НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
31
резултата в
13
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Връзка с Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един овчар от
Добруджа
стрелял във въздуха и казал:
Хранете се с любовта. Виждайте всичко от Божествената страна. Помислете през днешния ден за хилядите добрини, които Бог ни е дал досега, и какво ние сме направили. В каквото и състояние да се намираш, отправи ума си към Бога. Ние трябва да се избавим от смъртта, от ония големите заблуждения, дето търсим своето щастие извън Бога.
Един овчар от
Добруджа
стрелял във въздуха и казал:
„Няма Бог, къде е Бог? “ И му умрели 3 000 овце. Той избягал оттам и след 9 години се върнал съвсем друг. В Бога има трептения много по-висши, отколкото обикновените. Като възлагаш на Бога, ти се обгръщаш с такива трептения, че другите трептения на света нищо не могат да ти направят.
към текста >>
2.
УЧИТЕЛЯ ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ
 
- Теофана Савова
Днес българите са щастливи, че им върнаха
Добруджа
.
Израил е онзи, който излиза от рая, из-рая, а пък българин, който влиза в рая. Първоначално сте били Израил, излезли сте от рая. После ще станете българи, ще влезете в рая. Така се примиряват противоречията. Колко малко е нужно на човека, за да бъде щастлив.
Днес българите са щастливи, че им върнаха
Добруджа
.
Цял празник е това. Досега българинът беше вън от рая, затова беше Израил. Сега стана българин. Значи той е вече в рая. Който влезе в рая всичко взима без война, по приятелски начин.
към текста >>
Онзи, който казва на
Добруджа
да се върне и тя се връща, той е българин.
Той мисли, че ако стане министър, ще оправи света. Всеки българин мисли, че може да оправи света. Това е Израил. Като дойде истинският българин и каже на камъните да станат, те ще станат. Онзи, кйто казва на камъните да станат, а те седят на местото си, той е Израил.
Онзи, който казва на
Добруджа
да се върне и тя се връща, той е българин.
Ако каже, и Добруджа не дойде, той е Израил. Аз взимам думата „българин" в смисъл на човек, роден от любовта. Всички европейски народи трябва да се родят от любовта. Моето почитание към всички народи, но те трябва да повярват в онова, което Бог е вложил в тях. Само тогава може да стане истинско опознаване на народите.
към текста >>
Ако каже, и
Добруджа
не дойде, той е Израил.
Всеки българин мисли, че може да оправи света. Това е Израил. Като дойде истинският българин и каже на камъните да станат, те ще станат. Онзи, кйто казва на камъните да станат, а те седят на местото си, той е Израил. Онзи, който казва на Добруджа да се върне и тя се връща, той е българин.
Ако каже, и
Добруджа
не дойде, той е Израил.
Аз взимам думата „българин" в смисъл на човек, роден от любовта. Всички европейски народи трябва да се родят от любовта. Моето почитание към всички народи, но те трябва да повярват в онова, което Бог е вложил в тях. Само тогава може да стане истинско опознаване на народите. *
към текста >>
3.
Истината за спасяването на евреите в България - текст
 
- Светозар Няголов ( -2013)
На 7 септември 1940 г., България получава от Румъния без война Южна
Добруджа
.
Властта започва да не дава разрешение за престой на евреи с небългарско граждан-ство в България. По подобие на Германия, у нас се появяват антисемитски лозунги, идеи и методи на насилие. В България никога не е имало фашистки организации, каквито има в Германия, Румъния, Франция, Унгария, Белгия и др. По-късно у нас се създава организацията „Бранник" и тази на легионерите. Известни германофилски настроени кръгове започват да проявяват отрицателно отношение към евреите в България.
На 7 септември 1940 г., България получава от Румъния без война Южна
Добруджа
.
Там, по-късно през 1943 г., цар Борис интернира много евреи да работят по пътищата, за да не отидат в лагера на смъртта „Треблинка" в Полша. В началото на 1940 г., трима главни равини от еврейската Синагога, която е най-голямата на Балканския полуостров, отиват при Учителя Петър Дънов и му предават за съхранение диамантите, с които си създават духовни условия при религиозните ритуали. На срещата присъства и брат Боян Боев. Равините оказват пълно доверие на Учителя, като му казват, че когато мине германската опасност ще дойдат да си вземат диамантите. В трудното и страшно положение, в което изпадат, те търсят Господа и го намират в лицето на Учителя, на когото дават да пази най-ценното, което те притежават на Земята.
към текста >>
При поредното си посещение при Хитлер, Борис му заявява, че има нужда от много работници за направата на пътищата в България, предимно в Разградско и
Добруджа
.
Евреите научават, че има депортирани, но не вярват, че това може да стане и в България. В началото на 1942 г., виждайки голямата опасност за еврейската общност в България, председателят на Софийската еврейска община - равин Давид Цион, отива при Учителя Петър Дънов да иска неговото съдействие. От проведения шестчасов разговор с Учителя, той излиза възхитен и запомня отлично обещанието му, че нито един евреин от България няма да бъде депортиран. Цион сяда и записва в резюме този важен разговор, като му слага заглавие "Откровение от Бога." Напечатва го на пишеща машина в над 200 екземпляра и го дава на всички министри и на цар Борис. КЕВ засилва противоеврейските мерки, но българите осуетявят всички намеквания на германците за депортиране на евреите.
При поредното си посещение при Хитлер, Борис му заявява, че има нужда от много работници за направата на пътищата в България, предимно в Разградско и
Добруджа
.
