Търсене в текстове за 'Етер'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 78 резултата в 49 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий. София

Благословено да бѫде неговото име.И рече Господъ, стани и възвиси родътъ си, защото ида като войнъ избранъ, отъ четеритѣ краища на земята за да поразя всѣка тваръ съ мечътъ на духа си, понеже съмъ угорченъ въ душата си за неправдата и нечестието което сториха прѣдъ лицето ми.
И силата на ели — мели е съ онзи, който е избранъ отъ Господа на силитѣ. Веселете ся вий които го любитѣ и радвайте се въ неговата слава, понеже той е крѣпъкъ, кротъкъ и смиренъ на сърдце. Възвеселися небе, и възпѣй земя на Господа твоего, твоя спасъ. Той е Богъ благий, Богъ праведний и святий. Единъ въ вѣкъ, испълняющъ все и въ все. Благословено да бѫде неговото име.И рече Господъ, стани и възвиси родътъ си, защото ида като войнъ избранъ, отъ четеритѣ краища на земята за да поразя всѣка тваръ съ мечътъ на духа си, понеже съмъ угорченъ въ душата си за неправдата и нечестието което сториха прѣдъ лицето ми. Този родъ не разумява да прави сѫдъ и правда. Тѣ сѫ синове на заблужденията и чада на беззакония. Въ мислитѣ си станаха суетни и въ размишленията си нечестиви, станаха причина да се охули името ми, и развратиха съвѣтитѣ ми. Ето ще ги посѣтя на врѣме и ще възвърна прѣстѫпленията имъ връхъ самитѣ имъ мисли. Съмъ ли азъ единъ който трѣбва да се прѣзира?
към текста >>

2. Писмо на Учителя до Др.Б.(?), Бургас

Като казваме „плът", далеч не трябва да разбираме физическото тяло, видимото, а тялото на чувствата, „етерното тяло", което след смъртта продължава да съществува до известно време, според духовния уровен на човека, и с което се явяват жителите отвъд гроба.
Действително, както казва той, в удовете ни - разбирай плътта, има противни закони на духовните и затова ний трябва да живеем „по дух". Защото, когато се говори за дейността на плътта, да се знае, че тя е винаги в борба с чистата съвест - Божият дух в нас. Казано е, че борбата ни в света е срещу греха в плътта, които заедно работят против Духа. Плътта се е омърсила и е станала противна на началото си с прихождането на първия човек, с което сатана е постигнал целта си - да прониква в нея. Считам за нужно да ти дам още едно разяснение по отношение на плътта. Като казваме „плът", далеч не трябва да разбираме физическото тяло, видимото, а тялото на чувствата, „етерното тяло", което след смъртта продължава да съществува до известно време, според духовния уровен на човека, и с което се явяват жителите отвъд гроба. 2. „Съвършено и временно отменяване на духовните закони." Казахме, че съществуват два вида закони: ниски и висши, обаче това така е наредено, че нисшият закон е поставен в кръга на по-висш, този - в трети, четвърти и т.н. Всичко е закони в закони до безконечност. И още, че нисшият закон се подчинява на по-висшия (Еклисиаст 5;8). Така се обяснява и примерът с пророк Йон, когато той се намери в корема на „голямата риба" (Йона 2;1).
към текста >>

3. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

Факти веществени и явления душевни - не само нямат никакво подобие и никаква прилика помежду си - но са работи абсолютно хетерогенни.
Духът за подвижност, чрез подвижности в подвижност ли живее? Не! Наопаки, между дух и движение има пълна несъвместимост, пълна противоположност. Мисъл, чувства, дух - или, с една дума, душа - нямат нищо общо с ония качества на плътта, които наричаме преместене, промяна на пребиване, промяна на сфери и среди, промяна на живелище. Движение - то е геометрически факт: никаква връзка не е възможна между тоя геометрически факт и това що виждаме да става или да се показва в душата - нежност, съчувствие, любов, желание, радост, възторг, надежда, тъга, безнадежност и пр. Факти веществени и явления душевни - не само нямат никакво подобие и никаква прилика помежду си - но са работи абсолютно хетерогенни. Прочее, разкапването на тялото не повлича изчезване на душата. Свържете заедно или съчетайте два предмета имащи някакво сходство или сродство помежду си; с повече или по-малко мъчнотяия, вий ще спомогнете да ги разедините отново. Това разединение бива още по възможно когато се касае за разнародни неща. Е добре, смъртта не е нищо друго освен раздяла на два разнородни организма. Подир тая раздяла, всеки от двата организма се съобразява със законите на своето естество - тялото влиза в нови физически съчетания - душата, целокупна и неповредена продължава своето неизменно и ненарушимо битие посред всесветовната еволюция на вещества и твари.
към текста >>

Изобщо, в другите страни от Теософията са заинтересувани много учени и професори, както и именити художници и писатели, а Стриндберг е бил и член на теософското общество, както и Морис Метерлинк.
И ние изгонихме религията из училищата си, свещената религия, която осветява живота на човека и го издига до Бога, и отворихме широко врати за най-страшни чудовищни напасти - и за ума на днешното поколение един атентат в самия Божи храм бе напълно възможен и естествен... Един атентат срещу Човека и Бога, пъклен замисъл на черно человеконенавистничество, тъпо отрицание на самия закон на любовта, дръзко посегателство върху самия живот. Къде са блюстителите на народните завети? Или те заплитат тъмна интрига? У нас, поради закъснелост на умовете и поради лошо възпитание, Теософията може да се преследва, с простени и непростени средства; в една Англия, обаче, Теософията е на почит и се проповядва от църковните амвони; там, сега засега, има 35 депутати теософи в камарата и няколко министри, между които и ивестният Балфур. Изобщо, в другите страни от Теософията са заинтересувани много учени и професори, както и именити художници и писатели, а Стриндберг е бил и член на теософското общество, както и Морис Метерлинк. Нека, прочее, бъдем спокойни за бъдещето, дълбоко невъзмутими и толерантни.[7] Всяка истина, която носи спасение за света, се е посрещала с вой и отрицание. - Кой пророк в миналото не е бил замерян с камъни? И как искаме ние да бъдат посрещнати големите светлоносци в днешната черна епоха - една госпожа Блаватска, една госпожа Безант, един Ледбитер, един Кришнамурти? На тяхната серафическа чистота тъмният свят ще отговори със скверност, че за друго не е способен, и за тяхното светло послание ще ги облее с мръсния проток на своята мисъл и клевета. Могат ли те избегна съдбата си, когато сам Христос - въплощение на вселюбов - не я избегна?
към текста >>

