НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
17
резултата в
12
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЛЕГЕНДА - Г. Т.
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Туп... туп... туп... Зазвънява тук там мотиката,
удряна
о камък.
Един изказва мисъл, която всички мислят, и всичко върви ясно и светло. Говорим за татвите или за татвасите, както ги казват индусите, за ония двучасови смени на космични влияния от изгрева до залеза на слънцето и действително проверяването ни се е съпоставяло. Стигаме нивата. Дълги бразди се източват като нишки на голям стан. На другия край на браздата човекът се вижда малък наполовина.
Туп... туп... туп... Зазвънява тук там мотиката,
удряна
о камък.
Едно след друго сваляме палта и рубашки, оставяме по тънки дрехи. Пот обилно роси отвсякъде. Месец преди ние садихме малки жълти царевични зърна, браздите бяха черни! Ние имахме торбички от тия зърна и стъпка след стъпка пускахме от тях и ги заравяхме с крак в браздата. Пеехме песента на сеяча... Полето сиво и черно жаднееше за човешки труд и човешка пот.
към текста >>
2.
Пирамидата - из „Посвещения от Седир
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
В ръка те държат особена тояга, направена от явор, ясен или
дрян
и дълга около метър, метър и половина.
Аз самичък с очи да не видя, с уши да не чуя, с език да не говоря, с крака да не ходя, с ръце да не ловя, от нищо насищане да нямам, дето стъпя да съхне, що похвана да гори, пред мене чуми, зад мене холери; земя кости да не приеме." Тия думи са клетви и заричания за спазване на поверената тайна. Като ги произнесе, русалецът целува ръка на ватафина и получава русалската тояга. Числото на русалците не бива никога да бъде четно; то е 3, 5, 7 и т.н. Най-обикновеното число е 7. Русалците са облечени както всички други, само че на калпака си, кога ще играят, имат венец и китка от чудните лековити билки, а на нозете си опинци с железни бодли, дрънкалки и малки звънчета.
В ръка те държат особена тояга, направена от явор, ясен или
дрян
и дълга около метър, метър и половина.
На долния си край тази тояга е заострена и обкована с желязо. Тя е нашарена и накичена с дрънкалки, та когато русалецът играе и я мята от ръка в ръка да прави шум и да звънти. Тоягата стои у ватафина и се дава на русалеца само, когато ще ходят през оная седмица. Сам ватафинът носи знамето на дружината. То е бял тънък от лен плат, по четирите краища на който се зашиват чародейните билки; платът се привързва за тояга, като тая на русалците и на върха на тоягата се връзва крепко китка от същите цветя: перуника, комунига, чемерика, вратига, тинтява, пелин, и росен.
към текста >>
3.
ПЛАТОН И АРИСТОТЕЛ ЗА МУЗИКАТА
 
Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Едновременно е могла да съществува и зачатъчната инструментална музика, в началото във вид на ритмично
удряне
на дланите, на парчета дървета и пр.
Обаче, това е малко вероятно при положението, че и в животинския свят има пение, макар и без план, когато животните са лишени от членоразделна реч. По-правдоподобна е хипотезата на руския музикален възпитател А. Неустроев в статията му „3а произхода на музиката". Според него, у първобитния човек зачатъчната музика (грубо пение без думи още) била неделима от първия танц, дал й елемент на ритъм. С възникването на членоразделната реч, това пение, от начало съществуващо независимо от речта, се съединило с нея и така възникнала вокалната музика с текст.
Едновременно е могла да съществува и зачатъчната инструментална музика, в началото във вид на ритмично
удряне
на дланите, на парчета дървета и пр.
Известният немски диригент, компонист и музикален писател Ханс фон Бюлов твърди, че основната проява на музиката освен тонът бил и ритъмът. Известният германски икономист Карл Бюхер в съчинението си „Работа и ритъм" свързва произхода на музиката с работата, с трудовата дейност, при която човек или група хора при съвместно изпълнение на тежка работа, инстинктивно са издавали, а сега при подобни случаи издават звукове като вик на един тон, а според трудността на работата и на различно високи и от различна продължителност тонове, но ритмично подредени. Тия звукове той третира като начални прояви на музиката (пението) още от далечните предкултурни времена. Моравският философ, музикален писател и теоретик Рихард Валашек сочи началото на музиката в такта, който е бил главен елемент, основа на общите и групови танци на некултурните племена и народи, наречени народи на природата. Моментът на отделянето на музиката от танца е появата на самостойна песен с най-прост текст, макар и само от една дума или припев.
