НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
242
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_73 Последни разговори и откровения с Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
През време на Европейската война през 1916 година, на
добруджанския
фронт Първа конна дивизия воюва срещу Русия, предвождана от генерал Колев и посече сума руснаци.
Повикват Багрянов. Той отговаря на Бекерле, че българската войска е нужна да възпре турците. Невидимият свят се намеси в този момент и помогна на България да излезе от това положение. Невидимият свят не разрешава сега на България да воюва и ако воюва, ще бъде фатално за нея." Ние преживяхме всички тези събити я много драматично. Десетилети я пред и това Учителят бе казал, че България не трябва да вдига оръжие срещу Русия, понеже Русия освободи България от турско робство.
През време на Европейската война през 1916 година, на
добруджанския
фронт Първа конна дивизия воюва срещу Русия, предвождана от генерал Колев и посече сума руснаци.
Учителят бе крайно недоволен от този акт на българите. Затова Той бе категоричен - да не се воюва срещу Русия. По това време Той възложи на Багрянов няколко задачи чрез наши приятели, които се занимаваха с политика. Багрянов бе решил да изпълни всичко, което Учителят каже. Първо: при подходящ момент да сключи мир с Англия и Америка; второ: да уреди въпроса с шумкарите - да няма шумкари, а това бяха комунистите, които бяха излезли в планините за борба срещу правителството, обществото ги наричаше шумкари, а те се наричаха партизани; трето: Да се въведе Паневритмията в българските училища.
към текста >>
2.
5_38 Учителят за цар Фердинанд и Балканската война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Румъния взема Южна
Добруджа
с територия 7 527 квадратни километра.
Турция напредва и идва чак до старата си граница. Гърция и Сърбия навлизат в българските земи и ги окупират. България е разгромена. Това е първата национална катастрофа. На 28 юли 1913 година България, Сърбия и Гърция сключват Букурещкия мирен договор.
Румъния взема Южна
Добруджа
с територия 7 527 квадратни километра.
Пълен провал - хиляди жертви и разруха за страната. Какво велико страдание и какво велико непослушание към Мировия Учител, който е на земята и е между българския народ. Учителят каза: "Румъния дойде - нахлу в България да умиротвори бесовете. Това бе Божията Воля, но тя не трябваше да взема Добруджа като адвокатски пай, защото това е човешкото. Трябва чиста политика, а не лъжа.
към текста >>
Това бе Божията Воля, но тя не трябваше да взема
Добруджа
като адвокатски пай, защото това е човешкото.
На 28 юли 1913 година България, Сърбия и Гърция сключват Букурещкия мирен договор. Румъния взема Южна Добруджа с територия 7 527 квадратни километра. Пълен провал - хиляди жертви и разруха за страната. Какво велико страдание и какво велико непослушание към Мировия Учител, който е на земята и е между българския народ. Учителят каза: "Румъния дойде - нахлу в България да умиротвори бесовете.
Това бе Божията Воля, но тя не трябваше да взема
Добруджа
като адвокатски пай, защото това е човешкото.
Трябва чиста политика, а не лъжа. За това нарушение Румъния в бъдеще ще плати жестоко. Божиите закони действуват в света сега и то много бързо." Учителят не беше се срещал с Фердинанд. Чрез Мария Стоянова му се задаваха въпросите и чрез нея се занасяха отговорите. Чрез своите хора Фердинанд искаше съвети за предстоящите исторически развръзки през 1912-191 3 година.
към текста >>
3.
5_40 Учителят за Фердинанд и Европейската война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Румъния окупира Южна
Добруджа
, отрязан е излазът на България на Бяло море, като Западна Тракия се предава на Гърция.
Казва му я същият, който навремето бе видял как Фердинанд си бе вдигнал задника и бе го плеснал с дясната си ръка по повод съвета на Учителя. Така че задникът на Кобурга напусна България. На 3 октомври 1918 година Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис, който се възкачи на престола под името цар Борис III. На 27 ноември 1918 година в Парижкото предградие Ньой бе подписан договор между България и държавите победителки. Клаузите на този договор са изключително тежки за България - репарации и контрибуции в размер на 2 милиарда и 250 милиона златни франка.
Румъния окупира Южна
Добруджа
, отрязан е излазът на България на Бяло море, като Западна Тракия се предава на Гърция.
На Сърбия се предават земите на Струмишко, Царибродско и Босилеградско. Турция си запазва старата граница. Пълен провал и втора национална катастрофа. Какво става по-късно с Фердинанд? Замина за Германия и остана там.
към текста >>
4.
5_43 Учителят за Втората световна война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Духовете воюват чрез хората, обществата и народите, като влизат в тях и ги обсебват и ги правят инструменти и машина за ликвидация на световната карма." "Навремето Румъния отряза
Добруджа
от България.
Светлите духове искат светлината да е за всички, а тъмнината - да е отчасти за всички. А тъмните сили искат обратното - тъмнината да е за всички, а светлината да е отчасти за всички. Само че не знаят и двете ложи, и двата лагера, че тъмнината не може да работи без светлината на земята. Защото Принципите освобождават, Законите ограничават, а Фактите принуждават. Тази война е на духовете.
Духовете воюват чрез хората, обществата и народите, като влизат в тях и ги обсебват и ги правят инструменти и машина за ликвидация на световната карма." "Навремето Румъния отряза
Добруджа
от България.
Ако не беше гонено Бялото Братство от властите, нямаше да се дойде до това. Светът сега има два съдебни пристава - Германия и Русия, които трябва да ни върнат Добруджа. Ако навремето българите бяха съдействували на Бялото Братство, то светът щеше да си промени мнението за България, което е много лошо. Провидението е турило сега злото да работи отвън, а доброто отвътре, за да не се види, иначе останалите лоши хора ще реагират. Сега доброто иде под маската на злото.
към текста >>
Светът сега има два съдебни пристава - Германия и Русия, които трябва да ни върнат
Добруджа
.
Само че не знаят и двете ложи, и двата лагера, че тъмнината не може да работи без светлината на земята. Защото Принципите освобождават, Законите ограничават, а Фактите принуждават. Тази война е на духовете. Духовете воюват чрез хората, обществата и народите, като влизат в тях и ги обсебват и ги правят инструменти и машина за ликвидация на световната карма." "Навремето Румъния отряза Добруджа от България. Ако не беше гонено Бялото Братство от властите, нямаше да се дойде до това.
Светът сега има два съдебни пристава - Германия и Русия, които трябва да ни върнат
Добруджа
.
Ако навремето българите бяха съдействували на Бялото Братство, то светът щеше да си промени мнението за България, което е много лошо. Провидението е турило сега злото да работи отвън, а доброто отвътре, за да не се види, иначе останалите лоши хора ще реагират. Сега доброто иде под маската на злото. Никой човек не трябва да коригира Божият План. Ако не бяха правили спънки и скандали на Бялото Братство, още през 1939 год.щяха да имат Добруджа.
към текста >>
Ако не бяха правили спънки и скандали на Бялото Братство, още през 1939 год.щяха да имат
Добруджа
.
Светът сега има два съдебни пристава - Германия и Русия, които трябва да ни върнат Добруджа. Ако навремето българите бяха съдействували на Бялото Братство, то светът щеше да си промени мнението за България, което е много лошо. Провидението е турило сега злото да работи отвън, а доброто отвътре, за да не се види, иначе останалите лоши хора ще реагират. Сега доброто иде под маската на злото. Никой човек не трябва да коригира Божият План.
Ако не бяха правили спънки и скандали на Бялото Братство, още през 1939 год.щяха да имат
Добруджа
.
Но цар Борис нищо не направи за Бялото Братство и за този народ. А ние го подкрепяхме. Той трябваше да се моли и уповава на Бога, а не на този или онзи. Накрая Бог реши да върне Добруджа на България. А съдебните пристави - Германия и Русия - трябваше да проведат това Божие решение." Така на 7 септември 1940 година в Крайова между Румъния и България бе подписан договорът за връщане без война на Южна Добруджа на България.
към текста >>
Накрая Бог реши да върне
Добруджа
на България.
Никой човек не трябва да коригира Божият План. Ако не бяха правили спънки и скандали на Бялото Братство, още през 1939 год.щяха да имат Добруджа. Но цар Борис нищо не направи за Бялото Братство и за този народ. А ние го подкрепяхме. Той трябваше да се моли и уповава на Бога, а не на този или онзи.
Накрая Бог реши да върне
Добруджа
на България.
А съдебните пристави - Германия и Русия - трябваше да проведат това Божие решение." Така на 7 септември 1940 година в Крайова между Румъния и България бе подписан договорът за връщане без война на Южна Добруджа на България. Така се изпълни едно Божие решение. Колко пъти Учителят е помагал на този народ, но очите на този народ са още затворени и тежки люспи и конски капаци не му позволяват да прогледне, да се огледа и да види истината за Великия Учител и за времето, когато Той бе между този народ. Дано дойде това време.
към текста >>
А съдебните пристави - Германия и Русия - трябваше да проведат това Божие решение." Така на 7 септември 1940 година в Крайова между Румъния и България бе подписан договорът за връщане без война на Южна
Добруджа
на България.
Ако не бяха правили спънки и скандали на Бялото Братство, още през 1939 год.щяха да имат Добруджа. Но цар Борис нищо не направи за Бялото Братство и за този народ. А ние го подкрепяхме. Той трябваше да се моли и уповава на Бога, а не на този или онзи. Накрая Бог реши да върне Добруджа на България.
А съдебните пристави - Германия и Русия - трябваше да проведат това Божие решение." Така на 7 септември 1940 година в Крайова между Румъния и България бе подписан договорът за връщане без война на Южна
Добруджа
на България.
Така се изпълни едно Божие решение. Колко пъти Учителят е помагал на този народ, но очите на този народ са още затворени и тежки люспи и конски капаци не му позволяват да прогледне, да се огледа и да види истината за Великия Учител и за времето, когато Той бе между този народ. Дано дойде това време.
към текста >>
5.
58. ВЯРАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
58. ВЯРАТА Брат Никола Гръблев, военен, охранява границата в
Добруджа
, Дели Ормана.
58. ВЯРАТА Брат Никола Гръблев, военен, охранява границата в
Добруджа
, Дели Ормана.
Наоколо турски села, но турците го почитат като праведен човек. Тази година сушата е голяма. Месеци дъжд не вали. Събира се народа, прави молебствия за дъжд, колят курбани, отговор няма. Сушата продължава.
към текста >>
6.
6.49. ГОДИНИ НА ИЗПИТАНИЕ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Румъния беше заставена да върне Трансилвания на Унгария, а на България - Южна
Добруджа
.
Изгревът се изпразни и останаха само трима човека - аз, Борис Николов и Игнат Котаров. Те стояха целия ден в гората, но не нападнаха Изгрева. Какво се случи, не зная. Вечерта разтревожените приятели се върнаха от града на Изгрева. Германия се стремеше да прекоси Източна Европа и то, с оглед на нейните висши политически и стопански цели.
Румъния беше заставена да върне Трансилвания на Унгария, а на България - Южна
Добруджа
.
Англичаните погледнаха с добро око даването на Южна Добруджа на България, а актът за Трансилвания го сметнаха като диктат. При това положение Балканското споразумение между Румъния, Югославия, Гърция и Турция за запазване на статуквото, стана безпредметно. За Гърция също не съществуваше вече Балканско споразумение, понеже никой не я подпомогна, след като беше нападната от Италия. На 25 март 1941 г. Югославия се присъедини към Тристранния пакт, като на 27-ми с. м.
към текста >>
Англичаните погледнаха с добро око даването на Южна
Добруджа
на България, а актът за Трансилвания го сметнаха като диктат.
Те стояха целия ден в гората, но не нападнаха Изгрева. Какво се случи, не зная. Вечерта разтревожените приятели се върнаха от града на Изгрева. Германия се стремеше да прекоси Източна Европа и то, с оглед на нейните висши политически и стопански цели. Румъния беше заставена да върне Трансилвания на Унгария, а на България - Южна Добруджа.
Англичаните погледнаха с добро око даването на Южна
Добруджа
на България, а актът за Трансилвания го сметнаха като диктат.
При това положение Балканското споразумение между Румъния, Югославия, Гърция и Турция за запазване на статуквото, стана безпредметно. За Гърция също не съществуваше вече Балканско споразумение, понеже никой не я подпомогна, след като беше нападната от Италия. На 25 март 1941 г. Югославия се присъедини към Тристранния пакт, като на 27-ми с. м. избухна военен преврат, насочен срещу Германия.
към текста >>
7.
7.03. ПЕНЮ ГАНЕВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
А това представляваха два хляба „
Добруджа
", които струваха по 24 стотинки.
Аз стоях потресен. „Добре, аз ще ти помогна. Ще ти платя снимките". „Но аз нямам пари за материали, за проявители, за фиксажи, за хартия! " Успокоявам го: „Аз ще купа всичко това и ще ти ги донеса." Уточнихме се, че ще платя по 50 стотинки за формат 13/18 см.
А това представляваха два хляба „
Добруджа
", които струваха по 24 стотинки.
Пеню направи отстъпка, защото една такава снимка да се направи със собствен негатив навън струваше 80 стотинки. Още през месец септември купих необходимите материали и една електрическа преса за изсушаване на снимките. Занесох ги у тях, а всички те ме гледаха изплашено и изненадано. Не очакваха това от мен. Синът му Петърчо, който беше в първи курс студент в Консерваторията, започна да ги проявява.
към текста >>
8.
126. ЗАВЕТЪТ ГОСПОДЕН
,
,
ТОМ 5
Трета армия в
Добруджа
напредваше с победоносен ход и развяваше българските знамена на новоосвободените български земи.
Ученикът в тази Школа се обучава единствено чрез Словото на Учителя, което е Слово на Бога. Ето сега един пример. Имаше един брат - Велко Петрушев, който навремето по времето на Европейската война е бил моряк в българската флота. През септември 1916 г. България влезна във война с Румъния и от ноември започнаха епичните боеве в завоя на Черна.
Трета армия в
Добруджа
напредваше с победоносен ход и развяваше българските знамена на новоосвободените български земи.
Велко Петрушев по онова време е вече се е запознал с Учението на Учителя, става вегетарианец, но в онези години военни за вегетарианци беше много трудно - ядяха само чай и сух хляб. Той е чувал само за Учителя, чел е нещо от него, но изобщо не бил се срещал с него. По онова време руски самолети са дошли да бомбардират Варна поради това, че България беше във война с Русия, а и затова, че българската конница посече в Добруджа цяла казашка дивизия - кавалерия. По това време войниците са ги накарали да копаят окопи, но той нали бил гладен едвам се движел. Започнал да се моли на Учителя за помощ и съдействие.
към текста >>
По онова време руски самолети са дошли да бомбардират Варна поради това, че България беше във война с Русия, а и затова, че българската конница посече в
Добруджа
цяла казашка дивизия - кавалерия.
През септември 1916 г. България влезна във война с Румъния и от ноември започнаха епичните боеве в завоя на Черна. Трета армия в Добруджа напредваше с победоносен ход и развяваше българските знамена на новоосвободените български земи. Велко Петрушев по онова време е вече се е запознал с Учението на Учителя, става вегетарианец, но в онези години военни за вегетарианци беше много трудно - ядяха само чай и сух хляб. Той е чувал само за Учителя, чел е нещо от него, но изобщо не бил се срещал с него.
По онова време руски самолети са дошли да бомбардират Варна поради това, че България беше във война с Русия, а и затова, че българската конница посече в
Добруджа
цяла казашка дивизия - кавалерия.
По това време войниците са ги накарали да копаят окопи, но той нали бил гладен едвам се движел. Започнал да се моли на Учителя за помощ и съдействие. На следващия дент идва фелдфебела, който се наричал Байданов и като ги видял, че той и неговият приятел не могли да копаят и не могли да държат копач и лопата взима, че ги изпраща на някаква по-лека работа. Така той вече имал първата опитност, че получава отговор на своята молитва. Ето вече е било решено тяхната рота да замине на фронта и да се бие срещу румънци и руснаци.
към текста >>
9.
5. НЕЗНАЙНИЯТ И НЕПОЗНАТ ШЕПОТ
,
,
ТОМ 6
Беше дошла от
Добруджа
, която беше тогава под румънска власт.
Имаш образование. Ти си Учителю. Иди си в село. О, ако имах образование. Ако имах къде да отида другаде на работа".
Беше дошла от
Добруджа
, която беше тогава под румънска власт.
Попаднала в родината си да търси хляб и убежище беше намерила само разочарование и мъка. „Бягай, бягай", повтаряше всеки ден тя. А вълните се надигаха около мене и застрашаваха да ме залеят и погълнат. Бра-д ми не ме пускаше да се върна. Аз също не исках да отстъпя при първото сражение в живота!
към текста >>
10.
1. РУСЕНКАТА, КОЯТО УМЕЕШЕ ДА ГОТВИ
,
Златка Георгиева (Вачева)
,
ТОМ 6
След това отива в
Добруджа
в село Старо село.
Дядо ми се е наричал дядо Мицо, по рода на баща ми. По рода на майка ми, дядо ми е поп-свещеник, който се наричал Велико, поп Велико. Той е от село Ряхово, Русенско и е бил поп в църквата „Св. Георги" в Русе. Там е купил къщата на майка ми като подарък, където живеехме.
След това отива в
Добруджа
в село Старо село.
Там дядо поп купува много земи към 1200 декара, нещо като чифлик, от който сега ще наследим 150 декара. Сега получих протокола. Той е имал първата вършачка в селото. Като бях съвсем малка аз често посещавах църквата, защото ме оставяха на село да живея. Той имаше слуги, които работеха имота.
към текста >>
11.
13. ПЕВЕЦЪТ, КОЙТО ПЯ, НО НЕ ПРОПЯ
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Когато отидох в
Добруджа
и престоях няколко години върнах се при Учителя и му представих 60 броя стихотворения.
Тогава по това време дойде един период на поезия и музика в мен. А като младо момче 12 ^ 13- годишен ние бяхме направили поетично общество от няколко момчета и писахме писмо до поета Иван Вазов и той ни отговори. Ние бяхме ученици в Лясковец и от тези момчета трима станаха поети. И в мен имаше проблясъци на поезия и песен от младите ми години. Много обичах поезията и природата.
Когато отидох в
Добруджа
и престоях няколко години върнах се при Учителя и му представих 60 броя стихотворения.
Показах ги, а Учителят ми каза: „Сега, брат, ще туриш на гърдите си един калем и едно тефтерче. И сега едновременно ще върви и поезията, и музиката". Да, поезията тръгна и музиката тръгна, но аз не изпълних нищо. Не записах нищо! По едно време гонеха евреите и Учителят ми даде тема да напиша поезия за тях и аз написах една интересна поема за евреите.
към текста >>
12.
33. ДВАТА БРЯГА
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
След освобождението на
Добруджа
от румънците, Учителят нареди на Лулчев да ми помогне и да бъда назначен на работа.
Внимавай, може да се яви ясновидство в менталния свят". Трябваше да внимавам. Той ми беше дал методи за работа, но не Го послушах. Тогава почна да тече в мене поезия. И това, което течеше аз го декламирах, но не го написах.
След освобождението на
Добруджа
от румънците, Учителят нареди на Лулчев да ми помогне и да бъда назначен на работа.
Там тогава ставаше земераздаване на освободените земи. Престоях около три години и чрез мен протече една необикновена поезия. Даскалът там ми каза, че тук, в Добруджа хората са празнували по време на пълнолуние, имало местен обичай да празнуват старите богове. Аз написах към 60 стихотворения в паметта си, но не ги написах на лист и хартия. Когато се върнах на Изгрева издекламирах една балада на Учителя, Той ми каза: „Ти ще сложиш сега като турците на гърдите си един калем и като вървиш, щом ти дойде поезията, спираш се и записваш.
към текста >>
Даскалът там ми каза, че тук, в
Добруджа
хората са празнували по време на пълнолуние, имало местен обичай да празнуват старите богове.
Тогава почна да тече в мене поезия. И това, което течеше аз го декламирах, но не го написах. След освобождението на Добруджа от румънците, Учителят нареди на Лулчев да ми помогне и да бъда назначен на работа. Там тогава ставаше земераздаване на освободените земи. Престоях около три години и чрез мен протече една необикновена поезия.
Даскалът там ми каза, че тук, в
Добруджа
хората са празнували по време на пълнолуние, имало местен обичай да празнуват старите богове.
Аз написах към 60 стихотворения в паметта си, но не ги написах на лист и хартия. Когато се върнах на Изгрева издекламирах една балада на Учителя, Той ми каза: „Ти ще сложиш сега като турците на гърдите си един калем и като вървиш, щом ти дойде поезията, спираш се и записваш. Сега ще върви поезията и музиката едновременно". И наистина тръгна поезия, вървеше и музика. Цели месеци течеше у мен.
към текста >>
13.
35. УЧИТЕЛЯТ ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ НА СВЕТА
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Когато се върнах от
Добруджа
1941 г. м.
След време тези живи жабчета ще разкъсат и изядат стомаха, защото са живи. Така и крокодилите умират, когато погълнат някоя антилопа, която отиде да пие вода, но с нея погълне и живи жабчета, които изяждат стомаха на крокодила и след време той обърне корем и предаде Богу дух". Това го каза Учителят в един кръг от приятели, но и на беседа го чух. Може и да не е написано. Дойде време, за да видим как Германия погълна и други жабчета, не само чешки, а жабчета от цяла Европа, които й изядоха стомаха и тя обърна корем и подписа накрая капитулация.
Когато се върнах от
Добруджа
1941 г. м.
септември, Учителят беше сърдит, възмутен от всичко това, което беше станало до този момент. Бяхме на полянката с Томалевски, Кисьов и Учителят беше до беседката, а около Него приятелите Го запитваха за политическите събития. Учителят намръщи челото си сериозно и каза: „Най-големият виновник за всички престъпления на земята, това е Англия. Защото начело и на предната страна на парахода тя носи библии, а отзад носи оръжието. Сега нейната задница ще бъде намазана с катран и ще бъде запалена и всички нейни колонии ще се отнемат и разпуснат".
към текста >>
14.
5. ПЕВЕЦЪТ СИМЕОН
,
Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)
,
ТОМ 6
Учителят чрез Лулчев успя да му издейства служба и Багрянов като министър го изпратиха в
Добруджа
като държавен служител по землераздаването на земите след като България получи от Румъния
Добруджа
.
Отиде в операта като хорист започна войната. Не искаше да бъде хорист, а да бъде стажант-певец. И се отказа от службата си на хорист, напусна, нямаше заплата и започнаха гладните години. Той беше така устроен, че смяташе, че хората трябва да се грижат за него, а не той за тях. Започнаха неволите ни.
Учителят чрез Лулчев успя да му издейства служба и Багрянов като министър го изпратиха в
Добруджа
като държавен служител по землераздаването на земите след като България получи от Румъния
Добруджа
.
Та тук около две години беше на заплата. Беше му дошла голяма поезия и беше написал към 60 стихотворения и ги бе показал на Учителя, за което получи похвала. После той ги изгори и ме упрекна, че не съм му обърнала внимание на поезията. Тогава имаше други около него, които се въртяха и му обръщаха внимание. А поезията му бе хубава.
към текста >>
15.
1. ГОДИНИ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Горна Чамурлия, околия Бабадаг, Тулчанско - северна
Добруджа
в 1892 г.
МАРИЙКА ВЕЛИКОВА МАРАШЛИЕВА 1. ГОДИНИ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ Родена съм в гр. Русе на 14.11.1922 г. Баща ми, Велико Великов Марашлиев е роден в с.
Горна Чамурлия, околия Бабадаг, Тулчанско - северна
Добруджа
в 1892 г.
Родът на баща ми са живели първоначално в село Равна, Провадийско до Кримската война. От това време е останала „Марашлиевата чешма". Моят дядо Велико на път за Божи гроб, до където не стигнал, а ходил само до Света гора та на минаване ремонтирал чешмата. Тя била построена на удобно място и била голяма с корита за добитъка. Построяването на чешмите навремето е било цяло посвещение.
към текста >>
Обаче тия наши родственици не стигат до село Равна, а остават в северна
Добруджа
, с.
Построяването на чешмите навремето е било цяло посвещение. След Кримската война (1853 - 1856 г) нашите родственици се изселват в Бесарабия с отстъпващите руски войски, но там не им било много удобно поради това, че трябвало да узаконяват строителството си на жилище, обор, хамбар и др, а те не искали да се подчиняват. От друга страна турски емисари ги обикаляли и увещавали да се върнат назад по родните места като им казвали, че има обявена амнистия за тях, че на правителството му са необходими данъци както и жито. Така, че земите трябва да се обработват. По тая причина много семейства се връщат обратно.
Обаче тия наши родственици не стигат до село Равна, а остават в северна
Добруджа
, с.
Горна Чамурлия, която тогава е румънска. Там се ражда баща ми в семейството на дядо ми Велико и баба ми Марийка. Те първоначално са нямали деца, та баща ми казваше, че е носил обица (в старо време е имало обичай да носят обица, за да се задържи детето). След това баща ми е имал един брат Иван и сестра Кръстина. Баща ми е учил до 4 отделение, после чиракувал при търговци в Тулча докато постъпи войник в румънската армия.
към текста >>
Намерил една малка къща в
добруджанския
квартал, която купил на изплащане.
Зимата била студена, мразовита. Ледът сковал река Дунав и тя замръзнала, това разказваше майка ми. Баща ми постепенно започнал да излиза на пазар с малко стока и така да се съвзема материално. Както казах първоначално родителите ми са живели в къщата на свако Тодор Ковачев, но за някакви дребни работи баща ми се бил ядосал на него и тогава решил да си купи една къща в един краен квартал на другия край на града. Да не е близо до свако.
Намерил една малка къща в
добруджанския
квартал, която купил на изплащане.
Та аз съм се родила в къщата на свако и майка ми видяла голям зор докато се преместят в другата къща. Отивала с мен на ръце да мие там и чисти докато се пренесат. Отначало имало две стаи свободни, в които се настанили. В едната стая имаше 2 - 3 рафта, които помня и на тях бе наредена стока. Пазарен ден баща ми изнасяше стоката с каруца и там продаваше.
към текста >>
Старата
Добруджа
и сега е румънска.
Първоначално вървяло добре всичко, но по-късно навярно нещо са пообъркали, та не могли да си покрият разноските, Тогава решили да уволнят главния готвач и с помощник-готвача и един помощник се хванали сами да работят и се оправили за някое време. Тия хора, Гулабчеви бяха честни и добри. В гостилницата се редуваха да дежурят (Пантелей Гулабчев с майка ми и Динка Гулабчева с баща ми, наедно с помощник-готвача). Баща ми така нареждал работата си в гостилницата, та пазарен ден да бъде свободен, да излиза на пазар да продава на сергия. По едно време дойде от Румъния баба ми Марийка, майката на татко.
Старата
Добруджа
и сега е румънска.
Но баба ми като дошла дала на майка ми една златна пара като й поръчала да не я дава на татко, да остане за спомен, но след като си отишла баба ми, майка ми я дала на баща ми и той купил тогава повече стока. Спомням си, че с една голяма палатка сме ходили на панаир с каруца пълна със стока. Спали сме върху стоката, покрити с някое одеало. Дори ходихме в Ески Джумая (Търговище) на панаир. Там бякме гости на дядо Желю и баба Иванка, родителите на майка ми.
към текста >>
16.
3. СЕМЕ ЗА ЗАСЯВАНЕ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Вуйчо Калю не беше женен, къщата ни в
добруджанския
квартал беше вече свободна от квартиранти и той дойде да живее у нас и същевременно да работи в дюкяна на баща ми като помощник на баща ми срещу заплата.
Подробности не зная, но той беше ходил във Франция и живя известно време в Париж. Какво е работил там точно не зная. След време той се беше върнал и работеше в София в един склад за дървен материал. Навяно не му е било много леко и това са знаели лелите ми, защото когато работата в дюкяна на баща ми се увеличи, свако Тодор и леля Руска придумаха баща ми вместо да взема чужди хора за помощници да вземе вуйчо ми Калю Желев Калев, брат на майка ми. Баща ми се съгласил.
Вуйчо Калю не беше женен, къщата ни в
добруджанския
квартал беше вече свободна от квартиранти и той дойде да живее у нас и същевременно да работи в дюкяна на баща ми като помощник на баща ми срещу заплата.
Вуйчо имаше китара и мандолина и свиреше на тях, а аз бях започнала да свиря на цигулка. Не зная до колко той е бил вегетарианец, но той се хранеше у нас това, което готвеше майка ми. Тя знаеше добре да готви и се справяше отлично с домакинството. Никак не й беше лесно да готви на толкова хора. По-късно дойде да работи в дюкяна и един братовчед по таткова линия - Колю, а по-късно и братовия син на баща ми - Симеон.
към текста >>
17.
6. ЛЮБИМИ ХОРА
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Баща ми искаше още от малка да ставам рано, когато бяхме в къщата в
добруджанския
квартал в Русе и да излизам сутрин на изгрев с него.
6. ЛЮБИМИ ХОРА Трябва да отбележа, че аз бях любимо дете на баща си. Още от малка той имаше желание да ме запознае с братския живот и с Учителя. Затова ме заведе още 1925 г. на събор във Велико Търново, където аз пръв път съм видяла Учителя и съм направила контакт с Него.
Баща ми искаше още от малка да ставам рано, когато бяхме в къщата в
добруджанския
квартал в Русе и да излизам сутрин на изгрев с него.
В близост до нас имаше една горичка, след това жп линия и после друга дъбова гора, а по-нататък беше поле. Та оттам посрещахме изгрева. Правехме си молитва, после първите упражнения, дишане, облягахме си гърбовете на дърветата. Всичко тава беше още преди да тръгна на училище. Мога да кажа дори, че отношенията между баща ми и мен не бяха като баща към дъщеря.
към текста >>
18.
7. НА ПЪТ ЗА ИЗГРЕВА
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Според подялбата старата къща, която имахме в
добруджанския
квартал получи брат ми.
Дори имали вече някаква уговорка, но аз настоях да вземем имот на Изгрева, който те ще ползват като аз ще отида там по-късно при тях. Майка ми се съгласи да купим някаква къща. Баща ми си беше заминал за другия свят през 1947 г. Понеже след 1944 г. живеехме в едно време на бързи промени брат Петър ни посъветва след заминаването на баща ми още същата година да си направим подялба.
Според подялбата старата къща, която имахме в
добруджанския
квартал получи брат ми.
Майка ми имаше половината от новата къща, която бяхме купили по начало, така че оставаше другата половина, от която аз получих една четвърт и майка ми другата четвърт. На 12.XII.1951 г. успяхме на Изгрева да купим къщата на брат Калудов, който беше починал, от наследниците му - жена му и дъщеря му. Къщата купихме на името на свако ми Методий и на моето име.защото аз притежавах 1/4 от къща в Русе. Така леля ми и свако ми се преместиха вместо в Търговище на Изгрева.
към текста >>
19.
8. Разбунтуваният полк
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
Още в началото на първата фаза на войната, едва почнали да гонят германците, един
Добруджански
полк се разбунтува и тръгва обратно за София да се бие с правителството на Отечествения фронт.
8. РАЗБУНТУВАНИЯТ ПОЛК Сега ще ви разкажа най-интересната опитност за мисията на Илия дадена му Отгоре, от Учителя.
Още в началото на първата фаза на войната, едва почнали да гонят германците, един
Добруджански
полк се разбунтува и тръгва обратно за София да се бие с правителството на Отечествения фронт.
Министърът на войната другарят Дамян Велчев праща подред няколко души офицери да спрат тоя полк, но всички нямат никакъв успех и полкът напредва към България. Разбунтувалият се полк приближава бивака където е разположен Карловският полк. Среднощ Илия е извикан от генералния щаб на войната в София на телефона. Веднага му идва мисълта: „Ето мисията, ето задачата. Помоли се на Учителя да ти помогне“.
към текста >>
Войниците бунтари от
Добруджанския
полк са гладни (гладна мечка хоро не играе) мисли си Илия.
Останалите войници не искали да пуснат водачите си, да не ги арестуват. Но Илия им обещава, че ако пострадат нещо или ги задържат, той лично ще ги поведе на бой срещу София. Влиза във връзка по телефона с министерството, че ги праща на доклад и че причините им са важни и трябва да бъдат удовлетворени. И те тръгват с джипката. Министърът иска отначало да ги арестува, но Илия води преговори, започват разправии, дълги увещания, настоява на своята помирителна тактика.
Войниците бунтари от
Добруджанския
полк са гладни (гладна мечка хоро не играе) мисли си Илия.
И заповядва на своя артелчик да извади от склада храна. Запалват се огньове, турят се казаните, от толкова дни не са яли топла храна: настава спокойствие, чуват се вече весели разговори. Като изтича времето за идване на водачите им, отново настъпва неспокойствие. Бавят се. Илия пита отново в София какво става, отговарят: „Още са тука“.
към текста >>
20.
9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
Преди окупацията на
Добруджа
нашите даже бяха намислили да обявят война на Румъния.
Америка и Англия ги събудиха от летаргичния им сън, но после може да дойде още по-лошо. Ние, българите се показахме по-големи германофили от самите германци. Казват на българите да изпъдят германците от България, но ние имаме коз, защото им отговаряме, защо те не могат да ги изпъдят от Италия. Англичаните все пак са търговци, хора на интереса и може с тях да се спогодим. Германците нямат вече приятели, а само ние сме с тях, като Санчо Панса.
Преди окупацията на
Добруджа
нашите даже бяха намислили да обявят война на Румъния.
Какво е спечелила България от войните? За 1000 години е водила 150 войни, значи всяка 8 години по една. Всички се надуват и сами се правят велики, а всъщност нищо не са, защото като види насреща си по-голям лъв от него, готов е да бяга, макар че и другият лъв е като него. В един цирк разигравали лъвове. Случило се един ден умрели, а представлението било обявено.
към текста >>
21.
5. Кой подписа договора в Крайова
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
Той е подписал мирът в
Добруджа
, когато ни я дали румънците, той е подписал.
Ето брат Николай, Борис и други“. „Рекох, викнете Руси! Чист! Чист! Честен и ангел!
Той е подписал мирът в
Добруджа
, когато ни я дали румънците, той е подписал.
Учителят каза: „Рекох, Руси подписал.“ В.К.: Я ми кажи тоя случай! Г.Д.: Ами това е, когато е станало време да дадат Добруджа без война. В.К.: Това е 1940 г. Г.Д.: Да, Учителят казал: „Рекох, брат Руси, той подписа мирът там, той подписа“. Брат Руси.
към текста >>
Г.Д.: Ами това е, когато е станало време да дадат
Добруджа
без война.
Чист! Чист! Честен и ангел! Той е подписал мирът в Добруджа, когато ни я дали румънците, той е подписал. Учителят каза: „Рекох, Руси подписал.“ В.К.: Я ми кажи тоя случай!
Г.Д.: Ами това е, когато е станало време да дадат
Добруджа
без война.
В.К.: Това е 1940 г. Г.Д.: Да, Учителят казал: „Рекох, брат Руси, той подписа мирът там, той подписа“. Брат Руси. В.К.: Как е станало това? ГД.: И когато Руси бе починал, живееше в една малка барачка дървена.
към текста >>
В.К.: Ти как си обясняваш това изказване на Учителя: „Руси подписа мирът в
Добруджа
“?
Знаят, но никой не отива. И Учителят отишъл и застанал откъм градината, откъм градината близко застанал към неговата къщичка и след малко почнали един след друг да идват. Да, и Учителят ги кани, така де, вътрешно. Един по един, един по един отидоха братя и сестри и го приготвиха там. А отначало никой не отиваше.
В.К.: Ти как си обясняваш това изказване на Учителя: „Руси подписа мирът в
Добруджа
“?
Г.Д.: Ами виж сега. Човек след смъртта се намира в друг свят, непознат за нас. Та той беше горе. В.К.: Той беше починал вече, така ли? Г.Д.: Да.
към текста >>
В,К.: А той беше заминал вече когато е ставало въпрос за
Добруджа
.
Човек след смъртта се намира в друг свят, непознат за нас. Та той беше горе. В.К.: Той беше починал вече, така ли? Г.Д.: Да. Всички тези заминали както Учителя казва, те също работят горе.
В,К.: А той беше заминал вече когато е ставало въпрос за
Добруджа
.
А, това е вече друго нещо. Значи той беше заминал и след това Учителят каза: „Руси подписа мирът“. Това не го знаех. Г.Д.: Да. Нашите приятели на Небето работят.
към текста >>
Българското правителство повдига въпроса за връщане на Южна
Добруджа
заграбена от Румъния според Ньойския договор 1919 г., която територия е била откъсната още след Междусъюзническата война през 1913 г.
Г.Д.: Да. Нашите приятели на Небето работят. Така е според Учителят. На 28 юни 1940 г. Румъния е заставена да отстъпи Бесарабия и Буковина на СССР.
Българското правителство повдига въпроса за връщане на Южна
Добруджа
заграбена от Румъния според Ньойския договор 1919 г., която територия е била откъсната още след Междусъюзническата война през 1913 г.
