НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
85
резултата в
62
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Брат Борис
Дряновски
тръгна от барака на барака да проверява кой какви крушки и котлони има и кой какво плаща.
Надигна се врява, недоволство. Имаше всякакви хора на "Изгрева". Имаше анархисти, комунисти, социалисти, републиканци - имаше идеи от различни политически течения, които витаеха във въздуха и от този въздух те навлизаха в главите им. Казваха: "Ще се плаща от братската каса. Нали тук всичко е общо и сме за братство." Но когато ги подканиха да внесат сума за братската каса, те вдигнаха рамене.
Брат Борис
Дряновски
тръгна от барака на барака да проверява кой какви крушки и котлони има и кой какво плаща.
Той откри около 40 човека, които бракониерствуваха. Накрая недоволните решиха да свикат общо събрание в салона на "Изгрева". Не питаха Учителя. Направиха събрание и салонът се изпълни повече, отколкото за беседа на Учителя. Председател на събранието бе Тодор Стоименов.
към текста >>
2.
8_11 Последните дни на Учителя на земята
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
"Занесете плика на брат
Дряновски
!
Учителят седеше в килерчето до печката. Обърнах се и Му подадох плика. "Този ли е, Учителю? " "Този е." Учителят ли не го бе намерил този плик, други ли не го бяха намерили - това не зная. Приятелите не бяха го открили, а аз без да искам го намерих.
"Занесете плика на брат
Дряновски
!
" - каза Учителят. Тогава Той ми даде една голяма ябълка - сорт Александровски - това бе последният дар от Него, защото другата сряда си замина. Защо разказвам тези неща? Защото Учителят обичаше реда и порядъка. Искаше всичко около Него да се поддържа в порядък.
към текста >>
3.
6. МОЯТ ДЯДО И ОТБРАНАТА НА ШИПКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
бил пощальон по турско време, разнасял пощата с две магарета и пътя му бил от Търново-
Дряново
, Габрово-Троян-Казанлък.
А брат ми Стефан бе висок като мене, но беше се изметнал по друга родова линия. А майка ми бе мистична, горда и не можа да се примири, че моят път мина като занаятчия, а тя искаше да ме види професор или академик. Можеше и това да стане, но се случиха други събития, които ме откараха по други пътища. Не се сбъдна майчината мечта. Дядо ми Ботю Рачев, преди да започне руско-турската война през 1877/78 г.
бил пощальон по турско време, разнасял пощата с две магарета и пътя му бил от Търново-
Дряново
, Габрово-Троян-Казанлък.
Отначало е пътувал с тези две магарета и пощата е носел в дисаги. Но писмата и товарът се увеличил след време и започнал да пътува с кола теглена от коне и така разнасял пощата. Бил е честен и известен по онова време, едър на ръст. Когато идват руските войски и завзели върхът Шипка, той взима от един чорбаджия под наем два големи вола с дълги извити рогове и започнал да пренася муниции и храна на Шипка за нейните защитници, а на връщане свалял ранените войници. Това не било лесно, защото турците са обстрелвали с гюлета от планината Малоша, т. е.
към текста >>
4.
170. СИЛАТА НА ПСАЛМИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Един ден брат Борис
Дряновски
след една бомбардировка есента на 1943 г.
Ще бъде ли унищожена и срутена София на камък върху камък? Това бяха обикновените въпроси, които всеки сам си задаваше. Но за тях никой нямаше отговор. И нямаше от къде да се получи. Обикновено Учителят мълчеше и не отговаряше на тези зададени Му въпроси.
Един ден брат Борис
Дряновски
след една бомбардировка есента на 1943 г.
отива при Учителя, разговаря с Него и накрая Го пита: „Учителю, не разбирам какво стана със света? Нали тук на Изгрева, в София и в България се изсипа „рогът на изобилието" чрез Вашето Слово и чрез Вас? Защо над София се изсипва сега цялото това разрушение? " Учителят го поглежда сериозно и казва: „Аз за това предупреждавах българите от 20 години, че това нещо ще им дойде на главите. Провери и пресметни колко хиляди хули се изсипаха по Мой адрес и по Моята глава!
към текста >>
" Брат
Дряновски
пита: „Учителю, Бог няма ли заради праведните да защити града?
Прочети във вестниците колко думи се изрекоха срещу Мен и бяха написани на същия език, чрез който се дава Словото на Бога. Ето тези хули по Мой адрес се превърнаха на бомби и те падат днес върху главите на българите. Има такава поговорка: „С техните камъни по техните глави! " Та сега бомбите гдето падат върху София, това са техните камъни, които падаха върху Моята глава! Бог поругаем не бива!
" Брат
Дряновски
пита: „Учителю, Бог няма ли заради праведните да защити града?
" Учителят се усмихва: „За праведните Бог всичко е промислил. И за доказателство ще ти дам да направиш един опит". Учителят изважда към десетина листчета, които представлявали различни цитати от Псалмите. Казал му: „Ето вземи тези листчета и ще ги поставиш в къщите на различни твои познати и на различни места. Ще си отбележиш местата и след това ще провериш, че къщите, където си поставил тези листчета няма да бъдат засегнати от бомбите като всички къщи наоколо ще бъдат разрушени." Брат Дряновски взел листчетата и ги сложил на избрани места и си отбелязал в тефтерчето.
към текста >>
Ще си отбележиш местата и след това ще провериш, че къщите, където си поставил тези листчета няма да бъдат засегнати от бомбите като всички къщи наоколо ще бъдат разрушени." Брат
Дряновски
взел листчетата и ги сложил на избрани места и си отбелязал в тефтерчето.
" Брат Дряновски пита: „Учителю, Бог няма ли заради праведните да защити града? " Учителят се усмихва: „За праведните Бог всичко е промислил. И за доказателство ще ти дам да направиш един опит". Учителят изважда към десетина листчета, които представлявали различни цитати от Псалмите. Казал му: „Ето вземи тези листчета и ще ги поставиш в къщите на различни твои познати и на различни места.
Ще си отбележиш местата и след това ще провериш, че къщите, където си поставил тези листчета няма да бъдат засегнати от бомбите като всички къщи наоколо ще бъдат разрушени." Брат
Дряновски
взел листчетата и ги сложил на избрани места и си отбелязал в тефтерчето.
След няколко седмици започнали големите бомбардировки. Дошли онези най-големите разрушения. Брат Дряновски след това минал с тефтерчето и проверил къщите, в които е бил поставил онези листчета, написани от Учителя. Всички къщи наоколо били разрушени, а само тия стърчели. Било страшно за гледане.
към текста >>
Брат
Дряновски
след това минал с тефтерчето и проверил къщите, в които е бил поставил онези листчета, написани от Учителя.
Учителят изважда към десетина листчета, които представлявали различни цитати от Псалмите. Казал му: „Ето вземи тези листчета и ще ги поставиш в къщите на различни твои познати и на различни места. Ще си отбележиш местата и след това ще провериш, че къщите, където си поставил тези листчета няма да бъдат засегнати от бомбите като всички къщи наоколо ще бъдат разрушени." Брат Дряновски взел листчетата и ги сложил на избрани места и си отбелязал в тефтерчето. След няколко седмици започнали големите бомбардировки. Дошли онези най-големите разрушения.
Брат
Дряновски
след това минал с тефтерчето и проверил къщите, в които е бил поставил онези листчета, написани от Учителя.
Всички къщи наоколо били разрушени, а само тия стърчели. Било страшно за гледане. Още по-страшно е било да се провери всичко това от Дряновски. Изведнъж той вижда силата на Божията закрила, а от друга страна вижда разрушението. Несравнима гледка.
към текста >>
Още по-страшно е било да се провери всичко това от
Дряновски
.
След няколко седмици започнали големите бомбардировки. Дошли онези най-големите разрушения. Брат Дряновски след това минал с тефтерчето и проверил къщите, в които е бил поставил онези листчета, написани от Учителя. Всички къщи наоколо били разрушени, а само тия стърчели. Било страшно за гледане.
Още по-страшно е било да се провери всичко това от
Дряновски
.
Изведнъж той вижда силата на Божията закрила, а от друга страна вижда разрушението. Несравнима гледка. Отива при Учителя, който е в Мърчаево, изважда тефтерчето си и Му чете имената на своите познати и адресите на къщите, които са били запазени от бомбите. Учителят го изслушал и му казал: „А пък Аз сега ще ти дам нещо да прочетеш! " Подал му Библията и казал: „Отвори на една произволна страница и прочети каквото ти се падне".
към текста >>
Брат
Дряновски
разтворил Библията и погледа му се спрял на Псалм 127 и започнал да чете: „Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите.
Изведнъж той вижда силата на Божията закрила, а от друга страна вижда разрушението. Несравнима гледка. Отива при Учителя, който е в Мърчаево, изважда тефтерчето си и Му чете имената на своите познати и адресите на къщите, които са били запазени от бомбите. Учителят го изслушал и му казал: „А пък Аз сега ще ти дам нещо да прочетеш! " Подал му Библията и казал: „Отвори на една произволна страница и прочети каквото ти се падне".
Брат
Дряновски
разтворил Библията и погледа му се спрял на Псалм 127 и започнал да чете: „Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите.
Ако Господ не опази града, напразно бди стражата! " Учителят го спрял и го запитал: „Убеди ли се и видя ли, че за праведните Господ бди и за тях ще запази града? " Нито един дом и нито една къща от нашите приятели в София не бе засегната от бомбардировките. А те бяха няколко стотици. Само къщата на банкера Русев беше разрушена още при първата бомба, но този случай бе вече разказан и вие знаете защо му се случи това и защо това бе допуснато.
към текста >>
5.
81. ЖИТНОТО ЗЪРНО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Този брат работи двадесет години върху житото и успя да получи 800 кг от декар и житно зърно едро колкото
дрянка
.
81. ЖИТНОТО ЗЪРНО В една беседа Учителят казва: „Ще ви дам методи как да обработвате земята и като ги приложите ще получите от един декар толкова жито, колкото от десет декара. Един брат от Старозагорските села - Христо Митов Белчев отива при Учителя и Му казва: „Учителю, дайте ми тези методи, как да обработвам по новия начин земята. Ще ги приложа." Учителят му дава.
Този брат работи двадесет години върху житото и успя да получи 800 кг от декар и житно зърно едро колкото
дрянка
.
Той донесе на Учителя от това жито. Сега няма да излагам методите, които Учителят му е дал, те остават за проверка. Учителят е говорил в много беседи и лекции за житото. Има беседа „Житното зърно". В първа серия от беседите.
към текста >>
6.
1. ДЪЛГИТЕ ПРЪСТИ
,
Колю Йорданов
,
ТОМ 6
Косарка,
Дряновско
сега Велико Търново.
КОЛЮ ЙОРДАНОВ 1. ДЪЛГИТЕ ПРЪСТИ Брат Колю Йорданов е роден в с.
Косарка,
Дряновско
сега Велико Търново.
