Търсене в текстове за 'Ечемик'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 34 резултата в 28 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 26. ЖЪТВАТА

Борис Николов

Тогава Жечо изрече тъжни думи: „Ех, братя, няма вече брашно, няма зърно, няма качамак, а ще трябва да смелим ечемика на конете." „Ще го ядем.
Упътиха ни циганите добре и ние като работихме 1-2 дни станахме добри жътвари. Това ни насърчи, възвърна ни самочувствието и доброто настроение. Но храната ни по това време бе слаба, млякото на кравите пресекна и малкото мляко, което успявахме да надоим го подквасвахме и след това го разреждахме с много вода и се получаваше мътеница и за тези горещи дни беше най-хубавото питие. От някъде Жечо беше взел на заем житце, което беше смлял, но и то свърши, защото с качамака отдавна се бяхме разделили. Започнахме да усещаме глад. Тогава Жечо изрече тъжни думи: „Ех, братя, няма вече брашно, няма зърно, няма качамак, а ще трябва да смелим ечемика на конете." „Ще го ядем. Щом конете го ядат и ние ще го ядем, за да бъдем яки и силни като коне." А Жечо само се усмихва тъжно и казва: „Братя, не е лесно да се яде ечемичен хляб." Ние не разбрахме какво искаше да ни каже. Но после разбрахме. След като смляха емечика на воденицата, след като омесихме хляба и го опекохме на подница и под връшника, най-тържествено го разпределихме между гладните събратя. Започнахме да дъвчиме гладни. Яли ли сте ечемичен хляб?
към текста >>

2. 34. ПИСМО ОТ ЖЕЧО

До Борис Николов

Нивата дето падна брат Коста от Росинаш ли беше, не помня - вечерта - хе там в дерето ечемика дето беше, в нашата нива има извор.
Приготвихме още две ниви за мамуле, но още са несяти. Чакаме дъжд та тогава ще ги сеем. Суша е. Нивите - посевите са дребни и рядки. А вода навсякъде има от нови извори. Нивата дето падна брат Коста от Росинаш ли беше, не помня - вечерта - хе там в дерето ечемика дето беше, в нашата нива има извор. Извори имаше когато беше десятък през времето на Радославовото управление нещо преди 20 година и сега пак земята отдолу е напоена, само че отгоре засъхна. Вчера с бр. Манола косихме ливадата от утринта до вечерта с голямо преспиване и едва я покосихме. Реката е насипана и коритото е повдигнато на високо, че водата прелива и залива ливадата. Чиновника на телеграфопощенската ни станция с госпожата си се сближиха доста с нас.
към текста >>

3. 35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ

Борис Николов

След като ги напоих се върнах и турих ечемик, а конете ги няма.
Обиколен със сети (мрежи) от вси страни, та ако се запази от един, ще пропадне в друг. Щастлив съм, че не отминавам ни един, а опитвам всички. Преди година един ден преди Коледа, когато правоверните християни колят свине, а аз съм против това, то в същия тоя ден и аз убих прасето на комшията си (и аз убиец). Ето как стана това: Денят пред Коледа, станах рано закарах да поя конете та да ги назобя, нахраня добре и ще отида да сея жито. Качен на Азията, а другите свободно вървят, а пък кал до колените нагоре. След като ги напоих се върнах и турих ечемик, а конете ги няма. Чаках, чаках - няма. Трябва да отивам повторно и моря Азията да тъпче излишно кал. Отидох. Заварих ги в дерето ядат острия бодил. Подгоних ги и кончетата се подиграха и изгубиха из тъмнотата. Подбрах впрегатната червена кобила, а онези оставих.
към текста >>

Вързах ги да си ядът ечемика и приготвих сено от втората коситба хубаво, меко с ароматичен мирис, щом си изядат ечемика ще им сложа и сеното - специално за работните кобили и то когато ще работят.
Чаках, чаках - няма. Трябва да отивам повторно и моря Азията да тъпче излишно кал. Отидох. Заварих ги в дерето ядат острия бодил. Подгоних ги и кончетата се подиграха и изгубиха из тъмнотата. Подбрах впрегатната червена кобила, а онези оставих. Вързах ги да си ядът ечемика и приготвих сено от втората коситба хубаво, меко с ароматичен мирис, щом си изядат ечемика ще им сложа и сеното - специално за работните кобили и то когато ще работят. Затворих вратата и влязох вкъщи да си върша утрения наряд. Точно през това време кончетата си дохаждат: бягат и цвилят из двора. Казвам си на ума ще по-търпите, за да ви дойде ума в главата - през време на молитва е това. Скоро се омълчаха. След наряда, запалих ламбата и излязох из двора да ги търся.
към текста >>

4. 25. КОМУНАТА СЕ РАЗТУРЯ

Петър Камбуров

През лятото получихме 1000 килограма ечемик, изпратен от Гръблев от Делиорман, където той беше на служба като граничен офицер.
25. КОМУНАТА СЕ РАЗТУРЯ Зимата на 1925/26 година горе-долу изкарахме добре, понеже все още имахме пари от Захарната фабрика. Но през пролетта и лятото пак закъсахме и пак започнахме да търсим царевица в заем за качамак. През лятото получихме 1000 килограма ечемик, изпратен от Гръблев от Делиорман, където той беше на служба като граничен офицер. Приятелите си внушиха, че причините за неуспеха в комуната се дължат на обстоятелството, че са приети в комуната стари хора, т.е. моите родители и ако си отидат, работите ще потръгнат. Добре. Но те не вземаха под внимание, че тия стари хора си продадоха имота в Стара Загора. Изядоха им парите и сега да им кажем да си вървят! Освен това тати през всичкото време работеше в печатницата в Нова Загора и поддържаше учащите се брат ми Коск) и сестричката ми Танка.
към текста >>

