Търсене в текстове за 'Етер'

Сънят, това е физическа-астрална-етерна сфера, в която пребивава двойника на човека и в този и в друг свят той се обучава, обменя енергиите си и се зарежда с нов потенциал.
Спомням си, той изневиделица попита веднъж Учителя: „Учителю, кога ще дойде време, че да не спим? " Много му тежеше, че трябва да си губи времето в прекарване на сън. Смяташе, че човек трябва да използва денонощно времето си за духовна работа. Това бяха наши залитания тогава на младостта ни, както и това какво представлява съня. Вече знаем от Учителя какво представлява съня и че той е необходим на човека и че без него човек не може да живее на земята. Сънят, това е физическа-астрална-етерна сфера, в която пребивава двойника на човека и в този и в друг свят той се обучава, обменя енергиите си и се зарежда с нов потенциал. Но тогава Учителят му отговаря така: „Ти благодари, че е сънят! " По точен отговор едва ли има. А какво се крие в това изречение можете да разберете когато прочетете всичко, което е казал Учителя за съня. И накрая ще завърша с една характеристика, която направи Учителят за Георги Радев: „Георги Радев има душа на девойка и дух на войн! " След заминаването му приятелите написаха похвални слова за него в „Житно зърно" брой 7-8 1940 г.
към текста >>

6. 101. ЦОЧО ДИКОВ И ЛУНАТА

Но съществата, населяващи Луната не можете да видите, защото те са с етерни тела."
С една Луна, с една планета може да се разговаряш с разумните им същества, които я населяват. Има радио, специално радио за това. Но вие още не сте дорасли за това. Мястото, от което влизат разумните хора населяващи Луната, се намира към южната страна на това море. Може да го видите с телескоп. Но съществата, населяващи Луната не можете да видите, защото те са с етерни тела."
към текста >>

7. 105. ФОТО Д-Р ЖЕКОВ - ПРАВО ЗАПАЗЕНО

105. ФОТО Д-Р ЖЕКОВ - ПРАВО ЗАПАЗЕНО Д-р Иван Жеков беше следвал ветеринарна медицина в Италия.
105. ФОТО Д-Р ЖЕКОВ - ПРАВО ЗАПАЗЕНО Д-р Иван Жеков беше следвал ветеринарна медицина в Италия. По онова време добитъкът бе главната работна сила. С него се ореше, вършееше, караха се каруци и се придвижваха от едно място на друго. Имаше много овце, крави, биволици, кози и какво ли не още. Това подхранваше една голяма промишленост, от която се хранеха и обличаха българите. Затова ветеринарния лекар беше тогава на почит.
към текста >>

Затова ветеринарния лекар беше тогава на почит.
105. ФОТО Д-Р ЖЕКОВ - ПРАВО ЗАПАЗЕНО Д-р Иван Жеков беше следвал ветеринарна медицина в Италия. По онова време добитъкът бе главната работна сила. С него се ореше, вършееше, караха се каруци и се придвижваха от едно място на друго. Имаше много овце, крави, биволици, кози и какво ли не още. Това подхранваше една голяма промишленост, от която се хранеха и обличаха българите. Затова ветеринарния лекар беше тогава на почит. По време на съборите той беше санитарен контрол на кухнята. Държеше за реда и чистотата. Проверяваше дали са чисти дежурните по кухня и дали са пресни продуктите. Готвеше се в големи количества в няколко казана. Трябваше да се нахранят някъде към 500-600 човека, а понякога и към 1000, че и повече.
към текста >>

8. 8. НЕЗНАЙНИЯТ ВРЪХ

Има напрегнали същества, които живеят в етерни тела, а не в нашите органически тела, физически тела.
А там където аз лежа и където спях, там един сноп лъчи огрява скалата и я затопля. Прекарах така 2-3 часа в сън между мъглите. Така „Незнайният връх" ми даде едно уверение, че е разположен към нас. Учителят го посочи като един духовен център. Там има хубаво присъствие. Има напрегнали същества, които живеят в етерни тела, а не в нашите органически тела, физически тела. С тях човек може да влезе в общение. Един поет може да разговаря с тях. Един мистик може да преживява с тях. Да има общи преживявания, да стане една обмяна между тях и него. Учителят го ценеше много този връх и го наричаше „Чисто място".
към текста >>

9. 11. ДА ПОЛЕЕШ ЕДИН КАМЪК

Когато вършим тая работа с хубаво разположение един вид предаваме нещо на съществата, които живеят в този камък, защото в минералните форми живеят същества в етерни тела.
На вечерта бе капнал от умора. Това е дълъг път и който не е ходил там не знае какви баири са те. Надолу и нагоре, не е шега работа. Ние се веселяхме с неговия камък, но това беше геройство. А ние всички до езерото си избрахме близки камъни и си поливахме с добри мисли. Когато вършим тая работа с хубаво разположение един вид предаваме нещо на съществата, които живеят в този камък, защото в минералните форми живеят същества в етерни тела. Те проникват камъка така както ние проникваме въздуха. Животът е един за ония, които виждат и проумяват това.
към текста >>

10. 12. КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ

ние сключихме договор с издателство „Омния Литетер" - Париж, за издаване книгата „Учителят" срещу 5%авторско право от чистата печалба.
Затова, че незаконно сме изнесли, превели и издали книгата „Учителят" на френски език прокурорът ми даде допълнително още две години присъда - затвор. Та по този начин платихме за издаването на книгата. И на Бертоли тук и там в Париж. А на мен се отплатиха българите с още две години затвор към другата присъда. През 1955 г. ние сключихме договор с издателство „Омния Литетер" - Париж, за издаване книгата „Учителят" срещу 5%авторско право от чистата печалба. С тази си постъпка сме нарушили чл. 22 от Закона за вероизповеданията. Въз основа на чл. 117 във връзка с чл. 35 от Наказателния закон бях осъден на 2 години лишаване от свобода, която бе прибавена към другата присъда.
към текста >>

11. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

Бялото Братство пътува по етера със светлината.
Тя може да се проектира навсякъде по земята, да вземе форма, образ. Ако тук не ни искат - ще се преместим другаде, в друга страна, всред други народи. Божествените идеи, Божественият живот ще се проектира в техните умове, сърца, души и воля, там ще почне подем и творчество. Но българите ще загубят всичко. Кой може да спре това? Бялото Братство пътува по етера със светлината. „Строителите отхвърлиха камъка, но камъка, който зидарите отхвърлиха, стана глава на ъгъла." Господ допусна да ме турят в затвора, лишиха ни от едни условия, но той ни даде други. Всичко е за добро. 93. Колко хубаво направихме, че употребихме братските средства за отпечатване беседите на Учителя. Това беше тяхното предназначение. Ако бяхме ги събирали, щяха да ги вземат.
към текста >>

12. XIII. ПРОРОЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ИДНИТЕ ДНИ

По етера ще предават Моето Учение.
Но това Слово ще влезе в готовите човеци. От петте континента ще дойдат през България да се благословят. България става втори Ерусалим. Няма да ходите да проповядвате Моето учение. Те сами ще дойдат да ви търсят, защото в света ще настъпи духовен глад. По етера ще предават Моето Учение. Моето Учение ще дойде отвън. От вас няма да Го възприемат. От 6до 12 г. ще имате ясновидци в целия свят. Какви са тези прегради?
към текста >>

13. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

Тук е допирната точка на науката с окултизма, който твърди, че освен материалния свят има етерен, астрален, ментален и пр.
Науката доскоро твърдеше, че атомът е най-дребната частичка, на която се дели материята. Но в научните изследвания се стигна и до делението на атома. Частиците на атома са в постоянно движение около едно ядро. Това доведе до заключението, че атомът е един микрокосмос, подобен на макрокосмоса, че няма материя, а само движение на енергия. Колкото по-силни трептения на енергия имаме, толкова тя е по-възвишена. Тук е допирната точка на науката с окултизма, който твърди, че освен материалния свят има етерен, астрален, ментален и пр. - светове, различаващи се по своите трептения. Тия въпроси за материята, разпадането на атомната енергия са разгледани от Учителя в беседите му през 1925-26 г. Още тогава Той е предвидил, че науката ще стигне до днешното напредничаво разбиране и ще признае твърденията на окултизма. 8. Тодор Симеонов - „Идея и число". В творчеството на природата съотношенията на числата взема голяма участие.
към текста >>

14. 12. НОВО ПОСЕГАТЕЛСТВО СРЕЩУ МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ

Днес по някаква случайюност притежаваме оригиналните декларация (контър-летер) на собствениците на нотариални актове от 1949 г., че те не са собственици на местата на Изгрева.
А защо? Кои Сили ги задвижват и защо те стават тяхни изпълнители? Открийте Силите, а другото е от ясно по-ясно за проумяване. Вече има дело и предстои решението на съда. Как може да се защити мястото на Учителя? Днес по някаква случайюност притежаваме оригиналните декларация (контър-летер) на собствениците на нотариални актове от 1949 г., че те не са собственици на местата на Изгрева. Притежаваме и декларация подписана от д-р Иван Жеков, за неговата 1/3 идеална част, че тя е купена с братски средства. Но не притежаваме декларациите на Върбан Христов от Ботевград и Иван Вълчанов от Русе, защо те не се написани и изпратени от тях. А защо? Това се дължи на немарливостта на предишните поколения. Тези декларации са подписани от собствениците, но те не са нотариално заверени през 1949 г.
към текста >>

15. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Галилей Величков

Това присъствие определя втората, също така реална височина на върха." Доволни от полученото обяснение, студентите влязоха при наблюдателя на върха, за да сверят данните на своя анероид с барометъра на метерео-логичната станция.
Между нас имаше и неколцина завършили в чужбина медицинските науки. Снабдени с портативен барометър анероид, джобен формат, те проверяваха атмосферното налягане и се опитваха да преизчислят височината на върха. В нашите среди бе известно изказването на УЧИТЕЛЯ за пременяващата се височина на върха, която често пъти достига невероятни размери -7000, 9000 и повече метри и затова направо поставиха въпроса, коя е базата за подобно изказване. УЧИТЕЛЯ им отговори: „Височините се измерват по барометричен път, по триангулачните методи на земемерите, но и по състоянието на електромагнитните вълни, носители на мисли, идеи, принципи и най-вече, от присъствието на същества от висшите ангелски йерархии. А последните обитават в сфери, разположени на дадени височини. Това присъствие определя втората, също така реална височина на върха." Доволни от полученото обяснение, студентите влязоха при наблюдателя на върха, за да сверят данните на своя анероид с барометъра на метерео-логичната станция. УЧИТЕЛЯТ, след този разговор, предпочете една тераска по-надолу, около 50-60 метра и оглеждаше далечните била на големия язовир „Искър", там където се намираха изворите около Канарското езеро, в подножието на върха „Канарата". Повод за подетия разговор бе неговият необикновен въпрос: „Кому е каменната пирамида и забития железен кръст там долу, под очерталата се пътека от върхът Мусела към хижа Грънчар? " Бях запознат с тази зимна трагедия и отговорих: „Злополучно нещастие. Лавина затрупа известен скиор и турист - алпинист през тази зима! " „Да, каза УЧИТЕЛЯТ - „бялата смърт" е една много тежка и мъчителна смърт!
към текста >>

16. ІІ.33. ЛУНАТА

Галилей Величков

Но те не са във физически тела, подобно на нашите, а са облечени в една по-фина материя - най-добрата етерна материя.
Но на Луната подобен разговор не може да се води. Няма кой да раздвижи гласните струни, а това върши само въздухът. С една реч, там нито може да се говори, нито има кой да ни чуе. Обаче разумната природа и тук е разрешила въпроса с общуването между съществата. Обитателите на Луната са напреднали души - помощници на човечеството и тяхната мисия за нас е много важна. Но те не са във физически тела, подобно на нашите, а са облечени в една по-фина материя - най-добрата етерна материя. Безспорно техните тела имат великолепно развити органи за общуване и те общуват не само помежду си, но и с нас, и с всички същества по вселената. Вие виждали ли сте заминалите? Виждали ли сте обитателите на космическото пространство? Заминалите съществуват, съществуват и обитателите на Луната, но вие нито ги виждате, нито ги чувате. Аз виждам заминалите, виждам съществата на Луната, разговарям с тях, така както беседвам с вас.
към текста >>

17. ІІІ.65. ТРИТЕ ТРЪНА В ПЛЪТТА МИ

Нямаше ги днешните модерни средства, наречени спазмолитици, които да отпуснат гладката мускулатура на уретерите и на бъбреците, за да премине камъка надолу с урината.
Е, какво ще кажете? Имах и втори "трън" в плътта. Вероятно имах много грехове от миналото и сега трябваше да се разплащам чрез страдания. Имах камъни в бъбреците и два пъти годишно получавах бъбречни кризи. Навремето това се лекуваше с пиене на топла минерална вода, със слагане на топли грейки на кръста и пиене на аналгин срещу болките. Нямаше ги днешните модерни средства, наречени спазмолитици, които да отпуснат гладката мускулатура на уретерите и на бъбреците, за да премине камъка надолу с урината. Сега го има, но по-рано ги нямаше. Тогава бях получил поредната мъчителна криза. Но този път бъбречната колика беше по-голяма. От болки се изтощих. Изпращам рождената ми сестра Веска при Учителя за помощ.
към текста >>

Това бе един начин, където Учителят се стараеше да работи чрез етерния двойник на онзи, който имаше нужда.
Разгледах го, беше остър, голям и беше истинско чудо, че е могъл да мине през пикочопровода без операция. Беше истинско чудо, че оживях. Имах възможност да наблюдавам как Учителят приложи този метод на няколко пъти. Аз присъствах когато Го приложи и на една сестра, като седеше на стол пред кревата й като непрекъснато разтриваше крака си. Аз стоях до Него и най-внимателно наблюдавах. Това бе един начин, където Учителят се стараеше да работи чрез етерния двойник на онзи, който имаше нужда. Как ставаше това, само Учителят можеше да отговори. Нашите очи бяха затворени за този свят на страданието. Сестрата оживя. Накрая се появи и третият "трън" в плътта ми. Обади се и хипотрофия в простатата в старите ми години.
към текста >>

18. ІІІ.68. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЛЕЧИТЕЛ

Летопис Вергилий Кръстев

Така Той, масажирайки своят крак, чрез своят етерен двойник оправя и слага в ред и порядък етерния двойник на сестрата.
Повръща няколко дни, вие се от болки и вече е от зле, по-зле. Съобщават на Учителя и Той отива при нея и сяда на стола до кревата й. Тя лежи на леглото и Учителят разговаря с нея за разни обикновени неща. Едновременно Той с дясната си ръка непрекъснато си разтрива прасеца на крака, т.е. на дясната подбедрица през панталона. Така Той, масажирайки своят крак, чрез своят етерен двойник оправя и слага в ред и порядък етерния двойник на сестрата. Жлъчната криза преминава, жлъчният камък се пропуска в червата и сестрата спира да повръща и болките намаляват. Този метод Той го прилага и на други, включително и на мен при моята бъбречна криза, която описах подробно. Друга сестра е болна и съобщават на Учителя. Той дава съвет: „Кажете й да се храни с месо." Отиват и предават думите на Учителя. Тя не може да повярва.
към текста >>

19. 5.27. Лечение за Славата Божия

ДРАГА МИХАЙЛОВА

На другия ден идва ветеринарният фелдшер и крещи: „Ти лекар ли ще се пишеш?
Скоро викайте учителката." Видях кончето и реших да направя опита. Вързахме квас на крака му, на глезена. На другия ден бе пробило. Сложих му благ мехлем. Кончето оздравя. На другия ден идва ветеринарният фелдшер и крещи: „Ти лекар ли ще се пишеш? Ще ми взимаш хляба. Ще те дам под съд." Защо, бре, че аз добро съм направила. Не е грехота това. Пари не съм взела." Всички селяни ме защитиха. Доброто е винаги добро.
към текста >>

20. 5.50. ПО НЯКОЛКО ДУМИ

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Следвал е в Италия за ветеринарен лекар.
Каза: „Моите песни, така както ги давам - така ще ги изпълнявате. Никаква промяна." Не след дълго време той се разболя и боледува дълго време, прикован на легло. Д-р Жеков беше много добър брат, разговорлив, много гостоприемен. Имаше много спомени с Учителя, които ни разказваше. Не се записаха тези неща. Следвал е в Италия за ветеринарен лекар. Като се връща тука, едно младо момиче на име Йорданка му прислужва у дома като слугиня. След време Учителят му казва: „Ще се ожените. Няма прислужница, няма слугиня, да знаеш, че тя ти е жена, но няма да я имаш като жена". И двамата бяха много гостоприемни, подкрепяха мнозина. Йорданка работеше при Учителя - готвеше, переше, грижеше се за Учителя в село Мърчаево.
към текста >>

21. 6.15. Космичната вълна на любовта

През този период на това важно посвещение, което минаваше цялото братство, Учителят чрез своите беседи изпрати своите мощни мисли в етера, за да разчисти пространството от всички религиозни заблуди, форми и ритуали, които старо-езичният свят създаде чрез различните черкви в човечеството.
Докато съзнанието на Магдалена излизаше от областта на историческия Христос, на едно религиозно съзнание, тясно, ограничено и фанатично -то съзнанието на Георги Марков навлизаше в една нова област, където личността изчезваше, душата излизаше от феномените на физическия свят, които изразяваха само формите на живота и оттам отиваше към света на законите, които изграждат формите, и най-сетне се въздига в света на принципите, които разкриват дълбокия смисъл на живота. Така че както Учителят многократно го подчертаваше в частни разговори, или в беседите Си, кармичният свят на тяхното и фанатичното религиозно съзнание ще представлява условие за проява, или по-конкретно казано - тор за семената на идеите, произтичащи от света на подсъзнанието. Светът на съзнанието търсеше Божественото извън себе си като нещо обективно, историческо, докато подсъзнанието търси тази космична опорна точка, вътре в себе си, то се отъждествява със самото Божество. Това са новите елементи, които ще легнат в културата на шестата раса, в културата на синовете Божии. С тези велики идеи си замина за отвъдния свят Георги Марков, който беше и един добър проводник за идеите на Учителя. През този период на това важно посвещение, което минаваше цялото братство, Учителят чрез своите беседи изпрати своите мощни мисли в етера, за да разчисти пространството от всички религиозни заблуди, форми и ритуали, които старо-езичният свят създаде чрез различните черкви в човечеството. Учителят смело рушеше всички религиозни догми и целия йерархически порядък, създаден от религиозното съзнание. Този свят трябваше да рухне, за да избликнат струите на мистичното подсъзнание, което внасяше онази чистота, онова непосредствено влизане на човешката душа в космичния свят без всякакви посредници, изразени в черкви, личности, секти и всевъзможни религии. През тази вълна на любовта Учителят даде едно ново понятие на идеята за мистиката - според Него мистиката, това е онзи непреривен копнеж на човешката душа към чистота. Чрез тази формула Учителят събори всичките теологични, лъжливи схващания, създадени през вековете от разните църкви, тури край на всички безконечни религиозни спорове. Той издигна онзи жив храм на чистота, в който се служи на живия Бог, проявен като множество в творението и като абсолютно единство в своята същност.
към текста >>

