Търсене в текстове за 'Етер'

32. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

Професор Петерсен казва: „Работата с предметите трябва да бъде основата на обучението по смятане.
Логичното, отвлеченото мислене не трябва да се развива чрез преки въздействия до 14-та година. То ще съществува и преди 14-та година, но ще се развива косвено, покрай другите занимания на детето. Затова обучението по математика трябва да става до 14-та година по такъв начин, че да не се придружава с изкуствено напрягане на детските умствени сила. В противен случай ще получим един недозрял плод, преждевременно откъснат и затова безполезен. Обучението по математика с отвлечени разсъждения трябва да почне след 14-та година. Професор Петерсен казва: „Работата с предметите трябва да бъде основата на обучението по смятане. Защото нагледността е необходимост за децата като изходна точка за броене и смятане. Смятането у децата не е чисто мисловен процес, както това твърдят Хегелиянците. То е свързано с осезаемата действителност и вътрешно съединено с движенията и пространството.”[1] Учителят казва: „Най-напред при заниманието на децата с математика не ги занимавайте с отвлечените принципи, а си служете с живите форми. Например, детето има работа с дини, круши и ябълки.
към текста >>

Петерсен – „Практиката в училищата по Йенския план”, 45 стр.
Делението учихме също във връзка с работата в градината. След като завършвахме работата си в градината, влизахме в учебната стая и записвахме туй, което сме сметнали, в тетрадката. Урокът сред природата без всякаква мъчнотия е научен. Събраният в градината зеленчук употребявахме за общи обеди, които често практикувахме в училището.” [1] Проф. Петерсен – „Практиката в училищата по Йенския план”, 45 стр. [2] Сп. „Ново училище”, 1911 год., II год., 4 кн.
към текста >>

33. Ново отношение към природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Морис Метерлинк в книгата си „Душата на цветята” говори за разумността, която прониква растенията.
Ще кажете, че това е инстинкт, че това е природа. Разумността не е инстинкт.” Поетичните души с дълбока интуиция чувстват този вътрешен живот на природата. Те го долавят зад света на формите. Например, това може да се види в романа „Глупецът” от Келерман. Морис Метерлинк в книгата си „Душата на цветята” говори за разумността, която прониква растенията. Той я е доловил чрез множество наблюдения върху разни растения и казва така: „Искам само да напомня за някои факти, които отдавна са известни на всички ботаници. Не съм направил никакво ново откритие, и моята скромна роля се изчерпва с някои прости наблюдения. Разбира се, съвсем нямам намерение да дам всички доказателства за душата на цветята. Тия доказателства са безбройни и се срещат постоянно, особено у цветята, у които най-силно е изразен стремежът към духа и светлината. Няма нито едно от тях, което да не притежава ум и изобретателност.
към текста >>

Също и в книгите „Животът на пчелите” и „Животът на термитите” Метерлинк описва великата разумност, която царува в тяхното общежитие, разумност, която изглежда непонятна за хората в много отношения.
В първо време то бе изпратило своите слепи корени за дълго и мъчително търсене на вода и почва. Но това растение по наследствен начин можеше да се справи с тая задача, защото е един вид, който познава южната суша. Но сега дръвчето имаше да разреши един много по-сериозен и неочакван проблем: то се намираше на една отвесна скала, тъй че неговите върхове вместо да растат към небето, се наклоняваха към пропастта. Значи дървото трябваше, въпреки голямата си тежест, да се доближи до скалите, да извие стъблото си. И след това дървото изпрати, не знам от кой инстинкт вдъхновено, два яки корена, които излизаха над извитото място на стъблото, за да се заловят на гранитната скала.” Също и в книгите „Животът на пчелите” и „Животът на термитите” Метерлинк описва великата разумност, която царува в тяхното общежитие, разумност, която изглежда непонятна за хората в много отношения. Чрез факти, изложени в тия книги, човек влиза в досег с една вътрешна велика разумна страна на природата. Интересна е в това отношение и книгата на Жорж Дюамел, член на френската академия: „Fables de mon jardin”/1906/. Той разглежда цветята като същества, които имат свои скърби и радости, свои копнежи и мечти, те могат да обичат и да се привързват. Той се разговаря с тях. Най-новите научни изследвания са установили опитно това, което поетични души долавят със своята интуиция.
към текста >>

34. Детската природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Нека приведа друг пример, даден от Петерсен*.
Аз опитвах този метод и занапред. Проявявах към него доверие и внимание. Например, натоварих го да се грижи за реда, дисциплината и хигиената в класа, да съветва съучениците си, когато искат да извършат някоя простъпка. Оттогава у Стоянчо стана голям нравствен преврат. Дигна се и успехът му, стана силен ученик.” Нека приведа друг пример, даден от Петерсен*. Той привежда един красив пример из педагогическата практика на Ян Лигтхарт. Последният работил в народно училище на един беден квартал в Хага. Бил човек на сърцето, разбирал детската природа. Веднъж под прозорците на неговото училище се събрали улични момчета и коментирали по свой начин, какво ставало в училището. Лигтхарт не взел тояга, а отворил прозореца и дал на всяко дете по един портокал.
към текста >>

„Децата инстинктивно усещат”, казва Петерсен, „дали чувствата към тях са истински.
Радвам се много, че искате да разгледате всичко. Днес трябва да видите и училищните стаи. Аз ще ви покажа шкафовете и картините.” Макар че били още доста възбудени, те станали мирни, и даже двама от тях снели шапките си, когато влезли в училището. Лигтхарт ги развел из цялото училище и на разбран език им дал разяснения върху своята метода, като използвал учебни помагала, модели, картини, детските ръкоделия и училищната градина; никаква неприлична и излишна дума не попречила на работата му. Той спечелил един кръг от малки приятели, които дълго още го посещавали. „Децата инстинктивно усещат”, казва Петерсен, „дали чувствата към тях са истински. От чистотата и откровеността на нашите схващания към децата зависи силата ни над тях.” Ще приведа един разказ из романа „Идиот” от Достоевски. Този велик познавач на потайните глъбини на човешката душа, чрез своята интуиция имал вярно разбиране на педагогическите проблеми. Той е схванал, че в детската природа има нещо възвишено. В неговите произведения има много места, важни за педагогиката.
към текста >>

Ето Метерлинк, пророкът на новото време, с ясновидски чар рисува мистичните глъбини на душата.
И както дървото развива листа и цветове под влиянието на слънчевата светлина, така и човешката душа се развива под влиянието на тая Божествена сила вътре в нея. Тя е постоянно огряна от тая Божествена сила, за да се осъществи мировият Божествен план.” Чистотата на планинските върхове и езера, красотата на пролетните цветя, свободният полет на орела в сините небесни простори, музиката на звездните светове живеят в глъбините на човешката природа. Всички велики мъдреци, философи и поети с интуиция са говорили за възвишеното, което живее в човека и което може да бъде събудено. Това е основната идея на множество дълбоки литературни произведения. Ето Метерлинк, пророкът на новото време, с ясновидски чар рисува мистичните глъбини на душата. Той говори за „погребания храм” в човешката душа, който трябва да се разкрие с всичката си красота. „Погребаният храм” - това е самият човек, защото у него има нещо ценно, което е погребано в гъстата материя, но което трябва да се прояви и ще се прояви. Метерлинк говори за „слепите”, които хранят надежда в едничкото дете, което вижда. Той говори за седемте принцеси, за които е дошло време да бъдат освободени. Говори за „Синята птица”.
към текста >>

Метерлинк говори за „слепите”, които хранят надежда в едничкото дете, което вижда.
Всички велики мъдреци, философи и поети с интуиция са говорили за възвишеното, което живее в човека и което може да бъде събудено. Това е основната идея на множество дълбоки литературни произведения. Ето Метерлинк, пророкът на новото време, с ясновидски чар рисува мистичните глъбини на душата. Той говори за „погребания храм” в човешката душа, който трябва да се разкрие с всичката си красота. „Погребаният храм” - това е самият човек, защото у него има нещо ценно, което е погребано в гъстата материя, но което трябва да се прояви и ще се прояви. Метерлинк говори за „слепите”, които хранят надежда в едничкото дете, което вижда. Той говори за седемте принцеси, за които е дошло време да бъдат освободени. Говори за „Синята птица”. Героите на драмата „Синята птица” са две деца, които тръгват да търсят синята птица. Те минават през много места, излагат се на множество приключения и изпитания, но най-сетне се връщат без резултат. Обаче, на връщане какво да видят у дома си?
към текста >>

Даже и в „Съкровището на смирените” от Метерлинк има специална глава „Пробуждане на душата”.
Докато човек не даде път на Божественото Начало в себе си, тя не може да се прояви.” В днешната епоха след развитието на ума започват да се развиват по-дълбоките сили на душата. Всички, които имат по-дълбоко прозрение казват, че днес душата се пробужда. Това може да се долови и по много факти в днешния живот. Интуитивните способности на душата се проявяват все повече и повече. Даже и в „Съкровището на смирените” от Метерлинк има специална глава „Пробуждане на душата”. Една духовна вълна се издига днес в съвременната култура. Тая вълна можем да наречем пробуждане на душата. Вечно младото, красивото и чистото в човешката душа отново проговаря и ще поведе човечеството със себе си. Това, което човек е имал в празнични минути на своя живот - минути на подем, доброта, прощение, любов - това иде сега да влее светлите си струи в живота и да поеме ръководството и строителството. Това се нарича разцъфтяване на човешката душа.
към текста >>

35. 01. Доброто разположение - Боян Боев (1883 – 1963)

В такъв един човек става пропукване на етерния му двойник и изтича неговата жизнена сила.
Доброто разположение трябва да се има преди всичко. То има големи последствия върху човека. Който е добре разположен, има мир в себе си, той привлича към себе си енергиите от Божествения свят. Когато човек е обезсърчен, озлобен, мрачен, не може да приеме вибрациите на възвишените енергии, които могат да внесат подем, вдъхновение в него. Тук се изтъкват известни закони, това не е морализиране. В такъв един човек става пропукване на етерния му двойник и изтича неговата жизнена сила. Такъв човек става беден на животен магнетизъм и се предразполага към болести. Затова лошото разположение води към разни заболявания. Първият орган, който бива нападнат от тези разрушителни сили, е черният дроб. След това бива засегнато сърцето, нервната система и пр. Доброто разположение привлича към човека жизнени сили от природата.
към текста >>

36. 04. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Един ясновидец ще изучава тези науки на етерното, астралното, умственото и причинното тяло на човека.
Откъде черпи знание тази наука? - От една книга, свещена книга, която се казва Природа. Великата книга на Природата трябва да се проучи внимателно, по-дълбоко и тогава ще дойдем до тази Божествена мъдрост, до тази жива наука, която хвърля светлина върху всички въпроси, така също и върху болестите. Учителят казва: „Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, цветче съставят азбуката на тази велика книга." За медиците той казва така: „Вие трябва да изучавате науката не само външно, както анатомията и физиологията разглеждат външното устройство на човешкото тяло. Освен тях има и една друга анатомия и физиология. Един ясновидец ще изучава тези науки на етерното, астралното, умственото и причинното тяло на човека. Тогава той ще намери връзката с физическото тяло на човека и неговите по-горни тела. Така ще се тури основата на тази нова медицина." Физическото тяло не е самият, целия човек. Когато не познаваме основно устройството на човека, не можем да имаме и правилна медицина, тъй като има връзка. Физическото тяло не е независимо от невидимите тела на човека. Когато не познаваме тази връзка, не можем да тълкуваме правилно и да разбираме причините на болестите.
към текста >>

37. 15. За красотата - Боян Боев (1883 – 1963)

Метерлинк, в книгата „Съкровище на смирението" (препоръчвам да се прочете) казва така: „Търсете поезия и в най-голямата проза." Навсякъде ние трябва да търсим красотата.
Колкото повече човек е проявил Божественото в себе си, толкова той става по- красив. И колкото повече се отдалечава от Божественото, от възвишеното, животинското в него взима надмощие, толкова неговото лице загрубява. Оттук виждаме много ясно, че красотата и Бог са едно и също нещо. Затова е казано, че любовта, красотата и истината са едно и също нещо. Те са разни страни на една реалност. Метерлинк, в книгата „Съкровище на смирението" (препоръчвам да се прочете) казва така: „Търсете поезия и в най-голямата проза." Навсякъде ние трябва да търсим красотата. Къщата на един немски художник, Албрехт Дюрер, аз посетих преди няколко години. Ето какво ми обърна внимание. Дръжките на вратите бяха изработени лично от художника от метал с най-фини орнаменти с голяма красота. Един от начините да влезем в Божественото е да бъдем оградени от една естетична обстановка.
към текста >>

38. 20. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Преди няколко века Христос е бил горе, в най-висшите светове, а сега е слязъл по-ниско, в астралния и етерния свят, по-близо до материалния свят.
За нея Учителят казва: "Носител на висшето знание е пак Христос. Когато човек приеме любовта и стане дете на любовта, когато влезе в света на любовта, тогава Христос ще го хване за ръка и ще го въведе в храма на мъдростта, ще му повери ключовете на знанието как да управлява силите на природата." Тъй че, велико бъдеще чака човека. За днешната епоха, във връзка с Христа, Учителят казва: "Няма епоха в човешката история, когато Христос да е работил така. Сега Христос работи най-много. Преди няколко века Христос е бил горе, в най-висшите светове, а сега е слязъл по-ниско, в астралния и етерния свят, по-близо до материалния свят. Ще станат две велики неща. Първо, ще почне вселяването на Христовия дух в човека, разбира се, отначало в готовите души. Когато ти изпитваш в себе си едно хубаво, безкористно чувство, проявяваш милосърдие, любов, милост, това показва, че Христовият дух те е озарил и започва да работи в тебе. И апостол Павел нали казва на едно място: "Не аз живея, а Христовият дух се е вселил в мене." В една беседа Учителят казва така: "Ръката на Христа ще се докосне до ума, сърцето, душата и духа на човека и ще ги преобрази." Това е първото велико нещо, което иде сега.
към текста >>

Не в материалния свят, но чрез етерното и астралното ясновидство, тези хора ще влязат в общение с Христа.
Когато ти изпитваш в себе си едно хубаво, безкористно чувство, проявяваш милосърдие, любов, милост, това показва, че Христовият дух те е озарил и започва да работи в тебе. И апостол Павел нали казва на едно място: "Не аз живея, а Христовият дух се е вселил в мене." В една беседа Учителят казва така: "Ръката на Христа ще се докосне до ума, сърцето, душата и духа на човека и ще ги преобрази." Това е първото велико нещо, което иде сега. Чрез своите мисли, чувства, желания и постъпки ще изявиш Христа. Второто, което иде, е следното: Готовите души през тази епоха ще станат способни да виждат Христа, ще влизат в общение с Него. Не в материалния свят, но чрез етерното и астралното ясновидство, тези хора ще влязат в общение с Христа. Виждането на Христа е велик момент. И сега това е възможно, но в бъдеще ще става в по-голям мащаб. Индусът Саду Сундар Синг като младеж се е колебал коя религия да приеме. В момент на най-голямо отчаяние и обезсмисляне на живота, той е видял Христа и оттогава тръгнал в света да проповядва. И сега той е жив, като държи сказки из целия свят.
към текста >>

39. Закон за постижения - Боян Боев (1883 – 1963)

В бъдеще човешкият организъм ще се измени и човек ще диша етер.
* Само през вратата на Любовта може да се влезе при Бога. Само през вратата на Любовта може да се влезе в Царството Божие. Но не тази преходна, човешка любов, която днес я има, утре я няма, а Любовта към Бога. Като обичаме, Бог ще ни се отплати. В бъдеще човешкият организъм ще се измени и човек ще диша етер. Как ще се образуват бъдещите органи за дишане на етер? Който обича, вече изработва тези органи. Човек ще диша етер чрез симпатичната нервна система. Когато човекът на Любовта влезе в едно събрание, в едно общество, той може да повлияе на всички присъстващи, като почувствуват трептенията на неговата душа и те започват да проявяват Любовта. Когато един такъв човек влезе в един дом, щастието протича в него.
към текста >>

Как ще се образуват бъдещите органи за дишане на етер?
Само през вратата на Любовта може да се влезе при Бога. Само през вратата на Любовта може да се влезе в Царството Божие. Но не тази преходна, човешка любов, която днес я има, утре я няма, а Любовта към Бога. Като обичаме, Бог ще ни се отплати. В бъдеще човешкият организъм ще се измени и човек ще диша етер. Как ще се образуват бъдещите органи за дишане на етер? Който обича, вече изработва тези органи. Човек ще диша етер чрез симпатичната нервна система. Когато човекът на Любовта влезе в едно събрание, в едно общество, той може да повлияе на всички присъстващи, като почувствуват трептенията на неговата душа и те започват да проявяват Любовта. Когато един такъв човек влезе в един дом, щастието протича в него. Всички търсят човека, който проявява Любовта.
към текста >>

Човек ще диша етер чрез симпатичната нервна система.
Но не тази преходна, човешка любов, която днес я има, утре я няма, а Любовта към Бога. Като обичаме, Бог ще ни се отплати. В бъдеще човешкият организъм ще се измени и човек ще диша етер. Как ще се образуват бъдещите органи за дишане на етер? Който обича, вече изработва тези органи. Човек ще диша етер чрез симпатичната нервна система. Когато човекът на Любовта влезе в едно събрание, в едно общество, той може да повлияе на всички присъстващи, като почувствуват трептенията на неговата душа и те започват да проявяват Любовта. Когато един такъв човек влезе в един дом, щастието протича в него. Всички търсят човека, който проявява Любовта. Това е любов - да желаеш на другите онова, което желаеш на себе си. В Любовта благото на всички хора е наше благо и нашето благо е благо на всички.
към текста >>

40. Телата на човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако се извади етерния двойник на човека поне отчасти, то тялото като се нарани, не чувствува болка, защото тогава човек е вън.
У всеки човек има трима души. Всеки човек представлява троеличие. Например има един Тодор във физическия свят, един в духовния и един в Божествения свят. Сегашното описание на духовния свят е карикатура. Не го рисуват такъв, какъвто е, но такъв, какъвто не е. Ако се извади етерния двойник на човека поне отчасти, то тялото като се нарани, не чувствува болка, защото тогава човек е вън. А малко като му бутнеш двойника, тогава физическото тяло усеща болка. Аз мога в пет минути да ви докажа съществува ли душата. Ще извадя душата от тялото на някого и той веднага ще падне на земята. След това ще я върна назад. После ще го питам: „Какво видя?
към текста >>

41. 18. НА ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО МУСАЛА 9.1Х.1935г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Както етера прониква въздуха, така нещата едно-друго се проникват.
Енергиите слизат от планините надолу в полето, за да го направят плодотворно. Напредналите същества изобщо обичат да живеят на чисти места, там, където не е стъпвал човешки крак, където няма кой да ги безпокои. Те знаят изкуството да стават видими и невидими. Те живеят полуфизически и полуастрален живот. Тези същества тук са били хора и сега са служители на други по-напреднали същества, който са завършили своето развитие и сега направляват всичко в Природата. Както етера прониква въздуха, така нещата едно-друго се проникват. По-малкото живее в по-голямото и то го обгръща. Налягането на етера навсякъде не е еднакво. При неговото налягане се образуват слънчевите системи. Всичко се движи и развива. Има едно Братство, което пътува и носи култура в света.
към текста >>

Налягането на етера навсякъде не е еднакво.
Те знаят изкуството да стават видими и невидими. Те живеят полуфизически и полуастрален живот. Тези същества тук са били хора и сега са служители на други по-напреднали същества, който са завършили своето развитие и сега направляват всичко в Природата. Както етера прониква въздуха, така нещата едно-друго се проникват. По-малкото живее в по-голямото и то го обгръща. Налягането на етера навсякъде не е еднакво. При неговото налягане се образуват слънчевите системи. Всичко се движи и развива. Има едно Братство, което пътува и носи култура в света. То е било в Индия, Египет, Вавилон, Персия, Палестина, Гърция, Рим, Франция, Англия, Германия и сега се премества у славяните. За да не ви изостави Любовта не казвайте груби думи, нито хранете груби мисли.
към текста >>

42. 01. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

етерен двойник или етерно тяло, което е седалище на жизнената сила.
И при туй разрушение се освобождават топлина и други видове енергии, които са нужни на организма. Това е външната страна на дишането. Обаче, при по-дълбоко разглеждане на въпроса с това не изчерпва всичко. Най-новите научни изследвания говорят, че процесите в организма не могат да се обяснят с механическото им изучаване. Преди всичко, тялото на организма се прониква от т.нар. етерен двойник или етерно тяло, което е седалище на жизнената сила. Тя е именно архитектът или строителят на формите и от нейното количество в органите зависи в голяма степен тяхното здравословно или болезнено състояние. Даже един орган, който е наклонен към болезненост, ако приеме повече от тази прана, веднага може да се обнови, да дойде в здравословно състояние. Здравословното състояние на органите зависи от много условия. Едно от условията е количеството на жизнената сила или прана в тях. Нея ние получаваме чрез храната, водата, въздуха, светлината и пр.
към текста >>

Ето що казва Учителя по това (4): "Човек се нуждае от дишане, не само за да приеме въздух, но и за да храни своя етерен двойник.
Ще се спрем тук специално върху връзката на този въпрос с дишането. Механичното разглеждане на дишането изпъква още в началото, когато се разглежда въпроса за качествата на въздуха. Той изпъква и по-после, когато се говори за условията, при които човек може да усвои по- дълбоките сили, които проникват въздуха. Знаем, че въздухът е механична смес от около 20% кислород, 79% азот, малко водни пари, въгледвуокис, редките химични елементи неон, криптон, аргон, после - известно количество микроби, прах и пр. Обаче, този въпрос има и една по-дълбока страна. Ето що казва Учителя по това (4): "Човек се нуждае от дишане, не само за да приеме въздух, но и за да храни своя етерен двойник. Въздухът съдържа особена енергия, наречена от индусите "прана". Други учени я наричат "животворно електричество" и "животворен магнетизъм". Вие отивате на планината не само за чист въздух, както мнозина мислят, но още и за праната, т.е. за животворното електричество и магнетизъм. Дробовете приемат праната от въздуха най-добре сутринта.
към текста >>

Духовните мисли се предават чрез етерни вълни, които проникват въздуха.
И преди да бъде добър, човек трябва да диша като добър. Дишането е първото условие, което предава на човека известни добродетели". Тук имаме един от най-важните въпроси за дишането. За да схванем това, трябва да знаем, че въздухът се прониква не само от жизнена сила или прана, но и от психични сили. Мисли от по-нисш характер се предават чрез въздуха. Духовните мисли се предават чрез етерни вълни, които проникват въздуха. А по-възвишените мисли се предават чрез още по- редки среди, които също проникват въздуха. Ще кажа няколко думи, за да ни стане това по-понятно. Нали знаем, че човешката мисъл може да се приема и предава телепатично, т. е. чрез мислителни радиовълни. Значи, такива мислителни радиовълни проникват въздуха.
към текста >>

43. 16. Еволюция в дишането - Боян Боев (1883 – 1963)

Бъдещето му дишане ще става в по- рядка среда - именно в етера.
Дишането става чрез кислород, но има организми, например анаеробните бактерии, които живеят в безкислородна среда; те разлагат без помощта на кислорода известни вещества и освободената при това разлагане енергия използват за своята дейност. Рибите дишат в една по- гъста среда - водата. От нея те извличат чрез хрилете си разтворения въздух. В сравнение с тях човек диша в по-рядка среда. Обаче, човек ще еволюира в бъдеще в своето дишане. Бъдещето му дишане ще става в по- рядка среда - именно в етера. И дихателните органи, с които човек ще диша чрез етера, сега се изработват в човешкия организъм чрез Любовта. Защо човек трябва да обича? - За да се изработят в него бъдещите дихателни органи за възприемане на етера. Тия дихателни органи са етерни - те са част от етерния организъм на човешкото естество. С други думи, Любовта организира етерния двойник на човека.
към текста >>

И дихателните органи, с които човек ще диша чрез етера, сега се изработват в човешкия организъм чрез Любовта.
Рибите дишат в една по- гъста среда - водата. От нея те извличат чрез хрилете си разтворения въздух. В сравнение с тях човек диша в по-рядка среда. Обаче, човек ще еволюира в бъдеще в своето дишане. Бъдещето му дишане ще става в по- рядка среда - именно в етера. И дихателните органи, с които човек ще диша чрез етера, сега се изработват в човешкия организъм чрез Любовта. Защо човек трябва да обича? - За да се изработят в него бъдещите дихателни органи за възприемане на етера. Тия дихателни органи са етерни - те са част от етерния организъм на човешкото естество. С други думи, Любовта организира етерния двойник на човека.
към текста >>

- За да се изработят в него бъдещите дихателни органи за възприемане на етера.
В сравнение с тях човек диша в по-рядка среда. Обаче, човек ще еволюира в бъдеще в своето дишане. Бъдещето му дишане ще става в по- рядка среда - именно в етера. И дихателните органи, с които човек ще диша чрез етера, сега се изработват в човешкия организъм чрез Любовта. Защо човек трябва да обича? - За да се изработят в него бъдещите дихателни органи за възприемане на етера. Тия дихателни органи са етерни - те са част от етерния организъм на човешкото естество. С други думи, Любовта организира етерния двойник на човека.
към текста >>

Тия дихателни органи са етерни - те са част от етерния организъм на човешкото естество.
Обаче, човек ще еволюира в бъдеще в своето дишане. Бъдещето му дишане ще става в по- рядка среда - именно в етера. И дихателните органи, с които човек ще диша чрез етера, сега се изработват в човешкия организъм чрез Любовта. Защо човек трябва да обича? - За да се изработят в него бъдещите дихателни органи за възприемане на етера. Тия дихателни органи са етерни - те са част от етерния организъм на човешкото естество. С други думи, Любовта организира етерния двойник на човека.
към текста >>

С други думи, Любовта организира етерния двойник на човека.
Бъдещето му дишане ще става в по- рядка среда - именно в етера. И дихателните органи, с които човек ще диша чрез етера, сега се изработват в човешкия организъм чрез Любовта. Защо човек трябва да обича? - За да се изработят в него бъдещите дихателни органи за възприемане на етера. Тия дихателни органи са етерни - те са част от етерния организъм на човешкото естество. С други думи, Любовта организира етерния двойник на човека.
към текста >>

44. 26. ЕДНА СРЕЩА НА ИЗГРЕВА - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя може да се долови не само в новите идейни движения, но и в творенията на Метерлинк, Ибсен, Емерсон, Мълфорд и пр.. Навсякъде, дето виждаме новите
Да не се мамим. Някои движения могат да имат претенцията, че са нещо ново, обаче, те са само стари атавистични методи, които нямат никакво бъдеще. Всяко движение, което разделя народите един от други и всажда шовинизъм, няма нищо общо с вълната на новото, което се праща в света. Навсякъде може да се види, как работи подтикът, пратен от Всемирното Братство. Новата вълна, която се праща света, работи във всички по-будни души! Тя може да се долови не само в новите идейни движения, но и в творенията на Метерлинк, Ибсен, Емерсон, Мълфорд и пр.. Навсякъде, дето виждаме новите прояви на единение, коопериране, взаимопомощ, сътрудничество, дух на братство, на слугуване и жертва, личи действието на тая вълна. И тия общества, народи и раси, които отричат новото, което иде, ще бъдат изродени и нямат никакво бъдеще. Само тия общества и народи имат бъдеще, които имат усет за новите идеи и в които последните намират място и се разцъфтяват. Времето е напреднало. Гостите се сбогуват.
към текста >>

45. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Преди няколко века Христос е бил горе, в най-висшите светове, а сега е слязъл по-ниско, в астралния и етерния свят, по-близо до материалния свят.
За нея Учителят казва: “Носител на висшето знание е пак Христос. Когато човек приеме любовта и стане дете на любовта, когато влезе в света на любовта, тогава Христос ще го хване за ръка и ще го въведе в храма на мъдростта, ще му повери ключовете на знанието как да управлява силите на природата.” Тъй че, велико бъдеще чака човека. За днешната епоха, във връзка с Христа, Учителят казва: “Няма епоха в човешката история, когато Христос да е работил така. Сега Христос работи най-много. Преди няколко века Христос е бил горе, в най-висшите светове, а сега е слязъл по-ниско, в астралния и етерния свят, по-близо до материалния свят. Ще станат две велики неща. Първо, ще почне вселяването на Христовия дух в човека, разбира се, отначало в готовите души. Когато ти изпитваш в себе си едно хубаво, безкористно чувство, проявяваш милосърдие, любов, милост, това показва, че Христовият дух те е озарил и започва да работи в тебе. И апостол Павел нали казва на едно място: “Не аз живея, а Христовият дух се е вселил в мене.” В една беседа Учителят казва така: “Ръката на Христа ще се докосне до yма, сърцето, душата и духа на човека и ще ги преобрази.” Това е първото велико нещо, което иде сега.
към текста >>

Не в материалния свят, но чрез етерното и астралното ясновидство, тези хора ще влязат в общение с Христа.
Когато ти изпитваш в себе си едно хубаво, безкористно чувство, проявяваш милосърдие, любов, милост, това показва, че Христовият дух те е озарил и започва да работи в тебе. И апостол Павел нали казва на едно място: “Не аз живея, а Христовият дух се е вселил в мене.” В една беседа Учителят казва така: “Ръката на Христа ще се докосне до yма, сърцето, душата и духа на човека и ще ги преобрази.” Това е първото велико нещо, което иде сега. Чрез своите мисли, чувства, желания и постъпки ще изявиш Христа. Второто, което иде, е следното: Готовите души през тази епоха ще станат способни да виждат Христа, ще влизат в общение с Него. Не в материалния свят, но чрез етерното и астралното ясновидство, тези хора ще влязат в общение с Христа. Виждането на Христа е велик момент. И сега това е възможно, но в бъдеще ще става в по-голям мащаб. Индусът Саду Сундар Синг като младеж се е колебал коя религия да приеме. В момент на най-голямо отчаяние и обезсмисляне на живота, той е видял Христа и оттогава тръгнал в света да проповядва. И сега той е жив, като държи сказки из целия свят.
към текста >>

46. За красотата - Боян Боев (1883 – 1963)

Метерлинк, в книгата „Съкровище на смирението” (препоръчвам да се прочете) казва така: „Търсете поезия и в най-голямата проза.” Навсякъде ние трябва да търсим красотата.
Колкото повече човек е проявил Божественото в себе си, толкова той става по-красив. И колкото повече се отдалечава от Божественото, от възвишеното, животинското в него взима надмощие, толкова неговото лице загрубява. Оттук виждаме много ясно, че красотата и Бог са едно и също нещо. Затова е казано, че любовта, красотата и истината са едно и също нещо. Те са разни страни на една реалност. Метерлинк, в книгата „Съкровище на смирението” (препоръчвам да се прочете) казва така: „Търсете поезия и в най-голямата проза.” Навсякъде ние трябва да търсим красотата. Къщата на един немски художник, Албрехт Дюрер, аз посетих преди няколко години. Ето какво ми обърна внимание. Дръжките на вратите бяха изработени лично от художника от метал с най-фини орнаменти с голяма красота. Един от начините да влезем в Божественото е да бъдем оградени от една естетична обстановка. Един окултен закон казва така: Всеки човек, който живее в една грозна обстановка, нечиста, неподредена, такъв човек ще стане песимист.
към текста >>

47. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Един ясновидец ще изучава тези науки на етерното, астралното, умственото и причинното тяло на човека.
Откъде черпи знание тази наука? - От една книга, свещена книга, която се казва Природа. Великата книга на Природата трябва да се проучи внимателно, по-дълбоко и тогава ще дойдем до тази Божествена мъдрост, до тази жива наука, която хвърля светлина върху всички въпроси, така също и върху болестите. Учителят казва: „Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, цветче съставят азбуката на тази велика книга.” За медиците той казва така: „Вие трябва да изучавате науката не само външно, както анатомията и физиологията разглеждат външното устройство на човешкото тяло. Освен тях има и една друга анатомия и физиология. Един ясновидец ще изучава тези науки на етерното, астралното, умственото и причинното тяло на човека. Тогава той ще намери връзката с физическото тяло на човека и неговите по-горни тела. Така ще се тури основата на тази нова медицина.” Физическото тяло не е самият, целия човек. Когато не познаваме основно устройството на човека, не можем да имаме и правилна медицина, тъй като има връзка. Физическото тяло не е независимо от невидимите тела на човека. Когато не познаваме тази връзка, не можем да тълкуваме правилно и да разбираме причините на болестите.
към текста >>

48. БОЯН БОЕВ - Боян Боев (1883 – 1963)

В такъв един човек става пропукване на етерния му двойник и изтича неговата жизнена сила.
Доброто разположение трябва да се има преди всичко. То има големи последствия върху човека. Който е добре разположен, има мир в себе си, той привлича към себе си енергиите от Божествения свят. Когато човек е обезсърчен, озлобен, мрачен, не може да приеме вибрациите на възвишените енергии, които могат да внесат подем, вдъхновение в него. Тук се изтъкват известни закони, това не е морализиране. В такъв един човек става пропукване на етерния му двойник и изтича неговата жизнена сила. Такъв човек става беден на животен магнетизъм и се предразполага към болести. Затова лошото разположение води към разни заболявания. Първият орган, който бива нападнат от тези разрушителни сили, е черният дроб. След това бива засегнато сърцето, нервната система и пр. Доброто разположение привлича към човека жизнени сили от природата.
към текста >>

49. 023 ПЕДАГОГИЧЕСКИ ВЪПРОСИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Има връзка между етерните двойници на майката и на детето.
После, след като се роди, детето по-трудно се възпитава. Затова казвам: "Майките ще оправят света." Майката във време на бременност може да вдъхне на детето разумност, интелигентност, да даде подтик на неговите чувства, да усили волята му. След раждането връзката между майката и детето продължава, макар и по друг начин. Дете, което майка му не го е носила на ръце, губи нещо ценно. Има връзка между етерните двойници на майката и на детето. Затова детето не трябва да живее далеч от майка си най-малкото до 14-15 годишна възраст. Това, което майката може да даде на детето си за една година, близките му и обкръжаващата среда не могат да му дадат и за двадесет години. Статистиката показва, че деца, расли до 20-годишната си възраст при любовта на родителите си, са по-благородни от онези, които са били лишени о родителска любов. Законът е такъв: колкото повече боледуват децата, толкова любовта на родителите към тях е по-слаба. За да бъдеш здрав, любовта на майка ти трябва да прониква дълбоко в твоята душа.
към текста >>