4. Снимка на Величка Стойчева на легло, заобиколена от съмишленици

На горния етаж е бил салонът, от който се влизало в четери големи стаи.
Притежавала вкус и изисканост. Правила впечатление с културата си. * Слаба и деликатна по натура, починала от простуда на 3 март 1918 г. Семейство Стойчеви живеели в голяма гръцка къща. Първият етаж бил кръчма, а над нея била кухнята и други помещения. На горния етаж е бил салонът, от който се влизало в четери големи стаи. В този салон са се провеждали и женските и детските събрания. Салонът е побирал около сто души, макар че рядко е имало повече от 40-50 на беседите, които са се организирали там. Учителят пристигнал по своя работа в Бургас и Стойчеви поканили братята и сестрите от Бургаския кръжок, за да се видят и разговарят с него. Разговорът бил задълбочен и съществен, но по едно време долу в кръчмата се чул писък на гайда. Гайдарят бил чест гост на кръчмата, поръчвал си пиене и свирел до среднощ.
към текста >>

5. Излиза статията 'Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов' от Ангел Томов

(у първите християни: етерен, астрален, умствен и три духовни свята); че силите на всяко по-висше поле, като по-тънки и по-духовни, проникват по-нисшето поле и всички тия взаимно проникващи се полета съставят едно единно битие, единен живот на всемирния дух.
В своето проявление Той е единното и вечно битие, всемирният живот, творческата любов, висшето съзнание или „съзнанието на цялото”. П. Дънов споделя с йогите, с теософията и модерните окултни учения идеята за инволюцията и еволюцията, като висше и основно проявление на абсолютното, като основен и доминиращ над всичко закон на всемирния живот. В своето учение той прокарва също тъй и основните идеи за кармата и за превъплътяването на душите, и то не поради това, че в противен случай действителността не може да се примири с идеята за господството на една висша разумност, висша любов и висша правда в живота, а защото тия идеи – за кармата и превъплътяването, са опитани и несъмнени за него истини на живота. Както теософите и всички окултисти, П. Дънов учи, че битието далеч не се изчерпва с тъй наречения „материален свят” на триизмерното пространство и че това битие се проявява едновременно и в по-висши полета или светове – астрален, ментален, причинен и др. (у първите християни: етерен, астрален, умствен и три духовни свята); че силите на всяко по-висше поле, като по-тънки и по-духовни, проникват по-нисшето поле и всички тия взаимно проникващи се полета съставят едно единно битие, единен живот на всемирния дух. В по-висшите светове се проявяват по-висши строителни сили; те са обитаеми и от същества от по висши степени на еволюция от тази на човечеството и съществува една голяма йерархия на такива по-висши същества. Чувствата и мислите са в по-висшите светове тъй реални, както материалните предмети в материалния свят. Те са живи сили, които рушат и градят. Най-висшите строителни сили, това са висшето космическо или божествено съзнание, божествената мисъл, божествената любов. Тия висши строителни сили толкова по-пълно се проектират във всяко духовно същество и по-пълно се проявяват чрез него, колкото то е от една по-висша духовна еволюция и колкото по-голямо индивидуално съвършенство е достигнало.
към текста >>

6. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 юли

Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>

7. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 юли

Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>

8. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 юли

Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>

9. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 18 юли

Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>

10. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 юли

Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>

11. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 20 юли

Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>

12. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 24 юли

Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>

13. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 25 юли

Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>

14. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 26 юли

Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>

15. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 27 юли

Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>

16. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 28 юли

Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>

17. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 29 юли

Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>

18. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 30 юли

Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>

19. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 1 август

Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>

20. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 2 август

Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>

21. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 3 август

Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>

22. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 4 август

Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>

23. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 5 август

Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>

24. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 6 август

Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>

25. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 8 август

Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>

26. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 9 август

Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>

27. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 10 август

Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>

28. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 11 август

Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>

29. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 12 август

Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>

30. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 13 август

Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>

31. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 август

Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>

32. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 август

Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>

33. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 август

Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>

34. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 186 август

Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>

35. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 август

Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>

36. Учителя с група ученици на тридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 9 септември

Етерът прониква въздуха.
Те живеят полуфизически и полуастрален живот. Те имат тук жилища. Тези същества тук са били хора. Те са служебни същества, служили на други, по-напреднали същества, които са завършили своето развитие. А онези по-напреднали същества направляват всичко в природата. Етерът прониква въздуха. Нещата едно друго се проникват. Това, което прониква, то владее. По-малкото живее в по-голямото. По-голямото го обгръща. Етерът има четири състояния.
към текста >>

Етерът има четири състояния.
Етерът прониква въздуха. Нещата едно друго се проникват. Това, което прониква, то владее. По-малкото живее в по-голямото. По-голямото го обгръща. Етерът има четири състояния. Мислят, че етерът е еднороден навсякъде, а то не е така. Слънцата са центрове на етерната енергия. Налягането на етера образува слънцата. Където има слънце, налягането на етера е поголямо. Етерът, като наляга, се образуват слънчевите системи в безконечното пространство.
към текста >>