22. 6.16. Звездният свят

Започнах да виждам като откровение земния път около Слънцето и слънчевата спирала, като пътуващи светове в етера, които непрекъснато минават през космичните пристанища, по които остават хората или животните по тях и вземаха при себе си и съществата, които казваме, че се раждат.
Той гледаше на планетите като на някакви големи същества, които със своите електромагнитни влияния - варианти на могъща слънчева енергия, взимаха участие в живота на всички творения. Също така зодиакалните знаци маркираха епохите, културите и расите в духовно - политическата история на човечеството. Георги Марков притежаваше широко, необятно въображение и будна интуиция. Заедно с него започнахме да разработваме материалите, които ни даваше Учителят. За мен специално, връзката, която направих между астрономията, или анатомията на звездния свят, астрологията, или физиологията на звездите с астросоциологичното схващане ми разкриха дълбоките творчески процеси в Битието. Започнах да виждам като откровение земния път около Слънцето и слънчевата спирала, като пътуващи светове в етера, които непрекъснато минават през космичните пристанища, по които остават хората или животните по тях и вземаха при себе си и съществата, които казваме, че се раждат. За мен звездното Небе се одухотвори, аз не виждах в разнобагрените слънца на Небето някакви тайнствено движещи се горящи точки, напротив, в техните срещи съзерцавах творческите процеси в Битието. Също така научих, че колкото са по-редки срещите между планетите, толкова по-големи са техните отражения в духовния, политическия и стопански живот на хората. Космичните и планетните цикли за мен бяха ключове, чрез които тълкувах развитието на историята. Тези мигове на съзерцание и откровение, непосредствено изживяни под красивите нощи на звездния свят, ми внесоха такъв голям импулс, такова голямо творческо вдъхновение за истинска идейна работа. Може би това беше най-голямата ми придобивка от дружбата ми с големия приятел Георги Марков.
към текста >>

23. 6.19. Край на първото действие

Тук не давам датите на събитията, по простата причина да не огранича дълбокото духовно съдържание на тези моменти, които се хроникират в етера.
За тази цел брат Борис Николов, по нареждане на Учителя, ми отряза косите и в пликчета бяха раздадени на всички мои съученици от специалния клас. Космите на главата ми възлизаха на около 360 000. През тази седмица аз се облякох в един модерен костюм, с хубави нови обуща, подстригах ниско косите, обръснах мустаците, поставих си на главата червена студентска шапка и когато отидох в следващото събрание на беседа, почти никой не можа да ме познае. Не само това, но Учителят ми даде една задача: да мълча 15 дни, без да проговоря на никому дума. Всичките тези положения като че ли снеха завесата на първото действие. Тук не давам датите на събитията, по простата причина да не огранича дълбокото духовно съдържание на тези моменти, които се хроникират в етера. И за в бъдеще ще дадат своите отражения в епохата на новата култура, която Учителят чертаеше в своя малък общочовешки миниатюр, около себе си, или опитното поле, върху което изграждаше Своя нов мироглед на човечеството. Борис Николов беше дошъл на ул. „Опълченска" 66. Аз бях също там в сутерена. Учителят слезна внезапно по стълбите и ме накара да седна на стола.
към текста >>

На този връх Учителят често извеждаше братството, където извършваше много магически операции чрез различни фигури при най-различните вериги души, с формули, молитви и песни се чертаеха в етера страниците на новата човешка история.
Само че тази тъмна ложа, в която има много интелигентни същества, то там е задачата в тази епоха, те да станат слуги на Доброто. И когато ние говорим за тях, ние не се насочваме да ги унищожим, ние напротив, искаме да дойдат до туй положение, когато и те ще помагат за Делото на Учителя. Понеже се намираме вече пред прага на второто действие, ще направя един духовно - психологически анализ на един епизод, който се случи между мен и Михаил Иванов. През 1925 г. бяхме отишли на екскурзия, цялото братство, на връх Мусала. На този връх Учителят често извеждаше братството, където извършваше много магически операции чрез различни фигури при най-различните вериги души, с формули, молитви и песни се чертаеха в етера страниците на новата човешка история. Когато Той извършваше всичките тези неща, беше мълчалив, недостъпен и мъчно разбираем. В тези моменти Той беше величествен, чувстваше се Неговата магическа мощ, неговата велика окултна ерудиция. Ще предам накратко този епизод, защото след Него Учителят лично на мен, а също и в 2-3 беседи изясни вътрешния му смисъл. Неудобно ми е да казвам повода на накипялото ми негодувание към Михаил Иванов, но фактът, че ние влязохме във физическо стълкновение с него, говори много; физически бях по-силен от него, но се препънах и той падна върху мен, като ми нанесе един удар в главата, точно върху центъра на вярата. Понеже в лявата си ръка случайно държеше един нож - моето будно внимание ме насочи да го обезоръжа.
към текста >>

24. 6.24. Пред прага на мъдростта

В сърцето ми и в душата ми, вместо онази дълбочина, която усещах от съзерцанието на звездното небе, беше заменена с един крайно чувствителен сърдечен сеизмограф, чрез който долавях по етера и най-малките скърби, или радости на окръжаващата среда.
Докато при първото действие и при групата, която Учителят ръководеше в тази специална духовна атмосфера, се развиха в мен два важни центъра - този, на слънчевия възел, който изостри у мен усета за всички астрални течения и влияния, да мога да различавам приятелските от неприятелските влияния; също така и флуидните излъчвания, да мога да различавам от различните места, където живеят самите хора. Другият център, който се намира при човешкия далак, ми даваше възможност при нощните ми излъчвания да запазвам известен контрол и ясно да се хроникират в моята прясна памет. Напротив, при второто действие, при образуване на новата група, този субективен свят остава да функционира дълбоко вътре в мен; на неговата интимност аз не давах никакъв външен израз, както преди. Меката духовна светлина, която озаряваше лицето ми и даваше на очите един благ израз, беше заменена със строгия поглед на новото състояние. Това състояние даде на лицето ми един конкретен израз - на сериозност, чрез двете дълбоко врязани бръчки между веждите ми, същевременно и огънят на Кундалини повиши до голяма степен активността на моите интелектуални центрове. В сърцето ми и в душата ми, вместо онази дълбочина, която усещах от съзерцанието на звездното небе, беше заменена с един крайно чувствителен сърдечен сеизмограф, чрез който долавях по етера и най-малките скърби, или радости на окръжаващата среда. Докато с центъра на гърлото ми долавях всевъзможни нашепвания от центровете на моя висш ментал. Всички тези нови сили, непознати за мен, идваха и се събуждаха, непосредствено от прякото въздействие на Учителя, който направляваше с голямо внимание второто действие, което се развиваше в школата.
към текста >>

25. 6.26. Погледът на мъдреца

Това значи, че всяко същество, което праща в етера своите мисли и чувства, носят печата на неговите електромагнитни спецификации.
За Великите Мистерии, които така ревниво пази Космичната Мъдрост, ни говори и съвременната дактилоскопия. Според нея за формиране на долните части на пръстите, по-право формите, които се образуват, съществуват 120 фактори за тяхното формиране. Тези фактори, по пътя на комбинациите, вариациите и пермутациите образуват най-всевъзможни форми. За да се срещнат еднакви фигури на формите на две едни и същи лица, са необходими 17 милиарда случаи. Тези обстоятелства говорят, че в човека, в неговото естество има специални ключове на неговите електромагнитни течения, които са свързани не само с неговото физическо тяло, но и с неговите физиологически, биологически и психически функции. Това значи, че всяко същество, което праща в етера своите мисли и чувства, носят печата на неговите електромагнитни спецификации. Също и в Макрокосмоса, Космичните и Слънчевите лъчи, които изпращат слънцата от Космичното пространство, имат своята спецификация, ключ на техните електромагнитни излъчвания. Какво значи това? Че в Природата има една велика отговорност за всяка енергия - свой ключ на трептения и всички същества - малки и големи, на каквато и степен на развитие да се намират, вибрациите, които излъчват от себе си и ги изпращат в пространството, винаги ги следват и съставляват от тях неразделна част. Космичната Мъдрост отваря не само висшия ум на човека, но спомага да се развие неговата интуиция. Така той започва да разбира езика, символите и образите, чрез които живата разумна природа говори и изгражда живота.
към текста >>

26. 6.32. Синът на Учителя

От центърът на моя хилядолистник, отново постепенно наместих моят етерен двойник в моето физическо тяло.
Отдалечавайки се още по-нататък, земята изчезна от моя поглед и навлязох в едни вълшебни приказни светове, където се кръстосваше светлината на много разнобагрени слънца. Такъв велик полет имаше духът ми, такава неизказана красота ме заобикаляше, че и четката на най-гениалния художник не можеше да изрази една милионна част от нея. Това състояние не продължи дълго време. Аз отново трябваше да се върна, откъдето бях излязъл. Приближавайки се към моето тяло, се извърши обратния процес. От центърът на моя хилядолистник, отново постепенно наместих моят етерен двойник в моето физическо тяло. Всичките представи, които имах за моята личност, отново се възстановиха. Като калейдоскоп се занизаха представите и преживяванията на моята малка ограничена личност. Това преживяване може да се сравни, както когато съдът произнася смъртната присъда на даден човек. Такава пустота, такъв вътрешен студ, такава немощ почувствах в този момент, след като се върнах в тялото си. Тази моя опитност ми хвърли такава обилна светлина, че да бяха се събрали всички професори, заедно със своите теории и всички философи, нито за секунда не биха ме разколебали в това, което почувствах и видях.
към текста >>

27. 6.34. Астрокосмична синтеза

Неговото мощно Слово чрез беседите се разнасяше по етера, обхващаше аурата на земята и действаше мощно върху умовете, сърцата и волята на всички хора по земята.
Свободата е право на човека. Без свобода култура не може да съществува. Творческата идейна сила, която Учителят разпалваше в тази малка опитна лаборатория, постепенно се разливаше в обществото чрез неговото Слово, и от обществото в народа, и в цялото човечество. Учителят постепенно слизаше със Своята пълнота върху земята. Неговият блестящ равностранен триъгълник упражняваше своето велико въздействие върху равностранните триъгълници - малкия и големия. Неговото мощно Слово чрез беседите се разнасяше по етера, обхващаше аурата на земята и действаше мощно върху умовете, сърцата и волята на всички хора по земята. Но този начин, в този малък миниатюр Неговото общество, което съдържаше всички обществени, духовни и културни сили на човечеството, изразени в тези живи екрани, върху които той действаше магически, даваше новия потенциал на новата епоха, потенциал, който ще бъде разработен от гениалните, талантливите и обикновените хора на земята. Тази нова култура ще бъде културата на синовете Божии, които ще тръгнат по тесните пътеки на ученичеството. Така действаха скромно и тихо великите посветени, когато слизаха на земята, да дадат едно ново откровение и тласнат живота към по-големи духовни висоти, към по-голям творчески процес. Интересно, Кузман Кузманов, колкото повече идваше до едно вътрешно прозрение, толкова повече неговото физическо тяло се одухотворяваше. В интимните си разговори с него той често споделяше с мен следната мисъл: „Аз искам да се разбия в пространството на моите първоначални атоми и клетки и всяка клетка да стане едно Слънце".
към текста >>

28. 6.57. ВЪЛШЕБНИЯТ КЛЮЧ

Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен двойник бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше.
Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на търпението. Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове. За мен цялото това сечение на живота - вертикално и хоризонтално - беше една прочетена книга. Земята ставаше за мен прозрачна, оставаха за мен само няколко важни проблеми, които ми дадоха тласък да се приближа до това Космично Същество, за да намеря тяхното разрешение и в момента, когато трябваше да получа отговор на тези мои върховни въпроси, това Космическо Същество в плът трябваше да си замине от тоя свят. Нима в такъв сюблимен момент тази малка отсечка (физическо тяло) от Неговата огромна духовна величина, представляваше врата, за да влизам в досег с Неговите по-висши тела. Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен двойник бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше. След тези няколко бележки ще разкажа за това важно събитие, както по-горе посочих, което беше финалът на Мърчаевската епопея. Една октомврийска вечер, като се завърнах от София, както винаги отидох да се видя с Учителя. Една сестра - Йорданка Жекова, стоеше пред вратата на Учительовата стая и ме помоли да не влизам, защото Учителят бил в някакво особено състояние. В такива моменти аз изпитвах особен копнеж да виждам Величието на Учителя. Отворих вратата и влязох при Учителя.
към текста >>

Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен двойник бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше.
Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на търпението. Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове. За мен цялото това сечение на живота - вертикално и хоризонтално - беше една прочетена книга. Земята ставаше за мен прозрачна, оставаха за мен само няколко важни проблеми, които ми дадоха тласък да се приближа до това Космично Същество, за да намеря тяхното разрешение и в момента, когато трябваше да получа отговор на тези мои върховни въпроси, това Космическо Същество в плът трябваше да си замине от тоя свят. Нима в такъв сюблимен момент тази малка отсечка (физическо тяло) от Неговата огромна духовна величина, представляваше врата, за да влизам в досег с Неговите по-висши тела. Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен двойник бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше.
към текста >>

29. 6.59. ТРУДНИ МОМЕНТИ

Човек трябва да има вдъхновеното перо на истинския художник - поет, или четката на гениалния живописец, за да може да разкаже с думи и багри това, което стана някога тук и да се разнесе по етера, за да обхване в своята красота цялата земя.
Помолих Учителя да излезем на поляната да поговорим. Точно на това място исках да водя този разговор, защото тук бяха написани страниците от най-хубавите моменти, преживени в моя живот. На тази прекрасна поляна, от която се откриваше прекрасен изглед към мощно издигащата се Витоша на юг. Поляната беше обкръжена от нежни млади борчета, които бяха немите свидетели на онзи красив живот, който дойде чрез вълната на Любовта. Тези борчета растяха заедно с нас, с обществото и се издигнаха високо. Човек трябва да има вдъхновеното перо на истинския художник - поет, или четката на гениалния живописец, за да може да разкаже с думи и багри това, което стана някога тук и да се разнесе по етера, за да обхване в своята красота цялата земя. Тази красива поляна беше като някакъв вълшебен, приказен оазис, при който оазис са идвали да пият от великия извор на живота - Учителят, жадните за Великото Божествено Слово - душите от цялата наша планета. Тук идваше смирено да слуша словото на Учителя, изгорен от знойното слънце на Индия, от запад идваше високомерният учен - да провери своите теории. Будни души от цяла Европа - от Франция, от Италия, от Чехословакия, от Югославия и от много други страни, също от Близкия Изток - египтяни, турци, евреи и др. Разнасяше се по етера вестта, че е пристигнал Пратеник от Небето, вест, която се долавяше от най-будните души на човечеството. При тази красива обстановка, всяка душа, която пристъпваше, чувстваше в душата си Словото на Учителя, неизказан мир и огнен подтик за подвизи, за творчество, да бъде Апостол на великите идеи, които ще разтопят омразата, която се шири между човеците и народите, ще даде утеха на страдущата душа, вдъхновение на поета да напише най-хубавите свои песни и сонети, на художника - подтик да нарисува със своята четка красивите картини на природата, на скулптура - с длетото си да оживи мъртвия камък в образи и идеи, на музиканта - да схване и възпроизведе чудните мелодии, които непрестанно звучат в пространството.
към текста >>

Разнасяше се по етера вестта, че е пристигнал Пратеник от Небето, вест, която се долавяше от най-будните души на човечеството.
Тези борчета растяха заедно с нас, с обществото и се издигнаха високо. Човек трябва да има вдъхновеното перо на истинския художник - поет, или четката на гениалния живописец, за да може да разкаже с думи и багри това, което стана някога тук и да се разнесе по етера, за да обхване в своята красота цялата земя. Тази красива поляна беше като някакъв вълшебен, приказен оазис, при който оазис са идвали да пият от великия извор на живота - Учителят, жадните за Великото Божествено Слово - душите от цялата наша планета. Тук идваше смирено да слуша словото на Учителя, изгорен от знойното слънце на Индия, от запад идваше високомерният учен - да провери своите теории. Будни души от цяла Европа - от Франция, от Италия, от Чехословакия, от Югославия и от много други страни, също от Близкия Изток - египтяни, турци, евреи и др. Разнасяше се по етера вестта, че е пристигнал Пратеник от Небето, вест, която се долавяше от най-будните души на човечеството. При тази красива обстановка, всяка душа, която пристъпваше, чувстваше в душата си Словото на Учителя, неизказан мир и огнен подтик за подвизи, за творчество, да бъде Апостол на великите идеи, които ще разтопят омразата, която се шири между човеците и народите, ще даде утеха на страдущата душа, вдъхновение на поета да напише най-хубавите свои песни и сонети, на художника - подтик да нарисува със своята четка красивите картини на природата, на скулптура - с длетото си да оживи мъртвия камък в образи и идеи, на музиканта - да схване и възпроизведе чудните мелодии, които непрестанно звучат в пространството. Тук идваха да черпят вдъхновение от Словото на Учителя не само будните души, но и болните, страдущите, немощните - да почерпят жизнен ток от магнетичните струи, които излъчваше Учителят. В присъствието на Учителя болните моментално оздравяваха, простите ставаха учени, глупавите поумня-ваха, защото Светлината на Учителя озаряваше техните умове и те започваха да разбират причините защо са били болни, прости и глупави. При тази красива обстановка и безкрайната верига от спомени, които звучаха в душата ми като някаква вълшебна легенда, аз седнах до Учителя на скамейката, която беше поставена в средата на полянката, където някога стоеше самотната бяла палатка. Аз знаех, че този разговор, който водех с Учителя ще бъде един от последните на физическия свят.
към текста >>

