Търсене в текстове за 'Домат'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 30 резултата в 24 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_02 ) Закони и методи на мъдростта - Боян Боев (1883 – 1963)

Дъждът е едно благо, но градушката, едра някой път като домати, е опасна.
Има и ред други причини. Те са от невидимите. На времето човек не бива да заповядва. Може да каже: „Моля, може ли да се поотложи за малко? “ Ако не може, ще го приемеш. Дъждът е едно благо, но градушката, едра някой път като домати, е опасна. Добре е да ни духа вятърът отзад, за да ни върви в чувствата; това действа приятно. Отразява се добре и върху гръбначния стълб. А когато вятърът духа отпред, срещу гърдите, това е полезно за волята. Откъдето и да духа, вятъра винаги има добри влияния, само че човек не го разбира. Няма нищо излишно в Природата.
към текста >>

2. 4) Болести на храносмилателната и отделителната системи - Боян Боев (1883 – 1963)

1.15. Да употребява повече зеленчуци: спанак, салата, пиперки, домати, моркови и пр.
Да яде зърната и да пие сока, но повече сока. 1.11. Всяка сутрин да ходи на изгрев слънце и да прави Шестте стари гимнастически упражнения. 1.12. Слънчеви бани. 1.13. Никакви захарни храни и никакви тлъстини. 1.14. Да употребява малко хляб – всеки ден около 100 – 150 г. 1.15. Да употребява повече зеленчуци: спанак, салата, пиперки, домати, моркови и пр. Фасул да не употребява. Да употребява плодове, но повече кисели, не толкова сладки. 1.16. Да употребява тархана. 1.17. Да намали употребата на киселини като оцет и пр. Но лимон може да употребява.
към текста >>

3. 8) Вегетарианството - Боян Боев (1883 – 1963)

Хубаво е да яде домати, краставици, сливи и пр.; такива храни са метод за укротяване на човека.
Хората на безлюбието са месоядци. Сприхавите хора са всякога болни. Има ли търпелив болен? Всичко му е криво, мрачно и твърди, че условията му не са хубави. Хубаво е такъв човек да стане вегетарианец, понеже растителната храна дава търпение. Хубаво е да яде домати, краставици, сливи и пр.; такива храни са метод за укротяване на човека. Човек трябва да стане вегетарианец във физическо, в умствено и в духовно отношение. Някой може да е вегетарианец във физическо отношение, обаче в мисълта и в обноските си да не е. И по чувства, и по мисли трябва да се върви паралелно с вегетарианството. Ако има дори една разрушителна мисъл или едно разрушително желание, това е месоядство. Необходима е една нова философия на вегетарианство.
към текста >>

4. 22) Други болести - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще се храните известно време със сурова вегетарианска храна: ябълки, круши, домати, чушки и пр.
3.2. Царевично брашно ври с мляко и полученото се слага на местото, за да изсмуче гнойта. 4. Екзема Една сестра от Бургас дълги години страдаше от екзема по ръцете си, особено по лактите. Учителя ѝ препоръча: Екземата показва, че кръвта Ви е нечиста и се налага да се пречисти. Ще се храните известно време със сурова вегетарианска храна: ябълки, круши, домати, чушки и пр. Също така и с варено жито, за да не употребявате хляб. Суровата храна пречиства кръвта. 4.1. Да заври вода в по-голяма тенджера и да се турят листа от тетра в по-голямо количество и да врат по-дълго време. Тази вода се пресипва в леген и в него се потапя ръката. Това лекува екземата.
към текста >>

След това нарежете един домат, наложете мястото и бинтовайте ръката.
Заведоха детето при Учителя. Той каза: Ще мине. Няма да се реже ръката. Всяка сутрин да се прави слънчева баня на първите слънчеви лъчи. След това нарежете един домат, наложете мястото и бинтовайте ръката. Освен това правете баня на ръката с бъз. Приготвя се отвара от цъфнал бъз. След две седмици местото проби и изтече много гной, започнаха да излизат от раната парчета от стъкло и едно малко назъбено желязно шрапнелче. След това рукна чиста кръв. За да зарасне раната, Учителя препоръча следното:
към текста >>

