Търсене в текстове за 'Домат'

ТОМ 2

Сееха се картофи, лук, домати, пипер.
Но нищо не стана. Причината я знаете. Във всеки случай центъра на братския живот беше салона, полянката,където се четяха беседи на Учителя и се играеше Паневритмията. Имахме стопанство от лозе, овощна градина, за която се грижеше брат Ради. Тук се отглеждаха плодни дръвчета, които даваха много плод, пък и сега дават. Сееха се картофи, лук, домати, пипер. Каквото се изкарваше тук, използваше се за общата кухня. От провинцията също изпращаха на Учителя продукти и Той ги даваше за общата кухня. Братята,които изработваха в селата своята реколта изпращаха най-хубавото на Учителя. Така че кухнята биваше винаги заредена, дори и при оскъдните времена през войната. Ние не сме виждали на Изгрева оскъдица и недоимък.
към текста >>

3. 112. КОМУНАТА В РУСЕ

ТОМ 2

Сестрите работеха в зеленчуковата градина, помагахме и ние братята като беряхме по 600 кг домати и други зеленчуци, които изнасяхме на пазара.
Ние младежите в нашето желание да направим опит за братски живот, след като направихме опита си в село Ачларе, който не беше сполучлив по причина на нашите несъвършени характери и на условията крайно оскъдни, то дойдохме в Русе и намерихме идеални условия. Беше създаден братски стол , имахме специална готвачка, която готвеше вегетарианска храна, на масата се изсипваше изобилие от храна, като че ли рога на изобилието се втичаше от небето, което искаше да ни възнагради за глада прекаран в село Ачларе. Още в София една група сестри пожелаха да дойдат в комуната в гр. Русе. Младежката група се състоеше от шест братя и шест сестри. В тази комуна беше и Мария Тодорова. Сестрите работеха в зеленчуковата градина, помагахме и ние братята като беряхме по 600 кг домати и други зеленчуци, които изнасяхме на пазара. Дойде време за коситба и жътва. Имаше 90 декара за косене и за жътва към 30-40 декара. Ние младежите бяхме свикнали вече на труд. Реколтата беше отлична тая година. Към стопанството принадлежеше и лозето на брат Явашев -10 декара, отбрани десертни лозя.
към текста >>

4. 137. СУРОВОЯДСТВОТО

ТОМ 2

Тук също можеше да ядем домати, краставици, понякога зелен лук, зелен чесън, но да се ядат картофите сурови, че зелето и други неща беше за учудване.
137. СУРОВОЯДСТВОТО На същият обед, когато ставаше въпрос за безсолната диета, имаше и друг гост, който бе фанатик в друго направление. Той препоръчваше само суровоядство на зеленчуци и плодове. Да се ядат сурови всички плодове. За това бяхме съгласни макар че обичахме да ядем сладка, мармалади, петмези, сушени плодове. Но да се ядат сурови зеленчуци? Тук също можеше да ядем домати, краставици, понякога зелен лук, зелен чесън, но да се ядат картофите сурови, че зелето и други неща беше за учудване. След като умувахме обърнахме се към Учителя. А Той разреши въпроса така: „Като временен метод само. Но не и за постоянно". Всички си отдъхнахме. Колко точно бе казано.
към текста >>

5. 79. ПОБОЙНИЦИТЕ И БРАТ РАДИ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Към края идва и Лазар Анев, изтръгва един прът от доматите и замахва с него да ги бие, а аз едвам му го взех, защото ще ги претрепи.
Брат Ради в това време приближава и веднага влиза в бой. Той това и чака, нали е бил на времето борец и знае разни хватки. Но той повече се бори, хваща един и с хватка го прехвърля и онзи пада на земята, а аз удрям. Ама як бой. Аз знам как да се бия. Към края идва и Лазар Анев, изтръгва един прът от доматите и замахва с него да ги бие, а аз едвам му го взех, защото ще ги претрепи. А боят продължава. Накрая и четиримата са на земята, а жените им налитат и искат да се бият. Брат Ради хваща едната за косата, извива й главата, че после хваща другата за косата, че хвана и третата, че и четвъртата. Накрая в едната ръка държи двете жени за косите и в другата ръка държи другите две жени за косите. Ама те вече не крещят, а вият от болка, защото той им извива главите.
към текста >>

6. 7.03. ПЕНЮ ГАНЕВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

Оставяха ми от вечерята, която бе постна - зелен фасул, грах, ориз с домати и кисело мляко.
Невероятна опитност, възбуждаща човек да пощурее от напрежение. Накрая всичко мина благополучно. Разплатих се с Пеню. Отидоха мои четири лекарски заплати, плюс две заплати на един мой познат от провинцията, който също така бе привлечен от мене да ми помогне. През това време аз работех в Своге в болницата като лекар и там сестрите и санитарите ме хранеха. Оставяха ми от вечерята, която бе постна - зелен фасул, грах, ориз с домати и кисело мляко. Това беше вегетарианска храна, която се сервираше задължително на болните, които не я ядяха, защото им беше омръзнала. Аз тогава бях млад лекар - гладен, жаден и беден. Онези, които ми оставяха храната знаеха, че имам някакви задължения да изплащам и съм без пари. С получените пари Петърчо си купи един хубав костюм, риза и обувки и се облече като истински студент. Целият лъщеше и блестеше.
към текста >>

7. 157. КОМУНА И ИЗКУСТВЕНИ ЦВЕТЯ

Имаше градини с зеленчук - домати, лук, боб, дини, пъпеши.
Георги Томалевски. 6. Петър Камбуров. Братята изработиха под ръководството на Петър Камбуров дървени букви необходими за печат на афиши. След това работиха и в нивите в областта „Свирчовица". Там беше земята, която обработвахме. Имаше градини с зеленчук - домати, лук, боб, дини, пъпеши. Голяма овощна градина и лозе, което също се обработваше. Спяхме на открито. Комуната в Русе бе по време на студентската ваканция. Понеже само ние написахме писмо до Учителя за проблемите на комуната, то Учителят пристигна в Русе и отседна в дома на една сестра, която се наричаше Савка, тя беше от Русе и нямаше нищо общо с нашата Савка - стенографката от Изгрева. В стаята, която бе отредена за Учителя да преспи бе поставена една ваза с изкуствени цветя.
към текста >>

8. 165. ЯНКО - КОНЯРЯТ И ВОДАЧА НА КЕРВАНА В ПУСТИНЯТА

След това дойде ред да се изкачват хранителните продукти: хляб, картофи, чушки, домати, сирене, кашкавал и плодове.
След това разтоварваше конете, сваляше самарите и ги пускаше на паша няколко часа и след това ако трябваше да направят още един курс, слизаха и същия ден се качваха отново за втори път. Обикновено се правеха по два курса когато се изкачваха багажите. През 1939 г. лагеруващите бяха над 500 човека. Керванът на Янко изкачи стотици вързопи и палатки. След това дойде ред да се изкачват хранителните продукти: хляб, картофи, чушки, домати, сирене, кашкавал и плодове. Горе имахме всичко. Имаше магазин и храната се продаваше като се прибавяха разноските за транспорта. След няколко дни едни групи слизаха, други се качваха и върволицата с конете непрекъснато сновеше. Янко тръгваше в 3 часа през нощта от лагера, за да бъде сутринта рано в Самоков, за да посрещне поредната група,която пристигаше от София с камион. Керванът тръгваше отдолу и се изкачваше по серпентините.
към текста >>

9. 167. НА ЕКСКУРЗИЯ С РЪКОВОДИТЕЛИТЕ ОТ ПРОВИНЦИЯТА

Ние със сестрата поставихме бяла кърпа пред Учителя и му нарязахме хляб и салата от домати.
Разказах му всичко. Той се смееше със сълзи и след това каза: „П-шът, никой да не те чуе! " Отивам при тях и всички бяха омърлушени - това беше пълен провал. Ами какво ще поднесат на Учителя? Седнахме за обяд. Ние със сестрата поставихме бяла кърпа пред Учителя и му нарязахме хляб и салата от домати. Поляхме я с зехтин, нарязахме сирене и кашкавал. Извадихме маслини, сладкиши, курабии и няколко бурканчета от различно сладко плюс едно бурканче с лютеница. Ръководителите седят, ядат сухия хляб и смачкана глава с лук със сол. Вече не беше смешно, но трагично за тях. Накрая Учителят посочи с поглед, че трябва да поднесем от онова, което носим в раниците си и на тях.
към текста >>

10. 182. СТАРАТА ПОПОВА РЪКОМАХА И РАЗМАХВА РЪЦЕ

И днес Бог е толкова благ към нас, че ни е събрал тука, че е накарал слънцето да грее за нас, че ни е дал онези самунчета там наредени в кухнята, ония домати, круши, грозде, дини и т.н.
Всички ще пъплите като тази сестра: първата седмица ще отидете до Борисовата градина; втората - до Изгрев; третата - до Витоша, а четвъртата ще бъдете вече здрави, навсякъде ще можете да отивате. Защо? Защото такава е волята Божия. Ние сме дошли на земята да изпълним волята Му. Най-доброто, най-хубавото нещо, което можем да направим е: - да изпълним Волята Божия. И за нас няма по-свещено нещо, нямо по-свещена идея от тази, да изпълним Волята Божия, да изкажем нашата благодарност, нашата признателност, че Бог към нас е бил толкова благ и че от хиляди години Той се е грижил и грижи за нас. И днес Бог е толкова благ към нас, че ни е събрал тука, че е накарал слънцето да грее за нас, че ни е дал онези самунчета там наредени в кухнята, ония домати, круши, грозде, дини и т.н. Пък както виждам и вие сте бодри, весели. Всички ние сега ще пеем на Господа, ще кажем: „Господи, много Ти благодарим за всичко това. Ние сме много доволни, много благодарни. Ще Ти служим, Господи, ще изпълним Твоята Воля! " Ето сега пък ще приведем от същото томче съборна беседа от стр.
към текста >>

11. 208. ДЯДО БЛАГО

Излиза Учителя и казва: „Марийке, можеш ли да направиш една салата от домати?
Ще кажете и таз хубава - отива при Учителя, а мисли такива неща като разбойник. Аз когато отивах при Учителя знаех, че отивам при Бога, но като видях, че тези изкуфели старци продължават да правят дежурства и да пазят Учителя и като виждам, че никой не протестира, затова реших в себе си, че аз трябва да бъда първата и ако трябва първа да падна в борбата ще падна, но ще пробия охраната им и ще стигна до Учителя. Такива мисли ме вълнуваха и аз крача заканително към дядо Благо, а той си стои на пост като войник да си брани и отстоява дежурството като охрана на Учителя. И ето вече правя една от последните си крачки към дядо Благо и вече протягам ръка да го хвана за гушата, изведнъж вратата се отвори на приемната долу и се показа Учителя. Показа се на последната крачка и на последната секунда преди да стане сблъсъка между мен и дядо Благо и преди да съм го хванала за гушата. Излиза Учителя и казва: „Марийке, можеш ли да направиш една салата от домати? " „Може, Учителю, но нямам зехтин." Тръгвам с Учителя да ми даде зехтин, прескачам прага, Учителят минава покрай дядо Благо и изобщо не го поглежда и не му обръща внимание все едно, че не е дядо Благо, а че е някакъв стълб или камък. А дядо Благо беше свикнал да бъде зачитан от Учителя както и от нас по-младите. Той имаше качества, беше чиста душа и в него лъхаше нещо от вековете на голямо знание и ерудиция. Той в едно от предишните си прераждания в България беше играл голяма роля за просветата на българския народ и за въдворяване на славянския език както и азбуката на Кирил и Методий. Той по прераждане тогава е бил Климент Охридски и това го бяхме чули лично от устата на Учителя.
към текста >>

Отидох в градината, откъснах домати, измих ги, направих салатата, поръсих със зехтина и чинията със салатата я занасям на Учителя.
Преминава Учителя покрай дядо Благо все едно, че дядо Благо го няма и че е неодушевен стълб. А дядо Благо гледа Учителя как преминава покрай него и пропуска и него и мен. Аз тършувам и се озъртам къде ли е зехтина. Дядо Благо наднича през вратата и таман искаше да каже или пък да пита какво търся, за да се включи в разговора и да покаже, че той не е стълб, а жив човек и че го има, и че той е един от тримата тук в тая стая, но Учителят ми подаде зехтина и каза: „Вземи зехтина и направи салатата". Дядо Благо нямаше какво да пита и кого да пита, но остана на стража, която стража сама се е поставила за такава. Отидох в градината, откъснах домати, измих ги, направих салатата, поръсих със зехтина и чинията със салатата я занасям на Учителя. Наближавам вратата дето трябва да стои на пост дядо Благо, но него го няма вече. Беше си отишъл. Поднасям салата на Учителя, той показа, че трябва да го оставя сам. Покланям се и си тръгвам и си казвам: „Сега вече мога да си вървя спокойно, няма стража пред вратата, защото и дядо Благо го няма". Учителят прочита мисълта ми, изглежда ме и рече: „Каква стража и какъв дядо Благо?
към текста >>

12. 6. ВЕСТНИК „БРАТСТВО

Станка Иванова Тотева

Йорданка Димитрова Колева

домати печени, 10 кг.
После вземах рициновото. Мина известно време и ми се прияде хляб. Но Минко не ми дава хляб. А аз бях правила през есента нещо, което сърбите наричат „хайвар" и през зимата се маже на филии и така се яде или пък от него се слага на яденето и то става много вкусно. Това представляваше: 5 кг. домати печени, 10 кг. печени чушки и люти чушки 1/2 кг. Всичко това се пържи в 2 и 1/2 олио. Всичко предварително избелено и изчистено и прекарано през машинка за месо. Когато се изпържи хубаво се слагат две китки ситно нарязан магданоз. Това нещо се слага в буркан, връзва се отгоре с пергамент и се слага на хладно.
към текста >>

13. 4. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО МУСАЛА

С товачка-оновачка прекарвах, но домат, краставица, такива работи не можех да хапна, ама удържах се из пътя, кандърдисаха ме да отида и аз отидох.
След това на другата година се гласим да отиваме на събор, обаче ще отиваме на екскурзия на Мусала, на Рила през Рилската пустиня, че тогава ще отидем на събора. И както и да е с моите двама синове бяхме на екскурзията, малкия го изпратих с един брат в София и на екскурзията бяхме 18 души, от които ръководителя на Стара Загора брат Панайот Ковачев, кака Райна Каназирева и възрастните, а другите вече бяха пак същите - Танка и Райчо, Георги и Славка, Минка Петкова, брат Слави. Тръгнахме вече и от Гълъбово имаше младежи, едно братско семейство и тръгнахме 18 души. Отидохме, то вече нали вървим из пътя, така голяма компания, бе много весело, много хубаво, пеем, хубаво ни беше. А пък аз нещо страдах от стомах, защото бях пила студена вода и ми се простуди стомаха и не мога да се храня. С товачка-оновачка прекарвах, но домат, краставица, такива работи не можех да хапна, ама удържах се из пътя, кандърдисаха ме да отида и аз отидох. И като отидохме на Мусала, нашия брат Игнат Котаров от Стара Загора, той беше на метеорологичната станция и като разбрал, че ние ще отидем беше се приготвил. Като омесил един голям хляб, опекъл го на жарта, пък то купонната система тогава беше, беше 1942 г. Като сварил една тенджера фасул, ама грамадна и като ни видя зарадва се, сложи трапезата, а аз пия кафенце, туй-онуй, то не кафе, ами от ръж кафе, там пия само топла вода. Ама като видях това изобилие, викам: Ще се наям, пък каквото ще да става. Ако умра там ще ме погребат, там гдето оня е погребан на Мусала, надолу там, онзи затрупан скиор.
към текста >>

14. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

И тъй в неговата работилница се приготовляваха консерви-гювеч, домати, зелен фасул и др.
До къщичката му имаше един голям и дълъг навес, който беше работилница за консерви. Да, той беше се заел да произвежда зеленчукови консерви. От една страна му носеха зеленчуци, които се преработваха (миеха, чистеха, режеха, подреждаха). Поставяха се в тенекиени кутии, затваряха се и след това се изваряваха в големи казани. Тая цялата манипулация се извършваше от работници от близките села Липник и Гагаля (по това време имаше евтина работна ръка). И тъй в неговата работилница се приготовляваха консерви-гювеч, домати, зелен фасул и др. Другарката на брат Ватев - Петранка Чернева правеше и разни други специалитети, направо готови ястия по поръчка на приятели. На консервите се слагаха етикети и така готовата продукция се изкупуваше от търговци, от военни за войниците от казармите и др. Военните ни носеха техни продукти, от техни градини и тук само биваха преработвани и изварявани. Учителят е подготвял приятелите от братството за общ комунален живот. Като пример за това можем да посочим общите обеди при братския стол на Изгрева в София, където храната се приготвяла от дежурни и е била на много ниска цена.
към текста >>

Понеже имаха зеленчукова градина на стопанството то там сме яли чудни пресни зеленчуци, домати, марули и плодове.
Сега тази империя се разпадна отвътре и остана само Русия. И тя е, която трябва да възкръсне и да стане „Светая Русия", но това може да стане само със Словото на Учителя Дънов. Петимата братя Маркови бяха сговорни, помагаха си, поддържаха се. Те посрещаха и изпращаха и братя, и сестри както и светски хора, с които имаха връзка. Ходили сме често на стопанството при тях, там сме чели беседи, свирили сме, пели сме, беседвали сме и т. н. Понеже имаха зеленчукова градина на стопанството то там сме яли чудни пресни зеленчуци, домати, марули и плодове. Правеше ни впечатление, когато се ръкувахме с тях, че Стою Марков като се ръкува тъй стискаше ръката на човека като че ли я хваща с клещи, до болка. Петър Филипов му казваше в отговор, че има в кръвта си много желязо, което трябва да преработи в сребро и злато. Софка Явашева, съпругата на Иван Вълчанов Явашев имаше в произхода си нещо румънско. Носеше се твърде оригинално с едноцветни рокли в светли тонове, дълги до една педя от земята в различни тонове, нашити с разни цветове конци с разни фигурки и звездички, с фистони и т. н. Тя посрещаше братя и сестри много приветливо.
към текста >>

15. 18. ЖЕЛЕЗНИЧАРСКАТА СТАЧКА

Люба Стойкова

Той не беше голям, но по една лехичка домати, друга краставички, тиквички и т. н.
комунистите, но в него имаше голямо благородство. Той знаеше, че ако ги издаде ще ги обесят и цял живот щяха да му тежат на съвестта. Не помня колко време е лежал в затвора, защото все пак съм била дете и не можех да имам представа за времето. Каквото имахме в мазата се свърши и мизерията започна. Хубавата градина на предния двор се обърна на зеленчукова. Той не беше голям, но по една лехичка домати, друга краставички, тиквички и т. н. магданоз, а покрай оградата на съседната къща майка ми насади лобода, а на другата страна лапад. От всичко по малко, колкото майка ми да ни свари чорбичка. От детската възраст докато започнах работа, не познах закуска. В нашата къща от тогава сирене и мляко не се внесе. Пуснаха го баща ми и той стана чиновник в Дирекцията на народното здраве.
към текста >>

16. 44. Трудовите навици и методи на Учителя

Георги Йорданов Добрев

домати, пиперки и други зеленчуци.
И там отиваме със стомнички, с дамаджанки от Изгрева, сестрите с белите рокли, забрадки - так-тик, так-тик до извора. Там преди беше пущинак, нямаше живот никакъв, пусто беше. Отиваш в този оазис и Учителят направи така, че изкара вода от един бряг. Излезе една хубава вода, чешмичка се направи. Там излизаха на излет, посаждаха се от братя, а това беше 1927-1928 г. домати, пиперки и други зеленчуци. Въпреки, че там е пясък, растяха и домати, чудесни домати, едри, много нещо. Хубави работи излизаха. И от там взимаха вода приятелите за пиене за Изгрева, да поливат дръвчетата със стомничките. А работниците, които работеха там, наши братя готвеше се на Изгрева, от стола им носеха на обед храна. Обаче един ден двама братя се били на работа.
към текста >>

Въпреки, че там е пясък, растяха и домати, чудесни домати, едри, много нещо.
Там преди беше пущинак, нямаше живот никакъв, пусто беше. Отиваш в този оазис и Учителят направи така, че изкара вода от един бряг. Излезе една хубава вода, чешмичка се направи. Там излизаха на излет, посаждаха се от братя, а това беше 1927-1928 г. домати, пиперки и други зеленчуци. Въпреки, че там е пясък, растяха и домати, чудесни домати, едри, много нещо. Хубави работи излизаха. И от там взимаха вода приятелите за пиене за Изгрева, да поливат дръвчетата със стомничките. А работниците, които работеха там, наши братя готвеше се на Изгрева, от стола им носеха на обед храна. Обаче един ден двама братя се били на работа. А това е един хубав пример, който Учителят дал и този брат Михаил Звездински, който им носеше храна, поръчват му да занесе на двама души храна, да им занесе там за обед.
към текста >>

17. 7. Петър Филипов

Брат Петър имаше хубаво подреден двор с овощни дървета, той имаше през лятото пресни домати и различни плодове като се започне от череши и ягоди до последните ябълки и дюли, грозде и круши.
Брат Петър им набавил същите продукти и след това когато се изяснила грешката, те получили куфара си и по такъв начин имали двойно повече продукти в онова време когато всичко трудно се намираше и я имаше тъй наречената „черна борса“. У брат Петър и в София много често съм ходил. Преди да си замине 1984 г. дълго време отивах на картофена супа петъчен ден. Там идваха и други братя и сестри от София, а понякога и от провинцията. Брат Петър имаше хубаво подреден двор с овощни дървета, той имаше през лятото пресни домати и различни плодове като се започне от череши и ягоди до последните ябълки и дюли, грозде и круши. Брат Петър имаше интересни опитности и дар слово, та имаше много приятели и познати. Неговият дом беше Аврамов дом и на всеки беше приятно да поседне и побеседва с него.
към текста >>

18. 29. В Русе и по Дунава

“ Печени чушки и домати имаше и той ми донесе една разкошна салата.
Но като ги видях, тоя път вътрешния ми глас заговори: „Гради, ако сега не ядеш риба, значи няма да ядеш вече риба“. Добре, но като седнах на масата гледам в листа, няма нищо постно. Викам си на ума, щеш не щеше пак ще ядеш риба. Няма нищо друго постно. И изведнъж извиках на келнера: „Дай ми една салата! “ Печени чушки и домати имаше и той ми донесе една разкошна салата. Аз мисля пак и му викам: „Дай ми три двойни салати! “ Той ме гледа така, да не съм се нещо объркал. Той ми предложи риба, но аз му казах, че не ща риба. Донесе той салатите. Аз се нахраних много хубаво, платих си, излязох и като че ли никога в живота си не съм бил тъй благодарен на себе си.
към текста >>

19. 30. На Рила 1939 година

И понеже сутрин излизаше рано и вечер се връща и идва в магазина, да си вземе някои провизии, плодове, домати или друго, обаче няма, свършили се.
Понеже Учителят държеше много да се поддържа чистота, тя с часове се занимаваше с тая работа и беше много хубав човек. Имаше между другите и едно семейство - брат и сестра Тричкови. Братът беше художник и се казваше Иван Тричков. Той обичаше да рисува. По цял ден ходи и рисува. И понеже сутрин излизаше рано и вечер се връща и идва в магазина, да си вземе някои провизии, плодове, домати или друго, обаче няма, свършили се. Докато беше сестрата на езерата, тя пазаруваше. Но тя си беше отишла и той като дойде често пъти не намира нищо. Викам му: „Абе, брат Тричков, остави една бележка когато искаш нещо, да ти заделя - картофи, зарзават, плодове“. Някой път търсеше кисело мляко. „Кажи ми какво ти трябва, за да ти оставя.“ „Е, наистина, много хубава идея“, казва, и ми остави една торбичка, та аз като дойдат продуктите, веднага му заделя каквото му трябва и той като дойде, получи си ги, плати си и си отиде.
към текста >>

20. 42. Вегетариански стол на Изгрева

Хубави моркови, зеле, домати, чушки, патладжани и плодове.
Искаше привилегии. Като домакин трябваше да отивам да купувам зарзават от пункта където бях разпределен. А то беше през лятото. Тръгнал съм с малко пари. Но като отидох, гледам склада пълен с продукти. Хубави моркови, зеле, домати, чушки, патладжани и плодове. Изобщо много хубав зарзават. А пък аз бях отишъл много рано и отдавна не бях виждал такъв зарзават. После трябваше да взема освен зарзават за стола, но и за Рила. Чудя се какво да правя. Тръгнал съм с малко пари, а преди да купувам трябва да ангажирам камион за превоза.
към текста >>

21. 32. Жребият

Ангел Вълков

Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)

Пред Учителя освен яденето бяха турили една салата от чушки и домати.
Ние веднага номерирахме пейките, хвърлихме жребие и какво ни беше учудването, когато на Магдалена се падна точно онова място, на което тя седеше до Учителя. Тогава всички се примирихме и тя продължаваше да седи до Учителя. Често пъти тя ловко посягаше и взимаше от чинията на Учителя нещо и веднага го туряше в устата си. Ние виждахме това, негодувахме, но помнехме жребият и мирувахме. Един летен ден се хранехме вън на масите пред салона. Пред Учителя освен яденето бяха турили една салата от чушки и домати. А Магдалена както седеше до Учителя крадешком и ловко посегна и грабна една чушка от салата и набързо я натика в устата си. Но чушката се оказа много лютива и тя като отвори уста и почна да пищи, почна да плюе на земята, потекоха й лиги и сълзите й текат обилно. А Учителят се превиваше от смях както и всички присъстващи. Веднага след тази весела случка на излизане Учителят каза: „Аз съм най-големият мъченик между вас“.
към текста >>

22. 6. Драма във влака

Аз Му я подадох и Той извади от нея кашкавал, отряза едно голямо парче от кашкавала, взе няколко домата и ги връчи на жената.
След него в купето на вагона влезна една жена с две деца момиченца. На една гара си купи карначета и кюфтета от месо. Тя се приготви да нахрани с тях децата си, а аз й казах: „Знаеш ли, че са приготвени от умрял бивол? “ Като чу това тя се ужаси и ги хвърли навън през прозореца. Тогава Учителят каза: „Дай чантата“. Аз Му я подадох и Той извади от нея кашкавал, отряза едно голямо парче от кашкавала, взе няколко домата и ги връчи на жената. „Нахрани с тях децата! “ Тогава тя Му каза, че понякога има усещането, че става много малка, а понякога много голяма, като че ли някой с цев я надува, така че ще се пукне. Тогава Учителят я посъветва да не яде месо, а вечер да си измива краката с топла вода и й каза още някои и други съвети. След този случай в купето във влака тя в София идваше редовно на беседи в салона на Турнферайн и водеше със себе си дори децата. Ние продължаваме да пътуваме с влака.
към текста >>

23. 7. Силата на астрологията

Мариета Бертоли

И той винаги е отказвал, защото той беше голям идеалист и патриот и казваше: „Аз искам да знаят, че България не изнася само домати и краставици, но и изкуство.
И така ще се затрие целия му труд от 30 години, които той посвети на този оркестър. Имаше договор подписан за Миланската скала да върви да дирижира, в Бразилия, в Щатите. В Бразилия ходихме с оркестъра 1968 и 1984 г. Но те го искаха там да остане като диригент на филхармонията и да им направи на тях такъв младежки оркестър и втори път като ходихме 1984 г. тогава вече бяха си направили така един-два детски младежки оркестъра. И той винаги е отказвал, защото той беше голям идеалист и патриот и казваше: „Аз искам да знаят, че България не изнася само домати и краставици, но и изкуство. Че в България има също културни хора и тя може да даде нещо на света“. И наистина, когато Влади направи този оркестър, може би той беше първия в света. Нямаше такъв оркестър. Имаше младежки, но такъв оркестър, в който да свирят деца от 10 до 18 години, нямаше. Беше първия и по негов пример се направиха много по целия свят.
към текста >>

24. 15. ЧЕРНИЯТ ХЛЯБ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

15. ЧЕРНИЯТ ХЛЯБ Пред една великденска ваканция, в началото на април, когато с радост съм се завърнала при Учителя, един ден Го посещавам и Му нося нещо рядко за сезона, което Той обичаше - червени домати.
15. ЧЕРНИЯТ ХЛЯБ Пред една великденска ваканция, в началото на април, когато с радост съм се завърнала при Учителя, един ден Го посещавам и Му нося нещо рядко за сезона, което Той обичаше - червени домати. Тогава нямаше уредено парниково производство. Казвам Му: "Това вместо червени яйца, както е обичая през тази седмица". Той ги прие усмихнат, поговорихме и току влезе зад паравана, питайки ме: "Ами аз какво да ти дам? " И се засуети с поглед, като че затруднен да направи избор. Надникнах зад паравана и аз и какво да видя - цяла изложба на лакомства донесени от сестри: по маси, по бюфет наслагани във фруктиери, в чинии всевъзможни сладкиши, торти, кексове, козунаци, курабии, великденски яйца, плодове.
към текста >>