Германският посланик Бекерле докладва, че българския аргумент е точен и трябва да се изчаква. На 2 ноември 1942 г., външният министър Попов отговаря на поредното германско запитване, че правителството е готово да депортира определената квота евреи, но сега има голяма нужда от тях в строителството. Германците изпращат в България на помощ и Айхман да помогне в депортирането на евреите. На 22 февруари 1943 г., шефът на КЕВ - Белев и Айхман подписват тайно споразумение да депортират 20 000 евреи от окупираните земи. Определят депортирането да започне през март.
към текста >>
4.
6.1 Политически събития
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Цялата тази авантюра на Фердинанд завършва с позорния Букурещки мирен договор от 28 юли 1913 г., по силата на който Румъния взима
Добруджа
, Турция — Одрин и Тракия, а Гърция и Сърбия поделят Беломорска Тракия.
Учителя казва: „Един човек със своята силна и светла мисъл може да спре цяла армия." (64) „Мощна е мисълта на добрия човек. Мисълта на един добър човек е равна на мисълта на хиляда лоши хора... Добрата мисъл твори чудеса." (26, с. 88) Румънците, необезпокоявани от българските войски, каквито не е имало на северната ни граница, нахлуват в България и достигат до село Враждебна. Учителя се качва на една лека кола и се отправя към тях. Той насочва мощната си мисъл към главнокомандващия румънските войски и техния крал: „Войските да се върнат веднага в Румъния." Румънците тръгват обратно и си отиват, без да пукне дори и една пушка.
Цялата тази авантюра на Фердинанд завършва с позорния Букурещки мирен договор от 28 юли 1913 г., по силата на който Румъния взима
Добруджа
, Турция — Одрин и Тракия, а Гърция и Сърбия поделят Беломорска Тракия.
На 15 юли 1915 г. избухва Първата световна война. Учителя предупреждава Фердинанд България да остане неутрална, защото, ако воюва, ще загуби войната. Фердинанд отговаря, че не слуша ясновидци, и на 1 октомври 1915 г. публикува манифест за обявяване на война, в съюз с Централните сили: Германия, Австрия и Турция, срещу Антантата: Англия, Русия и САЩ.
към текста >>
5.
7.43 Крум Няголов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Прекарва трудно детство и когато след Междусъюзническата война Румъния взема
Добруджа
, той забягва в България и отива да живее в Шумен.
Крум Няголов Баща ми — Крум Иванов Няголов, е роден на 24 август 1903 г. (нов стил) в Силистра и е най-малкото, дванадесетото дете на голямо семейство.
Прекарва трудно детство и когато след Междусъюзническата война Румъния взема
Добруджа
, той забягва в България и отива да живее в Шумен.
Там е един от чичовците му, притежаващ колбасарско предприятие, в което започва да работи. Скоро се отвращава от месото, става вегетарианец по собствено разбиране и започва да чете произведенията на Толстой и други издания за вегетарианството. След войната завършва гимназия и като бежанец от Добруджа има право да следва висше образование без конкурс. Записва право и научава добре английски език. Движи се в средата на протестантите, които много го харесват и му предлагат със Зяпков и още двама българи да заминат в Америка да следват богословие.
към текста >>
След войната завършва гимназия и като бежанец от
Добруджа
има право да следва висше образование без конкурс.
Баща ми — Крум Иванов Няголов, е роден на 24 август 1903 г. (нов стил) в Силистра и е най-малкото, дванадесетото дете на голямо семейство. Прекарва трудно детство и когато след Междусъюзническата война Румъния взема Добруджа, той забягва в България и отива да живее в Шумен. Там е един от чичовците му, притежаващ колбасарско предприятие, в което започва да работи. Скоро се отвращава от месото, става вегетарианец по собствено разбиране и започва да чете произведенията на Толстой и други издания за вегетарианството.
След войната завършва гимназия и като бежанец от
Добруджа
има право да следва висше образование без конкурс.
Записва право и научава добре английски език. Движи се в средата на протестантите, които много го харесват и му предлагат със Зяпков и още двама българи да заминат в Америка да следват богословие. Отпускат им големи стипендии да завършат там за пастори, да се върнат в България и проповядват протестантското християнство. Тогава той се запознава с идеите на братството и се среща с Учителя. Участва в голямата дъждовна и снежна екскурзия в 1927 г.
към текста >>
6.
От Устово до Варна. Четиримата младежи
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Той работеше с колата на баща си и пренасяше от селата в града разни стоки, някои от които се преработваха тука, а други се натоварваха на гемии и малки кораби и отиваха в Стамбул или нагоре в
добруджанските
пристанища.
Всички у тях уважавали този стар човек, който ги е учил на писмо. В дълбочината на родовете е имало и нещо гръцко, защото един от прапрадядовците бил някой си Мавридис. Семейството обаче, което живеело сред българската махала, забравило този прадядо и се сродило с българската участ, а и майката на Тодор била от чисто българските села във Варненската околия. Тодор беше сговорчиво момче и с увлечение слушаше как Константин разказваше за Родопа, за Устово и за неговия живот там и как вуйко му Йоргаки го довел с кон във Варна. Другият младеж беше арабаджия.
Той работеше с колата на баща си и пренасяше от селата в града разни стоки, някои от които се преработваха тука, а други се натоварваха на гемии и малки кораби и отиваха в Стамбул или нагоре в
добруджанските
пристанища.
Казваше се Белю Пинин. Беше едър, як мъжага и често надвиваше турски пехливани на панаира. Третият младеж се казваше Петър Атанасов. Родът му беше от Провадия. Родителите - преселници във Варна, се занимаваха с отглеждане на птици и имаха малко дюкянче към края на града.