5. 23) Духовна и материална храна - Боян Боев (1883 – 1963)

Като тръгнеш на път, вземи три-четири моркова, три-четири домата, половин килограм цвекло, ябълки, круши или череши и готово.
Ами тази вода, която иде в София, през колко тръби е минала – тя вече не е както онази вода от самия извор. Една сестра попита: „Учителю, кажете нещо за суровоядството“. Кое е по-хубаво да ядеш – печена или сурова пиперка? Печената е по-сладка, а суровата е по-здравословна. За онези, които се лекуват, суровоядството е хубаво. Като тръгнеш на път, вземи три-четири моркова, три-четири домата, половин килограм цвекло, ябълки, круши или череши и готово. За здраве почнете да ядете повече сурови храни. Суровите ябълки са по-добри, отколкото печените. Картофите ги сварете и ги яжте с малко сол и пипер. Употребявайте суров праз, сурово зеле. Ряпата, морковите могат да се настържат със зехтин.
към текста >>

6. 67) Психично влияние на храната - Боян Боев (1883 – 1963)

Доматите регулират кръвообращението.
Това, което растенията събират днес, ще се прояви след милиони години. Сегашният човешки живот е събран материал от преди милиони години, който днес се проявява. Понякога можеш да преживееш някой красив живот, който е от времето, когато си бил круша и си расъл на някое дивно място. Всяка храна се приема за подобрение или на нервната система, или на костите, или на мускулите и пр. Краставицата е добра за нервната система. Доматите регулират кръвообращението. Бобът действа лечебно, пречиства и е хранителен. Когато си мрачно настроен и изпитваш песимизъм, яж боб. Но ако се яде много, заболява се от болестта подагра. Да се яде всеки ден боб не е полезно, един път в седмицата е достатъчно. Човек, който е скържав, не бива да яде боб, защото ще стане още по-скържав.
към текста >>

7. Слънце в мъглите на Рила - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя е сбъркала с някои неща в храненето: смесила е домати, маслини, мед и пр.
Природата е справедлива. Тя дава това, което заслужаваш. Никога няма да те онеправдае. Момата, която пътува с тази група, е болна, понеже пи студена вода. Голямата й майка, природата, я би и сега я разтрива. Тя е сбъркала с някои неща в храненето: смесила е домати, маслини, мед и пр. Когато искате да убедите някого, че го обичате, заведете го при брега на реката и го пренесете оттатък. Хубав, хубав е животът. Написан е най-хубавият живот. Но трябва да го четете хубаво. Всички не четете еднакво.
към текста >>

8. 23 ДРЪВЧЕТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Бяхме посадили плодни дръвчета, лози, а между тях и някои зарзавати, предимно домати и картофи.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ДРЪВЧЕТО Част от южния дял на Изгревската поляна, където играехме гимнастическите упражнения, бяхме разработили. Бяхме посадили плодни дръвчета, лози, а между тях и някои зарзавати, предимно домати и картофи. Една привечер аз съм се изправил на границата между двете части на поляната и се възхищавам на игривите багри, с които лъчите на залязващото слънце шареха по Витоша. Бях потънал в дълбок размисъл. В този момент идва при мен Учителя и ми казва: "Слушай, виждаш ли това дръвче, внимавай да не дойде някой да го изкастри! " Аз се наведох към мястото, което ми показваше и видях пред себе си високо около 70 сантиметра дръвче, кайсийка, с идеално оформена коронка. След като ми го показа, Учителя си отиде.
към текста >>

