Търсене в текстове за 'Дрян'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 20 резултата в 12 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_22 ) Всичко се превръща в добро - Боян Боев (1883 – 1963)

Че ако той след удрянето на плесниците, като се наведе, намери книгата, която отдавна е търсил, и скъпоценностите, за които отдавна се е ровил, тогава тези две плесници не си ли струват?
И както вървял, един му излязъл насреща, зашлевил му две хубави плесници и си отишъл. Тогава ученикът набързо си спомнил за забравените задачи. Същото е с ученик, който се скита по друмищата на Живота, забравил напълно за Божиите пътища. Но някой му зашлеви две плесници и тогава се опомни, свестява се. Ето що значи, че всичко в света съдейства за Добро. Че ако той след удрянето на плесниците, като се наведе, намери книгата, която отдавна е търсил, и скъпоценностите, за които отдавна се е ровил, тогава тези две плесници не си ли струват? Онзи, който му удря плесниците, може да действа съзнателно или несъзнателно. Той му удря две плесници, за да го накара да мисли. При най-големите противоречия кажи: „Всичко е за Добро! “ Един беден работник в Америка всякога казвал: „Бог ще промисли!
към текста >>

2. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Единият е чувството, че той е удрян от всички страни.
А друго реално чувство е това, че ученикът има едно мощно астрално видение: пред него стои картината на миенето на краката, на преклонение на висшето Себе пред нисшето. Тогава човек вижда в астралния свят това, което в евангелието на Йоан описва като исторически факт: Исус се навежда и измива краката на учениците. Втората степен се състои в това, че на ученика се казва: Ти трябва да развиеш в себе си друго едно чувство. Трябва да си представиш какво би бил, ако всички мъки и страдания на света биха дошли върху тебе, да почувстваш как би бил, когато си изложен на напора на всички възможни препятствия и тогаз да изпитваш чувството, че трябва да останеш изправен, даже и ако цялата мизерия на света те връхлита. Когато ученикът упражнява достатъчно това чувство, явяват се пак два симптома. Единият е чувството, че той е удрян от всички страни. Вторият е астралното видение на бичуването на Христа. Ученикът го вижда в астралния мир. Това са опитности, през които са минали стотици хора и чрез което те са придобили способността да се издигат в духовните светове. При третата степен ученикът трябва да си представи, че най-свещеното, което той има, за което той се застъпва с цялото си същество, е обсипано с поругание, кал и позор. При това той трябва да си каже: каквото и да стане, аз трябва да стоя изправен и да се застъпя за това, което е свещено за мене.
към текста >>

3. 03 Първото гостуване на сестри от Братството в моя дом - Радка Левордашка (1920-2014)

До 11 часа всичко беше готово, точно тогава пристигнаха Йорданка Жекова, Дора Карастоянова, Марийка Дряновска, Лиляна Табакова и Софийка (Софето, така я наричаха).
Един ден Йорданка ме попита: „Можеш ли да приемеш в неделя гости? “. – „Да, разбира се“ – отговорих аз, без да разбера кои точно ще бъдат гостите. Прибрах се у дома и казах на майка ми и съпруга ми, че в неделя ще имаме гости. Съпругът ми каза: „Раде, от мене ще имаш руската салата“. Майка ми каза, че ще приготви баницата (тя правеше най-хубавите баници), аз казах, че ще приготвя основното ядене. До 11 часа всичко беше готово, точно тогава пристигнаха Йорданка Жекова, Дора Карастоянова, Марийка Дряновска, Лиляна Табакова и Софийка (Софето, така я наричаха). Посрещнах ги с радост и ги попитах: „Какво ще правим, беседа ли ще четем? “. Йорданка каза: „Не, аз ти водя най-големите певици и музикантки, искам да развеселим този дом! “. Съпругът ми постоя малко при нас и се извини, че трябва да отиде на вилата и пожела на гостите да се чувстват удобно и спокойно. Прекарахме чудесен ден в песни и разговори за Учителя.
към текста >>

4. СЪДЪРЖАНИЕ - Светозар Няголов ( -2013)

Борис Дряновски.......................................................................................... 312
Мария Тодорова........................................................................................... 301 Крум Няголов............................................................................................... 303 Атанас Минчев............................................................................................. 306 Савка Керемедчиева...................................................................................... 307 Неделчо Попов............................................................................................. 310 Борис Дряновски.......................................................................................... 312 Владимир Балючев....................................................................................... 313 Райна Калпакчиева........................................................................................ 315 Асен Арнаудов............................................................................................. 317 Весела Нестерова.......................................................................................... 318 Петър Филипов............................................................................................. 320
към текста >>

5. 7. УЧЕНИЦИ, УЧАСТВАЛИ В ШКОЛАТА, И ТЕХНИТЕ ПРОЯВИ В ЖИВОТА - Светозар Няголов ( -2013)