50. 043 СЪНЯТ КАТО ОБНОВИТЕЛЕН ПРОЦЕС - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато човек влиза неестествено в тялото си, например при уплашване, може да стане преплитане с етерния двойник на друг човек.
Сънуваш, че си влязъл в къща и те гонят, влязъл си в друга - пак те гонят. Къщата символизира тялото. В съня си влизаш в едно тяло и мислиш, че е твое, а то не е твое и излизаш. Влизаш в друго тяло, мислиш, че е твое, пак излизаш и т.н. Когато човек спи, между неговото духовно тяло и физическото му има една нишка. Когато човек влиза неестествено в тялото си, например при уплашване, може да стане преплитане с етерния двойник на друг човек. За да имаш реална среща с някой човек горе, във време на сън, трябва да имаш най-чисти и добри мисли за него. Щом държиш в ума си неговите недостатъци, не можеш да го видиш горе.
към текста >>

51. 078 ПЕРСПЕКТИВИ НА БЪДЕЩЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако човек развие в себе си органите за дишане в етера, ще може да живее в етерния свят.
Един ден всеки от вас ще получи наследството, останало от вековете. Всеки човек трябва да развие скритите сили, които са в него, да разработи всички дарби, които Бог е вложил. Във всеки човек Бог е вложил една основна дарба, която трябва да се развие. От тази дарба зависи неговото щастие. Когато човек развие своето радио, ще може да влиза във връзка с напредналите Същества от Невидимия Свят. Ако човек развие в себе си органите за дишане в етера, ще може да живее в етерния свят. Има много тайни в Природата, които остават заключени, понеже хората не са готови. Гениалният и талантливият човек са колективни Същества. Ще дойде време, когато всеки един от вас ще се издигне до тази степен. Човек трябва да бъде готов. Часът на всекиго ще удари и той трябва да бъде готов да посрещне този час.
към текста >>

52. 087 НЕВИДИМИЯТ СВЯТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек има материален и етерен мозък.
Същото става и след смъртта. Една жена дойде при мене. Плачеше, че мъжът й умрял. Аз й казвам: "Твоя мъж го виждам до тебе, той е радостен сега." Като замине човек отвъд, същественото от мозъка той си го взема. Човек има материален и етерен мозък. При смъртта човек оставя материалния си мозък, а взема със себе си етерния. Етерният мозък е, който организира материята. Значи, човек взема ценното със себе си. Съвременните хора отричат живота след гроба. Аз съжалявам тези гении, чиито духове витаят около гроба.
към текста >>

При смъртта човек оставя материалния си мозък, а взема със себе си етерния.
Една жена дойде при мене. Плачеше, че мъжът й умрял. Аз й казвам: "Твоя мъж го виждам до тебе, той е радостен сега." Като замине човек отвъд, същественото от мозъка той си го взема. Човек има материален и етерен мозък. При смъртта човек оставя материалния си мозък, а взема със себе си етерния. Етерният мозък е, който организира материята. Значи, човек взема ценното със себе си. Съвременните хора отричат живота след гроба. Аз съжалявам тези гении, чиито духове витаят около гроба. Някой богат човек и след смъртта си витае, обикаля около своята голяма къща, която е направил, макар тя да е заета от други хора.
към текста >>

Етерният мозък е, който организира материята.
Плачеше, че мъжът й умрял. Аз й казвам: "Твоя мъж го виждам до тебе, той е радостен сега." Като замине човек отвъд, същественото от мозъка той си го взема. Човек има материален и етерен мозък. При смъртта човек оставя материалния си мозък, а взема със себе си етерния. Етерният мозък е, който организира материята. Значи, човек взема ценното със себе си. Съвременните хора отричат живота след гроба. Аз съжалявам тези гении, чиито духове витаят около гроба. Някой богат човек и след смъртта си витае, обикаля около своята голяма къща, която е направил, макар тя да е заета от други хора. С такива идеи той няма да се повдигне.
към текста >>

53. 089 ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Боян Боев (1883 – 1963)

Те живеят в етерни тела.
''Една сестра попита:'' ''– Може ли да посетим Белите Братя там, дето живеят? '' – Те, не че не искат вашето посещение, но хората не са готови още да разберат това знание, което се учи там. От друга страна, те не са с такива физически тела, както вашите. Те живеят в етерни тела. След време, Всемирното Бяло Братство ще окаже още по-голямо съдействие на човечеството и ще настане светла епоха. В Природата има един план, който никой не може да измени. Този план ще се приложи и хората ще станат свободни. ''Един брат попита:'' ''– Богомилското движение има ли връзка с нашето движение?
към текста >>

54. 105 КУЛТУРАТА НА АНГЕЛИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Те живеят в един етерен свят.
Този ден беше празник на Природата. Ние бяхме с'' ''нашия обичан Учител високо в планината, в светлия мир горе. Той заговори за'' ''ангелите:'' - Цялата Вселена, която Бог е направил, е пълна със Същества, които са много по-културни от нас, много по-организирани. На Слънцето има Същества от ангелската йерархия. Те живеят в един етерен свят. Там няма никаква гъста материя както на Земята. Там материята е в етерно състояние. На Сириус и на другите небесни тела живеят напреднали Същества. Човешката култура, в сравнение с културата на Сириус, е още в своите пелени. Има три вида слънчеви системи: Едни изразяват материалния свят, други са направени от фин духовен елемент - те спадат към духовния, ангелския свят.
към текста >>

Там материята е в етерно състояние.
Той заговори за'' ''ангелите:'' - Цялата Вселена, която Бог е направил, е пълна със Същества, които са много по-културни от нас, много по-организирани. На Слънцето има Същества от ангелската йерархия. Те живеят в един етерен свят. Там няма никаква гъста материя както на Земята. Там материята е в етерно състояние. На Сириус и на другите небесни тела живеят напреднали Същества. Човешката култура, в сравнение с културата на Сириус, е още в своите пелени. Има три вида слънчеви системи: Едни изразяват материалния свят, други са направени от фин духовен елемент - те спадат към духовния, ангелския свят. След време, когато вашите духовни очи започнат да се развиват, ще видите всички светове. Засега астрономите виждат само материалните светове.
към текста >>

55. 110 ПЪТЯТ НА ПОСТИЖЕНИЯТА - Боян Боев (1883 – 1963)

При всяко демагнетизиране става пропукване в етерния двойник, откъдето изтича голяма част от жизнената сила.
Светът може да се обърне с главата надолу, но тази работа ще се изпълни благополучно. На болния казвам: „Приеми Любовта, за болестите не мисли! Тя е Сила, която може да те излекува.” Любовта лекува всички болести. Тя повишава трептенията на човешкия организъм и го прави способен да издържа на външните влияния и на влиянията на микробите. Когато човек се демагнетизира, губи жизнената си сила и лесно се разболява. При всяко демагнетизиране става пропукване в етерния двойник, откъдето изтича голяма част от жизнената сила. Когато това пропукване се запуши, човек оздравява. От Любовта излиза сила, която служи като мазилка, с нея се запушва и най-малкото пропукване на нервната система. Дойде един приятел и ме попита: „Какво да правя с болната си сестра? Как да я лекувам? ” Казах му: „Ако сестра ти приложи Божествената Любов, ще се излекува.”
към текста >>

56. 111 МУЗИКАТА В ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

То е етерно пеене.
Повдигна се въпросът за музиката в Природата. Учителят каза:'' – Има Същества Разумни, които пеят в хор в гората и се движат. Хармония има в тяхната музика. Това пеене не се схваща с физическите уши. То е етерно пеене. Това пеене е реално. Вятърът, бурята са музикални, само че човешкото ухо не е така музикално, за да схване тази музика. Кой е най-хубавият концерт? Изгревът на Слънцето. В бурята, в гръмотевицата, в падането на дъждовните капки слушам музика.
към текста >>

57. 129 МИСЛИ ВЪРХУ МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Гласът, за да отива надалеч, трябва най-напред да се предаде на етерното пространство, а после на въздуха.
има разлика, тоновете не са еднакви. Музикантите имат степени на вдъхновение. У тях умът и слънчевият възел трябва да вземат участие в творчеството. Някой път само умът взема участие или само слънчевият възел. В последния случай няма яснота. Гласът, за да отива надалеч, трябва най-напред да се предаде на етерното пространство, а после на въздуха. Човек, за да свири добре, трябва да тури двойника си в цигулката. Цигуларят като свири трябва да превежда, да направи песните си достъпни на слушателите. Как ще превежда? Трябва да мисли като свири. Музикантите имат ръководство отгоре.
към текста >>

58. Ново разбиране на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Етерът прониква въздуха.
Те живеят полуфизически и полуастрален живот. Те имат тук жилища. Тези същества тук са били хора. Те са служебни същества, служили на други, по-напреднали същества, които са завършили своето развитие. А онези по-напреднали същества направляват всичко в природата. Етерът прониква въздуха. Нещата едно друго се проникват. Това, което прониква, то владее. По-малкото живее в по-голямото. По-голямото го обгръща. Етерът има четири състояния.
към текста >>

Етерът има четири състояния.
Етерът прониква въздуха. Нещата едно друго се проникват. Това, което прониква, то владее. По-малкото живее в по-голямото. По-голямото го обгръща. Етерът има четири състояния. Мислят, че етерът е еднороден навсякъде, а то не е така. Слънцата са центрове на етерната енергия. Налягането на етера образува слънцата. Където има слънце, налягането на етера е поголямо. Етерът, като наляга, се образуват слънчевите системи в безконечното пространство.
към текста >>

Мислят, че етерът е еднороден навсякъде, а то не е така.
Нещата едно друго се проникват. Това, което прониква, то владее. По-малкото живее в по-голямото. По-голямото го обгръща. Етерът има четири състояния. Мислят, че етерът е еднороден навсякъде, а то не е така. Слънцата са центрове на етерната енергия. Налягането на етера образува слънцата. Където има слънце, налягането на етера е поголямо. Етерът, като наляга, се образуват слънчевите системи в безконечното пространство. Значи налягането на етера не е навсякъде еднакво.
към текста >>

Слънцата са центрове на етерната енергия.
Това, което прониква, то владее. По-малкото живее в по-голямото. По-голямото го обгръща. Етерът има четири състояния. Мислят, че етерът е еднороден навсякъде, а то не е така. Слънцата са центрове на етерната енергия. Налягането на етера образува слънцата. Където има слънце, налягането на етера е поголямо. Етерът, като наляга, се образуват слънчевите системи в безконечното пространство. Значи налягането на етера не е навсякъде еднакво. Когато се качиш на висока планина, вътрешното налягане е по-силно, отколкото външното.
към текста >>

Налягането на етера образува слънцата.
По-малкото живее в по-голямото. По-голямото го обгръща. Етерът има четири състояния. Мислят, че етерът е еднороден навсякъде, а то не е така. Слънцата са центрове на етерната енергия. Налягането на етера образува слънцата. Където има слънце, налягането на етера е поголямо. Етерът, като наляга, се образуват слънчевите системи в безконечното пространство. Значи налягането на етера не е навсякъде еднакво. Когато се качиш на висока планина, вътрешното налягане е по-силно, отколкото външното. Затова, като дойде едно чувствително същество на по-голяма височина, започва да му тече кръв.
към текста >>

Където има слънце, налягането на етера е поголямо.
По-голямото го обгръща. Етерът има четири състояния. Мислят, че етерът е еднороден навсякъде, а то не е така. Слънцата са центрове на етерната енергия. Налягането на етера образува слънцата. Където има слънце, налягането на етера е поголямо. Етерът, като наляга, се образуват слънчевите системи в безконечното пространство. Значи налягането на етера не е навсякъде еднакво. Когато се качиш на висока планина, вътрешното налягане е по-силно, отколкото външното. Затова, като дойде едно чувствително същество на по-голяма височина, започва да му тече кръв. Затова, когато вървиш отдолу-нагоре, ти трябва да се приспособяваш постепенно, външното налягане и вътрешното разширение да се уравновесят.
към текста >>

Етерът, като наляга, се образуват слънчевите системи в безконечното пространство.
Етерът има четири състояния. Мислят, че етерът е еднороден навсякъде, а то не е така. Слънцата са центрове на етерната енергия. Налягането на етера образува слънцата. Където има слънце, налягането на етера е поголямо. Етерът, като наляга, се образуват слънчевите системи в безконечното пространство. Значи налягането на етера не е навсякъде еднакво. Когато се качиш на висока планина, вътрешното налягане е по-силно, отколкото външното. Затова, като дойде едно чувствително същество на по-голяма височина, започва да му тече кръв. Затова, когато вървиш отдолу-нагоре, ти трябва да се приспособяваш постепенно, външното налягане и вътрешното разширение да се уравновесят. Трябва да се спираш по 30 секунди от време на време, за да дойде това уравновесяване.
към текста >>

Значи налягането на етера не е навсякъде еднакво.
Мислят, че етерът е еднороден навсякъде, а то не е така. Слънцата са центрове на етерната енергия. Налягането на етера образува слънцата. Където има слънце, налягането на етера е поголямо. Етерът, като наляга, се образуват слънчевите системи в безконечното пространство. Значи налягането на етера не е навсякъде еднакво. Когато се качиш на висока планина, вътрешното налягане е по-силно, отколкото външното. Затова, като дойде едно чувствително същество на по-голяма височина, започва да му тече кръв. Затова, когато вървиш отдолу-нагоре, ти трябва да се приспособяваш постепенно, външното налягане и вътрешното разширение да се уравновесят. Трябва да се спираш по 30 секунди от време на време, за да дойде това уравновесяване. Представете си, че тези същества живеят на едно място, което никак не е приятно на хората.
към текста >>

59. Силата на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

В бъдеще човешкият организъм ще се измени и човекът ще диша етер.
И цялото небе съзнава, че ти вършиш нещо, което е угодно на Бога. Хората са механизирали света. Те са напуснали Божествения порядък и са дошли до света на механиката. Само през вратата на любовта може да се влезе при Бога, но не тази човешка любов, която днес я има, а утре я няма, а Божията Любов. Като обичаме, Бог ще ни се отплати. В бъдеще човешкият организъм ще се измени и човекът ще диша етер. Как ще се образуват бъдещите органи за дишане на етер? Който обича, образува си бъдещите органи за дишане. В дишането ще участвува симпатичната нервна система. СЦе се диша етер чрез симпатичната нервна система. Моля, прочетете настоящото на всички братя и сестри и го пратете за прочитане в околните села, където има кръжоци.
към текста >>

Как ще се образуват бъдещите органи за дишане на етер?
Хората са механизирали света. Те са напуснали Божествения порядък и са дошли до света на механиката. Само през вратата на любовта може да се влезе при Бога, но не тази човешка любов, която днес я има, а утре я няма, а Божията Любов. Като обичаме, Бог ще ни се отплати. В бъдеще човешкият организъм ще се измени и човекът ще диша етер. Как ще се образуват бъдещите органи за дишане на етер? Който обича, образува си бъдещите органи за дишане. В дишането ще участвува симпатичната нервна система. СЦе се диша етер чрез симпатичната нервна система. Моля, прочетете настоящото на всички братя и сестри и го пратете за прочитане в околните села, където има кръжоци. Със сърдечен братски поздрав:
към текста >>

СЦе се диша етер чрез симпатичната нервна система.
Като обичаме, Бог ще ни се отплати. В бъдеще човешкият организъм ще се измени и човекът ще диша етер. Как ще се образуват бъдещите органи за дишане на етер? Който обича, образува си бъдещите органи за дишане. В дишането ще участвува симпатичната нервна система. СЦе се диша етер чрез симпатичната нервна система. Моля, прочетете настоящото на всички братя и сестри и го пратете за прочитане в околните села, където има кръжоци. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>

60. Да си самата Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато човек обича само едно същество, то етерният му двойник е излязъл вън от неговото физическо тяло и затова става нервен, подозрителен, съмнява се и бяга от хората.
Каже ли някой, че обича само един човек, той може да носи само един килограм тежест. Силният човек може да носи земята на гърба си. Това значи, че той може да обича всички хора. Да обича всички хора, това значи да ги събере на едно място и от тях да образува един нов човек. В този човек трябва да виждаш красивото лице на Единния. Когато човек обича само едно същество, то етерният му двойник е излязъл вън от неговото физическо тяло и затова става нервен, подозрителен, съмнява се и бяга от хората. Дразни се от тях. И вследствие на това той е беззащитен и нисшите духове го нападат и го ограбват. Когато обича само едно същество, човек е като цвят, който може да бъде нападнат от гъсениците. Това са нисшите духове. Те могат да го нападнат, понеже е подозрителен, нервен и пр.
към текста >>

61. Студенти при Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато човек мисли, той изпраща наоколо мислителни радиовълни, които се поглъщат от етерните тела на околните растения.
Ако влезеш в една градина и видиш, че плодовете са хубави, да знаеш, че този човек е добър. Ако човекът е добър, а клоните на дърветата са неправилни, изкривени, това показва, че хората там имат криви, лоши мисли и чувства. Един студент запита: „Вие как обяснявате тази зависимост между растенията и околните хора? “ Учителя каза: Когато човек мисли, той изпраща наоколо мислителни радиовълни, които се поглъщат от етерните тела на околните растения. И ако тези мисли са били криви, неправилни, те ще повлияят по съответен начин на растителните етерни тела, ще предизвикат в тях неправилни течения. И това ще се отрази и върху външните растителни форми. Възпитанието на човека се отразява върху растителното царство. Ако разгледаш един плод под микроскоп или с лупа, ще разгледаш кожата на плода, .ще четеш много работи, писани върху нея. Когато ти е тежко, когато си неразположен, имаш някоя мъка, намери някое голямо, вековно дърво, облегни се на него с гърба си и кажи: На ти моята скръб, моята тягост, дай ми твоето спокойствие.
към текста >>

И ако тези мисли са били криви, неправилни, те ще повлияят по съответен начин на растителните етерни тела, ще предизвикат в тях неправилни течения.
Ако човекът е добър, а клоните на дърветата са неправилни, изкривени, това показва, че хората там имат криви, лоши мисли и чувства. Един студент запита: „Вие как обяснявате тази зависимост между растенията и околните хора? “ Учителя каза: Когато човек мисли, той изпраща наоколо мислителни радиовълни, които се поглъщат от етерните тела на околните растения. И ако тези мисли са били криви, неправилни, те ще повлияят по съответен начин на растителните етерни тела, ще предизвикат в тях неправилни течения. И това ще се отрази и върху външните растителни форми. Възпитанието на човека се отразява върху растителното царство. Ако разгледаш един плод под микроскоп или с лупа, ще разгледаш кожата на плода, .ще четеш много работи, писани върху нея. Когато ти е тежко, когато си неразположен, имаш някоя мъка, намери някое голямо, вековно дърво, облегни се на него с гърба си и кажи: На ти моята скръб, моята тягост, дай ми твоето спокойствие. Защото дървото е спокойно, бурята и градушката не го вълнуват.
към текста >>

62. Сказка - Боян Боев (1883 – 1963)

Там висшите същества живеят в етерни тела.
Целта на пирамидите е тази: От високите планини ръководителите на човечеството изпращат Божествени течения към човечеството. Египет няма планини. Пирамидите са построени, за да заменят планините. Това е една от службите на пирамидите. Агарта има два клона в Европа: в Рила и.в Алпите. Там висшите същества живеят в етерни тела. Който иска да знае повече по този въпрос, нека чете Посланието към евреите, гл. 12, стихове 22, 24: „Но пристъпихте до гората Сион и до гората на живия Бог, Небесния Йерусалим и до безчетни ангели. При тържеството и църквата на първородните, които са написани на небесата, и при Бога, Съдник на всичките, и при духовете на праведните, които са стигнали съвършенство. “ България е избрана за център, понеже е близо до Рила. Запитах Учителя: Защо не бе избрана Швейцария, която е близо до Алпите.
към текста >>

63. Слово за Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато дойде до някой стих, труден за разбиране, той го разредява с изкуството на голям алхимик: не във вода, спирт или етер, нито в киселина и основа, но го разтваря в елексира на живота - течност, която нито се изпарява, нито се разлага, нито гние, и го предлага на човечеството като материал и условие за развитие и работа.
Къде е говорено Словото? В този салон, в онзи салон, на поляната, в гората, в долината, при езерата, по върховете - навсякъде е говорено все това дълго, необятно, безкрайно слово. Ние виждаме Учителя на катедрата да развива своите научни максими, теории, закони и стройни системи, които могат да се приложат и да дадат добри резултати в практическия живот на човека. Виждаме го как с голямото изкуство на велик маг, слязъл от висините на живота, да разредява сгъстените формули, научните истини. Така той продължава делото на Христа с голямо майсторство. Когато дойде до някой стих, труден за разбиране, той го разредява с изкуството на голям алхимик: не във вода, спирт или етер, нито в киселина и основа, но го разтваря в елексира на живота - течност, която нито се изпарява, нито се разлага, нито гние, и го предлага на човечеството като материал и условие за развитие и работа. Ние го виждаме като голям трансформатор в заводите на живата разумна природа да трансформира човешките състояния, да трансформира енергиите на целокупния живот. Виждаме го като лекар-хирург да оперира без нож: всички операции са успешни, без да засяга живо месо. Виждаме го като велик учен да изнася големи знания, истини, опитани от векове. Няма изключение в истините, които Учителя изнася. Седи Учителя на своята катедра, отваря Евангелието, прелиства го, а ние си мислим: на кой ли стих ще попадне, какво ли ново ще каже.
към текста >>

64. 55 ВСЯКО СЪЩЕСТВО, КОЕТО ИЗПЪЛНЯВА ВОЛЯТА БОЖИЯ, Е АНГЕЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Между първите заселници на Изгрева беше и ветеринарният лекар Иван Жеков, вече пенсионер.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ВСЯКО СЪЩЕСТВО, КОЕТО ИЗПЪЛНЯВА ВОЛЯТА БОЖИЯ, Е АНГЕЛ След приключване на събора в 1926 година започна новата школна година - от 22 септември, есенното равноденствие. Учителя продължи да държи своите беседи в салона на улица "Оборище" №14 по същия установен ред. В неделя от 10 часа за всички граждани, а в сряда и петък вечер - за школите. Между първите заселници на Изгрева беше и ветеринарният лекар Иван Жеков, вече пенсионер. Той беше дошъл заедно с другарката си от Варна. И двамата бяха много ревностни и предани към делото на Учителя, бяха и изключително чисти в своите отношения към всички. Докторът си беше построил малка дъсчена къщичка, където живееха. Тя се намираше малко по-накрая. Една сряда докторът отсъствал и другарката му, като вижда на поляната Учителя, отива при Него и му казва: "Учителю, тази вечер аз няма да мога да дойда на беседа, защото няма кой да пази къщичката ни." Учителя рекъл: "Ти ела на беседата, а Ние ще изпратим един ангел да пази къщичката ви."
към текста >>

65. 64 УТРИНИТЕ НА ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тази жизнена сила прониква цялото физическо тяло и подхранва Етерния двойник.
Той е проникнат и от прана, която на научен език сг нарича Жизнена сила, а на мистичен език - Божествен живот. Всичко е форма на Божествената мисъл, следователно и въздухът, също е проникнат от Божествената мисъл. Когато човек не участва с будно съзнание при дишането, т.е. не участва с мисълта си, той приема от въздуха главно кислорода, а в много по-слаба степен приема духовната му сила Какво е значението на праната за организма? Тази жизнена сила прониква цялото физическо тяло и подхранва Етерния двойник. От количеството прана в организма зависи неговото здравословно състояние. Беден ли е на прана някой орган на човешкото тяло, той заболява. Когато се влее допълнително прана в болния орган, той оздравява. Прана се съдържа не само във въздуха, но и в храната, която приемаме. Трябва всяка храна да се дъвче много добре, защото праната се приема главно от нервите, които са на езика, небцето и венците.
към текста >>

66. ПЛАНЕТНИ ТИПОВЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Подтиците и стремежите, детерминирани от другите планети, се срещат по-рядко.
След това се проявяват силовите течения на Меркурий, при които детето проявява интерес и внимание към всичко, което го заобикаля. Следват теченията на Венера - чувствата и любовта, после - тези на Марс: жажда и подтик към активност, към движения, а в някои случаи (при лоши аспекти) към разрушение и жестокост. Ако Звездното тяло е оформило мозъчни центрове и от други планети, постепенно се проявяват и други способности. На сегашното развитие на човешкия род, голяма част от хората, поради още неоформени висши мозъчни центрове, ръководещи по-висши прояви, са в първично развитие, ръководено от Луната, Меркурий, Венера и Марс и то на елементарна степен. Стремежът на тези хора е предимно към удоволствия от ядене, пиене или към интереси за лична изгода, които са под влиянието на Меркурий. Подтиците и стремежите, детерминирани от другите планети, се срещат по-рядко. Когато лошите аспекти са изразени в даден човек, те събуждат у нас неприятна резервираност към него. Но трябва да разбираме, че той е в процес на развитие, на усъвършенствуване и това трябва да ни подтиква да му помагаме с разположение. Защото само добрите чувства предоставят възможност за помощ; изобщо, дълбокото познаване на човека се предхожда от добрите чувства към него. Колкото човек по-добре вижда и разбира несъвършенствата, толкова по-добре вижда и разбира съвършенствата. Задълбоченото и всестранно разбиране на човешката природа ни дава възможност за придобиване на знания и мъдрост.
към текста >>

67. СИЛА НА ЗОДИАКАЛНИТЕ СЪЗВЕЗДИЯ, СЛЪНЦЕТО, ЛУНАТА И ПЛАНЕТИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

на самия ръб; това явление е в съгласие със закона на кристалите, формулиран от гениалния петербургски математик от XVIII век професор Алберт Ойлер.
Колкото позицията на едно Небесно тяло е в по-началните градуси (0, 1, 2, 3°) или в по-крайните градуси (28, 29, 30°) на дадено Зодиакалното съзвездие, толкова въздействието на последното върху неговото влияние е по-силно. Същото се отнася и за влиянието на самото Зодиакално съзвездие в зависимост от разположението му в домовете: колкото дадено Зодиакално съзвездие съвпада с по-началните си градуси (0, 1, 2, 3°) с върха на някой дом, толкова силата на неговото влияние е по-голяма. Това е особено ясно изразено за Зодиакалните съзвездия, разположени в четирите главни точки на хороскопа - асцендент, надир, десцендент и зенит. Колкото Слънцето, Луната и Планетите са по-близо до граничните линии между два дома (до ръбовете на кристала-Земя), толкова силата на тяхното влияние е по-ясно изразена. Това особено силно важи, когато са точно на самата границата между два дома, т. е. на самия ръб; това явление е в съгласие със закона на кристалите, формулиран от гениалния петербургски математик от XVIII век професор Алберт Ойлер. Ако кой да е член от Слънчевото семейство е разположен точно върху една от четирите главни линии - асцендент, надир, десцендент и зенит, тогава неговата сила на влияние е още по-голяма. Силата на това влияние се определя, разбира се, преди всичко от аспектите, т. е. от определените ъглови разстояния, които те сключват помежду си. Колкото повече аспекти имат Слънцето, Луната и Планетите помежду си в даден хороскоп, толкова личността е по-богато изразена, с повече качества, способности и устрем за изява. Всичко, изложено по-горе, е особено полезно и важно, когато разглеждаме хороскопи на близнаци.
към текста >>

68. ХОРОСКОПИ НА БЛИЗНАЦИ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Първият (по-възрастният) има две деца, а вторият няма, въпреки че детеродните функции на съпругата му са нормални.
Изтъкнахме, че колкото те са по-близо до границата между два дома, толкова силата на тяхното влияние е по-голямо и по-ясно изразено, особено ако са на самата гранична линия. Същото се отнася и за силата на влияние на всяко Зодиакално съзвездие: в първите и в последните градуси те са на върховете на домовете и тяхното въздействие е по-силно. Тук ще анализираме хороскопите на две момчета-близнаци, родени на 13 октомври 1951 година в София - първият в 3h 36m преди обяд,'а другият в 3h 45m, т. е. с разлика от 9 минути. При тях се наблюдават освен малки различия в качествата, способностите и устрема за изява, но и едно ясно изразено събитие: и двамата се оженват. Първият (по-възрастният) има две деца, а вторият няма, въпреки че детеродните функции на съпругата му са нормални. И двамата близнаци в полово отношение са зле поставени: между Луна и Марс съществува аспект от 175°. Тук ще анализираме положението на онези членове от Слънчевото семейство, които имат отношение към това събитие. При по-възрастният, които има деца, Слънцето е само на 3° от ръба на дома и при това се приближава към него. Тук ясно е изразена по-голямата жизненост, а също и по-големият успех в живота и службата му. При по-малкия, който няма деца, Слънцето е на 10° от ръба, определяйки по-слаба жизненост, по-слаб успех в живота и в общественото положение.
към текста >>

69. ЖИТЕЙСКИЯТ ПЪТ НА ЧОВЕКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В същото време небесните тела, движейки се в своя път по принципа "градус-година", образуват преминавания (транзити) и ъглови разстояния с тези силови ядра, детерминирайки случките, събитията и условията в човешкия живот.
Приеме ли съветите на злото, на служителите на Ариман, тогава доброто се оттегля и човек остава под ръководството на злото, което ограбва най-напред жизнените му сили и добрата среда, поради което още през настоящия живот ще се почувства техния недостиг като слаба жизненост, заболявания и влошаване на условията. Изобщо, миналият живот определя условията на сегашния, което се изразява с разположението на Слънцето, Луната, планетите и зодиакалните съзвездия по небесната сфера в момента на раждането, с ъгловите разстояния между членовете на слънчевото семейство и с характера на тяхното движение. Рожденната конфигурация на Небесната сфера е такава, каквото е Звездното тяло на човека и с помощта на ефемеридите ние лесно я определяме, което фактически е построяването на хороскопа. От този момент (момента на раждането) движението на Слънцето, Луната и планетите става по законите на небесната механика, а в Звездното тяло на човека се движат вече по други закони, образувайки транзити и ъглови разстояния, които определят случките, събитията и условията в живота. Слънцето, Луната и всяка планета, намиращи се на определен градус от дадено зодиакално съзвездие, образуват ядра, които са източници на силови полета в Двойника на човека. В същото време небесните тела, движейки се в своя път по принципа "градус-година", образуват преминавания (транзити) и ъглови разстояния с тези силови ядра, детерминирайки случките, събитията и условията в човешкия живот. Ъгловите разстояния и тук са същите както при аспектите в рожденния хороскоп: 0°, 30°, 45°, 60°, 90°, 120°, 135°, 150° и 180°. Причините за разделянето на окръжността на 360° и за приемането на всеки изминат градус за една година подробно описахме по-горе. Четирите ъглови точки в хороскопа - асцендент, надир, десцендент и зенит - също са ядра на жизнени сили. Когато член от Слънчевото семейство мине през която и да било от тези точки, създава събития в живота на човека. За да определим точното време на събитието, трябва да разполагаме с много точно време на раждане.
към текста >>

70. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тези Светилища са в етерния свят, но имат свои физически седалища на Земята, които рядко излизат на открито.
Тези импулси идват от Космичното Слово, което преди две хиляди години, в четвъртата следатлантска културна епоха, гръко-латинската, се всели в човешка форма и даде мощен импулс на човешкото развитие, даде импулс на възхода, като внесе нови сили и енергии в земното развитие, и същевременно донесе на земята онова знание, което беше предал на хората още в рая, което те забравиха след грехопадането. Това е учението, което в популярна форма е изложено в Евангелието и въобще в Новия завет. Понеже това учение е израз на Космичното Слово, то носи в себе си мощни сили. Това учение Христос предаде на Мъдреците от Изток, понеже те бяха Посветени от трите предшествуващи следатлантски културни епохи - индуската, персийската и египетско- халдейската. На тях той го предаде като на Посветени, но открито и те занесоха това учение в Индия, което и до днес се пази в Светилища, недостъпни за обикновените хора. Тези Светилища са в етерния свят, но имат свои физически седалища на Земята, които рядко излизат на открито. Бялото Братство, глава на което е Христос, има ред ордени и школи в етерния свят, които работят за повдигането на човечеството, като всеки орден си има своя специфична задача. Различните ордени според задачата, която имат да изпълнят на Земята, пращат свои ученици и Посветени между хората. Но всички те са проводници на импулсите, които идват от космичното Слово. Понеже всеки орден изпълнява една определена функция в организма на космичното Слово, затова в различните епохи импулсите на Словото се проявяват чрез различни органи, т.е. чрез различните ордени на Братството.
към текста >>

Бялото Братство, глава на което е Христос, има ред ордени и школи в етерния свят, които работят за повдигането на човечеството, като всеки орден си има своя специфична задача.
Това е учението, което в популярна форма е изложено в Евангелието и въобще в Новия завет. Понеже това учение е израз на Космичното Слово, то носи в себе си мощни сили. Това учение Христос предаде на Мъдреците от Изток, понеже те бяха Посветени от трите предшествуващи следатлантски културни епохи - индуската, персийската и египетско- халдейската. На тях той го предаде като на Посветени, но открито и те занесоха това учение в Индия, което и до днес се пази в Светилища, недостъпни за обикновените хора. Тези Светилища са в етерния свят, но имат свои физически седалища на Земята, които рядко излизат на открито. Бялото Братство, глава на което е Христос, има ред ордени и школи в етерния свят, които работят за повдигането на човечеството, като всеки орден си има своя специфична задача. Различните ордени според задачата, която имат да изпълнят на Земята, пращат свои ученици и Посветени между хората. Но всички те са проводници на импулсите, които идват от космичното Слово. Понеже всеки орден изпълнява една определена функция в организма на космичното Слово, затова в различните епохи импулсите на Словото се проявяват чрез различни органи, т.е. чрез различните ордени на Братството. Различните ордени са носители на различни енергии и изпълняват различни задачи за благото и повдигането на човечеството.
към текста >>

71. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Идеята за отношението между екзотеричната и езотеричната традиция е разгледано и изяснено много добре в драмата на Морис Метерлинг Слепите.
Но екзотеричната традиция непрекъснато воюва с езотеричната традиция, като мисли, че тя иска да я измести и да й вземе местото. Това е погрешно схващане на екзотеричната традиция. Езотеричната, както и екзотеричната традиция си имат свое място и роля в развитието и възпитанието на човечеството. Докато екзотеричната традиция, представена от различните църкви е за малките деца, тя е забавачница и основно училище, то езотеричната традиция, представена от различните окултни школи, представя гимназията и университета с различните им класове, където се изучава Великата Божествена наука, върху която е изграден животът в космоса. Ръководителите на екзотеричната традиция, понеже нямат пряка и съзнателна връзка с духовния свят, са слепи водачи на слепи и ако да не беше езотеричната традиция да хвърля Светлина и да подкрепя живота, екзотеричната традиция би завела живота в пропастта. Идеята за отношението между екзотеричната и езотеричната традиция е разгледано и изяснено много добре в драмата на Морис Метерлинг Слепите. Така че езотеричната традиция не отрича ролята на екзотеричната при възпитанието на човечеството, защото знае, че всички хора не са готови за ученици на окултната школа. Погрешката на екзотеричната традиция е, че се придържа фанатично към дадени установени форми, без да взима в съображение факта, че човечеството расте и заедно с това и тя трябва да измени формите си, за да може да задоволи нуждите на хората. Затова Учителят казва: Религията, т.е. екзотеричната традиция, е забавачница и основно училище, в която хората изучават първите елементарни правила на живота и когато свършат забавачницата, влизат в първия отдел, първо отделение на окултната школа, където им се преподава по-висшето знание, според степента на тяхното развитие. Затова Учителят ни учи да не критикуваме и осъждаме никоя религия, а още по-малко християнските църкви, а колкото може да им помагаме, защото те работят за провеждане на великия Христов импулс.
към текста >>

