втория ден ходиха два пъти до извора и след това се обляха с водата, за да се преоблекат. И така на десетия ден те вече носеха вода десет пъти и чак тогава се обляха и се преоблякоха. След това си дадоха десет дни почивка, а после кой както желаеше можеше да повтори упражнението за още десет дни. Друг начин на изпотяване е чрез ечемик. При лекуване на някои болести, при които нищо не помага, се препоръчва това средство. То се прилага така: сварява се много ечемик в голям съд и докато е още горещ, се поставя върху една постеля, където болният ляга гол, покриват го и отгоре с горещ ечемик, завиват го добре, само главата му да се вижда. Ечемикът е набъбнал от топлината и се употребява, докато е още влажен и горещ дотолкова, доколкото може да търпи човек. Отгоре трябва да се натрупат много завивки, за да не се губи топлина; така болният ще се изпоти много добре и ще оздравее. Той толкова много ще се изпоти, че чаршафът, на който е легнал, щом се изстиска, ще пусне вода.
към текста >>

То се прилага така: сварява се много ечемик в голям съд и докато е още горещ, се поставя върху една постеля, където болният ляга гол, покриват го и отгоре с горещ ечемик, завиват го добре, само главата му да се вижда.
Втория ден ходиха два пъти до извора и след това се обляха с водата, за да се преоблекат. И така на десетия ден те вече носеха вода десет пъти и чак тогава се обляха и се преоблякоха. След това си дадоха десет дни почивка, а после кой както желаеше можеше да повтори упражнението за още десет дни. Друг начин на изпотяване е чрез ечемик. При лекуване на някои болести, при които нищо не помага, се препоръчва това средство. То се прилага така: сварява се много ечемик в голям съд и докато е още горещ, се поставя върху една постеля, където болният ляга гол, покриват го и отгоре с горещ ечемик, завиват го добре, само главата му да се вижда. Ечемикът е набъбнал от топлината и се употребява, докато е още влажен и горещ дотолкова, доколкото може да търпи човек. Отгоре трябва да се натрупат много завивки, за да не се губи топлина; така болният ще се изпоти много добре и ще оздравее. Той толкова много ще се изпоти, че чаршафът, на който е легнал, щом се изстиска, ще пусне вода. Друг начин на лекуване е с пиене на гореща вода: болният трябва да пие един литър и половина гореща вода на ден. В болния има бацили и когато се вкара такова количество топла вода в тялото му, те умират.
към текста >>

Ечемикът е набъбнал от топлината и се употребява, докато е още влажен и горещ дотолкова, доколкото може да търпи човек.
И така на десетия ден те вече носеха вода десет пъти и чак тогава се обляха и се преоблякоха. След това си дадоха десет дни почивка, а после кой както желаеше можеше да повтори упражнението за още десет дни. Друг начин на изпотяване е чрез ечемик. При лекуване на някои болести, при които нищо не помага, се препоръчва това средство. То се прилага така: сварява се много ечемик в голям съд и докато е още горещ, се поставя върху една постеля, където болният ляга гол, покриват го и отгоре с горещ ечемик, завиват го добре, само главата му да се вижда. Ечемикът е набъбнал от топлината и се употребява, докато е още влажен и горещ дотолкова, доколкото може да търпи човек. Отгоре трябва да се натрупат много завивки, за да не се губи топлина; така болният ще се изпоти много добре и ще оздравее. Той толкова много ще се изпоти, че чаршафът, на който е легнал, щом се изстиска, ще пусне вода. Друг начин на лекуване е с пиене на гореща вода: болният трябва да пие един литър и половина гореща вода на ден. В болния има бацили и когато се вкара такова количество топла вода в тялото му, те умират. Това като се прави двадесет дни, болестта си отива.
към текста >>

3. 95) Смени съдбата си - Боян Боев (1883 – 1963)