9. 29. Ролята на красотата и чистотата в живота, 26 ноември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Но тя ще му тури след това домати, червен пипер и разни подправки и най-после развалено масло за икономия, но това е един буламач, отрова, която съвременните хора ядат.
Отлична идея е домът и бракът. Но домакинята, която отначало е писала, започва да готви лошо ядене и след 4-5 години не остане нищо от тяхната любов. Със своето готвене тя става причина да се изгуби любовта помежду им и с това развалят живота си. От друга страна, тя ще вземе да пържи лука и тя става опържена като него. Лукът, след като се пържи, изгубва всичките си витамини и жизнени енергии. Но тя ще му тури след това домати, червен пипер и разни подправки и най-после развалено масло за икономия, но това е един буламач, отрова, която съвременните хора ядат. Яде мъжът и гледа отгоре, че е красиво, но не е така приятно и се мръщи недоволен. Днес недоволен, утре недоволен, докато се развалят красивите и хармонични отношения помежду им. Не съм против готвенето, но според мен, най-хубаво е всичко да се сложи из един път. Маслото да не се пържи, а да се оставя да ври заедно с гозбата. И лукът да не се реже на много дребни части.
към текста >>

10. ИЗЦЕЛЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

строга диета от сокове на зеленчуци, домати и плодове, но положението се
минала и той станал ревностен брат. Олга Славчева разказва, че дъщерята на една сестра заболяла от отравяне на кръвта. Имала чести и нетърпими болки. Лекарите я подложили на строга диета от сокове на зеленчуци, домати и плодове, но положението се влошавало, кризите ставали все по-чести. Тогава майката отишла при Учителя, който ù казал да дава на дъщеря си горещо мляко и варена царевица. Болната пила горещо мляко и яла варена царевица и за три дни напълно оздравяла. След месец лекарят плахо позвънил, у тях и попитал как е дъщерята. Майката
към текста >>

11. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Емилия, освен раницата си, беше взела u кофа с 12 килограма домати.
С Величка качихме Палеца и при почивката забелязах, че е забравила някъде шапката си. Връща се назад и я вижда долу, до пътеката. Слиза, взима я и идва пак при мене. Тръгваме и бавно стигаме до .Хималай". Оставих раницата си и слязохме няколко души да помогнем на Павел, който трябваше да се връща и вечерта да отиде на работа. Емилия, освен раницата си, беше взела u кофа с 12 килограма домати. Разпределихме багажа на Павел на четири и той си тръгна надолу. Аз взех кофата от Емилия и занесохме багажа в заслона. Взехме необходимия личен багаж и се качихме на Мусала, настанихме се в двете големи стаи на станцията. Снежина, която учи медицина, носеше апарат за кръвно и измери на Величка и Истиян кръвното им. Оказа се, че е 120/80 на сестра ми, колкото е и моето, а на Истиян -123/85.
към текста >>

12. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Там подреждах всичките продукти - чушки, домати, моркови, зеле, картофи, плодове и др.
Бях се доста застоял, зает с общата работа. Голямата Паневритмия беше от 2-ото, 3-тото езеро, по лифта на 5-ото, Кабул, Острец, билото и през Салоните и Чистотата - на лагера. Средната беше пак по същия път, но слизането по 7-те езера или по лифта покрай Харамията и Бивака. Малката Паневритмия е пo езерата със слизане покрай езерото на Чистотата. След няколко свободни дни дойдоха при мене и ме помолиха да отида пак в магазина. Там подреждах всичките продукти - чушки, домати, моркови, зеле, картофи, плодове и др. и всички, които започваха да се развалят, ги давах на дежурните да ги готвят веднага. Срамота е на Рила да се хвърлят продукти поради небрежност, защото за тях е платена цената плюс два превоза. Работата в кухнята тръгна пак нормално. Брат Влад Пашов ми беше дал да чета беседа в петък, когато аз постех, но един „брат" ме атакува и аз едва я прочетох. Повече тази личност не дойде в лагера.
към текста >>

13. Новото Битие — Втори Божествен ден - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

След това той ми подаде пиперка от салатата си и домат.
Ако изпея една от Вашите песни, трансформирането става моментално. Почукаха на вратата и ни поканиха да обядваме. Излязохме вън да се храним. Учителят ни поднесе по едно голямо парче чист пшеничен хляб. Много бял беше хлябът. След това той ми подаде пиперка от салатата си и домат. Аз поех половината парче от домата, а той ми каза: – Вземи и втората половина, да стане слънце, защото тъй е полумесец! Учителят се обърна към брат Христо и на него даде същото. Когато поемах от ръката му пиперките, той ми добави: – И те пеят!
към текста >>