към текста >>
Мъжете скачат, жените удрят с ръце и един старец тактува чрез
удряне
на две пръчки и монотонно пее, на което жените пригласят подобно на рефрен.
Благодарение на своето удобство и лекота, тая първобитна вокална музика заела главно место, дълго време не позволявайки да се развият зачатъците на инструменталната музика, играеща напълно подчинена роля. Инструменталната музика е получила своята самостоятелност едва в историческо време, когато вокалната музика била вече доста напреднала. Известна представа за първобитната музика ни дава и състоянието на музиката у някои днешни ниско културни диви народи. И днес още има племена, чийто музикален уровен е първобитен. Австралийското племе коробори, при лунно осветление или накладен огън , устройва празнични танцови увеселения за своите хора.
Мъжете скачат, жените удрят с ръце и един старец тактува чрез
удряне
на две пръчки и монотонно пее, на което жените пригласят подобно на рефрен.
Арабските рибари от Сокотора скачат с часове, многократно повтаряйки кратки ритмични откъслеци без текст, т.е. един и същ слог. Бушмените танцуват до един в кръг, като повтарят монотонни откъслеци и бият много просто направени барабани. Пляскането с ръце подтикнало човека да потърси друг начин да произведе звуци и в резултат, за ритмична служба, заедно с пението при танците се явили пръчки, назъбени дървета и др., а по-късно и най-простите барабани. Шумът и свиренето на вятъра при преминаване през пукнатини от кости, тръстика, животински рогове и др.
към текста >>
От равномерното
удряне
при работата и от явилия се от него ударен инструмент, човекът е почувствувал силата на ритъма.
С течение на времето се достигнало до използуване на инструментите и групово. Началното пение е било абсолютно едногласно и без текст. Така че музиката е толкова стара, колкото е и самото човечество, защото началото й се губи в далечните хилядолетия на нашето време. Ние мислим, че първите прояви на музиката трябва да се търсят в промяната на говора при религиозни обреди, при танца и при самата работа в разни височини при дългите гласни. Отначало музиката е била най-вече в услуга на религията.
От равномерното
удряне
при работата и от явилия се от него ударен инструмент, човекът е почувствувал силата на ритъма.
Първоначално човек е пеел. След това започва да подражава на звука на гласа чрез механически уреди. Така били изнамерени първите инструменти. Възможно е, обаче, и обратното. Получаването на тонове чрез надуване на тръбообразни инструменти, чрез щипането на трептящи струни и чрез удрянето на звукопроизводящи предмети се отнася преди времето, когато започва историята на музиката.
към текста >>
Получаването на тонове чрез надуване на тръбообразни инструменти, чрез щипането на трептящи струни и чрез
удрянето
на звукопроизводящи предмети се отнася преди времето, когато започва историята на музиката.
От равномерното удряне при работата и от явилия се от него ударен инструмент, човекът е почувствувал силата на ритъма. Първоначално човек е пеел. След това започва да подражава на звука на гласа чрез механически уреди. Така били изнамерени първите инструменти. Възможно е, обаче, и обратното.
Получаването на тонове чрез надуване на тръбообразни инструменти, чрез щипането на трептящи струни и чрез
удрянето
на звукопроизводящи предмети се отнася преди времето, когато започва историята на музиката.
Тя започва от тогава, когато се появяват първите белези на художествени предпоставки на тоновото изкуство: когато се постига едно организиране на звуковия материал, чрез разделянето на тоновете на точни отношения, — чрез създаване на една тонова система.
към текста >>
4.
Песни
 
Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
В обикновената музика тоновете са като отмерени слогове, а ритмусът е подобен на този, който се произвежда при
удряне
с камшик.
Вашият ум трябва да бъде концентриран! *** 10 декември 1924 Тези упражнения ще употребим за тониране, за възобновяване на организма си; ние вече не ще можем да взимаме обикновените тонове. Защото трептенията на обикновените и тия на окултните тонове са различни. *** 22 декември 1926 Окултните музикални упражнения са методи за трансформиране на енергиите. Те коренно се различават от упражненията на обикновената музика.
В обикновената музика тоновете са като отмерени слогове, а ритмусът е подобен на този, който се произвежда при
удряне
с камшик.