към текста >>
7.
Исторически предпоставки за идването на Учителя
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Тъй се ражда Санстефанска България на 3 март 1878 г., в границите на която се очертава цяла Северна България с
Добруджа
, цяла Тракия и Македония.
В църквата в Батак, където се укриват, майки, деца и старци поголовно са изклани. И ако Априлското въстание не дава особено добри резултати, то става причина да възникне широка вълна от протести в Западна Европа, в Англия, и особено в Русия, където са забегнали много патриоти, които помагат царска Русия да подеме освободителната Руско-турска война през 1877 г. В тази война Русия дава десетки хиляди жертви. Много български патриоти, които се включват в руската армия, загиват, но бленуваната свобода след цели пет века е постигната. Така България и народът са освободени.
Тъй се ражда Санстефанска България на 3 март 1878 г., в границите на която се очертава цяла Северна България с
Добруджа
, цяла Тракия и Македония.
Българският народ след цели пет века е обединен в своите естествени граници. Великите сили, които не очакват пълния разгром на турската империя, се стъписват. Как може в Югоизточна Европа да бъде създадена такава голяма и мощна държава, която обхваща целия Балкански полуостров и опира на Егейско море? Достъпа до него англичаните пазят като зеницата на окото си, тъй като оттам минава техният път за Индия, първоизточник на силата и богатството им. Стремежът за власт на Австро-Унгария - империята на австро-унгарските императори, към Близкия и Средния изток се препречва от появата на новата българска държава.
към текста >>
България се разпокъсва изцяло и чисто български земи като
Добруджа
, Тракия и Македония са откъснати от нея.
Как може в Югоизточна Европа да бъде създадена такава голяма и мощна държава, която обхваща целия Балкански полуостров и опира на Егейско море? Достъпа до него англичаните пазят като зеницата на окото си, тъй като оттам минава техният път за Индия, първоизточник на силата и богатството им. Стремежът за власт на Австро-Унгария - империята на австро-унгарските императори, към Близкия и Средния изток се препречва от появата на новата българска държава. Тогава те се обединяват и принуждават Русия да се откаже от вече сключения Санстефански договор за България, която включва всички земи, по които се говори българска реч и има българско национално самосъзнание. Санстефанският договор е отменен й заместен с Берлинския договор на 13 юли 1878 г.
България се разпокъсва изцяло и чисто български земи като
Добруджа
, Тракия и Македония са откъснати от нея.
България се ограничава само между Дунава и Стара планина, Южна България остава васал на Турция, а Турция владее Тракия и Македония. Това е жесток удар за българския народ, който след цяло петвековно робство се вижда обединен и свободен. Това остава люта рана в сърцето на всеки българин. Тракия и Македония, които все още са под турско робство, продължават борбата за освобождение. Възникналите въстания жестоко са потушавани.
към текста >>
Румъния вижда възможност да завладее
Добруджа
, нахлува в Северна България и свободно се насочва към София.
Всичко, за което българският войник се бори и дава неимоверни жертви, рухва. А Македония и Западна Тракия остават под още по-голямо робство, защото особено гърците малтретират цялото българско население. Вземат им имотите, за да може да се каже, че там не е имало българско население и България да не претендира за тези земи. Тогава българската армия, изтощена особено от холерата, се изтегля на запад да отвоюва от вероломните съюзници българските земи. Видяла това, Турция потъпква сключения договор и нахлува в освободените от България земи.
Румъния вижда възможност да завладее
Добруджа
, нахлува в Северна България и свободно се насочва към София.
България е изправена да воюва с пет държави с пресни сили и добре въоръжени. И когато румънската армия наближава София, България капитулира и иска примирие. Македония и Западна Тракия остават в Гърция, Турция си връща Одрин и Източна Тракия - и всичко, което България беше извоювала с огромни жертви, й бе отнето. Не само това, но в oтново иззетите земи Румъния, Гърция и Сърбия подлагат на унищожение българите, които панически бягат да се спасят в малка България. Страната трябва да изхрани десетки хиляди бежанци от новозавзетите земи от Сърбия, Турция, Гърция и Румъния.
към текста >>
8.
21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Загора, и в Дупница, и Кюстендил, и на още много места 6 България имаше анархистически групи, както и 6
Добруджа
, и В Тутракан - той приличаше на цигански град, обаче точно там съществуваше една печатница, която печаташе анархистични книги.
Аз лично не съм го виждал, но Христо Кузманов беше в постоянна връзка с него и той ни даваше образа му като един втори Васил Левски в България, който непрекъснато xoди. По-късно бе издадена една книжка за него - малка. Но главно съм черпил за него от устата на Христо Кузманов. Обаче не беше само той. И В Казанлък, и Cт.
Загора, и в Дупница, и Кюстендил, и на още много места 6 България имаше анархистически групи, както и 6
Добруджа
, и В Тутракан - той приличаше на цигански град, обаче точно там съществуваше една печатница, която печаташе анархистични книги.
Доста литература напечатаха там. Аз между другото си спомням романа „Свободна земя“. Романът „Свободна земя“, доколкото си спомням, беше от Жан Граф. Навярно французин. Накратко казано, изпращат група затворници революционери, изпращат ги на заточение из Южна Америка, из островите.
към текста >>
Пуснаха ни свободно из Северна
Добруджа
, която беше Румънска.