Мислят, че етерът е еднороден навсякъде, а то не е така.
Нещата едно друго се проникват. Това, което прониква, то владее. По-малкото живее в по-голямото. По-голямото го обгръща. Етерът има четири състояния. Мислят, че етерът е еднороден навсякъде, а то не е така. Слънцата са центрове на етерната енергия. Налягането на етера образува слънцата. Където има слънце, налягането на етера е поголямо. Етерът, като наляга, се образуват слънчевите системи в безконечното пространство. Значи налягането на етера не е навсякъде еднакво.
към текста >>

Слънцата са центрове на етерната енергия.
Това, което прониква, то владее. По-малкото живее в по-голямото. По-голямото го обгръща. Етерът има четири състояния. Мислят, че етерът е еднороден навсякъде, а то не е така. Слънцата са центрове на етерната енергия. Налягането на етера образува слънцата. Където има слънце, налягането на етера е поголямо. Етерът, като наляга, се образуват слънчевите системи в безконечното пространство. Значи налягането на етера не е навсякъде еднакво. Когато се качиш на висока планина, вътрешното налягане е по-силно, отколкото външното.
към текста >>

Налягането на етера образува слънцата.
По-малкото живее в по-голямото. По-голямото го обгръща. Етерът има четири състояния. Мислят, че етерът е еднороден навсякъде, а то не е така. Слънцата са центрове на етерната енергия. Налягането на етера образува слънцата. Където има слънце, налягането на етера е поголямо. Етерът, като наляга, се образуват слънчевите системи в безконечното пространство. Значи налягането на етера не е навсякъде еднакво. Когато се качиш на висока планина, вътрешното налягане е по-силно, отколкото външното. Затова, като дойде едно чувствително същество на по-голяма височина, започва да му тече кръв.
към текста >>

Където има слънце, налягането на етера е поголямо.
По-голямото го обгръща. Етерът има четири състояния. Мислят, че етерът е еднороден навсякъде, а то не е така. Слънцата са центрове на етерната енергия. Налягането на етера образува слънцата. Където има слънце, налягането на етера е поголямо. Етерът, като наляга, се образуват слънчевите системи в безконечното пространство. Значи налягането на етера не е навсякъде еднакво. Когато се качиш на висока планина, вътрешното налягане е по-силно, отколкото външното. Затова, като дойде едно чувствително същество на по-голяма височина, започва да му тече кръв. Затова, когато вървиш отдолу-нагоре, ти трябва да се приспособяваш постепенно, външното налягане и вътрешното разширение да се уравновесят.
към текста >>

Етерът, като наляга, се образуват слънчевите системи в безконечното пространство.
Етерът има четири състояния. Мислят, че етерът е еднороден навсякъде, а то не е така. Слънцата са центрове на етерната енергия. Налягането на етера образува слънцата. Където има слънце, налягането на етера е поголямо. Етерът, като наляга, се образуват слънчевите системи в безконечното пространство. Значи налягането на етера не е навсякъде еднакво. Когато се качиш на висока планина, вътрешното налягане е по-силно, отколкото външното. Затова, като дойде едно чувствително същество на по-голяма височина, започва да му тече кръв. Затова, когато вървиш отдолу-нагоре, ти трябва да се приспособяваш постепенно, външното налягане и вътрешното разширение да се уравновесят. Трябва да се спираш по 30 секунди от време на време, за да дойде това уравновесяване.
към текста >>

Значи налягането на етера не е навсякъде еднакво.
Мислят, че етерът е еднороден навсякъде, а то не е така. Слънцата са центрове на етерната енергия. Налягането на етера образува слънцата. Където има слънце, налягането на етера е поголямо. Етерът, като наляга, се образуват слънчевите системи в безконечното пространство. Значи налягането на етера не е навсякъде еднакво. Когато се качиш на висока планина, вътрешното налягане е по-силно, отколкото външното. Затова, като дойде едно чувствително същество на по-голяма височина, започва да му тече кръв. Затова, когато вървиш отдолу-нагоре, ти трябва да се приспособяваш постепенно, външното налягане и вътрешното разширение да се уравновесят. Трябва да се спираш по 30 секунди от време на време, за да дойде това уравновесяване. Представете си, че тези същества живеят на едно място, което никак не е приятно на хората.
към текста >>

37. Учителя с група ученици на тридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 10 септември

Етерът прониква въздуха.
Те живеят полуфизически и полуастрален живот. Те имат тук жилища. Тези същества тук са били хора. Те са служебни същества, служили на други, по-напреднали същества, които са завършили своето развитие. А онези по-напреднали същества направляват всичко в природата. Етерът прониква въздуха. Нещата едно друго се проникват. Това, което прониква, то владее. По-малкото живее в по-голямото. По-голямото го обгръща. Етерът има четири състояния.
към текста >>

Етерът има четири състояния.
Етерът прониква въздуха. Нещата едно друго се проникват. Това, което прониква, то владее. По-малкото живее в по-голямото. По-голямото го обгръща. Етерът има четири състояния. Мислят, че етерът е еднороден навсякъде, а то не е така. Слънцата са центрове на етерната енергия. Налягането на етера образува слънцата. Където има слънце, налягането на етера е поголямо. Етерът, като наляга, се образуват слънчевите системи в безконечното пространство.
към текста >>

Мислят, че етерът е еднороден навсякъде, а то не е така.
Нещата едно друго се проникват. Това, което прониква, то владее. По-малкото живее в по-голямото. По-голямото го обгръща. Етерът има четири състояния. Мислят, че етерът е еднороден навсякъде, а то не е така. Слънцата са центрове на етерната енергия. Налягането на етера образува слънцата. Където има слънце, налягането на етера е поголямо. Етерът, като наляга, се образуват слънчевите системи в безконечното пространство. Значи налягането на етера не е навсякъде еднакво.
към текста >>