Учил е в Търново първоначално, а след това е завършил средно техническо училище в Габрово. Там работил в Габрово в един завод като ел. техник. 1928 г. служил 18 месеца като доброволец в София със заплата. През 1930 г.
към текста >>
7.
30. На Рила 1939 година
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Косарка,
Дряновско
.
Но шофьора трябва да се върне. В това време аз викам от камиона: „Нали дойдохте работна група, кой ще сваля тоя багаж? Аз ще подавам тук, но кой ще го сваля? “ Единствен, който се отзова и се отдели от цялата група беше брат Колю Йорданов, един отличен брат. Брат Колю е родом от с.
Косарка,
Дряновско
.
Учил е в Търново, а после е продължил в техническо училище в Габрово. Работил в завод като ел. техник. 1928 г. служил като доброволец в София със заплата -18 месеца. 1930 г.
към текста >>
8.
35. На екскурзия с едните и другите
,
Ангел Вълков
,
ТОМ 7
35. НА ЕКСКУРЗИЯ С ЕДНИТЕ И С ДРУГИТЕ Един ден Учителят предал на брат Борис
Дряновски
да съобщи на мен, на брат Боян Боев и на Цеко Матов Етугов, да се приготвим и сутринта на другия ден, в три часа през нощта да бъдем пред салона готови да отидем на Витоша с Учителя.
35. НА ЕКСКУРЗИЯ С ЕДНИТЕ И С ДРУГИТЕ Един ден Учителят предал на брат Борис
Дряновски
да съобщи на мен, на брат Боян Боев и на Цеко Матов Етугов, да се приготвим и сутринта на другия ден, в три часа през нощта да бъдем пред салона готови да отидем на Витоша с Учителя.
И действително на уреченото време ние бяхме там, Учителят слезе от Неговата стая и потеглихме за Витоша. Беше през пролетта и времето бе хубаво. Пристигнахме на Бивака, накладохме огън, направихме чай и започнахме да закусваме. След два-три часа, към 10 часа започнаха да пристигат и други наши хора. Събрахме се около 20 души, като бяха дошли на 4-5 групи.
към текста >>
9.
Съдържание
,
,
ТОМ 8
Дряново
- ?) 1.
Веска Козарева 4. Падналият ангел рисува и пее за Учителя 5. “Дръж музиката” 6. Руският ансамбъл и дедушка – Отец 7. Песента “Добър ден” СИМЕОН ХАРАЛАМПИЕВ СИМЕОНОВ (януари, 1891 г., гр.
Дряново
- ?) 1.
Музикант по призвание 2. Поройният дъжд 3. Водната стихия 4. Няма време 5. Цветана Гатева Симеонова 6.
към текста >>
10.
13. ШАПКАТА
,
,
ТОМ 8
Брат
Дряновски
, който беше приготвил апарата се обърна към мен и много любезно ме покани да участвам в снимката.
Аз отварям гардероба в хижата и търся подходяща шапка. Намерих една не особено подходяща спортна такава, останала от моя брат, отдавна не гладена и не употребявана, сложих я на главата и по вътрешен усет излязох бързо и се отправих за "горе", за Центъра, за при Учителя. По Изгрева аз не ходех с шапка, но с нещо по-подходящо и практично. Но в момента аз бях с шапка. Когато пристигнах в двора видях, че пред стаята на Учителя има група, готова за фотография.
Брат
Дряновски
, който беше приготвил апарата се обърна към мен и много любезно ме покани да участвам в снимката.
Аз се усмихнах и пристъпих да заема подходящо място. Братът направи няколко снимки и групата се отправи към салона. Аз чак тогава се сетих, че имам шапка на главата, но нямаше време за мислене. Снимката беше направена. Смутих се малко и това смущение се увеличи, когато брат Митко - Димитър Грива, насмешливо каза: "О-о, Теофана с капела".
към текста >>
11.
9. ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО ПРЕД ВЛАСТТА
,
,
ТОМ 8
Трябва да знаеш, че това Новото от Учението на Учителя е ашладисано от мен, по на див
дрян
.
Искам да му кажа нещо много важно." Той се беше докарал вече с един кожух, голяма работа. Идва Антов, влиза в стаята ми, аз заключвам вратата и вземам ключа в джоба си. "Слушай сега, Антов, да се разберем. Всичко, което го приказваш това за мене, хората ми го казаха, аз не съм дошъл да те разубеждавам нито да те моля, само искам да те предупредя, че аз го знам, защото от сега нататък ние сме врагове с тебе. Но аз не се крия зад гърба ти, направо ти го казвам в очите.
Трябва да знаеш, че това Новото от Учението на Учителя е ашладисано от мен, по на див
дрян
.
Ако се обади дивия дрян, то да му мислиш. Значи те предупреждавам, защото от дрян се прави дрянова тояга, а тя не се троши лесно. От сега нататък всяко зло, което ми се случи ще зная, че е от тебе и ще го върна лично на тебе. Сега може вече да си отиваш. Предупредил съм те." Той: "Чакай да се разберем".
към текста >>
Ако се обади дивия
дрян
, то да му мислиш.
Идва Антов, влиза в стаята ми, аз заключвам вратата и вземам ключа в джоба си. "Слушай сега, Антов, да се разберем. Всичко, което го приказваш това за мене, хората ми го казаха, аз не съм дошъл да те разубеждавам нито да те моля, само искам да те предупредя, че аз го знам, защото от сега нататък ние сме врагове с тебе. Но аз не се крия зад гърба ти, направо ти го казвам в очите. Трябва да знаеш, че това Новото от Учението на Учителя е ашладисано от мен, по на див дрян.
Ако се обади дивия
дрян
, то да му мислиш.
Значи те предупреждавам, защото от дрян се прави дрянова тояга, а тя не се троши лесно. От сега нататък всяко зло, което ми се случи ще зная, че е от тебе и ще го върна лично на тебе. Сега може вече да си отиваш. Предупредил съм те." Той: "Чакай да се разберем". "Аз не те моля да си променяш мнението, но те предупреждавам." От тоя момент Антов тръгна да ме пази, защото каквото стане с мене може да му го върна.
към текста >>
Значи те предупреждавам, защото от
дрян
се прави
дрянова
тояга, а тя не се троши лесно.
"Слушай сега, Антов, да се разберем. Всичко, което го приказваш това за мене, хората ми го казаха, аз не съм дошъл да те разубеждавам нито да те моля, само искам да те предупредя, че аз го знам, защото от сега нататък ние сме врагове с тебе. Но аз не се крия зад гърба ти, направо ти го казвам в очите. Трябва да знаеш, че това Новото от Учението на Учителя е ашладисано от мен, по на див дрян. Ако се обади дивия дрян, то да му мислиш.
Значи те предупреждавам, защото от
дрян
се прави
дрянова
тояга, а тя не се троши лесно.
От сега нататък всяко зло, което ми се случи ще зная, че е от тебе и ще го върна лично на тебе. Сега може вече да си отиваш. Предупредил съм те." Той: "Чакай да се разберем". "Аз не те моля да си променяш мнението, но те предупреждавам." От тоя момент Антов тръгна да ме пази, защото каквото стане с мене може да му го върна. Ами те са като децата тия хора.
към текста >>
12.
18. РАЗГРАНИЧАВАНЕ
,
,
ТОМ 8
Това новото от Учителя в мене наистина е ашладисано обаче върху един див
дрян
.
"Слушай, Антов, тука мене хората в квартала ме познават и ме обичат и ме уважават и всичко, което ти си казал по мой адрес са ми го казали. Не съм те викнал да искам да си променяш мнението. То си е твой въпрос. Но сега аз ще ти кажа, аз не съм скрит враг като тебе, аз съм открит. От сега нататък каквото ми дойде до главата ще знам, че ми е дошло от тебе и ще ти го върна лично.
Това новото от Учителя в мене наистина е ашладисано обаче върху един див
дрян
.
Но ако се обади дивия дрян, да му мислиш. От него се прави дрянова тояга, гдето не се троши, а векува". Антов се уплаши. "Чакай бе, брат, ще се разберем.". Значи свърши се с неговата история, нали.
към текста >>
Но ако се обади дивия
дрян
, да му мислиш.
Не съм те викнал да искам да си променяш мнението. То си е твой въпрос. Но сега аз ще ти кажа, аз не съм скрит враг като тебе, аз съм открит. От сега нататък каквото ми дойде до главата ще знам, че ми е дошло от тебе и ще ти го върна лично. Това новото от Учителя в мене наистина е ашладисано обаче върху един див дрян.
Но ако се обади дивия
дрян
, да му мислиш.
От него се прави дрянова тояга, гдето не се троши, а векува". Антов се уплаши. "Чакай бе, брат, ще се разберем.". Значи свърши се с неговата история, нали. Разбира се аз знаех, че щом Учителя ме е вкарал в тая работа, че Учителят няма да ме остави.
към текста >>
От него се прави
дрянова
тояга, гдето не се троши, а векува".
То си е твой въпрос. Но сега аз ще ти кажа, аз не съм скрит враг като тебе, аз съм открит. От сега нататък каквото ми дойде до главата ще знам, че ми е дошло от тебе и ще ти го върна лично. Това новото от Учителя в мене наистина е ашладисано обаче върху един див дрян. Но ако се обади дивия дрян, да му мислиш.
От него се прави
дрянова
тояга, гдето не се троши, а векува".
Антов се уплаши. "Чакай бе, брат, ще се разберем.". Значи свърши се с неговата история, нали. Разбира се аз знаех, че щом Учителя ме е вкарал в тая работа, че Учителят няма да ме остави. Пък и те са много елементарни хора.
към текста >>
13.
28. ПРОПОВЕДНИЦИ ИЛИ СЛУЖИТЕЛИ
,
,
ТОМ 8
Не си дошъл тука да те моля, но да те предупредя, че и в мене така доброто и новото е ашладисано върху див
дрян
.
В: Така и какво става с Антов? Д: И заплашва, на мен не лично и хората от квартала, които ме обичат и уважават ме предупредиха. Тогава отивам аз в къщата на Антов то пък го нямаше у дома. "Като се върне Антов, моля да дойде при мене." И Антов идва към 9 часа вечерта и като влезе в стаята ми и заключих стаята и вземах ключа. Казвам: "Виж какво, Антов, да се разберем, аз не съм така тилов задкулисен герой, аз искам да те предупредя, всички заплахи, всичко това, което говориш срещу мене, хората, които ме уважават ми го казват.
Не си дошъл тука да те моля, но да те предупредя, че и в мене така доброто и новото е ашладисано върху див
дрян
.
Внимавай, от сега нататък всяко нещо лошо, което ми се случи, ще смятам, че е дошло от тебе и ще го върна на тебе, да го знаеш. Сега вече можеш да си отиваш." Антов: "Ама чакай бе, ще се разберем", омекна веднага. От там нататък той тръгна да ме пази, защото да не би ако ми се случи нещо него да набедя. Но както да кажа, нямаше в тях идейност. Да вземеш да защитаваш едно духовно учение с принципите на материализма и комунизма, това са абсурдни неща по начало и затуй нашите хора се така дистанцираха.