Обяви Унгария за съветска благодарение на това, че голяма част унгарци бяха прекарали в Съветския съюз като пленници и от там бяха възприели тази идея. Завръщайки се в Унгария, те бяха именно тази основна маса, с която Бела Кун изгради партията и взеха властта. То беше за кратко време. Ние се представихме като дезертьори от българската войска. Не можаха да ни разберат.
Пуснаха ни свободно из Северна
Добруджа
, която беше Румънска.
Към Тулча някъде по лозята работихме цяло лято. Тогава чухме, че в България става революция. Туй е било по време на железничарската стачка. Тя беше, мисля в края на 19- те или в началото на 20-те год. и нас не ни се стоеше и искахме да се върнем в България и да вземем участие в движението.
към текста >>
Обаче и там ни заловиха, върнаха ни отново в Букурещ, но нищо не ни направиха и тогава ни пратиха в
Добруджа
и ни дадоха документи, че ни освобождават.
Туй е било по време на железничарската стачка. Тя беше, мисля в края на 19- те или в началото на 20-те год. и нас не ни се стоеше и искахме да се върнем в България и да вземем участие в движението. Една нощ тръгнахме за Тутракан - за българския бряг. Отидохме в един градец с намерение да търсим начин да се прехвърлим в България.
Обаче и там ни заловиха, върнаха ни отново в Букурещ, но нищо не ни направиха и тогава ни пратиха в
Добруджа
и ни дадоха документи, че ни освобождават.
Да се движим само там, в този край, да не слизаме по други места. Както и да е аз по-нататък, към края на годината, пожелах да отидем втори път в България, да се върнем там. Христо Кузманов не се съгласи, заради това аз минах самичък границата. А тя е дълга и широка, но всеки случай минах я. Сутринта се озовах във Варна.
към текста >>
9.
Въведение
 
- Атанас Славов
Трупали пари от плоещкия петрол, от безкрайните жита на
Добруджа
, от търговията с вълна и колониал от Брашов до Египет.
Така поне изглежда от усвоената досега литература за него. Като се вгледаш в първите му ученици обаче, нещата започват да изглеждат иначе. Тези негови ученици са десет, двадесет, че чак тридесет и девет години по-стари от него. Всичките са от тежки буржоазни напрадничави семейства. Родени в Русия, Одрин, Цариград.
Трупали пари от плоещкия петрол, от безкрайните жита на
Добруджа
, от търговията с вълна и колониал от Брашов до Египет.
Учили в Цариград, Франция, Русия, Италия. Един от тях е ватикански мисионер в Северна Африка. Друг е милионер, заточеник в Диарбекир, построил със свои пари първата арменска църква в града на заточението си. Елитарен „гювеч“, наистина, но има и едно общо нещо, което ги сродява. Всичките са поразително добре версирани в модерните по това време езотерични идеи, и окултните и спиритически движения в света.
към текста >>
10.
Глава първа: Лъкът и тетивата
 
- Атанас Славов
И когато Високата порта му каза, че тя не се бърка, когато Русия не дава на туркмените да строят джамия в Бухара, затуй да си гледа работата императорът - руската войска навлезе в
Добруджа
и превзе Силистра.
През юли преди изгрев Черно море лъщи като лист олово - плувай и след теб остава само огърлица от мехури - и стои така до изгрев слънце. Сега обаче шепне, диша - от Босфора на юг, нагоре на север край гръцките полуостровни републики, воюващи от двете страни на големия залив, на дъното на който по едно време има някаква Генуезка ли, Задарска ли италианска колония - отдавна изпепелена и разнесена в гнили дъски и нечистотии сред обгорен кирпич и камък - и по на север, в подножието на планините, дето мият крака в дълбокото, и още по на север, в Одесос, Варна, Галата и сетне Каранея, високо над брега, дето е бил заточен римският поет, пясъците още по на север и треволяците, и блатата, дето пълзят назад-напред ту навътре, ту навън около непостоянната делта на Дунав, и нататък в безкрайната извивка на брега на изток, и после на юг, в заливите на другите северни черноморски гръцки колонии... Тук вече години наред реват оръдия, отекват в Истанбул чак, в Петербург, в Кавказ, в Северния Тихи океан. Стотици хиляди войници, деца, жени са пролели кръв - на местни татари, руска кръв, турска кръв, сардинска, английска, френска... И сега Севастопол падна. Това е краят на Кримската война. Руският император, устремен към свободен морски излаз в Средиземноморието, бе измислил, че иска да защитава правата на православните в Османската империя; да се застъпва, да бъде негова работа, когато българи, гагаузи или гърци искат да строят нова православна църква в османския си град или селото си.
И когато Високата порта му каза, че тя не се бърка, когато Русия не дава на туркмените да строят джамия в Бухара, затуй да си гледа работата императорът - руската войска навлезе в
Добруджа
и превзе Силистра.
Който имаше сметки за оправяне, взе страна. Който не искаше руски достъп до Средиземно море, застана на страната на Турция. Който имаше да взима от турците, сформира полкове в Бесарабия. Който искаше да види порусените си родини изчистени от чужди офицери и чиновници, събра емигрантски полкове срещу Русия. Унгарци в Шумен.
към текста >>
“ И - щем не щем - трябва да му свалим шапка, защото го постига! Дълбочината и мощта на тази отбрана е такава, че когато започва руският напор, отворил Кримската война, ударът на русите срещу Силистра - колкото и мощен и внезапен - не успява да се стабилизира в трайна победа, изтласкват ги, изгонват ги от
Добруджа
.