25. 25. ЧИСТИТА РЪЦЕ

Разтовариха всичко, но много от доматите бяха попритиснати.
Бяхме на Рила. Прекрасна Рила, прекрасно лято, особено в присъствието на Учителя. И в един от незабравимите дни на нашето летуване аз, заедно с още няколко млади сестри, бях дежурна. Гозбата беше почти готова, сестричките се разпръснали по последни приготовления за обеда и аз стоя сама при огъня. В това време пристигнаха конярите и донесоха много, много провизии. Разтовариха всичко, но много от доматите бяха попритиснати. "Тези може да ги измиете и да ги сложите вътре", каза един от добрите наши приятели, като погледна към врящата гозба. Аз видях, че доматите са много, а аз съм сама, но все пак избелих няколко и ги сложих вътре, за да го задоволя. Когато обедът завърши и всички весели и доволни се раздвижиха по всички посоки, аз се почувствувах изморена и седнах на един камък да си почина. Учителят с малка група тръгна към върховете. В това време при мене се спре една сестра, тази, която с тръбата съобщи, че обедът е готов и с това покани планинарите, ми каза: "Мила сестричко, аз бях близо при Учителя, когато обедът започна.
към текста >>

Аз видях, че доматите са много, а аз съм сама, но все пак избелих няколко и ги сложих вътре, за да го задоволя.
И в един от незабравимите дни на нашето летуване аз, заедно с още няколко млади сестри, бях дежурна. Гозбата беше почти готова, сестричките се разпръснали по последни приготовления за обеда и аз стоя сама при огъня. В това време пристигнаха конярите и донесоха много, много провизии. Разтовариха всичко, но много от доматите бяха попритиснати. "Тези може да ги измиете и да ги сложите вътре", каза един от добрите наши приятели, като погледна към врящата гозба. Аз видях, че доматите са много, а аз съм сама, но все пак избелих няколко и ги сложих вътре, за да го задоволя. Когато обедът завърши и всички весели и доволни се раздвижиха по всички посоки, аз се почувствувах изморена и седнах на един камък да си почина. Учителят с малка група тръгна към върховете. В това време при мене се спре една сестра, тази, която с тръбата съобщи, че обедът е готов и с това покани планинарите, ми каза: "Мила сестричко, аз бях близо при Учителя, когато обедът започна. Видях, че в Неговата чиния беше един от избелените домати, които ти сложи в гозбата. Той го пое с лъжицата и много сладко го изяде.
към текста >>

Видях, че в Неговата чиния беше един от избелените домати, които ти сложи в гозбата.
"Тези може да ги измиете и да ги сложите вътре", каза един от добрите наши приятели, като погледна към врящата гозба. Аз видях, че доматите са много, а аз съм сама, но все пак избелих няколко и ги сложих вътре, за да го задоволя. Когато обедът завърши и всички весели и доволни се раздвижиха по всички посоки, аз се почувствувах изморена и седнах на един камък да си почина. Учителят с малка група тръгна към върховете. В това време при мене се спре една сестра, тази, която с тръбата съобщи, че обедът е готов и с това покани планинарите, ми каза: "Мила сестричко, аз бях близо при Учителя, когато обедът започна. Видях, че в Неговата чиния беше един от избелените домати, които ти сложи в гозбата. Той го пое с лъжицата и много сладко го изяде. След това ме погледна и каза: "Аз не обичам много домати в гозбата, но този изядох с голямо удоволствие. И знаете ли защо? ", запита. И отговори: "Защото ръцете на тази сестра са чисти".
към текста >>

След това ме погледна и каза: "Аз не обичам много домати в гозбата, но този изядох с голямо удоволствие.
Когато обедът завърши и всички весели и доволни се раздвижиха по всички посоки, аз се почувствувах изморена и седнах на един камък да си почина. Учителят с малка група тръгна към върховете. В това време при мене се спре една сестра, тази, която с тръбата съобщи, че обедът е готов и с това покани планинарите, ми каза: "Мила сестричко, аз бях близо при Учителя, когато обедът започна. Видях, че в Неговата чиния беше един от избелените домати, които ти сложи в гозбата. Той го пое с лъжицата и много сладко го изяде. След това ме погледна и каза: "Аз не обичам много домати в гозбата, но този изядох с голямо удоволствие. И знаете ли защо? ", запита. И отговори: "Защото ръцете на тази сестра са чисти". "Аз много се зарадвах", продължи сестрата, станах от камъка и се затичах след групата. Когато ги настигнах, Учителят се обърна и ми подаде ръка.
към текста >>

26. 80. ОТНОВО НА ИЗГРЕВА

Дори един брат, брат Коста свари доматите на пюре, за да можем и тях да донесем: Гледам го един ден, сложил казана на огъня, мие домати, приготовлява се да вари нещо.
Само през няколко часа времето е топло, след което изстинат ръцете, отказват се пръстите да служат и толкова." "И всичко ли прибрахте? " - попитах пак. "Всичко. Всеки вършеше работата, която можеше. Никой от никого не изискваше. Всеки бързаше, колкото е възможно повече работа да свърши. Дори един брат, брат Коста свари доматите на пюре, за да можем и тях да донесем: Гледам го един ден, сложил казана на огъня, мие домати, приготовлява се да вари нещо. "Какво ще правите, брат", го питам. "Без работа не се стои, сестра", ми отговори усмихнат. - Доматите ще направя на пюре. По-лесно ще ги отнесем. Защо да се изоставя толкова нещо.
към текста >>

- Доматите ще направя на пюре.
Никой от никого не изискваше. Всеки бързаше, колкото е възможно повече работа да свърши. Дори един брат, брат Коста свари доматите на пюре, за да можем и тях да донесем: Гледам го един ден, сложил казана на огъня, мие домати, приготовлява се да вари нещо. "Какво ще правите, брат", го питам. "Без работа не се стои, сестра", ми отговори усмихнат. - Доматите ще направя на пюре. По-лесно ще ги отнесем. Защо да се изоставя толкова нещо. И вода има тук, и дърва". И докато едни се занимаваха с палатките, докато другите услужваха на слабите, трети се грижеха за храна и за всичко, което имаше нужда от грижи". "И нямаше дежурство, нямаше външно разпределение на труда?
към текста >>

27. 5. ГОДИНИ НА НЕДОИМЪК

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Изнасяше розово масло в цял свят, чушки, домати, дини, пъпеши.
Те национализираха фабрики и заводи, но оставиха бившите собственици като директора на фабриките и им казаха: "Само ако видим, че искате да правите саботаж, ще си изпатите много". В България вместо да благодарят на малкото български фабриканти, специално на фабрикантите на цигари, те са създали фабриките си от нищо. Те даваха на работниците си тринайсета заплата. Те им взеха фабриките и решиха, че България трябва да стане индустриална държава и построиха много фабрики, между които и Кремиковци. Отровиха земята на пловдивското поле и България, която до тогава се славеше като земеделска страна. Изнасяше розово масло в цял свят, чушки, домати, дини, пъпеши. Българските цигари се търсеха във всички държави на света. Но тъй като в индустрията са необходими да се сменят често машините, когато остареят и да се заменят с нови, а ние нямахме достатъчно средства, за да поддържаме конкуренцията и сме бедна страна, не можехме разбира се да конкурираме европейската индустрия. А пък колективизацията на земята, насила вкарването на земеделски стопани в ТКЗС-тата, беше най-голямата и непростима грешка на комунистите. Съветските колхози и софхози се провалиха. Съветският съюз внася сега редовно пшеница от Америка.
към текста >>

28. 29. БРАТСКИ СТОЛ ЗА ХРАНЕНЕ

ТОМ 9

Най-много някой път някоя салата, но много често ние си правехме салата, защото имаше магазин нали и който искаше си купуваше домати отделно, чушки, печеше си и си правеше салата.
Само за Учителя бяха направили една малка масичка и столче. Всички седяхме по земята. Когато беше слънчево, беше хубаво, но когато вали дъжд, тогава всеки си взимаше храната и се хранехме в палатките, при дъжд, при лошо време нали. Някога се случвало да духне вятър, буря, нали така, носи прах, такива имало е моменти, които не са били приятни, но при условията при които сме били, така сме ги понасяли. Обикновено се правеше едно ядене, никога второ ядене не се правеше. Най-много някой път някоя салата, но много често ние си правехме салата, защото имаше магазин нали и който искаше си купуваше домати отделно, чушки, печеше си и си правеше салата. На Учителя винаги правеха салата. Той понеже обичаше салатите и на Него Му предлагаха, но и ние другите си правехме. Аз си спомням, че рядко сме сядали без салата, винаги сме си приготовлявали. Дежурните разсипваха храната, но ние ходехме с чинийката на всекиму сипваха, за да не обикалят те. Всеки отиваше и си сипваше и му сипваха.
към текста >>

29. 95. НИКОЛА АНТОВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Аз бях ходила някъде да си купя домати и на връщане.
Налагаше се и по тоя начин е бил отгоре. Да, преди да е обвинен. Аз съм жестоко бита от него, не с бастун, а с колец от палатка. В.К.: Добре, но за какво и защо? Е.А.: Той беше казал някъде на Изгрева, че ще ме бие. Аз бях ходила някъде да си купя домати и на връщане. Той преди това беше бил друг човек. Бил пиян и даже една сестра казва: „Еленке, да не ти направи нещо, да дойда с тебе! " Рекох: „Какво ще ми направи, аз нищо не съм му направила". И когато тръгнах нагоре да вървя, бяха ми дали нещо на брат Боев да занеса, и като вървях той изкочи отдолу, така от уличката дето от Изгрева идваше, и ме настигна. И аз като видях, че идва с дървото, побързах да отида при брат Боев, но там нали е малко нависочко, как се спънах, че паднах.
към текста >>

30. IV.15 август, неделя

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Господнята вечеря Точно в 8 часа вечерта се събрахме в заседателната стая около масата, както се бяхме наредили, и върху масата имаше сложена трапеза със следните съестни продукти: хляб, вино, риба, грозде, сливи, ябълки, круши, праскови, стафиди, сухо грозде, чукани бадеми, диви, пъпеши, смокини, лимони, пиперки с домати и лук, захар, орехи зелени небелени и лешници.
И за да се приложат законите, трябва добре да се изучава кои сфери съответствуват, та да се подигне умът към духовете, обитаващи сферата, която в конкретния случай ви трябва. За да стане срещата на Веригата тая година в Търново, си има своето дълбоко значение. То си има свръзката с астралния мир, но как и що, Духът не желае да ви отговори. До 1914 година ще се приготвят всичките условия за духовното обединение на този народ, но всичко това дали ще се реализира, не се знае. Молихме се всички по една кратка молитва, а след това събранието се преустанови за до 8 часа вечерта. Господнята вечеря Точно в 8 часа вечерта се събрахме в заседателната стая около масата, както се бяхме наредили, и върху масата имаше сложена трапеза със следните съестни продукти: хляб, вино, риба, грозде, сливи, ябълки, круши, праскови, стафиди, сухо грозде, чукани бадеми, диви, пъпеши, смокини, лимони, пиперки с домати и лук, захар, орехи зелени небелени и лешници. От всичките тия продукти по двама взехме по нещо, занесохме го в олтаря, освещаваше се и ги връщахме по местата им. Не се позволи да се говори за онова, което ставаше в олтаря при внасянето на съестните продукти, затова то се премълчава. Ето какво всеки от нас внесе за осветяване в олтара: Пеню Киров внесе грозде, Тодор Стоименов - ябълки, Т. Бъчваров - вино, К. Иларионов - риба, Ив.
към текста >>

31. IV.14 август, четвъртък 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Кокошки не яде, домати чорба не яде, дървено масло, и него не яде, осветен хляб също не яде.
Мислите са толкова разнообразни в своите форми, щото е невъзможно да се изброят и по отношение на техните форми съставят друга област за изучаване. Добрите ни желания и мисли представят растения, от които ангелите се хранят и ако тези растения не дават плодове, ангелите ги отсичат. Ако ли дават плод, то тия ангели пристъпват да ги култивират. Та, под думата „дела" това са плодовете, за които ни се препоръчва да ги имаме. Ами че ако дойде Христос, с какво ще Го нахраните? Кокошки не яде, домати чорба не яде, дървено масло, и него не яде, осветен хляб също не яде. А вие трябва да имате хляб заради Христа, защото Той казва: „Ще дойда и ще вечерям с вас." Ако ли пък сте много беден, Той ще донесе хляб със Себе си. Но щом вие Го викате, вие трябва да Му сложите хляб, защото учтивостта изисква да Го нагостим. Ето защо от единия до другия край се препоръчва добрият ум и доброто сърце, за да може да дойде Христос и да се всели в нас, Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле го и то изсъхна. А всичко това е емблема - еврейският народ близо 2000 години нищо не роди. Та, Христос за да остане между нас, трябва да работим заради Него.
към текста >>

32. IV.16 август, събота 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Кокошки не яде, домати чорба не яде, дървено масло, и него не яде, осветен хляб също не яде.
Мислите са толкова разнообразни в своите форми, щото е невъзможно да се изброят и по отношение на техните форми съставят друга област за изучаване. Добрите ни желания и мисли представят растения, от които ангелите се хранят и ако тези растения не дават плодове, ангелите ги отсичат. Ако ли дават плод, то тия ангели пристъпват да ги култивират. Та, под думата „дела" това са плодовете, за които ни се препоръчва да ги имаме. Ами че ако дойде Христос, с какво ще Го нахраните? Кокошки не яде, домати чорба не яде, дървено масло, и него не яде, осветен хляб също не яде. А вие трябва да имате хляб заради Христа, защото Той казва: „Ще дойда и ще вечерям с вас." Ако ли пък сте много беден, Той ще донесе хляб със Себе си. Но щом вие Го викате, вие трябва да Му сложите хляб, защото учтивостта изисква да Го нагостим. Ето защо от единия до другия край се препоръчва добрият ум и доброто сърце, за да може да дойде Христос и да се всели в нас. Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле то и то изсъхна. А всичко това е емблема - еврейският народ близо 2000 години нищо не роди.
към текста >>

33. 3. ВОЛЯТА БОЖИЯ

ТОМ 12

Ще варим домати и от 100 килограма ще извадим 9 или 10 килограма.
Това става навсякъде, все одумване. Аз мога да ви направя като пчелици, като ви туря в котела, но аз искам вие сами да станете добри, защото, като дойде времето, ще бъдете добри по необходимост, а сега е време на свобода, на избор, да изберете сами да бъдете добри. Доброто в човека, то е човекът, то е негов дял. Туй, което ще направите, то е благословение за вашите домове, за вашите деца. „Ако опазите закона Ми, ще умоля Отца Си да ви изпрати Духа Утешител“ - каза Христос на Своите ученици. Ще варим домати и от 100 килограма ще извадим 9 или 10 килограма. Аз ще ви дам домати и дърва, а вие да ги сварите, а който не иска да ги вари, аз ще ги сваря, но ще искам от него домати и дърва. Всякога мислете за неща, които растат. „Не мога“ е противоречие. „Не мога“ в зак[она] на Любовта показва, че има спънки, препятствия. Започнал съм да фотографирам вашите мисли и един ден ще ви ги покажа.
към текста >>

