НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
6
резултата в
6
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нивите днес са народили хубави култури: жито, ръж,
ечемик
, картофи, памук, слънчоглед.
Природата не назадничи, а напредва. Всичко из ден в ден става по-красиво, защото великата майсторица, която е създала и нас. е разумна. Ако на тебе ти нещо не харесва това показва, че ти не си за настоящето време. Не го разбираш и, следователно, трябва да си вървиш.
Нивите днес са народили хубави култури: жито, ръж,
ечемик
, картофи, памук, слънчоглед.
А погледни колко хубаво грее слънцето: как приятно повява вятъра: колко красиво се извива реката; как чародейно клокочи извора! Не е ли пак зелена гората? Не е ли небето светло, лазурно? Уви, ти не си весел, очите ти не се насищат. Недоволен си и не знаеш защо.
към текста >>
2.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В същата земя посяват житото и
ечемика
, израства — от житото жито, а от
ечемика
—
ечемик
.
(следва) В един и същ свят живеем Ако някой ви се оплаче и го запитате защо не успява — ще ви каже стереотипното — условията са такива. А условията са само половината от причините за неуспеха. Пропускаме по-важното — ние самите. Тоя свят и за глупавия и за умния е един и същ. Котката е в същата стая с мене и същият хляб й давам да яде, но е пак котка.
В същата земя посяват житото и
ечемика
, израства — от житото жито, а от
ечемика
—
ечемик
.
Важното е онова, което носим в себе си, с което сме дошли в света, важно е до колко то е разработено — и след това условията. Двама души падат в една ръка, но единия знае да плава и за него това е само един инцидент, а другия не знае и това може да е край на живота му . . . В същият живот сме, в същият свят, но знаещият преодолява препятствията, а невежият пада под техните удари. Вместо забава, нам трябва истинско знание за живота.
към текста >>
3.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
— Ще вземем в един голям съд вода, в която ще турим
ечемик
и ще го варим.
Най-после решиха, че трябва! да изпотят болния. Питам ги: защо трябва да го изпотите? — В него са се събрали много нечистотии, които непременно трябва да излязат навън. — А как ще го изпотите?
— Ще вземем в един голям съд вода, в която ще турим
ечемик
и ще го варим.
После ще налеем ечемичената вода в едно корито. Болният ще поставим над коритото, ще го натрупаме със завивки, да стои над парата докато се изпоти хубаво. Така ще стои най-малко половин час. След това бабите ми разправят, че докато от болния излиза топла пот, той още не е здрав. Щом започне от него да излиза студена пот, те ще прекратят изпотяването.
към текста >>
4.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
_____________________________ *) Месото на тревопасните животни е една електрична храна, слабо поляризирана, защото знае се, че тия животни ядат, освен обикновената паша, зърна от царевица, овес,
ечемик
и др.
Но от друга страна се знае, че всичката тая липса на анормалност и дефекти могат да бъдат силно изменени от личността, било в положителна смисъл, било в отрицателна смисъл, според направлението, което се дава на личния хранителен режим и на начина на живота, на възпитанието на собствената воля. на дисциплината на характера, на собствената, физическа, морална, умствена и духовна култура. Ето че така достигнахме, ако и на големи скокове, до проблемата „хранене и темперамент.“ Ако нервозния, хипердинамичния тип усвои една система на хранене с предпочитане на месата, подправките, развалените храни, възбудителните храни, зеленчуците, то той винаги ще е предмет на умора в мозъка си, ще губи господството на своите нерви, ще се пристрастява и замъглява в разсъжденията си и ще губи контролата на действията си. На нервозния тип подхождат сладките плодове, нежно приятните, сочните: зеленчуците и зарзаватите пресни, суровите салати със сладък и приятен вкус, зехтина, меда, житните храни, вегетарианския хляб**) и др. Яко типа със студен темперамент или магнетичния усвои един режим ма хранене с предпочитане на пресни зеленчуци и зарзавати, мед, сухи и сладки плодове, то той ще стане още по-студен, хладен и апатичен, тъй като полюсите с това име се отблъскват, възбуждат.
_____________________________ *) Месото на тревопасните животни е една електрична храна, слабо поляризирана, защото знае се, че тия животни ядат, освен обикновената паша, зърна от царевица, овес,
ечемик
и др.
Това месо е пълно с нежелателни материали, токсини и отрови. Една храна, която е само за грабливи животни, без която те не биха живели, а не за човека. **) Под думата вегетариански хляб не разбираме тоя чер виенски хляб, като кал, който за съжаление, е пробил път в нашия живот и причинява неизразимо много разстройства в стомаха на болните и здравите, а този хляб, който е приготвен от брашно със своите си трици, безразлично от кое да е жито.
към текста >>
5.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сутрин отиде при него в обора, погали го, даде му една торбичка
ечемик
, и цял ден го кара на нивата да оре.
Можем да се примирим само по закона на знанието и на светлината. Можем да се примирим само по закона на свободата и на истината. Вън от тия закони, всяко примирие е опасно. Там влизаме в хомота, както млекопитаещите влизат в него. Аз съм виждал как селяните постъпват със своите волове.
Сутрин отиде при него в обора, погали го, даде му една торбичка
ечемик
, и цял ден го кара на нивата да оре.
И тогава, всяка работа, която ние вършим в света, според новото учение, или според мене, или според Божественото учение, ние трябва да я вършим с любов, съзнателно. Във всяка работа, в която Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина не вземат участие, престъплението е неизбежно. Защо заболяват хората? — Всяко лошо чувство, всяка лоша постъпка внасят известно подпушване в човека. Ако хората продължават да живеят така, те са осъдени на заболяване.
към текста >>
6.
Всемирна летопис, год. 4, брой 5
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ще се брои с малките, колко клона има дръвчето първия месец, втория месец, третия месец на края на 1 година, после втората година ще се броят пак по месеци: после ще се броят, колко зърна има в класа на пшеницата,
ечемика
, овеса, колко зърна има в кочана на царевицата.
Д-р Щайнер казва: „Обучението по естествена история преди 9 години трябва да бъде такова, че всичко трябва да се превърне в образи: растенията и животните трябва да говорят. Трябва да се разкажат на децата много, такива приказки. След 9-та година характерът на приказките ще се измени“. Връзката на разните предмети с работата всред природата „Паралелно с естествознанието ще се почне най-напред със смятане и геометрия, но пак във връзка с живата природа. Ще се започне с упражнение на сетивата; ще се наблюдава формата и големината на предметите, тежест, брой, ред и цвят.
Ще се брои с малките, колко клона има дръвчето първия месец, втория месец, третия месец на края на 1 година, после втората година ще се броят пак по месеци: после ще се броят, колко зърна има в класа на пшеницата,
ечемика
, овеса, колко зърна има в кочана на царевицата.
Четенето и писането — малко по-късно. Работата е гимнастика до известна степен. Можем да изберем некоя работа, която да съдържа известни упражнения в себе си. Напр. можем да дойдем до една вадичка и да я преминем в такт; после да направим красиви упражнения: вземане камък с едната ръка от реката и поставянето му отново в реката с другата ръка чрез известни красиви движения. За развитието на смелостта децата могат да скачат поток широк половин метър.
към текста >>
НАГОРЕ