Окултните музикални упражнения почиват на друга основа. Наистина има някои допирни точки между тях и обикновените музикални упражнения, но има и голямо различие.*** *** С този знак в настоящето и всички следващи издания са отбелязани текстовете на Учителя.
към текста >>
5.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тогава той с всичката болка на душата раздрал дрехата си и оставил да бъде съборен и
удрян
от разярената тълпа, която намирала, че той не раздава тъй както изисквала справедливост та според тях.
Незнайния дарител ги гледал и търсил да види една усмивка, един изпълнен със светлина поглед. Но уви, очите, които го гледали, били изпълнени с алчност, с жажда за повече и повече. Устата им били изкривени от завист и злоба. И ръцете протегнати за милост се протягали с явна заплаха. Той гледал как за парче злато, паднали на земята се сбивали и как налитали върху него с вдигнати юмруци, считайки го виновен за всичко.
Тогава той с всичката болка на душата раздрал дрехата си и оставил да бъде съборен и
удрян
от разярената тълпа, която намирала, че той не раздава тъй както изисквала справедливост та според тях.
Но в същия миг някой извикал: „Царят, церят е това! “ Всички се смръзнали и останали като вкаменени. След миг той стоял изправен, а тълпата паднала по очи пред него и молела за милост и пощада. — Не сте виновни вий, а аз, промълвим младият цар и отминел. Той едва сега разбрал двете едри сълзи от очите на мъдрецът .
към текста >>
6.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 223
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но един прекрасен ден, любопитна кака Сврака кацнала на кривоклонестия
дрян
, па високо се изсмяла, колкото й глас държал: Ха ха-ха !
А Кадънката със тежка грижа литнала по тръни и ливади, като луда, само да улови муха, бръмбар, или пеперуда, с мисълта че храни истински велможа. А велможа да се храни как да е не може. Уви! Със толкоз труд и грижи тъкменият за велможа и дори за нещо по високо ако може: нямал ни осанка, ни обхода, ни забави благородни. А напротив, всякак проявявал тъпоумие, жестокост и постъпки безподобни. Всекичастно се клатушкал и намествал; шавал и преместял, докато избутал из гнездото всичките си братя и сестрици, та останал сам, за майката безчестие и срам.
Но един прекрасен ден, любопитна кака Сврака кацнала на кривоклонестия
дрян
, па високо се изсмяла, колкото й глас държал: Ха ха-ха !
Мари хубава Кадънке, твоят син е Кукувче несретно! Ти си се заблудила, горкичка, неусетно. Мътила кукувичино яйце. Ха ха-ха ! Син не ти е той, а нещастно, хвърлено от майка си дете, без дом и без сърце!
към текста >>
7.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 228
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Разкопки в голямата пещера при
Дряновския
манастир — Р.
Волга — р. Москва — проф. П. Бакалов. 4. Поглед в стомаха (гастроскопия) — Д-р Люб. Радославов. 5.
Разкопки в голямата пещера при
Дряновския
манастир — Р.
Попов. 6. Защо на северния полюс няма земя? — Кирил Кръстев. 7. Трагичната борба с Хималайските гиганти — Ас. х. Тодоров.
към текста >>
8.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Този шеметен бяг, хиляди пъти по-бърз от хода на експресния трен, се извършва без друсане, без
удряне
, без шум Единствено разсъждението може да ни доведе да угадим страшното движение, което ни отнася в необзорните полета на бездната, всред Небето.
Слънцето, това великолепно светило, е източник на нашето съществуване и на онуй на всички планети. Туй исполинско и висше кълбо е по-обемисто от един милион пъти и по-тежко 324,000 пъти от земята. Земята изминава на ден средно по 2.544.000 км. или в час по 106,000 км. или в секунда 29.500 км.
Този шеметен бяг, хиляди пъти по-бърз от хода на експресния трен, се извършва без друсане, без
удряне
, без шум Единствено разсъждението може да ни доведе да угадим страшното движение, което ни отнася в необзорните полета на бездната, всред Небето.
Светлината изминава в секунда 300,000 км. Звукът се движи по 340 метра в секунда. * Оставяме ли ние равнодушни пред зрелището на небето? Като политаме духом към далечните звезди, слънца на безкрайността, към безбройните звездни системи, посети всред безграничната неизмерност, не трябва ли да се запитаме и постараем да узнаем, какво има там, за какво служат тия бляскави сфери, какви действия произлизат от тия сили и лъчеизпускания, от тия енергии? Не ни ли навежда това на мисъл та, че елементите, които са произвели върху нашата малка планета една жизнена дейност тъй дивна и разнообразна, че тия елементи и сили не са разлели в безграничността на вселената вълните на един живот несравнено по-обширен и по-разнообразен ?