30. 6.76. НЕДОРАЗУМЕНИЯ

Познах ги двамата, единият - мой приятел, бе комунист, а също и другият бе бетер комунист.
" Още по-куриозен случай на Изгрева. Аз стоя горе на поляната и съм в палатката с едно кученце. А на Жечо Панайотов майка му беше стара и дошла там нещо да си прави. Но два дни преди туй Учителят ми беше дал достатъчно храна за преживяване, защото аз нямах пари и рядко слизах в града. По едно време виждам, по селския път вървят двама души. Познах ги двамата, единият - мой приятел, бе комунист, а също и другият бе бетер комунист. И двамата осъдени на смърт. Срещат ме и плачат: „Гладни сме! " „Ето ви половината на вас от храната и половината на мен". "Къде живееш? " - ме питат те.
към текста >>

31. 7.26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО

Много музиканти не знаят, че тонът, който извлича един музикант чрез цигулката си, не зависи от неговата цигулка, нито от струните, нито от лъка, а от неговия етерен двойник.
Според Галилей Величков - цигуларят на Младежкия окултен клас, Йоанна Стратева е най-голямото музикално дарование като изпълнител на цигулка на песните на Учителя, като се почне от времето на Школата на Учителя, та до днешни дни. Нейният музикален тон, който изтегля и излъчва с лъка си от цигулката е необикновен. За някои той е малко сантиментален. Но за мен не е така. Особено, когато е отпочинала, когато влезне в Духа на песните на Учителя тя дава изключително изпълнение и чрез нейният музикален тон слушателят може да усети как музиката на Учителя слиза от Висините. Много музиканти не знаят, че тонът, който извлича един музикант чрез цигулката си, не зависи от неговата цигулка, нито от струните, нито от лъка, а от неговия етерен двойник. Това е знание от Учителя. Колкото е по-оброботен етерния двойник, толкова по-дълга еволюция е изграждала този етерен двойник у човека. Така че музикалния тон от цигулката на Йоанна има своя предистория. Тя ми помогна със средства при отпечатването на I. том на „Изгревът", които аз й върнах след шест месеца, както и полагаемата се лихва от банката.
към текста >>

Колкото е по-оброботен етерния двойник, толкова по-дълга еволюция е изграждала този етерен двойник у човека.
За някои той е малко сантиментален. Но за мен не е така. Особено, когато е отпочинала, когато влезне в Духа на песните на Учителя тя дава изключително изпълнение и чрез нейният музикален тон слушателят може да усети как музиката на Учителя слиза от Висините. Много музиканти не знаят, че тонът, който извлича един музикант чрез цигулката си, не зависи от неговата цигулка, нито от струните, нито от лъка, а от неговия етерен двойник. Това е знание от Учителя. Колкото е по-оброботен етерния двойник, толкова по-дълга еволюция е изграждала този етерен двойник у човека. Така че музикалния тон от цигулката на Йоанна има своя предистория. Тя ми помогна със средства при отпечатването на I. том на „Изгревът", които аз й върнах след шест месеца, както и полагаемата се лихва от банката. Тя ми помогна при разпространението на I.,- II. и III. том.
към текста >>

32. 7.27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР

Старите дрехи държат понякога с невидимите си нишки етерния двойник на човека.
В Словото на Учителя това е строго забранено. Дори той казва: „Ако искате да разрушите едно Духовно общество, внесете в него чужди пари." Точно това сега става. А окултният закон от Словото на Учителя ще го проверят всички, как действува много скоро и още по-строго! 12. Които донесоха от чужбина и от Европа износените дрехи на европейците и ги раздават там, където се събират съмишленици на Учителя. Учителят в Словото Си нееднократно е подчертавал, че на ученика не му е позволено да износва старите си дрехи и обуща, защото чрез тях се свърна с предишните етапи, през които е минал и чрез тях се връща назад. Старите дрехи държат понякога с невидимите си нишки етерния двойник на човека. Защо да се свързват с европейката карма чрез старите им дрехи. Малко ли си е нашата карма? Защо ви са износени дрехи от чужди хора? 13. Които при пътуването си в чужбина и изнасяне концерти по музика на Учителя получават хонорари за това, макар че някои от тях са внесени в Братската каса, когато Учителят казва: „Не разрешавам с моята музика да печелите и търгувате". И с това стават зависими от чужденци и да се отплатят след това застъпват техни позиции. 14.
към текста >>

33. 26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО

Много музиканти не знаят, че тонът, който извлича един музикант чрез цигулката си, не зависи от неговата цигулка, нито от струните, нито от лъка, а от неговия етерен двойник.
Според Галилей Величков - цигуларят на Младежкия окултен клас, Йоанна Стратева е най-голямото музикално дарование като изпълнител на цигулка на песните на Учителя, като се почне от времето на Школата на Учителя, та до днешни дни. Нейният музикален тон, който изтегля и излъчва с лъка си от цигулката е необикновен. За някои той е малко сантиментален. Но за мен не е така. Особено, когато е отпочинала, когато влезне в Духа на песните на Учителя тя дава изключително изпълнение и чрез нейният музикален тон слушателят може да усети как музиката на Учителя слиза от Висините. Много музиканти не знаят, че тонът, който извлича един музикант чрез цигулката си, не зависи от неговата цигулка, нито от струните, нито от лъка, а от неговия етерен двойник. Това е знание от Учителя. Колкото е по-оброботен етерния двойник, толкова по-дълга еволюция е изграждала този етерен двойник у човека. Така че музикалния тон от цигулката на Йоанна има своя предистория. Тя ми помогна със средства при отпечатването на I том на „Изгревът", които аз й върнах след шест месеца, както и полагаемата се лихва от банката. Тя ми помогна при разпространението на I, II и III том.
към текста >>

Колкото е по-оброботен етерния двойник, толкова по-дълга еволюция е изграждала този етерен двойник у човека.
За някои той е малко сантиментален. Но за мен не е така. Особено, когато е отпочинала, когато влезне в Духа на песните на Учителя тя дава изключително изпълнение и чрез нейният музикален тон слушателят може да усети как музиката на Учителя слиза от Висините. Много музиканти не знаят, че тонът, който извлича един музикант чрез цигулката си, не зависи от неговата цигулка, нито от струните, нито от лъка, а от неговия етерен двойник. Това е знание от Учителя. Колкото е по-оброботен етерния двойник, толкова по-дълга еволюция е изграждала този етерен двойник у човека. Така че музикалния тон от цигулката на Йоанна има своя предистория. Тя ми помогна със средства при отпечатването на I том на „Изгревът", които аз й върнах след шест месеца, както и полагаемата се лихва от банката. Тя ми помогна при разпространението на I, II и III том. Според нея тя се е подписала под това „Отворено писмо" само поради едно изречение, за което говорихме вече, че се намира в „Изгревът", том I, стр, 620 отгоре от 13 ÷ 20 ред. А обяснението е дадено в Космогонията на Учителя от стр.
към текста >>

34. 27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР

Старите дрехи държат понякога с невидимите си нишки етерния двойник на човека.
В Словото на Учителя това е строго забранено. Дори той казва: „Ако искате да разрушите едно Духовно общество, внесете в него чужди пари." Точно това сега става. А окултният закон от Словото на Учителя ще го проверят всички, как действува много скоро и още по-строго! 12. Които донесоха от чужбина и от Европа износените дрехи на европейците и ги раздават там, където се събират съмишленици на Учителя. Учителят е Словото Си нееднократно е подчертавал, че на ученика не му е позволено да износва старите си дрехи и обуща, защото чрез тях се свързва с предишните етапи, през които е минал и чрез тях се връща назад. Старите дрехи държат понякога с невидимите си нишки етерния двойник на човека. Защо да се свързват с европейката карма чрез старите им дрехи. Малко ли си е нашата карма? Защо ви са износени дрехи от чужди хора? 13. Които при пътуването си в чужбина и изнасяне концерти по музика на Учителя получават хонорари за това, макар че някои от тях са внесени в Братската каса, когато Учителят казва: „Не разрешавам с моята музика да печелите и търгувате". И с това стават зависими от чужденци и да се отплатят след това застъпват техни позиции. 14.
към текста >>

35. 10. БОЛНИЯТ ЗЪБ

Влизам при Учителя, а при него беше на посещение един от нашите възрастни приятели - доктор Жеков, който беше ветеринарен лекар.
Сега е лесно, лекуват те, правят ти пломба на зъбите, ако трябва ще ти извадят и зъба, а пък като изминат и годините и дойде старостта и останеш без зъби отиваш и ти правят протези, с които не само можеш да се храниш добре, но и да говориш сносно. А тогава зъболекарите в София бяха малко, не си спомням дали съм срещала такива. Но си спомням този път, че с голяма мъчнотия успях да стана и сутринта отивам при Учителя. А той не беше само за нас съветник, но той за нас беше и лечител и всичко. Ние знаехме от възрастните приятели, че той беше завършил медицина в САЩ. Влизам при Учителя, а при него беше на посещение един от нашите възрастни приятели - доктор Жеков, който беше ветеринарен лекар. Учителят се обръща към мене и от очите му и от жеста му излиза такова състрадание към мен, че то ме охрабри и съвзе. Той се обърна към доктор Жеков и му каза да вземе спирт и след това зехтин и да ми намаже зъба и бузата, но аз се бях насочила към Учителя и не ми беше приятно да ме лекува доктор Жеков понеже знаех, че е конски доктор, т.е. ветеринарен доктор. Застанах пред Учителя: „Учителю, само ти можеш да ме излекуваш". Тогава той се приближи към мене и с една ръка ме опипа по бузата един два пъти, после ме помилва по бузите един два пъти, нещо като днешен масаж и ми каза: „Отивай си".
към текста >>

ветеринарен доктор.
А той не беше само за нас съветник, но той за нас беше и лечител и всичко. Ние знаехме от възрастните приятели, че той беше завършил медицина в САЩ. Влизам при Учителя, а при него беше на посещение един от нашите възрастни приятели - доктор Жеков, който беше ветеринарен лекар. Учителят се обръща към мене и от очите му и от жеста му излиза такова състрадание към мен, че то ме охрабри и съвзе. Той се обърна към доктор Жеков и му каза да вземе спирт и след това зехтин и да ми намаже зъба и бузата, но аз се бях насочила към Учителя и не ми беше приятно да ме лекува доктор Жеков понеже знаех, че е конски доктор, т.е. ветеринарен доктор. Застанах пред Учителя: „Учителю, само ти можеш да ме излекуваш". Тогава той се приближи към мене и с една ръка ме опипа по бузата един два пъти, после ме помилва по бузите един два пъти, нещо като днешен масаж и ми каза: „Отивай си". Аз му целунах ръка и си тръгнах радостна и убедена, че този зъбобол ще бъде изпратен там откъдето е дошъл. Тръгнах си за дома, а аз живеех в града по онова време и всяка сутрин отивах на Изгрева. И Докато слеза в града болката ми премина, а когато се явих пред майка ми тя ме погледна и изрече: „Нали ти казах да отидеш при лекар, за да ти се оправи зъба".
към текста >>

36. 111. СЪН, СЪНИЩА И БУДНО СЪЗНАНИЕ

А да сънува човек това означава, че Невидимия свят му дава възможност да бъде буден към един друг свят, който той не познава и който свят той го опознава със своето етерно тяло като пътува в онзи свят.
Така че аз съм спокойна и съм си осигурила посрещача за Невидимия свят. Като дойде времето ще си тръгна, няма да векувам тук на земята. За характера на сънищата Учителят е споменавал много в беседите си и на тях няма да се спирам. Но за сънищата и някои символични неща мога само да спомена. Има различни сънища, някои са символични, а това е своеобразен език на небето за онзи, който сънува. А да сънува човек това означава, че Невидимия свят му дава възможност да бъде буден към един друг свят, който той не познава и който свят той го опознава със своето етерно тяло като пътува в онзи свят. Учителят беше казал за съня, че това е физико-астрален свят, а за този, който има будно съзнание и преминава от едно състояние на съзнанието в друго. За тях съня не е сън, а един непреривен процес, преминаващ от едно състояние на съзнанието в друго състояние, когато човек остава тялото си на земята по време на сън, а чрез своето етерно тяло той се извлича от физическо тяло и пътува в други сфери. Това е знание, което е за учениците. Ние си спомняме как Учителят някой път по време на нашите разговори и срещи така както бе седнал изведнъж клюмва с глава на гърдите си все едно, че заспива за няколко минути, ние стоим, мълчим, наблюдаваме и не се докосваме до него и знаем, че Учителят е напуснал тялото си, отишъл е на друго място там, където в момента го викат по спешност. След няколко минути той вдига глава, усмихва се и продължава да говори от там, където е прекъснал.
към текста >>

За тях съня не е сън, а един непреривен процес, преминаващ от едно състояние на съзнанието в друго състояние, когато човек остава тялото си на земята по време на сън, а чрез своето етерно тяло той се извлича от физическо тяло и пътува в други сфери.
За характера на сънищата Учителят е споменавал много в беседите си и на тях няма да се спирам. Но за сънищата и някои символични неща мога само да спомена. Има различни сънища, някои са символични, а това е своеобразен език на небето за онзи, който сънува. А да сънува човек това означава, че Невидимия свят му дава възможност да бъде буден към един друг свят, който той не познава и който свят той го опознава със своето етерно тяло като пътува в онзи свят. Учителят беше казал за съня, че това е физико-астрален свят, а за този, който има будно съзнание и преминава от едно състояние на съзнанието в друго. За тях съня не е сън, а един непреривен процес, преминаващ от едно състояние на съзнанието в друго състояние, когато човек остава тялото си на земята по време на сън, а чрез своето етерно тяло той се извлича от физическо тяло и пътува в други сфери. Това е знание, което е за учениците. Ние си спомняме как Учителят някой път по време на нашите разговори и срещи така както бе седнал изведнъж клюмва с глава на гърдите си все едно, че заспива за няколко минути, ние стоим, мълчим, наблюдаваме и не се докосваме до него и знаем, че Учителят е напуснал тялото си, отишъл е на друго място там, където в момента го викат по спешност. След няколко минути той вдига глава, усмихва се и продължава да говори от там, където е прекъснал. Това се виждаше и проверяваше от онзи, който стенографираше този разговор. Учителят беше споменал много неща за сънищата: „Когато човек сънува, че дава гощава някого това е лошо нещо за оногова, който получава.
към текста >>

37. 118. ПЛЕВЕЛИТЕ И АНГЕЛСКАТА ТРЪБА

„От както дойдоха тия дъновисти у село ама не падна нито една капка дъжд, а по-рано какво беше - когато трябваше да вали валеше, когато трябваше да духа духаше, а сега ни дъжд, ни ветер, ни чудо." Като ги изслушал нашия брат Никола разбрал, че от тях нищо няма да научи, после решил да запита някой друг и му казали, че приятелите с Учителя възможно е да са на екскурзия.
Братството се премести там и село Мърчаево стана център на Братството в България. Онези, които трябваше да посетят Учителя на Изгрева сега трябваше да извървят пеша от София до Княжево и от Княжево до Мърчаево, а това са към 30 километра. Тогава се вървеше пеша, а по-заможните наемаха файтон и така стигаха до Учителя. Дошло време един приятел от Русе, казваше се Никола, решил да посети Мърчаево и Учителя. След питане от тук и от там накрая стигнал селото и след това се приближил до едни селяни, за да попита къде се намира къщата на Темелко, а те по това време разговарят и то разпалено. „От както дойдоха тия дъновисти у село ама не падна нито една капка дъжд, а по-рано какво беше - когато трябваше да вали валеше, когато трябваше да духа духаше, а сега ни дъжд, ни ветер, ни чудо." Като ги изслушал нашия брат Никола разбрал, че от тях нищо няма да научи, после решил да запита някой друг и му казали, че приятелите с Учителя възможно е да са на екскурзия. Той започнал да се изкачва по билата, стигнал на високо, но не намерил Братството. Накрая се върнал отново в селото, разпитал от тук и от там и срещнал Учителя пред къщата, където е отседнал. Учителят го запитал: "Братът къде се губи досега, пътя ли не можа да намериш или какво? " Нашият приятел разказал подробно, че след като чул какво говорят селяните в селото така му се дощяло да излезе на високо, за да вземе глътка въздух, защото му било неприятно от това, което говорят срещу Братството. Учителят го изслушал, усмихнал се и казал: „Значи те казват, че ние сме дошли и донесли злото у това село.
към текста >>

38. 127. СЪН, ВИДЕНИЕ И ИСТИНАТА ЗА ЖИВОТА МИ

При съня имаме излизане на двойника, на етерния двойник от човека като пребивава в един физико-астрален полумате-риален и полудуховен свят където акумулира сили, където преработва онова, което не е довършил долу на земята или пък учи горе онова, което трябва да реализира долу на земята след като се върне в тялото си.
За мен тогава това беше само сън и нищо повече, сън, който ми бе даден да запомня и да се запечати в паметта ми. Когато го срещнах по-късно аз разбрах, че този сън бе вече не сън, а наяве и че този човек назоваем Борис бе от същия сън и бе поставен да играе роля в този ми живот. По-късно аз разказах съня си на Учителя, а той загрижено ме поглежда и казва: „Това не е сън, а е видение". Вероятно правите разлика между съня и видението. Тези две неща са различни по характер и по същество. При съня имаме излизане на двойника, на етерния двойник от човека като пребивава в един физико-астрален полумате-риален и полудуховен свят където акумулира сили, където преработва онова, което не е довършил долу на земята или пък учи горе онова, което трябва да реализира долу на земята след като се върне в тялото си. Това не беше сън, значи не беше опитност по време на сън, не беше с етерния ми двойник и това не беше нито продължение на разрешаването на задачата ми, нито пък поставянето на нова задача. Това беше нещо друго, а Учителят го определи, че това беше видение. А какво е видението? Това е образ ка събития в Духовния свят, видяно, разбрано чрез духовното тяло у човека, което е съставено от човешкия дух и човешката душа. Човешката душа дава матрицата, материала на духовното тяло, а пък човешкия дух го съгражда.
към текста >>

Това не беше сън, значи не беше опитност по време на сън, не беше с етерния ми двойник и това не беше нито продължение на разрешаването на задачата ми, нито пък поставянето на нова задача.
Когато го срещнах по-късно аз разбрах, че този сън бе вече не сън, а наяве и че този човек назоваем Борис бе от същия сън и бе поставен да играе роля в този ми живот. По-късно аз разказах съня си на Учителя, а той загрижено ме поглежда и казва: „Това не е сън, а е видение". Вероятно правите разлика между съня и видението. Тези две неща са различни по характер и по същество. При съня имаме излизане на двойника, на етерния двойник от човека като пребивава в един физико-астрален полумате-риален и полудуховен свят където акумулира сили, където преработва онова, което не е довършил долу на земята или пък учи горе онова, което трябва да реализира долу на земята след като се върне в тялото си. Това не беше сън, значи не беше опитност по време на сън, не беше с етерния ми двойник и това не беше нито продължение на разрешаването на задачата ми, нито пък поставянето на нова задача. Това беше нещо друго, а Учителят го определи, че това беше видение. А какво е видението? Това е образ ка събития в Духовния свят, видяно, разбрано чрез духовното тяло у човека, което е съставено от човешкия дух и човешката душа. Човешката душа дава матрицата, материала на духовното тяло, а пък човешкия дух го съгражда. Единият движи, т.е.
към текста >>