от България. След дълги преговори по настояване на германското правителство в Крайова на 7.септември 1940 г. е подписано двустранна спогодба между България и Румъния, според която се връща територия около 8000 квадратни километра и население 320 000 човека. Договорът е одобрен от СССР и Англия. Това е единствената придобивка на България по време на Втората световна война.
към текста >>
22.
12. Брат Руси
,
Драган Петков
,
ТОМ 7
Точно по това време беше освободена южна
Добруджа
от Румънската окупация.
Живееше на Изгрева и се занимаваше с продажба на книжнина. Продаваше книжки и от тях вземаше по някой лев, за да се прехранва. Беше смирен брат, добър брат. Дойде време, разболя се и след това си замина. Братята го погребаха както му беше редът в такива случаи.
Точно по това време беше освободена южна
Добруджа
от Румънската окупация.
Румънците доброволно отстъпиха южна Добруджа на България. На следващия ден, след погребението Учителят каза: „Брат Руси си замина от Изгрева, но ние него го изпратихме да бъде представител в Невидимия свят за южна Добруджа. Румъния има прегрешения пред Бога, че навремето окупира Добруджа. Днес тя се опитва да си поправи грешката. А ние изпратихме своят представител и посланик в Невидимия свят - брат Руси, така че той сега има нова длъжност.
към текста >>
Румънците доброволно отстъпиха южна
Добруджа
на България.
Продаваше книжки и от тях вземаше по някой лев, за да се прехранва. Беше смирен брат, добър брат. Дойде време, разболя се и след това си замина. Братята го погребаха както му беше редът в такива случаи. Точно по това време беше освободена южна Добруджа от Румънската окупация.
Румънците доброволно отстъпиха южна
Добруджа
на България.
На следващия ден, след погребението Учителят каза: „Брат Руси си замина от Изгрева, но ние него го изпратихме да бъде представител в Невидимия свят за южна Добруджа. Румъния има прегрешения пред Бога, че навремето окупира Добруджа. Днес тя се опитва да си поправи грешката. А ние изпратихме своят представител и посланик в Невидимия свят - брат Руси, така че той сега има нова длъжност. Божиите работници на земята са Божи работници и на Небето“.
към текста >>
На следващия ден, след погребението Учителят каза: „Брат Руси си замина от Изгрева, но ние него го изпратихме да бъде представител в Невидимия свят за южна
Добруджа
.
Беше смирен брат, добър брат. Дойде време, разболя се и след това си замина. Братята го погребаха както му беше редът в такива случаи. Точно по това време беше освободена южна Добруджа от Румънската окупация. Румънците доброволно отстъпиха южна Добруджа на България.
На следващия ден, след погребението Учителят каза: „Брат Руси си замина от Изгрева, но ние него го изпратихме да бъде представител в Невидимия свят за южна
Добруджа
.
Румъния има прегрешения пред Бога, че навремето окупира Добруджа. Днес тя се опитва да си поправи грешката. А ние изпратихме своят представител и посланик в Невидимия свят - брат Руси, така че той сега има нова длъжност. Божиите работници на земята са Божи работници и на Небето“. Всички приятели се спогледаха и не можеха да повярват на ушите си.
към текста >>
Румъния има прегрешения пред Бога, че навремето окупира
Добруджа
.
Дойде време, разболя се и след това си замина. Братята го погребаха както му беше редът в такива случаи. Точно по това време беше освободена южна Добруджа от Румънската окупация. Румънците доброволно отстъпиха южна Добруджа на България. На следващия ден, след погребението Учителят каза: „Брат Руси си замина от Изгрева, но ние него го изпратихме да бъде представител в Невидимия свят за южна Добруджа.
Румъния има прегрешения пред Бога, че навремето окупира
Добруджа
.
Днес тя се опитва да си поправи грешката. А ние изпратихме своят представител и посланик в Невидимия свят - брат Руси, така че той сега има нова длъжност. Божиите работници на земята са Божи работници и на Небето“. Всички приятели се спогледаха и не можеха да повярват на ушите си. Пред тях още стоеше фигурата на дребният и гърбав брат Руси.
към текста >>
Той е първият български посланик от Изгрева за освобождаване на
Добруджа
в Невидимия свят.
А ние изпратихме своят представител и посланик в Невидимия свят - брат Руси, така че той сега има нова длъжност. Божиите работници на земята са Божи работници и на Небето“. Всички приятели се спогледаха и не можеха да повярват на ушите си. Пред тях още стоеше фигурата на дребният и гърбав брат Руси. Вие днес може да го видите в някоя запазена снимка по онова време.
Той е първият български посланик от Изгрева за освобождаване на
Добруджа
в Невидимия свят.
А на 7.септември 1940 г., в гр. Крайова, Румъния бе подписана двустранна спогодба, с която се връща Южна Добруджа на България, откъсната от нея след Междусъюзническата война през 1913 г.
към текста >>
Крайова, Румъния бе подписана двустранна спогодба, с която се връща Южна
Добруджа
на България, откъсната от нея след Междусъюзническата война през 1913 г.
Всички приятели се спогледаха и не можеха да повярват на ушите си. Пред тях още стоеше фигурата на дребният и гърбав брат Руси. Вие днес може да го видите в някоя запазена снимка по онова време. Той е първият български посланик от Изгрева за освобождаване на Добруджа в Невидимия свят. А на 7.септември 1940 г., в гр.
Крайова, Румъния бе подписана двустранна спогодба, с която се връща Южна
Добруджа
на България, откъсната от нея след Междусъюзническата война през 1913 г.
към текста >>
23.
22. От къде не са дошли българите
,
Васко Искренов
,
ТОМ 7
Втори княз след него е Ирник князувал в
Добруджа
около 460 г., който е най- малкия му син.
Тези букви са дело на Хозарсифа (египтянин), син на сестрата на Рамзес II, или така наречения Мойсей, който изведе еврейския народ от Египет в пустинята, за да го заведе в Ханаанската земя, земя обещана от Йехова на предците му. А в именника на древните български владетели се говори за 13 български князе датиращи от IV-V. век Никъде не фигурира титлата хан или тюркския произход на българите. Авитохол е родоначалник на прабългарската династия произлязла от рода Дуло. Предполага се, че това е хунския вожд Атила (434-454) владеещ земите между Волга, Рейн и Дунав с център Панония.
Втори княз след него е Ирник князувал в
Добруджа
около 460 г., който е най- малкия му син.
Пети под ред е Аспарух, който е хун и господар на хуни. Така че Кубратовата България никога не се е намирала в Приазовието, а в Трако- Илирия, където по исторически документи са показани още в IV. век. Единствено, което ни смущава днес е славянския език. Той идва от славяните, които населяват тези територии на Кубратова Велика България. Декларация Аз, долуподписаният Васил Искренов, роден на 29.XII.1899 г.
към текста >>
24.
42. НАЦИОНАЛНИЯТ ВЪПРОС
,
,
ТОМ 8
Понеже вие сте съвременник на онази епоха, син сте на военен, каква е вашата позиция за Балканската война, Европейската, между двете войни,
Добруджа
, Македонския въпрос, да се спрем така нали ретроспективно и по принцип да разгледаме положението?
42. НАЦИОНАЛНИЯТ ВЪПРОС В: Сега искам да се спрем на един друг въпрос. Така наречения национален въпрос.
Понеже вие сте съвременник на онази епоха, син сте на военен, каква е вашата позиция за Балканската война, Европейската, между двете войни,
Добруджа
, Македонския въпрос, да се спрем така нали ретроспективно и по принцип да разгледаме положението?
Д: При тази командировка, която имахме за търсене на стари документи в западните архиви. В: Това в кои години? Д: Това беше в 1975 г. ли коя беше и трябваше да спрем във Виена. Аз бях много пъти против това отклоняване, защото нямахме много време, но така или иначе трябваше да се стои, но при това гостуване си намерих един българин, който е роден там, син на градинар, който общувал и имал за съсед един югославянин.
към текста >>
25.
7. УЧИТЕЛКАТА
,
,
ТОМ 8
Преди да ни върнат румънците Южна
Добруджа
и преди да се говори за това по вестниците, пред една групичка пред стълбите долу Учителят каза: "България ще се разшири и ще има нужда от учители".
Отидох и влязох в операта, но след година разбрах, че не ми е мястото там. Аз нямах физически сили за нощен труд и за нощен живот. Аз се връщах пребита от умора, макар че бях млада. Напуснах операта и останах на Изгрева, а родителите ми изпращаха пари колкото можеха, за да ме издържат. Но след единадесет години аз трябваше пак да стана учителка.
Преди да ни върнат румънците Южна
Добруджа
и преди да се говори за това по вестниците, пред една групичка пред стълбите долу Учителят каза: "България ще се разшири и ще има нужда от учители".
Каза това като ме гледаше. Аз скрих главата си зад една сестра. Изпитвах панически страх да не бъда пратена някъде, да бъда далеч от Изгрева, от беседите и от Учителя. Това беше тогава. А след 11-12 години аз пак станах учителка.
към текста >>
26.
34. ДУШИ ДОШЛИ ОТ ПАМТИВЕКА
,
ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА
,
ТОМ 8
Един ден при нея пристига на гости от
Добруджа
сестра Веска от
Добруджа
, другото й име не знам и заедно с нея отиват да работят в градината, но сестра Янакиева беше вдовица и вероятно не е имала достатъчно средства и вероятно много пъти е оставала така без храна и работейки усещат, че страхотен глад ги мъчи.
В: Обаче впоследствие се изменят нещата, особено като се отваря Школата. Главното е вече Словото! ЯНАКИЕВА Когато отидох на Изгрева, сестра Янакиева беше една от старите сестри, които бяха верни и предани, следваха Словото на Учителя, така съвестно изпълняваха това, което бяха разбрали от Учението на Учителя. Сестра Янакиева се грижеше специално за градината. Тя разсаждаше цветя, поливаше градината.
Един ден при нея пристига на гости от
Добруджа
сестра Веска от
Добруджа
, другото й име не знам и заедно с нея отиват да работят в градината, но сестра Янакиева беше вдовица и вероятно не е имала достатъчно средства и вероятно много пъти е оставала така без храна и работейки усещат, че страхотен глад ги мъчи.
Прегладнели и двете минава покрай тях Учителят и казва: "Да, да, вие добре работите градината". Те обаче, ама вече си свършват работата най-съвестно и когато се прибират в квартирата на сестра Янакиева, намират една великолепно сложена трапеза за двама души. С приборите и с първо, второ и трето ядене. Това е тяхната обща опитност. В: Значи Учителят минава покрай тях?
към текста >>
27.
ЯНАКИЕВА
,
,
ТОМ 8
Един ден при нея пристига на гости от
Добруджа
сестра Веска от
Добруджа
, другото й име не знам и заедно с нея отиват да работят в градината, но сестра Янакиева беше вдовица и вероятно не е имала достатъчно средства и вероятно много пъти е оставала така без храна и работейки усещат, че страхотен глад ги мъчи.
ЯНАКИЕВА Когато отидох на Изгрева, сестра Янакиева беше една от старите сестри, които бяха верни и предани, следваха Словото на Учителя, така съвестно изпълняваха това, което бяха разбрали от Учението на Учителя. Сестра Янакиева се грижеше специално за градината. Тя разсаждаше цветя, поливаше градината.
Един ден при нея пристига на гости от
Добруджа
сестра Веска от
Добруджа
, другото й име не знам и заедно с нея отиват да работят в градината, но сестра Янакиева беше вдовица и вероятно не е имала достатъчно средства и вероятно много пъти е оставала така без храна и работейки усещат, че страхотен глад ги мъчи.
Прегладнели и двете минава покрай тях Учителят и казва: "Да, да, вие добре работите градината". Те обаче, ама вече си свършват работата най-съвестно и когато се прибират в квартирата на сестра Янакиева, намират една великолепно сложена трапеза за двама души. С приборите и с първо, второ и трето ядене. Това е тяхната обща опитност. В: Значи Учителят минава покрай тях?
към текста >>
28.
16. МЕТОДЪТ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ОПИТОМЯВАНЕ НА ВЪЛЦИТЕ
,
,
ТОМ 8
А с неутралитета възвърнахме ли си и нашата "Златна
Добруджа
" отнета ни преди 30 години (1913 г)?
Незабравими мигове! С Бенедето поддържах връзка, той много искаше това, да има новини от Изгрева. Когато бях в Русенската опера, той ми се обади от Италия, беше вече се преселил там и дори в един колет ми беше изпратил... лимони! Връщам се отново в България. Можем да разсъждаваме какво ни струва нашият неутралитет.
А с неутралитета възвърнахме ли си и нашата "Златна
Добруджа
" отнета ни преди 30 години (1913 г)?
А за запазване живота на евреите в Метрополията (в границите на България) не тичаха ли евреите в бараката на Лулчев за помощ, поединично и групово да молят за неговото застъпване пред Царя, като знаеха неговото влияние пред Царя. И Лулчев успя да спре изселването на българските евреи за Полша, откъдето знаете, че връщане въобще няма... След 9.IX. 1944 г. когато брат Любомир Лулчев беше арестуван, еврейският равин Даниел Цион ме помоли да занеса негово писмо до председателя на съда, който съдеше бившите царски съветници и министри. Ето и писмото: До господин Председателя на Върховния Народен съд Осветление от равин Даниел Цион Председател на Върховния еврейски съвет, живущ на ул.
към текста >>
29.
17. ЗА КАРМАТА НА БЪЛГАРИЯ
,
,
ТОМ 8
Духовния елит на България, хората, които бяха начело на управлението, добре или не винаги добре, но запазиха границите на България, дори я увеличиха с
Добруджа
, без кръв и война.
" Имаше и тогава хора, които не виждаха нищо лошо в Христа. Сам Пилат с името на когото се е злоупотребявало е казал на тълпата, че не вижда никаква вина в Христа, но отстъпил против бунта на масите евреи, представители на еврейския народ, които приели кръвта на Христа да падне над главите им и над техните деца. И падна над главите им. Римският император Тит разруши Ерусалим, изора го и по целия път към Рим висяха трупове на евреи разпънати като шпалир. Да се върнем и у дома в България.
Духовния елит на България, хората, които бяха начело на управлението, добре или не винаги добре, но запазиха границите на България, дори я увеличиха с
Добруджа
, без кръв и война.
Не позволиха да бъдем окупирани, да водим война и да се разсипе България с много жертви и страдания. (Повтарям, че Югославия бе разбита и даде 1 700 000 жертви, а Румъния около 800 000.) Същите тези управници бяха затворени, по-възрастните помнят това, съдеха ги в Съдебната палата (говоря за София), а отвън стотици хиляди викаха: "Смърт! " И ги убиха. Ами ако Учителят беше вътре като подсъдим и тълпата викаше: "Смърт! ", т.е.
към текста >>
30.
4. БОЖИЕТО ВЪЗМЕЗДИЕ СЛЕД БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 8
получава за компенсация северна
Добруджа
заради Бесарабия населена с румънци, но присъединена към Русия.
за разделение на България на две половини, от които една е васална на Турция с име Източна Румелия. А свободната част е Княжество България. Там където е бил дворецът, на същото място преминава Берлинската стена, а Съветска Русия, СССР окупира Германия, източната й част от 1945 до 1990 г. След като се разпада Съветската империя, тя доброволно си изтегли войските от окупираната половина и сега Германия е обединена държава. Румъния, която участва с войски в Освободителната Руско-Турска война 1877-1878 г.
получава за компенсация северна
Добруджа
заради Бесарабия населена с румънци, но присъединена към Русия.
Бесарабия по-късно се оформя като Молдовска република в състава на СССР и досега е територия на Русия. Турция, след Междусъюзническата война 1913 г. получава Одрин и попречи на България да излезе на територия очертана от линията Мидия-Енос от Черно море до Бяло море, за да има излаз на Бяло море. По този начин се осуетява прокопаването на канал между Черно море и Бяло море от Русия, за да могат да се заобикалят Дарданелите, които затварят изхода на Черно море към Бяло море от Турция. Днес Турция воюва с кюрдите, които са разпокъсани между бившата СССР с република Кюрдистан, между Ирак, Иран и Турция и което население наброява 60 милиона души.
към текста >>
31.
5. НЕОБИКНОВЕНИТЕ СЪВПАДЕНИЯ СЛЕД БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС
,
АСЕН ЧИЛИНГИРОВ
,
ТОМ 8
Друго е положението с
Добруджа
- за предстоящото й анексиране от България има доста много регистрирани изказвания.
Той ще бъде изключен от цялото Битие. За да не пострада, трябва да си остане на дясната ми ръка, дето е поставен. Такъв е законът - където те е поставил Бог, там ще работиш. Казано е да не пожелаваш жената на своя ближен - тя е пръст на Божията Ръка, там ще стои и работи. Ако пожелае да отиде на друго място или друг я пожелае, нейната съдба е решена - смърт я очаква." 9.
Друго е положението с
Добруджа
- за предстоящото й анексиране от България има доста много регистрирани изказвания.
Ето и главното от тях: „Какво ще стане с Румъния? - Каквото става с някой разбойник, когато го пуснат от затвора - отива си вкъщи. Румъния ще бъде заобиколена със славянството и ще остане като остров в море. (Искайте сила, имайте вяра, извънредни беседи (1914-19), София 1994, с.29 СЛ.-5.И915). Междувпрочем Румъния трябваше да плати за грабителството си по отношение на България много висока цена - малцина в България знаят, че през 1917 г., пред угрозата на българската войска, Румъния предава на Русия "на съхранение" държавното си съкровище, включително всичките си златни резерви и по този начин ги загубва завинаги.
към текста >>
32.
9. УРАГАНЪТ, КОЙТО ПОМЕТЕ ВСИЧКО
,
,
ТОМ 8
А колко заплахи изрекоха срещу мен, че ще ме интернират от София в някое далечно
добруджанско
село. 6.
Бяха извършени големи обиски в София и провинцията и бе отнета литературата на Учителя. Започнаха големите гонения. На мен много пъти ми се правиха обиски. Взеха ми почти всичко. Таман събера нещо и дойдат и ми го приберат.
А колко заплахи изрекоха срещу мен, че ще ме интернират от София в някое далечно
добруджанско
село. 6.
Приятелите изобщо по това време не се интересуваха да съберат всички онези неща, които са свързани с Школата на Учителя и Неговото дело. Много усилия положих, за да ги събера, за да ги предам на следващите поколения. 7. Питате ме как ще се развият събитията по-нататък. Комунистите ще си отидат. Един ден народите ще се събудят.
към текста >>
33.
143. ЖИВОТЪТ НА РИЛА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Тя бе два пъти в концлагер, някъде в България, в
Добруджа
, защото беше на служба в двореца, секретарка на цар Борис.
Тя имаше две дъщери и един син. Едната й дъщеря Вера, пострада от бомбите, една врата се откача и я удря, и тя умира. Синът й след 9.IX.1944 год. изчезна завинаги. А пък другата й дъшеря Надя, тя е още жива, но сега страда от ревматизъм, краката я болят, пръстите на ръцете й са подути и не може да си служи с тях.
Тя бе два пъти в концлагер, някъде в България, в
Добруджа
, защото беше на служба в двореца, секретарка на цар Борис.
Но впоследствие й дадоха пенсия, жива е, да. Аз я познавам лично и мога да я поканя да дойде тук, защото тя ще дойде това лято тук в София. Миналото лято Стоянка я беше поканила и тя беше една седмица тука при нас. Те не се интересуваха много от братските неща. Мога да попитам, дали има нещо останало от майка й.
към текста >>
34.
РАЗВРЪЗКАТА ВЪВ ВСЕКИ РОМАН -3
,
ГАДНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ МИНИСТРИ И ЦАР
,
ТОМ 9
Бяха започнали и преговорите за
Добруджа
.
Моите философски убеждения бяха, че бъдещето принадлежи на славянството. По тоя Въпрос ние се скарахме. Той не желаеше да вървим с Русия и заради това не ме вика дълго време. През юли 1940 год. царя ми говори за своята среща с един немец.
Бяха започнали и преговорите за
Добруджа
.
Аз го съветвах да прави всичко възможно да я получим по мирен път. След това царя ходи в Германия. След връщането му аз влязох пак в конфликт с него по въпроса за общественото запасяване. Аз препоръчвах вместо храните да се събират по складове, да се разпределят между народа. Българският народ е научен на пълен харман и пълна маса, а не като германците да разчитат на складове.
към текста >>
35.
09 - 122. ПОИСКАНАТА ПОМОЩ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Мъжът ми беше в
Добруджа
.
Сключихме заем, за да опитаме търговия. Нямаше как. Трябваше нещо да се предприеме. През 1923 година зимата беше незапомнена. Дебелият сняг прекъсна всички съобщения.
Мъжът ми беше в
Добруджа
.
Всички запаси от продукти и пари се изчерпаха. А да се вземе в заем - нямаше откъде. Останаха няколко сухи корички, с които сутринта децата ще закусят. Аз вече втори ден не хапнах нищо, за да има за децата. Легнахме си вечерта полугладни.
към текста >>
36.
09 - 226. ГОСПОД МЕД НЕ ЯДЕ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
226. ГОСПОД МЕД НЕ ЯДЕ Първите години, когато Учителят живеел в град Варна, един летен ден тръгнал на екскурзия с още няколко души из златна
Добруджа
.
226. ГОСПОД МЕД НЕ ЯДЕ Първите години, когато Учителят живеел в град Варна, един летен ден тръгнал на екскурзия с още няколко души из златна
Добруджа
.
Денят бил горещ и пътуването уморително. Никъде не се виждало дърво, под сянката на което да си отпочинат. Вече наближило обяд, а място за почивка още не се намирало. Като вървели и се вглеждали напред и встрани, забелязали далеч от пътя чардак и сграда. Решили да се отбият там, ако има човек, да си отпочинат.
към текста >>
37.
II.02.09. Общ събор и законник за българското духовенство
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
(Печат на Общината) На същия 15 август били издадени подобни приходски писма на поп Рафаила за селата Саталмъш, Карапча, Караманлий, Дуран-Колак, Саръ-Мусал, Керимет, Калайджи Дере, Калакчий, Аканджий, Папукчий, Мангаля и Кашлите в
Добруджа
, с всичко 223 венчила; на поп Пеньо от Балчик за селата Балчик, Гявур-Коюсу, Ала Клисе и Гичлери с всичко 215 венчила; на поп Николая за селото Юшенлий със 107 венчила (на 20 септември 1866 г.).
Защото Той, като ваш посредник, ще служи в църквата и ся моли Все-вушнему Богу за прощение греховете на всях вас. Варна 1866 г. Август 15. Издадено от Варненско българско духовенство и общество. № 10".
(Печат на Общината) На същия 15 август били издадени подобни приходски писма на поп Рафаила за селата Саталмъш, Карапча, Караманлий, Дуран-Колак, Саръ-Мусал, Керимет, Калайджи Дере, Калакчий, Аканджий, Папукчий, Мангаля и Кашлите в
Добруджа
, с всичко 223 венчила; на поп Пеньо от Балчик за селата Балчик, Гявур-Коюсу, Ала Клисе и Гичлери с всичко 215 венчила; на поп Николая за селото Юшенлий със 107 венчила (на 20 септември 1866 г.).
На 23 август същата година Варненската главна община дава пандахуси за събиране милостиня в епархията на поп Атанас и на поп Петра. Варненската община дава препоръчителни писма и на представители на села за събиране на помощи в Одеса, Румъния и др., или вътре в епархията. Базирайки се на Законника, тя събира даждията от селата и свещениците, спогажда и потъкмява спорещи, издава вули и кръщелни свидетелства и пр. Предстояте-лят на Варненската църква иконом Константин Дъновски. освещавал църкви по селата на епархията.
към текста >>
38.
II.02.11. Двувластието между българско и гръцко духовенство
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
През тази година пък, за да покаже на народа своето всесилие, при обиколката ми на така наричаната
Добруджа
, т.е.
Предстоятелят на незаконната, който сам се нарича архимандрит, владика и кой знае още какво друго, върши свободно и безпрепятствено всичко, което е подарено от светата благодат на каноническия пастиреначалник, с изключение може би на ръкоположението. Затруднявам се да кажа, че той притежава в държавата нещо по-малко, отколкото признатият от властта, защото в официални за владеещите дни предстоятелят на гръцките първенци прави посещения на властите, а българският върши същото. Работата на всеки българин, разглеждана от властта и имаща връзка с църквата, се изпраща от нея на него и на Българската община. Много редовно и неуклонно извършва Негово Светейшество обикалянето на селата, дори с една необикновена сатрапска свита и обноски, благославя и осветява християните и разглежда техните дела и спорове, свързва и разтрогва бракове, прощава и налага наказания, уволнява и назначава учители и свещеници. Той афоресва настояващите в заблудата и признаващи от всичко най-лошата гръцка църковна власт; съветва веруващите да строшат главата и кокалите на гръцкия архиерей, ако посмее той да се противопостави на българския неудържим поток.
През тази година пък, за да покаже на народа своето всесилие, при обиколката ми на така наричаната
Добруджа
, т.е.
на старата Каварненска екзархия, един ден навсякъде вървеше преди мене и посещаваше дори и онова село, което имаше само едно българско семейство, и му заповядваше, под страх на нравствена смърт, да не приема гръцки свещеник в своя дом. В онези пък български села, дето има две или три гръцки фамилии, заплашвал, че ще ги унищожи, ако не го приемат на водосвет и не му дадат архиерейското право. Недавна ходих в едно чисто гръцко село, съседно на смесеното с. Шабла... Изпратих двама първенци и помолих църковните настоятели в последното, което има църква, да ми позволят да служа в нея, като че ли да ми издадат каноническо разрешение за служба, обаче за зла чест, бил попитан намиращият се наблизу архимандрит, който се произнесъл да ми счупят костите, ако посмея само да туря крака си в църквата, „Удри по главата" - беше съветът на светостта му, който заедно с много други бледо-словия, които аз за избягване на злословието изоставям, взе върху си всяка отговорност спрямо политическите власти." През 1868 година Варненската община е имала следния състав: Господин х. Иванов, х.
към текста >>
39.
1. СЕЛО НИКОЛАЕВКА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКИ ОКРЪГ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
след 40 км бавен преход в горите на
Добруджа
и непроходимата кал на полетата.
1. СЕЛО НИКОЛАЕВКА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКИ ОКРЪГ (музейна сбирка, открита на 24.V.1977 година) Селото Хадърджа е преименувано на село Николаевка на името на главнокомандуващия руските войски през 1877-1878 г., Великия княз Николай Николаевич, брат на император Александър II. Войските на генерал Манзей на VII Кавказка дивизия влизат в село Хадърджа вечерта на 2.11.1877 год.
след 40 км бавен преход в горите на
Добруджа
и непроходимата кал на полетата.
Селяните изпращат адрес до княза, той дава съгласието си и изпраща 3000 гроша за селото. Селото се намира на 30 км северозападно от гр. Варна. Още от турско време и сега е център на община. Разположено на 350-400 м над морското равнище от двете страни на Николаевската река, която е начало на р. Деде пунар дере.
към текста >>
Реката тече в северна посока, минава край село Засмяново, Ботево, навлиза в
Добруджа
, става подземна река и се влива в р. Дунав.
Селяните изпращат адрес до княза, той дава съгласието си и изпраща 3000 гроша за селото. Селото се намира на 30 км северозападно от гр. Варна. Още от турско време и сега е център на община. Разположено на 350-400 м над морското равнище от двете страни на Николаевската река, която е начало на р. Деде пунар дере.
Реката тече в северна посока, минава край село Засмяново, Ботево, навлиза в
Добруджа
, става подземна река и се влива в р. Дунав.
В административно отношение селото принадлежало на Коз.пуджанската нахия. Населението на Варненската кааза и Козлуджанската нахия през XIX в. е предимно мюсюлманско и се състои от турци, татари и др. Турската колонизация и руско-турската война в по-късните столетия довеждат до почти пълното изчезване на старобългарското население. Част от него се влива в големия изселнически поток след 1828-29 година към Северна Добруджа и Бесарабия.
към текста >>
Част от него се влива в големия изселнически поток след 1828-29 година към Северна
Добруджа
и Бесарабия.
Реката тече в северна посока, минава край село Засмяново, Ботево, навлиза в Добруджа, става подземна река и се влива в р. Дунав. В административно отношение селото принадлежало на Коз.пуджанската нахия. Населението на Варненската кааза и Козлуджанската нахия през XIX в. е предимно мюсюлманско и се състои от турци, татари и др. Турската колонизация и руско-турската война в по-късните столетия довеждат до почти пълното изчезване на старобългарското население.
Част от него се влива в големия изселнически поток след 1828-29 година към Северна
Добруджа
и Бесарабия.
В следващите години тук се установяват преселници, главно от източно-балканските села Голица и Еркеч. Една група, водена от Атанас Георгиев, се заселила в с. Хадърча, а друга част, водена от Кара Марин, тръгнала с руските войски на север и в Бесарабия основала село, което и сега се нарича Голица. Тоза ново население представлява и етническата осноза на българското национално Възраждане във Варненския край. Към средата на XIX век, когато в този край проблясват първите зари на национална пробуда, с.
към текста >>
40.
2. АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХАДЪРДЖАЛИЯТА)
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Цяла
Добруджа
развалили, та и околните села до Николаевска Хадърча, но това последното не са развалило, защото Атанас Чорбаджи отишел при пашата във Варна, молил му се и той проводил в с.
И това желание на дяда Атанаса са изпълнило; Ферман се издал и на 1851 год. 26 октомврий бил повикан гръцкий владика от Варна, който осветил църквата, в името на Светии Атанасий Александрийский, при стичението на много народ от околните села. На дяда Атанаса му дошло на ум да си търсят вече и свещеник българин, защото досегашният им бил грък и за такъв повикали свещеника Ивана Громов, родом от Беброво. който им свещонодейстеувал допреди 7-8 години. Селото Хадържа се уредило вече и трябвало да успява и да става пример на околните села, обаче на всичко това побъркало Кримската война.
Цяла
Добруджа
развалили, та и околните села до Николаевска Хадърча, но това последното не са развалило, защото Атанас Чорбаджи отишел при пашата във Варна, молил му се и той проводил в с.
Хадърча един бюлюк отделение редовна войска, която пазила селото до края на войната и така дядо Атанас, със своето влияние направил едно добро на селото си, за което му са вечно признателни хадърчени. След Кримската война на дядо Атанас му се искало да бъде учителя Константин свещеник, понеже той му бил станал вече и зет и, със съгласието на селяните, го препоръчели на владиката Пррфирий, който го приел на драго сърце, понеже познавал лично учителя Константина и го ръкрположил за свещеник на с. Хадърча, та станали двама свещеници, които обикаляли много околни български села. Обаче младият поп Константин не стоял много време в село, защото владиката го повикал в град Варна и му дал енория при църквата „Св. Богородица". Дядо Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си и действително успял.
към текста >>
41.
12. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНА НА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ В ГРАД ВАРНА 1860/61-1910/11 год.
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
внася варненският гражданин и пламенен родолюбец хаджи Стамат Сидерев, който, подозрян от турските власти в издаване на някакви тайни на навлезлите в
Добруджа
руски войски през Освободителната война, бил откаран от турците в Добрич и там обесен.
възлиза на 93 447 гр. (18 689.40 лв.). За покриване тоя разход продължава се събирането на помощи и то не само от Варна, но и от селата на Варненско и Шуменско (в храна), от някои градски общини, от познати български търговски къщи в Румъния и Русия, които с готовност се отзовават с помощите си. По-значителни външни помощи, отбелязани в книга I, са следните: Петър Берон- всеизвестният щедър училищен благодетел и основател на девическите училища у нас - внесъл веднаж 1140 гроша и повторно - 706 гроша; руският вицеконсул Рачински, под подписка добри людие - 6402 гр. Най-голяма помощ обаче през 1861. год.
внася варненският гражданин и пламенен родолюбец хаджи Стамат Сидерев, който, подозрян от турските власти в издаване на някакви тайни на навлезлите в
Добруджа
руски войски през Освободителната война, бил откаран от турците в Добрич и там обесен.
- Във втората счетоводна книга е записано на 30. юлий 1860. година следньото: Втори дар от родолюбивия г-н хаджи Стамат Сидерев, родом от Ряховица - 13750 гр. Ала освен мъчнотиите, що българите във Варна срещат при изнамерване средства за направа училищното си здание, те срещнали и силни и големи противодействия от страна на гагаузите за доизкарването му. Когато наближило да се почне покриването на зданието, варненските гагаузи захванали да заплашват работниците и да нападат върху някои от тях, особено вечерно време.
към текста >>
42.
IV.18 август, сряда
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
3 въпрос: - Ще станели политическо обединение на целия български народ: България, Македония и
Добруджа
?
Те гледат сметките на България и резултатът от тия сметки ще бъде известен следната година. За холерата ще има една малка опасност, но не може да се отбие. Има условия да дойде, но има и условия да се предотврати. Щом вие имате лични закачки помежду си и ги не изравните, тогава бъдете уверени, холерата непременно ще дойде и ще задигне мнозина. Ако се молите и нямате никакви закачки, тогава холерата няма да дойде, също както не дойдоха в България смутовете и революциите, които засегнаха Турция и Румъния.
3 въпрос: - Ще станели политическо обединение на целия български народ: България, Македония и
Добруджа
?
Отговор: - Ще стане обединение между българите в Добруджа до 1914 г. До 1914 година ще има такива пертурбации, щото и вие сами ще се учудите. Обединението на българите от България и ония от Македония и Добруджа е в реда на нещата. Също трябва да се обединят Сърбия, България и Черна гора и ако доброволно не се обединят, то насила ще ги накарат. Под думата „обединение" разбирайте туй, че държавното устройство ще си съществува, но само няма да има туй ръмжене между българските народи, което сега понякогаш изпъква.
към текста >>
Отговор: - Ще стане обединение между българите в
Добруджа
до 1914 г.
За холерата ще има една малка опасност, но не може да се отбие. Има условия да дойде, но има и условия да се предотврати. Щом вие имате лични закачки помежду си и ги не изравните, тогава бъдете уверени, холерата непременно ще дойде и ще задигне мнозина. Ако се молите и нямате никакви закачки, тогава холерата няма да дойде, също както не дойдоха в България смутовете и революциите, които засегнаха Турция и Румъния. 3 въпрос: - Ще станели политическо обединение на целия български народ: България, Македония и Добруджа?
Отговор: - Ще стане обединение между българите в
Добруджа
до 1914 г.
До 1914 година ще има такива пертурбации, щото и вие сами ще се учудите. Обединението на българите от България и ония от Македония и Добруджа е в реда на нещата. Също трябва да се обединят Сърбия, България и Черна гора и ако доброволно не се обединят, то насила ще ги накарат. Под думата „обединение" разбирайте туй, че държавното устройство ще си съществува, но само няма да има туй ръмжене между българските народи, което сега понякогаш изпъква. Нещо повече, имайте предвид, че в реда на нещата е всички славяни да се обединят в една империя, която ще заема, то се знае, и Солун.
към текста >>
Обединението на българите от България и ония от Македония и
Добруджа
е в реда на нещата.
Щом вие имате лични закачки помежду си и ги не изравните, тогава бъдете уверени, холерата непременно ще дойде и ще задигне мнозина. Ако се молите и нямате никакви закачки, тогава холерата няма да дойде, също както не дойдоха в България смутовете и революциите, които засегнаха Турция и Румъния. 3 въпрос: - Ще станели политическо обединение на целия български народ: България, Македония и Добруджа? Отговор: - Ще стане обединение между българите в Добруджа до 1914 г. До 1914 година ще има такива пертурбации, щото и вие сами ще се учудите.
Обединението на българите от България и ония от Македония и
Добруджа
е в реда на нещата.
Също трябва да се обединят Сърбия, България и Черна гора и ако доброволно не се обединят, то насила ще ги накарат. Под думата „обединение" разбирайте туй, че държавното устройство ще си съществува, но само няма да има туй ръмжене между българските народи, което сега понякогаш изпъква. Нещо повече, имайте предвид, че в реда на нещата е всички славяни да се обединят в една империя, която ще заема, то се знае, и Солун. Но най-важното е, че докато Христос дойде, ще настане една велика империя, 4 въпрос: - Как да познаваме дадени проявления от добри или лоши духове са? Отговор: Този въпрос е много обширен, но най-краткият му отговор е: От делата им ще ги познаете.
към текста >>
43.
10. МАЛЪК РАЗБОР
,
,
ТОМ 12
Например пише се за
Добруджа
, че там са навлезли румъните и всички отпадат духом.
Когато нямаш разположение да се молиш, влез в стомаха си и поработи там. В тези опити, които ще правите, стремежът ви не трябва да бъде егоистичен, но всички трябва да се заемете с изучаването на Божествените закони, тъй, както се изучават разните предмети - естествена, български, геометрия и др. Всеки, който е влязъл в училището, трябва да провери кое е вярно и кое не. Това не е като във вестниците. Във вестниците може да съобщят, че един град е паднал, подир един-два деня да съобщят, че отново е превзет и т.н.
Например пише се за
Добруджа
, че там са навлезли румъните и всички отпадат духом.