към текста >>
14.
12. ЯРМИЛА МЕНЦЛОВА
,
,
ТОМ 8
И както казах вече за това
удряне
, тя винаги ми казваше, че това е според нея, това е атака от групата на Михаил и от Михаил Иванов.
Това беше много приятно прекарване и специално се учехме да ги изпълним коректно. Тя организираше и малки празници във връзка със заминаването на Учителя на 27.декември. Заангажираше зала където се събирахме и пеехме и ядяхме заедно, прекарвахме в много мила обстановка. В крайна сметка тя се зае да издаде една книга по Паневритмия, която именно да обясни точно как трябва да се играе всяко едно движение и почти тя свърши книгата и беше дадена за отпечатване. Само липсваше корекция да й се направи когато тя беше атакувана, ударена в главата и след този тежък удар тя живя още два месеца, след което си замина.
И както казах вече за това
удряне
, тя винаги ми казваше, че това е според нея, това е атака от групата на Михаил и от Михаил Иванов.
Всичко това тя лично ми разказа когато аз я посетих в болницата. В действителност тя познаваше лично много добре Михаил Иванов и се беше срещала с него и подчертаваше навсякъде своето отвращение от неговата безогледност и от неговата фалшивост на делото, което той развива. Тази сестра Ярмила Менцлова всъщност е един жив пример с какви сили се работеше в това братство на Михаил Иванов. Че всъщност там се работеше с Черната Ложа, защото тя на мен ми предаде, че е атакувана от групата на Михаил Иванов. Всъщност тя положи огромни усилия за издаването на тази Паневритмия и много тича и много работи и след като се случи този удар с нея и тя си замина, нейните познати и близки довършиха работата.
към текста >>
15.
СИМЕОН ХАРАЛАМПИЕВ СИМЕОНОВ
,
1. МУЗИКАНТ ПО ПРИЗВАНИЕ
,
ТОМ 8
Дряново
през януари 1891 г.
СИМЕОН ХАРАЛАМПИЕВ СИМЕОНОВ 1. МУЗИКАНТ ПО ПРИЗВАНИЕ Симеон Харалампиев Симеонов е роден в гр.
Дряново
през януари 1891 г.
Произхожда от интелигентни родители. Баща му - Харалампи Симеонов е роден във Велико Търново и е бил банков чиновник. Майка му Евангелица Симеонова е основна учителка. Те имат четири сина: Симеон, Величко, Данко и Иван. И четиримата са музиканти и свирят на различни инструменти паралелно със своите професии.
към текста >>
16.
30. ПОБОЯТ ПРЕЗ 1936 ГОДИНА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Окото цялото тука където беше
удрян
, синини се явиха, кръвоизливи значи имаше.
Е.А.: Повече не можеше да я вдигне. Туй правеше впечатление. Другата ръка си я вдига хубаво, а тази не може. Сега, не го знаехме. А пък след това, след като онзи го би, тука Учителя посиня, около окото, синините се явиха май до вечерта.
Окото цялото тука където беше
удрян
, синини се явиха, кръвоизливи значи имаше.
В.К.: Беше ли станало синьо окото така, синьо станало? Е.А.: Всичко беше синьо така. В.К.: И едното и другото? Е.А.: Едното беше повече. И така забелязваме че Учителя все по-малко може да се движи.
към текста >>
17.
37. УЧИТЕЛЯТ Е БОЛЕН
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Предполагам, че не го е намерила и аз така го намерих и веднага каза: „Занесете го на
Дряновски
!
И аз отворих го, видях документи за радио. Казвам: „Този ли е Учителю? " „Този". Намерих го, беше плика. Как не са го намерили, защото Савка каза че и тя го търсила, за да не го намерят.
Предполагам, че не го е намерила и аз така го намерих и веднага каза: „Занесете го на
Дряновски
!
" Викам: „Добре". И тогава ми даде брат една много хубава ябълка, ама много голяма беше. Тези мисля Александровски ги казват възкиселички. Ама такваз голяма. И това беше последния дар от Него.
към текста >>
18.
65. ЗАЩО НЕ СЕ НАПРАВИ ЗАПИС НА ГЛАСА НА УЧИТЕЛЯ?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
попитах един брат
Дряновски
се казваше, той беше добър техник и аз казвам: „Брат
Дряновски
, понеже ние като стенографи записваме само Словото на Учителя и когато Учителя свири музика, ние ще кажем Учителя свири мажорна или миньорна гама, но повече от това не можем да кажем".
до 1945 год. това се десет години, но не го направиха. Той беше инженер-химик. И други хора имаше. Вижте, аз още тогава към 1940 год.
попитах един брат
Дряновски
се казваше, той беше добър техник и аз казвам: „Брат
Дряновски
, понеже ние като стенографи записваме само Словото на Учителя и когато Учителя свири музика, ние ще кажем Учителя свири мажорна или миньорна гама, но повече от това не можем да кажем".
Ние нямахме никоя от нас такова музикално образование да можем веднага да записваме, нито пък имаше някой друг музикант в салона. Даже някои спорове и песните ако сте чували че има, то беше затова, защото все пак ги записваха, не най-способните музиканти. Щото най-способните музиканти не дойдоха при Учителя. Такива каквито бяхме ние, ние дойдохме при Него и записите които правиха според възможностите са ги направили музикантите. За да може музиката да се чуе после върху това което Учителят е говорил.
към текста >>
19.
151. ЧУЖДЕНЦИТЕ НА РИЛА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
И аз казвам: „Абе, защо ще пропускаме тези неща" и попитах един брат
Дряновски
, може ли да имаме такъв апарат.
Никой от нас нямаше такова образование, нито такива способности. А пък знаете ли Учителят беше свирил тогава наскоро. „Българите така свирят една българска мелодия. Ама тя не е правилна, тъй трябва да се свири! " Е сега нали тука трябва много музикално ухо или апарат да го снеме.
И аз казвам: „Абе, защо ще пропускаме тези неща" и попитах един брат
Дряновски
, може ли да имаме такъв апарат.
Е той каза, че може, но трябваше 150 хиляди лева. Да, така ми каза, но грешката е моя право да ви кажа. Ако се бях заела, можехме да вземеме. В.К.: Можеше да се вземе пари. Е.А.: Абе бедни бяхме бе.
към текста >>
20.
IX. УЧИТЕЛЯТ СИ ЗАМИНАВА
,
магнетофонен запис от Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
Занесох плика на Учителя, Той го прегледа и ми каза: „Занесете го на брат
Дряновски
!
Попитах Го: „В какъв плик са били документите, за да потърся и аз". Отговори ми: „Канцеларски формат". Аз влязох в стаята Му и потърсих между пликовете в библиотеката Му. Първият плик в канцеларски формат, който хванах беше, отворих и видях, че в него има документи. Прегледах документите, бяха за радиото.
Занесох плика на Учителя, Той го прегледа и ми каза: „Занесете го на брат
Дряновски
!
" Преди да излеза Той ми даде една ябълка, голяма, александровка. Благодарих и излязох да занеса плика. От този контакт с Учителя, аз още не можах да разбера, че Той си отива. Другият ден, денят беше петък. Ден, в който Учителят трябваше да държи лекция, понеже говореше на Младежкият клас.
към текста >>
21.
ЗАБЕЛЯЗАНИ ГРЕШКИ В „ИЗГРЕВЪТ том VIII
,
,
ТОМ 9
197, 27 ред отгоре надолу да бъде: но на див
дрян
.
188,17 ред отгоре надолу да бъде: А те си знаеха... 19. Стр. 190, 8 ред отдолу нагоре да бъде: Французите питат... 20. Стр. 192, № 6, 4 ред отдолу нагоре да бъде: човек не може да приложи... 21. Стр. 195,10 ред отгоре да се чете: Славчо Печеников и Георги Томалевски. 22. Стр.
197, 27 ред отгоре надолу да бъде: но на див
дрян
.
23. Стр. 201,15 ред отдолу нагоре да бъде: при въртене да се произведе песента. 24. Стр. 206, Na 15, 12 ред отгоре надолу да бъде: ти къде искаш да бъдеш-отзад... 25. Стр. 210,9 ред отдолу нагоре да бъде: аз я направих в малко по-бързо темпо.
към текста >>
22.
09 - 293. КИРИЛ СТАРЕЙШИНСКИ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Малко след неговата смърт в село
Дрянковец
/Видинско/ един юноша на име Ценко, който бил на около 15-16 години се проявил като ясновидец.
През лятото на 1957 година Старейшински отива в София при сестра си. Случило се тъй, че и там той се излъчил, без да предупреди сестра си. Тя се изплашила и повикала лекар. Отнесли го в болницата, където му били инжекции, да го събудят. От инжекциите той бил отровен и се поминал.
Малко след неговата смърт в село
Дрянковец
/Видинско/ един юноша на име Ценко, който бил на около 15-16 години се проявил като ясновидец.
Почнали да го посещават много хора. Председателят на селсъвета го повикал и предупредил да не събира и заблуждава хората. На думите на председателя Ценко отговорил: „Когато виждам, какво да правя? При мене идва един старец, който ме учи на нова азбука, на нов език." И Ценко извадил от джоба си бележника с азбуката. Участъковият лекар, който присъствал на тази среща, погледнал в бележника и казал, че не познава такава азбука.
към текста >>
23.
I.03.27. САМАРСКОТО ЗНАМЕ ШЕСТВУВА СЪС СИЛИТЕ НЕБЕСНИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Богослужението се извършва от българския архимандрит Анфилохий Михайлов, участник в българските въстания и свещеник Петър Драганов, участник в Априлското въстание, участвал в четата на поп Харитон в боя при
Дряновския
манастир.
Алексей на храм-паметника на Шипка. На 6 май 1877 г. в 2 часа пристига главнокомандващият, Великият княз със своя син. Дружините са строени в гъсти колони е една редица. В средата е поставена маса за знамето и молебена.
Богослужението се извършва от българския архимандрит Анфилохий Михайлов, участник в българските въстания и свещеник Петър Драганов, участник в Априлското въстание, участвал в четата на поп Харитон в боя при
Дряновския
манастир.
След освещаването на знамето е било връчено от делегацията на Самара на Великия княз, заедно с осветената вода за поръсване. Прекръствайки се три пъти, Великият княз забива три сребърни гвоздея с чукчето върху дръжката на знамето. Вторият е неговият син. А третият е началник на щаба генерал Непокойницки, след това началникът на българското опълчение, генерал Столетов, следват самарският кмет Кожевников, Алабин, следват командирите на бригадите и дружините. Знамето е било определено да се даде на командира на Ill-та опълченска дружина, подполковник Павел Калитин, кавалер на почти всички ордени за храброст, получени в бойни акции в Средна Азия от 1865 до 1875 година.
към текста >>
24.
9. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ПЕНТОГРАМА
,
,
ТОМ 12
Има един начин за
удряне
.