39. 144. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА

МАРИЯ ТОДОРОВА

Тези хубавци лежат и се изтягат на хубавото легло с бели чаршафи, където е пролежала много години и където нейният етерен двойник е закрепен в леглото.
Като се компрометират хората ще кажат: „Ето всички са такива". Той ги изобличи обаче те бяха успели да вплетат в мрежите си много от възрастните братя и сестри в Търново. И докато се разсее, и докато се разкъса тази мрежа трябваше да мине много време. Веднъж двамата отиват на гости при една сестра. Тя ги нахранва, подслонява ги и им отстъпва личното си легло, а тя отива да спи на тавана. Тези хубавци лежат и се изтягат на хубавото легло с бели чаршафи, където е пролежала много години и където нейният етерен двойник е закрепен в леглото. А тези двамата се изтягат на леглото и успяват да се втъкаят в нейния двойник и после когато сестрата слиза от тавана тя ги гледа в очите като хипнотизирана с ококорени очи, изведнъж приема, че те са светци небесни слезнали на земята. Отидоха и съобщиха на Учителя, а той каза: „Духовете ги лъжат. Аз виждам в тях черни като катран сенки. Нас не ни е страх от тях. Райна Стефанова е под тяхно влияние и е обсебена от тях.
към текста >>

40. 175. НИКОЛАЙ КАЛЛЕРТС НОВОТО УЧЕНИЕ

Там съществата, които обичат тази школа са в ефирни, етерни тела.
Хималаите са по-нови планини. От Хималаите идват адепти да се учат в Рила. В Рила се намира най-старият институт. Посветените от Хималаите идват да се учат от скритите за човешки очи от големите библиотеки на Рила. На Хималаите също има Школа, но на Рила е най-старата .школа в света. Там съществата, които обичат тази школа са в ефирни, етерни тела. На Рила са складирани знания. Културата на Египет, културата на Индия се е развивала от невидимите библиотеки на Рила. Има на какво да се учите в бъдеще. Какво значение имат тези свещени центрове? Те работят за Новата култура.
към текста >>

41. 187. ДОКТОР ИВАН ЖЕКОВ

187. ДОКТОР ИВАН ЖЕКОВ Той беше ветеринарен лекар, а на времето България беше страна на коне и волове.
187. ДОКТОР ИВАН ЖЕКОВ Той беше ветеринарен лекар, а на времето България беше страна на коне и волове. Конете бяха онази бойна сила, на която се крепеше държавата и полковете за охрана на държавата. А във всеки селски дом имаше коне, с тях оряха, караха каруци, служеха за превозни средства. А пък с воловете теглеха тежки коли, оряха и вършеха други селско-стопански работи. По онова време имаше много добитък по селата. Така доктор Жеков беше в стихията си като ветеринарен лекар.
към текста >>

Така доктор Жеков беше в стихията си като ветеринарен лекар.
187. ДОКТОР ИВАН ЖЕКОВ Той беше ветеринарен лекар, а на времето България беше страна на коне и волове. Конете бяха онази бойна сила, на която се крепеше държавата и полковете за охрана на държавата. А във всеки селски дом имаше коне, с тях оряха, караха каруци, служеха за превозни средства. А пък с воловете теглеха тежки коли, оряха и вършеха други селско-стопански работи. По онова време имаше много добитък по селата. Така доктор Жеков беше в стихията си като ветеринарен лекар. Той познаваше Учителя още по ученическите си години, защото е бил съсед на дедо поп Константин Дъновски. След Балканската война той официално се запознава с Учителя и беше около него до 1944 г. След заминаването на Учителя всички ние бяхме в един сън по отношение на Учителя и смятахме, че това ще трае вечно. Още не можехме да схванем, че времето на Школата е излетяло и че се намираме в друга епоха. Смятахме, че ние ще продължим живота на Школата и ще разпространим Учението на Учителя.
към текста >>

Доктор Жеков беше следвал в Италия за ветеринарен лекар.
Учителят покани всички, но тях не покани. Дойдоха онези, които бяха на Изгрева и заеха всички места в трапезарията. По едно време вратата се отваря и онези двамата влизат ама гузни, засрамени и отиват, че седят на една скамейка и мълчат. По едно време някой запя песента „Братство единство ние искаме". Накрая и двамата запяха и така завърши този вековен спор в Школата, защото братството и единството трябваше да движат Школата на Учителя както от вътре, така и от вън. Доктор Жеков беше следвал в Италия за ветеринарен лекар. Знаеше италиански и беше направил опит да преведе от Словото на Учителя на италиански. Сега ще приложа едно кратко писъмце на Учителя до доктор Жеков. „Любезни Иване, Може да преведете първата беседа от първата серия на италиански, да направите проба. А вашата идея да напечатате някои от беседите в малък джобен формат на български, не забравяйте. Когато дойдите в София ще поговорим по-нашироко върху някои висящи въпроси.
към текста >>

42. 195. КЪДЕ СЕ СЪБИРАХА ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ИЗГРЕВ СЛЪНЦЕ?

Преди две недели среща ме ветеринарният майор Германов,в който ми съобщи, че група войници от фронта са направили оплакване, че жените им отивали сутрин рано в къщата на някой си Дънов, където тоя последният ги преобличал в бели ризи, чел им някакви молитви и стояли дълго в къщата му.
Преди обаче да ме настигнат съдържателят на тамошната бирария Танушев ми каза, че тези хора идвали всяка сутрин при изгрев слънце и се молели, като ми каза, че туй ставало под влиянието на някой си Дънов. Аз разпитах някои от хората, къде и за какво отиват. Те отначало отговаряха, че отивали на разходка. А като им поисках документи за излизане нощно време вън от града, признаха, че отивали да се молят. Това узнах и видях съвсем случайно. Преди две недели среща ме ветеринарният майор Германов,в който ми съобщи, че група войници от фронта са направили оплакване, че жените им отивали сутрин рано в къщата на някой си Дънов, където тоя последният ги преобличал в бели ризи, чел им някакви молитви и стояли дълго в къщата му. Помоли ме да се вземат мерки. Пред вид на това, че са ходили жени на военни лица, съобщих на поручик Имаретски, комендант на участъка, да съобщи на коменданта на града и да вземат мерки, а същевременно съобщих на г. градоначалника." (п.) В. Митович Показанията писал сам Непосредствено до мястото „Баучер" се намира известната частна бирария на Танушев, която носеше славата си цели десетилетия дори до 1960 г. Тук поместваме показанията на Велю Танушев, притежател на всеизвестната бирария - гостилница, пивница, прочула се с вкусни кебапчета, превъзходна студена бира и първокласни певици с оркестър (стр.
към текста >>

43. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

Беше ни казал, че човек може да се излъчи с етерният си двойник и да не се завърне в тялото си.
Защо той си замина? Заради отклонението, което направи спрямо Школата, заради непослушанието си към Учителя, заради незнанието си или заради своят хороскоп? Тогава Учителят отговори на този въпрос: „Той нямаше да си замине, но той се Излъчи и не можа да се върне в тялото си". Оглеждаме се, поглеждаме Учителя и мълчим. Знаехме от него, че човек може да излезне от тялото си с духовното си тяло и да посещава други светове. Беше ни казал, че човек може да се излъчи с етерният си двойник и да не се завърне в тялото си. Ами тук как и с какво бе напуснал физическото си тяло? С духовното си тяло или с етерния си двойник? Ето, това бяха въпросите, които ни вълнуваха. Приятелите му разглеждаха хороскопа, занесоха го пред Учителя и искаха да питат поради кой аспект той си замина? Учителят се разсърди: „Не чухте ли, че веднъж ви казах, че над всеки хороскоп стои Бог и Той разполага с човешките съдби и ръкополага човешките събития".
към текста >>

С духовното си тяло или с етерния си двойник?
Тогава Учителят отговори на този въпрос: „Той нямаше да си замине, но той се Излъчи и не можа да се върне в тялото си". Оглеждаме се, поглеждаме Учителя и мълчим. Знаехме от него, че човек може да излезне от тялото си с духовното си тяло и да посещава други светове. Беше ни казал, че човек може да се излъчи с етерният си двойник и да не се завърне в тялото си. Ами тук как и с какво бе напуснал физическото си тяло? С духовното си тяло или с етерния си двойник? Ето, това бяха въпросите, които ни вълнуваха. Приятелите му разглеждаха хороскопа, занесоха го пред Учителя и искаха да питат поради кой аспект той си замина? Учителят се разсърди: „Не чухте ли, че веднъж ви казах, че над всеки хороскоп стои Бог и Той разполага с човешките съдби и ръкополага човешките събития". Върнаха се и казаха: „Нищо не разбрахме". А аз питам сега вас, които четете това, проумявате ли кой стои над човешкият хороскоп и кой управлява астрологията?
към текста >>

44. 277. АСТРОЛОГИЯ И ХИРОМАНТИЯ

Излишно се пръска енергията когато човек се съмнява, завижда и по този начин се пропуква етерния му двойник и излиза енергия от него навън.
Трябва широки ноздри, за да правиш дълбоки дишания и да възприемаш повече въздух и повече прана и живителна сила от слънцето. Слънцето залязва и после пак изгрява - така е в природата. А при теб като залезе ти си мислиш, че няма вече да изгрее. А ти си мислиш така, защото нямаш светлина и не познаваш законите. Трябва да се пазиш от излишно пръскане на енергията си. Излишно се пръска енергията когато човек се съмнява, завижда и по този начин се пропуква етерния му двойник и излиза енергия от него навън. Има същества, които точно това чакат, за да поемат тази енергия, защото те се хранят с нея. Това са нисшите същества, онези, които подклаждат омразата, озлоблението, завистта у човека. Ти понякога искаш да отворя сърцето си за теб. Но ако направя това то слънцето може ли го побра в себе си? Нали то ще те изгори за миг?
към текста >>

45. 280. ПОСТ

Той бе казал, че там на месечината има живот, но този живот се изразява чрез етерни тела на съществата, които обитават там.
За него ще прочетете на много места в Словото му. Едно от правилата е, че при поста трябва да има ръководител на физическото поле, който да следи за самият пост, за приложението му и да проследява състоянието на онези, които постят. Той трябва да започне при разсип на луната, което е свързано с един отлив в природата, защото луната е голям кондензатор на слънчева енергия, която изпраща на земята. Ако луната я нямаше животът в тази форма на земята не би съществувал. Това бе го заявил многократно Учителя. Той бе казал, че там на месечината има живот, но този живот се изразява чрез етерни тела на съществата, които обитават там. Спомням си един от учениците имаше големи противоречия в личния и семейния си живот и беше решил да се лекува чрез пост, но постът той го беше започнал на нова луна и при това не беше съобщил на Учителя. По онова време на Школата ние имахме строго определени наряди, които бяха давани от Учителя и чрез тях ни се нареждаше кога, в кои дни и в кои месеци да се провежда пост, а това бе свързано с космически течения и планетни влияния и се направляваше от Учителя. А индивидуалните постове в Школата не се допускаха, но ако някой го провеждаше трябваше да иска специално разрешение от Учителя или пък Учителя му отреждаше този пост, за да разреши някой проблем чрез него. И така този брат влезнал в поста и изведнъж състоянието му се влошава и накрая едвам се дотътря до Учителя и с мъка изказва оплакванията. Учителят го изслушал и казал: „Ти направи грешка, че почна пост на нова луна.
към текста >>

Съзнанието на човека се разширява, етерният двойник му се разхлабва и разширява, той не се придържа към физическото тяло и от време на време излиза от него и по този начин етерният двойник заема по-голямо пространство отколкото човешкото тяло.
Учителят му дава напътствие как да излезе от поста и след десетина дни брата полека, полека започна да идва в салона и да слуша беседи на Учителя. Така че прилагането на пост не е безобидна работа, човек трябва да има знания за него, да има ръководител, който да познава окултните закони, които управляват поста. Най-добре е да се провежда пост от няколко човека или група като се държи на строго определени правила, които Учителят ни даваше. През време на поста човек трябва да се занимава с духовна работа, да чете беседи, глави от Библията и ежедневно да произнася молитви. Постът не е само физическо разтоварване на тялото от складирана и непотребна физическа материя, той е и психическо разтоварване и обмен духовен с други светове. Съзнанието на човека се разширява, етерният двойник му се разхлабва и разширява, той не се придържа към физическото тяло и от време на време излиза от него и по този начин етерният двойник заема по-голямо пространство отколкото човешкото тяло. Така човек става изключително чувствителен към външни дразнения и влияния. През това време човек може да се закачи за някои светове, може да вижда и друга проекция на живота, може да му се отворят ушите за друг свят, да му се отворят очите за Невидимия свят, но най-голямата опасност е някои нисши духове да не влезнат в него и да обсебят тялото му, да го окупират и след това да си послужат с него за свои цели. Така човек може да се разтрои психически, може тези нисши същества да го обсебят и да решат да ликвидират тялото му като му внушат да продължи поста и той да влезне в такъв етап, от който да не може да излезе, което много често се случваше. През толкова години наблюдавах всички възможни случаи, така че някои психически се разстройваха и не можеха да се оправят след това, други си заминаваха от този свят през самият пост, трети не спазваха правилото за отпостване и веднага се нахвърляха на храна, увреждаха се и също след това научавахме, че те са си заминали от този свят. Но главната причина бе, че нямаха ръководител на поста и всеки си правеше онова, което му скимнеше и си плащаха жестоко за това.
към текста >>

46. 281. РАЗПЛАЩАНЕ НА РОДОВАТА КАРМА

Учителят си имаше свои съображения, той виждаше причината на болестта горе, там в духовното поле на този приятел, в неговият етерен двойник, виждаше отклонението му и знаеше какво трябва да се направи и как да му се помогне.
281. РАЗПЛАЩАНЕ НА РОДОВАТА КАРМА Когато говорим за лечителните способности, които притежаваше Учителя трябва да споменем, че той прилагаше различни способи съобразно конкретния случай, но винаги се съобразяваше дали търсещият помощ и изцеление има вяра. Основното беше вярата, без нея не може човек да се добере до вътрешната връзка на живота, през която може да слезе тази Божествена енергия, за да възстанови разрушената вътрешна инсталация у човека. Бяхме свидетели на различни случаи, които никога не се повтаряха с предходящите, макар че понякога в основата си имаха един и същ принцип за лечение. Веднъж доведоха един брат при Учителя за съвет и да чуе мнението му за една кожна пъпка излязла на лицето му, която пъпка лекарите бяха решили, че е злокачествена. Учителят препоръча да се налага с топли компреси, защото ако се прави нагрявка във физиотерапията при лекарите, то тя пъпката ще се превърне на рак. Учителят си имаше свои съображения, той виждаше причината на болестта горе, там в духовното поле на този приятел, в неговият етерен двойник, виждаше отклонението му и знаеше какво трябва да се направи и как да му се помогне. Методите понякога бяха малко обикновени, от гледна точка на лекарите бяха безсмислени и ненужни, но те имаха своето преимущество като лек и безвреден метод. Човешкото съзнание трябваше да се закачи и да се хване за нещо обективно, за да може да мобилизира вярата си, а така също и онези заспали сили в организма. Тогава след като чухме съвета на Учителя аз започнах да му правя топли компреси на лицето. Но той веднъж решил, че може сам да се лекува, взел, че си наложил компрес, но той бил толкова горещ и чрез него си изгори кожата, така че тя освен, че почервеня, но се надуха едни големи мехури. Той видя несполуката си и си извини пред мене, че се е престарал.
към текста >>

47. 284. ЛЕЧИТЕЛИ И ЛЕКАРСТВА

Отидох при Учителя, а той ми каза да потърся помощта на доктор Жеков, който бе ветеринарен лекар.
През цялото това време трябваше да си подпомагам с пиене на гореща вода. Знаех, че до неделята ще бъда здрава и наистина оздравях. По това време гърлобола се лекуваше само с нишадър като се духаше в устата и със загряващи компреси на гърлото както и с аспирин и хинин. Тогава нямаше други лекарства. На Рила бях с болен зъб и се поду бузата ми. Отидох при Учителя, а той ми каза да потърся помощта на доктор Жеков, който бе ветеринарен лекар. Казах му: „Докато сте вие при друг лекар не отивам". Той се усмихна, дойде, протегна ръка, докосна ме до бузата, като че ли взе нещо от нея, после приближи дланта си към земята, духна надолу с уста, като че ли онова, което бе в ръката му го издуха и го свали на земята. Болката премина. Препоръча ми да ми се даде и да пия тархана и малко вкусих от нея. Спомням си имаше една сестра Пенка Тихова.
към текста >>

48. 81. МАЛКА СЪМ ЗА ГОЛЯМАТА СКРЪБ

И по етера... Как по етера?
Никой не ги покани, никой не ги накара, никой не ги насили. Нещо повече. По радиото даже не приели да съобщят за Неговото заминаване, но съобщението се разнесло със светкавична бързина и без радио, от уста на уста, от човек, на човек... Няколко телеграми и провинцията и България знаеше. Знаеха и зад граница. Но границата беше затворена и от там никой не можа да дойде. И по етера... Как по етера? Ето как: На 27.ХН.1944 г. сутринта, когато си е заминал Учителят в ранни зори, аз сънувах сън. Отивам на Изгрева, приближавам стаята Му - затворено, пердетата спуснати. Няколко сестри ме срещат и казват: „Учителят замина за Мърчаево". Но аз почувствувала го като друго заминаване, останах като гръмната.
към текста >>

49. 1. ПЕТЪР КАМБУРОВ (1899-1969)