Снощи се пишеше пък, че не са навлезли румъните там. Някой дойде при тебе и ти каже: „Твоята глава ще пати нещо.“ Ти започнеш да се тревожиш, ето че румъните навлизат в главата ти. Вие ще приличате на онази мома, която сънувала, че се оженила, имала детенце и то умряло. Станала сутринта и разказала съня на майка си. И двете се разтревожили и започнали да плачат.
към текста >>
44.
4. НА ГОСТИ ПРИ ЛЕЛЯ В БУКУРЕЩ
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
Много пари печелеше, но разбира се и той живееше с неговата секретарка, за което леля ми му отмъщаваше по тоя начин, с тоя Ганчо, един от
добруджанския
край, той почина, много добър цигулар, много прекрасен цигулар.
„Кондестин", както казват румънците (тайно). Та минавайки два пъти границата нелегално, имах тия неприятности. Но един ден там, в Букурещ, когато аз научих, че при леля ми идваше преди това, искам да кажа - маникюристка, която й правеше ноктите, това, онова, мен ми се видя нещо много хубаво това нещо, щото момичето беше елегантно и викам: „Аз искам това да науча." Леля ми искаше да ме учи цигулка. Тя, не е хубаво да казвам за нея, мир и светлина на душата й, но си имаше приятел - студент българин, той беше между впрочем и кантина, както казват румънците - стол на български студенти у нас. Свако ми беше богат, заможен, той беше социал-демократ и директор на Рудолф-Мосе, една фирма - печатница, имаше възможност.
Много пари печелеше, но разбира се и той живееше с неговата секретарка, за което леля ми му отмъщаваше по тоя начин, с тоя Ганчо, един от
добруджанския
край, той почина, много добър цигулар, много прекрасен цигулар.
И танте винаги му казваше: „Научи Милка на цигулка! " Добре ама Силвио, доведеният син на свако ми, учеше пиано в сеседите и аз с най-простия си акъл казах: „Силвио да учи на такова голямо нещо, а пък аз на такова малко, не искам. И аз искам на такова голямо да уча." - Пиано с други думи. И разбира се, успях да се наложа, аз научих да правя нокти и фризури, те ме дадоха не чираче, а ученичка в един институт, Дортаймер се казваше, на Каля Виктория, който приемаше ученички, защото обикновено чирачетата слугуваха там. Ние бяхме ученички и се плащаше за тези ученички и аз научих там тая професия - фризьорство, масажи, боя, всичко, цялата тая процедура в това фризьорство.
към текста >>
45.
23. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ НА ИЗГРЕВА
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
Някъде от
Добруджа
ли, Елена ми разправяше това.
" Бай Ради спеше долу на земята, направо на земята, пред стълбите на Учителя. Че Елена каза: „Не може така, бе бай Ради! " Трябва, чакай, имаме дюшеци братски, имаме такова, завивки, как може така? " Че му дават дюшек, че му дават завивки, да не спи така на цимента. Бай Ради е бил семеен, имал деца, умряла ли е другарката му, не знам, как той е дошъл в Братството.
Някъде от
Добруджа
ли, Елена ми разправяше това.
Щото в един разговор Елена разправяше, че бай Ради се бил разболял и Елена взела да го разтрие. А той й рекъл: „Абе, Елена, не си била женена, пък виж как знаеш да се справиш с един мъж, да го разтриеш, да му помогнеш, когато е болен." И така А бай Ради беше много верен, много предан. По-предан човек от бай Ради не съм видяла. Верно, възпростичък така, но нали бай Ради ми донесе апарата на гръб тъй през градината, за къдрене на косите. Нали, щом каже Учителят, изпълнителен до немай къде.
към текста >>
46.
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част
,
,
ТОМ 14
И ги изселват някъде, първо в
Добруджа
.
Бяха интернирани в Търново - семейството им. Понеже тя се е омъжила много млада, на 16 год. за един фабрикант и за да им вземат хубавата къща с много доброто обзавеждане и за да влезе човек от милицията да живее там, в тяхната къща, ги изселиха в Търново. Преди това къщата им беше в София, в центъра. За да се настанят комунисти и то от милицията хора, я отчуждиха след 9.09.1944 г.
И ги изселват някъде, първо в
Добруджа
.
И понеже майка ми имаше известно влияние, майка ми помагаше на комунистите преди 9.09.1944 г. И имаше един в милицията, на когот о майка ми много помагаше, сестра Люба я помоли да подпише декларация, че ги изисква в Търново. М.М.: Люба или Милка? П.Д.: Люба, понеже с мама бяха големи приятелки. Да не е там в онзи дивия край там - Диар Бекир в Добруджа.
към текста >>
Да не е там в онзи дивия край там - Диар Бекир в
Добруджа
.
И ги изселват някъде, първо в Добруджа. И понеже майка ми имаше известно влияние, майка ми помагаше на комунистите преди 9.09.1944 г. И имаше един в милицията, на когот о майка ми много помагаше, сестра Люба я помоли да подпише декларация, че ги изисква в Търново. М.М.: Люба или Милка? П.Д.: Люба, понеже с мама бяха големи приятелки.
Да не е там в онзи дивия край там - Диар Бекир в
Добруджа
.
И мама отиде при този човек, на когото преди време е правила услуги и го помоли да подпише там някакъв документ, за да дойдат в Търново и ги настани да живеят в една съседна вила, до брат Стамат за известен период. Но Цветана имаше син болен от захарна болест, Боби се казваше. Малкият й син се казваше Панайот, че му викахме Ото. Понеже мъжът й беше изнервен, изтощен, по- възрастен от нея, отношенията им бяха много изострени, просто се разведоха, без да имат официален развод. Цветана си дойде в София, а децата останаха при баща си.
към текста >>
47.
РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година
,
I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927
,
ТОМ 14
Ненадейно ще настъпи през
Добруджа
, за да има район за действие - широчина в свободата за действие против Англия.
1927 год., сряда, София; 24. IV. 1927 год., понеделник, Витоша 19 април 1927 год., вторник На „Изгрева" - София. Ще се усложнят в далечния Изток - Китай, Русия и Англия ще се срещнат. От другите държави всяка гледа да завземе - да запази интереса си, но да не взема участие в борбата - постепенно ще се отдръпнат. А сега се борят - надхитряват се „Мардохей" срещу „Мардохей" - хитра и умна е Русия.
Ненадейно ще настъпи през
Добруджа
, за да има район за действие - широчина в свободата за действие против Англия.
България е в английските „води" и това не се харесва на Русия. * * * 20 април 1927 год., сряда след пладне „Дядо Иван" си е пуснал пояса и само чака някой да го настъпи. Англия е застъпила крайчеца му вече. В китайския народ има вече побуждание духовно и национално - ще изгонят чужденците. Ако не поумнеят европейските държави, ще предизвикат расова война - не така лесно се побеждава 430 милионен народ - ще наложат едно нашествие на жълтата раса.
към текста >>
Ние можем да го излекуваме, но да повърне
Добруджа
на българите и Трансилвания на Австрия, но не ще я даде, а ще иска да ни даде 100,000 лева за лечението му, но те не ни трябват.
Но който прави паси ще почувствува в своите дробове болките на болния, но да не се съмнява и да си измие ръцете, и вътрешно съмнение да не остава. Който лекува и той се изтощава. Както болните от туберкулоза са сухи и слаби, изтощени, и трябва да бъдете много внимателни. Брат Драган Попов: Тогава може да се помогне на румънския крал. Учителят: Румънският крал трябва да си замине, за да се оправи положението.
Ние можем да го излекуваме, но да повърне
Добруджа
на българите и Трансилвания на Австрия, но не ще я даде, а ще иска да ни даде 100,000 лева за лечението му, но те не ни трябват.
За доброто на политиката той трябва да си отиде. Трябва да имате успокоение, вие трябва да бъдете спокойни. Вие сте на кораба ще излезете на брега, но кораба ще си отиде, па и всичко ваше материално ще си отиде с кораба. Ще преминете в нов живот. Всичко е за добро.
към текста >>
Ако имаше окултисти управници в България, щяха да имат и Тракия и Македония, и
Добруджа
.
- „Господи, не им давай муниции, оръжие имат, но муниции да нямат! " И в България партии и организации се делят все на по-малки единици. Това е хубаво - на 99 езици говорят, нека се целят! Ако българите бяха чакали, в голямата война да не се намесват, щяха да имат сега положението на Румъния. Бързина не трябва.
Ако имаше окултисти управници в България, щяха да имат и Тракия и Македония, и
Добруджа
.
Сега иде време да се оправи тая грешка. Идва конфедерацията на народите и ще стане по-добре отколкото се очаква. Не велика България, а умни българи се искат. Както вчера идва министър Ляпчев сам, за да се осведоми кой му е изорал нивата и я е засял - дали не сме ние, понеже е съседна на нашето място, или други са сторили това. Ако не беше умен, щеше да прати стражар.
към текста >>
48.
1. РОДОСЛОВИЕТО НА ЕДИН РОД МЕЖДУ БЪЛГАРИТЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Тези имении имаха голямо разпространение в
Добруджа
.
Знам, че е бил търговец на жито и му казваха „Ботю жита", защото се казваше Ботю. След това става табашки работник. Обработвал е говежди, телешки кожи. Предимно работеха биволски кожи, защото в Габрово по онуй време беше много силно разпространен занаята за правене на имении. Имениите са пантофи, с които турците се обуват и преди да влязат в джамията събуват тез пантофи, нещо като галоши.
Тези имении имаха голямо разпространение в
Добруджа
.
И габровските маистори правеха ги, натоварваха стоката и я закарваха към Добруджа да я продават. Затуй, за правенето на тези имении най-подходяща беше кожата от биволи, защото са меки и като се обработят и лесно се шият. Това са данни по рода на моя дядо по майчина линия. Дядо ми имаше 3 дъщери: леля Донка, майка ми, още една леля и вуйчо. Всичките се поминаха с изключение на леля Донка, която е сестра на майка ми.
към текста >>
И габровските маистори правеха ги, натоварваха стоката и я закарваха към
Добруджа
да я продават.
След това става табашки работник. Обработвал е говежди, телешки кожи. Предимно работеха биволски кожи, защото в Габрово по онуй време беше много силно разпространен занаята за правене на имении. Имениите са пантофи, с които турците се обуват и преди да влязат в джамията събуват тез пантофи, нещо като галоши. Тези имении имаха голямо разпространение в Добруджа.
И габровските маистори правеха ги, натоварваха стоката и я закарваха към
Добруджа
да я продават.
Затуй, за правенето на тези имении най-подходяща беше кожата от биволи, защото са меки и като се обработят и лесно се шият. Това са данни по рода на моя дядо по майчина линия. Дядо ми имаше 3 дъщери: леля Донка, майка ми, още една леля и вуйчо. Всичките се поминаха с изключение на леля Донка, която е сестра на майка ми. Майка ми и баща ми са се оженили някъде към края на XIX век.
към текста >>
49.
105. ЖИВОТЪТ НА РИЛА ПРОДЪЛЖАВА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Председателят излезна разбран човек и ми каза, че само хляб „
Добруджа
", ще може да ни се дава колкото искаме, стига ден преди това да даваме поръчка във фурната, но типов хляб няма възможност да ни се дава, тъй като брашното за този хляб било строго определено и едва ли щяло да стигне за селяните, а те предпочитали него.
Сутринта слезнаха, а на другият ден след обеда късно дойдоха с хляба и продуктите. При среща с мене някак тревожно ми казаха, че сега успяли да вземат хляб, но с известни трудности. Допълниха още, че снабдяването с хляб ще може да става по-добре от селото долу - Сепарева баня, отколкото от Дупница. За тази цел, ще трябва обаче някой да отиде и уреди този въпрос с управлението на селото. Още на другата сутрин слязох в селото, намерих председателя и неговите помощните в Селсъвета, обясних им нашето положение, че там горе са излезнали трудови хора, които използуват своите отпуски за почивка в планината и затова ще трябва да бъдем улеснени, ако не с друго, то поне с хляба от тяхната фурна.
Председателят излезна разбран човек и ми каза, че само хляб „
Добруджа
", ще може да ни се дава колкото искаме, стига ден преди това да даваме поръчка във фурната, но типов хляб няма възможност да ни се дава, тъй като брашното за този хляб било строго определено и едва ли щяло да стигне за селяните, а те предпочитали него.
Това разбира се приех с едно вътрешно задоволство, че ще ядем по-хубав хляб. Помолих го да съобщи във фурната за това споразумение, а а з от своя страна отидох там и казах на фурнаджиите, че конярите като слизат, ще им дават поръчката за хляба, а на другият ден като се изкачват ще го вземат. Така въпроса за хляба беше разрешен. С тази задача аз обаче не се задоволих и тръгнах из селото да търся млечни продукти. При един по-богат селянин намерих малко каче с овче масло.
към текста >>
50.
7. УПАДЪК И ГИБЕЛ НА НАРОДИТЕ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Нито гърците, които са клали и опожарявали българското население в южна и юго-източна Македония, нито сърбите, които са вършили същото в останалата част от тая област, нито ромъните за своите изстъпления в
Добруджа
ще останат безнаказани от Провидението: духовете на загиналите постоянно ще сгъстяват и насочват влиянията към изпълнението на закона за възмездието на извършените престъпления.
Кръвта на милионите жертви паднали под турския нож, вика за възмедие. И то иде все по-страшно и по-страшно: някогашната велика турска империя, която замести римската и византийската, с територия, която се простираше до Виена, постепенно се разпадна и сега върви бързо към съвършено изчезване. От нея няма да остане нито помен, въпреки застъпничеството на цялото ислямство, пръснато в други държави. Законът на карма ще се приложи с всичката си желязна строгост спрямо този народ, който в безпощадното преследване и поголовната изтреба на подчинените си християнски народи, виждаше най-ефикасното средство за въздигане на своето величие, богатство и слава. По същия начин ще се постъпи и спрямо други европейски и балкански народи, едни от които се опитаха да господствуват над цялото човечество (tiber ailes), а други са изтребвали и потискали безмилостно християнските си братя в окупираните временно територии.
Нито гърците, които са клали и опожарявали българското население в южна и юго-източна Македония, нито сърбите, които са вършили същото в останалата част от тая област, нито ромъните за своите изстъпления в
Добруджа
ще останат безнаказани от Провидението: духовете на загиналите постоянно ще сгъстяват и насочват влиянията към изпълнението на закона за възмездието на извършените престъпления.
Нека дойдем сега до българския народ. Ако проследим бегло неговия исторически вървеж, ще забележим, че в първите времена от заселването му на Балканите, когато неговият личен, семеен и обществен живот се е отличавал с чистота на нравите, с патриархалност и истинско трудолюбие, всичките му работи са вървели добре. Земята на българите е раждала всякога златното жито, богатствата са били в изобилие и благосъстоянието цветущо. Но когато българите, по външно влияние, са напуснали примерния семеен и обществен живот, нарушили са добрите нрави и са се предали на взаимни гонения, кражби, убийства и разврат, тяхното царство бърже тръгнало към упадък. Вместо някогашното величие във времето на царете Борис и Симеон, България почнала все повече и повече да намалява, докато била, най-сетне, покорена и потисната в дълбоко политическо и духовно робство в продължение на векове.
към текста >>
51.
8. МЕЖДУНАРОДНИЯТ МИР
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Добруджанският
и македонският въпроси не се разрешават с тоя договор.
Най-сетне, плодородната долина на гр. Струмица се присъединява към сегашната сръбска територия. Откъм Гърция, границата ще минава южно от една линия, минаваща край гр. Пашмакли, а територията между тая граница и морето се отстъпва на „главните" съюзници, които отпосле щели да разполагат с нея. На България се гарантира икономически излаз на Бяло море.
Добруджанският
и македонският въпроси не се разрешават с тоя договор.
Освен това, на България се налага да премахне задължителната военна повинност и да я замести с доброволческата система, като се определя максималния ефектив на въоръжените сили 20 000 души плюс 10 000 души митнишка, погранична и полицейска стража. Нашите военни кораби се предават на главните съюзни сили. Всички провинени през войната лица ще бъдат съдени от военните съдилища на съюзните сили. България се задължава да плати, като обезщетение, 2 милиарда и 250 милиона франка златни, начиная от 1 юли 1920 г. и в срок от 37 години, под контрола на една междусъюзнишка комисия.
към текста >>
52.
23. ВЕЛИКА СЛАВИЯ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
българите се биха против русите, които навлязоха в
Добруджа
, в съюз с други народи.
Цялата съвременна цивилизация, която е резултат от вековния живот и труд на разните народи, почива върху принципите на експлоатацията на едните от другите, заграбването материалите и средствата на производство и подчиняване на слабите от силните. И макар тия принципи и методи да докараха много катастрофи, човечеството на земята още не се е опомнило и вразумило: народите воюват и взаимно се изтребват като животни. В тоя кървав и разрушителен ураган участвуват, по необходимост, и разединените славянски народи: руският, българският, сръбският, чехският, полският и др. И което е още по-печално, тия последните се бият не само с другите, но и помежду си; като че ли територията, на която живеят, е тясна и недостатъчна за тях и те си я оспорват и превземат един от другиго. Преди около 40 години русите дойдоха на Балканите и освободиха българите от турското робство, но в 1916 г.
българите се биха против русите, които навлязоха в
Добруджа
, в съюз с други народи.
Същевременно русите владееха над полския народ. Сърбите си биха няколко пъти с българите, но и след тия няколко войни съзнанието, че славянин не трябва да поробва друг славянин, не се е пробудило; сърбите, които завладяха Македония със силата на оръжието, оспорват правото на свободен живот и самоуправление на българите в тая област. По същия начин сърбите постъпват и спрямо хърватския народ. Даже правата, тържествено признати от договорите за мир, не се дават на завладяните славяни от владетелите-славяни! Така, създадената от векове вражда продължава, като гангренясала рана, да разяжда вътрешно организма на отделните славянски народи.
към текста >>
53.
III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
Нека иде в Англия и Америка, и нека там разкаже, как България е ограбена и натоварена с непоносими товари; как
Добруджа
, Тракия и Македония са отрязани от нея; как българското население в тези области са жестоко онеправдава; как на България са затворени естествените врата за излаз на Бяло море и как по този начин се спъва напредъка й във всяко отношение.
В България има доволно други, които да проповядват дарвинизъм, комунизъм и разни други вида изми с левичарски течения, а също и да ги учат на истинска наука. Понастоящем България най-много се нуждае от способни, искрени приятели, които да работят в нейна полза в странство, като посочат, колко онеправдана е тази България и колко голяма нужда има тя от справедливо третиране. В това българина не може да помогне толкоз. Тук г-н Маркъм може да е от най-голяма полза за нашия онеправдан, обвързан и задушен народ. Той добре знае английски и отлично умее да пише и да говори.
Нека иде в Англия и Америка, и нека там разкаже, как България е ограбена и натоварена с непоносими товари; как
Добруджа
, Тракия и Македония са отрязани от нея; как българското население в тези области са жестоко онеправдава; как на България са затворени естествените врата за излаз на Бяло море и как по този начин се спъва напредъка й във всяко отношение.
Ако намери за добре и обича, нека каже, че при всичките ограничения и причини за обезсърчение българския, народ не се е отчаял, а прави всички усилия да надмогне мъчнотиите и да напредва във всяко направление, макар и с големи мъчнотии. Нека каже, че по всички градове и села има училища, където много младежи и от двата пола се учат, и че съзнателните българи полагат всякакви усилия и употребяват всички средства за просвета и общ напредък. И нека помоли онези велики и силни народи да употребят влиянието си за възвръщането и запазването правата на този онеправдан и измъчен наш народ. Тогава нека той бъде уверен, че целия този народ ще му благодари най-сърдечно и ще му ръкопляска най-искрено. Ще го брои за велик благодетел. 19.
към текста >>
54.
9. В СКОПИЕ, ВЪВ ВЕТЕРИНАРНАТА ЛЕЧЕБНИЦА. ЗАПОЗНАНСТВО С ХОРА ОТ БЯЛОТО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 16
Този дневален бил Стамат Тодоров, родом от Добричко,
добруджанец
и живее във Варна.
Слушахме лекции от лекарите. При такова бързо ставане, един ден всичките школници бяха излезли навън. В помещението останахме аз и дневалният. Той се приближи до мене, докато аз бързах да си дочета последния стих от прочетената глава от Евангелието, и тихо ми каза: „Дерзай, братко! Аз от много време Ви забелязвам, че Вий скришом под одеалото си четете Евангелието." Разменихме набързо мисли и се опознахме.
Този дневален бил Стамат Тодоров, родом от Добричко,
добруджанец
и живее във Варна.
Запознат бил с идеите на Бялото Братство. Първия неделен ден след запознаването ми със Стамат Тодоров, той ми каза, че ще ме заведе някъде, да ме запознае с хората на Бялото Братство, българи. Брат Стамат ме поведе към 1-ва местна болница, военна, която се помещаваше в калето на град Скопие. Тук се запознах с брат Георги Куртев, който бе военен медицински фелдшер в болницата, а също и с брат Боян Боев, изпълняващ длъжността помощник-аптекар в болничната аптека. Те живееха двамата с брат Георги Куртев в широка, хигиенична, слънчева стая.
към текста >>
55.
12. Желанието и следствието
,
I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
На Южна
Добруджа
свобода се дари.
10.XI.1941 год. - Едисон сглобил един скелет от разпръснати кости, който срещнал гостите, говорящ думите: „Едно време и ние бяхме като вас, ядяхме и пиехме, но сега вижте ни! " Дръжте връзка със звездите от първа величина. Когато имате вдъхновение, то е Божие посещение. 8.XI.1940 год.
На Южна
Добруджа
свобода се дари.
Учителят: - Трябва да благодарят на Господа.
към текста >>
56.
12. Балканско Локарно
,
VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'
,
ТОМ 17
Като се почне от Шумадия и се свърши с Варна, като се почне от
Добруджа
и се свърши със Солун и Тесалия - всичко това е един народ с множество отсенки, много нюанси, но все с една отличителна черта: славяни.
12. Балканско Локарно [1] Стека (в. „Хасковска поща", г. IV, бр. 885, 26.VII.1927 г., с. 2) Обективно погледнато, всички граници на юг от Дунава са изкуствени.
Като се почне от Шумадия и се свърши с Варна, като се почне от
Добруджа
и се свърши със Солун и Тесалия - всичко това е един народ с множество отсенки, много нюанси, но все с една отличителна черта: славяни.
Когато съобщителните средства са примитивни, общението между населението е слабо и с течение на вековете се оформят традиции и обичаи, различни едни от други. Само в планинската местност на Саксония, Германия, има около сто носии и диалекти. И до днес един търговски селянин не може се разбра с един шоп и мъчно се разбира с един кореняк хасковец. Но времето върви със страшна стремителност. Днес има почти оформен литературен български език и диалектите в интелигенцията почти не се чувствуват.
към текста >>
57.
III. ЖИВОТЪТ НА Н. В. ЦАР БОРИС III 30 януари 1894 г. - 28 август 1943 г.
,
(Сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IХ-Х 1943 г., стр. 3-16)
,
ТОМ 20
Неговите пътешествия и срещи на Запад и в която и да било страна на Европа съставят цяла глава от европейската политика, както и от политиката на това малко царство.» Известно е, че след като Цар Борис се възкачи на престола, страданията на българския народ не само не престанаха, но продължиха повече от две десетилетия - че едва от есента на 1940 година, след освобождението на
Добруджа
, започна нашият национален възход, и то благодарение на царската мъдра и предвидлива политика и на ценното съдействие на нашите славни съюзници от миналата световна война.
С пленителна простота, без всякаква охрана Българският държавен глава е кръстосвал цялата страна. Няма кът в България, където да не е стъпвал неговият крак. Цар Борис владее отлично почти всички европейски езици; владее дори и албански език. Един голям френски журналист се произнесе за Цар Бориса така: «Той маневрира с изключителна ловкост в политическата игра на своето царство. Негласен ръководител, спазващ Конституцията без преувеличение, загрижен за доброто на всички, с една изпитана физическа смелост, с един личен чар, който може да се справи с много упорства, той изпълнява отлично функциите си, както в чужбина, така и в София.
Неговите пътешествия и срещи на Запад и в която и да било страна на Европа съставят цяла глава от европейската политика, както и от политиката на това малко царство.» Известно е, че след като Цар Борис се възкачи на престола, страданията на българския народ не само не престанаха, но продължиха повече от две десетилетия - че едва от есента на 1940 година, след освобождението на
Добруджа
, започна нашият национален възход, и то благодарение на царската мъдра и предвидлива политика и на ценното съдействие на нашите славни съюзници от миналата световна война.
Освобождението на Добруджа бе предвестник за настъпването на радостните и щастливи дни за българския народ. Това освобождение още повече насърчи нашия Цар, и той с всичките си сили и с цялата си душа заработи за освобождението на Тракия и на Македония. Македония винаги е била най-скъпа и най-близка до неговото сърце. В продължение на три години, през миналата световна война, Цар Борис като Престолонаследник и като войник, е пребродил многократно Македония. Няма кът в тази свидна българска земя, гдето да не е стъпвал неговият крак.
към текста >>
Освобождението на
Добруджа
бе предвестник за настъпването на радостните и щастливи дни за българския народ.
Няма кът в България, където да не е стъпвал неговият крак. Цар Борис владее отлично почти всички европейски езици; владее дори и албански език. Един голям френски журналист се произнесе за Цар Бориса така: «Той маневрира с изключителна ловкост в политическата игра на своето царство. Негласен ръководител, спазващ Конституцията без преувеличение, загрижен за доброто на всички, с една изпитана физическа смелост, с един личен чар, който може да се справи с много упорства, той изпълнява отлично функциите си, както в чужбина, така и в София. Неговите пътешествия и срещи на Запад и в която и да било страна на Европа съставят цяла глава от европейската политика, както и от политиката на това малко царство.» Известно е, че след като Цар Борис се възкачи на престола, страданията на българския народ не само не престанаха, но продължиха повече от две десетилетия - че едва от есента на 1940 година, след освобождението на Добруджа, започна нашият национален възход, и то благодарение на царската мъдра и предвидлива политика и на ценното съдействие на нашите славни съюзници от миналата световна война.
Освобождението на
Добруджа
бе предвестник за настъпването на радостните и щастливи дни за българския народ.
Това освобождение още повече насърчи нашия Цар, и той с всичките си сили и с цялата си душа заработи за освобождението на Тракия и на Македония. Македония винаги е била най-скъпа и най-близка до неговото сърце. В продължение на три години, през миналата световна война, Цар Борис като Престолонаследник и като войник, е пребродил многократно Македония. Няма кът в тази свидна българска земя, гдето да не е стъпвал неговият крак. През своето двадесет и петгодишно царуване Цар Борис не само че винаги е мислил за поробените български земи, но непрекъснато, с голямо търпение и с похвален такт е водил една далновидна политика за освобождението на тия земи и за обединението на целия български народ.
към текста >>
С тяхната скъпа кръв, макар и късно, Цар Борис съумя да използува настаналите събития и да освободи
Добруджа
, Тракия и Македония от чуждото иго.
Но най-резултатни за българската национална кауза бяха сърдечните срещи на Царя с великите водачи на Германия и на Италия: Хитлер и Мусолини, през есента на 1940 г. и по-късно. Най-сетне царските усилия и трудове се увенчаха с успех. Най-сетне дълго бленуваният ден дойде и Царят със своята държавническа мъдрост изведе българския кораб на спасителния бряг. Без особени жертви, българският народ, под царското умело ръководство, се видя освободен и обединен, и дадените свидни жертви в миналите войни не отидоха напразно.
С тяхната скъпа кръв, макар и късно, Цар Борис съумя да използува настаналите събития и да освободи
Добруджа
, Тракия и Македония от чуждото иго.
По такъв начин той заслужи напълно титлата Цар на всички българи. Ако Цар Борис не притежаваше здрава и вярна интуиция, ако бе се поддал на някои внушения, България в последната световна война щеше да бъде сигурно по-зле разорена, отколкото Гърция и Югославия. Тогава Царят не би могъл да напише в манифеста си от 21 септември 1940 г.: «Ние дълго чакахме тоя час. Чакахме го с воля, напрегната към бъдещето, и с непоколебима вяра в тържеството на правдата. Нашите мирни усилия и нашето бдително търпение са възнаградени.
към текста >>
Добруджа
е пак наша.» Днес българският народ трябва да се чувствува особено честит, задето държавата ни вече е заздравена, а
Добруджа
, Тракия, Македония и Моравско са освободени и присъединени към нашето отечество, благодарение на признатите от цял свят големи заслуги на нашия любим Цар Борис III.
По такъв начин той заслужи напълно титлата Цар на всички българи. Ако Цар Борис не притежаваше здрава и вярна интуиция, ако бе се поддал на някои внушения, България в последната световна война щеше да бъде сигурно по-зле разорена, отколкото Гърция и Югославия. Тогава Царят не би могъл да напише в манифеста си от 21 септември 1940 г.: «Ние дълго чакахме тоя час. Чакахме го с воля, напрегната към бъдещето, и с непоколебима вяра в тържеството на правдата. Нашите мирни усилия и нашето бдително търпение са възнаградени.
Добруджа
е пак наша.» Днес българският народ трябва да се чувствува особено честит, задето държавата ни вече е заздравена, а
Добруджа
, Тракия, Македония и Моравско са освободени и присъединени към нашето отечество, благодарение на признатите от цял свят големи заслуги на нашия любим Цар Борис III.
Един ден историята ще запише, че в продължение на двадесет и пет години Цар Борис с предпазливост, търпение и вродена мъдрост, след като преживя страшни бури и премеждия, успя да избави българския кораб от явна опасност, да го изведе на спасителния бряг и да спечели заслужено титлата: «Цар-Обединител». Ненчо Илиев
към текста >>
58.
(12) Бележки по срещите и работите
,
,
ТОМ 20
Че [е] спряна една чета, която е искала да мине в
Добруджа
. 3.
(12) Бележки по срещите и работите 15.XII.1938 г. Преди два дена Рилски62 изпрати Над. [Надежда]63 да ми донесе едно писмо от царя, в което тя му пише на френски, английски, италиански и български, че ще се връща. 2.
Че [е] спряна една чета, която е искала да мине в
Добруджа
. 3.
За Преславски64. 4. За това, че английският представител Рен[дел]65е казал на Кьосето, че за съжаление Англия не може да даде никакви надежди засега за Добруджа. Писах му писмо, в което му казах между другото: Царицата е много афектирана, да бъде внимателен. Положението в Румъния вътрешно е такова, че те пей* биха дали да се намери някой сега да отвлече вниманието навън и да е слаб, да може да си извадят гнева. Ако потърпим, положението им ще стане такова, че те сами ще ни поканят.
към текста >>
За това, че английският представител Рен[дел]65е казал на Кьосето, че за съжаление Англия не може да даде никакви надежди засега за
Добруджа
.
(12) Бележки по срещите и работите 15.XII.1938 г. Преди два дена Рилски62 изпрати Над. [Надежда]63 да ми донесе едно писмо от царя, в което тя му пише на френски, английски, италиански и български, че ще се връща. 2. Че [е] спряна една чета, която е искала да мине в Добруджа. 3. За Преславски64. 4.
За това, че английският представител Рен[дел]65е казал на Кьосето, че за съжаление Англия не може да даде никакви надежди засега за
Добруджа
.
Писах му писмо, в което му казах между другото: Царицата е много афектирана, да бъде внимателен. Положението в Румъния вътрешно е такова, че те пей* биха дали да се намери някой сега да отвлече вниманието навън и да е слаб, да може да си извадят гнева. Ако потърпим, положението им ще стане такова, че те сами ще ни поканят. Това е въпрос на нерви и търпение. Писах му да повика Недев66 и да се разберат. Н.
към текста >>
Този въпрос бе една от причините за посещението на княз Павел68 в Лондон, откъдето сега се завръща.» Горната телеграма е производство на стар политик, и то от тия, които не викат за
Добруджа
, и то засега... Забелязват се три центъра: 1.
«Стар», 7.XII., бр. 15756, под горния надслов помества следното съобщение: Потайните слухове между дипломатическия свят, че цар Борис може да абдикира, съвсем не са невероятни, но са безсъмнено преждевременни. Говори се, че цар Борис бил уморен от тревожните въпроси около границата между България и Югославия и ако му се удаде случай, би бил твърде наклонен да се откаже от трона си. Такава смела стъпка към българо-югославското умиротворение би била направена само ако двете страни се обединят под една династия. Това развитие е горещо желано от по-младите политически личности на двете страни, но засега по-старите политици се задоволяват с нещата тъй, както са - с изключение на онези в България, които вдигат страшен шум за ревизия на границата.
Този въпрос бе една от причините за посещението на княз Павел68 в Лондон, откъдето сега се завръща.» Горната телеграма е производство на стар политик, и то от тия, които не викат за
Добруджа
, и то засега... Забелязват се три центъра: 1.
Кимон69 [и] Петър Тодоров70, който прибира недоволните и уволнени офицери. 2. Луков, който се мъчи да стъпи пак на краката си чрез Скаути и пр. други организации, като търси досег с Цанков71 и др. 3. Стойчо Моше72 и Кожухар Илийчо73, които са най-дейни с държавни средства. Царят се държи, както винаги, нерешително.
към текста >>
59.
(31) Срещи с Багрянов и с Учителя на 8.III.1939 г.
,
,
ТОМ 20
Те се заблуждават от вътрешни причини.152 Искат да си възвърнат
Добруджа
, а не знаят с кого да вървят-с Англия, с Германия, с Франция и пр.
Трябва да се турят сега хора на работа - не религиозни, а духовни. За духовна храна са гладни хората. Духовна храна, която да внесе в света светлина, топлина и сила. Тях беше ги страх от анархисти, комунисти и пр., а сега почнаха да се страхуват и от вегетарианци, въздържатели и пр., че били много кротки хора - това във военните се разпространява. Е, тия - лоши, ония - лоши, само далавераджиите ли ще останат?
Те се заблуждават от вътрешни причини.152 Искат да си възвърнат
Добруджа
, а не знаят с кого да вървят-с Англия, с Германия, с Франция и пр.
... А сега Англия работи чрез Германия косвено, да стане ревизия на Версайския договор, който е несправедлив, да се поправят погрешките.153 Подготовката ще дойде отвън. Защо е искал да абдикира? Сигурно е срещнал съпротивление. Изслушайте го хубаво какъв вятър вее. Всичките сведения трябва да се взимат 25%.
към текста >>
60.
(32) Среща с царя от 7 ч следобед до 9 ч (у Стоянови), 6.III.1939 г.
,
,
ТОМ 20
За
Добруджа
му казах, че ние сме като бедните роднини и докато не решат да правят сватбата, магарето не може да има цена.
Той се смее. Казах му как да се лекува. - Вие падате малко лекарствоманиак - казвам му. - Да - казва, - аз съм в това отношение лекарствоманиак. Препоръчах му гореща вода и лимон и той обеща да го прави, а също и картофена чорба.
За
Добруджа
му казах, че ние сме като бедните роднини и докато не решат да правят сватбата, магарето не може да има цена.
Тогава ще трябват дърва и вода, и ще станем и ний ценни. Той има същото мнение - че трябва да бъдем лоялни.167 Дадох му пак идеята да потърси приятел, да подсети сърбите. Той ми каза, че Цинцар Маркович му казал, че трябва извънреден натиск или война, за да се отстъпели земи. Накрая го питах: - Има ли да сте недоволни от нещо? Ако има, казвайте!
към текста >>
61.
(34) Среща с Учителя на 19.III.1939 г.
,
,
ТОМ 20
Те не са далеч.178 Четвъртият рог, това е Римската империя, а после са неща, които сега се живеят - желязо и кал, това е днешният бетон.179 Сега - за
Добруджа
: Оставете пияния сам да падне.
На бойното поле търсят откъде идат, за да се справят с батареите и ги накарат да млъкнат. Те сега се намират в едно трудно положение - края на века - ликвидация! Нови сили влизат в човечеството и то трябва да се откаже от своето минало. «Вехтия на дни видял» - Данаил говори за това отпреди 2600 години. Ние сега сме поблизо до дните на Данаила.
Те не са далеч.178 Четвъртият рог, това е Римската империя, а после са неща, които сега се живеят - желязо и кал, това е днешният бетон.179 Сега - за
Добруджа
: Оставете пияния сам да падне.
Не бързайте, за да се не създадат нещастия.180 Не са дошли народите до положение да си дават свобода. Ако чехите бяха дали на своите немци повече свобода, от тия в Райха нямаше да стават тия работи; да попадат в това положение.181 Има една реална политика - как ще постъпиш. Човек трябва да има мъдрост и сила да приложи (Англия). Фердинанд е лош съветник. Германия го тика.
към текста >>
62.
(35) Среща с Учителя на 21.III.1939 г.
,
,
ТОМ 20
188 Нали румънците някога дойдоха да омиротворяват България и си взеха
Добруджа
като пай адвокатски; Германия сега го взима в аванс, преди да е свършила работата си.