5. 4. Лечители, ясновидци и фокусници

Гради Колев Минчв

Като ми оздравяха тия ечемици и оттогава не ми изникна вече никакъв ечемик по очите.
“ Отговорих: „Как да не искам“. Тя взема едно парченце хляб и отчупи три хапки и ми ги даде. „Ще отидеш в нужника, казва, ще хапнеш едната хапка и ще кажеш: „Когато дойда да ям в нужника, тогава да ми изникнат ечемици“. Като изядеш трите хапки подред и на всяка хапка ще казваш така, ще дойдеш“. И за мнозина може да е лъжа, обаче за мене беше истина. Като ми оздравяха тия ечемици и оттогава не ми изникна вече никакъв ечемик по очите. На село дават на селяните да си секат гори като предварително ги разделят на участъци. Така ги наричат тия парцели, които селяните изтеглят по жребие. Всеки си изтегля по едно билетче от общите билетчета, на които са написани номерата на участъците. И ние също си вземахме едно билетче и после отидохме да си сечем участъка. И тъй отидохме и набрахме дървата, обаче ми направи впечатление, че на големите чорбаджии им се падаха дебели дърва - габер, дъб, дори повече дъбови и една кола шума, вейки, клоне.
към текста >>

6. 5. Гуменки и часовник за Гради; 6. Чифликът и Братството

Гради Колев Минчв

Веднъж като вършахме брат Сотиров и сестра Нейчева ме извикаха и ми казват: „Гради, ще знаеш, че няколко вагона жито, ечемик, ще ги пишем на твое име, на никого няма да разправяш, защото на нас ни трябват пари“.
Слагат два литра овче мляко и една кофа вода и вика готвача: „Тая заран ще закусите с млечна попара“. А то синя, жива водица. Такъв Учител и такова братство не съществува“. Та аз не останах. Заминах си. Веднъж като вършахме брат Сотиров и сестра Нейчева ме извикаха и ми казват: „Гради, ще знаеш, че няколко вагона жито, ечемик, ще ги пишем на твое име, на никого няма да разправяш, защото на нас ни трябват пари“. Те имаха големи задължения и не смогваха да посрещнат задълженията си срещу храната. Имаха и скотовъдство, много овце всичко. Като си тръгнах от чифлика ми дадоха адрес, да се отбия в Бургас, където живееха. Там живееше сестрата на сестра Нейчева - Николина Добрева й казваха. „Ще се отбиеш и ще дадеш пълномощно, като дойдат парите от вагоните с храна, да можем да ги получим, защото теб няма да те има“.
към текста >>

Аз й се представих, а тя ме гледа и вика: „Абе ти ли си Гради Колев Минчев, такъв господин, писали ти толкова вагони жито и ечемик“.
Там живееше сестрата на сестра Нейчева - Николина Добрева й казваха. „Ще се отбиеш и ще дадеш пълномощно, като дойдат парите от вагоните с храна, да можем да ги получим, защото теб няма да те има“. Та отидох, обадих се на тази сестра Николина, тя пък беше чиновничка там. Тя им водела счетоводните сметки. Тя не ме познаваше. Аз й се представих, а тя ме гледа и вика: „Абе ти ли си Гради Колев Минчев, такъв господин, писали ти толкова вагони жито и ечемик“. Смее се. Като отидох по-късно в София сестра Николина Добрева работеше в Министерството на благоустройството. Тя имаше двама сина. Мъжът и бил голям комунист, обаче заминал в СССР, а пък нея я оставил и бяха разделени. Доколкото си спомням големия й син беше кръстен Ленко, на името на Ленин, а пък малкия Милчо.
към текста >>

7. 09 - 12. ЛЕКАРСТВО, ДАДЕНО ЧРЕЗ СЪН

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Лекарството е следното: Ще вземеш клей от бадем и ечемик, ще ги опечеш, ще ги счукаш, пресяваш със сито, смесваш ги с една водна чаша пчелен мед.
Постоянно търся лекар, който да ме лекува, но ефикасно лечение не намерих. Една нощ сънувах следния сън: Идва при мен един старец със свежо, хубаво лице и с бяла брада, който ми каза така: Ти постоянно търсиш лек за твоето сърце и не си намерила досега. Престани да търсиш! Не ти трябва! Аз ще ти кажа лекарство, с което ще се лекуваш. Лекарството е следното: Ще вземеш клей от бадем и ечемик, ще ги опечеш, ще ги счукаш, пресяваш със сито, смесваш ги с една водна чаша пчелен мед. Употребява се три пъти на ден по една супена лъжица, преди ядене. Разказала: Мала Желева С. Горица, Поморийско.
към текста >>