Впрочем, те сами не са открили нищо, но след като са хлопали дълго време със своя ключ на вратата на природата, най-после тя им даде нещичко и те казват: „Отрихме нещо ново! " Сега и вие можете да приложите този закон във вашия живот. Когато искате да развиете една добра черта във вашия характер, преди всичко трябва да имате постоянство. Може да се изчисли, на колко удара се равнява сегашното ви постоянство. След като ударите стотина пъти, вие напущате работата си, ръцете ви заболяват, откъсват се от умора, волята ви отслабва, но вие трябва да се научите как да чукате.
Има един начин за
удряне
.
Като удряте, никога не бързайте. Знаете ли как да удряте? Когато удариш, движението на чука не трябва да се пренася в ръката ти. Изкуството е, като удряш, сътресението от чука да не се пренася в мускулите, а произведената от удрянето енергия да се поляризира навън. Има майстори, които знаят как да удрят: колкото и да чукат, ръцете им всякога остават здрави.
към текста >>
Изкуството е, като удряш, сътресението от чука да не се пренася в мускулите, а произведената от
удрянето
енергия да се поляризира навън.
След като ударите стотина пъти, вие напущате работата си, ръцете ви заболяват, откъсват се от умора, волята ви отслабва, но вие трябва да се научите как да чукате. Има един начин за удряне. Като удряте, никога не бързайте. Знаете ли как да удряте? Когато удариш, движението на чука не трябва да се пренася в ръката ти.
Изкуството е, като удряш, сътресението от чука да не се пренася в мускулите, а произведената от
удрянето
енергия да се поляризира навън.
Има майстори, които знаят как да удрят: колкото и да чукат, ръцете им всякога остават здрави. При неестествените удари се произвеждат дразнения. X. Лекции на Младежкия окултен клас на Учителя 1924 - 1925 г., София, IV година 25 лекция от 14.06.1925 г. „Влияние на вътрешната светлина" Стр. 29 - 38 ...На чертежа имате: триъгълника ABC, четириъгълник и петоъгълник.
към текста >>
25.
Снимки и бележки към снимките на Изгревът том XIII
,
,
ТОМ 13
Вдясно е Събчо Мичев
Дряновски
с калпака, с потурите и антерията.
послучай заминаването му за прокурор при Кърджалийския окръжен съд. 9. Трима съидейници през 1909 г. в село Кръвник, Севлиевско. Вляво седнал е Тодор Илиев - секретар бирник в село Кръвеник, живял в къщата на поп Иван, оцелял от Априлското въстание, сега превърната в музей. В средата прав е Стефан Тошев - учител в местното училище от 1907-1911 г.
Вдясно е Събчо Мичев
Дряновски
с калпака, с потурите и антерията.
На масата е положена Библия. 10. Д-р Благовест Тошев, син на Стефан Тошев, подготвил отпечатания материал за баща си. 11. Паша Теодорова в ранните си години. 12. На Изгрева всред младите борчета, трите стенографки: Савка Керемидчиева, Паша Теодорова и Елена Андреева с жилетката. 13. Пред вратата на бараката „Парахода" на Изгрева - Паша Теодорова, Елена Андреева и Савка Каремидчиева, седнали с беседи в ръце. 14.
към текста >>
26.
12. ПИСМА НА СОФРОНИЙ НИКОВ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Поздрав до всички там, които ме поздравляват: брат Воденичаров и
Дряновски
.
Недейте забравя, че бракът е едно благодеяние за жената и за децата, които се раждат. При това семейният живот не е толкова скъп, колкото казват. Аз по опит зная, че семейният живот е по- евтин от този на ерген и на. На това не трябва да се гледа, а дали чувствата са свободни. Вие помните, нали, че пожеланието е равносилно на прелюбодеянието... Писал съм в Адиар да ми пратят бланки декларации; когато получа, ще ви пратя една за подписване.
Поздрав до всички там, които ме поздравляват: брат Воденичаров и
Дряновски
.
Илиев и Маринов. С братски поздрав, Ваш Софроний Ников Гара Разград, 23.07.1909 г. Драгий Тошев, Кортеза: Тя е това, което нашата църква подразбира под думата „светица". Свят човек е този, който води свят живот. Последният се състои в: чиста храна за тялото; владание на чувствата за астралното тяло; и благочестива мисъл за менталното тяло.
към текста >>
27.
11. ГЕНА ПАПАЗОВА ИДВА С РОДА СИ
,
Гена Папазова
,
ТОМ 13
Майка ми пък е родена в Пейна -
Дряновски
колиби и тя сираче, от три години без майка, след туй втора майка, трета майка и на 16- годишна възраст се оженва за едно момче, и то туберкулозно.
Каквото изкара, за малките. Че май, че и тях повлича после. Какво е било, не знам. Когато аз вече бях голяма и съм негова дъщеря, разбрах, че той се е бил оженил за единствена дъщеря на едно семейство средно заможни. Но тази дъщеря била туберкулозна и умира.
Майка ми пък е родена в Пейна -
Дряновски
колиби и тя сираче, от три години без майка, след туй втора майка, трета майка и на 16- годишна възраст се оженва за едно момче, и то туберкулозно.
Раждат три деца, и трите умират. На 23 години майка ми е свободна, вдовица, а баща ми на 27 години - свободен вдовец. Тогава ей такива търговци, движещи се хора, им правят сватовщина, казват на баща ми: „Там, там има една булка, сама, вдовица останала." Оженват се двамата, вече са се имунизирали срещу туберкулозните бактерии, иначе как може да си представиш, да съжителстваш с такива съпрузи и респективно съпруги, и се раждаме ние. Баща ми беше много умен, много съсредоточен, голям общественик, кмет на два пъти или не знам как беше, аз го знаех като кмет през 1912 година. А баба ми, майката на съпругата му, казва на мъжа си: „Ний загубихме дъщеря си.
към текста >>
28.
2. ИСТИНСКАТА СВЕТЛИНА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Самият спектър не е нищо друго освен
удрянето
на слънчевите лъчи в молекулите на стъклото.
Ако направим и пуснем един лъч през една призма, известно е получава се образа на дъгата от 7 цвята. Ако внимателно разгледаме, ние ще видим, че тези седем цвята, които има в призмата, в спектъра на слънцето, червеният се отклонява в по- малък ъгъл, другият жълтият, оранжевият и т.н. най-голям ъгъл на отклонение имат виолетовите. Между тези има и тъмни частици, тъмни резки в спектъра на слънцето. Тези тъмни резки, според мен не са това, което учените разправят, че било погълнато някакво от газовете на атмосферата лъчи на слънцето, а са така наречените „неутрино", това са частици, които абсолютно никаква преграда не може да ги спре.
Самият спектър не е нищо друго освен
удрянето
на слънчевите лъчи в молекулите на стъклото.
Те се удрят и се отклоняват, според туй под каква скорост те вървят и каква енергия носят. Колкото по-голяма скорост и енергия носят, толкоз се отклоняват в по-голям ъгъл, това са виолетовите лъчи. Обаче, както казах има и тъмни линии в спектъра. Според мен това са на тези тъй наречени „неутрино", които минават навсякъде без абсолютно никаква спънка. Тях молекулите на стъклото не може да ги спре и да ги накара да се отклонят.
към текста >>
29.
1. РОДЪТ ДЕЛИПЕНЕВЦИ
,
,
ТОМ 16
Корените на нашия род са от
Дряновския
балкан.
1. РОДЪТ ДЕЛИПЕНЕВЦИ Вергилий Кръстев (ВК): - Какво ще кажете за Вашите младенчески години, Вашата биография, Вашия род, детство и юношество? Пеню Ганев (ПГ): - Родил съм се на 4 октомври 1897 г. в с. Водица, околия Поповска. Баща ми се казваше Ганю Бобев Пенев.
Корените на нашия род са от
Дряновския
балкан.
Моят прадядо Пеню по характер бил строг и правдив човек, спазвал до педантичност обществения морал. Отишъл една сутрин у съседа си. Повикал, повикал, но съседът не се обадил. Покачил се по стъпалата и надникнал през отворената врата. Заварил съпружеската двойка в интимно положение - разменяйки си гальовни ласки, те не чули виковете му.
към текста >>
След потушаването на
Дряновското
въстание през 1876 год.
Заварил съпружеската двойка в интимно положение - разменяйки си гальовни ласки, те не чули виковете му. Брадвата била изправена до вратата. Взел я и насякъл вратата, като строго казал, че вратата е направена да се затваря, когато ще се вършат интимни работи. Поради тая постъпка и други правдиви постъпки турците го нарекли Дели-Пеню. Така е останал прякорът на рода ни - Делипеню-олар.
След потушаването на
Дряновското
въстание през 1876 год.
от турците моите прародители се изселват от с. Гостилци, Търновско. Един от братята се заселва в с. Юпер, Русенско, а вторият брат - Пеню Дели-Пенюв, дохожда и се заселва в с. Водица, Поповска околия.
към текста >>
30.
67. ОБЪРНАТАТА КОЛА
,
,
ТОМ 16
Когато стават въстанията, в
Дряновския
манастир се заграждат околните хора.
67. ОБЪРНАТАТА КОЛА ВК: Сега искам да те питам. Ти си роден в село Водица, Поповско. Твоят род по линията на баща ти откъде идва? ПГ: От село Госталци, Търновски окръг.
Когато стават въстанията, в
Дряновския
манастир се заграждат околните хора.
Обаче оня, който снабдявал с барут другите, от цигарата му паднала угарката, в която имало искра, барутът се възпламенил, манастирът се разбил и турците влезли. И тогава моите прародители, по-точно - дядо Пеню, на когото и аз нося името, заедно с неговия брат Станко, който е в Разградско, се изселили. Правителството им дало право кой, където иска, там да се засели. Нашето правителство това след Освобождението. Прадядо Пеню ражда дядо Боби.
към текста >>
31.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год
,
1935 г
,
ТОМ 16
После се бях качил на едни дървета букови, от земята израсли дълги, прави и гладки пръти лескови и
дрянови
.
Исках да му се обясня в що се състои моят живот, че аз съм си и сега религиозен, и от Божия живот не съм се отказал и че това ми е най-големият дар, който ме радва, че аз съм намерил живата вода, Живото Слово и пр., но баща ми не разбираше думите ми. Той не можеше да схване идеята, която му разказвах. Ето, той ми казва, че аз съм бил наклеветен пред училищната инспекция, че съм бил дъновист, и сега, тези дни, щели да ме уволнят.[/b] [b]След това се намерих у дома, в градината. Някои чужди хора градят нещо като къщи, но кални, лоши, нехигиенични и пр.[/b] [b][b]15.ХI.1935 год., петък[/b][/b] [b][b]Сън.[/b] Пътувам с много хора през голяма усойничава гора. Дялах някоя орехова трупа, от която си правих сметка, че една кола материал ще излезе и ще станат хубави дъски.
После се бях качил на едни дървета букови, от земята израсли дълги, прави и гладки пръти лескови и
дрянови
.