На 20.Ill вечер дойдоха Надя186 и Борис187 и ми казаха, че ме вика царят за 21-ви в 10 ч сутрин при Евдокия. На другия ден отидох в 9 и ½ ч при Учителя и той ми говори: «Не може да се говори на народите, защото всички сега излизат от много гледища. Англия се плаши от Русия. Те се приготовляват... да зачитат добрия закон да зачитат... Българският цар иска да му се помага, но той още нищо не е направил за ББ [Бялото Братство]. Той досега е мислил само за себе си, за династията си, за България, но къде е бъдещето на България?
188 Нали румънците някога дойдоха да омиротворяват България и си взеха
Добруджа
като пай адвокатски; Германия сега го взима в аванс, преди да е свършила работата си.
Румъния дойде да омиротвори - това е Божията воля; но да взима - това е човешкото.189 А Германия беше обещала, че ще помогне на България, а си взима наградата за изпълнение [на] волята Божия, преди да я е изпълнила (значи да ни помогне е воля Божия, но тя предварително си взема хонорара). Чехия190 ... Ще видите какво ще ви говори. Трябва сега честна политика, никаква лъжа отвътре. Божиите закони действат сега в света, и то много бързо. Сега Германия иска да се отзема със заграбването, което Англия е направила някога - ако Англия е направила нещо лошо, защо и Германия иска сега да го повтаря?
към текста >>
Има една тъмна фаза, която ще мине.193 Фердинанд води много тесногръда политика, изхождащ само от личната си политика, и иска целият свят да загине, но да я осъществи... лош гений където стъпи, никой не прокопса.»194 После Вижданието с Царя: «Пред Англия трябва да се настоява да си вземем
Добруджа
, защото инак [води] да се каже, че военните ще отидат с Германия.
Те отстъпиха на Германия, а сега е по-лошо. Италия си устройва работата с Полша и Унгария, а англосаксонците вярват в юмрука. Ако хората не постъпят Божествено, може да имат лоши последици, защото сега има в света дуализъм, който е едно зло, но само любовта е в състояние да го примири. От невидимия свят планът е добре скроен: Германия, Франция, Англия, Русия - всички са засегнати индивидуално и будят съзнанието в тях - ако не работят, ще изчезнат! 192 ... С чехите германците направиха погрешка - не е хубаво това, което направиха.
Има една тъмна фаза, която ще мине.193 Фердинанд води много тесногръда политика, изхождащ само от личната си политика, и иска целият свят да загине, но да я осъществи... лош гений където стъпи, никой не прокопса.»194 После Вижданието с Царя: «Пред Англия трябва да се настоява да си вземем
Добруджа
, защото инак [води] да се каже, че военните ще отидат с Германия.
Не може, докато не се поправят дефектите, да се пусне машината в работа. Румъните дойдоха някога да турят реда, а взеха Добруджа...195
към текста >>
Румъните дойдоха някога да турят реда, а взеха
Добруджа
...195
Ако хората не постъпят Божествено, може да имат лоши последици, защото сега има в света дуализъм, който е едно зло, но само любовта е в състояние да го примири. От невидимия свят планът е добре скроен: Германия, Франция, Англия, Русия - всички са засегнати индивидуално и будят съзнанието в тях - ако не работят, ще изчезнат! 192 ... С чехите германците направиха погрешка - не е хубаво това, което направиха. Има една тъмна фаза, която ще мине.193 Фердинанд води много тесногръда политика, изхождащ само от личната си политика, и иска целият свят да загине, но да я осъществи... лош гений където стъпи, никой не прокопса.»194 После Вижданието с Царя: «Пред Англия трябва да се настоява да си вземем Добруджа, защото инак [води] да се каже, че военните ще отидат с Германия. Не може, докато не се поправят дефектите, да се пусне машината в работа.
Румъните дойдоха някога да турят реда, а взеха
Добруджа
...195
към текста >>
63.
(36) Среща с царя на 21.III.1939 г.
,
от 10 часа сутринта до 12 без 15 на обед
,
ТОМ 20
Добруджа
ще си я вземем, трябва моментът да се изчака, за да не остане горчив спомен.
След това той продължи да ми говори за положението в някои подробности. Казах му, че не е толкова опасно положението, че хубаво стана, че ги понапекоха, защото инак няма да се съгласят да отстъпят нищо, а сега пак има възможност, но трябва да се има търпение - да не пометнем, вместо да родим. Трябва да се изчакат събитията, това е всичкото. - Сега аз съм спокоен и деен, но това е винаги, когато опасността е близо, аз знам себе си. Да видим и Кьосето, какво ще ни донесе утре... Трябва да се пазим от увлечение.
Добруджа
ще си я вземем, трябва моментът да се изчака, за да не остане горчив спомен.
Нещата ще си дойдат и сами по себе си. Сега всичко върви с бърз темп, то няма нужда да го ускоряваме - достатъчно е, ако сме будни, да се възползуваме от сгодните условия.200 Той ми говори още подробности, които изпускам. Те засягаха баща му, който много се почувствувал оскърбен, че него, царят, го приели след делегацията на нашия цар... После това той мина на вътрешното, «най-вътрешното положение - домът ми»: - Няма мир, щом дойде тази жена, всичко обръща с главата надолу - и той ми разправи колко хубаво е вървяло без нея, как децата са учили, как са се държали добре, а сега тя се мъчи да настрои сестрата срещу братчето и каквото направила със сестра му и брат му, да ги раздели. - Та лошо ли е на сестра ти сега? - казвам му.
към текста >>
64.
(37) 23.III.1939 г.
,
,
ТОМ 20
Кьосето е уговорило турците да не ни нападат в гърба, ако тръгнем за
Добруджа
, а англичаните във всичкото време са пречели в Анкара и са бутали турците да не отстъпват на нашето искане, а да влезем така в Съглашението.
(37) 23.III.1939 г. Дойде Недев, аз го извиках, за да говорим по положението. Той ми се оплака от парламента, че е заминал старото и че не може сега така да се работи. Трябва указът да е в джоба на Кьосето за разпущането, та тогава ще бъдат по-опитомени.
Кьосето е уговорило турците да не ни нападат в гърба, ако тръгнем за
Добруджа
, а англичаните във всичкото време са пречели в Анкара и са бутали турците да не отстъпват на нашето искане, а да влезем така в Съглашението.
Германците искали сега да си поправят погрешката и да ни съдействуват. Било вече разсеяно мнението им за Кьосето, че Гемания не искала да гарантира целостта на Румъния, а че Англия я гарантирала. Италия ни тикнала към Бялото море и пр. Казах му да направи нещо за вегетарианците, за въздържателите и за есперантистите.202 Обеща, а също и за някои дребни работи седя от 7 и ½ до 10 и 10. Донесе ми и от смокините, които дали на Кьосето от Турция.
към текста >>
65.
(38) Среща с Учителя и с Царя на 30.III.1939 г.
,
,
ТОМ 20
Трябва да се резервира.205 Италия иска да се преосигури и ще ритне кросното.206 Българите чакат
Добруджа
от Румъния.
(38) Среща с Учителя и с Царя на 30.III.1939 г. С Учителя - 8 и 30 [ч] Снощи дохожда Борис Стоянов204 , да отида 9 и 20 сутринта в Евдокия. Отидох при Учителя в 8 и 30 часа. Той ми говори между другото: «Сега се играе тънка политика.
Трябва да се резервира.205 Италия иска да се преосигури и ще ритне кросното.206 Българите чакат
Добруджа
от Румъния.
Лошо е сега с Румъния, но още по-лошо ще бъде с Германия съседка... Това е Фердинандовска политика. Той е едно шило. В Хитлеровите похвати има фердинандовщина. Той има опитности, та може да даде съвет.207 Той вървеше слепешката подир Австрия и българите пострадаха за нищо и никакво покрай Австрия. Българите изгубиха Мидия-Енос, най-хубавото нещо.
към текста >>
66.
(39) ВТОРАТА СРЕЩА С ЦАРЯ
,
,
ТОМ 20
, а там се намаляват благоприятните условия.226 Ако не бяха правили тия скандали на Бялото Братство, щяха да имат сега
Добруджа
.227 Той не е изправил нещата - седи на два стола.
(39) ВТОРАТА СРЕЩА С ЦАРЯ Среща на 1.IV.1939 г. при Евдокия от 9 и 30 до 11 и ½ Преди да дойде царят, аз се срещнах с Учителя, който ми каза някои неща: «Вътрешна политика да води. Едно тяло, за да се повдигне във въздуха, трябва или обемът да се увеличи (чрез разширение), или движението да се увеличи - колкото възгледите стават по-ограничени, толкова той пада понадолу!
, а там се намаляват благоприятните условия.226 Ако не бяха правили тия скандали на Бялото Братство, щяха да имат сега
Добруджа
.227 Той не е изправил нещата - седи на два стола.
Ний няма какво да искаме от него - и без него можем да изправим нещата; работите, но все лоши хора са. 228 Повикали котката на гости - изплашили се мишките. Повикали лисицата на гости - уплашили се кокошките. Повикали са вълците - уплашили се овците! Изслушай го.
към текста >>
67.
(48) Срещи с Учителя и царя на 14.VI.1939 г.
,
,
ТОМ 20
Христова324 от Ангора, в който рапортуваше за срещата си с Гафенко325 румънски, който го подсетил и на когото той казал, че балканско споразумение без
Добруджа
е немислимо, на което Гафенко отговорил с отказ.
Страхът им помага за егоизма.» Среща с царя от 9 и 30 до 12 и 40 ч на 14.VI. 1939 г. в Стоянови Обект на разговора бяха рапортите на пълномощните министри от Рим: Поменов322 за разговора му с граф Чано323 и неговото настояване България да се определи към Оста и да отиде царят пак към Рим по причина на сватбата; като поменал, че нашата войска, и малко въоръжена, но ще ѝ бъде дадено оръжие от Германия и че сега я делят само 200 км от Охрид до Бъл[гария] и щели да минат през «свои» земи?! и пр. Рапортът на Т.
Христова324 от Ангора, в който рапортуваше за срещата си с Гафенко325 румънски, който го подсетил и на когото той казал, че балканско споразумение без
Добруджа
е немислимо, на което Гафенко отговорил с отказ.
Рапортът на Драганов Пръвчо от Берлин, в който се описва разговорът му със сръбския пълномощен министър в Берлин по повод посещението на Павел там; между другото пишеше за трите разочарования на Хитлер според един негов приближен: в Англия, в религията и в Полша. По тоя повод царят ми каза: - Това е вярно. Като говорих с него, видях това, което виждах някога в някои земледелци, които ме търпяха и уж обичаха, а не можеха да ми простят, че съм по-учен от тях, и скърцаха със зъби. Та, и Хитлер, когато му говорех, че Англия отначало е можела да губи война, но в края винаги ги е печелила - това ни учи историята, той се съгласяваше с това, а после избухваше и казваше, че той няма намерение никога да воюва с нея, и тупаше с юмрук: «Моята авиация ще разгроми Лондона в един час» и пр. Същото - и за религията; тоя човек иска да воюва срещу духовното с механически средства - то е все едно да иска да реже въздух с нож, но той, изглежда, това не може да схване, като че ли има нещо, което му пречи за това.
към текста >>
68.
(50) Курорт на Рила от 6.VII.1939 г. до 4.Vlll, c.г.
,
,
ТОМ 20
Царят му възразил, че ако бяха уредили зимъс работата с
Добруджа
, сега нещата щяха да бъдат други.
- Той се надяваше да се облегне на мен, за да победи тия, младите владици - каза царят, - но аз не можах в тоя случай да му бъда много полезен. Оплака ми се от Калфов. Английският посланик Рендел идвал и го питал няма ли да ходи някъде. Царят му казал, че при тия политически условия засега не мисли никъде да ходи, защото го е страх, че може някой да подхлъзне народа му и да станат нежелателни работи, а тоя народ е вече плащал достатъчно в миналото. Рендел останал недоволен и му казал още някои работи.
Царят му възразил, че ако бяха уредили зимъс работата с
Добруджа
, сега нещата щяха да бъдат други.
- И тоя Карол не е много умен - каза ми царят. - Влезте в положението му - казах му аз. - Вие видяхте зор, но и неговото не беше малко. Пъдиха го веднъж, а сега, където тръгне, вика и престолонаследника, защото го е страх да не го намери наново възцарен. - Вярно - каза царят, - все със себе си го взима.
към текста >>
69.
(53) ПИСМО
,
30. VIII. 1939 г., 8 ч сутринта. Учителят:
,
ТОМ 20
Не ви ли съветвах по-рано да натиснете Румъния, за да ни даде
Добруджа
?
Бъдещето е във вашето разбиране. Защо да се унищожавате взаимно? Това ви говорих миналата година. Сега какво е крив моят народ, че не иска да се намеси на страната, където отидоха тия, които го ограбиха? При това ние заявихме най-платонически за нашите искания, без да правим повече въпрос.
Не ви ли съветвах по-рано да натиснете Румъния, за да ни даде
Добруджа
?
Това беше много по-лесно по-рано. Сега е по-трудно. Може би това ще бъде по-лесно после, но ние нищо не сме направили, за да смутим мира. Ние, които страдахме достатъчно във войните, искаме сега да бъдем неутрални и чакаме вие, големите, да се разберете и ни помогнете да уредим и ние нашите работи.358 В тоя дух царят е говорил, хубаво и логично аргументирано. Радвах се, че е можал така да отстои каузата на България.
към текста >>
70.
(57) Среща с Учителя на 5.Х.1939 г., 3½ до 4 и ½ след обяд
,
,
ТОМ 20
Светът сега има двама съдебни пристави (Германия и Русия), да ни дадат
Добруджа
.»384
Много работи ще се поправят и в България. Ако не направят мир, ще разрушат всички градове и каква култура ще... покажат(?)... Сега отгоре трябва да им наложат мир (защото нямат съзнание), отдолу чувствува се, [че] основа няма. Вършат своеволия. Сега казват, че в Русия ще изгубиш външната свобода, а в Германия - вътрешната. Но в германския народ има много славянска кръв (която ще го облагороди).
Светът сега има двама съдебни пристави (Германия и Русия), да ни дадат
Добруджа
.»384
към текста >>
71.
(58) Среща с Царя при Евдокия на 7.Х.1939 г. от 7 до 8 и ½ часа вечерта
,
,
ТОМ 20
Да не губим за
Добруджа
България!
от 7 до 8 и ½ часа вечерта Разговорът се води върху следните по-главни теми. (Не бяхме се виждали доста отдавна, а това беше повече настройка към бъдещето, което той не бързаше да разкрива, защото може би знаеше, че не ще съм съгласен. При това, понеже стана войната, а аз казвах, че няма да стане, той се смята вече по-добър пророк, пък аз използувам това положение да се отдръпвам по-на-вътре в себе си, което ми е необходимо, защото твърде силно бях се свързал с него вътрешно.) Той започна с думите, че предчувствията го не лъжат и че сега го издувало отвътре... После започна да ми говори за осветяването на линията Казанлък, което му послужи още веднъж да подчертае неутралитета; после ми говори за външното положение: турците били опасни, сърбите - перфидни, спрели барута ни, пуснали само 100 картечници от 2000, под предлог, че другите са не с наш калибър и че Германия искала да прави склад на оръжие в нас... Че от сто чешки вехти аероплана допуснала едва десет тия дни... Че ако Русия гарантирала статуквото на Балкана, ние сме оставали много назад и пр. Казах му, че сега повече от всякога е нужно търпение да се изчакват събитията със спокойствие. Сърбите сега се стоварят вътре - ще бъдат резки с нас вън, но ние трябва, като една жена, която вижда мъжът й че иска и търси предлог да се кара, да бъдем много разумни.
Да не губим за
Добруджа
България!
Казали сме с мир - с мир! Тия въпроси, когато и да се турят, все ще дойдат до зелената маса. Ако турците сключат договора с Москва, хубаво е да се оттеглят техните и наши[те] войски от границите. В такъв случай да иде царят да види войниците долу, че много се оплакват от лоша храна и отношения, а също може да подчертае и той добрите отношения. - Аз вече говорих на Боснев (главния лекар) за това - каза царят.
към текста >>
Между другото, казах му да не жертва България за
Добруджа
, защото видя какво става с Полша - решил е с мир да я получи, нека чака.
Отидох при Учителя, на когото му казах разговора, но не записах това, което ми говори, защото не ми се пишеше. На излизане той ми даде книжка, написана от някого, в която се казваше какво той е казал за войната (защото аз му намекнах, че чувствувам царя разколебан, че му казах, че няма да има война, а то има). Тая книжка преписа[на] прилагам към настоящото,387 В началото е казал (януари 1939): «Ако управляющите на великите сили излязат разумни, тази година войната ще се избегне.» През май същата година: " «Войната е вече неизбежна, [в] началото на август ще се сбият. Няма да се надвият, ще почнат [...] оставят... Пропуснато от срещата с Царя на 7.Х. 1939 г.
Между другото, казах му да не жертва България за
Добруджа
, защото видя какво става с Полша - решил е с мир да я получи, нека чака.
Кьосето е добро, защото знае да мълчи; да се говори сега е много опасно, особено да говори глупав човек, каквито са повечето от претендиращите у нас държавници и които просто са болни да дават изявления, като смятат, че това значи да управляваш... - Вас с Кьосето после ще ви разберат. Вие направихте неща, които после ще се оценят. Царят ме гледаше заинтересуван. - Ами най-напред - вечните пактове, и то с тия народи, с които бяхме най-много воювали. Може би те нямат това съдържание, но като идея, като минат години, това ще остане като един подем на миротворци, които са изпреварили времето си.
към текста >>
72.
(69) Срещи с Учителя. Разговори с Де Кореи, французин сенатор, Меменджиоглу и важен съвет
,
,
ТОМ 20
С румънците, ако ни бяхте дали
Добруджа
миналата година, сега щяхме да сме приятели, да им помагаме.
Не искаме да се караме с никого. - По-тесни отношения. - Но какви?... Стурците имаме съглашение още от 1925 година, оттеглихме си войските. Ето сега, при тая беднотия, която имаме в нас, ние за нашите бедни не сме отпуснали 2 милиона лева, колко повече... С гърците сме добре, със сърбите - също.
С румънците, ако ни бяхте дали
Добруджа
миналата година, сега щяхме да сме приятели, да им помагаме.
И сега няма да ги нападнем, но от аспирациите си не можем да се откажем. Аз не съм излизал много време навън, Вий сте по-правилно ориентиран - може ли да ми кажете: дали ще се свърши войната скоро? - Няма тия изгледи засега. - Е, виждате, ние трябва да се готвим, за да може да издържим. Но аз ви казвам, че ако се не вземат мерки да се спре войната, преди да се е проляла кръв, ще загине европейската цивилизация.
към текста >>
73.
(70) Срещи с Учителя и царя на 27.I.1940 г.
,
,
ТОМ 20
Той ми разправи за двама англичани: аташето по печата, който му е приятел, и военното, с когото са тоже познати и който се опитвал да го плаши, и на когото той е казал, че е по-добре било да се получи
Добруджа
с благословението на Запада, отколкото с това на Изток, но понеже са закъснели, то да се не сърдят на тия, които са се родили от руско-турски войни, че сега гледат пак към Русия.
Разбрах - вятърът не е за Германия. Казах на царя, че поради това пращаха тук Де Кореи, Лойд и Гибралтарския владика, но понеже не можеха да го кандардисат и да се справят с него, то може да се споразумеят с други на негова сметка да се отърват от него. Казах му също, че след Белград време е да се отърве от Кьосето. Ако има нещо хубаво - да иде да си почива, ако няма, да се замести с други. Остана да говорим това след 4-5.II., когато ще се видят резултатите.
Той ми разправи за двама англичани: аташето по печата, който му е приятел, и военното, с когото са тоже познати и който се опитвал да го плаши, и на когото той е казал, че е по-добре било да се получи
Добруджа
с благословението на Запада, отколкото с това на Изток, но понеже са закъснели, то да се не сърдят на тия, които са се родили от руско-турски войни, че сега гледат пак към Русия.
Изобщо, хубаво им е говорил, но го забравих, защото го записвам след няколко дена. Той намира, че съм отровен с въздуха на София, и ме посъветва да изляза вън някъде, че съм си дошел без бинокъла. И аз му казах още от самото начало, че съм дошел да приказваме по човешки, а не [за] изследване. Казах му също, че съм излязъл от границите си, понеже трябваше да се задоволя с това да гледам портрети и почерци и да определям характери, а той сам да си ги прави, ако иска, говедари или министри - негова работа.* 483 Мене аслъ ми беше дотегнало с тия интриги, които правиха, а също и това, което погоди Кьосето на Недев с избирането на Гето Кръстев, а също и с това, че Недев не можа да разбере и да постави Кьосето на мястото му. Когато царят му каза [...] Министерския съвет и пред другарите си да каже какво му е казал царят, той за по-добро отишел при Кьосето и тоя му изигра както трябва играта и после му хвърли кривите дърва на него... Бог да им е на помощ, но мене ме догнуся от толкова интриги и никаквици и ми се иска да се махна нанякъде, поне за известно време... Гнусота страшна, невъобразима е това, което наричат политически живот... Бог да пази България!
към текста >>
74.
(72) Среща с царя на 11.II.1940 г.,
,
,
ТОМ 20
Каза, че говорил на Кьосето, и нямало какво да ме отегчава, но като му казах, че имам време и искам да чуя по-подробно, той ми каза, че като отивал в Белград, запитал Кьос[ето] колко българи имало в
Добруджа
и той му казал: 200 000, а после, като запитал Гафенко, той му казал: 150 000, но като настоял, той му казал: може да са 200 000, та от това вадел заключение, че можело нещо да се постигне, но маджарите били виновни, защото и те искали и пр.
Гледахме я доста време и той ми разправяше при кой финансов министър отговаря кривата. После седнахме и започнахме разговора. Запитах го какво му е впечатлението от Белград. Каза ми за срещата си с турчина Сараджиоглу. - Много са галантни, учтиви и това не ми харесва.
Каза, че говорил на Кьосето, и нямало какво да ме отегчава, но като му казах, че имам време и искам да чуя по-подробно, той ми каза, че като отивал в Белград, запитал Кьос[ето] колко българи имало в
Добруджа
и той му казал: 200 000, а после, като запитал Гафенко, той му казал: 150 000, но като настоял, той му казал: може да са 200 000, та от това вадел заключение, че можело нещо да се постигне, но маджарите били виновни, защото и те искали и пр.
- Прави турчин пезевевниклик [пезевенлък], но дали за това няма да хвръкне Дервишката могила? - каза ми царят загрижен.491 - Ами видяхте ли и Метаксас492 какви ги приказвал вчера? - запитах го аз. - Да - каза той, - това иде още по-дебело да подчертае, че нещата са съвсем несигурни. А прочетете и какво прави румънският крал - среща се с най-върлия си противник.
към текста >>
75.
(83) Среща с царя на 30.VI.1940 г. във Враня от 9 до 11 и ½ преди обед
,
,
ТОМ 20
В резюме: защитата [на] каузата на царя пред Германия и Италия за
Добруджа
е отлична, много разумна и принципна.
Говорихме за Народното събрание, за Логофетова542, който е казал тия фрази, които беше ми изпратил, и че ще е хубаво да се сменя бюрото, а също така, като се направи предложение, че в нас депутатите са изборни, а не прогласявани, да се изпратят прогласените да се избират наново. Кьосето не искал да иде в Швейцария, а в Берлин искал да иде като пълномощен извънреден пратеник... Казах му да не върви по кефа им... Николаев, и той искал да става посланик някъде, понеже сега като председател на комисията искал да я събира (парламентарната). Казах му да не става играчка на такива типове в ръцете. Той тука за нищо го не бива, та там ще направи нещо... Виждам изобщо безсилие и бездейност... Всеки си гледа личното, лесното... Боже, пази България! Говорихме по много още въпроси (за мобилизацията и др.), но вчера ме прекъснаха при записването, а сега не мога да си спомня какво съм записал и какво не.
В резюме: защитата [на] каузата на царя пред Германия и Италия за
Добруджа
е отлична, много разумна и принципна.
По вътрешната политика е нерешителен и изглежда, че се намира под влияние на Севов да прави преврат с «Млада България» и ратниците, но той още не се решава. По външната политика ще стои на неутралитет, но искат да мобилизират, на което аз се съпротивлявам, защото ще се харчат напразно средства и рискува. Той изглежда, че по-лесно би се доверил на Германия, отколкото на Русия, макар че и последните не са лошо разположени засега, въпреки мизериите, които им се направиха с открадването на книгата в Пловдив на изложбата, и после - с това шантаво държание към работниците... Но както и да е, ще има една пауза, която, ако се използва разумно, ще може да се поправят погрешките. На тръгване, когато да се разделим, аз му казах: - Прави ми впечатление, че Вие имате едно Мажино в главата си и държите само пасивни мисли. Вие ще мислите за победата като главна цел, а пък за защитата - като отделни епизоди от борбата за тая победа.
към текста >>
76.
(86) Среща с царя на 19.VIII.1940 г., дворец Враня, от 5 до 8 и 10 следобед
,
,
ТОМ 20
Трябва, като се вземе
Добруджа
, да се направят помилвания на Дамян Велчев и др.
Устойчив народ (Япония се заклещи с него). Сега Русия крепи англичаните, защото води английска политика, а англичаните - руска. Германците ги стягат отвън, за да се развие доброто вътре в тях. В руската революция се пожертвуваха 3 милиона души, които сега са проповедници от оня свят - те са връзката между духовния и физическия свят, а нито германци, нито англичани имат толкова посредници работници в Невидимия свят.551 В Русия има и българи - Георги Димитров и др., който е секретар552; българите, като слушат, ще придобият нещо с малки жертви. Гърците, като ги налегне Италия, ще отстъпят.
Трябва, като се вземе
Добруджа
, да се направят помилвания на Дамян Велчев и др.
Разговор с царя Царят ме посрещна в градината на двореца отдалеч с висок поздрав. Личеше си, че е искал много да ме види, и веднага почна да ми говори за крака си, който много го болял напоследък. - И Вие гълтахте Вашата аптека, нали? - закачах го аз. - Ще Ви оставя да се тъпчете с лекарства и [да се] мъчите, а когато се отчаете, ще видите, че може да се излекува и по други начин.
към текста >>
- Друг беше въпросът, ако когато бях канен от краля ви в 1931 година, когато загатнах на... и не се чуха думите ми, когато ме каниха втори път и казах на Татареску и той не чу, и когато ми казаха, че през Дунава е замръзнал и не може да се минува (като са искали да го накарат да мине през
Добруджа
), но аз казах, че там ще мина, когато се уредят работите, а сега ще мине през тук -и тогава не ме чуха и не ме разбраха.
Още отначало, за да отбие интригата, че нарочно не се е явил и избягал, царят му казал, че бил в една малка почивка и не можал да дойде още същия ден, но че с удоволствие ще изслуша това, което неговият крал има да му каже. Той му прочел 15 страници много хубаво написан текст и след това предал и личното желание на краля да се оставят Силистра, като дадени с договор и защото има шосе бетонно за Кюстенджа и Балчик заради сърцето на кралицата им, което те щели да направят свободно пристанище, и после си казал всичко, което имал да говори. Царят го оставил да свърши и тогава почнал да възразява. Преди всичко му казал, че много добре разбира краля им, защото, ако има коронован глава в света, който да държи рекорд по мъчните положения, в което е сега техният крал, това е самият той, цар Борис, но положението е сега такова, че той не може да направи никаква отстъпка териториална. Ако бяха искали да се пазарят, те биха искали границите на Сан-Стефанска България или тия, които румъните бяха подписали в 1918 година с нас и германците - до Кюстенджа, а ние си искаме това, което е било дадено от време - минималното - и за което дума не може да става.
- Друг беше въпросът, ако когато бях канен от краля ви в 1931 година, когато загатнах на... и не се чуха думите ми, когато ме каниха втори път и казах на Татареску и той не чу, и когато ми казаха, че през Дунава е замръзнал и не може да се минува (като са искали да го накарат да мине през
Добруджа
), но аз казах, че там ще мина, когато се уредят работите, а сега ще мине през тук -и тогава не ме чуха и не ме разбраха.
Тогава, ако бяхте направили жест, можеше да се отстъпва нещо, но сега, когато нашите права са признати от Англия, Германия, Русия и от вас самите, нямам възможност да отстъпя нещо, защото това ще се обърне на една стара гангрена, която ще влоши отношенията ни отново и с която ще си служат в нас и във вас да влошават трети сили, положението и по този начин няма да дойде този мир, който се чака и трябва да се установи между нас. Колкото за това, че румънският крал не взел Варна, [и] то заради Евксиноград, това той направи, защото той чувстваше целия този поход като крайно несправедливо нещо, което той не понесе и умря на другата година, като при това той върна и войските си от Враждебна чак на Еркене.554 Ние не сме варвари и гробът ще се зачита. Колкото затова, че нашата граница морска ще стане повече от вашата, това е географското положение и това не може да служи за нещо, така, както Германия и Русия са по-големи от Англия, а тя има по-големи морски граници от тях. После той е говорил за другите три-четири точки, за населението и пр., като е казал, че подробностите ще се уговорят от съответните министри. - По всичко друго ние ще искаме да им покажем нашето разположение, защото имаме желание те да намерят своите верни приятели завинаги от тая страна на Дунава.
към текста >>
77.
(87) Мнения и информации (за Царя, 28.VIII.1940 г.)
,
,
ТОМ 20
При удобен случай да се изтъкне, че ние чакаме да получим
Добруджа
не поради приятелството ни с тая или оная силна в момента държава, а защото справедливостта, в името на която ще градят нова Европа, и общото признание на Англия, Русия, Германия, Италия и Съединените щати ни дават и признават това право.
(87) Мнения и информации (за Царя, 28.VIII.1940 г.)* 1. Неутралитетът ни трябва да се подчертае наново.
При удобен случай да се изтъкне, че ние чакаме да получим
Добруджа
не поради приятелството ни с тая или оная силна в момента държава, а защото справедливостта, в името на която ще градят нова Европа, и общото признание на Англия, Русия, Германия, Италия и Съединените щати ни дават и признават това право.
Приемане [на] Добруджа само от ръцете на Германия е опасна позиция - облагодетелстване на приятели, както това правеше по-рано Англия.556 2. За [в] бъдеще Русия ще играе първостепенна роля на арбитърка на Балкана, а не Германия. Това да се има предвид от нашите политически ходове и обществени мероприятия. 3. Управляващите да се стараят да разбират нещата и последиците им. Поскъпняването на живота беше факт, който съществуваше и преди стачката на работниците, и нямаше защо да се чака да стане тя, да се обявява гражданска мобилизация и след това, като качулка след дъжд, да се дава увеличение на заплатите им и с това да им се дава повод да говорят, че това увеличение е само следствие от тяхната стачка, и да заблуждават наивните. 4.
към текста >>
Приемане [на]
Добруджа
само от ръцете на Германия е опасна позиция - облагодетелстване на приятели, както това правеше по-рано Англия.556 2.
(87) Мнения и информации (за Царя, 28.VIII.1940 г.)* 1. Неутралитетът ни трябва да се подчертае наново. При удобен случай да се изтъкне, че ние чакаме да получим Добруджа не поради приятелството ни с тая или оная силна в момента държава, а защото справедливостта, в името на която ще градят нова Европа, и общото признание на Англия, Русия, Германия, Италия и Съединените щати ни дават и признават това право.
Приемане [на]
Добруджа
само от ръцете на Германия е опасна позиция - облагодетелстване на приятели, както това правеше по-рано Англия.556 2.
За [в] бъдеще Русия ще играе първостепенна роля на арбитърка на Балкана, а не Германия. Това да се има предвид от нашите политически ходове и обществени мероприятия. 3. Управляващите да се стараят да разбират нещата и последиците им. Поскъпняването на живота беше факт, който съществуваше и преди стачката на работниците, и нямаше защо да се чака да стане тя, да се обявява гражданска мобилизация и след това, като качулка след дъжд, да се дава увеличение на заплатите им и с това да им се дава повод да говорят, че това увеличение е само следствие от тяхната стачка, и да заблуждават наивните. 4. Комунизирането на пощенци, агрономи, железничари и учители е отчасти спряло, но те не са засегнати от предишната дейност в размери 30 до 50%, та дори 80%. 5.
към текста >>
Напоследък се спекулира между народа със слуха, че имало всички условия да ни бъде дадена цяла
Добруджа
от Русия.
За [в] бъдеще Русия ще играе първостепенна роля на арбитърка на Балкана, а не Германия. Това да се има предвид от нашите политически ходове и обществени мероприятия. 3. Управляващите да се стараят да разбират нещата и последиците им. Поскъпняването на живота беше факт, който съществуваше и преди стачката на работниците, и нямаше защо да се чака да стане тя, да се обявява гражданска мобилизация и след това, като качулка след дъжд, да се дава увеличение на заплатите им и с това да им се дава повод да говорят, че това увеличение е само следствие от тяхната стачка, и да заблуждават наивните. 4. Комунизирането на пощенци, агрономи, железничари и учители е отчасти спряло, но те не са засегнати от предишната дейност в размери 30 до 50%, та дори 80%. 5.
Напоследък се спекулира между народа със слуха, че имало всички условия да ни бъде дадена цяла
Добруджа
от Русия.
А също се носят слухове и за някакви милиарди, които щели сме да плащаме (фиксират дори 7 милиарда като положителни...). 6. Видни германци се изказали интимно в едно семейство, че България ще се болшевизира не от работниците, а от неумелите ходове на управляющите.556 7.С гражданската мобилизация ще е добре да се приключи - ликвидира някак. Това е един трън, забит в живо тяло, от който никой няма полза. 8. Интернирането на фабрикантите направи впечатление, но от мнозина работници то се смята като блъф - само прах в очите. Но на повечето от тях е произвело положително впечатление. 9.
към текста >>
Днес, когато Германия дава
Добруджа
на България, вие ще ни саботирате...» (Това е проверено - думите са точни - нека се има предвид!...) 15.
При удобен случай не е лошо да се помилват и върнат по домовете си всички интернирани работници и др. Също - и за затворените, за които вече говорихме. 13. В мината «Перник» стават доста нередни работи, в които не би било лошо да се надникне. Там има прекомерно охранени хора, които продължават да се охранват за сметка на... другите. 14. На язовира над Самоков също стават някои доста нередовни работи, които един ден може да имат за резултат събаряне и отвлечен Самоков, па и София... Но това, което е симптоматично - когато се опитали да бракуват известен недобър материал, германските инженери се обърнали с протест и ругатня. «Как?
Днес, когато Германия дава
Добруджа
на България, вие ще ни саботирате...» (Това е проверено - думите са точни - нека се има предвид!...) 15.
Предава се като положително, че по книгите на «Гранитоид» съществували две пера от по 5 000 000 лв., едното - дадено на Гунев, другото - на Божилов. Когато в Министерския съвет тия дни е било поискано да се отвори една държавна фабрика за цимент, който според правителствените калкулации щял да струва на държавата около 600 лв. само вместо 1440, които сега плащат на «Гранитоид», Божилов скочил като ужилен: «Нали си имаме фабрика, защо ни е друга? Ако е скъп циментът, може да се намали акцизът» (а той е 80 лв. на тон...).
към текста >>
78.
(89) Среща с царя на 5.IХ.1940 г. от 8 и половина до 10 и половина часа в двореца Враня
,
,
ТОМ 20
И когато са се затегнали преговорите, тези господа глупци, които мислят с краката си навярно, решили да се обяви мобилизация и да нахълтат в
Добруджа
... нов 16 юни!
Още от вратата, където беше дошъл да ме посрещне, той почна веднага да ми говори както обикновено. Разговорът се свеждаше към няколко теми: преговорите в Крайова, за министрите и някои мерки относително празнуването, царицата и др. Той ми прочете телеграмите и доразправи хода на преговорите до момента. Накъсо, от всичко разбрах (а това ми стана още по-ясно и от разговора, който имах следобед и с Багрянов), че работата е вървяла по следната схема: царят е дал наставления на министрите, но те не са правили това, което им е казано, а са го изменяли на своя глава, при това Филов и Попов са давали вид, че вършат всичко, което иска царят, и затова не е имало нужда другите да го знаят. Царят е мислел, че решенията са общи на Министерския съвет, и е бил учуден на това тяхно поведение, а само когато са загазвали и трябвало да сложат отговорности, тогава са го докладвали общо в Министерския съвет.
И когато са се затегнали преговорите, тези господа глупци, които мислят с краката си навярно, решили да се обяви мобилизация и да нахълтат в
Добруджа
... нов 16 юни!
Едва са били задържани от царя, който, за да ги вразуми, ги е накарал да телеграфират това в Рим и Берлин, за да видят ефекта, па тогава да го направят. Но и от двете страни са ги полели с гореща вода и те, като мокри кокошки, са клекнали. Все същото късогледство и безпринципност! Десет години да говориш за мир и в последния момент да плюеш на всичко. Дураци* пълни!
към текста >>
И без петли ще съмне, но трябва да се направи нещо... - Чувствам, че тая
Добруджа
ще ми бъде гробница.