МОЯТ ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ

Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров

Но точно по това време - около 1909 година в града пристигна един ветеринарен фелдшер - Панайот Ковачев, със семейството си, идещ от Казанлък и делегиран на служба по ветеринарното дело в Стара Загора.
Не помня някога тати да ни е правил строги забележки или да ни е наказвал за някои провинения. Напротив, винаги е намирал смекчаващи вината обстоятелства и е гледал, макар и виновни, да ни оправдае пред мама, която лесно не прощаваше. Тази именно характерна черта у тати стана причина за окончателно да стана вегетарианец и да приема Учението на Учителя, което по-късно ще опиша. Животът на нашето семейство до около 1909 година протече по обикновеному. Ние бяхме малки и родителите ни освен всекидневната си работа отделяха и доста грижи за нас. Но точно по това време - около 1909 година в града пристигна един ветеринарен фелдшер - Панайот Ковачев, със семейството си, идещ от Казанлък и делегиран на служба по ветеринарното дело в Стара Загора. Той бил един от пионерите на новото учение „Бяло Братство" и предан негов радетел. Чичо ми - Никола Камбуров, също печатар в Казанлък и последовател на същото учение, дава на Ковачев адреса на баща ми и пристигайки намира го в печатницата. Ковачев информира баща ми относно мисията си и апели ра да стане член на Братството. Баща ми, който до това време бил голям атеист-социалист, неусетно, без сам да съзнава, приема предложението на Ковачев, като в момента почувствувал голяма радост. Нещо топло се разляло в душата му.
към текста >>

50. МАРИН КАМБУРОВ

Там е бил Панайот Ковачев като ветеринарен фелдшер, но го преместили в Стара Загора.
От тогава насетне влизат всички мои роднини в Братството. Колю Ганчев бил избягал в неговото село, не останал в Стара Загора. Хванали го с други българи и ги избесили. ( Към N 2) Най-напред чичо Никола се е запознал с идеите на Братството. Той беше в Казанлък. Там е бил Панайот Ковачев като ветеринарен фелдшер, но го преместили в Стара Загора. Чичо Никола запознава Панайот Ковачев с тати - Стефан Камбуров и двамата отиват в печатницата в Стара Загора. Та там направили първото събрание и първата молитва тати и Панайот Ковачев След като Панайот Ковачев бил в Стара Загора започват да се събират край него и постепенно се образувало братството в Стара Загора. Това е било през 1910-1911 година. Аз помня когато Учителят през 1910 г. беше дошъл в Стара Загора и държа първата си сказка по френология.
към текста >>

Панайот Ковачев беше ветеринарен фелдшер.
Учителят го взима на работа на Колибата през 1920'г. в Търново, а аз отидох след една година -1921 г. На бати на три пъти му предсказа небето, че не трябва тати да си продава имота - къщата и двора. Имаше и други младежи в комуната, но никой не си издържа изпита освен Петър и Марин и то с тройка. После ходихме и в София и т.н. Панайот Ковачев беше ветеринарен фелдшер. Той беше ръководител на братството. Добре си гледаше работата, но напоследък се беше увлякъл и той да спечели нещо, та гледаше свини на Старозагорските бани и те после всички измряха. Трябваше да му докаже небето, че това не е работа за него и така се оправи работата. Но се забърка друга, защото бяха му дали братски пари към 500 000 лв. от София да ги пази, а той с тях купи свине и не можа да ги върне.
към текста >>

Това беше средно земеделско училище, от което впоследствие ставаха агрономи и ветеринарни лекари.
Тогава бях ученик в земеделското училище в Садово. Бяха ми се повредили очите и ме бяха изпратили при лекар в София да ме лекува. Сийка беше тогава ученичка в пети клас. Дадоха ми очила, но лекарят каза, че докато не стана на 20 години няма да ми се оправят очите. Очите наистина ми се оправиха, но аз не можах да стана агроном, защото не можах да уча. Това беше средно земеделско училище, от което впоследствие ставаха агрономи и ветеринарни лекари. Но аз едва можах да изкарам една година. За София Попова не мога да кажа нищо. Виждал съм я в София, но аз бях младеж тогава. Тя все беше нещо замислена, клатеше глава наблизо до Учителя когато последния говореше. (Към N 12) Не си спомням точно коя година беше, дали 1918 или 1919 г., но имаше една среща в Стара Загора на братската градина.
към текста >>

51. ВАСИЛКА КАМБУРОВА /ВАСКА/

Когато ги изпълняваше Марин Камбуров, те придобиваха свое вътрешно съдържание и имаха свое вътрешно излъчване, защото минаваха през неговия дух и се излъчваха чрез неговият етерен двойник.
като на някои от тях е коригирал текста, а на други мелодията. В разстояние на 22 години тези песни се пеят в присъствието на Учителя и те са възприети като оригинал и съставляват една част от творчеството на Учителя, дадени под заглавието „Братски песни". Тези песни имат автори, но тези автори възприемаха тези песни като изява на онзи братски дух на общение със Словото на Учителя дадени най-добре в песента „Братство, единство". По този начин ние не желаем да оскърбим и унижим Марин Камбуров и неговото творчество, но желаем да поставим всяко нещо на мястото си. В песенното творчество на Марин Камбуров има мелодии, които са мелодични, има текстове, които са съдържателни и поучителни. Когато ги изпълняваше Марин Камбуров, те придобиваха свое вътрешно съдържание и имаха свое вътрешно излъчване, защото минаваха през неговия дух и се излъчваха чрез неговият етерен двойник. Тези песни внушаваха на слушателите една неповторима оригиналност на духа Марин Камбуров. Но когато се изпълняваха от обожатели на творчеството му, изглеждаха много наивни, детски и предизвикваха неодобрението на онези музиканти последователи на Учителя, защото те смятаха, че той заангажира тяхното внимание, а творчеството на Учителя остава в периферията. Марин Камбуров беше неповторима личност като оригиналност и в тази форма, в която беше се облякъл едва ли имаше втора на земята. Тези духове като него идваха от хилядолетията да присъствуват в Школата на Учителя. Когато в бъдеще се взрете в техните портрети на Марин Камбуров, на Петър Камбуров, на баща им и майка им, ще видите, че това бяха различни образи, различни френологически типове на изразяване по простата причина, че те бяха духове дошли от хилядолетията и носеха своите отпечатъци на своите лица.
към текста >>

52. 34. НЕОБИКНОВЕНИ СРЕЩИ НА МУСАЛА

Цанка Екимова

От големите каменни блокове заизлизаха същества в етерни тела, полупрозрачни в странни, старинни носии от различни епохи и култури: египетска, персийска, сирийска, старогръцка и пр.
Приказна и неземна красота! Дух и Битие се сляха в едно чрез Словото на Учителя. Друг път, след известно време отново отидохме на Мусала с малка групичка приятели с Учителя. Преди да излезнем сутринта на върха, отсядахме при второто езеро до малката дървена хижа. Аз се унесох в размишление и в този момент планината оживя. От големите каменни блокове заизлизаха същества в етерни тела, полупрозрачни в странни, старинни носии от различни епохи и култури: египетска, персийска, сирийска, старогръцка и пр. С тържествени и златни накити от съответните епохи. Тогава чух много ясен глас, който ми каза: „Това са водачите от тези епохи и култури, които не са си разрешили правилно задачите като водачи и тези скални блокове са техните затвори". Беше изумително преживяване, защото само преди да тръгнем от Изгрева за Мусала, когато бях при Учителя, защото след всяко пристигане от Габрово имах среща с Него, Той ми каза: „Време е вече, когато планината ще ви разкрие съдържанието си". Тогава аз запомних това, но се учудвах, че това няма връзка с нашия разговор. Помислих, че това е някаква символика.
към текста >>

53. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Те се печатани преди войната в Петербург, но сега са изчерпани.
След обяд имаме концерт. Имаме много гости, между които и 5 ^ 6 души вегетарианци, привърженици на Толстоевите идеи. Една от тях е работила в колонията им при Мечкюр до Пловдив. Напоследък идат доста гости на Изгрева, например дойде един руски поет-мистик Колосовски, ученици от една прогимназия с учители и учителки и пр. Днес ви изпращам още два романа от Крижановска: „Гнев Божий" и „Немезида", От нея има още следните романи: „На рубеж", „Царица Хатасу", „С неба на землю", „Голгота женщинь", „Адская чарь", „Фараон Манефта", „В инном мир", „Железньш канцлер древняго Египта", „Бенедиктинское аббатство", „Паутина", „Смерть планетм", „Завоеватели" и пр. Те се печатани преди войната в Петербург, но сега са изчерпани. Сега се препечатват наново в Берлин и Рига, но всички още не са препечатани. Сърдечен поздрав до домашните ви и всички други братя и сестри. С братски поздрав: Боян Боев Из разговор с Учителя: „Ще изучавате вашите чувства. Наука е това. Когато човека малко говори или много говори това са две крайности.
към текста >>

54. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА И ПО ПЪТЯ - 9, 10, 11.IX.1935 Г.

Цанка Екимова

Етерът прониква въздуха и светлината, един друг се проникват.
При изгрев слънце на Мусала Учителя прочете второ Послание към Коринтяните, 2 гл. Температурата при изгрев слънце на Мусала - 4 градуса над нулата. Учителят погледна от Мусала, отвъд долината на Бели Искър иглолистните гори и множеството върхове и каза: „Те са чисти и там живеят същества служители. Те изобщо обичат да живеят там дето не стъпва човешки крак и дето не ги безпокоят. Те знаят изкуството да стават видими и невидими, те живеят полуфизически и полуастрално, те си имат тук жилища. Етерът прониква въздуха и светлината, един друг се проникват. Това, което прониква, то владее. По- малкото живее в по-голямото, по-голямото обгръща по-малкото. Етерът има 4 състояния. Мислят, че етерът е еднороден навсякъде, а пък то не е така. Слънцата са центрове на етерните енергии.
към текста >>

Етерът има 4 състояния.
Те изобщо обичат да живеят там дето не стъпва човешки крак и дето не ги безпокоят. Те знаят изкуството да стават видими и невидими, те живеят полуфизически и полуастрално, те си имат тук жилища. Етерът прониква въздуха и светлината, един друг се проникват. Това, което прониква, то владее. По- малкото живее в по-голямото, по-голямото обгръща по-малкото. Етерът има 4 състояния. Мислят, че етерът е еднороден навсякъде, а пък то не е така. Слънцата са центрове на етерните енергии. Налягането на етера образува слънцата. Дето има слънце налягането на етера е най-голямо. Като наляга етера образуват се слънчевите системи в безконечното пространство.
към текста >>

Мислят, че етерът е еднороден навсякъде, а пък то не е така.
Те знаят изкуството да стават видими и невидими, те живеят полуфизически и полуастрално, те си имат тук жилища. Етерът прониква въздуха и светлината, един друг се проникват. Това, което прониква, то владее. По- малкото живее в по-голямото, по-голямото обгръща по-малкото. Етерът има 4 състояния. Мислят, че етерът е еднороден навсякъде, а пък то не е така. Слънцата са центрове на етерните енергии. Налягането на етера образува слънцата. Дето има слънце налягането на етера е най-голямо. Като наляга етера образуват се слънчевите системи в безконечното пространство. Значи налягането на етера не е навсякъде еднакво.
към текста >>

Слънцата са центрове на етерните енергии.
Етерът прониква въздуха и светлината, един друг се проникват. Това, което прониква, то владее. По- малкото живее в по-голямото, по-голямото обгръща по-малкото. Етерът има 4 състояния. Мислят, че етерът е еднороден навсякъде, а пък то не е така. Слънцата са центрове на етерните енергии. Налягането на етера образува слънцата. Дето има слънце налягането на етера е най-голямо. Като наляга етера образуват се слънчевите системи в безконечното пространство. Значи налягането на етера не е навсякъде еднакво. В сегашните науки всяка наука е отделна от другите.
към текста >>

Налягането на етера образува слънцата.
Това, което прониква, то владее. По- малкото живее в по-голямото, по-голямото обгръща по-малкото. Етерът има 4 състояния. Мислят, че етерът е еднороден навсякъде, а пък то не е така. Слънцата са центрове на етерните енергии. Налягането на етера образува слънцата. Дето има слънце налягането на етера е най-голямо. Като наляга етера образуват се слънчевите системи в безконечното пространство. Значи налягането на етера не е навсякъде еднакво. В сегашните науки всяка наука е отделна от другите. Сегашните науки са се отделили: например физиологията, анатомията и пр.
към текста >>

Дето има слънце налягането на етера е най-голямо.
По- малкото живее в по-голямото, по-голямото обгръща по-малкото. Етерът има 4 състояния. Мислят, че етерът е еднороден навсякъде, а пък то не е така. Слънцата са центрове на етерните енергии. Налягането на етера образува слънцата. Дето има слънце налягането на етера е най-голямо. Като наляга етера образуват се слънчевите системи в безконечното пространство. Значи налягането на етера не е навсякъде еднакво. В сегашните науки всяка наука е отделна от другите. Сегашните науки са се отделили: например физиологията, анатомията и пр. Всяка си има своя област, няма нещо, което да ги свързва.
към текста >>

Като наляга етера образуват се слънчевите системи в безконечното пространство.
Етерът има 4 състояния. Мислят, че етерът е еднороден навсякъде, а пък то не е така. Слънцата са центрове на етерните енергии. Налягането на етера образува слънцата. Дето има слънце налягането на етера е най-голямо. Като наляга етера образуват се слънчевите системи в безконечното пространство. Значи налягането на етера не е навсякъде еднакво. В сегашните науки всяка наука е отделна от другите. Сегашните науки са се отделили: например физиологията, анатомията и пр. Всяка си има своя област, няма нещо, което да ги свързва. Термометърът показва количеството на топлината, хигрометърът показва влагата, а барометърът - налягането на въздуха.
към текста >>

Значи налягането на етера не е навсякъде еднакво.
Мислят, че етерът е еднороден навсякъде, а пък то не е така. Слънцата са центрове на етерните енергии. Налягането на етера образува слънцата. Дето има слънце налягането на етера е най-голямо. Като наляга етера образуват се слънчевите системи в безконечното пространство. Значи налягането на етера не е навсякъде еднакво. В сегашните науки всяка наука е отделна от другите. Сегашните науки са се отделили: например физиологията, анатомията и пр. Всяка си има своя област, няма нещо, което да ги свързва. Термометърът показва количеството на топлината, хигрометърът показва влагата, а барометърът - налягането на въздуха. Въздушното налягане е надолу, влагата действува на страни, а пък топлината във всички посоки.
към текста >>

А пък с топлината има напор на етера от вътре.
Сегашните науки са се отделили: например физиологията, анатомията и пр. Всяка си има своя област, няма нещо, което да ги свързва. Термометърът показва количеството на топлината, хигрометърът показва влагата, а барометърът - налягането на въздуха. Въздушното налягане е надолу, влагата действува на страни, а пък топлината във всички посоки. Върху всеки организъм се упражнява налягане отвън. А пък с топлината има напор на етера от вътре. И тогаз се дохожда в равновесие. Когато хората изгубят Любовта, тогаз човек става тромав, тежък, както казва българина, тогаз отвътре няма разширение и външният свят наляга. Мусала е над 3000 м. Понеже има едно явление, от което може да се съди. Ако дойде едно чувствително същество отдолу и почне да му тече кръв от носа, това показва тук е по-високо от 3000 м, тия неща стават над 3000 м.
към текста >>

55. БЕЛЕЖКИ

Станка Иванова Тотева

Лечението проведено от Учителя на Станка от разстояние е лечение на нейният етерен двойник, който Учителят коригира и трансформира още в София на Изгрева, а прехвърлянето му чрез разстояние, както и явяването на в-к „Братство" и прочитането на онзи пасаж е от компетенцията на Всемировият Учител.
Бащата търси мнението на Учителя, Учителят го изказва, но дъщерята на своя глава търси разрешение, като не знае, че нейният баща е вече вложил съдбата на брака им в ръцете на Учителя. Когато получават разрешение бракът се осъществява. Опитността, която има с в-к „Братство" е от порядъка на онези чудеса, които през време на Школата са се срещали често, били са реални, били са доказвани, били са видени от мнозина, но поради нашето незнание, на този етап е трудно да бъдат обяснени. Обяснението им се намира в Словото на Учителя. За нас, които слушаме и описваме тези случаи и познавайки много такива, не е никакво противоречие една такава случка. Лечението проведено от Учителя на Станка от разстояние е лечение на нейният етерен двойник, който Учителят коригира и трансформира още в София на Изгрева, а прехвърлянето му чрез разстояние, както и явяването на в-к „Братство" и прочитането на онзи пасаж е от компетенцията на Всемировият Учител. А възможностите на Всемировият Учител и условията, в които Той работи, може да ги намерите в Неговото Слово, а случаите, които описваме потвърждават реализацията на това Слово. През време на екскурзиите на Братството на Рила имаше много и най-различни случаи. Имаше и инциденти, но смъртен случай през времето на Учителя нямаше. Имаше правила дадени от Учителя за обходата на учениците с високата планина, те са общи и задължителни за всички, но имаше и индивидуални случаи. На някои Учителят разрешаваше да се катерят по върховете, а на други строго забраняваше.
към текста >>

56. 1. НЕ СЕ ДАВА

Паньо Славов

Метериз-Калчево 1.
ПАНЮ СЛАВОВ от с. Метериз-Калчево 1. НЕ СЕ ДАВА Брат Паню е родом от с. Челник, Ямболско, но по-късно отива в с. Калчево. Роден е в 1892 г. и сега ще навърши 96 години. Роден е на същата дата и месец с Влайчо Жечев, известен като ясновидец в южна България и приятел на брат Паню.
към текста >>

57. 1. ЗРИМИ ЧУДЕСА

Георги Сотиров

Разбрах, че тогава Учителят е бил само с етерното си тяло.
Почуках два-три пъти на вратата и вратата сама се отвори. Гледам, пред мене няма никой. След това се досетих, погледнах нагоре към тавана из помещението и гледам Учителя във въздуха, откъм тавана във въздуха се спуска надолу. Казва ми: „Мълчи и не се докосвай до мене". Слезна точно пред мене и ми каза: „Чакай, аз сега ще дойда". Разбрах, че тогава Учителят е бил само с етерното си тяло. Като каза това, влезе в стаята си и след една-две минути се върна и каза: „Сега вече може да питаш, каквото искаш". Преди това ми подаде ръката си, която целунах. В този момент Учителят задържа ръката ми, не я пусна и аз започнах да се вдигам във въздуха. Почувствувах, че съм на около две педи над земята, че нямам почва под себе си. Уплаших се.
към текста >>

58. 21. Лечение чрез вътрешна връзка

Драган Петков

Но понеже бях срамежлив не отидох при Учителя, а потърсих д-р Жеков, който бе ветеринарен лекар.
Това беше около 1934 г. Преглеждаха ме военни лекари, но нищо не ми казаха. Тогава ги помолих да отида в София и да се прегледам в болницата на Червен кръст. Те се съгласиха и ме пуснаха. Но аз бях решил да отида на Изгрева и оттам да търся помощ. Но понеже бях срамежлив не отидох при Учителя, а потърсих д-р Жеков, който бе ветеринарен лекар. Той ми даде някои напътствия, но подобрение не получих. Напротив, болката ми се усилваше от лявата страна както и от дясната, като видях, че няма кой да ме излекува, една сутрин ставам и казвам на себе си: „Учителю, ще дойда при Теб! Само Ти можеш да ме излекуваш! “ Аз се помолих, направих вътрешна връзка с Учителя, облякох се криво-ляво и се приготвих да излизам от стаята. Хващам се с лявата ръка за дръжката на вратата и от мен излезе нещо като вихър и каза „Фу-у-у-у“ и излезна през прозореца.
към текста >>