Борис Дряновски.......................................................................................... 312
Мария Тодорова........................................................................................... 301 Крум Няголов............................................................................................... 303 Атанас Минчев............................................................................................. 306 Савка Керемедчиева...................................................................................... 307 Неделчо Попов............................................................................................. 310 Борис Дряновски.......................................................................................... 312 Владимир Балючев....................................................................................... 313 Райна Калпакчиева........................................................................................ 315 Асен Арнаудов............................................................................................. 317 Весела Нестерова.......................................................................................... 318 Петър Филипов............................................................................................. 320
към текста >>

6. 7.10 Никола Ватев - Светозар Няголов ( -2013)

Те викат, но удрянето продължава.
Сядат в приемната му и започват да говорят подигравателно за Учителя. От любопитство желаят Ватев да им направи сеанс. Той пита Учителя и получава неговото разрешение. На сеанса Ватев отговаря на многобройните им лични въпроси, от което те остават доволни. Накрая чувстват, че се схващат, не могат да се мърдат и в тях влиза някакъв дух, който ги заставя да се удрят с ръце по коленете, които започват силно да ги болят. Те викат, но удрянето продължава. Брат Ватев се вижда в чудо. Слага им по една възглавница на коленете. Този спектакъл продължава повече от половин час. Той отива при Учителя и го моли да освободи военните от духа. Заварва го да се смее със сълзи на очите.
към текста >>

Учителя му казва да приключи сеанса и удрянето спира.
Брат Ватев се вижда в чудо. Слага им по една възглавница на коленете. Този спектакъл продължава повече от половин час. Той отива при Учителя и го моли да освободи военните от духа. Заварва го да се смее със сълзи на очите. Учителя му казва да приключи сеанса и удрянето спира. Военните стават като зашеметени, излизат от стаята и побягват. Започват да мятат юмруци из въздуха наляво и надясно и хората по улицата ги смятат за смахнати. Понеже военните се подиграват със Словото и Духа, който работи чрез Учителя, те веднага са наказани. Бог поругаем не бива. Те отлично разбират, че има един реален духовен свят, който въздава за всяка хула и обида, отправена към неговите представители.
към текста >>

7. 7.47 Борис Дряновски - Светозар Няголов ( -2013)

Борис Дряновски
Борис Дряновски На Изгрева живее Борис Дряновски с жена си Мария. Той редовно посещава беседите и участва в братския живот. През 1943 г.Учителя му дава три листчета, на които е написана по една санскритска дума и му нарежда да ги занесе у трима свои най-близки приятели и да ги скрие в дома им. Понеже той е радиоинженер, има много приятели в цяла София. Борис изпълнява точно задачата, дадена му от Учителя.
към текста >>

На Изгрева живее Борис Дряновски с жена си Мария.
Борис Дряновски На Изгрева живее Борис Дряновски с жена си Мария. Той редовно посещава беседите и участва в братския живот. През 1943 г.Учителя му дава три листчета, на които е написана по една санскритска дума и му нарежда да ги занесе у трима свои най-близки приятели и да ги скрие в дома им. Понеже той е радиоинженер, има много приятели в цяла София. Борис изпълнява точно задачата, дадена му от Учителя. След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 г.
към текста >>

След заминаването на Учителя от този свят Дряновски участва в братския живот, но почти не се меси в борбите, станали на Изгрева.
Третата къща също е здрава, а околните сгради — разрушени. Той се връща в Мърчаево, разказва подробно всичко на Учителя и му благодари за помощта, която оказва на неговите приятели. Учителя обяснява, че когато стават земетресения или някакви други бедствия, ангелите гледат отгоре в даден град да видят къде има запалена свещ, т.е. дом, в който някой се моли на Бога. Те поставят ръката си над тази къща и по този начин тя остава непокътната и стърчи между всички други околни къщи. След заминаването на Учителя от този свят Дряновски участва в братския живот, но почти не се меси в борбите, станали на Изгрева. Той е интерниран няколко години в лагер от комунистическата власт. Със своя тих и скромен живот той оставя един добър пример на бъдещото поколение за подражание.
към текста >>

8. Неочакван концерт - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Борис Дряновски усилено ни снимаше докато свирехме и пеехме на сцената.
Ние се изкачихме на сцената. Най-напред Венцислав изпълни пиеси от Бетховен и Бах. Аз изпях "Имаше человек", "Страшен беше вятъра" и "Каста Дива" от В. Белини. Учителят седна пред катедрата. Салонът беше почти празен, но после дойдоха много слушатели и се напълни. Борис Дряновски усилено ни снимаше докато свирехме и пеехме на сцената. След концерта тръгнахме към стаята на Учителя. Братът с фотоапарата ни проследи и започна да ни снима. Учителят застана по средата между нас. По едно време той влезе за малко вътре и излезе с шапката си на главата. Явно беше, че той позира пред фотоапарата, защото при други подобни случаи не позволяваше да го фотографират.
към текста >>