Само че в народните песни от онова време няма жалейки за това събитие, а обратното - има нотки на нещо ведро - на движение, събуждане. Цели сто годиш по-късно в Търкклисе пеят за тези събития: Дошле са турци горненци, горненци, мале, варненци, че си събират момците, момците и младоженците, да ги във Варна закарат, кале да правят... Още от 1832 година и чак до края на десетилетието от цялата империя тук започнали да се стичат строители - българи и турци - под надзора на инженер Пепе Мехмед Паша. Махмуд Втори има амбицията да остави дълбока следа в историята, иска делото му тук да създаде непробиваема преграда во веки веков, пълна с великолепие, да осигури ред и добро състояние на всички народности, събрани от кол и въже около Варна. Иска, когато придворният му поет Айни съчини възхвалната си поема за строежа и тя се изсече на колоната над новата чешма на площада, дето сега е Варненският народен театър, да бъдат изсечени думи, които ще останат да светят до края на дните: „...Под царстването на този владетел се тури всичко в ред и в добро състояние... Великият господар, пред когото идат да се покланят всичките владетели на земното кълбо. Елате да видите какво е направил този султан, на когото великолепието и величието се равняват с онези на Дария и Александра Велики.
“ И - щем не щем - трябва да му свалим шапка, защото го постига! Дълбочината и мощта на тази отбрана е такава, че когато започва руският напор, отворил Кримската война, ударът на русите срещу Силистра - колкото и мощен и внезапен - не успява да се стабилизира в трайна победа, изтласкват ги, изгонват ги от
Добруджа
.
А това е двадесет години по-късно, при ново оръжие,, при нова по-добра военна стратегия. Дори още двадесет години по-късно, по време на нашата освободителна война, русите не смеят да рискуват пробив през гранитния четириъгълник на Махмуд и само диверсионно се спускат в Добруджа, за да отклонят вниманието от прекосяването си на Дунава при Свищов. Нека добавя. Страховитото величие на Варненската крепост, за което Айни лее стихове, е такова, че при подписване на мира, който дава Варна на България под руско покровителство, англичаните налагат клауза Варненската крепост да се събори; само така военният баланс в Черноморието няма да се наклони трайно към Русия. Но за строежа.
към текста >>
Дори още двадесет години по-късно, по време на нашата освободителна война, русите не смеят да рискуват пробив през гранитния четириъгълник на Махмуд и само диверсионно се спускат в
Добруджа
, за да отклонят вниманието от прекосяването си на Дунава при Свищов.
Махмуд Втори има амбицията да остави дълбока следа в историята, иска делото му тук да създаде непробиваема преграда во веки веков, пълна с великолепие, да осигури ред и добро състояние на всички народности, събрани от кол и въже около Варна. Иска, когато придворният му поет Айни съчини възхвалната си поема за строежа и тя се изсече на колоната над новата чешма на площада, дето сега е Варненският народен театър, да бъдат изсечени думи, които ще останат да светят до края на дните: „...Под царстването на този владетел се тури всичко в ред и в добро състояние... Великият господар, пред когото идат да се покланят всичките владетели на земното кълбо. Елате да видите какво е направил този султан, на когото великолепието и величието се равняват с онези на Дария и Александра Велики. “ И - щем не щем - трябва да му свалим шапка, защото го постига! Дълбочината и мощта на тази отбрана е такава, че когато започва руският напор, отворил Кримската война, ударът на русите срещу Силистра - колкото и мощен и внезапен - не успява да се стабилизира в трайна победа, изтласкват ги, изгонват ги от Добруджа. А това е двадесет години по-късно, при ново оръжие,, при нова по-добра военна стратегия.
Дори още двадесет години по-късно, по време на нашата освободителна война, русите не смеят да рискуват пробив през гранитния четириъгълник на Махмуд и само диверсионно се спускат в
Добруджа
, за да отклонят вниманието от прекосяването си на Дунава при Свищов.
Нека добавя. Страховитото величие на Варненската крепост, за което Айни лее стихове, е такова, че при подписване на мира, който дава Варна на България под руско покровителство, англичаните налагат клауза Варненската крепост да се събори; само така военният баланс в Черноморието няма да се наклони трайно към Русия. Но за строежа. Това не е ангария, такава каквато я знаем от българските читанки, защото Махмуд не минава както досега само с добре известните лозунги от цялата история на българския народ, че раята щастливо работи в трудови бригади за своето сияйно бъдеще и бъдещето на всички народи по света. Към този край потичат истински пари, потича ново изучаване на занаяти, чудовищни по размер полеви кухни, с музиканти, които свирят денонощно години наред, циркаджии, фокусници, вечерни гюбеци, баклава и шуруп.
към текста >>
11.
Глава втора: Ученикът и учителите му
 
- Атанас Славов
И най на запад, вътре в крепостната стена е вятърната мелница - стърчи и наднича на запад към загубените села на
Добруджа
.
От часовниковата кула на върха започват полупусти объркани полета и сред тях е разхвърляно едно нищо и половина. Някоя и друга подковачница, навес на кланица. После пак празно. После казарма, после склад военен, после болница, после основи на училище, уж дето ще се строи голямо. Затворът, турското управление.
И най на запад, вътре в крепостната стена е вятърната мелница - стърчи и наднича на запад към загубените села на
Добруджа
.