към текста >>
9.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако насадиш един
дрян
, животът ти ще стане пълен.
Всички плодове, които родихме, са все за тебе. Вземи ги и ги използвай, както разбираш. Като минават край необработени места, някои казват: как не се намериха хора да обработят тия места, че са ги оставили толкова пусти? Че пустинята е вътре във вас. При мене са идвали мнозина и са ми казвали: Пуст е животът ми За да не е пуст животът му, той трябва да сади.
Ако насадиш един
дрян
, животът ти ще стане пълен.
Знаете ли, че дрянът лекува много болести? Ако си слаб, безхарактерен човек, посей четири-пет дряна и веднага ще придобиеш нещо в характера си, ще се измениш Като израсте дряна и използваш плодовете му, в характера си непременно ще придобиеш нещо. И тогава, каквато работа започнеш, ще стане Като отидете при някой професор от растителното царство, той ще ти каже: Ти трябва да садиш. Когато избирате лесния път, в същност вие се натъквате на най-мъчния път. В това отношение законът е верен.
към текста >>
Знаете ли, че
дрянът
лекува много болести?
Вземи ги и ги използвай, както разбираш. Като минават край необработени места, някои казват: как не се намериха хора да обработят тия места, че са ги оставили толкова пусти? Че пустинята е вътре във вас. При мене са идвали мнозина и са ми казвали: Пуст е животът ми За да не е пуст животът му, той трябва да сади. Ако насадиш един дрян, животът ти ще стане пълен.
Знаете ли, че
дрянът
лекува много болести?
Ако си слаб, безхарактерен човек, посей четири-пет дряна и веднага ще придобиеш нещо в характера си, ще се измениш Като израсте дряна и използваш плодовете му, в характера си непременно ще придобиеш нещо. И тогава, каквато работа започнеш, ще стане Като отидете при някой професор от растителното царство, той ще ти каже: Ти трябва да садиш. Когато избирате лесния път, в същност вие се натъквате на най-мъчния път. В това отношение законът е верен. Всички ония хора, които търсят лесния път, се натъкват на най-мъчния път.
към текста >>
Ако си слаб, безхарактерен човек, посей четири-пет
дряна
и веднага ще придобиеш нещо в характера си, ще се измениш Като израсте
дряна
и използваш плодовете му, в характера си непременно ще придобиеш нещо.
Като минават край необработени места, някои казват: как не се намериха хора да обработят тия места, че са ги оставили толкова пусти? Че пустинята е вътре във вас. При мене са идвали мнозина и са ми казвали: Пуст е животът ми За да не е пуст животът му, той трябва да сади. Ако насадиш един дрян, животът ти ще стане пълен. Знаете ли, че дрянът лекува много болести?
Ако си слаб, безхарактерен човек, посей четири-пет
дряна
и веднага ще придобиеш нещо в характера си, ще се измениш Като израсте
дряна
и използваш плодовете му, в характера си непременно ще придобиеш нещо.
И тогава, каквато работа започнеш, ще стане Като отидете при някой професор от растителното царство, той ще ти каже: Ти трябва да садиш. Когато избирате лесния път, в същност вие се натъквате на най-мъчния път. В това отношение законът е верен. Всички ония хора, които търсят лесния път, се натъкват на най-мъчния път. От какво произлизат мъчните работи?
към текста >>
10.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Големите маси от трептенията се образуват от много ноти,
удряни
, наведнъж.
Освен вашето плътно физическо тяло, вие имате и по-тънко тяло, състоящо се от по-тънка материя, отколкото физическата, — материя, коя го вибрира с по-кратки и по-бързи вълни, отколкото вълните на по-плътната физическа материя. В състава на това по-тънко тяло влизат различни степени от тънка материя, защото тънката материя обладава също такива различни състояния, каквито са твърдото, течното, газообразното и етерното състояние на физическата материя. Тези различни състояния отговарят на дължината на вълните, които се образуват от трептенията на музикалните ноти и най-грубите отговарят на трептения, които изразяват животински страсти, а най тънките на трептения, които изразяват човешката любов. Както съществува съответственост между трептенията на материята и промените в съзнанието, така и трептенията на по-тънкото тяло извикват изменение в съзнанието на слушателите, благодарение на които последните изпитват страсти и емоции, изобразявани от музиката. Оттук и силата на музиката да извиква страсти и емоции у слушателите : тази игра на трептенията може да бъде наблюдавана от развито зрение в това време, когато физическото ухо отговаря на трептенията в най-грубите частици, които образува въздухът.