Слънцата са центрове на етерната енергия.
Това, което прониква, то владее. По-малкото живее в по-голямото. По-голямото го обгръща. Етерът има четири състояния. Мислят, че етерът е еднороден навсякъде, а то не е така. Слънцата са центрове на етерната енергия. Налягането на етера образува слънцата. Където има слънце, налягането на етера е поголямо. Етерът, като наляга, се образуват слънчевите системи в безконечното пространство. Значи налягането на етера не е навсякъде еднакво. Когато се качиш на висока планина, вътрешното налягане е по-силно, отколкото външното.
към текста >>

Налягането на етера образува слънцата.
По-малкото живее в по-голямото. По-голямото го обгръща. Етерът има четири състояния. Мислят, че етерът е еднороден навсякъде, а то не е така. Слънцата са центрове на етерната енергия. Налягането на етера образува слънцата. Където има слънце, налягането на етера е поголямо. Етерът, като наляга, се образуват слънчевите системи в безконечното пространство. Значи налягането на етера не е навсякъде еднакво. Когато се качиш на висока планина, вътрешното налягане е по-силно, отколкото външното. Затова, като дойде едно чувствително същество на по-голяма височина, започва да му тече кръв.
към текста >>

Където има слънце, налягането на етера е поголямо.
По-голямото го обгръща. Етерът има четири състояния. Мислят, че етерът е еднороден навсякъде, а то не е така. Слънцата са центрове на етерната енергия. Налягането на етера образува слънцата. Където има слънце, налягането на етера е поголямо. Етерът, като наляга, се образуват слънчевите системи в безконечното пространство. Значи налягането на етера не е навсякъде еднакво. Когато се качиш на висока планина, вътрешното налягане е по-силно, отколкото външното. Затова, като дойде едно чувствително същество на по-голяма височина, започва да му тече кръв. Затова, когато вървиш отдолу-нагоре, ти трябва да се приспособяваш постепенно, външното налягане и вътрешното разширение да се уравновесят.
към текста >>

Етерът, като наляга, се образуват слънчевите системи в безконечното пространство.
Етерът има четири състояния. Мислят, че етерът е еднороден навсякъде, а то не е така. Слънцата са центрове на етерната енергия. Налягането на етера образува слънцата. Където има слънце, налягането на етера е поголямо. Етерът, като наляга, се образуват слънчевите системи в безконечното пространство. Значи налягането на етера не е навсякъде еднакво. Когато се качиш на висока планина, вътрешното налягане е по-силно, отколкото външното. Затова, като дойде едно чувствително същество на по-голяма височина, започва да му тече кръв. Затова, когато вървиш отдолу-нагоре, ти трябва да се приспособяваш постепенно, външното налягане и вътрешното разширение да се уравновесят. Трябва да се спираш по 30 секунди от време на време, за да дойде това уравновесяване.
към текста >>

Значи налягането на етера не е навсякъде еднакво.
Мислят, че етерът е еднороден навсякъде, а то не е така. Слънцата са центрове на етерната енергия. Налягането на етера образува слънцата. Където има слънце, налягането на етера е поголямо. Етерът, като наляга, се образуват слънчевите системи в безконечното пространство. Значи налягането на етера не е навсякъде еднакво. Когато се качиш на висока планина, вътрешното налягане е по-силно, отколкото външното. Затова, като дойде едно чувствително същество на по-голяма височина, започва да му тече кръв. Затова, когато вървиш отдолу-нагоре, ти трябва да се приспособяваш постепенно, външното налягане и вътрешното разширение да се уравновесят. Трябва да се спираш по 30 секунди от време на време, за да дойде това уравновесяване. Представете си, че тези същества живеят на едно място, което никак не е приятно на хората.
към текста >>

38. Учителя с група ученици на тридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 11 септември

Етерът прониква въздуха.
Те живеят полуфизически и полуастрален живот. Те имат тук жилища. Тези същества тук са били хора. Те са служебни същества, служили на други, по-напреднали същества, които са завършили своето развитие. А онези по-напреднали същества направляват всичко в природата. Етерът прониква въздуха. Нещата едно друго се проникват. Това, което прониква, то владее. По-малкото живее в по-голямото. По-голямото го обгръща. Етерът има четири състояния.
към текста >>

Етерът има четири състояния.
Етерът прониква въздуха. Нещата едно друго се проникват. Това, което прониква, то владее. По-малкото живее в по-голямото. По-голямото го обгръща. Етерът има четири състояния. Мислят, че етерът е еднороден навсякъде, а то не е така. Слънцата са центрове на етерната енергия. Налягането на етера образува слънцата. Където има слънце, налягането на етера е поголямо. Етерът, като наляга, се образуват слънчевите системи в безконечното пространство.
към текста >>

Мислят, че етерът е еднороден навсякъде, а то не е така.
Нещата едно друго се проникват. Това, което прониква, то владее. По-малкото живее в по-голямото. По-голямото го обгръща. Етерът има четири състояния. Мислят, че етерът е еднороден навсякъде, а то не е така. Слънцата са центрове на етерната енергия. Налягането на етера образува слънцата. Където има слънце, налягането на етера е поголямо. Етерът, като наляга, се образуват слънчевите системи в безконечното пространство. Значи налягането на етера не е навсякъде еднакво.
към текста >>

Слънцата са центрове на етерната енергия.
Това, което прониква, то владее. По-малкото живее в по-голямото. По-голямото го обгръща. Етерът има четири състояния. Мислят, че етерът е еднороден навсякъде, а то не е така. Слънцата са центрове на етерната енергия. Налягането на етера образува слънцата. Където има слънце, налягането на етера е поголямо. Етерът, като наляга, се образуват слънчевите системи в безконечното пространство. Значи налягането на етера не е навсякъде еднакво. Когато се качиш на висока планина, вътрешното налягане е по-силно, отколкото външното.
към текста >>