Аз ще ви дам домати и дърва, а вие да ги сварите, а който не иска да ги вари, аз ще ги сваря, но ще искам от него домати и дърва.
Аз мога да ви направя като пчелици, като ви туря в котела, но аз искам вие сами да станете добри, защото, като дойде времето, ще бъдете добри по необходимост, а сега е време на свобода, на избор, да изберете сами да бъдете добри. Доброто в човека, то е човекът, то е негов дял. Туй, което ще направите, то е благословение за вашите домове, за вашите деца. „Ако опазите закона Ми, ще умоля Отца Си да ви изпрати Духа Утешител“ - каза Христос на Своите ученици. Ще варим домати и от 100 килограма ще извадим 9 или 10 килограма. Аз ще ви дам домати и дърва, а вие да ги сварите, а който не иска да ги вари, аз ще ги сваря, но ще искам от него домати и дърва. Всякога мислете за неща, които растат. „Не мога“ е противоречие. „Не мога“ в зак[она] на Любовта показва, че има спънки, препятствия. Започнал съм да фотографирам вашите мисли и един ден ще ви ги покажа. Псаломът казва: „И заличи, Господи, прегрешенията ми“.
към текста >>

34. 4. КОГА, КАК И ЗАЩО СТАНАХ ВЕГЕТАРИАНКА

Паша Теодорова

ТОМ 13

После нарязваме домати, туряме малко сол, и всичко това оставяме на огъня, той да завърши работата.
И този ден, както всеки друг ден, станах рано сутринта и спонтанно, и за самата мен неочаквано, казах на домашните си: „От днес съм вегетарианка." Двете ми сестри, Надя и Аня веднага се обадиха: „И ние също." Значи, и трите сме на едно и също решение. Защо и за какво, и трите не знаем- важен е въпросът какво ще готвим този ден. Отивам в кухнята, озъртам се насам-натам и в един от ъглите виждам една прясна зелка ми се усмихва и ми се предлага да я сготвим. И този въпрос е разрешен. Нарязваме зелката на дребно, сипваме зехтин и туряме тенджерата на огъня. После нарязваме домати, туряме малко сол, и всичко това оставяме на огъня, той да завърши работата. Лесна работа! Каквото готвихме с месо, ще готвим без месо, с растителни масла - ето вегетарианска кухня! Що се отнася до въпроса изведнъж ли да се откажем от месото или постепенно, никоя не го повдигна. Решението е категорично - без никакви залъгалки! Какво следва по-нататък?
към текста >>

35. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

ТОМ 14

Често Учителят пристигаше в стаичката и с една радостна усмивка почваше да вади от джобовете си чушки, домати от нашата градина, слагаше ги на масата и казваше: „ Това е от нашата градина.", които той сам е откъснал.
Аверуни не отива няколко дена при Учителя и на третия ден тя го завари сам тъжен. През тия дни той се е подреждал сам. Сам си е палил печката, метял и пр. Тя дойде в стаичката си, разплакана, с което разбра, че тя не трябва да оставя Учителя въпреки всичко. Има неща, които не се отнасят до нея. Често Учителят пристигаше в стаичката и с една радостна усмивка почваше да вади от джобовете си чушки, домати от нашата градина, слагаше ги на масата и казваше: „ Това е от нашата градина.", които той сам е откъснал. Веднъж донесе една тенджера с ядене, погледна усмихнато и каза: „Аз го сготвих." Това беше супа с нарязан зарзават на едри парчета и всичко беще от градината на Изгрева. „Турете си и зехтин и черен пипер." Учителят много държеше за простите яденета и много обичаше чорбиците: от коприва, домати, гъби печурки, картофи с масло и черен пипер. „Един два картофа, каза той, са достатъчни да се нахрани човек." Предпочиташе винаги черния хляб от чиста пшеница, руски чай, българско сирене. Той избягваше сложните яденета, обичаше много червения лук да го чукне с юмрук и така да го яде, както го ядяха всички българи. Той имаше навиците на истински българин.
към текста >>

„Турете си и зехтин и черен пипер." Учителят много държеше за простите яденета и много обичаше чорбиците: от коприва, домати, гъби печурки, картофи с масло и черен пипер.
Сам си е палил печката, метял и пр. Тя дойде в стаичката си, разплакана, с което разбра, че тя не трябва да оставя Учителя въпреки всичко. Има неща, които не се отнасят до нея. Често Учителят пристигаше в стаичката и с една радостна усмивка почваше да вади от джобовете си чушки, домати от нашата градина, слагаше ги на масата и казваше: „ Това е от нашата градина.", които той сам е откъснал. Веднъж донесе една тенджера с ядене, погледна усмихнато и каза: „Аз го сготвих." Това беше супа с нарязан зарзават на едри парчета и всичко беще от градината на Изгрева. „Турете си и зехтин и черен пипер." Учителят много държеше за простите яденета и много обичаше чорбиците: от коприва, домати, гъби печурки, картофи с масло и черен пипер. „Един два картофа, каза той, са достатъчни да се нахрани човек." Предпочиташе винаги черния хляб от чиста пшеница, руски чай, българско сирене. Той избягваше сложните яденета, обичаше много червения лук да го чукне с юмрук и така да го яде, както го ядяха всички българи. Той имаше навиците на истински българин. Когато се обръщаше към някои от сестрите, той ги наричаше не с техните лични имена, а с имената на техните другари. „Повикайте ми, рекох, Лазарица, Иваница и пр." Учителят беше изключително скромен и оригинален.
към текста >>

36. 32. ДРЪВЧЕТО

Николай Дойнов

ТОМ 15

32. ДРЪВЧЕТО Част от Южният дял на Изгревската поляна, където играехме гимнастическите упражнения, бяхме разработили и посадили плодни дръвчета, лози, а между тях някои зарзавати, предимно домати и картофи.
32. ДРЪВЧЕТО Част от Южният дял на Изгревската поляна, където играехме гимнастическите упражнения, бяхме разработили и посадили плодни дръвчета, лози, а между тях някои зарзавати, предимно домати и картофи. Един ден, беше привечер, аз съм се изправил на границата между двете части на поляната - разработена и затревена. Гледах Витоша и се възхищавах от игривите багри, които даваха лъчите на залязващото Слънце. Бях потънал в размисъл. В този момент при мене идва Учителят и ми казва: „Слушай, виждаш ли това дръвче, внимавай да не дойде някои да го изкастри". Аз се наведох към мястото, което ми показваше и видях пред себе си, малко високо около 70 сантиметра дръвче - кайсия, с идеално оформена коронка, което преди това не бях забелязал.
към текста >>

37. 1929 година

След храна ходих у Ганю Белчев да гледам разсад на пипер и домати под джамлъци.
А мен насила и увещава цели часове за Стефанка. Отидох си след 12 ч у дома и легнах гладен. 31.III.[1929 год.], неделя Станах, като се разсъмна. След наряда четох. Седнахме да се храним, дойде и Кака и Рада, Дачо и още едно момче. След храна ходих у Ганю Белчев да гледам разсад на пипер и домати под джамлъци. Следобед си потеглих, като мислех да намеря Рали и началника поща - Георгя. Но никого. Излезе и Иван Старев и потегли за хорото, което бе на баира. Оттамо потеглиха до селото, при Георги Чобанов, Иван Симеонов, Николина Проданова, също Яна Николова и Павлина Ганева Узгун Ангелова, и Марийка Стойкова. Пътуването ми бе много приятно, особено песните на славеите и чуруликането на птиците из гората.
към текста >>

38. 1934 година

Снощи понеже съм ял много и вчера ядох солено зеле и домати, затова и нощес трябваше да ставам много често.
Рожденият ден на Н. В. Цар Борис III. Тихо ръми дъждец вънка. Мъгли се носят по хълмовете. Спах до късно, собствено не спах, а се обръщах насам, натам. Снощи понеже съм ял много и вчера ядох солено зеле и домати, затова и нощес трябваше да ставам много често. Не е хубаво да спи човек с пълен стомах. И когато стомахът е пълен, действуват низши енергии. Още с първото си заспиване сънувах, че съм при Еленка. Тя мило ме гали и сладко говори, тъй, както никога друг път. За първи път от моето запознанство с нея видях в лицето й подобна проява, понеже тя всякога е коректна в проявите си спрямо мене и ме зове към хубав, чист, девствен живот.
към текста >>

39. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 1

Наобядвах се с постен боб, краставица и 2 - 3 домата.
„Вехади", „Венир бенир", „Махар бену аба", „Аин фаси" и пр. Изплавайки съзнанието ми над тинята на всекидневието, аз неудържано се разплаках и благодарих на Учителя, че ни е дал изобилно жив хляб - Словото Божие, - за да се храним в пустинята на живота, скитайки между мъртви живи хора, живеещи заспал в дълбока летаргия живот. Вечерта работих до 11 ч. 16.VII.1943 год., петък, Нови пазар Докъм 11 ч раздавах картички. Правих слънчеви бани до 1 ч. Наобядвах се с постен боб, краставица и 2 - 3 домата. Следобеда до вечерта бях пак на слънце и четох от „Учителят за образованието" темата „Ролята на новата майка". Приготвях се за път в Италия. 19.VII.1943 год., понеделник Пътуваме за гр. Рашка от Нови пазар, В 5 ч на гарата потеглихме за гр. Кралево. На 20-й пътувайки от Кралево до София.
към текста >>

40. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2

Доматите се харчеха 30 динара кило, сливите сини - 45 динара.
11.IX.1943 год., събота Днес станах в 4 ч. Изработих до 7 ч снимките от двата филма. Премихме няколко коня и излязох из пазаря. Купих си 3 кгр. ябълки по 25 динара. Доматите се харчеха 30 динара кило, сливите сини - 45 динара. Зелето- 30 динара, грозде - 200 динара. Следобед ходих да изпера дрехите си в р. Ибър. Подхлъзнах се и цял с дрехите легнах във водата и се измокрих. Отидох си и прострях дрехите да съхнат, но слънцето бе залязло. Инсталирах си за моята стая електричество.
към текста >>

Оплака ми се, че войниците поискали кокошки, а други самоволно плъзнали по зеленчуковата градина и обрали доматите, пиперки, други пък - овощни дървета за ябълки и сливи и орехи, а някой си пък отишъл и ограбил [от] една къща 3500 динара.
Още с пристигането си, отидох на реката. В една зеленчукова градина заварих майка с двете си дъщери, стоплила котел вода и пере. Понеже от тежкия си багаж аз се бях изпотил, замолих жената да ми позволи да си изпера дрехите, рубашката. Тя отстъпи коритото за малко и ги изпрах. Жената ме пита, като остана сама, дали войниците ще дойдат през нощта, да искат да насилват дъщерите им. Оплака ми се, че войниците поискали кокошки, а други самоволно плъзнали по зеленчуковата градина и обрали доматите, пиперки, други пък - овощни дървета за ябълки и сливи и орехи, а някой си пък отишъл и ограбил [от] една къща 3500 динара. Други наловили кокошки, пуйки, патици и пр. Отивайки в един двор, за да си налея вода от помпата, намирам група войници при 3 ^ 4 жени, които нижат низи червени пиперки, а войниците ги задяват, като им хвърлят разни шеги и питат дали съм ги харесвал. Отговорих им, че в такова време пред гладните вълци тлъстите овце пострадват, а болните, грозните, са по-спокойни. Имаше и една циганка, стара, грозна, която посочих, че нея не я закачат. На второто ми отиване на смрачаваме намерих млада невеста на вратата и дойде млада, 16 ^ 17-годишна девойка от съседите.
към текста >>

41. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Вземах и домати и пипер за 22 лв.
Нещо природата те предразполага към музика, към нещо хубаво. Гласях се за Годеч. В 12 ч потеглих. Вземах си 62 кгр. картофи по 1,50 лв. Вземах и домати и пипер за 22 лв. Изкара ги Крум Джотев. Отидох при Манов, абонирах се за едно педагогическо списание за 50 лв. После отидох при Н. Угърчинска и пяхме разни песни до мръкване. Излязох. Срещнах се с Генов.
към текста >>

42. 101. Съвети за ядене и пиене

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Домати и чесън отиват.
1940 г., на обеда - Щом има някой меланхолия, пуканки да яде. При пукането царевиците се разтварят - радиоактивната работа. Докато е меко житото, преди да узрее, лечебно е. Чесънът е полезен, събужда активността. Краставици и чесън отиват. Домати и чесън отиват. За сън вечер да се яде чесън и да се измиват краката с топла вода, да предизвика реакция, да снеме кръвта надолу, да се изтегли от мозъка, за да спи. Вода - да се пече един ден на Слънце и втория ден да се пие за сън и против запек. Тя по-силно действува от варената. Да се изпива по 1 1/2 литър на ден. Все по една чаша на глътки, не наведнъж.
към текста >>

43. 3. Вегетарианството у Дънов

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

В менюто на Дъновите последователи са включени, наред с картофите, всички видове зеленчуци: чушки, кромид, домати, боб, грах, моркови, зеле, алабаш, гулия, чесън, цвекло, керевиз.
Едно от най-любимите яденета на Дънов и дъновистите е картофената супа: добре разварени няколко картофа, добре подсолени, подправени с лимонов сок и с листа от магданоз. Твърде често се яде варено жито, на което Дънов отдава особено значение. Той препоръчва да се прекарат десет-петнадесет дни на изключително житен режим. Самото житно зърно е символ на живота: как човек преживява състояние, когато е поставен при неблагоприятните условия на живота, започва да развива своята „духовна природа", как пуска корени чрез своето съзнание в света на осъзнаване законите, които движат живота, които са именно любов, мъдрост и истина, как дълбоко разбира, че целта и смисълът на живота е да се жертвуваш съзнателно за доброто на колектива, на човечеството. Дънов счита, че яденето десетина дни само на жито е добро „упражнение". В менюто на Дъновите последователи са включени, наред с картофите, всички видове зеленчуци: чушки, кромид, домати, боб, грах, моркови, зеле, алабаш, гулия, чесън, цвекло, керевиз. Включени са особено много плодовете: ябълки, круши, сливи, дюли, череши, вишни, дини, пъпеши, тикви, особено грозде, мед, сладка. Съвсем съзнателно мястото на Изгрева е превърнато в овощна градина. При големи празници плодовете се раздават на всички присъствуващи безплатно, като символ на даровете, които природата дава на човека. От мазнините се употребяват повече растителни масла, наред с маслото, млякото и яйцата. При общите обеди и вечери обаче се дават изключително картофи, печени или варени, варен ориз, варено жито и повече плодове.
към текста >>

44. 18. Сестра Дарлинг - Йорданка Доспевска

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Прекарваше на Рила с „един сандък домати".
Тогава тя беше съсредоточена, сериозна. Чувстваше се един голям дух, който беше скован о тялото на една благодушна, консервирана шестнадесетгодишна девойка. Това беше тя, сестра Дарлинг. Затворена в себе си, тя прекарваше „сама със своята небесна музика" с денонощия. Ходеше сама на екскурзия, прекарваше сама в планината, радваше се на птичките и на цветята, приказваше с тях като с хора. Прекарваше на Рила с „един сандък домати". И от „висшите светове", гдето витаеше, изведнъж заговорваше за помада за лице, която освежава кожата, премахва бръчките на бузите и изобщо, подмладява. Тогава ученическата баретка отново потреперваше върху бялата й коса, четвъртито лице, и пак се чувстваше консервираната шестнадесетгодишна девица, въпреки нейните 60 календарни години. 16 юни 1959 г., София Д-р Стефан Кадиев
към текста >>