59. 10. Свинарникът

Стоянка Цанева Драгнева

Той, Панайот Ковачев беше ветеринарен лекар и направи отклонение, че отглеждаше кокошки, прасета.
Сега има строежи, но тогава беше далеч, над една борова гора и тогава имаше братство, около 50 души се наброяваха, беше голямо Старозагорското братство. Първия ръководител Ив. Николов беше много благ човек, много добър, но впоследствие той си замина и остана тогава Панайот Ковачев та пое това ръководство. Също и жена му беше в братството. Дъщерята не беше против. Симпатизираше. Той, Панайот Ковачев беше ветеринарен лекар и направи отклонение, че отглеждаше кокошки, прасета. С това се занимаваше, обаче жена му беше много против тези неща, защото на един окултен ученик не му е позволено това, на един окултен ученик това не подобаваше. Идва жена му и пита Учителят: „Учителю, право ли е това, да се отглеждат прасета“ То го има някъде в беседа писано, но и аз ще го разкажа. Учителят казва: „Един окултен ученик не трябва да се занимава с тези неща“. Тя се връща, казва му тези неща. Обаче той не послуша.
към текста >>

60. 35. Мобилизацията

Гради Колев Минчв

Правих, струвах, дадоха ми суха храна, той може дори да ми е помогнал, защото аз бях зачислен като телефонист в картечна рота, обаче ме бяха изпратили във ветеринарната лечебница и бях по квартири с войниците от нашата рота.
Като човек, той не ме мразеше, обаче понеже съм човек от братството, много ме ненавиждаше. Много пъти, защото той ни занимаваше и разправяше за картечници и други работи, а аз не го гледах, така погледа ми не е в него, а настрана, но внимавах и всичко записвах на акъла си, защото на няколко пъти той ме изненадваше: „Гради Минчев, ти не внимаваш какво приказвам. Я стани и повтори какво говорим сега? “ Аз станах и повторих какво е казал... Гледах изобщо, каквото е говорил напоследък, пък и другото да го запомня. Той ме тормозеше по тая линия, че съм от братството, но иначе не беше груб с мене. Правих, струвах, дадоха ми суха храна, той може дори да ми е помогнал, защото аз бях зачислен като телефонист в картечна рота, обаче ме бяха изпратили във ветеринарната лечебница и бях по квартири с войниците от нашата рота. Един ден всички войници отидоха да си пасат конете. Аз останах в квартирата си. По едно време идва един войник и хазайката го води при мене. Той й казал: „Търся Гради, инженера“. Аз чух това и се обадих: „Аз съм Гради“.
към текста >>

Трябва да ви кажа, че фелдфебела при когото работих при ветеринарната лечебница, той много не ме обичаше.
Но той почина, а брат Колю Йорданов и брат Крум Въжаров са още живи, Бог здраве да им дава. Обядвахме там наедно. Аз носех доста кашкавал, черпих ги и те ми викат: „Ами как ти дават суха храна? “ „Ами дават ми“, отговорих. След това тръгнахме всеки по своя път. Трябва да ви кажа, че фелдфебела при когото работих при ветеринарната лечебница, той много не ме обичаше. Стана така, че ми спря сухата храна. По едно време обаче излезе заповед да се правят сандъци за пушките. Стана въпрос, че ще правим поход от Момково до Ямбол. Извикаха ме да правим сандъци. А пък аз, както знаете, познавах всички дърводелци.
към текста >>

61. 36. Първата фаза на Отечествената война

Гради Колев Минчв

Ти беше телефонист, беше във ветеринарната лечебница, обаче през твоята отпуска фелдфебела Киров, който беше в лечебницата вземал друг войник“.
пехотен полк да се съберат на еди коя дата в Панчарево и от там ще минат в марш през София и ще отидат в Криводол до Банки. Там беше лагера, където ще прекарат лятото. Там имаше разни колиби, къщи, землянки. Минаха два-три дни и се прибрах в полка в Криводол, тъй като бях останал на Изгрева. Полковият фелдфебел ми вика: „Гради, какво да те правя тебе? Ти беше телефонист, беше във ветеринарната лечебница, обаче през твоята отпуска фелдфебела Киров, който беше в лечебницата вземал друг войник“. Пък аз бях много неудобен, защото той продаваше лекарства, после обичаше ракията. Ние бяхме трима души и още по пътя ме гледаше така накриво, пък аз не пиех нищо и винаги седях в канцеларията и виждах всичко. На Киров това не му харесало значи. Минаха няколко дни, имаше вечерна проверка, но преди това, а там имаше рекичка и аз бях отишъл по някаква нужда и какво мислите, тъй както бяха строени войниците започна престрелка направо на месо. Почнаха войниците да викат, да плачат и аз оттам се прибирам право в канцеларията.
към текста >>

62. 17. Побойник и Божието възмездие

Атанас Минчев

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Обаче го били изпратили във ветеринарната лечебница и бил разквартируван с войниците от неговата рота в селските домове.
Но той отново на няколко пъти се опитвал да го изненада, за да може да го накаже, но не успял, за което много се ядосвал. А това му личало по лицето. Затова той го тормозел по всякакъв начин, че е от Братството, но иначе не смеел да бъде груб с него. Особено като разбрали, че е вегетарианец и че не яде от войнишкия казан, започнали подигравки от войниците и тормоз от началниците. Правел, струвал, дали му накрая суха храна, кашкавал и сирене, защото бил зачислен като телефонист в картечната рота. Обаче го били изпратили във ветеринарната лечебница и бил разквартируван с войниците от неговата рота в селските домове. Така че можел да си отдъхне малко от неговия началник, който бил едновременно не само негов началник, но и негов мъчител. Та този, който беше нанесъл побоя на Учителя дойде време да си довърши работата до края като отмъщението бе прехвърлено на един представител от Братството какъвто бил Гради. Защото в този момент той бил мобилизиран, бил редови войник, бил редник, а онзи побойник бил негов началник. И такива случки се случват и такива събития стават, за да може тази история да остане описана така както трябва за онези, които ще дойдат след нас. След побоя Учителят заболя, получи пареза на десния крак и дясната ръка и с мъка се качи на Рила.
към текста >>

63. 31. За гушата

Заедно по-късно с Ганка Бончева, която сега е домакин на туристическата стая при метериологичната станция на Черни връх, на Витоша.
31. ЗА ГУШАТА На Изгрева дълги години е живял брат Ради, който се е грижил за стопанисването на братските имоти на Изгрева, на градините. Заедно по-късно с Ганка Бончева, която сега е домакин на туристическата стая при метериологичната станция на Черни връх, на Витоша. Тя по-късно идва там, но тя му става помощник и тя после го наследи след това до времето когато имаше имоти на Изгрева. Те се стопанисваха от Братството. Тя копаеше там. Преди това брат Раи се е занимавал. Покрай него и заедно с него е бил и Ангел Вълков или както му викаха по мое време Тодорина Ангел, защото жена му се казваше Тодора, която беше известна със своя остър език, със своето грубовато държане към приятелите и го пазеше Ангел от атаки, които той би получил от някои други.
към текста >>

64. 12. Открит лист

Йотка Василева Младенова

Ама ние сме бетер радио.
„Получавам едно писмо от Учителя, че Учителят ме вика да дойда тук на Изгрева.“ Тази история гдето ви я казах е от „Опълченска“ 66, а тука гдето ви казвам, че я вика с писмо Учителят е вече на Изгрева. И я вика да дойде тука на Изгрева. Пише й писмо. Добре, ама ние сме едни такива, че разгласяваме всичко. Но Той вика само нея. Ама ние сме бетер радио. Докато тя да тръгне на другия ден, до Пловдив всичките ръководители на Братствата научили. И тръгнали заедно с нея. Каква е тая Елена Цочева един обикновен учител, а онези ръководителите са били заслужили стари братя. Поканата ще да е и за тях, от къде накъде само за Елена Цочева. А ви казвам, че тогава искат открити листове.
към текста >>

65. 13. Окултистите от запада и Учителя

Васко Искренов

Един шведски писател Морис Метерлинг беше написал една много хубава книга за пространството и времето, където засяга областта на опасната област на висшата математика и казва: „Вие като прочетете моята книга няма да разберете какво е четвъртото измерение, но поне ще може да правите разлика от това, което не е то“.
Когато Христос казва: „Аз и Отец сме едно“, Той не разбира, че Той като личност и Бог като бяла брада са едно. Ами Той каза и на своите ученици: „И вие сте едно с Мене, ама още не знаете това“. Как може човек Бог да бъде ограничен в една форма ако Той е без начало и без край. Ако Той е нещо, което стои над нашия триизмерен свят - дълбочина, височина и ширина. Ако е от едно по-високо измерение за това измерение ние нямаме представа за него, защото сме сами триизмерно устроени. Един шведски писател Морис Метерлинг беше написал една много хубава книга за пространството и времето, където засяга областта на опасната област на висшата математика и казва: „Вие като прочетете моята книга няма да разберете какво е четвъртото измерение, но поне ще може да правите разлика от това, което не е то“. На морския бряг, но върху пясъка беше открита една неимоверна голяма стъпка. Цяла сензация, преса, шум голям. Изследваха я учените и най-накрая уртановиха, че това е нашата собствена стъпка. Така човек по пътя на математиката и геометрията постига сам себе си. Бог като есенция е Дух и щом като той е направил човека по образ и подобие свое, то и човека е дух или една искра от необятния всемирен план.
към текста >>

66. 6. Йордан Антов - учител по цигулка

Анка Тодорова Петрова

Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)

Един път в седмицата я вземам, но той трепери да не му я взема, етерният двойник му е в цигулката.
6. ЙОРДАН АНТОВ - УЧИТЕЛ ПО ЦИГУЛКА Правеше ми впечатление, че тук на Изгрева всичко младо и старо свири и пее. Викам: „Аз нямам цигулка, как ще свиря и пея? “ Вземам цигулката на Ангел на заем. Виждам го той целия трепери, че друг ще свири на нея. Един път в седмицата я вземам, но той трепери да не му я взема, етерният двойник му е в цигулката. А той не може да ме търпи. Ще ти кажа историята на цигулката, всичко ще ти кажа. Три години свирех, но нямах цигулка миличка. Вземах чат-пат по един път в седмицата. На празни струни свирех от цигулката на Иванка Отунова.
към текста >>

67. 20. Д-р Иван Жеков

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

Отишъл да учи ветеринарна медицина в Букурещ.
Заради тези социалистически идеи го изключват от гимназията. Във връзка с това по-късно пише жалба до Министъра на просветата, че моралните убийци на Алеко Константинов се намират в Министерството на правосъдието. Присъства на първия Бузлуджански конгрес, когато се организира социалдемократическото движение начело с Димитър Благоев. При направената обща снимка на участниците в тоя конгрес, там се вижда лицето на един млад човек. Това е Иван Жеков. Отишъл да учи ветеринарна медицина в Букурещ. Баща му е бил състоятелен и търговията му с вина вървяла добре. Но тук бил отвратен от чокойските синове с пренебрежението им към него, затова напуснал и отишъл да следва в Италия. Там завършва ветеринарна медицина и постъпва да практикува във войската. Тогава във войската има кавалерия и всичко се кара с каруци теглени от коне. А те имат нужда от ветеринарни лекари.
към текста >>

Там завършва ветеринарна медицина и постъпва да практикува във войската.
При направената обща снимка на участниците в тоя конгрес, там се вижда лицето на един млад човек. Това е Иван Жеков. Отишъл да учи ветеринарна медицина в Букурещ. Баща му е бил състоятелен и търговията му с вина вървяла добре. Но тук бил отвратен от чокойските синове с пренебрежението им към него, затова напуснал и отишъл да следва в Италия. Там завършва ветеринарна медицина и постъпва да практикува във войската. Тогава във войската има кавалерия и всичко се кара с каруци теглени от коне. А те имат нужда от ветеринарни лекари. Бива назначаван в различни гарнизони, но се разболява, разстройва нервната си система, напълнява и стига до 115 кг. Като военен му разрешават да отиде да се лекува през 1916 г. в санаториума Кнайп във Вертесхофен.
към текста >>

А те имат нужда от ветеринарни лекари.
Отишъл да учи ветеринарна медицина в Букурещ. Баща му е бил състоятелен и търговията му с вина вървяла добре. Но тук бил отвратен от чокойските синове с пренебрежението им към него, затова напуснал и отишъл да следва в Италия. Там завършва ветеринарна медицина и постъпва да практикува във войската. Тогава във войската има кавалерия и всичко се кара с каруци теглени от коне. А те имат нужда от ветеринарни лекари. Бива назначаван в различни гарнизони, но се разболява, разстройва нервната си система, напълнява и стига до 115 кг. Като военен му разрешават да отиде да се лекува през 1916 г. в санаториума Кнайп във Вертесхофен. Тук се лекува по методите на Кнайп със слънце, въздух и вода и плодолечение. Станал вегетарианец, отслабнал и накрая оздравял.
към текста >>

68. 43. Освободеният престъпник

Оня иска да го освободите.“ Ние всички се оглеждаме и вече разбираме, че тя е видяла онзи да виси на дървото, но това е етерният му двойник, който е закачен там от векове.
„Учителю, видях на едно дърво да виси човек обесен.“ „Не се тревожи за него. Той виси там от векове, понеже престъплението му е много голямо.“ „Учителю, като минавах покрай него, чух, че някой се моли. Като се обърнах и го видях обесен на дървото. Обесен, ама говори и ми се моли. Изплаших се много. Оня иска да го освободите.“ Ние всички се оглеждаме и вече разбираме, че тя е видяла онзи да виси на дървото, но това е етерният му двойник, който е закачен там от векове. А тялото му отдавна е изгнило в земята и то не от вчера, но от векове. Накрая Учителят каза: „Ще бъде свободен! “ Ние всички си отдъхнахме и след малко поехме отново по нашият път.
към текста >>

69. 77. НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН В РАННИ ЗОРИ

И тъй, като живее на земята, човек се нуждае от въздух, като храна за своя етерен двойник, за астралното си тяло.
Предвестници бързат, светилници носят, явяват се в блясък и багри безброй, злато разтопяват, със него рисуват и диплят коприна, разтилат, кроят. 5. Слушатели идват, поспират и сядат, и те се заглеждат в зората брилянт, Учителят благи пристигна и спре се -в този миг Първенецът долитна крилат. 6. Донесе ни поздрав, донесе ни здраве, донесе обилно богатство - без мер -откри ни полето, небето, простора донесе ни чакан топлик през студа. 7. Полето отметна сребристи воали, лъчи заиграха по росни треви, небето наметна великата дреха, а ние запяхме: Грее слънцето... 8. Изпяхме задружно таз хубава песен, любима на всички тук братя, сестри, Учителят благи, Учителят светъл, отвори уста, това ни каза: "...Иска ли да се развива правилно, човек първо ще приеме светлина, после - топлина, след това - въздух и най-после твърда храна за тялото. И тъй, като живее на земята, човек се нуждае от въздух, като храна за своя етерен двойник, за астралното си тяло. Да се храни човек със светлина, това значи да възприема светли мисли за ума си. Да се храни с топлина, това значи да възприема добри, възвишени чувства за сърцето си. Когато човек възприеме правилно светлината като храна, умът му е светъл; когато възприеме правилно топлината, сърцето му е добро и благородно; когато възприеме правилно твърдата храна и добре я асимилира тялото му е здраво. Ако тялото на човека е здраво и всеки ден се подобрява, той се храни физически добре; ако силата му се увеличава, той се храни правилно с въздух. Въздухът съдържа особена енергия, наречена от индусите "прана".
към текста >>

70. 48. НЕСТИНАРКИТЕ И ОГНЕНИЯ ПОЯС

Значи това е местното население сигур чрез тези икони кой знае кога ще ги открием някой път, това са вибрациите на етерния двойник, които ги вдига, обгражда ги, пази ги, както казва Учителят.
Там като бях се научили, че е дошъл някакъв си военен кабриолет, дойдоха при мене едни хлапета 7-8 деца от 7 до 13,14 години. "Чичо, ние можем да играем без тези работи на баба Кера." Казвам: "Вижте какво, ние сега да не огорчим баба Кера, първо ще играе тя, после вие". Оставих ги там настрана, седнаха на един стол легнал така, казах на един да ги пази да не направят някоя беля и бях ги забравил. Когато баба Кера тръгна с иконата там към един извор "аязмо" из един път тия деца се измъкнаха и влезнаха в огъня и играха, просто го разпердушиниха с краката си. Едното беше 7-8-годишно и издаваха същите звучи и същото нещо. Значи това е местното население сигур чрез тези икони кой знае кога ще ги открием някой път, това са вибрациите на етерния двойник, които ги вдига, обгражда ги, пази ги, както казва Учителят. Този огнен пояс съществува. В: Значи техния етерен двойник се вдига. Д: Обяснения един ден науката да ги даде. Ние не знаем, ние не ги познаваме тия неща. Аз не знам също, ако отидеш да живееш там, може ли да получиш тия вибрации един ден и ние да играем в огъня, и това не го знаем, нали?
към текста >>

В: Значи техния етерен двойник се вдига.
Оставих ги там настрана, седнаха на един стол легнал така, казах на един да ги пази да не направят някоя беля и бях ги забравил. Когато баба Кера тръгна с иконата там към един извор "аязмо" из един път тия деца се измъкнаха и влезнаха в огъня и играха, просто го разпердушиниха с краката си. Едното беше 7-8-годишно и издаваха същите звучи и същото нещо. Значи това е местното население сигур чрез тези икони кой знае кога ще ги открием някой път, това са вибрациите на етерния двойник, които ги вдига, обгражда ги, пази ги, както казва Учителят. Този огнен пояс съществува. В: Значи техния етерен двойник се вдига. Д: Обяснения един ден науката да ги даде. Ние не знаем, ние не ги познаваме тия неща. Аз не знам също, ако отидеш да живееш там, може ли да получиш тия вибрации един ден и ние да играем в огъня, и това не го знаем, нали? Но местните хора играят и по-надолу стигат. Това е известно още от древността, от траките.
към текста >>