Няма да си пъхнем главата в торбата за малко ечемик и няма да позволим да ни турят юлар – човек трябва да е свободен.
Трябва вътрешна готовност да се служи на Бога, трябва да се обтегне струната нито повече, нито по-малко, и тогава ще прозвучи основният тон – той е най-красивото състояние. Четете, не щадете труда си в събиране на научен материал от всички области – фактите говорят. Да се приложи Божествената наука е труден въпрос. Човек се приготовлява за Божествената наука чрез размишление, молитва и съзерцание, чрез пречистване отвътре и отвън, чрез изследване на човешката същност, чрез изучаване на времето и пространството. Има хора отвън, които в миналото са били ученици в Школата, и сега някои от тях трябва да влязат отново. Няма да си пъхнем главата в торбата за малко ечемик и няма да позволим да ни турят юлар – човек трябва да е свободен. Казано е: „Не се съвпрягай със света и не ставай роб на човеците’’ – това е за вътрешната Школа. Някой път вие приличате на канарчета, които са навикнали на кафез, и когато ги пуснат, те правят едно кръгче и пак се връщат назад в кафеза. Канарчетата, за да получат своята свобода, трябва да ги върнат на техния роден остров. Човек като развива своята интуиция, която Бог му е дал, ще узнае каква е Божията програма за деня. Който не се вслушва във вътрешното си ръководство, ще дойде до големи противоречия.
към текста >>

4. 28. V. 1952 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Сей краставици или тикви, лук, жито, ръж, ечемик, просо, дървета.”
Даже онези, които са болни от вас, не е лошо да посаждате 200 ÷ 300 костилки на година. Никак не питай дали трябва да садиш, а сади. То е едно хубаво правило. Все таки на 100 костилки ще израснат 5 ÷ 6 дървета, а пък това е достатъчно. Ангелите ще се радват като садите костилки и ще услужат на този, който им е помагал. Сей краставици или тикви, лук, жито, ръж, ечемик, просо, дървета.” Един брат попита за кашлицата. Учителя каза: „За кашлицата вземи троскот, вари го 15 минути и пий водата за кашлицата. После си мажи гърлото със зехтин и вътрешно вземай по малко зехтин. Изпивай сутрин, обед и вечер по една чаша вода от троскот. Ще се запознаеш с троскота.
към текста >>

5. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще се брои, колко зърна има в класа на пшеницата, ечемика, овеса, в кочана на царевицата.
У него да се яви подтик да преброи, колко семена има в тях, какви са семките и пр. Да се яви у него интерес да види, колко семена има във всеки плод, да изучи тяхната форма, цвят и пр. Това има значение. Така ще научат децата известни закони.” „Паралелно с природознанието ще се почне най-напред със смятане и геометрия, но във връзка с живата природа. Ще се брои, колко клона има дръвчето първия месец, втория месец, третия месец и пр., в края на първата година; после във втората година ще се броят пак по месеци. Ще се брои, колко зърна има в класа на пшеницата, ечемика, овеса, в кочана на царевицата. Четенето и писането малко по-късно. Когато детето чертае лехите, то вече взема първите уроци по чертане. При посаждане на дръвчетата вече се запознава с геометрия. Рисуването ще дойде като следствие от наблюдение на природата.” Детският труд ще наложи добиването на първите познания по смятане и геометрия, защото ще трябва да се броят дръвчетата и цветята.
към текста >>

6. Учителя за музиката - Боян Боев (1883 – 1963)

Сей краставици, лук, тикви, жито, ръж, ечемик, просо, дървета.
Даже онези, които са болни от вас, не е лошо да посаждат 200 300 костилки на година. Никак не питай дали трябва да садиш, а сади. То е едно хубаво правило. Все-таки на сто костилки ще израснат дървета, а пък това е достатъчно. Ангелите ще се радват, като садите костилките, и ще услужат на този, който им е помогнал. Сей краставици, лук, тикви, жито, ръж, ечемик, просо, дървета. Един брат попита за кашлица. Учителя каза: За кашлицата вземи троскот, вари го 15 минути и пий водата. После си мажи гърлото със зехтин и вътрешно вземай по малко зехтин. Изпивай сутрин, обед и вечер по една чаша вода от троскот.
към текста >>