След като брат Борис Дряновски си направи снимките "до насита", ние влязохме в приемната стая на Учителя.
Учителят застана по средата между нас. По едно време той влезе за малко вътре и излезе с шапката си на главата. Явно беше, че той позира пред фотоапарата, защото при други подобни случаи не позволяваше да го фотографират. Брат Христо заставаше ту до Венцислав, ту до мен. Аз застанах до сърцето на Учителя и не отстъпих мястото си на никого. След като брат Борис Дряновски си направи снимките "до насита", ние влязохме в приемната стая на Учителя. Венцислав Янков каза шеговито: "Учителю, сложете тук едно пиано. Аз искам само на Вас да свиря." Аз подех в същия тон: "И аз искам само на Вас да пея, Учителю! " Той смеейки се каза: — Хубаво, хубаво! — Учителю, — каза Венцислав Янков — в Берлинските катедрали съм виждал творби от Бах, Хендел, Хайдн, написани без текстове.
към текста >>

9. САМОДИВСКИТЕ ПОЛЯНИ - Борис Николов

В долния край на поляната имаше чешма, над нея – вековен дрян.
Растителността беше млада, буйна и чудното беше това, че тук се срещаха дръвчета и храсти от всички видове, които растяха в Балкана. Това не беше станало без участието на човешка ръка – някой беше работил тук. В горната част на поляната, в меките варовици, имаше изсечена килия. Някога тук е живял отшелник, свят човек. Народните предания разказват за него. В долния край на поляната имаше чешма, над нея – вековен дрян. По дряна бяха навързани цветни парцалчета и конци. Онези, които се бяха излекували, оставяха тук болестта – защото водата беше лековита. На Самодивските поляни си бяха дали среща цветята от целия Балкан. Месец след месец те бележеха с цъфтежа си годишния календар – като се почне от кокичето и божиката, че до клашнѝка – есенния минзухар, който посреща зимата. Този път Скитника излезе на поляните по обед.
към текста >>

По дряна бяха навързани цветни парцалчета и конци.
Това не беше станало без участието на човешка ръка – някой беше работил тук. В горната част на поляната, в меките варовици, имаше изсечена килия. Някога тук е живял отшелник, свят човек. Народните предания разказват за него. В долния край на поляната имаше чешма, над нея – вековен дрян. По дряна бяха навързани цветни парцалчета и конци. Онези, които се бяха излекували, оставяха тук болестта – защото водата беше лековита. На Самодивските поляни си бяха дали среща цветята от целия Балкан. Месец след месец те бележеха с цъфтежа си годишния календар – като се почне от кокичето и божиката, че до клашнѝка – есенния минзухар, който посреща зимата. Този път Скитника излезе на поляните по обед. Слънцето беше затоплило гората.
към текста >>

10. Нова, нова година. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

НОВА, НОВА ГОДИНА — Нова, нова година — дай ми, бабо, от млина! Дано случа отново друго клонче дряново — туй що скришом нарекох и за мене обрекох.
НОВА, НОВА ГОДИНА — Нова, нова година — дай ми, бабо, от млина! Дано случа отново друго клонче дряново — туй що скришом нарекох и за мене обрекох. — Бабин сине, честити, нали случи Парите? Какво друго нарече и сам мушна в тавата? какво дириш повече? — Диря, бабо, играта! Ран Босилек
към текста >>

11. Глава втора: Веригата - Атанас Славов

Шипка, Червен бряг, Габрово, Царева Аивада, Дряново, колибите Шумата, Пейна, Тапанарите, Гостилица, Маркочево.
Провадия, Ново село, Комарево, Куш тепе, Розалък, Стрежа, Тикенлик, Баялар, Дъскотна, каруца за Айтос през Боаз дере, Билек-махле, Алма-дере и Айтос Стойковия хан. Ямбол, пак Пандакли, Карапча, Крумово, гръцкото село Драма, Есебеглик, Казълагач, Хасан бегли, гръцкото село Синапли, Кавлакли, Гердеме, Каур-алан, Гюдюляри, Саалари, Текето, Алюменчево, Харманли, Узунджово, Хасково. 3 октомври... - Скобелово, Борисовград, Папазли, Яхли, Ахматово, Ходжеиново, Кара-изово, Станимака. На 6 октомври вали сняг. С файтон за Пловдив, Пашамахле, Въйводово, Калековци, Срема, Ине-бекчи, Али-вакув, Балтаджи, Къмъчли, Брезово, Хамзалари, Рахманли, Казанлък, Баня, Караитли, Казанлък, Асат, с. Шипка, Червен бряг, Габрово, Царева Аивада, Дряново, колибите Шумата, Пейна, Тапанарите, Гостилица, Маркочево. Севлиевио. Тетевен. Камен-дял, Големи у сой, Турски извор, Брусенски ханове, Ауменски ханове, Етрополското лъка, Етрополе. Равна, След Гълъбец Арабаконашкия проход и с. Пергел, Горна Камарица, Саранци, Столник. С. Желява, Аешниково, Яна, Горни Богров, Долни Богров, Враждебна и София. 11.
към текста >>