8. 16 - 16. ЖЕЛЮ ТАНЕВ-АВТОБИОГРАФИЯ

Желю Танев Николов

А преди един ден направихме, напарихме варен ечемик, както Учителят препоръчва, да се налагаме, но нищо не минава, нито пот излиза.
Още едно нещо искам да допълня. Как Учителят в най-трудни случаи на живота, когато заслужаваме, ни помага, дори едно пътуване и пренасяне на багаж от село Козаре за Бургас - валя ме дъжд по пътя, изстинах, простудих се много, но трябваше да се върна пак на село, налагаше се. И в това време през нощта заваля много сняг. И в това време повика сестра да ми мери температурата, наистина аз се чувствах много зле, виждах вече неземни картини. Като ме прегледа, сестрата ми каза: „Много си зле, 41.5 градуса, да викаме линейка да ви вземе." И след като се обадиха за линейка, че не могат да дойдат че пътят е непроходим за село Козаре и не можем да дойдем. Край. А преди един ден направихме, напарихме варен ечемик, както Учителят препоръчва, да се налагаме, но нищо не минава, нито пот излиза. Това става срещу неделя и към 10 часа отидоха 2-3 сестри с майка ми да си правят молитва и аз застанах на колене на леглото и още като се започна „Добрата молитва" и почна да тече пот, но изобилна, просто не капе, а тече от челото и носа. Веднага очите ми се откриха и поисках вода да пия. После като четох беседата, срещнах Учителят казва: „Когато Бог лекува, той лекува веднага, а не с дни или месеци, както лекарите." Така Учителят ме върна от смъртта. Ами ако бях си заминал, тогава жена ми и децата ми живи бяха погребани в Бургас. Пари нямаше за хляб, бях занесъл един чувал брашно, че и то ни помагаше, прекарах голяма беднотия, две години с децата заедно в Бургас, цяло лято работеха в ТКЗС-то с майка си, а на Таню гърба му обелен от чувалите от вършачката и най-после вече от 30 години дойде хубавото и красивото и за децата, и за нас по един чуден случай.
към текста >>

9. 6. ПРОСТОТА

Едната от вас е работна, обработва земята си, направила си градина, посажда я с плодни дървета, в другата част насажда жито, ечемик, царевица и др., а втората казва: „Мене не ми трябват тези неща“ и оставя земята си ненасадена.
А в окултизма това значи да си образуваш една аура, която да те пази от външните ветрове и бури, които стават в психическия свят. Сега, към първата формула за слънцето: „Може - Така да изгрее моето слънце в моята душа и да обнови моето сърце“, ще приложите следнята формула отделно: „Господи, аз ще посадя всички добри желания, а Ти ги възрасти.“ Това разбирам обновление на сърцето. Да си обясня мисълта. Нали искаме да направим християнството наука за живота, а не празнословие. Допуснете, че две от вас имат по 100 декара земя, оставена от баща им. Едната от вас е работна, обработва земята си, направила си градина, посажда я с плодни дървета, в другата част насажда жито, ечемик, царевица и др., а втората казва: „Мене не ми трябват тези неща“ и оставя земята си ненасадена. И двете отиват да разглеждат имането си. Едната има царевица, жито и др. и се радва на всичко, за нея животът има смисъл, а нивите на другата са обрасли с бурени и казва: „Животът няма смисъл.“ Кой създаде смисъла и безсмислието в живота? Вие казвате: „Господ да им даде това, онова.“ Дал ви е Господ земя - тя е вашето сърце, обработвайте го. Това сърце се обработва тъй, както се обработват плодните дървета: дайте му всички добри желания, посадете ги у него.
към текста >>

10. 28. ПРИНУЖДАВА НИ

Ще кажат: „Хайде в гората, стой там и паси.“ И ако ти предлагат торба с ечемик - никакъв ечемик не ти трябва, никакъв зоб не ти трябва.
Цял ден го разкарват като някой кон. В какво седи спасението? Да те избавят от този, който се е качил. Как ще стане това? Ще го свалят от гърба ти, ще те ударят. Ще кажат: „Хайде в гората, стой там и паси.“ И ако ти предлагат торба с ечемик - никакъв ечемик не ти трябва, никакъв зоб не ти трябва. Паси тревата, пий вода там. Каквито небесни думи да ти казва, ти не обръщай внимание. Не сте ли получили много любезни писма и после с години носиш този всадник[1]. Все имаш надежда, че след години това ще стане, онова ще стане. Онзи, който е възседнал на гърба ти, той не мисли доброто ти.
към текста >>

11. 31. ДОБРОТО СЕМЕ

Едно малко теле влиза в един двор на един чифликчия, намира едно гърне с ечемик, изяжда ечемика и най-после вдига главата с гърнето.
Това не е човекът, той е един чужд наемател. Често вас ви впрягат като кон и целия ден возиш каруцата. Онзи, който те е впрегнал, пусне те вечерта, но целия ден си работил на господаря. Сега, другото положение. Често ние от незнание си създаваме свои нещастия. Едно малко теле влиза в един двор на един чифликчия, намира едно гърне с ечемик, изяжда ечемика и най-после вдига главата с гърнето. Не може да вижда. Хората не може да си обяснят как е дошло гърнето на главата на това теле. Това теле не знаеше последствията. Някой път и човек си тика на главата такова гърне. Идва чифликчията.
към текста >>