И с калпак, и с цилиндър, и с цървули, и с туристически обуща и шпори върху тях, пояс и фрак, и всичко това - едновременно...557 Почнах да се смея. - [Трябва] да кажете така да Ви нарисуват, тогава няма нужда да Ви се пише история... Като видят тая картина, ще разберат... - Не мога повече, нямам хора, нямам и сили. Останал съм с един сополив Груев. Няма до кого да се допитам за нищо... Не мога повече... - Като не можете, ще дойде някой, който ще може. Една държава и народ не може да се спре.
И без петли ще съмне, но трябва да се направи нещо... - Чувствам, че тая
Добруджа
ще ми бъде гробница.
Ще повлече Карол крак и аз - подире му. Това малодушие ме възмути. - Ама това е срамота! - казах. - Вас Ви поднесоха на тепсия Добруджа и Вие пак сте недоволен.
към текста >>
- Вас Ви поднесоха на тепсия
Добруджа
и Вие пак сте недоволен.
И без петли ще съмне, но трябва да се направи нещо... - Чувствам, че тая Добруджа ще ми бъде гробница. Ще повлече Карол крак и аз - подире му. Това малодушие ме възмути. - Ама това е срамота! - казах.
- Вас Ви поднесоха на тепсия
Добруджа
и Вие пак сте недоволен.
Ама то е грехота вече! Ами ако бяхте се били, бяха паднали стотици хиляди, ако сега свиквахте коронни съвети, като Карол Румънски, тогава? - Благодарен съм, Лулчев, на Бога - така е, но и мен е тежко - няма кой да ми помага. Не мога повече да издържам. Нали видя как мислят [и какво] правят.
към текста >>
Да кажем, че ние приемаме
Добруджа
в името на новата справедливост, която ще претворява утре Европа, а не от тая или оная държава, като благодарим на всички, които в името на тая по-висша справедливост са ни дали подкрепа.
Той ми каза, че последният се е съгласил да отиде в Швейцария... Продължих разговора за Божилов. Па и за другите, които сега най-малко подхождат. Разбрах, че той се блазни от мисъл да има Кьосето със своята европейска култура и Луков с неговия церемониал... Заговорих му, че ще трябва да се направи манифест, в който да се благодари на Румъния и на всички останали държави, които са ни съчувствували. Изтъкнах му, че трябва да се използва това положение, да се подчертае, както когато падна Кьосето, че ние вземаме насока нова в политиката. Тогава от балкански ние казахме, че нашият въпрос не е балкански, а европейски и ще чакаме разрешението му от Европа, както и става вече, но понеже това положение може да стане опасно при други условия, които утре може да се променят, то да се качим още една крачка по-високо.
Да кажем, че ние приемаме
Добруджа
в името на новата справедливост, която ще претворява утре Европа, а не от тая или оная държава, като благодарим на всички, които в името на тая по-висша справедливост са ни дали подкрепа.
Тая позиция е необходима, за да не дойде утре Англия да ни вземе това, което Германия ни е дала... Той се замисли върху това... Казах му да избере форма и начин. Няма защо да се безпокои и да мисли, че ще му се смеят за церемониала - подобно нещо няма прецедент и няма следователно установения церемониал. Както и да го направи, така ще бъде. (В тоя момент говори Филов, че Добруджа е вече наша - 7.IX., 4 часът.558) Казах му да извика всички бивши мъже държавни и да ги натовари да бдят, защото [...ос] и всички трябва да вземат участие, защото той ми каза, че се е боял, че ще се омаскарим с това пред другите народи и ще се окепазим... Затова да натоварят всички с тая работа, за да представим държавата, като трябва да бъде щедър и даде много дрънкалки, а на затворените -свобода, както бяхме вече говорили. Той обеща, че ще стори това.
към текста >>
(В тоя момент говори Филов, че
Добруджа
е вече наша - 7.IX., 4 часът.558) Казах му да извика всички бивши мъже държавни и да ги натовари да бдят, защото [...ос] и всички трябва да вземат участие, защото той ми каза, че се е боял, че ще се омаскарим с това пред другите народи и ще се окепазим... Затова да натоварят всички с тая работа, за да представим държавата, като трябва да бъде щедър и даде много дрънкалки, а на затворените -свобода, както бяхме вече говорили.
Тогава от балкански ние казахме, че нашият въпрос не е балкански, а европейски и ще чакаме разрешението му от Европа, както и става вече, но понеже това положение може да стане опасно при други условия, които утре може да се променят, то да се качим още една крачка по-високо. Да кажем, че ние приемаме Добруджа в името на новата справедливост, която ще претворява утре Европа, а не от тая или оная държава, като благодарим на всички, които в името на тая по-висша справедливост са ни дали подкрепа. Тая позиция е необходима, за да не дойде утре Англия да ни вземе това, което Германия ни е дала... Той се замисли върху това... Казах му да избере форма и начин. Няма защо да се безпокои и да мисли, че ще му се смеят за церемониала - подобно нещо няма прецедент и няма следователно установения церемониал. Както и да го направи, така ще бъде.
(В тоя момент говори Филов, че
Добруджа
е вече наша - 7.IX., 4 часът.558) Казах му да извика всички бивши мъже държавни и да ги натовари да бдят, защото [...ос] и всички трябва да вземат участие, защото той ми каза, че се е боял, че ще се омаскарим с това пред другите народи и ще се окепазим... Затова да натоварят всички с тая работа, за да представим държавата, като трябва да бъде щедър и даде много дрънкалки, а на затворените -свобода, както бяхме вече говорили.
Той обеща, че ще стори това. Ще види как да го направи, да не сотне**** някой, като му казах, че и по-малко ще го лаят, като и те вземат участие във всичко. Казах му, че трябва после да помислим и за това, което трябва да става - защото парите и хлябът трябва да се вземат в честни ръце, защото е срамота в България да гладуват хора, да си недояждат... - Разберете, че всичко е набъбнало много между офицери и македонци, има голямо негодувание. -Да, армията боледува. Аз зная, че тя не може да се излекува изведнъж от своето старо положение, но какво да правя?
към текста >>
Вчера говорихме и с Багрянов, че ако се вземе по-рано и се засее,
Добруджа
дава три милиарда лева жетва и че ще си наплатим всичко, което ще ни искат румънците.
- Вие оставете това, ами вземете за десет дни да ядете само диня, като не пиете никак вода, за да се пречистите, и тогава ще стане едно възобновяване. - Това е отлично и ще го направя - каза той. - И това е близко до ума - и започна да си съобразява гласно, че наистина щяло да стане пречистване. Казах му, че нека се издума пред мене и да си каже каквото има или да го изпсува, но, като ги свика след малко Филов и Попов, да държи ясен език и решително. Значи да употреби днес за информация и ориентиране из всички страни (смени се правителството в Румъния), а после да действуват бързо и решително, като не правят въпроси на дреболии, щом като са изтървали важното, но непременно да си оставят една врата за предявяване [на] претенции, и то с арбитър, пък тогава ще видим кой на кого ще има да дава.
Вчера говорихме и с Багрянов, че ако се вземе по-рано и се засее,
Добруджа
дава три милиарда лева жетва и че ще си наплатим всичко, което ще ни искат румънците.
После минахме с царя на някои второстепенни въпроси. Една констатация трябва да се има предвид сега: общо понижение на нивото - материално и морално, поради войната. Това е в целия свят,това е и в нас. Другото, което също така трябва да се отбележи като основно положение, то е неуравновесените идеологии, които се борят за надмощие в света: болшевизъм и националсоциализъм, либерализъм, демокрация. Понеже още никое не е взело надмощие, всяко «-филство» е още опасно.
към текста >>
Като пишех това след два дена, дойде и известието за подписването в 3 часа и 20 минути [на] договора между България и Румъния за
Добруджа
.
Това е в целия свят,това е и в нас. Другото, което също така трябва да се отбележи като основно положение, то е неуравновесените идеологии, които се борят за надмощие в света: болшевизъм и националсоциализъм, либерализъм, демокрация. Понеже още никое не е взело надмощие, всяко «-филство» е още опасно. Трябва да се пазим от това. Ние имаме всичката свобода и възможност да се отдадем на стопанско разширение, организирание и военно подготвяне.
Като пишех това след два дена, дойде и известието за подписването в 3 часа и 20 минути [на] договора между България и Румъния за
Добруджа
.
Имаше крясък до [... ] и още повече ще има. Слава Богу, че изтраяхме докрай, да не окепазим хубавата идея за мирна придобивка с някоя бай-ганьовщина, Бог да ни пази! Стана най-после това, което им се каза - че България ще си вземе Добруджа по мирен начин, без война! Някога се смееха и подиграваха - сега вече дано повярват, че за Бога е всичко възможно! Бог да ни пази и помага!
към текста >>
Стана най-после това, което им се каза - че България ще си вземе
Добруджа
по мирен начин, без война!
Трябва да се пазим от това. Ние имаме всичката свобода и възможност да се отдадем на стопанско разширение, организирание и военно подготвяне. Като пишех това след два дена, дойде и известието за подписването в 3 часа и 20 минути [на] договора между България и Румъния за Добруджа. Имаше крясък до [... ] и още повече ще има. Слава Богу, че изтраяхме докрай, да не окепазим хубавата идея за мирна придобивка с някоя бай-ганьовщина, Бог да ни пази!
Стана най-после това, което им се каза - че България ще си вземе
Добруджа
по мирен начин, без война!
Някога се смееха и подиграваха - сега вече дано повярват, че за Бога е всичко възможно! Бог да ни пази и помага! 659 ____________________________________ * дураци (рус.) - глупаци. (бел. М.И.) ** джамбазят - от *** джамбазин - препродавач на коне, обикновено крадени, измамник с крадени неща, при което много се пазари. Джамбазите продават откраднати коне, а тогава конете за войската са живата сила за конницата в боя и за обоза с хиляди конски каруци.
към текста >>
79.
(95) Молби. (96) Среща с Царя на 18.Х.1940 г. в генерал Стоянови от 8 и 15 до 9 и 45 ч сутринта
,
,
ТОМ 20
По случай
Добруджа
същият се разчувствувал и Ви писал едно писмо, в което си описвал хала и Ви молил в общата радост да го зарадвате и Вие, като му разрешите да си вземе обратно предавателя, да го поправи и предаде на флотата, чийто възпитаник е.
Той вече излезе от затвора поради излежаване на наказанието си. Моля да имате това предвид. 3. Пак си позволявам да се обърна с молба за онзи нещастен изобретател на «черния» предавател. Апаратът му е още задържан от Радио «София», както Ви писах и по-рано. Но сега му се случило и нещо ново.
По случай
Добруджа
същият се разчувствувал и Ви писал едно писмо, в което си описвал хала и Ви молил в общата радост да го зарадвате и Вие, като му разрешите да си вземе обратно предавателя, да го поправи и предаде на флотата, чийто възпитаник е.
Писмото е сдържано и учтиво (черновата ми донесе после, та я четох). Резултатът - неочакван: викат го в полицията и му заповядват да престане да се занимава вече с разни предаватели, че може да му се случи нещо много лошо и пр.... Да сте разпоредили Вие това, не ми се вярва. Но ако наистина е невъзможно да се стори нещо за това нещастно момче изобретател -извинете за безпокойството. Мен лично се струва, че то би свършило отлична работа, стига да му се даде една малка подкрепа. А сега го преследват като бясно куче и искат да се отказва тъкмо от това, което дава смисъл на живота му... Колко труден е пътят в България на честните и способни хора!
към текста >>
в генерал Стоянови от 8 и 15 до 9 и 45 ч сутринта Положението преди срещата беше такова (гледай отделен лист за това): На 14-и този месец английският крал беше пратил писмо-телеграма, с което пише, че се радва за
Добруджа
, че си спомня словата за мир и че и Англия не е безусловно за статуквото, а за споразумения по мирен начин между народите, без насилие.564 На 15-и германският Рихтхофен беше заявил на Попов да побързаме да се наредим до Унгария, Румъния и Япония, за да не закъснеем, ако утре стане нужда да се водят преговори, на което Попов му беше отговорил, че е срамота и че той се обижда да го сравнят с Румъния, влязла вчера, когато България страда от 20 години наедно с Германия и пр.
Вие може би получавате много молби и Ви е дотегнало да се занимавате с тях. Но все пак е хубаво да се молят на Вас, отколкото Вие - някому. Когато имате разположение, сторете нещичко. 4. При помилванията, моля, не забравяйте тия, за които говорихме, които са в Централния затвор, а също и тия, които са интернирани в Рибарица. (96) Среща с Царя на 18.Х.1940 г.
в генерал Стоянови от 8 и 15 до 9 и 45 ч сутринта Положението преди срещата беше такова (гледай отделен лист за това): На 14-и този месец английският крал беше пратил писмо-телеграма, с което пише, че се радва за
Добруджа
, че си спомня словата за мир и че и Англия не е безусловно за статуквото, а за споразумения по мирен начин между народите, без насилие.564 На 15-и германският Рихтхофен беше заявил на Попов да побързаме да се наредим до Унгария, Румъния и Япония, за да не закъснеем, ако утре стане нужда да се водят преговори, на което Попов му беше отговорил, че е срамота и че той се обижда да го сравнят с Румъния, влязла вчера, когато България страда от 20 години наедно с Германия и пр.
Срок беше даден до 19-и, събота, за отговор. Аз им казах, че това се дължи на българско бутане на разни генерали и професори, които искат да стават министри, а не само на германците, и че трябва да се види и Русия какво ще каже. Италианецът държеше исо на германеца. На 17-и дойде пратеник - специален куриер от Мусолини, с писмо, в което се казваше, че той мисли до края на месеца да ликвидира с Гърция и че при това ще има условия България да се справи със старата и справедлива кауза за Бялото море. Като му съобщава това, той нищо не иска от него и да е свободен да постъпи тъй, както съвестта, дългът на цар и доброто на народа му го задължава.
към текста >>
80.
(101) Среща с Царя, 11.XI.1940 г. [у генерал Стоянови]
,
,
ТОМ 20
Казах му, че има писмо, и му го прочетох, че в
Добруджа
е посято 5 милиона килограма еврикирано жито, което не може да поникне... Тогава и той ми каза, че е забелязал организиран саботаж от чиновници.
- Между които е и Вашият баща. - Ами да, той е писал няколко писма на Хитлер, в които има много непочтено към нас... Но аз казах на Ганчев (генерала, който ме пита какво да каже на царя отец) да му каже да престане да конспирира срещу тоя, на когото преди 23 години целувна ръка като пръв негов поданик, защото не може да му прости, че той успява там, където той не можеше, и нещо повече - поправя и неговите погрешки... Той се смая... Отлично, казах му, най-после нека чуе истината! Да, и на тръгване ми целува и той ръка! 568 Говорих му за разиграването на гражданите със сиренето и кашкавала, когато те са в изобилие и ще се развалят, ако не се употребят. Също за това разигравание - вчера викат домопритежатели, днеска - глави на семейства за карти и така разиграват с хиляди хора, когато десетина души може да ги разнесат по къщите, ако тия хора обичаха народа си.
Казах му, че има писмо, и му го прочетох, че в
Добруджа
е посято 5 милиона килограма еврикирано жито, което не може да поникне... Тогава и той ми каза, че е забелязал организиран саботаж от чиновници.
Казах му и аз как агрономи разкарвали селяните с картофите в Своге и пр. - Не трябва да се стои повече със скръстени ръце. Той се съгласи с това, че гражданската деморализация (мобилизация) е свърталище на такива отровни змии и превратаджии, но той каза, че сам не иска да се справя и трябва да му се помогне. Заприказвахме и за обирите в Добруджа, особено за непочтеното държание на офицерските дами и пр., които са обирали коприни. Говорих му дълго за това гражданско запасявание, което е против традициите на българина, и че е по-лесно да има в сто хиляди къщи по 10 кг боб, отколкото един склад - с 1 милион, за който трябва сума разходи за чиновници, тефтери, и една бомба може да го разруши.
към текста >>
Заприказвахме и за обирите в
Добруджа
, особено за непочтеното държание на офицерските дами и пр., които са обирали коприни.
Също за това разигравание - вчера викат домопритежатели, днеска - глави на семейства за карти и така разиграват с хиляди хора, когато десетина души може да ги разнесат по къщите, ако тия хора обичаха народа си. Казах му, че има писмо, и му го прочетох, че в Добруджа е посято 5 милиона килограма еврикирано жито, което не може да поникне... Тогава и той ми каза, че е забелязал организиран саботаж от чиновници. Казах му и аз как агрономи разкарвали селяните с картофите в Своге и пр. - Не трябва да се стои повече със скръстени ръце. Той се съгласи с това, че гражданската деморализация (мобилизация) е свърталище на такива отровни змии и превратаджии, но той каза, че сам не иска да се справя и трябва да му се помогне.
Заприказвахме и за обирите в
Добруджа
, особено за непочтеното държание на офицерските дами и пр., които са обирали коприни.
Говорих му дълго за това гражданско запасявание, което е против традициите на българина, и че е по-лесно да има в сто хиляди къщи по 10 кг боб, отколкото един склад - с 1 милион, за който трябва сума разходи за чиновници, тефтери, и една бомба може да го разруши. - Те въглища от 40 км не могат да докарат, като няма нищо, а утре, ако падне бомба и разруши тунел, как ще хранят София. Те искат да покажат, че Вие не можете да се справите с тая работа - саботаж. Питах го за земетресението. Каза ми, че бил спокоен, защото е Божа работа, потърсил само Евксиноград, да пита как са, и пак заспал, утешен, че поне за това няма да го обвинят, че той е крив... Смях се с него.
към текста >>
81.
(102) Среща с Царя на 15.XI.1940 г. в Стоянови от 8 и 30 ч до 10 без 10 ч
,
,
ТОМ 20
- То е необходимо, защото, ако продължава така да се тревожи народът, ще стигнем дотам, да му изкъсаме нервите, че като стане нужда, да не иска да ни знае, още повече след като видя, че
Добруджа
се взе и без война и значи няма защо да се прави воина...571 Каза ми, че ще върви в Залцбург и ще замине в неделя сутринта с аероп-лан и няма много да се бави.
», а аз да Ви казвам, че не може вече.569 - А то тогава няма и да ме има - каза той. - Не мога сам, нямам хора.570 Излагат ме, нали видя какво направи Багрянов. Така ще направи и Даскалов. - Ти сега като отидеш, като се върнеш, може да заповядаш да престанат тия дивотии, защото никой не ще знае какво си приказвал там и защо го правиш. - Това не е лошо - каза той.
- То е необходимо, защото, ако продължава така да се тревожи народът, ще стигнем дотам, да му изкъсаме нервите, че като стане нужда, да не иска да ни знае, още повече след като видя, че
Добруджа
се взе и без война и значи няма защо да се прави воина...571 Каза ми, че ще върви в Залцбург и ще замине в неделя сутринта с аероп-лан и няма много да се бави.
- Те искат да ми направят трюка, както направиха с Телекнис, Шушин, с... - той ги изреди мнозина. - Да ме викат набърже, да ме тъпчат, да ме шашардисат и толкова. - Да, но ти имаш вече опитността на царицата (беше ходил на 13-и с.м. във Варна да празнуват рождения й ден). - О, това е феноменално - и започна да ми разправя за нея, за Симеон-чо, който гледал лошо селяните и те го гледали лошо, и как той му разправил приказката за кръстника си руския цар, който не искал да гледа народа си, и как народът му се разсърдил и го заклал - него и децата му...572 Разговорът мина върху интимни работи.
към текста >>
82.
(103) Среща с Царя на 29.XI.1940 г. в Стоянови, от 8 и 20 ч до 10 и 20 ч
,
,
ТОМ 20
Накратко, индиректно Хитлер го е запитал защо не влезем в пакта и царят е развил отлично тезата си, че България като неутрална по-добре задържа 24 турски и 7 гръцки дивизии, отколкото ако почне война невъоръжена, па даже и въоръжена, след толкова нещастни войни, когато народът ни не ще война, още повече когато видя, че и без война си взе
Добруджа
.
И аз мисля, че се е изказал. - Още повече, имайте предвид - казах му, - че Русия със своите 200 милиона народ и със своята болшевишка идеология няма да отстъпят първенството на едно недоносче идейно като националсоциализма, да урежда света. Те правят всичко да затъне Германия по-дълбоко, за да може те да диктуват после. Самият факт, че те правят отделно и различно предложение от Русия, показва, че те действуват всеки за своята сметка - кой каквато риба хване.576 Затова и Хитлер иска да свърши войната с една неизхабена армия от 4 милиона души, да я има готова за всеки случай. - Да, и моето впечатление е такова - каза царят и продължи.
Накратко, индиректно Хитлер го е запитал защо не влезем в пакта и царят е развил отлично тезата си, че България като неутрална по-добре задържа 24 турски и 7 гръцки дивизии, отколкото ако почне война невъоръжена, па даже и въоръжена, след толкова нещастни войни, когато народът ни не ще война, още повече когато видя, че и без война си взе
Добруджа
.
Хитлер му дал да разбере, че и той иска да запази нашия народ и че не би искал да навлиза във война в тоя край, но че ако му се наложи, може да мине през нас, но няма да остане тука, а ще остави всичко на България.577 Царят му казал, че има смисъл да влезе в тоя тристранен пакт, но ако е за мир - а странно е, че го канят за мир, а Италия отваря война. Тогава Хитлер казал, че и него не питали по тоя повод. Тогава царят му казал и за писмото на Мусолини, което получил по-рано и за което Хитлер също не знаел... Царят казал, че не се е съгласил на неговото предложение, а също обърнал внимание на Хитлер да не почва война късна есен по тия места, защото Балканът си има свои особености и може да загази, както загазихме ний през 1912 година, когато нашата армия имаше ненадминат устрем, но стигна до калта на Чаталджа и затъна там; че в 1915 година в Македония с Макензен и в 1918 година с фон Щолц стана същото и прочее...578 Хитлер е слушал внимателно. Говорил му е за своите световни планове. Тогава аз му казах, че да се оправя светът не е работа на човеци - тя е Божествена работа, и че Хитлер, който по-рано казваше, че националсоциализмът не е за износ, сега иска да го налага на света.
към текста >>
Казвам му: това е въдица, да вадим ние кестени[те]; факт [е], че Русия и Германия не са на един акъл по въпроса за нас; че не става нито дума за Западните покрайнини, а това показва, че те работят и със сърбите в това направление, и най-после, като мислят, че може да го кажем на германците, турили са и това, че и те ще влязат в Тройния пакт, за да ги насърчат да вървят да си чупят по-скоро главата в Англия... за насърчение... Царят им възразил, като защитил тезата си, че ние имаме национални идеали, но че искаме да ги постигнем с мир, както вече стана с
Добруджа
, както направи и тая силна и голяма държава Русия, още повече, че ние не сме въоръжени и главно, че изкарахме три нещастни войни и че народът не иска да воюва, и като взе
Добруджа
и пр.
Каза ми, че тоя бил инженер и доста интелигентен, но си държал устата -наплашени хора. Хитлер казал, че Молотов бил доста разбран човек и че имал възможност да си поговори повече, и че бил компетентен и пр. В главни точки предложеното [е било] повторение на това, което било предложено през юли 1939 година за двустранен пакт, според който се иска да се сключи между България и Русия, като тя ни подпомогне със средства и материали, дава ни Западна Тракия - да си я вземем, и понеже Турция имала агресивни намерения, то - и Източна Тракия. Ако били заплашени реално интересите на Русия, България на Проливите - България да се намеси. Има обещание, че във вътрешния ред няма да се бъркат на България - това за мене, за утешение, каза ми царят, и че ако ние сме в намерение да влизаме в Тристранния пакт, препятствие няма, защото и Русия можела би да влезе там.
Казвам му: това е въдица, да вадим ние кестени[те]; факт [е], че Русия и Германия не са на един акъл по въпроса за нас; че не става нито дума за Западните покрайнини, а това показва, че те работят и със сърбите в това направление, и най-после, като мислят, че може да го кажем на германците, турили са и това, че и те ще влязат в Тройния пакт, за да ги насърчат да вървят да си чупят по-скоро главата в Англия... за насърчение... Царят им възразил, като защитил тезата си, че ние имаме национални идеали, но че искаме да ги постигнем с мир, както вече стана с
Добруджа
, както направи и тая силна и голяма държава Русия, още повече, че ние не сме въоръжени и главно, че изкарахме три нещастни войни и че народът не иска да воюва, и като взе
Добруджа
и пр.
- «Но във всеки случай, да проучим въпросите, дайте ни един препис.» - Преписът бил даден. Но в туй време турците, които получили уверения от Ив. Попов, че Папен не носи война, а мир, и което се потвърдило, направили едно съседско положение в смисъл не може ли да се разберем ние помежду си? Политически ний сме на два полюса, но географически сме на едно място и защо да разваляме съседстването заради тяхната политика? Нека да се държим едни други в течение на работите, а отвън да се перим всеки според работата си.
към текста >>
83.
(110) Среща с Царя на 9.I.1941 г. във Враня от 4 и 45 до 6 и 45 (2 часа)
,
,
ТОМ 20
Страхуваше се, че баща му се бърка в тия работи и подкокоросва старите генерали и Рибентроп... Благодарили на Фердинанд за
Добруджа
(Шкойнов).604 - Хайде де - казва той.
- Няма нищо - казвам, - нека само да работи и те остави на мира. Положението е доста натегнато. Мен се струва, че нему е по-удобно да се разбере с германците, макар чете казват, че имаме шантава политика и че чели рапортите на англичаните, че те били доволни от българите... Но това е мое впечатление, затова и той може би плашеше с абдикация, защото аз го карах да образува преди три месеца работническо-селско правителство, а той беше се ужасил и беше се оплакал на Надя - къде го тикам!...603 Сега, разбира се, нещата стоят другояче. Тогава щеше да го направи по свой почин - нямаше нищо, а сега, и да го направи, ще бъде под натиск... Бог да пази България -това е. В разговора ми се видя загрижен, но не обезсърчен.
Страхуваше се, че баща му се бърка в тия работи и подкокоросва старите генерали и Рибентроп... Благодарили на Фердинанд за
Добруджа
(Шкойнов).604 - Хайде де - казва той.
- Не е това най-горчивото, което си преглътвал досега. - Да, аз и това преглътнах - каза той, а аз добавих, че не е най-горчивото. -Е, да... Доводите на Филов и Рибентроп и Хитлер - за и против - не ги пиша, защото ми се сториха, че се повтарят, а също и много немислени - тия на Рибентроп, обхванало ги е мания...
към текста >>
84.
(114) Молби
,
,
ТОМ 20
Щатните си получават заплатите на 26-и всеки месец, на надничарите се дава чак към 15-и следния месец - и това на човек, който чака на надницата си да се храни... Нещо повече (което е вече срамно!) - всички обявени за народни празнични дни, като рождението на Престолонаследника, три дена за освобождението на
Добруджа
, се заплатиха от всички фабрики и работилници на работниците.
Много странно впечатление прави, че привилегиите, които държавата дава със закон на работничеството, не се прилагат по отношение на работниците от държавните военни фабрики. Неволно се получава впечатлението, че те не са от тая държава... Така например във военните фабрики има няколко хиляди временни работници, и то от 2,5 и 10 години даже... и все временни. Във всички държавни учреждения и предприятия се работи в събота от 8 до 1 часа, като на всички щатни и извънщатни се заплаща като цял ден. Във военните фабрики се работи от 8 до 12 в събота и се плаща на надничарите само половин надница, а на всички щатни, разбира се - цяла! И то за тия нещастници, които имат едва 20 [до 22] надници в месеца.
Щатните си получават заплатите на 26-и всеки месец, на надничарите се дава чак към 15-и следния месец - и това на човек, който чака на надницата си да се храни... Нещо повече (което е вече срамно!) - всички обявени за народни празнични дни, като рождението на Престолонаследника, три дена за освобождението на
Добруджа
, се заплатиха от всички фабрики и работилници на работниците.
Изключение направиха само военните фабрики, които са уж държавни, и не изпълниха това нареждане - техните надничари вместо празници имаха съответни лишения от надници... И вместо държавата да служи за пример как изпълнява законите си и нарежданията, тия фабрики правят всичко да покажат, че пет пари не дават за това. Така и нарежданията за отпуските на работниците, дадени със закон, не се прилагат, поне досега. Налага се една справедлива анкета, която ще установи това, а също и внушение, че държава в държава не може, не са времената сега за [такива] работи. При това положението на работниците е доста трудно. Така например един надничар с 45 лв.
към текста >>
85.
XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 20
Освен това той е доб-руджанец и е настоявал първо да се върне
Добруджа
от 1913 г.
Става въпрос за убийството на ген. Йордан Пеев - началник-щаба на армията, на 8 октомври 1938 г., като е застрелян и придружаващия го офицер, началник на Картографския институт - майор Димитър Стоянов, на ул. «Раковски» и ул. «Славянска». Ген. Пеев е открил афера с новозакупени самолети от Германия, които са стар модел, свързана с комисионни.
Освен това той е доб-руджанец и е настоявал първо да се върне
Добруджа
от 1913 г.
на България. Според македонците това е предателство и първо трябва да се освободи Македония. Убит е и поради двете причини. А в България убийствата на висши офицери се нареждат само от едно място. От двореца.
към текста >>
Поставя се въпросът за връщането на Южна
Добруджа
от Румъния, която я е получила с подписания Букурещки мирен договор на 28 юли 1913 г.
Сирия; 3. Трако-Македония (Гърция); 4. Рим. 180. В края на месец март 1939 г. българска делегация начело с министър-председателя Кьосеиванов пристига в Анкара за разговори с турското правителство.
Поставя се въпросът за връщането на Южна
Добруджа
от Румъния, която я е получила с подписания Букурещки мирен договор на 28 юли 1913 г.
след разгрома на България в Междусъюзническата война от 1913 г. От Бълга-рия е отцепена територия от 7525 кв. км. Предлага се на България да влезе в Балканската антанта. В замяна България иска връщането на Южна Добруджа. Заявява се, че ако българите предприемат военни действия за връщането на Южна Добруджа, то балканските съседи ще започнат военни действия срещу нея.
към текста >>
В замяна България иска връщането на Южна
Добруджа
.
българска делегация начело с министър-председателя Кьосеиванов пристига в Анкара за разговори с турското правителство. Поставя се въпросът за връщането на Южна Добруджа от Румъния, която я е получила с подписания Букурещки мирен договор на 28 юли 1913 г. след разгрома на България в Междусъюзническата война от 1913 г. От Бълга-рия е отцепена територия от 7525 кв. км. Предлага се на България да влезе в Балканската антанта.
В замяна България иска връщането на Южна
Добруджа
.
Заявява се, че ако българите предприемат военни действия за връщането на Южна Добруджа, то балканските съседи ще започнат военни действия срещу нея. Ето защо Учителят съветва да не се бърза. А какво е било настроението по това време, се вижда от стенограмата на процеса на Народния съд срещу Любомир Лулчев: Заседание на Народния съд от 25 декември 1944 г.*: - ... Прескачам някои работи и дохождам до преговорите в Крайова. В тези преговори нещо, което е характерно, е начинът, по който е процедирано между министрите. Обикновено двама министри, Филов и Попов - това съм отбелязал, това говоря, защото може би е неизвестно, - когато са процедирали, са казвали, че са делегати на царя.
към текста >>
Заявява се, че ако българите предприемат военни действия за връщането на Южна
Добруджа
, то балканските съседи ще започнат военни действия срещу нея.
Поставя се въпросът за връщането на Южна Добруджа от Румъния, която я е получила с подписания Букурещки мирен договор на 28 юли 1913 г. след разгрома на България в Междусъюзническата война от 1913 г. От Бълга-рия е отцепена територия от 7525 кв. км. Предлага се на България да влезе в Балканската антанта. В замяна България иска връщането на Южна Добруджа.
Заявява се, че ако българите предприемат военни действия за връщането на Южна
Добруджа
, то балканските съседи ще започнат военни действия срещу нея.
Ето защо Учителят съветва да не се бърза. А какво е било настроението по това време, се вижда от стенограмата на процеса на Народния съд срещу Любомир Лулчев: Заседание на Народния съд от 25 декември 1944 г.*: - ... Прескачам някои работи и дохождам до преговорите в Крайова. В тези преговори нещо, което е характерно, е начинът, по който е процедирано между министрите. Обикновено двама министри, Филов и Попов - това съм отбелязал, това говоря, защото може би е неизвестно, - когато са процедирали, са казвали, че са делегати на царя. Идват при мене министри, които ми казват: «Ние не знаем нищо.
към текста >>
Филов и Попов вършат всичко, каквото искат.» Мисля, че царят ми каза, че Филов и Попов при един несполучлив ход на работите са поискали да се мобилизира една дивизия или да се нахвърли върху
Добруджа
и да се влезе насила.
- Мене ми се струва, че беше Багрянов. По-точно е казано в дневника, да не сбъркам. Казва: «Ние не знаем какво става. Уж сме министри, пък не знаем какво става. Уж заседаваме, ние, министрите, не знаем какво става.
Филов и Попов вършат всичко, каквото искат.» Мисля, че царят ми каза, че Филов и Попов при един несполучлив ход на работите са поискали да се мобилизира една дивизия или да се нахвърли върху
Добруджа
и да се влезе насила.
Аз се ужасих, защото бяхме говорили това да става с мир. Царят каза: «Да, но тези хора са се забравили и не знаят какво искат.» Това се осуети от телеграмите, които се бяха получили, защото царят го посъветвали да се отнесат до респективните столици на Англия и Франция, да запитат евентуално какво ще бъде тяхното становище. Те отговорили. Царят ми каза: «Те останаха като мокри кокошки от отговорите и взеха правия път.» На 10 септември, когато вече е свършено с Добруджа, се получи писмото от английския крал за Добруджа, с което сърадва българския цар, че е могло с мир да се постигне нещо хубаво. Аз помолих тогава царя да използува това, че с мир е постигнат един резултат, и да помоли английския крап по същия начин - чрез мир, да се постигне добруване на народите, защото една война - това значи социална разруха на цяла Европа.
към текста >>
Царят ми каза: «Те останаха като мокри кокошки от отговорите и взеха правия път.» На 10 септември, когато вече е свършено с
Добруджа
, се получи писмото от английския крал за
Добруджа
, с което сърадва българския цар, че е могло с мир да се постигне нещо хубаво.
Уж заседаваме, ние, министрите, не знаем какво става. Филов и Попов вършат всичко, каквото искат.» Мисля, че царят ми каза, че Филов и Попов при един несполучлив ход на работите са поискали да се мобилизира една дивизия или да се нахвърли върху Добруджа и да се влезе насила. Аз се ужасих, защото бяхме говорили това да става с мир. Царят каза: «Да, но тези хора са се забравили и не знаят какво искат.» Това се осуети от телеграмите, които се бяха получили, защото царят го посъветвали да се отнесат до респективните столици на Англия и Франция, да запитат евентуално какво ще бъде тяхното становище. Те отговорили.
Царят ми каза: «Те останаха като мокри кокошки от отговорите и взеха правия път.» На 10 септември, когато вече е свършено с
Добруджа
, се получи писмото от английския крал за
Добруджа
, с което сърадва българския цар, че е могло с мир да се постигне нещо хубаво.
Аз помолих тогава царя да използува това, че с мир е постигнат един резултат, и да помоли английския крап по същия начин - чрез мир, да се постигне добруване на народите, защото една война - това значи социална разруха на цяла Европа. В това време вече иде и натискът на германците да влезем в пакта. ____________________ * Народният съд срещу Любомир Христов Лулчев, 59-годишен, неосъждан, последовател на Бялото братство, таен съветник на цар Борис III: Документи. София: Астрала, 1996, стр. 40—41. (бел.
към текста >>
На 27 юни Румъния обявява война на България, като на 28 юни румънските войски навлизат в
Добруджа
.
в Лондон се сключва мирен договор, с който се слага край на Балканската война. На 19 май 1913 г. Сърбия и Гърция подписват таен военен договор, насочен срещу България. На 16 юни 1913 г. Фердинанд дава заповед за настъпление на българската армия срещу Сърбия и Гърция.
На 27 юни Румъния обявява война на България, като на 28 юни румънските войски навлизат в
Добруджа
.
На 30 юни 1913 г. турската армия преминава граничната линия Мидия-Енос и заграбва Източна Тракия. На 10 юли 1913 г. румънските войски навлизат в Софийското поле, като стигат до София. И там биват спрени от един западен посланик.
към текста >>
На 28 юли е сключен Букурещкият мирен договор, според който Сърбия завзема Вардарска Македония, Гърция - Южна и Югоизточна Македония, Румъния взима Южна
Добруджа
, а Турция - Източна Тракия с Одрин.
На 10 юли 1913 г. румънските войски навлизат в Софийското поле, като стигат до София. И там биват спрени от един западен посланик. На 18 юли 1913 г. започват преговори за мир.
На 28 юли е сключен Букурещкият мирен договор, според който Сърбия завзема Вардарска Македония, Гърция - Южна и Югоизточна Македония, Румъния взима Южна
Добруджа
, а Турция - Източна Тракия с Одрин.