Налягането на етера образува слънцата.
По-малкото живее в по-голямото. По-голямото го обгръща. Етерът има четири състояния. Мислят, че етерът е еднороден навсякъде, а то не е така. Слънцата са центрове на етерната енергия. Налягането на етера образува слънцата. Където има слънце, налягането на етера е поголямо. Етерът, като наляга, се образуват слънчевите системи в безконечното пространство. Значи налягането на етера не е навсякъде еднакво. Когато се качиш на висока планина, вътрешното налягане е по-силно, отколкото външното. Затова, като дойде едно чувствително същество на по-голяма височина, започва да му тече кръв.
към текста >>

Където има слънце, налягането на етера е поголямо.
По-голямото го обгръща. Етерът има четири състояния. Мислят, че етерът е еднороден навсякъде, а то не е така. Слънцата са центрове на етерната енергия. Налягането на етера образува слънцата. Където има слънце, налягането на етера е поголямо. Етерът, като наляга, се образуват слънчевите системи в безконечното пространство. Значи налягането на етера не е навсякъде еднакво. Когато се качиш на висока планина, вътрешното налягане е по-силно, отколкото външното. Затова, като дойде едно чувствително същество на по-голяма височина, започва да му тече кръв. Затова, когато вървиш отдолу-нагоре, ти трябва да се приспособяваш постепенно, външното налягане и вътрешното разширение да се уравновесят.
към текста >>

Етерът, като наляга, се образуват слънчевите системи в безконечното пространство.
Етерът има четири състояния. Мислят, че етерът е еднороден навсякъде, а то не е така. Слънцата са центрове на етерната енергия. Налягането на етера образува слънцата. Където има слънце, налягането на етера е поголямо. Етерът, като наляга, се образуват слънчевите системи в безконечното пространство. Значи налягането на етера не е навсякъде еднакво. Когато се качиш на висока планина, вътрешното налягане е по-силно, отколкото външното. Затова, като дойде едно чувствително същество на по-голяма височина, започва да му тече кръв. Затова, когато вървиш отдолу-нагоре, ти трябва да се приспособяваш постепенно, външното налягане и вътрешното разширение да се уравновесят. Трябва да се спираш по 30 секунди от време на време, за да дойде това уравновесяване.
към текста >>

Значи налягането на етера не е навсякъде еднакво.
Мислят, че етерът е еднороден навсякъде, а то не е така. Слънцата са центрове на етерната енергия. Налягането на етера образува слънцата. Където има слънце, налягането на етера е поголямо. Етерът, като наляга, се образуват слънчевите системи в безконечното пространство. Значи налягането на етера не е навсякъде еднакво. Когато се качиш на висока планина, вътрешното налягане е по-силно, отколкото външното. Затова, като дойде едно чувствително същество на по-голяма височина, започва да му тече кръв. Затова, когато вървиш отдолу-нагоре, ти трябва да се приспособяваш постепенно, външното налягане и вътрешното разширение да се уравновесят. Трябва да се спираш по 30 секунди от време на време, за да дойде това уравновесяване. Представете си, че тези същества живеят на едно място, което никак не е приятно на хората.
към текста >>

39. Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1938 г.

Там съществата, които обичат тази школа са в ефирни, етерни тела.
Хималаите са по-нови планини. От Хималаите идват адепти да се учат в Рила. В Рила се намира най-старият институт. Посветените от Хималаите идват да се учат от скритите за човешки очи от големите библиотеки на Рила. На Хималаите също има Школа, но на Рила е най-старата .школа в света. Там съществата, които обичат тази школа са в ефирни, етерни тела. На Рила са складирани знания. Културата на Египет, културата на Индия се е развивала от невидимите библиотеки на Рила. Има на какво да се учите в бъдеще. Какво значение имат тези свещени центрове?
към текста >>

40. Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли

Доволни от полученото обяснение, студентите влязоха при наблюдателя на върха, за да сверят данните на своя анероид с барометъра на метерео-логичната станция.
Снабдени с портативен барометър анероид, джобен формат, те проверяваха атмосферното налягане и се опитваха да преизчислят височината на върха. В нашите среди бе известно изказването на УЧИТЕЛЯ за пременяващата се височина на върха, която често пъти достига невероятни размери -7000, 9000 и повече метри и затова направо поставиха въпроса, коя е базата за подобно изказване. УЧИТЕЛЯ им отговори: „Височините се измерват по барометричен път, по триангулачните методи на земемерите, но и по състоянието на електромагнитните вълни, носители на мисли, идеи, принципи и най-вече, от присъствието на същества от висшите ангелски йерархии. А последните обитават в сфери, разположени на дадени височини. Това присъствие определя втората, също така реална височина на върха." Доволни от полученото обяснение, студентите влязоха при наблюдателя на върха, за да сверят данните на своя анероид с барометъра на метерео-логичната станция. УЧИТЕЛЯТ, след този разговор, предпочете една тераска по-надолу, около 50-60 метра и оглеждаше далечните била на големия язовир „Искър", там където се намираха изворите около Канарското езеро, в подножието на върха „Канарата". Повод за подетия разговор бе неговият необикновен въпрос: „Кому е каменната пирамида и забития железен кръст там долу, под очерталата се пътека от върхът Мусела към хижа Грънчар? " Бях запознат с тази зимна трагедия и отговорих: „Злополучно нещастие. Лавина затрупа известен скиор и турист - алпинист през тази зима!
към текста >>