12. 5. ТРУДНИ ДНИ ЗА СЕМЕЙСТВОТО НИ, ЗА ДА СЕ ОТВОРИ ПЪТ КЪМ НОВИЯ ЖИВОТ

Жечо Панайотов

Свако ми имаше кон, с който ходеше по селата да купува храни: жито, ръж, ечемик, овес.
Свако ми Андон, като търговец на жита закупуваше такива от селата в района на с. Стралджа, докарваха ги и складираха в наети складове на гарата; от време на време натоварваха по един вагон жито, който се изпращаше в Бургас. Свако ми имаше съдружник, на име Евангел Макриополус /грък, дошъл в България за да работи търговия - житарство/. Техен представител в Бургас беше пак Криона Триандафилов, за който вече споменах по-горе. Аз, разбира се помагах в цялата работа, като извършвах каквото ми изискваха. Свако ми имаше кон, с който ходеше по селата да купува храни: жито, ръж, ечемик, овес. Като се върнеше от път, поемах конят му, развеждах го както му е реда, за да се отмори и тогава го настанявах в обора. Грижех се да го назобя с ечемик, да го напоя. Същите грижи имах за коня и когато не е на път, като един два пъти на ден го извеждах да го разходя. Чистих обора му, постилах му слама за да легне през нощта и т.н. По едно време имахме и талига, в която впрягахме коня и свако ми ме вземаше със себе си по селата.
към текста >>

Грижех се да го назобя с ечемик, да го напоя.
Свако ми имаше съдружник, на име Евангел Макриополус /грък, дошъл в България за да работи търговия - житарство/. Техен представител в Бургас беше пак Криона Триандафилов, за който вече споменах по-горе. Аз, разбира се помагах в цялата работа, като извършвах каквото ми изискваха. Свако ми имаше кон, с който ходеше по селата да купува храни: жито, ръж, ечемик, овес. Като се върнеше от път, поемах конят му, развеждах го както му е реда, за да се отмори и тогава го настанявах в обора. Грижех се да го назобя с ечемик, да го напоя. Същите грижи имах за коня и когато не е на път, като един два пъти на ден го извеждах да го разходя. Чистих обора му, постилах му слама за да легне през нощта и т.н. По едно време имахме и талига, в която впрягахме коня и свако ми ме вземаше със себе си по селата. Някога преспивахме в село, но се прибирахме в Стралджа. При тези пътувания, като спрем край кръчмата на селото, виждам закачени суджуци и казвам: „Свако, купи малко суджук!
към текста >>

13. 15. КОМУНИТЕ - КОМУНАТА В СЕЛО АЧЛАРЕ И РУСЕ

Николай Дойнов

Стана нужда да мелим от ечемика, които беше определен за конете.
Ето защо в комуната започна де се промъква недоволството. Перспективата, цял живот да се прекара при такива заробващи условия, обезсърчи повече от комунарите и огъня угасна. Самият общ живот не се оказа така хармоничен, както си го представяхме. Явиха се дразги и търкания. Пък и житото, което главно ни служеше за храна, което мелехме на брашно за хляб се свърши. Стана нужда да мелим от ечемика, които беше определен за конете. И тъй вечер като се връщахме от нивите имаше и много домакинска работа. Двете невръстни момиченца на Жеча, какво можеха да направят. Това създаде нови трудности, които изтормозваха още повече. Ние си мислехме, че като направим комуна, цял свят ще ни похвали и ще дойде да живее като нас. Наивни детски престави.
към текста >>

14. 8. ГЛАДЪТ ПРЕЗ ВОЙНАТА

Стоварваха от вагоните чували, пълни с ечемик.
През Одрин, Гюмюрджина отидохме до гр. Драма. Това, което видях в гр. Драма, струваше ми се, че Данте Алигиери не е описал същинския ад, а адът е тук. Тая нощ в Драма от глад бяха умрели 75 души. Още на гарата имаше кал до колене. Стоварваха от вагоните чували, пълни с ечемик. От някоя дупчица на чувалите падаха зърна по земята, а гладни деца нагазваха в калта и събираха калните зърна. Отриваха ги в гащичките си и ги изяждаха. Стражарите гонят децата, но те газят калта и търсят ечемичени зърна. В Драма отидох на пазарището и чудо там видях. Гражданите изнесли юргани, одеала, скъпи украшения и ги продаваха за хляб.
към текста >>

15. 1925 година

25.VI.1925., четвъртък Сутринта след храна изпратих Мисирджиев и отидохме да жънем в Буваза ечемик - аз, Иванца, буля и батю.
Обаче от миналата година се заинтересовало от Мисирджиев и му е писало да му даде някои книги, обаче той не е сторил това. От скоро време то само отива у Мисирджиев и му говорило много работи върху окултизма, братята и много работи за ритмично дишане, за излъчване и даже опит с намаляване на пулса си. Изобщо човек, чудак с младостта си, а пълен с много знания, и не казва, че да е чело такава литература, и то предсказало, че на 14 този месец в тяхното село ще бие голям град и т. н. За мене важното е, че ние, които бяхме първи на делото, като че мъртвеем с нашето напущане и леност, а тия неуки ни надварят в много отношения. Но Бог ги праща за подтик на бялата ложа и те са импулсаторите на мнозина забравили се. 25.VI.1925., четвъртък Сутринта след храна изпратих Мисирджиев и отидохме да жънем в Буваза ечемик - аз, Иванца, буля и батю. Вечерта аз се окъпах, но и съм се много изморил, та едва си отидох и легнах да спя. 6.VI.1925., петък Сутринта след молитва пак останах да лежа, понеже от вчера, дето съм работил и съм се къпал, ме болят костите, та не ми се мърда. След това започнахме да градим плевнята и до обед плетът бе готов. 27.VI.1925, събота Ходихме из гората с Ивана и сякохме макази за плевнята и си дойдохме късно вечерта. У дома заварих Г. Събев.
към текста >>