Учителят Дънов споменава, че румънците са изпълнили Волята Божия да умиротворят бесовете на Фердинанд, като дойдат до София без всякаква съпротива. Това е била нейната мисия, но не е трябвало да взима Южна Добруджа. 190. Учителят Дънов споменава, че Германия е обещала да помогне на България да си върне Южна Добруджа. Този разговор е на 20 март 1939 г. А това е Волята Божия.
към текста >>
Това е била нейната мисия, но не е трябвало да взима Южна
Добруджа
. 190.
И там биват спрени от един западен посланик. На 18 юли 1913 г. започват преговори за мир. На 28 юли е сключен Букурещкият мирен договор, според който Сърбия завзема Вардарска Македония, Гърция - Южна и Югоизточна Македония, Румъния взима Южна Добруджа, а Турция - Източна Тракия с Одрин. Учителят Дънов споменава, че румънците са изпълнили Волята Божия да умиротворят бесовете на Фердинанд, като дойдат до София без всякаква съпротива.
Това е била нейната мисия, но не е трябвало да взима Южна
Добруджа
. 190.
Учителят Дънов споменава, че Германия е обещала да помогне на България да си върне Южна Добруджа. Този разговор е на 20 март 1939 г. А това е Волята Божия. И тя трябва да се изпълни. Но Германия си взима предварително хонорара, като първо на 28-29 септември 1938 г.
към текста >>
Учителят Дънов споменава, че Германия е обещала да помогне на България да си върне Южна
Добруджа
.
На 18 юли 1913 г. започват преговори за мир. На 28 юли е сключен Букурещкият мирен договор, според който Сърбия завзема Вардарска Македония, Гърция - Южна и Югоизточна Македония, Румъния взима Южна Добруджа, а Турция - Източна Тракия с Одрин. Учителят Дънов споменава, че румънците са изпълнили Волята Божия да умиротворят бесовете на Фердинанд, като дойдат до София без всякаква съпротива. Това е била нейната мисия, но не е трябвало да взима Южна Добруджа. 190.
Учителят Дънов споменава, че Германия е обещала да помогне на България да си върне Южна
Добруджа
.
Този разговор е на 20 март 1939 г. А това е Волята Божия. И тя трябва да се изпълни. Но Германия си взима предварително хонорара, като първо на 28-29 септември 1938 г. взима Судетската облает от Чехословакия, а на 15 март 1939 г.
към текста >>
в Крайова е подписан договор за връщане на Южна
Добруджа
на България. 191.
взима Судетската облает от Чехословакия, а на 15 март 1939 г. окупира Чехословакия. Ето това е хонорарът, който взима предварително. Но тя изпълнява обещанието си, като на 27 юни 1940 г. Хитлер уведомява министър-председателя Филов и външния министър Попов, че е упражнен натиск срещу Румъния и на 7 септември 1940 г.
в Крайова е подписан договор за връщане на Южна
Добруджа
на България. 191.
Като се споменава за Божиите закони, трябва да се знае, че събитията в света се управляват от един висш Разумен свят, който е невидим за човешките очи и уши. И те действуват много бърже, като въздават възмездие и възстановяват Божията Правда. А целта с отварянето на Втората световна война е да се затрудни работата на Школата, която е открил Великият Учител на земята. Не само да се затрудни, но и да се спре. Тази война се води в духовния свят и има своята проекция на земята.
към текста >>
Но правят грешка, че взимат
Добруджа
, за което бяха разцепени от Хитлер.
След абдикацията му през 1918 г. той заминава в Австрия и после -в Германия. Той е причината за развитието там на разрушителните идеи, които носи в себе си. 195. Според Учителя Божият план е бил такъв, че се изпращат румънските войски да навлязат в България и да усмирят духовете, които са обсебили Фердинанд и приближените му и да турят ред. Когато румънските войски са пред София, тогава Фердинанд се опомня.
Но правят грешка, че взимат
Добруджа
, за което бяха разцепени от Хитлер.
На 28 юни 1940 г. Румъния отстъпва Бесарабия и Буковина на СССР. На Унгария се връща Трансилвания. А на 20, 23 и 24 септември 1940 г. към Тристранния пакт се присъединяват Унгария, Румъния и Словашко.
към текста >>
На срещата на Мошанов с външния министър на Германия фон Рибентроп за първи път се поставя въпросът за връщането на
Добруджа
.
На Унгария се връща Трансилвания. А на 20, 23 и 24 септември 1940 г. към Тристранния пакт се присъединяват Унгария, Румъния и Словашко. И накрая румънските войски са изпратени да воюват срещу СССР, след като Хитлер напада СССР на 22 юни 1941 г. 196. На 20 април 1939 г., по случай 50-годишнината на Хитлер, бива поканен председателят на Народното събрание Стойчо Мошанов начело на българска делегация в Берлин.
На срещата на Мошанов с външния министър на Германия фон Рибентроп за първи път се поставя въпросът за връщането на
Добруджа
.
На 12 май 1939 г. е публикувана англо-турска декларация за помощ. След доклада на Мошанов за посещението в Берлин, цар Борис е изразил отрицателното си мнение срещу Хитлер, че е разрушил Мюнхенското споразумение, понеже той също е взел участие в подготовката на тази конференция. През месец май 1939 г. в София се отбива помощник-комисарят на външните работи на СССР.
към текста >>
На 17-19 март се провеждат преговори, при което се иска връщането на Южна
Добруджа
от Румъния, за да се върнат от Югославия заграбените земи от Ца-рибродско и Босилеградско, а от Гърция се иска излаз на Бяло море при Егея.
И всички не го искат. Искат го онези, които искат да се възбудят в България безредици от идеите на Фердинанд. Затова решават да му дадат някоя задача, за да я свърши и по този начин да го заангажират, за да не стои празен. 200. На 15 март 1939 г. министър-председателят заминава за Анкара.
На 17-19 март се провеждат преговори, при което се иска връщането на Южна
Добруджа
от Румъния, за да се върнат от Югославия заграбените земи от Ца-рибродско и Босилеградско, а от Гърция се иска излаз на Бяло море при Егея.
Но на 18 март 1939 г. английският посланик в Анкара се явява на преговорите и ги спира. По-късно Турция съобщава, че ако България остане неутрална, няма да се намеси Балканският пакт срещу нея. 201. Царица Йоана не е можела да търпи княгиня Евдокия, сестрата на Борис III. Накрая я принуждава да напусне двореца, както и брат й принц Кирил.
към текста >>
Всичко е в застой - изчакват се да се развият и други събития, за да се разреши въпросът за
Добруджа
. 206.
Има и други изрази: «Мечката играе наред», «Мечка дате гази», «Гладна мечка хоро не играе». 204. Борис Стоянов е син на генерал-адютанта на Фердинанд, Алекси Стоянов. Той е използван от княгиня Евдокия и от царя за куриер. 205. Учителят съветва да бъдат резервирани, защото се предлага на България да влезе в Балканския пакт и тогава ще се водят преговори. Но България поставя условия да й се върнат земите.
Всичко е в застой - изчакват се да се развият и други събития, за да се разреши въпросът за
Добруджа
. 206.
Българите са тъкали платното си на дървен стан. На кросното се намират нишките за тъкането. Като се изтъче платното, то тогава се рита кросното. И оттук идва изразът, който означава, че човек си е свършил работата: «Изтъка си платното и си ритна кросното.» Това прави Италия, когато, без да предупреди Германия, на 7 април 1939 г. окупира Албания. 207.
към текста >>
Друга версия е, че е бил застрелян от македонците, понеже като
добруджанец
е искал първо да се освободи Южна
Добруджа
, а след това - Македония.
началник-щабът на армията Йордан Пеев бива убит заедно с придружаващия го началник на Картографския институт майор Стоянов. Убиецът Стоил Киров според някои е бил застрелян също на място, за да се прикрие заговорът. Като причина се смята, че Пеев е установил, че новозакупените от Италия самолети са негодни за бойни действия. И това е станало чрез генерал Луков и принц Кирил. И тази причина изтъкват македонските кръгове.
Друга версия е, че е бил застрелян от македонците, понеже като
добруджанец
е искал първо да се освободи Южна
Добруджа
, а след това - Македония.
А убиецът е бил от организацията на Ванче Михайлов - ВМРО. Цар Борис нарежда блокада на София от войската. Арестувани са стотици хора - и след това интернирани. 226. Учителят Дънов обяснява, че когато идеите са общочовешки, когато са свалени от един висок идеен свят, те имат по-голям обем, за да се видят и усвоят. А да се реализират - трябва с по-голяма скорост и бързина да стане това, защото се загубва времето, предназначено за това реализиране.
към текста >>
Защо щяха да имат
Добруджа
по-рано?
Но цар Борис не приема това, а се занимава с дребни ограничени възгледи и пада надолу и всичко, което му е казано, го проваля предварително. И изобщо не може да се дойде до изпълнение. Това е отговорът на всички въпроси защо не е станало това, което им е казал Учителят. 227. Правителствените среди непрекъснато ограничават дейността на Учителя Дънов и Неговите последователи. Търсят и най-малкия повод да правят скандали и да изнасят във вестниците и да настройват народа срещу «дъ-новистите».
Защо щяха да имат
Добруджа
по-рано?
Защото политическите събития в света се управляват от един разумен свят, който се управлява от Все-мировия Учител. Но това никой не приема тогава, че дори и сега, през 2004 г., когато се пишат тия бележки. 228. Каквото му се казва чрез Лулчев, който понякога преиначава думите на Учителя, а понякога е точен, то цар Борис нищо не изпълнява, а прави точно обратното. Тогава Учителят казва, че и без него може да се оправят нещата, но ще стане по-лошо за хората. И това точно става.
към текста >>
От друга страна, всички искат връщането на Южна
Добруджа
, връщането на Македония и Тракия.
Дори ги задържат и ги продават през пролетта, за по-големи печалби. 240. От една страна германците превеждат пари чрез ген. Ганчев, адютант на Фердинанд, за да плащат на германофилите. Англичаните действуват по други канали. Комунистите получават пари от СССР.
От друга страна, всички искат връщането на Южна
Добруджа
, връщането на Македония и Тракия.
И вътрешният натиск е по-голям от външния натиск от Англия, Германия и СССР. И не се знае накрая народът накъде ще тръгне - към Добруджа или към Македония. 241. Това е резултат от искането на германския император Вилхелм II пред Фердинанд да превземе Цариград. А те са забравили, че лично бяха разрешили на Русия да превземе Цариград. За справка вж. бел.
към текста >>
И не се знае накрая народът накъде ще тръгне - към
Добруджа
или към Македония. 241.
Ганчев, адютант на Фердинанд, за да плащат на германофилите. Англичаните действуват по други канали. Комунистите получават пари от СССР. От друга страна, всички искат връщането на Южна Добруджа, връщането на Македония и Тракия. И вътрешният натиск е по-голям от външния натиск от Англия, Германия и СССР.
И не се знае накрая народът накъде ще тръгне - към
Добруджа
или към Македония. 241.
Това е резултат от искането на германския император Вилхелм II пред Фердинанд да превземе Цариград. А те са забравили, че лично бяха разрешили на Русия да превземе Цариград. За справка вж. бел. № 184, №185, №210. 242. Григор Василев - роден през 1883 г.
към текста >>
Съглашението (Англия, Франция) представя колективна нота до българското правителство, че ако влезе във войната на тяхна страна, то ще получи Източна Тракия до Мидия-Енос, част от Западна Тракия, спорни и безспорни зони от Македония, Южна
Добруджа
.
и Лондонския мирен договор от 1913 г., освен земите от Мидия-Енос, България има право на излаз на Бяло море с пристанище Кавала. След Междусъюзническата война от 1913 г. и Букурещкия мирен договор от 7 май 1918 г. Англия и Франция не са съгласни с отстъпването на Кавала на България. Но на 29 май 1915 г.
Съглашението (Англия, Франция) представя колективна нота до българското правителство, че ако влезе във войната на тяхна страна, то ще получи Източна Тракия до Мидия-Енос, част от Западна Тракия, спорни и безспорни зони от Македония, Южна
Добруджа
.
В нея териториалните компенсации се отлагат за следвоенния период. Германците ги убеждават, че това е временно и през лятото на 1915 г. германско-австрийските сили имат успехи на Източния фронт. Фердинанд отказва. И на 24 август / 6 септември 1915 г.
към текста >>
На връщане от Анкара отново се среща с тях и запитва готова ли е България да влезе в Балканската антанта срещу отстъпването на Южна
Добруджа
.
От 2 до 7 юни 1958 г. е седмият конгрес на БКП - на който българските комунисти приемат, че това е конгресът на победилия социализъм. 284. През април 1939 г. на път за Анкара в София пристига Потьомкин, заместник-комисарят по външна политика на СССР. Среща се с цар Борис и с министър-председателя Кьосеиванов.
На връщане от Анкара отново се среща с тях и запитва готова ли е България да влезе в Балканската антанта срещу отстъпването на Южна
Добруджа
.
Българската страна настоява да се върне Западна Тракия до линията Мидия-Енос. Потьомкин казал, че трябва да се решават въпросите с мирни средства. В момента според Учителят Дънов България е в «отлив» - това е термин, който означава, че е в пасивност и всичко трябва да се решава с мир. 285. В момента Учителят на Бялото Братство Петър Дънов е в България и Неговото присъствие сваля духовна енергия, която трябва да се използува за образование, за духовен градеж, за просветно и морално повдигане на народа. Ако се използува тази енергия от Черната ложа, както през подема на Балканската война, то България ще се бие и нищо няма да сполучи.
към текста >>
След завършване на Междусъюзническата война, дошла като първа национална катастрофа, съгласно Букурещкия мирен договор от 28 юли 1913 г., Румъния получава Южна
Добруджа
в размер на 7525 кв.
Погледът на човека е отражение на външна светлина и на вътрешна светлина, съградена от неговата духовна природа. Има погледи, които въздигат, понеже в тях има светлина и лъчи на слънцето, и други погледи, които са свързани със земята, водят до слизане надолу. Числото 22 е слънчев цикъл, толкова е продължила Школата на Учителя Дънов - цели 22 години, от 1922 г. до 1944 г. Като се каже 22, значи човек трябва да се свърже със светлината, която иде от слънцето, да поемеш някой слънчев лъч в себе си и по него да се изкачиш нагоре в духовните висини. 295.
След завършване на Междусъюзническата война, дошла като първа национална катастрофа, съгласно Букурещкия мирен договор от 28 юли 1913 г., Румъния получава Южна
Добруджа
в размер на 7525 кв.
км. 296. На 15-16 септември 1918 г. е осъществен пробивът на Добро поле, което води до загуба на войната. На 29 септември 1918 г. е подписано Солунското примирие.
към текста >>
След Ньойския договор Южна
Добруджа
е дадена на Румъния и границата е от Тутракан до Балчик.
Иван Багрянов е роден в с. Воден, Разградско. Там има чифлик и от 1923 г. до 1938 г. се занимава със земеделие в Разградско, след като цар Борис го отстранява от политиката.
След Ньойския договор Южна
Добруджа
е дадена на Румъния и границата е от Тутракан до Балчик.
Понеже е отстранен, започва да прави контакти с румънците от Южна Добруджа, за да се присъедини към тях. Ето защо Христо Калфов, който от 1923г. е министър на външните работи в правителството на Цанков, е ходел при него да го ликвидира, ако не проумее и не се откаже и скъса с румънската кауза. За Христо Калфов виж бел. №219. 304.
към текста >>
Понеже е отстранен, започва да прави контакти с румънците от Южна
Добруджа
, за да се присъедини към тях.
Воден, Разградско. Там има чифлик и от 1923 г. до 1938 г. се занимава със земеделие в Разградско, след като цар Борис го отстранява от политиката. След Ньойския договор Южна Добруджа е дадена на Румъния и границата е от Тутракан до Балчик.
Понеже е отстранен, започва да прави контакти с румънците от Южна
Добруджа
, за да се присъедини към тях.
Ето защо Христо Калфов, който от 1923г. е министър на външните работи в правителството на Цанков, е ходел при него да го ликвидира, ако не проумее и не се откаже и скъса с румънската кауза. За Христо Калфов виж бел. №219. 304. Цар Борис признава, че не е разбирал съветите, които е получавал чрез Лулчев.
към текста >>
окупираха Южна
Добруджа
.
Те преминават неслучайно през страдания и неслучайно замесват България в страданията. Дължи се на това, че в древна Великоморавия, когато Кирил и Методи са им дали азбука и богослужение на славянски, то след смъртта на Методи на 6 април 885 г., започва гонението на учениците и на всичко това, което са създали. Започва го моравският княз Светополк, който попада под немско влияние и под властта на немците, и те разрушават всичко. Ето защо сега те изплащат кармата си, като този път немците ги газят. А румънците ще опъват каиша заради нарушение на Божествения план, когато през 1913 г.
окупираха Южна
Добруджа
.
И понеже Хитлер е съдебният пристав на Господа, постепенно Румъния е прегазена от Хитлер и дори германците принуждават румънците да изпращат войски да се бият срещу СССР. България е в златния си век, понеже тук е Великият Учител, който дава Словото на Бога. 320. Всемировият Учител на Вселената е между българите и славянството и дава Словото на Бога. Който използува условията, дадени от Бялото Братство, ще се въздигне, като чете и прилага Словото на Учителя. А онези, които го отхвърлят, ще бъдат предоставени на личната си карма, на родовата си карма, на обществената карма, на народностната карма и на кармата на човечеството.
към текста >>
Христов се среща с турския министър на външните работи Сарочооглу, който му казва, че ако България влезе в Балканската Антанта, ще получи Южна
Добруджа
, но да се откаже от Западна Тракия и от излаз на Егея. 325.
Граф Чано е министър на външните работи на Италия от 1936 г. до 1944 г. Той е зет на Мусолини, женен за дъщеря му Еда. 324. Тодор Христов - пълномощен министър в Германия -1935-1936 г., в Турция -1936-1940 г. На 15 май 1939 г.
Христов се среща с турския министър на външните работи Сарочооглу, който му казва, че ако България влезе в Балканската Антанта, ще получи Южна
Добруджа
, но да се откаже от Западна Тракия и от излаз на Егея. 325.
Григор Гафенко - външен министър на Румъния, 1938-1940 г. На срещата на министрите на външните работи на Англия и Румъния, Халифакс и Гафенко, на 24-25 април 1939 г. в Лондон се настоява Румъния да отстъпи Добруджа на България, защото пътят към помирение на Балканите преминава през България. През месец февруари Гафенко е в Белград, а през месец юни - в Анкара. 326. Димитър Шишманов - роден през 1889 г.
към текста >>
в Лондон се настоява Румъния да отстъпи
Добруджа
на България, защото пътят към помирение на Балканите преминава през България.
Тодор Христов - пълномощен министър в Германия -1935-1936 г., в Турция -1936-1940 г. На 15 май 1939 г. Христов се среща с турския министър на външните работи Сарочооглу, който му казва, че ако България влезе в Балканската Антанта, ще получи Южна Добруджа, но да се откаже от Западна Тракия и от излаз на Егея. 325. Григор Гафенко - външен министър на Румъния, 1938-1940 г. На срещата на министрите на външните работи на Англия и Румъния, Халифакс и Гафенко, на 24-25 април 1939 г.
в Лондон се настоява Румъния да отстъпи
Добруджа
на България, защото пътят към помирение на Балканите преминава през България.
През месец февруари Гафенко е в Белград, а през месец юни - в Анкара. 326. Димитър Шишманов - роден през 1889 г. в гр. София. 1908-1913 г. -завършва право в Женева.
към текста >>
в Крайова е подписан договорът за връщане на Южна
Добруджа
от Румъния на България.
1936-1940 г. - пълномощен министър в Белград и Прага. 1940-1942 г. - министър на външните работи в правителството на Богдан Филов. По негово време на 7 септември 1940 г.
в Крайова е подписан договорът за връщане на Южна
Добруджа
от Румъния на България.
На 1 март 1941 г. във Виена България се присъединява към Тройния съюз на страната на Германия. На 22 юни 1941 г. Германия напада СССР. На 13 декември 1941 г.
към текста >>
ръководи настъпващите в
Добруджа
обединени съюзни сили срещу Румъния и е главнокомандващ окупационните сили в Румъния. 339.
при подписване на Тристраният пакт от България. 338. Август фон Макензен, германски военен, генерал, фелдмаршал. По времето на Първата световна война от 1914-1918 г. командва австро-герман-ските войски на Балканския фронт, които в 1915 г. окупират Сърбия, а през 1916 г.
ръководи настъпващите в
Добруджа
обединени съюзни сили срещу Румъния и е главнокомандващ окупационните сили в Румъния. 339.
Андрей Тошев - роден през 1867 г. в гр. Стара Загора. От 1890 г. до 1895 г.
към текста >>
Българското правителство е заявило чрез своите дипломати в Лондон, Берлин, Москва, че иска връщането на Южна
Добруджа
, излаз на Бяло море и да се върне границата на Мидия-Енос.
През 1914-1918 г. подава оставка в знак на несъгласие с Фердинанд и постъпва в действуващата руска армия, като воюва срещу австрийските и германските войски. Поддържа войнишките комитети в армията и е уволнен от правителството на Керенски през 1917 г. След това служи в Червената армия. Разстрелян при контрареволючионен метеж на есери и меншевики. 358.
Българското правителство е заявило чрез своите дипломати в Лондон, Берлин, Москва, че иска връщането на Южна
Добруджа
, излаз на Бяло море и да се върне границата на Мидия-Енос.
Но в този момент никой не желае да се занимава с този въпрос. 359. Общественото мнение, създадено от политици, журналисти, църква, е имало отрицателно отношение към Учителя и към последователите Му. И когато искат да отстранят някого, му лепват етикета, че е «дъновист». По времето на Учителя няма нито един политик, който да е последовател на Учителя, нито един журналист, учен или нещо подобно. Само четирима офицери са били негови последователи и те са описани в «Изгревът».
към текста >>
Българските външни министри непрекъснато изискват връщането на Южна
Добруджа
от Румъния, като се спазва неутралитет към Англия, Германия, Франция, СССР и към балканските страни.
Ако беше обединена България, то щеше да бъде в услуга на Англия, защото щеше да има излаз на Бяло море и според Учителя Дънов този излаз на Бяло море щеше да даде възможност на английския търговски флот да търгува с България и с Балканите. През Първата световна война Англия и Турция са противници и английските войски са разбити на Проливите. 384.1) В германския народ има много претопени славяни, които не си знаят произхода. Според Учителя всички големи немски композитори са славяни - Бах, Бетовен, Хендел, Моцарт, Шуберт. Виж «Изгревът», том VII, стр. 393394.
Българските външни министри непрекъснато изискват връщането на Южна
Добруджа
от Румъния, като се спазва неутралитет към Англия, Германия, Франция, СССР и към балканските страни.
Те поставят условие България да влезе в Балканският пакт. Но България иска с това влизане да получи Западна Тракия и излаз на Бяло море. А те не се съгласяват. Учителят настоява да се пази неутралитет и че така без война България ще получи Добруджа. 2) Българските дипломати непрекъснато настояват за връщането на Добруджа, както пред Германия, така и пред СССР, така и пред съседите - Сърбия и Гърция.
към текста >>
Учителят настоява да се пази неутралитет и че така без война България ще получи
Добруджа
.
Виж «Изгревът», том VII, стр. 393394. Българските външни министри непрекъснато изискват връщането на Южна Добруджа от Румъния, като се спазва неутралитет към Англия, Германия, Франция, СССР и към балканските страни. Те поставят условие България да влезе в Балканският пакт. Но България иска с това влизане да получи Западна Тракия и излаз на Бяло море. А те не се съгласяват.
Учителят настоява да се пази неутралитет и че така без война България ще получи
Добруджа
.
2) Българските дипломати непрекъснато настояват за връщането на Добруджа, както пред Германия, така и пред СССР, така и пред съседите - Сърбия и Гърция. Те им поставят условие България да влезе в Балканската Антанта и тогава ще се преценява. Накрая, под натиска на Германия и със съгласието на СССР се подписва договорът в Крайова на 7 септември 1940 г., с което се връща Южна Добруджа на България по мирен път, без война. Става задължителна размяна на българското население от Северна Добруджа и на румънски коло-нисти, заселили се в Южна Добруджа след 1913 г. Това е ролята на двата съдебни пристава - германският и руският.
към текста >>
2) Българските дипломати непрекъснато настояват за връщането на
Добруджа
, както пред Германия, така и пред СССР, така и пред съседите - Сърбия и Гърция.
Българските външни министри непрекъснато изискват връщането на Южна Добруджа от Румъния, като се спазва неутралитет към Англия, Германия, Франция, СССР и към балканските страни. Те поставят условие България да влезе в Балканският пакт. Но България иска с това влизане да получи Западна Тракия и излаз на Бяло море. А те не се съгласяват. Учителят настоява да се пази неутралитет и че така без война България ще получи Добруджа.
2) Българските дипломати непрекъснато настояват за връщането на
Добруджа
, както пред Германия, така и пред СССР, така и пред съседите - Сърбия и Гърция.
Те им поставят условие България да влезе в Балканската Антанта и тогава ще се преценява. Накрая, под натиска на Германия и със съгласието на СССР се подписва договорът в Крайова на 7 септември 1940 г., с което се връща Южна Добруджа на България по мирен път, без война. Става задължителна размяна на българското население от Северна Добруджа и на румънски коло-нисти, заселили се в Южна Добруджа след 1913 г. Това е ролята на двата съдебни пристава - германският и руският. 385.1) Цар Борис посещава Англия и има среща с английския крал Джордж VI от 12 до 14 септември 1938 г., като гостува на английското кралско семейство в Болморал.
към текста >>
Накрая, под натиска на Германия и със съгласието на СССР се подписва договорът в Крайова на 7 септември 1940 г., с което се връща Южна
Добруджа
на България по мирен път, без война.
Но България иска с това влизане да получи Западна Тракия и излаз на Бяло море. А те не се съгласяват. Учителят настоява да се пази неутралитет и че така без война България ще получи Добруджа. 2) Българските дипломати непрекъснато настояват за връщането на Добруджа, както пред Германия, така и пред СССР, така и пред съседите - Сърбия и Гърция. Те им поставят условие България да влезе в Балканската Антанта и тогава ще се преценява.
Накрая, под натиска на Германия и със съгласието на СССР се подписва договорът в Крайова на 7 септември 1940 г., с което се връща Южна
Добруджа
на България по мирен път, без война.
Става задължителна размяна на българското население от Северна Добруджа и на румънски коло-нисти, заселили се в Южна Добруджа след 1913 г. Това е ролята на двата съдебни пристава - германският и руският. 385.1) Цар Борис посещава Англия и има среща с английския крал Джордж VI от 12 до 14 септември 1938 г., като гостува на английското кралско семейство в Болморал. На 14 септември 1938 г. се среща с министьр-предсе-дателя Чембърлейн.
към текста >>
Става задължителна размяна на българското население от Северна
Добруджа
и на румънски коло-нисти, заселили се в Южна
Добруджа
след 1913 г.
А те не се съгласяват. Учителят настоява да се пази неутралитет и че така без война България ще получи Добруджа. 2) Българските дипломати непрекъснато настояват за връщането на Добруджа, както пред Германия, така и пред СССР, така и пред съседите - Сърбия и Гърция. Те им поставят условие България да влезе в Балканската Антанта и тогава ще се преценява. Накрая, под натиска на Германия и със съгласието на СССР се подписва договорът в Крайова на 7 септември 1940 г., с което се връща Южна Добруджа на България по мирен път, без война.
Става задължителна размяна на българското население от Северна
Добруджа
и на румънски коло-нисти, заселили се в Южна
Добруджа
след 1913 г.
Това е ролята на двата съдебни пристава - германският и руският. 385.1) Цар Борис посещава Англия и има среща с английския крал Джордж VI от 12 до 14 септември 1938 г., като гостува на английското кралско семейство в Болморал. На 14 септември 1938 г. се среща с министьр-предсе-дателя Чембърлейн. На 25 септември 1938 г, се среща с Хитлер.
към текста >>
Крайова, Румъния, се подписва спогодба, според която Румъния връща на България Южна
Добруджа
, откъсната след Междусъюзническата война през 1913 г.
Тези политически гонения от тази власт се прехвърлят и срещу «дъновистите», след като идва и новата комунистическа власт след 1945 г. Всичко е свързано, заради Лулчев се гонят последователите на Учителя след 9 септември 1944 г., когато идват на власт за 45 години, определени от Учителя Дънов. 510. Наистина тази година е критична за него. Той политически добива слава, след като на 7 септември 1940 г. в гр.
Крайова, Румъния, се подписва спогодба, според която Румъния връща на България Южна
Добруджа
, откъсната след Междусъюзническата война през 1913 г.
Слова на победител чрез мир. 511. Д-р Любен Дюкмеджиев-роден през 1882 г. вгр. Шумен. През 1905 г. завършва право с докторат, участвува в няколко партийни конгреси на БКП.
към текста >>
румънските войски минават българските граници в
Добруджа
и стигат до линията Русе-Варна.
умира в санаториум край Москва. 553. Евгени Филоти, румънски пълномощен министър в България (1939 -1941 г.) 554. На 27 юни 1913 г. Румъния обявява война на България. На 28 юни 1913 г.
румънските войски минават българските граници в
Добруджа
и стигат до линията Русе-Варна.
На 2 юли 1913 г. румънски войски преминават Дунава при Оряхово и напредват в посока Враца и София. На 10 юли 1913 г. навлизат в Софийското поле и стигат до село Враждебна. 555. Лулчев съветва, че Добруджа трябва да се получи със съгласието на всички - Германия, Англия и СССР, за да няма впоследствие спорове.
към текста >>
Лулчев съветва, че
Добруджа
трябва да се получи със съгласието на всички - Германия, Англия и СССР, за да няма впоследствие спорове.
румънските войски минават българските граници в Добруджа и стигат до линията Русе-Варна. На 2 юли 1913 г. румънски войски преминават Дунава при Оряхово и напредват в посока Враца и София. На 10 юли 1913 г. навлизат в Софийското поле и стигат до село Враждебна. 555.
Лулчев съветва, че
Добруджа
трябва да се получи със съгласието на всички - Германия, Англия и СССР, за да няма впоследствие спорове.
И наистина, на мирната конференция след Втората световна война в Париж на 10 февруари 1947 г. Южна Добруджа остана в границите на България. 556. Тази контестация е напълно вярна. Понеже никой не слушаше съветите на Учителя, то Той допусна влизането на руснаците в България и се смени режимът. Виж «Изгревът», том I, стр.
към текста >>
Южна
Добруджа
остана в границите на България. 556.
румънски войски преминават Дунава при Оряхово и напредват в посока Враца и София. На 10 юли 1913 г. навлизат в Софийското поле и стигат до село Враждебна. 555. Лулчев съветва, че Добруджа трябва да се получи със съгласието на всички - Германия, Англия и СССР, за да няма впоследствие спорове. И наистина, на мирната конференция след Втората световна война в Париж на 10 февруари 1947 г.
Южна
Добруджа
остана в границите на България. 556.
Тази контестация е напълно вярна. Понеже никой не слушаше съветите на Учителя, то Той допусна влизането на руснаците в България и се смени режимът. Виж «Изгревът», том I, стр. 474-476. 557. Тази система на управление я създава сам царят в разстояние на десетилетия.
към текста >>
в Крайова е подписан договорът между Румъния и България за възвръщане на Южна
Добруджа
.
Виж «Изгревът», том I, стр. 474-476. 557. Тази система на управление я създава сам царят в разстояние на десетилетия. Това е монархизъм и диктатура, в рамките на държава, чийто парламент е разпуснат и партиите са забранени. 558. На 7 септември 1940 г.
в Крайова е подписан договорът между Румъния и България за възвръщане на Южна
Добруджа
.
На 21 септември 1940 г. българската войска навлиза в Добруджа. Посрещнати са от местното население с венци и икони. Властта на румънските чукои (феодали) е премахната. А кой истински го подписа - виж «Изгревът», том VII, стр.
към текста >>
българската войска навлиза в
Добруджа
.
Тази система на управление я създава сам царят в разстояние на десетилетия. Това е монархизъм и диктатура, в рамките на държава, чийто парламент е разпуснат и партиите са забранени. 558. На 7 септември 1940 г. в Крайова е подписан договорът между Румъния и България за възвръщане на Южна Добруджа. На 21 септември 1940 г.
българската войска навлиза в
Добруджа
.
Посрещнати са от местното население с венци и икони. Властта на румънските чукои (феодали) е премахната. А кой истински го подписа - виж «Изгревът», том VII, стр. 71. 559. Идеята за пълен неутралитет на България е дадена от Учителя.
към текста >>
Идеята за получаване на Южна
Добруджа
по мирен начин е също на Учителя.
Властта на румънските чукои (феодали) е премахната. А кой истински го подписа - виж «Изгревът», том VII, стр. 71. 559. Идеята за пълен неутралитет на България е дадена от Учителя. Царят възприема идеята, понеже няма друго какво да прави.
Идеята за получаване на Южна
Добруджа
по мирен начин е също на Учителя.
Пълният неутралитет не се възприема от царя и той се присъединява към Тристранния пакт на 1 март 1941 г. и германските войски навлизат в България. 560. Още на 16 ноември 1940 г., преди Германия да нападне СССР на 22 юни 1941 г., Лулчев определя, че тук в бъдеще ще бъде Русия, а не Германия. И наистина, от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г.
към текста >>
Английският крал Джордж VI изпраща писмо, в което приветства присъединяването на
Добруджа
към България, когато по-рано е отказвал такова присъединяване.
до ноември 1940 г. е директор на полицията. На 3 май 1943 г. е убит от членове на комунистическа бойна група, понеже е един от ръководителите на крайната фашистка реакция. Полицията прави блокада в София в два дни, задържа 1700 души, от които 50 са изпратени в ареста. 564.
Английският крал Джордж VI изпраща писмо, в което приветства присъединяването на
Добруджа
към България, когато по-рано е отказвал такова присъединяване.
Вече и английският крал е за мирно споразумение, но след като е почнала войната и Англия се бомбардира от германските самолети. 565. През октомври 1940 г. в Румъния навлизат хитлеристки войски. На 23 ноември 1940 г. Румъния официално се включва в Тристранния пакт.
към текста >>
Присъединяването на
Добруджа
се дължеше на неутралитета, който се водеше до този момент.
Лулчев непрекъснато му говори да се освободи от тях, но той не желае да ги сменя. Лулчев отначало се чуди, но идва време, когато проумява, че царят нарочно го прави. Открива тайната игра на двуличие на цар Борис III. 571. Идеалите по време на Балканската война през 1912-1913 г., на Първата световна война от 1914-1918 г. за обединение на българския народ в рамките на едно Отечество преминаха през две национални катастрофи.
Присъединяването на
Добруджа
се дължеше на неутралитета, който се водеше до този момент.
То не е заслуга нито на Лулчев, нито на цар Борис. Той бе принуден да го спазва. А идеята и решението бе на Учителя. 572. Тази приказка е истинската история на Руския император Николай II, който бе свален по време на февруарската революция от 1917 г. в Русия, а след като идват болшевиките на власт по време на Октомврийската революция, цялото императорско семейство е разстреляно. 573.
към текста >>
На същия ден германските войски преминават от Румъния през Дунава и през
Добруджа
и идват като съюзници в България. 614.
Кирил - Пловдивски митрополит от 1938 г. А от 10 май 1953 г. - Български патриарх и Софийски митрополит до 1971 г., когато почива. 613. На 1 март 1941 г. министър-председателят Филов във Виена подписва присъединяването на България към Тристранния пакт.
На същия ден германските войски преминават от Румъния през Дунава и през
Добруджа
и идват като съюзници в България. 614.
На 6 април 1941 г. германските войски нападат Югославия от три страни - от Австрия, Унгария и България и за две седмици я превземат. 615. Валтер фон Браухич, генерал-фелдмаршал, главнокомандващ сухопътните войски на Германия след 1938 г. След Сталин граде ката битка и пленя-ването на 300 000 германска армия, той бива сменен от Хитлер, който сам поема командването. 616. Събитията от 25 март 1941 г.
към текста >>
86.
ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.
,
- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците
,
ТОМ 20
Поставя се въпросът за връщането на Южна
Добруджа
от Румъния, която я е получила с подписания Букурещки мирен договор на 28 юли 1913 г.
Сирия; 3. Трако-Македония (Гърция); 4. Рим. 180. В края на месец март 1939 г. българска делегация начело с министър-председателя Кьосеиванов пристига в Анкара за разговори с турското правителство.
Поставя се въпросът за връщането на Южна
Добруджа
от Румъния, която я е получила с подписания Букурещки мирен договор на 28 юли 1913 г.
след разгрома на България в Междусъюзническата война от 1913 г. От Бълга-рия е отцепена територия от 7525 кв. км. Предлага се на България да влезе в Балканската антанта. В замяна България иска връщането на Южна Добруджа. Заявява се, че ако българите предприемат военни действия за връщането на Южна Добруджа, то балканските съседи ще започнат военни действия срещу нея.
към текста >>
В замяна България иска връщането на Южна
Добруджа
.