Големите маси от трептенията се образуват от много ноти,
удряни
, наведнъж.
както в акордите на зап. музика; такива .масивни звуци се възпроизвеждат главно от най-грубите частици на материята, която съставлява тънкото тяло, тогава когато на единичните нежни или високи ноти най-леко отговарят неговите най-тънки частици. Ани Безант Да се спрем за минутка на значението на „нотата“. В що се състои разликата между „нота“ и шум? Всеки ученик ще отговори, че шум се нарича съвкупност от неправилни колебания, които се срещат, смесват и отразя-ват върху тъпанчето на ухото в неправилни, безредни движения.
към текста >>
11.
Всемирна летопис, год. 3, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
и един път от такова
удряне
й нанесъл тежка повреда на едната ръка.
Долна-Ръжана, Горно-Лисинска община Босилеградска околия, Станчо Джокев се оплакваше навред и пред всекиго, че от 21. октомври 1899 год. насам през две вечерни то от 5 до 8 часа вечер започвало нещо да хвърля разни предмети в спалнята им стая и другаде, като камъни, дървета, разни железарии, сняг и пр. Отварял заключен ковчег и изнасял из него разни дрехи, някои от които пак намирали подир няколко дни, а някои никак не намирали. Удрял снаха му Звезда с дървета и др.
и един път от такова
удряне
й нанесъл тежка повреда на едната ръка.
Джокев казваше още, че стреляли във време на тия проявления с пушка, махали със секири, коси и др., но пак неможели да премахнат причината им, понеже причинителят бил невидим и неусетим. Според мнението на едни, туй било вампир, а според други — дявол. С една реч, зъл, нечист дух. При всичко че поменатият Джокев, заедно с четиримата си синове и другите домашни, навред се оплакваха и ни уверяваха, но ние никак не вярвахме. За да се уверим, решихме да отидем в дома му и преседим една нощ.
към текста >>
12.
Всемирна летопис, год. 3, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Много подобни явления са вече наблюдавани, а особено ония, които са станали върху гроба на дякона Пяриз в 1724 год., дето болните са отивали на тълпи, оставяйки се да бъдат
удряни
от силни мъже, въоръжени с всякакви видове оръдия, като са се простирали под една дъска, върху която се качвали повече от двадесет души и всичко това е ставало без никакви болки или наранявания, но даже с полза.
Също такова явление се наблюдава и у естествените сомнамбули, които могат да се държат в най-опасни положения и рядко се нараняват при падането. Индийските фокусници и болните, засегнати от конвулсивния танц, правят също много неща, противни на закона за тежестта. Г-жа Хауфе, когато излизаше от състоянието си на транс, ставаше отново чувствителна към теглото на телата, и едно леко лице, наглед, можеше да й се стори често по-тежко, отколкото друго с по-голям обем. Тя имаше понятие за теглото независимо от материята и казваше, че съществува един вид морално тегло. Когато поставях моите пръсти срещу нейните, те се привличаха като от магнит и тогава можех да я повдигна от земята.
Много подобни явления са вече наблюдавани, а особено ония, които са станали върху гроба на дякона Пяриз в 1724 год., дето болните са отивали на тълпи, оставяйки се да бъдат
удряни
от силни мъже, въоръжени с всякакви видове оръдия, като са се простирали под една дъска, върху която се качвали повече от двадесет души и всичко това е ставало без никакви болки или наранявания, но даже с полза.
Същите явления са отбелязани и в изпитанията на магьосниците в средните векове, при които огромни тежести са били употребявани като оръдия за мъчение и в известни случаи не са били чувствани от жертвите. Същото спиране на законите за тежестта се е срещало и у лицата, които са водели строго аскетичен живот и са проникнали в дълбочините на вътрешния живот. Според свидетелстването на св. Тереза, Петър Алкантарски се задоволявал само с половина час сън дневно в течение на четиринадесет години, седнал и подпирайки си главата на един прът. Той живеел само с хляб и вода през три, а по некога през осем дни, докато тялото му толкова отслабнало, че е станало като прозрачно, та е могло да се вижда през него като през платно.
към текста >>
НАГОРЕ