Под този импулс Земята ще се преобрази и одухотвори, и ще се превърне в края на този космичен период в етерно небесно тяло и в един по-следващ период в астрално небесно тяло, като материалната субстанция постепенно се ефиризира.
Както казах в началото, развитието се извършва чрез ред последователни импулси, които идват от Духа. Има импулси, по-големи и по-малки. Един голям импулс, какъвто е Христовият, който обхваща цялата планетна еволюция и цялото бъдеще на човечеството, се провежда и проявява последователно, на етапи. То е като едно мощно течение, на което като турят преграда в известно направление, то се отбива в друга посока, но неотклонно върви все напред и прониква в живота на човека и човечеството, и на цялата Земя. Защото Христовият импулс обхваща както човека и човечеството, така и цялата Земя. Под този импулс Земята ще се преобрази и одухотвори, и ще се превърне в края на този космичен период в етерно небесно тяло и в един по-следващ период в астрално небесно тяло, като материалната субстанция постепенно се ефиризира. Това ефиризиране се извършва чрез постепенно повдигане в по-висшите сфери на Битието, където налягането се намалява и материята става по-ефирна. Защото твърдостта на материята зависи от налягането и от посоката на действието на силите, които работят в нея. До времето на Христа Земята като цяло се движеше надолу, т.е силите, които действуваха, имаха едно движение към центъра на Земята и затова материята се сгъстяваше все повече и повече. След Христовия импулс се внесоха нови сили в земното развитие, с което на действуващите на Земята сили се даде възходящо направление и Земята започна да се издига нагоре, и земната материя започна да се освобождава от онова голямо налягане, под което се намираше и постепенно започна да се разрежда. Така постепенно ще дойде ден, когато Земята ще се превърне в етерно състояние, след това в астрално и в още по- далечно бъдеще в състояние, каквото съществува в Божествения свят.
към текста >>

Така постепенно ще дойде ден, когато Земята ще се превърне в етерно състояние, след това в астрално и в още по- далечно бъдеще в състояние, каквото съществува в Божествения свят.
Под този импулс Земята ще се преобрази и одухотвори, и ще се превърне в края на този космичен период в етерно небесно тяло и в един по-следващ период в астрално небесно тяло, като материалната субстанция постепенно се ефиризира. Това ефиризиране се извършва чрез постепенно повдигане в по-висшите сфери на Битието, където налягането се намалява и материята става по-ефирна. Защото твърдостта на материята зависи от налягането и от посоката на действието на силите, които работят в нея. До времето на Христа Земята като цяло се движеше надолу, т.е силите, които действуваха, имаха едно движение към центъра на Земята и затова материята се сгъстяваше все повече и повече. След Христовия импулс се внесоха нови сили в земното развитие, с което на действуващите на Земята сили се даде възходящо направление и Земята започна да се издига нагоре, и земната материя започна да се освобождава от онова голямо налягане, под което се намираше и постепенно започна да се разрежда. Така постепенно ще дойде ден, когато Земята ще се превърне в етерно състояние, след това в астрално и в още по- далечно бъдеще в състояние, каквото съществува в Божествения свят. Тогава постепенно етерният свят най-първо, а след това астралният и умственият светове ще слязат на Земята, т.е. ще добият по-конкретен и материален израз. Тогава ще имаме една етерна материална Земя с много по-фина материя, след това астрална Земя от още по-фина материя и т.н. Това ще отбележи ред последователни епохи в развитието на човека, човечеството и Земята. Така че Христовият импулс е в началото на своето проявление.
към текста >>

Тогава постепенно етерният свят най-първо, а след това астралният и умственият светове ще слязат на Земята, т.е.
Това ефиризиране се извършва чрез постепенно повдигане в по-висшите сфери на Битието, където налягането се намалява и материята става по-ефирна. Защото твърдостта на материята зависи от налягането и от посоката на действието на силите, които работят в нея. До времето на Христа Земята като цяло се движеше надолу, т.е силите, които действуваха, имаха едно движение към центъра на Земята и затова материята се сгъстяваше все повече и повече. След Христовия импулс се внесоха нови сили в земното развитие, с което на действуващите на Земята сили се даде възходящо направление и Земята започна да се издига нагоре, и земната материя започна да се освобождава от онова голямо налягане, под което се намираше и постепенно започна да се разрежда. Така постепенно ще дойде ден, когато Земята ще се превърне в етерно състояние, след това в астрално и в още по- далечно бъдеще в състояние, каквото съществува в Божествения свят. Тогава постепенно етерният свят най-първо, а след това астралният и умственият светове ще слязат на Земята, т.е. ще добият по-конкретен и материален израз. Тогава ще имаме една етерна материална Земя с много по-фина материя, след това астрална Земя от още по-фина материя и т.н. Това ще отбележи ред последователни епохи в развитието на човека, човечеството и Земята. Така че Христовият импулс е в началото на своето проявление. Той в бъдеще ще се развие и ще мине през ред фази и етапи, както и в миналото е минал през ред фази и етапи.
към текста >>

Тогава ще имаме една етерна материална Земя с много по-фина материя, след това астрална Земя от още по-фина материя и т.н.
До времето на Христа Земята като цяло се движеше надолу, т.е силите, които действуваха, имаха едно движение към центъра на Земята и затова материята се сгъстяваше все повече и повече. След Христовия импулс се внесоха нови сили в земното развитие, с което на действуващите на Земята сили се даде възходящо направление и Земята започна да се издига нагоре, и земната материя започна да се освобождава от онова голямо налягане, под което се намираше и постепенно започна да се разрежда. Така постепенно ще дойде ден, когато Земята ще се превърне в етерно състояние, след това в астрално и в още по- далечно бъдеще в състояние, каквото съществува в Божествения свят. Тогава постепенно етерният свят най-първо, а след това астралният и умственият светове ще слязат на Земята, т.е. ще добият по-конкретен и материален израз. Тогава ще имаме една етерна материална Земя с много по-фина материя, след това астрална Земя от още по-фина материя и т.н. Това ще отбележи ред последователни епохи в развитието на човека, човечеството и Земята. Така че Христовият импулс е в началото на своето проявление. Той в бъдеще ще се развие и ще мине през ред фази и етапи, както и в миналото е минал през ред фази и етапи. Когато на течението на импулса се сложи известна преграда, той избива в друго направление, явява се нова фаза в неговото проявление. Така се родиха ред школи и братства в началото на Христовия импулс, едни от които са, така да се каже, само отбиване на известни вадички от голямото течение, а други се явяват като ново направление на течението на главния импулс.
към текста >>

Груповата душа в образа на орел включва силите на етерния свят и груповата душа в образа на бик включва силите на физическия свят.
Груповата душа в образа на лъв създава човешкото сърце и кръвоносната система. Груповата душа в образа на бик създава човешката храносмилателна система. Така се е оформило постепенно човешкото тяло под влияние на тези четири рода сили, които изхождат от груповата душа, през които човек е минал в процеса на своето слизане от Божествения свят към Земята. Груповата душа в образа на човек включва в себе си енергии от умствения свят. Груповата душа в образа на лъв включва силите на астралния свят. Груповата душа в образа на орел включва силите на етерния свят и груповата душа в образа на бик включва силите на физическия свят. Защото тези четири системи в човека са кристализация на тези четири свята. Това е Земята, за която се казва в Писанието, че е неустроена и пуста и Духът Божий се носил над нея. Това са четирите нисши принципа в човека, в които е вложен по един Божествен принцип като зародиш, а те са като почва, в която тези Божествени зародиши ще израстат. Така във физическия свят е вложен принципът на Истината, в етерния свят - принципът на Мъдростта, в астралния свят - принципът на Любовта, и в умствения свят - принципът на интелигентността. Това става по закона на полярността, като отрицателният полюс става почва, в която се посажда положителният полюс като Божествен принцип.
към текста >>

Така във физическия свят е вложен принципът на Истината, в етерния свят - принципът на Мъдростта, в астралния свят - принципът на Любовта, и в умствения свят - принципът на интелигентността.
Груповата душа в образа на лъв включва силите на астралния свят. Груповата душа в образа на орел включва силите на етерния свят и груповата душа в образа на бик включва силите на физическия свят. Защото тези четири системи в човека са кристализация на тези четири свята. Това е Земята, за която се казва в Писанието, че е неустроена и пуста и Духът Божий се носил над нея. Това са четирите нисши принципа в човека, в които е вложен по един Божествен принцип като зародиш, а те са като почва, в която тези Божествени зародиши ще израстат. Така във физическия свят е вложен принципът на Истината, в етерния свят - принципът на Мъдростта, в астралния свят - принципът на Любовта, и в умствения свят - принципът на интелигентността. Това става по закона на полярността, като отрицателният полюс става почва, в която се посажда положителният полюс като Божествен принцип. Така че, Христовият импулс, който е носител на Любовта, стана причина за появата на човека в Битието и сега пак Христовият импулс ще освободи човека от животинското естество, от животинските обвивки. Под негово влияние „Азът" ще трансформира животинските енергии и ще даде възможност на Божествените принципи, вложени в тях, да се проявят. Този именно Христов импулс, Христов принцип стои в основата на християнския езотеризъм. За да стане това трансформиране Любовта трябва да проникне в целокупния живот на човека, в неговия органически и психически живот, във всички функции и органи, във всички клетки и да събуди Божественото в тях.
към текста >>

съзнателното Аз се отделя временно от физическото тяло, придружено от етерното и астралното тяло.
Не, но ще го разбере този, който казва, че това е къс желязо, който крие в себе си сила да привлича към себе си други частици желязо. Както магнитът, така и физическата реалност, е проникната цялата от една по-висша реалност, която душата трябва да проникне, зa да я овладее." След гореказаното аз идвам до разликата между източното Посвещение, което произлиза от Индия и западното Посвещение, което произлиза от Исуса Христа. В храмовете на Индия ученикът е бил поставен от неговия Учител в летаргичен сън в течение обикновено па три и половина дни и нощи. В една такава летаргия душата, т.е. съзнателното Аз се отделя временно от физическото тяло, придружено от етерното и астралното тяло. Впечатлителността на етерното тяло, отделено от физическото тяло, е много по-голяма, отколкото когато е преплетено с физическото. Бидейки така извлякъл отделно душата на ученика от неговото физическо тяло, Посветителят е предавал със силата на Мъдростта и мисълта си под формата на образи, които оставали в него до края на живота му като неизгладим отпечатък на Учителя. Когато ученикът се събуждал, той бил смятан като новороден или два пъти роден. Той наистина е придобил Мъдрост и съзнание за нови способности. Но той остава до края на живота си в тясна зависимост от своя Учител.
към текста >>

Впечатлителността на етерното тяло, отделено от физическото тяло, е много по-голяма, отколкото когато е преплетено с физическото.
Както магнитът, така и физическата реалност, е проникната цялата от една по-висша реалност, която душата трябва да проникне, зa да я овладее." След гореказаното аз идвам до разликата между източното Посвещение, което произлиза от Индия и западното Посвещение, което произлиза от Исуса Христа. В храмовете на Индия ученикът е бил поставен от неговия Учител в летаргичен сън в течение обикновено па три и половина дни и нощи. В една такава летаргия душата, т.е. съзнателното Аз се отделя временно от физическото тяло, придружено от етерното и астралното тяло. Впечатлителността на етерното тяло, отделено от физическото тяло, е много по-голяма, отколкото когато е преплетено с физическото. Бидейки така извлякъл отделно душата на ученика от неговото физическо тяло, Посветителят е предавал със силата на Мъдростта и мисълта си под формата на образи, които оставали в него до края на живота му като неизгладим отпечатък на Учителя. Когато ученикът се събуждал, той бил смятан като новороден или два пъти роден. Той наистина е придобил Мъдрост и съзнание за нови способности. Но той остава до края на живота си в тясна зависимост от своя Учител. Източното Посвещение, следователно, е внушение до живот.
към текста >>

Избягва се следователно винаги опасното отделяне на етерното тяло от физическото.
По тук Посветителят се пази да не налага, той се стреми да намери начин да постигне целта с личните усилия на ученика, чийто водач е той, и когото той само подготвя сам да намери пътя си. Учителят не е вече внушител, а Будител. На ученика, който би му поискал науката, включена в една формула или в едно внезапно откровение, той би отговорил, както Учителят Янус в Аксел Дьо Вилие от Лил Адем: „Аз не обучавам, аз пробуждам." Ето как Рудолф Щайнер се е изразил по този въпрос в една от своите беседи: „Разликата между източното и западното Посвещение се състои в това, че първото става в състояние на сън, а второто е в будно състояние. Избягва се следователно винаги опасното отделяне на етерното тяло от физическото. Избягва се също абсолютното подчинение на ученика от Учителя. Западният Учител не иска нито да владее, нито да внушава, а само разказва това, което е видял и казва това, което той знае, понеже го е изпитал сам. Обаче има три начина на слушане: 1) Слушане с подчиняване на думите на Учителя като на един непогрешим авторитет. 2) Слушане с чисто критично чувство, противопоставяйки се на всяка идея като противник. 3) Слушане спокойно, без сервилна вяра, както и без систематично противопоставяне, оставяйки да действуват идеите на Учителя върху себе си и наблюдавайки техния ефект.
към текста >>

72. ИСТОРИЧЕСКИЯТ ПЪТ НА ЗАПАДНАТА ЕЗОТЕРИЧНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Както казах и в предишното изложение, това Братство, което е двигателят на световния прогрес и култура, е невидимо, то е в етерния свят и периодически праща свои представители между хората, които да дадат нови импулси и да подтикнат човешката мисъл към работа и дейност.
И както ще видим от понататъшното изложение, от неговите среди се явяват ред мислители, които стимулират мисълта на западния човек и осъществяват западно-европейската култура. Когато и третият клон е вече изпълнил своята мисия, Бялото Братство дава четвърти импулс, който се изразява в учението на Учителя и създаденото от него движение. Учителят казва, че четвъртият клон синтезира в себе си трите предшествуващи, респективно техните учения, като внася в живота и Новото, което идва сега от Божествения Дух. Сега в България са събрани учениците и на трите предшествуващи клона. В досегашното изложение на много места споменавах за пътя на историческото развитие на идеите на Бялото Братство в света и за носителите на тези идеи, но сега ще се спра по-конкретно, по-цялостно. Както казах и в предишното изложение, това Братство, което е двигателят на световния прогрес и култура, е невидимо, то е в етерния свят и периодически праща свои представители между хората, които да дадат нови импулси и да подтикнат човешката мисъл към работа и дейност. Всички тези представители на това Братство не са свързани външно помежду си, но са свързани с този вътрешен център, с това невидимо Братство. Те всички са като лъчи на едно слънце и връзката им е в самото Слънце, а не помежду отделните лъчи. Общността на отделните лъчи е, че всички носят Светлината, която иде от Слънцето и стимулират човешката мисъл и живот. Учителят казва, че човечеството е слязло на Земята във физическото тяло от преди 18-20 милиона години. То е слязло във физическия свят, в гъстата материя, от етерния свят, чрез постепенно уплътняване на духовното тяло, с което е живял човек в етерния свят.
към текста >>

То е слязло във физическия свят, в гъстата материя, от етерния свят, чрез постепенно уплътняване на духовното тяло, с което е живял човек в етерния свят.
Както казах и в предишното изложение, това Братство, което е двигателят на световния прогрес и култура, е невидимо, то е в етерния свят и периодически праща свои представители между хората, които да дадат нови импулси и да подтикнат човешката мисъл към работа и дейност. Всички тези представители на това Братство не са свързани външно помежду си, но са свързани с този вътрешен център, с това невидимо Братство. Те всички са като лъчи на едно слънце и връзката им е в самото Слънце, а не помежду отделните лъчи. Общността на отделните лъчи е, че всички носят Светлината, която иде от Слънцето и стимулират човешката мисъл и живот. Учителят казва, че човечеството е слязло на Земята във физическото тяло от преди 18-20 милиона години. То е слязло във физическия свят, в гъстата материя, от етерния свят, чрез постепенно уплътняване на духовното тяло, с което е живял човек в етерния свят. Слязло на физическия свят в гъстата материя, човечеството преминава през ред раси и култури. Първата раса, през която минава човечеството във физическия свят е така наречената Лемурийска раса, в течение на която човечеството изпада под влиянието на тъмните сили. През тази раса постепенно се оформяло физическото човешко тяло. Остатъците от тази раса са чернокожите. Тази раса е просъществувала милиони години.
към текста >>

Първата раса се развива в етерния свят, а втората на границата на етерния и физическия свят, в огнено-въздушна среда.
През тази раса постепенно се оформяло физическото човешко тяло. Остатъците от тази раса са чернокожите. Тази раса е просъществувала милиони години. След нея се явява така наречената Атлантска раса, която се развива на един континент на мястото на днешния Атлантически океан. Тя е четвъртата по ред, докато лемурийската е третата по ред раса. Първата раса се развива в етерния свят, а втората на границата на етерния и физическия свят, в огнено-въздушна среда. В Четвъртата атлантска раса, към средата й, тялото на човека придобива днешния си вид. А чак към края на тази раса, в петата подраса, се пробужда самосъзнанието, пробужда се и човешката мисъл. Учителят казва, че това е станало приблизително преди 300 хиляди години. Преди потъването на Атлантида човечеството на тази пета подраса се изселва, като поема две посоки - едната част под водителството на Посветени преминава през северния бряг на Африка и се установява в Египет, който е бил като колония на Атлантида. Те населяват целия северен бряг на Африка и сегашната Сахара, която тогава е била цветуща страна, пресечена от реката Нил, която тогава се е вливала в Атлантическия океан.
към текста >>

73. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Така се извършва падението на душите, които идват от Божествения етер.
Това са зародишите на душите. Те живеят като леки пари в областта на Сатурн, щастливи, без никакви грижи, без да знаят своето щастие. Но попадайки от сфера в сфера, те се обличат във все по-тежко облекло. При всяко въплощение те се сдобиват с ново телесно чувство, съобразено със средата, която населяват. Жизнената им енергия се увеличава, но обличайки все по-плътни тела, те забравят небесното си произхождение. Така се извършва падението на душите, които идват от Божествения етер. Все повече и повече пленявани от материята, все повече и повече упоявани от живота, те се спускат като огнен дъжд, със сладострастни тръпки минавайки през областта на скръбта, на Любовта и смъртта, и пристигайки в земния си затвор, гдето и ти самият въздишаш, задържан от огнения център на Земята, и гдето Божествения живот ти се вижда празна мечта. - Душите могат ли да умират? - попита Хермес. - Да - отговори гласът на Озирис. Много от тях загиват при фаталното си слизане.
към текста >>

Ако при необузданото си и безразсъдно обикване на материята тя забрави произхода си, Божествената искра, която се намира в нея и която би могла да стане по-бляскава от звезда, се завръща в етерните области като атом без живот, а душата се обхваща от вихрушката на другите елементи.
- Душите могат ли да умират? - попита Хермес. - Да - отговори гласът на Озирис. Много от тях загиват при фаталното си слизане. Душата е дъщеря на небето и нейното пътешествие е едно изпитание. Ако при необузданото си и безразсъдно обикване на материята тя забрави произхода си, Божествената искра, която се намира в нея и която би могла да стане по-бляскава от звезда, се завръща в етерните области като атом без живот, а душата се обхваща от вихрушката на другите елементи. Учителят разглеждайки този въпрос за произхода, развитието и падането на душите, казва следното: „Допуснете, че от дадена точка излизат различни лъчи, т.е. казваме, че този център, тази точка започва да радиира. Всеки лъч представлява отделно същество. Когато тези същества влязат във връзка с външната среда, която е с различни гъстоти, с различни състояния, тогава те видоизменят своя характер. Това видоизменение в характера на тези същества е причина за различието, което съществува между тях.
към текста >>

Ето имената на седемте члена на човека според египтяните: Шат - физическо тяло, анш - жизнена сила (етерно тяло), ка - астралното тяло, хати - животинската душа, беш или бе - разумната душа, шейди - духовната душа, ку - Божествения Дух.
Това видение съдържа в себе си вечните числа, призивните знакове и магическите ключове. Колкото повече се научиш да ги съзерцават и да ги схващаш, толкова повече ще виждаш да се увеличава простора на границите му. Също така един и същи закон управлява всички светове." Седемте гении на видението на Хермес са седемте деви на Индия, седемте Амшаспади на Персия, Великите ангели на Халдея, седемте сефироти на Кабалата и седемте архангели на християнското откровение и т.н. Числото седем съдържа в себе си седемте принципа на вселената, които се отразяват в седемте цвята на дъгата, в седемте тона на гамата и се проявяват също в строежа на човека, който по същество е троичен, но седмократен по еволюция. Ето имената на седемте члена на човека според египтяните: Шат - физическо тяло, анш - жизнена сила (етерно тяло), ка - астралното тяло, хати - животинската душа, беш или бе - разумната душа, шейди - духовната душа, ку - Божествения Дух. Този седморен строеж на човека се среща във всички езотерични традиции - в Кабалата, при Орфей и Питагор, в съвременната западна окултна наука и пр. Учителят казва: „Числото седем е мистичният диаметър на вселената." Това, което изложихме от видението на Хермес е само една част, но то е достатъчно за да ни изясни учението на Хермес за творческото Слово. Ето още една мисъл от Хермес в този дух: „Вслушай се в себе си, вгледай се в безкрайността на пространството и на времето.
към текста >>

74. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

„Земя, вода, огън, въздух, етер, ум и разум, също и егоизъм е основното подразделение на Моята природа.
Пътищата, които людете поемат от вси страни, са все Мои." „Който Ме познава като такъв, що се възрадва на жертва и строго сподвижничество, който Ме знае като Могъщ Владика на всички светове и като любящ всички същества, той отива в нирвана. Който Ме вижда навсякъде и вижда всичко в Мен, никога Аз не ще го напусна, нито той ще Ме напусне. Който утвърден в единство се покланя на Мен, обитаващ във всички същества, този йога живее в Мен, какъвто и да е неговият начин на живот." „Между хилядите люде едва един се стреми към съвършенство, а от преуспяващите хиляди едва ли един познава Моята Същност." „Земя, вода, огън, въздух, етер, ум и разум, също и егоизъм е основното подразделение на Моята природа. Такава е нисшата Моя природа. Познай сега другата Моя природа, висшата, що съставя елемента на живота и която държи вселената. Знай, тя е утроба на всички същества - Аз съм източник за възникване на цялата вселена и в Мен тя изчезва. Няма нищо по-високо от Мен. Всичко това е нанизано на Мен, като редица бисери на нишка.
към текста >>

75. ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Учителят казва, че на Мусала, в неговата етерна област се намира най-старата, най-древната окултна школа на Земята, където са идвали да учат Посветените от Индия, Персия, Египет и всички източни мистерии и школи.
ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО Орфей, заедно със Заратустра, Хермес, Мойсей и други Посветени е бил служител в храма на Слънцето в древна Атлантида. И приблизително тринадесет века преди Христа той се ражда в Тракия, за да даде духовен импулс на жителите на Балканския полуостров и оттам на цяла Европа впоследствие. На Балканския полуостров от незапомнени времена са съществували храмове на мистериите, които са имали центъра си в Рило-Родопския масив с център Мусала. Учителят казва, че на Мусала, в неговата етерна област се намира най-старата, най-древната окултна школа на Земята, където са идвали да учат Посветените от Индия, Персия, Египет и всички източни мистерии и школи. Защото Мусала, казва Учителят, никога не е потъвал под вода. И Орфей, раждайки се в Тракия, е бил заквасен с тази Мъдрост, която излизала от скритите светилища, разпръснати из Рило-Родопския масив. И затова преданието казва, че той е бил син на жрица от храма на Аполон. Затова него още от малък го е привличала Мъдростта, която е скрита в цялата природа, привличала го е тайната, която е скрита зад видимите неща. Той е бил поетична и музикална натура, която изливала в музика и поезия мисълта си.
към текста >>

Аз потърсих смъртта, за да намеря в нея живота и отвъд живота видях и прозрачните сфери, видях етера на боговете.
След като изучил тайните на египетските мистерии, след 20 години той се връща в Тракия с името на Посветен в тайните, което си бе извоювал, като беше преминал през всички изпитания и Посвещения и което име му беше дадено от Учителите му като знак за мисията, която му предстоеше. Сега той се наричаше Орфей или Арфа - финикийска дума, съставена от сричките аур - светлина, и орофае - лекуване, което означава: онзи, който лекува със Светлина. Преди смъртта си той казва на своя любим ученик: „От Любов аз се облякох в ленена дреха, обричайки се на Великото Посвещение и на аскетически живот. От Любов вникнах в тайните на магията и подирих Божествената наука. От Любов преминах през пещерите на Самотраки, през кладенците на пирамидите и гробниците на Египет. Аз потърсих смъртта, за да намеря в нея живота и отвъд живота видях и прозрачните сфери, видях етера на боговете. Земята разтвори пред мен пропастта си, небето - блестящите си храмове. Аз изтръгнах скритата под мумиите наука. Жреците на Изида и Озирис ми разкриха тайните си. Те имаха само тези богове. Аз имах за свой бог Ерос, Любовта.
към текста >>

„Събери грижливо всичките си мисли, за да се издигнеш до началото на нещата, до Великата Троица, която блести в чистия етер.
На върха на Свещената планина, в полите на която извира реката Ебра (сегашната Марица), е съществувал от хиляди години храм на Великото Същество, на Великия Бог. Тук на тази Свещена планина са идвали да се поклонят на Бога и пелезгите, и келтите, и скитите, и гетите и др. Като Първосвещеник и Велик Жрец в този храм е бил Орфей, който е имал един любим ученик, когото взел със себе си от Делфи. В присъствието на всички жреци той излага пред своя ученик своята тайна доктрина. Той казва на ученика си: „Събери грижливо всичките си мисли, за да се издигнеш до началото на нещата, до Великата Троица, която блести в чистия етер. Изгори тялото си с огъня на мисълта си, отдели се от материята, както пламъкът се отделя от дървото, което гори. Тогава духът ти ще полети към чистия етер на Вечните Причини, както Орелът се спуска от престола на Юпитер. Аз ще ти открия тайната на световете, душата на природата, същността на Бога. Слушай най-напред великата тайна: Само едно Същество царува в Безкрайното Небе и в дълбините на Земята - Зевс гърмовержец, етерният Зевс. Той царува в дълбините на Земята и във висините на звездното Небе.
към текста >>

Тогава духът ти ще полети към чистия етер на Вечните Причини, както Орелът се спуска от престола на Юпитер.
Като Първосвещеник и Велик Жрец в този храм е бил Орфей, който е имал един любим ученик, когото взел със себе си от Делфи. В присъствието на всички жреци той излага пред своя ученик своята тайна доктрина. Той казва на ученика си: „Събери грижливо всичките си мисли, за да се издигнеш до началото на нещата, до Великата Троица, която блести в чистия етер. Изгори тялото си с огъня на мисълта си, отдели се от материята, както пламъкът се отделя от дървото, което гори. Тогава духът ти ще полети към чистия етер на Вечните Причини, както Орелът се спуска от престола на Юпитер. Аз ще ти открия тайната на световете, душата на природата, същността на Бога. Слушай най-напред великата тайна: Само едно Същество царува в Безкрайното Небе и в дълбините на Земята - Зевс гърмовержец, етерният Зевс. Той царува в дълбините на Земята и във висините на звездното Небе. Дъх на нещата, огън неугасим, мъж и жена, Един Цар, Една Власт, Един Бог, Един Велик Учител. Юпитер е Божествен съпруг и съпруга, мъж и жена, баща и майка.
към текста >>

Слушай най-напред великата тайна: Само едно Същество царува в Безкрайното Небе и в дълбините на Земята - Зевс гърмовержец, етерният Зевс.
Той казва на ученика си: „Събери грижливо всичките си мисли, за да се издигнеш до началото на нещата, до Великата Троица, която блести в чистия етер. Изгори тялото си с огъня на мисълта си, отдели се от материята, както пламъкът се отделя от дървото, което гори. Тогава духът ти ще полети към чистия етер на Вечните Причини, както Орелът се спуска от престола на Юпитер. Аз ще ти открия тайната на световете, душата на природата, същността на Бога. Слушай най-напред великата тайна: Само едно Същество царува в Безкрайното Небе и в дълбините на Земята - Зевс гърмовержец, етерният Зевс. Той царува в дълбините на Земята и във висините на звездното Небе. Дъх на нещата, огън неугасим, мъж и жена, Един Цар, Една Власт, Един Бог, Един Велик Учител. Юпитер е Божествен съпруг и съпруга, мъж и жена, баща и майка. От техния свещен брак, от тяхната вечна сватба произлизат непрестанно огън и вода, земя и етер, нощта и деня, гордите титани, неизменните богове и плаващият зародиш на хората. Любовта на небето и земята не е известна на невежите.
към текста >>

От техния свещен брак, от тяхната вечна сватба произлизат непрестанно огън и вода, земя и етер, нощта и деня, гордите титани, неизменните богове и плаващият зародиш на хората.
Аз ще ти открия тайната на световете, душата на природата, същността на Бога. Слушай най-напред великата тайна: Само едно Същество царува в Безкрайното Небе и в дълбините на Земята - Зевс гърмовержец, етерният Зевс. Той царува в дълбините на Земята и във висините на звездното Небе. Дъх на нещата, огън неугасим, мъж и жена, Един Цар, Една Власт, Един Бог, Един Велик Учител. Юпитер е Божествен съпруг и съпруга, мъж и жена, баща и майка. От техния свещен брак, от тяхната вечна сватба произлизат непрестанно огън и вода, земя и етер, нощта и деня, гордите титани, неизменните богове и плаващият зародиш на хората. Любовта на небето и земята не е известна на невежите. Тайната на съпруга и съпругата се откриват само на просветените хора. Но аз ще ти съобщя онова, което е Истина. Сега погледни небесната твърд. Виж този блестящ кръг от съзвездия, върху който е хвърлена тънката и прозрачна плащеница на Млечния път, прах от слънца и цветове.
към текста >>

Дионисиус, дух лъчезарен, жив разум, сияещ в жилището на Баща си, в двореца на неизменния етер.
Трепери, плачи, наслаждавай се, обожавай. Защото твоят дух ще се вмъкне в пламтящата област, където Великият Творец размесва душата на света в чашата на живота. Като пият от тази упоителна чаша, всички същества забравят Божественото жилище и слизат в печалната и мрачна пропаст на преражданията. Зевс е Великият Творец. Дионисиус е Неговият Син, Неговото проявено Слово. Дионисиус, дух лъчезарен, жив разум, сияещ в жилището на Баща си, в двореца на неизменния етер. Един прекрасен ден, когато надвесен той съзерцава небесните простори през съзвездията, видял отразена в сияйната глъбина собствения си образ, който му протягал ръце. Влюбен в този хубав призрак, влюбен в своя двойник, той се спуснал, за да го улови. Но образът бягал, безспирно бягал и го привличал към дъното на пропастта. Най-сетне той се намерил в една сенчеста и ароматна долина, наслаждавайки се на лъхането на ветреца, който милвал тялото му. В една пещера той съгледал Персефона, Мая, хубавата тъкачка, която тъкала едно було, в което се виждали образите на всички същества.
към текста >>

Юпитер поразил с гръмотевица титаните и Минерва отнесла в етера сърцето на Дионисиус.
В една пещера той съгледал Персефона, Мая, хубавата тъкачка, която тъкала едно було, в което се виждали образите на всички същества. Той застанал пред Божествената девица, занемял от очарование. В този момент гордите титани и свободните титанки го забелязали. Първите, завиждайки на хубостта му, а вторите влюбени с лудешка страст, се нахвърлили върху него като беснееща стихия, и го разкъсали. Сетне, като си поделили членовете му, те ги сварили и закопали сърцето му. Юпитер поразил с гръмотевица титаните и Минерва отнесла в етера сърцето на Дионисиус. То станало там пламтящо слънце. А от дима на тялото на Дионисий произлезли душите на хората, които отново се изкачват към небето. Когато бледните сенки стигнат до пламтящото сърце на Бога, те ще светнат и ще станат като пламъци и целият Дионисиус ще възкръсне по-жив от всеки друг път във висините на седмото небе. Това е тайната за смъртта и възкресението на Дионисиус. Сега слушай тайната на неговото възкресение.
към текста >>

Всяка движеща се планета повлича в етерната си сфера цели отряди от полубогове или сияещи души, които някога са били хора, и които след като са слезли по стълбата на царствата със слава, и отново са се изкачили през циклите на развитието, за да излязат най-сетне от кръга на земните поколения.
Но полубоговете са безбройни и различни. Защото Божествеността е Вечна и Безкрайна. Най-велики са душите на звездите. Слънцето, звездите, Земята и Луната, всяко тяло има своя душа и всички са произлезли от Свещения Огън на Зевс, от Първоначалната Светлина. Тези велики души управляват великото творение с правилните му движения. Всяка движеща се планета повлича в етерната си сфера цели отряди от полубогове или сияещи души, които някога са били хора, и които след като са слезли по стълбата на царствата със слава, и отново са се изкачили през циклите на развитието, за да излязат най-сетне от кръга на земните поколения. Чрез тези Божествени духове Бог диша, движи се, проявява се. Те са дъхът на Неговата жива душа, лъчи на Вечния Разум. Те командват армията по-долни духове, които движат стихиите. Те управляват световете. Отдалеко и отблизо те ни заобикалят, и макар да са безсмъртни по същество, те се обличат в постоянно изменяващи се форми според народите, времената и страните.
към текста >>

Според Фабр д'Оливие думата Тракия произхожда от финикийската дума ракхива, което значи етерно пространство или небесна твърд.
Посветените в тайните ги познават, привличат ги и ги виждат. Ако съм се борил, за да ги намеря, ако съм презрял смъртта, ако, както казват, съм слязъл в ада, направил съм го за да обуздая демоните на пропастта, за да поставя закрилата на боговете върху любимата си Тракия, за да се слее Земята с Безкрайното Небе и за да може Земята, очарована да чува Божествените гласове. Небесната хубост ще се въплоти в телата на жените, огънят на Зевс ще тече в кръвта на героите. Душата е дъщеря на Небето. Когато душата слезе в плътта, тя продължава, макар и слабо, да получава вдъхновение отгоре. Според Фабр д'Оливие думата Тракия произхожда от финикийската дума ракхива, което значи етерно пространство или небесна твърд. И за Посветените в тайните името Тракия е имало символически смисъл и означавало: страната на чистата наука и на произтичащата от нея Свещена поезия. Тъй щото, тази дума имала за тях философски и исторически смисъл. Философски е означавала една духовна страна, място на учение и традиции, които доказват произхода на света от Божествения Разум. Исторически това име е припомняло за страната на расата, където дорийското учение и поезия, тези силни издънки на древния арийски дух, са най-напред изникнали, за да разцъфтят по-сетне в Гърция, където е светилището на Аполон. В Делхи имало една класа Жреци, наречени тракии.
към текста >>

76. ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ - Влад Пашов (1902- 1974)

„Ако оставяйки тялото си ти се устремиш към свободния етер, ти ще станеш безсмъртен бог, който избягва смъртта."
Той казва за тези, които приемат данните на опита за чудеса, следното: „Те са безумни, защото мисълта им не отива далеч, като вярват, че може да се срещне това, което не е било, или че нещо може да умре и да изчезне съвършено." Никакво съществувание не може да излезе от небитието. Също е невъзможно да изчезне съвсем това, което съществува, защото където и да го отдалечиш, то пак съществува. „Този, който е разбрал това, не ще повярва никога, че хората живеят само в това време, което те наричат техен живот и че само тогава изпитват радост и тъга, че те не са били преди раждането си и не ще бъдат след смъртта си." „Ако оставяйки тялото си ти се устремиш към свободния етер, ти ще станеш безсмъртен бог, който избягва смъртта." Емпедокъл е роден към 472 година преди Христа в град Агригент в Сицилия. Той е бил питагореец и е оставил много мисли, изложени в стихове, които са събрани от разни автори и наброяват до 400 стиха. В разказите за неговия живот той е представен като чудотворец и Маг, подобен на Питагор. Още приживе той се е радвал на голямо уважение и почит всред своите сънародници. А след неговата смърт в родния му град била издигната статуя в негова чест.
към текста >>

77. АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД - Влад Пашов (1902- 1974)

В това развитие на физическото поле, естествено то не е могло да бъде изолирано от развитието на етерното и астралното тяло, които заедно образуват истинското тяло на човека.
Той е преживял Бога вън от себе си. Това е било възможно за него, защото той е развил един превъзходен мозък като орган на мисленето. Затова с право него го считат като откривател на аритметиката, на науката на мисълта, която се основава предимно на физическото мислене. Това, което може да бъде разкрито чрез ясновидството, аритметиката ни го разкрива чрез процеса на мисленето, чрез мозъка. Тази способност, този мозък, който Авраам е бил развил, трябвало да се развие по-нататък чрез наследствеността, предавайки се от поколение на поколение. В това развитие на физическото поле, естествено то не е могло да бъде изолирано от развитието на етерното и астралното тяло, които заедно образуват истинското тяло на човека. Затова по пътя на наследствеността се усъвършенстват и трите обвивки на човешкото тяло. Това, което е могло да бъде предадено на тези три обвивки на човешкото тяло, е трябвало да бъде предадено в ред последователни поколения. Развитието на отделния човек върви така, че до седмата година се развива предимно физическото тяло, до четиринадесетата година се развива етерното тяло и до двадесет и първата годишна възраст се развива астралното тяло. Това развитие, което в индивида се извършва в течение на седем години, в развитието на един народ и на човечеството се извършва в течение на седем поколения. И понеже наследствеността се предава не от баща на син, а от дядо на внук, то в такъв случай са необходими не седем поколения, за развиване и оформяне на едно тяло, но четиринадесет поколения.
към текста >>

Развитието на отделния човек върви така, че до седмата година се развива предимно физическото тяло, до четиринадесетата година се развива етерното тяло и до двадесет и първата годишна възраст се развива астралното тяло.
Това, което може да бъде разкрито чрез ясновидството, аритметиката ни го разкрива чрез процеса на мисленето, чрез мозъка. Тази способност, този мозък, който Авраам е бил развил, трябвало да се развие по-нататък чрез наследствеността, предавайки се от поколение на поколение. В това развитие на физическото поле, естествено то не е могло да бъде изолирано от развитието на етерното и астралното тяло, които заедно образуват истинското тяло на човека. Затова по пътя на наследствеността се усъвършенстват и трите обвивки на човешкото тяло. Това, което е могло да бъде предадено на тези три обвивки на човешкото тяло, е трябвало да бъде предадено в ред последователни поколения. Развитието на отделния човек върви така, че до седмата година се развива предимно физическото тяло, до четиринадесетата година се развива етерното тяло и до двадесет и първата годишна възраст се развива астралното тяло. Това развитие, което в индивида се извършва в течение на седем години, в развитието на един народ и на човечеството се извършва в течение на седем поколения. И понеже наследствеността се предава не от баща на син, а от дядо на внук, то в такъв случай са необходими не седем поколения, за развиване и оформяне на едно тяло, но четиринадесет поколения. Така това, което е било вложено в Авраам, за да се развие в своята пълнота, е трябвало да мине през три пъти по четиринадесет поколения, така че да може да обхване както физическото, така и етерното и астралното тяло. По такъв начин се стига до едно тяло, което е напълно проникнато, пропито от това, което е било вложено у Адам като първоначална заложба. Това ни е показано от евангелието на Матея, което посочва, че от Авраама до Давида има четиринадесет поколения, от Давида до вавилонското преселение четиринадесет поколения и от вавилонското преселение до Христа, четиринадесет поколения.
към текста >>

Така това, което е било вложено в Авраам, за да се развие в своята пълнота, е трябвало да мине през три пъти по четиринадесет поколения, така че да може да обхване както физическото, така и етерното и астралното тяло.
Затова по пътя на наследствеността се усъвършенстват и трите обвивки на човешкото тяло. Това, което е могло да бъде предадено на тези три обвивки на човешкото тяло, е трябвало да бъде предадено в ред последователни поколения. Развитието на отделния човек върви така, че до седмата година се развива предимно физическото тяло, до четиринадесетата година се развива етерното тяло и до двадесет и първата годишна възраст се развива астралното тяло. Това развитие, което в индивида се извършва в течение на седем години, в развитието на един народ и на човечеството се извършва в течение на седем поколения. И понеже наследствеността се предава не от баща на син, а от дядо на внук, то в такъв случай са необходими не седем поколения, за развиване и оформяне на едно тяло, но четиринадесет поколения. Така това, което е било вложено в Авраам, за да се развие в своята пълнота, е трябвало да мине през три пъти по четиринадесет поколения, така че да може да обхване както физическото, така и етерното и астралното тяло. По такъв начин се стига до едно тяло, което е напълно проникнато, пропито от това, което е било вложено у Адам като първоначална заложба. Това ни е показано от евангелието на Матея, което посочва, че от Авраама до Давида има четиринадесет поколения, от Давида до вавилонското преселение четиринадесет поколения и от вавилонското преселение до Христа, четиринадесет поколения. Първоначално еврейският народ познавал Бога, изявен в духа на народа, като отделния човек се чувствувал като член на целия народ, а не като отделна индивидуалност. Затова се казва, че Бог е Бог на Авраам, на Исак, на Яков. Така евреите познавали Бога, който се изявявал в духа на народа, от който всеки отделен човек е част.
към текста >>

78. МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

В случая планината Божи Хорив с горящата къпина е етерния свят, който е границата между духовния и физическия свят.
Окултното предание превежда тази легенда в следния смисъл: След като минал през смъртта и възкръснал, Мойсей се пречистил отново и минал през едно ново Посвещение, което по-рано не бил минал, при което имал среща със самия Бог Елохим, който му възложил мисията да изведе еврейския народ от Египет. От този ден египетският Посветен Хозарзив се нарекъл Мойсей, което значи спасен. Тук трябва да кажа още следното: Мойсей е бил Посветен още от Заратустра в тайните на Слънчевия Дух, който слизал към Земята. Библейската легенда казва, че той срещнал Бога на планината Божи Хорив, Който му проговорил от горящата къпина. Когато в окултните писания се говори за планина, подразбира се невидимия свят. В случая планината Божи Хорив с горящата къпина е етерния свят, който е границата между духовния и физическия свят. Значи Слънчевият Дух е слязъл до етерния свят и дава мисия на Мойсей да изведе евреите от Египет, за да се изпълни обещанието, дадено на Авраам и да може този народ да си създаде с течение на времето подходящо тяло. в което да се въплоти Заратустра, който да стане проводник на Слънчевия Дух, на Божествения Дух. И този Слънчев Дух се явил на Мойсей, което е едно ново Посвещение за него, и му разкрива кой е той, като казва: „Аз съм СИЙ", т.е. Аз съм този, който е, който е бил и който ще бъде, Вечният Божествен Дух, същината на човешкия Аз; затова казва: „Аз съм". Това е първата среща на Мойсей с Божествения Дух, който го е водил през целия път до Ханаанската земя.
към текста >>

Значи Слънчевият Дух е слязъл до етерния свят и дава мисия на Мойсей да изведе евреите от Египет, за да се изпълни обещанието, дадено на Авраам и да може този народ да си създаде с течение на времето подходящо тяло.
От този ден египетският Посветен Хозарзив се нарекъл Мойсей, което значи спасен. Тук трябва да кажа още следното: Мойсей е бил Посветен още от Заратустра в тайните на Слънчевия Дух, който слизал към Земята. Библейската легенда казва, че той срещнал Бога на планината Божи Хорив, Който му проговорил от горящата къпина. Когато в окултните писания се говори за планина, подразбира се невидимия свят. В случая планината Божи Хорив с горящата къпина е етерния свят, който е границата между духовния и физическия свят. Значи Слънчевият Дух е слязъл до етерния свят и дава мисия на Мойсей да изведе евреите от Египет, за да се изпълни обещанието, дадено на Авраам и да може този народ да си създаде с течение на времето подходящо тяло. в което да се въплоти Заратустра, който да стане проводник на Слънчевия Дух, на Божествения Дух. И този Слънчев Дух се явил на Мойсей, което е едно ново Посвещение за него, и му разкрива кой е той, като казва: „Аз съм СИЙ", т.е. Аз съм този, който е, който е бил и който ще бъде, Вечният Божествен Дух, същината на човешкия Аз; затова казва: „Аз съм". Това е първата среща на Мойсей с Божествения Дух, който го е водил през целия път до Ханаанската земя. Той се е явявал на евреите в огнения стълб и при разни други случаи.
към текста >>

79. Преводът на Фабр д'Оливие - Влад Пашов (1902- 1974)

14.3а да изрази след това своята воля, Елохим рече: Да бъде в етерната разреденост на небесата, центровете на виде- лината и те да управляват движението на разделението на деня и нощта, и да служат за знамения на бъдещето и за деление на времената, и за феноменичното всемирно проявление и за метафизичното изменение на съществата. 15.
И Земята произведе из своята утроба трева, растяща и образуваща вродения в себе си зародиш по рода си, плодоносна субстанция, притежаваща в себе си своя собствена сила на плодоносие по рода си. И Той. Съществото на съществата, като разглеждаше създаденото видя. че всичко е добро. 13.И такова беше захождането и такова беше изгряването, цел и средство, край и начало, трето феноменистическо, проявено състояние. 14.3а да изрази след това своята воля, Елохим рече: Да бъде в етерната разреденост на небесата, центровете на виде- лината и те да управляват движението на разделението на деня и нощта, и да служат за знамения на бъдещето и за деление на времената, и за феноменичното всемирно проявление и за метафизичното изменение на съществата. 15. И да бъдат тези центрове на виделината като чувствителни фокуси, имащи за цел да възбуждат и излъчват интелектуална виделина на Земята. И стана така. 16.И определи Той, Съществото на съществата, потенциалното съществувание на тази диада на светоносни огнища, като ги е предназначил щото голямото светило да представя символически Ден (всемирно феномени- ческо проявление), а малкото светило символически да представя Нощта (движение на колебаещото се състояние на нещата), и направи звездите, действуващи като сили във Вселената. И постави битие в етерното състояние на небесата, с тези сетивни фокуси, щото от тях да изтече интелектуална светлина на Земята. 18.3а да бъдат те символически представени в дните и нощите, и да извършват движението на разделенията между виделината и тъмнината.
към текста >>

И постави битие в етерното състояние на небесата, с тези сетивни фокуси, щото от тях да изтече интелектуална светлина на Земята.
13.И такова беше захождането и такова беше изгряването, цел и средство, край и начало, трето феноменистическо, проявено състояние. 14.3а да изрази след това своята воля, Елохим рече: Да бъде в етерната разреденост на небесата, центровете на виде- лината и те да управляват движението на разделението на деня и нощта, и да служат за знамения на бъдещето и за деление на времената, и за феноменичното всемирно проявление и за метафизичното изменение на съществата. 15. И да бъдат тези центрове на виделината като чувствителни фокуси, имащи за цел да възбуждат и излъчват интелектуална виделина на Земята. И стана така. 16.И определи Той, Съществото на съществата, потенциалното съществувание на тази диада на светоносни огнища, като ги е предназначил щото голямото светило да представя символически Ден (всемирно феномени- ческо проявление), а малкото светило символически да представя Нощта (движение на колебаещото се състояние на нещата), и направи звездите, действуващи като сили във Вселената. И постави битие в етерното състояние на небесата, с тези сетивни фокуси, щото от тях да изтече интелектуална светлина на Земята. 18.3а да бъдат те символически представени в дните и нощите, и да извършват движението на разделенията между виделината и тъмнината. И видя Елохим, че това е добро. 19.И стана залез, и стана изгрев, цел и средство, край и начало, на четвъртото феноменическо проявено състояние. 20.И рече Елохим: Да произведат водите изобилен принцип на движение;червообразни живи души (нефеш) и птице- образни движения, движещи се на земята, и летящи в етерната разреденост на небесата. 21.И Той, Съществото на съществата, създаде потенциалното съществуване на неизчислимите количества телесности, легионите морски чудовища, в потенциалното съществуване на всяка жива душа, оживявана от спирално движение в етерното пространство, принципа на който върховната воля е образувала във водите, всяко по рода си.
към текста >>

20.И рече Елохим: Да произведат водите изобилен принцип на движение;червообразни живи души (нефеш) и птице- образни движения, движещи се на земята, и летящи в етерната разреденост на небесата.
16.И определи Той, Съществото на съществата, потенциалното съществувание на тази диада на светоносни огнища, като ги е предназначил щото голямото светило да представя символически Ден (всемирно феномени- ческо проявление), а малкото светило символически да представя Нощта (движение на колебаещото се състояние на нещата), и направи звездите, действуващи като сили във Вселената. И постави битие в етерното състояние на небесата, с тези сетивни фокуси, щото от тях да изтече интелектуална светлина на Земята. 18.3а да бъдат те символически представени в дните и нощите, и да извършват движението на разделенията между виделината и тъмнината. И видя Елохим, че това е добро. 19.И стана залез, и стана изгрев, цел и средство, край и начало, на четвъртото феноменическо проявено състояние. 20.И рече Елохим: Да произведат водите изобилен принцип на движение;червообразни живи души (нефеш) и птице- образни движения, движещи се на земята, и летящи в етерната разреденост на небесата. 21.И Той, Съществото на съществата, създаде потенциалното съществуване на неизчислимите количества телесности, легионите морски чудовища, в потенциалното съществуване на всяка жива душа, оживявана от спирално движение в етерното пространство, принципа на който върховната воля е образувала във водите, всяко по рода си. И потенциалното съществуване на всяка птица с криле силни и бързи, всяка по рода й. И като разгледа тези неща, Той, Елохим видя, че бе добро. 22. И благослови тези същества и обяви им волята си, като им рече: Разплодявайте се и размножавайте се, и напълнете водите морски; и всичко летящо да се разпространи на Земята. 23.И става залез, и става изгрев, цел и средство, край и начало на петото феноменическо състояние.
към текста >>

21.И Той, Съществото на съществата, създаде потенциалното съществуване на неизчислимите количества телесности, легионите морски чудовища, в потенциалното съществуване на всяка жива душа, оживявана от спирално движение в етерното пространство, принципа на който върховната воля е образувала във водите, всяко по рода си.
И постави битие в етерното състояние на небесата, с тези сетивни фокуси, щото от тях да изтече интелектуална светлина на Земята. 18.3а да бъдат те символически представени в дните и нощите, и да извършват движението на разделенията между виделината и тъмнината. И видя Елохим, че това е добро. 19.И стана залез, и стана изгрев, цел и средство, край и начало, на четвъртото феноменическо проявено състояние. 20.И рече Елохим: Да произведат водите изобилен принцип на движение;червообразни живи души (нефеш) и птице- образни движения, движещи се на земята, и летящи в етерната разреденост на небесата. 21.И Той, Съществото на съществата, създаде потенциалното съществуване на неизчислимите количества телесности, легионите морски чудовища, в потенциалното съществуване на всяка жива душа, оживявана от спирално движение в етерното пространство, принципа на който върховната воля е образувала във водите, всяко по рода си. И потенциалното съществуване на всяка птица с криле силни и бързи, всяка по рода й. И като разгледа тези неща, Той, Елохим видя, че бе добро. 22. И благослови тези същества и обяви им волята си, като им рече: Разплодявайте се и размножавайте се, и напълнете водите морски; и всичко летящо да се разпространи на Земята. 23.И става залез, и става изгрев, цел и средство, край и начало на петото феноменическо състояние. 24. И рече Елохим: Земята да произведе из утробата си дихание на живот по рода си, оживяване чрез прогресивни движения, четириноги и пълзящи: земна животност и стана така. 25.
към текста >>

80. Учителят за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

В шестия стих вече се казва: „И рече Елохим да бъде в центъра на водите, в центъра на това пасивно пространство етерна сила на разредяване, на движение, действуващо разширяващо, пораждащо движение всред инертната материя на пространството, вследствие на което нещата се поляризират, т.е.
Тъмнината пък, материалното съществувание нарече нощ." Така в първия ден на творението, в първия период се разграничава битието от небитието, Светлината от тъмнината и започва постепенното организиране на проявения свят под въздействието на Божествения Дух, който организира света. И когато се казва, че Духът Божий се носил над водите, водата в случая е символ на универсалната пасивност, т.е. пространството, в което всичко още е в покой. И когато Божият Дух се носи над това пространство, той поражда движението, което изважда Първичната материя от нейното инертно състояние. В шестия стих вече се казва: „И рече Елохим да бъде в центъра на водите, в центъра на това пасивно пространство етерна сила на разредяване, на движение, действуващо разширяващо, пораждащо движение всред инертната материя на пространството, вследствие на което нещата се поляризират, т.е. силите започват да действуват в две противоположни посоки. И започва разделение между нисшите и висшите качества на водата, става поляризиране на силите, като едни добиват възходящо направление, а други низходящо. Възходящото състояние на силите образува небето, а низходящото образува земята. Това става във втория ден на творението, във втория период, за който не се казва нито добро, нито лошо. В течение на третия ден, на третия период постепенно се оформява Земята и се явява сушата и моретата.
към текста >>

С това е показано създаването на първообразите на етерния свят, който се изявява на Земята чрез растителното царство.
Това става във втория ден на творението, във втория период, за който не се казва нито добро, нито лошо. В течение на третия ден, на третия период постепенно се оформява Земята и се явява сушата и моретата. Но тук трябва да напомня, че всичко това става в Божествения свят, където се създават първообразите на всичко, което съществува в проявения свят. Бог създава в ума си мисловния образ на вселената с най-малките подробности, които мисловни образи впоследствие се проявяват в съответните материални форми. В течение на третия период Земята произвеждала тревата, растителния свят. С това е показано създаването на първообразите на етерния свят, който се изявява на Земята чрез растителното царство. След това в четвъртия период се създават Слънцето, Луната и звездите, за да служат за разделяне на деня и нощта, да служат за знамение на бъдещето, за деление на времената и да излъчват интелектуална виделина на Земята. В течение на петия период водата, въздухът и сушата се изпълват с животни според вида си, т.е. според груповата си душа. В началото на шестия период се явяват четвероногите - всяко по рода си, т.е. по груповата си душа.
към текста >>

В десетия стих се казва: „И изтичаше светлинна еманация като широка река из тази чувствена сфера, за да оживява това органическо пространство, която светлинна еманация се разделяше на четири течения, които са четирите елементарни стихии или сили, които ограждат астралния свят." Това са четирите стихии на етерния свят, който огражда астралния свят.
В този свят е бил поставен Адам да живее, който е бил създаден за бъдещата вечност, т.е. за следващия космичен период, Земния. След това се говори, че Бог насадил в рая различни дървета, между които и Дървото на живота и Дървото за познаване на доброто и злото. От превода на Фабр д'Оливие се вижда, че в този астрален свят става известно диференциране на силата на материята и се явява принципът на живота, т.е. на желанията, което е Дървото на живота и растителната субстанция на доброто и злото. В десетия стих се казва: „И изтичаше светлинна еманация като широка река из тази чувствена сфера, за да оживява това органическо пространство, която светлинна еманация се разделяше на четири течения, които са четирите елементарни стихии или сили, които ограждат астралния свят." Това са четирите стихии на етерния свят, който огражда астралния свят. След като постави Адам в рая, Бог му казва от какво да се храни - да се храни с растителна храна, а от Дървото за познаване на доброто и злото да не яде. В обикновения превод е казано, че Бог каза на Адама, че в който ден яде от това дърво, ще умре. В превода на Фабр д'Оливие е казано: „Но от произрастващото Могъщество на физическото знание на добро и зло да не вкусваш, защото в този ден, когато ти вкусиш от него, ти ще преминеш в друго състояние и ще умреш за сегашното си състояние." От този превод се вижда, че Дървото за познаване на доброто и злото е един принцип, с който човек ако се свърже, ще промени начина на своето съществуване - ще трябва да напусне астралния свят и да слезе във физическия свят. Познаването на доброто и злото е насочване на човешките желания за познаване на физическия свят, където съществуват доброто и злото едновременно.
към текста >>

Дреха от кожа подразбира вече слизането на човека от етерния свят в грубо физическия, което става в началото на Лемурийската епоха.
Ето какво казва за обяснение на това Фабр д'Оливие: „Тук за пръв път се явява това име, дадено на човека, след като Йехова каза, че не е добре Адам да остане сам в уединение на своята универсалност и заради това сътвори му неговата индивидуалност - помощница, другарка, сътворена от неговата Светлина и имаща назначение да отразява неговия образ. Авторът на космогонията не произвежда името Айша от името Адам, тъй като Адам като вселенски човек, сътворен мъж и жена, не може да има другар и самата дума не е от женски род. Думата Адамах, която е от женски род, съвсем не означава вселенската жена, но изразява от себе си елементалния принцип на Адам и потенциалния, двуполовия принцип. Авторът на кос- могонията на няколко пъти повтаря това, за да не остане ни най-малко съмнение какво нещо е тази другарка, тази помагаща сила, както това е изразено с думата Хезер. Това е волята, волевото свойство на човека. Дреха от кожа подразбира вече слизането на човека от етерния свят в грубо физическия, което става в началото на Лемурийската епоха. Цялата трета глава показва пътя на постепенното слизане на човека от астралния свят, където е живял във физическия свят. След изгонването на човека от рая, Бог поставил херувимите да пазят човека да не влезе отново в рая. В превода на Фабр д'Оливие е казано: „И отдели Адам от тази временна и чувствена сфера и посели в нея принципа на предшествуващата вечност на времената, принцип, името на който е Керубим, подобно на безчислените легиони, въоръжени с нажежена изтребителна сила, пребиваваща непрестанно във вихрово движение, за да пази пътя към елементалното вещество на живота."
към текста >>

81. Щайнер за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

Тези енергии, чрез процеса на кондензацията постепенно са се кондензирали в огън, въздух и вода, в етерните първообрази на тези елементи, които ние познаваме на Земята и които са били основата на трите предшествуващи космични периоди - Сатурн, Слънце, Луна.
В развитието на даден космичен период всички йерархии вземат различно участие като изпълнители на Върховната воля на Бога. В настоящия Земен период на елохимите, които са духове на формата, било възложено да поставят началото на нашия Земен период. И те са, за които се казва: „В началото боговете създадоха небето и земята." Това начало, за което става дума тук, не принадлежи на сетивния свят, а е в Божествения свят. Езикът, на който е написано Битието, е образен език и при произнасянето на всяка дума, на всеки звук в душата на Посветения са изпъквали цели картини на творението с всички духовни същества, които са пораждали тези картини. Енергиите, които са действували в процеса на творението, са излизали от тези духовни същества. Тези енергии, чрез процеса на кондензацията постепенно са се кондензирали в огън, въздух и вода, в етерните първообрази на тези елементи, които ние познаваме на Земята и които са били основата на трите предшествуващи космични периоди - Сатурн, Слънце, Луна. В началото на нашия земен период елохимите, на които било възложено да поставят началото на нашия Земен период, да очертаят границата му след преминаването на космичната нощ, която разделя Лунния период от Земния, посредством една медитация си припомнят съществуването на всички предшествуващи периоди, които послужват като зародиш, от който ще се роди настоящия Земен период. Щайнер казва: „Първата буква „бет" от думата Берешит е извиквала в съзнанието на Посветения евреин при произнасянето й едно субстанционално действие на обиталище, на една черупка, на една обвивка. „Рост", втората съгласна, е извиквала образа на духовните същности, работещи във вътрешността на тази субстанционална обвивка. „Тит", последният звук е извиквал образа на проникващата сила, оперираща във вътрешността на творението. Така полека-лека ние достигаме до принципа, върху който почива цялото това описание.
към текста >>

Така че при кондензацията на топлината във въздух, във възходящо направление се отделя Светлина, светлинен етер.
Това е кондензация в низходяща степен. Тези три елемента - топлина, въздух и вода са били смесени и са образували едно тъмно тяло, в недрата на което са действували нисшите сили на душата на елохимите. Това състояние е описано в Библията с израза: „И Земята беше неус- троена и пуста". На еврейски то е означено с думите: „Тоху - Ва Боху". При кондензацията на топлината в газообразно състояние във възходяща степен, се отделя Светлина, която на еврейски е означена с думата „Хашамаим", която обикновено се превежда с думата Небе. Така че при кондензацията на топлината във въздух, във възходящо направление се отделя Светлина, светлинен етер. При кондензацията на въздуха във вода, във възходяща степен се явява един още по-тънък етер, който не се схваща със сетивата. Силите на този етер са които управляват химическия строеж, комбинирането на субстанциите помежду им, тяхното организиране. Това е звуковият или химическия етер. Той съдържа сили, които диференцират субстанцията, разделяйки и организирайки я. Когато водата се кондензира да породи твърдата материя, във възходяща степен се отделя един още по-тънък етер, който действува в самите недра на звуковия етер и в химическите процеси.
към текста >>

При кондензацията на въздуха във вода, във възходяща степен се явява един още по-тънък етер, който не се схваща със сетивата.
Тези три елемента - топлина, въздух и вода са били смесени и са образували едно тъмно тяло, в недрата на което са действували нисшите сили на душата на елохимите. Това състояние е описано в Библията с израза: „И Земята беше неус- троена и пуста". На еврейски то е означено с думите: „Тоху - Ва Боху". При кондензацията на топлината в газообразно състояние във възходяща степен, се отделя Светлина, която на еврейски е означена с думата „Хашамаим", която обикновено се превежда с думата Небе. Така че при кондензацията на топлината във въздух, във възходящо направление се отделя Светлина, светлинен етер. При кондензацията на въздуха във вода, във възходяща степен се явява един още по-тънък етер, който не се схваща със сетивата. Силите на този етер са които управляват химическия строеж, комбинирането на субстанциите помежду им, тяхното организиране. Това е звуковият или химическия етер. Той съдържа сили, които диференцират субстанцията, разделяйки и организирайки я. Когато водата се кондензира да породи твърдата материя, във възходяща степен се отделя един още по-тънък етер, който действува в самите недра на звуковия етер и в химическите процеси. Този по-висш етер прониква звуковия етер също така.
към текста >>

Силите на този етер са които управляват химическия строеж, комбинирането на субстанциите помежду им, тяхното организиране.
Това състояние е описано в Библията с израза: „И Земята беше неус- троена и пуста". На еврейски то е означено с думите: „Тоху - Ва Боху". При кондензацията на топлината в газообразно състояние във възходяща степен, се отделя Светлина, която на еврейски е означена с думата „Хашамаим", която обикновено се превежда с думата Небе. Така че при кондензацията на топлината във въздух, във възходящо направление се отделя Светлина, светлинен етер. При кондензацията на въздуха във вода, във възходяща степен се явява един още по-тънък етер, който не се схваща със сетивата. Силите на този етер са които управляват химическия строеж, комбинирането на субстанциите помежду им, тяхното организиране. Това е звуковият или химическия етер. Той съдържа сили, които диференцират субстанцията, разделяйки и организирайки я. Когато водата се кондензира да породи твърдата материя, във възходяща степен се отделя един още по-тънък етер, който действува в самите недра на звуковия етер и в химическите процеси. Този по-висш етер прониква звуковия етер също така. както мисълта прониква звуковете, произнесени от нашата уста и прави от тях думи. Това.
към текста >>

Това е звуковият или химическия етер.
На еврейски то е означено с думите: „Тоху - Ва Боху". При кондензацията на топлината в газообразно състояние във възходяща степен, се отделя Светлина, която на еврейски е означена с думата „Хашамаим", която обикновено се превежда с думата Небе. Така че при кондензацията на топлината във въздух, във възходящо направление се отделя Светлина, светлинен етер. При кондензацията на въздуха във вода, във възходяща степен се явява един още по-тънък етер, който не се схваща със сетивата. Силите на този етер са които управляват химическия строеж, комбинирането на субстанциите помежду им, тяхното организиране. Това е звуковият или химическия етер. Той съдържа сили, които диференцират субстанцията, разделяйки и организирайки я. Когато водата се кондензира да породи твърдата материя, във възходяща степен се отделя един още по-тънък етер, който действува в самите недра на звуковия етер и в химическите процеси. Този по-висш етер прониква звуковия етер също така. както мисълта прониква звуковете, произнесени от нашата уста и прави от тях думи. Това. което трансформира по този начин един прост звук в дума, изпълнена със съдържание и смисъл, е този по-тънък етер от звуковия, който прониква звуковия етер и упражнява едно космично въздействие, и дава смисъл на звуковете, организиращи вселената.
към текста >>

Когато водата се кондензира да породи твърдата материя, във възходяща степен се отделя един още по-тънък етер, който действува в самите недра на звуковия етер и в химическите процеси.
Така че при кондензацията на топлината във въздух, във възходящо направление се отделя Светлина, светлинен етер. При кондензацията на въздуха във вода, във възходяща степен се явява един още по-тънък етер, който не се схваща със сетивата. Силите на този етер са които управляват химическия строеж, комбинирането на субстанциите помежду им, тяхното организиране. Това е звуковият или химическия етер. Той съдържа сили, които диференцират субстанцията, разделяйки и организирайки я. Когато водата се кондензира да породи твърдата материя, във възходяща степен се отделя един още по-тънък етер, който действува в самите недра на звуковия етер и в химическите процеси. Този по-висш етер прониква звуковия етер също така. както мисълта прониква звуковете, произнесени от нашата уста и прави от тях думи. Това. което трансформира по този начин един прост звук в дума, изпълнена със съдържание и смисъл, е този по-тънък етер от звуковия, който прониква звуковия етер и упражнява едно космично въздействие, и дава смисъл на звуковете, организиращи вселената. Това е Словото, организиращо пространството. И това Слово, смесено по този начин със звуковия етер, то е същевременно и началото на живота, това е подвижният и действуващ живот.
към текста >>

Този по-висш етер прониква звуковия етер също така.
При кондензацията на въздуха във вода, във възходяща степен се явява един още по-тънък етер, който не се схваща със сетивата. Силите на този етер са които управляват химическия строеж, комбинирането на субстанциите помежду им, тяхното организиране. Това е звуковият или химическия етер. Той съдържа сили, които диференцират субстанцията, разделяйки и организирайки я. Когато водата се кондензира да породи твърдата материя, във възходяща степен се отделя един още по-тънък етер, който действува в самите недра на звуковия етер и в химическите процеси. Този по-висш етер прониква звуковия етер също така. както мисълта прониква звуковете, произнесени от нашата уста и прави от тях думи. Това. което трансформира по този начин един прост звук в дума, изпълнена със съдържание и смисъл, е този по-тънък етер от звуковия, който прониква звуковия етер и упражнява едно космично въздействие, и дава смисъл на звуковете, организиращи вселената. Това е Словото, организиращо пространството. И това Слово, смесено по този начин със звуковия етер, то е същевременно и началото на живота, това е подвижният и действуващ живот. В тези висши еманации при кондензацията действуват висшите сили на душата на елохимите.
към текста >>

което трансформира по този начин един прост звук в дума, изпълнена със съдържание и смисъл, е този по-тънък етер от звуковия, който прониква звуковия етер и упражнява едно космично въздействие, и дава смисъл на звуковете, организиращи вселената.
Това е звуковият или химическия етер. Той съдържа сили, които диференцират субстанцията, разделяйки и организирайки я. Когато водата се кондензира да породи твърдата материя, във възходяща степен се отделя един още по-тънък етер, който действува в самите недра на звуковия етер и в химическите процеси. Този по-висш етер прониква звуковия етер също така. както мисълта прониква звуковете, произнесени от нашата уста и прави от тях думи. Това. което трансформира по този начин един прост звук в дума, изпълнена със съдържание и смисъл, е този по-тънък етер от звуковия, който прониква звуковия етер и упражнява едно космично въздействие, и дава смисъл на звуковете, организиращи вселената. Това е Словото, организиращо пространството. И това Слово, смесено по този начин със звуковия етер, то е същевременно и началото на живота, това е подвижният и действуващ живот. В тези висши еманации при кондензацията действуват висшите сили на душата на елохимите. И когато в Битието се казва, че Бог е рекъл да бъде Светлина и станало Светлина, подразбира този именно процес на кондензация на топлината, при която се отделя Светлина. И след това разделяне на Светлината от тъмнината: Светлината отива нагоре, а тъмнината остава с по-гъста субстанция, която наричаме Земя.
към текста >>

И това Слово, смесено по този начин със звуковия етер, то е същевременно и началото на живота, това е подвижният и действуващ живот.
Когато водата се кондензира да породи твърдата материя, във възходяща степен се отделя един още по-тънък етер, който действува в самите недра на звуковия етер и в химическите процеси. Този по-висш етер прониква звуковия етер също така. както мисълта прониква звуковете, произнесени от нашата уста и прави от тях думи. Това. което трансформира по този начин един прост звук в дума, изпълнена със съдържание и смисъл, е този по-тънък етер от звуковия, който прониква звуковия етер и упражнява едно космично въздействие, и дава смисъл на звуковете, организиращи вселената. Това е Словото, организиращо пространството. И това Слово, смесено по този начин със звуковия етер, то е същевременно и началото на живота, това е подвижният и действуващ живот. В тези висши еманации при кондензацията действуват висшите сили на душата на елохимите. И когато в Битието се казва, че Бог е рекъл да бъде Светлина и станало Светлина, подразбира този именно процес на кондензация на топлината, при която се отделя Светлина. И след това разделяне на Светлината от тъмнината: Светлината отива нагоре, а тъмнината остава с по-гъста субстанция, която наричаме Земя. а Светлината наричаме Небе. След това в Битието се описва делото на седемте дена - как Бог в шест дни създал света с всичко в него и в седмия ден си починал.
към текста >>