45. 54. Мария Здравкова Милева. 54.18. Как се провежда постът у последователите на Петър Дънов

A. Астролозите на Изгрева

Исках домати, плодове, повече сурови.
През това време си гледах работата, чистих си стаята, обливах се с топла слънчева вода. Много е важно отговяването. Към двадесет и първия ден аз се облякох, благодарих на Бога, пих само топла вода. Постепенно преминавах към силен чай, картофена вода, към десетия ден след поста изядох един детски сухар и друго ядене. Но не ми се ядеше готвено. Исках домати, плодове, повече сурови. Организмът чувства нужда от чиста, проста храна. През това време спаднах с 11 килограма. Човек чувства през време на поста такава лекота! Настъпва такъв мир, човек живее особен живот! Едвам след двадесет и първия ден ти се струва, като че стъпваш на земята, в обикновения живот.
към текста >>

46. 6. ПЕТЪР ФИЛИПОВ НИКОЛОВ

ТОМ 19

Беше добър градинар и отглеждахме домати, чушки и картофи.
Свалихме мокрите раници и горните дрехи и мокри се завряхме в сухото сено и преспахме. Сутринта бяхме почти сухи и бодри. Прекарахме там и на другия ден се върнахме в София. Петър започна строежа и си построи къща. Измаза я и влезе да живее в нея. Беше добър градинар и отглеждахме домати, чушки и картофи. Пося дървета, малини и ягоди. Петър беше изключително гостоприемен и започна интензивна духовна работа с постоянни събирания на приятелите на вечеря в събота. Беше във връзка с брат Борис Николов и всички известни приятели в братството. Участва дейно в борбите и общата братска работа. Много пъти заедно с Боянчо и други, посред нощ пренасяхме братски вещи и беседи, които криехме, защото постоянно ни следяха.
към текста >>

47. B. УЧИТЕЛЯТ И ЧОВЕКЪТ ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ

ТОМ 19

Например, сестра Мария Тодорова обича много да яде домати със сирене (отрова) и изпада в кома.
Учителят лекуваше и по трите възможни начина: физически, духовен и Божествен. При физическия начин Учителят даваше някакво лекарство на болния, което да го взима 1 ÷ 2 месеца. При духовното - пак даваше лекарство и за 1 ÷ 2 дена болният оздравяваше. Или го нахокваше и изпъждаше да си върви (изпъждаше духовете от него) и на другия ден болният е здрав. По Божествения начин - с лекарство и една дума (когато има опасност за живота) или мисъл, помилване по главата - болният оздравява веднага. Например, сестра Мария Тодорова обича много да яде домати със сирене (отрова) и изпада в кома. Викат Учителя и той нарежда да й дават лъжица нишадър и тя възкръсва. (Меркурий паралел Уран) в IX дом - дава на Учителя оригинален, независим, своеобразен ум, работещ срещу робството на модата, традициите и обществените условности. Прави го неустрашим да си проправи път към абсолютна свобода. Този аспект е показател на пионерите на мисълта и откритията, което го води до гениалност. Има изключителни възвишени идеи и идеали, насочени към прогреса и развитието на човечеството, които ги проповядва с голямо вдъхновение.
към текста >>

48. 2. РОЛЯТА НА КРАСОТАТА И ЧИСТОТАТАВ ЖИВОТА

ЧАСТ II ВСЕЛЕНАТА И ЧОВЕКА Резюмета от беседи

ТОМ 19

Но тя ще му тури след това домати, червен пипер и разни подправки и най-после развалено масло за икономия, но това е един буламач, отрова, която съвременните хора ядат.
Да кажем, че двама души се оженят и образуват дом, Отлична идея е домът и бракът. Но домакинята, която отначало е писала, започне да готви лошо ядене и след 4 ÷ 5 години неостане нищо от тяхната любов. Със своето готвене тя става причина да се изгуби любовта помежду им и с това разваля живота си. От друга страна, тя ще вземе да пържи лука и тя става опържена като него. Лукът, след като се пържи, изгубва всичките си витамини и жизнени енергии. Но тя ще му тури след това домати, червен пипер и разни подправки и най-после развалено масло за икономия, но това е един буламач, отрова, която съвременните хора ядат. Яде мъжът и гледа отгоре, че е красиво, но не е така приятно и се мръщи недоволен. Днес недоволен, утре недоволен, докато се развалят красивите и хармонични отношения помежду им. Не съм против готвенето, но според мен най-хубаво е всичко да се сложи из един път. Маслото да несе пържи, а да се оставя да ври заедно с гозбата. И лукът да не се реже на много дребни части.
към текста >>

49. (83) Среща с царя на 30.VI.1940 г. във Враня от 9 до 11 и ½ преди обед

ТОМ 20

Гледай - и това, което произвеждаме: ягоди, череши, домати - не траят, развалят се.
- Тъкмо по-добре, че сте сам, че няма да падат глави, и пак работите ще станат хубаво. Говорих му, че селяните сега са по-доволни и задоволени, благодарение на Багрянов, че ако той вземе и Министерството на труда, би могло да се постигне нещо по-добро за тоя народ. Той с това е съгласен, но по-далеч не отива - смята, че е свързан с това поколение на интелигенция и че не може друго да стори, освен да изчаква събитията. Настоях, че и той трябва да се меси от време на време, за да не стават излишни опити за сметка на народа. Той тогава ми каза нещо странно: - Ний сме място на нещо нетрайно. Гледай - и това, което произвеждаме: ягоди, череши, домати - не траят, развалят се. Ябълките ни също не траят. Даже въглищата ни, единствените в света, сами се палят. Не сме нещо трайно. Възразих му, че Богомилите дадоха основа на новата епоха. - Да, за квас ни бива, но тестото ни не струва.
към текста >>

50. VII. Обяснителни бележки към Дознанието на Любомир Лулчев и към Последната дума на подсъдимия Любомир Лулчев

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

ТОМ 21

Във Видин доматите били два лева, те ги направили четири лева,” – “Какво направихте за тази работа?
Казах му: “Господин Филов! Вие не виждате ли какво става в България, че в България консуматорът и производителят страдат, а пълнеят проводниците, посредниците помежду? ” – “Виждам го, казва, г-н Лулчев.” – “Не мислите ли нещо да направите, г-н Филов? ” – “Ами ние, казва, вземаме мерки, нашият Министерски съвет обсъжда.” – “Добре, г-н Филов, но вие не виждате ли, че тези чиновници, които сте турили, трябва да се грижат за тоя народ, особено по продоволствието? А вместо да помагат, те стават ортаци на ония, които експлоатират.” – “Виждам, г-н Лулчев, да Ви кажа случай. Във Видин доматите били два лева, те ги направили четири лева,” – “Какво направихте за тази работа? ” Казва: “Господин Лулчев! Правителството ще вземе мерки.” – “Добре, г-н Филов, но преди, когато Багрянов говори своята реч и изложи своята програма, Вие заявихте, че тая програма не е на Багрянов, а е програма на цялото правителство. Защо Вие след толкова време не направихте нищо по изпълнението на тази програма? ” – “Не е нищо, г-н Лулчев, ние вземаме мерки, ние разсъждаваме, ние ще прокараме тия закони.” – “Ама кога бе, г-н Филов? ” – “Това не е лесна работа, то иска време.” На такъв човек, който така отговаряше, нямаше какво да се приказва.
към текста >>

51. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Трета част

ТОМ 21

Сутрин преглеждах зеленчуците: домати, чушки, зеле, моркови, картофи, плодове и всичко, което започва да се разваля, го давах на дежурните веднага да се сготви.
Разбрах от намека, който ми направиха, и престанах да се занимавам с магазина. Те да се оправят. След беседата на Молитвения връх и закуската, вземах раницата и обикалях върховете. Това ми беше хубава почивка от грижите за продуктите. След няколко дена дойдоха и ме помолиха да отида пак в магазина и да преглеждам продуктите. Сутрин преглеждах зеленчуците: домати, чушки, зеле, моркови, картофи, плодове и всичко, което започва да се разваля, го давах на дежурните веднага да се сготви. Оправи се състоянието на продуктите, да не се хвърлят, за които беше платено плюс цената и два превоза. Влад Пашов ми даде да чета беседата в петък, когато постех, и един „брат”, С. С. ме атакува, и аз едва я прочетох. Повече тази личност не дойде на езерата. Влад ми се скара, че от поста не съм могъл да прочета добре беседата, Следващата 1957 г., когато търсехме скрития братски инвентар под Молитвения връх, намерихме 3 кутии от халва, 5 кг., пълни с паниран кашкавал - гранясал.
към текста >>

Сеехме и зеленчуци - главно домати.
Слязохме до хижата и се прибрахме с автобуса. От този чай всички получихме разстройство за няколко дена, Излекувахме се, но разбрахме, че Пирин не е подходяща планина за посещение от хората на Братството. Учителят ни е определил Рила, Повече не съм ходил на Пирин. 112. Наблюдение и следене чрез пеленгатори С Петър обработвахме двора пред къщата. Имаше ягоди, малини, които поливахме и даваха добри плодове. Сеехме и зеленчуци - главно домати. През есента правехме желета и сиропи от плодове. Петър беше специалист сладкар и научихме някои неща от кулинарното изкуство. Всяка събота сутрин почиствахме къщата. Забърсвахме пода и изтупвахме чергите. Веднъж в бързането съм отишъл на работа по чехли в КОЦМ - цветни метали.
към текста >>

52. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

ТОМ 21

Зарзават - доматки, картофки, боб.
И все напред! След Паневритмията - общ обяд. Насядали хилядите хора на тревата, всеки вади от раницата си и споделя с околните от скромното си ядене. А долу, в кухнята, дежурните са приготвили чуден обяд! Казаните врат! Зарзават - доматки, картофки, боб. Всеки си взима порция от топлото и вкусно ядене! Яли ли сте така на Рила? Такъв апетит и в тази дивна красота, чистота и светлина? Прозвучава: „Сладко-медено, сладко-медено”! Обща молитва и всички си хапват- кой където намери място там сяда.
към текста >>

Маслинки, сиренце и кашкавал, домати и лук.
Да бъде волята Ти - както на Небето, така и на Земята! ” Пеем „Благославяй, душе моя, Господа! Не забравяй вейте Му милости!...” Слизаме малко надолу, на малка полянка, и всички приготвяме за обяда. Всеки вади от раницата си блага! А колко е трудно да се качи дотук храна! Маслинки, сиренце и кашкавал, домати и лук. Който яде домати, не яде сирене. Не трябва да се смесват храните. За десерт - ябълки и шоколад! Чудно вкусно се яде, особено след толкова дълъг път и трудно изкачване! Въздухът е свеж!
към текста >>

Който яде домати, не яде сирене.
” Пеем „Благославяй, душе моя, Господа! Не забравяй вейте Му милости!...” Слизаме малко надолу, на малка полянка, и всички приготвяме за обяда. Всеки вади от раницата си блага! А колко е трудно да се качи дотук храна! Маслинки, сиренце и кашкавал, домати и лук. Който яде домати, не яде сирене. Не трябва да се смесват храните. За десерт - ябълки и шоколад! Чудно вкусно се яде, особено след толкова дълъг път и трудно изкачване! Въздухът е свеж! Вижда се наоколо цялата панорама!
към текста >>

Веднъж - доматена супица с ориз!
Тук идваха с палатка брат Борис Николов със съпругата му Мария. И колко пъти сме им идвали на гости. Играли сме и Паневритмия. А сестра Мария - все гости посрещаше. И споделяше скромния им обяд с всички нас. Веднъж - доматена супица с ориз! Толкова малко количество, а на всички раздаде. А бяхме 15 ÷ 20 души. И не я забравих цял живот, тази супа! Макар и по една лъжица- всеки си вкусна и благослови. А аз си спомням още - като че вчера беше!
към текста >>

Ядем и домати от градината й.
Значи всички сме тук! Хапваме чудното ядене, приготвено от сестрата, а вечерта близначките ни свирят песни от Учителя, Марин Камбуров, Надка Куртева (дъщерята на брат Куртев, ръководител на градината, а сега - горе) и много други. Тук научих, че тази песен, която така често я пееше брат Петър Филипов и аз я научих от него, е от сестра Куртева: „Идем, идем, идем, от света на Светлините, носим, носим,носим, радост за душите! ” Сестра Стоянка ни набира чудесни смокини от двора си - едри и сладки. А това е голям лукс! Ядем и домати от градината й. След няколко чудни дни се прибираме - ние всички към София, а Петю и Веска - към Габрово. Приятно е да срещнеш мили приятели и да изкараш няколко приказни дни. Павел идва често тук, да посети сестра Стоянка и дъщеричките й. Тя има и трета дъщеря - Мария, която е женена и идва тук през лятото с децата си. А Павел като дойде - помага.
към текста >>

53. 20. Стоянка Христова

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Той ми каза: „Тя си е такава, и в този живот няма да се промени." Като й знам слабото място, й купих стотина корени домати.
Новото й астрално тяло я прави като малко дете, забравило всичко, което Стоянка знае. Не помни молитвите, започва да се храни по-малко и върви от единият креват до другият. Казва ми: „Искам да съм тази Стоянка, която бях." Казах й след 5-6 месеца. В края на април не спи, малко енергия има, но участва във всичките работи на дома. Много е упорита и питам Учителя. Той ми каза: „Тя си е такава, и в този живот няма да се промени." Като й знам слабото място, й купих стотина корени домати. Тя ги взе и започна с Радостина и Елена да ги засажда. Не стигнаха, взехме още. Постепенно този Поморийски инат се примири и Павел я доведе на градината при срещата на края на май 2004 г. Спаха пак при нас, понеже има печка и тя е зиморничава, а аз я запалих. Тя има вътрешно проникновение, от което се ръководи и веднага прави това, което й наредят, точно, прецизно, без да слуша мненията на околните й.
към текста >>

54. 50. Ангел Керемедчиев

Посели домати, но шопите им казали, че на техният климат не стават домати.
Събота и неделя усилено работели, но идвали големи групи младежи от Крум Въжаровата група-Гришата, като между тях имало много агенти от ДС. Веднъж си направили гювеч в тава и за обяд изяли половината от яденето, Вечерта дошли повече от десет младежи и седнали в стаята. Филка и Ангел се помолили и взели да им сипват от малкото ядене, което имали. Тогава се проявил закона на изобилието - сипали на всички от вкусният гювеч, но яденето в тавата останало толкова, колкото било от началото - половин тава.Постепенно те се освободили от това „обкръжение на добри приятели" - търтеи готованковци и агенти - над 10 души. Покрили къщата и взели да работят двора. Посели домати, но шопите им казали, че на техният климат не стават домати. Ангел покрил разсада с найлони. Времето застудяло и паднало сняг и доматите почти загинали. След няколко дена снега се стопил и Ангел дигнал найлоните и доматите се развили от топлото слънце и дали богата реколта. На другата година селяните започнали и те да сеят домати и зеленчуци. Двамата написаха малки книжки за пробуждане на съзнанието на хората и запознаването им с Братството и братският живот.
към текста >>