7. 10 КОМУНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Стана нужда да мелим ечемик, който беше определен за конете.
Ето защо започна да се промъква недоволство в комуната. Перспективата цял живот да се прекара при такива заробващи условия ни обезсърчи и огънят угасна. Самият общ живот не се оказа така хармоничен, както си го представяхме. Явиха се дрязги и търкания. Пък и житото, което главно ни служеше за храна, и което мелехме на брашно за хляб на трапезата, свърши. Стана нужда да мелим ечемик, който беше определен за конете. Пък ние мислехме, че като правим комуна, цял свят ще ни похвали и ще дойде да живее като нас. Наивни представи, плод на младежкия ни устрем за подвиг, за похвала, породен от едно подчертано честолюбие. Разочарованието идваше постепенно, но сигурно. Някои почнаха вече открито да съжаляват, че са дошли и подчертаваха грешките. А в София Школата продължаваше и макар че получавахме редовно лекциите, упражненията, темите, това допринасяше още повече за разгаряне на разочарованието ни.
към текста >>

8. VII. ОТВАРЯНЕТО НА СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

И чух нещо като глас отсред четирите живи Същества, който казваше: Един хиникс пшеница за динар, и три хиникса ечемик за динар; а дървеното масло и виното не повреждай." Мярката и монетата тук означават това, което човек е научил през Третата културна епоха - да борави с мярката и числото.
Този Печат разкрива това, което човек е придобил във Втората културна епоха на Петата раса - Персийската, когато човек воюва, за да победи материята. Червеният кон е символ на тази борба, която човек води, за да победи материята. А изразът да се избиват един друг означава, че трябва да загине всичко онова, което не може да прогресира до края на еволюцията. За третия Печат е казано: "И когато Агнето отвори третия Печат, чух третото живо Същество да казва: Дойди и виж! И видях, и ето черен кон, и яздещият на него имаше везни в ръката си. И чух нещо като глас отсред четирите живи Същества, който казваше: Един хиникс пшеница за динар, и три хиникса ечемик за динар; а дървеното масло и виното не повреждай." Мярката и монетата тук означават това, което човек е научил през Третата културна епоха - да борави с мярката и числото. А черният кон е човешкият интелект, свързан с гъстата материя. Четвъртият Печат. През Четвъртата културна епоха се явява Христос, за да победи Смъртта. Разкриването на четвъртия Печат е дадено по следния начин: "И когато се отвори четвъртия Печат, чух гласа на четвъртото живо Същество, което казваше: Дойди и виж! И видях, и ето блед кон и името на яздещия на него беше Смърт, и адът вървеше подире му; и даде му се власт над четвъртата част от Земята да умъртвява с меч, с глад, с мор и със земните зверове." /6;7-8/.
към текста >>

9. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

Много пъти бае Митар пророкуваше кога ще има или нема да има берекет на кукуруза, на ечемика, на житото, на орехите, на сливите, на крушите, на ябълките, на гроздето, и на всичко.
Бае Митар познава не само какво ще бъде времето за утре или за у други ден, но той знаеше да ти пророкува дали зимата ще бъде сарп, или гевшек и дали пролетта ще бъде влаговита, и дали през летото ще бъде голем пек, и дали есента ще бъде берекетлия и… всичко, всичко. Той познаваше всичко това и по паяците, и по пчелите, и по рибите, и по врабците, и по свинете, и по добичетата, и по кокошките, и по тревите, и по дръвчетата, и по солта, и по нишадъра, и по какво ли не? Много пъти ще мине къде дюкяна, ще приседне на пекето и ще продума на тато: „Кир Георги, гледай та си купи тая година повечко дърва… ще дотребват“. Или ще рече: „Гледай до Петковден да сте привършили работата на салханата, че после ще видите зор! “ Един път каза да не пращаме да режат лозето, догдето не минат две недели подир Трифоновден, че щело да настанат нови мразове през пролетта; и наистина, всичките лозя, които се резаха около Трифоновден, всичките измръзнаха тая година. Много пъти бае Митар пророкуваше кога ще има или нема да има берекет на кукуруза, на ечемика, на житото, на орехите, на сливите, на крушите, на ябълките, на гроздето, и на всичко. Помня веднъж, че тато, бог да го прости, се хвалеше пред кир Цено Сламата, че е кярил само от цената на виното 13 500 гроша. „Да е жив и здрав, казваше, Митар, че ми каза, че нема да има берекет на вино тая година, та не го продавах пролет по 23 пари, както го искаха, ами го държах, та намери грош и две пари… Па не беше и малко вино — двадесет и толкова хиляди оки, все самоток.“ В целата каза немаше втори човек, като бае Митра, дето да може да ти улучи къде може да се изкопа на плитко кладенец и къде не може. Той ще поразгледа най-напред каква трева расте наоколо, ще почопли малко пръстта, ще погледа какви камъчета има да се търкалят, па ще се възкачи ла покоя рътлина или на некое бърдо, ще погледа-погледа, па току ще се спре некъде, ще копне две-три копки и ще рече: „Тук ще бъде кладенец — копайте“. И наистина, на два-три аршина току видиш избликне вода като сълза — да пиеш, да й се не напиеш.
към текста >>

10. Бай Жечо Вълков - Георги Христов

За да не останем съвсем без запас от пшеница, той изпрати на воденицата да смелят два чувала ечемик.
Разбирам аз душата ти, брате селянино. Какво имаш ти повече от тази земя! Гледам, Жечо се подсмива. Милият! Той се радва, че има жътвари, на които няма да плати, а довечера ще им поднесе киселото мляко, добре разредено, готово да се сърба с големите супени лъжици.“ Ачларе. Летен работен ден. Сега, преди прибирането на новата реколта, когато брашното е на свършване, Жечо прави едно оригинално нововъведение. За да не останем съвсем без запас от пшеница, той изпрати на воденицата да смелят два чувала ечемик. Към това ечемичено брашно прибавяме и малко от пшениченото и месим хляб. В месенето се редуваме, макар че това би могло да извърши 12-13-годишото момиче на Жечо. Хлябът от това брашно става много твърд и по особен начин клисав. Когато потопиш залъка в чорбата, той не поема нищо от нея, само се намокря и нищо повече. Веднъж в нашата комуна бяха дошли трима приятели - гости от Бургас.
към текста >>

11. Кръстю Тулешков - Георги Христов

Конете усетиха от двете страни на пътеката примамливия дъх на зрелия ечемик и, като се изравниха почти един до друг, задръстиха пътя между нивите и започнаха охотно щастливо и продължително да пасат.
Ожаднелите коне се спряха, пиха вода, колкото си искаха, и пак неохотно тръгнаха към нивите. За да ги подкарваме да побързат, ние ги пришпорваме с босите си крака, но техните дебели кожи не усещат твърде чувствително това подканяне. Не е без значение да припомним, че тия клети животни бяха поставяни от Жечо на сериозен режим, който се състоеше главно в две неща: максимум работа, минимум храна. Напоследък той ги бе хранил само със слама и нищо повече. По едно време нашият малък керван спря. Конете усетиха от двете страни на пътеката примамливия дъх на зрелия ечемик и, като се изравниха почти един до друг, задръстиха пътя между нивите и започнаха охотно щастливо и продължително да пасат. Те така хрупаха пресния ечемик от чуждите ниви, така малко обръщаха внимание на нашите подканвания с ритници да потеглят, че имаше опасност да останем така едва ли не с часове. Аз силно сритах кобилата с босите си крака, но тя не мръдна. Едва не ми се присмя на нетърпението. Кръстю и той шибна с яките си пети коня, но той като че се намести по- удобно на слога и продължи да пасе. Какво да се прави?
към текста >>