Следователно, когато звуковият етер се появява в еволюцията и когато горните водни маси се отделят от долните, човешкото същество принадлежи още към горната сфера и то е съставено от зародишите на сетивната душа и на разумната душа.
Сетивната душа е изпълвала тогава духовната атмосфера на Земята. Така ние намираме сетивната душа в земната атмосфера и я поставяме на мястото, което обикновено е наречено първия ден на творението. Там. където действуват елохимите и йерархиите, които ги подпомагат, ние виждаме да се формира така, както днес се образуват облаците в атмосферата, човешката духовна природа, а именно най-напред се формира това, което се нарича сетивна душа. Еволюцията продължава след това и ние ще срещнем да се появява това, което наричаме разумна душа. Сетивната душа прогресира към разумната душа чрез един вид психическа кондензация, извършваща се в атмосферата на Земята през втория ден на творението. Следователно, когато звуковият етер се появява в еволюцията и когато горните водни маси се отделят от долните, човешкото същество принадлежи още към горната сфера и то е съставено от зародишите на сетивната душа и на разумната душа. В третия ден на творението човешкото развитие достига до раждането или проявлението на съзнателната душа и в целия процес, изложен в Битието в третия ден на творението на Земята, се появява растителното царство - всяко растение според своя вид, чрез действието на жизнения етер. Така че от Земята излиза растителният живот, а отгоре в етера плува това, което нарекохме съзнателна душа, съединена със сетивната и разумната душа. Човек като душа и дух живее в атмосферата на Земята, в недрата на намиращите се там различни духовни същества. Той още няма независимо съществуване. Ние можем да си го представим като един орган вътре в елохимите, архангелите и т.н.
към текста >>

В третия ден на творението човешкото развитие достига до раждането или проявлението на съзнателната душа и в целия процес, изложен в Битието в третия ден на творението на Земята, се появява растителното царство - всяко растение според своя вид, чрез действието на жизнения етер.
Така ние намираме сетивната душа в земната атмосфера и я поставяме на мястото, което обикновено е наречено първия ден на творението. Там. където действуват елохимите и йерархиите, които ги подпомагат, ние виждаме да се формира така, както днес се образуват облаците в атмосферата, човешката духовна природа, а именно най-напред се формира това, което се нарича сетивна душа. Еволюцията продължава след това и ние ще срещнем да се появява това, което наричаме разумна душа. Сетивната душа прогресира към разумната душа чрез един вид психическа кондензация, извършваща се в атмосферата на Земята през втория ден на творението. Следователно, когато звуковият етер се появява в еволюцията и когато горните водни маси се отделят от долните, човешкото същество принадлежи още към горната сфера и то е съставено от зародишите на сетивната душа и на разумната душа. В третия ден на творението човешкото развитие достига до раждането или проявлението на съзнателната душа и в целия процес, изложен в Битието в третия ден на творението на Земята, се появява растителното царство - всяко растение според своя вид, чрез действието на жизнения етер. Така че от Земята излиза растителният живот, а отгоре в етера плува това, което нарекохме съзнателна душа, съединена със сетивната и разумната душа. Човек като душа и дух живее в атмосферата на Земята, в недрата на намиращите се там различни духовни същества. Той още няма независимо съществуване. Ние можем да си го представим като един орган вътре в елохимите, архангелите и т.н. - духовните същества, в недрата на които той живее като една част от техния организъм.
към текста >>

Така че от Земята излиза растителният живот, а отгоре в етера плува това, което нарекохме съзнателна душа, съединена със сетивната и разумната душа.
Там. където действуват елохимите и йерархиите, които ги подпомагат, ние виждаме да се формира така, както днес се образуват облаците в атмосферата, човешката духовна природа, а именно най-напред се формира това, което се нарича сетивна душа. Еволюцията продължава след това и ние ще срещнем да се появява това, което наричаме разумна душа. Сетивната душа прогресира към разумната душа чрез един вид психическа кондензация, извършваща се в атмосферата на Земята през втория ден на творението. Следователно, когато звуковият етер се появява в еволюцията и когато горните водни маси се отделят от долните, човешкото същество принадлежи още към горната сфера и то е съставено от зародишите на сетивната душа и на разумната душа. В третия ден на творението човешкото развитие достига до раждането или проявлението на съзнателната душа и в целия процес, изложен в Битието в третия ден на творението на Земята, се появява растителното царство - всяко растение според своя вид, чрез действието на жизнения етер. Така че от Земята излиза растителният живот, а отгоре в етера плува това, което нарекохме съзнателна душа, съединена със сетивната и разумната душа. Човек като душа и дух живее в атмосферата на Земята, в недрата на намиращите се там различни духовни същества. Той още няма независимо съществуване. Ние можем да си го представим като един орган вътре в елохимите, архангелите и т.н. - духовните същества, в недрата на които той живее като една част от техния организъм. Ето защо естествено е в Битието да се говори само за тези духовни същности, а не и за човека до шестия ден на творението.
към текста >>

Тогава кондензацията достига до етерния свят.
Това именно казва Битието, когато проследява как в четвъртия ден на творението астралното тяло на човека се формира според своите закони. Битието описва вярно това обличане в астрално тяло, с което човек е живял в духовната и астрална атмосфера на Земята, в дейността на този звезден свят, който се доближава непосредствено до нашата Земя. Разказът на Битието съдържа дълбок смисъл, който е в пълно съгласие с това, което ни разкрива сега окултната наука. Разбира се за времето, за което говори Битието, астралното тяло не е било още такова, каквото е у съвременния човек през време на съня. В следващата епоха, тази която Битието описва като ден пети на творението, ние трябва да очакваме да видим една нова кондензация на човека. Тогава кондензацията достига до етерния свят. макар че тази етерна човешка природа да си остава още надсетивна. Човек още не е слязъл на физическата земя. Той още принадлежи на етерния свят. В петия ден на творението земните условия още не бяха готови да дадат подходяща форма на човешкото същество от етерния свят. То е трябвало да почака в етерната сфера, за да премине еволюцията, която не му предлага още условия за земен живот.
към текста >>

макар че тази етерна човешка природа да си остава още надсетивна.
Битието описва вярно това обличане в астрално тяло, с което човек е живял в духовната и астрална атмосфера на Земята, в дейността на този звезден свят, който се доближава непосредствено до нашата Земя. Разказът на Битието съдържа дълбок смисъл, който е в пълно съгласие с това, което ни разкрива сега окултната наука. Разбира се за времето, за което говори Битието, астралното тяло не е било още такова, каквото е у съвременния човек през време на съня. В следващата епоха, тази която Битието описва като ден пети на творението, ние трябва да очакваме да видим една нова кондензация на човека. Тогава кондензацията достига до етерния свят. макар че тази етерна човешка природа да си остава още надсетивна. Човек още не е слязъл на физическата земя. Той още принадлежи на етерния свят. В петия ден на творението земните условия още не бяха готови да дадат подходяща форма на човешкото същество от етерния свят. То е трябвало да почака в етерната сфера, за да премине еволюцията, която не му предлага още условия за земен живот. Ако той не беше почакал в етерната сфера, докато се създадат подходящи условия, той е трябвало да се облече в една животинска форма.
към текста >>

Той още принадлежи на етерния свят.
Разбира се за времето, за което говори Битието, астралното тяло не е било още такова, каквото е у съвременния човек през време на съня. В следващата епоха, тази която Битието описва като ден пети на творението, ние трябва да очакваме да видим една нова кондензация на човека. Тогава кондензацията достига до етерния свят. макар че тази етерна човешка природа да си остава още надсетивна. Човек още не е слязъл на физическата земя. Той още принадлежи на етерния свят. В петия ден на творението земните условия още не бяха готови да дадат подходяща форма на човешкото същество от етерния свят. То е трябвало да почака в етерната сфера, за да премине еволюцията, която не му предлага още условия за земен живот. Ако той не беше почакал в етерната сфера, докато се създадат подходящи условия, той е трябвало да се облече в една животинска форма. Ако животните са станали това. което са те днес, то е.
към текста >>

В петия ден на творението земните условия още не бяха готови да дадат подходяща форма на човешкото същество от етерния свят.
В следващата епоха, тази която Битието описва като ден пети на творението, ние трябва да очакваме да видим една нова кондензация на човека. Тогава кондензацията достига до етерния свят. макар че тази етерна човешка природа да си остава още надсетивна. Човек още не е слязъл на физическата земя. Той още принадлежи на етерния свят. В петия ден на творението земните условия още не бяха готови да дадат подходяща форма на човешкото същество от етерния свят. То е трябвало да почака в етерната сфера, за да премине еволюцията, която не му предлага още условия за земен живот. Ако той не беше почакал в етерната сфера, докато се създадат подходящи условия, той е трябвало да се облече в една животинска форма. Ако животните са станали това. което са те днес, то е. защото тяхната душа и техният дух - груповата душа на животинските раси е слязла върху Земята преди да е достигната онази зрялост, която изисква човешката форма.
към текста >>

То е трябвало да почака в етерната сфера, за да премине еволюцията, която не му предлага още условия за земен живот.
Тогава кондензацията достига до етерния свят. макар че тази етерна човешка природа да си остава още надсетивна. Човек още не е слязъл на физическата земя. Той още принадлежи на етерния свят. В петия ден на творението земните условия още не бяха готови да дадат подходяща форма на човешкото същество от етерния свят. То е трябвало да почака в етерната сфера, за да премине еволюцията, която не му предлага още условия за земен живот. Ако той не беше почакал в етерната сфера, докато се създадат подходящи условия, той е трябвало да се облече в една животинска форма. Ако животните са станали това. което са те днес, то е. защото тяхната душа и техният дух - груповата душа на животинските раси е слязла върху Земята преди да е достигната онази зрялост, която изисква човешката форма. Затова човек е трябвало да почака в етерния свят.
към текста >>

Ако той не беше почакал в етерната сфера, докато се създадат подходящи условия, той е трябвало да се облече в една животинска форма.
макар че тази етерна човешка природа да си остава още надсетивна. Човек още не е слязъл на физическата земя. Той още принадлежи на етерния свят. В петия ден на творението земните условия още не бяха готови да дадат подходяща форма на човешкото същество от етерния свят. То е трябвало да почака в етерната сфера, за да премине еволюцията, която не му предлага още условия за земен живот. Ако той не беше почакал в етерната сфера, докато се създадат подходящи условия, той е трябвало да се облече в една животинска форма. Ако животните са станали това. което са те днес, то е. защото тяхната душа и техният дух - груповата душа на животинските раси е слязла върху Земята преди да е достигната онази зрялост, която изисква човешката форма. Затова човек е трябвало да почака в етерния свят. А тези души, които слязоха преждевременно на Земята, се облякоха със животински форми и станаха животни.
към текста >>

Затова човек е трябвало да почака в етерния свят.
То е трябвало да почака в етерната сфера, за да премине еволюцията, която не му предлага още условия за земен живот. Ако той не беше почакал в етерната сфера, докато се създадат подходящи условия, той е трябвало да се облече в една животинска форма. Ако животните са станали това. което са те днес, то е. защото тяхната душа и техният дух - груповата душа на животинските раси е слязла върху Земята преди да е достигната онази зрялост, която изисква човешката форма. Затова човек е трябвало да почака в етерния свят. А тези души, които слязоха преждевременно на Земята, се облякоха със животински форми и станаха животни. В петия ден на творението Земята е била изпълнена с въздух и вода. В тези условия човек още не е можел да си образува едно земно тяло. Животинските същности, груповите души на животните, които са слезли тогава, са били същества от въздух и вода. И докато те притежавали едно тяло, образувано от субстанцията на въздуха и водата, човек е трябвало да изчака, за да може да облече една човешка форма.
към текста >>

Затова човек е трябвало да престои в етерните условия, докато другите същества вече се уплътняват в една среда от въздух и вода.
За да е могъл човек да приеме човешка форма, трябвало е да му бъде вдъхната една сила, която е липсвала в петия ден на творението, когато се развиха животните. Тази сила се е проявила, когато се образува единството на елохимите и се явява Йехова-Елохим, който вече е можел да даде на човека телесна форма, вдъхвайки му дихание на живот чрез въздуха. Това дихание е самата еманация на Йехова-Елохим, която заедно с въздуха влезе в човека и го направи човек. По такъв начин Битието ни дава възможност да вникнем във вътрешната страна на еволюцията и ни показва това. което трябва да стане в надсетивния свят, за да може човек да прогресира до едно сетивно съществуване. Затова човек е трябвало да престои в етерните условия, докато другите същества вече се уплътняват в една среда от въздух и вода. Уплътняването на човека до едно етерно състояние се извършва в епохата, която Библията нарича ден пети на творението. Човек още не е физическо същество, но става такова едва в шестия ден. То бива тогава един вид прието от Земята и това, което наричаме физическо тяло, се ражда в тази епоха, която съществува в шестия ден на творението. Но ние бихме се излъгали ако мислехме, че можем да видим човека на шестия ден със сегашните очи или да го пипнем с пръстите си. Така че в шестия ден на творението ние не би трябвало да търсим човек от месо и кости.
към текста >>

Уплътняването на човека до едно етерно състояние се извършва в епохата, която Библията нарича ден пети на творението.
Тази сила се е проявила, когато се образува единството на елохимите и се явява Йехова-Елохим, който вече е можел да даде на човека телесна форма, вдъхвайки му дихание на живот чрез въздуха. Това дихание е самата еманация на Йехова-Елохим, която заедно с въздуха влезе в човека и го направи човек. По такъв начин Битието ни дава възможност да вникнем във вътрешната страна на еволюцията и ни показва това. което трябва да стане в надсетивния свят, за да може човек да прогресира до едно сетивно съществуване. Затова човек е трябвало да престои в етерните условия, докато другите същества вече се уплътняват в една среда от въздух и вода. Уплътняването на човека до едно етерно състояние се извършва в епохата, която Библията нарича ден пети на творението. Човек още не е физическо същество, но става такова едва в шестия ден. То бива тогава един вид прието от Земята и това, което наричаме физическо тяло, се ражда в тази епоха, която съществува в шестия ден на творението. Но ние бихме се излъгали ако мислехме, че можем да видим човека на шестия ден със сегашните очи или да го пипнем с пръстите си. Така че в шестия ден на творението ние не би трябвало да търсим човек от месо и кости. Това е.
към текста >>

Човек не би могъл да разбере собствения си произход дотогава, докато се отказва да разбере, че той най-напред се е появил под формата на душа и дух, после под астрална форма, след това в етерна форма и че физическото състояние най- първо се явява в топлинната форма, а след това идва въздушната форма, и най-после се явява формата от твърда материя.
Това подразбира, че тогава той е добил тяло, състоящо се от месо и кости. Значи, човек се явява на Земята в едно тяло от топлина. Тази форма се явява, когато елохимите казват: Да създадем човека. Една по-голяма кондензация е станала след шестия ден на творението. Тя се е състояла в този елемент, който му вдъхнаха елохимите, които вдъхнаха в ноздрите на човека дихание на живота. Човек не би могъл да разбере собствения си произход дотогава, докато се отказва да разбере, че той най-напред се е появил под формата на душа и дух, после под астрална форма, след това в етерна форма и че физическото състояние най- първо се явява в топлинната форма, а след това идва въздушната форма, и най-после се явява формата от твърда материя. И когато се казва, че Йехова-Елохим вдъхнал на човека жизнено дихание, ние трябва да си представим, за да разберем произхода на човека, че физическият човек първоначално е бил създаден от топлина и въздух, а не от месо и кости. От тънкото се ражда по-плътното, а не от по-плътното - по- тънкото. Твърде трудно е за съвременния човек да мисли така, но това е Истината. Така ще се разбере мисълта, предадена в различните религиозни предания, че човек е слязъл на Земята от атмосферата, от един по-висок свят. Когато Библията, след като ни описва дните на творението, ни говори за това.
към текста >>

според своята групова душа, които са съществували в астралното и етерното състояние на астралното тяло на Земята.
Всичко е било обвито в мъгли, придвижвани от всякакъв вид пари, пяна и кипеж на разни елементи. Много от елементите, които днес са твърди, са били в тези времена още в състояние на изпарение, проникващи атмосферата. В течение на дълга част от Атлантския период тези мъгливи маси са обвивали Земята. И когато в Битието се говори, че в третия ден са се явили растенията, не трябва да си представяме сегашните растения, но груповите души на растенията. Затова там е казано: Всяко растение се явява според своя вид, т.е. според своята групова душа, които са съществували в астралното и етерното състояние на астралното тяло на Земята. Писанието, което ни се дава за третия ден, появата на растителното царство не може да се схване с нашите физически сетива, а само с ясновидство. От лемурийско време до началото на Атлантския период мъглите в атмосферата на Земята постепенно се разредяват. Атмосферата все повече и повече се просветлява и това. което по-рано е било етерно, се превръща в едно състояние, приближаващо се до това. което Ние днес познаваме.
към текста >>

което по-рано е било етерно, се превръща в едно състояние, приближаващо се до това.
Затова там е казано: Всяко растение се явява според своя вид, т.е. според своята групова душа, които са съществували в астралното и етерното състояние на астралното тяло на Земята. Писанието, което ни се дава за третия ден, появата на растителното царство не може да се схване с нашите физически сетива, а само с ясновидство. От лемурийско време до началото на Атлантския период мъглите в атмосферата на Земята постепенно се разредяват. Атмосферата все повече и повече се просветлява и това. което по-рано е било етерно, се превръща в едно състояние, приближаващо се до това. което Ние днес познаваме. Етерният елемент става все повече и повече физически. Така че настоящите растения са се явили много по-късно от третия ден на творението. Те се появяват едва в средата на Атлантския период. Теологичните условия.
към текста >>

Етерният елемент става все повече и повече физически.
Писанието, което ни се дава за третия ден, появата на растителното царство не може да се схване с нашите физически сетива, а само с ясновидство. От лемурийско време до началото на Атлантския период мъглите в атмосферата на Земята постепенно се разредяват. Атмосферата все повече и повече се просветлява и това. което по-рано е било етерно, се превръща в едно състояние, приближаващо се до това. което Ние днес познаваме. Етерният елемент става все повече и повече физически. Така че настоящите растения са се явили много по-късно от третия ден на творението. Те се появяват едва в средата на Атлантския период. Теологичните условия. Необходими за сегашните растения не датират от много древни времена. Можем да характеризираме преминаването от Лемурийския към Атлантския период по следния начин: Земята е била тогава изцяло обвита в изпарения и сгъстени мъгли, които са били още под формата на пара в каквото състояиие са били различните субстанции, които по-късно образуват земната кора.
към текста >>

За душите, които казахме, че са емигрирали от Земята на другите планети, това е станало в онзи момент, за които е казано в Битието за втория ден на творението, че вследствие на формирането на звуковия етер горните субстанции са били отделени от долните.
Теологичните условия. Необходими за сегашните растения не датират от много древни времена. Можем да характеризираме преминаването от Лемурийския към Атлантския период по следния начин: Земята е била тогава изцяло обвита в изпарения и сгъстени мъгли, които са били още под формата на пара в каквото състояиие са били различните субстанции, които по-късно образуват земната кора. Земята не е била стигнала още до това състояние, което можем да наречем оплодяване на земната започва чрез водата, която се намира още във вид на пари в атмосферата. Това оплодяване става по-късно. За душите, които казахме, че са емигрирали от Земята на другите планети, това е станало в онзи момент, за които е казано в Битието за втория ден на творението, че вследствие на формирането на звуковия етер горните субстанции са били отделени от долните. Това е отделянето на Небето от Земята, което съвпада с емигрирането на човешките души от Земята. По такъв начин вторият ден на творението съвпада напълно с определена епоха, която се намира между отделянето на Слънцето и отделянето на Луната и емигрирането на човешките души. В това време човек не е имал още физическо и етерно тяло в днешния смисъл на думата, а е имал само астрално тяло. В периода, който се описва като трети ден на творението, с изключение на човешките души за които се казва, че са останали на Земята, другите емигрирали на другите планети, където продължили своята еволюция. И тези, които са останали на Земята продължават да еволюират, като тяхната еволюция се заключава в това.
към текста >>

В това време човек не е имал още физическо и етерно тяло в днешния смисъл на думата, а е имал само астрално тяло.
Земята не е била стигнала още до това състояние, което можем да наречем оплодяване на земната започва чрез водата, която се намира още във вид на пари в атмосферата. Това оплодяване става по-късно. За душите, които казахме, че са емигрирали от Земята на другите планети, това е станало в онзи момент, за които е казано в Битието за втория ден на творението, че вследствие на формирането на звуковия етер горните субстанции са били отделени от долните. Това е отделянето на Небето от Земята, което съвпада с емигрирането на човешките души от Земята. По такъв начин вторият ден на творението съвпада напълно с определена епоха, която се намира между отделянето на Слънцето и отделянето на Луната и емигрирането на човешките души. В това време човек не е имал още физическо и етерно тяло в днешния смисъл на думата, а е имал само астрално тяло. В периода, който се описва като трети ден на творението, с изключение на човешките души за които се казва, че са останали на Земята, другите емигрирали на другите планети, където продължили своята еволюция. И тези, които са останали на Земята продължават да еволюират, като тяхната еволюция се заключава в това. че те се обличат все повече и повече в материален елемент. По този начин върху Земята се сформирало за пръв път етерното и физическото тяло на човека. За да могат тези тела да изпълняват всички условия, необходими за земното развитие, известен брой души бяха задържани на Земята.
към текста >>

По този начин върху Земята се сформирало за пръв път етерното и физическото тяло на човека.
По такъв начин вторият ден на творението съвпада напълно с определена епоха, която се намира между отделянето на Слънцето и отделянето на Луната и емигрирането на човешките души. В това време човек не е имал още физическо и етерно тяло в днешния смисъл на думата, а е имал само астрално тяло. В периода, който се описва като трети ден на творението, с изключение на човешките души за които се казва, че са останали на Земята, другите емигрирали на другите планети, където продължили своята еволюция. И тези, които са останали на Земята продължават да еволюират, като тяхната еволюция се заключава в това. че те се обличат все повече и повече в материален елемент. По този начин върху Земята се сформирало за пръв път етерното и физическото тяло на човека. За да могат тези тела да изпълняват всички условия, необходими за земното развитие, известен брой души бяха задържани на Земята. Благодарение на това бе възможно полагането на зародиша на етерното и физическото тяло. След отделянето на Слънцето от Земята, както казахме, става емигрирането на душите по другите планети. В това време Земята е била обкръжена от гъсти мъгливи маси от изпаряващи се и втечняващи се водни пари и Слънцето не се е виждало. С течение на времето мъглите постепенно се разпръсват, прояснява се и се създават подходящи условия за развитието на човека.
към текста >>

Благодарение на това бе възможно полагането на зародиша на етерното и физическото тяло.
В периода, който се описва като трети ден на творението, с изключение на човешките души за които се казва, че са останали на Земята, другите емигрирали на другите планети, където продължили своята еволюция. И тези, които са останали на Земята продължават да еволюират, като тяхната еволюция се заключава в това. че те се обличат все повече и повече в материален елемент. По този начин върху Земята се сформирало за пръв път етерното и физическото тяло на човека. За да могат тези тела да изпълняват всички условия, необходими за земното развитие, известен брой души бяха задържани на Земята. Благодарение на това бе възможно полагането на зародиша на етерното и физическото тяло. След отделянето на Слънцето от Земята, както казахме, става емигрирането на душите по другите планети. В това време Земята е била обкръжена от гъсти мъгливи маси от изпаряващи се и втечняващи се водни пари и Слънцето не се е виждало. С течение на времето мъглите постепенно се разпръсват, прояснява се и се създават подходящи условия за развитието на човека. Постепенно слънчевите лъчи започват да проникват в атмосферата и Слънцето да се вижда. С това ние отиваме към четвъртия ден на творението, през които ден и Луната се е отделила от Земята.
към текста >>

Той създаде също и звездите, което означава създаването на близките до Земята планети от Слънчевата система, които дотогава са били в етерно състояние.
В това време Земята е била обкръжена от гъсти мъгливи маси от изпаряващи се и втечняващи се водни пари и Слънцето не се е виждало. С течение на времето мъглите постепенно се разпръсват, прояснява се и се създават подходящи условия за развитието на човека. Постепенно слънчевите лъчи започват да проникват в атмосферата и Слънцето да се вижда. С това ние отиваме към четвъртия ден на творението, през които ден и Луната се е отделила от Земята. За четвъртия ден на творението се казва в Битието: Елохим сътвори едно голямо светило и едно малко - Слънцето и Луната. Той създаде също и звездите, което означава създаването на близките до Земята планети от Слънчевата система, които дотогава са били в етерно състояние. Така че в четвъртия ден на творението, през Лемурийския период, след като Луната се бе откъснала от Земята и е било създадено човешкото физическо и етерно тяло, душите започнали да се връщат от планетите към Земята. Заедно със Слънцето по-голяма част от елохимите бяха напуснали Земята, за да пренесат полето на своята дейност и отвън, оттам да действуват върху Земята. Но нещо от тяхната субстанция бе останало свързано със Земята. Това е туй, което е до известна степен във връзка с благотворните ефекти на лунните сили, понеже лунните сили имат също така и благотворни ефекти. След отделянето на Слънцето всичко, което се е намирало върху Земята, а именно човеците, биха се превърнали в мумии, биха се втвърдили, вдървили и човек би станал мъртъв като земно същество, а Земята би опустяла, ако лунните сили бяха останали свързани с нея.
към текста >>

Така че в четвъртия ден на творението, през Лемурийския период, след като Луната се бе откъснала от Земята и е било създадено човешкото физическо и етерно тяло, душите започнали да се връщат от планетите към Земята.
С течение на времето мъглите постепенно се разпръсват, прояснява се и се създават подходящи условия за развитието на човека. Постепенно слънчевите лъчи започват да проникват в атмосферата и Слънцето да се вижда. С това ние отиваме към четвъртия ден на творението, през които ден и Луната се е отделила от Земята. За четвъртия ден на творението се казва в Битието: Елохим сътвори едно голямо светило и едно малко - Слънцето и Луната. Той създаде също и звездите, което означава създаването на близките до Земята планети от Слънчевата система, които дотогава са били в етерно състояние. Така че в четвъртия ден на творението, през Лемурийския период, след като Луната се бе откъснала от Земята и е било създадено човешкото физическо и етерно тяло, душите започнали да се връщат от планетите към Земята. Заедно със Слънцето по-голяма част от елохимите бяха напуснали Земята, за да пренесат полето на своята дейност и отвън, оттам да действуват върху Земята. Но нещо от тяхната субстанция бе останало свързано със Земята. Това е туй, което е до известна степен във връзка с благотворните ефекти на лунните сили, понеже лунните сили имат също така и благотворни ефекти. След отделянето на Слънцето всичко, което се е намирало върху Земята, а именно човеците, биха се превърнали в мумии, биха се втвърдили, вдървили и човек би станал мъртъв като земно същество, а Земята би опустяла, ако лунните сили бяха останали свързани с нея. Но веднъж вече отделени от Земята, тези лунни сили.
към текста >>

Докато Луната била съединена със Земята, човешкият зародиш на физическото и етерното тяло се проникнал от този духовен елемент, който носел в себе си смъртта.
за да произведат голямото събитие за откъсването на Луната от Земята, а чрез това да създадат началото на истинските човешки същества, не са нищо друго освен това, което бе дало възможност на елохимите да прогресират като група до съзнанието на Йехова-Елохим издигайки чрез това тяхната природа. Тази сила остана обединена с Луната и тя е, която откъсна Луната от Земята. Ето защо това, което ние наричаме Йехова- Елохим, е интимно свързано в историята на творението с Луната. Ако Слънцето не се бе отделило от Земята, човек би продължил да живее в лоното на елохимите и не би получил своята независимост. Но след отделянето на Слънцето човек изпадна под влияние на лунния елемент, който втвърдява материята и човек би се превърнал в мумия, би минал през едно състояние, което можеше да го доведе до окончателна смърт. Докато Луната била съединена със Земята, човешкият зародиш на физическото и етерното тяло се проникнал от този духовен елемент, който носел в себе си смъртта. Така че, чрез лунния елемент в своята природа човекът има един елемент, който го тегли към смъртта. И той би получил една твърде силна доза от този елемент, ако Луната не се бе отделила от Земята. От това може да се разбере, че този лунен елемент е една космична субстанция, която е в тясна връзка със способностите на човека към независимост. Ако се вземат предвид сегашните земни условия ще се види, че те се появили едва след отделянето на Луната, когато в Земята няма вече такова голямо количество от лунните сили, както преди. Докато Луната е била още свързана със Земята, човек е бил проникнат от тези лунни сили дори до зародиша на неговото физическо и етерно тяло.
към текста >>

Докато Луната е била още свързана със Земята, човек е бил проникнат от тези лунни сили дори до зародиша на неговото физическо и етерно тяло.
Докато Луната била съединена със Земята, човешкият зародиш на физическото и етерното тяло се проникнал от този духовен елемент, който носел в себе си смъртта. Така че, чрез лунния елемент в своята природа човекът има един елемент, който го тегли към смъртта. И той би получил една твърде силна доза от този елемент, ако Луната не се бе отделила от Земята. От това може да се разбере, че този лунен елемент е една космична субстанция, която е в тясна връзка със способностите на човека към независимост. Ако се вземат предвид сегашните земни условия ще се види, че те се появили едва след отделянето на Луната, когато в Земята няма вече такова голямо количество от лунните сили, както преди. Докато Луната е била още свързана със Земята, човек е бил проникнат от тези лунни сили дори до зародиша на неговото физическо и етерно тяло. Затова човек носи в себе си от тези лунни сили. от силите на тази Луна, която сега ни свети на небето. И той е запазил тези сили в своето физическо и етерно тяло. Той съдържа в себе си лунния елемент, който е получил, когато Лупата е била още свързана със Земята. Земята не е могла повече да понася този елемент, но човекът го има в себе си.
към текста >>

И той е запазил тези сили в своето физическо и етерно тяло.
От това може да се разбере, че този лунен елемент е една космична субстанция, която е в тясна връзка със способностите на човека към независимост. Ако се вземат предвид сегашните земни условия ще се види, че те се появили едва след отделянето на Луната, когато в Земята няма вече такова голямо количество от лунните сили, както преди. Докато Луната е била още свързана със Земята, човек е бил проникнат от тези лунни сили дори до зародиша на неговото физическо и етерно тяло. Затова човек носи в себе си от тези лунни сили. от силите на тази Луна, която сега ни свети на небето. И той е запазил тези сили в своето физическо и етерно тяло. Той съдържа в себе си лунния елемент, който е получил, когато Лупата е била още свързана със Земята. Земята не е могла повече да понася този елемент, но човекът го има в себе си. Той има. прочее, в себе си едно предразположение да бъде нещо повече от едно земно същество. Когато човекът завърши своята еволюция.
към текста >>

Той е бил мъжко-женски и е бил в едно етерно състояние, което клоняло към физическо уплътняване.
Фактите, описани в Битието се отнасят за времето, когато това разделяне се извършило. Това описание се отнася и до Лемурийската епоха, когато Луната на свой ред се отделя. Описанието, което дава окултната наука, съвпада с описанието в Библията. Това описание протича от отделянето на Земята от Слънцето през Лемурийския период и началото на Атлантския период, и е описано в Библията като творение на шестте дни. Човекът, който създадоха елохимите, не е бил диференциран полово. Той е бил мъжко-женски и е бил в едно етерно състояние, което клоняло към физическо уплътняване. Човекът, за когото се казва: Нека да създадем човека по образ и подобие, е едновременно и мъж, и жена. Разделянето на половете става по-късно, към края на Лемурийската епоха. При това разделяне мъжкото физическо тяло се оживотворя- ва от женското етерно тяло, а женското физическо тяло се ожи- вотворява от мъжко етерно тяло. Както видяхме, трите души на човека - сетивната, разумната и съзнателната, са формирани през първите дни на творението. Те са били създадени тогава в техния зародиш.
към текста >>

При това разделяне мъжкото физическо тяло се оживотворя- ва от женското етерно тяло, а женското физическо тяло се ожи- вотворява от мъжко етерно тяло.
Това описание протича от отделянето на Земята от Слънцето през Лемурийския период и началото на Атлантския период, и е описано в Библията като творение на шестте дни. Човекът, който създадоха елохимите, не е бил диференциран полово. Той е бил мъжко-женски и е бил в едно етерно състояние, което клоняло към физическо уплътняване. Човекът, за когото се казва: Нека да създадем човека по образ и подобие, е едновременно и мъж, и жена. Разделянето на половете става по-късно, към края на Лемурийската епоха. При това разделяне мъжкото физическо тяло се оживотворя- ва от женското етерно тяло, а женското физическо тяло се ожи- вотворява от мъжко етерно тяло. Както видяхме, трите души на човека - сетивната, разумната и съзнателната, са формирани през първите дни на творението. Те са били създадени тогава в техния зародиш. Но физическото тяло, необходимо за изразяване на душата, се появява по-късно. Значи, първо се заражда духовният елемент, който впоследствие се облича в астрален елемент. Същият след това постепенно се кондензира в етерен и физически.
към текста >>

Същият след това постепенно се кондензира в етерен и физически.
При това разделяне мъжкото физическо тяло се оживотворя- ва от женското етерно тяло, а женското физическо тяло се ожи- вотворява от мъжко етерно тяло. Както видяхме, трите души на човека - сетивната, разумната и съзнателната, са формирани през първите дни на творението. Те са били създадени тогава в техния зародиш. Но физическото тяло, необходимо за изразяване на душата, се появява по-късно. Значи, първо се заражда духовният елемент, който впоследствие се облича в астрален елемент. Същият след това постепенно се кондензира в етерен и физически. И едва тогава Духът идва да се отпечата в материята, т.е. да получи форма на жизнено дихание. Значи зародишът, който Йехова-Елохим вложи в човешкото същество, е бил предварително формиран в недрата на елохимите. Този зародиш, който иде отгоре, впоследствие се съединява с телесната природа, която от своя страна е била моделирана по-късно. И поради факта, че Духът, който на еврейски се нарича Нешама, е бил отпечатан в материята, е станало възможно да слезе в човека онова, което можем да наречем принцип на Аза.
към текста >>