Времето застудяло и паднало сняг и доматите почти загинали.
Филка и Ангел се помолили и взели да им сипват от малкото ядене, което имали. Тогава се проявил закона на изобилието - сипали на всички от вкусният гювеч, но яденето в тавата останало толкова, колкото било от началото - половин тава.Постепенно те се освободили от това „обкръжение на добри приятели" - търтеи готованковци и агенти - над 10 души. Покрили къщата и взели да работят двора. Посели домати, но шопите им казали, че на техният климат не стават домати. Ангел покрил разсада с найлони. Времето застудяло и паднало сняг и доматите почти загинали. След няколко дена снега се стопил и Ангел дигнал найлоните и доматите се развили от топлото слънце и дали богата реколта. На другата година селяните започнали и те да сеят домати и зеленчуци. Двамата написаха малки книжки за пробуждане на съзнанието на хората и запознаването им с Братството и братският живот. Аз им дадох моите стенографски записки, събирани 40 години по физиогномия, хиромантия и др. Извадих на лист подробно от коя беседа, от кой ред и абзац започва даден цитат и до къде, и го дадох на сестра Трендафилка, понеже имаха беседи, Те вкараха данните в компютъра и като отлични педагози, ги подредиха по теми и набраха книгата „Себе си познай", за което сърдечно им благодаря.
към текста >>

След няколко дена снега се стопил и Ангел дигнал найлоните и доматите се развили от топлото слънце и дали богата реколта.
Тогава се проявил закона на изобилието - сипали на всички от вкусният гювеч, но яденето в тавата останало толкова, колкото било от началото - половин тава.Постепенно те се освободили от това „обкръжение на добри приятели" - търтеи готованковци и агенти - над 10 души. Покрили къщата и взели да работят двора. Посели домати, но шопите им казали, че на техният климат не стават домати. Ангел покрил разсада с найлони. Времето застудяло и паднало сняг и доматите почти загинали. След няколко дена снега се стопил и Ангел дигнал найлоните и доматите се развили от топлото слънце и дали богата реколта. На другата година селяните започнали и те да сеят домати и зеленчуци. Двамата написаха малки книжки за пробуждане на съзнанието на хората и запознаването им с Братството и братският живот. Аз им дадох моите стенографски записки, събирани 40 години по физиогномия, хиромантия и др. Извадих на лист подробно от коя беседа, от кой ред и абзац започва даден цитат и до къде, и го дадох на сестра Трендафилка, понеже имаха беседи, Те вкараха данните в компютъра и като отлични педагози, ги подредиха по теми и набраха книгата „Себе си познай", за което сърдечно им благодаря. Отначало се издаде на 3 отделни части, а после подвързана в том.
към текста >>

На другата година селяните започнали и те да сеят домати и зеленчуци.
Покрили къщата и взели да работят двора. Посели домати, но шопите им казали, че на техният климат не стават домати. Ангел покрил разсада с найлони. Времето застудяло и паднало сняг и доматите почти загинали. След няколко дена снега се стопил и Ангел дигнал найлоните и доматите се развили от топлото слънце и дали богата реколта. На другата година селяните започнали и те да сеят домати и зеленчуци. Двамата написаха малки книжки за пробуждане на съзнанието на хората и запознаването им с Братството и братският живот. Аз им дадох моите стенографски записки, събирани 40 години по физиогномия, хиромантия и др. Извадих на лист подробно от коя беседа, от кой ред и абзац започва даден цитат и до къде, и го дадох на сестра Трендафилка, понеже имаха беседи, Те вкараха данните в компютъра и като отлични педагози, ги подредиха по теми и набраха книгата „Себе си познай", за което сърдечно им благодаря. Отначало се издаде на 3 отделни части, а после подвързана в том. Към 2000 година двамата изграждат втори етаж, с цел да се използва за подготовка и печатане на беседи.
към текста >>

55. 25. На връх Мусала е цялото семейство Няголови

Емилия освен раницата, носеше пластмасова кофа над 10 кг. домати.
При хижата беше пълно с хора. Хор пееше песни, чаят се раздаваше безплатно, присъствал и министър председателя. Закусихме. Павел веднага тръгна с двете раници, едната отзад, а другата с хляба отпред. Минахме по летният път. Косьо, прекарал инсулт се плашеше как ще се качи горе, но тръгна добре и вървеше напред без раница. Емилия освен раницата, носеше пластмасова кофа над 10 кг. домати. Придвижвахме се бавно и с почивки във великолепното време. Младите Дарина и Снежина тръгнаха по-бързо и стигнали на Заслона и веднага Дарина се връща да помага. Аз настигнах Павел и исках да му взема хляба, но той не ми я даде, а бавно вървеше напред. Аз го задминах и по-нагоре срещнах Дарина и я помолих да вземе втората раница с хляба от Павел и я взела. Стигнах на Заслона, оставих раницата,като им казах да чакат да се съберем всички и отидох да помогна на Емилия, която беше най-назад и взех кофата с доматите.
към текста >>

Стигнах на Заслона, оставих раницата,като им казах да чакат да се съберем всички и отидох да помогна на Емилия, която беше най-назад и взех кофата с доматите.
Емилия освен раницата, носеше пластмасова кофа над 10 кг. домати. Придвижвахме се бавно и с почивки във великолепното време. Младите Дарина и Снежина тръгнаха по-бързо и стигнали на Заслона и веднага Дарина се връща да помага. Аз настигнах Павел и исках да му взема хляба, но той не ми я даде, а бавно вървеше напред. Аз го задминах и по-нагоре срещнах Дарина и я помолих да вземе втората раница с хляба от Павел и я взела. Стигнах на Заслона, оставих раницата,като им казах да чакат да се съберем всички и отидох да помогна на Емилия, която беше най-назад и взех кофата с доматите. Събрахме се на Заслона Хималай, разпределихме багажа. Оставих най-уморената - Емилия да остане в Заслона и да пази багажа, който беше за около 4 души. Качихме се всички заедно на върхът. Там ни прие метеоролога Георги и ни настани в двете големи стаи. Веднага Дарина, Снежина и Павел слязоха до Заслона и донесоха останалият багаж.
към текста >>

56. 5. Кой беше крадецът на Рила

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров,

Там подреждах всичките продукти - чушки, домати, моркови, зеле, картофи, плодове и др, и всички, които започваха да се развалят, ги давах на дежурните да ги готвят веднага.
Бях се доста застоял, зает с общата работа. Голямата Паневритмия беше от 2-ото, 3-тото езеро, по лифта на 5-ото, Кабул, Острец, билото и през Салоните и Чистотата - на лагера. Средната беше пак по същия път, но слизането по 7-те езера или по лифта покрай Харамията и Бивака. Малката Паневритмия е по езерата със слизане покрай езерото на Чистотата. След няколко свободни дни дойдоха при мене и ме помолиха да отида пак в магазина. Там подреждах всичките продукти - чушки, домати, моркови, зеле, картофи, плодове и др, и всички, които започваха да се развалят, ги давах на дежурните да ги готвят веднага. Срамота е на Рила да се хвърлят продукти поради небрежност, защото за тях е платена цената плюс два превоза. Работата в кухнята тръгна пак нормално. Брат Влад Пашов ми беше дал да чета беседа в петък, когато аз постех, но един „брат" ме атакува и аз едва я прочетох. Повече тази личност не дойде в лагера. Брат Влад ми се скара строго, че съм постил и затова не съм могъл да прочета добре беседата.
към текста >>

57. IX. ВЕГЕТАРИАНСКИ И НЕВЕГЕТАРИАНСКИ ХРАНИ

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

ЧЕРВЕНИТЕ ДОМАТИ Те са докарани от Америка, но днес са култивирани във всички мериди- онални страни на Европа.
225 от 2.Х.1938 г.) ВЕГЕТАРИАНСКИ И НЕВЕГЕТАРИАНСКИ ХРАНИ Д-р Ив. Жеков - натурист В. «Братство», бр. 225/ 2.Х.1938 г. Колона на лекаря. ЧЕРВЕНИТЕ ДОМАТИ Те са докарани от Америка, но днес са култивирани във всички мериди- онални страни на Европа. Употребяват се главно за салца, но се ядат и сурови, стига да са само добре узрели. Червените домати могат да бъдат в разни видове и големини, но всички имат еднакви свойства, макар да имат слабо различен вкус. Химически състав според Деблен. Сто части добре зрели домати съдържат: Азотисти вещества.................................... 1,25 г Въглехидрати (захари)............................ 2,53 г Мазнини..................................................... 0,33 г Пепел.......................................................... 0,63 г Целулоза.................................................... 0,84 г Неазотисти вещества неопр..................... 1,54 г Според анализата, извършена в същия институт на Деблен, червените зрели домати съдържат около 0,40% лимонова киселина и само следи от оксалова киселина, когато винаги се поддържаше, че червените домати съдържали неизменно количество оксалти. Тая липса на оксалотова киселина се потвърди и от Ботаци и Жапели.
към текста >>

Червените домати могат да бъдат в разни видове и големини, но всички имат еднакви свойства, макар да имат слабо различен вкус.
«Братство», бр. 225/ 2.Х.1938 г. Колона на лекаря. ЧЕРВЕНИТЕ ДОМАТИ Те са докарани от Америка, но днес са култивирани във всички мериди- онални страни на Европа. Употребяват се главно за салца, но се ядат и сурови, стига да са само добре узрели. Червените домати могат да бъдат в разни видове и големини, но всички имат еднакви свойства, макар да имат слабо различен вкус. Химически състав според Деблен. Сто части добре зрели домати съдържат: Азотисти вещества.................................... 1,25 г Въглехидрати (захари)............................ 2,53 г Мазнини..................................................... 0,33 г Пепел.......................................................... 0,63 г Целулоза.................................................... 0,84 г Неазотисти вещества неопр..................... 1,54 г Според анализата, извършена в същия институт на Деблен, червените зрели домати съдържат около 0,40% лимонова киселина и само следи от оксалова киселина, когато винаги се поддържаше, че червените домати съдържали неизменно количество оксалти. Тая липса на оксалотова киселина се потвърди и от Ботаци и Жапели. .Червените домати са богати и с витамините А, или антиксерофталмични, В, или антинеуретични и С, или антискорбутни. Действието им: Червените домати, много сварени, имат слабително действие, пикочогонно и слабо дезинфективно.
към текста >>

Сто части добре зрели домати съдържат: Азотисти вещества.................................... 1,25 г Въглехидрати (захари)............................ 2,53 г Мазнини..................................................... 0,33 г Пепел.......................................................... 0,63 г Целулоза.................................................... 0,84 г Неазотисти вещества неопр..................... 1,54 г Според анализата, извършена в същия институт на Деблен, червените зрели домати съдържат около 0,40% лимонова киселина и само следи от оксалова киселина, когато винаги се поддържаше, че червените домати съдържали неизменно количество оксалти.
Колона на лекаря. ЧЕРВЕНИТЕ ДОМАТИ Те са докарани от Америка, но днес са култивирани във всички мериди- онални страни на Европа. Употребяват се главно за салца, но се ядат и сурови, стига да са само добре узрели. Червените домати могат да бъдат в разни видове и големини, но всички имат еднакви свойства, макар да имат слабо различен вкус. Химически състав според Деблен. Сто части добре зрели домати съдържат: Азотисти вещества.................................... 1,25 г Въглехидрати (захари)............................ 2,53 г Мазнини..................................................... 0,33 г Пепел.......................................................... 0,63 г Целулоза.................................................... 0,84 г Неазотисти вещества неопр..................... 1,54 г Според анализата, извършена в същия институт на Деблен, червените зрели домати съдържат около 0,40% лимонова киселина и само следи от оксалова киселина, когато винаги се поддържаше, че червените домати съдържали неизменно количество оксалти. Тая липса на оксалотова киселина се потвърди и от Ботаци и Жапели. .Червените домати са богати и с витамините А, или антиксерофталмични, В, или антинеуретични и С, или антискорбутни. Действието им: Червените домати, много сварени, имат слабително действие, пикочогонно и слабо дезинфективно. Те са лесно смилателни, ако са зрели и бавно сварени около 10-15 минути. На продължително сваряване те не само губят своите физиологически действия и някои най-полезни витамини, които съдържат, а стават дразнителни за стомаха, червата, бъбреците и пикочните органи.
към текста >>

.Червените домати са богати и с витамините А, или антиксерофталмични, В, или антинеуретични и С, или антискорбутни.
Употребяват се главно за салца, но се ядат и сурови, стига да са само добре узрели. Червените домати могат да бъдат в разни видове и големини, но всички имат еднакви свойства, макар да имат слабо различен вкус. Химически състав според Деблен. Сто части добре зрели домати съдържат: Азотисти вещества.................................... 1,25 г Въглехидрати (захари)............................ 2,53 г Мазнини..................................................... 0,33 г Пепел.......................................................... 0,63 г Целулоза.................................................... 0,84 г Неазотисти вещества неопр..................... 1,54 г Според анализата, извършена в същия институт на Деблен, червените зрели домати съдържат около 0,40% лимонова киселина и само следи от оксалова киселина, когато винаги се поддържаше, че червените домати съдържали неизменно количество оксалти. Тая липса на оксалотова киселина се потвърди и от Ботаци и Жапели. .Червените домати са богати и с витамините А, или антиксерофталмични, В, или антинеуретични и С, или антискорбутни. Действието им: Червените домати, много сварени, имат слабително действие, пикочогонно и слабо дезинфективно. Те са лесно смилателни, ако са зрели и бавно сварени около 10-15 минути. На продължително сваряване те не само губят своите физиологически действия и някои най-полезни витамини, които съдържат, а стават дразнителни за стомаха, червата, бъбреците и пикочните органи. По тази причина червените домати и до днес вдъхват страх на много лекари и болни. И стипчивите червени домати съставляват една сериозна пречка за доброто функциониране на стомаха, червата и на общото състояние на лицата слаби, мършави, анемични и нервозни.
към текста >>