41. Роден Петър Камбуров (1899-1969), ученик на Учителя

Но точно по това време - около 1909 година в града пристигна един ветеринарен фелдшер - Панайот Ковачев, със семейството си, идещ от Казанлък и делегиран на служба по ветеринарното дело в Стара Загора.
Имаше собствена печатница, която отчасти играеше ролята на клуб, дето след работно време се събираха приятели на баща ми на разговор. Много често се случваше баща ми, който беше добър цигулар, със същите приятели да се отбиват вечер на път за вкъщи, в някоя кръчма дето гуляеха до късно през нощта.Не помня някога тати да ни е правил строги забележки или да ни е наказвал за някои провинения. Напротив, винаги е намирал смекчаващи вината обстоятелства и е гледал, макар и виновни, да ни оправдае пред мама, която лесно не прощаваше. Тази именно характерна черта у тати стана причина за окончателно да стана вегетарианец и да приема Учението на Учителя, което по-късно ще опиша.Животът на нашето семейство до около 1909 година протече по обикновеному. Ние бяхме малки и родителите ни освен всекидневната си работа отделяха и доста грижи за нас. Но точно по това време - около 1909 година в града пристигна един ветеринарен фелдшер - Панайот Ковачев, със семейството си, идещ от Казанлък и делегиран на служба по ветеринарното дело в Стара Загора. Той бил един от пионерите на новото учение „Бяло Братство" и предан негов радетел.Чичо ми - Никола Камбуров, също печатар в Казанлък и последовател на същото учение, дава на Ковачев адреса на баща ми и пристигайки намира го в печатницата. Ковачев информира баща ми относно мисията си и апели ра да стане член на Братството. Баща ми, който до това време бил голям атеист-социалист, неусетно, без сам да съзнава, приема предложението на Ковачев, като в момента почувствувал голяма радост. Нещо топло се разляло в душата му.Първото молитвено събрание направили в печатницата.
към текста >>

42. Роден Николай Дойнов, последовател на Учителя, известен български астролог

Такива са: “Ерите в човешката история”; “Прагът на човешката еволюция”; “Земята ката място за проява на живота”; “Към Мировия Силов Океан”; “Кристалите”; “Черните слънца”; “Дишане, прана, етерен двойник” и други.
се изявява на Земята Окултната Школа на Учителя Петър Дънов. Необикновен, белязан от резки промени е житейският път на Николай Дойнов, за който той разказва в автобиографичната си книга “И очите ми видяха Изгрева”. Този път бележи необикновената съдба на човек, познал какво е да се издигнеш от беден прекупвач на стоки до милионер, а след това да загубиш всичко спечелено; какво е, след като си достигал социални върхове и почести да се озовеш на дъното на обществото сред множеството затворници на концлагера в Белене, подложени на крайни лишения и тежък изправителен труд. Необикновено в живота на Николай Дойнов е също и това, че той – математик, физик и астроном, години наред изкарва прехраната си като строителен работник, а в същото време будният му ум неуморно търси отговор на вечните въпроси за връзката между човека и звездите, за скритата мъдра целесъобразност в Природата, историята и човешката съдба. Плод на тези размисли са множеството му статии, изнасяни като лекции и разпространявани между негови съмишленици. Такива са: “Ерите в човешката история”; “Прагът на човешката еволюция”; “Земята ката място за проява на живота”; “Към Мировия Силов Океан”; “Кристалите”; “Черните слънца”; “Дишане, прана, етерен двойник” и други. Освен това Николай Дойнов търси сведения за отдавна отминали времена и събития, които вълнуват творческото му въображение, и така той открива там необикновени личности, загадъчни съдби. Така се раждат неговите мъдри летописи: “Алмагеста – най-великото построение”; “Аиа Бен Якзан”; “Мей Ту”; “Зимбабве” и др. Като ученик в Младежкия окултен клас на Учителя Петър Дънов, Николай Дойнов постепенно навлиза в езотеричното познание; започва да открива скритите връзки и зависимости между различните прояви на Битието и достига до астрологията – древната и вечната т. н. “царска наука”. Тази наука Учителя нарича “физиология на човешката душа” и препоръчва към нейното изучаване да се пристъпва с любов и безкористие.
към текста >>

43. Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя

Аз съм запечатал цялото си слово във въздушната обвивка на земята, в нейното етерно поле.
- Как ще проповядваме Новото учение, Учителю? - Божественото учение няма да се проповядва. То върви по свои закони. То е посято в сърцата на хората и ще свърши своята работа докрай. Човечеството ще възприеме новите идеи чрез въздуха. Аз съм запечатал цялото си слово във въздушната обвивка на земята, в нейното етерно поле. - Това ли е Братството, което виждаме около вас? - Тези които са в Братството са променили живота си. По това ще ги познаеш! Всички напреднали души по целия свят са Бялото Братство. - Учителю, коя съм аз?
към текста >>

44. Роден Борис Георгиев, художник и последовател на Учителя

Семейството му заминава в Петербург, където учи живопис при професор Николай Рьорих.
Роден Борис Георгиев, художник и последовател на Учителя (1 ноември 1888 г.- 9 април 1962 г. Рим) Художник от най-висок световен ранг, наследник на традициите на Ренесанса, класик на портрета, пейзажа и мистичните прозрения в изобразителното изкуство. Роден е във Варна през 1888 г. Семейството му заминава в Петербург, където учи живопис при професор Николай Рьорих. Следва и в Мюнхенската художествена академия. Занимава се с обущарство, шивачество, строителство, земеделие, свири отлично на пиано, балалайка и други инструменти. Установява се да живее в Италия, където създава едни от най-великолепните си шедьоври, и пътува из цяла Европа, Индия и Бразилия. През 1929 г. рисува портрет на Айнщайн и му го подарява.
към текста >>

заминава с родителите си за Петербург, където баща му е шивач в детския кадетски корпус.
БИОГРАФИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ ЗА БОРИС ГЕОРГИЕВ 1.Роден на 1.11.1888 г. в град Варна в занаятчийско семейство. Баща му е обущар. 2. През 1902 г. заминава с родителите си за Петербург, където баща му е шивач в детския кадетски корпус. 3. От 1902 до 1907 г. е в Русия и следва в рисувателно училище. 4. Следва живопис в Мюнхен от 1909 до 1910 г. 5. От 1911-1914 г. пътешествува в Европа с торба на гърба и с неразделната си скитническа тояга.
към текста >>