Човекът, създаден от елохимите, е мъжко-женско същество, което живее още в етерния свят.
И поради факта, че Духът, който на еврейски се нарича Нешама, е бил отпечатан в материята, е станало възможно да слезе в човека онова, което можем да наречем принцип на Аза. Древноеврейските изрази: нефеш, руах и нешама не са нищо друго, освен трите аспекта на душата, за които говори окултната наука. Нефеш съответствува на сетивната душа, руах съответствува на разумната душа и не- шама - на съзнателната душа. Това, което наричаме шести ден на творението, съответс- твува на Лемурийската епоха, в която ние намираме човека като едно същество мъжко-женско. Седмият ден, денят на почивката се разбира в смисъла, че елохимите, след като създали човека и условията за неговото развитие, и вложили в него разумните сили, които да работят за неговото развитие, се пооттеглят малко и се занимават със своята собствена еволюция. Човекът, създаден от елохимите, е мъжко-женско същество, което живее още в етерния свят. Но човекът, в когото се разделят половете, е вече физически човек и определя края на Лемурийската епоха и началото на Атлантската. В европейските преводи на Битие думата Елохим е преведена с думата Бог, а Йехова-Елохим - с думата Вечният Бог. Човекът, създаден от Йехова-Елохим е потомък на човека, създаден от Елохим. Човекът на Йехова- Елохим е земният човек, а човекът на Елохим - небесният човек. Ще завърша това изложение със следните няколко мисли от Щайнер:
към текста >>

82. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В началото на 20-ти век Ешуа Бен Пандир е бил пак на Земята и този път учеше, че Христос пак иде на Земята, но вече ще слезе до етерния свят и много хора в 20-ти век, които са с пробудено съзнание ще го видят и ще влязат във връзка с Него, ще бъдат проводници на Неговата мисъл и Неговото Слово.
Есеите и питагорейците, както и всички окултни братства на миналото, са поддържали учението за прераждането и кармата. Учителят казва, че вторият клон на Бялото Братство, представен от есеите, е имал за задача да подготви хора, които да бъдат среда за слизащия към Земята Божествен Дух, да подготви хора, които да приемат учението от Божествения Дух и да го разнесат по света. Затова и едно от основните учения на Есеите е било, че Божественият Дух иде на Земята да покаже на хората пътя към Царството Божие, което е вътре в нас. Сто години преди слизането на Христа на Земята, есеите, в лицето на своя тогавашен водач и Учител Ешуа Бен Пандир нашироко прогласявали, че Месия, Божествения Дух иде на Земята, че наближава Царството Божие. За тази му смела проповед той бил убит с камъни и след това обесен. В началото на 20-ти век Ешуа Бен Пандир е бил пак на Земята и този път учеше, че Христос пак иде на Земята, но вече ще слезе до етерния свят и много хора в 20-ти век, които са с пробудено съзнание ще го видят и ще влязат във връзка с Него, ще бъдат проводници на Неговата мисъл и Неговото Слово. Има някои, които не обичат Истината, извратяват историческите факти, като отъждествяват проповедта на Ешуа Бен Пандир с проповедта на Исус от Назарет и отричат, че Христос се е вселил в Исус от Назарет, и че е бил разпнат. Но както официалната история, така и окултната история твърдят, че Ешуа Бен Пандир е проповядвал приблизително преди сто години преди Христос да слезе в тялото на Исус от Назарет, който също в началото на 20-ти век беше на Земята и беше проводник на Христовото Слово. Понеже есеите имаха за задача да подготвят средата, хората, които да приемат Божественото Слово, то и самият Исус израсна в техните среди и беше Учител на тяхната школа и това, което се учеше в школата между избраните, впоследствие Той го изнесе на широкия свят. Затова има пълна аналогия между ученията на есеите и тези на Новия Завет. От техните среди са излезли както Йоан Кръстител, така и апостолите.
към текста >>

Но това, което се намира над 42-те степени не трябва да се причислява към силите и съществата, които действуват във физическото и етерното тяло.
Ето защо и развитие нагоре над физическите наследствени признаци е било свързано у евреите с числото 7. Есеите си казвали: ние трябва да преминем през шест пъти по седем, т.е. през 42 степени. Тогава ще достигнем до следващите седем степени, които представят Христовото съвършенство на числото 7, т.е. 7 по 7 равно на 49 степени. Но това, което се намира над 42-те степени не трябва да се причислява към силите и съществата, които действуват във физическото и етерното тяло. Цялото развитие на физическото и етерното тяло е действително завършено според закона на числото 7, след 7 пъти по 7 поколения. Обаче за последните седем поколения е постигнато едно цялостно преобразувание. Там вече не съществува нищо от първите поколения. Това, което е от значение за нас, ние трябва да го търсим в рамките на 6 пъти по 7. Но когато числото 7 е напълно завършено, т.е.
към текста >>

Цялото развитие на физическото и етерното тяло е действително завършено според закона на числото 7, след 7 пъти по 7 поколения.
Есеите си казвали: ние трябва да преминем през шест пъти по седем, т.е. през 42 степени. Тогава ще достигнем до следващите седем степени, които представят Христовото съвършенство на числото 7, т.е. 7 по 7 равно на 49 степени. Но това, което се намира над 42-те степени не трябва да се причислява към силите и съществата, които действуват във физическото и етерното тяло. Цялото развитие на физическото и етерното тяло е действително завършено според закона на числото 7, след 7 пъти по 7 поколения. Обаче за последните седем поколения е постигнато едно цялостно преобразувание. Там вече не съществува нищо от първите поколения. Това, което е от значение за нас, ние трябва да го търсим в рамките на 6 пъти по 7. Но когато числото 7 е напълно завършено, т.е. 7 пъти по 7, ние имаме пред себе си нещо, което трябва да признаем за съвършено ново.
към текста >>

Те са знаели да отклоняват своя поглед от външния свят и са се потопявали в собствените си физическо и етерно тяло, и там са виждали това, което е живяло в смисъла на тайната на шест пъти по седем, т.е.
Следователно, ние различаваме 6 пъти по 7 поколения, които са напълно свързани със Земята, а това, което е над тези 42 поколения, то ни извежда вече извън Земята, то е плод на духовния свят. След 6 пъти по 7 поколения се явява плодът, който се появява след това за духовния свят при 7 пъти по 7. Така че, есеите са знаели, че след като физическото тяло премине през 42 поколения, то се намира вече в началото на своето одухотворяване, на своето обожествяване. Следователно, това тяло се пада вече в началото на 43-тото поколение. Същественото у есеите било това, че те се научавали да възприемат всички сили, които произхождали от 42-те поколения. Те са знаели да отклоняват своя поглед от външния свят и са се потопявали в собствените си физическо и етерно тяло, и там са виждали това, което е живяло в смисъла на тайната на шест пъти по седем, т.е. на 42-те поколения. Есеите също са знаели, че човек освен че може да се потопи в собственото си физическо и етерно тяло, може да се издигне със своя живот, да влезе в Космоса, когато иска да познае какви тайни стоят в основата на целия Космос. Когато човек слиза в своята вътрешност - физическото и етерното тяло - той е изложен на опасността да бъде завладян от всички сили на неговата собствена вътрешност, от желанията, страстите и всичко онова, което се намира на дъното на душата, на което човек обикновено не обръща внимание и което даже не предчувствува. Затова той обикновено е възпрепятствуван от външното възпитание, за да може да познае тези сили. При събуждането си от сън човек навлиза в своето физическо и етерно тяло, но тогава той няма възможност да бъде завладян от страстите и желанията, защото неговият поглед веднага се отклонява от външния свят.
към текста >>

Есеите също са знаели, че човек освен че може да се потопи в собственото си физическо и етерно тяло, може да се издигне със своя живот, да влезе в Космоса, когато иска да познае какви тайни стоят в основата на целия Космос.
Така че, есеите са знаели, че след като физическото тяло премине през 42 поколения, то се намира вече в началото на своето одухотворяване, на своето обожествяване. Следователно, това тяло се пада вече в началото на 43-тото поколение. Същественото у есеите било това, че те се научавали да възприемат всички сили, които произхождали от 42-те поколения. Те са знаели да отклоняват своя поглед от външния свят и са се потопявали в собствените си физическо и етерно тяло, и там са виждали това, което е живяло в смисъла на тайната на шест пъти по седем, т.е. на 42-те поколения. Есеите също са знаели, че човек освен че може да се потопи в собственото си физическо и етерно тяло, може да се издигне със своя живот, да влезе в Космоса, когато иска да познае какви тайни стоят в основата на целия Космос. Когато човек слиза в своята вътрешност - физическото и етерното тяло - той е изложен на опасността да бъде завладян от всички сили на неговата собствена вътрешност, от желанията, страстите и всичко онова, което се намира на дъното на душата, на което човек обикновено не обръща внимание и което даже не предчувствува. Затова той обикновено е възпрепятствуван от външното възпитание, за да може да познае тези сили. При събуждането си от сън човек навлиза в своето физическо и етерно тяло, но тогава той няма възможност да бъде завладян от страстите и желанията, защото неговият поглед веднага се отклонява от външния свят. И така, докато при слизането в собствената си вътрешност има опасност човек да бъде, така да се каже, завладян от най-нисшите инстинкти и най-егоистичните сили на неговата собствена природа, съществува друга една опасност, когато той изживява, изпитва така нареченото „разширение на собственото си същество в целия Космос". Тази опасност може да бъде най-точно характеризирана, като кажем: който изживява този момент, когато заспивайки не потъва в безсъзнание, а запазва своето съзнание така, че в своето астрално тяло има свое Аз, той има един инструмент, с който възприема духовния свят.
към текста >>

Когато човек слиза в своята вътрешност - физическото и етерното тяло - той е изложен на опасността да бъде завладян от всички сили на неговата собствена вътрешност, от желанията, страстите и всичко онова, което се намира на дъното на душата, на което човек обикновено не обръща внимание и което даже не предчувствува.
Следователно, това тяло се пада вече в началото на 43-тото поколение. Същественото у есеите било това, че те се научавали да възприемат всички сили, които произхождали от 42-те поколения. Те са знаели да отклоняват своя поглед от външния свят и са се потопявали в собствените си физическо и етерно тяло, и там са виждали това, което е живяло в смисъла на тайната на шест пъти по седем, т.е. на 42-те поколения. Есеите също са знаели, че човек освен че може да се потопи в собственото си физическо и етерно тяло, може да се издигне със своя живот, да влезе в Космоса, когато иска да познае какви тайни стоят в основата на целия Космос. Когато човек слиза в своята вътрешност - физическото и етерното тяло - той е изложен на опасността да бъде завладян от всички сили на неговата собствена вътрешност, от желанията, страстите и всичко онова, което се намира на дъното на душата, на което човек обикновено не обръща внимание и което даже не предчувствува. Затова той обикновено е възпрепятствуван от външното възпитание, за да може да познае тези сили. При събуждането си от сън човек навлиза в своето физическо и етерно тяло, но тогава той няма възможност да бъде завладян от страстите и желанията, защото неговият поглед веднага се отклонява от външния свят. И така, докато при слизането в собствената си вътрешност има опасност човек да бъде, така да се каже, завладян от най-нисшите инстинкти и най-егоистичните сили на неговата собствена природа, съществува друга една опасност, когато той изживява, изпитва така нареченото „разширение на собственото си същество в целия Космос". Тази опасност може да бъде най-точно характеризирана, като кажем: който изживява този момент, когато заспивайки не потъва в безсъзнание, а запазва своето съзнание така, че в своето астрално тяло има свое Аз, той има един инструмент, с който възприема духовния свят. За него съществува опасността, която се изразява в духовно ослепяване подобно на това, когато човек е силно ослепен като гледа направо силните слънчеви лъчи.
към текста >>

При събуждането си от сън човек навлиза в своето физическо и етерно тяло, но тогава той няма възможност да бъде завладян от страстите и желанията, защото неговият поглед веднага се отклонява от външния свят.
Те са знаели да отклоняват своя поглед от външния свят и са се потопявали в собствените си физическо и етерно тяло, и там са виждали това, което е живяло в смисъла на тайната на шест пъти по седем, т.е. на 42-те поколения. Есеите също са знаели, че човек освен че може да се потопи в собственото си физическо и етерно тяло, може да се издигне със своя живот, да влезе в Космоса, когато иска да познае какви тайни стоят в основата на целия Космос. Когато човек слиза в своята вътрешност - физическото и етерното тяло - той е изложен на опасността да бъде завладян от всички сили на неговата собствена вътрешност, от желанията, страстите и всичко онова, което се намира на дъното на душата, на което човек обикновено не обръща внимание и което даже не предчувствува. Затова той обикновено е възпрепятствуван от външното възпитание, за да може да познае тези сили. При събуждането си от сън човек навлиза в своето физическо и етерно тяло, но тогава той няма възможност да бъде завладян от страстите и желанията, защото неговият поглед веднага се отклонява от външния свят. И така, докато при слизането в собствената си вътрешност има опасност човек да бъде, така да се каже, завладян от най-нисшите инстинкти и най-егоистичните сили на неговата собствена природа, съществува друга една опасност, когато той изживява, изпитва така нареченото „разширение на собственото си същество в целия Космос". Тази опасност може да бъде най-точно характеризирана, като кажем: който изживява този момент, когато заспивайки не потъва в безсъзнание, а запазва своето съзнание така, че в своето астрално тяло има свое Аз, той има един инструмент, с който възприема духовния свят. За него съществува опасността, която се изразява в духовно ослепяване подобно на това, когато човек е силно ослепен като гледа направо силните слънчеви лъчи. Той бива заслепен от величието на това, което вижда и преди всичко от необикновените впечатления, които напълно го объркват. Есеите също са знаели, че както при преминаването през 42-те степени човек е изживявал и познавал наследствените признаци на физическото и етерното тяло и че тези степени са се редували според тайната на числото 6 пъти по 7, има също така една тайна на числата, която представя как човек се издига до познанието на космичните тайни, на тайните на великия свят.
към текста >>

Есеите също са знаели, че както при преминаването през 42-те степени човек е изживявал и познавал наследствените признаци на физическото и етерното тяло и че тези степени са се редували според тайната на числото 6 пъти по 7, има също така една тайна на числата, която представя как човек се издига до познанието на космичните тайни, на тайните на великия свят.
При събуждането си от сън човек навлиза в своето физическо и етерно тяло, но тогава той няма възможност да бъде завладян от страстите и желанията, защото неговият поглед веднага се отклонява от външния свят. И така, докато при слизането в собствената си вътрешност има опасност човек да бъде, така да се каже, завладян от най-нисшите инстинкти и най-егоистичните сили на неговата собствена природа, съществува друга една опасност, когато той изживява, изпитва така нареченото „разширение на собственото си същество в целия Космос". Тази опасност може да бъде най-точно характеризирана, като кажем: който изживява този момент, когато заспивайки не потъва в безсъзнание, а запазва своето съзнание така, че в своето астрално тяло има свое Аз, той има един инструмент, с който възприема духовния свят. За него съществува опасността, която се изразява в духовно ослепяване подобно на това, когато човек е силно ослепен като гледа направо силните слънчеви лъчи. Той бива заслепен от величието на това, което вижда и преди всичко от необикновените впечатления, които напълно го объркват. Есеите също са знаели, че както при преминаването през 42-те степени човек е изживявал и познавал наследствените признаци на физическото и етерното тяло и че тези степени са се редували според тайната на числото 6 пъти по 7, има също така една тайна на числата, която представя как човек се издига до познанието на космичните тайни, на тайните на великия свят. За разбирането на тези тайни есеите си служили със звездите от външния свят, съчетавани по особени закони. И те са знаели, че както до тайните на човешката вътрешност се достига като се премине през 6 пъти по 7 степени, така и до тайните на мировото пространство се достига като се мине през 12 пъти по 7, т.е. през 84 степени. И когато човек е изминавал 12 пъти по 7 степени, т.е. 84 степени, той стига до такава точка в своето развитие, че мировите духовни сили вече не го заслепяват.
към текста >>

Човек може да стане по- устойчив в своята душа и да прояви по-голяма сила в преодоляването на онези противодействия, които идват от физическото, етерното и астралното тела, когато той изостави месото.
То се е състояло в това, че отделни хора прилагали върху себе си напълно определени методи за развитие на душата и тялото. Те прилагали един метод, който се състоял в определена диета, която е полезна и днес, когато човек иска да напредне по-бързо в развитието на своята душа, отколкото това е възможно при обикновения начин на хранене. В прилагането на тази диета те се въздържали напълно от месоядство и алкохолни напитки. С това те създавали в себе си възможност за определено олекотяване, защото в действителност ме- соядството пречи на духовния стремеж на човека. Истината е тази, че чрез въздържанието от месо цялото човешко същество придобйва по-голяма лекота. Човек може да стане по- устойчив в своята душа и да прояви по-голяма сила в преодоляването на онези противодействия, които идват от физическото, етерното и астралното тела, когато той изостави месото. Тогава той става по-издръжлив, естествено той постига това не само чрез факта, че се въздържа от месо, а преди всичко чрез това, че става по-силен в своята душа. Когато човек само се въздържа от месо, той изменя своето физическо тяло. И ако тогава не е на лице това, което трябва да бъде направено от страна на душата, която да проникне тялото със своите импулси, то въздържанието от месо не довежда до някакви особени резултати. Следователно, това назирейство е съществувало между евреите, но есеите го продължавали под една много строга форма, що се отнася до предписанието, но те прибавили към него и съвършено друго нещо. Както казах, те особено строго са практикували въздържание от месо, защото чрез това се е постигало сравнително по-бързо това, че те се научавали да разширяват своята памет и да се издигат в своите видения до 42 поколения назад.
към текста >>

„В Египет е съществувало едно Посвещение, което се е състояло в това, че човек изживявал дневния процес на събуждането по такъв начин, че при потопяването в неговото ас- трално тяло и на неговия Аз във физическото и етерно тяло, неговата възприемателна способност не е отклонявана към външния физически свят, а е бил буден за процесите, които стават във физическото и етерното тяло.
Там живеели хора в пълна тайна, които култивирали старото назирейство. И за Исус, след завръщането му от бягството му в Египет, нямало нищо по- подходящо, освен да се настани в колонията на назиреите. Затова се загатва в евангелието на Матея, където е казано следното: „И Йосиф, предупреден от Бога насън, се оттегли в галилейските страни, дойде и се засели в един град, наречен Назарет, за да се сбъдне реченото чрез пророците, че ще се нарече назарей." (Матей 2:22-23) Така че в Евангелието на Матей ясно се загатва, че е съществувала една такава колония от назарей, където Исус се заселил след завръщането от Египет и където израснал. Есеите са имали и свое Посвещение. Ето как Щайнер описва едно египетско Посвещение и след това едно есейско Посвещение. „В Египет е съществувало едно Посвещение, което се е състояло в това, че човек изживявал дневния процес на събуждането по такъв начин, че при потопяването в неговото ас- трално тяло и на неговия Аз във физическото и етерно тяло, неговата възприемателна способност не е отклонявана към външния физически свят, а е бил буден за процесите, които стават във физическото и етерното тяло. Едно такова Посвещение е съществувало във всички мистерии, центрове за Посвещения, които са се основавали на Свещената египетска култура. Онези, които търсеха едно такова Посвещение в стария смисъл, т.е. в смисъла, че при него са били насочвани и ръководени, за да могат да избегнат възникващите при това Посвещение опасности, те ставали чрез това други хора. Ставали такива хора, които през време на акта на Посвещението можели да прозрат в духовния свят. Те виждали най-първо онези сили и същества, които работят върху нашето физическо и етерно тяло."
към текста >>

Те виждали най-първо онези сили и същества, които работят върху нашето физическо и етерно тяло."
„В Египет е съществувало едно Посвещение, което се е състояло в това, че човек изживявал дневния процес на събуждането по такъв начин, че при потопяването в неговото ас- трално тяло и на неговия Аз във физическото и етерно тяло, неговата възприемателна способност не е отклонявана към външния физически свят, а е бил буден за процесите, които стават във физическото и етерното тяло. Едно такова Посвещение е съществувало във всички мистерии, центрове за Посвещения, които са се основавали на Свещената египетска култура. Онези, които търсеха едно такова Посвещение в стария смисъл, т.е. в смисъла, че при него са били насочвани и ръководени, за да могат да избегнат възникващите при това Посвещение опасности, те ставали чрез това други хора. Ставали такива хора, които през време на акта на Посвещението можели да прозрат в духовния свят. Те виждали най-първо онези сили и същества, които работят върху нашето физическо и етерно тяло." „Ако искаме да охарактеризираме Посвещението на есе- ите от тази гледна точка, можем да кажем: когато един есеец изминавал посочените 42 стъпки и чрез това стигал до едно по-точно познание на своята истинска вътрешност, на своята истинска природа на Аза и на онова, което прави човека способен да вижда чрез вътрешните органи, чрез органите, определени от наследствеността, така есеецът се издигал над 42 степени до онова Божествено Същество Яхве или Йехова, който произвел новия орган у Авраам. Той виждал духом този орган, който бил съществен за онова време. Следователно, есеецът виждал същественото вътрешно устройство на вътрешното човешко същество, което е било произведение на това Божествено Същество. Следователно, такова Посвещение е имало за цел познаването на вътрешната страна на човешката природа. Това, което очаква човека, когато той проникне непосредствено в своята вътрешност, тогава в човека се събужда всичкият егоизъм, всичко, което довежда човека до там да каже: всички сили, които съществуват в мен, всички страсти и вълнения, които са свързани с моя Аз и които не искат да знаят нищо за духовния свят, аз искам да ги имам така, че да мога да се свържа с тях и да чувствувам, усещам и действувам само от моята егоистична вътрешност.
към текста >>

Тогава той е виждал, че над физическото и етерното тяло работят Божествените сили.
И някои от онези хора, които в наши дни силно желаят да се издигат във висшите светове, да вървят в пътя на издигането във висшите светове, но не искат да направят никакви усилия, за да превъзмогнат известни неща, които желаят да проникнат в духовните светове, но не искат да минат през изпитанията, това, което може да ги доведе до тези светове такива хора винаги считат за неестествено, когато в тях възникват всякакъв вид егоистични стремежи, които се коренят в човешката природа. Те искат да се издигнат във висшите светове, без възникването на тези най-различни форми на егоизъм. Те не забелязват, че най-грубият, най-силният егоизъм се проявява в това, че те са недоволни от това, което се явява като нещо в реда на нещата за човешката природа и за което би трябвало да се запитат: „Понеже и аз съм човек, не трябва ли и аз да предизвиквам такива сили в себе си? " Онзи, който е намирал този път към духовния свят в древните времена чрез това, че минава Посвещение, водещо в човешката вътрешност, той с това е бил въведен във връзка с Божествено-духовните сили, понеже човешката вътрешност е създадена от Божествено-духовните същества. Тогава той е виждал, че над физическото и етерното тяло работят Божествените сили. Когато един такъв Посветен излизал от духовните светове и слизал на физическия свят, той можел да каже: аз проникнах в духовното съществуване, но затова бях подпомогнат. Помощниците на инициатора направиха за мен възможно да издържа периода, през който демоните на моята собствена природа биха ме разкъсали и смазали. Но чрез това, че дължал своето проглеждане в духовния свят на външна помощ, той оставал зависим от този колегиум на Посвещението през целия си живот; зависим от онези, които го били подпомогнали. Това, което описахме по-горе, беше в реда на нещата при древните Посвещения. Но това трябваше да се измени, това трябваше да се преодолее.
към текста >>

При събуждане човек слиза от един висш свят и се потопява в своето физическо и етерно тела.
Същото нещо е било и при Есейските Посвещения. Онова, което в нашето будно съществуване дава на човека неговото Азово чувство, което насочва погледа към външните възприятия, то трябва да бъде подтиснато. За нормалното състояние на днешната земна епоха, Азът в човека не е буден в другите светове. Но едно християнско Посвещение трябва да се състои в това. че във висшите светове Азът да остане така буден, както той е буден във външния свят. При събуждане човек слиза от един висш свят и се потопява в своето физическо и етерно тела. Обаче в този момент на потопяването той не вижда вътрешните процеси на физическото и етерното тела и неговата възприемателна способност е отклонена върху окръжаващия свят. Слизайки от висшите светове, човек се потопява първо в астралното тяло, след това в етерното и най-после във физическото и се събужда във физическото поле, където съзерцава физическия свят. Но при потопяването си в астралното и етерното тяло пред него са се разкривали тези светове. Когато Посветеният есей е минавал през първите четиринадесет степени от 42-те степени, той си е казвал: Аз идвам първо към моето астрално тяло. Там се натъквам на всички страсти и вълнения, които са свързани с моето астрално тяло и всичко, което аз съм правил лошо през моите въплощения, е складирано в моето астрално тяло.
към текста >>

Обаче в този момент на потопяването той не вижда вътрешните процеси на физическото и етерното тела и неговата възприемателна способност е отклонена върху окръжаващия свят.
Онова, което в нашето будно съществуване дава на човека неговото Азово чувство, което насочва погледа към външните възприятия, то трябва да бъде подтиснато. За нормалното състояние на днешната земна епоха, Азът в човека не е буден в другите светове. Но едно християнско Посвещение трябва да се състои в това. че във висшите светове Азът да остане така буден, както той е буден във външния свят. При събуждане човек слиза от един висш свят и се потопява в своето физическо и етерно тела. Обаче в този момент на потопяването той не вижда вътрешните процеси на физическото и етерното тела и неговата възприемателна способност е отклонена върху окръжаващия свят. Слизайки от висшите светове, човек се потопява първо в астралното тяло, след това в етерното и най-после във физическото и се събужда във физическото поле, където съзерцава физическия свят. Но при потопяването си в астралното и етерното тяло пред него са се разкривали тези светове. Когато Посветеният есей е минавал през първите четиринадесет степени от 42-те степени, той си е казвал: Аз идвам първо към моето астрално тяло. Там се натъквам на всички страсти и вълнения, които са свързани с моето астрално тяло и всичко, което аз съм правил лошо през моите въплощения, е складирано в моето астрално тяло. Но аз още не съм покварил толкова много моето етерно тяло, както съм направил с моето астрално тяло.
към текста >>

Слизайки от висшите светове, човек се потопява първо в астралното тяло, след това в етерното и най-после във физическото и се събужда във физическото поле, където съзерцава физическия свят.
За нормалното състояние на днешната земна епоха, Азът в човека не е буден в другите светове. Но едно християнско Посвещение трябва да се състои в това. че във висшите светове Азът да остане така буден, както той е буден във външния свят. При събуждане човек слиза от един висш свят и се потопява в своето физическо и етерно тела. Обаче в този момент на потопяването той не вижда вътрешните процеси на физическото и етерното тела и неговата възприемателна способност е отклонена върху окръжаващия свят. Слизайки от висшите светове, човек се потопява първо в астралното тяло, след това в етерното и най-после във физическото и се събужда във физическото поле, където съзерцава физическия свят. Но при потопяването си в астралното и етерното тяло пред него са се разкривали тези светове. Когато Посветеният есей е минавал през първите четиринадесет степени от 42-те степени, той си е казвал: Аз идвам първо към моето астрално тяло. Там се натъквам на всички страсти и вълнения, които са свързани с моето астрално тяло и всичко, което аз съм правил лошо през моите въплощения, е складирано в моето астрално тяло. Но аз още не съм покварил толкова много моето етерно тяло, както съм направил с моето астрално тяло. Моето етерно тяло е още много по- божествено, по-чисто.
към текста >>

Но при потопяването си в астралното и етерното тяло пред него са се разкривали тези светове.
Но едно християнско Посвещение трябва да се състои в това. че във висшите светове Азът да остане така буден, както той е буден във външния свят. При събуждане човек слиза от един висш свят и се потопява в своето физическо и етерно тела. Обаче в този момент на потопяването той не вижда вътрешните процеси на физическото и етерното тела и неговата възприемателна способност е отклонена върху окръжаващия свят. Слизайки от висшите светове, човек се потопява първо в астралното тяло, след това в етерното и най-после във физическото и се събужда във физическото поле, където съзерцава физическия свят. Но при потопяването си в астралното и етерното тяло пред него са се разкривали тези светове. Когато Посветеният есей е минавал през първите четиринадесет степени от 42-те степени, той си е казвал: Аз идвам първо към моето астрално тяло. Там се натъквам на всички страсти и вълнения, които са свързани с моето астрално тяло и всичко, което аз съм правил лошо през моите въплощения, е складирано в моето астрално тяло. Но аз още не съм покварил толкова много моето етерно тяло, както съм направил с моето астрално тяло. Моето етерно тяло е още много по- божествено, по-чисто. То ми се явява, когато аз минавам вторите 14 степени.
към текста >>

Но аз още не съм покварил толкова много моето етерно тяло, както съм направил с моето астрално тяло.
Обаче в този момент на потопяването той не вижда вътрешните процеси на физическото и етерното тела и неговата възприемателна способност е отклонена върху окръжаващия свят. Слизайки от висшите светове, човек се потопява първо в астралното тяло, след това в етерното и най-после във физическото и се събужда във физическото поле, където съзерцава физическия свят. Но при потопяването си в астралното и етерното тяло пред него са се разкривали тези светове. Когато Посветеният есей е минавал през първите четиринадесет степени от 42-те степени, той си е казвал: Аз идвам първо към моето астрално тяло. Там се натъквам на всички страсти и вълнения, които са свързани с моето астрално тяло и всичко, което аз съм правил лошо през моите въплощения, е складирано в моето астрално тяло. Но аз още не съм покварил толкова много моето етерно тяло, както съм направил с моето астрално тяло. Моето етерно тяло е още много по- божествено, по-чисто. То ми се явява, когато аз минавам вторите 14 степени. Когато човек проникне в астралното си тяло и чрез него наблюдава астралния свят, човек ще срещне три рода сили и три рода същества, които древноеврейските Посветени са изразили с думите: Нецах, Йезод и Ход. С думата Ход са изразявали едно духовно естество, което се изявява навън. Тази дума означава нещо духовно, което се изразява навън.
към текста >>

Моето етерно тяло е още много по- божествено, по-чисто.
Слизайки от висшите светове, човек се потопява първо в астралното тяло, след това в етерното и най-после във физическото и се събужда във физическото поле, където съзерцава физическия свят. Но при потопяването си в астралното и етерното тяло пред него са се разкривали тези светове. Когато Посветеният есей е минавал през първите четиринадесет степени от 42-те степени, той си е казвал: Аз идвам първо към моето астрално тяло. Там се натъквам на всички страсти и вълнения, които са свързани с моето астрално тяло и всичко, което аз съм правил лошо през моите въплощения, е складирано в моето астрално тяло. Но аз още не съм покварил толкова много моето етерно тяло, както съм направил с моето астрално тяло. Моето етерно тяло е още много по- божествено, по-чисто. То ми се явява, когато аз минавам вторите 14 степени. Когато човек проникне в астралното си тяло и чрез него наблюдава астралния свят, човек ще срещне три рода сили и три рода същества, които древноеврейските Посветени са изразили с думите: Нецах, Йезод и Ход. С думата Ход са изразявали едно духовно естество, което се изявява навън. Тази дума означава нещо духовно, което се изразява навън. Думата Нецах изразява този стремеж за изявяване навън вече по- огрубял и се оказва като нещо непроницаемо.
към текста >>

Когато човек проникне в етерната сфера, той има чувството, че като е преминал през първите 14 степени и е издържал на нападките на астралното тяло, е преодолял най- трудното и сега навлиза в светлата сфера на етерното тяло, чиито сили не е могъл да поквари така много.
След това вече процесът на това проявление е така загрубял, че се явява пред астралния поглед като нещо физическо, непроницаемо. Това е изразено с думата Нецах. А междин- мото състояние на процеса между двете крайни положения е означено с думата Йезод. Това са три момента на един и същ проявяващ се процес. Това са три различни свойства, с които са надарени съществата, които работят в астралния свят. Когато човек проникне в етерната сфера, той има чувството, че като е преминал през първите 14 степени и е издържал на нападките на астралното тяло, е преодолял най- трудното и сега навлиза в светлата сфера на етерното тяло, чиито сили не е могъл да поквари така много. Това, което човек среща тук, в древноеврейското окултно учение е било назовано с три имена, които много трудно могат да се преведат на съвременните езици: Гедулах, Тиферет и Гебурах, които общо казано, изразяват величието, добротата и красотата на силите и съществата, които действуват чрез етерното тяло. Така че, при слизането си в етерното тяло човек се свързва със съществата, които се изразяват чрез тия три качества. През следващите 14 степени човек слиза в своето физическо тяло. Когато човек се потопява в своето физическо тяло, гой идва в допир със същества, цялата същност на които се състои в това, което човек може да добие в малък размер, когато се стреми към Мъдростта. Но не към Мъдростта, която може да се постигне в обикновената наука, в обикновеното външно знание, а в онова знание, което се добива в процеса на страданията и тежките изживявания на душата, и което не може да се добие в едно прераждане, а в течение на много прераждания и то пак само отчасти се добива.
към текста >>

Това, което човек среща тук, в древноеврейското окултно учение е било назовано с три имена, които много трудно могат да се преведат на съвременните езици: Гедулах, Тиферет и Гебурах, които общо казано, изразяват величието, добротата и красотата на силите и съществата, които действуват чрез етерното тяло.
Това е изразено с думата Нецах. А междин- мото състояние на процеса между двете крайни положения е означено с думата Йезод. Това са три момента на един и същ проявяващ се процес. Това са три различни свойства, с които са надарени съществата, които работят в астралния свят. Когато човек проникне в етерната сфера, той има чувството, че като е преминал през първите 14 степени и е издържал на нападките на астралното тяло, е преодолял най- трудното и сега навлиза в светлата сфера на етерното тяло, чиито сили не е могъл да поквари така много. Това, което човек среща тук, в древноеврейското окултно учение е било назовано с три имена, които много трудно могат да се преведат на съвременните езици: Гедулах, Тиферет и Гебурах, които общо казано, изразяват величието, добротата и красотата на силите и съществата, които действуват чрез етерното тяло. Така че, при слизането си в етерното тяло човек се свързва със съществата, които се изразяват чрез тия три качества. През следващите 14 степени човек слиза в своето физическо тяло. Когато човек се потопява в своето физическо тяло, гой идва в допир със същества, цялата същност на които се състои в това, което човек може да добие в малък размер, когато се стреми към Мъдростта. Но не към Мъдростта, която може да се постигне в обикновената наука, в обикновеното външно знание, а в онова знание, което се добива в процеса на страданията и тежките изживявания на душата, и което не може да се добие в едно прераждане, а в течение на много прераждания и то пак само отчасти се добива. Защото само докато човек преброди всички възможности на живота, той може да стигне до пълно притежание на тази Мъдрост.
към текста >>