Иван и Боро ходиха в боаза и докараха на вършачката 5 кръстци и 5 снопа ечемик и го овършаха у Кара-Стойкови, извършаха 28 кг ечемик, две за ока.
28.VI.1925 год., неделя Щом станахме, умихме се с Георгя и изпълнихме наряда си. След това посвирих, попях. Свяко дойде да търси Георгя. След това ходих на мелницата да меля брашно (взетото жито от Петър Иванов). Като се върнах от мелницата, посвирих и много си поспах, понеже тези дни съм настинал, задето се къпах уморен. Иван и Боро ходиха в боаза и докараха на вършачката 5 кръстци и 5 снопа ечемик и го овършаха у Кара-Стойкови, извършаха 28 кг ечемик, две за ока. След като го докараха, аз ходих за люцерна на Каранфиликя. После отидохме къде Белия Бряг и отсякохме дирек за плевнята и се завърнахме. Под Белия Бряг четох лекциите първа и втора от първата година и направих резюмето на първата. Вечерта не четох лекция, понеже съм изморен и ми се спеше. 29.VI.1925 год., понеделник Щом станах, ходих у булини да им лекувам овцата.
към текста >>

16. 2. Писмо на Пеньо Ганев до Елена Хаджи Григорова от 22.I.1927 год.

VI. Писма на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова

" Зер, както се изразява сестрата Николина Байтова: „Турим ли му торбата със зобта на коня на главата и вече той си яде ечемика, а повече не иска да знае" - зер, ако много скача, торбата ще се отнеме.
Народът пие, говори глупави думи, върви в безпътица, живее с нисшето и кога ги запитаме, те окайват положението си, искат да излязат, но пръв няма кой да ги заповеде, все тъй останало от дядо и баба. Карай да върви и... и... т. н. Но от всичката си опитност схванах, че душите, докато не си отядат и отпият, докато не опитат, няма да се върнат. А само ония, върху които рендето на живота много трески е издялало, които са страдащи, те са пробудени и ние само за такива сме полезни. Знаеш, туй, колегията, всеки си яде хляба, та казва: „Хе... нека си кара народът както знае... Аз ли ще му търся края? " Зер, както се изразява сестрата Николина Байтова: „Турим ли му торбата със зобта на коня на главата и вече той си яде ечемика, а повече не иска да знае" - зер, ако много скача, торбата ще се отнеме. Туй сме ний. Но с това не искам да пощуреем и наляво и дясно да говорим за морал и идеи. Напротив, едно е важно за нас: трябва знание, трябва светлина, трябва топлина - и пак ще кажа: трябва да сме неми проповедници на великото учение! Действително, където вече конкретно ни знаят хората и се обръщат към нази за осветление по ред въпроси, тогава с радост ще говорим. Помощник-училищният инспектор господин П.
към текста >>

17. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Много пъти бае Митар пророкуваше кога ще има или нема да има берекет на кукуруза, на ечемика, на житото, на орехите, на сливите, на крушите, на ябълките, на гроздето, и на всичко.
На делба… като е дошло до делба, там вече хаир нема… па нема и защо да ме черпите… Бае Митар познава не само какво ще бъде времето за утре или за у други ден, но той знаеше да ти пророкува дали зимата ще бъде сарп, или гевшек и дали пролетта ще бъде влаговита, и дали през летото ще бъде голем пек, и дали есента ще бъде берекетлия и… всичко, всичко. Той познаваше всичко това и по паяците, и по пчелите, и по рибите, и по врабците, и по свинете, и по добичетата, и по кокошките, и по тревите, и по дръвчетата, и по солта, и по нишадъра, и по какво ли не? Много пъти ще мине къде дюкяна, ще приседне на пекето и ще продума на тато: „Кир Георги, гледай та си купи тая година повечко дърва… ще дотребват“. Или ще рече: „Гледай до Петковден да сте привършили работата на салханата, че после ще видите зор! “ Един път каза да не пращаме да режат лозето, догдето не минат две недели подир Трифоновден, че щело да настанат нови мразове през пролетта; и наистина, всичките лозя, които се резаха около Трифоновден, всичките измръзнаха тая година. Много пъти бае Митар пророкуваше кога ще има или нема да има берекет на кукуруза, на ечемика, на житото, на орехите, на сливите, на крушите, на ябълките, на гроздето, и на всичко. Помня веднъж, че тато, бог да го прости, се хвалеше пред кир Цено Сламата, че е кярил само от цената на виното 13 500 гроша. „Да е жив и здрав, казваше, Митар, че ми каза, че нема да има берекет на вино тая година, та не го продавах пролет по 23 пари, както го искаха, ами го държах, та намери грош и две пари… Па не беше и малко вино — двадесет и толкова хиляди оки, все самоток.“ В целата каза немаше втори човек, като бае Митра, дето да може да ти улучи къде може да се изкопа на плитко кладенец и къде не може. Той ще поразгледа най-напред каква трева расте наоколо, ще почопли малко пръстта, ще погледа какви камъчета има да се търкалят, па ще се възкачи ла покоя рътлина или на некое бърдо, ще погледа-погледа, па току ще се спре некъде, ще копне две-три копки и ще рече: „Тук ще бъде кладенец — копайте“. И наистина, на два-три аршина току видиш избликне вода като сълза — да пиеш, да й се не напиеш. Където и да са закопали кладенец без Митра, все ще го напуснат или затрупат — все без дамар излиза.
към текста >>