Те така хрупаха пресния ечемик от чуждите ниви, така малко обръщаха внимание на нашите подканвания с ритници да потеглят, че имаше опасност да останем така едва ли не с часове.
За да ги подкарваме да побързат, ние ги пришпорваме с босите си крака, но техните дебели кожи не усещат твърде чувствително това подканяне. Не е без значение да припомним, че тия клети животни бяха поставяни от Жечо на сериозен режим, който се състоеше главно в две неща: максимум работа, минимум храна. Напоследък той ги бе хранил само със слама и нищо повече. По едно време нашият малък керван спря. Конете усетиха от двете страни на пътеката примамливия дъх на зрелия ечемик и, като се изравниха почти един до друг, задръстиха пътя между нивите и започнаха охотно щастливо и продължително да пасат. Те така хрупаха пресния ечемик от чуждите ниви, така малко обръщаха внимание на нашите подканвания с ритници да потеглят, че имаше опасност да останем така едва ли не с часове. Аз силно сритах кобилата с босите си крака, но тя не мръдна. Едва не ми се присмя на нетърпението. Кръстю и той шибна с яките си пети коня, но той като че се намести по- удобно на слога и продължи да пасе. Какво да се прави? Ръцете ни са заети с това, което носим.
към текста >>

Чуваха се тук таме щурци и хрупането на гладните коне, които лакомо дъвчеха ечемика.
Ако хвърля хляба в нивата и сляза да отмахна кобилата от пътя, после няма как да се кача, тъй като в другата ръка държа котлето със зеления боб. Ако пък Кръстю хвърли бъкела, той непременно ще се излее и, както е пълен, може да се разкривят шините му и да стане голяма авария. Така стояхме в недоумение няколко минути и почнахме да са смеем. Полето пред нас трептеше широко, слънчево, златисто. Тишина бе легнала над него. Чуваха се тук таме щурци и хрупането на гладните коне, които лакомо дъвчеха ечемика. Обхвана ме гняв на този конски апетит. Усетих, че и Кръстювата мръщина между веждите му порастна. Преди да предприемем нещо по- енергично, решихме да употребим една ловкост. Тъй като бяхме много близо един до друг, сговорихме се Кръстю да протегне левия си крак към мен, да извие нагоре могъщото си стъпало и аз да окача на него котлето с варения боб. След това аз да сляза, да хвана за поводите двата коня и да ги изтегля напред, като, разбира се, веднага ще взема котлето от босия крак на Кръстю.
към текста >>

12. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

Тогава Жечо изрече тъжни думи: „Ех, братя, няма вече брашно, няма зърно, няма качамак, а ще трябва да смелим ечемика на конете.“ „Ще го ядем.
Упътиха ни циганите добре и ние като работихме 1 -2 дни станахме добри жътвари. Това ни насърчи, възвърна ни самочувствието и доброто настроение. Но храната ни по това време бе слаба, млякото на кравите пресекна и малкото мляко, което успявахме да надоим, го подквасвахме и след това го разреждахме с много вода и се получаваше мътеница и за тези горещи дни беше най-хубавото питие. Отнякъде Жечо беше взел на заем житце, което беше смлял, но и то свърши, защото с качамака отдавна се бяхме разделили. Започнахме да усещаме глад. Тогава Жечо изрече тъжни думи: „Ех, братя, няма вече брашно, няма зърно, няма качамак, а ще трябва да смелим ечемика на конете.“ „Ще го ядем. Щом конете го ядат и ние ще го ядем, за да бъдем яки и силни като коне.“ А Жечо само се усмихва тъжно и казва: „Братя, не е лесно да се яде ечемичен хляб.“ Ние не разбрахме какво искаше да ни каже. Но после разбрахме. След като смляха ечемика на воденицата, след като омесихме хляба и го опекохме на подница124 и под връшника125 , най-тържествено го разпределихме между гладните събратя. Започнахме да дъвчим гладни. Яли ли сте ечемичен хляб?
към текста >>