71. 70. ЧИСТОТА И ХАРМОНИЯ

Мисли от Учителя

Етерни тела.
Египет - второто седалище 3. Хималаите. Там е Агарта. Има два клона на Рила и Алпите. Около Маричините езера, Скакавица. Между Бистрица и Рупите. Етерни тела. Съществата там с етерни тела." Учителя: Защо аз отивам на Рупите? Аз отивам, за да говоря с ангелите. Поета, който иска да пише нещо Божествено, да дойде на планината. Учителя: Един ученик трябва да прекара дневно 2 часа в размишление и молитва. Учителя: Защо сме дошли тук?
към текста >>

Съществата там с етерни тела." Учителя: Защо аз отивам на Рупите?
Там е Агарта. Има два клона на Рила и Алпите. Около Маричините езера, Скакавица. Между Бистрица и Рупите. Етерни тела. Съществата там с етерни тела." Учителя: Защо аз отивам на Рупите? Аз отивам, за да говоря с ангелите. Поета, който иска да пише нещо Божествено, да дойде на планината. Учителя: Един ученик трябва да прекара дневно 2 часа в размишление и молитва. Учителя: Защо сме дошли тук? - За да изпращаме всеки ден към човечеството една вълна на обич.
към текста >>

72. 32. ПРИЗВАНИЕ ЗА СВАТБАТА НА ЖЕНИХА

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Бащата е бил ветеринарен лекар и умира когато той трябвало да лекува някаква си кобила, трябвало да лежи на някакъв си каменен под и простудява се, заболява от пневмония, така ми се струва, и така си заминава.
Доста различни по темперамент и по характер. Те са били по начало едни суетни светски дами с цигарата в устата. В: Така ли? Веска: В началото, преди да срещнат Учителя. Да, богати, от много богато семейство. Бащата е бил ветеринарен лекар и умира когато той трябвало да лекува някаква си кобила, трябвало да лежи на някакъв си каменен под и простудява се, заболява от пневмония, така ми се струва, и така си заминава. Те първо са били богати. Милка е била приятелка на Михаил Иванов. В: Милка Аламанчева? Веска: Да. Тя беше един топъл, дълбок, сърдечен човек и го е обичала с всичкият си плам и дълбочина на сърцето си, но когато Михаил започва да сменя своите обекти на сърцето, тя много страда.
към текста >>

73. 7. СПИРИТИЧЕСКИЯТ СЕАНС

ВИОЛА ЙОРДАНОВА

Една нощ, в моя сън, летя през пространството с моето „друго" /етерно/ тяло, изведнъж почувствувах една тревога за моето физическо тяло.
Но скоро аз отидох на Рила. Когато се завърнах вкъщи заварих сестра ми напълно изтощена. Сега тя замина на почивка. Останах сама с мама. Тя продължаваше да пее и пише проповеди на стар религиозен език. Една нощ, в моя сън, летя през пространството с моето „друго" /етерно/ тяло, изведнъж почувствувах една тревога за моето физическо тяло. Бързо се плъзнах по една тънка жица за да се върна в тялото си, но то бе обсебено от някаква друга еманация. Почнах да произнасям формулите от Учителя, една след друга. Най-после аз успях да се върна в моята „къща". На сутринта опитах се да убедя мама да се молим заедно, тя отказа. Тогава аз реших да я имитирам, почнах да пея химни, отказах да се храня.
към текста >>

74. 5. НЕОБИКНОВЕНИТЕ СЪВПАДЕНИЯ СЛЕД БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС

АСЕН ЧИЛИНГИРОВ

Преди всичко трябва да отбележа, че това събитие, колкото и от голямо значение да се оказа, то за европейската история през последвалите го 120 години, стои във връзка с други, по-важни проблеми - на първо място с проблема за детерми-нацията и свободата на човека в неговите действия.
5. НЕОБИКНОВЕНИТЕ СЪВПАДЕНИЯ СЛЕД БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС АСЕН ЧИЛИНГИРОВ Берлин, 10.01.98 г. Драги Вергилий, Първата част на писмото си написах веднага след нашия телефонен разговор, но задържах изпращането й заедно с втората част, отнасяща се до Берлинския договор от 13^11.1878 г. (подписването му е станало в 14.30 ср. евр. вр.). След като отлагах писането на писмото близо две седмици, сега трябва да го напиша набързо, понеже утре ще пътува за София една позната, а на пощата такива писма не обичам да доверявам. Преди всичко трябва да отбележа, че това събитие, колкото и от голямо значение да се оказа, то за европейската история през последвалите го 120 години, стои във връзка с други, по-важни проблеми - на първо място с проблема за детерми-нацията и свободата на човека в неговите действия. В тази светлина дори и едно такова важно събитие като Берлинския конгрес, получава съвсем различно обяснение от това, което би ни се искало. А че този конгрес и подписването на споразумението оказват решителна роля в последвалите го събития, се вижда както от редица "съвпадения", които са свързани непосредствено с него (които ще се постарая да отбележа по-долу), така и от особеното съчетание на планетите в момента на подписването. 1. Най-компетентните днес специалисти в областта на мондиалната астрология трябваше най-после да приемат поставената едва преди 7 години теза на бащата на съвременната мондиална астрология, Барбо, че всички събития на Балканския полуостров, от атентата в Сараево до гражданската война в бивша Югославия, която се разгоря в началото на 90-те години на нашия век, но още далеч не е дошла до края си, са заложени в хороскопа на подписването на Берлинския договор. В случая се касае до обективни данни, при които се изключва всякаква алтернатива. 2. В Берлинския исторически музей, който е само на няколко минути от жилището ми, е изложена картината на германския придворен художник Антон фон Вернер, документираща заключителния момент от конгреса: психологически център на картината, малко вдясно от средата, са двамата главни герои, Бисмарк и граф Шувалов, водач на руската делегация.
към текста >>

Но в най-голямата му картина "Заседание на Държавния съвет" в Русия музей в Петербург, имаме същото сборище на безлични актьори.
Всички изобразени лица са безжизнени кукли и цялата композиция напомня много на тъй-популярните в миналия век "живи картини" - при които в момента на вдигането на завесата на сцената се представя една застинала в своите жестове костюмирана група артисти, наподобяваща някакво събитие, което зрителите посрещат с бурни аплодисменти. Че художникът имал твърде изтънчено чувство за психология, личи при много от другите му картини - преди няколко години тук имаше негова ретроспективна изложба, потвърждаваща големите му възможности на психолог. Къде тогава са тези негови качества в тая прочута картина? - Отговор на този въпрос ни дава един идентичен случай с друг, дори още по-талантлив и в България по-известен художник, Репин. И Репин е прочут с тънкия си психологизъм, с дълбокия анализ, който прави върху психиката на своите герои, които са живи хора, независимо от това дали са царе, като Иван Грозни, или прости хора, като бурлаците и запорожс-ките казаци. Но в най-голямата му картина "Заседание на Държавния съвет" в Русия музей в Петербург, имаме същото сборище на безлични актьори. Обяснение на този проблем ще получи и всеки, който е чел внимателно Словото. Това е отговорът и по въпроса за детерминацията. Ето тук най-важния цитат по този въпрос: "Европейските народи страдат от своята карма. Не могат ли те да се помирят? Не могат ли да федерират помежду си?
към текста >>

Това е отговорът и по въпроса за детерминацията.
Къде тогава са тези негови качества в тая прочута картина? - Отговор на този въпрос ни дава един идентичен случай с друг, дори още по-талантлив и в България по-известен художник, Репин. И Репин е прочут с тънкия си психологизъм, с дълбокия анализ, който прави върху психиката на своите герои, които са живи хора, независимо от това дали са царе, като Иван Грозни, или прости хора, като бурлаците и запорожс-ките казаци. Но в най-голямата му картина "Заседание на Държавния съвет" в Русия музей в Петербург, имаме същото сборище на безлични актьори. Обяснение на този проблем ще получи и всеки, който е чел внимателно Словото. Това е отговорът и по въпроса за детерминацията. Ето тук най-важния цитат по този въпрос: "Европейските народи страдат от своята карма. Не могат ли те да се помирят? Не могат ли да федерират помежду си? - Могат. Днес виждате навсякъде умни хора - руснаци, французи, англичани, американци.
към текста >>

75. 10. ОНЕЗИ, КОИТО ВОЮВАХА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Той отива там да държи реч, като ветеран-комунисти, на трибуната му прилошава, получава инфаркт и си заминава от този свят.
Отиват наши приятели при Георги Дамянов, а той беше председател на Президиума на Народното събрание, да се жалват, че властите искат да разрушат салона на Изгрева и там да правят някакви посолства. А приемната на Президиума бе в сградата на Спортната палата на ул. "Толбухин". Излиза той и като чува, че се касае за дъновисти, казва: "Тук няма място в София за дъновистите". Тропва с бастуна си и с него излязъл като се подпирал. На следващия ден е Конгреса на българския комсомол. Той отива там да държи реч, като ветеран-комунисти, на трибуната му прилошава, получава инфаркт и си заминава от този свят. Беше 28.ХИ958 г. Оказа се, че за него няма място тук в София, освен в партийното гробище. Имаше един режисьор - Кръстю Петров Мирски (1920-1978 г.). Направи една телевизионна пиеса срещу Учителя по пиеса на Стефан Костов, която на времето бе играна в Модерния театър. Приятелите протестираха срещу тази телевизионна постановка, защото върху образа на Учителя се вмениха такива неща, които Той никога не бе вършил.
към текста >>

76. 82. БРАТЯ И СЕСТРИ В ЕДИНОМИСЛИЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Учителят й е помогнал да си намести етерния двойник в тялото си.
А когато била в Рим попаднала й теософска литература и йогически книги. И тя правила известни упражнения с дишането и ми каза, че веднъж както дишала ли, както лежала, изведнъж се видяла във въздуха, а тялото си простряно на леглото. Значи се е излъчила. Сега тя не знае как е влезла в тялото си, но уплашила се тогава. Впоследствие даже съм чула, но пропуснала съм да я питам, съм чула, че тогава у нея нещо е станало и тя имала нещо, като чели не било уредено, при влизането й в тялото. Учителят й е помогнал да си намести етерния двойник в тялото си. Щото и другите казват, че не всякога при излъчването, голямо е било умението да влезе човек в тялото си. Иначе, ако не влезе, може много да страда. Та и тя е имала нещо, някакво страдание, кое е било не знам, но тя само това ми е казвала. И когато, мисля че Тошко Симеонов там е бил на някаква среща той е споменал за Учителя и я довеждат на Изгрева. Повече тя не напусна Изгрева.
към текста >>

77. 83. Д-Р ИВАН ЖЕКОВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

А пък д-р Жеков, като лекар винаги се грижеше за хигиената по съборите, за Изгрева хигиената, така изпълнявал е тези задължения, защото той макар и ветеринарен лекар, но все пак за хигиената се грижеше.
Ами така двамата бяха там, защото нямаше никой друг на Изгрева. И брат Жеков остана. Даже Йорданка не беше дошла още от Варна. Тя по-късно дойде и те си купиха местата там и си направиха къщичка, и останаха да живеят постоянно. Йорданка дежуреше в кухнята редовно, в Мърчаево тя готви и понеже така много пъти е готвила, вече беше се опекла като майсторка. А пък д-р Жеков, като лекар винаги се грижеше за хигиената по съборите, за Изгрева хигиената, така изпълнявал е тези задължения, защото той макар и ветеринарен лекар, но все пак за хигиената се грижеше. Той прекара по едно време някакво психическо натоварване и се затвори в стаята си, и никъде не излизаше, но после се оправи, излезе. И двамата бяха медиумични, но да ви кажа, за медиумите имаше една опасност, те не различаваха кой говори чрез тях. И затуй всеки един медиум много трябва да се пази, нали, да знае, да познава кой му говори. Сега ако не го познава и няма това знание Учителят е казал интуитивно да се пита, вътрешно да се обърне към интуицията, защото доста грешки са ставали. Питат медиум някои да се оженят, оженят се пък после не могат да живеят и т.н.
към текста >>

78. 139. ПОХОЖДЕНИЯ — ЯВНИ И ПОТАЙНИ

Е.А.: Бетер.
Ама като, че първа връзка. В.К.: Ама той е много голям любовник. Е.А.: Голям, да брей. Той направо, ха, ха. В.К.: Той направо е Дон Жуан. Е.А.: Бетер. Сега какво да правиш? В.К.: Така е устроен. Попада в такава среда. Е.А.: Не, не мога да ти кажа. Един път сам той ми каза: „Аз не мога без жена повече от 40 дни".
към текста >>

79. КАК ТРЯБВА ДА СЕ ИЗУЧАВА МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

29.03.1999 г.

И тогава се вижда, усеща и слуша как Духът на Песните слиза върху нея и чрез нейния етерен двойник се извлича звук от струните, чиито вибрации те повдигат в един друг свят - в света на Музиката на Учителя.
А защо не знаят? От къде дойде невежеството? 6. За да се влезе в Духа на Словото, който ще ги заведе в Духа на времето и на Песните на Учителя е един труден процес. Днешните музиканти не пеят и не свирят песните на Учителя в Духа на песните му, както поради онова, което изложих и поради отклонение от Школата на Учителя. Единствено изключение прави цигуларката Йоанна Стратева, но при условие да е отпочинала, да не е заангажирана със странични неща, за да влезе в Духа на песните. И тогава се вижда, усеща и слуша как Духът на Песните слиза върху нея и чрез нейния етерен двойник се извлича звук от струните, чиито вибрации те повдигат в един друг свят - в света на Музиката на Учителя. Бил съм свидетел на 2-3 такива изпълнения от нея, когато е имало музикално присъствие слезнало от Небето върху нея и върху слушателите. Но това не винаги се случва в живота на музиканта и това са неговите най-свещени мигове. А за слушателите е цяло живо изявление на Духа на песните на Учителя. Откровение, което е неповторимо! 7. Музиканите от времето на Учителя Дънов завариха онази техника, чрез която можеше да се запише техните изпълнения.
към текста >>

80. СЪДЪРЖАНИЕ

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)

По пътя на ветераните 36.
За сборника “Живопис на Георги Куртев” 31. Свършената работа 32. Генчо Алексиев 33. Генчо Алексиев – художник – пейзажист 34. Колонията в Мъглиж 35. По пътя на ветераните 36. Родословното дърво 37. Из царството на спомените ПРЕД ПРАГА НА ЗАГАДЪЧНОТО – СЛУЧКИ, СЪНИЩА, ВИДЕНИЯ, ПРЕДЧУВСТВИЯ / Събрал и записал Георги Събев, Бургас, 1960 г. 1. Начко се стъписал 2. Пробуждането на брат Владимир 3. Изпит 4.
към текста >>

81. 02 - 01. ПРЕДИСЛОВИЕ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Да видят младите как са работили и побеждавали трудностите и изпитанията нашите по — старши братя, нашите ветерани.
ГЕОРГИ СЪБЕВ ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г. ) 1. ПРЕДИСЛОВИЕ Идеята за написване на тази кратка история не е случайно хрумване на един или друг, а се породи от постоянно растящия интерес към идеите на Бялото Братство, които Учителят донесе и подари на света, за да му даде един мощен тласък към обновление. Заехме се да напишем тази кратка история, не само за да хроникираме събитията, а най-вече да помогнем на младото поколение, което търси своя път в живота. Да видят младите как са работили и побеждавали трудностите и изпитанията нашите по — старши братя, нашите ветерани. Брат Георги Куртев, един от първите ученици на Учителя, е един от тях. Той бе пожизнен ръководител на братството в гр. Айтос. Негова е идеята за създаване на братската градина.
към текста >>

82. 07 - 02. ЗАПАЛЕНИТЕ ЛАМПИ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Учителят доловил по етера за пъкления план срещу Изгрева, като впрегнал на работа светлината, като най- икономичен начин за борба със силите на тъмнината.
След два-три часа Учителят слязъл и угасил лампите и пак се прибрал в стаята си. Може би някой ще каже: Откъде се знае, че е имало заговор? Пишущият тези редове е бил уведомен от един от съзаклятниците за този заговор, когото е имал намерение да завербува в организацията. Само му било съобщено за заговора, в който ще участват около триста души, преди още да е била определена датата и часът. За окото на посветния няма нищо скрито. Учителят доловил по етера за пъкления план срещу Изгрева, като впрегнал на работа светлината, като най- икономичен начин за борба със силите на тъмнината. И тъй светлината победи мрака.
към текста >>

83. 07 - 06. МАЛКИЯТ ПРИЯТЕЛ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Започнал да праща по етера свещените слова на любимия ни Учител, като например „Човеци, братя, подайте си ръка и заживейте в мир и любов" или „Божият мир и Божията любов да залеят цялата Земя" или „Мир и любов да бъде по цялата Земя." „Да.
Отиват на работа, а други се връщат от работа. Пращай им по една хубава мисъл от Учителя, каквито ти имаш в твоя бележник. И това е работа, чичо." - „Браво бе, Ице, това е хубава идея. Ще те послушам." И го прегърнал сърдечно. Застанал чичото пред невидимия телеграф. Започнал да праща по етера свещените слова на любимия ни Учител, като например „Човеци, братя, подайте си ръка и заживейте в мир и любов" или „Божият мир и Божията любов да залеят цялата Земя" или „Мир и любов да бъде по цялата Земя." „Да. И това е работа", казал добрият чичо. Доволен от хубавия съвет на обичния си внук.
към текста >>

84. 07 - 22. ЗА БЛАГОДАРНОСТТА

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Тогава братът веднага праща телеграма с мисълта си по етера: „Учителю, искат документи.
Дайте ми някаква работа." - „Иди си донеси раницата! ", му казал Учителят. Връща се братът при Учителя с празната раница. Учителят му напълнил раницата с беседи и му казал: „Иди към Благоевград." Дал му и адрес. Братът се качил на автобуса и отпътувал към дадената цел - град Неврокоп - Гоце Делчев, но на спирката веднага почват проверка на документи и багаж. Тогава братът веднага праща телеграма с мисълта си по етера: „Учителю, искат документи. Не позволявай, Учителю. Раницата ми е пълна с беседи, а джобовете, със снимки от Рила." Стои братът на улицата и праща телеграма след телеграма. В това време полицаят се обръща към него с думите: „Хей, ти там, с раницата. Отивай си! Свободен си." Братът чул, но сякаш не му се вярва и праща нова телеграма по етера.
към текста >>