18. 2. Планети, домове, аспекти

ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Неговите болести са резултат на студа, израстване на осил (ечемик) от известни дефекти в действията, отсъствия на жизненост, ревматизъм, подагра, камък в пикочния мехур, слабост в частта, управлявана от знака, който той заема (ако е твърде зле аспектиран) или от планетата, която го зле аспектира.
САТУРН Сатурн е студен, сух и безплоден. Той е голямото зло, а Марс - малкото. Зелен цвят, метал - оловото. Ден - събота. В тялото управлява коленете, прасците, глезените, големия пищял на крака, дясното ухо, зьбите, костите, ставите и сухожилията. Неговите болести са резултат на студа, израстване на осил (ечемик) от известни дефекти в действията, отсъствия на жизненост, ревматизъм, подагра, камък в пикочния мехур, слабост в частта, управлявана от знака, който той заема (ако е твърде зле аспектиран) или от планетата, която го зле аспектира. Неговите професии са свързани със земята: недвижими имоти (земя), къщи, рудниците въглищарство, дърветата, чифлиците, градините, бюрата или постовете, зависещи от общинските или местните власти. Той владее сьщо върху държавните мъже, парламентарните деятели, тъй както и върху чиновниците (слугите), началстващите, директорите, интендантите, той влияе върху пласмента (наместванията), акциите (делата) и облигациите (задълженията) и пр. Ако не е difnifie, той дава работа, покорство, смирение, може да донася печалба или добро име. Той е планета на старостта, тя ограничава, прави човека изверг, дава меланхоличност, бавност, мудност, търпелив и егоист. Когато е на Асцендента дава дребен ръст, бледен цвят, коси тъмни, очи малки и по-скоро черни, брада рядка, рамената са широки, неспособен за вървеж, краката са къси или зле сформирани, дава предразположение да бьде човек сериозен, резервиран, предпазливост, въздържаност, трезвеност, благоразумие, стабилност.
към текста >>

19. 8. В един и същ свят живеем

(В. «Братство», бр. 160, 17.V.1936 г., стр. 1)

В същата земя посяват житото и ечемикът израства: от житото - жито, а от ечемика - ечемик.
1) Ако някой ви се оплаче и го запитате защо не успява, ще ви каже стереотипното - условията са такива. А условията са само половината от причините за неуспеха. Пропускаме по-важното - ние самите. Тоя свят за глупавия и за умния е един и същ. Котката е в същата стая с мене и същия хляб й давам да яде, но е пак котка. В същата земя посяват житото и ечемикът израства: от житото - жито, а от ечемика - ечемик. Важното е онова, което носим в себе си, с което сме дошли в света, важно е доколко то е разработено - и след това условията. Двама души падат в една река, но единият знае да плава и за него това е само един инцидент, а другият не знае и това може да е край на живота му... В същия живот сме, в същия свят, но знающият преодолява препятствията, а невежият пада под техните удари. Вместо забава, нам трябва истинско знание за живота. И когато го придобием, най-трудните препятствия, всички скърби, ще станат дреболия, както и най-мъчните задачи за знающия ученик. Но ако ние търсим наслади, тъмнината и невежеството ще ни обгърнат и тогава горчивината на всекидневния живот ще ни среща на всяка крачка.
към текста >>

20. Светозар Няголов.ХРАНЕНЕ,ПОСТ И ЖИТЕН РЕЖИМ ПО БЕИНСА ДУНО

Ечемикът не е за препоръчване.
Никога няма да ядеш нечиста, гнила храна. В такава храна има бацили, които могат да предизвикат някакви болезнени състояния. Всеки, който иска да разреши въпроса за безсмъртието, трябва да яде абсолютно чиста храна. Ще кажете: „Де ще намерим такава храна? " Онзи, който иска да трансформира , да организира своето тяло, най- първо трябва да се храни с жито, ориз, царевица, а после с плодове. Ечемикът не е за препоръчване. Той предизвиква затлъстяване на организма. Ръжта е хубава за ядене." /В своите си. 33 беседа, държана от Учителя на 27 юни 1926 г. в гр. София. Русе, 1927, с.
към текста >>

21. 3. УЧИТЕЛЯТ ЗА БОЛШЕВИКИТЕ - ДЕЦА НА МОНАРХИСТИТЕ

Сей жито, царевица, ечемик, боб.
Ето, толкова години вече проповядвам н а софиянци , но никой още не е направил опит , да приложи това учение . Някой ме слушат, клатят глава и казват: Голями грешници сме. - Аз не търся стари сметки. На всекиго казвам: Сей! Каквото посееш тая година, това ще излезе. Сей жито, царевица, ечемик, боб. Това, което посеете, ще ви ползува не само в материално отношение, но и в духовно. Житото, царевицата, ечемикът, бобът са символи. Ще кажете, че вие знаете, какво представят житото, царевицата. Знаете, приятели, всичко знаете. Няма човек в света, който да не знае, какво представят житото, царевицата, бобът и др.
към текста >>

Житото, царевицата, ечемикът, бобът са символи.
- Аз не търся стари сметки. На всекиго казвам: Сей! Каквото посееш тая година, това ще излезе. Сей жито, царевица, ечемик, боб. Това, което посеете, ще ви ползува не само в материално отношение, но и в духовно. Житото, царевицата, ечемикът, бобът са символи. Ще кажете, че вие знаете, какво представят житото, царевицата. Знаете, приятели, всичко знаете. Няма човек в света, който да не знае, какво представят житото, царевицата, бобът и др. Мнозина мислят, че всичко знаят, а в същност малко знаят. Мнозина мислят, че са осигурени, а всъщност не са осигурени."
към текста >>