След като смляха ечемика на воденицата, след като омесихме хляба и го опекохме на подница124 и под връшника125 , най-тържествено го разпределихме между гладните събратя.
Отнякъде Жечо беше взел на заем житце, което беше смлял, но и то свърши, защото с качамака отдавна се бяхме разделили. Започнахме да усещаме глад. Тогава Жечо изрече тъжни думи: „Ех, братя, няма вече брашно, няма зърно, няма качамак, а ще трябва да смелим ечемика на конете.“ „Ще го ядем. Щом конете го ядат и ние ще го ядем, за да бъдем яки и силни като коне.“ А Жечо само се усмихва тъжно и казва: „Братя, не е лесно да се яде ечемичен хляб.“ Ние не разбрахме какво искаше да ни каже. Но после разбрахме. След като смляха ечемика на воденицата, след като омесихме хляба и го опекохме на подница124 и под връшника125 , най-тържествено го разпределихме между гладните събратя. Започнахме да дъвчим гладни. Яли ли сте ечемичен хляб? Той е вкусен, но е клисав и не поема никаква слюнка в устата ти. Залъка си остава отвътре сух, а отвън само леко се намокря. Дъвчеш, дъвчеш и нищо не предъвкваш.
към текста >>

Нивата, дето падна брат Коста от Росинаш ли беше, не помня - вечерта - хе там, в дерето ечемика дето беше, в нашата нива има извор.
Приготвихме още две ниви за мамули, но още са несяти. Чакаме дъжд, та тогава ще ги сеем. Суша е. Нивите - посевите са дребни и рядки. А вода навсякъде има от нови извори. Нивата, дето падна брат Коста от Росинаш ли беше, не помня - вечерта - хе там, в дерето ечемика дето беше, в нашата нива има извор. Извори имаше, когато беше десятък през времето на Радославовото управление, нещо преди 20 години, и сега пак земята отдолу е напоена, само че отгоре засъхна. Вчера с брат Манола косихме ливадата от утринта до вечерта с голямо преспиване и едва я покосихме. Реката е насипана и коритото е повдигнато на високо, че водата прелива и залива ливадата. Чиновникът на телеграфопощенската ни станция с госпожата си се сближиха доста с нас. Поискаха червеното теле и им го продадохме за 2000 лева.
към текста >>

След като ги напоих се върнах и турих ечемик, а конете ги няма.
Обиколен със сети (мрежи) от вси страни, та ако се запази от един, ще пропадне в друг. Щастлив съм, че не отминавам ни един, а опитвам всички. Преди година, един ден преди Коледа, когато правоверните християни колят свине, а аз съм против това, то в същия тоя ден и аз убих прасето на комшията си (и аз убиец). Ето как стана това: Денят пред Коледа, станах рано, закарах да поя конете, та да ги назобя, нахраня добре и ще отида да сея жито. Качен на Азията, а другите свободно вървят, а пък кал до колените нагоре. След като ги напоих се върнах и турих ечемик, а конете ги няма. Чаках, чаках - няма. Трябва да отивам повторно и моря Азията да тъпче излишно кал. Отидох. Заварих ги в дерето да ядат острия бодил. Подгоних ги и кончетата се подиграха и изгубиха из тъмнотата. Подбрах впрегатната червена кобила, а онези оставих.
към текста >>

Вързах ги да си ядат ечемика и приготвих сено от втората коситба хубаво, меко, с ароматичен мирис, щом си изядат ечемика, ще им сложа и сеното - специално за работните кобили и то, когато ще работят.
Чаках, чаках - няма. Трябва да отивам повторно и моря Азията да тъпче излишно кал. Отидох. Заварих ги в дерето да ядат острия бодил. Подгоних ги и кончетата се подиграха и изгубиха из тъмнотата. Подбрах впрегатната червена кобила, а онези оставих. Вързах ги да си ядат ечемика и приготвих сено от втората коситба хубаво, меко, с ароматичен мирис, щом си изядат ечемика, ще им сложа и сеното - специално за работните кобили и то, когато ще работят. Затворих вратата и влязох вкъщи да си върша утрения наряд. Точно през това време кончетата си дохаждат: бягат и цвилят из двора. Казвам си на ума ще потърпите, за да ви дойде ума в главата - през време на молитва е това. Скоро се омълчаха. След наряда, запалих ламбата и излязох из двора да ги търся.
към текста >>