Отвън стената най на юг е пристанището на английската железница, а отсам, в морето стърчат трите скели на варненското пристанище. Виждат се по на юг останките от стария кей и старите релси на железницата, дето бурята ги затри и затова железничарите се прибраха по към града. Така. А додето Петър тича и гледа да изкара първата си червена панделка в училището, събрано с толкова труд от баща му и дядо му, че да зарадва баща си, че се е отличил, и кака му Мария да не го гледа като че ли е някое глупаво хлапе, през океана, и то точно по това време се броят парите и хората, и умовете, с които ще се събере пък училището, дето ще се възпитат учителите, които ще дойдат да го учат в България, и учителите, които ще го учат в Америка. Така някак вървят заедно работите. В Америка образованието е като нашето образование по време на турското робство.
към текста >>
От Коледа 1867 сред снеговете на
Добруджа
, че пролетта на 1868, че 1869 - малкият Дъновски има семейство, има любов, има сигурност и духът му расте бързо като гъба в топла влажна гора.
Покрусен, отчаян, поп Константин обръща гръб на всичко и напуска варненската община. Връща се в Хадърча и този негов посърнал нос вкъщи се посреща с усмивката на лицето на тригодишния Петър. Нещата вкъщи бързо се оправят. Константин е сърдечен човек, сърцето му е пъргаво и слънчево; муси се не муси, с тригодишния Петър в прегръдката му, при това за пръв път излязъл от тригодишното си мълчание, и баща му засиява. Добре става.
От Коледа 1867 сред снеговете на
Добруджа
, че пролетта на 1868, че 1869 - малкият Дъновски има семейство, има любов, има сигурност и духът му расте бързо като гъба в топла влажна гора.
С 1870 идва нова промяна. Вярно, че поп Константин обръща гръб на историята, но тя не му обръща гръб. В Цариград независимостта на църквата е на прага. Готви се за 1871 народен събор. В светлината на тези подготовки във Варна се провежда епархиен събор и настоятелите, недоволни от настъпилата каша след оттеглянето на Константин, изгонват Панарет и искат от Цариград друго светило.
към текста >>
12.
Глава трета: Колежанинът
 
- Атанас Славов
И тъжното, силно, но самотно и напрегнато момче от тази снимка се свива в ъгъла върху плюшените дървеници, и трака влакът, трака, лангурка се и искрите от тръбата на локомотива се стрелкат като червени светулки в непрогледната
добруджанска
нощ, и друса, и тупурка, и се кандилка, и не може да се спи, и очите парят от лютивия пушек на локомотива, който прониква отвсякъде от цепки на прозорци и врати, дето се лашкат, лашкат, лашкат и така, докато разсъмне и изгрее на изток розово-бледата надежда за Дунав.
И отде му идваха тези мисли в главата, не му беше ясно. Но така или иначе Петър нямаше да се отърве от повея на истината в тях, а щяха да му стават все по-ясни, защото щеше да срещне хора, които не само мислеха като него, но щяха да го учат, че така и трябва да бъде, и след години щеше да пише на последователите си за българската карма, разпръсната из тези земи от срутените развалини на Плиска и Абоба, и ще споменава в беседите си, че тази карма, щом е карма, ще има да се плаща от българския народ, щом я е наследил с името си и я носи. И си повтаря и си повтаря сега: защо не си мълчи пред себе си поне. Да не му идват тези мисли. Така още повече ще потъне в себе си; как ще живее?
И тъжното, силно, но самотно и напрегнато момче от тази снимка се свива в ъгъла върху плюшените дървеници, и трака влакът, трака, лангурка се и искрите от тръбата на локомотива се стрелкат като червени светулки в непрогледната
добруджанска
нощ, и друса, и тупурка, и се кандилка, и не може да се спи, и очите парят от лютивия пушек на локомотива, който прониква отвсякъде от цепки на прозорци и врати, дето се лашкат, лашкат, лашкат и така, докато разсъмне и изгрее на изток розово-бледата надежда за Дунав.
* Сега. Има една особена работа тука и по-добре веднага да си я кажа, за да ми олекне. Не зная точно кога е станало това пътуване на Петър Дънов с влака от Варна за Русе. Петър Дънов е учил в Свищов и сетне с методистката си диплома и лиценза си от евангелистката църква в Русе за правоимащ пастор е бил аташиран към Хотанца, където тамошната мисия вече се споменава в годишните доклади на методистите. През 1887-1888 вече със сигурност има мисия в Хотанца, през 1889 знаем, че пасторът й е Захария Димитров и че вече е отворено методистко основно училище за момичета от мис Шенк, което по-късно ще се поеме от Николета Малчева.
към текста >>
Поп Константин - донякъде в безизходица за сина си по това време - не може да не е бил впечатлен от този забележителен човек, дошъл от проповядването си на божието слово из житните полета на Минесота през океана в българската житница -
Добруджа
.
градове и села, които смята за близки приятели и сподвижници. В тази именно обстановка започва работа и мисията във Варна под ръководството на забележителния пастор от щата Минесота, при това възпитаник на университета на Дрю - Трайко Константинов. Както казахме, мисията е на триста крачки от Ченгене пазар и двора на „Архангел Михаил“, където поп Константин се мъчи да се приспособи към новите времена на загърбване на възрожденците и идеалистите, а синът му, който не може да се научи да вика на бялото черно, се мъчи да намери начин да навлезе в живота. Не е голяма спекулация, ако допускам, че контактният и в най-черните си дни поп Константин - прочута духовна личност във Варна, винаги търсен от всеки новодошъл - се е срещнал с Трайко Константинов. Би било невероятно да не се е срещнал! И не е голяма спекулация идеята за продължаването на учението на самовглъбения Петър в Свищовския методистки институт да е изщракала някъде по време на тези разговори.