Аз поех половината парче от домата, а той ми каза:
Почукаха на вратата и ни поканиха да обядваме. Излязохме вън да се храним. Учителят ни поднесе по едно голямо парче чист пшеничен хляб. Много бял беше хлябът. След това той ми подаде пиперка от салатата си и домат. Аз поех половината парче от домата, а той ми каза: – Вземи и втората половина, да стане слънце, защото тъй е полумесец! Учителят се обърна към брат Христо и на него даде същото. Когато поемах от ръката му пиперките, той ми добави: – И те пеят! – Да, Учителю!
към текста >>

14. СИВИТЕ ВОЛЧЕТА - Борис Николов

И доматите му бяха прочути в градеца.
Обработваше десетина декара земя. Произвеждаше разни зеленчуци, особено се славеха неговите ранни червени картофи. Всяка пролет отиваше в планинските села и подновяваше разсада. Обработваше ги добре, тореше – и имаше резултати. Само от картофите си изкарваше всички разходи. И доматите му бяха прочути в градеца. Той произвеждаше и пъпеши, особени сортове – сочни, сладки, ароматични. Дините му бяха едри, тънкокори и се пръскаха само от допиране на ножа, а вътре месцето – нежно, зърнесто, сочно и сладко. Изкуствени торове не употребяваше, тореше само с естествен тор. Имаше Евтим две волчета, с които работеше градината си – сивички, дребни на ръст, но набити, яки, добре гледани. Може да се каже, че волчетата бяха влюбени в Евтима.
към текста >>

15. От 15 октомври до 30 ноември: Храна — видове храни. Рисуване. Изрязване и картонаж. Есен. Зимни приготовления - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Ще започнем с по-прости форми и линии — маса, ябълка, къща, домат и др.
Нужни са навремени упътвания за правилно сядане, правилна употреба на боите и внимание при работа. С голямо удоволствие децата рисуват на черната дъска поставена на ниско или на триножник с прикачени листа. А как ще започнем с рисуването ? Най-естествено е да оставим малките да се проявят свободно. Обаче нужно е да им дадем известни упътвания. Ще започнем с по-прости форми и линии — маса, ябълка, къща, домат и др. Децата се нуждаят от показване. И рисуването, както моделирането, ще започнем групово, докато децата свикнат с реда. Постепенно започваме и мозаичното рисуване — направо рисувано, по шаблон или чрез окъсване. Най-естествена работа за тази възраст деца е свободното творчество. Скоро стаята ни е илюстрация на есента.
към текста >>

16. 7. Игра на пазар - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Нарисувайте си малки и големи домати и ги изрежете.
Без да чакаме покана от звънеца, щом всички бяха дошли, аз започнах: Деца, масичките ни сега ще станат градинки, на които ще растат различни зеленчуци, а вие ще бъдете градинарите и ще ги отглеждате Ето, аз ще ви покажа, как ще ги правите: Вземам една зелена хартия и върху нея слагам едно картонче отрязано като пиперка; с лявата ръка го натискам да не се движи, а с дясната го очертавам по края. После махам моделчето и режа по линийката. Какво е това, деца? — Чушка, чушка, колко лесно! — Така по същия начин с моделчета можем да изрежем най-различни зеленчуци. А още по-добре ще бъде, ако сами си нарисувате чушка и я изрежете. Нарисувайте си малки и големи домати и ги изрежете. — На всека масичка поставям по няколко модела. Ще избера едно послушно дете да раздаде ножичките, друго моливите, а трето листата. Така, всички ще правите зеленчуци и плодове — ще бъдете градинари и овощари. Преди да започнеме, ще ви попитам нещо. Вие били ли сте в зеленчукова градина?
към текста >>