Някои ме караха да ги отсека, обаче аз ги съжалих, не исках да ги сека.[/b] [b][b]Друга картина:[/b] На една воденична съм, такава, каквато бе на дядо Белчо във Върбака. И даже в самата нея воденица. Насипал съм житото в [...] коша. Водата фучи в улея. Казвам на воденичаря, който като че ли бе дядо Белчо, и при него друго някое момче.
към текста >>
32.
Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.
,
,
ТОМ 16
Там обядвахме, като дъждът валеше и приютени под моето платнище и под един
дрян
, върху който имаше складено сено.
Надонесоха турците мляко по поискване от Ботю Данчев. Закусихме хубаво, като млякото даже го хвърлихме, защото се наситиха. В Устра направихме 3 снимки. Към 10 ч бяхме вече на крепостта горе Устра. След като си направихме снимки, слязохме при гьоловете.
Там обядвахме, като дъждът валеше и приютени под моето платнище и под един
дрян
, върху който имаше складено сено.
Много шеги и смехове създаваше веселата компания. Прекаляваха младите колеги с безсолните и безсъдържателни думи и гаменщини, на които, за да не ги оскърби, човек трябваше да се преструва, че е и той за тоя безсолен смях. След преставането на дъжда, към 3 ч, потеглихме. Понеже съм си забравил ризата и каскета горе на Устра, предадох раницата и другото, що носих, и се отправих с бърза скорост нагоре. Съблякох ризата, жилетката и палтото и за 15 минути бях горе.
към текста >>
33.
73. Елена Андреева за Учителя. 73.2. „Аз няма да оставя гроб
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Целта на тия дъски беше да не дават на пръстта да спадне направо върху ковчега, но да се образува пазещ пласт от въздух - някакво облекчено
удряне
на земята върху Учителя.
Към това е склонен да вярва дори и Никола Антов. Трябва да отбележим, че точно Антов твърдеше, че е чул как Учителят възкръснал. Но това е произволно твърдение, някакво „чудо", което би противоречало на Неговите изказвания. Според мене истината около тоя странен шум при погребението е малко по-друга. След като сложиха ковчега в земята, поставиха отгоре допълнителни дъски, като ги закрепиха върху ръба на гроба.
Целта на тия дъски беше да не дават на пръстта да спадне направо върху ковчега, но да се образува пазещ пласт от въздух - някакво облекчено
удряне
на земята върху Учителя.
Не зная кой го беше измислил, всеки считаше, че трябва да се направи нещо особено, не както при другите хора, при обикновените мъртъвци. Но ето какво се случи. Когато се натрупа повече земя, повече пръст, тънките и несигурно поставени дъски се поддадоха, изпочупиха, пръстта е хлътнала докрай. Ние, присъствуващите, чухме именно тоя страхотен шум от страна на гроба, който даде основание да се мисли, че е станало „чудото на възкресението". Днес се говори за изваждането на тялото на Учителя от земята и за даването на мястото на Учителя на японската легация.
към текста >>
34.
XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 20
в гр.
Дряново
.
446-448. 44. Георги Марков - активист на БЗНС. Той е заместник-председател на Народното събрание и с група депутати заминава на 8 и 9 август 1939 г. и се среща с Молотов, който е председател на съветското правителство. 45. Стойчо Мошанов - роден през 1892 г.
в гр.
Дряново
.
През 1912 г. завършва право във Франция. 1912-1919 г. - член на ръководството на Демократическата партия. 1920-1923 г.
към текста >>
в гр.
Дряново
.
Ако го направят, то силата на Германия и Италия чрез клапана ще намалее. Но никой не схваща това за сериозно и го отхвърлят. Вж. «Изгревът», том I, стр.441-443, 443-446, 446-447. 137. Кошницата на Мушанов. Отнася се за Никола Мушанов, роден през 1872 г.
в гр.
Дряново
.
От 1889 г. до 1897 г. учи право във Франция. Депутат на Демократическата партия - 1902-1903 г. и 1911-1944 г.
към текста >>
35.
VIII. ПРИСЪДА НА НАРОДНИЯ СЪД ОТ 1 ФЕВРУАРИ 1945 Г.
,
VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев
,
ТОМ 21
Дряново
, 72-годишен, бивш министър без портфейл; Димитър Любомиров Гичев от гр.
30 от Наказателния закон, а последните двама - да изтърпят доживотен строг тъмничен затвор, да заплатят на казаното съкровище по 3 милиона лева (3 000 000) глоба, като присъжда на държавното съкровище целия им имот и ги лишава завинаги от правата по чл. 30 от НЗ откак присъдата може да бъде турена в изпълнение. IV.Признава подсъдимите: Константин Владов Муравиев от гр. Пазарджик, 51-годишен; Вергил Димов Вергилов от с. Светлен, Поповска околия, 43-годишен, първият - министър- председател и министър на външните работи и изповеданията, а вторият-министър на вътрешните работи и народното здраве и управляващ Министерството на железниците; Никола Стойчев Мушанов от гр.
Дряново
, 72-годишен, бивш министър без портфейл; Димитър Любомиров Гичев от гр.
Перущица, 51-годишен, бивш министър без портфейл; Атанас Димитров Буров от гр. Г. Оряховица, бивш министър без портфейл; д-р Александър Ангелов Гиргинов от гр. София, 65- годишен, бивш министър на финансите и управляващ Министерството на търговията, промишлеността и труда; Борис Павлов Павлов от гр. Видин, 50-годишен, бивш министър на правосъдието и управляващ Министерството на просветата; Христо Георгиев Попов от гр. Варна, 56-годишен, бивш министър на земеделието и държавните имоти, Стефан Иванов Даскалов от Бяла Черква, Великотърновско, 64-годишен, бивш министър на благоустройството, [за виновни, че] като министри от кабинета на К.
към текста >>
36.
IX. Светозар Няголов А. Автобиография
,
Втора част
,
ТОМ 21
Зад Гради беше Борис и жена му Мария
Дряновска
.
Севда, с. Наталия Чакова, с. София Попова, после - Панталей и жена му Петрана, брат Боев, после - Методи Константинов. Последната стая - с Гради Колев Минчев и майка му Мария. Имаше и горна стая с 3 легла за гости.
Зад Гради беше Борис и жена му Мария
Дряновска
.
Вляво от тях - сестрите Недкова и Полито. До тях - Антоний със сина си Христо. Там беше за малко и бараката на брат Лулчев. Отсреща, в другото кварталче, живееше сестра Софито Попова, до нея в бараката на сестра Олга Блажева беше Юрдан Кочиничарят и жена му Вера Христова. Следва бараката на сестра Янакиева и сестра Бахчеванова.
към текста >>
37.
Снимки и бележки към снимките в „Изгревът том XXII
,
,
ТОМ 22
Юрданка и Иван Жеков с Борис
Дряновски
и жена му Мария СНИМКА № 26.
Димитър Звездински пред Учителя на Рила СНИМКА № 20 а,б. Георги Йорданов на Изгрева СНИМКА № 21 а,б. Юрданка Жекова СНИМКА № 22 а,б. Юрданка Жекова и Стойна Христова СНИМКА № 24 а,б. Д-р Иван Жеков СНИМКА № 25.
Юрданка и Иван Жеков с Борис
Дряновски
и жена му Мария СНИМКА № 26.
Д-р Иван Жеков с младежта на Изгрева .Долу първи ред: 1. д-р Иван Жеков, 2. Мариола Калпакчиева. 3. Стефан Дойнов / Тената/, 4. Иван Недков - брат на Полито.
към текста >>
38.
Съдържание
,
,
ТОМ 22
Борис
Дряновски
50.
Крум Иванов Няголов (24.08.1903-22.01.1976) 46. Атанас Колев Минчев ( ? -29.05.1993) 47. Савка Керемедчиева (27.05.1901-03.05.1945) 48. Неделчо Попов (22.12.1927-22.04.1952) 49.
Борис
Дряновски
50.
Ангел Керемедчиев (30.04.1916- ?) 51. Владимир Балючев (1912-14.04.1996) 52. Райна Райкова Калпакчиева (26.06.1907-19.06.1990) 53. Асен Арнаудов 54. Весела Тодорова Несторова ( ?
към текста >>
39.
I. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 22
******* Поп Богомил се прероди по времето на Учителя и той е брат Боян Боев********, който в богомилско време е хванат и осъден на смърт, като са го хвърлили върху остри
дрянови
колци.
Богомилите са хора наДуха. „Богомилите, това сме ние и както живеем общо на Изгрева, така сме живели и в тази минала епоха. Ако иска някой да се запознае с богомилите, да дойде и види нашия об щ живот на Изгрева". Начело на богомилството е бил Учителя Беинса Дуно и чрез Боян Магът е ръководел това усилие на Бялото братство да промени неразумния егоизтичен човешки живот, посочвайки му пътя към нов общ братски живот. Поп Богомил е бил помощник на Боян Мага и разпространител на учението на Бялото братство.
******* Поп Богомил се прероди по времето на Учителя и той е брат Боян Боев********, който в богомилско време е хванат и осъден на смърт, като са го хвърлили върху остри
дрянови
колци.
Пролятата кръв от богомилите съдейства на цяла западна Европа за идването на Ренесанса и новото прогресивно разбиране за живота. Богомилството е един голям опит на Бялото Братство, за насочване народите към нов, общ братски живот и то даде своите положителни резултати в цяла Европа. Това движение е една от най-светлите духовни страници от историята на българския народ. Историческият създател на учението е Боян Магът. Той е негов вдъхновител и главен ръководител, а поп Богомил е разпространител и проповедник.
към текста >>
40.
6. Боян Димитров Боев
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
Голи са хвърлени върху остри
дрянови
колци и са заминали в големи мъки.
Много рядко се случва да избухне или да повиши тон, но скоро влиза в ритъма на Любовта, в която Учителя го е въвел. След изпълнението на задачата си като Чингиз Хан, той се включва във втората духовна вълна, организирана от Бялото Братство - създаването и развитието на богомилството в България. Той е бил поп Богомил и майка му е била Пенка Дякова. Заедно с Учителят те са работили за разпространението и развитието на богомилството в България. Хванати са от болярите и осъдени на смърт.
Голи са хвърлени върху остри
дрянови
колци и са заминали в големи мъки.
Те дават кръвта си, за да се разпространи богомилството в цяла Европа и създаде Ренесанса,условията за един нов демократичен живот. През 1939 г. брат Боев, Неделчо Попов и Гавраил Величков отиват на Рила на седемте езера и вечерта пристигат късно в лагера. До ушите и на тримата достига едно силно ръмжене. Брат Боев казва: „Виж какво, това е мечка, да бягаме!
към текста >>
41.
10. Никола Ватев
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
Те викат, но
удрянето
продължава.
Сядат в приемната му и започват да говорят подигравателно за Учителя. От любопитство желаят Ватев да им направи сеанс. Той пита Учителя и получава неговото разрешение. На сеанса Ватев отговаря на многобройните им лични въпроси, от което те остават доволни. Накрая чувстват, че се схващат, не могат да се мърдат и в тях влиза някакъв дух, който ги заставя да се удрят с ръце по коленете, които започват силно да ги болят.