Поп Константин - донякъде в безизходица за сина си по това време - не може да не е бил впечатлен от този забележителен човек, дошъл от проповядването си на божието слово из житните полета на Минесота през океана в българската житница -
Добруджа
.
Сградата на пансиона на Методисткото богословско училище, Свищов, по-късно здравен дом * И така, Петър Дънов се озовава в Свищов, отново на върха на вълната. Както при идването му във Варна взаимопомощното българско училище, изградено с бащината му помощ, в което постъпва, се издига в класно; както като стига до гимназиално ниво се отваря едно от първите две в Княжеството модерни „реалки,“ за да го приеме в първия си випуск, така и в Свищов той пристига точно по време на изживяването на сътресенията около американското училище и неговото устремяване напред към превръщането му в Американски институт за наука и теология. Има само една малка спънка... Сръбско-българската война от 1885 г., последвала съединението на Княжеството с Източна Румелия, заплашва да прекъсне поне временно работата на мисията, но това става само с девическото училище в Ловеч. Сградата на училището бива предложена за болница на Червения кръст и на ученичките е наредено да си стягат багажа. Преди това да стане обаче, се решава болницата да не се нанася и програмата скоро е подновена.
към текста >>
Иска да опита учителства- нето в
Добруджа
.
Може да остане в мисията на Хотанца, ако тя се развие, а може дори да го предложат да продължи учението си в Америка. Какво ще каже за това? Би било добре; заслужава такова нещо, но нека първо си опита силите с децата. Петър си стяга смешния калъф на цигулката, книгите, гребена за първата елегантна брада. Ще иде в Хотанца.
Иска да опита учителства- нето в
Добруджа
.
Баща му е почнал оттам - нека да видим! Седим с една възрастна, едра жена така, на автобусната спирка на Хотанца, сегашното село - как му беше името там? - и тя посреща ли внуци, изпраща ли, какво беше не съм си записал, и ми разправя. Учители по майкино й време били Шивачев и Танев. Много ги обичали. Майка й дошла в село или по-скоро я довели, когато била на две години, през 1875, така че трябва да става дума - каза - за 1885 година.
към текста >>
Същата
добруджанска
работа - като на изток към морето село Хадърча - дето се беше родил Петър Дънов.
По комшийски. Баща й карал камъни за строежа на протестантската църква с волската кола, а тя се помни съвсем мъничка как водела воловете, той докато ги бодял с остена, и те мъкнели, къде ще ходят. Бай Ангел се казвал баща й. Тя самата била родена в 1920 година. - Чакай! - викам и гледам наоколо: има-няма по на половин километър от всички страни около площадчето, дето е спирката - опънал плосък корем нагоре някой хребет; ни баир като баир, ни възвишение, кажи го по-скоро просто края на вдлъбнатината, в която е задънено селото.
Същата
добруджанска
работа - като на изток към морето село Хадърча - дето се беше родил Петър Дънов.
И виждам, че тези хора, като са се заселвали, не ги е интересувала панорамата, защото не са ни швейцарци, ни люксембургски графове, ами са гледали да не се виждат светлините на селото вечер, да не могат лесно да се ориентират кърджалии и полски хайдути къде има булки за изнасилване и овци за отвличане. И викам: - Как тъй 1920 си родена, пък майка ти родена в 1875? Смее се. - Ами тъй! Четирсе и пет години ме е раждала. - Спокойна, кажи го царствена жена.
към текста >>
После взели да идват хора от Балкана, там било колиби, гладно живеели и търсели
Добруджата
.
После правихме и нашата, православната църква - преди нищо не беше. И пак евангелистите с нас, помагат, комшийски така. Много не я разпитвам, защото тя, докато чакаме, и тъй и тъй ми разправя, без да бърза. Преди турци, българи, цигани, не се делили. Турски думи много имало в езика.
После взели да идват хора от Балкана, там било колиби, гладно живеели и търсели
Добруджата
.
Не се женели много-много помежду си. Имало такава дума: „Остави го тоз балканджия, бе!“ Един вид, проста работа. Не че били прости, но така била думата. И ми дойде наум, че сигурно точно така беше станала цялата тая работа. От българската селска ксенофобия идваше.
към текста >>
Две беш лястовици кръстосаш небе над жълтото море на
Добруджа
.
А сега е сама. И дразни я така отвътре! Дойде внучката й - една хубавица, набита, елегантна - някъде откъм сладкарницата до Съвета май. Изскочи, като завъртя през площада автобуса за Русе. Качи се. И аз се качих - не беше нужно някак да казвам „довиждане“ на моята разговорка, като тръгнах.
Две беш лястовици кръстосаш небе над жълтото море на
Добруджа
.
Тя не знаеше, но русенските писатели и журналисти ровят миналото на Петър Дънов и пишат по нещо за пребиваването му в Хотанца след евангелисткото училище в Свищов. Според тези събирачи на местни спомени хотанчани вече били подготвени за евангелисткото слово. Неговото идване тук през есента на 1887 предхожда само с година и половина откриването на основното евангелистко училище в барачката на мястото на сегашната евангелска църква, за което отговаря брат Захария Димитров. Тогава село от шейсе къщи само, след заминаването на Дънов, когато започва училището, мисията тук вече има 14 редовни члена. Старите методистки архиви виждат нещата в същата положителна светлина.
към текста >>
Идва с огромното желание да изпълни това, за което се е готвил, да даде всичко, което може на хората, да види какво е било на баща му в такава една
добруджанска
дупка, сред житата, преди четирийсет години.