Действието им: Червените домати, много сварени, имат слабително действие, пикочогонно и слабо дезинфективно.
Червените домати могат да бъдат в разни видове и големини, но всички имат еднакви свойства, макар да имат слабо различен вкус. Химически състав според Деблен. Сто части добре зрели домати съдържат: Азотисти вещества.................................... 1,25 г Въглехидрати (захари)............................ 2,53 г Мазнини..................................................... 0,33 г Пепел.......................................................... 0,63 г Целулоза.................................................... 0,84 г Неазотисти вещества неопр..................... 1,54 г Според анализата, извършена в същия институт на Деблен, червените зрели домати съдържат около 0,40% лимонова киселина и само следи от оксалова киселина, когато винаги се поддържаше, че червените домати съдържали неизменно количество оксалти. Тая липса на оксалотова киселина се потвърди и от Ботаци и Жапели. .Червените домати са богати и с витамините А, или антиксерофталмични, В, или антинеуретични и С, или антискорбутни. Действието им: Червените домати, много сварени, имат слабително действие, пикочогонно и слабо дезинфективно. Те са лесно смилателни, ако са зрели и бавно сварени около 10-15 минути. На продължително сваряване те не само губят своите физиологически действия и някои най-полезни витамини, които съдържат, а стават дразнителни за стомаха, червата, бъбреците и пикочните органи. По тази причина червените домати и до днес вдъхват страх на много лекари и болни. И стипчивите червени домати съставляват една сериозна пречка за доброто функциониране на стомаха, червата и на общото състояние на лицата слаби, мършави, анемични и нервозни. И консервите от червените домати, направени с продължително сваряване, не са за препоръчване.
към текста >>

По тази причина червените домати и до днес вдъхват страх на много лекари и болни.
Тая липса на оксалотова киселина се потвърди и от Ботаци и Жапели. .Червените домати са богати и с витамините А, или антиксерофталмични, В, или антинеуретични и С, или антискорбутни. Действието им: Червените домати, много сварени, имат слабително действие, пикочогонно и слабо дезинфективно. Те са лесно смилателни, ако са зрели и бавно сварени около 10-15 минути. На продължително сваряване те не само губят своите физиологически действия и някои най-полезни витамини, които съдържат, а стават дразнителни за стомаха, червата, бъбреците и пикочните органи. По тази причина червените домати и до днес вдъхват страх на много лекари и болни. И стипчивите червени домати съставляват една сериозна пречка за доброто функциониране на стомаха, червата и на общото състояние на лицата слаби, мършави, анемични и нервозни. И консервите от червените домати, направени с продължително сваряване, не са за препоръчване. Малките домати през зимата се запазват добре, като се държат в сухи места, гдето няма течение на въздуха. Консервите от червените домати често се съживяват с безвредните лъчи на слънцето, прекарани през цветни стъкла. Никога на салатата от червени домати да не се цеди лимонен сок, защото се образува един вид отрова.
към текста >>

И стипчивите червени домати съставляват една сериозна пречка за доброто функциониране на стомаха, червата и на общото състояние на лицата слаби, мършави, анемични и нервозни.
.Червените домати са богати и с витамините А, или антиксерофталмични, В, или антинеуретични и С, или антискорбутни. Действието им: Червените домати, много сварени, имат слабително действие, пикочогонно и слабо дезинфективно. Те са лесно смилателни, ако са зрели и бавно сварени около 10-15 минути. На продължително сваряване те не само губят своите физиологически действия и някои най-полезни витамини, които съдържат, а стават дразнителни за стомаха, червата, бъбреците и пикочните органи. По тази причина червените домати и до днес вдъхват страх на много лекари и болни. И стипчивите червени домати съставляват една сериозна пречка за доброто функциониране на стомаха, червата и на общото състояние на лицата слаби, мършави, анемични и нервозни. И консервите от червените домати, направени с продължително сваряване, не са за препоръчване. Малките домати през зимата се запазват добре, като се държат в сухи места, гдето няма течение на въздуха. Консервите от червените домати често се съживяват с безвредните лъчи на слънцето, прекарани през цветни стъкла. Никога на салатата от червени домати да не се цеди лимонен сок, защото се образува един вид отрова. Противодействието им: Червените домати не се препоръчат на лица, болни от диария, язва в стомаха и червата, възпаление на сляпото черво и други възпалителни процеси в пищепровода.
към текста >>

И консервите от червените домати, направени с продължително сваряване, не са за препоръчване.
Действието им: Червените домати, много сварени, имат слабително действие, пикочогонно и слабо дезинфективно. Те са лесно смилателни, ако са зрели и бавно сварени около 10-15 минути. На продължително сваряване те не само губят своите физиологически действия и някои най-полезни витамини, които съдържат, а стават дразнителни за стомаха, червата, бъбреците и пикочните органи. По тази причина червените домати и до днес вдъхват страх на много лекари и болни. И стипчивите червени домати съставляват една сериозна пречка за доброто функциониране на стомаха, червата и на общото състояние на лицата слаби, мършави, анемични и нервозни. И консервите от червените домати, направени с продължително сваряване, не са за препоръчване. Малките домати през зимата се запазват добре, като се държат в сухи места, гдето няма течение на въздуха. Консервите от червените домати често се съживяват с безвредните лъчи на слънцето, прекарани през цветни стъкла. Никога на салатата от червени домати да не се цеди лимонен сок, защото се образува един вид отрова. Противодействието им: Червените домати не се препоръчат на лица, болни от диария, язва в стомаха и червата, възпаление на сляпото черво и други възпалителни процеси в пищепровода. Храната за един обикновен човек (през септемврий и октомврий) I.
към текста >>

Малките домати през зимата се запазват добре, като се държат в сухи места, гдето няма течение на въздуха.
Те са лесно смилателни, ако са зрели и бавно сварени около 10-15 минути. На продължително сваряване те не само губят своите физиологически действия и някои най-полезни витамини, които съдържат, а стават дразнителни за стомаха, червата, бъбреците и пикочните органи. По тази причина червените домати и до днес вдъхват страх на много лекари и болни. И стипчивите червени домати съставляват една сериозна пречка за доброто функциониране на стомаха, червата и на общото състояние на лицата слаби, мършави, анемични и нервозни. И консервите от червените домати, направени с продължително сваряване, не са за препоръчване. Малките домати през зимата се запазват добре, като се държат в сухи места, гдето няма течение на въздуха. Консервите от червените домати често се съживяват с безвредните лъчи на слънцето, прекарани през цветни стъкла. Никога на салатата от червени домати да не се цеди лимонен сок, защото се образува един вид отрова. Противодействието им: Червените домати не се препоръчат на лица, болни от диария, язва в стомаха и червата, възпаление на сляпото черво и други възпалителни процеси в пищепровода. Храната за един обикновен човек (през септемврий и октомврий) I. Обяд - Сладки плодове, но един или два вида: круши, а не ябълки, смокини, грозде, сливи и др., стричен хляб, наречен още цялостен хляб.
към текста >>

Консервите от червените домати често се съживяват с безвредните лъчи на слънцето, прекарани през цветни стъкла.
На продължително сваряване те не само губят своите физиологически действия и някои най-полезни витамини, които съдържат, а стават дразнителни за стомаха, червата, бъбреците и пикочните органи. По тази причина червените домати и до днес вдъхват страх на много лекари и болни. И стипчивите червени домати съставляват една сериозна пречка за доброто функциониране на стомаха, червата и на общото състояние на лицата слаби, мършави, анемични и нервозни. И консервите от червените домати, направени с продължително сваряване, не са за препоръчване. Малките домати през зимата се запазват добре, като се държат в сухи места, гдето няма течение на въздуха. Консервите от червените домати често се съживяват с безвредните лъчи на слънцето, прекарани през цветни стъкла. Никога на салатата от червени домати да не се цеди лимонен сок, защото се образува един вид отрова. Противодействието им: Червените домати не се препоръчат на лица, болни от диария, язва в стомаха и червата, възпаление на сляпото черво и други възпалителни процеси в пищепровода. Храната за един обикновен човек (през септемврий и октомврий) I. Обяд - Сладки плодове, но един или два вида: круши, а не ябълки, смокини, грозде, сливи и др., стричен хляб, наречен още цялостен хляб. Може и със сирене - прясно, а не солено.
към текста >>

Никога на салатата от червени домати да не се цеди лимонен сок, защото се образува един вид отрова.
По тази причина червените домати и до днес вдъхват страх на много лекари и болни. И стипчивите червени домати съставляват една сериозна пречка за доброто функциониране на стомаха, червата и на общото състояние на лицата слаби, мършави, анемични и нервозни. И консервите от червените домати, направени с продължително сваряване, не са за препоръчване. Малките домати през зимата се запазват добре, като се държат в сухи места, гдето няма течение на въздуха. Консервите от червените домати често се съживяват с безвредните лъчи на слънцето, прекарани през цветни стъкла. Никога на салатата от червени домати да не се цеди лимонен сок, защото се образува един вид отрова. Противодействието им: Червените домати не се препоръчат на лица, болни от диария, язва в стомаха и червата, възпаление на сляпото черво и други възпалителни процеси в пищепровода. Храната за един обикновен човек (през септемврий и октомврий) I. Обяд - Сладки плодове, но един или два вида: круши, а не ябълки, смокини, грозде, сливи и др., стричен хляб, наречен още цялостен хляб. Може и със сирене - прясно, а не солено. Количество: 250-350 г хляб.
към текста >>

Противодействието им: Червените домати не се препоръчат на лица, болни от диария, язва в стомаха и червата, възпаление на сляпото черво и други възпалителни процеси в пищепровода.
И стипчивите червени домати съставляват една сериозна пречка за доброто функциониране на стомаха, червата и на общото състояние на лицата слаби, мършави, анемични и нервозни. И консервите от червените домати, направени с продължително сваряване, не са за препоръчване. Малките домати през зимата се запазват добре, като се държат в сухи места, гдето няма течение на въздуха. Консервите от червените домати често се съживяват с безвредните лъчи на слънцето, прекарани през цветни стъкла. Никога на салатата от червени домати да не се цеди лимонен сок, защото се образува един вид отрова. Противодействието им: Червените домати не се препоръчат на лица, болни от диария, язва в стомаха и червата, възпаление на сляпото черво и други възпалителни процеси в пищепровода. Храната за един обикновен човек (през септемврий и октомврий) I. Обяд - Сладки плодове, но един или два вида: круши, а не ябълки, смокини, грозде, сливи и др., стричен хляб, наречен още цялостен хляб. Може и със сирене - прясно, а не солено. Количество: 250-350 г хляб. Вечеря - Мешана салата, зелена, крехка, с червени домати, добре зрели, и малки резенчета лук, полята със зехтин, а не с оливия, и малко готварска сол.
към текста >>

Вечеря - Мешана салата, зелена, крехка, с червени домати, добре зрели, и малки резенчета лук, полята със зехтин, а не с оливия, и малко готварска сол.
Противодействието им: Червените домати не се препоръчат на лица, болни от диария, язва в стомаха и червата, възпаление на сляпото черво и други възпалителни процеси в пищепровода. Храната за един обикновен човек (през септемврий и октомврий) I. Обяд - Сладки плодове, но един или два вида: круши, а не ябълки, смокини, грозде, сливи и др., стричен хляб, наречен още цялостен хляб. Може и със сирене - прясно, а не солено. Количество: 250-350 г хляб. Вечеря - Мешана салата, зелена, крехка, с червени домати, добре зрели, и малки резенчета лук, полята със зехтин, а не с оливия, и малко готварска сол. Количество: 200-250 г салата и 200 г хляб. II. Обяд - Супа с ориз, сварена с бульона от резен зарзават: червени моркови, картофи, целина, цвекло, лук, зеле. В този бульон ще се сипе малко сок от домати. Сварен оризът, се прибавя две или три супени лъжици зехтин и малко сол. Отделно - едно яйце, сварено, ровко за пиене или пържено със зехтин.
към текста >>

В този бульон ще се сипе малко сок от домати.
Може и със сирене - прясно, а не солено. Количество: 250-350 г хляб. Вечеря - Мешана салата, зелена, крехка, с червени домати, добре зрели, и малки резенчета лук, полята със зехтин, а не с оливия, и малко готварска сол. Количество: 200-250 г салата и 200 г хляб. II. Обяд - Супа с ориз, сварена с бульона от резен зарзават: червени моркови, картофи, целина, цвекло, лук, зеле. В този бульон ще се сипе малко сок от домати. Сварен оризът, се прибавя две или три супени лъжици зехтин и малко сол. Отделно - едно яйце, сварено, ровко за пиене или пържено със зехтин. Да се яде без хляб, защото оризът не хармонира с хляба. Вечеря - Сварени картофи 250-350 г, полети със зехтин 50 г и да се ядат с бадеми или орехи 100 г, без хляб. ---------------------------------- [1] В книжката на Д-р Ив.
към текста >>

58. А. ПИСМА ОТ Д-Р ИВАН ЖЕКОВ ДО ЮРДАНКА ЖЕКОВА

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Салата с домати и лук направихме, но без масло, както и бобът е без масло - няма в колибата масло!?
Той спи в братската колиба, защото зет му имал гости в колибата му. Стамат го нямаше, когато пристигнахме в колибата, но си доди и ни събра грозде и круши за закуска. Той ще си доди вечерта 10 часа, защото помага във вегетарианската гостилница. Но ние турихме в 5 часа боб и сега, в 91Л, не се е сварил, защото водата е варовита. Затова пък много голям апетит ми се отвори, та ще ядем със сладост. Салата с домати и лук направихме, но без масло, както и бобът е без масло - няма в колибата масло!? Утре следобед заминаваме в Пловдив и Стара Загора, гдето по желанието на бащата на болното дете трябва да отидем. Аз ще ти се обаждам, гдето пристигнем и тръгнем. Както ти казах, всеки ден да правиш по една морска баня, и то между 11-12 часа, и да трае най-много 10 минути. А за даванието кьошка под наем ще ти пиша, както и на В. Марков, докато си във Варна, да направи контракта и да го подпишеш.
към текста >>

59. II. КОМЕНТАР И БЕЛЕЖКИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ ЗА ИЗГРЕВЪТ... Т. I

ТОМ 25

Какъвто и зарзават да си потърсиш, може да се намери: картофи, лук, пипер, домати, зеле, какво ли не.
Влязох вътре, хванах му ръката, прегърнах го, и му казах: "Васко, извинявай, че така постъпих." Той каза: "Абе и ти си виновен, и аз съм виновен. Нека да не се повтаря." И оттам отидох пак при Учителя и Му казах: "Учителю, извиних му се, сгреших, простете ми и Вие! " Той каза: "Да не се повтаря други път." И тогаз ми направи впечатление бати Ради. Много спокоен, изчака той цялото време, казах му: "Простих се с Учителя и с Васко." Работеше, да не кажа като животно, като вол, но като човек за десет души. Денонощно в градината. Какъвто и зарзават да си потърсиш, може да се намери: картофи, лук, пипер, домати, зеле, какво ли не. Само той, самичък. И така майсторски работеше, аз го забелязах, след туй и Учителят каза. Той сменяше мотиката от едната ръка напред и другата, защото първата има по-голяма тяжест, нали втората ... като ... смени я, сложи я в другата ръка. И ми направи впечатление, понеже и аз работех, така имах място, че и Учителят след време в беседа даже каза: "Вижте Ради как си сменя ръцете, за да си отпочива ръка след ръка." Много работеше, и много човечен беше, въпреки така, че е неугледен. Доколкото знам, той беше модел на скулптура, който направи паметника "Патриарх Евтимий".
към текста >>