Те викат, но
удрянето
продължава.
Брат Ватев се вижда в чудо. Слага им по една възглавница на коленете. Този спектакъл продължава повече от половин час. Той отива при Учителя и го моли да освободи военните от духа. Заварва го да се смее със сълзи на очите.
към текста >>
Учителят му казва да приключи сеанса и
удрянето
спира.
Брат Ватев се вижда в чудо. Слага им по една възглавница на коленете. Този спектакъл продължава повече от половин час. Той отива при Учителя и го моли да освободи военните от духа. Заварва го да се смее със сълзи на очите.
Учителят му казва да приключи сеанса и
удрянето
спира.
Военните стават като зашеметени, излизат от стаята и побягват. Започват да мятат юмруци из въздуха наляво и надясно, и хората по улицата ги смятат за смахнати. Понеже военните се подиграват със Словото и Духа, който работи чрез Учителя, те веднага са наказани. Бог поругаем не бива. Те отлично разбират, че има един реален духовен свят, който въздава за всяка хула и обида, отправена към неговите представители.
към текста >>
42.
49. Борис Дряновски
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
49. Борис
Дряновски
* На Изгрева живее брат Борис
Дряновски
с жена си Мария.
49. Борис
Дряновски
* На Изгрева живее брат Борис
Дряновски
с жена си Мария.
Той редовно посещава беседите и участва в братския живот. През 1943 година Учителят му дава 3 листчета, на които е написана по една санскритска дума и му нарежда да ги занесе у трима свой най-близки приятели и да ги скрие в дома им. Понеже той е радио инженер, има много приятели в цяла София. Борис изпълнява точно задачата, дадена му от Учителя. След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 година той, заедно с Учителят, се евакуира в Мърчаево.
към текста >>
След заминаването на Учителя от този свят
Дряновски
участва в братския живот, но почти не се меси в борбите, станали на Изгрева.
Третата къща също е здрава, а околните сгради - разрушени. Той се връща в Мърчаево, разказва подробно всичко на Учителя и му благодари за помощта, която оказва на неговите приятели. Учителят обяснява, че когато стават земетресения или някакви други бедствия, ангелите гледат отгоре в даден град да видят къде има запалена свещ, т. е. Дом, в който някой се моли на Бога. Те поставят ръката си над тази къща и по този начин тя остава непокътната и стърчи между всички други околни къщи.
След заминаването на Учителя от този свят
Дряновски
участва в братския живот, но почти не се меси в борбите, станали на Изгрева.
Той е интерниран няколко години в лагер от комунистическата власт. Със своя тих и скромен живот, той оставя един добър пример на бъдещото поколение за подражание.
към текста >>
43.
Бележки към снимките в «Изгревът», том XXIII
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 23
Мария
Дряновска
, Юрданка и Иван Жекови СНИМКА № 42.
Юрданка Жекова СНИМКА № 39. 39 а Юрданка Жекова, Иван Жеков, Савка Керемедчиева. 39 б Юрданка Жекова, Иван Жеков СНИМКА № 40. 40 а Юрданка и Иван Жекови - 23.V.1940 г. 40 б Юрданка Жекова СНИМКА № 41.
Мария
Дряновска
, Юрданка и Иван Жекови СНИМКА № 42.
Юрданка и Иван Жекови СНИМКА № 43. Юрданка Жекова при скалата с надписа при извора “Ръцете” на Рила - 1939 г. СНИМКА № 44. 44 а. Юрданка Жекова, Иван Жеков и Петър Тевекелиев, рожден брат на Юрданка 44 б.
към текста >>
44.
III. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ»
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 23
Кутев, но и повече от 20 души, групиращи се около тях работници, дребни занаятчии, учители и младежи, особено от Казанлък, Стара Загора, Сливен, Търново, Габрово, Севлиево и
Дряново
.
Габровски, Е. Дабев, Т. Постомпиров, С. Мута- фов, К. Бозвелиев, Ив.
Кутев, но и повече от 20 души, групиращи се около тях работници, дребни занаятчии, учители и младежи, особено от Казанлък, Стара Загора, Сливен, Търново, Габрово, Севлиево и
Дряново
.
Така че сбирката на Бузлуджа имаше по състава си и по направеното в него характер наистина на един учредителен конгрес, и в този смисъл може да се нарече първи социалистически конгрес. На 19 юли вечерта под вековни високи букове на Балкана, стотина метра далеч от самото място, дето са паднали Хаджи Димитър и Стефан Караджа и дето всяка година на 20 юли става събор от околните села в памет на загиналите на Бузлуджа герои-въстаници, около един голям огън, насядали една купчина от хора, глава до глава, тихо разискваха с голям интерес и с известна предпазливост. Това бяха пристигналите от Казанлък и по-далечните градове конгресисти. Те очакваха пристигането и на конгресистите от близките места, които рано сутринта на 20 юли почнаха да пристигат. Изборът на Бузлуджа и 20 юли за първия социалистически конгрес беше нарочно направен.
към текста >>
45.
51. БАРАКАТА НА Д-Р ЖЕКОВ И ИЗПОВЕДТА МУ
,
Сава Симеонов
,
ТОМ 23
51. БАРАКАТА НА Д-Р ЖЕКОВ И ИЗПОВЕДТА МУ Най-близък до д-р Жеков е бил Борис
Дряновски
.
51. БАРАКАТА НА Д-Р ЖЕКОВ И ИЗПОВЕДТА МУ Най-близък до д-р Жеков е бил Борис
Дряновски
.
Има ги на снимки. А жената на Дряновски и жената на Иван Жеков и още една са били три сестри и са били много красиви жени. Като се оженил Иван Жеков за една от сестрите, не й давал да излиза от къщата му, за да не я гледат други мъже. Та, със семейството на Дряновски е дружал най-много, с него са излизали на екскурзии. Има много снимки от този период.[1] Той беше около 70-годишен и аз сеех жито на една нива в с.
към текста >>
А жената на
Дряновски
и жената на Иван Жеков и още една са били три сестри и са били много красиви жени.
51. БАРАКАТА НА Д-Р ЖЕКОВ И ИЗПОВЕДТА МУ Най-близък до д-р Жеков е бил Борис Дряновски. Има ги на снимки.
А жената на
Дряновски
и жената на Иван Жеков и още една са били три сестри и са били много красиви жени.
Като се оженил Иван Жеков за една от сестрите, не й давал да излиза от къщата му, за да не я гледат други мъже. Та, със семейството на Дряновски е дружал най-много, с него са излизали на екскурзии. Има много снимки от този период.[1] Той беше около 70-годишен и аз сеех жито на една нива в с. Мърчаево и той дойде при мене и ми каза, че държи да непременно да дойда в София и да живея при него. Дойдох в София и той ми даде една стая в своята барака.
към текста >>
Та, със семейството на
Дряновски
е дружал най-много, с него са излизали на екскурзии.
51. БАРАКАТА НА Д-Р ЖЕКОВ И ИЗПОВЕДТА МУ Най-близък до д-р Жеков е бил Борис Дряновски. Има ги на снимки. А жената на Дряновски и жената на Иван Жеков и още една са били три сестри и са били много красиви жени. Като се оженил Иван Жеков за една от сестрите, не й давал да излиза от къщата му, за да не я гледат други мъже.
Та, със семейството на
Дряновски
е дружал най-много, с него са излизали на екскурзии.
Има много снимки от този период.[1] Той беше около 70-годишен и аз сеех жито на една нива в с. Мърчаево и той дойде при мене и ми каза, че държи да непременно да дойда в София и да живея при него. Дойдох в София и той ми даде една стая в своята барака. Тогава той на глас разглеждаше своя живот с всички грешки и падения и всички срещи с Учителя. Аз седях в съседната стая и слушах всичко.
към текста >>
46.
1. ПРЕДИСЛОВИЕ
,
Милка Периклиева
,
ТОМ 23
Колко голямо значение Той отдаваше ма дребните факти, които дори и не забелязвахме.[3] * * * Изтичаха последните дни от годината и брат [Борис]
Дряновски
беше дошъл да напомни, че трябва да се изплати абонаментната такса за радиото на Учителя.
Когато след време се върна и сестра Савка, Той се обърна и към нея със същия въпрос. - Учителю, аз си отидох у дома и там обядвах с пържени картофи - поясни сестра Савка. - И сега не разреши правилно задачата си - отвърна Учителят. Стана ми много чудно. Разбрах, че с една третинка от яйце не може да се нахрани никой, но навярно Учителят ни поставяше друга задача, която ние не долавяхме.
Колко голямо значение Той отдаваше ма дребните факти, които дори и не забелязвахме.[3] * * * Изтичаха последните дни от годината и брат [Борис]
Дряновски
беше дошъл да напомни, че трябва да се изплати абонаментната такса за радиото на Учителя.
Той поиска да види квитанцията от изтеклата година. Учителят поклати глава и каза, че ще я имат утре. Часовете се нижеха бавно. Когато в стаята останахме само двама, неочаквано Учителят стана, наметна пелерината Си, сложи на главата платнената Си шапка и излезе от стаята. Последвах Го мълчешком.
към текста >>
47.
7. Изящните изкуства
,
,
ТОМ 24
Само за последните две години от обучението на Петър Дънов в Свищов са играни като театрални постановки следните драматургични произведения на български, руски, немски и френски автори: 1 "Велеслав и Милка"драматически етюд из българския живот, превод от руски; 2 "
Дряновските
чорбаджии", трагедия от Петко Франгов; 3 "По неволя доктор", комедия от Жан - Батист Молиер; 4 "Виновен", драма в 3 действия от П.
7. Изящните изкуства През периода на учението на Петър Дънов в Свищов намират своите прояви и изящните изкуства - театър, музика, живопис. Създадено е Театрално дружество, а свищовските театрали дават представления в сградата, където е заседавало Второто Велико Народно събрание през 1881 година. След неговото преместване в София построената специално за целта сграда в градската градина се използва за театрални представления.
Само за последните две години от обучението на Петър Дънов в Свищов са играни като театрални постановки следните драматургични произведения на български, руски, немски и френски автори: 1 "Велеслав и Милка"драматически етюд из българския живот, превод от руски; 2 "
Дряновските
чорбаджии", трагедия от Петко Франгов; 3 "По неволя доктор", комедия от Жан - Батист Молиер; 4 "Виновен", драма в 3 действия от П.
Фос, играна през май 1887 г.; 5 "Невянка и Светослав", драма от 5 действия от Константин Величков; 6 "Изгубена Станка", драма в 5 действия от Илия Блъсков; 7 "Селски Годеж", комедия от Август Фон Коцебуе; Музикалното изкуство в периода 1883-1887 г. също е било добре изявено в Свищов. Признат факт е че "Свищов, освен дето е изпреварил другите градове на България в няколко културно-проствени начинания, взел е преднина също и в музикално отношение."[14-30] В града има композитори, певчески хор и оркестър. Сред музикалните прояви са и творбите на трима композитори - Цветан Радославов, написал в 1885 г. националния химн, Никола Живков, автор на "Шуми Марица" и Иван Д.