22. V. 1. ЩО Е БОЛЕСТ И ЩО Е ЗДРАВЕ

Д-р Иван Жеков

И.) [2] Месото на тревопасните животни е една електрична храна, слабо поляризирана, защото знае се, че тия животни ядат, освен обикновената паша, зърна от царевица, овес, ечемик и др.
И в този случай има една съвършена аналогия, доколкото се отнася за човешкото тяло с ритмичното, физиологичното, търпимото, което произвежда най-голям коефициент енергия с минимална органическа и клетъчна консумация за противовес на токсичното хранене, възбудното, нетърпимо и антифизи- ологично, което раздразнява, разменя и дегенерира клетките и което консумира безредно нервната енергия и жизнената сила на организма. Тука виждаме още, че натуризмът осъществи забележителен прогрес в полза на подобрението и запазването на здравето и живота на човешката личност. При това виждаме, че единствената наука, която не направи прогрес, е оная, която се казва «медицинска наука», защото нейните изследвания и изучавания, немалко и нейните терапевтически изследвания, като серуми, ваксини, отрови, специалитети и др. ясно ни доказват, че нейните най-видни представители съхраняват едно детинско и погрешно схващание върху истинската етиология на болестите, така също едно лъжливо, невярно схващане за здравето, за природния имунитет и за лечебната сила в човешкия организъм. --------------------------------------------- [1] (лат.) «Природата изцелява болестта» - част от сентенция на Хипократ: «Natura sanat, medicus curat morbos» - «Лекарят лекува, но природата изцелява болестта.» (бел. М. И.) [2] Месото на тревопасните животни е една електрична храна, слабо поляризирана, защото знае се, че тия животни ядат, освен обикновената паша, зърна от царевица, овес, ечемик и др. Това месо е пълно с нежелателни материали, токсини и отрови. Една храна, която е само за грабливи животни, без която те не биха живели, а не за човека, (бел. а.) [3] Под думата вегетариански хляб не разбираме тоя чер виенски хляб, като кал, който за съжаление е пробил път в нашия живот и причинява неизразимо много разстройства в стомаха на болните и здравите, а този хляб, който е приготвен от брашно със своите си трици, безразлично от кое да е жито. (бел. а.)
към текста >>

23. А. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ» ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ЗА III ЧАСТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Тогава, понеже е била въведена купонна система за хляба, то съдружникът му го предава, изиграва и насочва полицията да дойде и да му ревизира и реквизира целия склад, в който е имало жито, ръж, овес, ечемик, царевица.
Така че той разширява тези два метода и ги допълва с вегетарианството и с билколечението, което е владеел добре. В благодарствените писма, които прилагаме, достатъчно добре се вижда, че са използувани методите за лечение на Кнайп, Луи Куне, вегетарианството и билколечението. Антова не е малко, дори е много. 7. В писмо до Петър Коларов, министър на Народното здраве, от 11 март 1951 г. д-р Иван Жеков съобщава, че работи в насока за изработване на пълноценна зърнена храна за народа, но е бил изигран от съдружника си. Тогава, понеже е била въведена купонна система за хляба, то съдружникът му го предава, изиграва и насочва полицията да дойде и да му ревизира и реквизира целия склад, в който е имало жито, ръж, овес, ечемик, царевица. А той е правил различни смеси от тях, трябвало е да ги смели с ярмомелка, да ги разлее и сложи в пликове и да ги продава. Но накрая фалира. Не сполучва в търговията и в професията си като ветеринар. 8. С писмо от 26 юни1951 г. до Министъра на Народното здраве той съобщава, че изпраща брошурите си № 1 и № 2: «Библиотека за природолечение» и «Лекуване с грозде».
към текста >>

24. XIV. НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Аз заварих, когато българите, с рало или плуг, сами с воловете си, кравите и с коне, оряха земята си и садяха житото, ечемик, овес.
В това съм убеден. Така че сам си събрах онова, което бе напечатала. Разказваше ми как отишла при Учителя и Го запитала: «Учителю, може ли да ползвам Вашите идеи в моите писания и романи? » Отговорил така: «Вода много, а водоносци малко.» Само че за нея е било ясно какво означава това разрешение. Но за сегашното поколение не значи нищо. Аз заварих, когато българите, с рало или плуг, сами с воловете си, кравите и с коне, оряха земята си и садяха житото, ечемик, овес. Идваше жътва, жените с бели кърпи, с вълнени чорапи и цървули, за да не ги ухапе насекомо или змия, жънеха със сърпове. Навеждаха се със сърпа обхващаха класовете и жънеха отдолу, при земята. Това се казваше «ръкойка» и се слагаше една връз друга. После минаваха мъжете и ги връзваха на снопи. А12 снопа ги правеха на «кръстец», слагаха ги така, че класовете да се застъпват и да се съхранят от птиците, да не ги кълват, или от градушките.
към текста >>

25. 23. От Плевен до Ловеч 30 километра с файтон

Всичкият ечемик изтекъл по пътя от Плевен до Ловеч!
Вечерта бе безлунна. Файтонджията изведнъж, като че ли ужилен от оса, скочи от капрата. Олга и аз се уплашихме. Какво ставаше с този човек? Той вдигна един празен чувал в ръце и изпсува. Всичкият ечемик изтекъл по пътя от Плевен до Ловеч! Как не е чул или разбрал това, той се тюхкаше и ни питаше не сме ли чули да тече ечемика, та да го събудим. Таксува ни повече, взе ни почти всичките пари, които носехме. Скъпо пътуване, ужасно! Копитата затропаха по един турски калдъръм. Изкачвахме хълма, на който е пансиона.
към текста >>