Галилей Величков разказваше, че Учителят казал, че Борис Георгиев е ученик на Бялото Братство и като художник стои по-високо от Николай Рьорих, който е представител на Черната ложа, и който е бил преподавател на Борис Георгиев в художествената Академия в Петербург.
2. БОРИС ГЕОРГИЕВ - УЧЕНИК НА БЯЛОТО БРАТСТВО В самото начало Учителят Дънов е подпомагал лично Борис Георгиев. Той бил закъсал, гладен, беден и леко облечен. Тогава Той нарежда на приятелите и те му ушиват един балтон за тежките зими у нас. Учителят казва, че Борис Георгиев е дошъл от Слънцето - Сириус и се ражда през 1888 г., когато през същата тази година е трябвало да дойдат много души на земята, които да поемат новите идеи от Учението на Учителя. Галилей Величков разказваше, че Учителят казал, че Борис Георгиев е ученик на Бялото Братство и като художник стои по-високо от Николай Рьорих, който е представител на Черната ложа, и който е бил преподавател на Борис Георгиев в художествената Академия в Петербург. Така е според Учителя Дънов. Според Елена Андреева, която съхраняваше оригинала на портрета на Учителя, разказваше, че Борис Георгиев не е могъл отначало да хване погледа на очите на Учителя и лъчите, които излизали оттам. Не е могъл да почне да Го рисува. Ето защо Учителят си затворил очите и така Той бил нарисуван. А защо е направил това, ще прочетете от пасажа, който Ви прилагаме от една беседа:
към текста >>

Напуска рано родния град и живее в Одеса, Санкт Петербург между 1902-1909 г., в Мюнхен през 1909 – 1912 г., във Флоренция през 1914 –1920 г.
двата портрета на Алберт Айнщайн и дъщеря му Марго на Рабиндранат Тагор, Джавахарлал Неру, двете Хайдарабатски принцеси – Дуру Шевар и Нилуфар. Особено обаятелни са женските образи. Художникът поставял жената на особена почит като създателка и мадона, даваща живот и носеща съдбата и на детето в себе си. Борис Георгиев е роден на 1 ноември 1888 във Варна. Напуска рано родния град и живее в Одеса, Санкт Петербург между 1902-1909 г., в Мюнхен през 1909 – 1912 г., във Флоренция през 1914 –1920 г. През 20-те и 30-те открива изложби в България, Италия, Берлин, Лондон, Индия, Бирма, о. Цейлон. В София за последен път се завръща през 1943 г. През 50-те живее в Бразилия и Латинска Америка, но основно е свързан с Италия до смъртта си през 1962 г. в Рим. В Петербург, където завършва Художествената академия,
към текста >>

В Петербург, където завършва Художествената академия,
Напуска рано родния град и живее в Одеса, Санкт Петербург между 1902-1909 г., в Мюнхен през 1909 – 1912 г., във Флоренция през 1914 –1920 г. През 20-те и 30-те открива изложби в България, Италия, Берлин, Лондон, Индия, Бирма, о. Цейлон. В София за последен път се завръща през 1943 г. През 50-те живее в Бразилия и Латинска Америка, но основно е свързан с Италия до смъртта си през 1962 г. в Рим. В Петербург, където завършва Художествената академия, Николай Рьорих пръв открива големия му талант на портретист. По покана на Рабиндранат Тагор художникът пътува до Индия през 1931– 1935 г. Българинът сам конструира и изработва каравана върху шаси на камион “Форд”, с която пътешества 5 години из цяла Индия, до Хималаите и Тибет. Картините от индийския си цикъл нарича “В страната на Мировата скръб".
към текста >>

45. Заминава си Борис Георгиев, художник и последовател на Учителя, 9 април 1962 г. Рим

Семейството му заминава в Петербург, където учи живопис при професор Николай Рьорих.
Заминава си Борис Георгиев, художник и последовател на Учителя, 9 април 1962 г. Рим (1 ноември 1888 г.- 9 април 1962 г. Рим) Художник от най-висок световен ранг, наследник на традициите на Ренесанса, класик на портрета, пейзажа и мистичните прозрения в изобразителното изкуство. Роден е във Варна през 1888 г. Семейството му заминава в Петербург, където учи живопис при професор Николай Рьорих. Следва и в Мюнхенската художествена академия. Занимава се с обущарство, шивачество, строителство, земеделие, свири отлично на пиано, балалайка и други инструменти. Установява се да живее в Италия, където създава едни от най-великолепните си шедьоври, и пътува из цяла Европа, Индия и Бразилия. През 1929 г. рисува портрет на Айнщайн и му го подарява.
към текста >>

46. Роден капитан I ранг Борис Рогев, флотски хидрогаф и последовател на Учителя

1938 – заедно с Пецов е лектор в морския метереологичен курс на Морската учебна част.
1927-31 - Специализант в Сорбоната (Париж) по астрономия и навигация, където получава научна степен лисансие по математика, физика и астрономия. 1931 - Формира Хидрографското отделение на Държавния военен географски институт – София. 1932 – лектор в курс “Корабоначалнически”, който дава висше военноморско образование и е предвестник на съвременния факултет „Навигационен”. 1933 – осъществява първата оригинална хидрографска снимка на българското крайбрежие – брегът на Златни пясъци. 1934-1940 – Отново на служба във Флота като лейтенант и капитан-лейтенант. 1938 – заедно с Пецов е лектор в морския метереологичен курс на Морската учебна част. Той и началник на разузнавателната, хидрографската и метереологична секция. Първи труд - ”Лунно-слънчевите приливи и отливи на Черно море”; 1940-44 – Началник на Хидрографското отделение на Държавния военен географски институт – София, където обследва северното крайбрежие на Егея. Издава “Приливи и отливи пред северното беломорско крайбрежие”; 1941 – капитан II ранг Рогев издава учебник “Мореходна астрономия” за юнкерите от Морския отдел на Военното училище в София, ползван от курс “Корабоначалнически” , подготвящ капитани за гражданския флот.
към текста >>