Така че, при слизането си в етерното тяло човек се свързва със съществата, които се изразяват чрез тия три качества.
А междин- мото състояние на процеса между двете крайни положения е означено с думата Йезод. Това са три момента на един и същ проявяващ се процес. Това са три различни свойства, с които са надарени съществата, които работят в астралния свят. Когато човек проникне в етерната сфера, той има чувството, че като е преминал през първите 14 степени и е издържал на нападките на астралното тяло, е преодолял най- трудното и сега навлиза в светлата сфера на етерното тяло, чиито сили не е могъл да поквари така много. Това, което човек среща тук, в древноеврейското окултно учение е било назовано с три имена, които много трудно могат да се преведат на съвременните езици: Гедулах, Тиферет и Гебурах, които общо казано, изразяват величието, добротата и красотата на силите и съществата, които действуват чрез етерното тяло. Така че, при слизането си в етерното тяло човек се свързва със съществата, които се изразяват чрез тия три качества. През следващите 14 степени човек слиза в своето физическо тяло. Когато човек се потопява в своето физическо тяло, гой идва в допир със същества, цялата същност на които се състои в това, което човек може да добие в малък размер, когато се стреми към Мъдростта. Но не към Мъдростта, която може да се постигне в обикновената наука, в обикновеното външно знание, а в онова знание, което се добива в процеса на страданията и тежките изживявания на душата, и което не може да се добие в едно прераждане, а в течение на много прераждания и то пак само отчасти се добива. Защото само докато човек преброди всички възможности на живота, той може да стигне до пълно притежание на тази Мъдрост. Качествата на тези същества на Мъдростта древноеврейско- то окултно учение, което е било най-добре запазено у есеите, нарича със следните имена: Хокма - което днес се превежда с думата Мъдрост.
към текста >>

И най-висшето, до което човек може да се издигне, когато слиза в своето физическо тяло, е наречено Кетер, което мъчно може да се преведе на съвременен език.
Защото само докато човек преброди всички възможности на живота, той може да стигне до пълно притежание на тази Мъдрост. Качествата на тези същества на Мъдростта древноеврейско- то окултно учение, което е било най-добре запазено у есеите, нарича със следните имена: Хокма - което днес се превежда с думата Мъдрост. Прониквайки по-дълбоко в своето физическо тяло. човек среща сили, които са свързани със същества още по-напреднали, които сияят чрез тази Мъдрост, която носят в себе си. Това качество е изразено в древноеврейс- кото окултно учение с думата Бина. И най-висшето, до което човек може да се издигне, когато слиза в своето физическо тяло, е наречено Кетер, което мъчно може да се преведе на съвременен език. Превеждат го с думата венец или корона. Така че имаме следната таблица: Бина.................Хокма...............Кетер Гебурах..............Тиферет.............Гедулах Нецах................Йезод...............Ход
към текста >>

Бина.................Хокма...............Кетер
човек среща сили, които са свързани със същества още по-напреднали, които сияят чрез тази Мъдрост, която носят в себе си. Това качество е изразено в древноеврейс- кото окултно учение с думата Бина. И най-висшето, до което човек може да се издигне, когато слиза в своето физическо тяло, е наречено Кетер, което мъчно може да се преведе на съвременен език. Превеждат го с думата венец или корона. Така че имаме следната таблица: Бина.................Хокма...............Кетер Гебурах..............Тиферет.............Гедулах Нецах................Йезод...............Ход Малхут...............Царство.............Аз Всичко, върху което пада погледът на човека в момента на събуждането, всичко, което човек вижда чрез очите си и възприема чрез сетивата си, или върху което размишлява като възприето с ума си, който е свързан с физическия орган на мозъка, с една дума всичко, което той възприема в окръжаващия физически свят, е било наречено на езика на древното еврейско окултно учение „Царство" или Малхут. Това е светът, в който Азът запазва своята будност.
към текста >>

Със слизането на земята Христос укрепи човешкия Аз за да може, когато проникне в духовните светове, да запази своята будност, като същевременно да се противопостави, да победи всички изкушения, които се появяват, когато човек последователно се потопява в своето астрално, етерно и физическо тяло.
Той е казвал, че дотогава е било така, че Царствата Небесни не могли да бъдат пренесени в земното царство, на което принадлежи Азът, но когато се изпълни времето, когато изтекат три пъти по 14 поколения, тогава от Авраамовия род, от Давидовото коляно ще се роди Един, който ще принесе свойствата и качествата на Царството Небесно в земното царство, в което присъствува Азът. Това учение било причина Ешуа Бен Пандир да бъде убит с камъни като богохулец, защото такова учение се считало като най-голямо оскверняване на Посвещението от онези, които не искали да допуснат, че нещо, което за даден период е правилно, не може да бъде правилно за следващия период. Но това, което учел Ешуа Бен Пандир, се сбъдна. Това Посвещение, за което е говорил Ешуа Бен Пандир, че ще бъде донесено от Един Велик Учител, беше донесено от Христа. Затова именно християнското Посвещение се различава от всички древни Посвещения. Със слизането на земята Христос укрепи човешкия Аз за да може, когато проникне в духовните светове, да запази своята будност, като същевременно да се противопостави, да победи всички изкушения, които се появяват, когато човек последователно се потопява в своето астрално, етерно и физическо тяло. Това сам Христос го е преживял при побеждаване противодействията на трите тела. Това е описано в историята за изкушенията на Христа от дявола. Казах вече, че когато човек слезе в своето астрално тяло, събужда всички страсти и вълнения, които имат седалището си в това тяло. И в древните времена при Посвещение са предприемали ред процеси за умъртвяване на страстите и вълненията на астралното тяло. Но след Христа, след импулса, който Той даде на човешкия Аз, в самия Аз трябва да се събудят силите, които да противодействуват на страстите на астрал- ното тяло и да ги обуздаят.
към текста >>

Същото се отнася и до събуждането на вредните сили на етерното тяло и на физическото тяло.
Това сам Христос го е преживял при побеждаване противодействията на трите тела. Това е описано в историята за изкушенията на Христа от дявола. Казах вече, че когато човек слезе в своето астрално тяло, събужда всички страсти и вълнения, които имат седалището си в това тяло. И в древните времена при Посвещение са предприемали ред процеси за умъртвяване на страстите и вълненията на астралното тяло. Но след Христа, след импулса, който Той даде на човешкия Аз, в самия Аз трябва да се събудят силите, които да противодействуват на страстите на астрал- ното тяло и да ги обуздаят. Същото се отнася и до събуждането на вредните сили на етерното тяло и на физическото тяло. Азът трябва да намери сили в себе си, за да се справи с егоизма, който се поражда при проникването в етерното и физическото тяло. А тази сила Азът получава от Христа. Това е разликата между древното и християнското Посвещение, много бегло очертана. Такова е в бегли черти учението на есеите, което впоследствие се прелива в християнството. Защото, както видяхме, че сам Исус и апостолите са били от средата на есеите.
към текста >>

Азът трябва да намери сили в себе си, за да се справи с егоизма, който се поражда при проникването в етерното и физическото тяло.
Това е описано в историята за изкушенията на Христа от дявола. Казах вече, че когато човек слезе в своето астрално тяло, събужда всички страсти и вълнения, които имат седалището си в това тяло. И в древните времена при Посвещение са предприемали ред процеси за умъртвяване на страстите и вълненията на астралното тяло. Но след Христа, след импулса, който Той даде на човешкия Аз, в самия Аз трябва да се събудят силите, които да противодействуват на страстите на астрал- ното тяло и да ги обуздаят. Същото се отнася и до събуждането на вредните сили на етерното тяло и на физическото тяло. Азът трябва да намери сили в себе си, за да се справи с егоизма, който се поражда при проникването в етерното и физическото тяло. А тази сила Азът получава от Христа. Това е разликата между древното и християнското Посвещение, много бегло очертана. Такова е в бегли черти учението на есеите, което впоследствие се прелива в християнството. Защото, както видяхме, че сам Исус и апостолите са били от средата на есеите. Есеите имаха за задача и мисия да подготвят идването на Христа, да подготвят света за християнството.
към текста >>

83. Учението на Кабала за Бога - Влад Пашов (1902- 1974)

Кабала свързва Троицата с първите три сефирота: Кетер, или Корона, Хокма или Мъдрост и Бина - Разум.
Първото Божествено проявление се заключава в това. че Бог. създавайки принципа на действителността, с това създава своето вечно безсмъртие - това е Троицата. Троицата представя прототип на всички естествени закони. Това е безусловна научна формула и като основен принцип на религията се намира във всички религии. Кабала свързва Троицата с първите три сефирота: Кетер, или Корона, Хокма или Мъдрост и Бина - Разум. Това са трите принципа - Любов, Мъдрост и Истина, за които говори Учителят. Както видяхме, вселената и човекът се състоят от тяло, душа и дух, а източник на тези три начала е Бог. Следователно Троицата - състояща се от Кетер, Хокма и Бина - представят Бога в Неговото проявление. Резюмирайки гореказаното, можем да кажем: Бога не можем да Го постигнем и познаем в Неговото същество, но е познаваем в своите проявления. Вселената представя Неговото тяло, Адам-Ева представя Неговата душа, а сам Бог в двойна поляризация представя своя Дух.
към текста >>

Следователно Троицата - състояща се от Кетер, Хокма и Бина - представят Бога в Неговото проявление.
Троицата представя прототип на всички естествени закони. Това е безусловна научна формула и като основен принцип на религията се намира във всички религии. Кабала свързва Троицата с първите три сефирота: Кетер, или Корона, Хокма или Мъдрост и Бина - Разум. Това са трите принципа - Любов, Мъдрост и Истина, за които говори Учителят. Както видяхме, вселената и човекът се състоят от тяло, душа и дух, а източник на тези три начала е Бог. Следователно Троицата - състояща се от Кетер, Хокма и Бина - представят Бога в Неговото проявление. Резюмирайки гореказаното, можем да кажем: Бога не можем да Го постигнем и познаем в Неговото същество, но е познаваем в своите проявления. Вселената представя Неговото тяло, Адам-Ева представя Неговата душа, а сам Бог в двойна поляризация представя своя Дух. Духът на Бога се проявява чрез трите първи сефироти - Кетер, Хокма и Бина (Любов, Мъдрост и Истина). Душата на Бога се изразява в Адам-Ева, в цялото човечество, във всички разумни същества. А тялото на Бога представя живата природа.
към текста >>

Духът на Бога се проявява чрез трите първи сефироти - Кетер, Хокма и Бина (Любов, Мъдрост и Истина).
Това са трите принципа - Любов, Мъдрост и Истина, за които говори Учителят. Както видяхме, вселената и човекът се състоят от тяло, душа и дух, а източник на тези три начала е Бог. Следователно Троицата - състояща се от Кетер, Хокма и Бина - представят Бога в Неговото проявление. Резюмирайки гореказаното, можем да кажем: Бога не можем да Го постигнем и познаем в Неговото същество, но е познаваем в своите проявления. Вселената представя Неговото тяло, Адам-Ева представя Неговата душа, а сам Бог в двойна поляризация представя своя Дух. Духът на Бога се проявява чрез трите първи сефироти - Кетер, Хокма и Бина (Любов, Мъдрост и Истина). Душата на Бога се изразява в Адам-Ева, в цялото човечество, във всички разумни същества. А тялото на Бога представя живата природа. Тези три принципа на Бога са троично изразени в единицата и образуват десетте сефирота или по-правилно, изображението на десетте сефирота представя развитието на трите първоначални принципа на Бога с всички Негови свойства. Така че Бог, човек и вселена се състоят от три подразделения, но при разглеждане на всички техни свойства, те се явяват съставени от по десет части, или другояче казано, представят троици, развити в седморки (септенер): три плюс седем е равно на десет, което дава числото десет. Десетте сефирота могат да бъдат разглеждани от различни гледища:
към текста >>

Кетер..........................................1................................ Брама
2. Като развитие на едно от посочените три велики начала. Папюс прави следния паралел между еврейската и индуската Кабала: Сефироти според .....................Числа................... Сефироти според еврейската Кабала .......................................................индусите --------------------------------------------------------------------------------------------- Кетер..........................................1................................ Брама Хокма..........................................2................................ Вишну Бина............................................3................................. Шива Хесед..........................................4................................ Майя Гебура ........................................5 ................................ Аум Тиферет...................................... 6................................. Херангебехах
към текста >>

84. Учението за душата според Кабала - Влад Пашов (1902- 1974)

форма (етерен двойник) и принцип на живота, който носи в Кабала названието Нефеш.
Както видяхме, човек се състои от три части: тяло, душа и дух. Те се различават помежду си. както конкретното, частното и главното, така че едното се явява отражение на другото и всяко от тях съдържа в себе си това троично деление. Първата основна част. тялото, включва в себе си три подразделения: тяло. форма (етерен двойник) и принцип на живота, който носи в Кабала названието Нефеш. Втората част, душата, седалището на волята, представяща човешката личност, също така включва в себе си три подразделения и се нарича Руах. Третата част на човешкото същество, духът, в своето тройно проявление се нарича в Кабала Нешама. Тези три основни части на човека не са напълно отделени една от друга. Напротив, те постепенно преминават една в друга, както цветовете на спектъра, които се явяват като включени един в друг. Започвайки от тялото (Нефеш) и минавайки през Руах (душата) и стигнем до най-висшия елемент Нешама (Духът) преминаваме през всички градации, както когато преминаваме от Светлина към тъмнина или от тъмнина към Светлина.
към текста >>

85. Сефер Йецира - Влад Пашов (1902- 1974)

След като говори за всички сефироти, тази глава завършва със следните думи: „Това са десетте неизречени духове на Бога живаго: първият е Духът на Бога живаго, от Духа произтича етерът, от етера водата, от водата - огъня, горе, долу, изток, запад, север и юг."
Те непрекъснато се изпълват с Божественото Слово, покланяйки се пред престола на Предвечния. Десетте сефироти, освен Неизреченият, считат, че техният край се съединява с началото, както пламъкът е съединен с главнята, затова, защото Господ е един над всичко и няма друг, подобен на Него." „Първият сефирот е Духът на Бога живаго. Това е дважди благословеното Име на Вечно Живия. Гласът, Духът и Словото е Духът Святий." След като говори за всички сефироти, тази глава завършва със следните думи: „Това са десетте неизречени духове на Бога живаго: първият е Духът на Бога живаго, от Духа произтича етерът, от етера водата, от водата - огъня, горе, долу, изток, запад, север и юг." Третата глава разглежда 22-те букви и техните главни подразделения. Ще предам няколко мисли от тази глава. „Двадесет и двете букви са съставени от три букви-май- кп - алеф. мем и шин: седем двойни и дванадесет прости. Трите букви-майки - А.
към текста >>

86. СЪЩНОСТ И ЕСТЕСТВО НА МИСТИЦИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Той може да бъде поет като Рабиндранат Тагор, Новалис, Метерлинг, Гьоте, Шекспир и други.
Най-напред под влияние на тази духовна вълна, у по-напредналите души се създава едно мистично настроение, което създава в тях условия да работят за пробуждане на Божественото в тях, за разцъфтяване на техните души. И когато вече се пробуди тяхната душа, когато тяхното съзнание се проникне от Божественото съзнание, те вече могат да преживеят присъствието на Божественото в себе си. Тогава те стават озарени от една духовна светлина и носят в себе си една мекота и топлина, с които привличат хората, стават един жив извор на Любов и Мъдрост, стават извор на живи води, които утоляват жаждата на страдащите в материята човешки души. Мистикът външно може да бъде обикновен човек, орач или овчар, както са били някога еврейските пророци. Той може да бъде цар или свещеник, както Давид и Соломон. Той може да бъде поет като Рабиндранат Тагор, Новалис, Метерлинг, Гьоте, Шекспир и други. Той може да бъде общественик като Ганди и Толстой. Той може да бъде философ като Бергсон, Фихте, Лайбниц, Спиноза, може да бъде учен като Нютон, Францис Бекон и други. Той може да бъде художник като Леонардо Да Винчи и Рафаел, може да бъде скулптор като Микеланджело и може да бъде всякакъв. Но какъвто и да е мистикът външно, той винаги в своите творби дава израз на своите духовни преживявания. Затова в изкуството и литературата мистиците са символисти, а в науката зад материалните процеси и явления те виждат Духа, който работи в природата.
към текста >>

87. Пророк Илия - Влад Пашов (1902- 1974)

Кожухът, с който той удари водата на Йордан, който го остави на Елисей, това е неговото етерно тяло, което той предаде на Елисей, а с него заедно му предаде и своето знание и своята сила, които са скрити в това тяло.
От изложените дела на Илия се вижда, че той е един Велик Посветен, един Велик Маг. на когото природата е разкрила своите тайни и който е във връзка с Духа Господен, с Духа на Слънцето, които го ръководи и в чието име той всичко върши. Законът в окултната наука е, че зад всеки Посветен стоят същества от ангелската йерархия, които го ръководят и му помагат. Това ръководство е според степента на тяхното Посвещение. Илия беше под прякото ръководство на Божествения Дух, затова беше силен и мощен и можеше да направи всички тези чудеса. Кожухът, с който той удари водата на Йордан, който го остави на Елисей, това е неговото етерно тяло, което той предаде на Елисей, а с него заедно му предаде и своето знание и своята сила, които са скрити в това тяло. В случая това тяло не се разрушава, както при обикновените хора, а е безсмъртно. И с приемането на това тяло той получава двоен дял от Духа на Илия, т.е. от силата и знанието на Илия. Това, което изнесох за Илия са само жалоните, които показват посоката, в която трябва да търсим разгадката на Илиевата тайна.
към текста >>

88. Пророк Елисей - Влад Пашов (1902- 1974)

И тук трябва да кажа, че физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло на един Велик Посветен не са като на един обикновен човек.
И взе Илиевия кожух, който падна от него, удари водата и рече: „Де е Господ Бог Илиев. И като удари и той водата, и премина по сухо." Възнесението на Илия е един интересен въпрос. Както е дадено в Библията се подразбира, че той с физическото тяло се е възнесъл. Но физическото тяло е взето от земята и то не може да възлезе във висшите светове, но физическото тяло има своя духовна страна. И тук трябва да кажа, че физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло на един Велик Посветен не са като на един обикновен човек. В тези три тела, които са обвивки на истинското тяло в човека, са вложени зародишите на трите безсмъртни тела - тялото на Любовта, тялото на Мъдростта и тялото на Истината. И когато се казва, че Илия се възнесъл с тялото си, подразбира се тялото на Истината, което представя от себе си одухотвореното и трансформирано физическо тяло. А кожухът, който паднал от възнесения Илия, е етерното тяло на Илия, което се трансформира в тяло на Мъдростта. Него взел Елисей, с което получил двоен дял от духа на Илия. А огнената колесница с огнените коне, с които се възнесъл Илия, е астралното тяло, претворено в тяло на Любовта.
към текста >>

А кожухът, който паднал от възнесения Илия, е етерното тяло на Илия, което се трансформира в тяло на Мъдростта.
Както е дадено в Библията се подразбира, че той с физическото тяло се е възнесъл. Но физическото тяло е взето от земята и то не може да възлезе във висшите светове, но физическото тяло има своя духовна страна. И тук трябва да кажа, че физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло на един Велик Посветен не са като на един обикновен човек. В тези три тела, които са обвивки на истинското тяло в човека, са вложени зародишите на трите безсмъртни тела - тялото на Любовта, тялото на Мъдростта и тялото на Истината. И когато се казва, че Илия се възнесъл с тялото си, подразбира се тялото на Истината, което представя от себе си одухотвореното и трансформирано физическо тяло. А кожухът, който паднал от възнесения Илия, е етерното тяло на Илия, което се трансформира в тяло на Мъдростта. Него взел Елисей, с което получил двоен дял от духа на Илия. А огнената колесница с огнените коне, с които се възнесъл Илия, е астралното тяло, претворено в тяло на Любовта. Това е едно много кратко обяснение на едно много дълбоко учение, за което Учителят казва, че даже и на ангелите не е напълно ясно. В 15-ти стих се казва: „И като го видяха синовете на пророците, които бяха в Йерихон отсреща, рекоха: Илиевият дух почива в Елисея. И дойдоха да го посрещнат и му се поклониха до земята."
към текста >>

89. Пророк Данаил - Влад Пашов (1902- 1974)

Първата човешка раса, която се е развивала в етерния свят.
Образът, който е видял царят, представя човечеството в неговото развитие. Този образ, както Данаил го изтълкувал, показва петте царства от онази епоха до днес: Вавилонското, Персийското, Александър Македонски, Римската империя и сегашното царство. Това е едно тълкуване. Но този образ има и по-дълбоко значение. Златната глава показва Полярната или златната епоха на човешкото развитие. Първата човешка раса, която се е развивала в етерния свят. Тогава човечеството е имало една такава висока култура, за която Учителят казва, че съвременното човечество ще я достигне след 400 хиляди години, т.е. когато отново премине в етерния свят по пътя на възхода. Това е златната епоха на гръцката митология. Сребърните гърди на образа показват Втората човешка раса, която се е развила във въздушната и огнената среда и е наречена Хиперборейска. Това е сребърната епоха на гръцката митология.
към текста >>

когато отново премине в етерния свят по пътя на възхода.
Това е едно тълкуване. Но този образ има и по-дълбоко значение. Златната глава показва Полярната или златната епоха на човешкото развитие. Първата човешка раса, която се е развивала в етерния свят. Тогава човечеството е имало една такава висока култура, за която Учителят казва, че съвременното човечество ще я достигне след 400 хиляди години, т.е. когато отново премине в етерния свят по пътя на възхода. Това е златната епоха на гръцката митология. Сребърните гърди на образа показват Втората човешка раса, която се е развила във въздушната и огнената среда и е наречена Хиперборейска. Това е сребърната епоха на гръцката митология. А медната част на образа показва Третата Лемурийска раса, когато вече човечеството слиза във водната среда и постепенно се формира сушата и физическото тяло на човека. Това е медната епоха на гръцката митология.
към текста >>

Това значи, за да бъде спасен човек при такива обстоятелства, трябва Бог да живее в него, да се е пробудил, да е възкръснал и да е проникнал със силите си както етерното и астралното, така и физическото тяло.
В тази глава пак се подчертава дебело, че Данаил е един Посветен от висок разряд, защото само един такъв Посветен може да се спаси от лъвовете. Религиозните ще кажат, че той имал вяра и затова Бог го е спасил. Той е имал вяра, но не вярата на обикновените религиозни хора, а жива вяра. Той се спаси, защото Бог живееше в него, Бог в него беше събуден, а у обикновените хора спи и затова не може да им помогне. Защото Бог помага само на онези, които са го събудили в себе си и имат връзка с Него, или казано другояче, които са дали път на Бога в себе си да се прояви. Това значи, за да бъде спасен човек при такива обстоятелства, трябва Бог да живее в него, да се е пробудил, да е възкръснал и да е проникнал със силите си както етерното и астралното, така и физическото тяло. Такъв човек е силен и мощен. Тук ще напомня пак това, което казах в началото на разглеждането на пророците, че всяко явление, което се описва от пророците има освен историческо значение, още и мистично, а понякога и космично. В случая за Данаил в рова на лъвовете Учителят има цяла беседа, в която сравнява лъвовете със страстите в човека. Човек е хвърлен в рова на страстите и ако Бог в него не е пробуден, тези животински сили ще го разрушат. В 7-ма глава се описва едно знаменито видение на Данаил, в което той вижда бъдещето на човечеството и изчезването на земните царства, и властта се предава в ръцете на светците и на Сина человечески.
към текста >>

90. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

При Възкресението долните тела - физическо, етерно, астрално, умствено и причинно, се свързват с Божественото тяло.
През тази фаза той носи кармата на човечеството и затова минава през Голгота, след което иде седмата степен - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО Седмата степен е ВЪЗКРЕСЕНИЕТО. Това е последната степен в развитието на човека, когато човек завършва своята човешка еволюция и става равноангелен. Възкресението е от Бога. Това е пълно пробуждане на Божественото космично съзнание, при което човек става един съработник на Природата и служител на Бога в истинския смисъл на думата. При Възкресението долните тела - физическо, етерно, астрално, умствено и причинно, се свързват с Божественото тяло. Това е влизане в Нирвана, във висшия Божествен свят и всички тела почват да действуват в унисон. Понеже сега физическото тяло тегли на една страна, астралното на друга, умственото на трета, на това се дължи дисхармонията в човешкия живот. Затова трябва да се постигне хармония между тях. Сегашната дисхармония между нашите мисли, чувства и постъпки е резултат на нехармоничната връзка между нашите тела. Затова трябва да се хармонизират енергиите, които функционират в нашия организъм.
към текста >>

"Когато астралното тяло е организирано по този начин, касае се за това, че това, което е било пластично изработено в него, да бъде внесено и в етерното тяло.
Когато ученикът се е отдал на тези изживявания, те действат така силно върху неговото астрално тяло, че през нощта се изграждат вътрешните сетивни органи, оформят се пластично. В розенкройцерското Посвещение не се преминава тази седморна стълбица от чувства, но и там се получава същото действие, за което току-що говорихме". "От гореказаното се вижда, че при Посвещението се касае за това косвено чрез дневните преживявания да се повлияе на астралното тяло така, че когато то се освобождава от физическото тяло през нощта, само си изработва една нова пластична форма. Когато човек сам си е предал като астрално същество една пластична форма, астралното тяло се е превърнало в един нов член на човешкото същество. Тогава то е проникнато напълно от манас или духовното себе". "Когато астралното тяло е организирано по този начин, касае се за това, че това, което е било пластично изработено в него, да бъде внесено и в етерното тяло. Също както натискате с един печат върху разтопен червен восък и тогава написаното от печата се отпечатва върху червения восък, така астралното тяло трябва да се потопи в етерното тяло и да отбележи това, което то самото съдържа в етерното тяло". "При всички методи на посвещение преработването на астралното тяло е еднакво. Отделните методи се различават едни от други само в пренасянето на изработеното върху етерното тяло". Пречистването на астралното тяло в древни времена чак до богомилско и розенкройцерско време се е наричало катарзис или пречистване. Това пречистване има за цел да изхвърли от астралното тяло всичко, което му пречи да бъде организирано правилно и хармонично така, че да получи по-висши органи.
към текста >>

Също както натискате с един печат върху разтопен червен восък и тогава написаното от печата се отпечатва върху червения восък, така астралното тяло трябва да се потопи в етерното тяло и да отбележи това, което то самото съдържа в етерното тяло".
В розенкройцерското Посвещение не се преминава тази седморна стълбица от чувства, но и там се получава същото действие, за което току-що говорихме". "От гореказаното се вижда, че при Посвещението се касае за това косвено чрез дневните преживявания да се повлияе на астралното тяло така, че когато то се освобождава от физическото тяло през нощта, само си изработва една нова пластична форма. Когато човек сам си е предал като астрално същество една пластична форма, астралното тяло се е превърнало в един нов член на човешкото същество. Тогава то е проникнато напълно от манас или духовното себе". "Когато астралното тяло е организирано по този начин, касае се за това, че това, което е било пластично изработено в него, да бъде внесено и в етерното тяло. Също както натискате с един печат върху разтопен червен восък и тогава написаното от печата се отпечатва върху червения восък, така астралното тяло трябва да се потопи в етерното тяло и да отбележи това, което то самото съдържа в етерното тяло". "При всички методи на посвещение преработването на астралното тяло е еднакво. Отделните методи се различават едни от други само в пренасянето на изработеното върху етерното тяло". Пречистването на астралното тяло в древни времена чак до богомилско и розенкройцерско време се е наричало катарзис или пречистване. Това пречистване има за цел да изхвърли от астралното тяло всичко, което му пречи да бъде организирано правилно и хармонично така, че да получи по-висши органи. Защото в него са вложени зародишите на тези по-висши органи и е нужно само да се освободят силите, които са в самото астрално тяло.
към текста >>

Отделните методи се различават едни от други само в пренасянето на изработеното върху етерното тяло".
Когато човек сам си е предал като астрално същество една пластична форма, астралното тяло се е превърнало в един нов член на човешкото същество. Тогава то е проникнато напълно от манас или духовното себе". "Когато астралното тяло е организирано по този начин, касае се за това, че това, което е било пластично изработено в него, да бъде внесено и в етерното тяло. Също както натискате с един печат върху разтопен червен восък и тогава написаното от печата се отпечатва върху червения восък, така астралното тяло трябва да се потопи в етерното тяло и да отбележи това, което то самото съдържа в етерното тяло". "При всички методи на посвещение преработването на астралното тяло е еднакво. Отделните методи се различават едни от други само в пренасянето на изработеното върху етерното тяло". Пречистването на астралното тяло в древни времена чак до богомилско и розенкройцерско време се е наричало катарзис или пречистване. Това пречистване има за цел да изхвърли от астралното тяло всичко, което му пречи да бъде организирано правилно и хармонично така, че да получи по-висши органи. Защото в него са вложени зародишите на тези по-висши органи и е нужно само да се освободят силите, които са в самото астрално тяло. Това пречистване може да стане, както казах, по различни начини. Методът на християнското посвещение е, както видяхме, чрез преживяване и предизвикване на различни чувства, чрез които се въздействува на астралното тяло.
към текста >>

След като са изработени вече органите в астралното тяло и то е достатъчно организирано, трябва цялото това устройство на астралното тяло да се отпечата в етерното тяло.
Защото в него са вложени зародишите на тези по-висши органи и е нужно само да се освободят силите, които са в самото астрално тяло. Това пречистване може да стане, както казах, по различни начини. Методът на християнското посвещение е, както видяхме, чрез преживяване и предизвикване на различни чувства, чрез които се въздействува на астралното тяло. Според други методи, както вече казах, може да се въздейства на астралното тяло като се четат дълбоки окултни мистични мисли при силно концентриране на мисълта. И понеже тези мисли носят със себе си мощни сили, те въздействат през нощта на астралното тяло. След като са изработени вече органите в астралното тяло и то е достатъчно организирано, трябва цялото това устройство на астралното тяло да се отпечата в етерното тяло. Това става по различни начини. В древността това е ставало чрез привеждането в транс и излъчване на етерното тяло от физическото. Понеже сега развитието се намира в друга фаза, трябвало да се приложат нови методи, при които без да се отделя етерното тяло от физическото, да се отпечатат върху него астралните сетивни органи, които са изработени при пречистването. Един от методите за това отпечатване на астралното тяло върху етерното, като се преодолее физическото, е християнският метод, който е описан по-горе. Така човек, като премине през всичките тези седем степени на изживяване, може да постигне посвещение, без да става нужда да се поставя в летаргичен сън и без да се отделя етерното тяло от физическото.
към текста >>

В древността това е ставало чрез привеждането в транс и излъчване на етерното тяло от физическото.
Методът на християнското посвещение е, както видяхме, чрез преживяване и предизвикване на различни чувства, чрез които се въздействува на астралното тяло. Според други методи, както вече казах, може да се въздейства на астралното тяло като се четат дълбоки окултни мистични мисли при силно концентриране на мисълта. И понеже тези мисли носят със себе си мощни сили, те въздействат през нощта на астралното тяло. След като са изработени вече органите в астралното тяло и то е достатъчно организирано, трябва цялото това устройство на астралното тяло да се отпечата в етерното тяло. Това става по различни начини. В древността това е ставало чрез привеждането в транс и излъчване на етерното тяло от физическото. Понеже сега развитието се намира в друга фаза, трябвало да се приложат нови методи, при които без да се отделя етерното тяло от физическото, да се отпечатат върху него астралните сетивни органи, които са изработени при пречистването. Един от методите за това отпечатване на астралното тяло върху етерното, като се преодолее физическото, е християнският метод, който е описан по-горе. Така човек, като премине през всичките тези седем степени на изживяване, може да постигне посвещение, без да става нужда да се поставя в летаргичен сън и без да се отделя етерното тяло от физическото. Това може да се постигне и когато ученикът постоянно медитира и размишлява върху определени изречения върху евангелието на Йоана, които трябва да предизвикат определени чувства. Тогава тези мисли действат като сили, които организират астралното тяло и могат да произведат отпечатък от него върху етерното тяло.
към текста >>

Понеже сега развитието се намира в друга фаза, трябвало да се приложат нови методи, при които без да се отделя етерното тяло от физическото, да се отпечатат върху него астралните сетивни органи, които са изработени при пречистването.
Според други методи, както вече казах, може да се въздейства на астралното тяло като се четат дълбоки окултни мистични мисли при силно концентриране на мисълта. И понеже тези мисли носят със себе си мощни сили, те въздействат през нощта на астралното тяло. След като са изработени вече органите в астралното тяло и то е достатъчно организирано, трябва цялото това устройство на астралното тяло да се отпечата в етерното тяло. Това става по различни начини. В древността това е ставало чрез привеждането в транс и излъчване на етерното тяло от физическото. Понеже сега развитието се намира в друга фаза, трябвало да се приложат нови методи, при които без да се отделя етерното тяло от физическото, да се отпечатат върху него астралните сетивни органи, които са изработени при пречистването. Един от методите за това отпечатване на астралното тяло върху етерното, като се преодолее физическото, е християнският метод, който е описан по-горе. Така човек, като премине през всичките тези седем степени на изживяване, може да постигне посвещение, без да става нужда да се поставя в летаргичен сън и без да се отделя етерното тяло от физическото. Това може да се постигне и когато ученикът постоянно медитира и размишлява върху определени изречения върху евангелието на Йоана, които трябва да предизвикат определени чувства. Тогава тези мисли действат като сили, които организират астралното тяло и могат да произведат отпечатък от него върху етерното тяло. Розенкройцерското посвещение, при все че стои на християнска почва, работи повече с други символични представи, които произвеждат катарзиса.
към текста >>

Един от методите за това отпечатване на астралното тяло върху етерното, като се преодолее физическото, е християнският метод, който е описан по-горе.
И понеже тези мисли носят със себе си мощни сили, те въздействат през нощта на астралното тяло. След като са изработени вече органите в астралното тяло и то е достатъчно организирано, трябва цялото това устройство на астралното тяло да се отпечата в етерното тяло. Това става по различни начини. В древността това е ставало чрез привеждането в транс и излъчване на етерното тяло от физическото. Понеже сега развитието се намира в друга фаза, трябвало да се приложат нови методи, при които без да се отделя етерното тяло от физическото, да се отпечатат върху него астралните сетивни органи, които са изработени при пречистването. Един от методите за това отпечатване на астралното тяло върху етерното, като се преодолее физическото, е християнският метод, който е описан по-горе. Така човек, като премине през всичките тези седем степени на изживяване, може да постигне посвещение, без да става нужда да се поставя в летаргичен сън и без да се отделя етерното тяло от физическото. Това може да се постигне и когато ученикът постоянно медитира и размишлява върху определени изречения върху евангелието на Йоана, които трябва да предизвикат определени чувства. Тогава тези мисли действат като сили, които организират астралното тяло и могат да произведат отпечатък от него върху етерното тяло. Розенкройцерското посвещение, при все че стои на християнска почва, работи повече с други символични представи, които произвеждат катарзиса. Това се налага вследствие на придвижването на човешкото развитие напред.
към текста >>