българска делегация начело с министър-председателя Кьосеиванов пристига в Анкара за разговори с турското правителство. Поставя се въпросът за връщането на Южна Добруджа от Румъния, която я е получила с подписания Букурещки мирен договор на 28 юли 1913 г. след разгрома на България в Междусъюзническата война от 1913 г. От Бълга-рия е отцепена територия от 7525 кв. км. Предлага се на България да влезе в Балканската антанта.
В замяна България иска връщането на Южна
Добруджа
.
Заявява се, че ако българите предприемат военни действия за връщането на Южна Добруджа, то балканските съседи ще започнат военни действия срещу нея. Ето защо Учителят съветва да не се бърза. А какво е било настроението по това време, се вижда от стенограмата на процеса на Народния съд срещу Любомир Лулчев: Заседание на Народния съд от 25 декември 1944 г.*: - ... Прескачам някои работи и дохождам до преговорите в Крайова. В тези преговори нещо, което е характерно, е начинът, по който е процедирано между министрите. Обикновено двама министри, Филов и Попов - това съм отбелязал, това говоря, защото може би е неизвестно, - когато са процедирали, са казвали, че са делегати на царя.
към текста >>
Заявява се, че ако българите предприемат военни действия за връщането на Южна
Добруджа
, то балканските съседи ще започнат военни действия срещу нея.
Поставя се въпросът за връщането на Южна Добруджа от Румъния, която я е получила с подписания Букурещки мирен договор на 28 юли 1913 г. след разгрома на България в Междусъюзническата война от 1913 г. От Бълга-рия е отцепена територия от 7525 кв. км. Предлага се на България да влезе в Балканската антанта. В замяна България иска връщането на Южна Добруджа.
Заявява се, че ако българите предприемат военни действия за връщането на Южна
Добруджа
, то балканските съседи ще започнат военни действия срещу нея.
Ето защо Учителят съветва да не се бърза. А какво е било настроението по това време, се вижда от стенограмата на процеса на Народния съд срещу Любомир Лулчев: Заседание на Народния съд от 25 декември 1944 г.*: - ... Прескачам някои работи и дохождам до преговорите в Крайова. В тези преговори нещо, което е характерно, е начинът, по който е процедирано между министрите. Обикновено двама министри, Филов и Попов - това съм отбелязал, това говоря, защото може би е неизвестно, - когато са процедирали, са казвали, че са делегати на царя. Идват при мене министри, които ми казват: «Ние не знаем нищо.
към текста >>
Филов и Попов вършат всичко, каквото искат.» Мисля, че царят ми каза, че Филов и Попов при един несполучлив ход на работите са поискали да се мобилизира една дивизия или да се нахвърли върху
Добруджа
и да се влезе насила.
- Мене ми се струва, че беше Багрянов. По-точно е казано в дневника, да не сбъркам. Казва: «Ние не знаем какво става. Уж сме министри, пък не знаем какво става. Уж заседаваме, ние, министрите, не знаем какво става.
Филов и Попов вършат всичко, каквото искат.» Мисля, че царят ми каза, че Филов и Попов при един несполучлив ход на работите са поискали да се мобилизира една дивизия или да се нахвърли върху
Добруджа
и да се влезе насила.
Аз се ужасих, защото бяхме говорили това да става с мир. Царят каза: «Да, но тези хора са се забравили и не знаят какво искат.» Това се осуети от телеграмите, които се бяха получили, защото царят го посъветвали да се отнесат до респективните столици на Англия и Франция, да запитат евентуално какво ще бъде тяхното становище. Те отговорили. Царят ми каза: «Те останаха като мокри кокошки от отговорите и взеха правия път.» На 10 септември, когато вече е свършено с Добруджа, се получи писмото от английския крал за Добруджа, с което сърадва българския цар, че е могло с мир да се постигне нещо хубаво. Аз помолих тогава царя да използува това, че с мир е постигнат един резултат, и да помоли английския крап по същия начин - чрез мир, да се постигне добруване на народите, защото една война - това значи социална разруха на цяла Европа.
към текста >>
Царят ми каза: «Те останаха като мокри кокошки от отговорите и взеха правия път.» На 10 септември, когато вече е свършено с
Добруджа
, се получи писмото от английския крал за
Добруджа
, с което сърадва българския цар, че е могло с мир да се постигне нещо хубаво.
Уж заседаваме, ние, министрите, не знаем какво става. Филов и Попов вършат всичко, каквото искат.» Мисля, че царят ми каза, че Филов и Попов при един несполучлив ход на работите са поискали да се мобилизира една дивизия или да се нахвърли върху Добруджа и да се влезе насила. Аз се ужасих, защото бяхме говорили това да става с мир. Царят каза: «Да, но тези хора са се забравили и не знаят какво искат.» Това се осуети от телеграмите, които се бяха получили, защото царят го посъветвали да се отнесат до респективните столици на Англия и Франция, да запитат евентуално какво ще бъде тяхното становище. Те отговорили.
Царят ми каза: «Те останаха като мокри кокошки от отговорите и взеха правия път.» На 10 септември, когато вече е свършено с
Добруджа
, се получи писмото от английския крал за
Добруджа
, с което сърадва българския цар, че е могло с мир да се постигне нещо хубаво.
Аз помолих тогава царя да използува това, че с мир е постигнат един резултат, и да помоли английския крап по същия начин - чрез мир, да се постигне добруване на народите, защото една война - това значи социална разруха на цяла Европа. В това време вече иде и натискът на германците да влезем в пакта. ____________________ * Народният съд срещу Любомир Христов Лулчев, 59-годишен, неосъждан, последовател на Бялото братство, таен съветник на цар Борис III: Документи. София: Астрала, 1996, стр. 40—41. (бел.
към текста >>
На 27 юни Румъния обявява война на България, като на 28 юни румънските войски навлизат в
Добруджа
.
в Лондон се сключва мирен договор, с който се слага край на Балканската война. На 19 май 1913 г. Сърбия и Гърция подписват таен военен договор, насочен срещу България. На 16 юни 1913 г. Фердинанд дава заповед за настъпление на българската армия срещу Сърбия и Гърция.
На 27 юни Румъния обявява война на България, като на 28 юни румънските войски навлизат в
Добруджа
.
На 30 юни 1913 г. турската армия преминава граничната линия Мидия-Енос и заграбва Източна Тракия. На 10 юли 1913 г. румънските войски навлизат в Софийското поле, като стигат до София. И там биват спрени от един западен посланик.
към текста >>
На 28 юли е сключен Букурещкият мирен договор, според който Сърбия завзема Вардарска Македония, Гърция - Южна и Югоизточна Македония, Румъния взима Южна
Добруджа
, а Турция - Източна Тракия с Одрин.
На 10 юли 1913 г. румънските войски навлизат в Софийското поле, като стигат до София. И там биват спрени от един западен посланик. На 18 юли 1913 г. започват преговори за мир.
На 28 юли е сключен Букурещкият мирен договор, според който Сърбия завзема Вардарска Македония, Гърция - Южна и Югоизточна Македония, Румъния взима Южна
Добруджа
, а Турция - Източна Тракия с Одрин.
Учителят Дънов споменава, че румънците са изпълнили Волята Божия да умиротворят бесовете на Фердинанд, като дойдат до София без всякаква съпротива. Това е била нейната мисия, но не е трябвало да взима Южна Добруджа. 190. Учителят Дънов споменава, че Германия е обещала да помогне на България да си върне Южна Добруджа. Този разговор е на 20 март 1939 г. А това е Волята Божия.
към текста >>
Това е била нейната мисия, но не е трябвало да взима Южна
Добруджа
. 190.
И там биват спрени от един западен посланик. На 18 юли 1913 г. започват преговори за мир. На 28 юли е сключен Букурещкият мирен договор, според който Сърбия завзема Вардарска Македония, Гърция - Южна и Югоизточна Македония, Румъния взима Южна Добруджа, а Турция - Източна Тракия с Одрин. Учителят Дънов споменава, че румънците са изпълнили Волята Божия да умиротворят бесовете на Фердинанд, като дойдат до София без всякаква съпротива.
Това е била нейната мисия, но не е трябвало да взима Южна
Добруджа
. 190.
Учителят Дънов споменава, че Германия е обещала да помогне на България да си върне Южна Добруджа. Този разговор е на 20 март 1939 г. А това е Волята Божия. И тя трябва да се изпълни. Но Германия си взима предварително хонорара, като първо на 28-29 септември 1938 г.
към текста >>
Учителят Дънов споменава, че Германия е обещала да помогне на България да си върне Южна
Добруджа
.
На 18 юли 1913 г. започват преговори за мир. На 28 юли е сключен Букурещкият мирен договор, според който Сърбия завзема Вардарска Македония, Гърция - Южна и Югоизточна Македония, Румъния взима Южна Добруджа, а Турция - Източна Тракия с Одрин. Учителят Дънов споменава, че румънците са изпълнили Волята Божия да умиротворят бесовете на Фердинанд, като дойдат до София без всякаква съпротива. Това е била нейната мисия, но не е трябвало да взима Южна Добруджа. 190.
Учителят Дънов споменава, че Германия е обещала да помогне на България да си върне Южна
Добруджа
.
Този разговор е на 20 март 1939 г. А това е Волята Божия. И тя трябва да се изпълни. Но Германия си взима предварително хонорара, като първо на 28-29 септември 1938 г. взима Судетската облает от Чехословакия, а на 15 март 1939 г.
към текста >>
в Крайова е подписан договор за връщане на Южна
Добруджа
на България. 191.
взима Судетската облает от Чехословакия, а на 15 март 1939 г. окупира Чехословакия. Ето това е хонорарът, който взима предварително. Но тя изпълнява обещанието си, като на 27 юни 1940 г. Хитлер уведомява министър-председателя Филов и външния министър Попов, че е упражнен натиск срещу Румъния и на 7 септември 1940 г.
в Крайова е подписан договор за връщане на Южна
Добруджа
на България. 191.
Като се споменава за Божиите закони, трябва да се знае, че събитията в света се управляват от един висш Разумен свят, който е невидим за човешките очи и уши. И те действуват много бърже, като въздават възмездие и възстановяват Божията Правда. А целта с отварянето на Втората световна война е да се затрудни работата на Школата, която е открил Великият Учител на земята. Не само да се затрудни, но и да се спре. Тази война се води в духовния свят и има своята проекция на земята.
към текста >>
Но правят грешка, че взимат
Добруджа
, за което бяха разцепени от Хитлер.
След абдикацията му през 1918 г. той заминава в Австрия и после -в Германия. Той е причината за развитието там на разрушителните идеи, които носи в себе си. 195. Според Учителя Божият план е бил такъв, че се изпращат румънските войски да навлязат в България и да усмирят духовете, които са обсебили Фердинанд и приближените му и да турят ред. Когато румънските войски са пред София, тогава Фердинанд се опомня.
Но правят грешка, че взимат
Добруджа
, за което бяха разцепени от Хитлер.
На 28 юни 1940 г. Румъния отстъпва Бесарабия и Буковина на СССР. На Унгария се връща Трансилвания. А на 20, 23 и 24 септември 1940 г. към Тристранния пакт се присъединяват Унгария, Румъния и Словашко.
към текста >>
На срещата на Мошанов с външния министър на Германия фон Рибентроп за първи път се поставя въпросът за връщането на
Добруджа
.
На Унгария се връща Трансилвания. А на 20, 23 и 24 септември 1940 г. към Тристранния пакт се присъединяват Унгария, Румъния и Словашко. И накрая румънските войски са изпратени да воюват срещу СССР, след като Хитлер напада СССР на 22 юни 1941 г. 196. На 20 април 1939 г., по случай 50-годишнината на Хитлер, бива поканен председателят на Народното събрание Стойчо Мошанов начело на българска делегация в Берлин.
На срещата на Мошанов с външния министър на Германия фон Рибентроп за първи път се поставя въпросът за връщането на
Добруджа
.
На 12 май 1939 г. е публикувана англо-турска декларация за помощ. След доклада на Мошанов за посещението в Берлин, цар Борис е изразил отрицателното си мнение срещу Хитлер, че е разрушил Мюнхенското споразумение, понеже той също е взел участие в подготовката на тази конференция. През месец май 1939 г. в София се отбива помощник-комисарят на външните работи на СССР.
към текста >>
На 17-19 март се провеждат преговори, при което се иска връщането на Южна
Добруджа
от Румъния, за да се върнат от Югославия заграбените земи от Ца-рибродско и Босилеградско, а от Гърция се иска излаз на Бяло море при Егея.
И всички не го искат. Искат го онези, които искат да се възбудят в България безредици от идеите на Фердинанд. Затова решават да му дадат някоя задача, за да я свърши и по този начин да го заангажират, за да не стои празен. 200. На 15 март 1939 г. министър-председателят заминава за Анкара.
На 17-19 март се провеждат преговори, при което се иска връщането на Южна
Добруджа
от Румъния, за да се върнат от Югославия заграбените земи от Ца-рибродско и Босилеградско, а от Гърция се иска излаз на Бяло море при Егея.
Но на 18 март 1939 г. английският посланик в Анкара се явява на преговорите и ги спира. По-късно Турция съобщава, че ако България остане неутрална, няма да се намеси Балканският пакт срещу нея. 201. Царица Йоана не е можела да търпи княгиня Евдокия, сестрата на Борис III. Накрая я принуждава да напусне двореца, както и брат й принц Кирил.
към текста >>
Всичко е в застой - изчакват се да се развият и други събития, за да се разреши въпросът за
Добруджа
. 206.
Има и други изрази: «Мечката играе наред», «Мечка дате гази», «Гладна мечка хоро не играе». 204. Борис Стоянов е син на генерал-адютанта на Фердинанд, Алекси Стоянов. Той е използван от княгиня Евдокия и от царя за куриер. 205. Учителят съветва да бъдат резервирани, защото се предлага на България да влезе в Балканския пакт и тогава ще се водят преговори. Но България поставя условия да й се върнат земите.
Всичко е в застой - изчакват се да се развият и други събития, за да се разреши въпросът за
Добруджа
. 206.
Българите са тъкали платното си на дървен стан. На кросното се намират нишките за тъкането. Като се изтъче платното, то тогава се рита кросното. И оттук идва изразът, който означава, че човек си е свършил работата: «Изтъка си платното и си ритна кросното.» Това прави Италия, когато, без да предупреди Германия, на 7 април 1939 г. окупира Албания. 207.
към текста >>
Друга версия е, че е бил застрелян от македонците, понеже като
добруджанец
е искал първо да се освободи Южна
Добруджа
, а след това - Македония.
началник-щабът на армията Йордан Пеев бива убит заедно с придружаващия го началник на Картографския институт майор Стоянов. Убиецът Стоил Киров според някои е бил застрелян също на място, за да се прикрие заговорът. Като причина се смята, че Пеев е установил, че новозакупените от Италия самолети са негодни за бойни действия. И това е станало чрез генерал Луков и принц Кирил. И тази причина изтъкват македонските кръгове.
Друга версия е, че е бил застрелян от македонците, понеже като
добруджанец
е искал първо да се освободи Южна
Добруджа
, а след това - Македония.
А убиецът е бил от организацията на Ванче Михайлов - ВМРО. Цар Борис нарежда блокада на София от войската. Арестувани са стотици хора - и след това интернирани. 226. Учителят Дънов обяснява, че когато идеите са общочовешки, когато са свалени от един висок идеен свят, те имат по-голям обем, за да се видят и усвоят. А да се реализират - трябва с по-голяма скорост и бързина да стане това, защото се загубва времето, предназначено за това реализиране.
към текста >>
Защо щяха да имат
Добруджа
по-рано?
Но цар Борис не приема това, а се занимава с дребни ограничени възгледи и пада надолу и всичко, което му е казано, го проваля предварително. И изобщо не може да се дойде до изпълнение. Това е отговорът на всички въпроси защо не е станало това, което им е казал Учителят. 227. Правителствените среди непрекъснато ограничават дейността на Учителя Дънов и Неговите последователи. Търсят и най-малкия повод да правят скандали и да изнасят във вестниците и да настройват народа срещу «дъ-новистите».
Защо щяха да имат
Добруджа
по-рано?
Защото политическите събития в света се управляват от един разумен свят, който се управлява от Все-мировия Учител. Но това никой не приема тогава, че дори и сега, през 2004 г., когато се пишат тия бележки. 228. Каквото му се казва чрез Лулчев, който понякога преиначава думите на Учителя, а понякога е точен, то цар Борис нищо не изпълнява, а прави точно обратното. Тогава Учителят казва, че и без него може да се оправят нещата, но ще стане по-лошо за хората. И това точно става.
към текста >>
От друга страна, всички искат връщането на Южна
Добруджа
, връщането на Македония и Тракия.
Дори ги задържат и ги продават през пролетта, за по-големи печалби. 240. От една страна германците превеждат пари чрез ген. Ганчев, адютант на Фердинанд, за да плащат на германофилите. Англичаните действуват по други канали. Комунистите получават пари от СССР.
От друга страна, всички искат връщането на Южна
Добруджа
, връщането на Македония и Тракия.
И вътрешният натиск е по-голям от външния натиск от Англия, Германия и СССР. И не се знае накрая народът накъде ще тръгне - към Добруджа или към Македония. 241. Това е резултат от искането на германския император Вилхелм II пред Фердинанд да превземе Цариград. А те са забравили, че лично бяха разрешили на Русия да превземе Цариград. За справка вж. бел.
към текста >>
И не се знае накрая народът накъде ще тръгне - към
Добруджа
или към Македония. 241.
Ганчев, адютант на Фердинанд, за да плащат на германофилите. Англичаните действуват по други канали. Комунистите получават пари от СССР. От друга страна, всички искат връщането на Южна Добруджа, връщането на Македония и Тракия. И вътрешният натиск е по-голям от външния натиск от Англия, Германия и СССР.
И не се знае накрая народът накъде ще тръгне - към
Добруджа
или към Македония. 241.
Това е резултат от искането на германския император Вилхелм II пред Фердинанд да превземе Цариград. А те са забравили, че лично бяха разрешили на Русия да превземе Цариград. За справка вж. бел. № 184, №185, №210. 242. Григор Василев - роден през 1883 г.
към текста >>
Съглашението (Англия, Франция) представя колективна нота до българското правителство, че ако влезе във войната на тяхна страна, то ще получи Източна Тракия до Мидия-Енос, част от Западна Тракия, спорни и безспорни зони от Македония, Южна
Добруджа
.
и Лондонския мирен договор от 1913 г., освен земите от Мидия-Енос, България има право на излаз на Бяло море с пристанище Кавала. След Междусъюзническата война от 1913 г. и Букурещкия мирен договор от 7 май 1918 г. Англия и Франция не са съгласни с отстъпването на Кавала на България. Но на 29 май 1915 г.
Съглашението (Англия, Франция) представя колективна нота до българското правителство, че ако влезе във войната на тяхна страна, то ще получи Източна Тракия до Мидия-Енос, част от Западна Тракия, спорни и безспорни зони от Македония, Южна
Добруджа
.
В нея териториалните компенсации се отлагат за следвоенния период. Германците ги убеждават, че това е временно и през лятото на 1915 г. германско-австрийските сили имат успехи на Източния фронт. Фердинанд отказва. И на 24 август / 6 септември 1915 г.
към текста >>
На връщане от Анкара отново се среща с тях и запитва готова ли е България да влезе в Балканската антанта срещу отстъпването на Южна
Добруджа
.
От 2 до 7 юни 1958 г. е седмият конгрес на БКП - на който българските комунисти приемат, че това е конгресът на победилия социализъм. 284. През април 1939 г. на път за Анкара в София пристига Потьомкин, заместник-комисарят по външна политика на СССР. Среща се с цар Борис и с министър-председателя Кьосеиванов.
На връщане от Анкара отново се среща с тях и запитва готова ли е България да влезе в Балканската антанта срещу отстъпването на Южна
Добруджа
.
Българската страна настоява да се върне Западна Тракия до линията Мидия-Енос. Потьомкин казал, че трябва да се решават въпросите с мирни средства. В момента според Учителят Дънов България е в «отлив» - това е термин, който означава, че е в пасивност и всичко трябва да се решава с мир. 285. В момента Учителят на Бялото Братство Петър Дънов е в България и Неговото присъствие сваля духовна енергия, която трябва да се използува за образование, за духовен градеж, за просветно и морално повдигане на народа. Ако се използува тази енергия от Черната ложа, както през подема на Балканската война, то България ще се бие и нищо няма да сполучи.
към текста >>
След завършване на Междусъюзническата война, дошла като първа национална катастрофа, съгласно Букурещкия мирен договор от 28 юли 1913 г., Румъния получава Южна
Добруджа
в размер на 7525 кв.
Погледът на човека е отражение на външна светлина и на вътрешна светлина, съградена от неговата духовна природа. Има погледи, които въздигат, понеже в тях има светлина и лъчи на слънцето, и други погледи, които са свързани със земята, водят до слизане надолу. Числото 22 е слънчев цикъл, толкова е продължила Школата на Учителя Дънов - цели 22 години, от 1922 г. до 1944 г. Като се каже 22, значи човек трябва да се свърже със светлината, която иде от слънцето, да поемеш някой слънчев лъч в себе си и по него да се изкачиш нагоре в духовните висини. 295.
След завършване на Междусъюзническата война, дошла като първа национална катастрофа, съгласно Букурещкия мирен договор от 28 юли 1913 г., Румъния получава Южна
Добруджа
в размер на 7525 кв.
км. 296. На 15-16 септември 1918 г. е осъществен пробивът на Добро поле, което води до загуба на войната. На 29 септември 1918 г. е подписано Солунското примирие.
към текста >>
След Ньойския договор Южна
Добруджа
е дадена на Румъния и границата е от Тутракан до Балчик.
Иван Багрянов е роден в с. Воден, Разградско. Там има чифлик и от 1923 г. до 1938 г. се занимава със земеделие в Разградско, след като цар Борис го отстранява от политиката.
След Ньойския договор Южна
Добруджа
е дадена на Румъния и границата е от Тутракан до Балчик.
Понеже е отстранен, започва да прави контакти с румънците от Южна Добруджа, за да се присъедини към тях. Ето защо Христо Калфов, който от 1923г. е министър на външните работи в правителството на Цанков, е ходел при него да го ликвидира, ако не проумее и не се откаже и скъса с румънската кауза. За Христо Калфов виж бел. №219. 304.
към текста >>
Понеже е отстранен, започва да прави контакти с румънците от Южна
Добруджа
, за да се присъедини към тях.
Воден, Разградско. Там има чифлик и от 1923 г. до 1938 г. се занимава със земеделие в Разградско, след като цар Борис го отстранява от политиката. След Ньойския договор Южна Добруджа е дадена на Румъния и границата е от Тутракан до Балчик.
Понеже е отстранен, започва да прави контакти с румънците от Южна
Добруджа
, за да се присъедини към тях.
Ето защо Христо Калфов, който от 1923г. е министър на външните работи в правителството на Цанков, е ходел при него да го ликвидира, ако не проумее и не се откаже и скъса с румънската кауза. За Христо Калфов виж бел. №219. 304. Цар Борис признава, че не е разбирал съветите, които е получавал чрез Лулчев.
към текста >>
окупираха Южна
Добруджа
.
Те преминават неслучайно през страдания и неслучайно замесват България в страданията. Дължи се на това, че в древна Великоморавия, когато Кирил и Методи са им дали азбука и богослужение на славянски, то след смъртта на Методи на 6 април 885 г., започва гонението на учениците и на всичко това, което са създали. Започва го моравският княз Светополк, който попада под немско влияние и под властта на немците, и те разрушават всичко. Ето защо сега те изплащат кармата си, като този път немците ги газят. А румънците ще опъват каиша заради нарушение на Божествения план, когато през 1913 г.
окупираха Южна
Добруджа
.
И понеже Хитлер е съдебният пристав на Господа, постепенно Румъния е прегазена от Хитлер и дори германците принуждават румънците да изпращат войски да се бият срещу СССР. България е в златния си век, понеже тук е Великият Учител, който дава Словото на Бога. 320. Всемировият Учител на Вселената е между българите и славянството и дава Словото на Бога. Който използува условията, дадени от Бялото Братство, ще се въздигне, като чете и прилага Словото на Учителя. А онези, които го отхвърлят, ще бъдат предоставени на личната си карма, на родовата си карма, на обществената карма, на народностната карма и на кармата на човечеството.
към текста >>
Христов се среща с турския министър на външните работи Сарочооглу, който му казва, че ако България влезе в Балканската Антанта, ще получи Южна
Добруджа
, но да се откаже от Западна Тракия и от излаз на Егея. 325.
Граф Чано е министър на външните работи на Италия от 1936 г. до 1944 г. Той е зет на Мусолини, женен за дъщеря му Еда. 324. Тодор Христов - пълномощен министър в Германия -1935-1936 г., в Турция -1936-1940 г. На 15 май 1939 г.
Христов се среща с турския министър на външните работи Сарочооглу, който му казва, че ако България влезе в Балканската Антанта, ще получи Южна
Добруджа
, но да се откаже от Западна Тракия и от излаз на Егея. 325.
Григор Гафенко - външен министър на Румъния, 1938-1940 г. На срещата на министрите на външните работи на Англия и Румъния, Халифакс и Гафенко, на 24-25 април 1939 г. в Лондон се настоява Румъния да отстъпи Добруджа на България, защото пътят към помирение на Балканите преминава през България. През месец февруари Гафенко е в Белград, а през месец юни - в Анкара. 326. Димитър Шишманов - роден през 1889 г.
към текста >>
в Лондон се настоява Румъния да отстъпи
Добруджа
на България, защото пътят към помирение на Балканите преминава през България.
Тодор Христов - пълномощен министър в Германия -1935-1936 г., в Турция -1936-1940 г. На 15 май 1939 г. Христов се среща с турския министър на външните работи Сарочооглу, който му казва, че ако България влезе в Балканската Антанта, ще получи Южна Добруджа, но да се откаже от Западна Тракия и от излаз на Егея. 325. Григор Гафенко - външен министър на Румъния, 1938-1940 г. На срещата на министрите на външните работи на Англия и Румъния, Халифакс и Гафенко, на 24-25 април 1939 г.
в Лондон се настоява Румъния да отстъпи
Добруджа
на България, защото пътят към помирение на Балканите преминава през България.
През месец февруари Гафенко е в Белград, а през месец юни - в Анкара. 326. Димитър Шишманов - роден през 1889 г. в гр. София. 1908-1913 г. -завършва право в Женева.
към текста >>
в Крайова е подписан договорът за връщане на Южна
Добруджа
от Румъния на България.
1936-1940 г. - пълномощен министър в Белград и Прага. 1940-1942 г. - министър на външните работи в правителството на Богдан Филов. По негово време на 7 септември 1940 г.
в Крайова е подписан договорът за връщане на Южна
Добруджа
от Румъния на България.
На 1 март 1941 г. във Виена България се присъединява към Тройния съюз на страната на Германия. На 22 юни 1941 г. Германия напада СССР. На 13 декември 1941 г.
към текста >>
ръководи настъпващите в
Добруджа
обединени съюзни сили срещу Румъния и е главнокомандващ окупационните сили в Румъния. 339.
при подписване на Тристраният пакт от България. 338. Август фон Макензен, германски военен, генерал, фелдмаршал. По времето на Първата световна война от 1914-1918 г. командва австро-герман-ските войски на Балканския фронт, които в 1915 г. окупират Сърбия, а през 1916 г.
ръководи настъпващите в
Добруджа
обединени съюзни сили срещу Румъния и е главнокомандващ окупационните сили в Румъния. 339.
Андрей Тошев - роден през 1867 г. в гр. Стара Загора. От 1890 г. до 1895 г.
към текста >>
Българското правителство е заявило чрез своите дипломати в Лондон, Берлин, Москва, че иска връщането на Южна
Добруджа
, излаз на Бяло море и да се върне границата на Мидия-Енос.
През 1914-1918 г. подава оставка в знак на несъгласие с Фердинанд и постъпва в действуващата руска армия, като воюва срещу австрийските и германските войски. Поддържа войнишките комитети в армията и е уволнен от правителството на Керенски през 1917 г. След това служи в Червената армия. Разстрелян при контрареволючионен метеж на есери и меншевики. 358.
Българското правителство е заявило чрез своите дипломати в Лондон, Берлин, Москва, че иска връщането на Южна
Добруджа
, излаз на Бяло море и да се върне границата на Мидия-Енос.
Но в този момент никой не желае да се занимава с този въпрос. 359. Общественото мнение, създадено от политици, журналисти, църква, е имало отрицателно отношение към Учителя и към последователите Му. И когато искат да отстранят някого, му лепват етикета, че е «дъновист». По времето на Учителя няма нито един политик, който да е последовател на Учителя, нито един журналист, учен или нещо подобно. Само четирима офицери са били негови последователи и те са описани в «Изгревът».
към текста >>
Българските външни министри непрекъснато изискват връщането на Южна
Добруджа
от Румъния, като се спазва неутралитет към Англия, Германия, Франция, СССР и към балканските страни.
Ако беше обединена България, то щеше да бъде в услуга на Англия, защото щеше да има излаз на Бяло море и според Учителя Дънов този излаз на Бяло море щеше да даде възможност на английския търговски флот да търгува с България и с Балканите. През Първата световна война Англия и Турция са противници и английските войски са разбити на Проливите. 384.1) В германския народ има много претопени славяни, които не си знаят произхода. Според Учителя всички големи немски композитори са славяни - Бах, Бетовен, Хендел, Моцарт, Шуберт. Виж «Изгревът», том VII, стр. 393394.
Българските външни министри непрекъснато изискват връщането на Южна
Добруджа
от Румъния, като се спазва неутралитет към Англия, Германия, Франция, СССР и към балканските страни.
Те поставят условие България да влезе в Балканският пакт. Но България иска с това влизане да получи Западна Тракия и излаз на Бяло море. А те не се съгласяват. Учителят настоява да се пази неутралитет и че така без война България ще получи Добруджа. 2) Българските дипломати непрекъснато настояват за връщането на Добруджа, както пред Германия, така и пред СССР, така и пред съседите - Сърбия и Гърция.
към текста >>
Учителят настоява да се пази неутралитет и че така без война България ще получи
Добруджа
.
Виж «Изгревът», том VII, стр. 393394. Българските външни министри непрекъснато изискват връщането на Южна Добруджа от Румъния, като се спазва неутралитет към Англия, Германия, Франция, СССР и към балканските страни. Те поставят условие България да влезе в Балканският пакт. Но България иска с това влизане да получи Западна Тракия и излаз на Бяло море. А те не се съгласяват.
Учителят настоява да се пази неутралитет и че така без война България ще получи
Добруджа
.
2) Българските дипломати непрекъснато настояват за връщането на Добруджа, както пред Германия, така и пред СССР, така и пред съседите - Сърбия и Гърция. Те им поставят условие България да влезе в Балканската Антанта и тогава ще се преценява. Накрая, под натиска на Германия и със съгласието на СССР се подписва договорът в Крайова на 7 септември 1940 г., с което се връща Южна Добруджа на България по мирен път, без война. Става задължителна размяна на българското население от Северна Добруджа и на румънски коло-нисти, заселили се в Южна Добруджа след 1913 г. Това е ролята на двата съдебни пристава - германският и руският.
към текста >>
2) Българските дипломати непрекъснато настояват за връщането на
Добруджа
, както пред Германия, така и пред СССР, така и пред съседите - Сърбия и Гърция.
Българските външни министри непрекъснато изискват връщането на Южна Добруджа от Румъния, като се спазва неутралитет към Англия, Германия, Франция, СССР и към балканските страни. Те поставят условие България да влезе в Балканският пакт. Но България иска с това влизане да получи Западна Тракия и излаз на Бяло море. А те не се съгласяват. Учителят настоява да се пази неутралитет и че така без война България ще получи Добруджа.
2) Българските дипломати непрекъснато настояват за връщането на
Добруджа
, както пред Германия, така и пред СССР, така и пред съседите - Сърбия и Гърция.
Те им поставят условие България да влезе в Балканската Антанта и тогава ще се преценява. Накрая, под натиска на Германия и със съгласието на СССР се подписва договорът в Крайова на 7 септември 1940 г., с което се връща Южна Добруджа на България по мирен път, без война. Става задължителна размяна на българското население от Северна Добруджа и на румънски коло-нисти, заселили се в Южна Добруджа след 1913 г. Това е ролята на двата съдебни пристава - германският и руският. 385.1) Цар Борис посещава Англия и има среща с английския крал Джордж VI от 12 до 14 септември 1938 г., като гостува на английското кралско семейство в Болморал.
към текста >>
Накрая, под натиска на Германия и със съгласието на СССР се подписва договорът в Крайова на 7 септември 1940 г., с което се връща Южна
Добруджа
на България по мирен път, без война.
Но България иска с това влизане да получи Западна Тракия и излаз на Бяло море. А те не се съгласяват. Учителят настоява да се пази неутралитет и че така без война България ще получи Добруджа. 2) Българските дипломати непрекъснато настояват за връщането на Добруджа, както пред Германия, така и пред СССР, така и пред съседите - Сърбия и Гърция. Те им поставят условие България да влезе в Балканската Антанта и тогава ще се преценява.
Накрая, под натиска на Германия и със съгласието на СССР се подписва договорът в Крайова на 7 септември 1940 г., с което се връща Южна
Добруджа
на България по мирен път, без война.
Става задължителна размяна на българското население от Северна Добруджа и на румънски коло-нисти, заселили се в Южна Добруджа след 1913 г. Това е ролята на двата съдебни пристава - германският и руският. 385.1) Цар Борис посещава Англия и има среща с английския крал Джордж VI от 12 до 14 септември 1938 г., като гостува на английското кралско семейство в Болморал. На 14 септември 1938 г. се среща с министьр-предсе-дателя Чембърлейн.
към текста >>
Става задължителна размяна на българското население от Северна
Добруджа
и на румънски коло-нисти, заселили се в Южна
Добруджа
след 1913 г.
А те не се съгласяват. Учителят настоява да се пази неутралитет и че така без война България ще получи Добруджа. 2) Българските дипломати непрекъснато настояват за връщането на Добруджа, както пред Германия, така и пред СССР, така и пред съседите - Сърбия и Гърция. Те им поставят условие България да влезе в Балканската Антанта и тогава ще се преценява. Накрая, под натиска на Германия и със съгласието на СССР се подписва договорът в Крайова на 7 септември 1940 г., с което се връща Южна Добруджа на България по мирен път, без война.
Става задължителна размяна на българското население от Северна
Добруджа
и на румънски коло-нисти, заселили се в Южна
Добруджа
след 1913 г.
Това е ролята на двата съдебни пристава - германският и руският. 385.1) Цар Борис посещава Англия и има среща с английския крал Джордж VI от 12 до 14 септември 1938 г., като гостува на английското кралско семейство в Болморал. На 14 септември 1938 г. се среща с министьр-предсе-дателя Чембърлейн. На 25 септември 1938 г, се среща с Хитлер.
към текста >>
Крайова, Румъния, се подписва спогодба, според която Румъния връща на България Южна
Добруджа
, откъсната след Междусъюзническата война през 1913 г.
Тези политически гонения от тази власт се прехвърлят и срещу «дъновистите», след като идва и новата комунистическа власт след 1945 г. Всичко е свързано, заради Лулчев се гонят последователите на Учителя след 9 септември 1944 г., когато идват на власт за 45 години, определени от Учителя Дънов. 510. Наистина тази година е критична за него. Той политически добива слава, след като на 7 септември 1940 г. в гр.
Крайова, Румъния, се подписва спогодба, според която Румъния връща на България Южна
Добруджа
, откъсната след Междусъюзническата война през 1913 г.
Слова на победител чрез мир. 511. Д-р Любен Дюкмеджиев-роден през 1882 г. вгр. Шумен. През 1905 г. завършва право с докторат, участвува в няколко партийни конгреси на БКП.
към текста >>
румънските войски минават българските граници в
Добруджа
и стигат до линията Русе-Варна.
умира в санаториум край Москва. 553. Евгени Филоти, румънски пълномощен министър в България (1939 -1941 г.) 554. На 27 юни 1913 г. Румъния обявява война на България. На 28 юни 1913 г.
румънските войски минават българските граници в
Добруджа
и стигат до линията Русе-Варна.
На 2 юли 1913 г. румънски войски преминават Дунава при Оряхово и напредват в посока Враца и София. На 10 юли 1913 г. навлизат в Софийското поле и стигат до село Враждебна. 555. Лулчев съветва, че Добруджа трябва да се получи със съгласието на всички - Германия, Англия и СССР, за да няма впоследствие спорове.
към текста >>
Лулчев съветва, че
Добруджа
трябва да се получи със съгласието на всички - Германия, Англия и СССР, за да няма впоследствие спорове.
румънските войски минават българските граници в Добруджа и стигат до линията Русе-Варна. На 2 юли 1913 г. румънски войски преминават Дунава при Оряхово и напредват в посока Враца и София. На 10 юли 1913 г. навлизат в Софийското поле и стигат до село Враждебна. 555.
Лулчев съветва, че
Добруджа
трябва да се получи със съгласието на всички - Германия, Англия и СССР, за да няма впоследствие спорове.