60. МАЙ 1916 г. - 20 ДЕКЕМВРИЙ 1917 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Някой изпратил прекрасна бяла риба; кака Гина я сготвила, но когато я слагат на трапезата, почти никой не се докосва до нея, макар че е пълнена с чукани орехи, а отгоре с доматен сос.
Изведнъж потънаха и двата в морето.” Всички мълчим и се чудим на този сън. Тогава Учителят каза: „Така ще потънат гръцките работи.” Дорде чакам ред за при Учителя седя на двора при френското грозде и уча немски. Щом видя, че стоварват нарязани дърва, веднага тичам и пренасям, без да ми каже някой. Или измивам всички съдини от трапезата. По този начин олеква на душата ми за прекрасния обяд, който е безплатен за мене и който ще ми държи три дни и три нощи. Някой изпратил прекрасна бяла риба; кака Гина я сготвила, но когато я слагат на трапезата, почти никой не се докосва до нея, макар че е пълнена с чукани орехи, а отгоре с доматен сос. Господи, как можеш да не искаш подобна гозба! Само аз и чичо Петко ядохме от нея. Просто разкош. Дали царят е ял подобно нещо и с такова удоволствие. Чичо Петко „тайно” ми дава ябълки за дома, кака Гина същото прави, все тайно.
към текста >>

61. 1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

за отиване и връщане, и другите 10 за хляб и домати.
В кухнята нареждам измитите съдини. Викат ме. Учителят казва: - Вземи го ти, повтаря, вземи го ти. Свивам се, защото току 50-60 лв. имам, като дам 50 лв. за отиване и връщане, и другите 10 за хляб и домати. Приемам поканата. В раницата си слагам и чушки, и една краставица. Потегляме 7-8 души. Водач ни е брат Стоименов - първият ученик на Учителя. Ето я сестра Писинова, Пеню Ганев, братята Жечо и Иван Панайотови, моя милост и двете сестри Ковачеви - Невенка и Марийка.
към текста >>

Отчупва ми по малко сиренце върху моите хлебец и доматки.
Моите обувки - същинска фаланга за клетите ми нозе. Охкам, куцам, но вървя. Спътниците ми се карат защо съм се „повлякла” с тях, щом не съм „кадър”. Очите на Стоименов пущат молнии, Жечо и Иван покрай „пиленцата”, Пеню с един крак на Хемус, с други на Пирин - здравеняк, стегнал се юнак над юнаците, върви най-напред. Само сестра Писинова се позастоява, изчаква да ги настигна. Отчупва ми по малко сиренце върху моите хлебец и доматки. Ще видя Мусала, Божичко, ще го видя. Ще видя Маришките езера. Заслужава си човек да се помъчи малко за такова нещо. Не мога да се нарадвам на тази чудна планина. Нозете болят ли, болят, но не мога и да не се радвам, макар и през сълзи.
към текста >>

62. 2.1.11. Мусалла, 17-20 август 1924 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

- Нали, каза Той - ти сега си представляваш една цяла пита хляб и червени домати, може би и краставичка.
Колко време е траяло това изследване на шарките, не зная. Но, когато се събудих, изпитвам такова блаженство, че неволно се засмивам с глас. - Какво мислиш сега? - внезапно усмихнато ме запита Учителят. - Гладна съм - необмислено, но искрено заявих. - Нали, каза Той - ти сега си представляваш една цяла пита хляб и червени домати, може би и краставичка. Тогава, наистина, нека закусим всички, каза Той и както се видя с радост се съгласяват всички, защото наистина са гладни. Слънце. Отново потегляме за път. Почват вече голи рътлини и нисък клек, губещ се във високата буйна трева. Ето тъмноводно езеро. Дълбоките му води сякаш мамят и невидими ръце се протягат.
към текста >>

Доматите и краставиците са замръзнали.
Кипящи чайници. Слънце, Олтар, бели пернати облачета и покой. Сега почва симфонията на храненето. Чак сега развързваме горките си раници, чак сега вкусваме от сладостите на божествената храна. Картина. Насядали на голям кръг. Доматите и краставиците са замръзнали. Те са твърди като бомби. Всички сериозно са заети с храненето. Като че това е най-важния въпрос на света. Най-сетне лицата просияват. Разрешена е трудната проблема - тялото е получило достатъчно подкрепа.
към текста >>

63. 2.1.23. Петровден, 12 юли 1927 г., вторник, [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Ето - млади краставички, червени домати, малки чушчици, къдрава свежа салата.
Лицата им сияеха, очите им горяха - от висините те са видели слънчев изгрев за който ние, „мързеливите” и „маловерите”, не бяхме достойни. Ето я, пристига и моята 70-годишна кака Мария. Тя е забола здравчец на ухото си до бялата си забрадка (тя смъкна вече черната забрадка, откакто стана ученичка на Учителя). Милата, носи ми едно стръкче, което аз срамежливо и гузно поемам... Пак чай, пак закуска. Раниците изваждаха неоценими съкровища. Ето - млади краставички, червени домати, малки чушчици, къдрава свежа салата. С каква обилна щедрост природата е надарила човека, а той и при най-малкия й наставнически пръст се обезверява... Колко засрамена се чувствувах. Не смеех да погледна Учителя в очите. Той видя сякаш това и много изкусно, много незабелязано ми прати от трапезата си буца халва и няколко ореха и една ябълка. Мили, мили Учителю! Никога вече няма да изоставам назад при каквато ще природна стихия. Никога!
към текста >>

64. 2.1.33. Мусалла, 9-14 юли 1929 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Натъпкани по-често с малко сиренце, чушчици, домати.
Нахлюпили сме калпаци чак до ушите. Не липсват и дълги бели кожухчета, и дори зимни палта... Обувките ни тоз път почти без изключение са изрядни. Нови, импрегнирани и подковани. Отгоре на всичко, никому не липсва и чепат бастун. Раниците са тъй натъпкани с храна и бельо, че всички приличаме на едногърби камили. Натъпкани по-често с малко сиренце, чушчици, домати. Слизаме направо в Чам Кория. Тук стана пазарлъка с конярите, да занесат по-тежкия багаж към хижата. На Чамкорийския мегдан се натрупват грамада раници, сякаш сме военнопленници, които сдаваме мунициите си. Обикалят ни с любопитство префинени дами и господа. - Младите, да, - чурулика една елегантна дама, но що търсят с тях баби и деца!
към текста >>

На огнището къкри вече голям съд с вкусна гозба, състояща се от картофи, зелен фасул, ориз, домати, чушки.
Бързо пак мъглата го застила. Но окото смогва да зърне предвечната им хубост и да я запази завинаги. Разфучава се вятър. Свалените кожухчета отново се обличат. Чака ни мулетар с поръчка пресни зеленчуци и хляб. На огнището къкри вече голям съд с вкусна гозба, състояща се от картофи, зелен фасул, ориз, домати, чушки. Някои заравят картофи в жаравата. Готвачите като че плачеха от пушека. Ръцете на всички ни надути и попукани от студа. Но, погледът радостен и оживен. Пак за дърва.
към текста >>

65. 2.1.54. Летуване на Рила 14 юли - 25 август 1939 г., [езеро Елбур]

А всички се наредиха, заедно с нас и ядоха “avec plaisir” [(фр.) - с удоволствие] нашата вкусна гозба от зелен фасул, домати, лук и чушки, и хубав, хубав пресен хляб, току-що донесен от конярите.
Всички наоколо плачем. Той веднага й помогна да стане. Разотиват се по палатките. Изнежените французи трябва да си починат - легла от клек и папрат - по две одеяла - и техните дълги торби за спане. Не, не, това стана след като обядваха. А всички се наредиха, заедно с нас и ядоха “avec plaisir” [(фр.) - с удоволствие] нашата вкусна гозба от зелен фасул, домати, лук и чушки, и хубав, хубав пресен хляб, току-що донесен от конярите. Мъчат се да си сварят чай върху запален кондензиран спирт. Но, ние ги обикаляме с нашите малки и големи чайници; сочим буйно горящо огнище и се мъчим да сме французи: “О, il уа beaucoup de I’eau, I’eau je vous prie! ” [(фр.) - O, има много вода, вода моля]. Но някои от нас знаят повече от Jeanne d’Arc [Жана д’Арк], и от Санчо Панса и влизат в разговор с тях. Но прекрасният фамозен брат Боев и тук не остави да се увърдаля магарето му.
към текста >>

66. 3.3.1. Спомени на Олга Славчева, записани от Мария Райчева

3.3. Спомени и размисли

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Храни се само със сокове от зеленчук, моркови, домати и плодове, но болестта се усилва, кризите стават все по-нетърпими.
" Учителят само му подал ръката си и без да му каже нещо, си отишъл. Една сестра има четирма синове и едничка дъщеря, която се разболяла тежко от отравяне на кръвта. /Тогава имало много такива заболявания със стопроцентови смъртни случаи./ Кризите са чести и болките нетърпими. Лекарите напразно се мъчат да я спасят. Подложена е на строга диета. Храни се само със сокове от зеленчук, моркови, домати и плодове, но болестта се усилва, кризите стават все по-нетърпими. Тогава майката отива при учителя. Той й казва да пие горещо мляко и да яде варена царевица. След три дни, дъщеря й, която с жажда пие горещото мляко и яде царевицата, след опротивелите й сокове, оздравя съвършено. Подир един месец лекарят плахо звъни на тяхната врата и с голяма предпазливост пита явилата се майка: „Какво става с Вашата дъщеря? Тя беше много болна." Майката радостно отговаря: „Добре е, тя се сгоди!
към текста >>

67. 29.2. За Христо Досев в Русия

ТОМ 30

Като организатор той още се прояви и като член на Черноморското Кооперативно дружество, което пак в нашите места, засяваше грамадни количества зеле, краставици, домати и др.
Колонията и досега съществува, само че в Майкоп, много видоизменена и под ръководството на други. Тук той прояви организаторските си способности и всецяло се бе отдал на това добро дело. И чудно бе отде черпеше тези сили и енергия. Защото, макар че официално ръководители бяха Золотонина и Прокопчик, Христо в действителност ръководеше цялата колония; той се грижеше за придобиване средства, за нареждане хазяйството, покупка на материали, припаси и при това намираше всякога време да бъде постоянно на работа в полето с децата и сътрудниците. Още при първата жетва колонията не се нуждаеше от храна и сама си изработваше една част от нужните пари за облекло. Като организатор той още се прояви и като член на Черноморското Кооперативно дружество, което пак в нашите места, засяваше грамадни количества зеле, краставици, домати и др. В същото време той взимаше живо участие в общината на селото и още като член на потребителската лавка в същото село. Пак през това време той успяваше да ръководи своето си хазяйство, дето работеха 7 човека на кооперативни начала. Но всичко това напоследък му тежеше. И той все ми се оплакваше и се обещаваше, че ще остави всичката тази суета в скоро време. При първото идване на болшевиките, той тикан от добри чувства се месеше в политическия живот на селото.
към текста >>

68. 3.6. Гладът в името на една идея

Това беше зрял боб, зелен фасул, домати с ориз и още други такива ястия.
3.6. ГЛАДЪТ В ИМЕТО НА ЕДНА ИДЕЯ И което беше най-интересното, аз по онези години гладувах! Бях млад лекар, бях официално облечен, защото ходех с моите костюми от времето на следването си. И санитарките винаги ми оставаха постна храна в болницата. Вечерно време се готвеше, и се оставяха за болните постни храни. Това беше зрял боб, зелен фасул, домати с ориз и още други такива ястия. И те ми оставяха в чиния или в някакъв съд за следващия ден, когато ставаше обед, и ми даваха. Аз ядях. И те ме питаха: „Абе какво правиш с твоята заплата? " И аз обяснявах, че имам задължения, които трябва да изплащам от времето на следването. И една от санитарките казва: „Абе не свършиха ли тия задължения?
към текста >>

69. 13.5. Дворът на Мария Тодорова

13.5. ДВОРЪТ НА МАРИЯ ТОДОРОВА Мария и Борис имаха един малък дом, но този дом имаше един голям двор и в този двор те садеха много зеленчуци - чушки, домати, зеле, картофи, че имаше и цветна градина.
13.5. ДВОРЪТ НА МАРИЯ ТОДОРОВА Мария и Борис имаха един малък дом, но този дом имаше един голям двор и в този двор те садеха много зеленчуци - чушки, домати, зеле, картофи, че имаше и цветна градина. Имаше дървета, имаше плодове. Така, че, за да се поддържа този дом, трябваше някой да се грижи за него. Не да се грижи, но да копае от сутрин до вечер с мотиката. Така, че Станка немаше свободно време. Приготовляваше закуската, приготовляваше продуктите за храна и излизаше вънка, и копаеше в градината.
към текста >>

70. 16.7. Как закарахме багажа на Салоните през 1973 г.

След това се взимаше хляб, картофи, разни консерви, домати, чушки, и какви ли не работи.
16.7. КАК ЗАКАРАХМЕ БАГАЖА НА САЛОНИТЕ ПРЕЗ 1973 ГОДИНА Така, че този багаж се натоварваше в няколко чувала. След това се взимаше хляб, картофи, разни консерви, домати, чушки, и какви ли не работи. И се тръгваше на Рила. Закарваха се всички тези чували и щайги до хижа „Вада" с камион. От там се наемаха конете на Боре, който беше горски там, имаше Горски дом. Той отговаряше за целия Балкан по линията на Горското стопанство. И той имаше коне, и на тези коне - 4-5 коня, и те закарваха, товареха се конете с чувалите - по два чувала от тук, от там и полека-полека, те закарваха горе на Зеления Рид целия багаж.
към текста >>

71. 16.12. Посрещане на гостите на салоните при Борис и Мария

Трябваше да се направи салата, трябваше да се обелят краставици, да се нарежат домати и още много други неща да се сложат.
Значи, трябваше някой човек, който да слугува! Мария беше в палатката си и ако излезне изобщо, едвам се движеше. Накрая, трябваше да се сложи маса, защото те се качваха горе, бяха изморени, но трябваше да се нахранят. Тогава всеки каквото носеше в раницата си или в торбата, изваждаше, слагаха се на едни големи маси. Но трябваше да се поднесе нещо и от онова, което имаха Мария и Борис. Трябваше да се направи салата, трябваше да се обелят краставици, да се нарежат домати и още много други неща да се сложат. Мария не можеше това да го прави, защото ръцете й бяха подути от ревматизма, и това го правех аз. Да, аз го правех! Борис се разговаряше, и аз всеки път слагах масите. Те ме оглеждаха. След това, след 1-2 часа аз трябваше да ги прибера, след това трябваше да чистя, да мия чинии и т.н.
към текста >>

72. 2.27. Сивите волчета