Как не е чул или разбрал това, той се тюхкаше и ни питаше не сме ли чули да тече ечемика, та да го събудим.
Файтонджията изведнъж, като че ли ужилен от оса, скочи от капрата. Олга и аз се уплашихме. Какво ставаше с този човек? Той вдигна един празен чувал в ръце и изпсува. Всичкият ечемик изтекъл по пътя от Плевен до Ловеч! Как не е чул или разбрал това, той се тюхкаше и ни питаше не сме ли чули да тече ечемика, та да го събудим. Таксува ни повече, взе ни почти всичките пари, които носехме. Скъпо пътуване, ужасно! Копитата затропаха по един турски калдъръм. Изкачвахме хълма, на който е пансиона. Файтонът спря пред зидана висока ограда.
към текста >>

26. 3.4. ФУРАЖИРОВКА 1916 г.

Петър Кръстев, о.з. полковник

Изнасянето на ечемик и сено почва веднага, защото по подадения ракет, всички обозни коне на цялата дружина, приготвени и приближили се по-рано до позицията, навлизат в чифлика и почват товаренето.
Английският часовой пред вратата на чифлика е вече близо. Той е в смъртна уплаха, защото чувствуваше все по-близо тия невидими "пъдпъдъци" и нададе отчаян вик, по който се вдигна в тревога заставата им, но внезапно бърз и силен огън открит от "дяволите" по прозореца на кулата, където слаба светлина издаваше присъствието на хора, забърка още повече противника и той заедно с картечницата си, се спуща стремително към изхода, излиза в безредие и се хвърля в паническо бягство на юг, където потъва в камънаците. Време за губене няма. Два взвода излизат на позиция пред чифлика, първия взвод в охрана пред чифлика, а останалия взвод го претърсва и събира плячката за лесно изнасяне. Победеният ракетен сигнал е подаден и от този момент чифлика е в ръцете на храбрата 7-а рота. Изнасянето на ечемик и сено почва веднага, защото по подадения ракет, всички обозни коне на цялата дружина, приготвени и приближили се по-рано до позицията, навлизат в чифлика и почват товаренето. Няколко нощи тази работа се повтаряше редовно. Намереният добитък и свине, събрани тук от бившите му стопани, дядо Младен изпрати по равно на всички роти, макар, че подвигът бе извършен само от неговата рота. Благодарение бързото действие, внезапността, която страшно изплаши противника и голямата тишина до стрелбата, осигуриха пълния успех на това нощно предприятие, което прогони англичаните далече назад. Подвигът бе оценен добре и на представените отличили се от ротата бяха раздадени награди и отпуск. В отличилите се на първо място бе и "тенекето".
към текста >>

27. 2.1.31. Петровден, 10,11 юли 1928 г., сряда, четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Това е ечемикът и пшеницата, а зелената ръж като копринен воал се люшка по обширното поле, лъхан от сутринния ветрец.
Южната страна на Витоша е вече залесена, поради което трябва да правим големи заобиколки, а това доста много и без това удължава пътя ни. Сега вървим по теснолинейката за водопровода към Симеоново. Поникналите сеитби, като разкошно зелено море се люшнало отстрани, по което се носи нашия пътнически кораб. Тази година класовете са високи, пълни, тежки. Превили морно глави, те гледат вече към земята, ха, ха да се изронят от своите златни кошнички и отново да се посеят. Това е ечемикът и пшеницата, а зелената ръж като копринен воал се люшка по обширното поле, лъхан от сутринния ветрец. Развиделява се. Чува се чуруликане на разни птички, що вече бързо прелетяват из въздуха, сякаш дошли и те да посрещнат утрото. Небето побелява. Звездичките една по една спущат завески по своите прозорчета, сякаш тепърва отиват да спят. Изток се облива в мека червенина и на хоризонта се очертава златиста линия.
към текста >>

28. 3. Конската торба

По онези години селянина трябва да има нива да посади пшеница, нива за царевица, нива за ечемик, нива за овес за зоб на конете, ливади да коси за конете.
Той е ръководител на тамошното Бяло Братство, състоящо се от десетина човека. Те се събират в една стара къща в една стаичка, която е наполовина в земята, с малко прозорче и е винаги тъмно, макар и денем. Съберат се тези 10 човека и след час стане така задушно, че не могат нито да четат, нито да слушат. Тогава решават да си построят салон. Един друг брат, на име бай Иван, подарява една ливада близо до гората. По онези години селянина трябва да има нива да посади пшеница, нива за царевица, нива за ечемик, нива за овес за зоб на конете, ливади да коси за конете. Нямаш ли тези ниви, ти не си селянин и умираш от глад. Умували как да започнат да строят. Намерили майстори за строежа, уговорили за материалите за строеж - но това трябва да се заплаща! Брат Чернев взима една конска торба, слага я пред всички и казва: „Който може и когато си иска да сложи в конската торба, за да почнем строежа." А знаете ли какво е конска торба? Тя се слагаше на главата на коня, слагаше се по две шепи овес и се завързваше по особен начин да не се изхлузи от главата му.
към текста >>

0.74545383453369