Така човек, като премине през всичките тези седем степени на изживяване, може да постигне посвещение, без да става нужда да се поставя в летаргичен сън и без да се отделя етерното тяло от физическото.
След като са изработени вече органите в астралното тяло и то е достатъчно организирано, трябва цялото това устройство на астралното тяло да се отпечата в етерното тяло. Това става по различни начини. В древността това е ставало чрез привеждането в транс и излъчване на етерното тяло от физическото. Понеже сега развитието се намира в друга фаза, трябвало да се приложат нови методи, при които без да се отделя етерното тяло от физическото, да се отпечатат върху него астралните сетивни органи, които са изработени при пречистването. Един от методите за това отпечатване на астралното тяло върху етерното, като се преодолее физическото, е християнският метод, който е описан по-горе. Така човек, като премине през всичките тези седем степени на изживяване, може да постигне посвещение, без да става нужда да се поставя в летаргичен сън и без да се отделя етерното тяло от физическото. Това може да се постигне и когато ученикът постоянно медитира и размишлява върху определени изречения върху евангелието на Йоана, които трябва да предизвикат определени чувства. Тогава тези мисли действат като сили, които организират астралното тяло и могат да произведат отпечатък от него върху етерното тяло. Розенкройцерското посвещение, при все че стои на християнска почва, работи повече с други символични представи, които произвеждат катарзиса. Това се налага вследствие на придвижването на човешкото развитие напред. Така че първият етап е пречистването и организирането на астралното тяло, което представя духовната вътрешност на човека.
към текста >>

Тогава тези мисли действат като сили, които организират астралното тяло и могат да произведат отпечатък от него върху етерното тяло.
В древността това е ставало чрез привеждането в транс и излъчване на етерното тяло от физическото. Понеже сега развитието се намира в друга фаза, трябвало да се приложат нови методи, при които без да се отделя етерното тяло от физическото, да се отпечатат върху него астралните сетивни органи, които са изработени при пречистването. Един от методите за това отпечатване на астралното тяло върху етерното, като се преодолее физическото, е християнският метод, който е описан по-горе. Така човек, като премине през всичките тези седем степени на изживяване, може да постигне посвещение, без да става нужда да се поставя в летаргичен сън и без да се отделя етерното тяло от физическото. Това може да се постигне и когато ученикът постоянно медитира и размишлява върху определени изречения върху евангелието на Йоана, които трябва да предизвикат определени чувства. Тогава тези мисли действат като сили, които организират астралното тяло и могат да произведат отпечатък от него върху етерното тяло. Розенкройцерското посвещение, при все че стои на християнска почва, работи повече с други символични представи, които произвеждат катарзиса. Това се налага вследствие на придвижването на човешкото развитие напред. Така че първият етап е пречистването и организирането на астралното тяло, което представя духовната вътрешност на човека. Когато това е постигнато, тогава човек може да очаква външната духовна същност на света да се влее в него и да го озари. Когато астралното тяло се е отпечатало в етерното, тогава астралното тяло, от своя страна, приема това, което етерното тяло е приело от цялата вселена, от космическия Аз.
към текста >>

Когато астралното тяло се е отпечатало в етерното, тогава астралното тяло, от своя страна, приема това, което етерното тяло е приело от цялата вселена, от космическия Аз.
Тогава тези мисли действат като сили, които организират астралното тяло и могат да произведат отпечатък от него върху етерното тяло. Розенкройцерското посвещение, при все че стои на християнска почва, работи повече с други символични представи, които произвеждат катарзиса. Това се налага вследствие на придвижването на човешкото развитие напред. Така че първият етап е пречистването и организирането на астралното тяло, което представя духовната вътрешност на човека. Когато това е постигнато, тогава човек може да очаква външната духовна същност на света да се влее в него и да го озари. Когато астралното тяло се е отпечатало в етерното, тогава астралното тяло, от своя страна, приема това, което етерното тяло е приело от цялата вселена, от космическия Аз. Християнският езотеризъм е наричал това пречистено и озарено астрално тяло "чистата, непорочна, мъдра дева София". След като астралното тяло е така пречистено, че е дошло до състоянието "на дева София", тогава над тази дева София слиза космическият Аз, който произвежда озарението, което прави човека да има около себе си духовна светлина. Този процес на озарение на дева София, се нарича в християнския езотеризъм "слизане на Светия Дух", или осеняване от Светия Дух, от космичния Миров Дух. Когато човек достигне до това състояние, да бъде озарен или осенен от Светия Дух, той когато говори не излага вече свое мнение, свое разбиране за нещата, а изнася обективна действителност, която се отразява чрез него. Защото този свят, който ние възприемаме като външен свят, е израз на Духа, който сега озарява човека.
към текста >>

Ученикът, след като е преминал през фазата на пречистване на астралното тяло или на християнски език на пречистване на сърцето, той е прекарвал три и половина дни един вид в транс, при който заедно с астралното тяло се излъчва и част от етерното тяло и той остава като мъртъв.
И Той казва: "Аз съм Светлината на света". Това ученикът преживява като влезе в Духовния свят. И апостол Павел, когато му се отвориха духовните очи, той видя една Светлина и от Светлината чу Глас, който му говори. За да влезе ученикът във връзка с този свят, проникнат от Христа, трябва да премине през така нареченото Посвещение. В миналото, преди Христос да слезе на земята, са съществували различни методи за Посвещение, които в общи линии се съвпадат. Ученикът, след като е преминал през фазата на пречистване на астралното тяло или на християнски език на пречистване на сърцето, той е прекарвал три и половина дни един вид в транс, при който заедно с астралното тяло се излъчва и част от етерното тяло и той остава като мъртъв. В това време душата му преминава в Духовния свят и там има връзка с различни възвишени Същества. Понеже етерното тяло е излъчено, то преживяванията на душата, отпечатани в астралното тяло, се предават на етерното тяло и човек може да пренесе преживяванията си във физическо поле след като го събудят. Но в настоящата епоха след Христа, понеже етерното тяло много плътно е проникнало във физическото тяло, този начин е опасен и даже невъзможен. Затова след Христа се практикува друг метод, при който в будно съзнание ученикът въздейства на етерното тяло чрез четене на мистични слова като стихове от Евангелието на Йоан, а в наши дни също и четене на беседите на Учителя. Защото сам Учителят казва: "С всяка мисъл, с всяка беседа Аз вливам нови сили във вашата душа".
към текста >>

Понеже етерното тяло е излъчено, то преживяванията на душата, отпечатани в астралното тяло, се предават на етерното тяло и човек може да пренесе преживяванията си във физическо поле след като го събудят.
И апостол Павел, когато му се отвориха духовните очи, той видя една Светлина и от Светлината чу Глас, който му говори. За да влезе ученикът във връзка с този свят, проникнат от Христа, трябва да премине през така нареченото Посвещение. В миналото, преди Христос да слезе на земята, са съществували различни методи за Посвещение, които в общи линии се съвпадат. Ученикът, след като е преминал през фазата на пречистване на астралното тяло или на християнски език на пречистване на сърцето, той е прекарвал три и половина дни един вид в транс, при който заедно с астралното тяло се излъчва и част от етерното тяло и той остава като мъртъв. В това време душата му преминава в Духовния свят и там има връзка с различни възвишени Същества. Понеже етерното тяло е излъчено, то преживяванията на душата, отпечатани в астралното тяло, се предават на етерното тяло и човек може да пренесе преживяванията си във физическо поле след като го събудят. Но в настоящата епоха след Христа, понеже етерното тяло много плътно е проникнало във физическото тяло, този начин е опасен и даже невъзможен. Затова след Христа се практикува друг метод, при който в будно съзнание ученикът въздейства на етерното тяло чрез четене на мистични слова като стихове от Евангелието на Йоан, а в наши дни също и четене на беседите на Учителя. Защото сам Учителят казва: "С всяка мисъл, с всяка беседа Аз вливам нови сили във вашата душа". Значи, Словото на Учителя не е само думи, както и Словото на Христа, но чрез тези думи се отправят мощни сили към човешката душа. И когато човек чете тези слова и се концентрира и размишлява върху тях, те действуват мощно върху човешката душа и по този начин могат да се отпечатат върху етерното тяло органите на астралното тяло и човек се свързва с Невидимия свят.
към текста >>

Но в настоящата епоха след Христа, понеже етерното тяло много плътно е проникнало във физическото тяло, този начин е опасен и даже невъзможен.
За да влезе ученикът във връзка с този свят, проникнат от Христа, трябва да премине през така нареченото Посвещение. В миналото, преди Христос да слезе на земята, са съществували различни методи за Посвещение, които в общи линии се съвпадат. Ученикът, след като е преминал през фазата на пречистване на астралното тяло или на християнски език на пречистване на сърцето, той е прекарвал три и половина дни един вид в транс, при който заедно с астралното тяло се излъчва и част от етерното тяло и той остава като мъртъв. В това време душата му преминава в Духовния свят и там има връзка с различни възвишени Същества. Понеже етерното тяло е излъчено, то преживяванията на душата, отпечатани в астралното тяло, се предават на етерното тяло и човек може да пренесе преживяванията си във физическо поле след като го събудят. Но в настоящата епоха след Христа, понеже етерното тяло много плътно е проникнало във физическото тяло, този начин е опасен и даже невъзможен. Затова след Христа се практикува друг метод, при който в будно съзнание ученикът въздейства на етерното тяло чрез четене на мистични слова като стихове от Евангелието на Йоан, а в наши дни също и четене на беседите на Учителя. Защото сам Учителят казва: "С всяка мисъл, с всяка беседа Аз вливам нови сили във вашата душа". Значи, Словото на Учителя не е само думи, както и Словото на Христа, но чрез тези думи се отправят мощни сили към човешката душа. И когато човек чете тези слова и се концентрира и размишлява върху тях, те действуват мощно върху човешката душа и по този начин могат да се отпечатат върху етерното тяло органите на астралното тяло и човек се свързва с Невидимия свят. Но затова, както вече казах, ученикът трябва да премине през фазата на пречистването и да влезе във фазата на озарението, да бъде озарен отвътре, Светлината на Духа да проникне чрез душата чак до физическото съзнание.
към текста >>

Затова след Христа се практикува друг метод, при който в будно съзнание ученикът въздейства на етерното тяло чрез четене на мистични слова като стихове от Евангелието на Йоан, а в наши дни също и четене на беседите на Учителя.
В миналото, преди Христос да слезе на земята, са съществували различни методи за Посвещение, които в общи линии се съвпадат. Ученикът, след като е преминал през фазата на пречистване на астралното тяло или на християнски език на пречистване на сърцето, той е прекарвал три и половина дни един вид в транс, при който заедно с астралното тяло се излъчва и част от етерното тяло и той остава като мъртъв. В това време душата му преминава в Духовния свят и там има връзка с различни възвишени Същества. Понеже етерното тяло е излъчено, то преживяванията на душата, отпечатани в астралното тяло, се предават на етерното тяло и човек може да пренесе преживяванията си във физическо поле след като го събудят. Но в настоящата епоха след Христа, понеже етерното тяло много плътно е проникнало във физическото тяло, този начин е опасен и даже невъзможен. Затова след Христа се практикува друг метод, при който в будно съзнание ученикът въздейства на етерното тяло чрез четене на мистични слова като стихове от Евангелието на Йоан, а в наши дни също и четене на беседите на Учителя. Защото сам Учителят казва: "С всяка мисъл, с всяка беседа Аз вливам нови сили във вашата душа". Значи, Словото на Учителя не е само думи, както и Словото на Христа, но чрез тези думи се отправят мощни сили към човешката душа. И когато човек чете тези слова и се концентрира и размишлява върху тях, те действуват мощно върху човешката душа и по този начин могат да се отпечатат върху етерното тяло органите на астралното тяло и човек се свързва с Невидимия свят. Но затова, както вече казах, ученикът трябва да премине през фазата на пречистването и да влезе във фазата на озарението, да бъде озарен отвътре, Светлината на Духа да проникне чрез душата чак до физическото съзнание. Това става, когато ученикът мине последователно през горепосочените седем степени в пътя на окултното развитие.
към текста >>

И когато човек чете тези слова и се концентрира и размишлява върху тях, те действуват мощно върху човешката душа и по този начин могат да се отпечатат върху етерното тяло органите на астралното тяло и човек се свързва с Невидимия свят.
Понеже етерното тяло е излъчено, то преживяванията на душата, отпечатани в астралното тяло, се предават на етерното тяло и човек може да пренесе преживяванията си във физическо поле след като го събудят. Но в настоящата епоха след Христа, понеже етерното тяло много плътно е проникнало във физическото тяло, този начин е опасен и даже невъзможен. Затова след Христа се практикува друг метод, при който в будно съзнание ученикът въздейства на етерното тяло чрез четене на мистични слова като стихове от Евангелието на Йоан, а в наши дни също и четене на беседите на Учителя. Защото сам Учителят казва: "С всяка мисъл, с всяка беседа Аз вливам нови сили във вашата душа". Значи, Словото на Учителя не е само думи, както и Словото на Христа, но чрез тези думи се отправят мощни сили към човешката душа. И когато човек чете тези слова и се концентрира и размишлява върху тях, те действуват мощно върху човешката душа и по този начин могат да се отпечатат върху етерното тяло органите на астралното тяло и човек се свързва с Невидимия свят. Но затова, както вече казах, ученикът трябва да премине през фазата на пречистването и да влезе във фазата на озарението, да бъде озарен отвътре, Светлината на Духа да проникне чрез душата чак до физическото съзнание. Това става, когато ученикът мине последователно през горепосочените седем степени в пътя на окултното развитие. За да разберем правилно Християнството като окултно езотерично учение, за да разберем неговата мисия и задача в развитието на човечеството, за да разберем неговото влияние и работа, която то извърши, трябва да имаме поне елементарни понятия за Христа, доколкото това е възможно при днешната степен на човешкото развитие. Защото при днешното състояние на развитието ние не можем да имаме пълно разбиране на Христа, защото Той е нещо велико. Ще изнеса по този въпрос някои мисли от Учителя, за да си съставим поне приблизителна представа за това, какво е Христос и каква е неговата мисия и задача на земята.
към текста >>

91. 3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Антропософите, розенкройцерите учат, че Христос ще слезе до етерния свят и по-пробудените души ще могат да влязат във връзка и общение с Него.
Това хората ще познаят постепенно в течение на своето възлизане към Бога, когато постепенно влязат в контакт с Христа. Защото в Пътя на възхода неизбежно всяка душа, за да получи възкресение и безсмъртие, трябва да дойде в съзнателна връзка с Христа. Тогава тя ще познае Неговата Слава, Неговата сила и мощ". Християнските народи очакват да дойде Христос втори път на земята да съди живите и мъртвите. Но как ще дойде Той, не знаят. Антропософите, розенкройцерите учат, че Христос ще слезе до етерния свят и по-пробудените души ще могат да влязат във връзка и общение с Него. Теософите го очакваха да се всели в тялото на индуса Кришнамурти, но се разочароваха от тази идея, понеже сам Кришнамурти се отказа от тази мисия. А Писанието казва: "Христос ще дойде на облаците заедно със своите Ангели и там ще го посрещнат праведните". А Учителят казва: "Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, ще заличи всички лъжливи учения, всичко онова, което разрушава човешките умове и сърца, което всява смърт в човешките души, което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, който носи Живот, Светлина и Свобода за всички човешки души, като събужда и повдига в тях Любов към всичко живо".
към текста >>

92. 6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ - Влад Пашов (1902- 1974)

На Него беше присъща първоначалната етерна лъчезарност.
Така че, носителят на Христовото Същество може да бъде само едно такова човешко същество, което едновременно изцяло дете и Съвършен Мъдрец". А Щайнер казва: "В Исус от Назарет беше въплътена Душата на Небесния Човек. Тя е онази човешка Душа, която е била съхранявана в Духовния свят в Царството на Слънцето, която не е стъпвала в никакво земно въплъщение, за да запази чистия първообраз на падналото човечество. В нея останал чистия Божествен блясък, който човекът притежавал преди грехопадането. Той е Първият Адам, който не е опетнен от това, което се е родило от грехопадането. На Него беше присъща първоначалната етерна лъчезарност. "Невидим Образ и Подобие Божие, Първично Начало на всички създания", както казва Павел в послание към Колосяните, първа глава, 15 стих. Това е живяло в Исус от Назарет. Но същевременно е живяло и друго едно Същество, пълно с Мъдрост. Това е най-зрялата индивидуалност на цялото земно човечество. Това Същество е било Ръководител на човечеството в течение на много прераждания.
към текста >>

93. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Йоан правеше това кръщение, за да доведе хората до едно мигновено ясновидство, което става вследствие на частично отделяне на етерното тяло, когато човек се потопи във водата.
В този смисъл Илия се явява като външна страна на Бога Йехова, който е същевременно Божествената Природа. Илия се преражда в Йоан Кръстител. Главната проява на неговата дейност е кръщението, което той извършва в реката Йордан. Какъв е смисълът на това кръщение? Защо го правеше Йоан? Йоан правеше това кръщение, за да доведе хората до едно мигновено ясновидство, което става вследствие на частично отделяне на етерното тяло, когато човек се потопи във водата. С това хората виждаха, че е настъпил краят на старото време и сме в началото на едно ново време, когато Бог слиза на земята да даде нов импулс за развитието на човешките души. Той правеше кръщението, за да накара хората да познаят и преживеят това, което им говореше. Йоан казваше това, което досега беше само за Духовните светове и действаше от тези светове, него сега трябва да приемете във вашите души като един импулс, който от Небето е дошъл в човешките сърца. Но Йоан казва за себе си, че е дошъл да приготви пътя на Христа. Това не се разбира само външно, исторически, но и мистично.
към текста >>

Обаче от сърцето някога ще израсте новото сърце, когато то отново ще стане от плът вместо камък, човешко вместо животинско, когато във физическото сърце се пробуди етерното сърце като сетивен орган за възприятие на Духовния свят.
Ако погледнем към микрокосмоса, към отделния човек, можем да кажем: Дървото, на което е сложена секирата, е Дървото на кръвоносната система. Докато живееше в Космичното Съзнание, в кръвта на човека е звучала космичната Хармония на звездите. След това Дървото беше отсечено. Пънът - това е сърцето, което сега става твърдо като камък, затъпено ("затъпи сърцето на човеците") - Исайя, 6 глава. Или животинско, вместо човешко ("човешкото сърце трябва да бъде отнето от пъна и да му се даде животинско сърце") - Данаил, 6 глава, 13 стих. Обаче от сърцето някога ще израсте новото сърце, когато то отново ще стане от плът вместо камък, човешко вместо животинско, когато във физическото сърце се пробуди етерното сърце като сетивен орган за възприятие на Духовния свят. Между макрокосмичния и микрокосмичния аспект на мировото Дърво стои един трети аспект - един исторически, човечествен аспект. Тук можем да кажем: Дървото, което бива отсечено, е родословното Дърво. Тук ние стигаме, именно, много близо до смисъла на Евангелието на Ма-тей. Думите за дърветата, на корена на които е сложена секирата, следват непосредствено след думите за Авраам, камъните и синовете. Думите за дърветата се отнасят за размножението на рода.
към текста >>

94. 10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

техните духовни очи се отварят и те виждат Неговата Слава, виждат Христа в етерния свят и от двете Му страни са Мойсей и Илия.
Сега на планината Тавор те проникват със своя духовен поглед в лъчезрящото Откровение на Христовото Същество. Сцената на Преображението е една сцена, която разкрива много Тайни за онзи, който може да чете. Христос отива на планината Тавор със всичките си ученици. В подножието на планината Той оставя деветимата и взима със Себе Си само тримата Петър, Яков и Йоан, тези, които бяха при възкресението на дъщерята на Яир. Пред тях се преобразува, т.е. техните духовни очи се отварят и те виждат Неговата Слава, виждат Христа в етерния свят и от двете Му страни са Мойсей и Илия. Значи, имаме три небесни фигури - Христос, между Мойсей и Илия и трима земни човеци - Петър, Яков и Йоан. Учениците са като замаяни от това, което виждат и Петър казва: Учителю, добре е да направим три шатри - една за Тебе, друга за Мойсей и трета за Илия. Ако вникнем по-добре в образите на Мойсей, Илия и Христос, между тях, можем да видим в тях представа за Небесната Троица - Отец, Син и Дух Святий. Мойсей представя Бога Отец, Който носи в Себе Си лоното на миналото. Христос е Синът - "Този е Моят обичен Син, Него слушайте".
към текста >>

95. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

И е било необходимо не само едно физическо тяло, но едно специално етерно и астрално тяло.
И Учителят казва, че за да се извърши една велика работа на земята, трябва да се съединят едно Същество отгоре и едно същество от земята. Земното същество ще послужи само като проводник на небесното Същество. Четирите Евангелия ни описват именно това съчетание на две такива Същества - едно слизащо отгоре и друго, възлизащо от земята нагоре. В момента на Кръщението, извършено от Йоан Кръстител върху Исус от Назарет, Божественият Дух слезе на земята и се съедини с човешкото същество Исус от Назарет. Но за едно такова възвишено Същество, каквото е слизащият към земята Божествен Дух в лицето на Христа, е било необходимо да се подготви едно специално за целта тяло, което да го приеме в себе си. И е било необходимо не само едно физическо тяло, но едно специално етерно и астрално тяло. За подготовката на тези носители ни говорят Евангелията на Матей и Лука, докато Марко и Йоан почват да говорят направо за дейността на Христа, който се вселява в тези обвивки. Посветените от различните Школи на миналото са знаели за идването на Христос на земята. Но не всички Посветени са били посветени във всички Тайни, защото и те са на степени. Съществували са различни светове, различни родове посветени. Имало е такива, на които е било ясно през какви степени трябва да мине едно човешко същество, за да израсте в развитието си нагоре, за да може да послужи като посредник на едно слизащо отгоре възвишено Същество.
към текста >>

Матей ни описва подготвянето на физическото и етерното тяло, а Лука ни описва подготвянето на астралното тяло.
А имало други, на които било известно как се проявява едно възвишено Същество, когато то се изявява в един човек. Това е необходимо да знаем, за да разберем Писанията на различните евангелисти за Христа. При Христос имаме едно слизане отгоре надолу. И никак не трябва да се учудваме, ако за разбирането на това велико събитие биха били необходими не само четирима евангелисти, но много повече. Двама от евангелистите - Матей и Лука - се спират да опишат каква е била личността, която е приела в себе си Божественото Същество. Матей ни описва подготвянето на физическото и етерното тяло, а Лука ни описва подготвянето на астралното тяло. Марко не се интересува от това, как се е развил този, който е послужил за посредник на Христовото Същество. Той започва веднага с Йоановото кръщение, когато над Исус слиза Божествения Дух във вид на гълъб. А в Евангелието на Йоан, още от самото начало ни се описва Същината на този Божествен Дух, на Слънчевото Слово, на Логоса, Който е бил в Началото и Който слиза към земята да се въплъти в човешко тяло. Затова Евангелието на Йоан е най-дълбоко. Така че, четирите Евангелия описват Христовото Същество от четири страни, от четири гледища.
към текста >>

Матей насочва своя поглед към раждането на Исус по Соломоновата линия и предава как са подготвени физическото и етерното тела.
А в Евангелието на Йоан, още от самото начало ни се описва Същината на този Божествен Дух, на Слънчевото Слово, на Логоса, Който е бил в Началото и Който слиза към земята да се въплъти в човешко тяло. Затова Евангелието на Йоан е най-дълбоко. Така че, четирите Евангелия описват Христовото Същество от четири страни, от четири гледища. В описанието всеки се придържа към своята изходна точка, за която се е подготвил от степента на своето ясновидство и посвещение. Защото четирите евангелисти описват Христос като ясновидци, като посветени на различна степен и са схващали отделните страни от сложното Христово Същество. Матей насочва своя поглед към раждането на Исус по Соломоновата линия и предава как са подготвени физическото и етерното тела. Той ни представя Христа като човек, който води началото си от Авраама и съдържа в себе си в съвършенство това, което е вложено в Авраам като зародиш и е проникнато от Божествения Дух, който в течение на човешкото развитие трябва да проникне всички човешки души. Марко още отначалото насочва своя поглед върху слизащия от Небето Слънчев Дух. Той не проследява никакво земно същество. За него физическото тяло, в което беше слязъл Христос, е само едно средство, един проводник, чрез който се проявява Христос на земята и той описва действието на Христос като Слънчев Дух, проявен чрез това тяло. Затова той обръща вниманието ни върху това, как действат силите на Слънчевия Дух, проявени чрез едно физическо тяло.
към текста >>

Понеже всички тези неща са израз на едно организирано астрално тяло, затова казваме, че Лука се интересува повече от това, да ни опише астралното тяло на Христос, докато Матей описва физическото и етерното тела, чрез които се проявява физическата личност.
Той не проследява никакво земно същество. За него физическото тяло, в което беше слязъл Христос, е само едно средство, един проводник, чрез който се проявява Христос на земята и той описва действието на Христос като Слънчев Дух, проявен чрез това тяло. Затова той обръща вниманието ни върху това, как действат силите на Слънчевия Дух, проявени чрез едно физическо тяло. Лука, който описва родословието на Исус, не държи за това, което Христовото Същество изживява като физическа личност, но държи на това, какво изживява той като душа, какви чувства и усещания има, какви творчески способности проявява. Той ни описва Любовта, милостта, състраданието, които Христос проявява към хората. Понеже всички тези неща са израз на едно организирано астрално тяло, затова казваме, че Лука се интересува повече от това, да ни опише астралното тяло на Христос, докато Матей описва физическото и етерното тела, чрез които се проявява физическата личност. Авторът на Евангелието на Йоан насочва погледа си върху това, че най-възвишеното, което може да действа на земята, Слънчевият Дух, слиза на земята в тялото на Исус. За него физическото тяло е само средство, за да посочи как се проявява Слънчевия Логос в човечеството чрез едно физическо тяло. Казах по-рано, че Матей насочва своя поглед преди всичко към физическото тяло на Исус, в което се въплъщава Христос. И той проследява това физическо тяло до разпъването и полагането в гроба. Неговият поглед е насочен към това, как Божественото се вселява в тялото на Исус и след това как го напуска.
към текста >>

Значи, те се интересуват от това, което е станало, след като Духът на Христос влиза във владение на телата, изградени от Исус от Назарет - физическото, етерното и астралното тела.
Те се съгласуват също и върху въпросите за разпятието и Възкресението. А това са събитията, които в действителност са най-важни. Що се отнася до привидните противоречия, те се обясняват с това, че различните евангелисти са разглеждали въпроса от различни становища. Две от Евангелията, това на Марко и на Йоан, започват с разказа за Кръщението на Христос. Те описват след това трите последни години от дейността на Исус Христос. Значи, те се интересуват от това, което е станало, след като Духът на Христос влиза във владение на телата, изградени от Исус от Назарет - физическото, етерното и астралното тела. Евангелията на Матей и Лука описват до известна степен и онова, което е предхождало вселяването на Христос, това, което е било историята на Исус от Назарет, преди Той да приеме Христос в себе си и там се намират местата, където тези, които търсят противоречия, ги намират. Така Матей поставя в началото едно родословие, възлизащо до Авраам, докато Лука дава едно родословие, възлизащо чак до Адам и от Адам до Бога. Едно друго противоречие е, че Матей разказва, че тримата Мъдреци са дошли от Изток, водени от звездата, за да поздравят новородения Исус. Лука от своя страна разправя за явяването на Ангелите на овчарите, после за представянето в Храма. В замяна на това Матей споменава за преследването на Ирод, за бягството в Египет и за възвръщането в Назарет.
към текста >>

96. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Виждането на етерния Христос, станало при Преображението, започва още преди въплътения във физическо тяло Христос да е преминал през смъртта.
Така накрая на 16-та глава Христос говори за това, че събитията на Неговото второ идване ще започнат още преди да премине живеещото тогава поколение. Такива места често пъти се изтъкват за да се покаже, че Христос е вярвал в един предстоящ свършек на света и че като другите хора на Неговото време Той е бил жертва на едно суеверие. Обаче ние може да стигнем до едно правилно разбиране на това, просто като прочетем нататък. Непосредствено след това следва Преображението Христово, описано в 17~та глава. Следователно с това Той иска да каже, че изживяното от учениците на планината Табор беше вече началото на онези събития, които през по-късните епохи ще завършат с истинското идване на Христос. Виждането на етерния Христос, станало при Преображението, започва още преди въплътения във физическо тяло Христос да е преминал през смъртта. Тайната на един елемент на по-висше възприятие прониква цялото Евангелие. В заключение, за да дам още един пример, нека да кажа нещо за срещащите се два пъти в Евангелието думи за Вярата, която премества планини. Два пъти Христос говори на учениците Си, че със силата на Вярата те могат да кажат на планината да изчезне от погледа им. Един път това е в 17_та глава, друг път е в 21-ва глава. Но и двата пъти е необходимо само да осъз-наем сцените, при които тези думи са казани, за да бъдем предпазени от едно кривоматериалистично разбиране на думите Христови.
към текста >>

97. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Блажени гладните, има отношение към жизнената сила, към етерното тяло.
И блаженствата, и "горко"-то се отнасят до учениците. Блажен е този, който иска да тръгне в Пътя, понеже е беден, гладен, плачещ и мразен. Нещастен е той, горко нему, ако е богат, сит, радостен и ако хората го хвалят и славят. Тези четири блаженства и четирите горко имат отношение към четирите члена на човешкото същество. Блажени бедните, има отношение към физическото тяло. Блажени гладните, има отношение към жизнената сила, към етерното тяло. Блажени плачущите, има отношение към душата, а блажени преследваните има отношение към човешкия аз. Петото блаженство е казано от Христос по повод питането на Йоан, Той ли е Христос. И Той казва: "Блажен е, който не се съблазни в Мене". На него отговаря горкото, казано по повод на съблазните: "Невъзможно е съблазните да не дойдат, но горко чрез когото дойдат". Това блаженство има отношение към раждането на висшето Аз в човека - превъзмогване на низшето аз и раждането на висшето Аз, което е Христос.
към текста >>

98. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато слепият казва, че вижда хората като дървета, това показва, че преди да се приучи да вижда физически, неговият поглед е отворен за етерния свят, където той вижда етерните тела на хората, които представят Дървото на Живота, което хората носят в своя духовен организъм.
Първият път слепият отговаря: "Виждам хората като дървета". Вторият път той казва, че вижда всичко в ясно очертание. Интересното в тази част в Евангелието на Марко е отново изложението на това, което е в процес на ставане, на развитие. Ние сме поставени не пред едно площадно чудо, а участваме в един органически процес на ставане, който минава през степени и етапи. В този кратък разказ се крият и други Тайни. Когато слепият казва, че вижда хората като дървета, това показва, че преди да се приучи да вижда физически, неговият поглед е отворен за етерния свят, където той вижда етерните тела на хората, които представят Дървото на Живота, което хората носят в своя духовен организъм. И едва при втората степен на процеса на изцелението той вижда физическите форми в техните ясни земни очертания. Третата и най-загадъчна част от особеното богатство на Евангелието на Марко ние намираме в разказа за улавянето на Христос в Гетсимания. Когато гонителите хванали Христос и учениците се разбягали, казва се, че го следвал един момък, който бил облечен в бяла ленена дреха. Когато гонителите се опитали да го хванат, той оставил в ръцете им ленената си дреха и избягал гол. От него гонителите задържали в ръцете си само дрехата.
към текста >>

99. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Сега ще се спра само на факта, че заедно с Белите Братя за оформянето на човешките обвивки - астралната, етерната и физическата - са работили и Черните Братя.
В процеса на това слизане от възвишените светове към земята, човечеството постепенно се облича във все по-плътни обвивки, докато слиза на земята, където се облича във физическо тяло. Дълга е историята на това физическо тяло, но засега няма да се спирам върху него. Човек трябваше да слезе във физическо тяло, за да се осъзнае като самостоятелна единица в света и да пробуди Божественото, което е скрито вътре в него. Но в процеса на това слизане и обличането му във все по-груби обвивки, върху човека са действали не само светлите Божествени Същества, които са свързани със Втория Принцип, с Христос, но в него са действали и съществата, които са свързани с Първия Принцип, които обикновено наричаме тъмни същества, същества на Черното Братство, докато светлите Същества наричаме Бели Братя. Дълга и дълбока е историята на тези две Братства, но засега няма да се спирам върху нея. Сега ще се спра само на факта, че заедно с Белите Братя за оформянето на човешките обвивки - астралната, етерната и физическата - са работили и Черните Братя. Под тяхно влияние обвивките на човешкото същество стават все по-плътни и добиват един характер, подобен на съществата на тъмнината. Белите Братя, начело с Христос, винаги са коригирали и изправяли повредите, които Черните са нанасяли при оформянето на човешките обвивки, но все пак те са оставили своите сили да действат в тези обвивки. Така в човешкото същество се явяват ред качества, които не са му свойствени, но са, така да се каже, присадени. Това са всички отрицателни качества, които човек днес притежава, и в миналото ги е притежавал в още по-голяма степен. Белите Братя, начело с Христос, винаги са ръководили човечеството, като са му давали методи, за да се справи с тези отрицателни сили и качества, които са му присадени.
към текста >>

Това показва преди всичко, че Савел е бил готов отвътре и Христос го срещнал от етерния свят и му се разкрива като една Светлина, от която се чува Глас.
Но Варнава го завел при апостолите, като им разправил как се обърнал към Господа. В същото време той почнал и в Ерусалим да проповядва за Христос. Юдеите и там поискали да го убият. Но братята като разбрали това, го завели в Кесария и оттам в Тарас. Обръщането на Савел е едно забележително явление в развитието на Християнството - най-върлият противник и гонител да стане най-ревностният разпространител. Това показва преди всичко, че Савел е бил готов отвътре и Христос го срещнал от етерния свят и му се разкрива като една Светлина, от която се чува Глас. Това е отваряне на духовните очи на Савел, а това отваряне не става по някакъв каприз, а вследствие на това, че той в миналото е работил, затова Исус казва: "Защото той ми е избран съсъд да носи Името Ми пред народи и царе". И забележително е, че само в една среща на него му се разкрива цялата Тайна на Голгота и той разбира мисията и значението на Христос, и е готов да се жертва за Него. Това е едно Посвещение, за което не е необходимо никакъв физически йерофант да положи ръцете си, за да приеме Духа. Той приема Духа направо, без физическо полагане. После Ананий като посредник полага ръцете си, за да приеме Духа, но то е само, за да се спази формалната страна на Посвещението, което е вече извършено.
към текста >>

100. СЪДЪРЖАНИЕ: - Влад Пашов (1902- 1974)

Етерният Христос в Евангелието на Лука 111
Тайната Вечеря 81 Предаване и съдене на Христа - смърт и възкресение 88 Възкресението на Христа 91 ЕВАНГЕЛИЕТО на ЛУКА - Книга на Любовта Характер на Евангелието на Лука 10З Етерният Христос в Евангелието на Лука 111 Събитието в Палестина - централно събитие в земното развитие. 115 Пролог на Евангелието на Лука 1 28 Пътят на живота на Исус - Път на душата 129 Благовестията в Евангелието на Лука като окултни факти .... 130 Мисли на Христа, които са ясни окултни истини 151
към текста >>

НАГОРЕ

0.14200210571289