12. Георги Томалевски - Георги Христов

Изваждаме билети за презбалканската линия до Дряново.
Наново лягам в дома на Александър. Замаян съм и изгарям от огъня на болестта. Като в присъница виждам как минава край мене бабата на Александър - една мила старица в народна дебранска носия. Усещам, че се грижат за мене, че и Кръстю е до мене и ме разтрива с яката си ръка. Въпреки всичко ние трябва привечер да отпътуваме. Изваждаме билети за презбалканската линия до Дряново. От това пътуване имам само кошмарни спомени. Нищо друго не помня. Какво пък може да запомни един пламнал в огън човек. Пред очите ми от време на време светват лампите на някоя гара. Шумът на вагонните врати кънти в ушите ми.
към текста >>

Изобщо кошмар! Пристигаме на гара Дряново.
Нищо друго не помня. Какво пък може да запомни един пламнал в огън човек. Пред очите ми от време на време светват лампите на някоя гара. Шумът на вагонните врати кънти в ушите ми. Усещам как понякога Кръстю идва до пейката, на която лежа, и проверява състоянието ми. Изобщо кошмар! Пристигаме на гара Дряново. За мен, на тази гара става нещо, което аз мога да нарека истинско чудо. Още със стъпването на земята, аз се почувствах съвършено здрав. Никаква медицина, никаква наука не могат да ми обяснят как стана така, че когато вдъхнах за пръв път хладния и чист планински въздух, аз се почувствах като новороден. Нито следа от умора, нито следа от треската и огъня, който ме бе обхванал през нощта. Може би моят организъм, роден в планина, усеща нещо свое, родно и лекуващо.
към текста >>

Разгледахме черквата, скалата, която се е търкулнала от близките височини и е направила пакост, видяхме и костницата на загиналите в Дряновското въстание и разговаряхме с игумена.
Аз живях толкова месеца в полето и сега, когато усещам планината, моето здраве веднага се възвърна. Вдигнах багажа си и тръгнах с бодри стъпки. Звездите бавно гаснат в прекрасната утрин и скоро съмва. Тръгваме към манастира. Там намерихме добро гостоприемство. Разгледахме черквата, скалата, която се е търкулнала от близките височини и е направила пакост, видяхме и костницата на загиналите в Дряновското въстание и разговаряхме с игумена. Той е гостоприемен, пълничък човек, но много пъргав. По цял ден прехвърква през двора, отива при различните гости и хвали сливовата ракийка, която сам манастирът си произвежда. Когато вечерта се прибрахме за сън, ние трябваше да сменим ролите си. Аз съм съвършено здрав, но Кръстю усеща пристъпа на малария. По- размисляме се и решаваме, че маларията пипнахме, когато ходихме с него в Бургас и минахме край онова фатално блато, което тогава снабдяваше с комари целия окръг.
към текста >>

Около Дряновския манастир и в самото балканско приветливо градче има какво да се види.
По цял ден прехвърква през двора, отива при различните гости и хвали сливовата ракийка, която сам манастирът си произвежда. Когато вечерта се прибрахме за сън, ние трябваше да сменим ролите си. Аз съм съвършено здрав, но Кръстю усеща пристъпа на малария. По- размисляме се и решаваме, че маларията пипнахме, когато ходихме с него в Бургас и минахме край онова фатално блато, което тогава снабдяваше с комари целия окръг. Аз почнах да разтривам Кръстю, успявах да облекча малко страданията му, но, разбира се, не можех да отстраня маларията, която здраво бе прегърнала Кръстю в горещите си обятия. Около Дряновския манастир и в самото балканско приветливо градче има какво да се види. Наблизо до манастира има пещера - едно красиво и омайващо образувание на варовиците. С тайнствен шум в глъбините на пещерата се стичат води. На човек му се струва, че е в някое подземно царство. Градчето пък - едно старо еснафско и балканско селище, привлича със старинните си дюкяни и с един бит, който макар и залязващ, все още вълнува сърцето. Колко ми е трудно да разкажа за чувствата, които ме обладават, когато стигаме в търновските лозя.
към текста >>

0.23786783218384