Любопитно разгледахме навред, и си накупихме чушки, домати, моркови, няколко тикви и се върнахме.
След обяд. С особено удоволствие продължихме моделирането. Пети ден. Днес беше пазарен ден и понеже времето беше хубаво решихме да отидем на пазар. Наредихме се по две, взехме две мрежи, взехме пари и след няколко минути бяхме на пазара. Любопитно разгледахме навред, и си накупихме чушки, домати, моркови, няколко тикви и се върнахме. След обяд. Всяко дете имаше възможност да изкаже впечатленията си от видяното и мнението си за уреждане на нашия пазар. Всякое беше видяло по нещо интересно и бързаше да го каже. Колко много виждат малките очички! Предстоеше ни сега и малко домакинство. Ето защо, още днес трябваше да организараме утрешната си работа, като определим, кой какво ще донесе (сол, оцет, олио, дафинови диета и пр.).
към текста >>

17. Песен на здравите деца - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

славно да се трудим, всички да зачудим! Моркови, домати, чушки и салати, всичко ще ядеме, за да порастеме.
2. СТИХОТВОРЕНИЯ ПЕСЕН НА ЗДРАВИТЕ ДЕЦА С розови странични трябва да сме всички, трябва да сме здрави, с мускули корави! Искаме големи ний да порастеме. славно да се трудим, всички да зачудим! Моркови, домати, чушки и салати, всичко ще ядеме, за да порастеме. Сутрин ще се мием, здраво ще се трием, винаги измити ще ни са зъбите. Имаме ли треска, макар още днеска лекар за съвети в къщи доведете. Тъй ще порастеме силни и големи, славно да се трудим всички да зачуаим 1 Леда Милева
към текста >>

18. Защото. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

От страна на учителката следват въпроси: „Защо не ми донесе домати?
ЗАЩОТО Тази игра се състои в следното: Всяко дете си измисля някаква професия. Водачът или учителката запитва едно от децата: „Какво си? “ Детето отговаря, напр., „Аз съм градинар“. От страна на учителката следват въпроси: „Защо не ми донесе домати? “ или „Защо толкова късно минаваш? “ и др. т. Детето трябва да отговаря без да употреби думата „защото“. То може да каже: „свършиха се“ или „бяха малко“, но не „защото бяха малко“. Ако последното отговори със „защото“, изгаря и учителката пита друго дете.
към текста >>

19. Размиване. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

“ Детето отговаря: „Аз съм домат.“ — „Къде живееш?
РАЗСМИВАНЕ Учителката или водачът пита едно от децата: „Ти какво си? “ Детето отговаря: „Аз съм домат.“ — „Къде живееш? “ и т. н. задават му се най-различни въпроси; на които последното отговаря само с думата „домат“ и то без да се засмее. Водачът и децата могат да се смеят, но не и нареченото дете. Щом последното се засмее, сяда на мястото си и се пита друго дете, което е намислило интересно име.
към текста >>

задават му се най-различни въпроси; на които последното отговаря само с думата „домат“ и то без да се засмее.
РАЗСМИВАНЕ Учителката или водачът пита едно от децата: „Ти какво си? “ Детето отговаря: „Аз съм домат.“ — „Къде живееш? “ и т. н. задават му се най-различни въпроси; на които последното отговаря само с думата „домат“ и то без да се засмее. Водачът и децата могат да се смеят, но не и нареченото дете. Щом последното се засмее, сяда на мястото си и се пита друго дете, което е намислило интересно име.
към текста >>

20. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Спаска вижда едно червено конче сред конете през пътя; преди де ли е било! Диди отива да сади доматите.
С магданоз вместо копър. С лимонадка; докато Диди и Спаска пият по ракийка. Ръжен хляб. Оризец. Две камби. Слънце. Ветрец. Спаска вижда едно червено конче сред конете през пътя; преди де ли е било! Диди отива да сади доматите. Спаска става да мие чиниите на външната чешма, която е забита с пирони в ореха над стаичките. Каква чешма само - маркучите й изкарват вода до варела в клоните му. Аз се връщам до печката. Планът ми е прост. Реших още в Ню Йорк, че тъй като имам да доизчиствам и досъбирам някои източници за живота на Дънов, най-добре ще е да тръгна по пътя му и докато събирам, да седя на всяко място, дето се развива всяка глава от живота му, хронологически да се потапям в атмосферата на мястото, в материалите и снимките, и в пейзажа, да ловя вибрациите на отминалото и да пиша, докато вървя по стъпките му.
към текста >>

21. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Варна е върхът и Варна е сриването на надеждите на тези, дето виждат нещата ясно и точно, както подиграният Шишков вижда България на българите, защото „на българите“ значи на български първенци, които са я водили към свободата; а сега е дошло време първенците да се готвят да варят клисави домати с ориз полуслепи на тавана на някоя от църквите, които са издигнали сами, и да мигат на парцали под насмешките на учениците си и новоиздигнатите угодници на освободителите.
Каква огромна империя са наследили българите, какви простори са им били отворени, какъв полет; и какви усилия е трябвало да положат да стигнат до това положение след петдесетина години, че който е учил в чужбина другаде освен Русия, ако отърве бесилото, трябва поне да иде в затвора за седем-осем години. Така или иначе - тогава било времето на високия полет и Петър в първите си години се носел със силните въздушни течения над родината си. Полет като кажеш на нашия литературен български език, значи право нагоре в подножието на престола Господен да стигнеш! А ако е полет от онези, дето си малко с изпъкнали очи и трохи от трахана около устата, и се опулиш и опънеш пети, и вжжжжжжж! - вземеш, че се треснеш баш в центъра на часовниковата кула? Вжжжжжжж-жът! - фронтално така! - баш в кубето на „Св. Богородица“? Защото, като мисля за онези години: за влизането на Петър в реалката, за завършването му с първия випуск и прощаването му с Варна, за да отиде в Американското духовно училище в Свищов, аз виждам много светлина, много шум, много пъстрота, много радост; виждам българите най- радостно от всички по него време да викат „ура!“, но не и най-много да тежат на мястото си. Варна е върхът и Варна е сриването на надеждите на тези, дето виждат нещата ясно и точно, както подиграният Шишков вижда България на българите, защото „на българите“ значи на български първенци, които са я водили към свободата; а сега е дошло време първенците да се готвят да варят клисави домати с ориз полуслепи на тавана на някоя от църквите, които са издигнали сами, и да мигат на парцали под насмешките на учениците си и новоиздигнатите угодници на освободителите. И къде им е бил акълът наистина - две хиляди души на международен град от над 20 хиляди. С пристанище на море, с железница до речно пристанище на най-оживения път до центъра на Европа, строена от англичаните. Град - строителната перла на османската архитектура! Град, от който се напуска и през който се влиза в България; отникъде другаде с изключение на Свищов може би (обърнете внимание! - всичките други български пътища към света са покрити с шопски овчи бърбонки и тракийски биволски палачинки. Бургас смърди на сяра и колиби с рибени кости и мидени черупки из дворовете, пък е и в Източна Румелия, не в Княжеството!). Кой ще ги остави сами да решават бъдещето си! 24 юни 1879.
към текста >>

22. 1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г. - Георги Христов

Копаем в градината около стъблата на прочутия сорт русенски домати, окопаваме бостана с дини и пъпеши, както и царевичната и слънчогледовата нива.
„След няколко много малки буреносни облачни дни работата тръгва. Градината и дворът на русенската комуна са отлични. Има сенки, има навес, странични постройки и доста много удобства. Тук ние не сме принудени да водим примитивен живот, както в своето първо ачларско посвещение. В русенската комуна не работим толкова усилено и не се уморяваме така много, както при бай Жечо. Копаем в градината около стъблата на прочутия сорт русенски домати, окопаваме бостана с дини и пъпеши, както и царевичната и слънчогледовата нива. Аз и Кръстю, както винаги, пак се отделяме малко встрани. Когато е облачно и хладно, двамата спим или в една стара сграда, където държат инструментите и други градински потреби, или пък навън, на открито, като всеки постила под себе си малка черга и се завива с балтона си. Топлите юлски нощи ни пазят и ние сме доволни139. Над нас пак блестят съзвездията, които гледахме в Ачларското небе, но сега ние се чувстваме повече у дома, заградени сме с повече топлота и грижи. Сестрите спят на хълма в една заветна падинка.
към текста >>