Въпросът с побоите между тях се решавал без каквото и да било колебание и не съвсем по принципите на Бялото братство; в края на краищата в оная, кажи го юношеска възраст на Учителя, те не били още формулирани. Дънов хващал побойниците за ушите и ги изправял пред класната дъска - и бития, и този, който го е бил. И правел това тяхно стоене там така жалко в очите на съучениците им, че да не им се искало за заемат някой ден мястото им. За Петър прекараната в Хотанца година също е от изключителна важност. Той изпитва тук за пръв път огромното си обаяние сред хората, особено децата, които отварят целите си същества към всичко, което им дава.
Идва с огромното желание да изпълни това, за което се е готвил, да даде всичко, което може на хората, да види какво е било на баща му в такава една
добруджанска
дупка, сред житата, преди четирийсет години.
И желанията му се изпълват - изпълнява задачата. Много скоро обаче съзнанието му е озарено от една истина, която не е очаквал. Петър открива, че това, че изпълнява задачата, която си е поставил и която учителите му са му поставили, не е всичко; открива, че тази задача е малка за това, което са го научили в Свищов Томов и Икономов, и за това, което самият той представлява; малка за възможностите му. Вярно е, че е влюбен в учениците си. Но това тук, тази дупка между ридовете, тази вдлъбнатина в безкрайните добруджански поля, където тези тук негови ученици с лъчезарните погледи така влюбено приковани в него, това ли е всичко, което има да прави?
към текста >>
Но това тук, тази дупка между ридовете, тази вдлъбнатина в безкрайните
добруджански
поля, където тези тук негови ученици с лъчезарните погледи така влюбено приковани в него, това ли е всичко, което има да прави?
Идва с огромното желание да изпълни това, за което се е готвил, да даде всичко, което може на хората, да види какво е било на баща му в такава една добруджанска дупка, сред житата, преди четирийсет години. И желанията му се изпълват - изпълнява задачата. Много скоро обаче съзнанието му е озарено от една истина, която не е очаквал. Петър открива, че това, че изпълнява задачата, която си е поставил и която учителите му са му поставили, не е всичко; открива, че тази задача е малка за това, което са го научили в Свищов Томов и Икономов, и за това, което самият той представлява; малка за възможностите му. Вярно е, че е влюбен в учениците си.
Но това тук, тази дупка между ридовете, тази вдлъбнатина в безкрайните
добруджански
поля, където тези тук негови ученици с лъчезарните погледи така влюбено приковани в него, това ли е всичко, което има да прави?
И той знае, че това не е всичко, и го залива вълната на неудовлетвореността, както бе заляла баща му преди тридесет години, когато чорбаджи Атанас искаше да го закотви в семейството си в Хадърча, но го мъчи и гузната съвест, защото как ще остави тези вперени в него чисти, търсещи очи. Такава вяра и такова всеотдайно упование имат неговите малки душички в учителя си; пък и родителите им, как гледат на него, като на спасителя! Какво да прави? * Пред вътрешния му поглед е картината на Свищов; необятната румънска низина, Дунава, който сякаш тече от началото на света и се изтича в края му и така свързва минало с бъдеще, и тука с там, и сега с винаги... Горе от църквата на Колю Фичето, от римската кула, от уличката пред Константиновата и величествената Данаил-Тодорова къща - всичките пръкнали над долната махала, от килнатото площадче на Чифте кафене, откъдето светът е пред теб - къде е този свят сега в хотанчанското корито? И да излезеш горе, да поведеш учениците си да берат синчец и мак по пътечките сред житата, къде е светът? Той е двадесет и тригодишен! И отвътре го върти! И както седи и свири на цигулката една сутрин под черницата на как му беше името оня извор, и учениците са около него, и едно синеочко, русоляво юначе от малките му е прегърнало сгънатото нагоре коляно с две ръце и го гледа в очите ни близо, ни далеч,... влага замъглява погледа му, защото разбира веднъж завинаги, ясно и чисто, че няма да остане при тях; няма да е това тука животът му.
към текста >>
13.
Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе
 
- Георги Христов
Ясно изразен е стопанският спад вследствие рязкото ограничаване на икономическия му регион след румънската анексия на Южна
Добруджа
и непрекъснатия процес на отлив на големите фирми в столицата и в чужбина.
На следващите две Търновски срещи през 1911 и 1912 г., преди тяхното прекъсване поради Балканските войни, семейство Ватеви е отново сред индивидуално поканените. В спомените си синът Петър Ватев твърди, че около 1920 г. в домът им в Русе, Учителя е пребивавал цял месец. Ако се разглеждат нещата в по-широк план, от преките междуличностни контакти на двамата се вижда, че обстановката в града с нищо не е по-различна от общия упадък, обхванал страната в първите следвоенни години. И в Русе, както и в другите големи български градове, се чувстват особено остро всички социални проблеми, породени от следвоенната криза.
Ясно изразен е стопанският спад вследствие рязкото ограничаване на икономическия му регион след румънската анексия на Южна
Добруджа
и непрекъснатия процес на отлив на големите фирми в столицата и в чужбина.
Политическият живот и обществените нагласи и тук бележат висок градус на напрежение. Комунистите овладяват градската община в края на 1919 г. и чрез създаването на земеделско стопанство към общинския магазин се опитват да намалят пазарните цени на зеленчуците, за да облекчат по този начин прехраната на гражданството. Но през лятото на 1921 г. комунистическият общински съвет е разтурен и неговите усилия да поддържа едро земеделско стопанство се оценяват от политическите му противници като пореден експеримент, претърпял пълен крах да замени частната инициатива и в тази област на стопанската дейност.
към текста >>
НАГОРЕ