Той и началник на разузнавателната, хидрографската и метереологична секция.
1931 - Формира Хидрографското отделение на Държавния военен географски институт – София. 1932 – лектор в курс “Корабоначалнически”, който дава висше военноморско образование и е предвестник на съвременния факултет „Навигационен”. 1933 – осъществява първата оригинална хидрографска снимка на българското крайбрежие – брегът на Златни пясъци. 1934-1940 – Отново на служба във Флота като лейтенант и капитан-лейтенант. 1938 – заедно с Пецов е лектор в морския метереологичен курс на Морската учебна част. Той и началник на разузнавателната, хидрографската и метереологична секция. Първи труд - ”Лунно-слънчевите приливи и отливи на Черно море”; 1940-44 – Началник на Хидрографското отделение на Държавния военен географски институт – София, където обследва северното крайбрежие на Егея. Издава “Приливи и отливи пред северното беломорско крайбрежие”; 1941 – капитан II ранг Рогев издава учебник “Мореходна астрономия” за юнкерите от Морския отдел на Военното училище в София, ползван от курс “Корабоначалнически” , подготвящ капитани за гражданския флот. 1946 – капитан I ранг Рогев – началник на Държавния военен географски институт – София.
към текста >>

47. Роден Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов

заминава за Петербург, където завършва Военна академия.
(19 декември 1886 г. – 4 октомври 1981 г.) Роден е на 19 декември 1886 г. в София, в семейството на свещеник Иван Димков. През 1899 г. заминава за Петербург, където завършва Военна академия. През 1909 г. е назначен като подпоручик в Драгомански полк в Цариброд. Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, раняван е 8 пъти. Още тогава спасява голяма част от поразените от холера войници. По време на службата си в армията получава всички национални медали и расте във военната йерархия.
към текста >>

заминал да учи в Петербург с група деца на видни българи по специална покана от Русия.
като седмо дете в семейството. Баща му е бил свещеник, борец за църковна свобода през възраждането. Родът му е от Беломорска Тракия. Преселили се в София след подписването на Санстефанския мирен договор. Петър Димков завършил началното си образование в София.През 1899 г. заминал да учи в Петербург с група деца на видни българи по специална покана от Русия. Прекарал 10 години там.Учил във военно училище и завършил висшата военна академия.През 1909 г. се завърнал в България и постъпил на служба като подпоручик в 25 Драгомански полк в Цариброд. Като военен Петър Димков е взел участие в трите войни - Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Раняван е 5 пъти, но винаги отпред! Куршум го е улучил и в челото, но рекуширал в кокардата на фуражката му.
към текста >>

Още през годините прекарани в Петербург, той с увлечение свободно е посещавал и лекциите по тибетска медицина и хомеопатия в Медицинската академия.
Тази негова дейност е обусловена от по-дълбоки причини. Майката на П. Димков е била много добра познавачка на билките и цяровете, които могат да се извлекат от тях. Той наследил от нея тетрадка с подробно описание на лечебните билки и рецепти за тяхната употреба. У него се събудил дълбок вътрешен интерес и той веднага се заел да изучи този труд, да го допълни и разшири. Още през годините прекарани в Петербург, той с увлечение свободно е посещавал и лекциите по тибетска медицина и хомеопатия в Медицинската академия. Там му попаднал тритомния труд на Платен “Новый способ лечения”, а през 1903 г. се запознал и с ирисовата диагностика. Това бил един от най-важните моменти в живота му. Петър Димков почувствал дълбоко в себе си, че този метод за диагностика и лечението чрез “зелената медицина” т.е. билките са негов път и съдба.
към текста >>

48. Заминава си Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов

заминава за Петербург, където завършва Военна академия.
(19 декември 1886 г. – 4 октомври 1981 г.) Роден е на 19 декември 1886 г. в София, в семейството на свещеник Иван Димков. През 1899 г. заминава за Петербург, където завършва Военна академия. През 1909 г. е назначен като подпоручик в Драгомански полк в Цариброд. Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, раняван е 8 пъти. Още тогава спасява голяма част от поразените от холера войници. По време на службата си в армията получава всички национални медали и расте във военната йерархия.
към текста >>

49. Роден Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя

Сънят, това е физическа-астрална-етерна сфера, в която пребивава двойника на човека и в този и в друг свят той се обучава, обменя енергиите си и се зарежда с нов потенциал.
Спомням си, той изневиделица попита веднъж Учителя: „Учителю, кога ще дойде време, че да не спим? " Много му тежеше, че трябва да си губи времето в прекарване на сън. Смяташе, че човек трябва да използва денонощно времето си за духовна работа. Това бяха наши залитания тогава на младостта ни, както и това какво представлява съня. Вече знаем от Учителя какво представлява съня и че той е необходим на човека и че без него човек не може да живее на земята. Сънят, това е физическа-астрална-етерна сфера, в която пребивава двойника на човека и в този и в друг свят той се обучава, обменя енергиите си и се зарежда с нов потенциал. Но тогава Учителят му отговаря така: „Ти благодари, че е сънят! " По точен отговор едва ли има. А какво се крие в това изречение можете да разберете когато прочетете всичко, което е казал Учителя за съня. И накрая ще завърша с една характеристика, която направи Учителят за Георги Радев: „Георги Радев има душа на девойка и дух на войн! "
към текста >>

НАГОРЕ

0.17359185218811