Отпътуване обратно към София - 15 юли Доматите, лукът и бобът са узрели.
Тя винаги се усмихва с тъмните си очи и никога не казва онова, което най-много я вълнува. Виктория мисли, че учениците на новото учение трябва да имат будна интуиция и да се разбират без думи. Това, което човек може да прочете в погледа на другия, е повече от това, което думите могат да му кажат. Затова тя върши мълчаливо всичко, което е нейна обязаност, и понякога недоумява, че остават неразбрани и неизтълкувани неща. Около Виктория винаги има един невидим облак от топла, магнетична доброта. Отпътуване обратно към София - 15 юли Доматите, лукът и бобът са узрели. Ние ги събираме в сандъци и ги предаваме за експедиция. Такива хубави, едри и вкусни домати никаде не съм виждал. Приличат на грамадни ябълки. Задава се краят на нашия престой в Русе. При нас пристига и Паша Тодорова148.
към текста >>

Такива хубави, едри и вкусни домати никаде не съм виждал.
Това, което човек може да прочете в погледа на другия, е повече от това, което думите могат да му кажат. Затова тя върши мълчаливо всичко, което е нейна обязаност, и понякога недоумява, че остават неразбрани и неизтълкувани неща. Около Виктория винаги има един невидим облак от топла, магнетична доброта. Отпътуване обратно към София - 15 юли Доматите, лукът и бобът са узрели. Ние ги събираме в сандъци и ги предаваме за експедиция. Такива хубави, едри и вкусни домати никаде не съм виждал. Приличат на грамадни ябълки. Задава се краят на нашия престой в Русе. При нас пристига и Паша Тодорова148. С нея поработваме върху материалите, които трябва да се отпечатат като резултат и синтез от станалия преди идването ни в Русе младежки сбор в София149. Преваля лятото.
към текста >>

23. 2. Борис Николов - спомени за комуната в Русе - Георги Христов

Сестрите работеха в зеленчуковата градина, помагахме и ние братята като беряхме по 600 кг домати и други зеленчуци, които изнасяхме на пазара.
Ние младежите в нашето желание да направим опит за братски живот, след като направихме опита си в село Ачларе, който не беше сполучлив по причина на нашите несъвършени характери и на условията крайно оскъдни, то дойдохме в Русе и намерихме идеални условия. Беше създаден братски стол, имахме специална готвачка, която готвеше вегетарианска храна, на масата се изсипваше изобилие от храна, като че ли рога на изобилието се втичаше от небето, което искаше да ни възнагради за глада, прекаран в село Ачларе. Още в София една група сестри пожелаха да дойдат в комуната в гр. Русе. Младежката група се състоеше от шест братя и шест сестри. В тази комуна беше и Мария Тодорова. Сестрите работеха в зеленчуковата градина, помагахме и ние братята като беряхме по 600 кг домати и други зеленчуци, които изнасяхме на пазара. Дойде време за коситба и жътва. Имаше 90 декара за косене и за жътва към 30-40 декара. Ние младежите бяхме свикнали вече на труд. Реколтата беше отлична тая година. Към стопанството принадлежеше и лозето на брат Явашев - 10 декара отбрани десертни лозя.
към текста >>

24. Общежитието на Изгрева - Георги Христов

Сееха се картофи, лук, домати, пипер.
Отдолу щеше да има магазинчета за разни занаяти. Но нищо не стана. Във всеки случай център на братския живот беше салонът, полянката, където се четяха беседи на Учителя и се играеше Паневритмията. Имахме стопанство от лозе, овощна градина, за която се грижеше брат Ради. Тук се отглеждаха плодни дръвчета, които даваха много плод, пък и сега дават. Сееха се картофи, лук, домати, пипер. Каквото се изкарваше тук, използваше се за общата кухня. От провинцията също изпращаха на Учителя продукти и Той ги даваше за общата кухня. Братята, които изработваха в селата своята реколта, изпращаха най- хубавото на Учителя. Така че кухнята биваше винаги заредена, дори и при оскъдните времена през войната. Ние не сме виждали на Изгрева оскъдица и недоимък.
към текста >>

0.23398494720459