Свободен си." Братът чул, но сякаш не му се вярва и праща нова телеграма по етера.
Тогава братът веднага праща телеграма с мисълта си по етера: „Учителю, искат документи. Не позволявай, Учителю. Раницата ми е пълна с беседи, а джобовете, със снимки от Рила." Стои братът на улицата и праща телеграма след телеграма. В това време полицаят се обръща към него с думите: „Хей, ти там, с раницата. Отивай си! Свободен си." Братът чул, но сякаш не му се вярва и праща нова телеграма по етера. Тогава полицаят наново се обръща към него, че е свободен. И тогава братът праща благодарствена телеграма - че е свободен. След малко идва и човекът, когото търси и го повежда към дома си радостен. Учителят е казал, когато се намерим в нужда, да го призовем. И като получим помощ, пак да се обадим.
към текста >>

85. 07 - 42. С КОНДУРИТЕ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

42. С КОНДУРИТЕ Брат Петко Епитропов беше един от ветераните на Божието дело у нас.
42. С КОНДУРИТЕ Брат Петко Епитропов беше един от ветераните на Божието дело у нас. Човек работлив и сладкодумен, приказлив. Беше застрахователен агент на дружество „Витоша". В качеството си на такъв обикаляше цялата страна, а и вършеше и работата на Бялото Братство. Веднъж Епитропов се разболял от един цирей на врата. Положението му било толкова тежко, че жена му, баба хаджийка, вече се страхувала за живота му.
към текста >>

86. БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Той мислено изпратил телеграма по етера на Учителя.
Дори си пъхнал ръката в устата му и хората се чудели на смелостта му. Обаче след малко почувствал, че това е все пак звяр, на когото човек не може да има доверие и че може да му налапа ръката, затова веднага я извадил и се отдръпнал и излязъл навънка. А хората се чудели как може да се влезе при лъва, а той имал смелост, понеже го бил хранил. „За благодарността." Преди години брат Димитър Звездински бил отстранен от работа. Той лично ми разказа тоя случай. Той мислено изпратил телеграма по етера на Учителя. „Раницата ми е пълна с беседи, а джобовете ми със снимки от Рила, не позволявай да ме обискират! " Той слязъл от автобуса и след това всички минават, за да ги проверят. А той дава телеграмата преди това. Но случаят първоначално е такъв: Той казва на Учителя, че е отстранен от работа. Учителят му казал след един месец да отиде пак да провери дали ще му дадат работа.
към текста >>

87. 08 - 05. СЪБОРИТЕ НА ИЗГРЕВА

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Оттам трябваше да минавам нанагоре, край ветеринарния факултет, по едни кални улици, по които имаше копани ями и нощно време често съм се спъвал и уморен съм стигал, но аз вървя нанагоре, защото Учителят казваше, ако пропуснеш една лекция без уважителна причина, ти си изключен от школата, не си повече ученик или по-ясно казано, ти се самоизключваш.
Само това, че ми беше дала една книжка с нейни стихове. Но като че нейните стихове не се харесваха и не се търсеха твърде, защото имаше оставени сто и няколко книжки и нито една не се продаде, докато тя минава да проверява. Това някак като че я умъчняваше, но нали не са длъжни хората да харесват всичко и толкова. Преди да отида да живея на Изгрева, аз живеех на ул. „Мърфи", до военното училище. Оттам трябваше да минавам нанагоре, край ветеринарния факултет, по едни кални улици, по които имаше копани ями и нощно време често съм се спъвал и уморен съм стигал, но аз вървя нанагоре, защото Учителят казваше, ако пропуснеш една лекция без уважителна причина, ти си изключен от школата, не си повече ученик или по-ясно казано, ти се самоизключваш. И ние много държахме на това да не пропуснем лекция. Каквото и да е времето - и дъжд, и град дори, ние отивахме най-редовно. Ако се измокрим, дрехите изсъхват и тъй никои не пострада от тая работа. Така една нощ имах много трудно пътуване нагоре - падам, ставам, падам, ставам, а дъждът си вали, докато най-после изляза на алеята и поема нанагоре към Изгрева, така отивахме. През 1926 година, на събора в София бяхме направили на Учителя една катедричка - малка бяха направили, защото имаше много силно слънце.
към текста >>

88. 08 - 11. СЪБОРИТЕ НА ИЗГРЕВА

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Г. С.: Д-р Жеков си беше ветеринарен лекар и беше облечен с бяла престилка и сестрите, които бяха дежурни около кухнята, и жена му беше между тях.
В. К.: Значи това е къщата на стенографките, „Парахода" - обикновени дървени бараки. Г. С.: Това са бараки, допълнително правени. Ето го и „Парахода", зад тази барака. Виж как е извит Параходът. В. К.: Разкажете ми спомена за д-р Иван Жеков. Г. С.: Д-р Жеков си беше ветеринарен лекар и беше облечен с бяла престилка и сестрите, които бяха дежурни около кухнята, и жена му беше между тях. Те се грижеха за кухнята, за уреждането там с големи казани, за около 1000-1200 души народ трябваше да се сгогви ядене. Значи в няколко големи казана се приготвяше манджата и там същевременно имаше и големи бакърени чайници, да се сервира вода по всяко време. Всеки, който желае гореща вода, може да получи от там. Длъжни бяха да му дават. Един брат отива да иска гореща вода и пита: „Сестра Жекова, може ли да ми дадете една гореща вода?
към текста >>

89. 08 - 21. СВЯТОТО ИМЕ НА УЧИТЕЛЯ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

А то е чрез житения режим, на който той я подлагал, да се пречисти нейният етерен двойник и да стане добър проводник.
След като се свърши съборът, те се върнаха. На следващата година ли беше, не помня, Учителят праща Савка в Латвия, Естония и др., праща я. Изпраща я със задача да говори за учението и я предупредил: „Там ще говориш от мое име." Тя говорила от негово име, обаче така говорела, всички чувствали, че Учителят е в нея. След като свършила беседата, целували й ръка, както целуват ръка на Учителя. Те поздравяват не нея, те поздравяват Учителя. А то е чрез житения режим, на който той я подлагал, да се пречисти нейният етерен двойник и да стане добър проводник. Той от тука предава, а тя там говори. Тя там говори по невидимия телеграф и е държала беседи от Учителя чрез Светия Дух, изпратен от него. Просто съзнанието на хората, душите им се били издигали в друг, небесен свят. Това го има в „Ученикът Аверуни", писано е от Буча Бехар. От Буча Бехар е писано.
към текста >>

90. 08 - 35. ПО ПЪТЯ НА ВЕТЕРАНИТЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

35. ПО ПЪТЯ НА ВЕТЕРАНИТЕ Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ /1825-1905/ Д-р Георги Вълчев Миркович е роден на 10 март 1825 година в гр. Сливен.
35. ПО ПЪТЯ НА ВЕТЕРАНИТЕ Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ /1825-1905/ Д-р Георги Вълчев Миркович е роден на 10 март 1825 година в гр. Сливен. Баща му произхожда от град Стралжа, където се е занимавал с обущарство и търговия на вълна, а майка му, Койка, е била преселена в Сливен от опожареното и разсипано от кърджалиите село Раково. През 1830 година баща му, заедно с други сливенци, се преселва във Влашко, близо до Плоещ, в новото поселище Берязка, но не му харесва и скоро се завръща в родния си град Сливен, където Георги постъпва на училище при известния тогава учител грък - Цукала, а по-късно продължил образованието си в гр. Котел при учителя Сава Доброплодни през 1840 година. След три години той се завръща в родния си град, но имал силно желание да продължи образованието си в Цариград, сега Истамбул. Баща му не се съгласил и го оставил в дюкяна си на Аба-пазар да продава вълна и ямурлуци.
към текста >>

91. 09 - 61. СБЪДНАТИЯТ СЪН СЛЕД ДВА ЧАСА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

61. СБЪДНАТИЯТ СЪН СЛЕД ДВА ЧАСА Бях ветеринарен фелдшер в село Ватина, до Кавадарци - Македония.
61. СБЪДНАТИЯТ СЪН СЛЕД ДВА ЧАСА Бях ветеринарен фелдшер в село Ватина, до Кавадарци - Македония. Амбулаторията ми се помещаваше в частна къща. Един ден, след като се наобядвах, легнах да си почивам и неусетно съм заспал. Сънувам, че гледам небето и на него се явиха черни облаци. Ето че за кратко време целият небосвод потъмня. Засвятка се.
към текста >>

92. 09 - 101. КАК ЖЕКО БЕ СПАСЕН

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

101. КАК ЖЕКО БЕ СПАСЕН Мъжът ми е ветеринарен лекар в едно село.
101. КАК ЖЕКО БЕ СПАСЕН Мъжът ми е ветеринарен лекар в едно село. Той от известно време се е поразколебал в идеите си и проял месо. Аз му говорих, но моите думи не му влияят. Но какво се случи един ден: Идвайки си за у дома, бе задрямал в рейса, нещо, което никога не бе правил. Заспива и вижда брат Боев и една сестра, облечена в бяло (вероятно тя му е ръководител), която нищо не говорила. Тогава брат Боев му казал: „Ти, брат, си се раздвоил, но знай, че има да ти се случи нещо много страшно, но ако се сетиш да призовеш Учителя, добре, ако ли не..." Слиза от рейса и си идва към дома късно през нощта, към 11 часа.
към текста >>

93. 09 - 122. ПОИСКАНАТА ПОМОЩ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Чифликчиев, евангелист по убеждение, ветеринарен фелдшер, вече пенсионер, почука и влезе в къщи, и ни свари като лежахме, премалели от глад.
Вечерта се помолих дано Господ да ми помогне по някакъв начин. Когато се разсъмна, дадох на децата последните корички хляб, а най-голямата ми дъщеря бе ученичка в гимназията. Тя отиде гладна на училище. Щом я изпратих, прималя ми от глад и легнах на леглото. В това време идва един стар приятел на семейството ни, г. Чифликчиев, евангелист по убеждение, ветеринарен фелдшер, вече пенсионер, почука и влезе в къщи, и ни свари като лежахме, премалели от глад. Той донесе две големи кошници - едната със съестни продукти, а другата с грозде и зеленчуци и разни варива и най-отгоре два бели хляба. Децата, като видяха всичко това, се разскачаха от радост. Какво бе станало: Вечерта аз се моля у дома, а г. Чифликчиев у тях. Аз искам помощ, а той търси къде да даде помощ.
към текста >>

94. 09 - 169. УЧИТЕЛЮ, ЗАЩО ИЗБРАХТЕ БЪЛГАРИЯ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Там хората нямат физически тела, защото не им са нужни, а имат само ефирни /етерни/ тела.
Посетих Учителя в хотела и го попитах: „Учителю, защо вие избрахте България за център на Новото Учение и движение? " - „Защото в България има много планини", беше неговият отговор. Аз останах учуден, но въпреки това не запитах повече, защото зная, че Великите Учители говорят малко и кратко. И аз, след като следях беседите в продължение на много години, най-после намерих отговора. Понеже в Тибет, в най-високите планини на Азия, Хималаите има един духовен център, който се казва Агарта. Там хората нямат физически тела, защото не им са нужни, а имат само ефирни /етерни/ тела. Такъв един клон на Бялото Братство има в Рила и друг, трети клон - в Алпите. Знае се, че Всемирното Бяло Братство има три клона, три центъра на земята. То представлява една организация на напреднали и мощни същества, които владеят силите на природата, но които нямат физически тела. Ние тук, в България, не сме достойни да се наричаме членове на това Всемирно Братство, а се именуваме по- скромно: Ученици на Всемирното Бяло Братство, което значи, че ние се подготовляваме за бъдещи негови членове. /По сказките на брат Боев -1948 година/
към текста >>

95. 12 - 14. АЛЛАХ ГО ИЗПРАТИ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Тати вече възрастен беше и до нас има един ветеринарен фелдшер.
Като се изселват турците, не му стигало на някого от турците известна сума и не може да замине. Там 120 ли, 200 лева ли било. Баща ми изважда и му дава да си свърши работата. Минават много години. Получава се едно писмо до Айтоското кметство. Тати вече възрастен беше и до нас има един ветеринарен фелдшер. А пък тати е това, през няколко къщи са и приятели, близки ни са. Получават писмо, че еди-кой си турчин е казал на турските там власти, че в Айтос, когато се изселвах, един фелдшер ми даде 200 лева и аз искам чрез тях да му ги върна. Как се казва? Ами фелдшер беше, не знам вече по-нататък как е било. Викат бай Никола, фелдшера, ветеринарния, казва: „Не съм аз.
към текста >>

Викат бай Никола, фелдшера, ветеринарния, казва: „Не съм аз.
Тати вече възрастен беше и до нас има един ветеринарен фелдшер. А пък тати е това, през няколко къщи са и приятели, близки ни са. Получават писмо, че еди-кой си турчин е казал на турските там власти, че в Айтос, когато се изселвах, един фелдшер ми даде 200 лева и аз искам чрез тях да му ги върна. Как се казва? Ами фелдшер беше, не знам вече по-нататък как е било. Викат бай Никола, фелдшера, ветеринарния, казва: „Не съм аз. Това е бай Георги." Викат тати и му казва: „Бай Георги, да имаш такъв случай? " Казва; „Да бе едно време дадох там някой лев на един познат турчин се изселва, човекът няма, не му стигаха парите." - „Ето ти парите", казват. То минало 20 години оттогава. Но оня човек ги връща и тогава тати, името светна в града на баща ми, че как е действал, как е помагал на хората. Тоз човек се случил такъв, че е благодарен, издириха го и му дадоха парите.
към текста >>

96. 12 - 31. ЗАЛОЖБИТЕ И ЗАРОВЕНИТЕ ТАЛАНТИ

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

Любка Габровска, Надка, Христо, имаше един ветеринарен лекар, той си замина. Стана.
Защото аз много хубаво рецитирах, после влезнах в братския живот. Когато на градината се събираха. Идваха от София, от цяла България, аз 40 деца наши ги занимавах с песни, два класа с песните, хорче, там, на балкона. Народ идваха. Идваха светски хора. Любка Габровска, Надка, Христо, имаше един ветеринарен лекар, той си замина. Стана. Те идваха на градината, рецитираха и пееха. Пеехме и аз от малка им свирех малко на цигулка. И поисках от нашите приятели една песничка, „Край брега брезичката растеше" за Любка, ще става брезицата, първия кръг момиченца, вторият - момченца, направих им това, че листенца от зелени книги, люли, люли, едните на една страна, другите на друга, все едно че са листенца на брезицата и вятърът развява тези листенца. Туй по вътрешен път. Чувствах един жар духовен, за оня, гдето Учителят говори.
към текста >>

97. 18 - 1. ЧЕСТВУВАНЕТО НА 120-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ /1870 - 1990 г./

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Използвах и твой материал, от твоята поредица „По пътя на ветераните", онова, което е за Георги Куртев, което е била преписала навремето от теб Мария Арсова.
Сега е времето на професионализма, а те като музиканти са длъжни да поддържат всичко на ниво. 2. Целият материал премина през мене. ..Историята на Братската градина в Айтос" също, въз основата на едно твое издание, което е при мен, от 1961 година и онова излезнало в., Братство", успях да съчетая от двете целия материал, като е запазен твоя език и стил и самата конструкция на изложение. Това го направихме с Марийка Марашлиева. 3. Краткият животопис за Георги Куртев, който бе изпратил до Елена, азго взех и като взех материал от други твои стари и пълни издания, които ги имам, успях да допълня ис други опитности. Използвах и твой материал, от твоята поредица „По пътя на ветераните", онова, което е за Георги Куртев, което е била преписала навремето от теб Мария Арсова. Така че материалът е пълен. Предадох го на Весела Маркова, която го преписа и аз го прибрах. Така че Марийка Марашлиева, Весела Арсова и Мария Арсова са участвували като работна група в подготовката на преписите, като най-много работи с мен Марийка, защото тя ми е първият помощник, защото с нея придвижвам тази работа и тя финансира с 3000лева и аз също с 3000 лева, така че това ще струва към 6000лева за 1000 книжки, като са над 120 страници и ще струва по 6 лева книгата, като се заплаща само печата и хартията, а нашият труд е безвъзмезден, както са и безплатни материалите на ония, които участват. Аз съм за това: безплатни материали без отчисления за авторство, безплатен доброволен труд за подготовка на материалите, а се плаща само за хартията и за печата. Нашите тиражи са малки и струват скъпо, защото сме малко хора.
към текста >>

98. 23 - 17. ФАЗИ НА ЖИВОТА

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Неговото тяло е изградено от етерна и духовна субстанция.
свръхсъзнателна или космическа фаза. Това е ум с нови, велики сили на съзнанието, които правят човека недосегаем. Както субективното съзнание разделя човека от животните и го въвежда с една недосегаема за тях култура, както и животните нямат представа за човешкия живот, за неговите възможности, ум и култура, както в отдалечаването на човека от животното - дистанцията създадена от субективното начало на съзнанието, така и свръх съзнателното начало на ума разделя съвременния, обикновен човек от човек с възможности, необясними за нас. Този човек се въвежда в едно ново поле на прояви и възможности. Той се отдалечава от нас толкова, колкото ние стоим далеч от животните. Неговото тяло е изградено от етерна и духовна субстанция. Съществата от това поле са известни като Всемирно Бяло Братство. Някои от неговите членове се обличат с материални тела, като нашите, но със способности, надвишаващи ги многократно. Те проникват през твърдата материя и познават съдържанието й, те виждат на хиляди километри и могат да определят дистанцията. Могат да определят диагнозата на болен и начина на лекуването му. Виждат не само пространството, но и проникват в душата на човека и най-съкровените тайни за тях са видими.
към текста >>

99. 23 - 18. ЦИКЛИ НА ЖИВОТА

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Абаджиев. Спиритическите сеанси в град Ямбол.

При тази температура материята на земята ще се свие така, че ще се получи ядрен взрив, при който Земята ще се превърне в невидимо етерно тяло.
Това е практикувано от учениците на Хермес в Египет, есеите, Христовите ученици, питагорейците, орфисти, богомили и съвременните окултни общества. Цялата природа, всичко, каквото съществува по земята, е дело на кондензираната слънчева светлина - енергия. Това е било известно на всички окултни учители и ученици. Атомите са миниатюрна слънчева система, а електричеството е трансформиран слънчев лъч. Установено е, че ако земята напусне Слънчевата система, температурата й ще се понижи до абсолютната нула. При тази температура материята на земята ще се свие така, че ще се получи ядрен взрив, при който Земята ще се превърне в невидимо етерно тяло. И ще се превърне в светлина, т.е. от каквото е съставена. Самият човек е синтез от слънчева светлина, т.е. от слънчеви продукти. Ние се греем на слънце, живеем на светлина и се храним директно и косвено от нея.
към текста >>

100. 25 - 1. НА САМОУВЕРЕНИТЕ НЕВЕРНИЦИ