към текста >>
48.
166. Бъдещата музика ще има богато и творческо идейно съдържание
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Тя е музика, която ще се роди след страданията на една загиваща култура, на една култура изградена върху безлюбието и насилието и ще бъде балсам за ранени сърца и измъчени умове, музика, която ще влее нови струи на живот в изсъхналите клони на едно велико дърво,
удряно
от мълнии, брулено от бури, разклащано издън от мощни ветрове.
Трети я търсят по брега на морето след буря, там намират миди и мъртви риби, но всичката тази музика е на нощта, на оскъдицата и безсмислието. Иде една музика отгоре, която ще прогони музиката на нощта, както слънчевия изгрев туря край на мрака. Тази музика ще бъде новия банкет на човечеството, новата трапеза. Тя слиза от висините и е още неопетнена от ничия нечиста ръка. Тази музика ще дойде като зазоряване в човешкото съзнание, като зов на пробуждаща се душа след сън, като първи вик на живот от новородено дете.
Тя е музика, която ще се роди след страданията на една загиваща култура, на една култура изградена върху безлюбието и насилието и ще бъде балсам за ранени сърца и измъчени умове, музика, която ще влее нови струи на живот в изсъхналите клони на едно велико дърво,
удряно
от мълнии, брулено от бури, разклащано издън от мощни ветрове.
Последната буря на загиващата епоха ще помете остатъците от банкетната трапеза, сметта от градските улици и черупките от морския бряг Тя ще разчисти пътищата за новата музика, която иде да обнови света и създаде една слънчева култура, небивала досега. Плачът на нощната птица - саксофона, ще бъде заменен с радостната утринна песен на издигащата се към небето чучулига, която известява новия ден и весели сърцата на ранните работници на Божията Нива.
към текста >>
49.
I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария
,
ТОМ 25
Той разтопи и поругания, и
удряне
на бича, и кръст, и гвоздеи и копието с огъна на любовта, единственият огън, който може да разтопи оръжието на насилието.
И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: "За този час, аз дойдох." Чрез могъщата алхимия на любовта, Христос претвори отровите, събрани в тази чаша, и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието. И наистина, не можеше ли Христос, който е един силен, гениален човек, който е знаел своя висок произход, който всичко е предвиждал, и е знаел какво ще стане, не е ли могъл да предотврати страданията, които са го чакали? Пред Него е стояла алтернативата: или да призове ангелските пълчища, с помощта на които е могъл да унищожи еврейския народ и Римската империя, сиреч да си послужи с методите на миналото - с Моисеевско-Илиевият метод на силата и меча, с метода на древните маги и адепти, или да приеме чашата и кръста и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта. Христос избра втората, и това беше един пръв по рода си опит на Земята. И наистина, ако Христос се беше уплашил от страданията, ако Той се беше уплашил от кръста, на който Го разпнаха, от копието, на което Го промушиха, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача - повдигането на човешката душа.
Той разтопи и поругания, и
удряне
на бича, и кръст, и гвоздеи и копието с огъна на любовта, единственият огън, който може да разтопи оръжието на насилието.
И опитът Му излезе сполучлив. Така Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество. Така Той откри пътят за спасение на онези страждущи души, за които беше дошъл. Христос възкръсна, и чрез възкресението си победи смъртта. И тъй, както в страданията Нему се разкриха тайните на миналото, така и във възкресението Той получи откровението на бъдещето." В: Много е хубаво.
към текста >>
50.
1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Голям
дрян
и под сянката му трапезна маса и бистра, и дълбока вада тече през двора.
Баучеровото място е вече откупено; то си е вече наше. В Казанлък получих удостоверението си за завършена прогимназия и права да продължавам по-нататък. Камбурови свалят звезди за мене - любимка на всички. Дворове три, къщи две - от някой си турски бей. Бухлати чемшири, кола да скриеш вътре.
Голям
дрян
и под сянката му трапезна маса и бистра, и дълбока вада тече през двора.
Няма вече глад, какво! Две биволици; мляко в изобилие, масло, плодове, бял пшеничен хляб. Господи, сякаш съм в Ханаанската земя. А каква гювеч-зарзават прави сестра Стоянка и баници, пиперки пържени със сирене и яйца, мекици; скоро се лъсват бузите ми и сякаш пъргавината ми се връща. Тук е и Кузман, и Дързев.
към текста >>
51.
2.1.15. Витоша, 30 април 1926 г., [бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Славей и кадънка из цъфналите грани на
дряна
и трънката, на глога и дивата круша, леко припяват всред пролетната омая, подскачат с тъничките си грациозни крачка и се радват с целия мир.
Черният бръмбар в атлазен фрак, опнал гащи - на важно свиждане отива - важна аудиенция. Гущер дългоопашат, с костюм обшит със сребристо зелени галуни [галун - ширит] примигва срещу слънцето - дрехата си пъстра на света да покаже, или просто чака своята възлюблена - гущерица млада, накичена като него. Множество птички на свой глас пълнят въздуха с весел чирик. Ето, на тънко клонче, кос се люлей и тъжна, и сладка песен той пей. От нежно гърлце той свилени струни опнал и пее ли, пей.
Славей и кадънка из цъфналите грани на
дряна
и трънката, на глога и дивата круша, леко припяват всред пролетната омая, подскачат с тъничките си грациозни крачка и се радват с целия мир.
Врабче, черногръдесто, юнашко врабче, потапя клюн из водата, що от чешмата тече и жадно, жадно водица пие. Потапя кпювчица, повдигне главица нагоре, глътне, пак се навежда и - после литва. Наблизо овчар разположил рудо стадо. Грамадни псета от беда го пазят и към нас въртят рунтави опашки за някой къшей. Овците са натежали от вълна.
към текста >>
52.
2.1.30. Кирил и Методий, 24 май 1928 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Дрянът
вече свива своето жълто знаме и едвам се различава между другите си братя.
Лайкучката разтворила бяло чадърче, непрекъснато се усмихва срещу слънцето. А мащерката е разгърнала по скали и драки своята розова свила и пред из въздуха благоухание и свежест. Извисили се стройни буки, борове и габер. Измежду тях тънка калина се преплита и нежно шушне с клоните си. По листите й лази божата кравичка - алена калинка, като скъпоценен камък, по блесналия в елмази росен лист на леската.
Дрянът
вече свива своето жълто знаме и едвам се различава между другите си братя.
И над всичко това сияйното чисто ведро небе, синьо, синьо като синчеца, с тук-таме рейнали се малки буклести облачета, като главите на къдрокоси дечица. А въздухът, Господи, неописуема сладост, неоценима благодат и свежест. Нежно милва той очите, изпълва гърдите с омая, здраве и песен... Той е лекоперестия кораб, що ни води нагоре, все нагоре... Наистина днес Витоша е царствена. Гледай как е извисила глава, сякаш тайнствен сфинкс, що крие в недрата си щастието на всички живи създания. Много неща знае Витоша.
към текста >>
53.
1. Родът Калименов
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Някои мислят, понеже има, нали „Кали", че имаме нещо гръцко в рода си, обаче фактически името води от едно село, в което дядо ми Михал е бил роден, в село Каломен,
Дряновско
.
Вие се казвате? С.К.: Казвам се Сава Иванов Калименов, роден в гр. Севлиево 1901 г. на 19 октомври. Моят род от страна на баща ми Иван Михайлов Калименов.
Някои мислят, понеже има, нали „Кали", че имаме нещо гръцко в рода си, обаче фактически името води от едно село, в което дядо ми Михал е бил роден, в село Каломен,
Дряновско
.
Едно село така местността е малка, аз преди две години едва можах да отида там, малко планинска е местността, така дава вид, де. Дядо ми оттам е дошъл и нали, и баща ми и той се подписваше Каломенов, Каломенов. Но по-късно сестрите ми за по-меко изглежда са го променили на Калименов и аз така си го възприех вместо Каломенов да бъде Калименов. Кал - това значело на гръцки значело добро нещо, добре. Калимера, калиспера, нали, това значи добър вечер, добър ден, оттам.
към текста >>
Значи село Каломен,
Дряновско
.
Живеят пак хора, но малко. Има къщи от миналото, стари къщи. Такива къщи има навсякъде, но особено там нямаше туй, старо присъствие, както сега навсякъде има все нови къщи. Там малко са новите, повече бие на старо така, не е обновено селото по строежите, де. Понеже хората са се изселили.
Значи село Каломен,
Дряновско
.
От дядо ми, а баща ми е роден в Севлиево. За дядо си почти нищо не знам. Знам само, че е бил добър човек, виждал съм го така на портрет заедно с баба ми. Аз мога да кажа за баща си някои работи във връзка пак с дядо ми. За дядо си, мога да кажа, че те тогава семействата са били големи, та не мога да кажа точно броя им.
към текста >>
54.
3.17. „Катастрофите в природата са условия за пробуждане на човешкото съзнание
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Всеки знае, че когато се строи нещо ново, всякога има чукане,
удряне
, шум, блъскане.
Щом се касае за някакъв въпрос, помислете малко и го обяснете научно. По този начин само ще турите начало на нова, велика наука." 5) Кой създава земетресенията? „Сега не е време да се спираме върху научните обяснения за земетресенията. За това са дадени ред научни теории, които се свеждат все към една, а именно: причините на земетресенията са големите или малки размествания на земните пластове, които са започнали да се огъват от преди хиляди и милиони години насам. В Писанието е казано, че ние сме в последните дни, когато на земята се създава нов континент.
Всеки знае, че когато се строи нещо ново, всякога има чукане,
удряне
, шум, блъскане.
Майстори работят със своите чукове и длета. Такова нещо преживява днес цялата земя: пластовете се разместват, хлътват, огъват се; вулкани изригват и т.н. Всичко това учените обясняват с ред теории. Майсторите, които работят в земята, не са като тия, които работят на повърхността й. За тях огънят не е пречка, както за майсторите на земята.
към текста >>
55.
2.52. Самодивските поляни
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
В долният край на поляните имаше чешма, а до нея вековен
дрян
.
Те бяха обилно напоявани и добре огрявани от слънцето. Тук имаше богата растителност: дървета, храсти, цветя и то от всички видове. Това не беше станало без участието на човешка ръка. В горния край на поляните, в меките варовици, беше изсечена килия, някога тук беше живял отшелник - свят човек. Това беше запазено в преданието.
В долният край на поляните имаше чешма, а до нея вековен
дрян
.
По него бяха навързани всевъзможни парцалчета и конци - водата беше лековита, и онези, които се бяха излекували, връзваха парцалчета от дрехата си - оставяха болестта. На самодивските поляни зрееха най-хубавите горски ягоди, малини, боровинки. Това знаеха и мечките, и не беше рядък случая да ги срещнеш. Тук бяха събрани цветята от целия Балкан. Те бележеха годишния календар, като се почне от кокиченцето и божиката, и се свържи с есенния минзухар „клашникът”, който посрещаше снега.