13. 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - Георги Христов

Стана нужда да мелим от ечемика, който беше определен за конете.
Ето защо в комуната започна де се промъква недоволството. Перспективата цял живот да се прекара при такива заробващи условия, обезсърчи повечето от комунарите и огънят угасна. Самият общ живот не се оказа така хармоничен, както си го представяхме. Явиха се дразги и търкания. Пък и житото, което главно ни служеше за храна, което мелехме на брашно за хляб, се свърши. Стана нужда да мелим от ечемика, който беше определен за конете. И тъй вечер, като се връщахме от нивите, имаше и много домакинска работа. Двете невръстни момиченца на Жеча, какво можеха да направят? Това създаде нови трудности, които изтормозваха още повече. Ние си мислехме, че като направим комуна, цял свят ще ни похвали и ще дойде да живее като нас. Наивни детски представи.
към текста >>

14. Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г. - Георги Христов

През лятото получихме 1000 килограма ечемик, изпратен от Гръблев от Делиорман, където той беше на служба като граничен офицер.
Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г. Зимата на 1925/26 година горе-долу изкарахме добре, понеже все още имахме пари от Захарната фабрика. Но през пролетта и лятото пак закъсахме и пак започнахме да търсим царевица в заем за качамак. През лятото получихме 1000 килограма ечемик, изпратен от Гръблев от Делиорман, където той беше на служба като граничен офицер. Приятелите си внушиха, че причините за неуспеха в комуната се дължат на обстоятелството, че са приети в комуната стари хора, т.е. моите родители и ако си отидат, работите ще потръгнат. Добре. Но те не вземаха под внимание, че тия стари хора си продадоха имота в Стара Загора. Изядоха им парите и сега да им кажем да си вървят! Освен това тати през всичкото време работеше в печатницата в Нова Загора и поддържаше учащите се брат ми Косю и сестричката ми Танка. А мама беше най-здравата греда в комуната.
към текста >>

15. Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас - Георги Христов

Купих една кола около 11 кила ечемик и кола плява, за които похарчих 70 лв.
Както и да е, съпругата ми взе моята страна, но с това не се свърши планът ми. Днес биволицата, която притежавам, наскоро простина и без малко щеше да умре, но Господ ми я изново подари, така щото и оттук разбирам, че не е този пътят, който трябва да пътувам.“ (Писмо от 3.04.1905 г.) №4 „За да мога да наредя работите си за покриване горните разходи и да преживявам, аз дадох заявление във финансовото управление за работа, където ми обещаха, че ще бъда приет и, че наскоро ще се отваря работата. Но ето, че краят на месеца наближава, а това „скоро“ не дохожда. И разчитах, че като постъпя на работя, за да бъда спокоен, реших да взема захире за биволицата за през зимата. И така парите, които криех, за да купувам добитък, [из]разходих, като разчитах, че щом спечеля, да ги приложа на мястото им. Купих една кола около 11 кила ечемик и кола плява, за които похарчих 70 лв. При това изпратих парите и за детето, стават 95 лв. Но понеже нямаше що да ям досега, харчих пак от същите около 45 лв. И като вече мислих, че все таки ще мога пак да победя, съобщи ми говедарят на сюрека, където бе биволицата, че била болна. Отивам един ден, докарвам я в дома, прегледах я на заранта и виждам, че задницата и червясала и освен това много [е] отслабнала. Викам фелдшер - гледахме я, лекувахме я и решихме да я продадем.
към текста >>

0.38716387748718