И наистина, на мирната конференция след Втората световна война в Париж на 10 февруари 1947 г. Южна Добруджа остана в границите на България. 556. Тази контестация е напълно вярна. Понеже никой не слушаше съветите на Учителя, то Той допусна влизането на руснаците в България и се смени режимът. Виж «Изгревът», том I, стр.
към текста >>
Южна
Добруджа
остана в границите на България. 556.
румънски войски преминават Дунава при Оряхово и напредват в посока Враца и София. На 10 юли 1913 г. навлизат в Софийското поле и стигат до село Враждебна. 555. Лулчев съветва, че Добруджа трябва да се получи със съгласието на всички - Германия, Англия и СССР, за да няма впоследствие спорове. И наистина, на мирната конференция след Втората световна война в Париж на 10 февруари 1947 г.
Южна
Добруджа
остана в границите на България. 556.
Тази контестация е напълно вярна. Понеже никой не слушаше съветите на Учителя, то Той допусна влизането на руснаците в България и се смени режимът. Виж «Изгревът», том I, стр. 474-476. 557. Тази система на управление я създава сам царят в разстояние на десетилетия.
към текста >>
в Крайова е подписан договорът между Румъния и България за възвръщане на Южна
Добруджа
.
Виж «Изгревът», том I, стр. 474-476. 557. Тази система на управление я създава сам царят в разстояние на десетилетия. Това е монархизъм и диктатура, в рамките на държава, чийто парламент е разпуснат и партиите са забранени. 558. На 7 септември 1940 г.
в Крайова е подписан договорът между Румъния и България за възвръщане на Южна
Добруджа
.
На 21 септември 1940 г. българската войска навлиза в Добруджа. Посрещнати са от местното население с венци и икони. Властта на румънските чукои (феодали) е премахната. А кой истински го подписа - виж «Изгревът», том VII, стр.
към текста >>
българската войска навлиза в
Добруджа
.
Тази система на управление я създава сам царят в разстояние на десетилетия. Това е монархизъм и диктатура, в рамките на държава, чийто парламент е разпуснат и партиите са забранени. 558. На 7 септември 1940 г. в Крайова е подписан договорът между Румъния и България за възвръщане на Южна Добруджа. На 21 септември 1940 г.
българската войска навлиза в
Добруджа
.
Посрещнати са от местното население с венци и икони. Властта на румънските чукои (феодали) е премахната. А кой истински го подписа - виж «Изгревът», том VII, стр. 71. 559. Идеята за пълен неутралитет на България е дадена от Учителя.
към текста >>
Идеята за получаване на Южна
Добруджа
по мирен начин е също на Учителя.
Властта на румънските чукои (феодали) е премахната. А кой истински го подписа - виж «Изгревът», том VII, стр. 71. 559. Идеята за пълен неутралитет на България е дадена от Учителя. Царят възприема идеята, понеже няма друго какво да прави.
Идеята за получаване на Южна
Добруджа
по мирен начин е също на Учителя.
Пълният неутралитет не се възприема от царя и той се присъединява към Тристранния пакт на 1 март 1941 г. и германските войски навлизат в България. 560. Още на 16 ноември 1940 г., преди Германия да нападне СССР на 22 юни 1941 г., Лулчев определя, че тук в бъдеще ще бъде Русия, а не Германия. И наистина, от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г.
към текста >>
Английският крал Джордж VI изпраща писмо, в което приветства присъединяването на
Добруджа
към България, когато по-рано е отказвал такова присъединяване.
до ноември 1940 г. е директор на полицията. На 3 май 1943 г. е убит от членове на комунистическа бойна група, понеже е един от ръководителите на крайната фашистка реакция. Полицията прави блокада в София в два дни, задържа 1700 души, от които 50 са изпратени в ареста. 564.
Английският крал Джордж VI изпраща писмо, в което приветства присъединяването на
Добруджа
към България, когато по-рано е отказвал такова присъединяване.
Вече и английският крал е за мирно споразумение, но след като е почнала войната и Англия се бомбардира от германските самолети. 565. През октомври 1940 г. в Румъния навлизат хитлеристки войски. На 23 ноември 1940 г. Румъния официално се включва в Тристранния пакт.
към текста >>
Присъединяването на
Добруджа
се дължеше на неутралитета, който се водеше до този момент.
Лулчев непрекъснато му говори да се освободи от тях, но той не желае да ги сменя. Лулчев отначало се чуди, но идва време, когато проумява, че царят нарочно го прави. Открива тайната игра на двуличие на цар Борис III. 571. Идеалите по време на Балканската война през 1912-1913 г., на Първата световна война от 1914-1918 г. за обединение на българския народ в рамките на едно Отечество преминаха през две национални катастрофи.
Присъединяването на
Добруджа
се дължеше на неутралитета, който се водеше до този момент.
То не е заслуга нито на Лулчев, нито на цар Борис. Той бе принуден да го спазва. А идеята и решението бе на Учителя. 572. Тази приказка е истинската история на Руския император Николай II, който бе свален по време на февруарската революция от 1917 г. в Русия, а след като идват болшевиките на власт по време на Октомврийската революция, цялото императорско семейство е разстреляно. 573.
към текста >>
На същия ден германските войски преминават от Румъния през Дунава и през
Добруджа
и идват като съюзници в България. 614.
Кирил - Пловдивски митрополит от 1938 г. А от 10 май 1953 г. - Български патриарх и Софийски митрополит до 1971 г., когато почива. 613. На 1 март 1941 г. министър-председателят Филов във Виена подписва присъединяването на България към Тристранния пакт.
На същия ден германските войски преминават от Румъния през Дунава и през
Добруджа
и идват като съюзници в България. 614.
На 6 април 1941 г. германските войски нападат Югославия от три страни - от Австрия, Унгария и България и за две седмици я превземат. 615. Валтер фон Браухич, генерал-фелдмаршал, главнокомандващ сухопътните войски на Германия след 1938 г. След Сталин граде ката битка и пленя-ването на 300 000 германска армия, той бива сменен от Хитлер, който сам поема командването. 616. Събитията от 25 март 1941 г.
към текста >>
87.
19. ОТВОРЕТЕ ТЪМНИЦИТЕ! (бр. 5, 16.ІІ.1924 г.)
,
,
ТОМ 21
При толкова вдовици от кървавите поля на
Добруджа
и страхотни чуки на Македония, не добавяйте и вдовици на живи мъже, които, забулени с черни забрадки, ще сипят люти клетви по орните полета, обсипани с техния пот!
(бр. 5, 16.ІІ.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 5, 16.ІІ.1924 г., София. стр. 1) Пролетта иде. Нивите чакат.
При толкова вдовици от кървавите поля на
Добруджа
и страхотни чуки на Македония, не добавяйте и вдовици на живи мъже, които, забулени с черни забрадки, ще сипят люти клетви по орните полета, обсипани с техния пот!
Отворете тъмниците! Отворете границите! Ако вие сте българи - бъдете и великодушни. В името на тая обществена солидарност, която караше и колибаря да се бие на фронта рамо до рамо със сина на царя и слага живота си за тази държава - спомнете си това! - бъдете справедливи!
към текста >>
88.
32. КОГА ЩЕ ДОЙДЕ МИР В БЪЛГАРИЯ? (бр. 13, 14.ІV.1924 г.)
,
Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”
,
ТОМ 21
Мир, ред, спокойствие, законност няма и няма да има, дордето не отворите широко занданите и границите, за да се завърнат нашите братя при своите близки, защото почти всички се доволно скитаха 5 години в
Добруджа
, Македония, Сърбия.
За какъв ред се говори, щом буйните македонци се затварят, журналисти - интернират и затварят, а в парламента заявяват: „Не знаем как ще осъмнем”? На комисията за събиране помощи за избитите от септемврийските събития не се позволява да работи свободно, да върши чиста своята християнска обязаност. Господа министри, депутати, господа журналисти от „Демократически сговор”, „Пряпорец”, „Мир”, „Свободна реч”, не повтаряйте дните през 1918 г. След тези факти, може ли да твърдите, че има мир и спокойствие? Защо искате да вървите по стари пътища?!
Мир, ред, спокойствие, законност няма и няма да има, дордето не отворите широко занданите и границите, за да се завърнат нашите братя при своите близки, защото почти всички се доволно скитаха 5 години в
Добруджа
, Македония, Сърбия.
Оставете на мира Комунистическата партия, Партията на труда, Общо-работническия синдикален съюз, македонската емиграция и другите партии. А доволно са всички други закони и махнете Закона за защита на държавата - България е съществувала толкова време без него, - недейте кара хората да мислят, че не ней, а Вам е нужен той. Дайте свобода на събранията и печата. Сносен живот - на работници, чиновници, селяни, пенсионери. Разрешете жилищната криза, ограничете спекулата.
към текста >>
89.
68. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД (г. I, бр. 24, 18.VІІІ.1924 г.)
,
Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”
,
ТОМ 21
Още не бяха стихнали думите им, с които се хвалеха, че са добре с всички околни държави - и Турция изгони българите от Тракия, гърците ги навързаха по десятки и ги изтрепаха с картечници, румънците предложили на
добруджанците
в един месец да се декларират за техни поданици или да напуснат земите си, а сърбите се сетиха, че имат още да вземат стотици милиони... Шашардисани от подобно „отлично” положение, нашите държавници започнаха да подготовляват народа за вътрешно избиване и започнаха да викат в съюз цяла Европа - същата Европа, която вече е в нормални търговски отношения с болшевиките - срещу Русия.
„Ратник на свободата”, г. I, бр. 24, 18.VІІІ.1924 г., София, стр. 2, в рубрика „Политически преглед”) България се намира в стадия на политически кошмари. Държавниците й изгубиха чувство на действителност.
Още не бяха стихнали думите им, с които се хвалеха, че са добре с всички околни държави - и Турция изгони българите от Тракия, гърците ги навързаха по десятки и ги изтрепаха с картечници, румънците предложили на
добруджанците
в един месец да се декларират за техни поданици или да напуснат земите си, а сърбите се сетиха, че имат още да вземат стотици милиони... Шашардисани от подобно „отлично” положение, нашите държавници започнаха да подготовляват народа за вътрешно избиване и започнаха да викат в съюз цяла Европа - същата Европа, която вече е в нормални търговски отношения с болшевиките - срещу Русия.
Малкото пале иска да добие, ако не друга слава, поне тази, че е лаяло на слона, който даже го и не е чул... А вътрешното положение може да се характеризира с две думи: натрупан барут, който чака искра да избухне. Изглежда, че правителството по свои съображения предизвика това положение и прави всичко да се изострят отношенията между тях и народа.
към текста >>
90.
58. МЛАДЕЖТА (бр. 16, 20.ІV.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
На 21 ÷ 22 години взводове и роти водихме по бойните поля и чудни младежи легнаха из гиздавата
Добруджа
, равна Тракия и Македонските усои, умряха с пълно съзнание, че те това, що бяха чули от своите родители, учители като идеи - сега трябваше да се приложат думите, да станат дела, защото иначе не биха и били последователни на разбиранията си и възпитанието, па и времето... Други времена бяха тогава, други бяха нашите родители, други семена ни посяха, пай примери ни даваха... Безспорно, борбата, за да дойде младежта* днес в това положение, има много причини.
Нашите майки в град или село сами ни перяха, шиеха дрехи, готвиха, възпитаваха. Не носеха рокли над колена, деколтета до гърди, още не стриже-ха „буби копф”, не знаеха файфоклоци, журове да дават, модерни негърски танци да танцуват, червени устни и с набрашнени лица не ходеха... Нашите родители с личен пример ни подсказаха по кой път да вървим. И посяха те семена в нашите души, които семена не закъсняха да изникнат. Още 15 ÷ 16-годишни юноши, ний пълнехме читалищата, библиотеките, сказки, диспути, реферати - всичко това бяха неща обикновени. Бакунин, Кропоткин, Карл Маркс, Ботев, Левски бяха станали кумири -десятки бяха готови да сложат главите си за техните идеи, а когато Балканската война се обяви, ний, 16-годишни хлапаци ученици, писалките захвърлихме, пушките уловихме и граница прехвърлихме, да се борим за свободата на брата роб!
На 21 ÷ 22 години взводове и роти водихме по бойните поля и чудни младежи легнаха из гиздавата
Добруджа
, равна Тракия и Македонските усои, умряха с пълно съзнание, че те това, що бяха чули от своите родители, учители като идеи - сега трябваше да се приложат думите, да станат дела, защото иначе не биха и били последователни на разбиранията си и възпитанието, па и времето... Други времена бяха тогава, други бяха нашите родители, други семена ни посяха, пай примери ни даваха... Безспорно, борбата, за да дойде младежта* днес в това положение, има много причини.
За едни можем да намерим сили да ги отстраним, а други да не са под наша власт, но ний трябва да започнем най-напред от родителите, те да се опомнят и откажат от лекия и булеварден живот и с личния си пример дадат поука на младите и околните на порядъчен живот, защото родителите са огледало на младежта, тя в това огледало визира утрешния свой лик. По-голям морал сред родителите и по-възрастни. По-голям контрол на собствените дела, повече личен пример в доброто. Насърчаване, подкрепяване доброто, скромността, морала, точността, чистотата. Всеки човек, млад или стар, прилича на градина, в която растат цветя и бурени.
към текста >>
91.
БИОГРАФИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ
,
АНДРЕЙ ЛУЛЧЕВ
,
ТОМ 21
Бойните подвизи на Лулчев по
добруджанските
и влашки полета и македонските усои са известни на мнозина.
При завършване на школата, на Лулчев се пада по „жребие” да иде в Русе в V полково окръжие за кадър. Той отказва и пожелава да бъде изпратен да се бие, за което се е готвил. Полковник Дрангов му удовлетворява молбата, и бива изпратен в I Софийска дивизия (желязната дивизия). Тук бива зачислен в VІ-ти пехотен Търновски на Н. В. Цар Фердинанд I полк, в картечната рота, като взводен командир на II картечен взвод.
Бойните подвизи на Лулчев по
добруджанските
и влашки полета и македонските усои са известни на мнозина.
Той е един от най-храбрите офицери на полка. Особено на 16.V.1917 г. Лулчев, заедно с частта си, води три часа ръкопашен бой с далеч по-многочислен противник. Когато се свършват патроните, започват с ножа, и когато и той и прикладите се счупват, почват кирките и лопатите. А когато и те се счупват в главите на противника, почват юмруците и зъбите, но позицията не дават.
към текста >>
92.
1.1. ПЪРВА РЕЧ
,
Произнесена от Андро Лулчев на 4.06.1920 г. на площада пред Народното събрание
,
ТОМ 21
Но, българки и българи, ние, които поливахме
добруджанските
и тракийските полета със скъпата си кръв; ние, които оставихме по македонските чуки телата на нашите бойни другари; ние, на които смъртта е била не един път над нашите глави; ние, които и сега носим белезите от ноктите на смъртта; ние, които мизерствуваме; ние, които виждаме, че с Родината си играят шепа хора, управниците се гаврят с нас; ние, които сме вече половин милион, не можем и не бива да останем повече равнодушни.
Вие мито не платихте за краката си, ръцете си, а ги оставихте, без да ги видите нивга вече. Ето защо сме най-страшните контрабандисти. Ето защо, да отървем нашите здрави бойни другари, да отървем оранжевата сегашна полиция от много труд и да не ни разиграват по комендантствата и участъците, нека ни покажат зданията, гдето трябва да живеят престъпниците и контрабандистите, и аз ви моля, мили бойни другари, близки на нашите паднали другари, да се съгласите и да влезем доброволно в зданията, които Правителството ще ни определи за затвор. А моля господа днешните министри да приравнят и нас, новите престъпници и контрабандисти, с убийците, народни предатели от държавния затвор, защото за народните предатели-убийци от държавния затвор се дава храна, квартира, облекло и топливо, а ние - инвалидите, вдовиците, сираците и това нямаме, и нашите слепи другари всред зима спят по скамейките. Ето защо, моля, от това място, гдето преди години господин министър Стамболийски държа реч на студентите и се възмущаваше тогава от неправдите, моля този г-н Стамболийски от това място и аз да третираме всички престъпници и контрабандисти еднакво и вярвам, че ще бъде чута молбата ни.
Но, българки и българи, ние, които поливахме
добруджанските
и тракийските полета със скъпата си кръв; ние, които оставихме по македонските чуки телата на нашите бойни другари; ние, на които смъртта е била не един път над нашите глави; ние, които и сега носим белезите от ноктите на смъртта; ние, които мизерствуваме; ние, които виждаме, че с Родината си играят шепа хора, управниците се гаврят с нас; ние, които сме вече половин милион, не можем и не бива да останем повече равнодушни.
Не бива да повтаряме онези постъпки и да ставаме и сега престъпници спрямо Родината си, а трябва усилена агитация и организация!...” След свършването на речта бе докарана и кавалерия, пехота, артилерия, за да се разпръснат инвалидите, вдовиците и сираците, но за съжаление на народните джелати, всички си отидоха мирно и не стана нужда да се употреби оръжие (За тая му реч има редовно углавно дело № 515/920 г. и искано 15 години затвор).
към текста >>
93.
1.2. ВТОРА РЕЧ (Публикувана и във 5. „Инвалид”, г. XXIII, бр. 1019, стр. 2, 4)
,
Държана на 12 март 1942 г. от народния представител Андро Лулчев в Камарата по случай гласуване законопроекта за подпомагане пострадалите
,
ТОМ 21
Там, по тракийските полета, македонските усои, по златна
Добруджа
и равна Тракия - все този свещен огън окриляше борците, дори и тогава, когато бяха в ноктите на смъртта... Този огън се разви в стихиен пожар и опожари, срина, унищожи турските пълчища при Люле- Бургас, Одрин, Бунар-Хисар, Булаир... сръбските отряди при Пирот, Пуста река, Враня, Криволак... французки, английски зебеци при Завоя на Черна, Дойран, Кота 1248... руски и румънски пълчища помете при Тутракан, Добрич, Кобадин.
1019, стр. 2, 4) Държана на 12 март 1942 г. от народния представител Андро Лулчев в Камарата по случай гласуване законопроекта за подпомагане пострадалите от войните. Господа народни представители, Огънят, който пламна в Перущица, Батак, Бузлуджа, Милин Камък, Шипка, Шейново и бе подет от българската майка и предаван от поколение на поколение като скъп дар. Този свещен огън окриляше нашите борци в най-тежките дни на борби, които води племето ни за обединението си.
Там, по тракийските полета, македонските усои, по златна
Добруджа
и равна Тракия - все този свещен огън окриляше борците, дори и тогава, когато бяха в ноктите на смъртта... Този огън се разви в стихиен пожар и опожари, срина, унищожи турските пълчища при Люле- Бургас, Одрин, Бунар-Хисар, Булаир... сръбските отряди при Пирот, Пуста река, Враня, Криволак... французки, английски зебеци при Завоя на Черна, Дойран, Кота 1248... руски и румънски пълчища помете при Тутракан, Добрич, Кобадин.
Българският въоръжен народ, закърмен с духа на нашите деди-хайдути, учуди света със своите подвизи по бойните поля и изплете неувяхващ венец около главата на Родната ни армия, който ще бъде вечна слава дори и тогава, когато от борците на тия славни дни няма да остане ни един жив. Люле-Бургас, Бунар-Хисар, Одрин, Чаталджа, Булаир, Шар-Кьой, Картал-тепе, Пирот, Враня, Криволак, Султан-тепе, Повиен камък, Брегалница, Голаш, Дойран, Кота 1248, Червената стена, Завоя на Черна, Тутракан, Добрич, Черна вода, Кумана, Бата-гул, Рамонул, Аржещи, Бранищери са имена-бисери в най-новата ни военна история... Но за всяко име от строя на българската армия излизаха едни от най-смелите, най-храбрите, най-достойните синове и с кръвта си и с костите си очертаха границите на обединена България... Едни заспаха по тракийските, добруджанските, влашки полета и македонски усои с широко отворени очи, вперени негде далеч в кръгозора, гдето виждаха да блести изгряващата свобода на брата - роб. Други творци на тия славни дни се завърнаха здрави и читави при своите близки и се заловиха за своите мирновременни трудове. Близо 37 000 души оставиха по бойните поля части от телата си и се завърнаха с дървени краища, стъклени очи, изхабени нерви. Като деца в един труден и тежък живот, никому непотребни, никому ненужни, всекиму в тежест дори и на най-близките си.
към текста >>
Люле-Бургас, Бунар-Хисар, Одрин, Чаталджа, Булаир, Шар-Кьой, Картал-тепе, Пирот, Враня, Криволак, Султан-тепе, Повиен камък, Брегалница, Голаш, Дойран, Кота 1248, Червената стена, Завоя на Черна, Тутракан, Добрич, Черна вода, Кумана, Бата-гул, Рамонул, Аржещи, Бранищери са имена-бисери в най-новата ни военна история... Но за всяко име от строя на българската армия излизаха едни от най-смелите, най-храбрите, най-достойните синове и с кръвта си и с костите си очертаха границите на обединена България... Едни заспаха по тракийските,
добруджанските
, влашки полета и македонски усои с широко отворени очи, вперени негде далеч в кръгозора, гдето виждаха да блести изгряващата свобода на брата - роб.
от народния представител Андро Лулчев в Камарата по случай гласуване законопроекта за подпомагане пострадалите от войните. Господа народни представители, Огънят, който пламна в Перущица, Батак, Бузлуджа, Милин Камък, Шипка, Шейново и бе подет от българската майка и предаван от поколение на поколение като скъп дар. Този свещен огън окриляше нашите борци в най-тежките дни на борби, които води племето ни за обединението си. Там, по тракийските полета, македонските усои, по златна Добруджа и равна Тракия - все този свещен огън окриляше борците, дори и тогава, когато бяха в ноктите на смъртта... Този огън се разви в стихиен пожар и опожари, срина, унищожи турските пълчища при Люле- Бургас, Одрин, Бунар-Хисар, Булаир... сръбските отряди при Пирот, Пуста река, Враня, Криволак... французки, английски зебеци при Завоя на Черна, Дойран, Кота 1248... руски и румънски пълчища помете при Тутракан, Добрич, Кобадин. Българският въоръжен народ, закърмен с духа на нашите деди-хайдути, учуди света със своите подвизи по бойните поля и изплете неувяхващ венец около главата на Родната ни армия, който ще бъде вечна слава дори и тогава, когато от борците на тия славни дни няма да остане ни един жив.
Люле-Бургас, Бунар-Хисар, Одрин, Чаталджа, Булаир, Шар-Кьой, Картал-тепе, Пирот, Враня, Криволак, Султан-тепе, Повиен камък, Брегалница, Голаш, Дойран, Кота 1248, Червената стена, Завоя на Черна, Тутракан, Добрич, Черна вода, Кумана, Бата-гул, Рамонул, Аржещи, Бранищери са имена-бисери в най-новата ни военна история... Но за всяко име от строя на българската армия излизаха едни от най-смелите, най-храбрите, най-достойните синове и с кръвта си и с костите си очертаха границите на обединена България... Едни заспаха по тракийските,
добруджанските
, влашки полета и македонски усои с широко отворени очи, вперени негде далеч в кръгозора, гдето виждаха да блести изгряващата свобода на брата - роб.
Други творци на тия славни дни се завърнаха здрави и читави при своите близки и се заловиха за своите мирновременни трудове. Близо 37 000 души оставиха по бойните поля части от телата си и се завърнаха с дървени краища, стъклени очи, изхабени нерви. Като деца в един труден и тежък живот, никому непотребни, никому ненужни, всекиму в тежест дори и на най-близките си. За тия борци, сега военноинвалиди, които бяха дали всичко за родината си, настана тежък и непоносим живот. Рани - незаздравели, нерви - разстроени, очи - изтекли, ръце и крака - ампутирани, а в болниците лекарите гледаха на тях като на товар.
към текста >>
94.
15. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНИТЕ 1914 ÷ 1918 Г.
,
КАТО ЧУХА: Беседа от Учителя, държана на 17.ХІ.1918 г. - В: Дали може: [Неделни беседи от Учителя.] София, 1942, стр. 371 ÷ 373.
,
ТОМ 21
министър-председателят Александър Малинов си подава оставката в знак на протест срещу решението на съюзниците на Европа, спечелили войната 1914 ÷ 1918 г, които предават
Добруджа
на Румъния (бел.
Това е старият монархизъм. Това не са Божествени постъпки. Желая всички българи да са ангели, с мотики и рала, отколкото първенци, короновани в лъжа и кражба. Те са дали вече своята дан на лъжата и на кражбата. Нова страница трябва да отворят и да напишат доброволно и с любов: „Отсега нататък ще даваме своята дан на Бога и на народа, на любовта и на новото име на нашия народ.” * На 28 ноември 1918 г.
министър-председателят Александър Малинов си подава оставката в знак на протест срещу решението на съюзниците на Европа, спечелили войната 1914 ÷ 1918 г, които предават
Добруджа
на Румъния (бел.
на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев).
към текста >>
95.
1. ИСТИНАТА ЗА СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В БЪЛГАРИЯ - Светозар Няголов
,
V. Истината за спасяването на евреите в България от нацизма, хитлеризма и фашизма
,
ТОМ 21
България получава от Румъния без война Южна
Добруджа
.
По подобие на Германия, у нас се появяват антисемитски лозунги, идеи и методи на насилие. В България никога не е имало фашистки организации, каквито има в Германия, Румъния, Франция, Унгария, Белгия и др. По-късно у нас се създава организацията „Бранник” и тази на легионерите. Известни германо-филски настроени кръгове започват да проявяват отрицателно отношение към евреите в България. На 7.ІХ.1940 г.
България получава от Румъния без война Южна
Добруджа
.
Там по-късно - през 1943 п, цар Борис интернира много евреи, да работят по пътищата, за да не отидат в лагера на смъртта „Треблинка” в Полша. В началото на 1940 г. тримата главни равини от еврейската Синагога, която е най-голямата на Балканския полуостров, отиват при Учителя Петър Дънов и му предават за съхранение диамантите, с които си създават духовни условия при религиозните ритуали. На срещата присъства и брат Боян Боев. Равините оказват пълно доверие на Учителя, като Му казват, че когато мине германската опасност, ще дойдат да си вземат диамантите.
към текста >>
При поредното си посещение при Хитлер, Борис му заявява, че има нужда от много работници за направата на пътищата в България, предимно в Разградско и
Добруджа
.
Цион сяда и записва в резюме този важен разговор, като му слага заглавие: „Откровение от Бога”. Напечатва го на пишеща машина в над 200 екземпляра и го дава на всички министри и на цар Борис* * Представителите на евреите на Изгрева не го запазиха и не ми го предадоха, за да го публикувам. Защото не изпълниха указанията на Учителя да се покръстят, да станат християни и да си променят имената на български. Останаха си с еврейските имена и като такива ги публикувам, в техните спомени и материали, (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) Комисията по еврейските въпроси засилва противоеврейските мерки, но българите осуетяват всички намеквания на германците за депортиране на евреите.
При поредното си посещение при Хитлер, Борис му заявява, че има нужда от много работници за направата на пътищата в България, предимно в Разградско и
Добруджа
.
Германският посланик Бекерле докладва, че българският аргумент е точен и трябва да се изчаква. На 2.ХІ.1942 г. външният министър Попов отговаря на поредното германско запитване, че правителството е готово да депортира определената квота евреи, но сега има голяма нужда от тях в строителството. Германците изпращат в България на помощи един от помощниците на Айхман - Теодор Деникен. да помогне в депортирането на евреите.
към текста >>
96.
B. ПИСМА, ИЗПРАТЕНИ ДО ЦАР БОРИС III, ДО МИНИСТРИ, ДО КОМАНДИРИ, ИЗПРАТЕНИ И КАТО КОПИЯ ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ, ЗА ДА СЪДЕЙСТВУВА
,
VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев
,
ТОМ 21
До Господина Министъра на Земеделието и Държавните имоти София Господин Министре, Върши се голяма грешка с тежки последици за сметка на българите от нова
Добруджа
и българското стопанство, и с по-голяма политико-обществена отговорност, която безспорно ще бъде приписана във ваш пасив - то е:5 (пет) милиона килограма жито за семе в
Добруджа
, което се взима от агентите на Хранизнос;25 ÷ 30 % от което жито е УЕМ (еврикирано) от мелници, който УЕМ 100 % не никне.
B. ПИСМА, ИЗПРАТЕНИ ДО ЦАР БОРИС III, ДО МИНИСТРИ, ДО КОМАНДИРИ, ИЗПРАТЕНИ И КАТО КОПИЯ ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ, ЗА ДА СЪДЕЙСТВУВА 19. Писмо от Стефан Куртев до министъра на земеделието от 24.ІХ.1940 г.
До Господина Министъра на Земеделието и Държавните имоти София Господин Министре, Върши се голяма грешка с тежки последици за сметка на българите от нова
Добруджа
и българското стопанство, и с по-голяма политико-обществена отговорност, която безспорно ще бъде приписана във ваш пасив - то е:5 (пет) милиона килограма жито за семе в
Добруджа
, което се взима от агентите на Хранизнос;25 ÷ 30 % от което жито е УЕМ (еврикирано) от мелници, който УЕМ 100 % не никне.
Или освен, че ще бъде похабено това жито, но не ще поникне и нивите останат празни. Повдигнах тоя въпрос снощи пред Г. Кънев - главен инспектор от Хранизнос, при присъствието на Ваш представител и друг от дирекцията, той призна, че еврикирано жито не никне, но бил наредил миналата година още: мелничарите да вземат УЕМ преди житото да е еврикирано и вярва, че това му нареждане се изпълнява от увълчените мелничари, [а] нали ние и другите чиновници сме в положение на подчинени - вярвам, повдигнатият въпрос така си заглъхва. Днес по мой почин си направих анкета чрез добри стопани за разни мелници, всички потвърдиха моето мнение. Така 25 до 30 % от това семе е негодно.
към текста >>
97.
IX. Светозар Няголов А. Автобиография
,
Първа част
,
ТОМ 21
Румъния взема
Добруджа
, баща ми забягва в България, в гр. Шумен.
Цяла седмица го варили, но бобът бил твърд. Друг продължил варенето още седмица без резултат. Дошъл възрастен човек, измил 3 стари подкови и ги сложил в гърнето и след няколко часа бобът уврял. Хапнали си добре. След Междусъюзническата война и Букурещкия мирен договор от 28.07.1913 г.
Румъния взема
Добруджа
, баща ми забягва в България, в гр. Шумен.
Там един от чичовците му имал колбасарско предприятие, където Крум започнал да работи. Скоро се отвратил от месото и станал вегетарианец и започнал да чете книгите на Толстой и други за вегетарианството. Учи в първоначалното училище в Шумен, записва се в гимназията, където като бежанец не му взимали такса. В 1926 г. завършва реалната гимназия, като особено внимание обръща на английския език и го научава хубаво.
към текста >>
Имало е опасност за живота му в рождения му дом (Уран в Стрелец е в опозиция с Плутон, който е в Близнаци и в 6 дом) - опасност от туберкулоза, - и при първа възможност той го напуща в 1913 г, когато румънците взимат
Добруджа
.
Защитавал е разбиранията си против всичко и всички докрай. Проявявал е голяма чувствителност, неспокойствие, придружени от чести внезапни промени. Винаги е имал готовност да пътува и отива другаде, поради възможността за приключения, независимо от опасностите. Детският му период е бил труден. Остава от малък сирак, баща му загива във войната (Уран в квадрат с Луната), загубва и майка си и е отгледан от братята и сестрите си, с които мъчно се е разбирал (Уран в квадрат с Меркурий и в квадрат с Венера).
Имало е опасност за живота му в рождения му дом (Уран в Стрелец е в опозиция с Плутон, който е в Близнаци и в 6 дом) - опасност от туберкулоза, - и при първа възможност той го напуща в 1913 г, когато румънците взимат
Добруджа
.
Десетгодишен, той отива в гр. Шумен при свой брат и работи в неговото предприятие. Минава през много перипетии и мъчнотии и става по собствено разбиране вегетарианец (Слънцето му в Дева го прави диетик). Понеже Слънцето му е в 9 дом в секстил с Нептун и в тригон с Уран и Асцендента, той проявява духовните си качества и започва усилено да търси подходяща духовна среда. Слънцето в тригон с Уран и в секстил с Нептун говорят, че той е свързан с Божествената Мъдрост и Любов и постоянно търси Бога и Го намира в лицето на Учителя.
към текста >>
98.
IX. Светозар Няголов А. Автобиография
,
Втора част
,
ТОМ 21
Когато румънците взимат
Добруджа
в 1913 г., за Силистра има пътища от Гюргево, Букурещ и другите румънски градове, а след мирното й присъединяване към България на 6.09.1940 г.
Той отвори вратата и аз излязох. Този портокал остана у нас до 12.01.1944 г., когато го изядохме, преди да се евакуираме от София. Така завърши нашият мълчалив разговор, който даде голям резултат. (Отрицателните сили са слухари и като чуят нещо, веднага го развалят. В духовния и в по-горните светове всички разговори са с телепатия.) На другия ден баща ми го изпращат с бригадата да трасират път от Силистра до някое село, до което има път от Русе.
Когато румънците взимат
Добруджа
в 1913 г., за Силистра има пътища от Гюргево, Букурещ и другите румънски градове, а след мирното й присъединяване към България на 6.09.1940 г.
няма път от Русе до Силистра. За първи път тогава България - със съдействието на Учителя - придобива земя без война. Баща ми замина в командировка в неговия роден град, обади се с писмо и доста се забави. Зимата рано ни зави с белия си юрган. Направихме си шейни с кормило и се пързаляхме покрай гората и квартала.
към текста >>
99.
VI. Случки и събития в България, свързани с дейността на Учителя
,
1. Политически събития
,
ТОМ 22
Цялата тази авантюра на Фердинанд завършва с позорния Букурещк и мирен договор от 28 юли 1913 г., по силата на който Румъния взима
Добруджа
, Турция - Одрин и Тракия, а Гърция и Сърбия поделят Беломорска Тракия.
Мисълта на един добър човек е равна на мисълта на хиляда лоши хора... Добрата мисъл твори чудеса. (26, с. 88) Румънците, необезпокоявани от българските войски, каквито не е имало на северната ни граница, нахлуват в България и достигат до село Враждебна. Учителят се качва на една лека кола и се отправя към тях. Той насочва мощната си мисъл към главнокомандващия румънските войски и техния крал: „Войските да се върнат веднага в Румъния." Румънците тръгват обратно и си отиват, без да пукне дори и една пушка.
Цялата тази авантюра на Фердинанд завършва с позорния Букурещк и мирен договор от 28 юли 1913 г., по силата на който Румъния взима
Добруджа
, Турция - Одрин и Тракия, а Гърция и Сърбия поделят Беломорска Тракия.
На 15 юли 1915 г. избухва Първата световна война. Учителят предупреждава Фердинанд България да остане неутрална, защото, ако воюва, ще загуби войната. Фердинанд отговаря, че не слуша ясновидци, и на 1 октомври 1915 г. публикува манифест за обявяване на война, в съюз с Централните сили: Германия, Австрия и Турция, срещу Антантата: Англия, Русия и САЩ.
към текста >>
100.
45. Крум Иванов Няголов
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
Прекарва трудно детство и когато след Междусъюзническата война Румъния взема
Добруджа
, той забягва в България и отива да живее в Шумен.
45. Крум Иванов Няголов* Баща ми Крум Иванов Няголов е роден на 24 август 1903 година (нов стил) в град Силистра и е най-малкото, дванадесетото дете на голямо семейство.
Прекарва трудно детство и когато след Междусъюзническата война Румъния взема
Добруджа
, той забягва в България и отива да живее в Шумен.
Там е един от чичовците му, притежаващ колбасарско предприятие, в което започва да работи. Скоро се отвращава от месото, става вегетарианец по собствено разбиране и започва да чете произведенията на Толстой и други издания за вегетарианството. След войната завършва гимназия и като бежанец от Добруджа има право да следва висше образование без конкурс. Записва право и научава добре английски език. * Виж « Изгревът» том VII стр.
към текста >>
След войната завършва гимназия и като бежанец от
Добруджа
има право да следва висше образование без конкурс.
45. Крум Иванов Няголов* Баща ми Крум Иванов Няголов е роден на 24 август 1903 година (нов стил) в град Силистра и е най-малкото, дванадесетото дете на голямо семейство. Прекарва трудно детство и когато след Междусъюзническата война Румъния взема Добруджа, той забягва в България и отива да живее в Шумен. Там е един от чичовците му, притежаващ колбасарско предприятие, в което започва да работи. Скоро се отвращава от месото, става вегетарианец по собствено разбиране и започва да чете произведенията на Толстой и други издания за вегетарианството.
След войната завършва гимназия и като бежанец от
Добруджа
има право да следва висше образование без конкурс.
Записва право и научава добре английски език. * Виж « Изгревът» том VII стр. 688-689; том XVII стр.663-664, стр. 753. Движи се в средата на протестантите, които много го харесват и му предлагат със Зяпков и още двама българи да заминат в Америка да следват богословие. Отпускат им големи стипендии да завършат там за пастори, да се върнат в България и проповядват протестантското християнство.
към текста >>
НАГОРЕ