към текста >>
56.
35. Внушение и самовнушение. (25.03.1943, четвъртък, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
През време на пеенето и свиренето един брат, [Борис]
Дряновски
, правеше снимки.
- Учителю, и аз искам да Ви пея, казах аз. Учителят каза: - Добре - и стана, и ни покани в салона. Ние се изкачихме на сцената. Най-напред Венцислав изпълни пиеси от Бетховен, Бах и Шопен. Аз изпях „Имаше человек”, „Страшен беше вятърът” [„Езикът на живата природа”] от Учителя и „Каста Дива” от Винченцо Белини47.
През време на пеенето и свиренето един брат, [Борис]
Дряновски
, правеше снимки.
След концерта Учителят пак ни покани в приемната стая и Учителят извади най-хубавата Си цигулка, купена от една заложна къща, като Учителят изпратил брат Христо и брат Порфирий да я купят. Тази цигулка е била заложена от един руски княз. Той започна да свири на нея тихо, нежно и абсолютно чисто. После Той се вдъхнови и свиреше божествено. Той свиреше „Мирът иде”, „Българската идилия” и завърши с Първия ден от „Битието”.
към текста >>
Брат Борис
Дряновски
ни направи снимки заедно с Учителя.
- Тази музика е мистична, каза Учителят. Венцислав каза: - Учителю, сложете тука едно пиано и аз искам само на Вас да свиря. - И аз искам само на Вас да пея, казах аз. Учителят каза: - Хубаво! На 25 февруари изнесохме с Венцислав малък концерт пред Учителя.
Брат Борис
Дряновски
ни направи снимки заедно с Учителя.
Ние и тримата целунахме ръката на Великия Учител и Му благодарихме. Господи, помогни ми да стана силна в Доброто, за да добия съвършенство! Амин! _____________________________ 46) Трели - мелодична украса от бързо и преливно повтаряне на съседни тонове 47) Винченцо Белини / Vincenzo Salvatore Carmelo Francesco Bellini, 1801-1835, композитор
към текста >>
57.
50. Снимка с Учителя на Изгрева
,
,
ТОМ 34
Най-напред Учителят беше без шапка, а който прави снимките е
Дряновски
, наш брат.
Л.Т.: Учителят, аз и брат Христов. В.К.: Учителят нещо говори, така ли? Това е пред приемната. Л.Т.: Той точно ни говори. Сега друго.
Най-напред Учителят беше без шапка, а който прави снимките е
Дряновски
, наш брат.
Учителят му рече да спре. Така. Влезе вътре и си тури шапката. Излезе, значи Той позираше. А иначе Той никак не обича да Го снемат. Тука с желание позираше.
към текста >>
58.
142. Цигулката от заложната къща
,
,
ТОМ 34
Сега, на страница 70 от „Разговорите с Учителя” Вие казвате: „Пред концерта брат
Дряновски
правеше снимки.” Той ли направи тия всички снимки?
В.К.: Това ли е трели? Л.Т.: Тър-р-р-р-р. В.К.: Ясно. Л.Т.: Славеите и канарчетата правят чудесни трели. В.К.: Това се казват „трели”, на музикален език.
Сега, на страница 70 от „Разговорите с Учителя” Вие казвате: „Пред концерта брат
Дряновски
правеше снимки.” Той ли направи тия всички снимки?
Л.Т.: Борис Дряновски164, наш брат, той направи тия снимки. А Учителят му каза да спре. Влезе вътре и си тури шапката, и позираше. В.К.: Сега, тези негативи при вас ли са или само снимките са при Вас? Имате ли негативи?
към текста >>
Л.Т.: Борис
Дряновски164
, наш брат, той направи тия снимки.
Л.Т.: Тър-р-р-р-р. В.К.: Ясно. Л.Т.: Славеите и канарчетата правят чудесни трели. В.К.: Това се казват „трели”, на музикален език. Сега, на страница 70 от „Разговорите с Учителя” Вие казвате: „Пред концерта брат Дряновски правеше снимки.” Той ли направи тия всички снимки?
Л.Т.: Борис
Дряновски164
, наш брат, той направи тия снимки.
А Учителят му каза да спре. Влезе вътре и си тури шапката, и позираше. В.К.: Сега, тези негативи при вас ли са или само снимките са при Вас? Имате ли негативи? Л.Т.: А-а, нямам негативи!
към текста >>
В.К.: Ами този брат
Дряновски
- нещо да си спомняте за него?
В.К.: Сега, тези негативи при вас ли са или само снимките са при Вас? Имате ли негативи? Л.Т.: А-а, нямам негативи! В.К.: Само снимките? Л.Т.: Само снимките.
В.К.: Ами този брат
Дряновски
- нещо да си спомняте за него?
Л.Т.: Той си замина, не е на земята. В.К.: Кой му прибра негативите? Не знаете. Л.Т.: Нищо не зная. В.К.: Значи единствено остава тези снимки да се преснемат.
към текста >>
_________________________ 164) Борис Йорданов
Дряновски
, 1895-1962, фотограф на Изгрева
Л.Т.: Той ми я тури с кутията. В.К.: Тука Вие казвате, че сте направили снимки на концерта на 25 февруари 1943 г. Л.Т.: Имам, да. В.К.: После, като дойде време, ще ги покажете. Л.Т.: То пише отдолу: 25.II.1943 год.
_________________________ 164) Борис Йорданов
Дряновски
, 1895-1962, фотограф на Изгрева
към текста >>
59.
188. Коментар на снимките от архива на Лилиана Табакова
,
,
ТОМ 34
Л.Т.: Е, някой път може и други, ама... Сега тука се намирам на балкона на къщата на Борис
Дряновски
.
В.К.: „Духай, ветре” пише, „Духай, ветре”. Л. Т.: Той е написал на черната дъска. В.К.: Ама Той лично или някой от приятелите е написал? Л.Т.: Няма, Той! В.К.: Той ги пише.
Л.Т.: Е, някой път може и други, ама... Сега тука се намирам на балкона на къщата на Борис
Дряновски
.
Те ме поканиха, имаше и череши в една чиния. В ръцете си държа моите птиченца, виждате ли ги? В.К.: Да, виждам ги, да. Л.Т.: И не бягат от мене. Кацат на рамото, виж.
към текста >>
60.
254. Как бе дадено „Новото битие”?
,
,
ТОМ 34
_________________________ 248) Дармон, дърмон, драмон - биене,
удряне
; диал.: решето с едри дупки за пресяване на жито, царевица и др.
В.К.: Те го задигнаха. Те не му дадоха отгоре да я напише. Л.Т.: Да. Той написа Деветата, а Учителят казва тука... Но Вий пак почнахте да записвате. А Учителят казва тука... В.К.: Продължавайте.
_________________________ 248) Дармон, дърмон, драмон - биене,
удряне
; диал.: решето с едри дупки за пресяване на жито, царевица и др.
249) Бележка на съставителя Е. Ангелова-Пенкова: Има разминаване между посочената дата и заглавието на беседата. На посочената дата заглавието на беседата е Личност, общество и свят. 23. лекция от Учителя, държана на 23 януарий, 1929 г. [сряда], София -Изгрев.
към текста >>
61.
3.8. Българската интелигенция в Румъния и турските държавници и общественици в периода 1800-1878 г. 3.8.1. Български емигранти в Румъния
,
,
ТОМ 35
в
Дряново
, починал 1874 г.
е заточен в Диарбекир и после в Мердин до 1878 г. През 1878 г. се връща в Сливен, където разгръща богата дейност - културна, публицистична. Райкович, архимандрит Максим. Роден 1796 г.
в
Дряново
, починал 1874 г.
в Галац. В една монография за гр. Лясковец Димо Минев отбелязва годината на раждане 1801. Но през 1874 г., когато умира, емигрантският печат пише, че М. Райкович е на 78 год., което отговаря на датата на раждане 1796.
към текста >>
Учи в килийно училище в
Дряновския
манастир, след което става чирак в една работилница.
в Галац. В една монография за гр. Лясковец Димо Минев отбелязва годината на раждане 1801. Но през 1874 г., когато умира, емигрантският печат пише, че М. Райкович е на 78 год., което отговаря на датата на раждане 1796.
Учи в килийно училище в
Дряновския
манастир, след което става чирак в една работилница.
После учи в Преображенския манастир. Бил е учител в Дряново, а през 1832 г. става учител в Лясковец, след което се покалугерява и до 1844 г. е игумен в манастира „Св. Петър и Павел” в Лясковец.
към текста >>
Бил е учител в
Дряново
, а през 1832 г.
Лясковец Димо Минев отбелязва годината на раждане 1801. Но през 1874 г., когато умира, емигрантският печат пише, че М. Райкович е на 78 год., което отговаря на датата на раждане 1796. Учи в килийно училище в Дряновския манастир, след което става чирак в една работилница. После учи в Преображенския манастир.
Бил е учител в
Дряново
, а през 1832 г.
става учител в Лясковец, след което се покалугерява и до 1844 г. е игумен в манастира „Св. Петър и Павел” в Лясковец. През 1844 г. е принуден да бяга от Лясковец, живее две години в Сърбия, но през 1846 г.
към текста >>
62.
5.4. Георги Миркович - заточеник в Диарбекир и Мардин. Писма от заточеника. 5.4.1. По пътя на страданието.
,
,
ТОМ 35
описва Цариградския затвор, преди да го откарат на заточение: „...опасно място заман398 с еджел399, заман със страх, заман недоспал, заман неорахатен, заман титиз400, кавги, каращистване401, бой с ножове,
удряне
; не може да се отбере кой с кого кавга прави.
Дали ще има някой, който да отмъсти за вас и да разкаже на вашите деца за какво сте вие загинали? ” За кои трима другари на Миркович ни говори Ботйов? Това са Георги Мангов от Плевен, Васил Ганчев и Брайко Копривщенецът. Васил Ганчев ни е оставил няколко писма до близките си, в които описва затвора. Така на 27 април 1874 г.
описва Цариградския затвор, преди да го откарат на заточение: „...опасно място заман398 с еджел399, заман със страх, заман недоспал, заман неорахатен, заман титиз400, кавги, каращистване401, бой с ножове,
удряне
; не може да се отбере кой с кого кавга прави.
Каращисат се петстотин души турци, християни, арменци, арапи, лазове, кюрдове, гърци, караманлии, зебеци - различни народности, все неосъдени синове, кой мангал с огън хвърга, кой дъски троши, кой с чекия ръчка из калабалъка - тараф-тараф402. Като една година корбан дава това пусто място, по-опасно от гората, да чува Господ, Господ да е на помощ”. На 29 юни с. г. в едно от писмата си Васил Ганчев сам се утешава: „Добър е Бог и за нас. Никой не е останал в Цариградските зандани, така и ние няма да останем.
към текста >>
НАГОРЕ